1. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 654-01-141, внесен от Иван Станков на 22.12.2016 г. – първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по земеделието и храните


Стенографски протокол!


П Р О Т О К О Л
№ 74


Днес, 11 януари 2017 г., се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 16,00 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните, при следния


ДНЕВЕН РЕД:



1. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 654-01-141, внесен от Иван Станков на 22.12.2016 г. – първо гласуване.



Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум.
Предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по земеделието и храните с дневен ред:
1. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 654-01-141, внесен от Иван Станков на 22.12.2016 г. – първо гласуване.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Давам думата на проф. Станков.
ИВАН СТАНКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, всички Вие сте се запознали с предложението за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. С този закон ние много сме се занимавали. От началото на нашия мандат ние започнахме с този закон. Аз смятам, че свършихме нещо изключително полезно – това, което стана, се оценява от всички хора в страната. Пасищата, мерите и ливадите да отидат при реалните животновъди. Оттам нататък ние тръгнахме да решаваме и другите проблеми, но явно сме пропуснали нещо важно, което касае земите за трайно ползване, а именно даването на такава възможност за създаването на масиви при мерите, ливадите и пасищата, а също така и при трайните насаждания.
Тук става дума за белите петна и то за тези, които са на реални собственици. Изключваме общинските и държавните имоти. Тук става дума за една възможност, аз отначало си мислех, че са много малко хората, които ще потребяват тази услуга, а се оказа, че са страшно много.
Това е не само мое предложение, това е предложение на многото ползватели и собственици на именно такива имоти. Това е предложение на Министерството на земеделието и храните най-вече, които разработиха този законопроект. Аз смятам, че този законопроект трябва да бъде подкрепен от всички, защото това ще бъде поредното нещо, което вече ще даде една заключителна част на този Закон за собствеността и ползването на земеделските земи.
Смятам, че Вие трябва да бъдете наясно и с това, че тук става дума за обезпечаването на такива земи само на хора, които са под нормата. Тези, които са си осигурили нормата, не могат да се възползват от тази услуга. Важно предимство на този законопроект, и дай Боже да стане закон, е това, че вече споразуменията ще стават някъде докъм 20 декември и това ще бъде възможност за включването в директните плащания при следващата година, а няма да бъде да бъде както при обработваемите земи за стопанската година.
Това са няколко важни неща. Законът изглежда малко по-голям от това, което Ви казвам като обем, но всъщност касае точно тези проблеми, за които аз Ви казах.
За съжаление обаче ние изтървахме трайните насаждения, като може би там това, което предлагат и биопроизводителите е да се удължи малко срока за сключването на споразуменията за 2017 г.
Аз смятам, че това, ако го добавим, наистина законът ще бъде много по-съвършен. Не мисля да говоря повече, защото това са основните неща. Смятам, че Министерството на земеделието и храните може да даде някои подробности и мисля, че нашата комисия с този закон, с всичко това което направи дотук, свърши доста полезни неща, които се оценяват от хората и те ни го казват. Е, разбира се, има и много критични бележки, защото не всичко се получава така, както трябва да бъде в практиката. Раздават се парцели за мери, пасища и ливади на някои фермери, които са отдалечени на километри и именно тези бели петна понякога се явяват между тях и те могат да бъдат свързващи. Какво по-добре за един животновъд като си пусне стадото да си го парцелира, да може да го ползва така, както изисква едно културно производство и аз смятам, че ние сме на път да достигне, хайде, не средното европейско ниво, но да се доближим до него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми проф. Станков.
