1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-89, внесен от Вили Лилков и група народни представители на 13.05.2015 г. – първо четене
и
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7.01.2016 г. – първо четене.
2. Обсъждане предложение на учени от Българска академия на науките за отглеждането на индустриален коноп в България.
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по земеделието и храните



Стенографски запис!


П Р О Т О К О Л
№ 46

Днес, 9 март 2016 г., се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 15,35 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-89, внесен от Вили Лилков и група народни представители на 13.05.2015 г. – първо четене
и
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7.01.2016 г. – първо четене.
2. Обсъждане предложение на учени от Българска академия на науките за отглеждането на индустриален коноп в България.
3. Разни.
На заседанието бяха поканени:

От Министерството на земеделието и храните:
По т. 1 и т. 2:

- Георги Костов – заместник-министър на Министерството на земеделието и храните;
- Диана Филева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки”, Министерството на земеделието и храните.

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-89, внесен от Вили Лилков и група народни представители на 13.05.2015 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7.01.2016 г.:

- Тони Кръстев – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите;
- Даниела Ангелова – директор на Дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси”, ИАГ;
- Деница Александрова – главен юрисконсулт в дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси”,ИАГ;
- Румен Янкулов – директор на Дирекция „Ловно стопанство”, ИАГ.

От страна на Министерството на вътрешните работи:
- Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи;
- Емил Ангелов – началник служба „КОС“ в Главна дирекция „Национална полиция“.

От Министерство на околната среда и водите:
- Валери Георгиев – началник-отдел „Биологично разнообразие“ към дирекция „Национална служба за защита на природата“.

От Български ловно-рибарски съюз:
- Асен Пиперков;
- Румил Лачев.

Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“:
- Иван Петков – председател на управителния съвет;
- Васил Василев – главен секретар.

„Асоциация на любителите на оръжие“:
- Явор Йотов – председател;
- Димитър Фетфаджиев – секретар;
- Десислав Делев – член на управителния съвет.

„Движение Промена“ – сдружение с нестопанска цел:
- Ивайло Стефанов Попов – член на управителния съвет;
- адвокат Калин Апостолов Ангелов – юридически консултант.

От списание „Лов и риболов“:
- Георги Гроздев – главен редактор;
- Стоян Пашкуров – репортер.

2. Обсъждане предложение на учени от Българската академия на науките за отглеждането на индустриален коноп в България:
- Емил Миланов – началник на отдел в Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство”, Министерството на земеделието и храните.

От Българска агенция по безопасност на храните:
- Атанас Божков – главен експерт в отдел „Контрол на фуражи“, дирекция „ЗХОЖ“ в БАБХ;
- д-р Ивайло Иванов – главен експерт в дирекция, КВМП към БАБХ;
- д-р Борис Борисов – директор на дирекция „Контрол на ветеринарномедицински препарати“;
- д-р Румяна Йорданова – главен експерт в дирекция „Контрол на храните“.

От Българска академия на науките:
- академик Стефан Воденичаров – председател на БАН;
- професор Владимир Тодоров – ръководител лаборатория по „Обща и неорганична химия“ на БАН.

Присъства още:
- Симеон Пешов – президент на „Главболгарстрой”.

Фондация „Българско либертарианско общество“:
- Димитър Карагегов – програмен мениджър.

Анриан Ангелов - гражданин

Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги.
Имаме кворум. Присъстват 12 души. Има дадени пълномощия от колеги, които по една или друга причина са възпрепятствани, тоест 15 гласа имаме за днешното заседание.
Предлагам да започнем дневния ред, защото имаме две точки, които след малко ще Ви съобщя.
Има предложения за допълнение към дневния ред от колегите? Няма.
Чета Ви дневния ред и предлагам след това да го гласуваме.
Съобщение на Комисията по земеделието и храните – дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-89, внесен от Вили Лилков и група народни представители на 13.05.2015 г. – първо четене
и
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7.01.2016 г. – първо четене.
2. Обсъждане предложение на учени от Българска академия на науките за отглеждането на индустриален коноп в България.
3. Разни
Никой не каза, че има предложение към дневния ред така, че предлагам да гласуваме прочетения от мен дневен ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.

Гости на редовното заседание на Комисията по земеделието и храните са:
От Министерството на земеделието и храните:
По т. 1 и т. 2:
- Георги Костов – заместник-министър на Министерството на земеделието и храните;
- Диана Филева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки”, Министерството на земеделието и храните.

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-89, внесен от Вили Лилков и група народни представители на 13.05.2015 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7.01.2016 г.:
- инж. Тони Кръстев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите;
- Даниела Ангелова – директор на Дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси”, Изпълнителна агенция по горите;
- Деница Александрова – главен юрисконсулт в дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси”, Изпълнителна агенция по горите;
- Румен Янкулов – директор на Дирекция „Ловно стопанство”, Изпълнителна агенция по горите.

От страна на Министерството на вътрешните работи:
- Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи;
- Емил Ангелов – началник служба „КОС“ в Главна дирекция „Национална полиция“;
- Любомила Станиславова – парламентарен секретар на Министерството на вътрешните работи.

От Министерство на околната среда и водите:
- Валери Георгиев – началник-отдел „Биологично разнообразие“ към дирекция „Национална служба за защита на природата“.

От Български ловно-рибарски съюз:
- Асен Пиперков;
- Румил Лачев.

Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“:
- Иван Петков – председател на управителния съвет;
- Васил Василев – главен секретар.

Асоциация на любителите на оръжие:
- Явор Йотов – председател;
- Димитър Фетфаджиев – секретар;
- Десислав Делев – член на управителния съвет.

„Движение Промена“ – сдружение с нестопанска цел:
- Ивайло Стефанов Попов – член на управителния съвет;
- адвокат Калин Апостолов Ангелов – юридически консултант.

От списание „Лов и риболов“:
- Георги Гроздев – главен редактор;
- Стоян Пашкуров – репортер.

2. Обсъждане предложение на учени от Българската академия на науките за отглеждането на индустриален коноп в България:
- Емил Миланов – началник на отдел в Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство”, Министерството на земеделието и храните.

От Българска агенция по безопасност на храните:
- Атанас Божков – главен експерт в отдел „Контрол на фуражи“, дирекция „ЗХОЖ“ в Българска агенция по безопасност на храните;
- д-р Ивайло Иванов – главен експерт в дирекция, КВМП към Българска агенция по безопасност на храните;
- д-р Борис Борисов – директор на дирекция „Контрол на ветеринарномедицински препарати“;
- д-р Румяна Йорданова – главен експерт в дирекция „Контрол на храните“.

От Българска академия на науките:
- професор Владимир Тодоров – ръководител лаборатория по „Обща и неорганична химия“ на Българска академия на науките.

Присъства още:
- Симеон Пешов – президент на „Главболгарстрой”.

Фондация „Българско либертарианско общество“:
- Димитър Карагегов – програмен мениджър.

Анриан Ангелов – гражданин.
Това са нашите гости.

Точка 1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-89, внесен от Вили Лилков и група народни представители на 13.05.2015 г. – първо четене, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7.01.2016 г. – първо четене.

