1. Съвместно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по земеделието и храните относно трудовите договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по труда, социалната и демографската политика, Комисия по земеделието и храните



Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л
№ 51


Днес, 13 април 2016 г., се проведе съвместно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 14,15 ч. и ръководено от господин Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика


ДНЕВЕН РЕД:

1. Съвместно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по земеделието и храните относно трудовите договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа.




На заседанието бяха поканени:

1. Съвместно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по земеделието и храните относно трудовите договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа:

- Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика на Република България;
- Десислава Танева – министър на земеделието и храните.
- Дора Ненова – директор дирекция „Държавни помощи и регулации“ към Министерството на земеделието и храните
- инж. Румяна Михайлова – изпълнителен директор на Главна инспекция по труда;
- Теодора Дичева – експерт в ИА ГИТ.

Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК):
- Николина Узунова – изпълнителен директор на БНАЕМПК;
- Пламен Станковски – член на БНАЕМПК, розопроизводител и розопреработвател;
- Веселин Ганчев – член на БНАЕМПК, розопроизводител и розопреработвател.

Българска асоциация биопродукти:
- Албена Симеонова – председател на Управителния съвет на Българска асоциация биопродукти;
- Милен Стоянов – член на Управителния съвет на Българска асоциация биопродукти;
- Ели Илиева – управител на фирма „Био ЕМЕ“ ООД.

КТ „Подкрепа“:
- Ваня Григорова.

Национална асоциация на зърнопроизводителите:
- Светослав Русалов, Председател на УС;
- Мариела Йорданова, Заместник-председател на УС;
- Димитър Мачуганов, Заместник-председател на УС;
- Наталия Тодорова, Изпълнителен директор;
- Ася Гочева, Организационен секретар.

Към протокола се прилага списък на присъстващите.


* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, уважаеми колеги. Откривам съвместното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика и Комисията по земеделието и храните.
Първо, искам да подложа на гласуване предложението за дневен ред. Понеже дневният ред на двете комисии е различен, ще ги подложим поотделно на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението за дневен ред на Комисията по труда, социалната и демографска политика – дневният ред е:
1. Съвместно заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика и Комисията по земеделието и храните относно трудовите договори за краткотрайна и сезонна селскостопанска работа.
Който е съгласен да бъде подкрепен този дневен ред, моля да гласува.
Приет единодушно. Благодаря.
Колеги, предлагам да процедираме по следния начин.
Първо, да дадем възможност на институциите, в момента тук са представители на Главна инспекция по труда – инж. Румяна Михайлова е тук, след това да дадем възможност на колегите, представители на браншовите организации и след това вероятно двамата министри ще участват в заседанието, очакваме ги всеки момент, след това да направим една дискусия, един преглед на приложението на законодателството, което приехме през миналата година и евентуално да чуем предложенията на браншовите организации, за да се ориентираме всички по това, какво сме постигнали, какви са проблемите при приложението на чл. 114а от Кодекса на труда и какви са евентуалните законодателни предложения, които бихме могли да обсъдим и евентуално да приемем.
Ако сте съгласни с такъв подход, виждам че нямате възражения, давам думата на госпожа Румяна Михайлова, която е изпълнителен директор на Главна инспекция по труда да представи на вашето внимание в три части проблемите, свързани с приложението на закона, евентуалните препоръки за промени в законодателството и първата част е свързана с разясняване на действащото законодателство, за да стане яснота, защото в предложенията, които са направени от браншовите организации става ясно, че има известно разминаване с действащите текстове.
Госпожо Михайлова, имате думата.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Благодаря ви, господин председател на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа представители на земеделските производители, срещаме се отново с вас, за което се радвам! Уважаеми представители на медиите!
Ще си позволя да повторя някои факти свързани с началото на създаването на еднодневните трудови договори като законодателство и практика, макар че съм убедена, че всички вие – присъстващите в тази зала, прекрасно познавате това законодателство.
С изменението и допълнението на Кодекса на труда от месец юли 2016 година беше приета разпоредбата на чл. 114а от Кодекса на труда, регламентираща еднодневния трудов договор за краткотрайна сезонна заетост. В същия период беше обнародвана и влезе в сила и наредбата на министъра на труда и социалната политика съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която се уредиха условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а от Кодекса на труда пред Инспекцията по труда.
Със заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда бяха направени и съответните изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравно осигуряване, регламентиращи условията и редът за осигуряване на работещите по трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Те подлежат на социално и здравно осигуряване, които се внасят авансово от работодателите върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО. Тези работници подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Регламентира се, че паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест на тези работници се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни. Със същите промени е предвидено, че доходът на лицата от трудовия договор по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се взема предвид при изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст.
По този начин в българското трудово законодателство се създаде един нов вид краткосрочен трудов договор, даващ възможност за наемане на неквалифицирана работна ръка за ръчна обработка и прибиране на земеделска продукция от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула. Той се сключва за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност „Растениевъдство“. Работодателите, които могат да наемат работници по този вид договор, също са ограничен кръг – това са регистрирани земеделски стопани, които могат да наемат на тези договори работници само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула.
С тази промяна в нормативната уредба законодателят създаде правна основа, за да реши проблема със законосъобразното наемане на работната сила, ангажирана ежегодно за селскостопански дейности, които имат кампаниен характер и за кратък период от време изискват голям брой работници. Не е тайна, че преди влизане в сила на правната уредба на еднодневния договор дейността по обработка и прибиране на реколтата беше част от дейностите, за които наемането на работници беше в голямата си част дял от сивата икономика. Чрез тези договори една част от работодателите и работещите в селското стопанство и най-вече възлагането и полагането на неквалифициран и ръчен труд излязоха на светло.
С изменения в редица закони се създадоха и облекчения и за работниците, които могат да бъдат наети на еднодневни трудови договори, като целта беше тези договори да станат предпочитани от тях. В Кодекса за социално осигуряване се промениха условията за получаване на паричните обезщетения за безработица, от лицата, сключили трудов договор по чл. 114а от Кодекса на труда, за да може доходът от тези договори да не е основание за спиране и прекратяване изплащането на паричното обезщетение за безработица на лице, което е регистрирано в териториалното поделение на НОИ с право на обезщетение за безработица.
Направена беше и промяна в Закона за насърчаване на заетостта, с което се даде възможност на тези лица, които полагат труд по чл. 114а от Кодекса на труда, да могат да ползват всички посреднически услуги по заетостта.
С промените се гарантира, че работата по трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа няма да води до прекратяване на регистрацията им като безработни лица в Агенцията по заетостта. Тези работници са длъжни да уведомяват дирекция „Бюро по труда“ и да декларират размера на полученото възнаграждение по договора до 5-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Предвиди се, че работещите на еднодневни договори няма да бъдат лишавани и от социални помощи, ако отговарят на останалите условия за достъп до получаване на месечни социални помощи по реда на Закона за социално подпомагане. Също така няма да губят и право на едномесечни социални помощи и целеви помощи за отопление, което се предвиди с промените в Правилника към Закона за социалното подпомагане. С допълнението му се постигна стимулиране на безработните лица за включването им в законово регламентирана трудова дейност в отрасли, изпитващи недостиг на работна сила, като същевременно се гарантира степента на социална закрила на тези лица.
Какви условия бяха създадени в Инспекцията по труда за получаване на еднодневните трудови договори и какви са накратко резултатите от действието им през миналата година? С влизане в сила на Наредбата в Инспекцията по труда беше създадена организация, която осигури редица облекчения за земеделските стопани, свързани с условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на еднодневните трудови договори пред Инспекцията по труда.
Предвиден беше минимален, но достатъчен брой документи, които земеделските стопани трябва да предоставят в Инспекцията по труда, за да докажат правото си да сключват еднодневни трудови договори, респективно да получат образци от тях. Това са регистрационна и анкетна карта на земеделски производител, доказващ статута им, и платежен документ за авансово внесени осигурителни вноски.
Създаденият с Наредбата законов образец на този вид договор също улесни и унифицира дейността по наемане на тези договори. На работодателите се предостави възможност да изтеглят образците на договора от електронния сайт на ИА ГИТ или да ги получат на място в териториалните структури на Главна инспекция по труда. Когато земеделските производители сами разпечатват образците, те имат възможност да попълнят частта от договора, съдържаща данни за тях и за предмета на договора, още преди да го заверят в Инспекцията по труда, което ги освобождава от необходимостта ръчно да попълват тези данни. Регистрирането на договорите се извършва в дирекциите „Инспекция по труда“ по местонахождение на обработваемия имот, лично от земеделския производител или от негов пълномощник.
Максимални усилия бяха положени от Инспекцията по труда, в периода от приемането на Наредбата, до периода на влизането й в сила, за да се създаде информационен продукт и организация във всяка от териториалните дирекции на Инспекцията и да може на 22.07.2015 г. да започне предоставянето на първите образци на еднодневни трудови договори. Едновременно с това на електронния сайт на Инспекцията по труда бяха публикувани указания към работодателите до работодателите регистрирани земеделски стопани за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от кодекса на труда от дирекциите „Инспекция по труда“.
Предвидено беше, че регистрираните образци на трудови договори могат да се използват до края на календарната година, за която са регистрирани от съответната дирекция „Инспекция по труда“, с което отпадна необходимостта от многократно посещение в офиси на Инспекцията по труда от страна на земеделските производители, желаещи да получат образци.
Беше предвидено, че неизползваните образци на трудови договори могат да се върнат лично от работодателя или чрез упълномощено от него лице до края на календарната година, за която са регистрирани в съответната дирекция „Инспекция по труда“, а за улеснение на работодателите този срок беше удължен и след края на годината, като се даде възможност на всички желаещи да върнат неизползваните образци.
Регламентираната в Кодекса на труда възможност за земеделските стопани да наемат работници на такъв договор се отрази благоприятно на заетостта в сектора, като мотивира част от регистрираните земеделски стопани и безработни лица да сключват трудови договори при облекчен режим. Независимо от факта, че разпоредбата на чл. 114а от Кодекса на труда беше приета в средата на активния земеделски сезон се наблюдава значителен интерес към този нов вид трудов договор. Инспекцията по труда отчете, че към 31.12.2015 г. е предоставила 81 000 образци на еднодневни трудови договори, като от тях, са се възползвали 1004 земеделски стопани. Към този момент, са върнати от работодателите като неизползвани 8 876 броя. Тук искам да вмъкна една кратка статистика, която може да бъде извлечена от базата данни, която се съдържа в информационната система, когато регистрирахме трудовите договори, че най-малкия процент от възползвалите се от еднодневните трудови договори – 2,4% са земеделски производители собственици на земя до 10 хектара. При собствениците от 10 до 100 хектара площи е 7.5%. Най-голям е делът на земеделските стопани с площи над 100 хектара – 22.9 %, от всички регистрирани земеделски стопани са използвали правото си да сключват еднодневни трудови договори.
Най-много еднодневни трудови договори са предоставени в Пловдив – около 9500, следва Стара Загора, Търговище, Сливен. Най-малко в София и Враца. Най-голям среден брой договори на един земеделски стопанин са получени в Плевен – 246 и Стара Загора – 151, а най-малък брой в София-град и Кърджали. Най-голям брой еднодневни трудови договори са сключили производителите на грозде – около 33% от общия брой, следвани от договорите за обработка на площи и прибиране на реколта от малини – 14%, следват картофи, пипер, сливи, ябълки, праскови и домати. Наблюдава се, че при 21 култури възползвалите се земеделски стопани са под 1 %, а при 6 култури няма нито един сключен еднодневен договор.
С влизането в сила на еднодневните трудови договори Инспекцията по труда създаде организация за разясняване новите възможности и правилата свързани с прилагането на чл. 114а от Кодекса на труда. Териториалните структури на ИА ГИТ осъществиха контакти с местните земеделски стопани.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, госпожо Михайлова, ще ви помоля да се концентрирате върху предложенията, които от ваша гледна точка сте в състояние да направите.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Да, съгласна съм, д-р Адемов.
Искам първо да очертая накратко четири основни проблема и те са свързани с непознаване от страна на работниците спецификата на този вид договор, което води до страх у тях и отказ в някои случаи за сключване на договори основно поради опасенията, че ще бъдат лишени от социални помощи и обезщетения за безработица. Това често пъти е свързано с предоставяне на коректни имена и ЕГН-та от потенциалните работници на работодателите, което в последствие не дава възможност на земеделските стопани коректно да декларират договорите в НАП.
Прави впечатление обаче, че и самите земеделски стопани не познават в достатъчна степен законодателството, тъй като 87 от подадените записи бяха със сгрешен код по регистрация на договора и така нататък.
Най-важния проблем обаче, който изтъкват земеделските стопани е необходимото времето за изготвяне и регистрация на еднодневните трудови договори.
В този смисъл какви са предложенията на Инспекцията по труда.
На първо място, да бъде реализиран проект, финансиран по ОПРЧР за изготвяне на информационен продукт, който ще създаде техническа възможност за автоматично изготвяне на еднодневни договори. След реализацията и пускането в експлоатация на продукта ще отпадне необходимостта, съществуваща и към настоящия момент, работодателите да получават бланките или да регистрират еднодневните трудови договори в офисите на Инспекцията по труда. Заявяването и регистрирането ще бъде достъпно онлайн и в извънработното време на администрацията. Не на последно място с реализацията на проекта ще се намалят времето и ресурсите, необходими за отчитане на сключените договори пред Инспекцията по труда и Националната агенция за приходите чрез автоматично генериране на декларациите за осигурените лица, които земеделски стопани са длъжни да подават в НАП.
Ще продължим мотивационните и информационни кампании сред земеделските производители и потенциалните работници, осъществявани от ИА ГИТ, като предлагаме в тях да се включат и Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане. Целта на кампаниите ще са разясняване на правата и ползите за страните от еднодневните договори. Предвиждаме те да са най-интензивни в периода, непосредствено преди активната селскостопанска дейност, за която се очаква използване на еднодневни договори, например: беритба на череши, грозде и други.
Необходимо е и предлагаме да бъде проведена информационна кампания, сред земеделските стопани за задълженията им като осигурители, в която би било най-полезно за работодателите да се включат представители на НАП. ИА ГИТ ще продължи контрола по наемането на еднодневни трудови договори.
