П Р О Т ОК О Л

№ 3

от извънредно заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

26 януари 2016 година

---

Дневен ред:

1. Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 654-01-2, внесен от н. п. Светлана Ангелова и група народни представители на 15.01.2016 г. – обсъждане за второ гласуване.

(Заседанието на комисията започна в 15.07 часа и се ръководи от Светлана Ангелова – заместник-председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)


ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Добър ден на всички!
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на работодателски организации, синдикати, господин заместник-министър.
Имаме кворум на днешното заседание. Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Днешното заседание ще премине при следния дневен ред.
1. Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 654-01-2, внесен от н. п. Светлана Ангелова и група народни представители на 15.01.2016 г. – обсъждане за второ гласуване.
Който е съгласен с така предложения дневен ред на днешното заседание, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Единодушно, приема се.
Гости на днешното заседание са: Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика; Димитър Банковски – съветник на министъра на труда и социалната политика; Димитър Бранков – заместник-председател на Българска стопанска камара; Наталия Събева – юрисконсулт на Българска стопанска камара; Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България; Ивелин Желязков – Асоциация на индустриалния капитал в България; Чавдар Христо – Конфедерация на независимите синдикати в България; Тодор Томов – Конфедерация на независимите синдикати в България; Димитър Манолов – президент на КТ „Подкрепа“; Валери Апостолов – съветник на КН „Подкрепа“; Евгени Иванов – изпълнителен директор на КРИБ и член на Управителния съвет на КРИБ; Румяна Георгиева – парламентарен секретар на КРИБ.
Преминаваме към законопроекта.
Преди това искам да ви съобщя, че е постъпило прессъобщение от представителите на национално равнище организации на работниците и служителите и на работодателите. То е разпратено по електронните пощи до всички колеги. Запознати сте с това прессъобщение.
Работен доклад относно приет на първо гласуване Закон за изменение на Кодекса на труда № 654-01-2, внесен от н. п. Светлана Ангелова и група народни представители.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта Закон за изменение на Кодекса на труда.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаема госпожо председател, има внесени предложения за изменения и допълнения, така че ние не можем да гласуваме предварително наименованието на законопроекта при положение, че има внесени предложения и за допълнения, които не са преминали през гласуване. Така че е редно първо – да приемем текстовете, които включват и допълнения, или да ги отхвърлим и чак тогава да гласуваме. В противен случай ще направя предложение да бъде наименованието за изменение и допълнение, защото на второ гласуване има и допълнения и аз мисля, че някои от тези допълнения ще бъдат възприети от колегите.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Байрактаров.
Действително има направени предложения между първо и второ четене от народни представители от различни парламентарни групи. Те ще бъдат разгледани впоследствие, когато стигнем до § 2. По § 1 няма направени предложения. Всички тези предложения от народните представители са за изменения на Кодекса на труда, не са за допълнения. Така че аз не виждам пречка в заглавието на законопроекта.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не е вярно, има допълнения.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Добре.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта – Закон за изменение на Кодекса на труда.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 15; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.
§1. По §1 няма направени предложения от народни представители.
Заповядайте.
СТЕФАН КЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги.
На първо четене в приетия вече закон един от основните принципи, които бяха залегнали в това предложение, бяха постигане на равнопоставеност на квотите, както при синдикалните, така и при работодателските организации.
В приетия на първо четене закон ставаше въпрос за 50 хиляди работника при синдикалисти и поне 50 хиляди работника при работодателските организации. С така направените предложения малко по-късно, защото ще изчерпим § 1, се предлагат намаляване на броя по отношение на работодателите, което при всички положения и с явната нагласа на всички останали парламентарни групи, както виждам, ще бъде приета цифрата, най-вероятно 30 хиляди. Но това при всички положения ще измени основния смисъл на предложенията на първо четене именно по 50 хиляди да бъдат както работодателските, така и синдикалните организации. Ще се получи пак диспропорция и реално ще се обезсмисли изобщо промяната на закона в този смисъл.
Моето предложение е, ако приемем § 2 с цифрата 30 хиляди, да се върнем отново на § 1 и да обсъдим не е ли редно, ако работодателските организации са при квота 30 хиляди и синдикалните да бъдат при 30 хиляди. В противен случай ще направя по чл. 80 едно предложение за 30 хиляди.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Кенов.
Има ли други народни представители по § 1 да се изкажат?
Преди това, има ли обратно предложение на направеното предложение от господин Кенов за отмяна на гласуването на § 1 – той да бъде гласуван след като се гласува § 2? Има ли обратно предложение? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на господин Кенов.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кенов за отлагане гласуването на § 1 – същият да се гласува, след като се гласува § 2.
Който е съгласен с така направеното предложение на господин Кенов, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 2; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 15.
Предложението на господин Кенов не се приема.
Има ли други желаещи да се изкажат по § 1? Не виждам.
Изчитам текста на § 1.
§ 1. В чл. 34, т.1 думите „75хиляди“ се заменят с „50 хиляди“.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител.
Който е съгласен § 1 по вносител, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 17; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 2.
Има постъпили предложения от народните представители Светлана Ангелова, Мариана Тодорова, Димитър Танев, Настимир Ананиев, Клавдия Ганчева, Димитър Гечев и Ралица Тодорова, а именно в §2, в чл. 35, ал. 1, т. 1, б.“а“ числото „50 000“ да се замени с „30 000“.
Има постъпило второ предложение от народните представители Димитър Байрактаров и Христиан Митев, а именно в чл. 35, ал. 1, т. 1 се изменя така:
а) 1 000 членове и общо не по-малко от 30 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация; или
б) 50 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членове на работодателската организация, като в това число не влизат сключените по чл. 114а договори;
Второто предложение е: В чл. 35, ал. 1, т. 5 се заличава.
Давам думата на вносителите да представят накратко предложенията.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Ще започна отзад напред, за да спестявам време.
