П Р О Т ОК О Л

№ 14

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

8 юни 2016 година

---

Дневен ред:

1. Разглеждане на проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2015 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2015 г., Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2015 г. и Одитен доклад № 0400104416 на Сметната палата и становище за заверка на годишния финансов отчет за 2015 г. на КФН, неразделна част от него, № 620-00-13, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2016 г.

3. Законопроект за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерски съвет на 18.05.2016 г. – обсъждане за първо гласуване.

(Заседанието на комисията започна в 14.15 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)



ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум, откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание, знаете, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител мина днес на първо четене в зала, така че точка първа предлагам да отпадне.

1. Разглеждане на проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2015 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2015 г., Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2015 г. и Одитен доклад № 0400104416 на Сметната палата и становище за заверка на годишния финансов отчет за 2015 г. на КФН, неразделна част от него, № 620-00-13, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2016 г.

3. Законопроект за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерски съвет на 18.05.2016 г. – обсъждане за първо гласуване.

Който е съгласен да бъде подкрепен дневния ред, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се дневния ред.
Колеги, има предложение да разменим точка 2 и точка 3 във връзка с това, че проектът се гледа в други заседания, за да има възможност колегите, които представят проектите да участват в заседанията на другите комисии.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Преди да пристъпим по точките от дневния ред искам да направя процедура на основание чл. 26, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание (ПОДНС). Моята процедура е Комисията по труда, социалната и демографската политика да възложи на Министерство на труда и социалната политика да извърши оценка за ефективността от провежданите политики, които са изброени в класификацията на гласувания бюджет за 2016 година. Мога да изброя няколко, за да ориентирам: политика в областта на заетостта; политика в областта на трудовите отношения; политика в областта на социалната закрила и равните възможности; политика в областта на хората с увреждания и т.н. Тази оценка е нужна, тъй като този бюджет по тези политики надхвърля над 900 милиона лева. Ние нямаме никаква яснота какъв е ефектът от провеждането на тези политики, как и за какво се изразходват тези гласувани средства в бюджета и с оглед чл. 26, ал. 2 от ПОДНС, който ни е дал правото да извършваме оценка на действащото законодателство, за да можем вече да предприемем като комисия и съответни законодателни инициативи. Мисля, че експертният потенциал и административен потенциал на Министерство на труда и социалната политика е най-доброто нещо да се направи тази оценка, като мисля, че нормалният срок е едномесечен срок, примерно от 10 юни да тече този срок, за да има време да бъдат и уведомени.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Байрактаров, действително чл. 26, ал. 2 от нашия правилник дава такава възможност. Въпросът е да уточните за какъв период от време, защото възможностите, според мен поне са няколко. Първата възможност е за 2015 година, втората е примерно за първите шест месеца на 2016 година.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Предпочитам за първите шест месеца на 2016 година, защото ако искаме за 2015 година един месец, мисля, че няма да е достатъчно.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
В тримесечен срок Министерство на труда и социалната политика да изготви доклад за ефективността на приложените политики. Министерството имат такъв капацитет, финансова дирекция и т.н., по всички политики могат да се произнесат, съпоставимо с приетия бюджет. Бюджетът има една определена рамка, примерно парите, определени за интеграция на хората с увреждания са 194 милиона, колко лица са обхванати, колко са на работа. За всички тези неща ще помолим колегите. Ще помолим парламентарния секретар да възложи това решение на комисията, защото трябва да го оформим като решение съгласно чл. 26, ал. 2 от ПОДНС.
Колеги, изказвания по тази процедура? Не виждам.
Който е съгласен да бъде подкрепено това предложение, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Това е нещо, което ще подпомогне дейността на комисията, ефекта от използването на финансовия ресурс. Още повече, че в момента тече бюджетната процедура с всичките нейни фази за 2017 година.
Благодаря на господин Байрактаров.
Преминаваме към точките от дневния ред.

1. Разглеждане на проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.

Господин Кръстев, заповядайте да представите предложения проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г.
Молбата ми е, предполагам и на колегите, във Вашето изложение да ангажирате социалните аспекти на този доклад, които са предмет на дейността на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, на вашето представям Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 година. Докладът е внесен в Народното събрание на основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и в съответствие с точка 157 от Стратегията за националната сигурност.
Докладът е организиран в три раздела. В първия са посочени основните рискове през 2015 година за сигурността. Във втория – политиките, които са провеждали министерства и ведомства, цялата държавна администрация и специализираните служби. На трето място са дадени изводи и основни насоки за работа през следващия период.
Социалната сигурност представлява един от ключовите елементи на националната сигурност за Република България особено с оглед демографските тенденции и диспропорциите в развитието на регионите.
В рамките на социалната сигурност са засегнати проблемите на заетостта, демографското развитие, образованието, здравеопазването, интеграция на малцинствени общности, интеграция на хора с увреждания, работа с бежанци, мигранти, работата с българите в чужбина и културно-историческите аспекти. В това отношение са посочени основни рискове като застаряване на населението, диспропорциите, състоянието на пазара на труда. Политиките са представени така, както са докладвани от министерства и ведомства в сферата на заетостта, на образованието, здравеопазването, трудовата политика. Посочени са и очакванията и задачите основно в тези сфери. Аз не бих искал да се спирам подробно на тях в изложението, защото докладът е на ваше разположение и имате възможност да го прочетете.
Бих искал да отбележа, че внасянето на доклада, окончателната му подготовка през месец май даде възможност да бъдат посочени максимално актуални данни за целия период на 2015 година, като прогнозните данни, които бяха включени в предишните варианти бяха уточнени съобразно статистиката за 2015 година.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Кръстев.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания, мнения, съображения, допълнения към това, което чухте от господин Кръстев и това, което е внесено в Народното събрание като проект.
Госпожа Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, считам че докладът е цялостен и всеобхватен, така че аз ще го подкрепя от името на АБВ. Що се касае за сектора „Социални политики“ на мен ми липсва оценка и анализ на бедността и неравенството като ключови проблеми и мисля, че това също трябва да се включи, когато говорим за национална сигурност, защото те са в основата на много други комплексни проблеми, които се пораждат от бедността и неравенството.
Другият компонент, който мисля че заслужава по-задълбочен анализ е, описва се възможности и сценарий за радикализация на малцинства именно в социалната политика, но мисля, че трябва да се направи корелация не само със социалната политика, тъй като тази радикализация и опасностите, които тя предизвиква няма как да се реши само с инструментите и мерките на социалната политика и мисля, че в тези два аспекта – бедност, неравенство и по-дълбокото осмисляне на радикализацията трябва да подобри доклада, за да бъде още по-комплексен и цялостен.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на госпожа Тодорова? Не виждам.
Колеги, други изказвания?
Аз искам да кажа няколко думи по отношение на социалните аспекти на доклада за националната сигурност за 2015 година.
Похвално е това, че Вие в този доклад правите един сериозен анализ на демографските предизвикателства, защото демографските предизвикателства освен, че са част от националната сигурност и са един много важен елемент изобщо от дейността на всички правителства, независимо от това кой ще управлява демографските политики и демографската политика като цяло, трябва да бъде на вниманието на всички управляващи. Защо казвам това? Защото демографската политика не може да бъде реализирана от един единствен субект, от един единствен министър и от едно единствено министерство. Всички знаем, че демографската политика е хоризонтална политика, някои я наричат политика на политиките. Предизвикателствата за България специално са свързани първо със застаряване на населението, на второ място – с намаляване на броя на населението и с всички, свързани с тези два параметъра обстоятелства, например намаляването на жените в активна възраст, намаляването на хората в работоспособна възраст, увеличаването на хората, които са в извън трудоспособна възраст – имам предвид тези, които са над 65 години, което поставя определени предизвикателства не само пред Министерския съвет в случая, поставя предизвикателства и пред осигурителните системи. Не случайно във Вашия доклад Вие сте наблегнали на един друг важен сектор, а именно – сектор „Здравеопазване“. Там проблемите са свързани с догонващи политики. Догонващи политики в смисъл на достигане на средноевропейските нива на обща смъртност, на детска смъртност, перинатална детска смъртност – тази около раждането имам предвид, социално значими заболявания, които за България значително превишават средноевропейските норми. Тоест, големият въпрос в този сектор е (понеже тук има колеги, които са членове на Комисията по здравеопазване) свързан с обстоятелството, че финансовият ресурс, който се заделя за този сектор непрекъснато и всяка година се увеличава без съответните показатели да показват тенденция за подобряване, защото най-важното нещо на този етап е да имаме тенденции.
