Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по земеделието и храните
Комисия по земеделието и храните
20/12/2016
    1. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 654-01-136, внесен от Димитър Гечев на 6.12.2016 г. – второ гласуване.
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

    Комисия по земеделието и храните


    Стенографски протокол!



    П Р О Т О К О Л
    № 73

    Днес, 20 декември 2016 г., се проведе извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
    Заседанието бе открито в 10,00 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните, при следния


    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 654-01-136, внесен от Димитър Гечев на 6.12.2016 г. – второ гласуване.


    Към протокола се прилага списък на присъстващите.

    * * *

    ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум.
    Предлагам да започнем днешното извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните с дневен ред:
    1. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 654-01-136, внесен от Димитър Гечев на 6.12.2016 г. – второ гласуване.
    Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
    За – 14, против и въздържали се – няма.
    „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 654-01-136, внесен от н. п. Димитър Иванов Гечев на 6 декември 2016 г., приет на първо гласуване на 16 декември 2016 г.
    „Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите“.
    Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
    Който е съгласен, моля да гласува.
    За – 14, против и въздържали се – няма.
    Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
    „§ 1. В чл. 18е, ал. 9 думите „до края на март“ се заменят с „ежегодно до края на месец март“, а накрая се добавя „по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАРА”.“
    Имаме ли становища, коментари? Нямаме.
    Който е съгласен, моля да гласува.
    За – 14, против и въздържали се – няма.
    Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
    „В § 2 се правят следните изменения:
    1. Точка 1 се изменя така:
    „ 1. Уводното изречение се изменя така: „всяка година, до края на месец януари, да представят в ИАРА попълнен формуляр, по образец, одобрен със заповед на изпълнителния директор на ИАРА, със следните данни за предходната година:”
    2. Точка 2 – отпада.
    3. Точка 3 става т. 2 и в нея се правят следните изменения:
    а) създаваната б. „г” се изменя така:
    „г) продажби от основна дейност, общо и по видове; други приходи; разходи за персонал; оперативни разходи; субсидии за дейността; субсидии за инвестиции; стойност на активите;”.
    б) създаваната б. „д” се изменя така:
    „д) заболявания и смъртност при рибите и другите водни организми; използвани ветеринарно-медицински препарати.”.“
    Работната група подкрепя по принцип предложението по т. 1 и 3 и не го подкрепя по т. 2.
    Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
    „§ 2. В чл. 27, т. 1 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В текста преди буква „а” думите „всяка година“ се заменят с „ежегодно“, а след думата „януари” се добавя „формуляр по образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на ИАРА, съдържащ”.
    2. В буква „б” след думата „възраст” се добавя „националност, продължителност на работното време”.
    3. Създават се букви „в”, „г“, „д“ и„е“:
    „в) броя на наетите лица с висше образование в областта на рибарството и аквакултурите;
    г) броя на лицата, които работят без заплащане;
    д) приходи от продажби, други приходи, стойност на труда на лицата, които работят без заплащане, разходи за персонал, за електрическа енергия, за зарибителен материал, за рибни фуражи, за ремонт и поддръжка, други оперативни разходи, субсидии за дейността и за инвестиции, потребление на основен капитал, обща стойност на активите, финансови приходи и разходи, задължения, нетни инвестиции, използван зарибителен материал и рибни фуражи и тегло на продажбите по видове аквакултури;
    е) приложени ветеринарномедицински препарати или лечение и смъртност”.“
    Професор Бъчварова, заповядайте. (Реплика от народния представител Живко Мартинов.)
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
    Първо, това, което не се приема, е т. 2 по простата причина, че се предлага вместо „наети“ да станат „заети“ лица, но по-нататък в текста ние продължаваме да говорим за наети лица. Затова предложението беше направено в този смисъл, че в България говорим за това „кой е нает“, иначе заетостта си е нещо друго като категория. По-нататък Вие казвате „наети, наети“.
    ЖИВКО МАРТИНОВ: Законът така е обвързал рибарите, че като си купят кораба и се регистрират като фирми, те са заети лица, а те си наемат персонал. Както е при земеделците, когато има ръчно окопаване, отиват 10 роми на едното място, на другото място отиват, в зависимост от надника, който им дават на ден и постоянно има при тях текучество.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Това са така наречените „временно заети“.
