1.Представяне, обсъждане и приемане на проект на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 502-01-54, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2015 г., приет на първо гласуване на 23 септември 2015 г. – второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултурите,№ 554-01-159, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 1.11.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по земеделието и храните



Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л
№ 35


Днес, 11 ноември 2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 15,40 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на проект на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 502-01-54, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2015 г., приет на първо гласуване на 23 септември 2015 г. – второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултурите, № 554-01-159, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 1.11.2015 г.
4. Текущи.

На заседанието присъстваха:
От страна на Министерство на земеделието и храните: Десислава Танева – министър на земеделието и храните, Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните, Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните, Васил Грудев – заместник-министър на земеделието и храните, Ася Таскова – медиен съветник на министъра на земеделието и храните, Мартин Радев – старши експерт в Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“.
По т. 1 и 3: Магдалена Дакова – директор на Дирекция „Административно и правно обслужване - МЗХ, Миглена Хаджийска – юрисконсулт в Дирекция „Административно и правно обслужване - МЗХ.
По т. 1: Красимир Каменов – заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, Даниела Ангелова – юрисконсулт в Изпълнителната агенция по горите, Стилиян Митев – директор Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ - МЗХ, Стоил Дудулов – началник на отдел в Дирекция „Поземлени отношения и комасация“, Тони Кръстев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите, Лилия Стоянова – началник отдел в Дирекция „Поземлени отношения и комасация“.
По т. 2: Георги Стоянов – главен секретар на Министерство на земеделието и храните, Десислава Стоянова – директор Дирекция „Финансово управление“ – МЗХ, Марина Стоименова – началник отдел в Дирекция „Финансово управление“ – МЗХ, Лозана Василева – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, Атанас Атанасов – главен експерт в Държавен фонд “Земеделие“, Ася Балабанова – главен експерт в Държавен фонд „Земеделие“.
По т. 3: Ивайло Симеонов – директор Дирекция „Морско дело и рибарство“- МЗХ, Михаела Велинова – началник отдел в Дирекция „Морско дело и рибарство“- МЗХ.
Присъстват още от:
Министерство на енергетиката: Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката, Николай Налбантов – директор на Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, Станислав Станков – началник отдел в дирекция „Природни ресуси и концесии“.
Министерството на финансите: Любомир Малчев – началник отдел в Дирекция „Държавно съкровище“ в МФ, Ивелина Герова-Йоргова – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“ в МФ, Петър Киров – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“ в МФ.
Комисия за енергийно и водно регулиране: Иван Иванов – председател на КЕВР.
НПО Сдружение „САВАРА“: Мариана Христова Георгиева.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден уважаеми колеги, предлагам да започваме, имаме необходимия кворум.
Предлагам на уважаемите членове на Комисията по земеделие и храните следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на проект на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 502-01-54, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2015 г., приет на първо гласуване на 23 септември 2015 г. – второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 554-01-159, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 1.11.2015 г.
4. Текущи.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: за – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Единодушно приемаме дневния ред.
Предлагам да започваме с точка 1 от дневния ред.

Точка 1
Представяне, обсъждане и приемане на проект на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 502-01-54, приет на първо гласуване на 23 септември 2015 г. – второ четене.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем с предложенията, направени от народни представители във връзка със Закона за енергетиката, за да можем да освободим колегите, които са тук и знаем колко е ценно тяхното време, а и нашето. Така че, ако вносителите са тук, моля заповядайте да изложите вашите предложения, тоест започваме от предложението на народния представител Пламен Танчев Петров, на Делян Добрев и Валентин Николов и Александър Ненков.
Има ли представители на вносителите на тези текстове? Няма.
Уважаеми колеги, по тези текстове сме получили становища на Министерство на енергетиката, на Комисията за енергийно и водно регулиране, но ако първо народните представители искат да вземат отношение ще им дам думата, но предвид на това, че нашата комисия не е с компетенция на Комисията по енергетика, аз си позволих да поканя представители на тези институции, на тези ведомства, за да бъдем по-информирани при вземането на решение и гласуването на тези текстове.
Ако народните представители желаят да вземат отношение по текстовете, заповядайте, ако не, ще дам думата на представителите от институциите, които споменах.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Искам да кажа, че Министерство на енергетиката подкрепя тези текстове без забележки.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Иванов!
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Текстът, такъв какъвто е досега действащ на алинея 7 на член 18 действително се нуждае от промяна, защото навсякъде енергийните мощности се дават в номинална мощност, а не в енергия, поради което е необходимо действително да се говори за регистрирани животни и птици, от животинския тор на които се произвежда един киловат, но то се касае за мощност, която след това като произведена, се превръща в електрическа енергия.
Що се касае до шестте точки, в които се изброяват различните видове животни – говеда, телета, свине, овце и птици, данните, които са тук, след обстойна проверка, която ние направихме, отговарят на реалните възможности в рамките на едно денонощие животинският тор от съответните видове животни действително да отговаря на номинална мощност от един киловат, тоест от една крава или бивол, от едно теле или юница, когато са млади телета всъщност три телета да дават два киловата, пет свине дават един киловат, овцете 10 броя, птици 300 броя. С тази корекция текстът би бил коректен и приложим. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
От гледна точка на по-лесната ни работа предложението ни и със съгласуване с референтите е да гласуваме първо предложението на народния представител Пламен Тачев Петров в Преходни и заключителни разпоредби, а другите два текста, които са свързани със Закона за опазване на земеделската земя и са по-напред, ще си вървят в синхрон с текстовете на самия закон.
Предложението на народния представител Пламен Тачев Петров, което е редактирано от нашите референти, но което не ви е раздадено, ще си позволя да го прочета:
„В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 35 от 2011 г., изм., бр. 29 и 54 от 2012 г., бр. 15, 59, 68 и 109 от 2013 г., бр. 33 от 2014 г.; Решение № 13 от 2014 г. на КС на РБ - бр. 65 от 2014 г., изм., бр. 14 от 2015 г.; бр. 17, 35 и 56 от 2015 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 18, ал. 7 думите „и притежава определен брой регистрирани животни, както и птици от животинската тор на които се произвежда 1 кВтч електрическа енергия на ден“ се заменят с думите „и за всеки кВт инсталирана мощност за производство на електрическа енергия от животинска тор притежава необходимия брой регистрирани животни, и птици, като приравнението към кВт инсталирана мощност е както следва:“.
2. В § 20 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 56 от 2015 г.) думите „01 юли 2016“ се заменят с „01 януари 2016.“
Това са два отделни параграфа. Имате ли становище по тях и гостите и представителите на Комисията по земеделието и храните?
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това, което вие прочетохте, го няма като текст.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Няма го. Сега ще ви го раздадем. Поради тази причина го прочетох, но ето заповядайте писмения текст след редакцията, която беше направена от референтите и предлагаме като текст на работната група.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Господин председател, казахте, че има становища, аз го видях на Министерство на енергетиката, но няма становище на Министерство на земеделието и храните и поне аз не видях в тези документи, които изпратихте. Смятам, че като земеделска комисия трябва да обърнем сериозно внимание на това, което се случва. Понеже, предполагам че Министерството на земеделието и храните ще ме подкрепи, около 15 милиона тона животински тор годишно остава като необработен отпадък в България. Затова ще търпим тепърва санкции, свързани с нитратните директиви и със замърсяване на околната среда. Това е един от начините, чрез които ние обработваме този тор. Заваряме ли този процес или продължаваме и го поддържаме да съществува, защото 1 януари е последният ден, в който ние приключваме темата?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: От Министерство на земеделието и храните, искате ли думата?
Заместник-министър Цветан Димитров, заповядайте.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Действително детайлите, които са изложени, не са от компетенциите на Министерството на земеделието и храните, но всичко, което подпомага животновъдството, всичко, което подпомага спазване на нитратната директива, опазване на околната среда и по-високи доходи за земеделците, Министерството на земеделието и храните подкрепя.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Не стана ясно в тази връзка подкрепяте ли или не подкрепяте тази промяна 1 януари!
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри, гости, първо, господин председател наистина гледането на доклада по този закон на второ четене тръгна по един нестандартен начин, отзад напред. Второто, което е, ние започнахме пак по един малко нестандартен начин в Закона за опазване на земеделските земи разглеждаме поправки, свързани със Закона за възобновяемите енергийни източници. Доколко е допустимо, това трябваше да го кажат референтите и Правният отделна комисията, но това е една друга тема.
Затова дали чухме конкретика по отношение на мотивите за внасянето на тези предложения, също мисля че не чухме. Аз мога да започна да говоря по тази тема малко по-общо, защото тази тема засяга в частност нашата комисия дотам, дотолкова, доколкото става въпрос за един процес за управление на един отпадък при отглеждането на животни, чрез който процес реално се произвежда електроенергия, която по преференциални цени бива изкупувана от държавата или в частност от Националната електрическа компания.
В поправки на Закона за възобновяемите енергийни източници тази година два пъти, конкретно законодателят обръща внимание на процеса на производството на електроенергия от отпадъчен продукт чрез ферментация или производство на биогаз и когенерацията му в електроенергия, обръща два пъти в две важни насоки. Първо, март месец или април, ако не ме лъже паметта, мисля, че го има в самия текст, законодателят сложи ограничение, че държавата ще изкупува преференциално произведения чрез когенерация електроенергия от отпадъчен продукт от животинска тор само тогава, когато в компоста или ако мога така да кажа в реактора, в който се генерират различни отпадъци, 50 % е отпадъка от животинска тор. Това беше първата поправка.
Второто, законодателят каза, че това ще е единствената енергия от възобновяеми източници, която ще бъде субсидирана чрез преференциални цени. Давам малко разяснения за колегите, защото реално земеделската комисия не е компетентна по този текст, който е много важен и засяга бих казал много сериозна част от земеделските производители.
След това юли месец законодателят направи една корекция между първо и второ четене на Закона за електроенергия, ако не се лъжа, пак в преходни и заключителни разпоредби направи препратка в Закона за възобновяемите енергийни източници, в която препратка се обърна пак внимание на тази част от процеса за производство на електроенергия чрез когенерация на биогаз и законодателят каза, че 60 % от отпадъчния продукт за производство на биогаз и когенерация за електроенергия трябва да е от животинска тор. Като обвърза тези 60 % с определен брой животни и тогава за първи път в Закона за енергетиката и по-точно в Закона за възобновяемите енергийни източници се появиха едни животни, едни крави, едни кокошки, едни носачки и тем подобни истории, които бяха обвързани с инсталирана енергийна мощност, обвързана с киловатчас, а не с киловат мощност, което автоматично по текста, който беше приет тогава от законодателя изкриви цялата формула за това колко животни трябва да има един фермер, за да получи преференциална цена от електроенергията, която произвежда чрез когенерацията. Проблемът беше в техническата част, че след киловат мощност инсталирана се сложи час, което автоматично умножи по 24 броя на животните в таблицата, за да покрие всеки един животновъд възможността да получи преференциална цена. Извинявам се, че съм толкова детайлен, но наистина колегите трябва да вляза в час. Някои са в час, извинявайте, ако ви обиждам, госпожо Бъчварова специално към вас.
