Работна среща относно обсъждане промени в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, касаещи прилагането на Подхода „Водено от общностите местно развитие“.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по земеделието и храните



Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л
№ 44


Днес, 19 февруари 2016 година, по искане на представители на местни инициативни групи (МИГ), включително Асоциация „Българска ЛИДЕР мрежа“, НСОРБ, кметове на общини, членуващи в местни инициативни групи, народни представители, представители на Управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони – заместник-министър Васил Грудев, господин Стефан Спасов – началник отдел „ЛИДЕР“ и представители на „Централното координационно звено“ към Министерския съвет: госпожа Малина Крумова – директор, и госпожа Добринка Кръстева – началник отдел, се проведе работна среща в Народно събрание, зала 130.
Целта на срещата беше представяне пред народните представители на искания от страна на местни инициативни групи за промени в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, касаещи прилагането на подхода „Водено от общностите местно развитие“.
Срещата бе открита в 11,05 ч. и ръководена от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните, и господин Петър Петров – член на Комисията по земеделието и храните.

На срещата бяха поканени:

1. Венка Стоянова - народен представител, Парламентарна група на ГЕРБ;
2. Ралица Тодорова - народен представител, Парламентарна група на ГЕРБ;
3. Димитър Гечев - народен представител, Парламентарна група на ГЕРБ;
4. Красен Кръстев - народен представител, Парламентарна група на ГЕРБ;
5. Султанка Петрова - народен представител, Парламентарна група на ПФ;
6. Петър Петров - народен представител, Парламентарна група на ПФ;
7. Салиха Емин - народен представител, Парламентарна група на ДПС;
8. Тунчер Кърджалиев - народен представител, Парламентарна група на ДПС;
9. Васил Грудев - заместник-министър на земеделието и храните;
10. Светослав Казаков – парламентарен секретар на МЗХ;
11. Стефан Спасов – началник отдел „ЛИДЕР”, дирекция „Развитие на селските райони”, МЗХ;
12. Милена Чирпанлиева - главен експерт в отдел „ЛИДЕР”, дирекция „Развитие на селските райони”, МЗХ;
13. Васко Стоилков – кмет на община Сливница;
14. Симеон Петков – НСОРБ;
15. Магдалена Радева – изпълнителен директор на МИГ „Попово”;
16. Цанко Спасовски – председател на Управителния съвет на МИГ „Троян и Априлци”;
17. Лучко Македонски – изпълнителен директор на МИГ „Панагюрище, Стрелча, Лесичово”;
18. Димо Найденов – председател на Управителния съвет на МИГ „Средец“ ;
19. Павел Гуджеров – кмет на град Раковски;
20. Малина Крумова – директор на „Централно координационно звено“ към Министерския съвет;
21. Добринка Кръстева – началник отдел в „Централно координационно звено“ към Министерския съвет;
22. Мария Маринова – изпълнителен директор на МИГ „Лясковец - Стражица” и председател на УС на Асоциация „Национална ЛИДЕР мрежа“ ;
23. Всички членове на Комисията по земеделието и храните.

Към протокола се прилага списък на присъствалите.


* * *


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден.
Уважаеми дами и господа, по инициатива на народния представител Петър Петров днес се събрахме на работна среща с представители на местни инициативни групи за промени в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, касаещи прилагането на Подхода „Водено от общностите местно развитие“.
Благодаря на заместник-министър Васил Грудев, че е между нас и на господин Спасов – директор на дирекция, който отговаря по тези въпроси.
Предварително искам да се извиня, че може би ще ни се наложи да излезем или поне само аз, защото има вероятност да възстановят заседанието на парламента, независимо, че е обявен парламентарен контрол, тъй като има две важни точки, които не са минали, но дори и да изляза важните хора от Министерството на земеделието и храните са тук, така че диалога ще го продължите с колегите.
Аз предлагам, господин Грудев и господин Петров, да дадем думата на гостите.
Практиката ни е, който вземе думата да се представя за протокола.
Заповядайте да се представите за протокола, както сте седнали по ред.
МАЛИНА КРУМОВА: Малина Крумова – представител на „Централно координационно звено“ към Министерския съвет.
ВАСКО СТОИЛКОВ: Васко Стоилков – кмет на община Сливница и председател на Управителния съвет на Местна инициативна група „Сливница - Драгоман“.
ЦАНКО СПАСОВСКИ: Цанко Спасовски – председател на Управителния съвет на Местна инициативна група „Троян и Априлци”.
МАРИЯ МАРИНОВА: Мария Маринова – изпълнителен директор на Местна инициативна група „Лясковец - Стражица” и председател на Управителния съвет на Асоциация „Национална ЛИДЕР мрежа“.
ЛУЧКО МАКЕДОНСКИ: Лучко Македонски – изпълнителен директор на МИГ „Панагюрище, Стрелча, Лесичово”.
МАГДАЛЕНА РАДЕВА: Магдалена Радева – изпълнителен директор на МИГ – Попово.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Павел Гуджеров – кмет на Община Раковски.
ТЕМЕНУЖКА КРЪСТЕВА: Теменужка Кръстева – юрист на Общински съвет - Хисаря.
ПЕНКА ДОЙКОВА: Пенка Дойкова – кмет на Община Хисаря.
НЕНКО КОСТОВ: Ненко Костов – представител на Патриотичния фронт в Хисаря.
СИМЕОН ПЕТКОВ: Симеон Петков – експерт към НСОРБ.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Жалко, че провеждането на тази среща съвпада с доста напрегнат график на Народното събрание. Първоначално тя трябваше да се състои вчера, отложихме я за днес, за да бъде по време на парламентарния контрол. Имам заявка от доста народни представители, които искат да присъстват и се надявам, че някои от тях ще дойдат, ако мине това гласуване сега, за което стана дума.
Самата инициатива възникна на националното съвещание, което беше проведено в хотел „Принцес“ с представители на местните инициативни групи. Тогава още се обърна внимание, че подготовката и приемането на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове не е съобразено с някои особености във функционирането на местните инициативни групи и в тази връзка след моя инициатива срещнах веднага одобрение за това да се подготви една работна среща, тъй като аз самия имам обаждания от местни инициативни групи от хора, които виждат голяма опасност в това местните инициативни групи да изпаднат в бюрократични административни противоречия.
Идва господин Атанас Стоянов от Сандански, той е депутат от Благоевградски избирателен район.
В тази връзка работната среща има за задача да изслушаме на място като народни представители и представители на Министерския съвет, и на Министерството на земеделието и храните мнението на присъстващите с цел да се формира едно общо мнение, което да бъде представено вече по-нататък за одобрение, съгласуване, защото материята никак не е проста и лесна и аз разбирам колегите от Министерския съвет, които с много труд и съгласуване са изготвили този закон, но прибавянето в последния момент към него на местните инициативни групи, което е добре, за да започне в края на краищата и в правилата за селските райони да се регулират взаимоотношенията. Не е било според мен огледано докрай, нямало е време, за да се избегнат тези затруднения, които сега ние виждаме, че законът създава пред местните инициативни групи.
Бих предоставил думата на представителите на Министерството на земеделието и храните, за да дадат и те тяхното становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Да, благодаря Ви.
Аз на този етап предпочитам да чуем Вашите разсъждения. Като цяло обаче философията, която ние споделяме, е за един по възможност по-либерален подход, който дава възможности на самата местна инициативна група да функционира като такава, а не като пощенска кутия, която само да изпълнява бюрократични изисквания и да служи като елемент, който не оценя и не взема решенията – най-подходящи, за членовете на съответната местна инициативна група.
Наистина има неща в закона, които могат да бъдат осмислени по друг начин. Все пак не трябва да забравяме, че законът поставя рамката, която за пръв път успя да се изработи, затова е хубаво ние да функционираме в тази рамка. Разбира се, ако е необходимо някъде да бъдат направени съответните изменения, които да улеснят философията на прилагането на подхода – отдолу нагоре, никога не трябва да забравяме какво е Подхода „ЛИДЕР“ и не трябва да го слагаме под общ знаменател с всеки един от другите механизми за функциониране и управление на средствата, Министерството на земеделието и храните ще подкрепи Вашите инициативи за по-либерален и по-гъвкав подход, който да дава възможност на самата местна инициативна група да функционира и да оперира по един практичен начин, а не начин, който да е заровен и скрит някъде между буквите на определени изисквания.
На този етап аз предпочитам да изслушаме Вашите тези и ние след това ще коментираме конкретно предложенията Ви.
Господин Петров, мисля да дадем възможност на колегите да кажат там, където ги стяга, разбира се, и тях, кое виждат като проблемен момент в закона.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Първо да дадем думата на представителя на Министерския съвет.
МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря, господин Петров.
Искам да направя един кратък коментар в духа на казаното от господин Грудев, да поставя рамката и от наша страна.
Ние в „Централното координационно звено“ в Министерския съвет при разработването на закона сме се опитали да не залагаме излишни ограничения на подхода и напълно подкрепяме казаното от господин Грудев, че това е подход, който трябва да се прилага отдолу нагоре. Изхождайки от това считам, че много от притесненията Ви, също с голям интерес ще чуя и ще се опитам доколкото е възможно да коментирам и аз, са неоснователни и следва да намерят своя отговор в подзаконовата уредба, която трябва да се разработи, така че с нетърпение ще чуя Вашите предложения и притеснения.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Ще помоля да се представяте.
ЦАНКО СПАСОВСКИ: Казвам се Цанко Спасовски и съм председател на Местна инициативна група „Троян и Априлци“. Ще си позволя, уважаеми народни представители, уважаеми господин Грудев, да представя няколко наши предложения. Те са седем на брой. Мисля, че всички имате този текст.
Започвам с първа точка. Нашето предложение е да отпадне изискването за съгласуване от страна на управляващия орган на програмите на оценителния доклад на Комисията за избор на стратегии, поради следните съображения:
1. Такава процедура не е предвидена нито в Регламент 1303/2013 г., нито в Споразумението за партньорство, нито в Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година.
2. Предоставя се възможност да бъде преразглеждано решението на колективния орган, който е извършил оценката по същество.
Това е смущаващо, тъй като не е ясно какво се случва, ако Комисията по избор на проекти одобри дадена стратегия и след това отива в управляващите органи и някой от тях каже: „Ами, не сме съгласни“. Тогава се обезсмисля тази комисия.
Затова ние предлагаме едно предложение за редакция на чл. 41, ал. 4 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове:
„Чл. 41. (4) Комитетът по ал. 1 оценява и класира представените в срок стратегии в низходящ ред. Ръководителят на управляващия орган, отговорен за Подхода „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР) одобрява стратегиите, за които има осигурени средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по реда на тяхното класиране. В решението за одобряване на стратегия за ВОМР се посочва и разпределението на средствата от ЕСИФ по фондове и програми“.
В тази таблица, която е пред Вас, Вие сте видели, тук е цитиран Регламент 1303, аз не мисля да се спирам на тези неща, и съответно нещата от наредбата, които кореспондират с нашето предложение. Това е нашето първо предложение. Ще представя всичките.
ЛУЧКО МАКЕДОНСКИ: Господин Спасовски, само да добавя още един аргумент. Казвам се Лучко Македонски и съм изпълнителен директор на Местна инициативна група „Панагюрище, Стрелча, Лесичово“. Още един аргумент за това да отпадне съгласуването с другите управляващи органи – ако тръгнат да се съгласуват всички мултифондови стратегии, това означава изключително забавяне на целия процес по одобряване на стратегиите за местно развитие и на съответните местни инициативни групи. Ако дадена стратегия не бъде одобрена, след това комисията, която е гледала тези стратегии, ще трябва да прави ново класиране, след това отново да ги изпраща за съгласуване, така че е изключително рисково да се забави целия процес на одобрение на местните инициативни групи. Благодаря.
ЦАНКО СПАСОВСКИ: Точка 2, която предлагаме, е да отпадне ограничението местната инициативна група да бъде регистрирана само като сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Повечето местни инициативни групи са такива, но има и фондации – четири са засега. Две от стария период и има нови две. Нашата идея е да им се даде възможност тези фондации също да могат да кандидатстват като местни инициативни групи.
Ние сме предложили съответната редакция на чл. 42, ал. 3, който гласи следното:
„(3) За изпълнение на своите задачи местната група за действие може да се учреди юридическо лице по Закона за юридическите лица с нестопанска цел или да определи един от участниците в нея за административен и финансов водещ партньор съгласно чл. 34, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, доколкото друго не е предвидено в Споразумението за партньорство за съответния програмен период“.
Това е идеята. Най-просто казано фондациите също да могат да се включат като местни инициативни групи.
Точка 3 – нашето предложение е да се създаде правна възможност договорите за изпълнение на проект, финансиране чрез стратегия за Подхода „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР), да бъдат тристранни – между бенефициент, местна инициативна група и управляващия орган на програма. Досега тези договори бяха подписвани между местната инициативна група, Държавен фонд „Земеделие“ и съответно бенефициента. Сега тази възможност отпада и аз и колегите се питаме какво се случва с една местна група, която не подпише такъв договор, между бенефициент и управляващ орган? Ние какви сме? Какъв е смисъла от нас? Ние не можем да осъществим никакъв контрол или някакъв мониторинг над тези наши бенефициенти. Не виждам проблеми и не знам защо тази възможност не е дадена. Ние трябва да сме страна в този процес. След като имаме отговорности, трябва да имаме и някакви права – най-малкото да подпишем договор и да можем да контролираме, защото бенефициента ще каже: „Ами Вие какви сте? Няма Ви в договора. Аз ще се занимавам с управляващия орган“. Ние дори не можем да му поискаме една справка. Знаят в министерството, че постоянно ни искат информация, ние се обръщаме към тях и правим контрол. Това е моето предложение – да бъде допусната възможността да се подписва договор и от местната инициативна група, след като има толкова големи права, които са им вменени.
ЛУЧКО МАКЕДОНСКИ: Още нещо искам да добавя. Ще ми позволите така да се вмъквам от време на време. В крайна сметка ние постигнахме нещо в предния програмен период, изпълнявайки стратегии за местно развитие. Създадохме един подход, работихме заедно с бенефициентите и подписвахме договори. Ние постигнахме един вид много по-голяма автономност на местните инициативни групи, давайки им правата да правят мониторинг, контрол на проектите и бенефициентите, да правят и оценка. След като сме постигнали нещо – това, давайки права на местните общности, в един момент ние се връщаме обратно назад, лишавайки отново местната общност да осъществява такъв тип контрол, а местната инициативна група е отговорна не само за прилагането на стратегията, тя е отговорна и тази стратегия да бъде реализирана успешно и е отговорна да контролира тези обществени средства, тъй като тя е на място и има по-голяма възможност да го прави. Главното е, че ние вече имаме дадена една свобода на местните инициативни групи и в същото време с новия програмен период се връщаме обратно назад.
ВАСКО СТОИЛКОВ: И аз искам да допълня нещо. Васко Стоилков – кмет на община Сливница и председател на Местната инициативна група „Сливница – Драгоман“.
В предишния програмен период за пръв път се стартира тази стратегия „ЛИДЕР“. Аз си мислех, че в следващия програмен период договора няма да бъде тристранен, а двустранен, но двустранен само между местната инициативна група и бенефициента – това е развитие. Когато договора е тристранен, имаме последващ контрол докато се научим и сега вече се предполага, че сме се научили и би трябвало да ни се даде още по-голяма свобода. Така си мислех, даже такива бяха коментарите, че тогава ще бъдат тристранни договорите, а в последствие местната инициативна група ще поеме много по-голяма отговорност и ангажименти, въобще ще бъде много по-сериозно застъпен този подход отдолу нагоре, а сега е точно обратното.
МАРИЯ МАРИНОВА: Мария Маринова – Асоциация „ЛИДЕР мрежа“. Само да добавя, че по този начин се неглижира ролята и въздействието на местните инициативни групи на местно ниво. Хората ни неглижират като организации, от които нищо не зависи, ако продължим в тази посока на документация.
