П Р О Т ОК О Л

№ 11

от заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика

20 април 2016 година

---

Дневен ред:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет, № 656-32-3, внесен на 15.03.2016 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-ата сесия на Международната организация на труда на 12.06.2015 г. в Женева, № 602-03-6, внесен от Министерския съвет на 04.04.2016 г.

(Заседанието на комисията започна в 14.30 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)

***

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам днешното редовно заседание.
Проектът за дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет, № 656-32-3, внесен на 15.03.2016 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-ата сесия на Международната организация на труда на 12.06.2015 г. в Женева, № 602-03-6, внесен от Министерския съвет на 04.04.2016 г.
Господин Байрактаров, заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение да разменим поредността на точките, тъй като някои от нас трябва да отидат да представят други законопроекти в други комисии.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате ли нещо против предложението на господин Байрактаров.
РЕПЛИКИ: Не, нямаме.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Само да заявя, че по доклада на проф. Дулевски, ако има гласуване – подкрепям доклада.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Колеги, подлагам на гласуване предложението с дневния ред при размяна – точка 2 да стане точка 1, точка 1 да стане точка 2.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.

1. Представяне, обсъждане и гласуване на проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-ата сесия на Международната организация на труда на 12.06.2015 г. в Женева, № 602-03-6, внесен от Министерския съвет на 04.04.2016 г.

Господин Донев, заповядайте да представите препоръката на Международната организация на труда.
По тази препоръка ние трябва да вземем акт.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, дами и господа народни представители, на 104-ата сесия на Международната конференция на труда, която се проведе през юни месец 2015 година в Женева бе приета препоръка относно прехода от неформална към формална икономика – Препоръка № 204, като съгласно чл. 19, ал. 6, буква “б“ от устава на Международната организация на труда всяка държава членка се задължава в едногодишен срок след закриването на сесията на Международната конференция на труда, на която са приети нови международни конвенции, протоколи или препоръки да ги представи пред компетентния национален законодателен орган, като смисъла на тази процедура е приетите от МОТ инструменти да получат широка обществена гласност, да достигнат до знанието на органа на законодателната власт, да се проведат обсъждания и да бъде дадена възможност на законодателния орган да се запознае и да вземе акт от тях и да ги има предвид в бъдещата си законодателна дейност.
Процедурата не поражда други правни задължения за държавата, като също така и препоръката няма правно обвързващ стил и не е предмет на ратификация от държавите членки. Тестовете й съдържат насоки за националните политики, законодателството и практиката и имат препоръчителен характер. Препоръката също така може да допълва и конвенции или протокол и може да бъде приета като самостоятелен акт.
За целите на настоящата препоръка се създава легално определение на понятията „неформална икономика“ и „икономически обекти“ и препоръката ще бъде приложима за всички работници и икономически обекти, включително предприятия, предприемачи и домакинства в неформалната икономика.
Предвид разнообразието в неформалната икономика при всички държави членки компетентният орган е необходимо да определи характера и степента на неформалната икономика и отношението й към формалната икономика, като следва да се използват тристранни механизми с пълноценното участие на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, които следва да се включат, според практиката в страната, членовете на представителните организации на работниците и икономическите обекти в неформалната икономика.
Държавите членки следва да предприемат и мерки за осигуряване на достоен труд, както и за зачитане, популяризиране и реализиране на основните принципи и права на работното място за лицата, заети в неформалната икономика, по-конкретно свобода на сдружаване и ефективно признаване правото на колективно договаряне, премахване на всички форми на принудителен или задължителен труд, ефективно премахване на детски труд, премахване на дискриминацията по отношение на заетостта и професиите.
Държавите членки също така следва да предприемат незабавни мерки за справяне с нездравословните и небезопасни работни условия, които често характеризират работата в неформалната икономика, да насърчават и подобряват трудовата безопасност и опазване здравето на служителите и работниците, заети в неформалната икономика.
По отношение на прехода към формална икономика на микро и малките икономически обекти държавите членки следва да предприемат реформи за започване на бизнес, като намаляват разходите за регистрация и продължителността на процедурата чрез подобряване на достъпа до услуги чрез информационните и комуникационните технологии и други. Да намаляват разходите за привеждане в съответствие чрез въвеждане на опростена данъчна оценка, осигурителни вноски, разплащателни сметки, а насърчават достъпа до обществени поръчки съгласно националното законодателство, включително трудовото чрез мерки като адаптиране на процедурите и обмените на доставка, осигуряване на обучение и консултации на участващите в публичните търгове, както и за определяне на квоти за тези икономически обекти.
Също така държавите членки следва да подобрят достъпа до включващи финансови услуги, като кредитиране, капиталово финансиране, разплащателни и застрахователни услуги, спестяване и гаранционни схеми, специално разработени, за да отговорят на размера и потребностите на икономическите обекти. Държавите членки трябва да подобрят достъпа до обучение за предприемачи и развиване на умения и специални приспособени услуги за бизнес развитие, да подобряват достъпа до социално осигуряване.
С оглед на гореизложеното от изключително значение за справяне с проблемите, които поражда недекларирания труд е партньорството между всички контролни институции, Главната инспекция по труда, Национална агенция за приходите, Национален осигурителен институт, както и партньорството между държавата и национално-представителните организации на работодателите и на синдикатите.
Сътрудничеството на контролните органи в лицето на Инспекцията по труда и другите държавни органи е регламентирано в редица законови и подзаконови нормативни актове, както и в сключените споразумения между Инспекцията по труда, Агенцията по заетостта и националната агенция по приходите. По силата на тези споразумения ежегодно се извършват съвместни проверки и обмен на информация между различните институции. В случаите, когато контролните органи установят, че има данни за извършено престъпление се подават сигнали до прокуратурата. Също така знаете, че през 2008-2009 година, цитирам по памет, беше приет и Закон за инспектиране по труда, който е механизъм за координация между всички контролни органи в държавата по отношение прилагането на трудовото законодателство и стандартите за техническа безопасност, безопасност и здраве при работа в предприятията.
В българското законодателство най-често понятието за недеклариран труд се свързва със случаите на работа без трудов договор, работа на непълнолетни лица без разрешение от Инспекцията по труда, дейност на предприятия, осигуряващи временна работа без регистрация в Агенцията по заетостта, извършване на посредническа дейност от лица без регистрация в Агенцията по заетостта или работа на чужденци без да е спазен разрешителния режим за работа.
Основните мерки за възпиране на недекларирания труд са задължителна регистрация на трудовите договори, издаване на разрешения за работа на непълнолетни лица от Инспекцията по труда въведе разрешителен регистрационен режим за работа на чужденци, както и при осъществяване на посредническата дейност на предприятия, осигуряващи временна работа, увеличаване размера на санкциите за работа без уредени трудови правоотношения. Промените в трудовото законодателство в Кодекса на работа с въвеждането на чл. 114а за еднодневните трудови договори също е в посока на възпирането на недекларирания труд, като през последната година в България се наблюдава увеличение на броя на сигналите, свързани с различните прояви на недеклариран труд, което говори минимум за две неща.
Първо. Проблемите в този си вид вероятно съществуват или се задълбочават.
Второ. Хората са информирани и мотивирани да търсят правата си, което от своя страна е обнадеждаващо по отношение борбата с недекларираната заетост.
Наемането на работа без трудови договори е една от най-тревожните характеристики на трудовия пазар в Европа, което води до тежки икономически последици във вътрешния пазар на съюза. В условията на икономическа криза се наложи предприемането на адекватни и своевременни решения и мерки за справяне с този проблем, изискващи обединяването на усилията на всички заинтересовани страна, както на национално, така и на регионално и международно равнище, като в тази връзка бе създадена европейска платформа за предотвратяване и борба с недекларирания труд.
Това съвсем накратко е Препоръка № 204 и произтичащите от нея задължения за държавите членки по отношение приемането вземането на акт от националния законодателен орган.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Донев.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания.
Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин заместник-министър, искам да ви обърна внимание, колеги, на всички вас, както и на представителите на синдикатите, че в Препоръка № 204 на Международната организация на труда не е отчетен един български феномен – феномен, който мога спокойно да нарека работа във формална икономика и прилагане на неформални прийоми, които превръщат практически работниците и служителите като работещи в неформални икономически условия.
За какво иде реч, колеги? България може би е една от малкото страни, в която законно назначени работници по трудови правоотношения, служители, практически не получават полагащото им се трудово възнаграждение. За огромно съжаление това става вследствие огромните пропуски в Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите на предприятия в несъстоятелност. Тъй като този закон практически не работи, към този момент над сто хиляди български работници и служители вече имат да получават близо 200 милиона лева неизплатени трудови възнаграждения. Действията на Главна инспекция по труда в тази посока остават практически безплодни, тъй като те налагат актове, издават постановления за извършените нарушения, но това по никакъв начин не изплаща заплатите на българските работници и служители. Тоест, ние сме възпроизвели в нашите икономически условия един нов феномен – работници и служители, които работят законно, полагат законно своя труд и също толкова законно, забележете, не получават своите трудови възнаграждения.