С други думи не случайно (аз прочетох целия доклад) една голяма част са предизвикателства в социалната сфера, защото социалната сигурност гарантира и по-висок Брутен вътрешен продукт, гарантира и стабилност, гарантира и ако щете по-големи нива на заетост, по-добри доходи и евентуално намаляване на миграционните процеси, защото ако нямаме хора, които да са в работоспособна възраст трудно бихме могли да разчитаме на постъпления в осигурителните системи, които да гарантират по-високи нива на социална защита.
Това е с няколко думи моята оценка.
Заповядайте, господин Байрактаров, за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз първо искам да изразя съгласие с всичко това, което казахте и моето изказване може да го възприемете като допълнение на това, което Вие започнахте във Вашето изказване.
Аз също изчетох подробно доклада, но ми направи впечатление, че в този доклад липсва един много сериозен момент, касаещ националната сигурност и това е моментът, свързан с ромската интеграция. Предполагам, че едва ли е нужно да влизам в по-сериозни детайли, но имаме вече два доклада. Първият е административният доклад за 2014 година, 626 страници, в който доклад много ясно и точно са отчетени тези сериозни проблеми, касаещи ромската интеграция и както каза д-р Адемов – на първо място огромната безработица вследствие на ниска квалификация, все по-засилващата се тенденция на неграмотност. Докладът от 2014 година за съжаление сочи, че над 80% от това население е неграмотно, почти 60%, цитирам по памет, не са ходили в училище – нещо, което е въпрос вече и на национална сигурност, тъй като тези проблеми в доклада за 2015 година, който предстои да разглеждаме утре в Комисията по здравеопазване вече се превръщат в една тенденция. В тази посока обаче аз не видях нищо в предложения ни доклад. Така че, ако съм сбъркал, ако съм пропуснал нещо, моля за извинение, но поне аз не намерих какви мерки се предприемат по този въпрос. Не случайно направих процедура за тези политики, защото те касаят и тази област на политиката за социално включване и ние трябва да действаме бързо и ефективно, защото в един момент може би вече всякакви мерки ще са безрезултатни.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Байрактаров.
Реплики към неговото изказване? Не виждам.
Господин Кръстев, ще Ви дам думата накрая да обобщите това, което чухте и да отговорите на въпроси.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Заповядайте, господин Кръстев, имате думата.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин Байрактаров, по принцип съм съгласен с всичко, което казахте. Само искам да обърна внимание, че в т. 92 на стр. 16 изрично се посочват тези проблеми и се посочват ромите. Семпло е, действително в един параграф, но в раздел „Политики“ се отбелязва, че не е достатъчна работата по интеграцията поради което съществуват тези и тези рискове. Казахте, че са необходими съответните промени, това е в Раздел ІІІ.
Бих искал да помоля да се има предвид, че Доклада за състоянието на националната сигурност е максимално концентриран. Буквално от единични изречения, които ги има тук, вече се правят препратки към другите доклади, към другите политики. Но в годишния доклад този проблем е фиксиран поименно, като етнос.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, да считаме, че дискусията по тази точка от дневния ред е приключила. Не виждам други изказвания.
Позволете ми да подложа на гласуване проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г. с вносител Министерски съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен този доклад, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 15; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Проектът е приет.
Благодаря, господин Кръстев.
Колеги, както се разбрахме – точка 3 става точка 2.
Кой ще представи проекта на Министерство на финансите?
ВАНЯ ДОНЕВА: Не виждам от Министерство на финансите, като вносител, представител. Аз съм председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. В качеството си на член на Работна група № 27 „Счетоводна политика и независим финансов одит“, комисията, която представлявам е водещо ведомство при транспонирането на европейското законодателство по отношение на одита, ако правилата позволяват. Информирала съм Министерство на финансите, че има изместване на точката, може би нещо го е възпрепятствала. Ще останем по точка 3.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добре.
Преминаваме към точка 2, както е по предварителния дневен ред.
Ще помоля колегите от Комисията за Финансов надзор да седнат на масата.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2015 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2015 г., Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2015 г. и Одитен доклад № 0400104416 на Сметната палата и становище за заверка на годишния финансов отчет за 2015 г. на КФН, неразделна част от него, № 620-00-13, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2016 г.