И едно виждане за становище по отношение на промяна на законодателството. Считаме, че за лицата, регистрирани като безработни в Бюрата по труда, които биват наемани на еднодневни трудови договори, ще бъде от полза да се направи промяна в Закона за насърчаване на заетостта, с която да отпадне задължението им да уведомяват дирекциите „Бюро по труда“, че работят на такива договори, както и да декларират размера на полученото възнаграждение по тях. Тази информация вече не е необходима на Бюрата по труда, тъй като с промените в Кодекса за социално осигуряване от месец юли миналата година се промениха условията за получаване на паричните обезщетения за безработица от лицата, сключили еднодневни трудови договори. Работата по тези договори вече не е основание за спиране и прекратяване изплащането на паричното обезщетение за безработица на лице, което е регистрирано в териториалното поделение на НОИ с право на обезщетение за безработица. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, госпожо Михайлова.
Уважаеми колеги, в комисиите има един материал, който е постъпил от името на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика. Аз ще помоля техни представители накратко да изкажат своите съображения, да кажете вашата оценка за това, което чухте, да кажете какви са проблемите пред вас. Ще ви моля да се представите за протокола. Накратко, защото разполагаме с материала все пак.
НИКОЛИНА УЗУНОВА: Уважаеми дами и господа, уважаеми господа председатели, уважаеми господин министър. Благодаря за предоставената възможност да изразим нашето становище. Мисля че законодателните промени, които станаха факт миналата година са една стъпка за решаване. Ние обединяваме производителите на етерични масла, които в голямата си част са и производители на суровината, която преработват. В случая говорим за розовия цвят и за лавандуловия цвят, които попадат в обхвата на коментирания чл. 114а от Кодекса на труда.
Проблемът с наемането на работниците по време на кампании е стар проблем, който е свързан с две особености, а именно – това е интензивен труд и същевременно изключително краткосрочен. Ние не сме атрактивен работодател, защото предоставяме средства за много кратък период от време. Основният контингент от лица, на които разчитаме за събиране на реколтата са социално слаби хора, безработни хора, трайно безработни, които категорично държат да си останат социално слаби и безработни и да ползват правата си като социално слаби. Оттук произтича основния ни проблем. Ние нямаме към настоящия момент форма, с която да бъдем атрактивни и с която да осчетоводим разходите си, свързани с наемането на тези сезонни работници. Чудесна беше идеята, подкрепяме я, да се намери договор, правна форма, с която хората да получават легални доходи без да губят правото си за социални помощи. Съгласни сме действително с невярата сред социално слабите, че те подписвайки някакъв документ, без значение дали е договор или разходен касов ордер, те губят правата си, е огромен, и към настоящия момент те продължават масово да отказват да подписват договори и в тази връзка разчитаме изключително на една мотивационна кампания, на една кампания, която ги информира какви са правата им, а именно че те не губят правата си и да се надяваме че те ще започнат да подписват договори.
Другият огромен проблем е, че категорично не дават данни или дават грешни данни. Ние не сме в позиция да проверяваме това. Ние попълваме данните, за които става въпрос. И всичко това става в рамките на един кратък период от време. Само една малка статистика. Розовата кампания е приблизително 20 дена, като в пика й ние имаме между 500 и 1000 човека на ден.
През последните девет месеца ние вече на практика използвахме тези еднодневни договори, за да не бъдем голословни, когато представяме становище, технически ние не сме в състояние 500-600, 1000 договора на ден да ги отпечатаме, да ги индивидуализираме, да ги подпишат работниците, пък след като приключи работния ден, те да дойдат да се подпише разписката, за да осчетоводим разхода. Напълно невъзможно е това. Предлагаме да се опрости тази форма на договори, на тези взаимоотношения, на това правно основание, на което наемаме хората. Документът, който сме в състояние да подготвим към настоящия момент, коментирали сме го и с други земеделски производители извън обсега на нашия бранш, ведомостите, които съставяме, за да попълним данни Иван, Драган, Петкан, че е набрал 10 кг рози, 20 кг рози, и да се подпише, това е единственият документ, който ние сме в състояние в някакъв момент от кампанията да подготвим, а съответно работникът е мотивиран да даде данни, защото срещу тези данни зависи колко пари ние му дължим. Но ние не сме в състояние от началото на кампанията, съгласете се, при 500 договора, дори за 1 минута договор, 500 минути това са 3-4 часа. А тези 3-4 часа са извън работния ден и след това още 3-4 часа след работния ден. Ами ние само това правим – договори.
Ние отново подчертаваме – искаме да осчетоводим разходите си. Това са разходи за нас. Кой не иска да осчетоводи разходите си, но по начина по който е разработена тази процедура, ние не можем да я приложим. Допълнително затруднение е неясността на работниците с тяхното нежелание да дават данни и да подписват. Електронната система, която е разработена, считаме че тя е някакво решение, но не е категорично, защото специално при нашата продукция, ние говорим за полупланински райони. В тези райони няма интернет, на места няма дори телефонна връзка. Няма как да се възползваме от тази система. Плюс това при нея се предполага, че ние познаваме хората, набрана е една база данни, на които ние кликваме и излиза договор с набрани данни. Ами какво правим с 500 човека, които за първи път виждаме в началото на работния ден в 5 часа през нощта новопоявили се? Ние отново трябва да набираме данни.
Огромен е този проблем, затова пледираме да се пристъпи към следващи действия по изменение на законодателството така, че то да бъде адаптирано към реалностите. Логично би могъл да се постави въпросът отстрани, защо в крайна сметка наемаме безработни и социално слаби след като те са толкова труден контингент? Ами за съжаление, в условията на демографска криза в едни обезлюдени и малки населени места е цяло чудо, че изобщо има хора, които идват. Ние изобщо не сме в позиция да избираме кой да работи. Те избират нас. Ние не сме в типичните трудово правни отношения, в която един работодател създава условия за труд, има условия за трудова дисциплина, някаква субординация в отношенията. Нищо такова. Работникът идва, в момента, в който реши да си тръгва си тръгва, а ние сме обременени с един куп задължения, които колкото и да искаме, не можем да изпълним. И на прага на розова кампания, на прага на кампания за обиране на череши, апелираме и за краткосрочни мерки за решаване на проблема, защото – да, ще има инспекции от страна на Инспекция по труда и нейните регионални дирекции. Но те какво биха констатирали? Това, което ви казваме. Ние не крием, ние искаме да решим въпроса.
В тази връзка апелираме за тази година тези инспекции да бъдат отново мотивационни и информативни, така че да се види какво е състоянието. Но ние ви казваме, за тези договори – те са крайно непопулярни и не се прилагат масово, така че да се направят едни категорични изводи за това, доколко е работеща системата.
Други предложения, които искаме да представим на вашето внимание, отново е в краткосрочен план. Нека трудовите договори, които се предполага, че трябва да бъдат сключени, с оглед наемането на безработните да бъдат отчитани от нас към края на кампанията. Ние в този момент вече ще сме в състояние да знаем кой е работил при нас, колко сме му платили и бихме могли към края на кампанията да представим договорите и да ги отчетем и да платим дължимите осигуровки. Но авансово за нас това е невъзможно. Ние не знаем колко човека ще наемем. Да, ние знаем колко искаме, но не знаем колко ще наемем. Това авансово плащане на осигуровките за нас е едно финансово бреме, което на всичкото отгоре ние не бихме прогнозирали поради естеството на взаимоотношенията с работниците. Това са накратко нашите предложения в краткосрочен план, а в дългосрочен – апелираме да се мисли по въпроса за извеждане на тези взаимоотношения извън трудово правните, защото те дори не напомнят за тях. Ние нямаме класически трудовоправни отношения. Нека да ползваме опита от държави в Европейския съюз – има такъв. Видно е, че колегите от Румъния, колегите от Италия, Франция, далеч не срещат нашите проблеми по такава тежка административна процедура по наемане на работници. Защо при нас да не се случва по този начин? Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Узунова.
Колеги, има ли други, които искат да вземат отношение от браншовите организации?
Заповядайте.
Да напомня, че този закон е приет от Народното събрание, разгледан е в Националния съвет за тристранно сътрудничество, социалните партньори са имали възможност да направят предложения, вероятно сега имат други бележки. Ще ви моля да се представите за протокола.
ВАНЯ ГРИГОРОВА: Здравейте. Ваня Григорова съм от КТ „Подкрепа“. Ние пратихме подробно становище. Предполагам, че сте имали възможност да се запознаете с него и затова няма да го разказвам. Единственото нещо, на което бих искала да акцентирам е, че е много важно да направим един пълноценен и истински анализ, който е базиран на статистически данни. Ние се опитахме да направим такъв от „Подкрепа”, но за съжаление явно времето беше кратко, за да може в Министерството на земеделието да ни дадат данните. Изпратихме запитване, но явно не са имали възможност да го направят, но в крайна сметка ако не разберем какви са били ефектите върху бюджета и върху социалните права и трудовите права на работниците, ние няма как да разберем до колко са били работещи този вид договори. Единственото нещо, което стана ясно по време на дебатите в Тристранния съвет и за което благодаря на госпожа Узунова е, че тя каза, че само за декарите, които са насадени с етерични културни с рози, само за тях са нужни целия брой договори, които са подписани миналата година. Това показва за съжаление, че представянето на еднодневните трудови договори е било меко казано слабо. Част от причините чухме от госпожа Узунова, другите причини са, че хората не смятат, че за 15 лв. си заслужава да отидат и да рискуват, както каза и тя, социалните си помощи и то ежемесечните социални плащания са мизерни за разлика от тези, които са като помощи за отопление. Те за цяла година са 360 лв. Те не ги рискуват, но те не го знаят. Те не рискуват ежемесечните си приходи толкова, колкото рискуват помощите си за отопление.
Затова нашият призив от страна на „Подкрепа” е да се направи един пълноценен анализ така, както бяха публикувани сведения от Инспекцията по труда, че въпреки това облекчение на еднодневните трудови договори, отново е имало хванати работодатели, които са подписвали договори за част от служителите, които ползват през деня и за друга част не са подписвали договори, нека се направи оценка дали наистина имаме изсветляване в сектора, или просто осигурихме един параван за работодателите, които не искат да подписват договори със служителите си, така че да могат да го правят по-спокойно. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Григорова.
Колеги, други представители на браншовите организации? Не виждам.
Тогава ми позволете да дам възможност на министър Калфин.
Заповядайте, господин министър за вашата оценка.
Ясно е, че от това, което чухме дотук е необходима информационна кампания. И то широка разяснителна кампания, за да може и работодателите, земеделски производители и социално слабите български граждани, които са контингент по този чл. 114а да получат достатъчно подробна информация, затова какви права и възможности им дава съответния текст от законодателството, а от друга страна бенефициентите на този чл. 114а от Кодекса на труда, да са запознати с всички възможности и всички права, които респективно не ги губят по този член. Защото очевидно е, че от тези малко над 5 месеца от приложението на текстовете, които са свързани с еднодневните трудови договори, има достатъчно неяснота, има достатъчно непознаване на нормативната уредба. Естествено че тя е възможно да бъде променена, да бъде усъвършенствана, малко повече от 5 месеца работят тези текстове, нека да видим какъв ще бъде резултатът от тази дискусия, за да предприемем съответните мерки. Идеята е да има повече яснота, да има повече информация, затова с господин Христов отдавна се каним да проведем това заседание, и сега се случи.
Да чуем господин министър Калфин. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа! Числата ги видяхте. Това означава, че 81 хиляди договора, без тези, които са върнати 72 хиляди човекодни от 20 юли насам, тоест до края на миналата година са били официализирани, което означава, че тези хора, които са работили, са имали здравна застраховка, имали са застраховка за трудова злополука и са имали пенсионна осигуровка, осигуровка за стаж. И работодателите са направили законни разходи, които те спокойно могат да си ги отчетат в годишните отчети.
Да, това е малка част от хората, които работят на полето. Еднодневните договори по чл. 114а са по желание. Те са доброволни. Никой не е длъжен да ги подписва. Това е една допълнителна възможност, която се дава на земеделските производители. Обаче каква е другата опция? Как идват тези еднодневни работници, за да оберат една градина или да оберат полето с рози?
Сега, госпожа Узунова предлага Главна инспекция по труда да бъдат информативни и мотивиращи. Това разбирам, инспекторите по труда да не наказват, когато някой работи без трудов договор, а да го мотивира някак си нещо друго да направи. Да, 2016 година говорим. Но те са проблеми, които са се натрупвали преди това. Аз съзнавам че има затруднения при попълването им. Алтернативата е обаче да се сключват друг вид трудови договори, защото противното би означавало ние всички да решим, че България е едно изключение от тези страни, към които принадлежим и в България да може да се работи без трудов договор, без осигуровки, без да се плащат данъци, това е общо взето и труд и заплащане на час. Отново казвам, тези договори са по желание, но другия вариант е да се сключат друг вид трудови договори.
И между другото има искания от различни работодателски организации, дайте да ги разширим в туризма и така нататък. Не, тук е специфично в селското стопанство необходимостта, защото много хора за кратко време биват наемани, за да обработят съответната площ. В туризма никой не си сключва всеки ден договор със сервитьорите или рецепционистите. Там говорим за съвсем различно – за временни договори и тук няма повод да се разширява обхватът на тези еднодневни договори. Факт е, че много хора се притесняват да ги сключват. Това е и наша работа. Миналата година ангажирахме социалните служби, но е въпрос на всеки един, тази година ще се опитаме да направим същото и да сме по-убедителни, нищо не се рискува. Този, който работи на еднодневен трудов договор, на практика е субсидиран от обществото. Защото приходите му, доходите му от този договор не се броят и той си получава същите социални плащания, които си е плащал. Има логика в това, защото за един ден е заработил 20 лв., или е работил 10 дена и е изкарал 200 лв., не е повод той да се премести в друга група. Затова го направихме. Но факт е, че тези хора са поставени в по-благоприятна позиция, защото в общия случай какъвто и да е допълнителен приход, ако има човек, той излиза от тази категория. Така че нищо не рискуват. Въпрос е действително от всички нас и от Министерството на труда и социалната политика и агенциите, с които работим ще направят всичко възможно да разширят максимално тази информация.
Какъв друг вид договори биха могли да има? Ние сме отворени за всякакви идеи. Госпожа Узунова предлага тези отношения да се изведат извън трудовите отношения. Каква е опцията? Това означава да бъдат сключвани договори за поръчки, в смисъл да бъдат самонаети берачите на рози, вие да им плащате на граждански договори, и по този начин да се заплаща, като те имат грижата да си плащат осигуровките. Какво обаче ще се случи?