Предлагам да започнем с дневния ред.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-89, внесен от Вили Лилков и група народни представители на 13.05.2015 г. – първо четене, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7.01.2016 г. – първо четене.
По първия законопроект кой ще докладва предложенията на Вили Лилков и група народни представители?
Господин Никола Хаджийски.
Заповядайте.
НИКОЛА ХАДЖИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-министри, колеги народни представители! Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
С предлаганите промени се цели подобряване на съществуващата уредба в Закона за лова и опазване на дивеча както на реда на функциониране на лоените сдружения и определяне на лоените райони, така и на налаганите административни санкции при извършени нарушения.
Законопроектът въвежда възможност за съдебен контрол върху актовете, с които се определят границите на ловните райони, с оглед защита на интересите на ловните сдружения срещу незаконосъобразни актове на администрацията. Също така се въвежда диференциация между отделните видове административни нарушения и налаганите санкции, съобразно степента на нарушението.
Предлаганите промени регулират и хуманното третиране на домашни любимци-кучета и котки, които са забелязани в ловните райони. Сегашният режим ги определя като „скитащи“ (без да дефинира какво означава това) и императивно изисква тяхното унищожаване, без да се съобразява дали не става дума за изгубени, или избягали домашни любимци. Последните, ако за тях бъдат уведомени съответните общински служби за контрол на популацията над домашните любимци, биха могли да бъдат изведени от ловно-стопанските райони и прибрани в съответните общински центрове и така или да бъдат върнати на собствениците, или пък осиновени от нови стопани.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря на народния представител Никола Хаджийски.
Колеги, предлагам да дадем думата на господин Кръстев, за да представи законопроекта на Министерския съвет и да започне дискусията по двата законопроекта.
ТОНИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще се опитам да бъда възможно най-кратък с представянето на законопроекта, за да има повече време за дискусии.
Проекта е изготвен при възможно най-голям процент съгласие относно предложените текстове. Първоначалният вариант беше много по-широк, след това останаха тези текстове, около които смятаме, че няма много възражения.
Основните промени, които се предлагат, са:
Първо, в организацията на ловната площ. В досегашния начин директорите на горски или ловни стопанства правеха предложения до изпълнителния директор за промяна границите на ловно-стопанските райони и на ловните сдружения. Нашето предложение е, когато се касае за промяна на държавните ловно-стопански райони това предложение да бъде от Ловния съвет към Изпълнителната агенция по горите, а когато касае ловно-стопански райони на ловните сдружения, това да бъде от Съвета по лова към регионалните дирекции по горите, където има по-широко представителство, отколкото еднолично административно решение на директора.
Другата съществена промяна, която се предлага, е във връзка с ограждането на ловни площи. Изискването досега беше само над 100 хектара да се иска съгласие на Министерството на околната среда и водите, нашето предложение е да отпадне това изискване за 100 хектара, тоест за всяка ограда да се иска становище на Министерството на околната среда и водите, освен това най-същественото е, че вече ще се изисква нотариална заверка, писмено съгласие на собствениците на имоти, които попадат в оградена площ, досега не се изискваше такова съгласие от собствениците. (Реплики.) Да, досега не се изискваше съгласие на собствениците, включително и на частни имоти.
Предлагаме кандидатите за ловци – досегашния начин беше лицата, които не са издържали изпитите за лов, да завършат нов курс и тогава да се явяват на изпит, а нашето предложение е да има поправителна сесия, което смятаме за по-редно.
Предлагаме да се допусне като средство за ловуване пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула, това което се регистрира.
Другото съществено предложение е за допускане на групово ловуване на сърна. Такава практика имаше преди години. Нашето предложение е това нещо сега да се възстанови. Ловуването с лък се допуска само по линията на организиране на ловен туризъм във всички ловно-стопански райони, а не при другите форми на ловуване.
Създаден е специален текст за забрана за ловуване в дните на избори – говоря за всички видове избори, в районите, в които се извършват избори, когато говорим за кметове на общини.
Съществена промяна, която беше предизвикана от общественото негодуване, е забраната за лов на дива свиня с капани, извън оградените площи. Както всички знаете в края на 2014 година имаше много сериозна реакция от ловци, които смятаха, че част от дивеча беше заловен в техните райони с капани. Беше извършена такава проверка и още тогава взехме необходимите мерки, но сега изрично с текст в закона предлагаме да се забрани използването на капани за лов на дива свиня, когато са извън оградените площи.
Предлагаме с въвеждане на задължение на ловните сдружения за назначаване на ловни надзиратели като във варианта, в който е внесен в Министерския съвет това задължение е за двама ловни надзиратели. Първоначално се обсъждаха други варианти в зависимост от площта на ловното сдружение, но впоследствие по време на дискусията отпадна това нещо и останаха само по двама ловни надзиратели на ловно сдружение, като те могат, когато имат желание, да назначават и повече. В момента има ловните сдружения, които имат и повече ловни надзиратели.
Нещо, което смятаме, че трябва да бъде решено е въпросът с ловуването в така наречените „ловни стопанства – дивечови участъци „Студен кладенец“ и „Еледжик“, тъй като тази година изтича срокът, по който бяха дадени. Трябва да бъде решен въпроса с тях. Ние предлагаме да стане реда – директно предоставяне на стопанисване на сегашните организации „Национално сдружение „Съюз на ловците и риболовците“, където да се заплаща вноската по чл. 53, тоест както ловните сдружения.
Същото предложение правим и за стопанство „Кричим“, което се обособява като дивечовъден участък и се предоставя за стопанисване на Националната служба за охрана срещу заплащане на вноски по чл. 53.
Много важно нещо е въпроса с промяната, която извършваме във връзка с така нареченото „ловуване на мечка“. Мечката, както знаете, отдавна е извън списъка на Закона за лова, но имаше един ред, в който разрешителните за отстрел на мечки се издават от министъра на земеделието и храните, а сега нашето предложение да се регулира това нещо както е в директивата и съответно Закона за биологичното разнообразие, всичко отива при министъра на околната среда и водите.
Предлагаме промяна в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, с което се регулира въпроса с предоставянето на оръжията на ловците от лицата, които стопанисват дивеча. За нас най-важното от предложенията е да се регулира въпроса с разрешението за носене на оръжие на нашите служители. По досегашния ред те буквално казано нямаха право да го държат в себе си и в своите лични каси, трябваше сутрин да отидат до горското стопанство, да го получат и вечер да го връщат, а знаете, че нашите служители са далеч от централите на горските стопанства. Сега с този текст им се дава възможност те да го съхраняват и да го оставят в каси с постоянна адресна регистрация.
Имаме едно предложение по Закона за рибарството и аквакултурите, с което правим опит както има организиран ловен туризъм, за създаването на организиран риболовен туризъм. Става въпрос за високопланинските реки. С това дава възможност на министъра на земеделието и храните със заповед да определя част от тези водни обекти, които попадат в границите на държавните ловни стопанства, да забранява временно риболова, за да може да се зарибява съответния участък и да се ползва за организиран риболовен туризъм, каквито интереси има към ловните стопанства.
В основни линии това са промените, които ние предлагаме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, инж. Кръстев.
Да дам думата на Министерството на вътрешните работи.
Заместник-министър Ципов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители и гости! Министерството на вътрешните работи е изразило положително становище по внесения законопроект от Министерския съвет както на съгласувателна процедура в Министерския съвет, така и в изготвеното до Вас, господин председател, становище.
Предлагаме единствено да се мисли в създадената ал. 4, в чл. 80а възможността приемо-предавателния протокол, който се отнася до предоставянето и съответно връщането на огнестрелното оръжие и боеприпасите, да се изготвя в два екземпляра, по един за всяка една от страните. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Да дадем думата на Министерството на околната среда и водите, господин Валери Георгиев.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Министерството на околната среда и водите няма бележки по предложения законопроект на Министерския съвет за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, както и при декларираното време за съгласувателните процедури. Министерството на околната среда и водите подкрепя приемането на този законопроект.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Колеги народни представители, имате думата.
Заповядайте.
Гостите също имат право да вземат отношение, но моля да бъдат по-кратки. Между другото обсъждаме законопроекта, както на всички ни е ясно, на първо гласуване. Гледаме неговата концепция, необходимост и така нататък. Конкретните предложения се надявам да бъдат направени, ако има такива, между първо и второ гласуване. Народните представители не мога да ги огранича във времето, в което ще говорят, но моля гостите да бъдат по-стегнати и лаконични.
Народният представител Георги Божинов – БСП, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Никога не съм бил на лов, така че никакъв конфликт на интереси.
Първо, в § 16 създавате нов чл. 55, в който посочвате в кои дни се забранява лова. Това добре. Обаче имам един въпрос: обсъждали ли сте в ония дни, в които лова е разрешен, а стопанската дейност в горите се провежда от други субекти, този конфликт не застрашава ли една от двете страни и ако забраната не е наложителна, то някаква система, за да има информираност? Ако някой е разрешил стопанска дейност, тук е заместник-министъра, който наблюдава и двете дейности, вероятно трябва да се определи някакъв ред за информиране на дружинките, които ловуват на територията, на която е разрешена стопанска дейност в същото време. Това, първо.
По втория законопроект на уважавания колега Вили Лилков, аз смятам, че най-важното е § 2, където той предлага в чл. 7 да се създаде нова алинея 8. Аз, а вярвам и моите колеги, ще подкрепим това предложение. Става дума за онази заповед, с която министъра определя границите на ловно-стопанските райони. Обсъждахме го и по-рано. Обосновахте се понеже се засилва демократичния процес – пита се едната страна, от която се взема, другата, която иска и така нататък, и министъра фиксира със заповедта съгласието си, но според мен не трябва със закон да отменяме правото за обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс заповедта на министъра. Тоест предложението на Вили Лилков ние ще го подкрепим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други народни представители?
От гостите?
Професор Станков, заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ: Благодаря, господин председател.
На мен ми е много трудно да се произнеса по тази материя особено по първата част за лова, не съм достатъчно добре запознат, а и знаете моето отношение относно избиването на животните, то никак не е положително.
Относно възпроизводството аз имам някои бележки, които по-нататък между първо и второ четене ще представя, но имам въпрос и след това ще помоля – тук е ръководителят на катедрата по лов и ловно стопанство, не знам дали точно така се казва, доцент Христо Михайлов, мисля че ще бъде неудобно в негово присъствие аз да изразявам становище по тази материя и ще помоля той да вземе думата като човек, който е много компетентен по тези въпроси.
Аз долавям едно разминаване между двата законопроекта по отношение на обжалването на актовете. Ако можете да отговорите кое е по-правилното, за да мога аз да се ориентирам и да определя моето отношение.
По отношение на тази популация за сърните – мислите ли, че тя е нараснала толкова много, че ние да си позволим групов лов? Също искам да вземете отношение по този въпрос, защото не считам, че това решение е най-правилното, но ще помоля доцент Михайлов да изрази становище като специалист по тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доцент Михайлов – ръководител Катедра по ловно стопанство.
ХРИСТО МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ръководител съм на Катедра ловно стопанство, единствената в България, която е на повече от 69 години като традиция.
Аз също мога да декларирам, че нямам нито личен, нито частен, нито лобистки интерес към темата. Бих искал да кажа, че говоря както от свое собствено име като доцент по ловно стопанство, така и от името на катедрата. Проектът за изменение и допълнение на Министерския съвет беше обсъден в катедрата и като цяло не среща голямо въодушевление от нашите хабилитирани и нехабилитирани преподаватели. Ако взема повод от думите на инж. Кръстев самия той каза: „От първоначалния замисъл отпаднаха толкова много неща, че останаха само консенсусните“. Според нас – безсмислените, в проекта на Министерския съвет.
С предложения проект не се решава абсолютно нищо свързано с организацията на ловното стопанство, с управлението на ловното стопанство, със стопанисването на дивеча, с опазването на дивеча. По-скоро този проект служи за ракетоносител да се променят някои смислени текстове в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, в Гражданския кодекс може би – във връзка с изборното законодателство, или в Закона за рибарството и прочие.
Подчертавам, че предложените изменения са изцяло козметични, те не решават по същество почти нищо при това една от може би най-безсмислените промени, която се внася в комисия, вероятно и в пленарната зала, от множеството над 27-28 изменения и допълнения, които са правени на Закона за лова и опазване на дивеча.
Не се решава въпроса с организацията на ловните площи, по-скоро се развива отговорност – това, което беше докладвано, че видите ли досега директора на горското стопанство – само един пример ще дам, без да изпадам в детайли – наясно съм, че сме в процедура на първо четене, предлага на изпълнителния директор на Агенцията по горите изменение и допълнение в границите на ловно-стопанските райони. Директорът на горското стопанство е орган, него го подпомага комисия по лова на местно ниво. Съгласно чл. 18 на действащия закон, сега, в момента, именно на директора на горското стопанство и на Комисията по лова са вменени задълженията по организацията на ловната площ. Даже с предложените изменения не се коригира този текст на чл. 18, той се запазва, но се развиват отговорности, предлагайки Съвета по лова към районната дирекция, което е консултативен орган, подчертавам, да предлага на изпълнителния директор. В България има 16 регионални дирекции. Представяте ли си как Берковската регионална дирекция отговаряща за Видин, Монтана и Враца ще се събере в Берковица и ще реши въпросите на село Х и У във Видинска община или област? Нали отново ще потърсят тази информация от отговорния и компетентен директор на съответното горско стопанство, тоест тази промяна е безсмислена и тя цели само да се размие и смени отговорността от органа, който в момента е натоварен от закона и респективно следователно към консултативния орган, Вие можете да си предявявате никакви претенции затова възниква спора дали акта на министъра ще подлежи или няма да подлежи на обжалване.
Подминавам със снизхождение, разбира се, предложението и мотивите най-вече за групов лов на сърна. Мотивите са несериозни, даже бих казал меко казано несериозни.
По отношение на опазването на дивеча предложението за двама ловни надзиратели – те и сега съществуват, нищо не подобряваме. След като не е уточнено на какъв договор са в предложението. И сега служителите в ловните сдружения могат с такъв договор да бъдат натоварени да осъществяват някакви подобни служби.
В този дух на разсъждения подчертавам, че нищо от това, което като първоначален замисъл за 3-4 по-сериозни и важни изменения, свързани с дивеча не намира решение. Дивеча ни е в катастрофално състояние и то продължава да се влошава. На този фон, подчертавам, проекта не дава абсолютно никакво сериозно радикално решение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Благодаря и в кавички за квалификациите, които отправихте към вносителите – Министерския съвет и народните представители, но няма значение.
Други, които искат да вземат отношение?
Инженер Румен Желев, заповядайте.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, скъпи гости! Закона за лова и опазване на дивеча макар, че е закон свързан с хобито на хората фокусира изключително голям обществен интерес. Аз до голяма степен ще се съглася с нещата, които каза доцент Михайлов, с някои естествено ще си позволя да не се съглася, че ловното дело и състоянието на дивеча в България е в много лошо положение съм съгласен и това е факт и го казвам като човек, чиито живот в голяма част е преминал в ловно стопанство.
Стопанисващите дивеча в лицето на ловните дружини и сдружения, което е дълга тема, сключваха договори досега с директорите на горските стопанства и ловните представители на държавата за стопанисване и ползване на дивеча. Както не веднъж съм имал възможност да твърдя на вечеринки, на срещи с ловци и така нататък, с ползването се справихме добре, стопанисването силно ни куцаше. Даже някъде гледам в справките пише само „стопанисващите дивеча“. Защо не вземем да пишем „ползващите дивеча“? Защото на огромната част от територията на България ловуването се свежда до едно чисто и просто ползване, без никаква грижа за дивеча. Никаква грижа за дивеча! И това, че на много места има и хубави изключения, само потвърждава правилото, че като цяло отношението към дивеча е ужасяващо.
На мен също ми се искаше този закон да е много по-обхватен. Първо, той е поправян много пъти все като кръпки и нищо концептуално не се е случило. Когато тръгнахме да отваряме този закон, заедно с колегите от Министерството на земеделието и храните, мислехме да направим много широко обществено допитване, за да можем по всички наболели въпроси да се намесим, дай Боже, правилно, защото едва ли ще можем да сътворим закон, който да угоди на всички. Всеки дърпа чергата към него със страшна сила. По-скоро тук се лобира за интереси на тази или онази организация и много малко се мисли за дивеча – с такова усещане оставам аз.
За съжаление дори първоначалния замисъл, стана вече няколко пъти въпрос, беше много по-всеобхватен. Постепенно в резултат на редица срещи, разговори, мероприятия, протести нещата се сведоха до това, което е в момента на масата. Крайно недостатъчно! Съгласен съм. Но това е, което можем да направим на този етап.
Ние още на заседанието на Ловния съвет бяхме казали, че имаме нужда от концептуален нов Закон за лова. Тогава обаче решихме, че ще го отложим за един необозрим период от време, защото го свързахме с изготвянето на Стратегия за развитието на ловното дело в България. По решение на Ловния съвет, който също е консултативен орган към изпълнителния директор на горите, беше възложено такава стратегия да се готви в Техническия университет, гласуваха се средства, нещо се направи, но сега разбирам, че тя не върши никаква работа.
В момента ние се обединяваме около следната теза – ще направим сериозна промяна в Закона за лова и опазване на дивеча, когато излезе ловната стратегия, която да играе ролята на гръбнак, конструкция, около която ние да прибавим текстове и да се получи един изцяло нов закон, защото в новата промяна никъде не става дума за приема на нови ловци, а аз твърдя от годините, че това е изключително пошло занятие. Приемаме на килограм всеки желаещ, стига да си внесе вноската от 500-600 лева и даже му осигуряваме дружинка. Чиста търговийка! После плачем колко били засегнати интересите на ловците и какви страшни традиции сме имали ние в България по отношение на лова, които се свеждат до това – да ловуваме колкото се може повече, да контролират по-малко и да плащаме колкото се може по-малко. Примерно 7 лева за индивидуален лов на водоплаващ дивеч на месец. Седем лева, дами и господа!
Между първо и второ, след като отворихме вече кутията на Пандора, духът е изпуснат и много приказки ще се изприказват, аз ще съм един от тези, които много ще говорят.
Все пак почти всичко, което се предлага тук от Министерския съвет в крайна сметка аз го одобрявам с изключение на груповия лов на сърна. От самото начало на дебата съм категорично против. Стигна се дотам да се изказват тези: „Ами, те така и така я стрелят, дай да я узаконим“. Ами те така и така карат пили, хайде да премахнем забраната за алкохол! Това изобщо не е аргумент! Даже не искам да се шегувам с това!
Много бил нараснал броя на сърната. Кой го твърди това? В резултат на коя таксация – онази фалшивата, измислената, дето всички знаем как се прави? И колко са станали? Сто хиляди. Сто и петдесет хиляди е допустимия запас. Какви са тези екстензивни методи? Какви са тези? На кого угаждаме пак? Стига с това – да угодим на този, на онзи, че горките само това им остана. На редица други срещи съм говорил – срещу 90 евро годишно българския ловец „се изкъртва“ от лов, извинявам се за жаргонния израз. Няма такава страна!
Ако ще правим Закон за лова, много ми се иска той наистина да е за лова и за опазване на дивеча, който има нужда от опазване, а не на този, на онзи или на трети да угодим и да се харесаме.
Като цяло, с малки изключения за сърната и някои други поправки, които между първо и второ четене ще направим, си запазвам правото да се изкажа втори път, ако се наложи. Аз ще подкрепя закона.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Желев, Ви разпалихте страстите вместо да ги успокоите.
Ако няма желаещи от народните представители, господин Петков.
Заповядайте.
ИВАН ПЕТКОВ: Благодаря, господин Христов.
Уважаеми членове на Комисията по земеделието и храните! Законопроектът на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча беше разгледан от членовете на националната организация – имам предвид ловните сдружения. Общата оценка е, че законопроектът частично решава онези проблеми и въпроси, по които беше постигнат консенсус за разработка в настоящия законопроект. Останахме изненадани, че дори по текстове, по които имаше съгласие, по пътя от министерството до Министерския съвет някои от тях отпаднаха, а други бяха редактирани.
Във връзка с това моите колеги възложиха на ръководството на Националната организация по всички въпроси, по които ние постигнахме донякъде разбирателство за промени в Закона за лова и опазване на дивеча, да подготвим отново предложения, да предоставим мотиви, за да може евентуално при едно второ четене на законопроекта те да намерят отражение в този законопроект. Ако тези предложения, които сме предложили и вече сме ги предложили на по-голяма част от членовете на комисията, не бъдат включени в един окончателен вариант, аз също бих подкрепил становището на доцент Михайлов, че този законопроект не решава поне тези основни въпроси, по които ние сме разбрали, че трябва да бъдат променени.
Относно сърната сме против, няма цитиране на такива подробности. Тук става дума за няколко принципни неща. Давам пример с един принципен въпрос – не е нормално едно сдружение, ние се съгласихме да се формира на базата на две дружини в рамките на едно или две лесничейства, без да има общи граници, в момента има практики дружина от Годеч членува в сдружение в Берковица. За какво сдружение става дума? И този текст от нашето предложение беше отпаднал в окончателния вариант. Давам Ви само един пример.
Има неща, по които трябва да се работи отново. Единственото, което мен ме притеснява, е, че отново хората, които работихме в работната група и обсъждахме законопроекта в Ловния съвет, сега след заседанието на комисията и след първо четене отново трябва да се върнем същите хора и да коригираме неща, които сме обсъждали – или работим на празни обороти.
Другия въпрос, който също отпадна от нашето основно предложение, е от внесения от господин Лилков законопроект, заповедта на министъра на земеделието и храните да подлежи на обжалване по реда на съответните закони. Това държим да стане, защото преди Нова година по същия начин беше формирана една ловна дружина в Своге, която премина към едно сдружение и хората от Своге, без някой да ги пита, нямат възможност да се защитят пред българския съд.
Има въпроси, по които трябва отново да се върнем, въпреки че по тях сме разговаряли и да ги коригираме. Иначе в този си вид нещата стоят в едно разкрачено положение. Бих казал отново, че законопроекта обслужва някакви интереси, което не е желателно. За това, за което ние се борим, Закона за лова и опазване на дивеча да защитава обществения интерес, защото дивеча е национално богатство и принадлежи на цялото общество. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Петков.
Аз не съм ловец и като човек, който много обича животните, се надявам, че с промените, които правим, първо, защитаваме животните и обслужваме животните в България – дивеча, и след това интересите на ловците. Присъствал съм на няколко от дискусиите – действително много от нещата, които бяха засегнати и трябва да бъдат в този законопроект липсват, но нали търсихме консенсуса в крайна сметка? Нали през цялото време търсихме предложения, които да бъдат одобрени най-вече от Вас като ловна организация и може би някои от нещата, които не виждате в този законопроект днес в Министерския съвет и в законопроекта на колегата Лилков, ако липсват, вероятно не е имало съгласие по тях.
Ако няма други народни представители, предлагам да дам думата на доцент Костов. (Реплики.)
Заповядайте, господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря.
Господин председател, господа заместник-министри, уважаеми колеги! Аз също искам да взема отношение по предложените два законопроекта за изменение и допълнение за Закона за лова и опазване на дивеча. С колегата Желев доста сме си говорили в тази година на дебати и на подготовка на закона, като сме считали, че това е хоби на един доста голям кръг от хора с разнопосочни интереси.
В крайна сметка това, което чувам, аз исках да се изкажа след като чуя мнението на експертите, разнопосочните интереси и опита за намиране на консенсус доведе до точно такъв законопроект за изменение и допълнение, който намери единомислие и съгласие по някои неща.
Вярно е, че това, което е имал като замисъл законодателят, да направи една сериозна промяна в закона не се получи, но аз считам, че коментирайки днес всичко това имам чувството, че сме на дискусия за откриване подготовка на Закон за лова, а не да коментираме финален текст. Не знам дали ще бъде възможно подготовката и приемането на такъв закон, какъвто господин Михайлов иска и специалистите, експертите искат да се получи. Аз съм песимист, защото пак повтарям, разнопосочните интереси няма да го допуснат.
В крайна сметка, разглеждайки двата законопроекта, аз виждам в тях полезни неща, които отстраняват някои нередности на моменти, например премахването на лова с капани на дивеч. Знаем членовете на ловните съюзи какъв вой бяха надигнали по отношение на злоупотребите с това. В този закон виждаме тази забрана, което считам, че е нещо полезно.
От гледна точка на обжалваемостта „БСП – Лява България“ също подкрепя възможността по член 7 наистина да се обжалват административните актове, защото считаме, че това е справедливо. От друга страна в разговори смятаме, че това обжалване ще удължи някои процеси и може да попречи на ловно-стопанската дейност на някои от ловните дружини така, че считам, че тук трябва да се намери оптимално решение за това да има справедливост, възможност за обжалване, от една страна, а от друга страна, наистина да не се пречи на хобито на хората.
Това с площта за оградите от този момент нататък да бъдат с разрешителен режим считаме също, че е полезно.
По отношение на лова с лък и пневматично оръжие с кинетична енергия, тук зачитам § 12 – специалистите пак да кажат, но нашето мнение е, че това нещо не би трябвало да се разрешава на групов лов, тъй като от една страна този разрешителен режим ще даде възможност за задълбочаване на бракониерството, тъй като знаем, че тези вид ловни оръжия са по-безшумни и това нещо ще дава възможност на хората злонамерено да злоупотребяват със закона.
Интересното, което виждам аз тук, а това е ал. 6 по отношение на § 20, член 67, а именно ловните сдружения по чл. 30 да назначават най-малко двама ловни надзиратели. В разговор с хората, които ги касае този проблем, се каза, че те няма да имат този финансов ресурс – със средствата, с които разполагат, да назначават такива ловни надзиратели. Въпросите за решаването на този проблем са два – или вдигането на ловната такса, или преотстъпването на част от таксата, която да остава в ловните сдружения.
Тук искам да задам въпрос на председателя на агенцията или на заместник-министъра, тъй като в неформални разговори съм получил уверението, че от тези 30%, 25% ще бъдат предоставени, което като сума считаме, че ще бъде напълно достатъчно, но нашето желание е това нещо да бъде регламентирано в закона, за да са сигурни всички, че по този начин наистина ще можем, без да пипаме таксите, да изпълняваме законовите разпоредби.
По отношение на сърната също сме категорично против.
В крайна сметка промяната на сроковете тук за груповия лов на дива свиня, считаме че е правилно.
Между първо и второ четене ще направим необходимите поправки. Двуомим се дали да подкрепим на този етап закона или въздържали се, тъй като има някои текстове, за които сме категорично против. В процеса на разговора и на дебатите преди гласуването, може би ще си оформим личното мнение за гласуването. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря на народния представител Данев.
Народният представител Румен Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник-министър! Колегата Данев мина точка по точка по основните проблемни моменти в настоящия законопроект. Аз искам да кажа две неща.
Първо, нека когато обсъждаме Закона за лова и опазване на дивеча да не превръщаме дискусията в дискусия между ловци и неловци. Не съм съгласен, че ловците са едни лоши хора, които избиват животните и с това се изчерпва тяхната дейност. Напротив! И колегата Желев ще каже, че те са хората, които трябва да са най-много заинтересувани от опазването на дивеча и от развитието му, и те имат своята роля и място в обществото. Нека да не вървим в тази посока.
На второ място, аз слушах много внимателно господин Желев не само защото ми е адаш, а защото уважавам неговото мнение. Мисля, че той се опитваше да ни покаже, че бутилката е наполовина пълна, а не на половина празна, визирайки законопроекта на Министерския съвет.
Аз мисля, господин Желев, че даже не е наполовина пълна, а има само един-два пръста на дъното.
Затова призовавам, колеги, сериозно между двете четения да се опитаме поне да я напълним до половината, което означава, не само да огледаме текстовете, които колегата Данев визираше, подлежат на обсъждане и на корекции, но и да вкараме някои нови неща, които спешно трябва да се сторят с този законопроект, защото не съм убеден кога и колко скоро ще имаме възможност отново да отваряме темата Закон за лова.
Ще подкрепя внесения законопроект. Мисля, че и този на колегата Вили Лилков всъщност решава един от проблемите, които са част от проекта на Министерския съвет, тоест ще подкрепя и двата законопроекта, но отново, колеги, призовавам между двете четения да свършим много работа, за да допълним бутилката и да има смисъл изобщо от работата по този законопроект, да свършим нещо, вместо да загубим няколко часа парламентарно време. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Йончев.
Народният представител Ферихан Ахмедова.
Заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Да припомня, че днес разглеждаме на първо четене законопроектите като вносителя по всяка вероятност се е съобразил с това да намери консенсусни текстове и затова е в такъв вид. Сега хората, които критикуват вносителя, че е представил такъв законопроект, може би трябваше да участват по-активно, да намерят повече консенсус, за да влязат повече неща, а не сега да ги обсъждаме.
Аз съм скептично настроена по отношение на това, че между първо и второ четене този консенсус, който не е намерен преди да се внесат на първо четене, би могъл да се намери, но всички страни, ако положат максимални усилия, може би поправката би била най-добра. Призовавам всички да се включат, не само народните представители. По процедурата ние сме вносители на промяната, но гилдията трябва да е много активна в този период, иначе е обречен този закон на мижава поправка.
Искам да взема отношение по законопроекта на колегата Вили Лилков и по-точно в § 2, където той предлага заповедите по ал. 6 и 7 да подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Направих си труда да проверя точно как стоят нещата. Проблемът идва от това, че към сегашния закон тези заповеди съда не ги признава за индивидуални административни актове, поради което те не могат да бъдат обжалваеми и има решение на общо събрание на ВАС като тълкувателно постановление. Тъй като според мен не е справедливо, не е демократично последния орган, който издава заповедта, да е министъра и той по никакъв начин да не може да бъде обжалван, да стои по този ред, затова трябва да го включим в закона, да излезе от рамката на индивидуалния административен акт и той да бъде обжалваем, за да може всяка една от страните да има възможност максимално да защити интереса си. Да, вярно – това ще удължи процедурата, ще ни вкара може би в някакъв друг казус, но ние така или иначе трябва да вярваме в съдебната система. Ако вървим по логиката – администрацията трябва да е последна инстанция, за да е бързо производството, ако това е принцип, трябва да се приложи и в много други закони, където никъде не се прилага.
Според мен Закона за лова и опазване на дивеча специално в тази част не трябва да е изключение в нормативната уредба, което да позволява административен произвол. Представете си министъра на земеделието и храните на някакво основание, даже без да влага умисъл, допусне грешка в заповедта – какво се получава, последна инстанция, решено, това е. Над мен и Господ няма!
Не съм съгласна на това нещо, поради което ще подкрепя законопроекта на колегата Лилков и законопроекта на Министерския съвет, въпреки че съм наясно, че решава много малка част от проблематиката, но между първо и второ четене виждам, че има консенсус между народните представители, да се случат по-добри неща, но може би гилдията е на ход. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин председател, господин заместник-министър, колеги и гости! Вземам повод за въпрос от изказването на колегата Желев, който каза, че законът може да бъде много по-добър, ако има стратегия. Така разбрах Вашата теза.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Много правилно.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Като съм разбрала правилно, моят въпрос е: ще има ли стратегия? Защото в края на краищата без рамката на стратегията всякакви промени оттук нататък работата, която ще предстои между първо и второ четене е обречена недотам толкова консенсусна или обхватна.
Аз искам да попитам: какви са параметрите на тази стратегия, въобще работи ли се по нея, кога ще бъде приета, за да може да има един Закон за лова, който да решава всички тези въпроси, които тук моите колеги поставят и дебатират по отношение на представения законопроект? Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, проф. Бъчварова.
Народният представител Султанка Петрова.
Заповядайте.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, заместник-министър Костов, уважаеми колеги, гости! Парламентарната група на Патриотичен фронт ще подкрепи и двата законопроекта. За нас законопроекта, който е на Министерския съвет наистина няма да реши основно проблемите, които стоят пред опазването на дивеча, но ние мислим, че това е стъпка в правилната посока и може би това, което каза колежката проф. Бъчварова – трябва да се изработи стратегия, на базата на която ние да стъпим и да се направи един цялостен нов Закона за лова и опазване на дивеча.
Надявам се наистина да обединим усилията си и между първо и второ четене да дадем едни разумни предложения, които да бъдат в полза на опазването на дивеча, защото, колеги, аз получих няколко сигнала, писма, които наистина отразяват нещо, което не знам дали е действителност, на хора, които споделят, че се извършва безразборно ловуване, отстрел на различни видове животни, което никак не ми е приятно. При положение, че хората искат някакви отговори от нас би трябвало да бъдем отговорни към всичко това, което правим и се надявам наистина да свършим най-добра работа.
Искам да изразя задоволството към доцент Михайлов, който имаше своята теза и кураж да изрази мнението – все пак той е професионалист, работи в тази област и се надявам, че ще бъдете така добър да бъдете в полза на народните представители, които искат да работят и да направят един добър закон, който да бъде за всички – и ловуващи, и неловуващи, в името на опазване на дивеча и природата в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря на народния представител Султанка Петрова.
Народният представител Румен Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря.
Извинявам се, че втори път се налага да взема думата – ще бъда кратък.
Колеги, в потвърждение на думите, които казах при първото си обсъждане, че закона фокусира голямо обществено внимание и има много хора, които ще вземат отношение по него, тъй като има и много специалисти по темата ми се струва, че все пак трябва да се насочим към нещо по-полезно и прагматично, да не бъдем чак толкова големи критици на внесения закон, а да погледнем така, както китайците гледат на болестта – като на приятел, който идва да ти покаже, че нещо не е наред.
Все пак отваряме закон и имаме възможност както да атакуваме предложените текстове, така и да направим наши предложения между първо и второ четене. Аз съм първи мандат депутат, но съм се интересувал и знам от парламентарната практика, че всяко отваряне на този закон води до бурни дебати. И сегашното няма да направи изключение.
По отношение на това колко е цялостен, добре, казахме че не е цялостен. А кой е цялостен? Законът за собствеността и ползването на земеделската земя, който 80 пъти поправяме за 20 години? Хайде, да не сме чак толкова крайни и взискателни само към този закон, защото май това просто е парламентарна практика. Кръпка на парче и каквото мине, и каквото стане! Като не е хубав този, който предлагат, да сме благодарни, че го предлагат и влязъл в дневния ред на парламента. Ето сега всички Вие дерзайте, а тези около Вас ще Ви дават текстове, Вие ги внасяйте, защитавайте, каквото успеем да прекараме в пленарната зала, това ще стане! Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Желев.
Господин Йончев, заповядайте.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря.
Аз имам само една кратка реплика към доктор Петрова. Искам да разделим отново темите. Опазването на дивеча, развитието на дивеча е обект на този закон. Борбата с престъпниците, които избиват животните, е нещо съвсем друго и затова има други закони. Когато някой извършва престъпление, ловува извън всички закони, той нарушава друг закон, така че нека да не си мислим, че в момента обсъждаме как ще спрем бракониерите – това е само една малка част, много други неща трябва да свършим, а ловенето на престъпниците е друга работа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Лачев, заповядайте.
РУМИЛ ЛАЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители! По отношение на промените, които са предложение в момента за обсъждане, мога да кажа, че те се гледат повече от две години, а може би и повече като вземем и времето, когато беше дискутирана за пръв път стратегията.
Участвал съм почти във всички дебати, всички спорове, дълги комисии включително в събирането в „Шератон“ и стигам и аз до убеждението, че сега започваме, както каза господин Желев, да повтаряме едни и същи неща.
За това предлагаме от БЛРС да бъде създадена парламентарна комисия или работна група, както прецените, тук е различна терминологията, в която да може да бъде постигнат такъв консенсус, който да стигне действително до пленарната зала, а не до някакви допълнителни разправии и кавги, които ще отложат всичко във времето.
По отношение на това, което е предложено, ние сме направили писмено предложение до Комисията по земеделието и храните, което трябва да се разглежда на друго място, а не тук. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ФЕТФАДЖИЕВ: Димитър Фетфаджиев – „Асоциация на любителите на оръжие“.