Ще ви помоля в общото представяне на представите всички компоненти на т.нар. годишен отчет за дейността, за финансовия отчет, одита на Сметната палата, изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор и както в предишната точка от дневния ред, ние от Комисията по труда, социалната и демографска политика наблюдаваме осигурителния надзор, осигурителната политика. Ако искате може да кажете няколко думи, но по-накратко и за застрахователния надзор, защото така или иначе сте Комисия за финансов надзор.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР САВОВ /Комисия за финансов надзор/: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Владимир Савов – член на Комисията за финансов надзор. Благодаря за тази възможност да представим годишния отчет на комисията за 2015 година.
Може би, господин председател, във връзка с Вашите указания да започна малко отзад напред. Ще ви запозная с кратко резюме на доклада, който е доста голям. Може би на първо място да направя кратък обзор на небанковия финансов сектор като цяло и после да преминем, с Ваше разрешение, към дейността на Комисията по финансов надзор като регулатор на небанковия финансов сектор.
През 2015 година активите на небанковия финансов сектор в България, които представлява сума от активите на инвестиционни посредници, колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни дружества, дружества със специална инвестиционна цел, застрахователните дружества и пенсионноосигурителните дружества са нараснали с 6,1% и достигат 20,3 милиарда лева. Тоест, виждаме, че след банковия сектор небанковият финансов сектор заема едно доста значително място в националната икономика. Най-много нарастват активите на пенсионните дружества, следвани от активите на колективните инвестиционни схеми. Общо тези 20 милиарда заемат 25% от Брутния вътрешен продукт.
Наблюдаваме едно засилване на конкурентната пазарна среда, отваряне на пазара, влизане на конкуренти от Европейския съюз. Както знаем България, като член на Европейския съюз е напълно интегриран пазар с тези пазари от Европейския съюз и за участници от тези пазари българският пазар също е интересен, както като пазара сам по себе си, така и като база, от която им е по-изгодно и ефективно да оперират и на своите си пазари. Несъмнено увеличаването на конкуренцията ние оценяваме като един позитивен фактор за развитието на пазарите като цяло.
Малко по-точно и по-конкретно по отделните сегменти.
Пазарната капитализация на Българската фондова борса към края на годината възлиза на 8,5 милиарда лева. Давам ви цифрите закръглено, за да не ви затормозявам със съвсем точни детайли, но това е 8,6 милиарда, ако трябва да бъдем точни. Активите на инвестиционните посредници, които държат клиентски средства по свои сметки нарастват до 4,9 милиарда лева. Активите на дружествата със специална инвестиционна цел – 1,5 милиарда и колективните инвестиционни схеми – около 1,1 милиарда лева.
За 2015 година Брутният премиен продукт, реализиран от застрахователните дружества със седалище в Република България възлиза на 1,9 милиарда лева и бележи ръст почти 10% на годишна база. Тук разпределението между живото застраховане и общо застраховане е 20 на 80% най-общо казано.
На последно място по ред, но не и по значение, а всъщност може би на първо по значение – това, за което ме попихте по-специално, нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване нарастват, продължават да нарастват и към края на годината достигат 9,3 милиарда лева, което е резултат, както от постъпленията на вноски на осигуряващи се лица, които пък достигат 4,4 милиарда души, така и положителният резултат от инвестирането на тези средства по индивидуални партиди на пенсионно осигурителните дружества.
Това е накратко обзор на небанковия финансов сектор у нас за миналата година.
Преминавам към резюме на дейността на Комисията за финансов надзор. Както знаете цялостната дейност на комисията й в качеството й на единен държавен орган за регулиране и надзор се основава на принципната и последователна политика за стабилност, прозрачност и предвидимост на небанковия финансов сектор у нас. В рамките на отчетния период беше усъвършенствана националната законодателна рамка в посока повишаване доверието и конкурентоспособността на финансовите пазари у нас, като едно от може би най-големите достижения, които трябва да отбележим беше изготвянето от Комисията по финансов надзор на проект за нов кодекс на застраховането във връзка с въвеждането на Европейската директива по платежоспособност 2. Този закон – новият кодекс на застраховането практически постави една изцяло нова рамка в сектора на застраховането.
Продължи работата и по Кодекса за социалното осигуряване, както знаете сами много добре. Комисията предложи там съществени изменения и участва в работата по Кодекса за социално осигуряване.
Освен това участвахме активно, особено в частта, която касае Комисията за финансов надзор в изготвянето на проект на Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. И други, разбира се нормативни законодателни инициативи, в които участвахме.
Чрез провеждания от нас превантивен контрол, който се изразява в процедури за лицензионни разрешителни, одобрителни и регистрационни производства комисията гарантира, че участниците в небанковия финансов сектор отговарят във всички отношения на действащата нормативна уредба за извършване на дейност на пазара.
Предварителният надзор, който извършваме може да се оцени като ефективен на база на представената статистика. Административните процедури по видове поднадзорни лица показват голям брой новооткрити и приключили административни процедури, като общият брой незавършени процедури към края на 2015 година е по-малък в сравнение с общия брой на процедурите, останали в края на предходната година. Тоест, от една страна, както ви казах, виждаме едно активизиране на пазара и интерес от влизане на нови участници, нови лицензи. От друга страна комисията, въпреки ограничения ресурс, който понякога изпитва, успява да се справи като цяло по-добре и по-бързо с тези лицензионни и разрешителни производства.
Текущата надзорна дейност, осъществявана от Комисията за финансов надзор се изразява в извършването на дистанционен контрол от една страна и проверки на място от друга страна на участниците в рамките на небанковия финансов сектор. Дистанционният контрол по отношение на инвестиционните посредници се изразява в своевременен преглед и анализ на постъпваща задължителна информация. Такива дистанционни проверки през годината са извършени 7 608 на брой. Едновременно с това са разгледани и 151 жалби по дейността на такива инвестиционни посредници.
По отношение на колективните инвестиционни схеми попадат представяните в Комисията за финансов надзор годишни и шестмесечни финансови отчети, както и месечни баланси, като през отчетния период са осъществени 1 704 документални проверки.
По отношение на пенсионния надзор са извършени 21 025 проверки на пенсионните дружества. В застрахователния сектор са извършени 1 446 проверки.
Това е по отношение на дистанционния надзор.
По отношение на проверките на място.
В офисите на поднадзорни лица по отношение на инвестиционната общност са открити и извършени 30 такива проверки на място. По отношение на застрахователния надзор – 53 проверки на място. По Кодекса за социално осигуряване в пенсионно осигурителните дружества са извършени общо 20 проверки на място.
Третият елемент от надзорната дейност, осъществявана от Комисията за финансов надзор, е последващият контрол и изпълнение и правоприлагане на актовете и дейността на поднадзорните ни лица. Наблюдаваме през годината спад на издадените актове и наказателни постановления, което считаме, че до голяма степен се дължи, както на превантивния ефект на издадените преди това през изминали години и възпитателен ефект санкции, така и на общото подобряване на регулационната среда и надзора, извършван от Комисията по финансов надзор.