Колеги, искането за заличаване на т. 5 от ал. 1 на чл. 35 е продиктувано от това, че тази точка е обявена за противоконституционна от Конституционния съд и е редно Народното събрание да я заличи, за да не фигурира като противоконституционна в Кодекса на труда.
Това е чисто процедурно и технически задължение на Народното събрание, затова сме предложили, разглеждайки този член, тази точка да бъде отменена.
Що се касае до направените предложения от мен и от колегата Христиан Митев по чл. 35, ал. 1, т. 1, те са продиктувани от гледна точка на изискванията и критериите в чл. 36 от Кодекса на труда, като чл. 36 от Кодекса на труда, ал. 3, т. 5 изрично подчертава равнопоставеност на субектите, участващи за национална представителност. Какво ще рече това, колеги?
Както всички се убедихме и вече гласувахме § 1 ние намалихме броя на членовете на синдикалните организации от 75 000 на 50 000 и ако ви прави впечатление при синдикалните организации няма изисквания за брой членове като субекти. Ще дам пример, за да ме разберете.
Например Конфедерацията на независимите синдикати е едно обединение от различни федерации. Ние не можем да ги задължим да имат примерно 1 500 федерации, за да отговарят на изискванията и да бъдат равнопоставени, защото е ясно, че това няма как да се случи. В същото време обаче задължаваме една работодателска организация да има 1 500 фирми членове, което чисто технически е изключително трудно, да не кажа почти невъзможно, да бъде осъществено, когато става въпрос за микробизнеса и за малкия бизнес, подчертавам – микробизнеса и малкия бизнес. Обикновено това са еднолични търговци от по един човек и вие, за да наберете примерно хиляда еднолични търговеца, трябва доста сериозен разход и време да изчерпите, за да съберете тази необходима бройка от 1 500 фирми членове.
Затова ние сме предложили това число да бъде коригирано от 1 500 на 1 000 души, а в буква „б“ точно следвайки принципа на равнопоставеност и промените, които направихме през лятото в чл. 114а, създавайки чл. 114а за еднодневни трудови договори.
Текстът на вносителя казва 100 000 работници наети по трудов договор. Той обаче не изчиства тази постановка, този казус, дали тези 100 000 души са наети и по еднодневни договори по чл. 114а. За да ви стане ясно защо изчистваме тази постановка и защо вкарваме този принцип, ние намаляваме броя на работниците от 100 000 на 50 000, но добавяме, че в това число не влизат сключените трудови договори по чл. 114а. Защото, уважаеми колеги, технологията и процедурата на еднодневните договори е следната. Един работодател закупува ваучери, тези договори не подлежат на регистрация в НАП, както всички останали трудови договори, заплаща се авансово данъка и осигуровките с този ваучер, които не съставляват кой знае какво голямо число, ориентировъчно някъде около 1,50 лева струва един такъв ваучер.
След 90 дни същият този работодател, вече закупил примерно 50 000 ваучера, той дефакто има 50 000 трудови договора. След 90 дни обаче, той тук вече може да използва тези трудови договори и да покаже, че е изпълнил условието, критерия или 100 000, не е никакъв проблем 4-5 човека да закупят по 15 000-20 000 такива договора, защото те, обърнете внимание, нищо не губят като финанси. След 90 дни те могат да върнат тези ваучери и да си получат обратно парите от държавата, такава е процедурата по еднодневните трудови договори.
Затова ние прецизираме текста, намаляваме от 100 000 на 50 000, но това са реално наети по трудов договор хора, които вече на основание чл. 52 от Кодекса на труда тези работодатели, подчертавам, имат задължението да водят преговори, което е в помощ и на синдикалните организации за сключване на колективни трудови договори – нещо, което е изключително важно, нещо, което дава възможност и синдикалните организации да са ефективни и да защитават правата на работниците, и работникът да може да поставя условия относно специфичните условия на труд, при които работят различните видове браншове, икономически дейности и т.н.
Мисля, че това е правилното предложение, защото то е максимално прецизирано. Нито губят партньорите и за да не помисли някой, че вкарваме някаква доза популизъм, тъй като не съм убеден, че всеки е запознат добре с правилата, все пак трябва да знаем, че една организация, за да бъде национално представителна, тя трябва да има и минимум тригодишна история зад гърба си. Тоест, не всеки може да бъде такъв. Три години история все пак за България не е малко време.
Така че аз ви моля да приемете тези текстове, защото те са подчинени и изпълняват всички принципи, за които мисля, че имаме отговорността да ги приемем – равнопоставеност, равни възможности. Изказвам цялото си уважение към едрия капитал, съзнавайки, че те дават работа на почти 2 милиона души, но давам и своите уважения към дребния и средния бизнес, за който никой няма да го оспори, че все пак дребният и средният бизнес е гръбнакът на една икономика.
Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Байрактаров, току-що експертите от комисията ми докладваха, че са допуснали пропуск в раздадения текст от страна на Вашето предложение, изпусната е т. 1 – „има най-малко“, за което се извинявам, че не сме го прочели.
Господин Танев, Вашето предложение.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости.
Предложението, което направихме с колеги народни представители, е свързано с числеността, която дава възможност работодателски организации да бъдат представени на национално ниво.
Нашето предложение е свързано с намаляване от 50 000 на 30 000, тоест – на практика запазване на съществуващо положение. Аз няма да развивам въпроса толкова дълго, тъй като имах възможност и на първо четене да кажа своите съображения, както и в зала. Бих казал два основни аргумента.
Първо, считам, че правилата, по които се признават синдикални и работодателски организации, не трябва да бъдат променяни в дванадесет без пет. Кодексът на труда, имахме възможност миналата година четири пъти да бъде променян. Имахме възможност, ако считахме за важни тези промени, да ги направим тогава, а не точно месецът, преди който ще започне преброяването, оставяйки с усещането, че това се прави поради един или друг повод за включване или изключване на някои потенциални участници.
Второ, аргументите са свързани с решението на Конституционния съд при отмяната на предишен такъв текст, когато се предвиждаше увеличаване на членовете на работодателските организации с аргумента за реципрочност. Ако ние по отношение на синдикалните организации подхождаме към намаляване съответно от 75 000 на 50 000, то подходът към работодателските е точно обратното – от 30 000 на 50 000, тоест – принципът за реципрочност не е спазен. Това са аргументи на Конституционния съд, отхвърляйки предишните промени през 2012 година.
Така че това е нашето предложение, което го представих.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Танев.
Относно двете предложения искам да попитам от Министерството на труда и социалната политика заместник-министър Гълъб Донев има ли да каже своето експертно мнение.
Заповядайте, господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на социалните партньори, гости.
По предложението, което народният представител господин Байрактаров направи, аз бих тръгнал от това, което засяга броя на трудовите договори, сключени по чл. 114а от Кодекса на труда. И тук бих искал да дам едно пояснение за реда и начина, по който се сключват тези договори. С чл. 114а се даде възможност на земеделските производители предварително да внасят осигурителните вноски за социално и здравно осигуряване за брой работници, който те възнамеряват да наемат по еднодневни трудови договори.
Следващия месец, до 25-то число, всеки един от тези земеделски производители трябва да отчете, чрез декларациите, които подава в Национална агенция по приходите, лицата, с които е сключил тези трудови договори. Допълнително изискване към Наредбата за установяване на критериите за представителност, която се приема от Министерския съвет, е договорите да бъдат сключени и непрекратени. При еднодневните трудови договори имаме сключване на трудовия договор в началото на работния ден и прекратяването му в края на работния ден. За целите на постановяването на критериите за представителност на синдикалните и на работодателските организации Министерският съвет в наредбата определя и два регистъра, от които съответно Националният осигурителен институт да предостави данни, които да бъдат публикувани на интернет страницата на Министерство на труда и социалната политика, за да се осъществи този принцип, за който и господин Байрактаров говори – равнопоставеност при преценка на критериите за представителност и на наличието на социален мандат на всички организации и на синдикалните и на работодателските организации.
Накратко, еднодневните трудови договори по чл. 114а няма как да влязат в регистър, който Националният осигурителен институт ще предостави на министъра на труда и социалната политика, който от своя страна го публикува на интернет страницата на Министерство на труда и социалната политика. Там няма да попаднат договори, които са прекратени. Тоест, само действащи трудови договори, които са десет дни след обявяване на началото на процедурата за начало на преброяването, на установяването на критериите за представителност на социалните партньори.
По отношение на това, че се разминават критериите на работодателските и на синдикалните организации за представители, те и по до сега действащите текстове на Кодекса на труда се разминават и според мен не би следвало да се търси някакъв баланс и уеднаквяване на цифрите, както при работодателите, така и при синдикатите, тъй като при синдикатите основният принцип е свободата на сдружаване и броят на синдикалните членове е водещият. Докато при работодателските организации представителността на работодателските организации, целите, които преследват те, е защита на бизнес интереса на работодателите. Така че би могло да се допусне разминаване в критериите.
По отношение на равнопоставеността - тази равнопоставеност да има задължение Министерският съвет да наложи този принцип при цялата процедура при издаване на представителност на работодателските и на синдикалните организации в процедурата, която ще стартира по установяване на тези критерии за представителност.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Донев.
Преди дам думата на другите народни представители да се изкажат по § 2, давам думата на нашия референт Боряна Капитанова относно предложението на господин Байрактаров за заличаване на т. 5 в чл. 35, ал. 1.
Заповядайте, госпожо Капитанова.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: Благодаря Ви.
Дирекция „Законодателни референции“ смятаме, че не би следвало да отпадне тази точка 5, след като е обявена за противоконституционна и ще ви зачета един абзац от Решение № 22 от 1995 година на Конституционния съд, който се произнася:
„С влизане в сила на решението на съда, с което законът се обявява за противоконституционен, се обезсилва неговото действие. Това е пряка и непосредствена последица от решението на съда и на конституционното му действие. То е равносилно на отмяна на закон от Народното събрание. Отмяната на закон от Народното събрание и обезсилването на закон чрез обявяването му за противоконституционен с решение на Конституционния съд водят до едни и същи последици, преустановяване на действието на закона занапред“.
Това ни е мотивът и смятаме, че трябва да се съобразим с решението и не ги отменяме, няма такава практика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ще я въведем.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Други народни представители по § 2?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Изказване.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Заповядайте, господин Байрактаров.
Искам само да напомня на всички народни представители да спазват Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – 5 минути е изказване по параграф, 2 минути за реплика, 3 минути за дуплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Само искам да уведомя уважаваната от мен юристка Капитанова, че това не означава, че Конституционният съд отнема правото на народния представител за законодателна инициатива. Много по-добре е така или иначе, и затова казах, че това е чисто техническа и процедурна мярка за отмяната на цялата точка, която така или иначе е отменена. Няма смисъл да стои в закона с червени букви като противоконституционна. Много често хората даже се и заблуждават, а някои дори я използват с недобри намерения. Затова отмяната означава, че този текст вече изчезва в новата публикация на закона и фигурира само отменена, а не с червени букви – обявена за противоконституционна.
Това е по Вашето становище.
Между другото, хубаво е да го обясните на други юристи, че като е отменена, не действа старият текст, защото някои се заблуждават, че действа пък старият текст, който също е отменен от Народното събрание, когато е приеман противоконституционния.
По отношение на еднодневните трудови договор, господин Донев, не бяхте докрай коректни, защото аз си направих лятото труда да поискам справка, според така нареченото отчитане, и за огромно съжаление не получих такава справка.
Второ нещо, именно тук е тънкият момент, че не някакви наредби, приемани от неизвестни субекти в повечето случаи и съставът от неизвестни за нас субекти трябва в движение да променят тези правила, а именно законът трябва да е водещият в тази посока. Вие трябваше да бъдете и коректен до край, когато правихте Вашето изказване. Пак подчертавам, че с Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 година числото 100 000, обръщам внимание на числото 100 000 и всичко, свързано с него, е обявено за противоконституционно. Ако ние приемем буква „б“ в чл. 35 по този начин, това означава, че тази буква „б“ ще бъде отново обявена за противоконституционна от съда и аз ще направя всичко възможно, дори да не успея да събера 48 народни представители, чрез омбудсмана да атакувам тази буква „б“ и ви казвам, че тя ще бъде обявена, по този начин приета със 100 000, за противоконституционна. Правилното е 50 000, спазвайки принципа на равнопоставеност, залегнал в чл. 36 и добавяне на текста, че в него не влизат трудовите договори по чл. 114а, които, уважаеми господин Донев, Вие прекрасно знаете, че тези договори имат особен статут. Те не отговарят изцяло на понятието трудов договор, защото работникът, който е сключил такъв трудов договор, губи страшно много права, за които обяснявах в пленарна зала, но така или иначе не бяха възприети точно с този мотив, че това е все пак договор за един ден.
Ако следяхте мисълта ми, дори да приемем, че и на 25-то число трябва да се отчетат, нищо не пречи на 24-то да се отчетат, като несключени и на 26-то да се закупят ваучерите наново, защото пак ви казвам, тук този, който ги купува и който ги отчита финансово, по никакъв начин не е ощетен. Ето това е тънкият смисъл.
Между другото, беше добре да обясните на колегите, че тези ваучери за еднодневни трудови договори се продават от Инспекцията по труда. Те не се продават от НАП, както беше редно да бъде направено, а от Инспекция по труда. Много ми е интересно защо пък точно Инспекция по труда я натовариха с тези интересни финансови функции, но както и да е.
Така че, колеги, правя го това изказване, за да можем наистина детайлно да изчистим тези понятия и тези текстове. В крайна сметка аз така и не мога да разбера какво лошо има да има по-голяма представителност. Трябва от сега да ви кажа, че ако сега са 4 работодателските организации, които участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество, в бъдеще вероятността да се увеличат е максимум да стигнат до 6.
Много хубаво писмо сте изпратили, че евентуално тези, които ще влязат, не притежават експертиза и т.н., само че е добре да ви припомня, защото сте го пропуснали този интересен факт във вашето писмо, че става въпрос за едни 52 милиона евро, които идват по линия на Европейския съюз и които 52 милиона евро, на мен лично ще ми бъде от полза, пък и на бъдещи народни представители, да формират една още по-голяма и по-широка експертиза в работодателски организации, разполагайки с допълнителен финансов европейски ресурс за създаване на повече експерти и дай Боже да влязат и други синдикални организации в този Тристранен съвет, защото виждаме, че ако имаше примерно представителство синдикалната организация на българските полицаи, може би нямаше да ги имаше тези недоразумения лятото, протести и т.н., свързани с административните промени.
Така че добре е да чуваме повече мнения, да се формират и създават повече експерти, използвайки европейския ресурс, отколкото да капсулираме този Национален съвет за тристранно сътрудничество в рамките на 5-6 организации заедно със синдикалните.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Байрактаров.
Говорихте 2 минути над определеното време.
Искам само да напомня на всички народни представители да се придържаме към дневния ред.
Други народни представители по § 2.
Заповядайте, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Накратко, моята позиция е за запазване на първоначалния текст на вносителя. Тоест, 1 500 членове и не по-малко от 50 000 работници и служители или 100 000 работници и служители наети по трудов договор. А той съвпада изцяло с мотивите на вносителя първоначално, като обратно връщането в изходно положение, съпоставено с мотивите на вносителя, ни вкарва в доста странна ситуация. По силата на мотивите ние искаме да увеличим представителността на отделните организации, а с гласуването след това всъщност правим обратното, като запазваме по същество статуквото.
Ще се аргументирам малко по-подробно, както от юридическа гледна точка, така и от житейска гледна точка.
Аз самият имам много сериозни възражения по отношение на начина, по който протича тристранният диалог в последните три парламента, включително и настоящия. Голяма част от тези възражения се отнасят и до позициите на представителните работодателски организации. Така че в никакъв случай не мога да бъда обвинен нито в минало, нито в бъдеще време, уверявам ви, в това, че се поддавам примерно на техен лобизъм или че искам конкретно това статукво по отношение на работодателските организации за бъде съхранено. Имахме и много откровен разговор с тях по този въпрос.
Доколкото обаче имам такива сериозни възражения, те са с процеса на формиране на представителност вътре в самите организации. Смятам, че може много, включително и законодателно, да се направи по този въпрос. Тоест, да се намали възможността отделни частни интереси вътре в организациите лесно да надделяват, както и възможността върху тях да се упражнява политически натиск, който да довежда до твърде рязка, подозрително рязка промяна на позициите им по определени въпроси – нещо, което сме наблюдавали и политически сме атакували през изминалите години. Моите опасения са, че ще продължаваме да го наблюдаваме и в бъдеще.
Въпросът е обаче решаваме ли този проблем, ако поддържаме изкуствено ниско ниво на формиране на критерия за представителност и изкуствено висок брой на представителните работодателски организации, защото моето мнение е, че към момента броят им е по-скоро на горната граница на приличие, отколкото на долната, особено като го сравним с държави значително по-големи и преди всичко със значително по-голяма реална икономика от българската.
Истината е, че, според мен, със задържането на изкуствено ниския праг, както като брой предприятия – членове на работодателските организации, така и като брой наети лица, като тук отварям една скоба, че всъщност с допускането на колективно членство на браншови организации броят от 50 000 е достижим за абсолютно всяка асоциация, която иска наистина да върши сериозна работа и да обединява работодатели. Като поддържаме изкуствено нисък праг, всъщност какъв резултат постигаме? Истината е, че постигаме търсеното от хората, които упражниха натиск върху народните представители между първо и второ четене да се снижат праговете и резултатът ще бъде появата на още една или две откровено непредставително, откровено лобистки работодателски организации. Тоест, ние ще задълбочим наличният проблем, като пак казвам, че според мен има такъв проблем, предполагам, че колегите от работодателските организации не са съгласни, но не е тук мястото да спорим, а евентуално да го решаваме.
Всъщност ще се появят нови организации, които ще са с по-ниско ниво на представителност от сега наличните, и риска да представляват откровено частни или тясно групови интереси ще се увеличи рязко. Ако имаме проблем – ще го задълбочим, ако нямаме проблем – ще си го създадем. Ние трябва да търсим това представителните организации да са наистина представителни, може би по-представителни от сега, а не да допускаме в тристранния диалог да участват откровено непредставителни такива. Така че аз убедено ще защитя досегашния текст.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Кънев.
Други народни представители да се изкажат по § 2.
Заповядайте, господи Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги.
Аз напълно ще се съглася с господин Кънев и като него ще защитя този текст, който внесохме на първо четене в Народното събрание и който беше приет от зала.
Когато говорим за представителност на работници и работодателски организации няма как да говорим за бизнес интереси, както каза господин министърът. Работодателската организация трябва да защитава правата на работодателите. И понеже сме вече по § 2 ще оставя настрана синдикатите, в крайна сметка представител на една организация на работодатели, която има много работници, работодатели, които плащат заплатите на повече работници и тези работници би следвало да бъдат със същата представителност, каквато са при синдикалните организации и при вече приетата от всички вас – 50 000 считам, че работодателите, които искат да имат работодателска организация, представена в Националния съвет за тристранно сътрудничество, трябва да отговарят на абсолютно същите условия.
В зала го казах, може би повечето от вас са го чули, но нека, ако трябва – да го повторя отново. Според данни на Националния осигурителен институт, последните данни са за месец ноември, за което се извинявам, но са 2 724 195 лица, които са на трудово и служебно правоотношение, осигурени в България. Предлаганата от нас норма на първо четене, искам да ви припомня, беше 50 000, което е 1,8%. Този процент за мен е прекалено нисък като представителност изобщо. Да не говорим за предложението, което сега правят повечето от колегите от 30 000, което сметнато елементарно е 1,1%. В повечето от доводите на колегите, които бяха за снижаване на прага от 50 000 на 30 000, се говореше за защита на организациите, организациите на малките и микропредприятията, ако не се лъжа, но в България свободата на сдружаване е пълна. Те могат да се сдружават и защитават интересите си на малки и микропредприятия и да искат законодателни промени във връзка с техния бизнес. В крайна сметка в Националния съвет за тристранно сътрудничество трябва да са представени такива организации, които да представляват работодатели на повече работници. Смятам, че 4 национално представени организации са напълно достатъчни и снижаване на броя ще доведе до там, че един-двама по-крупни работодатели в страната могат да си направят организация в различни сфери по класификатора. Това е по-голяма представителна власт. Всяка парламентарна партия и коалиция, която се е явила на последните избори, има 4%, под 4% не си представен. Тук говорим да свалим предложението от 1,8% на първо четене на 1,1% на второ четене, което според мен е ретроградно и вкарване на още. Вие казвате две организации, но представете си, че има някоя неправителствена организация, която може да събере такива работодатели, които и те да покрият и да станат 7-8-9-10 работодателски организации.
Ще ви припомня последното заседание на тази комисия, в която уважаваните от мен две синдикални организации – КТ „Подкрепа“ и КНСБ имаха коренно противоположни становища. С кое становище на работодателите ще се съобразим, ако имаме 4 на 4 становища или 3 на 2? При две синдикални организации има коренно различни – „За“ предложението на господин Кадиев и „Против“ предложението на господин Кадиев. Изпадаме в доста либерално отношение към всяка една организация и ненужно раздуване на общата бройка.
А иначе по отношение на коментара и предложението на господин Байрактаров по отношение на еднодневните договори аз смятам, че трябва да си остане в последния окончателен текст, ако щете направете един текст на комисията, но наистина изрично да се упомене да не се броят еднодневните договори в окончателния текст, който се предложи.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Кенов.
Други народни представители? Реплика.
Заповядайте, господин Байрактаров за реплика в рамките на 2 минути.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Колега Кенов, чисто логически ако погледнем Вашето изказване, вероятно имате основание. Само че чисто практично нямате основание, защото ако следвахме Вашата логика сега тази комисия трябваше да се състои тук от 4 човека, примерно, а не от 20, както е по правилник в момента. Народното събрание би следвало по Вашата логика да бъде представено от 4 партии, както иска статуквото, само че то е от 8 партии в момента и още много други, които влизат в общи коалиции. Ето ви един пример, че нищо лошо няма в това, защото участието на много партии доведе до 2,5 милиарда по-висока събираемост през 2015 година – нещо, което не постигнаха партиите от статуквото през последните 6 години. Ето ви пример.
Големият въпрос е, пак казвам, става въпрос за едни 52 милиона евро. Бъдете убеден, че 2020 година няма да има никакви желаещи за национална представителност. Само че тук не съм съгласен с едно нещо с Вас. Когато ти си член на Националния съвет за тристранно сътрудничество, ти имаш съвсем друг статут и като такъв член на тази тристранка ти имаш съвсем друго въздействие по отношение на законодателството, по отношение на редица поднормативни актове, като наредби, които минават мимоходом покрай Народното събрание и се приемат.
Благодаря, надявам се да сте ме разбрали.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Дуплика, господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ: Господин Байрактаров, това, което направихте като сравнение за партии и групи, един народен представител представлява около 12 000 избиратели. Сиреч, ние тук тримата последно говорищите с господин Кънев и Вас представляваме 36 000 – трима народни представители, което е повече от работодателските организации, което Вие предлагате. Не считам, че е редно да се намалява още броя между първо и второ четене, още повече, че противоречи изобщо на смисъла на законопроекта, приет на първо четене.
Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Други народни представители по § 2 има ли да се изкажат? Не виждам.
От социалните партньори – 2 минути регламент за изказване от социалните партньори.
Господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Уважаеми господа и госпожи народни представители, благодаря, че ни поканихте.
На вашето внимание сме предоставили статистическа информация и добри практики в Европейския съюз, както и резултатите от последната проверка на представителност на работодатели 2012 година.
Вижда се, че числото 1 500 работодатели – предприятия е в пъти постигнато в момента представителните работодателски организации. Това е под половин процент от всички предприятия в България. Едрият бизнес, господин Байрактаров, са 750 предприятия, в които работят 526 000 заети. Всичко друго е малък и среден бизнес и затова числото 1 500 осигурява именно това – участие на малкия и среден бизнес. Даже теоретично да допуснем, че в една организация целият едър бизнес е отишъл – това са 750, но трябва още 750 малки и средни, за да отговори по този критерий на представителност. За едрия бизнес числото е 100 000 и то не е противоконституционно. Внимателният прочит на мотивите и решението на Конституционния съд какво показва? Той го е отменил, защото няма брой работодатели, защото за работодателите е важно брой предприятия, които дават работа, а за синдикатите е важен броят заети. И затова е отменил това число, защото дотогавашният текст и в момента действащият поради отмяната имат два вариант – за едрия бизнес едно по-голямо число само заети, защото там не можем да търсим брой предприятия, тъй като те са само 750, а за малкия и среден бизнес има брой предприятия и по-малко число на заети. И ето към това се връщаме ние сега, което с консенсус е предложено от всички работодатели и от всички синдикати.
Броят организации на работодателите в Европейския съюз 4 е средният брой и по-скоро клоним към страна с много организации, но най-много те са именно 9 страни с по четири броя като при нас. Има 4 страни само с една. Има 2 страни с три, 4 страни – с две. Тоест, виждате, че като нас или с по-малко от нас са 19 от страните в Европейския съюз. Тоест, ние сме едно добро и по-скоро с много организации европейско равнище. На европейско ниво социалният диалог се осъществява от страна на работодателите от две организации. И в рамките на делегацията на „Бизнес юръп“ участва малкият и среден бизнес. Това не е невъзможно и сега, като браншови организации, като регионални организации се включва малкият и среден бизнес.
Само в една от нашите организации има 22 000 члена при 750 големи предприятия в цялата страна. Очевидно малкият и среден бизнес там е много добре представен, след като има 22 000 члена. И пак повтарям – това са само тези, които те се показали.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Господин Велев, 2 минути изтекоха, няма да има време за другите социални партньори.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Дуплика и реплика ще има ли?
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Дуплика и реплика са само за народните представители.
Благодаря.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Процедура.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ще помоля колегите народни представители да увеличим времето на партньорите на 4 или до 5 минути, нека да се изкажат спокойно, не бързаме за никъде. Знам, че има правилник, затова правя процедура, защото правилникът касае най-вече нас, народните представители, но нищо не пречи да чуем мненията.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Байрактаров, уважаеми колеги, социални партньори.
Съгласно вътрешните правила на комисията, чл. 8, ал. 3 казва, че ръководството на комисията определя представителството и реда за участие на външни лица в заседанието. В момента се намираме на второ четене. На първо четене чухме становищата на всички национални представители, работодателски и синдикални организации. Така че аз, като ръководство на комисията, от началото определих 2 минути време за всеки социален партньор.
Дават думата на следващия.
Господин Бранков, заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Благодаря.
Ще се опитам тези 2 минути да ги използвам, макар че личното ми предпочитание да чуем може би първо представителите на колегите от синдикатите.
Първият аргумент, не по всички, защото много от тях са важни и трябва да бъдат маркирани, за да не се създава погрешна представа, най-малкото за протокола.
Първо, Конвенция № 87 – свобода на сдружаването е еднакво относима и към синдикати и към работодатели. Работодателските организации защитават бизнес интереси, но, забележете – общи бизнес интереси и на техните членове, не отделни корпоративни интереси.
Може би е прав господин Кънев, че това става в рамките на взаимодействието и механизмите в рамките на самите организации и е въпрос действително на представителност на диалог между нашите членове и еманацията, която получаваме на общите официални позиции, които заемаме.
Силният аргумент, който може би прозвуча по отношение на финансиране с европейски средства и участие в проекти, държа да подчертая, за да разсеем всякакви възможно спекулации по този въпрос, може би вчерашното прессъобщение не го е направило по най-удачния начин, в програмният период, в който пребиваваме, имат достъп абсолютно всички неправителствени организации, изследователски центрове до тези средства. Те се дават на тръжен принцип при ясна процедура за съвместимост на държавна помощ, но трябва да забравите този аргумент, че на представителните организации ще бъдат подарени едни средства в сегашния програмен период. Мога да вляза в дебат, но за съжаление 2-те минути не са достатъчни.
Нека да кажа и друго. Доводът с експертизата. Ако задам въпроса към вас, може би на господин Донев, и той няма да може да отговори за огромния брой комисии, консултативни органи и комитети, в които се изисква не просто физическо присъствие на чиновници, а се изисква експертиза, уверявам ви – никак не е лесно изграждането на тази експертиза. Стопанска камара е в социалния диалог от началото на промените. Само ще спомена 1996 година, въвеждането на валутния борд, във всичките тези години сме в Националния съвет за тристранно сътрудничество и мога да ви уверя, че сме си го позволявали и без да се финансираме с европейски средства.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Манолов.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, аз имам какво да кажа, но голяма част от това го казах в частния разговор на колегите от БСП. Понеже говорим за работодателските организации, позволете ми моите 2 минути да преминат към господин Велев, тъй като той почна да говори много важни неща, които не успя да довърши.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Добре.
Господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председателстващ.
Да, това предложение има дефекта, че наистина идва в последната минута. Няма друг отговор на този упрек, освен това, че сме българи и винаги се сещаме в последния момент. Но, уверявам ви, то е в резултат на много сериозна дискусия, анализ, оценка на въздействието на всичките шест национално представителни организации на работниците и служителите и на работодателите. Много статистически данни са анализирани, добрите практики в Европейския съюз, решението и мотивите на Конституционния съд и съпоставимостта наистина е постигната тук между работодатели и синдикати. Не всеки осигурен, не всеки зает е член на синдикат, откъдето следва, че към работодателите трябва да има по-високи изисквания за представителност от гледна точка на брой заети, отколкото към синдикатите. Господин Манолов казва – едно към четири. Тоест, би трябвало, ако за синдикатите са 50 000, за работодателите да е 200 000 осигурени. Първоначалното предложение беше 150 000, под което сме се подписали и четирите организации. За нас няма проблем да бъде и 250 000, защото сме показали толкова на миналите преброявания.
Важно е наистина тези организации да представляват бизнеса, да представляват работодателите, а не отделни бизнесмени. Защото, ако останат старите критерии аз мога да си направя лична работодателска организация, уверявам ви. Докато сега аз не мога да вземам сам решения, защото има още 30 като мен, поне. И още много други, които са средни и малки. И наистина, когато ние тук говорим, ние говорим от името на представителна общност на работодатели. Тези 52 милиона евра са мит. Но ако те бяха верни, кое е по-добре - да попаднат при представителни или при бизнесмена хикс, който да ги употреби за лични нужди. И от тази гледна точка пак аргументът, според нас, не е подходящ.
За омбудсмана, ние сме пробвали да го сезираме, но той не разглежда молби на организации. Вярно, че сега е друго физическото лице омбудсман, но Конституцията е същата. Неколкократно сме отнасяли към него проблеми и с молба за сезиране на Конституционния съд, не го е правил с един и същи мотив.
Нашата молба е да уважите мотивите и предложението на вносител. Зад него стоят над 37 000 предприятия и над 1 700 000 заети в тях. Казвам „над“, защото това са тези, които са показали и доказали тези 4 организации, които сега стоят зад нас.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Велев.
Господин Иванов, заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председателстващ.
Ще бъда бърз и кратък, за да се вместя в 2-те минути.
Преди 4 години в тази комисия, не крия, моята организация настояваше за едни драстични завишени критерии. Говорихме за цифри от порядъка на 750 000 заети. В течение на времето, след решението и на Конституционния съд, ние преосмислихме своята позиция и решихме, че можем да гоним тази тежка представителност, но заедно с другите организации, подчертавам, на работодателите и към днешна дата мога да кажа, че в рамките на една равнопоставеност, една координация, която имаме прекрасна, успяваме почти по всички въпроси да намерим общи позиции и да говорим единно от името на българския бизнес. Тук-там има различия, но те са в зависимост от спецификата на нашите организации. По този начин ние търсим устойчивост и даже на моменти намираме и общи позиции със синдикалните партньори. Шестте организации успяваме по някои и жизненоважни въпроси за страната да излезем с общи позиции.
В момента правим история и се обръщам към вас с молба – оставете ни да продължим в този дух, за да можем да излезем от кризата заедно с общи усилия.
По повод микро и малките предприятия, моята организация отдавна промени подхода си. Факт е, че топ 500 от големите фирми почти до една са наши членове, но ние сме се отворили и към микро и малките предприятия през нашите браншови структури, през нашите регионални структури. В Кърджали примерно нашият клон започна с 20 фирми, сега са над 150 и от тях 80% са микро и малки фирми, по един-двама души. Това е един подход, който акумулира интересите и на тези оператори на българския икономически пазар.
По отношение на цифрата 52 милиона ние сме били национално представителни преди изобщо да се заговори за някакво европейско финансиране. Да, то беше след това в един етап, в който се изграждаше капацитета на тези организации, но то престана, край. Оттук нататък няма запазени територии. Даже много скоро комисията ще обяви за недопустима държавна помощ, ако продължава подходът определени суми да бъдат гарантиран периметър за работодатели или синдикати. Сега на общо основание се кандидатства заедно с всеки един български гражданин, организация, институция, структура. Това е подход, който ние приветстваме. Това е в общи линии конкуренция и знаем, че утре няма да дойде ОЛАФ и да каже, че тук са ни дали някакви пари, които трябва да връщаме.
Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Други?
Господин Грозданов, заповядайте.
ПЛАМЕН ГРОЗДАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще се опитам да се вместя в 2-те минути.
В повечето европейски страни и то с развити икономики има особена структура на представителство на бизнеса и тя най-често е разделена в две големи групи – Конфедерация на индустриалния капитал и Конфедерация на малкия и среден бизнес.
При нас исторически нещата се развиха така, че малкият и среден бизнес, който възникваше през последните 25 години и той непрекъснато фалираше, изникваше, той е най-труден за организации. Казвам го, защото в последните няколко години, когато се занимавам с тази проблематика, виждам колко е трудно и колко са подозрителни колегите от малкия и средния бизнес да се организират.
Аз съм един от основателите на Съюза на работодателите в България, който прерасна в КРИБ. Бил съм член на управителния съвет на тази организация в продължение на години – два мандата. Аз знам как там работихме и знам как като снежна топка по нас се лепяха тогава. И не случайно израсна тази организация. Виждам колко трудно се организира малкия и среден бизнес в сегашната си работа. Затова още един път ще повторя – 98% от предприятията са малки и средни предприятия в България. Вярно е, те са представени в много от организациите на колегите, но те имат специфични интереси много по-различни от тези, които като цяло българският бизнес. И точно затова, слагайки такива критерии, вие не давате възможност на този бизнес да се самоорганизира. Той е разпръснат в много малки отделни организации. Това, което ние се опитваме сега да направим, е да консолидираме тези организации и да има по някакъв начин представителност малкият и среден бизнес. Ако успеем – успеем, ако не успеем – не успеем. Но тази възможност би трябвало да бъде дадена.
Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ /БТПП/: Ще бъда максимално кратък и ще се вместя в 2-те минути.
Българска търговско-промишлена палата цифрите, които показва като членска маса, са над 53 хиляди фирми и традиционно това е и в световната практика – микро, малкият и среден бизнес търси не само подкрепа в Търговската палата пред държавните институции, но също така ползва и услугите, тъй като това е една много съществена дейност от дейността на всяка търговска палата. Така че микро, малките и средните предприятия, техните интереси достойно са представени в Българска търговско-промишлена палата и ако погледнете нашия управителен съвет, който е от 83 човека, там също доминират малките и средни предприятия.
Второто нещо, с което ще завърша, е по отношение на тази дискусия относно цифрата дали 1 000 предприятия, 1 500, 750 предприятия са достатъчни в една национално представителна работодателска организация. Ако погледнем в практиката има много браншови организации, в които членуват стотици фирми – браншова организация със стотици фирми членове. В Българската търговско-промишлена палата има 28 регионални палати. В някои от регионалните палати има стотици фирми членове. Може ли на база, на тези критерии да бъде призната работодателска организация за национално представителна, която има същия брой фирми, които са равни в брой фирми, членуващи в една регионална палата, или в една или две браншови организации? Това всъщност ни е мотивът, когато обсъждахме тези критерии.
Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви.
Мисля че се изказаха и взеха думата всички социални партньори. Така че преминаваме към гласуването на § 2.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Госпожо председател, правя предложение за процедура, предложението на господин Байрактаров да бъде гласувано поотделно. Ако комисията приеме по т. 1 двете алинеи „а“ и „б“ отделно и т. 2 отделно.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Ще подложа на гласуване предложението на госпожа Нинова.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 17; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се единодушно.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Светлана Ангелова, Мариана Тодорова, Димитър Танев, Настимир Ананиев, Клавдия Ганчева, Димитър Гечев и Ралица Тодорова в §2, в чл.35, ал.1, т.1, б.“а“ числото „50 000“ да се замени с „30 000“.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – 2; „Въздържали се“ – 1.
Приема се предложението на Светлана Ангелова и група народни представители за промяна в § 2.
Второто предложение, както беше прието, на господин Димитър Байрактаров и Христиан Митев.
Ще подложа т. 1, буква „а“ и буква „б“ да бъдат отделни, точка 2 да бъде отделна.
В §2, чл. 35, ал. 1, т. 1 се изменя така:
Има най-малко
а) 1 000 членове и общо не по-малко от 30 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация; или
Подлагам на гласуване така прочетения текст на буква „а“.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 4; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – 12.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Димитър Байрактаров и Християн Митев за буква „б“.
б) 50 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членове на работодателската организация, като в това число не влизат сключените по чл. 114а договори;
Който е съгласен с така прочетения текст, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 1; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 16.
Текстът не се приема.
Точка 2.
В чл. 35, ал. 1, т. 5 се заличава.
Подлагам на гласуване така прочетения текст.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 2; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 15.
Текстът не се приема.
Заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаема госпожо председател, на основание чл. 80 от Правилника на Народното събрание правя процедурно предложение за допълнение на буква „б“.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Текстът на буква „б“ е гласуван.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Гласували сте моето предложение. В момента правя предложение на основание чл. 80, което е мое право като член на комисията за допълнения на основния текст.
На основание чл. 80, ал. 2, т. 4 правя предложение за допълнение на основния текст в буква „б“ – освен договорите, сключени по чл. 114а.
След като ще искаме да имаме национална представителност нека да са реални договори, а не в това число да влизат и тези еднодневни договори.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Вие правите ново предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника на Народното събрание, а именно в чл. 35, ал. 1, т. 1, буква „б“ - освен договорите, сключени по чл. 114а. Това ли е Вашият текст?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Текстът е: „100 000 работници и служители, наети по трудов договор във всички членове на работодателската организация, като в това число не влизат сключените по чл. 114а договори“.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Добавяте само: „като в това число не влизат сключените по чл. 114а договори“, което означава, че правите допълнение в буква „б“ на чл. 35, ал. 1, т. 1.
Подлагам на гласуване текста на господин Байрактаров, който току-що предложи.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 5; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 12.
Текстът не се приема.
Гласуваме отново § 2 по текста на вносителя, заедно с приетото предложение от Светлана Ангелова и група народни представители.
Който е съгласен с § 2 по вносител, заедно с току-що приетото предложение от народните представители Светлана Ангелова, Мариана Тодорова, Димитър Танев, Настимир Ананиев, Клавдия Ганчева, Димитър Гечев и Ралица Тодорова, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – 2; „Въздържали се“ – 1.
Текстът на § 2 по вносител, заедно с предложението на народния представител Светлана Ангелова и група народни представители е приет.
Преминаваме към наименованието на подразделението ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА.
Подлагам на гласуване наименование на подразделението ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 17; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.
Който е „За“ текста на вносителя по § 3, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 17; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Благодаря ви, колеги!
Гласувахме на второ четене Закона за изменение на Кодекса на труда.
Закривам днешното заседание.


(Заседанието завърши в 16.24 часа.)



ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:


Светлана Ангелова