ДОКЛАД

за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 602-01-56, внесен от Министерски съвет на 07.10.2016 г.

---

Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 19.10.2016 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 602-01-56, внесен от Министерски съвет.

В заседанието участваха Деница Сачева, заместник-министър на труда и социалната политика, Маринела Петрова, заместник-министър на финансите, Ангел Джалъзов, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, експерти от министерства и институции, представители на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, представители на синдикални и работодателски организации.

Законопроектът беше представен от заместник-министърът на финансите г-жа Маринела Петрова.

Според мотивите на законопроекта предлаганите промени са свързани с промени в регламентацията на допълнителното пенсионно осигуряване, като тя се доразвива и усъвършенства в няколко основни насоки:

1. Усъвършенстване на изискванията към членовете на управителните и контролните органи.

Най-съществени са промените, с които ще се изисква подходяща професионална квалификация, опит и добра репутация, като по този начин, според вносителите на законопроекта, се гарантира наличието на необходимите знания и умения в членовете на управителните и контролните органи на дружествата. За да не се допусне лошо управление на дружествата и фондовете, а от там и лошо управление на средствата на осигурените лица и пенсионерите се предвижда изискване към членовете на управителния и контролния орган на дружествата да не са лица, които са били освобождавани от такава длъжност в резултат на наложена принудителна административна мярка, които са управлявали дружества, чийто лиценз е отнет, както и на които са налагани административни наказания за системни нарушения. Част от изискванията за професионален опит на управляващите и представляващите пенсионноосигурителните дружества включва и условието, той да е придобит в предприятия от финансовия сектор, чиято дейност е съизмерима с тази на пенсионноосигурителното дружество и определени публично правни институции. Тези норми се налагат от законопроекта предвид обстоятелството, че тези лица осъществяват оперативното ръководство на дейността на дружествата. По отношение на изпълнителните директори и прокуристите се въвежда забрана за заемането на друга длъжност по трудов договор, освен в качеството им на преподаватели във висши училища или сътрудници в научни институти.

Друга мярка, предвидена в законопроекта, с цел усъвършенстване на корпоративното управление, е развитието на режима за издаване на предварително разрешение за придобиване на акционерно участие, което ще бъде 10 и над 10 на сто от капитала на пенсионноосигурителното дружество.

Промените в уредбата се базират на въведените със законодателството на Европейския Съюз единни правила за предварителна оценка на придобиванията и увеличението на участия във финансовия сектор. За основа на предложените промени са използвани изискванията в Директива 2007/44/ЕО и в Директива 2009/138/ЕС.

2. Усъвършенстване на изискванията към системите за управление на пенсионноосигурителните дружества.

Като част от мерките по засилване на надзора и законодателството в областта на небанковия финансов сектор, залегнали в Националната програма за реформи (актуализация 2016 г.), е въведено задължението пенсионноосигурителното дружество да разполага с ефективна система за управление, която да осигурява надеждно и благоразумно управление на дейността по допълнително пенсионно осигуряване. Подробно са уредени задълженията на управителния орган във връзка с нейното създаване и функциониране. Изрично се постановява, че в рамките на системата за управление пенсионноосигурителното дружество създава определени ключови функции, които се осъществяват от специализирани служби и звена.

3. Развитие на функциите на банките-попечители.

Със законопроекта се развиват и детайлизират съществуващите задължения на банката-попечител за проверка на нарежданията на пенсионноосигурителното дружество за разпореждане със средствата на пенсионните фондове. Урежда се също и задължението ѝ да сигнализира надзорния орган при установяване на нередности. По този начин се засилва осъществяваният от банката-попечител контрол върху дейността на пенсионноосигурителното дружество и се намалява рискът от извършване на правонарушения. Изрично се регламентира и отговорността на банката-попечител за всички претърпени вреди, произтичащи от неизпълнение на нейните попечителски задължения.

4. Усъвършенстване на режима за инвестиране на средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.

В практиката по директно инвестиране на средствата на пенсионните фондове в инвестиционни имоти са констатирани редица проблеми. Пазарите на недвижими имоти се различават съществено от капиталовите пазари както по отношение на тяхната регулация, така и по отношение на прозрачността и ликвидността. Това обстоятелство се отразява върху справедливата оценка на инвестиционните имоти, а вследствие от това и върху стойността на средствата по партидите на лицата в пенсионните фондове. По тази причина в законопроекта е предвидено те да отпаднат като възможност за инвестиране на средствата на осигурените лица. Същевременно се увеличава лимитът за непряко инвестиране в имоти чрез придобиване на акции на дружества със специална инвестиционна цел.

С оглед намаляване на риска от концентрация на инвестициите на пенсионните фондове във финансови инструменти, издадени от дружества в една група, се въвежда ограничение за инвестиране в една група до 10 на сто от активите на задължителните и доброволните пенсионни фондове. С цел по-добра диверсификация на портфейлите на пенсионните фондове и намаляване на концентрационния риск са развити и ограниченията при инвестиране на средствата на пенсионните фондове във финансови инструменти, издадени от един емитент.

5. Въвеждане на изискване за използване на идентификационен код на правния субект.

Идентификационният код на правния субект представлява международен 20-знаков буквено-цифрен код, който позволява уникална идентификация на юридическите лица, участващи на световните финансови пазари. Използването на такъв код значително подобрява автоматизацията на обработката на данните за финансовите институции и улеснява надзорната дейност и координацията между националните надзорни органи и компетентните органи на ЕС. Със законопроекта се въвежда изискване фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и пенсионноосигурителните дружества, които ги управляват, да се сдобият с новия код..

6. Други изменения и допълнения, насочени към усъвършенстване на нормативната уредба на допълнителното пенсионно осигуряване.

По важните от тях са: актуализиране на условията за придобиване на право на пенсия от универсалните пенсионни фондове; повишаване на изискванията към осигурителните посредници; облекчаване на режима на промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурените лица от един в друг съответен фонд за допълнително пенсионно осигуряване; повишаване на прозрачността на допълнителното пенсионно осигуряване и на осведомеността на осигурените лица; усъвършенстване на производствата по издаване на разрешения и одобрения, като се развиват правилата за тяхното осъществяване и се прецизират и допълват основанията за отказ за издаване на разрешение или одобрение; прецизиране на изискванията към финансовите отчети на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове и въвеждане на допълнителни изисквания към техния одит, включително задължение на одиторите да информират надзорния орган за определени обстоятелства, които са им станали известни в хода на одита; промени в уредбата на административно-наказателната отговорност и принудителните административни мерки.

След представянето на законопроекта заместник-министърът на труда и социалната политика г-жа Деница Сачева изказа принципната подкрепа за законопроекта. Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор г-н Ангел Джалъзов също изказа принципната си подкрепа за законопроекта, като подчерта, че в основите си той е бил подготвян няколко години от експертите на Комисията за финансов надзор.

В Комисията бяха получени становища на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българската търговско-промишлена палата, Националния осигурителен институт, Конфедерацията на независимите синдикати в България и Протокол от заседанието на Комисията по осигурителни отношения към Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено на 17.10.2016г. Към Протокола е прибавено разширеното становище на Съюза за стопанска инициатива. Всички партньорски организации подкрепят законопроекта по принцип и изказват несъгласие относно: липсата на уредба на правата на осигурените лица във фазата на изплащане; липсата на възможност на пенсионноосигурителните дружества да разработят различни пенсионни продукти в условия на конкуренция, в интерес на своите клиенти; не е регламентирано съществуването на „мултифондовете“ като част от свободния избор на осигурените лица; прекалено много са делегациите за наредби на Комисията за финансов надзор; увеличена е административната тежест като липсват обективни критерии; размера на глобите и санкциите е значително по-висок от размера на аналогичните застрахователни, кредитни и други финансови институции; изключително високи и в частност неясни критерии към членовете на управителните и контролните органи на пенсионноосигурителните дружества, каквито не съществуват към органите на управление на други финансови институции и други. В част от становищата са направени конкретни предложения за корекции на текстове в предложения законопроект.

В проведената дискусия взеха участие народни представители Радан Кънев, Хасан Адемов, Димитър Байрактаров, Георги Гьоков, Димитър Танев, Венка Стоянова, както и представители на институциите и работодателските организации. От изказаните мнения стана ясно, че направените промени биха били по-състоятелни и навременни след като станат ясни резултатите от независимия одит на активите на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, т.н. „стрес тестове“, както и след решението на Конституционния съд по конституционно дело № 9/2016 г., тъй като най-вероятно тези събития ще наложат нови промени в Кодекса за социално осигуряване. Беше изразено и недоумение от факта, че законопроектът не е обсъждан в Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и от факта, че парламентарната комисия по бюджет и финанси ще бъде водеща по него. Според някои от народните представители е необяснимо и напълно неаргументирано внасянето на поредни изменения на „парче“, тъй като такива изменения предизвикват крайна нестабилност в поредица от основополагащи обществени отношения, както във финансовия сектор, така и по отношение на начина на пенсиониране, начина на изплащане на пенсии и размера на пенсиите. Още повече, че внесеният законопроект не разглежда най-важния момент, а именно начина на изплащане на пенсиите. Тревожен е фактът, че проблемите на пенсионноосигурителните дружества и пенсионните фондове ще се решават с предварително усложняване на регистрацията им и с последващо санкциониращо действие от надзорния орган. Смущаващ е фактът, че се бърза с 6-месечният срок за прелицензиране на дружествата, преди да са минали стрес тестовете. В повечето от изказванията на народните представители беше отбелязано, че в законопроекта не са намерили място промени, свързани с основни права на осигурените лица. В дискусията бяха коментирани и положителните страни на законопроекта, като тези свързани с предлаганата нова инвестиционна политика на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове за допълнително социално осигуряване.

След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати:7 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 602-01-56, внесен от Министерски съвет на 07.10.2016 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ на КТСДП:

Д-Р ХАСАН АДЕМОВ