На инвестиционната общност през годината са били издадени 430 броя наказателни постановления на обща стойност 3,1 милиона лева. Влезлите в сила наказателни постановления, които някои от тях включват и такива, издадени през предходните години, защото минават процедура по обжалване в съда на влезлите в сила са на стойност 2,4 милиона лева.
В застрахователния пазар актовете за административни нарушения са 412, наказателните постановления, които са издадени са 509 на обща сума 1,7 милиона лева, а влезлите в сила – 1,2 милиона лева.
По отношение на пенсионните дружества са издадени 22 акта за установяване на административни нарушения и 18 наказателни постановления, като глобите и санкциите са на обща стойност около 300 хиляди лева.
Общо комисията е издала 330 принудителни административни мерки спрямо инвестиционната общност, 54 принудителни административни мерки (пам) спрямо участниците в застрахователния пазар и 9 такива пам спрямо пенсионноосигурителните дружества.
Не на последно място в нашата дейност е дейността по защита на потребителите на финансови услуги, инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, като комисията продължава да провежда активна политика по разглеждането на жалби в тези сектори. Създаден е процес, който обработва, разглежда и отговаря на такива жалби с доста бързи срокове, които гледаме да спазваме и в повечето случаи съм доволен да кажа, че успяваме. Към всяка жалба се подхожда индивидуално, събират се становища, информация, както от поднадзорните лица, така и от различните специални надзори в Комисията по финансов надзор.
Също така продължава и изпълнението на нашата програма по защита на потребителите на небанкови финансови услуги и повишаване на финансовата грамотност, където комисията участва в много на брой, а много от тях и води, инициативи за повишаване на финансовата грамотност на населението. Особено внимание обръщаме особено в последно време на работата с учители и преподаватели, защото по този начин постигаме един мултиплициращ ефект по повишаване на финансовата грамотност на потребителите на финансови услуги и то на ранен етап от навлизането им на финансовите пазари.
Като член на европейската и световна мрежа на финансовите надзорни органи комисията работи активно на всички нива – експертни, работни групи, на нива бордове в международните организации, на които е член. Такива са Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA), Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), Европейския съвет за системен риск (ESRB), Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO), Международната асоциация на застрахователните надзорни институции (IAIS) и Международната организация на пенсионните надзорни органи (IOPS).
На последно място ще ви запозная с изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за миналата година.
Съгласно Отчета за изпълнение на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2015 г. приходите, свързани с регулаторната и надзорна дейност на Комисията, са в размер на 5,9 почти 6 милиона лева, от които 458 622 лв. са събрани от Националната агенция за приходите и не са постъпили по сметката на Комисията за финансов надзор, те отиват направо в бюджета. Най-голям относителен дял в структурата на приходите заемат държавните такси (67.71%) и постъпленията от глоби, наказателни лихви и имуществени санкции (31.17%).
През отчетната година Комисията е извършила разходи на стойност 9 446 797 лева. Покрили сме 58% от своите разходи с така събраните постъпления, а недостигът от 42% е постъпил като трансфер от централния бюджет.
Това е накратко от мен, готови сме да отговорим на вашите въпроси.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Савов.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания, мнения.
Тук виждам господин Абаджиев, представител на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Може ли да мине без дискусия този проблем? Естествено, че не може.
Нека да кажа няколко думи тогава.
Колеги, тези отчети са много важни, защото дават информация за регулаторната и надзорната дейност на Комисията за финансов надзор от една страна. От друга страна са гаранция за стабилност и прозрачност на поднадзорните субекти в небанковия финансов сектор.
Що се отнася до отчета на дейността на Комисията за финансов надзор тези 9,338 милиарда, които са нетните активи на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване или тези 4,386 милиона осигурени лица всъщност са една голяма част от българското население, тези 9 милиарда са малко над 10,8% от Брутния вътрешен продукт за 2016 година, което означава, че тази дейност трябва да подлежи на изключително сериозен контрол и надзор.
В тази връзка искам да попитам във връзка с нашумялата напоследък дискусия около промените в Кодекса за социално осигуряване, които касаят дружества за допълнително пенсионно осигуряване и по-точно частта въвеждане на изискванията на Директивата за платежоспособност 2, какви са вашите намерения от една страна? Намеренията, които бяха изказани от министъра на финансите съвпадат ли с предложенията на Комисията за финансов надзор? На следващо място – не смятате ли, че инвестиционните инструменти, с които разполага комисията са законодателно уредени не са достатъчни, за да могат да гарантират от една страна висока доходност, от друга страна сигурност и прозрачност без инвестиционни рискове? Тоест, намеренията, които са изказани вече публично от министъра на финансите съвпадат ли с вашите намерения, това ли са намеренията, които трябва да бъдат приети или трябва да има други решения в тази посока?
И още един въпрос, който според мен е много важен. Около 60% от бюджета на вашата институция се формира от собствени приходи, а 40% или около 40% е от държавния бюджет. Вие сте държавна институция, не смятате ли, че това създава проблеми на вас и създава напрежение по-скоро на вас и на поднадзорните лица, защото трябва да глобявате, трябва да наказвате, трябва да събирате лицензионни такси и всички указани в закона, естествено вие извън закона няма как да събирате тези такси? Това не създава ли известен дискомфорт във вашата работа? Това го казвам в рамките на дискусията. Знам, че не зависи от вас, зависи по-скоро от нас този проблем, но искам да чуя и вашето мнение.
ВЛАДИМИР САВОВ: Искам само да уточня по втория въпрос, проблем, че има дефицит, който се покрива от бюджета или виждате проблем в това, че събираме надзорни такси вместо да сме финансирани изцяло от бюджета?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Къде е балансът.
ВЛАДИМИР САВОВ: Ако ми разрешите да започна с втория въпрос, да се опитам да отговоря и да представя може би моето виждане по първия въпрос. Съжалявам, че господин Джалъзов, който е заместник-председател на пенсионния надзор не е днес с нас по обстоятелства, но също ще се опитам да отговоря.
По втория въпрос, в крайна сметка въпросът за финансирането на един надзорен орган и в частност на Комисията за финансов надзор именно по какъв начин да се финансира може би е вторичен. Първичен е въпросът, че такъв надзорен орган трябва да бъде финансиран в достатъчна степен, за да изпълнява независимо ефективно своите надзорни функции. В тази връзка ситуацията, на която аз съм свидетел през последните две години е, че се понижава по-скоро нашият разходен таван, тоест – парите, които ние можем да изхарчим за заплати, за системи, за експерти и за надзор биват намалени във връзка с намаляването и на разходната част на държавния бюджет, докато от друга страна някои от нашите фиксирани разходи, а Комисията за финансов надзор е задължена да изплаща вноските в тези международни надзорни органи на Европейския съюз по силата на това, че България е член на Европейския съюз, те от друга страна нарастват. Така че в момента имаме една ситуация, където все по-голяма част от нашите все по-свиващи се разходи, които можем да изхарчим отива за покриването на членски внос в тези международни организации, които ние така или иначе тези плащания не можем да не извършим. Тоест, комисията реже бюджета си от други места и не мога да не призная, че според мен се вижда едно напрежение в бюджета най-общо казано.