Господин Митев, заповядайте.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, да допълня само, че с § 1 са допълнени и трайните насаждения – споразумения ще се правят и за трайните насаждения, след приемането на законопроекта. Съответно в преходните разпоредби има разминаване със сроковете, които ние ще прецизираме и ще предложим между първо и второ четене като изчистване, за да може процедурата и за трайните насаждения и за пасища, мери и ливади за споразуменията да се довърши още преди стартирането на кампанията 1 март по директни плащания, тоест всички лица, които са засегнати от процедурата – ползватели на пасища, мери и ливади и на трайни насаждения, да имат споразумения и да могат да заявяват в кампанията, която ще стартира на 1 март 2017 г. на база правно основание споразумение по реда на чл. 37в и чл. 37ж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Колеги, ние се договорихме още преди Нова година, че ще разглеждаме законопроекти, за които имаме постигнат консенсус. Аз искам да чуя мнението на всички парламентарни групи. Ако се обединим около това предложение на проф. Станков и на Министерството на земеделието и храните, аз смятам че то е полезно за българските биопроизводители, и имаме консенсус за разглеждане на законопроекта и постигнем съгласие за кратък срок между първо и второ четене имаме някакъв шанс той да бъде разгледан и на първо и второ гласуване в рамките на този парламент. Затова бих искал от всяка парламентарна група да изрази своето становище, за да знаем дали такъв шанс има, дали три дни между първо и второ четене ще ни устроят и да знам какво да разговарям с ръководството на парламента.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз искам да изразя мнението на представителите на Парламентарната група на Патриотичния фронт, че ще подкрепим този законопроект. Преди малко даже си позволих да дам оценка и смятам, че е един венец на работата на проф. Станков в тези две години и нещо, защото наистина много често бивам запитван за този проблем, който съществува на много места и който ние пропуснахме да видим, когато се подготвяше закона.
Тук имам само едно мнение за 2017 г., че времето напредва твърде много. Не знам господин Митев какво ще каже за този срок, който е 15 февруари, след който по принцип никой няма право вече да променя това, което е предложил като цел за ползване на земеделските земи. Дали ще имате време да направите наредбата? Наистина е спорно дали ще можем да сварим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Митев.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Да, благодаря.
Това няма да е прецедент. През миналата година – 2016, и в 2015 г. също, когато се въведе заявлението на правно основание, имахме такъв прецедент с почнали процедури при разпределението на пасища, мери и ливади от общинския държавен и поземлен фонд. Съответно там с указания на министъра, които са национални и общодостъпни, се пуснаха едни указания към нашите структури от почнали процедури, говоря на ниво община, на ниво областна дирекция „Земеделие“, както е процедурата, правните основания да се впишат в системата и те да бъдат правно основание за явяване в ИСАК, тоест за подпомагане. Така че си мисля, че тази година можем да ползваме същия модел, след това ще се вземе решение от ръководството, но го имаме като прецедент и като практика и мисля, че ще можем да постигнем същия ефект като предходната година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин председател.
Аз този законопроект очаквах да бъде внесен, първо от Министерството на земеделието и храните, защото около 30 дни беше на страниците на министерството за публично обсъждане. Разбирам, че трябва да се бърза, че има проблем с ливадите и пасищата и при последната промяна в закона ние предложихме ливадите и пасищата да са бъдат включени в споразумение, но не се прие. (Реплики.) Проблемът е сериозен, защото това, което иначе трябва да направят тези, които очертават ливадите и пасищата, особено имат собственост, са подложени на изключително големи трудности да го направят предвид малките парцели, които притежават, така че законопроекта ще го подкрепим.
Не знам доколко е възможно да се коментират някои неща в този законопроект с цел да не се изгуби основната цел, тоест да имаме за новата година възможност да бъдат очертавани ливадите и пасищата като комасирани имоти.
Първо, защо ние изведнъж решаваме да не бъде стопанска година, да бъде календарна година? Обяснили сте под някаква форма, но стопанската година затова, че нямаме обработки при ливадите и пасищата не е мотив. Това знаете ли какво означава, че на 1 януари например, ако е приключил едногодишния договор, този животновъд няма да има ливадите и пасищата. Стопанската година би следвало да бъде за абсолютно всички една и съща, защото тя Ви дава право в рамките на следващата година да си заявите подпомагането. Какъв е проблема? Приключва стопанската година, Вие сте направили ливадите и пасищата, окосили сте ги през месец юли, август, има някаква паша. Малко ще се забърза администрацията да си направи споразуменията в рамките на следващата стопанска година, за да знае този животновъд, че следващата стопанска година все още ще ползва ливадите и пасищата. Това е моето мнение, но мотива както е посочен според мен не е достатъчно аргументиран.
Другото нещо, правим втора комисия. Втора ли ще бъде тази комисия? Съвсем различна от комисията, която ще прави споразуменията. Една комисия ще прави споразуменията, които са свързани с нивите, друга комисия правим заради ливадите и пасищата. Не може ли една комисия да бъде оторизирана? Цялата процедура е разписана като отделна комисия. В правилника за прилагане напишете тази комисия каква ще бъде, но така да случва, че в закона описваме буквално едва ли не стъпка по стъпка всичко какво ще се случи, все едно че този закон няма правилник за прилагане. (Реплики.)
Така или иначе, ако Вие сте готови с процедурата, опишете я в правилника за прилагане на закона да го приложите веднага. Какъв е проблема? Закъсненията са си закъснения, но все пак тези практики, които напоследък се прилагат с описания, които са изключително подробни…
Приемаме, че законопроекта трябва да върви, ще го подкрепим, ще го подкрепим и в залата, но върху тези въпроси, ако може малко да се поразсъждава и да се направят предложенията, че да бъде работещо и в рамките на следващата година. Иначе прочетох становището на биопроизводителите, имат основание за това, което предлагат. Също между първо и второ четене, независимо от това кой ще ги предложи като промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, проф. Бъчварова.
Господин Митев, на въпросите повдигнати от проф. Бъчварова.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Да, благодаря.
Първо, стопанската година е възприета от европейското законодателство, което е приело във връзка с 28-те членки и различните климатични условия една обща хипотеза за почвообработките, че стопанската година започва на 1 октомври и завършва на 30 септември. Това е прието, защото във всички страни членки климатичните условия са различни по същността си, което пречи съобразно на почвообработките, респективно на заявяването.
Второ, възприето е стопанската година, защото това беше искано от самата асоциация, която е инициатор на цялата промяна.
Трето, мерите, ливадите и пасищата нямат почвообработки, както сме го записали и в мотивите. Това е по първия въпрос.
Втория въпрос – защо е отделна комисия? То си е изцяло нова административна процедура със съвсем други срокове. Чисто формално ще е, защото реално комисията се назначава от директора на областна дирекция „Земеделие“, респективно хората по общинските служби, по места са едни и същи. Буквално казано това ще е промяна в номера на заповедта, тъй като процедурата е свързана с малко повече проверки, с малко повече административна работа, говоря че има справки, които идват от Българската агенция по безопасност на храните. Трябва да се направи едно сечение да не преминат съотношението, така че е друга комисия е чисто формална процедура и няма да утежни кой знае колко самото довършване до край. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Какво значи почвообработка? И при ливадите, и при пасищата имате тип почвообработки. (Реплики.) Косенето какво го водите?!
Създава се прецедент и това е, защото не можете да влезете в срока – 1 октомври, да сте приключили. Собствениците, които искат и за които няма сключени договори си влизат в споразумението, но те имат един и същи период на подаване на информация дали ще ползват, или няма да ползват имотите. Какъв е проблема всичко заедно да се прави след месец юли, август и септември? Животните ги имате в идентификационната система, не ги броите тепърва. Тази комисия разглежда абсолютно всичко и излизат споразуменията за обработваемата земя, ливадите и пасищата. Изведнъж не можем да се справим октомври и ноември и ще работим, за да се справим за декември. Това не е сериозно. Казвам Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Пак казвам, това са си две отделни по същество процедури. В крайна сметка имаме уедрено ползване, но това са на различен тип територии, с различни механизми на постигане на споразумението. Сроковете, пак казвам, са изтеглени в края на годината. Плюс това и самите договори за ползване, както всички знаем в тази зала, не са съобразени със стопанската година в по-голямата си част, а са съобразени с календарната година. Това е още един мотив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Други колеги от БСП? Няма.
Господин Йончев, заповядайте.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз с оглед на това да не си губим времето, защото сме наясно, че живота на това Народно събрание е кратък, ми се ще да се разберем чисто процедурно как вървим оттук нататък. Очевидно от това, което слушам от проф. Бъчварова консенсус има, но той не е изцяло изчистен.