ЦАНКО СПАСОВСКИ: Това беше по тази точка.
Предлагам на господин Македонски да представи точка 4, която пряко ги касае.
ЛУЧКО МАКЕДОНСКИ: Колегите ми предоставят тази възможност, защото ние сме част от засегнатите, така наречени „шест града“, които са изключени от подпомагане по Подхода „ЛИДЕР“ на този етап. Това са Карлово, Панагюрище, Петрич, Велинград, Лом, Гоце Делчев. Шестте града, които в строителни граници на този етап не могат да прилагат водените от общностите местно развитие.
Съгласно регламента обаче на Европейския съюз тези шест града и общини попадат изцяло на територия на селски район и могат да бъдат подпомагани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и респективно от Програмата за развитие на селските райони. И в Програмата за развитие на селските райони те могат да бъдат подпомагани, а в същото време са изключени да бъдат подпомагани от местните инициативни групи и респективно да нямат местни инициативни групи, в което няма никаква логика.
Нашето искане за промяна е в закона да си остане, както е подписано и в споразумението за партньорство тези шест града, които в строителни граници да могат да бъдат подпомагани само от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за определени дейности.
В споразумението за партньорство е разписано точно и ясно, както и в Наредба № 22, която касае прилагането на стратегиите за местно развитие. Единствено в допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове нашето искане е да се добави този абзац, който предлагаме тук.
ЦАНКО СПАСОВСКИ: Да продължим напред. Точка 5 – да се създаде възможност актовете на местните инициативни групи във връзка с оценка и класиране на проекти, да бъдат обжалвани пред съответния управляващ орган на програмата. Тъй като досега няма яснота кой къде може да се жалва някои колеги се жалват направо в Брюксел, което е доста странно и оттам се връщат назад през министерства. Трябва да се въведе малко ред в това.
Ние предлагаме: „Актовете на изпълнителния директор на местната група за действие, постановени във връзка с оценката на проектните предложения да подлежат на обжалване пред съответния управляващ орган на програма, по която е кандидатствало за финансиране проектното предложение“, тоест да е ясно – управляващия орган на съответната програма да гледа тези жалби, ако някой е недоволен от класирането. Това е, което предлагаме по точка 5.
Минаваме към точки 6 и 7 – двете последни точки. Тук са много сходни нещата.
Предлагаме чл. 42, ал. 1 от закона да се измени, като се имат предвид характеристиките на Подхода „ЛИДЕР“. Ние считаме, че законът не е отразил ясно Подхода „ЛИДЕР“. Би трябвало да направим някаква промяна.
Мотивите са, че досегашната редакция на текста дава възможност за тълкуване, като с акта по чл. 28 се дерогират както разпоредбите на закона, така и специфичните за „ЛИДЕР“ условия за прилагане на подхода. По този начин ще се гарантират в пълна степен правата на МИГ/МИРГ да разработят и управляват стратегиите си, дадени им по силата на регламента. С предложената редакция на текста може по избор на съответния управляващ орган да се прилага както закона по аналогия, така и да се избере друга уредба, който да отчете в най-пълна степен спецификите на подхода.
Предложението ни за редакция на чл. 42, ал.1 е:
„Член 42 (1) Правилата на чл. 26 и на този раздел не се прилагат при предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проектни предложения в изпълнение на стратегии за Подхода „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР)“.
Точка 7 – Разпоредбите, регламентиращи условията и реда за одобряване на условията за кандидатстване, в това число поканата, следва да бъдат съобразени със спецификите на ЛИДЕР/ВОМР и да не противоречат на чл. 34, параграф 2, буква „б” - „г” от Регламент 1303/2013 г.
Предложението за редакция на чл. 26, ал. 2 е следното:
„Чл. 26. (2) Документите по ал. 1 в частта, определяща условията за кандидатстване, се разработват от управляващия орган съобразно одобрената от комитета за наблюдение на съответната програма методология и критерии, използвани за подбор на операции, и по типов образец, утвърден със заповед на заместник министър-председателя или на министъра, отговарящ за цялостната организация, координация и контрол на системата за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).”
Идеята е, че тези предложения, дадена покана за отваряне, която ние предлагаме в местната инициативна група и съответно бенефициентите да подадат да не отиват за разглеждане в управляващия орган, защото ние сме ги съгласували. Сега управляващия орган казва: „Дайте, ние отново ще ги гледаме“. Това е според нас дублиране на дейности – един път са гледани, одобрени са, самата стратегия – ясни са.
Освен това понякога се предлага и самите дати за отваряне да бъдат съобразени със съответната оперативна програма, тоест ние губим тази самостоятелност. Ние ставаме все по-зависими и по-зависими от управляващите органи на другите оперативни програми. Вместо те да ни помогнат да станем по-либерални, ние ставаме по-затворени и действително това, което каза господин Грудев, ставаме малко като пощенски кутии.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря за Вашето изложение. Искам да бъдем по-експедитивни, защото и господин Грудев и ние като народни представители имаме ангажименти.
Да дадем думата и на вносителите от „Централното координационно звено“ в Министерския съвет да си кажат мнението. Вярно е, че те не са подготвени, защото ние получихме днес тези Ваши – за моя радост, много професионално разработени предложения, които не знам дали в другите оперативни програми могат да направят такова нещо, което означава, че местните инициативни групи вече са си изградили капацитет, те могат да съставят много добре направени предложения, много добре аргументирани. Смятам, че това, което те поставят като проблем, е проблем на самия закон, който е закон направен за оперативните програми и именно тези проблеми показват защо няма закон за Програмата за развитие на селските райони и защо този закон ще бъде много трудно подготвен, тъй като не може в този закон, който е направен за оперативните програми, да третира по различен начин част от субектите, в случая местните инициативни групи. Това, което се вижда, с което се сблъсквате и което казахте на националното съвещание, е, че законът иска да има една унифицирана форма за кандидатстване, за проверка и съответно за изпълнение на проектите, но тази част в местните инициативни групи се вижда още на първо четене, че ще създаде трудности. Най-лошото което е, искам пак да повторя, аз имам като народен представител и член на Комисията по земеделието и храните, единствения член, който участва в тази комисия, в Комисията за контрол на еврофондовете, множество запитвания и коментари, че само и само, за да участват местните инициативни групи ще се откажат от възможността да използват средства по другите оперативни програми, където имат възможност. Това нещо, аз проверих, ще бъде в противоречие със замисъла на водените от общността местни развития, тъй като там е заложено изрично кандидатстването по мултифункционален начин, но хората искат да се откажат. Казват: „Ще вземем само от едно място и то малко средства, за да нямаме тези разправии, които се очертават“.
Освен това искам да запитам в моето изказване дали управляващия орган в лицето на Министерството на земеделието и храните ще може да се справи и да поеме цялата тази работа, която досега се изпълняваше от местните инициативни групи по места, по мониторинг, по верификации, по всички процедури на всеки един от проектите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Аз ще взема отношение. Като цяло визията ни е една и съща. На последната дискусия, която имахме с колегите от „Централно координационно звено“ към Министерския съвет, за радост уточнихме, че всички имаме обща визия, един подход, въпросът е как да бъде разписан. Въпросът е доколко имаме свобода да модифицираме философията чрез подзаконовата нормативна база, която да следва нашата обща визия.
Съвсем схематично ще мина по точките, с които Вие ни запознахте.
Точка 1 – да отпадне изискването за съгласуване от страна на всички управляващи органи. Това е нещо, което Министерството на земеделието и храните вече четвърти месец защитава като позиция, просто защото ако искаме нещо да не работи, нека да го направим, да се съгласуват по 10 пъти едни и същи неща, през 10 управляващи органи. Едно изменение – отново завъртаме цялото колело, просто е неработещо. Ако искате нещо неработещо, дайте да съгласуваме с цялата държава всички текстове по 18 пъти и вместо одобрена стратегия или проекти, ще имаме към 2019 може би.
Абсолютно подкрепяме, но на мен ми се струва, че това нещо може да бъде уредено достатъчно адекватно и в подзаконовата нормативна база. Не знам, тук с колегите ще дебатираме.
