Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по земеделието и храните
Комисия по земеделието и храните
10/02/2016
1. Годишна програма за участие в решения на Европейския съюз, № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионалните квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2015 г. – първо четене.
3. Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. – първо четене.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
Стенографски запис!
П Р О Т О К О Л
№ 42
Днес, 10 февруари 2016 г., се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 15,35 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Годишна програма за участие в решения на Европейския съюз, № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионалните квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2015 г. – първо четене.
3. Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. – първо четене.
На заседанието бяха поканени:
От Министерството на земеделието и храните:
По т. 2 и т. 3:
Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване”.
По т. 1: Годишна програма за участие в решения на Европейския съюз, № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
Пламена Грозева – началник отдел в дирекция „Европейска координация и международни отношения”.
По т. 2: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионалните квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2015 г. – първо четене
Николина Симеонова – държавен експерт в дирекция „Търговски дружества и държавно участие”;
Стойка Митева – младши експерт в дирекция „Финансово управление”;
Весела Дукова – директор дирекция „Човешки ресурси и квалификации”, Българска агенция по безопасност на храните;
Теодора Георгиева – главен експерт в дирекция „Човешки ресурси и квалификации”, Българска агенция по безопасност на храните.
По т. 3: Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. – първо четене:
Мария Ангелова – главен експерт в дирекция „Държавни помощи и регулации”, Министерството на земеделието и храните;
Румен Яначков – началник отдел в дирекция „Държавни помощи и регулации”, Министерството на земеделието и храните.
От Министерството на финансите:
Маргарита Борисова – държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“;
Валери Вулев – държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги.
Имаме кворум. Можем да започнем.
Няколко колеги, които отсъстват, са упълномощили други народни представители, членове на Комисията по земеделието и храните, да гласуват по точките от дневния ред. (Реплики.) Да, и други комисии имат заседания.
Заседанието на Комисията по земеделието и храните, което ще проведем днес, е със следния дневен ред:
Точка първа – Годишна програма за участие в решения на Европейския съюз, № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
Точка втора, която е в нашия дневен ред, няма да я гласуваме и няма да я разглеждаме поради обстоятелството, че тя днес мина в пленарната зала – беше приета на първо гласуване и няма смисъл да разглеждаме нещо, което вече е прието в пленарната зала.
Точка три – Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. на първо четене.
Има ли предложения към дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Гости на днешното редовно заседание на Комисията по земеделието и храните са:
От Министерството на земеделието и храните:
По т. 3:
- Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване”.
По Годишната програма за участие в решения на Европейския съюз, № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г. тук е:
- Пламена Грозева – началник отдел в дирекция „Европейска координация и международни отношения” в Министерството на земеделието и храните;
- Николина Симеонова – държавен експерт в дирекция „ Търговски дружества и държавно участие”;
- Стойка Митева – младши експерт в дирекция „Финансово управление”;
- Весела Дукова – директор дирекция „Човешки ресурси и квалификации”, Българска агенция по безопасност на храните;
- Теодора Георгиева – главен експерт в дирекция „Човешки ресурси и квалификации”, Българска агенция по безопасност на храните.
По т. 3 – Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. – първо четене:
- Мария Ангелова – главен експерт в дирекция „Държавни помощи и регулации”;
- Румен Яначков – началник отдел в дирекция „Държавни помощи и регулации” в Министерството на земеделието и храните.
От Министерството на финансите:
- Маргарита Борисова – държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“;
- Валери Вулев – държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“.
Точка 1: Годишна програма за участие в решения на Европейския съюз, № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
Уважаеми колеги, на Вашето внимание беше разпратена Годишната програма за участие в решения на Европейския съюз, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г., Вие сте я разгледали подробно. Комисията следва да разгледа и гласува Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2016 г. и в областта на своята компетентност да предложи списък на проектите, на законодателни актове, на институциите на Европейския съюз, включени в Работната програма на Европейската комисия за 2016 г., по които Народното събрание ще осъществява наблюдения и контрол.
В предварителната подготовка аз смятах, че нещо, което е безспорно за нас и то за всички парламентарни групи, са генномодифицираните организми, но нашите референти искат да кажат няколко думи за това, че не можем да изберем точно това предложение.
Заповядайте.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Здравейте.
Искам само да отбележа, че в това приложение, в което се намира акта, е вече на ниво обсъждане на Европейски парламент – Съвет, и всъщност Народното събрание има правомощия да се произнася на принципа на субсидиарност, която процедура е предварителен етап на законодателния – всъщност първия етап, дали да се допусне дадено законодателно предложение да продължи нагоре за разглеждане и приемане от Европейския парламент и Съвета и затова в случая ние дори да го включим в нашата Годишна работна програма, принципа на субсидиарност е изтекъл на 15 юни 2015 година и всъщност ние не можем да направим нищо. Можете да наблюдавате в рамките на политическия диалог, което не е в рамките на нашата процедура тук – за субсидиарност, която имаме по чл. 114 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Другото, което може би ще Ви интересува е, че Европейският парламент се е произнесъл с резолюция Комисията да оттегли акта и да го преразгледа, но не е прието. Комисията ще продължи да си го гледа. В момента вече е на ниво Съвет в Европейския съюз. Четири пъти е имало обсъждане. Няма общ акт на Съвета, какви промени ще настъпят в акта и какъв ще бъде последващия – дали и те няма да предложат отхвърляне и дали ще продължи нагоре процедурата, или ще бъде приключен и отхвърлен този акт.
Както виждате в програмата на Комисията има Приложения № 4 и 5, точно такива актове, които ще бъдат оттеглени или ще бъдат отменени в последствие – това са другите анекси към работната програма. Ако искате, можете де го включите, но няма смисъл. (Реплики.)
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тоест съвсем формално ще го включим, няма да има никакъв смисъл.
Вие сте видели тази Програма, разгледали сме я. Аз си позволявам да предложа на Вашето внимание, макар че и там ролята ни не може да бъде чак толкова активна, защото става дума за оценка, а не за законодателна инициатива – това е 24 точка, а именно „Пестициди: законодателство относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества за определяне и пускане на пазара на продукти за растителна защита“. Това е предприемане на оценки, не е някаква наша законодателна инициатива, но така или иначе ние трябва да се спрем на нещо, разбира се, слушаме Вашите предложения от Годишната програма и смятам, че това е актуално и близко до темите, които обсъжда нашата комисия.
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Аз имам един въпрос. В приложението на Работната програма на комисията, в точка 14 е записано, че като законодателна инициатива ще се гледа проблематиката акциз върху тютюна по директивата за преразглеждане обаче не го виждам това като тематика в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
Бих искала да получа отговор на въпроса: това не трябва ли да се заложи в Годишната програма?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Права сте. Аз мисля, че ще го заложим, но не е от компетенцията на нашата комисия, защото касае основно акцизите и най-вероятно Комисията по бюджет и финанси.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Разглеждаме Годишната програма в частта „Земеделие и рибарство“.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Така е, но по принцип акциза не е от нашата компетенция, според мен.
Какво ще кажат референтите?
РОСИЦА БАШЛИЕВА: По принцип, ако искате може да сте съпътстваща. Ако въз основа на REFIT оценката стигне до изменение на този акт и изменението бъде предложено от Комисията, и влезе като го напишете и вкараме, предложението като дойде може да бъдете включени като съпътстваща комисия. (Реплики.)
Няма пречка, ако искате можете да включите и това. Въпросът е доколко при оценката на REFIT ще бъде достигнато до изменение. Няма проблем да го включите. (Реплики.) Дори, ако се стигне след време до промяна, ако сме го включили в нашата Работна програма, той ще влезе.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Тук пише „вид инициатива – законодателна“, не пише оценка.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Приложение 2 е инициативи по REFIT. Това означава, че този акт ще бъде подложен на оценка от Европейската комисия, ще бъде направен диалог с държавите членки – имат ли проблем с прилагането на тази директива, къде са проблемите и дали се налага изменение на директивата? Ако се стигне в този диалог до това, че трябва да се измени, те ще предложат това като проект на акт и тогава вече като влезе, ако сме го заложили този проект на акт – дали ще е тази година, или друга, ние вече ще се произнесем за принципа на субсидиарност.
Можете да го включите, но не се знае дали ще е тази година, следващата, дали изобщо ще бъде направено. Може да бъде включено в следващата Работна програма на Комисията отново, нямам идея. Няма пречка да го включите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По Годишната програма в частта „Земеделие“ имам два въпроса.
Първият е свързан с Общата селскостопанска политика, раздел „Биологично земеделие“. Искам да попитам защо само ние ще работим като приоритет „Биологично земеделие“, свързано с намаляване на административните процедури? Защото проблем в Европейската комисия като цяло са административните процедури по директните плащания въобще и съответно задачата, която аз поне чета като приоритет на Комисията, е тези процедури да се опростят в значителна степен. Защо само за „Биологично земеделие“ ние ще искаме или ще работим в посока Годишната програма за опростяване на процедурите? Това ми е единия въпрос и ако е възможно все пак да коригираме, че ще работим въобще за опростяване на процедурите по директните плащания.
Много ми е интересно това как е дошло – здравеопазване и хуманно отношение към животните. Променяхме Закон за ветеринарномедицинската дейност. Това кога ще рефлектира върху политиката и въобще дейността на държавния финансов контрол и всичко останало по прилагането на регламентите не е много ясно, но ние казваме, че ще работим да не допускаме клониране на животните.
Сега, при толкова много проблеми в тази област, най-важния ни приоритет – не знам кой клонира, това все пак още е в научни проекти и в някакви идейни фази. Правят се наистина експерименти, опити, но даже не могат да бъдат казани като масови научни изследвания, които да създадат такава опасност, че тук нашия приоритет да е да няма клонирани животни и търговия с клонирани животни. Така е записано!
Молбата ми е да влезем в българската действителност. Това е Годишна програма, която ние трябва да утвърдим и ми се струва, че има много по-важни въпроси по отношение на здравеопазването и хуманното отношение от този въпрос, който касае също европейски регламенти. Това са въпроси и всъщност предложения.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин председател, само да поясня. Не знам дали посоката на размисъл ми е вярна – здравеопазването и хуманното отношение, може би до тук да се има предвид тази зоополиция и промените за защита на животните. Може би в тази посока, но посоката клониране е наистина интересна.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Приоритет – забрана за използване на технологии за клониране и търговия. Така е записано като приоритет, няма нищо общо с това, което ние си мислим като здравеопазване и хуманно отношение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други народни представители?
По ред на постъпване на предложенията:
Подлагам на гласуване Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 година, като предлагам Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2016 година да бъде включена следната законодателна инициатива и когато говорим за такава, тъй като едното е оценка, отиваме на предложението на госпожа Ферихан Ахмедова – точка 14, а именно акциз върху тютюна (Директива 2011/64/ЕС на Съвета) за преразглеждане, като тук от референта разбираме, че можем да бъдем съпътстваща комисия. Това е първото предложение.
Второто предложение от Работната програма на Европейската комисия за 2016 година касае 24 позиция, а именно – „Пестициди: законодателство относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества за определяне и пускане на пазара на продукти за растителна защита“, тук е оценка, не е законодателна инициатива.
Третото предложение беше на проф. Бъчварова, когато говорим да не приоритизираме биологичното земеделие. (Реплики.) Това е бележка към самия доклад.
Добре, да гласуваме тогава програмата и после да гласуваме Вашите предложения за корекция на Годишната програма с тези две предложения. (Реплики.)
РЕПЛИКА: Не, ние можем само да подкрепим или да не подкрепим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте.
ПЛАМЕНА ГРОЗЕВА: Благодаря.
Казвам се Пламена Грозева – началник отдел в дирекция „Европейска координация и международни отношения” в Министерството на земеделието и храните. Работата на нашия отдел е пряко свързана с изготвянето на Годишната програма.
Първо, бих искала да уточня, че Годишната програма включва приоритетни досиета, активни към момента, тоест такива предложения за регламенти, решения, директиви, които вече са факт, предложени са и предстои да се разглеждат или се разглеждат, или са на някакъв по-напреднал етап.
Тук по повод „Биологичното земеделие“ предложението за регламент е на доста напреднал етап – вече триалози между Комисията, Съвета и Парламента. Включено е, защото всички сте запознати с това, което сме описали в програмата с някои основни неща, с които България не е съгласна. Административното опростяване е съпътстващ плюс към това досие, тоест опростяването на обща селскостопанска политика на актовете, за които Вие споменахте, за директните плащания и не само тях, общо взето целия пакет, това е приоритет на Комисията, върху който се работи, събират се идеи, обменят се мнения, правят се конференции, но на практика няма такова законодателно досие, няма такова досие публикувано от страна на Комисията. Нещата се обсъждат на много експертно ниво все още и Ви уверявам, че това наистина е приоритет за Министерството на земеделието и храните и когато имаме такова нещо, то най-вероятно ще бъде включено.
По отношение на здравеопазването и хуманното отношение към животните това активно досие – това са всъщност две досиета, които вървят заедно, държавите членки обръщат сериозно внимание на това, има широк обществен отзвук на тази тема по отношение на клонирането, търговията с клонирани продукти. Има много неясноти там, като включването на тази тема е именно заради това, от една страна, а работата така или иначе върви по досието. Това не означава, че не са важни други теми за България, но просто изготвянето на този документ е на базата на Годишната програма на Комисията, на програмата на председателствата, които председателстват Съвета на Европейския съюз по време на 2016 година – Нидерландия и Словакия, за които отделно се изготвят, предполагам сте запознати, шестмесечни програми за всяко едно председателство, които са много по-детайлни. В общи линии това е. Не знам дали успях да Ви удовлетворя с отговорите си. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Сега сме месец февруари. Аз чета в медиите, не само в български медии, че в достатъчно голяма степен има готовност за предложения по опростяване на обща селскостопанска политика и процедурите, даже конкретни предложения.
Искате да ми кажете, че до края на годината въобще няма да има каквото и да е било раздвижване по този въпрос? Така или иначе 2017 година ние какво правим – за две или три години прилагаме нещо, което сме пропуснали от програмния период – две години: 2015, 2016. Тази програма все пак не трябва ли да има, питам, не приемайте, че го разбирам до край, някаква прогноза кое ще бъде актуално и прието до края на годината, а не само към настоящия момент – януари или февруари, или просто ние приемаме, че януари и февруари, което е готово, само това ще бъде работено от Комисията?
ПЛАМЕНА ГРОЗЕВА: Абсолютно сте права, но както казах в Програмата практиката е да се включват вече излезли досиета, тоест предложения за регламент, предложения за директива, предложение за решение от Комисията, които вече са публикувани и представени за обсъждане. Това искам да кажа. Разбира се, че ще се работи и по тези неща, които Вие споменахте, но за момента няма как да ги включим, тъй като няма междуинституционален номер, както се казва, самото досие. Просто от тази гледна точка единствено, защото Програмата включва такива досиета, които са активни към момента, тоест има ги.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народният представител Румен Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз не разбрах чисто формално ние в момента можем ли да променяме Програмата.
РЕПЛИКА: Не!
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Не, тоест или я приемаме така, както е – с всички нейни кусури и предимства, или не я подкрепяме, така че нека да съсредоточим върху това дискусията, предлагам, а не в конкретни предложения по съдържанието, защото ние такива не можем да реализираме на практика, така че Ви предлагам да вървим към решение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Прочетох какво предлагам да гласуваме – това е Годишната програма с двете предложения, първото направено от народния представител Ферихан Ахмедова, второто – направено от моята скромна личност, на базата на това, за което казахме, че имаме досиета и е заложено в Годишната програма, избираме нещо, по което можем да работим предвид на това, че то се съдържа в Програмата.
Ако сте съгласни с това направено предложение за Годишна програма, плюс двете предложения – на госпожа Ахмедова и второто, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Господин Данев, заповядайте.
ДОБРИН ДАНЕВ: Господин председател, имам един въпрос: ние гласувахме така или иначе Програмата, обаче мога ли да получа отговор какво ще се получи, ако не бяхме я гласували и какво се получава при гласуването? Каква е разликата? (Реплики.)
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Нищо.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: На практика се информираме за нещата.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Да. Тя е за Ваша информация, за да можем да приемем нашата Годишна работна програма, на Народното събрание.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Докладът първо отива в комисията и, второ, ние правим избор от всички…
РОСИЦА БАШЛИЕВА: В залата Вие ще приемете нашата Годишна работна програма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: В залата на Народното събрание, като ние тук сме си заложили нашите приоритети.
ДОБРИН ДАНЕВ: Излиза така, че ние не сме си свършили работата през миналата година, да създадем актуалните неща, за които трябва да… (Реплики.)
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: За да се информирам, стана ми интересен дебата. Ако през 2016 година се появи досие, което сега не обсъждаме, ще трябва ли да актуализираме пак с гласуване Годишната програма и как се добавят тези досиета, или се чака 2017 година?
ПЛАМЕНА ГРОЗЕВА: След одобрението на Годишната програма тя не се актуализира през годината, но когато има такива досиета, когато се прави отчета по тази програма, тогава се включват и те, въпреки че не са първоначално заложени в програмата.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Годишната работна програма на Народното събрание може по инициатива на народен представител да включи дадено предложение, когато излезе за гледане, въпреки че не е включено в нашата работна програма, така че ако излезе някое предложение, което интересува депутатите и можем да се произнесем по принципа на субсидиарност, го включваме инцидентно, нищо че го няма в нашата Годишна работна програма.
Точка 3: Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. – първо четене.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Точка 3: Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 година за първо четене.
От Министерството на земеделието и храните кой ще вземе думата или от Министерството на финансите, както решите?
Имате думата, колеги.
МАРГАРИТА БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Маргарита Борисова съм от Министерството на финансите, дирекция „Държавни помощи и реален сектор“. Тук сме с колеги от Министерството на земеделието и храните, тъй като двете ведомства са съвносители на проекта в Министерския съвет.
Съвсем накратичко да представя структурата и основната причина довела до необходимостта да има нов законопроект, уреждащ основното действие на режима по държавните помощи в Република България.
На първо място, това е проведената в периода 2012-2014 година модернизация на правилата в областта на държавните помощи от страна на Европейската комисия, която изисква адаптиране на националните законодателства във всички държави членки.
Законопроектът до голяма степен запазва логиката и структурата на действие на режима такъв, какъвто е към момента. Новите моменти в него касаят преструктуриране и въвеждане на конкретно дефинирани понятия по отношение на получател на помощ и по отношение на администратор на помощ.
По отношение на получател на помощ необходимостта от прецизирането на действащите разпоредби е свързана с това, че в своето комюнике за понятието „държавна помощ“ Европейската комисия обхвана различни аспекти на понятието и разясни тълкувателно, съобразно утвърдената практика на Съда на Европейския съюз понятието „държавна помощ“ и „предприятие за целите на режима на държавните помощи“, където е налице съществена разлика по отношение на понятието „предприятие използвано в търговското законодателство“.
По отношение на понятието „администратор на помощ“ спрямо действащия до момента Закон за държавните помощи това не е само лицето, което пряко предоставя, докладва или управлява помощта. Новият законопроект урежда и случаите, в които помощта е предоставена непряко чрез лица, на които са делегирани функции и чрез решение на колегиален орган. Такъв типаж държавна помощ, която има пряко отношение към областта на земеделието и горите и по която има решение за възстановяване, са случаите на заменки на горски имоти.
Уреждането на правна празнота по отношение на случаите на колегиално решение и по отношение на случаите, по които Европейската комисия постановява решение за възстановяване, без да определи кръга на лицата и размера на помощите за възстановяване, бе един от основните мотиви за изготвяне на законопроекта.
Освен прецизиране на понятието „администратор“ законопроекта прецизира и реда на възстановяване на държавна помощ като се запазва структурата възстановяването да се осъществява чрез Агенцията за приходи, по реда на ДОПК, но вече има национални разпоредби, които позволяват на администратора на помощ да определи размера и лицата, когато това не е уредено в решението на Европейската комисия, с което се разпорежда възстановяването на помощта.
По отношение на основните елементи уреждащи предмета, обхвата и съвместимостта промени не са налице. Единствено ново в този аспект са въвеждането на базовите принципи за съвместимост на държавните помощи съобразно съществуващите такива в европейското законодателство. Интерпретирането на принципите е съобразено с трайната практика на Комисията и Съда на Европейския съюз.
По отношение на компетенциите на националните органи в областта на държавните помощи – министърът на финансите и министърът на земеделието и храните, промени не са налице. Текстовете са прецизирани от гледна точка на тяхната изчерпателност и правилно разпределяне на функциите при отчитане на специфичната функция на министъра на земеделието и храните сам да разработва мерките в областта на земеделието.
Новост в закона представляват Глава осма и девета от проекта. В Глава осма се обхващат производствата по оспорване на нарушения на националното законодателство в областта на държавните помощи и европейското право по реда на АПК.
По отношение на контрола – това, което се прецизира, е, че се преодолява и се детайлизира реда, по който се осъществява контролът. До момента в действащия режим закона постановява, че контрола се осъществява от министъра на финансите. Това е възможно да доведе до правен конфликт в случаите, когато министърът на финансите едновременно се явява администратор на държавна помощ и контролиращ сам себе си, поради това със законопроекта се предлага контролните функции да бъдат изнесени в Агенцията за държавна финансова инспекция, каквато е и нейната основна функция като чрез една малка промяна се предоставя възможност не само Агенцията да контролира усвояването на държавни помощи така, както е към момента, а и предоставянето на държавни помощи, тоест Агенцията по сигнал да може да провери дали не е налице предоставяне на помощ в нарушение на режима било то държавна или минимална. (Реплики.) Министърът на финансите тогава, когато той се явява администратор на държавна помощ.
Значителна част от предложенията са с редакционен и правнотехнически характер включително са налице допълнения по отношение на въведени определени дефиниции в закона, които имат гражданственост и популярност по отношение на режима по държавните помощи, но не бяха регламентирани в действащия до момента закон.
В Преходните и заключителни разпоредби се предлагат изменения и допълнения в АПК, като предложената нова Глава единадесет „а“ има за цел да създаде национален ред за оспорване на актове за предоставяне на помощ, както и определя кръга на заинтересованите лица, предмета на исковете и жалбите и възможността националните съдилища да поискат съдействие от страна на Европейската комисия, каквато възможност е предвидена в процедурните регламенти на Комисията, но до момента нямаше национален правен ред по какъв начин се случва това.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Вашите колеги, ако искат нещо да добавят.
РУМЕН ЯНАЧКОВ: Здравейте.
Румен Яначков от Министерството на земеделието и храните – началник отдел. Ние сме съвносители на тези текстове и в момента колежката това, което представи, мисля че е достатъчно по отношение на обхвата, тъй като по същество закона няма съществена промяна.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, заповядайте за изказвания.
Всичко е ясно.
Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, така или иначе това е нов закон, който решава въпроси и включва в себе си съответно достатъчно ясни правила свързани с прилагането на държавните помощи.
Сигурно може да се спори защо е нов закон, предполагам че по-голямата част от нещата, които са добавени, са в съответствие с новите изисквания и директиви и затова се е наложило да бъде нов закон.
Прочетох го внимателно. Компетенциите са на двама министри, координацията в някакъв момент ми се струва, че ще има някакъв проблем от гледна точка на прозрачност, съвместимост и така нататък, защото държавните помощи в земеделието трябва да отговарят на общите правила, които министърът на финансите следи като необходими, за да бъдат те под някаква форма одобрени – дали пред Европейската комисия, или само да има уведомления.
Това, на което искам да обърна внимание, което мен ме притеснява, е дефиницията на предприятия. Това е всичко и нищо! Ако не се разпише предприятията са физически, юридически лица, разбирате ли, ще влезете в едно положение, в което ще дойде физическо лице, което кандидатства за държавна помощ заради природно бедствие – действаща или одобрена държавна помощ, и с това определение, а няма да има друг нормативен документ – нито проект за наредба или нещо, което да описва, но предприятие е всяко нещо, което има икономическа дейност, така е записано в закона. Струва ми се, че между първо и второ четене трябва част от нещата да бъдат прецизирани от гледна точка на понятията, които се използват. В същото време предприятия в Преходните и заключителни разпоредби няма обяснение какво е, няма дефиниция. Достатъчно е според Вас законът да бъде в основното тяло.
И тази съвместимост – има един път „предоставяне на държавни помощи съвместими с вътрешния пазар“, които са ясни, а в следващия момент „предоставяне на държавни помощи, които могат да се приемат за съвместими с вътрешния пазар“. Едното е императивно, другото – може.
Това е по-скоро въпрос, защото виждайки ги едно след друго те са в различни категории понятия, над които се работи – едната е социална дейност – щети нанесени от природни действия, другото е необлагодетелствани райони, културно наследство и така нататък, което означава, че все пак трябва да има ясна дефиниция докъде стига тази съвместимост. Иначе ще подкрепим законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, колежке.
МАРГАРИТА БОРИСОВА: Ще започна отзад напред, ако ми позволите. По отношение на помощите, които са съвместими. Включената в законопроекта разпоредба произтича пряко от текста на договора за функциониране на Европейския съюз. Това са помощи, които в случаите, когато подлежат на нотифициране пред Европейската комисия или Комисията вече е приела трайни критерии, съобразно които е определила, че помощите са съвместими, не се разглеждат чрез така нареченото „дълбочинно проучване“ в хода на уведомлението, тоест тези помощи минават одобрение или вече са получили такова по така наречената „бърза писта“.
Помощите, които могат да бъдат съвместими, също са уредени като категории в договора, но по тях се изисква задълбочено проучване на Комисията тогава, когато се подава уведомление по член 108, параграф 3 от ДФЕС или са тях са налице специфични и по-детайлни изисквания включени в регламент за групово освобождаване или други актове на Комисията или Съвета.
По отношение на понятието „предприятие“ и защо то е толкова общо формулирано без да определя изчерпателно кръга на лицата – това е така, първо, защото практиката на Съда на Европейския съюз в това отношение е константна като се постановява, че всяко лице без оглед на правната му форма, източник и начин на финансиране, което осъществява дейност на пазара, открит за други потребители и дейността по същество има икономически характер, тоест се изразява в предоставяне на стоки и услуги на този пазар се счита за предприятие. Това включва действително всички лица, без оглед на формата, включително физически лица, в определени случаи публични органи, организации с неправителствен характер и умишлено не е предприето изброяване в дефиницията в Допълнителните разпоредби на закона, тъй като не можем да предвидим всички типове организации съществуващи в държавите членки на Европейския съюз и държавите членки на ЕИП по какъвто начин това е уредено в Закона за корпоративното подоходно облагане в задните му части.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Във връзка с Вашия отговор. Това означава ли, че ако има щети от природно бедствие на земеделски производител, който не е регистриран като такъв по Наредба № 3, той ще може да кандидатства за държавни помощи? Защото по действащо друго законодателство получаването на държавни помощи, национални доплащания и всичко останало се изисква регистрация като земеделски производител. Това е също едно изключение. Значи аз мога да си произвеждам, но да не съм регистриран по наредбата, мога да си бъда производител – къси вериги, дълги вериги, както си намеря за необходимо произвеждам и имам икономическа дейност.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: С други думи този, който не е регистриран, също ли е предприятие?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Защото в Закона за подпомагане на земеделските производители сме записали, че държавните помощи на този етап се дават на регистрирани по Наредба № 3 земеделски производители. Това означава, че тези, които не са регистрирани, отпадат от подпомагането.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: И от обхвата на понятието „предприятие“.
Заповядайте за отговор, колеги.
МАРГАРИТА БОРИСОВА: Позволявам си да поясня следното – Законопроекта за държавните помощи е общ и процедурен закон. Въз основа на този закон не възниква право за кандидатстване и задължение за предоставяне на помощ. Въз основа на този закон администраторите на помощ в лицата на всички публични органи и други подобни субекти разработват мерките за помощ, в които разписват условията, при които за бенефициерите възниква право да получат помощ. Следователно, ако в правния акт, който възниква уредба, чрез която се предоставя помощ било то индивидуална или по схема, се определи, че конкретен кръг лица могат да получат или съответно не могат да получат помощ то условията на акта, който представлява схемата за помощ ще бъде определящ. Съответно за администратора на помощ ще възникне задължение да определи дали лицата са предприятия по смисъла на Закона за държавните помощи, тоест за него ще възникне задължение да ги обследва дали те имат икономическа дейност, или не, дали се подпомага икономическа дейност, или не. Това ще има значение да определи дали помощта ще попадне в обхвата на Закона за държавните помощи, или ще бъде помощ, но извън правилата на ДФЕС.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други народни представители?
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Тъй като на първо четене на закона гледаме само философията и как е структуриран, отдавна имаше нужда да се пояснят тези определения кое как става, така че ние приветстваме закона и го подкрепяме.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, колега.
ВАЛЕРИ ВУЛЕВ: Валери Вулев – държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ в Министерството на финансите.
В допълнение на това, което каза колежката Борисова, искам да обърна внимание отново на понятието „предприятия“. То действително се разминава от понятието, което е общопотребимо по смисъла на Закона за счетоводството. В случая имаме предвид, че като предприятия могат да бъдат определени неперсонифицирани лица като граждански сдружения. Например един лекар на частна практика, който извършва медицински услуги срещу заплащане, също се счита за предприятие. Отначало е трудно за възприемане, но няма друг подход освен това то е определяно многократно от Съда на Европейския съюз по същия начин така, както това е отразено в законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Други позиции и становища?
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с така внесения Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 година за първо четене, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви. С това изчерпваме дневния ред. Бяхте много експедитивни. Дано и друг път да сме такива.
Закривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
(Закрито в 16.20 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионалните квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2015 г. – първо четене.
3. Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. – първо четене.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
Стенографски запис!
П Р О Т О К О Л
№ 42
Днес, 10 февруари 2016 г., се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 15,35 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Годишна програма за участие в решения на Европейския съюз, № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионалните квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2015 г. – първо четене.
3. Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. – първо четене.
На заседанието бяха поканени:
От Министерството на земеделието и храните:
По т. 2 и т. 3:
Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване”.
По т. 1: Годишна програма за участие в решения на Европейския съюз, № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
Пламена Грозева – началник отдел в дирекция „Европейска координация и международни отношения”.
По т. 2: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионалните квалификации, № 502-01-97, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2015 г. – първо четене
Николина Симеонова – държавен експерт в дирекция „Търговски дружества и държавно участие”;
Стойка Митева – младши експерт в дирекция „Финансово управление”;
Весела Дукова – директор дирекция „Човешки ресурси и квалификации”, Българска агенция по безопасност на храните;
Теодора Георгиева – главен експерт в дирекция „Човешки ресурси и квалификации”, Българска агенция по безопасност на храните.
По т. 3: Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. – първо четене:
Мария Ангелова – главен експерт в дирекция „Държавни помощи и регулации”, Министерството на земеделието и храните;
Румен Яначков – началник отдел в дирекция „Държавни помощи и регулации”, Министерството на земеделието и храните.
От Министерството на финансите:
Маргарита Борисова – държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“;
Валери Вулев – държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги.
Имаме кворум. Можем да започнем.
Няколко колеги, които отсъстват, са упълномощили други народни представители, членове на Комисията по земеделието и храните, да гласуват по точките от дневния ред. (Реплики.) Да, и други комисии имат заседания.
Заседанието на Комисията по земеделието и храните, което ще проведем днес, е със следния дневен ред:
Точка първа – Годишна програма за участие в решения на Европейския съюз, № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
Точка втора, която е в нашия дневен ред, няма да я гласуваме и няма да я разглеждаме поради обстоятелството, че тя днес мина в пленарната зала – беше приета на първо гласуване и няма смисъл да разглеждаме нещо, което вече е прието в пленарната зала.
Точка три – Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. на първо четене.
Има ли предложения към дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Гости на днешното редовно заседание на Комисията по земеделието и храните са:
От Министерството на земеделието и храните:
По т. 3:
- Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване”.
По Годишната програма за участие в решения на Европейския съюз, № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г. тук е:
- Пламена Грозева – началник отдел в дирекция „Европейска координация и международни отношения” в Министерството на земеделието и храните;
- Николина Симеонова – държавен експерт в дирекция „ Търговски дружества и държавно участие”;
- Стойка Митева – младши експерт в дирекция „Финансово управление”;
- Весела Дукова – директор дирекция „Човешки ресурси и квалификации”, Българска агенция по безопасност на храните;
- Теодора Георгиева – главен експерт в дирекция „Човешки ресурси и квалификации”, Българска агенция по безопасност на храните.
По т. 3 – Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. – първо четене:
- Мария Ангелова – главен експерт в дирекция „Държавни помощи и регулации”;
- Румен Яначков – началник отдел в дирекция „Държавни помощи и регулации” в Министерството на земеделието и храните.
От Министерството на финансите:
- Маргарита Борисова – държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“;
- Валери Вулев – държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“.
Точка 1: Годишна програма за участие в решения на Европейския съюз, № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
Уважаеми колеги, на Вашето внимание беше разпратена Годишната програма за участие в решения на Европейския съюз, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г., Вие сте я разгледали подробно. Комисията следва да разгледа и гласува Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2016 г. и в областта на своята компетентност да предложи списък на проектите, на законодателни актове, на институциите на Европейския съюз, включени в Работната програма на Европейската комисия за 2016 г., по които Народното събрание ще осъществява наблюдения и контрол.
В предварителната подготовка аз смятах, че нещо, което е безспорно за нас и то за всички парламентарни групи, са генномодифицираните организми, но нашите референти искат да кажат няколко думи за това, че не можем да изберем точно това предложение.
Заповядайте.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Здравейте.
Искам само да отбележа, че в това приложение, в което се намира акта, е вече на ниво обсъждане на Европейски парламент – Съвет, и всъщност Народното събрание има правомощия да се произнася на принципа на субсидиарност, която процедура е предварителен етап на законодателния – всъщност първия етап, дали да се допусне дадено законодателно предложение да продължи нагоре за разглеждане и приемане от Европейския парламент и Съвета и затова в случая ние дори да го включим в нашата Годишна работна програма, принципа на субсидиарност е изтекъл на 15 юни 2015 година и всъщност ние не можем да направим нищо. Можете да наблюдавате в рамките на политическия диалог, което не е в рамките на нашата процедура тук – за субсидиарност, която имаме по чл. 114 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Другото, което може би ще Ви интересува е, че Европейският парламент се е произнесъл с резолюция Комисията да оттегли акта и да го преразгледа, но не е прието. Комисията ще продължи да си го гледа. В момента вече е на ниво Съвет в Европейския съюз. Четири пъти е имало обсъждане. Няма общ акт на Съвета, какви промени ще настъпят в акта и какъв ще бъде последващия – дали и те няма да предложат отхвърляне и дали ще продължи нагоре процедурата, или ще бъде приключен и отхвърлен този акт.
Както виждате в програмата на Комисията има Приложения № 4 и 5, точно такива актове, които ще бъдат оттеглени или ще бъдат отменени в последствие – това са другите анекси към работната програма. Ако искате, можете де го включите, но няма смисъл. (Реплики.)
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тоест съвсем формално ще го включим, няма да има никакъв смисъл.
Вие сте видели тази Програма, разгледали сме я. Аз си позволявам да предложа на Вашето внимание, макар че и там ролята ни не може да бъде чак толкова активна, защото става дума за оценка, а не за законодателна инициатива – това е 24 точка, а именно „Пестициди: законодателство относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества за определяне и пускане на пазара на продукти за растителна защита“. Това е предприемане на оценки, не е някаква наша законодателна инициатива, но така или иначе ние трябва да се спрем на нещо, разбира се, слушаме Вашите предложения от Годишната програма и смятам, че това е актуално и близко до темите, които обсъжда нашата комисия.
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Аз имам един въпрос. В приложението на Работната програма на комисията, в точка 14 е записано, че като законодателна инициатива ще се гледа проблематиката акциз върху тютюна по директивата за преразглеждане обаче не го виждам това като тематика в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
Бих искала да получа отговор на въпроса: това не трябва ли да се заложи в Годишната програма?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Права сте. Аз мисля, че ще го заложим, но не е от компетенцията на нашата комисия, защото касае основно акцизите и най-вероятно Комисията по бюджет и финанси.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Разглеждаме Годишната програма в частта „Земеделие и рибарство“.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Така е, но по принцип акциза не е от нашата компетенция, според мен.
Какво ще кажат референтите?
РОСИЦА БАШЛИЕВА: По принцип, ако искате може да сте съпътстваща. Ако въз основа на REFIT оценката стигне до изменение на този акт и изменението бъде предложено от Комисията, и влезе като го напишете и вкараме, предложението като дойде може да бъдете включени като съпътстваща комисия. (Реплики.)