    ЖИВКО МАРТИНОВ: Да, точно за това говорим.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: И за да не вземам думата и за двете предложения, каква е била идеята – да се облекчи текста и да се предложат по-смислени квалификации за това какво искаме, а не нещо, което е привнесено като „наети, заплащане, националност“. За нас е важно да знаем, че изпълнителния директор така или иначе иска някакъв формуляр, в който ще търси информация и в закона трябва да вземем само основните елементи или като рамка, и когато кажем например „оперативни разходи“ се има предвид включително заплащане на електроенергия и затова ние така го формулираме като най-общо. Изпълнителният директор, когато прави формуляра, ще си ги вкара тези неща, но в закона няма да имаме една колизия с терминологията.
    По същия начин е и в следващото предложение. Наистина няма да вземам по-нататък думата. В юридическите лица сме се придържали към отчета за приходи и разходи, който фирмите подготвят всяка година, тоест приходи от основна дейност, други приходи, външни услуги, наети лица, застраховки, амортизации плащане и така нататък. Пак, изпълнителния директор може да си ги разбие всички тези неща, които вкарвате в редакцията, в този формуляр. Такава е била идеята. Просто се ползват понятия, които в българското законодателство се знае за какво става въпрос – общоприети, а изпълнителния директор да си направи формуляра в тези граници. Като кажем оперативни разходи или разходи за дейността, суровини, материали, външни услуги, както е в отчета за приходи и разходи, той ще си го разбие.
    ЖИВКО МАРТИНОВ: Когато отидат корабите на местостоянки, ползват ток, това се има предвид. Там правят и леда.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, но това е пак оперативен разход.
    ЖИВКО МАРТИНОВ: Да речем като влязат вътре и хванат повече риба, натрошават леда и го вкарват вътре, защото няма…
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Нищо против, но това може да бъде в листа на изпълнителния директор.
    ЖИВКО МАРТИНОВ: Да караш хората да правят толкова много бумащина.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Те ще я правят така или иначе.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Те ще я правят до януари, това е целия смисъл. Иначе, ако чакахме утвърдените наши форми за събиране на информация, те излизат април.
    ЖИВКО МАРТИНОВ: Точно тези неща ги дразнят. Бях на среща с рибарите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Дразнят ги, но иначе не могат да се възползват от програмата, изисквания на Европейския съюз.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Такава е била идеята на предложенията – да се облекчи, в закона да нямаме колизия, а с…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Референтите.
    РОСИЦА БАШЛИЕВА: Аз също бях на това мнение – да се ограничат общо, но понеже като водих разговорите с Агенцията към Министерството на земеделието и храните изискват всичко, което изисква Решението като формуляр, като информация, да го има в закона, защото след това те не можели да си го впишат във формуляра, това им беше основното. Аз им казах, че Решението за изпълнение на Европейския съюз като акт не е директен, задължително е да се изпълнява от държавите членки, но няма директен ефект и ние трябва да го транспонираме, в смисъл то става индиректно през нашия закон. Наистина, ако решат, защото аз исках да приключим по образец на ИАРА, съгласно изискванията на това Решение и да приключим изобщо с тези изписвания, но те не искат, защото можело да се смени акта на Европейската комисия, но и да се смени акта той ще отмени и тези изисквания, пак ще се пипа в закона. Стигнахме дотук, като компромис – да уеднаквим все пак българската терминология и да има всички изисквания.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Свилен Костов да каже дали това ще бъде проблем. Говорим за предложение, в което ние слагаме рамката и тя след това се развива в информацията, която изпълнителния директор ще подготви заедно с формуляра. Давам пример, когато говорим за оперативни разходи и разходи за външни услуги, това е информация, която по принцип съществува в отчета за приходи и разходи, във формуляра може да се каже: разходи за ел. енергия, за закупуване на зарибителен материал, за персонала – с осигуровките си вървят, разходи за сурови и материали, тоест формуляра да бъде подробно разписан така, както на Вас Ви е необходим, а тук да бъде рамка, която да бъде базата. Такова е предложението.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВИЛЕН КОСТОВ: Госпожо Бъчварова, по принцип аз приемам Вашето предложение и то има логика, но с оглед структурата на нормативните актове то би било логично, ако в закона има само по образец, а в някакъв подзаконов нормативен акт да дефинираме подробно съдържанието на съответния образец, защото иначе някой би могъл да оспори на какво основание му събират данни за оборот, за пол, националност и подобна по-чувствителна информация, но понеже нямаме възможност да реферираме към наредба, в смисъл не сме предвидили такава наредба, която специално да урежда съдържанието на образеца, затова мисля, че е по-добре да ги изброим в закона, за да не предизвикваме в тези, които ще попълват информацията излишно напрежение. Просто да е ясно защо в образеца са визирани тези точно показатели, които трябва да се попълват.
    Иначе безспорно, да, в закона не му е мястото на толкова подробно изреждане на показатели, но в случая нямаме подходяща наредба, в която да ги изредим. Това ни е мотивацията да го предложим по този начин в закона.
    Другото, което аз бих подкрепил от Вашето предложение, е по отношение на дефиницията, защото ние първоначално говорихме за предприятия, Вие предлагате лица. Всъщност по Закона за храните това са регистрирани обекти. Може би най-добрия прецизен термин е лица с регистрирани обекти, защото те всъщност се водят обекти, въпреки че в Решението на Европейската комисия говорят за предприятия, ние в нашето законодателство говорим за обекти и най-добре е да са по обект, защото това е всъщност…
    ЖИВКО МАРТИНОВ: Те ги преработват, както рапаните…
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВИЛЕН КОСТОВ: Едно предприятие може да има два обекта примерно, а ние търсим единия да е за продукти от рибната промишленост, а другия да е някакъв друг.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това означава ли, че ще има сега промяна или не, защото „предприятия за преработка на“, ние предлагаме да стане „лица, които преработват“? Вие сега казвате „обекти“. По принцип в обекта влизат лица и юридически субекти.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВИЛЕН КОСТОВ: Да, но понеже самия обект няма как да подаде декларация, логично е да е лице, което е регистрирало обекта, защото в Закона за храните е в трето лице – „регистрират се обекти“, няма го субекта на обекта. (Реплики.)
    ЖИВКО МАРТИНОВ: Има ЕТ, ЕООД, ООД.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВИЛЕН КОСТОВ: Лица, които представляват обекти.
    СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това по принцип виждам, че не се приема тук.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Референт.
    РОСИЦА БАШЛИЕВА: Понеже Директива 2006/88/ЕО е транспонирана в нашата Наредба № 17 от 16.06.2008 г. за здравните изисквания към стопанските водни животни, продуктите от тях и предпазването и контрола на болести по водните животни, но тук говорим за предприятия, които преработват риби и аквакултури. Тези предприятия се регистрират по Закона за храните по чл. 12. Наистина се водят обект, но тук се говори за предприятия, които извършват преработка. Аз затова започнах с наказателната Ви разпоредба и ако са само еднолични и юридически лица, както каза госпожа Емин, ако имаме физически, трябва да преработим и наказателната отзад, защото всъщност подаването на данните трябва и на тях да им се наложи санкция, глоба. В случая, ако говорим за предприятия, а те могат да бъдат само юридически, еднолични съответни. Затова остана така, защото не можахме да го уточним и с ИАРА какви са тези предприятия.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВИЛЕН КОСТОВ: Трябва терминологията да се уеднакви, защото закона борави с една, а наредбата с друга. (Реплики.)
    РОСИЦА БАШЛИЕВА: Да, те ги регистрират като обекти, но навсякъде се водят като предприятия за преработка. (Реплики.) Те пращат там, защото там е реда за регистрацията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Добре, а искате ли да се обединим около това, което сега е предложено като текст, като вменяваме задължение на Министерството на земеделието и храните да седнете и да уеднаквите термините от гледна точка на това, че бързаме до 31 декември да влезе в пленарната зала, да мине.
    РОСИЦА БАШЛИЕВА: Ако искате може да стане „лице, регистрирало предприятие за преработка“. Въпросът е това лице какво може да бъде – физическо ли може да бъде? (Реплики.) Ако кажем „лице“ може да е всякакво. Точно затова питам. Така написано може да е всякакво. (Реплики.) Тогава трябва да се предвиди и санкция отзад. (Реплики.) Ако искате, най-чисто за мен, защото не знам точно кои могат да регистрират, да бъде общо – лице, регистрирало предприятие за преработка, а отзад да включим и глоба. Тя ще е същата като размер или по-ниска.
    ЖИВКО МАРТИНОВ: Не само имуществена санкция, но и глоба, защото юридическите – и едното, и другото.
    РОСИЦА БАШЛИЕВА: Да бъде „на лице, което… се налага глоба, съответно имуществена санкция“, за да е общо. За санкцията еднаква ли ще бъде или ще бъде различна глобата от имуществената? (Реплики.)
    ЖИВКО МАРТИНОВ: Те след това ще ги преработят и уеднаквят. (Реплики.)
    РОСИЦА БАШЛИЕВА: Еднаква да е санкцията – от 500 до 1000 лв.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВИЛЕН КОСТОВ: Тя не е голяма, имайки предвид, че това са предприятия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Упълномощаваме ли тези редакционни поправки, свързани с обсъжданото до тук да се доверим на нашите референти и те да ги коригират, а ние да гласуваме по принцип текста, както го дискутирахме?
    РОСИЦА БАШЛИЕВА: Понеже има и предложение на госпожа Бъчварова, ще стане „лица, регистрирали предприятия за преработка на риба…“, а отзад санкцията ще бъде „на лице, което наруши разпоредбата на чл. 27а, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.“.
    РЕПЛИКА: Не, 500 лв. са много.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Отзад са така.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВИЛЕН КОСТОВ: Да, отзад са за юридическите лица.
    РОСИЦА БАШЛИЕВА: Ако искате да направим, „се наказват с глоба в размер да кажем от 200 до 500 лв. и имуществена санкция…“. (Реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Добре.
    Моля с така направените предложения, които бяха записани от референтите и ще бъдат внесени като редакционни поправки, да гласуваме § 2. Точка 2 я оттегля проф. Бъчварова. Останалите ги гласуваме анблок § 2 с уточненията, които ще бъдат отразени от референтите.
    Който е съгласен, моля да гласува.
    За – 15, против и въздържали се – няма.
    Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
    „В § 3, в съдържанието на създавания чл. 27а се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите „Предприятията за преработка на”, в началото на разпоредбата, се заменят с „Лицата, които преработват”.
    2. В ал. 2 се правят следните изменения:
    а) в уводното изречение запетаята след „ИАРА” – отпада, а думите „съдържащ данни за” се заменят с „и съдържа следните данни за предходната година”.
    б) буква „а” се изменя така:
    „а) брой наети лица, по пол, възраст и образование;”;
    в) буква „б” се изменя така:
    „б) разходи за персонал; разходи за суровини и материали; разходи за външни услуги; стойност на активите; годишни данъчни амортизации; финансиране; финансов резултат.”.“
    Работната група подкрепя по принцип предложението по т. 2 и не подкрепя по т .1.
    РОСИЦА БАШЛИЕВА: Тук ще бъде подкрепено и по т. 1.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
    „§ 3. Създава се чл. 27а:
    „Чл. 27а. (1) Предприятията за преработка на риба и други водни организми предоставят на ИАРА ежегодно до края на месец януари формуляр за икономическа статистика по образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на ИАРА.
    (2) Формулярът по ал. 1 съдържа:
    а) броя на наетите лица по пол, възраст, националност, продължителност на работното време и образование;
    б) броя на лицата, които работят без заплащане;
    в) приходи от продажба, други доходи, стойност на труда на лицата, които работят без заплащане, разходи за персонал, за електрическа енергия, за риба и други суровини за преработката, други експлоатационни разходи, субсидии за дейността и за инвестиции, потребление на основен капитал, обща стойност на активите, финансови приходи и разходи, задължения, нетни инвестиции и тегло на суровината по видове и по произход”.“
    Кажете т. 1 как да я включим при гласуването.
    Работната група подкрепя по принцип предложението.
    РОСИЦА БАШЛИЕВА: В чл. 27а, ал. 1 ще гласи това, което Ви прочетох: „лица, регистрирали предприятия за преработка на риба“ и продължава текста какво предоставят и санкцията ще бъде „на лице, което наруши разпоредбата на чл. 27а се налага глоба в размер от 200 до 500 лв. или съответно имуществена санкция…“, както върви нататък текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: От 200 до 500 лв. и от 500 до 1000 лв.
    О кей ли сме? (Реплики.) Добре.
    Параграф 3 с отпадане, тъй като подкрепяме т. 1 и добавените наказания от 200 до 500 лв. и от 500 до 1000 лв., които ще бъдат отразени като редакционни. (Реплики.) Само параграф 3.
    Който е съгласен, моля да гласува.
    За – 16, против и въздържали се – няма.
    Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
    „§ 4. Създава се нов чл. 69б:
    „Чл. 69б. На едноличен търговец или юридическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 27а, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.”.“
    Тук Вие добавяте редакционно „от 200 до 500 лв.“ и „от 500 до 1000 лв.“ си остава.
    Който е съгласен, моля да гласува.
    За – 16, против и въздържали се – няма.
    С уговорката, че референтите добавят редакционните забележки.
    „Заключителна разпоредба“.
    Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
    Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
    Имате ли някакви изказвания, предложения? Няма.
    Който е съгласен, моля да гласува.
    За – 16, против и въздържали се – няма.
    Благодаря Ви. Ще направим всичко възможно да го внесем днес до 18,00 ч. Закривам заседанието.


    (Закрито в 10,30 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    /Румен Христов/

    СТЕНОГРАФ:
    /Мария Янева/
    Форма за търсене
    Ключова дума