По предложените промени първия въпрос, касаещ нашата дейност, както произлиза от името на асоциацията са оръжията, които се използват по време на ловуване.
През 1991 година още Великото Народно събрание ратифицира една конвенция, която засяга дивеча, природата и от четвъртото приложение, доколкото си спомням, бяха изразени методите и средствата, които се ограничават за ловуването на дивеча.
Мисля, че отдавна отмина времето, когато трябва да се налагат някакви ограничения и забрани. Българските граждани трябва да упражняват своето хоби по начините, по които те го виждат за уместно.
Предлагам в чл. 65 на закона да се заложат тези ограничителни мерки, които са въведени с конвенцията, а изцяло чл. 56 да отпадне. Ограничението и дискриминационния текст, който се налага в сега направените промени за пневматичното оръжие и лъка, да се използват само по време на организиран ловен туризъм, ще доведат неминуемо до предявяване на искове към българската Комисия за защита от дискриминация и Европейската комисия за защита от дискриминация от ловци, които искат да упражняват по този начин хобито си.
По въпроса за сроковете за ловуване, особено за водоплаващ дивеч. Както виждате тази година зимата беше много нетрадиционна – топла, и ловуването на водоплаващ дивеч беше сведено до много малко ловни дни. В тази връзка предлагам сроковете на ловуване на водоплаващ дивеч да се увеличат до края на февруари.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Може ли конкретните предложения да ги изготвите и да намерите народен представител…
ДИМИТЪР ФЕТФАДЖИЕВ: Господин председател, аз съм ги изготвил и съм ги изпратил на трите комисии, които разглеждат този законопроект. Само три имейла са ми отговорили, че са получени.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Имаме ги предложенията, раздадени са на колегите. Въпросът е да намерите народен представител на Вашите предложения, да го убедите, който да ги внесе. (Реплики.)
Предложенията, които представят на вниманието на народните представители и представителите на ловните сдружения, са до голяма степен основателни. Аз апелирам те да разговарят с народни представители, които да ги внесат между първо и второ четене, които най-вероятно ще намерят консенсус в пленарната зала или няма, но да се събираме отново, да правим работна група няма смисъл според мен. Вашите предложения през народни представители могат да бъдат внесени в определения срок, ако трябва ще удължим срока, за да имате време.
Да дадем думата на Министерството на земеделието и храните – доцент д-р Георги Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Най-напред искам да благодаря на всички за конструктивните предложения към внесения от Министерския съвет законопроект и за добронамерената критика към онова, което всеки един от Вас намира за слабост.
Само ще припомня, че през месец януари 2015 година в тази зала имаше един много сериозен дебат по проблемите на ловните стопанства, иницииран от националните ловни сдружения, където се казаха много неща. От Министерството на земеделието и храните в мое лице и в лицето на Изпълнителна агенция по горите се поеха два ангажимента. Единият беше да се направят спешни консенсусни малки промени в съществуващия Закон за лова и опазване на дивеча свързани основно със забраната на използването на подвижни и стационарни капани, с които се обезличават определени райони. Второто беше свързано с промяна на сроковете за групов лов на дива свиня и уеднаквяването им в заградените територии и свободните площи, което от гледна точка на биологията на животните е хуманно и правилно.
По тези два въпроса още тогава се оформи консенсус. Заедно с това се повдигнаха много други нерешени въпроси. Тогава аз имах възможността да заявя пред Вас – Вие сте експерти и ще решите, сегашния Закон за лова и опазване на дивеча в голяма степен вече е изиграл своята роля и трябва да се изгради изцяло нов модел на стопанисване и ползване на дивеча и опазване на дивеча у нас, затова казахме дори, че следващия закон трябва да бъде Закона за опазване на дивеча и лова, а не както сега е Закон за лова и опазване на дивеча.
За да се направи такъв нов модел е необходима стратегия, за която стана дума няколко пъти и проф. Бъчварова ме попита. Поехме ангажимента за изготвянето на такава стратегия и в рамките на оперативната програма на Агенцията по горите до края на 2016 година тази стратегия трябва да бъде приключена. В предишни години има дадени средства и разработки на тази тема, пак с участието на Катедра „Ловно стопанство“, които разглеждайки от експерти в по-широк кръг се оказа, че са също така непълни и неотговарящи изцяло на понятието „стратегия“. В тази връзка ползваме тези материали, които сега са разработени в един широк кръг работна група, която да изготви стратегията и да предостави за обсъждане и нейното приемане най-напред в Министерския съвет, след като бъде консенсусно обсъдена с един добър анализ и решаване на стратегическите проблеми. Тогава вероятно вече ще бъдат дебатирани и проблемите свързани с цената на лова и със сроковете на ловуване, и с начина, като, разбира се, се използват тарифите на определяне на ловно-стопанските райони, сдруженията и така нататък. Като се отчита и досегашната практика и сключените договори, защото в рамките на сега действащото законодателство ние имаме много сключени действащи договори, които имат 15 годишен срок. Някои са съвсем в началото.
Аз благодаря на всички за направените критични бележки и затова, че се говори емоционално, когато се говори за лов, но в случая призовавам комисията да се обединим около двата законопроекта – първия на господин Вили Лилков, който по принцип Министерството на земеделието и храните подкрепя. Ще отговоря за обжалваемостта на заповедите и за тези такси за опазване на дивеча, на въпросите, които повдигнати и ще кажа, че ние можем този дебат да го продължим още една година. Този дебат се води вече година и два месеца и консенсус по текстовете са горе-долу това. Можем още една година да го обсъждаме и няма да излезем много на далече. Можем да сменим някой срок, да променим с два дни напред да дадем ловни допълнителни или за водоплаващия дивеч да разрешим още една събота и неделя, но далече няма да отидем, няма да решим онези генерални въпроси, за които говори доцент Михайлов. И казах защо – няма как от „Трабант“ да направиш „Крайслер“, но можеш да му сложиш спойлери, да го украсиш и да му намалиш шума, така образно да кажем.
Що се отнася до конкретните въпроси, които бяха зададени, те са логични. Позволявам си, защото сме разговаряли с господин Данев, най-напред на него да кажа – назначаването на двама ловни надзиратели, до сега закона не забранява. Наистина и сега сдруженията могат да назначават ловни надзиратели, но сега ги задължава – в това е разликата. И задължението е, за да не си играем на стражари и апаши. Не може да има само права и някой друг да поема изцяло отговорността да те контролира, и някой друг да е виновен, ако някой от самото ловно сдружение е бракониер. Разбира се, във връзка с евентуалните финансови тежести, които могат да се понесат, имаме две възможности. Едната възможност е да се гласува в самия закон – нещо, което ние не сме предложили, текст, при който таксата стопанисване и ползване на дивеча в по-голямата си част – и сега 70% се връща към ловците, ние сме разговаряли, че може да се върне до 95% към ловците, но този текст е разписан в Правилника за приложение на Закона за лова и опазване на дивеча.
Има едно интервю на премиера Борисов в списание „Лов и риболов“, в което той заявява подобно намерение на изпълнителната власт, че тази такса ще се връща в по-голямата си степен към сдруженията, за да могат те с тези средства да назначат необходимата охрана там, където не са я назначили. Истината е, че когато има вътрешни контролни органи с правомощието на ловните инспектори от Агенцията по горите то тогава самодисциплината и вътрешната организация на работата би могла да бъде подобрена.
Още веднъж казвам: държавата няма как да отдели допълнителни средства, за да назначава допълнителни ловни инспектори и без това имаме проблеми с бюджетирането на контролните органи във всички сфери на държавата – Вие това го знаете, така че ако приемем, че сме партньори с ловните сдружения, аз мисля че сме изтъкнали текстове в момента, които са консенсусни.
Що се отнася до обжалваемостта на заповед аз няма как да не се съглася с болшинството народни представители, че е по-справедливо истината да бъде решена от независимата съдебна власт.
Нашето основание по тези, които госпожа Ахмедова каза, е да не предложим промяна в този член, относно обжалваемостта или индивидуалния административен акт на заповедта на министъра. Ние не сме го предложили, но ако това го има в предложението на господин Вили Лилков, и ако Вие така прецените че е по-правилно, това ще бъде прието и от нас и ще бъде изпълнявано. Трябва да кажа обаче, че подобно приемане на подобен текст трябва да бъде обсъждано с допълнение по отношение на това дали обжалването на заповедта спира изпълнението. Защото ако обжалването спира изпълнението, това може да доведе до много сериозни конфликтни ситуации за забавянето на лова в определени територии там, където има обжалвания и до загуба на лов за ловци. Така че тук трябва да се пипа много внимателно.
По отношение на сроковете на груповия лов на сърна въпреки, че аз лично не съм ловец, макар че членувам в сдруженията и в двата съюза, в единия като ловец, в другия като риболовец, но не практикувам активно ловния спорт и затова трябва да кажа, че на мен сърце не ми дава чисто емоционално да вдигна оръжие срещу сърна. Истината е обаче, че имаме отделни макар и ограничени ловни участъци – райони, където популацията на сърната е достатъчно голяма. Ваше право е да не приемате тези предложения, тъй като когато се говори за организиран лов на сърна, това не означава че масово ще се допусне организиран лов на сърна, а това би трябвало да се допуска от контролния орган само там, където популацията е достатъчно доказана, че е в достатъчно количество да бъде допуснат.
Приемаме аргумента на господин Желев, че тя така и така се стреля, това не трябва да бъде по сърната и това не трябва да бъде повод за узаконяване, така че оставам на вас да решите. В интерес на истината на среща на председателите на Сдружението на Съюза на ловците и риболовците, когато присъствах, благодарение на господин Петков бяхме поканени, интересни неща бяха обсъждани, там той каза, че Сдружението е против, но аз си позволих да попитам кои за „за” и кои са „против” и нещата бяха фифти-фифти почти. Малко повече сякаш бяха против, не съм ги броил поотделно. Така че, както виждате няма истина последна инстанция по този въпрос. Затова нашето предложение, което дава възможност не значи, че задължително ще се провежда.
Що се отнася до бележките на господин Петков, сега няма как да не отговоря, че някои текстове, които са консенсусни дори в ловния съвет и след това са изчезнали по пътя на Министерския съвет, искам да кажа, че след Ловния съвет има съгласувателна процедура между отделните ведомства. Отделните ведомства дават своите бележки и не приемат едни или други текстове. Отпаднали са онези неща, които не са приети от определени ведомства, най-вече от Министерство на финансите или от Министерство на околната среда и водите. Предполагам, че става дума точно за такива неприети текстове. И тъй като това е колективно дело, ние няма как да не се съобразим, когато го предлагаме.
В заключение още веднъж благодаря на всички за позитивните изказвания, и трябва да знаете всички, че макар и на пръв поглед не кой знае колко големи, някой използва думата „мижави”, аз не бих използвал такива думи, промените като цяло са насочени в правилна посока и са относително консенсусни, и са малка крачка напред в правилната посока. Това се чу от изказването на представителите на ловните организации. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря на заместник-министър Костов.
Колеги, само няколко думи и ще преминем към гласуване.
Първото изслушване, първата дискусия, която направихме в Комисията по земеделието и храните в 43-тия Парламент беше с представителите на ловните сдружения. Това е най-обсъжданият законопроект и текстовете, които предлага Министерският съвет и колегата Вили Лилков според мен са възможните текстове на този етап. Надявам се конкретните неща, които бяха споменати тук и които сме обсъждали не само официално на това заседание, да намерят своите вносители между първо и второ гласуване и да подобрим, както каза господин Йончев, да понапълним бутилката поне до половината, но действително е така, най-обсъжданият законопроект година и нещо вече коментираме и обсъждаме, надявам се да постигнем един баланс на интереси на общество, на природозащитници, на ловци, за да има животни в България.
Колкото до груповия лов на сърните, аз пак казвам като човек, който много обича животните, направихме една проста сметка – 100 хиляди сърни казахте, че има в България, 130 хиляди ловци, ако се разреши безразборен лов, не знам какво ще остане.
Преминаваме към гласуване на двата законопроекта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 554-01-89, внесен от Вили Лилков и група народни представители на 13.05.2015 година за първо четене.
Който е съгласен с внесения законопроект от колегата Лилков, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Предложение за гласуване по отношение за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7.01.2016 година, ето колко време го обсъждаме – първо четене. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Браво, поздравления. Консенсус, господин заместник-министър.

