П Р О Т ОК О Л

№ 29

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

16 септември 2015 година

---

Дневен ред:

1. Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2014 г., № 502-03-16, внесен от Министерски съвет на 31.07.2015 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 502-01-65, внесен от Министерски съвет на 05.08.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерски съвет на 11.09.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
4. Законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 554-01-148, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 31.07.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
5. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

(Заседанието на комисията започна в 16.25 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)


ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.

Дневен ред за днешното заседание:

1. Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2014 г.,№ 502-03-16, внесен от Министерски съвет на 31.07.2015 г.

2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 502-01-65, внесен от Министерски съвет на 05.08.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерски съвет на 11.09.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

4. Законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 554-01-148, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 31.07.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

5. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се дневния ред.

Точка 1. Разглеждане на Годишен доклад за младежта за 2014 г., № 502-03-16, внесен от Министерски съвет на 31.07.2015 г.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: По точка 1 давам думата да представи Годишен доклад за младежта за 2014 година на госпожа Мартина Кехайова – директор на Дирекция „Младежки политики“ в Министерството на младежта и спорта.
С цялото ми уважение към всички експерти и към всички служители на вашето и на което и да е министерство искам да предупредя да кажете на вашите колеги, че в чл. 31, ал. 3 от Правилника на Народното събрание е казано, че при обсъждане на законопроекти и други актове на заседанията на комисията се изслушват вносителите. Приемаме, че това не е законопроект, а годишен доклад, за да можем да Ви дадем възможността да представите този доклад. Когато става въпрос за законопроекти членове на Министерския съвет или заместник-министри представят законопроекта. Това го казвам от гледна точка на Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
Заповядайте.
МАРТИНА КЕХАЙОВА: Благодаря Ви.
Добър ден! Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика, в качеството си на експерт от Дирекция „Младежки политики“ в Министерството на младежта и спорта ще ви представя Годишния доклад за младежта за 2014 година. Той се разработва всяка година на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за младежта. Целта на доклада е да представи информация за социално-икономическото положение на младите хора в страната и да представи отчет за предприетите мерки от страна на отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младите хора.
Годишният доклад е разработен от Министерството на младежта и спорта на базата на събраната и анализирана информация, предоставена от отговорните централни институции и местни органи, на базата на данни от Националния статистически институт, ЕВРОСТАТ и национални и международни проучвания. За нуждите на доклада през 2014 година по поръчка на Министерството на младежта и спорта е проведено национално представително социологическо проучване от Институт за социални изследвания и маркетинг „MBMD“ на тема „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“.
Информацията в доклада е структурирана съобразно девет основни приоритетни области от националната стратегия за младежта. Описанието на младежкия статус и постигнатите резултати от изпълнението на отделните секторни политики, както и синхрона на изпълнението между тях е описан и представен въз основа на анализ на конкретни 21 ключови индикатора. За първи път в годишния доклад е разработен и нов раздел „Политики за развитие и промяна“, чиято цел е да очертае действията, които ще бъдат предприети от страна на отговорните институции за подобряване на условията на живот и реализация на българските младежи.
Броят на младите хора в страната на възраст от 15 до 29 години към 31 декември 2014 година е 1 204 894 души, което е 16,73% от общия брой на населението на България. В сравнение с 2013 година това показва спад с 0,4%, когато те са били 17.13%.
Във връзка с изпълнението на Приоритет 1, който е насърчаване на икономическата ефективност и кариерното развитие на младите хора се наблюдава положителна тенденция по отношение намаляване на младежката безработица, която е в синхрон с активния процес на прилагане на мерки и политики от страна на институциите. Министерството на младежта и спорта си партнира с Министерство на труда и социалната политика и изпълняват различни мерки по отношение на европейската гаранция за младежта. Коефициентът на безработица за младежите от 15 до 29 години за 2014 година е 17,7%, което е с 4,1% по-ниско спрямо 2013 година. Засилен е интересът от страна на младите хора към професионалното обучение и предприемачеството. Реализацията на пазара на труда в повечето случаи обаче за младите хора не е обвързана и не е свързана със сферата на тяхното образование.
От така представените данни в доклада се очертава необходимостта от подобряване координацията между институциите за повишаване ефективността от мерките за ранното кариерно ориентиране, както и инвестиране в подходящи форми на обучение за придобиване на професионални умения и ключови компетенции за развитие на предприемачески дух на младежите в страната. Необходимо е да се работи в посока на утвърждаване на ползите от неформалното образование като важен фактор за тяхното личностно и професионално развитие.
През отчетния период е нараснал броят и капацитетът на предоставените социални услуги за младите хора в неравностойно положение, а също така е увеличен и размерът на предоставените финансови средства за целта. В края на 2014 година общият брой на социалните услуги в общността е 841 с капацитет 18 933 места. В сравнение с 2013 година броят на услугите се е увеличил с 60, а капацитетът с 1 090 места.
В настоящото издание на Годишния доклад за младежка описанието на младежкия статус и постигнатите резултати от изпълнението на отделните секторни политики е допълнен с новия раздел „Политики за развитие и промяна“, с което се цели да бъдат посочени конкретните действия за преодоляване проблемите в сектора на младежта от страна на отговорните институции. Колегите от всички ведомства в тази глава са представили всички мерки, които изпълняват, както и национални програми и множество проекти, които са подкрепени със средства от Европейския съюз.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Преди да дам възможност на колегите да направят изказвания или да зададат въпроси в Закона за младежта, който Вие прочетохте, в чл. 1 е записано, че Народното събрание ежегодно одобрява Годишен доклад за младежта по предложение на Министерския съвет. В ал. 2 е казано, че Министерският съвет внася в Народното събрание Годишен доклад по ал. 1, разработен от министъра на младежта и спорта в срок до 30 април. Тоест, има една разлика.
МАРТИНА КЕХАЙОВА: Да. Да съжаление всяка година има проблем със срока.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Ако този срок не е възможно в рамките на четири месеца да се направи този доклад, променете този текст, защото иначе има противоречие между това, което е записано в закона и това, което се предлага. Излиза, че ние разглеждаме отчети, годишни доклади за младежта, извън рамките на срока, който е записан в закона. Това за уточнение.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, предложения.
Господин Танев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, искам да направя един коментар върху данни от доклада и разбира се въпрос към представителите на министерството.
Съгласно доклада по данни на НСИ 12,9% от учащите са напуснали образователната система преждевременно. Тоест, те са били записани, но по една или друга причина отпадат. Всъщност става въпрос за близо 18 хиляди ученици. За тези ученици държавата е планирала и финансирала тяхното образование съгласно делегираните бюджети. Мисля, че тази информация донякъде съвпадна и с това, което и министър Танев каза. Това са над 20 милиона, които държавата е планирала, плаща ги в училищата, но децата не ходят да се обучават.
Успоредно с това, по данни на МВР за миналата година има разкрити 48 хиляди престъпления, от които тези, извършени от младежи от 14 до 30 години, са 51%. Тоест, децата не ходят на училище, същевременно делът на тези, които извършват престъпления, е огромен. Това е половината от разкритите престъпления.
Моят въпрос е, какви мерки ще бъдат предприети от една страна децата да бъдат задържани в училище, защото се оказва, че 28%, тоест – само една трета от тези, които са напуснали, са били потърсени и то от училищен представител, това е вероятно учителят, директорът и т.н., другите институции какво правят? Какво правим, за да може тези 18 хиляди деца да бъдат върнати в училище, какви мерки ще бъдат предприети и съответно какъв ресурс е необходим или ако го има такъв – дали се използва правилно?
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожо Кехайова, имате възможност за отговор в рамките на компетенциите на вашето министерство, защото само вашите мерки едва ли ще бъдат достатъчни за решаване на този проблем.
Заповядайте.
МАРТИНА КЕХАЙОВА: Благодаря Ви.
Това, което на този етап ние сме предприели, е чрез Национална програма за младежта финансираме младежки консултативни центрове, в които организации от неправителствения сектор в обществена полза извършват редица дейности, инициативи за подкрепа на младите хора на местно ниво. Те са на областни центрове, в които се предоставят безплатни услуги, обучения. Колегите от тези организации сериозни си партнират с училищата на територията, на която се намира центърът и се прави всичко възможно младите хора да бъдат задържани в училище. За съжаление от така представените данни в доклада се вижда, че основната причина, един от най-високият процент на младите хора, които не посещават училище, е семейната среда. Това за мен е място, което не е в нашата компетенция ние да взимаме отношение. Ние привличаме родители, работим с много млади родители, в нашата компетенция целевата ни група е 15-29 години. Работим с проблеми чрез тези центрове. Много от нашите експерти, които са в тези центрове, имат безплатни консултации в тази посока. Това, което мога да кажа, за което съм сигурна, че са предприети действа с колегите от Министерство на труда и социалната политика, ние си партнираме по тяхната нова програма за младежките медиатори, които се назначават в общините – една тяхна национална програма, по която ние съвместно с тях и представителя на всички ресорни институции обучаваме и се надяваме тези млади хора на възраст до 29 години по места да успеят да се срещат, като личен пример и като хора по-близки до възрастта с проблемните младежи да успеят по някакъв начин да ги задържат.
Това е, което мога да отговоря на този етап. Не знам дали ви удовлетворява отговора.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Няма такава процедура, но заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Според мен наистина е важен въпросът, затова искам да взема отношение повторно, защото струва ми се, че с младежките консултативни центрове въпросът няма да бъде решен. Една от причините, ние сме коментирали, че посещаването на училището е обвързано и с получаването на помощи. За съжаление се дават само веднъж в срок и оттам нататък веднъж дадена бележка не се търси. Според мен тази координация трябва и ако позволите – да дадем предложение, примерно в двуседмичен срок министерството да ни предложи писмено пакет от мерки, които биха наистина задържали децата в училище. Знаем, че това не зависи само от министерството, но понеже то координира тази политика – нека да го направи съвместно с останалите министерства и да обсъдим тези мерки.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, други въпроси?
Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
По повод моите въпроси коментарът ще е да надградя това, което колегата Танев каза. Действително има мнения, изводи, препоръчани политики, но както Вие казахте, те са отвъд вашите компетенции.
Анализът е добър. Считам, че министерството може да разпише някакъв екшън план, съобразен план за действие, да посочи кои са отговорните институции, да сформира работни групи и да се започне реална работа, защото всяка година иначе ние ще си констатираме тези проблеми и ще работим само в нашия си, респективно вашия ресор.
Също така, ако се обединим около това мнение бихме могли да препоръчаме на министерството, съвместно с Министерство на труда и социалната политика, Министерство на икономиката, Министерство на финансите, Министерство на образованието и науката по набелязаните проблеми да се направи план за действие с реални срокове, за да сме сигурни, че все пак се работи и да се набележат мерките и стъпките по решаването на проблема.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Ще отговорите ли на това предложение?
МАРТИНА КЕХАЙОВА: Благодаря.
Аз приемам предложението. Ще предложим и ще кажем мнението на ръководството.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, други въпроси, други мнения?
Когато госпожа Тодорова говори за т. нар. планове за действия или екшън плановете очевидно, че те ще трябва да бъдат обвързани с финансирането, защото на този етап трудно може да се каже финансовият ресурс, с който разполага по тази линия вашето министерство, за какво се изразходва. Сигурно можете да го кажете в кои направления, но какви са резултатите, какъв е ефектът, в този екшън план трябва да има индикаторите, по които да се оценява ефективността на финансовия ресурс, защото една дейност без индикатори е дифузна дейност – общо взето трудно може да се прецени ефекта и остава впечатлението през всичките тези години, в които има такива годишни доклади, че ефектът от изразходвания финансов ресурс трудно може да бъде отчетен. Никой не казва, защото ако го кажем – трябва да го докажем това, че не се използва рационално този ресурс. Въпросът е, когато се използва до какви ефекти води. Кои са индикаторите, подчертавам тази дума, защото според мен това е най-важното нещо – какви са индикаторите, по които може да се оцени ефективността от приложените мерки? Защото сега тези младежки информационни консултантски центрове, които ги има във всяка една област, тук може би много малко хора от комисията знаят за тяхното съществуване. Ако греша, нека колегите да ме поправят. А какво вършат те пък, изобщо не е ясно. Какъв е ефектът от тяхната дейност?
Що се отнася до тези медиатори, които трябва да извадят безработните от кафенетата и тези, които са отпаднали от училище, за да ги върнат обратно в училище, как тепърва предстои да разпитваме тези около 100 младежи медиатори, които са назначени.
Това са въпросите в общи линии. Те са повече от концептуален характер, но така или иначе стоят и трябва да бъдат решавани във времето, защото финансиране, което не е обвързано с резултатите, знаете и по европейските и по националните правила, в никакъв случай не е за подкрепа и аз съм сигурен, че предприемате мерки в тази посока, защото в противен случай нещата трудно вървят напред.
Заповядайте, колеги. Други въпроси?
Ако нямате други въпроси и изказвания подлагам на гласуване решението за одобряване на Годишния доклад за младежка за 2014 година.
Който е съгласен това решение да бъде подкрепено от нашата комисия – да бъде одобрен Годишен доклад за младежта за 2014 година, моля да гласува, с бележките, които бяха направени, които ще бъдат отчетени.
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.

