Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по труда, социалната и демографската политика
Комисия по труда, социалната и демографската политика
18/11/2015
    П Р О Т ОК О Л

    № 33

    от заседание на
    Комисията по труда, социалната и демографската политика

    18 ноември 2015 година
    Дневен ред:

    1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 554-01-147, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 29.07.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
    2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-160, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 07.10.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
    3. Законопроект за изменение на Закона за семейни помощи за деца, № 554-01-164, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 14.10.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
    4. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-165, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 14.10.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
    5. Законопроект за допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-154, внесен от Велизар Пенков Енчев на 16.09.2015 г. – обсъждане за първо гласуване

    (Заседанието на комисията започна в 16.15 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)

    ***
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
    Имаме необходимия кворум.
    Дневният ред за днешното заседание:

    1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 554-01-147, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 29.07.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
    2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-160, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 07.10.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
    3. Законопроект за изменение на Закона за семейни помощи за деца, № 554-01-164, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 14.10.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
    4. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-165, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 14.10.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
    5. Законопроект за допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-154, внесен от Велизар Пенков Енчев на 16.09.2015 г. – обсъждане за първо гласуване

    Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
    Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
    Приема се дневния ред.
    Заповядайте, госпожо Ангелова.
    СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гости!
    Преди да разгледаме точка първа искам да предложа промяна в дневния ред, като първа точка предлагам промяна във Вътрешните правила за дейността на Комисията по труда, социалната и демографската политика, по-точно в чл. 7 да се разшири ал. 6, а именно, че ако член на Комисията е присъствал при откриване на заседанието или е бил по време на заседанието и ако му се наложи по уважителни причини да излезе, да може да се брои гласа му за всеки един от законопроектите, който е включен в дневния ред, като писмено предостави своето становище как ще гласува по законопроектите или обяви на микрофон преди да излезе.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Колеги, становище „Против“ този текст да влезе в нашите вътрешни правила?
    Заповядайте, господин Байрактаров.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
    Аз ще подкрепя предложението и се радвам, че през изтеклата една година това, което бях въвел като предложение, показа, че има наистина дисциплиниращ ефект и характер. Но искам да обърна внимание, че ще подкрепя при условие, че наистина колегата, защото винаги може да се наложи, отсъства наистина по уважителни причини.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
    Колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожа Ангелова да влезе в дневния ред, като точка първа.
    Който е съгласен, моля да гласува!
    Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
    Приема се.

    1. Изменение в чл. 7, ал. 6 на Вътрешните правила за дейността на Комисията по труда, социалната и демографската политика.

    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Ангелова!
    СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Представих проекта, но пак искам да отбележа, че става въпрос за колеги народни представители, които присъстват при откриване на заседание на комисията или са дошли впоследствие, тоест – които присъстват реално на самото заседание и по време на заседанието им се налага да излязат и не могат да гласуват реално. Не става въпрос за хора, които ги няма или да си депозират писмено становището за гласуване.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Ангелова, още повече, че има едновременно заседание на две комисии.
    Имам предложение този писмен текст, който го прочетохте преди малко, единият вариант е да го гласуваме сега, другият вариант е да го раздадем на народните представители по и-мейлите писмено и на следващото заседание да го гласуваме. Както решите.
    СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Предлагам да се гласува по принцип сега дали да влезе, а пък вече да бъде оформено от нашите експерти и да присъства вече във Вътрешните правила.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добре.
    Който е съгласен по принцип за подкрепим философията и текста, който ще бъде прецизиран от експертите на комисията на следващото заседание, моля да гласува.
    Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към точка 2 от дневния ред.

    2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 554-01-147, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 29.07.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Господин Искрен Веселинов е тук да представи проекта.
    Преди това искам да ви кажа, че има становища на Министерство на труда и социалната политика, на Министерство на финансите и на Държавна агенция за закрила на детето. Вероятно народните представители са се запознали с тези становище.
    Заповядайте, господин Веселинов, да представите проекта.
    ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, на вашето внимание е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, чиято цел е да създаде едно адекватно данъчно облекчение за отглеждане на деца. Както знаете, подобен законопроект беше внесен от нашата парламентарна група в началото на мандата и беше разглеждан през месец май. Тогава имаше няколко забележки по отношение на текстовете, които бяхме предложили. Мисля, че в настоящия вариант всички тези забележки са изчистени, като основният мотив да не бъде подкрепен тогава нашият проект за закон беше фактът, че това трябва да се гледа с пакета данъчни закони, че не му е тогава времето. Мисля, че сега е реалният момент наистина да разгледаме въпроса.
    Предложението ни е да осигурим една реална полза за отглеждане на деца в размер на 35 лева месечно. Знаете, че голяма част от семействата на работещите не се ползват от държавна подкрепа и това е един сериозен знак в ситуация, в която демографската криза е основен проблем за нацията.
    Запознат съм със становищата, които господин председателят спомена. Основната ми забележка е към калкулацията, която Министерство на финансите са направили, тъй като те просто са умножили цифрата 35 лева месечно по броя на децата, което не е коректно изчисление с оглед на факта, че голяма част от тези деца не са на работещи, една немалка част са след трето дете. Както виждате ние имаме подкрепа за едно, две, три и повече деца. Тоест, тази сума трудно би могла да бъде изчислена. Мисля, че тя, от порядъка на 50%, като реален ефект ще бъде 50% на това, което е изчислило Министерство на финансите.
    Същевременно бих предложил да подкрепим по принцип този подход, като между първо и второ четене бихме могли да коментираме сумата – дали да бъдат 35 лева на месец, дали да бъдат 10 лева на месец или колкото би могъл да си позволи бюджетът. Важното е знакът към българските семейства, към семействата, които са социализирани и които създават брутен вътрешен продукт в страната ни. Мисля, че този знак трябва да бъде положителен от страна на парламента, от страна на настоящото управление.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Веселинов.
    Ние не сме водеща комисия по този проект, но така или иначе той е разпределен при нас. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси.
    Колеги, имате думата за изказване.
    Господин Байрактаров, заповядайте.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
    Искам да допълня някои неща, като съвносител на този законопроект.
    Първо, искрено се надявам, че днес ще надделее разумът и няма да се подходи на принципа – щом не е внесено от нас, няма да го подкрепим.
    Второто нещо, което е изключително важно и което държа да го обясня тук, е, че чрез този законопроект, колеги, ние не целим просто да се дадат едни пари от бюджета. С този законопроект на първо място целим да увеличим приходите в републиканския бюджет и тук се крие голямата философия на този законопроект, защото промените на чл. 22в, всъщност в тяхната философия е заложено, че такива данъчни облекчения могат да получават семейства, които извършват някаква дейност. Тези семейства практически са хората, които пълнят бюджетите на държавата. Това са бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджета на НОИ, бюджетите на държавата през НАП. И какво е всъщност посланието.
    Първо, това е една мярка, с която ние целим да дадем инструмент на държавата да се бори срещу сивата икономика, защото този подход дава възможност хората да са заинтересовани, първо – да бъдат осигурявани върху реалните доходи, трудови най-вече, и не само, а и самоосигуряващите се лица да започнат да се осигуряват върху една по-висока база, която също увеличава постъпленията в НОИ, в Националната здравноосигурителна каса, както и постъпленията в НАП, като данъци за облагане данъците на доходите на физическите лица.
    Нашите изчисления сочат, че този подход ще донесе приходи в рамките между 400 и 500 милиона в съответните системи на общия бюджет, което е много повече от това, което евентуално държавата ще се наложи да изплаща като облекчение.
    Нещо повече, обърнете внимание, колеги, тези средства държавата ще ги получи авансово практически една година преди тя да започне да ги изплаща, което е изключително важно. Оттам нататък се получава един интересен подход в икономиката, в който всъщност лицата, които получават облекченията, финансират сами своите облекчения. Това е един много интересен подход, който е използван в развитите европейски държави и в Щатите и дава наистина много добър резултат. И ние целим именно този резултат. Затова искам да ви обърна внимание точно на тези финансово-икономически елементи, защото не е нужно всеки да е специалист и да познава тези инструментариуми. И аз наистина се надявам днес да надделее разума, защото най-малкото, обществото има нужда от този дебат да се проведе в пленарна зала.
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
    Реплики към неговото изказване? Не виждам.
    ***
    Преди да дам думата на господин Гьоков, нека да поздравим най-новия член на Комисията по труда, социалната и демографска политика д-р Венка Стоянова.
    (Аплодисменти в залата.)
    ***
    Заповядайте, господин Гьоков.
    ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, мотивите на господин Байрактаров не можах да ги осмисля как ще се увеличи бюджета, но това няма значение. Аз искам да кажа, че ние ще подкрепим този законопроект, защото той е в духа на едни комплексни мерки за справяне с демографската криза. Този законопроект е в духа с нашето предложение по-нататък към изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване. Мисля, че не подхождаме комплексно по въпроса за справяне с демографската криза, защото е малко хаотично – от едната група се предлага едно, от другата група се предлага друго. Но докато не започнем да предлагаме такива законопроекти, такива промени в законодателството, които да бъдат в посока на справяне с демографската криза, мисля, че нещата няма да тръгнат. Затова ще подкрепим законопроекта с две ръце, ако трябва.
    Благодаря.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
    Реплики? Не виждам.
    Други изказвания?
    Госпожа Ангелова.
    СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гости. Много добра идея, и когато чуваме законопроект, който е в посока подкрепа на майки, деца, семейства за повишаване на раждаемостта, всеки изпитва някакви симпатии, но става въпрос, че ние разглеждаме тук един закон в края на годината за промени на данъка върху доходите на физически лица. Нека да не забравяме, че данъчните закони, една голяма част, включително и данъка върху доходите на физическите лица, мина на второ четене в Народното събрание миналата седмица, тези пари, които са нужни за обезпечаване на тази добра идея, с която всички сме съгласни, когато става въпрос за подкрепа на семействата, на майки, на деца, тя не е обезпечена в Закона за държавния бюджет за 2016 година, не е залегнала. Става въпрос за 450 милиона лева. Това няма как да се приеме, не е съгласувано с Министерство на финансите, има отрицателно становище оттам.
    Ние сме второстепенна комисия, водещата комисия е Комисията по бюджет и финанси, но тя също смятам, че ще отхвърли законопроекта. Именно по тази причина ние ще се въздържим, защото в края на годината, приет е законът на Министерския съвет за промени върху доходите на физическите лица и тези допълнителни 450 милиона лева не са залегнали в държавния бюджет.
    Благодаря.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря и аз.
    Реплики към изказването?
