П Р О Т ОК О Л

№ 7

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

16 март 2016 година

---

Дневен ред:

1. Изслушване на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ – инж. Румяна Михайлова, на основание чл. 110, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, относно информация за нарушения на трудовото законодателство през 2015 г.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание



(Заседанието на комисията започна в 14.15 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)

***

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание:

1. Изслушване на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ – инж. Румяна Михайлова, на основание чл. 110, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, относно информация за нарушения на трудовото законодателство през 2015 г.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Колеги, предложения по дневния ред?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател!
Аз искам да се информирам, ако е възможно, кой е инициирал изслушването на Главна инспекция по труда? Не, че съм против, но мисълта ми е, че ние бяхме уведомени за това изслушване вчера, а идеята ми е, ако може да го отложим това изслушване за следващата седмица, за да разширим обхвата относно поставения въпрос за изслушване, защото мисля, че ще бъде добре да получим информация колко са на брой констатираните нарушения, колко са наказателните постановления, на каква стойност са тези наказателни постановления и каква е евентуално тяхната събираемост. Аз бях отправил писмо миналата година и получих отговор тогава за наложени наказателни постановления на стойност 100 милиона. Но сега, днес, ако проведем това изслушване ние няма да можем да получим тази информация и затова молбата ми е, ако можем да отложим тази точка за следващата седмица с разширяване на обхвата на изслушване, за да получим по-детайлна и по-подробна информация.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров!
Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Байрактаров за отлагане на точка 1 от дневния ред с аргументите, които ги изказа преди малко.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 2; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване дневния ред за днешното заседание.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневния ред, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Дневният ред е приет.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка 1.

1. Изслушване на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ – инж. Румяна Михайлова, на основание чл. 110, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, относно информация за нарушения на трудовото законодателство през 2015 г.

