Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по земеделието и храните
Комисия по земеделието и храните
07/12/2016
1. Обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50-127/26.09.2016 г.), № 602-02-40, внесен от Министерския съвет на 17.11.2016 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 654-01-136, внесен от Димитър Гечев на 6.12.2016 г. – първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
Стенографски протокол!
П Р О Т О К О Л
№ 72
Днес, 7 декември 2016 г., се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 15,30 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50-127/26.09.2016 г.), № 602-02-40, внесен от Министерския съвет на 17.11.2016 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 654-01-136, внесен от Димитър Гечев на 6.12.2016 г. – първо гласуване.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум – 15 души са налице. Предлагам да започнем днешното заседание с дневен ред:
1. Обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50-127/26.09.2016 г.), № 602-02-40, внесен от Министерския съвет на 17.11.2016 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 654-01-136, внесен от Димитър Гечев на 6.12.2016 г. – първо гласуване.
По втора точка искам да Ви кажа, че бързаме във връзка с покриване изискване на Европейския съюз. Законопроектът е кратък. Той е разпределен на референтите, но има една особеност – не са минали 24 часа от неговото внасяне. Ако има воля в Комисията по земеделието и храните го гледаме, ако не – ще го отложим. Опасенията на колегите са, че ако сега не го гледаме и другата седмица не влезе на първо и второ гласуване до 31 декември, когато ни е срока, няма да можем да го гледаме и няма да могат да стартират програмите, които касаят 7-8 преработвателни предприятия, но така или иначе става дума за български предприятия, така че искам да чуя Вашето становище.
Първо гласуваме точка 1.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Съгласни ли сте да гледаме точка 2, при положение че няма все още 24 часа от внасянето на законопроекта? (Реплики.)
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Тогава гласуваме точка 2 като част от дневния ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
По т. 1 – заповядайте, доц. Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! На Вашето внимание е проект на закон за ратифицирането на споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Световната банка и Република България.
Предмет на това споразумение е предоставянето на консултантски услуги свързани с провеждането на Национална горска инвентаризация в България. Тя е записана е записана в Закона за горите като задължително условие на държавата да може да оценява ресурса, който имаме.
Към момента България е единствената държава в Европейския съюз и една от малкото държави в света изобщо, в която няма проведена Национална горска инвентаризация. За сравнение ще Ви кажа, че Косово, която е една млада държава, има вече Национална горска инвентаризация.
Каква е задачата на споразумението, което беше обсъдено надълго с експерти на Световната банка?
На първо място, споразумението е да се определи формата на Националната горска инвентаризация.
Второ, да се определи методиката, по която тя ще бъде извършвана в България.
Трето, да се определят екипите, които да се обучат и след това институционално как ще се случва тя в България в бъдещ период.
Казвам това, защото Националната горска инвентаризация се извършва регулярно за горските територии на всяка държава, а това регулярно извършване най-често е през десетгодишен период, но има начини, разписани с различните методики, да се извършва 1/10 от територията на страната ежегодно, за да не се натоварва примерно бюджета и да се осигурява натовареност на екипите.
Тези подготвителни фази ще приключат след като се създаде необходимия капацитет, след изготвяне на Национална горска инвентаризация за един пилотен район. Той е избран – Южноцентрално горско предприятие, който е най-разнообразен и до голяма степен това ще бъде и представителен район за страната, за да може по-нататък да се проведе и в останалите райони с финансови средства или от бюджета на държавата както е записано в закона и както е най-правилно, което ще се случи в следващите години, или със средства на държавните горски предприятия, ако се направи такава промяна в закона.
Защо ни трябва Световната банка като консултант? Тя ни трябва като консултант, защото такова нещо в България досега не е имало, няма подготвени експерти, не е правено. Искам да Ви кажа – това съм имал възможност да го казвам и друг път в Комисията по земеделието и храните, че нашето планиране и инвентаризация, която извършваме в горите, се прави по съветски образец, който на практика не ни дава актуална към определена дата точна информация за горите, а ни дава текуща информация на отделните горски стопанства, която статистически е недостоверна. Твърдя го отговорно! Поради което, ако Вие усредните към днешна дата всички лесоустройствени проекти на територията на страната, ще получите една информация, която, ако приемем, че те са верни като данни вътре, е била вярна актуална преди пет години. Тоест с пет години закъснение.
Следователно по отношение на вземането на управленски решения, на горскополитически решения и от друга страна по отношение на отчитането на България в европейските статистически справочници, а в световните данни тази информация ни е категорично необходима. Тя е необходима и за научни изследвания, тъй като получените данни нормално са обществено достъпни и могат да бъдат използвани от заинтересовани научни организации или други заинтересовани лица.
Предвижда се посочения проект да се финансира със средства от Програмата за развитие на селските райони, Мярка 20 „Техническа помощ“, като периода на изпълнение – едната е една година, но е в рамките на година и половина. Тъй като имаме сериозна теренна работа винаги трябва да има един летен период за извършването на тази теренна работа. Разписани са начините в договора, по който ще стане разплащането, начините на приемане и контрол върху съответната дейност.
Предвид изложеното предлагам на Комисията по земеделието и храните, а впоследствие и на Народното събрание да подкрепи този проект на решение на Министерския съвет и да ратифицира със закон това споразумение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, доц. Костов.
Колеги, има ли желаещи?
Инженер Румен Желев – народен представител от политическа партия ГЕРБ.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще Ви помоля да подкрепим предложението и ще се опитам да обясня по-простичко за какво става въпрос. В момента съгласно тези лесоустройствени планове, за които той Ви говори и които вече по новия закон се казват горскостопански план, на всеки десет години се извършва една инвентаризация, тоест след нея ние трябва да знаем с каква дървесина или гора разполага България. И наистина, тъй като те стават периодично навсякъде информацията, както Ви каза усреднено закъснява с пет години, ако изобщо е вярна – не знам дали обърнахте внимание на това, което каза той, тъй като методите са остарели.
В Германия такава Национална горска инвентаризация вече за пети път ще се прави след десет години, тоест германците отдавна знаят точно с какъв ресурс дървесина разполагат.
Ние сега твърдим в най-различни брошури и издания, че в България има от порядъка на 680 или 700 милиона кубика дървесина запас, а прираста на годишна база е от порядъка на около 14 милиона, а дали е така? Стана нещо подобно на това като, разбира се, тук цифрите са много по-близо до действителността от цифрите при таксацията на дивечовите запаси, където тотално се разминават с действителността и няма какво да го крием.
Наистина е изключително важно да знаем с какъв запас разполагаме, какъв е прираста и на база на тези данни, изконни, сакрални, оттам нататък да планираме всичките дейности в горите, така че повече от необходимо е да се направи такава Национална горска инвентаризация. Аз приветствам това нещо. Това беше и една от наредбите, за които си говорихме още при промяната на Закона за горите. Нали така, господин Костов? Заедно с останалите три, които са факт. Остана тази последна наредба, така че призовавам Ви да я подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Желев.
Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим тази ратификация на споразумение, забележете, не със Световната банка, защото Вие със Световната банка отдавна работите, какво ли не правите с нея, не знам докъде сте стигнали, но все пак е Международната банка.
Тази подкрепа така или иначе е свързана с необходимостта да се направи тази стъпка в посока да получим експертна помощ, тъй като доколкото разбирам нямаме достатъчно капацитет на базата на мерките или направленията, по които ще се осъществи дейността на Международната банка.
Имам два въпроса, на които държа да ми отговорите, за да изясним за себе си. В мотивите е записано, че тази дейност, която ще бъде 16 месеца, е свързана с прилагането на горските мерки по Програмата за развитие на селските райони, което какво означава, че тези горски мерки няма да стартират до 2018 г. минимум, ако едното, тоест изпълнението на проекта, свързва дейността или работата на Министерството на земеделието и храните по реализиране на горските мерки. Ако това се случи отново, ние ще повторим слабостите от предходния програмен период, когато последната година се приемаха проекти, които пак трябваше да се изпълняват в неблагоприятни условия – говоря природоклиматични, беше на ръба да не се изгубят средства. Това е единия ми въпрос – как виждаме горските мерки спрямо стратегията?
Второ, тук е казано за резултатите и средствата, които ще се използват. Те са по четири насоки. За мен не е ясно обучението. Ние обучаваме – за какво обучаваме обаче, за това да се работи със софтуера или да се прави, както е т. 3, дейности за извършване на самата Национална горска инвентаризация? Какво ще обучаваме?
Една такава груба сметка – ако за един такъв планов район, както Вие казахте, че 1 милион ще отиде, за да се осъществи това означава, че бюджетът или който и да е трябва да осигури поне още 5-6 милиона, за да стане факт за цялата страна. Предполагам, че ако само в един район се простре тази дейност, това нищо не означава, нищо не се прави на практика като изпълнение. Това са ми въпросите. Иначе ще подкрепим. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, проф. Бъчварова.
Има ли други въпроси?
Аз имам един въпрос. По какъв начин ще се осъществява тази инвентаризация – дали ще се ползват тези съвременни, модерни методи, които бяха демонстрирани, ако не се лъжа в нашата комисия, с облитане със самолети, с дронове или ще бъде физическа таксация, или как се казва, не съм специалист да ми обясните?
Други колеги?
Заповядайте, доц. Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, господин председател.
Благодаря за изказаните становища и потенциалната подкрепа, която чувствам за това нещо. Ще си позволя да отговоря по ред на зададените въпроси.
Професор Бъчварова, горските мерки. Да, Национална горска инвентаризация ще подкрепи онези мерки, които са свързани с така наречените „екосистемни услуги“ предоставени от горите, тъй като тя ще ни даде въглеродния баланс на българските гори, с огромна точност. Тъй като има мерки от горските мерки, които са разписани там, ние не можем да ги пуснем, даже досега затова не са работили тези мерки, защото ние не сме имали такава Национална горска инвентаризация.
Що се отнася изобщо до горските мерки, това е Вашия въпрос, към момента са изпратени за съгласуване в Държавен фонд „Земеделие“ надявам се в средата на месеца да излязат за обществено обсъждане седем наредби по отношение на горските мерки, по мерките 4 и 8, които ще бъдат изпратени в Брюксел за нотификация с плановете на Министерството на земеделието и храните, това което сме задвижили, е през втората половина на следващата 2017 г. да бъдат обявени първите приеми по тези горски мерки, които не зависят от Национална горска инвентаризация в този смисъл. Това са мерките свързани със защита на горите, със залесяване или възстановяване, някои инвестиционни мерки и така нататък. Това е като цяло.
По втория въпрос – какво обучение са предвижда? Всякакво обучение. Основното е, че трябва да се обучат експерти в България.
Първо, да правят инвентаризацията, да работят със съответния софтуер, който ще бъде предоставен и обоснован.
Второто е да се обучат как да се разчитат данните. Това е втория много важен въпрос.
Аз ще Ви кажа много накратко, че тази инвентаризация е статистическа, с което ще отговоря на въпроса на господин Христов. Статистическата инвентаризация за всеки статистически обект зависи от хетерогенността на обекта. Колкото по-хетерогенен, разнообразен е един обект, толкова по-голям брой трябва да бъдат точките, с които той да се охарактеризира и обратното – колкото по-хомогенен, толкова с по-малък брой точки може да бъде характеризиран. Затова при първоначалния етап на инвентаризацията въз основа на тези съвременни методи, за които ме пита господин Румен Христов, това са рото, фото, сателитни и съществуващи горски карти се извършва оценка на хетерогенността на горските територии на гората, след което те се типизират по групи на хетерогенност, след което за всяка група на хетерогенност според сложността на гората се залагат теренните точки, където се извършва наземно измерване, защото няма как да се разминем без наземни измервания. За всичко това трябва да се обучат хора. Хората, които ще извършват нещата на терен, да измерят по определен начин. По изискванията на европейската, а на американската са още по-високи изискванията, 10% от всички заложени брой точки в тази мрежа трябва да бъдат проверени от други независими екипи, за да се удостовери точността на измерването. Това е технология, на която ще бъдат обучени хора на различни инстанции, в това число, което е най-важното за мен в тази дейност, е да се подскажат институциите, които да бъдат устойчиви, които в бъдеще време ще извършват тази дейност – кой ще я извършва?
Затова, когато говорим за бюджет на това нещо, няма да е толкова бюджета на следващите.
Първо, защото ние вече ще имаме обучен екип – тук плащаме за обучение, ще имаме методика, ще имаме институции, ще имаме софтуера. Тоест едни груби изчисления, ако трябва експертно да ги кажа, примерно за следващите пет предприятия цената ще е наполовина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Други колеги? Няма.
Който е съгласен с приемането на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50-127/26.09.2016 г.), № 602-02-40, внесен от Министерския съвет на 17.11.2016 г. за първо гласуване, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Заповядайте, доц. Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Използвам случая, че съм при Вас, тъй като в сегашната политическа ситуация правителството е в оставка и аз не знам дали ще имам възможност да бъда отново на заседание на Комисията по земеделието и храните в този състав, да благодаря на всички за съвместната ни работа и да си пожелаем и пред Коледните празници много здраве и полезни дела за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодарим и ние за съвместната работа, доц. Костов.
Точка 2 – Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 654-01-136, внесен от Димитър Гечев на 6.12.2016 г. – първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Точка 2 – Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 654-01-136, внесен от Димитър Гечев на 6.12.2016 г. за първо гласуване.
Заместник-министър Костов, заповядайте да обясните.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВИЛЕН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за реакцията и възможността да разгледаме в спешен порядък необходимостта от промяна в Закона за рибарството и аквакултурите.
На първо място, откъде е породена? Породена е от предварителното условие към Програмата за морско дело и рибарство. Тя имаше набор от предварителни условия, които са необходими за нейното изпълнение и съответно за допускане на финансиране от страна на Комисията. Голяма част от тях са решени, останаха хоризонтални условия, за които администрацията на господин Дончев има ангажимент и които касаят всички оперативни програми, но по нашата програма единственото условие, което остана като предварително, е подобряването на механизма за събиране на данни по отношение на уловената и преработена рибна продукция. Тази необходимост произтича от изискванията на Регламент 1380/2013 г. на Европейския съвет, уточнен в Регламент 199/2008 г. Тези изисквания всъщност определят минималния набор от данни, които всяка държава членка следва да събира в областта на сектор „Улов и преработка на риба“, така че на ниво Европейския съюз да има стандартизирана информация за цялостното състояние на сектора, така че съответните европейски политики да могат да бъдат съобразени с тази информация.
Конкретните промени в закона – и до момента за операторите и риболовците бяха предвидени минимални реквизити, които те трябва да съобщават като информация, само че това съобщаване не беше задължително, сега го правим задължително, тоест на ежегодна база следва да се попълват въпросници, които отново вече изчистваме в закона, са по образец на издаден и утвърден от изпълнителния директор на ИАРА. Те и до момента бяха по такъв образец, само че това не беше вписано в закона. На практика двете промени са – едната, вкарването на задължителни образци, втората – задължителното подаване на тази статистическа информация, която е необходима за цялостен анализ на сектора.
Това е предложението, то е частично и пак казвам – правим го единствено поради необходимостта до 31 декември да сме затворили всички предварителни условия по Програмата за морско дело и рибарство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, становища, въпроси?
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
С извинение, че сега получаваме предложението. Сигурно е важно да се събира информация. Това защо не е направено досега нямам идея. В закона не е отразена необходимостта от такава статистическа информация.
Параграф 3 ми прави впечатление със своята неяснота и дублиране на това, което фирмите по правило предоставят във финансовите си отчети. Там срокът е април, но така или иначе там имате справка. Какво значи „по националност“? Какво ни интересува националността на заетите?
Следващото, „които работят без заплащане, образование и еквивалент на пълно работно време“. Все пак Вас Ви интересува броят на заетите и средносписъчния брой във фирмата за годината. Средносписъчният брой се изчислява според броя работни часове на всеки един и така се определя в статистическия формуляр. Тук е казано много особено. Обороти, други доходи и разходи за персонал – всичко това го има в счетоводния баланс – приходи и разходи.
Сега, ако въпросът е, че точно тази информация по § 3 Ви трябва, може би трябва да бъде под друга форма, че за нуждите се предоставя не месец април, както за статистиката се предоставя. Ако януари е крайния срок, в който Вие можете да предоставите тази информация.
Това ми е питането, но Вие трябва да имате пълно покритие на приходи-разходи на фирмата с това, което на Вас Ви предоставят – януари, дали са готови тогава е друга тема. (Реплики.) Няма някаква драма да се подкрепи законопроекта и да се въведе ред щом има проблем, да се предоставя информация, но все пак тези неща са важни да се изчистят като процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Аз ще дам думата на заместник-министъра, но споделям казаното от проф. Бъчварова. По принцип работещите фирми в България, без значение в кой отрасъл са, постоянно ги товарим със събиране на допълнителна информация – от една страна, статистика, от НОИ, териториални-данъчни служби. Не знам - между първо и второ четене да прецизирате тези текстове, както казва тя - националност, „които работят без заплащане и образование“. (Реплики.) Това, което така или иначе фирмите подадат като задължение в Националната статистика и в останалите други институции, които събират информация да не съвпада с тази. Ако можете да извлечете информация, която Ви е необходима от други източници да не ги карате да попълват декларации и за Вас. В този смисъл да облекчим доколкото можем… Те не са много на брой фирми, но защо да ги товарим с допълнителни утежнения.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВИЛЕН КОСТОВ: Благодаря за въпроса. Всъщност цялата изисквана информация, която сме заложили в § 3, произтича от съответните делегирани актове на Комисията. Това не е наша инициатива, за да го заложим вътре. Аз също Ви подкрепям, че примерно „пол, националност, със заплащане, без заплащане“ може би не са толкова важни за нас като характеристики на едно предприятие, но явно Комисията е преценила, че трябва да ги събираме. Те и в момента са били част от въпросниците, защото такава информация е събирана, но проблема в момента и затова има предварително условие е, че липсата на задължителност при попълването на тази декларация, всъщност една част от предприятията с тези мотиви не ги попълват. Казват: „Не Ви е работа да знаете каква националност са ни работниците“. Факт е, че трябва да я попълваме.
По отношение на финансовите показатели, да, абсолютно подкрепям, че те са част от ежегодната информация, която дори някои от преработвателите и съответно операторите публикуват и в Търговския регистър, само че тук проблемът е със срока, защото по националното законодателство срока е края на месец април, а тук ние трябва да ги изпратим в Комисията доста по-рано. Затова всъщност залагаме срок до 31 януари на съответната година да се предостави тази декларация. Тя до голяма степен ще дублира, факт, информацията, която се изпраща и в Търговския регистър, но имайте предвид, че от друга страна тя е обезличена, в смисъл в момента, в който се изпраща в Комисията тя не е по оператори, а е на ниво държава. Предполагам, че няма да има проблем, защото тя трябва да бъде публично достъпна в един момент. Не всички фирми си публикуват отчетите в Търговския регистър, нали. (Реплики.) Задължително е, но не всички го правят. Има глоба и някой път им е по-изгодно да си платят глобата, отколкото да публикуват.
Абсолютно подкрепям и разбирам коментара. И ние сме на това мнение, но в случая нямаме по-добър ход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Други становища? Не виждам.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, внесен от колегата Гечев, а именно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 654-01-136, внесен от Димитър Гечев на 6.12.2016 г. за първо гласуване, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Господин Петров, имахте предложение за точка в следващото заседание освен това, което ще разглеждаме, да чуем и Вашето предложение за обсъждане на темата, която повдигнахте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Имам предложение да разгледаме състоянието на проблема с местните инициативни групи и техните стратегии, които знаем, че бяха представени, одобрени на много от местните инициативни групи стратегиите, но тъй като за първа година имаме многофондови стратегии, което ще рече, че част от техните планове са да работят с Програмата за развитие на селските райони, а другата част е с оперативните програми се получават много сериозни трудности в реализирането на тези стратегии. Аз съм споделил тези мои опасения с колеги. Смятам, че е нужно, ако е възможно, още следващата сряда ние да повикаме представители на Централното звено за координация и на управляващите органи, по-скоро от тези, с които има проблеми.
Този проблем съм го споделил с госпожа Десислава Танева и тя също е на мнение, че е много необходима една такава интервенция от Комисията по земеделието и храните, за да се даде ход на програмата засягаща местните инициативни групи.
Накратко, мога да Ви кажа, че се сблъскваме с един проблем, а именно – различната философия, по която е изградена Програмата за развитие на селските райони и оперативните програми, където нещата са много по-опростени и хората искат по този опростен начин да се работи в Програмата за развитие на селските райони.
Затова моля за Вашето съгласие в следващата сряда да включим една такава точка.
Господин председател, ако е възможно в писмена форма да поканим представители на Централното звено за кооридиниране и съответните управляващи органи. Мисля, че ще помогнем много за стартиране.
Само да Ви кажа една подробност, че Програмата за развитие на селските райони не е както в предния период. Сега, който не усвои средствата до дадена дата, просто парите остават неизползвани и не могат повече да се използват, а това е много сериозно за малките общини, където са от критично значение средствата за местните инициативни групи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Спасов, заповядайте да кажете няколко думи.
Искам господин Спасов да ни ориентира представители на кои институции да поканим на това заседание, за да има смисъл. Комисията по земеделието и храните и Министерството на земеделието и храните сме както се казва от едната страна на барикадата, въпроса е, че там има и Министерски съвет, който отговаря за тези неща и така нататък.
Заповядайте, господин Спасов.
СТЕФАН СПАСОВ: Благодаря, господин председател.
Стефан Спасов съм, началник на отдел „ЛИДЕР“ в Министерството на земеделието и храните – отдела, който отговаря за прякото прилагане на Подхода „Водено от общностите местно развитие“.
Да Ви запозная с две думи за какво става въпрос. Този Подход към момента по него има одобрени 40 местни инициативни групи, които включват в състава си 74 общини и около 1 милион и 50 хиляди души е покрит като население, 36 000 кв.км. Това са данните само от първата покана за стратегии за местно развитие като по нея са договорени 203 милиона лева, които отиват в тези 74 общини.
Предстои втора покана да се обяви между февруари и май следващата година, за която има на разположение още около 400 милиона лева по всички фондове, които финансират Подхода. Освен Програмата за развитие на селските райони това е Програмата за наука и образование, Програмата за развитие на човешки ресурси, иновации, конкурентоспособност, морско дело и рибарство.
На следващата покана очакваме също така около 30 местни инициативни групи да бъдат одобрени, като общия брой да достигне 70 с около 140-150 общини включени в тях. Интересът е доста по-голям от това, което ние ще одобрим. Около 200 общини са кандидатствали при нас за средства за изготвяне на стратегии.
Най-общо, имаме три основни проблема, които поставят под риск въобще прилагането на Подхода „Водено от общностите местно развитие“ и успешното изпълнение на стратегиите от местните инициативни групи.
Първата, най-основна, идва от споразумението за партньорство, което е одобрено през август 2014 г. и дава насоките за използване на евросредствата от България. Съгласно това споразумение за партньорство основен отговорен управляващ орган на този подход, бидейки част от Програмата за развитие на селските райони това е управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони и дирекция „Развитие на селските района“, в частност Министерството на земеделието и храните и отдел „ЛИДЕР“.
Към момента това е само на хартия. Реално отговорността и всичките негативи остават за управляващия орган докато той няма възможност да извършва координация и да дава насока на развитие на Подхода, имайки предвид, че е единствения управляващ орган, който има опит въобще в прилагането на такъв подход.
Оттук следва втория проблем, при който досега нито едно становище от страна на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони не е взето в предвид при изготвянето на нормативната уредба, която регулира прилагането на Подхода. Оттук слизаме по стълбата на проблема. Това затруднява въобще прилагането на Подхода „Водено от общностите местно развитие“ от местните инициативни групи, нарушава основния му принцип, който е, че местните хора решават какво да правят със средствата, по които са им одобрени стратегиите. В България се получава обратното, че отгоре им се задава какво да правят. Те почти нямат никаква инициатива, което от своя страна крие риск от преустановяване на финансирането от страна на Европейския съюз. Асоциацията на местните инициативни групи имаше заседание през месец ноември и се изказаха доста остро по тези проблеми и са на път да информират Европейската комисия за това състояние. На този етап искаме да ги възпрем за момента да го извършат, но не мога да гарантирам, защото те са независим орган.
На най-долното стъпало е наредбата, която регулира Подхода. Тя в момента е в едно положение – спряно, въпреки че ни предстои след един-два месеца отваряне на прием. Ние нямаме готовност да отворим този прием за новите стратегии, тъй като от Централното координационно звено към Министерския съвет искат до чл. 40 от наредбата да отпадне цялата наредба, а в тези членове се дават всички изисквания към местните инициативни групи, към съдържанието на стратегиите за местно развитие. Тази информация няма откъде от друго място да се получи и стана един вакуум и хаос при прилагането на Подхода „Водено от общностите местно развитие“, от една страна. От друга страна, се изземват функции на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони, тъй като Подхода „Водено от общностите местно развитие“ е мярка по тази програма и при евентуален провал в изпълнението, което не искам да си го представям, цялата отговорност ще бъде върху Министерството на земеделието и храните, въпреки че се опитваме да положим усилия да не се случи по този начин.
Накратко това са нещата, които се случват. Следващия път може би заместник-министър Грудев ще бъде тук като ръководител на управляващия орган да разясни в по-голяма степен, ако има въпроси и вече и диалог с Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Мисля, че нямаме възражение да направим дискусия-изслушване другата седмица, една от точките. Моля Ви да ориентирате колегите от Комисията по земеделието и храните до кои лица и институции да се обърнем. Според мен е логично да поканите и представители на Асоциацията на местните инициативни групи, за да може да се получи диалог и ако можем да бъдем с нещо полезни.
Закривам заседанието. Благодаря Ви.