Сега три месеца след като направихме последната поправка и втора за една година, вкарваме трета поправка, която касае, и всъщност на втората поправка сложихме ограничение, че земеделските производители или фермерите, които покрият изискванията на втората поправка до 1 юли 2016 г. имат възможност да получат преференциална цена, произхождайки от презумпцията, че голяма част от фермерите бяха стартирали такъв тип инвестиции. Три месеца по-късно в Закона за опазване на земеделските земи и по-скоро в частта за допълнителни разпоредби виждам един текст, който наистина е притеснителен вече и според мен не трябва практика за един толкова важен орган, като законодателния орган, за трети път в рамките на една година вкарваме поправка в тази част от Закона за възобновяемите енергийни източници и то през Комисията по земеделието и храните, като намаляваме срока с шест месеца и оправяме един недостатък на втората поправка, която направихме преди три месеца. До ден днешен Комисията по земеделие и храни не е взела позиция по този толкова важен въпрос за българските животновъди. Защо важен въпрос? В момента ние сме в процедура, всъщност още не сме започнали, но сме в срок, в който Европейската комисия може да ни наложи санкция за неизпълняване на нитратната директива. Нитратната директива е директива, която определя как ние трябва да управляваме като държава отпадъчния продукт на нашите животни или регистрирани животни, които са на територията на България. Там има едни определени срокове, в които тора или отпадъчния продукт трябва да се съхранява на определени места, по определен начин трябва да се управляват, нитратната директива е доста обемна и доста изчерпателна, и до ден днешен Комисията по земеделието и храните не е казала колко от тези животни покриват нитратната директива. Ако е в процентно съотношение, аз мисля, моля господин Димитров да ме поправи, мисля че е 90 % от българските регистрирани животни не попадат под обхвата на нитратната директива, всъщност не покриват изискванията на нитратната директива, което е обезпокоително. Процесът на производство на електроенергия от биогаз чрез когенерация всъщност е предпоставка ние да решим един много важен проблем на българските животновъди, също и този проблем е и на държавата, не само на животновъдите, да покрием изискванията на нитратната директива чрез стимулиране производството на електроенергия от възобновяем енергиен източник. Защото покриването на нитратната директива са инвестиции, които трябва да направят българските фермери, защото изискванията за покриване на нитратната директива те не са доходоносни за самите фермери, те всъщност покриват изискванията и създават едни по-добри условия за опазване на околната среда чрез прекомерното пресоляване и неправилното разхвърляне на този отпадъчен продукт. Всъщност те чрез тези инвестиции пряко не инвестират в своя бизнес, но в дългосрочен план инвестират в природата и опазването на природата. С две думи, самият фермер не е икономически стимулиран или не е икономически заинтересован да покрие тези изисквания, да направи тези инвестиции. Има програми в Държавен фонд „Земеделие“, Програмата за развитие на селските райони, които стимулират този процес, но те са крайно недостатъчни да обхванат всички животновъди и всички сфери от животновъдството. Затова тази възможност до някаква степен може да реши проблема. Тази възможност на управление на целия процес би стимулира животновъдите да покрият изискванията при положение, че чрез покриване на изискванията ще произведат електроенергия, за която имат подсигурен пазар, държавата преференциално ще изкупува електроенергията, но ние като комисия трябва съвместно с компетентните органи да кажем какъв ще е този процес. Защо? Защото в момента Законът за възобновяемите енергийни източници в тази си част на производство на електроенергия има две ставки, едната ставка за инсталирани мощности до 500 киловата, другата ставка за инсталирани мощности за мегават и половина. Това са големи инвестиции за голяма част от българските фермери. Ако ние вземем решение, първо, да затворим категорично този процес от производство на електроенергия чрез управление на този отпадък, ние трябва да кажем как ще покрием изискванията на нитратната директива. И трябва да го кажем много ясно и категорично, и всички трябва да го кажем, и Министерство на енергетиката, и Министерство на земеделието и храните, и ние като депутати. Ако вземем решение срокът да не бъде на 1 януари, дори не само да не бъде на 1 януари, да не бъде и на 1 юли, ние да дадем възможност държавата чрез стимулиране на енергията, която се произвежда от този тип отпадък, да каже как ще бъде стимулиран. Дали тези мощности ще останат, дали трябва да бъдат създадени други ставки, по-ниски или по-малки по модела на другите страни, които имат вече този развит процес, да кажем една Италия. Италия има инсталирани над 250 мегавата такъв тип мощности и там ставките са четири – 150 киловата, 300, 600 и един мегават. Това са инсталираните мощности, които биват субсидирани. Това дава възможност на малките фермери, които имат малки ферми, да направят тези инвестиции, покриващи изискванията на нитратната директива и чрез производството на електроенергията да си избиват вложените пари, дори да генерират една малка печалба, която остава в малките фермери. Сега как е създадено законодателството, мегават и половина български фермери много малко има, които могат да покрият като инвестиция. Тази инвестиция е средно от порядъка на пет до шест милиона евро, ако не се лъжа. Няма животновъди, които да покрият тези изисквания. Затова въпросите по този текст са много обхватни, те не са чак толкова малко, те са много сериозни и аз не мисля, че трябва да претупваме тази тема, без да има сериозен дебат. Трябва дебатът да се състои и то мисля, че до някаква степен е и закъснял, и не трябва да създаваме предпоставки Народно събрание да създава прецеденти за толкова нестабилно законодателство по отношение на една много сериозна тема. Благодаря ви много. Запазвам си възможността да взема думата по време на дебата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Андонов.
Господин Иванов, дебатът наистина предстои в Комисията по земеделието и храните, но дали има тази възможност държавата, защото ако всички фермери бъдат обхванати, от една страна ние ще изпълним изискванията на нитратната директива на Европейския съюз, от друга страна средствата, които трябва да задели държавата за подпомагане на изградените мощности чрез закупуването на тази електроенергия, няколко думи, вие сте компетентен, обяснете на колегите от комисията и на мен разбира се.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви, господин председател. Аз предполагам, че господин Жечо Станков като заместник-министър на енергетиката ще даде пояснение. Касае се не за падане на гилотина, която от 1 януари да лиши от каквито и да е преференции и насърчение производителите на електрическа енергия от субстанция, в която не по-малко от 60 % е животинският тор, а просто за смяна на модела. Аз не мога да говоря в момента за насоките на държавна помощ, които трябва да бъдат наистина реализирани след 1 януари, защото това няма да бъде както се казва разглеждано от регулатора. Регулаторът обаче ще приложи нови схеми, които в момента дори ние не ги чертаем, но същественото тук е, че законът трябва да отговаря императивно на заложен в насоките срок, а той е че насоките трябва да влязат в сила от 1 януари.
В отговор на това, което каза господин Андонов, все пак искам да отбележа, че регулаторът стъпвайки на базата на опита, който е в европейските страни събирайки различни оферти, за да се направи оценка на инвестиционни, експлоатационни разходи, амортизационни и т.н., определи цени на електрическата енергия, произвеждана в този сегмент на възобновяемите източници, които цени ние считаме съчетано с часовете годишно, които може да работят тези централи най-много, значително повече от всички останали, говоря от 7000 до 7500 часа ефективни, което значи при номинална мощност, и срок за гарантирано изкупуване на електроенергията 20 години, което е максималният срок за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници, и цени, които към днешна дата са по-високи от цените на другите възобновяеми източници, говоря за соларни, вятърни паркове и т.н., считам, че Комисията за енергийно и водно регулиране обективно е отчела всички показатели. Едновременно с това ние не се учудваме, че винаги производителите на този вид енергия настояват за по-високи цени. Но в крайна сметка регулаторът отчита обществения интерес. Ние се намираме в среда, когато тази енергия трябва да бъде изкупувана и тази енергия трябва да бъде потребявана от българските граждани, от битови и не битови потребители. По тази причина ние естествено не можем да удовлетворим всички претенции, които имат производителите на такъв вид енергия. Но, бих казал след срещи и с тези производители, голяма част от тях, регулаторът е взел едно обективно решение, което ние можем да защитим. Повтарям, това решение ако днес Комисията по земеделие и храните гласува датата 1 януари 2016 г., в която ще се смени моделът, това решение ще важи само за следващите 45 дни. Това е, което мога да кажа по този повод. Но, самите насоки, са елемент на правителствена политика, което означава, че тепърва ще бъде обсъден начинът в три насоки, аз мисля, че господин заместник-министъра ще ги изброи, в които държавата ще поеме ангажимент за насърчаване на опазването на околната среда и енергията. Все пак, за да бъда обективен, ще кажа, че считам, че този вид първичен ресурс, говоря за животинския тор, е редно да бъде оползотворяван. Това е в интерес на обществото, на околната среда, на животновъдството като отрасъл. Но трябва да се отчитат всички фактори в своята сложна конфигурация. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря ви, господин Иванов.
Заместник-министър Станков, заповядайте.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря, господин председател. Единствено искам да добавя, че действително това, което каза господин Иванов го подкрепям. Тезата на Министерството на енергетиката е свързано със следното, че ние считаме и подкрепяме текстовете, защото смятаме, че се постига съответствие с насоките за държавна помощ, за опазване на околната среда и за енергетиката, спрямо които от 1 януари всеки един такъв производител трябва да продава енергията си на свободния пазар. В тази връзка и енергийната борса ще функционира, в тази връзка трябва да се придържаме и към тези насоки.
Трябва да стане ясно също, че от 1 януари има кумулативни условия, които също ще влязат в сила. Ще има отново така наречени помощи или премии, насочени към този вид производители, но те ще са поради факта, че те ще са на свободния пазар. Много е важно, това е едното от нещата, които спомена от трите насоки. Другата е, трябва да се въведат такива мерки, които да не стимулират производителя дори и при отрицателни цени тази помощ да му осигурява комфорт да произвежда, защото това просто ще доведе до дисбаланс в цялата система. Едно пресубсидиране, толериране ако щете и съответно трябва да се ясно, че този производител като произвежда за свободния пазар, подлежи и е задължен, това е третата насока, да бъде балансиран. Това е становището на Министерство на енергетиката и продължаваме да поддържаме промяната от 1 юли 2016 г. на 1 януари 2016 г.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря ви.
Колеги?
Народният представител Румен Йончев, заповядайте.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин председател. Аз съм благодарен на господин Андонов, че направи много цялостен преглед на темата и в нейното развитие, но не съм съгласен в едно нещо с него, че въпросът е въпрос на енергетиката, а не въпрос на земеделието. Според мен въпросът е най-вече въпрос на земеделското производство, защото ако вземем процента електроенергия, който се произвежда по този начин, той е незначителен за енергетиката в крайна сметка и за баланса на енергийната система. Така че ние решаваме един обществен проблем, който касае най-вече земеделието и обществото трябва да плати цената за това, всички ние чрез субсидиране на тази електроенергия.
Оттук нататък въпросите са два, единият да отстраним техническата грешка, която е допусната очевидно в закона и мисля, че по тази тема почти няма някой, който да е на друго мнение, с киловатчаса. Втората тема е срокът. И тук аз съм много притеснен, защото, да, господин Иванов, за следващите 45 дни ще важат тези правила.
ИВАН ИВАНОВ: Ние прилагаме закона.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Но какви са следващите правила, никой не знае. И тогава, когато сме поели ангажимент за шест месеца по-нататък, и инвеститорите са започнали своите инвестиции, развиват ги, инвестират вече, държавата по този начин да променя правилата ад-хок и да ги поставя в абсолютно непредвидима ситуация, ми се струва доста неприемливо. И пак говорим, не става дума за енергетика, става дума за инвеститори, чиито основен бизнес е земеделието, животновъдството и които по този начин се опитват да решат един обществен проблем с управлението на отпадъка от животновъдството. Така че, това съкращаване на срока, без да кажем какво следва, ми се струва абсолютно неуместно и по-скоро бихме могли да мислим за него тогава, когато комисията е готова с механизмите за подпомагане или министерството, не знам, кажете, въпросът е и към вас – кой ще ги разработи тези правила за субсидиране и кога ще ги сложите на масата, за да можем тогава ние да махнем този срок и да кажем – добре, от тази дата работите по този начин. Но в момента да кажем: от тази дата не работите, но как ще работите по-нататък –не знаем, е изключително зловредно за целия инвестиционен процес в земеделието и нека не подценяваме проблемите, които имат хората. Пак казвам, това не са енергийни босове, това са хора, които се занимават с животновъдство и които покрай животновъдството се опитват да решат този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заместник министър Станков, заповядайте.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря ви, господин председател. Само искам да поясня, че промените не ги прави някой друг, а точно Европейската комисия. Няма как да бъде обвинявано Министерството на енергетиката, Министерството на земеделието и храните или КЕВР за нещо, което ние трябва да се съобразим с насоки като страна членка на Европейския съюз. Нали трябва да сме наясно с това нещо. Не си изсмукваме нещо от пръстите, не си го измисляме. Обаче от 1 януари 2016 г. си има насоки.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Не знам за кои насоки говори господин заместник-министърът, това не е вярно обаче и ако иска може да го представи в писмен вид, за да убеди комисията, че е така. Аз съм убеден, че това не е вярно и продължавам да го твърдя.
Само като допълнение към колегата е, че този закон в този вид касае само животновъди. Никой не може да направи такава централа, ако не е животновъд съгласно закона, приет последно юли месец. Тоест ние говорим сега само за животновъди и затова съм изненадан, че Министерството на земеделието и храните няма отношение по този въпрос. Казва, подкрепям всичко. Какво значи всичко? Кое е хубаво, кое е лошо?
По първа точка ние ще подкрепим със сигурност предложението, защото е техническа грешка и така или иначе в момента не работи, в момента няма закон. Никой няма на едно място 25 хиляди крави или милиони кокошки, за да пусне такава инсталация. Това е техническа грешка.
По втората тема със срока, аз мисля, че подходиха малко ретроактивно. И тук производителите, които сигурно са започнали тези инсталации, вероятно ще предявят искания, защото аз имам разговори с такива хора, защото те се обърнаха и към мен, аз съм член и на енергийната комисия. С това ретроактивно действие ние може би ще нарушим по някакъв начин това, за което пледираме, че трябва да помагаме на бизнеса и на нашите производители, включително на животновъдите. Но най-важното е, че този закон касае само животновъди. Няма как друг производител да направи такава инсталация, ако не е собственик на брой животни – крави, кокошки, пилета или няма значение какво. Пасищата е същата тема, но да не я отваряме в този закон, защото остава в Закона за енергетиката да вкараме и пасищата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Поправката, която касае единствено производството на електроенергия от животинска тор мисля, че се приема от всички изказали се досега. Естествено КЕВР вече изрази своето становище, че подкрепя изцяло тази поправка.
Що се касае обаче до второто, свързано с датата, не би трябвало да бъде манипулирана Комисията по земеделието и храните. Защото се касае за следния параграф, насърченията в Закона за възобновяемите източници не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след 1 юли 2016 г. С други думи, това са насърчения, които касаят всичките възобновяеми източници, само да погледна член 24, алинея 3.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Само животни са.
ИВАН ИВАНОВ: Ако е така, аз считам, че по принцип насоките на Европейската комисия ще влязат в сила и за другите възобновяеми източници, защото на 24 юли т.г. с последните промени в Закона за енергетиката се преустановиха преференциалните цени на всички видове възобновяеми източници с изключение на производството на електроенергия от животинска тор и на малките покривни конструкции на сградите, те останаха само до 30 киловата. Това са всъщност на жилищните сгради за собствено потребление. Всичко останало, господин Каймаканов, е под забрана за преференциални цени.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Каймаканов, заповядайте, обаче предлагам да се ориентираме към приключване. Разбира се, ако имате желание за допълнителен коментар няма проблем, защото ни е много тежка програмата, първо. И второ, на заместник-министър Станков му се налага да излезе, а искам да бъде тук по време на гласуването. Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Аз съм гласувал този закон, така че знам кога е променен и кога не, но в рамките на три месеца, както каза господин Андонов, ние променихме три пъти закона и подведохме нашите инвеститори, а говорим, че подкрепяме бизнеса. Това е проблемът. Дали ще е 1 януари или 1 юли е хубаво, обаче нека да има прогнози нали, най-важното е икономиката, дали има прогноза. Без прогноза, тези хора … не сте определили цените, вчера сменихте цените, това е друга тема. И вчера наново сменихте цените на база оферти, аз затова исках и офертите, които обещахте да ми дадете. Да не се окаже, че фирмите, които са ви дали оферти в България и в Европа не се произвеждали такива инсталации или имат две бормашини, защото това е много важно кой дава цените и кой дава офертите, на базата на което комисията е разработила цените. Но това е тема, която в момента няма как да обсъждаме, защото е извън текста на закона.
Проблемът е срокът и ние вече го направихме преди два месеца, преди почивката юли месец ние казахме 1 юли 2016 г. От септември досега го свалихме още шест. Надявам се през декември дан е го променим за 15 декември. Има време, 45 дни каза че е господин Иванов.
Има още един проблем в закона, който мислех да не повдигам като теза, но само ще го споделя като възможност, включително и по първа точка, макар че ще я подкрепим, за съжаление в този вариант. Това е, че животновъдите с малките ферми нямат тази възможност да инвестират в тези съоръжения, а ние ги задължихме само един производител да има право на една инсталация, тоест да има право на инсталация съобразно животните. Трябваше да им дадем възможност да правят сдружения помежду си, пак да са производители те, но да се сдружават помежду си, за да може да оползотворяват отпадъка си. В противен случай те няма как да инвестират. Това е просто като предложение, но то вече е късно. Има европейска практика в тази връзка, но за съжаление, за следващите 45 дни ще го предложим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Георгиева, заповядайте накратко, защото се ориентираме към приключване.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Много ви благодаря, че ми дадохте думата. Аз представлявам сдружението „САВАРА“. И понеже се цитират европейските насоки за екология и енергетика като основополагащи за вземаните решения и за промените, много държа все пак да се цитират точно, в такава зала би трябвало да се цитират абсолютно точно. Насоките казват, че инсталациите, които са започнали работа преди 1 януари 2017 г., а не 2016 г., и са получили потвърждение на помощта от държавата преди тази дата, могат да получат помощ въз основа на системата, която е в сила в датата на потвърждаването, тоест завареното положение, което вие създадохте със закона до 1 юли поне 2016 г. би трябвало да важи. Това е моята реплика и моята молба към всички. Все пак не забравяйте, че има и заварени положения, които за три месеца не могат да се решат. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз.
Надявам се повече дебати да няма.
Уважаеми колеги, предлагам предложението на народния представител Пламен Тачев Петров, което е пред вас и този текст, който ви беше даден след обработка от страна на референтите на гласувяне.
РЕПЛИКА: Господин председател, може ли процедура, да разделим гласуването на първи параграф и на втори.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Това щях да кажа.
Предлагам така направеното предложение, което е пред вас, както и текста, който ви предложихме, да го разделим на две, в два параграфа, като в момента не сме обозначили параграфите в писмения текст, който е пред вас, предвид на това, че при гласуването на другите текстове може да има и промяна, така че ще ги запишем допълнително.
Предлагам първо да гласуваме параграфа, който касае най-общо казано замяна на един киловат час с един киловат, всеки киловат.
Който е съгласен с това предложение, обработено от нашите референти и прочетено от мен, моля да гласува?
„За” – 17. „Против” – 0. „Въздържали се” – 0.
Приема се единодушно.
Предлагам на гласуване втората част, която е кратка и ще ви я прочета: В параграф еди кой си от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката думата „юли“ се замества с „януари“.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
„За” – 8. „Против” – 6. „Въздържали се” – 2.
Предложението за промяна не е прието от комисията с мнозинство.
Благодаря на гостите по тази точка. Желаем ви успешна работа.
И сега тръгваме отначало по Закона за опазване на земеделските земи.
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи № 502-01-54, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2015 г., приет на първо гласуване на 23 септември 2015 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
Който е съгласен с наименованието на закона, моля да гласува.
„За” – 16. „Против” – 0. „Въздържали се”- 0.
Работната група предлага да се създаде нов параграф 1, текстът е пред вас, няма да го чета.
Който е съгласен след думата „оранжерии“ да се добави и „линейни обекти“ моля да гласува?
„За” – 16. „Против” – 0. „Въздържали се” – 0.
Работната група подкрепя текста на вносителя на § 1, който става § 2.
Имаме предложение на народните представители Валентин Николов и. Александър Ненков.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3. Пред вас е текстът, няма да ви го чета.
Има ли изказвания по § 2, който става § 3 и по § 1, който стана § 2?
Ако няма изказвания, моля да гласуваме.
„За” – 16. „Против” – 0. „Въздържали се” – 0.
Предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4, пред вас е тексът, няма да го чета.
Който е съгласен с така направеното предложение или има коментари?
Заповядайте, господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря.
Господин председател, искам предложението на колегите, което е направено в частта до 100 кв. м, да бъде мотивирано, тъй като не ни е ясно. При изграждане на такива линейни обекти, предното гласувано решение до 50 кв. м не е достатъчно при изграждането на такива обекти и затова е предложението до 100 или нещо друго?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз ще се опитам да отговоря. Мисля, че това беше мотивирано от вносителите, някъде ги слушах, във връзка с пораженията, които се случиха зимата с дърветата, които бяха много близко до стълбове и т.н., и доколкото знам искат да се разшири тази територия от квадратните метри.
Министерството на земеделието и храните имате ли изказване? Няма.
Предлагам така предложеният текст, който Работната група подкрепя по принцип и предлага следната редакция на § 3, който става §4, който е пред вас, който е съгласен моля да гласува.
„За” – 16. „Против” – 0. „Въздържали се” – 0.
Единодушно е приет.
По § 4, който Работната група подкрепя текста на вносителя и § 4 става § 5,
Има предложение на народните представители Светла Бъчварова и Добрин Танев и Мариана Бояджиева. Няма да чета предложението.
Работната група подкрепя предложението.
Който е съгласен текста с предложенията на народните представители Бъчварова, Данев и Бояджиева, които се подкрепят от Работната група, моля да гласува?
„За” – 16. „Против” – 0. „Въздържали се” – 0.
По § 6. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
„За” – 16. „Против” - 0. „Въздържали се” – 0.
По § 7. Работната група подкрепя текста на вносителя на § 7, който става § 8.
Моля да гласуваме § 7.
„За” – 16. „Против” – 0. „Въздържали се” – 0.
По § 8. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9. Текстът е пред вас, няма да го чета.
Има ли изказвания и становища? Няма.
Моля да гласуваме § 8, който става § 9.
„За” – 16. „Против”- 0. „Въздържали се” – 0.
По § 9. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
Има предложение на народните представители Бъчварова, Данев и Бояджиева.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция, която е пред вас, и § 10, става § 11. Имате ли коментар по този текст на Работната група?
Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 16. „Против” – 0. „Въздържали се” – 0.
Приема се единодушно.
Предложение на народния представител Живко Мартинов.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група предлага да се създаде § 12 и предложението на народния представител Живко Мартинов.
РЕПЛИКА: То е § 13 вече.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Много са. Работната група ги подкрепя.
Който е съгласен?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Говорим за § 13. § 12 ли гласуваме?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Моля, първо предложението на Живко Мартинов за преходни и заключителни разпоредби. Това гласуваме първо. Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 16. „Против” 0. „Въздържали се” – 0.
Приема се с единодушие.
Работната група предлага да се създаде § 12.
„§ 12. Започнатите до влизането в сила на този закон процедури за съгласуване на проект за рекултивация, се довършват по досегашния ред.“
И тук има предложение на народния представител Живко Мартинов, което е дълго, което е пред вас.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Имам въпроси, които са свързани с § 13, като в по-голямата си част не мога да се съглася с предлаганите промени. Говорим за чл. 37в. Това са хипотезата в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в които се казва, че имаме масиви за ползване. И заповедта, освен масивите за ползване, включва също така и полските пътища, които съответно трябва да бъдат присъединени с цел удостоверяване на правното основание. Така както е предложено това предложение означава, че полските пътища стават масиви за ползване. Те не могат да бъдат разделени. Това, че пътищата не съществуват, не означава че трябва да влязат в това число, защото те ако не са разделени в заповедта, вие нямате как да ги отнесете оттук нататък като полски пътища. Може да не ви харесва, че има полски пътища, но те са си факт в картата за възстановената собственост. И затова за мен заповедта трябва да остане.
Ако може накрая на всички въпроси, така както съм ги задала, да ми се отговори.