Инициативата за това изслушване е във връзка с доклада на КНСБ за нарушение на правата, свързани с трудовото законодателство, което излезе преди една седмица. Една голяма част от констатациите в този доклад са от дейността на Главна инспекция по труда и затова си позволихме да поканим госпожа Румяна Михайлова – изпълнителен директор на Главна инспекция по труда да представи пред комисията констатациите, които са направени за нарушение на трудовото законодателство през 2015 година.
Само за информация искам да ви кажа, че забавените и дължими заплати за 2015 година са 19 милиона лева, а след намесата на Главна инспекция по труда са изплатени 24 милиона лева. За другите нарушения – на здравословни и безопасни условия на труд, на работно време, почивки и отпуски, социални и синдикални права ще ви информира допълнително госпожа Михайлова. Що се отнася до възможностите за получаване на допълнителна информация Главна инспекция по труда е отворена винаги за предоставяне на информация, с която те разполагат.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, д-р Адемов!
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за възможността да представя пред вас информация за нарушенията на трудовото законодателство, установени в резултат на контролната дейност на Инспекцията по труда.
През миналата година контролната дейност на Инспекцията по труда се осъществи въз основа, както и във времето назад, на годишен план, в който са посочени практически мерки за реализиране на правителствената политика в областта на труда. Това е съобразено с Национална програма за развитие: „България 2020“, както и с дългосрочния план за работа на Агенцията за периода 2013-2017 г. Мерките и програмите, залегнали в плана на Агенцията за 2015 г., бяха съобразени с резултатите от контролната дейност през 2014 г. и изводите, които са направени във връзка с тях, както и препоръките на социалните партньори, в лицето на националнопредставените организации на работодателите и работниците и служителите.
Годишният план за 2015 г., както и за тази година е публикуван на официалния сайт на Инспекцията. В изпълнение на мерките от плана за 2015 г. периодично се проверяваха рисковите производства и дейности, попадащи в утвърдения от Изпълнителния директор на Главна инспекция по труда списък. Традиционно за последните няколко години се извършваха периодични проверки на големи строителни и инфраструктурни обекти.
През 2015 г. беше засилена контролната дейност и за осигуряване на безопасност и здраве при строителството на сгради, заради установена тенденция на повишен трудов травматизъм през 2014 г. Поради голямото разнообразие от рискове в строителството, акцентът в контролната дейност на Главна инспекция по труда беше поставен върху превенция на злополуките в резултат на падане от височина и затрупване от земни маси. Това са двете причини, които, според резултатите от инспектирането, водят най-често до тежки инциденти с фатален изход.
Във фокуса на инспекционната дейност попаднаха и предприятия със значително влияние върху нивото на трудовия травматизъм, както на национално, така и на областно ниво. В плана има и специална мярка за извършване на проверки в малки и средни предприятия с цел противодействие и превенция на сивата икономика във всичките й проявления. Контролните органи на Главна инспекция по труда с приоритет реагираха на случаите на забавено изплащане на трудово възнаграждение, лица без сключени писмени трудови договори и неспазването на работното време.
Така или иначе трябва да спомена цифри.
През 2015 г. от контролните органи на Главна инспекция по труда са извършили 50 229 проверки. С цел повишаване ефективността на контролната дейност са извършени 12 854 проверки за изпълнение на дадени задължителни предписания, или както ние ги наричаме на професионален жаргон - последващи. Представители на синдикални организации са взели участие при извършването на инспекции в 312 предприятия, а членове на комитети и групи по условия на труд – в 1 604 предприятия.
Проверени са 39 272 предприятия от всички икономически дейности с общо 1 539 744 души зает персонал в тях.
При осъществения контрол са констатирани общо 222 245 нарушения на нормите на трудовото законодателство. Разпределени по групи, нарушенията са както следва:
• по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – 111 895 бр.;
• по трудови правоотношения – 109 670 бр.;
• по Закона за насърчаване на заетостта – 587 бр.;
• по Закона за държавния служител – 93 бр.
За отстраняване на констатираните нарушения са приложени малко повече от 218 332 принудителни административни мерки, в т.ч. 215 871 броя задължителни предписания с определен срок на изпълнение.
Съставените актове през миналата година за установяване на административни нарушения са 9 408 акта. Повече от две трети от тях – 6 670 акта, са за нарушения, свързани с трудовите правоотношения, тъй като в повечето случаи те водят до отнемане на трудови и осигурителни права на работещите.
Инспекторите по труда налагат финансови санкции на работодателите само когато със своите действия или бездействия те отнемат права на работниците и служителите си или когато нарушенията, установени по време на инспекционната дейност пряко застрашават живота и здравето на работещите. Когато животът и здравето на работещите не са пряко застрашени, работодателите получават възможност да отстранят установените нарушения, без да търпят финансови санкции, като изпълнят в срок издадените задължителни за изпълнение предписания. Разби се, следва последваща проверка. Сумата на влезлите в сила наказателни постановления, което господин Байрактаров постави като въпрос, през 2015 г. е в размер на 9 352 537 лв.
През отчетният период в Главна инспекция по труда са постъпили 9 284 искания и запитвания, от които 7 387 от граждани, малко повече от 1 800 от ведомства и фирми, ръководители на инспекторати в административни структури и 65 от синдикални организации на национално и регионално ниво.
Малко повече информация искам да ви предоставя за вида на нарушенията в тези 4 големи групи, които очертах преди малко.
По отношение броя на нарушенията най-голям е делът на, свързани с нормите, регламентиращи осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Най-голям, с много малък превес спрямо тези на трудовите правоотношение, защото свързаните с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд са 50.3% срещу 49% и малко за тези на трудовите правоотношения.
Установените нарушения, свързани с организацията на дейността на безопасност и здраве при работа най-много е делът на тези, които са свързани с управлението на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В тази група влизат нарушенията, свързани с инструктажа и обучението на персонала и длъжностните лица, липсата на вътрешни актове по здравословни и безопасни условия на труда, нарушения, свързани с извършената оценка на риска и други.
Една от основните причини за големия брой на този вид нарушения, която започва да ни прави все по-силно впечатление, е възлагането на дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на длъжностни лица без необходимата компетентност и познания на нормативните актове, свързани с безопасността и здравето при работа.
Искам да кажа, че това, което законът задължава работодателите да определят длъжностно лице с подходящото образование и квалификация, което не само да отговаря, а всъщност да организира тази дейност, все по-често установяваме, че се нарушава точно в посока на липсата на професионална компетентност, дори необходимото образование на тези длъжности лица.
Нарушенията в областта на обезопасяването на работното оборудване и технологичните процеси са 32 208, като от тях с най-висок относителен дял са констатираните нарушения на нормите по електробезопасност. Широкото използване на електрически ток (дори и на временни обекти и обекти на открито) е предпоставка за излагането на риск на най-голям брой работещи и лица, както и такива, намиращи се по друг повод на работната площадка. Въпреки строгите норми по устройство и експлоатация на електрообзавеждането, при проверките все още се срещат, както самоделни, така и неизправни електрически табла, захранващи кабели и електрически консуматори. Това показва, че опасностите от поразяване от електрически ток в много предприятия сериозно се подценяват.
Друга група арушения по обезопасяване на работното оборудване и технологичните процеси като цяло са едни от най-често срещаните и основните причини, водещи до злополуки.
В областта на хигиената на труда са констатирани 16 670 нарушения. Най-често те се отнасят до липса на данни за измерване на факторите на работната среда, защото липсват измервания на тези фактори; непроведени медицински прегледи; неосигурено санитарно-битово обслужване; неосигурени лични предпазни средства за защита, както и липсата на определен физиологичен режим на труд и почивка. Неспазването на изискванията по хигиена на труда са в пряка връзка с нежеланието или невъзможността на работодателите да инвестират средства за осигуряване на климатични инсталации, пречиствателни инсталации, работно оборудване, изграждане или основен ремонт на санитарно-битови помещения. Подобни проблеми имат най-вече предприятия, настанени в стар сграден фонд, както и прилагащи стари технологии и оборудване от преработващата и добивната промишленост.
По време на извършване на контролната дейност са спрени от експлоатация 615 машини и съоръжения до отстраняване на установените нарушения, което е в правомощията на Главна инспекция по труда. Мярка „спиране” се предприема в случаите, когато установените нарушения са застрашавали пряко живота и здравето на работещите. Най-много спрени машини и съоръжения има в проверените предприятия от икономически дейности: „Строителство на сгради”, „Производство на метални изделия, без машини и оборудване”, „Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности”, „Специализирани строителни дейности” и „Производство на хранителни продукти”. Практиката показва, че „спирането“ е най-ефективната мярка за превенция, когато съществува реална опaсност за здравето и безопасността на хората.
Отстранени от работните им места, неправоспособни или необучени работници през миналата година по време на проверките са 114 лица.
Като цяло, ако мога да обобщя в едно изречение резултатите от контролната дейност през 2015 година, показват, че най-често допусканите нарушения по неспазване нормите за осигуряване на здраве и безопасност и здраве се констатират в дейности строителство, производство на храни, производство на метални изделия без машини и оборудване, както и в последните една-две години в растениевъдство и животновъдство.
Няколко думи за травматизма, като един от основните критериите, по които Инспекцията по труда планира дейността си, съобразно ресурса, с който разполага. Данните на НОИ показват, че общият брой на трудовите злополуки, станали на работното място, през миналата година се е увеличил минимално – от 2 359 случая през 2014 г. до 2 384 случая през 2015 г. Но има сериозно намаление на смъртните злополуки и на инцидентите, довели до инвалидност. През 2015 г. злополуките на работното място с фатален изход са 85, при 101 бр. през 2014 г., а тези, довели до инвалидност, намаляват наполовина - от 10 през 2014 г. на 5 през 2015 г.
