П Р О Т ОК О Л

№ 26

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

15 юли 2015 година

---

Дневен ред:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53, внесен Министерски съвет на 02.07.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 502-00-32, внесен от Министерски съвет на 8.05.2015 г.


(Заседанието на комисията започна в 15.00 часа и се ръководи от д-р Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографска политика.)

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред е следният:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53, внесен Министерски съвет на 02.07.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 502-00-32, внесен от Министерски съвет на 8.05.2015 г.

Подлагам на гласуване дневния ред.
Който е съгласен така предложеният дневен ред да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се дневният ред.

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53, внесен Министерски съвет на 02.07.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Давам думата на господин Донев да представи проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, проектът на ЗИД на Закона за насърчаване на заетостта е разработен от работна група с участието на представителите на социалните партньори, съответно на ведомства и министерства. Минал е на обсъждане през Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Основната цел на предложените законодателни промени е промяна в политиката по заетостта, като се насърчава активното поведение на пазара на труда, подобряване на услугите към безработните, разширяване на достъпа до обучение и фокусиране на програмите и мерките към уязвимите групи от безработни лица. Променят се в отговор на препоръките на Европейската комисия от 2014 г. и 2015 г., както и в отговор на направения преглед на програмите и мерките на активната политика и оценка на брутния и нетния ефект от тяхното приложение. Формирахме богата информационна база за обосноваване на промените.
Финансирането на предложените промени, където е необходимо такова, ще се осъществява в рамките на предвидените за Министерството на труда и социалната политика средства за активна политика на пазара на труда при условията и по реда и в размерите, определени ежегодно в Националния план за действие по заетостта. Основните промени, които се предлагат със Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, са регламентиране на общ подход за разработване, одобряване и финансиране на регионални програми заетост и обучение. Ежегодно с Националния план за действие по заетостта ще се определят средства за финансиране на регионални програми за заетост и обучение на всяка област по видове плащания в рамките на определените средства. Комисиите по заетост ще одобряват само една регионална програма за областта по критерии и по ред, определени в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта.
Също така регионалните програми за заетост и обучение на областите ще проучват предложения на областните и общинските администрации. Целта на предложените промени е за развитие на регионализацията и повишаване на ролята на регионалните комисии по заетост. Делегират се права на комисиите по заетостта да одобряват финансирането на дейности съобразно регионалните приоритети и потребности на пазара на труда. Областната и общинската администрация могат да разработват проектни предложения съвместно със социалните партньори и други юридически лица. За постигане на по-голяма оперативност, гъвкавост и ефективност при реализиране на регионалните политики се облекчава реда за преразпределение на неусвоените средства по програми и мерки от едни региони към други.
Втората съществена промяна е въвеждане на дуалното обучение за безработни лица без квалификация. Със средства за активна политика се финансира главно обучение на безработни лица, тоест извежда ги от системата на образованието, ще се финансира тяхното обучение в училище или в център за професионално обучение, ще се покриват разходи за заплатите и осигуровките на обучаваните и на наставник предприятията, където ще работят. По-конкретно ще се предоставят суми на работодателите за всяко разкрито работно място за обучение чрез работа, организирано по реда на Закона за професионалното образование и обучение, на което е наето безработното лице, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта, за не повече от 36 месеца.
За първи път в Закона за насърчаване на заетостта се предоставя и възможност за аутсорсване на услуги за безработни лица, като фирми регистрирани да предоставят посреднически услуги по заетостта ще могат да кандидатстват за предоставяне на суми за всяко безработно лице с трайни увреждания или от други групи в неравностойно положение на пазара на труда, насочено от поделение на Агенцията по заетостта, на което те са оказали определени услуги и са го устроили на работа на несубсидирано работно място за срок не по-малък от 12 месеца. Чрез регламентиране на аутсорсване на услуги за подкрепена заетост ще се създаде възможност за предоставяне на по-целенасочени и по-качествени услуги за хора в неравностойно положение с трайни увреждания и други групи в неравностойно положение на пазара на труда. Като крайната цел е тяхното устройване на работа на първичния пазар на труда.
Също така се регламентира и възможност за осъществяване на съвместни действия между Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта и социалните партньори за разработване на политики с национален обхват и инструменти за тяхното прилагане в областта на пазара на труда.
Следващото предложение за промяна е предоставяне на възможност на всяко разкрито място, на което е наето безработно лице с непрекъснато поддържане на регистрация в Бюрата по труда не по-малко от шест месеца или безработно лице до 24-годишна възраст или безработно лице с основно или по-ниско образование или безработно лице на възраст над 50 години, посочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя да се предоставят суми за времето, през което лицето е било на работа.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, господин Донев, ще ви моля само отделните групи мерки и то няколко от тях да кажете, защото се надявам, че всички колеги са ги чели.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Тук тази мярка и предложенията са насочени към лицата в неравностойно положение, хора с трайни увреждания. Мярката е включена във връзка и с предложенията на Министерство на земеделието и храните да се замени предоставянето на средства по мерките по минимална помощ съгласно изискванията на Регламента на Европейския съюз 651 от 2014 г.
Следващата мярка е разширяване обхвата на посредническите услуги, които се предоставят от Агенцията по заетостта за дейности за мотивиране и активно поведение на пазара на труда от страна на безработните лица за по-добро представяне пред работодатели, за практически умения за търсене на работа, включително и придобиване на такива умения като се използват различни източници на информация за свободни работни места и т.н.
Отменят се някои мерки, които досега действаха в закона, които за десет години анализът, който беше направен, показа че не са работили и няма нито едно лице, което да се е възползвало от тези мерки. Това е еднократното изплащане на услуги за транспортни разходи за преместване на безработни, месечно изплащане на суми на лица, започнали работа без посредничество на Агенцията по заетостта, субсидиране на работодател, наел безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта за обучение и работа на работно място за времето, през което наетото лице е на обучение.
С цел концентриране на финансови ресурси и осигуряване на възможности за гъвкавост се обединяват мерки за наемане на безработни младежи до 29-годишна възраст, завършили средно или висше образование, като се създава и едно ново понятие „първа работа по специалността” и се удължава периодът за субсидиране за не повече от 18 месеца. Безработните с трайни увреждания включително, военноинвалиди, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, самотни родители, осиновители и майки осиновителки с деца до петгодишна възраст.
Допълват се също така и основанията за прекратяване на регистрацията, като се регламентира прекратяване на регистрацията за лица, регистрирани като заети, учащи се, които желаят да работят през свободното си от учене време, лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, лицата получаващи пенсия за стаж при условията на чуждо законодателство, лицата придобиви право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, които не работят и които не са посещавали и не са ползвали услугите на Дирекция „Бюро по труда“ за период от една година.
Целевата група на възрастните безработни се променя от над 50 години съответно на над 55. Закрива се Националният консултативен съвет за професионална квалификация на работната сила, неговите функции се поемат от Националния съвет за насърчаване на заетостта, като се избягва дублирането на два съвета, на които една трета от членовете са едни и същи. Очаква се предложените промени да създадат условия за повишаване на ефективността, резултатността и активната политика на пазара на труда, ограничаване раздробяването на средства по много на брой мерки за малобройни групи от безработни, подобряване на достъпа до пазара на труда за най-уязвимите групи чрез адаптиране на услугите към техните потребности, развитие на регионализацията, инвестиции в качеството на работната сила чрез обучение на заети и безработни лица, включително дуалното обучение, обвързано с практиката в реална работна среда, развитие на междуинституционалното взаимодействие и социалното партньорство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Донев.
Колеги, по този законопроект имаме становища на АИКБ, на БСК, на двата синдиката КНСБ и Подкрепа. Виждам тук представители госпожа Диана Найденова и госпожа Мария Петрова от „Подкрепа“, и на тях ще им дадем думата след малко. Сега народните представители имат думата за изказване. Госпожа Мария Петрова, ако иска да добави нещо или по късно.
Заповядайте. Господин Гьоков пожела думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-министър и колеги и гости, аз прочетох внимателно предложението за промени в Закона за насърчаване на заетостта и първото, което искам да кажа, е, че аз си мислех, че е дошъл моментът за един съвсем нов Закон за насърчаване на заетостта, защото ако продължаваме да го поправяме, ще заприлича на Кодекса на труда, който поне до 1986 г., пък е от по-рано закон, затова са по-малко промените, но са се изменили и с това и е дошъл момента за един нов закон. Аз бих подкрепил този закон, защото в него се предлагат хубави неща, той е правен и със социалните партньори, предполагам активно са взели участие в изготвянето му колегите от Агенцията по заетостта, които са най-преки изпълнители по този закон и знаят къде са му слабите места. Единственото, което ме кара сега да го подкрепя този законопроект е, че за сметка на нов такъв, правенето на изцяло нов закон е бавен процес и като гледам как върви законодателната инициатива в това Народно събрание ще стане общо взето бавен процес. В момента има неща, които с промените в Закона за насърчаване на заетостта решават някои проблеми и мисля, че е добре в общи линии да се приеме на първо четене по принцип.
За мен има няколко момента, които са притеснителни, но трябва може би да се прецизират и това може да стане между първо и второ четене. Това е за прилагане на принципите за минималната помощ, въпреки че са регламент на Европейския съюз и ги препоръчват, но ние трябва да видим точно и където е възможно това да го пропускаме, да не го вкарваме, защото то на практика се превръща в затруднение за големите фирми, които могат да си позволят да наемат по няколко пъти или това обучение за стажуване на млади хора. А също и това с аутсорсването на някои дейности също ме притеснява, защото как да ви кажа, намирисва ми на отклоняване на средства – европейски и национални средства, към частни фирми, които да извършват, например, казвам някои дейности на Агенцията по заетостта или реално Агенцията върши работата, а пък парите изтичат към тези частни фирми. Това е, аз лично в комисията на първо четене ще подкрепя законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики към изказването на господин Гьоков?
Аз ще си позволя една реплика. Що се отнася до Кодекса на труда. С всичките забележки към Кодекса на труда, уважаеми колеги, когато синхронизирахме българското законодателство с европейското по Глава 2 и Глава 13, Европейската комисия на България не е направила никакви забележки, нито жълти точки, нито червени. Това го казвам като фактология. Така че, Кодексът на труда е един сериозен документ. Друг е въпросът, че ако някой иска да напише нов Кодекс на труда, може да заповяда.
Дуплика, заповядайте?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Хайде ще го приема като неудачен пример за Кодекса на труда, но аз цитирам, че там има 70 промени минимум в Кодекса на труда от 1986 г., даже сигурно са станали повече, те към 2013 г. бяха 70 и няколко и затова казвам, че когато толкова много промени се правят в един закон, може би е по-добре да се напише нов и затова направих паралел със Закона за насърчаване на заетостта, където са доста по-малко промените, но са достатъчно много, за да мислим за един нов закон. Още повече, че този е Закон за насърчаване на заетостта не с тежестта на Кодекса на труда и може по-лесно да бъде изработен и направено това.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Госпожа Ангелова пожела думата за изказване.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги, социални партньори, ние от Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим промените в Закона за насърчаване на заетостта на Министерски съвет. Тези промени ние ги приветстваме, те са необходими, наложителни с цел синхронизиране на законодателството към регламенти на Европейския съюз и потребностите на безработните лица. Те ще доведат, както и беше казано, до по-голяма гъвкавост, до по-голяма оперативност и най-вече до подобряване на услугите, които ще бъдат в полза на най-уязвимите групи, а именно безработните млади хора, безработните хора в предпенсионна възраст и безработните лица с увреждания.
Част от тези мерки са на базата на направен един продължителен анализ от ефекта от прилаганите досега активни мерки на пазара на труда и смятам, че тези промени ще доведат до включването на повече безработни лица и възползването им от мерките, които предлага държавата на пазара на труда.
Също така искам специално внимание да обърна и за което поздравявам и Министерството на труда и социалната политика, а именно, въвеждането на нови мерки, свързани с въвеждането на дуалното обучение като един от ключовите фактори на пазара на труда, все пак ние, Парламентарната група на ГЕРБ, по време на мандата в 42-ото Народно събрание наше беше предложението за въвеждането на дуалното обучение. Това е в общи линии.
Ще подкрепим този законопроект и се надяваме, че той ще бъде подкрепен от другите народни представители от другите парламентарни групи и в най-скоро време да влезе в действие, защото ще бъде в подкрепа на безработицата. Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Ангелова.
Реплики към нейното изказване.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател. Едно уточнение, тъй като нещо не разбрах. Ние ще подкрепяме и ще увеличаваме безработицата или заетостта? Просто не разбрахме, може би неправилно сте се изразила?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Други реплики?
Дуплика, госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Тези мерки ще доведат до подкрепа на тези лица, които са от уязвимите социални групи, безработни млади хора, хора с увреждания, в предпенсионна възраст, те ще ги насърчат, ще бъдат включени в повече обучения, ще бъдат включени в заетост. Именно тези мерки ще доведат до намаляване на безработицата и насърчаване на заетостта сред уязвимите групи. Това е. Ако нещо не ви е ясно, мисля че бях достатъчно категорична и ясна.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други?
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, Реформаторският блок ще подкрепи предложения законопроект. Ние приветстваме усилията от страна на министерството за фокусиране на мерките за подобряване и насърчаване на заетостта.
Разбира се, предложенията са доста и обхващат много широк кръг от лица. Дори на мен ми се струва, че ние като цяло разширяваме базата на лицата, тези, които могат да ползват съответната подкрепа. Същевременно виждаме и мерки, които отпадат, мерки, които през годините не са дали своя резултат, като например тази еднократна помощ за преместване на покъщнина, която въобще не е действала или пък мерките за получаване на средства, когато се започва работа без посредничество на агенцията.
На нас ни се иска да получим от министерството може би една допълнителна информация за тези мерки, които са предложени в момента, какъв кръг потенциално могат да обхващат, тоест какво планираме ние да изпълним и какви средства ще струва, тъй като все пак много е важно дали ще може да се вместим в бюджета, ще се искат ли допълнително средства. Аз виждам това, което е декларирано като намерение в мотивите, но иска ми се да го видим и стойностно и числово, така че ако може в кратък срок да ни бъде представена тази допълнителна справка колко лица предвиждаме да бъдат обхващани от всяка мярка и колко пари ще струва тази мярка и общо за целия законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, господин Танев.
Реплики към изказването на господин Танев? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Байрактаров, имате думата за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник-министър, колеги, ние от Патриотичния фронт се постарахме да анализираме старателно предложения на нашето внимание законопроект. Но преди да изразя какво е нашето становище, мисля че е редно да поставя няколко основни въпроса.
Първият въпрос е, поради какви причини отпускането на допълнителна квота по схема „Подкрепа за заетост“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ вследствие на икономия от схемата и гласувания на Комитета за наблюдение през месец май, са дадени за реализация в изключително кратък период, сиреч този кратък период е даден по такъв начин, че въобще да не може да се възползват хората от тези средства. За сведение заседанието на Комитета е било на 20-25 май 2015 г., писмо на Агенцията по заетост за стартиране на процедурата на 3 юни 2015 г., второ писмо 24 юни 2015 г. за усвояване на неусвоените от първа процедура.
Продължаваме по-нататък. Тук само да ви обърна внимание, че процедурата по чл. 87, ал. 6 от ДОПК е 7 работни дни за изваждане на удостоверение за липса на задължения.
Втори въпрос. Поради какви причини вече втора година от новия програмен период на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ Агенцията по заетостта няма стартирани схеми и усвояване на средства от Европейския социален фонд? Към момента е стартирала единствено схема „Ново начало за младежка заетост“, която, обърнете внимание, е изключително тромава, голям брой административни документи от страна на работодателите и изключително тесен критерий за избор на млади хора, които попадат в нея.
Трети въпрос. Поради каква причина е спряно изплащането на регламентираните по нормативен акт Постановление № 330 на Министерски съвет от 2013 г. възнаграждение на служителите по служебно правоотношение за изпълнение на дейностите по оперативните програми „Развитие на човешките ресурси“, при които бенефициент е Главна дирекция „Управление на заетостта“, Агенция по заетостта и т.н.
За да не отегчавам колегите, това нещо съм го пуснал като писмен въпрос, то е малко дълго, на господин вицепремиера и министър на труда и социалната политика господин Ивайло Калфин.
Защо обърнах внимание на тези въпроси?
Вие току-що казахте, че отменяте една не малка част от мерките, но не поставихте и не прочетох никъде какъв е анализът, какви са мотивите, защото звучи несъстоятелно, ако са прилагани такива мерки, много ясно, че никой няма да се възползва от тях. Нещо повече, при задълбочен анализ ние установихме, че не е извършена абсолютно никаква информационна кампания, сиреч хората изобщо не са знаели, че съществуват такива мерки.
На трето място, така представеният законопроект създава възможности за едни значителни злоупотреби от гледна точка на посредниците, които трябва да извършват тази дейност. В годините се нагледахме на масови случаи на злоупотреби и ние по никакъв начин не виждаме в законопроекта тези форми на злоупотреби да са пресечени. Нещо повече, създава се дори възможност за вътрешна и нерегламентирана комуникация между двата посредника, в случая Агенция по заетостта и съответните юридически лица. Мога да ви дам много такива примери, ако ви интересуват.
Четвъртото нещо, което е изключително притеснително, е свързано с това, че липсва оценка на въздействието на този законопроект. Такава оценка на въздействието аз не видях и в общи линии ние трябва да гласуваме някакви промени, които практически не знаем до какво ще доведат, а вие залагате някакви цели, но същите цели сте ги залагали и преди десет години и сега виждаме, че тези цели вие ги отменяте, защото те не работели. Означава ли, че вие сега ни предлагате отново неработещи механизми, без да имате извършена оценка на въздействието и ние трябва просто хей така да ги подкрепим. Не ми звучи сериозно, поради което аз ще се въздържа. Ще се опитаме да прецизираме и да прегледаме още веднъж предложения законопроект, но се надявам все пак да предложите някаква оценка на въздействието и се надявам в един експертен срок и по-бързи срокове да получа отговор на тези въпроси, за да можем да формираме и мнението на групата на Патриотичния фронт. Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Ще дам възможност на колегите от министерството за отговор, но преди това реплики към изказването на господин Байрактаров? Не виждам.
Други изказвания?
Аз ще се опитам да формулирам няколко въпроса в продължение на това, което казва господин Байрактаров, и разбира се и нови въпроси, свързани обаче с предложения законопроект.
В ежегодните препоръки на Европейската комисия по Националната програма за реформи и по Конвергентната програма към България има препоръки, които са свързани с проблемите на хората в предпенсионна възраст и проблемите на младежите, които не са ангажирани нито в заетост, нито в образование и обучение. В този смисъл какви са мерките, които се предлагат сега към тези рискови групи на пазара на труда, защото хората в предпенсионна възраст виждате, че възрастта е увеличена. Във връзка с увеличените изисквания за възраст и стаж тези мерки стават изключително актуални и хората в предпенсионна възраст, имайки предвид факта, че не са атрактивни на пазара на труда, при всички положения към тях трябва да има активни мерки, с помощта на които те трябва да бъдат подпомогнати.
Вторият въпрос е свързан с преодоляването на противоречието между Оперативната програма за развитие на селските райони и Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Знаете, че там има една много деликатна и тънка демаркационна линия, по какъв начин е преодоляна тази линия и няма ли да имаме проблеми с комисията, ако се създадат условия за двойно финансиране? Това бяха моите въпроси.
Други изказвания? Не виждам.
Колеги, имате думата. Госпожа Димитрова или господин Донев, или и двамата?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАРАЙКТАРОВ: Тъй като въпросите, които засегнахте, наистина са изключително сериозни и много точно поставени, аз ви правя реплика, уважаеми господин председател, тъй като се надявах, че все пак ще поставите и въпроса в крайна сметка какъв е размерът на неразплатените верифицирани разходи от управляващия орган към съответните служители, защото в крайна сметка за какво правим и приемаме един нов законопроект, при положение, че виждате за какво става въпрос.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Разбрах ви, господин Байрактаров, най-вероятно след ваканцията ще се опитаме да направим едно специално заседание, на което да поканим колегите от Агенцията по заетостта, управляващите органи на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, защото по-голямата част или значителна част от тези въпроси, са свързани именно с програмата. 2015 г. е последният срок, в който до края на тази година трябва да се изразходват средствата по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Има много въпроси, едни от тях са тези, които вие ги зададохте преди малко, но свързаните със Закона за насърчаване на заетостта въпроси ще помоля за кратки отговори.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители, по отношение това, което господин Гьоков каза по Регламент 651 на Европейския съюз за груповото освобождаване за държавна помощ. Прилагането на разпоредбите на този регламент са насочени преди всичко към най-уязвимите групи на пазара на труда, това са хората с увреждания, това са дълготрайно безработните лица, това са младежите до 29-годишна възраст и възрастните хора, работещите, които са в предпенсионна възраст, също така и трайно безработните лица, ако съм ги пропуснал. Към прилагането на мерките и груповото освобождаване от държавна помощ по този регламент ще даде възможност и ще стимулира заетостта сред земеделските производители. Така че, още веднъж с тази мярка и отговаряйки на другия въпрос по отношение на това, дали няма да се получи противоречие с Оперативната програма и Програма развитие на селските региони и другите програми, тук вече в Правилника за прилагане на Закона и съответно механизмите, по които ще се работи впоследствие и по Националния план за действие по заетостта ще направим много тясна връзка с Министерство на земеделието и храните, където всички работодатели от сектора, които ще кандидатстват по мерки по Националния план за действие по заетостта, ще бъдат проверявани съответно ако достигат определени средства, които са определени като държавна помощ, съответно двете програми ще комуникират помежду си и ще отстраняват всички тези възможности, които възможни несъответствия при финансиране при получаването на държавна помощ.
По отношение на коментара за нов закон за насърчаване на заетостта, да, в началото като започна работа работната група по разработването на този проект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, много мислихме и по това дали да не се направи изцяло нов закон, но предвид краткото време, с което разполагахме, и предвид на това, че предстои въвеждането на пет или шест директиви на Европейския съюз, свързани с мобилността, със свободното движение на работници в Европейския съюз и от трети държави за високо квалифицираните работници, там разработваме един нов закон, в който всички тези въпроси, които в момента са включени в Закона за насърчаване на заетостта и те по новите директиви ще излязат оттук, ще се предложат в новия проект на закон, който в момента се разработва, така че може би след това действие вече ще се премине и към предложение за изцяло нов закон за насърчаване на заетостта, защото действително тези изменения и допълнения ще станат много.
По отношение на въпроса на господин Танев за кръга на лицата, които ще се ползват от мерките, които се предлагат с промените в Закона за насърчаване на заетостта. Основно знаете, че в България безработицата в момента, която през последните няколко месеца бележи траен спад, е 9.6 %, което е доста радващо на фона на случващото се у нас. Мерките са насочени преди всичко към най-уязвимите групи на пазара на труда, това са младите хора, хората които нямат образование, не учат, не търсят заетост, хората с увреждания. Една от мерките, които са заложени за аутсорсването на услуги, е именно за тях. Тоест, тези посредници на пазара на труда, които предприемат някакви мерки да подпомогнат хора с увреждания да намерят несубсидирано работно място, за тях част от тези услуги, които са извършили по обучение, по активизиране, по професионална квалификация, съответно да могат да получат средства за тези услуги, които са извършили към хората с увреждания. За такова аутсорсване на услуги става въпрос в закона. Така че сме поискали допълнително средства, знаете че бюджетът, с който разполага Министерството на труда и социалната политика в областта на активната политика на пазара на труда за тази година, е 73 милиона лева, те се разпределят по съответните мерки съответно с Националния план за действие по заетостта, който се приема от Министерски съвет, така че сега предварително не бих могъл да кажа колко средства ще бъдат предвидени по всяка една от мерките на Националния план за действие по заетостта, ако разбира се тези мерки, които сега се предлагат бъдат приети и влязат в сила, съответно ще трябва да бъдат включени в новия план за действие по заетостта за 2016 г.
По отношение на информационната кампания за мерките, които се предлага да отпаднат от Закона за насърчаване на заетостта, до момента тези мерки вече действат повече от 10 години. В началото когато бяха наведени винаги с всеки един Национален план за действие по заетостта, който се приема ежегодно от Министерски съвет, винаги се определят средства за тези мерки. Досега нито една от тези мерки, които сме предложили да отпаднат от закона, няма нито един пожелал да се възползва от финансиране на тези мерки, така че направили сме разбира се и оценка за ефекта от прилаганите мерки, едно доста изследване за това всяка една от мерките на активната политика на пазара на труда как се отразява, какъв е нетният, какъв е брутният ефект от тази мярка, така че на базата на това изследване, което е доста мащабно, са предложени всъщност, това е един вид оценка на въздействието от мерките, които се предлагат по проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Разбира се, че в законопроекта са отчетени препоръките на Европейската комисия, които са свързани с така наречената група на младежите, които не учат, не работят, които не са активни, които не търсят работа, да може да бъдат активизирани, да бъдат открити, идентифицирани на първо място, да бъдат предприети спрямо тях някакви мерки да бъдат включени съответно в мерки и програми за обучение, за квалификация, преквалификация. Това, което исках да кажа, е, че безработицата твърдо от няколко години насам вече е само структурна безработица, тоест тези безработни лица, които са в момента регистрирани в бюрата по труда, те не отговарят на потребностите на пазара на труда. Към тях трябва да се приложат специални мерки на преквалификация, на обучение за придобиване на професионални умения, на компетентности, които са търсени от работодателите, така че да може да се намери подходяща работа за тези хора. Това са преди всичко дълготрайни безработни лица, които са с регистрация над една година. Затова и мерките, които се предлагат в Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, преобладаваща част от тези мерки са насочени именно към тези хора, за да бъде преодолян този елемент от характеристиката на безработицата в България. Предлага се това, което е включено като обучение чрез работа и дуалното обучение, е една може би изпреварваща мярка преди да влезе в сила и да се приложи масово дуалното обучение в образователната система, така че със Закона за насърчаване на заетостта приети тези мерки ще задействат изпреварващо, но спрямо безработните лица, тези, които не са в образователната система. Така че ние ще имаме възможност чрез работата да обучаваме тези безработни лица на работни места, които са потребни за бизнеса. Така ще гарантираме и ще имаме увереност, че ще се създава една по-трайна заетост за тези лица, а не да се субсидират по наемането на безработни лица за определен период от време и след спиране на субсидираната заетост, те отново да се връщат на пазара на труда, тоест в Агенцията по заетостта да се регистрират отново като безработни лица, защото към тях към момента не е приложена мярката за обучение на работното място, за професионална квалификация на тези безработни лица да останат трайно заети лица.
Също така и с този нов подход в регионализацията на програмите, който се предлага с промените в Закона за насърчаване на заетостта, ще се даде възможност на регионалните, на областните и на общинските ръководства, в зависимост от характеристиките, които съществуват на пазара на труда в техния регион, да предлагат програми, да предприемат мерки, които да доведат до трайно намаляване на безработицата в регионите, защото, въпреки че България е малка страна, разнообразието в характеристиката на пазара на труда на безработните лица в различните общини и в различните региони е много различна. Това нещо считаме, че би могло да се промени, да се снижи нивото на безработните, да се предприемат адекватни мерки към тях чрез активното участие на регионите, на общинските и областните ръководство, на социалните партньори на място. Създаваме и достатъчно условия на съветите по заетост в регионите да могат по-активно да работят и да предлагат мерки, които са действени, които вършат работа за техния регион.
По отношение на другите въпроси, които господин Байрактаров зададе за Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ и подкрепа за заетост, ние получихме въпросите в Министерството на труда и социалната политика, така че писмено ще получите отговор на всеки един от тези въпроси.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Донев.
Колеги, ако няма други изказвания, да пристъпим към гласуване?
Социалните партньори са тук, може би първо госпожа Диана Найденова. Вие сте подкрепили и на заседанието на Националния съвет за насърчаване на заетостта и на Тристранния съвет проекта, участвали сте в работна група, ще ви моля накратко.
ДИАНА НАЙДЕНОВА: Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин заместник-министър, КНСБ подкрепя изцяло Закона за изменение и допълнение на закона, въпреки че ние още в началото на работната група поставихме въпроса за нов закон. Време и място е това да стане, но в процеса на дебатиране се оказа, че трябва бързо да се реагира на промените в социално-икономическата среда и затова подкрепяме изменението на закона.
Ние сме изразили становище, аз няма да се спирам подробно, ще наблегна на четири неща, които за нас бяха много важни.
Първо, новото ръководство подходи много публично и прозрачно при разработка на измененията и допълненията на закона. Бяха включени в работната група всички представители на агенции и министерства, които имат отношение към пазара на труда, към увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата в посока на тежките райони, които вие знаете.
Ние от своя страна бяхме помолени, направихме допитване и среща с всички наши регионални представители и чухме мнението на широк кръг представители на КНСБ в цялата страна, на база на което внесохме няколко предложения и се радваме, че те намериха място в закона.
Първото предложение е за регионализацията. Крайно време беше политиката за регионализация да се промени, тя да съответства на стратегията за развитие на отделните области и да отразява цялостната политика, която се води от комисиите за развитие в отделните области и подкомисиите по заетостта. Смятаме, че по този начин парите, които ще се отпускат за регионалните програми, ще дадат по-голям ефект и по-голяма ефективност при тяхното изпълнение. Тъй като тази година и досега всички общини правеха програми в последния момент, еднотипни, да не казвам какви, смятаме, че децентрализацията на регионалната политика по заетостта е факт в този закон. Комисията по заетостта, в която участват всички директори на ДБТ, всички социални партньори, които са и членове на съветите за сътрудничество, които отразяват и решенията на местните общности, ще дадат една по-цялостна програма и по-цялостно развитие на регионалните програми.
КНСБ направи един рейд, посетихме всички комисии по заетостта в областта, което показа, че е правилният подход.
Другото, което ние сериозно подкрепяме, това е дуалното обучение, което смятаме, че е разковничето за решаване и намаляване на младежката безработица, защото колегите казаха, имаме вече професия безработен, но когато тези хора се обхванат за обучение на работното място, нещата ще се променят.
Нещо ме безпокои обаче в закона и ние сме го отбелязали, това е чл. 16а. Това е финансиране на политиката. Вярно е, че има два регламента 1417 и 1418, които ни задължават да има деминимис при прилагането на мерки и програми. Но ние смятаме, че по този начин ще ограничим възможността на редица работодатели и то на тези, които имат качествени работни места, да участват в тази политика и от друга страна, ще доведе до неусвояване на средства по редица мерки и програми. Обаче Европейската комисия е дала една възможност с чл. 651, където да прибегнем за диференциране или по-голяма гъвкавост при приложение на закона. Но така, както е изписано, че само може да влезе в чл. 191, това не решава проблема. Аз смятам, че Агенцията по заетостта трябва по-задълбочено, по-отговорно да подходи при изграждане на критериите по чл. 191.
Подкрепяме закона и ще работим за неговото изпълнение. Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, госпожа Найденова.
Господин Олег Чулев от КТ „Подкрепа“.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Донев, вие имате нашето становище, аз само ще маркирам някои неща.
Съгласен съм и с това, което каза господин Гьоков, нов закон. Нов закон обаче не може да се тръгне да се пише преди да имаме нова визия. И визията, и стратегията по заетостта са вече остарели и трябва да предложим ние рамките на половина, една година да се изработи тази визия и след това да се тръгне към нов закон.
Господин Байрактаров, споделяме напълно вашите притеснения за аутсорсинга, още повече че чухме господин Донев, че не става дума само за хората с увреждания, както е записано, вие казахте и за други рискови групи. Значи посредниците получават по закон пари от работодателите, когато се установи, в случая че получат пари от втори източник, това се явява субсидиране на дейността на посредническите фирми, а както знаем, хората от рисковите групи, особено като говорим за трайно безработните, те са може би повече от половината безработни като цяло, и се съмняваме, че този аутсорсинг ще бъде просто пари, които ще влязат в посредническите фирми и няма да променят съществено нещата.
Имаме възражение по чл. 20. Според чл. 20, ал. 3, новата точка 9, Агенцията по заетостта сама трябва да проверява за неверните данни, свързани с прекратяване на регистрацията. Има друг закон, който регламентира кои органи проверяват невярност на декларация. В случая вместо да товарим Агенцията по заетостта, ние предлагаме при съмнение в неверността на данните тя да уведомява надлежните органи, а за периода, през който те извършват проверка, да спре действието на регистрацията, тя автоматично ще се възстанови, ако се установи, че няма нередност. Защото иначе Агенцията ще се занимава с несвойствена дейност и не наем дали е законно.
Член 59а, предлагаме доказване, начин за доказване, че даден родител е самотен. В днешната ситуация това не става дори с декларация. Ние предлагаме социалната анкета да бъде такъв инструмент, възможен начин за доказване, защото много родители по документи са самотни, просто нямат граждански брак. А може би е добре да се помисли и да се подава декларация с оглед възможност просто за ангажиране на отговорност, търсене на отговорност за подаване на неверни данни.
Относно масовите съкращения предлагаме нова алинея 5 на чл. 24 при неспазване на процедурата по този член или в случай, че причините по алинея 3 не съществуват, тоест когато имаме фиктивно масови съкращения, всеки работник включен в масовото съкращение и засегнат от него, може да предяви иск по чл. 344 от Кодекса на труда, той и сега може да предяви иск за оспорване законността на уволнението само и единствено на това основание. Това ще бъде допълнителна защита на работниците.
И накрая за регионалните програми. Регионалните програми досега средногодишно обхващат около 2000 човека за цялата страна. Приветстваме тази децентрализация, обаче предлагаме да бъде записано в закона, законът да определи като граница поне един минимален процент от годишните средства по Национален план за действие по заетостта с тежест пропорционална на бедността на регионите в страната за финансиране на общински и регионални програми. Да, досега програмите са писани под индиго, те са слаби, досега ние не виждахме реални програми, насочени към развитие на местната икономическа активност, програми, насочени към социална икономика. Ако запишем един такъв минимален праг за регионални програми, ние ще дадем някаква гаранция, ще стимулираме местните власти да разработват такива програми, а също така и биха могли да се направят няколко добри примера за развитие на социални програми. Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Чулев.
Виждам и работодателските организации, Румяна Георгиева не знам дали е тук или други колеги? Заповядайте.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин председател. Аз бих искала да кажа, че ние бяхме част от работната група на социалните партньори и законът беше приет на подпис, така че да не влиза и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, с което изразихме подкрепа на социалните партньори на закона.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Байрактаров, заповядайте по процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз взимам процедура, защото се надявах, че представителите на синдикатите ще го отбележат този въпрос, защото в критериите, ако ви прави впечатление кои могат да бъдат посредници, би трябвало да ви прави впечатление, че те не би трябвало да имат задължения към държавата, обаче няма никакъв проблем да имат задължения към работниците и служителите. Виждате, че този въпрос ескалира, 150 милиона са задълженията, нарастват непрекъснато. Надявам това да бъде взето под внимание.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Подлагам на гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, вносител Министерски съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували: „За” – 16. „Против”- Няма. „Въздържали се” – 2.
Законопроектът е приет. Благодаря ви колеги от Министерството на труда и социалната политика.

2. Представяне, обсъждане и приемане на Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 502-00-32, внесен от Министерски съвет на 8.05.2015 г.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Тук са госпожа Росица Иванова, госпожа Даниела Николова и господин Николай Петков от Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси при Министерски съвет.
Заповядайте да представите Административния мониторингов доклад за 2014 г.
РОСИЦА ИВАНОВА: Аз съм секретар на Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси при Министерски съвет.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, в съответствие с решението на Народно събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Национална стратегия за интегриране на ромите на Република България Министерският съвет прие със свое решение настоящия Административен доклад и го внесе за разглеждане в Народно събрание на 8 май т.г.
Започвам с това, че тогава, когато през 2012 г. Министерският съвет прие на свое заседание Национална стратегия за интегриране на ромите на Република България изрично беше записано, че годишният доклад за изпълнението на стратегията трябва да се внася за разглеждане на Народно събрание и поради тази причина днес ще се радвам на вашите бележки и препоръки, от една страна, и от друга страна, на това, че вие ще придобиете по-ясна представа за това, какво върши всяка една институция, която е записана като отговорна институция по шестте приоритети за изпълнението на Национална стратегия за интегриране на ромите на Република България. Тъй като това е четвърта парламентарна комисия, в която този Административен мониторингов доклад се разглежда, искам да отбележа, че проблемът с ромската интеграция се извежда периодично във фокуса на общественото мнение и се третира по много различен начин от коментатори, политици и анализатори и аз именно поради тази причина, че това е четвърта комисия, в която разглеждаме този доклад, искам да ви предложа да не се впускаме сега в излишни политически коментари, да разгледаме по същество и експертно изпълнението на Плана за действие през 2014 г.
Този Административен мониторингов доклад е изработен от Секретариата на Националния съвет въз основа на подадени отчети от ресорните институции, отговорни за изпълнение на мерките от плана за действие, така, както са записани в стратегията.
През отчетната 2014 г. продължиха да се изпълняват редица мерки, които са отбелязани в този доклад, и то преди всичко мерки, финансирани от държавния бюджет, проекти, финансирани със средства от европейските фондове и от другите програми.
Това, което е като структура на доклада, то е три части, като втора година поред Европейската комисия дава оценка за напредъка на този доклад и така е редно да се постави въпросът защо коментирам, че на този доклад се прави оценка от Европейската комисия всяка година в края на декември месец от Главна дирекция „Правосъдие“, тъй като ресорът емиграция на уязвимите групи с фокус към ромите в Европейската комисия, е насочен към ГД „Правосъдие“. Оттам ние всяка година се отчитаме с мониторингов доклад на база на даден конспект от въпроси, които определят структурата на този доклад. И тъй като трябва да изготвим доклад и за нашето Народно събрание, ние изготвяме доклад общ, който първо по реда на периодите на внасяне, се разглежда от Европейската комисия и второ, подлежи на разглеждане тук при вас. Оценката за този доклад, който в момента разглеждаме, пристигна на 18 юни и в него най-общо се отбелязва, че България бележи лек напредък в сравнение с останалите държави членки по отношение на интегриране на ромските общности. Именно заради това и първата част от доклада е оценка на Европейската комисия. В този Административен доклад е оценката на Европейската комисия за предходната година, като се посочват и три много добри практики, които доста добре са подадени в съответния доклад.
Втората част от доклада е изпълнението на национално ниво по приоритети, искам да обърна внимание, че това е Административен мониторингов доклад, тоест информацията, която е подадена, Секретариатът е събрал, обработил е и синхронизирал така, щото отговаря на това, което се изисква от европейска страна. В никакъв случай не би трябвало да се приема, че Секретариатът абсолютно механично е събирал тази информация и е слагал информация, която образува настоящия доклад.
Искам да отбележа още нещо, което съм сигурна, че в хода на вашите бележки и коментари ще излезе като съществен въпрос. В България данни по етнически признак не се събират. Това е и причина вие в доклада да не намерите конкретни цифри и конкретни параметри на средства, колко от хората са се възползвали от ромски етнически произход от конкретните мерки, съответно каква част от финансовите средства са отишли конкретно и пряко за хората от тази етническа общност. Като процентно отношение са дадени единствено данни по отношение на националните програми, които са разработвани и експертни оценки на проекти и програми, подадени от проекти, които са осъществени от гражданския сектор. Официален източник на информация, който се ползва от институциите, това е Национален статистически институт, така че там данни по такъв етнически признак не може по никакъв начин да се получат. Така че в никакъв случай аз не мога да ги кажа, както за предишната 2014 г., така и за целия период на международната инициатива „Десетилетие на ромското включване“, която се включва и в този мониторингов доклад, какви средства са отишли и колко хора като брой са се възползвали от съответните мерки.
Третата част от доклада, конкретно се спирам на структурата на доклада, защото ви прави впечатление, че той е над 600 страници, но в по-голямата си част докладът обхваща изпълнението на областно ниво, областните стратегии и на общинските планове за действие. Това, за което конкретно България беше похвалена и дадена като пример за добра практика, така щото всички останали европейски държави да мултиплицират тази практика в своите държави съобразно административното устройство на държавата. Защото националният документ, стратегията, тя обхваща визията на страната до 2012 г., това е политическият документ и оперативният документ, това е националният план за действие по приоритети, които са изключително общи и които залагат стратегическите цели такива, каквито са в Националната програма за реформи, така щото имаме там седемте цели. Тоест това, което ние направихме конкретно в България в 28-те области, да могат, стъпвайки на този документ Национална стратегия за интегриране на ромите на Република България, да си направят местни стратегии, съобразени с техните нужди и с техния конкретен анализ. Препоръчахме общинските стратегии и планове за действие задължително да минат през гласуване през общински съвет, така щото да сме сигурни, че те ще заложат средства за мерки и да не се случва това, на което ние сме свидетели през последните дни, защото това са изключително мерки, които са от страна на местната власт, на общинската власт. Именно заради това много голяма част от доклада обхваща именно изпълнението на тези общински планове. За ваш интерес мога да кажа, че това, което се случва в община Гърмен, аз си направих труда днес да прегледам общинския им план, който е минал през общински съвет, какво те залагат по шестте приоритета и по приоритет регионално развитие, там има чудеса от храброст, които са заложени, но така или иначе това е роля на местната власт. (Реплика от залата: И пари от храброст ли?)
Не става въпрос за пари, става въпрос за мерки. Тоест всичко това, което четете по отношение на изпълнението на тези мерки и това, което е заложено на общинско и областно ниво, то си е в приоритетите на съответната общинска власт и в приоритетите на съответния кмет, но ето един пример как залагаме абсолютно необмислени мерки, които не си даваме сметка, че в един момент ще търсим тяхното изпълнение и в един момент ние ще търсим наистина техния ефект, резултат, въздействие, оценка на въздействие. Тоест това е структурата на доклада. Тъй като не искам да изземвам функциите на отделните институции, съм поканила колеги от Министерството на труда и социалната политика, чиито сектори са доста сериозно отразени в доклада по отношение на приоритет заетост. Госпожа Елка Димитрова, която е директор на дирекция „Политики на пазара на труда“ и господин Роберто Маринов, който е от главна дирекция „Управление на проекти и програми“, така че ако имате определени конкретни въпроси с удоволствие те биха помогнали в даване на отговори и изясняване съответно на това, което ви е интересувало.
Искам да завърша, че 2014 г., периода, който отчитаме, е изключително важен и по две причини още. През 2014 г., както казах, свърши прословутата инициатива „Десетилетие на ромското включване“, много анализатори, коментатори и журналисти и т.н. не разбраха, че тази инициатива не беше съпътствана със финансови средства. Това беше една политическа консолидация на държавите, деветте, които са започнали тази инициатива, с оглед на това да фокусират вниманието, че такъв въпрос има, че такъв въпрос тепърва ще се заражда и на него трябва да се обърне внимание. Десет години откакто е започнала, сега ние виждаме с каква точност тогава са прогнозирали това, което ще се случи.
Второ, през 2014 г. се прие Споразумението за партньорство, в което ние участвахме изключително активно. Европейската комисия е заложила в предварителното условие на Споразумението за партньорство, всички знаете, че ако това предварително условие не се изпълни, спират парите за цялата оперативна програма.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И няма одобрение на програмата.
РОСИЦА ИВАНОВА: Да и спират впоследствие парите. В предварителното условие на Споразумението за партньорство е записано, че нашият Секретариат, който аз представлявам, трябва да изработи система за мониторинг и контрол за измерване на резултатите и ефекта на всички мерки, които са заложени в Националната стратегия за интегриране на ромите на Република България. С две думи казано, това означава, че оттук нататък ние трябва да изработим такива индикатори, с които да мерим поне процентно средствата, които се дават за ромската общност и да мерим с някаква точност, да направим такива индикатори съвместно с НСИ, така щото отговори от рода - данни по етнически признак не се събират, а ние не можем да дадем конкретни параметри и данни повече да не получава Европейската комисия, защото е редно когато даваш средства за нещо, също така да можеш да мериш този резултат и да търсиш оценката от ефекта. Благодаря ви. На разположение сме за вашите бележки и предложения.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Иванова.
Господин Байрактаров, имате думата за изказване в рамките на пет минути.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател. Аз се радвам, че Вие сте тук, тъй като сте били министър през 2014 г. Искам да Ви кажа, че с този доклад съм се запознал изключително подробно, 626 страници е докладът. Трябва да ви кажа, че аз съм поразен от информацията. Вие казвате - не събираме данни по етнически признак. Например, ще ви дам един пример на стр. 35, който съм показал публично в медиите, на мен ми е много интересен този пример. Ще го прочета за колегите: През 2014 г. са приключили 36 проекта на обща стойност на верифицираните разходи 40 939 446.97 лева, по които са реконструирани общо 123 обекта (и тук забележете) са облагодетелствани 8 382 роми. Това според мен е етнически признак, нали. Много ми е интересно да ми обясните къде са тези обекти, защото ние си направихме труда, не открихме такива обекти. Да ни обясните как ги идентифицирате тези 8 382 роми, от каква възрастова категория са и по какъв признак те са облагодетелствани. Ще се върна малко по-назад, на стр. 25 и 26. На стр. 25 и 26 посочвате една изключително интересна информация, в която информация ни информирате, че над 100 хиляди лица са неграмотни. Нещо повече, давате една така притеснителна информация, че повече от 80 хиляди изобщо никога не са посещавали училище, което наистина…, сега обаче тук интересно защо не се посочва ето този етнически принцип, от каква етническа група са тези лица? Тук хвърляте едни проценти и случайно го пропускате това.
От друга страна, ако продължим, ще видите как сте хвърлили един милион, не казвам лично вие нали, говоря съответните институции, едни милиони, пък как едни 50 хиляди и повече души са по мярката за насърчаване на заетостта, 20 милиона и кусур пари един път, след това още 30 и кусур милиона, и накрая 180 милиона по Оперативната програма „Човешки ресурси“, и за финал виждаме едни хора от ромски произход, на гърба на които са изразходвани стотици милиони, изчислявайки между другото, стигнах до няколко милиарда, заболя ме главата и спрях. И ми стана интересно защо между другото този административен доклад е лишен от всякаква бюджетна сметка, каквато би следвало да го съпътства. Това е нещо недопустимо. Не може да хвърляте един такъв доклад, без бюджетна сметка, без разходите, без оценка на въздействието какво се е получило, това за мен не може да бъде никакъв доклад. Но той все пак дава информация, за което аз благодаря на тези, които са се трудили, дава информация, че са изхарчени милиарди и в крайна сметка ще се съглася с това, което казахте за Гърмен, ако в Гърмен Агенцията за закрила на детето беше отишла и приложила Закона за закрила на детето, тези постройки отдавна не трябваше да съществуват. Може ли по 15-20 деца в този, така наречен квартал „Кремиковци“, да живеят в една колиба накуп и Агенцията за закрила на детето да е безучастна. Между другото аз съм я сезирал не един и два пъти по подобни проблеми. Нула реакция. И сега нямаше да се създава това етническо напрежение, ако тези институции си бяха свършили работата. Пак повтарям, на първо място Агенцията за закрила на детето. Никакви действия. Даже се чудя дали ще има наказан някой за това бездействие? Ще ги попитам как така тези хора в момента твърдят, че са без жилище, като по така наречената мярка за построяване на социални жилища, които между другото една част от тези неколкостотин на брой са построени в община Дупница според този доклад, който не е кой знае на какво разстояние от община Гърмен. Как така няма нито един настанен от тези хора в тези така наречени социални жилища. Като, ако трябва да ви кажа, докладните, които са приемани от съответните общински съвети са така направени, че точно да бъдат настанявани такива хора. Нека, няма нищо лошо, нека да имат покрив, нека да имат жилища, нека да могат да се интегрират, само че защо никой не е осъществил никакъв контрол? Аз имам информация, че там са настанявани наши и ваши хора. Нещо повече, една част от тези жилища са били предоставени точно на висш административен апарат. Никакъв контрол, никакъв. Стотици милиони казах, стигнах до два-три милиарда и спрях. Ако това смятате, че е за похвала, аз не съм на същото мнение. Изобщо не съм на същото мнение. Благодаря ви.
Между другото, много ми е интересно, ако ми дадете някакъв отговор всъщност кои са ромските лидери, с които е разговаряно по темата интеграция на ромското население. Много държа да знам кои са тези ромски лидери. Означава ли, че вие сте превърнали тези хора като някакви имена, утре ще викате и вождовете, и по какви критерии решихте, че това са ромските лидери?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Колеги, реплики към изказването на господин Байрактаров?
Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Госпожо Иванова, имате възможност да отговорите на въпросите.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаеми господин Байрактаров, аз няма да претендирам за супер изчерпателен отговор, защото не съм и експерт по всички тези въпроси. Ще се опитам да отговоря от гледна точка на това, което изпълнява нашата структура като координационен консултативен координиращ орган.
По отношение на първия ви въпроси относно стр. 36 искам да Ви кажа, че аз не случайно направих това уточнение, че данни по етнически признак не се събират и няма как, когато се изпълнява една национална програма от социални помощи към заетост, която е фокусирана към всички хора, да кажем еди толкова си са роми. Така че, ако кажем, че сто милиона е примерно тази програма, няма как да кажем, съвсем индикативно за да използвам цели числа да е ясно. Няма как да извадим от всичката тази стойност да кажем точно кои хора са. Обаче единствено в бюрата по труда, когато се регистрират лицата, е възможно да се попълват анкети на доброволен принцип, в които се декларира етническият произход. Така че, ако има някакви данни по отношение на еди колко си таргетирани към роми, то е възможно благодарение на това.
За примера, който питате за стр. 36, в България има така наречената териториална сегрегация, тоест няма как в населено място с 99 % население от ромски произход в училището да учат други деца извън този етнос. Така че, след като са писани, че са дадени средства за реконструкция на училища и детски градини, то са се изчислявали на този териториален принцип, защото единствено на база на него ние можем по някакъв начин да се доближим до средствата, които точно са фокусирани към тази общност.
Още веднъж казвам, Национален статистически институт не може да даде тези данни, категорично и абсурдно. И ако абсолютно механично ние събираме данните, които ги има в този доклад, които са националните програми, ние ще получим бюджета на цялата държава.
По отношение на социалните жилища искам да ви кажа, че подробно съм запозната с тази програма, тя е 16 милиона, това е първата интегрирана схема между Оперативната програма „Регионално развитие“ (Реплика от залата, която не се чува) говорите за социалните жилища, аз съм от „а“ до „я“ в тази програма, в Дупница все още не са готови жилищата, но четири от градовете бяха избрани на конкурсен принцип – Девня, Дупница, Видин и Бургас, впоследствие в Бургас имаше сезиране на Административен съд, бяха се насочили към Варна, Варна също имаше местното население чрез Административен съд сезиране да не се строят жилища за ромите и там бяха отменени. Ние се борихме, включително и аз съм се борила, във Варна да има такива жилища. Отново, „добре“ че стана наводнение в Аспарухово, за да можем да върнем парите, защото ако ние връщаме пари по „регионално развитие“ разберете, че на нас никога повече няма да ни дадат средства, защото колкото и да са малки, ние връщаме, а не ги реализираме. Това че това, което ни казвате за Дупница, аз не съм склонна да коментирам че е така, защото единствените жилища, които са готови в момента, са в Девня. На 21 и 22 април имаше мониторинг от Европейската комисия, защото средствата са техни все пак и мониторинга беше в Девня, така че и там сме си взели лошия урок, защото стигнахме до извод, че не трябва първо да се правят социални жилища, а преди това трябва да се направят много меки мерки като образование, като други интегрирани мерки и последната мярка да са социални жилища. Така че тези научени уроци помагат, повярвайте наистина, защото колкото и малки да са стъпките, проблемите са наслоявания изключително много и аз приветствам институциите, че с този доклад нещо тръгва да се прави, защото има чуваемост. Аз съм от 2004 г. в този сектор и се занимавам с това, искам да ви кажа, че единствено последните три години започнаха да обръщат внимание, че такъв въпрос съществува, да не говоря за проблем. Мисля, че изчерпах отговорите на въпросите.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Иванова.
Колеги други изказвания?
Заповядайте, господин Хасан.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Процедура искам, мисля, че ще е полезна на колегите.
Вижте, само няколко неща искам да ви кажа, дано да ги приемете като един добър съвет. Да, ние знам къде са населените места с висока концентрация на ромско население. Ще ви дам един пример в област Ямбол, с. Стефан Караджово, в него има изграден дом за възрастни хора, които никога не е работил. Пустееща земеделска земя и наоколо няколко хиляди роми, които живеят за съжаление в колиби. Давам ви един пример, бившите казарми, всички бяха с готови помещения за живеене, не само че не се заселиха с такива хора, те не дадоха да ги разрушат дори. Просто ви давам един пример, винаги съм готов, ние също сме изследвали този процес, между другото още от 1994 г., мога да ви дам данни, информация.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, господин Байрактаров.
Господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър, във връзка с този доклад в един от приоритетите, който е заложен, образование, по моя преценка доста работа е свършена. Аз няма да се спирам поотделно на всички програми и проекти, по които е работено. Приветствам това, че образованието е изведено като приоритет за работата по отношение на интеграцията на ромите. Ние считаме, че това наистина е много важно, защото обхващането на децата още от най-ранна детска възраст в предучилищната подготовка и в образователните институции по най-добър начин ще спомогне за интеграцията и в преодоляването на всички онези проблеми, които възникват по-нататък в развитието на ромската общност.
Аз като човек, който познава сферата на образованието, мога да кажа, че обхващането, както на децата учениците, на родителите в този процес, така и на институциите, които работят в сферата на образованието с акценти в подготовката на педагогическите специалисти, видях в доклада, че много голям брой учители, преподаватели са минали през различни прояви и реално работят в подкрепа на това интеграцията на ромите да стане един необратим процес.
Аз мисля, че това, което е изведено и като приоритет в работата и по Оперативната програма „Образование и наука за интелигентен растеж“, в която видях, че вие активно сте участвали при разработването й и после в Комитета за наблюдение на оперативната програма. Аз мисля, че сме на прав път и мисля, че интеграцията на ромите е част от цялостния процес на насърчаване на социалното включване, намаляване на бедността и всички форми на дискриминация и инвестициите в образованието са най-добрия начин, най-ефективният, който ще допринесе за необратимостта на тази интеграция, която всички желаем. Аз няма да се спирам на мерките, които са заложени в тази оперативната програма, но мисля, че с общите усилия и много образователни институции и на социалните институции, ние ще успеем да постигнем по-добри резултати, като нашият апел, моя лично, е към всички наистина да се обърнем в по-нататъшната работа на всички институции - целите, които се залагат, приоритетите, които са изведени, наистина да бъдат и по възможно най-добрия начин финансирани с достатъчно и граждански контрол, за да може наистина да опровергаем и хората, които упорито не вярват в интеграцията на маргинализираните групи, особено на ромите. Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, други изказвания? Не виждам.
Позволете ми да подложа на гласуване Административния мониторинговия доклад за 2014 по изпълнение на Национална стратегия за интегриране на ромите на Република България (2012-2020), вносител Министерски съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен този доклад, моля да гласува?
Гласуване: „За” – 11. „Против” – Няма. „Въздържали се” – Няма.
Консенсус „за“.
Благодаря ви колеги за представянето и за участието в дискусията.
Закривам заседанието.

(Заседанието завърши в 16.40 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:


Д-р Хасан Адемов