По-нататък по алинея 16. Тя преповтаря абсолютно всичко, което има и сега в закона, само с единствената разлика, че ние даваме 7-дневен срок, в който кметът трябва да излезе с решение за заповедта за плащането съответно на тези пътища. Защо трябва да преписваме целия текст при условие, че може да кажем, че кмета има 7 дена само след решение на Общинския съвет да направи съответното искане за плащането. Иначе едно към едно е чл. 37в и в сега действащия закон. Не виждам абсолютно никакъв смисъл.
После в същия, което съвсем не мога да го разбера, но ми звучи някак си, как да ви кажа, непрофесионално лобистки, в точка 3, параграф 2в. Отменяме алинея 1, която ви казва какво е пасищни животни. В тази алинея, която и досега съществува, пасищните животни са обяснени надълго и нашироко. В тази алинея се казва, че за пасищни животни се смятат и свинете от Източно Балканската порода. Това е автохтонна порода, която за да се оглежда, трябва да имате пасища и ливади. Но тук се предлага тази алинея въобще да отпадне, а думата „нечифтокопитни“ се заличава и накрая се добавят „и конете“. Извинявайте, обаче в семейство коне влизат магарета, катъри и всичко останало, което сега е разписано. Защо само конете трябва да останат? Това не мога да го разбера по никакъв начин.
Сега имате пасищни селскостопански животни по смисъла на този закон, са едрите и дребни преживни животни и нечифтокопитни селскостопански животни, ясно и точно. А сега само казваме, че това са конете. Ако трябва да бъдат конете, трябва да са семейство коне. Просто, само за конете, не би могло да останат ползването на пасища и ливади, държа да си остане Източно Балканската порода. В България имате във Варненска, в Бургаска област, местата, в които се отглеждат, и Шуменска, и те са пасищни животни, те нямат друга система на отглеждане. Когато отпада изискването за предоставяне на пасища и ливади, означава че ги затриваме тотално.
И ако може, така както ги зададох въпросите, ако има обяснение на тези предложения, защото в противен случай някак си не ми …
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да чуем Министерство на земеделието и храните, което ще изпълнява закона.
СТИЛИЯН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Танева, уважаеми народни представители, в чл. 37в, алинея 4 замяната на думата „заповед“ с „масиви за ползване“, масивите за ползване са част от процедурата по така наречените споразумения за масиви за ползване на земеделските земи. Тук в процедурата, след като законодателят прие, че пътищата, които са проектирани по КВС ще бъдат ползвани на правно основание и го прие февруари месец, в процедурата установихме една колизия в самата процедура, която казва, че един вид след издаване на заповедта ние определяме тези проектни пътища и едва ли не поставяме кмета на общината пред свършен факт.
Що се отнася до алинея 16, в нея е описан редът, по който пътищата получават правно основание и кога чисто за да бъде един цикъл затворен, значи искането тръгва от самия директор на ОДЗ, след като заповедта е влязла в сила, съответно общинският съвет като собственик на тези имоти дава решението и последният етап от самата верига е кметът евентуално да сключи договора. Натъкнахме се тази година на доста различни практики по съответните общини и в 400 землища, където имаме споразумения, общинските съвети не се произнесоха с решение. Тоест ние останахме там в един правен вакуум и тези пътища в тези 400 землища останаха висящи в правния мир. Затова се налага може би това прецизиране на алинея 16, с която да има указан целият път от самите проекти масиви за ползване, които ако мога така да ги нарека, до издаване на заповедта и евентуално вече за сключване на договори от самия кмет на съответната община. В случая ако кметът откаже, така е разписано, ако откаже да подпише договори, директорът с втора заповед, не първата, която е носител на самите споразумения, а с втора заповед определя ползвателите на тези пътища по средното годишно рентно плащане, където съответно ползвателите, определени в заповедта, втората, те заплащат в едномесечен срок от заповедта на директора заплащат дължимите вноски по сметки на общината. Това е по втория въпрос.
По третия въпрос, що се отнася до изваждането на нечифтокопитните от пасищни животни. Тук разпределенията на пасища, мери и ливади е само единствено за собственици и ползватели на пасищни селскостопански животни. А и се получава една колизия между два текста, между пасищни животни и селскостопански пасищни животни, където за нуждите на ЗСПЗ и за разпределението на пасищата, мерите и ливадите е нужно да има само една дефиниция на селскостопански пасищни животни, затова отпада и дефиницията за пасищни животни, а остава само пасищни селскостопански животни, които по реда на ЗСПЗ биват правоимащи да им се разпределят без търг и конкурс пасища, мери и ливади от общинския и държавния поземлен фонд. Надявам се, че съм отговорил на въпросите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Станков, заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, по § 13 имам предложение. В § 13 да се създаде точка 4.
„В § 19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обн. в ДВ, бр. 14 от 2015 г. и изм.бр. 31 от 2015 г.) думите „2015 г.“ се заменят с думите „2017 г.“
В тази връзка предлагаме да се създаде един нов § 17, като § 13, т. 4 влиза в сила от 30 септември 2015 г.
Това е предложението, което правя.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин професоре. Текстът можем ли да го получим?
Професор Бъчварова, от отговора, който беше даден, доволна ли сте?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: На мен всъщност нищо не ми отговорихте. Не може да ми казвате какво е пасищно животно. Това, че има противоречие, не означава, че трябва да изключвате огромна група пасищни животни и да включвате само конете. Какво е това, просто нямам думи. Вярно, че има два текста, но намерете някакво сечение между двата. Защо трябва да изключвате други селскостопански животни, така както е разписано? И сега имате процедура, при която общинският съвет трябва да вземе решение за пътищата, ако не вземе, това отива вече в областните служби.
Исках да кажа, че това нещо и сега е разписано, само кажете че кметът в някакъв срок трябва я пусне заповедта, ако не я пусне, тогава отива в областните служби. Защото в противен случай ние правим някакво преповтаряне на сега действащия закон. И пътищата трябва да са отделни в заповедта, то не е в масива. Пътищата са публична общинска собственост. Това, че почти на ръба на закона пътищата ги решихме да бъдат и то с единодушие да има правно основание за тяхното ползване, не означава, че трябва да прекрачваме абсолютно всички граници.
Просто не знам как е правен този текст законово, не виждам абсолютно никакъв смисъл по този начин да бъде описано. Само допълнете. И си държа пасищно животно да се прецизира текста, тук е господин Цветан Димитров, също да каже дали го е видял това нещо, но това някак си не мога да го приема. Може би трябва да помислите и да направите съответната редакция от двата текста.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря. Ще отговоря съвсем кратко. По отношение нечифтокопитните животни, нечифтокопитни животни има включително и ловни видове, това не означава, че ние трябва да правим политика, за да им предоставяме земи. Предоставят се в случая земи на тези, които са с някакво стопанско предназначение и които имат значение за стопанството, за земеделието. Между другото, са извадени и бройките на животните, и ако искате професор Бъчварова тази информация мога да ви я предоставим, да видите, че всъщност тези видове катъри, магарета и т.н. те са един незначителен дял и дефакто те не са животновъдни обекти, те не са и регистрирани като такива, за да могат изобщо да участват в тази процедура. В края на краищата нали, вие си спомняте, ако ще ги пишем просто ей така, най-лесно е да ги напишем.
За Източно Балканската свиня, съжалявам че трябва да ви го кажа, но Източно Балканската свиня е последното нещо, но не и пасищно животно. То ходи по пасищата само за да прави бели, за да рови картофите на хората и т.н. Източно Балканската свиня живее в гората и изобщо тя няма как да бъде предмет на този закон.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Извинявайте, такъв научен спор няма да водя, защото може да отидете в Средец, държавното предприятие където е генофонда и който плащате генофонда. И недейте моля ви се да поставяте въпрос, вижте си районите, в които е разпространена и как се отглежда. И ви казвам, семейство коне поне сложете. Какво значи животновъден обект няма, защото има едно магаре и два катъра, а само конете. Кои са тези животновъдни обекти, а сигурно има два-три животновъдни обекта, в които има коне? Кажете ги, избройте ги, напишете ги, вместо да правите такива сложни системи. Да, знам, че има такива. Семейство коне пишете, ако трябва да сте прецизни.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Като народен представител имате право да направите предложение по време на заседанието.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Правя го.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Направете предложение, ще го подложа на гласуване, да не губим повече време.
Господин Данев, заповядайте.
ДОБРИН ДАНЕВ: Аз само искам да направя едно предложение в алинея 16 в седемдневен срок от приемане на решението да бъде променено от влизане в сила на решението, тъй като знаете, който е бил в общински съвет, едноседмичен срок има на обжалване и след това още една седмица за подготовка на протокола на общинския съвет и решението влиза в сила най-малко след две седмици. Така че предложението ми е да бъде в седемдневен срок от влизане в сила на решенията, а не от приемането на решенията.
РЕПЛИКА: По-прецизно е.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Кой ще го отрази? Ние ще го гласуваме.
Професор Бъчварова, правите ли предложения, за да ги подложа на гласуване?
Защото ще подложа предложението на господин Данев, което е приемливо, и на професор Станков, което също е приемливо.
Господин Данев, кажете още веднъж вашето предложение?
ДОБРИН ДАНЕВ: Не от приемане на решението, а от влизане в сила на решението.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предложението, което правя е: § 2, допълнителни разпоредби, алинея 1 да остане, така както е записана. Не знам как досега са били животновъдни обекти, а сега не са.
Алинея 1 казва: по смисъла на този закон пасищни животни са говеда, биволи, овце и кози, както и еднокопитни животни коне, магарета, мулета и катъри. За пасищни животни се смятат и свинете от Източно Българската, по сега действащия текст, и нейните кръстоски, които се отглеждат съгласно изискванията на Закона за ветеринарно-медицинската дейност.
Това е определението, което вие предлагате да отпадне.
Аз предлагам да остане, а алинея 2 да отпадне, защото това е достатъчно подробно определение какво е пасищно животно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тоест предложението е да отпадне точка 3 и да се ползват текстовете на точка 1 и 2, това ли е предложението?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предложението е алинея 1 да остане, алинея 2 да отпадне?
ИВА МИТЕВА: Какво означава алинея 1 да остане, да остане действащия текст на алинея 1?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, вижте на действащия закон § 2а, имате две алинеи, в които имате съответно две определения.
ИВА МИТЕВА: Искате алинея 1 да остане да действа, да не се отменя?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да. Да не се отменя, а алинея 2 да отпадне, която е непълна и която дублира алинея 1.
ИВА МИТЕВА: Тоест буква „б“ нечифтокопитните да не се заменят, това ли искате?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Алинея 2 да отпадне.
ИВА МИТЕВА: Цялата по действащия?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да. Алинея 1 да остане като достатъчно пълно определение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Алинея 1 остава, буква „а“ отпада.
ИВА МИТЕВА: Гледайте редакцията на Работната група, в точка 3 буква „а“ искате да отпадне, а буква „б“ да стане - алинея 2 се отменя на 2в?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гласуваме направените предложения, преди да гласуваме целия текст.
Първо гласуваме предложението на проф. Станков да създадем точка 4, тя беше прочетена, текстът е пред мен. Който е съгласен с това предложение на проф. Станков, моля да гласува.
„За” – 16. „Против” – 0. „Въздържали се” – 0.
Приема се с единодушие.
Второто предложение е на господин Данев, господин Данев ни го прочете, което касаеше след влизане в сила на решението.
Който е съгласен с това предложение на народния представител Добрин Данев, моля да гласува.
„За” – 16. „Против” – 0. „Въздържали се” – 0.
Приема се единодушно.
Отиваме до предложението на проф. Бъчварова.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Господин председател, може ли да взема думата.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаема професор Бъчварова, нека само да внеса малко яснота относно предложените текстове, защото се загубихме в алинеите. Идеята на Министерството на земеделието и храните с предложеното изменение се базира на факта на предходно изменения закон, който знаете че ние даваме право на ползване на общинските мери и пасища само на собствениците и на ползвателите със селскостопански пасищни животни. Оказа се, че имаме дублиране на определенията и се оказа, че изведнъж стана модерно търсенето и регистрирането на мулета и катъри и магарета. Защо? С цел да може да се кандидатства и да се получават общински пасища с мулета, катъри и магарета.