Точка 2 – Обсъждане предложение на учени от Българска академия на науките за отглеждането на индустриален коноп в България.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Точка 2 – Обсъждане предложение на учени от Българската академия на науките за отглеждането на индустриален коноп в България.
Моля гостите по точка втора да заповядат на масата при микрофоните.
Давам думата за вашите становища, защото искаме да запознаете колегите от Комисията по земеделието и храните с вашите виждания и вашите предложения.
Заповядайте, професоре, да се представите.
ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ: Владимир Димитров – професор в Института по органична химия с Център по фитохимия. Аз бях помолен от академик Воденичаров, който е възпрепятстван, да изложа така или иначе становището, което е написано в нашия институт.
Бих искал да внеса яснота по няколко неща. Говорим за индустриален коноп (канабис), защото името на конопа е канабис сатива, но не говорим за марихуана. Индустриалният коноп не е марихуана. Има много видове коноп, разбира се, не можем да отречем, че някои видове коноп са култивирани, именно за да се повиши съдържанието им на психотропното вещество „тетрахидроканабинол”. Но трябва да подчертаем¸ че от всички така наречени канабиноиди, които се съдържат в цветовете и листата на конопа, а те са над 80, само тетрахидроканабинолът е психотропно вещество, а останалите – някои от тях са много полезни, имат фармакологични ефекти, биха могли да бъдат и са компоненти от лекарствени средства. Индустриалният коноп и това е дефиницията за него, съдържанието на тетрахидроканабинол трябва да даде под 0,2% и в много страни в Европейския съюз законодателството не третира индустриалния коноп като растение, източник на психотропни вещества и съответно, разбира се, контролирано е разрешено производството, тоест садене и преработване на индустриалния коноп.
Аз бих искал да кажа, че интересът на Института по органична химия, защото ние работим в тази област идва от принципната позиция, че ние се занимаваме с интелигентно оползотворяване на българските лечебни ароматични растения, които като цяло изнасяме като суха дрога и ни ги връщат след това в аптеките като добавената стойност е направена в чужбина. Това важи и за конопа в крайна сметка. Нашият интерес е – в индустриалния коноп има лечебни вещества, това са канабинол и канабидиол. Канабидиолът в момента фармацевтични компании го изкупуват на цени различни, но значително над 10 хиляди долара на килограм. А това е главният компонент – сиреч, в България може индустриалния коноп да бъде поминък както за земеделците, така и за високотехнологични малки предприятия в областта на фармацевтичните технологии. Разбира се, не се изчерпва възможността на индустриалния коноп само с това, но казвам това е високотехнологично производство, което съвършено ясно е, че за България е от интерес и добавената стойност остава в България, но конопът може да се използва и за много други цели. В момента за нови материали, защото стъблото на конопа представлява основната маса на растението, цветът е някъде 40 см., а стъблото може да бъде 3 метра, това е източник на биомаса, която може да се преработва в ценни продукти. С това бих приключил, мога много да говоря.
Нашето предложение – в изменението на закона е казано практически, че може отглеждането да става само за влакно, семена за фураж или за семена за посев, тоест, всичко останало се изключва като се изключва преработката. Нашето предложение е да се отвори, разбира се, в разрешителен режим възможността и за други цели – не само за семена и за фураж, да се сади и преработва конопът. Изложих причините колко ценни други приложения, разбира се. Помислете, семена за фураж – това са ниско технологични производства с ниска добавена стойност, а това, за което говорим, са производства, които биха могли да бъдат на много скъпи продукти, със значително по-висока добавена стойност.
Преди да приключа, бих искал да кажа, че ако, не съм специалист, ако мотивацията да се дефинира само предназначение за влакно, семена, за фураж и храна е свързано с някакъв вид субсидии, то много е възможно да се разграничи, че за високо технологичните производства за които ние говорим, може би въобще не е необходимо да има субсидии, от гледна точка на субсидия за селскостопански производства. Има начин да се разграничи, ако мотивацията е в някакъв вид дотация на производство. Тези високотехнологични производства няма да имат нужда от дотация, а трябва да бъдат дадени възможности да се развива една икономика, базирана бих казал точно тук, базирана на знанието и на интелектуалните възможности, които мотивират и студенти, младите специалисти да останат в България, а не да ходят в чужбина, да мотивират селските стопани да произвеждат. Това е поминък за България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Димитров.
Аз гледам предложението, което е направено тук.
Първо, благодаря за уточнението, че говорим за коноп, а не за канабис, много е важно.
Второ, какво е било притеснението, да обясните на членовете на комисията да бъде изключена преработката. Така или иначе допуска се отглеждане, а Вие предлагате да включим и преработка, а защо не е било допуснато да се преработва.
ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ: Първо е дефинирано само за какви цели може да бъде отглеждан конопът и е казано, че след като е дефинирано отглеждане само за влакно, семена, за фураж, храна и семена за посев, може единствено да се използва за търговия и нищо повече.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Дълбочинна преработка не се разрешава.
ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ: Не, не. Всички наши предложения ги имате в писмен вид, разбира се, не изключват контрола – и той пак е в разрешителен режим от министъра на земеделието.
Бих искал на това място да Ви кажа, че досега анализ на канабиноидите по отношение на съдържание на тетрахидроканабинол, доколкото на мен ми е известно, е правено само в чужбина. В нашия институт сме разработили метод за анализ, аз съм информирал за това и ако не се лъжа в Министерство на земеделието госпожа Добринка Павлова и има интерес, ако е необходимо, ние да се включим да изпълняваме анализи и контрол на каквото им трябва. Тоест в България може да се контролира съдържанието на психотропното вещество.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да дадем думата на представители на Министерство на земеделието и храните.
Преди да дам думата да обясните Вашата позиция, да попитам от любопитство, както се казва, това може ли да замени като реално разпространение, да стане алтернатива на тютюна в полупланинските и високопланинските региони? (Реплики.) Не може да се отглежда във високопланинските.
Колега, заповядайте.
ЕМИЛ МИЛАНОВ: Емил Миланов – началник отдел в Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство” в Министерство на земеделието и храните.
Становището е дадено в писмен вид и ние сме предложили изменение на член 29, алинея 1, която в момента, така да се каже, се атакува да бъде изменена, за което не сме съгласни, тъй като съгласно Общата селскостопанска политика в Европейския съюз разрешава отглеждането на коноп за влакно. Съгласно изискванията на общия пазар по общата номенклатура могат да се търгуват необработен коноп по съответния код, отговарящ на условията, посочени в член 32, сортови семена от коноп, предназначени за посев под със съответния код, придружени с доказателства за съдържанието на ТКК или тетрахидроканабинол за съответния сорт, като изискването е от сортовете, които се отглеждат, да са от тези, които са вписани в Европейския каталог, само единствено , чието чисто съдържание на ТКК е под 0,2%.
Следващото, което е така да се каже разрешено, конопени семена различни от семената за посев, като изискването е вносителите, които ще внасят такива семена, трябва да бъдат лицензирани, за да се гарантира, че това семе няма да е предназначено за други цели, няма да отиде за посев, тъй като има и други изисквания.
Настоящият член, който визира член 89 от Регламент 1308, се прилага без да се засягат по-ограничени правила, приети от държавите-членки, в съответствие на договореностите и задълженията, произтичащи от Споразумението за селското стопанство на 100. Дори може да има и по-рестриктивни правила всяка държава поотделно.
Това, което се иска да се въведе допълнително изменение на член 28, да отпадне забраната за производство на хашиш и хашишово масло освен в случаите, посочени в член 29, алинея 1, един вид да се разреши само там отглеждането и производството за целите на това производство хашиш и хашишово масло, не е от компетенциите на министерството, но сме против въвеждането на това искане да се вкара в член 29.
След това предложението за отпадане на влакно, семена за фураж, храна и семена за посев в член 29, алинея 1, също не сме съгласни да отпадне и да се въведат думите „издаване на разрешение за търговия и преработка”, защото преработката не е към министерството. Преработката на съответните вещества, които желаят да извличат господата и да правят технологии, също не е от компетенциите на министерството. Разрешителните режими са по член 73 – МЗ.
Ние подкрепяме нашето становище, което е, да се въведе следното изменение на член 29 в Закона за контрола на наркотичните вещества и прекурсори – „(1) За отглеждане растения от рода на конопа – канабис, предназначени за влакно, семена за фураж, храна и семена за посев и съдържание под 0,2% на тетрахидроканабинол“, което според нас по никакъв начин не ограничава използването на целите растения, говорим коноп за целите за получаване на влакно чрез отопяване и добиването на влакна и производните на влакната влакнини, дреп и други производни в строителството, за направата на тъкани, ако щете изолации и други такива.
Трябва да бъде преработен и съответно ще изискваме, защото очакваме да има преработватели, които да докажат с договори, сключени, че ще бъде преработено за тези цели, а не за добиване на хашиш, масла и други такива. Не е от компетенцията на нашето министерство.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Димитров, колеги.
Заповядайте.
КАЛИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Казвам се Калин Ангелов и съм адвокат по професия и представлявам „Движение Промена”, в което се занимаваме с въпроса за канабиса по принцип у нас.
Считам, че трябва да разгледате това предложение, което Българската академия на науките прави и това, което правим в момента, в светлината на предложения § 3 от Закона за изменение и контрол върху наркотичните вещества и прекурсори. Само да Ви кажа, че тъй като участвах от самото начало в обществените обсъждания, доколкото ги имаше по този закон, в самия първи проект на този закон такъв текст за промяна на дефиницията за индустриален коноп не съществуваше и тъй като хората, които се занимаваха с индустриален коноп имаха проблеми, всъщност те получаваха от Министерство на земеделието и храните, и тогава пристигаха вече от Министерство на здравеопазването и от МВР и казваха: „Всъщност, Вие не можете повече да правите това нещо, Вие имате вече лиценз само за отглеждане, но не може да го преработвате, защото ако го преработите, Вие тогава правите или коноп по смисъла на закона, или хашиш или хашишово масло“. Получаваше се някакъв абсурд те да инвестират пари, за да получат лиценз от Министерството на земеделието и храните, след което не можеха да използват продукта. На тях им е забранено да използват продукта.
Едва при общественото обсъждане, в което участвахме активно, се появи този текст на § 3, който слага този нов изключително рестриктивен начин за разглеждане на индустриалния коноп. Нещо, което ние предлагаме, е да отворим този текст и да използваме максимално качествата на това растение. Няма никаква логика от индустриален коноп да забраним използването на продуктите на индустриалния коноп. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз.
Народният представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже сте повечето твърде млади, не може да знаете, че преди пет, шест, седем десетилетия, производството на коноп тогава му казваха „гръсти”, аз така съм го чувал, заемаше сериозно място в националното стопанство. Тогава нито технологията, нито опасността от дрога за разпространяването на това производство са били налице и други стопански качества на тази култура са били в основата на мотивацията за производството. Даже си спомням и технологията от моите детски години как се обработваше с вода, след това механично, и след това от влакнестия материал се правеха много неща.
Сега с развитието на технологиите възниква въпросът – и аз това поставям, абстрахирам се от всички текстове, за да не се задълбаем в конкретното дърво и да не видим гората. Значи това растение дава възможност за много технологични разклонения. Защо семето е обект на особен контрол и казват само за посев? Като го посяваме и ако е само механичната част ясно е, че трудно ще се рентира. На кой етап от производството има опасност да се разклони към производството на дрога от ония производства, които са със селскостопанско, фармацевтично и всякакво друго значение, които тук сте изредили във вашето становище? Ако има такъв момент в технологията, то той трябва да бъде подложен на особени рестрикции. Другият да бъде лицензиран и разрешен, за да може тези възможности, за които говорите, да бъдат използвани и да бъде предпазено обществото. Защото днес по телевизията ни показват една баба гледа в саксия коноп. Страшна работа. Друг някъде полицай в двора си и го пази, защото е полицай. В обществото е създадено едно настроение самото отглеждане е точно за тези цели, много е опасно и аз не знам как технологично стигат до дрогата. Но ако вие ми кажете тази картина да я нарисувате, как отделните компоненти – един отива за строителство, другия за друго, третия за лекарства и тук в производството има един клон, който произвежда онова, което е единият компонент, който е забрана. Ако това го направите, а Вие щом сте дошли пред нас и имате визия и научна подплата на тази позиция, аз предлагам да се абстрахираме от единия, от другия, от третия закон в буквата и да видим как да гарантираме сигурността и да отворим възможността. Това може да бъде днес изключително полезно, ако такива сериозни хора като Вас са дошли днес да ни ограмотят и да ни покажат как да решим въпроса.
