Д О К Л А Д

Вх. № 653-08-12 / 5.04.2016 г.

Относно: Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2015 г., приет на първо гласуване на 10 февруари 2016 г.

---

Проект!
Второ гласуване


З А К О Н

за трудовата миграция и трудовата мобилност

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.


Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.

Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения:
1. при регулирането на достъпа до българския пазар на труда на работници - чужденци от трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика;
2. при осъществяване правото на свободно движение в Република България на работници - граждани на друга държава - членка на Европейския съюз (ЕС), държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП), или на Конфедерация Швейцария;
3. за заетостта на български граждани при свободното им движение в рамките на ЕС/ЕИП;
4. при двустранното регулиране на заетостта с трети държави - както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Република България.
(2) Условията и редът, при които работниците - чужденци от трети държави, и членовете на техните семейства, включително членовете на семейство на български граждани, могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България се определят със Закона за чужденците в Република България.
(3) Условията и редът, при които гражданите на други държави - членки на Европейския съюз, и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
I. Навсякъде в закона думите „чужденци от трети държави“ се заменят с „граждани на трети държави“.
II. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В текста преди т. 1 думите „обществените отношения“се заличават.
2. Точка 1 се изменя така:
„1. регулирането на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика;“.
3. В т. 2 думите „при осъществяване“ се заменят с „осъществяването на“.
4. В т. 3 думата „за“ се заличава.
5. В т. 4 думата „при“ се заличава.
6. Алинея 2 се изменя така:
(2) Условията и редът, при които работниците - граждани на трети държави, и членовете на техните семейства, както и граждани на трети държави членове на семейство на български граждани, може да влизат, да пребивават и да напускат Република България, се определят със Закона за чужденците в Република България.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. регулирането на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика;
2. осъществяването на правото на свободно движение в Република България на работници - граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
3. заетостта на български граждани при свободното им движение в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство;
4. двустранното регулиране на заетостта с трети държави - както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Република България.
(2) Условията и редът, при които работниците - граждани на трети държави, и членовете на техните семейства, както и граждани на трети държави – членове на семейство на български граждани, може да влизат, да пребивават и да напускат Република България, се определят със Закона за чужденците в Република България.
(3) Условията и редът, при които гражданите на други държави - членки на Европейския съюз, и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

Чл. 2. При осъществяване на правата и задълженията по този закон не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност, лично положение, пол, сексуална ориентация, раса, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и наличие на психически и физически увреждания.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.

Чл. 3. (1) Политиката по свободно движение на работници, трудовата миграция и интеграцията на чужденци се осъществява в сътрудничество и след консултации с представителните на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите и с представители и на други юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Министърът на труда и социалната политика след консултации със социалните партньори и по препоръка на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност може да наложи ограничения на достъпа на работници - чужденци от трети държави, до пазара на труда, включително на висококвалифицираните и на лицата, извършващи дейност на свободна практика, съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на пазара на труда.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „служителите“ се добавя „както“ и думите „определени за извършване на общественополезна дейност съгласно чл. 38, ал. 1“ се заменят с „регистрирани по реда на глава трета“.
2. В ал. 2 думите „със социалните партньори и по препоръка на“ се заменят с „в“.
3. Създава се ал. 3:
(3) Сътрудничеството и консултациите по ал. 1 и 2 се осъществяват от Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
Чл. 3. (1) Политиката по свободно движение на работници, трудовата миграция и интеграцията на чужденци се осъществява в сътрудничество и след консултации с представителните на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите, както и с представители и на други юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на глава трета от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Министърът на труда и социалната политика след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност може да наложи ограничения на достъпа на работници - граждани на трети държави, до пазара на труда, включително на висококвалифицираните и на лицата, извършващи дейност на свободна практика, съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на пазара на труда.
(3) Сътрудничеството и консултациите по ал. 1 и 2 се осъществяват от Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност.

Чл. 4. (1) Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 се осъществяват от Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност към министъра на труда и социалната политика.
(2) Националният съвет по трудова миграция и трудова мобилност се състои от представители на паритетен принцип на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от представители на министерства, агенции, комисии, както и на органите за местно самоуправление.
(3) По компетентност, в състава на съвета по ал. 2 могат да бъдат канени за участие и представители на международни организации и юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейности в областта на трудовата миграция, трудовата мобилност и интеграцията на чужденци.
(4) Председател на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност е министърът на труда и социалната политика.
(5) Организацията и дейността на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност се уреждат с правилника за прилагане на този закон.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Към министъра на труда и социалната политика се създава Национален съвет по трудова миграция и трудова мобилност.“
2. В ал. 2 след думите „състои от“ се добавя „равен брой“, а думите „на паритетен принцип“ се заличават.
3. В ал. 3 думите „По компетентност“ се заличават.
4. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Съставът, организацията и дейността на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност се определят с правилника за прилагане на закона“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
Чл. 4. (1) Към министъра на труда и социалната политика се създава Национален съвет по трудова миграция и трудова мобилност.
(2) Националният съвет по трудова миграция и трудова мобилност се състои от равен брой представители на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от представители на министерства, агенции, комисии, както и на органите за местно самоуправление.
(3) В състава на съвета по ал. 2 могат да бъдат канени за участие и представители на международни организации и юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейности в областта на трудовата миграция, трудовата мобилност и интеграцията на чужденци.
(4) Председател на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност е министърът на труда и социалната политика.
(5) Съставът, организацията и дейността на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност се определят с правилника за прилагане на закона.

Глава втора
ТРУДОВА МИГРАЦИЯ ОТ ТРЕТИ ДЪРЖАВИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.

Раздел I
Общи разпоредби

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел I.

Чл. 5. (1) На чужденец - гражданин на трета държава, се разрешава достъп до българския пазар на труда, когато:
1. има трудов договор с местен работодател;
2. е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
3. е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер;
4. извършва дейност на свободна практика.
(2) Условията и редът за допускане на командировани или изпратени работници и служители от трети държави в Република България в рамките на предоставяне на услуги се определят с наредба на Министерския съвет.
(3) При кандидатстването за първоначален достъп до пазара на труда, както и за достъп след максималния срок за продължаването му чужденецът пребивава извън територията на Република България.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 5 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „чужденец“ и думата „българския“ се заличават.
2. Алинея 2 става ал. 3.
3. Алинея 3 става ал. 2 и в нея думите „максималния срок за продължаването му“ се заменят със „срока по чл. 7, ал. 5“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
Чл. 5. (1) На гражданин на трета държава, се разрешава достъп до пазара на труда, когато:
1. има трудов договор с местен работодател;
2. е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
3. е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер;
4. извършва дейност на свободна практика.
(2) При кандидатстването за първоначален достъп до пазара на труда, както и за достъп след срока по чл. 7, ал. 5 чужденецът пребивава извън територията на Република България.
(3) Условията и редът за допускане на командировани или изпратени работници и служители от трети държави в Република България в рамките на предоставяне на услуги се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 6. Трудовите и осигурителните отношения на работниците - чужденци от трети държави, наемани от местни работодатели, както и на извършващите дейност на свободна практика се уреждат при условията и по реда на българското трудово и осигурително законодателство.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
Чл. 6. Трудовите и осигурителните отношения на работниците - граждани на трети държави, наемани от местни работодатели, както и на извършващите дейност на свободна практика се уреждат при условията и по реда на българското трудово и осигурително законодателство.

Чл. 7. (1) Достъп до пазара на труда на работници - чужденци от трети държави, се разрешава за заемането на длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство:
1. съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на българския пазар на труда след проведено от работодателя предварително проучване на пазара на труда;
2. при условие че в предходните 12 месеца общият брой на работещите за местния работодател чужденци не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария и лицата по чл. 9, ал. 1, т. 2-6;
3. когато предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
4. когато чужденецът притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.
(2) Работниците - чужденци от трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България - само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.
(3) За разрешаване на достъп до пазара на труда на работници - чужденци от трети държави, по ал. 1 изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава писмено решение в 30-дневен срок от подаване на заявлението.
(4) Продължителността на разрешения достъп до пазара на труда по ал. 1 е за срока на договора с местния работодател, но за не повече от 12 месеца.
(5) Срокът на решението по ал. 3 може да бъде продължен, когато условията за първоначалното му издаване не са променени.
(6) Агенцията по заетостта осигурява информация относно всички документи, необходими за подаването на заявление за издаване на решението по ал. 3, включително за произтичащите от него права и задължения за работника - чужденец от трета държава.
(7) Документите, необходими за издаване на решението по ал. 3, се подават от работодателя в Агенция по заетостта.
(8) За издаване или продължаване на срока на решението по ал. 3 работодателят внася такса в размер 400 лв.
(9) Условията и редът за упражняване на регулирана професия в Република България от чужденци - граждани на трети държави, по трудово правоотношение или като самостоятелно заети лица се уреждат съгласно Закона за признаване на професионални квалификации.
(10) Условията и редът за издаване, продължаване, отказ или отмяна на решението по ал. 3, както и условията за провеждане на проучването по ал. 1, т. 1 се определят с правилника за прилагане на този закон.
(11) Условията и редът за издаване, подновяване, отказ и отнемане на разрешенията за пребиваване и работа се определят с Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България, приет с Постановление № 179 на Министерския съвет от 2011 г. (обн., ДВ, бр. 51 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 41, 62 и 110 от 2013 г., бр. 60 и 61 от 2014 г. и бр. 40 и 57 от 2015 г.).

Предложение от народния представител Мариана Тодорова:
В чл. 7 се правят следните изменения:
1. в ал. 3 думата „издава“ се заменя с „дава“;
2. в ал. 5, 6, 7, 8 и 10 думата „издаване“ се заменя с „даване“.
Предложението е оттеглено.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „по закон“ се заличават.
б) в т. 2 след думите „брой на“ се добавя „гражданите на трети държави“ , а думата „чужденци“ се заличава.
в) в т. 4 думата „чужденецът“ се заменя с „гражданинът на трета държава“.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта предоставя писмено решение в 30-дневен срок от подаване на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по ал. 1 на работници - граждани на трети държави.“
3. Алинея 5 се изменя така:
(5) Срокът на решението по ал. 3 може да бъде продължен до три години, когато условията за първоначалното му предоставяне не са променени.
4. В ал. 6, 7 и 8 думата „издаване“ се заменя с „предоставяне“.
5. В ал. 9 думата „уреждат“ се заменя с „определят“.
6. В ал. 10 думата „издаване“ се заменя с „предоставяне“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
Чл. 7. (1) Достъп до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, се разрешава за заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство:
1. съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на българския пазар на труда след проведено от работодателя предварително проучване на пазара на труда;
2. при условие че в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и лицата по чл. 9, ал. 1, т. 2-6;
3. когато предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
4. когато гражданинът на трета държава притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.
(2) Работниците - граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България - само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.
(3) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта предоставя писмено решение в 30-дневен срок от подаване на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по ал. 1 на работници - граждани на трети държави.
(4) Продължителността на разрешения достъп до пазара на труда по ал. 1 е за срока на договора с местния работодател, но за не повече от 12 месеца.
(5) Срокът на решението по ал. 3 може да бъде продължен до 3 години, когато условията за първоначалното му предоставяне не са променени.
(6) Агенцията по заетостта осигурява информация относно всички документи, необходими за подаването на заявление за предоставяне на решението по ал. 3, включително за произтичащите от него права и задължения за работника – гражданин на трета държава.
(7) Документите, необходими за предоставяне на решението по ал. 3, се подават от работодателя в Агенция по заетостта.
(8) За предоставяне или продължаване на срока на решението по ал. 3 работодателят внася такса в размер на 400 лв.
(9) Условията и редът за упражняване на регулирана професия в Република България от граждани на трети държави, по трудово правоотношение или като самостоятелно заети лица се определят съгласно Закона за признаване на професионални квалификации.
(10) Условията и редът за предоставяне, продължаване, отказ или отмяна на решението по ал. 3, както и условията за провеждане на проучването по ал. 1, т. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
(11) Условията и редът за издаване, подновяване, отказ и отнемане на разрешенията за пребиваване и работа се определят с правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 51 от 2011 г.; изм., бр. 41, 62 и 110 от 2013 г., бр. 60 и 61 от 2014 г. и бр. 40 и 57 от 2015 г.).

Чл. 8. (1) Не се дава решение за достъп до пазара на труда на работници - чужденци от трети държави, които:
1. имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България;
2. имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6-8, 10, 14, 16, 19 и 20 и чл. 24в от Закона за чужденците в Република България.
(2) Право на достъп до пазара на труда могат да получат работници - чужденци от трети държави, които законно пребивават на територията на Република България на основание извън посочените в ал. 1, когато те са:
1. лица от български произход – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване;
2. лица, работили в предходен преди подаване на искането за достъп до пазара на труда период при условията на международен договор, по който Република България е страна;
3. лица, работили без разрешение за работа при условията на чл. 9, ал. 3 - при продължаване на заетостта над 3 месеца;
4. членове на семейство на продължително пребиваващ в Република България чужденец - гражданин на трета държава.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, текстът преди т. 1 се изменя така: „Право на достъп до пазара на труда имат работници - граждани на трети държави, които:“
2. В ал. 2:
а) текстът преди т. 1 де изменя така:
„(2) Право на достъп до пазара на труда на основание извън посочените в ал. 1 може да получат работници - граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са:“
б) точка 2 се изменя така:
„2. лица, работили в предходен период, преди подаване на искането за достъп до пазара на труда, при условията на международен договор, по който Република България е страна;“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 8, ал. 1 в текста преди т. 1 думата „имат“ се заменя с „нямат“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
Чл. 8. (1) Право на достъп до пазара на труда нямат работници - граждани на трети държави, които:
1. имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България;
2. имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6-8, 10, 14, 16, 19 и 20 и чл. 24в от Закона за чужденците в Република България.
(2) Право на достъп до пазара на труда, на основание извън посочените в ал. 1, може да получат работници - граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са:
1. лица от български произход – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване;
2. лица, работили в предходен период, преди подаване на искането за достъп до пазара на труда, при условията на международен договор, по който Република България е страна;
3. лица, работили без разрешение за работа при условията на чл. 9, ал. 3 - при продължаване на заетостта над 3 месеца;
4. членове на семейство на продължително пребиваващ в Република България чужденец - гражданин на трета държава.

Чл. 9. (1) Не се изисква разрешаване по чл. 7, ал. 1 за работници - чужденци от трети държави:
1. посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване;
2. с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и членовете на техните семейства;
3. с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България (статут на бежанец или хуманитарен статут) по реда на Закона за убежището и бежанците;
4. за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна;
5. които са членове на семейство на български граждани;
6. които са членове на семейство на граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение;
7. които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България;
8. официално акредитирани в Република България кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване;
9. ползващи се с правата по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците;
10. търсещи убежище или международна закрила – за трудова дейност, организирана в центровете на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;
11. ползващи се с правата по чл. 44а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България – до осъществяване на експулсирането.
(2) Заетостта на членовете на семейства по ал. 1, т. 2, 5 и 6, както и на лицата по ал. 1, т. 9 и 11 се декларира по реда на правилника за прилагане на този закон.
(3) Работник - чужденец от трета държава, командирован в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 3 месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява конкретни задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта в случаите, определени с правилника за прилагане на този закон.
(4) Работник - чужденец от трета държава, командирован в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 6 месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява конкретни задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги между чуждестранен туроператор и български туроператор или хотелиер, без разрешение за работа, въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.
(5) Условията и редът за регистрация по ал. 3 и 4 се уреждат с правилника за прилагане на този закон.

Предложение от народния представител Мариана Тодорова:
В чл. 9 ал. 3 думите „в случаите, определени с правилника за прилагане на този закон“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 9 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) текстът преди т.1 се изменя така:
„(1) Не се изисква разрешение по чл. 7, ал. 3 за работници-граждани на трети държави:“.
б) в т. 3 думите „(статут на бежанец или хуманитарен статут)“ се заличават.
2. В ал. 2 думите „реда на“ се заменят с „ред, определен в“.
3. В ал. 3 и 4 думата „конкретни“ се заменя с „определени“.
4. В ал. 5 думата „уреждат“ се заменя с „определят“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
Чл. 9. (1) Не се изисква разрешение по чл. 7, ал. 3 за работници - граждани на трети държави:
1. посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване;
2. с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и членовете на техните семейства;
3. с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците;
4. за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна;
5. които са членове на семейство на български граждани;
6. които са членове на семейство на гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение;
7. които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България;
8. официално акредитирани в Република България кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване;
9. ползващи се с правата по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците;
10. търсещи убежище или международна закрила – за трудова дейност, организирана в центровете на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;
11. ползващи се с правата по чл. 44а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България – до осъществяване на експулсирането.
(2) Заетостта на членовете на семейства по ал. 1, т. 2, 5 и 6, както и на лицата по ал. 1, т. 9 и 11 се декларира по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(3) Работник - гражданин на трета държава, командирован в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 3 месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.
(4) Работник - гражданин на трета държава, командирован в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 6 месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги между чуждестранен туроператор и български туроператор или хотелиер, без разрешение за работа, въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.
(5) Условията и редът за регистрация по ал. 3 и 4 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 10. (1) В 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на чужденеца работодателят уведомява за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
(2) При наемане на работа или при приемане на работник - чужденец от трета държава, работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането.
(3) Условията по ал. 2 се изпълняват и по отношение на командированите работници и служители от трети държави от местното лице, което ги е приело.
(4) При предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение на работника - чужденец от трета държава, или на командировката в рамките на предоставяне на услуги работодателят или лицето, приело работника - чужденец, уведомява писмено Агенцията по заетостта в 3-дневен срок от датата на прекратяване на заетостта.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
Чл. 10. (1) В 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
(2) При наемане на работа или при приемане на работник - гражданин на трета държава, работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането.
(3) Условията по ал. 2 се изпълняват и по отношение на командированите работници и служители от трети държави от местното лице, което ги е приело.
(4) При предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение на работника - гражданин на трета държава, или на командировката в рамките на предоставяне на услуги, работодателят или лицето, приело работника, уведомява писмено Агенцията по заетостта в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта.

Чл. 11. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да издаде решението по чл. 7, ал. 3, когато:
1. не са спазени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 7 и в случаите по
чл. 8, ал. 1;
2. не са спазени определените с правилника за прилагане на този закон процедури;
3. работодателят има влязло в сила наказателно постановление в предходен двугодишен период за ползване труда на чужденец без право на достъп до пазара на труда или за наемане на незаконно пребиваващ чужденец;
4. работодателят през последните 3 месеца по своя инициатива е освободил от работа български граждани, граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, чужденци - граждани на трети държави, с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или чужденци - граждани на трети държави, с приравнени на техните права по чл. 9, ал. 1, т. 2-6, които биха могли да бъдат наети на работното място, за което се иска наемането на работник - чужденец от трета държава;
5. са налице основания по чл. 10 от Закона за чужденците в Република България;
6. работодателят в предходната една година преди подаване на искането за даване на решение по чл. 7, ал. 3 има влязло в сила наказателно постановление по чл. 70, ал. 1;
7. работодателят е подал уведомление в Агенцията по заетостта за масово уволнение на работници и служители от същите категории, професия и квалификационно ниво, за които желае да назначи работници - чужденци от трети държави, в предходните шест месеца преди внасянето на искането за даване на решение по чл. 7, ал. 3;
8. работодателят има парични задължения по смисъла на чл. 162,
ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията или на парични задължения, свързани с плащането на вноски за социално осигуряване;
9. работодателят не осъществява икономическа дейност или дейността му е прекратена чрез ликвидация или несъстоятелност;
10. работникът - чужденец от трета държава, е санкциониран за незаконна трудова дейност в предходен 5-годишен период или съгласно представените документи е работил незаконно в Република България при предишно пребиваване и/или към момента на внасяне на искането;
11. министърът на труда и социалната политика е наложил ограничения на достъпа на чужденци до пазара на труда съгласно чл. 3, ал. 2.
(2) Изискванията на ал. 1, т. 1-3 и т. 5-10 се прилагат и при командироване на работници и служители от трети държави.

Предложение от народния представител Мариана Тодорова:
В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1:
а) думата „издаде“ се заменя с „даде“;
б) в т. 6 думите „чл. 70, ал. 1“ се заменят с „чл. 76, ал. 1“;
2. създава се ал. 3:
„(3) Отказите по ал. 1 и 2 могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 11 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думата „издаде“ се заменя с „предостави“.
б) в т. 1 думите „в случаите по“ се заличават.
в) точка 2 се изменя така:
„2. не са спазени процедурите, определени с правилника за прилагане на закона;“
г) т. 4 се изменя така:
„4. работодателят през последните три месеца по своя инициатива е освободил от работа български граждани, граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, граждани на трети държави, с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или с приравнени на техните права по чл. 9, ал. 1, т. 2-6, граждани на трети държави, които биха могли да бъдат наети на работното място, за което се иска наемането на работник - гражданин на трета държава;“
д) в т. 6 думата „даване“ се заменя с „предоставяне“.
е) в т. 7 думата „желае“ се заменя с „иска“ и думата „даване“ се заменя с „предоставяне“.
ж) в т. 11 думата „чужденци“ се заменя с „граждани на трети държави“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Алинея 1, т. 1-3 и т. 5-10 се прилагат и в случаите на командироване или изпращане на работници и служители от трети държави.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
Чл. 11. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави решението по чл. 7, ал. 3, когато:
1. не са спазени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 7 и чл. 8, ал. 1;
2. не са спазени процедурите, определени с правилника за прилагане на закона;
3. работодателят има влязло в сила наказателно постановление в предходен двугодишен период за ползване труда на чужденец без право на достъп до пазара на труда или за наемане на незаконно пребиваващ чужденец;
4. работодателят през последните три месеца по своя инициатива е освободил от работа български граждани, граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, граждани на трети държави, с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или с приравнени на техните права по чл. 9, ал. 1, т. 2-6, граждани на трети държави, които биха могли да бъдат наети на работното място, за което се иска наемането на работник - гражданин на трета държава;
5. са налице основания по чл. 10 от Закона за чужденците в Република България;
6. работодателят в предходната една година преди подаване на искането за предоставяне на решение по чл. 7, ал. 3 има влязло в сила наказателно постановление по чл. 76, ал. 1;
7. работодателят е подал уведомление в Агенцията по заетостта за масово уволнение на работници и служители от същите категории, професия и квалификационно ниво, за които иска да назначи работници - граждани на трети държави, в предходните шест месеца преди внасянето на искането за предоставяне на решение по чл. 7, ал. 3;
8. работодателят има парични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията или на парични задължения, свързани с плащането на вноски за социално осигуряване;
9. работодателят не осъществява икономическа дейност или дейността му е прекратена чрез ликвидация или несъстоятелност;
10. работникът - гражданин на трета държава, е санкциониран за незаконна трудова дейност в предходен 5-годишен период или съгласно представените документи е работил незаконно в Република България при предишно пребиваване или към момента на внасяне на искането;
11. министърът на труда и социалната политика е наложил ограничения на достъпа на граждани на трети държави до пазара на труда съгласно чл. 3, ал. 2.
(2) Алинея 1, т. 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 се прилагат и в случаите на командироване или изпращане на работници и служители от трети държави.
(3) Отказите по ал. 1 и 2 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 12. (1) Правото на достъп до пазара на труда на работник чужденец, може да бъде отнето, когато:
1. се установи, че за даването на решението по чл. 7, ал. 3 са представени неверни данни;
2. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на чужденеца не съответства на посочените в решението по чл. 7, ал. 3 длъжност, място на работа, работодател или местно лице, приемащо на работа командирован работник или служител от трета държава;
3. разрешението за пребиваване на работника - чужденец от трета държава, не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България.
(2) Условията и редът за отнемане на правото на достъп до пазара на труда на работник - чужденец от трета държава, се уреждат в правилника за прилагане на този закон.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думата „чужденец“ се заменя с „гражданин на трета държава“.
б) в т. 1 думата „даването“ се заменя с „предоставянето“;
в) в т. 2 думата „чужденеца“ се заменя с „гражданина на трета държава“.
2. В ал. 2 думата „уреждат“ се заменя с „определят“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
Чл. 12. (1) Правото на достъп до пазара на труда на работник - гражданин на трета държава, може да бъде отнето, когато:
1. се установи, че за предоставянето на решението по чл. 7, ал. 3 са представени неверни данни;
2. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на гражданина на трета държава не съответства на посочените в решението по чл. 7, ал. 3 длъжност, място на работа, работодател или местно лице, приемащо на работа командирован работник или служител от трета държава;
3. разрешението за пребиваване на работника - гражданин на трета държава, не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България.
(2) Условията и редът за отнемане на правото на достъп до пазара на труда на работник - гражданин на трета държава, се определят в правилника за прилагане на закона.

Чл. 13. (1) Не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци - граждани на трети държави.
(2) В случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец - гражданин на трета държава, в нарушение на забраната по ал. 1, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането. Плащането е дължимо и може да се търси по реда на гражданското производство и след завръщането на чужденеца в държавата на обичайното му пребиваване, включително за разходите по превода на плащането.
(3) Ако работодателят не изплати задължението по ал. 2, наетите на работа незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци - граждани на трети държави, могат да предявят иск срещу него, включително, когато са се върнали или са били върнати в държавата по обичайното им пребиваване, в давностните срокове по Закона за задълженията и договорите и по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Върху изплатеното по ал. 2 възнаграждение се дължат съответните данъци и задължителни осигурителни вноски, предвидени за наетите лица по българското законодателство.
(5) Работодателят поема разходите за връщане на незаконно пребиваващия чужденец - гражданин на трета държава.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „чужденци -“ се заличава.
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) В случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава, в нарушение на забраната по ал. 1, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период от три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането. Плащането е дължимо и може да се търси по реда на Гражданския процесуален кодекс и след завръщането на гражданина в държавата на обичайното му пребиваване, включително за разходите по превода на плащането.
(3) Ако работодателят не изплати задължението по ал. 2, наетият на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава, може да предяви иск срещу него, включително, когато се е върнал или е бил върнат в държавата по обичайното му пребиваване, в тригодишен срок по реда на Гражданския процесуален кодекс.“
3. В ал. 5 думата „чужденец -“ се заличава.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
Чл. 13. (1) Не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави.
(2) В случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава, в нарушение на забраната по ал. 1, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период от три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането. Плащането е дължимо и може да се търси по реда на Гражданския процесуален кодекс и след завръщането на гражданина в държавата на обичайното му пребиваване, включително за разходите по превода на плащането.
(3) Ако работодателят не изплати задължението по ал. 2, наетият на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава, може да предяви иск срещу него, включително, когато се е върнал или е бил върнат в държавата по обичайното му пребиваване, в тригодишен срок по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Върху изплатеното по ал. 2 възнаграждение се дължат съответните данъци и задължителни осигурителни вноски, предвидени за наетите лица по българското законодателство.
(5) Работодателят поема разходите за връщане на незаконно пребиваващия гражданин на трета държава.

Чл. 14. (1) Министърът на труда и социалната политика може при доказана целесъобразност, включително за насърчаване на инвестициите в Република България, да разрешава достъп до пазара на труда в отделни случаи извън ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 2.
(2) За разрешаването по ал. 1 министърът на труда и социалната политика изисква становища от съответните компетентни министерства и други държавни институции, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и съюзи, от органите на местното самоуправление.
(3) На официалната страница на Агенцията по заетостта се публикува актуална информация за случаите на разрешен достъп по ал. 1.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 14, ал. 2 и 3 се изменят така:
„(2) За разрешението по ал. 1 министърът на труда и социалната политика изисква становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спорни организации, от органите на местното самоуправление.
(3) Агенцията по заетостта публикува на интернет страницата си актуална информация за разрешенията по ал. 1.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
Чл. 14. (1) Министърът на труда и социалната политика може при доказана целесъобразност, включително за насърчаване на инвестициите в Република България, да разрешава достъп до пазара на труда в отделни случаи извън ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 2.
(2) За разрешението по ал. 1 министърът на труда и социалната политика изисква становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спортни организации, от органите на местното самоуправление.
(3) Агенцията по заетостта публикува на интернет страницата си актуална информация за разрешенията по ал. 1.

Раздел ІІ
Единно разрешение за пребиваване и работа

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел II.

Чл. 15. (1) За достъп до пазара на труда изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава решение по чл. 7, ал. 3, което се съдържа в Единното разрешение за пребиваване и работа, издавано от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24и от Закона за чужденците в Република България, за работници - чужденци от трети държави, които:
1. кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа;
2. по силата на Закона за чужденците в Република България и въведените в него изисквания на ЕС притежават валидно разрешение за пребиваване на територията на Република България – за цели, различни от трудова заетост.
(2) Решението по ал. 1 се издава в срока по чл. 7, ал. 3 при спазване на чл. 7, ал. 1 и в съответствие с чл. 6.
(3) Срокът на решението по ал. 1 може да бъде продължаван за срок до 12 месеца, когато са налице основанията за първоначалното му издаване и няма прекъсване в заетостта, като общата продължителност не може да надвишава 3 години.
(4) За издаване на решението по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 за работа на:
1. лица от български произход, доказан по установения ред, за наемането им на длъжност, за която имат съответното образование и/или професионални квалификация и опит – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване;
2. чужденци, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна;
3. гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища с решение съответно на академичните съвети на висшите училища и на регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката;
4. артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права с доказана професионална компетентност – след потвърден от Министерството на културата интерес от наемането им;
5. спортисти и треньори в професионални спортни клубове при потвърден от българските национални спортни федерации и съюзи интерес от наемането им поради техните особени лични качества и висока степен на професионални знания и умения.
(5) Достъпът до пазара на труда на лицата по ал. 4 може да бъде продължаван и след изтичане на 3-годишния срок на заетост по ал. 3.

Предложение от народния представител Мариана Тодорова:
В чл. 15 се правят следните изменения:
1. в ал. 1 и 2 думата „издава“ се заменя с „дава“;
2. в ал. 3 и 4 думата „издаване“ се заменя с „даване“.
Предложението е оттеглено.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 15 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така:
„(1) Единното разрешение за пребиваване и работа се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24и от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3, за граждани на трети държави, които:“
б) в т. 2 думите „по силата на Закона за чужденците в Република България и въведените в него изисквания на ЕС“ се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Решението по ал. 1 се предоставя при спазване на чл. 7, ал. 1.“
3. В ал. 3 и 4 думата „издаване“ се заменя с „предоставяне“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
Чл. 15. (1) Единното разрешение за пребиваване и работа се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24и от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3, за граждани на трети държави, които:
1. кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа;
2. притежават валидно разрешение за пребиваване на територията на Република България за цели, различни от трудова заетост.
(2) Решението по ал. 1 се предоставя при спазване на чл. 7, ал. 1.
(3) Срокът на решението по ал. 1 може да бъде продължаван за срок до 12 месеца, когато са налице основанията за първоначалното му предоставяне и няма прекъсване в заетостта, като общата продължителност не може да надвишава три години.
(4) За предоставяне на решението по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 за работа на:
1. лица от български произход, доказан по установения ред, за наемането им на длъжност, за която имат съответното образование или професионални квалификация и опит – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване;
2. чужденци, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна;
3. гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища с решение съответно на академичните съвети на висшите училища и на регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката;
4. артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права с доказана професионална компетентност – след потвърден от Министерството на културата интерес от наемането им;
5. спортисти и треньори в професионални спортни клубове при потвърден от българските национални спортни федерации и съюзи интерес от наемането им поради техните особени лични качества и висока степен на професионални знания и умения.
(5) Достъпът до пазара на труда на лицата по ал. 4 може да бъде продължаван и след изтичане на тригодишния срок на заетост по ал. 3.

Чл. 16. Този раздел не се прилага за чужденци - граждани на трети държави, които са:
1. командировани в рамките на предоставянето на услуги — за срока на командироването;
2. получили разрешение за продължително пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер;
3. получили разрешение за сезонен работник;
4. получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България;
5. приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думата „чужденци -“ се заличава.
2. В т. 1 след думата „командировани“ се добавя „или изпратени“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
Чл. 16. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които са:
1. командировани или изпратени в рамките на предоставянето на услуги – за срока на командироването;
2. получили разрешение за продължително пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер;
3. получили разрешение за сезонен работник;
4. получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България;
5. приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация.

Раздел III
Синя карта на Европейския съюз

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел III.

Чл. 17. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава решение по чл. 7, ал. 3, което се съдържа в издаваното от органите на Министерството на вътрешните работи разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС" на работник - чужденец от трета държава, съгласно чл. 33к, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.
(2) Решението по ал. 1 се издава в 15-дневен срок от подаване на заявлението при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и в съответствие с чл. 6, когато:
1. работникът - чужденец от трета държава, притежава необходимата за съответната работа компетентност - придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава;
2. брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - чужденец от трета държава, е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор.
(3) Решението по ал. 1 се издава за срока на трудовия договор.
(4) За даване на решение за упражняване на висококвалифицирана заетост трудовият договор е със срок, не по-малък от 12 месеца.

Предложение от народния представител Мариана Тодорова:
В чл. 17, ал. 1, 2 и 3 думата „издава“ се заменя с „дава“.
Предложението е оттеглено.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 17 се правят следните изменения :
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Разрешението за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 33к, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Решението по ал. 1 се предоставя в 15-дневен срок от подаване на заявлението при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 1, 3 и 4, когато:“
3. В ал. 3 думата „издава“ се заменя с „предоставя“.
4. В ал. 4 думата „даване“ се заменя с „предоставяне“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
Чл. 17. (1) Разрешението за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“ се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 33к, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.
(2) Решението по ал. 1 се предоставя в 15-дневен срок от подаване на заявлението при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 1, 3 и 4, когато:
1. работникът - гражданин на трета държава, притежава необходимата за съответната работа компетентност - придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава;
2. брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника – гражданин на трета държава, е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор.
(3) Решението по ал. 1 се предоставя за срока на трудовия договор.
(4) За предоставяне на решение за упражняване на висококвалифицирана заетост трудовият договор е със срок, не по-малък от 12 месеца.

Чл. 18. (1) Изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 не се прилагат при издаване на решение по чл. 17, ал. 1 за упражняване на висококвалифицирана заетост от работник - чужденец от трета държава, на длъжност от единична група професии от Националната класификация на професиите и длъжностите, включена в Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти.
(2) Списъкът по ал. 1 се утвърждава от министъра на труда и социалната политика въз основа на мотивирано предложение на национално представителните организации на работодателите и след обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и в Националния съвет за насърчаване на заетостта. Списъкът може да се актуализира ежегодно до 31 януари.
(3) Решението за упражняване на висококвалифицирана заетост по ал. 1 се издава при спазване на чл. 17, ал. 2, т. 1, когато брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - чужденец от трета държава, е най-малко 3 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключване на трудовия договор.

Предложение от народните представители Георги Гьоков и Драгомир Стойнев:
Член 18 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народния представител Мариана Тодорова:
В чл. 18 се правят следните изменения:
1. в ал. 1 думата „издаване“ се заменя с „даване“;
2. в ал.3 думата „издава“ се заменя с „дава“.
Предложението е оттеглено.

Предложение от народните представители Мартин Димитров, Румен Христов, Делян Добрев и Петър Кънев:
В чл. 18, ал.3 думите „3 пъти“ се заменят с „1,5 пъти“.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 18, ал. 1 думата „издаване“ се заменя с „предоставяне“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
Чл. 18. (1) Изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 не се прилагат при предоставяне на решение по чл. 17, ал. 1 за упражняване на висококвалифицирана заетост от работник - гражданин на трета държава, на длъжност от единична група професии от Националната класификация на професиите и длъжностите, включена в Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти.
(2) Списъкът по ал. 1 се утвърждава от министъра на труда и социалната политика въз основа на мотивирано предложение на национално представителните организации на работодателите и след обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и в Националния съвет за насърчаване на заетостта. Списъкът може да се актуализира ежегодно до 31 януари.
(3) Решението за упражняване на висококвалифицирана заетост по ал. 1 се издава при спазване на чл. 17, ал. 2, т. 1, когато брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, е най-малко 3 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключване на трудовия договор.

Чл. 19. При спазване на изискванията на чл. 33к, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България членовете на семейството на притежател на Синя карта на ЕС, получили право на събиране на семейството, имат право да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на притежател на Синя карта на ЕС, с решение на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
Член 19 се изменя така:
„Чл. 19. Членовете на семейството на притежател на Синя карта на Европейския съюз, имат право да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на притежателя й при спазване на изискванията на чл. 33к, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България, с решение на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
Чл. 19. Членовете на семейството на притежател на Синя карта на Европейския съюз, имат право да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на притежателя й при спазване на изискванията на чл. 33к, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България, с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.

Чл. 20. (1) През първите две години на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на ЕС може да упражнява само на територията на Република България дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена Синята карта на ЕС.
(2) През периода по ал. 1 притежателят на Синя карта на ЕС може да смени работодателя си само след получаване на писмено решение от Агенцията по заетостта.
(3) Решение за смяна на работодателя при условията на ал. 2 се издава при условията и по реда, определени с правилника за прилагане на този закон.

Предложение от народния представител Мариана Тодорова:
В чл. 20, ал.3 думата „издава“ се заменя с „дава“.
Предложението е оттеглено.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
Член 20 се изменя така:
Чл. 20. (1) През първите две години на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да упражнява дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена Синята карта на Европейския съюз само на територията на Република България.
(2) За срока по ал. 1 притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да смени работодателя си само след получаване на писмено решение от Агенцията по заетостта, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
Чл. 20. (1) През първите две години на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да упражнява дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена Синята карта на Европейския съюз само на територията на Република България.
(2) За срока по ал. 1 притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да смени работодателя си само след получаване на писмено решение от Агенцията по заетостта, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 21. (1) В случай че остане без работа, притежателят на Синя карта на Европейския съюз има право в рамките на три месеца да търси и да започне работа при спазване изискванията на чл. 20, ал. 2.
(2) При възникване на обстоятелството по ал. 1 притежателят на Синя карта на Европейския съюз се регистрира в Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни и може да ползва посреднически услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта.
(3) До получаване на решение относно смяната на работодателя обстоятелството по ал. 1 не е основание Агенцията по заетостта да предложи отнемане на Синята карта на Европейския съюз .
(4) Правото по ал. 1 може да бъде ползвано еднократно в рамките на срока на валидност на Синята карта на Европейския съюз.
(5) Когато не са спазени разпоредбите на ал. 4, Агенцията по заетостта изготвя мотивирано предложение до Министерството на вътрешните работи за отнемане или за неподновяване на Синя карта на Европейския съюз.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.

Чл. 22. На чужденец, нарушил изискванията на чл. 20 и 21, може да бъде отнета Синята карта на ЕС или да бъде отказано нейното подновяване по реда на Закона за чужденците в Република България и правилника за прилагането му.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 22 думата „чужденец“ се заменя с „гражданин на трета държава“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
Чл. 22. На гражданин на трета държава, нарушил изискванията на чл. 20 и 21, може да бъде отнета Синята карта на Европейския съюз или да бъде отказано нейното подновяване по реда на Закона за чужденците в Република България и правилника за прилагането му.

Чл. 23. Този раздел не се прилага за чужденци - граждани на трети държави, които са:
1. приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация;
2. командировани в рамките на предоставянето на услуги;
3. получили разрешение за сезонен работник;
4. получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думата „чужденци -“ се заличава.
2. В т. 2 след думата „командировани“ се добавя „или изпратени“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
Чл. 23. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които са:
1. приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация;
2. командировани или изпратени в рамките на предоставянето на услуги;
3. получили разрешение за сезонен работник;
4. получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България.


Раздел IV
Сезонна заетост

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел IV.

Чл. 24. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава решение по чл. 7, ал. 3, което се съдържа в издаваното от Министерството на вътрешните работи разрешение за сезонен работник съгласно чл. 24к от Закона за чужденците в Република България.
(2) Решението по ал. 1 се издава в 15-дневен срок от подаване на заявлението за сезонна работа за не по-малко от 90 дни и не повече от 9 месеца в рамките на календарната година.
(3) Сезонна работа до 90 дни съгласно чл. 24л. от Закона за чужденците в Република България се регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация.

Предложение от народния представител Мариана Тодорова:
В чл. 24, ал.1 и 2 думата „издава“ се заменя с „дава“.
Предложението е оттеглено.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 24 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Разрешението за сезонен работник се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24к от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.“
2. В ал. 2 думите „не по-малко от 90 дни и не повече от 9 месеца“ се заменят със „срок от 90 дни до 9 месеца“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
Чл. 24. (1) Разрешението за сезонен работник се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24к от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.
(2) Решението по ал. 1 се издава в 15-дневен срок от подаване на заявлението за сезонна работа за срок от 90 дни до 9 месеца в рамките на календарната година.
(3) Сезонна работа до 90 дни съгласно чл. 24л от Закона за чужденците в Република България се регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация.

Чл. 25. (1) Министърът на труда и социалната политика утвърждава Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните.
(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя еднократно след консултации със социалните партньори и по препоръка на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и за него се уведомява Европейската комисия.
(3) При промяна в икономическите сектори списъкът по ал. 1 може да се изменя и допълва по реда на ал. 2, за което се уведомява Европейската комисия.
(4) Решението по чл. 24, ал. 1 се издава само за дейности, включени в списъка по ал. 1, като не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2.

Предложение от народния представител Мариана Тодорова:
В чл. 25, ал.4 думата „издава“ се заменя с „дава“.
Предложението е оттеглено.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 25 се правят следните изменения:
1. В ал . 2 думите „със социалните партньори и по препоръка на“ се заменят с „в“.
2. В ал. 4 думата „издава“ се заменя с „предоставя“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:
Чл. 25. (1) Министърът на труда и социалната политика утвърждава Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните.
(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя еднократно след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и за него се уведомява Европейската комисия.
(3) При промяна в икономическите сектори списъкът по ал. 1 може да се изменя и допълва по реда на ал. 2, за което се уведомява Европейската комисия.
(4) Решението по чл. 24, ал. 1 се предоставя само за дейности, включени в списъка по ал. 1, като не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2.

Чл. 26. Когато молбата за издаване на решение за издаване на разрешение за сезонна работа бъде отхвърлена по вина на работодателя, той дължи на чужденеца - сезонен работник, обезщетение съгласно българското законодателство.

Предложение от народния представител Мариана Тодорова:
В чл. 26 думата „издаване“ се заменя с „даване“.
Предложението е оттеглено.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
Член 26 се изменя така:
„Чл. 26. Когато заявлението за предоставяне на решение по чл. 24, ал. 1 бъде отхвърлено по вина на работодателя, той дължи на гражданина на трета държава, обезщетение съгласно българското законодателство.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26:
Чл. 26. Когато заявлението за предоставяне на решение по чл. 24, ал. 1 бъде отхвърлено по вина на работодателя, той дължи на гражданина на трета държава, обезщетение съгласно българското законодателство.

Чл. 27. (1) Транспортните разходи от мястото на произход на чужденеца - сезонен работник, до работното му място в Република България са за сметка на работодателя. Работодателят поема разноските и в обратната посока.
(2) За сметка на работодателя са задължителните здравни застраховки и осигуряване на чужденеца - сезонен работник.
(3) Разходите по ал. 1 и 2 не се възстановяват на работодателя от сезонния работник и не могат да се приспадат от възнаграждението му.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 27, ал. 1 и 2 думите „чужденеца - сезонен“ се заменят със „сезонния“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
Чл. 27. (1) Транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник, до работното му място в Република България са за сметка на работодателя. Работодателят поема разноските и в обратната посока.
(2) За сметка на работодателя са задължителните здравни застраховки и осигуряване на сезонния работник.
(3) Разходите по ал. 1 и 2 не се възстановяват на работодателя от сезонния работник и не могат да се приспадат от възнаграждението му.

Чл. 28. (1) Работодателят представя на Агенцията по заетостта доказателства, че на сезонния работник ще бъде осигурено подходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичане на срока на договора.
(2) Жилището по ал. 1 се предоставя от работодателя или се осигурява с неговото съдействие.
(3) За ползването на жилището чужденецът - сезонен работник, сключва договор за наем.
(4) Наемната цена на жилището по ал. 1 е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището и не се приспада автоматично от възнаграждението на сезонния работник.
(5) Работодателят уведомява Агенцията по заетостта за всяка промяна на обстоятелствата по предходните алинеи.
(6) При проверка на обстоятелствата по ал. 1-4 Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ има право на достъп до жилището на сезонния работник с негово съгласие.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 28 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите „чужденецът - сезонен“ се заменят със „сезонният“.
2. В ал. 5 думите „предходните алинеи“ се заменят с „ал. 1-4“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28:
Чл. 28. (1) Работодателят представя на Агенцията по заетостта доказателства, че на сезонния работник ще бъде осигурено подходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичане на срока на договора.
(2) Жилището по ал. 1 се предоставя от работодателя или се осигурява с неговото съдействие.
(3) За ползването на жилището сезонният работник сключва договор за наем.
(4) Наемната цена на жилището по ал. 1 е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището, и не се приспада автоматично от възнаграждението на сезонния работник.
(5) Работодателят уведомява Агенцията по заетостта за всяка промяна на обстоятелствата по ал. 1-4.
(6) При проверка на обстоятелствата по ал. 1-4 Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ има право на достъп до жилището на сезонния работник с негово съгласие.

Чл. 29. В случаите по чл. 24к, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България сезонният работник може да продължи да работи при същия работодател или да го смени след решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 29 думите „чл. 24к, ал. 6“ се заменят с „чл. 24к, ал. 7“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
Чл. 29. В случаите по чл. 24к, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България сезонният работник може да продължи да работи при същия работодател или да го смени след решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

Чл. 30. Този раздел не се прилага за чужденци - граждани на трети държави, които:
1. осъществяват дейности от името на предприятия, установени в друга държава членка в рамките на предоставянето на услуги по смисъла на чл. 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително когато са командировани от предприятия, установени в държава - членка на ЕС, в рамките на предоставянето на услуги;
2. заедно с членовете на своите семейства и независимо от гражданството си упражняват правото си на свободно движение в ЕС/ЕИП;
3. са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация;
4. са получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България.

Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 30 се правят следните изменения:
1. В текста преди т. 1 думата „чужденци-“ се заличават.
2. В т. 1 накрая думите „в рамките на предоставянето на услуги“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
Чл. 30. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които:
1. осъществяват дейности от името на предприятия, установени в друга държава членка в рамките на предоставянето на услуги по смисъла на чл. 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително когато са командировани от предприятия, установени в държава - членка на Европейския съюз;
2. заедно с членовете на своите семейства и независимо от гражданството си упражняват правото си на свободно движение в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство;
3. са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация;
4. са получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България.


Раздел V
Вътрешнокорпоративен трансфер

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел V.

Чл. 31. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава решение по чл. 7, ал. 3, което се съдържа в издаваното от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер на работник - чужденец от трета държава, съгласно чл. 33п от Закона за чужденците в Република България.
(2) Решението по ал. 1 се издава в срока по чл. 7, ал. 3, като не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2.
(3) Решението по ал. 1 дава право на работник - чужденец от трета държава, да извършва трудова дейност на територията на Република България само за конкретно приемащо предприятие или група предприятия и само за длъжностите - ръководител, специалист или служител-стажант, след издаване на разрешението по ал. 1 от органите на Министерството на вътрешните работи.
(4) Приемащото предприятие уведомява Агенцията по заетостта за всяка промяна, свързана с процедурата по издаване на решението по ал. 1.

Предложение от народния представител Мариана Тодорова:
В член 31се правят следните изменения:
1. в ал.1 и 2 думата „издава“ се заменя с „дава“;
2. в ал. 4 думата „издаване“ се заменя с „даване“.
Предложението е оттеглено.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 31 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 и 2 се изменят така:
„(1) Разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с право на продължително пребиваване се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 33п от Закона за чужденците в Република България и съдържа издаваното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.
(2) При предоставяне на решението по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2.“
2. В ал. 3 думите „след издаване на разрешението по ал. 1 от органите на Министерството на вътрешните работи“ се заличават.
3. В ал. 4 думата“издаване“ се заменя с „предоставяне“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31:
Чл. 31. (1) Разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с право на продължително пребиваване се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 33п от Закона за чужденците в Република България и съдържа издаваното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.
(2) При предоставяне на решението по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2.
(3) Решението по ал. 1 дава право на работник - гражданин на трета държава, да извършва трудова дейност на територията на Република България само за конкретно приемащо предприятие или група предприятия и само за длъжностите - ръководител, специалист или служител-стажант.
(4) Приемащото предприятие уведомява Агенцията по заетостта за всяка промяна, свързана с процедурата по предоставяне на решението по ал. 1.

Чл. 32. (1) Условията на труд за работниците - чужденци от трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се уреждат при условията и по реда за командированите и/или изпратени работници и служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България.
(2) Работникът - чужденец от трета държава, може да извършва трудова дейност на територията на Република България въз основа на разрешение за продължително пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер за срок:
1. до три години - за работещите като ръководители и специалисти;
2. до една година - за работещите като служители-стажанти.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32:
Чл. 32. (1) Условията на труд за работниците - граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се уреждат при условията и по реда за командированите или изпратени работници и служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България.
(2) Работникът - гражданин на трета държава, може да извършва трудова дейност на територията на Република България въз основа на разрешение за продължително пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер за срок до:
1. три години - за работещите като ръководители и специалисти;
2. една година - за работещите като служители-стажанти.

Чл. 33. При спазване на изискванията на чл. 33р от Закона за чужденците в Република България членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, получили право на събиране на семейството, имат право да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
Член 33 се изменя така:
„Чл. 33. Членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, имат право да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер при спазване на изискванията на чл. 33р от Закона за чужденците в Република България, с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33:
Чл. 33. Членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, имат право да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер при спазване на изискванията на чл. 33р от Закона за чужденците в Република България, с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.

Чл. 34. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да издаде решението по чл. 31, ал. 1, когато от представените документи е видно, че приемащото предприятие е създадено с единствена цел да улеснява преместването на работници - чужденци от трети държави, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер.

