1. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-64, внесен на 12.05.2016 г. – първо четене.
2. Обсъждане и приемане на Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен на 1.02.2016 г. – второ четене.
3. Представяне и обсъждане на Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, приета с Постановление № 316 на Министерския съвет от 2011 г. (обн., ДВ, бр. 96 от 2011 г., изм. и доп., бр. 90 от 2012 г.)
4. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване, № 602-01-27, внесен на 13.05.2016 г. – първо четене.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по земеделието и храните




Стенографски запис!


П Р О Т О К О Л
№ 56


Днес, 18 май 2016 г., се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 15,40 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните, и госпожа Светла Бъчварова – заместник-председател на Комисията по земеделието и храните, при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-64, внесен на 12.05.2016 г. – първо четене.
2. Обсъждане и приемане на Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен на 1.02.2016 г. – второ четене.
3. Представяне и обсъждане на Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, приета с Постановление № 316 на Министерския съвет от 2011 г. (обн., ДВ, бр. 96 от 2011 г., изм. и доп., бр. 90 от 2012 г.)
4. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване, № 602-01-27, внесен на 13.05.2016 г. – първо четене.

На заседанието бяха поканени:

От Министерството на земеделието и храните:

По т. 1:
- Дора Ненова – директор дирекция „Държавни помощи и регулации”, МЗХ;
- Невена Ненова – началник отдел в дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“, МЗХ.

Главна инспекция по труда:
- инж. Румяна Михайлова – изпълнителен директор;
- Теодора Дичева – директор на дирекция „Правно осигуряване на инспекционната дейност“;
- Динка Христова – Игнатова – началник-отдел „Връзки с обществеността“.

По т. 2:
- д-р Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните;
- Илиян Костов – външен експерт в МЗХ;
- Тодор Тодоров – началник отдел в дирекция „Европейска координация и международни отношения”, МЗХ;
- Диана Филева – главен юрисконсулт;
- Невена Петрова – началник-отдел в дирекция „Политики в агрохранителната верига“.

По т. 3:
- Виржиния Хубчева – директор дирекция „Развитие на горския сектор”, МЗХ;
- Тони Кръстев – изпълнителен директор на ИАГ;
- Дамян Дамянов – директор на ЮЗДП.

По т. 4:
- Панайот Господинов – директор дирекция „Хидромелиорации, инвестиционна политика и концесии”, МЗХ;
- Магдалена Дакова – директор дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки”, МЗХ;
- Соня Симеонова – главен експерт в дирекция „Развитие на селските райони”, МЗХ.

От Движение "Експерти на гражданското общество":
- Илия Бачев.

Движение „Защита на гражданите и държавата“:
- Петьо Хаджиев.

Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден!
Уважаеми колеги, извинявайте за закъснението. Трябваше да уточним някои неща с референтите. Заседание на Комисията по земеделието и храните.
Дневният ред, който предлагам на вашето внимание и който ще гласуваме след малко, е:
1. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-64, внесен на 12.05.2016 г. – първо четене.
2. Обсъждане и приемане на Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен на 1.02.2016 г. – второ четене.
3. Представяне и обсъждане на Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, приета с Постановление № 316 на Министерския съвет от 2011 г. (обн., ДВ, бр. 96 от 2011 г., изм. и доп., бр. 90 от 2012 г.)
4. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване, № 602-01-27, внесен на 13.05.2016 г. – първо четене.
Имате ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
Професор Станков, заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ: Аз предлагам първа точка, която е обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, да я отсрочим, тъй като тя се оспорва от Социалното министерство, да изясним нещата и тогава да я разглеждаме, ако това е възможно, така да постъпим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Добре, благодаря за становището, проф. Станков.
Няма проблем да бъде отложена точката. Малко история, като един от основните вносители на това предложение. Знаете, че имахме съвместно заседание на Комисията по земеделието и храните и Комисията по труда и социалната политика, на която изслушахме представители на браншовите организации, които се възползват от така наречените „еднодневни договори“ и техният опит, натрупан миналата година. Бяха поискани пет неща от тях.
Първо, отложено плащане на ваучерите, които се закупуват за еднодневни договори.
Второто беше разширяването на обхвата, тоест, включване на други дейности или най-общо казано, включване на целия отрасъл „Растениевъдство”.
Третото беше заплащане труда на работниците, които в същия ден работят да се отлага до 14 дни, което е следващо предложение.
Следващото предложение беше отлагането на сключването на договорите в деня, в който се извършва дейността.
Какви бяха мотивите. Искам да ви припомня тези неща. Най-вече мотивите бяха изтъкнати от представителите на Етеричномаслената асоциация, ако я цитирам правилно, розоберите, по-големите масиви имат по 150-200 души работници. Попълването на един договор казаха че им отнема 2 минути, 2 минути и половина. 200 договора по 2 минути и половина сметнете колко време е необходимо за попълването на тези договори, при това някои компании са малки, и нямат достатъчно персонал. Розоберът за тези, които не знаят, започва към 5 часа и приключва към 9-9.30 ч., и ако пишем договори от 5 до 9.30, работното време е свършило.
Последното тяхно искане беше за труд, който се полага не за 8 часа, а се полага за 4 часа, какъвто е случаят с розобера, защото всички знаят, че повече от 4 часа розов цвят не се бере, да не се плаща пълният размер на осигурителните вноски.
От тези пет неща, след разговори които аз водех с Министерството на труда и социалната политика, като приемливо се очерта само възможността за сключване на договори за 14-дневен срок, за да облекчим писането и административната тежест, която пада върху земеделските производители.
Практиката, която имах възможност да погледна, е подобна в Португалия, във Финландия, в Румъния. Разбира се, нашите гости по тази точка ще ни кажат, възможно ли е да бъдат изработени в наредба или в правилник начина, по който ще стане отчитането, защото имаше различни предложения от страна на Финландия, Румъния и така нататък. Прави се списък, в който се записват трите имена, ЕГН-то и самата фирма, а вече самото оформяне на договора се забавя. Значи, ако те имат готовност, могат да приключат и по-рано. Това беше смисълът на това предложение. Пак казвам, от пет искания ние удовлетворихме само едно.
И още нещо. Утре в 14.00 ч. е разрешен протестен митинг пред Народното събрание от хората, които са недоволни от начина, по който са уредени тези еднодневни договори, и аз трябва да се срещна с тях. Надявам се, че и други ще дойдат на тази среща, така че ви запознавам с това. Ако кажете, ги отхвърляме. Но това беше една от причината, понеже основно на нас се жалват, ние да бъдем вносители, а не да бъдат Комисията по труда и социалната политика.
Господин Румен Йончев, заповядайте.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря ви, господин председател.
Аз искам да изразя обратно мнение, защото не става дума просто да променим закона, а да го променим навреме. Имайте предвид, че вече е в ход кампанията по розобера.
Професор Станков, вие знаете, че в този сезон всички сезонни работи са в пълен ход. Наемането на работници по този начин е възпрепятствано, или затруднено, така че, ако ще правим промяна, тя трябва да стане колкото може по-скоро, за да може да се отрази върху работата на сектора, а не да я обсъждаме и разглеждаме до края на годината. Всъщност наесен да кажем какво мислим по въпроса. Като съвносител на това изменение и допълнение на закона, аз предлагам да го разгледаме днес, за да бъдем наистина адекватни и да свършим работа навреме, а не както обичаме да казваме – след дъжд качулка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Други народни представители по предложението?
Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям становището на проф. Станков, защото първо водеща комисия не сме ние.
Второ, че всички промени в Кодекса на труда трябва да минат през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това е задължение, това не е пожелание. И тъй като такъв съвет не e събиран, не е обсъждан този въпрос, според мен, все пак Кодексът на труда, от една страна имате работодател, а от друга страна имате трудови правоотношения, не служебни, както е записано, и трябва да има защита на трудовите правоотношения.
И от тази гледна точка ми се иска наистина, може да бързаме с напредването на времето за осъществяване на определени дейности, но ми се струва че Кодексът на труда не е толкова елементарно да бъде променян, по начина по който се предлага. Такова ми е становището, ако може да се отложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Други колеги?
Госпожа Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, колеги! Аз също подкрепям тезата на проф. Станков, първо, че няма за къде да бързаме. По-важното е да направим нещо, което да бъде работещо. Нека да чуем колегите. Ние наистина не сме водеща комисия, би трябвало да се съобразим с това. За мен е много важно да излезем с едно общо решение, което да бъде подкрепено от всички колеги в зала.
Така че може, господин председател, вие трябва да поемете отговорността да говорите с колегите и председателя на Комисията по труда и социалната политика, да се задействат малко по-бързичко в тяхното становище, за да може съобразявайки се вече да излезем с едно общо становище. Това е моето предложение. И да бъде законосъобразно, разбира се, ние тук не омаловажаваме това, че наистина идва сезонът, че хората имат нужда от това, но според мен трябва да бъдем достатъчно точни, коректни и изключително прецизни в нашата работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Така е госпожо Петрова, тази дейност се осъществява обикновено през летните месеци. На многократните срещи, които съм имал аз и вие с хората, които се възползваха от еднодневните договори, недоволството започна още миналата година юли-август месец. Оттогава аз апелирам многократно, повтарям многократно да направим съвместно заседание на комисията. Разговарял съм с вицепремиера и министъра вече в оставка Ивайло Калфин. Все се казваше: „Не сме направили анализ, чакайте има време, чакайте има време“. Дойде новият сезон.
Аз свалям отговорността за това, което искат хората и утре предлагам тези, които не са съгласни да разгледаме законопроекта днес, да отидат на среща с протестиращите. Аз няма да отида. Моля ви, ходете вие и обяснете на хората, какви са мотивите, тристранен съвет, Кодекс на труда как се променя. Сега имаме нов министър, сега трябва да изчакаме новия министър да навлезе, и изобщо мина и тази година. От миналата година от месец септември този въпрос го повдигам многократно на базата на многото жалби и недоволство от това, че правим нещо. Ами ние, ако ще го правим формално, по-добре да не го правим. Да им кажем на хората, карайте по старата процедура, това е. Нали искахме да изсветляваме тази икономиката. Знаете колко вноски със закупуването на предварителни ваучери постъпиха в Националния осигурителен институт, но няма никакъв проблем да го отложим за пореден път. Догодина може би ще успеем да приемем нещо, което касае сезонните работници.
Господин Румен Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Една реплика, господин председател, към възраженията на колегите. Все пак имайте предвид, че Тристранен съвет ще гледа проекта на Министерски съвет, не на народни представители и законодателна инициатива на народни представители.
Второ, ние като Комисия по земеделие и храните е редно даже да изпреварим Комисията по социална политика, защото проблемът е в земеделието, той не е проблем на осигуряването, не е проблем на сферата, която не следи всъщност процесите в сектор „Земеделие”. Само ние реално можем да схванем проблема и да го поставим.
Така че добре е ние да вземем своето решение, да поставим въпроса, малко по-остро дори пред колегите от Комисията по труд и социална политика, за да могат и те да се размърдат и да свършат работа.
Пак повтарям, ако се забавим още месец означава, че пропускаме лятото и пропускаме цял един сезон. Така че, възразявам на това желание да бъде отлаган проекта и предлагам наистина да минем към обсъждане и гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Други становища на колеги – не виждам.
Подлагам първо предложението на проф. Станков т. 1 от днешното заседание, а именно Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-64, внесен на 12.05.2016 г. – първо четене, да отпадне от дневния ред днес. (Реплики.) Не мога да кажа кога ще бъде, нали казвате, че искате да бъде първо разгледан в специализираната, водещата комисия, а тя кога ще го разгледа, аз не мога да отговарям за дневния ред на друга комисия.
Който е съгласен, с предложението на проф. Станков, да отпадне от дневния ред, да гласува.
За предложението на проф. Станков т. 1 да отпадне от дневния ред са гласували.
За – 3, против – 5, въздържали се – 7.
Предложението на проф. Станков не се приема.
Имате ли други предложения по отношение на дневния ред, защото ще го подложа на гласуване ан блок сега? Няма.
Който е съгласен с предложения дневен ред и отхвърленото предложение на проф. Станков като дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.

