П Р О Т ОК О Л

№ 8

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

23 март 2016 година

---

Дневен ред:

1. Информация по дебата в Европейската комисия по Директивата относно командированите работници и служители в рамките на предоставяне на услуги – представя заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, г-н Ивайло Калфин.
2. Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерски съвет на 23.12.2015 г. – обсъждане за второ гласуване.

(Заседанието на комисията започна в 14.17 часа и се ръководи от д-р Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)

***

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Днешният дневен ред:

1. Информация по дебата в Европейската комисия по Директивата относно командированите работници и служители в рамките на предоставяне на услуги – представя заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, г-н Ивайло Калфин.
2. Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерски съвет на 23.12.2015 г. – обсъждане за второ гласуване.

Уважаеми колеги, по точка 1 господин Калфин е в Брюксел и няма да може да я представи, но тук е заместник-министър Гълъб Донев, който ще представи информацията.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се дневния ред.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Процедура, господин председател.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте!
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги, правя процедурно предложение за размяна на точките. Щом господин заместник-министър Гълъб Донев ще представи информацията, първа точка да бъде Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, втора точка да бъде изслушването.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря!
Референтите имат ангажимент, това беше причината господин Гълъб Донев да представи точка 1.
Правя обратно процедурно предложение. Референтите са ангажирани с друга комисия и ще дойдат, може би след половин час.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Оттеглям го тогава.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добре.
Благодаря, госпожо Ангелова!

1. Информация по дебата в Европейската комисия по Директивата относно командированите работници и служители в рамките на предоставяне на услуги – представя заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, г-н Ивайло Калфин.