Тук искам да кажа, че бащата на уважавания професор, покойният професор Димчо Димитров е бил ректор на Висшия химико-технологически институт, в който съм се учил и с респект се отнасям към Вашата семейна традиция, и с много голямо внимание.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, професоре.
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: Накратко, индустриалният коноп – от него тетрахидроканабинола можете да намерите в света и първите листенца. За да се използва за получаване на хашиш и психотропни вещества, за да е икономически изгодно, съдържанието трябва да бъде високо на тетрахидроканабинола, защото иначе не си заслужава труда, не си изплаща труда. Затова за хашиш се търсят сортове коноп, които имат високо съдържание. Те са култивирани именно за тази цел. Индустриалният коноп е култивиран обратно. Там не е интересен тетрахидроканабинола. (Реплики.)
При термична обработка, която често става тетрахидроканабинола се променя, да не говоря с химически термини, практически се променя и отива в неактивно вещество. Това е канабинол. Така че при преработката му съдържанието на тетрахидроканабинол намалява и става такова, което в нормалните страни – има формули, документи на Организацията на обединените нации по Описа за контрол на наркотични и криминални явления е дефинирано. По тази формула се казва, колко може да бъде тетрахидроканабинола и дори не е необходимо да се игнорира, да се отстрани напълно.
В института предлагаме технология, при която ще деактивираме напълно тетрахидроканабинола и ще извлечем само компоненти, които не са психоактивни, именно с висока добавена стойност за лекарствени продукти. Не е възможно по член 73 да правим каквото и да било производство. Член 73 казва само в ограничени количества за лабораторни изследвания. Така е в момента. Следователно, ние отиваме в един § 22.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Този сорт, за който Вие говорите, той попада ли в този списък?
ЕМИЛ МИЛАНОВ: Би трябвало да попада, разрешен е само в Европейския каталог.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Този сорт, за който те говорят?
ЕМИЛ МИЛАНОВ: По принцип конопа за влакно има сортове, които се вписват по изисквания в Европейския каталог. Извън Европейския каталог не могат да бъдат отглеждани, считат се за хашиш.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Може би дилетантски говорим. Ние питаме този сорт, който представлява, ако е само влакното явно, че не е икономически рентабилно. Но от тази дълбочинна преработка, казано грамотно, от която ще извлечем ценните компоненти за лекарства, за друго, трето, този сорт разрешен ли е в този списък, за който Вие говорите?
ЕМИЛ МИЛАНОВ: Вижте сега какво пише: „Регламент 1307 следва да се спазят специалните мерки за конопа, за да се избегне възможност на…“. (Реплики.) Вие попитахте сортовете, които са в каталога. Могат ли да качат тетрахидроканабинола? Могат. И затова законодателят е въвел изискване, проверка съдържанието на ТКК при отглеждането на коноп и има вариант А и вариант Б. Ако открием завишени количества, минаваме на вариант Б с контрол и забрана, като имате предвид, че всяка година в България и всички държави-членки са длъжни да докладват за съдържание на ТКК на отглежданите сортове.
Винаги може да бъде манипулиран сортът в зависимост от това дали ще се натори, дали ще е напояван, дали климатичните условия са подходящи или сме ги стимулирали по някакъв начин, дали го култивираме, в така да се каже контролирани условия. Затова законодателят е казал: „По време на цъфтежа при отглеждането на тези сортове трябва да се вземе проба за ТКК задължително“.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз завършвам, господин председател, последно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Надяваме се.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Значи, аз съм затова, не само технологичния процес, но и тези ферми, ако ние ще преминем в индустриални ферми, абсолютен контрол. Абсолютен контрол! (Реплики.)
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доцент Костов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Останах, защото този дебат ми е много интересен, защото присъствах на една среща с господин Пешов и с председателя на Академията господин Воденичаров, и се поинтересувах и по други причини, най-вече поради това, че по време на Съвета на министрите в Люксембург, на който аз бях изпратен през късното лято на миналата година, всички министри от Европейския съюз бяхме поканени в една голяма плантация за индустриален коноп, където ни бяха демонстрирани на всички министри, продуктите на индустриалния коноп. Бяха направени две презентации, едната от които беше много впечатляваща, а именно как е забранено производството на индустриален коноп и защо се забранява. Това се забранява фактически в края на 60-те години на американски сенат, във връзка с движението по онова време, антивоенни, хипитата, нещо, което ние вече с господин Божинов, си спомняме. Поради точно такива антиправителствени настроения, се взема едно емоционално решение, което се критикува от голяма част от учените по цял свят. Защото наистина конопът е растение, което е полезно от корените до върха и се използва от човешката цивилизация от хилядолетия.
Ще Ви кажа само една скоба само, ако разрешите, онзи ден си поправях нещо водопровода и трябваше да си купя кълчища, учудих се, че кълчищата са внос от Гърция. Ние вече в България нямаше кълчища, което е част от приложението на конопа.
Медицинската презентацията, която ни беше поднесена от експерти от Германия, не от Люксембург, беше пълна с доказателства, че конопеното масло и екстракти от него имат лечение срещу рак.
Производството на строителни материали, за което господин Пешов тук предполагам, че иска да вземе отношение, конопени тухли, е един материал, който е страхотно екологичен и с много добри термоизолационни качества, и много лек.
Отделно в къщи вече имам, ако искат могат да ме проверят, една малка бутилка с конопено масло, което се оказа изключително полезно, защото има много бета и там не знам си какви антиоксиданти, което е страшно здравословно и и аз го давам по една лъжица средно на децата си и те наистина са по-добре, в този тежък сезон, когато е март месец. Подкрепя имунната система, а иначе може да се използва като царевично или друго олио. То е продукт, който в България трябва да използваме всички възможности, които ни дава европейското законодателство, защото има едно общо европейско законодателство, за да можем регламентирано да го произвеждаме и да разнообразим нашата продукция, тъй като това е икономическа ниша.
Тук обаче няма как да не се съглася с господин Емил Миланов, че трябва да осигурим контрол¸ тъй като както стана ясно ние можем да произвеждаме, но след това трябва да продадем продукцията само на лицензиран преработвател. Значи ние веднъж можем да произведем, но този който го произведе не може сам да го използва, а трябва да го продаде на лицензиран преработвател. Лицензирани преработватели в България няма достатъчно, затова трябва да го продадем навън. И ще го внесем като кълчища от Гърция. Позицията на министерството, на министър Танева и лично моята е в тази посока.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Пешов.
СИМЕОН ПЕШОВ: Сигурно се чудите защо строител присъства тук. Ние проучихме опита на Европа в използването на конопа, защото в момента е много модерно. Конопът в момента е разрешен за преработка в Чехия, Австрия, Германия, Италия, Латвия, Дания. В Италия ние се запознахме с два завода, които се захранват от по 20 хиляди декара коноп. По-нататък Вие си правете сметка. Ние ще внесем от Италия тухли от коноп, които са изключително интересни и почваме изграждане на експериментални къщи, но ще купуваме тухлите от Италия. Те освен топлоизолация са много по-добри по отношение на обмяната на влагата и са антисептични. Няма такава тухла, каквато е тухлата от коноп.
Съжалявам, че няколко пъти обясняваме в Министерството на земеделието, че топенето е много стара индустрия. Бабите, аз съм свидетел, го правеха във вировете. Да построите такива вани за 20 хиляди декара, това е абсурдно. Трябва стеблото да се изсуши, след това да се нареже и се правят тухли. Ние искаме – в град Самоков имаме свободни халета за работа, да направим Завод за тухли, с времето, разбира се. Това значи, че думата „преработка” трябва да се съществува.
Освен това с тези хора – отстрани имаше един младеж, който не го виждам и още един млад доктор, съм контактувал. С този индустриален коноп – 0,2%, не може да се произведе наркотично вещество от него. Неизгодно е и затова има специални доклади, именно от криминолог-доктор е представен доклад на Международния полицейски изпълнителен симпозиум, категорично заявява, че ако конопът е с 0,2% икономически е невъзможно да се извлече наркотично вещество. Въпросът е на контрол на семето. Вносът на семето, то и сега си има разрешителен режим, семето е разрешено да се внесе. Разрешено е и да се сее и после не се знае какво да се прави. Трябва да се потопи. Новите технологии го изсушават, режат и правят тухли. Другото – цветът. (Реплики.)
Тази технология, която БАН е разработила, Чехия иска да я купи. Аз емоционално разсъждавам. Ще продаваме иновациите си в чужбина, или ще го развием. Ако някой произвежда наркотично вещество, той е престъпник – да си отговаря пред закона, а този, който произвежда контролирано внесено семе или произведено семе с такъв състав и после цвета се контролира периодично, значи всичко е в ред. Защо да спрем тази иновация, това ми е въпросът, а вие решавайте бъдещето на тази индустрия и тази иновация? Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Петров, съжалявам но преди това професор Бъчварова.
Извинявайте млади господа, но не мога да не дам думата на народните представители.
Професор Бъчварова, Ферихан Ахмедова, Петър Петров и тогава сте вие. Съжалявам, че Ви бавя.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Аз ще бъда сравнително кратка. В смисъл, индустриален коноп се произвежда в България. България има и сортове, които са създадени, съхраняват се в геимбанката в Садово. Факт е, че се използват вносни сортове в момента, които са вписани в сортовата листа. В България и сега се произвежда коноп. Вярно, една много тромава, дълга процедура с цел осигуряване на контрол. Аз знам за колеги, които имат по 500 декара в Хасковско в момента. Така ли беше? Мисля, че и в Хасково. Всяка година се подновява искането и разрешението за производство на коноп на определени места, в които съответно се осъществява и контролът.
Оттук нататък колегите са прави, че ние произвеждаме суровина, която не може да направим нищо. И аз искам да попитам Министерството на земеделието и храните, което е до етапа производство, тях не ги касае етапа преработка, при тях не е преработка, тя вече индустриален продукт, който не касае Министерство на земеделието и регламента. Тоест, трябва да отиде в някое друго ведомство, което да осъществява съответно следене на цялата верига от произведеното, как се влага в по-нататъшна преработка. Но искам да попитам, така както ми обясниха как се правят тухли, това не е ли първична преработка, която би следвало да бъде разрешена в процеса на производство? Сушенето е част от производството. Аз знам например при тютюна, че сушенето е част от производството, не може при тютюна да бъде част от производството, а при конопа... (Реплики.) Терминологията малко може да е малко объркана, но така или иначе въпросът е, че трябва да се направи... (Реплики.)
Вижте, все пак трябва да се направят необходимите малки стъпки в тази посока, защото аз виждам, че производителите и преработвателите на коноп, Вие говорите за другите и може би информацията не е Ваша, при тях системата на контрол действа, ако трябва да се раздели това кой ще я осъществява, как ще го направи, но преди да се измисли системата за контрол не трябва да се минава през тази следваща крачка, тоест решението за преработка, което означава, че ние трябва да знаем кой контролира целия процес, а това не е разписано в закон. Изведнъж Ви се казва: „Това не може, ама защо не може, никой не ви обяснява по-нататък защо не може, що е първична обработка и какво не е първична обработка“, но факт е, че в България се е произвеждало и има добри условия за производство и то в райони, където се създават предпоставки за създаване на някакъв поминък и според мен въпроса на законодателя е наистина да намери контролните механизми, за да може да се реализира такава преработка, но пак не в Министерството на земеделието и храните. Аз наистина считам, че от тяхна гледна точка режимът е разписан и се прилага. Той се прилага ежегодно по определени правила и Вие като ги знаете съответно можете да ги спазвате.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, Законът за наркотичните вещества мина в пленарна зала. Председателят на Комисията по здравеопазване госпожа Дариткова направи предложение за увеличаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ гласуване на две седмици. Дискусията, която провеждаме днес, е свързана с изясняването на това, както беше обяснено от професор Димитров в началото това канабис ли е или е коноп и на базата на всички познания, които ще получат народните представители да има една ориентация в залата, като се стигне до предложения между първо и второ гласуване тези текстове, които са предложени от колегите, да бъдат подкрепени. Нали целта е да бъдем информирани, да бъдем наясно, да не се плашим в залата, че става дума за някакви забранени неща.
Госпожо Ахмедова, ще разрешите ли да дам само на младите господа, че отдавна искат да кажат няколко думи. Заповядайте.
