1. Блиц контрол с министъра на земеделието и храните Десислава Танева.
2. Среща-разговор с Асоциацията на земеделските производители в България във връзка с прилагането на измененията в ЗСПЗЗ от 2015 г., които уреждат предоставянето на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ на животновъди.
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по земеделието и храните



Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л
№ 54


Днес, 11 май 2016 г., се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 15,40 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Блиц контрол с министъра на земеделието и храните Десислава Танева.
2. Среща-разговор с Асоциацията на земеделските производители в България във връзка с прилагането на измененията в ЗСПЗЗ от 2015 г., които уреждат предоставянето на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ на животновъди.
3. Разни.


На заседанието бяха поканени:

От Министерството на земеделието и храните:
По т. 1 – Блиц контрол с министъра на земеделието и храните Десислава Танева:

- Десислава Танева – министър на земеделието и храните;
- Евелина Стоянова – директор дирекция „Връзки с обществеността и протокол”;
- Елина Христова – младши експерт в дирекция „Връзки с обществеността и протокол”;
- Илиан Костов – външен експерт;
- Свилен Костов – външен експерт.

От Българска агенция по безопасност на храните:
- д-р Петя Петкова – заместник-изпълнителен директор на БАБХ;
- Александра Митева – старши експерт в БАБХ.

По т. 2 – Среща–разговор с АЗПБ във връзка с прилагането на измененията в ЗСПЗЗ от 2015 г., които уреждат предоставянето на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ на животновъди:

- Николай Маринов - главен директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика” към Министерството на земеделието и храните;
- Стилиян Митев - директор дирекция „Поземлени отношения и комасация”;
- Георги Праматаров - директор дирекция „Директни плащания и схеми за качество”.

Представители на Асоциацията на земеделските производители в България:
1. Таня Христова Георгиева (Дъбнишка) - изпълнителен директор;
2. Николай Димитров Димов - член на УС на АЗПБ;
3. Йордан Койчев Йорданов - член на ОС на АЗПБ и регионален представител за Ямболски регион.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.


* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден колеги, имаме кворум, 15 души присъстват.
Предлагам на първо място на вашето внимание дневния ред:
1. Блиц контрол с министъра на земеделието и храните Десислава Танева. Добре дошла, госпожо министър.
2. Среща-разговор с Асоциацията на земеделските производители в България във връзка с прилагането на измененията в ЗСПЗЗ от 2015 г., който урежда предоставянето на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ на животновъди.
3. Разни.
Има ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.

Точка 1 - Блиц контрол с министъра на земеделието и храните – госпожа Десислава Танева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Блиц контрол с министъра на земеделието и храните – госпожа Десислава Танева.
Имате думата за въпроси, уважаеми колеги.
Най-голямата парламентарна група.
Заповядайте, господин Андонов. Народният представител Георги Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми господин председател, колеги, гости! Ще имам честта да открия с първия въпрос по време на лятната сесия блиц контрола.
Госпожо министър, въпроса на мен и в частност и на групата от ГЕРБ е свързан с информацията, която имаме от медиите, по отношение на един много сериозен проблем в сектор „Животновъдство“, това е проблемът, свързан с разпространението на болестта нодуларен дерматит. Знаем от медиите, разбира се, за проблемите, които нанася на животновъдите. Знаем за самия интензитет на разпространението на самата болест.
Ако може, госпожо министър, да ни запознаете със ситуацията по отношение на цялата болест, на целия този казус и какви мерки министерството предприема за ограничаване на разпространението на вирусното заболяване. Благодаря много.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден на всички народни представители. Използвам случая да пожелая на комисията ползотворна и ефективна работа. Искам да кажа, че ние особено Министерството на земеделието и храните ще разчитаме на тази активна работа.
Днес на заседанието на Министерския съвет бяха приети два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделския производител, с който се изменя и Законът за акциза и данъчните складове, с чийто изменения става възможно предоставянето на държавна помощ за отстъпка от акциза на горивата за земеделски нужди и, разбира се, ще помоля за експедитивна процедура в парламента, за да можем да проведем и ние докрай процедурата, за да се предостави помощта.
Вторият законопроект, който беше приет днес на заседанието на Министерския съвет, е Законът за изменение и допълнение на Закона за сдруженията за напояване като основните изменения са две. Първото е за облекчаване режима на учредяване на Сдружение за напояване. Едно от измененията касае приемането на методологията за определяне на цените, което е предварително условие за допустимостта на инвестиционни разходи в хидромелиоративната инфраструктура за частните бенефициенти или част от условията за втория прием по Мярка 4.1, поради което също бих помолила за експедитивност в процедурата в парламента.
По отношение на поставения ми конкретен въпрос просто използвах възможността да ви уведомя за това и да помоля за експедитивност, тъй като приемането на тези промени, разбира се, касае останали процедури, финализиращи се в права, които могат да ползват земеделските производители в България.
По отношение на заболяването. Да, безспорно, заболяването предизвика една много тежка ситуация в българското животновъдство и особено в говедовъдството. Няма да се връщам подробно на хронологията по дати. Ще информирам народните представители за ситуацията към момента, като тук присъства и ресорният заместник-министър Цветан Димитров и заместник-изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните д-р Петя Петкова с всички подробности и отговори, може да разчитате.
Към настоящия момент в страната имаме 63 регистрирани огнища на територията на 7 области в Република България и съмнения са още 2. Общините и областите са 7. Общините са 23, населените места са 51, в което има установени огнища на заболяването.
Какво предприехме? Първо, бе извършена, разбира се, там, където се установи огнище се прилага методът стемпинг аут, съгласно който заболялото животно се унищожава, както и контактите с него. Веднага след установяването на огнища България изпрати до Комисията искане за нотификация или разрешение за прилагане на ваксинация в заразените райони в огнищата и бе поискана ваксина. Първата пратка от 150 хиляди броя ваксини пристигна по Великден. Тя е извършена вече на 100% ваксинация в 20-километрова зона около констатираните огнища. Очакваме втора доставка, около 16 май ще пристигнат още 170 хиляди дози, като се очаква да бъдат ваксинирани целите области с констатирани огнища и пограничните общини. Очакваме трета доставка през втората половина на юни – още 100 хиляди ваксини, които заявихме, като плана за ваксинация ще бъде актуализиран в непосредствен срок преди доставката, предвид и последващо развитие на разпространение на заболяването.
Бяха започнати и направени, разбира се, дезинфекционни мероприятия, включително на първата седмица след обявяването на огнищата Министерски съвет прие решение, с което бяха предоставени близо 14,5 милиона за разходи по овладяване на заболяването заразен нодуларен дерматит. С тези средства започна и облитане на районите и на територии, които са рискови, територии, където са огнищата на заболяването и бяха към момента третирани над 61 хиляди декара територии.
Какво предвиждаме да направим, когато, разбира се и времето позволява да има ефективност на това мероприятие? Обработка на площи около констатираните огнища, около водните басейни с обща площ над 2,5 милиона декара плюс облитане и на площите, които са около 2-километровата зона по поречието на р. Дунав. Всички тези мероприятия целят, разбира се, борбата с кръвосмучещи насекоми, които са единия от вирусопреносителите на болестта.
По отношение на унищожените животни в огнищата, веднага след приключване на процедурите по унищожаването и протоколите се изплащат обезщетенията, съгласно специална нормативна уредба е определена и цената на животните, по които се обезщетяват стопаните.
Изрично искам да подчертая, че за животните по селекционен контрол процедурата е малко по-различна, не е същата оценка за крава е 1072 лв., която е обикновена и не е по селекционен контрол. Там имаме до момента между другото само едно стадо, в което е установено заболяването, което е по селекционен контрол. Там след комисия от Изпълнителната агенция по селекция, репродукция и животновъдството ще определи цената, която ще бъде значително по-висока от тази, която обявих, която е определена съгласно нормативните актове, действащи към момента в българското законодателство за обезщетение.
Друго, което мога да допълня е, че заболяването и огнищата, които са констатирани към момента са констатирани около община Димитровград, област Хасково и в самия Благоевград, област Благоевград, като, разбира се, една от причините е концентрацията на огнище в северната част на Гърция. Ние очаквахме навлизането на това заболяване, даже още есента като от есента Българска агенция по безопасност на храните провеждаше програма за засилен контрол. Там беше установено и много често случаи на нерегламентирано придвижване на животни, включително и чужди от южната ни съседка и към днешна дата има вече официално обявени 8 огнища на заболяването и в Македония. Има такава информация и за Сърбия. Очакваме официални данни от сръбските власти, което означава, че мероприятията по ваксинация със сигурност ще обхванат и всички погранични области, без значение дали там има констатирани огнища.
Това е ситуацията към момента. Българска агенция по безопасност на храните е издала няколко заповеди по отношение на ограничителни мерки по придвижването на животните и условия за придвижването на животните, включително и дребните преживни животни, условия за придвижването и на автомобилите, извозващи мляко. Ограничението и бързото ограничение на болестта и справянето с нея, разбира се, е в следствие на изпълнението на всички ограничения, които са наложени към момента.
По отношение на обхвата и вида на ограниченията мога да кажа, че решенията за това бяха взети, разбира се, и след активна комуникация със засегнатите страни, отчитайки всички рискове от разпространение на заболяването. Затова и заповедите за ограничение от Великден до първата седмица след Великден претърпяха и някои корекции. Това мога да кажа.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Благодаря много, госпожо министър.
Ще си позволя да задам и още няколко въпроса, доуточняващи ако може.
Първият е по отношение на облитането и пръскането със самолет. Благоевград като област има концентрация на много огнища със заразени животни. Обаче по двете течения на реките Струма и Места не беше извършено облитане. Предвиждате ли там да се продължи с облитането и пръскането за тези кръвосмучещи животни?
И другият ми въпрос е – оттук нататък какви ще са пораженията за самите животновъди, по отношение на рестрикции, забрани за превоз на животни и ограничаване на износа на месо и живи животни. Каква е практиката?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Мога да отговоря за Струма и Места. Териториите около тези речни басейни са предвидени за облитане, но както казах в началото времето трябва да е подходящо, тоест трябва да спре да вали, за да има ефект от пръскането. Те са предвидени, просто тук мога да ви покажа една карта, по която на практика сме очертали зоните и огнищата, които ще се облитат. В област Благоевград има общо 26 огнища в 7 общини. Последните регистрирани огнища – положителната тенденция, ако може да има нещо положително, разбира се, в цялата тази ситуация, че фермите, в които се откриват са малки ферми, тоест, щетата от това какъв е обемът на пораженията е по-малък, но са в 7 общини. Ние очаквахме първо заболяването да влезе в Благоевград, предвид на това, че долу на 1 км от нашата граница е с много висока концентрация на регистрирани огнища в Гърция. Предвижда се облитане, казах кога ще стане, ресурсът е осигурен. Мисля, че нямаше друг въпрос.
По отношение на ограниченията, първо, искам да започна с това, че относно ограниченията и към момента и които ще действат след ваксинация Българска агенция по безопасност на храните направи и нарочно обучение на браншовите организации в животновъдството. Към момента съгласно действаща заповед ограниченията са относно придвижването на едри преживни животни и дребни преживни животни и млековозите, както съобщих, ограничения или условия как да се извършва това.
По отношение на ограничението след ваксинация. Три години след извършване на ваксинацията, тоест в България или по друг начин казано, това не е практика, има действащи регламенти, има действащи задължения, които имаме като страна по отношение на това, какъв е режимът след ваксинация. Три години забрана за износ на живи животни.
По отношение на месата и млякото можем да кажем, че на практика няма такива ограничения. Има специален режим по отношение на проследяване на суровината дали тя е добита от ваксинирани животни. Имам предвид добиваните млека и месо, като за млеката няма никакви ограничения, пак казвам освен проследяемостта, а за месата, са по отношение на добивано месо от ваксинирано животно и продуктите, които се добиват от това, могат да бъдат търгувани и в цялата общност и в трети страни, като, разбира се, са след преработка, а не сурови.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ако искат между другото, аз не виждам животновъдни организации, ние сме провели обучение, ако колежката от БАБХ иска още по-задълбочено да отговори, ако има необходимост можем да бъдем още по-детайлни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: БСП – лява България, имате думата за въпроси към министър Танева.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан със стъпки, които трябва да предприеме администрацията до няколко месеца, говорим до 1 август. До 1 август, както знаете, първо Министерство на земеделието трябва да направи анализ на прилагането на обща селскостопанска политика 2007-2013 г. и на базата на този анализ да се направят изводи, които съответно да помогнат на новия програмен период. Но по-важният въпрос, който министерството трябва да представи за обсъждане и решение, това е анализът на обвързаната подкрепа, знаете че 2016 г. е годината, в която могат да бъдат правени промени. Могат също така да бъдат променяни и параметрите на обвързваната подкрепа, финансиране и на базата на този анализ да се вземат решения, които наистина да бъдат в интерес на българските земеделски стопани на базата именно на опита, който имаме. Защото, съгласете се, че когато сме приели едни правила в еди-какъв си период, но се вижда че тази обвързана подкрепа не води до подобряване състоянието, както в сектор „Животновъдство”, както в говедовъдството референтната 2009 г., която продължава да бъде сериозен проблем. Аз искам просто да насоча накъде вървят нещата, но наистина е много несправедливо, че 2009 г. ние я вземаме като референтна и плащаме всяка година национални доплащания на брой животни, без да има вече какъвто и да е животновъден обект на това място. Просто е изчезнало.
Затова молбата ми е, ако имате информация за това, работили се в тази насока и какво ще бъде предложено, да ни информирате, а ако не съответно да има поне възможност за дискусия, достатъчно време за дискусия, за да се вземат правилните решения. Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Бъчварова, първо да кажа, че ние анализ, разбира се, ще предоставим за дебат, но при всички случаи, след като премине и приключи кампанията по директни плащания, защото каквото и да си говорим, данните и за мен лично от кампаниите по директни плащания са на практика, въз основа на които правим този анализ, защото той така би бил по-обективен. Кампанията след използването на възможността да я удължим съгласно предоставената ни възможност от комисията с 14 дни ще приключи на 27 юни, тоест след това ще направим този анализ с данни от 2015 и 2016, като преди това искам да кажа, че така или иначе двегодишен период е твърде кратък период, за да направим някакъв анализ какъв е ефектът, но все пак той би бил някакъв първоначален анализ.
По отношение на посоката, която дадохте в този дебат, ние, разбира се, можем да предоставим данни за ефекта от прилаганите национални преходни помощи или държавни помощи, но за референтната 2009 г. за националната преходна помощ, това изобщо не е част от обвързаната подкрепа и каквото и да променим или правим, ние не можем да засегнем тази национална преходна помощ. Това, което направихме, след дебат, в началото на мандата беше да включим условието за 70 % наличие на животни и към днешна дата, за да продължим и в този смисъл, това, което беше преди нашия мандат да се получава такава помощ на бенефициенти, които вече нямат крави, не се получава. Ако вие предложите или има дебат в посока тези 70 % да отидат в по-висока посока – 80-90 %, разбира се, както обикновено ние ще се съобразим с консенсуса в неправителствения сектор или засегнатите страни. Но и това беше стъпка напред с това национално условие, което ние направихме в наредбата над 2 хиляди бенефициента отпаднаха, тоест, останалите можаха да си запазят ставката, дори и да я увеличат при падащи бюджети общи на глава животно. (Реплика.)
Тук госпожа Караянчева ми подсказа като реплика на вашето изказване и за тютюна. Той също не е предмет на обвързаната подкрепа. Там ситуацията е абсолютно същата. Това са възможностите, които на практика докато за националната преходна помощ за кравите да речем имаме възможност за този национален критерий, който въведохме, който позволи на действащите животновъди да запазим ставката, дори малко да увеличим, при тютюна е още по-различно положението. Там и това не бихме могли да направим. Използвам случая просто да кажа, че в петък на 13-и сме свикали Консултативния съвет по тютюна за разпределението на пакета помощи, като очакваме съдебното решение, което е по искане на група производители срещу заповедта на Димитър Греков като министър, който определя начина на разпределение да излезе, за да я отразим в решението, което би взело консултативния съвет. Това го казвам за Цвета Караянчева.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Може би не бях разбрана. Това е европейски регламент, който изисква 1 август министерството да предостави анализ на стария програмен период от гледна точка на директните плащания и въздействието им върху сектора, а също така и на Програмата за развитие на селските райони. Доколкото имаме информация вече пет страни в Европейския съюз са направили този анализ. През 2016 г. може да се извършва предоговарянето точно именно на тези действащи обвързани подкрепи от гледна точка на финансов ресурс, от гледна точка на средства, които са от европейските фондове и от националния бюджет. Преди това е пропуснат срокът, в първия преходен период мисля, че беше 2011 г., когато можеха да се предоговарят условия, сега е 2016 г., които могат да бъдат предоговаряни и съответно реализирани до 2020 г.
