П Р О Т ОК О Л

№ 19

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

3 юни 2015 година

---

На 3 юни 2015 г. от 15.00 часа в зала № 1 - Източно крило в сградата на пл. „Княз Александър“ № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Към протокола се прилагат списъци на присъстващите народните представители и гости на комисията.
Заседанието се проведе при следния
Дневен ред:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-86, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 30.04.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-91, внесен от Велизар Пенков Енчев на 14.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 502-01-39, внесен от Министерски съвет на 26.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-104, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 28.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-67, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 1.04.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
6. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
(Заседанието на комисията започна в 15.00 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)

***

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Дневният ред за днешното заседание е както следва:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-86, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 30.04.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-91, внесен от Велизар Пенков Енчев на 14.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 502-01-39, внесен от Министерски съвет на 26.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-104, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 28.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-67, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 1.04.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
6. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Уважаеми колеги, във връзка с предложения дневен ред по точка 2 - законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-91, внесен от Велизар Пенков Енчев на 14.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване към комисията има изпратено писмо, което ще ви помоля да го чуете, защото на практика господин Енчев отказва да представи внесения от него проект със следните аргументи. Молбата му е да прочета тези няколко изречения:
„Благодаря за поканата за участие в заседание на комисията, на което ще се разгледа моят законопроект, но след като Народното събрание гласува за моето изключване от парламентарни комисии в нарушение на Конституцията на Република България, след като нямам правна възможност да атакувам това решение на депутатите аз бойкотирам работата на комисиите, дори когато се разглежда внесен от мен законопроект. Докато Народното събрание не промени Правилника за организация на дейността на Народното събрание и не позволи на независимите депутати да участват пълноценно в парламентарните комисии, без никакви ограничения, например правото на гласуване в пленарната зала на Народното събрание на моята парламентарна комисия.
Моля това писмо да бъде прочетено пред членовете на вашата комисия!
С уважение: Велизар Енчев – народен представител, нечленуващ в парламентарна група.“
Позволих си да го прочета по негова молба.
Ще ви прочета и Правилника на Народното събрание чл. 31, ал. 3 гласи: При обсъждане на законопроекти и други актове на заседанията на комисиите се изслушва вносителят. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет на заседанието се изслушва член на Министерския съвет или заместник-министър.
Понеже ал. 3 казва, че при обсъждането на законопроекти и други актове на заседанията на комисията се изслушва вносителят, а вносителят не иска да участва в заседанието, трябва да решим заедно как да постъпим – да го разгледаме този законопроект или не.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин председател, уважаеми господин министър, аз предлагам да разгледаме все пак законопроекта, господин Енчев го е внесъл по надлежния ред, според правилника, вие ще прочетете мотивите му и ние ще преценим и ще гласуваме по законопроекта. Хубаво е да е тук, но си мисля, че не трябва да го лишаваме въобще от законодателна инициатива.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, разбрах.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги, аз смятам да не разглеждаме този законопроект, внесен от колегата Велизар Енчев, защото това е един вид неуважение към членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Ние сме го поканили на заседание на комисията да представи законопроекта, да представи мотивите, ние какво ще гласуваме тук в случая?! Така че моето мнение е да подложим на гласуване и с нашите гласове да решим.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Моето мнение е, че изобщо не трябва да се подлага на гласуване, защото ясно е казано, че при обсъждане на законопроекта Комисията изслушва вносителите. Понеже няма как да го изслушаме няма защо да го гледаме. А това не изключва неговата възможност да го представи в пленарна зала.
Всички тези аргументи ще ги напишем към доклада, който ще подготвим след заседанието.
Подлагам на гласуване дневния ред за днешното заседание.
Който е съгласен да бъде подкрепен, без направеното предложение по точка 2 от дневния ред, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.

На днешното заседание присъства министърът на труда и социалната политика. Освен господин Ивайло Калфин присъства и зам.-министър Николай Николов, управителят на Националния осигурителен институт Бисер Петков, подуправителят Весела Караиванова, госпожа Ася Гонева от синдикатите, представители на КНСБ, представители на пенсионерските организации, представители на НОИ, на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
Преминаваме към точка 1 от дневния ред.
Господин Байрактаров го няма в момента в залата. Преминаваме към точка 3 от дневния ред.
Господин Калфин, заповядайте да представите законопроекта на Министерския съвет.

3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 502-01-39, внесен от Министерски съвет на 26.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване

ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям ви законопроект, който през последните месеци е достатъчно във фокуса на публичните обсъждания. На практика от ноември месец започнаха консултации със социалните партньори на експертно равнище. Искам специално да благодаря на представителите на национално-представителните организации на синдикатите и на работодателите. Всички, които участваха в тези експертни разговори знаят, че тръгнахме от доста различни позиции. По някои от тях си разменихме и остри приказки, но аз се радвам, че всички в този период на експертна подготовка показаха желание действително да потърсим такива промени в социалното осигуряване и пенсионната система, които да гарантират нейната стабилност, доверието в нея, възможностите за увеличаване на пенсиите и съответно привлекателността на пенсионната система и в същото време да потърсим възможности за освобождаване на ресурс, който би могъл да бъде използван допълнително за политика в тази област.
В крайна сметка след тези доста продължили консултации на тях разгледахме над 50 предложения, свързани с промени в пенсионната система. Освен синдикатите и работодателите, в тях участваха по отделните теми и представители на други организации, институции, които имат отношение към този проблем. От тях подбрахме и в този проект има някъде над 20 мерки, които представляват един комплекс, те са взаимно свързани. Добре знаете, че пенсионната система е такава, че в промяната в един параметър би трябвало да се търси анализ как се отразява на цялата система.
Този пакет, който внесохме в Министерския съвет и който Министерският съвет внася на вашето внимание няма претенциите за изчерпване на всички теми, които са свързани с пенсионната система. Ние вече сме започнали и продължаваме работа, примерно по теми, свързани с инвалидизацията, инвалидните пенсии и ролята и съчетаването на солидарната система в НОИ с капиталовите схеми в пенсионните дружества. В парламента с участието на някои от вас имаше специална комисия, тя прие доклад, има редица идеи, свързани с промени в законодателството, което се отнася до пенсионните дружества. Затова преценихме, че там ще има нужда от малко повече време и повече диалог, за да потърсим максимално съгласие по тях. Този пакет, който предлагаме е първа стъпка, той до голяма степен е свързан с параметрите на пенсионната система.
Няма да се впускам в определения дали това е пенсионна реформа или не, съгласен съм – който както иска, така да го нарича. Пенсионната система се запазва в архитектурата си, в която е била създадена 2000 година. Тя е тристълбова, има солидарен стълб, има допълнителен, задължителен стълб, има и доброволен стълб.
След 15 години опит от пенсионната система, въведена през 2000 година мисля, че първо - доста уроци можем да си извадим, второ – има редица текстове, които през последните години се приемаха година за година, прословутият § 4 примерно в Преходните и заключителни разпоредби. Има и доста текстове, които не се прилагаха. Пак година за година се правеше изключени, примерно за възрастта за пенсиониране и т.н.
С това, което предлагаме сега сме взели предвид всички тези проблеми и тези временни решения сме потърсили вариант да бъдат постоянни, така че да дадат на хората увереност, че не всяка година парламентът може да вземе различно решение по тези въпроси.
В какво се състоят основните предложения, които правим и ефекта, който очакваме да се получи от тях. По отношение на приходната част на Фонд „Пенсии“ и на Държавното обществено осигуряване предлагаме увеличението на осигурителните вноски да бъде 1% от 2017 и 1% от 2018 година, с което да заменим сегашната разпоредба в Кодекса за социално осигуряване с 2% увеличение от 2017 година.
Също така предлагаме това допълнително увеличение от 1% плюс 1% да бъде насочено към Фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване по сегашния действащ Кодекс за социално осигуряване. Действително те са насочени към втория стълб. Анализът на работата на пенсионните дружества в Централна и Източна Европа показват, че 5%, които и в момента се насочват към втория стълб са максималната вноска. Имаше две страни с по-високи вноски за втори стълб, едната въобще го премахна, а другата страна го намали драстично до 2,70%. Така че запазваме със сравнимите страни, с които имаме подобен модел на пенсионната система от Централна и Източна Европа най-високата вноска за пенсионните дружества.
По отношение на достъпа до пенсии. Предвиждаме плавно увеличаване на възрастта и на осигурителния стаж. Това е първата мярка, която предлагаме. Към този момент в Кодекса за социално осигуряване има предвидени темпове за нарастване, които са далеко по-високи и заради това се прави година за година изключение с тях, примерно първа и втора категория би трябвало да растат с шест месеца годишно – нещо, което не се случва. То се случи за малко, знаем, че беше предмет на доста остри политически спорове, след това беше отменено. В крайна сметка ние имаме една нестабилност и отлагане година за година на възрастта.
Това, което предлагаме за трета категория мъжете, които в момента се пенсионират на 63 години и 8 месеца да стигнат до възрастта 65 години, така е предвидено и в този пенсионен модел, приет 2000 година с минимално покачване първите две години по два месеца, след това с по един месец, което означава, че мъжете работещи трета категория, родени 1964 година ще са първите, които ще се пенсионират на 65 години. Всички по-възрастни ще се пенсионират по-рано, преди 65, всички по-млади ще достигнат до тази възраст.
Жените. В момента се пенсионират трета категория на 60 години и 8 месеца, при тях ще расте с 2 и 3 месеца възрастта до 2037 година. На практика жените, родени 1972 година ще бъдат първите, които ще се пенсионират на тази възраст, съответно по-младите – също, а тези които са родени преди 1972 година ще се пенсионират по-рано.
Мотивът да изравним възрастта на мъже и жени, въпреки, че не изравняваме стажа, заради голямото усилие, което особено жените през последните години поради големите промени в изискванията за стаж, които бяха направени, дава възможност не само да се спазват европейски директиви и правила, но дава възможност и на жените да получават по-справедливи пенсии. В момента не само, че доходите на жените за същата дейност са по-ниско платени, отколкото на мъжете, но и зарази по-ранното пенсиониране при по-ниска работна заплата те получават и много по-ниски пенсии в сравнение с мъжете. Така че тук даваме възможност пенсията, която се получава, знаете, че при жените и продължителността на живота е по-голяма, да получават много по-адекватни пенсии.
Споменах продължителността на живата. Искам да спомена нещо, с което се правят много спекулации със средната продължителност на живота и колко малко години се получават пенсии в България. Пенсии в България средно се получават 18 години и 4 месеца. Това е ефективната възраст, в която българските граждани получават пенсия в момента и този 18 години и 4 месеца срок за получаване на пенсия и сравним с пенсиите в европейските страни, горе-долу това е около половината от трудовия стаж, която се полага. Това е предложението за трета категория, плюс 2 месеца увеличение до 40 години на стажа за мъжете и 37 за жените в сравнение примерно с 4 месеца, което беше увеличено тази година. Това е едно намаляване на темпото и доста по-плавно увеличаване на стажа.
За работещите трета категория даваме право за по-ранно пенсиониране с 12 месеца тогава, когато не достига възраст. Знаем, че за стажа има други възможности. Тук с актюерски изчисления това би означавало всеки, ако направи такъв избор с по 0,4% на месец намалена пенсия и това е намалена пенсия докато се получава съответната пенсия.
Това са промените, свързани с работещите трета категория – масовата трета категория. Имаше доста обвинения, че те били ощетените. С по 1 и 2 месеца увеличение много плавно, казах на кои набори и възрасти ще се пенсионират и с възрастта за по-ранно пенсиониране мисля, че условията при тази категория труд се запазват в приемливи стойности.
Работещите първа и втора категория труд. Там има значително изоставане от 2000 година насам във възрастта за пенсиониране. В тази пенсионна система, която е приета се предполага втора категория да се пенсионират 3 години по-рано, първа категория – осем години по-рано преди трета. Сега този срок е силно увеличен поради това, че очевидно, че има политически риск, парламентът не е искал да приложи това, което го и пише в Кодекса на труда – едно доста стръмно покачване с по 6 месеца годишно и отново никой не го е отменил също това правило, а година за година се отлага. Очевидно е, че различни мнозинства в парламента от 2000 година до сега не са потърсили трайно решение. Осем месеца е общото повишение на възрастта за последните 15 години за тези категории труд.
Какво предлагаме за тях? Предлагаме корекция на крайната възраст, на която ще се пенсионират, като тази корекция не е 3 и 8 години, а съответно 5 и 10 години, което значи, че работещите първа категория труд ще се пенсионират на 55 години, а втора категория – на 60 години максимална възраст. Увеличението става с една стъпка 3 до 4 месеца също. Само за сравнение ще кажа, че мъжете първа категория в момента се пенсионират на 52 години и 8 месеца, те трябва да достигнат до 55, което също става доста постепенно.
Жените, които ще се пенсионират първа категория труд в най-тежкият случай, те в момента се пенсионират на 47 години и 8 месеца, първите, които ще достигнат до тази възраст – 55 години сега са на 33 години. Всички по-млади от 33 години ще се пенсионират на 55 години, всички след 33-годишна възраст днес ще се пенсионират преди тази възраст. така че това е най-тежкият случай, където най-голяма компенсация би трябвало да се извърши. Това е също една доста поносима мярка.
Запазваме също така възможностите за някои специфични категории труд в рамките на първа категория. Към момента миньорите в подземни мини имат право да се пенсионират от 45 години, при 10 години трудов стаж при съкращение на предприятието или при преструктуриране. Запазваме това право, като тази възраст 45 също й даваме една стъпка за увеличение с 4 месеца годишно, което означава, че с въпросните 5 години - 15 години напред ще се увеличава докато стигне до 50 години. Слагаме един допълнителен текст, който ви призовавам да подкрепите, тогава, когато някой се е пенсионирал заради съкращаване и не работи в подземна мина и е започнал да получава пенсия, докато не стигне до нормалната възраст за първа категория да няма право да работи отново първа категория. Предлагаме това, за да избегнем порочната практика хора да се пенсионират заради съкращения в мините и след това да бъдат изпращани обратно в мината да работят при много по-ниска заплата, защото вече получават пенсия. Работодателят сигурно ще спести някой лев, но този човек ще продължи да работи подземна работа в мината, ще си взима пенсията и ще взима много по-ниска заплата от работодателя си. Затова нека да бъде въпрос на избор. Ако ще получава пенсия за това много ранно пенсиониране то тогава да няма право да полага докато стигне до нормалните условия, това е само в рамките на тази преференция на първа категория труд – да няма право да работи в нея.
Запазват се и сега правата, които са на летци и водолази да се пенсионират 10 години по-рано преди първа категория труд също. Приравняваме към тази група и темата с балерините, с балетисти и т.н., които също мисля, че можем да ги разберем.
Тук вече говорим за групи, които са много малки, като брой хора. Първа категория жени, в момента 609, тези, които би ги засегнала тази максимална възраст са около 300, под 33 години и това не са миньори, защото те нямат право да работят в подземни мини заради здравословни изисквания. Това са стюардеси и подобен род професии. Балетистите и балерините са малко над 100 души. Тук вече са действително малки групи хора. Не променяме изискването за 10 години и 15 години стаж за първа и втора категория, остава същият изискуем стаж, той не се увеличава. Така че там също няма някакво голямо натоварване допълнително, което да става с този законопроект.
Приемаме възраст за сектор „Сигурност“ – тези, които се пенсионират по чл. 69. Знаете, че това са системите на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, съдебна охрана, ДАНС, НРС, НСО и т.н. служби. Между другото в парламента има за някои от тези служби в момента законопроекти, които мисля, че би трябвало да се съобразят с това предложение за възрастта за пенсиониране. Въвеждаме възраст за пенсиониране на следния принцип, което е предложение в резултат на много продължителни и обширни разговори с представители на тези ведомства.
Фактическата възраст, на която те се пенсионираха миналата година е 52 години и 8 месеца.
Предлагаме от следващата година да се въведе минимална възраст 52 години и 10 месеца. Това на практика е и възрастта, която е първа категория труд. Не казвам, че те са първа категория труд, там има много голяма чувствителност към това нещо, споменава се само възрастта и увеличение, също като на първа категория, с по два месеца годишно докато стигнат до 55 години. Запазва се изискването за 27 години стаж в системата, не го променяме, от които 18 години на служба, което означава, че тези служители ще достигнат 55 години след 13 години, не сега. Сега ще започнат с фактическата възраст, на която и миналата година са се пенсионирали, средно – 52 години и 8 месеца. Това са предложения на съответните техни представители. Предлагаме правото им да се пенсионират по-рано да се запази даже и ако не са служители в момента на службите. По сега действащият закон, за да се ползва човек от подобно право на пенсия трябва да бъде в момента на служба в МВР, Министерство на отбраната, или където и да е другаде. Това, което предлагаме е да се запази стажът 18 години и 27 години общ стаж, разбира се и възрастта, дори да е напуснал съответният човек службата да може да ползва това право, което дава и по-голяма свобода. Този, който усеща, че не би могъл там да работи повече може да излезе от служба, да продължи другаде и отново запазва правото си за ранно пенсиониране.
Другата промяна, която предлагаме е да ги изравним с гражданският сектор, в който от тази година човек може да се пенсионира без да напуска работа. Това в момента не важи за служителите в този сектор. Предлагаме го поради настояването на Командването на Министерство на отбраната, които казаха, че има много ценни професии, в които буквално има единични бройки специалисти, които в момента работят. Така че възможността да се пенсионира и да продължи да служи ще бъде по усмотрение на ръководството, като дава възможност особено ценни специалности, професии, да бъдат запазени. Там даваха примери с различни инструктори в различни области, които е добре да бъдат запазени. Така че това право им го даваме.
Предлагаме в рамките на Държавното обществено осигуряване да се отдели отделен фонд за служителите в сектор „Сигурност“ не за друго, това е на практика счетоводна операция, но за да се отговори и на несправедливото обществено мнение, че едва ли не всички, които си внасят вноските плащат ранното пенсиониране на сектор „Сигурност“, не е така – те се осигуряват с 40,8%, това е осигурителната вноска на всеки един такъв служител. Тя е значително по-висока от вноската на всеки друг, така че с тази вноска спокойно те могат да осигурят ранното пенсиониране и това ще го направим така, че да се вижда ясно в бюджета на НОИ.
Тези, които придобиват право до края на тази година по сега действащият закон предлагаме да имат 3 години, също по молба на служителите, за да могат да се ориентират, да преценят дали а използват правото си за пенсиониране или да минат по новия закон.
В Преходните и заключителни разпоредби внасяме още един текст. Обръщаме се към ръководителите на тези ведомства в 6-месечен срок да дадат точно предписание за рисковете труд в тези системи. Това е една тема, която също широко се обсъжда. Очевидно е, че в сектор „Сигурност“ работят хора с високи рискове и в същото време работят хора, които нямат толкова голям риск и работата им е сравнима с тази на други категории. Надявам се тогава да бъдат нанесени, ако е необходимо и някакви допълнителни корекции.
По отношение на фондовете предлагаме да се махне крайният срок за Учителския пенсионен фонд, той работи добре, има смисъл от него и мисля, че бихме могли да го запазим във вида, в който е.
Предлагаме също така за професионалните пенсионни фондове, за които се предполага, че трябва да плащат на категорийните работници ранното пенсиониране това, което в момента се приема година за година в § 4 да влезе като постоянен текст и работникът да има право на избор дали да получава пенсията си от професионален пенсионен фонд с рисковете, особено за прехода между професионален фонд и НОИ или ще предпочете, както до сега се случва с преходните разпоредби да си прехвърли партидата в НОИ и да си получава пенсията след това от НОИ.
Предлагаме промяна във формулата за изчисляване на пенсиите – нещо, което е много важно според мен. Промяната е следната. В момента всяка година трудов стаж има тежест 1,1 коефициент. Предлагаме този коефициент да се увеличи до 1,5 – това е и практиката в повечето европейски страни. Това на практика би означавало около 40% увеличение на пенсията, като всяка следваща година минималното увеличение на този коефициент ще бъде швейцарското правило, което означава, че най-малко с това, което се актуализират всички пенсии ще се променя самата формула. Това дава много по-високи пенсии на тези, които ще се пенсионират колкото може по-късно докато стигне до 1,5 този коефициент. Прогнозите на НОИ, надявам се и бюджетната ситуация в страната да позволи максимум в един период от 10 години да се стигне до този коефициент. Той дава възможност на значително увеличаване на новите пенсии и стимул на гражданите да имат повече доверие в пенсионната система и в същото време от целия този комплекс от мерки в сега предложения им вид, това са изчисленията на НОИ, когато влезе в сила се освобождава около 1 милиард лева ресурс, сравнен с това да не променяме сегашната система и да въведем тази допълнителна формула за увеличаване на пенсиите. Така че ефектът, който постигаме с това предложение е от една страна увеличаване задължително на новите пенсии, които се получават, от друга страна освобождаване на допълнителен ресурс, с който при всички случаи надявам се това и бъдещи правителства да го решават, да се решават проблемите с ниските пенсии, които са действително много малки.
Това е в най-общи линии предложението, което правим. Споменах какъв е неговият ефект и това, което търсим за него.
Искам да ви обърна внимание, като един от аргументите сигурно не е основният, от последните няколко години имаме забележки от Европейската комисия, че липсата на промени в пенсионната система и отлагането година за година беше оценено като най-големият риск за финансовата система на държавата. Тази година, в резултат на интензивни разговори, в течение са експертите на комисията с това, което готвим, този текст отпадна от препоръките към страната. Отпадна малко в аванс, защото не е приет законът от парламента, но мисля, че това и на всеки един, който оценява отвън финансовата система на страната е ясно, че тези промени, които предлагаме са действително достатъчно оздравителни и минимално натоварващи за хората, като гарантират по-висок доход в бъдеще.
Има и вариант сигурно за по-стръмно покачване на параметрите, това беше изискване. Не искам да се връщам на всички тези експертни разговори, които водихме. Примерно от страна на работодателите, искаха доста по-сериозни мерки и по-бързи по отношение на увеличаване на възрастта за пенсиониране. От страна на синдикатите имаше искане, също съвсем разумно, за по-голямо увеличение на осигурителните вноски. Но за мен е важно и затова аз благодаря още веднъж на колегите, моята роля беше само за медиатор, важно беше да намерим вариант на тези елементи на пенсионната система, който има максимално широка обществена подкрепа, за да можем поне да стъпим на нещо стабилно оттук нататък в бъдеще. Всеки, ако питате, сигурно ще има различна идея и нещо по-различно във виждането, но това е все пак пресечната точка на всички разговори, които бяха водени преди това. Така, че мисля, че в Народното събрание законопроектът влиза по най-добрият начин с широко обсъждане и с максимално съгласие, сигурно с леко недоволство от всички страни, че можеше в някоя посока да бъде малко по-различно, но при тези конфликтни и чувствителни въпроси мисля, че това е добър ефект.
Ефектът ще го почувстват следващи правителства на практика, ако говорим за правителства. Тук се правят едни дългосрочни промени, които действително ще дадат резултат тогава, когато влязат изцяло в сила. За да са поносими за хората и за бизнеса предлагаме този период да бъде достатъчно плавен, като в същото време се запазва икономическият ефект, а твърдя, че икономически ефект определено има от предложените мерки.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, предлагам да разгледаме всички проекти и след това да ги обсъдим заедно. Другата възможност е проект по проект, което не е продуктивно. По-добре да представим всички внесени проекти, след това да направим обща дискусия.
Приемате ли, колеги, такъв подход? Приемате.
Господин Гьоков, заповядайте да представите проекта.

4. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-104, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 28.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин заместник-министър, господин управител и подуправител на НОИ, гости, представители на синдикатите.
Предполагам сте запознати с нашия Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, защото ние сме последователни с предложенията си. В този законопроект не представяме нищо кой знае колко много от това, което сме представяли и отстоявали до момента.
Предлагаме, първо – преустановяване на нарастването на възрастта и осигурителният стаж при пенсиониране на нивото на достигнатото през 2015 година. Със законопроекта даваме възможност за пенсиониране при недостиг на изискуемите по чл. 68, ал. 1 осигурителен стаж и възраст до 24 месеца кумулативно и/или възраст до 24 месеца, като предсрочната, пожизнената пенсия се определя по формулата за нормалната пенсия, но за всеки месец недостигащ до изпълнение на условията за възраст и стаж се намалява с 0,4%, така че максималното намаление на пенсията може да стигне до 9,6% максимум.
Мога да говоря и за финансовите разчети за тези наши предложения, но в становището на НОИ коректно и добре са дадени и аз няма да ги повтарям, само ще говоря общо като ефект. Предполагам, че вероятният брой на хората, които биха се възползвали от тази възможност е трудно предвидим, но като се има предвид, че годишно се пенсионират 52 хиляди души поради навършване на възраст и стаж, може да се очаква, че най-неблагоприятният сценарий е не повече от 8-10% от хората, които са в предпенсионна възраст, близка до изискуемата, биха предпочели тази опция, защото има намаляване на пенсията и то пожизнено. С това целим да дадем шанс на хората в края на своя трудов път, натрупали достатъчно много осигурителен стаж, но все пак недостигащ, вместо да търсят варианти за получаване на инвалидни пенсии или да получават социално подпомагане. Да им се даде възможност да получават тези предсрочни намалени пенсии да покриват жизнените си потребности, защото и в предпенсионна възраст те трудно биват наемани на работа. Предсрочните разходи са много коректно изчислени и ги има в становището на НОИ.
Другото ни предложение е максималният размер на осигурителният доход да се фиксира на 10 минимални работни заплати и това да не се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет, а да бъде записано в Кодекса за социално осигуряване, като смятам, че по този начин предвидимостта на средствата в консолидирания държавен бюджет ще бъде по-реална от една страна и от друга страна лицата с високи доходи ще имат интерес да се осигуряват на по-високи осигурителни прагове, за да получават съответно по-високи пенсии след пенсиониране.
Предлагаме и промяна във формулата за преизчисляване на пенсията, като делът на всяка година осигурителен стаж да се увеличи от 1,1 на 1,2 и то от 1 януари 2016 година. Това е свързано с поетия от Република България ангажимент за увеличаване на тази тежест на осигурителния стаж с ратифицирането на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социалната сигурност, минималните стандарти, въведени с тази конвенция. Тази конвенция е ратифицирана от Народното събрание през 2008 година и няма никакви действия по нея.
Може би сме допуснали технически и не сме предвидили, че и старите пенсии трябва да се преизчислят с този коефициент, но между първо и второ четене ще добавим това, тъй като имаме предвид това да се отнася и за старите пенсии.
Правим и едно предложение, което да насърчава оставането на пазара на труда за лицата с висока квалификация, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но продължават да работят без да се пенсионират. За тях предлагаме бонусът или увеличаване на пенсията за всяка година осигурителен стаж да бъде по-високо от сегашното, като за една година увеличението да е 4%, за две години – 4,5% и за над три години – по 5% за всяка изработена година. Предвид огромният недостиг в бюджета на Държавното обществено осигуряване и трансферите от данъците от държавния бюджет предлагаме от 1 януари 2016 година да се увеличи осигурителната вноска за Фонд „Пенсии“ с 2%, като в нашият законопроект сме предвидили увеличаване на вноската за Фонд „Безработица“ от 1% на 2%, тъй като във фонда има огромен недостиг, който е повече от Фонд „Пенсии“, вече приближава 60%, а пък обезщетението за безработица не е вдигано от не знам колко години, дълго време и вече не е адекватно на сегашните условия.
Предвиждаме законопроектът да влезе от 1 януари. Той няма да има отражение върху бюджета за 2015 година.
Мога да отговарям на въпроси. Наясно сме, че с този внесен законопроект не правим революционно решаване на въпросите на пенсионната система. Постарали сме се, когато сме изготвили законопроекта, предложенията, които са направени по приходната и разходната част на бюджета на Държавното обществено осигуряване да са почти на нула, така че да не променят сегашното състояние на системата, което разбира се не е цветущо, но това няма да го влоши повече от това, което е в момента.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Гьоков.
Следващият законопроект.

1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-86, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 30.04.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