Точка 1 - Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-64, внесен на 12.05.2016 г. – първо четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Точка 1 - Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-64, внесен на 12.05.2016 г. – първо четене.
Аз казах какви са мотивите да бързаме и господин Йончев беше абсолютно прав, че сезонът вече започна всъщност.
Преди да дам думата на колегите от Комисията по земеделието и храните, давам думата на Инспекцията по труда, която е тук. Благодаря им затова, че са се отзовали.
Заповядайте.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, натоварена съм с ангажимента да представя пред вас становището на Министерството на труда и социалната политика по Проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-64, внесен от Румен Христов и група народни представители.
С няколко думи ще ви припомня, че през месец юли миналата година се създаде нова уредба на трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Неговата нормативна уредба, освен в чл.114а от КТ е регламентирана и в Наредба № РД 07-8 от 13 юли 2015 г, за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал. 1 от КТ пред инспекцията по труда. С трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа се създаде яснота и сигурност не само за наетите работници, но и за работодателите, които легално могат да наемат работна ръка. Този договор помогна да се изведат „на светло“ доходи от труд и разходи за трудови възнаграждения. Създаде се допълнителна гъвкавост на пазара на труда чрез регламентиране на благоприятни възможности за наемане на безработни лица, лица с ниско образование и дори неграмотни, които трудно се реализират на трудовия пазар.
Съдържанието на трудовия договор по чл. 114а КТ е по-кратко от съдържанието на трудовия договор, което се извлича от общите разпоредби на задължителните елементи на трудовия договор в КТ. Този трудов договор се сключва и връчва в същия ден, в който започва неговото изпълнение, което дава право на работника да ползва веднага предвидените в трудовото и осигурителното законодателство права, например обезщетение при трудова злополука.
Предложението за въвеждането на 14-дневен срок, от датата на полагане на труд, за сключване на трудов договор противоречи на основните принципи на трудовото законодателство, което предвижда трудовият договор да се сключва в писмена форма, преди постъпване на работа и да се връчва екземпляр от него на работника или служителя. С него страните договарят вида на работата, размера на възнаграждението, работното време и други. Освен това заплащането без правно основание (липсата на трудов договор, към момента на извършване на дейността) е недопустимо от гледна точка на трудовото законодателство и навежда на мисълта за работа „на черно“.
Не би могло да се приеме, че е налице облекчена процедура за земеделските стопани с изготвянето на списъци на наетите лица, тъй като видно от предложението тези списъци ще съдържат реквизити подобни на тези, които имат и трудовите договори, а именно: „данни за страните, място на работа, размер на трудовото възнаграждение дата и месец на изпълнение на работата“. Така изготвените списъци нямат доказателствена стойност пред никоя държавна или контролна институция по отношение на правата на вписаните в тях работници, особено предвид факта, че липсва подпис на лицата. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Националният осигурителен институт или Националната агенция по приходите не могат да приемат като безспорни фактите, че вписано в списъка лице е присъствало при изготвяне на списъка, полагало е труд по трудово правоотношение, има право на трудово възнаграждение, социални и здравни осигуровки, както и обезщетение при трудова злополука.
Следва да се има предвид, че предложението ще доведе и до съществени проблеми пред контролните органи на ИЛ „Главна инспекция по труда“.
При извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство и при констатиране на лица, които предоставят работна сила, без наличие на трудов договор, контролните органи задължително упражняват правомощията си по реда на чл. 405а, ал. 1 от КТ и обявяват съществуването на трудовото правоотношение с постановление. След издаване на същото, за работодателя възниква законовото задължение да сключи трудов договор в писмена форма с работника или служителя. На наетото лице следва да бъдат заплатени задължителни осигурителни вноски и се начислява дължимото трудово възнаграждение, оформят се трудовите книжки на работниците и др. значителни по своя обем административни действия. С предвидената в законопроекта правна възможност, трудовите договори да се сключват до 14 дни от датата на полагането на труда се ограничава правото на защита на работниците, като може да се каже, че би била невъзможна, както пред контролните органи на ИА ГИТ, така и пред съда, поради липса на предвиденото от закона договорно начало на трудовите правоотношения.
Следва да се има предвид, че сезонните работници, които получават паричните обезщетения за безработица, като лицата, сключили трудов договор по чл. И 4а КТ, при издаване на Постановление по реда на чл. 405а от КТ ще се наложи да върнат получените обезщетения за безработица, което може да доведе до лавинообразно до масов отказ такива лица да сключват какъвто и да е трудов договор.
Невъзможен става контролът, който е законово вменен на ИА ГИТ по отношение на работилите в определен ден лица, като не може да се гарантира и спазването на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, а също и на правото им да получат трудово възнаграждение. Както посочихме и по-горе, инспекторите по труда няма да могат да установят кой е полагал труд, а списъкът не може да има доказателствена стойност, още повече, че част от работещите може да не бъдат вписани в списъците.
По отношение на твърдението, че с изменението се увеличава възможността за индивидуализиране на повтарящи се работници, за които едновременно да бъдат изготвяни два, три или повече еднодневни договори, следва да посочим, че КТ предлага достатъчно възможности за сключване на срочни трудови договори, включително и такива за краткотрайна или сезонна работа, В случай, че работодателите не желаят да ползват еднодневните трудови договори по чл. 114а от КТ, те могат да се възползват от другите възможности на КТ - по чл. 114 и чл. 68, за да наемат на работа сезонни работници.
По наше мнение, допълнително могат да възникнат и други затруднения. Четиринадесет дни след получаване на възнаграждението си, работникът трудно ще бъде намерен и още по-трудно убеден да подпише договор със задна дата, особено предвид факта, че е възможно той да с направил разходи за пътуване до работодателя. Информацията ни от земеделските стопани е, че те често пъти наемат работници от други населени места извън землищата, които обработват. Всъщност най-вероятно е работниците да не отидат в офиса на работодателя, за да подпишат договор,
В списъка няма да има ЕГН и данни за личните карти на работниците, поради което работодателят ще е в невъзможност да попълни данните, необходими за договора, особено ако не се знае кои конкретно са били работещите.
С оглед на гореизложеното, Министерството на труда и социалната политика не подкрепя проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря ви, госпожо Михайлова.
Дебат. Кой иска думата?
Министерство на земеделието и храните – заместник-министър Цветан Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин председател, дами и господа народни представители. Само ще кажа, че Министерство на земеделието има положително становище по този закон. Няма да го чета цялото. Официално е дошло в Комисията по земеделието и храните, подписано от министър Танева. Нашето мнение е, че административните реквизити винаги могат да се уточнят и в други текстове, но важното е да се облекчат земеделските производители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Димитров.
Румен Желев първо, после Румен Йончев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз слушах колежката от Инспекцията по труда и разбрах, че те са против предлагания законопроект, като изтъкнаха мотиви затова. Само че тук превръщаме нещата наистина в една перманентна говорилня и в крайна сметка не виждам никакъв положителен ефект от цялата работа. Най-вероятно това, което сме предложили и аз съм го подписал, не е издържано. Ние сме търсили обаче възможност да решим един проблем, който много добре беше изложен миналия път от представителите на Асоциацията за етерични култури. И за да са прости нещата и да не си говорим витиевато и усукано и никой да не слуша, предлагам да бъдем съвсем конкретни. Имаме 36 хиляди декара рози. Те прецъфтяват в рамките на един месец. Трудно се набира работна ръка. Появяват се по тъмно хората там, които все пак са успели да бъдат убедени. Голяма част от тях имат страх да подписват еднодневни договори, защото не им е обяснено или пък и да им е обяснено, тъй като те са неграмотни и те си мислят че ще загубят помощите. Макар че има едни 90 дни в които те не ги губят, но това е друга тема. Почваш да подписваш еднодневни договори. Половината решават към 10 или много по-рано всъщност от 10 ч., към 5-6 ч., че това не е за тях и напускат. Обаче ти вече си предплатил авансови вноски и почваш да изпадаш в един омагьосан кръг невероятен. И накрая знам че става наистина така. Днес и от КТ „Подкрепа” ми се обадиха, господин председател, и казаха, че в тези 14 дни работникът не е защитен. Иначе пък работодателят не е защитен.
Стига сме казвали, това не може така, онова не може така. Аз не съм човекът, който ще намери решението, нито пък съм готов с някаква панацея. Дайте да направим нещо, така че в крайна сметка да заработи този модел. Защото и това, което предлагаме не се възприема от Инспекцията по труда, но и сега както е, изобщо не се получава де факто. И нещата куцат и буксуват. И едните и другите чакат от нас ние да излезем с някакво решение и ние само си прехвърляме топката. Тази била водеща, онази била второстепенна. В крайна сметка онези хора на полето страдат. Трудно се намират хора за там. И миналия път ви казах, знам какво е, идвам от подобен сектор. С триста зора ги уговаряш да дойдат да направят отглеждане на млади насаждения без материален добив. Пада дъжда, тръгват гъбите и ги изтърваш. Какво правим?
Животът е малко по-различен от това, което си говорим тук, в тези зали. Така че аз също нищо не казах накрая. В крайна сметка общи приказки казах, но дайте да търсим конкретно и правилно решение. (Реплики.) А как става? Аз мислех, че така става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, госпожо Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря.
Доколкото разбрах от Главната инспекция, вие казахте, че има някакви договори, които могат да се сключват за 2-3 дни. Съгласно чл. 114, така ли, правилно ли разбрах?
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Пет дни или 40 часа.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Колеги, според мен, трябва наистина да намерим правилното решение. Тук ни трябва експертна помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Петрова, тази експертна помощ ни трябва от миналата година от юли месец. Една година...
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: След като това не е най-доброто...
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Ами нека специалисти да кажат кое е най-доброто. Ето госпожа Михайлова, като представител на Агенцията по заетостта да ни каже. Вашият текст не става, става този текст.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Това исках да кажа. Те като експерти да ни предложат някакъв текст. Но ние трябва във всички случаи да се съобразим с това, защото те изпълняват контрола. Те контролират и условията на труд. Нали така, госпожо Михайлова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Извинявам се, на няколко пъти не давам думата на господин Румен Йончев. Ще ви дам думата, извинявайте.
Господин Румен Йончев – народен представител, заповядайте.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Петрова, да очакваме контролните органи да пишат законите, означава да обърнем пирамидата наобратно, и наистина да объркаме нещата тотално. Когато контролиращият орган пише правилата, нещата не стоят добре. Това е зле. Затова има законодателен орган, затова има парламент, който трябва да прави закона, а контролиращият орган да го изпълнява.
Колеги, аз слушах също като господин Желев много внимателно становището на Министерството на труда и социалната политика и установих, че генералното заключение е, че нашият законопроект противоречи на закона. Ами това е вярно за всеки един законопроект, защото той цели да измени закона.
Да, това което предлагаме го няма в сегашния закон – сегашния кодекс. Това, което искаме да предложим, е да променим принципите, ако щете, за да може да отразим една реално съществуваща житейска практика, трудова практика, и да улесним процеса. Това е всичко. А как ще бъде контролирано, каква ще бъде процедурата, нека с наредби министерството да направи така, че да бъде прозрачно, точно контролирано до последния договор, осигуровките да бъдат платени и всичко да бъде наред. Но ние с тази кратичка промяна даваме възможност това да се случва. Оттам нататък министерството трябва да изработи методиката как да бъде прилагано. И това е всичко, което искаме и аз не разбирам, защо така излиза, че искаме едва ли не да взривим социалната система и осигурителната система на страната. Не, опитваме се да отразим една реално съществуваща в земеделието практика, която не касае само етеричните култури. Цяло лято има сезонни работници. Започват плодове, зеленчуци. След това следват лозя. Всичко това е базирано на сезонна работа, на еднодневни договори, на двудневни. Не върши работа и хипотезата, дайте да направим договор за 3 дни. Какво става, ако съответният работник дойде първия ден, вземе си парите, а на втория ден реши да не дойде, както става. Няма да казва защо няма да дойде, но не идва на втория ден. Как ще отразим това реално в живота и с такъв договор?
Така че, нека да подкрепим законопроекта, и да дадем законовата възможност това да се случва, а след това Министерството на труда и социалната политика да разработят наредба, с която да прилагат закона, така че наистина да няма пропуски и да няма злоупотреби с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Йончев.
Госпожа Мария Белова и след това госпожа Михайлова.
Заповядайте, госпожо Белова.
МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин председател, колеги.
Господин Йончев общо взето иззе почти цялото изказване. Напълно подкрепям неговото мнение. Ние сме тук не да казваме, че нещо не може да се случи, а да измислим форма, която юридически да е възможно най-правилната, от една страна, и от друга страна да е в полза на сектора.
Миналата година с промените в закона ние дадохме възможност на тези земеделски стопани да излязат, както се казва на светло, видяхме положителния резултат от тази промяна, видяхме слабостите и трудностите, пред които бяха изправени тези земеделски производители ежедневно да подписват договори, няма да повтарям изложението на господин Йончев, и считам, че предложената от колегите промяна в закона е към момента единствено възможната, така че да могат земеделските стопани да работят честно, от една страна, от друга страна работниците да бъдат защитени, а държавните контролни органи на база на законодателството и на база поднормативни актове следва така да си организират работата, че да осъществяват качествен контрол.
Напълно подкрепям господин Йончев, че ние не следва да приемаме закони, такива, че да може да ги изпълняват контролните органи, а контролните органи да се съобразяват с българското законодателство и да се предприемат реформи, дали преструктуриране, така че да могат да осъществяват качествен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Андонов, процедура.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми колеги, господин председател, господа заместник-министри! Аз правя процедура да преминем към гласуване. Това е промяна на първо четене, въпреки че нямаме становище на съответните ресорни министерства. Все пак в крайна сметка ние сме представители на народа и като такива трябва всячески да правим всичко възможно да правим закони, които са в полза на народа.
Като Комисия по земеделие видя ли сме го проблема по отношение на еднодневните договори, знаем каква нужда имат земеделските производители, всички сме се разбрали, нека да го гласуваме на първо четене. Между първо и второ четене ще дойдат и представители на Министерството на социалната политика, да дадат становище и ако искат да входират чрез народни представители предложения и да изчистим част от текстовете. Затова ви предлагам нека да го гласуваме на първо четене и между първо и второ четене, ако има някакви проблеми да ги коригираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Процедура – гласуваме предложението на народния представител Георги Андонов за прекратяване на дебата.
Който е съгласен, моля да гласува. (Реплика от народния представител Светла Бъчварова.)
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Вижте колеги, поставили сте един сериозен въпрос за решение и не искате да чуете мнението на никой. Просто няма как да се подобри законодателството, ако в комисията не се проведе сносен дебат. Разбирате ли? Какво значи това прекратяваме, защото няма време или дневния ред ни е дълъг.
Аз например имах желание да се изкажа, но прекратяваме. Просто ми се струва, че не може по този начин да се работи в комисията. Ако смятате, че просто ви тежим тук, седейки и имайки различно мнение, кажете, приемайте си законите и решавайте оттук-нататък кое е по-добре.
Аз също съм за земеделските производители, но на мен ми се ще да се прави законодателство, което да ги защити, и да защити и тези, които работят. На същото мнение сме като вашето, но изпълнението трябва да бъде перфектно. Съгласете се, а това може да стане при дебат. Така че, такива процедури, моля ви да не ги предлагате на гласуване, когато има какво да се каже по определени законопроекти, особено когато философията се определя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова, процедурните предложения ще ги подлагам винаги на гласуване и мнозинството в комисията ще реши какво да бъде решението.
Впрочем председателят на Икономическата комисия, на която аз съм член, господин Петър Кънев е от Българската социалистическа партия. Там заседанията никога не продължават повече от половин час. Ако вие кажете, че в Комисията по земеделието и храните няма дебати, просто не е истина. Няма комисия, която да заседава може би по-дълго, отколкото Комисията по земеделието и храните, няма комисия, в която народните представители да вземат по 2, 3 и 5 пъти думата, няма комисия, която да изслушва, ние имаме към 30-40 изслушвания на асоциации, неправителствени организации и така нататък, и ако кажете, че не работим демократично, аз просто не съм съгласен с вас. Процедурата приключи.
Който е съгласен с предложението на първо гласуване да бъде подкрепен Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-64, внесен на 12.05.2016 г., моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 3.