И затова моят въпрос е наистина с надеждата, че ще бъде оставено достатъчно време, предложенията, които ще се направят и тези анализи да бъдат полезни и да не е в последния момент, което стана между другото, можем да си го отчетем и за този програмен период, обвързаната подкрепа знаете имаше срок, който трябваше да се реагира с разпределението, после промени, въобще неща, които не доведоха до положение, в което да бъдат спокойни тези, които се договаряха - оранжерийните производители са една от тези групи, затова аз поставям въпроса наистина с надежда да бъдем информирани за постъпките.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Само да отговоря, че промени в обвързаната подкрепа при всички случаи ще има и това ще е, разбира се, предмет на обсъждане и по повод условията и така индикирано искане и предложения от много браншови организации. Но пак казвам, за да бъдем обективни, следва да имаме анализ, той за да е обективен трябва да работим в условията на дебат след приключена кампания по директни плащания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо министър.
Движението за права и свободи – господин Дурхан Мустафа, заповядайте.
ДУРХАН МУСТАФА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, на моя въпрос вие донякъде отговорихте във встъпителното си слово. На всички ни е ясно, че тази система за подпомагане на фермерите с ваучери за гориво не работеше достатъчно добре, но разбрах, че правителството днес е приел законопроект, с който ще се промени начинът за подпомагане. Моят въпрос е: откога ще стартира новият вариант за подпомагане и дали е възможно това да стартира от 2016 г., поне за второто шестмесечие?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за въпроса.
Да, аз не споменах, тъй като просто го казах предвид на това, че ни чака работа в отговор на съвсем друг въпрос. Да, съгласно приетия законопроект днес, предоставянето на тази държавна помощ не е чрез ваучери. Аз смятам, че няма нито бенефициент, а и администриращият орган да желаеше това да продължи с ваучери. Именно промяната на модела, така костваше и доста време, отне промяната на закона, предвид на това, че имаше предварително съгласуване с Европейската комисия. Подпомагането ще се приложи още тази година, то ще е съгласно приетият законопроект днес и се допуска да бъде от 2015 до 2020 г. като се надявам, разбира се, законът да бъде приет. Следва да се разреши от финансовия министър. Казвам го чисто като процедура, самата държавна помощ, която е готова, да се качи в системата на държавните помощи и да стои 10 дни и след това да се администрира като законът предвижда на база на норма на горива, според вида производство, като смея да твърдя, че сме обхванали всеки вид производство и предоставяни фактури за ползване на горивото за изминалата финансова година, да се възстановява съответната отстъпка. Това е с най-прости думи казано механизмът. В момента, в който всички тези стъпки приключат като административна процедура, ще бъде отворена държавната помощ за прилагане и отново чрез заявяване през общинските служби по земеделие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Доволен ли сте, господин Мустафа?
ДУРХАН МУСТАФА: Да, доволен съм. Само да разбираме ли че от 2015 г. разходите, направени от фермерите, дали съм разбрал правилно, могат да бъдат възстановени чрез предоставяне на фактури от 2015 г.? Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, това предвижда законът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Реформаторският блок.
Госпожо министър, миналата година приехме промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в посока начина на разпределение на мери и пасища. Днес втора точка е обсъждане на проблеми, които срещат най-вече общините при тяхното разпределение. Знам, че сте в процедура на подготвени промени в тази част на закона, от една страна. От друга страна, приехме единодушно в комисията да бъдем по-рестриктивни по отношение на разпореждането с тези земеделски земи, защото кметовете бяха доста фриволни в това отношение. Ще има ли възможност, тук са и вашите специалисти, общините поне малки по размер земи да заделят за икономически дейности, свързани с инициативи, които се предприемат и които са много важни за малките общини? Изобщо как се движат тези промени в закона. Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Тук ще повторя малко в отговора си част от отговора, който казах на проф. Бъчварова. Да, ние в момента в хода и на кампанията и на информацията, която събираме от общините и чрез Националното Сдружение на общините в Република България готвим промени в режима, с цел прецизиране, а и в същото време решаване на хипотези, които не ги е предвидил законодателят в първото изменение като това, което ще предложим ще спазваме философията и целите, които целяхме и в първото изменение, а именно този фонд се ползва от животновъди, респективно тези площи, които получават субсидии, те да се насочват към реалното земеделско производство. Това категорично като принцип ще бъде отново отстояван в изменението, което предстои да предложим. То обаче ще бъде направено отново след като приключи кампанията по директни плащания, за да можем да обхванем всички казуси и случаи, които биха били изникнали.
Имаме такава готовност на някакъв етап, по отношение на въпроса за общините, тъй като такива срещи и искания бяха инициирани от Националното сдружение на общините в Република България, включително при председателя на Народното събрание – госпожа Цецка Цачева. Оттам работна група от министерството и от общините се видяха, направиха се работни срещи. Да, за общините ще предоставим в изрични хипотези само, само единствено с цел реализиране на инвестиционни намерения в общините, да има и разпореждане с този фонд, но по строго стриктен режим, така че да не се отнема този фонд от ползване на животновъдите, респективно ползването му по начин, който води и до плащания европейски субсидии, с цел подпомагане доходите на земеделските производители. Тук искам да кажа също така едно свое виждане.
Уважаеми господин Христов, във всички изменения, които сме целели в този закон, целта е била една. Едно, фондът да се ползва от животновъдите, второ, средствата, като пакет от директни плащания, който носи този фонд, да отиде при едно реално земеделско производство в България. Създавайки тези правила постоянно се търсят форми те да се заобиколят и така нататък, затова индикирах, че предложенията, които ще предоставим след кампанията те отново ще са в тази посока.
Искам да кажа, че следва в тази си законодателна дейност никога да не гледаме изпълнението на буквата на закона, както се прави обикновено у нас, а да гледаме философията и целите, за които са приемани и действат европейските регламенти. Тази подкрепа, този пакет директни плащания се дава за подкрепа на земеделска дейност, а не да си купиш един храсторез, да чистиш едно пасище и да получаваш по 70 лв. на декар за това нещо. То е допустимо, но по никакъв начин не съответства на целите, за които е приета общата селскостопанска политика и в този смисъл, в този аспект, философия ще бъдат и промените, които ще направим след приключване на кампанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо министър.
Патриотичният фронт, заповядайте. Султанка Петрова – народен представител.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Господин председател, колеги, госпожо министър, заместник-министър, гости! Аз ви чакам от доста дълго време, защото ме вълнува доста важен въпрос, който си пазя от февруари месец, затова дано колегите ме подкрепят, но аз имам едно предложение, госпожо министър, към вас. Ако имате възможност да се виждаме както е регламентирано в нашия правилник по един път в месеца, ако не можете, знам абсолютно че сте изключително много заета и пътувате, но се надявам, ако не можете първата, втората, третата седмица да се виждаме, защото и самата вие казвате, че работата, която трябва да вършим, е доста спешна, експедитивна. Мисля че взаимодействието, което трябва да има между комисията и министерството, трябва да бъде отговорно и да не се прекъсва връзката и координацията между нашата комисия и министерството.
Във връзка с това аз искам да ви попитам. Получих един сигнал от Международната хладилна академия, от председателя на Съюза на хладилната техника. Върти се нещо, което от 2010 г. досега не може да бъде решено. Необходимо е възстановяване изплащането на държавния членски внос към тази международна хладилна организация. Дали сте информирани за това, тъй като България е била член от 1920 г. През 2010 г. е правена някаква среща в Министерството на земеделието и храните. Доколкото разбрах с господин Цветан Димитров, той може би има и по-голяма информация по този въпрос. Имаме ли намерение да плащаме и въобще как стоят нещата, защото това, като сигнал, което съм получила показва, че всъщност там участват доста добри български експерти, а съответно с това се прави обмяна на опит в посока Българска академия на науките и съответните технически университети в България? Дали имате някаква информация. Благодаря ви.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Петрова, все пак ще си позволя да отговоря на първата част от вашия въпрос. Аз съм била на линия винаги в Народното събрание, когато съм била извикана, освен ако не съм била в чужбина, мисля че господин председателят може да го потвърди. Аз мога да идвам и по два и по три пъти, виждате екипът е тук. Нямам проблем да отговарям на каквито и да е въпроси, винаги съм го заявявала, така че няма проблем. Даже съм доста многословна.
По отношение на втория въпрос, разбира се, в конкретния случай ми е трудно да дам информация. Мога само да кажа, че миналата година платихме членски внос на Министерство на земеделието и храните или на Агенция по храните, мисля че също имаше неплащане още от 2012 и 2013 г. за няколко години. Към FAO включително не бяхме плащали за три години. Говоря по спомен. Така че нашата политика беше всички задължения от този характер, които има, защото те не водят до добър имидж да се разплатят. Ако нещо има останало, ето господин Димитров каза, че може да даде повече информация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Само да кажа във връзка със срещите от 2010 г. насам. Наистина Министерството на земеделието още от времето на социализма участва в тази организация. Тогава как са ги плащали сумите не знам. Сега, за да плащаме някакъв членски внос, ние трябва да имаме в самото министерство някакъв респондент, тоест, някой който по някакъв начин да е компетентен и да работи с тези хора – браншови организации ли са, международни. Направихме си проучване в нашето министерство. Оказа се, че това не е от компетентността на Министерството на земеделието, по-скоро на Министерството на икономиката, вследствие на което върнахме кореспонденцията Министерството на външните работи, всъщност те са плащали определени години този членски внос и оттам нататък как се е развила кореспонденцията с икономиката, не мога да ви кажа, но категорично мога да заявя, че и в сегашния устройствен правилник на Министерство на земеделието и храните няма нито дирекция, нито човек, нито отдел, който да е компетентен в това и по някакъв начин да има касателство, така че министерството да е задължено или да има интереса да плаща членски внос в тази организация.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Госпожо министър, ако ми позволите, ще ви предам този сигнал все пак да го видите, защото там има доста интересни факти, които показват, че наистина хладилната техника, още повече че към вас е Агенцията по безопасност на храните, която отговаря все пак за съоръженията, в които се съхраняват храните и ще ви помоля да го изясним този проблем, защото тук се касае за някаква неголяма сума. Още повече, че ако наистина това е полезно за България, мисля че си струва да се разбере кой да плати тези пари и наистина да имаме участие в една такава световна организация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Петрова.
Може би ще вляза в ролята на адвокат на Министерството на земеделието, но след разделянето на Министерство на земеделието и хранително-вкусовата промишленост преди много години, хранителната промишленост формално се води в Министерството на икономиката, може да не е много лицеприятно за нас или неудобно за нас, но формално се води там. Аз ви моля да ми дадете едно копие и ще разговарям с министър Лукарски или някой от заместниците му да видим дали не са те де факто хората, които трябва да изпълнят това задължение.
Представител на АБВ не виждам.
Няма представители на други парламентарни групи, завъртаме колелото за вторите въпроси.
Господин Румен Желев – политическа партия ГЕРБ.
Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо министър, само искам да споделя нещо с вас и с колегите. Използвам присъствието ви. Малко ще излезем от животновъдството, мерите и пасищата. Между другото след това втора точка ще разглеждаме точно това. Има представители тук на Асоциацията на земеделските производители.
Моят въпрос е свързан със следното. След като направихме промените за изменение в Закона за горите, които по мое скромно мнение са доста успешни, ние навсякъде твърдяхме, че те вървят заедно с изменение на четири наредби, които са абсолютно необходими, за да работи законът така както трябва, трите от тях бяха за сериозна преработка, едната от наредбите за инвентаризация беше чисто нова. И освен това, ще вметна още нещо, благодаря много за усилията, които вие и всички ние положихме, когато при приемане на Закона за обществени поръчки в чл. 17, ал. 2 извадихме дейностите от горите да се извършват съобразно Наредбата за възлагане на дейности в горите съобразено със спецификата, която има в горския сектор. И сега на дневен ред е приемането на Наредбата за възлагане и изпълнение на дейностите в горите, тя е подзаконов нормативен акт, както всички колеги знаят, и ще се приеме с постановление на Министерския съвет.
Само искам да споделя с вас, че аз се запознах с текста и с много други колеги, тъй като при мен дойдоха много ползватели на дървесина, фирми, които добиват и преработват дървесина и те са силно обезпокоени от някои от текстовете, по-голямата част от текстовете, залегнали в наредбата са чудесни, но има няколко, които будят сериозна загриженост и в мен, в това число. И считам, че по някакъв начин, ако приемем наредбата в този вид, ще нарушим интересите на малките ползватели. Всички се кълнем в малкия и средния бизнес, но има текстове, които сериозно ги ощетяват. Така че, молбата ми е независимо, че това е наредба и би могло да се приеме без нас, ако може в една работна група да се включим и ние, с оглед на това да предотвратим сериозното напрежение, което се поражда от наредбата, която в момента още е на обсъждане, доколкото знам. Просто искам да ви предпазя, задава се сериозен проблем. И по-добре да го решим, преди да е станало късно. Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Желев, аз направо бих предложила да се свика комисия извънредна по земеделие и храни или на следващото заседание отделна точка да включите в дневния ред по отношение на представяне на наредбата, така както е обявена за обсъждане, тъй като, да, сигурна съм че има такова напрежение, предвид реда, по който ще се удовлетворяват интересите, тъй като е приет подходът последни по ред да са тези преработватели, които изгарят дървесината. И знам че ще има такова напрежение, има статистика, има данни. В цялото законодателство по отношение на горите трябва все пак подходът и целите, които да следваме, е първо как да съхраняваме горите, как преработката да има по-висока добавена стойност и със сигурност последното, към което трябва да се отива е, да се стимулира или облекчава дървесината до ползване за горене. С анализа, въз основа на който са предложени текстовете, то беше естествено в работната група, с представители на всички браншови организации е направено вследствие на анализ по данни количества, които имаме.
Затова аз предлагам, че е най-добре това да бъде направено на самата Комисия по земеделие и храни, включвате точките, представя се наредбата, текстовете. Страните мисля че е най-добре, публично, ние нямаме тайни. Това предлагам аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо министър.
БСП – лява България.
Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Така, както чуваме, че е конструирана схемата се нарушават пазарните принципи и създават възможности за подмяна на заявеното предназначение, така ще го кажа най-деликатно. По същия, по който вие го поставяте и затова приветствам готовността на министъра да бъде публично обсъден. Защото едно е да го искаш за когенерация, а пък е друго зад това да направиш едни други работи и да си велик, но толкова засега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Народният представител Добрин Данев, БСП – лява България.
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо министър, господин заместник-министър, господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да изразя безпокойството на българските земеделски производители в частност зърнопроизводителите от един проблем, който назрява в предстоящата жътвена кампания. От зърнения бюлетин на Министерството на земеделието и храните към 9 май е показан оперативният зърнен баланс към момента. Той всъщност показва една голяма наличност на продукция от миналата година в складовете на страната, а именно 1 млн. 652 хил. тона царевица, 1 млн. 160 хил. тона пшеница, 1 млн. 160 хил. тона слънчоглед и малко над 100 хил. тона рапица. Това от една страна.
От друга страна изкупните цени рязко падат. Знаем, че в момента цената на пшеницата варира 230-240 лв. на тон. В същото време на зърнопроизводителите са необходими финансов ресурс за предстоящата кампания за горива, материали, от една страна. От друга страна, виждаме, че складовите наличности са заети, което ще създаде притеснения за новата реколта, която трябва да се прибира, да влиза бързо в складовете. От гледна точка на лошите климатични условия българските производители са притеснени за това.
Моят въпрос към вас е: има ли Министерството на земеделието и храните някаква политика или някакви мерки по отношение на това да помогне чрез допустима държавна намеса на това раздвижване по някакъв начин на залежалата продукция, тъй като това ще наложи и натиск на търговците в предстоящата кампания цената от новата реколта да бъде надолу, с което можем да кажем, че падайки цените може би на някои от производителите нещата като себестойност и разходи ще бъдат на загуба? Затова ако имате някаква информация за това, което изложих дали е така и можем ли да помогнем на българските фермери в този момент по някакъв начин и ще очакваме вашия отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Данев, благодаря ви.
Изчерпателно представихте ситуацията в зърнения сектор за големи наличности и рекордно ниски цени. Да, тя е такава. Положителното е, че държавата, независимо кой управлява не може да влияе на този пазар, тоест, да му пречи. Когато сме си избрали да работим и функционираме като пазарна икономика, никой не ни е гарантирал, че всяка година ще генерираме доходи и това е част от цикъла да се развиваш по пазарни принципи.
По отношение на ниските цени, да, те са рекордно ниски, такива, като всички борси, които определят на практика цените. Единственото, което мога да кажа, че не е от секторите, където загубите или спада на цените са най-ниски. Рекордьор в това отношение държи сектор „Мляко“ и ние имаме подробна статистика още от 2014 г., тъй като там на практика факторът отпадане на квоти и руско ембарго оказа най-голямо влияние, а в същото време сектор „Зърно“ е един от най-пазарно устойчивите и безспорно за разлика от сектор „Мляко“ примерно, млекодайно животновъдство има най-много ресурси да изтърпи този цикъл и тази цикличност, която я има и в учебниците по икономика.