Точка 4. Законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 554-01-148, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 31.07.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Давам думата на госпожа Ангелова да представи проекта с вносител Петър Славов и група народни представители.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин заместник-министър на вътрешните работи, с предлаганото изменение на чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител разпоредбата става аналогична на нормата в Кодекса на труда на чл. 328, ал. 1, т. 10а, като се създава законова възможност за прекратяване на служебните правоотношения с едномесечно предизвестие на органа по назначаването в случаите, когато правоотношението е възникнало след като държавният служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст без това да е обвързано с възрастта по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване.
Предлагаме тази законодателна промяна с оглед необходимостта от уеднаквяване на правната уредба и равно третиране на служителите по трудови и служебни правоотношения и осъществяването на това правомощие, като в допълнение на органа по назначаване не е задължително, а ще има право органът по назначаване да прецени във всеки конкретен случай, с оглед работата на служителя и в изпълнение на поставените му задачи дали да бъде освободен. Това е нашето предложение.
Също така искам да допълня, че аз прегледах, има становища от всички работодателски организации, които са положителни в подкрепа на нашия законопроект, внесен от Петър Славов и група народни представители от няколко парламентарни групи. Също така законопроектът е подкрепен от КНСБ, от КТ „Подкрепа“, имаме положителни становища от Министерство на труда и социалната политика, от Министерство на отбраната, от Министерство на вътрешните работи, господин заместник-министър Ципов също ще вземе думата, имаме също положително становище и от Министерство на финансите. Тоест, отвсякъде.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Господин Ципов, Вие сте представили писмено становище. Аз обаче имам въпроси към този проект.
Заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, в нашето становище в рамките на компетентността не сме направили бележки и предложения. Искам да уведомя уважаемите народни представители, че такъв подобен текст има в Закона за Министерство на вътрешните работи – именно основания за прекратяване на правоотношението, когато то е възникнало, след като служителят е упражнил правото си на пенсия, като инициативата тук е на органа по назначаване по смисъла на Закона за Министерство на вътрешните работи. Така че мога да изразя положително становище по отношение на внесения законопроект.
Мислихме вариант още с промените в Закона за Министерство на вътрешните работи от началото на тази година, тъй като въведохме категорията служители със статут по Закона за държавния служител да предложим такава промяна на вниманието на народните представители, но все пак това е материя, която засяга цялата държавна администрация и не сметнахме тогава, че от Министерство на вътрешните работи трябва да предложим подобни промени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Ципов, за представяне на вашето становище.
Колеги, други мнения?
Всички знаете за какво става въпрос – правото на колективно трудово договаряне, правото на стачка на държавните служители, във връзка с този законопроект.
Ще се опитам да формулирам няколко въпроса.
Колко са случаите, примерно във вашето ведомство, защото Вие сте тук, на държавни служители, които са придобили право на пенсия по специалния закон по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, които след това са назначени с конкурс на позициите на държавен служител?
КРАСИМИР ЦИПОВ: Случаите са не повече от няколко, при положение, че тази категория служители са със статут по Закона за държавния служител в Министерство на вътрешните работи в сила от 1 април тази година. Едва ли има повече от няколко случая. За съжаление не мога да ви дам точна и конкретна статистика, уважаеми господин председател, не повече от няколко десетки са служителите, които са назначени по Закона за държавния служител и предполагам, че не са повече от няколко тези, които в момента са се възползвали от това, което е предвидено в Кодекса за социалното осигуряване.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Идеята е да може да бъдат приравнени и тези, които са назначени като държавни служители след придобиване право на пенсия с тези, които са по трудови правоотношения по Кодекса на труда, ако добре разбирам Вашата идея. Ако пък става въпрос за няколко десетки във Вашето ведомство, предполагам в друго ведомство са повече, за да пристъпим към една такава мярка.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Над 99,9% от държавните служители в Министерство на вътрешните работи са със статут по Закона за Министерство на вътрешните работи. Такъв текст, за който говорих преди малко, мисля, че съществува в действащия закон повече от пет години. Тоест, по инициатива на органа по назначаване да бъде прекратявано правоотношението с държавния служител в Министерство на вътрешните работи, ако то о е възникнало след като е било упражнено правото на пенсия. За такива случаи мога да поема ангажимент за годините назад да предоставим статистика на уважаемите народни представители.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, въпроси, изказвания, мнения по този проект? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Закона за държавния служител с вносител Петър Владиславов Славов и група народни представители.
Който е съгласен да бъде подкрепен на първо гласуване, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Проектът е приет.