Няма пречка, ако искате можете да включите и това. Въпросът е доколко при оценката на REFIT ще бъде достигнато до изменение. Няма проблем да го включите. (Реплики.) Дори, ако се стигне след време до промяна, ако сме го включили в нашата Работна програма, той ще влезе.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Тук пише „вид инициатива – законодателна“, не пише оценка.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Приложение 2 е инициативи по REFIT. Това означава, че този акт ще бъде подложен на оценка от Европейската комисия, ще бъде направен диалог с държавите членки – имат ли проблем с прилагането на тази директива, къде са проблемите и дали се налага изменение на директивата? Ако се стигне в този диалог до това, че трябва да се измени, те ще предложат това като проект на акт и тогава вече като влезе, ако сме го заложили този проект на акт – дали ще е тази година, или друга, ние вече ще се произнесем за принципа на субсидиарност.
Можете да го включите, но не се знае дали ще е тази година, следващата, дали изобщо ще бъде направено. Може да бъде включено в следващата Работна програма на Комисията отново, нямам идея. Няма пречка да го включите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По Годишната програма в частта „Земеделие“ имам два въпроса.
Първият е свързан с Общата селскостопанска политика, раздел „Биологично земеделие“. Искам да попитам защо само ние ще работим като приоритет „Биологично земеделие“, свързано с намаляване на административните процедури? Защото проблем в Европейската комисия като цяло са административните процедури по директните плащания въобще и съответно задачата, която аз поне чета като приоритет на Комисията, е тези процедури да се опростят в значителна степен. Защо само за „Биологично земеделие“ ние ще искаме или ще работим в посока Годишната програма за опростяване на процедурите? Това ми е единия въпрос и ако е възможно все пак да коригираме, че ще работим въобще за опростяване на процедурите по директните плащания.
Много ми е интересно това как е дошло – здравеопазване и хуманно отношение към животните. Променяхме Закон за ветеринарномедицинската дейност. Това кога ще рефлектира върху политиката и въобще дейността на държавния финансов контрол и всичко останало по прилагането на регламентите не е много ясно, но ние казваме, че ще работим да не допускаме клониране на животните.
Сега, при толкова много проблеми в тази област, най-важния ни приоритет – не знам кой клонира, това все пак още е в научни проекти и в някакви идейни фази. Правят се наистина експерименти, опити, но даже не могат да бъдат казани като масови научни изследвания, които да създадат такава опасност, че тук нашия приоритет да е да няма клонирани животни и търговия с клонирани животни. Така е записано!
Молбата ми е да влезем в българската действителност. Това е Годишна програма, която ние трябва да утвърдим и ми се струва, че има много по-важни въпроси по отношение на здравеопазването и хуманното отношение от този въпрос, който касае също европейски регламенти. Това са въпроси и всъщност предложения.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин председател, само да поясня. Не знам дали посоката на размисъл ми е вярна – здравеопазването и хуманното отношение, може би до тук да се има предвид тази зоополиция и промените за защита на животните. Може би в тази посока, но посоката клониране е наистина интересна.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Приоритет – забрана за използване на технологии за клониране и търговия. Така е записано като приоритет, няма нищо общо с това, което ние си мислим като здравеопазване и хуманно отношение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други народни представители?
По ред на постъпване на предложенията:
Подлагам на гласуване Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 година, като предлагам Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2016 година да бъде включена следната законодателна инициатива и когато говорим за такава, тъй като едното е оценка, отиваме на предложението на госпожа Ферихан Ахмедова – точка 14, а именно акциз върху тютюна (Директива 2011/64/ЕС на Съвета) за преразглеждане, като тук от референта разбираме, че можем да бъдем съпътстваща комисия. Това е първото предложение.
Второто предложение от Работната програма на Европейската комисия за 2016 година касае 24 позиция, а именно – „Пестициди: законодателство относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества за определяне и пускане на пазара на продукти за растителна защита“, тук е оценка, не е законодателна инициатива.
Третото предложение беше на проф. Бъчварова, когато говорим да не приоритизираме биологичното земеделие. (Реплики.) Това е бележка към самия доклад.
Добре, да гласуваме тогава програмата и после да гласуваме Вашите предложения за корекция на Годишната програма с тези две предложения. (Реплики.)
РЕПЛИКА: Не, ние можем само да подкрепим или да не подкрепим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте.
ПЛАМЕНА ГРОЗЕВА: Благодаря.
Казвам се Пламена Грозева – началник отдел в дирекция „Европейска координация и международни отношения” в Министерството на земеделието и храните. Работата на нашия отдел е пряко свързана с изготвянето на Годишната програма.
Първо, бих искала да уточня, че Годишната програма включва приоритетни досиета, активни към момента, тоест такива предложения за регламенти, решения, директиви, които вече са факт, предложени са и предстои да се разглеждат или се разглеждат, или са на някакъв по-напреднал етап.
Тук по повод „Биологичното земеделие“ предложението за регламент е на доста напреднал етап – вече триалози между Комисията, Съвета и Парламента. Включено е, защото всички сте запознати с това, което сме описали в програмата с някои основни неща, с които България не е съгласна. Административното опростяване е съпътстващ плюс към това досие, тоест опростяването на обща селскостопанска политика на актовете, за които Вие споменахте, за директните плащания и не само тях, общо взето целия пакет, това е приоритет на Комисията, върху който се работи, събират се идеи, обменят се мнения, правят се конференции, но на практика няма такова законодателно досие, няма такова досие публикувано от страна на Комисията. Нещата се обсъждат на много експертно ниво все още и Ви уверявам, че това наистина е приоритет за Министерството на земеделието и храните и когато имаме такова нещо, то най-вероятно ще бъде включено.
По отношение на здравеопазването и хуманното отношение към животните това активно досие – това са всъщност две досиета, които вървят заедно, държавите членки обръщат сериозно внимание на това, има широк обществен отзвук на тази тема по отношение на клонирането, търговията с клонирани продукти. Има много неясноти там, като включването на тази тема е именно заради това, от една страна, а работата така или иначе върви по досието. Това не означава, че не са важни други теми за България, но просто изготвянето на този документ е на базата на Годишната програма на Комисията, на програмата на председателствата, които председателстват Съвета на Европейския съюз по време на 2016 година – Нидерландия и Словакия, за които отделно се изготвят, предполагам сте запознати, шестмесечни програми за всяко едно председателство, които са много по-детайлни. В общи линии това е. Не знам дали успях да Ви удовлетворя с отговорите си. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Сега сме месец февруари. Аз чета в медиите, не само в български медии, че в достатъчно голяма степен има готовност за предложения по опростяване на обща селскостопанска политика и процедурите, даже конкретни предложения.
Искате да ми кажете, че до края на годината въобще няма да има каквото и да е било раздвижване по този въпрос? Така или иначе 2017 година ние какво правим – за две или три години прилагаме нещо, което сме пропуснали от програмния период – две години: 2015, 2016. Тази програма все пак не трябва ли да има, питам, не приемайте, че го разбирам до край, някаква прогноза кое ще бъде актуално и прието до края на годината, а не само към настоящия момент – януари или февруари, или просто ние приемаме, че януари и февруари, което е готово, само това ще бъде работено от Комисията?
ПЛАМЕНА ГРОЗЕВА: Абсолютно сте права, но както казах в Програмата практиката е да се включват вече излезли досиета, тоест предложения за регламент, предложения за директива, предложение за решение от Комисията, които вече са публикувани и представени за обсъждане. Това искам да кажа. Разбира се, че ще се работи и по тези неща, които Вие споменахте, но за момента няма как да ги включим, тъй като няма междуинституционален номер, както се казва, самото досие. Просто от тази гледна точка единствено, защото Програмата включва такива досиета, които са активни към момента, тоест има ги.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народният представител Румен Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз не разбрах чисто формално ние в момента можем ли да променяме Програмата.