Какво може да направи държавата? Държавата нито може да определя цените и не трябва да може, напротив. Това е най-доброто, защото предприемачът от гледна точка на неговия административен капацитет и възможности, сам може да определя и взема решения как да работи, когато тенденцията е обратна да генерира най-високи доходи, а когато тенденцията е подобна, както тазгодишната, да генерира най-малко загуби. Това, което може да направим и което обявих в началото, че приехме Закона за държавната помощ за акциза от горивата, ние не можем по никакъв начин да си мислим, че някакви други държавни помощи бихме дали. Пак казвам на фона на спада, така е за цялото земеделие, не, в България, в Европа и в общността и в света е така. Такъв е периодът. Изобщо това не е секторът с най-висок спад на цените, а в същото време е секторът, който има най-много ресурси да изтърпи това състояние на пазарния цикъл на развитието на производството. Господин Димитров иска да ме допълни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Да, само едно изречение ще допълня, че една от мерките, които предприемаме в това отношение това е отваряне на нови пазари. Започнахме една поредица от комуникации особено със страните от Северна Африка и към днешна дата вече мога да ви кажа, че благодарение на труда на колегите от Агенцията по храните, държавата гарантира растителното здраве на зърнените култури в България, вследствие на което вече от тази година българските фирми имат осигурен достъп до държавните търгове в Египет, така че и в това отношение работим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Данев, доволен ли сте от отговора на министъра?
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря.
Аз съм доволен от отговорите на въпроса. Все пак мисля, че имахме някаква възможност чрез интервенция на пазара, която изтече мисля, че в началото на годината, не знам дали има такъв. Когато се появи играч на пазара, тогава нещата започват да вървят нагоре. (Реплики.)
Инфраструктурата в Констанца е такава, че там се дислуцират огромен запас от такава стока и липсата на инфраструктура при нас, на нашите пристанища е една от причините да търсим и други варианти, но това е друга тема на разговор. Тук с колежката Бъчварова си коментираме защо не по Планът Юнкер да търсим проекти за инфраструктура по Черноморското крайбрежие, но това е нещо, което е в добрите пожелания и за момента може би няма да може да помогне на нашите производители, но все пак съм доволен от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря господин Данев.
Господин Мустафа, ваш ред е. Благодаря.
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, въпросът ми е важен и той касае до голяма степен и цялата Комисия по земеделието и храните. Той се отнася до достъпа на информация в Държавен фонд „Земеделие”. Аз лично се почувствах много обиден от нахлуването на маскирани хора в Държавен фонд „Земеделие” и съм обиден, че нищо няма да излезе от това нахлуване, но си помислих защо стана то. То стана заради липсата на външна информация. Тъй като ходя, не мога да кажа често, но ходя във Фонда и виждам, че те имат добра функционираща вътрешна система, която е модерна, бързо дава информация, но от Фонда навън не излиза нищо. Сега тук отворих сайта на Държавен фонд „Земеделие”, за да разбера, че част от важните линкове са парализирани, те не работят, а там, където има достъп са информации за старата програма. Ние сме вече в третата година от новата Програма за развитие на селските райони.
В тази връзка моят въпрос е към вас и към председателя на комисията, как със съвместни усилия Комисията по земеделие и храни, защото знам, че този въпрос е от много години, той не е отсега, той не е от 2-3 години, с общи усилия да предизвикаме една среща, възможно ли е това, с цел Държавен фонд „Земеделие” да излезе от това свое затворено положение и да се отвори, като не говоря за кадастър, не говоря за такива неща, говоря за информация и възможност за по-голяма прозрачност? Всички знаем какъв е статутът на Държавен фонд „Земеделие”, нека да си го има, но аз поставям този въпрос във връзка с трудностите, които биха се появили с приемането на този злополучен антикорупционен закон и в този закон бъдат утвърдени анонимните доноси. Представете си какво ще стане в една такава система, тя ще удари върху нас като Комисия по земеделие и храни. Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз какво мога да кажа, когато Комисията по земеделие и храни реши цялото ръководство на Държавен фонд „Земеделие” и на министерството в ресорната му част ще бъдат тук, за да приемат всички предложения, които вие имате.
Лично аз смятам, че това, което съм могла по отношение на това да отворим системата да бъде публична и прозрачна с Министерството на земеделието и храните го правим. Ако има допълнителни искания, всичко което закона не ни ограничава, следва да бъде публично. Нещо повече, дори по отношение на реализиране на програмата ни в хранителното законодателство, политическата. Ето сега Законът за храните срокът изтече за обществения дебат, процедираме го за приемане, приключва с въвеждането, разбира се, ако имаме време за това, с единна информационна система от фермата до магазина, в която и самият потребител ще може да играе ролята на контролиращ. Тоест, в това отношение като виждане за начин на администриране и на функциониране на администрацията, ние споделяме принципа на прозрачността и това, което може със сигурност ще се направи, ще дойдат колегите.
По отношение на проверките, аз бих казала, че всяка структура в частност службите, си имат начини и принципи на действие и всички проверки относно справедливото разходване на средства и по правилата, следва да се подкрепят и не трябва нищо от това да ни притеснява. В крайна сметка по един начин се извършва проверка, която е от Инспектората на министерството, по друг начин, когато са службите. Когато има процедура, сигнали, вероятно това е процедурата и които нямаме тази експертиза следва по принцип да подкрепяме всичко, което води до целесъобразното и законосъобразното изразходване на средства. Това мога да кажа, иначе системата си функционира, независимо от проверките, които текат. Те са постоянни, рутинни и не следва да притесняват никой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо министър.
Господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам все пак да си получа правото на реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Аз приемам вашето предложение за официално и ще поканя при първа възможност ръководството на Държавен фонд „Земеделие” с ресорния заместник-министър от страна на Министерство на земеделието да направим една среща с комисията и при възможност да се съберем всички представители.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Бих предложил, госпожо министър, господин председател, ако не възразявате, защото мога да ви уверя, че съм се занимавал съвсем професионално с този въпрос. Ще възразите ли, ако поканим представители и от Централното звено за контрол към Министерския съвет, защото имам сериозни опасения, че има някои, поне за мен смущаващи моменти в Закона за управление на еврофондовете и ще имате ли нещо против, ако повикаме от Дирекцията на госпожа Малина Крумова, пък и самата тя, да присъстват? Защото смятам, че проблемът е много важен този Държавен фонд „Земеделие” е наистина като една черупка, в която много трудно може човек да влезе в нея отвън информационно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Като народен представител имате това право, господин Петров. Казвате каква да бъде срещата, с какъв формат, ще ги поканим и ще направим дискусията тук. Приемам това ваше предложение като официално и ще стиковам възможността да се съберем всички, имащи отношение към въпроса ви. Иначе всички се сблъскваме с бариерата, която е спусната, но мисля че има изисквания на европейските органи. Благодаря.
Госпожо министър, благодарим ви по т. 1. Знаем, че имате среща при омбудсмана на Република България.

Точка 2 - Среща-разговор с Асоциацията на земеделските производители в България във връзка с прилагането на измененията в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 2015 г., които уреждат предоставянето на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ на животновъди.

ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Среща-разговор с Асоциацията на земеделските производители в България във връзка с прилагането на измененията в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 2015 г., който уреждат предоставянето на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ на животновъди.
Заповядайте, господин Желев, по ваше настояване беше включена тази точка.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Моето настояване дойде от настояването на самите тук присъстващи дами и господа, представители на Асоциацията на земеделските производители в България, които срещат проблеми, наемане на пасища за животни и при прилагане на промените на Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи, обн., „Държавен вестник”, бр. 61 от 2015 г., така че, заповядайте, слушаме ви.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Здравейте от нас, господин председател, и цялата комисия.
Тук сме с господин Николай Димов, който е член на Управителния съвет на нашата Асоциация. Господин Йордан Койчев, който е член на Общото събрание на Асоциацията и аз, като експерт на Асоциацията на земеделските производители в България.
Това, което искам да кажа преди да почнем да говорим за детайлите, които идват при нас като сигнали и проблеми е за общата позиция, която има АЗПБ по отношение на разпределяне на пасища, мери и ливади ОПФ и ДПФ. Вие много добре знаете, че винаги сме подкрепяли и това, което каза и госпожа Танева. Самата философия, разпределянето да отива точно при реалните фермери, реалните животновъди. И една прекрасна идея, по-скоро казусите, които коментираме и сме изпратили в наше становище, касаят прилагането на тази добра идея. Естествено като има някакви ефекти, които по-скоро са някакви дефекти от прилагането, неслучайно сме дали някакви предложения в това становище дали трябва да се прецизират в закона текстове. Добре е, че госпожа Танева сподели, че се подготвят някакви промени и може би е удачно да бъде прецизиран по отношение на прилагането на разпределянето, след като се изчерпи възможността да бъде обезпечен даден животновъд с пасища ОПФ. Разпределянето след това ДПФ.