Предложение от народния представител Мариана Тодорова:
В чл. 34 думата „издаде“ се заменя с „даде“.
Предложението е оттеглено.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 34 думата „издаде“ се заменя с „предостави“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
Чл. 34. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави решението по чл. 31, ал. 1, когато от представените документи е видно, че приемащото предприятие е създадено с единствена цел да улеснява преместването на работници - граждани на трети държави, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер.

Чл. 35. Този раздел не се прилага за чужденци - граждани на трети държави, които:
1. кандидатстват за получаване на разрешение за пребиваване и работа като научни работници;
2. упражняват правото си на свободно движение в ЕС/ЕИП;
3. са командировани в рамките на предоставяне на услуги;
4. са получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България;
5. са приети за редовно обучение във висше училище или преминават краткосрочно практическо обучение като част от обучението;
6. са наети от предприятия, които осигуряват временна работа, или от други предприятия, ангажирани с предоставянето на работници за извършване на работа под надзора и ръководството на друго предприятие;
7. са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думата „чужденци -“ се заличава.
2. В т. 3 след думите „командировани“ се добавя „или изпратени“.
3. В т. 5 думите „за редовно обучение“ се заменят с „в редовна форма на обучение“.
4. В т. 6 думите „ангажирани с предоставянето на“ се заменят с „предоставящи“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35:
Чл. 35. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които:
1. кандидатстват за получаване на разрешение за пребиваване и работа като научни работници;
2. упражняват правото си на свободно движение в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство;
3. са командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги;
4. са получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България;
5. са приети в редовна форма на обучение във висше училище или преминават краткосрочно практическо обучение като част от обучението;
6. са наети от предприятия, които осигуряват временна работа, или от други предприятия, предоставящи работници за извършване на работа под надзора и ръководството на друго предприятие;
7. са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация.


Раздел VI
Заетост на научни работници, студенти и стажанти

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VI.

Чл. 36. (1) Чужденци - граждани на трети държави, които са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация, упражняват заетост на територията на Република България без разрешение за работа – за срока на продължителност на проекта.
(2) Случаите по ал. 1 се регистрират в Агенцията по заетостта от приемащата научноизследователска организация.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 36, ал.1 думата „Чужденци -“ се заличава.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36:
Чл. 36. (1) Граждани на трети държави, които са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация, упражняват заетост на територията на Република България без разрешение за работа – за срока на продължителност на проекта.
(2) Случаите по ал. 1 се регистрират в Агенцията по заетостта от приемащата научноизследователска организация.

Чл. 37. При спазване на изискванията на чл. 24б, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България членовете на семейството на чужденец – научен работник от трета държава, получили право на събиране на семейството, имат право да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на научния работник, с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
Член 37 се изменя така:
„Чл. 37. Членовете на семейството на гражданин на трета държава – научен работник, имат право да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на научния работник при спазване на изискванията на чл. 24б, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България, с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37:
Чл. 37. Членовете на семейството на гражданин на трета държава – научен работник, имат право да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на научния работник при спазване на изискванията на чл. 24б, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България, с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.

Чл. 38. (1) При спазване изискванията на чл. 24в от Закона за чужденците в Република България краткосрочна заетост може да бъде осъществявана след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта в срок 7 дни от началото й от граждани на трети държави, които са студенти, приети за редовно обучение във висше училище в Република България:
1. в рамките на 20 часа седмично по време на учебната година, и
2. по време на официално обявените за съответното висше училище ваканции.
(2) Алинея 1 се прилага и за заетост до 6 месеца в рамките на една година във връзка с провеждане на учебна практика, непосредствено свързана с предмета на обучението на студентите по ал. 1 или преддипломния стаж.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 38 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така:
„(1) Граждани на трети държави, които са студенти, в редовна форма на обучение във висше училище в Република България може да упражняват краткосрочна заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта в срок до 7 дни от началото й, при спазване изискванията на чл. 24в от Закона за чужденците в Република България:“
б) в т. 1 думите „в рамките на“ се заменят с „до“.
2. В ал. 2 думите „една година“ се заменят с „12 месеца“ и думите „или преддипломния стаж“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38:
Чл. 38. (1) Граждани на трети държави, които са студенти, в редовна форма на обучение във висше училище в Република България може да упражняват краткосрочна заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта в срок до 7 дни от началото й, при спазване изискванията на чл. 24в от Закона за чужденците в Република България:
1. до 20 часа седмично по време на учебната година, и
2. по време на официално обявените за съответното висше училище ваканции.
(2) Алинея 1 се прилага и за заетост до 6 месеца в рамките на 12 месеца във връзка с провеждане на учебна практика, непосредствено свързана с предмета на обучението на студентите по ал. 1.

Чл. 39. Условията и редът за регистрация по този раздел се уреждат с правилника за прилагане на този закон.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 39 думата „уреждат“ се заменя с „определят“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39:
Чл. 39. Условията и редът за регистрация по този раздел се определят с правилника за прилагане на закона.


Раздел VІІ
Разрешение за работа

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VІI.

Чл. 40. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за работа по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован работник или служител от трета държава при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 4 и в съответствие с чл. 6.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава в 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 7, ал. 3 по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, за:
1. командировани работници и служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
2. членове на семейство на чужденец, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от Закона за чужденците в Република България.
(3) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци - граждани на трети държави, в Република България се уреждат с правилника за прилагане на този закон.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
Член 40 се изменя така:
„Чл. 40. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за работа по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България.
(2) Разрешението за работа по ал. 1 се издава за:
1. командировани или изпратени работници и служители – граждани на трети държави, в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
2. членове на семейство на гражданин на трета държава, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от Закона за чужденците в Република България;
3. други случаи с цел заетост на граждани на трети държави, необхванати от тази глава.
(3) Разрешението за работа по ал. 1 се издава при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 4 в 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 7, ал. 3 по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.
(4) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на граждани на трети държави в Република България се определят с правилника за прилагане на закона.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40:
Чл. 40. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за работа по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България.
(2) Разрешението за работа по ал. 1 се издава за:
1. командировани или изпратени работници и служители – граждани на трети държави, в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
2. членове на семейство на гражданин на трета държава, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от Закона за чужденците в Република България;
3. други случаи с цел заетост на граждани на трети държави, необхванати от тази глава.
(3) Разрешението за работа по ал. 1 се издава при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 4 в 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 7, ал. 3 по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.
(4) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на граждани на трети държави в Република България се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 41. (1) Разрешението за работа по чл. 40, ал. 1 се издава за срок до една година.
(2) Срокът по ал. 1 за работещите по трудово правоотношение може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначалното издаване.
(3) Срокът за командировани работници и служители може да бъде продължен по изключение до 12 месеца, ако дейността, за която са изпратени, изисква превишаване на първоначално обявената продължителност.
(4) За издаване и продължаване на разрешението работодателят или местното лице, приемащо на работа командирован работник или служител от трета държава, внася таксата по чл. 7, ал. 8.
(5) За преиздаване на разрешението по чл. 40, ал. 1 поради загубване, повреждане или унищожаване на документите се заплаща такса в размер 200 лв.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 41 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Срокът по ал. 1 за командировани или изпратени работници и служители може да бъде продължен по изключение с до 12 месеца, ако дейността изисква превишаване на първоначално обявената продължителност.“
2. В ал. 4 думите „командирован работник или служител от трета държава“ се заменят с „лицата по чл. 40, ал. 2, т. 1 и 2“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41:
Чл. 41. (1) Разрешението за работа по чл. 40, ал. 1 се издава за срок до една година.
(2) Срокът по ал. 1 за работещите по трудово правоотношение може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначалното издаване.
(3) Срокът по ал. 1 за командировани или изпратени работници и служители може да бъде продължен по изключение с до 12 месеца, ако дейността изисква превишаване на първоначално обявената продължителност.
(4) За издаване и продължаване на разрешението работодателят или местното лице, приемащо на работа лицата по чл. 40, ал. 2, т. 1 и 2, внася таксата по чл. 7, ал. 8.
(5) За преиздаване на разрешението по чл. 40, ал. 1 поради загубване, повреждане или унищожаване на документите се заплаща такса в размер на 200 лв.

Чл. 42. Отказва се издаване или продължаване на разрешението по чл. 40, ал. 1, когато:
1. са налице основанията по чл. 11;
2. не са изпълнени изискванията, установени с други нормативни актове за упражняване на определената професия от чужденец в страната;
3. по отношение на работника - чужденец от трета държава, е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната или е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 42 се правят следните изменения:
1.Текстът преди т. 1 се изменя така: „Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да издаде или продължи разрешението по чл. 40, ал. 1, когато:“
2. Точка 3 се изменя така:
„3. на работника – гражданин на трета държава е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42:
Чл. 42. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да издаде или продължи разрешението по чл. 40, ал. 1, когато:
1. са налице основанията по чл. 11;
2. не са изпълнени изискванията, установени с други нормативни актове за упражняване на определената професия от чужденец в страната;
3. на работника – гражданин на трета държава е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.

Чл. 43. (1) Разрешението по чл. 40, ал. 1 се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, когато:
1. се установи, че за издаването на разрешението са представени неверни данни;
2. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на работника - чужденец от трета държава, не съответства на посочените в разрешението длъжност, място на работа, работодател или лице, приемащо на работа командирован работник или служител от трета държава;
3. разрешението за пребиваване на работника - чужденец от трета държава, в страната не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България;
4. на работника - чужденец от трета държава, е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.
(2) За отнето разрешение за работа по ал. 1, т. 1 и 2 Агенцията по заетостта уведомява чужденеца - гражданин на трета държава, Министерст¬вото на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Държавна агенция „Национална сигурност".
(3) В 3-дневен срок от уведомяването по ал. 2 чужденецът - гражданин на трета държава, е длъжен да върне разрешението за работа в Агенцията по заетостта.
(4) Решението за издаване на разрешение за работа се отменя, когато таксата за издаване на разрешението не е внесена в едномесечен срок от получаване на уведомлението.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 43 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 4 думите „наложена принудителна административна мярка“ се заменят с „наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната“.
2. В ал. 2 думата „чужденеца-“ се заличава.
3. В ал. 3 думата „чужденецът-“ се заличава.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43:
Чл. 43. (1) Разрешението по чл. 40, ал. 1 се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, когато:
1. се установи, че за издаването на разрешението са представени неверни данни;
2. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на работника – гражданин на трета държава, не съответства на посочените в разрешението длъжност, място на работа, работодател или лице, приемащо на работа командирован работник или служител от трета държава;
3. разрешението за пребиваване на работника - гражданин на трета държава, в страната не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България;
4. на работника - гражданин на трета държава, е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.
(2) За отнето разрешение за работа по ал. 1, т. 1 и 2 Агенцията по заетостта уведомява гражданина на трета държава, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Държавна агенция „Национална сигурност".
(3) В тридневен срок от уведомяването по ал. 2 гражданинът на трета държава, е длъжен да върне разрешението за работа в Агенцията по заетостта.
(4) Решението за издаване на разрешение за работа се отменя, когато таксата за издаване на разрешението не е внесена в едномесечен срок от получаване на уведомлението.


Раздел VІІІ
Разрешение за извършване на дейност на свободна практика

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VІIІ.

Чл. 44. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за извършване на дейност на свободна практика от чужденец - гражданин на трета държава, след представяне на подробен план за дейността за срока на разрешението, въз основа на което се издава разрешение за продължително пребиваване или виза за продължително пребиваване съгласно чл. 24а от Закона за чужденците в Република България.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава в 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 7, ал. 3 по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 4 и в съответствие с чл. 6.
(3) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешение за извършване на дейност на свободна практика на чужденци - граждани на трета държава, в Република България се уреждат с правилника за прилагане на този закон.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
Член 44 се изменя така:
„Чл. 44. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава след представяне на подробен план за дейността за срока на разрешението, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване съгласно чл. 24а от Закона за чужденците в Република България.
(2) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика по ал. 1 се издава в 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 7, ал. 3 по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 4.
(3) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешение за извършване на дейност на свободна практика на граждани на трета държава в Република България се определят с правилника за прилагане на закона.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44:
Чл. 44. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава след представяне на подробен план за дейността за срока на разрешението, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване съгласно чл. 24а от Закона за чужденците в Република България.
(2) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика по ал. 1 се издава в 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 7, ал. 3 по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 4.
(3) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешение за извършване на дейност на свободна практика на граждани на трета държава в Република България се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 45. (1) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика по чл. 44, ал. 1 се издава за срок до една година.
(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначално издаване.
(3) За издаване и продължаване на разрешението кандидатът внася таксата по чл. 7, ал. 8.
(4) За преиздаване на разрешението по чл. 44, ал. 1 поради загубване, повреждане или унищожаване на документите се заплаща такса в размер на 200 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.

Чл. 46. (1) Всяка промяна в личните данни и обстоятелствата, декларирани в молбата за извършване на дейността на свободна практика и в съпътстващите я документи, настъпила след започване на дейността, трябва да бъде заявена от чужденеца - гражданин на трета държава, до Агенцията по заетостта в 7-дневен срок от настъпването на промяната.
(2) Промяна в обстоятелствата, отнасящи се до естеството на извършваната дейност и до поетите с плана за дейността ангажименти, подлежи на одобрение от Агенцията по заетостта. Промененият план се одобрява в случай, че няма да се отрази неблагоприятно върху извършваната дейност и върху поетите от чужденеца - гражданин на трета държава, в него ангажименти.
(3) За срока на първоначално издаденото разрешение за извършване на дейност на свободна практика не се допуска промяна в предмета на извършваната дейност.
(4) Чужденец - гражданин на трета държава, който изпадне във временно затруднение или невъзможност за извършване на дейността на свободна практика, е длъжен да уведоми в 7-дневен срок Агенцията по заетостта.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 46 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 и 2 се изменят така:
(1) Всяка промяна в личните данни и обстоятелствата, декларирани в заявлението за извършване на дейността на свободна практика и в приложените документи, настъпила след започване на дейността, трябва да бъде заявена от гражданина на трета държава до Агенцията по заетостта в 7-дневен срок от настъпването на промяната.
(2) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта одобрява промени в плана за дейността, в случай че няма да се отразят неблагоприятно върху извършваната дейност и върху поетите от гражданина на трета държава в него ангажименти.
2. В ал. 4 думата „Чужденец-“ и думите „е длъжен да“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46:
Чл. 46. (1) Всяка промяна в личните данни и обстоятелствата, декларирани в заявлението за извършване на дейността на свободна практика и в приложените документи, настъпила след започване на дейността, трябва да бъде заявена от гражданина на трета държава до Агенцията по заетостта в 7-дневен срок от настъпването на промяната.
(2) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта одобрява промени в плана за дейността, в случай че няма да се отразят неблагоприятно върху извършваната дейност и върху поетите от гражданина на трета държава в него ангажименти.
(3) За срока на първоначално издаденото разрешение за извършване на дейност на свободна практика не се допуска промяна в предмета на извършваната дейност.
(4) Гражданин на трета държава, който изпадне във временно затруднение или невъзможност за извършване на дейността на свободна практика уведомява в 7-дневен срок Агенцията по заетостта.

Чл. 47. Издаване или продължаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика от чужденци - граждани на трети държави, се отказва в следните случаи:
1. чужденецът - гражданин на трета държава, не е подал необходимите документи;
2. представеният план за дейността и/или отчетът за неговото изпълнение не са обосновани или не е доказан икономически и/или обществен ефект;
3. от подадените документи се установява, че чужденецът - гражданин на трета държава, има намерение да извършва работа по трудово правоотношение;
4. чужденецът - гражданин на трета държава, е подал документи преди изтичането на 12 месеца от датата на отнемането на предишно разрешение за извършване на дейност на свободна практика;
5. чужденецът - гражданин на трета държава, не е изпълнил задълженията си по Кодекса за социално осигуряване и данъчните си задължения;
6. по отношение на чужденеца - гражданин на трета държава, е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната или е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 47 се правят следните изменения:
1. В текста преди т. 1 думата „чужденци-“ се заличава.
2. В т. 1, 3, 4 и 5 думата „чужденецът-“ се заличава.
3. В т. 6 думата „чужденеца-“ и думите „или е наложена принудителна административна мярка“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47:
Чл. 47. Издаване или продължаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика от граждани на трети държави, се отказва в следните случаи:
1. гражданинът на трета държава, не е подал необходимите документи;
2. представеният план за дейността или отчетът за неговото изпълнение не са обосновани или не е доказан икономически или обществен ефект;
3. от подадените документи се установява, че гражданинът на трета държава, има намерение да извършва работа по трудово правоотношение;
4. гражданинът на трета държава, е подал документи преди изтичането на 12 месеца от датата на отнемането на предишно разрешение за извършване на дейност на свободна практика;
5. гражданинът на трета държава, не е изпълнил задълженията си по Кодекса за социално осигуряване и данъчните си задължения;
6. на гражданина на трета държава, е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.

Чл. 48. (1) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика от чужденец - гражданин на трета държава, се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, когато:
1. се установи, че за издаването на разрешението чужденецът - гражданин на трета държава, е заявил неверни лични данни или информация или не е уведомил Агенцията по заетостта в изискуемия срок относно промяната в личните данни или обстоятелствата, предвидени в чл. 46, ал. 2;
2. Агенцията по заетостта не одобри промяната по чл. 46, ал. 3;
3. чужденецът - гражданин на трета държава, изпадне в неплатежоспособност;
4. в рамките на последните 12 месеца затрудненията или невъзможността за извършване на дейността продължат повече от:
а) три месеца, ако чужденецът - гражданин на трета държава, е извършвал дейност на свободна практика на територията на Република България по-малко от 2 години;
б) шест месеца, ако чужденецът - гражданин на трета държава, е извършвал дейност на свободна практика на територията на Република България 2 години или повече;
5. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят грубо или системно нарушение на трудовото законодателство по отношение на наетите в изпълнение на дейността лица;
6. на чужденеца - гражданин на трета държава, е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България;
7. разрешението за пребиваване на чужденеца в страната не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България.
(2) За отнето разрешение за извършване на дейност на свободна практика по ал. 1, т. 1-6 Агенцията по заетостта уведомява чужденеца - гражданин на трета държава, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Държавна агенция „Национална сигурност".
(3) В 3-дневен срок от уведомяването по ал. 2 чужденецът - гражданин на трета държава, е длъжен да върне разрешението за извършване на дейност на свободна практика в Агенцията по заетостта.
(4) Решението за издаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика се отменя, когато таксата за издаване на разрешението не е внесена в едномесечен срок от получаване на уведомлението.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 48 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думата „чужденец-“ се заличава.
б) точки 1 и 2 се изменят така:
„1. се установи, че за издаването на разрешението гражданинът на трета държава, е заявил неверни лични данни или не е уведомил Агенцията по заетостта за промяната по чл. 46, ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от настъпването на промяната;
2. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта не одобри промяната по чл. 46, ал. 2;“
в) в т. 3 и 4 думата „чужденецът-“ се заличава.
г) в т. 6 думата „чужденеца-“ се заличава и думите „на основание чл. 10 от“ се заменят с „по реда на“.
2. В ал. 2 думата „чужденеца-“ се заличава.
3. В ал. 3 думата „чужденецът-“ се заличава и думите „е длъжен да върне“ се заменят с „връща“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48:
Чл. 48. (1) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава, се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, когато:
1. се установи, че за издаването на разрешението гражданинът на трета държава, е заявил неверни лични данни или не е уведомил Агенцията по заетостта за промяната по чл. 46, ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от настъпването на промяната;
2. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта не одобри промяната по чл. 46, ал. 2;
3. гражданинът на трета държава, изпадне в неплатежоспособност;
4. в рамките на последните 12 месеца затрудненията или невъзможността за извършване на дейността продължат повече от:
а) три месеца, ако гражданинът на трета държава е извършвал дейност на свободна практика на територията на Република България по-малко от две години;
б) шест месеца, ако гражданинът на трета държава е извършвал дейност на свободна практика на територията на Република България две години или повече;
5. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят грубо или системно нарушение на трудовото законодателство по отношение на наетите в изпълнение на дейността лица;
6. на гражданина на трета държава, е наложена принудителна административна мярка по реда на Закона за чужденците в Република България;
7. разрешението за пребиваване на чужденеца в страната не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България.
(2) За отнето разрешение за извършване на дейност на свободна практика по ал. 1, т. 1-6 Агенцията по заетостта уведомява гражданина на трета държава, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Държавна агенция „Национална сигурност".
(3) В тридневен срок от уведомяването по ал. 2 гражданинът на трета държава връща разрешението за извършване на дейност на свободна практика в Агенцията по заетостта.
(4) Решението за издаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика се отменя, когато таксата за издаване на разрешението не е внесена в едномесечен срок от получаване на уведомлението.


Глава трета
РАВНО ТРЕТИРАНЕ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.

Чл. 49. (1) Гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото си на свободно движение, имат на територията на Република България същите права като българските граждани с изключение на тези, за които по закон се изисква българско гражданство.
(2) Гражданите на трети държави, притежателите на Единно разрешение за пребиваване и работа, на Синя карта на ЕС и на Разрешение за сезонен работник са равнопоставени на българските граждани по отношение на:
1. достъпа до информация за обявени свободни работни места;
2. ползването на посредничество по информиране и наемане на работа;
3. условията на труд, включително по отношение на заплащането, работното време и почивките, прекратяването на трудовото правоотношение, минималната възраст за започване на работа, участие в колективното трудово договаряне;
4. безопасността и здравето при работа;
5. условията за достъп, подчиняването на задължения и ползването на права на социална сигурност в рамките на правото на Европейския съюз;
6. достъпа до стоки и услуги, включително обществени;
7. образованието и професионалното обучение;
8. признаването на дипломи за завършено образование;
9. признаването на удостоверения и други доказателства за професионална квалификация в съответствие със Закона за признаване на професионални квалификации;
10. плащанията на придобити законоустановени пенсии за старост, инвалидност и смърт, свързани с приходите и по предходна заетост, в размер, приложим съгласно правото на държавата членка или на държавите членки – длъжници при преместване в трета държава, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1231/2010 за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание на тяхното гражданство, както и на съществуващите двустранни споразумения с трети държави; същото се прилага и по отношение на плащанията за преживелите ги съпрузи;
11. свободата на сдружаване, присъединяване и членство в организации на работници и служители или работодатели, както и в професионални и съсловни организации, включително по отношение на предоставяните привилегии от такова членство, освен когато по силата на закон, устав или друг нормативен акт се изисква българско гражданство, без да се засягат общественият ред и обществената сигурност;
12. правата за ползване на данъчни облекчения при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) В обхвата на ал. 2, т. 5 не се включват семейните надбавки и обезщетенията при безработица, когато разрешението се издава за заетост с продължителност до 9 месеца.
(4) Условията по ал. 2 не възпрепятстват налагането на мерки за административна принуда по глава пета от Закона за чужденците в Република България.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 49 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото си на свободно движение, при пребиваването си в Република България имат всички права и задължения според българските закони и международните договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49:
Чл. 49. (1) Гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото си на свободно движение, при пребиваването си в Република България имат всички права и задължения според българските закони и международните договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.
(2) Гражданите на трети държави, притежателите на Единно разрешение за пребиваване и работа, на Синя карта на Европейския съюз и на Разрешение за сезонен работник са равнопоставени на българските граждани по отношение на:
1. достъпа до информация за обявени свободни работни места;
2. ползването на посредничество по информиране и наемане на работа;
3. условията на труд, включително по отношение на заплащането, работното време и почивките, прекратяването на трудовото правоотношение, минималната възраст за започване на работа, участие в колективното трудово договаряне;
4. безопасността и здравето при работа;
5. условията за достъп, подчиняването на задължения и ползването на права на социална сигурност в рамките на правото на Европейския съюз;
6. достъпа до стоки и услуги, включително обществени;
7. образованието и професионалното обучение;
8. признаването на дипломи за завършено образование;
9. признаването на удостоверения и други доказателства за професионална квалификация в съответствие със Закона за признаване на професионални квалификации;
10. плащанията на придобити законоустановени пенсии за старост, инвалидност и смърт, свързани с приходите и по предходна заетост, в размер, приложим съгласно правото на държавата членка или на държавите членки – длъжници при преместване в трета държава, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание на тяхното гражданство, както и на съществуващите двустранни споразумения с трети държави; същото се прилага и по отношение на плащанията за преживелите ги съпрузи;
11. свободата на сдружаване, присъединяване и членство в организации на работници и служители или работодатели, както и в професионални и съсловни организации, включително по отношение на предоставяните привилегии от такова членство, освен когато по силата на закон, устав или друг нормативен акт се изисква българско гражданство, без да се засягат общественият ред и обществената сигурност;
12. правата за ползване на данъчни облекчения при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) В обхвата на ал. 2, т. 5 не се включват семейните надбавки и обезщетенията при безработица, когато разрешението се издава за заетост с продължителност до 9 месеца.
(4) Условията по ал. 2 не възпрепятстват налагането на мерки за административна принуда по глава пета от Закона за чужденците в Република България.

Чл. 50. (1) От правата по чл. 49, ал. 2 се ползват и чужденците - граждани на трети държави, с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България съгласно Закона за чужденците в Република България.
(2) При ползването на правото по чл. 49, ал. 2, т. 7 се включва и достъпът до стипендии по реда за българските граждани.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 50 думата „чужденците -“ се заличава.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50:
Чл. 50. (1) От правата по чл. 49, ал. 2 се ползват и гражданите на трети държави с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България съгласно Закона за чужденците в Република България.
(2) При ползването на правото по чл. 49, ал. 2, т. 7 се включва и достъпът до стипендии по реда за българските граждани.

Чл. 51. (1) От правата по чл. 49, ал. 2 се ползват и членовете на семействата на притежатели на Синя карта на Европейския съюз, които обичайно пребивават на територията на Република България.
(2) При преместване в друга държава - членка на Европейския съюз, ползването на правата по чл. 49, ал. 2, т. 1-5 се преустановява след получаване на Синя карта на Европейския съюз или на друго разрешение за пребиваване от следващата държава членка или при изтичане на срока на пребиваване в България.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.

Чл. 52. (1) Сезонен работник се полза от правото си по чл. 49,
ал. 2, т. 7 само по отношение на сезонната работа, за която е получил разрешение по реда на раздел IV.
(2) Данъчните облекчения по чл. 49, ал. 2, т. 12 не се прилагат в случаите, в които регистрираното или обичайното местопребиваване на членовете на семейството на сезонен работник, за които той подава съответната декларация за прилагане на облекчения, е извън територията на Република България.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.

Чл. 53. (1) По отношение на реда и условията за заетост в Република България работниците - чужденци от трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се ползват от правото на равно третиране с командированите работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
(2) Чужденците по ал. 1 са равнопоставени на българските граждани по отношение на правата по чл. 49, ал. 2, т. 4-10.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53:
Чл. 53. (1) По отношение на условията и реда за заетост в Република България работниците – граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се ползват от правото на равно третиране с командированите работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
(2) Гражданите на трети държави по ал. 1 са равнопоставени на българските граждани по отношение на правата по чл. 49, ал. 2, т. 4-10.


Чл. 54. (1) От правата по чл. 49, ал. 2, т. 3-9 се ползват и чужденците, получили разрешение за продължително пребиваване като научни работници по чл. 24б от Закона за чужденците в Република България.
(2) От правата по чл. 49, ал. 2, т. 3-9 се ползват и чужденците, получили разрешение за работа или разрешение за извършване на дейност на свободна практика.
(3) Равното третиране на командированите работници и служители се определя с наредбата по чл. 5, ал. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54.


Глава четвърта
ТРУДОВА МОБИЛНОСТ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта.

Чл. 55. (1) Правото на свободно движение на български работници на територията на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, както и на работници – граждани на друга държава - членка на ЕС, държава - страна по Споразумението за ЕИП, и на Конфедерация Швейцария на територията на Република България е гарантирано от чл. 45 и следващи от Договора за функционирането на ЕС и се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС)
№ 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза.
(2) Гражданите на друга държава - членка на ЕС, на държава - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото си на свободно движение в България, могат да потърсят закрила по законоустановения ред в случаите, в които смятат, че са:
1. били или са ощетени в резултат на необосновани ограничения и пречки да упражняват своето право на свободно движение;
2. засегнати от неспазването на принципа на равно третиране спрямо тях, дори след като правоотношението, при което се твърди, че са възникнали ограниченията, пречката или дискриминацията, е прекратено.
(3) За осъществяване на правата на лицата по ал. 1 Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта си сътрудничат със съответните държавни институции на другите държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за ЕИП, и на Конфедерация Швейцария.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 55 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „и следващи“ се заличават.
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думите „смятат, че“ се заличават;
б) в т. 1 думите „били или са“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55:
Чл. 55. (1) Правото на свободно движение на български работници на територията на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, както и на работници – граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария на територията на Република България е гарантирано от чл. 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз и се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза.
(2) Гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото си на свободно движение в България, могат да потърсят закрила по законоустановения ред в случаите, в които са:
1. ощетени в резултат на необосновани ограничения и пречки да упражняват своето право на свободно движение;
2. засегнати от неспазването на принципа на равно третиране спрямо тях, дори след като правоотношението, при което се твърди, че са възникнали ограниченията, пречката или дискриминацията, е прекратено.
(3) За осъществяване на правата на лицата по ал. 1 Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта си сътрудничат със съответните държавни институции на другите държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

Чл. 56. (1) Министерството на труда и социалната политика планира, координира и чрез Агенцията по заетостта осъществява дейността по насърчаване, анализ, наблюдение и подкрепа на равното третиране на работниците от Европейския съюз и на членовете на техните семейства при упражняване на правото им на свободно движение.
(2) Агенцията по заетостта осигурява своевременно ясна, безплатна, леснодостъпна, подробна и актуална информация за всички права и задължения във връзка със свободното движение на работници на повече от един от официалните езици на институциите на Европейския съюз.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56.

Чл. 57. Всички въпроси, свързани с упражняването на свободно движение на работници, се обсъждат в рамките на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал .4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 57 думата „упражняването“ се заменя с „упражняване правото“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57:
Чл. 57. Всички въпроси, свързани с упражняване правото на свободно движение на работници, се обсъждат в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност.

Чл. 58. (1) Условията и редът за командироване на работници и служители от държавите - членки на ЕС, от държавите - страни по Споразумението за ЕИП, и от Конфедерация Швейцария се уреждат с наредбата на Министерския съвет по чл. 5, ал. 2.
(2) Условията и редът за упражняване на регулирана професия в Република България от граждани на държави - членки на ЕС, на държавите - страни по Споразумението за ЕИП, и на Конфедерация Швейцария по трудово правоотношение или като самостоятелно заети лица се уреждат съгласно Закона за признаване на професионални квалификации.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 58 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „уреждат с наредбата на Министерския съвет по чл. 5, ал. 2“ се заменят с „определят с наредба на Министерския съвет“.
2. В ал. 2 думата „уреждат“ се заменя с „определят“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58:
Чл. 58. (1) Условията и редът за командироване на работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, от държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) Условията и редът за упражняване на регулирана професия в Република България от граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария по трудово правоотношение или като самостоятелно заети лица се определят съгласно Закона за признаване на професионални квалификации.

Чл. 59. (1) Българските граждани и гражданите на друга държава - членка на ЕС, на държава - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото на свободно движение на територията на Република България, могат да ползват посреднически услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта.
(2) Условията и редът за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в други държави от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) се определят с наредбата на Министерския съвет по чл. 28, ал. 8 от ЗНЗ.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 59, ал. 1 думата „съгласно“ се заменя с „по реда на“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59:
Чл. 59. (1) Българските граждани и гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото на свободно движение на територията на Република България, могат да ползват посреднически услуги за заетост по реда на Закона за насърчаване на заетостта.
(2) Условията и редът за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в други държави от лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за насърчаване на заетостта се определят с наредбата по чл. 28, ал. 8 от същия закон.


Глава пета
ДВУСТРАННО РЕГУЛИРАНЕ НА ЗАЕТОСТТА С ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета.

Чл. 60. По силата на този закон българските граждани могат да работят в друга държава съобразно националното й законодателство и/или при условията и по реда, регламентирани с международен договор за обмен на работна сила, по който Република България е страна:
1. като сключат договор с работодател от съответната държава чрез посредник по смисъла на ЗНЗ;
2. като бъдат командировани от работодателя си;
3. при условията на вътрешнокорпоративен трансфер в трета държава.

Предложение от народния представител Мариана Тодорова:
В чл. 60 изразът „ЗНЗ“ се заменят с израза „Закона за насърчаване на заетостта“.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 60 текста преди т. 1 се изменя така: „Българските граждани по силата на този закон могат да работят в друга държава съгласно националното й законодателство и/или при условия и по ред, регламентирани с международен договор за обмен на работна сила, по който Република България е страна:“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60:
Чл. 60. Българските граждани по силата на този закон могат да работят в друга държава съгласно националното й законодателство и/или при условия и по ред, регламентирани с международен договор за обмен на работна сила, по който Република България е страна:
1. като сключат договор с работодател от съответната държава чрез посредник по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта;
2. като бъдат командировани от работодателя си;
3. при условията на вътрешнокорпоративен трансфер в трета държава.

Чл. 61. Работодателите и посредниците по чл. 60 не могат да уговарят за българските граждани условия на труд и възнаграждения под минималните за приемащата държава съобразно националното й законодателство.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 61 думата „съобразно“ се заменя със „съгласно“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61:
Чл. 61. Работодателите и посредниците по чл. 60 не могат да уговарят за българските граждани условия на труд и възнаграждения под минималните за приемащата държава съгласно националното й законодателство.

Чл. 62. (1) Министърът на труда и социалната политика води преговори и подписва междуправителствени договори за регулиране на трудовата миграция с трети държави, както и в областта на заетостта.
(2) Договори по ал. 1 могат да се сключват с трети държави при наличие на взаимен интерес и при отчитане на развитието на политиката на ЕС към трети държави, както и на общоевропейски инициативи, към които Република България се е присъединила.
(3) За гарантиране на социалните права на работниците и служителите от двете договарящи страни договорите по ал. 1 приоритетно се сключват с държави, с които има сключени или се водят преговори да бъдат сключени двустранни договори за социална сигурност.
(4) Министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагането на международни договори в областта на заетостта, по които Република България е страна, ако в тях не е предвидено друго.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 62, ал. 1 думите „подписва междуправителствени“ се заменят със „сключва въз основа на решение на Министерски съвет международни“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62:
Чл. 62. (1) Министърът на труда и социалната политика води преговори и сключва въз основа на решение на Министерския съвет международни договори за регулиране на трудовата миграция с трети държави, както и в областта на заетостта.
(2) Договори по ал. 1 могат да се сключват с трети държави при наличие на взаимен интерес и при отчитане развитието на политиката на Европейския съюз към трети държави, както и на общоевропейски инициативи, към които Република България се е присъединила.
(3) За гарантиране на социалните права на работниците и служителите от двете договарящи страни договорите по ал. 1 приоритетно се сключват с държави, с които има сключени или се водят преговори да бъдат сключени двустранни договори за социална сигурност.
(4) Министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагането на международните договори в областта на заетостта, по които Република България е страна, ако в тях не е предвидено друго.


Глава шеста
СЛУЖБИ ПО ТРУДОВИ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шеста.

Чл. 63. Министерството на труда и социалната политика осъществява сътрудничество с публичните власти на други държави в областта на трудовите и осигурителните отношения относно:
1. националното трудово и осигурително законодателство и законодателството за наемане на работа на чужденци;
2. наетите български граждани на територията на съответната държава и наетите граждани на съответната държава на територията на Република България;
3. установените нарушения на условията и реда за наемане на работа, включително при посредничество и по двустранни договори за заетост и регулиране на трудовата миграция;
4. установените случаи на незаконно извършване на трудова дейност и злоупотреби със социални права на български граждани на територията на съответната държава и на граждани на съответната държава на територията на Република България.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 63 думите „с публичните власти“ се заменят със „със съответните институции“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63:
Чл. 63. Министерството на труда и социалната политика осъществява сътрудничество със съответните институции на други държави в областта на трудовите и осигурителните отношения относно:
1. националното трудово и осигурително законодателство и законодателството за наемане на работа на чужденци;
2. наетите български граждани на територията на съответната държава и наетите граждани на съответната държава на територията на Република България;
3. установените нарушения на условията и реда за наемане на работа, включително при посредничество и по двустранни договори за заетост и регулиране на трудовата миграция;
4. установените случаи на незаконно извършване на трудова дейност и злоупотреби със социални права на български граждани на територията на съответната държава и на граждани на съответната държава на територията на Република България.

Чл. 64. (1) За изпълняване на дейности по чл. 63 Министерството на труда и социалната политика поддържа и развива мрежа от служби по трудови и социални въпроси в съответни задгранични представителства на Република България.
(2) Службите по ал. 1 се разкриват по предложение на министъра на труда и социалната политика, след съгласуване с министъра на външните работи, за защита на правата на български работници в други държави.
(3) В службите по ал. 1 работят дългосрочно командировани служители на Министерството на труда и социалната политика с временен дипломатически ранг по реда на Закона за дипломатическата служба, определени след конкурс при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на този закон.
(4) При изпълнението на конкретните си дейности службите по ал. 1 се ръководят от министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на външните работи.
(5) След съгласуване с министъра на външните работи, с акт на министъра на труда и социалната политика се определят условията и редът за осъществяване на дейността на Службите по трудови и социални въпроси.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 64 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) За изпълнение на дейностите по чл. 63 и за защита на правата на български работници в други държави Министерството на труда и социалната политика поддържа и развива мрежа от служби по трудови и социални въпроси в съответните задгранични представителства на Република България.“
2. В ал. 2 думите „за защита на правата на български работници в други държави“ се заличават.
3. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Условията и редът за осъществяване на дейността на Службите по трудови и социални въпроси се определят с акт на министъра на труда и социалната политика след съгласуване с министъра на външните работи.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64:
Чл. 64. (1) За изпълнение на дейностите по чл. 63 и за защита на правата на български работници в други държави Министерството на труда и социалната политика поддържа и развива мрежа от служби по трудови и социални въпроси в съответните задгранични представителства на Република България.
(2) Службите по ал. 1 се разкриват по предложение на министъра на труда и социалната политика, след съгласуване с министъра на външните работи.
(3) В службите по ал. 1 работят дългосрочно командировани служители на Министерството на труда и социалната политика с временен дипломатически ранг по реда на Закона за дипломатическата служба, определени след конкурс при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на този закон.
(4) При изпълнението на конкретните си дейности службите по ал. 1 се ръководят от министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на външните работи.
(5) Условията и редът за осъществяване на дейността на службите по трудови и социални въпроси се определят с акт на министъра на труда и социалната политика след съгласуване с министъра на външните работи.


Глава седма
СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава седма.

Чл. 65. (1) Република България предоставя на Европейската комисия статистически данни относно броя на работниците - чужденци от трети страни, на които е разрешен достъп до пазара на труда за първи път, и относно броя на гражданите на трети страни, чието разрешение е продължено или оттеглено. Данните се предоставят по съответните категории работници, за които това е предвидено в директивите в областта на трудовата миграция.
(2) Данните по ал. 1 се предоставят, разпределени по гражданство, срок на валидност на решението и икономически сектор.
(3) Статистическите данни по ал. 1 се предоставят на Европейската комисия до шест месеца след края на референтната година в съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 311/76 на Съвета относно изготвяне на статистика за чуждестранните работници (ОВ, L 199 от 31.07.2007 г.) и се отнасят до референтни периоди от една календарна година.
(4) За осигуряване на статистическите данни по ал. 1 и 2 Агенцията по заетостта и Министерството на вътрешните работи предоставят на Националния статистически институт всички необходими изходни данни.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 65, ал. 3 думите „Статистическите данни“ се заменят с „Данните“ и думата „референтната“ се заменя със „съответната“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65:
Чл. 65. (1) Република България предоставя на Европейската комисия статистически данни относно броя на работниците - граждани на трети държави, на които е разрешен достъп до пазара на труда за първи път, и относно броя на гражданите на трети държави, чието разрешение е продължено или оттеглено. Данните се предоставят по съответните категории работници, за които това е предвидено в директивите в областта на трудовата миграция.
(2) Данните по ал. 1 се предоставят, разпределени по гражданство, срок на валидност на решението и икономически сектор.
(3) Данните по ал. 1 се предоставят на Европейската комисия до шест месеца след края на съответната година в съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 311/76 на Съвета относно изготвяне на статистика за чуждестранните работници (ОВ, L 199/23 от 31 юли 2007 г.) и се отнасят до референтни периоди от една календарна година.
(4) За осигуряване на статистическите данни по ал. 1 и 2 Агенцията по заетостта и Министерството на вътрешните работи предоставят на Националния статистически институт всички необходими изходни данни.


Глава осма
ДОКЛАДВАНЕ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава осма.

Чл. 66. (1) На всеки три години Република България представя доклад на Европейската комисия за прилагането на директивите в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност, в които това е предвидено.
(2) Докладът по ал. 1 включва и подробна оценка на правилното функциониране на схемата за мобилност в рамките на Европейския съюз, на възможните злоупотреби с тази схема, както и на взаимодействието ѝ с достиженията на правото от Шенген.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66.


Глава девета
КОНТРОЛ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава девета.

Чл. 67. (1) Министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на този закон, както и на другите нормативни актове в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност.
(2) Специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 67, ал. 1 думите „както и на другите нормативни актове в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67:
Чл. 67. (1) Министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на закона.
(2) Специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика.

Чл. 68. (1) Контролните органи имат право:
1. да посещават по всяко време местата, където се извършва работа или се упражнява професия, или се ползват от работници и служители, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се легитимират с лични документи;
2. да изискват от проверяваните физически и юридически лица писмени обяснения и сведения, както и предоставяне на заверени копия от всички необходими документи и справки;
3. да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната трудова дейност, основанието за пребиваване на чужденците, включително данни за заплащането на труда.
(2) Контролните органи са длъжни:
1. да проверяват получените сигнали за нарушения съгласно правилата и условията, предвидени в българското законодателство;
2. да не разгласяват сведенията, съставляващи държавна, служебна или търговска тайна, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола;
3. да не използват получената информация за свое или на други лица облагодетелстване;
4. да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение.
(3) При установяване на закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление, контролните органи уведомяват органите на прокуратурата.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 след думата „органи“ се добавя „по чл. 67, ал. 2“.
б) точка 3 се изменя така:
„3. се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната трудова дейност, включително данни за заплащането на труда, както и основанието за пребиваване на чужденците.“
2. В ал. 2 след думата „органи“ се добавя „по чл. 67, ал. 2“.
3. В ал. 3 думите „органите на“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68:
Чл. 68. (1) Контролните органи по чл. 67, ал. 2 имат право да:
1. посещават по всяко време местата, където се извършва работа или се упражнява професия, или се ползват от работници и служители, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се легитимират с лични документи;
2. изискват от проверяваните физически и юридически лица писмени обяснения и сведения, както и предоставяне на заверени копия от всички необходими документи и справки;
3. се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната трудова дейност, включително данни за заплащането на труда, както и основанието за пребиваване на чужденците.
(2) Контролните органи по чл. 67, ал. 2 са длъжни да:
1. проверяват получените сигнали за нарушения съгласно правилата и условията, предвидени в българското законодателство;
2. не разгласяват сведенията, съставляващи държавна, служебна или търговска тайна, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола;
3. не използват получената информация за свое или на други лица облагодетелстване;
4. пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение.
(3) При установяване на закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление, контролните органи уведомяват прокуратурата.

Чл. 69. (1) Работодателите, длъжностните лица, работниците и служителите, местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави, са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.
(2) За извършени нарушения на този закон и на международните договори по чл. 62 работодателите, работниците и служителите, организациите на работодателите и на работниците и служителите имат право да сигнализират Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" по реда на Кодекса на труда.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 69, ал. 1 думите „са длъжни да“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69:
Чл. 69. (1) Работодателите, длъжностните лица, работниците и служителите, местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.
(2) За извършени нарушения на този закон и на международните договори по чл. 62 работодателите, работниците и служителите, организациите на работодателите и на работниците и служителите имат право да сигнализират Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по реда на Кодекса на труда.

Чл. 70. (1) Чужденци - сезонни работници и незаконно наети на работа, могат лично или чрез упълномощени от тях физически и/или юридически лица да сигнализират Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" за нарушения на чл. 13, ал. 1, извършени от техния работодател.
(2) Трети лица, които имат доказан законен интерес от спазването на чл. 13, ал. 1, имат право да се включат от името или в подкрепа на сезонен работник или на незаконно нает на работа чужденец - с неговото съгласие, в административните и гражданските производства, предвидени по този закон и по Закона за административните нарушения и наказания.
(3) Оказването на съдействие по ал. 1 и 2 на чужденците, които са незаконно наети на работа, не се смята за подпомагане на незаконно пребиваване.
(4) Упълномощаването по ал. 1 и съгласието по ал. 2 се удостоверяват нотариално.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 70 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Чужденци - сезонни работници и незаконно наети на работа“ се заменят с „Граждани на трети държави - незаконно наети на работа и сезонни работници“.
2. В ал. 2 думите „сезонен работник или на незаконно нает на работа чужденец –„ се заменят с „гражданин на трета държава - незаконно нает на работа и сезонен работник“.
3. В ал. 3 думата „чужденците“ се заменя с „гражданите на трети държави“.
4. В ал. 4 думите „се удостоверяват нотариално“ се заменят със „са в писмена форма с нотариална заверка на подписите“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70:
Чл. 70. (1) Граждани на трети държави - незаконно наети на работа и сезонни работници, могат лично или чрез упълномощени от тях физически или юридически лица да сигнализират Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" за нарушения на чл. 13, ал. 1, извършени от техния работодател.
(2) Трети лица, които имат доказан законен интерес от спазването на чл. 13, ал. 1, имат право да се включат от името или в подкрепа на гражданин на трета държава - незаконно нает на работа и сезонен работник, с неговото съгласие, в административните и гражданските производства, предвидени по този закон и по Закона за административните нарушения и наказания.
(3) Оказването на съдействие по ал. 1 и 2 на гражданите на трети държави, които са незаконно наети на работа, не се смята за подпомагане на незаконно пребиваване.
(4) Упълномощаването по ал. 1 и съгласието по ал. 2 са в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

Чл. 71. (1) Въз основа на оценка на риска Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" извършва контрол по наемането на работа на чужденци.
(2) Оценката на риска по ал. 1 се извършва с оглед на идентифициране на икономическите дейности и сектори, в които се наблюдава или е вероятно да се извърши наемане на незаконно пребиваващи чужденци.
(3) Оценката на риска се извършва въз основа на анализ на наличните данни за търсенето и предлагането на работна сила, включително на чужденци, по дейности и сектори, нивото на предлаганото заплащане, регистрирани нарушения и други данни, които могат да имат отражение за идентифициране на нарушения по чл. 13, ал. 1.
(4) Оценката по ал. 2 може да се извършва и по отношение на незаконното наемане на законно пребиваващи в Република България чужденци.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думата „вероятно“ се заменя с „възможно“.
2. В ал. 3 след думата „риска“ се добавя „по ал. 1“ и след думите „на нарушения“ се добавя „на забраната“.
3. В ал. 4 думите „по ал. 2“ се заменят с „на риска по ал. 1“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71:
Чл. 71. (1) Въз основа на оценка на риска Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ извършва контрол по наемането на работа на чужденци.
(2) Оценката на риска по ал. 1 се извършва с оглед на идентифициране на икономическите дейности и сектори, в които се наблюдава или е възможно да се извърши наемане на незаконно пребиваващи чужденци.
(3) Оценката на риска по ал. 1 се извършва въз основа на анализ на наличните данни за търсенето и предлагането на работна сила, включително на чужденци, по дейности и сектори, нивото на предлаганото заплащане, регистрирани нарушения и други данни, които могат да имат отражение за идентифициране на нарушения на забраната по чл. 13, ал. 1.
(4) Оценката на риска по ал. 1 може да се извършва и по отношение на незаконното наемане на законно пребиваващи в Република България чужденци.

Чл. 72. (1) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" може да прилага следните принудителни административни мерки:
1. да дава задължителни предписания на работодателите, на длъжностните лица, на местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави, за преустановяване на нарушенията по този закон;
2. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодател или длъжностно лице в областта на трудовата заетост по този закон;
3. да дава задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица и местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави, за отстраняване на нарушения, свързани с начисляването във ведомостите за заплати и изплащането на суми за трудови възнаграждения, които са под минималните, приети за страната за съответната категория работници;
4. да дава задължителни предписания на работодател, който е наел на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец, за начисляване и изплащане на дължимите му по чл. 13 плащания.
(2) При прилагане на принудителните административни мерки контролните органи на инспекцията по труда не носят отговорност за причинените вреди.
(3) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72.

Чл. 73. Когато работодателят е подизпълнител, изпълнителят, чийто пряк подизпълнител е работодателят, както и всеки следващ изпълнител, чиито подизпълнители са те, когато се установи с влязъл в сила акт на компетентен орган, че са знаели за нарушенията към командирован работник или служител, към сезонния работник, към наетия на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец и не са информирали контролните органи, могат да отговарят заедно с работодателя или вместо него за всички задължения, произтичащи от закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73.

Чл. 74. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" поддържа актуален списък на работодателите, на които е наложено административно наказание за наемане на работа на незаконно пребиваващи чужденци през последните до 5 години, който е публичен.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
Член 74 се изменя така:
„Чл. 74. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ поддържа на интернет страницата си актуален списък на работодателите, на които е наложено административно наказание за наемане на работа на незаконно пребиваващи чужденци през последните 5 години.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74:
Чл. 74. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ поддържа на интернет страницата си актуален списък на работодателите, на които е наложено административно наказание за наемане на работа на незаконно пребиваващи чужденци през последните 5 години.


Глава десета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава десета.

Чл. 75. (1) На физически и/или юридически лица, които не изпълнят задължително предписание на контролните органи по чл. 72, ал. 1, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1500 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 20 000 лв.
(2) На работодател, длъжностно лице или физическо лице, на местно лице, приело на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави, което противозаконно пречи на контролните органи да изпълнят служебните си задължения, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75.

Чл. 76. (1) На работодател, за който чужденец предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, или на местно лице, приело на работа командирован чужденец без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, както и на чужденец, извършващ трудова дейност без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, и на командирован в Република България чужденец в рамките на предоставяне на услуги без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер, определен по чл. 48 от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) На местно лице, приело на работа командировани работници или служители от други държави - членки на Европейския съюз, от държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, или работници или служители от трети държави, което не спазва условията и реда за командироване на работници или служители от държавите членки на Европейския съюз, държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, или за допускане на командировани работници или служители от трети държави в рамките на предоставяне на услуги, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., а за повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.
(3) На работодател, който не е декларирал в Агенцията по заетостта в законоустановения срок наемането на работа на граждани на трети държави, които не са получили разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България и са членове на семейство на български граждани или на граждани на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори със Европейския съюз имат право на свободно движение, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 2500 лв., а при повторно нарушение – от 2500 до 5000 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76.

Чл. 77. (1) На работодател, нарушил разпоредбата на чл. 13, ал. 1, когато нарушението не съставлява престъпление, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер, определен по чл. 48в от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Работодателите по ал. 1, които са юридически лица, не могат да участват в мерките за насърчаване на заетостта по Закона за насърчаване на заетостта за период една година от констатиране на нарушението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77.


Предложение от народния представител Мариана Тодорова:
Създава се нов чл. 78 със следната редакция:
„Чл. 78. (1) За всяко нарушение на този закон, извън наказанията по чл. 75 - 77 се налага имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
(2) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 5000 до 20 000 лв.“;
Досегашният чл. 78 става чл. 79.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 78:
Чл. 78. (1) В случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 78. (1) Нарушенията на този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи.
(2) Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи, се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В случаите, когато лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или на адреса по месторабота, връчването се извършва, като на таблото за обявления и на официалната интернет страница на органа по чл. 67, ал. 2 се поставя съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване.
(3) В случаите по ал. 2, изречение второ, актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението и публикуването му на официалната интернет страница на органа по чл. 67, ал. 2.
(4) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от упълномощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове.
(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, доколкото с този закон не е установен друг ред.
(6) Събраните суми от наложени глоби и имуществени санкции се администрират от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 79, като в ал. 4 думата „упълномощени“ се заменя с „оправомощени“.


ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Чужденец” е понятието, определено в чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.
2. „Работник - чужденец от трета държава” е гражданин на трета държава, на когото е разрешено да пребивава и работи на територията на Република България като наето от местен работодател лице.
3. „Командирован работник или служител в рамките на предоставяне на услуги” е работник, гражданин на държава - членка на ЕС, или работник - чужденец от трета държава, който в рамките на определен период извършва работа на територията на Република България, определена в трудовия договор с работодател, чието седалище е на територията на друга държава - членка на ЕС, или трета държава.
4. „Лице от български произход” е понятието, определено в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
5. „Местен работодател” е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава - членка на ЕС, на държава - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария.
6. „Местно лице, приело на работа командировани работници или служители” е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава - членка на ЕС, на държава - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, което за своята дейност ползва услугите на командирован или изпратен работник или служител от държавите - членки на ЕС, или от трети държави.
7. „Приемащо предприятие” е поделение на предприятието или предприятието, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България, в което е преместен работникът - чужденец от трета държава, при вътрешнокорпоративен трансфер.
8. „Група от предприятия” са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.
9. „Ръководител” е лицето, което заема висша ръководна длъжност и работи под надзора на колективен орган за управление на приемащото предприятие, като:
а) управлява приемащото предприятие или негова административна структура;
б) контролира и упражнява надзор върху работата на друг професионален или управленски персонал или на служители, извършващи контрол;
в) дава препоръки при наемане на работа, прекратяване на трудовото правоотношение, както и за други действия, касаещи правата и задълженията на работниците и служителите.
10. „Сезонен работник” е гражданин на трета държава, който запазва основното си място на пребиваване в трета държава и пребивава законно и временно на територията на Република България, за да извършва работа, която зависи от смяната на сезоните, въз основа на един или повече срочни трудови договори, сключени пряко с работодател, чието седалище е в Република България.
11. „Специалист” е лице, което работи в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България и притежава специализирани знания, които са от съществено значение за областите на дейност, техниките или управлението на приемащото предприятие.
12. „Лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер” е всеки гражданин на трета държава, който по време на кандидатстването за издаване на разрешение за пребиваване и работа на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, пребивава извън територията на Република България.
13. „Служител стажант” е лице, което има висше образование и е преместено в приемащото предприятие с цел професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи и което получава заплащане за периода на трансфера.
14. „Членове на семейството на български гражданин” са лицата по чл. 2, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България.
15. „Членове на семейството на граждани на друга държава - членка на ЕС, на държава - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария” са лицата по § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
16. „Членове на семейството на чужденец” са лицата по чл. 2, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България.
17. „Незаконно пребиваващ чужденец” е понятието, определено в
§ 1, т. 3б от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
18. „Регулирана професия” е професията по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за признаване на професионални квалификации.
19. „Висококвалифицирана заетост” е наемане на работа на лице, което притежава необходимата за съответната работа компетентност - придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава.
20. „Вътрешнокорпоративен трансфер” е временно преместване с цел работа или обучение на работник - чужденец от трета държава, от предприятие със седалище или адрес на управление извън територията на Република България, с което чужденецът има сключен трудов договор, в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България.
21. „Сезонна работа” е всяка работа, която зависи от смяната на сезоните и е свързана с определено време на годината посредством повтарящо се събитие или поредица от събития, свързани със сезонни условия, при които необходимостта от работна ръка е значително по-голяма, отколкото при обикновени текущи работи.
22. „Незаконно наемане на работа на чужденец” е наемането на работа на незаконно пребиваващ чужденец на територията на Република България, както и наемането или приемането на чужденец без съответното разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта.
23. „Повторно нарушение“ е когато нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
24. „Единна процедура за кандидатстване” е процедурата, определена в § 1, т. 1е от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
25. „Единно разрешение за пребиваване и работа” е документът, определен в § 1, т. 1д от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, издаден на работник - чужденец от трета държава, при спазването на единната процедура за кандидатстване.
26. „Синя карта на ЕС” е документът, определен в § 1, т. 1г от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, издаден на работник - чужденец от трета държава, при спазването на единната процедура за кандидатстване.
27. „Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер” е документът, определен в § 1, т. 1ж от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, издаден на работник - чужденец от трета държава, при спазването на единната процедура за кандидатстване.
28. „Разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер” е документът, определен в § 1, т. 1з от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, издаден на работник - чужденец от трета държава.
29. „Разрешение за сезонен работник” е документът, определен в
§ 1, т. 1и от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, издаден на работник - чужденец от трета държава, при спазването на единната процедура за кандидатстване.
30. „Разрешение за сезонна заетост” са документите по чл. 24к и 24л от Закона за чужденците в Република България, с които се разрешава извършването на работа от сезонен работник.
31. „Първа държава членка” е държавата членка по смисъла на § 1, т. 1б от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
32. „Втора държава членка” е държавата членка по смисъла на § 1, т. 1в от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1. точка 2 да отпадне.
2. в т. 3 след думата „Командирован“ се добавя „или изпратен“.
3. в т. 6 след думата „командировани“ се добавя „или изпратени“.
4. в т. 9 след думата „надзора“ се добавя „на собственика или“.
5.в т. 10 думите „работа, която зависи от смяната на сезоните“ се заменят със „сезонна работа“.
6. точка 17 се изменя така:
„17. „Незаконно пребиваващ“ е лице, по смисъла на §1, т. 3б от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците на Република България.
7. в т. 21 думата „всяка“ се заличава.
8. в т. 22 навсякъде думата „чужденец“ се заменя с „гражданин на трета държава“.
9. точка 23 се изменя така:
„Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.“
10. в т. 25, 26, 27 и 29 думите „издаден на работник – чужденец от трета държава, при спазването на единната процедура за кандидатстване“ се заличават.
11. в т. 28 думите „издаден на работник – чужденец от трета държава“ се заличават.
12. точка 30 се изменя така:
„30. „Разрешение за сезонна заетост” са документите, по смисъла на чл. 24к и 24л от Закона за чужденците в Република България.
13. създава се т. 33:
„Гражданин на трета държава” е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Висококвалифицирана заетост” е наемане на работа на лице, което притежава необходимата за съответната работа компетентност - придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава.
2. „Втора държава членка” е държавата членка по смисъла на § 1, т. 1в от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
3. „Вътрешнокорпоративен трансфер” е временно преместване с цел работа или обучение на работник – гражданин на трета държава, от предприятие със седалище или адрес на управление извън територията на Република България, с което гражданинът има сключен трудов договор, в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България.
4. „Гражданин на трета държава” е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
5. „Група от предприятия” са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.
6. „Единна процедура за кандидатстване” е процедурата по смисъла на § 1, т. 1е от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
7. „Единно разрешение за пребиваване и работа” е документът по смисъла на § 1, т. 1д от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
8. „Командирован или изпратен работник или служител в рамките на предоставяне на услуги” е работник, гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или работник - гражданин на трета държава, който в рамките на определен период извършва работа на територията на Република България, определена в трудовия договор с работодател, чието седалище е на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или на трета държава.
9. „Лице от български произход” е лице по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
10. „Лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер” е всеки гражданин на трета държава, който по време на кандидатстването за издаване на разрешение за пребиваване и работа на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, пребивава извън територията на Република България.
11. „Местен работодател” е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
12. „Местно лице, приело на работа командировани или изпратени работници или служители” е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, което за своята дейност ползва услугите на командирован или изпратен работник или служител от държавите - членки на Европейския съюз, или от трети държави.
13. „Незаконно наемане на работа на гражданин на трета държава” е наемането на работа на незаконно пребиваващ на територията на Република България, както и наемането или приемането на гражданин на трета държава без съответното разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта.
14. „Незаконно пребиваващ” е лице по смисъла на § 1, т. 3б от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
15. „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
16. „Приемащо предприятие” е поделение на предприятието или предприятието, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България, в което е преместен работникът - гражданин на трета държава, при вътрешнокорпоративен трансфер.
17. „Първа държава членка” е държавата членка по смисъла на § 1, т. 1б от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
18. „Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер” е документът по смисъла на § 1, т. 1ж от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
19. „Разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер” е документът по смисъла на § 1, т. 1з от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
20. „Разрешение за сезонна заетост” са документите по смисъла на чл. 24к и 24л от Закона за чужденците в Република България.
21. „Разрешение за сезонен работник” е документът по смисъла на § 1, т. 1и от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
22. „Регулирана професия” е професията по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за признаване на професионални квалификации.
23. „Ръководител” е лицето, което заема висша ръководна длъжност и работи под надзора на собственика или на колективен орган за управление на приемащото предприятие, като:
а) управлява приемащото предприятие или негова административна структура;
б) контролира и упражнява надзор върху работата на друг професионален или управленски персонал или на служители, извършващи контрол;
в) дава препоръки при наемане на работа, прекратяване на трудовото правоотношение, както и за други действия, касаещи правата и задълженията на работниците и служителите.
24. „Сезонен работник” е гражданин на трета държава, който запазва основното си място на пребиваване в трета държава и пребивава законно и временно на територията на Република България, за да извършва сезонна работа, въз основа на един или повече срочни трудови договори, сключени пряко с работодател, чието седалище е в Република България.
25. „Сезонна работа” е работа, която зависи от смяната на сезоните и е свързана с определено време на годината посредством повтарящо се събитие или поредица от събития, свързани със сезонни условия, при които необходимостта от работна ръка е значително по-голяма, отколкото при обикновени текущи работи.
26. „Синя карта на Европейския съюз” е документът по смисъла на § 1, т. 1г от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
27. „Служител-стажант” е лице, което има висше образование и е преместено в приемащото предприятие с цел професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи и което получава заплащане за периода на трансфера.
28. „Специалист” е лице, което работи в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България и притежава специализирани знания, които са от съществено значение за областите на дейност, техниките или управлението на приемащото предприятие.
29. „Членове на семейството на български гражданин” са лицата по смисъла на чл. 2, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България.
30. „Членове на семейството на гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария” са лицата по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
31. „Членове на семейството на гражданин на трета държава” са лицата по смисъла на по чл. 2, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България.
32. „Чужденец” е лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.

§ 2. С този закон се въвеждат изисквания на:
1. Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (OB, L 16/44 от 23 януари 2004 г.).
2. Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (OB, L 158/77 от 30 април 2004 г.).
3. Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност (OB, L 375/12 от 23 декември 2004 г.).
4. Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност (OB, L 289/15 от 03 ноември 2005 г.).
5. Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост (OB, L 155/17 от 18 юни 2009 г.).
6. Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (OB, L 168/24 от 30 юни 2009 г.).
7. Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (OB, L 343/1 от 23 декември 2011 г.).
8. Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници (OB, L 94/375 от 28 март 2014 г.).
9. Директива 2014/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници (OB, L 128/8 от 30 април 2014 г.).
10. Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер (OB, L 157/1 от 27 май 2014 г.).
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

§ 3. Висящите към влизането в сила на този закон дела пред съдилищата относно наложени санкции от контролните органи по отменени с този закон разпоредби от ЗНЗ се решават по досегашния ред.

Предложение от народния представител Мариана Тодорова:
В §3 от Преходните и заключителните разпоредби изразът „ЗНЗ“ се заменя с израза „Закона за насърчаване на заетостта“.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
Параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
§ 3. Започнатите до влизането в сила на този закон съдебни производства по наложени санкции от контролните органи, се довършват по досегашния ред.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
§ 3. Започнатите до влизането в сила на този закон съдебни производства по наложени санкции от контролните органи, се довършват по досегашния ред.

§ 4. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от
2001 г.; изм. и доп., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г., бр. 18, 30, 33 и 48 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г.,
бр. 26, 89 и 109 от 2008 г., бр. 10, 32, 41 и 74 от 2009 г., бр. 49, 59, 85 и 100 от
2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 7 от 2012 г., бр. 15, 68 и 70 от 2013 г., бр. 54 и 61 от 2014 г. и бр. 54 и 79 от 2015 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 1 т. 4 и 5 се отменят.
2. Глава осма „Работа на български граждани в други държави и на чуждестранни граждани в Република България” с чл. 67-74д се отменя.
3. В чл. 76, ал. 2 думите „местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави” и запетаята след тях се заличават.
4. В чл. 78, ал. 1, т. 1 думите „на местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави” и запетаята след тях се заличават.
5. Членове 78а и 78б се отменят.
6. В чл. 79, ал. 2 думите „на местно лице, приело на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави” и запетаята след тях се заличават.
7. Членове 82 и 82а се отменят.
8. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 14, 14а, 27а, 33 и т. 36-38 се отменят.

Предложение от народния представител Мариана Тодорова:
В § 4 от ПЗР се създават нови т. 2 и 3:
„2. В чл. 74ж, ал. 2 т. 2 и 3 се отменят.
3. В чл. 74л, ал. 4 се изменя така:
(4) Ежегодно до 30 юни, Агенцията по заетостта проверява по служебен ред обстоятелствата по чл. 74е, ал. 2, т. 1 за регистрираните предприятия, които осигуряват временна работа и уведомява ИА"Главна инспекция по труда" за настъпилите промени.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
§ 4. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г., бр. 18, 30, 33 и 48 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г., бр. 26, 89 и 109 от 2008 г., бр. 10, 32, 41 и 74 от 2009 г., бр. 49, 59, 85 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 7 от 2012 г., бр. 15, 68 и 70 от 2013 г., бр. 54 и 61 от 2014 г. и бр. 54 и 79 от 2015 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 1 т. 4 и 5 се отменят.
2. В чл. 74ж, ал. 2 т. 2 и 3 се отменят.
3. В чл. 74л, ал. 4 се изменя така:
„(4) Всяка година до 30 юни, Агенцията по заетостта проверява по служебен ред обстоятелствата по чл. 74е, ал. 2, т. 1 за регистрираните предприятия, които осигуряват временна работа и уведомява Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за настъпилите промени.“
4. Глава осма „Работа на български граждани в други държави и на чуждестранни граждани в Република България” с чл. 67-74д се отменя.
5. В чл. 76, ал. 2 думите „местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави” и запетаята след тях се заличават.
6. В чл. 78, ал. 1, т. 1 думите „на местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави” и запетаята след тях се заличават.
7. Членове 78а и 78б се отменят.
8. В чл. 79, ал. 2 думите „на местно лице, приело на работа командировани работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави” и запетаята след тях се заличават.
9. Членове 82 и 82а се отменят.
10. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 14, 14а, 27а, 33 и т. 36-38 се отменят.

§ 5. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ,
бр. 153 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от
2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от
2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 14, 79 и 80 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24, ал. 1:
а) в т. 1 накрая се добавят думите „по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”;
б) в т. 15 накрая се добавя „и по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”;
в) точка 16 се изменя така:
„16. желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност" или са получили положително становище от дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет по реда на Закона за вероизповеданията – в качеството им на чуждестранни религиозни служители, поканени от централните ръководства на регистрираните вероизповедания.”
2. Член 24а се изменя така:
„Чл. 24а. (1) Разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване могат да получат чужденци, които желаят да извършват дейност на свободна практика и отговарят на условията за получаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
(2) За издаването на документите по ал. 1 се представят пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи:
1. заявление по образец;
2. разрешение за извършване на дейност на свободна практика, издадено от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Не се издава виза за дългосрочно пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1-13 и т. 16-20.”
3. В чл. 24и, ал. 1 думите „разрешение за работа по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта” се заменят с „достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.
4. Създават се чл. 24к и 24л:
„Чл. 24к. (1) Разрешение за сезонен работник с право на продължително пребиваване могат да получат чужденци, които отговарят на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и които притежават виза по чл. 15, ал. 1.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срока на трудовия договор, но не по-малко от 90 дни и не-повече от девет месеца. Посоченият срок може да бъде удължен еднократно след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Разрешението по ал. 1 се издава при прилагане на единна процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на този закон.
(4) Разрешението по ал. 1 се дава по ускорена процедура за кандидати, които поне веднъж са работили на територията на Република България като сезонни работници през последните пет години.
(5) На притежателя на решение от органите на Министерството на труда и социалната политика по ал. 2 се издава разрешение за пребиваване на сезонен работник съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (ОВ, L 157 от 15.06.2002 г.), като в полето „тип разрешение" се отбелязва „сезонен работник".
(6) Притежателят на разрешение по ал. 1 има право да бъде информиран за произтичащите от разрешението права.
(7) Когато разрешението по ал. 1 изтича, докато е в ход процедура за продължаване или подновяване, сезонният работник има право да пребивава на територията на Република България, докато бъде взето решение по заявлението, при условие че то е било подадено в рамките на срока на валидност на разрешението по ал. 1 и че не е изтекъл срокът по ал. 2.
Чл. 24л. (1) За извършване на сезонна работа за срок до 90 дни чужденецът трябва да притежава валидна виза за целите на сезонна работа, когато такава се изисква, и заетостта да е регистрирана от органите на Министерството на труда и социалната политика по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и правилника за неговото прилагане.
(2) Регистрацията на заетостта по ал. 1 се извършва и когато чужденецът е освободен от изискването за виза в съответствие с Приложение II от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (ОВ, L 81 от 21.03.2001 г.).
5. В чл. 25 се създава ал. 5:
„(5) На малолетните деца, родени на територията на Република България, кандидатстващи за получаване право на продължително и постоянно пребиваване, не се изисква виза по чл. 15, ал. 1.“
6. В чл. 26, ал. 2 след думите „24и” се поставя запетая и се добавя „24к“ и след думите „33м“ се поставя запетая и се добавя „33п и 33т“.
7. Член 33 се отменя.
8. В чл. 33к, ал. 1 думите „Закона за насърчаване на заетостта” се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.
9. Създава се глава трета „в" с чл. 33п-33т:

„Глава трета „в"
ПРЕБИВАВАНЕ НА ГРАЖДАНИ НА ТРЕТИ СТРАНИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ВЪТРЕШНОКОРПОРАТИВНИЯ ТРАНСФЕР

Чл. 33п. (1) Разрешение за лице, преместено при вътрешнокор¬поративен трансфер, с право на продължително пребиваване могат да получат чужденци, които отговарят на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и които притежават виза по чл. 15, ал. 1.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срок една година, като се подновява при наличие на основания за преиздаването му. В случай че срокът на трудовия договор е по-малък от една година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора.
(3) Разрешението по ал. 1 се издава при прилагане на единна процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на този закон.
(4) Дирекция „Миграция“ уведомява заявителя писмено за разрешението по ал. 1 не по-късно от 14 дни от датата на подаването му.
(5) Когато валидността на разрешението по ал. 1 изтече по време на процедурата за подновяване, той има право да пребивава на територията на Република България до вземане на решение по заявлението.
(6) На притежателя на разрешението по ал. 1 се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „тип разрешение" се отбелязва „вътрешнокорпоративен трансфер".

Чл. 33р. (1) Членовете на семейството на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, могат да получат разрешение за продължително пребиваване със срок на валидност, съответен на срока на пребиваване на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер. За издаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството следва да бъдат изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 2.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава по процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 33с. Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой на територията на Република България като втора държава членка за срок 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни за всяка държава членка.

Чл. 33т. (1) Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой за повече от 90 дни на територията на Република България като втора държава членка, ако отговаря на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
(2) На притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „забележка" се отбелязва „мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер”.
(3) Министерството на вътрешните работи информира компетентните органи на първата държава членка, когато издава разрешение за дългосрочна мобилност.
(4) Първата държава членка информира Министерството на вътрешните работи на Република България, когато отнеме разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.
(5) Приемащото предприятие информира дирекция „Миграция“ и Агенцията по заетостта за евентуални промени, засягащи условията, въз основа на които е била разрешена мобилността, когато Република България е втората държава членка.
(6) На притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, за когото са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1, не се разрешава влизане или престой на територията на Република България.”
10. В чл. 40, ал. 1:
а) в т. 1 след думите „24и” се поставя запетая и се добавя „24к“ и след думите „33м“ се поставя запетая и се добавя „33п и 33т“;
б) в т. 12 след думите „Синя карта на ЕС“ се добавя „или на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер” и се поставя запетая, а думите „законодателството на Република България” се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.
11. В чл. 44а, ал. 4 думите „наредбата по чл. 74, ал. 1 от Закона за насърчаването на заетостта” се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.
12. Член 48а се отменя.
13. В чл. 53, ал. 1 думите „и по чл. 33, ал. 2” се заличават.
14. В чл. 57 накрая се добавя „по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.
15. В § 1 от Допълнителните разпоредби:
а) в т. 1б след думите „на чужденеца“ се добавя „или разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер”;
б) създават се т. 1ж-1и:
„1ж. „Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер” е разрешението с обозначение „ICT", което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на втора държава - членка на Европейския съюз, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер.
1з. „Разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер” е разрешението с обозначение „mobile ICT", което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на втора държава - членка на Европейския съюз, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер.
1и. „Разрешение за сезонен работник” е разрешението с обозначение „сезонен работник", което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на държава - членка на Европейския съюз, за целите на сезонна работа.“

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В § 5 от преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения:
1. В т. 2 относно чл. 24а, ал.1 думата „желаят“ се заменя с „искат“.
2. В т. 4 относно чл. 24 к:
а) в ал. 2 изречение второ се изменя така:
„Разрешението може да бъде удължено еднократно в рамките на този срок след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика.“
б) в ал. 4 думата „дава“ се заменя с „издава“.
в) в ал. 5 думите „решение от органите на Министерството на труда и социалната политика“ се заменят с „решението“.
г) в ал. 6 след думата „информиран“ се добавя „писмено“.
3. В т. 9 относно чл. 33п:
а) ал. 3 се изменя така:
„(3) Разрешението по ал. 1 се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни при прилагане на единна процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на закона, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „вътрешнокорпоративен трансфер“.“
б) в ал. 5 думата „той“ се заменя с „лицето“.
в) алинея 6 се заличава.
4. В т. 9 чл. 33с се изменя така:
„Чл. 33с. Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой на територията на Република България като втора държава членка за срок до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни.“
5. В т. 9 относно чл. 33т:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) На притежателя на разрешението по ал. 1, се издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „забележка" се отбелязва „mobile ICT - мобилност при ВКТ”.
б) в ал. 3 думите „дългосрочна мобилност“ се заменят с „мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер“.
6. В т. 10 относно чл. 40, ал. 1, в буква „а“ думите „33м“ се заменят с „33л“.
7. В т. 15 буква „б“ , т. 1ж и 1з се изменят така:
„1ж. „Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер” е разрешението с обозначение „ICT- вътрешнокорпоративния трансфер", което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на Република България като първа държава - членка на Европейския съюз, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер, издадено на работник – гражданин на трета държава, при спазването на единната процедура за кандидатстване.
1з. „Разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер” е разрешението с обозначение „mobile ICT - мобилност при ВКТ ", което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на Република България като втора държава - членка на Европейския съюз, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
§ 5. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 14, 79 и 80 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24, ал. 1:
а) в т. 1 накрая се добавя „по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”;
б) в т. 15 накрая се добавя „и по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”;
в) в т. 16 накрая се добавя „или са получили положително становище от дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет по реда на Закона за вероизповеданията – в качеството им на чуждестранни религиозни служители, поканени от централните ръководства на регистрираните вероизповедания.”

2. Член 24а се изменя така:
Чл. 24а. (1) Разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване могат да получат чужденци, които искат да извършват дейност на свободна практика и отговарят на условията за получаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
(2) За издаването на документите по ал. 1 се представят пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи:
1. заявление по образец;
2. разрешение за извършване на дейност на свободна практика, издадено от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Не се издава виза за дългосрочно пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1-13 и т. 16-20.”

3. В чл. 24и, ал. 1 думите „разрешение за работа по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта” се заменят с „достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.

4. Създават се чл. 24к и 24л:
„Чл. 24к. (1) Разрешение за сезонен работник с право на продължително пребиваване могат да получат чужденци, които отговарят на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и които притежават виза по чл. 15, ал. 1.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срока на трудовия договор, но не по-малко от 90 дни и не-повече от девет месеца. Разрешението може да бъде удължено еднократно в рамките на този срок след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Разрешението по ал. 1 се издава при прилагане на единна процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(4) Разрешението по ал. 1 се издава по ускорена процедура за кандидати, които поне веднъж са работили на територията на Република България като сезонни работници през последните 5 години.
(5) На притежателя на решението по ал. 2 се издава разрешение за пребиваване на сезонен работник съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (ОВ, L 151/1 от 15 юни 2002 г.), като в полето „тип разрешение" се отбелязва „сезонен работник".
(6) Притежателят на разрешение по ал. 1 има право да бъде информиран писмено за произтичащите от разрешението права.
(7) Когато разрешението по ал. 1 изтича, докато е в ход процедура за продължаване или подновяване, сезонният работник има право да пребивава на територията на Република България, докато бъде взето решение по заявлението, при условие че то е било подадено в рамките на срока на валидност на разрешението по ал. 1 и не е изтекъл срокът по ал. 2.
Чл. 24л. (1) За извършване на сезонна работа за срок до 90 дни чужденецът трябва да притежава валидна виза за целите на сезонна работа, когато такава се изисква, и заетостта да е регистрирана от органите на Министерството на труда и социалната политика по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и правилника за неговото прилагане.
(2) Регистрацията на заетостта по ал. 1 се извършва и когато чужденецът е освободен от изискването за виза в съответствие с Приложение II от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ, L 81/1 от 21 март 2001 г.).

5. В чл. 25 се създава ал. 5:
„(5) На малолетните деца, родени на територията на Република България, кандидатстващи за получаване право на продължително и постоянно пребиваване, не се изисква виза по чл. 15, ал. 1.“

6. В чл. 26, ал. 2 след думите „24и” се поставя запетая и се добавя „24к“ и след думите „33м“ се поставя запетая и се добавя „33п и 33т“.

7. Член 33 се отменя.

8. В чл. 33к, ал. 1 думите „Закона за насърчаване на заетостта” се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.

9. Създава се глава трета „в" с чл. 33п-33т:
„Глава трета „в"
ПРЕБИВАВАНЕ НА ГРАЖДАНИ НА ТРЕТИ СТРАНИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ВЪТРЕШНОКОРПОРАТИВНИЯ ТРАНСФЕР
Чл. 33п. (1) Разрешение за лице, преместено при вътрешнокор¬поративен трансфер, с право на продължително пребиваване могат да получат чужденци, които отговарят на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и които притежават виза по чл. 15, ал. 1.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срок една година, като се подновява при наличие на основания за преиздаването му. В случай че срокът на трудовия договор е по-малък от една година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора.
(3) Разрешението по ал. 1 се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни при прилагане на единна процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на закона, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „вътрешнокорпоративен трансфер“.
(4) Дирекция „Миграция“ уведомява заявителя писмено за разрешението по ал. 1 не по-късно от 14 дни от датата на подаването му.
(5) Когато валидността на разрешението по ал. 1 изтече по време на процедурата за подновяване, лицето има право да пребивава на територията на Република България до вземане на решение по заявлението.

Чл. 33р. (1) Членовете на семейството на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, могат да получат разрешение за продължително пребиваване със срок на валидност, съответен на срока на пребиваване на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер. За издаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството трябва да бъдат изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 2.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава по процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Чл. 33с. Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой на територията на Република България като втора държава членка за срок до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни.

Чл. 33т. (1) Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой за повече от 90 дни на територията на Република България като втора държава членка, ако отговаря на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
(2) На притежателя на разрешението по ал. 1, се издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „забележка" се отбелязва „mobile ICT - мобилност при ВКТ”.
(3) Министерството на вътрешните работи информира компетентните органи на първата държава членка, когато издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер.
(4) Първата държава членка информира Министерството на вътрешните работи на Република България, когато отнеме разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.
(5) Приемащото предприятие информира дирекция „Миграция“ и Агенцията по заетостта за евентуални промени, засягащи условията, въз основа на които е била разрешена мобилността, когато Република България е втората държава членка.
(6) На притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, за когото са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1, не се разрешава влизане или престой на територията на Република България.”

10. В чл. 40, ал. 1:
а) в т. 1 след думите „24и” се поставя запетая и се добавя „24к“ и след думите „33л“ се поставя запетая и се добавя „33п и 33т“;
б) в т. 12 след думите „Синя карта на Европейския съюз“ се добавя „или на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер” и се поставя запетая, а думите „законодателството на Република България” се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.

11. В чл. 44а, ал. 4 думите „наредбата по чл. 74, ал. 1 от Закона за насърчаването на заетостта” се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.

12. Член 48а се отменя.

13. В чл. 53, ал. 1 думите „и по чл. 33, ал. 2” се заличават.

14. В чл. 57 накрая се добавя „по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност”.

15. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) в т. 1б след думите „на чужденеца“ се добавя „или разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер”;
б) създават се т. 1ж-1и:
„1ж. „Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер” е разрешението с обозначение „ICT- вътрешнокорпоративния трансфер", което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на Република България като първа държава - членка на Европейския съюз, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер, издадено на работник – гражданин на трета държава, при спазването на единната процедура за кандидатстване.
1з. „Разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер” е разрешението с обозначение „mobile ICT - мобилност при ВКТ ", което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на Република България като втора държава - членка на Европейския съюз, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер.
1и. „Разрешение за сезонен работник” е разрешението с обозначение „сезонен работник", което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на държава - членка на Европейския съюз, за целите на сезонна работа.“

§ 6. В чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм., бр. 31 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 80 и 101 от 2015 г.) думите „до три месеца” се заменят с „до девет месеца”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

§ 7. В чл. 59, ал. 2 от Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 32 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 14, 79 и 80 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „но за не повече от пет години”.
2. Създава се т. 2а:
„2а. разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ член на семейство на български гражданин с отбелязване на „член на семейство на български гражданин“ - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи за срок в зависимост от валидността на националния документ за самоличност, с който лицето е влязло в Република България, но за не повече от пет години; документът се издава на лица, получили право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 от Закона за чужденците в Република България;”.
3. Създават се т. 7б-7г:
„7б. разрешение за сезонен работник - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение" се отбелязва „сезонен работник", а в полето „забележка" се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;
7в. разрешение за вътрешнокорпоративен трансфер - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение" се отбелязва „ICT - вътрешнокорпоративен трансфер";
7г. разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение" се отбелязва „mobile ICT - мобилност при ВКТ", а в полето „забележка" се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;”.

Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В § 7 от преходните и заключителни разпоредби в т. 3 създадената т. 7в се изменя така:
„7в. разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение" се отбелязва „ICT - вътрешнокорпоративен трансфер", а в полето „забележка“ се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
§ 7. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 32 от 2011 г.; изм., бр. 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 14, 79 и 80 от 2015 г.) в чл. 59, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „но за не повече от 5 години”.
2. Създава се т. 2а:
„2а. разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ член на семейство на български гражданин с отбелязване на „член на семейство на български гражданин“ - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи за срок в зависимост от валидността на националния документ за самоличност, с който лицето е влязло в Република България, но за не повече от 5 години; документът се издава на лица, получили право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 от Закона за чужденците в Република България;”.
3. Създават се т. 7б-7г:
„7б. разрешение за сезонен работник - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение" се отбелязва „сезонен работник", а в полето „забележка" се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;
7в. разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение" се отбелязва „ICT - вътрешнокорпоративен трансфер", а в полето „забележка“ се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;
7г. разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение" се отбелязва „mobile ICT - мобилност при ВКТ", а в полето „забележка" се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;”.

§ 8. Законът влиза в сила от 21 май 2016 г. с изключение на раздел VIII от глава втора, който влиза в сила от 1 януари 2017 г.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.




Председател на КТСДП:

Д-р Хасан Адемов