РЕПЛИКА: Не!
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Не, тоест или я приемаме така, както е – с всички нейни кусури и предимства, или не я подкрепяме, така че нека да съсредоточим върху това дискусията, предлагам, а не в конкретни предложения по съдържанието, защото ние такива не можем да реализираме на практика, така че Ви предлагам да вървим към решение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Прочетох какво предлагам да гласуваме – това е Годишната програма с двете предложения, първото направено от народния представител Ферихан Ахмедова, второто – направено от моята скромна личност, на базата на това, за което казахме, че имаме досиета и е заложено в Годишната програма, избираме нещо, по което можем да работим предвид на това, че то се съдържа в Програмата.
Ако сте съгласни с това направено предложение за Годишна програма, плюс двете предложения – на госпожа Ахмедова и второто, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Господин Данев, заповядайте.
ДОБРИН ДАНЕВ: Господин председател, имам един въпрос: ние гласувахме така или иначе Програмата, обаче мога ли да получа отговор какво ще се получи, ако не бяхме я гласували и какво се получава при гласуването? Каква е разликата? (Реплики.)
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Нищо.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: На практика се информираме за нещата.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Да. Тя е за Ваша информация, за да можем да приемем нашата Годишна работна програма, на Народното събрание.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Докладът първо отива в комисията и, второ, ние правим избор от всички…
РОСИЦА БАШЛИЕВА: В залата Вие ще приемете нашата Годишна работна програма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: В залата на Народното събрание, като ние тук сме си заложили нашите приоритети.
ДОБРИН ДАНЕВ: Излиза така, че ние не сме си свършили работата през миналата година, да създадем актуалните неща, за които трябва да… (Реплики.)
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: За да се информирам, стана ми интересен дебата. Ако през 2016 година се появи досие, което сега не обсъждаме, ще трябва ли да актуализираме пак с гласуване Годишната програма и как се добавят тези досиета, или се чака 2017 година?
ПЛАМЕНА ГРОЗЕВА: След одобрението на Годишната програма тя не се актуализира през годината, но когато има такива досиета, когато се прави отчета по тази програма, тогава се включват и те, въпреки че не са първоначално заложени в програмата.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Годишната работна програма на Народното събрание може по инициатива на народен представител да включи дадено предложение, когато излезе за гледане, въпреки че не е включено в нашата работна програма, така че ако излезе някое предложение, което интересува депутатите и можем да се произнесем по принципа на субсидиарност, го включваме инцидентно, нищо че го няма в нашата Годишна работна програма.
Точка 3: Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. – първо четене.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Точка 3: Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 година за първо четене.
От Министерството на земеделието и храните кой ще вземе думата или от Министерството на финансите, както решите?
Имате думата, колеги.
МАРГАРИТА БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Маргарита Борисова съм от Министерството на финансите, дирекция „Държавни помощи и реален сектор“. Тук сме с колеги от Министерството на земеделието и храните, тъй като двете ведомства са съвносители на проекта в Министерския съвет.
Съвсем накратичко да представя структурата и основната причина довела до необходимостта да има нов законопроект, уреждащ основното действие на режима по държавните помощи в Република България.
На първо място, това е проведената в периода 2012-2014 година модернизация на правилата в областта на държавните помощи от страна на Европейската комисия, която изисква адаптиране на националните законодателства във всички държави членки.
Законопроектът до голяма степен запазва логиката и структурата на действие на режима такъв, какъвто е към момента. Новите моменти в него касаят преструктуриране и въвеждане на конкретно дефинирани понятия по отношение на получател на помощ и по отношение на администратор на помощ.
По отношение на получател на помощ необходимостта от прецизирането на действащите разпоредби е свързана с това, че в своето комюнике за понятието „държавна помощ“ Европейската комисия обхвана различни аспекти на понятието и разясни тълкувателно, съобразно утвърдената практика на Съда на Европейския съюз понятието „държавна помощ“ и „предприятие за целите на режима на държавните помощи“, където е налице съществена разлика по отношение на понятието „предприятие използвано в търговското законодателство“.
По отношение на понятието „администратор на помощ“ спрямо действащия до момента Закон за държавните помощи това не е само лицето, което пряко предоставя, докладва или управлява помощта. Новият законопроект урежда и случаите, в които помощта е предоставена непряко чрез лица, на които са делегирани функции и чрез решение на колегиален орган. Такъв типаж държавна помощ, която има пряко отношение към областта на земеделието и горите и по която има решение за възстановяване, са случаите на заменки на горски имоти.
Уреждането на правна празнота по отношение на случаите на колегиално решение и по отношение на случаите, по които Европейската комисия постановява решение за възстановяване, без да определи кръга на лицата и размера на помощите за възстановяване, бе един от основните мотиви за изготвяне на законопроекта.
Освен прецизиране на понятието „администратор“ законопроекта прецизира и реда на възстановяване на държавна помощ като се запазва структурата възстановяването да се осъществява чрез Агенцията за приходи, по реда на ДОПК, но вече има национални разпоредби, които позволяват на администратора на помощ да определи размера и лицата, когато това не е уредено в решението на Европейската комисия, с което се разпорежда възстановяването на помощта.
По отношение на основните елементи уреждащи предмета, обхвата и съвместимостта промени не са налице. Единствено ново в този аспект са въвеждането на базовите принципи за съвместимост на държавните помощи съобразно съществуващите такива в европейското законодателство. Интерпретирането на принципите е съобразено с трайната практика на Комисията и Съда на Европейския съюз.
По отношение на компетенциите на националните органи в областта на държавните помощи – министърът на финансите и министърът на земеделието и храните, промени не са налице. Текстовете са прецизирани от гледна точка на тяхната изчерпателност и правилно разпределяне на функциите при отчитане на специфичната функция на министъра на земеделието и храните сам да разработва мерките в областта на земеделието.
Новост в закона представляват Глава осма и девета от проекта. В Глава осма се обхващат производствата по оспорване на нарушения на националното законодателство в областта на държавните помощи и европейското право по реда на АПК.
По отношение на контрола – това, което се прецизира, е, че се преодолява и се детайлизира реда, по който се осъществява контролът. До момента в действащия режим закона постановява, че контрола се осъществява от министъра на финансите. Това е възможно да доведе до правен конфликт в случаите, когато министърът на финансите едновременно се явява администратор на държавна помощ и контролиращ сам себе си, поради това със законопроекта се предлага контролните функции да бъдат изнесени в Агенцията за държавна финансова инспекция, каквато е и нейната основна функция като чрез една малка промяна се предоставя възможност не само Агенцията да контролира усвояването на държавни помощи така, както е към момента, а и предоставянето на държавни помощи, тоест Агенцията по сигнал да може да провери дали не е налице предоставяне на помощ в нарушение на режима било то държавна или минимална. (Реплики.) Министърът на финансите тогава, когато той се явява администратор на държавна помощ.
Значителна част от предложенията са с редакционен и правнотехнически характер включително са налице допълнения по отношение на въведени определени дефиниции в закона, които имат гражданственост и популярност по отношение на режима по държавните помощи, но не бяха регламентирани в действащия до момента закон.
В Преходните и заключителни разпоредби се предлагат изменения и допълнения в АПК, като предложената нова Глава единадесет „а“ има за цел да създаде национален ред за оспорване на актове за предоставяне на помощ, както и определя кръга на заинтересованите лица, предмета на исковете и жалбите и възможността националните съдилища да поискат съдействие от страна на Европейската комисия, каквато възможност е предвидена в процедурните регламенти на Комисията, но до момента нямаше национален правен ред по какъв начин се случва това.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Вашите колеги, ако искат нещо да добавят.