Така че казусът, с който сме ви запознали е конкретен, но това е не само в тази област, а именно в тази разпоредба. Това е единият проблем, че конкретната област, която сме посочили не разпределя на конкретен фермер пасища, мери, ливади ДПФ, тъй като цитира в отказа си, че той не бил подал поредно заявление за разпределяне на земи ДПФ.
Коментирахме с господин Стилиян Митев, направихме проверка в различни областни дирекции по земеделие и се оказва, че практиката действително е абсолютно различна. Ние не говорим кой спазва закона или кой не спазва закона, ние говорим, че такива становища сме изложили, че има възможност обективно да бъде тълкуван и съответно и прилаган. Земеделските производители, доколкото има някакви указания как това се прилага като ред, това което са виждали, запознати са и са информирани, като бенефициент в случая, са указанията, които са дадени на сайта на Министерството на земеделието и храните и от които по никакъв начин нито от тези за 2015, нито тези за 2016 г. става ясно, че се изисква такова допълнително второ подаване на заявление за ДПФ и ОПФ, какъвто е отказът. В случая, конкретният казус, който сме посочили, сериозно ощетява земеделския производител. Има сключени вече петгодишни договори с друг животновъд, който е обезпечен за тези ДПФ, всъщност доколко е сключена законово процедурата и доколко трябва да се сезира цялата процедура и изобщо какво е решението за този конкретен казус, така че да не се случва и за в бъдеще.
Това, което ще кажа още към този проблем, който наблюдаваме, е, че в конкретната областна дирекция, на тази територия две нейни общини по различен начин имат подход към земеделските производители. След като се изчерпи опцията за разпределяне на пасища, мери, ливади ОПФ.
Значи в едната общинска служба, казва на земеделския производител: „Подаваш още едно заявление за допълнително разпределяне за ДПФ“, тази комисия, която е цитирана. Кметът на общината председателства комисията. Тя присъства в комисията, която се оглавява от кмета на общината. (Реплика.)
Разликата в начина, по който го правят и в самото отношение. В единия случай казва на земеделския производител: „Трябва да подадеш примерно още едно допълнително заявление до ДПФ“, другата община не му иска такова нещо. А има други областни дирекции, които си заравят цялата процедура от А до Я, без да изискват някакво допълнително заявление, в което да се доразпределят ДПФ и ОПФ. В 37и на ЗСПЗЗ това, което пише е оказано, кога подава, кой подава до 10 март. (Реплика.) Ефектът е съвсем различен. И като насреща имаш земеделски производител, който взима оборотен кредит от банка, като залага субсидии, които би получил и допълнително подпомагане, доста по-сложна става играта. Това е единият проблем, който сме маркирали.
Паралелно с това сме посочили и § 15, проблема при който изискваше към 1 февруари да достигнат определена гъстота за земеделци, които имат сключени договори с пасища, мери, ливади ДПФ и ОПФ за животни, спрямо категорията и завареното положение с бенефициенти по старата ПРСР и тези, които изчакваха одобрението по новата ПРСР. Това е конкретно за ДПФ, става въпрос. Как уреждаме случая на хора, които не са постигнали тази гъстота, или са постигнали донякъде, прекратява едностранно Държавен фонд „Земеделие” и те трябва да връщат средства с лихвите или им даваме опция те да се откажат доброволно, каквото направихме със сеитбооборота. Но със сеитбооборота, виждам, че господин Костов е тук. Ние нотифицирахме завишени изисквания, след това те бяха одобрени, променихме наредбата, дадохме 20-дневен срок, в който да се откажат. Какво с ВПС по старата и по новата програма даваме като опция? И това като следващ резултат е при новото разпределяне на пасища, мери, ливади ОПФ и ДПФ, земеделски производители, които са бенефициенти по ВПС по старата програма, изпълняват си ангажимента и са животновъди, но договора им е изтекъл в 2015 г., на тях по новия ред им се разпределят вече пасища, мери, ливади, което им променя ангажимента като земя, тоест да може да си продължи, да си спазва на конкретното място ВПС-то, него го обезщетяват на база гъстота, но го обезщетяват на друго място, а той има географска обвързаност. И това са все нюанси, които са ефект от прилагането на последните промени и затова бихме уважили да мислим в една посока за справяне и с единия казус, и с другия казус.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда малко по-широк в изказването си. Ще започна от 2015. Тя беше много динамична година в измененията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като първото изменение беше февруари месец 2015 г. на Закона за собствеността, в частта за „Разпределение на пасища, мери, ливади” без търг и конкурс.
Второто изменение след като се проведоха процедура и половина беше през август. Там имаше доста корекции.
Третото изменение беше през декември месец на 2015 г. Съответно в първото си изменение преди да влезе законът в комисия и в зала, знаете че направихме едно широко обсъждане на проектните текстове, говоря за прозрачността, аз мисля, че вие и там участвахте в тази работна група като асоциация.
Съответно по процедурата 2015 г. имаме проверени две процедури, сега върви и третата за 2016-2017 г. Какви процеси наблюдавахме? В самото начало за първата процедура малко над 75-76 общини някъде не бяха обявили процедурата за разпределението на пасища, мери, ливади без търг и конкурс. През втората година 2015-2016 г. долу-горе бяха около 57. За 2016-2017 г. всички общини на територията на страната, които имат такъв ресурс, са обявили процедура и те са в процедура в момента, която върви от 1 март за 2016-2017 г.
Мога малко да говоря в цифри, ако искате. Съответно за 2014-2015 г. имаме сключени по новия ред 6334 договора от ОПФ за малко над 840 хил. декара и съответно за 2015-2016 г. имаме сключени 1713 договора за 295 хил. 750 декара.
Другото, което е важно да допълня, тук искам да обърна много специално внимание във връзка с прозрачността и указанията, които Министерството на земеделието е спуснало към сдруженията на общините, към всички регистрирани животновъдни организации, както и към нашите областни дирекции земеделие. Имайте предвид, че първите указания които сме пуснали са още преди обнародването в „Държавен вестник”. Тоест, с приемането на второ четене в зала, първите указания са на 18 февруари 2015 г. към Националното сдружение на общините, е вторите указания са на 19 февруари 2015 г. към нашите областни дирекции земеделие. Това са първите указания. Съответно, ако държите много, мога да ви пратя всички изходящи писма, в които сме пускали указанията към всеки един засегнат от тази процедура.
Съответно в 2015 г. през месец март, преди да стартира процедурата имаше събиране на Националното сдружение във Враца или във Видин, където наши експерти разясниха подробно цялата процедура по разпределение на пасища, мери, ливади. (Реплика.) Да допълня още нещо само.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Защо е толкова сложно и за вас, а и за нас кой на кого пращал указания и какви указания праща? Аз това ви казвам. Ние работим с публичната информация, която се пуска от страна на Министерството на земеделието. Указанията, които се качват на сайта на министерството, би трябвало от тях да се водим. Няма как ние да гадаем кой браншовик е получил, кой браншовик не е получил, а общините са запознати, а пък фермерите, които са засегнати – някой е запознат, друг не е запознат. Ние не го казваме за първи път.
СТИЛИЯН МИТЕВ: По принцип указанията са написани на база на закона. Той е обнародван. Информацията е стигнала може би на 99% на всички заинтересовани страни и сме се постарали да ги разпространим и направихме цяла национална разяснителна кампания през нашите общински служби. Мога да ви покажа и графика. (Реплика.) Преди кампанията по директни изплащания бяха написани и самите процедури отново като процедура за разпределение на пасища, мери и ливади като единен и принципен начин за задоволяване нуждите на животновъдите.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Аз много се извинявам, че влизаме изобщо в такъв диалог и последното, което бих казала по тази тема е, ако можем наистина конструктивен да ни е диалогът е, че ефектът, който се получава в крайна сметка, е, че един чете и тълкува по един начин, другият чете и тълкува по друг начин е показателен, че информацията по веригата не е представени или навреме или по подходящия начин и позволява субективизъм. И с това ще приключа.
Да била съм на ваши мероприятия и от страна на областните дирекции и централно, много можем да си говорим за качеството и количеството на информацията, която се представя на такъв формат, но действително нека да приключим разговора по отношение на това, и наистина ще очакваме като асоциация, която многократно го предлага, указанията да се качват, но както земеделецът ги чете от сайта на министерството по един начин, по същия начин да ги чете и областната администрация, общинските служби, защото много лесно се смила на някой информацията, пък на друг му се цитира изчистени членовете от нормативната уредба и фермерът сам да се ориентира. Така че, ако можем да приключим в тази посока и да минем напред, да има смисъл разговора.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Само едно уточнение, тъй като аз съм човекът, който подписва всички указания. Мога да ви уверя, че абсолютно всички указания, които съм подписал до областни управители, до кметове, до областни дирекции, до браншови организации, включително и до вашата, са с абсолютно идентичен текст. Така че, кой как ги тълкува си е негова работа. Искам да кажа, че това, което излиза от министерството е направено веднъж завинаги, прието е, включително и на ниво политически кабинет, така че разминавания в писмата и в указанията няма никакви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак всяка една община си приема нормативен акт, с който съответно изпълнява закона на база вашите указания. Но аз доколкото разбирам, проблемът е, че няма унификация на тези актове на общините, затова как ще процедират и доколкото разбирам имаше два срока. Аз също съм свидетел, че в една община не беше достатъчно това, че си животновъд и изваден от системата броя на животните, трябваше да се подава допълнително искане, при което се чакаше от министерството да й се подаде колко са животните. И то стана във времето, един месец се стиковаха общината с идентификационната система, която трябваше да подаде, защото министерството пое ангажимента да подаде броя на животните. И се губеше време. В стиковане на нещата, вярно е, че е първа година, но все пак може би на общините трябва да се обърне внимание какви вътрешни правила приемат за работа по отношение на разпределението, за да няма такива различни тълкувания. Мерси.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Аз ви предлагам, ако вие сте съгласни при следващата промяна, която се подготвя в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тоя текст, който се прилага субективно, просто да го изчистим и ще приложим един вариант от наша страна и се надяваме да го приемете и да се прилага по такъв начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Вие го предложете още сега, в смисъл не в момента. Понеже колегите от министерството работят така или иначе. Има работна група. Предложете го по-скоро. Искате да го обмислите. Добре.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Не, само ще го обмислим, искам да го зачета. Това е чл. 37, ал. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Министерството на земеделието, искате ли думата?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Всяко предложение винаги е добре дошло , ако материалът, който ни е връчен от комисията, ако това са текстове, които вие предлагате, ще ги вземем предвид.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Ние там не правим някакви предложения конкретни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Тогава го входирайте официално, ще бъдете поканени на комисията.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Аз ще се опитам така да си изясня за себе си, като инициатор на срещата. Доколкото разбрах, вие приветствате философията на закона, че и тя е правилна и най-после земята ще отиде при животновъдите. Да спрат злоупотребите с нея.
Оттам нататък се разбра тук от изказванията на заместник-министъра и директора на дирекция, че всички указания са абсолютно унифицирани, няма избирателност, тоест всички инструкции до областни управители, повтарям, заместник-министъра, областни дирекции, общински служби и така нататък са еднакви. От вашите изказвания разбрах, че отивате в Сливен – проблем няма. Там нещата се прилагат както трябва. След това отиваш в Ямбол – там възниква проблем. Така ли е? С две думи – просто и ясно казано. Значи оставаме с впечатление, че различните областни дирекции или общински служби, които трябва да прилагат закона, го тълкуват един както трябва, друг както…
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Областните дирекции го четат по различен начин.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: С други думи, трябва нещо да се направи така, че нещата да почнат да работят и да се прилагат еднакво навсякъде. Някъде се получава, другаде не се получава, аз това разбрах. Идеята на тази среща е да се изчистят тези противоречия. Съжалявам, ако съм объркал дали са областни служби или общините, аз нямах намерение никого да злепоставям или да обвинявам, просто исках да изясня за себе си как стоят нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Въпрос.
СВИЛЕН КОСТОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът на госпожа Дъбнишка така беше доста дълъг и обхватен. В една част от него се спомена и темата с мярка агроекология.
На първо място искам да уточня, че аналогията със сеитооборота не е коректна, защото доброволния отказ от мярка сеитбооборот е породен от промяна в базовите условия за подпомагане по мярка. В случая с мерите и пасищата от общинския и държавен поземлен фонд говорим за преразпределение на земеделските земи, преразпределяне в смисъл, че от едни ползватели отиват в други, който процес е уреден в регламента, прилагащия, съответно няма нужда от никакъв тип нотификация. В смисъл ние няма да изменим мярката, мярката продължава да си работи такава каквато е.
Още нещо за сеитбооборота. Възможността за отказите не е породена от нотификацията, тя е породена от промяната в националните стандарти за добро земеделско икономическо състояние. Това е много важно да се знае.
По отношение на конкретните ангажименти, поети основно по земи с висока природна стойност, защото там са пасищата, ако ангажимента може да бъде адаптиран, тоест имаме над 90% припокриване между одобрените площи и новите площи, които сега са останали при съответния бенефициент, например той има достатъчно животни и си ги е запазил. Тук уточняваме, че при процедурата за разпределяне се отчита наличието на ангажимент. Тоест, ако някой има ангажименти, има животни, му остават старите площи с които си е поел ангажимента. В смисъл говорим за животновъди. Той е животновъд и с ангажимент няма да пострадат. (Реплика.)
В указанията го има за запазване на площите с поети ангажименти, тоест, искам да уточня че животновъдите, които имат пасища – говорим за разпределението от общинския държавен фонд. Там се запазват площите с поети ангажименти, не споразумения. Това не са споразумения. Това е разпределението на свободния фонд.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Господин Митев, понеже видях, че си носите текста на закона, може ли да го проверим дали е така, докато коментираме?
СВИЛЕН КОСТОВ: Понеже въпросът беше много обхватен, може би аз не съм разбрал, ако става въпрос, че имаме поет ангажимент с 1000 дка примерно и животновъдът няма животни, с които да покрие целия си ангажимент, изобщо няма животни, значи не е животновъд, прекратяват му се договорите и съответния му ангажимент във Фонд „Земеделие” се прекратява без да се налага да връща субсидията до момента. Това е предвидено в регламента прилагащия и няма нужда от никакъв тип нотификации, комуникации и така нататък. За всеки случай Министерството на земеделието има указание към Фонд „Земеделие” какво да прави в този случай. Не е необходимо кандидатите да подават отказ, защото те не се отказват, те априори не могат да подадат заявление за тези площи, защото нямат правни основания за тях, неподавайки заявление за тези площи Фонд „Земеделие” автоматично им прекратява ангажимента, но на основание на това, че случаят е фосмажорен, бенефициентът няма как да повлияе върху това преразпределяне, не му се иска възстановяването на субсидии, на предходно изплатените субсидии. Тоест, всички тези хора ще бъдат с прекратени ангажименти без да възстановяват получените до момента пари.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Ако може след като приключим срещата да ми цитирате конкретно делегиращия регламент, за да можем да подадем информация към самите животновъди, които не са успели да си постигнат цялата гъстота, защото има и такива.
СВИЛЕН КОСТОВ: Регламент 1974, чл. 45, ако не се лъжа от 2006 година.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: А тези, които изпълняват ангажимент, имат достатъчно животински единици, но при новото разпределение, тъй като са им изтекли договорите, на тях чисто географски конфигурацията вече е съвсем различна и те слизат под 10%. Там решението на казуса какъв е.
СВИЛЕН КОСТОВ: Ами точно в тези случаи би следвало, когато имат ангажимент, да вземат същите площи, за които са били сключени договорите.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: В никоя община изобщо не се прилагат по такъв начин.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Когато имате служебно разпределение, вие съответно казвате, че площите, за които имаш ангажимент добре е да се запазят едни и същи. Но при ливадите и пасищата, общински фонд, вие нямате показанието и искането по възможности да се запазят в същото географско положение, защото е изтекъл договорът и им се дава на ново място. Затова това е въпрос на указание, не на закон.
СВИЛЕН КОСТОВ: Извинявайте, колко такива случаи има. Знаете ли за такива случаи? Защото по принцип, когато се поема ангажимента, той е петгодишен и повечето хора, които го правят с петгодишен или по-дълъг договор. В смисъл с едногодишен договор да поемеш петгодишен ангажимент…
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Въпросът е, че той като взима пасищата под наем, като ги взема преди пет години или преди три, колкото са били, тогава имахме една друга философия и тогава искахме да стимулираме нещо и да постигнем нещо. Така че при тези индикации, които са дадени от страна на държавата как да бъдат взети и да бъдат обработени, за да се подпомагат по някакъв начин, всеки си е заложил някакъв риск, който поема, но като цяло е знаел каква е философията и е следвал нея. Така че какъв е проблемът, ако той е дългогодишен животновъд, ползва пасища в съответните общини, поема ангажимент за ВПС и просто в един момент в 2016 той вече е в друга ситуация, в която как да се адаптира?
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Мислех да не вземам думата.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всичко това е много хубаво, което говорим, обаче тук има и реални земеделски стопани, които знаят, че това, което в момента обсъждаме, е игра на думи. Когато поемеш един ангажимент по агроекологичните плащания ти трябва да имаш минимум 5 години, а сега в последните години, когато се иска и участваме по проекти, искаме даже да е 7 години, защото докато се приема проекта, докато се разглежда проекта, докато се входира изминава една година и след това изведнъж се окаже, че лицето Х, земеделският стопанин Y не може да бъде стопанин на тези земи, които е получил.
