ДОКЛАД

за първо гласуване на Законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа, № 602-01-48, внесен от Министерски съвет на 04.08.2016 г.

---

Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 31 август 2016 г., разгледа и обсъди Законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа, с вносител Министерски съвет.
Законопроектът беше представен от г-жа Вергиния Мичева, заместник министър на правосъдието.
Според мотивите на законопроекта целта на законопроекта, от една страна, е овластяване и постигане на автономност на хората с увреждания, които изпитват затруднения да упражняват правата си съобразно собствените си желания и предпочитания, а от друга страна - ангажиране на отговорността на заобикалящата ги среда, институциите и третите страни, които имат задължения да гарантират ефективното и реално упражняване на права от хората с увреждания.
Законопроектът е съобразен с новите изискванията за регламентацията на тази особено чувствителна област на правно регулиране, която пряко засяга не само хората с увреждания, а и цялото общество.
Конституцията на Република България от 1991 г., ратифицираните Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи и Конвенция за правата на хората с увреждания, както и други международни актове прокламират равенство пред закона за всички и еднакви възможности за упражняване на права. През 2012 г. и през 2015г. Голямата камара на Европейския съд по правата на човека постановява две осъдителни решения срещу България, основани на връзката между запрещението, дори ограниченото и нарушаването на основни права и свободи като право на защита от унизително отнасяне, защита срещу незаконно лишаване от свобода, право на достъп до правосъдие.
Изтъкнатите и много други основания са наложили със законопроекта да бъде създадена нова уредба, която да гарантира автономията на всяко лице с увреждане, осигуряване на подкрепа за самостоятелно упражняване на права и равенство пред закона на всички, независимо дали имат увреждания и доколко техният когнитичен капацитет е засегнат. В законопроекта се съдържат всички принципи и стандарти, заложени в Конвенция за правата на хората с увреждания, като се въвежда основна ценностна промяна в уредбата на дееспособността.
Според вносителят на законопроекта е необходимо регламентацията на българското лично право да е съобразена с изискванията за модерно законодателство, съответстващо на етапа на развитие на обществото, на новите принципи и обществени и етични норми, гарантиращи свободното и демократично упражняване на правата, гарантирани от Конституцията, на всеки гражданин и най-вече правото на равнопоставеност пред закона, независимо от наличието или липсата на увреждане.
Със законопроекта се правят съществени изменения на Закона за лицата и семейството. Един от основните аргументи за частичната отмяна на текстове в него е неадекватната, остаряла и дискриминационна терминология, както и идеята за увреждането, което може да доведе до загуба на дееспособността. Употребяват се понятия като „слабоумие” и „душевна болест”, които са неприемливи и не отговарят на стандартите за съвременното общество и са в противоречие с Конвенция за правата на хората с увреждания.
Със законопроекта се поставят две по-конкретни цели:
- Развиване на мерки за подкрепа, гарантиращи, че лицата, които имат затруднения при извършване на конкретни правни действия, ще получат необходимата подкрепа за упражняване самостоятелно на правата си, според своите желания и предпочитания, без заместване на волята им;
- Предвиждане на гаранции и предпазни мерки, за да бъде едновременно постигнато зачитане на желанието и личния избор на всяко лице, предпазването му в ситуации на сериозен риск от необратимо увреждане и защита на интересите на третите лица.
Със законопроекта се предлагат нови за българското законодателство институти: на подкрепата при извършване на конкретни правни действия, на подкрепеното вземане на решения и защитните мерки в ситуация на риск, на съвместно вземане на решения, предварителна декларация и др. Уредени са и правомощията на органа по подкрепеното вземане на решения, който е кметът на общината. По същество се предлага отмяната на института на запрещението (ограничаване на дееспособността) и замяната му с комплекс от мерки, чрез които се оказва подкрепа на лица със затруднения или увреждания да упражняват правата си самостоятелно.
Чрез регламентирането на подкрепеното вземане на решения на практика се приспособява адекватно инструментариумът за самостоятелно упражняване на права с цел осигуряване на лично участие на хора с умствена изостаналост и психична болест.
Подкрепеното вземане на решения включва съвкупност от мерки, основани на доверие между подкрепящ и подкрепен. Чрез изградената доверителна връзка се постига личното упражняване на права и зачитане на това от всички трети страни. Мерките се определят за конкретни сфери и/или действия и винаги се постановяват за определен срок.
Общото за всички форми на подкрепеното вземане на решения е новият ценностен фокус – те винаги следва да се основават на желанията и да отчитат предпочитанията на лицата. Овластяването на лицата и гарантирането на тяхната автономия заменя съществуващата до момента в законодателството концепцията за „най-добрия интерес на хората с увреждания“, която ще бъде заменена с гаранции за най-добра интерпретация на волята на тези лица. Водещ е принципът, че при прилагане на мерките следва да има изчерпателност, като първоначално се прилагат мерки за подкрепа, и само ако те не могат да произведат действие и е налице конкретен риск, посочен в закона, може да се пристъпи към мерки за защита.
