Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по труда, социалната и демографската политика
Комисия по труда, социалната и демографската политика
20/05/2015
    П Р О Т ОК О Л

    № 17

    от заседание на
    Комисията по труда, социалната и демографската политика

    20 май 2015 година
    На 20 май 2015 г. от 16.40 часа в зала № 1 - Източно крило в сградата на пл. „Княз Александър“ № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
    Към протокола се прилагат списъци на присъстващите народните представители и гости на комисията.


    Дневен ред:

    1. Изслушване на министъра на икономиката, министъра на енергетиката и министъра на труда и социалната политика за състоянието на Ремотекс ЕАД, Раднево.
    2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 502-01-35, внесен Министерски съвет на 5.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
    3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 554-01-88, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 13.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
    4. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание




    (Заседанието на комисията започна в 16.40 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)


    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имаме необходимия кворум.
    Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
    Първо, искам да се извиним на колегите от Раднево за това, че закъсняхме. Разбрахте каква е причината.
    Дневният ред за днешното заседание е:

    1. Изслушване на министъра на икономиката, министъра на енергетиката и министъра на труда и социалната политика за състоянието на Ремотекс ЕАД, Раднево.
    2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 502-01-35, внесен Министерски съвет на 5.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
    3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 554-01-88, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 13.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
    4. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
    „Против“ – няма. „Въздържали се“ – няма.
    Дневният ред е приет.


    1. Изслушване на министъра на икономиката, министъра на енергетиката и министъра на труда и социалната политика за състоянието на Ремотекс ЕАД, Раднево.

    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По първа точка от дневния ред ще помоля колегите, които поискаха това изслушване да кажат мотивите за искането за тази среща, за това изслушване. Министър Калфин ще пристигне до десет минути и ще се включи в дискусията.
    Заповядайте, господин Байрактаров.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
    Благодаря на колегите, че единодушно приеха моето предложение да бъде разгледан този изключително сериозен въпроси, който искам да подчертая, че съм поставял нееднократно тук в комисията и на самия министър. За огромно съжаление до ден днешен той и неговият екип не предложиха решение. Ние от „Патриотичния фронт“ вече сме подготвили законодателни промени, с които мислим, че ще решим проблема не само на работниците от Завод „Ремотекс“ – Раднево, а и на стотици хиляди други, защото по наша информация става въпрос за около 300 хиляди души работници.
    За какво става въпрос? Става въпрос, уважаеми колеги, за това, че стотици хиляди честни почтени български работници от години наред са с неизплатени трудови възнаграждения така, както е предвидено в българското законодателство, така както е предвидено и в българската Конституция. Нещо повече – тези хора не само че не са си получили възнагражденията, те са минали през цялата съдебна процедура, снабдили са се с изпълнителни листове, но тези изпълнителни листове, смея скромно да заявя, могат да им служат само да си ги поставят в рамка и да си ги гледат, тъй като практически те с тях не могат да удовлетворят своите вземания.
    По-тъжното е друго, че много често се изтъква мотива, че видите ли това били трудово-правни, гражданско-правни взаимоотношения и държавата не било редно да се намесва. Само че аз ще ви кажа, че изобщо не е така, защото гражданско-правни отношения са и взаимоотношенията например на един служител с дадена банка. Там обаче странно защо държавата поема всякакви рискове до 100 хиляди евро, покрива тези рискове, но на честните и почтените работници държавата е обърнала гръб.
    Аз искам да ви подчертая, че в момента държавата се ползва от един ресурс около 500 милиона лева, който ресурс, съгласно българското законодателство е предвиден точно за обезщетяване по Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите и странно защо към този ресурс никой не посяга. Смея да ви твърдя, че този закон е приложен, по моя информация, за 485 работника, тъй като процедурата, за да бъде стигнато до този фонд за гарантиране на вземанията е така направена в законодателството, че тя е практически невъзможна. За да може работникът и служителят да стигне до тази процедура, първо – предприятието трябва да бъде обявено в несъстоятелност. Естествено не се намира такъв, който да го обяви. А дори и да стигне до обявяване в несъстоятелност работникът, като кредитор на работодателя си (обърнете внимание) взема четвърто или пето място и практически той пак няма никакъв шанс да получи своите заплати. Господин Адемов ме подсеща, че преди години беше даже и на осмо място, абсолютно сте прав.
    Но, аз искам да ви обърна внимание, колеги, и го казват това, защото пак казвам, че ние вече имаме готов законопроект и ще се надявам тук комисията, когато изслуша тези хора да подкрепи този законопроект, защото ние не преследваме политически някакви дивиденти, казвам ви го най-откровено. Нашата цел е наистина да помогнем на тези хора, тъй като този въпрос вече не е само социален. Този въпрос за много от семействата на тези хора е вече трагедия. Много от тези хора са теглили заеми, разчитали са на своите трудови възнаграждения. В крайна сметка обаче банките не се съобразяват с тях дали са им платени трудовите възнаграждения или не са им платени. Хиляди са случаите на отнети жилища, на запорирани имоти, обявени на публична продан имоти. Сиреч, за тези хора, на които държавата практически е обърнала гръб животът е преобърнат. И аз днес инициирах това изслушване, за да можете да ги чуете вие сами част от тези хора, защото задълженията по наши груби изчисления възлизат на над 150 милиона лева. Сиреч, българските работници са един сериозен кредитор на некоректни работодатели.
    Нещо повече, прилаганата процедура е много интересна. И аз искам да ви обърна внимание точно каква е действащата процедура. Работникът отива, оплаква се в Инспекция по труда, че на него не му се изплащат възнагражденията. Инспекция по труда съвестно отива, установява, че това наистина е така, след което дава едно предписание в едномесечен срок да бъдат изплатени възнагражденията, те естествено не се изплащат и те пак се оплакват. Идва Инспекцията по труда и издава вече наказателно постановление.
    Естествено тук има един много тънък момента, че държавата се явява съучастник в ограбването на работниците. По какъв начин? Начинът е, че през цялото това време този некоректен работодател, който не плаща своите възнаграждения и задължения към работниците той внася осигуровките към държавата, за да не може държавата да му предявява каквито и да било претенции. Когато обаче Инспекция по труда издаде това наказателно постановление, тя не го издава с цел да бъдат събрани на хората заплатите, а чисто и просто една глоба да влезе и да напълни бюджета. Сиреч, тези хора се явяват един инструмент за пълнене на бюджета, но техните страдания продължават. Това е омагьосаният кръг, който съм ви го описал не един и два пъти. Като пак искам да кажа, не обвинявам Инспекцията по труда, защото нейните правомощия наистина са до това положение, те нямат друг инструмент, с който да въздействат. Тук е въпрос на законодателна промяна, която да действа ефективно. Две промени в Кодекса на труда. Страшно порочно е действието на чл. 245, който позволя законно ограбване, сиреч – плащане на 60%.
    Ще спра до тук. Ако на вас не ви харесва, можете да излезете и да не ме слушате. За това съм поискал това изслушване и ще моля наистина хората да разкажат и да потвърдят заблуждавам ли ви или казвам истината.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
    Заповядайте, господин министър. Ние преминахме към точка 1, тъй като закъсняхме във връзка с удължаването на пленарното заседание.
    Заповядайте, господин Гьоков.
    ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги, гости.
    Аз лично поисках също изслушването на министрите по повод неплащането на заплатите, конкретно в „Ремотекс“ с ясното съзнание, че в тяхното положение има доста хора в България. Действащото законодателство явно не може да реши проблема на тези хора. Аз очаквам от днешното изслушване, от дебатите, които ще се водят, да ни стане по-ясно какво би трябвало да правим, в каква посока да го правим, като законодателни инициативи, за да можем да излезем от това положение и хората наистина да намират едно справедливо решаване на проблема им. Защото не е нормално в 21 век да работиш и да не получаваш заплата.
    Комисията по труда, социалната и демографската политика се занимава с „Ремотекс“ и Вие, като министър, господин Адемов, в предходния мандат. Ходили сме на място, знаем конкретно проблема им, знаем за какво става въпрос, но аз мога да дам още няколко примера от района, от който съм народен представител – 27-ми старозагорски, например болницата в Радунци, където хората там са работили 3 години и продължават да работят, работодателят е дори държавата в случая в лицето на Министерство на здравеопазването и там не са получавали от 3 години заплати. Така че проблеми има и аз мисля, че чрез този дебат ще допринесем за решаването на този проблем.
    Ще се огранича до тук, защото колкото и думи да кажем в тази посока колко са неоправдани хората, колко са криви тези законодатели или пък изпълнителите на законите с нищо няма да допринесем до решаването на проблема.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Гьоков.
    Господин министър, освен Вас на това заседание присъстват и представители на Министерство на икономиката, на Министерство на енергетиката.
    Предлагам първо да изслушаме колегите от „Ремотекс“, накратко да изложат фактическата обстановка.
    Заповядайте.
    БОЙКА БОЕВА /Председател на КНСБ – Раднево/: Ще представя хората, които са тук – представители на стотиците работници в „Ремотекс“ – Раднево. Постарахме се за ваша по-добра информация да подберем хора, които са представители на различни групи.
    Господин Попниколов е вече пенсионер, но семейството му има да получава близо 30 хиляди лева, неизплатени суми. Съпруга, дъщеря и той.
    Господин Николай Дуков още се води на работа в „Ремотекс“ – Раднево. Той ще ви каже колко има да получава.
    Госпожа Иванова беше на борсата, този месец изтича последното обезщетение и вече е на улицата.
    Хората ще ви дадат повече подробности, въпроси, които имате. Това са групите хора, които в момента в Раднево са в абсолютна безизходица.
    Благодаря Ви много, господин Байрактаров. Благодаря Ви, господин Гьоков. Благодаря и на Вас, господин Адемов от името на КНСБ и от всички там трудещите се и от самата общност, които подкрепяме хората. На този етап не сме в състояние да им помогнем.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
    Колеги от Министерство на икономиката, заповядайте.
    ВАЛЕНТИН ГРУЕВ /Директор Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавно участие“/: По стечение на обстоятелствата това министерство беше едно ведомство, заедно с енергетиката до края на миналата година и случаят с „Ремотекс“ е от 2013 година в общи линии ни е ясен. Присъстващите тук знаят историята на предприятието, знаят кога е създадено, кога е преобразувано, кога е приватизирано, кога е изтекъл следприватизационния контрол, имало е изслушване в комисията в предишния парламент, така че не е нужно да повтаряме нещата.
    От наша гледна точка бих изложил няколко неща, които преди година и половина се опитахме да направим така, че да се реши по някакъв начин проблемът. Естествено и след решението от това изслушване, което е било в предния парламент.
    Изпадайки в тежко финансово състояние „Ремотекс“, първите сигнали се получиха преди 2013 година, че нямаме регулярно изплащане на заплатите, но и че липсва напълно изплащане на възнагражденията. Тогава, отчитайки важността на предприятието, като структуроопределящо за Маришкия басейн по ремонт, поддръжка, доставка на резервни части, консумативи на Мини „Марица-изток“ и на ТЕЦ „Марица-изток 2“ беше предложена една схема, беше направено едно предложение на Българския енергиен холдинг евентуално след провеждане на преговори да пристъпи към закупуване акциите от собственика на „Ремотекс“, дружеството „Полет 21“ ООД. Беше проведена среща между представителите на БЕХ и на купувача на „Ремотекс“, беше получена в началото на януари 2014 година и оферта от „Полет 21“ за покупка на акциите. За съжаление собственикът предложи невъзможни условия, между 25-26 милиона цена за акциите, плюс поемане на всички задължения, които се оказаха от порядъка на 26-30 милиона, плюс прехвърляне на машини от и в предприятия от групата на „Полет 21“, плюс.., плюс.. БЕХ направиха една оценка за сродни предприятия в страни от Европа и счетоха, че това, което се предлага е страшно високо като цена.
    Освен това БЕХ поръча и един пълен дю дилиджънс, за са се види какво е точно съотношението, какви са нещата. Явно не се срещнаха интереси и до покупка не се стигна.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Груев, фактическата обстановка колегите от комисията и всички, които присъстваме я знаем. Въпросът е какво можем да направим, тъй като исканията на тези хора са има ли механизъм и какво трябва да се направи, за да си получат заплатите?
    ВАЛЕНТИН ГРУЕВ: Единственият работещ вариант, който съществува в законодателството е да се реши донякъде проблема на хората с получаване на техните възнаграждения по линия на ползване на средства от Фонда за гарантиране на вземанията при несъстоятелност. Направих си труда да направя справка, от регистъра извадих решение на Старозагорския окръжен съд, че миналата година по искане на кредитора на Първа инвестиционна банка за откриване на производство по несъстоятелност Старозагорският съд е образувал дело, но решението, което е взето е не за откриване на производство по несъстоятелност, а за налагане на обезпечителна мярка с назначаване на временен синдик, което слага бариера пред възможността да се ползват средства от фонда. Така че според мен, ако има предложения в тази насока за законодателни промени аз считам, че е целесъобразно да бъдат обсъдени и да се приемат решения в тази насока. Това е основното, което виждам като решаване на проблема на този етап.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Груев.
    Тук са господин Николай Николов – заместник-министър на енергетиката и госпожа Лиляна Драгиева – директор на Дирекция „Корпоративно управление в енергетиката“.
    Заповядайте, господин Николов.
    НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Здравейте!
    Госпожа Петкова е в чужбина и затова не може да присъства. С това извинение.
    Какво мога да кажа по казуса? Дотолкова, доколкото е имало касателство с енергетиката е изцяло в миналото до приватизацията на дружеството през 2001-2002 година, след което опитът за сделка, за който говори господин Груев. Ако в предишен момент в холдинга е имало финансови средства, за които да е имало възможност да бъдат инвестирани в подобно дружество въпросът за цената и условията вече е друг и към момента такива средства практически няма. Вие знаете състоянието на енергетиката в момента, задлъжнялостта вътре. Така че дори и в момента холдингът, ако това е една от опциите, тя вече не е опция, защото холдингът не може да си позволи покупка на каквото и да било в този момент от време. Холдингът едвам изплаща заплатите на собственици и работници, които също не са малко.
    Имаме постоянно срещи с колегите от синдикатите по подобни теми. До момента не сме изпадали в такава ситуация, но за съжаление не можем да предложим работещ механизъм в рамките на енергетиката при нас.
    Ако имате въпроси, на ваше разположение съм.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Николов.
    Предлагам да дадем думата на директора на Фонда „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при несъстоятелност на предприятия госпожа Весела Караиванова.
    Моля да запознаете колегите с последните промени, които бяха приети миналата година.
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря, господин председателю!
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер, колеги от министерствата и институциите, уважаеми работници и служители от „Ремотекс“. За мен в този формат днешната среща е втора. Аз отчитам усилията на народните представители за решаване на проблемите на работниците и служителите с „Ремотекс“, но е хубаво така, както бях откровена с вас на първата ни среща и на изслушването през 2013 година и последващите срещи, които направихме в Стара Загора, за да можем да гарантираме вашите права чрез подготовка на документите за обезщетения за безработица и пенсиониране, сега също ще бъда откровена с вас.
    Фондът за гарантиране на вземанията на работници и служители, който в момента е управляван като изпълняващ длъжността до избирането на такъв в качеството си на подуправител на НОИ е фонд, който гарантира вземанията на работници и служители при несъстоятелност на работодателя и той е солидарен. Всички работодатели, които са внасяли вноски във Фонд „Гарантирани вземания“ ще гарантират изплащането на тези гарантирани вземания и за работодатели, които не са правили такива, какъвто е случаят с „Ремотекс“.
    Искам обаче да уточня, че правата на работниците и служителите за гарантиране на тези вземания ще бъдат изпълнение тогава, когато съдът постанови несъстоятелността. Изключително точно, господин Байрактаров, коментирахте, че Старозагорският окръжен съд през 2014 година предварително, за да обезпечи имуществото на „Ремотекс“, тъй като Първа инвестиционна банка се нарежда на първо място, даже преди държавата, заради размера на задълженията, което е недопустимо и предполагам, че вие имате законодателни инициативи точно в тази посока, които адмирираме, за съжаление те са назначили временен синдик, който опазва имуществото, но в същото време отказва да изпълнява останалите функции, които са му разписани в чл. 628 от ГПК. Ние, административните институции, Министерство на труда и социалната политика, Инспекцията по труда, НАП, НОИ, не можем да направим срещу този синдик нищо, с изключение на това, което аз съм възложила – да уведомят Старозагорския окръжен съд, че той не изпълнява функциите, за които е избран и те си имат съответните механизми или да го отстранят или да му наложат съответните санкции.
    Другото, което е неприятно с работниците и служителите от „Ремотекс“ е, че те може би отчитайки, че собствеността на „Ремотекс“ ще им гарантира изплащането на работните заплати при едно бъдещо съдебно дело, те веднага се впуснаха в искови молби да гарантиране и за изплащане на тези работни заплати по реда на ГПК. За съжаление Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ няма да изплати гарантирани вземания на работници и служители, които са подали, ако не се промени законодателството. За тези от служителите, които са останали в трудови правоотношения до обявяването на несъстоятелност и не са прекратени отношенията шестте месечни заплати, тази промяна, за която говори д-р Адемов, която направихме, ще бъдат гарантирани.
    Максималният размер на гарантираното вземане в месечен размер е 1 200 лева, така че те ще бъдат гарантирани по този ред. За съжаление обаче от началото на 2014 година до края й 369 човека, по справки от регистъра на НОИ, са предпочели да прекратят правоотношенията с „Ремотекс“, за да могат да се възползват от обезщетенията и от защитата на осигурителната система. За тези хора ние създадохме мобилни гъвкави екипи и направихме възможно най-бързо подготовка на документите, за да могат те да получават своите обезщетения. За съжаление тези работници – 369 вече отдалечавайки се от периода на постановяване на несъстоятелността от съда също се отдалечават и от възможността да се гарантират от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
    Това е на този етап по отношение на защитата, която работниците и служителите могат да имат чрез фонда.
    Искам да уточня и още нещо. Да, наистина фондът се управлява изключително добре в периода на най-голямата финансова криза. Аз и надзорният съвет на този фонд постигнахме една изключително висока доходност – 4,87, с което лично персонално се гордея. Но парите не са 500 милиона, а активите на фонда са 250 милиона. Работодателите са изключително чувствителни на тема промяна на законодателството, което касае Фонд „Гарантиране на вземанията на работниците и служителите“, защото Вие самият, като икономист, сте наясно, че един фонд не се създава, за да натрупа средства и след това за изключително кратък период от време да разходва тези средства, а се създава, за да гарантира определени права в определен риск. Даже се дразня, когато казват, че той изплаща обезщетения. Не, той не е осигурителен фонд, това не е осигурителен риск. Това е риск, който солидарно всички работодатели покриват чрез определена вноска и той гарантира заработеното от работниците и служителите.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Караиванова, по въпроса, свързан с издаването на УП?
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Другото, което ми направи впечатление и което според вас, четейки материала е тревожно, но за мен, като подуправител на института и като човек, който съм възложила да се направи ревизия, въпреки, че тя беше изключително затруднена заради невъзможността да се срещнем със синдика на контролно-ревизионните органи, но добре, че имаме тристранно споразумение с Инспекцията по труда, с НАП, все пак Стара Загора е град, в който почти всички ръководители на институции поддържат изключително добри институционални взаимоотношения тази ревизия беше факт.
    Не е драматичен проблемът с издаването на УП и ще ви кажа защо. Преди да започне заседанието на комисията за успокоение на хората, които изслушваме – работници и служители от „Ремотекс“, с извинение, че използвам личните ви данни, но той е единствено и само за целите на вашите права, не съм ги видяла, пликовете са запечатани, съм ви дала разпечатка от 1997 година до настоящия момент, за да видите, че всичко акуратно, като задължение от „Ремотекс“ е подавано с декларации 1 и 6. За мен няма логика защо не са внасяни осигурителни вноски. Но законодателството отново е в полза на работника и служителя, дори и без внесени осигурителни вноски вие не губите права за пенсиониране.
    Всички служители, които са започнали работа след 1997 година в дружеството имат защита от т.нар. данни на персоналния регистър. Така че данните в персоналния регистър за работниците и служителите в „Ремотекс“ са пълни, те са подавани всеки месец. Няма служител с пропуск в данните. Така че когато дойде времето за риска старост и вие изпълните определените условия вие ще можете да получите своята пенсия и органът по пенсионното производство няма основание да отказва отпускане на тази пенсия. Проблем е с 34 човека работници и служители, които са работили преди 1997 година. Но проблемът е дотолкова доколкото труден става контактът със синдика и с лицето, което в момента е преминало на работа в общината в Раднево, но благодарение на контакта с кмета беше освободена за един час, за да може да представи документите за ревизията, която бяхме възложили. Тази жена – Мими Ангелова Иванова не е отказала на никой издаване на съответното УП за работниците и служителите, които работят в дружеството преди 1997 година. Може да помолите тази жена, тя все още има пълномощия за издаване на тези УП-та.
    Другата защита е разписаните правомощия на контролните органи на НОИ, за да се съхрани информацията и за да се гарантира нейната цялост те да отидат и да изземат ведомостите за работни заплати преди 1997 година. Но аз се притеснявам, че ние сме в такава ситуация, в която това би породило допълнително брожения и затова докато там има временен синдик и докато има лице, които подава декларации 1 и 6 и декларация 15, защото повечето от работниците и служителите и в момента са във временна неработоспособност ние да не пристъпваме към изземване. И може би, ако позволите, бих препоръчала да се направят едни срещи там на място от специалисти от НОИ, от НАП и от Инспекцията по труда ние да гарантираме работниците и служителите, които са преди 1997 година и са срещнали трудност при издаването на документите два дни в седмицата да отидем, за да можем, 34 човека не са много и смятам, че могат да се издадат тези УП-та за два дни.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Препоръчвам да ги издирите активно, да ги улесните.
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Да.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Михайлова, заповядайте от гледна точка на Вашите компетенции, като изпълнителен директор на Главна инспекция по труда.
    РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, д-р Адемов.
    Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа работещи в „Ремотекс“ или бивши работници на предприятието.
    Аз мисля, че господин Байрактаров обобщи с две думи, макар и с невисоката или положителната оценка какво е свършила Инспекцията по труда, но всичко, което е в кръга на нашите правомощия в годините от края на 2010 годи 2013 година, докато активно работеше предприятието мисля, че сме направили. Няма как да допълня и госпожа Караиванова, защото тя беше достатъчно изчерпателна. Мисля че оттук нататък, за да помогнем на всички, по-скоро настоящи все още работници, защото има такива в предприятието, и на бившите във връзка с издаване на документите, удостоверяващи осигурителен стаж и доход бихме могли това, което госпожа Караиванова предложи – да се включим в екипите. Аз поддържам нейното становище, че това нито е невъзможно, нито е чак толкова трудно.
    Всичко останало обаче, според мен е въпрос на промени в законодателството. Днес не става за първи път дума тук, че работниците, като кредитори на четвърто място нямат големи шансове да получат възнагражденията си, които не са били изплащани за продължителен период от време, както е в случая. На работниците се дължат възнаграждения за 17 месеца. Общата дължима сума от работодателя е около 8 милиона. Така че, ако те са на друго място в списъка на кредиторите естествено е шансът им да бъде по-голям.
    В случая аз мисля, че прокуратурата, въпрос на време е, те споделиха преди да започне това заседание, че твърде дълго продължава чакането от тяхна страна и реакцията на прокуратурата все още не е ясна, но аз мисля, че в случая неизпълнението на влязло в сила съдебно решение е престъпление и би следвало прокуратурата да предприеме съответните действия.
    Това е, което аз мога да кажа.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Господин министър, на базата на това, което чухте, Вашето мнение.
    ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
    На всички е ясно това, което се е случило, това е и което пречи в момента на хората да си получат средствата.
    Първо. От 2010 година насам Главна инспекция по труда състави актове, че не се изплащат заплатите, най-напред с малко закъснение, след това с по-голямо закъснение. Очевидно, че оттогава назрява този проблем, той се задълбочава непрекъснато, общо взето мерки не се взимат.
    Второ. Изпратени са, включително са съставени на дружеството актове за близо половин милион за административни нарушения. Господин Байрактаров, държавата не ги е събрала, няма такова нещо, че държавата се е обогатила за сметка на работниците, те просто не плащат на никого.
    Проблемът е, че това дружество се управлява по начин, който очевидно го води надолу и финансово затъва в продължение на години. Начинът това нещо да се спре е свързан със съдебна процедура. Виждаме, че съдебната процедура също до този момент води до никакъв ситуация. Назначен е синдик, който на всичкото отгоре пречи на държавните институции да влязат вътре и да видят какво се случва и да помогнат на хората да си изкарват удостоверенията за работа. Да не говорим, че и процедура по несъстоятелност трябва да се започне, за да се отпушат всички действия, които след това могат да се правят.
    Госпожа Михайлова спомена на кое място са работниците при несъстоятелност – на четвърто място, тогава, когато се очаква получаването на средства, което означава, че дружеството с активите си ще се разплаща с кой ли не, докато дойде до работниците. Това също е пречка, за да се получат средствата.
    На следващо място, това госпожа Караиванова спомена, евентуалният достъп до този фонд за гарантиране на вземанията става за тези, които са останали до момента на несъстоятелност в дружеството. Всички тези, които са напуснали по-рано по една или друга причина, там се включват други механизми, на практика губят достъпът си до този фонд.
    Всичко това са елементи от законодателството, които водят до сегашното положение. Дали някой от тях ще се промени и в каква посока ще се промени, до голяма степен зависи от народните представители. Според мен е безобразие да се гледа как пет години едно дружество затъва и все по-малко плаща заплатите и нито една процедура в държавата, която очевидно, че е в ръцете на съдебната система не се е заела с решаване на този проблем, там продължава да се отлага проблема с назначаването на синдик и преченето на започване на процедура по несъстоятелност.
    Така че възможните опции за решение са в тези посоки, които споменах и които са довели до сегашното положение.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
    Колеги, имате думата за коментари, въпроси.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
    Аз първо искам да благодаря на госпожа Караиванова за изключително коректната информация, която представи. Между другото, искам да ви кажа, че е разнопосочна информацията за средствата във фонда. Разнопосочна, ако съм сбъркал не е нарочно. Иска ми се дори да са повече от 500 милиона лева, няма нищо лошо в това.
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: И аз така мисля.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Първо, искам да уточним някои неща, защото е важно да се знаят и от всички колеги. Работниците, ако не заведат дела те в тригодишен период ще загубят всякаква възможност да си вземат заплатата поради изтичане на давност. Няма да обяснявам механизмът, че тези заплати се водят депонирани счетоводно и т.н. Дори има вероятност и след 12 месеца при непотърсване на депонирано възнаграждение то да бъде вече отписано, като вземане и задължение. Казвам го, като експерт-счетоводител.
    Второ, искам точно и ясно да обясним на хората, че по сега действащото законодателство, парламентът е сътворил един Закон за гарантиране на вземанията, който практически Вие сама го потвърдихте, аз не чух само до момента от този фонд колко предприятия са били в процедура по несъстоятелност и какъв е общият брой на работници и служители, които са се възползвали и каква сума е изплатена. Аз имам информация за 485.
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Правилно.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Значи е точна, което показва, че практически този фонд не функционира, но не е Ваша вината, не мога да Ви обвинявам.
    Правилно казахте, аз съм икономисти, имам и юридическа подготовка, вярвайте ми, подготвил съм законопроект, който няма да ощети работодателите, но ще даде механизъм държавата да влезе в ролята на кредитор, да бъде наредена на първо място, като такъв кредитор и не само че да може да си събира и наложените глоби по наказателни постановления, а да може да осъществява и контрол и да си събере всички вземания, а работниците да си получат всичките възнаграждения, защото това е смехория с това, което е написано. Тези фондове са точно с тази цел – в такива моменти да подпомогнат.
    Искам и нещо друго да уточним, което тук остана за голяма част от хората скрито. В момента това, което се случва не само в „Ремотекс“, а и във вагоноремонтния завод в Карлово, да не ги изброявам, много са, създава се схема, с която, господин министър, дупката във Фонд „Пенсии“ расте още повече. Ето ви един пример за осигурителен стаж, който не е подплатен със средства. Така ли е, госпожо Караиванова?
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Така е.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Знам, че е така.
    Само че ние, народните представители и изпълнителната власт, защото, господин министър този въпрос ви го зададох не един и два пъти, и аз очаквах или да ме потърсите или да излезете Вие от Министерския съвет с инициатива. Хората ще видят след малко как на Министерския съвет законопроектите минават без никакъв проблем и как законопроектите на господин Байрактаров, които са писани от европейски специалист ще бъдат отхвърлени. Защото много лесно е да се обяснява тук какво, що и никой не предложи на тези хора решение. Тези хора искат да си вземат заплатите, а не да им обясняваме. Благодаря на господин Груев, който абсолютно точно каза. Един икономист ме разбира с три думи. С три думи – неработещ закон, неработещ механизъм, дай сега ще пазим там 250 милиона, защото на някой не му харесвало. Този работодател, като не му харесва, защо не вземе да подгони некоректните си колеги работодатели да изплащат заплатите? Защото и на мен не ми харесва. Аз съм бил работник, знам как се изкарват пари. Знам и не съм забравил.
    Благодаря.
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Едно уточнение.
    За това е солидарно-осигурителната система, защото за тези недобросъвестни работодатели, които не са внасяли вноски останалите внасят и работниците и служителите ще имат права. А когато започнем да търсим принципа дължимост на осигурителна вноска право тогава изпадаме в другата хипотеза. Тези работници и служители можеха да бъдат с платени работни заплати, без внесени вноски и да нямаха права за пенсиониране за безработица и за временна неработоспособност.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Рубриката е дължим ви начислени, дължими, но неизплатени работни заплати и запазени осигурителни права. Съвършено коректно от гледна точка на интереса на работници и служители, но от гледна точка на бюджета на държавното обществено осигуряване въпросът е съвсем друг.
    Господин Николов, заповядайте.
    НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател.
    Да попитам има ли въпроси към мен, защото се налага да пътувам обратно към министерството. Ако е необходимо, моята колежка от Дирекция „Корпоративно управление в енергетиката“ ще бъде тук.
    Ще добавя една сравнително добра новина, че директорът на Мини „Марица-изток“, ние сме разговаряли с него по този въпрос, приоритетно наема служители от „Ремотекс“, които са освободени, доколкото това е възможно.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това го чувам вече близо две години.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Много кратък въпрос, макар, че е леко извън темата, но касае „Раднево“. Изплатихте ли 8 милиона лева по концесиите на „Марица изток“ на Община Раднево? Има общо, защото общината не може да провежда никаква социална политика. Осем милиона лева, поставил съм въпроса на госпожа министърката.
    НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: В този смисъл ще кажа, че мините не са изплатили концесионното възнаграждение към министерството, на първо място, защото те дължат на държавата, бидейки държавна фирма, над 20 милиона.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Николов.
    Колеги, от това, което чухме до сега изводът, който можем да направим е, че всички очакваме идеи как да бъде решен този въпрос по най-бързият начина, защото факторът време за тези хора е от значение. Законодателна инициатива на народните представители, съответно на Министерския съвет, за да можем да решим този проблем, за който правилно казахте, господин министър, не е даже от 2010 година, а е от години назад преди това.
    Някой от Раднево нещо да добави, освен това, което беше казано до сега?
    Заповядайте.
    НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Говори се само за пари. Кой ги създава парите? Някой трябва да работи. Тук 600-700 човека повече от година и половина не работят, няма от къде да дойдат тези пари. А за собственика на това предприятие, да го получи за 6 милиона, от кумува срама ги вдигнаха на 9 милиона, той имаше продукция за 5-6 милиона. Изплати го още първия месец. Наистина работеше това предприятие нормално в известен период. Последните две-три години нещо се обърка. Излизали сме на външния пазар, работили сме с фирма „Сандвик“, в Австралия изнасяхме изделия, в Южна Африка. И изведнъж нещо се обърка. Вие представяте ли си едно изделие 30-40 метра, направено в това предприятие, минава из цяла България, цяла Европа. И в крайна сметка няма заплати.
    Мисля, че трябва да се погледне. Всички говорите за фондовете. Нали някой трябва да ги създаде, да ги изработи тези пари на тези работодатели, да ги вкарат в тези фондове.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е ясно. Въпросът е, че решението на проблема според мен не минава единствено и само през решение на казуса „Раднево“, тъй като става въпрос за много други предприятия и трябва принципно решение, което да се опита да реши този въпрос, колкото и сложен да е към днешна дата.
    НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Трябва да се погледне с визия в бъдещето, занапред.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други мнения?
    НИКОЛИНКА ИВАНОВА: Аз също работя и съм била на норма. Всеки ден нормата съм си я изпълнявала, детайлите се вземаха горещи и се пращаха в Мини „Марица изток“. Къде отидоха средствата? Това ме интересува.
    Аз съм сама, борсата свършва. Кажете ми, отговорете ми, ако вие сте на мое място, какво ще направите оттук нататък? Сам сама! Кажете!
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Търсим отговор на този въпрос.
    НИКОЛИНКА ИВАНОВА: Но аз чакам една година заплата. Една година, за да го осъдя. Кажете ми колко години още трябва да чакам, за да си взема парите? Разберете, че нямам една стотинка. Не мога да стоя така. Аз искам решение на въпроса кога, срок, кога да ги взема тези пари. Изобщо ще ги взема ли? Колко години трябва да чакам? Това не може да продължава така. Не може, разберете. Никой от вас тук едва ли ще чака един месец да не си вземе заплатата. Не можах да се преместя по простата причина, че съм в пенсионна възраст. Къде да отида сега на работа? До края на май съм на борсата. Оттам нататък ми кажете какво ще правя? Вдовица, на всичкото отгоре. През това време съм гледала болен съпруг, който беше болен от рак. Не го пожелавам на никой да го види това нещо.
    Но трябва да си вземем парите. Не мога да му ги оставя при положение, че съм работила на норма и съм изгаряла. И онзи ден, когато слушах господина и казва, че трябва да се преквалифицираме, аз съм била 20 години счетоводител и когато трябваше да си изкарвам парите с честен труд, аз станал ел.заварчик. Така че и това направих. И съм работила, пот е текла от мен, с възглавница на корема, защото изгарям, сменяла съм си кожата, като змия. И тежести. За един зъб, който е 20 килограма и го прехвърлям, ми предлагаха 10 стотинки, срамота. И аз не съм си ги взела тези пари. За 400 лева съм назначена и не съм взела една стотинка от тях една година. Една година докато го осъдя.
    Оттук нататък искам някой да ми каже какво да направя, от къде да взема пари?
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други мнения?
    НИКОЛАЙ ДУКОВ: Искам да знам какво трябва да кажем ние на хората, които са ни изпратили тук. Ние трябва някакъв отговор да им дадем. До момента аз не чух решение, предложения имаше някакви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако го имаше решението до сега да е взето, не е толкова просто.
    НИКОЛАЙ ДУКОВ: Хората ще питат, господин Адемов, ние трябва да отговорим нещо на тези хора.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Кажете им така. Запомнете всичките тези лица тук на народни представители. Димитър Байрактаров в петък ще внесе законопроект, който решава вашия проблем. Ние обаче сме 18 народни представители, а за да бъде приет законопроектът се изисква мнозинство. Надявам се тези хора да са разбрали вашата трагедия, не казвам дори мъка, а трагедия, защото познавам в детайли проблемите, не само на вас, въпросът е принципен, той не касае само „Ремотекс“, той касае хиляди. Аз не мога да ви гарантирам, че този законопроект ще бъде приет. Ще ви кажа, че ще има пък становище едни, от не знам си кой. Лично аз се надявам когато внеса законопроекта той да бъде внесен по най-бързият начин на комисията за разглеждане. Не мога да ви го гарантирам.
    Това мога да направя, като народен представители и ви обещавам, че ще бъде направено.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
    Само че нашата комисия понеже е наречена социална комисия и всеки смята, че ние решаваме този въпрос, но едва ли единствено и само е в нашите компетенции.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Предполага се, че комисията ще бъде водеща комисия по законопроекта.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това го преценява председателят на Народното събрание.
    ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Слушам много внимателно господин Байрактаров. Той смята, че като каже това, не знам защо го казвате, господин Байрактаров, ако Вие искате да се приеме един законопроект не се прави така – аз утре внасям законопроект и всички сте длъжни да гласувате. Този законопроект трябва да го обсъдите с хората, да попитате за какво става въпрос, не сте компетентен по всички въпроси. И това, което предлагате, предполагам, че са промени в достъпа до гаранционния фонд. Сигурно.
    Аз ще Ви подкрепя, защото знам проблема на тези хора. Но, искам да Ви кажа, че ако Вие искате да се поеме някакъв ангажимент от Ваше име….
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков, комисията не може да бъде терен за решаване на, усещам, че тук има някаква ревност – този ще внесе, другият ще внесе…. Тези хора не ги интересува този въпрос, тях ги интересува да си вземат парите, не друго.
    Благодаря, колеги.
    Да благодарим на колегите от Раднево. Тези дискусии ще продължат. Очевидно е, че към този етап, към днешна дата решение няма. Но усилията, включително тези, за които говори господин Гьоков, господин Байрактаров и господин министъра продължават в търсене на решение. Госпожа Караиванова и госпожа Михайлова също са на разположение.
    НИКОЛИНКА ИВАНОВА: Кажете какво да отговорим на хората….
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ние не сме, хората тук от тази комисия, които могат да ги дадат тези пари утре. Разбирате ли го това. Няма как да го направим.
    Това е въпрос, който предстои да бъде решен.
    Благодаря ви за това, че бяхте тук.
    Преминаваме към точка 2 от дневния ред.


    2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 502-01-35, внесен Министерски съвет на 5.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване

    3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 554-01-88, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 13.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, предлагам двата законопроекта, които касаят Закона за семейни помощи за деца да ги представим, да ги обсъдим заедно и да ги гласуваме поотделно.
    Господин Байрактаров, съгласен ли сте?
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, съгласен съм.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин министър, моля да представите проекта, внесен от Министерски съвет.
    ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа, предложението, което правим за промени в ЗИД на Закона за семейни помощи за деца цели подобряване на ефективността и по-добра целенасоченост на семейното подпомагане. По принцип той е в контекста на това, за което говорим и което включваме в политиката си – то е подпомагане на отговорното родителство и насърчаване на родителите за полагане на достатъчно добри и адекватни грижи за децата.
    Какви са конкретните предложения в този закон? На първо място групата промени, които се отнасят до отговорното родителство. Те са съобразени с обхвата и предмета на закона. Тук са включени следните предложения за изменения.
    Първо, изискването детето да не е настанено извън семейството, като мярка за закрила по реда на Закона за закрила на детето. В момента само в специализирана институция, ако е настанено, тогава семейството не получава детски, а тук включваме и всички останали случаи, в които детето може да бъде настанено извън семейството.
    Второ. Предлага се връщане на някои от получените еднократни помощи, ако до навършване на двегодишна възраст на детето то бъде настанено за отглеждане извън семейството, което означава, че освен към деня на получаване на тези помощи още две годни също така родителите имат ангажимент да отглеждат детето си, иначе не биха имали право на тези средства. Еднократните помощи, за които това изменение се въвежда са помощите при раждане, за отглеждане на близнаци, за отглеждане на дете от майка студентка и новата помощи – при осиновяване.
    Следваща промяна. Основанията за предоставяне на помощи в натура се разширяват, като новите основания са неоказване на съдействие при прилагане на мерки за закрила на детето и всички случаи на получаване на месечни помощи от непълнолетни майки за деца до навършване на една година и за деца до навършване на средно образование. Това означава, че непълнолетните майки по правило ще получават помощ за децата в натура.
    Предвижда се задължително предприемане на мерки за закрила в семейна среда спрямо непълнолетните майки. Това е допълнителна мярка към непълнолетните майки тогава, когато се види, че едно младо момиче преди навършване на пълнолетие предстои да ражда, то ще бъде включено в цялата система, свързана със социални грижи, насочване, консултации и т.н., включително здравни, образователни и други услуги, за да се намали риска от изоставяне на децата.
    На следващо място предвижда се прекратяване на месечната помощ за отглеждане на дете до завършване на средното образование във всички случаи, в които детето, за което се получава помощта става родител. Тук става въпрос за детските, които получават бабата и дядото на новороденото дете. В смисъл, детските, които се получават за младата майка. Тези средства няма да се получават повече от родителите. В същото време, ако въпросната млада майка посещава училище и завърши успешно средното образование тя ще получи сходен размер, като допълнителен бонус за това, че е продължила да учи и е завършила средното си образование.
    Променят се мерките, свързани с посещение на училище, като там също се затягат изискванията. Това е отговорност на родителите, децата им да бъдат в училище. При еднократната помощ за ученици, записани в първи клас, нередовното посещение на училище се въвежда, като основание за възстановяване на помощта, което значи, че ако едно семейство си запише детето в първи клас, получи съответната помощ за това нещо и след това спре да го изпраща, дължи обратно да върне съответната сума.
    На следващо място. Прекратяването на месечната помощ за отглеждане на дете до завършване на средното образование преди изтичане на срока, за който е отпусната и след спиране на помощта за три поредни месеци или шест месеца в рамките на една учебна година, поради нередовно посещение на училище или предучилищна група. За какво става въпрос? В момента, ако детето има отсъствие на него му се спира месечната помощ. Ако натрупа три поредни месеца или шест в рамките на годината, в които му се спира месечната помощ,то тази помощ се спира минимум за една година. В момента по сегашната уредба се спира за съответният месец и следващият месец продължава. Като говорим за отсъствие от училище, говорим за отсъствие за цял ден, не отсъствие за час или отсъствие за някакъв по-малък период.
    Въвежда се и условие за извършване на всички задължителни имунизации и профилактични прегледи, също като едно от условията за получаване на детски добавки месечни. Сега го има в правилника. Това, както знаете, е една спорна за някои среди теза. Има групи родители, които наскоро ги виждах в медиите, които твърдят, че не би трябвало да се ваксинират децата. Има го и това мнение. Аз лично не го споделям.
    В изпълнение на заложената програма за насърчаване на тридетният модел законопроектът предвижда еднократните помощи при раждане на първо, второ и трето дете да са с по-високи размери, което не означава, че те след това спират.
    На следващо място. Определянето на общия размер на месечната помощ по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца за семейството в зависимост от броя на децата, за които се получат. Тук се премахва дискриминацията първо, второ, трето, четвърто, пето и за всяко се определя отделна сума. Тук вече говорим за семейство с едно дете, семейство с две деца, с три деца и т.н., като парламентът в бюджетната процедура всяка година ще решава за семейство със съответния брой деца каква сума би могла да се отпусне за следващата година. Това дава равнопоставеност на децата в едно семейство. Също с цел равнопоставеност и по-голяма справедливост се отпуска еднократна помощ без доходен тест и при осиновяване на деца в страната.
    Дефинира се понятието „семейство“, след като говорим за брой деца в семейство, като семейството може да бъде и от двама души, подписали граждански брак, но и фактически живеещи заедно двама души, както и от самотен родител. И трите варианта са семейство. Това също се прави, за да не се поставят в по-лошо положение тези, които са сключили граждански брак, тъй като там доходите се изчисляват, като се имат предвид доходите на отделните членове на семейството. Докато семействата, в които няма граждански брак тогава се взима доходът само на единия родител.
    Правят се някои промени, свързани с еднократната помощ за отглеждане на дете от майка студентка. Първо ясно се пояснява, че това трябва да бъде майка студентка в редовна форма на обучение, която към датата на раждане на детето не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по Кодекса за социално осигуряване. Тези, които са осигурени получават по друг ред съответните средства.
    Втората промяна е, че тази помощ се разделя на две части, като ще ви припомня, че тя е 2 880 лева. Първата половина се получава при раждането на детето, а втората половина се получава при записването на следващ семестър. Това се прави с цел избягване на вероятно злоупотреби, като гледаме статистиката, в която млади майки се записват за студентки и повече не стъпват в университета, след като си вземат помощта за раждане. Така поне ще искаме да завърши семестъра и да запише следващия семестър.
    Въвеждат се няколко дефиниции: дефиниция на понятието „семейни помощи“, систематизираме семейните помощи, като се определят кои са еднократни или месечни. Връщаме едно понятие, в момента помощите в натура се наричат социални инвестиции, което не знам как звучи. Връщаме помощи в натура. Въвеждат се санкции за лишаване от месечни помощи на лица, които недобросъвестно са ги получили до възстановяване на необходимите суми в случаите, които споменах. Въвежда се изискване за деклариране на промените в условията, при които са отпуснати месечните помощи. Въвежда се и дефиниция за дете с трайно увреждане и за лице, постоянно живеещо в страната. Прецизират се и някои срокове и процедури. Предлага се различните текстове в законопроекта да влязат в сила на две части – от 1 юли 2015 година и съответно от 1 януари 2016 година, съответно от 2015 година еднократната помощ при осиновяване и определянето на по-висок размер на еднократната помощ при раждане на трето дете и промените относно начина на подпомагане с месечни помощи влизат от 2016 година. Всичките останали промени влизат с приемането на законопроекта.
    Това са основните елементи в проекта, който ви представих.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
    Ще помоля господин Байрактаров и Вие да представите Вашия проект. Да направим обща дискусия и да гласуваме поотделно.
    Заповядайте.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
    Искам да кажа, че „Патриотичният фронт“ внесе ЗИД на Закона за семейни помощи за деца. Това, което е редно е да знаете, изчетох всички становища по този законопроект, искам да благодаря на хората, които са си направили труда да напишат тези становища и най-малкото за това, че са прочели нашият законопроект.
    Първо, радвам се на тези становища по този наш законопроект, защото те просто потвърждават цялата философия, която сме вложили в този законопроект. Интересното е, че нито експертите от Агенция за закрила на детето, нито от неправителствените организации са се съобразили с една директива – Директива 2011/92 на Европейския парламент и на Съвета, която директива, забележете, колеги, още на 28 декември 2013 година нашето законодателство трябваше да бъде синхронизирано с действието на тази директива, тъй като тя е задължителна. Между другото всеки момент ще има наказателна процедура по тази директива.
    За какво става въпрос? Директивата се казва Директива относно борбата със сексуално насилие и със сексуална експлоатация на деца. Именно върху тази директива, затова потърсихме и европейски експерти да поработят върху този законопроект, е съобразен целият наш законопроект, цялата наша философия. Този законопроект почива на евроатлантическите ценности.
    Нещо повече, този законопроект ясно и точно спазва изискванията на тази директива. Първо, не може да бъде стимулиран чрез социални помощи и семейни такива сексът с деца – така, както е записано в директивата. Нещо повече, много от вас не знаят, че тази директива третира много строги наказания – 8 години лишаване от свобода за секс с деца. И тук е първото наше общо мнение с всички, които са написали становища по законопроекта на „Патриотичния фронт“. Всички ясно признават, че непълнолетните – така, както ние сме използвали формулировката от директивата и конвенцията на ООН, в частност чл. 1 са деца, защото всички лица, според директивата и според конвенцията до 18-годишна възраст са деца. Сексът с деца е тежко престъпление.
    Нещо повече. Когато отиваме във феномена деца раждат деца и тук вече ще излезем от хипотезата на дискриминация, за която всички са се хванали като дявол за тамян, не – дискриминация няма. Може би някои съзират дискриминация по отношение на това, че сигурно определени възрастови детски групи няма да им разрешавам да бъде злоупотребявано сексуално с тях. Може би за тях това е дискриминацията. За нас това е задължение и именно заради това ние за първи път въвеждаме орган, който да провежда тази политика в лицето на Министерски съвет.
    Нещо повече. Ние съобразяваме Законът за семейните помощи за деца и със Закона за закрила на детето. В чл. 8 точно и ясно са определени критериите и аз бих се радвал, ако бяха прочетени от всички тук колеги тези критерии, на които трябва да отговаря едно такова семейство. В същото време ние прилагаме към закона и нашите промени действието на чл. 23, което е изключително важно.
    Естествено правим и някои промени, които са продиктувани от българската действителност и българската практика. Ние не сме съгласни с определението, което е заложил Министерският съвет – плащане в натура. Поне аз не мога да го разбирам, не искам да влизам в мръсното подсъзнание на някой служител, защото може да има и такава трактовка това плащане в натура, особено когато става въпрос за сексуална експлоатация на деца. Казвам не искам, но това е възможно. Между другото има чести случаи. Има. Не ме карайте, правил съм цели разследвания. Да, има.
    Ще ви кажа и нещо друго. Тази практика на плащане в натура във времето даде едни изключително порочни примери, като например имаше години и месеци, когато тези помощи се изплащаха под формата на кисели краставички, под формата на буркани зелен фасул и какво ли не още. Нещо повече, тази практика дава възможност за сериозни злоупотреби. Поради тази причина, съобразявайки се с европейската и световната практика ние наложихме този термин, който е работещ, действащ термин „необходими вещи“. Изчистихме понятието „услуги“, тъй като всички услуги в социалната дейност са строго и ясно регламентирани в Закона за закрила на детето. Там са регламентирани всички услуги, както и Наредбата за прилагането на този закон. Така че оттук нататък формулировката с услуги просто е безсмислена да съществува. Но е много важно да се вкарат този работещ термин, както казах – работещ в Европа, в света – „необходими вещи“. Ако ние искаме да помогнем на съответното дете, то трябва да го оборудваме с необходимите вещи. Било необходими вещи за училище, било необходими вещи като облекло и т.н.
    Естествено ние сме се постарали да обвържем закона с тази директива, която е изключително полезна. Пак повтарям, на мен ми е чудно защо някой е избягал и не е синхронизирал българското законодателство с тази директива. Изключително ми е чудно. Може би поради простата причина, че е много удобно да напомпваме определени групи, но както виждате в законопроекта на „Патриотичния фронт“ никъде не се коментира за определени етнически групи и т.н., най-малкото, защото българската конституция точно и ясно е изразила, че България е еднонационална държава. Така че за мен е непонятно как определи институции си позволяват да говорят за дискриминация по етнически и религиозен принцип, когато коментираме този закон. Няма една дума мотив в какво се изразява дискриминацията. Една дума няма мотив. За да бъда обаче абсолютно коректен ще ви прочета някои от членовете на тази директива, защото съм убеден, че никой не я е чел.
    Първо. Директивата, съгласно директивата определението за дете, дете означава всяко лице на възраст под 18 години. Мисля, че това е ясно. Тук обаче има един много нов термин, който е изключително добре да почне да се използва, тъй като той има лек приложение в Наказателния кодекс „възраст за изразяване на съгласие за сексуални действия“. Чета ви за тази възраст, защото в България е прието, че под 18 години правенето на секс с дете се нарича педофилия. С предлагания от Министерски съвет законопроект, както и сега действащият законопроект се насърчава именно това престъпление, което противоречи на всякакви евроатлантически ценности. Аз знам, че нито един от вас няма да подкрепи нашия законопроект с изключение на господин Радан Кънев, който ме помоли да предам на председателя, че ще гласува „За“, но това нека да тежи на вашата съвест, защото това е и форма на източване на социалната система.
    Това е, което искам да ви кажа.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
    Колеги, имате дума за изказвания, мнения.
    Госпожа Ангелова.
    СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, колеги.
    Ще започна от законопроекта на господин Байрактаров. Естествено, че този законопроект няма как да бъде подкрепен, тъй като противоречи на Конституцията на Република България, съгласно които текстове жените майки се ползват от особена закрила от държавата. Също така противоречи на Семейния кодекс, съгласно текстове, които допускат брак да се сключи и от лица, които са ненавършили пълнолетие, които са навършили 16-годишна възраст, ако важни причини налагат това и много често тези причини са именно раждането на дете от такива непълнолетни родители. Противоречи на Закона за закрила на детето, противоречи на Конвенцията на ООН за правата на детето. Тази директива на Европейския съюз, която Вие цитирате за борба със сексуалното насилие абсолютно няма нищо общо с темата, за която става въпрос. Дебатът ще го водим явно в зала.
    Смятам, че абсолютно неприемливо е този законопроект да бъде приет. Лишаването от семейни помощи на непълнолетните родители не е пътя, по който трябва да ограничим това явление – деца, раждат деца. А именно пътят е да подкрепяме такива млади жени, които са в риск с услуги, с мерки за закрила в семейна среда. Именно това се съдържа и в законопроекта на Министерски съвет, който представи министър Калфин.
    Също така по никакъв начин не мога да приема вторият основен момент във Вашия законопроект, а именно предложението, свързано с ограничаване на получаването на семейните помощи от семейства с повече от три деца. Разбирам Вашият вътрешен подтекст, имате предвид от друг етнически произход, които най-вече имат три и повече деца, но искам да ви кажа, че доста семейства от български произход имат повече от три деца и те се увеличават всяка година. Това също е дискриминация не спрямо родителите, но и спрямо децата, спрямо броя деца, които има в семейството. Това, което предлагате Вие е държавата да бъде мащеха за едни деца, за други да не бъде. Какво е виновно това дете, че се е родило четвърто, пето или шесто в семейството, че да не може да получава семейни помощи за деца.
    Спирам до тук, явно, че дебатът ще бъде ожесточен, ще го водим в пленарна зала с необходимите аргументи.
    По отношение на законопроекта на Министерски съвет напълно го подкрепяме. Неведнъж сме изразявали, ние от парламентарната група на ГЕРБ подкрепя за този законопроект. Отдавна Законът за семейните помощи за деца се нуждае от ревизия в посока усъвършенстване на нормативната уредба и целесъобразно изразходване на средствата.
    Подкрепяме тези мерки, особено по отношение на мерките, които са за стимулиране на отговорното родителство, мерките за закрила на детето, услугите, които ще бъдат предоставени по отношение на непълнолетните майки, най-вече затягане режима за получаване на еднократна помощ за отглеждане на дете от майка студентка, защото през последните две години много се злоупотребява с тези помощи.
    Като положителни промени е въвеждането на понятието „помощи в натура“ вместо „социални инвестиции“. Веднага към законопроекта на господин Байрактаров – това понятие „необходими вещи“ няма как да го възприемем като терминология в Закона за семейните помощи за деца.
    Като положителна промяна отбелязваме въвеждането на еднократна помощ без доходен критерий за осиновителите.
    Този законопроект ние ще го подкрепим от парламентарната група на ГЕРБ.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики?
    Заповядайте, господин Байрактаров.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
    Госпожо Ангелова, явно наистина не сте чела законопроекта, който ние предлагаме. Точно обратното – ние предвиждаме именно социална помощ на непълнолетните майки, както и на непълнолетните бременни лица. Точно това предвиждаме. Нещо повече, с промените, които предлагаме ние предвиждаме една сериозна работа, защото си даваме сметка, че много от тези дечица, които наистина нямат никаква вина, те могат да бъдат родени именно вследствие на сексуално насилие и на сексуална експлоатация върху деца. Именно поради това е предвидена тази директива. Да, това е друг състав, но има резултат от този състав и той за огромно съжаление много често е поредното нещастно детенце.
    Нещо повече, ние не само, че предвиждаме работа с тези лица, ние затова ги обвързваме и не случайно казах, че ние ги обвързваме с чл. 8 и чл. 23, където е регламентирано как от Закона за закрила на детето, как се провежда тази помощ и какъв е механизмът. Но, ако Вие си бяхте направили труда щяхте да го знаете това нещо, да ги изчетете тези неща – просто, ясно и точно е написано.
    Освен всичко, пак повтарям – не може да говорите за дискриминация на деца. Аз самият съм многодетен баща. По някаква странна причина обаче аз не получавам семейни такива помощи, поради простата причина, че не отговарям на критериите за доходи. Трябва да съм с определен доход на член от семейството, за да ги получа тези помощи, но не ги получавам. Многодетен баща в „Патриотичния фронт“ с пет деца е колегата Слави Бинев и още няколко са многодетни родители, така че ние прекрасно знаем какво е да отглеждаш три и повече деца. Само че ние знаем, че за да отгледаш три и повече деца ти трябва да разполагаш със съответните условия, които също са залегнали в Закона за закрила на детето.
    Репликата ми е в това, госпожо Ангелова, че ние никъде не сме споменавали нито малцинствена група, нещо, за което Вие се опитахте да намеквате, защото законът важи еднакво за всички граждани на България.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
    Други реплики? Не виждам.
    Госпожо Ангелова.
    СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Няма да се възползвам от дуплика, защото няма смисъл, ще влезем в дълги дебати и обяснения.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков.
    ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги и гости.
    Аз ще изразя становище по законопроекта, внесен от Министерския съвет и от името на тримата човека от нашата парламентарна група.
    Подкрепяме принципно предложенията в ЗИД на Закона за семейните помощи за деца, внесен от Министерския съвет. Нещо повече, няма как да не го спомена, голяма част от тях са били наши предложения назад във времето, които по една или друга причина не са били реализирани. Поддържаме ги и ги припознаваме в момента. В предложенията виждаме сериозни намерения в посока насърчаване на отговорното родителство, подкрепя за отглеждането на детето в семейна среда и най-вече за постигане на по-голяма социална справедливост при определяне и предоставяне на семейните помощи.
    Подкрепяме предложението за разширяване на основанията, при които помощи могат да се дават в натура и услуги, което дава гаранция, че те ще се ползват за детето, а не каквато е практиката в момента – да се ползват за други нужди, когато това прецени социалният работник.
    Подкрепяме и предвидения по-специален подход при подпомагане на непълнолетните майки, задължителното предприемане на мерки за закрила в семейна среда по Закона за закрила на детето.
    Подкрепяме и текстовете за възстановяване на неправилно получените помощи по този закон, като една стъпка на това добро начинание, което беше въведено през 2006-2007 година, когато семейните помощи бяха обвързани с посещение на децата в училище, което проработи, но започнаха да се търсят вратички, които да преодоляват това ограничение. Мерките, които се прилагат за възстановяване на такива неправомерно взети средства ги подкрепяме.
    Принципно този законопроект е сериозна крачка в правилната посока що се касае до семейните помощи и за тяхното справедливо отпускане.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Реплики към изказването на господин Гьоков? Не виждам.
    Други мнения?
    Заповядайте, госпожо Тодорова.
    МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, аз също ще се изкажа в подкрепа на законопроекта на Министерския съвет, внесен от господин Калфин. Действително се предлага пакет от комплексни мерки, които взаимно ще си помагат и ще подобрят многократно условията за помощи на деца и ще се решат някои от проблемите. За да се решат тези проблеми, ще трябва да се повишава и административният капацитет на отговорните държавни институции, защото той не достига, но това не бива да е пречка пред това законово да се регламентират основните постановки. Приветствам насърчаването на отговорното родителство, въвеждането на по-висок интензитет за подпомагане на трето дете и равнопоставеност в помощите за три деца в семейството.
    Приветствам и по-голямата социална справедливост при предоставянето на семейните помощи. Също така е добре, че се дефинира ясно какво значи помощ пари и помощ в натура. Тук една вметка към господин Байрактаров. Помощ в натура има друг контекст – натурална размяна. Това значи, че няма опосредстване на пари, а не придобилото по-късно гражданственост – услуга в натура. Струва ми се, че това регламентиране е по-удачно, защото „необходими вещи“ изключва лекарствата, които вещи ли са или примерно някои от услугите. Тук вече е въпрос на правна дефиниция, но аз ви казвам каква е историята.
    Важно е също така, че помощта в натура е регламентирана при няколко постановки – когато няма грижи за детето, когато не се използват тези помощи по предназначение, когато не се оказва съдействие за прилагане по мерките на закрила на детето и в случаите, когато майката е непълнолетна. Видях в някои от становищата, че има аргумент в полза на това, че майката е лишавана от правото да управлява бюджет и помощта в натура я ограничава в това отношение, но в крайна сметка този закон има не образователна цел, а целевата група и центърът на услугата са наистина децата и е важно те да получат услугата, а не майката хипотетично да се обучава в управление на бюджет или не.
    Също така е много важно, че има регламенти кога някои помощи да се спират или да се получават. Това е непосещението на училище и това беше един от другите аргументи в становищата. Считам, че в закона е правдиво да се спират след три последователни месеци или шест общо за година, защото ако липсват шест учебни месеца в година няма как тя да се смята за пълноценна и да се счита, че детето е участвало в образователния процес.
    Същото мога да кажа и за майките, които са станали преждевременно родители и помощите могат да им бъдат възстановени, ако те завършат своето образование. Има някакви аргументи, че те не могат да посещават училище, но и в сегадействащия Закон за народната просвета и в новия закон, който ще бъде приет за предучилищно и училищно образование има алтернативни форми на обучение, които ще дадат възможност на тези майки да посещават училище, като индивидуална самостоятелна форма на обучение, дистанционно, вечерно и т.н.
    Също така е хубаво, че се регламентира и се разделя двустепенно изплащане на майките студентки, защото наистина има злоупотреба и за това, че има нова дефиниция за семейство, защото също дълги години това, че няма сключен брак, но има съвместно съжителство се ползва като вратичка за получаване на социална помощ.
    Иначе аз бих нарекла предложения от Вас проект дискриминационен за това, че получателите на услугите са самите деца, те не могат да изберат дали ще са родени от пълнолетен или непълнолетен родител или са на четвърто или пето място по раждаемост в семейството и когато ние искаме да борим социално неравенство е хубаво на входа на системата да го правим. Ако ние изключим тези деца от системата и ги лишим от подпомагане на един по-късен етап държавата ще изразходва много повече средства, компенсирайки ги за това, че са неграмотни, че са маргинализирани и че са изключени от системата, помощ за безработица, за приобщаване и т.н. Иначе няма спор, че всички ние сме срещу сексуалната експлоатация и сексуалното насилие, но ние не можем да отъждествим, че това се случва при всички непълнолетни жени, които раждат деца.
    Освен това мисля, че това, за което Вие говорите е по-скоро обект на Наказателния кодекс, така че аз бих се въздържала от подкрепа на Вашия законопроект.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Реплика.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожо Тодорова, аз се убеждавам, че Вие наистина не сте чели законопроекта на „Патриотичния фронт“ и за да бъда точен и ясен ще ви прочета какво е „необходими вещи“. В § 14 – необходими вещи е непарична форма на семейно подпомагане при отглеждане на деца за сметка на държавния бюджет, предоставена като стоки. Това се крие под термина „необходими вещи“.
    Изрично сме премахнали услугите, тъй като всички тези услуги, и аз ще Ви моля да не използвате термина „жени“, защото това са момичета, деца до 18-годишна възраст, те са момичета и неслучайно ние насочваме тези помощи именно под формата на социални услуги, които включват включително и образование. Нещо повече, да, този закон предвижда и образоване на тези деца, защото си представете как едно 9-годишно дете, което роди преди няколко месеца, какви знания има то да отглежда своето бебенце? Според Вас, дали притежава такива знания.
    Това ми е репликата.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Тодорова.
    МАРИАНА ТОДОРОВА: Относно вещите имаше становище на юристите, че в правния мир няма такава традиция, така че това би затруднило синхронизацията. Относно жените, съгласна съм – това е една условност, но това не променя моето становище.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Колеги, и аз искам да кажа няколко думи.
    Нашата парламентарна група ще гласуваме „Против“ двата закона.
    Ще кажа само част от аргументите, другите ще ги кажа в зала.
    На първо място, по отношение на закона, внесен от Министерския съвет. Има някои неща, които подкрепяме, но по-голямата част от нещата няма как да ги подкрепим по следните причини.
    На първо място, в мотивите е казано, че подкрепяте отглеждането на деца в семейна среда и отговорното родителство. Оттук възниква въпроса този Закон за семейните помощи за деца е ли е част от социалното подпомагане или е нещо друго? Ако е нещо друго – няма да има подоходен критерий, тъй като за 400 милиона от всички близо 600 милиона разходи има подоходен критерий, което означава, че за преобладаващата част от подкрепите в този закон с подобни критерии респективно това е социално подпомагане, а не подкрепа на семейството. Ако е подкрепа на семейството ще бъде без подоходен критерий.
    На следващо място, децата, които трябва да посещават задължително формите на предучилищна подготовка. Представяте ли си в Кърджали и в Смолян как едно дете на 4-5 години ще посещава тези форми и ако не посещава какво се случва?
    Още един аргумент. Този проект, съгласно Закона за закрила на детето трябва да бъде консултиран, обсъден в Националния съвет за закрила на детето. Доколкото имам информация това не е направено. А по отношение на Националния съвет за тристранно сътрудничество знам, че там не е гледан. Но тук е спорен въпросът дали трябва да бъде гледан там или не, защото трудови и осигурителни отношения е трудно да кажем, че има в този проект. Но, това е въпросителна.
    Защо казвам тези неща в контекста на последните решения на Върховния административен съд за заплащането от Националната здравноосигурителна каса и за минималната работна заплата? Още един аргумент. Ако непълнолетната родилка-майка роди на 17 години 11 месеца и 29 дена, прословутият синдром на границата, тя няма да има право да получава, след два дни навършва пълнолетие. Какво се случва с нея? През следващите месеци, в зависимост от конкретния казус, дали ще има право на месечни помощи, на другите плащания по Закона за семейните помощи за деца? Защото тя попада в рубриката към момента на раждане „непълнолетна“, но на следващия ден вече е пълнолетна. Дори преди да бъде изписана от родилния дом ще бъде пълнолетна. Какво се случва в тези случаи?
    По отношение законопроекта на колегата Байрактаров и групи народни представители той започва с декларацията, с твърдението, че той почива на принципите на Конвенцията на ООН за закрила на детето. Всички останали текстове обаче са в противоположна посока и аз мога да го докажа това. В зала.
    Реплики? Други мнения?
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин председател, уважавам винаги Вашето мнение, но този пример с майката, която ще е родила преди навършване на пълнолетие е неудачен, защото аз мога да ви дам същият пример с човек, който е роден на 31 декември 1959 година и питам с какво е той по-различен? Аргументи винаги може да има, казвам, че е неудачен този пример. Никой не може да знае. Или когато се изплащат едни помощи на възрастни пенсионери по даден критерий знаете, че няма как човек да го предвиди това нещо. Когато има някаква граница, а в случая тук става въпрос за определение и квалифициране на понятието „дете“, то е нееднозначно. В случая се казва – до навършване на 18 години или под 18-годишна възраст всички деца са деца. Не случайно е предвидена другата форма, която ви прочетох в директивата, защото тя вече третира едни други положения, които касаят съгласието. Но ако някой беше чел щеше да знае за какво става дума.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Господин Байрактаров, да кажем имам някакъв опит в детското здравеопазване, преди 17-18 години определението за дете беше до 14 години. Всички детски отделения приемаха деца до 14 години, сега до 18. Но това е друга тема.
    Аз например нямам отговор на въпроса и в двата законопроекта как така мерки за закрила на детето в семейна среда ще започнат да си прилагат чак когато непълнолетната роди? Така е казано в чл. 23, който Вие цитирахте. Аз например нямам отговор на въпроса как отделите „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ с каква квалификация ще оказват психологическа подкрепа и т.н.? Като имате предвид, че в малките населени места са по-голямата част от децата в риск, има ли капацитет Агенцията за социално подпомагане и отделите за закрила на детето да оказват такъв тип подкрепа, естествено, че няма.
    РЕПЛИКА: Има центровете за обществена подкрепа.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има и центрове за обществена подкрепа, но колко са те.
    РЕПЛИКА: Навсякъде има изградени.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е моят отговор.
    Заповядайте, колеги, други мнения?
    Заповядайте, господин министър.
    ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря.
    Първо, няколко думи по законопроекта на господин Байрактаров и група народни представители от „Патриотичния фронт“. Аз съм представил мнението на Министерство на труда и социалната политика, ще ми се още няколко неща да кажа, като слушах аргумента на господин Байрактаров.
    Първо, по отношение на европейското законодателство. Директивите нямат пряко действие в националното законодателство. Една директива може да бъде адаптирана към националното законодателство, ако прецени страната. Ако мислите, че това не се случва има процедура по несъответствие, според която съответно се сигнализира комисията, тя преценява, задава въпроси на страната, страната й отговаря. Ако се прецени, че действително има несъответствие въпросът отива в Европейския съд в Люксембург. Това е процедурата тогава, когато има несъответствие по директивата. Така че, ако мислите, че има директива, с която нашето законодателство не е съобразено това действително е сериозен въпрос, ние можем да погледнем и да видим в какъв смисъл не е съобразено и защо не е започнала подобна процедура от комисията по отношение на България.
    Второ. Мисля, че не трябва чак толкова да се слага разделителна линия, сигурно мислим в подобна посока. Никой не иска да насърчава родителството от непълнолетни, най-малкото, за да им се осигури достатъчно добро образование, защото, господин председателю, Вие вероятно също знаете, че голяма част от непълнолетните майки въобще не завършват образование след това, съответно и губят голяма част от шансовете си да се интегрират пълноценно в социалния и в икономическия живот. Така че въпросът е как точно и с какви мерки, които отговарят на всички национални и международни разпоредби може да се ограничи раждането на деца от непълнолетни майки. Ние предлагаме един вариант. Господин Байрактаров предлага на тях да им се спрат помощите и те да отидат в чл. 23 по Закона за защита на детето със семейни, психологически и т.н. консултации, които ние също ги предлагаме и то вие сте прав, господин председателю, това нещо може и би трябвало да стане още докато това дете е бременно и аз го споменах това нещо. Идеята е да има ранна намеса, за да няма изоставени деца и т.н.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заем от Световната банка.
    ИВАЙЛО КАЛФИН: Заемът от Световната банка е за децата с увреждания и за ранното включване.
    Така че идеята да се включи чл. 23 от Закона за защита на детето има. Въпросът е, че действително детските помощи се плащат за дете и тогава, когато те се отнемат на практика се наказва не майката, не бабата на детето, а самото дете и семейството, което трябва да го отглежда. Затова ние предлагаме те да бъдат в натура. Тук може да се спори за терминологията, аз не съм най-големият привърженик на тези спорове точно, има и услуги, които се предоставят, примерно, ако се плати таксата за детска градина на това дете също е вид помощ, която би могло то да получи вместо да му се даде примерно един буркан със зелен фасул.
    Това, което споменахте, хранителните продукти са възможен вариант за подпомагане за семейства, които нямат възможност да си го позволят, детски храни, бебешки храни и т.н.
    Не бих подкрепил това дете да бъде действително ощетено и да не получава никакво съдействие. Затова е и подобно становището на министерството. Отново казвам, какви начини ще използваме, за да не насърчаваме раждаемостта на непълнолетни, за което съм напълно съгласен, нека да помислим. Но не можем да го правим противоконституционно.
    По отношение на желанието след трето дете също да не се дават месечни помощи за деца, тук искам да ви обърна внимание, че размерът на месечните помощи за деца се определя със Закона за бюджета всяка година. Тук това, което уреждаме в този законопроект е да не се казва първо, второ, трето дете. В момента на първо дете се плаща 35, за второ – 50, за трето – 35 и някакви суми се слагат на някакви деца. Нормално е в семейството има едно, две, три деца и по този начин парламентът всяка година със Закона за бюджета да реши каква сума ще даде на едно семейство с две, с три, с четири, със седем деца и т.н. И ако се приеме този модел, то в края на годината, когато се обсъжда, тогава може да се реши. Ако се каже, че детето след трето не може да го получава, можем да говорим за дискриминация и то насочена към това дете.
    Няколко думи, господин председателю, с уважение към Вашите мотиви. Имам някои съображения по тях. Разбира се не искам да оспорвам и Вашата мотивация.
    Разбира се, че е социално подпомагане, за това има и подоходен критерий. Социалното подпомагане обаче отива с определена цел и то винаги е целево. Примерно, социалното подпомагане за помощи за отопление, за помощни средства и т.н. То отива там, където има нужда. В случая то е социално подпомагане за отглеждане на деца от семейства, които имат ниски доходи. Така че тук няма никакво противоречие и тук се спазва принципът на социално подпомагане, който го има навсякъде.
    По отношение на предучилищната подготовка и училището. Да, тук госпожа Тодорова беше права, ако едно дете шест месеца от годината отсъства от училище не ми е ясно как ще си вземе дипломата за училище, учебната година е девет месеца.
    Предучилищната подготовка, независимо дали е в Кърджали, в Смолян, в София или Пазарджик се предполага, че е за всички деца. Така че ние да кажем, че едни общини имат, а други нямат възможност да оказват социално подпомагане, дайте да решаваме този въпрос. Защото гражданите на страната, независимо в кой район живеят имат еднакви права. Ако някъде има някакъв недостиг, нека там да го потърсим и да го компенсираме, а не да лишаваме априори децата в тези региони от права, които имат деца в други региони или от задължение на техните родители. Така че регионалният принцип, че в една община може нещо повече, а в друга не може е посока, в която ви предлагам да говорим по посока на изравняване по-скоро, отколкото на признаване на един такъв факт.
    Това ми е коментара по Вашите бележки. Националния съвет за тристранно сътрудничество няма повод да обсъжда този законопроект, това не е трудово законодателство, нито осигурително. Националният съвет за закрила на детето, признавам си, нямам готовност днес, ще го погледна специално и ще видя каква е разпоредбата там. При всички случаи докато тече обсъждането в Народното събрание ще имам грижата там също да получим становището на този орган, ако е необходимо.
    Споменахте за днешното решение на Административния съд за отмяна на решението за минималната работна заплата. Последната ми мисъл, която ще ми мине, е да споря с решение на съда. Въпросът за минималната работна заплата е разглеждан в комисия на Националния съвет за тристранно сътрудничество и след това там е разглеждан под шапката на бюджетната процедура за 2015 година. Да, няма отделна точка, по която има решение, това е и основанието, не че не е обсъждан, не че не знаем мнението на социалните партньори по тази тема. Още следващата седмица са свикал във вторник заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, това вече е минало на комисия, така че трябва на пленарен състав да се направи. Ще повторим решението на правителството, като в същото време, и това е много силно настояване на Дирекция „Правна“ на Министерския съвет, ще обжалваме и решението на тричленния състав. Така че няма да има проблем каква е минималната работна заплата тази година.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Седемнадесет закона и плащания са свързани с минималната работна заплата въпреки през годините да ги отвързваме непрекъснато.
    ИВАЙЛО КАЛФИН: Няма да има такъв въпрос каква е минималната работна заплата.
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще имате проблем със задна дата, до сега сте плащали в зависимост от това какво ще ви бъде решението – дали ще бъде със задна дата или от сега. Директорът на Дирекция „Правна“ на Министерския съвет Галина Маринска ще се справи с този въпрос.
    Колеги, въпроси, мнения?
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин министър, аз ще подкрепя вашия законопроект, най-малкото, защото една немалка част от философията на вашия законопроект е заимствана от идеите на „Патриотичния фронт“ и ще признаете, че е така. Така ли е, господин министър?
    ИВАЙЛО КАЛФИН: Да.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, че сте откровен.
    Само едно нещо искам да Ви помоля, ако можете да го коментирате.
    Говорим за дете, което е родило дете. Въпросът е важен. Ще бъде ли дискриминация, ако това дете, което е родило дете неговите родители са минали през процедурата по Семейния кодекс, то е станало дееспособно, отнемането на помощи от страна на неговите родители, тъй като то все още е дете, независимо, че е дееспособно? Този казус ще бъде много интересно да го разгледаме, как в единият случа е дискриминация, в другия не е?
    ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Той е разгледан. Има право да сключи граждански брак с разрешение на съда.
    Колеги, подлагам на гласуване законопроектът, внесен от Министерския съвет. Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува, с всички, които са си оставили писмени съгласия или несъгласия!
    Гласували: „За“ – 13; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – няма.
    Приема се.
    Подлагам на гласуване законопроекта с вносител господин Байрактаров и група народни представители.
    Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува!
    Гласували: „За“ – 3; „Против“ – 12; „Въздържали се“ – 3.
    Не се приема.
    Колеги, благодаря ви за търпението, беше напрегнато.
    По точка трета - блицконтрол, заедно утре министърът ни кани на работна вечеря, на която ще бъде представен пенсионният модел, пакетът от мерки и всякакви други въпроси, които са свързани с т.нар. блицконтрол.
    Благодаря ви още веднъж.
    Закривам заседанието.

    (Заседанието завърши в 18.34 часа.)



    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
    ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
    ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИка: д-р Хасан Адемов
    Форма за търсене
    Ключова дума