Аз апелирам, господин заместник-министър, тъй като направих с колегата Радан Кънев, с други колеги народни представители предложение за изменение и допълнение на този закон, за да го превърнем в работещ. За огромно съжаление те не бяха приети от мнозинството в Народното събрание, но за още по-голяма съжаление фактите доказват, че ние сме били на прав път, тъй като тази ситуация все повече прогресира от гледна точка на неизплатени възнаграждения.
Така че бих апелирал, тъй като това не е засегнато в Препоръка № 204, то си е просто български феномен, вие да предприемете законодателни промени. Надявам се ние да ги подкрепим, ако са добри, но е крайно време, както се обръщаме към колегите членове на тази комисия, ако трябва заедно да седнем да изработим текстове за промени в закона, защото в противен случай рискуваме чисто законово да възпроизвеждаме неформална или ако трябва да бъда по-разбираем сива, черна дори икономика на законно работещи работници и служители, които да не си получават трудовите възнаграждения.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики, колеги, към изказването на господин Байрактаров? Не виждам.
Тук е проф. Дулевски, знаете, че Икономическият и социален съвет има резолюция по този въпрос. Отделно освен това, понеже съм взел думата да кажа, че в Кодекса на труда има един друг текст, който казва, че работодателят може да изплаща 60% от брутната работна заплата, но не по-малко от минималната работна заплата. Това е още един проблем, който създава нашето трудово законодателство. Господин Байрактаров ме подсети за този казус, защото той също създава проблеми в ежедневието.
Други изказвания, колеги?
Това ще го напишем в нашето становище.
Не виждам други изказвания.
Позволете ми да подложа на гласуване проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-ата сесия на Международната организация на труда.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Благодаря ви, колеги, за участието, господин заместник-министър.
Преминаваме към точка 2.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет, № 656-32-3, внесен на 15.03.2016 г.

Професор Дулевски, моля да представите отчета за дейността на Икономическия и социален съвет.
Колеги, знаете, че съгласно Конституцията на Република България – чл. 84, т. 17 Народното събрание изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло и частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.
Отделно в чл. 23 на Закона за Икономическия и социален съвет има текст, който казва, че всяка година до 31 март годишният отчет за дейността на съвета се внася в Народното събрание от неговия председател. Това е направено и сега сме в процедурата на изслушване на председателя на Икономическия и социален съвет за годишния отчет за миналата година.
Заповядайте, господин Дулевски, да представите отчета.
ПРОФ. ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията по труда, социалната и демографска политика, уважаеми гости.
Позволете ми накратко да представя основните насоки на дейността на Икономическия и социален съвет през 2015 година, тъй като пълният вид на доклада предполагам, че е на разположение, да не отнема много от вашето време.
Първата област, която е основна законово регламентирана е разработване на актове на Икономическия и социален съвет. В това отношение около 4-5 основни насоки на творческа дейност, ако мога така да се изразя могат да се обособят. На първо място и аз бях маркирал проблемите за ограничаване и превенция на неформалната икономика, с течение на обстоятелствата стана на въпрос преди малко. Аз бих посочил наистина този акт, тъй като той е много съдържателен и неговите автори са двама доста популярни обществени социални личности – Пламен Димитров и Васил Велев, които достигнаха до консенсус в един доста труден документ и изразиха обща позиция на синдикати и работодатели и мисля, че законодателят може спокойно да стъпи на постигнатия консенсус, когато търси решение в някои посоки, тъй като има една предварителна съгласуваност между двете страни от трите в диалога.
Втора посока от гледна точка на приети актове бих обърнал внимание на корпоративната социална отговорност като достижение и предизвикателства, тъй като това е продължение от една многогодишна работа на Икономическия и социален съвет – един документ, който наистина е много голям, систематизиран, мисля че дава доста материал и обосновка за достиженията и предизвикателствата, което беше дискутирано и консултиран с Министерство на труда и социалната политика и се надяваме да послужи като основа за разработване на стратегията в тази област, която предстои.
Друга област бих посочил мерките за преодоляване на енергийната бедност в България – един документ, който ние изпратихме до всички вас, уважаеми членове на комисията, с приложение от опита на отделни страни. Искам да обърна внимание, че този документ срещна една доста позитивна реакция от страна на Министерство на енергетиката, Министерство на труда и социалната политика, д-р Адемов и не мога да не посоча тук, че получихме и писмо лично от вицепрезидента на Европейската комисия Шевчович, който с интерес е приел някои от предложенията в този документ.
Друго направление, това е европейския семестър и изпълнението на Стратегия „Европа 2020“, ние имаме двата документа, това е регулярното ни включване в дебата по основни европейски документ в рамките на европейския семестър. Не че съм председател на Българския Социален и икономически съвет, но искам да ви кажа, че това е един от единичните случаи в Европейския съюз, където национален съвет ежегодно взема отношение по тези ключови европейски документи на комисията.
Не на последно място, аз бих посочил на първо място, но така ги аранжирах, през 2015 година в спектъра на нашата консултантска дейност бяха проблемите на младите хора. Ние извършихме едно много широко изследване на всички завършващи средно образование в България през 2015 година за техните миграционни нагласи след завършване на средното образование в България и на тази база разработихме и предложихме два документа – единият, свързан с интегрирането на политиките за младите хора от раждането до включването на пазара на труда, а втория беше свързан с реализацията на младите хора на пазара на труда. Този анализ, който беше осъществен на базата на това проучване предизвика много сериозен интерес от ръководството на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към 43-ото Народно събрание, Комисията по труда, социалната и демографска политика, Министерство на труда и социалната политика и местните власти. След малко ще кажа две-три неща в тази посока. Но пак искам да подчертая, че проблемите на младите хора по естествен начин бяха фокуса в работата на Икономическия и социален съвет в разработващата му част.
Втората посока, съгласно закона и дейността, това са консултации и дискусии. Няма да се спирам подробно. Два основни аспекта бих обособил – предметни области. Едната е социалната икономика и социалното предприемачество – една сфера, която Икономическия и социален съвет вече развива няколко години определени стъпки завършени в тази посока и втората това са пак проблемите на младите хора, започвайки от ранното отпадане от училище, образованието, заетостта и миграционните нагласи.
Характерното за миналата година в организираните консултации и дискусии е, че те бяха регионални, те бяха местни, те бяха общински. Този път вместо в София на паветата ние слязохме долу в много градчета, в общини и най-важното – сред нас 70% бяха млади хора. Този път не се събрахме умните по-възрастни техни родители или батковци, за да говорим за тяхното бъдеще, те бяха вътре в залата, те бяха анкетирани, те бяха изслушани, заедно с тях беше местната власт, представители на синдикати, на работодатели, те слушаха от децата доста неща и мисля, че доста разумни кметове приеха доста идеи и дори ни предложиха да се върнем след една година по-късно, за да се отчете влиянието на тази среща и на ангажиментите, които поемат върху миграционните настроения на децата. Искам да подчертая изпреварващо, че националното ни изследване показа за 2015 година, че две трети от завършващите средно образование в страната като цяло са с твърдо намерение да напуснат родното място или мястото, в което живеят. Тук не говоря само за външната миграция, тук говоря за тежките последици, които ни очакват с вътрешната миграция – неща, които финално ще обобщя.
Тъй като третата част е свързана с нашите комуникации и връзки с Европейския икономически и социален комитет по дейността на Икономическия и социален съвет и други сродни организации аз не бих желал да ви занимавам с конкретни мероприятия, които ние проведохме и организирахме или участвахме с Европейския икономически и социален комитет. Ще подчертая само, че вече над 12 години това е едно много добре развиващо се равнопоставено сътрудничество между нашия национален съвет и нашата европейска структура – Европейския икономически и социален комитет. Няма да скрия, че сме изключително удовлетворени от подкрепата, отношението и оценката, не само към нашия съвет, но и към България на всички досегашни президенти на Европейския икономически и социален комитет. Само един факт, дори и новоизбрания президент на Европейския икономически и социален комитет, избран ноември, грък, господин Дасис направи в началото на януари първото си официално двустранно посещение в страна членка на Европейския съюз в България. Март месец той беше втори път, очакваме ноември да дойде трети път, защото подкрепи един голям форум, който да стане регионален в България точно по проблемите на младите хора. Един „прецедент“, който доста често се гледа дори с малко ревност към България, тъй като рядко се случва президент на европейска институция за една година да посети три пъти страна членка и то от новите и да направи първото си посещение в България. Толкова за сътрудничеството, ще стане въпрос. Но тъй като в момента и нашия съвет и аз съм в края на третия мандат, не само на годината, но и на третия мандат на съвета, който е 2012-2016 година, позволете ми, господин председател, само няколко думи, като обобщение за третия мандат. Готов съм да говоря за всичките тези 12 години и половина, които при мен минаха като една филмова лента, но с доста подробности, които пазя в себе си, които дай Боже някой ден да мога да ги разкажа по-подробно.