Господин Байрактаров, заповядайте да представите проекта.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз искам да се извиня, понеже днес три законопроекта трябва да защитавам в три различни комисии, за което се извинявам, вие нямате никаква вина.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има и други вносители.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Има, но и те защитават.
Ще бъда съвсем кратък.
Законопроектът, който сме внесли за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване касае най-вече моряците и в съответствие с Конвенция № 71, както и с всичко, което касае разпоредбите на Международната организация по труда. Този кратък текст е съгласуван с може би най-добрите експерти, абсолютно справедлив. Така че надявам се, че ще бъде подкрепен този текст, той не ощетява по никакъв начин и бюджета. Това е, което мога да ви кажа накратко. Мисля, че колегите ще подкрепят този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Колеги преминаваме към обсъждане на представените законопроекти.
Ще помоля първо институциите да кажат своето становище, примерно Министерство на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, по внесените проекти, които са извън Министерския съвет, защото народните представители, въпреки че разполагат със становища, да имат информация за отношението на институциите към предложените законопроекти. След това народните представители, след което – който пожелае да участва в дискусията.
Заповядайте по законопроекта на господин Миков и група народни представители и по законопроекта, внесен от Валери Симеонов.
Заповядайте, господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю.
Внимателно разгледахме законопроекта на господин Миков и помолихме и НОИ за експертно становище как биха се отразили промените. За какво става въпрос, ако погледнем числата, с най-голямо внимание към тях? Предложението е на практика да се увеличат с 3% от следващата вноските – 2% за Фонд „Пенсии“ и 1% за Фонд „Безработица“ и да се приеме, че максималният осигурителен доход да 10 минимални работни заплати. Лично аз симпатизирам и знаете, че първоначалните предложения бяха за по-високо увеличение на вноските, за тавана на максималния осигурителен доход също доста разговори сме водили в Националния съвет за тристранно сътрудничество и аз също съм привърженик на това, че трябва да се увеличава. Но, въпросът е по начина, по който се предлага. Това увеличение означава някъде около 1 милиард от следващата година допълнително да бъдат внесени в НОИ. Този 1 милиард, около 650 милиона, които идват от увеличаването с 3% на вноските и още 300 милиона, които идват от увеличаването на максималния осигурителен доход, на практика следващата година трябва да бъде изваден от бизнеса и от гражданите и да влезе в НОИ. Безспорно ще има финансов ефект, оздравителен, но питам се доколко този 1 милиард е нещо, което е възможно и което можем да гледаме за един такъв период от време. Това, което ние предлагаме е с 2%, а не с 3% да се увеличи плавно 2017-2018 година, това е и разликата.
По отношение на достъпа до пенсии предложението да се замразят сегашните възрасти, 2015 година, изглежда доста примамливо. Не знам дали предложението на колегите би било да се замразят, както от 15 години се случва – година за година, пак за една година и после да мислим или въобще толкова да бъдат максималните възрасти. Страх ме е, че няма да намерим аргументи достатъчно толкова да бъдат максималните възрасти и да не се изравнява възрастта на мъже и жени. Това противоречи и на европейски правила.
В предложението на Министерския съвет, за сравнение, се казва, че след 65 години възрастта зависи от периода за получаване на пенсия, продължителност на живота и т.н., параметри, които допълнително ще се изработят, а замразяването на сегашните възрасти общо взето не дава много увереност.
По отношение на преизчисляване на пенсиите, това звучи също много привлекателно. През 2008 година в държавата имаше доста средства, коефициентът беше увеличен от 1 на 1,1 и с 10% бяха увеличени пенсиите. Това струва около 800 милиона. Ако направим сметката на колегите от БСП, те предлагат от догодина 1 милиард повече да влезе в НОИ, 800 милиона само по този показател да излязат, плюс ранното пенсиониране, действително сметката се балансира.
При лошата демографска характеристика и картина, ако запазим сегашният баланс на НОИ той ще се влошава, той няма да седи, както е сега, и в бъдеще. Така че тук не е само въпросът да намерим 1 милиард и да го похарчим от другата страна, а как трайно ще стабилизираме и то за години напред системата на НОИ.
Нищо не се споменава за сектор „Сигурност“, нищо не се споменава за първа и втора категория. Не знам там дали също се разпростира замразяването на възрастта, по-скоро не. Доколкото разбирам за трета категория само се говори за замразяване, което решава доста частично въпроса, защото не е редно за някой да бъде замразена, а за другите да се увеличава, това дава различни стандарти към обществото.
Последното нещо, което искам да спомена по отношение на този законопроект, пак казвам – гледам го с голямо внимание, някои от тези предложения със съвсем различна стъпка бяха обсъждани в тристранния диалог. На практика новите пенсии ще се увеличат до 1,2 с 10%. В проекта на Министерския съвет ще се увеличат с 40%, до 1,5 и в същото време се освобождава един доста голям ресурс за разлика от предложението на БСП, което би могло да се насочи към по-ниските пенсии, така че аз бих подкрепил едно по-агресивно увеличаване на коефициента за повишаване на новите пенсии.
Еднократното преизчисляване по никой начин не решава въпроса. Да, ниските пенсии, особено тези на хората, които са се пенсионирали преди 2000 година са действително страшно ниски и за тях трябва да има специална грижа. Тази грижа обаче би могла да стане, като се освободи този допълнителен ресурс.
Ако вържем в закона 10 пъти минималната работна заплата към осигурителния доход, споменах, че това струва 300 милиона допълнителни вноски в НОИ. Това означава, че за всеки опит да се повиши минималната работна заплата, за което аз много настоявам и ще настоявам и в бъдеще трябва да изчисляваме и съответното отражение, колкото повече разходи свържем с минималната работна заплата, толкова по-трудно ще се случва тя. Тогава, когато ще трябва да влизат 300 милиона допълнително в НОИ тогава аргументите на тези, които не биха искали да се повишава минималната работна заплата ще са по-ниски. Затова моето предпочитание би било, да – съгласен съм, въведена е тази система с ориентация около 8-10% и мисля, че това би трябвало да бъде целта, но да не го залагаме в закон, защото това просто ще блокира минималната работна заплата и ще я държи на ниски равнища, а минималните доходи, според мен задължително трябва да се увеличават ускорено.
По отношение на предложението на господин Валери Симеонов мисля, че до голяма степен то се покрива и от това, което предлагаме. Там предложението е морските лица да се пенсионират на 60 години при 15 години стаж. Те са първа и втора категория и към момента приравнени. Така че това, което ние предлагаме втора категория пенсия да се получава на 60 години при 15 години стаж, така че това се изпълнява и е напълно в съответствие с Конвенция № 71.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Петков да представите становището на НОИ.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер, господа заместник-министри, гости, накратко ще представя становището на Националния осигурителен институт по двата законопроекта.
Първо, по законопроекта на господин Михаил Миков и група народни представители, който господин Гьоков представи. Както и самият той спомена, ние сме се опитали в становището да оценим ефектите от различните мерки, които се предлагат в този законопроект. Господин Калфин подробно се спря на ефектите, които са оценени от различните мерки. Безспорно е, че увеличаването на осигурителните вноски за Фонд „Пенсии“ и за Фонд „Безработица“ еднократно с 3-процентни пункта е благоприятно от гледна точка на бюджета на Държавното обществено осигуряване, защото ще вкара един значителен допълнителен ресурс от порядъка на 650 милиона за 2016 година, но от друга страна оценяваме като една значителна стъпка, която значително ще увеличи осигурителната тежест.
От друга страна това, което ще добавя към казаното от господин министъра е, че обвързването на максималния осигурителен доход с минималната работна заплата, съответно нетният ефект ще бъде положителен и значителен в приходната част на НОИ, но трябва да отчитаме, че увеличаването на максималния осигурителен доход има ефект и върху разходната част на бюджета, доколкото, както е добре известно таванът на пенсиите е обвързан с максималния осигурителен доход, като 35% от максималния осигурителен доход. Така че ние сме отбелязали в становището, че от тази мярка ще произтекат и повишени разходи за 2016 година, които оценяваме на около 35 милиона лева.
По отношение на предложението за запазване на условията за пенсиониране на нивото от 2015 година също считаме, че то не съответства на демографските реалности и прогнози в страната ни, които всички добре познаваме и всъщност запазването на условията за пенсиониране за масовата трета категория, достигнатите нива според нас ще увеличат натиска върху разходната част на бюджета, като специално ефектът от тази мярка, съотнесена спрямо действащото законодателство, което предвижда нарастване с по 4 месеца годишно на възрастта и стажа би увеличила разходите за пенсии с около 150 милиона за 3-годишен период – 2016-2018 г.
По отношение на предложеното пенсиониране с намален размер на пенсията, ние също потвърждаваме разчетите, които сме давали по повод на законопроект със същата мярка, внасян в предишния парламент, че ако тази мярка и тази възможност бъде предоставена, то прогнозите ни са, че около 34-35 хиляди лица ще се възползват за 2016 година, като има известна условност по отношение на стажа, защото ние не разполагаме с точни данни за осигурителния стаж на лицата, докато предложението всъщност дава възможност на лица с недостигащи до 24 месеца възраст и стаж съответно, ако желаят да се пенсионират с пенсия в намален размер. Потвърждаваме, че размерът на намалението на пенсиите е коректен от актюерска гледна точка.
По отношение на предложеното увеличаване на тежестта на година осигурителен стаж в пенсионната формула от 1,1 на 1,2 предложението е сега записаната мярка в КСО да се изтегли една година по-рано, защото тя е предвидено да бъде стартирана от 1 януари 2017 година. Ефектът от това сме го оценили в становището, че ще доведе до увеличаване на разходите за пенсии за 2016 година с около 90 милиона. Но ако се вземе под внимание това, което господин Гьоков каза, че всъщност идеята е да се преизчислят и старите пенсии, всъщност да важи и за старите пенсии, тогава говорим за ефект много по-сериозен – увеличаване на разходната част на разходите за пенсии с около 750 милиона за 2016 година.
Това е по този законопроект.
Две думи по законопроекта, внесен от господин Валери Симеонов и група народни представители, представен от господин Байрактаров.
Сега режимът за пенсиониране на моряците или на морските лица, както е терминът, който се използва в Кодекса за социално осигуряване, е уреден на практика в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби, защото за огромната част от хората, полагащи този труд, е предвиден да се категоризира при пенсиониране първа или втора категория. Така, че всички, които покриват условията на § 4 всъщност се пенсионират по този ред, като припомням, че възрастта, която е сега по § 4 е значително по-ниска от записаните в конвенцията пенсионни възрасти – 55 или 60 години.
Както каза и господин Калфин – в законопроекта на Министерския съвет е предвидено режимът за пенсиониране на категорийните лица да бъде уреден трайно в основния текст на кодекса в чл. 69б, като предвиденото нарастване на възрастта за пенсиониране на тези лица достига 55 години за тези, които работят при условията на първа категория труд и 60 години за втора категория. Тоест, възрастите, които са посочени и в конвенцията на МОТ. Считаме, че не е нарушение на конвенцията въвеждането и на условието за точки за сбор от осигурителен стаж и възраст, което присъства, както знаете, в § 4 сега, а е пренесено и в разпоредбата на чл. 69б в проекта на ЗИД на Закона за КСО, предложен от Министерския съвет.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Петков.
Колеги, народни представители, имате думата по внесените законопроекти.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин Петков, уважаеми гости, уважаеми колеги, аз се изказвам в подкрепя на законопроекта на Министерския съвет по няколко причини.
На първо място това е, че той е консенсусен законопроект и е продукт на една петмесечна дискусия, която се състоя в една работна група по пенсионна реформа, но не само това. Този законопроект обобщава и много мерки, които са дискутирани години наред още от 2008 година, също така при служебното правителство, така че действително е намерен консенсус и между работодатели и между синдикати.
На второ място се изказвам в подкрепа на този законопроект, защото той освен икономически ефект за стабилизиране на бюджета на Държавното обществено осигуряване и по-голяма независимост от държавния бюджет търси социален ефект с постепенно увеличаване на самите пенсии, като се увеличава тежестта на стажа с индексация от 1,1 до достигане на 1,5, така че ние виждаме намиране на един баланс. В някои от становищата видях, че през 2023 година зависимостта от държавния бюджет ще бъде 0,9, а през 2037 година – 1,2, като това покачване обаче ще бъде обвързано с това, че самите пенсии не само новоотпуснатите, но и старите такива ще бъдат преизчислявани с по-висок коефициент и това ще се отрази на техния размер. Така че ми се струва, че наистина е намерен баланс.
Конкретно по някои от параметрите. Относно приходната част това плавно покачване с 1% от 2017 на осигурителната вноска и още 1% на 2018 година ми се струва поносимо, както за самите работодатели, така и за осигурените лица и тези, които се самоосигуряват, още повече, че това няма да е изненада нито за фирмите, нито за държавните предприятия, които в своята тригодишна бюджетна бизнес рамка са изчислили това така или иначе, тъй като беше предвидено тези 2% да бъдат пренасочени към универсалните професионални фондове. Да, наистина те отиват към бюджета на НОИ, но самите универсални фондове няма да бъдат ощетени, защото в България 5% вноска е една от най-високите. Така стабилизираме бюджета на НОИ и освобождаваме някаква малка част от бюджета за други разходи, които могат да се ползват за здравеопазване или за образование и т.н.
В този смисъл това предложение за мен е по-разумно и в този смисъл ние няма да подкрепим предложението на БСП за 3% още увеличение, което ще се случи наведнъж и значително подсилва осигурителната тежест и за работодателите и за осигурените лица. Още повече, че подобна мярка не е дискутирана в Националния съвет за тристранно сътрудничество с работодатели и със синдикати. Действително първоначалното намерение беше осигурителната тежест да се увеличи с 4,5 %, което щеше да има доста по-голям финансов ефект върху бюджет на НОИ, но работодателите не се съгласиха и беше важно да се намери компромис, иначе принципно би било по-добре тази осигурителна тежест да е по-висока, още повече, че тя, доколкото ми е известно, за тези 14 години е намалена с 14%, но с оглед на това да не се ощетяват работодателите да не се преминава към сивата икономика и тези 2% са компромисен вариант.
Що се отнася до разходната част, предлага се в трета категория труд едно плавно увеличаване на възрастта и стажа със съответно два и три месеца при жените до 2037 година и два или един месеца при мъжете – нещо, което е доста по-плавно, отколкото това, което е залегнало като четири месеца в сега действащото законодателство.
Също така има добра мярка, която е за ранно пенсиониране за една година. За нас това е по-удачно отколкото две години по редица причини, вече беше казано и от господин Петков и от господин Калфин. Още повече, че има и предвидена социална пенсия за старост на хора, които са навършили 70 години и нямат 15 години стаж, така че може да се каже, че за всички социални групи е помислено и има някакви компенсации.
Що се касае за първа и втора категория, там също се предлага едно по-плавно увеличаване на възрастта и стажа, не така, както е предвидено сега с шест месеца за нас. Замразяването на възрастта и стажа не е решение, тъй като това има кумулативен ефект в годините. Отново в едно от експертните становища имаше следните данни, че замразяването на възрастта и стажа през 2014 година е довело с 22% повече новопостъпили пенсионери, което е било около 100 хиляди повече. Ако ние замразим трайно тази възраст в трета категория това във времето ще има още по-голям кумулативен ефекти и дори да залагаме мерки, като по-голям размер на осигуровките тази компенсация няма да е достатъчна. Така че в този смисъл ние не подкрепяме и това предложение на „БСП лява България“.
Що се отнася до първа и втора категория труд те нямат становище, което значи, че по сега действащото законодателство, освен изрично, ако не изразят друго мнение, те подкрепят стръмното увеличаване на възрастта и стажа, което е с 6 месеца и което доста би утежнило хората в тези категории.
Подкрепяме също така възможностите при тежки условия на труд, каквито са миньорите, да се пенсионират при сегашните възможности, тоест – на 45 години, ако предприятието спре да работи, но с това условие да могат да продължат да работят по трета категория, не по първа и втора, още повече, че това вреди на тяхното здраве.
Подкрепяме и това служителите в сектор „Сигурност“ да работят по заложена възраст, като тя също от 52 години и 10 месеца до 55 години плавно ще нараства.
Това, което приветстваме е, че от 2017 година действително ще има увеличаване на влиянието на стажа с тези коефициенти, които господин Калфин спомена и нарастването им от 1,1 до 1,5 не само за новоотпуснатите пенсии, но и за старите, което наистина ще доведе до едно значително нарастване и в този смисъл смятаме това за доста по-добро решение, тъй като нарастването ще е от 1,1 до1,5, а не само 1,2, както се предлага в алтернативния законопроект. С оглед на казаното и с оглед на това, че законопроектът на Министерския съвет е обсъждан 5 месеца и е постигнато консенсусно съгласие и с оглед на спазването на баланса считаме, че това е по-добрият законопроект, който трябва да бъде подкрепен.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Тодорова.
Реплики? Не виждам.
Изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Ще кажа две думи по чл. 69б. Мисля, че няма нищо лошо в самата редакция да съществува понятието „морски лица“, тъй като към този момент тя не съществува, а имайки предвид, че „морски лица“ обхваща един широк кръг от лица, заети в тази дейност е добре наистина да го има в чл. 69, като термин.
По отношение законопроекта на колегите от БСП, той всъщност не предлага нищо, а това са стари похвати и методики – дайте да натоварим работниците и работодателите с по-високи вноски, което не решава проблема. Толкова по вашия законопроект, колеги, аз няма да го подкрепя.
По отношение законопроекта на Министерския съвет. Ще започна поред на номерата.
Първо. По отношение на т.нар. свободен избор, предложението, което се предлага лично аз не мога да го приема, тъй като това първо не може да бъде никакъв свободен избор, защото свободен избор щеше да има, ако аз, като осигурено лице можех да реша да се откажа например от осигуряването си в НОИ, което е също толкова задължително, колкото е задължително и осигуряването в частните пенсионни фондове. Такава възможност обаче, като свободен избор не е предвидена в законодателството, което ме лишава от моето конституционно право да избирам срещу приноса си как да бъда обезщетен, когато дойде време за пенсиониране и не само аз.
Второ. Предложенията, които касаят прехвърляне на собственост от т.нар. избор са разделени на две по един много умел начин. Първият начин е прехвърлянето на събраните средства по партидите на лицата в т.нар. Сребърен фонд, който през последните три години не е донесъл една стотинка доходност на Фонда за подпомагане на пенсионната система. Сиреч, този фонд, който е натрупал средства от приватизация от отчисления по концесии и т.н. освен, че стои там някъде на едноседмични депозити, той по никакъв начин не носи доходност. Предлага се парите на хората да бъдат прехвърлени в този фонд без да носят доходност и, забележете, тук следва нещо друго по-интересно – 5%, които се внасят сега към частните пенсионни фондове те ще започнат да отиват във Фонд „Пенсии“ на НОИ. Ако обаче вие се откажете в един момент и направите своя т.нар. свободен избор, тези 5% случайно не знам защо не ви се възстановяват. Отговор няма.
Нещо повече, в самия законопроект има един много притеснителен елемент, който казва, че ако вие не предпочетете, не желаете да направите ваш избор, вашата пенсия ще започне да бъде намалявана във времето. Сиреч, един административен натиск чрез закона хората да прехвърлят своите осигуровки във Фонд „Пенсии“ – нещо, което е недопустимо, има конституционно решение, противоречи на пазарните практики. Не можем да подкрепим такава философия и такъв текст в закона.
Ще продължа по-нататък, защото нещата стават още по-сериозни, когато отидем в т.нар. увеличаване на осигурителни вноски, защото тук става още по-интересна ситуацията. Както знаете, колеги, ако сте запознати с Кодекса за социално осигуряване през 2017 година отчисленията или осигурителната вноска за частните пенсионни фондове трябва да нарасне от 5% на 7% и тук вече става интересното. Всъщност чрез законопроекта Министерският съвет е отнел тези 2%, които от 2017 година трябва да увеличат вноската към Фонд „Пенсии“, което дава възможност на всяко осигурено лице да получава една доста по-висока пенсия и тези 2% чрез една еквилибристика в закона са отишли в полза на Фонд „Пенсии“. Иначе казано – взехме от едните, за да дадем на другите и да бъдат работодателите доволни, защото няма да ги натоварваме по този начин – нещо, което не носи абсолютно никакъв ефект. Ефектът е ощетяване на частната собственост, сиреч – моята частна собственост, която аз знам колко ми съставлява и към този момент мога да погледна и да видя колко пари са се натрупали в партидата.
Най-интересното в законопроекта, който се предлага е, че в него първо, липсват нормални, да не кажа, че въобще липсват биометрични таблици. Защо липсват тези биометрични таблици? Многократно съм поставял въпроса, че ние по никакъв начин няма да подкрепим увеличаването на осигурителния стаж на 40 години. Защо? Първо, има законодателно изискване единственият документ, който доказва осигурителен стаж са ведомостите за заплати. Тези ведомости за заплати, съгласно Закона за счетоводството трябва да се съхраняват 50 години. За огромно съжаление обаче, колеги, няма организирани архиви. Както държавата, така и общините бяха един безучастен наблюдател на това как изчезват ведомости през годините. Огромна част от тук присъстващите в тази зала хора са натрупали така наречения си трудов стаж, който по действащия Кодекс на труда от 1986 година и от 1951 година трудово-правните отношения бяха еквивалентни на осигурителни отношения. Само че голяма част от хората са натрупали своя стаж до 1997 година. Сиреч, техният осигурителен стаж може да бъде доказан само чрез ведомост. Ако вие сега тръгнете да си търсите ведомостите нямате почти никакъв шанс да ги откриете.
От 1997 година нататък започва т.нар. електронно въвеждане и водене на регистър и за това, според законопроекта, се предвижда осигурителният стаж да се доказва от 1997 година. Само че моят осигурителен стаж, например, започва от 1981 година. Предприятието, в което съм започнал обаче – държавно предприятие, отдавна не съществува, както и липсват данни от архивирани документи, сиреч – ведомости. По този начин една огромна част от работниците и служителите ще изпаднат в състояние да имат огромни бели петна в осигурителния си стаж и да не могат да докажат такъв, което ще ги постави при условията да се явят едни донори на Фонд „Пенсии“, но да не могат да получат пенсия, каквато заслужават. Поради тази причина ние не можем да подкрепим и това предложение за увеличаване на осигурителен стаж.
Не можем да подкрепим и увеличаване на стажа за пенсиониране, възрастта за пенсиониране на 65 години, даже бих казал, че и тази, която сега е 63 и 8 месеца е също прекалено висока, тъй като биометричните таблици и разчетите, които получихме от европейски институции показваха, че смъртността в България и продължителността на живота не са тези, които би следвало да бъдат.
Ще обърна внимание на още два момента.
Всъщност, колеги, има един натурален показател, който липсва в мотивите на законопроекта. Кой плаща пенсиите? В момента този показател е отчайващ – 0,9 работещи души плащат пенсиите на 1,3 пенсионери. Това са натуралните показатели. Сиреч, за да се промени съотношението не трябва да се товарят тези хора с допълнителни осигурителни вноски с увеличаване на стаж, а трябва да се търси нещо съвсем друго и то се нарича развиване на икономиката и създаване на работни места, връщане на българи от чужбина, но това е друга, дълга тема. Така че и по този показател законопроектът не само, че няма да донесе никакъв ефект, той ще създаде една доста по-сериозна бомба и тя ще бъде след около 5-8 години, чисто икономически и финансово го казвам. За съжаление знам, че ще бъда прав.
По отношение Фонд „Пенсии“ и по-точно така наречените инвалидни пенсии. В законопроекта за огромно съжаление не е предвиден механизъм, който да осъществява контрол върху тези инвалидни пенсии. Дори най-елементарното – можеше да се предвиди една нова ал. 4 в чл. 70, която да предвижда, че хора, които са получили такава пенсия, но извършват труд, който е противопоказен на заболяването би следвало да им бъде отнемана пенсията. Дори това не е направено, камо ли да говорим за някакви критерии, чрез които в края на краищата се осъществява някакъв контрол върху тези инвалидни пенсии или пенсии за увреждания и т.н. Няма такова нещо.
В края на краищата питам аз, ако беше направено дори само това нещо по неофициални разчети, някъде около 150 хиляди души щяха моментално да им бъдат отнети правата да получават такива пенсии, 150 хиляди души, умножете ги по 12 по пенсията и ще видите за какъв ресурс става въпрос, което щеше доста да облекчи работата.
Големият проблем се нарича Национален осигурителен институт и още по-големият проблем, защото не е виновен господин Петков, че законодателството е такова, аз го казвам с добри намерения, нито господин министърът, трябва да бъда откровен и честен, големият проблем е, че години наред никой не се наема да направи разграничаването на социалните функции от чисто пенсионните функции. Не може хора, които внасят вноски за пенсии да обслужват с тези вноски социални функции, това е недопустимо и не се използва в нито една държава. Това е въпрос на друга държавна политика, на кумулиране на средства по друг път, но не и чрез осигурителните вноски. Затова ние не можем да подкрепим този законопроект в този вариант. Все пак отчитам труда, който е положен, наистина много труд е положен, но това е нашето мнение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господи Байрактаров.
Позволих си, с цялото ми уважение към господин Байрактаров да не го прекъсвам, защото той се изказва по трите проекта, по нашият правилник има право по всеки един от проектите по 5 минути. Ще ви помоля в следващите изказвания да бъдем достатъчно концентрирани, за да може повече хора да вземат думата.
Първо, питам народните представители има ли реплики? След това ще имате думата за коментари, уважаеми колеги от синдикатите.
Заповядайте, господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря.
Не че искам да променям мнението на господин Байрактаров, искам да уточним няколко неща, които са факти и които е хубаво да ги имаме предвид, когато обсъждаме тези въпроси.
Първо, не само ведомостта за заплата е доказателство за извършени вноски, има и други начини, по които може да се доказва осигурителен стаж.
Второ, съотношението между работещи и пенсионери, което спомена господин Байрактаров е точно обратното. В момента един работещ е към 0,8 пенсионери, не обратното, както Вие го казахте. Работещите са повече от пенсионерите, все още, но демографски това са числата, господин Байрактаров. Тенденциите действително са лоши, те в един момент ще стигнат до това, за което и вие говорите, но в момента ситуацията е друга.
Трето. Трудно можем да видим как при замразяване на стажа и на възрастта и при тази негативна демографска тенденция ние можем да обърнем тенденцията и да осигурим повече средства в Държавното обществено осигуряване и солидарната система.
На последно място. Разбира се навсякъде по света, включително и у нас има преференции към пенсионни дружества, капиталов стълб, солидарна система, навсякъде солидарната система има своята роля, къде по-голяма, къде по-малка, в повечето страни тя е основният стълб и от нея, доколкото тя е солидарна система. Поне на мен не ми е известна държава, в която има право на избор човек да каже – аз не я искам тази система и не участвам в нея. Няма как ние да измислим някакви нови правила на тези, които така или иначе съществуват, така че трябва да свикнем с мисълта, че има и НОИ, и пенсионни дружества и да търсим по какъв най-добър начин се съчетават.
А по отношение на инвалидните пенсии, споменах, държа и господин Байрактаров да го чуе, ние работим вече и продължаваме да работим приоритетно по тази тема, тя изисква повече труд, изисква повече промени и адаптиране на стандарти, които има в Европа, казали сме в каква посока работим – към създаване на втора комисия, която е социално-медицинска. Надявам се до края на годината това нещо да може да влезе в сила, разбира се преди това ще го обсъдим със социалните партньори и ще го предложим. Но в момента би трябвало да забавим всички други промени. Превеждаме стандарти на Световната здравна организация и т.н., да изчакаме това, което не е допустимо.
Социалните плащания са отделени в отделен фонд и те целево са субсидирани от държавния бюджет през НОИ и той ги администрира на практика. Това е Фондът за плащания, несвързани с трудова дейност. Така че те са ясни, отделени са, това са около 360 милиона и идват от държавния бюджет целево в този фонд, а не от вноските на тези, които се осигуряват.
Исках да кажа тези неща, това е фактология, за да може, когато тълкуваме нещата да използваме коректните факти.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Ако тези плащания отиват в социалното подпомагане, там има подоходен критерий, нещата стават сериозни.
Господин Манолов, заповядайте.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря.
Аз искам да взема отношение в качеството си на онези времена, за които ще говоря – председател на Надзорния съвет и разни други функции, говорейки за това къде се пазят данните за заплати, възнаграждения и т.н. Искам да кажа на тези в залата, които не знаят, тъй като твърде малко са хората, освен Владо Каролев, които владеят цялото знание, че НОИ има свое изградено стопанство, в което се пазят данни, в това число и на хартиен и на всякакви други носители за заплати, ведомости и т.н., аз съм намирал там от 50-те години ведомости за заплати, апропо – някои може би си спомнят министърът на земеделието Борис Спиров в правителството на Попов, на когото му намерихме ведомости за заплата от 50-те години, от ТКЗС „Червена звезда“ в русенско село. Така че в този смисъл можете да бъдете напълно спокойни, има достатъчно надеждни данни. Ако не ми вярвате на приказките съвсем не е далеч от тук, в кюстендилското село Невестино се пазят данните, можете да отидете и да проверите за цяла Югозападна България. Да знаете, че има такова място, можете да се разходите да го видите, пипнете, има трудови книжки, нещата са сканирани, пазят се, има магнитни носители и т.н.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Освен в Невестино има и други примери.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, заместник-министри, господин и госпожа управител и подуправител на НОИ, синдикални партньори и гости.
Аз ще се опитам да не говоря политически. Политическото говорене ще го оставим за залата.
Господин вицепремиер, амбицията и основната цел, която си поставя правителството и Вие, като социален министър е нов пенсионен модел, даваш решенията на натрупаните проблеми, който да е с максимална подкрепа и гарантираш устойчивост за десетилетия.
Аз сега ще се опитам да отговоря на въпроса предложенията на правителството ще реализират ли декларираната цел. Моята гледна точка, пък и на моята парламентарна група.
Първо, искам да кажа, че в представеното, като предложение за промени в пенсионната система го няма виждането, че по-голямата част от решенията на проблемите в пенсионната система са извън приложното поле на самата пенсионна политика. Имам предвид, че няма визия на правителството за развитието на икономиката за увеличаване на доходите на хората и каквото друго си помислите, извън пенсионната система, което би подобрило състоянието на пенсионната система. Защото само с промени в пенсионната система и водените пенсионни политики сами по себе си не могат да решат проблемите на българската пенсионна система на този етап, пък и на който и бил друг етап.
След като се налага да правим сега нови промени в пенсионната система и тя е закъсала до това положение аз не видят никъде декларация или поне намек за провала на пенсионната система, която въведохме 2000 година, което щеше да бъде много полезно за всички, като начално ниво, стартиране на вашите промени. От къде тръгваме – от една провалена реформа, но го няма това нещо.
Относно размерът на пенсиите. От никъде не става ясно дали и как ще расте през годините коефициентът на заместване на доходите, а това е основният показател за адекватността на пенсиите. Няма да говоря за мизерните пенсии и необходимостта от това те да са адекватни на това, което са давали хората през целия си трудов път, но няма го този разчет за годините. Има някъде текст, че 2037 година ще станат еди какъв си процент, което е, извинявайте, но тези години са далече и хората не вярват на това.
От предложенията не става ясно дали, кога и как ще се гарантира преизчисляването на старите пенсии. Тоест, вероятно и в бъдеще не само ще се запазят натрупаните диспропорции, вероятно ще се увеличават и разликите между стари и новоотпуснати пенсии.
Липсват предложения за растежа на минималната пенсия, обвързването й с линията на бедността или с друг някакъв обективен измерител, който да минимизира бедността на стотици хиляди пенсионери. Няма да отречете, че бедността сред възрастните хора нараства и ще продължи да нараства дори и след като направим тези промени, които вие предлагате. В момента 58% от българите над 65 години живеят в бедност и социално изключване. В Европейския съюз това равнище е 18% или 3 пъти по-ниско отколкото при нас. Вие знаете, че минималната пенсия за 2015 година е 157, средната е 315, а пък линията на бедността – 286 лева. Същевременно се предлага от 2019 година отпадане на тавана на отпуснатите пенсии и увеличаване на максималния размер на пенсията от 35 на 40% от максималния осигурителен доход. Това ще разшири и без това голямата ножица между най-ниските и най-високите пенсии и ще задълбочи относителната бедност на хората с най-ниски пенсии. Това е логично от увеличаването на високите. Отпадането през 2018 година на избор на трите най-добри години преди 1997 година в работната група говорехме да има някакъв избор на хората да могат да ползват или да не ползват правото си да избират тези години. Тук го няма избора. Аз смятам, че ще има ощетени хора, които са били с ниски доходи през последните 20 години.
Стигаме до предложенията, които съм нарекъл за себе си – справедлив достъп до правото на пенсионерите, съобразен с продължителността на живота. Тук идва прословутото увеличаване на възрастта за пенсиониране, изравняване на мъже и жени и увеличаването на стажа. Няма да спекулирам с това, колко години получават българските пенсионери пенсия, но ако вие махнете от разчета си първа и втора категория, оставите само трета категория и направите една сметка на това, което предлагате – 65 години при средна продължителност на живота 72-73 години ще видите каква е разликата между Европа и България в получаването на пенсия. Иначе, ако включим това, което искате, може да ги докараме, че българинът получава и 30 години пенсия, но не е така дефакто.
Увеличаването на възрастта за мъжете и жените е сериозен проблем и засяга хората, които построиха социализма, понасят ударите на прехода – висока безработица, ниски доходи. Немалка част от хората, особено тези с висше образование, поради липса на осигурителен стаж придобиват право на пенсия на 67 години. Правите обвързаност с продължителността на живота чак след 2037 година след като достигне 65-годишна възраст. Ние сме абсолютно против увеличаване на възрастта за пенсиониране на всички категории, да не се спекулира с това, че видите ли ние сме за трета категория, а пък другите ги увеличаваме с по 6-7 месеца, не е така.
В работната група, и преди господин Калфин да стане министър на труда и социалната политика се обсъждаше този автоматичен режим за увеличаване на възрастта, но оттук нататък. Защо го изоставихме във времето и го отлагаме за след 65 години? Вие казвате да не спекулираме, но аз може би ще поспекулирам още малко. Дайте да направим една сметка на 65 години, ако се пенсионираме и ни трябват 40 години трудов стаж. На колко години трябва да почне един млад човек работа – на 25 и 40 години да няма нито един ден прекъсване на трудовия си стаж, няма да казвам час, но нито един ден, което ще рече, че той не трябва да е бил безработен, не трябва да е бил в сивата икономика, да не са му плащани осигуровки. Това възможно ли е при нашата икономика. Вие казахте, че Европейската комисия ни препоръчва ни препоръчва да ограничаваме ранното пенсиониране, да увеличаваме възрастта за пенсиониране, да изравняваме с мъже и жени, но Европейската комисия хубави работи предлага, но в нашите условия, при нашата българска икономика те са просто невъзможни. Не съм сигурен, че вие както предлагате, след 2027-2037 година там ще има хора, които въобще да успяват да се пенсионират на 65 години. Аз, като познавам моите връстници, които са прекарали трудовия си път след 1989 година, аз не познавам човек, който да не е бил регистриран в бюрото по труда. И наред с това, че хората, които са учили висше образование не им се предлага трудов стаж. Между другото лично аз обмислям едни вариант, само се срещам много затруднения при формирането да признаваме хората, които са учили висше образование за стаж. При това зверско увеличаване на възрастта на 40 години аз мисля, че е допустимо висшето образование да се приема за осигурителен стаж.
В Полша възрастта е наистина вдигната сигурно по препоръка на Европейската комисия на 67 години, но изискуемият стаж за пенсия е 25 години, а ние – 40 години и 65 години. Това е страшно. Не знам хората, които ни слушат отвън това, което предлагате не се ли плашат, защото сега не им пука много от това, което чуват и не го осмислят, но когато наближат 65-годишната си възраст ще бъдат ужасени от това, което се предлага, но това е друг въпрос.
Възможността за гъвкаво пенсиониране, което го има и в нашето предложение. Вие осакатявате предложението, възрастта не е проблем за хората и повечето от тях се примириха, че 65 години е възрастта и че може някоя година отгоре да се вдигне. Само че този стаж, който и вие въвеждате, уж като възможност да се пенсионират по-рано – вместо на 65 на 64, те не могат да стигнат стажа, не им е проблемът възрастта, по-скоро стажа и не знам защо го правите. По-добре, ако не сте съгласни с 24 месеца кумулативно стаж и възраст да оставите по-скоро една година осигурителен стаж, отколкото възраст. Ние все гледаме пенсионната система да е стабилна, да не я бутнем, а къде е осигуреният, той за какво се осигурява? Нали трябва да има някакво адекватно заместване на доходите.
За финансовата устойчивост и балансираност на бюджета на НОИ. Аз ви казах, че трайното решение би било наличие на политика за ускорен растеж, но не видях визия на правителството в тази посока. Няма реални никакво ново увеличение на осигурителни вноски и на мен ми е интересно какви отстъпки са направили работодателите в случая, защото предвиденото до сега в Кодекса за социално осигуряване еднократно увеличение с 2% на пенсионната осигуровка от 2017 година вие сега го разсрочвате на 2 пъти по 1% през 2017 и 2018 година. Не се предвижда увеличаване на осигурителната вноска за безработица, а във фонда е в недостиг повече от пенсионната система. Какви отстъпки се направиха, тук има сигурно представители на работодателските организации, какви отстъпки направихте на тях, че трябваше да им вдигнем осигуровките с 2% от 1 януари 2017 година, пък вие им казахте, че няма да е така – от 2017 с 1%, от 2018 – с още 1%. Не знам, сигурно ще ми отговори господин министърът.
Знам за инвалидните пенсии, ще ми отговорите, че се работи по въпроса, дано да стане по-бързо. На мен ми липсват мерките за прецизиране на обхвата на категорийните работници и работещите в сектор „Сигурност“, имащи право на ранно пенсиониране. Казвам го за това, защото тук сме се хванали за ранното пенсиониране. Ранното пенсиониране само по себе си няма нищо лошо и наистина трябва да го ограничаваме, но не като му вдигаме възрастта, а като подобряваме условията на труд и оставяме все по-малко хора да работят в първа и втора категория, а там, където е невъзможно – да не се прилепват към него администрации и други, на които трудът им не е първа и втора категория. Прецизирайте хората, които имат право на това ранно пенсиониране, тогава ще видите какъв сериозен ефект ще има върху системата.
Допълнителни стимули за насърчаване на по-дълго оставане на пазара на труда, които да компенсират тежките демографски проблеми липсват. Липсват и мерки, които да стимулират хората да се осигуряват на реалните си доходи. Аз това го говоря, не говоря, че вие сте виновен за това състояние. Състоянието е такова от 1989 година насам и силно засилено след 2000 година. Никой не се осигурява на реалните доходи в тази държава. Правим минимални осигурителни доходи, в които се пазарят социалните партньори и заковаваме там доход.
В проекта отсъства регламентирането на нерешени проблеми в универсалните професионални фондове и професионалните пенсионни фондове и необходими промени в начина на работа на частните фондове. Възможността за промяна на осигуряването от универсален фонд и прехвърлянето на натрупаните средства в Сребърния фонд не създава възможност за реален избор и явно има други цели. Аз не знам какви бяха целите между първо и второ четене при приемане на бюджета набързо да предложим нещо, което не работи и сега да го доразвиваме в друга посока, която също не работи, но това е друг въпрос, може би не е темата. Щом намалявате срока за избор на универсален фонд от една година на три месеца, това също не ми е ясно, то ще увеличи неинформираните хора, които служебно ще бъдат разпределяни.
Изводите, които си правя аз и ние, като парламентарна група са, че днешните предизвикателства пред пенсионната система не могат да бъдат преодолени с промени в самата пенсионна система. Липсата на цялостна дългосрочна визия на правителството за социално-икономическо развитие обрича осигурителните системи на хроничен дефицит и нива на плащания около и под границата на бедността. Предложените промени по-скоро се опитват да заместят липсата на такава правителствена политика и едва ли ще доведат до кардинални положителни промени.
Отсъстват задълбочени финансови актюерски разчети, липсва реална оценка на въздействието и какъв ще е крайният ефект от предложените промени. Измененията в Кодекса за социално осигуряван, което се предлага не дава отговор на най-важните въпроси, които вълнуват хората – справедлив достъп до системата и достойни пенсии. Обещава се увеличаване на възрастта, стаж и пенсия, докато растежът на възрастта и осигурителният стаж започва веднага. Проблемът с ниските пенсии се задълбочава и се отлага във времето. Решения от порядъка – ще получите достойни пенсии през 2027-2037 година не мисля, че е отговор за българското общество. Най-големият удар ще се понесе, разбира се от най-масовата трета категория.
Предложените от Министерски съвет и от Вас промени в кодекса представляват корекции само в някои параметри на системата. Имам доста разговори с много хора, смятам, че са палиативни мерките, които предлагате и няма да решат натрупаните проблеми, например бедност и ниски пенсии на милиони хора, ще затрудняват достъпа до правото на пенсия, несъобразено с продължителността на живота и здравословното състояние на нацията. Някои от хората не са съгласни, че това са такива мерки и смятам, че могат да решат в известна степен. Лично моето мнение е, че може би, въпреки, че Вие казвате, че следващите правителства ще берат лаврите от това, което вие правите сега, аз не съм сигурен, аз си мисля, че бъдещите, следващите правителства след 3-4 години ще правят нова пенсионна реформа или промени в системата. Дано да съм лош пророк, не казвам, че съм кой знае какъв експерт или познавач на пенсионното дело, но това са ми вижданията.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплика към изказването на господин Гьоков.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Колега, Гьоков, ще Ви репликирам по две направления. Много колеги след 1989 година висшисти не се регистрираха в бюрата по труда, защото просто защото за тях беше въпрос на престиж, а много останаха тогава без работа. Това, което казах за невъзможността човек да си докаже осигурителният стаж.
Второто нещо, за което ще ви репликирам и което е много важно да се знае е, че всъщност всяка пенсионна реформа, която беше провеждана през годините доказа, че за бъдещите пенсионери става все по-зле и по-зле и в общи линии цикличността доказва, че между 8 и 10 години излиза всичко на бял свят, колко по-зле става за хората. Това са фактите и затова казах, че между 8 години ние ще видим резултата от това, което се предлага днес. За съжаление, това са реалностите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Други реплики? Не виждам.
Дуплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър.
Господин Байрактаров, аз това не го смятам за реплика, защото то е съгласие в общи линии с това, което казвам. Още повече, че дори и хората да са се регистрирали в бюрата по труда, то само когато получават обезщетение се смята за осигурителен стаж, регистрацията в бюрото по труда не се брои. А пък това, което казвате за пенсионната система, пак се съгласявам с Вас, така е. Ако някое от правителствата е вървяло в правилна посока сега нямаше да сме чак на това положение. За мен най-сериозно и опасно е това, въпреки, че Вие не сте на моето мнение, но аз ще го кажа. Намаляването на осигуровките от 32% от 2000 година до 17,8% за мен е просто престъпление. Сега вече веднъж стигнато не знам как ще убедим хората, че трябва да плащат високи осигуровки. Ще използвам и репликата за това, което пропуснах. Осигуровките са най-ниските в Европа. Литва – 26,35%, от които 23,85% за сметка на работодателя. Чехия – 28%, от които 21,5% за сметка на работодателя. Унгария – 33,5%, от които 24% за сметка на работодателя. Така че този дебат рано или късно ще се състои за осигуровките.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков, не искам да се намесвам в диалога ви с господин Байрактаров. Само че в интерес на коректността трябва да кажем, че правителства, в които участвахте вие, ние, намаляха осигурителните вноски. Сега да говорим на тази тема, вкупом всички съгрешихме и т.н....!?
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин председател.
Казаха се много неща, няма нужда да преповтарям.
Ще започна с това, че поздравявам вицепремиера и министър на труда и социалната политика за добре свършената работа през тези няколко месеца, защото мнозина бяха скептични, че тези промени действително ще влязат като пакет в Народното събрание. Поздравявам и представителите на синдикатите, на работодателските организации за това, че участваха във всички тези срещи, във всички тези разговори, че до последно направиха нужните компромиси в името тези промени да бъдат факт. В крайна сметка се постигна едно принципно общо съгласие и от страна на държавата, от страна на работодателските организации, от страна на синдикатите, за да се изпълни основната цел на този пакет от промени в пенсионната система. А основната цел е устойчивост, адекватност и поносимост на българската пенсионна система.
Ние от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим законопроекта на Министерски съвет, няма да се спирам на всички предложения, те са поносими, приемливи, най-вече, че се запазиха облекчените условия за пенсиониране на работещите в най-тежката категория труд. Поносими и приемливи, стъпката, която е за работещите за увеличаване на възрастта за пенсиониране при трета категория труд.
Ще премина към законопроекта на господин Миков и група народни представители от „БСП лява България“. Ще започна от там, че този законопроект в този си вид не се внася за първи път в Народното събрание. Той беше внесен първоначално в 42-ото Народно събрание, беше отхвърлен, тогава вие бяхте управляващи. Ако действително сте искали да бъдат реализирани тези предложения щяхте да го приемете, защото вие тогава бяхте управляващи и когато този законопроект се гледа в зала той не беше подкрепен от всички.
На следващо място в тези мотиви, които са изложение в законопроекта на колегите от „БСП лява България“ няма никакви експертни аргументи. Казвате, че с тези предложения ще се намали дефицита в Пенсионния фонд, приходите и разходите ще бъдат на нула, цитирам господин Гьоков. Как ще бъдат приходите и разходите на нула, като вие предлагате замразяване възрастта и стажа за пенсиониране, а по отношение на увеличаването на осигуровките за Фонд „Пенсия“ аз напълно не съм съгласна, защото по този начин ние товарим и работниците и работодателите, защото всички знаем, че плащането на осигуровките за Фонд „Пенсии“ се поемат и от работници и от работодатели.
Понеже го няма господин Гьоков, ще му задам въпросите в зала. Искам само да попитам представителите на Министерство на труда и социалната политика, не ми стана много ясно, защото от представените становища по законопроекта на Валери Симеонов и група народни представители е изразено, че Министерство на труда и социалната политика не подкрепя предложенията по законопроекта по отношение въвеждането на специални условия за пенсиониране на морските лица. Такова отрицателно становище има и от Българската морска камара, на НОИ също не стана ясно дали подкрепят или не. Ще ви помоля категорично да чуя вашето експертно мнение, защото не ни стана много ясно и след малко трябва да гласуваме тези законопроекти.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, реплики към изказването на госпожа Ангелова.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми гости.
Уважаема колежке, моята реплика е в отговор на Вашето обвинение, че ние внасяме няколко пъти този законопроект, той не е съвсем същия, ако внимателно сте го проучили. Това не е основание, че ние нямаме право да го внесем, това е наша позиция и ние ще отстояваме позицията си. Това, че в предното Народно събрание не е било подкрепено нашето предложение е нормално, след като всички партньори, с които бяхме в коалиция в управлението не бяха съгласни по отделните пунктове. Но, това, че няма рационалност в него аз не го приемам, като Ваша критика.
По другите Ви бележки, ние ще вземем отношение в зала.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Карагьозов.
Дуплика, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: В мотивите не се съдържат никакви експертни аргументи, никакви финансови разчети, само популистки политически аргументи с цел да се харесате на българския избирател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще помоля добрият тон в тази Комисия, който доминира, да се спазва, без квалификации.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, гости.
По отношение на законопроекта, който е внесен от Министерски съвет ние ще подкрепим предложението, въпреки че за нас това е едно трудно решение, така да се каже на кантар сме. Това, което ни мотивира все пак да дадем подкрепата е предложението на „Реформаторския блок“ за възможността за прехвърляне на вноските между Фонд „Пенсии“ и съответно пенсионните фондове – това, което беше нашето условие за тази подкрепа.
Оценяваме, че вие сте търсили и сте намерили, според мен, много сложен баланс между работодателите и синдикатите с оглед увеличаването на възрастта за пенсиониране и разбира се увеличаването на осигурителните вноски. Що се касае именно за увеличаването на осигурителните вноски ние не сме особено щастливи. Разбра се има аргумент за това, че така или иначе това е било планирано. Ние просто изпълняваме онова, което е планирано, но в никакъв случай не можем с лека ръка да приемем това, което и колегите от БСП твърдят, че трябва да има увеличаване на осигурителните вноски априори.
Според мен имаме да решаваме няколко предизвикателства, може би следващите месеци, вие коректно сте го описали, това са инвалидните пенсии и ние очакваме наистина в следващите месеци да има такова решение, а защо не и между първо и второ четене да предложим и конкретни срокове съответно да има решение така, както сте направили и за лицата, които са в т.нар. специални ведомства. Там сте предвидили този 6-месечен срок, при който съответните министри трябва да внесат предложение този списък на лицата, които се пенсионират по-рано да бъде уточнен.
Тук има известен риск, тъй като на този етап ние не знаем какво ще бъде предложено, да не се окаже така, че в тези списъци да бъдат запазени отново същите лица, които и в момента имат възможност за по-ранно пенсиониране, така че всички да се прилепят към тази привилегия. Това е рискът, който има.
От друга страна за нас има известни притеснения от гледна точка, че решенията, които вие сте предложили се базират на едни изчисления, вероятно от НОИ за бъдещи постъпления и бъдещи разходи. Като че ли липсват буфери. Тоест, предполагам, че моделът на изчисления е много прецизен, но да не се окаже така, че това, което е показано като диаграми, тоест едно намаление на дефицитите във Фонд „Пенсии“ в рамките на следващите 6-7 години, което да възлезе на около 1-1,5% от БВП е една много амбициозна цел, да не се окаже, че тя не е изпълнима и съответно отново държавният бюджет да дофинансира.
За съжаление в дългосрочен план това, което вие предлагате няма как ДОО да бъде балансирано. Винаги държавният бюджет ще трябва да дофинансира, което за нас е притеснително и именно поради липсата на отчитане на риска. Боя се да не би тези графики да се окажат доста по-различни от това, което вие планирате.
По отношение на предложението на народния представител Михаил Миков няма как ние да го подкрепим. Това предложение казва, че запазваме възрастта, увеличаваме пенсиите и вдигаме вноските. Това няма как да бъде подкрепено от „Реформаторския блок“, така че това е нашата позиция.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Танев.
Реплики към неговото изказване? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, може би всеки от нас може да намери неща, с които не е съгласен в предложението на Министерски съвет, но основното достояние на този законопроект е, че в крайна сметка обединява и търси консенсуса и начина на решаване на някакъв проблем, който виси. Положителното в това, което направи групата и е внесено е, че има някаква дългосрочна визия и някаква сигурност какво ще става следващите 5-10-15-20 години. Това, че се говори за увеличаване на новите пенсии за актуализация и това, което е направено за категорийните работници ние смятаме да го подкрепим напълно още на първо четене. Включително имахме и няколко нюанси, примерно за първа категория и т.н., но аз смятам, че това, което е достигнато и при разговорите със синдикатите, преди малко говорих и с познати миньори от Мини „Черно море“ смятам, че във всички браншове ще бъде прието и няма да има такива сътресения.
Склонен съм да подкрепя и предложението на колегите от „Патриотичния фронт“, но изключение на определени професии да излезем от системата на категоризацията ми се струва, че ако днес го направим за морските лица, утре трябва да го направим за миньорите, за подводничарите и за всеки вид професия да бъде упомената.
По законопроекта на господин Миков най-вероятно ще се въздържим и няма да го подкрепим. Мога да гарантирам от името на нашата парламентарна група, че ще подкрепим законопроекта на Министерски съвет на първо и на второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Кенов.
Реплики?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Кенов, това не е въвеждане на изключение. Това е изискване на Конвенция № 71. Ако я прочетете, тук я има, мога да Ви я предоставя, там не съществуват понятието „морски лица“, съществува точно понятието „моряци“. Много е дълга темата, за да ви я обяснявам. Има Кодекс за търговско корабоплаване, там има едни много неприятни неща за българските моряци. Не искам да влизам в подробности, но това е изискване. Ние въвеждаме тези изисквания и тези договорености, които са станали и с Международната организация на труда.
Прав е господин министърът и господин Петков, че тези неща са заложени практически в чл. 69б. И ако остане този законопроект ние просто ще искаме само да бъде въведено това понятие, защото това дава възможност след това за тълкуване превратно. И ако трябва да допълня, прав е колегата Гьоков, че много хора живеят на гърба, като категорийни работници и служители именно на тези, които извършват този тежък труд. Така е в системата на МВР и в много други системи. Чиновници, които седят на бюро са заплатени и са осигурявани като първа и втора категория труд, наравно с редовия полицай, който е на дъжд, на вятър на студ и на всичко останало. Това е истината. Затова искаме да се въведе това понятие така, както е записано в чл. 2 на Конвенцията.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Дуплика?
СТЕФАН КЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Байрактаров, аз не виждам да имаме някакъв спор и да отговарям. Но по отношение на това, което господин Гьоков каза и това, което вие повдигнахте за служители, които се прилепват към хората, които полагат тежък физически труд, при всички положения трябва да има разграничение, няма как да смесваме редовия униформен полицай с касиерката в районното управление, както каза колегата преди малко, но на практика се получава и трябва да се избягват такива случаи.
Твърдо заставам зад Вашата позиция, която многократно съм защитавал по отношение на това, че социалните пенсии трябва да бъдат изкарани от общия осигурителен кюп и да се плащат отделно.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Знаете ли, колеги, колко са социалните пенсии? Да не навлизаме в тази тема.
Други изказвания?
Другото изказване е мое.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, гости, заместник-министри, аз искам да започна с това, че приветствам усилията на Министерство на труда и социалната политика и лично на министър Калфин за това, че беше потърсено и не само потърсено, а и намерено експертно съгласие. Това е похвално и повярвайте ми, от личен опит знам, че не е толкова лесно. За това трябва да поздравим и другите страни, защото ако работодатели и синдикати не бяха съгласни с тази експертиза очевидно е, че трудно щеше да се стигне до това експертно съгласие. Но експертното съгласие има продължение и това продължение никак не е по-лесно от търсенето на експертно съгласие, това съгласие се нарича политическо съгласие,защото експертното съгласие има своите политически измерения.
Аз няма да се спирам на отделните текстове, няма да правя преразказ на проектите, няма да правя и литературно четене, защото според мен на първо четене е важното да кажем нещата, които са свързани с философията на проекта, с целите и доколко те се изпълняват. От тази гледна точка ми се иска да кажа, че трябваше, според нас да продължат усилията, които бяха стартирани от министър Калфин и в институционализиране на политическия диалог. Какво имам предвид? В момента синдикатите проведоха дълъг маратон срещи с политически партии в търсене на съгласие, защото опитът и практиката показват, че без експертно, плюс политическо, плюс обществено съгласие такъв тип реформа, която е много сложна, трудна, свързана с непопулярни мерки трудно може да бъде устойчива във времето. А това, което искаме е точно тя да бъде устойчива, да не променяме през години, през 8, през 5 всички тези параметри, за които говорим сега.
Какво имам предвид под институционализиране на политически диалог? Министър Калфин имаше среща с всички парламентарни групи, надявам се да са приключили, но имаше идея за лидерска среща между всички лидери на политически партии, парламентарно представени. Казвам това, защото една такава реформа или такъв пакет от мерки изисква лидерство, за да може да бъде достатъчно устойчиво. Правя тези бележки, продиктуван и ръководен от опита, който имам през годините в тази сфера.
На следващо място. Това, което е поставено като цел е подобряване на ефективността, подобряване на финансовата стабилност и финансова устойчивост на системата, като цяло и обвързването и намаляването на зависимостта от държавния бюджет. Очевидно е, че част от тези мерки се постигат и в края на периода това, което е казано от разчетите на НОИ дефицитът ще бъде половин процент от БВП при 2,4 сега при старта на пакета от промени.
Другото, което искам да кажа е, че в предложения пакет от мерки рубриката сякаш е отстъпки за всекиго по нещо, с изключение единствено и само на трета категория. Подчертавам, на масовата трета категория. Вярно е, че там има разсрочване с дълъг хоризонт, което е по-благоприятно в сегашните текстове, но трета категория е тази, която от началото на реформата от 2000 година носи на гърба си тежестите на всички промени от 1999 година до сега.
На следващо място, заслужава поздравления фактът, че § 4 от Преходни и заключителни разпоредби вече намира своето място в основните текстове, тоест – всяка година ние с вас в края на годината, заедно с миньорските федерации няма да търсим начини за удължаване. Знаете, че нито едно удължаване на нито един срок не решил дефинитивно проблемите, в която и да е сфера. Тук, разбира се приветстваме и идеята Учителският пенсионен фонд да не важи до 2020 година, а да продължи във времето.
Приветствам и идеята за търсене на възможности за подобряване на адекватността. Адекватността действително се подобрява, но това стартира от 2017 година, не е ясно защо не стартира от 2016 година, например. На второ място предложените мерки за подобряване на адекватността през формулата за изчисляване размера на пенсията съдържа по моему един съществен недостатък. Правилно е да минава през осигурителния стаж, но при един и същи осигурителен стаж и при пенсиониране в различно време ножицата между старите и новите пенсии ще продължи да се отваря, което е притеснително и което няма своето решение в предложения проект.
На следващо място. По отношение на сектор „Сигурност“, тези хора, с цялото ми уважение към тяхната дейности и работа, която извършват в полза на обществото сякаш изминаха достатъчно сериозен път и направиха първите стъпки да се съгласят с увеличаването на възрастта и въвеждането на минимална възраст. Техният проблем е, че нямат възможности за кариерно развитие в хоризонтален план, защото във вертикален план нещата са решени и друго – имат претенции за това дали точно това да бъде механизмът за увеличаването на възрастта. Докато само преди една година те въобще не споменаваха да се говори за каквото и увеличаване на възрастта.
По отношение на военнослужещите, там като че ли се създава един проблем и той е свързан с факта, че сержантите от Българската армия имат пределна възраст за заемане на длъжност и тя е 50 години. И ако са започнали примерно на 32-33-34 години, дори и да имат възможност да допълнят необходимия стаж до 27 години извън системата, една част от тях няма да могат да отговорят на условията, но тава е достатъчно спорен въпрос. Моето предложение е заедно с представителите на това съсловие още веднъж да бъдат огледани тези текстове и мисля, че може да се намери правилното решение.
Последният въпрос, с който завършвам, не е пряко свързан с предложените текстове, но той живо интересува земеделските производители. Там трябва да имаме ясен ангажимент от правителството, от вносителите на законопроекта, че няма да създадем условия парите, които получават по линия на европейските фондове по схемите за подпомагане на декар площ, няма да се окажат достатъчни да се плащат само осигурителните вноски, защото такива са нашите разчети към момента. Ако имаме такава яснота можем на второ четене да преосмислим част от възможности за гласуване за подкрепа на някои от текстовете. В противен случай на първо четене нашата парламентарна група има решението да се въздържим по внесения от Министерски съвет проект.
По отношение на проекта на господин Миков и група народни представители, ние в нашата предизборна платформа имаме категоричен текст да не променяме осигурителната и данъчната тежест и това е съвсем достатъчно да не подкрепим този законопроект. Според нас мерките изобщо за подобряване на адекватността на получаваните пенсии по отношение на финансовата стабилност на осигурителната система, като цяло минава през сериозен ръст на БВП, през сериозни параметри на заетостта и оттам високи доходи и високи постъпления в осигурителната система, за да разчитаме на по-високо ниво на социална защита от една страна и от друга страна по-ефективно използване на социалните трансфери, защото ние сме либерална партия и държим преразпределителната функция на държавата да бъде в малко по-различен вид.
По отношение на проекта на господин Байрактаров.
Господин Байрактаров, Вие цитирате Конвенция № 71 на МОТ, но не в целия пакет, обем, защото там има изискване за възраст, но няма изискване за осигурителен стаж, което означава, че националното законодателство е това, по което може да определим съответни правила и той ги определя в проекта на Министерски съвет, само че там има изискване за сбор от стаж и възрасти, изискване за необходимите точки, които трябва да бъдат набрани за разлика от проекта, който предлагате вие и този смисъл, господин министър, има разлика между това, което се предлага в проекта на господин Валери Симеонов и това, което предлагате вие и тази разлика трябва да бъде разбрана.
Завършвам с това с надеждата да продължи търсенето на консенсус, защото такива възможности има, но на този етап, според мен те не са изчерпани. Такава една непопулярна реформа или пакет от промени изискват търсене на съгласие. Виждам, че в рамките на управляващата коалиция дори има разнобой, не само разнобой, а сериозни контрааргументи върху това, което се предлага. Дори усещам един нюанс за използване на предложените промени, като опит за извличане на тясно партийни дивиденти за сметка на предложените мерки. В този смисъл ние, като опозиционна партия сме отворени за дискусия и за диалог да продължи този диалог и лидерите да са тези, които да поемат отговорността. Това са непопулярни мерки и когато става въпрос за национално-отговорна политика трябва да търсим такова съгласие, включително и от опозиционните партии, защото мерките са непопулярни и най-лесното е да кажем, че не сме съгласни, нашите избиратели искат това или онова. Когато търсим национално съгласие трябва да сме наясно, че има и други възможности. В противен случай ситуацията е такава каквато я представена към днешна дата.
Завърших.
Реплики към моето изказване?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ще бъда много кратък и точен.
Чета чл. 2 от конвенцията: „Всяка държава членка на Международната организация на труда, за която тази конвенция е в сила трябва да въведе или да осигури въвеждането съобразно националното законодателство на пенсионен режим за моряците, които се оттеглят от морска служба“. Член 3: „Пенсионният режим трябва да отговаря на едно от следните условия: а) Предвидените пенсии трябва да се отпускат на моряците, които са прослужили определен период на работа по море при навършването на 55 или на 60-годишна възраст, съобразно предвиденото с режима“. Спирам до тук, за да ви кажа, че сме се съобразили изцяло с конвенцията, защото ако започна да чета и чл. 4 ще трябва да връщат пари.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Вие всъщност потвърдихте това, което ви казах аз. Някъде там в тази конвенция да пише, да има изискване за осигурителен стаж? Осигурителният стаж се определя от параметрите на националното законодателство, а не от конвенцията. Освен това не сте изобщо прав, че няма определение за морски лица. Вижте допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, ако искате да ви прочета определението. Съгласно определението, съдържащо се в § 1, ал. 1, т. 5а от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване …
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Казах, че в конвенцията не фигурира понятието „морски лица“, а фигурира понятието „моряци“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това го казахте, но в предишното си изказване казахте, че няма определение за морски лица и трябва да се въведе такова определение.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте господин Манолов.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря, господин председателю.
Господин вицепремиер, заради Вашият апел няма да започна изказването си от Ото фон Бисмарк, макар и да се налага да бъдат внесени някои пояснения дори от тази историческа перспектива, какво представлява осигурителна система и има ли тя почва у нас. Но ще вървим по същество, тъй като сте на първо четене на този законопроект.
Искам и аз да подчертая това, че това, което е предложено на вашето внимание е нещо, което е работено дълги месеци, даже и години и както имах възможността да кажа на някои от срещите, които провеждахме с политическите сили, която и партия да беше на власт вероятно този пакет нямаше да бъде много по-различен. В него няма нищо кой знае колко политическо, тъй като няма да се връщат към Ото фон Бисмарк, както обещах, това са решения, които са възможни, които биха дали устойчивост, адекватност и всичко друго, което споменах в тази система.
Нашият апел е извън всичко, което чухме да уважите труда на всички, които работиха. Между другото искам да благодаря първо на министър Калфин за обстановката, която създаде в тези обсъждания и на народните представители от комисията, които участваха в тези обсъждания, тоест – работата е гледана отвсякъде, от всичките й страни, както би могло да се предположи и е такава, каквато е.
Не съм съгласен, че за трета категория нищо не е направено, дори вашето споменаване за Учителския пенсионен фонд значи, че нещо е направено, извеждането му пред скоба и въвеждането му в норма. Това, че втора и първа категории в крайна сметка в този проект не са толкова изтормозени, колкото се предлагаше не значи, че нищо не им се е случило. Моята молба е да избегнем политически квалификации в този смисъл.
В МВР има три категории служещи. Едната са лица, работещи по трудово правоотношение – ЛРТП, както ги наричат, които са над половината, които са трета категория, където са въпросните касиерки на гишетата, където са всякакви други лица. Има една категория служители по Закона за администрацията, напоследък навлизащи държавни служители. Има държавни служители по Закона за МВР. Това, за което се говори, режимът за пенсиониране, касае единствено и само държавните служители, работещи по Закона за МВР. Там тези смесвания биха могли да бъдат много тънки, както си говорихме с министър-председателя, тъй като той разбира от тези неща твърде добре, едно е този огнеборец, който държи шланга, съвсем друг е този огнеборец, който обикаля по таблата да види дали няма да се запалят, само че те са държавни служители по Закона за МВР и по смисъла на сегашните правила се третират еднакво – нещо, което очевидно не трябва да продължава да бъде така. В този смисъл говоренето на едро, че тези, които седят по гишетата в МВР и събират молбите да се пенсионират първа категория е крайно невярно, базирано на отсъствия на базови знания и молбата ми е, преди да говорим такива неща да ги уточним, да видим, защото в крайна сметка не става дума за толкова много хора.
Последното, което искам да кажа, защото днес го казах и на една друга среща. Ние с КНСБ имаме сериозната заслуга работещите в тези ведомства да разберат, че те не могат да живеят извън социума. Да, 25 години изкараха така. Да, 25 години за тях правилата бяха такива. Но колкото по-дълго се отлага въвеждането на тези правила за тях, толкова по-тежък удар ще се стовари върху тях. Това е нещо, което сме им обяснявали няколко години, успяхме да ги убедим в правовата на това мислене. Това е част от консенсуса тук, за който се говори на тази маса и за който аз моля да бъда уважен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Манолов, искам да кажа нещо много важно. Аз, д-р Адемов, с 20 години стаж анестезиолог, Вие ми казвате с този проект, че на 65 години аз трябва да отнемам съзнанието на всеки един болен в три часа посред нощите, заедно с моя колега хирург. Ако смятате, че този труд е по-лек примерно от някои от тези, за които Вие споменахте….
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Не смятам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не смятате, но ние сме длъжни да се пенсионираме на 65 години, за разлика от другите, които примерно на 55 години огнеборецът не може да гаси пожар, а строителят на 65 години може да се катери. Можем да водим тази дискусия за категориите продължително време без да има какъвто и да е резултат, както сме го правили години наред.
Продължаваме.
Ще дам думата на всеки, който пожелае.
Заповядайте, господин Желязков.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ /АИКБ/: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър, господа заместник-министри, господин подуправител, госпожо подуправител, уважаеми гости.
Ще кажа три неща.
Първо. Асоциация на индустриалния капитал в България подкрепя внесения от Министерски съвет проект на ЗИД на Кодекса за социално осигуряван, като резултат на дълъг и нелесно постигнат консенсус между всички представени на тази маса организации, институции и лица. Това е основното съображение този консенсус да продължи.
Второ. Много разчитаме, че това, което беше казано от министър Калфин, а именно, че започнатото ще продължи по линия на инвалидните пенсии и не само, а и по линия на укрепване на втори стълб, загатнатите и дискутирани частично въпроси на мултифондовете, на гаранционния фонд, да таксите и т.н. също ще продължи и ще намери своето решение, за да имаме един завършен пакет.
Трето. Що касае законопроекта, внесен от господин Михаил Миков и група народни представители ние убедено считаме, че тъй като същият не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 от Закона за нормативните актове на основание чл.28, ал. 3 от Закона за нормативните актове същият не се обсъжда от компетентния орган.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Само не изземвайте функциите на Народното събрание, там има специална комисия, Дирекция „Правна“, която преценява кой от проектите е допустим, съгласно българското законодателство и кой не. Това е в защита на колегите, които работят в Дирекция „Правна“ на Народното събрание, а не упрек към Вас.
Колеги, молбата ми е към кратки, съдържателни изказвания, без да ограничавам когото и да било.
Заповядайте, госпожо Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин вицепремиер, господа министри.
Стана вече ясно, че КНСБ е част от този трудно постигнат консенсус и с удоволствие ли неудоволствие, с напрежение или без такова ние подкрепяме законопроекта на правителството в този му вид за първо четене, тоест – с оглед на философията, която е заложена там.
Държа да изтъкна едно от основните според нас достойнства на този законопроект, а то е, че правейки изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване този път основен акцент, основен приоритет беше наистина адекватността на престациите, на пенсиите и в името на постигането на тази основна цел и този основен приоритет бяха търсени инструментите, с които това да се направи. По тази причина е налице и другото достойнство на законопроекта, а именно, че той разглежда комплексно проблемите, тръгвайки от входа на системата и завършвайки с това, което е на изхода на системата.
Подчертавайки наличието на този нелек компромис, подчертавайки усилията, положени от двата синдиката, особено от моята организация смея да твърдя, че ние сме част от…..
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Гонева, това е фактология, която народните представители я знаят. Имали сте възможност и в НСТС, ще Ви помоля малко по-конкретно по предложените проекти.
АСЯ ГОНЕВА: Доколкото говорим за философията на закона няма да бъда конкретна по нормите, които са в законопроекта. Може би ще отбележа само две неща, които касаят философията, но не защото те могат да бъдат коригирани преди първо четене, а заради това, че бяха засегнати в изказванията на някои от депутатите, които говореха. Искам да споделя мнението на моята организация, тук не ангажирам колегите от другата конфедерация и това касае промените, които касаят правото на избор в универсалните пенсионни фондове. Нашето убеждение е, че резултат на политическия дебат и олелията, която се разгоря след решението в края на миналата година сега предложеният текст за многократното преминаване от универсалния и пенсионен фонд в друг универсален пенсионен фонд и същата година в ДОО и обратно не е добро решение. Още по-лошо решение е намесването на Сребърния фонд, но това само да го отбележа за присъстващите тук представители на „Реформаторския блок“.
Ще завърша с нещо, което е важно да бъде отбелязано. Няма да говоря по законопроекта на БСП, доколкото ние сме ангажирани със законопроекта на правителството, като организация, но бих искала да кажа, че не е редно от устата на народни представители да се говори за провал на пенсионното осигуряване в България. България е една от малкото бивши социалистически страни, в която което и да е правителство да е било на власт никога не е имало пропуск в плащането на пенсиите. Освен това дълбоко съм убедена, че нормите, които гледаме в момента и които ще бъдат обект на вашето внимание далеч не са палиативни. Самият факт, че трябваше да се правят сериозни компромиси, за да се стигне до този вид на законопроекта означава, не става дума за палиативни, а за ефективни норми.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Гонева.
Господин Абаджиев.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /Асоциация на пенсионните фондове/: Уважаеми господин Адемов, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Калфин, уважаеми колеги, гости.
Моето изказване ще бъде насочено единствено към предложения от Министерски съвет за обсъждане законопроект за промени в Кодекса за социално осигуряване. Искам да посоча, че в мотивите, в изказванията, в обсъжданията, в експозето на господин Калфин съвсем накратко бяха засегнати въпросите, свързани с промените, касаещи допълнителното пенсионно осигуряване с изключение на въпроса за прекратяването на разпоредбата за увеличаването на вноската от 2017 година. Трябва да кажа, че този законопроект обхваща редица проблеми или въпроси, свързани с дейността на пенсионните фондове, с Глава втора от Кодекса за социално осигуряване и тези въпроси би трябвало да бъдат обсъждани съвсем сериозно. Трябва да кажа в същото време, че ние сме предали конкретни бележки на Министерство на труда и социалната политика по различните разпоредби, по предложенията за прехвърляне по използването на Сребърния фонд за намаляването на вноската и прехвърлянето в НОИ, с всички проблеми, произтичащи от това.
Трябва да кажа също така, че нашите предложения и бележки са съпроводени с широки и обосновани мотиви. За съжаление министерството не намери време да обсъдим тези бележки конкретно. Надявам се, че това може би ще стане в рамките на обсъждането между първо и второ четене. Тук бяха засегнати някои въпроси, свързани с това прехвърляне и даване на ново допълнение към този „демократичен избор“ за влизане в Сребърния фонд и излизане, това че хората без доход ще получат вноските си, за това че вноската, която отива в професионалния фонд можеше да остане в универсалните пенсионни фондове по една елементарна причина, че ако тази разпоредба за прехвърлянето остане и лицето отиде в НОИ, то вноската 5% и 7% щяха да отиват с него. Така или иначе според нас това се използва за мотив, както и много други неща, свързани, да се притискат хората, за отиване в осигуряване в НОИ.
Второ. Подлежи на обсъждане сериозно въпросът за редукцията на пенсията за тези, които се осигуряват в НОИ и редица други въпроси.
Това са въпроси, които трябва да бъдат обсъдени съвсем сериозно. Ние в рамките на обсъжданията в дискусията предоставихме много сериозна информация и на Комисията по труда, социалната и демографската политика, на Комисията по бюджет и финанси и на временната Комисията за дейността на пенсионните фондове и там се дадоха препоръки. Ние подкрепихме тези препоръки и смятаме, че те са целесъобразни. Подкрепяме и позицията на Министерство на труда и социалната политика и конкретно в публикациите и изказванията в медиите на господин Калфин за това, че проблемите на втория и на третия стълб за допълнително пенсионно осигуряване трябва да се разгледат отделно в един общ пакет, но тук е мястото да предложим и смятам, за целесъобразно в обсъждането на този пакет да бъдат включени и тези мерки, които донякъде и Ася Гонева засегна, тъй като там съгласие няма по използването на Сребърния фонд за прехвърлянето на средствата. Тоест, има различни становища по тези мерки и те трябва да бъдат сериозно обсъдени. Тоест, ние предлагаме на народните представители, на министерството, да се обсъди въпросът всички проблеми, всички въпроси, предложения за промени в Глава втора на Кодекса за социално осигуряване, касаещи функционирането и действието на втория стълб да се обсъдят отделно. И тук следват въпросите, които ще бъдат обсъдени – за нови гаранционни механизми….
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Абаджиев, това е друга дискусия, няма нищо общо с внесения проект.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Приключвам. Тоест, тези въпроси да бъдат обсъдени заедно в пакет с тези други въпроси.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Госпожа Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Няма да оспорвам предложението на асоциацията. Само искам да кажа, че ние по никакъв начин не бихме се съгласили онова, което е постигнато и което касае правата на хората, осигурени в ПТФ-та да се решават нещата по линия на новия текст в чл. 69б да бъде извадено и да отиде в обсъждане за в бъдеще. По никакъв начин това не бихме подкрепили.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нещата са свързани, няма как и да стане.
Господин Абаджиев, притеснявам ме Вашето изказване, може би от липсата на време го пропуснахте, при положение, че лицето се е пенсионирало за осигурителен стаж и възраст (говоря за ранно пенсиониране) и изчаква възрастта по чл. 68, той има право в рамките на една година да си прехвърли средствата от индивидуалните партиди в Държавното обществено осигуряване. Това е притеснение, както за частните пенсионни дружества, притеснение в дългосрочен план и за бюджета на Държавното обществено осигуряване, защото той се товари при всички положения. Тази мярка знам защо е направена, защото една група много настояват това да се случи и тези, които получават пенсия с намален размер от Държавното обществено осигуряване и не искат да изчакат, въпреки че техните пари в индивидуалните партиди носят допълнителна доходност през всичките тези години. За съжаление този текст им дава възможност в рамките на една година да се прехвърлят. Но влязох в детайли, по същество в дискусията.
Други?
Господин Минков.
Има обществени съвети, има комисия, която се занимава с въпросите на гражданското общество, там също можете да ги задавате тези въпроси. Не мога на всички дам думат, но понеже уважавам вашата упоритост, няма как да ви откажа.
ЦВЕТАН МИНКОВ: Искам първо да успокоя господин Адемов, че ние сме оптимисти и то не от името на потърпевшите, които са пенсионери, а от тяхно име спрямо следващите бъдещи пенсионери. Явно грижата за тях е доста добра, бихме могли да допринесем с бързо освобождаване на пенсионен фонд, но дайте да сложим картите на масата.
Говорим за принцип, за когото само говори, но в Европа има технология на прилагане. Солидарен подход. Очакваме икономически еквивалент на това, което ние сме осигурявали върху цялото възнаграждение, а не до, а след това нито дума не казвате как се изчислява личният коефициент.
За да не бъда доста подробен, много ми се иска някои неща да ги прилагаме по правилата в Европа. В момента в Европа се говори за една малко по-голяма свобода. Пенсията за стаж и възраст да бъде индивидуално право на работещия. Тоест, с минимални седем години осигурени, с олихвени неговите средства, до правото на социална пенсия сам да решава кога да се пенсионира и как, с колко да получава до тези години. Негово право е да натрупва дали в трети, дали във втори, дали в първи, но олихвяване на всички нива.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Минков, това са Ваши теоретични разсъждения.
ЦВЕТАН МИНКОВ: Не, това са наши обменени информации от 2006 година с нашите партньори, когато България не беше член на Европейския съюз.
Други въпроси, които ни вълнуват. От пресата излизат недостатъчно окончателни, а ние продължаваме тематиката, тоест – търсим начин за решаване, тъй като независимо от всичко живеем в 21 век, когато работните места от година на година намаляват е и срамота шест пъти по-ниска да бъде средната заплата на хората.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Минков.
Господин Москов.
НАЙДЕН МОСКОВ /Българска асоциация на пенсионерите/: Благодаря, господин председател.
Искам в рамките на две минути да спомена това, което не чух сега по време на заседанието.
Първо. Не чух нищо за старите пенсии и за пенсионираните преди 2000 година. Това е голям проблем. Чух само, че е голям проблем, но не чух нищо за решаването му.
Второ. В НОИ и в министерството, аз съм го казал на господин Калфин, казвал съм го и на господин Петков, трябва да просъществуват пак обществените съвети на пенсионерите, на които ние можем спокойно да разискваме нещата така, както ние ги виждаме, а не както ги виждат чиновниците от КНСБ.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Москов, моля Ви без квалификации.
НАЙДЕН МОСКОВ: Не чух нищо за 4%, които дават възможност на тези, които са добили право за пенсиониране, имат стаж и продължават да работят, те получават т.нар. 4%. Какво означава това? За една година работа те получават 4 години осигурителен стаж. Това е източване на Пенсионния фонд, това е кражба от нашите пенсии.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е препоръка на Европейската комисия, по скоро на Съвета на Европа, ние сме членове на Европейския съюз и сме подвластни на част от решенията, за които говорим. Вашата оценка е, че това е източване, Съветът на Европа казва, че оставането по-продължително време на пазара на труда е привилегия.
НАЙДЕН МОСКОВ: Относно швейцарското правило, което продължава да се използва. Според мен швейцарското правило не е годно за България и за българските условия, трябва да им го върнем на швейцарците и да си направим наше българско правило, в което са отделени годишният осигурителен доход и инфлацията, отделно да бъдат взимани под внимание. И нарастването на осигурителния доход всяка година да се начислява на пенсиите при осъвременяването на тези пенсии.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Москов, за краткото и съдържателно изказване.
Колеги, обявявам дискусията за приключила. Преди това, господин министър, ако искате да обобщите накратко, имате това право, това, което чухте по време на обсъждането на законопроектите.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю, благодаря и на всички народни представители, които взеха отношение – тези, които подкрепят и тези, които имат забележки.
Действително, за да стигнем до тук не само експертна дискусия имаше, тъй като експертите при социалните партньори участваха, но те представляват все пак едни доста големи организации, така че нека не подценяваме и това нещо, което се случи. Няколко уточнения.
Госпожа Ангелова попита да изясним мнението по законопроекта на господин Валери Симеонов. Мнението на министерството е, че този въпрос е включен в сега съществуващите уредби и няма нужда да се включва допълнително, затова ние не го подкрепяме. Конкретно какво имам предвид? В Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране трудът на екипажите на кораби, специализирани за превоз на химически вещества, нефтопродукти, въглища и трудът на работещите в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот, без тези в крайбрежния флот е първа категория. Втора категория са всички останали екипажи на кораби от морския и речния флот без включените в предишната, което означава, че тази възраст 55 и 60 години е включена в тези определения. Господин председателят спомена, че има определение на морски лица, абсолютно се прилага конвенцията в българското законодателство още повече, че това, което господин Байрактаров прочете е съобразно националното законодателство. Така че тези възрасти са включени и тях ги има. Така че ние не смятаме, че е необходимо допълнително да се прави изменение и това нещо така или иначе е включено.
Доста пространни бяха бележките на господин Гьоков. Ще обърна внимание на няколко неща. Чух няколко пъти от него и от други представители, че първо трябва икономиката да тръгне, да се задвижи и тогава да мислим за пенсионната реформа. Това е някакъв начин, в който ние да спрем всичко и да чакаме нещо друго да се случи. Пенсионната система е такава, каквато е, всеки месец тя събира и изплаща пенсии и има нужда не да чака, а да бъде действително санирана, така че поне да имаме увереност до следващите години, че този механизъм ще работи достатъчно добре.
По отношение на възрастта и стажа. Господин Гьоков, с цялото ми уважение Вие във вашия законопроект първо не посочвате, че искате преизчисление на всички пенсии, сега казвате да го приемем така.
Второ, не посочвате какво Ви е мнението към първа и втора категория, сега казвате, че ние трябва да разбираме нещо. Според мен, ако искате нещо да кажете, ще го напишете в законопроекта, за да можем да го прочетем. Нито едното, нито другото го има там. Така че разсъжденията кой, къде и как понася тежестта при положение, че вие не сте го разписали във Вашия законопроект се предполага, че ние трябва да подразберем нещо, трудно, почвам вече да изпускам нишката.
Вие говорите, че пенсиите не се борят с бедността. Да, факт е, пенсиите са много по-ниски от бедността и линията на бедност. Дайте предложения, защото предложението, което давате за икономически растеж е да обложим с 1 милиард осигуряваните и осигуряващите от следващата година. Това едва ли ще помогне особено на икономическия растеж на страната. Но фактът, че пенсиите са доста по-ниски от линиите на бедността е въпрос, който трябва да се решава дългосрочно, не да се констатира. В този проект ние предлагаме решение и за новите пенсии и за освобождаване на ресурс, който може да се насочи към старите.
Още едно противоречие виждам. Вие предлагате да увеличи максималният осигурителен доход, което означава да се увеличат таваните. Това е отлагане на ножицата. Нали казвате, че е лошо, че се отваря ножицата между ниските и високите пенсии, точно това предлагате вие – да се отваря ножицата. Така че не виждам аргументите, с които вие сте против.
По отношение на това да се изплащат пенсиите върху реалните доходи, това също е една тема, която сигурно има много аспекти. С решението, което парламентът прие през декември месец за криминализиране на укриването на вноски вече виждаме ефект тази година, така че там се взимат мерки и увеличението на социалните плащания за първите четири месеца е 283 милиона повече в сравнение с миналата година.
Не можах да разбера, казвате 3 месеца се дават за избор на фонд, защо не на една година, това е действащото законодателство, никой не го променя, освен, ако искате да го промените, но пак трябва да си го запишете в законопроекта, няма как да предполагаме нещо друго. Дават се 3 месеца, ако новопостъпилият на работа не избере, отива в частен пенсионен фонд неговата вноска. Това е механизмът, който се предлага.
Актюерски разчети казвате, че липсват. До мен са управителят и подуправителят на НОИ, мисля, че по всички законопроекти, включително и по вашия бяха направени най-подробни актюерски разчети. Ако нещо още ви липсва – кажете. Сигурен съм, че колегите ще се постараят да бъдат максимално полезни. Но да кажем, че нямаме разчети и не знаем какво ще се случи, не е коректно към колегите, които работят по всяко едно предложение и по всяко едно предложение са направили разчети, които са ни ги предоставили.
Господин Танев постави един важен въпрос в сектор „Сигурност“ да не остане същото положение. Ние затова предлагаме не да чакаме шест месеца, а сега да дадем възраст и се надявам, че това ще стимулира до 6 месеца да се даде това разграничение, което да може да се приеме. Прогнозите на НОИ са дългосрочни по всички правила на икономическото прогнозиране. Това са начините да се правят дългосрочни прогнози, няма други. Аз все си мисля, че тези прогнози ще бъдат даже песимистични. Аз съм малко по-оптимистичен за прогнозите, но да не се бъркам в това. Имам предвид, че ако въведем изискванията, промените, които се готвят за инвалидни пенсии и т.н. там ефектът допълнително ще се подобри.
Господин председателю, Вие поставихте един важен въпрос, свързан с лидерството и с политическата подкрепа. Аз искам да извадя този въпрос от политическата конюнктура в момента. Всъщност целият процес е започнал още при Вас и преди Вас, когато сте били министър, има експертна работна група, която работи, която при Вашият наследник и мой предшественик свърши работа. Нейните резултати бяха основата на разработките. Работодатели и синдикати имаха много силен принос към формирането на това съгласие, така че всичко това, което правим няма абсолютно никаква конотация към текущия политически момент и напротив – това е промяна, която тепърва ще си даде резултата. Така че Вие сте абсолютно прав, трябва да има лидерство и не трябва да си гледаме само в следващите месеци или следващия избор, защото това е причината нищо да не се случи до сега в пенсионната реформа.
Идеята, която дойде от ДПС и която според мен е много добра, аз я обсъдих с премиера да се направи една среща на лидерите на парламентарните групи и в скоро време тя ще бъде действително организиран – още един път да поставим темите и основните елементи. Разчитам действително, особено от хора и от представители на партии, които мислят дългосрочно да се оценят ефектите на тези промени, които не са само за днес и за утре.
Споменахте, че този закон трябва да се синхронизира с други закони. Точно така е, Законът за отбраната, Закона за МВР, има искания и за Закона за Кодекса на труда, свързани с висшето образование и пенсионирането, включително и тези законопроекти, които са на първо четене минали в парламента за службите, където също би трябвало да влязат съответните разпоредби, за да се синхронизират. Така е, надавам се това нещо с обща помощ да го направим между първо и второ четене.
Отворен съм да се изясня проблема със земеделските производители. Мисля, че би трябвало да търсим и да намерим решение за тях.
Относно думите на господин Абаджиев, няма как, ние сме взели тук минимум разпоредби, които имат отношение на фондовете, няма как да ги извадим, защото просто няма как да работи модела, ако ги извадим сега. След работата на специалната парламентарна комисия аз поисках от Комисията за финансов надзор тяхно мнение, те ми дадоха промени, които на практика коренно променят втори и трети раздел на Кодекса за социално осигуряване, бяха 71 страница законодателен текст. Сигурен съм, че тези текстове трябва да се обсъдят, има идеи, които идват от парламента, сигурно има идеи, които идват от вас, затова ще започнем едно такова широко обсъждане и се надявам да стигнем до съгласие, разбира се и от социалните партньори ще дойдат идеи. Това е един голям обем законодателство, което следва, но няма как да извадим оттук тези минимални текстове, които бяха внесени.
С това благодаря на всички участници, господин председател. Аз лично работя със самочувствието, че съм част от един процес, който е започнал преди години и който ще си даде резултатите след години. Така че предлагам по този начин да погледнем, това е пенсионната система, която е на всички, не е на една или на друга партия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Колеги, преминаваме към гласуване.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-86, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 30.04.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
Който е съгласен този проект да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 2; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 12.
Проектът не е приет.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 502-01-39, внесен от Министерски съвет на 26.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин, председател, от къде преброихте 10 „За“?!
РЕПЛИКИ: Има записали се народни представители как гласуват.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Няма такива работи, дайте веднъж завинаги да прекратим тази практика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Практика е през годините писмено да декларират. Ако прецените…
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Няма такава практика в правилата за работа на комисията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, махаме двата гласа.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Господин председател, ако сега ги махнем трябва това да е практика занапред на комисията. Всички знаем, че има колеги, които участват в две комисии едновременно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това трябваше да го уточним в началото на заседанието, но в правилника няма такива уточнения писмени, така че господин Байрактаров е прав и ако сметнете, че оттук нататък никой няма право, така да процедираме. Налага се винаги да правим компромиси с правилника, което не е най-добрата практика, но ако не бяхме направили компромис, трябваше да не гласуваме и Вашият законопроект, защото на представянето Ви нямаше по причини, че сте и в друга комисия.
Прав е господин Байрактаров, не трябва да има такава практика. Но оттук нататък да знаят всички останали.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-104, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 28.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 2; „Против“ – 7; „Въздържали се“ – 5.
Не се приема.
Благодаря на колегите, които участваха в дискусията по Кодекса за социално осигуряване.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.

5. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-67, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 1.04.2015 г. – обсъждане за първо гласуване

Господин Танев, Вие сте оторизирания представител на вносителите, който ще представи проекта.
Заповядайте.

ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Съгласно чл. 154 от Кодекса на труда там са посочени официалните празници, които се честват в Република България, сред тях е и 1 май – честваме празника на труда. Успоредно с това по нов стил ние предлагаме да се добави и към това честване и честване на Априлското въстание, по нов стил, тъй като това е една паметна дата за българския народ. Аз съм убеден, че всички ние сме участвали в това честване. Само да напомня, че Президентът Плевнелиев, заедно с председателя на парламента тази година на 1 май бяха в Панагюрище, така че този празник се отбелязва в много население места и нашето предложение е той да бъде официално обявен, като такъв, като се допълни чл. 154 и стане т.нар. двойно честване. Това не е някакъв прецедент, тъй като 9 май се отбелязва, както като ден на Европа, така и ден от края на Втората световна война. Така че нашето предложение е именно в тази посока, още повече, че вече и мина, така че тази година беше неактуално, надявам се следващата да можем да го честваме.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Танев.
Господин министър, становището на Министерство на труда и социалната политика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Становището на Министерство на труда и социалната политика е, че действително има практика на една дата да се отбелязват и да се честват две дати и две събития. Проблемът е, че като правим всички изчисления годишнината от Априлското въстание е 2 май, не е 1 май, така че трудно можем да я преместим на 1 май. Иначе мисля, че това е една достойна годишнина, действително.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, имате думата за изказване.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ние от „Патриотичния фронт“, както и на предходното представяне на законопроекта ще подкрепим този законопроект.
Господин председател, искам да Ви обърна внимание, че Вие отложихте на предходното заседание законопроекта в нарушение на правилника с мотива по искане на госпожа Ангелова, че нямало становища. Искам да ви напомня, че в правилника изрично е записано, че дори да няма становища законопроектът се предлага за разглеждане и гласуване. Това го вметвам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Приемам Вашите бележки, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря.
Що се касае до датата за Априлското въстание искам само да отбележа, че Априлското въстание продължава един продължителен период от време, който обхваща повече от месец и половина, но аз не случайно на миналото заседание показах всички покани, на които, забележете, включително и председателят на Народното събрание присъстваше на отбелязване и честване датата на Априлското въстание 1 май. Много точно и правилно колегите, като не искат да обезличават другия празник, който празнуват – 1 май, просто да бъде добавена и тази дата в един ден, за да не се натоварват с допълнителни официални дни за празнуване тези дати.
Така че не виждам нищо лошо в датата 1 май да бъде добавена и тази за отбелязване и честване на Априлското въстание, която наистина заслужава да бъде отбелязана подобаващо и да бъде включена в официалния календар. Не виждам защо Министерство на труда и социалната политика е дало някакво обратно становище, което за мен е непонятно и неразбираемо.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплика.
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин председател.
Реплика, защото не съм съгласна с нападките на господин Байрактаров по отношение на разглеждане на законопроекта защо беше спрян първия път. Аз предложих да бъдат предоставени становища от БАН, от Министерство на образованието и науката, от Министерство на културата. Все пак това е историческа дата и е необходимо да бъдат подкрепени със становища от тези институции, които най-добре биха казали дали е подходяща тази дата да бъде включена в националния календар, като празник.
На следващо място това мое предложение беше подложено на гласуване и ние спряхме разглеждането на законопроекта в резултат на това, че повечето колеги подкрепиха моето предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
За уточнение на комисията, не случайно си позволих допълнително становище за отлагането по настояване на комисията и още тогава ви казах, че това е в нарушение на чл. 76, ал. 8, където е казано, че липсата на становища не спира обсъждането на законопроекта. Но това е най-малкият проблем по този законопроект. Съгласете се, че с общата позиция на комисията тогава решихме да има и допълнителни становища, в което няма нищо лошо.
Дуплика на господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това е проблем, защото създава вече една порочна практика по нарушаване на правилника, господин председател, защото пак казвам, госпожа Ангелова потвърди моите думи и Вие изобщо не трябваше да подлагате това нещо на гласуване пред комисията, тъй като то е в нарушение на този правилник. Нещо повече, законопроектът преследваше неговото приемане и гласуване на първо четене именно преди тези дати за отбелязване. Това е простата истина. Тук не считаме, не правим сметки по Грегориански календар и т.н. Не случайно казах, че Априлското въстание е едно продължително събитие, така че ние не спорим на 1-ви ли, на 2-ри ли, на 22-ри ли, това е безпочвен спор, господин министър. Вече има традиция на 1 май да се чества това събитие и го показах с поканите, сигурно и Вие сте получил такава покана на 1 май.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Законопроектът е внесен на 1 април 2015 година, ако имахте идея да го решаваме този въпрос, малко по-рано щяхте да внесете проекта. За 20 дни до сега не съм чувал в Народното събрание да е приет проект.
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин председател, уважаеми господин министър, не ми се ще да утежнявам дискусията и реагирах малко спонтанно, но ще си кажа мнението по въпроса.
Първо, 20 април се пада 2 май.
Второ, знаете ли колко празници има, които ние честваме, а не са записани в Кодекса на труда. И недейте сега да зачеркваме празника. Никой не ще да го зачерква, всички го уважаваме и Априлското въстание и всички наред празници. Само, че вие по този начин сега целите някакво неглежиране на 1 май. Признайте си поне, че го правите. А иначе всеки един български празник, включително 2 юни, защо не го запишем в Кодекса на труда, вчера беше? Можем да предлагаме така до безкрая на света. Можем да предложим всички дни оттук нататък да са празници и да почиваме, и да се веселим. Само че до никъде няма да стигнем така.
Не знам защо го правите. Освен това, което ви казах преди малко, аз друго обяснение нямам. Неглижиране на 1 май. Първи май не е комунистически празник, 1 май не е празник на БСП, не се притеснявайте от това, празникът е Ден на труда и той е тръгнал от друго място, нито от България, нито отнякъде другаде. Пък Априлското въстание всеки си го носи в сърцето, няма как да кажете – ще го празнувате днес или утре или еди кога си, или ще го зачеркнете. Господин Байрактаров, не можете да ми казвате какво да зачерквам аз и да не зачерквам. Само че не можете да ми внушете вина за това, че сега днес ще гласувам „Въздържал се“ по вашия проект в това да ходите и да го размахвате и да се казва – ето, те са против Априлското въстание. Не се сме против, ние сме против това, което правите в момента.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Той не е техен.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: На който и ще да е.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Мислех повече да не говоря, господин Гьоков, но просто ме предизвикахте да Ви кажа нещо, което наистина е обидно да Ви го кажа.
Втори юни не е празник, това е ден на почит на загиналите герои. Ако за Вас е празник, смъртта на загиналите български герои, явно наистина съзнанието ни е съвсем различно. Нещо повече, да се откажете да почетете паметта на жертвите по време на Априлското въстание, жестоко избити и изклани, да не ви чета историята, също е въпрос на мислене. Не знам в коя част на сърцето го носите обаче това мислене.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин Танев, имате право на реплика.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: На господин Гьоков искам да кажа, че когато човек е решил да празнува 1 май това, че ще празнува и Априлското въстание няма да го направи по-малко щастлив или съответно нещастен.
Към госпожа Ангелова имах реплика, тъй като когато имаше предложение за отлагането на гласуването на закона, всъщност вие до известна степен ни попречихте ние да направим така, че на 1 май тази година да се празнува и Априлското въстание, но пък ни помогнахте, защото становищата, които дойдоха от Националния исторически музей, чета само финалното изречение: „Подкрепям предложението на 1 май да се чества заедно с Деня на труда“, подписано от проф. Божидар Димитров. От БАН също казват, че подкрепят. Така, че аз смятам, че това, което беше, като ваше предложение, то подкрепя нашето предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Танев.
Дуплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Байрактаров, продължавате да внушавате на хората нещо, което въобще не е вярно. Не ми се влиза в този спор, защото стигаме много далеч. Няма как да се изкарате, въпреки че членувате в някаква организация, няма да квалифицирам, „Патриотичен фронт“, не сте по-голям патриот от мен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не приемам квалификации.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Казвам, че не сте по-голям патриот от мен, както се опитвате да внушите в публичното пространство. Нося си го аз, където трябва Априлското въстание и честването му.
Благодаря за уточнението, но Вие прекрасно знаете за какво Ви говоря, оставете, че е ден на почит или е празник, знаете прекрасно за какво Ви говоря. И за 9 май, и за Ден на Европа, и за Ден на победата, празнуваме ги, но никъде не е записано в Кодекса на труда. Защо трябва да записваме всички празници, в Кодекса на труда или в Кодекса за социално осигуряване, пък където и да било?
Толкова, повече няма да се обаждам по този въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други мнения?
Господин Манолов.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Аз каквото имам да кажа, съм го написал, надявам се да сте го прочели това, което съм написал по тази тема.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вълнуващо становище, няма как да не бъде прочетено, господин Манолов, повярвайте ми.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Това, което имам да добавя по тази тема, слушайки дебата, разбира се, че е повече от ясно, че някой е решил да се закача с БСП, но БСП в случая са малък дразнител в тази история. Тук става дума за милиони хора, които си изкарват хляба с труд и които празнуват този празник от над 100 години. Мислех да ви донеса една карта тук я погледнете – карта на Европа, в която със синьо са отбелязани, забележете със синьо, не съм я правил аз, държавите, в които на 1 май се празнува Ден на труда. И в червено, забележете, тези, в които не се празнува.
Може би трябваше да я донеса, защото това е хубаво и интересно четиво. Има две мънички червени петънца не за друго, а защото в тези държави има ден на труда, който е на друга дата. И Швеция, която се упоменава в моето становище, която нещо друго си е решила на 1 май, нещо, за което аз не настоявам да бъде взето на всеоръжие, но просто съм го упоменал, като възможност в така написаното.
Очевидно е, че вие искате да затъмните празника на БСП. Ако вие искахте да се погрижите за Априлското въстание вие щяхте да сложите 20 април. Всички сме чели Захари Стоянов, към който ще реферирам след малко, защото се казва колко много били поканите. Ако поканите бяха много, господин Байрактаров историята на България щеше да е друг. Захари Стоянов е упоменал поименно кои са тези места. За съжаление те са били страхотно малко и за мое също огромно съжаление. Местата, в които е имало Априлско въстание, страшно малко са били. Ако имаше масово Априлско въстание историята ни щеше да е друга, нямаше да има руско-турски войни, други неща нямаше да има и т.н., за съжаление, дебело подчертавам.
Нека да изясним защо се празнува и се чества, или както щем да го наречем на 1 май Априлското въстание тук и там. Просто защото 1 май беше почивен ден, дълги години наред през цялата българска история и хората бяха решили, че в рамките на този почивен ден ще могат да празнуват и Априлското въстание, а не защото то е станало на 1 май, тъй като е станало на 2 май. Ако ще следваме тази логика трябва да преместим Св. Св. Кирил и Методий, който празнуваме в деня на просветата и културата от 24 май на 11 май, ако ще следваме всичките тези неща, защото честно да ви кажа на мен ми беше писнало да празнувам Октомврийска революция през ноември, защото подходът е съвсем същият, който сега ми се предлага и Априлско въстание през май.
Ако приемем за вярна вашата теза, че Априлското въстание е процес, което е така, нека до го сложим на 6 май, тогава ще празнуваме и храбреците, мигар участниците в Априлското въстание не са били храбреци, които следва да бъдат почетени?! Далеч по-уместно предложение, дата, заедно с другите храбреци да честваме и тези от Априлското въстание.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Манолов, предложението е на „Реформаторския блок“ все пак.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Няма да продължавам и да напомня моето предложение за примерно ден на либерализма, който да съвпада с рождения ден на Айн Ранд, защото глупостите все някъде трябва да спрат.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Манолов.
Колеги, други изказвания? Няма други изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-67, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 1.04.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен на първо гласуване, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 2; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 12.
Предложеният законопроект не е приет.

5. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, от ГЕРБ, заповядайте за въпроси.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, въпросът ми е свързан с Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси.
Вчера излезе една информация, според която областните администрации имат право да наемат безработни лица там, където са набелязани превантивни дейности и мерки за защита от бедствия, свързани с обилните валежи.
Моите въпроси са три и са конкретни.
Първо, това важи за всички областни администрации в България ли?
Вторият ми въпрос е, има ли предварително отпуснати бройки по областните администрации и ако има такива, какъв е механизмът, какви са били критериите за отпускането на тези бройки..
Третият ми въпрос е, безработните лица, които са наети, знаем, че те трябва да отговарят на определени условия, дали ще работят само в областните центрове, тъй като работодател ще бъде областният управител или ще бъдат наети по общините, които са от региона на съответната областна администрация.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря и аз.
Господин министър, имате възможност за отговор.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаема госпожо Тодорова, опитваме се да съберем възможностите и да дадем такива на областните управители допълнително да имат съдействие там, където има опасност от бедствия. Няма разпределение, за цялата страна е, там, където има действителна нужда от ликвидиране на последствията. Не са разпределени бройки, защото това зависи от нуждата и от това тя да бъде доказана. Заетите по тази програма няма да работят само в областния център, а там, където има нужда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Имате възможност за реплика в рамките на 2 минути.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Един уточняващ въпрос.
Вие казахте, че там, където бъдат защитени, по какъв начин ще бъдат защитавани тези бройки от областните администрации?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Там, където общо взето всички виждаме и в началото на годината с тези свлачища, наводнения и т.н. Там, където има критична ситуация даваме възможност на областните управители да наемат допълнително бройки безработни. Няма някаква строга процедура, както и до сега е нямало. Там, където е видима голямата нужда, там областният управител ще получи тази възможност.
Отново казвам, нямаме голямо количество бройки, така че това не е някаква нова програма за заетост, която създаваме. По-скоро искаме да облекчим администрациите там, където има критична ситуация.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги от „БСП лява България“.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин председател, аз няма да задавам въпроси, само ще допълня този, нека да се смята, като въпрос към министъра.
Предишното правителство, когато разпределяше пак по „Подкрепя за заетост“ бройките по области разпределението е ясно, по области. Защо не върнете кметовете на общини да казват. Имаше големи критики към предното правителство, че по този начин е политическо влияние и т.н., защото областните управители са политически лица, кметовете също са политически лица, и правителството по този начин влияе на хората. Защо не насочите към кметовете, които най-добре знаят какви са проблемите в общината, най-добре знаят какви са бедствията, авариите и т.н, а продължаваме по старият начин, който беше критикуван от сега управляващите?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин министър, имате право на отговор в рамките на 3 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю.
Областните управители по принцип преди да направят предложение взимат предложение от кметовете. Има програма, има възможност и на кметовете им се предоставят също възможности за използване на субсидиран труд. Има някой път и в някои случаи дейности, които са извън територията на конкретната община, които трябва да се извършат. Видяхме свлачище на републикански пътища и т.н. Това няма как кметът да го направи, областният управител има по-добър поглед. Така че тук говорим само за критичните ситуации, кметовете имат възможност с тяхната програма. Плюс това могат и чрез областния управител също да направят заявки. Мисля, че този процес ще е такъв, че ще е достатъчно прозрачно къде отиват заетите, това е там, където действително има критична ситуация, няма как да бъде използвано за никакви политически цели.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Гьоков, имате право на реплика в рамките на 2 минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин министър, само че отворете интернет и погледнете критиките към предното управление за назначаването на хората и тогава ще си говорим за прозрачност и за други неща. А пък доколко работните места по програмите не се използват за политически цели преди избори особено, това пък въобще да не го говорим, че има някаква прозрачност, че е факт, че чрез програмите не се въздейства на хората по време на избори, а такива предстоят.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Не знам накъде отиде разговорът. Искате ли дуплика, господин министър?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин председателю, има програма за субсидирана заетост, която е на разположение на кметовете. Там също има бройки, на които са назначени. Сега по тази логика ще кажем, че и кметовете, въпреки че са от различни партии, че и те се подкрепят. Освен, ако господин Гьоков не предлага само кметовете, без да има възможност областните управители. Но, тук не знам каква е логиката. Кметовете имат такава възможност, има програми за заетост, които са по усмотрение на кметовете. Това са допълнителни бройки там, където има действително критична ситуация.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
В допълнение, има структури, които се наричат областни съвети по заетост, не трябва да изпускаме и тази структура, тя е много важна и решава част от тези коментари, които сега вървяха между двамата.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Да, господин председателю, действително те работят и обсъждат. Освен това има областни комисии по бедствия и аварии, така че това е на областно равнище.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, от ДПС, имате ли въпроси? Нямаме въпроси.
„Реформаторският блок“ няма представители.
Господин Байрактаров от „Патриотичния фронт“.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Изпитвам изключително удоволствие да задам днес този въпрос към господин министъра, тъй като преди два месеца и половина всички дружно тук отхвърлихте един законопроект с вещото становище на министерството, с което искахме да стимулираме редовните данъкоплатци чрез данъчни облекчения в Закона за облагане доходите на физически лица. Тогава аз, господин министър, призовах всичките медии да се насочат към т.нар. просяци и за радост като че ли ме чуха колегите журналисти. В тази връзка, имайки предвид, че последните няколко седмици чрез медиите излязоха изключително тревожни факти и обстоятелства, които потвърдиха изцяло моите виждания, мотивите по предлаганите законопроекти, искам да Ви попитам, господин министър, имайки предвид особено в Игнатиево – Варненско фактите, които видяхме на палати от социално слаби граждани на Република България, по какъв начин вашето министерство и Вие лично, като ръководител на това министерство и вицепремиер контролирате и възпрепятствате източването на социалните помощи и фондове, след като сме свидетели на тези безобразия, които се вижда, че са в особено големи размери?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин министър, имате правото на отговор в рамките на 3 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю.
Преди обед разговарях с ръководителя на Агенцията за социално подпомагане, от всички тези големи къщи в град Игнатиево, където показаха по медиите сам се сещате, че такава къща със социални помощи няма как да се построи. Т.нар тартор, който е на тези хора, които го бяха показали и по медиите взима интеграционни добавки. Интеграционната добавка е малко под 20 лева и следва автоматично от решение на ТЕЛК, което не е социална помощ. От останалите хора, живеещи в тези къщи има една жена, която получава добавки за отглеждане на дете.
(Зам.-председателят г-н Георги Гьоков продължава ръководенето на заседанието, поради излизане от залата на председателя г-н Хасан Адемов.)
ЗАМ.-ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин министър, отговорът Ви е изключително некоректен. Нещо повече, изключително неподготвен, защото аз посочих факти.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Байрактаров, ограничете се в квалификациите за компетентност, нямате право да правите такива квалификации.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Казах „некоректен“.
Уважаеми господин заместник-председател, напомням Ви, че съгласно Конституцията на Република България всеки народен представител има правото свободно да изразява своето мнение, не съм употребил нито една квалификация, а съм изразил мнение на недоволство поради некоректността на отговора, който беше даден от министъра, тъй като аз посочих няколко примера от медии. Единият пример касаеше просяци, което беше в пространно разследване на колежката Бенатова и там се доказа, че всички тези, които участват в това престъпление просия са получавали социални помощи и то не само детски добавки по Закона за семейните помощи за лица. Така, че Вие нарушихте правилника и ограничихте моето конституционно право за изразяване на мнение с мотив, че използвам квалификации.
ЗАМ.-ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров, вземам си бележка от Вашата препоръка към мен и давам думата на следващата група да зададе въпроса си..
ГЕРБ – нямат втори въпрос.
БСП- втори въпрос нямат.
ДПС – нямат въпрос.
„Реформаторски блок“ – нямат.
Господин Байрактаров, ще задавате ли втори въпрос?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Естествено. Надявам се, че няма да ми отнемете думата.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ако не употребявате обидни квалификации няма да ви отнемам думата, разбира се.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Кои са обидните квалификации?
ЗАМ.-ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Няма да споря с Вас, задайте си въпроса.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин вицепремиер, преди повече от шест месеца Ви зададох въпрос нееднократно, свързан с руските пенсии. Тъй като по този въпрос се вижда, че Вие по никакъв начин нищо не вършите, нищо не правите, нещо повече – продължават да валят запитвания от хиляди български работници, работили в бившия Съветски съюз, които имат право да си получат, съгласно спогодбата тези руски пенсии, със съжаление научих, че дори сте уволнили единственият човек, който е бил много вътре в материята и е водил кореспонденцията.
Моят въпрос е, в какъв срок от време Вие ще излезете с ясни и точни отговори към повече от 300 хиляди български работници, които не си получават заслужените пенсии?
Вторият ми въпрос е, ще извади ли Министерство на труда и социалната политика ведомостите за заплати на предприятието Държавно стопанско обединение „Дърводобив и строителство“? Ведомостите за плащане на заплати в Посьолак – Благоево, Посьолак – Осогорск, Посьолак – Верхнимезен, Посьолак – Междуреченск?
(Ръководството на заседанието се поема от председателя на комисията г-н Хасан Адемов.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин министър, имате право на отговор в рамките на 3 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Може би за пълнота на отговора, ако дадете и на госпожа Караиванова възможност, сигурно ще ви каже и повече неща.
Този въпрос е въпрос, който господин Байрактаров действително е поставял, той има личен интерес от него, тъй като е един от работилите там, това също трябва да се знае. Както трябва да се знае и той много добре го знае, че това не е вярно и не е коректно, че не се прави нищо. Също така, както не е вярно, че съм уволнил служителката, която се занимава.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други въпроси? Други групи?
Няма.
Закривам заседанието.
Извън рамките на заседанието, за да може да отговорите, госпожо Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Дейността по отпускане и изплащане на пенсии по руския договор е в НОИ, Министерство на труда и социалната политика и вицепремиерът Калфин имат единствено роля по отношение на методологията и списването на указанията за прилагането. Знаете, че миналата година юли месец благодарение на срещите, които направихме във Варна с представителите на руския пенсионен фонд и Министерството на труда и здравните грижи постигахме един напредък по приложение на чл. 23, който ограничаваше правата на всички българи, които са работили в Русия по отношение на техните пенсионни права. Той е свързан донякъде и с липсата на тези ведомости, но липсата не на всички предприятия, защото част от тези ведомости се намират в Невестино. Аз ще Ви заведа в архивния център, който е изграден и за който държавата е платила 2 милиона лева, за да се оборудва и където сме съхранили правата на повече от 1 милион работещи преди 1997 година. Да, това е един от най-съвременните архивни центрове, които НОИ е изградил. От 2005 година съм в НОИ и ведомостите се съхраняват. Ще Ви кажа кои ведомости ги няма и за кои ние правим всичко възможно, за да ги открием. Това са ведомостите на тези предприятия, част от които са влезли в „Главбулгарстрой“, които са се влели и на другите предприятия, които после са останали в общините. И трябва да ви кажа, че проблемът на руските пенсии не е липсата на ведомост, а проблемът на руските пенсии е това, че хората са командировани от „Главбулгарстрой“ и от другите дърводобивни стопанства да работят на територията на руската държава и те там са получавали едно различно възнаграждение от това, върху което те са осигурявани тук в България и по силата на това, че те са осигурявани на минимална работна заплата ние зачитаме ….
Как да не е вярно? Ние зачитаме този период. Същият е случаят с всички лекари, които работеха в Тунис, в Мароко, в Либия, включително моята майка акушер-гинеколог също е в ощетените, защото тук „Медиксим“ ги изпраща като командировани лица в Либия, получават доларови заплати, но тук „Медиксим“ ги осигурява на минимална работна заплата. И за целите не пенсията ние взимаме минималната работна заплата, това е истината с руските пенсии.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Руските пенсии са малко по-различни от тези в Либия и др.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Все пак съм длъжен да направя няколко уточнения.
Да, аз имам личен интерес и се гордея и се радвам, че има все повече хора, които се интересуват за своите пенсии.
Госпожо Караиванова, срещу Вас стои човек, който е работил пет години, три месеца и три дена първа категория труд не като командирован, а по официален трудов договор. Ведомостите, не случайно ви изброих четирите предприятия, липсват, защото в тези ведомости фигурират суми баснословни по 4-5 хиляди рубли при курс на рублата от 1 лев и 18 стотинки и тези ведомости ги няма. И ще ви кажа, не сме осигурявани върху минимална работна заплата, защото такова понятие тогава не съществуваше. Осигурявани сме върху задгранична работна заплата, без въобще ние да знаем защото предприятието е съветско-българско. И затова ви казах, че ги няма ведомостите, защото по тези ведомости, освен всичко, ще видите, че ние сме се и осигурявали, защото аз съм плащал 10% данък. Тогава осигуровката се плащаше под формата на данък. И това да ви обясня.
Да кажа на господин министъра, аз казах „служителя“, не знам защо Вие решихте, че става въпрос за служителка, която е уволнена!?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Колеги, благодаря за участието в тази трудна, сложна обстановка. Все пак мисля, че успяхме да се справим.
Благодаря ви още веднъж! Лека вечер!


(Заседанието завърши в 18.40 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:

д-р Хасан Адемов