Точка 2 – за фондациите. Подкрепяме. Имаме към момента две действащи фондации, които са успешно действащи като участници в проект подхода, така че тук имате нашата подкрепа.
Точка 3 – правна възможност договорите за изпълнение да бъдат тристранни, МИГ/МИРГ и управляващ орган. Тук също подкрепяме, защото ние на Вас Ви възлагаме повече правомощия, тоест във функциите по контрола, не би следвало да Ви отнемаме права, само че винаги трябва да имаме едно на ум – когато говорим за права, говорим и за контрол, когато говорим за контрол, трябва да говорим и за санкции. Какво се случва и кой кога поема отговорността, когато в последствие се окаже, че контролът не е осъществен както трябва? Това е също един много важен въпрос, защото в момента никой не отговаря. Много е важен въпроса по какъв начин всеки един от нас ще се ангажира по функцията по контрола. Примери лоши бол, опити за неправомерно усвояване на средствата за съжаление също има. Вие го знаете. В момента няма да влизам в конкретика, не е необходимо, така че напълно подкрепям това Вие да поемете Вашата отговорност, защото наистина иначе Вие олеквате пред погледа на бенефициентите по самата МИГ.
Аз напълно Ви разбирам. Това, което и колежката сподели. Тя ще Ви каже: „Вас Ви няма никъде, в нито един документ. Вие сте пощенска кутия”. Въобще това не е смисъла на подхода. Смисълът на подхода е изработването на такава стратегия, която да е специфична и важна за съответната местна инициативна група.
Тук имам една бележка към Вас. През изминалия програмен период ние наблюдавахме едно широко разписване на стратегиите. Една стратегия, която има за цел да включи абсолютно всичко, което може да бъде допустимо, не е стратегия. Идеята на специфичната стратегия на местната инициативна група е, че тя е по-близо до хората в конкретния район, хората с конкретни нужди и следва тази стратегия да обхване тези конкретни нужди, а не стратегията да е да видим как може да включим абсолютно всичко в нея, защото един ден може да ни се наложи да си купим и лодка, например. Стратегиите в момента, в който се разписват следва да бъдат тясно специфични, свързани с конкретната нужда на хората в тази местна инициативна група иначе ние си имаме голяма програма. Тя си действа. Никой няма необходимост от местна инициативна група. Подходът отдолу нагоре да се идентифицират тези конкретики, за които си заслужава да бъде фокусирано вниманието на местната инициативна група. Ако щете да хванете пет малки теми, които са от много голямо значение за хората, които не могат да бъдат обхванати във възможностите за класиране, финансиране, приоритизиране на големите проекти по програмата и там да е Вашата роля. Всеки един от Вас да има такъв типичен облик на нещо, което е изключително важно за съответната общност. Това беше по-скоро като отклонение и като съвет.
Наистина на мен ми се ще да виждам в момента стратегии, които са строго специфични, с нуждите на съответната област. Що се касае до възможностите, които следва да Ви дадем, абсолютно подкрепям, че Вие трябва да имате съответната тежест, но ще дойде моментът, в който ще говорим и за отговорност. Отговорност при изпълнението на контрола, защото в момента, в който, Вие го знаете много добре, имаме провал в определен проект, в определена местна инициативна група средствата откъде са – от Програмата за развитие на селските райони, кой е отговорен – Васил Грудев. Така се случва на практика, така че аз съм съгласен Вие да сте идеята. Идеята на местната инициативна група е Вие да сте продължението на ръката на държавата, защото сте по-близко до хората с тяхната чувствителност и специфика. Трябва да бъдете включени по процеса на взимане на решение, както сте включени, но е хубаво да си говорим за контрола и за отговорността, така че тристранен договор – абсолютно подкрепям, но дайте да видим как разписваме контрол и отговорност, защото в момента имаме слабо място там. Подкрепям Вашето предложение.
Точка 5 – да се създаде възможност актовете на местните инициативни групи да бъдат обжалвани пред съответния управляващ орган. Аз подкрепям, но тук ще искам колегите да си кажат становището, защото ние трябва да се движим в една обща визия за обжалваемост, за произнасяне, така че тук по-скоро бих искал да чуя мнението на колегите.
Точки 6 и 7 – ще помоля Стефан Спасов да вземе отношение по тях. (Реплики.)
Точка 4 – проблематиката. Категорично подкрепяме, дори ние сме си го решили проблема в Програмата за развитие на селските райони. Имаме и съгласието на всички други оперативни управляващи органи и на колегите от Министерския съвет, въпросът е как да го разпишем, тъй че някъде да не противоречи на някоя горестояща норма и в момента, в който постановлението тръгне, да не се върнат бележки от правните дирекции на съответните министерства, защото може би ще се влезе в колизия накъде. Истината е, че няма никакъв проблем тези шест града в селски райони по определените дейности, които са допустими за финансиране по Програмата за развитие на селските райони, да могат да кандидатстват и за Подхода „ЛИДЕР”, така че тук е въпрос на разписване как точно бихме го направили, но поне по последни данни на последното заседание на голямата работна група с управляващите органи и с Министерския съвет тук всички се обединихме, че търсим решение на този проблем, ще го намерим, въпрос на разпис е. Категорично подкрепяме.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Само да освободим господин Атанас Стоянов, защото и сега аз самия съм в процедура на наказание. Госпожа Цецка Цачева е забранила по време на заседание да се провеждат такива срещи, но ще поема тази отговорност. Предполагам, че ако свършат другите колеги ще дойдат, има около 20 души, които заявиха желание да присъстват, депутати от различни комисии.
СТЕФАН СПАСОВ: Стефан Спасов – началник на отдел „ЛИДЕР” в Министерството на земеделието и храните. Точки 6 и 7 доколкото виждам касаят самите функции на местни инициативни групи. Ние тези точки сме ги разглеждали на заседания на работната група, която изготвя нормативния акт за координация на многофондовото прилагане на подхода.
На пръв прочит по точка 7 мога да кажа, че тъй като законът е по-общ и дава рамкови разпределения на функциите за управляващите органи има някои специфики наистина, които в местните инициативни групи трябва да се отчита, че някои от тези неща, които са уредени в закона, с одобрението на стратегиите за местно развитие, вече ще са били одобрени от управляващите органи, тоест местните инициативни групи, имайки ги вече одобрени веднъж е безсмислено в процеса на изпълнение на стратегията да ги одобряват всеки път при откриване на покани и на каквито и да е там набор на проекти, така че от тази гледна точка мисля, че тук трябва чисто юридическа редакция, ако може да се направи, която да отчете спецификата на този подход, в смисъл че има един междинен етап, който го няма при другите управляващи органи, при прилагането на другите оперативни програми и този междинен етап са местните инициативни групи, които от една страна са бенефициенти, от друга страна имат функциите на управляващ орган на местно ниво и одобрявайки ги тях веднъж отново след това следва те отново да бъдат одобрявани и всяко едно тяхно действие. Ние одобрявайки стратегията трябва да е ясно, че одобряваме една рамка вътре съдържаща процедури и критерии, и проекти и разписани мерки, така че последващото одобрение на такива дейности не е необходимо да бъде извършвано.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да дам думата на представителя на Национално сдружение на общините.
СИМЕОН ПЕТКОВ: Благодаря. Симеон Петков - експерт от Национално сдружение на общините. Ние с местните инициативни групи и управляващите органи сме заедно в разработването на подзаконовата нормативна база и де факто тези предложения, които днес разглеждаме, са резултат от затрудненията, които имаме при изработването на тази подзаконова нормативна база. В този смисъл искам да акцентирам на предложения 6 и 7. Действително законът дава общия ред на национално ниво, но ни дава и една дерогация законодателят, тъй като ние имаме съмнение, че този ред не е приложим за местните инициативни групи да разработим определен ред чрез постановление на Министерския съвет.
Тук работим вече две години по това постановление, но нямаме консенсус с управляващите органи на оперативните програми. Какво се получава? Имаме един ред, който е приложим за Програмата за развитие на селските райони, след това втори ред в това постановление за оперативните програми, който общо взето копира този раздел, който е в закона, даже с определени нюанси по оперативни програми. Получава се пълно объркване и затова тук като последващи реакции са тези доста радикални предложения в закона да се разпише, че този ред не може да е приложим за ВОМР и Подхода „ЛИДЕР“ понеже ние в подзаконовата нормативна база пак го копираме. В този смисъл ние подкрепяме инициативата на колегите, че действително тук решението трябва да е кардинално. Не може подзаконовия нормативен акт, който е дерогация от закона, да копира закона. Така се получава.
Господин Спасов и господин Грудев са свидетели на нашата работа. Относно териториалния обхват и тези градове от трето ниво, тук мисля че имаме съгласие и в работната група по конкретната трактовка как ще е текста.
Относно съгласуванията действително е така. Тук може би е хубаво или в постановлението, или в закона да регламентираме по-коректно какво е това съгласуване, защото това, което изскача като извод от нашата конкретна работа е, че ние не можем понякога да разберем какво е това съгласуване – дали могат да ни върнат избора на стратегиите, значи работата на комисията за избор не е била качествена и връща на кота нула и пак отначало, или това е просто едно, както ние го разглеждаме, осведомяване, изпращане на сведение за избора на комисията на управляващите органи, те да регистрират съответния финансов ангажимент от оперативните програми към избраните стратегии. По принцип подкрепяме тези предложения, защото те ще изчистят и би следвало да ускорят работата по изпълнението на подхода.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви.
Нека да дадем думата и на вносителите – на „Централно координационно звено“ към Министерския съвет, като искам да изкажа едно мнение по една от точките, тъй като съм взел участие по целите процедури по самите инициативни групи, по тяхното регистриране и ми е ясен процеса. В някои случаи, много редки за наша радост, местна корпорация, вече има достатъчно силни, успява да влезе в две местни инициативни групи, да започва да се разпорежда, да дава за това какви решения към кого да се разпределят и съответно този закон като не държи сметка на местната инициативна група по каква процедура е предложила тя тези много добри предложения, които технически и всякакви съответстват, не може по никакъв начин да се държи сметка директора, назначен и на заплата в дадена корпорация, че взема корпоративни решения и това нещо не може да бъде установено по никакъв начин. Искам да го имате предвид това.
МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря Ви, господин Петров, за дадената дума. Благодаря, колеги, за направените предложения.
Сега ще започна оттам, че всъщност вносител на този акт е Министерския съвет така, че аз считам, че изложеното от господин Грудев също е част от мнението на вносителя. Фактът, че вносителя има разминаващи се мнения е един отделен въпрос. В качеството ни на „Централно координационно звено“ първо искам да обърна внимание, че законът е рамков. Това е много важно да го имаме предвид, обсъждайки следващите въпроси и конкретните предложения. Аз затова и в началото казах – редно е да разсъждаваме не само от гледна точка на това как законът пречи, а дали наистина пречи и това ли е правилния начин за постигането на целите.
Отново тръгвам от това, което казах и в началото, че ние подкрепяме прилагането на Подхода „ЛИДЕР“ и децентрализацията на управлението на европейските средства. В този програмен период то се изразява в два подхода от всички възможни, защото това не са единствените два дадени по регламент, но в България се прилагат от една страна устойчивото градско развитие чрез Приоритетна ос 1 на ОПРР и Подхода „ЛИДЕР“ по отношение на селските райони. Децентрализизацията за нас е важна и е приоритетна. Въпреки това трябва да имаме предвид, че законът, бидейки рамков се стреми и смея да твърдя, че постигна определен баланс по отношение на отговорностите и правата на различните участници в процеса. Ние тук разсъждаваме и изхождаме единствено от гледна точка на правата и отговорностите на местните инициативни групи и общностите на място.
Незабравяйте, че в този процес в рамките на държавата по отношение на управлението на средствата има и други участници. Има управляващи органи, има контролиращи органи, има одитиращи органи, а всички тези заинтересовани лица в рамките на държавата са страна спрямо комисията, когато тя дойде да ни контролира. Не го казвам, за да омаловажа някои от дадените предложения, ще коментирам всяко едно от тях поотделно, казвам го, за да помним, както каза и господин Грудев, че ако искаме права трябва да има отговорности, ако искаме да правим нещо, то трябва да си поемем съответните последствия, ако сбъркаме, правейки това нещо. И в този смисъл, искайки повече права наистина трябва да внимаваме дали можем да поемем съответната отговорност, която не рядко е и финансова, както е доказал целия предходен програмен период.
Започвам по всяко едно от дадените предложения. Що се отнася до съгласуването на управляващите органи. Тук е моментът да кажа, че има и един друг нов елемент в закона, с който трябва да се съобразим – поставянето на общата рамка създава административно правни взаимоотношения между бенефициентите и органите финансиращи програмите. Тези административно правни взаимоотношения изискват спазването на определена обща рамка, която е заложена в АПК. В този смисъл, когато управляващите органи одобряват стратегиите, те действат в качеството си на административни органи и поради тази причина не може един административен орган да ангажира ресурс на друг административен орган без да го е съгласувал.
Друг е въпроса, както казахте Вие, какво се съдържа в това съгласуване и как се уреди процедурата за това съгласуване, защото в подзаконовия акт, който е за координация на многофондовото ВОМР съвсем спокойно могат да бъдат заложени, че единствено се съгласува по отношение на наличие и на финансиране дотолкова, доколкото го има и да се уреди какво се случва при липса на финансиране със съответната стратегия.
Аз ще Ви задам следния въпрос – предполагам, че Вашия автоматичен отговор би бил по отношение на стратегии, за които от една програма няма финансиране, те да бъдат финансирани по отношение на другите си дейности, но нека да помислим. Ако например имате дейност, която е за създаване на производствен капацитет, която включва и обучение на персонал за работата с този производствен капацитет, но поради една или друга причина тази стратегия е ранкирана на по-ниско ниво и за нея вече средства по ОПИК, тогава какъв е смисъла да обучаваме персонал за това производство. Това е въпрос, който трябва да се уреди, но той може да бъде уреден в подзаконовата уредба, пак казвам, тук е ключово да обсъдим – нямам против казаните притеснения и изложеното от Вас. Единственото, което бих искала да обмислим внимателно, е дали законът е мястото и дали искаме в момента на едномесечен закон да го отворим отново и да започнем да го променяме, без дори да сме се опитали да го приложим.
По отношение на втория въпрос, аз лично смятам, че съвсем спокойно в ПМС може да бъдат уредени степента и обстоятелствата, които съгласува управляващия орган – в случая казвам, предвид факта, че е административно производството, няма как органа да не си каже думата, а Вие самите казвате във Вашето предложение „при положение, че са налични средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ)“. Как установяваме наличието на това средство? Пак трябва да го каже органа. Вие във Вашето предложение казвате почти същото. (Реплики.) Казал го е предварително, общо – за всички стратегии. (Реплики.) С поканата, но тя е общ размер и той в поканата включва от всички фондове, но стратегиите и баланса в стратегиите не е определен и когато се ранкират многофондовете стратегии, съвсем възможно е хипотезата, в която по една от програмите се изчерпва ресурса. Това е смисъла на съгласуването. (Реплики.) Тя е одобрена дотолкова, доколкото е одобрена от комитета, който казва: „Да, тя съответства на правилата, тя съответства на всичко, съответства на критериите“.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Нека да оставим госпожа Крумова да говори, защото виждаме, че много логично се изказва и защитава. Аз искам да вметна, че не разбирам какво е това рамков закон и нерамков закон. Законът е или закон, или не е.
МАЛИНА КРУМОВА: Добре, ще поясня. Рамковият закон е такъв, който не разписва процедурите. (Реплики.) Разписва процедурно-правни и материално-правни норми, но без да е в детайли по отношение на процедурно-правните норми.
Преминавам на точка 2 от Вашето предложение и това е защо по отношение на местните инициативни групи се изисква да бъдат вписвани само сдружения. Аз имам един насрещен въпрос към Вас – в крайна сметка местните инициативни групи какво са? Състава на местните инициативни групи би следвало да бъде представители на определените заинтересовани лица на местно ниво – това са публичните органи, бизнеса и неправителствените организации. По какъв начин в една фондация тези заинтересовани лица са представени? Фондацията по своята същност е нелогичен тип форма на сдружаване, дори не е форма на сдружаване. Местната инициативна група е форма на сдружаване. Формата на сдружаване в българското законодателство е уредена със Закона за юридическите лица с нестопанска цел под формата на сдружения, фондациите имат друга цел. Фактът, че Вие имате работещи фондации, защото в един предходен текст имаше въпрос какво се случва с тях – законът не изисква тяхната промяна на този етап, не е заложено в Преходните и заключителните му разпоредби, че те трябва да бъдат пререгистрирани.
Пак Ви казвам, сдруженията са формата, която осигурява сдружаване на различни типове заинтересовани лица, затова е предвидено сдружаване, а не фондация, макар че фондацията е форма на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
По-нататък – договорите. Не напразно в началото на изложението си, започвайки с един основен аспект на закона, който въвежда административно-правни взаимоотношения. В този смисъл начина на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е административния договор. Той носи характеристиките на административен акт и се издава от административен орган. Той не е облигационен договор и в този смисъл създаването на договор, който има облигационен характер и в този смисъл може да бъде и тристранен, не съм юрист, но не смятам, че е възможно. Как би следвало да се уредят взаимоотношенията между местните инициативни групи, от една страна, бенефициент, от друга страна, и съответно местните инициативни групи и управляващия орган? Според мен решението на това може да се търси в текстовете на самия административен договор, с който управляващия орган може да задължи бенефициентите да изпълняват определени функции по отношение на местните инициативни групи, а другата форма е самия договор, с който се предоставят средствата за одобрението на стратегията. В него се залагат отговорностите на местните инициативни групи по отношение на управляващия орган, но в другия договор, който е между управляващия орган и бенефициента, се залагат отговорностите на управляващия орган въобще за изпълнението на договора и в него могат да се заложат разпоредби, които да задължават бенефициента да изпълнява определени изисквания, да предоставя информация, да контролира и други елементи. (Реплики.) Това не е елемент на тристранния договор. Тристранния договор и договор за предоставяне на безвъзмездна помощ на проект отделен е след оценката. Тук той няма отношение за оценката на проекта. (Реплики.)
ВАСКО СТОИЛКОВ: Проектното предложение на бенефициента да го оценява местната инициативна група. Комисия, която се формира от нея и тя оценява проектното предложение на бенефициента. Всъщност това е основната роля и функция на групата, ако тя не оценява проектните предложения.
МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря. Хубав въпрос и добре, че го повдигате, защото нито едно от Вашите предложения не се отнася за оценката на проектните предложения от страна на местните инициативни групи, а това за мен е ключовото. Смея да твърдя, че в разработения вариант на ПМС, който е силно съответстващ на желанията на управляващите органи, ние не сме съгласни с него, защото смятаме, че това е ключовия момент на прилагането на Подхода „ЛИДЕР“, а именно да се децентрализира решението по отношение на това кои проекти да бъдат одобрени.
На срещата, която спомена и господин Грудев, миналата седмица обсъдихме следния подход, който ще бъде заложен в нов вариант на постановлението за прилагане на Подхода „ЛИДЕР“ и той е следния – говоря за многофондовите стратегии, ще бъдат одобрявани от съвместен комитет, оценителна комисия, каквото го наречем, без значение какво е, но съвместен орган с всички управляващи органи, които предоставят финансиране за Подхода „ЛИДЕР“ и ще одобряват стратегиите заедно и едновременно. На базата на тези стратегии, които трябва да отговарят на критериите заложени от управляващите органи и да залагат критерии за проектите на местно ниво, които съответстват на местните нужди. На базата на тези стратегии и общи изисквания на всеки един от управляващите органи, казвам общи, въобще за целия ресурс по ВОМР по отношение на допустимост на кандидати, по отношение на допустимост на мерки, на дейности и разходите местната инициативна група следва да формира свои местни процедури да събира и да одобрява проекти. Тук това, за което настояваха управляващите органи в известен смисъл не е лошо – да се разпише една що-годе единна процедура, която да не е прекалено ограничаваща, но да се създава една обща рамка, тоест минимално ниво на стандарт и минимални стандарти за качество за провеждането на тези процедури, но самите процедури да се провеждат единствено и изцяло от местната инициативна група. На базата на решенията на местната инициативна група, управляващия орган да сключва договорите с бенефициентите. Това беше подхода, накратко разказвам, за който се разбрахме миналата седмица и по който ние в момента по изменение на ПМС-то, за да го приложим с конкретни текстове.
Ето тук идва Вашия въпрос по отношение на оценката. Ние смятаме, че оценката трябва да бъде изцяло в ръцете на местната инициативна група – оценката на проектите по отношение на тяхното съответствие със стратегията, по отношение на тяхното съответствие с местните нужди и дали отговарят на критериите трябва да бъде в ръцете на местната инициативна група.
Оттам нататък обаче нека се замислим внимателно. По отношение на изпълнението на самите проекти, Вие убедени ли сте, че всеки един от управляващите органи ще можете да спазите неговите права и да гарантирате, че разходите, които се правят от бенефициента са напълно ОК? Когато говорим за мониторинг, за по-големи отговорности и по-големи права следва да уточним за какви отговорности говорим и мониторинг по отношение на какво? Ако говорим за мониторинг по отношение на изпълнението на стратегията, тоест доколко проекта изпълнява целите, които си е заложил и съответно подпомага изпълнението на стратегията, отново се връщам на първоначалния си коментар по отношение на това Ваше предложение, че това може да бъде уредено в административния договор, тъй като управляващите органи също имат полза да бъдат изпълнени целите на стратегията. Тези изисквания и права на местната инициативна група могат да бъдат заложени в административния договор. Не виждам как виждате други права, които евентуално да не са възможни за изпълнение, ако не е тристранен договора, при положение че говорим за административни договори, сключени между управляващия орган, които извършват верификация на разходите извършени от бенефициента, тоест по отношение на самата разходна част, без изпълнението на целите, реално местната инициативна група има много минимална роля. Да, Вие следите на местно ниво за право на разходване на средства, но то по-скоро е в рамките на изпълнение на цялостната стратегия, а не разход по разход.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Извинявайте обаче, но това, което ни казвате, много ми прилича на дейността, която искате да прехвърлите на регионалните звена на оперативните програми върху местните инициативни групи, а те имат съвсем различни функции.
МАЛИНА КРУМОВА: Добре, тогава мога да подходя и по различен начин.
Първо, в член 34 на регламента се изисква местните инициативни групи да избират проектите и да отговарят за изпълнението на местните стратегии. Никъде обаче не е заложено изискването те да отговарят за разходите.
Второ, ако местната инициативна група допусне грешка, кой ще поеме финансовия ефект от тази грешка?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Точно тази промяна – да отговарят за разходите, е напълно достатъчна.
МАЛИНА КРУМОВА: Те откъде ще финансират въпросната грешка? Ето тук има представители на местната инициативна група, мога сега да ги попитам: откъде местната инициативна група ще финансира въпросната грешка, ако допусне такава по отношение на разходите? (Реплики.) Затова казах и в началото, необходимо е, когато разсъждаваме, да разсъждаваме не само от гледна точка на единия аспект на нещата, а и от гледна точка на другите аспекти.
Напълно съм съгласна, че в дългосрочен план ние всички работим за пълна децентрализация. Мен, ако питате, аз бих ги децентрализирала и в момента, но малко е рисково, защото след това трябва да измислим откъде да ги плащаме тези пари. Въпросът е: ако се допусне грешка по отношение на разходите, кой я покрива?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Кой я покрива, решава съда.
МАЛИНА КРУМОВА: Не говоря за това дали е на бенефициента или е на местната инициативна група грешката.
ЛУЧКО МАКЕДОНСКИ: Аз не съм присъствал за съжаление на работните групи, поради различни причини. Това, което чувам от Вас, мен лично, не говоря от името на колегите, тъй като не сме го обсъждали, ме устройва донякъде, разбирайки, че разписвайки в двустранния договор между управляващия орган и бенефициента правата на местната инициативна група и задълженията на бенефициента по отношение на местната инициативна група донякъде ни устройва, защото ние се притеснявахме точно за това нещо – къде сме ние в цялата тази история и по какъв начин ще ни се даде възможност да осъществяваме това, което ни е заложено в регламента – да правим мониторинг и да оценяваме.
Съгласен съм с Вас, че едва ли ние можем на този етап като капацитет и като финансови средства да осъществяваме контрол и върху разходите. Мисля, че и колегите ще бъдат съгласни с мен, защото наистина нямаме все още този капацитет – да осъществяваме контрол и върху разходите. Имайки тези права разписани обаче много подробно в този двустранен договор по отношение на нашите права и задължения, по отношение на задълженията на бенефициента към нас, мисля че е достатъчно. Поне за мен казвам.
ВАСКО СТОИЛКОВ: Понеже стана въпрос за отговорности, даже се коментираха и финансови отговорности от местни инициативни групи, ако се изискват такива финансови отговорности, тогава задължително трябва договорът да бъде двустранен – между местната инициативна група и бенефициента. Ако местната инициативна група поема и финансовите корекции, които са се случили по нейна вина… (Реплики.) Това въобще не е смешно, възможно е някои местни инициативни групи могат да го направят – може общината да застане зад тях, различни варианти има. Със сигурност малко ще бъдат тези, които ще могат да го направят – могат да се представят банкови гаранции, така че всичко е възможно, няма невъзможни неща, въпросът е, че това не може да стане масово. Ако се върви в тази посока, ще останат много малко местните инициативни групи, които ще могат да реализират такива стратегии.
МАЛИНА КРУМОВА: Точно, защото на този етап е нереалистично да се очаква, че всички ще могат да покрият финансовата отговорност свързана с решенията, които вземат по отношение на разходите говоря, затова и не тръгваме към този подход.
Пак казвам, в бъдеще посоката е натам, но нека да започнем с децентрализация по отношение на оценката на проектите и избора на тези проекти, с контролиране на изпълнението на цялостната стратегия. Да оставим засега разходите да си ги оправят управляващите органи и работим в посока на създаване на капацитет, включително и финансов на местните инициативни групи, за да може в последствие да се търси и по-нататъшна децентрализация.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Ако обичате още една вметка – Павел Гуджеров, кмет на Община Раковски.
По повод изказването на колегата аз честно казано не знам дали има такава местна инициативна група, която може да поеме по някакъв начин, някакви корекции. От бюджета на общината това ми се вижда меко казано невъзможно – от общинския бюджет да разплащаме корекции на частни фирми, примерно.
От друга гледна точка обаче, когато имаме двустранен договор, не съм юрист, може да го има в правния мир, обаче това е договор между Министерството на земеделието и храните и бенефициента фирма „Х“. Как вътре вменяваме задължения на трето лице, което е отделен субект, то не е част нито от единия субект, нито от другия субект на договора?
Аз го виждам единствено, макар че не знам дали е юридически издържано, при подписване на договора за финансиране на стратегията Министерството на земеделието и храните да вмени задължения на местната инициативна група и после да ги вклини някак във втори и в трети договор. Не знам дали е юридически издържано. (Реплики.)
МАЛИНА КРУМОВА: Не, те ще се бият, ако се бият, а ако се измислят правилно текстовете, няма да се бият. Освен това, пак казвам, той е договор, но е административен договор и по своята същност носи белезите на административен акт. Административните актове имат адресати, така че административния орган може да адресира определени други органи. Не съм юрист, ще го измислим. (Реплики.)
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз съм правил десетки договори и в договора е написано – тази страна отговаря за това, тази отговаря за това, третата отговаря за друго. Едната плаща, другата не плаща – това е казано в договора. Какво чудно има тук, че не искаме местните инициативни групи да бъдат част от един договор и да ги караме по някакви други начини да носят отговорност? Мисля, че това е много важно, защото знам какво е Вашето желание – то е наистина да имате административни актове, които да могат да бъдат обжалвани. Смятам, че в случая точно това е сърцевината на всичко - местната инициативна група я няма в договорното пространство, тя остава в някакво друго пространство.
РЕПЛИКА: Ако позволите още една вметка, може би въпроса е струва ли си толкова да усложняваме двата договора, вместо да направим един тристранен.
МАЛИНА КРУМОВА: Добре, да кажем, че има хляб в това предложение. На този етап ще си позволя да не го коментирам повече, защото трябва да се консултирам и аз с юристи, но най-малкото законът не ограничава тази възможност. Законът не ограничава тристранния договор. Той единствено определя, че този договор трябва да е административен и се сключва от управляващия орган.
МИЛЕНА ЧИРПАНЛИЕВА: Казвам се Милена Чирпанлиева – юрист съм в отдел „ЛИДЕР“. Ние дълго дискутирахме с Ваши колеги дефиницията за административен договор и беше изтъкната като основна пречка за сключването на тристранен договор, че редът е чрез представяне на административен договор, а в него като страни са предвидени единствено и само управляващия орган и конкретния бенефициент. И това беше причината, поради която не се позволи, включително и в работната група за ПМС да се разсъждава повече в тази посока. (Реплики.) В закона, в дефиницията за административен договор.
МАЛИНА КРУМОВА: Това е вярно, но също така е вярно, че има определени дерогации по отношение на ВОМР.
МИЛЕНА ЧИРПАНЛИЕВА: Да.
МАЛИНА КРУМОВА: Пак казвам, че трябва да се консултирам – не изключвам тази възможност. Има логика в нея, за да бъде на едно място и всички да си знаят какви са им правата. Както казах дори административния акт има адресати, адресати могат да бъдат и двата – и местната инициативна група, и бенефициента.
МИЛЕНА ЧИРПАНЛИЕВА: Ние поддържаме това.
МАЛИНА КРУМОВА: ОК. Имаме еднакво разбиране. (Реплики.) Точно поради тази причина предлагам на този етап да не го коментираме, записах си го, ще го помислим.
Обжалването на актовете на местната инициативна група - на практика със създаването на административно-правни взаимоотношения, въобще производство по отношение на предоставяне на БФП нямате необходимост от обжалването на актовете на местната инициативна група. Обръщам внимание, защото реално погледнато те са основание за сключване на административен договор, той е обжалваем, административен акт е, обжалва се по реда посочен в закона и в АПК и подлежи на контрол от съда.
Да, в предходния период, когато местната инициативна група решава, няма висшестоящ орган. Изключвам факта, че по принцип местната инициативна група не издава актове поради факта, че не е административен орган, той няма как да издава актове. Като изключим този факт считаме, че не е необходимо актовете на местната инициативна група да бъдат издавани, тъй като могат да бъдат издавани актовете на управляващите органи, които се издават на основание решенията на местната инициативна група по отношение на оценката на приетите предложения.
Точка 6 – за разпоредите на чл. 28. Да, те дерогират закона и затова са направени така, именно за да отчетат спецификите на Подхода „ЛИДЕР“. Може би тези от Вас, които са виждали и са участвали в работата на работната група за ВОМР, и изхожвайки от ограниченото разбиране, което управляващите органи възприемат, което както казах преди малко, ние не подкрепяме и ще настояваме то да не бъде приемано по този начин, съм съгласна – не е редно да имаме дерогация от закона, при положение че в ПМС-то създаваме същия ред, както е описан в закона. Това ще се опитаме да направим, тоест да елиминираме с този подход, който преди малко Ви описах.
Що се отнася до разпоредбата на чл. 26, ал. 2 реално погледнато тук няма описан ред за определянето на условията, да не говорим, че самия член казва, че тези документи определящи условията за кандидатстване се разработват от местната инициативна група, тоест този член казва, че местната инициативна група разработва разпоредбите и отново с дерогацията, която е предвидена в чл. 28, това се урежда по начина, по който Ви казах преди малко - управляващият орган издава общи правила на базата, на които всяка местна инициативна група си създава нейните условия за кандидатстване, характерни за нейната територия, съобразени с местните особености.