Мисля, че по времето на третия мандат нашият съвет има определени стъпки по отношение на няколко приоритета, които бяха ключови. Първо, нашият съвет беше много активен по общите европейски, пряко касаещи България проблеми. Ние имаме над 6-7 акта приети, свързани със Стратегия „Европа 2020“ и нейното изпълнение в това число и по Европейския семестър, годишния обзор на растежа, препоръки по националната програма за реформи и конвергентната програма на Република България. С удовлетворение трябва да ви кажа, че имаме отговори, колкото и странно да звучи понякога, когато ми задават въпроси, особено от Министерство на финансите по отношение на отчитане на препоръките ни по националната програма за реформи, която е и тяхна компетентност от Министерство на труда и социалната политика. Имаме оценки за тези европейски актове от госпожа Кристалина Георгиева в качеството й на еврокомисар и лично от господин Барозу – неща, документи, които ние пазим в нашия архив.
Вторият приоритет общоевропейски, който ние имахме беше свързан с акта за единния пазар едно и две, както и някои други съобщения на комисията като примерно това към възстановяване и създаване на работни места. Говоря за ефекта, резултата. Тези документи ние изпращаме до всички заинтересовани страни, не само в България, но на английска версия и в Европейската комисия, в Европейския съюз. Има оценка за тези документи от еврокомисаря, който отговаряше за единния пазар.
Третият приоритет това беше приоритети и политики за усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз в България през периода 2014-2020 година. Смея да кажа, че това беше едно много силно и сериозно становище, разработено с много силната подкрепа на социалните партньори в съвета с поставяне на много остри предизвикателства и проблеми, пред които България ще се натъкне в усвояването на средствата си в следващия програмен период. Направихме няколко затворени консултации в Икономическия и социален съвет, за да не шумим широко от гледна точка на съществуващи проблеми. Там дойдоха всички екипи от всички министерства, координирани от вицепремиера Зинаида Златанова в него момент и смея да твърдя, че за да има България финалното си споразумение за партньорство с Европейския съюз една част от нещата са отчетени от това предложение.
Вторият приоритет, който през този мандат съветът следваше, това беше социалната икономика и социалното предприемачество. Представени са ви всички тези документи, имате материали по отношение на социалната икономика и социалното предприемачество. Мога с удовлетворение да заявя, че редица от предложенията на съвета ние виждаме в Стратегията за развитие на социалната икономика, която е приета от Министерство на труда и социалната политика и плана за действие за нейното изпълнение.
Също така започва началото и на подготовка на Закон за социалното предприемачество, където също имаме конкретни предложения.
Много силен приоритет през този мандат беше също образованието и професионалното обучение. Мисля че доста широки и задълбочени становища на база на широки консултации направихме и изпратихме по отношение ранното отпадане от училище – три становища и документа, превенция и намаляване дела на отпадащите. Участвахме по този начин активно в разработване на стратегията за превенция за намаляване дела на отпадъците.
Второ. В областта на висшето образование – документи за стратегия за развитие на висшето образование, както и професионалното образование и обучение.
Друг приоритет бяха социални въпроси, по които се произнасяхме от съчетаване на семейния и трудовия живот като възможности през хората с увреждания, здравеопазването в България – един много сериозен документ допреди година и нещо, проблеми и възможни решения и т.н. Също бих отбелязал и икономическите въпроси, свързани с подобряване на бизнес средата чрез по-добро регулиране – неща, които намериха отражение в програма за по-добро регулиране. Възможностите за развитие на регионите чрез използване на инструмента „водени от общностите, местно развитие“ – нещо, което поставихме и искахме да се случи. Ограничаването на неформалната икономика, за която стана въпрос. Корпоративната и социална отговорност на база, на което започна разработване на Стратегия за корпоративната и социална отговорност. И разбира се основните проблеми, които в този етапен период бяха във фокуса на нашето внимание, това бяха проблемите за младите хора.
Няма да изброявам тук актовете, които прие съветът, но ще кажа само едно и ще обобщя. Ако трябва да се гледа напред, като бъдещи приоритети в работата на един такъв орган от гледна точка на всичко това, което изброих, бих изразил мнението и на моите колеги, но лично моето мнение е, че има един много сериозен и ключов приоритет – младите хора, младите хора и младите хора и техните демографски проблеми. Само че под демографски проблеми разбираме само раждаемост и смъртност, тъй като колкото и да ни се иска процесите на раждаемостта дори и позитивни ще окажат влияние след 20-25 години, а проблемът на младите хора е миграцията. Тук отново искам да подчертая, че много често ние се задълбочаваме във външната миграция, а не отчитаме вътрешната. В момента вървят много тежки процеси на вътрешна миграция. Пак повтарям около 67% от децата напускат и искат да напуснат. От малкото градче отиват главно към големите и София, а тези от София от елитните училища (и там бяхме и във Втора английска и в Търговско-банковата) елитът заминава в чужбина. Това за съжаление е тенденцията, която продължава.
Интересно е обаче тук да се видят причините и да се работи много активно. Ако за малкия град, малкото градче, по-голямото село причината е работни места, просто работа – така заявяват децата без много претенции към качеството, колкото по-нависоко се качваме в териториалната структура, особено в София претенциите нарастват, децата искат качествени работни места, искат и стандарт. Те дори казват – ние искаме стандарт. Искат разбира се и други промени в държавата.
Най-важното, което е – оптимизъм и болка, разбира се, едновременно. На въпроса, като причина защо напускате България, защо искате да излезете да учите, да търсите работа и т.н., като причина защо правите това, само 3% от всички тези деца дават такъв отговор – не искам да живея в България. Само 3% от 100% - на 100 – 3, което за нас е много ясно и силно, че тези деца не са мигранти по душа, че те винаги гледат към страната си, че причините са от друг характер, че има шанс те да бъдат запазени, защото противното означава много скоро обезлюдяване на нови територии, липса на подходящ човешки капитал и вече ние виждаме на тези регионални срещи от Родопите до Североизточна България как хората искат да разширяват двойно производства, примерно подизпълнители на отделни части за автомобилна промишленост с договори, които се разширяват – BMV, Мерцедес, просто казаха, че не могат да удвоят производството, защото няма хора, не могат да намерят хора за работа.
И разбира се не на последно място ние поставяме въпроса за огромните публични средства, които България губи и става финансов донор на развитите страни чрез износа на лекари, на квалифицирани хора, защото това са публични инвестиции на държавата, на всички нас, които след това излизат навън в други равнопоставени държави, които защитават тази теза по свободното движение на хора като принцип.
Завършвам със следното.
Споменах до тук някои елементи от гледна точка на видимото, тоест – на разработване на актове, консултации, дискусии и т.н. Разбира се мога да кажа много неща от гледна точка на неизползвани възможности, на пропуснати шансове, на нужда от по-добра координация. Убеден съм, че едно предварително планиране на проблематики и стиковки особено с комисия като вашата, където виждате и че сърцевината на проблемите е много близка до проблемите на Икономическия и социален съвет са участия в мероприятия. Дори като мой пропуск отчитам на тези срещи с децата тяхното отношение, мнение, проблеми, може би трябваше да бъдат поканени представители на парламента, не само на местната власт, но идеята беше, че ще се срещна с местната власт да разбера в бъдещето какво се планира. Много мога да кажа, много неща могат да се направят още безспорно, аз съм човек, който никога не е удовлетворен от това, което прави.