Първо, вие пак трябва да сключите договор. Гражданският договор не е по-прост.
Второ, този човек трябва да отиде в НАП един път в годината и да си декларира приходите, което не виждам как точно ще се случи, ако е самонает и работи по този начин. Това е практика, която има в други страни действително, която заобикаля трудовото законодателство, но работи. Аз не се сещам за друга форма, в смисъл, действително е важно и сме отворени за всякакви идеи в каква посока да вървим. Но ако не е трудово отношението, алтернативата е да няма никаква. Най-малкото е, че тук има осигуровка за трудова злополука. Ако на този човек му стане нещо по време на работа, след това работодателя ще поеме огромни щети, освен че работникът също ще пострада. Така че, нека да измислим нещо заедно, което работи в тази посока и с тези договори ще се опитаме да ги автоматизираме, да вкараме повече информация. ГИД се зае с това нещо, че сигурно с основание някой ще каже че не е работа на Инспекция по труда това нещо да направи. Тя трябва да контролира дали има трудов договор, а не да се занимава с издаването им, но го направихме, за да има действително още една алтернатива. Отново повтарям тя е алтернатива, не е задължителна за никого. Ако не сключите еднодневен трудов договор, никой няма да ви накаже за това, но ако има работник на полето, който е без договор – това е проблем. И заради това, което правим като анализ за нас, е да търсим всички възможности и да го автоматизираме максимално, включително имаше предложение да сменим времето за отчитане, да не е преди началото на работния ден и така нататък.
При вас, госпожо Узунова, действително е специфично, защото работният ден започва много рано, за маслодайните култури. Но може да търсим различни такива варианти, но все пак принципът, че човек, който работи трябва да има сключен договор за тази работа, няма как да го прескочим. Поне аз не се сещам как можем да измислим някакъв друг вариант. Иначе, отново – отворени сме за всякакви други идеи и предложения. Това беше направено за улеснение, не за затрудняване на производителите. Ако тях ги няма, трябва да има друг вид договори.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Колеги народни представители, откривам дискусията.
Господин Байрактаров първи пожела думата.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Първо искам да изчистим някои понятия, защото са много важни, за да могат и колегите да имат точна и ясна представа и информация.
Господин министър, не става въпрос за официализиране на 72 хиляди души или човека. Да, става въпрос за официализиране на 72 хиляди трудови дни. Това е много важно да го отбележим. Ако ние бяхме получили точна информация от Инспекция по труда, сега щяхте да имате една по-прецизна информация като ориентир.
Първо, ние трябваше да получим информация колко са били осигурените лица, заети в земеделието през 2014 г. Такава информация няма. Странно защо. Аз като бивш счетоводител питам, как си осчетоводихте разходите през 2014 г.? Питам просто, как ги осчетоводихте, защото аз съм си направил една моя справка и се оказва, че дори при минимален осигурителен доход за земеделските производители е смешно ниска внесената сума във фонд „Пенсии” за осигурени лица. Това е едно.
По никакъв начин, лично аз няма да стимулирам сивия сектор, както и няма да стимулирам източването на социалните фондове, само за това, че едни лица се считат за малограмотни, защото следва следващият прост извод. Голяма част от хората, заети в земеделието, ако ги разгледаме дори по представената диференцирана информация до 10 хектара, 50 хектара и над 100 и така нататък, са хора, които се занимават от доста години с тази дейност. Тоест, те отдавна познават контингента, който в общи линии е като един редовен контингент, ангажиран в тази дейност. И сега, тези 72 хиляди човекодни, разпределени като хора, ако това бяха го направили като информация, колегите от Главна инспекция по труда, щеше да се окаже, че става въпрос за порядъка между 5 и 7 хиляди души.
Тук следва следващият прост и елементарен въпрос. Ако вие подхождате по гражданско-правен път, тоест сключвайки граждански договори, вие ще сключите договори за съответна изработка, където и срокове не се поставят. Кодексът на труда и член 114а ви е дал възможност, повтарям възможност, да наемате хора до 90 дена, тоест тези едни и същи хора, и вие познавайки естеството на вашата работа, няма никакъв проблем, чисто и просто да си организирате дейността, не е нужно както тук сте ми написали и съм убеден, че никой от вас не подписва договори на полето, защото съм ходил и съм ги проследявал тези процеси, не видях нито един с масичката да е седнал и да сключва договори на полето. Тези договори се сключват обикновено в офиса или на стоянка, която е предварително организирана, тъй като хората се извозват.
Много интересен е например фактът с обирането на лавандулата, която е доста по-трудоемка и очаквах оттам да видя някакво възражение, обаче няма. Значи там могат да се организират хората, не е проблем. Очаквах да видя такива възражения например от тютюнопроизводителите. Там се става в 3 часа. (Реплики.) Има и такива, които също могат да си наемат сезонни работници, нищо че не са включени. Те също могат да си наемат. Така че, от тази гледна точка, това, което вие предлагате на този етап е какво – стимулиране на сивия сектор. Категорично не! Категорично не! Връщане от ХХІ век в ХХ век. Категорично не! Тоест, алтернатива не се предлага с единствения мотив, че работникът ви бил давал фалшиви ЕГН-та и фалшиви данни.
Прощавайте, ако този същият работник отиде при работодателя Х в Сунгурларе, което е също малко населено място, и трябва да сключи постоянен трудов договор, дали няма да си представи личната карта? Как мислите? Защото, за да получи осигуровките и да му се изчисли осигурителен стаж, трябва да има точни лични данни. Аз не мога да разбера вие как ги наемате тогава тия работници на доверие. Моето ЕГН, еди-какво си, казвам се еди-как си, което е несериозно, просто е несериозно, и последно, за да не отегчавам, всъщност миналата година, доколкото имам спомен, той даже май се беше провалил и розобера, защото имаше някакво заболяване по розите, ако не ме лъже паметта. Може и да бъркам, но мисля, че имаше някакъв проблем. Или климатични условия, не си спомням сега точно. Тоест, кой знае каква голяма нужда и в този сектор точно по розобера, май се е оказва, че не е имало. Така че оттук нататък възниква въпросът, какви са наистина доводите.
Между другото с интерес изчетох и становището на КТ „Подкрепа” и за малко бях изтръпнал, защото очаквах накрая да прочета, че са създали синдикални организации на полето от еднодневните работници, слава Богу, дотам са спрели в становището. Пак повтарям, трябва наистина да се помисли, защото някак си е несериозно хем да искаме хората да бъдат заети, програми се провеждат – ето по социалното насърчаване на заетостта, и то за слабограмотни се провеждат сериозни програми, година и половина им се заплащат заплати. Кандидатствайте по тези програми. Наемайте ги на постоянна работа тези хора. Розата е не само да я обереш, тя иска и копаене, иска и отрязване и доста друга обработка. Защо не кандидатствате по тези програми?
Това е, което исках да ви кажа, колеги. За мен е, пак повтарям, ако някой иска да връща сивия сектор, то не че сме се справили с него, в интерес на истината, но все пак това беше крачка, която да изкара тези хора на светло и да могат да имат осигурителен стаж, въпреки че аз исках да имат и трудов стаж такъв – не се прие, но така или иначе, по-добре това, отколкото нищо. Ако дадете някакви алтернативи, може би ще ги приемем. Ето вчера говорих с колегите. Те казват – ами дайте да въведем биометричния идентификатор на полето. То е много лесно. Пръстчето. Дори не се изисква и грамотност и е евтино.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, господин Байрактаров.
Колеги, реплики към изказването на господин Байрактаров? Не виждам. Други изказвания?
Госпожа Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа председатели, уважаема госпожо министър, уважаеми господин вицепремиер и министър на труда и социалната политика, колеги, гости! Моето мнение е, че този анализ, който беше прочетен от Главна инспекция по труда, не е толкова пълен и ефективен, защото нека да не забравяме, че законопроектът влезе в сила на 21 юни 2015 г. и не можаха да се възползват от тези еднократни трудови договори всички земеделски производители от всички браншове. Защото бяха изпуснати важни браншове като брането на ягоди, на череши, на ранни кайсии и на праскови. Така че, ако беше направен този анализ точно една година след въвеждането на еднократните трудови договори по чл. 114а от Кодекса на труда, аз смятам, че щяхме да имаме много по-добри резултати, много повече усвоени еднократни трудови договори, от това, което ни беше представено от Инспекцията по труда и аз смятам, че е редно да бъде направена такава среща и в по-късните месеци, когато приключи селскостопанската година. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова. Реплики? Не виждам. Други изказвания?
Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо министър. Дебатът се води дълго време в Комисията по земеделието и храните. Благодаря за възможността, че днес дискутираме пред двамата министри и пред Комисията по труда и социалната политика. Аз ще бъда кратък, това е една стъпка в правилна посока. Земеделските производители са доволни от това, което се случи като посока, като идея. Разбира се, има неща, които бяха споделени от браншовите организации и които затрудняват до голяма степен работодателите или земеделските производители и трябва да мислим и в тази посока.
От това, което беше предложено, тези систематични предложения, направени от Националната асоциация на етерично маслените култури, най-общо казано, ако не цитирам, ще ме извините, аз смятам, че можем да помислим по варианта на т. 1, а именно, отчитането на договорите да става например в края на месеца, но не бих се съгласил да не се плащат авансово вноските, защото това е една гаранция, както каза вицепремиер Калфин, за това, че работникът, който е на полето, е осигурен, здравна осигуровка, ако нещо се случи, няма да имаме проблеми от гледна точка на неговото здраве и така нататък.
Моят апел към колегите, които биха решили да направят предложение, да се обединим евентуално към начина на отчитането на тези договори, защото това е възможно на този етап, предвид на краткия период, който ползваме тези договори, нека да видим и след анализа след една година какво ще стане.
Второто нещо, за което бих се обърнал към вас, господин министър, и към Инспекцията по труда, не е ли възможно да разширим обхвата? Да не сме на база изброяване това и това, и да отпадне нещо, да разширим обхвата. Аз миналата година предложих и тази година пак си позволявам да предложа, примерно записваме отрасъл „Растениевъдство”. Повярвайте, стотици хиляди са договорите, които биха се сключили за краткотрайна работа от еднодневни договори, от неквалифицирани работници. За мен това е едно изсветляване, това е възможност тези хора да са сигурни, че са осигурени и обезпечени и не на последно място разчитам на вашата информационна кампания да ги убедим тези хора, че няма нищо лошо с това, което се случва. Това е много важно, а 90 дни не са никак малко, господин Желев. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, господин Христов.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, председатели, уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо министър, колеги народни представители и гости! Аз слушах много внимателно всички изказващи се. Явно не се приемат еднозначно еднодневните трудови договори. Те си имат позитиви, това няма как да се отрича, а и сигурно допринасят за изсветляване на договорните отношения, допринасят за някакво спокойствие в земеделските производители, че не нарушават трудовото ни законодателство. Аз за тези позитиви няма да говоря.
За мен обаче остава открит въпроса, и господин Христов тръгна в тази посока, да разширяваме обхвата на тия договори без да сме наясно какво сме постигнали с тях и какво сме предизвикали. За мен остава открит въпроса, първо, че в българското законодателство за първи път е въведен трудов договор, който не се признава за трудов стаж. Това е един пробив в трудовото законодателство, който аз не мисля, че трябва да бъде оставен без коментари, особено от страна на синдикатите, още повече че, пак казвам, се тръгва в посока за разширяване обхвата на тия договори. Както казвам, това наистина не е добре, че не се признава за трудов стаж, и се лишават хората от всички позитиви, които му носи трупането на трудовия стаж, но сигурно ще стигнем и до разпростиране на тези договори и това непризнаване на стаж и върху други договори. Когато обсъждахме законопроекта много експерти направиха аналог с подобни договори, въведени във Великобритания за сезонна работа и за студенти, и после разширили се впоследствие върху други категории, работещи се, и там във Великобритания се подлага на много сериозна критика. Затова не бива тук с лека ръка да подминаваме без сериозни анализи на проблема и да го въвеждаме, и да разширяваме в други сектори.
Сега ще продължа малко по-нататък, че това е договор, който не гарантира никаква заетост и никакви доходи на хората. Не че като работят без договор им се гарантира по някакъв начин тия доходи и тази сигурност, но по-важното е, че договорите не дават никакви гаранции за правата на работниците. Остават висящи отговорите на въпросите за нормиране на труда и гарантиране на плащането на заработеното за извършената работа. За заплащането в почивни и празнични дни. За работно облекло. За лични предпазни средства, за обучение и инструктажи, за транспорт до обекта и така нататък. Все въпроси от трудовото законодателство. Проблемът е много сериозен и мисля, че не трябва да подминаваме с лека ръка тия въпроси, защото утре някакви хора на социално подпомагане, видите ли как ги хващаме да плащат осигуровки и ги вкарваме в заетост. Нарушаваме основни трудови права на хората и рано или късно това ще го разпрострем върху другите договори, помнете ми думата, както е станало във Великобритания. Няма да продължавам нататък, защото чувствам, че предизвиквам негативни реакции, но моля всички, които говорят по този въпрос да си мислят за нещата, които им казах, и да бъдат по-отговорни в говоренето си по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики към изказването на господин Гьоков? Не виждам.
Други изказвания? Господин Желев.
Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Уважаеми господа председатели, господин вицепремиер, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз не виждам тук някаква сложна дилема. Защо? Тези еднодневни договори бяха въведени, както стана ясно от изказвания на преждеговорившия преди по-малко от година. Сега почваме да наблюдаваме ефекта. Съвсем нормално е да се видят активите, ползите и негативите при тяхното прилагане.
Защо не виждам спор и дилема? Защото госпожа Узунова каза, че приема договорите и има само някои забележки по отношение на това как да се прилагат по-ефикасно. А господин Калфин каза, че също няма нищо против да преразгледат някои неща и да ги направят така, че да започне тази система, която е нововъведена при нас, да работи по-добре. Значи има желание от двете посоки.
Сега друг е въпроса, че всички знаем, че в селското стопанство има производства, които изискват много работна ръка, не могат да се заменят на този етап с машини, такава липсва, поради демографски срив. Наистина има тотално обезлюдени райони. Госпожа Узунова каза нещо, на което трябва да обърнем внимание.