РУМЕН ЯНАЧКОВ: Здравейте.
Румен Яначков от Министерството на земеделието и храните – началник отдел. Ние сме съвносители на тези текстове и в момента колежката това, което представи, мисля че е достатъчно по отношение на обхвата, тъй като по същество закона няма съществена промяна.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, заповядайте за изказвания.
Всичко е ясно.
Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, така или иначе това е нов закон, който решава въпроси и включва в себе си съответно достатъчно ясни правила свързани с прилагането на държавните помощи.
Сигурно може да се спори защо е нов закон, предполагам че по-голямата част от нещата, които са добавени, са в съответствие с новите изисквания и директиви и затова се е наложило да бъде нов закон.
Прочетох го внимателно. Компетенциите са на двама министри, координацията в някакъв момент ми се струва, че ще има някакъв проблем от гледна точка на прозрачност, съвместимост и така нататък, защото държавните помощи в земеделието трябва да отговарят на общите правила, които министърът на финансите следи като необходими, за да бъдат те под някаква форма одобрени – дали пред Европейската комисия, или само да има уведомления.
Това, на което искам да обърна внимание, което мен ме притеснява, е дефиницията на предприятия. Това е всичко и нищо! Ако не се разпише предприятията са физически, юридически лица, разбирате ли, ще влезете в едно положение, в което ще дойде физическо лице, което кандидатства за държавна помощ заради природно бедствие – действаща или одобрена държавна помощ, и с това определение, а няма да има друг нормативен документ – нито проект за наредба или нещо, което да описва, но предприятие е всяко нещо, което има икономическа дейност, така е записано в закона. Струва ми се, че между първо и второ четене трябва част от нещата да бъдат прецизирани от гледна точка на понятията, които се използват. В същото време предприятия в Преходните и заключителни разпоредби няма обяснение какво е, няма дефиниция. Достатъчно е според Вас законът да бъде в основното тяло.
И тази съвместимост – има един път „предоставяне на държавни помощи съвместими с вътрешния пазар“, които са ясни, а в следващия момент „предоставяне на държавни помощи, които могат да се приемат за съвместими с вътрешния пазар“. Едното е императивно, другото – може.
Това е по-скоро въпрос, защото виждайки ги едно след друго те са в различни категории понятия, над които се работи – едната е социална дейност – щети нанесени от природни действия, другото е необлагодетелствани райони, културно наследство и така нататък, което означава, че все пак трябва да има ясна дефиниция докъде стига тази съвместимост. Иначе ще подкрепим законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, колежке.
МАРГАРИТА БОРИСОВА: Ще започна отзад напред, ако ми позволите. По отношение на помощите, които са съвместими. Включената в законопроекта разпоредба произтича пряко от текста на договора за функциониране на Европейския съюз. Това са помощи, които в случаите, когато подлежат на нотифициране пред Европейската комисия или Комисията вече е приела трайни критерии, съобразно които е определила, че помощите са съвместими, не се разглеждат чрез така нареченото „дълбочинно проучване“ в хода на уведомлението, тоест тези помощи минават одобрение или вече са получили такова по така наречената „бърза писта“.
Помощите, които могат да бъдат съвместими, също са уредени като категории в договора, но по тях се изисква задълбочено проучване на Комисията тогава, когато се подава уведомление по член 108, параграф 3 от ДФЕС или са тях са налице специфични и по-детайлни изисквания включени в регламент за групово освобождаване или други актове на Комисията или Съвета.
По отношение на понятието „предприятие“ и защо то е толкова общо формулирано без да определя изчерпателно кръга на лицата – това е така, първо, защото практиката на Съда на Европейския съюз в това отношение е константна като се постановява, че всяко лице без оглед на правната му форма, източник и начин на финансиране, което осъществява дейност на пазара, открит за други потребители и дейността по същество има икономически характер, тоест се изразява в предоставяне на стоки и услуги на този пазар се счита за предприятие. Това включва действително всички лица, без оглед на формата, включително физически лица, в определени случаи публични органи, организации с неправителствен характер и умишлено не е предприето изброяване в дефиницията в Допълнителните разпоредби на закона, тъй като не можем да предвидим всички типове организации съществуващи в държавите членки на Европейския съюз и държавите членки на ЕИП по какъвто начин това е уредено в Закона за корпоративното подоходно облагане в задните му части.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Във връзка с Вашия отговор. Това означава ли, че ако има щети от природно бедствие на земеделски производител, който не е регистриран като такъв по Наредба № 3, той ще може да кандидатства за държавни помощи? Защото по действащо друго законодателство получаването на държавни помощи, национални доплащания и всичко останало се изисква регистрация като земеделски производител. Това е също едно изключение. Значи аз мога да си произвеждам, но да не съм регистриран по наредбата, мога да си бъда производител – къси вериги, дълги вериги, както си намеря за необходимо произвеждам и имам икономическа дейност.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: С други думи този, който не е регистриран, също ли е предприятие?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Защото в Закона за подпомагане на земеделските производители сме записали, че държавните помощи на този етап се дават на регистрирани по Наредба № 3 земеделски производители. Това означава, че тези, които не са регистрирани, отпадат от подпомагането.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: И от обхвата на понятието „предприятие“.
Заповядайте за отговор, колеги.
МАРГАРИТА БОРИСОВА: Позволявам си да поясня следното – Законопроекта за държавните помощи е общ и процедурен закон. Въз основа на този закон не възниква право за кандидатстване и задължение за предоставяне на помощ. Въз основа на този закон администраторите на помощ в лицата на всички публични органи и други подобни субекти разработват мерките за помощ, в които разписват условията, при които за бенефициерите възниква право да получат помощ. Следователно, ако в правния акт, който възниква уредба, чрез която се предоставя помощ било то индивидуална или по схема, се определи, че конкретен кръг лица могат да получат или съответно не могат да получат помощ то условията на акта, който представлява схемата за помощ ще бъде определящ. Съответно за администратора на помощ ще възникне задължение да определи дали лицата са предприятия по смисъла на Закона за държавните помощи, тоест за него ще възникне задължение да ги обследва дали те имат икономическа дейност, или не, дали се подпомага икономическа дейност, или не. Това ще има значение да определи дали помощта ще попадне в обхвата на Закона за държавните помощи, или ще бъде помощ, но извън правилата на ДФЕС.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други народни представители?
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Тъй като на първо четене на закона гледаме само философията и как е структуриран, отдавна имаше нужда да се пояснят тези определения кое как става, така че ние приветстваме закона и го подкрепяме.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, колега.
ВАЛЕРИ ВУЛЕВ: Валери Вулев – държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ в Министерството на финансите.
В допълнение на това, което каза колежката Борисова, искам да обърна внимание отново на понятието „предприятия“. То действително се разминава от понятието, което е общопотребимо по смисъла на Закона за счетоводството. В случая имаме предвид, че като предприятия могат да бъдат определени неперсонифицирани лица като граждански сдружения. Например един лекар на частна практика, който извършва медицински услуги срещу заплащане, също се счита за предприятие. Отначало е трудно за възприемане, но няма друг подход освен това то е определяно многократно от Съда на Европейския съюз по същия начин така, както това е отразено в законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Други позиции и становища?
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с така внесения Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 година за първо четене, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви. С това изчерпваме дневния ред. Бяхте много експедитивни. Дано и друг път да сме такива.
Закривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
(Закрито в 16.20 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/
