П Р О Т ОК О Л

№ 5

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

10 февруари 2016 година

---

Дневен ред:

1. Законопроект за равнопоставеност на жените и мъжете, № 502-01-94, внесен от Министерски съвет на 20.11.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016), № 602-00-7, внесен от Министерски съвет на 29.01.2016 г.

(Заседанието на комисията започна в 14.20 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)

***

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното редовно заседание:

1. Законопроект за равнопоставеност на жените и мъжете, № 502-01-94, внесен от Министерски съвет на 20.11.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016), № 602-00-7, внесен от Министерски съвет на 29.01.2016 г.

Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се дневния ред.

1. Законопроект за равнопоставеност на жените и мъжете, № 502-01-94, внесен от Министерски съвет на 20.11.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

По точка 1 от дневния ред давам думата на господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика да представи внесения от Министерския съвет законопроект.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо омбудсман, дами и господа, колеги партньори и представители на медиите.
Законопроектът за равнопоставеност на жените и мъжете има за цел да създаде единна устойчива държавна политика и чрез ефективно управление на практика да въведе равнопоставеността на жените и мъжете в нашата практика. В момента съществуват поредица от разпоредби в редица закони, с които са уредени материално-правни разпоредби, свързани с равните възможности на жените и мъжете, като разбира се обаче все още в множество от областите имаме определени предизвикателства именно с цел преодоляването на тези предизвикателства.
С предложения законопроект се създава институционалния механизъм за провеждане на политиката за равни възможности на жените и мъжете на всички равнища чрез Министерски съвет, чрез министъра на труда и социалната политика и взаимодействието с областните управители и местните органи на власт. Със законопроекта също така се урежда и участието на всички заинтересовани в процеса на формулиране на решения в областта на политиките за равни възможности на жени и мъже чрез Националния съвет за равнопоставеността към Министерския съвет и от друга страна се предвиждат и конкретните мерки за провеждане на тази политика, свързани с национални стратегически документи и планове за тяхното прилагане.
Не на последно място се предвиждат и съответните временни насърчителни мерки, които се прилагат до постигането на съответното балансирано състояние в областите, които са идентифицирани, и в които има предизвикателства, свързани с равнопоставеността на жените и мъжете. Следователно законопроектът съдържа разпоредби, с които се създава национален институционален механизъм и възможности за прилагането на принципа на „джендър мейнстрийминг“ (съжалявам, че нямам точен превод на български) във всяка една политика. Тоест, отчитането на въпросите на равните възможности на жени и мъже във всяка една политика, във всеки един сектор, въвежда и едно изискване за изготвянето на оценка по пол.
Законопроектът е изготвен от работна група, в която в самото начало са участвали всички заинтересовани институции и неправителствени организации. Законопроектът е обсъден няколко пъти на Национален съвет за равнопоставеността към Министерския съвет. Законопроектът е обсъждан и на публични обсъждания преди да бъде внесен в Министерския съвет и да бъде предложен на Народното събрание, като по този начин са отчетени и редица мнения, изказани, както и от социални партньори, така и от неправителствени организации, работещи в областта на равните възможности на жените и мъжете.
Изключително важен елемент от този процес е фактът, че всеки един текст, всеки един член от законопроекта беше приет с гласуване в рамките на работната група, така че той отразява онзи минимален консенсус, който е имало към този момент за създаването на този текст.
Министерството на труда и социалната политика представя този законопроект и моли за вашата подкрепа.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Колеги, на днешното ни заседание присъстват освен господин Лазаров, госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България – добър ден и добре дошли; госпожа Ирина Иванова – началник отдел в Дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“ в Министерство на труда и социалната политика; госпожа Гергана Колешанска – директор на Дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в Министерство на труда и социалната политика; госпожа Иванка Христова – директор на Дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество“ в Министерство на труда и социалната политика; Емилия Караабова – директор на дирекция „Международна дейност, връзки с обществеността и протокол“ към омбудсмана на Република България; Жанет Жикова – началник отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“ към омбудсмана на Република България; гости от неправителствените организации: Станимира Хаджимитова – Фондация „Джендър проект в България“; Диляна Маркова – Фондация „Анимус“; адв. Елка Пороминска – член на Софийския адвокатски съвет, председател на Асоциацията за жените адвокати, гр. София; Надежда Дерменджиева – Сдружение „Алианс за защита от насилие, основано на пола“; Десислава Калеова – Сдружение „Алианс за защита от насилите, основано на пола“; Татяна Кметова – Център за изследвания и политики за жените; Роза Димова – Център за изследвания и политики за жените; Елица Обрешкова – Конфедерация на независимите синдикати в България; Мила Николова – Конфедерация на независимите синдикати в България.
Представени са в Комисията по труда, социалната и демографската политика писмени становища от омбудсмана на Република България, от Фондация „Анимус“, от Сдружение „Алианс за защита от насилие, основано на пола“, както и от Фондация „Джендър проект в България“.
Първо нека да дадем думата на гостите накратко да обосноват техните становища по предложения законопроект.
Преди това искам да припомня на членовете на комисията, че беше организирана преди около месец кръгла маса при омбудсмана на Република България, където подробно бяха разгледани всички въпроси. А преди това е имало кръгла маса в Правец с участие на неправителствени организации. Публичната дискусия по този проект е с дългогодишна история. Междувпрочем по този проект и по подобни на този са работили девет министри през различните години. Сега този проект има шанса да влезе в Народното събрание.
Заповядайте, колеги, гости, от вносителите на становища за предложения по внесения законопроект. След това народните представители.
Госпожо омбудсман, заповядайте за краткия вариант на Вашето изложение.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин Адемов, уважаеми дами и господа народни представители.
Краткият вариант на моето изложение може да бъде концентрирано в едно изречение – аз подкрепям приемането на този законопроект и като национален омбудсман, който защитава правата и на жените и на мъжете в България, и като юрист, и като жена.
Аз вече започнах процедура по присъединяване на България към Истанбулската конвенция – това е конвенцията на Съвета на Европа, която задава минималните стандарти за противодействие срещу насилието над жени и домашното насилие. Една от стъпките, едно от изискванията за присъединяване на България към тази конвенция е приемането на съответно законодателство, което да урежда равнопоставеността на половете.
Темата за равнопоставеността, всъщност аз имах възможност да го разкажа и по-подробно по време на дискусията, която се проведе в институцията на омбудсмана, е тема, с която е свързана и цялата ми публична и политическа, а и преди това обществена кариера. Аз познавам представителките на джендър организациите, които присъстват и днес тук, много преди изобщо да започна да се занимавам с политика и заедно с тях съм отстоявала каузата, че трябва да има съответно законодателство, което да гарантира наистина участието на жените в управлението и най-вече в процеса на вземане на решения чрез конкретни законови текстове. Така че аз стисках палци на първия проект за закон, който беше внесен през 2001 година още в 39-ото Народно събрание и който въпреки, че тогава партията „НДСВ“ имаше 40% жени, с гласовете на същите тези жени беше отхвърлен в пленарна зала. След това участвах активно в работата по законопроекта, който внесе министър Масларова – също председател на женска организация, по време на 40-ия парламент, за съжаление също безуспешно упражнение по приемането на този законопроект. Факт е, че в 41-ото и в 42-ото Народно събрание изобщо не бяха направени опити да бъде приет такъв закон.
В същото време България е поела ангажимент не само по Истанбулската конвенция, но и по други международни актове да приеме съответно законодателство. Такива закони бяха приети във всички европейски страни, включително и в Албания, и в случая, тъй като не се поставя на нормативна основа изискването за адекватно представителство на жените във всички сфери на живота и в управлението, България чувствително изостава по редица показатели. Това е свързано и с различното заплащане на еднакво полаган труд от жени и мъже, в ущърб на жените – около 16% и със слабото представителство на жените в управлението – 10% жени, кметове, по 20% женска квота в парламента и с по-слабото участие на жените в мениджмънта на фирмите, което, като направим една съпоставка с държавите лидери в икономическо развитие, в България сочи следната корелация. Там, където жените активно участват в управлението – Швеция, Норвегия, Германия, икономическите темпове, конкурентоспособността, качеството на живот по изследването на различни организации е различно, по-високо, отколкото в останалите страни. Тоест, приемането на един такъв действащ и работещ закон би било и една стъпка към това България наистина да излезе на по-челни позиции във всички сфери икономически, на конкурентоспособност, социални и пр.
С това казвам, че с две ръце подкрепям приемането на първо четене на Законопроекта за равните възможности, но в същото време не мога да изкажа моето огромно притеснение, свързано със съдържанието на този законопроект. Определено по начина, по който е внесен от Министерство на труда и социалната политика, законопроектът има по-скоро пожелателен и декларативен характер и на практика е изпразнен от конкретно съдържание. Ще си позволя да цитирам една от представителките на женски организации, която беше критикувана по време на изказването си в институцията на омбудсмана, но тя каза, че този закон прилича, във вида, в който е внесен, на дърво без листа. Това е така, защото той закрепва съществуващото положение, с което ние всички сме съгласни. Посочва, че Министерство на труда и социалната политика е органът, който провежда политиката по равнопоставеност, само че това вече е факт и е възложено с министерско постановление от 2000 година. Създава Национален съвет по равнопоставеност на жените и мъжете, само че този съвет вече е създаден през 2004 година. Предвижда изработването на Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността, само че такава вече е приета през 2014 година. От 2007 година всъщност всяка година се приема и план за действие по проблемите на равнопоставеността, който ангажира всички институции, а сега законопроектът възпроизвежда този ангажимент, като вече го урежда на законодателно ниво. Или казано с други думи законопроектът легализира с правни средства законодателно съществуващото положение, но така или иначе не допривнася нищо към решаването на важните проблеми за постигане на равнопоставеност на половете. Това е така и защото всеки, който се е запознал по-конкретно с него, като цяло липсват работещи механизми, които биха осигурили равнопоставеност. Говори се за мерки в един единствен текст от закона, но тези мерки не са посочени нито като характер, нито като продължителност, нито като механизми на прилагане, нито като контрол, който ще се осъществява по отношение на тях. Не става ясно също така как ще се контролира изпълнението на ангажиментите, които имат различните институции в контекста на този закон. Не са ясни правомощията на Националния съвет по равнопоставеност, който иначе е органът, който ще координира политиките в тази област, ако щете и за конкретните лица – координатори по равнопоставеност, които ще съществуват във всички държавни структури, няма конкретно разписани правомощия и конкретни ангажименти, което ме кара да мисля също така и на представителките на граждански организации, които участваха в дискусията в институцията на омбудсмана, че този законопроект, ако бъде приет в този му вид, ще е едно голо пожелание, една декларация, която няма да породи след себе си никакви последици.
