П Р О Т ОК О Л

№ 15

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

15 юни 2016 година

---

Дневен ред:

1. Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 30.03.2016 г.
2. Законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда: № 654-01-64, внесен от Румен Димитров Христов и група народни представители на 12.05.2016 г. и № 654-01-72, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 31.05.2016 г.
3. Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) № 602-00-33, внесен от Министерски съвет на 09.05.2016 г.

(Заседанието на комисията започна в 14.50 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)

***

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум, откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Искам да ви прочета предложения дневен ред.
1. Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 30.03.2016 г.
2. Законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда: № 654-01-64, внесен от Румен Димитров Христов и група народни представители на 12.05.2016 г. и № 654-01-72, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 31.05.2016 г.
3. Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) № 602-00-33, внесен от Министерски съвет на 09.05.2016 г.

Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред в две точки, моля да гласува!
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожо омбудсман, заместник-министър и гости, уважаеми народни представители, упълномощен съм от парламентарната група на „БСП лява България“ и от вносителите на Законопроекта за семейни помощи за деца да възразя против отпадането на точката от дневния ред за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца. Не знам какви са били мотивите за отпадането на точката, но това предложение е внесено още миналата година, бавехме ги, накрая постигнахме съгласие в зала да мине законопроектът. Има направени предложения между първо и второ четене, обработен е докладът и не знам какво наложи отпадането му от дневния ред. Ако има някакви мотиви, които са уважителни, кажете ги, да ги споделим. Но иначе изразявам възмущението си от името на парламентарната група и от името на вносителите за това отпадане.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Аз бях включил точката в дневния ред, но поради отсъствието на министъра на труда и социалната политика за следващото заседание съм готов да го включа специално. От гледна точка на организацията на тази точка няма никакъв проблем. На следващото заседание ще бъде включена точката в дневния ред.
По дневния ред, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин председател, господин заместник-министър, госпожо омбудсман, колеги, моето предложение по дневния ред е да отпадне точка 2 – законопроекта на господин Румен Христов и група народни представители да се разгледа днес на заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Мотивите ми са следните. Това е изключително важна промяна в Кодекса на труда. Разговарях с вносителя, господин Румен Христов, той е на важна среща с Президента на Румъния и не може да представи законопроекта.
Вторият ми мотив е, че министърът на земеделието и храните също я няма, тя е в чужбина. Също така госпожа Русинова – министърът на труда и социалната политика, е също в чужбина, това е важен законопроект, важна промяна в Кодекса на труда и е редно да присъстват и двамата министри на заседание на комисията, както и самите вносители. