П Р О Т ОК О Л

№ 2

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

20 януари 2016 година

---

Дневен ред:

1. Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 654-01-2, внесен от н. п. Светлана Ангелова и група народни представители на 15.01.2016 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-180, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 19.11.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

(Заседанието на комисията започна в 14.24 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум, откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Дневният ред за днешното заседание:
1. Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 654-01-2, внесен от н. п. Светлана Ангелова и група народни представители на 15.01.2016 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-180, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 19.11.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува!
Приема се дневния ред.
Преминаваме към точка 1 от дневния ред.

1. Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 654-01-2, внесен от н. п. Светлана Ангелова и група народни представители на 15.01.2016 г. – обсъждане за първо гласуване.

Заповядайте, госпожо Ангелова, да представите проекта.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги, гости.
Промените в Кодекса на труда, които са внесени от мен и група народни представители от почти всички парламентарно представени политически партии, се отнасят до следното. Предстои ново преброяване на работодателските и синдикалните организации, които участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Четиригодишният мандат на Националния съвет за тристранно сътрудничество изтича през юли и трябва да се поднови.
Във връзка с това в края на месец януари трябва да стартира процедурата за признаване на представителност и за да се спазят тези срокове се внася този законопроект от група народни представители.
Новите критерии, които са визирани в законопроекта, който в момента ще обсъждаме, са съгласувани, договорени между национално представителните синдикати и работодатели и правителството. Има протокол, подписан от четирите работодателски организации и двата синдиката. Също така на всички нас са ни представени и становища от четирите национално представителни работодателски организации и от двата синдиката.
За какво става въпрос конкретно? Въвеждаме нови изисквания за представителност на социалните партньори на национално равнище. За представителна организация на работниците и служителите се намалява изискването за членска маса от 75 хиляди членове на 50 хиляди. Тоест, връща се старото изискване, което съществуваше от 1992 до 2012 година.
Един от основните мотиви за намаляване на числеността е намаление на средния брой осигурени лица поради редица икономически и геополитически причини. Считаме, че изискването за 50 хиляди членове за представителност на синдикална организация на национално ниво е най-обективно и отговаря на актуалното състояние на пазара на труда.
Останалите критерии, които са визирани в Кодекса на труда, остават непроменени.
На следващо място. За представителна организация на работодателите на национално равнище предлагаме следните нови критерии, именно – да се смята тази организация, която има най-малко 1 500 членуващи фирми, вместо досегашните 750 и общо не по-малко от 50 хиляди работници и служители във всички членуващи фирми на работодателската организация или 100 хиляди работници и служители, наети по трудов договор във всички членуващи фирми на работодателската организация.
Завишава се броя на членуващите фирми в работодателската организация от 750 на 1 500. Отпада обаче изискването тези компании да дават работа на повече от 10 души и ще се броят дори едноличните търговци. Изискваният от работодателите брой работници се увеличава на 50 хиляди души.
Другите критерии, визирани в Кодекса на труда за представителност на работодателите, остават непроменени. Промяната в изискванията не би трябвало да засегнат досегашните четири национално представителни организации на работодателите, а именно КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ.
Предложените промени създават условия за пропорционалност, максимална представителност и баланс на участниците в социалния диалог.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Ангелова.
Господин министър, има представено становище на Министерство на труда и социалната политика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Да, господин председател.
Темата, свързана с преброяването на национално представителни организации на работодатели и синдикати, е важна, на четири години се извършва тази процедура. Моето желание е да мине максимално гладко и прозрачно целият процес. В крайна сметка, колкото и както са приети критериите, ние ще работим с тях и разбира се, който прескочи летвата, след това ще се включи в националния съвет.
Предложенията, които са направени по принцип, са направени единодушно от всички социални партньори към момента. Само по себе си този факт вече предполага, че ние трябва да имаме много сериозни аргументи да сме против него. Критериите се облекчават минимално за синдикати и се увеличават изискванията за работодатели. Мисля, че е положително отпадането на изискването до 10 души да не са представени, защото сега на практика малкият бизнес не е представен и няма как да бъде представен по досегашните критерии, всички фирми с под 10 заети няма как да се броят. Това нещо отпада. Така че има логика в тези предложения. Разбира се тогава, когато започваме процедура за преброяване, всички са равни, като преди изборите за Народно събрание – всички са равни и този, който преодолее бариерата, той ще бъде в националния съвет. Нашата работа е да организираме цялата процедура по най-добрият начин. Така че има основания в искането, убедителен аргумент е, че синдикати и работодатели заедно са поискали едно и също нещо и поради тези причини ние подкрепяме внесеното предложение.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Сега давам думата на народните представители, след това – на гостите. Който иска накратко да представи становище, което писмено е представено, ще има възможност да защити своите позиции.
Господин Гьоков пожела думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги и гости.
Бързам да взема думата с изказване, то е по-скоро и процедура.
Искам да уведомя колегите, които са подписали законопроекта, пък и Комисията по труда, социалната и демографската политика, и да се извиня за това, че съм оттеглил подписа си под законопроекта. Мога да кажа мотивите си за това.
