П Р О Т ОК О Л
№ 31

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

4 ноември 2015 година

---

Дневен ред:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53, внесен от Министерски съвет на 02.07.2015 г. - обсъждане за второ гласуване.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.


(Заседанието на комисията започна в 15.05 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)


ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика в условията на чл. 31, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Дневният ред за днешното заседание:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53, внесен от Министерски съвет на 02.07.2015 г. - обсъждане за второ гласуване.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Който е съгласен да бъде подкрепен дневния ред, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.

Гости на нашето заседание са: министърът на труда и социалната политика и вицепремиер господин Ивайло Калфин, господин Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика и госпожа Стефка Лиманска – началник отдел в Дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност“.
Преминаваме към точка 1 от дневния ред:

Точка 1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53, внесен от Министерски съвет на 02.07.2015 г. - обсъждане за второ гласуване

Заглавие. Няма направени предложения.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен да бъде подкрепено заглавието на предложения проект, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Прието е заглавието.
§ 1. Няма направени предложения.
Изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
В § 1 в чл. 2 след думата „произход“ е предложено да се добавят нови думи, едната е „етническа принадлежност“, другата „лично положение“. Става въпрос за дискриминация по етнически произход, само че по отношение на личното положение съдебната практика е изключително противоречива и аз преди да направя моето предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 ще помоля вносителя да обясни какво са имали предвид с това понятие „лично положение“. Пак повтарям, съдебната практика, по Закона за защита от дискриминация“ е изключително противоречива, да не кажа, че в повечето съдебни решения това понятие за дискриминация е отхвърлено.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, Вие ли ще отговорите.
Заповядайте.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Ще отговоря на господин Байрактаров.
Взели сме го не от съдебната практика, а от Закона за защита от дискриминация, това е текст, който го има в този закон. А каква е практиката след закона е друг въпрос, ние следваме това, което е от основния закон, който защитава от дискриминация и се следва като текстове, за да може да се уеднакви законодателната основа във всички дейности. Оттам сме го взели.
Трудно ни е да следим съдебната практика, следим законодателството. Ако депутатите преценят, че съдебната практика налага изменението на някой основен закон, разбира се те могат да го направят. Тук сме приравнили към текста на Закона за защита от дискриминация, който в този случай трябва да бъде определящ.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Байрактаров, имате думата за предложения.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Тъй като не получих удовлетворителен отговор, даже останах с впечатление, че самият вносител не е наясно какво се цели с това предложение. На основание чл. 80, ал. 4, т. 2 правя предложение думите „лично положение“ да отпаднат в чл. 2 от § 1.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на господин Байрактаров.
Който е съгласен да отпаднат думите „лично положение“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 10.
Не се приема това предложение.
Заповядайте за изказвания.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър и вицепремиер, господин заместник-министър.
Аз нямам намерение да се изказвам точно по текста, но ми прави впечатление, че в нашето законодателство в един и същи закон преповтаряме всичко, което пише в някой друг закон. Въпросът ми е към юристите, защо не запишем в Закона за насърчаване на заетостта, не виждам конкретният текст пред мен как е: „не се допуска дискриминация по хипотезите на Закона за защита от дискриминация“ и да свършим до там?
Това ми е въпроса към юристите, към вносителите.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Правите предложение ли, коментар ли, изказване?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Коментар по § 1.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Задавате въпрос към кого?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Към вносителите.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Те не са вносители.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Към юристите тогава.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, колеги.
Господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин вицепремиер.
По отношение на това да се направи препратка към Закона за защита от дискриминация аз бих казал, че по-точният от чисто правно-техническа и юридическа гледна точка е да се определи във всеки един от законите, които имат такива антидискриминационни текстове какво точно се разбира под пряка или непряка дискриминация при уреждането на обществените отношения, които уреждат този закон. Затова, според мен, по-чистият вариант е изписването на конкретните дискриминационни признаци, по които съответно законите работят, да бъдат разписвани в съответния закон. Така че, според мен, чисто юридически е по-добре тук в Закона за насърчаване на заетостта да бъдат разписани всички онези признаци, които се отчитат тогава, когато се прави оценка за дискриминацията, било тя пряка или непряка.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Донев.
Други изказвания по § 1? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител. Предложението на господин Байрактаров отпадна.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
§ 1 е приет.
§ 2. По него няма направени предложения.
Изказвания? Госпожа Капитанова, технически предложения.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Правна техника, правилно изписване на регламента. Записано е Регламент (ЕС), той е на Европейската общност, тоест, ще бъде ЕО. След Официалния вестник № 347 трябва да се добави страницата на Официалния вестник, която е 470 от 20 декември 2013 година.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Други предложения?
Подлагам на гласуване § 2 с направените правно-технически бележки.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 2, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
§ 2 е приет.
§ 3. Има предложение на господин Гьоков § 3 да отпадне.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър и вицепремиер, господин заместник-министър.
Мотивите ми за това предложение да отпадне е продиктувано общо взето от неразбирането за това как предложението се вписва в регламентирания общ подход за разработване, одобряване и финансиране на регионалните програми за заетост и обучение и мисля, че не в достатъчна степен се засилва развитието на регионализацията и повишаване ролята на регионалните комисии по заетост и смятам, че трябва да се действа по-сериозно в тази посока, защото такова едно децентрализиране на политиките по заетостта ще доведе до по-ефикасно реализиране на регионалните политики, ще доведе и до едно по-справедливо разпределение по региони на средствата за националния план за действие, защото на място в региона познават по-добре спецификата на местната икономика, на заетостта и на безработицата. Не разбирам как едно такова предложение за отпадане на преразпределението на неусвоените средства от едни региони към други ще помага за всичко това, което казах.
Декларирам, че съм готов да оттегля предложението си, ако експертите на Министерство на труда и социалната политика ме мотивират това заличаване в чл. 4, ал. 3 думите „региони и/или“ и ме убедят, че това е полезно за децентрализирането, ако мога така да го нарека – децентрализиране на политиките по заетостта.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Преди господин Донев, ако ми позволите, под формата на реплика, министърът на труда и социалната политика е този, който след изтичане на трите месеца от финансовата година може да преразпределя неусвоените средства. За да се случи това нещо задължително се иска мнение и становище на регионалните съвети по заетост за съответните региони, които касаят това разпределение. Аз лично ще подкрепя в контекста на това, което казахте, Вашето предложение, защото то не променя философията. Още повече, че в мотивите към предложения законопроект специално внимание се обръща на регионализиране на програмите за заетост.
Заповядайте, господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, господин вицепремиер.
Мотивите да бъде включено това предложение „региони и/или“ да бъдат заличени от текста, който е предложен в чл. 4, ал. 2 ни е водило от практиката до момента, че съгласуването с регионите до момента, когато става въпрос за преразпределяне на средствата на Националния план за действие по заетостта е не толкова ефективно. Още повече ние с новата философия, която се придава с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта даваме по-голям и съществен приоритет на регионализацията, на регионалните програми, регионалните съвети за насърчаване на заетостта да имат водеща роля при разработването и те самите ще разработват и ще утвърждават програми за заетост в регионите, където ще бъдат включени всички общини, разбира се по критерий, при условия, на които трябва да отговарят тези програми. Средствата ще им бъдат предоставени и в рамките на тези средства те трябва да разработят програмите по съответните критерии, които предварително ще бъдат уточнени и с Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта и със заповед на министъра, обсъдени през Националния съвет за насърчаване на заетостта.
Това предложение е направено от гледна точка на ефективност на работата. До момента няма такава голяма ефективност в работата на регионалните комисии и становища, които те дават, когато става въпрос за преразпределение на неусвоени средства по Националния план за действие по заетостта по отделни програми. Затова нашето предложение беше, това е съгласувано и становището на регионите е да не се изисква, когато Националният съвет за насърчаване на заетостта заседава и обсъжда предложения за преразпределяне на неусвоени средства от отделни програми към други програми, а това да става със заповед на съответно изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по критериите, които са предварително ясно определени. Това ни е бил водещият мотив за отпадането на регионите.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Колеги, други изказвания по този параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Гьоков § 3 да отпадне.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 5; „Против“ – 7; „Въздържали се“ – 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за § 3 по вносител.
Който е съгласен, моля да гласува този параграф да бъде приет по вносител!
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – 2; „Въздържали се“ – 3.
§ 3 е приет.
Предложение от народния представител Явор Хайтов:
Създава се § За:
§ 3а. В чл. 7 се правят следните допълнения:
1. Създават се ал. 6, 7 и 8:
„(6) При изпълнение на служебните си задължения служителите на Агенцията по заетостта и нейните териториални поделения имат право на парични средства за представително облекло за всяка календарна година.
(7) Паричните средства по ал. 1 за държавните служители на Агенцията по заетостта и нейните териториални поделения се предоставят при условия, ред и в размер, определени в Наредбата за служебното положение на държавните служители.
(8) Паричните средства по ал. 1 за служителите на Агенцията по заетостта и нейните териториални поделения, които са назначени по трудов договор по Кодекса на труда, се предоставят при условия, ред и в размер, определени в наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите.“
Заповядайте.
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Тъй като вече в § 1, уважаеми колеги, приехте да има и признак „лично положение“, ако ние сега не приемем този текст, който се предлага от колегата Явор Хайтов, всичките тези хора изпадат в състоянието на непряка дискриминация на основание лично положение. Така че аз ви съветвам да подкрепим предложението на колегата Явор Хайтов, за да не могат тези хора да предявят своите претенции за непряка дискриминация на основание лично положение.
Мога да ви дам пример, в един от затворите затворниците осъждат Министерство на правосъдието за това, че са накарани да лепят марки на писмата си при положение, че те са освободени да не заплащат такси за пощата и осъждат на признак „лично положение“ Министерство на правосъдието за това, че са поставени в неравностойно положение спрямо други затворници в други закони, които не са ги карали да лепят марки на пликовете за писма. Давам ви пример.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров, за примера.
Реплики? Изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, заместник-министър, колеги.
Подкрепям предложението на народния представител Явор Хайтов с две ръце, защото знам, че всяка календарна година се създава едно напрежение в Агенцията по заетостта, защото ръководителят на агенцията няма основания да даде средства за представителни нужди за облекло на хората по трудово правоотношение, а Законът за държавния служител го задължава да даде на останалите. Това напрежение можем да го избегнем, не знам дали му е мястото на това разписване в този закон, но трябва да го има някъде и аз го подкрепям.
Тук има представител на синдикалната организация, ако му дадете думата той ще мотивира още по-добре от мен, защото те се занимават с това почти всяка година, откакто е влязъл Законът за държавния служител в действие.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, реплики? Аз имам една реплика.