Точка 2 - Обсъждане и приемане на Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен на 1.02.2016 г. – второ четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Точка 2 - Обсъждане и приемане на Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен на 1.02.2016 г. – второ четене.
„Доклад относно оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2016 г., приет на първо гласуване на 9 март 2016 г.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на закона.
„Закон за Центъра за оценка на риска по хранителната верига“.
Има ли предложения по отношение на заглавието? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
„Глава първа – Общи положения“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев:
„В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 изразът „второстепенен разпоредител с бюджет“ и тирето пред него – отпада.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Центърът за оценка на риска по хранителната верига е със статут на научна организация по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование.”
Работната група не подкрепя предложението.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, това което ние предлагаме е философия, която приехме на първо четене, че Центърът за оценка на риска, който се занимава с наука, няколко пъти е записано по-нататък, все пак трябва да има статут на научна организация.
От тази гледна точка ние предлагаме, това е второстепенен разпоредител, според мен то е ясно, затова сме предложили да отпадне, Центърът за оценка на риска е със статут на научна организация и по смисъла на Закона за висше образование. Но тъй като вие не приемате въобще по-нататък в нашите предложения да имаме такъв научно-консултативен съвет, в който да имаме кариерно развитие и в който съответно наистина думата „наука“ да намери своето отношение, затова предполагам, че и тук не го приемате, защото кариерното развитие зависи единствено от прилагането на Закона за висше образование и възможността този научно-консултативен съвет да осъществява необходимите процедури.
Не разбирам, можете да видите стенограмата от първото четене на законопроекта, където всички се съгласихте, че трябва да има такъв съвет, но всички вкупом тук, заедно с работната група, сте решили, че такъв не трябва да има и се ограничаваме с външни експерти и всичко останало, различно от науката.
Затова не го оттеглям предложението, държа на него, предвид и следващите текстове, по които няма да вземам отношение относно научно-консултативния съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Впрочем има предложение, вие сте го видели, на проф. Станков по-нататък. Той ще вземе отношение.
Заместник-министър Цветан Димитров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, аз също бях от хората на първо гласуване, които бяхме за това Центърът за оценка на риска да има един научен статут, защото в крайна сметка той по Регламент 178 издава научно обосновани становища.
Очевидно технически и аз съм допуснал една грешка, вероятно и аз съм ви заблудил, просто нещата няма да се случат по този начин. Ние поемаме ангажимента да внесем съответното становище и това да бъде уредено през Закона за развитието на академичния състав, където, след доста юридически консултации, се оказа, че това е реда, по който би следвало да организираме този научен статут, така че в никакъв случай ние не се отказваме от него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Станков.
ИВАН СТАНКОВ: Аз смятам, че се гледа много опростенчески на нещата тук. Не може един такъв център, с такива големи отговорности, център, за който казахме, че ще се постави на научни основи, че ще има наука, че ще има лабораторна работа, че ще има изследователска работа, сега ние да се оттегляме от това предложение.
Аз подкрепям предложението на проф. Бъчварова и другите народни представители и настоявам, може би това ще бъде решение, което предлага заместник-министъра, донякъде ще реши проблема, но при всички случаи трябва да бъде на научни основи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожа Ива Митева.
ИВА МИТЕВА: Предложенията на проф. Станков и на госпожа Бъчварова явно се гледат успоредно, принципно. Това, което тя предлага, е да стане научна организация по смисъла на Закона за висшето образование. Считам че това, ако трябва да се направи, ще се направи в чл. 47, ал. 1 и да се допълни Законът за висшето образование така, както е направено за БАН, за Селскостопанската академия и за другите организации и това вече съвсем променя статута на този орган, който е създаден. От там нататък той трябва да има научен съвет, може да обявява конкурси за научни степени и академични длъжности и явно идеята за развитието на този орган е съвсем различна от това, което е внесено и в момента е предвидено в закона.
По отношение на това, което казва проф. Станков, неговото предложение е доста неясно, защото той говори за едно кариерно развитие по реда на Закона за академичното развитие. Такова развитие няма. Кариерното развитие тези служители, в този орган, в момента, е предвидено да са държавни служители и служители по Кодекса на труда. Тяхното кариерно развитие върви по тези два закона и то е по отношение на длъжност и по отношение на ранг. Там въобще не можем да говорим за такова академично развитие. Явно той има предвид другия Закон за академичното развитие в България по отношение на степените и академичните длъжности, но от неговото предложение не става ясно какво има той предвид – тази научна оценка, която дава тези служители да се ползва като научен труд, ако те са докторанти и ако са спечелили конкурс за академична длъжност, при точкуването да имат предимство, при атестациите, когато те вече са такива, на трите, съответно петте години това да им се ползва като бонус и тези научни оценки да им са бонус при атестацията. Какво се има предвид с това конкретно предложение? Защото за мен по този начин, а и в закона никъде не се говори за изследвания, лаборатории и така нататък. Тоест това, че е научно обоснован процес, да, което го казваме по регламента, не значи, че това е научен труд. Въпросът е да стане ясно какво се иска, за какво да се използват тези оценки. Самата оценка като научна оценка не може да се използва за научен труд. Тя може да се използва като база след това за общите анализи и изводи, които ще прави този докторант или кандидат за съответната академична длъжност, но те сами по себе си не могат да са труд.
В момента, това което каза и господин Димитров, Законът за академичното развитие е на второ четене, има общ голям законопроект във водещата Комисия по образование. Нека все пак – компетентни са Министерството на образованието и науката, Комисията по образование има, да не се прави зад техния гръб, без специални становища на Министерството на образованието и науката.
Правени са опити през годините и в предишни парламенти организации да придобиват такъв статут, спирани са винаги тези организации, винаги е имало отрицателни становища от Министерството на образованието. Нека без тях да не минава и то през земеделски закон.
Нека да се пусне едно искане от Министерството на земеделието и храните във връзка с този център, който се създава, до Комисията по образованието, тя да го разгледа на второ четене и да прецени дали това е наистина обосновано с оглед дейността на този център това да се въведе и по какъв начин най-добре това да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Това предложение е свързано с предложение, което ние по-късно правим за научно-консултативен съвет. Следователно той е с такъв статут, който вие имате, тук сме предложили 15 утвърдени научни специалисти, които съответно да осъществяват научните оценки и най-важното да разработват методики. Защото не можете да имате Център за управление на риска, без да имате методика, по която вие ще правите тази оценка. Затова тук се предлага да бъде по този закон и тези специалисти в научно-консултативния съвет трябва да направите аналогия с EFSA, където също имате научен комитет и групи специалисти, да имат възможност тези 15 човека, които работят вътре, да използват тази своя дейност за кариерно развитие. Кариерно, говоря за академично развитие, за академично развитие. Тоест това, което те са направили като методика, да бъде признато като научен продукт, а той си е научен продукт и да бъде използван при неговото по-нататъшно развитие на академичните им длъжности. Те няма да работят в Центъра, те ще бъдат съвет, който ще изпълнява и ще му се възлагат научните оценки. Предложението е именно от структурата на EFSA, където има управителен съвет, изпълнителен директор, съвещателно тяло, научен комитет е кръстено. Между другото на един от научните комитети на EFSA аз съм участник, така че не виждам защо тук да не приемете, че може да има такава структура и тези хора да имат възможността да се реализират чрез Центъра за управление на риска. Наистина по-нататък и по тази тема няма да взема отношение, но такава е била логиката на предложението в началото и на предложението за този научно-консултативен съвет, който предлагаме да не бъде част от персонала на ЦОР. Той е помощен орган от видни специалисти в определена област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Присъединявам се към това, което казва Ива Митева. Сменяме изцяло духа. Ние си поставяме едни цели със закона, който е пред нас и го обсъждаме, и това предложение, което внасяте вие, може би е разумно, но аз ще кажа две думи по отношение на предложението на проф. Станков. Аз предложението го разбирам в съвсем друг смисъл, тоест вие казвате, тук не може да се постигат научни степени и звания, трябва да се отиде на базата на закона във висши учебни заведения и по утвърдената процедура, акредитирани специалности за защита на докторантури и така нататък.
ИВА МИТЕВА: То и без да се каже, те там си отиват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Тоест вашето предложение противоречи на това, което преди малко предложи проф. Бъчварова. Вие казвате, че вървим по стария утвърден път – академичното израстване става във висше учебно заведение, а сега тук говорим за други неща.
Има ли други колеги, които искат да вземат отношение, или някой от преждеговорившите да допълнят нещо? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не е прието.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Законът урежда устройството и дейността на Центъра за оценка на риска по хранителната верига и правомощията на неговите органи.
(2) Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието и храните, със седалище в София.“ (Реплики.)
Дали ще бъде припознато по чл. 80 от член на комисията, или като редакция на комисията. За мен по-добрия вариант е като редакция на комисията.
ИВА МИТЕВА: Да, защото законът почти е пренаписан и за всеки член иначе трябва да имаме предложения и ще стане много тежко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Имате ли нещо против принципно да ги минем като редакция на комисията?
Професор Бъчварова, да не се припознават и да ги четем в залата?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Нямам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Нямате. Добре. Виждате промяната. Като редакция на комисията я приемаме. Съгласни ли сте с текста, който е пред вас?
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 4.
Текстът на чл. 1 се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. (1) Центърът за оценка на риска по хранителната верига e:
1. компетентен орган по смисъла на чл. 22, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 178/2002“;
2. организация в мрежа от организации, работещи в области от компетентността на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ), съгласно чл. 36 от Регламент (ЕО) № 178/2002;
3. компетентен и координиращ орган по смисъла на чл. 75, параграфи 1 и 2 на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ, L 309/1 от 24 ноември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1107/2009“, в процедурите по одобряване, подновяване и преразглеждане на одобрението на активни вещества, антидоти и синергисти;
4. компетентен орган по смисъла на чл. 75, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 за извършване на оценка с доклад за оценка при разрешаване, подновяване, изменение и отнемане на разрешение за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита.
(2) Центърът за оценка на риска по хранителната верига взаимодейства с ЕОБХ, с други европейски и международни организации и с компетентните органи в областта на хранителната верига на другите държави.“
Малките редакционни поправки минават като редакция на комисията.
Има ли някой, който да иска да вземе думата по чл. 2?
Заповядайте, госпожо Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Искам да попитам освен компетентен орган по смисъла на чл. 22 не бихме ли могли да добавим и „консултативен“, защото все пак освен…
Господин заместник-министър, какво е вашето мнение? Защото според мен освен „компетентен“ той ще бъде и „консултативен“. Там ще се извършват изключително много консултантски дейности и по-нататък това е описано. Не знам, питам само.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Костов.
ИЛИАН КОСТОВ: Благодаря.
Бих искал да подчертая, че Центърът за оценка на риска изпълнява същите функции, които изпълнява EFSA. EFSA по своята същност прави оценки, а не консултира. Това е разликата, която би следвало да се има предвид, когато прилагаме този текст, защото оценката е оценка. Консултации, след това вземане на решения, това влиза в сферата на управление на риска. Ние тук говорим за оценка на риска. (Реплики.)
Ако разрешите, бих искал да ви прочета и чл. 22, т. 7, в който ясно се казва, че органът изпълнява задачите си в условия, които му позволяват да служи за референтна институция по силата на неговата самостоятелност в научно и техническо качество на представените от него становища, информации, когато той разпространява прозрачността на неговите процедури и методи на работа и съвместното изпълнение на възложените му задачи, тоест няма как да консултираме нещо, ние правим оценка. Защото когато правим оценка и в същото време консултираме някои за тази оценка, ние влизаме в конфликт на интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, колеги.
След направените разяснения стана ясно каква е позицията на вносителите.
Моля, който е съгласен чл. 2 и всички алинеи и точки в него да бъде подкрепен, по начина по който е пред вас, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
„Глава втора - Център за оценка на риска по хранителната верига“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Глава втора: „Глава втора - Дейности на Центъра за оценка на риска по хранителната верига“.
Предложения? Не.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
„Раздел І – Функции“.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Раздел І: „Раздел І - Оценка на риска по хранителната верига“.
Становища по отношение на раздел „Функции“? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев:
„В чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. изготвя научнообосновани оценки на риска по хранителната верига чрез независим и обективен анализ;“.
2. Точка 2 се изменя така:
„2. проследява съотносимата информация, обобщава, анализира и поддържа и обновява бази данни за нуждите и за целите на извършването и прилагането на оценките на риска по хранителната верига;“.
3. В т. 4, в началото на текста думите „във връзка с установени от него рискове дава предложения и препоръки относно обученията“ се заменят с „дава задължителни препоръки относно обучението“.“
Работната група не подкрепя предложението.
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Предложението – първото, което предлагаме в точка 1, е изготвяне на научнообосновани оценки на риска по хранителната верига, защото така, както е формулирана ал. 1, т. 1 например на мен ми липсва здравето на хората. Иначе сме описали животни, растения и затова сме предложили по-общо наименование, защото, съгласете се, без здравето на хората – и във вашата редакция няма здравето на хората, има на животните и растенията. Предложението всъщност е редакционно за обобщаване и плащане на абсолютно всички изброени случаи в точка 1.
Другото, което предлагам и държа наистина да се обърне внимание, е свързаната точка 4 за обученията. Извинявайте, правим обучение, Центърът за оценка на риска ще направи оценка на тези учебни програми и ще даде препоръки. Откъде накъде ще дава само препоръки, а няма да изисква това, което в учебните програми не съответства, да бъде изпълнено. Тогава за какво е този Център за оценка на риска, при условие че учебната програма ще дадем препоръки и някой може да каже: „Ами, ние не се съобразяваме с тези препоръки“. Затова предлагаме „дава задължителни препоръки относно обучението“. По-нататък вие имате такива текстове – как ведомствата си правят обучителни програми и ги пращат, оценят се и даваме препоръки, но те не се изпълняват. Според мен Центърът за оценка на риска трябва да дава задължителни предписания за това обучението как трябва да се коригира.
Това са двете неща, на които особено държа. Особено първото. Или си поправете текста: „извършва научна оценка - независима, прозрачна, безпристрастна“. Щом е научна, тя е такава. Косвено засяга здравето на животни, растения, растителни продукти, без хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Други становища на колеги от комисията? Министерство на земеделието и храните?
ИЛИАН КОСТОВ: Тук говорим за научна оценка по цялата хранителна верига. Дори и да не е казано директно „здравето на хората“, естествено ако референтния закон или регламент, на който се базира този закони и въвежда в европейското право изискванията към европейския орган по безопасност на храните, ясно казва за какво се прави всичко това. Това се прави за здравето на хората, а чрез здравето на животните и растенията отиваме към здравето на хората, затова е написано така.
Бих искала да подчертая, че основна функция на европейския орган по безопасност на храните, респективно нашия Център за оценка на риска е, че той дава научни становище, не може да кара дадена организация да ги приеме, или не. Тези научни становища се издават, а самата организация на базата на опита и политиките, които прави или контрола на риска, може да ги вземе предвид или да не ги вземе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз.
Казват, че същото важи и за обучението от Министерството на земеделието и храните.
Господин Костов.
ИЛИАН КОСТОВ: Това важи, мисля че го казах ясно, и за обучението поради простата причина, че примерно сега имаме едно заболяване и ние правим препоръка. Самият орган, който е по политиката и по изпълнението на тези политики, взема решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Който е съгласен с предложението на проф. Бъчварова, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Иван Станков:
„В чл. 3 се създава ал. 3:
„(3) Кариерното развитие на служителите в ЦОРХВ, извършващи дейност по ал. 1 се осъществява във висшите училища и научни организации при условията и по реда на Закона за развитие на академичния състав в Република България.“
Работната група не подкрепя предложението.
Професор Станков, заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ: Благодаря, господин председател.