    Заповядайте, госпожо Нинова.
    КОРНЕЛЯ НИНОВА: Благодаря, господин председател.
    По отношение на осигуряване на тези средства за разход в частта „Разход“ има откъде да се вземат тези пари – между първо и второ четене може от 2 милиарда и 400 милиона лева за капиталови разходи, които предвижда държавния бюджет, без да уточнява за какви капиталови разходи, просто така, тези пари ще бъдат раздавани с постановление на Министерския съвет според ситуацията и на когото е удобно. Между първо и второ четене можем да направим така, че от тези 2 милиарда 400 милиона 400 да отидат за тази цел, стига разбира се да има желание, воля у политиците това да се случи. Ако решим, че тази тема е важна, парите ги има – 2 милиарда и 400 милиона повече има в 2016 година за капиталови разходи.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Втора реплика, господин Гьоков.
    ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, искам да кажа на госпожа Ангелова, че аз симпатии не изпитвам, изпитвам загриженост към тези хора, които касае законопроектът.
    Първо, казвате, че няма разчети в бюджета, но ние бюджета за 2016 година не сме го приели още, можем да направим корекции още утре, ако кажете, или между първо и второ четене, ако го приемем утре.
    Второ, това е много интересно оправдание – няма разчети в бюджета. Ако бяхме разгледали законопроекта и не го бяхме отхвърлили тогава с мотива, че когато гледаме данъчните закони тогава ще го разглеждаме този закон, ако го бяхме приели тогава, сега щеше да е факт и щеше да има разчети в бюджета.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
    Заповядайте, господин Байрактаров, трета реплика.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
    Аз искам пак да обърна внимание и относно изказването на госпожа Ангелова. Ако ви направи впечатление, колеги, аз не споменах една дума нито за демографска криза, абсолютно целенасочено избягах сантименталния изказ в моето изказване. Аз подходих абсолютно прагматично.
    Госпожо Ангелова, колеги, първо – този законопроект не касае бюджет 2016 година. Този законопроект, реално неговото действие ще засегне бюджет 2017 година.
    Второ, което искам да го подчертая за пореден път, ние очакваме и нашите изчисления, нашите експерти са направили изчисления, че през 2016 година първо ще постъпят между 450 и 500 милиона приходи повече, а иначе максималният разход, и предполагам, че тук повечето от членовете на комисията са прекрасно запознати, че бройката, която не е обхваната, е 400 хиляди деца.
    Искам обаче да ви подчертая, колеги, че днес беше приет бюджетът на ДОО, в който се увеличава прага за получаване на помощи от 350 на 400 лева, което означава, че тази бройка от 400 хиляди, по наши разчети ще падне някъде на около 316 хиляди деца. Сиреч, по най-точни разчети, евентуалната сума, с която ще бъде натоварен бюджет 2017 година, е 134 милиона лева при очаквани постъпления между 450 и 500 милиона. И аз Ви моля, госпожо Ангелова, Вашата група да преосмисли гласуването си, защото мисля, че няма нормален човек, която да не иска да влязат повече пари в бюджета и хората да усетят, че държавата се обръща с лице към тях.
    Благодаря.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
    Дуплика, госпожа Ангелова.
    СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
    Уважаеми господин председател, колеги, репликиращи, добрите намерения трябва да бъдат подплатени с финансови средства, иначе те си остават едни добри намерения. Трябва да има синхрон с всички данъчни закони, с цялостната данъчна политика на страната. Това не е предвидено в данъчните закони и в бюджета за 2016 година и така да правим само един законопроект, да предлагаме без той да бъде синхронизиран, без да бъде подкрепен от Министерство на финансите в края на календарната година, смятам, че трябва да има по-голяма подготовка, когато се внасят такива сериозни закони, защото става въпрос за едно по-голямо данъчно облекчение. Тук става въпрос за 12 хиляди лева за три и за повече деца, за съвсем сериозни суми. Мисля, че трябва по-голям синхрон да има между Министерство на труда и социалната политика, Министерство на финансите и тези неща трябва да бъдат обсъждани по-далеч, действително в една работна група, за да могат да влязат като законодателни промени и да имат някакъв ефект в следващите години. Но само ей така на хартия да предлагаме нещо, което не е подплатено, смятам, че не е удачно.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
    Други изказвания, колеги?
    Господин Веселинов, заповядайте, като вносител.
    ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Искам да обърна внимание, че законът започва да действа 2016 година, а реално данъчните декларации, които ще подадем, ще ги подадем в началото на 2017 година. Ефектът ще бъде не върху бюджет 2016, а върху бюджет 2017 година. Реално ние започваме тази дискусия, внасяйки този законопроект една година по-рано. Мисля че това е достатъчно далеч във времето.
    Принципът за подобно данъчно облекчени беше вече въведен, той съществува с тези скромни 200 лева годишно, които се равняват на 1,60 лв. месечно като държавна подкрепа.
    Ние предлагаме да започнем една дискусия дали тези 1,60 лв. да бъде подкрепата, която ще получават децата от работещите семейства, казвам го условно, или би следвало тази подкрепа да се повишава, за да не бъде неадекватна спрямо тези хора, тъй като действително това са хората, които пълнят бюджета, както господин Байрактаров ми подсказва.
    В този дух аз смятам, че ние навременно сме внесли законопроекта, има достатъчно време, има повече от година реално погледнато до следващия бюджет, в който да се задейства. Отделно тези 400 милиона лева не са коректно изчислени от Министерство на финансите, на което също обърнах внимание, без да мога да се ангажирам с точна сума, защото това са няколко неизвестни, уравнението е с няколко неизвестни. Но във всеки случай от порядъка между 150 и 200 милиона е реалният разход на държавата, което аз не го приемам дори за разход, тъй като това е цената на една социална политика, която ние сме длъжни да провеждаме с оглед на демографските реалности. Ние ако нямаме население нямаме и икономика, тоест – ние всъщност стагнирайки населението и не предприемайки мерки за възпроизводство именно на социализираните слоеве, които създават брутния вътрешен продукт, ние стесняваме производствената база. Няма икономика без население, няма брутен вътрешен продукт, мисля че те са свързани неща и би следвало да подходим отговорно към тази политика.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Веселинов.
    Колеги, някой друг да желае да се изкаже по този проект. Не виждам.
    Обявявам дискусията за приключила.
    Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физически лица, вносител Искрен Веселинов и група народни представители на 29 юли 2015 година.
    Който е съгласен този проект да бъде подкрепен, моля да гласува!
    Гласували: „За“ – 5; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 9.
    Не се приема.
    Заповядайте, господин Байрактаров.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин председател, искам прегласуване. Явно колегите не желаят да разберат, че ако ние сега това нещо не се постараем да го въведем, само след няколко години България, държавата и българският данъкоплатец ще плащат много по-висока цена, много по-висока цена – помнете ми думата. И ако ние не стимулираме, защото точно тези 400 хиляди деца, техните родители….
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Господин Байрактаров, процедура, а не по същество.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Затова моля за прегласуване, за преосмисляне на позициите, защото мисля, че трябва да имаме отговорно държавническо поведение.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
    Подлагам на прегласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физически лица с вносител Искрен Веселинов и група народни представители на 29 юли 2015 година.
    Който е съгласен този проект да бъде подкрепен, моля да гласува!
    Гласували: „За“ – 5; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 9.
    Не се приема.

    3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-160, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 07.10.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Михов, да представите този проект.
    МИХО МИХОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа членове на комисията, господа председатели на Съюза на ветераните от войните и на военноинвалидите и на представителите на Министерство на отбраната, драги експерти и гости.
    Аз съм съвносител на Закона за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, като дължа пред вашата комисия да представя мотивите, но в резюме, доколкото това е приемственост от моя гледна точка, като последовател на предишния председател на Комисията по отбрана господин Янко Янков, който е достигнал до прага, на който се намираме ние днес по този законопроект. Затова считам, че националното законодателство, което ми дава основания да внесе този законопроект, е в пълно съответствие с европейското такова и то, като проект и законопроект преди всичко носи не толкова финансови измерения и тежест на националния бюджет, а носи морални и нравствени измерения. В този смисъл искам да предложа на вас на първо гласуване този законопроект да бъде приет не само поради приемствеността, а поради факта, че ветераните от войните в целия свят се възприемат като хора по-особено качество с особен и специален статут.
    Опитват се в дискусиите някои да противопоставят днешните задгранични мисии на Българската армия, които едва ли не са участие във войни, но тези неща не са съизмерими, тъй като този принцип някога при участие във войните за целостта и свободата на българската държава и народ не се съизмерват с днешните. Днес тези хора отиват с командировъчни, с определена мисия, основно на доброволен принцип, а вече и по законосъобразни норми на Закона за отбраната и въоръжените сили. Като подчертавам още един път, че ветераните, с които днес България разполага, да са живи и здрави, са около 4 700 души, искам да споделя, да ме извиняват присъстващите председатели, но по силата на други биологични закони след 4-5 години няма да има смисъл да говорим за подобни законопроекти и закони.
    Защо се налага това? Налага се този законопроект да бъде усъвършенстван и актуализиран поради обстоятелството, че този статут, който е даден със закона, не може да ги обслужва поради преклонната им възраст, където те нито самостоятелно могат да ползват пътническия превоз, медицинските услуги, а и според нравите и народопсихологията на българския род много от семействата не се грижат за своите ветерани вътре във фамилията и тези хора се налага да ползват други социални придобивки, доброволци и странични хора, за да ги обслужат. Искам дори да отида към крайности – тогава, когато се отпускат 500 лева за погребение на ветераните, не е ясно по досегашната практика кой ще приеме тази „благодетел“, за да ги погребе, а с този законопроект се внасят уточнения, че онзи, който го извърши, тъй като имаме практика много близки и роднини дори не са се погрижили до последните дни на ветераните от войните. И като натрапвам именно тези нрави и народопсихологията на нашия народ искам да споделя, че в медицинско отношение тези хора се нуждаят от много операции и най-често доплащането по избор на екип и прочее неща с хиляди левове, това е извън техните способности и възможности. Често пъти те се обръщат към централното ръководство на Съюза на ветераните от войните, където също няма такива приходи и не могат да осигурят това нормално пребиваване в медицинските ни заведения.
    Не без значение обаче, макар и на преклонна възраст, е да подчертаем, че тези хора имат нужда от обществена изява, от участие в общински областни ръководства и често им се налага дори да пътуват и с градския или междуградския транспорт. В законопроекта вносителите сме внесли едни малки минимални възможности за няколко безименни карти, които да се ползват именно за такива случаи, без да утежняват финансово бюджета и съответните съюзи.
    Може би отивайки към края, искам да споделя и отново да приканя уважаемите народни представители да подкрепите законопроекта на първо гласуване, за да може между двете четения да изгладим онези неща, които считате вие, а и много от членовете на Комисията по отбрана, че утежняват бюджета, макар да се мотивирах за тези 4-5 години, когато няма да има смисъл от такъв разговор.
    Второ, да дадем знак и на европейските си партньори там, където има дом за военноинвалидите, където всецяло е прието лечението, отглеждането, сега говорим за Париж, аз съм посещавал Дома на инвалидите и знам при какви условия се гледат ветераните от войните в тези страни.
    Благодаря ви за търпението! Не исках да чета всички мотиви, нито членовете, защото само ще губя времето на комисията, която разбира повече от социални неща и от мен самия. С тези хора, като началник на Генералния щаб, и с четирите, някои ги наричат казионни съюзи, сме работили все в тази посока, да има морал, нравственост, а не финансови утежнения на държавата ни.
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Михов.
    Виждам представители на Министерство на здравеопазването, госпожа Надежда Бранковска.
    Моля да представите накратко вашето становище по представения от господин Михов проект.
    НАДЕЖДА БРАНКОВСКА: Добър ден на всички!
    Министерството на здравеопазването е предоставило своето подробно писмено становище по законопроекта. Тук накратко ще ви представя философията му.
    Като орган, който има ангажимент да се грижи за здравето на гражданите, подкрепяме всички възможности за осигуряване на по-добър достъп на пациентите до необходимите им здравни грижи. Същевременно не трябва да се забравя, че по отношение на ветераните от войните са създадени надграждащи механизми за ползване на медицинска помощ. Те ползват, както реда, предоставен на всички здравноосигурени лица, така и средства от републиканския бюджет за дейностите, които се финансират от Министерство на здравеопазването по отношение на всички.
    Създадени са и други надграждащи възможности, а именно за допълнително ползване на лекарства, медицински изделия и други медицински услуги по списъци и по критерии, определени от Министерство на здравеопазването.
    По принцип не е лоша идеята да се предоставят повече възможности за лечение на ветераните от войните, но нека помислим дали отпадането на възможността за регулация чрез списъци и процедури би била най-полезната възможност, за да се осъществява адекватен контрол всички да знаят възможностите за ползване на медицинска помощ, съответно да могат да бъдат реализирани.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
    Не виждам представители на Министерство на финансите.
    Представители на Министерство на труда и социалната политика.
    Госпожа Петрова, заповядайте, само в частта, в която проектът касае Министерство на труда и социалната политика.
    ДИАНА ПЕТРОВА: Министерството на труда и социалната политика е изразило своето писмено становище и винаги е подкрепяло всякакви инициативи, които биха били довели до по-добър живот на ветераните от войните, но не е съгласно с така предложения проект на акт поради факта, че с два от параграфите се засягат ангажименти на Министерство на труда и социалната политика, респективно Агенцията за социално подпомагане, свързано с плащането на помощите и средствата.
    Министерство на труда и социалната политика не е съгласно с отпадането на списъка, който е на Министерство на здравеопазването, по който се предоставят лекарствените средства, тъй като счита, че това ще доведе до повишаване на средствата, които са необходими за заплащането на лекарства на ветераните от войните, а също така и че Агенцията за социално подпомагане не разполага с механизъм за контрол, не може да осъществява контрол върху начина на разходване на тези финансови средства.
    С допълнението в чл. 7, което се предлага за получаването на помощ при смърт на ветеран, на лицето, което е осъществило погребението, считаме, че се разширява кръгът на получателите на тази еднократна помощ, защото и при сегадействащия закон такива получатели на тази еднократна помощ са наследниците на ветераните.
    По отношение на допълнението в чл. 4, т. 2 за изплащане на средства, необходими за консумативи при изследвания и операции за сметка на държавния бюджет, искаме да кажем, че това ще доведе до повишаване също на разходните тавани, които са заложени в бюджетните прогнози, независимо от коя институция бъдат изплащани тези средства.
    Това е позицията ни.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Госпожо Караиванова, Националният осигурителен институт има ли някакви ангажименти към ветераните от войните.
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, д-р Адемов.
    Уважаеми дами и господа народни представители, Националният осигурителен институт има ангажименти чрез собствеността си – Търговско дружество за профилактика и рехабилитация, знаете, че със средства от републиканския бюджет ветераните ползват базите без ограничение във време и период. Така че това е нашият ангажимент.
    По отношение на останалите предложени сега привилегии чрез изменението на законопроекта ние нямаме отношение.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добавки към пенсиите?
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Добавки към пенсиите и в момента се изплащат.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: А колко са?
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Не съм подготвена с такава цифра за момента. Мога да се обадя и да ви кажа.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Не е проблем. Това ще бъде най-точното число.
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Тук се цитира една сума за 4 000 човека, аз мисля, че не са толкова, а са по-малко. Има ги разбити по повод на едно предложение за изменение в КСО през лятото, и по възрасти и по размер на суми, но наистина не съм се подготвила в момента за тези цифри. Мога да ги предоставя на комисията утре по и-мейл или в момента да изляза и ще ви дам информация до десет минути.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Това не е най-важното нещо.
    Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
    Аз искам да припомня на колегите народни представители, тук има представители на Министерство на труда и социалната политика, че на базата на този закон ветераните от войните имат право в заведенията по линия на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ целогодишно да бъдат настанени там и по предложение на Министерство на труда и социалната политика Министерският съвет одобрява суми, годишно около 500 хиляди лева.
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Точно така.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Това е информация, която аз знам от опит, исках да я споделя с колегите народни представители и с всички присъстващи.
    Заповядайте, колеги, имате думата за изказване.
    Госпожа Тодорова.
    МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин председател, уважаеми представители на министерствата, колеги, аз знам, че контрааргументите по този законопроект най-вече ще бъдат за това, че няма финансова обосновка. Но много често в законодателството ветераните от войните вървят, грубо казано, в комплект с военните инвалиди. Искам да кажа, че обхватът на този закон е само за ветераните от войните и както виждате числеността на тези хора прогресивно намалява. Преди две години е била около 6 000, а сега вече 3 500. Така че наистина законопроектът има една силна морална стойност и аз призовавам да бъде подкрепен и всички неща, които се дублират и вече съществуват като мерки, както и нещата, които наистина биха утежнили много бюджета и нямат финансова обосновка, могат да отпаднат, ние сме склонни да приемем това да отпаднат неразумните и ирационални предложения – тези, които се дублират, но все пак да дадем знак и жест към тези хора, докато все още са сред нас.
    Благодаря за вниманието.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
    Колеги, други изказвания? Реплики към изказването на госпожа Тодорова?
    Господин Байрактаров, заповядайте.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
    Аз разбирам, че подбудите на вносителите са благородни. В същото време обаче, без да искам да обидя когото и да било, с този законопроект не се прави добро на ветераните, а повярвайте ми – правите нещо недобро за тези хора. Аз съм разговарял с техен представител, те са около 3 500 човека, повечето от тях са на преклонна възраст, над 90 години, наистина хора, заслужаващи уважение.
    Но, обърнете внимание, какви неща предлагате в закона, за да ви стане ясно.
    Първото нещо, искате да се премахне списъка, който е утвърден от Министерство на здравеопазването и да се добави документ, че е ветеран. Питам, кой ще го издаде този документ, кой орган? Означава, че в един момент вие тези хора ги хвърляте в лоното на административната бюрокрация и да търсят от кой да извадят този документ. Тук говорим да се заличи списъка от Министерство на здравеопазването, заличаването на този списък веднага ги лишава тези хора от всички привилегии, които те ползват по Закона за здравното осигуряване, Закона за лечебните заведения и вместо да ви направим добро, ние ще ви направим зло.
    Продължавам по-нататък. Тук повечето колеги са наясно.
    Говорим за придружител. Не е ли по-добре този, т. нар. придружител, да участва по Програма „Личен асистент“ и т.н. и той да извършва една цялостна грижа върху съответния ветеран от войните, пак казвам, че това са повечето хора на преклонна възраст. Те имат нужда не от придружител да го качи в автобуса и да го превози от точка А до точка Б, а до много по-широка комплексна услуга. Питам, кое е по-доброто? Така предложен законопроектът прави мечешка услуга на тези хора.
    Аз мисля, че не е нужно да правите финансова обосновка, защото около 80% от нещата, които ги предлагате, те всъщност съществуват. Само че заковавайки ги в законодателна рамка, вие не давате възможност след това за никаква гъвкава реакция по отношение на ветераните. Сиреч, ако има някаква инициатива по някакъв начин да им се помогне допълнително на тези хора, ние вече ще трябва да правим промяна на закона, а виждате колко е тромава процедурата по промяна, изменение и допълнение на един законопроект, докато едно министерско постановление може да стане в рамките на 24 часа и да започне веднага да действа след неговото обнародване.
    Така че, колеги, аз ви съветвам, пак казвам – разбирам благородната ви идея, но непознаването на материята като че ли прави мечешка услуга с този закон. И затова аз лично ще гласувам „Въздържал се“ по този законопроект от гледна точка на това, че познавайки нормативната уредба, си давам ясна сметка, че вместо да помогна, повече ще навредя на тези хора.
    Благодаря.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на господин Байрактаров? Не виждам.
    Госпожа Караиванова.
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Към днешна дата изплащаме добавка към пенсиите за 3 571 човека ветерани от войните.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Важна беше тази информация, не случайно зададох този въпрос.
    Ако няма други изказвания, имам един въпрос към вносителите. Това, което предлагате по отношение на секторната политика и здравеопазване, говорите за операции, за избор на екип и т.н., министърът на здравеопазването от няколко месеца говори на тема, че всичко ще бъде на сто процента платено в основния пакет, а в основния пакет влизат всички тези заболявания, за които говорим. Как да го разтълкуваме това нещо, като допълнителен текст в закона, това имам предвид, защото не искам да влизам в детайли на разговора, но това, което се предлага в момента с основния пакет, друг е въпросът, че никой не знае какво влиза в този основен пакет, но това е друга тема. Тези, които не знаят, също гласуваха днес Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, но това е друга тема.
    Въпросът ми е, при положение, че всичко е платено на сто процента, съжалявам за този термин, но ще го използвам, министърът много често го повтаря, че сто процента ще бъде платена цялата услуга в т. нар. основен пакет, какво друго трябва да плаща този закон, ми е въпросът.
    Други изказвания?
    Реплика, заповядайте.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин Адемов, Вие сте член на Комисията по здравеопазването и аз изпитвам уважение към Вас, защото сте човек, който познавате много добре материята. Първо, знаете, че това, за което говорите, така или иначе е законодателно вече уредено. Оттук нататък това, за което и аз говорих преди малко, е, че Вие знаете, че това, което предлагат колегите в техния законопроект, влиза в колизия вече със съществуваща законодателна уредба. И господин Адемов го знае, и аз го зная, и господин Гьоков го знае, защото и той е член на Комисията по здравеопазване. И вместо да ви помогнем, пак ви казвам, приемайки този закон, ще видите, че в един момент ще ви се създадат такива пречки, че ще идвате да молите да го отменим това нещо.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Не можах да разбера репликата.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Репликата е, че не е коректно в отсъствието на един министър да коментираме неговите изказвания.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
    Знаете много добре, че и в негово присъствие съм доста любезен към него.
    Заповядайте, господин генерал.
    МИХО МИХОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, експерти.
    Аз искам да заключа и повече няма да отнемам вашето време, с категоричното становище, че законопроектът е съгласуван и обмислен с ръководството на Съюза на ветераните от войните. Не мисля, че трябва да ги обвиняваме в недалновидност на тази си възраст. Както вече сами виждате, за година изчезват с хиляди. Ето в този смисъл с ръководството на съюза ви предлагам между двете гласувания онези текстове, които смущават, тези, които не сте убедени в това, което предлагат вносителите и аз, като съвносител, да проверите истинските основания на ветераните от войните.
    Аз съм убеден в това, което те залагат, и затова казах в мотивите ми в началото, че Законопроектът за изменение и допълнение усъвършенства и актуализира сегашните живи останали, които нито могат сами да се обслужват, нито близките им са живи, много от тях са си погребали и децата, и този законопроект, завършвам, е съгласуван със Съюза на ветераните от войните.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин генерал.
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Още една цифра, ако позволите.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Да.
    ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Хиляда сто и двадесет ветерани от войните са се възползвали от Програмата за профилактика и са престояли в базите повече от 25 дни с пълно обслужване – медицинско обслужване, храна.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Сега ми позволете да дам думата на един представител на организацията на ветераните от войните.
    Заповядайте.
    ИВАН СЕЧАНОВ /Съюз на ветераните от войните в България/:
    Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители.
    Ние сме двама души от централното ръководство на Съюза на ветераните в България с доц. Пинкас и двамата сме едни от най-младите представители на ветераните, тя е на 90 години плюс, аз съм на 90 години минус и най-младите представители сме.
    Нека да дам кратки цифри. Към края на първото полугодие тази година, тоест – 1 юли 2015 година, ветераните от войните са 3 933 души. В началото на годината са били 4 701, за половин година са намалели със 768 човека. Годишно намаляват до сега около 30%. То края на тази година, по наши сметки, приблизително и са все верни до сега, ще бъдем около 3 500 човека ветерани.
    Това предложение е от края на 2013 година. През 2014 година го съгласувахме с пет министерства, от тях – Министерство на труда и социалната политика, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на отбраната, което даде положителни становища, без възражения, имаме получени писма от тях, от Министерство на труда и социалната политика е подписано от Вас, Вие тогава бяхте министър на това министерство. От Министерство на здравеопазването има едно единствено възражение. От Министерство на финансите е най-сериозното възражение.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Господин Сечанов, кажете какво казва Съюзът.
    ИВАН СЕЧАНОВ: Искаме този списък, за който колегата тук твърди, че ще се объркаме, няма никакво объркване. Списъкът трябва да бъде махнат. Всеки ветеран си има документ, че е ветеран. Този документ има срок, срокът е удължен и вече няма никакви спорове по това кой е ветеран и как може да се докаже, че е ветеран. Всеки може да отиде с книжката си, с рецептата си до аптеката и да си получи безплатни лекарства. Този списък затруднява и лекарите, защото той не му дава възможност да си получи това, което е нужно на ветерана, той е болен, той е чувствителен към някои лекарства, но списъкът трябва да се осъвременява всяка година, но от три години не е осъвременяван. Динамиката на тези лекарства, имената им, много често се менят. Ако се махне списъкът, ще улесни всички – и лекарите, и ветераните, и фармацевтите, ще ги улесни.
    Второ, вътре в закона пише от всички аптеки да се получават. Обаче Министерство на здравеопазването, заедно с Националната здравноосигурителна каса, са писали само тези, които имат договор с касата. В колко области има по една-две аптеки договор и в то в градовете, другите нямат договор.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Не е вярно.
    ИВАН СЕЧАНОВ: Ако ще се махне списъкът, ще ни улесни много. Това трябва да се знае, всички ще улесни.
    Искаме финансови допълнения само на придружителите, тоест – в болници, санаториуми и транспорт. И то болници и санаториуми по преценка на лекуващия лекар. Някои болници нямат персонал достатъчно, искат тези, които са по-тежко болни, да бъдат придружени от придружители.
    Ако това са трудности на Министерство на финансите, че не могат, досега сме карали така, можем и без тях. Ако на второ четене уточните, трябва да знаете, че сме готови да отстъпим всички тези неща, но някои чисто бюрократични такива съображения трябва да ги махнем, за да могат да се улеснят и ветераните на тези последни стари години да се улеснят.
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Сечанов.
    Колеги, други изказвания?
    Заповядайте, господин Велчев.
    ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ: Към днешна дата Министерство на финансите е давало за ветерани военноинвалиди по двата закона за лекарствените продукти. Ако вие вземете справката от Националната здравноосигурителна каса, тъй като тя плаща, цялата тази церемония не е към Министерство на труда и социалната политика, а плащането става в Националната здравноосигурителна каса и това е добрият вариант, защото към всеки един момент може да се разбере какви разходи по едните и другите пера. Към момента 2 милиона и 300 хиляди са за ветераните от войните, от 350 хиляди за цялата година са за военноинвалиди и военнопострадали. Тук ще отворя една скоба, за да ви сигнализирам, господин Адемов, аз щях да напише и писмо, при което се оказва така, че миналата година има една промяна в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. В продължение вече на година и три месеца нито един от министрите на здравеопазването, които сме сезирали, не си е направил труда да направи промяната и нашите хора плащат и затова ние плащаме 230 хиляди лева от тези 5 милиона и затова има средства, ако погледнем в този дух, за това, което искат ветераните. Аз като гледам, те няма да могат и да ползват нищо от тези средства, защото при цялата тази ситуация, която се развива тук, в крайна сметка не знам дали ще имат тази възможност.
    Средства има, могат да се намерят и от други пера. Към момента споменаха, че техният разход е около 4 милиона 300 хиляди – това, което се дава като добавка за ветераните.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: По-добре да не ги казвате тези неща, господин Велчев, защото 4 милиона за 3 хиляди човека ми звучи малко….
    ПЕТЪР ВЕЛЧЕВ: Четири милиона е за добавка за ветераните.
    Споменавам още нещо, тези 5 милиона ги има и те не са направени така, че да могат да обслужват хората.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Велчев.
    Колеги, от Министерство на отбраната има представители.
    ИВО АНТОНОВ: Подкрепяме аргументите на вносителите, изразени от ген. Михов. Тези неща, които ни касаят, са свързани със санаториумите, придружителите и военните клубове, които ние сме уредили в чл. 226 от закона. За придружителите вече е въпрос на финансова обосновка колко ще струва. И сега ветераните се лекуват за сметка на държавния бюджет, тоест – редакционната ни бележка е придружителите да са за сметка на бюджета.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Колеги, други изказвания?
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Процедура.
    Колеги, пак искам да ви обясня. Правилникът за прилагане на Закона за ветераните от войните, последните му изменения са ноември месец 2015 година и това се опитвам да обясня, че почти 90% от това, което предлагате в законопроекта, съществува в правилника, включително и изваждането на удостоверение, което е задължително от 2 януари 2016 година. Разбирате ли, че ставаме смешни ние да вкарваме нещо със законопроект, което съществува в правилника, а той е много по-гъвкав и много по-лесно може да се променя в полза на тези хора.
    Това се опитвам да ви кажа. Ако толкова настоявате, ще го гласувам и ще станем смешни.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Други изказвания? Не виждам.
    Обявявам дискусията за приключила.
    Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-160, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 07.10.2015 г.
    Който е съгласен този проект да бъде подкрепен, моля да гласува!
    Гласували: „За“ – 6; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 7.
    Не се приема предложения проект.
    Благодаря ви, колеги, за участието в дискусията.
    Преминаваме към следващата точка от дневния ред.

    4. Законопроект за изменение на Закона за семейни помощи за деца, № 554-01-164, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 14.10.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Гьоков.
    ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости.
    Целта на този Законопроект за изменение на Закона за семейни помощи е да се подпомагат по-високите разходи и усилия за отглеждане на деца с увреждания в семейна среда, както и да се гарантира един сигурен минимален праг за родителите или пък настойниците, поели отговорността и тежестта да отглеждат децата си в семейна среда, вместо да ги оставят в специализирана институция.
    През 2011 година, аз го определям като антисоциално и необосновано, се отмени нормата, която фиксираше размера на тази социална помощ, която е процент от минималната работна заплата и в резултат на това, обвързани от минималната работна заплата тези помощи към семействата на тези деца спаднаха под 70% от минималната работна заплата. Единственото изключение беше за периода 2013-2014 година, когато правителството отново вдигна тези помощи на 70% от минималната работна заплата.
    С този законопроект предлагам това отново да бъде обвързано с минималната работна заплата, за да не може субективно да се определя тази помощ и по решение на управляващите, като казваме, че минимумът трябва да бъде 70 на сто от минималната работна заплата и д-р Адемов, като ме гледате така сигурно ще ми кажете пак, че имаме препоръка за необвързване с минималната работна заплата, което сигурно е така. Но пък отвързвайки ги от минималната работна заплата, където тя е по-обществен дразнител и по-голяма част от хората засяга и успяват по някакъв начин с напъните на синдикатите, пък и на обществото, да се вдига минималната работна заплата, а пък по-малките групи от хора, които се нуждаят от такова подпомагане, не могат да се борят за правата си и изоставят техните плащания. Затова идеята е да стане минимум 70% от минималната работна заплата и да могат да се подпомагат тези семейства за отглеждане на децата. И като говорим за финансовата част, по данни на Националната статистика, месечната добавка за отглеждане на дете с увреждане обхваща около 22 хиляди деца и допълнителни средства от държавния бюджет, необходимите за прилагането на закона са в размер на около 7 милиона лева годишно – сума, която е нищожна спрямо бюджета на държавата, пък и на Държавното обществено осигуряване, а ефектът за тези семейства ще бъде изключително голям.
    По всяка вероятност няма да се приеме законопроекта, като гледам настроението, но ние между първо и второ четене в Закона за държавния бюджет ще направим това предложение, ще кажем от къде могат да се вземат парите – тези 7 милиона.
    Това наше предложение е в резултат на последователната политика не само когато сме в опозиция, и когато сме в управление - не само сме ги предлагали, но сме ги и реализирали тези неща.
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
    Колеги, имате думата за изказвания.
    Заповядайте, госпожо Ангелова.
    СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гости.
    Ние ще се въздържим от подкрепа на този законопроект не защото смятаме, че семействата с деца с увреждания не се нуждаят от допълнителна подкрепа от държавата, а защото смятаме, че не е правно обосновано, няма връзка между минималната работна заплата и социалните плащания, пък още повече за тази помощ, която получават семействата с деца с увреждания.
    Това, което казахте и Вие – през 2012 година правителството взе решение, което беше подкрепено от работодателските организации, от синдикатите, да бъдат отвързани 54 плащания, включително по-голяма част бяха социални плащания, от минималната работна заплата.
    Защо трябва да служи минималната работна заплата като основа за изчисляване на социални плащания? Минималната работна заплата е минималната цена на пазара на труда. Тя представлява най-ниската часова, дневна или месечна работна заплата, която работодателите могат да плащат по закон на работниците и на служителите. Какво общо има минималната работна заплата със социалните плащания? Аз смятам, че трябва да се търсят други подходи, други начини съвременни за подкрепа на семействата с деца с увреждания.
    Благодаря.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Реплики към изказването на госпожа Ангелова?
    Госпожа Нинова.
    КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ако приемем аргумента да не обвързваме тези суми с минималната работна заплата, как гледате на това, че се вдига прагът на бедността на 300 лева, а тези пари остават дори под прага на бедността? Нека да сравним с този показател, ако не искате с минималната работна заплата.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
    Други реплики?
    Заповядайте за дуплика, госпожо Ангелова.
    СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Тук има представители на Министерство на труда и социалната политика, да кажат родителите на деца с увреждания какви плащания получават по закон, че не става въпрос само за тази помощ, която вие предлагате да бъде 70% от минималната работна заплата, те получават и редица други плащания по Закона за семейните помощи за деца. Също така има облекчен режим за тях. Всички помощи, които получават семействата на деца с увреждания, за тях няма подоходен критерий, както за другите семейства и също така тези помощи са в двоен размер, говоря за месечните помощи за деца.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Ангелова.
    Вие всъщност казахте това, което трябва да каже господин Людмил Димитров.
    Господин Байрактаров има думата за изказване.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
    Първо, добре е да обясним, че тези действия са предвидени с чл. 53 на Кодекса за социално осигуряване. Допълнителните плащания след изтичане на първата година на майката са регламентирани в чл. 53 на КСО и те се регламентират чрез бюджета. Това е първото нещо.
    Второто нещо. Колегите искат минимална работна заплата 420 лева при праг за получаване на детски помощи по закона и всички останали по Закона за семейните помощи за деца – 400 лева.
    Питам, по какъв начин помагате на тези майки? Ако една майка е самотна майка и тя ще получава само този доход, вие ще я лишите от всички възможности за получаване на допълнителни помощи по Закона за семейни помощи за деца, от всички, които са не малко. Точно така е, вземете го прочетете, колеги.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Като го прочетем и ще видим, че няма подоходен критерий.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Недейте да бъдете сигурен, че няма подоходен критерий, защото ако нахвърляте в момента 350 лева на човек от семейството, вие не получавате детски добавки.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: За децата с увреждания говорим, господин Байрактаров.
    ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Сега отиваме вече за децата с увреждания.
    Всичко, което е свързано за децата с увреждания, е много добре регламентирано и аз не мисля, че ние по този начин ще помогнем, въпреки че аз ще ви подкрепя, колеги, законопроекта, за да се убедите, че и тук става колизията, която беше в предходното гласуване.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
    Няма да ви правя реплика, но ще направя изказване, ако ми позволите.
    Господин Гьоков, обръщам се към Вас, готов съм да подкрепя всяко едно друго число, което не е обвързано с минималната работна заплата. Ако ми кажете 300 лева с инфлацията или с нещо друго, готов съм да подкрепя. Но с минималната работна заплата не мога, не защото имам нещо против родителите на деца с увреждания, опазил ме Господ, всички тук в тази комисия, а защото това ще бъде пречка за вдигането на минималната работна заплата оттук нататък. От Министерство на труда и социалната политика и от други министерства, ще ви кажат и колегите от НОИ, сме отвързали почти всички социални плащания от минималната работна заплата, не случайно те се предлагат с промените в Закона за държавния бюджет, който се приема ежегодно.
    Готов съм, ние ще направим такова предложение, което да е различно от процента от минималната работна заплата и различно от това, което е сега.
    Колеги, други изказвания? Не виждам.
    Обявявам дискусията за закрита.
    Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Закона за семейни помощи за деца, № 554-01-164, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 14.10.2015 г.
    Който е съгласен да бъде подкрепен този проект, моля да гласува!
    Гласували: „За“ – 4; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 8.
    Не се приема предложения проект.
    Преминаваме към следващата точка от дневния ред.

    5. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-165, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 14.10.2015 г.

    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Гьоков.
    ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми гости, ще бъда съвсем кратък, защото предполагам, че колегите са чели мотивите на законопроекта.
    Ще кажа, че тук отново с проекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване целим обвързване на законно ниво на размера на обезщетението за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст с размера на минималната работна заплата. Пак с всички аргументи ще чуя от вас против това обвързване с минималната работна заплата, но ми се ще да направим и един коментар, ако щете не с минималната работна заплата, кажете с какво да го обвържем, за да има обновяване всяка година.
    Преди малко се изказаха аргументи по предното предложение, че едва ли не семействата на деца с увреждания са засипани от едни средства, които ги правят едва ли не богати и отвсякъде задоволени, а то не е така. За тях каквото и да се направи все е малко. Но тук, в случая, говорим за една категория, свързана с демографията на България, това са майките, които отглеждат децата си във втората година от майчинството. Там няма кой знае какви плащания, те разчитат само на тези доходи. Представете си, че бащата е безработен, няма какво да говорим нататък.
    Така че, оставяйки го така необвързано с нищо и оставяйки тези групи самотни, аз днес като приемахме бюджета на ДОО казах, че ако майките бяха полицаи и имаха пистолети на кръста си и могат да организират протести, да излязат отвън пред Министерския съвет, защото не знам какво правят пред парламента, а пред Министерския съвет, дали щяха да им откажат. Но те сега не могат и затова управляващите в момент, пък и в други периоди от управлението си, казват, че няма, отвързваме ги, това е философията на Дянков – 2011 година.
    Разбирате ли, че отвързвайки ги от минималната работна заплата, ние им правим някаква услуга на синдикатите по-лесно да се борят за тази минимална работна заплата, но обричаме тези уязвими групи, които не могат да си защитят правата, на някакво такова отношение към тях, което е недопустимо.
    Това са аргументите и мотивите за внасянето на този законопроект.
    Изоставането е вече 80 лева от минималната работна заплата, а пък логично е една работеща и осигурявала се майка, защото само за тях става въпрос тук в този законопроект, да получава през втората година от майчинството си поне минималната работна заплата, какво лошо има в това.
    За финансите, по данни на Националната статистика, не знам дали съвпада с данните на НОИ, но броят на осигурените лица, получаващи обезщетения за отглеждане на дете от една до две години, е около 39 хиляди. Допълнителните средства по бюджета на Държавното обществено осигуряване, необходими за прилагането на закона, са в размер на 19 милиона годишно.
    Аз пак ще кажа, че политиката ни е последователна, не е като опозиция да предлагаме това, предлагали сме го и сме го правили като управляваща партия или в коалиция с други партии.
    Другото, което искам да кажа е, че аз нямам надежди, че ще бъде прието това нещо в Комисията по труда, социалната и демографска политика, въпреки, че няма нищо по-логично от това комисията да го припознае, даже като собствено предложение. Но ние ще го направим между първо и второ четене по бюджета на Държавното обществено осигуряване, ще кажем от къде ще дойдат парите за него.
    Благодаря.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
    Колеги, изказвания?
    Заповядайте, госпожо Нинова.
    КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, аз искам да ви дам още един аргумент. Той е математически и финансов, може би към политическия и демографския въпрос.
    Внасянето на осигуровки за обезщетения за отглеждане на дете между една и две години е процент от минималната работна заплата. Вие вдигате минималната работна заплата на 420 лева, тоест – процентно изчислено бъдещите майки, работещите сега, ще внасят вече от 2016 година по-висока осигуровка за това. В бюджета на ДОО сте предвидили от това да влязат в повече 8,5 милиона. И в същото време задържате това обезщетение на нива от 2014 година. Тоест, от тези работещи хора взимате по-голяма осигуровка за 2016 година, но не им ги давате, те са си техните пари, те ще си ги внесат в повече през по-високата минимална работна заплата, но вие не им давате и техните си пари. Има смисъл в това наше предложение, обвързано с вдигането на минималната работна заплата.
    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Ще си позволя една реплика на госпожа Нинова, за да й припомня, че тази вноска във Фонд „Общо заболяване и майчинство“ се внася и от мъжете, не само от майките.
    Колеги, други изказвания? Не виждам.
    Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-165, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 14.10.2015 г.
    Който е съгласен този проект да бъде подкрепен, моля да гласува!
    Гласували: „За“ – 4; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 8.
    Предложението не се приема.

    6. Законопроект за допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-154, внесен от Велизар Пенков Енчев на 16.09.2015 г. – обсъждане за първо гласуване

    ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Напомнили сме няколко пъти на народния представител Велизар Енчев, поканили сме го в комисията, но той понеже има особена позиция и не представя внесените от него законопроекти, защото не членува в комисия, затова този законопроект няма да го разгледаме – така, както е по правилник.
    Други предложения, мнения, по този въпрос? Не виждам.
    С това приключи днешното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
    Благодаря за участието! Успяхме да приключим навреме.


    (Заседанието завърши в 17.40 часа.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
    ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
    ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:


    Д-р Хасан Адемов
    Форма за търсене
    Ключова дума