Точка 3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерски съвет на 11.09.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Лариса Тодорова, заповядайте да представите проекта на Министерския съвет.
ЛАРИСА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, този законопроект е разработен от работна група с участието и на социалните партньори, след което е внесен от министъра на труда и социалната политика в Министерския съвет. Той има за цел привеждане на българското законодателство в съответствие с международно-правните ангажименти по отношение на правото на стачни действия и колективното договаряне на държавните служители. Такива ангажименти произтичат от Конвенция № 87 относно синдикалната свобода и закрила на правото на организиране, Конвенция № 98 относно правото на организиране и колективно договаряне и чл. 6, ал. 4 от Европейската социална харта. Специално несъответствието по текста на Европейската социална харта е предмет и на подадена в Съвета на Европа жалба на Конфедерацията на независимите синдикати в България и на КТ „Подкрепа“ за нарушаване от страна на българската държава на този текст, който урежда правото на колективни действия. Процедурата по тази жалба все още не е приключила. Приключването на тази процедура е поставена и в зависимост от приемането на съответните изменения от българска страна.
Ако тези изменения не бъдат приети се очаква да бъде приета препоръка срещу България, което ще се отрази негативно на международния престиж на страната и ще ни задължи регулярно да докладваме пред Съвета на Европа за евентуален напредък по този въпрос.
В тази връзка е важно да бъдат изпълнени ангажиментите ни по отношение на тези международни договори, които са ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, поради което са и част от вътрешното право на страната.
По отношение на предмета на законопроекта, с проекта на Закон за изменение и допълнение се предлагат промени, които са свързани с уредба на кръга от въпроси, които могат да бъдат предмет на колективен договор в държавната администрация. Уредено е изрично задължението на органа по назначаване да предостави информация при започване на преговорите за сключване на колективен трудов договор в държавната администрация. Уредено е, че сключените колективни трудови договори трябва да бъдат вписани в специален регистър в Инспекцията по труда, в района на която е седалището на органа по назначаване. Уредено е, че колективният трудов договор има действие спрямо държавните служители – членове на синдикалната организация, както и на присъединилите се. Правото на стачка е уредено и категориите ръководни служители, които не могат да стачкуват. Затова с текста е направено изключението към чл. 5, ал. 2. Става въпрос за определени длъжности – главен секретар, секретар на община, главен директор на главна дирекция, директор на дирекция и ръководител на инспекторат, които са висши държавни служители по смисъла на чл. 5, ал. 2.
Уредено е, че не се дължи възнаграждение поради участие в стачка в определени случаи, че не може да се търси дисциплинарна и имуществена отговорност при участие в законна стачка и други въпроси, които са предмет на законопроекта. В Закона за държавния служител поради тази причина се създават нови разпоредби, които са от чл. 46а до чл. 46и, посветени на всички тези въпроси и на тяхната уредба.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Тодорова.
Колеги, въпроси, изказвания?
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, господин председател.
Ние, разбира се, ще подкрепим законопроекта. Нещата, които са предложени, са смислени и отговарят на европейското законодателство.
Въпросът ми по-скоро е принципен, той затова е и на първо четене. Ние преди около две седмици научихме, че Съветът за административна реформа прие Стратегията за реформата в държавната администрация и много смели идеи по отношение на държавни служител, касаещи затварянето на вратички в закона по отношение на конкурсното начало, централизирани конкурси. Имаше, ако не се лъжа, и предложения за формулиране на по-ясни правила по заплащане, работно време и т. н. Така че моите очаквания бяха свързани именно с един много сериозен законопроект, който да уреди по-широко материята за държавния служител и изведнъж, все пак това е акт на Министерския съвет, ние получаваме въпросът за колективния трудов договор. Тоест, това са въпроси, които и до момента ги има, но очакванията поне бяха много по-различни и аз затова правя тази бележка, ако след месец ще правим нов закон, би трябвало да има по-голям синхрон между администрацията и Министерския съвет.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Танев.
Въпросът е сериозен. Искам да ви кажа каква е причината за бързината. Знаете, че Международната организация на труда прави периодични мониторингови доклади, в които винаги съществува тази препоръка и може би затова е бързината за решаването на този проблем. А иначе Вие сте прав за това, че трябва да има един основен ремонт на Закона за държавния служител, но вярно е, че е свързано с тази тема.
Заповядайте, госпожо Тодорова, ако имате други аргументи.
ЛАРИСА ТОДОРОВА: Това е основният аргумент, наистина свързан с международно-правните ангажименти, които са поети. Знам, че в Съвета за административна реформа наистина усилено се работи по този въпрос, изготвен е законопроект, който предстои да бъде приет и внесен, след като бъдат взети становищата на всички министерства. Това е нещо, което предстои. Това е един проблем, който съществува от доста време и наистина в тези периодични доклади се докладва състоянието на българското законодателство и действително има препоръки. Както казах и тази колективна жалба, която е заведена срещу нас. Така че наистина има сериозни аргументи за тази бързина, с която трябва да се реагира специално по този проблем за правото на стачка и колективното трудово договаряне на държавните служители, тъй като в момента уредбата в Закона за държавния служител е само по отношение на правото на символична стачка.
По отношение на правото на колективно трудово договаряне не липсват принципно такива разпоредби, освен една разпоредба, която казва, че представителите могат да участват в приемането на всички вътрешни актове със становища и предложения, но няма никакви текстове, свързани с правото на сключване на колективен трудов договор в действащия Закон за държавния служител.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
Правото на стачка е по Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Този закон има нужда от осъвременяване и промени, защото той е приет 1990-1991 година. Защото, приемайки тези текстове, ако няма промени в този закон, не съм сигурен, още повече, че при ограниченията, които ги има тук и по-скоро изключенията, виждате за какво става въпрос. От държавната администрация са изключени поне половината, като се започне от главния секретар, секретари на общини, директори на дирекции, до началник на отдел, отгоре надолу нямат право на протестни действия по този текст, който предлагате сега. Така че има още какво да се работи по тези текстове.
Други мнения, въпроси?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз съм абсолютно съгласен с Вас и казах, че ще подкрепим тези промени. Но след като Министерският съвет излезе с такава амбициозна стратегия, аз очаквах поне някакъв орел да се появи, пък тук някакво врабченце мърда, очакванията бяха много големи.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Какво показва практиката през годините? Всички правителства до сега без изключение правят опити да намалят администрацията по някакъв начин и в края на мандата, за всички мандати се отнася до сега, дано този да бъде изключение, се оказва, че чиновниците в държавната администрация са се увеличили. Дано сегашните мащабни промени, които вие нарекохте орел, да бъдат в посока на това да бъде намалена държавната администрация.
Въпросът винаги е бил до това по какъв начин да се извърши тази оптимизация на държавната администрация – дали на калпак, примерно с един определен процент, което е абсолютно непрофесионален подход или да се извърши по друг начин на функционален принцип. Примерно тези, които работят на терен, тези, които работят с граждани, няма как да бъде намален техният състав. Давам пример с Инспекцията по труда, където са около 420-430 инспектора. Очевидно е, че са недостатъчни в национален мащаб да изпълняват разписаните по закон функции. Така че има какво да се желае в тази посока и мисля, че диференцираният подход, който е по-труден, е по-важен, отколкото универсалният подход.
Други мнения, колеги?
ВЕЛИЧКА МИКОВА /КНБ/: Добър ден, господин председател, госпожи и господа народни представители.
Бих искала да взема отношение по втория Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител и да изразя мнението на КНСБ по него. То е изключително положително. Подкрепяме и крачката напред, която се прави в законодателството с цел регламентиране на колективното договаряне на държавните служители и уреждането на правото на стачка на държавните служители на ефективно право на стачка. С този законопроект се уреждат международни задължения на Република България и се изпълняват изискванията по чл. 6, ал. 4 от Европейската социална харта.
Ще спомена, че този законопроект бе разглеждан и разработен изключително със сътрудничеството на социалните партньори. Единствената ни забележка по него е по отношение правото на стачка. В момента имаме малко несъответствие, което е изразено от нашата федерация на държавните служители, и ако ни позволите ще ви предоставим свое становище до следващото четене в комисията на законопроекта по този въпрос.
В края бих искала да кажа по вече приетия законопроект на депутата Петър Славов, КНСБ е изразила отрицателно становище в комисията към Националния съвет за тристранно сътрудничество.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Разполагаме с него.
Благодаря, колеги.
Други мнения? Не виждам.
Който е съгласен да бъде подкрепен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител с вносител Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.

Точка 2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 502-01-65, внесен от Министерски съвет на 05.08.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Кременлиева, заповядайте.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Благодаря Ви.
Накратко ще представя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане.
Три са основните промени, които предлагаме. Те са свързани с режима за регистрация и лицензиране на доставчици на социални услуги за деца. Следващите промени са свързани със събирането на таксите за ползване на социални услуги. Третата група промени е свързана с ползването на социални услуги и правото на достъп и защита правата на потребителите. И трите групи промени се налагат поради идентифицирани проблеми в системата.
Първият проблем е несъответствие на Закона за социално подпомагане и Закона за закрила на детето със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Другият проблем е свързан с това, че не се събират в пълния размер и от всички дължащи такси за социални услуги лица.
Третият, един от най-сериозните проблеми, с които се сблъскваме последните няколко години, това са две осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека по делото Станков срещу България и делото Станев срещу България.
На практика този закон не предлага цялостна реформа и това е важно уточнение.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин министър.
Госпожа Кременлиева започна да представя Законопроекта за социално подпомагане, ако искате Вие да продължите?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Ако не възразявате, тя да продължи.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Не възразявам.
Единственото ни възражение е, че комисията изчаква доста време, разбирам, че имате ангажименти, но имате заместник-министри.
Заповядайте, госпожо Кременлиева, продължавайте.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Законопроектът не предлага цялостна реформа в областта на социалните услуги поради факта, че в момента се разработва проект на специален закон за социалните услуги, който ще бъде готов към средата на следващата година. Не се очаква да се прилага, ако Народното събрание одобри и приеме този закон по-рано от средата на 2017 година. Поради това предлагаме само спешни промени, осъзнавайки, че системата се нуждае от по-сериозна реформа.
По отношение на регистрационния и лицензионния режим освен Закона за социално подпомагане се променя и Закона за закрила на детето. Тези два режима са много тясно свързани. И двата нормативни акта имат отношение към процедурата за регистрация и лицензиране. Облекчават се процедурите. Едно от най-съществените облекчения е премахването на изискването доставчици на социални услуги за деца да преминават през две административни процедури, тоест – веднъж да получат лиценз от Държавната агенция за закрила на детето и след това регистрация от Агенцията за социално подпомагане, подавайки съответно и съответните документи. Намалява се срокът за издаване на лиценз. Облекчава се режимът за получаване на съответните лицензи и удостоверения.
Не на последно място се премахва изискването за подаване на документи, които са публично достъпни и съответно държавните органи могат да открият тези документи по служебен път.
По отношение на таксите за социални услуги се въвежда изискване те да се събират от общината, а не както е до сега – от самите доставчици на социални услуги, тоест – от самите места и персонала в самите заведения, където се предоставят те. Идентифициран е сериозен проблем със събираемостта на таксите, като става въпрос единствено за такси, които са дължими, а не за случаи, когато лицата не дължат такса поради освобождаване поради различни причини, като примерно липса на доходи, ползване на безплатни услуги и т. н.
Изрично въвеждаме изискване за предоставяне на информация във Фонд „Социална закрила“ по отношение на събираемостта на таксите, съответно информиране на Министерство на финансите в случай на непълнота. Въвеждаме принципа, който и сега действа, но не е уреден законово, че социалните услуги за деца са безплатни за тях. Съответно въвеждаме прекратяване на предоставяне на социални услуги, делегирани от държавната дейност, ако в тримесечен срок ползвателят на услугата не заплаща такса. Тук отново подчертавам, че става въпрос само за лицата, които дължат такса. Съответно ако до месец се изплатят дължимите суми услугата няма да бъде прекратена. Това е свързано и чакащите някои видове услуги, където в този лист от чакащи поради липса на места понякога има хора в много по-сериозна нужда, съответно други лица ползват услугите без да заплащат дължимите такси.
Третата група промени са свързани с двете дела, които споменах в началото. Въвеждането на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа, въвеждането на комплексна оценка срещу мултидисциплинарен екип. Може би една от най-сериозните промени, тя беше и най-сериозно дебатирана в публичното обсъждане, е ограничителният срок за настаняване от специализирани институции, който въвеждаме – три години за определени категории по-уязвими групи. Предвидили сме хипотези, в които този срок може да бъде удължаван. Целта е да не се постигне ефекта едно лице, оценено за настаняване в институция, да прекара целия си живот в нея.
Другата важна промяна, която въвеждаме, е въвеждането на съдебен контрол при настаняването на лица, поставени под пълно запрещения в специализирани институции и в социални услуги в общността от резидентен тип. Тази промяна касае само лицата под пълно запрещение, не и лицата под ограничено запрещение. Лицата за ограничено запрещение ще ползват услуги единствено и само в зависимост от своя личен избор, не и по съдебен ред или съответно с влияние на техния попечител.
Другата особеност е, че за първи път правим диференциация между различните целеви групи ползватели на социални услуги, въвеждаме и хипотеза на водещ социален работник за лица, поставени под запрещение и лица с трайни увреждания и деца.
Има промени, които касаят функцията на Агенцията за социално подпомагане. Една от най-съществените сред тези функции е поддържането на интегрирана информационна система. Тя до края на годината вече ще бъде напълно завършена. Освен това се въвеждат определени мерки по отношение на възлагането на социални услуги от общините на частни доставчици на социални услуги и се въвеждат хипотези на лишаване от право на регистрация в случай на нарушения.
Това е най-общо в законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, по този законопроект имахме достатъчни на брой становища: от Национално сдружение на общините в Република България, от Държавната агенция за закрила на детето, от Българския център за нестопанско право, от Националната мрежа за деца, от фондации, от Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения. Имаме протокол от заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Всеки може да изрази своето отношение по предложения проект.
Заповядайте, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър и вицепремиер, госпожа Кременлиева доста добре обясни това, по което ми бяха въпросите, но аз ще ги задам все пак, защото в края на юли в едно интервю казахте, че по отношение на законодателството в момента в работни групи работите по изцяло нов Закон за социалното подпомагане, както и по промени в Закона за хората с увреждане и тези законопроекти ще бъдат представени на обществено обсъждане. Сега разбирам, че това наистина е така.
В общи линии приветствам предлаганите промени, но те са по-скоро промени, предложени от експертния Ви екип, отколкото от политическия Ви екип, в което, разбира се няма нищо лошо, дори напротив. Но на мен ми се щеше да видя в този законопроект, че изкарвате на преден план въпроса за ефективността на системата за социално подпомагане и предлагате политически решения за постигане на тази ефективност. За съжаление това, което предлагате в момента, е някакво такова реагиране на проблеми, както делата срещу България, както несъбирането на такси. Тоест, няма я цялостната визия за социалното подпомагане.
Вашите предложения за промени в Закона за семейни помощи за деца ги видях, затова подкрепихме въвеждането на сериозни промени в социалното подпомагане, които да намалят и злоупотребите при някои от програмите. Но за разлика от там тук липсва такова виждане. Хубаво е, че осъзнавате проблемите в социалното подпомагане, заявявате желание за решаването им. Ние ги подкрепихме тогава, но за съжаление тук няма такова нещо в това предложение. Надявам се в новия законопроект, по който работи тази работна група, да го видим. Може би трябва да ни кажете защо очаквате този законопроект да почне да работи от средата на 2017 година. Няма го продължението на реформите в социалната сфера, които почнахте.
Въпреки всичко искам да заявя, че предлаганите промени са експертни, правилни и са необходими. Принципно ще ги подкрепя и ще работя в посока парламентарната група на „БСП Лява България“ да подкрепи този законопроект с уговорката ми, че очакванията ми за промени в социалното подпомагане точно в Закона за социалното подпомагане е, че тези промени наложително трябва да водят до повишаване ефективността на системата за социално подпомагане, а това в тези предложения го няма.
С изненада научих, че по експертни оценки българската система за социално подпомагане е една от добре оценяваните в Европа, че помощта отива по предназначение, което обаче се разминава с мнението на българското общество за социалното подпомагане. Не знам как с новия законопроект, който готвите, ще откликнете на това изострено чувство на българина за социална справедливост. Надявам се, че ще успеете. Продължавам да твърдя, че е наложителна пакетна синхронизирана програма на цялото законодателство, което урежда социалното подпомагане в България. Цялостната визия трябва да бъде по-различна за социалното подпомагане. На мен ми е ясно, че там трябват структурни, законодателни промени, но съм наясно, че много малко политици или партии биха се впуснали да правят това нещо, защото касае сериозни групи и като размери и като гласоподаватели, особено преди изборите трудно се правят такива промени.
Ще подкрепим тези промени с очакванията за нещо по-сериозно, както се изрази колегата Танев за другия закон – като орел, а не като врабче да бъде новия законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря на господин Гьоков.
Реплики към неговото изказване? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, гости, колеги, ние от парламентарната група ще подкрепим промените в Закона за социално подпомагане с определени условности и забележки, които имаме. Няма да скрием, че имаме и забележки. Надявам се, че между първо и второ четене те ще бъдат изправени.
Както и колегата Гьоков каза, моите очаквания са Министерство на труда и социалната политика да внесе един нов Закон за социалните услуги, който вече отлежава години наред в Министерство на труда и социалната политика с оглед цялостен обхват на тази тема, цялостно усъвършенстване на законодателството в областта на социалните услуги и да отговаря на европейските изисквания да уреди една по-широка материя, свързана с предоставянето на социалните услуги, защото през последните няколко години се разраснаха изключително много социалните услуги в България и законодателната материя в тази област се нуждае от сериозни промени, сериозно осъвременяване в съответствие с променената среда.
Нашите забележки са най-вече относно промените в § 4, чл. 16а и то главно изхождайки от това, че аз присъствах на една кръгла маса, на едно представяне на един нов проект на Закона за физическите лица и мерките за подкрепа от Министерство на правосъдието. С така представените текстове в този законопроект аз виждам, че има разминаване с предложените текстове по отношение отпадане на запрещението и гарантиране на личното упражняване на права на лица с увреждания, съгласно стандартите на чл. 12 на Конвенцията за правата на хората с увреждания, която беше ратифицирана от Народното събрание. Липсва механизъм за зачитане волята и желанието на лицата с увреждане и аз се надявам между първо и второ четене тези текстове да претърпят промени.
Също така нашите забележки са относно неяснота, Вие казахте, че имате проблем с неплащането на таксите за ползването на социалните услуги и затова предлагате при неплащане на повече от три месеца на таксата за ползване на социални услуги лицата да нямат възможност да ползват тази социална услуга. Но същевременно не виждам при възможност след заплащане на тези такси от страна на съответното лице, защото може да има различни причини за неплащането на тази такса в продължение на тези три и повече месеца, какви ще бъдат условията и дали може да се поднови възможността това лице отново да ползва съответната социална услуга, следва да бъде уточнен и допълнителен ред и възможност за подновяване на предоставянето на социална услуга и условията, при които това може да стане от тези лица, които си заплатят тези такси и пак искат да ползват тези услуги.
Също така имаме забележки по отношение на възлагането на управлението на социални услуги на външни доставчици след като услугата вече е разкрита. Смятам, че това ще доведе до невъзможност общината да избере доставчик, който притежава сграда, оборудване, който иска със собствени средства да направи ремонт на тази сграда и смятам, че този текст трябва да претърпи промени, защото ние ограничаваме частните доставчици на социални услуги.
Това са нашите забележки.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, други мнения?
Аз ще си позволя един кратък въпрос, защото в почти всички становища става въпрос за това, което каза госпожа Ангелова. Въпросът, който ще се опитам да формулирам, е този законопроект в хода на съгласувателната процедура и преди това разгледан ли е в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, защото основните бележки по внесения законопроект са свързани с противоречия с Конвенцията за правата на хората с увреждания и с прословутия чл. 12 – това, което каза и госпожа Ангелова? В този смисъл да чуя ваши коментари и евентуално склонни ли сте за промени между първо и второ четене в посока на това, което беше казано до тук?
Други въпроси, колеги? Ако няма, да дадем възможност на вицепремиера и министър на труда и социалната политика господин Ивайло Калфин да отговори на формулираните въпроси.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, първо искам да благодаря за конструктивното отношение към това предложение за промени в закона. Действително работим в момента по по-цялостно уреждане на социалното законодателство. В същото време вие добре знаете, познава всеки един от вас тази сфера, ние не сме на празно място, в смисъл ние имаме една система за социално подпомагане, която работи. В течение на годините се правят подобен вид промени и от време на време се иска всяка една система да се огледа цялостно, което ще го направим. Но към момента не започваме от нула, имаме една система, която работи и то работи не зле.
Господин Гьоков постави въпроса за ефективността. Това е много интересен въпрос, когато става въпрос за социалните услуги. Най-лесното обяснение е ефективността да бъде там, където ще имат най-голям ефект насочените средства. Това са безспорно хората, които имат най-голяма нужда и общо взето в тази посока правим предложения и в други закони. Тук обаче, господин Гьоков, Вие бяхте прав, мен това не ме притеснява политически, защото има достатъчно добро обяснение, но това означава средства да се отнемат и от хора, които имат по-малка нужда, но в момента получават някакви средства. Тук не става въпрос за спестяване на пари от социални дейности, даже обратното – частта за социални дейности в държавния бюджет непрекъснато се увеличава. Тук става въпрос с този финансов ресурс, който имаме, какъв е най-добрият резултат, който можем да постигнем. Най-добрият резултат е тогава, когато насочим средствата към решаване на определени въпроси, а не към раздаване на някакви, действително в много случаи символични суми, които едва ли могат да помогнат на хората. Действително промяната на идеята въобще за социално подпомагане и за ефективността предполага и такова решение и предполагам, че тогава, когато почнем да го обсъждаме и когато обсъждаме подобни въпроси ще сме в състояние да стигнем до общо мнение. Това е ресурсът, социалната система е система на всички данъкоплатци, въпросът е как можем да насочваме този ресурс, така че да има най-добра полза.
Това, което основно ще предвидим като промяна в Закона за социалните услуги, е да дадем възможност за интегриране на социални услуги. Понеже през годините до сега, госпожа Ангелова е права, непрекъснато се увеличават различни видове социални услуги, допълват се, създават се някакви нови неща, тук въпросът е действително да направим една карта, от която да може да се прави съответната комбинация от интегрирани социални услуги, така че да отговарят на индивидуалните възможности. Тези промени в закона също насочват повече към индивидуални възможности, специализирано внимание, назначаване на водещ социален работник и т. н. Така че тези промени и тук са в тази посока.
Създадена е работна група. Аз не знам от колко време в министерството се говори за такъв закон, аз поне не съм виждал законопроекта, не знам, д-р Адемов, дали при Вас има. Надявам се от тези работни групи да има, затова сме си поставили и срок до средата на следващата година да е готов, което предполага доста по-рано да обсъдим идеите, да имаме обществено обсъждане и т. н., това са достатъчно чувствителни теми. Така че няма нещо, което да е готово, по-скоро търсим една добра експертна, действително не политическа формула, която след това ще я подложим на максимално широка дискусия.
По конкретните въпроси, които зададохте.
Единият въпрос е свързан с чл. 16а – това е за социалните услуги на лицата, поставени под запрещение.
Господин председател, този въпрос е обсъждан и в Националния съвет за хора с увреждания и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Според нас поради този текст тук няма противоречие с конвенцията, но запрещението не се урежда в този закон. Той се урежда в друг закон. Така че кой е поставен под запрещение не е предмет на социалния закон. Това, което ние правим тук, е лицата, които вече са поставени под запрещение, това са различните алинеи в чл. 16а, търсим или собственото предпочитание на съответното лице или родители, лица, които могат да го представляват. Но отново поставянето под запрещение се урежда на друго място, ако съм разбрал правилно въпроса. А иначе в чл. 16а има няколко хипотези, които показват как се взима и чие мнение се взима при оказването на услугите. Разбира се може да гледаме текстовете след това и в подробности.
Следващият въпрос, който зададе госпожа Ангелова, е за таксите, какво се случва тогава, когато не се плащат в продължение на три и повече месеца. Тук отново трябва да подчертая, че става въпрос за такси там, където има такива и където се плащат. В голяма част от случаите такива такси просто са отменени и не се плащат. В законопроекта е предвидено тогава, когато повече от три месеца не се плаща една такса, да се даде още един месец, в рамките на който да се плати. Ако и тогава не се плати, вече съответното лице не може да получава тази услуга, но може наново да кандидатства за нея тогава, когато по общия ред има възможност да участва. Това е разпоредба, която все пак слага някакъв ред в събираемостта на таксите. Ако кажем, че и да се плаща и да не се плаща да не се спира ползването на услугата, тогава обезсмисляме въобще таксата. Отново можем да говорим по срокове между първо и второ четене, но като принцип, ако това, което сме заложили, не се плаща в определен срок, след това се дава допълнителен срок за плащане на таксата, ако продължи да не се плаща, тогава и достъпът до тази услуга за лицата, които не са освободени от такси, се спира. По сроковете, ако запазваме принципа, бихме могли да обсъждаме.
По отношение на доставчиците на социални услуги, също госпожа Ангелова постави въпрос. Готов съм да гледаме конкретно предложения и текстове. Преди да се предостави една социална услуга на партньор – някой, който да я изпълнява, тя трябва да е разкрита. Фактът, че някъде съществува нещо, което работи, ако не е формално разкрита социалната услуга, то няма как, в смисъл – първото действие е разкриването на подобна социална услуга и след това възлагането на някой да я изпълнява. Няма как обратно да стане това нещо. Така че тук нека да погледнем конкретно текста, който имате предвид, но все пак аз си представям, че така трябва да седят нещата. В смисъл, първо трябва да се разкрие нещо и после да се възложи за управление.
Завърших, господин председател.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други въпроси?
Госпожо Ангелова, имахте коментар.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Коментар по отношение на последната тема към заместник министър-председателя.
Сега как е редът в Закона за социално подпомагане? Има такава възможност, примерно частен доставчик, който има сграда, да си я ремонтира, да кандидатства пред Агенцията за социално подпомагане и да има разрешение за извършването на тази услуга. По този начин няма да дадем възможност на частните доставчици, които имат възможност, които имат сгради за публично-частно партньорство между общината и между юридическите лица. Нали говорим за усъвършенстване на социалните услуги.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Доколкото разбирам от това, което казва госпожа Ангелова, за да предоставиш социални услуги трябва да отговаряш на определени условия, за да получиш право, а част от условията е това, което каза госпожа Ангелова – да притежаваш и сградния фонд, място, където да упражняваш тази услуга, или бъркам нещо? Това да уточним.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Не се променя много и разпоредбата в сравнение със сегашния закон. Става въпрос за следното. Примерно, неправителствена организация прави социален дом, дневен център или дом за възрастни хора, строи сградата, оборудва я, подготвя я и т. н. Тук разрешението е да се отпусне държавно финансиране след това за функциониране. Това е единствено и само свързано с използването на бюджетни средства. Ще ви дам един пример от днес. Ще направим всичко възможно да помогнем на една община, ще ви кажа специално какъв е случаят, но си представете, че това става масова практика. Общината по европейски проект е възстановила една бивша сграда и е направила един прекрасен дневен център за хора с увреждания, който ще обслужва седем общини. Няма в региона подобен дневен център за хора с увреждания. Само че те са го направили, включително с европейски средства и със съдействието на неправителствена организация и сега казват – дайте ни делегиран бюджет за тези 50 работни места, за да работи. За да се отпусне делегираният бюджет за нещо, което не го е имало до сега, защото няма как да се трансформират други средства, това трябва да е или допълнително в бюджета или по някакъв начин да се преразпредели предоставянето на подобен вид услуги.
Понеже действително има нужда от такъв център на това място ние ще направим всичко възможно да го осигурим. Но си представете, че сигурно ще възникнат и други случаи, в които някой строи сградата, оборудва я, прави я и казва – дайте сега държавното финансиране, защото сградата е готова и има нужда. Действително има много социални нужди, просто бюджетът няма как да предвиди тези неща, ако предварително не е казано, че тази услуга я има, ще бъде финансирана и след това вече съответните партньори и неправителствени организации да направят инвестициите.
Иначе аз очаквам на много места да се появят такива, защото знам, че има, особено има нужда за старчески домове, има и фирми и неправителствени организации, които даже купуват училища, които вече не работят в различни селища с идеята да направят дом за възрастни хора. И те ще го направят и ще дойдат и ще кажат – финансирайте го. Точно това по някакъв начин би трябвало да регулираме. Има нужда от тази услуга, но отново господин Гьоков говори за ефективност на средствата и за възможностите на бюджета.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Вървим към това, което се прави в системата на здравеопазването – карта на потребностите. През годините това, което се правеше до месец октомври, са заявки в Министерство на труда и социалната политика, в Агенцията за социално подпомагане и тогава се планира бюджетът за следващата година. Такава беше практиката до сега.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Трябва поне предварително съгласие да има, че бюджетът ще има капацитетът да финансира тези социални услуги.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Това трябва да бъде на базата на някакви критерии, как да стане предварително?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Доктор Адемов, Вие понеже дадохте примера със здравната карта, ако влезем в тази история и в социалната сфера ме е страх, че дълго време ще стоим там.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз по този повод исках да кажа, че има нещо като здравна карта, това са областните стратегии за развитие на социалните услуги. Защо например министерството разрешава да се разкриват, извън тези предвидените, до 2020 година са областните стратегии.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Не, министерството не разрешава, съобразява се с това.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Трябва да се съобразява. Те като са заложени министерството трябва да види, че до 2020 година трябва да се разкрият услуги и да се предвиждат в бюджета тези средства за тази услуга, щом като е приело и утвърдило стратегията. Няма драма в това.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добре, колеги. Явно, че тук има нужда от повече дискусия, повече мнения, за да може по време на обсъждането на новия Закон за социалните услуги да ги съобразим всички тези неща.
Други изказвания, мнения? Не виждам.
Позволете ми да подложа на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане с вносител Министерския съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен на първо четене, включително и с бележките, които бяха представени, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.

Точка 5. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Преминаваме към последната точка от този претенциозен дневен ред, защото едва ли до местните избори ще имаме друго заседание и ако имаме, ще бъде пак в същите тежки условия.
Това е точката от дневния ред, която касае т. нар. блиц контрол по чл. 27 от Закона за организация и дейността на Народното събрание.
Колеги от ГЕРБ, вие сте първи. Имате право на въпрос.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Нямаме въпроси.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колеги от БСП.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, нашият въпрос е свързан с бежанската вълна. Това е явление, доскоро непознато много за нашата страна, въпреки че в исторически план може да се твърди обратното, но в най-новата ни история с такива мащаби, като че ли е ново за нас. Това несъмнено оказва силно влияние върху обществения, икономическия, социален най-вече живот. Аз, като гледам как реагира обществото на този проблем, си мисля, че сигурно и Вие ще потвърдите, че сме абсолютно неподготвени като общество за посрещане на такова предизвикателство. Затова от решаващо значение за страната ни е необходимо формиране на национални политики във всички сфери от обществения живот, свързани с навлизането на бежанци.
Аз до сега не забелязвам някакво драматично увеличаване на идващите към България, но от последните новини от днес се оказва, че вече се променя пътят на миграцията. От това доколко успешно ще успеем да формираме такива политики и да ги прилагаме после в живота си, ще зависи просперитетът общо взето на страната ни. От това ще зависи и обществената подкрепа за тях, за осигуряване на необходимите финанси, било то национални или европейски.
Според мен в социалната сфера проблемът ще е най-сериозен, освен обичайните финансови проблеми и недостатъчно пригоденото ни законодателство, аз виждам и един проблем в подготовката на специалистите за социална работа с бежанците и липса на стандарти за повишаване на квалификацията им. Темата е необятна, но накратко един много общ въпрос. Готово ли е нашето общество и нашата социална система да поеме това предизвикателство бежанците?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Господин министър, имате право в рамките на три минути да отговорите на поставения въпрос.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Гьоков, Вие виждате, че ситуацията в момента с бежанците в Европа е извънредна. Нито една страна от Европейския съюз не е подготвена и националната й система не е подготвена за подобен вид бежански натиск.
Ще ви припомня по памет, че България в нормална обстановка, поне си спомням началото на бежанската вълна, имаше готовност, оборудване, сграден фонд, възможност да приеме 1 700 бежанци. На фона на това, което се случва в момента, включително в България, да не говорим за десетките хиляди, които ежедневно влизат в Европейския съюз, очевидно, че всички тези планове, които са правени преди това, са правени на основата на основателни предвиждания, в Европейския съюз се съгласуват тези планове, не работят, което означава, че извънредната ситуация изисква извънредни мерки. Няма как с до сега създадените инструменти да се решава подобен вид бежански натиск. Затова България поставя редица въпроси на европейските си партньори и съответно предприема мерки за справяне с проблема. Слава Богу към момента основният път на бежанците ни заобикаля. Не се знае колко дълго ще бъде това нещо, четем информация, че колкото се затягат мерките по другите пътища, се пренасочва натискът към нас и въобще нямаме основания да сме спокойни, че целият този проблем ще ни заобиколи. Така че България иска или не иска, с или без Европейския съюз ние включително по чисто географски причини сме на пътя на бежанския натиск и дали ни харесват или не ни харесват тези процеси очевидно българското общество ще трябва да бъде готово и съответно властите да предложат решение на тези въпроси.
Част от решенията ги има при нас. Ние сме създали инструменти. Не бих казал, че са най-високите стандарти, но общо взето цялата система в момента работи.
Проблемът е огромният натиск на бежанци в европейския пазар и общоевропейските решения. Затова ние сме поставили редица въпроси пред европейските ни партньори, тъй като няма страна, която да може сама да се справи с този въпрос. Между тези въпроси са свързани включително съвместни усилия за борба с трафика, огромен трафик има, трафикантска индустрия за превеждането на огромни маси хора на хиляди километри. Включително тук е свързано с финансиране на бежански лагери, които са близко до конфликтните зони, от които бягат бежанците. Включително европейските мерки би трябвало да бъдат свързани с преразглеждане на вътрешни споразумения, като „Дъблин-2“ например, примерно по тези квоти, които в момента се обсъждат. България неизбежно поема своята солидарност европейска с настаняването, обаче какво значи квота? Аз зададох въпроса на колегите си министри на труда, как ние можем да задържим бежанци тук в България, след като са получили постоянен статут. В смисъл, всички искат да ходят в Швеция и в Германия, а ние нямаме нито един механизъм, с който тези хора да ги задължим да останат в България и докато им изтече статутът на бежанци евентуално ще се създадат възможности за връщане. Така че задължението тази страна да взима толкова, пък другата – толкова и ги държи и не ги пуска, не виждам как ще се изпълни това нещо, включително и споразуменията „Дъблин“.
Всички тези въпроси сме ги поставили. По мое предложение, на 5 октомври има Съвет на министрите на труда, ще се обсъди темата, свързана с натиска върху пазара на труда на бежанците. Това се отнася и до голяма степен до български работници. Вече започнаха да се появяват недоволства на българи, които работят в Германия, Швеция, в страни, които са привлекателни, казват, че за тях няма места, а започват да настаняват на работа бежанци, което сигурно правят тези държави.
Така че натискът върху трудовите системи, върху социалните системи ще е много висок в цяла Европа. Интересът към оставане в България не е толкова силен, по обясними причини в България възможностите са много по-скромни и потокът се насочва към най-богатите държави, но и в обществото според мен е изключително вредно да се насаждат някакви националистически популистки настроения срещу бежанците. Нито имаме възможност да се изолираме от света и от географското си положение, нито имаме възможност да осигурим такива условия, каквито богатите страни могат да осигурят за бежанците. Така че тук основното ни усилие е свързано с това да работят максимално системите в рамките на възможностите, които имаме. Днес Министерският съвет прие някои промени в Устройствения правилник на Агенцията за бежанците, който да им позволи по-голям капацитет и да търсим решения, заедно с европейските си колеги. Тук само ще спомена, че в крайна сметка коренът на въпроса е в тези държави, от които бягат бежанците и докато не се реши там проблемът трудно могат да спрат потоците.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Гьоков, имате право на реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Като реплика и като уточняващ въпрос за подготовка на специалисти за социална работа с бежанците. Предвиждате ли нещо такова, защото е необходимо? Не става всеки социален работник, който работи в България изведнъж да го пуснем да работи с такива хора, няма да стане без специална подготовка. Според мен, като препоръка, като Ваше виждане, да кажете така ли е.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин министър, имате възможност да отговорите.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, господин председател.
Няма специално обучение, но до този момент бяха много активни неправителствени организации, включително подпомагани от Комисариата за бежанците на ООН. Има добри практики, българските социални работници – хора, които работят с бежанците, мисля, че се справят добре. Преди социалния работник има редица други етапи, има подготовка по български език, има интервюта с тях, които се правят, включително от специализирани органи, от психолози и т. н. Така че в рамките на възможностите си се справяме. Тогава, когато получат статут тези граждани, те тогава попадат изцяло в социалната система и в трудовата система. Преди това има един период, който не е къс, в който отново трябва да има работа с тях. Това е основно в рамките на правомощията на Държавната агенция за бежанците.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
От името на групата на ДПС ще формулирам един кратък въпрос, който е свързан с Наредбата за отпускане на целева помощ за отопление.
Признавам, че въпросът ми беше зададен на една от приемните от една жена, която искаше промени в тази наредба. Въпросът е свързан с това, че съгласно тази наредба за отпускане на целева помощ за отопление в един от членовете й е казано, че право на енергийно подпомагане имат лица и семейства, чиито средномесечен доход за предходните шест месеца не надвишава диференцирания минимален доход. Тази жена е подала заявление за отпускане на пенсия по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване и знаете, че там има един срок от шест месеца, в който Националният осигурителен институт се произнася. Те се произнасят и средствата, които се полагат за тези месеци, през които НОИ прави изчисленията, отиват в месеца, който е референтен за получаване на енергийно подпомагане. Оказва се, че тя през тези шест месеца, които са малък референтен период, за разлика примерно при социалното подпомагане, където са дванадесет месеца, тези шест месеца й дигат дохода и тя надминава гарантирания минимален доход. В чл. 2, ал. 6 е казано, че доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за това от кой период се полагат. Тук остава усещането за несправедливост. Жената казва, че в предходните шест месеца, в които е чакала пенсията, няма доходи и изведнъж в момента, в който ги дадат, в рамките на един месец с тези доходи тя на практика надвишава диференцираният доход, който служи за основа за изчисляване.
В този смисъл ми е въпросът. Предвиждате ли някакви промени в тази наредба, които да решат тези казуси, те не са единични? С господин Байрактаров коментирахме тази тема, той каза, че и при него има такива въпроси. Тоест, казусът е, че тези хора само един месец получават този висок размер на пенсията, но той се отразява за получаването на енергийното подпомагане.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин председател, във всяко решение има гранични случаи, при които трудно може да се намери решение за тях. Не само по тази тема, а и по други теми се случва това нещо.
Дайте съвет, аз бих бил склонен, как може да се промени това? В смисъл да удължим срока на 12 месеца не е в интерес на тези, които получават подпомагането. Да направим някаква възможност за индивидуална преценка, също не е най-добрият вариант, защото тогава започват всякакъв вид политически обвинения към социалните работници, а не е редно това нещо да се случи. Ако можем да намерим някакъв вариант, който може да влезе в нормативен акт, аз съм съгласен, но при всички случаи, каквото и да решим отново ще има гранични случаи. Ние позволихме, информация от днес, имаме вече близо 59 хиляди еднодневни договора. Тези доходи примерно не влизат в оценката, която правим. Опитваме се да облекчим максимално. Знаете добре, че това се е правило в предишни години с коефициента, с който се увеличават и пенсиите, швейцарското правило, то също не влиза в това изчисление и това също е вид облекчение. Ако дадете някакъв вариант, който да бъде работещ нормативно, нека да го разгледаме, но граничните случаи, за съжаление, ги има при всяко едно решение.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: При всички положения няма как да бъдат обхванати всички единични случаи, но този случай не е единичен. Знаете, че средногодишно около 90 хиляди човека получават нова пенсия. Една голяма част от тях влизат в групата на тези, които получават енергийно подпомагане, защото пенсиите с минимален размер са една голяма част от тези пенсии. Мисля, че колегите от Министерство на труда и социалната политика, които са ангажирани с този проблем, могат да намерят решение, аз имам и предварителни разговори. То е в интерес на хората, защото те усещат елемент на несправедливост, защото тези пари ги получават като компенсация на доходите, които не са получавали в предходния период. В случая тази жена тези пари ги е получила май месец, а срокът за подаване на молби и декларации е до края на месец октомври. Тоест, влизат в рамките на този 6-месечен период. Първото нещо, което я посъветвах, е да си подаде максимално късно молба-декларацията.
Мисля, че може да се намери решение, и аз нямам готов отговор, може би ал. 6, която казва специално, че доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо от месеца, за който се полагат. Ако има някаква корекция в този текст мисля, че ще се намери решението, но поставям въпроса, за да се търси решение.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Ще имам ангажимента да го консултирам с колегите и да видим дали може да се намери решение.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Танев, от „Реформаторски блок“, заповядайте!
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, моят въпрос е свързан с подготовката на бюджета на Министерство на труда и социалната политика и бюджета на Държавното обществено осигуряване. Сега текат консултации в Министерство на финансите относно бюджета за 2016 година и въпросът ми е свързан с планираните средства.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Господин Танев, това са два отделни бюджета.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Отделни са, но Министерство на труда и социалната политика защитава и този бюджет, това имах предвид.
Моят въпрос е свързан със средствата за инвалидните пенсии. Аз няколко пъти съм задавал този въпрос и Вие винаги казвате, че работите и скоро ще намерим решение. Предвиждате ли увеличение на тези средства, които за 12 години се увеличиха 6 пъти, от 242 милиона сега в момента са 1 милиард 642 милиона.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Милиард и 400 милиона.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Извинявам се, ако греша.
Ще продължаваме ли да ги увеличаваме? Планирате ли увеличаване на тези средства или по-скоро търсим намаляване? Тоест, ще има ли реформи или ще има обещания?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Танев, пътят за правене на реформа там е промяна в нормативното устройство най-напред и след това орязване на парите, а не обратното според мен, защото ако предвидим по-нисък бюджет той ще бъде дефицит и тези, които имат по действащото законодателство право няма как да си получат или ще си ги получат за сметка на допълнителни субсидии от бюджета. Така че ако говорим за отговорна бюджетна политика тя се основава на това, което го има в момента като законодателство. Ангажиментът, който съм поел, ще го изпълня и ще представя предложения на обсъждане, заедно с министър Москов, с който работим по тази тема.
Искам да обърна внимание, че идеята е да намалим злоупотребите, а не толкова да спестим средства, защото има хора с увреждания, които действително имат много повече нужди от това, което получават. Така че не трябва да гледаме на тези промени като начин да се спестят пари, а като начин тези средства да се насочат и действително да имат видим ефект на хора, които имат нужда. Но това разбира се вече ще бъде в ръцете на депутатите тогава, когато приемат бюджета. Но бюджетът и проектобюджетът се правят на основата на действащото законодателство.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Имате право на реплика, господин Танев в рамките на две минути.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Съгласен съм с Вас, че ако няма променено законодателство, то очевидно парите ще нарастват, няма как по друг начин да стане. Съгласен съм с Вас, че голяма част от преразходването на тези средства е в резултат на злоупотреби. Именно затова казвам, че ако ние намалим злоупотребите, затворим кранчето на изтичане, то по естествен начин ще намалят парите. Ако обаче ние вървим в посока увеличение, означава, че нищо не сме направили и от тази тенденция, която с години се наблюдава, вече половината от новополучените пенсии са инвалидни. Ако продължаваме така, не знам до къде ще стигнем.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Една добавка ще направя, че имаше едно решение на парламента от края на миналата година, което тепърва ще се прояви и хората, които получават пенсии и вече нямат право, с изключение на заварените случаи, на инвалидна добавка, което значително ще намали броят на хората, защото това се казва инвалидна пенсия, но не е инвалидна пенсия, иначе влиза в тази графа. Броят на хората, които ги получават заради това решение от месец декември, сам по себе си ще намалее. Но това не изчерпва това, което ще направим в този случай.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Колеги от ГЕРБ, втори въпрос? Нямате.
Колеги от БСП?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър, въпросът ми е за приемното родителство. У нас то още трудно си пробива път, държавата все още насърчава приемната грижа като временна заетост и затова много хора по места в страната, това е свързано и с високата безработица, намират професионална реализация в грижата за деца. Аз лично се надявам това нещо да се преодолее като тенденция, за да може да се предоставя качествена приемна грижа на тези деца и това ще стане приоритет за държавата.
В тази връзка ми е въпросът. Господин министър, Вие доволен ли сте от постигнатото в тази посока развитие на приемната грижа до момента, ако щете и преди да станете министър от Вашите предшественици? Каква е Вашата и на Вашия екип политическа нагласа и виждания за развитие на приемната грижа? Много общ въпрос.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Гьоков, ако не се лъжа, има малко над 1 700 деца, които се отглеждат в приемни семейства в момента. Броят на приемните семейства, които са подготвени, минали са съответно обучение да приемат деца, е малко по-висок.
Приемната грижа според мен, и това е практика, която е започната преди аз да се появя в министерството, е една много добра практика и работи добре. Това не е трудова заетост, защото те не са на трудови договори. Даже едно от настояванията на приемните родители е да минат на трудови договори. Има съображения, ако искате – можем да ги разгледаме, това нещо да не се случи, как родители имат право на отпуска при отглеждане на детето си. Има също така атаки от някои неправителствени организации, родители, които пък казват защо плащаме на приемните родите да гледат децата, така насърчаваме изоставянето на деца – нещо, с което аз не съм съгласен. Но има и такива аргументи, ще ги видите в публичното пространство. Въпреки това приемната грижа според мен работи добре в България.
Това, което може би трябва да се помисли в бъдеще и сега работим по новия план за деинституционализация, е приемната грижа малко повече да се насочи към деца с увреждания, особено с по-леки увреждания, които могат да се гледат в домашна среда. Това би било действително много по-полезно, тъй като там и процесът на осиновяване е по-труден, идеята в домове да влизат също не е най-добра. Така че според мен трябва да търсим насърчаване на приемните семейства да взимат за отглеждане деца с увреждания в по-голяма степен.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин министър, има таблици за достъп до енергийно подпомагане. В хода на предизборните кампании хората се обръщат към народните представители, ще помоля, може би господин Симеонов, да предостави на членовете на комисията тези таблици за достъп до енергийно подпомагане за отделните групи, за да може да отговарят конкретно на всеки един въпрос. Мисля, че ще бъде от полза на народните представители, пък и експертите на комисията и те отговарят, говоря за новия отоплителен сезон. Да улесним дейността на народните представители.
Последният ми въпрос е свързан с минималните осигурителни прагове. Вчера трябваше да приключи окончателното договаряне. До къде стигна договарянето между социалните партньори и предвиждате ли в икономическите дейности и групи професии, където няма постигнато договаряне, защото това е ангажимент на министъра на труда и социалната политика, да разпрострете средният постигнат процент, договорен между социалните партньори?
ИВАЙЛО КАЛФИН: На първото ви предложение, господин председателю, още утре в комисията ще има информация, която ще разпространите сред народните представители.
Само за информация, този, който има право на помощ за отопление, ще има право и на подпомагане по Програмата за храни. Така че същият контингент е от граждани, които ще получат пакети с храна и ще бъдат подпомогнати. Така че може и за това да има въпроси, те са същите хора по същите критерии.
По отношение на минималния осигурителен доход и праговете, които се договарят. Ние удължихме с няколко дни срока, от 84 икономически дейности, договорени са 47, като сравнимо с миналата година – тогава те бяха 45 договорени области. От останалите 37 обаче интересното е, че в може би по-голямата част не е имало въобще диалог, тъй като е липсвала някоя от страните.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Здравеопазването?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Искам да поставя пред социалните партньори този въпрос, защото те претендират да представляват всички. Разбирам да няма съгласие по някоя тема, но поне трябва да седнеш на масата и да видиш дали има съгласие или има и какви са причините да няма съгласие. Тогава, когато едната страна въобще не се появява и това е един от поводите да удължим срока при няколко подканяния, тогава аз не мисля, че този бранш е представен от страната, която не се е явила. Така че там едва ли има основания някой да се оплаква от административна намеса.
Има още един въпрос. Трябва още един път да погледнем внимателно дали договорените минимални осигурителни прагове няма да попаднат под предвидената, която ще предложим на парламента в тригодишната прогноза, минимална работна заплата в отделните браншове. Иначе средно е малко под 8% договореното увеличаване на минималните осигурителни доходи. Така че аз в никакъв случай няма да взема автоматично решение, ще направим разговори с работодатели, синдикати, в Националния съвет за тристранно сътрудничество също ще обсъдим този въпрос. Аз съм против това, което чувам напоследък от работодателите, че няма смисъл да се договарят минимални осигурителни прагове. Това е единствената форма, която според мен трябва да се насърчи на двустранно договаряне между работодатели и синдикати. Ако те си договарят и минималната работна заплата, държавата ще бъде най-щастлива да не се меси в този процес. Така че ние трябва да насърчаваме по-скоро двустранния диалог, двупартитния диалог там, където може да даде решение и ако не даде – тогава държавата да се намеси, разбира се на основата на някакви обективни критерии.
Предстои да обсъдим този въпрос. Аз не бих казал от сега какъв ще бъде подходът, но отново казвам, че не може да се претендира за браншове и да се протестира защо евентуално ще се увеличи минималният осигурителен доход при положение, че никой не се е появил да представлява този бранш. Съжалявам, тогава от негово име няма право да говори който и да било.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Още повече, че механизмът на това договаряне се базира на информация, която идва и от Националния осигурителен институт, от регистъра на осигурените. Информацията, с която разполагат и по отделните браншове и работодатели и синдикати, е съвсем обективна, така че тези решения се вземат на базата на обективна информация, а не на някакво виждане, защото ако попитате синдикатите, те са за това да бъде съхранен този механизъм на договаряне, докато работодателите отдавна поддържат препоръките на Европейската комисия. Вие знаете, че за препоръките към Националната програма за реформи на България винаги го има това изречение да се преразгледа още веднъж потребността и необходимостта от това договаряне и ние винаги сме отговаряли на Европейската комисия, че в България, знаете, че 2003 година беше първото договаряне по времето на тогавашния министър Лидия Шулева, тогава влязоха допълнително 400 милиона лева в сравнение с това, което беше преди години, тоест – помага за осветляването. Но и другата логика заслужава внимание – логиката на работодателите и на Европейската комисия, че независимо от това, че на базата на обективни критерии се договарят тези минимални осигурителни прагове, почти всички работодатели осигуряват работници и служители на минималните прагове. Много са малко, има и такъв анализ, тези, които се осигуряват над минималните осигурителни прагове.
Тази дискусия е изключително интересна и се надявам, че в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество ще вземете решението, което да удовлетвори осигурителните права на българските граждани, защото това е в основата на дискусията. Колкото е по-голям осигурителният принос, толкова нивото на социална и на осигурителна защита е по-добро. Така че имате аргументите, имате и, надявам се, и подкрепата на Комисията по труда, социалната и демографската политика, за да може да вземете най-правилното решение, защото това решение го очакват работодателите. Сега тече бюджетната процедура, там тези средства ще бъдат предвидени в приходната част на бюджета на Държавното обществено осигуряване. Така че дискусията е актуална, затова си позволих да задам този въпрос.
Колеги от „Реформаторски блок“, имате ли въпрос?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Вторият ми въпрос ще бъде кратък.
Господин вицепремиер, останаха няколко месеца до приключване на програмния период по оперативната програма. Има ли някакви проблеми с усвояването, как върви този процес, ще успеете ли?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Целта ни е сто процента да ги осигурим. Ще ви кажа няколко числа. Договорени са 104% от цялата програма, към момента са изплатени 94% от Оперативна програма „Човешки ресурси“. Това е най-високият процент за всички оперативни програми. Сертифицирани са 88% от плащанията. В момента върви много активна процедура по довършване на сертифицирането на всички плащания и това трябва да свърши до края на годината.
Имаше няколко случая, включително и сега взимаме мерки средства, които са в риск във възможностите, които имаме, защото те са все по-ограничени, до края на годината да се похарчат, да ги пренасочим така, че да не се изгубят средства. Това е една голяма програма – 2 милиарда и 136 милиона, така че винаги има риск в нея, но целта ни е да бъдат усвоени сто процента.
По новата програма 2014-2020 г. вече са изплатени 14 милиона, има сключени доста договори, първите програми вече са обявени. Очакваме до края на следващия месец евентуално да бъде сертифициран управляващият орган, това се прави за всички в страната и това ще бъде не само първият в България, но и третият в Европа по Европейския социален фонд, който е сертифициран. След като стане това, ние ще започнем да изпращаме първите искания за възстановяване на средства. Амбицията ни е да сме първи в Европейския съюз по скорост на предоставяне на първите искания за възстановяване на средства.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Танев, реплика.
Още повече, че имаме възможност и през 2016 година до месец май по стария програмен период.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Нямам реплика.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, благодаря за участието в заседанието, и на гостите!

(Заседанието завърши в 18.18 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:


Д-р Хасан Адемов