П Р О Т О К О Л

№ 18

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

27 май 2015 година

---

На 27 май 2015 г. от 15.10 часа в зала № 1 - Източно крило в сградата на пл. „Княз Александър“ № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Към протокола се прилагат списъци на присъстващите народните представители и гости на комисията.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД
1. Разглеждане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от Омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 502-01-38, внесен от Министерски съвет на 22.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 502-01-30, внесен от Министерски съвет на 24.04.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
Заседанието на комисията беше открито и ръководено от
Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Дневният ред за днешното заседание е: точка 1 – така, както е предвидена: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с вносител Министерския съвет; точка 2. Разглеждане на доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2014 г. с вносител омбудсмана на Република България; и точка 3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствие с вносител Министерски съвет.
Колеги, преди да положа на гласуване дневния ред, ми позволете по молба на министър Калфин, който е в Комисията по младежта, да помолим господин омбудсмана вместо втора, да бъде точка първа, за да може след това да разгледаме двата проекта, по които има отношение и Министерството на труда и социалната политика. Ако сте съгласни да направим това разместване? Има ли възражения, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване дневния ред с така направеното предложение за изменение в поредността на точките. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За направеното предложение гласуват 15 души, против няма, въздържали се няма.
Приема се дневният ред.

ПО ТОЧКА ПЪРВА - Разглеждане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от Омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По точка първа давам думата на г-н Омбудсмана на Република България да представи доклада за дейността на омбудсмана за 2014 г., като молбата ми е Вашето изложение да бъде- разбира се, че Вие ще прецените какво да бъде то – по първа, втора и седма глава, които се отнасят за дейността на Комисията по труда и социалната политика; но ако искате Вие, може и по Ваша преценка да представите отчета. Но това, което интересува колегите от комисията, е предметният обхват на дейността на Комисията по труда и социалната политика, не че другите теми са безинтересни, но за да спестим време. Заповядайте, господин Пенчев.
ОМБУДСМАН КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, на Вашето внимание е докладът за дейността на омбудсмана през 2014 година. Така или иначе, по независещи от никой от нас обстоятелства, последните два доклада не можаха да бъдат обсъдени в пленарна зала. Те бяха обсъдени в комисии. Това, което е характерно е и вече е трайна тенденция в последните две години социалните жалби срещу нарушение на социални права да са втори по големина, втори по брой, след, разбира се, безспорния първенец – жалбата на потребителите. Развити са социалните права в отделни глави, както Вие казахте, в първата - за хора с увреждания, за децата, също така и в главата „Социални права“. Също така до голяма степен отношение към Вашата комисия имат и докладите на националния превантивен механизъм, що се отнася до заведенията за деца, деца с увреждания, психиатричните клиники, хора с увреждания, възрастни. Извадил съм някои по-спорни въпроси, които са възникнали през годината. Позволете ми да обърна вашето внимание върху тях, като, разбира се, съм готов да отговоря на всякакви Ваши други въпроси, които ви интересуват.
Един интересен въпрос, който се постави през изтеклата година, беше правата на членовете на изборните комисии. Оказа се, че има проблем, защото някои от тези членове са безработни и получават парично обезщетение за безработица. Знаете, че по закон в момента, в който те започнат да работят, макар и за един ден, те трябва да подадат съответната декларация. Възникна проблемът, защото очевидно в изборния ден – това са един или два дена – някои от тези членове не бяха подали съответни декларации, за което ние отправихме предложение за законодателни промени, в този случай инициативата да не е на членовете на изборните комисии, а да е съответно на самата изборна комисия, в смисъл, държавният орган да подава тази декларация, защото все пак членуването в изборни комисии и осъществяването на тази дейност е малко или повече граждански дълг и някак си не е правилно да се санкционират тези хора затова, че са участвали и че, макар и формално, са нарушили закона.
Имахме също проблеми отново за нарушение правата, според нас, на тези, които работят при служебно правоотношение, защото знаете, че по Кодекса на труда има защита на майките с деца, на хората с увреждания които работят по трудов договор, а подобни защити няма за лицата, работещи по служебно правоотношение, тоест по Закона за държавния служител и нашите предложения също са да има евентуално законови промени, които да изравнят двете категории трудещи се. В края на краищата, важно е, че има защита на майките и на хората с увреждания, а не е толкова важно дали са на трудово правоотношение или на служебно такова, тоест, идеята на законодателя е друга – да има подкрепа за този вид хора.
Имаше един спор, който възникна тогава с уважавания министър на труда и социалната политика, сега председател на Комисията, по повод на Наредба 26 на Министерството на здравеопазването. Тя гласи, че когато даден човек напусне психиатрична клиника и няма кой да се грижи за него, няма близки или пък близките не желаят да се грижат за него, тогава грижите се поемат от социалните служби. Оказа се, че това не се изпълнява. Тогава имаше и възражения на министъра на труда и социалната политика, съвсем основателни, тази наредба като е приемана, не е съгласувана с това министерство и в края на краищата не е проучен капацитетът на тези социални служби могат ли да поемат и тази допълнителна задача. Ние тогава отправихме препоръки към министър-председателя на ниво Министерски съвет да се реши да се съгласуват между двете министерства. Защо повдигам този въпрос отново? Защото пак имаме подобна жалба за един гражданин, който е изписан от такава психиатрична клиника и няма просто кой да го поеме, няма никакви роднини и близки. Тоест, очевидно въпросът не е решен, а трябва да бъде решен.
Въпросът с безопасните условия на труд. Знаете, че ние миналата година предизвикахме една проверка от Инспекция на труда по отношение на нездравословни условия на труд в Мини „Бобов дол“. Имаше запрашена среда в Радомир в заводите. Тези проверки завършиха наистина с констатации на Инспекцията по труда, с препоръки, тоест, тук Омбудсманът отново, така да се каже, си свърши работата, изпълни това, което трябваше да изпълни.
Отново се постави въпросът в доклада и за социалните помощи, които се отпускат само по постоянен адрес. В много случаи това е затруднение за хората, които живеят дълги месеци при близки, при роднини, в друго населено място извън постоянни адрес и се получават усложнения. Може би когато вече се въведат единните регистри в страната изобщо, този въпрос ще бъде решен, за да може гражданите наистина да се придвижват свободно и това да не се отразява на правото им да получават социална помощ.
Отново сме поставили въпроса по отношение на трудовите права с неплащането на трудови възнаграждения. Вие знаете какъв е проблемът. Когато е прекратен трудовият договор, тогава Инспекцията по труда не може да се намесва. За гражданина остава възможност само по съдебен път да си търси правата, което го утежнява. Ние отново сме поставили въпроса и в Търговския закон да има някакво предимство за получаване на трудовите възнаграждения да бъдат привилегировани кредитори, даже сме поставили въпроса да могат и работниците с неизплатени трудови възнаграждения, дори при несъстоятелност на съответния търговец, когато имат по-големи права, защото има много случаи, когато те дори водят успешно искови производства, имат изпълнителен лист и в един момент се окаже, че работодателят вече е в несъстоятелност, и те пак не получават нищо.
По отношение на правото на пенсии имаме много проблеми най-вече с тези наши граждани, които са работили и в чужбина, и в България и трябва да представят общо документи, за да получат своята пенсия. Най-много проблеми имаме с тези, които са работили в Гърция. Това е проблем, разбира се, основно на гръцката държава. Аз съм имал и срещи с представители на нашето посолство в Гърция. Казват, че въпросът е много сериозен в национален мащаб, не само за българите, които работят там, но и за самите гръцки граждани. Но така или иначе, този въпрос продължава да стои. Даже наскоро преди няколко дни бях в Казанлък на приемна и там две от жалбите бяха пак в тази насока.