Господин Донев, имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Дами и господа народни представители, ще ви запозная с информацията относно предложенията за промени в Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.
Ще започна по-назад във времето как се зароди идеята за промяна в тази директива. Това стана веднага след приемането на прилагаща директива от 2014 година 67/ЕС, която е за прилагане на Директивата за командироването. Инициативата за промяна в Директива 96/71/ЕО за командироване на работниците и служителите в рамките на предоставянето на услуги беше подета от някои държави, в това число Холандия, Люксембург, Германия, Франция, които настояваха да бъде преразгледан режима на командироването на работници и служители в рамките на Европейския съюз по предоставянето на услуги.
Веднага с появата на това искане за преразглеждане на Директива 96/71 нашата страна и Министерство на труда и социалната политика в рамките на консултациите, които се провеждаха в различните формати към Европейската комисия, заяви принципното становище, че ние не подкрепяме промяна в директивата, тъй като все още Директива 2014/67 на ЕС, която е от 2014 година, нейните изисквания не са въведени в националните законодателства на държавите членки и едва след като бъде въведена и тази директива в националните законодателства, да се направи оценка по прилагането на двете директиви, да се видят слабите места и тогава би могло да се пристъпи към дебат по промяна на някои от изискванията на Директива 96/71/ЕО.
Целият този процес по преговори за набиране на поддръжници за промяна на директивата беше проведен през 2015 година доста активно през двете председателства, дори се оформиха и три групи от държави членки на Европейския съюз, едните, които подкрепят измененията в Директива 96/71, други, които не подкрепят такива помени, в това число и България. Третата група държави, в които е Италия, които обявиха „Въздържали се“ по отношение на промените в тази директива.
Нашата позиция е изразявана многократно през 2015 година, включително и на последния Съвет на ЕПСКО, който беше проведен на 7 март тази година в Брюксел, включително и при срещата на вицепремиера и министър на труда и социалната политика господин Ивайло Калфин при срещата му в София и в Брюксел с еврокомисаря, който отговаря за заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност, госпожа Мариан Тейсен. Съответно сме дали и нашите контрапредложения. Съответно поставили сме и искания, ако се пристъпи към промяна в директивата, то тези промени не засягат твърдото ядро на директивата, да бъдат съобразени с Регламент № 883 за координация на системите за социална сигурност, така че да може регламентът и прилагащият Регламент № 883 да могат да работят в синхрон. Така че сроковете за командироване, заплащането, приложимото законодателство и т.н. да бъдат хармонизирани и синхронизирани в двата акта на Европейския съюз – Регламент № 883 и Директива 96/71.
Също така при тези срещи на вицепремиера с комисар Тейсен са поставени и искания, ако се пристъпи към преразглеждане правилата за командироване, че бихме могли по принцип да подкрепим въвеждането на период за командироване, на равно заплащане за равен труд, както и на мерки за по-добър контрол в случаите на командироване, като не бихме могли да подкрепим евентуално разширяване, това което казах, и на т.нар. твърдо ядро от права, които следва да бъдат осигурени на работниците и служителите, тъй като някои от предложенията, които бяха направени от старите държави членки на Европейския съюз по предложените допълнителни задължения, биха могли да създадат затруднения за тяхното изпълнение от доставчиците на услуги в Европейския съюз.
Също така ние сме настоявали, ако се пристъпва към разглеждане на правилата за командироване да бъдат предприети необходимите мерки, които да гарантират запазване на философията на действащата директива за командироването, като в този смисъл трябва да се осигурят гаранции за максималната продължителност на работното време, за минималната продължителност на почивката, минималните почивни дни, отпуски, включително условията за полагане на извънреден труд и другите условия, които са свързани с полагането условията на труд на работниците и служителите по предоставянето на услуги.
Разбира се в целия този процес сме си давали сметка, че не би могло и не е необходимо да се търси уеднаквяване на трудовите законодателства на държавите членки, като сме отчели, че е по-добре да се търсят общоприложими механизми, които да гарантират равните права на лицата, особено правото на равно заплащане за равен труд, независимо къде упражняват трудовата си дейност, в това число и минималните ставки на заплащане. Настоявали сме и сме поддържали навсякъде в своите позиции, че трябва да се направи всичко необходимо, за да не се допусне създаване на предприятия за временна заетост в други държави членки на Европейския съюз, в които разходите за труд са по-ниски с единствена цел, за да се създаде това предприятие да се осигури възможност за по-ниско заплащане на работниците, като това води не само до нарушаване на конкуренцията, но и до нарушаване правата на самите работници, които в голямата си част са от страни с по-ниски доходи и осигурителни вноски.
Безспорно е, че различните държави имат различен стандарт на живот и на заплащане на труд, което е и голямото предизвикателство. От една страна е необходимо да се гарантира равенство в заплащането, но от друга страна не бива да се допуска да се затрудни достъпа на доставчиците на услуги от по-слабо развитите в икономическо отношение държави членки до общия пазар, което би поставило под въпрос принципа за свободното предоставяне на услуги в рамките на единния пазар като цяло, а свободата за предоставяне на услуги в Европейския съюз е един от стълбовете на вътрешния пазар и представлява основа за трансграничната мобилност на хиляди европейски предприятия.
Също така сме поставили условието, че ако в случая се стигне да се ревизират и текстовете на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент № 987/2009, който установява процедурата за прилагането на Регламент № 883, бихме подкрепили увеличаването на срока за износ на обезщетения за безработица от три на шест месеца и евентуално въвеждане на общ подход, който да ограничава достъпа до определени видове обезщетения за икономически неактивни лица.
Също така считаме, че при евентуална ревизия на координационните правила следва да се запази общият подход, който осигурява и насърчава равен достъп до социални права за мобилните и местните работници и облекчава трансграничното търсене на работа.
Също така при евентуално преразглеждане на правилата за свободно движение на работници е необходимо да се въведат и разпоредби, с които да се гарантират трудовите права на работниците в дома и в домашните стопанства, като болногледачи, детегледачи, домашни помощници, градинари и всякакви такива, тъй като голяма част от българите, които отиват в държави членки на Европейския съюз с по-висок стандарт и търсещи тези услуги, няма регламентация на техния труд, като тук сме настоявали да се определят много ясно и точно техните права, правото на минимално заплащане, правото на минимална почивка и отпуски, правото на продължителността на работното време и всички онези условия, свързани с техните условия на труд, така че да не се допуска извънреден труд и експлоатация за тази категория работещи. Като сме отчели, че съгласно законодателството на държавите членки трудът на посочените работници не е обхванат от регулация на законодателството или на колективните трудови договори на национално и браншово ниво, тези работници са уязвима група, която трябва да бъде защитена от гледна точка на техните трудови и осигурителни права.
По отношение изясняване и разширяване на т.нар. твърдо ядро от условията на труд, които следва да се осигуряват на командированите работници, чл. 3 от Директива № 96/71 основните искания са за въвеждане на принципа за равно заплащане за равен труд, като позицията ни е, че по принцип подкрепяме това предложение за въвеждане на равно заплащане за равен труд, но следва да се вземат предвид и обстоятелствата, че спазването на този принцип би затруднило достъпа на доставчици на услуги от по-слабо развитите в икономическо отношение държави членки до общия пазар и би поставило под въпрос принципа на свободно предоставяне на услуги в рамките на единния пазар. При евентуално приемане на това предложение възникват редица въпроси, които няма да може да бъдат уеднаквени за всички държави членки, използването на минималните ставки на заплащане и други.