Моето предложение е референта или някой друг да обобщи тези предложения, които постъпват тук в дебата, да ги изготви във вид на предложения между първо и второ четене, тогава Вие да поискате един кратък срок за гледане между първо и второ четене и ако всички сме наясно предварително с предложенията за второ четене и сме ги подкрепили да търсим ръководството на Народното събрание за бързо минаване на второ четене. В противен случай очевидно се намираме на приказка и този законопроект ще остане в архива на Народното събрание.
Предложението ми отново е всеки, който каквито предложения има да ги сложи на масата за второ четене, да бъдат обобщени, да ги подкрепим всички заедно и така, както консенсусно разсъждаваме в момента да поискаме тридневен срок, бързо да поискаме влизане в залата отново и да приключим законопроекта, за да може той ефективно да влезе в действие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Абсолютно сте прав, колега Йончев, защото иначе, знаейки колко време остава на това Народно събрание… Няма проблем да направим извънредно заседание, въпросът е да постигнем консенсус по отношение на промените, които ще внесем между първо и второ четене. Референтът ще каже някои забележки, които имаме и в този смисъл трябва това, което ще бъде като предложение, да бъде предварително изчистено, за да можем да го внесем в Народното събрание другата смисъл, да го гледаме. Ако трябва после извънредна комисия в рамките на тази седмица, която предстои също да искаме второ гледане в пленарната зала, защото в рамките на едно заседание няма да стане, при положение че има предложения между първо и второ четене. (Реплики.)
РУМЕН ЙОНЧЕВ: В програмата на Народното събрание има доста доклади. Сутринта това говорихме на председателски съвет, че тези доклади са, защото няма какво друго да се прави. Не мисля, че ще бъде проблем, ако бъде предложено да влезе като точка в дневния ред, дори ако щете и утре, макар че сроковете не са изтегли. За петък евентуално, но нека да бъдат обобщени всички предложения, дори ако трябва всички заедно да ги подпишем между първо и второ четене и тогава да поискате от ръководството на Народното събрание следващата седмица да влезе на второ четене този законопроект, за да го изчистим. Да е ясно, че ще отнеме от порядъка час максимум пленарно време и да вървим нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Политическа партия ГЕРБ.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин председател, ние ще подкрепим законопроекта на проф. Станков. Винаги сме готови да работим в полза на земеделските производители и както знаете този законопроект има много корекции, които направихме в изминалите две години и всяка една такава, която подобрява неговата работа, сме за. Подкрепям колегата, ако можем да го вкараме за първо четене в петък, оттам да направим извънредна комисия и в сряда, четвъртък да сме го минали и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
Давам думата на нашите референти. Заповядайте.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Аз съм притеснена от това, което и госпожа Бъчварова каза. Просто систематично мястото му не е в този член, но те са попълвали празни членове. Процедурата е по 37в абсолютно същата, не може ли да се направи като изключение. Това е един вид изключение, че такова споразумение по този ред на 37в се прави и в тези случаи. Това е преписване на чл. 37в, ал. 1, чл. 37в, алинеи 2, 3, 5, 6, 7, 14 и 37м, ал. 2, обаче 37м има и още. Там това няма ли да се прилага за това нещо? Не ми е ясна точно целта. (Реплики.)
Още повече, че правно-технически термините, които са използвани, не са използвали такива термини в закона. Имате разминавания в термините.
Може ли да ми кажете как сумите са депозитни и се изплащат от областна дирекция на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора на областна дирекция в десетгодишен срок?
СТИЛИЯН МИТЕВ: То и сега е така. (Реплики.)
РОСИЦА БАШЛИЕВА: В 17 ще бъде това, което сте казали, че собственици могат да сключват споразумения по реда на алинеи 1, 5, 6, защото те са същите. Вие това ще си го уредите вече с правилника. Редът и условията са същите. Тук различно е само това, че те ако надхвърлят помощите по 37и, ал. 4, защото Ви се приповтарят алинеите. (Реплики.) Това е едно и също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Какво се разбираме?