(Закрито в 16,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/
СТЕНОГРАФ:
/Мария Янева/
2. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 654-01-136, внесен от Димитър Гечев на 6.12.2016 г. – първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
Стенографски протокол!
П Р О Т О К О Л
№ 72
Днес, 7 декември 2016 г., се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 15,30 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50-127/26.09.2016 г.), № 602-02-40, внесен от Министерския съвет на 17.11.2016 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 654-01-136, внесен от Димитър Гечев на 6.12.2016 г. – първо гласуване.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум – 15 души са налице. Предлагам да започнем днешното заседание с дневен ред:
1. Обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50-127/26.09.2016 г.), № 602-02-40, внесен от Министерския съвет на 17.11.2016 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 654-01-136, внесен от Димитър Гечев на 6.12.2016 г. – първо гласуване.
По втора точка искам да Ви кажа, че бързаме във връзка с покриване изискване на Европейския съюз. Законопроектът е кратък. Той е разпределен на референтите, но има една особеност – не са минали 24 часа от неговото внасяне. Ако има воля в Комисията по земеделието и храните го гледаме, ако не – ще го отложим. Опасенията на колегите са, че ако сега не го гледаме и другата седмица не влезе на първо и второ гласуване до 31 декември, когато ни е срока, няма да можем да го гледаме и няма да могат да стартират програмите, които касаят 7-8 преработвателни предприятия, но така или иначе става дума за български предприятия, така че искам да чуя Вашето становище.
Първо гласуваме точка 1.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Съгласни ли сте да гледаме точка 2, при положение че няма все още 24 часа от внасянето на законопроекта? (Реплики.)
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Тогава гласуваме точка 2 като част от дневния ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
По т. 1 – заповядайте, доц. Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! На Вашето внимание е проект на закон за ратифицирането на споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Световната банка и Република България.
Предмет на това споразумение е предоставянето на консултантски услуги свързани с провеждането на Национална горска инвентаризация в България. Тя е записана е записана в Закона за горите като задължително условие на държавата да може да оценява ресурса, който имаме.
Към момента България е единствената държава в Европейския съюз и една от малкото държави в света изобщо, в която няма проведена Национална горска инвентаризация. За сравнение ще Ви кажа, че Косово, която е една млада държава, има вече Национална горска инвентаризация.
Каква е задачата на споразумението, което беше обсъдено надълго с експерти на Световната банка?
На първо място, споразумението е да се определи формата на Националната горска инвентаризация.
Второ, да се определи методиката, по която тя ще бъде извършвана в България.
Трето, да се определят екипите, които да се обучат и след това институционално как ще се случва тя в България в бъдещ период.
Казвам това, защото Националната горска инвентаризация се извършва регулярно за горските територии на всяка държава, а това регулярно извършване най-често е през десетгодишен период, но има начини, разписани с различните методики, да се извършва 1/10 от територията на страната ежегодно, за да не се натоварва примерно бюджета и да се осигурява натовареност на екипите.
Тези подготвителни фази ще приключат след като се създаде необходимия капацитет, след изготвяне на Национална горска инвентаризация за един пилотен район. Той е избран – Южноцентрално горско предприятие, който е най-разнообразен и до голяма степен това ще бъде и представителен район за страната, за да може по-нататък да се проведе и в останалите райони с финансови средства или от бюджета на държавата както е записано в закона и както е най-правилно, което ще се случи в следващите години, или със средства на държавните горски предприятия, ако се направи такава промяна в закона.
Защо ни трябва Световната банка като консултант? Тя ни трябва като консултант, защото такова нещо в България досега не е имало, няма подготвени експерти, не е правено. Искам да Ви кажа – това съм имал възможност да го казвам и друг път в Комисията по земеделието и храните, че нашето планиране и инвентаризация, която извършваме в горите, се прави по съветски образец, който на практика не ни дава актуална към определена дата точна информация за горите, а ни дава текуща информация на отделните горски стопанства, която статистически е недостоверна. Твърдя го отговорно! Поради което, ако Вие усредните към днешна дата всички лесоустройствени проекти на територията на страната, ще получите една информация, която, ако приемем, че те са верни като данни вътре, е била вярна актуална преди пет години. Тоест с пет години закъснение.
Следователно по отношение на вземането на управленски решения, на горскополитически решения и от друга страна по отношение на отчитането на България в европейските статистически справочници, а в световните данни тази информация ни е категорично необходима. Тя е необходима и за научни изследвания, тъй като получените данни нормално са обществено достъпни и могат да бъдат използвани от заинтересовани научни организации или други заинтересовани лица.
Предвижда се посочения проект да се финансира със средства от Програмата за развитие на селските райони, Мярка 20 „Техническа помощ“, като периода на изпълнение – едната е една година, но е в рамките на година и половина. Тъй като имаме сериозна теренна работа винаги трябва да има един летен период за извършването на тази теренна работа. Разписани са начините в договора, по който ще стане разплащането, начините на приемане и контрол върху съответната дейност.
Предвид изложеното предлагам на Комисията по земеделието и храните, а впоследствие и на Народното събрание да подкрепи този проект на решение на Министерския съвет и да ратифицира със закон това споразумение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, доц. Костов.
Колеги, има ли желаещи?
Инженер Румен Желев – народен представител от политическа партия ГЕРБ.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще Ви помоля да подкрепим предложението и ще се опитам да обясня по-простичко за какво става въпрос. В момента съгласно тези лесоустройствени планове, за които той Ви говори и които вече по новия закон се казват горскостопански план, на всеки десет години се извършва една инвентаризация, тоест след нея ние трябва да знаем с каква дървесина или гора разполага България. И наистина, тъй като те стават периодично навсякъде информацията, както Ви каза усреднено закъснява с пет години, ако изобщо е вярна – не знам дали обърнахте внимание на това, което каза той, тъй като методите са остарели.
В Германия такава Национална горска инвентаризация вече за пети път ще се прави след десет години, тоест германците отдавна знаят точно с какъв ресурс дървесина разполагат.
Ние сега твърдим в най-различни брошури и издания, че в България има от порядъка на 680 или 700 милиона кубика дървесина запас, а прираста на годишна база е от порядъка на около 14 милиона, а дали е така? Стана нещо подобно на това като, разбира се, тук цифрите са много по-близо до действителността от цифрите при таксацията на дивечовите запаси, където тотално се разминават с действителността и няма какво да го крием.
Наистина е изключително важно да знаем с какъв запас разполагаме, какъв е прираста и на база на тези данни, изконни, сакрални, оттам нататък да планираме всичките дейности в горите, така че повече от необходимо е да се направи такава Национална горска инвентаризация. Аз приветствам това нещо. Това беше и една от наредбите, за които си говорихме още при промяната на Закона за горите. Нали така, господин Костов? Заедно с останалите три, които са факт. Остана тази последна наредба, така че призовавам Ви да я подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Желев.
Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим тази ратификация на споразумение, забележете, не със Световната банка, защото Вие със Световната банка отдавна работите, какво ли не правите с нея, не знам докъде сте стигнали, но все пак е Международната банка.
Тази подкрепа така или иначе е свързана с необходимостта да се направи тази стъпка в посока да получим експертна помощ, тъй като доколкото разбирам нямаме достатъчно капацитет на базата на мерките или направленията, по които ще се осъществи дейността на Международната банка.
Имам два въпроса, на които държа да ми отговорите, за да изясним за себе си. В мотивите е записано, че тази дейност, която ще бъде 16 месеца, е свързана с прилагането на горските мерки по Програмата за развитие на селските райони, което какво означава, че тези горски мерки няма да стартират до 2018 г. минимум, ако едното, тоест изпълнението на проекта, свързва дейността или работата на Министерството на земеделието и храните по реализиране на горските мерки. Ако това се случи отново, ние ще повторим слабостите от предходния програмен период, когато последната година се приемаха проекти, които пак трябваше да се изпълняват в неблагоприятни условия – говоря природоклиматични, беше на ръба да не се изгубят средства. Това е единия ми въпрос – как виждаме горските мерки спрямо стратегията?
Второ, тук е казано за резултатите и средствата, които ще се използват. Те са по четири насоки. За мен не е ясно обучението. Ние обучаваме – за какво обучаваме обаче, за това да се работи със софтуера или да се прави, както е т. 3, дейности за извършване на самата Национална горска инвентаризация? Какво ще обучаваме?
Една такава груба сметка – ако за един такъв планов район, както Вие казахте, че 1 милион ще отиде, за да се осъществи това означава, че бюджетът или който и да е трябва да осигури поне още 5-6 милиона, за да стане факт за цялата страна. Предполагам, че ако само в един район се простре тази дейност, това нищо не означава, нищо не се прави на практика като изпълнение. Това са ми въпросите. Иначе ще подкрепим. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, проф. Бъчварова.
Има ли други въпроси?
Аз имам един въпрос. По какъв начин ще се осъществява тази инвентаризация – дали ще се ползват тези съвременни, модерни методи, които бяха демонстрирани, ако не се лъжа в нашата комисия, с облитане със самолети, с дронове или ще бъде физическа таксация, или как се казва, не съм специалист да ми обясните?
Други колеги?
Заповядайте, доц. Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, господин председател.
Благодаря за изказаните становища и потенциалната подкрепа, която чувствам за това нещо. Ще си позволя да отговоря по ред на зададените въпроси.
Професор Бъчварова, горските мерки. Да, Национална горска инвентаризация ще подкрепи онези мерки, които са свързани с така наречените „екосистемни услуги“ предоставени от горите, тъй като тя ще ни даде въглеродния баланс на българските гори, с огромна точност. Тъй като има мерки от горските мерки, които са разписани там, ние не можем да ги пуснем, даже досега затова не са работили тези мерки, защото ние не сме имали такава Национална горска инвентаризация.
Що се отнася изобщо до горските мерки, това е Вашия въпрос, към момента са изпратени за съгласуване в Държавен фонд „Земеделие“ надявам се в средата на месеца да излязат за обществено обсъждане седем наредби по отношение на горските мерки, по мерките 4 и 8, които ще бъдат изпратени в Брюксел за нотификация с плановете на Министерството на земеделието и храните, това което сме задвижили, е през втората половина на следващата 2017 г. да бъдат обявени първите приеми по тези горски мерки, които не зависят от Национална горска инвентаризация в този смисъл. Това са мерките свързани със защита на горите, със залесяване или възстановяване, някои инвестиционни мерки и така нататък. Това е като цяло.
По втория въпрос – какво обучение са предвижда? Всякакво обучение. Основното е, че трябва да се обучат експерти в България.
Първо, да правят инвентаризацията, да работят със съответния софтуер, който ще бъде предоставен и обоснован.
Второто е да се обучат как да се разчитат данните. Това е втория много важен въпрос.
Аз ще Ви кажа много накратко, че тази инвентаризация е статистическа, с което ще отговоря на въпроса на господин Христов. Статистическата инвентаризация за всеки статистически обект зависи от хетерогенността на обекта. Колкото по-хетерогенен, разнообразен е един обект, толкова по-голям брой трябва да бъдат точките, с които той да се охарактеризира и обратното – колкото по-хомогенен, толкова с по-малък брой точки може да бъде характеризиран. Затова при първоначалния етап на инвентаризацията въз основа на тези съвременни методи, за които ме пита господин Румен Христов, това са рото, фото, сателитни и съществуващи горски карти се извършва оценка на хетерогенността на горските територии на гората, след което те се типизират по групи на хетерогенност, след което за всяка група на хетерогенност според сложността на гората се залагат теренните точки, където се извършва наземно измерване, защото няма как да се разминем без наземни измервания. За всичко това трябва да се обучат хора. Хората, които ще извършват нещата на терен, да измерят по определен начин. По изискванията на европейската, а на американската са още по-високи изискванията, 10% от всички заложени брой точки в тази мрежа трябва да бъдат проверени от други независими екипи, за да се удостовери точността на измерването. Това е технология, на която ще бъдат обучени хора на различни инстанции, в това число, което е най-важното за мен в тази дейност, е да се подскажат институциите, които да бъдат устойчиви, които в бъдеще време ще извършват тази дейност – кой ще я извършва?
Затова, когато говорим за бюджет на това нещо, няма да е толкова бюджета на следващите.
Първо, защото ние вече ще имаме обучен екип – тук плащаме за обучение, ще имаме методика, ще имаме институции, ще имаме софтуера. Тоест едни груби изчисления, ако трябва експертно да ги кажа, примерно за следващите пет предприятия цената ще е наполовина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Други колеги? Няма.
Който е съгласен с приемането на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50-127/26.09.2016 г.), № 602-02-40, внесен от Министерския съвет на 17.11.2016 г. за първо гласуване, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Заповядайте, доц. Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Използвам случая, че съм при Вас, тъй като в сегашната политическа ситуация правителството е в оставка и аз не знам дали ще имам възможност да бъда отново на заседание на Комисията по земеделието и храните в този състав, да благодаря на всички за съвместната ни работа и да си пожелаем и пред Коледните празници много здраве и полезни дела за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодарим и ние за съвместната работа, доц. Костов.
Точка 2 – Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 654-01-136, внесен от Димитър Гечев на 6.12.2016 г. – първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Точка 2 – Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 654-01-136, внесен от Димитър Гечев на 6.12.2016 г. за първо гласуване.
Заместник-министър Костов, заповядайте да обясните.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВИЛЕН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за реакцията и възможността да разгледаме в спешен порядък необходимостта от промяна в Закона за рибарството и аквакултурите.
На първо място, откъде е породена? Породена е от предварителното условие към Програмата за морско дело и рибарство. Тя имаше набор от предварителни условия, които са необходими за нейното изпълнение и съответно за допускане на финансиране от страна на Комисията. Голяма част от тях са решени, останаха хоризонтални условия, за които администрацията на господин Дончев има ангажимент и които касаят всички оперативни програми, но по нашата програма единственото условие, което остана като предварително, е подобряването на механизма за събиране на данни по отношение на уловената и преработена рибна продукция. Тази необходимост произтича от изискванията на Регламент 1380/2013 г. на Европейския съвет, уточнен в Регламент 199/2008 г. Тези изисквания всъщност определят минималния набор от данни, които всяка държава членка следва да събира в областта на сектор „Улов и преработка на риба“, така че на ниво Европейския съюз да има стандартизирана информация за цялостното състояние на сектора, така че съответните европейски политики да могат да бъдат съобразени с тази информация.
Конкретните промени в закона – и до момента за операторите и риболовците бяха предвидени минимални реквизити, които те трябва да съобщават като информация, само че това съобщаване не беше задължително, сега го правим задължително, тоест на ежегодна база следва да се попълват въпросници, които отново вече изчистваме в закона, са по образец на издаден и утвърден от изпълнителния директор на ИАРА. Те и до момента бяха по такъв образец, само че това не беше вписано в закона. На практика двете промени са – едната, вкарването на задължителни образци, втората – задължителното подаване на тази статистическа информация, която е необходима за цялостен анализ на сектора.
Това е предложението, то е частично и пак казвам – правим го единствено поради необходимостта до 31 декември да сме затворили всички предварителни условия по Програмата за морско дело и рибарство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, становища, въпроси?
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
С извинение, че сега получаваме предложението. Сигурно е важно да се събира информация. Това защо не е направено досега нямам идея. В закона не е отразена необходимостта от такава статистическа информация.
Параграф 3 ми прави впечатление със своята неяснота и дублиране на това, което фирмите по правило предоставят във финансовите си отчети. Там срокът е април, но така или иначе там имате справка. Какво значи „по националност“? Какво ни интересува националността на заетите?
Следващото, „които работят без заплащане, образование и еквивалент на пълно работно време“. Все пак Вас Ви интересува броят на заетите и средносписъчния брой във фирмата за годината. Средносписъчният брой се изчислява според броя работни часове на всеки един и така се определя в статистическия формуляр. Тук е казано много особено. Обороти, други доходи и разходи за персонал – всичко това го има в счетоводния баланс – приходи и разходи.
Сега, ако въпросът е, че точно тази информация по § 3 Ви трябва, може би трябва да бъде под друга форма, че за нуждите се предоставя не месец април, както за статистиката се предоставя. Ако януари е крайния срок, в който Вие можете да предоставите тази информация.
Това ми е питането, но Вие трябва да имате пълно покритие на приходи-разходи на фирмата с това, което на Вас Ви предоставят – януари, дали са готови тогава е друга тема. (Реплики.) Няма някаква драма да се подкрепи законопроекта и да се въведе ред щом има проблем, да се предоставя информация, но все пак тези неща са важни да се изчистят като процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Аз ще дам думата на заместник-министъра, но споделям казаното от проф. Бъчварова. По принцип работещите фирми в България, без значение в кой отрасъл са, постоянно ги товарим със събиране на допълнителна информация – от една страна, статистика, от НОИ, териториални-данъчни служби. Не знам - между първо и второ четене да прецизирате тези текстове, както казва тя - националност, „които работят без заплащане и образование“. (Реплики.) Това, което така или иначе фирмите подадат като задължение в Националната статистика и в останалите други институции, които събират информация да не съвпада с тази. Ако можете да извлечете информация, която Ви е необходима от други източници да не ги карате да попълват декларации и за Вас. В този смисъл да облекчим доколкото можем… Те не са много на брой фирми, но защо да ги товарим с допълнителни утежнения.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВИЛЕН КОСТОВ: Благодаря за въпроса. Всъщност цялата изисквана информация, която сме заложили в § 3, произтича от съответните делегирани актове на Комисията. Това не е наша инициатива, за да го заложим вътре. Аз също Ви подкрепям, че примерно „пол, националност, със заплащане, без заплащане“ може би не са толкова важни за нас като характеристики на едно предприятие, но явно Комисията е преценила, че трябва да ги събираме. Те и в момента са били част от въпросниците, защото такава информация е събирана, но проблема в момента и затова има предварително условие е, че липсата на задължителност при попълването на тази декларация, всъщност една част от предприятията с тези мотиви не ги попълват. Казват: „Не Ви е работа да знаете каква националност са ни работниците“. Факт е, че трябва да я попълваме.
По отношение на финансовите показатели, да, абсолютно подкрепям, че те са част от ежегодната информация, която дори някои от преработвателите и съответно операторите публикуват и в Търговския регистър, само че тук проблемът е със срока, защото по националното законодателство срока е края на месец април, а тук ние трябва да ги изпратим в Комисията доста по-рано. Затова всъщност залагаме срок до 31 януари на съответната година да се предостави тази декларация. Тя до голяма степен ще дублира, факт, информацията, която се изпраща и в Търговския регистър, но имайте предвид, че от друга страна тя е обезличена, в смисъл в момента, в който се изпраща в Комисията тя не е по оператори, а е на ниво държава. Предполагам, че няма да има проблем, защото тя трябва да бъде публично достъпна в един момент. Не всички фирми си публикуват отчетите в Търговския регистър, нали. (Реплики.) Задължително е, но не всички го правят. Има глоба и някой път им е по-изгодно да си платят глобата, отколкото да публикуват.
Абсолютно подкрепям и разбирам коментара. И ние сме на това мнение, но в случая нямаме по-добър ход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Други становища? Не виждам.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, внесен от колегата Гечев, а именно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 654-01-136, внесен от Димитър Гечев на 6.12.2016 г. за първо гласуване, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Господин Петров, имахте предложение за точка в следващото заседание освен това, което ще разглеждаме, да чуем и Вашето предложение за обсъждане на темата, която повдигнахте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Имам предложение да разгледаме състоянието на проблема с местните инициативни групи и техните стратегии, които знаем, че бяха представени, одобрени на много от местните инициативни групи стратегиите, но тъй като за първа година имаме многофондови стратегии, което ще рече, че част от техните планове са да работят с Програмата за развитие на селските райони, а другата част е с оперативните програми се получават много сериозни трудности в реализирането на тези стратегии. Аз съм споделил тези мои опасения с колеги. Смятам, че е нужно, ако е възможно, още следващата сряда ние да повикаме представители на Централното звено за координация и на управляващите органи, по-скоро от тези, с които има проблеми.
Този проблем съм го споделил с госпожа Десислава Танева и тя също е на мнение, че е много необходима една такава интервенция от Комисията по земеделието и храните, за да се даде ход на програмата засягаща местните инициативни групи.
Накратко, мога да Ви кажа, че се сблъскваме с един проблем, а именно – различната философия, по която е изградена Програмата за развитие на селските райони и оперативните програми, където нещата са много по-опростени и хората искат по този опростен начин да се работи в Програмата за развитие на селските райони.
Затова моля за Вашето съгласие в следващата сряда да включим една такава точка.
Господин председател, ако е възможно в писмена форма да поканим представители на Централното звено за кооридиниране и съответните управляващи органи. Мисля, че ще помогнем много за стартиране.
Само да Ви кажа една подробност, че Програмата за развитие на селските райони не е както в предния период. Сега, който не усвои средствата до дадена дата, просто парите остават неизползвани и не могат повече да се използват, а това е много сериозно за малките общини, където са от критично значение средствата за местните инициативни групи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Спасов, заповядайте да кажете няколко думи.
Искам господин Спасов да ни ориентира представители на кои институции да поканим на това заседание, за да има смисъл. Комисията по земеделието и храните и Министерството на земеделието и храните сме както се казва от едната страна на барикадата, въпроса е, че там има и Министерски съвет, който отговаря за тези неща и така нататък.
Заповядайте, господин Спасов.
СТЕФАН СПАСОВ: Благодаря, господин председател.
Стефан Спасов съм, началник на отдел „ЛИДЕР“ в Министерството на земеделието и храните – отдела, който отговаря за прякото прилагане на Подхода „Водено от общностите местно развитие“.
Да Ви запозная с две думи за какво става въпрос. Този Подход към момента по него има одобрени 40 местни инициативни групи, които включват в състава си 74 общини и около 1 милион и 50 хиляди души е покрит като население, 36 000 кв.км. Това са данните само от първата покана за стратегии за местно развитие като по нея са договорени 203 милиона лева, които отиват в тези 74 общини.
Предстои втора покана да се обяви между февруари и май следващата година, за която има на разположение още около 400 милиона лева по всички фондове, които финансират Подхода. Освен Програмата за развитие на селските райони това е Програмата за наука и образование, Програмата за развитие на човешки ресурси, иновации, конкурентоспособност, морско дело и рибарство.
На следващата покана очакваме също така около 30 местни инициативни групи да бъдат одобрени, като общия брой да достигне 70 с около 140-150 общини включени в тях. Интересът е доста по-голям от това, което ние ще одобрим. Около 200 общини са кандидатствали при нас за средства за изготвяне на стратегии.
Най-общо, имаме три основни проблема, които поставят под риск въобще прилагането на Подхода „Водено от общностите местно развитие“ и успешното изпълнение на стратегиите от местните инициативни групи.
Първата, най-основна, идва от споразумението за партньорство, което е одобрено през август 2014 г. и дава насоките за използване на евросредствата от България. Съгласно това споразумение за партньорство основен отговорен управляващ орган на този подход, бидейки част от Програмата за развитие на селските райони това е управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони и дирекция „Развитие на селските района“, в частност Министерството на земеделието и храните и отдел „ЛИДЕР“.
Към момента това е само на хартия. Реално отговорността и всичките негативи остават за управляващия орган докато той няма възможност да извършва координация и да дава насока на развитие на Подхода, имайки предвид, че е единствения управляващ орган, който има опит въобще в прилагането на такъв подход.
Оттук следва втория проблем, при който досега нито едно становище от страна на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони не е взето в предвид при изготвянето на нормативната уредба, която регулира прилагането на Подхода. Оттук слизаме по стълбата на проблема. Това затруднява въобще прилагането на Подхода „Водено от общностите местно развитие“ от местните инициативни групи, нарушава основния му принцип, който е, че местните хора решават какво да правят със средствата, по които са им одобрени стратегиите. В България се получава обратното, че отгоре им се задава какво да правят. Те почти нямат никаква инициатива, което от своя страна крие риск от преустановяване на финансирането от страна на Европейския съюз. Асоциацията на местните инициативни групи имаше заседание през месец ноември и се изказаха доста остро по тези проблеми и са на път да информират Европейската комисия за това състояние. На този етап искаме да ги възпрем за момента да го извършат, но не мога да гарантирам, защото те са независим орган.
На най-долното стъпало е наредбата, която регулира Подхода. Тя в момента е в едно положение – спряно, въпреки че ни предстои след един-два месеца отваряне на прием. Ние нямаме готовност да отворим този прием за новите стратегии, тъй като от Централното координационно звено към Министерския съвет искат до чл. 40 от наредбата да отпадне цялата наредба, а в тези членове се дават всички изисквания към местните инициативни групи, към съдържанието на стратегиите за местно развитие. Тази информация няма откъде от друго място да се получи и стана един вакуум и хаос при прилагането на Подхода „Водено от общностите местно развитие“, от една страна. От друга страна, се изземват функции на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони, тъй като Подхода „Водено от общностите местно развитие“ е мярка по тази програма и при евентуален провал в изпълнението, което не искам да си го представям, цялата отговорност ще бъде върху Министерството на земеделието и храните, въпреки че се опитваме да положим усилия да не се случи по този начин.
Накратко това са нещата, които се случват. Следващия път може би заместник-министър Грудев ще бъде тук като ръководител на управляващия орган да разясни в по-голяма степен, ако има въпроси и вече и диалог с Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Мисля, че нямаме възражение да направим дискусия-изслушване другата седмица, една от точките. Моля Ви да ориентирате колегите от Комисията по земеделието и храните до кои лица и институции да се обърнем. Според мен е логично да поканите и представители на Асоциацията на местните инициативни групи, за да може да се получи диалог и ако можем да бъдем с нещо полезни.
Закривам заседанието. Благодаря Ви.
(Закрито в 16,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/
СТЕНОГРАФ:
/Мария Янева/