От основополагащо значение за разбиране на новосъздадената процедура по определяне на мерки за подкрепа и прилагането им във всеки конкретен случай е така нареченият тест или оценка на сериозните затруднения, които може да изпита конкретното лице. Процесът на вземане на решения се състои от основните елементи: разбиране, оценяване, свързване и комуникиране. Тази оценка цели да разкрие в кой етап от процеса на вземане на решения се проявява дефицит, както и какви са необходимите външни условия, за да бъде компенсиран този дефицит по начин, позволяващ на човека да упражнява правата си самостоятелно. Прилагането на този тест не води като последица до ограничаване на права, а е основание за определяне на мярка за подкрепа.
В същото време законопроектът отделя специално внимание на опасността проблемите с комуникацията, които един човек може да има, да рефлектират върху неговите реални възможности да упражнява правата си самостоятелно. Изрично е предвидено, че подобни комуникационни затруднения не са основание за определяне на подкрепящи мерки. Те са основание за осигуряване на разумни улеснения на човека с увреждане, които да му гарантират, че ще може да разбере околните и ще бъде разбран адекватно, без увреждането да е пречка за самостоятелното упражняване на неговите правата.
Много съществен момент в законопроекта е регламентацията, че по отношение на упражняването на личните права, като например сключване на брак, прекратяване на брак, съставяне на завещание, сдружаване по смисъла на закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и упражняване на репродуктивни права, се изключват формите на подкрепа, а тези права се упражняват самостоятелно след подходящо консултиране. Личните права не могат да бъдат ограничавани в резултат на подкрепящите мерки по никакъв начин. Те са свързани с личността и нейната идентичност и уникални преживявания - интимния живот, свободата на съвестта, религията, участието в общността, и затова зависят от личната преценка на носителя им. Необходима последица от това са измененията в други нормативни актове, които трябва да настъпят с приемане на законопроекта. Така например, следва да отпаднат пречките за брак, за сдружаване, за гласуване и др. За да бъде гарантирано упражняването на тези права в съответните закони се предвиждат задължения на професионалистите или длъжностните лица, които да осигурят необходимата консултация на лицата, така че те да могат да упражнят своите права. Част от регламентацията на подкрепящата мярка е гарантиране на избягването на конфликт на интереси и неправомерно влияние между подкрепящия и подкрепения. Уреждат се и предпазни механизми за защита от конфликт на интереси и упражняване на неправомерно влияние.
При представянето на законопроекта специално беше акцентирано на промените на онези закони, които са в секторите на социалната политика. На първо място това е промяната на Закона за интеграция на хората с увреждания, където се урежда посредством създаването на нов член, правото на подходяща подкрепа за самостоятелно упражняване на права от всяко лице, независимо от вида на увреждането. Държавата, общините и доставчиците на обществените услуги се задължават да предприемат необходимите действия за осигуряване на разумни улеснения и достъпна среда за хората с увреждания. Друг закон от компетенцията на социалната комисия е Законът за закрила на детето, в който изменението се отнася до кръга на лицата, които не могат да бъдат кандидати за приемно семейство. По силата на изменението от този кръг отпадат лицата под запрещение и се заменят с лица, за които са определени мерки по Закона за физическите лица и мерките за подкрепа.
В Комисията бяха получени становища на Българска асоциация на лица с интелектуални затруднения, Български център за нестопанско право, Фондация „Глобална инициатива в психиатрията – София“, Гражданско сдружение Алцхаймер – България и др. Въпреки общата подкрепа към законопроекта, в становищата се съдържат забележки, свързани с отпадането на мярката „насочване към социална услуга“, съответстваща на насочване на лицето към определена от съда Дирекция „Социално подпомагане“, за ползване на социална услуга в общността, несъобразяването с потребностите и проблемите на болните с деменция и др.
В състоялата се дискусия взеха участие народните представители Димитър Байрактаров, Мариана Тодорова, Ралица Тодорова и Хасан Адемов.
В своето изказване народният представител Димитър Байрактаров информира колегите си, че е получил становище по законопроекта от адвокатите Искра Влахова и Хари Хараламбов, в което се изказват основателни забележки, свързани с това, че законопроектът не урежда в пълна степен положението на всички категории хора, които понастоящем са поставени под запрещение, съгласно действащата към момента нормативна уредба.
Народните представители намират разглеждания законопроект за адекватен и модерен закон, отразяващ европейските стандарти и норми за самостоятелното упражняване на основните човешки права от българските граждани с психически увреждания. Въпреки заявената подкрепа, те намират, че законопроектът има необходимост от прецизиране и доразвиване на някои от предложените мерки за подкрепа и защита на правата на хората с психически и множество от психически и други увреждания. Със законопроекта трябва да бъде информирано цялото българско общество, за да се постигне в голяма степен готовност за неговото прилагане. За да постигне своите обществени и социални цели законопроекта трябва да бъде обсаждан публично и многократно не само от професионалните общности, но и от организациите на и за хората с увреждания.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати:
14 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“ ,
Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа, № 602-01-48, внесен от Министерски съвет на 04.08.2016 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ на КТСДП:

Д-Р ХАСАН АДЕМОВ