В същото време с експертите в институцията направихме преглед на съществуващото европейско законодателство по темата, конкретно законите за равнопоставеност на половете в Германия и в Италия, а и всички останали съдържат конкретни мерки и механизми, които да ангажират различни институции с конкретни действия по отношение на равнопоставеността.
В тази връзка искам да информирам народните представители, че както поех ангажимент, сме създали работна група в институцията на омбудсмана, която ще координира усилията на целия неправителствен сектор и в момента работим по конкретни предложения, които по предвидения в закона ред през председателя на парламента ще представя на вашето внимание, като народни представители и много се надявам някои от вас да ги внесат между първо и второ четене. Това са конкретни мерки, конкретни ангажименти на различните институции за конкретни действия по проблематиката, с която законопроектът се занимава. В момента работим и по един цял раздел, който е насочен към съвместяването на професионалните и семейните ангажименти от жените и мъжете, конкретни ангажименти и към работодателите в публичния сектор и в частния сектор, така че наистина след приемането на закона да имаме едно работещо законодателство, от което да последват конкретни ефекти.
Иначе този закон, който всички ние подкрепяме, ще бъде просто удар в празното пространство и няма да бъдем коректни и към жените в България, които са в трудна ситуация, които очакват включително законодателна подкрепа от българския парламент.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Други колеги от неправителствените организации, заповядайте.
ТАТЯНА КМЕТОВА: Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, госпожо омбудсман, колеги.
Изказвам се от името на Фондация „Център за изследвания и политики за жените“ и от името на няколко други неправителствени организации, с които сме коментирали нашето становище, с които сме участвали в предишни обсъждания на законопроекта, включително и на това, което се проведе по инициатива от госпожа Манолова съвсем наскоро.
Ние не сме от тези организации, които спомена госпожа Манолова, защото ние подкрепяме изцяло този законопроект. Смятаме, че той действително е ужасно закъснял, тъй като трябваше да се приеме още преди повече от 15 години, когато вървеше целия процес на присъединяване на България към Европейския съюз и проблема за правата на човека, равнопоставеността на половете се дискутира по много линии, прие се съответно законодателство и т.н.
От тогава насам се промениха много неща. Ние имаме инструменти, имаме законодателство, инструменти, с които индивидуалните жалби, свързани с неравнопоставеност по пол, включително и по много други признаци, могат да се решават от Комисията за защита от дискриминация. Има едно много разгърнато законодателство в тази насока, в което има задължения и към работодатели и към министерства и към институции и т.н. Както каза и господин Лазаров, има редица закони, в които тези разпоредби вече са проведени, като почнем от Кодекса на труда, всички останали кодекси, Закона за отбраната, Закона за здравето и т.н. Така че по някакъв начин това, за което употреби този английски израз господин Лазаров „джендър мейнстрийминг“ – интегрирания подход за равно третиране на половете, както за съжаление дълго го превеждаме, той вече в определено законодателство у нас е проведен. За съжаление сме тръгнали отзад напред – това, което ние нямаме, нямаме това устройство как тази политика се прави и нямаме тази рамка от органи, институции, механизми, отговорности, за която трябва да търсим отговор имаме ли равнопоставеност на половете в България или не. Тоест, държавата най-накрая започна да се занимава със себе си.
Аз смятам, че това, което госпожа Манолова спомена, че този законопроект закрепва съществуващото положение, е вярно, с тази разлика, че го вдига на друго ниво, защото и националният съвет, който е консултативен орган по постановление, там трябва да присъстват заместник-министрите, младши експерти, които предават един на друг, няма никаква последователност, всичко остава. Правят се национални планове по същия начин, какво се слага като мерки и т.н., не е много ясно. Остава всичко на доброто желание на администрацията и на доброто желание на ръководителите на администрацията да правят тази политика.
Мисля, че този законопроект, който е рамков, устройствен, е всъщност законопроект как тази политика в България трябва да се прави. Това не е законопроект за жените, това е законопроект за жените и мъжете. Той трябва да показва как на базата на данни, индикатори и т.н., за което тук се създава една определена система държавата да взима мерки и да планира мерки там, където според данните ще се появи някаква неравнопоставеност по пол, за да не я задълбочава, да не създава тя ситуации, в които дискриминира. Така че мисля, че това е смисълът на този закон и той е много ясен в това отношение.
Ние сме дали някакви предложения, които са общо взето козметични, бих казала, но не засягат точно тази философия, защото смятаме, че по този начин ще се приключи с цялата рамка на тази политика у нас. Не смятаме, че трябва да влизат определени области, в които от сега държавата да се задължи какво ще прави в областта на образованието или в някои други области, защото именно това означава на базата на лични впечатления, на базата на това, което ние си мислим сега като важно и правилно да заложим нещо в закона, което утре, вдруги ден може да се окаже по данни, че изисква съвършено други мерки.
Това, което ние внасяме, е различно и което беше обсъждано на работна група в Министерство на труда и социалната политика, ние смятаме, че все пак трябва да има някакъв орган, защото тази политика няма свой организационен дом. Министерство на труда и социалната политика е задължено да я провежда. Само да обърнете внимание, че всичката тази политика се базира на постановление на Министерския съвет – и националния съвет и това, че министерството е органът и т.н. При едно различно правителство всички тези неща могат да отпаднат. Няма свой организационен дом в министерството, защото според нас трябва да има поне една дирекция, тоест – някакви хора, които действително да отговарят. Не коментираме какви нива са по други признаци органите, които се занимават с други политики.