По какъв начин трябва да бъде решено то? Разбира се, наистина, както Вие казахте, е прерогатив на законодателя, но в съответствие и с мненията и препоръките, които имаме и от европейските надзорни органи, ясно е, че комисията трябва да бъде, като независим надзорен орган, финансирана адекватно, за да може още по-добре, както казах, въпреки този бюджет, явно много работа се извършва, това се вижда и от отчета, но моето лично мнение е, че трябва да бъде финансирана по-адекватно, за да отговаря на предизвикателствата, които поставят пред нас, както финансовите пазари, те се усложняват, задълбочават, отговорността пред обществото нараства, както виждаме, и изискванията, на които трябва да отговаряме, пак бидейки член на международната общност на регулаторите и на европейските регулатори, от друга страна също изискват това от нас.
Така че финансирането и бюджета на комисията са въпроси, които трябва да бъдат дискутирани и решавани по адекватен начин от законодателя.
Това е по втория въпрос. Не знам дали успях да Ви отговоря.
По първия въпрос аз бих казал така. Комисията активно участва в обсъждането на промените, които се правят или предлагат общо в системата за пенсионното осигуряване, като далеч не винаги тя е инициатора на тези промени и идеи, които биват обсъждани и лансирани. За нас най-важно в крайна сметка е именно защитата на интереса и на средствата на така осигурените граждани по съществуващата пенсионноосигурителна система такава, каквато е решил, че трябва да бъде законодателят на някакъв минал момент. Ако законодателят и други институции, които имат прерогативи в тази област решат, че пенсионноосигурителната система трябва да функционира по друг начин комисията, като регулатор, трябва да направи така, че отново да обезпечи интереса на осигурените лица по най-добрият начин, тоест – ние ще се съобразим с промени такива, каквито са, като продължаваме да изпълняваме нашия мандат по закона, както той е предвиден в Комисията по финансов надзор и в Закона на Комисията по финансов надзор и в Кодекса за социално осигуряване.
По отношение на инвестиционната политика и инструменти, с които разполагат, също проблемът за падането на доходността съществува, той е глобален проблем, имаме ситуация на отрицателни лихви. Както виждаме тя става нормална, колкото и абсурдно да звучи, звучеше само преди не толкова много години като ерес във финансовата теория. Виждаме, че тя става една нормална практика, която преобръща с главата надолу цялата връзка, риск и възвръщаемост, за която са ни учили, че е непоклатима. Тоест, доходността пада особено по инструментите с фиксирана доходност, а както знаем – пенсионносигурителните дружества, имайки предвид, че трябва да инвестират на един много дълъг хоризонт, естествено инвестират в голямата си част именно в такива финансови инструменти и борбата за гарантиране на по-висока доходност и нарастване на средствата на осигурените лица за в бъдеще стои с още по-голяма острота.
Така че тук също комисията предполагам би приветствала инициативи в рамките на някакви общи решения, които биха се взели по пенсионноосигурителната система на разширяване на инструментариума, с който пенсионноосигурителните дружества да могат да могат да разполагат.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Господи Абаджиев – председател на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, накратко.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Първо, по въпроса за участието и новия проект, за което Вие зададохте въпрос.
Искам да информирам народните представители, че още когато разглеждахме във временната комисия дейността на пенсионноосигурителните дружества и дейността на Комисията за финансов надзор се обърна внимание на въпроса, че често Комисията за финансов надзор стои настрани по една или друга причина от законодателния процес. Тук искам да припомня, че и предишният закон – законът за т.нар. избор в края на 2014 година, съответно и поднормативните актове – наредбата бе приета и съставена без участието на Комисията за финансов надзор. Сега по повод на този закон, който в момента е предмет на т.нар. обществено обсъждане ние до този момент не можем да разберем до колко, в каква степен Комисията за финансов надзор е участвала в подготовката на този проект, какви специалисти, експерти и т.н. Ние това и до този момент не го знаем. Това е по първия въпрос.
По втория въпрос – относно финансирането. Той беше предмет на обсъждане също в тази временна комисия, направиха се изводи. Всички подкрепиха извода, че на Комисията за финансов надзор трябва да й се осигури адекватно финансиране, както спомена господин Савов. И аз считам, и тогава се установи, че формулата, по която се финансира сега Комисията за финансов надзор, грубо казано е един анахронизъм. Вижте какво се получава. Колкото дружества, аз не говоря само за пенсионноосигурителни дружества, за застрахователите, за инвестиционните дружества, за пенсионноосигурителните дружества, за застрахователите, за инвестиционната общност, колкото по-добре спазва закона, колкото по-малко нарушения ще допуснат, толкова Комисията за финансов надзор ще закъсва финансово, грубо казано. Това е един анахронизъм, който държавата трябва да го отчете. Тук трябва да бъде един независим орган, който да не зависи от тези неща. Може би и това е причината, че и сега в новия проект се предвижда увеличаване на сумите за глоби, такси и т.н.
Това исках да отбележа.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Част от въпросите, които поставихте в началото на Вашето изложение ще бъдат предмет на дискусия по-нататък.
Втората част на Вашето изложение е свързана с това, което исках аз да кажа в рамките на моя въпрос, но това пак е бюджетна процедура, която не зависи, аз не съм убеден, че и колегите от Комисията за финансов надзор настояват по този начин да бъде финансирането.
Това е, колеги. Други въпроси, мнения? Не виждам.
Преди да подложа на гласуване този проект ми позволете да се извиня на д-р Ковачка за неволния пропуск, че не я представих. Тя е новият член на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Всъщност аз сутринта отсъствах и не бях на представянето на тези нови членове в комисиите. Да й пожелаем успех в работата й в Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Д-Р КРАСИМИРА КОВАЧКА: Благодаря!
Надявам се, че ще заместя достойно господин Кенов.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на д-р Ковачка.
Колеги, въпроси? Не виждам.
Подлагам на гласуване Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2015 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2015 г., Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2015 г. и Одитен доклад на Сметната палата и становище за заверка на годишния финансов отчет за 2015 г. на КФН, внесен от Комисията за финансов надзор.
Който е съгласен този проект на отчети, както ги изброих преди малко, да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приемат се.
Благодаря ви, колеги.
Оттук нататък до края на годината вероятно ще имаме много ангажименти и много работа с комисията, заедно с колегите от Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
Благодаря ви, желая ви успех в другите комисии, защото ние не сме водеща комисия, но сме една от важните комисии.