По отношение на допълнителните права на работниците и служителите, като обучение, краткосрочен отпуск или отпуск за дългосрочна грижа, колективно осигуряване за инвалидност, специални обезщетения за търсене на работа и други при обсъждане на евентуалните промени сме настоявали това твърдо ядро от права на командированите работници да се има предвид, че основната цел на директивата е въвеждането на минимална защита на командированите работници, а не уеднаквяване на трудовите законодателства на държавите членки.
По отношение на разширяването обхвата на твърдото ядро с курсове за обучение, краткосрочните отпуски, дългосрочната грижа, обезщетенията за търсене на работа, когато работникът е напуснал и други, считаме, че и към настоящия момент някои от тях могат и следва да бъдат предоставяни, когато са предвидени в националното законодателство на приемаща държава или на изпращащата държава, имайки предвид, че при командироването лицето обикновено се намира на територията на приемащата държава. Евентуалното въвеждане например на задължения за обучение би могло да създаде затруднения за изпълнение на това задължение от доставчиците на услуги.
Също така следва да се има предвид, че съгласно чл. 3, параграф 7 от Директива 96/71 спрямо работниците и служителите се прилагат условия на работа от законодателствата на двете страни, които са по-благоприятни за тях. Затова и ако в националното законодателство на приемащата държава или изпращащата държава са предвидени по-широк кръг от условия на работа, те на общо основание следва да бъдат предоставени на командированите работници.
По отношение на промените, които са свързани с Регламент № 883, сме изразили нашето становище, че бихме могли да подкрепим ограничаването на срока на командироването до 24 месеца така, както е по регламента, за да може да се направи координацията и приложимото законодателство най-вече, кое законодателство, на коя държава – на приемащата или на изпращащата, ще се прилага.
По отношение на дебата, който сега в момента тече в различните формати на консултации в Европейската комисия във връзка с Директива 96/71 относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги по отношение на механизма за контрол на субсидиарността, процедурата за т.нар. процедура за жълт картон на 8 март тази година Европейската комисия представи своето предложение вече след целия дебат, който беше през 2015 година и в началото на 2016 година за промени в директивата, като основните области, в които ще бъдат направени изменения, са три: възнаграждението на командированите работници, втората област са правилата за предприятията, осигуряващи временна работа, третата област е дългосрочното командироване.
Във връзка с това предложение полският държавен секретар господин Конрад е отправил запитване до нашето Министерство на външните работи, конкретно до заместник-министър Румен Александров, за евентуална подкрепа от страна на държавата ни за задействане на механизма за контрол на субсидиарността, като процедурата на жълтия картон е механизъм за контрол на субсидиарността, който дава възможност на националните парламенти да излизат с мотивирани становища, ако считат, че даден проект на законодателен акт на Европейския съюз не съответства на принципа на субсидиарността, тоест – че Европейският съюз не трябва да предприема действия с изключение на областите, които попадат в неговата изключителна компетентност. Процедурата и технологията са такива, че всеки един национален парламент да разполага с два гласа и ако съответно е двукамерен парламентът - по едни глас от всяка от камарите, като мотивираните становища могат да бъдат изпращани на председателя на Европейския парламент, на съвета и на комисията в срок от осем седмици след предаването на проекта на законодателен акт на всички езици. Така че нашият парламент има възможност по този механизъм за субсидиарността да упражни правото си и да изрази становище по отношение на промените в директивата за командироването.
По отношение на измененията и допълненията относно командироването в рамките на предоставяне на услуги по принцип бихме могли да подкрепим предложения, които не променят съществено действащият режим на командироване. Допълнително следва да бъде обсъдена възможността доставчиците на услуги от други държави членки, дори и на пропорционална недискриминационна основа, да бъдат задължавани по отношение на възнаграждението, да изпълняват изискванията на колективни трудови договори, които не са обявени за общо приложими и т.н. Добавя се и нов член в директивата – командироване, надвишаващо 24 месеца, това, което ви обясних във връзка с Регламент № 883, като тук позицията ни е, че по принцип бихме могли да подкрепим това предложение. Въвеждането на максимален срок за командироване ще намали случаите на нелоялна конкуренция и социален дъмпинг, като това допълнително ще защити командированите работници и съответно характерът на командироването не би могъл да се превърне в постоянна заетост.
В чл. 3 се разширява обхвата на колективните трудови договори, арбитражните споразумения и дейности извън строителството, като позицията ни е, че по принцип бихме могли да подкрепим направеното предложение, като се разшири обхвата за закрила на работниците и служителите командировани за дейности извън строителството.
По отношение на минималните ставки за заплащане се въвежда понятието „възнаграждение“, като тук нашата позиция е, че по принцип не бихме могли да подкрепим това предложение, тъй като на практика с него се изменя съществено действащия режим за определяне на възнаграждението, имайки предвид, че в колективни трудови договори и арбитражни решения се уговарят възнаграждения, които са по-високи от минималните ставки на заплащане, предвидени в закона.
Добавя се също така и нов параграф 1б, който касае хипотези във връзка с веригите на подизпълнителите. Това ново правило дава възможност на държавите членки да задължават предприятията да сключват договори за подизпълнители само с предприятия, които предоставят на работниците си определени условия по отношение на възнаграждението, приложими за основния изпълнител, включително такива, които произтичат от колективни трудови договори, които не са общо приложими. Прилагането на новото правило е възможно само за пропорционална или недискриминационна основа и поради това изисква по-конкретно същите задължения да бъдат наложени на всички национални подизпълнители. По принцип подкрепяме това предложение.
Още един допълнителен параграф 1в, който задължава държавите членки да предвиждат, че предприятията, посочени в чл. 1, параграф 3, буква „в“ в предприятия, които осигуряват временна работа, гарантират на командированите работници условия, които се прилагат в съответствие с чл. 5 от Директива 2008/104 на Европейският парламент и на съвета от 2008 година относно работата на Агенцията за временна заетост към временните работници, предложени за наемане на работа чрез Агенцията за временна заетост, установени в държавата членка, в която се извършва работата. Позицията тук също ни е, че бихме могли да подкрепим направеното предложение, тъй като с него не се въвежда съществена промяна в действащия режим.
Имаме обаче допълнение към предложенията за директива. Държим да се решат проблемите с международните шофьори, въпреки че проблемите при международния транспорт са отчетени в обяснителния меморандум в предложението за промени в директивата. Тези проблеми остават нерешени, като тук остава открит въпроса с определяне на приложимото право и по-специално приложимото възнаграждение на работниците, заети в международния транспорт. Считаме, че този въпрос следва да бъде изрично решен, като се отчетат особеностите на този вид дейност и нашето предложение е за регламентиране на условията на труд на домашните работници.
Това е съвсем накратко информацията по отношение на дебата, който тече в момента по промяната на Директива 96/71 на Европейския парламент и на съвета от декември 1996 година относно командироването на работниците в рамките на предоставяне на услуги.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, господин Донев.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари, изказвания.
Това е директивата с доста сложна история. За да бъде факт, тя трябва да бъде приета от Европейския съвет, от Съвета на министрите, от Европейския парламент и след това трябва да бъде ратифицирана в двугодишен срок от държавите членки, за да бъде част от нашето законодателство.
Доста държави членки в рамките на председателството се опитват да финализират тази директива. Да се надяваме, че сега в хода на холандското председателство това ще се случи, каквито са изгледите, доколкото разбирам от информацията.
Колеги, въпроси? Не виждам.
Да благодарим на господин Донев за предоставената информация.
Преминаваме към точка 2 от дневния ред.

2. Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 502-01-100, внесен от Министерски съвет на 23.12.2015 г. – обсъждане за второ гласуване.

Колеги, законопроектът е изключително сложен и труден. Има доста правно-технически редакционни предложения, които не променят смисъла на закона. Например една такава е навсякъде в закона думите „чужденци от трети държави“ се заменя с „граждани на трети държави“, защото в понятието „чужденци“ влизат и тези, които са от Европейския съюз. Така че преминаваме към проекта.
Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ.
Няма предложения.
Който е съгласен да бъдат подкрепени заглавието на закона и Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
По чл. 1 няма направени предложения. Предложението, което правя по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание (ПОДНС), е думите „обществени отношения“ в ал. 1 се заличават. Точка 1 се изменя така: „Регулирането на достъпа до пазара на труда на работници и граждани на трети държави, включително и извършването на дейност на свободна практика“. В точка 2 думите „при осъществяване“ се заменят с „осъществяването на“. В точка 3 сричката „за“ се заличава. В точка 4 сричката „при“ се заличава.
В ал. 2 се правят следните промени: „(2) Условията и редът, при които работниците - граждани на трети държави, и членовете на техните семейства, както и граждани на трети държави членове на семейство на български граждани, може да влизат, да пребивават и да напускат Република България, се определят със Закона за чужденците в Република България“.
Това са редакционни промени на Дирекция „Правна“, които са съгласувани с вносителите.
Колеги, изказвания по този член? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80, ал. 4, т. 2 за промени в чл. 1 от ПОДНС, които прочетох преди малко.
Който е съгласен да бъдат приети, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приемат се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с току-що приетите предложения, като редакция на комисията.
Който е съгласен да бъде подкрепена новата редакция на комисията, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
По чл. 2 няма направени предложения. Този чл. 2 ме кара да се върнем към онази дискусия за равнопоставеност на мъжете и жените. Виждате, че във всеки един закон в първите членове има такива антидискриминационни текстове. Но това в скоби, между другото.
Няма направени предложения, няма бележки на референтите.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 2 по вносител.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Член 2 е приет.
По чл. 3 по чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС правя следните предложения: В ал. 1 след думата с „служителите“ се добавя „ както“ и думите „определени за извършване на общественополезна дейност съгласно чл. 38, ал. 1“ се заменят с „регистрирани по реда на глава трета“.
В ал. 2 думите „със социалните партньори и по препоръка на“ се заменят с „в“.
Създава се нова ал. 3:
(3) Сътрудничеството и консултациите по ал. 1 и 2 се осъществяват от Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност“.
Това по вносител е ал. 1 на чл. 4. Систематичното място на тази алинея е в чл. 3. Това е съгласувано и с вносителите.
Изказвания? Няма.
Вносителите? Нямате бележки.
Подлагам на гласуване предложението, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Който е съгласен да бъдат подкрепени редакционните предложения, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с току-що приетите предложения в чл. 3.
Който е съгласен с текста на вносителя с направените предложения по чл. 3 да бъдат предложения на комисията, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
В чл. 4 няма направени писмени предложения. Предложението, което правя е по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС, е:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Към министъра на труда и социалната политика се създава Национален съвет по трудова миграция и трудова мобилност.
2. в ал. 2 след думите „състои от“ се добавя „ равен брой“, а думите „на паритетен принцип“ се заличават.
3. В ал. 3 думите „по компетентност“ се заличават.
4. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Съставът, организацията и дейността на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност се определят с правилника за прилагане на закона“.
Колеги, отново повтарям, това са редакционни бележки. Променя се словореда, някъде се премахват паразитните срички. Промените са съгласувани с вносителите.
Подлагам на гласуване предложението, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Който е съгласен тези предложения да бъдат приети, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приемат се.
Подлагам на гласуване чл. 4 с току-що приетите предложения, предложенията на вносителя с направените предложения да станат предложения на комисията.
Който е съгласен чл. 4 да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се чл. 4.
Заглавието на Глава втора ТРУДОВА МИГРАЦИЯ ОТ ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, Раздел I - Общи разпоредби.
Който е съгласен заглавието на Глава втора и на Раздел І да бъде прието, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приемат се заглавията.
Предложението, което правя по реда на чл. 80 от ПОДНС е:
В чл. 5:
1. В ал. 1 думата „чужденец“ и думата „българския“ се заличават.
2. Алинея 2 става ал. 3.
3. Алинея 3 става ал. 2 и в нея думите „максималния срок за продължаването му“ се заменя с „срока по чл. 7, ал. 5“.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване чл. 5 по вносител с току-що приетото предложение, като предложение на комисията.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Предлагам да подложим на гласуване навсякъде в закона думите „чужденци от трети държави“ се заменят с „граждани на трети държави“ – нещо, което го обясних.
Подлагам го на гласуване.
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
По чл. 6 няма направени предложения.
Подлагам на гласуване чл. 6 по вносител.
Който е съгласен да бъде подкрепен чл. 6 по вносител, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
По чл. 7 има редакционни бележки:
1. в ал. 1:
а) думите „по закон“ се заличават.
б) в т. 2 след думата „брой на“ се добавя „граждани на трети държави“ , а думата „чужденци“ се заличава.
в) в т. 4 думата „чужденецът“ се заменя с „гражданин на трета държава“.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта предоставя писмено решение в 30-дневен срок от подаване на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по ал. 1 на работници - граждани на трети държави.“
3. Алинея 5 се изменя така:
(5) Срокът на решението по ал. 3 може да бъде продължен до 3 години, когато условията за първоначалното му предоставяне не са променени.
4. в ал. 5, 6, 7, 8 и 10 думата „издаване“ се заменя с „предоставяне“.
5. В ал. 9 думите „уреждат“ се заменят с „определят“.
Колеги, във връзка с думата „издаване“, която се заменя с „предоставяне“, госпожа Мариана Тодорова има предложение:
В чл. 7 се правят следните изменения:
1. в ал. 3 думата „издава“ се заменя с „дава“;
2. в ал. 5, 6, 7, 8 и 10 думата „издаване“ се заменя с „даване“.
Заповядайте!
МАРИАНА ТОДОРОВА: Това предложение е съгласувано с вносителя, тъй като решенията на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта нямат реквизитите на индивидуален административен акт, затова е по-подходящо да се употребява вместо думата „издава“ – „дава“ и в допълнение следва да отбележим, че и в сегашния Закон за насърчаване на заетостта в чл. 72б и в чл. 74б се използва думата „дава“, затова аз предлагам навсякъде в закона, където е „издава“, да се замени с „дава“, „издаване“ да се замени с „даване“ и „издаде“ да се измени с „даде“, тъй като е в много членове, за да си спестим работа. Ако възможно, да го подложим на гласуване наведнъж.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря!
Искам да дам думата на вносителите по това предложение.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Това предложение на народния представител госпожа Мариана Тодорова в действителност е съгласувано с нас. Този израз „дава“ е по-подходящ по отношение на това, тъй като с това даване на разрешение от страна на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта се стартира една цяла процедура, която обхваща няколко ведомства, Министерство на вътрешните работи и Министерство на външните работи, които имат отношение към вече общия административен акт, като в крайна сметка Служба „Миграция“ към Министерство на вътрешните работи издава съответното единно разрешително, а пък Министерство на външните работи зависи в каква процедура съответно издава виза тип „Д“, която е за работа. Така че даването на разрешение от страна на изпълнителния директор е само първата брънка от веригата, която трябва да бъде извървяна, за да бъде издаден общия административен акт, който разбира се вече си има реквизитите на индивидуален административен акт по смисъла на Административно-процесуалния кодекс (АПК), съответно този акт общ може и да бъде обжалван също по реда на АПК и затова по-точният, коректният вариант е даване на решения.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Тодорова за предложението.
Тук обаче става въпрос за решение, което всъщност е на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. То е част от единното разрешение. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава решения на базата на един куп документи, които работодателят подава до изпълнителния директор. Според юристите по-точният термин за това решение е „предоставя“, защото се предоставя на Дирекция „Миграция“ на Министерство на външните работи, на съответните органи на ДАНС примерно, които извършват съответни проучвания, за да може в рамките на общото решение с предоставяне на общото разрешение, с предоставянето от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение да се издаде единното разрешение. Виждате колко са близки термините, но според Отдел „Правен“ има съществено значение думата „предоставя“. Това е тяхното предложение. То всъщност не се различава много.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Ако министерството одобрява предложената от юристите корекция аз ще си оттегля моите предложения, за да е по-прецизен текстът.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Господин Донев, вчера бяхте съгласен, да припомня.
Колеги, от понеделник до днес сме се опитали да изчистим тези текстове, не за да противоречим на вносителя, а за да ги изчистим правно-технически, за да може да бъде по-лесно прилаган закона, защото той не е от лесните закони. За първи път в България приемаме такъв закон, не изменяме съществуващ.
Вносителите? Приемат.
Колеги, подлагам на гласуване предложението, направено по реда на чл. 80 от ПОДНС за редакции в съответните членове и алинеи на чл. 7 така, както ги прочетох преди малко.
Който е съгласен да бъдат подкрепени, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя с току-що приетата редакция по чл. 80 от ПОДНС.
Който е съгласен да бъде подкрепен текста на вносителя с приетите предложения, да станат предложения на комисията за чл. 7, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
По чл. 8. Предложение по реда на чл. 80 от ПОДНС.
1. Текстът преди т. 1 се изменя така: „Право на достъп до пазара на труда имат работници - граждани на трети държави, които:“
2. Текстът преди т. 1 се изменя така:
„(2) Право на достъп до пазара на труда извън посочените в ал. 1 може да получат работници - граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са:“
3. В чл. 2, т. 2 се изменя така:
„2. лица, работили в предходен период, преди подаване на искането за достъп до пазара на труда, при условията на международен договор, по който Република България е страна;“.
Това са предложенията за чл. 8.
Изказвания? Не виждам.
Вносителите? Съгласни са.
Подлагам на гласуване предложението, направено по реда на чл. 80 от ПОДНС за нови редакции в предложения от вносителя текст.
Който е съгласен да бъдат подкрепени, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя с току-що приетите предложения да станат предложения на комисията за чл. 8.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
По чл. 9 има писмено предложение на госпожа Тодорова:
В чл. 9 ал. 3 думите „в случаите, определени с правилника за прилагане на този закон“ се заличават.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Това заличаване е техническо, тъй като се получава повторение с текста на разпоредбата на ал. 5 на същия член.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря!
Вносителите? Референтите? Приемат.
Който е съгласен да бъде прието предложението на народния представител Мариана Тодорова, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Имаме предложения по реда на чл. 80 от ПОДНС.
В чл. 9:
1. В ал.1, т. 3 думите „статут на бежанец или хуманитарен статут“ се заличават. Това е уредено в Закона за бежанците, знаете.
2. В ал. 2 думите „ реда на“ се заменят с „ред определен в“.
3. В ал. 3 и 4 думата „конкретни“ се заменя с „определени“.
В ал. 5 думата „уреждат“ се заменя с „определят“.
Който е съгласен да бъдат подкрепени тези редакционни бележки в чл. 9, направени по реда на чл. 80, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приемат се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с приетите предложения на госпожа Тодорова и това, направено от мен по реда на чл. 80 от ПОДНС.
Който е съгласен да бъде подкрепен чл. 9 като предложение на комисията с приетите вече предложения и с текста на вносителя, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Член 10. Има редакционни бележки.
Член 10 се изменя така:
Чл. 10. (1) Работодателят уведомява Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданин на трета държава.
(2) При наемане на работа или при приемане на работник- гражданин на трета държава, работникът представя валиден документ за пребиваване с нотариално заверено копие, което се съхранява от работодателя за срока на наемането или приемането.
(3) Алинея 2 се прилага и за командированите или изпратените работници и служители от трети държави в република България.
(4) Работодателят или лицето, приело работника - гражданин на трета държава, уведомява писмено Агенцията по заетостта в 3-дневен срок от датата на прекратяване на заетостта, включително при предсрочно прекратяване.
Изказвания? Не виждам.
Вносителите? Съгласни са.
Подлагам на гласуване предложението, направено по реда на чл. 80 от ПОДНС.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 10 – текста на вносителя с току-що приетото предложение, като предложение на комисия.
Който е съгласен да бъде подкрепено, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
По чл. 11 има предложение на народния представител Мариана Тодорова:
В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1:
а) думата „издаде“ се заменя с „даде“;
б) в т. 6 думите „чл. 70, ал. 1“ се заменят с „чл. 76, ал. 1“;
2. създава се ал. 3:
„(3) Отказите по ал. 1 и 2 могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Заповядайте.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател!
Оттеглям т. „а“ така, както се разбрахме с вносителя.
По т. „б“ това е отново техническа редакция, тъй като се е получило разместване на текстове от администрацията на Министерския съвет и има препращане към други текстове.
По т. „в“ това допълнение се налага, защото такова е изискването на няколко директиви, които са транспонирани в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. С този текст се гарантира правото на защита на кандидатстващия за получаване на разрешение за работа чужденец – гражданин на трета държава при евентуален отказ на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта да даде решение.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря!
Вносителите, колеги? Нямате бележки.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Мариана Тодорова с изключение на предложението по т. 1а, което е оттеглено.
Който е съгласен да бъдат подкрепени останалите предложения, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Предложението е прието.
Бележки по чл. 11 – правно-технически по реда на чл. 80 от ПОДНС.
В чл. 11:
1. В текста преди т. 1 думата „издаде“ се заменя с „предостави“.
2. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „в случаите по“ се заличават.
б) в ал. 1, т. 2 се изменя така:
„2. не са спазени процедурите, определени с правилника за прилагане на закона;“
в) т. 4 се изменя така:
„4. работодателят през последните три месеца по своя инициатива е освободил от работа български граждани, граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, граждани на трети държави, с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или с приравнени на техните права по чл. 9, ал. 1, т. 2-6, граждани на трети държави, които биха могли да бъдат наети на работното място, за което се иска наемането на работник - гражданин на трета държава;“
3. В т. 6 думата „даване“ се заменя с „предоставяне“.
4. В т. 7 думата „желае“ се заменя с „иска“ и думата „даване“ се заменя с „предоставяне“.
5. В т. 11 думата „чужденци“ се заменя с „граждани на трети държави“.
6. Алинея 2 се изменя така:
(2) Алинея 1, т. 1-3 и т. 5-10 се прилагат и в случаите на командироване или изпращане на работници и служители от трети държави.
Който е съгласен да бъдат подкрепени редакционните бележки по реда на чл. 80 от ПОДНС за промени в редакциите на чл. 11, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с приетите предложения на народния представител Мариана Тодорова и предложението, направено по реда на чл. 80 от ПОДНС.
Който е съгласен да бъдат подкрепени като окончателна редакция на комисията за чл. 11, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
По чл. 12 има направени технически бележки.
1. В текста преди т. 1 думата „чужденец“ се заменя с „гражданин на трета държава“. Гласувахме го.
2. В ал. 1;
а) В т. 1 думата „даването“ се заменя с „предоставянето“;
б) В т. 2 думата „чужденеца“ се заменя с „гражданина на трета държава“. Гласувахме го.
В ал. 3 думата „уреждат“ се заменя с „определят“.
Който е съгласен да бъдат подкрепени негласуваните до сега предложения по реда на чл. 80 от ПОДНС, моля да гласува! Чисто технически бележки.
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 12 с текста на вносителя и приетото предложение, направено по реда на чл. 80 от ПОДНС за текст на комисията.
Който е съгласен чл. 12 да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Член 13. По него също има технически бележки.
1. В ал. 1 думата „чужденци -“ се заличава.
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) В случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава, в нарушение на забраната по ал. 1, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период от три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането. Плащането е дължимо и може да се търси по реда на Гражданския процесуален кодекс и след завръщането на гражданина в държавата на обичайното му пребиваване, включително за разходите по превода на плащането.
(3) Ако работодателят не изплати задължението по ал. 2, наетият на работа незаконно пребиваващи на територията на Република България гражданин на трета държава, може да предяви иск срещу него, включително, когато са се върнали или са били върнати в държавата по обичайното им пребиваване, в тригодишен срок по реда на Гражданския процесуален кодекс.“
3. В ал. 5 думата „чужденец -“ се заличава.