Министерството на земеделието и храните счита, че е по-редно да внесем яснота в тази ситуация, да не създаваме излишно настроение и очакване във бенефициентите да търсят вратички в закона, а да кажем ясно кои са тези пасищни животни, на база на които могат да бъдат ползвани тези общински пасища. Нищо повече. В тази връзка считаме, че мулета, магарета и катъри не следва да присъстват в тази дефиниция, която да дава право за кандидатстване при разпределянето на общинските пасища. Нищо повече.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Или ако трябва заради нуждите на министерството да казвате какво е пасищно животно или пък свързано с разпределение на мери и пасища ми се струва абсолютно несериозно. И това ти пише, че е по Закона за ветеринарно медицинската дейност, трябва да са животновъдни обекти с животни.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение на проф. Бъчварова, което беше отразено много точно от нашите референти.
Който е съгласен с така направеното предложение, не мога да го възпроизведа точно, и няма да ви го чета, но който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
„За” – 3. „Против” – 0. „Въздържали се” – 12.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожа Караянчева има предложение.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри, господин председател, колеги, предлагам на основание член 80, алинея 4, точка 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание, да се създаде нов § 14, който гласи следното:
„§ 14, ал. 1. В срок от пет години от влизане в сила на този закон, земите по чл. 19, алинея 1 от Закона за собствеността и ползване на земеделските земи се предоставят от общинските съвети само при условията на § 27, алинея 2 от преходните и заключителните разпореди на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и за изпълнение на обекти от техническата инфраструктура и на други проекти, за които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване.
Алинея 2. В срок от 5 години от влизането в сила на този закон земите по чл. 19, алинея 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не могат да бъдат предмет на други разпоредителни сделки, извън посочените в алинея 1.“
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Цялостно не сме гласували текста на § 13. Връщам се към него.
Гласувахме направените предложения от народните представители, но цялостно гласуване на предложения текст от Работната група на § 13. Моля, който е съгласен да гласува.
„За” - 8. „Против” – 3. „Въздържали се” – 0.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Извинявайте, обаче така текстове да влизат, без да имаме абсолютно никаква готовност, просто ми се струва…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гласувахме § 13.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, и § 13 и следващия, който, просто променяме със Закона за опазване на земеделската земи променяме четири други закона и сега продължаваме да дълбаем. Как смятате, че по този начин може да бъде качествено законодателството? Ако можете да ми обясните, добре. И абсолютно никакви критерии.
И следващия параграф също, което се изчете тук, сега за какво се отнася, ама няма мотиви, чете се там наизуст нещо написано, без мотив, без обяснение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: § 13 го гласувахме.
По отношение на новия параграф, който се предлага от народния представител Цвета Краянчева, § 14, думата имат Министерството на земеделието и храните да ни кажат необходим ли ви е, за да го подкрепим.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Да, член 19, така нареченият резултативен фонд от остатъчен фонд на земите, които не са общински, държавни и частни, този фонд остатъчният, резултативният така нареченият, се ползва, както всички знаете за възстановяването на правоимащите лица, които са подали заявления.
Към момента по справки от органите по възстановяване на нашите общински служби по земеделие има около 13 800 решения, които трябва да се постановят. Тук проблемът е, че след падането на ограничителния режим 2013 г. тези земи масово се разпродадоха от общините и към момента правоимащите, които са с възстановителни решения и трябва да се постановят окончателните и там, където трябва да се възстановят и в реални, стари възстановими реални граници, не могат да бъдат изпълнени самите решения. Затова е това предложение, за да можем да обезпечим правоимщите лица и да си довършим процедурата по възстановяването на земеделските земи. Надявам се, че бях изчерпателен. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Предлагам, който е съгласен § 14 да влезе с текста, който беше предложен преди малко, моля да гласува.
„За” – 15. „Против”- 0. „Въздържали се” – 0.
Истината колеги е, че се опитваме пропуски, които има в другите закони, които нямат шанс да влязат в Парламента до Нова година, да получат своето отражение в този закон. Да, малко е натоварено, но времето не стига нито в Пленарна зала, нито в комисията и разбирам и вносителите, така че продължаваме.
Параграф 15, който става § 16, добре номерацията няма да я коментирам.
Работната група подкрепя по принцип предложението като точка 4 е отразена в § 15.
Работната група предлага да се създаде нов параграф, текстът е пред вас.
Работната група предлага и да се създаде и § 15 и 16, който също е пред вас.
Работната група предлага да се създаде § 16, който също е пред вас.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Имам въпроси.
Първо, свързано с предложенията в чл. 43, ал. 3. В Закона за горите текстът е общ. Кое налага изведнъж преместваеми санитарни и складови помещения да бъдат отделено и само за аквакултурите? Да бъдат извадени, по простата причина, че така както е записан в сега действащия закон текста, първо е записано само преместваеми обекти, тук въобще санитарни и складови помещения отсъства. И защо за аквакултурите, при условие, че така както е записано, означава че и за аквакултурите важи. То не е казано за животновъдни или за каквито и да е било други обекти и пак е до 10 години. Тук новото, което се вмъква, е до 1 декар. Ако 1 декар трябва да бъде ориентира за такива обекти, добре. Но някак си, може би има някаква мотивация, но текстът в действащия закон дава възможност и сега това нещо да се случва и за аквакултурите.
Другият ми въпрос е свързан с това, че вие имате смяна на предназначението на горска територия, което означава, че е минала комисия.
РЕПЛИКА: Това за следващия ли е?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, за следващите, ще говоря и по трите параграфа, за да кажа за какво става въпрос.
След това трябва да се закупи. Даваме срок от една година. Искам да попитам в министерството колко преписки има приключили до ситуация, в която имате сменено предназначение и не закупени? Иначе сигурно трябва да има такъв срок, който е една година, но какъв е бил проблемът тези преписки да не се приключат, дали в тези, които са ги подавали, дали в комисиите, за да можем императивно да сложим срок, което е добре, но така или иначе е нещо, което е важно.
И третото нещо, за този § 16, залесили се, самозалесили се земи по чл. 19. Защо трябва да се върнат и да станат държавна собственост, а не останат общински горски фонд? Защото вие казвате, че тези, които са и т.н., предадени по реда на чл. 19 от Закона за собствеността, какъв е проблемът те да бъдат пак категория или гори, обаче да са в общините. Защо трябва да ги връщаме в държавата? Каква е била мотивацията да правим това движение в обратната посока, при условие, че веднъж са предоставени?
Това са ми въпросите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народният представител Румен Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, господа заместник-министри, в чл. 43, алинея 3 създаваме точка 4 със следните мотиви:
Първо, както професор Бъчварова правилно отбеляза, тук става въпрос само за поставяне на преместваеми санитарни и складови помещения, които са необходими за аквакултурите и свързаните с тях дейности.
Защо се налага това? За да спазим разпоредбите на Закона за рибарството и аквакултурите и на Закона за ветеринарно медицинската дейност, както и съпътстващата подзаконова нормативна уредба, е необходимо поставяне на преместваеми обекти до обектите и съоръженията за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми. Тъй като голяма част от водните обекти, в които са изградени съоръжения за развъждане на риба, се намират на горска територия, е необходимо да се уреди възможността за поставяне на минималните изискуеми по специалните закони съпътстващи преместваеми обекти и т.н.
Със Закона за горите са уредени възможностите за поставяне на пчелини, за отдаване на горски територии под наем за притежатели на животновъдни и пасищни обекти, но не са уредени правата на ползвателите на обекти, регистрирани по Закона за рибарството и аквакултурите.
Поради тази причина, за да могат да си изпълняват договорните отношения с Агенцията по рибарство и т.н., ние считаме, че е удачно да им се даде право до 1 декар, и то само, както казахме, за преместваеми обекти за санитарни и складови помещения, а не за битови помещения. Мисля, че по този начин облекчаваме работата на всички тези контрагенти, сключили договори по Закона за рибарството и аквакултурите.
Срокът е максимум 10 години. Това е по този въпрос.
Тук обаче има още нещо, което предлагам сега да го направим, което в последния момент наистина го решихме. Това беше по чл. 43, а сега имам предложение в чл. 43а, където досега имаше две алинеи, първата от които има три точки, да поставим още две алинеи, ще ви обясня точно защо и за какво иде реч.
Член 43а в момента гласи така: под наем се отдават имоти в горски територии държавна и общинска собственост, които съгласно горско-стопанския план са пасища и ливада, поляна, срокът за договора за наем е не по-малко от пет години, до участие в търга се допускат кандидатите, които отговарят на следните условия: ползватели на животновъдни обекти и т.н.
По този начин обаче сега искаме да вкараме алинея 3, че алинея 1 не се прилага, когато под наем се отдават имоти за спортни дейности, защото има писти, които се отдават за срок от шест месеца или се предоставят площи до един декар, както стана преди малко за рибарите, тъй като в противен случай те трябва да бъдат дадени на животновъди по силата на сега действащия закон. Да запазим възможността до един декар и тези, които се използват за спортни нужди да си ги вземат, иначе става противоречие и би трябвало по силата на сега действащите разпоредби приети, това е по чл. 43а, алинея 3.
И още една алинея 4: свободните площи, останали след отдаване под наем при условията на алинея 1 и 3 се отдават под наем по реда на чл. 43. Това е просто закриваме темата, за да не остане нищо неотразено.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: По въпроса на професор Бъчварова за срока до една година от влизане в сила на акта?
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Първо, да обясня на колегите за какво става въпрос и защо се наложиха тези промени.
Още със Закона за горите от 2003 г., който после е променян няколко пъти, 2011 г. основно и т.н., се даде възможност за закупуване на земи от горския фонд, тогава вече се наричат горски територии. Това значи, че проявява един правен субект инициатива инвестиционна да закупи дадена горска територия, която минава през два етапа. Първи етап, преотреждане, тя излиза от горския фонд като такава, става по ПЗ или един вид урегулиран поземлен имот. И втори етап, след като вече това стане с решение на министър и т.н. или на областни служби, втори етап е закупуване по силата на Наредбата за продажба на земи и гори от горския фонд, закупуване на съответната вече преотредената територия.
По досегашния текст явно не е имало срокове, които да задължават, а субектът, който започне това преотреждане на тази земя, е само той, не може да има друг. Значи той започва и трябва да доведе нещата до край. Какво се получи на практика, примерно в региона, от който съм аз, в Бургас, а пък и около други национални туристически обекти, като Пампорово, Боровец, Банско и т.н. Тръгнаха с някакви инвестиционни намерения, извършиха първия етап от процедурата, голяма част юридически лица, няма да ги цитирам поименно, някои от тях ги и знам, след което територията излезе от обхвата на горския фонд, но не стана собственост на въпросния субект, а си остана собственост на горите, в частност на съответното териториално поделение, на чиято територия се намират, или горско стопанство. След което по една или друга причина, конюнктурна, нежелание, промяна в Наредбата за оценка на земи, които станаха там, цените се вдигнаха, тъй като вече станаха адекватни на пазара, това нещо беше тръгнало да се прави, това беше другата форма на заменките, за които всички знаем за какво става въпрос. Повече от седем-осем години вече има такива територии, професор Бъчварова, които са извън горския фонд и нищо не става, и този няма начин и форма, по която да накарош лицето, започнало това преотреждане, да довърши нещата до край. В резултат на което горските стопанства, респективно Министерството на земеделието и храните от бюджета си плаща местни данъци и такси – данък земя, смет и какво ли още не. И това до кога? Те са в ничия земя, нито са гора, нито не са гора. Затова ние решихме по някакъв начин да приключим този вариант и да го изчистим и да дадем време на всички, които са започнали тази процедура, времето никак не е малко, има една година да вземе решение, после още шест месеца, ето тук е записано – продажната цена ако не е платена в срок от шест месеца от влизане в сила на заповедта, а заповедта се издава след една година, още шест месеца и след това има още шест месеца. Значи две години, в рамките на две години да го приключим този казус веднъж завинаги. Това е идеята.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз го приемам. Само исках да ми се отговори ако е възможно колко такива преписки са висящи и каква е причината, ако има анализ – защото не искат или защото …
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Анализът е това, не искат.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ясно, но колко са. За какво става въпрос, защото аз разбирам, че трябва да сложим някакъв срок, щом досега …
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Само на територията на Бургаската дирекция плащаме от порядъка на 50-60 хиляди лева данъци годишно. Има само една група, няма да казвам имена, които тръгнаха на големи територии да преотреждат, спряха на средата, в момента вече са се разпаднали, защото са холдинг, те нямат и правоприемник, да се чудиш какво става и така е. И горското в Несебър и в Бургас всяка година плащат едни пари и не могат да ползват тази територия. Не знам в цялата страна колко са. За мен основната причина е дали поради това, че са пазарни причини най-различни, заради промяната на наредбата и т.н., но по някакъв начин не му вървят добре нещата, и казва, отказвам се.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Каменов, заповядайте.
КРАСИМИР КАМЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, само искам да ви кажа, че такива текущи преписки за промяна на предназначение, и то стари в течение на времето, са около 500, като в момента направихме график по разпореждане на министър Танева за приключване на тези преписки до края на годината, като досега сме приключили около 250 преписки. Но само в комисията, която е за продажба, са подадени заявления общо 30 броя. Вие направете сметка каква разлика остава и законът не предвижда срок, в който те да подадат заявления. Така че оттук насетне може и 10, може и 15 години, и 20, неограничено да стои във времето. Затова искаме да има срок от една година.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Желев, последно по последния трети въпрос на проф. Бъчварова защо не остават общински, параграф 16 във връзка с чл. 19.
КРАСИМИР КАМЕНОВ: Аз ще опиша само една история, която е отскоро. Преди няколко години чл. 19 с една промяна в Закона за земеделските земи регламентира сформирането на една комисия, която на терен да провери точно тези така наречени временно стопанисвани от общината земи по чл. 19, да установи колко са гори и колко са наистина земеделски земи. Тогава се разделяха, този протокол, който се правеше от тази комисия, на част 1 и част 2. Част 1 бяха тези, които наистина са земеделски земи, а част 2 това са гори, които неправомерно са останали като временно стопанисвани от общината по чл. 19, или това са гори, които бяха на възраст над 50-60 годишна възраст. Член 19 от Закона за земята казва, че това което е гора, трябва да бъде горски фонд към старото понятие, и съответно неправомерно е било на общината, то не е в част 1 на този протокол и съответно не е на общината, а трябва да остане на държавата. В отменения Закон за горите имаше такъв ред § 72 по какъв начин да станат горска територия и да станат държавен горски фонд. Но от 2011 г. за съжаление такова нещо няма в новия закон, а такива има доста, които са неприключили по чл. 19 и остават висящи, затова искаме тази преходна разпоредба, която е почти същата от отменения Закон за горите, § 72. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Митев поиска думата, заповядайте.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Благодаря, господин председател. Само да доразвия тезата на господин Каменов. Това са земите, които реално не отговарят на хипотезата на чл. 2 от ЗСПЗ, тоест не са земеделски и са във втората част на протокола по чл. 19, където към момента те са висящи. Не са предадени нито на общините, нито на държавата. И тъй като на общините се предават само резултативният фонд, който е земеделска земя, тук Министерството на земеделието и храните счита, че е разумно тези земи, които са самозалесили се и залесени, тъй като те още са висящи, да преминат в държавния горски фонд. Даже съм взел един такъв протокол нагледно да покажа на членовете на комисията, ако има нужда, за да може да сме по-обективни.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, аз разбрах и нямам възражения. Въпросът беше, че така чл. 19 записано.
Нямам възражения.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Тези са висящи към настоящия момент и не са дадени на никого.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам да преминем към гласуване.
Преди да гласуваме цялостно текстовете, внесени от Работната група, предлагам първо да гласуваме предложенията, които бяха направени на основание член 80 от народния представител Румен Желев, а именно създаване на нов чл. 43, ал. 3 и ал. 4, които той изчете, и нова точка за промяна на чл. 43а.
Който е съгласен с така направеното предложение, което го има като текст, но не е раздадено, но то беше прочетено от народния представител Румен Желев, моля да гласува.
За – 8. Против – 0. Въздържали се – 3.
Гласуваме окончателните текстове, които Работната група е предложила, става дума за § 14, § 15 и § 16.
Който е съгласен с тези текстове, които бяха разяснени от народния представител Румен Желев и които са придобили редакцията от референтите, моля да гласува.
За – 11. Против – 0. Въздържали се – 0.
Предложението на народния представител Пламен Тачев Петров, което мина в самото начало, когато бяха и представителите на Министерство на енергетиката и на КЕВР.
Предложението на проф. Станков да се създаде § 17: Параграф 13, т. 4 влиза в сила от 30 септември 2015 г.
Това е във връзка с гласувания преди малко параграф 13, пак по предложение на проф. Станков, който беше подкрепен единодушно. Тук само казваме от кога влиза в сила.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 11. Против – 0. Въздържали се – 0.


Точка 2
Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г..

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо министър, имате думата.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз ще дам думата на Десислава Стоянова да представи бюджета на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд „Земеделие”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми заместник-министри, дами и господа народни представители, със Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. на министерството, провеждащо политика в доста разнообразни сектори като земеделието, селските райони, горите, риболова, аквакултурите е предвидена бюджетна рамка от 247 млн. лева. Тази рамка нараства спрямо базовия бюджет за 2015 г. с приблизително 20 млн. лева, разпределени както следва:
Разходи за персонал 2 милиона, насочени към увеличението на единните разходни стандарти в делегираните бюджети, изпълнявани от училищата, обучаващи средни кадри в областта на селското и горското стопанство.
Около 15 млн. лева в разходите за текуща издръжка и 5 500 хил. лева в капиталовите разходи.
Общата разходна рамка е разпределена по предложение на Министерството на земеделието и храните в четири области:
Политики в областта на земеделието и селските райони приблизително 199.5 милиона.
Политика в рибарството и аквакултурите 4 700 хил. лева.
Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча 27 314 хил. лева.
В бюджетна програма „Администрация“ - 15.5 милиона.
В хода на междуведомственото съгласуване на проектозакона за държавния бюджет Министерството на земеделието и храните внесе пред Министерския съвет и съответно пред Министерството на финансите като институцията, отговорна за съставяне на държавния бюджет, становище по отношение на разходите за персонал, предвидени в проектозакона за държавния бюджет.
Базовият бюджет за 2015 г. беше намален спрямо този за 2014 г. с 11 милиона 450 хиляди в частта за персонал, което доведе до много сериозна структурна реформа и оптимизация на персонала на министерството, която възлизаше на около 1200 съкратени щатни бройки. Същевременно заплатите в сектора не са увеличавани от 2008 г. и насетне, което поставя до голяма степен част от второстепенните разпоредители да работят при средна работна заплата близка до минималната, която е определена с рамката на закон 2016 г., поради което ние сме внесли становище пред Министерството на финансите, че искаме един известен ръст на средствата за персонал по-малък отколкото бяха намалени с бюджетната рамка за 2015 г., като в становището, представено пред комисията сме посочили нашето искане за увеличение на средствата за персонал за сметка на разходите за текуща издръжка по бюджета на министерството, тоест без да се променя бюджетната рамка за следващата година, която е разчело Министерството на финансите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
От Държавен фонд „Земеделие” заповядайте.
ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители.
Проектобюджетът на Държавен фонд „Земеделие” за 2016 г. в частта за национални средства няма съществено изменение спрямо 2015 г. Заложените приходи са 16 млн. лв., разходите са 367 млн. лв., като обръщаме внимание на субсидиите за нефинансови предприятия, които запазват своя размер в 300 350 хиляди лева. Това са субсидиите, които с решение на Управителен съвет на база политиките в Министерство на земеделието и храните се разпределят всяка година по сектори.
В проектобюджета можем да обърнем внимание, че не са заложени средства за изплащане на ДДС, което се дължи по проекти по Програмата за развитие на селските райони и по Оперативната програма за развитие на сектор рибарство за реализирани проекти. По същия начин не бяха заложени и през тази година, но с постановление на Министерския съвет ни бяха отпуснати.
В частта за сметката за европейските средства в бюджета за 2016 г. заложени са приходи в размер на 418 милиона лева, това са възстановявания от Европейската комисия, а разходите са в размер на 500 милиона лева, от които 343 милиона са средства от Европейския съюз и 156 милиона съфинансиране от националния бюджет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги народни представители, имате думата, можете да задавате въпроси към Министерство на земеделието и храните, към представителите на Държавен фонд „Земеделие” и представителите на Министерството на финансите.
Докато мислите, аз ще кажа няколко думи. Много са квалификациите за бюджетите – рестриктивен, оптимистичен, песимистичен. За мен това е възможният бюджет. В този смисъл той ще получи моята подкрепа, надявам се и на Комисията по земеделието и храните. Много от секторите са недофинансирани, това е ясно, хронично стана, но възможностите на бюджета са тези и пак казвам, според мен това е възможният бюджет.
Единствената структура, за която съм притеснен и няколко пъти повдигам въпроса, уважаема госпожо министър, това е Българската агенция по безопасност на храните. Те работят при много тежки условия, знаете, че много болести, които доскоро бяха нетипични за България, преминаха границата и нахлуха в България. И ако има някаква възможност за допълнително подсигуряване на тази агенция, защото в крайна сметка става дума не само за здравето на животните, но и за здравето на хората, понеже тя е агенция, която отговаря за храните, да видим дали можем по някакъв начин да я осигурим допълнително. Знам че е трудно, но …
Заповядайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ние от Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим бюджета. Наистина вие сте направили структурната реформа с тези 1200 човека, които сте съкратили, но от 2008 г. няма увеличение на заплатите при вас. Аз искам да се присъединя към колегата Христов и да кажа и за областните дирекции по земеделие, които изцяло поемат работата, която е необходима и среща със земеделски производители, и обработката на документи, изобщо мисля, че там те наистина са с много ниски заплати и ако е необходима нашата помощ в подкрепа на това, което вие ще поискате към министъра за повишаване на заплатите и в този сектор, ние ще ви подкрепим и ще дадем нашето положително становище, защото наистина видяхме, че Министерство на земеделието и храните тази година извърши страшно много работа и мисля, че е добре справящите се служители трябва да се поощряват.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо министър, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, Министерство на земеделието и храните подкрепя така предложения бюджет. Искам да кажа няколко бележки, които имаме, като с тях ще отговоря и на зададените ми вече въпроси.
Ние наистина сме на края на една много трудна година в нашия мандат, но няма да се спирам на всички от тях. Тук е госпожа Василева и аз много се радвам, че в този формат в хода на дебата за бюджет 2016 г. можем да кажем, госпожо Василева, че ние стартирахме реформи, направихме съкращения, които бяха обявени и ето можем да кажем, че с така предложения бюджет, та дори той да остане в този вид, ние ще увеличим заплатите във второстепенни разпоредители с бюджетни средства в Министерство на земеделието и храните, визирам Българска агенция по безопасност на храните и областни дирекции по земеделие задължително. Като това, което ние ще предложим в хода между първо и второ четене на народните представители, това което каза и Десислава Стоянова, аз само ще се повторя, тъй като искаме да направим и на повече на брой служители и по-чувствително такова увеличение до размера на разходите за текуща издръжка, която имаме, тези за персонал да се увеличат малко повече, за да можем и в двете структури да има по-значително увеличение на заплатите, но пак повтарям, дори и така да остане, пак ще има и това ние ще го направим, така както ние с вас говорихме в хода на започналата през пролетта на тази година административна реформа в системата на Министерство на земеделието и храните и ние с предложения ни бюджет и особено с това изменение, което смятам, че няма да има проблем ние да получим одобрение на това, да го направим и съвсем така както трябва. По отношение на областните дирекции земеделие и работата, която свършиха по време на кампанията, искам само да съобщя, че те получиха и допълнителни възнаграждения за кампанията, но искам да подчертая изрично, че това беше единствено и само по оценка на постигнати резултати на служители, които със съответните длъжностни характеристики конкретно свършиха многото обем работа и те получиха възнаграждението си за това допълнително. А с така предложения бюджет и с промяната, която предлагаме, ние ще успеем да направим увеличението на заплатите в тези структури, които са наистина с неактулаизирани заплати от много отдавна и са на критични нива, включително и на минимума, който със закон се определя.
