П Р О Т ОК О Л

№ 1

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

13 януари 2016 година

---

Дневен ред:

1. Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерски съвет на 23.12.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

(Заседанието на комисията започна в 14.18 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)

***

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Възползвам се от случая да поздравя всички членове на комисията и всички присъстващи с Новата 2016 година и да пожелая на всички, които се занимават със социална политика, от тази зала да излизат добри новини за България.
Дневният ред за днешното заседание:

1. Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерски съвет на 23.12.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се дневният ред.

1. Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерски съвет на 23.12.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: По първа точка давам думата да представи проекта на Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност на господин Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, основната цел, която преследва проектът на Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, е в българското законодателство да бъдат въведени изискванията на някои директиви на Европейския съюз, които са със срок за нотифициране през тази година. На първо място това е Директива № 2014/54 на Европейския съюз и на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно мерките за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците, в контекста за свободно движение на работници, директива 2014/36 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари от 2014 година относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост, като сезонни работници и директива 2014/66 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешно-корпоративния трансфер.
Ролята на тези директиви е да осигурят правната сигурност, както на желаещите да работят в рамките на Европейския съюз граждани на трети държави, така и за приемащия ги пазар на труда на държавите членки. Освен това те са насочени към гарантиране в пълен обем на равнопоставеността в областта на мобилността на европейските работници. Най-близкият краен срок относно въвеждането и нотифицирането на тези директиви е 21 май 2016 година за Директива 2014/54 и затова в законопроекта е заложено съответно влизането му в сила в срока на нотифициране на тази директива.
В проекта на Закон за трудовата мобилност и трудовата миграция се прави кодификация на действащата нормативна уредба в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност, която е разпокъсана в момента в различни нормативни актове, като към настоящия момент основен законов инструмент за въвеждане достиженията на европейското право в областта на трудовата миграция е свободното движение на работници и служители. В националното законодателство се използва Законът за насърчаване на заетостта и неговите подзаконови актове.
Всеки един от разделите в Глава „Трудова миграция“ от трети държави на законопроекта се въвеждат специфични процедури за предоставяне на право на достъп на съответните категории работници чужденци от трети държави до българския пазар на труда. Те напълно отговарят на предмета и персоналния обхват на горепосочените директиви и на преместваната с цел кодифициране на материята в този проект на закона на Глава осма от Закона за насърчаване на заетостта.
Подчертана е ролята, правата и задълженията на всяка една от заинтересованите страни в процеса на кандидатстване, получаване на разрешения от Агенцията по заетостта и издаване на съответния тип разрешения за пребиваване и работа от органите на Министерство на вътрешните работи по единна процедура. Отделни раздели са посветени на националните разрешения за получаване на достъп до българския пазар на труда, включително за извършване на дейност на свободна практика, издавани от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.
Самостоятелна глава в проекта на Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция е посветена на равното третиране на работниците и служителите граждани от Европейския съюз и от трети държави с български граждани по отношение на основен набор от права, касаещ професионалната им реализация и социално-икономическия им живот в България. Това се налага с оглед на все по-нарастващото значение на достъпа до социални права в достиженията на европейското право, като средство за привличане на работници и служители, включително и от трети държави, от които има недостиг на европейския пазар на труда, в частност на висококвалифицирани по линия на вътрешно-корпоративния трансфер, както и за сезонна заетост.
На въпросите за свободно движение на работници в Европейския съюз е отделена самостоятелна глава „Трудова мобилност“ от проекта на закона. Разпоредбите са изцяло в синхрон с Директива 2014/54, като основната цел е осигуряване на достатъчно гаранция за защита правата на работещите на територията на Република България граждани на други държави членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария и членовете на техните семейства. Проектът цели да осигури правна закрила и на българските граждани, упражняващи трудова заетост на територията на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство и трети държави. За целта са предвидени разпоредби, осигуряващи обем от задължения за лицата, с чието съдействие и посредничество български граждани работят в трети държави. Освен това е урегулиран и реда за сключване на двустранни споразумения с трети държави в областта на трудовата миграция и заетостта, което дава допълнителна възможност за посрещане нуждите на пазара на труда и съответно възможност за професионална реализация на българските граждани в трети държави.
С оглед на постигането на пълна хармония на българското законодателство с разпоредбите на тези директиви и спазването на определения срок за нотифициране предстои да стартира спешно разработване и на Правилника за прилагане на Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция, в който детайлно ще бъдат разписани процедурите по всички режими, които са включени в проекта на Закон за достъп на работници и чужденци от трети държави до българския пазар на труда, както и в областта на трудовата мобилност.
Проектът е разработен в рамките на междуведомствена работна група, в която са взели участие заинтересованите министерства, институции и ведомства, както и национално представителните организации на работодателите и на синдикатите в България. Съгласуван е в Националния съвет за насърчаване на заетостта, както и в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Това е съвсем накратко представянето на законопроекта.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Донев.
Господин Симеонов, Вие ще прибавите ли нещо?
СИМЕОНОВ: Не.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, по законопроекта са представени десетина становища. Не зная дали има представители на всички, които са представили становища.
Откривам дискусията, имате думата.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, гости, колеги, ние от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим законопроекта, тъй като се постига обединяване на всички нормативни актове в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност в един общ, където вече цялостно и всеобхватно ще бъдат уредени обществените отношения, свързани с трудовата миграция и трудовата мобилност. Същевременно, и както каза заместник-министър Донев, с този нов закон ще се постигне синхронизиране на българското законодателство с всички директиви на Европейския парламент и на Съвета в областта на свободното движение на работници и заетостта на чужденци граждани на трети държави, чиито срок за транспониране изтича през 2016 година.
По-скоро аз имам един въпрос към министър Донев, тъй като изцяло се запознах със становищата на всички национално представени работодателски организации, както и на двата синдиката. Всички те подкрепят този законопроект, считат, че е необходим, навременен. Опасенията по-скоро се касаят по отношение на чл. 18, ал. 3, а именно въвеждането на минимален праг за заплащане на сключване на трудов договор с работници чужденци от трети държави за наемане на висококвалифицирани специалисти от трети страни и по-точно размерът на този минимален праг на заплащане, който е в размер на три средни работни заплати. Можете ли да се обосновете защо и как се стигна до тази цифра три средни работни заплати и може ли да претърпи някаква корекция, защото от всички становища, с които се запознах, притесненията са, че този праг е твърде висок?
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на госпожа Ангелова? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Да честитя на колегите Новата година и да им пожелая здраве и ползотворна работа!
Уважаеми господин заместник-министър, аз се запознах доста обстойно и със законопроекта и със становищата, които ни бяха изпратени към него, и искам да изразя първо няколко съществени притеснения, някои от които са изразени в становищата най-вече на синдиката КНСБ.
Първо, означава ли, че през този закон ще се провежда политика на неповишаване на доходите на българските трудещи се?
Второ, за огромно съжалени в законопроекта, който предлагате с мотив, че трябва да бъде хармонизирано българското законодателство към европейското, има съществени пропуски, като първият съществен пропуск, това в крайна сметка е защита на българския работник, на българския специалист, дори да не кажа, че има текстове, които поставят в непривилегировано състояние и положение, ако мога така да се изразя, особено хора, които заемат специфични дефицитни длъжности. Но най-съществен е моментът, който е изразен и от Министерство на външните работи, с промяна на допълнение на чл. 24, ал. 1, т. 16. Какво гласи този чл. 24, т. 16 от Закона за чужденците в § 5 на Преходни и заключителни разпоредби? Това, колеги, означава, че едно вероизповедание е решило да покани примерно някакви духовници, представляващи различни религии, няма да посочвам сега, за да не влизаме в детайли, но спокойно мога да посоча дори духовници на Ислямска държава. И понеже на тях са им харесали, законът ще им даде възможност, затова че са харесани от това съответно вероизповедание тези хора да си пребивават спокойно в България. И аз искам да ви попитам кое налага тази промяна и тази мярка в Закона за чужденците? Нещо повече, много правилно Министерство на външните работи е обърнало внимание, че понятието „чужденци“ включва и граждани без гражданство. Означава ли това, че ние ще отворим нашия пазар и за такива хора, давайки си ясна представа, че за огромно съжаление ние този дебат го проведохме преди Нова година с приемане на измененията и допълненията на Закона за чужденците, предложен от ДПС и тази врата вече там е отворена, за огромно съжаление.
Третият момент, който е изключително важен. Всъщност, виждайки какво се случва в Европа и виждайки, че във водещи държави, като Швеция, Германия, Холандия, които вече предприемат обратни действия, реципрочни на тези три директиви, на които се позовахте, означава ли това, че ние трябва да застрашим, спазвайки три директиви, които показаха във времето, че са абсолютно неефективни, дори опасни за обществото и икономиките на съответните държави, ние да си внесем емигранти под така хубавото римско правило от 1957 година, че трябва да има свободно движение на работна сила. Само че, извинявайте, ситуацията е коренно различна и аз не виждам, ние имаме сериозни аргументи този законопроект да го отложим във времето, защото ситуациите в Европа и в света показват, че не трябва да се бърза с такива законопроекти. В противен случай има опасност това, за което положихме усилия и като парламент, и като правителство да опазим България от бежански наплив, сега да отворим вратата през този закон. Така че аз държа да получа отговор на тези мои въпроси и вярвайте ми почти 50% от поправките и от предложенията по-точно, защото това е нов закон изобщо, не кореспондират с трите директиви. Така че нещата не опират точно за това, че трябва да хармонизираме законодателството, защото ако трябваше да го хармонизираме законодателството ние просто можехме да го хармонизираме през Кодекса на труда – основният закон, касаещ и регулиращ отношенията между работодател, работници и т.н.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики към изказването на господин Байрактаров? Не виждам.
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник-министър, гости.
Първо, да ви поздравя всички с Новата година! Да сте живи и здрави! Искам да отправя едно пожелание на всички работещи в социалната сфера, да получат удовлетворение от работата си, което да се дължи на положителни промени в социалната сфера! Искрено го пожелавам на всички работещи в тази сфера!
Относно закона, който обсъждаме в момента за трудовата миграция и трудовата мобилност, аз ще се опитам да не повтарям колегите. Разбира се, че той хармонизира българското законодателство с европейското в областта на свободното движение на работната ръка и заетостта на чужденци от трети страни, но за мен е по-важно, че той извършва едно обединяване на нормативната уредба в тази област, защото в момента тя е изключително разпокъсана и ако един специалист, не говоря за експертите от държавните служби и институции, които се занимават с тези проблеми, но един специалист, който работи в една фирма и подготвя документите при наемането на един специалист било то от Европейския съюз или пък от страна, извън Европейския съюз, е изключително затруднен и той трябва да се рови из редица нормативни документи, които препращат от едно място на друго и това създава затруднения на самите специалисти пък и на държавните служби, които дават постоянно консултации в тази посока.
Аз като цяло приветствам закона, само ще изразя едно притеснение, едно опасение, то беше изразено преди мен от госпожа Ангелова и от господин Байрактаров, това е чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от предлагания законопроект. Алинея 1 прави отмяна на пазарния тест за някои специалности. Аз съм далеч от мисълта да затруднявам работодателите като ги караме да правят такъв пазарен тест, но повярвайте ми, наистина този тест беше 45 дни, след това 30 дни се простира във времето и ако не ги затруднява чак толкова, ако сериозно един работодател е решил да наеме един чужденец на работно място при себе си, общо цялата процедура с намаления срок за пазарния тест от 30 дни става някъде около 40-45 дни, което не би трябвало да го затруднява по никакъв начин. Така отваряме пробойни в законодателството да пускаме, да не си защитаваме пазара на труда. А пък, повярвайте ми, че нашият пазар на труда има нужда от защита, защото колкото и да са ниски възнагражденията в България, има желаещи от други страни, където са още по-лоши условията, да идват в България, има и несъвестни работодатели, които биха наели такава работна ръка, която да подбива цената на нашата работна ръка. И сигурно е прав господин Байрактаров като казва, че по този начин това ще препятства нормалното вдигане на доходите в България.
Другото притеснение ми е ал. 3 с тези три по-големи заплати за наеманите работници от средната за дадената длъжност, дадената професия в България също е притеснително. Аз доколкото знам препоръката е един път и половина, написали сме го на средна заплата за длъжността. Не искам да вземам страната на работодателите, защото гледам, че в тяхното становище е записан същият проблем, но по това сериозно трябва да се помисли.
Като цяло законопроектът може и трябва да бъде подкрепен. Аз на този етап заради чл. 18 и заради това, което каза господин Байрактаров – заради чл. 24 ще се въздържа на първо четене. Но с декларацията, че на второ четене ще подкрепя 90% от текстовете. Между първо и второ четене ми се ще да помислим всички заедно, пък най-вече вносителите, къде може да се направят компромиси по чл. 18, като моето твърдо мнение е, че ал. 1 трябва да отпадне. За ал. 3 трябва да се помисли какъв да бъде размерът.
За сега ще се огранича толкова в изказването.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Реплики към изказването на господин Гьоков?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Колега Гьоков, Вие започнахте с приветствие към този законопроект. Не знам в какво виждате този ентусиазъм за приветствие. В същото време изложихте едни наистина сериозни мотиви. Но от всички мотиви, които изложихте, аз искам да ви попитам къде ще намерите компромис в целия законопроект при положение, че тези лица от трети държави, пък било дори от държави членки на Европейския съюз, според Вас за 35-40 дни от тях дали ще е някой в състояние да научи български език? Питам аз и като реплика, и Вас, и господин Донев, нима ние сме толкова елементарни, че да приемаме работна сила, която дори няма елементарни познания на български език говоримо, да не говоря писмено и ние да очакваме от хора, които не владеят български език, най-вероятно много голяма част от тях сигурно от третите държави ще са и неграмотни, какво правим оттам нататък? Освен тотално съсипване и налагане на дъмпинг на пазара на труда. И нещо повече, стимулиране наемането на нискоквалифицирана работна сила, която за огромно съжаление трябва да признаем, че и в България си имаме предостатъчно. Това е истината. И аз не виждам тук никакъв повод за ентусиазъм, защото пак казвам, практиката вече сочи, че европейските политики в тази област са пълен провал. Това е истината.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Втора реплика някой желае ли? Не виждам.
Заповядайте, господин Гьоков за дуплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги и гости, аз казах, че приветствам наистина закона, защото аз го казах и преди – той обединява нормативната уредба и прави всичко на едно място. Всичко това, което го казвате, съществува и в момента, ако сте убеден, че този закон прави това нещо – то съществува и в момента. Аз не съм убеден обаче във всичко това, което казвате, че става, защото например пазарният тест отпада, но само за високо квалифицирани специалисти, за които министърът ще издава, за мен това също не е допустимо, но това е друг въпрос. Такова е виждането на министерството, аз казвам моето становище. Така че стимулиране на ниско квалифицирана работна ръка внос от вън няма как да стане, защото то и до момента това съществува. Но това събира цялата уредба на едно място и дава възможност на всички. И на тези, които прилагат нормативната уредба, на тези, които ползват нормативната уредба да могат да се ориентират много бързо, защото е събрана в едно. От тази гледна точка приветствам изготвянето на такъв закон.
Притесненията си ги казах и те са и Вашите притеснения, господин Байрактаров. Така че аз мисля да достигнем до някакъв компромис, някакво решение на въпроса. Но иначе 90% от текстовете в закона са нормални за мен.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други изказвания, колеги? Въпроси?
Ако няма или сте в процес на формиране на въпроси и изказвания, позволете ми аз да задам няколко въпроса.
Господин заместник-министър, през 2008 година е приета Национална стратегия на Република България за миграция и интеграция. Тази национална стратегия е за периода 2008-2015 година. Не смятате ли, че има потребност във връзка с новите предизвикателства, за които говори и господин Байрактаров, да има актуализиране на тази стратегия или да има нова стратегия? Това първо.
Второ. Нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект. Ще ви кажа след малко аргументите, с които ще го подкрепим. Преди това искам да ви кажа няколко думи за състава на Националния съвет по трудова заетост и трудова миграция, знаете, че има и в момента такъв. В момента там, доколкото си спомням, влизат представители на Министерство на труда и социалната политика и социални партньори. В текста сте записали „министерства и агенции“, кои точно, не трябва ли да влязат като конкретика в проекта, който предлагате?
На следващо място по отношение на условията и реда за издаване на разрешения за работа. Говори се за единен документ за единно разрешително, като в един от текстовете е казано, че разрешението за работа трябва да се съдържа в разрешението за пребиваване. На практика как се случва това? Какъв е точно практическият начин да се случи това? Аз знам досегашният ред какъв е, дали ще бъде повторен той?
Господин Байрактаров, обръщам се към Вас, защото Вие споделихте част от тези неща. В момента за издаване на разрешение за работа са необходими точно 15 документа, като част от тези документи дават отговори на въпросите, които Вие си поставяте. Ако искате, мога да Ви ги изброя, те са изписани тук.
Освен всичко останало има и Дирекция „Миграция“ към Министерство на вътрешните работи, която издава разрешението за пребиваване. Достатъчно сериозно и аргументирано се занимава с всички тези въпроси, които будят безпокойство във Вашето изказване. Но не това е основният акцент в моето изказване. Аз искам да разбера по какъв начин това единно разрешение за пребиваване и престоя разрешението за работа ще може да бъде практически реализирано не само за случаите на висококвалифицирана заетост, а и на всички останали?
На следващо място. При положение, че цяла Европа, в това число и България, изпитват - искам да използвам тази дума достатъчно силна – неистова потребност от работна сила, особено в някои специалности, за България например, понеже в България приемаме този закон сега, липсата на висококвалифицирани медицински кадри, в това число и среден медицински персонал застрашава съществуването на една голяма част от предимно малките болници, предимно общинските болници?
Не на последно място, тук е и господин Теодор Дечев – представител на работодателите, той може да ви каже, че работодателите търсят освен IT специалисти и инженерно-технически кадри, особено в строителството. Това беше записано в становищата на работодателските организации. Същото се отнася и за Европа. За Германия например, за Франция, медицинският персонал, тук има доста колеги лекари, които знаят, че лекарите от европейските страни отиват по на север и в задокеански държави, докато от Източна Европа отиват към европейските страни. Така че този процес на свободно движение съществува и според мен няма нищо лошо той да бъде регламентиран. Дали е редно да бъде точно в един закон или да бъдат разпокъсани, очевидно е, колегите от Министерство на труда и социалната политика дават отговор в каква посока трябва да върви, кодифицира се. Аз не знам дали е точен терминът „кодифицирано“, но така или иначе събирането на всички тези нормативни актове в един закон според мен е един добър подход. Очевидно е, че трябва да се положат усилия, имаме време до средата на месец май, до тогава е срокът за приемането на тези директиви. Имаме време, мисля че можем с общи усилия да приемем един добър закон, който да отговори на потребностите на българския бизнес, на българското общество, а и да улесни не само работодателя, а и работници, които желаят.
Междувпрочем тук има един по-интересен въпрос. Аз знам отговора му, но искам да го чуя и от вас. Защо става въпрос само за трудова заетост? Законът е за трудова заетост и трудова миграция.
Нека да чуем колегите. Има ли реплики?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател. Аз точно в тази посока исках да Ви репликирам, защото и Вие във Вашето изказване го заключихте точно в процес и отношение работодател-работници, ако мога така накратко да го формулирам. Но всъщност в закона, ако сте го чели внимателно, там има възможност за хора, упражняващи свободна професия. И ето там е вече един от сериозните проблеми, защото тези хора, упражняващи свободна професия, за огромно съжаление имаме и тъжните и недобри примери в България точно по линия на такива лица, упражняващи свободна професия, които в един момент самите те стават вече работодатели и започват да наемат работна сила, която не е най-подходяща за българските условия. Ето там е един от основните проблеми.
Иначе - да, Вие сте прав, не са 15, мисля че са 17 документите. Само че ако си спомняте споровете, които извършихме преди Нова година, има един срок, който казва, че примерно едно лице, наречено бежанец, идва, обикновено си е хвърлил паспорта някъде по пътя, заявява, че е еди какъв си и Народното събрание сега прие, че в 90-дневен срок, ако ние не сме му изработили документи, ако не сме установили неговата самоличност, гражданство, той вече има право на достъп до пазара на труда. Да видим какви документи ще му изработите на това лице, като оттук нататък за него започва живота. Той е зачеркнал всичко и ние сега, на територията на България, през някакъв център за бежанци започваме да му градим нова биография, а такива, за съжаление, аз не искам да обвинявам министерството и колегите за положения труд, защото все пак разбирам – и наши български граждани бяха в такава ситуация, когато емигрираха икономически по Германия, Англия, Испания и т.н. Така че този процес, абсолютно съм съгласен с Вас, той е непрекъснато съществуващ. Въпросът е, че ние така или иначе трябва наистина да прецизираме много сериозно текстовете, за да можем да извлечем хем полза от този законопроект, хем да бъдем полезни и на нашата родина, защото няма какво да се лъжем, между другото това е един от законите, с който можем да стопим примерно дефицита на НОИ, един от инструментите.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Други реплики?
На Вашия коментар, който направихте под формата на реплика, аз искам да отговоря по следния начин.
Господин Байрактаров, Вие внимателно сте прочели закона и знаете, че има една глава, която възлага контролни функции на Главна инспекция по труда. Там виждате за какви суми става въпрос. Разбира се, че има неща, които могат да се поправят в този закон, но аз смятам, че посоката е правилна и тези обществени отношения според мен трябва да бъдат уредени в един закон. Да се надяваме, че с усилията на всички ще го подобрим внесения проект от Министерство на труда и социалната политика.
Други изказвания, колеги?
Господин Донев, да отговорите на поставените въпроси.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, разбираеми са притесненията, които имате по отношение внесения законопроект. Аз искам само да направя едно уточнение. В законопроекта новите директиви са три, но иначе като законопроект той обхваща общо десет директиви на Европейския съюз, от които и останалите седем са действащи в националното законодателство, които са въведени чрез Закона за насърчаване на заетостта или пък със съответни наредби.
Действително, когато беше разработван проекта на Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция, бяха отчетени становищата, предложенията на всички социални партньори и заинтересовани министерства. Тук в работната група са взели участие и представители на Министерство на външните работи, представители на Министерство на вътрешните работи, на Министерство на правосъдието, така че онези текстове, които касаят промяна в законите, основно Закона за чужденците в Република България, са съгласувани с компетентните министерства и текстовете, мога да кажа, че отразяват действащото към момента положение по отношение на Закона за чужденците.
Другото уточнение, което искам да направя, е, че тук не става въпрос, че този закон ще урежда трудовите права на бежанци. Напротив, той урежда само тези трудови права по отношение на трудовата мобилност на такива работници и служители, които са висококвалифицирани, вътрешно-корпоративният трансфер. Тоест, новото, което се въвежда с този законопроект, е вътрешно-корпоративния трансфер и сезонната заетост. Другите всички режими и в момента действат. Тъй като стана въпрос и за самонаетите, упражняващите свободна професия, откакто действа този режим, той и в момента е действащ в нашето законодателство, има издадени две разрешения на такива лица, които да са поискали за десет години през Агенцията по заетостта съответния достъп до българския пазар на труда за упражняване на професията, занаята или каквото попада в кръга на свободната професия. Само две такива разрешения са за десет години.
Тук съществува и другият механизъм, който гарантира запазването на правата на българските работници и служители и опазване на българския пазар, че при тези самонаети лица и въобще и в другите, които създават предприятия на територията на България, се изисква условието, за да бъде дадено разрешение за достъп на чужденци до българския пазар, е 10% ограничение за чужденци. Всички останали 90% от работещите трябва да са български граждани или граждани на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. То действа от много отдавна.