ИВАЙЛО ПОПОВ: Добър ден! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Казвам се Ивайло Попов и съм член на Управителния съвет на Сдружение „Промена”. Мисля че двете неща, които ще кажа може би ще внесат малко яснота. Първото нещо е свързано всъщност с ежедневната ми работа. Аз в Движение „Промена” работя про боно, това ми е хоби, така да се каже, а всъщност работя по теми, свързани с общата селскостопанска политика. С цялото ми уважение към министерството, с което често работим със служебно качество, мисля че е внесен малък хаос именно с това нещо. Отглеждането с цел влакно, семена за фураж, храна и семена за посев, както е формулирано от министерството, всъщност е едно изискване на общата селскостопанска политика, както господина от министерството каза, тоест Европейският съюз не иска да ни каже Вие само за това може да отглеждате, а затова ще получавате субсидии. И според мен мястото на такова ограничение изобщо не е в Закон за контрол на наркотични вещества и прекурсори, който всъщност говори за наркотици, разграничаване, какво е наркотик и какво не е, а е предмет на една уредба в законодателството или по-скоро в подзаконови нормативни актове, свързани с общата селскостопанска политика. Тоест, там да се разпише, че който си подава заявление и иска субсидия за коноп, той може за това да го прави, а който иска да го отглежда за преработка, може да го прави, но няма да подлежи на получаване на субсидии. Според мен това е един, в момента не мога да кажа в коя наредба трябва да се уреди, но мога да предложа, разбира се. Просто са смесени две политики за наркотици и политики за стимулиране на обща стопанска политика за субсидиране и тук изобщо не е мястото да го правим.
Второто нещо, което искам да кажа, вече не като експерт по селскостопанска политика, това за което говорим тук – кой ще контролира преработката, според мен нещата стоят така. Ако министерството издава лицензи освен за отглеждане и търговия, защото ако се счита, че министерството може да контролира лицензиите по търговия, не виждам какъв е проблемът министерството да има капацитета да отглежда и преработката още повече, имайте предвид, че веднъж имаме контрол на самата лицензия от министерството. Ако някой си позволи и това е регистриран, лицензиран в списък с производител, да излезе извън тази лицензия и да произвежда наркотични вещества, той подлежи на контрол на МВР, НСОБ и така нататък, службите, които отговарят за контрола на наркотичните вещества, а не Министерството на земеделието и храните, тоест ние си имаме органите вече, които би трябвало да контролират, ако някой произвежда наркотични вещества и ако те не могат да се справят с регистрираните производители, за които имат списък и да ходят да им правят някакви рутинни проверки, аз не виждам как те въобще си изпълняват функциите за контрол на наркотични вещества, ако с това не могат да се справят. Тоест, ако министерството поеме една отговорност те да издадат разрешение, да контролират само рамката на лицензиите, тоест спазена ли е технологията и така нататък, самият контрол оттам нататък дали това е психоактивно вещество, или не, имаме органите, които прилагат Наказателния кодекс, с прокуратурата и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Народният представител Ферихан Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Господин председател, аз предлагам обаче представителя на Министерството на земеделието и храните първо да даде отговор на тази теза дали е така, дали не е така. Моят въпрос е в друго естество – да не объркваме темите. Защото според младия господин, това, което цитира Министерство на земеделието и храните не е точно това. Искам да чуя и тяхната теза.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Миланов, заповядайте.
ЕМИЛ МИЛАНОВ: Благодаря.
Аз Ви казах в началото какво пише в регламентите и правилата, че следва да се запазят специалните мерки за конопа, за да се избегне възможността нелегални култури да се отглеждат като коноп. И затова има процедури, разписани и затова ние сме предложили само да бъде за това нещо произвеждан, а дали ще го произвеждат за тухли, тоест ще го преработват за тухли или за друго, когато представят сключен договор при нас, какъв им е проблема да го търгуват за тухли? Нямат проблем да търгуват. Въпросът е да се проследи. (Реплики.)
В общата селскостопанска политика е казано растение коноп за влакно, никъде не пише растение за тухли, пише за влакно. А за да е влакно, трябва да се извлече това влакно, а за да се извлече трябва да бъде или накиснато, или сушено, или наситено, за да извлекат влакното по някакъв начин. Като се казва, че в търговията изобщо разрешеното за отглеждане е казано, коноп – определението в Приложение № 1 от Регламент 1308 – Списък на продуктите, посочени в член 1, § 2. В Част осма „Лен и коноп” е казано определението: „Коноп, канабис отива необработен или обработен, но непреден; – уточняват – дреп и отпадъци от коноп, включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци“. Като част от тези неща могат да се използват и в строителството, но никъде не казват цели растения за изолация или други цели. Може да се използват, но като има режим да се спазва режимът. Защото представете си произвежда се коноп, а ние даваме разрешението ТКК излиза че е повече, какво го правим? (Реплики.) Досега нямаме надвишение на пробите. Въпросът е, че в България няма за тухли предприятия, няма за нищо, тези, които произвеждат конопа, ние искаме обратна информация – засетите площи, получена продукция в килограми или тонове, непредназначени за посев, защото никой не прави семепроизводство. Накрая ни се предоставят някакви данни, от които нищо не можеш да извлечеш. (Реплики.) Тогава защо е толкова голям напливът, като ние нямаме преработвателни предприятия?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Миланов, извинявайте, но ако ние не разрешим преработката на тютюн, никой няма да направи фабрика. Значи Вие искате първо някой да направи фабриката и после да почнат… (Реплики.)
Народният представител Ферихан Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Аз имам един конкретен въпрос и това е същинската част на чакането на реда: в коя страна от Европейския съюз имаме такава преработка и дали сте изучили нормативната уредба там как става, за да ни подпомогнете?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР КАРАГЕГОВ: Изненадващо, аз мога да отговоря на този въпрос добре. Казвам се Димитър Карагегов от Фондация „Българско либертарианско общество”. С част от Вас се видяхме в Здравната комисия между другото, където ми казаха, че те нямат компетенции по тази тема и трябва да се обърнем към Министерство на земеделието и храните и аз се обърнах и то ми каза, че всъщност трябва да се обърна към Здравното.
Знам, наясно съм как хората обичат да разказват колко са некомпетентни. Аз питам: кой е компетентен и в чия компетенция влиза и мисля, че отговора във Вашата, господа законодатели? Вие сте хората, които трябва да измислите контрола, да измислите закона, така че тази индустрия да заработи, ако искате изобщо да заработи и да плаща данъци.
Сега отговарям конкретно на въпроса с моя личен опит. Аз съм обиколил някои европейски държави, от които съм си купил канабидиол. Това е канабидолид, естествено от канабиса, който е изключително лечебен и основното нещо, заради което индустрията иска този закон да бъде либерализиран, е, защото, както каза професора от БАН, килограм чист екстракт на канабидиол струва 20 хиляди долара. Може сами да сметнете с ДДС колко струва това. Купих си съвсем свободно канабидиол от Чехия, купих си съвсем свободно канабидиол от Полша. Между другото в Полша канабидиолът, който се продава в аптеките, се произвежда от Държавния здравен институт. Сега излиза да кажете, че Министерството на здравеопазването в Полша се занимава с нарко разпространение. Възможно, ако не четем точките и запетайките на европейските регламенти, а седнем и измислим как да направим работещ бизнес, можем да го направим. Вие може да го направите. Просто трябва да си свършите работата. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Пешов.
СИМЕОН ПЕШОВ: Искам да допълня. Младежите и по-младите хора под ръководството на професор Димитров и неговия екип, изучиха законодателството на няколко страни. Преводите са дадени, има достатъчно материал, за да се направят подзаконови нормативни атове. Иначе аз Ви казах в кои страни това се прави.
Искам обаче, извинете за времето, да добавя. Конопът, аз се занимавам при строителството, но навлязох в темата има три части – стеблото, което е ценно за строителството, след това е цветът, който е ценен за това, което професорът говори, където има една технология с една френска машина и се извлича онова, което е скъпото и се правят хранителни добавки и се продават на пазара. И вместо да го продаваме, всичко окосено заедно с цвета, е хубаво този цвят да се преработва в БАН или в лицензирани предприятия, то е цяло предприятие не е лаборатория и семето. Засега е разрешено само семето и само влакното. Влакното се добива с топене. А другите неща от стеблото се добиват със сушене.
Този земеделски производител, който произвежда картофи в Самоковско, аз го познавам много добре, който насади 500 декара с разрешение, после не получи разрешение да го коси, ако няма договор за топене. Омагьосан кръг, разбирате ли? (Реплики.) Ами в Италия, където Ви казвам, два завода се захранват от толкова декари. Трябва контрол, категорично, да не се превиши нормата от 0,2. (Реплики.)
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Може ли да Ви помоля да ми предоставите тези преводи, които сте направили от други страни.
ДИМИТЪР КАРАГЕТОВ: Имам грижата да Ви ги изпратя на имейла. Само да допълня още нещо, отново от личен опит. В края на миналата година бях на нещо, което се нарича канабис фестивал в Прага, където се срещат различни преработватели, производители на различни продукти и хранителни добавки и така нататък, свързани с индустриалния коноп, не с психоактивния, да направя уточнението, и там последната година хитът на този фестивал беше машина, която прави чиста екстракция на канабидиол и е измислена от българи, произведена е в България и се продава от словаци. Българска машина, измислена от българи, която е революция в тази индустрия и в момента тези хора имат поръчки за две години напред за тази машина. Ще я продават в Южна Африка, в Словакия, в Америка, българска машина, произведена от българи, която няма право да заработи в България, законово. Това е нашето законодателство в момента. Затова моля Ви да направите нещо по въпроса.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народният представител Петър Петров, който чака дълго време.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател.
Тъй като напреднахме много във времето и част от народните представители си тръгнаха, може би имат други ангажименти хората, аз предлагам да се ориентираме към приключване на диспута.
Самият аз имах възможността преди 31 години да седна на една такава маса с господин Пешов, той тогава беше другарят Пешов, шеф на промишленото строителство. (Реплики.) С Аркадий Апостолов бяхме там и да Ви кажа, ние тогава обсъждахме как в България да започне да се произвежда изкуствен скрап, ставаше въпрос за гъбесто желязо и не го произвеждаме сега в момента и губим.
По същия начин тук се води един диспут по въпрос, който по начало внесен в Закона за наркотичните средства, вече го прави нерешим. Не му е мястото тук на този въпрос, който ние разглеждаме. И по тази причина смятам, че ние ще се въртим в един безкраен затворен кръг, ако не се предприемат мерки от заинтересованите страни, които да наложат внасянето на яснота в този закон, защото просто аз съм бил в двегодишен проект с германци, с белгийци, всякакви за коноп. И трябва да Ви кажа, че наистина въпросът, който ние обсъждаме е въпрос, от който хората печелят, а ние няма да печелим, защото нямаме ясно законодателство.
Просто повтарям отново – заинтересованите страни трябва да направят една много сериозна допълнителна кампания, защото няма да се реши с нашата комисия нито с другата комисия този много важен за българската икономика въпрос. Той е поставен не там, където му е мястото. Днес в спора с Министерство на земеделието и храните аз казах, че има едно още по-опасно растение кока, от което се прави кокаин и нас ни плашеха преди 35-40 години, че пиейки кока-кола ние приемаме части кокаин. Намираме се в абсолютно същата абсурдна ситуация. Цяла Северозападна България преди 40 години беше пълна с полета от коноп. Цяла Северозападна България!
Аз предлагам да прекратим разискванията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря за направеното предложение.
Съвсем накратко, наистина се ориентираме към приключване.
ИВАЙЛО ПОПОВ: Много кратък коментар, като реплика към господина от министерството. Не знам създател или не, но всъщност неговата теза беше заблуждаваща. Тук не говорим за тази алинея за преработка, а говорим за отглеждане с цел точки, точки, точки. Тоест, министерството, така както го е вкарало, априори изключва отглеждане за преработка, и това ще реши въобще, защото това не е вярно, ако има сключен договор с преработвател... Така, както е разписал законът, мога да Ви изчета целия член 29, предполагам е пред Вас, се говори за отглеждане с цел търговия, за влакно, семена за фураж, за посев и издаване на разрешение за търговия и така нататък. Тоест, самите цели за отглеждането са дефинирани, там няма преработка. Ако някой иска да отглежда с цел преработка, законът няма да му го позволи да го отглежда дори. Това искам да кажа само като разяснение, защото това ще затвори вратата, дори ако някой има договор с френска компания, примерно да го отглежда.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте.
КАЛИН АНГЕЛОВ: В този смисъл в момента ситуацията с член 22, алинея 1, той е много неразбираем и много неясен текст, но поне дава някаква възможност. Имаме спор с Министерство на земеделието и храните – да отидем в съда. Така, ако се приеме, така както предлага Министерство на земеделието и храните, всъщност наистина толкова много ще стесни нещата, че дефинитивно няма да има никаква друга възможност освен да се дава възможност за цели за влакна и семена. Това е. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, ориентираме ли се към приключване? Благодаря за дискусията.
Имате време да направите предложения между първо и второ гласуване във връзка с текстовете, които бяха обсъждани сега.
Закривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.


(Закрито в 18.00 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/