Но има две неща в края на мандата си, които искам да ви помоля да разберете за смисъла, съдържанието и силата на този съвет. Съветът не е само видимата страна и България има авторитет чрез този съвет не само защото има хубави становища и се изпращат в Европа и в България, не само защото прави съвместни мероприятия с Европейския икономически и социален комитет и сродни организации, има още две неща. Да ръководите такъв съвет не е никак леко, аз ще го кажа сега в момента, защото вътре има страшно различни интереси. Тук са колеги, виждам, от синдикатите, представители, но просто има ситуации, аз никога не съм изваждал кухнята, разбира се, на съвета, не съм такъв тип и няма да го направя, които са много критични, които могат да доведат и до разпадане на съвета, които са конфликтни точки непримирими понякога. За 12 години и половина обаче този съвет не допусна да прекипи тази точка и да бъде източник на един скандал, на нещо интересно, каквото чакат медиите. Може би моята политика като председател на съвета е да бъда малко по-консервативен, да не го изваждам много напред, защото едно по-силно изваждане ще доведе до определени вече неща, които могат да се случат и след това едва ли може да се постига дози консенсус, който се е случил на базата на компромиса между всички вътре. Тоест, един от резултатите, големите резултати за тези 12 години и половина, който не е лично мой, това е резултат и се дължи на всички участващи в Икономическия и социален съвет, представители на синдикати, на работодатели, на третия сектор, че те разбраха, припознаха смисъла на съвета и успяха да намерят начин да правят компромиси помежду си. Иначе не можехме да ви представим тези документи. Има ли сме случаи, имаме и в момента, в който документ виси, образно казано, и ще стои сигурно шест месеца, защото няма компромис, но в крайна сметка аз се надявам все пак, че ще стигнем до този компромис. Не е толкова леко, колкото и да искам, колкото и другите да искат да бълваме буквално документи, защото всеки документ е становище. Две трети ни трябват мнозинство, за да се приеме един документ.
Второто нещо е свързано с бих казал диалога и взаимоотношенията между Икономическия и социален съвет и изпълнителната и законодателната власт. Аз се постарах да направя една справка и се оказа, че от създаването на съвета ние работим с пети парламент и с девето българско правителство. Мога да заявя, че Икономическия и социален съвет беше еднакво отдалечен през тези 12 години и половина от всички български правителства и парламенти, говоря политически и еднакво коректен и подкрепящ всички български правителства и парламенти. Тези две неща са много силни елементи, за да бъде припознат съвета ни като един от ключовите в Европейския съюз.
Ще завърша със следното. Мога да ви дам пример и в държави с 50-годишни съвети как съветите се срутиха просто точно от тези конфликти вътрешни между членовете и особено между съветите и особено изпълнителната власт и вече почти ги няма на фона на съветите, които съществуваха. Нашият съвет на този етап стои доста стабилно и аз лично като национален председател на този съвет имам достатъчно добро национално самочувствие пред моите европейски партньори и колеги от Европейския икономически и социален комитет и съм щастлив, когато кажа, че този съвет е на България. Разбира се това е резултат и от доброто взаимоотношение на изпълнителна и законодателна власт. Те идват тук и го виждат отношението на изпълнителната и законодателна власт към съвета. Моят апел е, тъй като след две години България ще председателства Европейския съюз, независимо от следващия състав, структура на Икономическия и социален съвет, нека всички да подкрепят това, което се е случило до сега от гледна точка на ролята и мястото на този съвет, защото точно Икономическия и социален съвет точно по време на Българското председателство може да играе една много силна роля за поддържане на авторитета, самочувствието на България в тази посока, както и да бъде проводник за прокарване, в добрия смисъл на думата на много силни български интереси чрез партньорствата си на ниво Европейския съюз.
Съжалявам ако малко повече, господин председател, отделих време. Готов съм да отговоря на въпросите на уважаемите членове на комисията.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, професор Дулевски.
Колеги, чухте отчета на Икономически и социален съвет. Имате думата за въпроси, изказвания, мнения по това, което чухте. Знаете, че той е граждански парламент. Знаете, че там решенията се вземат с две трети. Търсенето на съгласие между работодатели и синдикати и трети сектор никак не е лесно.
Имате думата, колеги, за въпроси. Гостите.
КОСТАДИН НЕДЕВ: Благодаря.
Господин председател, разрешете да се обърна към господин професора и да го питам при анализа на резултатите от срещите с младите хора стигнахте ли до извода, че младите нямат мотивация за труд, заради ниските пенсии на техните родители и на техните баба и дядо?
Втори въпрос имам. Господин Байрактаров взе думата преди това по другия въпрос – за неизплатените работни заплати. Защо не се приеме закон неизплатените работни заплати да ги изплаща собственикът на предприятието?
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, други въпроси, мнения, изказвания?
Заповядайте.
Д-Р ВЕНКА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин професор, понеже в своето изложение отделихте и то правилно основно място на младите хора, искам да ви попитам тази извадка, съобщихте една стряскаща цифра, че две трети от младите хора нямат мотивация да останат в България, напротив – искат да заминат за чужбина. Искам все пак да Ви задам въпрос. Репрезентативна ли е извадката, колко са били в момента общо зрелостниците, които завършват средно образование и каква част от тях са обхванати в тези срещи, колко от тях са анкетирани и дали наистина извадката е репрезентативна, за да си извадим такъв генерален извод?
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на д-р Стоянова.
Други въпроси, колеги.
Не виждам.
Професор Дулевски, заповядайте да отговорите на въпросите.
ПРОФ. ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря.
Първо на въпросите на господина. Да, има такова нещо не толкова към пенсиите, колкото за тяхната сигурност в бъдеще в социалното осигуряване, но основно интерес на тези млади хора в момента не са толкова пенсиите, колкото по-високи заплати, те искат по-високи заплати. Това е истината, но това е свързано с пенсията.
По отношение на извадката, първо може би аз нещо не съм обяснил, аз казах две трети от децата, завършващи средно образование искат да напуснат родното място, в което живеят, но не да заминат в чужбина. В чужбина може би сегментът беше 10-12% от общо.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Той е по-висок за тези, които са във висшето образование.
ПРОФ. ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: И особено е много висок за елитните гимназии, там вече отива сигурно 40-50% за чужбина.
По отношение на извадката, извадката е изключително представителна, защото сега по памет казвам, бяха около 50 хиляди завършващите зрелостници, имам точната цифра, ние сме анкетирали и то на случаен принцип като разпределение около 2 400 деца, което е около два пъти повече, отколкото нуждите за едно нормално социологическо изследване като представителство. Този въпрос за представителността сме го консултирали с двама социолози и няма да скрия един от тях е Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“, тоест използвали сме все пак консултация и със социолози по отношение на представителността, начина на разпределение на извадката. Така че 2 400 деца, обхванати в България бяха разпределени на три нива, едните са София и другите два големи града над 300 хиляди души, второто ниво беше областни центрове с над 30 хиляди души, третото бяха малки градчета и села. Това бяха нивата, които бяха разпределени. Интересното обаче е това, че където отидохме, няма да изброявам общините, по-малки и средни – около 7-8-10 общини предварително през кметовете ние пуснахме пълно изследване на всички ученици, които завършват в общината. Кметовете искаха да разберат реакцията на учениците си в общината и резултатите бяха близки до националните с тези различия, които се очертаха – по-малкото населено място, посоката, накъде тръгват децата и по-големия град – посоката, в която тръгват децата. Не твърдя, че е точна цифрата по принцип 67%, но там някъде е намерението на тези деца да напуснат мястото, в което живеят. А България, някъде може би потенциалът, който беше 10-12-14%, като потенциал.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Дулевски.
Колеги, аз имам малко по-различно мнение по отношение на миграция, на тези процеси.
Вие знаете много добре, че един от базовите основополагащи принципи на Европейския съюз е правото на свободно движение и когато имаш определен тип квалификация при всички положения искаш да срещнеш твоето ниво на квалификация с по-високи нива на заплащане. Това е съвсем естествен човешки стремеж и в този смисъл трябва да отчетем този факт и да кажем, че не е само български феномен. Вие вероятно знаете, че сега миграционните процеси вървят от юг на север, в Скандинавските страни. Например лекарите от Австрия, от Германия отиват да работят в Швеция, в Норвегия, в Швейцария. Докато една голяма част от европейските добри лекари, говоря за тях само защото за тях имам информация, отиват да работят в Северна Америка, в Канада, в Щатите. Естествено на тяхно място отиват тези от по-южните части на Европа, от Югоизточна Европа. Така че тези процеси ги има и няма как нито със закон, нито с някакъв прийом от страна на законодатели да бъде променено това. Единственото нещо, което може да бъде направено и трябва да се прави, в зависимост от възможностите, е да се създадат по-добри условия в страните, за да може да предпочетат да останат тук, защото една голяма част тези, които емигрират при всички положения имат и нагласата, знаете има такива европейски трудови борси в различни страни, Агенцията по заетостта, Министерство на труда и социалната политика организират такива да ги наречем български трудови, една голяма част от тях искат да се върнат, но при определени условия и това, което казахте Вие е много важно – стандарта.
Това исках да кажа.
Колеги, други въпроси, мнения? Не виждам.
Тогава ми позволете да подложа на гласуване Отчета за дейността на Икономическия и социален съвет за 2015 година.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Благодаря ви.
Благодаря на проф. Дулевски за представянето на отчета.
ПРОФ. ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: И аз благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Пожелавам Ви успех по-нататък!
Благодаря, колеги! Закривам заседанието.


(Заседанието завърши в 15.15 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:


Д-р Хасан Адемов