Другото, което искам да подчертая е, че дори и в рамките на бюджет 2015 г. ние успяхме в системата на Изпълнителна агенция по горите за горските инспектори, тези, които бяха на най-ниски доходи да им увеличим доходите, в рамките на този бюджет ние ще успеем това да го направим и за останалата част горски инспектори, които са на терен на практика, хората в която и да е структура на Министерство на земеделието и храните, която е в пряк контакт със съответните земеделски производители или лицата, които са различни оператори по контрол, те са най-много затруднени.
Това е основното, което бих искала да кажа. Всичко останало, което имаме като бележки, ние ще се постараем да изпълним, включително и приходната част. Да, актуализирани са приходите на министерството, отразени са някои приходоизточници, които предвид реформите вече ги няма, там предвид и ресурса и стопанския оборот, който следим в последната година, вероятно също са под въпрос, които са ни заложени приходите, едва ли бихме стигнали до стопроцентно изпълнение.
Искам в тази връзка да отбележа, тук са представителите на Министерството на финансите, че през тази 2015 г. ние имахме един много висок план приходи, малко с чувство за черен хумор искам да кажа: добре, че имахме завещани изключително много преписки, та имахме материал, който да обработваме и да се постараем да изпълним този план. Такъв ресурс обаче от отлежали преписки за следващата година няма да има и няма да имаме на практика база, от която да стигаме заложеното ни изпълнение. Ако за 2014 г. с две сделки за „Южен поток” в основната си част приходната се изпълни, то тази година единствено огромният брой хиляди отлежали преписки недовършени и тяхната обработка в график и от Изпълнителна агенция по горите, те сигурно седем години общо не бяха обработвали толкова преписки, ни позволи да достигнем до някакви нива заложените ни приходи, макар и на финала на годината ще видим точните цифри. Но имахме наистина много отлежал материал, който по някакъв начин се обработи с цел да доведе приходи. Искам тази бележка да направя относно планираните приходи от нас.
От Държавен фонд „Земеделие” съобщиха разчетите относно субсидиите за нефинансови предприятия. Предполагам, че това винаги е предизвиквало най-голям интерес. Можем с тази цифра да кажем, че схемите, които се прилагат всяка година на практика са обезпечени. Тук единствената ни бележка е по повод осигуряване на националното съфинансиране на схема „Училищно мляко”, която стартира от тази есен отново, след известно прекъсване. В момента тече приема на документи, когато приключи ние ще обявим какъв е бил интересът по схемата. Направихме и промени, които регламентират прилагането на тези схеми, както и предлагането на такъв тип продукти в училища и детски заведения по Български държавен стандарт. И аз съм убедена, че това е една от най-добрите схеми и за подкрепа и за формиране на здравословни навици за хранене в подрастващото поколение. Това мога да кажа. Мисля, че народните представители от Комисията по земеделието и храните също биха подкрепили така представения ни бюджет.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря ,госпожо министър.
Професор Станков, заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми колеги, 20 милиона така както е предвидено увеличение на бюджета не са много пари. Явно възможностите на бюджета в страната са такива, така че аз ще подкрепя предложения проектобюджет и ще го подкрепя и по-нататък и нашата Парламентарна група ще го подкрепя.
Това, което каза господин Христов е много сериозно за Българска агенция по безопасност на храните и това е добре, че там ще подсилите нещата, защото нуждата наистина е много голяма. Но притеснително е финансовото състояние на Селскостопанска академия. Доколкото знам Агенцията за борба с градушките също има проблеми и недостиг на средства. Предвижда ли се за тях нещо увеличение. За заплатите вече се каза. Аз смятам, че и служителите в Министерство на земеделието и храните също се нуждаят от известни корекции, защото дали са увеличавани заплатите не знам. Така че ще подкрепим предложения проект. Ако може да ми кажете за Селскостопанска академия и за Агенцията за борба с градушките.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми професор Станков, аз може би пропуснах в изложението и двете структури, които споменахте, са структури, при които предстои реформата и се работи по нея, като за Селскостопанска академия сме в много по-пълна готовност, даже на практика може до края на месеца да стартираме обществения дебат с научната общност и с браншовите организации. Там след неколкомесечна комуникация има концепция, която ще бъде предложена. И разбира се, предложената реформа, тъй като ние ще търсим обществен консенсус по нея, не е отразена в проектобюджета.
По отношение на Изпълнителна агенция за борба с градушките, там също готвим съвсем различна концепция за противоградовата защита в България, отколкото сега действащата система, включително и с браншови организации. Доклада ни е готов, ще направим с тях отново събиране, за да приемем един модел за функциониране, какъвто съществува в други страни. Ще се смени моделът и на финансиране и това също не е отразено в бюджета, тъй като не е приета в окончателен вид тази стратегия.
Към настоящия момент представеният бюджет на Министерство на земеделието и храните по отношение на противоградовата защита положението е същото, каквото и в предходния бюджет, извън увеличението на текущата издръжка, което безспорно ще засегне в положителен смисъл и агенцията и Селскостопанска академия до момента в който те бъдат реформирани, но сумата за противоградови ракети от 4.5 милиона отново не е бюджетирана по бюджета на Министерство на земеделието и храните, така както и миналата година, и по миналата година, те се осигуряват от Междуведомствената комисия по бедствия и аварии и за тази година, която приключи 4.5 милиона също се осигуриха, като последния транш от това стана на последното заседание на Междуведомствената комисия и това вече беше гласувано в Министерски съвет, така че се обезпечи противоградовата защита. Концепцията, която ще предложим, при нея сме малко по-назад от Селскостопанска академия, ще предложи един много по-голям обхват на противоградова защита на земеделските производители. В бранша вече също има готовност за приемане на друг модел на функциониране на една такава защита, за да бъде по-ефективна и аз смятам, че това ще е положително. Да се надявам следващата година да го приемем. Но в размера на увеличения бюджет, който имаме, той ще засегне и Изпълнителна агенция за борба с градушките и Селскостопанска академия до времето, в което те ще бъдат реформирани, а това следващата година при всички случаи ще стане. И това на практика заедно с „Напоителни системи“, които са пък предмет на стратегията, която чакаме да се предаде от Световна банка и ще стане до края на този месец, са последните три структури, които ще се реформират следващата година.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Колеги?
Професор Бъчварова!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, прави впечатление, че бюджета на министерството е увеличен, но разходите за работна заплата не са увеличени, така както беше казано в експозето увеличението е единствено за осигуряването на базовите заплати в училищата. Защото има вече обща стратегия и концепция какви са минималните заплати – 600 лева за учител, който току-що почва, 700 лева за съответно другите учители.
Искам да попитам няколко въпроса.
Първо, с какъв дефицит ще приключи Министерство на земеделието и храните тази година, неразплатени задължения, централно управление предполагам че няма, но по второстепенни разпоредители, защото този дефицит ще отиде съответно в новия бюджет? Предполагам, че имате оценка.
Второ, Министерството на финансите и Министерство на земеделието и храните направили ли са оценка за корекцията на минималната работна заплата? Защо? Защото, извинявайте, но минималната работна заплата е при 1200 човека в Селскостопанска академия. За какво говорим? И как при бюджет, по-нисък от миналата година ще бъде осигурена? Правите, казвате реформи, досега реформата в Селскостопанска академия е 350 човека съкратени и обезщетени, които съответно предполагам че са взети мерки да бъдат разплатени, защото това са обезщетения на тези, които съответно са напуснали системата.
Миналата година, когато се разглеждаше бюджета, имаше едно приложение, което показваше по второстепенни разпоредители какви са планираните бюджети. Тази година това нямаме като предложен материал, имаме по политики. Но въпреки това, например един въпрос, свързан с дейността на Дирекция „Хидромелиорации“. Разбирам, че 15 милиона ще отиват в „Напоителни системи“, но за 13 човек един милион и двеста издръжка, не знам за какво става въпрос. Аз го гледам това от доклада, който е представен, тези 76 страници по политики. Това в момента също ни прави впечатление за някакви така, как да кажа, нелогични неща, второстепенни разпоредители да бъдат без променени заплати в рамките от 2009 г., искам да кажа месец юни, юли, когато бяха последните увеличения, а в същото време досега при тях няма промяна в заплащането. И ако реформата се изразява в това да съсипем някоя структура, сигурно ще я постигнете с такива заплати. Защото на учител който започва е с 600 лева, а асистент е с 450 лева. Като как смятате, че можете да правите реформи без да има хора, които да се занимават с научна дейност? Винаги съм казвала, науката не може да бъде внесена нито от Холандия, нито от Франция. Българската наука е ценна затова че работи на територията на страната и осигурява на земеделието, може би понеже не сте почувствали липсата от това, че няма аграрна наука, не знаете за какво става въпрос. Но такава държава няма в света.
В заключение бюджета няма да го подкрепим, защото в политиките, свързани и със заплащането и с реформите, освен рязане на разходи друго не се наблюдава. Реформа с намалени издръжки, скоро беше казано, мисля че и от вашите вицепремиери, че реформи се правят със средства. Ние правим точно обратното, от 23 милиона падаме на 22 милиона на Селскостопанска академия. Българската агенция по безопасност на храните също има недофинансирани дейности, но там пък едни поръчки вървят обществени, които просто не знам, даже мога да я кръстя, че това е агенция да я направите за обществени поръчки. Направих си труда, 30 обществени поръчки за външни изпълнители само за 2016 г., а в същото време заплащането е наистина на много ниско ниво на тези, които трябва да осъществява съответно контрола.
Много мога да говоря за бюджета. Запознах се внимателно, но наистина ми се струва, че Вие като министър на земеделието имате основанията да претендирате за отрасъл земеделие като водещ в икономиката със значителен дял в брутния вътрешен продукт и усвояване на средства и всички тези, които спомагат за това състояние на сектора, един работещ сектор, да бъдат съответно осигурени не само в централно управление, но и на второстепенните разпоредители на бюджетни средства, също да бъде обърнато сериозно внимание за дейностите, които изпълняват.
Иначе фонд „Земеделие“ аз не намерих никаква разлика спрямо бюджета миналата година. Сега тук може би ще кажете, правили ли сте прогнози и разплащанията по новата програма дали това нещо ще се случи. Имаше сега корекции, но да кажем, че това е последната година на периода, корекции на бюджета на Фонд „Земеделие“ във връзка с разплащанията, предвидени са едва 628 милиона да бъдат разплатени проекти за 2016 г. по програмата за развитие на селските райони. По рибарската, която не е стартирала, все още едва ли ще стартира следващата година, 17 милиона, като как ще се изпълнят тези проекти, но може би това са все пак някакви прогнозни бюджети, които едва ли ще надхвърлят тези числа, които са посочени в бюджета. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Бъчварова.
Колеги, други становища?
Госпожо Василева, заповядайте.
СВЕТЛА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, тази позиция ние я внесохме официално и в Министерство на земеделието и храните, и в Комисията, дори запознахме и отделни народни представители. И отделно нашите искания бяха представени в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Както знаете, ние всяка година идваме тук с искания и вие чухте, че и 2016 г. ако няма увеличение, значи осма година нашите искания няма да бъдат удовлетворени. Но тази година наистина нашите искания са справедливи, категорични, защото освен че осма година няма увеличение на всички тези второстепенни разпоредители, изключвам администрацията на Министерство на земеделието и храните, от 2012 г. знаете, че има нов модел на заплащане. Според него отнехме и процента на прослужено време не само на работещите по служебни правоотношения, но и по трудови правоотношения, което означава, че двойно замразяваме работните заплати. Веднъж основната работна заплата, и втори път допълнителното възнаграждение, което вече въобще не расте в тези три години. Така че, вие тук посочихте и аз Ви благодаря, госпожо министър, вярно с вас започнахме тази структурна реформа, по–точно това намаление на числеността на персонала, защото аз откакто работя с тези наши синдикални членове във второстепенните разпоредители на Министерство на земеделието и храните повечето от реформите се заключават само в това намаление на числеността на персонала и това е търпение, освен търпение от страна на работещите, това е неспокойствие и унизение с тези заплати. Ще кажа, че на персонала, който не е научен персонал, средна работна заплата основна без прослуженото време, защото доста вече сме застаряващ състав 427 лева. Ами те са 7 лева малко повечко от минималната работна заплата. За научния персонал 646 лева. А средната работна заплата за цялата академия е 498 лева. А какво да кажа, за една от престижни професии в Европейския съюз ветеринарен доктор. Там пък понеже вкарахме процента прослужено време малко повечко ще стане тази заплата 665 лева, мисля че са достатъчни на всички тези хора, а да не говорим за Агенцията по градушките. И междувременно имам въпрос дали на тези хора, които работят с нерегулирана численост в Изпълнителната агенция за борба с градушките, ще им бъдат ли разплатени работните заплати, защото все още не са за месец октомври и разбира се и до края на годината. И всички тези хора изпълняват държавна политика, обслужват земеделски производители. Изпълняват държавна политика, която е вменена в закони, приети тук, тоест приети от Парламента. И разбира се много често трябва да отговарят на изисквания, които са от Европейската комисия. Ако всичко това, за което вие говорите и за което разбира се благодаря, че ще бъдат променени тези трудови възнаграждения, ще бъде много добре. Но аз като пръв поглед като погледнах рамката на бюджета действително много се зарадвах, че е увеличен разходния таван и казвам: ето, този ръководен екип на Министерство на земеделието и храните заедно с второстепенните разпоредители, те в 2015 г. се справиха с 226 милиона, като вътре разбира се бяха за първи път и 15 милиона на „Напоителни системи“, то с 246, около 247 милиона те ще се справят прекрасно. Да, но като започнах да разглеждам политиките разбрах, че не е точно така. И особено като видях средствата за персонал, отново са 103 050 хиляди. Плюс това ние увеличаваме минимална работна заплата с 40 лева. Говорим тук над 1300 на минимална работна заплата, още толкова на които ще се приравни работната заплата, това са в Селскостопанска академия, в Изпълнителна агенция за борба с градушките и в Българска агенция за безопасност на храните също около 150 човека са минимална работна заплата, така че никак не е малък този разходи, който трябва да се направи за увеличението на минималната работна заплата и не зная какво точно ще остане за увеличението на останалите трудови възнаграждения, които просто са необходими да бъдат увеличени.
Освен това, видях ги тези 16 милиона, които са в администрирани разходи в Агенцията за безопасност на храните и ако това, което вие предлагате, то се приеме от издръжката, както разбира се и в нашите искания, да бъдат пренасочени средства в средства за персонал и да има възможност, разбира се и с нашето договаряне по какъв начин ще бъдат разпределени тези средства за увеличение, защото поне най-ниските заплати трябва да бъдат увеличени.
Това, че говорим тук за реформи, аз казах всъщност какви са реформите, но аз мисля, че на този отрасъл много му дойдоха, в повече му дойдоха закривания, ликвидации, преотстъпване, преотдаване и прехвърляне на някои звена. Мисля, че вие имате достатъчно активи. Освен активи, държавно имущество, имате квалифициран състав, и ако има един добър мениджмънт, като се направи с добър правно организационно статут, редица от тези бази, институти могат да ви носят много повече приходи, а не да ги преотдаваме на нереформирани структури. Така че, аз приключвам с това, като искам да ми отговорите на този въпрос дали ще бъде, естествено че ще вървят реформите и на двете структури и на Селскостопанска академия, и на Агенцията за борба с градушките, както и на „напоителни системи“, но бих искала да зная ще бъдат ли разплатени работните заплати на Агенцията за борба с градушките до края на годината и в какъв срок специално за месец октомври ще бъдат платени? И в следващата година ще успявате ли да гарантирате работните заплати? За увеличението е ясно, ще работим сигурно заедно, разчитам на това.
И накрая към вас, народни представители, нашата надежда е във вашия глас. Ние трябва да подкрепим всички работещи в тези структури на Министерство на земеделието и храните, те останаха вече много малко. Преразгледайте обаче отново политиките и вижте различни политики, различни структури, различни състави, но различни средства за персонал. Обръщам внимание, не може да има на 250 човека да има 7 милиона издръжка на персонал и около толкова също средства за персонал. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Василева.
Госпожо министър, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, разбира се, госпожо Василева, че задълженията за заплати ще бъдат разплатени. Всичко останало аз го казах в изложението си.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Предлагам да се ориентираме към приключване на дискусията. Разбира се между първо и второ четене сигурно пак ще има коментари и дискусии.
Има ли някой колега, който смята че е пропуснал нещо важно, което да добави в дискусията? Няма.
Който е съгласен с така предложения бюджет за 2016 г. за отрасъл земеделие да бъде подкрепен от Комисията по земеделието и храните, моля да гласува.
„За” – 12. „Против” – 5. „Въздържали се” – 0.
Благодарим на представителите на Министерството на финансите, нямаше въпроси към вас. Пощадиха ви колегите.


Точка 3
Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултурите, № 554-01-159, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 1.11.2015 г.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте господин Мартинов дан и представите мотивите.
ЖИВКО МАРТИНОВ: България разполага с риболовен флот от 3000 риболовни съда. Над 90 % от тази флота са „кораби“ – риболовни съдове (лодки), които се използват основно за непромишлен риболов. Този вид риболов е насочен към улов на риба и водни организми за собствени нужди, за допълване на доходи и за запазване на занаяти, бит и култура.
Във всички свои документи и изявления Европейския съюз изразява категоричното си мнение за подкрепа на улова с малки риболовни съдове. Тази подкрепа се основава на няколко основни предимства, водещи до устойчиво развитие на рибния сектор и водните организми, като селектиран улов и повече работни места, щадящо въздействие върху околната среда и по-нисък разход на горива.
В сега действащия закон се предвидено да се води излишна бумащина, водеща до допълнителни разходи, като назначаване на счетоводител, периодични декларации, касови апарати, годишни отчети, водене на риболовен дневник и други. Това са непосилни за редовия рибар изисквания, предвид скромните му доходи от дейността.
Поради това предлагаме да отпадне воденето на риболовен дневник. Още повече, че това бе предлагано от обикновените рибари и бе поставяно като проблем на всички събрания с рибарските групи по цялото Черноморие.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Мартинов.
В предложения текст става на няколко пъти дума за кораби, вижте, става дума за лодките. Абсолютно необосновано е искането за водене на тези дневници, за касови апарати и т.н.
Ние с председателя на икономическата комисия господин Кънев няколко пъти сме разговаряли с министър Танева в тази посока и това предложение е изцяло в унисон за облекчаване дейността на лодкопритежателите, защото това въобще не са кораби. Така че, смятам че е съвсем разумно.
Господин Желев поиска думата като представител на морския край. Заповядайте.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз искам да апелирам към всички колеги да подкрепим този текст. Ние миналата година започнахме с подобно нещо. Първо, искам да ви кажа, че риболовния занаят е един от най-романтичните занаяти и с най-ниска доходност. Не случайно в песента се пее „Знаеш ли, знаеш ли бедни би рибарю?“ Няма песен за богати ми рибарю. Поради тази причина много ви моля да го подкрепим, тъй като риба в Черно море няма, това се е превърнало не в занаят, а в хоби. По-скоро те излизат, защото са свързани с морето и като място за релакс. И темата е голяма и дълбока и ми се иска по-нататък да я повдигнем, защото тези риболовни кораби с тези дънни тралове унищожават масово рибните запаси, не спазват ограниченията за неулов в 2-милната зона, унищожават грунда долу където са хайвера, хващат едни калкани като часовничета, един дребен барбун и т.н., да не говоря вече цацата на какво прилича, и тези хорица с лодките нищо не хващат, само изгарят нафтата си и се прибират доволни, че са се разходили и са се борили с ветровете. Така че, най-малкото което можем да направим, е да ги подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Желев.
Заповядайте.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, господа заместник-министри, дами и господа народни представители, Министерство на земеделието и храните напълно подкрепя тезите на господата народни представители, но едната промяна противоречи с два регламента, говоря за освобождаването на капитаните на риболовните кораби, те са кораби, защото по европейско законодателство са кораби, няма съд, няма лодка, всичко е кораб в регистъра на общността на риболовни кораби. И едното от предложенията противоречи с европейското законодателство, защото трябва докладването да е минимум един път месечно. Противоречим на два регламента, затова ние предлагаме два алтернативни текста. Предполагам, че сте ги получили, но че ги прочета.
Член 17 предлагаме да стане така:
„Стопанският риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурса от риба и други водни организми, от:
1. юридически лица, еднолични търговци и физически лица за кораби под 10 метра.
2. юридически лица и еднолични търговци за кораби с обща дължина 10 метра и повече.“
Това е едната корекция на текста. Нямаше ги едноличните търговци.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Това е прецизиране на текста. Физическите лица ги включваме в първа категория като допустими. Тоест физически лица само на малките лодки под 10 метра.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Другото предложение е чл. 20 да се промени така, създава се нова ал. 3:
„(3) За риболовни кораби с обща дължина под 10 метра, попълнените декларации за произход за предходния месец се предоставят ежемесечно в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, до 5-то число от месеца.“
Не може да се формуляри, ако искате да ви обясня защо не може да са формуляри, защото няма такъв план за статистически извадки, който трябва да бъде одобрен по методика одобрена от комисията. Все още няма такъв план и няма как да стане това нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Вижте, идеята е добра, обаче изпълнението е лошо, доколкото разбирам. Аз подкрепям идеята да се намали бумащината за тези под 10 метра лодка или както искате го казвайте, само че значи трябва да има разрешително задължително, защото както вие сте го записали не трябва да има разрешително.
ЖИВКО МАРТИНОВ: Има квоти, госпожо Бъчварова, така че не може да има квота без разрешително.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Прочетете го внимателно както е записан вашия текст.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гледаме текста на Министерство на земеделието и храните.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: то коренно променя това, което се предлага.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Нищо не променя.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Прецизираме го.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Идеята е добра, но мисля че все пак между първо и второ четене трябва да се правят драматични промени в това, което във вашето становище сте предложили. Тези промени трябва да бъдат съобразени с европейските регламенти и на практика това не се случва сега.
ЖИВКО МАРТИНОВ: Съобразени са.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Приемам предложението на Министерство на земеделието и храните, щом приемам на министерството, приемам и вашите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: предлагам така внесеният законопроекта от нашите колеги да бъде подкрепен на първо четене със забележките, че между първо и второ гласуване ще бъдат направени корекциите предложени от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, за да отговорим на изискванията на Европейския съюз. Дали ще ги не се народен представител, най-вероятно – да, но да не гадаем. Сега да приемем по принцип предложението за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултури и между първо и второ гласуване ще вземем предвид тези бележки.
Който е съгласен с принципната подкрепа на законопроекта, моля да гласува.
„За” – 15. „Против” – 0. „Въздържали се” – 0.
Подкрепя се единодушно
Благодаря на всички колеги.
Закривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.

(Закриване в 18.10 часа)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/