Колеги, ние навсякъде говорим за наука, за научна кариера, а не свързваме кариерното с академичното развитие – това, което казахте предварително. Кой ще даде необходимата квалификация на тези хора, които работят в кариерния център? Нали висшите училища. За да започне най-напред да работи, да прави кариера в тази област той трябва да има по-тясна специализация. Къде ще я придобие тази специализация? Във висшето училище. Нещата са свързани.
ИВА МИТЕВА: То е ясно за всеки, който работи някъде и кандидатства за някаква длъжност, включително и ние в Народното събрание. Ти трябва да си завършил някакво образование, да знаеш да го правиш и да започнеш да го правиш. Вижте какво казвате: „Кариерното развитие на служителите в ЦОРХВ, извършващи дейност по ал. 1 се осъществява във висшите училища и научни организации при условията и по реда на Закона за развитие на академичния състав в Република България.“
Първо, кариерното развитие няма как да се осъществява във висшите училища и научни организации, то се осъществява по Закона за развитие, но академичното им развитие е, когато те са се явили на конкурсите по този закон и са спечелили съответните конкурси за научна степен и академична длъжност и те започват да се развиват по онзи закон, но това не им е кариерно развитие, което се осъществява по онзи закон. Кариерното развитие на тези служители, както е прието по този закон, се осъществява по Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Нямате друго кариерно развитие, а научното си развитие го развива по друг закон и законът си е прекалено ясен как се случва това развитие.
Ако идеята ви е това, което коментирахме преди малко, за какво да се използва тази научна тяхна работа – за научен труд, за публикации, за атестация, това вече е коренно различно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, проф. Станков.
ИВАН СТАНКОВ: Ще направя една редакционна поправка по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Това означава, че аз трябва да го подложа на гласуване. Вие можете да направите редакционна поправка на по-късен етап или в залата на основание чл. 80. (Реплика от народния представител Иван Станков.) Добре.
Предлагам да гласуваме предложението на проф. Иван Станков, което работната група не подкрепя с уговорката, че ще има редакция и предлагане в пленарната зала на текст, който ще бъде съгласуван с юридическия отдел.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 9.
Предложението не е прието.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. (1) Центърът за оценка на риска по хранителната верига:
1. извършва научна оценка на риска чрез независим, прозрачен и безпристрастен анализ на научна информация по проблеми, които пряко или косвено засягат здравето на животните и растенията, растителните продукти и растителния репродуктивен материал и безопасността на храните и фуражите;
2. събира данни, включително от външни за Министерството на земеделието и храните структури, необходими за оценка на риска по хранителната верига; при необходимост за целите на оценката на риска извършва проучвания и събира информация на терен;
3. предоставя на компетентните органи и институции научни оценки, които служат за вземане на решения за управление на рисковете по хранителната верига;
4. във връзка с установени от него рискове дава предложения и препоръки относно обученията на:
а) служителите от институциите, които провеждат държавната политика в областта на хранителната верига;
б) служителите от органите, които извършват официален контрол съгласно Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 882/2004“;
в) лицата, на които са делегирани задачи, свързани с официалния контрол съгласно чл. 5 от Регламент (ЕО) № 882/2004.
(2) Оценката на риска по хранителната верига по ал. 1, т. 1 е научнообоснован процес съгласно Регламент (ЕО) № 178/2002 и се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
(3) Събирането на данните по ал. 1, т. 2 и предоставянето на оценките по ал. 1, т. 3 се определя с наредбата по ал. 2.
(4) За извършване на услуги, свързани с дейността на ЦОРХВ, извън тези по чл. 6, ал. 4, чл. 7, ал. 2 и чл. 10, ал. 2, се заплащат цени по ценоразпис, утвърден от директора на ЦОРХВ, който се публикува на интернет страницата на ЦОРХВ.“
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 4.
Текстът е приет.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев:
„В чл. 4 уводното изречение се изменя така: „За целите на извършване на оценките на риска по хранителната верига и за създаването и поддържането на базите данни по чл. 3, ал. 1, т. 2 Центърът за оценка на риска по хранителната верига обобщава и анализира научна информация за:“
Работната група не подкрепя предложението.
Заповядайте, уважаема проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е по-скоро редакционно изчистване на текста, което е предложено. Няма някакъв особен смисъл, за по-голяма яснота. По правило предложението е редакционно, не е свързано с някаква промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Подкрепено по принцип и получава следната редакция, става ли? Добре.
Предложението на проф. Бъчварова предлагам да го подкрепим по принцип, а по-надолу да приемем текста на работната група.
Който е съгласен предложението на проф. Бъчварова да бъде подкрепено по принцип, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 4, но тъй като систематичното му място е като чл. 5, предлага чл. 4 да стане чл. 5 със следната редакция:
„Чл. 5. Данните по чл. 3, ал. 1, т. 2 се използват за обобщаване и анализ на съответната научна и техническа информация за:
1. консумацията на храни и излагането на хора на рискове, свързани с консумацията на храни;
2. здравето на животните;
3. употребата на фуражи;
4. патогенните агенти, причиняващи болести по животните, зоонози и хранителни взривове;
5. здравето на растенията, растителните продукти и растителния репродуктивен материал;
6. механичните, химичните и биологичните замърсители, ветеринарномедицинските продукти и техните остатъци в храни и фуражи;
7. материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, ензими и ароматизанти;
8. продуктите за растителна защита и торовете;
9. диетичните продукти, хранене и алергени;
10. хранителните добавки и добавките в храни;
11. генетично модифицираните храни и фуражи и нови храни;
12. радиационния риск за животни и растения;
13. страничните животински продукти и производни продукти;
14. биоцидите съгласно приложение V на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ, L 167/1 от 27 юни 2012 г.), използвани в обекти за производство и търговия с храни, с изключение на тези от продуктов тип 1, 2, 9, 10 и 13.“
Отразено е редакционното предложение на проф. Бъчварова.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев:
„Член 5 се изменя така:
„Чл. 5. (1) Центърът за оценка на риска по хранителната верига започва извършването на оценка по собствена инициатива или по възлагане от трето лице – публично или частноправен субект.
(2) Оценките на риска по хранителната верига се извършват по разработени от Научно-консултативния съвет методики.”
Работната група не подкрепя предложението.
Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Няма смисъл, пак се връщаме към този научно-консултативен съвет. Това е една линия, която върви по целия закон, така че вие не го приехте в началото, така че и нататък няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Който е съгласен с това предложение на проф. Бъчварова, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 9.
Предложението не е прието.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 5, но тъй като систематичното му място е като чл. 4, предлага чл. 5 да стане чл. 4 със следната редакция:
„Чл. 4. (1) Въз основа на данните по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЦОРХВ извършва научна оценка на риска по хранителната верига по отношение на:
1. безопасността по хранителната верига;
2. здравето на хората, свързано с храните и зоонозите;
3. здравето на животните и хуманното отношение към тях;
4. употребата на ветеринарномедицинските продукти;
5. здравето на растенията, растителните продукти и растителния репродуктивен материал;
6. активните вещества, продуктите за растителна защита и торовете;
7. генетично модифицираните храни и фуражи и нови храни;
8. страничните животински продукти и производни продукти.
(2) Научната оценка по ал. 1, т. 2 се предоставя на Министерството на здравеопазването.“
Имате ли изказвания? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев:
„Член 6 – отпада“.
Работната група не подкрепя предложението.
Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Пак същото, тъй като имаме научно-консултативен съвет затова ние ви предлагаме да има външни експерти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 9.
Предложението на проф. Бъчварова не е прието.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. (1) За извършване на научна оценка на риска по хранителната верига ЦОРХВ:
1. поддържа и съхранява бази данни с информацията по чл. 4 и 5;
2. извършва анализ на нововъзникващите рискове по хранителната верига;
3. проучва информационните потребности, необходими за извършване на обективна оценка на риска;
4. осъществява комуникация и обмен на информация с всички институции и лица, имащи отношение към безопасността по хранителната верига;
5. анализира и изготвя:
а) ежегодно до 30 юни доклад до:
аа) Европейския орган по безопасност на храните за резултатите от лабораторните изследвания и проучвания за зоонозите, зоонозните причинители, микробната резистентност и хранителните инфекции, остатъци от химични и биологични замърсители, продуктите за растителна защита и ветеринарномедицински продукти и друга информация, свързана с рискове по хранителната верига;
бб) министър-председателя, министъра на земеделието и храните, министъра на здравеопазването и изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), а при необходимост – и до други органи и организации, които имат отношение към безопасността по хранителната верига, във връзка с разпространението, възникването или опасностите
от проникване на територията на страната на рискове, свързани с хранителната верига;
б) доклади до органите и организациите по буква „а“ при спешност или непосредствена опасност от проникване на територията на страната на рисковете, свързани с хранителната верига;
в) допълнителна информация при съмнения за появата на висок риск, свързан със здравето на животните и растенията, растителния репродуктивен материал и безопасността на храните и фуражите; информацията се изпраща незабавно до ЕОБХ съгласно чл. 34 от Регламент (ЕО) № 178/2002;
6. анализира данните от информационните системи на Европейския съюз, свързани с хранителната верига;
7. популяризира дейността на ЕОБХ чрез контактния център по чл. 21;
8. участва в проекти на ЕОБХ и в проекти на други международни организации;
9. поддържа база данни за национални научни организации, които работят в области, свързани с безопасността на хранителната верига, за обмен на научна информация и сътрудничество по споразумение с организациите.
(2) Докладът по ал. 1, т. 5, буква „а“, подбуква „аа“ се предоставя на Министерството на здравеопазването.
(3) Научните оценки може да се извършват от ЦОРХВ по собствена инициатива или по писмено възлагане от институции и лица.
(4) За възложените научни оценки се заплаща такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет. Когато научните оценки са възложени от структурите на Министерството на земеделието и храните или от Министерството на здравеопазването, такса не се заплаща.
(5) При възлагане на научни оценки институциите или лицата по ал. 3 предоставят на ЦОРХВ цялата налична информация, резултатите от лабораторните изследвания и документите, свързани с искането за оценка.
(6) Когато не е предоставена цялата налична информация по ал. 5 или когато искането е неясно, ЦОРХВ може мотивирано да отхвърли искането за оценка или да предложи изменения в искането след консултации с институциите или лицата по ал. 3.
(7) При осъществяване на дейността си ЦОРХВ може да възлага изготвяне на научни оценки на рисковете по хранителната верига и на външни експерти.
(8) Лицата, които извършват научната оценка, подписват декларация за конфиденциалност по образец, одобрен от директора на ЦОРХВ, с която се задължават да не разпространяват представената им информация и да не я използват в своя полза или в полза на трети лица.
(9) Научните оценки се публикуват на интернет страницата на ЦОРХВ.“
Тези промени влизат като редакционни от името на комисията.
Имате ли изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 4.
Член 6 е приет.
Работната група предлага да се създаде нов раздел II:
„Раздел ІІ - Одобряване, подновяване и преразглеждане на одобрението на активни вещества, антидоти и синергисти и оценка на продукти за растителна защита“.
Има ли становища? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Центърът за оценка на риска по хранителната верига извършва дейностите по одобряване, подновяване и преразглеждане на одобрението на активни вещества, антидоти и синергисти съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009.
(2) За дейностите по ал. 1 се заплащат такси съгласно тарифата по чл. 6, ал. 4.“
Имате ли изказвания по него? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 8:
„Чл. 8. (1) Центърът за оценка на риска по хранителната верига извършва оценка с доклад за оценка съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 за:
1. продукти за растителна защита при разрешаването им за пускане на пазара и употреба, подновяване, изменение и отнемане на разрешение за пускане на пазара и употреба, за разширяване на обхвата на разрешение за пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита за минимална употреба и при взаимно признаване на разрешенията на продуктите;
2. идентичност на продукти за растителна защита при разрешаването им за паралелна търговия;
3. продукти за растителна защита, които съдържат вещества - кандидати за замяна.
(2) Центърът за оценка на риска по хранителната верига извършва и други оценки съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 и наредбата по чл. 45, ал. 1 от Закона за защита на растенията.“
Становища по чл. 8? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 9:
„Чл. 9. (1) Оценките по чл. 8 обхващат:
1. идентичност, еквивалентност, физични, химични и технически свойства и аналитични методи на активни вещества и продукти за растителна защита;
2. токсикологични характеристики на активни вещества и продукти за растителна защита;
3. остатъчни вещества от продукти за растителна защита;
4. съществуване и поведение в околната среда на активни вещества и продукти за растителна защита;
5. екотоксикологични характеристики на активни вещества и продукти за растителна защита;
6. биологични характеристики на продукти за растителна защита.
(2) За извършването на оценките по ал. 1 се прилага и наредбата по чл. 45, ал. 1 от Закона за защита на растенията.
(3) Лицата, които извършват оценки по ал. 1 подписват декларация за конфиденциалност по образец, одобрен от директора на ЦОРХВ, с която се задължават да не разпространяват представената им информация и да не я използват в своя полза или в полза на трети лица.“
Нямате желание да се изказвате. Редакционната поправка минава като поправка на комисията. Подлагам член 9 на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев:
„Член 9 – отпада“.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 9 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 12.
Който е съгласен подкрепеното предложение на проф. Бъчварова да бъде подкрепено, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. (1) Оценките с докладите за оценки се предават на БАБХ в следните срокове:
1. при разрешаване и изменение на разрешението за пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита – не по-късно от 45 дни преди изтичането на срока за приключване на съответната процедура;
2. при подновяване на разрешение за пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита - не по-късно от 45 дни преди изтичането на срока за приключване на процедурата;
3. при разширяване на обхвата на разрешение за пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита за минимална употреба - не по-късно от 45 дни преди изтичането на срока за приключване на процедурата;
4. при разрешаване за пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита за паралелна търговия - не по-късно от 10 дни преди изтичането на срока за приключване на процедурата;
5. при взаимно признаване на разрешения за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита - не по-късно от 45 дни преди изтичането на срока за приключване на процедурата;
6. извън случаите по т. 1-5 – не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока за приключване на съответната процедура.
(2) За извършване на оценката с доклада за оценка се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 6, ал. 4.
(3) Сроковете по ал. 1 започват да текат от получаването на документа за платена такса и екземпляра от необходимите документи по чл. 46, ал. 4 от Закона за защита на растенията.
(4) Когато таксата не е платена в срок, процедурата се прекратява и ЦОРХВ писмено уведомява БАБХ.“
Има кратки смислени редакционни поправки от името на комисията.
Изказвания? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) Когато за извършване на оценката с доклада за оценка е необходима допълнителна информация, ЦОРХВ писмено уведомява лицето и определя срок за представянето й, който не може да бъде по-дълъг от 6 месеца.
(2) До представянето на информацията по ал. 1 срокът за извършване на оценката спира да тече.
(3) За обстоятелствата по ал. 1 и 2 и при непредставяне на информацията в срока по ал. 1, ЦОРХВ писмено уведомява БАБХ.“
Изказвания? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 12:
„Чл. 12. При необходимост ЦОРХВ може да възлага извършването на оценки с доклади за оценки по чл. 7 и 8 и на външни експерти.“
Не виждам желаещи да коментират нов член 12.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 12 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 7, ал. 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Работната група предлага да се създаде нов раздел III:
„Раздел ІІІ - Обучение“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Чл. 13. Институциите и органите по чл. 3, ал. 1, т. 4 изготвят съгласно приложение ІІ от Регламент (ЕО) № 882/2004, и на тези по приложение I, раздел III, глава IV от Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация годишни програми за обучение на:
1. служителите, извършващи официален контрол; тези служители се обучават и по администриране на дейностите по официалния контрол в съответствие с нивото на тяхната компетентност;
2. лицата, на които са делегирани задачи, свързани с официалния контрол - в съответствие със спецификата на дейностите, които извършват;
3. служителите от институциите, които провеждат държавната политика в областта на хранителната верига - в съответствие със спецификата на дейностите, които извършват.“
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев:
„В чл. 14 ал. 2 – отпада“.
Работната група не подкрепя предложението.
Слушаме ви.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тук ставаше въпрос в преди малко приключилия дебат за това, че не може да има препоръка за изменение на програмата, а трябва да бъдат задължителни. Един месец Центърът за управление на риска се занимава с учебните програми, накрая ще даде препоръки, които съответно никой няма да изпълни и тъй като онова предложение не го приехте и тук не се приема. Всеки си прави каквото си иска доколкото разбирам, тъй като нямаше някакви аргументи как един месец ще се занимаваме с нещо без да се съобразим с него. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Разбрах, проф. Бъчварова.
Който е съгласен предложението на проф. Бъчварова да бъде подкрепено, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 9.
Предложението на проф. Бъчварова не е подкрепено.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. (1) В едномесечен срок от изготвянето на програмите по
чл. 13 институциите и органите по чл. 3, ал. 1, т. 4 ги изпращат в ЦОРХВ.
(2) Центърът за оценка на риска по хранителната верига в едномесечен срок от получаване на програмите по ал. 1 може да прави предложения и препоръки за изменение или допълнение на програмите за обучение.“
Изказвания? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
„Чл. 15. (1) Обучаващите лица по чл. 16, т. 1 изпращат информация на ЦОРХВ за всяко проведено обучение в едномесечен срок след провеждането му.
(2) В тримесечен срок след провеждането на съответното обучение институциите и органите по чл. 3, ал. 1, т. 4 извършват проверка на резултатите от него съгласно инструкция, издадена от съответния орган и изпращат информация в ЦОРХВ.“
Изказвания, становища, предложения? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. Центърът за оценка на риска по хранителната верига поддържа база данни за:
1. висшите училища, институти и други организации и лица, които имат право да обучават служителите и лицата по чл. 13;
2. проведените обучения;
3. проведените обучения, организирани от структурите на Европейския съюз, в международни организации и в трети държави;
4. предстоящите за съответната календарна година обучения.“
Становища, предложения? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 17 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 15, ал. 2.
Който е съгласен да отхвърлим този член, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
„Раздел II - Oргани на управление“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението:
„Глава трета - Органи на управление“.
Имате ли становище? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 18, който става чл. 17.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 18:
„Чл. 18. (1) Директорът на ЦОРХВ се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на земеделието и храните.
(2) За директор на ЦОРХВ се назначава хабилитирано лице с професионален опит не по-малко от 10 години в областта на безопасността по хранителната верига.
(3) Директорът:
1. представлява ЦОРХВ;
2. е разпоредител с бюджет и със сметки за средства от Европейския съюз;
3. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на ЦОРХВ;
4. изпълнява и други функции свързани с дейността на ЦОРХВ.
(4) При осъществяване на правомощията си директорът на ЦОРХВ се подпомага от заместник-директор.
(5) Заместник-директорът на ЦОРХВ се назначава от министъра на земеделието и храните по предложение на директора на ЦОРХВ. За заместник-директор се назначава лице с професионален опит не по-малко от 8 години в областта на безопасността по хранителната верига.“
Становища? Има някакви поправки, които са като редакционни от страна на комисията.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група предлага да се създаде нов чл. 19:
„Чл. 19. (1) Дейността на ЦОРХВ се осъществява от администрация, в която работят лица по служебно и по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.
(2) За администрацията на ЦОРХВ се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.
(3) Структурата, съставът и числеността на ЦОРХВ, както и функциите на неговите звена се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.“
Нещо по текста? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев:
„В чл. 20 ал. 6 – отпада“.
Работната група не подкрепя предложението.
Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това, което предлагаме, е да не се записва императивно „Управителният съвет заседава два пъти в годината“. Колкото искат, толкова ще заседават. Най-малко. Но както се разбира най-малко, те два пъти в годината ще се събират, може да видите и в стенограмата, че и два пъти било много. Просто, защо трябва да го записваме? Управителният съвет колкото е необходимо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Ако искате да запишем не по-малко от два пъти. (Реплики.)
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Даже грозно изглежда. Цял управителен съвет и два пъти като се съберат ще отчетат всичката дейност, може и един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Становището на Министерството на земеделието и храните.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Това е написано не по-малко, защото в края на краищата действията на управителния съвет са свързани със законовите му задължения по отчитане на най-различни документи. Примерно, едното по устройствения правилник, другото – отчета на приходи и разходи, отчета на научната дейност и считаме, че това два пъти в годината е минимумът, в който този управителен съвет трябва да действа. Горе долу такъв е бил разчета, това което сме имали предвид. И сега в момента е така, между другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Какво предложение имате, проф. Бъчварова? Не по-малко, най-малко.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не по-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Светла Бъчварова на основание чл. 80 от Правилника за дейността и организацията на Народното събрание. Припознавате го – не по-малко.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Другото го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Добре.
Който е съгласен с направеното предложение на основание чл. 80 от проф. Бъчварова, да стане текста „не по-малко“, а другия текст е оттеглен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
„Чл. 20. (1) Управителният съвет на ЦОРХВ се състои от 5 членове – директора на ЦОРХВ, който е член по право, и по двама заместник-министри на земеделието и храните и на здравеопазването, определени от министъра на земеделието и храните, съответно от министъра на здравеопазването.
(2) Членовете на управителния съвет се назначават и освобождават с решение на Министерския съвет. При освобождаване от длъжност на член на управителния съвет съответният министър по ал. 1 предлага да се назначи друг представител до изтичането на мандата.
(3) Управителният съвет е с мандат три години.
(4) Управителният съвет:
1. приема годишна програма за работата на ЦОРХВ и отчет за нейното изпълнение, както и отчет за изпълнението на бюджета;
2. взема решения за осигуряване на изпълнението на дейностите на ЦОРХВ и начините за изпълнението им;
3. ежегодно представя отчет за изпълнението на годишната програма и бюджета на ЦОРХВ на министъра на земеделието и храните.
(5) Управителният съвет заседава най-малко два пъти годишно. Заседанията са редовни ако на тях присъстват трима от членовете. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове.“
Който е съгласен, моля да гласува, включително с гласувания преди малко текст на проф. Бъчварова.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев:
„Създава се чл. 20а:
„Чл. 20а. (1) В структурата на Центъра за оценка на риска по хранителната верига се създава Научно-консултативен съвет.
(2) Научно-консултативният съвет се състои от 15 утвърдени висококвалифицирани научни специалисти, в това число председател, определяни със заповед на министъра на земеделието и храните за срок от 4 години.
(3) Научно-консултативният съвет:
1. отговаря за общата координация и необходимата последователност за процедурата по изготвяне на научните становища;
2. разработва методиките за оценки на риска по хранителната верига;
3. дава становище, а при необходимост – и извършва оценки на риска, които имат многоотраслов характер.
(4) За случаите, които изискват тясно специализирана компетентност, директорът на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, по предложение на Научно-консултативния съвет привлича външни експерти.”
Работната група не подкрепя предложението.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев, което работната група не подкрепя.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не е прието.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
„Чл. 21. (1) Структурата на ЦОРХВ включва и контактен център на ЕОБХ за комуникация и обмен на научна информация с ЕОБХ и с други международни и национални организации по оценка на риска по хранителната верига.
(2) Контактният център по ал. 1:
1. поддържа национална база данни за експерти по различните области на хранителната верига;
2. осъществява научно сътрудничество чрез координация на дейностите, разработване и изпълнение на съвместни проекти, обмяна на опит и най-добрите практики в областите от компетентност на ЕОБХ съгласно чл. 36 от Регламент (ЕО) № 178/2002.“
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
„Чл. 22. Държавните и местните органи, обществените организации, физическите и юридическите лица са длъжни при поискване да предоставят необходимата информация и да оказват съдействие на ЦОРХВ за изпълнение на дейността му.“
Няма предложения на народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев:
„Член 23 – отпада“.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за чл. 23 и предлага да бъде отхвърлен.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
„Раздел III - Финансиране и имущество“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението:
„Глава четвърта - Финансиране и имущество“.
Няма нови предложения.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Заповядайте.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Има една точка 4 - дарения и помощи. Какво значи това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Дарения и помощи.
Заповядайте, колеги от Министерството на земеделието и храните.
Господин Костов.
ИЛИАН КОСТОВ: То ясно е написано какво е – дарение и помощи. Това се има предвид. (Реплики.) Да, по принцип в Центъра за оценка на риска финансирането може да става и чрез дарение да кажем от друг център за оценка на риска в друга държава-членка. Примерно германския. (Реплика от народния представител Султанка Петрова.)
Тук не става въпрос за някоя фирма да даде помощ. Това исках да дам като пример, преди един месец получихме като дарение от немския Център по оценка на риска оборудване. Това е такъв вид дарение и затова сме го включили тук като опция. Помощи не означава само финансова помощ. Друг вид би следвало да е, когато работим по съответни съвместни проекти, имаме един вид финансиране на това, което не ни достига. Като цяло това е стандартен текст.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Европейските проекти – разбирам, но това с дарение и помощи, не знам. Мисля, че за една такава структура не е редно да го има. Това е моето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Петрова, просто го допускат, а дали ще има дарение, по-скоро не, според мен.
След дебата, който проведохме, отиваме на гласуване на чл. 24.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев:
„В чл. 24, ал. 3 се правят следните изменения:
1. Точки 7 и 8 – отпадат.
2. Точки 9 и 10 стават съответно т. 7 и 8“.
Работната група подкрепя по принцип предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 23:
„Чл. 23. (1) Центърът за оценка на риска по хранителната верига се финансира от:
1. бюджетна субсидия;
2. международни програми, проекти и договори;
3. приходи, събирани съгласно чл. 3, ал. 4, чл. 6, ал. 4, чл. 7, ал. 2 и чл. 10, ал. 2;
4. дарения и помощи;
5. други приходи.
(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:
1. обезпечаване дейността на ЦОРХВ;
2. разработване и изпълнение на научноизследователски проекти;
3. членство на ЦОРХВ в международни организации и участие в международни дейности;
4. участие и изпълнение на международни проекти, програми и договори;
5. възнаграждения на външни експерти;
6. издателска дейност;
7. организиране и участие в научни мероприятия;
8. други разходи.“
Госпожо Петрова, правите ли официално предложение да го оттеглим този текст по т. 4 или да остане в редакционния вариант, който е пред нас?
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Правя предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Първо гласуваме предложението на народния представител Султанка Петрова, а именно в чл. 24, ал. 1, т. 4 „дарение и помощи“ да отпадне.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 11.
Съжалявам, не е подкрепено предложението.
Сега гласуваме цялостния текст на чл. 24, който става чл. 23.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 25 да бъде отхвърлен.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
„Допълнителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. За целите на този закон се прилагат определенията по чл. 2 и 3 на Регламент (ЕО) № 178/2002, чл. 2 на Регламент (ЕО) № 882/2004, чл. 3 на Регламент (ЕО) № 1107/2009, чл. 2 от Регламент (ЕО) № 2003/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. относно торовете и по § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на растенията.“
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Иван Станков:
„В § 2 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се т. 1:
„1. „Кариерно развитие“ е придобиване на научна степен „доктор“ и научна степен „доктор на науките“, както и заемане на академични длъжности – „асистент“, „главен асистент“, „доцент“ или „професор“.“
2. Предвиденият в законопроекта текст на § 2 става т. 2.“
Работната група не подкрепя предложението.
ИВАН СТАНКОВ: Вместо „кариерното“ аз предлагам да бъде „академичното развитие“. (Реплики.)
ИВА МИТЕВА: В онзи закон ясно е казано, че научна степен е доктор на науките, а академични длъжности са доцент, професор. Онзи закон развива тези степени и длъжности. Там си е. Разбирате ли? Това не е кариерно развитие. Като го кажете академично развитие и тук, какво ще кажете повече? Въпросът е за какво ще го ползвате, какво искате да постигнете, каква ви е целта, а не, че сте го записали просто хей така?
ИВАН СТАНКОВ: Подценявате го.
ИВА МИТЕВА: Не го подценявам. Аз ви казвам какво казват законите в България.
ИВАН СТАНКОВ: Трябва да има наука, трябва да има научни кадри, трябва да има изследвания, защото това е оценка на риска. Затова го предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване предложението, което току-що направи нашия колега проф. Станков, а именно в § 2, т. 1 допълнителния текст „кариерно развитие“ да се замени с „академично развитие“. Така ли, професоре?
Който е съгласен с предложението на проф. Станков „кариерно развитие“ да се замени с „академично развитие“, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 10.
Работната група не подкрепя предложението.
Подлагам на гласуване цялостния текст, който не се подкрепя от работната група, внесен от народния представител Иван Станков.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 9.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Този закон предвижда мерки по прилагане на:
1. Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните;
2. Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета.“
Нов текст е, но е предложен от комисията като редакционен.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. (1) Центърът за оценка на риска по хранителната верига е правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Центъра за оценка на риска, създаден със Закона за Българската агенция по безопасност на храните.
(2) Трудовите и служебните правоотношения на служителите в Центъра за оценка на риска се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител.
(3) До влизането в сила на актовете по § 5, т. 1 и 2 Центърът за оценка на риска по хранителната верига осъществява дейността си по досегашния ред.“
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет:
1. приема Устройствен правилник на Центъра за оценка на риска по хранителната верига;
2. привежда Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните в съответствие с този закон;
3. одобрява тарифата по чл. 6, ал. 4.“
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон директорът на ЦОРХВ утвърждава ценоразписа по чл. 3, ал. 4.“
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. (1) До влизането в сила на актовете по § 5, т. 1 и 2 БАБХ продължава по досегашния ред да осъществява функциите си по одобряване, подновяване и преразглеждане на одобрението на активни вещества, антидоти и синергисти и да извършва оценка на продукти за растителна защита съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009.
(2) Трудовите и служебните правоотношения на служителите на БАБХ, осъществяващи функциите по ал. 1, се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител в съответствие с определените функции и численост на персонала в Устройствения правилник на Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
(3) Започнатите производства по одобряване, подновяване и преразглеждане на одобрението на активни вещества, антидоти и синергисти се довършват от БАБХ по досегашния ред, а по извършване на оценка с доклад за оценка при разрешаване, подновяване, изменение и отнемане на разрешение за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита – от ЦОРХВ по реда на този закон.
(4) В тримесечен срок от влизането в сила на актовете по § 5, т. 1 и 2 БАБХ предава на ЦОРХВ с предавателно-приемателен протокол екземпляр на документите за разрешаване, подновяване, изменение и отнемане на разрешения за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита. Документите на заявените до 14 юни 2011 г. за разрешаване, подновяване, изменение и отнемане на разрешения за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита се предават в едногодишен срок от влизането в сила на актовете по § 5, т. 1 и 2.“
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 9.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. 61 от 2014 г.; изм., бр. 12 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 2 накрая се добавя „освен в случаите по
чл. 2, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за Центъра за оценка на риска по хранителната верига“.
2. В чл. 37, ал. 1 след думата „преразглеждат“ се добавя „от Центъра за оценка на риска по хранителната верига“.
3. Член 38 се отменя.
4. В чл. 41, ал. 3 думите „наредбата по чл. 38, ал. 1“ се заменят с „наредба на министъра на земеделието и храните“.
5. В чл. 42, ал. 1 думите „чл. 38, ал. 1“ се заменят с „чл. 41, ал. 3“.
6. В чл. 45, ал. 2 след думата „защита“ се добавя „с изключение на извършването на оценки с доклади за оценки за продукти за растителна защита“.
7. В чл. 46:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Съответствието на продукт за растителна защита с изискванията по ал. 1 се установява с извършване на оценка на продукта.“;
б) в ал. 3 думите „оценките по ал. 2, т. 1“ се заменят с „оценката по ал. 2“;
в) алинея 4 се изменя така:
„(4) Оценката по ал. 2 се извършва от ЦОРХВ, след получаване на екземпляр от необходимите документи.“;
г) алинея 5 се отменя.“
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В Закона за храните в чл. 17, ал. 4, в текста преди т. 1 след думата „риска” се добавя „по хранителната верига“.“
Имате ли предложения? Нямате.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Колеги, с това приключихме т. 2 от дневния ред на днешното заседание. Благодаря за активната ви работа.

Точка 3 - Представяне и обсъждане на Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, приета с Постановление № 316 на Министерския съвет от 2011 г. (обн., ДВ, бр. 96 от 2011 г., изм. и доп., бр. 90 от 2012 г.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Точка 3 - Представяне и обсъждане на Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, приета с Постановление № 316 на Министерския съвет от 2011 г. (обн., ДВ, бр. 96 от 2011 г., изм. и доп., бр. 90 от 2012 г.)
Професор Бъчварова, понеже проф. Станков излиза, бихте ли водили тази точка? Предвид на евентуалния конфликт на интереси на председателя на Комисията по земеделието и храните, някой друг да води точката. Аз няма да взема отношение по нея и няма да я водя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, на миналото заседание на комисията имаше предложение да бъде обсъден Проекта на Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии във връзка с това, че господин Желев има сигнали към него, доколкото разбрах, свързани с промените, които се предлагат.
Ако може, господин Желев, да предложите първо вашата гледна точка и въпросите, които имаме да обсъждаме, тъй като вие сте в течение на темата.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Ще направя една лека корекция. Аз миналия път на блиц контрола, на който присъства министър Танева, казах, сега ще повторя. Всички знаете, че бяха направени изменения и допълнения на Закона за горите, които аз лично считам за много уместни и успешни. Докато те вървяха в пленарната зала, ние навсякъде казвахме, че промените в закона ще станат още по-ясни и по-добре работещи, видни, когато бъдат преработени още три наредби, тъй като сегашният Закон за горите работи с наредби. Те са над 20, едната от които беше Наредбата за възлагане на изпълнение на дейности в горите. Имаше досега такава наредба, в момента тя се преработва и това е новото издание. Освен това имаше една чисто нова Наредба за инвентаризацията.
При мен наистина дойдоха много преработватели на дървесина, представители на малкия и средния бизнес, които бяха в някаква степен обезпокоени от предложението за ремонт на наредбата, която беше качена на сайта на министерството или на агенцията. Новото предложение е направено от работна група, която е създадена със заповед на министър Танева. И аз казах, че е редно да обсъдим тези неща. Министър Танева предложи това да стане тук в комисията. Така че, дали точно тук трябваше да стане, това е решение на министъра.
Преди това аз съм се запознал с предложението на работната група и коректният тон изисква да кажа, че огромната част от предложените промени ги намирам за много добри, много работещи и силно ги подкрепям. Има само няколко места, на които ми се струва, че са направени предложения, които аз лично не мога да разбера и не разбирам и ми се иска да ги обсъдим тук. Затова благодаря за присъствието на заместник-министър Костов и на госпожа Хубчева, както и на инж. Кръстев.
Сега, как да стане оттук нататък, ако искате набързо, тя не е толкова голяма, параграф по параграф да ги преглеждаме и всеки да си казва мнението, ако има такова, макар че самият факт, че те са се озовали тук, го считам за проява на добър тон, защото както всички знаете, наредбата е подзаконов нормативен акт и тя се приема с постановление на Министерския съвет, не влиза на обсъждане в комисиите и в пленарна зала. Но тъй като е много значима, ми се иска да я обсъдим. С оглед на това мисля, че може и поне на местата, където имаме някакви съмнения или тревоги, да бъдат разсеяни и да можем и ние в нашите срещи по-нататък с дървопреработватели, хора, които участват в конкурси за добив на дървесина, за продажба, купуване и така нататък и приемните дни, които правим, да имаме логиката, която стои в тази наредба, за да можем да обясним нещата. Това е от мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Предлагам да направим дискусия и всеки който има въпроси, конкретни забележки към Проекта за наредба, да ги изложи, пък вие накрая, от Изпълнителната агенция, господин заместник-министър, да обобщите разговора с предложенията.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми дами и господа, госпожо председател! Аз ви предлагам така, наистина сме готови да отговаряме на всякакви въпроси. Дебатът е абсолютно открит, защото въпросната наредба, за която става дума, която наистина е много важна и подкрепяме, че това е много важна наредба. Само ще припомня на народните представители, че аз публично няколко пъти им благодарих за подкрепата, затова, че от Закона за обществените поръчки дейностите за възлагане в горските територии, това е дърводобив и лесокултурни мероприятия, точно така, излязоха от Закона за обществените поръчки, защото са много специфични и се препращат към тази наредба. Затова тя е от изключително значение и тя трябва да отговаря на публичност, прозрачност и така нататък.
Аз имам един материал, който е подготвен пред мен. Точка по точка представя нещата. Мога да го представя на народните представители, ако искат да го имат и писмено. Искам да информирам, че наредбата дори не е пратена за междуведомствено съгласуване. След края на работната група тя е качена за допълнителни становища и всеки има възможността от всички заинтересовани страни да дадат допълнителни становища именно с оглед на важността на наредбата и не са предприети други административни дейности за действане. В този смисъл всички становища, несъгласия, мнения могат отново да бъдат разгледани и да бъдат съответно коригирани някои от текстовете, които на някои могат да не харесат, сигурно има такива, както и аз още не съм убеден, че трябва да бъдат по този начин.
Ако мога да направя предложение, нека тези текстове, които евентуално са предмет в момента на смущаващи някакви интереси, само към тях да се фокусираме, да не минаваме през цялата наредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, доцент Костов.
Господин Божинов искаше първи думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин заместник-министър, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ако внимателно сте наблюдавали дебата в комисията, когато водехме задълбочени и според мен искрени дебати и усилия, за да ограничим нерегламентирани и икономически неизгодния за страната износ на непреработена дървесина, аз и тогава и по-късно при приемането на закона и сега отстоявам един принцип, че вместо административните мерки, ако ние подпомогнем с всички възможни средства развитието на преработвателния сектор в страната, ще бъде икономически изгодно да се кандидатства и да се постига на пазарен принцип по-висока цена по време на провеждането на търговете, дълбочинна преработка на територията на страната с по-голям икономически ефект и повече средства за развитието на този сектор, който поради системния недостатък на средства не може да функционира по най-добрия начин и да развива горския потенциал на страната. Вие знаете, това мое поведение и сте го адмирирали.
Сега с тази наредба исках да видя реализация на този принцип, с който бяхте съгласни с мен тогава. И аз го виждам, то личи и в мотивите на министърката, които са подготвени за внасянето на наредбата в Министерския съвет, за така наречената „продажба на най-скъпите, най-търсените категории дървесина“, които ще се предлагат от държавните предприятия по чл. 163 от закона. Там се казва: чрез състезателна процедура и търгове. Значи най-качествената дървесина ще върви на състезание и на състезанието, който даде най-добра цена, той ще получи онези, които са му необходими, а той ще даде най-добра цена, ако неговата технология и неговата преработка е най-дълбочинна, постигне най-висока принадена стойност и може да си позволи най-висока цена. Тоест, има пазарен принцип тук.
Има обаче една категория тук, министърката в своите мотиви пише и очевидно, че става дума за другия тип дървесина, технологична ли да я наричаме? Технологична, в която тя казва, че ще се предлага приоритетно на преработватели на дървесина, тоест, тук вече няма да е онова обективно състезание с търсене на най-висока цена, а ще има административни регламентирани в наредбата механизми, с които някой ще получава приоритет. И тя пояснява, че за да се регламентира този механизъм, ще трябва да се дефинира понятието „преработвател”. Тоест, с това определение кой е преработвател, ще бъде реализиран механизмът на приоритетите.
Аз няма да влизам в детайли, как ще се реализират тези приоритети, и като инженер-технолог отивам към дефиницията „преработка на дървесина“. Последната страница, последния ред и от методологическа, чисто от гледна точка на теория на познанието, и методологическа гледна точка от това знание, тя е абсолютно неприемлива.
Ако попитате студентите от Икономическия институт как техните професори дефинират „преработка“, те ще ви кажат, че това е въздействие, с което се постига принадена стойност, икономистите. Ако са студентите от моя университет – Химико-технологическия или съседния Лесотехническия, те ще ви кажат, че това е „третиране на суровината с механични, физични, химични, биологични и други методи, с които се постига продукт“. Тук обаче този подход е методологически неиздържан.
Затова аз предлагам това да отпадне и да не влиза в документ на Министерския съвет, защото ако го прочете някой ще ни обвини в много грехове, които не искам да споменавам. Какво значи, че преработката на дървесината е процес на употреба за нещо, и преработка на дървесината е, завършвам с последната страница, когато се произвежда нещо друго, но тогава не е преработка? Махнете го това, защото просто този текст няма да върши работа. И като извадим онази категория дървесина, за която министърката казва, че е висококачествена, най-скъпата, най-търсената явно че става дума да диференцираме кои приемаме за преработватели на технологичната дървесина. Отпадат тези, които са ги написали първите думи дъскорезно, амбалажно, мебелно производство и остават целулозно-хартиената, плочите от тези, които се приемат за производство и онази група, която се отрича, че няма да се брои за производство. Ето още няколко технологични аргумента, освен методологичните, че тази дефиниция няма да върши работа. Тя е в услуга на четирите най-големи преработватели в България.
Единият, без да го назовавам, вчера бях там да го видя как става тази работа, 1000 тона влизат сутринта и до края на деня, 24 часа суровина влиза. Три четвърти от технологичния процес е еднакъв за плочите и за пелетите.
В един момент, според пазара, операторът насочва една част от преработената суровина към производство на пелети, което е чрез пресоване, тоест физическо, механично третиране на масата и става продукта пелети, който не го признаваме за преработка, а когато пазарът търси плочите, които са тук, предприети за преработка, той отива за формоване, в течна фаза, да го нарека най-популярно, с лепилото. Как така при този неразделим процес, аз ще кажа колко тона този производител съм му признал, за да участва преференциално в състезанието, че са за едното и за другото производство?
Другият голям в България. Ами той вярно, че преработва по признатите по дефиниция за преработка на дървесина, но той има инсталация, 4 тона на час, което ако ми е вярна сметката към 200 тона суровина влиза в това производство, което не е преработка. Но той ще отиде на преференциалния търг, с какво? С това, че е производител на онова, тоест не става.
Не работи тази дефиниция така, както е написана. Още повече, аз съм за това състезание на пазара, защото тези, които са ги признали за преработка, световните пазари са капризни. Вие наблюдавате как има търсене, как няма търсене и когато сме лишили единият тип преработватели от достъп, те ще фалират, ще изчезнат. И когато пазарът елиминира другите големите, ние ще останем без икономически субекти, които да потребяват онази дървесина, тоест, още един аргумент, че не става.
И другото, с което започнах - за Икономическия институт. Сега преди тръгна четохме с един професор, много известен от Икономическия институт. И той ми казва: „Какъв принаден продукт носят едните, които ги приемате за преработватели, какъв за другите? Докато не го изчислим и не разберем с какво ще повредим на икономиката, не може да ги делим така“. Затова аз предлагам много прецизно да включим и екологичния компонент, за който с господин Костов разменихме две думи навън. Значи аз като химик и като дългогодишен председател на Комисията по екология, знам че не могат да бъдат в една група тези дърва, които ги цепим, суровите, както ги пише тук - цепени дърва, цепене или дробене, защото едно е да гориш суха дървесина, друг е калорийният потенциал и особено емисиите на въглероден двуокис. И съвсем друго е на оная преработена дървесина, какво е топлоотдаването, какъв е енергийния ефект, каква е калоричността и какъв е другият показател, в който Европа дават стандарта А, нали така беше най-доброто, каква е пепелта. Тоест, въобще не могат да бъдат в една категория ония дърва, които са за горене като сурови и ония, казвам го всичко това, за да подчертая, че така не може да влезе, няма да е прието, няма да постигне целите си, трябва да се намерят други критерии, обективни, безпристрастни, без лобистки елементи, от онова, което носи принаден продукт, което стимулира да отидеш на пазара и да дадеш цена и който даде по-добра цена, значи технологията му е по-добра, всяко друго субективно решение ще води до възражение, до спорове и до такива, които ще идват пред парламента и други. Завърших. (Реплика.)
С две думи - не работи този критерий, точка 26, щом преработвател ще бъде критерии да имаш преференциален достъп. Ако той не е строго научен, икономически обективен и липсва субективизъм, не може да работи в наредбата. Това са двете думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин Божинов.
Други колеги има ли?
Господин Желев, заповядайте.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Аз ще се опитам да съм максимално кратък.
Ще помоля само госпожа Хубчева, като ръководител на работната група да си отбелязва къде имаме нещо, да ги погледнем и обсъдим допълнително. Изобщо далеч сме от мисълта, че сме последната инстанция, която се произнася в този случай, но все пак повече глави мислят по-добре.
По § 1, 2, 3, 4, по § 4 имаме само в ал. 5, на чл. 6 след думите „съответното държавно предприятие” се добавя „за съответната година”. Защо са изключени общините? Защото все пак тази наредба е за държавна и общинска собственост.
Параграф 5 с всичките си членове 9 а, б, в и така нататък – не само че нямам забележки, напротив адмирирам всичко, което е направено.
В § 6, отпадат в ал. 1, т. 15 до 21 с изключение на 22, заради това, че това са дейности, които вече попадат в обхвата на новия ЗОП. Обособяването на всяка позиция да става обект е чудесно начинание.
В параграфи нататък 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17. Промяна от 5 на 10 работни дни е чудесно.
Стигаме до § 25 – лично аз само адмирации. Параграф 25 – кога държавни горски ловни стопанства, както и общините, собственици на гори могат да предоставят до една трета от годишното си ползване за добив и дървесина на търговци, които отговарят на изискванията по чл. 115 от Закона за горите.
Оттук нататък понеже моите забележки са подчиняват на една обща логика, а тя е следната. Аз завинаги считам и друг път сме си говорили, понеже с колегите тук всички се познаваме от много години, аз никога навремето и в предишния мандат даже имаше едни твърдения и опити от друго длъжностно лице, което казваше: „Аз си поставям за цел да намаля цената на дървесината, добита от горските стопанства“. Аз не мога да си представя, че някога мога да си поставя такава цел и каквато и да е. Нито някой да се прави на пазар. Аз съм демократично мислещ човек и мисля, че пазарът е абсолютния регулатор. И не можем ние с административни средства да кажем: този ще взима такава дървесина или ще участва, защото притежава това и това. Значи той да си носи отговорност как и защо.
Тук по отношение на местните търговци има нещо, което е така и не е такава, и аз малко се лашкам между „осанна и разпни го“, но за да участва той, ако изобщо съответният директор на горското стопанство реши, че ще даде една трета от добитата маса, защото той може да го направи, няма императивен текст, може и да не го направи, той трябва да има наличие на необходима техника. Аз не мисля, че трябва непременно да има наличие, защото той може и да я наеме. В крайна сметка не винаги имаш такъв достатъчен обем работа, така че да имаш полза икономическа да поддържаш някаква техника, която никак не струва малко целогодишно. Никой не ти гарантира, че ти ще я натовариш целогодишно и тя ще бъде заета. Това леко е дискриминационно условие. От една страна, ние си гарантираме, че този, който ще ги вземе има всички необходими текстове, но по този начин изхвърляме…
Моите съображения идват от факта, че навсякъде и в залата твърдим, че малкият и среден бизнес е гръбнакът на икономиката, че той е най-важен, че произвежда 90 и не знам си колко процента от брутния вътрешен продукт, а по някакъв начин тук усещам възможности да бъде порязан, меко казано. Така че нека да дадем възможност и на малкия да се опита да порасне, а не съществуващите по някакви причини големи, закупили по някаква странна приватизация предприятия, по такива и онакива линии, да не засегна някои политически сили, в един момент те да диктуват правилата.
Забележете, тук на едно място има, когато те участват и по-нататък в конкурсите, ако те не вземат, цитирам – ал. 7 на § 31: „В случаите, когато процедурата за съответен обект е прекратена“, а тя преди това влиза в големи потребители, които имат наличие на мощности за преработка, а след това ни се казва, какво е преработка и не мисля, че наредба трябва да казва какво е преработка.
За мен винаги е било важно, като човек, който е продавал дървесина толкова години, да я дам на този, който ще даде най-голяма цена за нея и аз не го питам какво ще прави. Ако иска да я изгори на нестинарски огън в с. Българи, на 3 юни. Аз съм последният човек, който трябва да бъде убеждаван, че е по-добре дървесината да се преработи, да донесе добавена, дори бих си позволил да ви поправя, господин Божинов, а не принадена стойност, но той когато я произвежда и носи голяма добавена стойност, на какъвто случай се натъкнахме в чудесно работещото предприятие „Средна гора” в Стара Загора, той има и много по-голяма печалба. Отива на съответния търг, изважда 2 лв. повече от производителя на пелети, нажижни, нацепени дърва и на каквото и да е, и просто дървесината става негова. И пазарният принцип е спазен. Просто който дава най-много, той взима. И тъй като няма как пелетарникът да пребори Средна гора, Кроношпан, да не ги изброяваме и така нататък, съвсем нормално, по всички правила на пазарната логика, този мощният ще може да си купи тази дървесина, от която има нужда. Но не предварително ние да му кажем с наредба, че първо играеш ти, защото имаш такива мощности, защото ти преработваш, а ти не преработваш, или пък ти преработваш дълбочинно, а ти плиткочинно. Аз това не го разбирам и това е най-основното. Всичко се върти около това, защото после влизаме в големите сесии, които са - есенната за около 30%, после пролетната, другите – това са около 60-70% от добива на всички предприятия.
Поставям се винаги на мястото на другия. Аз съм едно малко предприятие. Имам цех за производство на пелети. Да не говорим, че голяма част от големите предприятия, които тук твърдят, че правят дълбочинна преработка, като влезе суровината вътре – всички си имат пелетар, ти не знаеш кое къде отива точно. И надали само от отпадък правят пелети. По-скоро всички знаем, че не само. Само че вече зад оградата на предприятието не можеш да влезеш.
Аз усещам по някакъв начин дискриминация към малките преработватели и ми се струва, че не бива да го допускаме. Ако бъркам – съжалявам. Но аз така го усещам. А и те така го усещат, затова се изпровървява върволица при мен. И аз съм тук по своя инициатива и съм длъжен като народен представител по някакъв начин да се опитам да им защитя интересите им.
Имаме още нещо друго. Искам да видим § 34 думата „след” се заменя с „при”. Това е при сключване на договорите, когато става въпрос особено за дългосрочни договори, както и в § 27, т. 4, в ал. 7 думата „след” се заменя с „при” а думите „преди започване на дейността в съответния обект” се заличават. Според мен това е трудно осъществимо при дългосрочен договор, тоест още при сключването му ти да имаш всички договори с подизпълнители и така нататък. И няма нищо опасно според мен да си остане „след сключване на договора, но преди започване на работа”. Консултирал съм се и с колеги, считат че е добре. Ако мислите, че „при” е по-добре от сега съществуващото, окей, готов съм да чуя логиката.
Параграф 28. Не мога да разбера текста, неразбираем е, според мен има някаква... (Реплики.) Така ли е? Три пъти го четох и не мога да хвана никаква логика, § 29 е от логичен, по-логичен.
Параграф 30 отпада правилно. Казахме 31 пак стигнахме до това, вноските надвишаващи 20 на сто мисля, че е много добро предложение. За авансовата вноска – тук вече го казахме, че до процедурите кои ще участват, наличие на мощности или сключени договори за доставка с преработвателя на дървесина. Аз мога да участвам в конкурса само, ако съм сключил договор с някой голям преработвател. Вече казахме какво е преработка и при констатиране на неизпълнение на договора по ал. 5, т. 2 договорът с купувача на дървесина се прекратява по негова вина, което прави много зависим малкия човек от големите предприятия. Стигаме до ал. 7 – „В случаите, когато процедурата за съответен обект е прекратена, при провеждане на следващата процедура за същия обект изискванията по ал. 5 не се прилагат“, а изискванията по ал. 5 са, че до участие в процедура се допускат само хора, които имат наличие на мощности за преработка или пък са сключили договори с преработвател. Тоест, ако аз съм един собственик на малък цех за производство на пелети, все до тях стигаме, трябва да чакам ако големите... (Реплики.) В случаите, когато е прекратена, при провеждане на следваща процедура вече няма тези изисквания да съм голям преработвател. Тоест, да съществува наличие на мощности за преработка.
Затова аз предложих следното и съм съгласен, пак ви казвам, последният съм аз, който предпочита, държа много, ако си спомняте съм говорил за това, че най-глупавото нещо е това да се изгаря дървесината. Там е фиксиран въглерод и въглероден диоксид в резултат на фотосинтезата да го връщаме обратно при нисък коефициент на действие и така нататък. Но не може това да замести пазара.
И считам, че тук примерно бих предложил в т. 26, за която говори господин Божинов, примерно да кажем, нека да го има какво е преработка, процес на употреба и така нататък, но да се стигне от дървесни частици и влакнести плочи, както и за производство на други крайни продукти. А да казваме, че не се счита за преработка и после да отидат на пазара и да се състезават, който изплати повече. Това е. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Други колеги има ли?
Аз мога ли да задам три въпроса, по-философски, защото не съм горски сектор?
Параграф 1. Това означава, както е записано, че няма да се провеждат обществени поръчки, когато се кандидатства по европейските фондове. Според мен това не може да се случи по правилата на Програмата за развитие на селските райони, залесяването, когато се осъществява общините са задължени да провеждат обществени поръчки. Това не е променено в новата програма. Вие ще ми кажете дали сте го съгласували с управляващия орган в Министерството на земеделието и храните от гледна точка на финансиране по фондовете на Европейския съюз. Защото тук се разбира, че няма да има обществени поръчки, а ще има наредба.
Аз приветствам, че в наредбата имаме процедури еднакви за всички, тоест публичността, публикуването на интернет страницата е нещо, което трябва да се приветства и затова от тази гледна точка това е постижение с промяната в наредбата, но имам още няколко въпроса.
Искам да попитам – в предишното Народно събрание се срещах с много представители на фирми в дърводобива и които се занимават с добиване на дървесина. Те твърдяха, че мерната единица, която се полза е тон. Тук има кубически метра, но според тях тонът е по-читавото нещо да се използва при търговете, а не както е кубически метра. Аз гледам чл. 31, че обемът на дървесината и така нататък - до 50 хил. кубически метра.
И третото нещо, което ме интересува, защо се отива към делегиране? Сега в наредбата министърът на земеделието и храните прави всичко. Сега се казва навсякъде, че се делегира провеждането на търговете. Какъв е бил смисълът не мога да коментирам, но прави впечатление, че навсякъде се делегират правомощия на някой. (Реплики.) Аз чета промяната в наредбата, където пише, че министърът делегира – на няколко места.
ВИРЖИНИЯ ХУБЧЕВА: Но не за търговете, а за евентуалното провеждане на среща със заинтересованите с бизнеса. На три места е, да. (Реплики.) На другото място е утвърждаване на общи условия за договорите. Там има министърът или упълномощено от него лице. И на третото място е разрешение за продаване по ценоразпис, в изключителните случаи министърът или упълномощено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Защо се делегират, при условие че досега не е делегирано? Като общ въпрос.
ВИРЖИНИЯ ХУБЧЕВА: Те са нови текстове. Двата от текстовете са нови. Нямаше такъв и затова считаме, че… (Реплики.)
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Аз забравих одеве да го кажа, че това просто ми напомня на нещо, което заедно сме коментирали, когато имаше мораториум. Имаше едно предложение, ако си спомняте, че министърът може по свое усмотрение да спира или да обявява за три месеца и тогава всички казахме, че това е да сме министри, той знае кога ще пуска износа и кога ще го спира. Това някак си корупционно звучи.
И сега тук, цитирам ал. 12 на § 47: „Продажбата на дървесина от склад по ценоразпис от категориите едра и средна, с изключение на асортимента технологична от държавните предприятия и държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства на търговци се допуска след съгласуване с министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице“. Това кое го налага?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря.
Вие много по-последователно, следвайки закона, защитихте теза, която аз подкрепям напълно. Ако приемат вносителите за нашето предложение за т. 26 на § 60, където аз напълно приемам вашата формулировка, понеже тя е далеч от икономическата и технологическата дефиниция на преработка, нека бъде преработка на дървесина по смисъла на този закон.
И последно. Вие правилно посочихте, че в 38 да имаш техника за преработка е условие да те допуснат до конкурс. Не е важно дали е твоя, или не. Ако дефиницията за преработка, тоест ако само за целите на тази дефиниция участваш, ако не попадаш по дефиницията, не те допускат до конкурса. И това е големият смисъл. Подкрепям ви и предлагам да бъде вашата дефиниция, с уговорката, че е по смисъла на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин Божинов.
Предполагам, че на всички въпроси ще съумеете да отговорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря за направените бележки и коментари, особено на господин Желев. Ние сме говорили с него по много неща.
Искам да обявя следното. Наредбата има за цел да стимулира преработката на дървесината, която се добива в България. Неслучайно беше този мораториум миналата година, който беше от четири политически сили подкрепен и негласно от всички. Така че, това го поехме като политически ангажимент.
Искам да кажа една добра новина, винаги се съсредоточаваме в някакви проблеми. Дървесината, която се добива на територията на България, законово е много по-малка от потенциала на гората. Това съм го казвал.
Второ, тя е абсолютно достатъчна за всички, които преработват дървесина в България, тоест, няма опасност някой да остане без дървесина и да фалира, защото няма дървесина. Това трябва да е ясно. Затова наредбата се опитва да подреди кой купува първи и кой купува втори, кой купува трети.
Ще дам пример със Закона за земеделските земи и отдаването на пасищата и вие тук всички единодушно се гордеете с това и аз се гордея, че съм в министерството, че мина това предложение. Даваме пасищата от държавния, общинския и поземлен фонд с приоритет на хора, които имат животни.
Дървесината, която се добива от българската гора, е хубаво да отиде в хора, които имат преработвателни мощности и по линията на горската верига ще докарат повече добавена или принадена стойност. Затова на тези търгове, които са първите търгове на двете големи сесии. Има две големи сесии – есенна и пролетна, на есенната сесия през 2015 г. се продава около 30% от дървесината за 2016. На пролетната сесия още 30%. Остават ни 40% непродадени. На тези големи сесии, на първия търг за дадена дървесина предимство имат тези, които имат преработвателни мощности или имат сключени договори с хора с преработвателни мощности. Ако дървесината не се реализира за съответните преработватели, никой не се яви на търга, никой не я иска тази дървесина от преработвателите, веднага правим втори търг след една седмица, колкото да мине необходимото технологично време, за да се обяви и всеки може да се яви. Тоест, няма опасност и нещо да се развали. Останалите 40%, но ако ги намалим с дългосрочни договори още 30%, които остават за свободна търговия, те са за всички по всяко време и се прави в зависимост от търсенето и предлагането. Тоест, ние не продаваме предварително всичките 100% дървесина, защото може да няма пазар и защо да продаваме и да чакаме някой да отсече дървесината, като няма пазар, тоест да запазим и гората.
От тази гледна точка никой не иска да спре някой от дребните, малки и така нататък. Но с даване на изискването за собствена техника за дърводобив, ще избегнем един огромен, голям бич, който досега се появяваше след 2011 г. с тази наредба, която се прилагаше, а именно това са посредниците. Те са с различна подкрепа. Едни хора, които са добре облечени, които се явяват, взимат от даден район по някакъв начин дървесината и след това почват да я препродават на тези, които наистина я преработват. Тоест, и на тези, които ще я добият. Те най-напред я дават на добивните фирми и втори път на тези, които я преработват. По този начин изискваме някакви минимални изисквания. Тези изисквания в зависимост от характера на бизнеса няма да бъдат за пет харвестери и трактори, тъй като има различни пакети дървесина, едни по-малки, други по-големи. Към едните могат да бъдат изисквания само за две резачки и някаква друга малка механизация, към големи пакети, в зависимост от конюнктурата по места и да има гъвкавост, могат да бъдат други. Трябва да ви кажа, че тези предложения за собствената техника излязоха от дърводобивния бранш, те не са излезли от нас. Те дойдоха от дърводобивния бранш, аз много пъти съм говорил по този въпрос, който е най-притеснения и създава най-много проблеми в горско-дървесната верига. Това е най-слабото звено. И тъй като това са техни предложения, ние ги включихме с уважението, че това ще ги подкрепи, истинската част от дърводобивния бранш, а не тази посредническа част. Поради тази причина, може да се отговори на всички въпроси детайлно, но аз ще ги приема тези бележки, ще ги обсъдим още веднъж в работната група. Материалът не е излязъл дори за междуведомствено съгласуване.
Госпожа Хубчева, ако иска нещо специално да добави.
ВИРЖИНИЯ ХУБЧЕВА: Благодаря.
За съжаление Законът за горите в чл. 115 казва, че тази дървесина се предоставя за добив или за преработване, което означава, че участниците които купуват дървесина, трябва да имат някакъв преработвателен цех или мощности, иначе няма смисъл разпоредбата в закона. (Реплики.) Той имаше предвид нещо друго, защо за местните търговци искаме да имат преработвателни мощности. Затова беше въпросът. Но нищо не можем да направим по този въпрос във връзка с разпоредбата в закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: И накрая да кажа само нещо за пелетите. Аз пак казах, има материал за всички. Тъй като тук са поставени няколко пъти трябва да информирам народното представителство за това, което е факт. Дървесината, която се изгаря, независимо в какъв вид я изгаряш, в крайна сметка въглеродния двуокис, който е фиксиран заминава. Пелетното производство е вид механична преработка, при която трябва дървесината да се нацепи и под високо налягане се компенсира, изсушава и така нататък. След това отива също за изгаряне, най-често за износ. На практика това е 90% от палетното производство, може би и повече в България е насочено за износ и това е износ на малка принадена стойност. Ако кажем какво е за принадена стойност, защото беше поставен въпросът от господин Божинов за принадената стойност, ще кажа няколко числа. Те могат да бъдат допълнително проучени.
В този завод, който видяхме в седмицата на гората, тези, които успяха да видят, който произвежда столове, които са най-скъпия продукт в мебелното производство поне за България, защото ние нямаме кой знае колко друго масово производство, един кубик, ако влезе на средна цена 100 лв., излиза на 1200 лв. При производство на плочи, различни плочи от дървесни частици, в зависимост от характера на плочите, ако приемем, че пак излиза 100 лв., макар че там цената е малко по-ниска, излиза на средна цена около 400 лв. кубик. При производството на пелети, ако влиза на 100 лв., излиза на по-малко от 180 лв.
Ако подходим чисто държавнически, не говоря тук икономически да бъдем много либерални и така нататък, искам да ви кажа следното – на тези сесии, на които се допускат само преработватели, могат да се получат по-ниски цени за дадени асортименти дървесина, отколкото на свободните сесии. Държавните предприятия затова са държавни предприятия, те не са чисти търговски дружества, за да могат да реализират държавната политика в идеята, макар че те не са взели най-голямата печалба, следващите търговски дружества, които ще плащат печалби и ще осигуряват работни места да реализират максималното за държавата, и парите да останат в държавата. А самите търговски предприятия, нашите държавни горски предприятия могат да не получат най-високата възможна цена, защото примерно може да се яви един търговец от съседна нам държава, да не казвам коя, и да даде малко повече, но той няма преработвателна мощност, а иска да изнесе дървесината. Държавните предприятия в случая биха получили по-висока цена, обаче за държавата това не е най-добре. Да кажа, че министерството с тази наредба дава възможност да се правят политики в областта на горския сектор и затова не бързаме с тази наредба. Тя доста време стои, доста време се обсъжда. Много трудно е да се задоволят едновременно всички интереси и още веднъж, с това ще завърша, има материал, има ресурс за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Напълно прав сте, господин Костов, по отношение на придадената стойност и добавената стойност на отделните преработки на дървесина, обаче вие казахте влиза на 100 излиза на 1000. Тогава защо, този който изкарва на 1000, не даде 120 или 150 или 200 лв.? Защо ние трябва механично чрез текстове да го вкараме и да му дадем предимство? Аз това не разбирам. И в крайна сметка държавният интерес е в печалбата на държавното предприятие. Там е държавният интерес, там е общественият интерес, там защитаваме интереси, на всичко това което се продава и се реже. Така че за мен лично би било правилно това, което каза колегата Желев по отношение на този спорен текст, да се стигне до дефиницията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Много сериозно бих възразил от гледна точка на това да търсим прекалено либералната, свободна пазарна икономика, стихийна. Ще кажа следното. Секторът е уязвим, защото е ресурсен сектор и вие всички знаете онова старо понятие „бананови републики”. Бананови републики наричахме онези държави, които изнасят суровина или полуфабрикати, бързо и те отиваха да се преработват някъде другаде.
Когато казвам тази цена, демонстрирана от съответния преработвател по веригата, по която дървесината е придобила 1200 лв. има назначени работници, консумирани допълнителни енергоизточници, на които пък е платено в България, за да се произведат, платени са заплати, осигуровки и всички други неща. И затова себестойността излиза такава, че той е конкурентен след това с този продукт, затова е такава. Той не я е купил на 100 и да я продава на 1200, да печели 1100 на кубик. Там тези печалби се наблюдават. Там печалбата не е по-голяма.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Ще се включа втори път.
Господин Костов, съвършено възразявам на това, което казвате. Обект на тази наредба не е да задаваме конкурентни условия на бизнес, това е обект на съвсем други закони. Тази наредба и този подзаконов нормативен акт цели едно – да защити максимално обществения интерес. И аз ви казах, че общественият интерес за мен лично, така мисля аз, минава през това държавните предприятия, реализиращи обществения ресурс, да получат най-висока цена. Така го разбирам аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Има ли нещо друго, на което трябва да се отговори? Други въпроси?
Въпросът, който постави Андонов, е икономически и от тази гледна точка смятам, че трябва да се обърне внимание за това каква е целта, когато се прави.
Колеги, приключихме ли с тази тема. Аз предлагам да приключим с темата и ако трябва да се продължат разговорите. Благодаря.
Доволен ли сте господин Желев от обсъждането? Защото вие сте инициатор. Благодаря ви.