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Понеже говорихте за календарна, отзад в Преходните и заключителни разпоредби говорите за стопанска година. Няма да е стопанска година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Преди да гласуваме се обединяваме към следното, което предложи колегата Румен Йончев, максимално бързо работна група, ако трябва да се формира, дайте Вашите предложения между първо и второ четене, те да бъдат внесени като предложения на всички членове на Комисията по земеделието и храните или най-малко по един представител от политическите формации, да имаме консенсус и тогава да се опитаме още в петък да го гледаме на първо гласуване и другата седмица да може да влезе на второ гласуване, за да може да хванем тази година, иначе отиде и тази година.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По-скоро предлагам да работите върху законопроекта. Има проблем, както се вижда. Няма какво да даваме предложения, ако се обединим, че все пак трябва този закон да стане по-приличен, а не да вкараме непрекъснато изключения. Да подпишем окончателния вариант, който подготвите. Целта е ясна – за ливадите и пасищата трябват споразумения, обаче така изписано тук и с тези изключения, човек не може да…
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Гласуваме доверие на референтите да изчистят текста.
Заповядайте.
АСЯ ГОЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз от името на Националната асоциация на зърнопроизводителите искам да призова Комисията по земеделието и храните да приеме § 1, който е предложен в законопроекта, който касае възвръщането на възможността имоти с начин на трайно ползване, трайни насаждения да бъдат включвани в създаването на масиви за ползване.
Знаете миналата година през месец юли промяната, която беше приета от Комисията по земеделието и храните и с течение на обстоятелствата от Народното събрание, предизвика и оказа доста негативно въздействие върху земеползването, тъй като не беше съобразено съществуването на множество имоти, които са с начин на трайно ползване, но този начин не е актуален и съответно не е осъвременен от собствениците на тези площи, съответно това е по ред причини – дали те не са в страната, или поради незаинтересованост така или иначе фигурираха много имоти с НТП трайни насаждения, които обаче в някакъв момент са престанали да се обработват като трайни насаждения. Те са изкоренени и понастоящем се обработват като ниви.
В резултат тези имоти трябваше да бъдат изключени от споразуменията както Ви е известно за създаването на масиви за ползване и съответно земеделските стопани не могат да ги обработват в настоящата стопанска година. Надяваме се този дефект да бъде преодолян с този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз.
Отиваме към гласуване.
Който е съгласен законопроекта внесен от народния представител проф. Станков, а именно: Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 654-01-141, внесен от Иван Станков на 22.12.2016 г. за първо гласуване, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Очакваме изчистения вариант, колеги от Министерството на земеделието и храните и уважаеми референти, за да може да настояваме в петък да влезе в пленарната зала. Благодаря.
Заповядайте.
АЛБЕНА СИМЕОНОВА: Аз искам да благодаря, господин Христов и господин Станков, и на всички парламентарни групи, че разбирате за какво става въпрос. При нас става въпрос за съдбите на 380 ползватели на трайни насаждения, не бивши трайни насаждения. Всяко намаляване на процента от обработваемата площ при нас с 10% води до връщане на парите за петте години, за които ние сме поели ангажимент. В момента това засяга повече от 1200 производители, които се занимават с обработка на трайни насаждения. Става въпрос за съдби на хора, които живеят на село и обработват тези насаждения или правят нови такива. За пасищата и ливадите вече, там става въпрос за много повече членове.
Благодарим Ви, че разбирате за какво става въпрос и това е помощ всъщност на диверсификацията на българското земеделие и на малките и средни производители като мен, които живеят в селата и сме дошли тук да ни чуете. Надяваме се да не се налага повече да идваме, Вие да свършите работата и да помогнете на такива като нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Симеонова.
Народният представител Румен Желев има въпрос.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Искам да използвам присъствието на госпожа Симеонова и да ме извинят колегите, но някои ми беше казал, че по време на едно гласуване бяхме пропуснали бадемите да включим в трайните насаждения. Не може ли сега нещо да се направи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Очакваме общия доклад и работим.

(Закрито в 16,40 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/

СТЕНОГРАФ:
/Мария Янева/