Имаме много казуси и много случаи. Най-големият от тях е, мисля че всички се обединихме в едно, затова че философията на този закон беше много правилна и земята следи животновъда. Имаме предвид ливадите и пасищата да следят животновъда. Вярно е, че нарушихме много неща, адвокатски дружества, взаимоотношения кметове, бизнесмени, псевдобизнесмени и така нататък. Считайте, че тези неща за една стопанска година не могат да се отрегулират както трябва. Всички ние добре разбираме, че и тази година в момента с преноса на правните основания, с графиката, която трябваше да имаме и графичното очертаване, съчетанието с правните основания не винаги можеше да се получи и затова графиката, която очертаваме сега в момента, тя не е фатална грешка, а тя е грешка, която вие наблюдавате и виждате, но заявлението може да се затвори.
Едновременно с това се даде възможност това не е по искане на самото министерство, това беше по искане и на браншовите организации, и сами разбирате, че браншовите организации в лицето и на Асоциацията на земеделските производители в България и на Асоциацията на зърнопроизводителите проблеми няма. Там, където са направени споразуменията, там където са коректно представени договорите, коректно са представени декларациите по 69 и 70, изготвени споразумения, ние нямаме никакви проблеми. Ние имаме проблеми с незнанието. Стараем се постоянно да обучаваме и нашите животновъди навсякъде. Постоянно правим срещи с тях.
Вероятно тук е мястото да кажем, че изградихме и тези консултативни съвети по животновъдство, обаче нашата българска практика е такава, че обикновено на тези консултативни съвети по животновъдство присъстват тези, които имат някакъв проблем. И понеже има някакъв проблем за решаване, той идва. И ако в следващия консултативен съвет проблемът му е решен, той повече не се появява до следващо. Ние срещаме големи затруднения в това да уведомяваме за една или друга промяна не зърнопроизводителите, овощарите, тези с трайни насаждения, ние имаме проблеми с животновъдите. И обикновено, когато коментираме тези въпроси с тях, коректно заявяват: „Аз съм овчар, мен това не ме интересува“. Обикновено отговора ми е: „Като си овчар, гледай овцете, но ти искаш едни пари. За да искаш едни пари, трябва да се научиш за всичките тези неща“. И сега. Дадена е възможност на всички тези започнати процедури до 15 февруари да бъдат приключени. На много места вероятно не е тайна, че някои от кметовете продължават да се опитват да заобикалят по някакъв начин закона, защото на всички ни е ясно, и на създателите на законите, че винаги може да се намери някаква пролука. И тук в момента те правят някакви пролуки. Но ако тази година се случат някакви пролуки, считайте че за догодина, ако този софтуер, който се подготви и който ние сме готови да го направим, обаче тромавите процедури по обжалвания и такива неща, ние не можем да стартираме направата на този софтуер, така наречения „фермерски регистър“, който да следи собственика на земята, ползвателя на земята, с договорите, да може предварителното заявяване и така нататък да станат, тогава не бихме имали никакви проблеми.
Сега конкретно на въпроса. Вероятно ще ги има тези неща. Но е създаден един колцентър. В тоя център всеки един въпрос се решава. Имаме едни от най-добрите експерти, най-добрите специалисти, които са в няколко стаи заложени с компютри и всеки един въпрос, когато не се появи правно основание по някакъв повод или не се появят животни. Днес имаше поредния казус. Животни, които са пашуващи на свободна паша с регистриран обект, но не постоянен обект, а регистриран временен обект. И животните в системата на Агенцията по храните ги има, но ги няма в ИСАК. Какво правим? Това е казус, на който веднага трябва да се вземе решение. И затова има този оперативен щаб с председател заместник-министър Грудев, за да може такива неща веднага да се решават. Защото, съгласете се, че в един закон, в една наредба, в едни указания, не всичко може да се предвиди и то само в рамките на една кампания. И с това приключвам. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря господин Маринов.
Бяхте много изчерпателен наистина. Аз предлагам следното нещо. Да се ориентираме към приключване, а това, което имате като предложение срещаме добрата воля от страна на Министерството на земеделието за среща, за дискусия, за участие в евентуална работна група, така че добре дошли са вашите предложения, просто ги предоставете. Наистина Министерството на земеделието и комисията, разбира се, правим всичко възможно да облекчим българските животновъди и българските земеделци, но трябва и опит да се натрупа да видим къде има пропуски, които могат да бъдат отстранени.
Заповядайте.
ЙОРДАН КОЙЧЕВ: Имам животновъдна ферма в с. Лозенец, до Петолъчката, община Стралджа, област Ямбол. Искам да се извиня за това, че ви отнехме от времето. Виждам, че сте ангажирани много, но ние наистина имаме някакви дребни проблеми и няма по какъв начин да бъдат решени, освен ако те не стигнат до вашето знание. Вие сте моторът, който решава проблемите и ако ми позволите да използвам случая, може да не е в темата, но присъствието на господин заместник-министъра Цветан Димитров за два въпроса, които касаят животновъдите, да поставя. Нашето желание на животновъдите е да се направи ваксинацията тотална в цялата държава. Не знам като финанси какво ще струва, но според мен това е задължително. Така мисля, няма да решим проблема с частичните ваксинации. Това е като предложение.
Другото ми желание е информацията, която е в Агенцията, в БАБХ, да бъде моментално качвана в Държавен фонд „Земеделие” за наличните животни в стадата ни. Конкретен пример. Преди 30 дни е качено стадото ни от 542 животни, а в момента излизат 526. Няколко животни липсват и като грешка излиза, че еди-кое си животно няма да бъде субсидирано, което не е в моето стадо. Ние сме го изтеглили, но не се вижда в тяхната информационна маса. И това е проблем за нас. Това исках да ви кажа. (Реплика.) Ние не губим субсидии, но е ясно за какво става дума. Да ви благодаря за това, че ни приехте и ни изслушахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Заместник-министър Димитров. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Съвсем накратко. Да, действително според наличните ваксини ние планираме цяла Южна България, включително и Северна по границата със Сърбия да бъде ваксинирана. Това е, което го има като ваксина в момента. За съжаление, не можем да осигурим повече до средата на юни. Казвам ви съвсем отговорно, това са количествата, които в момента ги има на земното кълбо в света. Не се майтапа, тъй като ваксината се произвежда само на едно единствено място, тъй като България подаде искане, съвсем случайно беше за дерматита, аз бях в ООН по това време, подадохме искане, дадоха ни първите 150 хил. дози безплатно и веднага на следващия ден като се върнах, доктор Дамян Илиев веднага заяви още, което се направи до средата на юни, да го вземе България. Между другото Македония ще чака 2 месеца, Сърбия не знам колко месеца, така че наистина амбицията ни е да покрием страната. Очевидно е, че друг начин за справяне с тази болест няма. Даваме си сметка обаче за рисковете с търговията. Не че ние сме най-големите търговци на живи животни, защото както разбрахте от министъра, млечни продукти, месни, преработени термично, най-грубо казано, няма да има проблем, ще има проблем с живите животни.
По отношение на информационната система, госпожа Танева каза, наистина в момента работим по съвсем нова философия на информационната система. Надявам се тогава тези грешки следващата година да сме ги избегнали. Благодаря ви.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Ако може един последен въпрос да задам. Сигурно много често са го задавали към министерството. Новоразпределените пасища, мери и ливади дали ще могат да ги чертаят и ще получат ли правно сега в кампанията по директни плащания?
СТИЛИЯН МИТЕВ: Новото разпределение, което върви е, за 2016-2017 г. Новите имоти, които в момента върви процедурата, тя така е обявена, че ще се заявяват от 1 март 2017 г. Решението на общинския съвет, заповедта на министър Танева за ДПФ са за стопанската 2016-2017 г.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Тоест, остават незаявени в тази текуща кампания.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Не, процедурата винаги върви преди началото на стопанската година. Така е с търговете за земеделските земи, така е и с разпределението на пасища, мери и ливади. Тоест, преди 1 октомври началото на стопанската година всички ползватели да могат да си влязат спокойно с правното си основание във владение на имотите. Тоест, ние разпределяме нещо авансово преди началото на стопанската година. Търговете за ДПФ по принцип вървят 8 месеца назад. Министърът на земеделието и храните издава заповедта до 31 март и хората влизат във владение на 1 октомври и ги заявяват чак през следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, благодаря ви за участието днес. Ще се видим в петък, 10,30 ч.
Закривам заседанието.


(Закрито в 17,25 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/