3. Законопроект за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерски съвет на 18.05.2016 г. – обсъждане за първо гласуване.

Заповядайте, колеги, да представите проекта накратко – само въпросите, които касаят нашата комисия, защото всъщност промените в Кодекса за социално осигуряване са тези, които са предметния обхват на дейността на комисията.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители с проекта за нов Закон за независимия финансов одит (ЗНФО) се постига хармонизиране на българската нормативна уредба, регламентираща дейността на регистрираните одитори.
С проекта на закон не се въвеждат изисквания, които да оказват пряко въздействие върху размера на разходите за бизнеса и бюджета.
С новия закон се цели засилване защита на инвеститорите чрез укрепване на публичния надзор на дейността на регистрираните одитори чрез повишаване независимостта им като се предоставят адекватни правомощия. Гарантиране на по-висока степен на независимостта на регистрираните одитори като се забрани предоставянето на определи услуги за одита на одитните клиенти.
С проекта на закон не се налагат допълнителни бариери за осъществяването на дейност от одитори, регистрирани в държава членка на Европейския съюз, като са регламентирани съответните изисквания за вписването им в регистъра на регистрираните одитори в България.
Запазват се принципите за изграждане на системата за гарантиране на качеството на дейността на регистрираните одитори, включително надзорът се осъществява от лица, които са независимо от съответните контролирани регистрирани одитори. Липса на конфликт на интереси между лицата, които извършват надзор или контрол на качеството.
С цел подобряване спазването на изискванията на Директива 2014/56 и въвеждането на мерки за прилагането на Регламент № 537 се предвиждат нови разпоредби относно прилагането на надзорни мерки и налагането на административни парични санкции за регистрираните одитори. Предвижда се възможност за уведомяване на органа, упражняващ надзор върху дейността на предприятия от обществен интерес да наложи забрана на член на негов орган за срок от 3 години.
В проекта изчерпателно са изброени административните нарушения, за които се налага глоба или имуществена санкция в размер на десет на сто от приходите на регистриран одитор, но не по-малко от 2 000 лева, както се и предвижда за нарушения в по-ниска степен на обществена опасност – налагане на глоба или имуществена санкция от 500 до 5 000 лева. С оглед важността на предприятията от обществен интерес, наред с общите изисквания по отношение на финансовия одит в проекта са предвидени допълнителни разпоредби, регламентиращи дейности по задължителния финансов одит на финансови отчети на тези предприятия.
Проектът предвижда и при наличие на факти и обстоятелства, които нарушават независимостта или обективността на регистрирания одитор, съдружниците, представляващи 5 на сто или повече от правата на глас или от капитала на одитираното дружество, както и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори да могат да предявят по съдебен ред иск за преждевременно освобождаване на регистрирания одитор от ангажимента.
Не се въвеждат изисквания, които да оказват пряко въздействие върху размера на разходите за бизнеса и бюджета. Приемането на законопроекта не е свързано с допълнителни разходи за предприятията в България.
Със Законопроекта за независимия финансов одит се предлагат изменения в Закона за счетоводството, свързани с публикуване на годишни финансови отчети, с което се цели засилване на контрола по отношение на това задължение.
Предлага се от обхвата на предприятията от обществен интерес да бъдат изключени малките предприятия, ВиК оператори с цел намаляване на административната тежест.
В заключителните разпоредби се предвиждат изменения и допълнения на Кодекса за застраховането, Кодекса за социално осигуряване и на Закона за кредитните институции, чрез които се въвежда задължение по отношение на съответните предприятия от обществен интерес за съвместен одит на годишните им финансови отчети от две одиторски дружества. При съвместен одит дружествата си поделят дейностите по задължителен одит и изготвят съвместен доклад, който по принцип не предполага повишаване на разходите на задължените лица. Съвместният одит е и начин за намаляване на риска от сътресения на пазара на одиторски услуги в случай на срив в някоя от големите одиторски мрежи. Със съвместния одит се постига по-висока гаранция за независимостта на одиторите.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, имате думата.
Бих искал да акцентирам дискусията върху дейността на нашата комисия. В сега действащия закон, в Кодекса за социално осигуряване има текст, който казва, че годишните финансови отчети на пенсионносигурителните дружества и управляваните от него фондове се проверяват и заверяват съвместно от две одиторски дружества. Тези одиторски дружества са регистрирани по съответния ред. Сега това, което се предлага е тези одиторски дружества предварително да бъдат съгласувани с Комисията за финансов надзор. Кое налага това, след като те по принцип трябва да отговарят на изискванията, които са заложени в закона, в директивата? Това не е ли утежняване на режими съгласувателни и т.н.?
Вторият ми въпрос, т.нар. оценка на активите ще се извършва от дружества, които са регистрирани по новия закон или по досегашния ред, както е по стария закон, защото този закон предвижда отмяната на действащия закон?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател.
Тъй като вашата комисия разглежда промените в Кодекса за социално осигуряване аз само бих искала да кажа, че не само по отношение на дружествата, които регулират кодекса, но по отношение и на другите предприятия, които са от обществен интерес, които са по Закона за кредитните институции е предвидено извършването на съвместен одит от две одиторски предприятия. Има разлика, тъй като беше от двама одитори или от специализирано одиторско предприятие, а сега всъщност е съвместно от две одиторски дружества, като идеята е да в по-висока степен да се осигури обективност и независимост на одиторите, което е от една страна сигурност за предприятието, което се одитира, от друга страна – се осигурява сигурност и за лицата, които примерно са вложители в банки или участват в пенсионноосигурителни дружества.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: По сега действащия Кодекс за социално осигуряване (чета) чл. 187 казва, че годишни финансови отчети на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него пенсионни фондове се проверяват и заверяват от двама регистрирани одитори или от специализирано одиторско предприятие, определени от общото събрание на дружествата.
Вие сега не ми вярвате, че чета закона ли?!
ВАНЯ ДОНЕВА: Не, те правят разлика между одитор и две дружества одитори.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Аз исках да прочета действащия текст и да попитам каква е разликата, вие сега бързате….
Поднадзорните субекти, вие не сте поднадзорен.
ВАНЯ ДОНЕВА: Ние сме надзорни.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
ВАНЯ ДОНЕВА: Уважаеми господин председател, аз съм Ваня Донева и съм председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Колегата до мен е Генко Николов – методолог в комисията.
Да внеса едно уточнение. По сега действащия Кодекс за социално осигуряване се дава възможност от двама регистрирани одитори да се заверяват финансовите отчети в качеството на физически лица или от специализирано одиторско предприятие. Практиката показва, и аз имам тук справка, че в повечето случаи се заверяват от специализирани одиторски предприятия, които съгласно новото европейско законодателство вече ще наричаме одиторски дружества.
Идеята е наистина, в момента предложението е, да се извършват съвместни одити. Какво означава това? Първо, имаме регистрирани одитори, които включват както физически лица, така и одиторски дружества. Има два регистъра. По отношение на въпроса ви дали по нов начин ще става регистрацията – не, регистрите си остават, който си е придобил правоспособност по сега действащия ред продължава с тази правоспособност.
