П Р О Т ОК О Л

№ 16

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

13 май 2015 година

---

На 13 май 2015 г. от 14.30 часа в зала № 1 - Източно крило в сградата на пл. „Княз Александър“ № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Към протокола се прилагат списъци на присъстващите народните представители и гости на комисията.

Дневен ред:

1. Разглеждане на Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2014 г., № 556-32-4, внесен от Икономическия и социален съвет на 31.03.2015 г.
2. Разглеждане на Рамкова позиция относно Предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета на ЕС за укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта (ПСЗ), № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.4.2015 г., както и проекта на акта.
3. Разглеждане на Рамкова позиция относно Предложение за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.4.2015 г., както и проекта на акта.
4. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

(Заседанието на комисията започна в 14.35 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум, откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Дневният ред за днешното заседание е следният:

1. Разглеждане на Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2014 г., № 556-32-4, внесен от Икономическия и социален съвет на 31.03.2015 г.
2. Разглеждане на Рамкова позиция относно Предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета на ЕС за укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта (ПСЗ), № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.4.2015 г., както и проекта на акта.
3. Разглеждане на Рамкова позиция относно Предложение за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.4.2015 г., както и проекта на акта.
4. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Искам да направя две уговорки. Първата, в момента тече заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество и точка 4 ще се осъществи, ако до тогава свърши заседанието на Тристранния съвет. Ако не свърши – ще отложим за следващата седмица.
По точката, която бяхме обещали – изслушване на работници и служители на „Ремотекс“, там получихме писма от тримата министри, че в този ден и в този час няма как да се явят. Предлагам тази точка да я отложим да следващата седмица, за да можем да информираме колегите, дано да има възможност министрите да се отзоват на нашата покана.
Другата точка за следващата точка ще бъде Законът за семейните помощи за деца.
От сега анонсираме трите точки за следващото ни заседание.
Колеги, заповядайте!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин председател, уважаеми господин заместник-министър, по-добре е да отложим точката, за да са тук министрите, но ако е възможно в понеделник да знаем, тъй като представлява интерес, има инициативни комитети и искат да дойдат в комисията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: До края на седмицата ще бъдете информирани.
ГЬОРГИ ГЬОКОВ: Добре е да бъдат министрите, защото хората чувстват някакъв ангажимент от тяхна страна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако нямат възможност самите министри да дойдат, ще помолим колегите заместник-министри и Инспекцията по труда. Не бива да отлагаме този проблем, защото доста време нямаме отговор от институциите на въпросите на тези хора.
При тези уговорки предлагам на вашето внимание проекта за дневен ред. Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
Приема се с единодушие дневният ред.
Господин Байрактаров, заповядайте. Процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Съжалявам, че закъснях, но не е поради моя вина. Доколкото си спомням, уважаеми колеги, преди две седмици на заседание на комисията всички гласувахте „За“ определена точка в дневния ред. Тази определена точка предвиждаше тук днес да бъдат министърът на икономиката, министърът на труда и социалната политика и вицепремиер, отговорни фактори от Главна инспекция по труда, които трябваше да дадат отговор какво се прави по отношение на почти, може би над 300 хиляди български работници служители, които не могат да си получат трудовите възнаграждения.
Аз не знам по какви правила се ръководите, господин председател, че да променяте правилника. Виждам, че докато съм отсъствал се е гласувал дневния ред, но той беше заложен още от предишното заседание. Две седмици мисля, че не бяха малък срок и е абсолютно достатъчен всичките отговорни фактори да бъдат уведомени, да са тук, да си съобразят програмата. Припомням, че България е република с парламентарно управление. Не аз, не народните представители са тези, които трябва да се съобразяват с програмата на високопоставени чиновници, пък било то и министри. Така че не знам как ще процедирате, но питам ви колеги, вие отказахте ли се от вашето гласуване на предходната комисия?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров, за уместната забележка и напомняне, че днес трябваше да присъстват съответните министри на изслушването на работници и служители от „Ремотекс“. Ето писмените отговори на министрите и техните аргументи защо не могат да присъстват на днешното заседание.
Разбирам, че не приемате, защото България е република с парламентарно управление и те трябва да се съобразят с това, което Народното събрание, народните представители са предложили като дневен ред и трябва да се съобразят с нашия дневен ред. Преди да дойдете Вие, господин Байрактаров, с колегите от комисията решихме това изслушване да се проведе следващата седмица с надеждата, че няма да получим пак такива писма. Това е моят отговор.
Преминаваме към точка 1 от дневния ред.

1. Разглеждане на Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2014 г., № 556-32-4, внесен от Икономическия и социален съвет на 31.03.2015 г.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Лалко Дулевски, в този състав на комисията сте за първи път. Заповядайте да представите отчета за дейността на Икономическия и социален съвет за 2014 година.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря Ви!
Уважаеми д-р Адемов, уважаеми народни представители на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Представеният пред вас отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2014 година е структуриран на базата на основните дейности, които е регламентирал Закона за Икономическия и социален съвет в три основни раздела, като допълнително сме структурирали четвърти раздел на база проучване на нашия съвет за отразени наши предложения, идеи, концепции в актове на изпълнителната и законодателната власт.
Първата част от отчета касае първата същностна дейност – приемане на актове, становища, анализи и резолюции на съвета по значими социално-икономически проблеми на страната. Позволете ми да подчертая, че Икономическият и социален съвет приема становища, анализи и резолюции, които засягат възможно най-широк кръг обществени интереси, това е неговата бих казал визия, съчетавайки заедно най-големите структури и равнопоставяйки ги в този съвет да се произнасят по ключовите стратегически проблеми на страната.
Второ. Становищата, анализите и резолюциите на съвета имат предимно стратегически характер и могат да бъдат използвани, след постигнатия консенсус при тяхното приемане при разработването и приемането на политики и стратегии от страна на изпълнителната и законодателната власт.
Трето. Това, което се наложи, като практика е, че съветът обикновено се произнася по проблеми, които касаят интереса на широк кръг от хора, стратегически по своя характер, по които други институции, извън тези на изпълнителната и законодателната власт почти нямат пряко отношение или поне не са представили съответни разработки или документи. Давам само два-три примера. Става въпрос примерно за Стратегия „Европа 2020“. Да, всички говоря, всички приемат стратегията, особено активно е правителството чрез Министерство на финансите, изпълнявайки отделните стъпки по нейното изпълнение, но мисля, че не са много другите институции, които имат съответни позиции, становища и предложения например по национална програма за реформи, годишен обзор, специфични препоръки на България и т.н.
Също така стои въпроса за преждевременното напускане на образователната система и ранното отпадане от училище. Един въпрос, който всички в обществото приемат, като ключов, базов, съществен, за който има достатъчно политическа подкрепа за решение. Но аз мисля, че Икономическият и социален съвет със своите няколко акта, особено последният, който ние сме представили на вашето внимание съумя да интегрира една система от оценки, предложения, които след това, ако забележим, стратегията, приета от Министерство на образованието и науката бяха вградени изключително добре в тази стратегия, както и в екшън плана за изпълнение на тази стратегия.
Същото мога да подчертая и за социалната икономика и за социалното предприемачество, където България има добър успех, приемайки, една от малкото страни в Европа, стратегия за развитие, но пак връзката между идеите на съвета и тази стратегия е много тясна.
По подобен начин стои въпросът за възможности за по-ефективно усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз, особено през новия програмен период, идеи, предложения, решения. Проблемите на неформалната икономика и т.н.
В този смисъл и през 2014 година нашите усилия бяха насочени към някои приоритетни проблеми, основно към проблемите на младите хора и тяхното образование. Съветът разработи, прие и предложи своите позиции по проекта на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България, проект на ЗИД на Закона за професионалното образование и обучение и разбира се по преждевременното напускане на образователната система, като система от мерки и политики.
Също така ние активно, не го казвам просто така, използвайки думата активно, се включваме в общоевропейския процес по изпълнение на Стратегия „Европа 2020“, свързан с годишния обзор на растежа. През годината съветът представи своята позиция, по съобщение на Европейската комисия, годишният обзор на растежа по препоръките на съвета към нашата българска Национална програма за реформи и т.н.
Трети приоритет за нас е териториалното развитие, особено в изостаналите райони. С удовлетвореност мога да кажа, че постигнахме консенсус по проблемите на България и възможностите за приложение на един много важен инструмент за следващия програмен период – това е инициативата „Водени от Общността местно развитие“ – един инструмент, за който има средства, но ако не се подготви България много скоро тези средства могат да бъдат също пропуснати. Така, както ние предложихме преди две години и половина в дебат с правителството да се вкара бързо интегрирани териториални инвестиции, като инструмент на България с развитие на Северозападния район, така този инструмент вече не съществува – споразумението с Европейската комисия и е изпуснато като шанс за развитие на този регион.
„Водени от Общността местно развитие“ е представено на правителството, на Министерството на земеделието и храните за продължаване на Програма „Лидер“ с много конкретни предложения и идеи как то може да се реализира.
Мисля, че един успех за миналата година по отношение на приети актове беше постигането на консенсус, което не е никак леко в Икономическия и социален съвет по проблемите и възможностите за решаване на проблемите в българското здравеопазване. Де факто през ноември-декември съветът излезе, смея да твърдя, с цялостна концепция къде са проблемите, в какви аспекти, какво предлагаме и кат те да бъдат решавани. Това за мен е един предварителен вариант на стратегия – такава, каквато едва ли от друг сектор ние имаме.
Не твърдя, че сме прави, не твърдя, че сме казали истината от първо ниво, но ние предложихме на правителството, предложихме на съответните компетентни комисии, на съответните заинтересовани и други страни нашето виждане за здравеопазване, че проблемите са системни и какво предлагаме за тяхното решение. Това е по отношение на нашите актове, становища, резолюции и анализи.
Искам да направя още едно уточнение. Има разлика между становищата, резолюциите и анализите, които приема нашият съвет и тези, които се приемат примерно от Европейския икономически и социален комитет, тоест – европейската структура. Аз твърдя, че актовете на Икономическия и социален съвет са много по-конкретни, по-ясни, по-дълбоки и по-критични. Мога да ви предоставя и за сравнение документи на български, които приема Европейския икономически и социален комитет в сферите, в които и ние работим. Ще видите 7-8 страници с много лустро, с много общи неща и мога да ви представя и нашите документи, в които нещата се поставят понякога дори много остро, много конкретно, много точно с предложения, за които аз не твърдя, че са най-верните, но те са постигнати в резултат на този диалог.
Това е първото същностно нещо, което дава една ценност за българския Икономически и социален съвет.
Второ, за да стане един документ акт на съвета по закон той трябва да бъде гласуван минимум от три четвърти от присъстващите в залата членове на Икономическия и социален съвет.
Уважаеми народни представите, като имате предвид, че една трета от едната ми страна са 12 представители на националните работодателски съюзи – Кирил Домусчиев, Божидар Данев, Огнян Донев, Сашо Дончев, Васил Велев и т.н. От другата страна са националните синдикални организации с 12 представители – Пламен Димитров, Димитър Манолов, Константин Тренчев, да не изброявам. Третата група – също 12 представители, в които са най-големите организации от граждански сектор. Постигането на консенсус между тях е един успех по проблеми, по които ние сме се самосезирали, защото две групи не могат да направят консенсус, с които да успеят да излязат въпреки волята на третата. Ние имаме нужда от три четвърти мнозинство.
Аз отбелязвам това, защото това е модел, който така или иначе се случи вече 12-та година в България, не по всички проблеми, има проблеми, по които ние не можем да постигнем консенсус, но по ключови проблеми на страната ние сме постигали консенсус.
Завършвам със следното, понеже може би ще ми се зададат въпроси. Ще кажа как се използват тези становища по-нататък. В тези становища е вграден консенсус на най-големите структури на организираното гражданско общество. Всеки ред и всяко изречение е подкрепено. То може да се използва оттам нататък, от полиси мейкърите на България, които да кажат – вие подкрепихте това, дадохте подкрепа за това, сега съгласни ли сте да направим конкретните стъпки?
Втората наша посока, по закон, като дейности, това са консултациите и дискусиите, които ние трябва да организираме. Приехме един подход. Все повече и повече регионализираме нашите събития, консултации и дискусии. До преди две-три години основно дебатите, консултациите ги правехме около жълтите павета в центъра на София. От две три години ние слизаме долу на терен. Слизаме долу по ключовите проблеми, като сваляме най-напред нашите предложения и идеи по определени проблеми и отиваме в район, в който проблемът за преждевременното напускане е много сериозен. Преди това сме им изпратили нашите предложения, които сме ги приели. Отваряме един дебат, като присъстват предимно неправителствени организации. Примерно говоря за преждевременното напускане на учители, директори, ученици, родители и местна власт. Те говорят открито, споделят проблеми, предлагат решения. След това ние интегрираме, доколкото можем, всички тези предложения в разумни следващи стъпки и приемаме следващ документ, който представяме към Министерство на образованието и науката и Министерство на труда и социалната политика за следващи стъпки, които да сработват.
Приоритетни теми на регионално ниво. Приоритетна тема ни е регионалното развитие, особено изостаналите райони в страната. Нашата позиция, която сме изразявали многократно и подчертаваме, че без хора, без млади хора, каквито инвестиции да правим, каквото и усвояване на фондове да правим, България няма бъдеще. Това сме го заявявали и го заявяваме. Скоро ние ще ви представим резултатите от цялостното ни изследване, анализ на 2500 ученици, завършващи средно образование в България напълно представително за техните миграционни нагласи и ще ви покажем каква е миграционната нагласа на тези деца, защо искат да напуснат България, как оценяват ролята на местната власт, ролята на централната власт и възможно ли е, ако се въздейства върху тези фактори, които те оценяват да намалим тази нагласа за миграция. Затова сме в регионите, затова това, което можем, разбира се ние нямаме илюзия, че правим кой знае колко и можем всичко, това, което можем е да съберем хората заедно, без представители много на властта, с извинение. Нека те се съберат най-напред като представители на различните граждански организации, местната власт най-напред, да си кажат проблемите, да си чуят проблемите, да дадат идеите и ние да ги вграждаме в такива предложения и след това следващата стъпка е представителите на съответната централна власт, тя с нас на експертно ниво да обясняват на хората от къде могат да намерят ресурс и т.н., примерно за социално предприемачество.
Освен това в нашите консултации, затова са консултации наистина ние извършваме консултации, ние не правим парадни конференции с речи, доклади, ние отиваме да се консултираме. Консултираме се по това, което сме казвали, искаме да разберем дали сме прави и да чуем пряко тяхното мнение без те да се съобразяват, че говорят ясно и открито.
Няма да се спирам на международното сътрудничество по-специално, но в резултат наистина на изключително доброто ни сътрудничество с европейските структури, особено Европейския икономически и социален комитет ние правим тези консултации съвместни, като мероприятия с Европейския икономически и социален комитет.
Искам да ви кажа, че България е единствената страна, която настоящият президент на Европейския икономически и социален комитет Анри Малос посети два пъти, след като не е посетил още някои от старите членки на Европейския съюз. И не само че посети България, обикна България, има и къща вече в град Копривщица, мога да го кажа това. Малос беше и на терен с нас, беше и в парламента преди година, когато говорихме за слабо развитите райони, ние търсим подкрепата на Европейския икономически и социален комитет и я получаваме. Очаквам през октомври месец първото посещение на следващия нов президент на комитета – Дасис да бъде отново в България. Тоест, този процес искаме да покажем на Европа, на нашите колеги от Европейския икономически и социален комитет, че България има по-сериозно проблеми, но че и България заслужава много по-високо внимание и оценка.
Мога да говоря много по международното сътрудничество, която е третата област на нашата дейност, да поддържаме връзките с Европейския икономически и социален комитет. Съдбата беше благосклонна към България и към нас. България беше припозната от всички президенти на Европейския икономически и социален комитет. С д-р Адемов и благодарение на него и на неговата подкрепа, ние имаме дългосрочно сътрудничество, той знае много добре за отношението на нашата европейска структура към България, за помощта, за подкрепата, която получаваме. Ние сме готови да окажем подкрепа във всяка една област, стига да намерим разумните предложения и решения.
Какви изводи на финала мога да кажа. Тъй като лично съветът и аз съм към края на този мандат, към края въобще на мандатите си, мога да кажа, че 2012 година по стечения на обстоятелствата аз ръководя този съвет три пъти и благодаря на всички народни представители, бях избиран за председател на Икономическия и социален съвет и разбира се и на всички синдикати, работодатели и третият сектор, защото трябва да има и тяхната подкрепа, за 12 година България намери един сполучлив и устойчив модел на организиран граждански диалог. Повярвайте ми, аз съм член и на Европейския икономически и социален комитет, на едната ми ръка на пръстите се броят държавите, които са получили от Брюксел, от Европейската комисия оценката, че са намерили верният път да разграничат организирания граждански диалог от социалния диалог. Това означава, че в съвета, която аз ръководя, въпреки моята воля никой няма да позволи да дискутираме примерно проблема със заплатите на лекарите от „Бърза помощ“, макар че той е много съществен проблем, защото ще скочат работодателите и синдикатите и ще кажат, че това е въпрос на социален диалог между нас – двете страни и правителството, той не е проблем на цялото общество. Но проблемът за българското здравеопазване – как то да се реши като стратегия, като политика е проблем не между работодатели и синдикати, не между гилдии, той е проблем на цялото организирано гражданско общество. Затова той влезе в Икономическия и социален съвет и получи подкрепа. Това е българският модел. Съумя България да разграничи ясно кой проблем на кое ниво е.
В Икономическия и социален съвет няма договаряне, както днес има в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Има диалог и консенсус се постига с компромис между отделните страни. Всеки прави компромис да се достигне до този резултат.
България (заявявал съм го, твърдя го, това е исторически факт) е първата страна от 12-те нови страни членки от петото разширяване, която създаде Икономически и социален съвет по модела на Европейския икономически и социален комитет – независим, без участие на правителство, равнопоставени основните групи – работодатели, синдикати, трети сектор. Нещо повече. Аз твърдя, че българският модел е по-добър дори от модела на Европейския икономически и социален комитет и няма такъв модел в Европа. Няма модел в Европа, който да определи точно равно представяне на трите групи, дори и в европейския комитет не са точно равно представени.
Няма друг съвет в Европа, който да иска три четвърти да присъстват в залата и да гласуват, за да се приеме един акт. Аз съм член на Европейския икономически и социален комитет, там се гласува с падащ кворум. От 353 души може да се приеме едно становище с 56 с падащ кворум. Това не може да се случи и законът притиска съветът да бъде единен, всички да са вътре и да достигне консенсус. Като не могат да се разберат – прекъсва заседанието, докато се разберат тогава ще има резултат.
Не е лесно това, което говоря. Не съм наивник да ви кажа, че всичко върви по мед и масло, съвсем откровено ви говоря. Не е толкова леко сред всички тези хора, фигури, лидери на общественото мнение да се намери компромис, консенсус, но за 12 години той се постига. И това не е толкова благодарение на мен, той е благодарение на тях, че осъзнаха и припознаха тази институция, че в тази институция трябва да се работи с компромис, за да се постигат крайни резултати и това е институцията, която до сега работодателите и синдикатите не са напуснали нито веднъж, дори и да са имали противоречия в публичното пространство помежду си, както се случва с Националния съвет за тристранно сътрудничество. Те просто припознаха тази институция.
Разбира се мога много да говоря за проблемите, защото все пак амбициите са по-големи, реалността изисква много повече неща, много повече работа. Може би, ако тази институция се използва много по-активно, особено от изпълнителната власт, плюс законодателната власт, много от нещата могат да минат малко по-безболезнено на един предварителен консултативен етап и детайлите да почнат след това да се концентрират, съобразяват и т.н. Но аз имам достатъчно данни и познавам практиките на съветите – френски, европейски комитети, Португалия, Испания – тези, които успяха да изградят подобни съвети, повярвайте ми – наред с всичко това, което аз виждам и знам, че много неща имаме да правим, много слабости има, много неща могат да се направят още, България като цяло стои добре.
Ще завърша със следното, не защото съм тази зала пред народни представители, аз съм го казал – това нямаше да се случи, ако България не е имала, няма в момента или няма да има в бъдеще политическа воля. Моите колеги от Словения, от руски федерации, от Израел, от къде ли не, които идваха тук да проучват българския опит ме питат как така успяхме в България, те имали желание да го направят обаче техните политици се страхуват, не искат да създадат независима институция, каквато е българската институция. Да, това се случи предвид разбирането и политическата воля, която имаше, има и се надявам да има в България, защото без това законодателство, без този диалог, който въпреки понякога по-острите ситуации, това не може да се случи. Това е резултат от конструктивните взаимоотношения, коректните взаимоотношения между най-големите структури на гражданското общество чрез Икономическия и социален съвет, българското Народно събрание и българското правителство, като институция.
Благодаря ви за вниманието.
Готов съм да отговоря на всички въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Дулевски.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари.
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин професор.
Аз разбира се приемам отчета за дейността на Икономическия и социален съвет за 2014 година и си признавам, че с интерес чета по-голямата част от становища, актове, анализи, резолюции, които пращате, включително и по пощата до народните представители.
Взех думата, за да споделя с вас, че в работата на Икономическия и социален съвет ми липсва някаква позиция или анализ на този съвет по проблемите на българската пенсионна система.
Сигурно има много отговори на въпроса, че има създадени работни групи по този въпрос. Но именно тук, чрез вашите консултации ще дойде мнението на обществото за пенсионната система и въобще за това, което се прави в пенсионната система през последните 20-25 години, особено след 2000 година нататък. Това няма как да излезе в една работна група, в която участват в по-голямата си част политици и ангажирани с пенсионната система. Липсва в тези работни групи мнението на българското общество за тази пенсионна система.
Мога да разширя обхвата за една от другите социални системи – системата на социалното подпомагане, защото там също има много какво да се говори и позициите на българското общество в голяма степен се разминават с това, което се прави в държавата в социалната политика. Не казвам, че обществото има по-точно и по-вярно, но ние трябва да знаем какво мислят хората, защото то касае пряко тях тези системи.
Това е, което исках да кажа.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Дулевски.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Въпросът Ви е съвсем резонен. Няма да разкрия някаква тайна, ако ви кажа, че аз още в самото начало, когато се създаде тази консултативна група или групата, която дебатира около вицепремиера и министър на труда господин Калфин говорих с шефовете на работодателски, синдикални съюзи при нас, които участват в тази група и им предложих да вкараме този проблем в Икономическия и социален съвет и да видим след това как да се продължи този диалог.
Моето виждане беше и продължава да бъде, че в рамките на Икономическия и социален съвет можеше да се поизчисти поне въпросът за модела, дизайна, и най-важното – целите, какво искаме да постигнем. За мен остава открит този въпрос. Да, това може да стане така, другото, третото, четвъртото, ще увеличаваме възраст, ще намаляваме вноски, ще увеличаваме вноски, но за мен по-важното е първо целеполагането. Да приеме обществото една глобална цел и да каже – искаме примерно 2030-2040-2050 година нашите деца да получат пенсии, които са еди какви си. Ще се консолидира ли обществото от това? Ако се консолидира такива като мен трябва да преглътнат малко нещата и да кажат – аз ще направя компромис в полза на моето дете, за да тръгне моделът.
Това беше нещото, което можеше да се реши или по-точно да се дебатира в Икономическия и социален съвет. Да се намерят основните цели, какво целим, за сметка на кого ще стане, защото аз не съм убеден, че можем с едни и същи инструменти да решим еднакво проблемите на различните поколения. Ще има някои компромиси, някой трябва да направи компромис за сметка на другите. Просто баницата е много малка, за да стане за всички. Но как и по какъв начин, това е друг въпрос.
Това, според мен беше ролята на Икономическия и социален съвет. Разбира се по време на тези дебати можехме да не стигнем до становище, защото трябва три четвърти мнозинство. В такива случаи, когато например се въвеждаше плоския данък. Имаше страшен спор между синдикатите и работодателите и аз тогава вкарах тази тема за становище в Икономическия и социален съвет. Те щяха да разтурят съвета. Работодателите тръгнаха да излизат, понеже синдикатите искаха да не се приема това. И аз тогава предложих следното – да очертаят общите неща между тях, кое подкрепяме и да идентифицират ясно различията си и пак да стигнем до консенсус, че признават различията на другия, но с неговите аргументи и да изпратим това на правителството и след една година да направим анализ кой крив, кой прав.
Този процес се изпусна, динамиката беше, може би много голяма. Въпреки това аз мисля, че дебатът по отношение на това каква цел гоним, към коя година, за кои възрастови групи, за кои хора, тепърва ще продължи. А след са средствата, с които трябва да постигнем това.
Второ. Да, така е, Вие сте прав, много работни групи се формираха. Де факто членовете на съвета се ангажираха в тези работни групи, стана една динамика и въпреки всичко аз успях да систематизирам всички позиции на Икономическия и социален съвет до сега в рамките на 15 страници какво сме казали по пенсионната реформа. Ние имаме становище. Димитър Манолов е докладчик преди 3-4 години по пенсионната реформа. Имаме и в други становища отношение към пенсионната реформа. Няма да мине в момента, убеден съм, предвид и тези дебати, които вървят, но ако желаят, уважаемите народни представители, д-р Адемов, аз мога да ви изпратя, това не е официален документ, като синтез на основни позиции на Икономическия и социален съвет по пенсионната реформа, които се покриват в доста голяма степен с настоящите дебати. Не че ние сме автори, но ние имаме и тези позиции.
Иначе, пак повтарям, за мен здравна реформа, пенсионна реформа, образователна реформа, миграционната политика, задържането на младите хора, демографският проблем – всеки говори за него, в момента в България има критичен проблем. Не възприемем ли нагласата младите хора да не напускат България, оттам нататък раждаемост, плодовитост, след 20-30 години едва ли ще реши проблема. Така че абсолютно основателно е това. Но най-малкото, което можем да направим, ако се сложи наистина темата по ключовите проблеми накъде отиваме, каква цел искаме и т.н., аз съм готов да организирам тази форма – нека използваме формата консултация. Да направим една широка консултация с комисията, с Министерство на труда и социалната политика и с ключовите представители на Икономическия и социален съвет, които са в тази посока.
Ние например по отношение на Националната програма за реформи предложихме и беше прието от правителството България да сложи цел до 2020 година да постигнем БВП на човек, на жител по паритетна покупателна способност от 60% спрямо средноевропейският и очертахме етапи, искахме и показахме каква динамика да върви, защото считахме, че с разпилени пет подцели, цели по „Европа 2020“ нищо няма да се постигне. Трябва да имаме единна цел и да я гоним. Прие се, вкара се в Националната програма за реформи. Втора година никой в България не говори за това къде отиваме 2020 година. А в крайна сметка тази Национална програма за реформи е за хората. Ако те не усетят приближаването до европейския стандарт, какво от това, че сме постигнали целта по екология или нещо друго.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми професор Дулевски, ще Ви върна 20 и няколко години назад във времето, когато бяхте мой научен ръководител в тогавашния Икономически институт „Карл Маркс“. Спомням си, че в един от разговорите ясно коментирахте и говорихте за съответните отговорности. Следил съм Вашата дейност по обясними причини, най-малкото ми е специалност, от 2003 година в Икономическия и социален съвет. Смея да твърдя, че сте следвали наистина една, по мое мнение, много добра последователност в действията на съвета, който ръководите. Но искам да чуя Вашето мнение, на човек с един наистина изключителен академичен потенциал, на първо място, по две основни теми.
Първата тема, от която лично аз се вълнувам и която винаги съм се надявал да я чуя, като разглеждана тема от съвета е трябва ли най-после да бъдат разграничени пенсионна и социална система? В смисъл, знаем и за всички предполагам тук в тази зала е ясно, че пенсионната система е изключително натоварена от социални функции, респективно разходи. Например, т.нар. инвалидни пенсии. В тази посока създават проблеми чл. 68 и чл. 69 в Кодекса за социално осигуряване, които даже създадоха много сериозни проблеми и на съдебната система. В крайна сметка кой и по какъв критерий получава пенсията си. И аз искам да чуя Вашето мнение, защото то е важно, когато само след може би няколко седмици ние ще трябва да разглеждаме предложенията за изменения на Кодекса за социално осигуряване.
Вторият ми въпрос, който изключително мен ме касае. Знаете, че през последните няколко месеца възникна един немного здравословен дебат по отношение на частните пенсионни фондове, които са основните играчи и на капиталовия пазар. За огромно съжаление никой не излезе да каже, че една държава без капиталов пазар в никакъв случай не може да разчита, че ще развива икономика. Аз искам да чуя Вашето мнение полезно ли е за България да съществуват такива пенсионни фондове, добре ли е те да стават повече и освен това здравословно ли е да се правят такива резки движения без да се даде отговора кое налага такива промени. Имам предвид т.нар. правило уж за свободен избор на осигурените лица, които трябваше да прехвърлят средствата си по вече променения чл. 4б от кодекса във Фонд „Пенсии“ или Сребърния фонд, без да получават доходност.
Това са моите въпроси. За мен ще бъде важно да чуя Вашето мнение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Професор Дулевски, заповядайте.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря Ви. Благодаря, господин Байрактаров.
Наистина искам да ви кажа, че много ми е приятно, че Вие припомнихте този момент и макар и в по-напреднала фаза на моята академична кариера започвам да си правя следващи изводи, че човек трябва да внимава винаги какво говори пред студентите си, защото – ето, как се завърта животът, те започват да му задават обратно въпросите. Но предполагам, че не съм казал нещо много противоречиво спрямо това, което говоря днес. Опитвал съм се да бъда в някаква степен последователен.
Искам да направя една уговорка. Позволете ми да отговоря като научен работник, като професор Лалко Дулевски, не като председател на Икономическия и социален съвет и това го казвам, за да не вляза в конфликт на интереси и особено, като имам предвид членовете на Икономическия и социален съвет да не ми звънят довечера и да ме питат защо съм казал това, онова. В момента бих ви казал мнението си като научен работник, но не и като председател на Икономическия и социален съвет. Като председател мога да кажа само онова, което са гласували в залата.
Първо, за пенсионната система и социалната система.
Категорично е моето мнение, че всички елементи са социално подпомагане и използването на пенсионната система за решаване на проблеми на пазара на труда, на дефекти на икономиката трябва да бъдат извадени.
Второ. Категорично е моето мнение и то трябва да стане много бързо, че пенсионната система трябва да намери този модел, който наистина гарантира, аз говоря пак за младите хора, защото моето поколение ще дава принос, но не толкова дълго, а ще разчита на приноса на младите хора, който да гарантира нещо, което да застанем и да кажем на младите хора – внасяйте си и то на максималния доход, не се съгласявайте да крият доходи, защото утре еди какво си. В тази връзка аз не приемам ограниченията на изхода на максималната пенсия. Веднъж сме лимитирали, веднъж сме направили на входа минимална-максимална вноска, защо ограничаваме на изхода? Заради тези 60-70-80 милиона ли, които ще добави НОИ. Националният осигурителен институт е в такъв голям дефицит, но какъв ефект ще има това нещо, ако аз мога да кажа днес на моите студенти и аз им го казвам с надеждата, че това ще се случи – млади хора, ако вие съответно внасяте на максималния осигурителен доход своите вноски, като завършите и след това преизчислим пенсията ви и няма таван пенсията ви, тогава максималната пенсия в България, превърната в евро вече към днешна дата ще бъде вече малко по-висока, отколкото минималната пенсия в Република Гърция. И ако някой ми твърди, че гръцките пенсионери могат да живеят и че гърците живеят много по-добре от българите с минимална пенсия в Гърция, тогава вие с максималната идете и живейте в Гърция. Ето един аргумент, за да се стимулира това.
Разговорът е много дълъг – какво трябва да се чисти, какво да се преструктурира, по какъв начин и т.н.
По отношение на тези движения – НОИ, избор и т.н., аз не бих ги нарекъл движения, господин Байрактаров. Аз винаги съм имал едно голямо притеснение. Сега, дали трябва да се реши по този начин с НОИ, има и други алтернативи и т.н. и моето притеснение е следното. Когато стартирахме реформата аз съм бил част от тази реформа също, по една или друга линия аз съм работил с американската агенция за международно развитие, като техен старши съветник и след това съм имал възможността да участвам в създаването, като изпълнителен директор на пенсионен фонд, но само като наемник, това е АNG, сега го разкривам.
При мен притеснението винаги е било следното. Направихме така, че задължихме хората и казахме следното: роден си до 1960 година, законодателят ти казва, че нямаш право на 2-ри стълб. Аз попадам и мен законодателят ме е ограничил, дори и да искам – ограничил ме е. Защо? Питал съм. Мотивът беше – имате немного години напред. Да, ама аз с моя осигурителен доход ще набера повече средства отколкото някой млад, който е започнал десет години преди мен. Нямал съм да събера достатъчно средства. Не е вярно.
Второ. Дали аз ще събера достатъчно или не, а съответно намалението ми ще бъде компенсирано с това, което от НОИ ще загубя, това е мой проблем, мой риска.
Трето. Младите след 1960 година задължихме и им казахме – вие задължително отивате в двата стълба, нямаш право на избор. Хипотетично какво ще се случи? Стартираме около 2023-2024-2025 година, когато започнат да се плащат първите пенсии от двата източника. Представете си двама души с едни и същи доходи, с едни и същи осигуровки цял живот. Единият е роден на 20 декември 1959 година, другият – на 10 януари 1960 година. Иван – 1959 година се пенсионира с пенсия от НОИ. Божа работа, казваме, но индексациите ще вървят там, това е въпрос на политически решения, в много голяма степен и политика. Иван получава пенсията. Излиза Петкан на 10 януари, естествено той ще получи по-малко, като базова пенсия от 1-ви стълб и вече втората пенсия, която ще получи от пенсионното дружество, това зависи веднъж от добрият мениджмънт на дружеството, безспорно те управляват добре, те са професионалисти, но втори път зависи от конюнктурата по финансови пазари какво ще се случи и т.н. Представете си обаче, че първото поколение, което се пенсионира при него се случи така, че сумата от 1-ви стълб на пенсията, плюс сумата му от 2-ри стълб е по-малка, отколкото на Иван, който се е пенсионирал 4 месеца преди това. Какво ще се случи? Хората на улицата с пълно основание да застанат пред Министерския съвет и да кажат – вие ни доведохте до тук. И тогава държавата, бюджетът, всички ние ще-не ще трябва да извади и да платим за това.
Ако имаше доброволност, ако имаше право на избор, дори още от самото начало, ако имаше добро разяснение, ако имаше добра финансова култура и аз имам право да избера този или този модел, тогава вече държавата (като обобщено понятие го казвам) няма да носи тази крайна отговорност. Но, повярвайте ми, държавата може да отиде до стената след по-малко от десетина години и тогава вече тези дупки трябва да започне да ги покрива.
Второ. Разбира се капиталовите пазари трябва да се развиват. Разбира се аз съм твърдо „За“ това да се развиват пенсионно-осигурителните дружества, те са основни инвеститори. Разбира се, че има една логика в икономиката, че когато това е капиталов пазар върви и икономиката, както и обратно – не може без капиталов пазар да очаквате някакви чудеса в икономиката, но може би трябва да се разшири дебатът.
В България ние приехме модела на дефинирани вноски, което означава – аз внасям цяло живот, примерно, а също внасям доброволно осигуряване. Внася се задължително, така е, аз знам колко внасям, но какво ще имам след 20 години не знам. Дали не може да започне дебата да поразширим модела, да запазим фондовете. Но защо да няма и модели за дефинирани плащания? Има такива модели. Една животозастрахователна компания може да ви предложи и такъв продукт с дефинирани плащания, не само те. Но тогава вече преизчисляват вноската, за да ти гарантират плащането. Кой модел ще избера аз, това си е мой въпрос. Искам за знам след 20 години какво ще получа там и ще бъде флексабилна вноската ми, или обратно – внасям си толкова, нещо като банковия депозит. Още повече, че при банковият депозит имате и ефективна гаранция. Натрупва се, гарантира се, знаеш, че имаш предвидимост.
Затварям тази тема и спирам. Според мен дебатът в тази връзка не би трябвало да бъде срещу фондовете – за фондовете. Те се доказаха, че са необходими. Друг е въпросът, може би дебатът ще се води такава ли трябва да бъде вноската, две такси ли трябва да бъдат, заявявам го това. Да, имаше моменти, в които те трябваше да се финансират, но има такса на входа, има инвестиционна такса, два пъти, ако трябва една, ако трябва да е по-голяма, по-малко, това е въпрос на сметки. Но защо две такси, примерно казано - удряш ги, както щете ги наречете. Това е друга тема.
Не трябва да се атакуват фондовете, пенсионните дружества, те трябва да се подкрепят, но мисля, че трябва да се стимулира разнообразието на схемите, пък който иска. Ако иска дефинирали плащания, ако иска дефинирани вноски.
Това е моят отговор.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин професоре.
При единият вариант е за сметка на осигуреното лице, при другият вариант не е за сметка на осигуреното лице, държавата поема риск. Това е огромната разлика. Но нека да не навлизаме в детайли, защото един мой приятел ми е казал една приказка, която аз много често я повтарям, извинявам се, че вмъквам – тук и особено за максималният размер на пенсиите верни решения няма, има по-малко грешни решения. И ако успеем да вземем по-малко грешното решение, значи сме постигнали нещо. Другото е коментарна рубрика всякаква, всичко може да коментираме.
При положение, че има максимален осигурителен доход, тогава 1999-2000 година, има таван на пенсията. Ако няма максимален осигурителен доход ти се осигуряваш върху реалният доход и тогава ще получаваш размера, който се изчислява по формулата за изчисляване размера на пенсията. Но това е сложна дискусия.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Само да уточня. Когато казах „дефинирани плащания“ аз не разбирах държавата да застане и да гарантира тази схема. Има достатъчно схеми и в момента мога да си ги направя доброволно с големите животозастрахователи по света, а рискът те го прегарантират чрез големите презастрохователи по света, както кой поема рискът от палеж евентуално на дадена сграда – има застраховател, той я презастрахова. Така ще ми презастраховат и ангажиментът, който към мен. Аз казвам този въпрос да го реши пазарът, да остане държавата настрани. Държавата си има задача да гарантира 1-ви стълб.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Застраховане и презастраховане – добре, но тук ние говорим за осигуряване. Застраховането покрива щета, когато настъпи тя и я дефинира по начин, по който сключваш договора в началото. Това е застрахователна принципност. Осигурителният е друг – дефинирани вноски и плащане, съгласно законодателството.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Благодаря на проф. Дулевски, защото това, което сподели чисто академично, предполагам, че на всички колеги тук беше полезно. Споделям и казаното от д-р Адемов, защото в него също има логика, но все пак Вие бяхте безкрайно точен да кажете, че трябва да се разнообрази пакетът, който е заложен в законодателството, като механизъм за управление на средствата в тези капиталови фондове. Така че още веднъж – благодаря Ви! Ще бъдат полезни такива мнения на чисто академичен език.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, ще си позволя кратък въпрос.
От тези становища, които приемате каква част, според Вас намират място в законодателството в отделните политики? Няма да изброявам политиките, защото през различните години приемате различни становища, анализи, резолюции, консултации. Какво е Вашето впечатление? Тоест, гражданският парламент – така, както се нарича Икономическия и социален съвет по какъв начин успява да убеди политиците да включат консолидираното мнение на гражданския сектор в съответните политики?
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря за въпроса.
Каквито и начини да търсим в много голяма степен зависи от волята, желанието и интереса да работя с този съвет, особено на изпълнителната власт. Има министерства, с които работим много активно, те просто чакат всяко едно предложение, след това ги виждаме реализирани. Не, че например колегите от Министерство на труда и социалната политика са тук, а Вие сте бил министър, а Министерство на труда и социалната политика е един естествен партньор. Не че има „социално“ в името си. Мога много да говоря. Отваряме Стратегията и концепцията за социалната икономика. Те приеха почти всичко, което им предложихме. Онзи ден направихме дискусионен форум със студентите по социалното предприемачество с Европейския икономически и социален комитет. Те бяха там, обясняваха от къде могат да намерят пари, как, що, разясняват на младите какво могат да направят.
Мога да ви кажа, че по проблемите на заетостта, младежката гаранция и куп други неща Министерство на труда и социалната политика е един много ефективен партньор, но оттам има желание, може би и хората, с които работим се познаваме по-професионално. Самите министри имат желание и т.н.
Друг ефективен партньор, но на ниво, може би директори на дирекции, за нас по линия на „Европа 2020“ се оказа Министерство на финансите. Мога да ви кажа, че нашите предложения по Национална програма за реформи, още първата, може да се види в сайта ни, по проекта на Националната програма за реформи бяха приети от Министерство на финансите. След това имахме диалог. При предходното правителство, когато се подготвяше Споразумението за партньорство ние имаме едно много голямо становище по проблемите на фондовете, усвояването. Дойдоха от всички министерства, затворихме дебата, за да не гърмим по медиите. Аз държа на това Икономическия и социален съвет да не е шумна институция. В България има достатъчно хора, които могат да създават обществен шум, ние трябва да работим малко по-ефективно. Така че по линия на „Европа 2020“, Национална програма за реформи е Министерство на финансите.
Друго министерство е примерно Министерство на образованието и науката. Аз бях много приятно изненадан, д-р Адемов, когато от нашето становище и анализа за преждевременното напускане на образователната система ние видяхме вградени огромно количество наши предложения в Стратегията за ограничаване и превенция на преждевременното напускане. Дори моите колеги споделиха, че това са наши работи точно взети. Казах им, че това повече трябва да ги радва, че някой ги е взел, вкарал и т.н.
Но за съжаление, д-р Адемов, ако трябва да съм откровен, не са много случаите, в които аз мога да кажа, че имаме такова отношение, че някой се е обърнал към съвета и казал – вие разработихте еди какъв си документ. Пак казвам, не твърдя, ние не сме всичко, но все пак е систематизирана обществена синергия тук и ако някой иска на база на тези предложения, той може да продължи диалога в затворен, отворен формат. Например, последното становище, което ви изпратих на всички по неформалната икономика аз твърдя, че това е готова стратегия за намаляване на неформалната икономика в България и ако има някой интерес – нека го вземе и да започне да го имплементира в реални действия. Нека поканим Пламен Димитров от едната страна и Васил Велев от другата страна. Ние успяхме да убедим Пламен Димитров и Васил Велев в едно студио и двамата защитиха наши тези. Това е готова стратегия, която е подкрепена. И тук правителството я взема само и тръгва на ход. Не могат синдикатите и работодателите или третият сектор да кажат – вие защо тръгнахте така, защо иначе, защото всички са гласували за нея.
По здравеопазването аз изпратих същата голяма стратегия. Вие знаете, че там сме имали стъпки по предходни стратегии. Но, не винаги всичко това се случва. Така че процентът, за който ме попитахте ми е трудно да Ви кажа и ще Ви излъжа, ако Ви кажа 30-40-50%, изключително зависи от ресорните министерства, защото първо с тях е комуникацията с правителството и интересът име е да работят с този съвет.
Много ми се иска в края на моя мандат наистина да видя тази образцова европейска практика. Член съм на Европейския икономически и социален комитет, на всяка негова сесия, те са 9 на брой, вътре пристигаше или Барозо, или Юнкер, или вицепрезидент на комисията, или шефът на Европейския парламент, или еврокомисар, той сяда срещи 353 души – представители от цяла Европа, прави едно експозе за политиката в съответния ресор, получава може би 20-25 изказвания, въпрос, отговори. Стои час и половина до края и към всеки един лично се обръща, казва по нещо. Не че поема ангажимент за решения, но в крайна сметка той влиза, представя политиката и чува мненията и стои до края.
Много ми се иска в края на този мандат да видим такива стъпки в Икономическия и социален съвет, когато ще влезе министър, ще каже какво ще прави, какви намерения има, дошъл да чуе нашето мнение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, проф. Дулевски.
Процедурата за сезиране минава през председателя на Народното събрание – така е записано в Закона за Икономическия и социален съвет.
Колеги, други въпроси, мнения, съображения? Не виждам.
Обявявам изслушването на отчета за дейността на Икономическия и социален съвет за 2014 година за приключено.
Подлагам на гласуване отчета за дейността на Икономическия и социален съвет за 2014 година. Който е съгласен да бъде подкрепен този отчет, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Отчетът е приет с консенсус.
Благодаря Ви, професор Дулевски!
Желая Ви от името на Комисията по труда, социалната и демографска политика успешна работа!
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря и аз.
Ще ви изпратя, както обещах, позицията на Икономическия и социален съвет позицията по пенсионната реформа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре.
Благодаря.
Преминаваме към точка 2 от дневния ред.


2. Разглеждане на Рамкова позиция относно Предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета на ЕС за укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта (ПСЗ), № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.4.2015 г., както и проекта на акта.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, заместник-министър Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, ще ви представя накратко информацията по движението относно рамковата позиция за създаването на това решение за укрепване на сътрудничеството между публични служби по заетостта.
През 2013 година стартира процедурата по съгласуване в неформалния триалог на решение на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта, след което рамковата позиция относно предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта е приета на 338-ото заседание на Съвета по европейски въпроси през юли месец 2013 година. На 15 май 2014 година Европейския парламент и Съветът на Европейския съюз приеха решение за укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта, публикувано в края на месец май 2014 година в „Официален вестник“ на Европейския съюз, като решението влиза в сила от 18 юни 2014 година.
В това решение са дефинирани основните области за работа на мрежата, принос за намаляване на безработицата, по-добро функциониране на пазарите на труда в Европейския съюз, по-добро интегриране на пазарите на труда, повишаване на доброволната географска и професионална мобилност на справедлива основа за посрещане на конкретните нужди на пазара на труда.
Учреден е управителен съвет за управление на мрежата, като в управителния съвет от страна на България участва Агенцията по заетостта, която се представлява от изпълнителния директор и съгласно чл. 6 от решението е определен заместник, който изпълнява ролята на асистент на изпълнителния директор с функции на съветник по европейските въпроси.
На 23 септември 2014 година в Брюксел е проведена първата среща на Управителния съвет на мрежата на публичните служби по заетостта и на техните асистенти – съветници по европейски въпроси. Основната цел на мрежата е да подкрепи модернизацията на публичните служби по заетостта в Европа чрез укрепване на техния капацитет, ефективност и ефикасност на тези служби. Тя ще осигури подкрепа на членовете за справяне със специфичните за всяка страна препоръки, свързани с публичните служби по заетостта, получени в контекста на Европейския семестър. Мрежата ще предостави и експертен опит на националните и европейски политики в проектирането, разработването и оценката на политиките по заетостта.
За постигането на тези цели мрежата разработва и общоевропейска платформа за сравняване на европейските публични служби по заетостта и идентифициране на добри практики по установяване на взаимни инструменти за обучение. Една конкретна задача на мрежата е стимулиране на обмен на знания и успешни практики в областта на прилагането на гаранцията за младежта. В тази връзка конкретен принос на това укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта е и проведената работна визита в България през октомври месец 2014 година за подкрепа на Агенцията по заетостта за справяне със специфичните препоръки, свързани с публичните служби по заетостта, като получени в контекста на европейския семестър, като целта на това посещение е да подпомогне агенцията в разработване на предложение за изпълнение на препоръките на Съвета и на Европейската комисия да бъде постигната целта.
Оценяващите са посетили България, Агенцията по заетостта, за да научат повече за оперативните процеси, управлението на изпълнението, постиженията и главните предизвикателства, като оценяващият екип предостави заключителен доклад с препоръки и насоки за подобряване работата на Агенцията по заетостта, като в резултат на тези препоръки е изготвена и пътна карта за реформи в Агенцията по заетостта.
Приета е работна програма за работата на мрежата през 2015 година, като Агенцията по заетостта участва чрез своите представители в различните инициативи на мрежата. По инициативата на мрежата на публичните служби по заетостта се подготви и проведе извънредна среща на върха на ръководителите на публичните служби по заетостта по въпросите на младежката заетост и реализацията на гаранцията за младежта в Милано – Италия на 8 октомври 2014 година.
В рамките на мрежата на публичните служби по заетостта се изготви и материал към открита дискусия, касаеща предложение на комисията относно препоръките на съвета за трудова интеграция на дългосрочно безработните лица.
Това съвсем накратко са предприетите действия и изпълнението по отношение на рамковата позиция относно сътрудничеството между публичните служби по заетостта.
Благодаря за вниманието!
Ако има въпроси, готов съм да отговоря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Донев.
Колеги, знаете, че в поредица от Националната програма за реформи на България Европейската комисия препоръчва модернизиране на службите по заетост и в тази връзка на 26 март 2015 година Народното събрание прие Годишна работна програма по въпросите на Европейския съюз за 2015 година.
С този проект на рамкова позиция относно предложение за решение на Европейския парламент българското правителство и Народното събрание заявяват рамкова позиция относно предложение за препоръка на съвета за сътрудничество между публичните служби по заетостта, приета на 338-ото заседание на Съвета по европейски въпроси. На 15 юли 2013 година Съветът по европейски въпроси приема тази рамкова позиция. Сега Министерският съвет информира Народното събрание, че тази позиция е приета. Малко е сложна процедурата, но това е вследствие от Лисабонския договор за информиране на парламентите. Тоест, Министерският съвет, на базата на програмата на Народното събрание внася съответните предложния и съответните позиции, които държавата България се задължава да защитава по време на заседанията на Съвета на Европа.
Колеги, заповядайте, имате думата за предложения, мнения, изказвания. Не виждам.
На основание чл. 116, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с т. 22 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2015 година, Комисията по труда, социалната и демографска политика представи доклад от изслушване по акта – предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта.
Който е съгласен тази позиция да бъде приета, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се с консенсус.

3. Разглеждане на Рамкова позиция относно Предложение за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.4.2015 г., както и проекта на акта.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, рамковата позиция относно Предложения за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта е приета на 314-ото заседание на Съвета по европейски въпроси на 28 януари 2013 година. В допълнение, Съветът на Европейския съюз одобри препоръка за създаване на гаранция за младежта на 22 април 2013 година.
Изпълнението на гаранцията за младежта в България стартира в началото на 2014 година посредством реализацията на Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта 2014-2020 година, като в края на месец март тази година Министерство на труда и социалната политика внесе в Министерския съвет първият доклад за изпълнението на Националния план за изпълнение на европейската гаранция за младежта.
Съгласно препоръката за създаване на гаранцията за младежта изпълнението от страните членки се наблюдава от Комитета по заетостта в рамките на Европейския семестър. В тази връзка всяка държава представя предприетите дейности и постигнатите резултати в рамките на провежданите от Комитета по заетостта тематични прегледи. В тематичните прегледи участват и представители от Европейската комисия, които представят позицията на Европейската комисия за напредъка на всяка държава. Тематичните прегледи приключват със заключения за всяка държава, които служат на Европейската комисия, като основа за изготвяне на специфични препоръки към страните членки.
България участва до този момент в два прегледа, свързани с изпълнението на Националния план за изпълнение на европейската гаранция за младежта, които са проведени през декември 2004 година и в началото на месец май тази година. Сред представената информация за изпълнението на националния план за младежката гаранция през 2014 година, в резултат на целенасочената работа с регистрирани безработни младежи до четвъртия месец от регистрацията им през 2014 година са постигнати следните резултати: Броят на регистрираните безработни младежи до 29-годишна възраст към 31 декември 2014 година е 58 771, с 14 706 по-малко в сравнение с 31 декември 2013 година. Тенденция на намаление бележи и броят на регистрираните безработни младежи до 24-годишна възраст, като от 34 221 към 31 декември 2013 година техният брой към 31 декември 2014 година е 25 хиляди.
Делът на безработните младежи до 29 години в общия брой безработни също намалява – 16,7% през декември 2014 година при 19% през декември 2013 година. Тенденцията се отнася и за младежите до 24-годишна възраст, чиито дял към 31 декември 2013 година е 7,1% при 8,9% през декември 2013 година.
Средногодишното равнище на безработицата сред младежите под 25-годишна възраст по данни на ЕВРОСТАТ намалява от 28,4% през 2013 година на 23,6% за 2014 година.
От общият брой новорегистрирани през 2014 година безработни младежи до 24-годишна възраст 55 369, 29 850 или 53,9% са включени в обучение или заетост. Тенденция на намаление на регистрираните безработни младежи продължава макар и с по-бавни темпове и през първото тримесечие на 2015 година, като броят на регистрираните безработни младежи от 24 години в края на месец март 2015 година е 25 198, което е с 9 061 по-малко от месец март 2014 година.
Делът на безработните младежи до 24 години от всички безработни е 7% при 8,6% през март 2014 година.
Информация бе представена и в контекста на достигане до неактивните младежи, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда. Провеждат се специализирани трудови борси за младежи. От началото на 2015 година са проведени 4 борси, в които са се включили повече от 3 хиляди младежи от 29-годишна възраст, като 805 от тях са младежи до 24-годишна възраст.
Организират се ателиета за търсене на работа, като от началото на годината 5 666 младежи от 29-годишна възраст, 2 975 младежи от тях са до 24-годишна възраст са участвали в ателиетата за търсене на работа към бюрата по труда, където са усвоили знания, умения за търсене на работа и представяне пред работодателите.
Предоставя се индивидуално консултиране от мениджъри на случаи за разрешаване на проблеми, които пречат на младежите да бъдат активни и съответно заети, като от началото на годината 331 младежи до 29 години, като 150 от тях са до 24 години са индивидуално подпомогнати от мениджърите, работещи в бюрата по труда.
Предоставя се и индивидуално психологическо подпомагане от психолозите в бюрата по труда – от началото на годината 403 младежа на 29-годишна възраст, 192 от тях до 24-годишна възраст са преминали групови консултации за психологическо подпомагане, като в тези групови консултации броят на младежите съответно до 29 години е 718, като 305 от тях са до 24-годишна възраст.
По нововъведената дейност по Национална програма „Активиране на неактивни лица“ са обучени и вече са назначени 35 младежи, които работят като младежки медиатори в общинските администрации с висок брой неактивни млади хора.
Предстои също така сформиране на нова група за обучение. Предвидените средства по програмата са за назначаване на общо сто младежа за младежки медиатора. Разработени и в процес на одобрение от Комитета по наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 година са критерии по допустимост на Операция „Активни“ за активиране на младежи, които не учат и не са регистрирани в бюрата по труда. Операцията ще бъде насочена към идентифициране и мотивиране за активно поведение в пазара на труда на неактивните младежи с последващи действия за включване в продължителна заетост, обучение и завръщане в образованието.
Включените в операцията дейности ще подпомогнат за улесняване на прехода от образование към заетост на младежите с неуспешна реализация на пазара на труда.
В резултат от участието в тематичните прегледи в рамките на Европейския семестър Комитетът по заетостта отчете, че са налице позитивни стъпки, предприети от България в изпълнение на препоръката за гаранцията за младежта.
Предприети са мерки за интегрирани действия на ангажираните организации и институции в лицето на създадения Координационен съвет за изпълнение и мониторинг на Националния план за изпълнение на европейската гаранция за младежта и подписано Национално рамково споразумение за реализацията на Националния план за младежка гаранция.
Налице са програми и мерки, насочени към трудовата реализация на младежите. Осъществено е нормативно регламентиране на стажуването, валидирането и дуалното обучение, добри отправни точка за активния подход на Агенцията по заетостта към младежите, индивидуалната работа и профилирането.
Остават обаче и предизвикателствата, сред които широкообхватното прилагане на мерки за младежите. Закъснение в реформата в сферата на образованието. Недостатъчно прилагане на програми от типа „Втори шанс“. Намаляване делът на ранно отпадналите от образователната система. По-активна работа на Агенцията по заетостта с работодателите за разкриване на работни места за младежи и отваряне на първичния пазар.
Заключението от тематичните прегледи до момента по отношение на комисията по отношение на България е, че България е предприела положителни стъпки в отговор на специфичната препоръка към страната и на предизвикателствата, свързани с младежката безработица. Мерките, въведени от България са разнообразни и като се има предвид мащаба на предизвикателствата необходимо е повишено внимание, за да се гарантира всеобхватен подход.
Освен това повечето от мерките са стартирали скоро. Твърде рано е да се оцени техният обхват, адекватност, надеждност и въздействие.
В допълнение, повечето от мерките са насочени към младите хора със средно или висше образование с по-малко акцент върху нискоквалифицираните младежи.
Закъсненията в образованието, включително училища, „Втори шанс“ и висше образование все още съществуват. Налице е също така и необходимост от по-добра обвързаност на публични служби за заетостта с работодателите и да се осигури по-голяма ангажираност на първичния пазар на труда за създаване на активни мерки на пазара на труда и за достигане до безработните младежи, малцинствени групи и уязвимите групи на пазара на труда.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Колеги, въпроси, мнения, коментари?
През 2013 година Европейската комисия, Съвета на Европа идентифицираха този проблем с младежката безработица приеха тогава 3,5 милиарда евро за следващите месеци и за следващите години до 2020 година. От тези средства за България бяха около 240 милиона за първите две години.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Рамковата позиция е ясна. Мисля си, че ангажиментите на Европа, защото бяха първоначално 100 милиона евро за 2014 и 2015 година, а пък аз, доколкото имам информация и знам до сега не е влязъл нито един лев по тази „Младежка гаранция“ за реализацията й. Всичко това, което се прави аз го знам, защото зададох въпрос на министъра и той ми отговори на въпроса за „Младежката гаранция“, но това се прави с национални средства, без нито един лев по „Младежката гаранция“. Кога ги очакваме тези пари?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин Гьоков, вече първите 20 милиона евро авансово по тази програма са преведени на България, така че са включени и те в активните мерки. Имаме вече 605 наети младежи по схема „Младежка заетост“, като очакванията са ни този брой да достигне 8 хиляди.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, искам да припомня, че в този програмен период авансовите плащания не са като предишния – 9%, а са 1%.
Други въпроси?
Заповядайте!
АННА ДЕЛИБАШЕВА /Дирекция „Европейски фондове и международни проекти“ в Агенция по заетостта/: Това, което искам да кажа е да се има предвид, че специално за усвояването на тези милиони по гаранцията за младежта към нас е отправено изискване това да става по правилата. Така че ние сме стартирали с първата схема. От нас, като всяка страна членка се очаква да разчитаме не само на авансовите пари, които ще получим по съответната схема, но и на националното съфинансиране и към нас непрекъснато идват въпроси по-бързо да започнем да усвояваме тези средства, тъй като те са с лимитиран период за усвояване. Така че ние стартирахме с „Младежката схема“, предстои да стартират още няколко нови схеми, които в момента са в писмена процедура на одобрение от Комитета за наблюдение, който е отговорен за новия програмен период и имаме много кратки срокове да подготвим проектни предложения.
Това, което се предвижда е част от проектите да бъдат реализирани под формата на директно предоставяне, където Агенцията по заетостта ще бъде конкретен бенефициент и няколко грантови схеми, в рамките на които ще могат да участват всички ключови партньори, които съдействат за трудовата реализация на пазара на труда на безработните младежи.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други въпроси?
Да не стигнем до ситуация, в която в края на периода да не сме усвоили тези средства и да се наложи да ги връщаме. Знам, че тези пари бързо се усвояват, но нека имаме предвид и този аргумент.
Колеги, ако няма други въпроси, на основание чл. 116, ал. 1 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание във връзка с т. 21 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз 2015 година, Комисията по труда, социалната и демографска политика ви представи доклад от изслушване по акта предложение за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект на решение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се с консенсус.
Благодаря ви, колеги от Министерство на труда и социалната политика.
***

Колеги, имате ли други въпроси?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин председател, изрично поисках тази процедура – да подчертая за пореден път, че България е република с парламентарно управление. Моля официално да отправим предупреждение, или както искате го формулирайте, до въпросния вицепремиер ресорен, че оттук нататък е длъжен той да се съобразява с комисията и нейния дневен ред, както и с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а не комисията да се съобразява с неговите ангажименти.
Настоявам, ако трябва тук да го прогласуваме, защото тази практика започва като метастаза да се разпространява и в други комисии и аз не мисля, че това е редно да се случва. В края на краищата всеки трябва да знае да си организира графика съобразно законодателя, в случая върховния орган. Така че ако настоявате – да го прогласуваме, добре е да се направи.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Съгласен съм с това, което казвате, още повече, че аз знам, че Националния съвет за тристранно сътрудничество трябваше да бъде в понеделник, но заради ангажимента на министър Горанов беше отложен не по вина на министър Калфин, но фактите са си факти.
***
Други въпроси, колеги?
СТЕФАН КЕНОВ: Колеги, ще направя едно съобщение.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, не знам доколко се запознахте, но в избора на членове в международни делегации аз бях избран, като част от нашите представители в Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Като такъв бях избран за член на Комитета по социална, образователна и развойна политика.
На последната среща в Букурещ Социалният комитет изработи една резолюция, която ще бъде приета на Парламентарната асамблея между 21-ви и 23-ти този месец в Тирана.
Ще помоля колегите от комисията да ви разпратят проекта на резолюция, който беше приет в Букурещ и най-вероятно ще бъде приет и на Парламентарната асамблея.
Ситуацията в момента е, че следващият председател на процеса за сътрудничество ще бъде Народното събрание на Република България и много голяма вероятност има точно Комитетът по социална и образователна политика да бъде ръководен от нас. Така че моята молба е през следващата седмица, ако имате желание, да подпомогнете и моята работа и като цяло на парламентарната делегация в идеи за теми през следващата година, които да бъдат обсъждани в Социалния комитет към Парламентарната асамблея за сътрудничество в Югоизточна Европа.
Благодаря ви!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, закривам заседанието.

(Заседанието завърши в 16.00 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА: д-р Хасан Адемов