Понеже Вие споменахте да видим и въпроса за правата на хората с увреждания, искам да изкажа моето общо безпокойство относно приложението или по-скоро неприложението на Конвенцията за правата на хората с увреждания, която България ратифицира. Има план на Министерството на труда и социалната политика, в Социалния съвет, наскоро пак наши представители участваха в работна група в град Правец. Там бяхме доста обезпокоени, че дори тези мерки за прилагане на конвенцията, които засягат законодателни промени или идеи и предложения за законодателни промени, има срокове 2020 година, което мен много ме смути. Нашите представители там повдигнаха въпроса когато ние си поставяме за 2020 г. срокове да се внасят законодателни предложения, какво остава за тяхното приемане и за прилагането на практика? Тоест, някак си безпокойството ми е, че някак си не се бърза с прилагането на тази конвенция. Знаете, че имаше проблеми с чл. 12 от тази конвенция. Аз сезирах и Конституционния съд специално по въпросите за запрещението. Има вече един законопроект в Министерството на правосъдието, който дава надежди, че въпросът ще бъде преуреден по един съвременен начин.
Има проблем със социалните домове, за домовете за възрастни хора и за хора с увреждания. Този въпрос вече го виждам и по линия на работата на Националния превантивен механизъм, най-вече ние отговаряме и за тези институции. Първо, публична тай е, че за да бъде настанен човек в институция за възрастни хора, трябва едва ли не някой да почине там, за да може да се освободи място. тоест, тези институции са недостатъчни.
Освен това, в самите заведения има редица оплаквания и от материално естество, в смисъл, откъм оборудване, откъм бит и даже имахме оплаквания за храната, качеството. Имаше също оплаквания за възрастни хора с умствени увреждания в такива домове. Там вече въпросът е по-скоро и за това, че директорът е настойник на всички, и то сме в постоянен конфликт на интереси.
Материята е просто много необятна. Затова даже аз бих предпочел ако може по някои конкретни въпроси да има, защото това, което се е случвало през 2014 г., не се отличава толкова много от това, което ще е случило през 2013 и 2012 г., тоест дейността продължава. Има много какво да се иска. Имаме много забележки и всички институции се опитваме да решим тези многобройни социални проблеми, които мъчат хората. Така че, благодаря за вниманието и очаквам вашите конкретни въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев. Колеги, на днешното заседание пропуснах да представя и останалите гости: началника на кабинета е госпожа Роза Георгиева и госпожа Росица Тоткова, която беше член на тази комисия 1997 – 2005 г. Разбира се, и господин Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика.
Благодаря за този отчет, господин Пенчев. Колеги, имате думата за въпроси и мнения.
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, господин Пенчев, аз слушах внимателно и извинявайте, ако съм пропуснал; има един проблем, който занимава хората в Стара Загора. Това са незаконните ромски къщи, събарянето им. Да кажете нещо повече за тях, защото там не стоят еднозначно нещата. аз съм разговарял с кмета дори в понеделник по този въпрос - някакво виждане. Ако сметнете, господин председател, че това не е предмет на омбудсмана, ще го задам по друг начин, по друг повод въпроса.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не, аз мисля, че е допустим, защото е част от социалната политика. Още повече, този въпрос е актуален във връзка със събитията от последната седмица. Така че не смятам, че има някакъв проблем. Може би е добре да се съберат няколко въпроса? Господин Пенчев, аз искам да благодаря за традиционно доброто сътрудничество както между Министерството на труда и социалната политика, така и между Комисията по труда и социалната политика с Вашата институция. Разбира се, с малки изключения, ние винаги сме намирали общ език по проблемите, които се поставят в жалбите, които постъпват при вас.
Искам да кажа няколко думи по първия въпрос, който поставихте. Ставаше въпрос за тези, които изпълняват задълженията си във връзка с изборното законодателство и тези, които получават обезщетение за безработица или социално подпомагане. Това е един принципен въпрос, който може би трябва да бъде решен. В следващата точка като разглеждаме Кодекса на труда, разглеждаме точно подобен казус за хората, които са на социално подпомагане, за да може да бъдат наети като сезонни работници. Там принципният въпрос е, че обезщетение получаваш за безработица, когато си се осигурявал за безработица през съответния период и доходът, който получаваш като обезщетение, е доход, който замества доходите от труд. Ако примерно в Изборния кодекс е казано, че тази дейност по време на изборния ден получаваш доход от труд, което безспорно е така, това означава, че по някакъв деликатен начин трябва да заобиколим основни принципи в трудовото и осигурителното законодателство.
Тук големият въпрос е къде да бъде решен. Явно е, че този въпрос трябва да бъде решен. Тук виждам колеги, които пряко имаха такъв проблем с част от секциите – колеги от нашата парламентарна група. Въпросът ми е следният. Дали трябва да го решим – господин Донев, може би и Вие трябва да се намесите тук – в Изборния кодекс при съответните промени, или в трудовото и осигурителното законодателство. Но мисля, че основният закон е Изборният кодекс, той да препраща, но не знам – с кодекс да изменяме кодекс. Мисля, че трябва да го решим този въпрос, защото сега на предстоящите местни избори пак ще се сблъскаме с този въпрос и при първата промяна в Изборния кодекс трябва да предложим съответните мерки, за да елиминираме този казус, който е изключително неприятен, защото вземат някаква сума, а след това им спират подпомагането, спират им обезщетенията със съответните последствия.
Колеги, имате възможност да зададете и други въпроси, ако не, да отговорите на въпросите на господин Гьоков, докато се концентрират колегите от комисията.
ОМБУДСМАН КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря, господин председател. Понеже тази област – социалните права е необятна, казахте за обезщетения за безработица, аз се сетих за един друг въпрос, който поставихме пред министъра на труда и социалната политика. Въпросът беше за това, че фактически работещите пенсионери също се осигуряват и също срещу безработица, но знаете, че те не получават обезщетение за безработица, ако напуснат работа. Ние поставихме този въпрос, че не е справедливо да плащаш осигуровки за риск, за който ти после не получаваш обезщетение, но министър Калфин каза, че това е солидарният принцип.
Аз не засегнах въпроса за незаконното строителство и съответно събарянето на незаконни къщи, защото вярно, че това е на първо място и социален въпрос, но понеже е в главата за регионално развитие, затова не съм го пропуснал, но просто не съм го засегнал. Този въпрос стои отдавна на вниманието на омбудсмана. Вие знаете проблемът какъв е. Проблемът не е в това, че някой строи днес незаконно къща и му я събарят. Проблемът е, че някой - дядо му е построил незаконната къща и сега изведнъж искат да я съборят и казват: Тя е незаконна. Да, но там вече живеят три поколения.
Специално за Стара Загора, понеже идваха представители на ромите при мен в приемния ден, ми казаха: „Нашата къща е незаконна, ние искаме да си плащаме данъци.“ Като се разговорихме за кои къщи става дума, те ми казаха и аз се сетих, че като войник в 1971 г. съм давал наряд там и тези къщи ги знам, аз съм очевидец, че 1971 г. там имаше изградени масивни постройки. Да кажем, че ще ги съборят, защото са незаконни, някак си ми се вижда наистина… то това е проблемът, защото проблемът е, че от проблем за спазване на Закона за устройство на територията става хуманитарен проблем, защото в един момент ние трябва да съборим цяла махала, цял квартал да го съборим и тези хора да ги изселим буквално.
С кмета на Стара Загора имахме преписка. Знаете, че той събори едни къщи в парка, мисля. Сега той ме уверява, че там няма бедстващи хора, тоест никой не е останал на улицата, те са се настанили по роднини, по познати. Но този въпрос за незаконното строителство през цялото време е на вниманието на омбудсмана, защото става дума пак за хуманитарен проблем. Въпросът не е само да спазим закона. Закона трябва да го спазваме всеки ден, но като не сме го спазвали години наред, тоест администрацията не е обръщала внимание на това, в един момент става много трудно да се спази. И при това за случая с Гърмен, понеже чувам призиви още днес да бъдат съборени, още утре да бъдат съборени, има си процедури и всяка незаконна постройка получаваш предписание да я събориш сам – можеш да го обжалваш в съда и т.н. Тоест, няма как тези срокове 1 юни, 2 юни – нека бъдем реалисти - няма как изведнъж да спазим ударно закона само в село Гърмен, а другаде в България да кажем: „това е заварено положение“. Просто трябва много деликатно и много внимателно… Аз няма да спомена съда в Страсбург или това, че ние сме осъдени за Баталова воденица, България за това, че има влезли в сила заповеди за събаряне на къщите. Не е това важното. Важното е ние като хора, като граждани да приемем, че това е един хуманитарен проблем.
Между другото, аз многократно съм ходатайствал в моите законови правомощия в добрия смисъл на думата, на госпожа Гечева и съм ходатайствал, но никога за роми, аз съм ходатайствал за българи. Има десетки случаи, когато формално постройката е незаконна, няма друга постройка, там живее човекът, семейството и казват: трябва да се събори, защото е незаконна и да се построи едва ли не същата, на същото място. Но с какви пари? Тоест, аз съм давал неведнъж препоръки, че Законът за устройство на територията не трябва да бъде императивно задължение и за администрацията, и за съда, щом незаконно се събаря, а трябва да се спазва чл. 6 от Административнопроцесуалния кодекс, който казва, че всяко едно наказание трябва да бъде съразмерно, тоест ние не можем да изходим от това, че, видите ли, администрацията е корумпирана, съдът – също и законът казва: събаряш и нищо друго. Не. Ние трябва да дадем възможности на администрация ат и на съда с всеки конкретен случай да преценяват събаряме ли и създаваме ли хуманитарен проблем, защото едно е да събориш вилата на митничаря, която е при язовира, друго е да събориш единственото жилище на едно семейство, което е бедстващо.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев. Други въпроси, колеги? Не виждам. Тогава, господин Пенчев, колеги, да Ви благодарим за доклада и преди това да го подложим на гласуване, защото се гласува този доклад. Който е съгласен да бъде приет докладът за дейността на омбудсмана на Република България за 2014 г., моля да гласува.
Гласуване: за – 15, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Консенсус. Благодаря Ви още веднъж. Надяваме се сътрудничеството между Вашата институция и комисията да продължи в същия дух, както досега.
Благодаря Ви и успешна работа!

ПО ТОЧКА ВТОРА - Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 502-01-38, внесен от Министерски съвет на 22.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин министър, да представите проекта, който е обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Заповядайте.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Той е обсъден и подкрепен в Националния съвет за тристранно сътрудничество. В него се внасят няколко промени в Кодекса на труда.
Първата промяна е свързана с даването на възможност на представители на работниците и служителите и представители на работодателите да сключват споразумения за приемане на нормативни актове, за които държавата е предложила сключване на такива споразумения. Изпълнението на тези споразумения се осъществява от държавата.
С втората промяна от законопроекта въвеждаме една нова форма на договори в специфични области. Това са краткосрочни или дневни договори. Това е абсолютно нов инструмент. Предложението беше направено от асоциации на селскостопански производители.
Предложението се състои в следното. Към момента в селското стопанство, особено в растениевъдството, се искат да се наемат масово и за кратък период от време хора – било за беритба, било за други селскостопански работи. Обикновено работното им място също е на различни места в зависимост от това, къде има съответната дейност съответният производител.
Към днешния момент има много проблеми, свързани с осъществяването на селскостопанската работа. Тя основно се осъществява извън официалния пазар, защото това, което се плаща на наетите за определена работа, на практика е на черно, тъй като по сегашното законодателство те биха загубили социалните си права. Няма желание за един ден работа, примерно, от страна на наемни работници да загубят правата, които имат или за плащане за безработица, или за енергийни помощи, или каквато и да е друга социална помощ, която се получава.
Това създава на практика законови условия за наличие на скрита икономика и на черен пазар. Според асоциациите на производителите в тези браншове, с този законопроект на светло ще излязат между 60 и 100 хиляди души, които са заети в селскостопанска работа.
Какво предвижда законопроектът? Законопроектът предвижда тези дневни договори да бъдат стандартизирани. Те са максимално облекчение като съдържание. Бланките за тях ще се издават от Главна инспекция по труда, след като съответният производител си е платил осигуровките по този договор в НАП, в смисъл: работодателят отива, плаща си в НАП съответните осигуровки, с това плащане отива в Главна инспекция по труда и получава дневните договори. Тези дневни договори съответно ги изключва и ги отчита след това обратно в НАП, които се занимават с плащанията.
Осигуровките са по-облекчени в сравнение с нормалния трудов договор .Осигуровките са за трудова злополука, за пенсия и за здравно осигуряване. Разбира се, има някои ограничения когато се осигуряваш за един ден работа за здравно осигуряване, то здравната грижа, която след това се получава с тази осигуровка, не може да надвишава 60 дни. Това два и допълнително удобство и на работодатели, и на работници. Видяхме, че има прекалено много трудови злополуки по време на работа с нерегламентиран труд. Само искам да отворя една скоба: нерегламентираният труд е един от приоритетите за противодействие срещу него в Европейския съюз и доста неща предстоят да се случат. Това е действие точно в тази посока. Така че сега работещите ще имат трудова застраховка, ще им се брои за осигурителен стаж този период, в който са работили.
Договорите са ограничени до сектор растениевъдство. Това е овощарство, зеленчукопроизводство и розопроизводство. Защо? Защото – и аз на последно място бих стимулирал, но и не трябва да се разпростират временните трудови договори, които в други области да заместват постоянните. Така че, това е насочено само към тези от расли, в които е необходима масово много работна ръка за много кратък период от време.
Законът има действие до края на годината. Идеята е да пробваме този нов трудов договор, да видим как ще работи на практика. През януари месец сме се уточнили със съответните работодатели в тези области и това беше договореността на Националния съвет за тристранно сътрудничество, ще направим анализ да видим как е работил през тази година този закон и евентуално за следващата година ще преценим допълнително да го продължим ли, в каква посока, да се разшири, да се ограничи и т.н.
Следващата промяна, която предлагаме в Кодекса на труда, е задължението на работодателя да води трудово досие на работника и служителя със задължителни елементи. Идеята е това да доведе и до по-бързо възприемане на електронните трудови книжки, един проект, по който да работи специална работна група в НСТС и подобна разпоредба ще облекчи тази работа.
На следващо място предлагаме промени в ал. 3 на чл. 139, които дават възможност за по-голяма гъвкавост на работното време на заетите по трудов договор, като се запазва 40-часоватаработна седмица, в смисъл, в рамките на работната седмица и със съгласие на работодателя работникът би могъл примерно да има задължителни часове, в които да бъде там, те да бъдат по-малко, отколкото в момента предвижда Кодексът и останалата част от работното време в определени рамки да ги отработват в рамките на седмицата. Подобна практика има на доста места, в доста страни, включително и в европейските институции. Тя дава възможност за по-добро планиране на времето, особено за хора, които са майки, отглеждат децата си или имат възрастен човек в къщи и т.н.; пи всички случаи облекчава значително заетите. Това трябва да става със съгласие на работодателя, тъй като някъде производствените процеси налагат други изисквания.
С § 5 се предлага времето на неплатения или творчески отпуск да се зачита за трудов стаж.
Параграф 6 изравнява платения отпуск за майчинство след трето дете. До момента до трето дете се получава година и шест месеца отпуск по майчинство, до трето дете са две години, след трето дете е година и шест месеца. Изравняваме две години срока за всички, което е стимул към работещите майки и работещите родители по принцип.
Параграф 7 отменя чл. 165, който е свързан с предходния член – допълнителните шест месеца, което е неплатен отпуск за майки след трето дете.
С § 8 уточняваме, че лицето, което може да налага дисциплинарни наказания, трябва да бъде длъжностно лице с ръководни функции.
Следващите три параграфа прецизират различни текстове: „обучаем“ се заменя с „работник и служител“. Всичко това е и за облекчаване на договорите, свързани със стажуване, обучение и т.н.
С § 12 даваме възможността на контролните органи на Инспекцията по труда да слагат специален знак тогава, когато е спряна дейността на предприятия заради нарушени условия на труд и този знак да е видим, отново ще напомня трагичните случаи през последните месеци - те не са само през последните месеци, а от много време – където абсолютно не се спазват предписания на Главната инспекция по труда.
Това са всъщност основните изменения в Кодекса на труда, които предлагаме. Другите неща са технически, които няма да отнемам време.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър. Колеги, имате думата за въпроси, предложения, изказвания, коментари. Тук присъстват и колеги от КНСБ. Ще ви дам думата малко по-късно. Има представено становище на КНСБ. Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин министър, имам един въпрос. Той е по-скоро юридически, макар че ще има и практическо измерение. Едната от поправките, която касае еднодневните договори. Първо, юридически ми е интересни предложенията да ограничите действието на закона с крайна дата. Обикновено се слага начало на закон. Това е интересно.
Второ, това означава на практика, че той ще работи само два-три месеца през това лято. Защо се налага това? Ако той не сработи, вие можете да го промените след това, по-късно да промените тази норма. Но да казвате: този закон ще важи дотогава, е и юридически, и практически, за мен интересно и доста ограничително.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Г-н Гьоков иска да допълни въпроса.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, в същата тази посока аз искам да задам въпроса това администриране вече става сложно и скъпо, в общи линии. Не натоварваме ли излишно Инспекцията по труда с тая функция? Те и без това са малко хора и се занимават с достатъчно много неща. Това е още едно допълнително. Аз силно се съмнявам, че Инспекцията по труда има капацитет. Единственото хубаво нещо е, че това ще действа два-три месеца в годината, хайде, четири-пет месеца, сезонната работа. Но не оскъпява ли администрирането на този процес цялата работа и капацитета на службите, които споменавате, да го вършат?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Заповядайте, господин министър, да отговорите.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю.
Закон няма да действа два месеца. Искрено се надявам, че парламентът преди ноември месец ще го приеме. Идеята е следната. Селскостопанската работа започва сега и вече е започнала, част от нея, но работим максимално бързо и спазваме все пак сроковете, които се искат. Аз много бих се радвал, господин председателю – така сме се обърнали и към госпожа Цачева – ако може този законопроект някак си да има ускорено движение през парламента, защото той действително се очаква.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Така наречената бърза писта.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Да, много ще разчитам. Така че, на практика голямата част от селскостопанския сезон ще може да бъде обхванат с този закон.
Защо в края на годината? Ние предлагаме да бъде до края на годината? Ние при всички случаи в първоначалното предложение предлагахме януари месец да направим един преглед. Отново ще повторя това, което казах. Много внимателно въвеждаме временни трудови договори. Това е нещо, което може да ощети, ако много се разшири, правата на работещите. Затова подробно въвеждаме, трябва, разбира се, да го анализираме – и по искане на синдикатите основно, но това беше и становището на Националния съвет за тристранно сътрудничество – освен че се уточнихме през януари месец да се направи анализ как е работил, той така или иначе ще се направи, да се уточни, че той работи до края на годината и след анализа вече ще се прецени за постоянните разпоредби, които след това ще останат. Това е причината да го предложим до края на годината. Има и други прецеденти. Не е първият такъв законопроект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър. Колеги, аз искам да продължа в хода на дискусията това, което зададоха като въпроси колегите и Вашия отговор. Като временна мярка, според мен и не само според мен, а и според Закона за нормативните актове трябва да бъде в Преходните разпоредби - това е технически въпрос. Това е най-малкият проблем, а не в основния текст. Ако в края на годината вие решите, че не е сработил този механизъм или има някакви причини, ще отпадне текстът и няма да има нужда да се променя Кодексът на труда. Това е съвсем технически въпрос. На мен ми се струва, че след дълги години след дълги разправии на тая тема стигнахме до тези текстове, които съдържат в себе си достатъчно компромиси, защото този, който получава обезщетение за безработица знаете, че той получава заместващ доход на доходите от труд. Заобикаляме принципа на социалното осигуряване. Така или иначе, това са хора, които са в сивия сектор и ние трябва да направим всичко възможно да ги вкараме обратно в осигурителната система и да помогнем, разбира се, на сезонната заетост по този начин.
На мен ми се струва обаче, че за да сработят тези текстове, за да помогнем на сезонната заетост и на сезонните работници, трябва да има масирана информационна кампания, защото този контингент, за който всъщност са тези текстове, живее с убеждението, че ако работят някаква работа, особено пък като видят временни трудови договори, те живеят със страха, че ще им бъдат прекъснати обезщетенията за безработица и за социално подпомагане. Тоест, трябва да им се обясни, че продължава без всякакъв проблем и енергийното подпомагане, и месечните помощи, и месечните помощи за деца, ако искате. Този страх съществува в тези хора – ако работят нещо, да не им се прекъснат социалните помощи. Затова трябва да има сериозна информационна кампания, която да убеди тези хора, че след като участват в тази кампания с тези еднодневни договори, няма да им бъдат накърнени по никакъв начин социалните и осигурителни права.
Следващият въпрос, който е коментиран и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, е дали няма нужда от наредба, която да уреди част от въпросите, които не са в закона. Но аз лично не смятам, че трябва да има наредба, тъй като всичко, което трябва, е написано тук, но ако смятате, че трябва да има такава наредба, трябва успоредно да вървят тези неща, за да може с влизането в сила на закона да има възможност и наредбата да влезе в сила, ако прецените, че има нужда от такава наредба.
Освен за еднодневните трудови договори, за съчетаването на трудовите със семейните задължения – основната идея на това гъвкаво работно време, огъвкавяване на седмичното работно време. Вие знаете много добре, че в Кодекса на труда и сега има текстове за удължено работно време, има текстове за намалено работно време, за сумирано работно време. Тук има работодатели, които знаят за всички тези неща, разбира се, без да се нарушава 40-часовото седмично работно време и междудневната почивка от 12 часа и междуседмичната от 24 часа. Тук въпросът, който възниква, е със знанието и разрешението на работодателя. Не е ли по-добре работникът или служителят да заявят своите потребности и работодателят да разреши, защото работодателят няма как да знае неговите семейни – примерно дали работникът или служителят има малко дете, дали има възрастен човек, дали има нужда от някакъв друг тип дейност в къщи. Да сменим позициите на работодателя с работника. Тоест, активната страна да бъде работникът и той да заявява пред работодателя. Това е само коментар. Искам да чуя вашето мнение по тези въпроси, защото мисля, че тези въпроси са важни, тъй като веднага възниква въпросът ако работодателят не разреши и ако той не знае за всички тези проблеми на работника и служителя в този контекст.
Господин министър?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю. Ако ми позволите, преди да отговоря на Вашите въпроси, пропуснах да отговоря на господин Гьоков за Главна инспекция на труда. Тя има капацитета и ще се справи с това нещо. Направили сме го максимално облекчено, така че и колегите в ГИТ да могат да работят максимално лесно. Идеята е, че го правим действително за да заработи този закон спешно, но идеята е това нещо да стане електронно в бъдеще и това ще бъде една много по-лесна обработка. Засега използваме методи като машинно четене и т.н., така чеда се облекчи самата процедура.
На Вашите въпроси, господин председател, по принцип действително пропуснах да кажа, че наетите на временни трудови договори запазват всички свои социални права, които получават, включително компенсации, социални помощи и т.н., запазват осигурителния стаж. Нямат трудов стаж. Това може да бъде в рамките на максимум 90 дни в годината, когато работят. Така че на практика действително и ние ще се постараем с тази кампания, но надявам се и работодателите да я направят. Работодателите също имат интерес, защото осигуровките се плащат на основа на минималния осигурителен доход, който в селското стопанство в момента е 383 лв. в този сектор. Така че за няколко лева на практика работодателят има сигурност и по отношение на счетоводни проверки, и по отношение на трудови осигуровки на работника, така че и те имат интерес от това нещо и се надявам тази информация да я разпростират.
Забележката ви, която е много уместна, е къде е мястото на тази промяна. Вие сте прав по принцип. Аз споменах, че идеята е това да остане постоянен текст - и аз искрено се на дявам на това, – не да бъде отменен в края на годината. Споменах, че заради настояване на НСТС въведохме този срок до края на годината. Но може би между първо и второ четене при всички случаи няма смисъл да отпадне законовият текст и след това да го преразглеждаме. Такава трябва да съобразим преразглеждането, че да може да остане текстът само с отмяна на крайния срок. Но това е законодателна техника, ние ще сме на разположение. Мисля, че тя би могла да се подобри в рамките на процедурата в Народното събрание.
За гъвкавото работно време и за наредбата също. Наредба ще се наложи, защото форматът на договорите и т.н. трябва да се направи. Ние сме готови вече с нея и единствено чакаме приемането на закона. и нея трябва да я съгласуване със социалните партньори по закон, за да не стане като с минималната работна заплата. Така че ще минем и през това нещо максимално бързо, имаме разбирането. Надявам се, че и те ще приемат една ускорена процедура. Така че наредба ще има, тя вече е почти готова. Нека да видим в какъв вид ще се приеме законът. Тя е максимално опростена.
Гъвкавото работно време. Това ,което работодателят би трябвало да определи съобразно производствения процес е времето, в което всеки трябва да бъде на работа. Ако е промишлено производство, изискващо постоянна заетост, разбира се ,там ще е друго. Оттам нататък кой ще се възползва от това нещо? Разбира се, че е инициатива на всеки работещ. Който пита работодателя дали той лично може в това задължително работно време да е там и останалите часове да си ги отработва в рамките на седмицата, като, разбира се, има начален и краен час на деня, не може да се работи нощем. Спазват се 12-часовите почивки между дните, спазват се и междуседмичните почивки също. Така че инициативата за ползване при всички случаи идва от работниците.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги? Госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, искам да се изкажа в качеството си на заместник-председател на земеделската комисия и да кажа, че тази година назря моментът, в който тези договори наистина трябва да се сключат и да има промяна в Кодекса на труда, защото в новия програмен период програмата за развитие на селските райони предвижда приоритети в областите зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство, за разлика от предходната програма, където по-големият приоритет беше в зърнопроизводството.
Тези отрасли изискват изключително много работна ръка. От една страна, ако ние сега даваме сигнал на земеделците: Инвестирайте в тези области – те трябва да има относителна сигурност, че тяхната инвестиция е покрита с човешки ресурс, с който може и това да се случи. Ако ние не им дадем такава сигурност, те няма да инвестират в тези области, няма да бъде усвоена програмата за развитие на селските райони в тези приоритети, които държавата иска да наложи. От друга страна, безработицата и проблемите в социалните сектори ще бъдат задълбочавани. Но въпреки светлия лъч надежда, че нещата се случват, този срок до края на годината, господин министър, няма да обнадежди хората които искат да инвестират в тези области, защото този много кратък хоризонт – може би сте съобразили мнението на синдикатите, но трябва да съобразите мнението и на хората, които ще ползват този кодекс. И в интерес на работниците и в интерес на работодателите земеделски производители е да виждат по-дълъг хоризонт. Може би на поне до края на действието на програмния период до 2020 г. или до две-три години, защото ако сега те инвестират и хвърлят едни пари в нещо и 2016 г. това не се удължи и се върне в стария вариант, вярвайте ми че ще настъпи още по-голяма паника. Това на първо четене мисля, че е най-основният проблем.
В детайли има други неща, които биха могли да се изпипат в наредба, но тъй като срока сте го заложили в закон, много моля да го преосмислите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Колеги, ако има други въпроси, да финализираме тази дискусия.
Аз сега се сещам, понеже казахте „наредба“, и за вида на тези договори. Те ще бъдат ценна книга ли - тук се възползвам от присъствието на представител на Министерството на финансите – или ще бъдат обикновен трудов договор? Това е единият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е как ще се отчитат тези дни. Дали ще бъдат три месеца или ще бъдат два месеца или колкото ще бъдат, работодателят трябва да има книга, в която да отчита ли, защото единия ден идва един, другия ден идва друг. Как ще стане тази работа на практика? Може би наредбата ще реши тези въпроси.
ИВАЙЛО КАЛФИН: В наредбата, господин председател, ще се уточнят безспорно тези въпроси. Договорът не е ценна книга. Това ще бъде един лист с три раздела. Единият отива за работника, другият за работодателя, третият се отчита обратно в НАП.
Споменах вече, че за да се получи този договор от ГИТ, предварително работодателят трябва да е внесъл осигуровките в НАП за съответния брой хора. След това попълнените договори с имената индивидуализират тази вноска и НАП след това ги превежда там, където им е мястото на тази средства.
Информация за това, кой човек колко време е бил нает, на практика ще има в НАП, ако има различни работодателите, които биха го наели. Но е важно и всеки един работещ да знае, че над 90 дни в годината ако е, друго няма да се случи, но ще загуби социалните си придобивки, в смисъл – обезщетения, които има, помощи за безработица и т.н. Така че базата данни по принцип ще е в НАП. Правим усилия да бъде машинно читаем договорът, така че лесно да се отчита, отчитането да е месечно от работодателите, да не се затруднява, ако вземат повече договори, да има възможност да ги върнат след това в края на сезона и да си получат парите, така чеда е максимално облекчено и от гледна точка на работодателите да не тичат всеки ден с отчети и с попълване на договори.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уточнявам в движение тези неща, защото става дума за нова материя която трябва да помогне.
По отношение на притеснението за това, госпожо Ахмедова, защо само в рамките на 90 дни, доколкото разбирам наплива на всички сектори към тези еднодневни договори е налице.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Извинявам се, не за 90-те дни, а за крайния срок имах предвид, защото е много кратък срокът. Искам по-дълъг хоризонт.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има интерес. Може би в края на годината ще се направи този анализ, за да може да се прецени дали трябва да се включат и други сектори, например, строителство, хотелиерство. Да видим как ще заработи в тези области, за които говорим сега, за да може да се прецени как да се продължи по-нататък, защото ако сега няма никакъв интерес, има лис мисъл да продължи по-нататък тази практика? Аз предполагам, че ще има интерес, защото поне с възторг се посреща от работодателите. Да видим дали ще бъдат мотивирани тези, които ще трябва да работят. Това е другата тема.
Колеги, други въпроси? Заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин председател. Господин министър, колеги, аз искам да изразя следното. Нарочно изчаках да чуя максимално повече неща в дебата. Искам да изразя нашата позиция по представения законопроект и да заявя нашата подкрепа за нещо много добро, ново и се надяваме, че ще бъде успешно. Аз и моите колеги смятаме наистина от срещите си с хората, че работодателите, особено в този сектор, са изключително доволни от това, което се случва и тези притеснения, които се изразиха тук от колегата заместник-председател на Земеделската комисия, на може би основателни в някои от земеделските производители, но ние чухме и имаме уверението на господин министъра и на екипа му за това, че всъщност причината е да бъде направен един добър анализ, което още веднъж показва една отговорност към тази сериозна промяна, в която се тръгва, защото тя е нова и трябва да бъде направена и премерена от всички страни доколко е полезна. Не се и съмняваме в полезността й. Не се съмняваме и в това, че ще бъде достатъчно популяризирана, защото тя е полезна и в двете посоки – и на работниците, и на работодателите.
Сигурна съм, че всички териториални поделения на Агенцията по заетост и всички други заинтересовани страни ще направят възможното за популяризирането на този нов вид трудов договор.
За нас също така е добре и другите промени, които се предлагат с внесения от Вас Законопроект на Кодекса на труда, особено касаещи гъвкавото работно време, отношението към равнопоставеността на броя на децата и правото на майките да ползват своя платен отпуск. Така че, от нашата група има подкрепа към този законопроект, като оставаме, разбира се, с убедеността, че всичко това, което правим тук заедно, тъй като виждам, че почти всички са склонни да подкрепят тази промяна, тя ще бъде полезна най-вече за хората, които имат нужда и от работа, ще се решат проблеми със заетостта в някои тежки райони, ще се решат проблеми с работодателите и тяхното излизане на светло, казано на по-жаргонен език. Така че, имате нашата подкрепа и се надяваме наистина да е нещо полезно.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
КНСБ - господин Пламен Димитров, господин Чавдар Христов са изразили позиция по време на заседанието на Тристранния съвет. Ще Ви моля накратко да представите вашата позиция, още повече че имаме и становище, което е представено.
Заповядайте.
ВЕЛИЧКА МИКОВА /КНСБ/: Добър ден и на господин председателя, добър ден и на госпожите и господата народни представители, добър ден, господин министър. Това, което искам да добавя по извършената дискусия относно новия Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда е, че действително сме представили подробно становище. Дискутирано е вече в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Пред вас просто ще споделя нашето безпокойство относно предложенията за промени чрез § 4 на чл. 139 от Кодекса на труда или с по-обикновени думи, т. нар. гъвкаво работно време.
Така, както е заложен текстът в момента, по никакъв начин не се разбира, че той ще обслужва съчетаването на семейни и професионалния живот, а той е една възможност, която се дава на работника и служителя да определя кога да отработва неотработеното работно време в рамките на седмицата. С други думи, ние намираме, че се въвежда една нова конструкция на седмично сумирано отчитане на работното време, което би следвало да се отрази и чрез промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, които засега не са предложени на вниманието ни, а би следвало да има такива.
Това, което бих казала е, че КНСБ застава зад подобна промяна. Във всички случаи, ако намерим в тези текстове идеята, че работникът и служителят ще отработва в рамките на работния ден тези часове, които са извън законно установената и определена от работодателя част от работното време. Ако приемем, че работникът и служителят ще може да отработва в следващите дни на седмицата неотработените часове, ние се опасяваме, че може да се стигне – макар че тук господин Калфин каза, че ще се спазва междуседмичната и междудневната почивка, ние се опасяваме, че на един такъв работник може да му се случи в края на работната седмица да отработи някъде около повече от 10-12 часа на ден. Всичко това ни притеснява и това е единственото опасение, което виждаме в тези промени.
По отношение на новия еднодневен договор сме изразили своята подкрепа по принцип и също така ще препотвърдя, че КНСБ е тази, която счита, че е необходимо този договор да действа до края на тази календарна година, в смисъл, тази нова пилотна мярка просто да се апробира, за да се види какъв ще е резултатът от нея и съответно да продължим в тази насока за останалите сезонни работи, каквито в момента са извън предложенията като строителство, туризъм и т.н. Това е.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Колеги, други мнения? Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОГИ ГЬОКОВ: Благодаря. Господин председател, уважаеми господин министър, ние като цяло и по принцип ще подкрепим законопроекта, защото и трите неща, трите посоки, в които сте тръгнали за промяна на Кодекса на труда, са добри. Наистина са добри. Ние имаме притеснения относно практическото прилагане особено на краткосрочните еднодневни договори. Тъй като се плъзнахме в практическата част, там възникват и няколко въпроса. Например, това ще се счита за осигурителен стажа, не за трудов, за осигурителен стаж. Информацията ще бъде в НАП. Нали си представяте, например, ако един работник, работил 50 дни в годината и в продължение на десет години евентуално ако продължи действието, той трябва да си събира тези УП-та за всеки ден, трябва да си направи отделен архив, ако не направим, разбира се, електронна регистрация.
Другото притеснение са злоупотребите от страна на работодателите с този договор. Каква е гаранцията, че с пет договора той няма да прекара, да речем, 50 човека през еднодневните договори? Тогава като говорим за капацитета на Главна инспекция по труда, ще ги юрнем да проверяват и те в сезона ще се занимават само с това, за разлика от другите. Но по принцип ви казвам, че това са въпроси, които са второстепенни и са за практическото прилагане на това, което прилагат. Иначе другото е добро и ще го подкрепим.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Колеги, други въпроси? Заповядайте, господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, ние смятаме, че предлаганите от вас предложения с добри. Няма смисъл да мислим какво ще стане и как ще нарушават закона работодателите. Смятаме, че това е една добра тенденция и може да разчитате на нашата подкрепа и в зала. Считам, че всякакъв начин за справяне с безработицата, било то и с еднодневни договори, е добре за всички ни – както за нас, така и за работодатели, така и за работници.
Злоупотреби винаги може да има. Затова държавната администрация, да се справя с тях.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Колеги, други въпроси? Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател. Ние ще подкрепим законопроекта, господин Калфин, като ще отворя само една скоба, че между първо и второ четене ще внесем допълнителни промени, тъй като има още какво да се пипне по отношение на така наречените временни трудови договори, по отношение на границата за изплащане на работниците, гарантирани в размер на 60%, тъй като тези постановки в Кодекса на труда не са засегнати във Вашия законопроект, а в момента те вече създават предпоставки за злоупотреби и ескалиране на напрежение.
Това, което иначе предлагате за трудово досие, е нещо много добро. аз даже бих се върнал на един стар, предходен разговор, който тук всички се съгласихме, че по този въпрос има един много сериозен пропуск назад във времето и бих Ви помолил да положите усилие информацията, съдържаща се във ведомости за трудови заплати все пак по закон тези ведомости се съхраняват 50 години – добре е за тази информация да започнат да се положат някакви усилия от страна на изпълнителната власт, да се събере и да се концентрира. Тогава въпроси, които поставя колегата Гьоков, просто на да бъдат поставяни, тъй като те ще бъдат в един информационен масив. Ще бъдат улеснени хората вместо да обикалят по архиви от един град, от друг град, не знам си в коя община, хранилища, както ме подсеща господин Адемов. Знаете, че това създава много сериозен проблем. Това е просто медна моя молба към вас, но иначе ще подкрепим законопроекта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Господин Байрактаров подкрепя идеята за електронното правителство, в общи линии. Ние всички я подкрепяме.
Други мнения? Други изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Министерски съвет. Който е съгласен да бъде подкрепен този проект, моля да гласува.
Гласуване: за – 16, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имаме консенсус.
Господин министър, днес на днешното заседание беше прието предложението като точка от дневния ред да бъде включено предложението на колегите от БСП – Лява България, законопроектът на Петър Кънев, който е също за Кодекса на труда, за да мое да вървят заедно. Ако примерно не утре, а в петък го приемем на първо четене, евентуално следващата комисия да обединим двата проекта, ако се приемат в зала, разбира се, и да вървим по бързата писта, както я нарекох аз преди малко.
Благодаря Ви о ще веднъж, колеги, за участието в дискусията.
Сега преминаваме към точка трета.

ТОЧКА ТРЕТА - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 502-01-30, внесен от Министерски съвет на 24.04.2015 г. – обсъждане за първо гласуване

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин министър, Вие ще представите само частта, която касае само нашето министерството.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин председател, дали мога да Ви помоля заместник-министър Донев да го представи? То е съвсем кратко.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Донев, заповядайте. Вие в частта, в която този проект касае Министерството на труда и социалната политика. Госпожа Начева ще има грижата да допълни останалата част от проекта. Заповядайте.
Благодаря за участието, господин министър.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожо и господа народни представители, Министерството на труда и социалната политика подкрепя така предложения проект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия. С предлаганите промени се постига балансиране на ангажиментите и прецизиране на правомощията на всички заинтересовани страни. Целесъобразно е също така подзаконовата нормативна уредба да регламентира ясно и точно ангажиментите на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет по отношение на определяне на правоимащите лица и размера на помощта, съответно на Агенцията за социално подпомагане ангажиментите за изплащане на помощта въз основа на взетото от Комисията решение.
Имаме едно предложение само в проекта на закон. В § 1, т. 10 в думите „социални анкети“ да отпадне „социални“ и да остане само „анкети“. Тъй като по-надолу в текста на законопроекта се говори за анкети, да не стане разминаване в това в двусмислено тълкуване и възприемане, че е някакъв друг вид анкета и съответно да не се наслагва тази социална анкета с другите анкети, които извършва Агенцията за социално подпомагане по отношение на определяне на другите помощи, които изплаща на правоимащите лица, затова предлагам в точка 10 думите „социални“ да отпадне, да остане само „анкети“. Това е съвсем накратко.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Български. Госпожо Начева, каква е идеята на този законопроект? Какво предлага Министерски съвет за промени в Закона за защита при бедствия?
ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, с предлаганите промени се цели подпомагане, от една страна, от държавата на някои категории граждани в преодоляване на имуществени щети, причинени от бедствия, като се въвежда нов механизъм за подпомагане на тези лица, които не могат със собствени финансови средства да покрият последиците от бедствия. Законопроектът предвижда след настъпване на неблагоприятно събитие – това, което отбеляза и господин заместник-министърът, свързано с бедствия, държавата чрез своите органи, а именно, Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане и Агенцията за социално подпомаган да прецени доколко е настъпило увреждане или щета върху собствеността на лицето, което не може със собствени средства да застрахова имота си.
Чрез своите структури Агенцията за социално подпомагане ще преценява кои лица трябва да бъдат подпомагани и доколко те не са могли да застраховат имуществото си срещу съответния риск заради социални си статус.
Средствата от централния бюджет чрез бюджета на МТСП, респ. АСП, ще достига до хората, които имат нужда от такъв тип подпомагане. Неусвоените средства за тази цел ще се разчитат по бюджета за следващата година, без да се променя целта и тяхното предназначение. За да се получи тази помощ, трябва да са спазени всички изисквания на Закона за устройство на територията по отношение на съответния имот и предоставената по мощ ще бъде до размера на данъчната оценка на съответния имот.
Предвиждаме в Правилника за работа на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет да бъдат уредени всички подробности и детайли по финализиране на този процес, като подкрепяме предложението, което господин заместник-министърът направи за редакция между двете четения с цел недопускане на противоречиво тълкуване и дублиране с друг тип подпомагане.-
Благодаря
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси. докато се концентрирате, аз ще се опитам да формулирам един въпрос. След това – господин Байрактаров и госпожа Нинова.
Да разбираме ли, че Междуведомствената комисия ще бъде ангажирана единствено и само с публичната инфраструктура, а социално слабите български граждани, които отговарят на условията за социално енергийно подпомагане, ще бъдат подпомагани от Министерството на труда и социалната политика и по-специално от Агенцията за социално подпомагане, което значи, че в бюджета си за догодина ще имат някакъв допълнителен ресурс, а всички останали ще бъдат задължени да се застраховат? Тоест това е идеята, която се предлага в законопроекта. Тя отговаря ли на старата идея за въвеждането на така наречения катастрофичен пул?
ЖЕНИ НАЧЕВА: Ние никъде не въвеждаме задължително застраховане с този законопроект. Да, идеята е такава: тези лица, за които бъде удостоверено, че попадат в критериите на Агенцията за социално подпомагане, за тях помощта ще бъде изплащана чрез бюджета на АСП, като ще бъдат предвидени средства за целта. Ще се разчитат в годишния закон за държавния бюджет средства за тази цел, но механизмът по установяване на щетите ще бъде по общия ред така, както в момента работи Междуведомствената комисия. Оценката за това дали лицето попада в критериите и обхвата ще се прави от органите на АСП и плащанията ще се извършват чрез тях.
Това е първа стъпка от реализиране на редица други мерки ,които предстоят в тази сфера, която е твърде обща и обхваща и много други аспекти. В момента чрез този законопроект се урежда подпомагането на определена категория лица.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Господин Байрактаров. След това - госпожа Нинова.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател. Тъй като Вие зададохте по-голямата част от въпроса, който и аз исках да задам, само искам да го допълня. Всъщност искам да Ви попитам имате ли разчети каква е стойността от нанесените поражения от бедствията и авариите, които ни сполетяха в предходните няколко месеца? Защото ако ние имаме информация за стойността, която е покрила държавата, логично следва и въпросът всъщност няма ли да ни излиза по-евтино да ги застраховаме тези хора, защото в по-голямата част в селските райони данъчната оценка на имотите не е чак толкова висока, за да може примерно държавата да поеме една застрахователна полица и да излиза доста по-евтино и в крайна сметка и доста по-сигурно? Това искам да Ви попитам, ако имате такава информация, естествено.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров. Колеги? Госпожо Начева, Вие ли ще отговорите, или господин Донев? По-скоро госпожа Начева.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Не бих могла да се ангажирам в момента с такива разчети, защото не бях подготвена за такъв тип въпрос точно за изминалите тримесечия. Може би МВР и Междуведомствената комисия биха могли да предоставят, но постановленията са ясни. Минаха доста постановления за предоставяне на допълнителни средства. За първото тримесечие – около 34 млн. лв. за преодоляване на последици от бедствия и аварии към бюджетите на общините например са заредени.
По отношение на това, дали не би било по-добре да се застраховат задължително, принципът на застраховането е съвсем различен. Отношението към тази категория лица следва общия принцип за грижа за тях, така че не смятаме, че трябва да се смесват различни подходи по отношение на тази специфична категория лица и считаме механизма, който в момента предлагаме, за по-справедлив и коректен от гледна точка на грижата за тях. А трябва все пак да има един общ принцип, на базата на който да се определя размерът на помощта и това е именно данъчната оценка. Това ще стимулира и местните власти да положат повече усилия за определянето на данъчните оценки, за уреждане на всички открити въпроси, свързани с имуществото, което се намира на тяхна територия.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Извън всякаква процедура, тук ще си позволя да цитирам едно постановление № 82 на Министерски съвет от 6 април 2015 г., с което в подкрепа на отговора на Вашия въпрос Министерски съвет постанови - чл. 1: одобрява допълнителни разходи трансфери в размер на 13 922 401 за изпълнение на проекти за дейности за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последици от бедствия и разпределени както следва по общини: 7 600 000 – Министерски съвет, 1 860 000, Министерство на вътрешните работи – 122 000, Министерството на здравеопазването – 49 000, на Министерството на отбраната – 54 000, на Министерството на образованието и науката – 108 000, на Министерството на труда и социалната политика – 33 000, на Министерство на регионалното развитие и благоустройството – 3 469 000. Това е постановление, което е публикувано на 14 април 2015 г., бр. 27 от „Държавен вестник“.
Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Но, господин Адемов, с това постановление по-скоро се разпределят средства за възстановяване на инфраструктура, а не за подпомагане на физически частни лица за възстановяване на имоти. Моят въпрос е следният. По сега действащия закон физически лица могат да получат такова подпомагане до размера на данъчната оценка, което се финансира от така наречения фонд за бедствия и аварии. Това, което Вие сега предлагате, е промяна само в механизма. Тоест, и досега те могат да получат до данъчната оценка някакви пари. Само че това се прави по един изключително сложен механизъм – кмета, Комисия на областната управа и т.н. Според мен, вие предлагате опростен механизъм Агенцията за социално подпомагане да поеме тази функция и тя да помага при механизма за реализиране на тази помощ, а не че сега решаваме да отпускаме помощ на такива хора. Тя и досега има, но се финансираше по друг ред. Тоест, според мен промяната е в механизма, че го прави Агенцията за социално подпомагане, което влага някакъв ред в иначе общия хаос и второто е, че се променя финансирането. Вече няма да е от бюджета на бедствия и аварии, което е към МВР, а ще е от бюджета на АСП.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Само за тази категория.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Само за тази категория?
Това означава ли, че общият бюджет за подпомагане на такива хора се увеличава, тоест този, който си е към бедствия и аварии си остава, при вас допълнително отива само за социално слаби? Или от общия бюджет, който е за всички се взима една част и се прехвърля при Вас?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Начева, да отговорите на въпроса.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви. В средносрочната бюджетна прогноза, която е приета от Министерски съвет на първия етап за периода 2016-2018 г. има разчетени средства и за трите години на този етап за преодоляване, овладяване на последиците от бедствия, в точа число и за помощ за възстановяване при бедствия допълнителен ресурс, който е разчетен също за тази цел. Средствата се планират общо целево за това, но е разчетен и допълнителен ресурс.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Досегашната практика, която поне аз познавам, е всеки министър на вътрешните работи при настъпване на такива бедствия иска от министъра на финансите допълнителен ресурс. За да се избегне тази не особено приятна процедура, променяме закона, променяме финансовите параметри, променяме и институциите, които ще предоставят този ресурс. Аз така разбирам предложението.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Остава един голям проблем. И сега витае в пространството, че тези съответни институции не разполагат с капацитет. Аз питам: като ги натоварим с тази допълнителна дейност, по промяната на механизъма, с какъв капацитет Вие ще извършите тази дейност, която трябва да бъде като социална дейност, какви експерти и специалисти Вие имате подготвени, за да извършват тази дейност, защото аз силно се съмнявам, че я има? Говорим чисто прагматично. И в крайна сметка няма ли резултатът да бъде много по-голямо забавяне, което пак води до едно такова напрежение? И затова ще се върна на моя първи въпрос: именно затова аз нещо друго Ви попитах. Аз не смесвам задължително застраховане, което може да бъде в закон така, както действаше законът за местни данъци и такси до 1992 година и тогава всички граждани, които притежаваха недвижимо имущество, бяха задължени да плащат застраховка към съответната местна служба „Данъци“. Естествено, по не знам какви причини беше отменена преди 23 години тази постановка. Аз питам има ли разчети, които да покажат, че при едно финансово подпомагане и застраховане на тези имоти, защото, пак повтарям, в селските райони данъчната оценка е изключително ниска, което предполага, че и застраховката на тези имоти ще бъде нищожна, смешна. Но това предполага спестяване на страшно много пари и усилия, защото самите застрахователни дружества си разполагат със съответните експерти, специалисти по оценка на щети и т.н. – нещо, с което не съм убеден, че вашата институция разполага. Иначе казано, с една промяна на механизма ще тръгнем след това да решаваме новосъздадени проблеми. Поне аз така мисля, може и да бъркам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплика, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Към колегата Байрактаров. Мисля, че застраховане за сметка на държавата в полза на частен имот би било непозволена държавна помощ.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Още една реплика. Възползвам се от процедурата на реплика. Понеже говорите за капацитет, на мен не ми е ясно например как дирекция „Социално подпомагане“ ще преценят да платят до размера… Как ще го преценят, те нямат такъв капацитет, какво ще плащат?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Строителни специалисти, които оценяват.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще платят цялата данъчна оценка, ще платят половината данъчна оценка, ще платят една четвърт? Как ще стане това? Това е въпросът ми.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви. Не е идеята Агенцията за социално подпомагане да прави тази преценка. Агенцията за социално подпомагане - това ще бъде разписано в правилника – ще прави оценка единствено на статуса на тези лица дали попадат в обхвата на категорията лица, които не могат със собствени средства да се погрижат за имота си.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Те и сега го правят това.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Не по този повод, не за тази цел. Ангажиментът за всички останали институции, който в момента съществува, не се променя. Така че не се очаква от агенцията да прави оценка и да оценява щети, данъчни имоти и т.н. Това ще се върши от органите, които и в момента изпълняват тази задача. Агенцията единствено ще има ангажимент п отношение на статуса на лицата в обхвата на техните правомощия. И разплащането вече.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Междуведомствената комисия ще прецени какви средства да бъдат възстановени? Тоест, някакъв микс между досегашното положение и…?
ЖЕНИ НАЧЕВА: Да, тоест допълваме с участието на агенцията в частта единствено, в която те са най-компетентни и биха дали най-добрата преценка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В бюджетната комисия ли е разпределено?
ЖЕНИ НАЧЕВА: Не, в МВР и в регионалната.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не зная дали ще има там такава дискусия. Тук дискусията е по същество.
Други въпроси? Не виждам.
Прекратявам дискусията.
Който е съгласен да бъде подкрепен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия с вносител Министерски съвет, моля да гласува.
Гласуване: за – 7, против няма, въздържали се 8.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нашата комисия не подкрепя този законопроект.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание, колеги.
Закривам заседанието.
/Заседанието беше закрито в 16.30 ч./


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ТРУДА,
СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА
ПОЛИТИКА:

Д-р Хасан Адемов