Става въпрос за това, че съвместните одити всъщност се извършват едновременно от две одиторски дружества, като се излиза с един доклад, с едно мнение. Тази практика я има в Европа, имаше я и в България преди да бъде променен Кодекса за застраховането. Това беше изискването при застрахователите, но там малко се заобикаляха нещата поради несъвършенство на текста.
Съвместните одити са една от мерките, които са определени още от 2010 година със зелената книга на Европейската комисия, която е на тема „Одитна политика, поуки от кризата“. Едната мярка по отношение на подобряване качеството на одитите, по отношение на повишаване на зависимостта и професионалния скептицизъм е точно тази, а другата мярка е ротация на одиторите на определен период от време – нещо, което сега задължително с новия регламент от 2014 година, който влиза сега автоматично от 17 юни тази година, вече става задължителна тази ротация.
Напълно подкрепяме като комисия, както казах в началото, че сме водещо ведомство в Работна група № 27 по отношение на транспониране в националното законодателство на европейските директиви и регламенти по отношение на независимия финансов одит, внесения законопроект. Да отворя една скоба и да кажа, че работната група, която го изготвяше беше от представители, както на комисията, от представители на професионалната организация, на Института на дипломираните експерт-счетоводители и от представители на Министерство на финансите.
Защо считаме, че за финансовия сектор, както каза госпожа Петкова, става въпрос за кредитни институции и за пенсионноосигурителни дружества и за застрахователни и презастрахователни дружества считаме, че е наложително да бъде въведено такова изискване за задължителния съвместен одит? Защото се забелязва концентрация на одиторските услуги, на първо място, а самата концентрация сама по себе си представлява системен риск на пазара на одиторски услуги. При банките 81% от банките се одитират от голямата четворка. При общозастрахователните компании – 69%, приблизително 70% са от голямата шестица. При животозастрахователните компании – над 80% са от голямата шестица. При пенсионноосигурителните дружества над 70% са от голямата шестица. Тази концентрация създава системен риск, защото съществува риск от сътресения на пазара, ако някой от тази голяма четворка или голямата шестица от големите одиторски компании всъщност се оттегля. Съществува риск, когато не може да се поеме допълнително ангажимент вследствие на изискванията за ротация.
Направили сме анализ на ползите и разходите. Какви са ползите? Ползите са всъщност в повишаване зависимостта и на професионалния скептицизъм. Този принцип на двата чифта очи, при който се извършва кръстосан преглед спрямо работата на други одитор води до един по-конкурентен подход между самите дружества, оттам се повишава и качеството на одиторската услуга.
От друга страна това задължение при тези организации във финансовия сектор би довело до динаминизиране на пазара на одиторски услуги. Тогава в този пазар ще се отвори вратата за практики по-малки, средни практики, а няма да има такава концентрация във връзка с този системен риск. Има обструкции, че всъщност би се повишила цената на одита. Тя би се повишила само по отношение на допълнителното време за координация между одиторите, вътре които са в колегията, да я нарека. Но по принцип тези разходи са незначителни. Изследвали сме 50-годишния опит на Франция, която от 50 години има такова задължение за съвместен одит в такива организации и там се забелязва една по-ниска концентрация, около 250 одиторски дружества са на пазара на листваните предприятия.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, но малко в по-специализирана дискусия влязохме, тя мисля, че е за бюджетната комисия.
ВАНЯ ДОНЕВА: Аз само исках да посоча разликата между това, което е сега разписано.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Аз искам конкретно на моя въпрос.
Примерно, тук е казано, че пенсионноосигурителни дружества избират одиторите след предварително съгласуване на избора с Комисията за финансов надзор. Значи тези одитори трябва да отговарят задължително на условия за регистрация, има критерии, по които Комисията за финансов надзор избира тези одитори. Защо трябва да има разрешение от Комисията за финансов надзор? За да събира тези такси ли?
ВАНЯ ДОНЕВА: Тя не събира.
Не Комисията за финансов надзор избира одитора. Става въпрос за една съгласувателна процедура – одобрение. Но то и до сега мисля, че е така. За банките и сега е така.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Откъде накъде Комисията за финансов надзор ще казва кои да бъдат одиторите, след като всички одитори, които са регистрирани отговарят на условията, по които трябва да бъдат одитори?!
ВАНЯ ДОНЕВА: Веднага ще Ви отговоря. Тя преценява на база на това дали разполага с достатъчен човешки ресурс. Защото в зависимост от това каква е големината на дружеството….
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Господин Абаджиев.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър.
Без да влизам по същество, както казахте преди малко – ще предстои един специализиран разговор в Комисията по бюджет и финанси, която е основната водеща комисия, но искам да отбележа следното. Асоциацията на пенсионните фондове, Асоциацията на българските банки, Асоциацията на застрахователите в рамките на т.нар. срок за обществено обсъждане дават бележки, предложения по този закон в Министерство на финансите. Няма отговор, отзвук, още повече това личи и от самия проект, който е предмет на вашето обсъждане по оценката, както на нашата асоциация, така и на Асоциацията на банките, Асоциацията на застрахователите. Никакви бележки от страна на тези институции, на тези гилдии не са взети предвид. Исках да обърна внимание, че ние направихме едни обосновани бележки, както по това, което се използва като мотиви за това, че новият закон ще осигури по-голяма независимост, напротив. Също изразяваме резерви относно т.нар. мотив за намаляване на концентрацията.
В крайна сметка аз ви прочета нашият извод въз основа на нашите бележки. Междувпрочем те са подобни и на институциите, които споменах. Така представения модел на съвместно одитиране е противоречив без достатъчно аргументи по отношение на ползите от него и прилагането му би довело до редица практически проблеми, като бъде отчетено и обстоятелството, че европейската правна рамка не поставя задължение от държавите членки за въвеждането на посочения модел, а се дава възможност всяка страна да прецени дали да го възприеме.
Нашето становище е, че на този етап не се налага внедряването на модела на независим съвместен финансов одит в българското законодателство. За нашата асоциация приемането на този закон в този му вид в този модел е неприемлив. Той ще доведе до нови практически проблеми и допълнителни разходи на пенсионноосигурителни дружества. Говоря за практическата полза от това нещо, защото тази независимост това, че ще бъдат направени двама одитори, не осигурява независимост.
Дали сме мотивите.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Иначе е вън от съмнение факта, че ние сме задължени изискванията на тази директива да бъдат част от нашето законодателство и в това едва ли може да има някакви спорове.
Заповядайте.
Нашата комисия едва ли ще влезе във вашия спор, който има определени финансови измерения, които са извън предметния обхват на дейността на нашата комисия.
ВАНЯ ДОНЕВА: Финални думи.
За всички е ясно, че малко има противоборство между бизнес и обществени интереси. Считам, че народните представители и ние като държавна комисия трябва да търсим баланса между бизнес интереса и обществения интерес. Затова считам, че след определен случай по един казус, който имахме, считаме, че като че ли това е една много адекватна мярка за осигуряване на независимост във финансовия сектор.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, други изказвания? Не виждам.
Позволете ми да подложа на гласуване Законопроект за независимия финансов одит, внесен от Министерски съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Проектът е приет.
Колеги, благодаря ви за участието!

Заседанието завърши в 15.30 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:

Д-Р ХАСАН АДЕМОВ