Точка 4 - Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване, № 602-01-27, внесен на 13.05.2016 г. – първо четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, последна точка. Важно е.
Точка 4 - Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване, № 602-01-27, внесен на 13.05.2016 г. – първо четене.
Мотивите са пред вас, законопроекта е пред вас. Заместник-министърът, отговарящ за ресора също е пред вас.
Давам думата първо на заместник-министъра, който отговаря ресорно за този законопроект да каже няколко думи.
Колеги, които сте от бранша, заповядайте, знам че искате да вземете отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, господин председател.
Предложеният ЗИД на Закона за сдружения за напояване е продиктуван от необходимостта, която е изпъкнала в многогодишното прилагане.
На първо място, в законопроекта е отделено внимание на разпоредбите относно броя на учредителите на сдружението. Това е първата съществена промяна. То е намалено като брой от 50 на 30 на 100 от собствениците и ползвателите, но тези собственици или ползватели макар и 30 на сто трябва да притежават над 50 на сто от земята. По този начин по-лесно се учредява едно Сдружение за напояване, значи 30 на сто по брой, но 50 на сто по площ от района, за да не се търсят хората, които често пъти са откъснати от земята си като наследници и така нататък. По този начин се облекчава тази дейност и при учредителното събрание е по-лесно.
Втората съществена част на законопроекта е свързана с изпълнението на европейски регламенти. Те са посочени в мотивите, при които доставката на вода за напояване трябва да бъде определена нейната обективна цена чрез една методика. Тази методика не е залегнала в досегашния закон и затова вкарваме да залегне тази методика. Тази методика трябва да бъде разработена по-нататък от Министерския съвет в срокове до края на есента тази година. Всичко това е необходимо, тъй като имаме поети ангажименти, пак казах, по регламенти и по предварителни условия на европейските структурни фондове, за да може да се включат след това и дейностите по мерките 4.1.
И накрая ще кажа, че тази методика, която се предлага от Сдружението за напояване за определяне на обективната цена на водата, която те добиват и след това продават, ползвайки държавни и общински основни средства, трябва да бъде такава, че да не позволява евентуално формиране на печалба, което би било нерегламентирана държавна помощ. Защото ти даваш държавни съоръжения на сдруженията за напояване, ако те почнат да реализират печалба като предоставят вода на съответните потребители и реализират печалба, значи сме им дали държавна помощ. Но ако цената на водата, на която те дават, само покрива разходите, поддръжката на съоръженията, нормативно признати, това трябва да свърши тази методика, те не получават държавна помощ и това трябва да се докаже обективно чрез тази методика. Тази методика още не е изготвена изцяло, но заляга в промяната на закона. Това е най-общо от изискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, имате думата за становища, дискусии.
Заповядайте.
РУСИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се Руси Николов и съм председател на Национален съюз на водоползвателите в България. Ние обединяваме всички сдружения за напояване. В качеството си на Председател на Национален съюз на водоползвателите, бих искал да изразя позицията на Сдруженията за напояване и заинтересованата общност от водоползватели, относно някои от предвидените промени в Закона за сдружения за напояване (ЗСН).
Относно § 2 от проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване:
- изразяваме своето несъгласие относно заличаването на думите „подпомагат и” в чл. 5, ал. 1 от Закона за сдружения за напояване. Настояваме това предложение да бъде премахнато, тъй като Сдруженията за напояване извършват дейност в обществен интерес и би следвало да се подпомагат от страна на държавата.
Относно § 9 от проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване:
- изразяваме своето несъгласие с изменението на текста в чл. 19, ал. 1 от Закона за сдружения за напояване преди т. 1:
„(1) Надзорният орган предоставя по писмено искане на сдружението:”, с което се премахва безвъзмездното предоставяне на графична и текстова информация и настояваме графичната и текстова информация да бъде предоставяна безвъзмездно на Сдруженията за напояване“.
По т. 2 изразяваме несъгласие с ограничението информацията относно земеделските земи да бъде само писмена и настояваме да бъде предоставяна и графична информация за земеделските земи. Предлагаме предвидените изменение в § 9 да отпаднат и чл. 19 от Закона за сдружения за напояване да остане без промяна, във вида, в който е в момента.
Относно § 14 от проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване:
- изразяваме своето несъгласие и сме против отпадането на думата „преференции” от заглавието на Глава пета на Закона за сдружения за напояване. Поради естеството на дейността си, която е в обществен интерес, Сдруженията за напояване би следвало да ползват преференции.
Относно § 15 от проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване:
- категорично сме против изменението на чл. 47 от Закона за сдружения за напояване, а именно отпадането на безвъзмездното право на ползване на хидромелиоративна инфраструктура от страна на Сдруженията за напояване (СН), както и отпадането на ал. 4 на чл. 47, а именно придобиването на безвъзмездно право на собственост върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура. С отпадането на чл. 47 формата, под която ще се предава за ползване, което е необходимо да бъде дългосрочно на тази инфраструктура, ще се определя с наредба, което според нас не е редно, би следвало в закона да има ясно разписана форма, под която ще се предава тази инфраструктура за ползване.
Относно § 16 от проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване Националния съюз на водоползвателите е категорично против отменянето на чл. 49 от Закона за сдружения за напояване, който дава право на сдруженията да бъдат финансово подпомагани от държавата и от международните финансови институции за дейностите по проектиране, основен ремонт и реконструкция на хидромелиоративната инфраструктура.
„Чл. 49. (1) Сдруженията имат право на финансово подпомагане от държавата и от международните финансови институции за проектиране, основен ремонт и реконструкция на хидромелиоративната инфраструктура след преценка за социално-икономическата ефективност на инвестиционните намерения за периода до предоставяне на правото на собственост, но не повече от срока по чл. 47, ал. 4.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Финансирането се извършва въз основа на програма, изготвена от Министъра на земеделието и продоволствието и съгласувана с Министъра на финансите, в рамките на ежегодно определен лимит за капиталовите разходи на Министерството на земеделието и продоволствието.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Условията и редът за финансиране се определят с наредба на Министъра на земеделието и продоволствието и Министъра на финансите.
(4) Сдруженията участват в разходите за ремонт и реконструкция на хидромелиоративната инфраструктура с не по-малко от 20 на сто от средствата за инвестиции. Участието може да се предостави и чрез непарични вноски.”
Има много сдружения, които са инвестирали средства в инфраструктура и сега се налага да я върнат обратно, а по този начин инвестициите не се гарантират.
Относно § 17 от проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване категорично сме против отменянето на член 52 от Закона за сдружения за напояване, който гласи, че „ Сдруженията се освобождават от всякакви такси във връзка с тяхното учредяване, преобразуване, прекратяване и ликвидация.”
Относно § 18 от проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване категорично сме против заличаването на изречение второ на чл. 53 от Закона за сдружения за напояване, регламентиращ отчуждаването на земи, за изграждане на обекти и съоръжения за хидромелиоративната инфраструктура, което гласи, че „Отчуждаването се извършва за държавни нужди, като на сдруженията за напояване се предоставя безвъзмездно право на строеж за изграждане на хидромелиоративни съоръжения”
Относно § 20 от проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване не сме съгласни с отменянето на чл. 56 от Закона за сдружения за напояване и настояваме той да бъде запазен. „Чл. 56. Състоянието на хидромелиоративната инфраструктура, която се предава на сдруженията, се установява с двустранен протокол между страните под контрола на надзорния орган.”
Предвидените изменения на действащия Закон за сдружения за напояване са продиктувани от предположението, че всякакъв вид подпомагане на СН, включително предоставянето на безвъзмездно право на ползване и собственост върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура, би могло да се счете за държавна помощ.
Към момента не са предоставени никакви доказателства, в подкрепа на това твърдение и за нас тези изменения не са обосновани. Предвидените промени в Закона за сдруженията за напояване биха възпрепятствали съществуването и дейността на Сдруженията за напояване и биха лишили от всякакви гаранции направените от тях инвестиции.
Сдруженията за напояване са субекти предоставящи услуги от общ икономически интерес, те работят без да разпределят печалба между членовете си и предоставят своите услуги на възможно най-ниска цена и по себестойност. Те са субекти извършващи дейности от чисто местен характер и по никакъв начин не оказват влияние върху търговията между държавите членки на Европейски съюз. Те са организации на имотите и функционират върху инфраструктура обслужваща конкретни имоти, респективно водоползватели и по никакъв начин не влияят върху свободната конкуренция, изхождайки от факта, че инфраструктурата не може да бъде преместена и ползвана на друго място.
Обръщаме внимание, че единствено Европейската комисия има конкретна компетентност да решава за съвместимостта на държавната помощ с вътрешния пазар, когато преразглежда съществуваща помощ, когато взема решение за нова или изменена помощ и когато предприема действия относно неспазването на нейните решения или на изискването за уведомяване.
Поради това, всякакви предположения за възможна държавна помощ, според нас са несъстоятелни и необосновани и ние се обявяваме против приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване, в този му вид. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря ви.
Моля ви това ваше становище да бъде предоставено на комисията в писмен вид. Беше добре да го имат и всички колеги народни представители.
Сега малко по отношение на технологията, млада господа. Много се радвам, че млади хора се занимават с такава дейност.
Ние гласуваме и приемаме законопроекта на първо четене. Тук гледаме философията, принципите, идеята като цяло, а всички тези ваши становища, които касаят отделни членове и параграфи и така нататък, влизат като предложения между първо и второ гласуване. Така че в момента говорим по принцип за този законопроект, във вида му който е пред нас. По принцип – подкрепяме ли го или не го подкрепяме. Затова ще дам думата след малко и на народните представители.
Заместник-министър Костов каза преди малко, че се налага неговата промяна, произтичаща от няколко стъпки, които трябва да бъдат предприети от държавата, най-вече това, което е свързано със забавеното стартиране на мерки, свързани с подпомагане на българските земеделски производители по Мярка 4.1. Приемайки тези промени, ние ще дадем възможност на българските фермери да кандидатстват за помощ от Европейския съюз, по тези мерки. Повярвайте ми, интересът е изключително голям. Първо чакахме доклада на Световната банка, той беше приет в парламента, сега чакаме измененията и в този закон, за да може да стартираме мерките, свързани с възможността за изграждане на напоителни съоръжения от българските фермери. Интересът, пак казвам, е много голям. Така че обсъждаме по принцип законопроекта, философията, посоките, а подробностите между първо и второ гласуване.
Колеги, имате думата.
Професор Станков.
ИВАН СТАНКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Аз смятам, че този законопроект е много сериозен и изключително важен. Но както вие казахте, сега разглеждаме философията на закона. Аз приемам философията. Има много плюсове - това че се намалява на 30%, това е нещо много важно. Защото аз съм поставил няколко актуални въпроса. Даже има дружества, които не могат да приключат, да фалират, защото не могат да се съберат, собствениците ги няма. Така че това е един плюс. Приемам също 50% от земята да бъде ползвана.
Има доста неща, които трябва да се добавят. Вие го казахте, аз предлагам да се направят тези предложения и ще дадем нашите имейли, за да направим наистина нещо работещо и имаме възможност да направим това. И както казахте, това е свързано точно с възможността за подпомагане на земеделските производители. Трябва да се има предвид и това, че се разработва стратегия за изграждане на Национална хидромелиоративна система. И аз смятам, че тези важни проблеми, които наистина са проблеми на България, най-после ще бъдат разрешени, защото ние бяхме в Израел, видяхме как се цени всяка капка вода. Ние я пилеем и смятам, че с този закон и с това, което предстои да се случи, ние можем да решим до голяма степен проблемите. Така че аз го подкрепям и предлагам на колегите да не правим сега много детайлни обсъждания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря ви, професор Станков.
Други становища? Между другото, докато чакам колегите да вземат думата, в Израел се отчита добива не на декар, а на кубик вода.
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Съвсем накратко, наистина прекаляваме тук. Ние ще се въздържим да подкрепим този закон по няколко причини. Няма обосновка защо трябва да намалим учредителите на сдружението. Трябва да ви кажа например в една община Раковски ще има само един голям собственик, ще гравитират около него, а той ще притежава около 70% от земята. Става изключително лесно да манипулира, да създаде сдружение и да прави наистина неща така, както.... (Реплики.)
Когато се създаваха сдруженията, по немски модел, моделът беше 50% от собствениците или ползвателите. (Реплики.) Работи, не работи, тук трябва да се защити собствеността. В Закона за рентата вече има случаи, в които собствеността не се защитава и тук също ще стане. И аз ви казвам, че има големи ползватели, големи собственици. За мен няма достатъчно ясна информация за всяко едно землище за какво става въпрос.
Второ, не са ясни две неща: методиката. По-важно нещо от методиката няма. Сега действащата методика натоварва земеделските производители, които ползват услугите на напоителни системи с някакви ужасно високи такси, защото това е методика от времето на социализма. Каква методика ще се измисли сега, не е ясно. Как ще се случат нещата. Не е ясно как ще се предостави, по какъв ред от Министерския съвет на собственост, която е държавна. Но, предоставяйки собствеността, сдружението започва да носи всичките негативи от тази собственост, плюс че и застраховане трябва да направи. Или искаме да осигуряваме услугата, която да бъде достъпна – вода за напояване за земеделските производители, защото спрямо Гърция ние сме на светлинни години по отношение на цената на водата или просто ще вървим в посока, че в България няма да има напояване, защото не могат да си го позволят нито сдруженията да предоставят тази услуга, нито земеделските производители да инвестират.
Аз доколкото знам в Програмата за развитие на селските райони сдруженията не са включени за напояване. Сдруженията не могат да бъдат в 4.1 като бенефициенти. (Реплики.) Вижте, влошаваме състоянието с промяната на този закон. Вярно е, че са необходими някои промени, но в този си вид промените са по-лоши от досега действащото законодателство. Това е моето мнение, предвид и факта, че имам някаква идея и представа, когато осма-девета година тия сдружения бяха вкарани в българската действителност и тогава нямаше условия, но се наложиха императивно, но сега това развитие според мен няма да доведе до по-добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Други народни представител?
Народният представител Султанка Петрова, заповядайте.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря ви, господин председател.
Аз първо искам да кажа, че според мен пък има облекчаване на процедурата, аз така го чета, това е моето лично мнение.
Другото, което ми харесва е, че тук пише до 30%. Обаче има възможност сдруженията да приемат и други членове, което значи че те могат и мисля, че това не е лошо. Минималното е 30%, но те могат да бъдат и 50 и 60 и така нататък. След това, чрез тези споразумения се предоставя и някаква възможност за конкурентни услуги, което също според мен е добре.
Изграждането на тази хидромелиоративна система, това е нещото, за което се смята, че тя е една добра стратегия и трябва да я развиваме. Това че ние трябва да имаме голяма отговорност към нашите води и може би точно с едно балансирано законодателство бихме могли да направим това и трябва да бъдем отговорни към природата. За мен има много разумни предложения в този законопроект и ние ще го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Други народни представители? Няма.
Тогава да минаваме към гласуване. Говорим за подкрепа на законопроект, който се гласува на първо четене.
Подлагам на гласуване т. 4, а именно - Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване, № 602-01-27, внесен на 13.05.2016 г. – първо четене.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Закривам заседанието.


(Закрито в 18,35 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/