Надявам се с това да съм се опитала да отговоря на всички поставени въпроси. Наистина смятам, само в заключение, че всички въпроси, които са поставени са изключително важни и трябва да намерят своето решение в подзаконовия акт, който ще следва логиката, която Ви описах преди малко и ще се радвам да можем да коментираме вече конкретните текстове, когато ги предложим, което ще бъде в най-скоро време, както сме поели ангажимент към колегите от Министерството на земеделието и храните, предвид сроковете за одобрението на стратегиите.
МИЛЕНА ЧИРПАНЛИЕВА: Относно фондациите за нас като управляващ орган, а и в последствие това ще се яви като проблем и в оценителната комисия за стратегиите се поставя следния въпрос – сега действащите и съществуващи фондации реално няма да имат право да кандидатстват, те ще бъдат недопустими, поради това изискване за сдруженията. Те губят своя капацитет, което могат да докажат и за което ще получат съответно финансиране и ги поставяме в ситуация да регистрират чисто нови местни инициативни групи.
Вторият вариант е те да бъдат пререгистрирани, в която ситуация в момента са в Местната инициативна група „Попово“ и вече шест месеца се води една безславна битка.
За нас е необходимо действително, ако не бъде позволено фондациите да бъдат допустими бенефициенти по ВОМР, е наложително да уредим какво ще се случи с тези две фондации, които вече са получили финансиране и действително са изпълнили успешни стратегии, те не са мимикрирали в този период. (Реплики.) Ние търсим капацитета на юридическото лице, опита му, което е ново. (Реплики.) Не, той не подлежи на оценка. Подлежи на оценка новото юридическо лице, а не неговите членове.
МАЛИНА КРУМОВА: Освен ако не създадем критериите така, че да отговори на тази необходимост.
МИЛЕНА ЧИРПАНЛИЕВА: Критериите вече са одобрени и са част от поканата.
МАЛИНА КРУМОВА: По Наредба № 22 ли, която трябва да изменим?
МИЛЕНА ЧИРПАНЛИЕВА: По Програмата за развитие на селските райони.
МАЛИНА КРУМОВА: Капацитет на юридическото лице се доказва съобразно критерия. Ако критерия е да има капацитет юридическото лице какво точно се съдържа в този критерий е един отделен въпрос.
МИЛЕНА ЧИРПАНЛИЕВА: Единия от критериите е да докажат, че са изпълнявали… (Реплики.) Ако има правоприемственост. Ситуацията, в която са Местната инициативна група „Попово“, които се пререгистрират тогава юридическото лице е същото, тогава те ще запазят този опит, но ако направят чисто ново юридическо лице, което да е сдружение, защото така повелява закона…
МАЛИНА КРУМОВА: Аз ще си позволя, понеже не съм юрист и чета текстове, да Ви прочета какво казва чл. 42, ал. 3: „за изпълнение на своите задачи местната група за действие може да се учреди като сдружение по закона“. Може не е императивен текст.
МИЛЕНА ЧИРПАНЛИЕВА: Извинете, не мога да се съглася с това тълкуване. Значи законът разрешава да бъде сдружение или…
МАЛИНА КРУМОВА: Или да определи един от участниците в нея за административен и финансов водещ партньор. Значи, ако един от участниците в новосъздаден МИГ учреден като сдружение е административен, финансов водещ партньор и това е фондацията, която до момента е имала капацитет и може да го докаже, не виждам проблем със съществуващите фондации от гледна точка на чл. 42, ал. 3.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Тук, ако позволите да прекъснем дебата, защото стана прекалено технически. Имаме една обща визия, дайте да намерим начина, по който може да запазим съществуващия капацитет, едва ли някой тук на масата може да има различно виждане. Дайте да не влизаме в такава техника на дебата, важното е, че всички имаме общо виждане върху проблема.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Имате ли още мнения, защото имайте предвид, че всичкото това говорене трябва да бъде обработено и съставен протокол за нашата среща и колкото повече влизаме в детайли, както каза господин заместник-министъра, ще затрудним техническите лица.
Имате ли още въпроси и забележки, защото в края на краищата ние като народни представители сме длъжни да се съобразяваме с Вашето мнение и да го защитаваме пред съответните държавни органи. Затова, ако имате още нещо, кажете го на тази маса, ако не – да се ориентираме към приключване.
ЦАНКО СПАСОВСКИ: Аз съм съгласен с представителя на Министерския съвет – госпожа Крумова, че за нас е важно този проблем да бъде решен – дали ще бъде в закона, дали ще е в подзаконовия нормативен акт, но ние в случая не сме дошли тук да коментираме постановлението, за нас е важно да има решение. Нека да оставим това на Вас, ние не сме юристи, да прецените къде трябва да бъде решен. Важното е да имаме решение на тези наболели проблеми. Това е моето лично мнение.
МАЛИНА КРУМОВА: В такъв случай – за протокола, Малина Крумова се казвам от „Централно координационно звено“ към Министерския съвет ще подготвим вариант, който смятаме според нас, че ще реши всички тези наболели въпроси и ще се радвам да го коментираме вече като конкретни текстове, за да сме сигурни, че всяко едно от Вашите притеснения е отразено в него.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Може ли да се разберем така – след три седмици, в петък, да се съберем. Аз много се радвам, още след самото четене на закона ми направихте впечатление като много добре подготвени хора, че ще бъде чуто това, което казаха от местните инициативни групи, от сдружението на общините и ние ще можем да получим преработено постановление, което да отговаря на тези искания и то максимално да отговаря, и пак да ги коментираме, но да не бъдат в окончателен вид.
Нека да дадем думата на господин Грудев също да каже няколко думи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Да, благодаря Ви за организираната дискусия. За мен беше важно да уточним посоката, в която искаме да вървим и да намерим техническите детайли по такъв начин, по който могат да ни свършат работа. Благодаря.
ЛУЧКО МАКЕДОНСКИ: От името на колегите благодарим за така направените от Вас обяснения. Аз лично съм изключително доволен от дискусията и преди да приключим апелирам към всички да отворим още една дискусия, която касае изключително много местните инициативни групи и това е невключването в тази покана на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, а местните общности изключително много се надяват на тази програма и да се възползват от средствата, които тя предоставя. Благодаря Ви още веднъж.
МАРИЯ МАРИНОВА: Само и аз да допълня колегата. Мария Маринова – Асоциация „ЛИДЕР мрежа“. Повечето местни инициативни групи няма да включат и околна среда заради шестмесечния ОПОС, така че това е практически невъзможно в този прием да има мултифондова с желаните фондове.
МАЛИНА КРУМОВА: Да. Това е проблем, за който в момента нямам решение. Разбрах за него миналата седмица, че те имат особени изисквания. Те имат и друго особено изискване, че там местните инициативни групи са предвидени като бенефициенти в програмата, което за мен е проблем, защото променя цялата концепция.
Понеже се разбрахме миналата седмица с колегите да коментираме отделно техния казус, защото е специфичен, може би ще имаме решение на това и се надявам все пак да имате възможност да включите в стратегията дейности, защото те са изключително важни. Всъщност ние разчитаме на местните инициативни групи за някои от специфичните дейности, които са предвидени в ОПОС за финансиране по ВОМР да бъдат изпълнени. Не мога в момента да дам конкретно решение на този въпрос иначе съм наясно. Сетих се за какво става въпрос.
МАРИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви. Само ще кажа, че писмата с проблемите сме ги изпратили още преди два месеца. Вече ще Ви информираме с копие до Вас за всичко, което забележим отново като проблем.
МАЛИНА КРУМОВА: За което ще бъдем благодарни.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря на всички, уважили тази среща. Надявам се, че това е пътя за намиране на решение и съм доволен от това, че имаме едни комуникативни партньори в работата си. Да се надяваме, че те ще си свършат съвестно работата.
До следващата среща, след три седмици – в петък отново ще бъде, но тогава може би да я планираме от 13,00 часа, за да не стане това,

което е сега. Този преди обяд на мен ми се обадиха много народни представители за срещата – да потвърдят, че ще дойдат. До скоро.


(Закрита в 12.35 часа)









ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/