Господин Гьоков, по принцип няма човек тук, предполагам, народен представител или представил на министерство, който да е против представителното облекло, както е кръстено тук в предложението. Само че в закон, който по дефиниция урежда някакъв тип обществени отношения, да говорим за работно облекло, храна и т.н. ми се струва малко пресилено. Всичко това може би трябва да бъде в някакъв подзаконов нормативен акт, на който да се позовават ръководителите на териториалните единици и на централното управление. Защото в противен случай Сметната палата, когато контролира изразходването на публичния финансов ресурс, веднага излиза с предложение за санкциониране на тези, които са си позволили такъв разход, след като той не е предвиден в законов или подзаконов нормативен акт. Оттам произтича проблемът. Единственото ми притеснение е, че в закон говорим за дрехи представителни, което някак си се отклонява от философията на целия закон.
Други реплики?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Репликата ще бъде от типа на „Думам ти снахо, сещай се дъще“. Точно на това място е именно предложеният текст, защото чл. 7 от закона, уважаеми колега Гьоков, трябва на Вас да правя реплика, точно регламентира какви са функциите на Агенцията по заетостта.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други реплики? Не виждам.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
Аз съм напълно съгласен с всичко това, което се каза, само че вече 15 година такъв подзаконов нормативен акт няма. А в същото време в Закона за социално подпомагане има същия текст, с който това е уредено и ръководителят на Агенцията за социално подпомагане е улеснен, ръководителят на Агенцията по заетостта е затруднен. В Агенцията по заетостта се създава напрежение заради липсата на този текст, а другото го няма. Аз влизам в положение на ръководител на Агенцията по заетостта, защото, както и Вие казахте, има голяма вероятност при една проверка от Сметна палата и компетентните органи, да му бъде съставен акт на какво основание ги дава тези неща. А иначе сте абсолютно прав, че тук не му е мястото, но щом сме допуснали веднъж в законодателството в един аналогичен закон, който урежда социалното подпомагане да има такъв текст, защо да го няма и в Закона за насърчаване на заетостта.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Вносителите?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз, разбира се, много ще се радвам, ако това нещо бъде гласувано от парламента, както и ако при гласуването на бюджета бъде отчетено в бюджета, защото разходите за персонал за мен, мисля, че и за работещите е по-важно да ги видят основно в работна заплата.
Действително има разлика между уредбата в двете големи агенции – за социално подпомагане и по заетостта, което поставя в неравнопоставено положение служителите по трудов договор и държавните служители. Ако предлагахме да е на друго място, то е за да влезе по принцип в Кодекса на труда, в смисъл по принцип по Кодекса на труда служителите на трудов договор нямат право на работно облекло и на служебно облекло. Действително на някои места, в просветата, в социалното подпомагане, това нещо е влязло, което поставя въпросът дали трябва навсякъде да влезе или която агенция успее да се промъкне ще мине през закона.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Явор Хайтов.
Който е съгласен да бъде подкрепено, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 6; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 8.
Не се приема това предложение.
§ 4. Няма направено предложение.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 4 по вносител.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 4, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
§ 4 е приет.
§ 5 и § 6. По двата параграфа няма направени предложения.
Изказвания? Не виждам.
Вносителите? Нямат бележки.
Подлагам на гласуване § 5 и § 6 по вносител.
Който е съгласен да бъдат подкрепени, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
§ 5 и § 6 са приети по вносител.
§ 7. Има направено предложение от народния представител Георги Гьоков:
В § 7, ново съдържание на чл. 16а, в ал. 1 след думата „средства“ се добавя „за насърчаване на заетостта“, а изразът „с изключение на мярката по чл. 51“ се заменя с израза „без обученията за безработни лица“, ограден със запетайки.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин председател, уважаеми господин министър, господин заместник-министър.
За втори път се налага да кажа, че не разбирам нещо в предложението. В случая не разбирам защо в момента текстът на чл. 16а е неработещ и какво налага например отпускането на средства по чл. 51 сега да се осъществява под формата на схема за държавна помощ при спазване на изискванията на цитираните регламенти. Ако правим някаква промяна в тази посока трябва да ви кажа, че изменението на чл. 16а изисква изключително прецизиране. Аз не се наемам да кажа как точно да стане, но с прилагането на минималната помощ ограничаваме ефекта от прилаганите програмни мерки и схемите на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и позоваването на регламенти на Европейския съюз и на Европейската общност за прилагане на договори към минималната помощ не е достатъчно условие за формиране и прилагане на схеми под режим на минимална помощ. Ограничават се работодатели, които са били коректни, които имат качествени работни места, но се затрудняват да намерят работна ръка за тях. Ограничават се работодатели, които допринасят и биха допринасяли за повишаване квалификацията на работната ръка и за намаляване на безработицата да участват по-пълноценно в политиката по заетостта и да не се стига до там с някакви непрецизирани действия в тази посока, които да доведат до неусвояване и без това малкото средства по Националния план за действие по заетостта.
С моето предложение, което е и идея на КНСБ, се опитвам, не знам дали успявам, да дам едно по-гъвкаво тълкуване и диференцирани прилагане правото за минимална помощ, защото смятам, че така, както е предложението на вносителя с критериите по чл. 191, не се гарантира такова диференцирано прилагане на правилото. С предложението, което правя, се опитваме да прецизираме прилагането на това правило в посока на разграничаване на обучението и стажуването и то да се прилага само за стажуването, но не и за обучението. Не съм сигурен, пак казвам, до каква степен предложението е прецизно и решава гъвкаво прилагане на правото за минимална помощ, но смятам, че предложението ми е в правилна посока. И ако вносителите смятат, че тяхното предложение е добро в тази посока, аз не смятам.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики? Не виждам.
Вносителите по предложението на господин Гьоков.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
За съжаление преценката кое се счита за държавна помощ и кое не, особено когато се прави с европейски средства и по принцип сме задължени от европейските регламенти да признаваме и да приемаме подход, който е определен за целия Европейски съюз, знаете, че държавната помощ е една от най-чувствителните области въобще в европейското законодателство и там възможностите ни за свободно тълкуване са много ограничени, затова го предлагаме.
Приемам по принцип логиката на господин Гьоков, но тя да съответства на европейското законодателство.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има още един момент. Подкрепата или помощта под де минимис е до 200 хиляди евро, но левовата равностойност за последните три години. Не знам, ако изключим обучението и това, което вие предлагате на безработните лица, дали ще има някой, който може и да се вмести с обучение и може би ще задминат тези. Но без обучение едва ли ще достигнат тези 200 хиляди, за които става въпрос в регламента.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Гьоков.
Който е съгласен да бъде подкрепено, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 2; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 9.
Предложението не се приема.
По § 7 има предложение на Дирекция „Правна“.
Госпожо Капитанова, моля да ги предложите, те са чисто редакционни.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Думите „де минимис“, изписани на кирилица в ал. 1, следва да бъдат изписани на латиница, тъй като това е официалният превод на български език в Официален вестник.
В ал. 2 след скобите (ОВ, 87), добавяме стр. 1 и след скобите се записва: „и наричан по-нататък Регламент ЕС, № 651 от 2014 г.“, тъй като се споменава за първи път регламента.
В ал. 4 думите „и прилагане на схемата по“ да отпаднат.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Вносителите по тези правно-технически предложения?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Нямаме.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен да бъде приет § 7, като предложение на комисията с правно-техническите редакции, които бяха току-що прочетени от госпожа Капитанова, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 2.
§ 7 е приет.
§ 8, § 9 и § 10. Няма предложения.
Вносителите? Нямате бележки.
Дирекция „Правна“? Нямат предложения.
Изказвания, колеги? Не виждам.
Който е съгласен § 8, 9 и 10 по вносител да бъдат подкрепени, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приемат се.
§ 11. Има предложение от народния представител Мариана Тодорова:
В § 11, т. 4 се изменя така:
„4. Алинея 5 се изменя така:
(5) Лицата имат право на следваща регистрация не по-рано от изтичането на 6 месеца след прекратяване на предходната регистрация на основание ал. 4, т. 1 - 5, 7 и 9.“
Госпожо Тодорова, заповядайте.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин заместник-министър, колеги.
Предложението предвижда да отпадне изискването при следваща регистрация лицата да нямат задължения към бюджета поради неспазване изискванията на договорите, сключени при участието им в програми, мерки, обучения, финансирани със средствата на политиката на пазара на труда, включително по програми на Европейския съюз. Целта е тези лица да имат достъп до пазара на труда чрез посредническите услуги на бюрата на труда, да получават информация така, че те да могат да се завърнат на първичния пазар на труда чрез съдействието на посредниците и така да изпълнят задълженията си към бюджета.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мариана Тодорова.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се това предложение.
Дирекция „Правна“ има правно-технически предложения по този параграф.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Става дума за т. 6 в § 11.
Предлагам да се създаде нова ал. 7, тъй като досегашната е недействаща и за да не се създават такива празноти в членовете с пет отменени алинеи, а пък ние да създаваме нови, предлагам да се създаде нова ал. 7, която да звучи така: „Освен в случаите по ал. 6 регистрацията на лицата се възстановява и когато не е възникнало трудовото правоотношение“. Това е едната бележка.
Следващата бележка е в т. 7, тя да придобие следния вид: в ал. 9 думите „програми и мерки“ се заменят със субсидиране, тъй като няма да има вече преномериране.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Вносителите по тези предложения правно-технически? Става въпрос за преномериране и запълване на една липсваща алинея от действащия закон.
Който е съгласен § 11 с прието предложение на народния представител Мариана Тодорова и с правно-техническите бележки да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
§ 11 е приет.
§ 12, § 13 и § 14. Няма направени предложения.
Изказвания? Не виждам.
Вносителите по § 12, § 13 и § 14? Нямат.
Дирекция „Правна“? Не виждам.
Който е съгласен да бъдат подкрепени § 12, § 13 и § 14 по вносител, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
§ 15. Няма направени предложения.
Изказвания? Няма.
Вносителите? Нямат.
Дирекция „Правна“ има бележки.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Предлагам да се добави след думите „наемане на работа“ да се добави „да“ и да стане „да имат“. Техническа бележка.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Който е съгласен с § 15 с тази техническа бележка да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
§ 15 е приет.
§ 16. Няма направени предложения.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 16 по вносител.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
§ 16 е приет.
§ 17. Има направено предложение от народния представител Георги Гьоков:
В § 17 се правят следните изменения:
1. в т. 1 б.„е” - отпада.
2. в т. 2 б.„д” – отпада.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър и заместник-министър, моето предложение пряко кореспондира с по-нататъшни текстове в закона, то е свързано с по-нататъшното предложение по същество за отпадане на новосъздадения чл. 43а и смятам, че е удачно преди гласуването на предложенията на вносителя за промени в § 17, а именно по ал. 1 , т. „е“ и ал. 2, т. „д“ трябва да се реши въпроса с новия § 43.
Ако сега приемем моето предложение за отпадане, а после приемем чл. 43, ще стане объркване. И обратно – ако сега не приемем, а пък отпадне чл. 43, ще настъпи объркване, защото те са пряко свързани едно с друго. Затова моля да отложим гласуването за след като мине разглеждането на чл. 43.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Тук за първи път се появяват т.нар. подкрепена заетост или т.нар. частни бюра за предоставяне на посреднически услуги.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Но тя е пряко свързана с чл. 43.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Докато сме в закона можем да се върнем към всеки един текст.
Предлагам да го гласуваме, ако се приеме – приеме, ако не – ще се върнем след това.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на народния представител Георги Гьоков, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 2; „Против“ – 8; „Въздържали се“ – 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 17 по вносител.
Дирекция „Правна“ няма бележки по този текст.
Който е съгласен предложението за § 17 по вносител да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 2.
Приема се.
§ 18. Има предложение от народния представител Мариана Тодорова:
§ 18 се изменя така:
„В чл.30б, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
2.1. Точка 4 се отменя.
2.2. Създава се т.7 със следния текст:
„7. лице по чл.27, ал.2, т.2, избрано да изпълнява мярката по чл.43а."
2.3. В ал.3 думите "и обучаващата институция" се заменят с "обучаващата институция и лицето по чл.27, ал. 2, т. 2."
Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Това предложение също има връзка с чл. 43а. Ако приемем, че регламентираме новата мярка, то моето предложение е да се допълнят лицата, с които Агенцията по заетостта може да сключва договори за предоставяне на средства, а именно, частните трудови посредници. Също така изрично се предвижда задължение лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 да използват предоставените им по договор средства по предназначение.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Реплики? Не виждам.
Други изказвания по § 18? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представите Мариана Тодорова.
Който е съгласен да бъде подкрепено, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Предлагам § 18 с предложението на народния представител Мариана Тодорова, което беше току-що подкрепено, като предложение на комисията, да бъде гласувано.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
§ 19, § 20, § 21, § 22, § 23, § 24 и § 25. Няма направени предложения.
Изказвания по тези параграфи? Не виждам.
Вносителите, бележки? Няма.
Дирекция „Правна“ по тези текстове? Нямате.
Който е съгласен да бъдат подкрепени по вносител § 19, § 20, § 21, § 22, § 23, § 24 и § 25, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приемат се.
§ 26. Предложение от народния представител Георги Гьоков:
§ 26 – отпада.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, с това предложение се предоставя възможност за т.нар. аутсорсване на услуги за безработни лица. Това по принцип не е лошо, защото би могло да разшири обхвата и възможностите за лицата, например с трайни увреждания и други групи в неравностойно положение на пазара на труда за устройване на работа, но опитът показва, че трябва много внимателно да се подхожда по този въпрос, защото дейности по предоставяне на тези услуги за безработни лица ще продължат в голяма степен да се извършват от Агенцията по заетостта от служителите на Агенцията по заетостта, а средствата, определени за тях, ще изтичат към трети лица – посредници.
Странно звучат мотивите на вносителя, че ще се създаде възможност за предоставяне на по-целенасочени и по-качествени услуги, защото аз смятам, че и до момента служителите на Агенцията по заетостта предоставят качествено, целенасочено, всеотдайно и всички добри думи, които можем да ползваме в този случай, услуги на тези групи на пазара на труда. Разбира се, колкото им позволява законът и разбира се колкото са отделените средства за това в Националния план за действие по заетостта, които между другото прогресивно намаляват от близо 300 милиона 2008 и 2009 година са 74 милиона в последните няколко години.
Искам да отбележа и възможността за злоупотреби от страна на посредническите фирми. Опасявам се, че този аутсорсинг ще доведе до разходи за един поток от пари от посреднически фирми без да има съществена промяна на ситуацията на пазара на труда.
На първо четене призовах за едно много внимателно отношение към това аутсорсване. Сега моето предложение е това да отпадне, защото записано в този му вид, смятам, че позитивите ще са нищожни, а за сметка на това негативите ще са много. Позитивите са хипотетични, те се изразяват в това, че ще се разшири обхватът на лица с трайни увреждания и от другите групи на лица с неравностойно положение на пазара на труда. Казвам „хипотетично“, защото при ограничените средства в Националния план за действие по заетостта това трудно ще се случи. И сега средствата в Националния план за действие по заетостта, определени за програми и мерки, насочени към хората с увреждания, се изчерпват най-напред и са недостатъчни. Агенцията по заетостта си върши перфектно работата и съм сигурен, че обхватът на хората с увреждания сериозно ще се увеличи и само с ресурсите на Агенцията по заетостта, само ако се увеличат средства за това в Националния план за действие по заетостта или се предложи схема по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, насочена пряко към заетост на хора с увреждания.
Негативите са много. Аз споменах само една, може би – възможността за изтичане на средства към трети лица частни посредници. Ще дам пример с обученията по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, например схемите „Аз мога“ и „Аз мога повече“.
Тайна ли е за някой от експертите в областта на заетостта, че една голяма част, може би над 50% от обучителните организации, са създадени само за да се вземат едни пари по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, въобще от Европейския фонд, без да се предлагат елементарни условия за обучение и качеството на това обучение да се следи. Каква е гаранцията, че това няма да се случи и тук с аутсорсването на т.нар. подкрепена заетост.
Ще завърша с това, че аутсорсването в този му вид, според мен, ще създаде условия за неефективно разходване на средства за насърчаване на заетостта, без да има положителни резултати за групите в неравностойно положение на пазара на труда.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Вносителите?
Заповядайте, господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Няколко думи, господин председател.
Тук ще изразя несъгласие с това, което каза господин Гьоков, защото тук става въпрос за хора, които са в неравностойно положение. Това са хора с увреждания и трайно безработни. Какво всъщност предлагаме? Предлагаме тогава, когато има посредник, който може да съдейства, забележете, за несубсидирана заетост, която да продължи поне една година, тогава ние заплащаме някаква сума на това лице и то не веднага, след като се уверим, че една година това лице е работило на несубсидирана заетост.
Това, което господин Гьоков казва, че ако се увеличат средствата в Националния план за действие по заетостта или европейските програми, ще се увеличи бройката за хората с увреждания, въобще на тези уязвими групи, е вярно само при положение, че се прилагат схемите, които масово са се прилагали до сега за субсидирана заетост. Те имат един малък „дефект“, че като свършат парите и хората остават на улицата.
Така че това, което търсим и се опитваме да използваме за по-висока ефективност на тези средства, е да намерим възможности работодателите трайно да наемат хора с увреждания или хора, които са уязвими на пазара на труда. Така че този подход ще излезе по-евтин на държавата и се надявам, нека видим, аз по-скоро си мисля, че няма да има чак толкова бърз резултат, но нека да дадем тази възможност. Така че ако могат допълнителни усилия да се включат към това да се убеждават работодатели да наемат трайно несубсидирано хора, които са в уязвимо положение, нека да го направят, много по-евтино ще бъде на държавата, отколкото програмите за субсидирана заетост.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Гьоков.
Който е съгласен § 26 да отпадне, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – 8; „Въздържали се“ – 2.
Предложението не се приема.
Искам да отбележа, че § 26 за създаване на чл. 63а правно-технически вече се отнася към Глава шеста, Раздел ІV, като подзаглавие на предложения параграф.
Който е съгласен с тази редакция, предложението по вносител за § 26, да бъде подкрепено, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – няма.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Отрицателен вот.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Изказал сте се по този параграф. В зала.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Колегата изразява становище като вносител, има право на отрицателен вот.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Щях да се съглася с Вашето предложение, ако бях Ви дал думата и понеже не Ви я дадох преди това.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Сега искам думата.
Процедура.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин председател, взимам процедура по начина на водене, първо, защото колегата Георги Гьоков изрази становище, като вносител и има пълно право да обоснове своя отрицателен вот по това гласуване. Напомням Ви, че Вие сте пръв между равни, правилникът трябва да се спазва, за което настоявам.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
§ 27. Няма направени предложения.
Изказвания по § 27? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 27 по вносител.
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
§ 27 по вносител е приет.
§ 28. Няма направени предложения.
Изказвания? Не виждам.
Вносителите? Нямат.
Дирекция „Правна“ имат една бележка. Става въпрос за Глава шеста, Раздел V.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Създава се чл. 46а.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Който е съгласен с тази бележка § 28 да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
§ 28 е приет.
§ 29, § 30, § 31, § 32, § 33, § 34, § 35 и § 36 няма направени предложения.
Изказвания към тези параграфи? Няма.
Вносителите? Нямате бележки.
Дирекция „Правна“? Нямат.
Подлагам на гласуване § 29, § 30, § 31, § 32, § 33, § 34, § 35 и § 36.
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приемат се.
§ 37. Няма направени предложения.
Изказвания? Не виждам.
Има правно-технически бележки на Дирекция „Правна“ по ал. 1, ал. 2, ал. 2, т. 2, ал. 6 и ал. 8.
Заповядайте.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: По § 37 в чл. 56, ал. 1: „ако отговарят на следните условия, да бъде: „когато отговарят на някои от следните условия“. Същото е в ал. 2 – „ако“ да се замени с „когато“. В т. 2 коректното изписване на регламента „де минимис“ на кирилица да бъде на латиница, така е официалният превод. В ал. 6 има нова редакция: „Разкриването на работни места по чл. 36, ал. 1, чл. 36а, чл. 43, чл. 46, чл. 50, чл. 53а, чл. 55, чл. 55а и чл. 55в, се субсидира, ако през последните три месеца работодателят не е прекратявал трудовото правоотношение с работници и служители, наети на работни места за същите длъжности, на които се наемат безработни лица“.
В ал. 8: „На всяко разкрито работно място по чл. 51 могат да се назначават безработни лица, когато назначението е нетно увеличение на числеността на персонала по смисъла на чл. 2, т. 32 от Регламент ЕС № 651 от 2014 г. в съответното предприятие в сравнение със средния брой на персонала през последните 12 месеца. Когато назначението не представлява нетно увеличение на числеността на персонала длъжността трябва да е била овакантена поради доброволно напускане, увреждане, пенсиониране по възраст, доброволно намаляване на работното време или правомерно уволнение поради извършено нарушение, а не в резултат на съкращаване на персонал“.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Това са технически бележки по § 37.
Колеги? Вносителите?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Приемаме ги.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Бележки от народните представители, изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 37, като предложение на комисията с направените правно-технически бележки.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 37 с направените бележки, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
§ 38, § 39, § 40, § 41, § 42. Няма направени предложения.
Изказвания? Не виждам.
Вносителите, Дирекция „Правна“? Няма.
Подлагам на гласуване § 38, § 39, § 40, § 41, § 42.
Който е съгласен да бъдат подкрепени, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приемат се.
§ 43. Има направено предложение от народния представител Мариана Тодорова:
§ 43 се изменя така:
"В чл. 66 се правят следните изменения:
3.1. В ал. 1 думите „по реда на чл. 63, т. 1, 2, 5 и 6“ се заменят с „по реда на чл. 63, ал. , т. 1, 2 и 6“.
3.2. В ал. 2 думите "по реда на чл. 63, т. 3 и 4“ се заменят с „по реда на чл. 63, ал.1, т. 3“.
Госпожо Тодорова, имате думата.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Промяната е техническа и с нея в § 42 се регламентира създаването на ал. 1 в чл. 63, който от своя страна следва да се отрази в направените промени в чл. 66, § 43.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплика към изказването на аргументацията на госпожа Тодорова? Не виждам.
Изказвания по § 43. Няма.
Вносителите, за предложението на госпожа Тодорова?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Съгласни сме.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Дирекция „Правна“ няма бележки по този параграф.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мариана Тодорова.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Предложението на народния представител Мариана Тодорова е подкрепено.
Подлагам на гласуване § 43 с приетото предложение на госпожа Мариана Тодорова.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 43, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
§ 43 е приет.
§ 44, по който няма направено предложение.
Изказвания? Не виждам.
Дирекция „Правна“ има предложение в ал. 3 думата „следва“ да бъде заменена с “трябва“.
Изказвания, бележки? Няма.
Вносителите?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Подкрепям.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване § 44 с направената правно-техническа бележка – вместо думата „следва“, думата „трябва“.
Който е съгласен да бъде подкрепен § 44, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
§ 44, като редакция на комисията е приет.
§ 45. Няма направени предложение.
Вносителите? Изказвания? Не виждам.
Дирекция „Правна“ има предложение в т. 3 думата „съответно“ да отпадне.
Бележки? Вносителите?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Съгласни сме.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 45 с отпадане на думата „съответно“.
Който е съгласен § 45 да бъде подкрепен, като предложение на комисията, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
§ 46. Има предложение от народния представител Георги Гьоков:
В § 46, т. 4 отпада създаваната т. 45, а т. 46 и 47 стават съответно т. 45 и 46.
Има направено предложение от народния представител Мариана Тодорова:
В § 46 се правят следните изменения.
4.1. Създава се нова т. 2
„2. В т. 4 думите" до 30 км" се заменят с „ до 50 км“.
4.2. Досегашната т.2 става т. 3 и се изменя така:
„3. В т. 4а думите "с деца до 3-годишна възраст“ се заменят с "деца до 5-годишна възраст“.
3. Досегашните т.3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, господин заместник-министър.
Оттеглям си предложението, тъй като както казах и за всички е видно, че то е свързано с новосъздадения чл. 43а, а той не беше приет, така че няма смисъл от предложението и затова го оттеглям.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Предложението по т. 2 има за цел да насърчи трудовата мобилност и търсенето на работа извън населеното място, в което живее безработното лице. За подходяща работа се счита работата, която се намира на разстояние до 50 км, а не както е до сега – до 30 км извън местоживеенето на лицето.
По т. 4 за семейства в неравностойно положение се считат самотните родители, осиновители на деца вместо на до 3-годишна до 5-годишна възраст. Промяната в т. 3 предвижда целевата група на възрастните безработни да се запази над 50 години, а не над 55, за да не се стесни обхвата на тази група хора и за да бъдем в съответствие на европейските регламенти по чл. 2, т. 4, буква „г“ от Регламента на Европейския съюз № 651.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Реплики? Няма.
Изказвания по § 46.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз имам въпрос към госпожа Тодорова.
С промяната на разстоянията бихте ли казали чисто финансово как ще се отрази то, имате ли някакви направени разчети? Защото все пак имайте предвид, че 50 км за мащабите на България е немалко разстояние. Това е все едно, че от Велинград да се счита, че подходяща работа на живеещите във Велинград е в гр. Пазарджик, защото разстоянието е 45 км. Или пък град Сърница, и двете са съседни общини. Питам какви са разчетите, каква е Вашата мотивация за промяната на тези разстояния, защото за България тези мащаби са големи?
Освен всичко, промяната на тези разстояния води до едни други по-неприятни процеси и те се наричат обезлюдяване на населени места чрез това т.нар. „стимулиране“ на заетостта, защото вместо да ги харчим тези пари и да обслужваме някакви фирми, които ще извършат услугата транспорт, по-добре тези пари да се насочат там, в населеното място, да си направи министерството разчети, да вземат да прилагат и чл. 183 до чл. 189 от Закона за корпоративно и подоходно облагане, за да се насърчава и местният бизнес да инвестира в тези места и да не плащат данъци така, както е предвидено в този закон, защото като ги прикрепите към тези големи общини тези населени места, където безработицата е по 30-40%, само че към голямото населено място, тяхната безработица се размива и те не могат да влязат и да ползват и тези преференции. Надявам се да разбирате какво казвам.
Така че, първо – искам да ми дадете отговор за финансови разчети, кое обуславя това Ваше предложение? Надявам се да ме убедите, мога и да Ви подкрепя.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Аз нямам финансов разчет, но преди да има такива инвестиционни планове и програми за насърчаване на местния бизнес и за привличане на инвеститори, ние не можем да препятстваме хората, които искат да се възползват от заетост на други места и това не е лобистко предложение, но например хората, които живеят в Ботевград, се намират на 50 км от София и аз считам, че за тях е подходящо и те биха могли ежедневно да пътуват.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте за въпроси.
Исках да попитам, вносителите за тази дискусия, за която господин Байрактаров попита госпожа Тодорова.
Заповядайте, господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Примерът, който господин Байрактаров даде за Пазарджик, е подходящ, защото там има струпване на доста инвестиции в цялата зона от Пазарджик към Пловдив и след Пловдив, Стара Загора след това. За съжаление в съседните общини инвестициите не се разрастват. Тук увеличаваме възможностите за транспортиране на служители тогава, когато живеят на известно разстояние. Това не е обезлюдяване, защото те не се преместват трайно, напротив – тук те запазват местожителството си там, където живеят. Ако живот и здраве в Община Сърница или Община Велинград, където има инвестиции, в Община Сърница се появят по-големи инвеститори естествено, че работещите ще останат там, но е по-важното те да продължат да живеят в Сърница, отколкото да си вземат багажа и да се преместят в Пазарджик и после много трудно да се върнат обратно. Има такива зони или клъстери, както искате ги наречете, индустриални, около които в околните общини вече има недостиг на работна ръка. Ние с това подпомагаме именно тези инвеститори и бизнеса, които твърдят, че нямат как да си намерят подходящи работници в региона, в който те присъстват.
За примера, който дадохте, че можем да увеличим безработицата в съседни общини по този начин, тоест – да я намалим и така да попречим на инвестиции, аз ще ви дам обратния пример. Наскоро попаднах в община, в която има голямо предприятие и за моя изненада се оказа, че за тяхна сметка возят работници от съседни общини. Оказа се, че това е така, за да не издигнат равнището на заетост в общината, в която те са си направили инвестицията, защото тогава трябва да си дигнат и данъците, което всъщност създава едни доста перверзни стимули за инвестициите. Затова по принцип, и днес имаше в пленарна зала една дискусия, държавата ни не е голяма да я парцелираме на общини и региони и да правим различни условия в различни общини, е риск по принцип да се правят злоупотреби.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Вие с това, което правите, точно това стимулирате.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Не, напротив, ние ги стимулираме да си останат да живеят там, където живеят с надеждата, че….
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да се водят на работа, вместо да се водят, че са безработни, защото това правите.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Хубаво е да работят, защото иначе тези хора ще си вземат багажа и ще се преместят където има работа.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Но защо в друго населено място.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Това не зависи от Министерство на труда и социалната политика, няма как да направим ние инвестиция там.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Опитвам се да обясня, че стимулирайки ги чрез тази помощ, поемайки транспортните, вие ги водите практически тези хора, че си работят в тази община, в която практически няма работа и той се води работещ в тази община. Практически вие вече елиминирате действието на чл. 183 до чл. 189 на Закона за корпоративното подоходно облагане, което е точно това – да насърчаваме инвеститори именно в място, където е висока безработицата. Това, което казвате – вие практически правите точно обратното допълнително да стимулирате тези неща. Надявам се да ме разбирате какво ви говоря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Има ли други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, господин заместник-министър.
Аз имам няколко коментара по § 46, като предварително казвам, че има логика в предложенията и сигурно трябва да се следва.
Готов съм в по-голямата част да я подкрепя, само с някои забележки.
Мислите ли, че като пишете от 3-годишна възраст до 5-годишна възраст – да, добре, защото увеличаваме обхвата, но записвайки думите над 50-годишна възраст“ се заменят с „над 55-годишна възраст“ така стесняваме обхвата. Нищо че увеличаваме пенсионната възраст, смятате ли, че хората от 50 до 55 години по-лесно си намират работа от тези над 55 години, защо ги лишаваме от възможността да се ползват за тях субсидии от държавата? Всичко това, което обяснявате по предложението на Мариана Тодорова, е добро, но в т. 4, доколкото си спомням, става въпрос, че с нея се определя коя е подходяща работа за едно лице. Увеличавайки от 30 на 50 км разстоянието всичко, което е вярно, но пропускате да споменете едно друго нещо, че за 30 км разходите са едни, за 50 км разходите са други и когато едно лице, на което е предложена работа на 50 км за минимална работна заплата 420, каквато ще стане, вие давате възможност на трудовите посредници, на служителите в Агенцията по заетостта да му прекратят регистрацията, защото той отказва подходяща работа, която е на 50 км работа от местоживеенето му, а разходите му са сравними с работната му заплата.
Сигурно ще се въздържа, да не съм против, но когато казвате А, казвайте и Б, защото казвате позитивите, но не казвате негативите от това, което предлагате.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Правя Ви реплика, колега Гьоков, тъй като Вие не доразвихте този важен въпрос. Всъщност това, което трябваше да кажете, е, че ако този служител или работник, който ще бъде на уж подходящото място на 50 км работа, разходите за транспорт ще бъдат поне 500 лева, което вече е чисто лобистки текст, повтарям лобистки текст, да се обслужват определени транспортни фирми, които ще извършват тази услуга, за да получи този работник 400 лева заплата. Е, извинявайте, но ако това е стимулиране на заетостта, здраве му кажете.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Втора реплика.
Аз си позволявам втора реплика.
Господин Гьоков, рубриката е мобилност на работната сила. Ще ви дам един пример. В Болница „Св. Анна“ или т.нар. окръжна болница работят 50 човека от Ихтиман. Тези хора, ако я няма тази програма, впрочем тази програма е от тези, които я изпълняват като програма, има много желаещи да бъдат включени в тази програма, тези 50 човека, които са медицински персонал, няма да могат да работят в Ихтиман, защото там болницата е закрита, не съм сигурен, но мисля, че е така. Болница „Св. Анна“ ще бъде тази, която ще има страхотни проблеми с липсващия персонал. Тоест, гъвкавостта, която дава възможност този текст, е логиката на това предложение, според мен.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Логиката ми е ясна, само че т. 4, доколкото си спомням в Закона за насърчаване на заетостта определя коя работа е подходяща за дадено лице. Вие не се ли опасявате, че когато записваме, че подходяща е работа до 50 км за лицето в закона в т. 4, тогава можем да лишим евентуално при изплащане на транспортни средства на лицата, тогава трябва да запишем над 50 км, защото до 50 км е подходяща работа и той е длъжен да не отказва подходяща работа. До сега можем за 31 км да плащаме мобилност, а сега вече над 50 км ще трябва да плащаме мобилност, ако следваме тази логика. Защото т. 4 освен мобилността, определя и кое е подходяща работа за едно лице. Когато кажем, че подходяща работа е до 50 км, ние го лишаваме от възможността да отказва тази работа заради разстоянието, защото е голямо и е съизмеримо с транспортните разходи и според мен логиката показва, че когато почнем да финансираме транспортни разходи на дадена фирма, трябва да се съобразяваме с това, което сме казали, че е подходяща работа. Ако е подходяща работа за лицето до 50 км от местоживеенето му, значи ние няма защо да финансираме транспортни разходи за до 50 км разстояние, нито по европейски, нито по каквито и да е било други национални програми. Такава е логиката.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви.
Господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Тук трябва да направим разграничение между различните теми. Едната е финансиране на транспортните разходи и ние имаме такива програми, с които подпомагаме фирмите да транспортират работниците си от общини, които са отдалечени. И тази програма, между другото, е една от най-търсените от фирмите. Ако алтернативата е да оставим хората да си живеят в малките общини без работа или да финансираме по подобен начин започването им на работа, аз при всички случаи предпочитам втората алтернатива, а не да стоят и да чакат някой инвеститор да мине в някоя община.
Тук става въпрос, на аргументите на господин Гьоков, че тук ще се предложи работа на едно лице, което, като си сметне транспортните разходи, ще откаже и като откаже и като откаже още един път ще го отпишат от списъка на безработните. Не е така, защото там, където има търсене, действително работодателите и това, колкото повече, господин Гьоков, Вие имате и опит, работили сте доста с такива, те си правят сметката тогава, когато не могат да намерят при себе си работници. Особено когато става въпрос за специализирани работници – това, което каза и д-р Адемов. Ако са медицински работници, работодателят обикновено е съгласен да включи или отделно заплащане за транспорт или да го включи в работната заплата, така че този човек да може да идва. Естествено никой няма да си прави сметка, че ще намери човек за заплата, в която той само ще си харчи заплатата за транспорт.
Така че нека да не приемаме, че тази система е създадена за едни такива, които ще злоупотребяват с нея. Напротив, има реално търсене на работници от страна на бизнеса. Бизнесът е готов да си плати за тези работници и нашата работа е ние да им дадем възможност да отидат и да потърсят тази работа. Така че тук не виждам абсолютно никакъв проблем.
Последно, ако някой е помислил, че така се опитваме да намалим броя на регистрираните в бюрата по труда, точно обратното – ние полагаме всякакви усилия и харчим пари да включим, особено млади хора, които не са регистрирани, да ги вкараме в бюрото по труда и да ги регистрираме. Така че точно обратната политика имаме.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Изказвания.
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Искам да обърна внимание, че т. 4 от Допълнителните разпоредби е била изменяна 2005, 2008 година от правителството, част, от което е бил и господин Калфин.
Все пак, за да тече дебата на една по-правилна основа, искам да изчета текста на т. 4, който гласи следното: „Подходяща работа е работата, която съответства на образованието, квалификацията и здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 30 км извън него при условие, че има подходящ обществен транспорт“.
Защо ви обръщам внимание? Защото 50 км, както ви направих една елементарна сметка, са 100 км в двете посоки. Първо, господин министърът и неговият екип би следвало да знаят, че времето за пътуване по европейското законодателство се счита за работно време и отработено време. Два часа е минимум пътят на 50 км в условията на българските пътища. Така че 2 часа работникът ще ги прекарва по време на пътуване, означава ли, че тези два часа ще трябва и те да бъдат заплатени? Защото европейското законодателство е категорично, има вече и решение на Европейския съд в тази посока. Това е едно.
Второ. Ще попитам, означава ли това, че ще трябва да поемем всички разноски по застраховка на този работник, който пътува, защото ако той пътува в обществен транспорт и си купува билетчето, неговата застраховка е в цената на билетчето, само че тук нещата вече отиват в някаква съвсем по-друга посока.
Трето. Дали няма да е по-евтино на този работник, както например ще дам пример със Закона за училищното и предучилищно образование, на учителите, които пътуват, да им се поемат разходи, примерно за квартира на този работник, след като ние ще насърчаваме по този начин заетостта? Защото, аз пак повтарям, това не е форма на насърчаване на заетост, това е типична форма на лобизъм и обслужване на корпоративен интерес. Целта за насърчаване на заетост е в съответните населени места да има държавна политика, господин министър, да се насърчават инвестициите, било то местни и чуждестранни инвестиции. Ето това е стимулиране на заетост, а не чрез местене на хората от един край на друг край. Вие по тази логика след няколко години ще искаме примерно да е 100-150-200 км, защото виждате, че единствено работа има само в София. По тази логика. И направо да си направим съставните… Ето и грешките, които са допуснати по Програма за развитие на селските райони, днес ги коментирахме. И сега вие стимулирате тези грешки по този начин. Утре ги направете тогава направо и съставни части тези населени места на по-големите градове и да приключим с този въпрос. Те ще са на територията на населеното място и няма да има никакви проблеми, още по-лесно.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на господин Байрактаров.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Байрактаров, абсолютно сте прав, само че трябваше да кажете на господин министъра – господин министър, политиката, която опитвате и правите за мобилност, не се съдържа в т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта. Точка 4 единствено е създадена в Допълнителните разпоредби, за да окаже кое е подходяща работа за едно лице и по-напред в закона тя се използва само в члена, в който е записано, че няма право да отказва подходяща работа. Никъде, където се говори за мобилност, за програми, за мерки, не се споменава подходяща работа. Така, че в т. 4 пишейки ги 30-50 км, ако искате го направете 100 км, нищо не подобрява мобилността, единствено обслужва члена, където се указва, че лицето няма право да отказва подходяща работа. Това е истината, друга истина няма в случая.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Дуплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Колега Гьоков, абсолютно приемам Вашата реплика, само че все пак вносител е госпожа Тодорова. Аз не знам тя просто преносител, куриер ли е на това предложение, защото останах с впечатление, че то си идва директно от министъра, поне аз такова впечатление придобих. А иначе сте абсолютно прав и на мен ми омръзна да съм свидетел на уж такива много „социални пориви“, прикрити по този начин, омръзна ми! Това е истината. Уж се грижим за хората, пък така да се каже ще стимулираме едни наши хора, ще им дадем парите за превоз, пак на наши хора и на наши фирми ще прекараме хората и работниците, даже ще направим и подбор с държавни средства. Да ви кажа как стават тези неща, вие го знаете. И накрая тези, които са неудобни, непослушните, защото тук вече ще вкарам и политическият елемент, ако не се подчинят, създаваме един инструмент да ги лишаваме от възможността даже да получават и това, което им се полага по закон. Ето това е истината. Много е добър замисълът само на пръв поглед, но с огромни последствия, включително и политически, които между другото Вие бяхте свидетел как се прилагаха по време на тази предизборна кампания. Вие бяхте свидетел и знаете, че съм прав в това, което говоря, точно по линията на това министерство.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Изказвания, колеги.
Лично обяснение.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Аз Ви моля все пак да изразявате Вашите аргументи с аргументи, без да квалифицирате дали някой е преносител, куриер и т.н., защото това може да се обърне….
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви моля да се придържате към личното обяснение, защото първо, аз не чух господин Байрактаров да Ви засегне лично, по начина на водене на процедурата.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Напротив, лично ми каза, че съм преносител или куриер, спомена ми и името, така че.....
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добре, тогава лично обяснение.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Мисля, че не е коректно, защото в множество други закони, в които Вие сте бил заподозрян в такова нещо, аз или някой друг не се е обръщал така по този начин и мисля, че не е професионално. Казахте си Вашите аргументи, но да стигате до квалификации, до преносители или до куриери, мисля, че не е коректно. Вие ги споменахте, има го в стенограмата – преносител и куриер, казахте.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Тодорова.
Други изказвания?
Господин министър, заповядайте!
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател!
Има една хубава практика в Европейския парламент да се предават на живо заседанията на Комисията. Мисля, че ще има много публика на заседанията на нашата комисия, много забавни неща се чуват в него, с цялото ми уважение към депутатите
Първо, господин Байрактаров дълбоко не познава европейското законодателство, което цитира. Това, което той каза за включване в работното време, става въпрос за мобилните работници, които нямат постоянно работно място. Тогава времето за път се включва в работното време. И това пише в европейския закон.
Второ, обвиненията в лобизъм сигурно, ако реша на тази тема да продължа, трябва да накарам господин Байрактаров да каже за кои фирми лобираме точно. Или няма да кажете. Аз не мисля, че народните представители, скрити зад имунитета си, могат да си позволяват всякакви неща. Много съм чувствителен на тази тема и мисля, че ако има лобизъм, той идва от господин Байрактаров и този лобизъм се състои в следното. Цялата тази сцена, която той казва, ако се изпълни и не приемем това, което приемаме и подобни мерки, означава ние да оставим хората в отдалечените общини да си стоят там, да оставят там инвеститорите да търсят работни места и да не могат да намерят, при положение, че само на 50 километра, пак пише: „при подходящ обществен транспорт могат да отидат хора да работя и да си изкарват хляба с работа“ и мисля, че това е най-нормалното, което всяко едно управление би трябвало да направи. Оттам нататък мисля, че доста некомпетентни неща се чуха.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаеми господин председател, взимам процедура по начина на водене по недопустимото поведение на господин министъра.
Господин министър, конституционно право на народния представител е да изразява своето мнение. Аз не съм правил обвинения, изразил съм мнение.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Напротив, Вие ме обвинихте в лобизъм.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не ме прекъсвайте.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Ще Ви прекъсвам, защото отправяте обвинение.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не ме прекъсвайте, нямате право. И се дръжте почтително към Вашия работодател в лицето на народните представители.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Моля ви, колеги!
ИВАЙЛО КАЛФИН: Моля и Вие да се държите почтително, ако искате подобно отношение!
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Обръщам се към всички участници в този диалог да бъдат достатъчно коректни и да преминем към текста на § 46.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Процедура.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, приключете процедурата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Нещо повече, допускате наистина едно изключително, не знам как да го нарека, поведение от страна на един министър, но да спекулира министърът, да вкарва реплики и най-важното – да спекулира с една тема, която е свързана с имунитетите в ролята на изпълнителна власт, просто, господин председател, трябваше на момента да вземете отношение по този въпрос. Това е недопустимо поведение на министър да прави квалификации относно изказването. А кой колко е компетентен – Вие сте десет пъти по-некомпетентен от мен, тъй като ме обидихте и ще Ви го върна по този…
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Моля Ви!
Преминаваме към § 46 и към предложенията.
Господин Гьоков оттегли своето предложение.
Предложение на госпожа Мариана Тодорова. Но за да изглежда то по-коректно Дирекция „Правна“ има една чисто техническа бележка.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: В т. 4 навсякъде думите „до 30 км“ се заменят с „до 50 км“, тъй като точката се състои от две изречения и в двете изречения се споменават километрите.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Тодорова, имате ли някакви бележки към тази техническа бележка?
МАРИАНА ТОДОРОВА: Приемам редакцията.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Тодорова с направената правно-техническа бележка.
Който е съгласен това предложение да бъде подкрепено, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 46 с приетото предложение на госпожа Тодорова, като редакция на комисията.
Който е съгласен § 46 да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
§ 46 е приет.
§ 47. Има Приложение № 1 към чл. 74ж, ал. 1.
Няма направени предложения.
Изказвания по § 47? Не виждам.
Който е съгласен § 47, заедно с Приложение № 1 към чл. 74ж, ал. 1, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
§ 47 е приет.
Заглавие – Преходни разпоредби.
§ 48. Няма предложение.
Изказвания? Няма.
Дирекция „Правна“? Няма бележки.
Който е съгласен подзаглавието „Преходни разпоредби“ и § 48 по вносител да бъдат подкрепени, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
§ 48 е приет, заедно с подразделението Преходни разпоредби.
§ 49. Няма направени предложения.
Изказвания? Няма.
Вносителите? Нямат.
Дирекция „Правна“.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: В § 49 думите: „преди“ да се заменят с „до“ и „закона“ с „този закон“.
Ще изчета редакцията: „Договорите, сключени по реда на чл. 51 и 55а до влизането в сила на този закон, запазват действието си до изтичане на срока на договора“.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Изказвания? Няма.
Вносителите?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Съгласни сме.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Не виждам бележки и изказвания.
Който е съгласен § 49 да бъде подкрепен с току-що прочетената редакция от госпожа Капитанова, като предложение на комисията, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
§ 49 е приет.
Предложение на народния представител Мариана Тодорова:
В Преходните разпоредби се създава § 50:
,,§50. Разпоредбата на чл. 51 се прилага до края на срока на действие на Регламент (ЕС) № 651 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора и с регламентите, които го изменят, допълват или заменят.“
Госпожа Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
С предложението се регламентира, че предоставянето на суми за стимулиране на работодателите да разкриват работни места и да наемат безработни лица от групите в неравностойно положение на пазара на труда по чл. 51, е ограничено в рамките на срока на действие на Регламент № 651 от комисията от 17 юни 2014 година.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към предложението на госпожа Тодорова? Не виждам.
Изказвания по това предложение? Няма.
Дирекция „Правна“?
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Имам предложение за нова редакция: „Разпоредбата на чл. 51 се прилага за срока на действие на Регламент ЕС № 651 от 2014 г.“.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Тодорова, приемате ли тази правно-техническа редакция?
МАРИАНА ТОДОРОВА: Приемам така предложената редакция.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Тези изречения бяха изписани в предходни параграфи.
Вносителите? Съгласни са.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мариана Тодорова за създаване в Преходните разпоредби на § 50 с редакцията, която беше прочетена от госпожа Капитанова.
Който е съгласен предложението на госпожа Мариана Тодорова да бъде подкрепено в току-що прочетената редакция, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
С това Законът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта беше приет на второ гласуван.
Преминаваме към точка 2 от дневния ред.

Точка 2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: По реда на парламентарните групи първи имат думата колегите от ГЕРБ.
Госпожо Ангелова, имате възможност да зададете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин вицепремиер и министър на труда и социалната политика, уважаеми господин заместник-министър.
Уважаеми господин Калфин, както казахте, има голямо несъответствие между търсене и предлагане на пазара на труда. Бизнесът подава сигнали, че няма кадри или по-точно тези кадри не са с нужната квалификация, от която има нужда.
В предния програмен период имаше специални схеми и програми, като развитие, за обучение, последваща заетост. Тази схема беше изключително важна за бизнеса и за общините. Даваше възможност на безработните лица, които нямат определена квалификация, да бъдат квалифицирани или преквалифицирани, след което да бъдат наети на работа. Моят въпрос към Вас е, очаква ли се в скоро време да стартира подобна схема от новия програмен период за обучение и последваща заетост.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Ангелова.
Господин министър, имате право на отговор в рамките на 3 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Ангелова, такива програми в момента действат по Националния план за действие по заетостта, има три схеми, които са отворени и които дават възможност на работодатели да обучат и да наемат след това работещи.
Предстои през ноември месец да пуснем нова схема по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, тя е свързана с ваучерите, които този път ще бъдат насочени към безработни лица изключително, така че те да могат да бъдат подготвени и след това евентуално по-лесно да си търсят и намират работа.
Обмисляме и откриването на нови схеми, особено за тези лица, за които стана дума преди малко, които са най-уязвими на пазара на труда. Това са дългосрочно безработни хора в предпенсионна възраст, млади хора, хора с увреждания, така че да потърсим схеми, в които да стимулираме интереса на работодателите, на бизнеса и да се отклоним от тези 100% субсидирани схеми, така че следващата година предстои да отворим и нови програми в това отношение.
Разбира се, предстои Законът за бюджета за 2016 година да бъде приет, но там за новите схеми ще разчитаме основно на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Ангелова, имате право на реплики в рамките на 2 минути.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Имам един уточняващ въпрос.
Дали предвиждате в тази нова схема, която казахте, че ще стартира през месец ноември с ваучери за обучение, да бъдат включени и общините, да могат да кандидатстват общините и след това да могат да наемат тези безработни лица? Дали ще бъдат включени общините или само бизнесът ще може да се възползва?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин министър.
Имате право на дуплика в рамките на 3 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Ще може да се възползва всеки, който е готов да наеме такова лице. Ваучерите ще бъдат за безработните. В смисъл, те ще бъдат за обучение на хора без работа, а след това наемането на постоянна работа общините са работодател така, както всички останали, стига да имат възможност, ако разбирам правилно въпроса Ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Дуплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Не. Извинявайте, може би не бях точна.
В предния програмен период имаше една схема „Развитие“. Тази схема даваше възможност безработните лица да кандидатстват, тоест – бизнесът и общините, включително даваха информация към Агенцията по заетостта и териториалните поделения от какви работници имат нужда да бъдат квалифицирани и преквалифицирани. Те се обучаваха със средства по тази схема на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и по тази схема се даваха пари и на общините, и на работодателите за последваща заетост. Затова питам дали ще има такава схема, от която могат да се възползват и общините?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин министър, за дуплика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: По този механизъм в момента работи и е отворена програмата и следващата година тя ще продължи по националния план. Това е по „Действие по заетостта“.
По Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ ние имаме, не точно към момента, същия вид програма, примерно за младежката заетост е подобна. Там, където работодателите за младежи от 29 години заявяват, обучават или са на стаж, след това младежите, след това започват трайно работа. Към момента тази програма, която споменах, е само за обучение, тя след това не предоставя средства на работодателя. Но отново казвам, не изключвам това нещо. Следващата седмица ще има Комитет за наблюдение и започваме веднага да обсъждаме новите схеми. Така че бих се обърнал и към уважаемите народни представители, добри схеми, които познават и работят в регионите, мисля, че би трябвало да повторим или да направим някакви изменения в тях, така че да бъдат действително ефективни.
Благодаря
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колегите от „БСП лява България“.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, господин заместник-министър.
Правителството определи нов размер на линията на бедност за 2016 година, тя ще е 300 лева – с 14 лева повече в сравнение с настоящата година. В същото време размерът на гарантирания минимален доход, определян с бюджета, поне предложението е такова, е 65 лева, замразен, без промяна вече втори бюджет на Вашето правителство. Тези ви действия неминуемо ще доведат до задълбочаване на неравенството в обществото ни. Няма как да си затваряме очите и да не виждаме, че неравенствата водят до огромни проблеми в цялото общество – маргинализация, екстремизъм, цели слоеве от населението биват изтласкани на ръба на обществото и по този начин вземат по-малко участие в икономическия и социален живот. В развитите страни, при които съществува и функционира система за социална сигурност, последиците от неравенството и маргинализацията не са така ясно и ярко изразени, но в много страни, като нашата например, въпреки, че сме страна членка на Европейския съюз, завършва със засегнати с болести, лишения и не дай Боже смърт.
Въпросът ми към Вас е на основа на какви реални разчети определихте новия размер на линията на бедност за 2016 година на 300 лева, като знам, че това е на база на статически изчисления, калории и др., но по-важно е на какви реални разчети определихте гарантирания минимален доход на 65 лева и какви ще са реалните последствия от това за българите?
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
По отношение на изчислението на линията на бедност в България се правят два вида изчисления на линията на бедност – едното се утвърждава от Министерски съвет и се прави от Министерството на труда и социалната политика, а другото, и затова някой път се получава объркване, се прави от Националният статистически институт (НСИ). Има известни разлики в двете, НСИ даде за 2014 година линия за бедност 323 лева. Има разлики в методологията. Общо взето НСИ използва методологията, използвана в Европейския съюз за европейските страни. Тя е историческа, насочена назад за отчетни данни и тя не включва доходи от лични стопанства и на подобен вид доходи.
Методиката, по която работи Министерството на труда и социалната политика, е методика, която е на Световната банка и по която се изчислява в доста страни и извън Европейския съюз линията на бедност. Там се включат доходите от лично стопанство и в нея могат да се правят прогнози, както го и правим – ние на практика определяме линията на бедност за следващата година.
Няма да влизам в методологически бележки, и двете методики си имат своята логика, за това обяснявам, че са различни, за да знаем защо идва и известна разлика в тях.
По отношение на гарантирания минимален доход, той не е променян не само последните две, а мисля, че и доста повече години – от 2008 година не е променян гарантирания минимален доход. По-важно е да знаем за какво се използва той, за каква референция. Доста видове социални плащания са свързани с гарантирания минимален доход.
Нашата идея, която имаме, е ние да стимулираме на първо място доходите от труд, което означава да подпомогнем, включително с обучение, допълнително образование, сега мислим за нови програми с Министерство на образованието и науката, тези хора, които са в работоспособна възраст и състояние, но които по една или друга причина са извън пазара на труда и общо взето усилията са ни и ресурсите са насочени основно в тази посока. Разбира се, има такива наши сънародници, които не са в работоспособно състояние, това са хора с увреждания или различни други причини, които не им дават възможност да стигнат до пазара на труда, тогава използваме различни други плащания. Но отново, ако трябва, като имаме предвид бюджетните ограничения, да изберем къде би трябвало да бъде приоритета, според мен основният приоритет трябва да бъде към подпомагане на тези, които са извън пазара на труда да започнат да получават доходи и то възможно по-високи доходи от труд. Така че, затова предполагам, че тази логиката от 2008 година насам и затова повече усилия се насочват към пазара на труда, а не към социалното подпомагане на тези, които са извън него.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Имате право, господин Гьоков, на реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
Господин министър, аз в общи линии съм наясно с методиките. Въпросът ми беше какви ще са реалните последствия за българите и то точно за тези, които казвате, че няма как да стимулираме при тях доходите. Става въпрос, че с този гарантиран минимален доход, който е 65 лева, са свързани наистина много социални плащания. Аз съзнавам чувствителността на българското общество въобще към социалните плащания и това, че мнението на много хора работещи, защото тези социални плащания от техните данъци се плащат, че изтичат парите за социално подпомагане. Но има една група хора, които наистина се нуждаят от такова социално подпомагане и те са в общата група на социално подпомагане и ние можем да ги намерим и да ги стимулираме. С този гарантиран минимален доход ги обричаме тези хора на гладна смърт. Нали разбирате, че един човек, който има някакъв проблем и не може да се реализира на пазара на труда по никакъв начин, няма трудови доходи и лекарствата му струват в пъти повече от 65 лева, той няма как да живее. И ние можем ли като общество да си го позволим това да се случва в България в 21 век. Така че затова аз имах и критики към Закона за социалното подпомагане, промените, които правим, че нямаме цялостна визия как да помогнем на тези, които наистина се нуждаят от това социално подпомагане и да елиминираме тези, които висят некоректно, като търтеи на социалната ни система. Нямаме ги тези механизми. Затова аз пак въпроса си го преповтарям. Реалните последствия за тези българи ще бъдат трагични, те са трагични, а пък на мен ми е ясно, и на всички тук им е ясно, защо от 2008 година не се променя този гарантиран минимум, защото общо взето дразним българите с подпомагането на хора, които не че нямат нужда, но могат по друг начин да се справят с живота, освен със социални помощи.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на три минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю.
Точно с последните думи, господин Гьоков, които казахте, съм абсолютно съгласен. Гарантираният минимален доход не го получава никой, който е човек с увреждане, той получава инвалидна пенсия, която е по-висока. Когато е в пенсионна възраст вече, макар и да няма необходимия стаж, който се изисква, също получава минимална социална пенсия, която е по-различна от пенсията за стаж и възраст, но и общо взето доста по-висока от гарантирания минимален доход. Така че гарантираният минимален доход има отношение към лица, които са в трудоспособна възраст, в трудоспособно състояние и са извън пазара на труда. Някои от тях имат затруднения, рано са изпаднали от училище, имат ниско образование, имат тежки семейства и т.н., но там усилието на обществото трябва да бъде да им помогнем те да влязат на трудовия пазар, а не да увеличаваме там социалните плащания. Отново казвам, групите хора с увреждания, възрастни хора получават заплащане, което е доста над гарантирания минимален доход.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Преминаваме към следващата група от ДПС. Аз съм тук, нямаме въпроси.
„Реформаторски блок“. Заповядайте.
РАДАН КЪНЕВ: Това е тема, която многократно сме засягали и многократно сме били на общи позиции, но тъй като предстои приемане на втори бюджет на Държавното обществено осигуряване при настоящия кабинет, кога можем да разчитаме и дали изобщо на това минималните осигурителни прагове в България да бъдат съобразени с доходите и заетостта в различните региони в страната?
Не развивам тезата в детайли, защото тя е много добре позната.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Кънев.
Господин министър, имате думата.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Кънев, днес и в пленарна зала народен представител от Вашата парламентарна група ме попита и постави същия въпрос и той беше насочен към минимални работни заплати по региони в страната. Действително има доста разлики между отделните региони, включително и в равнището на заплащане. Обаче има една основна кошница от стоки, когато говорим за минималните доходи, които потребяват българските граждани, които нямат много регионални разлики. Ако погледнете в малката кошница стоки от първа необходимост, които се купуват, това са стоки, които общо взето имат подобни цени навсякъде. Много трудно приложимо, да – икономически Вие сте прав, че има логика в това нещо да се отчитат различните региони, но на практика това е един процес, който много трудно, да не кажем невъзможно, може да се управлява, ако определим минимална работна заплата по региони. Това означава и линия за бедност по региони, социално подпомагане да диференцираме по региони и т.н. и на практика да измерваме различно качество на живот в отделните региони. Страх ме е, че ако има такъв подход, то трябва всичко да се промени, а това не е система, която може да проработи. Така че търсим компенсации по друг начин. Примерно регионите, които са с висока безработица, имат облекчение по отношение на данъците, които се плащат. И инвестиционната политика на страната също би могла да подпомага и развитието на тези региони. По-добре е според мен такива компенсаторни механизми да има, отколкото да регионализираме плащанията и социалната политика.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Имате право на реплика, господин Кънев, в рамките на две минути.
РАДАН КЪНЕВ: Не беше във връзка с покупателната способност и социалните стандарти толкова въпросът ми, а моята тревога, тя се споделя от много хора, е преди всичко, че поредно повишаване на недоговорените на браншово ниво минимални осигурителни прагове прави минималният осигурителен праг в определени региони в страната значително по-висок от дохода, който работодателите са готови да платят на такава категория работник. Видинска област е много драстичен пример, но Силистренска не е различна и още няколко, които са горе-долу в пакета. Тоест, минималните осигурителни прагове се превръщат в бариера пред наемането. По тази причина паралелът с минималната работна заплата не ми е твърде съотносим.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, имате право на дуплика, господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю.
На практика това повишение значително на минималните осигурите доходи се дължи на увеличението на минималната работна заплата, тъй като осигурителният доход не може да бъде под минималната работна заплата. Оттам идва и тази голяма разлика. И това е връзката между осигурителен доход и минимална работна заплата. Това, което аз предложих вече на работодателите, хубаво е заедно с тях да го помислим и със синдикатите, е да потърсим най-малкото диалог във всички области, защото горе-долу в половината от областите в момента има диалог, някои от тях не са представени, други не виждат смисъл в този диалог. Да го осмислим, освен това и да преценим някакви обективни критерии, ако не стигнат до съгласие кои критерии, кои параметри се взимат. Поне до сега такива са призивите на работодатели и синдикати. До края на годината ще предложа нов механизъм и ако успеем още от следващата година да започнем, месец април, когато започва договарянето за следващата година, ние да го приложим.
Но тук опираме отново до минималната работна заплата, която е една тема, която е по-различна. Минималните доходи тази година се увеличават фактически заради нея основно. През 2017 година предвиждаме увеличение – тази тригодишна прогноза. Там бихме могли да направим една дискусия, включително във вашата комисия, тук мисля, че е подходящо място. Мисля че има доста аргументи минималните доходи, минималната работна заплата плавно да расте. Разбирам и отчитам трудностите на бизнеса, но в дългосрочен план, най-малкото трябва да има съзнание, че няма как само с труд и с намаляване на разходи на труд да се търси конкурентоспособност. Това не създава трайно и стабилно развитие в икономиката. Така че наша работа, заедно с вас, е да преценим доколко е поносима стъпката, но тенденцията, според мен, би трябвало да бъде ясна.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Преминаваме към следващата парламентарна група – „Патриотичен фронт“.
Заповядайте, господин Байрактаров, в рамките на две минути.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Ще бъда много кратък и много точен.
Господин министър, два дни България се тресе от протести на българските полицаи. Днес разговарях с голяма част от протестиращите и бях информиран от тях, тъй като сайта на Министерски съвет странно защо след това интересно решение вече не функционира, ето ви го, да не мислите, че си измислям, та моят въпрос е, тъй като се касае за отнемане на социални придобивки на българските полицаи, Вие, като социален министър, как гласувахте, подкрепихте ли отнемането на социални придобивки на българските полицаи и ако сте го подкрепили това отнемане на тези придобивки, как ще мотивирате Вашето гласуване като социален министър?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господни Байрактаров, аз мнението си по тези теми съм го изразил нееднократно и публично – още тогава, когато заедно със синдикатите в Сектор „Сигурност“ обсъждахме различните варианти по промени в пенсионната система и в Кодекса за социално осигуряване. И тогава и сега мисля, че 20-те работни заплати би трябвало да останат. И тогава и сега, както го и пише, между другото в приетия от вас Кодекс за социално осигуряване, има изискване към ръководителите на съответните ведомства в 6-месечен срок, който изтича началото на януари, да диференцират длъжностите в съответното ведомство и да посочат кои са тези, които действително работят в тежки условия, които би трябвало по този специален закон да се пенсионират и да получават другите социални придобивки и кои са тези, които работят при нормални условия, в които работят служителите трета категория в цялата държава.
Така че мнението ми по този въпрос е абсолютно непроменено и то съвпада изцяло с решението на парламента.
Ако Ви интересува, в Министерски съвет не гласуваме, господин Байрактаров. Не знам дали Ви изненадва това, но във втори Министерски съвет участвам, и двата бяха коалиционни и нито един път не се е случвало да гласуваме и да търсим мнозинство.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Така е по устройствения правилник.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Може би е по устройствения правилник, казвам, че не само по тази, а и по други теми има дискусии, но няма гласуване. Моето мнение и преди и сега е достатъчно ясно казано и не е променено.
Мисля, че това, което днес сутринта беше обявено, е изцяло в унисон с тези предвиждания на Кодекса за социално осигуряване и с принципа сега работещите в тези системи да запазят 20-те си заплати. Не един път съм казвал – има свободни места, ако някой се е огледал в придобивките на тези хора, да заповяда, в тези сектори има място за този, който има интерес от тях.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Байрактаров, имате право на реплика в рамките на две минути.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин министър, Вие не ми отговорихте на въпроса поради простата причина, че това, което се прави следва и преследва ефект от 25 милиона лева срещу друг отрицателен ефект от 200 милиона. Най-малкото, Вие, като министър на труда и социалната политика, бяхте длъжен да разясните до какво ще доведе на Вашите колеги министри, министър-председател и т.нар. тази мярка. Странно защо стенограмата, след това нещо изведнъж спря да работи сайта на Министерски съвет. Естествено, аз ще я изискам, ще я получа. Между другото стенограми, които съм чел, интересно, там пише, че гласувате. Сега нямам време да се занимавам с вашия устройствен правилник – гласувате ли, не гласувате ли, според мен би следвало да гласувате, защото все пак приемате решения и сте някакъв съвет, който трябва да изразява становище. Но, така или иначе, аз не чух Вашия отговор чисто принципно. Вие ми развивате теории от преди 4 месеца на Вашия Кодекс за социално осигуряване, с който подведохте хората, че ще получат увеличение на пенсиите до 40%, сега пенсионерите се оплакват, че се подиграва държавата с тях, защото им дава 2%, предвиждате 2% индексации на пенсиите за следващата година. Въобще страхотно увеличение и в същото време орязване на социални придобивки на българските полицаи, което между другото води до един по-страшен проблем и той е въпрос от национална сигурност, защото ако 7 хиляди български полицаи, които имат право по същия този Кодекс за социално осигуряване подадат заявления за пенсиониране, България почва да страда, тя и в момента страда по отношение на своята вътрешна сигурност. Да не говорим, че в момента българските полицаи се грижат и за външната ни сигурност, защото охраняват и българската граница.
Така че отговорете точно, ясно и конкретно. Вие сте изразили някакво мнение там. Да, не трябва това да се прави, да – това трябва да се прави, толкова ли е сложно да го изразите това мнение, защото нещо от социален министър, не знам каква политика вече защитавате.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на три минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Аз отговорих на господин Байрактаров, ако не е разбрал, не мога да му помогна.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Преминаваме към следващия кръг от въпроси, тъй като не виждам представители на „Български демократичен център“, от „АБВ“, от „Атака“.
„ГЕРБ“ – втори кръг въпроси. Не виждам.
„БСП лява България“. Няма въпроси.
„ДПС“. Ще си позволя да задам един въпрос, провокиран от това, което каза господин Байрактаров.
Става въпрос за Закона за държавния бюджет. Става въпрос за § 10 от Преходните и заключителни разпоредби.
Моят въпрос е, в хода на съгласувателната процедура този § 10 дали съществуваше в предложения от министъра на финансите проект, този § 10 гледан ли е в Националния съвет за тристранно сътрудничество, този § 10 гледан ли е в Министерски съвет? Защото, ако не е предложен и не е гледан, няма как да има дискусия по него.
Това е моят въпрос.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, в първоначалния проект, който беше изпратен за съгласуване на ведомствата, този параграф го нямаше.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря за коректния отговор.
Това беше и отговорът на министъра на финансите. Аргументът беше, че в хода на предизборната кампания не иска да вкара тази дискусия в предизборната кампания. Само че в Устройствения правилник няма такъв текст. Аз разбирам аргументите на министър Горанов, но това е положението.
Благодаря за коректния отговор.
„Реформаторски блок“, втори въпрос? Няма.
„Патриотичен фронт“. Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин министър, за пореден път ще Ви задам този въпрос, тъй като той е продиктуван от хилядите български граждани, с които се срещнах по време на предизборната кампания, волю или не волю, в цяла България. Хората, които са работили в бившите съветски републики и особено хората, които са работили в Коми, продължават да очакват своите пенсии, съгласно подписаното споразумение между България и Русия. Вече една година мина, Вие не сте предприели абсолютно никакви действия. Нещо повече, ще си позволя, тъй като направих проучване. Между другото аз съм Ви го поставял този въпрос. Единственото лице, което е било компетентно, Вие, странно защо сте го преназначили на друго място, вместо да използвате неговия потенциал, знания по тази тема, натрупани през последните пет години.
Моят въпрос е, Вие смятате ли въобще, като министър на труда и социалната политика, да си свършите работа като орган по това споразумение? Ако смятате, в какви срокове, кога, как? Въобще, възможно ли Вие е да си свършите работа, да защитите българските работници, те са около 300 хиляди души, минали само през Коми, за да могат те да получат своите заплати? Защото тези хора са ощетени два пъти от българската държава. Един път за това, че държавата им крие ведомостите за заплати, които те са получавали в реалните размери, а те са доста, доста високи и те не могат да получават пенсиите си върху тези реални размери на заплати по действащия Кодекс на труда от 1986 година, ако имате тази компетентност, тогава всички работници и служители, сключили трудов договор, са и в трудово осигурителни правни отношения.
Така че твърдението, че тези хора не са били осигурявани, е просто нищожно. Но Вие, като министър, имахте едно задължение, аз ще го отправя сега вече като писмен въпрос допълнително и ще изискам да представите ведомостите на всички тези работници, в това число и на моята ведомост за заплата. И декларирам, че не съм в конфликт на интереси, тъй като е мое право да защитавам своите пенсионно-осигурителни интереси и конституционно задължение да защитавам пенсионно-осигурителните интереси на всички български гражданин, като народен представител.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Този разговор не един път го водим, знаем, че тези наши сънародници, които са работили и били командировани в Република Коми, са получавали две заплати – една в България, на която са били осигурявани и върху която се начислява техния трудов стаж и пенсия и още една заплата в Коми, в която действително в Русия са били удържани данъци в Съветския съюз тогава, не в България.
Според руската страна това е един проблем, който също от доста време стои, те нямат, след като в България им се начислява трудов стаж и осигурителен стаж за този период по българските договори, които са били сключени, няма как този стаж да се начислява втори път и това е спорът, който се води между двете страни.
Аз, като министър, съм поставил този въпрос достатъчно настоятелно, включително в мое посещение в Русия. Водят се преговори, следващият кръг е през декември месец тук в България, свързани с корекции на Споразумението за сътрудничество в социалната област. Така че проблема се поставя и то се поставя активно. Няма как да бъде решен едностранно от българска страна. Българската страна за тези осигуровки, които са плащани в България върху заплатата, която е била в България на командированите в Република Коми, си изпълнява всички задължения към тях. Има ги, аз лично бях в Невестино в хранилището на НОИ, там има едни големи масиви на работещите в Коми, така че ако имате интерес, специално ще проверя дали Вашето досие се намира в хранилището в Невестино.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Байрактаров, имате право на реплика в рамките на две минути.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин министър, Вие наистина не сте запознат с този проблем.
Първо, няма как в условията до 1990 година един български работник да получава две заплати от едно и също предприятие. Това е едно.
Българските работници, включително и аз в това число, сме получавали една заплата и сме получавали командировъчни, върху които Вие, държавата по-точно, ни е осигурявала под формата на т. нар. задгранична заплата.
Сега, аз пак се опитвам да Ви обясня, че всеки български работник там е получавал своето трудово възнаграждение, за което има ведомости, които ведомости, съгласно българското законодателство, би следвало да се пазят 50 години от държавното предприятие, което, ако не знаете кое е, мога да Ви кажа. Предполагам, че знаете кое е предприятието.
Второ. Тези средства, освен всичко, по действащото българско законодателство, се превеждаха задължително чрез превод от предприятието в сметки на всеки работник и служител в Българска външно-търговска банка, която към днешна дата за съжаление не съществува.
Трето. Лично аз се заинтересовах, благодаря на госпожа Весела Караиванова, може да се информирате, тя се убеди също, че ведомостите просто са изчезнали. Изчезнали са, няма ведомости. Ако някой Ви е подвел, не говорете неща, за които наистина или не са Ви информирали, или са Ви подвели. Може да попитате госпожа Весела Караиванова, пак казвам – благодаря й, извади ми неща, които аз ги си пазя и си ги имам. Извадила ми е трудовия договор, извадила ми е каква е ставката, извадила ми е къде работя – Горско-промишлено предприятие – Благоево, към българското Държавно стопанско обединение „Дърводобив и строителство“. Оттам нататък Форма № 76 липсва, ведомости – липсват, преводите по банков път, които трябва да бъдат удостоверени към ведомостта – липсват. Но моето възнаграждение варира от 1 500 рубли до 4 500 рубли на месец при курс на рублата към лева от 1,15 лева до 1,30 лева, защото това беше преводна рубла. Ето за това говорим.
Надявам се да ме разбирате. Винаги съм готов, ако нещо не Ви е ясно, да седнем, да Ви го разясня, няма срамно в това нещо. Не търся конфронтация, търся решаване на проблема, който касае 300 хиляди души, включително и мен. В края на краищата имам пълно право да си защитавам интереса.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин министър, имате право на дуплика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Аз не знам дали господин Байрактаров претендира, че тогава данъците, не са плащали отделни осигуровки, върху цялото възнаграждение са плащани на Република България. И мисля, че е безспорно, че не е така, че данъците са плащани единствено върху цялото възнаграждение тук в България, защото върху възнаграждението, което сте получавали.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не говорим за осигуровки. Ако не знаете какви данъци се плащаха, ще Ви кажа. Плащах ергенски данък.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Ергенски данък, има един друг Ваш колега, който поставя този въпрос.
Говорим действително сериозно. Понеже не е моя работа да се бъркам в отделни случаи, ако искате Вие, по Ваше желание обаче, нека да направим един експеримент и да видим какво се съдържа във Вашето досие, какво има, къде се съдържа това досие, върху каква заплата са плащани осигуровки, от къде Ви е идвало възнаграждението и да направим публичен този случай, защото ми се струва, че трябва да бъде действително ясно. Тази част, не случайно го свързвам със споразумението с Русия, която идва от заплащането и която е била облагана в Русия, трябва да има тяхното съгласие, за да се получава пенсия от техния бюджет.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз Ви обяснявам, че работим в държавно стопанско обединение, българско предприятие.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Точно така. В момента има много командировани български работници в чужбина, включително дипломати, които получават трудово възнаграждение и командировъчни. Трудовото възнаграждение е това, върху което се плащат осигуровки и което се признава за осигурителен стаж, а не целия доход, който те получават. Това и в момента се случва.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаеми господин Калфин, по действащия Кодекс на труда от 1986 година, в момента, в който работникът е сключил трудов договор, без значение какво му е възнаграждението, той е в трудово-осигурителни и правни отношения. Това се опитвам да обясня.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Господин Байрактаров, нека господин министърът да приключи.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Няма какво да добавя.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, колеги.
С това се изчерпа кръга от въпроси.
Следващата седмица предстои едно много тежко заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика, трите проектобюджета: Държавния бюджет, Бюджета на Държавното обществено осигуряване, Бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който не съм сигурен дали е разпределен към нас, но в Закона за здравното осигуряване има един текст, който казва, че трябва да се гледат трите закона заедно, което е друга тема, така че нека да се подготвим.
Утрешното заседание е по повод на това, че предстоят данъчни закони, по които трябва да имаме становища.
Благодаря ви още веднъж за участието!
Закривам заседанието. Приятна вечер!

(Заседанието завърши в 17.17 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:

Д-р Хасан Адемов