Аз също съм, господин Байрактаров, против всякаква сива и черна и така нататък икономика, и против кражбата на социални фондове. Но общо взето, тя каза нещо, което е вярно, защото аз също в моята практика съм го изпитал на гърба си. Там работникът избира работодателя, а не той него. Нареждат се 50 човека на опашка, оказва се че 3 от 30 от тях са, няма я точната дума, примерно няма необходимия документ и така нататък, и ти си изправен пред дилемата дали да ги наемеш, защото розата или кайсията или черешата не чакат, или да ги освободиш, обаче на тяхно място няма кой да дойде. Плюс това, с тези осигуровки в началото, най-добре е в началото.
Искам да попитам, защото не съм присъствал. Идва при вас човек, сключвате му договора, внасяте му осигуровките и след един час той решава, че е чул че някой плаща повече, че не е за него, че вали дъжд, че му е студено, че го боде и тръгва. Какво правим? Аз не знам, не разбирам, просто си задавам въпроси. Чакам отговори. Цялата бумащина защо е правена, защо са плащани тези осигуровки? И аз го знам, защото така е и в дърводобива. Идваш, наемаш го, взимаш му лицензия, един куп условия, моторни резачки. Чува че са излезли манатарки еди-къде си и го няма 20 дена. И Господ не може да го върне на работното му място. Ето за такива неща трябва да мислим, и ние ще помагаме с каквото можем, но в крайна сметка най-добре е да се произнасят специалистите и хората, които се пекат на този бавен огън.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, господин Желев. Реплики?
Заповядайте, господин Байрактаров. В рамките на две минути е репликата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ще бъда много кратък, господин председател.
Колега Желев, аз се радвам, че сме на едно мнение по отношение на сивата икономика. Не споделям обаче втората част от вашето изказване, че работникът избирал работодателя. Сега, ще ви дам един прост и ясен пример. Община Мъглиж, област Стара Загора, 82 % безработица. 82 % безработица! Огромна част от така наречената работна сила, нискограмотна. Обърнете внимание на първия важен факт. Всичките тези са на социални помощи. Ами естествено, че като му помпаш социалните помощи аз, вие и колегите, и всички честни работници и работодатели внасят и пълнят фондовете, пък на този му даваш, и на всичкото отгоре той хем ще дойде да работи, но няма да го отчисляваме от социалните. Ами естествено, че той ще ти се прави на интересен, хайде спри му социалния фонд и ако искат утре ще направим една изнесена комисия и ще пуснем в кметството една обява, че търсим 100 работника, да видим дали няма да има 300 наредени на опашка. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, господин Байрактаров.
Имате думата за дуплика, господин Желев, ако желаете.
Колеги, моля ви да чуем господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Господин Байрактаров, аз не съм наясно дали работникът избира. Цитирах госпожа Узунова и съм склонен да е така, защото на слабо платен, нискоквалифициран, непривлекателен труд наистина работникът избира. Работодателят обикаля и моли, а това там за всичко останало, разбира се, че сте прав, но там вече темата е малко по-всеобхватна и изисква друг дебат.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Кенов пожела думата, след него господин Кънев.
Колеги, моля ви.
СТЕФАН КЕНОВ: Уважаеми господин вицепремиер, госпожо министър, уважаеми колеги! В крайна сметка принципът в Република България е един – между работника и работодателя трябва да има сключен трудов договор. Това е основното, което трябва да е водещо в днешния дебат и във всеки друг дебат, свързан с трудово законодателство. Това, което направихме през миналата година, е едно облекчение и то си е облекчение и трябва да си остане облекчение по отношение на хора, които искат да бъдат в светлата част на бизнеса и искат да заплащат осигуровки, и искат да защитят правата на всеки един работник, защото при това трудово правоотношение, той е напълно защитен от трудовото законодателство.
В крайна сметка господин Байрактаров беше прав за статистиката, аз смятам, че е много нищожен броят на хората, които са стигнали изобщо до договори, но за мен е важна и една друга статистика и сега ще го задам като въпрос към Инспекцията по труда: в крайна сметка, в сектор „Растениевъдство” колко проверки са извършени от влизането на закона, колко от тези проверки са констатирани нарушения, съставени са протоколи или актове за установяване на административно нарушение, и каква е общата картина? Това, което виждаме като данни, е много хубаво. Първата година качваме бройка, хората вземат договори, плащат авансово осигуровки, но какъв е огромният процент на хората, които работят без всякакви документи и всякакви договори? Защото като се движите из страната, да сте видели необрано лозе, необрана овощна градина, значи тези хора работят. Въпросът е, че работят извън закона и работят извън всякаква протекция от държавата и трудовото законодателство и би следвало ние да стимулираме чрез рекламиране и чрез проверяване и санкциониране тези процеси. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, господин Кенов.
След това ще дадем възможност на госпожа Михайлова, вероятно да ви отговорим писмено, защото това е конкретна информация, няма как в момента да ви бъде предоставена.
Господин Кънев, имате думата.
Заповядайте.
РАДАН КЪНЕВ: Аз съвсем кратко ще говоря. Малко се притеснявам, че започва да става разговор за всичко. Едни доста общи приказки, неуместни. Защото тук ако има смисъл от това събиране, без конкретен законопроект, то е дали нещо може да се направи в рамките на горе-долу един месец, което е в интерес на производителите.
Аз споделям тревогата им и смятам, че малкият брой договори може би наистина се дължи на прекомерна административна сложност на процеса, в контекста на образователното ниво и правосъзнанието на работниците, към които се насочва еднодневния трудов договор като философия, но мисля, че това може да стане единствено в рамките на диалог между министерството, Главна инспекция по труда и производителите в тези срокове, за които говорите. Ние нямаме законопроект пред себе си, не ми е известно някой да е работил, така че от гледна точка на програмата на парламента, Народното събрание няма да може да бъде от полза, да си го кажем директно и да го кажем на производителите, за да не ги лъжем. В рамките на този земеделски сезон, Българският парламент няма да помогне дори да има грешки в нормативната уредба.
По отношение на малко по-стратегическия поглед към проблема, аз виждам две основателни тревоги на производителите. Аз проведох някои разговори с производители, извън това, което имаме пред себе си като документ. Едното са административните затруднения, макар по-малки от тези в нормалните трудови правоотношения, може би твърде големи, с оглед характера на работата, специално при розобер, беритба на череши и така нататък. Тези спешни дейности, когато дойде време за беритба, и второто, свързани действително с образователното ниво на работниците и необходимостта те да бъдат просвещавани, казано грубо, затова че не им се нарушават социалните права с подписването на договори, защото тях буквално ги е страх да полагат подпис. Не знам дали, пак казвам, с оглед на сезона догодина, не можем да мислим за промяна на уредбата на агенциите за временна заетост, които да обхванат посредническа дейност при подписване на този тип еднодневни договори. Тоест, административната и условно да я наречем просветителската дейност, да бъдат извадени от задълженията на работодателя и прехвърлени като възможност чрез сериозно разширяване на обхвата на дейност на агенциите за временна заетост. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Агенция за временна работа. Благодаря, господин Кънев.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо министър, уважаеми господа председатели, колеги! Аз искам да кажа само няколко думи в посока на това, че тази среща, която правим е много полезна. Аз не мисля, че сме изтървали сезона. Но трябва да имаме конкретика, трябва да направим така, че от тази среща да излезем с две-три неща, които облекчават и работодателите.