Подкрепих законопроекта, защото може би е наложително това, което трябва да стане, но за мен е непонятна тази прибързаност. Знам, че до 25 януари трябва да приемем критериите, но пък за сметка на това имахме четири години да мислим по въпроса и да представим такива критерии. Това ми е основното притеснение за това бързане. Аз мислех, че ще имаме време да направим консултации, ще имаме време да направим предложения между първо и второ четене основно по тези цифри, въпреки че законопроектът е изключително кратък, но явно това няма как да се случи. Затова аз оттеглих подписа си под законопроекта.
Нашата парламентарна група много дълго обсъжда и се занимава със законопроекта и общо взето нашето решение е, че наистина критериите за представителност за синдикатите е нормално да се намалят заради намаляване на населението, намаляване на работната ръка, респективно и други неща, които са се случили в държавата за тези четири години, пък и повече назад във времето.
Относно критериите за представителност на работодателски организации, въпреки че се снема изискването да влизат в преброяването фирми с над 10 работници или служители, смятаме че в общи линии недостатъчно се намалява изискването за представителност, като се увеличава броят на фирмите, които да участват в това работодателско сдружение и броят на работещите работници и служители във всички фирми. Това ще затрудни представителността на малкия и средния бизнес, който в момента не е обединен около тези сериозни структури, които сега съществуват – четирите работодателски организации, а са в други съюзи, които и с тези критерии, дори леко увеличени или пък от друга гледна точка намалени, те отново няма да могат да участват в представителността.
Затова, извинявам се на колегите, но оттеглям подписа си под законопроекта. Направил съм го по официалния начин.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики към изказването на господин Гьоков? Няма. Изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Всъщност, като изключим оттегления подпис на колегата Гьоков, което си е негово право, е редно да кажем, че този законопроект фактически е внесен от Комисията по труда, социалната и демографската политика и е подписан от членовете на почти всички парламентарно представени партии в тази комисия. Това трябва да се каже, да се знае, защото наистина не е в последния момент внесен законът, този дебат, този въпрос се коментира много години, от 2002 година практически тече този дебат и за съжаление той така или иначе не намира на сто процента консенсусно решение. Защото дори и в закона, който действаше от 2002 до 2010 година с 500 членове, в които са 20 души не по-малко заетите в тях, практически остава един отворен въпрос, който ние така или иначе днес трябва да го изкоментираме, колеги. Това е въпросът, че осъзнаваме първо, че такъв законопроект трябва да бъде внесен, трябва да бъдат изяснени тези отношения. На второ място, трябва да намерим консенсусния отговор, че около милион и половина души остават непредставени. Това са предимно хора, реализиращи дребен и среден бизнес.
От тази гледна точка е много добре, осъзнавайки краткият срок до 25 януари, за да не нарушим процедурите, все пак да има, и бих призовал да има един диалог между дребния и средния бизнес и по-едрия капитал, защото по този начин формулиран законопроектът, въпреки, че с 1 500 членове и с премахване на критерия за 10 души зает персонал и давайки възможност на едноличните търговци, както правилно каза колежката Светлана Ангелова, ние с останалите критерии, колеги, нарушаваме принципа за равнопоставеност. Да, 50 хиляди души е бройката на работниците и служителите, както за синдикатите, така и за дребния и средния бизнес, но в следващите точки тези критерии вече не са изисквания за синдикалната организация, например, които точки не са никак лесни за изпълнение и те вече поставят дребният и средният бизнес, който считам, че всички се стремим да стимулираме и да има национална представителност в една непривилегирована ситуация.
Аз мисля, че няма да възразят и сегашните национално представителни и работодателски организации, ако между първо и второ четене числото 50 хиляди се запази на 30 хиляди работника в буква „а“, за да може все пак да дадем възможност за една по-широка представителност на дребния и средния бизнес и числото 1 500 членове, за да може да отговорят повече организации на този критерий. Мисля, че няма нищо лошо повече организации работодателски да бъдат национално представителни, да го намалим на 1 000 фирми членове.
Казвам ви ги тези неща, колеги, за да имаме все пак време да ги изкоментираме тези неща, експертите в министерството също да имат възможност да ги изкоментират с по-големите организации работодатели, за да можем наистина да намерим една консенсусна рамка, която все пак да има по-широка национална представителност. Мисля, че това е по-доброто решение и е въпрос наистина да го изкоментираме колкото може повече и по-интензивно през краткия срок, който ни остава.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики към изказването на господин Байрактаров? Не виждам.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги.
По отношение на предложения законопроект аз виждам, бих казал, двоен подход от гледна точка на вносителите спрямо, от една страна представители на синдикалните организации, от друга страна спрямо работодателите.
Що се касае за синдикалните организации действително има предложения по намаление на критериите от 75 на 50 хиляди, тоест – ние се приближаваме до онова, което е действало в предишния период.
Що се касае обаче за работодателите това, което каза и господин Байрактаров, е вярно и аз дори се учудвам, че това трябваше да бъде изговорено преди да бъде внесен законопроекта. По отношение на работодателите има увеличаване на изискванията. На практика ние увеличаваме изискването два пъти по отношение на членовете и три пъти по отношение на работниците в тях.
Искам да обърна внимание, че през 2012 година има решение на Конституционния съд, който отхвърля предложените изменения през 2012 година с много сериозни аргументи. Няма да ви запознавам, вие ще имате възможност, който от вас има интерес, да ги прочете, именно с мотиви за тази неравнопоставеност и с бариери пред участието на дребния, малкия и средния бизнес да бъде представен.
Така че аз ще се въздържа при гласуването с ясен знак, че да – трябва да има правила, но по отношение на малкия и средния бизнес те трябва да бъдат понижени - това, което и господин Байрактаров го предложи, онова, което се връща в предишната си редакция. Тоест – ние не бива да сменяме правилата малко преди да бъде обявено състезанието.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Танев.
Реплики?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Колега Танев, Вие знаете, че няма перфектен законопроект. Дори и Господ да го напише законопроекта ще има 20 души народни представители, които ще му намерят кусури. Това е по въпроса дали е било изговорено, дали не.
Да, изговорени са нещата, коментирани са, има някакво разбирателство на ниво Национален съвет за тристранно сътрудничество. Истината е, че Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 година към днешните условия вече е неприложимо. Ще ви дам един пример.
Предстои съвсем скоро, предполагам, че господин министърът ще ме подкрепи, ние да приемем вече доста по-сериозно така наречената форма на еднодневни трудови договори. Нали така, господин министър?
ИВАЙЛО КАЛФИН: Надявам се.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Прочетете сега точка „б“ и ми кажете какъв е проблемът един човек, който е закупил 100 хиляди ваучера, да отговори на тези условия? Това са наети по трудов договор.
Моята реплика във Вашата посока е, че ние трябва да обърнем първо много сериозно внимание от гледна точка на това дали съответните фирми членове извършват дейност, дали извършват дейност тези фирми. Защото, ако ще бъдат членове кухи фирми без дейност, ние не правим добро. Естествено никога не можеш да огледаш един законопроект от всички страни, но пък за няколкото дена всеки от нас е събрал мнения, различни гледни точки, различни становища и затова ние трябва да го подкрепим на първо гласуване този законопроект. В противен случай ще остане сега действащото положение, което пък изобщо не решава проблема и това трябва да го признаем. Нито на дребния бизнес, нито на малкия бизнес, най-малко пък на средния бизнес. Средната заетост е 5,4 в тези фирми, или 1,5 милиона са аут – непредставени от работодателите работници и служители в този съвет.
Затова, ние имаме време, аз затова апелирам в моята реплика, както към вас, за спешен и експресен диалог, както между големите работодатели, които стоят повечето зад мен, Министерство на труда и социалната политика и дребния и средния бизнес, за да може да има наистина един действащ закон и да има консенсус. И най-после да заровим тези проблеми, които години наред, пак ви казвам, от 2002 година, това са вече 14 години, този въпрос само се върти и все не намира решение.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други реплики?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Моята реплика се свежда до това, че не съм съгласна с критиката на господин Танев по отношение на завишения критерий относно работодателите. Напротив, сега новите изисквания осигуряват възможност интересите на микро и малките предприятия да бъдат представлявани от работодателските организации в социалния диалог. В до сега действащите текстовете изискването беше да членуват не по-малко от 750 фирми, но тези фирми да дават работа на повече от 10 души. А сега с новите критерии даваме възможност едноличните търговци да могат да влязат в тези работодателски организации.
За работодателите не е важен броя на работниците и служителите, важно е колко фирми членуват там. Това е много важно.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики? Не виждам.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Едно пояснение за решението на Конституционния съд.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Танев за дуплика.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин Байрактаров, аз не виждам противоречие в това, което Вие казвате. Във Вашето изказване – при първото и при второто прозвуча следното. Първото, че Вие сте склонен между първо и второ четене ние да намалим критериите за работодателските организации, а затова, че законът не е съвсем изпипан, не е съвършен. Аз съм съгласен и с двете неща.
По отношение на репликата на госпожа Ангелова, да – аз съм съгласен с Вас, че ние отваряме една възможност за повече участници да бъдат включени в преброяването. Но още веднъж казвам, не считам за правилно няколко дена или месец преди датата, когато ще се извършва това преброяване, да променяме правилата такива, каквито са били преди това, защото излиза, че някак си ги правим заради някого или въпреки някого. Така че онова, което след отмяната на решението на Конституционния съд е валидно, е това, за което споменахме – 750 члена и т.н.
Разбира се, ние можем да направим уточнения за тези 100 хиляди работници дали се включват и тези еднодневни договори, защото аз лично не считам за нормално това в рамките на няколко дена ти да изпълниш това, което е предписано. Така че предстои ни работа.
Струва ми се, че всички казваме в една посока да дадем възможност на малкия и средния бизнес да бъде представен.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за решението на Конституционния съд.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Решението на Конституционния съд няма отношение към тези текстове сега, които се предлагат. То е в две посоки. Първото е, там е отхвърлен опит законодателно да се отстранят организациите, на които са възложени функции от държавата, и това въобще не се поставя в момента като въпрос. Второто е, че там действително има едно число 100 хиляди работещи, но то е в съвсем друг контекст. Решението на Конституционния съд е, че за работодателски организации определящият критерий трябва да бъде членовете фирми, а не броят на работещите, което е така и това се запазва и в момента с това предложение. Така че това предложение не влиза в противоречие с решението на Конституционния съд.
Предложението идва и то е по инициатива на всички участници в националния съвет – работодатели и синдикати. Защо идва сега, защото сигурно сега стана актуална темата за преброяването, но има доста практики в Европейския съюз, има даже области, които и в България сме се ангажирали да го прилагаме това нещо – тогава, когато социалните партньори се споразумеят за нещо, държавата даже да няма думата допълнително. Но в този случай не е така, разбира се вие имате право на законодателно решение, но това е обяснението защо се появява и то в тази форма. Тук никой не се опитва нещо да намества.
Разбира се хубаво ще бъде да има широко представителство. Ако погледнете практиката в Европа, тя е различна. Там, където се появят пък много участници от едната страна, било работодатели, било синдикати или от двете, някои държави прилагат принципа на представителство на представителството. В смисъл, всички работодатели избират един човек, който да ги представлява и синдикатите – един човек. Така че и повече да бъдат участниците, ще намерим начин в крайна сметка.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин председател, декларирам намерение от името на парламентарната група на БСП между първо и второ четене да внесем предложения. Правя го официално, за да не се приема законът на две четения в зала. Моля това да се отбележи в протокола и да се даде възможност да има срок, дори той да е съкратен, предвид кратките срокове, пред които сме изправени, но да ни се даде възможност между първо и второ четене за предложения.
Това, колеги, го изисква и правилникът – да го заявим днес в комисия, за да не се приеме на две четения в зала.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Гостите, някой да желае?
Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ /Българска търговско-промишлена палата/: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми народни представители.
Много кратко само ще маркирам защо очакваме и предлагаме да подкрепите този законопроект, без изобщо да повтарям това, което беше казано, макар че някои неща са изключително важни, особено принципните въпроси.
Думичката, с която може да се определи, това е балансираност. Търсили сме, преговаряйки работодателските организации и синдикалните организации, балансираност в критериите на едната група и на другата група, тоест – изравняването. Балансираност, вече от гледна точка на работодателските организации сме търсили и в това премахване на изискването за 10 работници и служители във всяка фирма, за да може микропредприятията да участват в преброяването. Съответно респективно е необходимо увеличаването на тази обща бройка на работници и служители. Така че от тази гледна точка едва ли може да се твърди, че има някакво движение в посока увеличаване, което да уврежда някого.
Също така тук беше споменато в изказванията, че малкият и средният бизнес не е представен. Когато говорим за големи работодателски организации или големи организации, ние сме големи, защото има голяма маса членове, а не защото при нас членуват големите фирми. Масата при нас, което е естествено, са именно малките и средни предприятия. Така че микро-, малките и средни предприятия членуват в работодателските организации, национално представителните към момента и те намират своето представителство, техните интереси в социалния диалог.
Също така още един аргумент. По отношение на евентуално невъзможност на други организации да представят своите интереси, примерно в работата, както на настоящата комисия и на други комисии в Народното събрание, също така и на Националния съвет за тристранно сътрудничество, браншови организации имат възможност по конкретни въпроси, по които имат експертиза, да представят своите позиции, с които реално можете да се запознаете.
Така че тези критерии, които са представени на вашето внимание, по никакъв начин няма да доведат до ограничаване на възможността на предприятия, независимо от това – малки, големи, средни или микро, да изразят своите интереси и да бъдат чути от съответния компетентен държавен орган.
Последното, което искам да кажа. Действително това, което каза и вицепремиерът, има такъв принцип, когато работодателските организации и синдикалните организации постигнат консенсус, държавата да се съобразява с него, като изключението е в случаите, в които съответното предложение касае разходването на публични средства. Тогава вече държавата или може да го видоизмени или изобщо да не го подкрепи. В настоящия случай това предложение няма да има някакъв финансов ефект по отношение на публичните финанси.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Позиция на Европейския икономически и социален комитет цитирахте преди малко.
Господин Грозданов.
ПЛАМЕН ГРОЗДАНОВ /Съюз „Произведено в България/: Ние изпратихме нашето становище до двете комисии – до Комисията по труда, социалната и демографската политика и до Комисията по икономическа политика и туризъм и нашата позиция е, че наистина не трябва в дванадесет без пет да се правят такива промени в един толкова съществен и важен закон. Но така или иначе това вече е факт, не може да бъде променен.
Ще кажа какви са нашите аргументи да сме против част от критериите, които се предлагат в този проектозакон.
В България 98% от фирмите, които работят, са малки и средни предприятия. Средната заетост в малките и средните предприятия е 5,4%. Деветдесет и два процента от фирмите в България са фирми от микробизнеса. В тях заетостта е 1,5%, тоест – един човек и половина работят в микропредприятията. Сега се слага един критерий, който е 1 500 предприятия и 50 хиляди работници и служители. Представете си, ако малките и средните предприятия се опитат да направят своя организация, съберат 1 500 предприятия, но при средна заетост 5 човека, това прави 7 500 човека. Да допуснем, че ще има няколко фирми, които ще компенсират тази разлика, но в никакъв случай не може да има 50 хиляди човека. Тоест, априори се слага бариера пред организации на микро-, малкия и среден бизнес, априори се слагат.
Начинът, по който е внесе закона, запазва статуквото, защото добре е, че едноличните търговци вече могат да бъдат част от процеса. Добре е, че микропредприятията могат да бъдат част от процеса. Но те ще бъдат обрани от съществуващите организации и малките и средни предприятия отново няма да имат своя организация, която да участва в социалния диалог.
С уважение слушах колегата от Търговско-промишлената палата, но аз в никакъв случай не мога да се съглася, че малките и средни предприятия имат своя представителност сега в тристранния диалог по простата причина, погледнете управителните съвети на сега национално представените организации и ще видите кои са там и кой взима решенията и решенията в чия полза се взимат и в чий интерес се взимат. Мисля, че няма нужда от коментар по този въпрос.
Така че действително призовавам между първо и второ четене да се премисля още един път и да се даде наистина възможност в България най-после да се появи организация на малките и средни предприятия, която да е национално представителна и която да има място в социалния диалог.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Грозданов.
Други мнения?
Господин Желязков.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ /Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ)/: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател.
Само няколко неща, които не бяха казани. Ясно е, че ние категорично подкрепяме и сме „за“ приемането на този проект, така че няма да обсъждам в дълбочина мотивите ни за това. Но, това, което е важно да се знае. Оказа се, че критериите, специално в частта работодатели, били някак си несъразмерни, били ограничителни и т.н. Така ли, няма ли да говорим с цифри?
Конкретно, колко са заетите в България – 3 милиона и 200 хиляди общо. Много ли са 50 хиляди тогава?!
На следващо място, колко са опериращите в България дружества? В Търговския регистър са вписани 750 хиляди. Е, много ли са 1 500? Реална дейност извършват малко по-малко от половината. Но ако някой твърди, че нула цяло и една десета от единия процент е много висок критерий, то тогава защо въобще се говори за критерий? Нека тогава се приеме, че който поиска – добре дошъл, говорилнята е налице и всички са доволни. Нали точно затова са критерии за представителност, а не за желание и не за интерес само.
Последно. По запис в Класификатора на икономическите дейности има 99 позиции. Вярно, не всички са пълни, но ако нямаш обществената тежест да покриеш една минимална част от тях, една четвърт е в момента, то тогава защо въобще и кого въобще искаш да представляваш?
Така че нашият общ апел, в заключение е, моля, подкрепете проекта, той е в полза на социалния диалог.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги?
Валери Апостолов.
ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ /Конфедерация на труда „Подкрепа“/: Господин председател, господин вицепремиер, дами и господа народни представители.
Аз ще говоря единствено и само в частта по 34 – тоест, това, което касае синдикатите.
Искам да кажа, че ние подкрепяме така направеното предложение. Само с две изречения – представителността на синдикатите е вид плурализъм, който се изразява в наличието на повече от една синдикална организация. Ваше е правото да определите какви да бъдат размерите на този плурализъм. Тоест, вие, като законодателен орган, трябва да предложите критерии, които да установят наличието на представителност за синдикалните организации и тук е крайъгълният камък. Ако вие приемете много занижени критерии, ще има едно прекомерно раздробяване на синдикатите и тези синдикати ще отслабват своите защитни функции и няма да имат така необходимата обществена тежест. Обратно, ако критерият за представителност е много висок и е силно рестриктивен, също така ще се намали плурализмът и може би ще има само един единствен синдикат.
Ето защо ваше право е да определите едни разумни граници, които разумни граници трябва да доведат до баланс и да създават възможност за равномерен, равнопоставен социален диалог.
Ние считаме, че числото, което беше единият от критериите за представителност на синдикалните организации до 2012 година – 50 хиляди беше обвързано с икономическата обстановка в страната, с броя на заетите лица, с броя на осигурените лица и съответства изцяло на пазара на труда. Затова от името на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ считам, че числото 50 хиляди като един от критериите за представителност на синдикалните организации е разумно и ние подкрепяме това число.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Други колеги?
Заповядайте. Госпожа Румяна Георгиева, представител на КРИБ.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Добър ден!
Аз бих искала, въпреки че сме представили писмено нашето становище, пред комисията също да засвидетелствам нашата подкрепа на внесения законопроект.
Когато сме обсъждали този законопроект, според нас сме целели балансираност на критериите, говоря между двете групи синдикати и работодатели, и съобразяване с решението на Конституционния съд в частта, която се отнасяше за работодателите, именно, че е важен броят на членовете на фирмите, а не броят на работещите, както и с решението, което предвижда – именно отпадането на ангажимента да има 10 човека наети в една фирма, се дава възможност за широка представителност на микро-, малък и среден бизнес.
Според нас така предложеният законопроект напълно отговаря с това, което е предвидено и в решението на Конституционния съд. Самата представителност по принцип няма отношение към правото на сдружаване. Правото на сдружаване е едно, представителността е нещо друго. Представителността е лицето, срещу което държавата застава и може да преговаря и да води преговори. Именно затова е важна тежестта на тези организации, тяхната широка представителност, за да знае държавата кой стои отсреща.
Не бих искала в никакъв случай да повтарям цифрите, които бяха представени от колегата преди това, но наистина е много важна тази широка представителност да я има, по никакъв начин не се ограничава правото за сдружаване. Ние, чрез нашите браншови структури, регионални структури, винаги сме чували мнението. Те самите са участвали в отделни заседания. Така че по никакъв начин не се ограничава правото на микро-, малък и среден бизнес.
Това бих искала да кажа.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други колеги? Не виждам.
Други народни представители? Не виждам.
Колеги, изправени сме пред една ситуация, в която вече има декларирана от колегите от „БСП лява България“, че ще има предложения между първо и второ четене, което означава, че в едно заседание в зала. На две четения няма как да се възползваме от тази процедура. Можем да се възползваме от процедурата във връзка със сроковете, които бяха изказани преди малко. Можем да се възползваме от процедурата за съкращаване на срока за предложения до три дни, което означава, че най-рано във вторник можем да имаме извънредно заседание.
Ще ви помоля от сега, въпреки, че няма още решение на Народното събрание, и въпреки, че не сме го гласували, след гласуването да се обединим около часа във вторник, в който да можем да проведем това заседание, което вероятно ще бъде кратко, защото ще има не повече от едно или две предложения. Така предполагам.
Заповядайте, господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Мисля, че има много предложения.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа.
Взимам думата, за да уточня сроковете. Ние трябва да започнем процеса на преброяване до края на месеца, което означава, че до края на следващата седмица трябва да са публикувани два документа. Едното е, очевидно, че ще има промени в Кодекса на труда, променения вече Кодекс на труда. Второто е наредба, по която се извършва самата технология на преброяването. За да не губим време, предвид направеното предложение, ние адаптирахме наредбата, като в нея не се посочват конкретни числа, е в нея има референция към посоченото в Кодекса на труда. Вече върви процедура за публично обсъждане и ще има грижата Министерският съвет до края на следващата седмица да я приеме.
Много е важно промените в Кодекса на труда да бъдат обнародвани, в петък излиза „Държавен вестник“, до края на седмицата. Ако това не се случи, тогава ще помоля народните представители да променят сроковете, защото по Кодекса на труда ние сме длъжни да започнем преброяването на 1 февруари и то да трае три месеца, то трае три месеца до края на април. Така че има по принцип възможност, просто искам да обърна внимание, ако във вторник има заседание на комисията, тогава в четвъртък може да влезе в пленарна зала и в петък евентуално да бъде обнародван със съдействието на ръководството на Народното събрание. Тогава бихме се вместили в сроковете. В противен случай ще трябва да се променя срокът.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Може да влезе и в сряда на второ четене.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Искат се 24 часа.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Малко заобикаляне на правилника.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Искам да обърна внимание на това. За мен не е добър вариант да съкращаваме срока на преброяването.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Тоест, това, което казах преди малко.
ИВАЙЛО КАЛФИН: До края на следващата седмица, точно така.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Срокът за предложения не може да бъде по-кратък от три дни.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Въпросът е, че ако има възможност, ако във вторник е заседанието на комисията, в сряда или четвъртък да мине през пленарна зала и в петък да излезе промяната в „Държавен вестник“.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добре.
Благодаря.
Колеги, прекратявам дискусията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Кодекса на труда с вносител Светлана Ангелова и група народни представители.
Който е съгласен този проект да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 4.
Проектът е приет на първо гласуване.
Колеги, за съжаление аз във вторник няма да мога да присъствам на заседанието, ще отсъствам от страната. Госпожа Ангелова ще води заседанието. Ако можем да се обединим около един час, като предварителна заявка.
Вторник – 15.00 часа в другата сграда на Народното събрание.
Благодаря ви, колеги.






2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-180, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 19.11.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

Заповядайте, господин Кадиев, да представите Вашия проект.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще бъда съвсем кратък и моля да ме извините, че го представям и отивам на друга комисия, няма да присъствам след това на дебатите тук.
Причината за внасянето на този законопроект е една единствена – стремежът ми да спомогна по някакъв начин за преодоляване на стреса на работното място и в живота. Последните 25 години, за съжаление, оказаха изключително тежко влияние в тази посока и считам, че това е една от мерките, които биха могли да помогнат за това нещо.
В интерес на истината трябва да призная, че в световен мащаб България е една от държавите, които имат добро количество почивни дни през годината. В повечето държави от Латинска Америка са между 10-15 дни, за Азия да не говорим – там са от 5 дни, примерно в Китай и 7 дни в Хонконг, 10 дни в повечето останали държави.
В социална Европа обаче положението е малко по-различно и България в 28-те държави членки на Европейския съюз е горе-долу в златната среда, 11 държави имат повече. Останалите държави имат или колкото България, две-три имат по-малко от България. От държавите, които имат повече, не съм забелязал някаква особена закономерност, било то географска или въз основа на това дали са богати или бедни държави. Малта е там, примерно, от Южна Европа. В същото време Финландия, Швеция, държавите от Прибалтика, да речем Литва има 28 дни, другите две имат по 20 дни. Тоест, всяка държава решава сама за себе си съобразно състоянието, в което се намира, състоянието на трудовия пазар и състоянието, по което преценява как да направи баланса между работа и свободно време.
Прочетох становищата на повечето организации, синдикати. Благодаря на синдикат „Подкрепа“, който изрази положително становище. Приемам становището на синдикат „КНСБ“, който казва, че тази мярка не е достатъчна и трябват още мерки в тази посока. Със сигурност трябват още мерки, просто аз не мога да ги измисля. Надявам се други хора да добавят мерки. Това е мярката, която аз предлагам.
По отношение на становището на работодателските организации - нормално е те да са против, тъй като това би натоварило работодателите и аз го приемам. В същото време обаче изобщо не съм склонен да приема становище, че това би намалило задължително Брутния вътрешен продукт, производителността на труда. Напротив – аз считам, че също както и при намаляването на данъците, не задължително означава намаляване на приходите в държавата. По същият начин увеличаването на отпуските и свободното време би могло да допринесе за това хората да работят по-добре.
Това са моите мотиви и аргументи най-кратко казано.
Благодаря на всички участници в дискусията и всички многобройни становища, които се получиха, и се надявам на ползотворен резултат от тази дискусия.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Кадиев.
Господин министър, има становище на Министерство на труда и социалната политика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, темата, свързана със стреса на работното място, е действително важна не само за България, за доста други страни и има различни инструменти, с които може да се работи той да се намали.
Специално увеличаването на почивните дни и на отпуската е една опция, която по принцип я има, много често можете да я видите в колективните трудови договори – дава се право, съобразно работното място, съобразно съответната професия, съобразно съответния бранш работодатели и синдикати да се уточнят за друг вид и друга продължителност на отпуска. В някои от тези договорености се стига даже до крайности, за съжаление в публичната сфера и в някои области, в които годишната отпуска стига до 55 дни, но нека все пак да оставим възможност съобразно конкретното предприятие и работодатели и синдикати и мисля, че трябва да насърчаваме техния диалог да договорят там, където е необходимо, по-дълга почивка. Затова нашето предложение е, разбирайки проблема със стреса на работа и отчитайки, че има различни инструменти за борба с него, да оставим този въпрос на колективното договаряне.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин министър.
Колеги, имате думата.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Може ли само да уточним колко колективни договора има все пак, в колко бранша?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Тази информация едва ли адхок ще могат да Ви я дадат. Ще попитаме колегите социални партньори.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин Донев ми помага, в една трета от браншовете в момента има колективни договори.
Господин Кадиев, Вие знаете, че имаме един проблем, свързан с това, че в част от браншовете, сблъскваме се с него, с минималния осигурителен доход в преговорите. В половината от браншовете въобще не се състоят преговори и даже аз си мисля, че ние трябва да направим така, че да насърчим появата на синдикати и работодатели, които да преговарят, отколкото да им отнемаме темите и да ги решаваме законодателно.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Колега Кадиев, аз ще Ви помоля да изчакате още две минути.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не мога, съжалявам.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Защото все пак, когато предлагате един такъв законопроект…
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Извинявам се, но има и друга комисия, много закъсня предният дебат, съжалявам, донякъде и заради Вас, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Още малко трябва да се почувствам и виновен, че съм се изказал по предходния законопроект.
Колеги, първо законопроектът, трябва да си кажем честно и откровено, е популистки, няма какво да се лъжем. Този законопроект господин Кадиев сам разбира, че чрез него ще извади един ресурс оборотен от фирмите, който дори той самият не може да каже на колко ще възлезе, но ако предположим, че средната седмична заплата, колеги, е в порядъка на 150 лева, умножете я по 3 200 000 души, заети в реалния сектор, както изнесоха данни работодателите, направете си сметка за колко милиарда става въпрос – ресурс, който ще излезе.
Не приемам мотивите на господин Кадиев, защото ако той мислеше за стреса на работниците, можеше да помисли в посока увеличаване на почивки или в посока изместване на работното време, което примерно притеснява страшно много майки, които работят на редовна смяна и се притесняват и са стресирани, че не могат да отидат навреме да си вземат децата от детските градини. Така че аз лично няма да подкрепя този законопроект. Ваше право е да гласувате, както вие прецените.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики към изказването на господин Байрактаров.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер.
Уважаеми господин Байрактаров, аз нямам намерение да правя реплика, общо взето сте прав в изказването, само не съм съгласен с тази сметка, която я правите, там еди колко си милиарда еди какво си, ами дайте тогава да намалим отпуската или да няма отпуска и тогава пък ще печелим много милиарди, но няма да се случи.
Това ми е репликата.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Дуплика?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин Гьоков, това, което предлага колегата Кадиев, е увеличаване на работния отпуск с пет работни дни. Предполагам, че ви е известно, че България работи на петдневна работна седмица, сиреч е много просто и лесно да изчислите, че това е една работна седмица, която като умножите средно на тези заети лица в реалния сектор сочи тези няколко милиарда лева, които трябва да бъдат платени от бизнеса под формата на платен отпуск. Не от небето ще изпаднат тези средства. Да Ви попитам, от къде ще компенсираме този бизнес, като се стремим да стимулираме икономика, да стимулираме растеж на заетостта, да откриваме нови работни места? С популистки мерки ли ще правим тези неща или с реални действия? Ето затова аз няма да подкрепя този законопроект. Много е лесно да се правим на хубави, само че ако имаше време, щях да поставя въпроса на министъра да го попитам колко хора работят на втори трудов договор, колко хора работят на увеличено работно време до 12 часа и какво ще допринесем с тези пет дни? Ще дадем възможност на хората да ходят един месец да работят примерно на морето, да изкарат някой лев или на някоя друга сезонна дейност. Егати решаването на проблема със стреса, извинявайте за израза.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Колеги, други изказвания? Не виждам.
Господин Бранков.
ДИМИТЪР БРАНКОВ /Българска стопанска камара/: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер, господин заместник-министър.
Стопанска камара е представила две становища, затова побързах да взема думата. Едното е придружено с така наречената частична оценка на въздействие и внесеният законопроект, според нас, е добър повод за дебат за изпълнение на законовите задължения при внасяне на който и да е законопроект, включително и на законопроекти с такова мащабно въздействие икономическо и социално, каквото е предложението.
Първият ни аргумент е свързан с международното сравнение, което направихме. Заедно със задължителните 20 дни основен платен годишен отпуск и добавяне на 12 календарни официални почивни дни, България се нарежда сред страни, като Хърватия, Италия, Германия, Русия, Сърбия, Полша, Чехия и много други страни и изпреварва други държави, като Великобритания – 28 дни, в България е 32 дни, Турция и Норвегия – 27, Израел и Канада – 19-20 дни. Тоест, по никакъв начин, дори само да спрем до тук в анализа в България не сме ощетени по този показател.
На следващо място, предложението не отчита дадената възможност в Кодекса на труда за два пъти по пет дни в зависимост дали работният ден е ненормиран, и ако примерно има специфични условия на труд, които предизвикват допълнителни професионални рискове. Не се отчита огромния брой лица, така наречената втора категория, също така и служителите по чл. 69 от КСО – отбрана и сигурност, където съответно са дадени други преференции от гледна точка на ранното пенсиониране, което е също така или иначе елемент от противодействието на въздействието на професионалните заболявания, на риска на работната среда и други.
Беше споменато вече, но държа да подчертая, че в браншовите колективни трудови договори и фирмени колективни трудови договори, едните са над 60 сключени, постоянно актуализиращи се повечето от тях, може би над хиляда фирмени колективни трудови договори, имаме договорени допълнителни дни, в някои браншове стигат 20 дни допълнителен платен годишен отпуск, в енергетика – 9 дни, строителство и много други.
Последно. Оценката, която се опитахме да направим, твърдим, че тя е абсолютно надеждна, да – вярно, тя е правена при така наличните други равни условия, но става дума за 2,5% намаляване на календарния фонд разполагаемо работно време в страната и това при други равни условия така наречени, означава точно с толкова по-малко произведен Брутен вътрешен продукт и Брутна добавена стойност. Респективно, горе-долу с толкова може да се очаква и въздействие върху приходите на бюджета. Това означава над 700 милиона лева. И това, което беше споменато, става дума първо – за непроизведена Брутна добавена стойност от порядъка на около 2 милиарда и също така за допълнителна компенсация на заетите лица, тоест – тези пет дни те трябва да бъдат заплатени. Това означава спад на производителността на труда, спад на един показател, на който някак си не се обръща много внимание, това са така наречените разходи за единица труд - юнит лейбър кост, които действително дефинират конкурентоспособността от гледна точка на разходи на труд - практически един широко употребяван показател в света и в Европейския съюз. С това нека да приключа.
Категорично сме против внесения законопроект и призоваваме всички вас да го отхвърлите. За нас все пак остава под въпрос, вносителят разбира се е уважаван икономист, бивш заместник-министър на финансите, и за нас е под въпрос мотивацията, с която е направено това предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Бранков.
Други изказвания? Не виждам.
Прекратявам дискусията.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Георги Кадиев.
Който е съгласен този законопроект да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – 12.
Проектът не е приет.
С това приключваме дневния ред.
Благодаря ви за участието, колеги, и за ползотворния диалог.
Закривам заседанието.


(Заседанието завърши в 15.26 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:


Д-р Хасан Адемов