Тук сме казали давностен срок, който по Гражданския процесуален кодекс е тригодишен за търсенето на тези обезщетения.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението за чл. 13, направено по реда на чл. 80 от ПОДНС, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 13 по вносител с току-що приетите редакционни бележки като предложение на комисията.
Който е съгласен да бъде подкрепено предложението на комисията, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
По чл. 14 има направени редакционни бележки.
В чл. 14, ал. 2 и 3 се изменят така:
„(2) За разрешението по ал. 1 министърът на труда и социалната политика изисква становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спорни организации, от органите на местното самоуправление.
Тук сме променили национални спортни организации, защото така е по Закона за спорта.
(3) Агенцията по заетостта публикува на интернет страницата си актуална информация за разрешенията по ал. 1.“
Не виждам изказвания.
Който е съгласен да бъдат подкрепени тези редакционни предложения, направени по реда на чл. 80 от ПОДНС за нови редакции в чл. 14, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 14 по вносител с току-що приетото предложение.
Който е съгласен да бъде подкрепен чл. 14 като предложение на комисията с приетото предложение, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Раздел ІІ. Единно разрешение за пребиваване и работа.
Който е съгласен да бъде подкрепено заглавието, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Колеги, ако си спомняте, това единно разрешение се отнася за хората, които са граждани на трети страни, които са висококвалифицирани и които по реда на Закона за насърчаване на заетостта бяха приети промени, сега отпадат от там и идват тук в общия закон. Това са действащи текстове на практика.
В чл. 15 се правят следните предложения по реда на чл. 80 от ПОДНС. Това са технически корекции от гледна точка на по-голяма прецизност се предлагат от Отдел „Правен“.
1. Текста преди т. 1 се изменя така:
„(1) Единното разрешение за пребиваване и работа се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24и от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3, за граждани на трети държави, които:“
2. В ал. 1, т. 2 думите „по силата на Закона за чужденците в Република България и въведените в него изисквания на ЕС“ се заличават.
3. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Решението по ал. 1 се предоставя при спазване на чл. 7, ал. 1.“
4. В ал. 3 и 4 думата „издаване“ се заменя с „предоставяне“.
Който е съгласен тези предложения, направени по реда на чл. 80 от ПОДНС да бъдат приети, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложение на вносителя с току-що приетото предложение по реда на чл. 80 от ПОДНС като текст на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
По чл. 16 няма направено предложение.
Има редакционни бележки по реда на чл. 80 от ПОДНС.
1. В текста преди т. 1 думата „чужденци -“ се заличава.
В т. 1 след думата „командировани“ се добавя „ или изпратени“.
Който е съгласен това предложение, направено по реда на чл. 80 от ПОДНС, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 16 с текста на вносителите и току-що приетото предложение.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Минаваме към Раздел ІІІ. Синя карта на ЕС.
Който е съгласен да бъде прието предложението за наименованието на Раздел ІІІ – Синя карта на ЕС, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Прието е заглавието.
По чл. 17 правя предложение по реда на чл. 80 от ПОДНС.
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Разрешението за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 33к, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Решението по ал. 1 се предоставя в 15-дневен срок от подаване на заявлението при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 1, 3 и 4, когато:“
3. В ал. 3 думата „издава“ се заменя с „предоставя“.
В ал. 4 думата „даване“ се заменя с „предоставяне“.
Който е съгласен тези предложения, направени по реда на чл. 80 да бъдат приети, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя по чл. 17, заедно с току-що приетото предложение, направено по реда на чл. 80 от ПОДНС.
Който е съгласен да бъде подкрепен чл. 17 като предложение на комисията, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Ще помоля вносителите да обясните тази процедура - решение от Агенцията по заетостта.
Господин Донев, какво се случва с това единно разрешение за работа, със Синята карта на ЕС?
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Синята карта на Европейския съюз е бяла със зелена лента, но се нарича синя карта и е предназначена за висококвалифицирани работници и служители от трети държави. Знаете, че всяка една икономика, която иска да бъде водеща в света и да привлича повече висококвалифицирани специалисти за нейния пазар на труда и за нейната икономика, се стреми да създаде условия, които да улеснят достъпа на тези висококвалифицирани специалисти до съответно националните пазари на труда. Така че тук и директивата и съответно законопроектът, а и сега действащият Закон за насърчаване на заетостта по отношение на Синята карта на Европейския съюз въвеждат изцяло тези изисквания на директивата на Европейския съюз и съответно условията, при които тези висококвалифицирани работници могат да бъдат наемани в България. Това са специалисти, които имат придобито висше образование, само за такива специалисти се отнася и те попадат в определението за висококвалифицирани. Всички останали не попадат в това определение, те вървят по общия ред за единното разрешение за пребиваване и работа. Тук синята карта има и по облекчена процедура по сегашния Закон за насърчаване на заетостта по отношение на това, че за такива дефицитни кадри и специалисти, предварително след представяне на мотивирани предложения от страна на национално представителните работодателски организации, да се утвърждава списък на професиите и длъжностите, които имат дефицит на нашия пазар на труда. Но за да може работодателят да наеме такива специалисти съответно има и условия, на които трябва да отговори.
Първото условие е заплащането. Директивата, това, което е по отношение на синята карта, казва, че заплащането на тези висококвалифицирани работници трябва да бъде не по-малко от един път и половина годишната средна работна заплата за страната. Това изискване се въвежда с чл. 17 от законопроекта.
Другото изискване, което пък цели защита на националния ни пазар на труда, ако се спазва облекчената процедура без пазарен тест, тъй като директивата по чл. 17, което пак казвам, че е въведено, където се изисква да се премине през всички тези етапи, всъщност с пазарния тест се проверява националния пазар от гледна точка на тези специалисти, които предлага конкретният работодател да внесе от трети държави, е дали има такива българи или съответно граждани на Европейския съюз кандидати за това работно място за тази висококвалифицирана заетост. Ако няма съответно се преминава по процедурата за издаване на тази синя карта, като пак се преминава през Агенцията по заетостта, съответно през Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи. Съответният висококвалифициран специалист след като в нашето посолство или дипломатическо представителство в трета държава получи визата тип „Д“ я взима, идва в България, отива с нея в служба „Миграция“ на Министерство на вътрешните работи и получава съответно разрешението – синята карта. Той вече с тази синя карта има разрешението за пребиваване и работа на територията на България.
По отношение на изискването, което е в чл. 18 за тези три средни годишни заплати, като минимално заплащане за тези висококвалифицирани работници, тук облекчението е, че не се преминава пазарният тест. Предварително работодателските организации са проучили пазара и са установили, че действително, примерно в IT сектора или в някой друг сектор (тук не говорим обаче за регулираните професии), където има недостиг и то съществен недостиг на пазара на труда, затова те отправят мотивирано предложение по конкретни професии, длъжности по Националния класификатор на професиите и длъжностите в България да бъде утвърден този списък от министъра на труда и социалната политика, след като разбира се мине през гласуване през Националния съвет за насърчаване на заетостта, през Националния съвет по трудова мобилност и трудова миграция. Едва след това министърът на труда и социалната политика издава заповед, с която определя единичните групи професии със съответните кодове по националната класификация на професиите и длъжностите, на които няма да прилагат условието за пазарен тест. Всичко останало е едно и също.
В момента по действащия Закон за насърчаване на заетостта със заповед на министъра от 29 януари 2016 година са утвърдени десет единични групи професии, които са дефицитни на нашия пазар на труда и те са специалисти по продажба в областта на информационните и комуникационните технологии, системни анализатори, софтуерни разработчици, разработчици на уеб съдържание и мултимедия, приложни програмисти, разработчици на софтуери и софтуерни предложения, анализатори, проектанти и администратори на бази данни, системни администратори, специалисти по компютърни мрежи, специалисти по бази данни и мрежи. Това са десетте, които са единствено и само в сферата на IT сектора. Процесите, между другото, са двупосочни. България изнася такива IT специалисти за високоразвитите икономики и пазари на Западна Европа и Съединените американски щати. В същото време българският пазар изпитва огромна нужда от такива специалисти. Няма и кой знае какъв голям наплив от търсене, тъй като за 2015 година около 50 сини карти са издадени, казвам го по памет, тъй като не съм взел статистиката за издадените сини карти. Няма особено голям наплив и заплаха за българския пазар на труда по отношение на такива висококвалифицирани специалисти.
Това е цялата процедура. Запознах ви и с предложенията, които бяха направени, съответно одобрени от съветите и утвърдени със заповед на министъра за групата професии, които за тази година могат да се възползват от тази по-бърза процедура за наемане на висококвалифицирани специалисти от трети държави. Пак казвам – единствено и само без пазарен тест, който отнема 14 дни, а пазарният тест представлява това, че всеки един работодател, който търси такъв специалист, трябва да обяви в бюрата по труда в Агенцията по заетостта изискванията, длъжността, заплащане, условията на труд и т.н. и същото това нещо трябва да го публикува и в една национална медия, за да може да се запознаят.
Всичкото това нещо, този пазарен тест, който трябва да го направи единичният работодател, го правят, предполагам, че пак съответно самият работодател трябва да заяви пред работодателската организация, в която членува, да се направи един общ национален пазарен тест, по който да се установи такова проучване, че действително за тази професия и длъжност няма кандидати в България. Между другото за миналата година, пак казвам, парадоксално ми звучеше, но останаха над 1 500 свободни работни места в IT сектора незаети, обявявани многократно. Искам да обърна внимание, че заплащането в IT сектора в никакъв случай не ги плаши тези три средни годишни работни заплати, които са условието по чл. 18. Средната заплата в България през 2015 година в IT сектора е 2 000 лева, а трикратният размер на средната за държавата заплата е около 2 400 лева. Така че в IT сектора, където са най-многото предложения и единствени за наемане на висококвалифицирани работници от трети държавиq този трикратен размер по никакъв начин не може да укаже някакво въздействие върху тяхната конкурентноспособност или на някаква друга заплаха по отношение на това да не могат да си позволят да изпълнят наемането на чужденци от трети държави. Това, пак казвам, при условие, че на българския пазар не съществуват българи и няма такива от страни членки на Европейския съюз.
Това е философията на синята карта и на чл. 18.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Вие обхванахте и следващия – чл. 18.
Благодаря, господин Донев.
Колеги, гласувахме чл. 17.
Преминаваме към чл. 18, по който има предложение на Георги Гьоков и Драгомир Стойнев за отпадане на чл. 18, предложение на Мариана Тодорова, което оттегли, и предложение на народните представители Мартин Димитров, Румен Христов, Делян Добрев и Петър Кънев: В чл. 18, ал.3 думите „3 пъти“ се заменят с „1,5 пъти“.
Господин Гьоков!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин заместник-министър, гости, както виждате законът е консенсусен и върви нормално, мисля че единственият неконсенсусен текст е този именно в чл. 18. Аз съм облекчен много от това, което каза заместник-министърът по чл. 18 въобще за пазарния тест и т.н.
Позволихме си с другия вносител да предложим отпадането на този текст, защото ме притеснява това отпадане на пазарния тест и как ще се отрази то на защитата на българския пазар на труда. Аз нямам надежда, че ще гласувате отпадането, само че искам да знаете за какво става въпрос.
Един пазарен тест, както каза и господин заместник-министърът, отнема две седмици – 14 дни, с обявяването в бюрата по труда. Защо ги пренебрегваме като институции тези бюра по труда, а да не ги обявяваме там? И в един национален или в два регионални всекидневника.
По същество чл. 18 отменя изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 от този законопроект. Не знам дали това спестяване на работодателите – 14 дни, води до кой знае какво облекчаване на процедурата и т.н., дали разрешението или даването на разрешението ще бъде за 15 дни или за 30, според мен не е от кой знае какво голямо значение, след като ще наемаме чуждестранен работник, което значи, че дълго време не се е намирал работник на българския пазар. Вижте какво е записано в ал. 2: „утвърждава се от министъра на труда и социалната политика въз основа на мотивирано предложение на национално представителни организации на работодателите и след обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и в Националния съвет за насърчаване на заетостта. Списъкът може да се актуализира ежегодно до 31 януари.“. Ние оставяме на работодателските организации на работодателите да защитават нашия пазар на труда, но съгласете се, че не винаги интересите на работодателите съвпадат с интересите на работещите и с интересите на държавата за защита на пазара на труда. Даже в повечето случаи мога да твърдя, че се разминават.
Следващият ми аргумент. Няколко пъти тук или пък постоянно и господин заместник-министърът и всички говорим за IT специалисти, но аз не прочитам никъде в чл. 18, че става въпрос за IT специалисти. Става въпрос за списък, който се утвърждава от министъра. Внасяме един такъв субективен елемент. Не казваме на пазара на труда да се даде преценката за това работно място с пазарния тест, ами го даваме на някой субективно да решава въпроса и когато става въпрос за IT специалистите аз може би ще се съглася до голяма степен с това, което казва заместник-министърът, но никъде не пише за IT специалисти. Става въпрос, че утре може някой да каже, работодателска организация в България, че липсват трактористи. Вие знаете настроенията сред работодателите, сред работодателските организации, пък и моето мнение е такова, че в България по принцип липсват висококвалифицирани специалисти. Това ще даде повод на работодателските организации по повод и без повод да искат от министъра да утвърждава различни списъци за облекчени условия.
Нека да го кажа, знам, че няма да го подкрепите, въпросът е да знаете за какво става въпрос. Правим едно ненужно нещо, с което правим някакви изключения в целия закон. Всяко изключение води до някакви субективни виждания и решения на въпросите, които не се отнасят общо като цяло към законодателството добре.
Може би повече аргументи в тази посока не са нужни. Аз ще гласувам и тук и в залата за отпадането на този член. Вие ще го оставите, но той нито облекчава работодателите, само създава субективизъм и не ми се ще да продължавам нататък с думи като корупция и т.н. в цялата работа. Защо ги създаваме тези предпоставки без да постигаме някакъв ефект, не ми е ясно.
Благодаря!
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря!
Колеги?
Заповядайте, господи Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Допълнителна информация.
Откакто действа този ред за предоставяне на Синя карта на Европейския съюз, облекченият режим, за тези два месеца – февруари и март има вече седем издадени сини карти по този ред за тези десет специалности. Този списък с професии се утвърждава веднъж в годината и той действа за цялата година. Няма непрекъснато да се променя списъка, така че това е също едно допълнително условие, гаранция, че субективизъм и каквото и да било няма да има и не би могло да се допусне. Имаше предложения, които бяха дадени от страна на работодателските организации, които Националният съвет за насърчаване на заетостта и по трудовата мобилност ги отхвърлиха. Там в тези съвети участват и представители и на синдикатите и на други министерства и ведомства, които имат отношение към този процес - Министерство на икономиката, Министерство на вътрешните работи, Министерство на образованието и науката и т.н. На базата на тези заявки, които бяха дадени от страна на работодателите, знаете, че в момента се подпомагат, образователната система да подготви нужните специалисти в IT сектора за да запълним този недостиг на квалифицирани специалисти. Пак казвам, тук става въпрос само за висшисти, висококвалифицирани. Не става въпрос за хора със средно и по-ниско образование, само за висшисти. А понякога това, което при обсъжданията ставаше на въпрос заради единственото облекчение, което има с отпадането на пазарния тест, е, че такива специалисти се задържат наети в рамките на ден-два и ако има такъв свободен специалист съответният работодател от страна на България да може, тези 14 дни понякога са решаващи, да бъде нает такъв един висококвалифициран специалист в тази област.
Благодаря!.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря!
Изказвания?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги!
Аз имам въпрос към Вас, господин Донев. Този текст, който е по чл. 18 до сега бил е действащ, разбрах, че е имало такава бърза процедура без пазарен тест по Закона за насърчаване на заетостта, нали така? Това искам да разбера. В наредбата е имало?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаема госпожо Ангелова, дами и господа народни представители, действително че към момента на разглеждане на законопроекта този режим действа, но той не е в закон, а е в Наредбата за условията и реда за издаване на разрешителни за работа, която се прилага за първи път тази година януари месец. Беше премината цялата тази процедура, работодателските организации дадоха своите предложения, бяха обсъдени от Националния съвет за насърчаване на заетостта и Националния съвет по трудова мобилност и трудова миграция на съвместно заседание, дадоха своите съображения. Една трета от предложенията, които бяха дали работодателите, съответно двата съвета, не приеха и отхвърлиха. Пак казвам, в тези съвети участват и синдикати и представители на други министерства, които имат отношение по издаването на всичките тези документи и участват в цялата тази процедура. Така че съвсем обективно, прозрачно, всичко беше проиграно, преминато и на 29 януари ви прочетох тук и заповедта на министъра, с която той определи тези десет единични групи професии, които попадат в този списък, утвърден от двата съвета и съответно до 23 март седем такива сини карти са издадени. Това е по наредбата. Сега му вдигаме нивото, идва в закона.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Наредбата, която ще се променя оттук нататък. Но това е друга тема.
Колеги, други изказвания? Няма ги колегите Мартин Димитров и останалите. Те предлагат „три пъти“ да се замени с „1,5 пъти“.
Предложението на госпожа Тодорова е оттеглено.
Ако няма други изказвания, подлагам на гласуване предложението на Георги Гьоков за отпадане на чл. 18.
Който е съгласен да бъде подкрепено отпадането на чл. 18, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 2; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 10.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуването предложението на народните представители Мартин Димитров и група народни представители.
Който е съгласен да бъде подкрепено, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 2; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 10.
Не се приема предложението.
Това, което Отдел „Правен“ предлага, е думата „издаване“ да се замени с „предоставяне“ – нещо, което го гласувахме.
Който е съгласен да бъде подкрепен чл. 18 с редакционната бележка „издаване“ да се замени с „предоставяне“ и текста на вносителя, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – 2; „Въздържали се“ – няма.
Приема се текста на чл. 18.
Член 19.
По чл. 19 има предложение по реда на чл. 80 от ПОДНС за нова редакция на чл. 19:
Член 19 се изменя така:
„Чл. 19. Членовете на семейството на притежател на Синя карта на ЕС, имат право да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на притежател на Синя карта на ЕС при спазване на изискванията на чл. 33к, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България, с решение на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.“
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията с подкрепеното по принцип предложение на вносителя като нова редакция на чл. 19 на комисията.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Преминаваме към чл. 20.
По чл. 20 има предложение на госпожа Тодорова, което е оттеглено.
По чл. 20 редакционно предложение по реда на чл. 80 от ПОДНС.
Чл. 20. (1) През първите две години на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на ЕС може да упражнява дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена Синята карта на ЕС само на територията на Република България.
Второ редакционно предложение за сливане на ал. 2 и ал. 3 и създаване на нова ал. 2:
(2) За срока по ал. 1 притежателят на Синя карта на ЕС може да смени работодателя си само след получаване на писмено решение от Агенцията по заетостта, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
Вносителите, бележки по този текст? Нямате.
Подлагам на гласуване предложението, направено по реда на чл. 80 от ПОДНС за нова редакция на ал. 1 и сливане и създаване на нова ал. 2.
Който е съгласен това предложение да бъде прието, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя с приетите предложения, направени по реда на чл. 80 от ПОДНС като предложение на комисията за нова редакция на комисията на чл. 20.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се чл. 20.
По чл. 21 няма направени предложения.
Някакви бележки? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 21 по вносител.
Който е съгласен да бъде подкрепен чл. 21 по вносител, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
По чл. 22 има предложение направено за редакционна поправка по реда на чл. 80 от ПОДНС.
Чл. 22. На гражданин на трета държава, нарушил изискванията на чл. 20 и 21, може да бъде отнета Синята карта на ЕС или да бъде отказано нейното подновяване по реда на Закона за чужденците в Република България и правилника за прилагането му“.
Който е съгласен това предложение да бъде подкрепено, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Прието е това предложение.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип с новата редакция на чл. 22 като предложение на комисията.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Член 23 – няма направени предложения.
Правя предложение по реда на чл. 80 от ПОДНС за редакция на т. 2 на чл. 23.
Чл. 23. Този раздел не се прилага за чужденци - граждани на трети държави, които са:
Точка 1 остава по вносител.
Нова редакция на т. 2 на чл. 23:
Точка 2. Командировани или изпратени в рамките на предоставянето на услуги.
Който е съгласен това предложение да бъде прието, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с приетото предложение като предложение на комисията.
Който е съгласен с чл. 23, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Раздел IV. Сезонна заетост
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІV.
Който е съгласен да бъде подкрепено наименованието на Раздел ІV Сезонна заетост, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
По чл. 24 има предложение на народния представител Мариана Тодорова, което е оттеглено.
Има предложение по реда на чл. 80 от ПОДНС за нова редакция на ал. 1:
(1) Разрешението за сезонен работник се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24к от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.
Редакция на ал. 2:
(2) Решението по ал. 1 се издава 15-дневен срок от подаване на заявлението за сезонна работа за срок от 90 дни до 9 месеца в рамките на календарната година.
Вносителите? Съгласни са.
Който е съгласен да бъдат подкрепени тези предложения, направени по реда на чл. 80 от нашия правилник, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя по принцип, заедно с новите редакции за ал. 1 и ал. 2.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Член 25. Има предложение на Мариана Тодорова, което е оттеглено.
Предложение, направено по реда на чл. 80 от ПОДНС в ал. 2.
(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя еднократно след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и за него се уведомява Европейската комисия.
Алинея 1 и ал. 3 остават същите.
Алинея 4:
(4) Решението по чл. 24, ал. 1 се предоставя само за дейности, включени в списъка по ал. 1, като не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2.
Който е съгласен да бъдат подкрепени тези редакционни бележки, направени по реда на чл. 80, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 25, заедно с приетото предложение, направено по реда на чл. 80.
Който е съгласен чл. 25 да стане предложение на комисията, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
По чл. 26 има направено предложение от Мариана Тодорова, което е оттеглено.
Има предложение, направено по реда на чл. 80 от ПОДНС за нова редакция на чл. 26:
Чл. 26. Когато заявлението за предоставяне на решение по чл. 24, ал. 1 бъде отхвърлено по вина на работодателя, той дължи на гражданина от трета държава – сезонен работник обезщетение съгласно българското законодателство.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя заедно с предложението току-що прието и направено по реда на чл. 80.
Който е съгласен с чл. 26 като предложение на комисията, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
По чл. 27 няма редакции. Отпада само общата редакционна норма „чужденци“. Иначе текстът е по вносител.
Който е съгласен да бъде подкрепен чл. 27 без думичката „чужденец“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
По чл. 28 има направени редакционни предложения по реда на чл. 80.
(3) За ползването на жилището гражданинът на трета държава - сезонен работник, сключва договор за наем.
Редакционна бележка в ал. 5:
(5) Работодателят уведомява Агенцията по заетостта за всяка промяна на обстоятелствата по ал. 1-4.
Който е съгласен с тези редакционни бележи, направени по реда на чл. 80 да бъдат приети, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 28 с току-що приетото предложение, направено по реда на чл. 80.
Който е съгласен чл. 28 да стане предложение на комисията, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Член 29. По чл. 29 няма предложения.
Член 29 по вносител.
Който е съгласен да бъде подкрепен чл. 29 по вносител, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приет е чл. 29.
Член 30. По него има направено предложение по реда на чл. 80 от ПОДНС.
Чл. 30. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които:
Нова редакция на т. 2.
2. членовете на семейства на граждани на държави членки на Европейския съюз/Европейското икономическо пространство и независимо от гражданството си упражняват правото си на свободно движение в Европейския съюз/Европейското икономическо пространство;
Който е съгласен тези предложения да бъдат подкрепени, направени по реда на чл. 80, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 30 с току-що приетото предложение за нова редакция на т. 2.
Заповядайте.
БОРЯНА КАПИТАНОВА: В чл. 29 препратката по вносителя по чл. 24к, ал. 6 всъщност е объркана и става дума за ал. 7. Ще дадем редакция.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване редакционното предложение за нова редакция на т. 2, която прочетох преди малко.
Който е съгласен с това предложение, направено по реда на чл. 80, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Правя предложение за гласуване на чл. 30 по вносител, заедно с приетото предложение, като нова редакция на комисията на чл. 30.
Който е съгласен чл. 30 да стане предложение на комисията, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Колеги, оттук нататък има много препратки, много редакционни бележки. Нямаме готовност на този етап, предлагам да спрем до тук и да продължим на следващото заседание, защото няма да се справим ад-хок да ги правим тези предложения - чисто технически, по-добре на следващото заседание.
Вносителите? Добре.
Колеги, благодаря ви за разбирането! Благодаря ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието на комисията.


(Заседанието завърши в 16.10 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:

Д-р Хасан Адемов