Това е накратко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Искам да уточним нещо, което е важно за всички. Никога не е имало изискване на Европейската комисия всички тези мерки, политики и т.н. да бъдат уредени в един нормативен акт. Въпрос на подход на всяка държава членки е да подбере.
Искам да се върна назад в годините, понеже споменахте, преди членството на България в Европейския съюз в преговорните глави, тук има хора, които сме участвали в синхронизирането на нашето законодателство с европейското, Глава 2 „Свободно движение на хора, стоки и капитали“ и Глава 13 „Социална политика“ Европейската комисия към България, там имаше точки червени, жълти, зелени, нямаше нито една точка. Така че тези въпроси, които Вие ги казахте, тогавашните правителства на България решиха да бъдат разпръснати в различните закони, в различните нормативни актове, ако щете и в различните министерства. Така че това е бил подходът. Дали е бил най-добрият, това вече е друга тема.
Заповядайте колеги.
СТАНИМИРА ХАДЖИМИТОВА: Имаме нужда от този закон, приветствам Министерство на труда и социалната политика, Министерския съвет и вас, които отделяте внимание.
Аз съм от групата на госпожа омбудсмана и си давам сметка как тук, тъй като съм участвала във всички други парламенти, които обсъждаха всички други четири-пет варианти, как сега на уважаемите депутати им звучи това, че неправителственият сектор излиза с две становища и виждате известен разнобой, който сигурно няма да ви звучи добре. Много е добре с този закон наистина някакви практически нови неща да се случат. Моето първо образование е инженер, но аз съм човек практик. Кажете ми как координаторите в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще провеждат джендър политика или джендър мейнстрийминг. Трябва да се седи да се мисли и да се разработва такава политика. Затова в нашето становище накратко сме предложили това, което колежката Таня Кметова каза накрая – не може министърът на труда да бъде органът, който ще прави политиката, такъв мандат не е възложен. Нека да има застъпен в самия закон, за да бъде политически стабилен, дирекция или отдел поне в министерството. Знаете, в Европейският парламент има комисия. В един по-предишен парламент даже имаше подкомисия по равнопоставеността на жените и мъжете в парламента. Много бих се радвала, ако имате това модерно виждане и даже стигнете и до там, с всичките ми известни съмнения в този аспект.
Предложили сме промени за вас, които дори и да не са радикални докрай, ще направят работещ закона между първо и второ четене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, други мнения?
ДЕСИСЛАВА КАЛЕОВА: Добър ден. Представлявам Български център за джендър изследвания, който е част от Сдружение „Алианс за защита от насилие, основано на пола“, която е най-мащабната мрежа у нас.
Сдружение „Алианс за защита от насилие, основано на пола“ приветства усилията на правителството за приемане на Закон за равнопоставеност на жените и мъжете. В същото време считаме, че предложеният законопроект освен уреждане на държавната политика и изграждане на институционална среда трябва да следва обща философия и дух за постигане на реална равнопоставеност на жените и мъжете.
Считаме, че законопроектът следва изрично да определи приоритетни области за постигане на целите. Споделяме мнение, че приемането на закон, който урежда изработване, проследяване на прилагането, координиране и оценка на политиките и законодателството в областта на равнопоставеността, не подлежи на съмнение. Нещо повече – абсолютно наложително е.
Приветстваме наличието на политическа воля това да се случи в рамките на настоящото Народно събрание. Бихме искали да съдействаме за това предложеният законопроект да не остане само рамков документ, а да допринесе на практика за постигане на реална равнопоставеност между жените и мъжете.
Изразяваме готовност да сътрудничим в този процес.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други мнения?
Заповядайте.
ДИЛЯНА МАРКОВА: Не мога да не спомена, че приветстваме горещо факта, че такъв законопроект съществува. Законопроектът се определя като рамков, това също е подход на законодателя дали да бъде рамков или не. Така че тези закони, които ние разгледахме от държави членки на Европейския съюз, основно Обединеното кралство, Франция, Италия, Германия, се придържат към структурата на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените и са обособени в тези четири области – икономическа независимост, равни права и т.н.
Съвсем накратко нашите бележки.
Първо, по отношение целта на закона, която според нас трябва да бъде отражение на ангажимента на държавата по Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, а именно, да гарантира тези равни възможности, а не да урежда провеждането на държавна политика.
Втората ни бележка е свързана в синхрон с това, което госпожа Манолова спомена, в четири избрани от нас признака на най-високия индекс на Европейския съюз за равни възможности, в четири държави членки на Европейския съюз разгледахме как е уреден този въпрос и наистина на много места е в сътрудничество с нещо като омбудсманска институция. Съществува звено, наречено по различен начин и в различно министерство, което е ангажирано с изготвянето, провеждането и наблюдението на спазването на тази политика. Ние сме ги цитирали, в Швеция има конкретен министър за равнопоставеността на жените и мъжете, във Финландия е звено в социалното министерство.
Националният съвет, колкото и да е полезен, той е полезен именно със своята широкоспектърност и консултативност, но не би могъл според нас да провежда политиката в смисъла, в който е замислена, като провеждане с разработване на законодателни предложения, мерки, стратегии и т.н.
Третата ни бележка, която считаме, че винаги е много задължителна за особено такава нова област и нова страница, която се отваря, това е изричната финансова обезпеченост. Според нас това трябва да бъде добавено там, където се говори за национална стратегия, и тази национална стратегия трябва задължително да бъде обезпечена с финансови ресурси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Ще моля да не повтаряте това, което беше казано до сега.
ЕЛКА ПОРОМИНСКА: Напълно подкрепям становището на омбудсмана и на колегите, че този закон е абсолютно необходим. Между първо и второ четене следва да бъде запълнен със съдържание.
Намирам, че на първо място, без финансиране няма как да проработи, което сочи, че трябва задължително да се намери финансиране и да бъде посочен начина и формата, включително от вътрешно и външно финансиране.
На второ място, липсват гаранции за изпълнение на закона, а един закон без гаранции и без санкции никога няма да бъде реален.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Може ли да кажете една гаранция, която вие предлагате.
ЕЛКА ПОРОМИНСКА: По-скоро санкция, която да бъде стимул за изпълнението. Освен санкция, плюс стимул. Санкции могат да бъдат както глоби, така и други конкретни наказания. В момента се сещам за глобите, които са предвидени в италианското законодателство.
След това смятам, че съгласно Закона за нормативните актове, след като този закон не е изпълнен с необходимото съдържание, би следвало да се предвиди в самия закон, че ще бъде издаден правилник за приложение на закона, за да може той действително да започне да действа.
На последно място смятам, че е необходима конкретна структура на органите, които да осъществяват закона на практика и предвидените хора, които ще бъдат натоварени по силата на длъжностни характеристики няма да свършат нищо от допълнително възложеното им. Тоест, трябва действително да има централизиран орган и органи по места, за да може законът да проработи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Заповядайте.
МИЛА НИКОЛОВА: Благодаря, господин председател.
Позволявам си да взема думата точно защото едва ли има шанс да повтарям, тъй като съм представител на синдикатите и нашата гледна точка е поне малко по-различна.
Това, което бихме желали да видим в този закон, е именно тази гледна точка и тя да бъде отразена в конкретни цели, не става дума само за механизмите, а за нас и целите трябва да бъдат допълнително уточнени. Бихме се радвали да видим там такива изрази като не само равно третиране и недопускане на дискриминация, а също така борба с професионална сегрегация, борба с разликите в заплащането между жени и мъже и т.н., има с какво да бъдат допълнени и конкретизирани държавните политики в тази област.
Още нещо, което за нас е много важно. Смятаме, че този национален съвет, който вече съществува и изпълнява своите функции, те трябва да бъдат, според нас, разширени. Смятаме това за наистина важно, защото докато той няма инициативата да дава предложения, смятаме че не може да бъде на сто процента ефективен.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, думата имат народните представители.
Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще бъда максимално кратък, тъй като има няколко изречения, изчел съм всички становища, тук ги чухме, повечето се преповтарят. Има две важни изречения, които са в становището на госпожа Манолова.
Първо, законът е изпразнен от съдържание - това, което е изключително важно и трябва да се каже.
Второ, ние трябва да преценим закон за равнопоставеност между жените и мъжете ли ще приемаме или закон за равнопоставеност между половете, защото ако трябва да се базираме на индекса за измерване на равнопоставеност, той е за равнопоставеност между половете. Това е европейски индекс, ако не го знаете – вземете и го научете, госпожо Ангелова.
Трето, за да има съдържание в този закон първо трябва да са очертани, посочени, областите на неравнопоставеност. Такива липсват. Тоест, ние към днешна дата ще приемем един закон, който не знае накъде е тръгнал, какво преследва и какво ще постигне с неговото приемане. И ако вляза в смисъла на колежката - как ще наложиш санкции, когато не знаеш в кои области ти ще преследваш осъществяването на равнопоставеност. И тук вече пак поставям въпроса на принципна основа – равнопоставеност между мъжете и жените или равнопоставеност между половете? Защото, ако вие влезете в трудовия пазар и търсите равнопоставеност на пазара на шивачки, естествено, че мъжете ще се търсят в неравнопоставено положение, примерно.
Вероятно има нужда от приемането на такъв закон, но ако ние ще приемаме закон, изпразнен от съдържание, и ще трябва между първо и второ четене да бъде поредният закон, който да пренаписваме, аз не бих го подкрепил.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на господин Байрактаров? Не виждам.
Господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо омбудсман, господин заместник-министър.
Присъствах на обсъждането при госпожа Манолова. Аз и моята парламентарна група ще подкрепим закона, както на първо, най-вероятно и на второ четене, с малката уговорка, ще подкрепя колегата Байрактаров, че ако се иска съществена промяна на закона, който е представен пред нас на първо четене и приемем коренно различен закон на второ четене, няма как да търсите нашата подкрепа и това ще бъде принципно оттук насетне след това, което видяхме с последните предложения, минали през тази комисия – „За“ на първо, между първо и второ четене – „Против“ и после „За“ на второ четене.
По отношение на законопроекта – да, според мен наистина липсва съдържание, липсват ясни мерки, липсва ясно реализиране на политика, но ще се съглася с дамата, която говори първа от неправителствения сектор, ние имаме нужда от тази крачка, българското общество трябва да има някаква насока.
Съгласен съм с приемането на закона на първо и на второ четене в този му вид, а оттам насетне има работни групи при омбудсмана, нека да подготвят в министерството нови промени, нека да минат през установения ред на един законопроект през първо и второ четене и тогава може би ще ги приемем.
Една малка забележка, ако позволите, към вносителите. Все ми се ще книжовният български език да е залегнал при написването на текстовете в нормативни актове, особено когато идват те от Министерския съвет. За мен такива непълни изречения с наклонени черти и/или, които изпълнява/изпълняват може да бъдат формулирани в едни нормални изречения. И въпреки че липсва изискването книжовният български език да бъде водещ при един законопроект, ви молим да се съобразявате с него. Ние конкретно ще направим технически поправки на някои от текстовете между първо и второ четене.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Кенов.
Реплики? Не виждам.
Други колеги?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, госпожо Манолова, колеги, гости.
Ние от парламентарната група на Политическа партия „ГЕРБ“ ще подкрепим законопроекта на първо четене. Това е четвъртият подред законопроект, с който се прави опит за приемане на Закон за равнопоставеност на жените и мъжете за последните 15 години. Първият опит е през 2001 година и аз се надявам, че това ще бъде последния успешен опит за приемането на Закон за равнопоставеност на жените и мъжете, защото факт е, че България изостава по отношение на законодателството в сферата на равнопоставеността. Ние сме сред малкото страни членки на Европейския съюз без Закон за равнопоставеност на жените и мъжете. Тук е мястото да адмирираме правителството в лицето на Министерство на труда и социалната политика, на министъра на труда и социалната политика, заместник-министър Лазаров, че са разработили и предлагат на Народното събрание да разгледа и приеме този закон.
Това, на първо място, означава, че правителството има ясни ангажименти към проблема на равнопоставеността и гаранции за подкрепа на политиките, свързани с равните възможности на жените и мъжете. И тук е въпросът доколко този проект на закон, който в момента обсъждаме, отговаря на всички тези критерии един закон да бъде добър, да бъде работещ. Каза се, че този закон е изпразнен от съдържание. Не е съвсем така, да – има пропуски, има празноти, има неточности, така го дискутирахме на форума, който беше организиран от госпожа Манолова. В резултат на тази дискусия по предложение на председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика бяха изпратени становища от омбудсмана на Република България госпожа Манолова, от неправителствения сектор. Те са при нас, ние ги имаме и сме готови да работим между първо и второ четене по тези предложения в посока действително този закон да стане работещ. Но не трябва да се заблуждаваме, че с един закон за равнопоставеността на жените и мъжете изцяло ще се решат проблемите на равнопоставеността. Този закон не е всеобхватен, както и всеки един закон. Добър, лош, както каза някой тук, този закон трябва да бъде приет, затова ние ще го подкрепим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожа Тодорова, заповядайте.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо омбудсман, уважаеми господин заместник-министър, колеги и гости.
От парламентарната група на „АБВ“ ще подкрепим този закон, не само защото той е желан и очакван от толкова дълго време и не само защото формално чрез него нашето законодателство се хармонизира с европейското и международно такова.
Аз разбирам забележките, които вероятно са основателни, че липсва една конкретика, но нека да си дадем сметка защо липсва и защо законът има претенциите да е рамков. Защото има и е имало съпротива в самото общество. Самият факт, че това е четвърти опит да бъде внесен такъв закон, показва, че и волята на народните представители в предишните законодателни органи е била такава и за нас е по-добре да предприемем тази първа стъпка и да надграждаме като търсим консенсус, а не да търсим радикални решения веднъж завинаги още в началото на законопроекта, тъй като това отново би го обрекло за неговото неприемане и неуспех. Така че наистина трябва да приветстваме ангажимента на Министерство на труда и социалната политика и на правителството като цяло фактически да започне да се разглежда тази проблематика, да гледаме на закона като рамков и да надграждаме стъпка по стъпка с търпение и търсене на консенсус, а не да поставяме някакви диагнози от самото начало. Така че мисля, че това е работещият вариант и много разчитаме на госпожа Манолова и на неправителствения сектор за предложения, които да са конструктивни и които да позволят да се изработят такива работещи мерки и механизми и един план за действие, една пътна карта как да се преодолява тази неравнопоставеност.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаема госпожо омбудсман, колеги народни представители и гости.
Аз съм силно раздвоен в това да подкрепяме или да не подкрепяме законопроекта. В полза на подкрепянето на законопроекта е най-малкото фактът, че в България съществува, и то сериозна, неравнопоставеност между половете, така че от тази гледна точка и като опит да се направи нещо в тази посока, трябва да се подкрепи законопроекта.
Мотивите ми за неподкрепа от друга страна са, че аз се притеснявам, че този закон ще остане, като доста голяма част от законите, включително и в тази посока, които ги имаме, но само на книга и на практика те не действат.
На мен много ми се иска, тъй като не можах да присъствам на дискусията, която беше организирана от госпожа Манолова, да чуя мнението на всички, които са дошли и са уважили нашата комисия и приемането на този законопроект, затова не разбирам припряността на колегите народни представители. Вярно, че времето е ценно и вярно, че има становища от всички заинтересовани страни и организации, или почти от всички, но аз съм сигурен, че когато хората говорят тук пред комисията, освен официалните становища те могат да кажат и нещо друго, което е убягнало при формирането на основните становища.
Аз декларирам, че ще подкрепим законопроекта на първо четене. Ще помолим за по-голям срок – максималния срок между първо и второ гласуване, за да може да направим един закон, който наистина да работи. Иначе да го приемем само заради това, че нямаме такъв закон, а пък ни е разхвърлено законодателството относно равноправието по различни закони, не си струва усилията.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики, колеги? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте господин Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо омбудсман, колеги.
В проведената дискусия се очертаха два подхода. Единият подход е да кодифицираме изцяло материята, свързана с равните възможности на жени и мъже – подход, който ние не предлагаме с този законопроект. Освен всички посочени кодекси и закони в отделните секторни политики, други три много важни закона, които са преодолели липсата на консенсус от 2001 година и са се стремили да решат този въпрос, е Законът за защита от дискриминация, Закон за защита от домашно насилие, Закон за борба с трафика на хора. Извън Кодекса на труда, извън Закона за насърчаване на заетостта, професионално образование и обучение и останалите, всичките те съдържат материално-правни аспекти и ангажименти за съответните институции в отделните области. Разбира се съдържат и съответни санкции. И по линия на метафората, която беше определена, ние от страна на Министерство на труда и социалната политика и от страна на Министерския съвет считаме, че всъщност всичките тези законопроекти представляват листата, а този законопроект е дървото, на което се закачат тези листа, те са част от него, защото те в момента са разпръснати. Беше използвана такава метафора и това беше един опит да обясня тази цел.
Освен това, по отношение на органите, в различните директиви на Европейския съюз се говори за различен тип органи. В България орган по равнопоставеността вече има, това е Комисия за защита от дискриминация. Ние говорим за система, която провежда държавната политика в областта на равните възможности за жени и мъже. Така че това е съвършено различен ъгъл на законопроекта, който той има. Той съдържа такъв тип мерки, наречени временни насърчителни, защото, ако изберем коя да е произволна област – една, две, три или четири области такива, със сигурност ще имам ен пъти по четири такива, които сме пропуснали и те не могат да бъдат елемент на закон. Затова предвиждаме в рамките на тези стратегии, въз основа на изготвените аналитични материали, да може да се вземат тези решения, като тези решения не се предвижда да се вземат еднолично и е ясно до кога ще действат тези мерки. Тоест, те са с временен характер. Целта на закона е да уреди трайно определени отношения.
По отношение на това дали да бъде едно министерство, дали да бъде орган с териториални структури, ние също сме проучвали опита навсякъде. Ще дам един пример. Беше спомената Италия, специален министър, извън структурата на Министерство на труда или Министерство по социални въпроси. Оказа се, че тази политика не работи, защото това е още един координиращ междусекторен орган, който координира правомощията на всички останали, а той няма такива лични и поради тази причина в сегашния състав от три правителства насам това е в рамките на Министерството на труда. Същият опит (кодифицирана е материя в 2006 година), направен е чисто нов кодифициран нормативен акт. Обаче се оказва, че има съществени проблеми по неговото прилагане. С оглед на това, това е техниката, която ние приложихме. Държа да отбележа, всички изказали се представители на неправителствените организации извън традиционния социален партньор Конфедерация на независимите синдикати в България, с изключение на жени адвокатиq са част от работната група, която прие този законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Понеже ме предизвикахте с Вашата патетична метафора, аз ще си позволя да я продължа по някакъв начин. Добре е да има дърво с листа, но трябва да има и корени.
Искам да продължа в насоките, които говорихте, господин Лазаров. Ако изпълним този закон със съдържание и примерно вземем санкциите от Закона за защита от дискриминация, примерно вземем политиките, които са там, дали няма да изпразним други редица законодателни актове от съдържание, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, като общественик, бивш политик, имам някакъв минимум джендър образование, предполагам, че и вие имате такова и апелирам към вас – правете разлика между политика по равнопоставеност и политика за антидискриминация. Това е абсурдно, което звучи около тази маса, че Комисията по защита от дискриминация и мерките срещу дискриминация могат да заместят политиките по равнопоставеност. Това е абсурд.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Никой не е казал, че може да ги замести.
МАЯ МАНОЛОВА: И мисля, че нещата ще се изяснят, когато направим конкретни предложения между първо и второ четене. Трябва да има насърчителни мерки, които да подобрят съотношението в редица области там, където единият пол е по-лошо представен. Трябва да има стимулиращи политики, това не може да бъде в Закона за защита от дискриминация.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Не говорим само за Закона за защита от дискриминация.
МАЯ МАНОЛОВА: В нито един закон. Трябва да има насърчителни мерки.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: В Кодекса на труда няма ли насърчителни мерки? В Закона за насърчаване на заетостта?
МАЯ МАНОЛОВА: Няма в този смисъл. В област, в която преобладава единият пол, включително на високи нива, би следвало да има политика, която да насърчава по-слабо представения пол да заема тези нива. В кой закон има такива политики? Отговорете ми.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Ако говорим за квоти, няма разбира се.
Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо омбудсман, уважаеми господин заместник-министър.
Ще продължа с анонса, който направи председателят за метафора или сравнение. По-скоро имам усещането, че сме на работна група, семинар, а не на Комисия по труда, социалната и демографската политика. Оставам с усещането, че приемане закон само за да има закон, а не да кажем каква е политиката в тази област.
В тази връзка ще задам въпроса - като излезем от залата и като ни питат хората какво точно приехме, мисля, че много трудно ще можем да кажем. Ако ние нямаме готовност за конкретни мерки, за конкретна политика, струва ми се, че е по-добре да си дадем време да ги изработим, да има съгласие, а и ще остане впечатлението, че сме се разбрали да се разберем.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други мнения, колеги? Не виждам.
Обявявам дискусията за приключила.
Подлагам на гласуване Законопроект за равнопоставеност на жените и мъжете, № 502-01-94, внесен от Министерски съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен на първо четене, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Проектът е приет.
Благодаря ви, колеги, за участието. Надявам се между първо и второ четене да поработим още малко и да направим по-добър проект.

2. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016), № 602-00-7, внесен от Министерски съвет на 29.01.2016 г

Годишната програма за участието на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз се изготвя всяка година от Министерския съвет на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България. Целта е да се осигури основата за подготовка на българската позиция при обсъждането на приоритетите за държавата, въпроси от дневния ред на институциите на Европейския съюз. Знаете, че това е процедура, която се изпълнява всяка година.
При разработването на предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз следва да се вземе предвид и Работната програма на Европейската комисия. Приоритетните области, които в Раздел „Заетост и социална политика“ са заетост, равенство между жените и мъжете, права на хората с увреждания, трудова мобилност.
Изказвания, мнения, съображения?
Господин Лазаров, Вие да допълните нещо.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Вие много изчерпателно споделихте. Има поредица от актове, които ние ще следим. Основният акцент е дългосрочната безработица. Предвидени са поредица от актове в областта на Европейската комисия. Също така и средства по нашата оперативна програма за реализиране на тези мерки. Има поредица от актове в областта на акта за достъпност, свързан с хората с увреждания и разбира се в контекста и на равните възможности за жени и мъже.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Изказвания?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър.
Не съм много навътре в проблематиката, но има едно-две неща, които ми правят впечатление там.
Миналата година, си спомням, беше председателството на Полша и там се говореше за един лейбър мобилити пакт, където не прочетох аз да се споменава за него, че ще ни бъде сред приоритетите. Имаше още един момент там, Великобритания приема законодателство срещу достъпа на емигрантите на чужденците до социалната система на Великобритания и имаше някаква позиция по този въпрос на Вишеградската четворка и тази позиция беше застъпена от Полша. Нищо не чувам за нашата позиция по тези въпроси, каква е, ще наблюдаваме ли тези процеси?
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Пактът за мобилност е изключително важен въпрос, който е темата на следващите три председателства. Този пакт е включен за 2016 година за работата на Европейската комисия, като тук има два основни акта, които ще бъдат предмет на обсъждане при разглеждане на Директивата за командироване на работници с цел преразглеждане на несправедливи практики, водещи до социален дъмпинг и изтичане на мозъци, като се гарантира, че за една и съща работа, на едно и също място ще се заплаща еднакво и предложения за подобряване на координацията между системите за социална сигурност в Европа и борбата със злоупотребите чрез ревизия на правоприлагащите регламенти 883/2004 и 9800/2009.
В отговор на въпроса, който Вие поставихте, България до момента има официална позиция, която отстоява, че ние сме „За“ прилагане на общностното право по отношение на командированите работници, както и до достъпа до социалните системи на други граждани, членове на държави от Европейския съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Други въпроси, колеги? Не виждам.
Поставям на гласуване Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016), № 602-00-7, внесен от Министерски съвет на 29.01.2016 г.
Позициите, които предлага нашата комисия, са изразени в проекта.
Който е съгласен да бъде подкрепена Годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Проектът на Годишната програма е приет.
С това, колеги, изчерпахме дневния ред на днешното заседание.
Закривам заседанието.
Благодаря за участието.
Лека вечер на всички!


(Заседанието завърши в 15.26 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:



Д-р Хасан Адемов