Превантивният ефект от контролната дейност на Главна инспекция по труда няма как да бъде отчетен точно, защото той се изразява в предотвратени трудови злополуки. Всяко нарушение на изискванията на законодателството, свързано с безопасността и здравето е предпоставка за трудов травматизъм, а своевременното му установяване и отстраняване, благодарение на намесата на инспекторите по труда, съответно предотвратява бъдещ инцидент. Доказателство за ефекта от контрола е фактът, че след интензивните проверки в строителството през 2015 г. злополуките на работното място, довели до смърт в дейност строителство са намалели от 17 през 2014 г. на 13 случая през 2015 г.
От гледна точка превенция на трудовите злополуки е много важно да се анализират причините за тях. Най-често тежките злополуки са в резултат на нарушаване на технологичните изисквания при извършване на определени работни операции, неправилна организация на работата по работните места и недостатъчни приложени мерки за безопасна работа, необезопасени работни зони и площадки, в т.ч. при работа на височина, нарушаване на основни правила по безопасност на труда при ръчно извършвани работни операции и използване на неподходящи механични и ръчни инструменти.
Смъртните злополуки, възникнали през 2015 г., за пореден път показват, че опасното поведение на самия пострадал до голяма степен е причина за възникването им. В много от случаите работещите осъзнават опасността, но я подценяват и съзнателно пренебрегват нормите за безопасност, понякога притиснати и от определените срокове за изпълнение на работата. Този ефект допълнително се утежнява и от занижения контрол от страна на работодателя и длъжностните лица, които трябва да осъществяват възпиращ и коригиращ контрол.
Не са малко случаите, в които работещият съзнава, че работата е опасна, но трябва да реши дилемата дали да се възползва от правата си и да откаже да я извърши, с вероятни негативни последствия за него, или да работи с надеждата, че нищо лошо няма да му се случи.
През 2015 г. продължи тенденцията от 2013 г. към намаление нарушенията на разпоредбите, регламентиращи трудовите правоотношения – възникването, изпълнението и прекратяването им. За първи път от 2010 г. делът им е по-малък от тези по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Преди това, в условията на икономическа криза този вид нарушения бележеше ежегоден осезателен ръст, за което разбира се Главна инспекция по труда след 2009 г. отчете тази негативна тенденция и реорганизира инспекционната си дейност по начина, по който да засили контрола върху спазването на законовите норми, регламентиращи трудовите правоотношения.
Миналата година бяха установените 109 670 бр. нарушения, свързани с трудовите правоотношения, най-много - 20 481 бр., са на нормите, регламентиращи работното време, почивките и отпуските. Те се допускат най-често в предприятия от икономически дейности търговия на дребно, ресторантьорство, здравеопазване, сухопътен транспорт, производство на храни и дейност по охрана и разследване.
Преобладаващи са нарушенията, свързани с въвеждането на сумирано отчитане на работното време. Често сумираното изчисляване на работното време се явява начин да се прикрие полагането на извънреден труд, изготвят се фиктивни графици, а работниците продължават да полагат труд и след часа, определен за край на работното им време. Ефективността на контролната дейност в този случай се възпрепятства поради липсата и на императивна разпоредба, задължаваща работодателите да водят своевременни присъствени форми за отчитане явяването и неявяването на работа на работниците. Работни графици предварително се изготвят, задължение е на работодателя, според изискванията на Кодекса на труда, но отчетни форми работодателят няма категорично императивни задължение да ги води. Липсата на отчитане на работното време води до неизплащане на положен извънреден труд и на труд, положен на официални празници, най-често това е нарушението.
По време на контрола са констатирани случаи на едностранно разпореждане от работодателя за ползване на неплатен отпуск от работниците. За щастие тези случаи също намаляват. Преди няколко години те бяха масова практика.
Нарушенията по отношение на възникването на трудовите правоотношения са 20 185 бр., като най-често те са свързани с липсата на задължителни елементи в съдържанието на трудовия договор. Например продължителността на работното време, периодичността на изплащане на възнаграждението, както и допълнителното такова, ако трудовото правоотношение предполага това, дните полагаем отпуск и т.н. Често не се връчва на работника екземпляр от договора, подписан и от двете страни. Не му се предоставя копие от уведомлението за регистрацията на договора в НАП или не му се връчва заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, както често пъти не му се издават от работодателя други документи, свързани с трудовото правоотношение, на които особено след прекратено правоотношение работникът има право да претендира от работодателя. Част от тези нарушения говорят за бъдещи намерения, но най-общо ние не можем да ги определим по друг начин освен липсата на задължителни елементи от съдържанието на трудовия договор.
През миналата година са установени 2 412 случая на полагане на труд без сключен писмен трудов договор и регистрирането му в НАП. Броят им е идентичен с този през 2014 г., когато те са били 2 381. Най-много нарушения в това отношение са установени в икономически дейности ресторантьорство, търговия на дребно, строителство, производство на хранителни продукти.
Особено обезпокоителни са случаите, в които самите работници не желаят да подпишат писмен трудов договор, с оглед възможността да ползват обезщетението при регистрация като безработни и помощи по реда на социалното подпомагане едновременно с получаване на трудово възнаграждение. Обезпокоителни са и случаите, при които се сключват договори на непълен работен ден и осигуряване върху установените минимални осигурителни доходи, с цел спестяване от осигурителни вноски и данъци. В същото време тези лица полагат труд по 8 и повече часа и получават част от възнагражденията си в плик или под масата.
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ има правомощия да обяви както съществуване на трудово правоотношение, така и да задължи работодателя за коригиране на трудовия договор - от договор за част от законоустановеното работно време на такъв за работа при нормална продължителност на работния ден, но това няма как да се случи без съдействието на самите работещи. Бих казала, че практически доказването на тези нарушения е невъзможно. Ако все пак проверката установи и ние постановим сключването на договор за пълно работно време често пъти работодателите изменят и други трудови договори, които сме установили по време на проверка, че съществуват, но не сме установили пряко нарушения, така че това има и някакъв мултиплициращ ефект и в това всъщност се изразява нашата превантивна дейност. От особена помощ за ефективността на контрола е осигуреният достъп в реално време до регистъра на сключените трудови договори в НАП, както и законодателната промяна, инициирана от Главна инспекция по труда, с която в Кодекса на труда изрично беше регламентирано, че работата без сключен писмен договор не може да бъде маловажно нарушение. Тези мерки считаме, че дисциплинират работодателите.
Няколко думи свързани със заплащането. През 2015 г. са установени 12 654 броя нарушения, свързани със заплащането на труда, но те касаят не само забавените заплати, но неизплатени възнаграждения за извънреден труд, както и работата в празнични дни и други обезщетения, най-вече прекратяване на трудовото правоотношение.
Благодарение и на интензивния ни контрол този вид нарушения, които в началото на кризата имаха най-голям дял от всички по трудови правоотношения, вече трайно и осезателно намаляват. В голяма степен е овладян и проблемът с неизплатените възнаграждения. През 2015 г. инспекторите са идентифицирали 352 предприятия, които са забавили изплащането на трудовите възнаграждения на работниците си. Заетите в тези предприятия с 11 694. За сравнение през 2012 г. техният брой е бил 1 072. Главна инспекция по труда, макар и в условията на бюджетен дефицит, изгради със собствени средства специална система, в която се въвеждат установените по време на проверките в предприятия длъжници, което ни позволява да проследим изплащането и изпълнението на предписанията и да извършим последващ контрол в работодатели, които са забавили изплащането и ние сме предписали в кратки срокове това да се случи.
Размерът на забавените трудови възнаграждения също намалява, както и периодът на забавяне. За 2015 г. са установени забавени трудови възнаграждения в размер на 19 979 338 лв. Изплатени след намесата на инспекторите по труда са 24 млн. лв. От създаването на системата до настоящия момент са отчетени и изплатени, след намесата на инспекторите, близо 300 млн. лв. забавени възнаграждения. Продължителността на периода на забавяне вече рядко надхвърля 2-3 месеца, като най-голям е делът на работодатели, които бавят не повече от месец трудовите възнаграждения.
По отношение на контрола, свързан с осигуряване на заетост в чужда държава, през 2015 г. зачестиха сигналите относно командироването на работници и служители зад граница. В голяма част от случаите това са нарушения, извършени на територията на чужда държава и нашите правомощия са сравнително ограничени. При подобни сигнали търсим съдействие от контролни органи, с които имаме установени контакти и по други подобни случаи. Така че ако ние не можем да реагираме достатъчно ефикасно по проблемите поставени в сигнала, търсим съдействие от инспекциите по труда или компетентните за държавата на чиято територия е извършвала нарушението институция. При наличие на нарушение на територията на България Главна инспекция по труда проверява местния работодател, командировал зад граница свой работник, фирмата-посредник или предприятието, осигуряващо временна работа. Най-често поставените пред нас проблеми и най-често установените нарушения са свързани с размера на възнагражденията и с изплатените командировъчни обезщетения, които работодателят има задължение да изплати. Тук само ще вмъкна в скоби, че през тази година стартирахме кампанията, на всички предприятия, осигуряващи временна работа, както и предприятията ползватели на работниците, които са осигурили предприятието осигуряващо временна работа. Кампанията е национална. За резултатите ще информираме след приключването.
От резултатите за дейността през 2015 г., а и от предходни години, е видно, че се търси и се постига максимална ефективност на контрола чрез своевременно оценяване на рисковете и правилно планиране, за да бъде използван най-ефикасно ограниченият човешки, материален и финансов ресурс. Своевременно се организират, при необходимост, извънредни инспекционни кампании. През 2015 г. такава беше организирана в лечебните заведения, заради инцидент, в резултат на драстични нарушения по отношение на работното време и почивките в тях, както и в строителството на сгради, след срутване на такава. Беше планиран по-чест периодичен контрол в предприятията за утилизация, производство и съхранение на боеприпаси и взривни вещества.
Само още няколко думи. От средата на 2015 г. Главна инспекция по труда беше натоварена с нов ангажимент – да издава и да заверява договори за краткотрайна сезонна работа в селското стопанство по силата на чл. 114а от Кодекса на труда. Въпреки, че този ангажимент не беше планиран и за целта не беше осигурен допълнителен човешки и финансов ресурс, Агенцията успя със собствени средства в кратки срокове да организира предоставянето на образците по възможно най-достъпния начин, съобразно изискванията на законодателството. Беше изградена система за регистриране на новия вид договори и се организира извънредна инспекционна кампания, насочена към земеделски стопани – потенциални потребители на този вид договори.
Инспекцията по труда отчете, че към 31.12.2015 г. са предоставени близо 81 000 образци на еднодневни трудови договори, на практика за половината от земеделския сезон, тъй като кампанията стартира в края на месец юли и според предварителните разчети на експертите се очакваше те да достигнат между 60 000 и 100 000. Мисля, че за половината от сезона 81 000 е един добър резултат.
Няколко думи за обучението и квалификацията на инспекторите, което е гаранция за ефективността на тяхната дейност.
Искам да кажа, че в Главна инспекция по труда постоянно се търсят и ще продължат да се търсят начини и средства за обучение и квалификация на инспекторите през реализирането на проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, както проекти, финансирани от Фонд „Условия на труд“, за да могат те да отговорят на новите изисквания, свързани с контрола по спазване на трудовото законодателство.
Нововъзникващите рискове в работната среда изискват експерти с познания в различни области – инженерни науки, право, икономика, трудова медицина, психология и социални умения. Практика в някои страни членки на Европейския съюз е подготовката на кандидат инспекторите да става за сметка на държавата за един по-продължителен период от време, например две години. Тук имам предвид практиката във Франция. Считам, че подобен подход би бил полезен и за Република България и в частност за Инспекцията по труда. Това прозвуча като предложение.
С това мисля да приключа. Отчитайки тези резултати ясно осъзнаваме, че пред нас стоят още много нерешени проблеми и предизвикателства. Уверявам ви, че имаме, както визията, така и волята да изпълним на практика основният принцип на внедрената в Главна инспекция по труда система за управление на качеството, който е непрекъснато подобряване на дейността на Инспекцията по труда.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря!
Госпожо Михайлова, ще Ви помоля от името на колегите, да представите този материал на ръководството на комисията, защото това е публична информация, за да може всички народни представители да разполагат с него.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Разбира се.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колеги?
Господин министър, добре дошъл!
Откривам дискусията. Имате възможност да зададете въпроси на госпожа Михайлова.
Докато се концентрирате, госпожо Михайлова, ще Ви помоля, ако имате информация Главна инспекция по труда извършвала ли е проверки в лечебните заведения, предимно в лечебните заведения за болнична помощ и по-точно за спазване на здравословни и безопасни условия на труд от една страна и за работното време? Това е един огромен проблем в лечебните заведения. Колегите, които са в Здравната комисия знаят за този въпрос.
Вторият въпрос е свързан с броя на инспекторите. Знам колко е тежка тази тема. Очевидно е, че тази дейност, която извършвате вие, вменени са ви задължения по няколко закона. Достатъчни ли са тези инспектори и има ли възможност примерно за регионално покритие във всички области с наличния персонал, с който разполагате?
С други думи има ли възможност по някакъв начин да се увеличи щата, колкото и да е трудно това, аз знам какво означава административна реформа?
Господин Байрактаров, заповядайте за въпрос.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател!
Мисля, че Вие също сериозни въпроси зададохте.
Инженер Михайлова, не получихме информация, ще се позова на данни от доклада ви от 2014 година, който, между другото така като слушам, не се различава много за 2015 година, някакви много малки различия като числа – това, което дадохте. Но не получихме информация например в тези проверени от вас 39 хиляди предприятия с почти 1 милион и 400 хиляди души заети в тях, колко са заетите пенсионери. През 2014 година, казвате във ваш официален доклад, че те са над 58 хиляди души. От тях обаче няма разграничаване, тъй като би следвало вече да правите това разграничаване с измененията в Кодекса за социално осигуряване, колко от тези пенсионери са с инвалидни пенсии и дали те не са в нарушение на трудовата експертиза, както заложихме промяна в Кодекса за социално осигуряване, такава информация аз от Вас не чух, а би следвало вече да я правите тази проверка точно по този признак. Предполагам, че знаете за кой член става въпрос, НОИ вече го прилагат доста успешно, но вие сте тези, които трябва да осъществите контрола.
Между другото, стряскаща е цифрата, че 58 хиляди пенсионери са заети при тази изключително сериозна младежка безработица. Стряскаща е. Тук може би трябваше да осъществите някакво паралелно взаимодействие с Министерство на труда и социалната политика. Между другото, аз бих Ви попитал, Вие на колко министерства сте направили до сега проверка за спазване на трудовото законодателство? Защото хубаво пита колегата Адемов за лечебните заведения, аз съм абсолютно съгласен с него, но аз искам да чуя, защото имам информация за драстично нарушение на трудовото законодателство по министерства с нерегламентиран извънреден труд, до късно по нощите се работи, не се води на отчет този извънреден труд, а както знаете той е забранен според българското законодателство. Не получих информация колко от закупените ваучери за еднодневни договори, Вие казахте 80 хиляди, само че има и едно обратно упражнение, то е връщане на неизползваните ваучери в рамките на едномесечния срок. Колко ваучери са върнати за тези еднодневни договори? Хубаво е да кажете 80 хиляди еднодневни ваучера се закупиха, но колко от тях се върнаха, всичките ли се използваха?
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Имаме статистика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ще се радвам, ако я имате наистина.
Освен това, дадохте информация за нарушаване на социалното осигуряване. Колко от случаите на нарушено социално осигуряване са дадени на прокурор? Невнасянето на осигурителни вноски, знаете, че вече е криминално деяние според измененията на Наказателния кодекс. Не чух такава информация.
Не чух и информация, като натрупване колко са неизплатените трудови възнаграждения и по колко има влезли в сила съдебни решения, което практически означава, че тези некоректни работодатели, за което естествено аз не мога да ви виня вас, не са се съобразили с вашите актове, предписания за нередовно изплащане на заплати, какъв е броят на работниците, които не са си получили? Миналата година това число отиваше някъде около 150 милиона и касаеше около 100 хиляди души работници. Тази информация така ни беше представена от Фонда за гарантиране на вземанията, но тя би следвало да дойде от вас.
И най-важното, което държа да чуя от Вас, Вие считате ли, че са необходими промени на законодателството? От гледна точка на това аз очаквах, миналата година го коментирах, инициатива от ваша страна, тоест – от Агенция „Инспекция по труда“. Вие се явявате един орган, който проверява, санкционира на фона на това, че са ощетени работници и служители, но работникът или служителят в крайна сметка нищо не получава от това, че някой е санкциониран, а парите отиват директно в бюджета. Мисълта ми беше, че беше хубаво тези средства, събирани от глоби на гърба на ощетени работници и служители и некоректни работодатели, е крайно време да се обособят като някакъв фонда, да се събират там и хората при една по-облекчена процедура да могат да си получават неизплатените възнаграждения, тъй като както знаете Законът за гарантиране на вземанията на работници и служители практически е блокирал и не работи.
Това са моите въпроси към Вас.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви!
Колеги, други въпроси имате ли, коментари?
Да дадем възможност на госпожа Михайлова да отговори. На тези, на които не можете да отговорите в момента, ще Ви помоля писмено да предоставите отговорите, за да ги предадем на народните представители.
Заповядайте!
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, д-р Адемов!
Първо на въпроса, свързан с проверките в лечебните заведения.
Ежегодно се извършват проверки в лечебните заведения, както планирани, така и инициирани по други поводи тематични проверки. И през миналата година повод за кампания в цялата страна на лечебните заведения беше трагичният случай в „София мед“ с акушерката. Доклад с резултатите от тези проверки беше предоставен на министър Калфин, както и на министъра на здравеопазването. Малко по-късно беше приета промяна в Закона за лечебните заведения, с която знаете, че се регламентира 12-часовата продължителност на работната смяна за медицински персонал, който работи в условията на намалено работно време. Така че бих казала, че с тази законодателна промяна намаляха случаите, в които установяваме грубото превишаване на нормата работно време на медицински специалисти – лекари, медицински сестри. Това обаче не означава, че в лечебните заведения, и това е най-големият проблем в тях, не се полага труд над месечната норма и продължително работно време и това е едно от най-често срещаните нарушения – извънредният труд.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, госпожо Михайлова, ако аз съм по график на работа и господин Байрактаров примерно е мой колега и ме замени, разбираме се с него, кой ще ни контролира? Не го казвам като пропуск на Инспекцията по труда, но това са най-чести случаи – карат две смени една срещу друга, за да могат да бъдат след това свободни. Това го казвам само като вметка.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Ние не можем да бъдем до всеки лекар, който е обещал на колегата си да продължи работната му смяна, но максималната продължителност на работното време, на работния ден е 12 часа, минималната междудневна почивка е също 12 часа и минималната седмична – 24. Ако, разбира се, ние установим достатъчно факти, че този режим е нарушен, предприемаме необходимите мерки, с които законът ни е оправомощил. Или даваме предписание за бъдещо недопускане, но най-често в такива случаи, и ако виждаме повтаряемост, санкционираме.
Що се отнася до втория въпрос за броя на инспекторите, броят на инспекторите или по-скоро обектите, средният брой на предприятия, в които инспекторите би следвало да могат да проверяват не е по-различен от средния брой предприятия, които се падат на един инспектор във Франция, в Италия, в Германия и т.н., имайки предвид броя на предприятията в България, те са съпоставими. Малко отклонение прави броят на инспекторите в София град. Тук са ни малко инспекторите, но не бих казала, че основният проблем е броят им. Основният проблем според мен е тяхното възнаграждение, поне това споделят те с мен, като изпълнителен директор. Разбира се в началото на годината все пак….
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Все пак общият брой колко е?
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Четиристотин деветдесет и пет е числеността на инспекцията, 390 са инспекторите. Но както се казва или както ще цитирам един колега инспектор, който казва – счупихме каръка щом вече веднъж ни увеличиха заплатите, макар и средно с 10%.
На въпроса на господин Байрактаров по отношение съществени разлики в отчетените от мен нарушения по видове и брой. Няма как да има, господин Байрактаров, някаква съществена разлика, защото това са един и същи брой хора с едни и същи възможности, с предварително планирани дейности и натовареност, която няма как да бъде увеличена. Така че съществени разлики наистина не може да има. Не знам дали това имахте предвид в цифрите, не би могло да има като брой проверки и брой установени нарушения и всичко, което е измеримо в брой от нашата дейност.
Що се отнася до заетите пенсионер искам да ви кажа, че общо заетите пенсионери, съвсем откровено казвам ние такава статистика не водим и мисля, че не от нас сте я получили за заетите. Единствено от декларацията по чл. 15 – ежегодната декларация от работодателите ние можем да съберем информация за заетите. Там са мъже, жени, възраст и пенсионери. Но така или иначе, дори и да имаме чисто статистическа информация мисля, че законодателно и в кръга от правомощията ни не е да контролираме или да въздействаме по някакъв начин на процеса работещи пенсионери. Освен статистиката, която можем да ви предоставим всичко, свързано с това на какви места са следвали да работя или не, не е в кръга на правомощията ни и всъщност ние не го изследваме по време на конкретните си проверки. За нас работещите пенсионери са работещите в предприятията и ние изследваме техните права дотолкова доколкото и на другите – работното им време, основни и допълнителни възнаграждения и по никакъв начин не можем да въздействаме на работодателя да ги освободи или да ги задържи на работа. Това е негово субективно право.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожо Михайлова, не ме разбрахте.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Възможно е.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожо Михайлова, аз не искам Вие да контролирате дали един работодател да наеме пенсионер или не. Вие обаче трябва да контролирате колко от тези пенсионери са с инвалидна пенсия.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: За това ще Ви отговоря.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: На стр. 4 ви е информацията.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Аз мислех, че въпросите бяха два и затова отделих внимание на първия.
На втория въпрос. Госпожа Дичева е директора на Дирекция „Правна“ на Главна инспекция по труда и тъй като от началото на тази година ние, по силата на промените в това законодателства, за което Вие казахте и споразумението, което подписахме с Националния осигурителен институт, вече извършваме проверка на инвалидните пенсии и на задълженията на работодателя, както и на лицата, получаващи пенсии да спазят условията, указани с ТЕЛК-овото решение, тя ще ви каже какво точно правим, макар че чисто статистически още няма как да ви предоставя такава информация. Но след няколко месеца ще се натрупат данни.
ТЕОДОРА ДИЧЕВА: Започнахме с това, че от 10 март вече има споразумение между НОИ и Главна инспекция по труда, въз основа на който предстои основният масив информация за лицата, които са пенсионери по болест, чиято загубена работоспособност е над 50% да ни бъде предоставена в Инспекцията по труда. След това в един много кратък срок се предвижда да разпространим тази информация в дирекциите и тази дейност, този контрол да стане част от регулярната ни дейност. Тоест, където се наложи, да се влезе и по друг повод в предприятие, където се знае, за което имаме информация, че има и трудоустроено лице, ще бъде проверено и то, съответно задълженията на работодателя за спазване на противопоказните условия на труд, които са дадени от страна на медицинските органи и действията на работодателя, действията на самото лице. Имаме готовност дори в случаите, когато лицето не е предоставило ТЕЛК-овото си решение на работодателя поради една или друга причина, най-често решението, с което то е трудоустроено е издадено, когато лицето е работило при един работодател, то служебно е било изпратено при този работодател, но лицето при смята на работодателя си пропуска да предостави по една или друга причина ТЕЛК-ово решение на новия работодател, тогава вече ние имаме изграден механизъм, по който ще уведомим съответните компетентни органи, РКМЕ, за да може да предостави съответно служебно ТЕЛК-овото решение на съответното лице на новия работодател. Ще изтече 7-дневният срок, в който трябва да се съобразят противопоказните условия на труд и след това ще отидем отново на проверка да видим дали са спазени. Там, където има нарушения, неспазване на изискванията или на противопоказните условия на труд ще бъдат съставени актове, съответно издавани наказателни постановления и тази информация ще бъде предоставена своевременно в НОИ, за да може съответно да се задейства по-нататък процедурата, която е предвидена в друг закон, в КСО, който е извън нашия контрол.
Така че това е първият етап, който сме започнали и предстои съвсем скоро големият обем от информация в това отношение да ни бъде представен, а впоследствие два пъти годишно регулярно ще ни бъде представена такава информация актуална, за да можем да продължим контрола.
Това е засега, което сме направили.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Тоест, до момента нямате все още създадена организация.
ТЕОДОРА ДИЧЕВА: В момента имаме създадена организация за проверки, но започваме инцидентно проверки, само когато ни бъдат предоставени. Основният пакет от информация, основният пакет база данни ще ни бъде представен накрая на месеца или най-късно до 15-то число на месец април.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Михайлова.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Следващият въпрос е колко са проверките в министерства и други ведомства. Няма как да ви предоставя конкретна информация, затова допълнително бих могла, това са резултати, които се отчитат в информационната система. Само един коментар. В почти всички администрации е въведен ненормираният работен ден като такъв и работата след края на работния ден не се отчита като извънреден труд, но мисля, че вие това го знаете. Разбира се работата в събота и неделя или по време на официални празници си е чиста проба извънреден труд. Най-често наистина реагираме, когато при нас постъпят сигнали. Мисля че нямаме повод да планираме предварително и да ангажираме някакъв ресурс времеви и финансов за проверки, но постъпи ли сигнал, разбира се проверяваме веднага. Проверявали сме в Министерство на отбраната, в Министерство на културата, в Министерство на здравеопазването, струва ми се, че няма министерство, в което да не сме извършвали проверки, но най-често това е по повод и във връзка с постъпили сигнали.
Конкретен отговор на това колко са върнатите предоставени по чл. 114 договори, казах, че има система, с която движението на този вид договори се отчита. Те са 8 876, около 10% са върнатите от 81 хиляди договори.
Зададохте ми въпрос във връзка със социалното осигуряване. В информацията, която ви предоставих, нарушения във връзка със социалното осигуряване мисля, че няма. Казах, че когато са засегнати трудовите и осигурителните права на работниците най-често на работодателя се търси административно-наказателна отговорност. Но тук в тази група нарушение в нашата компетентност е да проверяваме най-вече възнагражденията, свързаните с това осигурителни вноски са в компетентностите на НАП.
Повтарям, може би не е достатъчно, но допълнително ще ви предоставим, 352 са предприятията през миналата година, забавили възнаграждения. Сумата е малко над 19 милиона на 11 694 работника. Това са цифрите през миналата година, отчитащи предприятията и сумата на забавени възнаграждения в предприятия, в които ние сме извършили проверки. Не мога да ви кажа само в момента колко са наказателните постановления, които сме издали и влезли в сила, такива, които сме издали за забавени възнаграждения или за неизпълнено предписание, ако сме издали такова за изплащането им. Мисля дори, че ще ми е малко трудно от системата точно така да ги извадя, но ще направим опит.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Бих искал да взема думата, господин председател.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не разбрах, тъй като Народното събрание криминализира невнасянето на социални осигуровки, а доколкото разбрах вие все още предприемате само административни мерки, тоест – нашите усилия, оставам с впечатление, че са били напразни, като законотворци.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Ние не можем да предприемем никакви мерки във връзка с неизплатените осигуровки, защото не е в нашата компетентност. Това е компетентност на НАП.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Само за информация да ви кажа, че умишленото укриване на данъци е криминализирано преди, сигурно ще сбъркам годините, аз поне не знам да има случай на осъден.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Ние не изследваме изобщо неизплатените осигуровки. Ние не сме компетентния да установи това нарушение орган. Ние само за заплатите проверяваме, установяваме, предписваме, санкционираме и в някои от случаите предоставяме информация на Национална агенция по приходите. Но ние с осигуровки не се занимаваме.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, други въпроси имате ли? Ако нямате – да благодарим на госпожа Михайлова и директора на Дирекция „Правна“ в Главна инспекция по труда за информацията. Те са на разположение да отговарят на всякакви въпроси на народните представители – така, както е било през всички години.
Благодаря ви още веднъж!
Уважаеми госпожи и госпожа народни представители, с господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните уговаряме датата, на която Главна инспекция по труда и министър Калфин да предоставят информация за еднодневните трудови договори – да направим общо заседание, но уточняваме деня, в който това да се случи. Да се надяваме, че и това ще се случи в най-скоро време.
Благодаря ви още веднъж!
Господин министър, благодаря и на Вас за търпението, с което изслушахте тази дискусия. Мисля, че беше важно и Вие да чуете част от проблемите, които бяха дискутирани.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:

2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Колеги от „ГЕРБ“, имате ли въпрос?
Заповядайте, д-р Венка Стоянова.
Д-Р ВЕНКА СТОЯНОВА: Господин вицепремиер, може въпросът ми да Ви стори много странен. Той е малко битов, но касае вашите структури в областите, затова ми позволете да го задам.
Вашите представители в Дирекция „Социално подпомагане“ са третостепенни разпоредители с бюджетни кредите, поради което най-вероятно доставките от канцеларски материали се извършва централизирано от тук. Въпросът не е от днес, не е от вчера, не е от миналата година. Много се затрудняват колегите в Дирекция „Социално подпомагане“ и буквално просят хартия и тонер от останалите регионални структури. Аз лично от РЗИ много пъти съм давала хартия на Дирекция „Социално подпомагане“ в Търговище. Запознат ли сте с този проблем и ако съм причината да стигне до Вас, ще бъда много благодарна, ако изчистите тези битовизми. Още веднъж се извинявам за въпроса, но хората са притеснени, имат страшно много преписки и използват листа на обратната страна, много често от другата страна има лични данни на деца най-вече, което е недопустимо.
Благодаря!
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря!
Заповядайте, господин министър. Имате право на отговор в рамките на три минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Знам за този въпрос, въобще битовите условия, в които работят в Търговище. Там също има проблеми, но не са най-тежките. И службите, и бюрата по труда, и службите на Агенцията за социално подпомагане по принцип имат такива затруднения. Това датира от времето, когато общините са им предоставили помещения и сигурно са мислили, че държавата ще ги направи блестящи, което не е така. Опитваме се да решаваме този проблем.
Въпросът с консумативите, разбира се, че е първият, който ми се поставя, като пътувам и ходя в различните служби. Имам уверение от ръководството на агенцията, че тази година ще бъдат взети мерки. Постарахме се, миналата година имаше една много забавена поръчка, приключихме я с компютъризация на голяма част от службите за социално подпомагане. Сега постепенно, въпреки, че почти е приключил процесът, влиза в сила информационната система, идеята е да ограничим максимално ползването на хартия не заради икономия на хартия, просто заради по-модерен начин на работа. Сега това, с което се занимаваме е да интегрираме системите на Агенцията по заетостта на службите за социално подпомагане. Така че знам за проблема, надявам се тази година да бъде малко по-добре решен и по-нататък се надявам, и в министерството сме свели до минимум използването на хартия, въведохме електронното управление на документите миналата година, надявам се това да се случи.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Стоянова, реплика.
Д-Р ВЕНКА СТОЯНОВА: Допълвам, че от декември месец е последното нямане, а това си е периодично и все пак докато се въведат информационните системи, и мен ме няма вече да им давам хартия (това в рамките на шегата).
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, д-р Стоянова.
Ако ми позволите, извън всички правила на нашите процедури, този проблем не е от сега, господин министър. Аз заварих този проблем по един много интересен начин. Митко Танев не знам дали си спомня, по времето на министър Дянков имаше и за всички министерства централизирани поръчки.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: И сега е така.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И сега ли е така? Не знам дали се променило това, за всички канцеларски материали, така че вероятно това е последица на проблема и това сигурно е въпрос, който е в основата на съществуващия недостиг, но това е част от административните проблеми, които всички министерства ги имат.
Коалиция „БСП лява България“
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин министър, моят въпрос е много общ. Мисля, че на 28 ноември 2014 година беше одобрена Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“. Тя беше първата оперативна програма за България, която е одобрена, което е много добре. Усвоените средства по предната програма са достатъчно добре на общия фон. Стратегията на тази програма трябваше да се основава в четири направления: по-висока и качествена заетост, намаляване на бедността, насърчаване на социалното включване, модернизиране на публичните институции в областта на пазара на труда. Казахме, че във фокуса на програмата трябва да бъде борбата с безработица сред уязвимите групи, най-вече младежите и хората в предпенсионна възраст, продължителната безработица и т.н. Казахме, че бизнесът ще може в пълна степен да се възползва от тези програми.
Сега повече от година след одобряването на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ аз имам въпроси, те са много общи. Какви схеми реално действат към момента, какъв е обхвата им и до къде е стигнала реализацията на тези схеми. Задавам въпроса, защото в приемните и в разговори с колегите и от Агенцията по заетостта и от другите междинни звена, въпреки може би неточната терминология, идват сигнали, пък и най-вече от работодателите, че се забавят нещата. Има хора, които са кандидатствали по програмите, по някои от схемите на оперативната програма миналата година през септември месец и до момента нямат отговор на проектите, на заявките, са дали, ако са с директно финансиране. Оттам се поражда въпроса.
Благодаря!
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря!
Само за информация, междинни звена в този програмен период няма.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Мисля, че министърът ме разбра.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Гьоков.
Първо, до края на миналата година, а и още общо взето всички служби и на Агенцията по заетостта и на министерството приключваме все още старият период. Основната част от работата беше свършена до края на миналата година. Сега получих справка, някъде още около 17 милиона се верифицират от проекти, които са изпълнени, което също трябва, когато говорим за влизане в действие на новата оперативна програма да си представим, че има един период от две години, в която старата завършва постепенно, а новата влиза, така че това създава и една постоянност във финансирането, но програмите, всяка една поотделно, различен интензитет имат.
По новата Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ има над 15 операции, които вече са пуснати и са одобрени. Включително следващата започва на 25-ти, предстои да бъде стартирана, тя е обявена, Агенцията по заетостта ще осигури средства на работодатели за субсидирана заетост за трайно безработни, като има преференции и по-високи стимули, когато се наемат хора с увреждания или хора над 54 години. Това е т.нар. програма за обучение и заетост. Започваме сега със субсидиране на работни места. Следващият етап е след няколко месеца. Пуснали сме я само за работодатели и проектите по нея са в рамките на 12 месеца. Общо взето тези операции вървят добре. Предполагам, че господин Гьоков има предвид една определена операция, по която трябва да призная, че имаше изключително голям интерес, това е т.нар. ново работно място, тя беше пусната през септември месец. Ние увеличихме двойно сумата и съкратихме, бяха дадени три срока, в които можеха да се подават оферти, третият въобще го отменихме. Имаме някъде около 3 500 заявки. Въпреки увеличените средства трябва да ви кажа, че много малка част от тях за съжаление ще могат да бъдат покрити. Тя е много атрактивна за бизнеса. Мисля, че може в бъдеще да се търси малко повече ефективност, тя се повтаря от предишния програмен период.
Огромният обем проекти наложи и забавяне в оценяването, защото си представяте толкова проекти, които се оценяват на няколко етапа. Надявам се в съвсем близко време вече да сме готови с обявяването на резултатите и между другото това е също добър урок, който е при нас, опитваме се да се поучим от него. И там, където има очевидно толкова голям интерес, да търсим възможности за по-голяма гъвкавост с намаляване, въпреки че не всеки път могат да се намалят сроковете и нещо подобно, след като вече е обявена операцията. Но тя определено е много интересна за бизнеса, те могат и да купуват активи освен наемането на работа и точно това определя и техния повишен интерес. Така че това е операцията, която действително отнема повече време заради големия брой проекти и се надявам в скоро време да сме способни да обявим резултатите. Ще има много такива, които са кандидатствали и за съжаление, за които няма да стигне ресурса, беше 50 милиона, увеличихме го на 100 милиона, но си представяте, че при 3 400 кандидати няма голяма част от тях да получат проекти.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър!
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин министър!
Имайте предвид, че се губи малко доверието в институциите, защото септември месец миналата година работодателят си е подал заявление, имал е едни намерения, сега вече шест месеца по-късно, пък и повече стават, приоритетите стават други и т.н., не е добре за имиджа на системата, когато се получават такива забавяния. Аз съм сигурен, че тези забавяния не се получават защото някой не му се ще да си свърши работата или пък има лоши намерения, но е факт, че се получават и бизнесът с право протестира, според мен.
Говорим за това, че има много кандидати, да – защото са атрактивни. Едно време мерките, които не бяха атрактивни не бяха атрактивни, защото имаха един допълнителен период на заетост след субсидиране. Ние го махнахме този срок в повечето от мерките, включително и националните мерки и станаха атрактивни. Но сега, когато са толкова атрактивни и има толкова много кандидати, защо не видим пак в схемите по оперативната програма, пък и в националното финансиране този допълнителен период на заетост след субсидиране. Тогава, който няма интерес да задържа лицето, което е при него на работа, вече обучено професионално и за работното място, значи е отишъл там само да вземе едни пари от програмата и да се свърши временно работата. Трябва да има ефекти за лицето. Може би в тази посока трябва да се помисли.
Вие казахте 15 схеми, интересувам се от оперативната програма и от всички схеми, но не знам да са назначени кой знае колко много хора. Разбирам всичко – преходния период от единия програмен период до другия програмен период, но като че ли стана много време, от 28 ноември 2014 година до сега някак си много време мина за действия.
Иначе, да – благодаря Ви за отговора.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин министър!
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател!
Господин Гьоков, ще се съглася с Вас, аз самият съм противник на субсидираните схеми – 100% субсидирани и мисля, че работодателите трябва да участват в тях. Такава е тази схема, която сега започва на 25-ти следващата седмица. Тя е шест месеца субсидиране с минимална работна заплата, плюс още шест месеца поемане на осигуровките, като работодателят е длъжен да плаща заплатата след вторите шест месеца с изключение на тези групи, които споменах, които са приоритетни – хората с увреждания и над 54 години, за които субсидията е по-голяма. Аз самият настоявам работодателите да имат някакъв принос в плащането на заплата, в крайна сметка това са хора, които им носят приходи, носят печалба.
Забавянето на тази операция, за която говори е изключение, пак повтарям – там има изключително много проекти. Аз не мисля, че ще намалее интереса, тя е съвсем различен характер. В нея могат работодателите да си купят активи и всъщност заради това тя не е само за заетост, заради това е този голям интерес към нея. Да, неприятно е забавянето, но пък ние сме длъжни да осигурим качествена оценка на всички проекти, защото сигурно след това ще има много недоволни и трябва да сме сигурни какво обясняваме, защото отново казвам, че капацитетът на тази програма не е много голям.
По отношение на това как работи програмата - ние имаме програми за заетост по новата оперативна програма около 1 милиард и 300 милиона за седем години. Средно, ако го разделите на седем, въпреки че стана въпрос, че различна е интензивността на програма, това означава около 200 милиона лева годишно от тези средства, които би трябвало да се използват в програми. Засега вървим много добре. В момента сме програмирали близо 50% от цялата програма. Първи получихме одобрение на програмата, но фактически понеже имаше още процедури тя започна да работи от пролетта на 2015 година, по-малко от една година. Програмирали сме голяма част от средствата по нея, отворени са тези операции и аз засега нямам притеснение, че ние вървим извън някакви графици. Даже се опитвам да не направим така, че да похарчим парите и да не остане нищо за края на периода, общо взето да са равномерно разпределени, така че да има достатъчно средства в тях.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: В нарушение на правилника само една реплика.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Да, но преди това и аз ще наруша правилника и ще кажа, че през 2015 година единствената оперативна програма, по която реално е плащано от Европейската комисия е именно тази. Това трябва да си го кажем. С всички условности и проблеми, които ги има.
Заповядайте, господин Гьоков. Това вече е вторият въпрос на „БСП лява България“
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Добре, нека да се счита за втори въпрос.
Дайте да помислим периодът на несубсидираната заетост да предхожда периода на субсидираната заетост, работодателят да има интерес да мине първо несубсидираният период, за да може да отиде на субсидирания.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Тогава няма да има кандидати.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да, но сега ги има прекалено много.
Да, наистина се падат по 200 милиона на година, но с новите 21 милиарда от Европейския съюз за младежката заетост, за което се говори, може да дойде още някой милион насам.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Те са хипотеза, господин Станишев отговаря за тези 21 милиарда.
Господин Танев, заповядайте!
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер!
Две неща ми направиха впечатление тази седмица, свързани с демографската политика – от една страна изказването на вашия лидер за това, че демографският проблем е основен и ще бъде изведен като национална политика, за което аз лично ще Ви подкрепя и Ви поздравявам за това, че ние го осъзнаваме.
Вторият много интересен момент е посещението на руски университети, не знам дали знаете, над 160 руски университета направиха кръгли маси във всички големи градове за привличане на студенти от България в Русия, предлагайки безплатно висше образование.
Казвам го това, защото ние от години сме свидетели как нашите деца заминават в чужбина, привличани от по-добро качество на висшето образование на Запад, но сега вече атаката е и от Изток. Какъв отговор даваме ние на това? Не че е толкова лошо нашите деца да се обучават в чужбина, въпросът е че тенденцията която е констатирана и в Националната стратегия за демографска политика и в плана, който е приложен към нея показва едни много стряскащи показатели – над 40-50 хиляди годишно, това е нетният отрицателен прираст. Освен това между 25 и 30 хиляди годишно е емиграцията от България, като 55% са лица от 20 до 39-годишна възраст, това е най-силната част, най-младата част на нашето население.
Въпросът ми е следният. Преглеждайки плана за 2016 година в частта преодоляване на този ефект и най-вече мерките за емиграция, касаещи българи, които живеят в чужбина или българи, които с българска принадлежност, аз видях мерки, които може би вие сте ги виждали, но става въпрос за изграждане на регистър, удостоверяване на някакъв произход, въвеждане на специални мерки, насочени. Тоест, дейности, от които на практика не се вижда какъв е реалният ефект. Ние не знаем в края на тази година, другата година, реално колко такива хора ние ще привлечем, колко лица от български произход ще ги привлечем и ще ги върнем в България, как компенсираме това? Хоризонтът на самата стратегия е до 2030 година. Тоест, изключително дълъг период. При липсата на ясни годишни планове да не се окаже, че 2029 година, че ние не сме изпълнили нищо.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин министър, имате право на отговор!
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Танев, първо трябва да сме наясно, че демографската политика не започва от днес, общо взето от периода след Освобождението в края на 19 век България има демографка политика с различен успех в различните периоди. Ние в момента имаме демографска стратегия, която е изработена 2006 година и е актуализирана 2012 година с хоризонт до 2030 година. До сега правихме планове, от тази година – отчети, как се изпълнява година за година и отчетът се забавяше, тъй като статистическите данни идват по-късно. Тази година, това го внесохме в парламента, за първи път започнахме да правим годишни планове. Това не е достатъчно. На мен ми се иска и в парламента да се чуе малко повече, да се поговори за демография, защото това е въпрос, който не може да бъде опростяван. Първо, това действително са дългосрочни мерки, те не дават ефект веднага. Второ, това са мерки, които са хоризонтални, много политики са засегнати в това нещо. Освен, разбира се насърчаване на раждаемостта, другата е свързана със здравната политика и продължителността на живота. Доктор Адемов сигурно най-добре знае, че има няколко заболявания особено остри, от които в България, за съжаление, има по-ранна смъртност от страните, с които ние се сравняваме.
Има отношение към едно нещо, което трудно може да се каже в коя област влиза, сигурно всички политики, качество на живот. Аз миналата година възложих на БАН един доклад по демографската ни стратегия за тяхното мнение. Няколко интересни неща има в този доклад, едно от тях е, че съдейки по примера на останалите страни от Централна и Източна Европа тенденцията за излизане за тази нетна емиграция от страната, за която Вие споменахте, се пречупва, когато една страна стигне някъде около две трети от жизненото равнище на европейските страни. Ние сме на 42-43% в момента. Това означава, че с пожелания само не може да спрем, отворена е и образователната система, и трудовия пазар в Европа. Голямото напускане на страната е през 90-те години, тогава излизат страшно много българи – над милион, може би. Сега годишно нетният, това е от всички източници, отрицателният ефект е някъде 30-40 хиляди души и заради разликата между раждаемост и смъртност и заради нетната емиграция.
Поставяте въпрос, като за мен е едно от важните решения е привличането на чужденци (доколкото можем да кажем чужденци), за които приоритета е да са тези страни, в които има български общности. Има различни идеи да се привлекат. Начинът, който най-добре работи да се привлекат, това е да се привлекат млади хора със стипендии във висшето образование, които да дойдат да учат в България и след това живот и здраве да решат да останат.
Доколкото знам Министерство на образованието и науката има една програма със стипендии, те се финансират целево. Даже скоро четох в медиите, че правят презентации в страни като Украйна, Молдова, Република Македония за възможностите на българското висше образование. Не мога да ви кажа точната бройка, но знам, че стипендиите са повече от желаещите, което е очевидно, че един от елементите, който трябва да се промени е да се повиши привлекателността на тези стипендии, в смисъл – да могат да позволят на един млад човек, който идва от семейство, което едва ли може да му плаща допълнителна издръжка, да се издържа, когато дойде да учи в България.
Така че тук съм абсолютно съгласен с Вас, това е в сферата на образованието. От тази есен ще предприема инициатива и с парламентарните групи, разбира се и в комисията би трябвало да обсъдим тези въпроси, да помислим какво можем да направим, за да подобрим действително демографската ситуация. Надявам се да излезем, защото много често се политизира напоследък този въпрос. Това е тема, която първо е дългосрочна и второ – действително засяга всички политически сили. Аз не мисля, че тя трябва да е поле за някаква партийна надпревара.
Но има много неща, които трябва да се обсъдят. Фактът, че има стипендии за чужди младежи не значи, че ние сме достатъчно ефективно в тяхното привличане тук в България. Има специалности, които действително са много добри. В България имаме образование, което е на много добро ниво. Едното от тях е медицинското, но не само медицинското, инженерното, IT-професиите и т.н., които нямат никакъв проблем с намиране на добре платена работа след това.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря!
Господин Танев, реплика!
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, господин министър!
Аз съм доволен от това, че Вие се ангажирате с допълнителна работа и в парламента, и в други формати за преодоляване и решаване на този въпрос. Уверявам Ви, че няма никаква политическа намеса от гледна точка на някакви конкретни намерения на „Реформаторския блок“, тук е изцяло национална политика.
Аз не разбрах от Вас дали имате готовност този план, който е за 2016 година или пък следващият за 2017 година да бъде преработен така, че да има много по-голяма яснота какви са мерките, които ще бъдат приложени, както по отношение на образователната политика, така и по отношение на други политики? Какви резултати ще дадат, като евентуално намаляване на този демографски тренд, говоря в числа?
Конкретно на въпроса относно Министерство на образованието и науката, това са две постановления - № 103 и № 228, може би знаете, че тази година е удвоен приемът по тези две постановления, не става въпрос само за стипендии, става въпрос и за безплатно образование. Не е въпроса само за тези общности, той е принципен въпрос. Виждаме, всички страни отварят своите образователни системи, привличайки колкото се може повече чужди граждани, независимо от това къде са. Аз не казвам, че непременно политиката трябва да бъде насочена…, но и към всички наши съседи в областта на медицината - много граждани и в Гърция, и в Турция и т.н. идват. Това е една политика и на мен ми се иска да го виждаме това как се развива в годината, за следващата година какъв бюджет има.
Ние сме готови да Ви подкрепим и да знаем, че хиляда, две хиляди, три хиляди нови студенти ще дойдат, дай Боже някои да останат в България и да обърнем тази криза. Казах ви примера с Русия. Аз не мисля, че е нещо страшно, но от едната страна от Запад предлагат образование, другите предлагат безплатно образование, ще се окаже, че ние утре няма да останем с млади хора тук, по страната е страшно.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви!
Господин министър, заповядайте!
ИВАЙЛО КАЛФИН: Освен да се съглася изцяло с господин Танев, готов съм за 2016 година да обсъждаме, като видим и бюджетните разчети, за което сигурно е минало времето. Но сега е моментът да започнем да обсъждаме мерките, доколкото е започнала вече и бюджетната процедура, за следващата година – това, което ще влезе в бюджета тогава.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Извинявате, че се намесвам, но междувпрочем в други парламенти съм виждал, че така ги правят контролите – всеки може да се обажда откъдето си иска, примерно в Ирландия е така, в Англия. Може би така дискусията става по-съдържателна.
Това, което искам да кажа, е, че ако дадем доминанта на чуждестранните студенти в България, какво ще кажат нашите студенти, българските студенти? Да не ги противопоставим едните на другите?
Само за информация за това как другите държави привличат студенти, знам от личен опит, примерно в Хага учат 20 хиляди студенти, от които хиляда българи само, само в един университет. Добро и качеството образование е това, което привлича. Тези стимули са нещо допълнително, нещо периферно, което има значение, но не е най-важното според мен.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Абсолютно съм съгласен с Вас, не считам, че на този етап има проблеми с противопоставяне с българските студенти, тъй като не знам дали следите тенденциите, че в последните няколко години има десетки хиляди незапълнени бройки във висшите училища. Става дума за огромен проблем, който вървеше във висшите училища. Боя се, че този проблем не е само въпрос на системата на висшето образование, той става национален, тъй като децата вече ги няма, няма ги.
Аз, ако щете ежедневна борба водя и с мои приятели, и с хора, с които всеки ден контактувам, защото това е въпрос на семейна политика, самите хора искат да си изпратят децата в чужбина, а ние трябва да правим точно обратното всеки ден, моето дете е тук и съм казал, че и другото ми дете ще е тук и водя всеки ден битка за това колкото се може повече да останат в България и да учат в България.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Да, и пак едно допълнение. Например как е в Хага, знам от личен опит, там стипендии се предоставят само на тези, на които родителите имат годишен доход не по-голям от 40 хиляди евро. Второ, стипендиите въобще не са безусловни, не са свързани само с успех, а са свързани и с това дали си положил труд по линия на студентските програми, примерно в рамките на месеца (90 или 120 часа, не помня), когато си положил такъв труд – тогава имаш право на стипендия. Ако през този месец не си положил този труд поради различни причини тогава връщаш стипендията, която си получил. Така че безусловна подкрепа няма никъде в света. И тук, според мен, в рамките на контекста на предложенията, които правите нещата трябва да бъдат огледани по този начин. Да, подкрепа, но не безусловна.
Колеги, заповядайте!
ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин председател, още една тема, която аз пък да повдигна.
Искам да ви информирам, че има един процес, който започва и бих искал да се обърна към парламента по него.
Става въпрос за един от приоритетите на холандското председателство на Европейския съюз, което започна сега от месец януари. То е подплатено с конкретна инициатива на Европейската комисия и това е за промяна на Директивата за командированите работници. Командированите и самонаетите работници са два от начините да се заобикаля националното трудово законодателство доста страни от старите членки, доколкото условно е още това разделение – стари и нови, защото новите не са толкова нови, старите членки – основно Холандия, Германия, Великобритания, Дания поставят този въпрос. Те казват, че чуждите работници по този начин заобикалят националното законодателство, което изисква минимална работна заплата или са договорили със синдикатите минимални работни заплати или са в закон, условия на труд, почивки и т.н., всичко, което има в трудовото законодателство. Това особено лесно се избягва със самонаетите работници, защото те са си сами работодатели и там не отговарят на никакви условия. Представяте си една строителна бригада, в която всеки един работник е самонает – зидарят, бояджията, водопроводчикът и т.н. Те работят на едно място, но всеки се води като собствен бизнес, собствена фирма. По този начин действително има възможност законова да се заобиколи местното законодателство.
От доста време има силен натиск към комисията. През 2014 година беше приета една директива след много преговори в парламента и между страните членки, която уточнява тази старата от 1996 година директива за командированите работници. Сега се поставя въпроса и Европейската комисия излиза с инициатива за нова промяна.
При първоначалните разговори се получиха две писма, едното е от старите страни членки, че искат да се промени това нещо, другото е от новите страни членки, включително България, да не се пипа, защото това от 2014 година още не е влязло в националните законодателства, за да се види какъв е ефекта.
В крайна сметка започна този процес. Моята позиция, като представител на България беше, че първо – не трябва да се пипа това, което е уредено вече през 2014 година и се отварят наново тези теми, ако има допълнителни теми – нека да ги видим. Второ, да гледаме на трудовото законодателство, като го отваряме малко по-широко и нашата цел е да вкараме някакъв вид регулация. Това постепенно ще стане за домашните работници, много българи работят като домашни работници, дали ще гледат възрастни, когато са наети от семейство да поддържат къщата. В много страни няма никаква регулация, нито за плащане, нито за работно време, нито за условия на труд, нито за нищо. Идеята ни е да започнем една инициатива, знаейки европейските механизми тя ще стане бавно, но да започне това нещо да се говори. Това със сигурност ще бъде една от темите на председателството ни. Позицията ни е, ако отваряме темата с трудовото законодателство, то ние имаме няколко допълнителни неща, които да влязат.
Европейската комисия миналия вторник е излязла с предложение за промяна в директивата. След това предложение към нас се обърна полската страна, която е най-активна и която пита дали ще се присъединим да се постави въпросът в националните парламенти. Знаете, че по Лисабонския договор има една процедура, която се казва жълт картон, още като има предложения достатъчно от националните парламенти го спрат, то тогава това не спира предложението, но е силен знак към комисията. Сега това споразумение, което се сключи с Великобритания, ако 55% от членовете на всички парламенти в целия Европейски съюз са против нещо, то се спира, там е червен картонът вече.
Полската страна, като водеща по тези въпроси в Източна Европа, предлага ние да направим такова обсъждане и без да се бъркат в работата на парламентите и изпълнителната власт да обсъдим една такава възможност.
Моето мнение е, че ние каквото и да правим, трябва да защитаваме интереси на българските работници. Аз не виждам нито една причина, поради която ние да сме съгласни българският работник да получава под минималната работна заплата, да живее в лоши условия, достатъчно такива примери има. Мисля, че ние не би трябвало да ограничаваме това. Има страх в някои – Унгария, Полша особено, че с това ще загубим пазари, основно е строителството и селското стопанство по тези договори. И че като се принудят работодателите да плащат по-високи заплати те ще си вземат германци, холандци или датчани да работят. Аз не съм убеден в това нещо, има траен недостиг на работна ръка. Така че това би могло да бъде един стимул за повишаване на заплащането и подобряването на условията на труд на български работници. Така че има различни аргументи за този процес.
С какво искам да се обърна към вас. Предлагам да го внеса в комисията за обсъждане, да представя цялостна информация (ако решите и следващата седмица може да бъде) какво точно се предлага в Директивата на командированите работници, какво е нашето отношение, за да може комисията, ако решим евентуално и парламентът, да формира мнение по този въпрос. Отново казвам, че не е еднозначен, за мен е най-важно да защитим интересите на българските работници, които работят в други страни и евентуално да включим допълнително теми. В другите страни е по-скоро рестриктивен, ние да отхвърляме каквото и да било, каквото и да се предложи не съм убеден, че е най-доброто. Но при всички случаи ми се струва, че е тема, която е добре да се обсъди. Тя неизбежно ще стане широко обсъждана, защото промяната в една директива намесва Европейския парламент, задължително и националните парламенти и т.н. Така че по-рано ако започнем обсъждането – по-добре.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър!
Комисията е отворена за всички предложения, няма никакъв проблем.
Но понеже отворихте тази тема, 2018 година наближава и в рамките на Министерския съвет вече има ли дискусия по това кои ще бъдат приоритетите на българското председателство, защото годините минават бързо, ще дойде време и за това, трябва да сме наясно и с тези теми? Това е един много важен въпрос, знаете много добре.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Има, господин председател, такава дискусия, даже отделните министерства дадохме и предложения, които са съвсем първоначални. Защо? Защото по време на българското председателство – втората половина на 2018 година, това е последният период преди да започне предизборната кампания за следващия Европейски парламент и комисия, което означава (изборите са юни-юли 2019 г.), че там всички отворени досиета, много вероятно и за командированите работници, които комисията и страните членки ще искат да приключат, те при всички случаи ще бъдат едни от важните, защото след това се влиза в кампания и знаете какво става в цял свят като започне предизборната кампания.
Аз мога да ви запозная с десетина теми, които са примерни. Много начален е етапът още. Там влизат и бъдещето на труда – една модерна тема, която се обсъжда в момента и в Международната организация на труда и в Европейския съюз. Дали сме политиката за хората с увреждания, деинституционализацията и домовете за деца, в което имаме добър опит. Но това са съвсем примерни първоначални теми, които биха могли да бъдат приоритети.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър! Благодаря, колеги, за интереса, който проявихте!
Закривам заседанието.


(Заседанието завърши в 16.00 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:


Д-р Хасан Адемов