Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по труда, социалната и демографската политика
Комисия по труда, социалната и демографската политика
17/12/2014
    П Р О Т О К О Л № 3

    (стенографски)


    от редовно заседание на
    Комисията по труда, социалната и демографската политика
    София, 17 декември 2014 г., сряда
    НС, пл. „Княз Александър І” № 1
    зала 1, "Източно крило"

    (Открито в 15,10 часа.)
    На 17 декември 2014 година от 15.10 часа в зала № 1, Източно крило в сградата на пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика, при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1.Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за дейността на Комисията по труда, социалната и демографската политика на Четиридесет и третото Народно събрание на Република България
    2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-5, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
    3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-16, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
    4. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-19, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
    5. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-20, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
    6. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-12, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
    7. Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-30, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 29.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
    8. Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-33, внесен от Мустафа Карадайъ и Хасан Адемов на 31.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
    9. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-43, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 14.11.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.

    3аседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията д-р Хасан Адемов.

    Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

    ***
    /Начало 15.10 часа/
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, налице е необходимият кворум и предлагам да започнем нашата работа.
    Предлагам на вашето внимание следния дневен ред:
    1.Обсъждане и приемане Вътрешни правила за дейността на Комисията по труда, социалната и демографската политика на Четиридесет и третото Народно събрание на Република България.
    2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-5, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
    3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-16, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
    4. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-19, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
    5. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-20, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
    6. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-12, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
    7. Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-30, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 29.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
    8. Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-33, внесен от Мустафа Карадайъ и Хасан Адемов на 31.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
    9. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-43, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 14.11.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
    Господин Александров, заповядайте.
    Г-Н НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Ако мога да направя едно предложение по т. т. 2, 3, 4, 5 и 6 от дневния ред да бъдат оставени за разглеждане на заседание след един месец, т.е. на следващото заседание, което ще бъде след ваканцията.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това ще ни вкара в нарушение на правилникът, защото в едномесечен срок няма да можем да гледаме законопроектите. Кажете и вие вашето мнение, защото ако не ги гледаме тези законопроекти, има и други колеги, които са тук и искат да ги гледаме тези законопроекти в хода на бюджетната процедура, поне да има становище на социалната комисия. Знаете, че по нашият правилник по един и същи закон законопроектите се гледат заедно, така че трябва да имаме и тяхното съгласие.
    Заповядайте за мнение. Госпожа Ангелова.
    Г-ЖАСВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Аз искам колегата да изложи мотивите защо трябва да отложим тази точка, защото за втори път отлагаме разглеждането й. Какви са мотивите?
    Г-Н АЛЕКСАНДРОВ: Съжалявам, че просто не съм запознат с първото отлагане. Мотивите са следните. Тъй като имаше належащи промени, които постъпиха заедно със самото гледане на бюджетът, а именно една от точките , която ние представяме - т.6 за Кодекса на социалното осигуряване е пряко обвързана с бюджета и трябваше да се гледа според нас доста по-рано.
    В ходът на дебатите, които ще се проведат до края на м. март, където ще бъде изложено цялото виждане за пенсионната система, смятаме че това трябва да намери приложение там.
    От друга гледна точка имаме предложения, които са свързани и с пенсионирането при учителите, също така и минимална пенсия, т.е. все неща , които са обвързани.
    В хода на дебатите за бюджета това нещо не беше постигнато. Приблизително два месеца тези неща не бяха разглеждани и когато сме в процедура на гледане на бюджет на второ четете в Пленарна зала, малко ще бъде неприемливо след самия бюджет да приемаме неща, които засягат самия бюджет.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други мнения, колеги.
    Ако няма, подлагам на гласуване предложението за отпадане на т. т. 2,3,4,5 и 6 от дневния ред.
    Който е съгласен, моля да гласува.
    Гласували „за” - няма, против - няма, въздържали се – 16.
    Предложението не се приема.
    Колеги, продължаваме по дневния ред.
    ТОЧКА ПЪРВА - Обсъждане и приемане Вътрешни правила за дейността на Комисията по труда, социалната и демографската политика на Четиридесет и третото Народно събрание на Република България.
    Както се разбрахме на предишното заседание на всички народни представители от Комисията по труда, социалната и демографската политика е изпратен проекта за вътрешни правила със съответно маркирани новите текстове, които се предложиха в хода на заседанието миналата седмица.
    Първото предложение беше в чл.2, ал.2, т.5. Към първоначално предложеният текст добавяме „ ... и Оперативната програма за храни по фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица 2014 – 2020 година”.
    Ще подложа на гласуване предложението.
    Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
    Гласували „за” – 17, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се това предложение.
    Следващото предложение е по чл.7, ал.4. Подготвили сме текстът на предложението за § 4 на базата на предложенията на госпожа Ангелова, на господин Байрактаров и на господин Кенов.
    Текстът е предложен. Имате ли някакви коментари по него и допълнителни предложения. Ако искате да ви го прочета.
    „Чл. 7 /4/. Проектът за дневния ред, часът и мястото на редовните заседания се предлагат от председателя на комисията и се обявяват писмено най-малко три дни преди заседанието по електронната поща на народните представители, на интернет страницата на Народното събрание , на таблото за съобщения на Народното събрание. Предложеният проект се одобрява от комисията чрез гласуване.
    В случаите, когато се провеждат извънредни заседания дневният ред се обявява едновременно с насрочването му”.
    Това мисля че е текст, който е коректен и изчистен.
    Който е съгласен с така предложения текст на чл.7, ал.4, моля да гласува.
    Гласували „за” – 19, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се и този текст.
    Следващото предложение е на г-жа Ангелова по чл.10, ал.2.
    „Чл.10 /2/ Времетраенето на изказванията по законопроекта за първо и второ гласуване са както следва: за представяне на проекта – 10 минути, за изказвания при дебати – 5 минути”.
    Новото предложение е вместо седем – пет минути.
    Коментари, изказвания. Не виждам.
    Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
    Гласували „за – 17, против – няма, въздържали се – няма.
    Предложението се приема.
    Колеги, има някои проекти, по които е възможно да минем и тези 5 минути, така че няма да ограничаваме никого, а има проекти, по които е редно да се включим в рамките на тези 5 минути.
    Последното предложение е по § 1 от Заключителните разпоредби. Тук ще добавим само датата.
    Който е съгласен да бъдат приети вътрешните правила на Комисията по труда, социалната и демографската политика, с така приетите току що предложения, моля да гласува.
    Гласували „за” – 17, против – няма , въздържали се – няма.
    Вътрешните правила на Комисията по труда, социалната и демографската политика са приети.
    Колеги, преминаваме към следващите точки от дневния ред.
    Тук има една особеност. Всъщност т. т. 2, 3, 4 и 5 от дневния ред се отнасят за промени в Кодекса на труда. Едната от възможностите е точка по точка, проект по проект да ги разгледаме. Другата възможност е господин Александров да ги представи всички и да дискутираме цялата тази материя, защото става въпрос за по един – два текста. Мисля, че така е по-разумно, ако нямате нищо против колеги да процедираме по този начин, защото и другите два проекта се отнасят за Кодекса за социално осигуряване. Дискусията да бъде обща.
    Да ви представя нашите гости, една част от тях вероятно търсят още залата.
    Г-жа Петя Малакова – държавен експерт в дирекция Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд.
    Тук са седнали представителите на Министерство на труда и социалната политика.
    Г-жа Смела Нинева – началник отдел в дирекция Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд.
    Г-н Бисер Петков и г-жа Веселка Караиванова от НОИ ги чакаме, а така също г-жа Снежана Малакова и г-жа Антоанета Ганчева от НОИ.
    Г-н Николай Славчев – Асоциация на индустриалния капитал в България.
    Г-н Валентин Зартов – Юридическа дирекция Българска търговско промишлена палата
    Г-н Антон Лалов – Юридическа дирекция Българска търговско промишлена палата
    Г-н Олег Чулев – парламентарен секретар на КТ Подкрепа
    Г-жа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители към КНСБ
    Г-жа Светла Струмина – Синдикат на българските учители към КНСБ
    Г-жа Величка Микова – КНСБ
    Полк. Атанас Иванов – Съюз на запасните офицери, един от емблематичните участници в Комисията по труда и социалната политика през последните 15 – 16 години.
    Г-жа Нина Гергова, г-жа Диана Димитрова и г-н Светозар Съев в момента ги няма, те са заявили участие, вероятно една част от тях са тук.
    Заповядайте , господин Александров да представите накратко проектите.
    Г-Н НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Много благодаря господин председател. Аз ще ги започна по номера и ще кажа само няколко думи, за да мога да ориентирам комисията.
    Първият законопроект, което е посочен в т.2. Става въпрос за една промяна, която ние предлагаме – даването на предимство на българският работник пред останалите такива с ясното съзнание, че по правило на Европейския съюз това нещо от гледна точка на свободното движение на капитали и хора е практически невъзможно. Нашата идея е предимно ограничаването други държави, които не са държави членки на Европейския съюз, т.е. става въпрос за не вътре общностни. Не парадираме да казваме, че е най-чисто юридически текстът, но с него даваме едно съществено предимство на българския работник пред всички останали.
    През годините сме свикнали да виждаме редица големи инфраструктурни проекти, които да се изпълняват от работници, които са чужди на нашата държава и респективно доходите, които те получават да са в размери по-големи от родния работник и тези доходи същевременно да напускат държавата.
    Едновременно с това трябва да добавя, че тези инфраструктурни проекти се осъществяват предимно с пари, които са отпуснати и широко рекламирани от Европейския съюз. Да, ние смятаме, че трябва да остават, даже и под формата на трудово възнаграждение в Европейския съюз.
    Второто ни предложение е по точка 3 от дневния ред. Става въпрос за изплащане на цялото възнаграждение на работниците по трудови договори. В момента в Кодекса на труда, ако не греша е записано, аз ще ви го прочета сега: „ ... При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения работникът или служителят има право да получи 60 % от възнаграждението си”.
    Според нас това е една скрита форма на кредитиране на работодателят като цяло, тъй като има такива случаи, в които се оказва, че само за 2013 година работниците са „кредитирали” своите работодатели с една сума от около 40 млн. лева. Тук ми подсказаха, че тази сума е над 60 млн. лева. Респективно това са доходи, които са взети от тези, които са си ги изкарали с честен труди не са се върнали обратно в икономиката под формата на разходи. Ако трябва да го погледнем и от чисто професионална гледна точка от страна на бюджета това са загуби от гледна точка на неплащане на ДДС, тъй като знаете, че бюджета предимно се пълни от косвени данъци, т.е. респективно 42 % от постъпленията в държавния бюджет са постъпления от ДДС.
    Тук се дава и правото, когато има такова нарушение на законодателството, работника да осъжда по ускорена процедура работодателя, т.е. облекчаваме на самия режим.
    Третото нещо, което предлагаме е по т.4 от нашия дневен ред. Да запишем в Кодексът на труда минималната работна заплата за страната. Тук ние сме оформили един текст, който пак казвам може да не е достатъчно юридически издържан, но нашето виждане, нашата политика е, че минималната работна заплата в страната трябва да се движи около средното минимално равнище за Европейския съюз по данни на Евростат.
    Към днешна дата това е сумата от 485 едро, приблизително 960 – 970 лева. Това за нас е възможно най-правилният подход, ако искаме действително да се наричаме европейци и не смятам, че би било оскърбително ние да разпишем нещо такова в нашето законодателство. Да не говорим, че записването в Кодекса на труда ще даде една много по-голяма сигурност, отколкото ежегодно да бъде изменяно със Закона за държавния бюджет.
    По следващата точка от дневния ред , точка 5 е за така нареченото пенсиониране на учителите. Тук ние смятаме, че учителите са и национално богатство, което ние не трябва да пренебрегваме с лека ръка. При тяхното пенсиониране ние ги равнопоставяме с редица други длъжности като военни, полицаи. Ние искаме при тяхното пенсиониране еднократно да им бъде заплатена сумата, равна на всичките години трудов стаж, които имат в системата. Например ако има 10 години трудов стаж десет брутни работни заплати и смятам, че това е съвсем постижимо, особено ако смятаме и залагаме, че икономическото развитие на едно общество, както и демографията минава през образованието.
    По точка 6 ще взема отношение на следващото обсъждане, защото това се отнася до Кодекса за социално осигуряване
    ПРЕДС. ХАСАН АХМЕДОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
    Колеги, на всички вас са изпратени становищата на отделните институции – Министерство на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, има проекти по които има становища и на работодателски организации, на синдикални организации. Тук са представители на Министерството на труда и социалната политика. Ако те желаят и има представители на КНСБ и Синдиката на българските учители да им дадем думата. Нека първо да дадем думата на гостите да кажат няколко думи по тези проекти и след това ще дам възможност на всеки един от вас, който желае да изрази своето отношение към предложените проекти. Колеги от министерството заповядайте и след това г-жа Янка Такева.
    Г-ЖА ПЕТЯ МАЛАКОВА: Министерството поддържа изразените становища по четирите законопроекта и по име ги подкрепя по изразените подробно мотиви. Ако желаете мога накратко да ги изложа пак.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви помоля много накратко да изложите вашето становище.
    Г-ЖА ПЕТЯ МАЛАКОВА: По предложението за промяна на чл.10 в Кодекса на труда определено се регламентира неравнопоставеност между едни членове на Европейския съюз и други, т.е. българските граждани, т.е. противопоставя се една категория едни на други, което противоречи на всички основни европейски актове. Това са основните ни мотиви, поради които ние не сме подкрепили законопроекта.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз искам да обърна внимание на нещо, което господин Александров подчерта в своето експозе. За гражданите от трети страни българското законодателство има уреден начин, по който те да бъдат допуснати до пазара на труда и повярвайте ми той никак не е лесен. Минава се през процедури, през дирекция Миграция, през Агенцията по заетостта, за да може да имат достъп до българския пазар на труда. Така че този въпрос е достатъчно сериозно регламентиран. Казвам това в подкрепа на казаното от господин Александров, че предложението се отнася предимно за кандидатите за работа в България от трети страни.
    Г-ЖА СМЕЛА НИНЕВА: Следващият законопроект касае гаранцията работодателят да изплаща трудовите възнаграждения в сто процентов размер и една съответно предложена кратка процедура, по която да могат да се доказват и да се получават тези компенсации. Не е възможно , считаме ние, и това сме изразили в писменото си становище, в нормативен акт като Кодекса на труда, който урежда трудовите взаимоотношения между работника или служителя да се предвиждат лични задължения на работодател, който е юридическо лице, да не навлизам в подробностите на текста на законопроекта, различни от задълженията, които притежава работодателя като субект на трудовото право.
    Едно от предложенията изцяло е регламентирано в действащите текстове на Кодекса на труда. Бих могла да го цитирам, това е чл. 123, ал. 4, т. 2, а категорично последната алинея 4 на чл. 242 не е предмет на трудовото право, а на гражданския процесуален кодекс, където е мястото и на предложения текст за чл. 362а за тази кратка процедура.
    С третият законопроект се предлага промяна в Кодекса на труда, която е свързана с повишаване на размера на минималната работна заплата, така че тя да бъде съобразена със средното за Европейския съюз ниво на това възнаграждение. Следва да се има предвид, че като страна членка на МОТ, ние сме обвързани с Конвенция № 26 на Международната организация на труда относно възстановяването на методи за определяне на минималните заплати, с която този законопроект не е съобразен. Минималната работна заплата има икономически и социални функции. За да може да се увеличи заплащането трябва да има повишаване на производителността на труда. Минималната работна заплата се отнася за цялата икономика и за бюджетната сфера, а в мотивите към законопроекта са посочени само източници за увеличаване на тази заплата за бюджетната сфера и не е посочено как би могло да се постигне увеличаване на минималната работна заплата. В предприятията законопроектът не може да се реализира, поради което ние не го подкрепяме.
    По последното предложение, свързано с изплащането на обезщетения при прекратяване на трудовите правоотношения на учителите, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основното ни възражение е, че Кодекса на труда е общ закон, който касае всички категории работници и служители и ако трябва да се дебатира или да се решава този проблем, той трябва да бъде направен в специален закон, а не в общия закон Кодекса на труда.
    Освен това имаме и други бележки, наши и на други институции, че в законопроектът се съдържат понятия, които не са ясни, не са еднозначни и не са в съответствие с установената терминология в действащата законова и подзаконова уредба, не са съобразени с изискванията на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове за задължителното съдържание на мотивите. Също така липсва оценка за очакваните финансови последици и информация за очаквания брой на правоимащите лица.
    Това е накратко.
    ПРЕДС.ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Нинева.
    Сега има думата госпожа Янка Такева по последният законопроект, който касае учителите.
    Г-ЖА ЯНКА ТАКЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми депутати и членове на комисията, аз дойдох специално за да подкрепя предложението на Парламентарната група на Атака относно т. 4 за изменение на чл.222, с допълнителна алинея 4 от Кодекса на труда за изплащането на обезщетенията при пенсионирането на учителите.
    Аз няма да говоря за голямата обществено значима роля и труд на учител, няма да говоря и затова кой определи, че учителя трябва да получава най-ниското възнаграждение и кой го постави в тази скала. Няма да говоря и затова кой постави учителя в най-ниската скала да получава най-ниското обезщетение при пенсиониране, защото вие сте политици, вие много добре знаете, вие сте минали през българската образователна система, базисното образование, което да ви даде след това реализацията ви и като политици и като професионалисти.
    Искам да кажа, че българският учител не заслужава да бъде на най-ниското стъпало по средна брутна работна заплата и по изплащане на обезщетенията. Така че очаквам от вас да водите един дебат, който да бъде свързан със запазване авторитетът на българския учител, защото аз гледах миналото заседание на една от комисиите . Искам да ви кажа, че получих изключително много писма от наши колеги, които са възмутени от изказването на някои депутати, които казват че учителя не заслужава или учителя не претендира за работна заплата или учителя вижда неговата оценка накрая на трудовия му жизнен професионален път, може да бъде и 6 000 лева.
    Вие много добре знаете, че и сега с бюджет 2015 година учителят струва 0.65 % от един полицай, т.е. на нас ни е намален бюджета, господин Радан Кънев знае, ние водихме такива разговори. Така че молбата ни е на нас, българските учители, приемете това предложение. Може да дискутираме по понятията и да уеднаквим терминологията, но българският учител заслужава да получава за край на жизнения си професионален път едно нормално възнаграждение затова, че е отдал живота си за децата на България и вие го знаете, защото освен социална, вие сте и комисия по демографската политика и аз благодаря, защото и аз така смятам, че двете неща са взаимно свързани. Защото съм председател на Общественият женски парламент, който обединява 40 неправителствени организации, които работят по проблемите на децата, жените, младите хора, семейството и равнопоставеността на половете. Защото съм президент на Женският комитет на ПЕРС при Международната профсъюзна конфедерация. Защото съм председател на женската комисия към КНСБ, където тези въпроси изобщо не са чужди нито на мен, нито на организацията, в която членувам и организациите, които изброих.
    Вярвам във вас, уважаеми депутати, имам ви доверието, българския учител ви има доверието и моля подкрепете изменението и допълнението на законопроекта.
    Искам уважаеми представители на Парламентарната група на Атака да ви благодаря и за още нещо. Затова, че вие в миналият Парламент внесохте заедно с искането на лекарите да се криминализира насилието върху учителите, така че ние сме записани наравно с лекарите, въпреки че аз бях изпратила такова искане до всички парламентарни групи. Вие го подкрепихте, вие го внесохте. Искам да благодаря на всички представители от парламентарните групи от миналият Парламент, които подкрепиха това предложение. Благодаря ви.
    Позволете ми лично от мое име, от името на учителите в България и на останалия персонал да пожелая на всички вас хубави коледни и новогодишни празници. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Такева.
    Други гости искат ли да вземат отношение по предложените проекти. Става въпрос за управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт. Няма.
    Колеги, членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика имате думата по внесените проекти.
    Имате думата за мнения, съображения, изказвания, предложения.
    Господин Гьоков.
    Г-Н ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
    Аз ще започна със законопроект № 454-01-5. Няма да подкрепя този проект, иначе мотивите са прекрасни и на мен ми се ще българския работник да е защитен и да има предимство пред всички останали, но при условие, че нарушаваме такива основни текстове на Договора на Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, аз няма да ги чета, чл. 10 и чл. 18. Това е дискриминиране и по тази причина няма как да го подкрепя, иначе пак казвам, мотивите са прекрасни и както казахте Вие, между другото гарантирането на правото на труд е предимство на българска граждани пред всички останали. Гарантирано е с различни други законови норми, където работодател, който иска да назначи чужденец на работа в България минава през десетки условия и смятам, че по този начин достатъчно е защитен българския работник в България.
    По следващият законопроект № 454-01-16, който е за промяна на Кодекса на труда, за гарантиране изплащането на трудовото възнаграждение, предложението на ПГ Атака. Аз въпреки, че съм съгласен със становището на министерството из като съм чел проектът, съм съвсем наясно, че Кодекса на труда урежда задължения на работодателя като страна по трудовото правоотношение , а не на неговите собственици. На мен ми се ще да предприемем някакви действия в тази посока, защото некоректността и от страна на работодателите, не ги поставям всички под общ знаменател работодателите, но има такива случаи, когато работниците и служителите чакат толкова дълго време да си получат заплатите, че не е нормално. Затова аз съм по-склонен да го подкрепя дори в този му вид, въпреки че трябва да кажем, че новосъздаденият член 362а не му е въобще мястото тук, по-скоро е в Гражданския процесуален кодекс. Но пак казвам, трябва да предприемем някакви стъпки в тази посока и аз по-скоро бих подкрепил този проект.
    Следващият проект беше за минималната работна заплата, няма да го коментирам.
    За гарантираното изплащане на суми на учителите при пенсиониране, промяната на чл. 222 толкова години, колкото педагогически стаж е придобило лицето преди да се пенсионира.
    На мен ми звучи изключително популистки това, но ще го подкрепя. Ще го подкрепя заради статутът на учителите, ниските заплати и т.н., но само че трябва да си даваме сметка като го подкрепяме, че от тук нататък стигане до това, че други съсловия също ще искат такива привилегии с промяна на Кодекса на труда. Може би идеята и становището на Министерството на труда и социалната политика е, че това трябва да се направи с отделно законодателство. Може би сега при цялостното обсъждане на пенсионната реформа в България трябва да се засегнат тези въпроси. Аз съм по-скоро склонен да го подкрепя, въпреки че съм сигурен, че законопроектът на ПГ Атака далеч превъзхожда първоначалната идея на синдикатите в тази посока. Госпожа Такева сигурно ще го признае това .
    Аз пак казвам, аз ще подкрепя проектът, но пак казвам, че мястото за обсъждане на това точно, пък и на всички останали е при цялостното разглеждане на пенсионната реформа, за което си поставихме срок до 31 март за решение. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
    Господин Байрактаров дава предимство на госпожа Ангелова.
    Г-ЖА СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, много добре звучат така написани тези текстове в представените законопроекти, но по-скоро те имат някакъв пожелателен характер и популистки привкус.
    Ние от Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепим нито един от тези законопроекти, защото те са правно неиздържани.
    Ако трябва точно да гледаме текстовете, нито един текст по тези законопроекти не е правно издържан. Те противоречат на редица нормативни актове в действащото българско законодателство. Противоречат и на европейски актове, както казаха и от Министерство на труда и социалната политика и най-вече няма финансова обосновка. Една част от тези законопроекти касаят увеличаване на минимална работна заплата, изплащане на обезщетения на учители. Тук става въпрос за доста пари.
    Ние трябва да си дадем сметката, че бюджетът е приет на първо четене. Минал е на Бюджетна комисия на второ четене. Предстои да се гледа бюджетът в петък. Ако приемем тези текстове, откъде ведомствата ще намерят пари за обезпечаване на тези плащания, особено за минималната работна заплата. На минимална работна заплата не са само работниците и служителите, които работят в администрацията на държавните и общински учреждения. Нека да помислим, че голяма част на минимална работна заплата работят в частния сектор. Как можем ние да задължим работодателите да изплащат минимална работна заплата 1000 лева при днешното състояние на икономиката? По какъв начин вие ще задължите работодателите.
    По отношение на изплащане на обезщетенията при пенсиониране на учителите. Нямаме нищо против учителите. Безспорна е ролята и заслугата на учителската професия. Тук колегата Гьоков загатна нещо, с което съм съгласна . Той не го довърши. Добре, нека да приемем този законопроект и да се съгласим за изплащане на това обезщетение при пенсиониране на учителите , а какво ще стане с другите професии. Ще стане една лавина, така че и другите професии също ще искат – лекарите, юристите, всеки ще каже, че неговата професия, неговия труд е значим. Това са нашите мотиви, благодаря ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин Байрактаров.
    Не питам за реплики, защото вероятно ще изразите желание, ако имате такова.
    Г-Н ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаеми господин председател, колеги лично аз бих подкрепил направените предложения от колегите от ПГ Атака, но аз съм притеснен от това, че вие ги пишете тези законопроекти така, че да не бъдат приети и се чудя защо трябва да го правите това нещо и да се опорочават наистина едни добри идеи. Ще започна под ред на номерата.
    Промяната на чл. 10 в Кодекса на труда. Аз ще спестя тези силни приказки за дискриминация и т.н., но бих ви обърнал внимание, тъй като ние също работим по този въпрос и аз изцяло подкрепям вашата теза за така наречения протекционизъм на трудовия пазар. Само че колеги ако вие наложите този протекционизъм по отношение на българските работници, аз бих ви попитал какво става с близо 2 млн. български работници, които работят в целия Европейски съюз. Означава ли това, че срещу тях трябва да се приложи реципрочна мярка, която между другото ако трябва да бъда откровен в много от държавите наистина се прилага.
    Само че ето там беше моментът да се вземе добрия опит например от британското законодателство и тук по този въпрос трябва да се коментира.
    Що се касае до работници извън Европейският съюз, аз ще кажа направо става въпрос за турски фирми, не е нужно да се притеснявате, кажете го, само че там нещата стоят на съвсем друга основа. Давам пример. Сигурно там са продиктувани вашите мотиви. Изпълнението на строителните дейности по една от магистралите е от турската фирма Мапа Ченгиз, която работеше предимно с турски персонал, който вземаше около 1 000 евро заплата, а наетия български персонал вземаше около 250 евро заплата. Това бяха реалните, действителни факти. Но тук за огромно съжаление нещата не се регулират от Кодекса на труда. Тук има първо търговска сделка с фирма, която води по смисъла на тази търговска сделка своя специализиран състав или трябва да се работи по съвсем друг вид закон и там да се защитават интересите на работниците, които да не дават право тази фирма, осъществяваща дейност на територията на Република България да прави такава сериозна диференциация в заплащанията между българския работник и чуждия работник, който и да е той, дали е турчин, руснак, арменец и т.н., но това се съвсем друго.
    Що се касае до промените, които предлагате за някаква облекчена форма на съдебно производство за доказване на задължения по неизплатени трудови възнаграждения. Ако искате да ви споделя, в моята практика има над 1 500 такива случаи, в които работникът в рамките на един месец осъжда работодателя и след това не може да си вземе нищо, защото срещу него стои едно юридическо лице, което практически отдавна е прехвърлило дейността си някъде на някой , няма никаква собственост, няма никакви сметки, така че дори и да осъди работника работодателя си, съответното юридическо лице, той просто няма какво да вземе, дори да наеме и най-великия съдия изпълнител, било то частен съдебен изпълнител, било то държавен съдебен изпълнител.
    В тази сфера ние също работим и тук става въпрос за промяна на законодателството. Ако трябва да ви споделя, за да стане ясно и на колегите. Когато работникът отиде и се оплаче в Инспекцията по труд, защото това е процедурата, първо се оплаква в Инспекцията по труда , че работодателя не му изплаща възнаграждението, той налага предписание на работодателя да му изплати, той не го изплаща възнаграждението и се стига до съд. Само че Инспекцията по труда налага глоба на работодателят, обикновено тя варира между 5000 и 1000 лева. Държавата си събира глобата, а работника продължава да остава с неизплатено възнаграждение. Ето тук е разковничето колеги, тук трябва да се търси промяна на законодателството, при което не работникът да става инструмент и държавата да пълни хазната чрез глоби, а тези глоби да отиват след това за изплащане на трудови възнаграждения, а не човека да съди, да плаща пари, да търси съдия изпълнители и накрая нищо да не си е получил, както казах над 1 500 такива случаи имаме. Мога да ги посоча ако искате поименно. Това е по този въпрос .Иначе казано дотук една добра идея, неаргументирана, написана така че да не бъде приета. Не се заяждам, казвам ви го коректно и след това за съжаление, ако трябва да подкрепя колегата Гьоков, да се използва дивия популизъм: „Ето на, виждате ли, ние направихме нещо, предложихме, ама те лошите не го приеха”.
