П Р О Т ОК О Л

№ 15

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

29 април 2015 година

---

На 29 април 2015 г. от 14.30 часа в зала № 1 - Източно крило в сградата на пл. „Княз Александър“ № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Към протокола се прилагат списъци на присъстващите народните представители и гости на комисията.


Дневен ред:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-67, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 1.04.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-71, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 8.04.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-74, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 8.04.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
4. Проект за решение за вземане на акт от Протокол към Конвенция № 29 на Международната организация на труда относно принудителния труд и Препоръка № 203 на Международната организация на труда относно предприемането на допълнителни мерки за ефективно противодействие на принудителния труд, № 502-03-7, внесен от Министерски съвет на 16.04.2015 г.
(Заседанието на комисията започна в 14.35 часа и се ръководи от д-р Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)


ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия по нашия правилник кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Преди да преминем към дневния ред, господин Манолов, от името на Комисията Ви поздравяваме в новото качество на президент на Конфедерацията на труда „Подкрепа“, защото в това качество идвате за първи път на заседанието на Комисията. А иначе в другите си качества сте идвали многократно.
Надявам се нашето сътрудничество – между Комисията и Конфедерацията да продължи в същия дух.
Колеги, има ли предложения по дневният ред?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости, колеги, колегите от парламентарната група на Политическа партия „ГЕРБ“ имаме предложение от дневния ред да отпадне точка 1 и точка 3. Мотивите са ми следните. По отношение на отпадане от дневния ред на точка 1 - Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-67, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 1.04.2015 г., смятам, че представените становища в Комисията по труда, социалната и демографската политика не са достатъчни. Искаме да има становище от БАН, от Историческия институт, от Министерство на културата и от Министерство на образованието и науката, защото това е една сериозна промяна в Кодекса на труда, а именно 1 май едновременно, като официален празник, признат в Република България, като международен ден на труда, да бъде признат и за годишнина от избухване на Априлското въстание.
Смятам, че компетентните институции, които най-добре ще ни дадат яснота, дали действително трябва да приемем това изменение, това са Историческият институт, БАН, Министерство на културата и Министерство на образованието и науката. Тези становища, които са представени от работодателските организации и от синдикалните организации смятам, че не са достатъчни и не дават нужното основание да приемем правилното решение.
По отношение на отпадането на точка 3 - Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 554-01-74, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 8.04.2015 г., по този законопроект водеща комисия е Правната комисия, която не е го е гледала. Това е един сериозен законопроект за изменение и допълнение, какъвто е Изборния кодекс и е редно първо да го гледа водещата комисия – Правната комисия, ние сме съпътстваща комисия, една малка част от това, което е визирано в този проект на изменение на Изборния кодекс касае нашата комисия. Затова, след като Правната комисия го разгледа на свое заседание, тогава и ние да го разгледаме.
Господин председател, моята молба е да подложите на гласуване точка 1 и точка 3 да отпаднат от дневния ред на днешното заседание.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаеми колеги, аз правя обратно предложение.
По точка 1 държа в ръцете си 2 покани, можех да донеса 200. Всички тези покани са за честване на Априлското въстание на 1 май. Ето ги, в ръцете са ми.
Освен всичко, уважаема госпожо Ангелова, законодателната инициатива е на народните представители и никой няма никакво основание, аз уважавам всички становища, нещо повече – като бивш синдикалист и един от създателите на „Подкрепа“ смея да твърдя, че много добре осъзнавам значението на 1 май, но тук никой не закача и по никакъв начин не засяга 1 май, като ден на труда.
Предложението, което правят колегите реформатори е най-после да започне да се отчита и да се чества и датата на Априлското въстание – един акт на българския народ, който е потушен по изключително жесток начин и е редно да бъде отбелязвана тази дата.
Що се касае по отношение на Изборния кодекс, който е внесен от господин Валери Симеонов и който съм подписал и аз, като представител на групата на „Патриотичния фронт“ това, което касае Комисията по труд и социална защита е изменението в чл. 157, което касае даването на възможност за упражняване на граждански права, тъй като едно от предложенията в този Изборен кодекс е задължително гласуване. Всички политически партии, с изключение на една са провеждали своята предизборна кампания с обещанието, че ще бъде въведено задължително гласуване. Така че нямате абсолютно никакви мотиви и аргументи за отлагане на тези точки.
Никъде в правилника не е разписана поредността за разглеждане на един законопроекта, дали това да бъде първо във водещата комисия или в съпътстващата комисия. Така че, колеги, аз ви моля да гласувате дневния ред, както е предложен, както е обявен първоначално, защото така или иначе тези неща ще бъдат гледани. Не е нужно да отлагаме във времето нещата. А, ако трябва да чакам становища на БАН, аз бих ви попитал – вие ще поискате ли да бъде преразгледана примерно датата 3 март, защото 3 март го отбелязваме по Грегорианския календар, а подписването на Санстефанския договор се е случило на съвсем друга дата?
Бих ви попитал, колеги, вие ще поискате ли становище да бъде преразгледана и датата за отдаване почит срещу великото дело на Дякона Левски, тъй като поради грешката на един журналист от вестник „Работническо дело“ тя е отбелязана, като 19 февруари, по Грегорианския календар, тя е 18 януари, а истинското, за съжаление пъклено дело, се е случило на 6 февруари. Така че ще изпаднете в една колизия, в която ще трябва да пренаредим целия календар за честване и за отдаване на почит на обявените в Кодекса на труда официални празници. Просто несъстоятелно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Едва ли трябва да има дискусия по дневния ред. Има направено обратно предложение.
Искам да отбележа защо не са поискани становища, защото това беше въпроса от Министерство на културата, от БАН. Кодексът на труда е законодателен акт, който регламентира отношенията в сферата на труда и не знам Министерство на културата какво отношение би имало да има, но щом искате – ще има и такива становища, няма никакъв проблем да ги поискаме.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на точка 1
Който е съгласен да отпадне точка 1 - Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-67, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 1.04.2015 г., моля да гласува.
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – 2; „Въздържали се“ – 2.
Предложението се приема.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на госпожа Ангелова за отпадане на точка 3 от дневния ред – моля да гласува.
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – 4.
Приема се и това предложение.
Дневният ред за днешното заседание е:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-71, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 8.04.2015 г.

2. Проект за решение за вземане на акт от Протокол към Конвенция № 29 на Международната организация на труда относно принудителния труд и Препоръка № 203 на Международната организация на труда относно предприемането на допълнителни мерки за ефективно противодействие на принудителния труд, № 502-03-7, внесен от Министерски съвет на 16.04.2015 г.

Който е съгласен да бъде подкрепен дневния ред, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – няма.
Дневният ред се приема.
По точка 2, която става точка 1 от дневния ред, давам думата на господин Гьоков да представи проекта с вносител Михаил Миков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, Втората световна война е война срещу световния фашизъм, представляван от нацистка Германия и нейните съюзници. Антифашистката борба в България е неразделна част от световната антифашистка и антихитлеристка съпротива.
Със своята борба срещу фашизма българските антифашисти реабилитираха българската държава, която се присъедини към Тристранния пакт. Антифашистката борба у нас и последващото участие на България в заключителната фаза на Втората световна война предотвратиха нови териториални загуби на страната и възстановиха нейния международен авторитет.
В Европа участниците в антифашистката борба получават голямо държавно и обществено признание. Участниците във антифашистката съпротива в Гърция, Франция, Белгия и други европейски страни са ветерани от войните.
Уважаеми колеги, има много европейски страни, в които законодателството в тази посока е уредено по начина, който предлагаме ние да се случи и в България. В тези страни същественото е нематериалните облаги от този акт на признание, а моралното признаване на действията на хора, които са се включили в борбата срещу чумата на 20 век – фашизма. В рамките на съвременната ни история без съмнение се отива от едната крайност в другата по отношение на признаването на приноса на участниците в антифашистката съпротива и е факт, че след демократичните промени след 1989 година и до днешна дата ние се намираме в една ситуация, която е крайно отрицание на нещо, което не заслужават тези хора, жертвали живота си за антифашистката кауза.
Аз съм убеден, че от всички тук присъстващи, ако не сме формално членове на Българския антифашистки съюз, то сме обединени антифашисти в общия смисъл на тази дума. Затова мисля, че дължим, като нация, като народ това признание към тези хора. Затова смятам, аз и вносителите, че един акт в тази посока най-напред на нашата комисия, после и на Народното събрание ще ни направи в по-голяма степен европейци. Останалите живи антифашисти са по-малко от 2 хиляди човека. Повечето от тях са на възраст 80-85 години. С всеки изминат ден, месец, година, техният брой намалява.
Към месец януари 2015 г. живите ветерани от войните са 4 750 човека. Те получават към пенсията си добавка в размер на социалната пенсия за старост в размер на 115 лв. Освен това ветераните от войните имат права да получават лекарства по списък, да почиват в санаториумите на министерства, да ползват безплатно пътуване по транспорта и да ползват с предимство услугите на социалния патронаж и столовете за обществено хранене към министерства и ведомства.
По общи изчисления допълнителните годишни разходи в държавния бюджет за тази категория лица ще възлизат на около 3 млн. лв. – един незначителен разход.
Колеги, когато гласуваме не мислете за разходите, мислите за разходите, че сред антифашистите в България има много привърженици на лявата идея, но има и привърженици на дясната. Има хора с български произход, с арменски, с еврейски произход. Общото, което обединява тези хора е антифашистката кауза.
С това приключвам представянето на проекта и ви моля да го подкрепите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Колеги, по този законопроект има становища на Министерство на финансите, на Министерство на труда и социалната политика, на Българския антифашистки съюз.
Ако има някой желание да представи становищата.
От Министерство на труда и социалната политика. Заповядайте!
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин председател.
Министерство на труда и социалната политика доста внимателно се запозна с предложенията на господин Михаил Миков, но считаме, че систематичното място на определяне на приноса на антифашистите не е в Закона за ветераните. В § 1, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за ветераните от войните се отменя Закона за признаване на участниците в антифашистката съпротива за участници във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция, съгласно които са били признати за участници доброволците във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция българските граждани, участвали в антифашистката съпротива у нас и в други страни през периода 1939-1945 година и не подкрепяме направеното предложение, тъй като считам, че Законът за ветераните не е систематичното място на подобна разпоредба.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, други мнения? Не виждам.
Откривам дискусията.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имате думата за изказвания по предложения проект.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин председател.
Ще изразя становище на нашата група и няколко въпроса към вносителите.
Първо, запознахме се със становището на Министерство на финансите, преди малко и със становището на Министерство на труда и социалната политика и разбира се те 90% покриват и нашите притеснения и несъгласия с направения законопроект. Аз, по-скоро съм склонна да се доверя на изчисленията на Министерство на финансите за това какви средства ще бъдат необходими, за да покрият разходите, които се предвиждат в законопроекта на вносителя и ми е интересно те на базата на какви данни са направили своите проучвания.
Второ, никъде в законопроекта и в мотивите не се говори за това какви са средствата, които и общините ще трябва да поемат при изпълнение на евентуално приета такава разпоредба и смятам, че е редно, след като едно предложение натоварва общините с определен разход, да имаме и тяхното становище, да знаем те какво мислят по въпроса чрез националното сдружение.
Третият ми въпрос е как точно виждате удостоверяването на тези лица?
Четвъртият ми въпрос е как точно го виждате и кои точно антифашисти имате предвид, защото ако говорим за български граждани, които са били част от българската армия и са участвали в определени сражения в края на последните събития в последните години на Втората световна война то си има ред за показване и тези граждани, които тогава са изпълнявали тези военни действия по една или друга причина дали имат основания си има ред, който не им пречи и при сега действащото законодателство те да бъдат признати за ветерани от войните и да си ползват съответните привилегии, които има дава законодателството.
Бих искала, ако може, да получим отговор на въпросите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Захариева.
Реплики, колеги, към изказването на госпожа Захариева? Не виждам.
Други мнения?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Първо, аз мисля, че наистина трябва да се направи едно разграничаване за кои антифашисти става въпрос, защото това е едно доста обширно понятие от гледна точка на историята. Ако става въпрос наистина за тези български войни офицери, които са участвали в боевете аз ще подкрепя този законопроект, защото считам, че всеки български войник и офицер, а те са вероятно останали изключително малко, защото тези, които са останали би следвало да са, по мое скромно мнение, на над 90-годишна възраст. Но считам, че всеки български офицер – сержант, войник, участвал в тази война заслужава своето уважение и своето признание от законодателната власт. Но, пак казва, и аз подкрепям мнението на колежката Галя Захариева, че трябва наистина да се даде едно уточняващо понятие за кои антифашисти става въпрос. Защото има една друга група антифашисти, които вкарваха хора в „Белене“ и то хора, които по един или друг начин са им помагали и аз имайки предвид, че тези същите „антифашисти“ са вкарали моя дядо в „Белене“ по никакъв начин не бих гласувал те да получат някакво признание.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Аз искам да кажа няколко думи.
Колеги, този закон е приет през 1998 година по предложение на покойния Стефан Савов. След това през 2007 година и през 2009 година този законопроект е внесен в същия вид, в който се внася сега. Стигало се е до изключително сериозни политически сблъсъци в зала. Ето ги дискусиите, ако някой проявява интерес, може да ги прочете тук. Това е един законопроект, който противопоставя на политическа основа различен тип виждания от левия спектър и от десния спектър.
Това, което искам да кажа, колегите вече го казаха е, че трябва да има коректно определение на понятието „ветерани от войните“, защото името на закона е Закон за ветераните от войните. Ако включим друга група, трябва да променим и самото заглавие, името на закона, най-малкото което е.
Второ, определението за ветерани от войните е дадено в чл. 3 на закона, където е записано, че ветеран от войните е лице, което като военнослужещ е взел непосредствено участие в бойни действия по време на война, водена от българската държава в защита на националните интереси и териториалната цялост на България. Алинея 2 – качеството ветеран от войните се удостоверява от Държавна агенция „Архиви“. Тоест, няма никаква пречка, ако тази група, за която става въпрос в предложения проект отговаря на тези условия по Закона за ветераните от войните да бъде включена в този предмет на обхват на закона. Останалото, ако се реши и ако се приеме да се случи трябва да има съвсем друг ред, трябва да има промяна в името на закона, трябва да има промяна в чл. 3 и новото качество, което се предлага тук, а именно лице, което е участвало в антифашистката съпротива 1939-1945 година трябва да бъде коректно визирано в предложения проект.
Това са моите бележки по предложения проект.
Имате думата за други изказвания.
Моля, накратко да кажете Вашата позиция.
ИВАН СЕЧАНОВ /Съюз на ветераните от войните/: Аз съм ветеран от войната, участник в първата фаза, като доброволец и като такъв имам документ, че съм участвал във война и съм член на този съюз.
В момента изпълнявам длъжността председател на Съюза на ветераните от войните в България. Този въпрос, който вие разглеждате нас не ни засяга, той е деликатен партиен въпрос, ние дотолкова доколкото започнахме идея за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, искахме малко да се коригира, внесохме го още през 2013 година за разглеждане в Народното събрание. Скоро се срещнахме с ген. Михо Михов, който отговаря за Комисията по отбрана и неговия заместник Янко Янков, който преди него беше председател на тази комисия. Насочиха ни като наблюдатели именно Министерство на отбраната към тази комисия да внесем нашия закон за разглеждане в Народното събрание. На тази комисия ние го предложихме след едно дълго съгласуване между четири-пет министерства и тази комисия предложи на Народното събрание да се разгледа нашето предложение.
По предложения проект нямаме отношение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други мнения?
По-голяма част от неправителствените организации в България, има различни на брой, с различни позиции, което мисля, че е нормално.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Имах поставени въпроси към вносителите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Няма да се ангажирам да отговарям на всички въпроси, но на каква база са правени изчисленията за тези 3 милиона? Правени са на база на експертна оценка, защото нямаме ресурсите и достъпа на Министерство на финансите и може би техните сметки са по-точни. Нямам причина да ги оспорвам, но това е нашата експертна оценка. Това са възможностите към момента.
Общините транспорта ги касае основно. Мисля, че тези хора и без това ползват, защото в по-голямата си част от тях са над 80 години, а вие знаете, че над 75 години ползват транспорта и без това. Толкова за общините. Но, ако искате становище от общините, няма проблем да поискаме становище от общините. Как ще се удостоверява? Чрез архива.
Въпросът на господин Байрактаров кои са антифашисти – това са участници в съпротивата преди 9 септември 1944 година. Много ми се ще да не политизираме въпроса, защото той наистина е деликатен въпрос, но не е партиен въпрос. Казвам, че това са едни хора, които са участвали в атифашистката борба, там има хора от български произход, от арменски произход, от еврейки произход, от всякакъв произход. Знаете, че преди 9 септември антифашистката съпротива не е само дело на Българската комунистическа партия, а на Отечествения фронт, там са събрани много партии, в последните години поне.
От тази гледна точка не ми се ще да политизираме въпроса и както на някои хора им се струва, че антифашист е равнозначно на комунист, това просто трябва да го забравим. Тези хора по някакъв начин са допринесли за това имиджът на България да е антифашистка страна, а не както е било до 9 септември в коалиция с фашистка Германия. Мисля си, че имат основание въпросите как ще се удостоверява. Пак чрез архивите ще се удостоверява. Приемайки го на първо четене аз си мисля, че можем да направим и нови допълнения в закона между първо и второ четене и да посочим кои са тези хора. Повярвайте ми, те не са много.
Така че това са ми отговорите в общи линии на въпросите. Не претендирам, че съм бил изчерпателен, като отговор, не знам дали ви удовлетворяват, но това е към момента като отговор.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин Гьоков, удовлетворява ме отговора, защото аз това и очаквах да ми кажете. За мен и всички колеги присъстващи стана ясно, че говорим за онази група от хора, онзи партиен елит през 50-те години, които съществуваха – т.нар. активни борци против фашизма и капитализма, които ползваха куп блага и куп привилегии за разлика от простолюдието и простосмъртните хора. Разбирам, че сега всъщност вие искате останалите наследници на хора, част от тези семейства да продължат да ползват привилегии на държавата. Мисля, че преди малко някой говори тук за морал, говорихме за това дали е политика, дали е ляво или дясно.
Аз смятам, без да говоря за ляво и дясно, не виждам нещо морално в това целият ти живот да бъде подчинен на факта държавата да ти плаща и да ти издържа семейството, да ти позволява да ползваш жилища безплатни или ведомствени или да получават целите им семейства до девето коляно, да им бъдат уредени всички житейски проблеми, да стигахме до крайности, които баби и дядовци осиновяваха внуците си, за да могат те да влизат безплатно и без кандидат-студентски изпити във висши учебни заведения, да получават всички онези блага, които голяма част от българските граждани не можеха да стигнат до тях, независимо от своите умения, способности и знания, които имаха.
Категорично изразявам тук своята лична позиция, че не с промени между първо и второ четене, но самото внасяне и появата на такъв текст някъде из българското Народно събрание в момента ще бъде гавра с всички онези хора, които цял живот се трудят, за да постигат нещо в живота си, в житейския си път, в който се развиват, не чакат на помощи заради това, че някой някога в живота си нещо е направил. Ако тези хора, които, вярвам, че в голяма част от тях има истински честни хора, които са вярвали в идеи и са се борили за тях, далеч се съмнявам, че те са се борили и са умирали или са били ранявани и измъчвани в името на идеята си, за да може след години те да получават някакви блага и целите им семейства да се ползват от тях. Това за мен не граничи с моралното отношение към казуса, защото дори ако граничи, ако приемате така, аз питам защо пък тези ветерани от войните, които имат право на определени привилегии по нашия закон нямат голяма част от онези привилегии, които ползваха тези активни борци против фашизма и капитализма.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това беше дуплика на госпожа Захариева.
Колеги, други изказвания.
Господин Байрактаров, за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Гьоков, повярвайте, най-малкото аз искам да търся политически дебат в тази тема. Надявам се това, което сега ще ви кажа да ви убеди. Моите роднини по бащина линия, например леля ми, е един от първите народни представители след 9 септември – участник в т.нар. съпротива. Само че участник в съпротива по волята на едни много чисти идеали. Няма да ви разказвам, че тогава са пътували с волски впрягове, за да дойдат една вечер да приемат решенията в Народното събрание и да отидат на други ден на работа. Създател на тютюневите синдикати в Гоце Делчев и т.н.
Дядо ми Димитър, на който аз съм кръстен, е офицер, раняван, участвал в тези военни действия. Същият този мой дядо е изнасял на 4 септември ранените партизани при боевете на Милеви скали и ги е изнасял, защото му е било жал, че едни млади момчета умират, както той ми е разказвал – за нищо. За това, че е спасил не един и двама, начело с небезизвестния генерал Семерджиев, който го е спасявал три пъти, ако не знаете – той е от Велинград, село Лъжене, аз също съм от там, Велинград носи името на една героиня, по наше мнение, която е загинала съвсем млада, но заради своите идеали. Така че, много ви моля, не бъркайте понятията и затова изрично казах – нека да разграничим за кои всъщност хора става въпрос, защото същите тези хора, които е спасявал дядо ми след това са го тикнали в „Белене“ и там едно прасе му е изяло дясното ухо, благодарение на което остава и жив.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики към изказванията.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
На мен много ми се искаше да не се политизира нашето предложение. Никой не говори в случая за активните бори против фашизма. Няма такъв запис в нашето предложение.
Става въпрос за едни хора, които са участвали в антифашистката съпротива в България, което е един признат исторически факт и то не от мен, не от Вас, госпожо Захариева, а от победителите във Втората световна война и именно заради този принос на тези хора антифашисти, които са участвали в тази антифашистка съпротива България не е пострадала повече в резултат на присъединяването си към Пакта.
Нашето предложение е именно за тези хора, като тези загинали там млади хора за идеалите си, за борбата си против фашизма. Никой не говори за активните борци против фашизма и не го разглеждайте от тази гледна точка нашето предложение. Ако не искате да подкрепите предложението, да – ще се съглася с вас, имате си виждане, имате си политически убеждения, въпреки че пак призовавам да не се политизира въпроса. Но не го свързвайте по този груб начин с политиката.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Байрактаров, имате право на краткия вариант на Вашата дуплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Колега Гьоков, просто Вие го вкарвате в тази полемика, използвайки понятието „от съпротивата“. Затова се опитах да ви насоча.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Петков – управител на Националния осигурителен институт, тези хора получават социална пенсия, имате ли информация колко са? Не е задължително да я представите сега.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, аз разбира се, че имам готовност да представя пред вас информация за броя на лицата, които получават добавка към своите пенсии, защото, съгласно чл. 5 на Закона за ветераните от войните, а именно тази категория лица получават добавка към пенсията си в размер на социалната пенсия за старост.
По наши данни на 31 март тази година – 4 451 човека получават такава добавка, която е в размер на актуалния размер на социалната пенсия за старост – 113 лева. Очакваме, че от 1 юли размерът на социалната пенсия за старост ще се увеличи, като предложението е за 115 лева и 15 стотинки, като на тази база разходът, който би бил необходим за броя лица, които в мотивите на вносителите е посочен – 2 хиляди лица, а от бюджета на Държавното обществено осигуряване, който се финансира директно от държавния бюджет, годишно възлиза на около2 800 хиляди. Това е, което мога да кажа за ефектите от гледна точка на бюджета на Държавното обществено осигуряване по предложения законопроект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Петков.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, изненадана съм от стила на дискусията. Струва ми се, че за първи път в нашата комисия, господин Адемов, Вие отдавна сте тук, се водят такива политически и исторически спорове. Обикновено си говорим по друг начин. Но политически и исторически речи се държат в зала, а не тук.
Колеги, аз призовавам към други аргументи. Не мисля, че Законът за ветераните прави разлика между такива, участвали във Втората световна война и всички останали войни. Тоест, да не разделяме хората, пострадали от която и да е война българи, на такива, които са били антифашисти, други, които са били по друг признак да ги характеризираме и т.н. Става въпрос за български гражданин, който е пострадал по време на военни действия (поисках определението) независимо каква е била войната и може би не е наша работа да определяме с историческа дата назад дали тази война е справедлива или друга. Става въпрос за гарантиране на равни права на български граждани, които по еднакъв начин са пострадали от военни действия, по време на война, водена от или в или за България. За това само призоваваме.
Определението е такова – лице, което като военнослужещ е взел непосредствено участие във военни действия. Ние не предлагаме ново определение. Ние казваме да допълним този текст с хората от този период и от тази война. А аргумент – тези някога са получили привилегии, значи сега няма да получат е абсолютно несериозен. Това ми е аргумента, колеги, не нещо друго. Но понеже тези някога са били облагодетелствани, кой казва, че са били, имаме ли списък на облагодетелстваните? Тогава, знаем ли дали те сега са същите, които могат да влязат в определението на закона? Защо делите българите на онези едно време са имали привилегии, значи сега няма да им даваме. Тези по-справедливо са наранени, в други войни са претърпели рани и са ветерани, отколкото онези, които са се борили против антифашисткото движение. Да не говорим, че това не е българско движение, антифашистката борба е световна, и европейска, и т.н.
Това исках да кажа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Нинова.
Реплика.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожо Нинова, Вие може би понеже закъсняхте малко в началото и не чухте началото на моето изказване. Точно това казах и аз и за това попитах и след мен и колегата Байрактаров попита кои точно хора имате предвид в този законопроект, защото и сега действащото законодателство казва ясно, че ако има военнослужещи офицери, хора, които са се сражавали във Втората световна война те нямат причина, ако отговорят на условията, които изисква закона и всички документи, които правилникът за неговото прилагане изисква, те могат да си ги представят и няма нужда от никаква промяна. За това тук става дума явно за нещо друго. Няма проблем, никой не дели хората на войни, не случайно текстът на закона гласи – участвал във военни действия. Не коментирам – Първа световна, Втора, или всякакви други войни, които са се случвали.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожо Нинова, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Това, което сме написали, ако ще се хващаме за думите, „съпротивата“ е част от военни действия. Но нека да не навлизаме чак в такива исторически анализи.
Предлагам да пристъпим към гласуване.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Други мнения?
Направихме си труда да направим изчисления, че 2 451 души получават сега тази добавка, става въпрос месечно за около 500 хиляди лева. Говоря за фискалните ефекти. Ако към тях прибавим още 2 хиляди, за които говорите във Вашия проект това означава, че ще бъдат още 250 хиляди, значи 750 хиляди на месец. Ако ги умножим по 6 ще получим едно число около 5 милиона за 6 месеца, защото от 1 юли социалната пенсия за старост ще стане 115 лева и 15 стотинки.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин председател, реплика Ви правя, защото Вие механично прибавяте към тези 4 450, ние говорим за около 2 хиляди човека, които са извън тази бройка. Върху бюджета за 6 месеца ще отидат по-малко от 1,5 милиона.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз казвам за целия бюджет.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: За целия бюджет – да, но за тези хора допълнителното ни предложение е по-малко от 1,5 милиона. Да не въвеждаме в заблуждение, че става 7 милиона. Нашето изчисление в случая е правилно и то е малко повече, експертната ни оценка е малко повече.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вие правите оценка за новите 2 хиляди човека, аз правя сметка за всички, които биха заслужили правото да бъдат ветерани от войните.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин председател, за да мога да формирам собствено мнение извън историческото такова, понеже тук цитирате една цифра, че 4 450 души в момента, която по никакъв начин не я поставям под съмнение, само че в моето скромно съзнание възниква един такъв въпрос, който Ви моля да ни разясните. Тези 4 450 души отговарят на критериите, че са участвали в такива войни, военни действия, те са ветерани от войни. Аз не мога да си обясня как така пък останалите 2 хиляди са изпуснати, най-вероятно те по никакъв начин не отговарят на тези критерии? Ако може на този въпрос да ми отговорите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако прочетете чл. 3 там е написано качеството „военнослужещ“ и веднага можете да си отговорите на въпроса.
Други мнения? Не виждам.
Обявявам дискусията за приключила.
Повярвайте ми, в пленарна зала дискусията става страхотна по този казус. Така е било през годините, предполагам така ще бъде и сега.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-71, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 8.04.2015 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този законопроект, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – 9; „Въздържали се“ – 4.
Не се приема.
Премиваме към следващата точка от дневния ред.

2. Проект за решение за вземане на акт от Протокол към Конвенция № 29 на Международната организация на труда относно принудителния труд и Препоръка № 203 на Международната организация на труда относно предприемането на допълнителни мерки за ефективно противодействие на принудителния труд, № 502-03-7, внесен от Министерски съвет на 16.04.2015 г.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Русинова, Вие ще представите проекта на Министерския съвет.
Заповядайте!
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин председател.
По време на заседанията на Международната конференция на труда през 2014 година беше обърнато внимание, че забраната за принудителен и задължителен труд е част от основните права и че принудителният или задължителният труд нарушава човешките права и достойнство допринася за запазване на бедността и възпрепятства постигането на достоен труд.
В текстовете на протокола към Конвенция № 29 на Международната организация на труда се съдържат определени предложения за преодоляване на пропуските в прилагането на самата конвенция. Самата конвенция е от 1930 година, като разпоредбите й са правно обвързани и могат да бъдат ратифицирани само от държавите, които са ратифицирали конвенцията. Целта на този протокол е частично да бъдат ревизирани или допълнени текстовете на конвенцията, като се въвеждат нови механизми за обезщетение и задължения за провеждане на политики и други мерки, които не се съдържат в Конвенция № 29 от 1930 година.
Съгласно разпоредбите на протокола държавните членки са длъжни да разработят национални политики и план за действие за ефективно и устойчиво противодействие на принудителни или задължителния труд, както и да предприемат конкретни действия срещу трафика на хора за целите на предотвратяване на принудителния и задължителния труд.
Разпоредбите на препоръката обхващат същите мерки и политики, които са регламентирани в Протокола, но имат препоръчителен характер. Необходимо е държавите членки да предприемат превантивни действия, които да включват зачитане, насърчаване и реализиране на основните принципи и права на работа, насърчаване на свободата на сдружаване и колективно договаряне, програми за борба с дискриминация и други.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказване.
Въпросът е какви мерки ще бъдат предприети в националното законодателство във връзка с акта от Протокола към Конвенция № 29 и препоръката относно принудителния труд? Има ли нужда от промени в нашето законодателство или няма нужда?
РЕПЛИКИ: По-скоро не.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ние отдавна сме ги синхронизирали, дори преди присъединяването към Европейския съюз.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Даже още по-отдавна. Конвенция № 29 и нормите, които тя прогласява бяха едни от аргументите, с които ние закрихме строителни и други видове войски извън армията. Но по мое мнение ми се струва, че не се налага ние да предприемем някакви много специални мерки по изпълнение на тази конвенция.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това беше важно уточнение.
Спомням си, че тогава си позволих да задам един такъв въпрос и ми отговори Емил Мирославов. Връщам се 15-16 години назад. Въпросът ми беше в психиатрични клиники например има т. нар. трудотерапия, която върви под рубриката лечебна трудотерапия и тогава ми беше казано, че това е различно от принудителния труд, защото по-скоро минава като терапевтична процедура, отколкото като принудителен труд.
Колеги, имате ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване проект за решение за вземане на акт от Протокол към Конвенция № 29 на Международната организация на труда относно принудителния труд и Препоръка № 203 на Международната организация на труда относно предприемането на допълнителни мерки за ефективно противодействие на принудителния труд, № 502-03-7, внесен от Министерски съвет на 16.04.2015 г
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект за решение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 15; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се с консенсус.
Народното събрание приема закони, решения, декларации. Решенията и законите са задължителни за всички институции. Това, което МОТ след това като мониторинг проверява дали тези препоръки и акта на препоръка са част от нашето законодателство трябва в срок от една година да информираме МОТ, а в изключителни случаи, когато има някакви причини – 18 месеца.
***
Други мнения, въпроси?
Заповядайте, господин Байрактаров.
Процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаеми господин председател, правя процедура за включване на точка в дневния ред на следващото заседание. Какво имам предвид? Има открито писмо, което е изпратено до всички парламентарни групи, както и до ръководството на Народното събрание от работници и служители на „Ремотекс“ – град Раднево. Тези хора в момента са осъдили своя работодател, който им дължи стотици хиляди левове и не получават абсолютно никаква подкрепа, за да могат да си получат заслужено изработените трудови възнаграждения. Аз нееднократно съм поставял този въпрос тук в тази зала на Комисия, както и пред вицепремиера и министър на труда и социалната политика господин Калфин, като изрично съм подчертавал, че в т.нар. Фонд за гарантиране на вземанията на работниците и служителите има една немалка сума в него, но за де се доберат хората до тази сума да получат обезщетение предприятието трябва да бъде обявено в несъстоятелност, което е практически почти мисия невъзможна.
Така че, много ви моля, тези хора заслужават внимание и ние мисля, че трябва чисто процедурно да разгледаме този казус, той касае не само хората в „Ремотекс“, а и десетки, стотици, хиляди български работници. Ако трябва, в крайна сметка, общо, без да имаме някакви политически пристрастия, да предложим и законодателни промени, защото наистина ние трябва да търсим начин, държавата да покаже, че има такъв.
Благодаря. Надявам се, колеги, че ще приемете това мое предложение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин председател, аз по същия повод, да подкрепя господин Байрактаров, наистина има такова писмо, но на следваща комисия ние какво можем да разгледаме? Писмото, апела и да видим какви мерки и законодателни инициативи да предприемем.
Ние поставяме въпроса от миналата година и с господин Адемов ходихме на среща с работниците.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако искате да има такъв ефект от такава дискусия, такова изслушване, може би трябва да поканим министъра на икономиката и министъра на труда и социалната политика, за да може в крайна сметка да придобием по-ясна картина. Както и хората от „Ремотекс“, господин Манолов също ще участва в дискусията. Защото аз си спомням в едно друго качество с тогавашния министър Драгомир Стойнев ходихме на място в „Ремотекс“ и тогава имаше идея за приватизация, но така или иначе нищо не се случи. На тези хора, си спомням, понеже бяха останали повече от 6 месеца без заплати и тогава бяхме решили, на ръба на закона, по една еднократна помощ им бяхме отпуснали, за да може да покрият някакви нужди по повод на някакъв празник. Но така или иначе този проблем не е решен и той не е само проблем на „Ремотекс“, а той е принципен проблем, защото изисква и промени, може би в Търговския закон или в друго закон.
Господин Манолов!
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря, господин председател.
Ако ми позволите няколко думи по този въпрос.
Макар и да чух преди около седмица, че случаят в „Ремотекс“ има някакво развитие в позитивна посока, но тава са приказки, които съм чул, без да съм видял нещо, което не мога да пипна, така че ще се огранича да коментирам това, което се случва в момента. Очевидно там е сигурно, че има сериозен проблем, но моят апел към вас е да не търсите решение на проблема през промяна на Закона за гарантиране на вземанията, като източник на средства, които могат да решат този въпрос, защото ще ви залее лавина от такива случаи. Вие виждате „Ремотекс“, защото той е голям случай, но Фондът за гарантиране на вземания е целеви, той преследва решения, определени проблеми, при наличието на определени хипотези, несъстоятелност и т.н. Припомням, че ние създадохме този фонд в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз, следвайки директива, който изискваше от нас да го направим и там хипотезите са ясни и точно фиксирани.
Разбира се, че проблемът трябва да се реши. Но посягайки към този източник за решаване на проблема вие ще го ликвидирате за нула време, ще ви залее лавина от подобни случаи. Аз просто казвам това, което ми се върти в главата, ако се окаже, че решенията ще вървят в тази посока, защото аз съм чувал и от други места подобни настоявания – с този фонд да се изплащат неизплатени заплати, други неща. Той е целеви, тези средства са за ползване при определени хипотези. Нека да не е този източникът. Искрено се надявам това, което чух миналата седмица за „Ремотекс“ да се окаже истина.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Манолов, че бъдете поканен Вие и колегата от КНСБ да участвате в дискусията. Мисля че заедно можем да потърсим решения, които да са от полза на работещите в „Ремотекс“.
Колеги, ако сте съгласни да оформим точката от дневния ред, като изслушване на двамата министри, имаме такова право? Има ли съгласие по този въпрос. Предлагам на 13 май да проведем това изслушване.
Благодаря ви, колеги! Закривам заседанието.

(Заседанието завърши в 15.20 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА: Д-р Хасан Адемов