Сега аз чух от госпожа Михайлова за въвеждане на някаква информационна компютърна система или нещо такова. Аз не мисля, че това по някакъв начин ще помогне. Няма софтуерен продукт. Нека да помислим малко по-прагматично. Нека да бъдем малко по-разчупени в мисленето си да облекчим системата. Има специалисти, които могат в рамките на една-две седмици да направят необходимото, за да можем до 10-15 май предполагам, че тогава стартират вече – началото на май, имаме още малко време, нека да бъдем гъвкави и да направим така. Наистина трябва да изсветлим този сектор, наистина трябва да дадем възможност и на хората да преодолеят този страх, защото не забравяйте, че информационните кампании ще работят с контингент хора, които нито гледат телевизия, нито четат вестници, нито по някакъв начин ние ще можем да ги приобщим към това нещо. И в тази посока трябва да се мисли, но и в посока на облекчаване на работодателите. Не сме изтървали сезона, аз мисля, че ако сме гъвкави и бързи, без да чакаме статистиката, защото докато чакаме статистиката да видим какво се е случило, изтърваваме сезона. Бързо, спешен порядък, няколко важни неща в съгласуване с работодатели и нас като парламентаристи, за да бъдем полезни. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Божинов, заповядайте.
Краткият вариант на вашето предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Предлагам от точките, които са предложени 1, 2, 3 и 4 да приемем за уместни 1 и 3 и без тези сложни системи. Предложението на розопроизводителите. Какво пречи да уведомят сутринта, когато започва работния ден с един SMS компетентния орган, че днес 11 човека са на работа или 3 или 10? Компетентният орган може да проверява дали са коректни, или не. И няма да е толкова страшно, ако са започнали да правят осигуровки и в края на месеца както искат в т. 1 да отчетат и да представят на компетентния орган договорите, а т. 3 до 25-ти на следващия месец да внесат осигуровките. Защо го правят толкова сложно, когато може да бъде толкова просто? Това е от мен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, други изказвания? Не виждам.
Ще помоля сега колегите от браншовите организации много накратко да кажат своите впечатления от дискусията, която чуха, ако имат нещо конкретно допълнително да се предложи, заповядайте да го направите.
Колеги, искам да кажа, че съм изключително доволен от това, че няма крайни предложения от рода на това да отхвърлим изцяло тази нова правна фигура, тази нова възможност. Такива предложения няма.
От друга страна, Министерството на труда и социалната политика, Главна инспекция по труда, браншовите организации имат писмени предложения, имат готовност, отворени са за дискусия и диалог, и в рамките на времето до началото на кампанията, да се опитаме да направим тези корекции, които ще подпомогнат продължаването на по-ефективното действие на тези еднодневни трудови договори за сезонна работа. Вижте какво хубаво заглавие.
Заповядайте, ще ви моля от името на всички и накратко.
АЛБЕНА СИМЕОНОВА: Албена Симеонова – председател на Българска асоциация биопродукти. Ние подкрепяме колегите от Асоциацията на етерично маслените. Искаме да благодарим на колежката от Инспекцията по труда, която многократно посещавахме тази година с няколко асоциации, на вас също, господин Калфин, че не разкарахте всички гроздопроизводители, а успяхме и ние да се включим в това, затова наистина благодарим.
Това, което ние искаме, е да опростите максимално нашата работа и нашия живот и на тези, които ние наемаме.
Второ, наистина тези обучения се оказва, че са много полезни, те бяха предложени от вашата колежка, нека вашите регионални дирекции, вашите общински служби да си обучат персонала и да могат хората да получат информация за какво става въпрос, за да не смятат, че аз заради това, че съм го наела ще си загуби правата. Да може да дойде на работа просто с чиста съвест.
Наистина не бива, както каза колегата, да губи и правото си на трудов стаж, но това вече ще трябва вие да го изкусурите, това, от което вие разбирате.
Ние просто искаме, първо, хората в социалните служби да не обясняват, не отивай за един ден там, защото можеш да си загубиш и правата, и второ…
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, ще ви моля да кажете конкретно коя социална служба и какво разбирате под социална служба е казала това. Ето го министърът, който ще вземе отношение по този въпрос. Защото така ангро да хвърляме обвинения към социалните служби, 8 хиляди човека работят в тази система, моля ви.
АЛБЕНА СИМЕОНОВА: Не е ангро. Говоря като човек, който съм земеделски производител. Но това, което трябва да направите, е да си обучите службите. В моята община съм много доволна – община Никопол, защото те го правят.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Министър Танева, пожела да вземе думата.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз искам просто да направя едно принципно изказване във времето, в което слушах дебата.
По никакъв начин, уважаеми народни представители, не смятам, че следва да отиваме към дебат, в който да поставям под въпрос съществуването на този институт еднодневни договори. Това беше огромна крачка, направена напред в изсветляването на наемането на работници в земеделския сектор, и съм абсолютно убедена, че и земеделските производители искат да използват възможността за сключване на еднодневни договори, защото такава е сезонната работа, че никой от тях не иска да е в сивия сектор. Напротив, всеки който работи в посока конкурентноспособност, ефективност, доходи, плащане на печалби, иска да работи регламентирано.
В този смисъл, от практиката с която аз съм запозната, единственото, което трябва да направим, е да усъвършенстваме този вид договори, администрирането им като го облекчим. Защото хората, които се наемат, мен са ме занимавали асоциации, браншови организации на овощари най-вече, няма какво да се лъжем, това са хора, които нямат трудови навици, които обикновено ползват обезщетение, нито са информирани, а и да са информирани, на обяд му става лошо и си тръгва, на мен поне такива случаи са ми разказвали, и трябва да се потърсят форми така, че да се създаде сигурност и в едната и в другата страна по отношение на прилагането на еднодневния трудов договор, но в никакъв случай не можем да спорим и да поставяме въпроса дали трябва да го има това. Просто би било крачка назад.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, госпожо министър.
Колеги, след министър по принцип не бива да давам думата на който и да било, защото аз попитах няколко пъти има ли представител на браншови организации да вземе думата?
Заповядайте, с идеята да разширим предметния обхват на приложението на чл. 114а вероятно.
НАТАЛИЯ ТОДОРОВА: Благодаря ви, господин председател.
Наталия Тодорова – изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Безспорно подкрепяме идеята за еднодневните договори и те са принципно полезни за сектора. В никакъв случай не трябва да се говори за тяхното премахване. Проблемът, както и министър Танева обясни, е тяхното администриране и в тази насока трябва да се работи.
Накратко, солидарни сме с колегите, които изказаха досега своите притеснения по тези договори, изказваме ги и ние. Подкрепяме напълно предложението на министър Калфин. Ние сме се срещали вече веднъж с него на работна среща по проблемите за еднодневните договори. За създаването на тази онлайн платформа или софтуерния продукт за въвеждането на еднодневните трудови договори, считаме че ще е полезен такъв продукт, и също така настояваме за включване на целия сектор „Растениевъдство” в обхвата на тези еднодневни договори, тъй като част от браншовете в момента са изключени, а те също биха могли да се възползват от подобни трудови правоотношения – еднодневен трудов договор. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, благодаря на всички, които участваха в тази дискусия. Надявам се, че оттук-нататък заинтересованите институции ще имат възможност в най-кратки срокове да помогнат на земеделските производители.
Благодаря на Комисията по труда, социалната и демографска политика. Разбирам, че Земеделската комисия продължава своето заседание.
Благодаря на министър Танева и на министър Калфин.

(Закрито в 16.00 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ: