П Р О Т О К О Л

№ 23

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

24 юни 2015 година

---

На 24 юни 2015 година /сряда/ от 15.00 часа в зала 1 в сградата на пл.”Княз Александър І” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от господин Хасан Адемов – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *

/ Начало 15 часа и 10 минути /


ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден. Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-94, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 15.05.2015 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 502-01-43, внесен от Министерски съвет на 1.06.2015 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г., № 510-00-49, внесен от Националния осигурителен институт на 14.05.2015 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към дневния ред.

По точка първа
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Госпожа Ангелова е една от вносителките. Заповядайте госпожо Ангелова да представите проекта.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гости, Кодекса на труда дава възможност по преценка на работодателя, работника или служителя да упражнява трудовите си дейности от разстояние. Тоест, извън помещенията на работодателя, като не се прави разлика между категорийни работници и служители. Затова с нашия законопроект, който е от група народни представители от няколко парламентарни групи предлагаме изменение към Закона за държавния служител, с цел да се премахне съществуващата дискриминация в правната уредба по отношение на работата от разстояние. Като на определена категория държавни служители, тези с увреждания, се даде право да могат да работят също от разстояние. Работата от разстояние е форма за организиране на работата, изнесена извън помещенията на работодателя.
Ако приемем този законопроект ще дадем възможност още при назначаване на хората с трайни увреждания, които се затрудняват да осъществяват служебните си задължения в помещенията на органа по назначаването, в акта за назначаване да могат да се определят и допълнителни условия за извършване на работата от разстояние, съгласно глава пета, раздел осем Б от Кодекса на труда. По този начин трудно подвижните държавни служители ще могат със съгласието на органа по назначаване да осъществяват служебните си задължения от дома си, когато съответната длъжност и задача го позволява.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря госпожа Ангелова.
Откривам дискусията. Колегите от Министерството на труда след малко идват. Господин Байрактаров пръв пожела думата. Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря господин председател. Ние от Патриотичния фронт като съвносители на този законопроект както мисля, че повечето от колегите са подписали и са подкрепили този законопроект, даже бих казал от почти всички политически сили, за да бъдем коректни. Инициатора е госпожа Мая Манолова на този законопроект. Ще подкрепим законопроекта и ще предложа да не влизаме в някакъв сериозен дебат, защото мисля, че всички колеги са се запознали много добре със законопроекта, с мотивите към него, за да не губим време и да пристъпим към гласуване.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря господин Байрактаров.
Други изказвания колеги? Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз господин председателя се съгласявам с господин Байрактаров, че няма какво повече да дебатираме по закона, но да кажа и аз няколко думи.
За хората с увреждания някъде по назад във времето, мисля че Милчо Коралски го беше казал, за хората с увреждания колкото много да се направи, то все е малко, защото в общи линии в България условията за полагане на труд от тези хора не са от най-добрите, дори не се приближават до тези в европейските страни. Така че с този законопроект ние правим един жест към тези хора и им даваме възможност да упражняват правото си на труд по някакъв начин.
Има едно ограничение в закона. Защото се разпростира и се ограничава само за хората с трайни увреждания, които ги затруднява да осъществяват служебните си задължения в помещенията на органа по назначаване, в случая на работното си място. И не му позволява да се разпростира върху други, защото разбира се, че тези дейности могат да се вършат и от друго място, някои от дейностите в администрацията. Но по този начин може да се стигне до злоупотреби и е хубаво, че се ограничаваме само до тези хора с увреждания. Жестът е направен. Аз мисля, че няма да има човек или парламентарна група, която да гласува срещу този законопроект. Аз мисля, че това е един от малкото законопроекти, които са консенсусни и ще бъдат приети, без каквото и да е противопоставяне на него.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Тук е господин Баласопулов. Той за първи път е в нашата Комисия в този състав на Комисията. Председател е на Националния съюз на трудовопроизводителните кооперации. Поканили сме го по другата точка от дневния ред. Но като член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, може и вие да кажете няколко думи по този проект.
СТИЛИЯН БАЛАСОПУЛОВ: Ние подкрепяме тези предложения, които са правени. Те ни оформят окончателно картината. Разбира се има и много други неща. Но считаме, че в този закон това, което се предлага ще спомогне.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви.
Колеги, не виждам други желаещи за изказване.
Позволете ми да подложа на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-94, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 15.05.2015 година.
Който е съгласен този законопроект да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По втора точка
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 502-01-43, внесен от Министерски съвет на 1.06.2015 г.
Съгласно нашия Правилник при законопроекти внесени от Министерския съвет задължително трябва да представят проекта министър или заместник-министъра. Очакваме господин Донев, който е заместник-министър на труда, този законопроект всъщност е в юрисдикцията на господин Дончев.
Тук виждам представители на Агенцията за обществени поръчки - господин Иво Кацаров, госпожа Галя Манасиева. С уговорката, че след малко ще дадем думата на господин Донев. Ако разрешите, нека господата да представят проекта и то в частта, която касае нашата Комисия. Заповядайте.
ИВО КАЦАРОВ: Благодаря ви.
Главен секретар съм на Агенцията по обществени поръчки.
Господин председател, дами и господа народни представители, едно кратко представяне на закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки в частта касаеща ресора на тази Комисия е свързано с промяна, която засяга режима за преференциално възлагане на обществени поръчки на предприятия на хора с увреждания. Не без известния чл.16г от този закон, с който множество възложители се сблъскаха през последната година.
Необходимостта от предлаганата промяна произтича от обстоятелството, че са налице практики за злоупотреба с възможностите за такова възлагане, което води до факта, че предвидените средства за стимулиране на лица с увреждания всъщност не се отправят по предназначение, а попадат в друг вид участие в обществените поръчки.
Въпросът се свежда до това, че множество стопански субекти при изключително рестриктивния режим за запазване на такива поръчки, регистрираха през последната година фирми, да го наречем, на лица с увреждания, при което получиха достъп до възлагане на поръчки, без практически да се осъществява конкуренция. Основния проблем в този смисъл и възможността да се възползват от тези поръчки произтича от факта, че към участниците, съгласно действащия закон не може да се залагат критерии за допустимост в процедурите.
С предлаганата промяна всъщност се въвежда тази необходимост, така че в поръчките, които са запазени за лица с увреждания да има гаранции, че наистина участват предприятие на такива лица. В подкрепа на предложението е и известна статистика, която показва, че за последните пет години възложителите са запазили около 33 поръчки. Като само за последната година тези поръки са над 270. Както, че през последната година имаме регистрация на над 130 нови фирми, без никакъв опит на лица с увреждания. При положение, че за последните пет години общо фирмите са били 121.
Целта в този смисъл на предлаганата промяна е да се спрат тези практики и да се създадат наистина гаранции, че парите, които държавата заделя чрез бюджета със социална функция чрез обществените поръчки, наистина ще отидат в предприятията на такива хора.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Донев, дадох думата на господин Кацаров от Агенцията за обществени поръчки. Ще ви моля, както е по нашия Правилник, министър или заместник-министър да представят този проект в частта, в която касае нашата Комисия. Как ще бъдат предотвратени примерно злоупотребите с регистрация само по повод на тези обществени поръчки.
Заповядайте господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ефекта който се цели с приемането на законопроекта, ще спомогне за решаване на две основни задачи. Първо ще се подобрят възможностите за достъп на специализираните предприятия за участие в обществените поръчки. Така ще се осигури последователно провеждане на политиката за подпомагане и стимулиране на предприятията на хора с увреждания. А от друга страна ще се преустанови незаконосъобразната практика по прилагане на чл.16г и ще се намалят рисковете от забавяне или неуспешно възлагане на обществени поръчки.
Втората основна задача, която се поставя да се реши с предлагания законопроект това е, че към министъра на финансите с приемането на този акт, ще се създадат предпоставки за провеждане на единна политика в областта на обществените поръчки, чрез обединяване в общо ръководство на органите отговорни за методология, мониторинг, централното възлагане, предварителен и последващ контрол. Ще се подобри също така финансовото и ресурсното обезпечаване на Агенцията за обществените поръчки. Особено във връзка с предвиденото в новия закон, разширяване обхвата на предварителния контрол осъществяван от Агенцията.
Също така ще се създадат и по-благоприятни условия за реализиране на националната стратегия за обществени поръчки, която е важно условие за изпълнението на споразумението за партньорство. От успешното реализиране на тези цели зависи възможността на страната да получи значителни средства по линия на европейските структурни фондове, доколко тези средства ще бъдат изразходвани чрез възлагане на обществените поръчки.
И тъй като за законопроекта беше поискано и становище от Националния съвет за хората с увреждания и от Националния съвет за тристранно сътрудничество, като и двете становища и на двата Съвета са положителни, в подкрепа на законопроекта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви господин Донев.
Има становище на Национален съюз на трудовопроизводителните кооперации. Господин Баласопулов, вие ли ще го представите? Заповядайте.
СТИЛИАН БАЛАСОПУЛОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители и гости, Националният съюз на трудовопроизводителните кооперации е най-големия работодател за хора с увреждания. В нашите кооперации членове на Съюза - 30 кооперации, работят около 1500 души. В Съюза кооперациите изпълняват основно производствена дейност и някои производствени услуги, по-малко социални услуги. Така че този закон ни касае много. И считаме, че донякъде обществото или държавата, за да формулирам по-точно е длъжник да помага за осигуряването на работа в тези кооперации. Много от тях разчитат единствено на това, което произвеждат, което работят в нормалната търговска дейност. Но знаем, че в тези кооперации е трудно да се осигури необходимата ефективност и необходимите доходи и поради това заплащането е много ниско.
Конкретно по законопроекта. Малко ни озадачава това, че в момента текат два законопроекта. Единият е за нов закон за обществените поръчки, който беше пуснат за обществено обсъждане и приключи. И в същото време идва изменение и допълнение на действащия закон, който върви почти паралелно. И аз не знам, няма ли в един момент двата закона да се срещнат. И може би така трябва да се направи едно общо обсъждане, за да не се получи при другия закон да има някои други бележки. Ние имаме бележки и по новия закон, който се подготвя.
Конкретно по това предложение, което в момента обсъждаме. За нас е много важен този момент, че ние приемаме целите. И аз споделям това, което каза господин Донев и представителя на Агенцията за обществените поръчки. Целта е да се елиминират случайни участници или спекулативни участници. И поръчките да отидат точно в кооперациите, в тези специализирани предприятия или социални предприятия, които точно за тях е ориентирана. Тоест да се спази духа на закона.
Проблемът е в това, че още в предишния закон, който беше променен, последната промяна, ние от тогава предлагахме, да се участва основно със собствено производство. Ако това нещо се внуши, ако това нещо е записано не двусмислено в закона, тогава няма да може да има спекулации. Защото основно спекулациите стават с такива не особено легитимни предприятия, които организират търговия, правят някакви сделки с такива стоки и елиминират тези участници.
Преди години имахме случай, когато едно предприятие за хора с увреждания от 11 души, което не беше работило шест месеца, защити поръчки. Това е в Министерство на труда и социалната политика, говорим по времето на госпожа Масларова, когато знаете, че имаше определени помощи за първолаците от социални семейства. И една такава фирма от 11 души прие поръчка за 40 000 пухени якета за един месец. Нещо което изобщо не може да се мисли. И накрая на якетата пише произведено в Китай. Може да се замислим, кога е уточнено, кога е поръчано, кога е изпълнено. Като конкурса се обяви през юли и трябваше някъде края на август, септември да се изпълни.
Това нещо сега е допустимо отново. В последните промени в закона ние предложихме отново да бъде собствено производство. Това да е като водеща линия. Пак в последния момент се направи “доставки”. Ние не сме против термина “доставки”, но мислим, че трябва да бъде примерно “доставки от собствено производство” преди всичко. И в този дух са нашите предложения.
Тъй като наистина беше споменато за Агенцията за хората с увреждания. Там се регистрират ежедневно поне по пет, шест инвалидни, грубо казано фирми, които не крият, че регистрирането е до петък, защото в понеделник участваме в обществена поръчка. Те самите го казват. Аз не знам дали знаете изобщо за какво става дума.
И в този дух ние препоръчваме, фирмата разбира се трябва да бъде регистрирана в Агенцията за хора с увреждания, но тя е извършвала поне една година дейност. Тоест с нещо е показала, че работи в тази област и заслужава доверие. Това е едно от предложенията.
Другото е да участват със собствено производство и ако има подизпълнител, такава фирма и тя да бъде със собствено производство. Ако това се запише недвусмислено, трудно ще станат спекулации. Защото много от тези фирми, които сега се регистрират, те са в комплекс “Люлин”, блок еди кой си примерно. Те нямат и материална база. Те нямат възможност да произвеждат. Те по естествен път ще отпаднат.
Условие се постави, че трябва да могат да поемат 80 процента от поръчката, за да могат да участват. Това е трудно изпълнимо. Има поръчки, за които трябва да се обединят няколко кооперации за хора с увреждания. Според нас трябва да бъде, те в рамките на техния капацитет, колкото могат да поемат, другото вече се дава.
И накрая искам да завърша с това, че всички фирми, говоря за цялата страна, не само членове на нашия Съюз, ако съберем техните капацитетни възможности, не са повече от 20 – 30 млн. Разбирате ли за какво става дума. Ще се отклонят 20 – 30 млн. годишно за тези фирми. Всичко останало остава, както е било преди. И някак си това трябва да се знае, че е капка, но тя дава живот на всички тези предприятия. Аз съм уверен, че Социалната комисия ще подкрепи нашите предложения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Водеща комисия е Правната комисия. Там ще бъдат оформени и гласувани окончателните текстове.
Колеги имате думата за изказвания, въпроси. Докато се концентрирате, аз ще се опитам да задам един въпрос. Понеже говорите за собствено производство, става въпрос за предприятията от социалната икономика. Можете ли при такъв един текст за гарантирано собствено производство, да участвате в широката палитра от обществени поръчки? Няма ли това да стесни периметъра на възможности за вашето участие? Тъй като е ясно, че фирмите за които говорим от социалната икономика, едва ли имат възможността. Вие казахте преди малко, че при 80 процента ваше участие, трудно една фирма би могла да се ангажира с изпълнението на такава поръчка.
СТИЛИАН БАЛАСОПУЛОВ: Господин Адемов, закона се прилага така. Прави се списък на Министерския съвет, за кои стоки могат да кандидатства. Точно една от грешките, която е допусната, според мен може би и ние имаме такава вина, че списъка стана много разширен. Много от кооперациите вече към днешна дата и предприятия социални нямат тези възможности и вече не произвеждат тези стоки. Така че първо то предстои. И ние сме обсъждали по между си този въпрос, една редукция на този списък. Той по принцип ще стане по-малък. Но ние по принцип искаме да участваме само в това, което можем. Така че аз не виждам някакво противоречие. Колкото можем толкова. Важното е да може.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря колеги. Имате думата за изказвания, въпроси. Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: По скоро въпрос, отколкото изказване. Правилно тук се отбеляза, че се готви нов Закон за обществените поръчки. Сега правим промяна на стария. Промяната наистина е в правилна посока. Аз ще я подкрепя. Но откъде сме сигурни, че например поправката на този закон ще изпревари другия или ще го изпревари с толкова време, че да има смисъл от тази поправка. Това ми е въпроса.
Иначе за подкрепа хубаво е. Аз казах, каквото и да се прави за хората с увреждания все е малко, така че това е някаква стъпка в добра посока. Какво правим в момента? Създаваме работа на Народното събрание.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колегите от Агенцията могат ли да отговорят на този въпрос? Заповядайте.
ИВО КАЦАРОВ: Благодаря. Истина е, че към момента за междуведомствено съгласуване е изпратен изцяло нов проект на Закона за обществените поръчки. Това е напълно нов нормативен акт със значителен обем от порядъка на 250 члена с множество разпоредби. С него се въвеждат четири приложими европейски директиви. Времевия график за движение на този законопроект със сигурност ще наложи ангажимент през следващите месеци. Като една предварителна идея е той да влезе в сила при положение, че Народното събрание го гласува от 1 януари 2016 г. заедно с изцяло нов правилник към него и приложими образци, които трябва да бъдат одобрени с европейски регламент, който все още се чака.
Така че във всеки случай приемането на новия Закон за обществените поръчки няма да може да стане в рамките на месец или два. Докато в период от шест или седем месеца до края на годината, ние всъщност ще бъдем принудени, ако не се приеме този ЗИД на ЗОП, да се работи по стария сега действащ закон при което още множество поръчки, процедури и пари предназначени за предприятия на хора с увреждания могат да изтекат към тези новосъздадени фирми.
Тоест целта на този законопроект е да покрие де факто тази възможност и тази дупка, за да се осигури наистина изпълнение на целите на закона, подпомагане на тези хора. Като се има предвид, че работата по новия ЗОП ще е доста по-продължителна. Обвързана с приемането на подзаконов нормативен акт, както и с известни източници на правото, които Европейската комисия трябва да приеме.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожа Нинова и след това господин Байрактаров.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин председател, въпроса е също към колегите от Агенцията. Новият закон за обществените поръчки не съм го чела, не го познавам, как урежда тази материя. Препотвърждава ли предложенията, които днес са внесени или въвежда нова уредба на тези отношения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако имате въпрос господин Байрактаров или изказване, за да може да отговори едновременно.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря господин председател. Аз внимателно прочетох и законопроекта и мотивите. Но честно да ви призная оставам малко раздвоен. Защо?
Вие искате и твърдите, че практически се извършват злоупотреби, с които са ощетени хората с увреждания. Аз не видях нито едно приложение за такива случаи.
Второ, ако наистина има такива нарушения възниква следващ въпрос. Какво е правила Агенцията за обществени поръчки? Как е допуснала това нещо да се случи? И ако се е случило, защо тя не е сезирала прокуратурата. Защото за това вече, не съм много сигурен, по сега действащия закон, дали представлява и нарушение.
Третото, тъй като и аз ще се присъединя към колегата Гьоков и ще припозная становището на кооперациите. Защото липсват всякакви критерии, които всъщност да стопират тази порочна практика в предлагания законопроект. И като липсват тези критерии, тогава мотивите някак си не се потвърждават.
Може би е хубав замисъла, но някак си изпълнението не е достатъчно, според мен. Така че ще моля да ми дадете някакви отговори. Колко са тези случая, които вие едва ли не заради тях тръгвате да променяте закона? На каква стойност са обществените поръчки, които са ощетили хората с увреждания? По кои общини евентуално? Как е реагирал управляващия орган по съответните договори? Свързани ли са те с изпълнение на европейски проекти? Тук има една материя, която е изключително важна. Обаче някак си абстрактно се представят нещата. Искаме. Аз започвам да си мисля, че започва да се променя закона точно, за да бъдат ощетени хората с увреждания и да бъдат обслужени определени кръгове от фирми. Ако можете разубедете ме. Ще бъда доволен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Други въпроси колеги? Няма.
Заповядайте господин Кацаров.
ИВО КАЦАРОВ: Надявам се да възпроизведа правилно въпросите.
Първият от тях беше, дали новия ЗОП отново залага на идеята за запазване на поръчки на хора с увреждания. Като цяло европейските директиви, в които е изграден законопроекта, дават възможност на държавите членки да решат, дали да запазят поръчки за хора с увреждания. В новият закон за обществените поръчки ние считаме, че би следвало отново да бъде заложен такъв режим. Като уроците, които сме научили от това, което направихме досега, да бъдат отчетени.
Като цяло логиката и принципа ще бъдат едни и същи, като предложението в новия Закон за обществените поръчки е, да се създаде така наречения насрещен интерес между страните. Защото при сега действащата редакция, за възложителите възникват задължения да запазват поръчките. Докато самите те нямат интерес да го направят.
Това което ще предложим като допълнение в новия ЗОП е, че при поръчките на ниска стойност възложителите ще могат да се възползват от един по-облекчен режим, ако запазят поръчките за хора с увреждания, в които има доказано висок процент на такива заети хора. Така че и самите възложители да имат по-голям интерес да запазят поръчките. Като цяло концепцията ще бъде възпроизведена и в новия закон.
Вторият въпрос беше, откъде вадим изводите, че сега действащия ред не функционира достатъчно добре.
Както ви казах преди малко, една обща статистика, за която може да бъдат дадени, разбира се и разбивки по съответните пера. Колко са европейско финансиране, кои общини и т.н. Напълно е възможно да бъде направена. Тя показва, че за последните пет години от 2009 г. приблизително, общо са били запазени около 33 поръчки за хора с увреждания. Като само за последната година са запазени над 270 такива поръчки като цяло. Това запазване произтича от фактическите разпоредби на закона, които задължават възложителите да го направят при много по-стриктен режим.
Срещу това запазване кореспондира участие на над 130 чисто нови образувани фирми на хора с увреждания. При положение, че за последните пет години, говорим за около 121 такива предприятия. Само през последната година са регистрирани нови 130 такива предприятия. Това са предприятия, които нямат абсолютно никакъв опит. Не са били преди това предприятия на хора с увреждания. И както добре чухте, като се има предвид какъв е капацитета в момента на тези предприятия около 1500 души, 130 нови фирми в бранша на хора с увреждания, очевидно отчитат един икономически интерес на оператори, за които не е доказано, че действително са фирми с преобладаващо участие на хора с увреждания. Такава фирма сега може да се регистрира фактически и с 20 процента участие на такива хора или един едноличен търговец с двама души може спокойно да регистрира такава фирма и се счита, че поръчката е запазена за тях.
Защо те имат този интерес. Това произтича от факта, че със сега действащата редакция на закона, де факто на възложителите е забранено да поставят критерии и изисквания за допустимост към тези фирми. Тоест, единственото условие за регистрация.
При изпълнение на това условие, те формално отговарят на закона и няма за какво да бъдат търсени и отговорни. Но практиката показва, че тази разпоредба фактически способства за това, парите да отиват не там, където има струпване на такива лица, а там където имаме възползване от този правен режим за облекчена регистрация и участие.
Поради тази причина с този законопроект се предлага на възложителите, да имат възможност да поставят критерии за допустимост и то именно тези критерии свързани с капацитетните възможности на утвърдените предприятия, които произвеждат нещо в тази област. В този план ще отговоря и на последния въпрос, че в законопроекта не са предвидени никакви гаранции за това, че именно такива предприятия ще го изпълняват. Всъщност това не е така.
В съответния текст на ал.10 към чл. 16г се посочва, че кандидат или участник, който е специализирано предприятие или кооперация на хора с увреждания може да участва в обществената поръчка по ал.1, разбирайте запазената или за обособена позиция по ал. 2 при условие, че може да изпълни 80 на сто от нейния предмет със собствено производство или ресурс. При невъзможност за самостоятелно изпълнение в този обем, той може да ползва подизпълнители или да се позовава на ресурсите на трети лица, при условие че и тези трети лица са също така предприятия на хора с увреждания. Така че надявам се отговарям и на предишния въпрос.
Тези две съществени промени, именно да се поставят критерии за допустимост и да се проследява изпълнението, че не се превъзлага на трети лица, би следвало да ни даде по-висока степен на гаранция, че този ресурс заделен от държавата, наистина ще отива в тези предприятия. И такава е като цяло идеята.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря господин Кацаров. Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря господин председател.
Аз ще се възползвам от изказването, да кажа и своето отношение към отговора на представителя на Агенцията за обществени поръчки господин Кацаров. Всъщност вие по никакъв начин не ме убедихте, в това което аз ви зададох като въпроси. Ще се опитам да обясня защо. Тук са и представителите на НОИ. Тук са и представителите на Министерство на труда и социалната политика. Официално регистрирани хора с увреждания в България са 560 000 на брой. Даже получават и допълнителни помощи за съответния процент на увреждане. В различни възрастови групи никой не им забранява на хората с увреждания, първо да регистрират съответната фирма един път.
Втори път с въведените текстове в чл.16г вие не само, че не стопирате вашите притеснения, а точно обратното. По този начин формулиран чл. 16г стимулира възможността, такива практики да се възползват поради една проста причина. Ние целим да насочим един определен европейски държавен ресурс чрез Закона за обществените поръчки към хора с увреждания, с което да ги подпомагаме да се интегрират, да бъдат полезни на обществото. И в същото време никъде не въвеждаме критерии, че всъщност заетия персонал в тези икономически единици, сиреч фирми трябва да бъдат точно хора с увреждания. Това никак не е трудно да бъде заложено като критерий и да подлежи на проверка от Инспекция по труда. Това нещо го няма. А то веднага дава предпоставка, че всяко лице със съответния процент увреждания получен през ТЕЛК, през НОИ. Пет степенна е системата на проверка на уврежданията, да регистрират такава фирма. Вие не може да го спрете. Но вие трябваше да създадете критерий, който аз не виждам, че именно хора с увреждания. Даже аз не виждам, какъв е проблема да бъде обикновена фирма, която да я стимулираме и да има един по-сериозен процент, вече разполагайки със съответния финансов ресурс, с машинен парк и т.н., да разширим този кръг. Но заела и ангажирала един съответен процент от хора с увреждания. Защото, ако трябва да се направи една детска площадка, хора с увреждания няма да могат да я направят.
Но проектирането, архитектурния дизайн, оформлението на зелените площи може да се направи без никакъв проблем от човек с увреждания, който стои на масата, компютъра е пред него и върши тази работа. Това нещо го няма. Аз не виждам ефекта от законопроекта.
И по този начин, аз не мога да го приема този законопроект, защото той не обслужва по никакъв начин интересите на хората с увреждания. Ще се надявам тези неща, които ви ги казвам, да бъдат заложени в големия законопроект, така ще се изразя, който предстои да гледаме, за да може наистина ние да сме полезни на тези хора. Тъй като и Комисията по труда и социалната политика и Министерство по труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването имат един много сериозен ангажимент в тази посока, който обаче не виждам да търпи някакво развитие.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплика към изказването на господин Байрактаров. Няма. Господин Савов.
ПАВЕЛ САВОВ: Здравейте на всички. Искам да започна с едно уточнение, защото в Закона за обществените поръчки се казва, кооперация на хора с увреждания и защитени предприятия Защитените предприятия, всъщност това са предприятия, които са в регистъра на Агенцията за хората с увреждания. Какво имам предвид? За да стане едно предприятие защитено, 30 процента от списъка на това предприятие трябва да са хора с увреждания. Това означава, че примерно в една фирма, където работят десет човека, трима души трябва да са с увреждания. Но с какво увреждане? На какви позиции? Какво решение могат да вземат тези хора и как могат да влияят върху фирмата. Това изобщо никъде не е уточнено.
Аз съм провокирал това, че се говори за предприятия и хора с увреждания. Това е нещо като с ТЕЛК-овете. По едно време така се артикулираха нещата, че в публичното пространство едва ли не остана едно мнение, че хората с увреждания нещо правят с ТЕЛК-овете. Едва ли не те са виновни, че стават измами във въпросните ТЕЛК-ове. Така че тук аз мисля, че наистина може да се помисли в посока на това, което каза господин Баласопулов. Наистина фирмите да се идентифицират. Да се знае кой какво прави и кой какво може да направи.
Защото в законодателство е включен един пакет от преференции за фирми, които наемат хора с увреждания, които могат да доведат до там, че примерно, всяка фирма може да назначи по двама, трима, петима, десет човека. Броя няма значение. Въпросът е, че те няма да имат пряко отношение към нещата. Това ще бъде един нов вид социална помощ. И всъщност те няма да са активната страна. Фактически тук не се стимулира самата стопанска инициатива на хора с увреждания. Или така нареченото социално предприемачество и идея за някакви иновации.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря колеги. Други изказвания? Госпожа Нинова. Въпросът е дали се изпълняват целите на проекта, по-голяма заетост сред хората с увреждания.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Едно изказване по скоро принципно и с предложение към вас, да помислим по една тема. Струва ми се, че много често ние чрез законодателна инициатива се опитваме да борим последиците от един проблем, а не да отстраняваме самия проблем. От това, което чух, от хората които участват в тези процеси изглежда, че имаме проблем при регистрацията на тези фирми. А не след това да ги следим, да контролираме и постоянно да променяме закона, според това как се променят престъпните намерения, действия на този или онзи. Мисля, че тази теза се потвърждава от колегата, който казва следното. Една трета трябва да са хора с трайни увреждания по закон. Представете си за една година имаме ръст от над сто процента ново регистрирани фирми. Това означава, че имаме ръст на хората с трайни увреждания в България със сто процента, което е абсурд.
Ако има толкова новорегистрирани фирми и изискването е в тях да има процент хора с трайно увреждане, значи се увеличат много хората с трайни увреждания, пропорционално на фирмите. Така звучи логично. Очевидно не е.
Предлагам ви да помислим, да видим текстовете. В момента не съм готова да ви предложа къде. Но да засилим и контролираме изискванията при регистрацията на тези фирми, заедно с контрола след това естествено, при обществените поръчки. Но според мен проблема се корени в това и там му е началото. Другото са последиците от злоупотребите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. Реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз ще репликирам госпожа Нинова дотолкова, доколкото мисля, че опита на всички тук колеги народни представители, би следвало да им е ясно, защото вие сте абсолютно права, госпожо Нинова. Но възниква въпроса, следва ли да приемаме един законопроект, който всъщност не решава проблема. Даже по скоро той го задълбочава.
И затова, ако ние сега го гласуваме този законопроект, ние ще му дадем зелена светилна, а проблема ще си остане. Знаете какво е. Приема се законопроекта, философията и след това козметичните поправки на второ гласуване и влиза в сила един пореден мъртъв закон, който може би ще обслужи нечии други интереси, но не и интересите на хората с увреждания. Това е истината и вие сте права. Но ние не може с лека ръка да приемаме законопроекти, които наистина не са обмислени, а проблема е съвсем другаде.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Дуплика. Госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, аргумент да не приемаме този закон е факта, че той най-вероятно на второ четене окончателно ще бъде приет през септември. Ще имаме нов закон от 1 януари. Тоест той ще действа няколко месеца. Защото имаме малко време до края на ваканцията колега от Агенцията и ще действа два, три месеца. Това е аргумента да не го приемаме, защото действието му ще е кратко. Аргумент да го приемем, ако решите, да постигнем съгласие, че между първо и второ четене ще направим смислени поправки. Ще вземем техните предложения, ще ги внесем от наше име като народни представители и се разбираме, че ще го направим смислено. За два месеца, но смислен и действащ реално, а не палеативно.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря колеги. Други изказвания? Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Ние подкрепяме преференциите за инвалидите. Друг е въпроса, дали са достатъчни. Защото това, което каза госпожа Нинова и господин Байрактаров, действително, ако на входа, ние не може да ги засечем, дали са инвалиди или не, е проблем, ако няма такива текстове.
Моят проблем е, че имаме становище, което е по новия закон. А тук е стария. И аз исках да поставя някои много важни моменти и се чудя какво да направя. Защото по новия ЗОП, ние имаме много сериозни предложения. Досега говорим само за инвалиди. На този етап, ако говорим само за инвалиди, подкрепяме новата ал.6 на чл.16. Там където се дават някакви преференции на инвалидите. Същевременно тук от моя гледна точка и от това, което слушам, действително трябва да има повече текстове, които да прецизират това, дали са инвалиди или не. Защото явно това става бизнес, доколкото разбирам. Не знам дали съм прав. Това исках да кажа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря господин Ненков.
Колеги други изказвания? Няма. Прекратяваме дискусията.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерски съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен този законопроект, моля да гласува.
Гласували 6 “за”. Против? Един против. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се предложения проект.
Колеги, благодаря ви за участието.

Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г., внесен от Националния осигурителен институт на 14.05.2015 г.
Господин Петков вие ще представите отчета. Заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми дами и господа, позволете ми най-напред да благодаря на ръководството на Комисията за своевременното включване на отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за миналата година в програмата и на секретариата за техническата възможност, осигурена ни да представим отчета за изпълнението чрез една презентация, която по традиция да онагледим числата, пропорциите, тенденциите в държавното обществено осигуряване през миналата година.
Отчета за изпълнението на консолидирания бюджет на ДОО, който е на вашето внимание е разгледания и утвърден от Надзорния съвет на НОИ, на заседание от 8 май т.г. И в момента Отчета се изпълнява и се извършва в НОИ одит от Сметната палата на Отчета за изпълнението на бюджета, който съгласно информацията, която ни е предоставена би трябвало да завърши в средата на м.юли и вероятно в началото на август Народното събрание ще разполага и с доклада на Сметната палата по този Отчет.
Няколко думи за политиките, които се реализираха със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване през миналата година по отношение на приходите. Това което осигури повече приходи спрямо планирания им размер през миналата година е свързано с един по-голям брой осигурени лица, спрямо планирания им брой, което вероятно е симптом за по-голяма заетост и на тази база и по-голям брой осигурени лица.
Повишение на минималните осигурителни прагове, което беше постигнато с договарянето им за 2014 г. Увеличение на максимални осигурителен доход от 2200 на 2400 лв., като всъщност останалите параметри влияещи върху приходната част на бюджета бяха запазени нивата от 2013 г.
Политиките, които влияят върху разходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване са свързани с условията за пенсиониране, които през миналата година се замразиха на нивата от 2013 г. Добре познати са изискванията за стаж и възраст, които действаха през 2014 година. Действат и сега, с изключени на стажа, който е нараснал с 4 месеца и съответно 35 за жените и 38 за мъжете.
По отношение на друга една промяна свързана с условията за пенсиониране по чл.69. Въведеното през 2013 г. изискване за възраст за военнослужещите отпадна. Така че лицата по този член се пенсионираха без изискване на възраст. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се е увеличил от 150 на 154,50 от 1 юли. А всички пенсии за трудова дейност се осъвремениха с 2,7 на сто от 1 юли. Също така бяха определени и нови размери на пенсиите за не трудова дейност. Същевременно максималния размер или тавана, както сме свикнали да го наричаме, на пенсиите също нарасна от 770 на 840 лв. от 1 юли.
По отношение на другата част, краткосрочните обезщетения и помощи, параметрите които влияеха върху тяхното изпълнение са свързани с норматива за отпуска и съответно референтните периоди за изчисляване размера на обезщетението. Специално обезщетението за бременност и раждане се намали периода за изчисляването му от 24 на 18 месеца.
Норматива за размера на месечното парично обезщетение се отглеждане на малко дете от 1 до 2 години се увеличи от 310 на 340 лв. Същевременно запази се режима за изплащане на паричните обезщетение от ДОО за общо заболяване, да започва от 4-тия ден на временната неработоспособност. Запазиха се и осигурителните периода за изчисляване размера на обезщетенията за общо заболяване и трудова злополука и съответно за безработица.
Какъв е резултата в консолидирания бюджет на ДОО за 2014 г. По отношение на планираните приходи, в същност плана е преизпълнен с 63 млн. и 100 000 лв., което е 1,4 процента спрямо планирания размер, така че събраните приходи са в размер на 4 млрд. 503 млн. 200 000. Като основно преизпълнението се дължи на събрани повече приходи от осигурителни вноски, главно от реалния сектор. Тоест събрани от Националната агенция за приходите.
По отношение на разходите, отчетения размер е 9 млрд. 380 млн. и 700 000 лв., който е с 15 млн. 400 000 повече от планирания размер. Но тук искам да направя едно уточнение, че в тези разходи са включени и еднократните допълнителни суми към пенсиите, които бяха изплатени през април и декември, така наречените добавки - великденски и коледни.
Ако всъщност извадим от тази сума тези изплатени еднократни допълнителни суми, които не се планират, всъщност ще се окаже че разходната част на бюджета има икономии от 91 млн. лв., т.е. около един процент по-малко от планирания размер на разходите.
Извършените трансфери от държавния бюджет възлизат на 4 млрд. 882 млн. 900 000, което е с 53 млн. 100 000 по-малко от планирания им размер. Като основния трансфер продължава да бъде за Фонд “Пенсии”, държавата като трети осигурител с 12 процента вноска от осигурителната база.
Субсидията за покриване недостига от средства възлиза за миналата година на 1 млрд. 819 млн. и 700 000, което е с 165 млн. 400 000 по-малко от планираното. Така че това е де факто облекчение за държавния бюджет. Това е всъщност и това, което ние отчитаме като дефицит на бюджета на държавното обществено осигуряване. А допълнителния трансфер за еднократни допълнителни суми към пенсиите възлизат на 107 млн. 700 000. Това плащане е финансирано с целеви трансфери от държавния бюджет.
По отношение на структурата на приходите и трансферите, както и предишни години, преобладаващия дял от приходната част на бюджета се осигурява от трансфери от държавния бюджет, които възлизат съвкупно на 52,2 процента. Това са трансфери за Фонд “Пенсии”, за централния бюджет, за ДОО. Тоест пенсии не свързани с трудова дейност. Субсидията от централния бюджет за покриване недостига от средства. Останалата част 47,8 процента са приходи от осигурителни вноски.
В разходната част на бюджета традиционно доминират дългосрочните плащания, разходите за пенсии, които съставляват 86,9 процента от всички разходи. Това е като абсолютна сума над 8 млрд. 100 млн.
На следващо място са краткосрочните плащания, социалните помощи и обезщетения, както се водят по бюджетна класификация - 12,3 процента. За службите по социално осигуряване или това, което е бюджета на НОИ, разходите представляват 0,7 процента от общия бюджет. Една малка част 0,1 процента са предоставените трансфери в бюджета на ДОО към други бюджети, към фонд “Условия на труд” и към бюджета на Министерство на труда и социалната политика.
По отношение на пенсиите няколко числа, които показват тенденциите в броя пенсионери, в броя на пенсиите, съответно новоотпуснатите пенсии. Тенденцията, която се наблюдава вече, може би трета поредна година е едно леко намаляване броя на пенсионерите, което е в резултат на това, че броя на новите пенсионери е по-малък от броя на пенсионерите с прекратени пенсии, в резултат на смърт и на други причини. Като към края на миналата година общия брой на пенсионерите е 2 млн. 179 989 с 0,3 процента по-малко спрямо броя им в края на 2013 г. Като продължава да преобладава дела на пенсионерите с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл.68 отпуснати – 1 млн. 527 877 лица.
Пенсионерите с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст пенсионирали се по реда на чл.69, това са от така наречения сектор “Сигурност” – 88 290. И съответно пенсионерите с лични пенсии за инвалидност, поради общо заболяване са 375 791. Прави предполагам впечатление, че много по-малко от спряганите около 1 млн. инвалидни пенсии. Но тук става дума за пенсионери с първи лични пенсии за инвалидност и то за общо заболяване.
Общия брой на пенсиите в края на миналата година възлиза на 2 млн. 668 704. Традиционно превишава броя на пенсионираните поради възможността, която българското законодателство дава да се изплаща повече от една пенсия на едно лице.
Новоотпуснатите пенсии за миналата година приближават бройката около 100 000. Точния брой е 99 379. Ръста спрямо 2013 г. е с 22 процента. Като съответно най-големия ръст е за пенсии за осигурителен стаж и възраст новоотпуснати 55 684. При тях ръста е също значителен. Обясняваме го със замразените условия за пенсиониране през 2014 г.
Имаме също и ръст на пенсиите по чл.69.
По отношение на пенсиите за инвалидност и поради общо заболяване, новоотпуснатите също е налице едно нарастване с 3,4 процента. А социалните пенсии за инвалидност, които са отпуснати като първи пенсии, т.е. в пълен размер са 3 179 през миналата година или с 6 процента по-малко спрямо 2013 г.
По отношение на размера на пенсиите и коефициента на заместване, който те осигуряват. Това което всъщност се наблюдава е едно задържане и леко повишение на коефициента на заместване на средната пенсия, която през 2014 г. е 310 лв. на един пенсионер. Като спрямо 2013 г. регистрираме номинално нарастване на средния размер на пенсиите с 5,5 на сто. Ако се отчете дефлацията, която се отчита за миналата година, покупателната способност или реалното нарастване е с 7,2 на сто.
Средният размер на пенсията замества през 2014 г. 45,4 процента от брутния осигурителен доход преди пенсиониране. А съответно пенсията отнесена към нетния осигурителен доход или така наречения нетен коефициент на заместване е 57,9 на сто. Всъщност ние отчитаме така наречения системен коефициент на заместване, като отношение на средния размер на пенсиите и средния осигурителен доход.
По отношение на разходите за пенсиите като процент от брутния вътрешен продукт 9,9 на сто достигат разходите за пенсии. Те са в абсолютен размер от 8 млрд. 116 млн. 500 000 с малко над планираните. Но това превишение се дължи, отново подчертавам, на еднократните допълнителни суми, които не бяха планирани, а са изплатени на база министерски постановления.
Разходите за пенсии нарастват спрямо 2013 г. с 4,8 на сто.
По отношение на основните видове краткосрочни обезщетения, съпоставка между планирания размер и съответно отчетения размер.
По отношение на обезщетенията за временна неработоспособност, поради общо заболяване отчитаме преразход, който е с 7,5 на сто. Някъде около 25 млн. са изплатените в повече обезщетения. Дължат се както на нарастване на броя на дните във временна неработоспособност, така и на средния размер на обезщетението. Тази тенденция се запазва и за първите пет месеца от тази година, за които имаме данни.
По отношение на обезщетенията за бременност и раждане също имаме един лек преразход. Той по скоро се дължи на изтеглени и изплатени в края на годината суми, които традиционно се дължат през м.януари.
По отношение на обезщетенията за отглеждане и осиновяване на малко дете е налице една икономия със 7 процента.
По отношение на обезщетенията за безработица, другия съществен разход, в резултат от намаляване броя на безработните лица с право на парично обезщетение, съответно отчетените разходи са с около 20 млн. по-малко от планираните.
По отношение на издръжката на НОИ съответно икономите в отделните видове разходи са илюстрирани на тази графика, на тази фигура. Икономията в разходи за персонал е особено голяма. Тя е близо една трета от разходи за издръжка. Капиталовите разходи също имат налице икономия с 55 процента. Така че всъщност бюджета на Националния осигурителен институт през миналата година е с 66 млн. лв., което е 0,7 процента от общите разходи на ДОО.
По отношение на получените трансфери от държавния бюджет за социални плащания, това са трансфери главно за пенсии несвързани с трудова дейност, които финансират плащането от едноименния фонд. Това са добавки към пенсиите на участниците и пострадалите от войните. Добавки към пенсиите на репресираните лица и съответно други по-малки суми.
По отношение на предоставените трансфери от държавното обществено осигуряване, както споменах в началото, те са основно към Министерството на труда и социалната политика за помощни технически средства и към Фонд “Условия на труд” за мероприятия за предотвратяване на трудови злополуки, професионални болести и диагностика на професионалните болести.
Това е всъщност изпълнението на отделните фондове от консолидирания бюджет. Фонд “Пенсии” е с най-голям дефицит. Това е традиционно. През миналата година планирания размер е 1 млрд. 782 млн. дефицит. Отчетен е 1 млрд. 811 млн., отново поради тези еднократни плащания, които бяха осъществени.
По отношение на Фонд “Трудова злополука и професионална болест” е налице малък излишък от 79 млн. по план, а 96 млн. са отчетения излишък в този фонд.
Това което също е една тенденция, която се наблюдава от миналата година е намаляване на дефицита във Фонд “Безработица” за миналата година, т.е. 129 млн. Като тези дефицити във фондовете на ДОО се балансират чрез излишъка в бюджета на НОИ, който за миналата година е планиран да бъде 1 млрд. 921 млн., но поради по-малките разходи е всъщност балансиран бюджета с 1 млрд. 885 млн. излишък от бюджета на НОИ.
Няколко думи за двата малки бюджета, както ги наричаме, които са приложение към Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване и от миналата година са част от консолидирания бюджет. Това е бюджета на Учителския пенсионен фонд, който всъщност реализира основно приходите си от вноската, която се прави за лицата, които осъществяват педагогическа дейност в размер на 4,3 процента. Като разходите и приходите на този фонд са много близки, както се показва от фигурата. Като плащанията от Учителския пенсионен фонд миналата година са изплащани 1535 пенсии на учители, които са се възползвали от правото си, да се пенсионират три години преди придобиване на условията по общия режим.
Значително е по-голям е броя на добавките изплащани от Учителския пенсионен фонд към техните пенсии, изплащани от държавното обществено осигуряване. Те възлизат на 18 388.
Като е известно на уважаемите народни представители, миналата година се изплащаха добавки в по-голям размер. Съответно беше намален размера на редукцията на пенсиите. Като в края на миналата година Фонда разполага с финансови активи, основно в държавни ценни книжа, която стойност е 403 млн. лева.
По отношение на другия Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, по отношение на приходите, всъщност както е известно миналата година не беше планирана и нямаше вноска за този фонд. Приходите се реализират основно от инвестициите на Фонда във финансови активи.
По отношение на приходите, отчета е малко по-малък от планирания размер. Разходите също са значително по-малко от планирания размер, като това е позволило Фонда да насочва значителна част от превишението към финансиране. А броя на правоимащите лица с платени гарантирани вземания през миналата година е 156. А финансовите активи на Фонда към края на миналата година възлиза на 259 млн. и 600 000 лв.
Това е накратко по отчета за изпълнението на консолидирания бюджет на ДОО за миналата година. Разбира се, по-подробна информация се съдържа в самия доклад по отчета за изпълнението и приложенията към него. С подуправителя, с директора на Дирекция “Анализи, прогнози и планиране” и главен актюер сме готви да отговорим на всички ваши въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви господин Петков. Колеги имате думата. Господин Байрактаров и след това господин Танев.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря господин председател.
Аз много внимателно се запознах с отчета на НОИ. Първо искам да споделя моето скромно мнение, че представения ни отчет е доста семпъл в сравнение с отчетите от предходни години и като съдържание и като обем. Това което искам да отбележа, че в отчета липсва аналитична информация, която да ни даде възможност на нас народните представители за един по-задълбочен анализ. Ще дам няколко примера. Например липсва аналитична информация, в какъв период от време продължава изплащането на пенсиите по определени групи и по определени категории труд. Нещо което е изключително важно за мен като информация.
Освен това ще започна отзад напред по приложение 3, което сте ни предоставили за отчета на Фонда за гарантираните вземания на работниците и служителите.
Аз си бях направил труда и бях пуснал предварително едно писмо за искане на по-подробна информация от госпожа Караиванова. Тя беше така любезна сега да ми я предостави. Но ще ви кажа, че не съм доволен и ще ви пусна второ писмо, от така представената информация.
Направих си труда да направя една по-задълбочена проверка по приходната и разходната част на Фонда за гарантираните вземания на работници и служители.
През последните пет години Фонда е реализирал приходи в размер на 60 млн. лв. само от лихви. Но никъде ние в отчета не получаваме информация, всъщност тези лихви от каква база и от какъв вид, като предполагам, че това са предимно ценни книжа. Какво е съотношението държавни ценни книжа? Какво е съотношението на общински ценни книжа? Задавам го този въпрос не случайно, защото през общините, които вероятно се ползват също от средства от Фонда, може да се осъществяват политики, влияние със средства, които са предвиден за съвсем друго нещо. Аз обаче не виждам и каква е нормата на лихвения процент и какви средства за предоставени. Нещо повече, ако погледнете отчета, който е представен в Приложение 3, вие дори няма да разберете всъщност каква е крайната стойност на натрупаните средства в този фонд. Няма такава информация. Тази информация я видяхте сега на презентацията. Но в Приложение 3 тя липсва.
Има нещо друго, което също мен доста ме притеснява. Един от източниците на приходи на Фонда е приходи от глоби, съгласно закона.
Ако погледнете предходните отчети ще видите, че във Фонда са постъпвали глоби поне в размер на 200 000 – 230 000 – 300000, а за 2014 г. странно 39 000. Аз си направих труда да поискам предварителна справка само от Инспекцията по труда, която ми даде много подробна справка. И за последните десет години Инспекцията по труда е издала наказателни постановления, които са влезнали в сила на обща стойност 103 млн. А само за 2014 г. влезналите в сила наказателни постановления са на обща стойност 11 млн.
Възниква въпроса, всъщност от кои глоби влизат постъпления в този Фонд? Тези глоби чиито повод за събиране са работниците и служителите, а те всъщност продължават да бъдат ощетени или незнайно какви глоби. И защо такова малко количество глоби влизат в този фонд. Отговор в отчета липсва.
Затова аз ще ви моля в тази част да ми предадете писмено по-подробни данни по приходите и разходите на Фонда, защото дори и последната част, която представихте показва, че закона е неработещ.
Между другото ще се обърна и към председателя, да придвижи законопроекта за гарантираните вземания. Ако сте го придвижили се извинявам. Там вече ще подходим по друг начин. Но аналитичната информация, която е необходима липсва в този отчет. За разлика от предходни отчети си направих труда да направя едно сравнение с отчета от 2011 г. и трябва да ви кажа, че този отчет е наистина е много подробен, с много аналитична информация. Предстои да гледаме Кодекс за социално осигуряване колеги. И един от основните източници на информация е точно този отчет. Само че, аз поне не можах да получа необходимата ми информация.
Така че отправям ги тези бележки чисто добронамерено, защото наистина те са според мен важни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Реплики към изказването на господин Байрактаров. Господин Танев заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин управител, аз искам да взема отношение по справката за част от отчета, която показва, че за 2014 г. от 99 000 новоотпуснати пенсии, близо 40 000 са тези, които са свързани с инвалидност. Като 36 000 са инвалидност, поради общо заболяване и 3000 социални пенсии за инвалидност. Това показва, че около 40 процента от новоотпуснатите пенсии са пенсиите за инвалидност.
Използвам случая, че тук е и заместник-министър Донев, за да го питам. Предвид на това, че Кодекса за социално осигуряване вече мина на първо четене, но за мен този въпрос е изключително важен. Наистина самия дебат дадохме знак, че очакваме този въпрос да бъде решен и получихме отговор, че се работи. Искам да разбера, предприемате ли и сега мерки или чакаме закона да стане факт. Осъзнаваме ли, че това е много сериозен проблем, който е в тежест и в основата и на дефицита, който беше представен и какви мерки се предприемат от Министерството и от Института?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Реплика на господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин председател, взима реплика, понеже пропуснах нещо важно в моето изказване, ако разрешите. За да спазя процедурата взех реплика. Но то е свързано и с изказването на господин Танев. Защото, ако погледнете в отчетите всяка година НОИ отпуска от порядъка на 3 – 4 млн. за обучение, които да предотвратят трудовите злополуки и подобряване условията на труд. Ако ви прави обаче впечатление, ефекта от изхарчването на тези средства, за огромно съжаление е нищожен. Просто според мен може би икономическата криза е довела до икономията на средства изплатени по трудови злополуки. Но там също трябва да се подходи по-сериозно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря господин Байрактаров. Едно уточнение. Тези пари се привеждат от Националния осигурителни институт като трансфер, в така наречения Фонд “Условия на труд”, който е към Министерство на труда и социалната политика.
Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз мисля, че по скоро това беше като подкрепа към изказването. Още повече, че дори и за този вид пенсии също имаме увеличаване. Имаме 3,4 процента спрямо предходната година. Тоест ние трябва да вземе наистина много сериозни мерки, този въпрос да бъде решение. Ние очакваме и Министерството и НОИ да работят още сега за решаването на този въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ангажимента беше на Министерство на здравеопазването. Ние от Комисията по здравеопазване, които сме членове и в другата Комисия знаем, ангажимента беше на Министерство на здравеопазването до 16 април да бъде готов подхода или първоначалната схема заедно с Министерство на труда и социалната политика. Те могат да представят един общ вариант за това, как ще изглежда като цяло новата философия на експертизата на временната и на трайната неработоспособност. Затова ставаше въпрос. Заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Реплика към вашето изказване. Аз съм съгласен, че тук трябва и Министерство на здравеопазването да каже какво точно да се направи. Но аз ви предлагам, дайте на следващата Комисия да поканим Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и НОИ да кажат как работят, какво се случва, тъй като и в момента продължава това. Сега сме юни. Сега показва, че над 18 000 или 20 000 вече инвалидни пенсии са изплатени. И всеки ден това нараства.
Така че аз предлагам, че ако считаме, че този въпрос е важен, а за мен е изключително важен, ние да поканим Министерството. Още повече този срок вече е минал. И за да не се получава прехвърляне на топката между ведомствата, а междувременно държавата да продължава да плаща и дефицита да расте.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз под формата на дуплика искам да кажа. Важно е Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика да присъстват, но още по-важно е да присъства и другата страна, представители на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Тъй като тук някак си всички тръгваме с усещането и разбирането, че инвалидните пенсии в България са много. Но ако ги сравним със средноевропейските, тогава извода е съвършено различен, но има място за дискусия. В България има един проблем наречен социални инвалидни пенсии. И много малко хора, в това число и в Народното събрание, не казвам в Социалната и в Здравната комисии, не правят разлика между едното и другото.
Така наречените трудови инвалидни пенсии са пенсиите на хората, които се отпускат в трудоспособна възраст. А социално инвалидните пенсии са съвсем различни. Те са всъщност за тези със загубена работоспособност над 71 процента. Това са хора с придобито право на пенсия за стаж и възраст. Примерно един 70 годишен човек няма как да няма такива. Това експертно решение на ТЕЛК, което го дава е ключ към системата на социалното подпомагане, а не само към социално подпомагане – паркиране. Седем ли бяха добавките, кои са само на базата на това експертно решение на ТЕЛК. Там са някъде около 230 млн. мисля, че бяха разходите на фона на милиард и 200 млн., милиард и 300 млн. годишно, които са за рубриките инвалидни пенсии.
Идеята в Кодекса за социално осигуряване е казано, че отчета за предходната година трябва да бъде внесен до края на м.май. А за в Закона за здравното осигуряване за Националната каса е казано до края на юни. Защо се различават тези неща, не знам. Идеята е на базата на тези отчети да се придвижат политики до края на годината, да се коригират някои от нещата и най-вече в следващата бюджетна процедура. Това е целта на тези бюджети.
Господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря господин председател.
Дами и господа народни представители, аз по отношение на въпроса, който народния представител, господин Танев зададе за това какво се прави по отношение на инвалидните пенсии за това, което беше обявено като последваща стъпка за усъвършенстване на законодателството в тази област. А това което и на предходни заседания вицепремиера и министър на труда и социалната политика, господин Калфин, е заявявал, е че в Министерство на труда и социалната политика е създадена вече такава работна група, която работи по усъвършенстване, разработване на концепция, която вече е разработена за усъвършенстване на модела за оценка на работоспособността и съответно тази концепция да бъде пренесена с Министерство на здравеопазването, за да може да се направи един нов цялостен модел на експертизата на работоспособността.
А тук трябва да се отбележи това, че с този нов модел, който се разработва в Министерство на труда и социалната политика, където според така разработената концепция ще премине изцяло оценката на работоспособността, се нуждае от едно предварително входно ниво от страна на Министерство на здравеопазването, за въвеждане на една нова методика, която е методика на Световната здравна организация, в която България е член и е възприела тази методика за вид и степен на увреждане. И след като тази нова методика бъде внедрена от Министерство на здравеопазването, тогава по нов начин ще може да се прави оценката на работоспособността.
Към момента това, което е заложено като концепция е да може всеки един работещ, който е с някаква степен на увреждане и вид на увреждане, не може да бъде реинтегриран обратно в пазара на труда, за да му се намери подходящата работна среда, подходящото работно място. А ако съответно увреждането е такова, че не му позволява придобитата квалификация и професия, която има, да бъдат изпълнявани за в бъдеще. Съответно да бъде включен в програми за преквалификация или квалификация, ако няма такава, за да може да бъде включен на пазара на труда. И да се смени философията на получаване на средства за живот. Така както и по конвенцията на МОТ в тази област. Да получава дохода си, издръжката от труд от първичния пазар на труда, а не от пенсия. Едва тогава когато сменим концепцията и политиката в тази област и законодателството, ще се почувства един по-осезаем и положителен ефект на намаляване на тези разходи за инвалидни пенсии от всякакъв вид.
И това, което д-р Адемов каза, че социалните пенсии, които се отпускат над 71 процента загубена работоспособност, но забележете на хора над определена възраст. По презумция ние в Кодекса за социално осигуряване казваме, че риска старост настъпва по чл.68 в зависимост от възрастта. С настъпване на риска старост, работоспособността пада. Към момента това, което се прави като оценка на работоспособността, тук вече изразявам собствено мнение, е погрешно, че ние сравняваме организма и уврежданията, които има физиологичните промени в различните органи и системи в човешкия организъм, на възрастния човек спрямо младия, а не се прави оценка на това, до каква степен и остатъчната работоспособност.
Но след като сме приели веднъж, че риска старост е настъпил. Тоест вече дадения работник или служител е придобил право на пенсия, по реда на Кодекса за социално осигуряване, с това и работоспособността вече я няма. Свързани са двете неща. Така че работоспособност след пенсиониране не би следвало да се оценява.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И по сегашния закон е вид и степен на увреждане.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Вид и степен на увреждане, но да се ползва за други цели, за социално подпомагане, за паркиране, за другите добавки, които може да получи лицето с увреждания.
По отношение въпроса на господин Байрактаров за ефекта от изразходваните средства, аз бих казал, че този ефект се вижда и от икономията, която е направена в разходната част на Фонд “Трудова злополука и професионална болест”. Не казвам, че от тези 4 млн., които са похарчени по Фонд “Трудова злополука и професионална болест” за подобряване условията на труд с конкретна приложимост на резултатите до ниво предприятие и за професионалните болести, този 1 млн., който е трансфер на Фонд “Трудова злополука и професионална болест, за Фонд “Условия на труд в Министерство на труда и социалната политика. Но там освен за обучение, което е малка част от Бюджета на Фонд “Условия на труд”, основната част от тези средства отиват за финансиране на проекти на предприятията за подобряване условията на труд.
Така че ефекта за тези 4 млн., това което се прави като подобряване, като стъпки за подобряване условията на труд в предприятията е един малък ресурс, но голяма крачка се прави.
А с това което от 2008 г., ако не ме лъже паметта, последните промени за този трансфер, който се прави по отношение на диагностиката и профилактиката на професионалните болести, като статистика може би управителя на НОИ, господин Петков ще каже. Но регистрацията от момента, в който отчитането на професионалните болести премина към Националния осигурителен институт и благодарение на този един милион, който се дава за профилактика и той отива в болниците, които имат отделения, клиники по професионални болести, вече имаме много по-добра статистика и много по-добра проследимост на професионалните болести по етимология, по възникване, по новооткрити или случаи, които се преосвидетелстват и т.н. с усложнения.
Така че, разбира се винаги има какво да се направи към по-добро. Но с тези 4 млн. се прави нещо, което има голям ефект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания колеги?
Господин Петков искам да кажа няколко изречения за консолидираната рамка на бюджета на държавното обществено осигуряване.
Това което показва отчета е, че близо 165 млн. са по-малко трансферираните от държавния бюджет средства по перото наречено иначе дефицит или казано, получени допълнителни субсидии от държания бюджет за покриване недостига от средства. Тук като махнем коледните и великденските надбавки, остават някъде около 56 – 57 млн. 56 млн. 646 000 съм ги изчислил тук. Това означава, че въпреки рестриктивните политики, задържането на увеличаването на възрастта и стажа. За 2015 г. е само възрастта. А за 2014 г. беше и възрастта и стажа. Въпреки тази мярка, на консолидирана основа, бюджета на държавното обществено осигуряване завършва с икономия, ако мога така да се изразя, от 165 млн., като тук включваме средствата, които не са предвидени в бюджета на ДОО за коледни и великденски надбавки към пенсиите.
Това така ли е или не е така?
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря на всички, взели отношение по Отчета за изпълнението на бюджета.
Започвам с въпроса на господин Адемов. Да, така е. Всъщност в резултат от това, че реално икономията от разходи в консолидрания бюджет е от порядъка на около 90 млн. И от това, че са събрани повече около 60 млн. приходи от планирания размер, на практиката планирания размер на субсидията за покриване недостига на бюджета е със 165 млн. по-малко. Като всъщност сумата от около 105 млн., с която са осигурени плащанията на двете добавки – коледната и великденската, всъщност са чрез трансфери към бюджета на държавното обществено осигуряване.
Да, всъщност изпълнението на бюджета за миналата година общо взето при запазените условия за пенсиониране, които така или иначе бяха анонсирани и съответно са съобразени в планираните суми показа, че и изпълнението на приходната и изпълнението на разходната част е много близко до планираното. Като цяло бюджета е икономисал на държавния бюджет около 160 млн. планирана субсидия, която държавния бюджет не се е наложило да плати.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания колеги? Няма.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване Отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви колеги.
Националният осигурителен институт винаги се е старал, а и не само се е старал, отчетите да бъдат достатъчно подробни. Сигурно има някакви бележки и основания господин Байрактаров за разминаванията. Но вероятно политиките са били такива.

Закривам заседанието.

/Закрито в 16 часа и 45 минути/




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:

Д-р Хасан Адемов