    Какво да приемем. Един работник, извън територията на Европейският съюз не може да започне трудова дейност, ако не е оформил цялата необходима документация. Той се явява незаконно пребиваващ на първо място. Той няма как да започне. Няма работодател, който да рискува да наеме такъв работник, защото след това ще трябва да плати един милион глоби, както се казва. Мога да ви дам пример. През 2007 година, тук има колеги които бяха в Министерството на труда, когато в сферата на туристическия бранш поискаха да внесат български граждани от Молдова, казвам да внесат, за да обслужват сферата на туризма и колегите сигурно си спомнят какви пречки имаше, за да започнат тези български граждани работа и фактически нямаше и как да започнат накрая, така ли беше. Аз ви ги припомням тези неща.
    Що се касае до въпросът, свързан с учителите. За мен тук въпросът е сантиментален. Самият аз съм бивш преподавател и бих припомнил на госпожа Такева, че именно Учителският синдикат стана повод да бъде отменена Наредба № 2, чрез която сега учителите щяха да вземат доста по-високи възнаграждения, нямаше да са подложени училищата да се превърнат в търговски дружества с тези делегирани бюджети и в едно търговско дружество ако ние въведем тази мярка, колега, аз ще ви кажа и в момента какво се случва. В момента над 30 % от учителите работят с временни трудови договори в нарушение на българското трудово законодателство. Година след година се преподписват временни трудови договори. Да не ви кажа, че като настъпи краят на учебната година, един огромен брой учители са в небитието. Те не се знае къде се намират. Така ли е колеги, така е да. Ето това е големият проблем и ако ние въведем тази мярка работодателя, в случая съответния директор, превърнал се във феодал на частното си училище, защото това стана с делегираните бюджети, това означава дава месеца преди човека да се пенсионира той да бъде уволнен дисциплинарно и да не получи не 6 заплати, а нула заплати ще получи като обезщетение или пък въобще да не бъде наеман. Ето това е опасността. Аз искрено настоявам и ще продължавам да настоявам, защото имаше през 2013 година съдебно дело, малко хора знаят, свързано с § 4б и тогава в хода на съдебното дело във Върховния административен съд, представител на администрацията някак си странно беше оттеглил § 4б, което съда прие. Много ми е интересно как един параграф, приет като закон се оттегля от представител на Министерски съвет и учители, които бяха ощетени с доста средства при пенсиониране не можаха да се защитят. Съжалявам, че не го нося решението на съда .
    Там бих насочил своите усилия и виждания, но така предложени тези законопроекти, една добра идея е предложена така, че да не бъде приета. Така или иначе законопроектът ще бъде внесен, дали ще го приеме комисията или не, той ще бъде внесен за разглеждане. Аз съм готов да седнем, да коментираме, да видим къде и как могат да се направят корекции, за да се случи наистина нещо добро, което да е полезно, иначе популизма пък за 1000 лева минимална работна заплата, и Вие сте икономист, и аз съм икономист, повярвайте много добре разбирате, че това е мисия невъзможна. Питам ви аз как ще задължите вие 900 000 еднолични търговци да плащат 1000 лева минимална работна заплата един път и втори път да се осигурява върху 1000 лева работна заплата, при положение, че павилиончето или кварталното му магазинче му носи 300 – 400 лева месечен приход и той едвам оцелява.
    Това са 900 000 еднолични търговци. Според вас това дали е възможно. Питам ви как ще задължите другата част – частният бизнес да плаща 1000 лева минимална работна заплата на ниско квалифицирани кадри, с извинение от ромски произход, без някой да се опитва да ме изкарва ксенофоб. Хора, които нямат завършен трети клас, четвърти клас. Е, къде е ролята на диференцирания труд. Как ние ще поставим един образован човек, учил до 11-ти клас, завършил степен бакалавър, хайде няма да стигам до магистър, с един човек завършил втори клас, трети клас, четвърти клас, неграмотен, необразован на едно стъпало. Вие дали ще го приемете, защото аз не съм съгласен. Защото от това нещо ще възползва точно тази част от ниско квалифицираната работна сила, която така или иначе ние трябва да се чудим как да я образоваме, а от друга страна означава да прогоним и малкото останали квалифицирани български работници и служители, защото те ще се почувстват тотално онеправдани и засегнати.
    Не е обмислено добре изобщо.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Господин Александров , ще Ви дам думата накрая да обобщите, след като приключат всички изказвания. Мисля, че така е по-добре.
    Други мнения, колеги.
    Госпожо Такева, заповядайте.
    Г-ЖА ЯНКА ТАКЕВА: Благодаря Ви.
    Един френски философ беше казал, че най-слабото място на възрастните хора, т.е. на нас е паметта. Искам уважаеми депутати да ви напомня, че 2007 година по време на голямата учителска стачка Синдикатът на българските учители не подписа стачно споразумение и за въвеждането на делегираните бюджети моралната отговорност да носи тогава правителството, което управляваше и министър тогава Даниел Вълчев. Затова той толкова години не посмя да се яви на нито един избор, защото знае отношението на българският учител към това, което стори с делегираните бюджети.
    Лично аз ще ви донеса в Парламента книгата и изследването, което направихме с нашата конфедерация – социалните и икономически последици от въвеждането на делегираните бюджети точно в този вид. Аз ви моля, помогнете. Благодаря ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Такева.
    Други мнения, колеги.
    Аз ще си позволя няколко неща да кажа по част от предложените проекти.
    Колеги, аз съм извън групата народни представители, които ще говорят за популизъм в тази зала, защото уважавам мнението на всеки един народен представител, направил предложение, включително да има законодателна инициатива, така както е записано в нашата Конституция.
    Какво искам да кажа по конкретните предложени текстове?
    По отношение на минималната работна заплата. Аз благодаря на колегите от ПГ Атака, че повдигат тази дискусия, дори този размер от 1000 лева е най-малкия проблем. Въпросът е как в България се определя минималната работна заплата. Този отговор е много труден, аз лично се затруднявам в това да отговоря по какви правила се определя минималната работна заплата.
    В Министерството на труда и социалната политика има изработена цялостна методика затова по обективни критерии да се определя минималната работна заплата. За съжаление и тази методика не е съвършена и има слабости, които се характеризират предимно с невъзможността да се включат регионалните различия в нивата на заплащане и различия в отделните браншове, в отделните сектори на икономиката.
    Ако например в ИТ секторът минималната работна заплата сега отговаря на тази, за която вие говорите, в други сектори, примерно сектора на услугите или сектора на туризма, господин Байрактаров, едва ли тези нива биха могли да бъдат достигнати. Така че тази дискусия е отворена и може би в Комисията по труда, социалната и демографската политика да се опитаме заедно със социалните партньори да намерим едно решение така, че тази минимална работна заплата да се подчинява на известен автоматизъм или на договаряне на ниво бранш и там, където не може да се договори, тогава да се намери евентуално Министерство на труда и социалната политика.
    Тази дискусия е отворена. Използвам поводът, че този законопроект е внесен, за да може отново и отново за пореден път да повдигнем тази дискусия, защото сега никой не може да обясни защо увеличаваме минималната работна заплата в 3-годишната бюджетна прогноза да кажем с 20 лева, 40 лева и т.н.
    На следващо място законопроектът, който урежда процесуалния ред за по-бързо изплащане на начислените и дължими възнаграждения. Тук трябва да припомня на уважаемите народни представители и на вносителите, може би господин Кънев да помогне от неговата практика по този въпрос, но има процесуален ред, по който вече има двудистанционно производство за тези трудови спорове. Господин Байрактаров преди малко коректно спомена, че дори в рамките на един месец може да приключи това производство. Така че някакви усилия в тази насока са положени, но все още е вярно, че не е намерено решението. Този въпрос беше поставен и на предишни състави на Народното събрание, но така или иначе тази дискусия е открита и коректно колегите от ПГ Атака поставят този въпрос, за да може да продължи дискусията и да се търсят решения. Вие знаете, че в Главна инспекция по труда има регистър на дължимите и неизплатените заплати, което е крачка напред, поне ще се знае кои са хората, което са най-некоректните платци.
    По отношение на изплащането на обезщетение на работник или служител, който заема педагогическа длъжност , това е също една от отворените дискусии в българското общество. Принципно това, което е прието досега специалните закони да уреждат тази материя, защото както каза и госпожа Ангелова преди малко, веднага ще възникне вълна от такива искания и от друга страна работодателите са много гъвкави, реагират много според тях адекватно на това, което се случва. Например в една от програмите на Министерството на труда и социалната политика е заложено заетост на хората в предпенсионна възраст. Знаете ли, никой не ги наема, защото след това трябва да изплатят тези дължими 6 месечни брутни заплати и едно добро намерение остава някак си висящо във въздуха само защото съществува този проблем. Но пак повтарям тези въпроси са открити и си позволявам да поздравя колегите, че поставят тези въпроси на обсъждане, защото мястото на обсъждането на тези въпроси е тук, в Националния съвет за тристранно сътрудничество и в Народното събрание естествено, разбира се и в Министерски съвет. Това е моето мнение по част от предложените проекти.
    Заповядайте, господин Гьоков.
    Г-Н ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Адемов, само едно допълнение към последното, което казахте.
    Има една много добра програма на Агенцията по заетостта на Министерство на труда и социалната политика и тя се казва Помощ при пенсиониране. Идеята е прекрасна, само че там работодателите избягват да наемат такива хора в предпенсионна възраст, защото при пенсионирането трябва да им изплати дори две заплати по Кодекса на труда, но не го правят защото министерството или пък който е писал програмата не предвижда тези заплати в бюджета на програмата и той трябва да ги изплати за собствена сметка. Така че това е основен проблем.
    ПРЕДС.ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
    Вероятно имате предложение да се увеличат парите на Министерство на труда и социалната политика в частта на Националния план за действие по заетостта.
    Други мнения.
    Заповядайте, господин Александров.
    Г-Н НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Аз много Ви благодаря, господин председател.
    Това което ще ви кажа е, че действително ние обръщаме повече внимание, повече светлина има в едни доста наболели проблеми. Да, действително ние ако тръгнем в тази ниша, включително може да намерим доста проблеми, даже при пенсионната реформа, която се предложи за ден и половина, вместо да се дебатира доста по-широко.
    Ако действително тръгнем по нива да говорим за много неща, включително и в тази част, господин Байрактаров, за обезвъзмездяване на работниците и служителите. Много ще ми бъде чудно как ще бъдат равнопоставени при равни условия заедно с държавата и общините, защото при събирането на данъци и такси знаете държавата винаги е първа, няма как да бъде изместена по този начин.
    Има изключително много проблеми в нашето общество, които трябва да бъдат решени. Вие казвате: „Другите браншове и те ще поискат”.
    Аз съм съгласен, но ще ви кажа, че в момента това функционира при служителите на Министерство на вътрешните работи, както и на Министерство на отбраната. Ако действително ние изхождаме, даже включително от препоръка Европа 2020, ако изхождаме и от доклада, който беше на Световната банка или на МВФ за демографската ситуация в България и техните препоръки, една от препоръките е образование през целия живот. На базата на образование през целият живот ние ако не решим тези проблеми едва ли ще постигнем стабилен растеж в бъдеще и после тези проблеми на Комисията по труда, социалната и демографската комисия ние ще ги връщаме в Комисията по икономическите въпроси и Комисията по бюджет и финанси и ще си ги въртим.
    Нашите предложения са в посока на това не само да ги говорим и обсъждаме, а дайте да седнем и действително да можем да решим да работим по тези проблеми.
    Казвате, че текстовете не са достатъчно издържани. Да, съгласен съм, но именно поради тази причина има процедура между първо и второ четене на въпросните законопроекти. Именно поради тази причина могат да бъдат дадени редица становища, включително от Министерство на финансите. Пълна финансова обосновка за нещата, които се предлагат от Народното събрание, защото ние като народни представители имаме право да изискваме такава от Министерски съвет, респективно тя ще бъде възложена на Министерство на финансите. Тогава ще можем да видим и ефектът и въздействието сега и в бъдеще.
    Да, някои от нещата засягат и бюджет 2015 година. Както казахме той вече е приет на второ четене от комисията, очаква се тази седмица да влезе в зала. Това беше моята аргументация да бъдат отложени в рамките на следващия месец, където така или иначе ние в момента се занимаваме предимно и основно с бюджетната процедура за 2015 година.
    Колкото до доходите, това е доста по-голям проблем. Към днешната дата минималният размер на доходите знаете се определя или за тези които не знаят в два бюджета, записва се в Преходни и заключителни разпоредби единия, другия в чл. 8 на тази дата и там се определя минималната работна, както и минималната пенсия. Никъде обаче при минималната пенсия не е казано, че тя е под прага на бедността, ако трябва да го подведем под тази линия. Нашето виждане, нашето желание е повярвайте ми, действително ние да нямаме 49 % хора, които са на ръба на бедността или под този ръб. Затова ви призовавам абсолютно всички дайте да седнем да работим в тази насока.
    Действително има две предложения, за които казвате, примерно това за сто процентово изплащане на възнагражденията на работниците. При приемане на първо четене, между първо и второ четене с Преходни и заключителни разпоредби и препратка към Гражданско процесуалния кодекс, това нещо което ние въвеждаме като чл.362а преспокойно може да бъде урегулирано и по същия начин достатъчно добре изпипано от юристите. Такива неща се правят , включително аз смятам, че на колегите от Патриотичния фронт и на ПГ ГЕРБ им е пределно ясно, след като направиха такова нещо в държавния бюджет за 2015 година. Така че механизмът ви е пределно ясен.
    Имам предвид това, че вие въведохте чрез Заключителни разпоредби в държавния бюджет за 2015 година параграф, с който правите препратка към Кодекса за социално осигуряване. Това е и за пенсионната система, която предлагате. Това е едно от вашите предложения.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, господин Александров е прав, че в Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване има промени на Кодекса за социално осигуряване, които са свързани с приложението на Закона за бюджета на ДОО за следващата година.
    Г-Н НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Добре, поправям се, не за държавния бюджет, а за бюджета на ДОО.
    По същият начин стои отворен и въпроса за учителите. Ако действително може да се обедините около това да има движение в тази посока и решаване на този проблем, нека го направим.
    Да винаги ще има възражения затова, че директорите на училища по един или друг начин могат да намерят вратички да го заобиколят. Повярвайте ми същото е и за фирмите. В Комисията по бюджет и финанси ние надали отказваме да приемем Закон за ДДС, защото някой ще намери вратичка да го заобиколи. Напротив. Благодаря ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз ви благодаря също.
    Заповядайте, господин Байрактаров.
    Г-Н ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Колега Александров, съжалявам, но имам чувството, че от толкова много приказки, които казахте, Вие сами не разбрахте какво казахте. Съжалявам, че трябва да ви го кажа. Явно изобщо не познавате механизмът, за да правите едно съпоставяне между работник в частния сектор и работник в държавния сектор. Явно Ви трябва време да минете през едно – две дела, да осъдите държавата и да разберете какъв е механизма за плащане на обезщетени от държавата, че това обезщетение трябва да бъде включено в държавния бюджет, да бъде предвидено и чак тогава, вие дори нямате право на съдия изпълнител там, дори и да имате изпълнителен лист, нищо не може да получите.
    Аз просто Ви обяснявам, за да го знаете.
    Второто нещо, което явно не искате да разберете е, че с предлаганите размери на 1000 лева минимална работна заплата просто в рамките на 5 месеца България ще стане втори Пакистан. Да ви обясня това. Хубаво е да се поинтересувате колко са предвидливи там, как са окупирали например един Дубай и работят за по 150 – 200 долара без почивка, без социални осигуровки, без нищо и ги проверяват на летището, с извинение, като коне дали им са здрави зъбите. Хора, които са ходили могат да ви разкажат.
    При хиляда лева гарантирана работна заплата, повярвайте ми, само за половин година тук ще има 1 милион пакистанци на границата. Иначе казано ще предизвикате една втора вълна от бежанци, защото там заплата е между 35 и 50 долара и който взема 50 долара се счита за богаташ. Ето това ще постигнем, да не говорим за ефектът на източване на социалната система, което предвидливи наши български граждани с по-мургав цвят успешно реализират в по-развитите европейски държави. Защото тава е другият ефект и аз ви питам вие това ли целите да направите. Иначе казах, идеите са добри, но не са обмислени какво ще донесат след себе си. И пак казвам, вие поставяте един образован български служител или гражданин на едно стъпало с един необразован, който така или иначе издържаме и сега със създаването на професия непълнолетна майка. А знаете ли с 1000 лева минимална работна заплата с колко закона след това им вдигате базата за социалните помощи. Тогава ще раждат вече и по 25 деца, не че и сега те не ги правят.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, господин Байрактаров, разбрахме Вашата теза. Само с две думи. Минималната работна заплата не е свързана със социалните помощи.
    Заповядайте, господин Кенов.
    Колеги, моля ви да не навлизаме в лични обвинения и нападки. Ще ви дам възможност накратко да отговорите, защото спорът между двете парламентарни групи няма да го решим тук на тази маса. Тук поставяме конкретни проблеми.
    Г-Н СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
    Уважаеми господин Александров, по отношение на предложението за обезщетени със заплати в края на трудовият стаж аз взех становището на Комисията по образование и наука, сега ще ви го кажа същото и на вас. Когато става въпрос за заплащане в сферата на образованието, трябва да се наблюдава цялата система. Не може да се наблюдават изолирани случаи.
    В момента средната заплата на учителите е доста по-висока от заплатите на университетски преподавател. Това беше един от доводите на проф. Станилов, ако не се лъжа, когато беше направено това предложение. В момента има доценти в университетите, които получават под средната заплата на учителите. Също по отношение на текста, който беше предложен в Комисията по образованието и науката и защитен там. Става въпрос за всички работници и служители, които се занимават с педагогическа дейност доколкото си спомням. Вие обхващате един кръг от работодатели и учебни заведения, като се тръгне от общинските детски заведения , частните детски градини, частните училища, общинските училища, държавните професионални гимназии, частните университети, държавните университети и всякаква друга дейност, свързана с преподаване, включително и Центровете за квалификация и преквалификация, които водят курсове в момента.
    За мен едно такова задължение за всички работодатели е кошмарно най-малкото казано. В момента учителите по колективен трудов договор също получават социални придобивки накрая на своя трудов стаж и не виждам разумна логика ние да задължим всички частни работодатели, които по някакъв начин инвестират в много учебни заведения да ги накараме да нямат само млади работници, защото може да се опасяват, че след две години трябва да изплатят 30 заплати на някаква учителка, която е изкарала 28 години трудов стаж в едно държавно образователно заведение.
    По отношение на доходите и минималната работна заплата. Ние имаме целенасочена политика на групата, че минималната работна заплата трябва да е съобразена с производителността на труда и с труда, който полага един човек. Тук може би сме по-близко до позицията на работодателите, защото в момента минималната работна заплата се доближава до средната работна заплата в определени сектори. Няма как административно, технически и просто под давлението на синдикат или на някоя друга обществена организация да искаме постоянно да се качва минималната работна заплата, без да се съобрази, че тя наистина доближава средната работна заплата в шивачеството и други сектори на обществения живот. Да, огромна е разликата между минималната работна заплата и ИТ сектора, но нека тогава да видим друг подход, както каза и председателя д-р Адемов, че в различните браншове и сектори производителността на труда е различна и продукта, който се получава трябва да е съобразен с дохода, който в крайна сметка се получава на края на месеца.
    Ние като държава трябва да имаме някаква цел и в момента според мен това е създаване на заетост. С постоянно увеличаване на минималната работна заплата ние няма да предизвикаме разкриване на повече работни места. Напротив, ние трябва да въведем според мен и според нашата група минимално почасово заплащане, заплащане на седмица ако щете, но да бъдем по-гъвкави и да подпомогнем работодателите да могат да наемат дори за малко, за по-кратко време хора, за да могат те да получават доходи, а не да стоят и да чакат държавата да им дава някакви социални подаяния.
    Затова и за двете предложения, които обсъдих ще гласувам против.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Кенов.
    Аз само ще добавя нещо и ще дам думата на господин Александров за кратко отношение по това, което се случи преди малко като изказване.
    Тезата за участието на производителността на труда в определянето на размерът на минималната работна заплата най-малкото не е безспорна, знаете ли защо. Защото минималната работна заплата е показател не за производителност на труда, защото се предполага, че там са най-ниско квалифицираните и най-ниско образованите, т.е. те имат най-малък принос към увеличаването на производителността. Не че нямат някакъв принос, защото и те участват по някакъв начин, но техният принос за увеличаването на производителността е минимален.
    Минималната работна заплата е стандарт за гарантиране на минималните потребности и нищо друго. От там идва сложността на тази дискусия. Затова казвам, че няма безспорни тези в рамките на тази дискусия.
    Заповядайте, господин Александров много накратко и приключваме с тази тема.
    Г-Н НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
    Аз просто искам да отбележа някои технически неща. Може би се получи едно неразбирателство с господин Байрактаров, тъй като това което аз се опитах да обясня е на базата на неговия пример.
    Примерът, който той каза е, че отива служителят пред държавната комисия, подава заявление, комисията глобява дадения работодател и първо работодателя си покрива задълженията към държавата. Аз това казах, че ще ми бъде просто интересно в тази насока как работникът ще се овъзмездява еднакво заедно с държавата, т.е. на едно и също ниво.
    По отношение на другият въпрос. Да, Вие бяхте прав за обяснението, че минималната работна заплата към момента не е обвързана с увеличение на социалните плащания.
    Последно, ще ме извините, ще си позволя да кажа, че примерът за пакистанците смятам че е неудачен, при положение че сме в Европейския съюз.
    ПРЕДС. ХАССАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
    Колеги, обявявам дискусията за приключена и подлагам на гласуване по реда на предложените законопроекти.
    С няколко думи ако ми позволите да кажа за какво става въпрос.
    Първият законопроект е за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с № 454-01-5, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
    Предложение за осигуряване на предимство на българските граждани пред тези от страните членки на Европейския съюз.
    Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
    Гласували „за” – няма, против – 12, въздържали се – 2.
    Не се приема предложеният проект.
    Вторият проект е Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 454-01-16, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
    Предложение за изменение на чл. 245 за гарантиране на своевременно и в пълен размер изплащане на трудовото възнаграждение, вместо сегашната норма за 60 на сто, но не по-малко от минималната работна заплата.
    Който е съгласен с така предложения проект, моля да гласува.
    Гласували „за” – 3, против – 12, въздържали се – няма.
    Този проект не се приема.
    Следващият законопроект е за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-19, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
    Този проект се отнася за следното. Предлага се минималната работна заплата и свързаните с нея допълнителни плащания да се определят от Министерския съвет, което и сега е така, която да не е по-малка от средната минимална работна заплата за държавите членки на Европейския съюз.
    Който е съгласен с този проект, моля да гласува.
    Гласували „за” – няма, против – 3, въздържали се – 14.
    Предложеният проект не се приема.
    Следващият проект е законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-20, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
    Предлага се създаване на ал. 4 в чл. 222 за изплащане на обезщетения на работник или служител, който заема педагогическа длъжност в сферата на образованието.
    Който е съгласен с така предложения проект, моля да гласува.
    Гласували „за” – 3, против – 1, въздържали се – 13.
    Не се приема този проект.
    Благодаря на господин Александров за изложението, а така също и на колегите за дискусията.
    Продължаваме със следващите точки от дневния ред.
    ТОЧКА ШЕСТА – Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-12, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
    Господин Александров, заповядайте.
    Г-Н НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви много, господин председател.
    Тук смятам действително, че този дебат не трябваше да бъде така. Това е една доста голяма тема и най-вече искането ми за оттегляне на точките беше свързано именно с това наше предложение.
    Тъй като ние сме направили това предложение още вторият ден след вота на Народното събрание, макар и с това нещо, което беше изговорено в неделя, вкарване на работна група по бюджета в понеделник и прието на второ четене във вторник от Комисията по бюджет и финанси, тук ние какво правим. Правим следното нещо. Казваме, че трябва да спре повишаването на възрастта за пенсиониране. Да, има и съответната корекция, тъй като ние го въвеждаме от задна дата, което малко противоречи, т.е. от 31 декември да бъде спряно това увеличение с по 4 месеца. Също така искаме да бъде въведено отново минимална пенсия в размер на 500 лева, което е в Кодекса за социално осигуряване и също така актуализацията на самата пенсия да бъде извършвана на базата на малката потребителска кошница, т.е. на базата на основните хранителни продукти, и не само хранителни продукти, които се потребяват най-вече от така наречената група пенсионери.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Александров.
    Следващият проект е Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-30, внесен от Мая Манолова и група народни представители.
    Точка седма от дневния ред.
    Заповядайте , господин Гьоков.
    Г-Н ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
    В този законопроект, който сме внесли аз и колегите от Парламентарната група на БСП лява България касае прословутият § 4 от Кодекса за социално осигуряване и също така свързаните с него членове, които трябва да се изменят в Кодекса за социално осигуряване – чл. 168, 4б и т.н.
    Много приказки се изговориха през последните два месеца откакто се е конструирало Народното събрание по повод §4. Ние сме представили сериозни мотиви в тази посока. Един от мотивите е, че професионалните фондове в момента не са готови да поемат това ранно пенсиониране.
    Не смятам много дълго да развивам теорията, защото и следващият законопроект е в тази посока, по точка 8. Смятам, че с вижданията за бюджетът за държавното обществено осигуряване, там също е записано продължаване на действието на § 4, само че разликата между двата законопроекта е, че нашето предложение е за 3 години, а в бюджета и вашето предложение е за 1 година продължаване на действието на § 4 .
    Нашите мотиви за тези 3 години са посочени. Аз съм почти сто процента сигурен, че догодина по това време пак ще трябва да го удължаваме този срок, но виждам че консенсусът между политическите сили, пък и ако мога да кажа сред обществото е за 1 година, така че по всяка вероятност ще подкрепим едната година, но държим в момента на тези 3 години. Пак казвам причините какви са. Защото малко несериозно ще прозвучи в обществото, не че сега не е така, за трети или четвърти път го удължаваме този срок, но догодина пак в рамките на един и същ Парламент да го удължаваме срока. Това е разликата и това са нашите предложения в законопроекта.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
    По следващият законопроект вносители сме ние. Казахме вече, че предложението цели промяна на сроковете за една година за придобиване право на професионална пенсия.
    Съжалявам, че сме допуснали, и аз не съм видял една грешка, Дори и аз не го бях видял, преди да прочета становището на Министерство на труда и социалната политика.
    Разбирам, че предложението е подкрепено от Комисията по бюджет и финанси.
    Надяваме се още в началото на следващата година, до м.март, както е записано в този прословут напоследък меморандум до края на месец март да бъде взето решение, защото отлагането не е най-добрия начин, повярвайте ми. Колкото закони сме отложили, колкото срокове сме отложили, никога не сме постигнали какъвто и да е резултат с това отлагане.
    Уважаеми колеги, експертизата по тези законопроекти отдавна е готова. Тук има колеги, работодатели и експерти от Министерство на труда и социалната политика, които са участвали. Експертизата е готова, въпросът е да се спрем на едно от решенията. Да бъдем политически отговори, затова става въпрос.
    Заповядайте, господин Гьоков.
    Г-Н ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
    Следващият наш законопроект касае възрастта за пенсиониране, на достигнатите към момента нива. Те всъщност са нивата към края на 2012 година, началото на 2013 година – 60 години и 8 месеца за жените, 63 години и 8 месеца за мъжете, съответно стажа 34 години и 8 месеца и 37 години и 8 месеца за мъжете. Тук другото по интересно в нашето предложение, в нашият законопроект е , че ние предвиждаме едни пенсии за осигурителен стаж и възраст в намален размер, ние както го наричаме и както стана популярно гъвкаво пенсиониране. Това ще рече, че лица, които нямат право на пенсия по редовният начин, по чл.68 , ал.1 могат да се пенсионират, при условие че недостигащата им възраст за осигурителен стаж са до 24 месеца от определените по чл.68, ал.1 възрасти, като за всеки недостигащ месец от възрасти или осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 , се намалява с 0.4 % пенсията и тази пенсия остава такава до края на получаването й.
    Нашите мотиви затова са, че при това вдигане на възрастта са следните. Първият мотив всъщност е, че хората в предпенсионна възраст изключително трудно си намират работа и голяма част от тях, не преобладаващата, но голяма част от тях отиват към системата на социалното подпомагане, а иначе са на края на един достойно извървян трудов път и това решение га гъвкавото пенсиониране би им дало възможност да се пенсионират разбира се при по-лоши условия и да не тежат на социалната система.
    Няма да засягам тук въпросът, че по този начин се освобождават и места за млади хора, след по-сериозно напускане на трудовия пазар от тези хора.
    Другият ни мотив да предложим това гъвкаво пенсиониране е, че то няма да се отрази сериозно на пенсионната система. Първоначално са необходими по наш и изчисления около 18 млн. лева, които в последствие ще се върнат в пенсионната система под формата на тази намалена пенсия.
    Нашите проучвания показаха, че при частните пенсионни фондове има такъв момент и точно 0.4 % е близко до това, което би направил един частен пенсионен фонд. То напълно компенсира в дългосрочен план първоначално отпусната пенсия и няма да се отрази на бюджета.
    Смятаме, че при задаващото се увеличение на възрастта е необходимо да се помисли за такова по-гъвкаво пенсиониране и такава възможност за хората, на които постоянно увеличаваме от 2000-та година насам възрастта.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Гьоков.
    Нека накратко дадем възможност на колегите от Министерство на труда и социалната политика да изразят своето становище и становището на институциите по предложените проекти, въпреки че вие сте ги представили писмено.
    Г-ЖА ПЕТЯ МАЛАКОВА: Уважаеми господин Адемов, уважаеми госпожи господа народни представители, Министерство на труда и социалната политика поддържа вече изразеното становище. По законопроектът, внесен от господин Волен Сидеров становището ни е , че не го подкрепяме.
    Съображенията ни най-общо казано са в тази посока, че когато се правят предложения за промени свързани с условията за пенсиониране винаги трябва да се вземе предвид текущата ситуация в страната от гледна точка на демографските фактори и икономическите фактори, които съществуват.
    У нас безспорно в страната има тенденция за застаряване на населението, увеличаване на средната продължителност на живота и намаляване броя на хората в работоспособна възраст, което означава че хората получават по-дълго време пенсии. Тези, които внасят осигурителни вноски стават все по-малко, тъй като хората в работоспособна възраст се по-малко и неминуемо трябва да се върви в посока повишаване и на възрастта и на осигурителния стаж за пенсиониране.
    Другото нещо, на което трябва да се обърне внимание е, че всички предложения за промени е добре да бъдат обсъждани в контекстът на препоръките на Съвета на Европейския съюз. В последните няколко години по отношение на възрастта за пенсиониране те са непроменени. Всяка година имаме препоръка да продължи повишаването на законоустановената възраст и да се ограничи ранното пенсиониране.
    Само много кратък коментар има в препоръките от последната година по повод замразяването на възрастта и стажа през 2014 година. Коментарът на комисия е следния: през 2013 година България отстъпи от поетите ангажименти в областта на пенсионната реформа.
    Схемите за ранно пенсиониране не бяха ограничени, както беше предвидено. Планираното годишно увеличаване на законоустановената пенсионна възраст бе отложено, не бе постигнат напредък по отношение на хармонизирането на пенсионната възраст за мъжете и жените и не бяха предприети стъпки за въвеждане на по-строги критерии и механизми за контрол при отпускането на пенсиите за инвалидност.
    Населението на България е едно от най-бързо застаряващите в съюза и този факт оказва отрицателно въздействие върху пазара на труда, върху потенциала на растеж и на икономиката и върху финансирането на нейната пенсионна система. Поради това България трябва да продължи реформата на пенсионната си система.
    В тази връзка считаме, че направените предложения в законопроектът на господин Волен Сидеров за промени в разпоредбата на чл.68, съгласно които се връщат условията за пенсиониране , не само че се запазват, но се и връщат на нивата от 2011 година. Считаме, че това представлява сериозно отстъпление от поетите ангажименти.
    Освен това с предложението за редакция на ал.3 на практика се премахва възможността за лицата, които имат 15 години действителен стаж и са навършили възраст 65 години и 8 месеца, за тях се преустановява възможността да могат да се пенсионират.
    Считаме, че този ред би трябвало да се запази и не трябва да се премахва.
    Със същите мотиви не сме подкрепили предложението за замразяване на възрастта за пенсиониране в законопроектът, внесен от господин Михаил Миков и група народни представители.
    По отношение на минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст в размер на 500 лева. Отчитаме благородните мотиви, които са водили вносителят на законопроекта. Следва обаче да се има предвид, че минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст е базата, въз основа на която се изчисляват минималните размери на всички останали пенсии за трудова дейност. Така че едно нарастване 3 пъти на размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст води след себе си повишаване и на всички останали минимални размери на пенсиите за трудова дейност. Аз предполагам, че господин Петков от НОИ ще спомене като разход. Това извънредно много увеличава разходите за пенсии, изплащани от Националния осигурителен институт.
    Поради тази причина не сме подкрепили законопроектът, внесен от господин Волен Сидеров.
    По отношение на законопроектът за промяна на § 4 , внесен от госпожа Мая Манолова и група народни представители. Проектът на закон също не сме го подкрепили в частта, която касае удължаването срока на разпоредбата на § 4 с 3 години.
    В проектът на Закон за държавното обществено осигуряване, одобрен от Министерския съвет, който в момента се обсъжда в Народното събрание предложението е удължаването да бъде само за една година. Поради тази причина сме подкрепили законопроектът, внесен от господин Хасан Адемов за удължаване с една година на срока на разпоредбата на § 4.
    Единствено по отношение на внесеният законопроект от господин Михаил Миков за възможността за отпускане на пенсии в намален размер, считаме че това също е малко отстъпление от ангажиментите ни да ограничим ранното пенсиониране, поради което не сме подкрепили също това предложение в този вид. Благодаря ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Малакова.
    Господин Петков, моля да споделите становището на Националният осигурителен институт много накратко по предложения проект.
    Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, Националният осигурителен институт е представил становище по всеки един от разглежданите законопроекти.
    Съвсем накратко по законопроектът на народния представител Волен Сидеров и група народни представители. Всъщност нашите бележки са по отношение на предложението условията за пенсиониране да се върнат със задна дата на нивата от 2011 година, преди да започне увеличението на изискуемите възраст и стажа, което според нас внася неравнопоставеност между осигурените лица по новите условия за пенсиониране и много хора през 2012, 2013, 2014 година.
    Също така по отношение на предложението за промяна в чл. 68, ал. 3. От предложението всъщност произтича това, че след 31 декември 2012 година не би имало възможност лица, които имат по-малък стаж от този по чл. 68, ал. 1 да се пенсионират. Вие знаете, че много отдавна в българското законодателство съществува такава възможност за пенсиониране пи по-висока възраст и по-малък стаж. Конкретно в момента 65 години и 8 месеца и не по-малко от 15 години действителен стаж, това е нормата на чл. 68.
    По отношение предлаганото увеличение на минималният размер на пенсията, разчетите които представям на вашето внимание са, че то ще засегне приблизително 90 % от пенсионерите, по данни на НОИ 1 971 700 пенсионери получават пенсии в размер, по-малък от 500 лева, това са 90 %. Общият брой пенсионери е около 2 170 000. Финансовият ефект от това ще бъде 530 млн. лева повече месечни разходи за пенсии, а в годишен размер 6 млрд. 360 млн. повече разходи, което е със 76 на сто повече от разходите, които понастоящем фонд Пенсии, въобще разходите за пенсии е в бюджета надолу, което е над 8 млрд. лева.
    Това са накратко бележките и разчетите по законопроекта на народния представител Волен Сидеров и група народни представители.
    По отношение на законопроекта, внесен от госпожа Мая Манолова и група народни представители, свързан с удължаване срока на действие на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Това е едно от възможните решения, които така или иначе се търсят на изтичащия срок на действие на § 4 до края на тази година. Това, което сме посочили в становището е колко би струвало това удължаване, защото по действащите норми би трябвало от началото на следващата година изплащането на срочни ранни пенсии да премине към капиталната система. Всяко едно удължаване означава допълнителни разходи за Държавното обществено осигуряване. Конкретно за 2015 година нашите разчети са за 21 300 000 лева разходи, за 2016 година 61 900 000 лева, за 2017 година 103 600 000 повече разходи за пенсии, в резултат от удължаване срока на действие на § 4 и непромяна на условията за пенсиониране в § 4.
    По отношение на другия законопроект на народните представители Мустафа Карадайъ и Хасан Адемов. Съответно това е предложението, което е във внесеният от Министерски съвет законопроект за бюджета на ДОО за 2015 година. Всъщност ефектът във финансово изражение е 21 300 000 повече разходи, които са предвидени в законопроекта за бюджета на ДОО за 2015 година.
    По последният от обсъжданите законопроекти, внесен от господин Михаил Миков и група народни представители. По отношение на замразяване, спиране на часовника и т.н. на условията за пенсиониране на нивата от 2013 година дефакто, защото през 2014 година бяха веднъж замразени това би струвало на бюджета на държавата за обществено осигуряване за 2015 година 30 млн. лева повече разходи, при разчет че около 13 000 лица ще могат да придобият право, повече от тези които нормално придобиват при действащите условия да придобият право на пенсия през 2015 година.
    По отношение на предложението за въвеждане на гъвкави условия за пенсиониране, с 24 месеца недостигащи стаж или възраст. Съответно, в предишно становище по законопроектът внесен от предишното Народно събрание ние сме изразили становище, че предлаганото намаление от 0.4 % от размерът на пенсиите за всеки недостигащ месец е коректно, но въвеждането на гъвкави условия за пенсиониране от 2015 година ще струва на бюджета 80 млн. лева повече разходи за пенсии, което е направено при разчет, че около 34 000 лица ще се пенсионират ако се дадат тези гъвкави условия за пенсиониране. Разбира се правя едно уточнение, че по отношение на условието за стаж оценките са приблизителни, тъй като НОИ не разполага с пълна база данни за осигурителния стаж на всички осигурени лица, а само за този след 1997 година на база на предоставените данни в Регистъра на осигурените лица.
    Това е накратко нашето становище по разглежданите законопроекти. Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Петков.
    Колеги, имате думата. Ако има някои желаещи от работодателите. Ясна е позицията Заповядайте колеги да изразите мнение по предложените законопроекти. Ако няма, да гласуваме.
    Аз ще кажа само едно изречение, за да не мине тази точка от дневния ред без какъвто и да е било коментар от страна на народните представители.
    Уважаеми колеги, сега тази дискусия е малко на парче, не говоря конкретно за тази, а изобщо за тази която се води в публичното пространство. Говорим за възраст, говорим за стаж. Сега вече има нова тема, за която знаете. Отделно е и това, което прочете преди малко г-жа Петя Малакова.
    За какво става въпрос. Става въпрос за това, че Европейската комисия иска от нас да направим една пътна карта да я наречем, ако щете хронограма на разположени във времето мерки, които да доведат до изравняване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените от една страна, когато и както да се случи това. Няма европейски модел за социално осигуряване. Всяка една държава членка сама определя правилата, но изискванията са такива – изравняване на възрастта на мъжете и жените от една страна и след това въвеждане на автоматичен механизъм според продължителността за пенсиониране и продължителността за пенсиониране след придобиване право на пенсия. Така че ако успеем в рамките на следващите 3 месеца, както е казано в този прословут меморандум да се обединим пак около проект. Вие знаете, че служебният кабинет финализира това, което правихме повече от година с конкретните текстове. Няма какво от гледна точка на експертизата повече да се добави. Ако някой добави нещо, да заповяда, да го каже.
    Идеята е да се обединим около един от предложените варианти, да има надпартиен консенсус и от тук нататък да вървим по предложените мерки. За хората да има яснота, да има прозрачност, а не в края на всяка година да се питаме при какви условия трябва да се пенсионират хората.
    По отношение на гъвкавото пенсиониране. Да, в много европейски страни има такава форма и никой не казва, че няма такова нещо. Проблемът е, че при нас ранното пенсиониране е силно застъпено в българското законодателство и това ни дава възможност да преминем към такава една добра форма.
    Дискусията по тези въпроси продължава. Ако изпълним всички препоръки на Европейската комисия и се обединим около една такава пътна карта, това означава, че след това ще гоним финансова устойчивост, ще гоним адекватност на пенсиите, ще гоним прогнозируемост, много важно нещо за българските граждани. Това искат хората от нас, това иска и Европа, да се обединим около някакъв модел. Явно е, че той няма да бъде най-добрият, който и да е. Въпросът е да изберем по-малко недобрия или по-малко лошия. Това е нещо, което мисля аз на базата на дългият опит, който го имам. Благодаря.
    Други мнения , колеги.
    Заповядайте, госпожо Нинова.
    Г-ЖА КОРНЕЛИЯ НИНОВА: В отговор една реплика към Вас, господин Адемов. Не съм съгласна, че експертизата е приключена и остава политическото решение заради този нов елемент, който имаме от няколко дни. Тепърва ни предстои да чакаме и да работим експертиза по отношение на частните пенсионни фондове и как би се отразило това изобщо на пенсионната реформа, ако се приемат текстове, които колегите предлагат.
    Аз не съм оптимист, че това може да стане толкова бързо и че за два- три месеца ще се реши въпроса. Дано, защото много го бавихме. Загубихме и цяла една година, когато стопирахме увеличението на възрастта и стажа , но мисля че тепърва ни предстоят експертни становища и разговори, що се касае до частните пенсионни фондове.
    ПРЕДС.ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Моят отговор е съвършено коректен. Да, действително възникна нова ситуация, за която аз споменах, но иначе извън тази ситуация са предложени няколко варианта от които може да се избере един от най- приемливите. Това имах предвид.
    Други мнения, колеги.
    Не виждам, тогава обявявам дискусията за приключила.
    Сега пак ще ви припомня накратко, защото четири проекта човек едва ли може да ги асимилира толкова бързо.
    Първият законопроект е за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-12 с вносител Волен Сидеров и група народни представители. Става въпрос за отпадане на нарастването на възрастта и стажа по сега действащата схема и се създава възможност за лицата, които не могат да се пенсионират поради липса на изискуема възраст и стаж се установява изискуема възраст 62 години за мъжете и за жените, при наличие на не по-малко от 15 години осигурителен стаж и минимална пенсия за стаж и възраст в размер на 500 лева от 01 януари 2015 година.
    Който е съгласен с така предложения проект, моля да гласува.
    Гласували „за” – няма, против – 12, въздържал се – 5.
    Не се приема.
    Следващият проект е за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-30, внесен от Мая Манолова и група народни представители. Става въпрос за следното. Предлага се удължаване на действието на § 4 до края на 2017 година с 3 години.
    Който е съгласен този проект да бъде подкрепен, моля да гласува.
    Гласували „за” – 3, против – 11, въздържали се – 3.
    Не се приема.
    Следващият проект е законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-33, внесен от народните представители Мустафа Карадайъ и Хасан Адемов. Предложението цели промяна с една година.
    Който е съгласен законопроектът да бъде подкрепен, моля да гласува.
    Гласували „за” – 14, против – няма, въздържал се - 1
    Законопроектът е приет.
    Последният законопроект е с вносител Михаил Миков и група народни представители, № 454-01-43. Предложението цели запазване на условията за пенсиониране през 2015 година на нивото на възрастта и осигурителния стаж през 2014 година. Създава се възможност за ранно пенсиониране с намален размер на пенсията. Предлага се завишаване на коефициентът при определяне пенсията за лицата, придобили право на пенсия за навършена възраст и осигурителен стаж, но продължили да работят.
    Който е съгласен с така предложения проект, моля да гласува.
    Гласували „за” – 4, против – няма, въздържали се – 13.
    Предложението не е прието.
    Ще ми позволите да се извиня затова, че не ви представих становището на Комисията по трудово законодателство и Комисията по осигурителни отношения на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Съжалявам безкрайно много.
    Становище на Комисията по трудово законодателство. На заседанието на Комисията по трудово законодателство, проведено на 16 декември т.г. не е постигнато съгласие по четирите проекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда и не е взето решение.
    Законопроектът за МРЗ е подкрепен от представителя на КНСБ.
    По отношение на заседанието на Комисията по осигурителни отношения, проведено на 17 декември. По законопроекта, внесен от Мустафа Карадайъ и Хасан Адемов, е постигнат консенсус.
    По законопроекта на Мая Манолова и група народни представители и законопроекта на Волен Сидеров и група народни представители не е постигнат консенсус.
    По законопроекта, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители Българската търговско промишлена палата изразява съгласие с промените, другите членове са изразили несъгласие.
    Госпожа Караиванова, заповядайте.
    Г-ЖА ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
    Уважаеми дами и господа народни представители, лично от свое име, от името на управителя на Националния осигурителен институт и на всички колеги, които работят в Централно управление и териториалните поделения в навечерието на тези светли празници новогодишни и Коледа искам да благодаря от нас и от колегите за доброто сътрудничество.
    Искам да благодаря специално на госпожа Нинова, на господин Гьоков, на г-жа Ангелова и на д-р Адемов. Това са хората, които са председателствали комисията през тези изминали години. На всички вас народни представители, с които сме работили и които сега, в 43-то Народно събрание ще предстои да работим, ви благодарим за подкрепата. Благодарим ви за човешкото отношение и желая много хубави мигове, много светлина и се надяваме и за в бъдеще на много спорни, конструктивни и винаги в полза на осигурените лица и на обществото дебати.
    Благодарим ви и сме подготвили съвсем скромно по един работен календар от Националния осигурителен институт.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Колеги, понеже това е вероятно последното заседание за тази година на Комисията по труда, социалната и демографската политика, позволявам си от името на ръководството на комисията да ви пожелая весели коледни и новогодишни празници и след Нова година живот и здраве вече и новия вариант през 2015 година на Кодекса за социално осигуряване, на Кодекса на труда, всички тези неща, които Националният осигурителен институт, издателство Труд и право любезно предостави на всички членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика традиционно всяка година, надявам се това да бъде всяка година. Благодаря още веднъж.
    Закривам заседанието.


    Край на заседанието: 16.50часа.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА,
    СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА
    ПОЛИТИКА: Д-Р ХАСАН АДЕМОВ
    Форма за търсене
    Ключова дума