По отношение на единния документ, който обхваща разрешението, което се издава и цялата процедура, която тръгва през Агенцията по заетостта, Министерство на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Министерство на външните работи накрая този единен документ се издава от Министерство на вътрешните работи, но е съгласуван с Министерство на външните работи, с Държавна агенция „Национална сигурност“, който е единен документ за пребиваване и работа. Така че тук в проекта на закон не се прави нещо, което е по-различно от сега действащото.
Също така не става въпрос, законът не е за трудова заетост на гражданите от трети страни, а просто редът, по който граждани от трети страни могат да упражняват трудова дейност на територията на Република България съответно в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Не е за насърчаване на тяхната заетост, а реда, условията, по които съответно тази заетост може да се осъществи на територията на България, респективно на Европейския съюз.
На въпроса за състава на националния съвет, да – там са включени съответните министерства и агенциите към Министерство на труда и социалната политика, основно Агенция по заетостта и Главна инспекция по труда, които ще имат отношение към прилагането на този закон и съответно контрола по неговото прилагане.
По отношение чл. 18, ал. 3 искам да обърна внимание на това, че чл. 17 въвежда изискването на европейската директива за едно и половина минимално заплащане от средното за страната за висококвалифицираните работници за страната за предходната година. Това притеснение, което господин Байрактаров каза за това, че КНСБ са притеснени от това да не се превърне този закон в политика на неповишаване доходите на българските граждани, именно чл. 18 е този, който защитава това. Много по-евтино ще излезе на българския работодател да повиши заплатата на българския работник, отколкото да прибегне до внос на висококвалифициран работник от трета държава със заплата, която чл. 18, ал. 3 изисква да бъде в размер на три пъти средната работна заплата на годишна база.
Действително при обсъждането и при съгласуването на проекта на закон единственият проблем, по който не се постигна пълно съгласие, беше чл. 18, ал. 3 от законопроекта, където национално представените синдикални организации, национално представените работодателски организации не стигнаха до единно мнение какъв да бъде този размер. Той в закона е три пъти средната работна заплата за страната за предходната година на годишна база и в момента този размер действа към тези висококвалифицирани работници от трети държави.
По отношение на това, което и господин Гьоков каза за това, че притеснението е по отношение на пазарния тест, тук действително се прави едно облекчение към предприятията, които изпитват трудност за намиране и наемане на такива висококвалифицирани кадри, за тях е създадено облекчен режим да не преминават този пазарен тест, като е въведен един допълнителен механизъм, който национално представените работодателски организации трябва всяка година да предоставят списък с мотивирани предложения на професиите за висококвалифицирани работници, които имат дефицит на кадри на българския пазар, за които да се прилага този облекчен режим без пазарен тест и този списък преминава на обсъждане през Националния съвет за насърчаване на заетостта, през Националния съвет по трудова мобилност и трудова миграция и се утвърждава от министъра на труда и социалната политика ежегодно до 31 януари. Тоест, само тези професии за висококвалифицирани специалисти, които попадат в този списък, ще могат да се ползват по тази облекчена процедура без пазарен тест. Всички останали преминават и пазарен тест, така че мисля, че притеснението за това, че няма да бъде защитен българският пазар на труда, че ще се допусне наплив на работници от трети държави, които да изместят българските работници, не би се получило, тъй като и в момента статистиката, която имаме средно годишно назад в годините – не повече от 50 разрешителни такива се издават, тип синя карта за висококвалифицирани работници. Тридесет и седем са за 2015 година.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, други изказвания? Въпроси?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Имам въпрос.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Няма такава процедура, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Под формата на процедура.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Процедура може, но не изказване под формата на процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Мисля, че ще е полезно за всички.
Процедура.
Господин председател, извинявам се, че ще трябва да наруша малко реда, но все пак въпросът е важен.
Господин Донев, между другото това, което казвате, е една работа, която започнахме 2007 година още по времето, когато беше министър госпожа Емилия Масларова и заместник-министър господин Димитров, ако не ме лъже паметта ми.
Това, за което аз ви намекнах и споделям тук и пред колегите, е изключително важно. В закона ние не сме оставили врата, сега ще го кажа директно, за да ме разберете какво имам предвид. Тогава още поставяхме този въпрос по линия на недостиг на кадри в туризма. Искахме да привлечем главно българи от банатския регион и т.н., или етнически българи, които владеят перфектно български език, с добро образование и много бързо щяха да се впишат в българския пазар на труда. Ние имаме полза от наши българи да си ги привличаме в България. Ето този момент липсва в закона. Сега не знам точно как трябва да се направи, за да не вкарваме някакви дискриминационни мерки, но ние трябва да помислим това. Това е един от тънките моменти в този закон, който трябва да го предвидим и да си привлечем хем наши българи, хем да са квалифицирани и да си владеят български език.
Това исках да ви кажа. Благодаря, извинявам се още веднъж.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин Байрактаров, тези текстове по никакъв начин не изключват нито западните покрайнини, нито който и да е, след като са от трети страни.
Господин Теодор Дечев пожела думата.
Заповядайте, господин Дечев.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ /директор „Индустриални политики“ в Асоциацията на индустриалния капитал в България“/: Които ме познават знаят, че говоря не само от тази си позиция, но и на известно познание по въпросите, които се разискват.
Аз първо искам да кажа, че по никакъв начин не поставям под съмнение добронамереността на всички участници в дискусията и в никакъв случай не смятам нито, че тези, които гледат по-положително на закона или пък тези, които гледат по-резервирано, че те не искат да защитят общественото благо. Очевидно е, че живеем в момента в едно нервно време, в което зад всеки ъгъл ни се привижда някаква заплаха за националната сигурност, понякога тя ни се привижда, понякога я има, различно малко, на лотарийни начала са нещата.
Но искам да припомня няколко неща, които според мен ще обяснят горе-долу идеята на закона и защо той като цяло има работодателската подкрепа.
Първият колективен договор в България е подписан 1905, Инспекцията по труда е създадена 1907 година и това ни кара ние да твърдим, че по онова време сме били напълно в ритъма на историческия ход. Първият държавен акт в България, който решава проблема на трудовата миграция отпреди 1900 година, това е акт на княз Фердинанд, с който той поканва гръцките лекари, на които не им харесва в Гърция, да дойдат да работят в България. В България е имало голям дефицит на лекари, в Гърция е имало тежки политически проблеми, преследвания и т.н. Княз Фердинанд е поканил гръцките лекари да дойдат да работят в България на по-спокойно с едни добри условия. Само шест години по-късно става клането в Загоричане и българското население толерантно изгонва понтийските гърци от Черноморието, но междувременно от Румъния изгонват румънските гърци по същите причини, кланета в Македония над тамошното влашко население. Лекарите остават обаче, тях никой не ги изгонва.
В днешно време аналогията е плаката на колежа за медицинските сестри „Йорданка Филаретова“, на който пише „Незабавна реализация в страните от Европейския съюз в мига, в който завършите“. Нямам екземпляр, щях да го донеса.
Тоест, първо, изобщо въпросът не е само за хармонизацията. Очевидно е, че ние имаме необходимост от сериозен законодателен текст, а не от хвърчащи наредби, които всеки във всеки един момент може да промени. Казвам „всеки”, предвид изпълнителната власт. Ние очевидно в случая правим едно добро дело, като превръщаме това в закон, който е под контрола на народното представителство.
Господин Байрактаров е абсолютно прав, като ни връща към 2007 година. През 2008 година в същата тази сграда ние пледирахме за оценка на риска и да има методика, по която да се преценява от къде приоритетно би могло да се привлича работна сила. Само че ние тогава пледирахме за работна сила въобще, а в момента се препираме за една тясна ивичка от честотния спектър, където са написани едни специалности, които просто, както се казва, са нежелание да създаваме повече пречки по пътя на закона и няма да седнем да разискваме защо софтуеристите, а не операторите на цифрово-програмни машини с цифрово-програмно управление, които имат инженерно образование, защо пък те да не са и те в този списък, защото те примерно не са.
Явно е, че тук има много субективизъм, има много браншови интереси, има много различни, корпоративни, ако щете субективни гледни точки. Така или иначе се е стигнало до някакво положение. Очеизвадно е, че тук не става дума за хора, които като дойдат, ще се окаже, че са неграмотни. Да, възможно е те да не знаят български език, но има специалности, които може и да не им е необходимо. Отделен е въпросът, че примерно да речем софтуерните специалисти отдавна работят офшорно и изобщо нямат необходимост да стигат до България, за да изпълняват каквито и да са поръчки онлайн. Но да речем, че ще им хареса тук климата, средата и пр.
По тази причина в нашето кратко становище ние сме защитили закона и сме казали, че това е едно добро дело. Абсолютно прав е господин Донев, не се постигна, за съжаление, съгласие по въпроса за тези прословути три пъти средната заплата, които да бъдат минималното заплащане. Тук има известен елемент на неразбиране, защото ако един работодател покани чуждестранен работник, той няма да му плаща само заплата. Той трябва първо да му осигури квартира. Второ, той трябва да му осигури транспортните разходи. Чуждестранният работник, особено той ако е някакъв топ специалист, софтуерист и пр., може би ще поиска два пъти, три пъти в годината да може да си иде вкъщи, да си види семейството. Той не е дезертьор от армията на Асад, който си е хвърлил паспорта някъде по пътя, за да дойде до Харманли, той си е съвсем легален гражданин, който най-вероятно в неговата държава също го уважават, но по някаква причина е преценил, че тук по-добре ще се реализира.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Господин Дечев, друг път ще говорим за корпоративно-социалната отговорност, сега за закона.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Истината е, че залагайки не едно и половина, както беше едната теза, а три пъти, не се отчита дефакто факта, че има едни сериозни допълнителни разходи и при всяко положение висококвалифицираният чуждестранен специалист той не е евтин специалист. От тази гледна точка ние сме написали, даже да не повдигаме въпроса за дерогацията, за който говорихме с господин Адемов преди заседанието, че може да се слезе до едно и две по определена процедура, но бихме апелирали към народните представители да отчетат факта, че докато се изпразваме откъм специалисти, които се движат неудържимо на където им видят очите и на където е залеза, да дадем някакъв шанс да се и пълним. За тях това може да е междинна спирка, но все пак.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Дечев.
Господин министър, за много години, да сте жив и здрав!
ИВАЙЛО КАЛФИН: Най-добри пожелания, господин председател на Вас и на колегите!
Нямам какво да добавя. Ако имате въпрос специално към мен, с удоволствие.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Закривам дискусията.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност с вносител Министерския съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към втора точка.

2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колеги от ГЕРБ, вие сте първи, съгласно нашия правилник. Имате ли въпроси?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Нямаме.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колеги от „БСП лява България“.
Заповядайте.
Госпожо Нинова, имате право на две минути.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Господин вицепремиер, въпросът ми касае излязлата информация за възникнали проблеми при прехвърляне на вноски от универсалните пенсионни фондове в НОИ. Става въпрос, колеги, за общо да ги нарека – лица от сектор „Сигурност“, които са се възползвали от правото си, вече са пенсионери, имат право на втора пенсия от универсалния фонд или след приетите от нас промени, да си прехвърлят тези вноски в НОИ, където да им бъде преизчислена сегашната пенсия или да чакат, когато навършат пенсионна възраст, да си получат втората от фонда.
Има информация за вече направени прехвърляния, но фактите показват, че пенсиите им не се преизчисляват по посока по-висока пенсия. Хора, които вече са го направили, но искат да си върнат обратно вноските, не могат да ги върнат, тоест – те губят тези пари и права. Това е едно доказателство, според нас, за нашата теза от лятото, когато приемахме промените, че те са прибързани, необмислени и в крайна сметка ще ощетят хората. Тогава даже имахме спорове дали това е защита на частни интереси, на частни фондове или на НОИ. Ето сега се вижда, че истински потърпевшите, когато прибързано се вземат решения, са хората.
Има проблеми очевидно с тези хора, които вече са си прехвърлили парите, така ли е, господин министър? Какво можем да направим? Ако трябва и законодателна промяна някаква да направим, така че те да възстановят поне правата си върху тези пари.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Господин министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Цялата система за прехвърляне на сметки е очевидно, че изисква един период докато се напасне и докато се изчистят всички процедури. Информацията, която ще ви кажа, тъй като не съм искал по-осъвременена, е от началото на декември. Тогава имаше около 10 хиляди заповеди за преизчисляване на пенсиите и малко повече – около 12 хиляди души, които бяха дали заявления да си прехвърлят пенсиите или сметките от частно пенсионно дружество в НОИ. Огромната част от тях са хора, които са се пенсионирали вече, което означава, че те са работили или в сектор „Сигурност“ или са категорийни работници. Средната сума, с която се увеличава пенсията, е около 70 лева на всички, които са се прехвърлили пенсиите, като разбира се границите на тази сума варират.
Пенсионните фондове имаха някаква претенция и имаше една поредица от писма с НОИ по повод процедурата, свързана с това, трябва ли да има нотариална заверка или не трябва да има нотариална заверка на това искане за прехвърляне на средствата и дали НОИ е оправомощен да определи реда, по който да се прехвърля. Мисля, че тези въпроси бяха решени. Минаха трите месеца след приемането на закона и общо взето процедурата започна да работи.
Аз лично не съм чул и не съм видял, разбира се, ако имате конкретни случаи, можем да ги проверим, да ги погледнем, на някой, на който да му е намаляла пенсията. Има единични случаи, в които не се увеличава пенсията. Това е по две причини основно. Или че съответното лице взима максимума на пенсията, тавана – 910 лева в момента и няма как да му се увеличи повече пенсията, или че осигуровките, които до сега е правил, са под минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и това увеличение на практика покрива, знаете, че ако се изчисли реалната пенсия и тя е под минималния размер, на практика получава бонус съответното лице. Ако промяната в пенсията е в рамките на този бонус, той тогава продължава да взима минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това са случаите. Пак казвам, че това са единични случаи поради тези причини, поради които не се е получило увеличение на пенсията.
Иначе в закона, така, както е приет, за тези, които вече са пенсионирани и ползват това право след другите, знаете, че за всички останали е до пет години преди пенсионирането, когато може в различни посоки да се променя мнението и да се прехвърля партидата, за тези, които вече са пенсионирани, нормална е и тази логика, която се следваше, няма как да се направи това нещо, като непрекъснат процес, защото те вече са пенсионери. Набрана е сума, те повече не се осигуряват в частния фонд, понеже се предполага, че вече са пенсионирани и затова няма логика да се прехвърлят многократно. Затова е предвидено в закона, че се прехвърлят еднократно средства. Но аз лично не съм чул за случай, в който заради прехвърлянето на някой е намаляла пенсията. Ако имате такъв – нека да го видим и да видим какви са причините.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Госпожо Нинова, имате право на реплика в рамките на две минути.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин министър, първо да кажа, че не съм твърдяла, че пенсията намалява. Твърдя, че не се е увеличила, че не е доизчислена по-висока пенсия. Така че тук нямаме спор, няма разминаване. А иначе данните ми към 7 декември са 12 400 молби, тоест прехвърлени, от които 8 400 преизчислени, 4 хиляди души разлика не е малко, за сега. Тоест, не са единични случаите.
Моля, обърнете внимание, проверете за какво става дума. Заместник-министър Николов обясни публично, че става дума за две категории проблеми – едните са за хора, които са на максималната пенсия и няма как да им бъде увеличен, другото е това, което казахте – на минималната. Тогава, ако е така, да направим една информационна кампания, да информираме тези хора, да им обясним, че тези, които са с максимална – да не го правят, няма начин да получат по-висока. Очевидно те нямат информация, нямат предварителна информация с колко ще им бъде преизчислена. Трябва сами да стигнат до това заключение. Нещо да направим да ги информираме. Изборът си е техен. Законът им дава възможност, те са мислещи хора, да избират. Но да избират информирано какво ги очаква. Защото за сега са 4 хиляди души, които са загубили тези възможности и тези пари, които са имали във фонда.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин министър, за дуплика в рамките на две минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Нинова, очевидно има едно неразбиране. Има разлика между заявените молби и издадените заповеди, не защото другите са отхвърлени, а защото такъв е процесът. Не може в същият ден, в който е подадена молбата, да се получи преизчисление за новата пенсия. Тъй като доста хора си прехвърлиха молбите, разбира се всички ще бъдат разгледани, това съвсем не значи, че на 4 хиляди души не им се издава заповед или им се отхвърля молбата. Процедурата е такава, тогава, когато един човек подаде молба за прехвърляне на сметката от частния пенсионен фонд в НОИ, след това НОИ гледа дали има условия за това нещо, дали е изпълнено всичко, което трябва да се предостави в това желание и т.н. Ако е изпълнено, преизчислява пенсията и заповедта за издаването й е след като тя бъде преизчислена. Така че заповедта на практика се издава след като мине целият този процес на оглеждане на документите, преизчисляване на пенсията и т.н. Затова е тази разлика от няколко хиляди души. Това не значи, че това са хора, които няма да получат нищо. Но Вие сте права, че трябва да наблюдаваме процеса внимателно. Аз ще имам грижата да взема последни данни, които са от началото на тази година.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Следващата група е парламентарната група на Движението за права и свободи.
Аз ще си позволя да задам един въпрос, господин министър.
През тази година предстои въвеждането на т. нар. енергийна борса или либерализирането на цените на електроенергията. В тази връзка очевидно е, че енергийно бедните в България, ясно е колко са те, а пък по европейски критерии вероятно са повече от тези, които получават енергийно подпомагане по постановлението, което действа в момента.
Моят въпрос е свързан с това какви са мерките, които Министерство на труда и социалната политика предприема в посока на компенсиране на потребностите на българските граждани, които се подпомагат в момента от една страна и на другата, по-голяма група, които са енергийно бедни?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви за въпроса, господин председател, защото мисля, че той ще бъде на вниманието и на обществото и на комисията в следващите месеци.
Предстои, поне така е по план, вече пробно работи енергийната борса, да бъде либерализиран пазарът от 1 април, за да мине отоплителният сезон и да намалее разходът на електроенергия. Защо? Защото в различните страни, в които е либерализиран пазарът, виждаме различни примери. В част от страните, което поне експертите в Министерство на енергетиката предполагат, че е вероятен сценарий за България, никой не може да каже точно какво ще се случи. Първоначално има някакво увеличаване на цените, след което те се намаляват и се стабилизират, в някои случаи даже падат под тези, които са били преди либерализацията. Трудно е някой да даде точната прогноза какво ще бъде. Така че от гледна точка на държавата ние трябва да създадем такъв механизъм, че да имаме готовност каквото и да се случи, съответно съответният механизъм да проработи.
Водещата институция към този момент в това отношение е Министерство на енергетиката. Там включително са поръчали доклади, свързани с това как се отразява либерализацията на пазара върху цените, как се отразява върху цените на дребно и т.н.
Ние сме изпратили наши експерти в една работна група, която работи в момента, но тя се ръководи от Министерство на енергетиката, даже ако не се лъжа тази седмица цялата експертна група имат посещение в Брюксел, там ще се срещнат с различни други регулатори, възможности да се види какво може да се направи. Така че нашата цел е преди да се либерализират цените ние да имаме няколко варианта за действие и в зависимост вече от реалната ситуация да може да се задейства един или друг вариант. Отново казвам, към този момент тази работна група се координира от Министерство на енергетиката.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Моята реплика е свързана с това, че доколкото нямам претенции да познавам механизма на либерализирането на цените на електроенергията, но доколкото съм запознат, става въпрос за различни цени, а не за една, както е сега. Аз съм убеден, че Вие ще направите всичко възможно, защото постановлението, което се издава от министъра на труда и социалната политика дава възможност за такъв подход. Всъщност вие ще засегнете само есенно-зимният сезон за следващата година или по-скоро двата месеца от края на тази година. Така че ще имате възможност. Да се надяваме, че всички български граждани ще получат достатъчно ясна информация за това, че се работи в тази посока и че двете министерства ще гарантират компенсирането на повишаването на цените за български граждани, които и сега получават енергийно подпомагане.
Заповядайте, господин министър, дуплика, ако искате.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Нямам дуплика, господин председател, но темата е достатъчно важна и мисля, че действително трябва да я обсъждаме докато се случи това нещо, за да се намерят добрите варианти за спокойствие на гражданите.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
„Реформаторски блок“.
Заповядайте, господин Танев в рамките на две минути.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги.
Въпросът ми е свързан с темата за т.нар. инвалидни пенсии. Знаете, последните промени, които направихме, че до 30 април предстои обществено обсъждане на тези промени. На предишни питания Вие казахте, че ще има сформирана междуведомствена работна група, която и в момента вероятно заседава. Искам да разбера, ние ще чакаме 30 април или по-рано можем да получим информация за това какви са предложенията на тази работна група и въобще ще има ли нова работна група или тя просто ще довърши и кога?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Танев.
Господин министър, имате право на отговор в рамките на три минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Господин Танев, аз съм готов и в момента с лансиране на публичното обсъждане, като идеята ми е, аз съм я споделял с вас, най напред да обсъдим посоката, концепцията, на къде ще върви, как принципно ще се промени системата и след това, разбира се, законодателството ще си мине през нормалната процедура.
Това, което ме задържа, даже идеята ми беше да го лансираме до края на миналата година, е още едно уточнение с министър Москов. В рамките на няколко дни сме се уточнили да проведем този последен разговор и аз практически съм готов с това. Надявам се още следващата седмица да стане и да започнем принципното обсъждане.
Междуведомствената работна група работи и ще продължи да работи. Там ние добавяме към медицинската експертиза социална и трудова експертиза, която е допълнителна, така че има и паралелна работа, която вършим в двете министерство, но тя трябва да се стикова и това за хората с увреждания ще е един процес, така че да не ги преместваме от ведомство във ведомство. Трябва да направим някакъв процес, който е кохерентен.
Така че, надявам се, живот и здраве, следващата седмица вече да можем да обсъждаме това нещо.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Танев, реплика?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, господин вицепремиер, за това, което казахте. Моето предложение е когато има това съгласуване с министър Москов, ако има желание, разбира се, комисията да изслуша Вас и министър Москов, аз бих проявил такъв интерес. Ако пък няма желание комисията, моля, в удобно за вас време и аз и други колеги, които имат желание, да ни запознаете в аванс.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Танев.
Дуплика?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин председател, ако свикате заседание на комисията, разбира се ще се радвам да представя.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Струва ми се, че водеща трябва да бъде Комисията по здравеопазване, но няма проблем.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Това, коя ще бъде водеща, е въпрос. При нас е повече това, което ще предложим, не се спираме на медицинската експертиза.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Нарочно казах това, за да провокирам дискусията.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Не знам как ще реши председателят на парламента, но нашата комисия при всички случаи ще е доста ангажирана с този въпрос. Така че на заседание на комисията с удоволствие ще представя.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
„Патриотичен фронт“.
Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз само ще направя едно уточнение, за да не задавам втори въпрос, тъй като моят втори въпрос беше свързан с този, който зададе госпожа Нинова.
Искам да направя едно уточнение, господин министър.
Тънкият момент е, че хората, които получават максимален размер на пенсията, нямат законова пречка да получават допълнителните си. И тук вече стана този повод за хората да смятат, че пенсията им е намалена. И затова, ако си спомняте, ние предлагахме да има текст, в който предварително се изчислява пенсията в двата случая за да могат хората да направят избор. Само на това Ви обръщам внимание, защото и аз имам доста писма.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: На мен не ми е ясно служителите от сектор „Сигурност“, които се осигуряват, от 2012 година е 20 цяло и няколко процента, поправете ме, господин Донев. Те се осигуряват с 5% по-малко. Тоест, осигурителната вноска при тях е 12,8% за Фонд „Пенсии“. По какъв начин те ще получават максимален размер на пенсията, на мен лично не ми е ясно. Да помислим в тази посока. За Фонд „Пенсии“ тяхната осигурителна вноска е 12,8%, с 5% по-малко.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ако си спомняте точно за това тогава говорихме, искахме да ги прецизираме.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Мисля, че е важно. Освен това текстът за максималния размер на пенсиите е на получаваните една или повече пенсии. Тук влиза и пенсията от допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Таванът се отнася за абсолютно всички видове плащания.
Заповядайте, господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Ако ми позволите, господин председател, таванът е за тези пенсии, които се получават от общественото осигуряване. Някой може да има и частна застраховка на третия стълб и няма ограничение да си я получава в пълен размер. Там механизмът го знаете – изчислява се пенсията, от нея се намаляват 28%, ако не се лъжа, защото се очаква това нещо да го допълва частният пенсионен фонд и ако тази практика – това е 78% от пенсията, е над 910 лева, има такива, то тогава прехвърлянето на средства няма как НОИ да плати над 910 лева, над тавана. Така че е възможно с намалението, това разбира се не са масовите случаи, но хората с много високи заплати, които са били, ако техните 78% са над тавана, то тогава те взимат 910 лева с тях. И тогава действително те, ако изчакат да станат 63 или 65 години, ще получават допълнително пенсия от частното пенсионно дружество.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Допълнителната вноска е от 1 януари 2012 година, с високия размер, с 20,5% по-висок отколкото за останалите.
Заповядайте за въпроси.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаеми господин министър, аз имам един такъв въпрос към Вас, който е свързан с последните изменения в Закона за държавния бюджет за 2016 година и по-точно съгласно § 5 от Преходните и заключителните разпоредби са регламентирани сроковете, в които лицата и семействата, на които в периода от 1 март 2015 година до 28 юли 2015 година са отпуснати месечни помощи да деца по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца са длъжни да уведомят писмено съответната Дирекция „Социално подпомагане“ за всички промени на условията, при които е отпусната помощта, като естествено и родителите, живеещи без сключен граждански брак следва да подадат наново заявления, декларация с всички необходими документи.
Моят въпрос в тази връзка е, колко, според Вас, от децата, които получават семейни помощи по чл. 7 ще престанат да получават такива помощи или пък колко над бройката, която до края на 2015 година са получавали, ще започнат да получават още или ще се увеличи тази бройка? Имате ли такава информация, защото моят скромен анализ сочи, че има опасност около 100 хиляди деца да престанат да получават такива помощи, първо, поради причина, че са неинформирани, не знаят, че трябва да пратят такива писмени уведомления и декларации. Второ, поради причината, че дирекциите „Социално подпомагане“, ако бъркам, ме поправете, но мисля, че от 270 на брой в момента са около 145.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, господин Байрактаров, прекъсвам Ви, в блиц контрола числа, знаете че няма как….
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Само уточнявам, че това допълнително ще създаде административна, евентуално, пречка според мен за обслужване. Аз не знам колко лица би следвало, евентуално Вие сигурно имате такава информация, но все пак е добре да се знае, ако трябва – да подемем информационна кампания. Аз съм направил което ми е по силите, да информират хората. Но все пак Вие самият имате ли някаква информация по този въпрос, защото има опасност да постигнем един неприятен ефект. Доколкото съм разговарял със служители на дирекции „Социално подпомагане“ поне в първите седмица и втора вече, която започва, като работна на Новата година, няма кой знае някакъв наплив от хора, които да подават такива заявления?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Имате думата за отговор, господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Абсолютно уместен въпрос на господин Байрактаров. Така или иначе периодично човек, който получава детски, при промяна на обстоятелствата с този закон или без този закон подава наново молба в дирекция „Социално подпомагане“.
Ние приехме следния ред, по-скоро вие го приехте, защото той влезе в закон, в изменение на Закона за държавния бюджет. Тези, които след 28 юли, което значи след приемането на закона, са подали вече до края на годината, от тях не се иска допълнително подаване на документи. Всички останали, при които има промяна в обстоятелствата вследствие на приетия закон или вследствие на други причини имат един график, който е в рамките на пет месеца, в който нормално месечно, ако не се лъжа, около пет хиляди нови молби текущо минават, това е текущият процес в Дирекция „Социално подпомагане“. Така сме го изчислили, че да няма претоварване с подобни молби. Направили сме график, обявили сме го и публично, медиите писаха за него. Това, че в началото на годината не са се появили не е добре, защото чакаме пак крайните срокове. Ще направим всичко възможно чрез медиите отново да напомним за този график. Ако графикът се спазва няма да има никакъв проблем, няма да има натрупване, няма да има прекалено много обем допълнителна работа наведнъж. Така че ще обърна внимание на колегите и ще се опитаме допълнително през медиите да го съобщим още един път.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Байрактаров, реплика?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Предполагам, че сте го съгласували графика. Аз също като журналист, съм го обявил този график публично, пак ще го обявяваме, ще помогнем с каквото можем. Но аз пак искам, ако трябва ще задам писмено въпросите до Агенция „Социално подпомагане“, за да направим едно сравнение, към края на 2015 година колко деца са получавали помощи и след тези мерки в Преходните и заключителните разпоредби и измененията в чл. 60 от Закона за държавния бюджет, колко лица ще получат повече или по-малко такива помощи. И аз затова поставям въпроса, защото анализа, който направихме по време на разглеждане на бюджета и тогава поставих въпроса, сочи че доста солидна бройка деца има опасност да престанат да получават тези помощи. Доста солидна е. Дано да не съм прав, това ще е в полза на децата, но може би с един писмен въпрос към Агенция „Социално подпомагане“ ще се изясни въпросът.
Съгласен съм с Вас, че е лошо, че се чака последния момент. Може би наистина ще трябва по-сериозна информационна кампания.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
След 1 юли няма да се прави, защото тогава се увеличава минималният доход.
Заповядайте, господин министър, за дуплика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Действително има възможност да се промени броят, към 880 хиляди са децата, които получават месечни помощи. Това са около две трети от децата под 18 години в България.
Действително може да има някакво изменение, което се дължи на промените в законодателството, може и да не се дължи на промените в законодателството. Примерно при нарастване на доходите на семейството, четем, че миналата година в България сравнително бързо растат доходите от труд, което за мен е добре, или сега с новото изискване тогава, когато, (знаете, че у нас половината семейства нямат граждански брак) в момента, в който започне да се изчислява дохода на домакинството на двамата родители, тогава също може някои от тях да минат над тавана. От друга страна този праг от 350 се повишава на 400 от юли месец. Така че може и да има такова влияние, но не мисля, че то би било несправедливо. Ако двамата родители си имат доходи и си гледат детето, дали са подписали брак или не са подписали, не би трябвало да има някаква разлика.
Аз лично не очаквам някаква драстична промяна. Даже се надявам с увеличаването на прага да могат и повече деца да получават детски.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
От следващите парламентарни групи „АБВ“ и „Атака“ не виждам представители.
ГЕРБ – втори кръг въпроси? Няма.
„БСП лява България“?
Заповядайте господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на труда и социалната политика, уважаеми господин заместник-министър, колеги, гости.
Моят въпрос е за Националния план за действие по заетостта. Националният план за действие по заетостта би трябвало да е инструмент за подкрепа и оживление на икономиката от една страна, от друга страна за подобряване функционирането на пазара на труда. Той е важен документ, от който зависи реализирането на целите за годината в областта на безработицата и заетостта. До момента аз виждам на сайта на Министерство на труда и социалната политика публикувани проекта за Национален план за действие по заетостта за 2016 година и проект за решението на Министерския съвет за приемането на този национален план за действие. Не виждам решение на Министерския съвет, което значи, че не е приет този национален план за действие за 2016 година. Мисля, че се забавяме с неговото приемане и в тази връзка са ми въпросите. Приет ли е такъв, кога ще бъде приет Националният план за действие по заетостта, кога ще стане факт, за да може да не се блокира работата по прилагането му? Отново твърдя, че смятам, че се забавяме с приемането му. Какви са причините за това забавяне, ако Вие смятате, че има такова?
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Гьоков, за да влезе в действие Националният план за действие по заетостта, освен залагането му в бюджета, се приема и постановление на Министерския съвет. Това, което сте видели на страницата на министерството, е задължителната процедура - преди да се приеме един нормативен акт да бъде подложен на публично обсъждане. Този период изтече, съгласуването между различните ведомства и министерства изтече или в момента върви. В програмата ни е следващата седмица Министерският съвет на следващото си заседание, което е на 20 януари, да го приеме. Не мисля, че има забавяне. Миналата и тази година се прие в рамките на януари това постановление. Предишни години е било февруари, така че вървим в рамките на нормалното.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Иначе срокът е до края на декември в закона.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Все пак вървим в положителна посока. Ние имаме готовност и сме го внесли в Министерския съвет и следващата седмица ще се приеме.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добре, че поне е прието Постановлението за изпълнението на държавния бюджет.
Заповядайте, господин Гьоков, реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер и министър на труда и социалната политика, затова ми е въпроса, защото според мен, а пък и според логиката Националният план за действие трябва да бъде преди държавния бюджет или пък веднага след приемането, по закон или по правилата е до края на декември и всяка година в бюрата по труда очакванията на работодателите са още през януари да започнат да се ползват от тези мерки, които пише в закона. Това на практика не се случва и става някъде чак, в най-добрия случай, края на февруари - началото на март, а в най-общият случай – март месец. Затова аз се надявах тази година да бъде малко по-рано, явно ще бъде пак в същите срокове.
Хубаво е това, което казвате, че планът го има в дневния ред на заседанието на Министерския съвет, но да бъде факт. На мен не ми се иска да подозирам, че тъй като парите в Националния план за действие по заетостта са твърде малко, и Вие ще го признаете това – 70 милиона, никак не са много за изпълняване на политиката по заетостта и безработицата, не ми се иска да мисля, че това е едно забавяне да отидем по-нататък във времето, за да стигнат до края на годината. Ако щете до юли месец да забавите примерно Националният план за действие, тези пари стигат максимум за три до пет, максимум шест месеца, така че няма да стигнат до края на годината.
Благодаря за информацията, че в най-скоро време ще имаме приет Национален план за действие.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Дуплика, господин министър.
Господин Гьоков, аз ще си позволя, извинявайте, извън всякакви правила, и юни месец да е приет пак няма да стигнат парите до края на годината.
Заповядайте, господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Гьоков, както стана ясно, приемаме го по-рано отколкото предишни години, така че едва ли има някакво усилие да се забави – точно обратното. Ние не можем да приемем това постановление преди да се приеме постановлението за изпълнение на държавния бюджет. Няма как това постановление да се приеме преди другото. Така че при всички случаи сме ограничени от приемането на бюджета, приемането на постановлението за изпълнение на държавния бюджет, след това постановление, като НПДЗ, могат да са приети. Мисля, че няма драма, от 1 февруари тези мерки ще могат да работят вече чрез бюрата по труда.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожа Невин Хасан, заповядайте.
НЕВИН ХАСАН: Благодаря, господин председател.
Колеги, господин министър, моят въпрос е подобен на колегата Байрактаров във връзка с дирекции „Социално подпомагане“, където в момента тези декларации, които трябва да се попълнят от родителите в сроковете, в които сте отпуснали от министерството, това, което е в пресата, това, което те обясняват се разминава. Е ли възможно тази декларация, която се попълва в свободен текст, да се подава заедно с комплекта документи, когато майките или родителите подават за отпускането на детските надбавки или трябва сега да отидат отделно да подадат тази декларация и след месец-два комплекта, който ежегодно подават?
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Мисля, че двете заедно могат да бъдат подадени, няма нужда да се подава два пъти.
Ще проверя специално, госпожо Хасан.
НЕВИН ХАСАН: Наистина проверете, защото в Община Дулово са 26 населени места, стотици родители пътуват. Аз лично бях свидетел, първата седмица посетих, за да попитам какви са указанията. В „Социални грижи“ не знаят какво да обяснят на хората.
Молбата ми е, ако е възможно комплектът с документи и тази декларация да се подават заедно.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Добре, специално ще проверя.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Те не се раждат заедно. Родени са в различни дати и няма как да подават.
ИВАЙЛО КАЛФИН: За едно и също дете става въпрос. Въпросът е хората да не ходят два пъти през един месец.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Значи за различен тип помощи говорим.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Да.
Ще го проверя, ще видя дали има информация за Дулово и в другите общини. Би трябвало службите за социално подпомагане да са добре информирани.
НЕВИН ХАСАН: Карат ги сега предварително да подадат тези декларации и след това след месец жената трябва да отиде наново да си подаде комплекта документи за отпускането на детски надбавки.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Ще го проверя това нещо и ще Ви отговоря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Танев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, моят въпрос е свързан с предстоящата прекатегоризация на служителите от силовите ведомства. Знаете, че беше определен шестмесечен срок, в който двамата министри трябва да предложат на Министерския съвет тази прекатегоризация. Признавам си, че аз пропуснах, че този шестмесечен срок не е от приемането на закона, а от влизането в сила на закона, ако не се лъжа. Тоест, тук изпуснахме няколко месеца. Буквално от 1 януари броим този шестмесечен срок.
Въпросът ми е, имате ли информация дали такъв процес е започнал, има ли консултации, трябва ли да чакаме до 30 юни да научим дали са се справили, справили ли са се въобще, информирате ли се, работите ли заедно или чакаме съответно двамата министри да внесат съответните промени?
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Танев.
Господин министър, заповядайте за отговор.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Танев, не ми се иска да говоря от името на министрите, това е в специалните закони, това е изцяло тяхна работа. Между другото, не само двамата министри и различните видове служби – НРС, НСО, Държавна агенция „Разузнаване“ и т.н., те също влизат в чл. 69 и би трябвало техните ръководители да предложат подобни промени.
В случая, доколкото знам има в МВР със сигурност в момента текат процеси на преструктуриране, но нямам информация в другите ведомства какво се прави повече. При всички случаи обаче аз ще настоявам също, след като е приет законът, да има такива предложения от ведомствата и от техните ръководители. Може би е уместно към тях все пак да се обръщаме.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Реплика, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Вие сте прав, господин вицепремиер, наистина това е задължение на отделни министри. Понеже това беше част от промените в Кодекса за социално осигуряване, тъй като това ни е ресор. Може би на нас наистина ни е по-лесно да питаме ресорния министър отколкото всички останали.
Благодаря Ви за това, че Вие проявявате загриженост за това. Дано и да имате желание за известна координация, а не ние в последния момент да сме изненадани, че нещо не се е случило.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Господин министър, дуплика.
Затова оспорвахме този текст, когато го приемахме, но това е друга тема.
Заповядайте.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Нямам.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Към Вас, господин председател, една молба.
Можем ли членовете на комисията да получим една информация за дейността на комисията през изминалата 2015 година за броя заседания?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Изпреварвате събитията, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: В комисията, ако искате, мога да ви прочета отчет за дейността на приети актове на Комисията по труда, социална и демографска политика през 2015 година. Който проявява интерес към тази тема, в секретариата на комисията винаги може да проучи. При госпожа Абаджиева може винаги да получите тази информация. Сега мога да ви я предоставя с удоволствие.
Благодаря, колеги.
Закривам днешното заседание.


(Заседанието завърши в 15.55 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:


Д-р Хасан Адемов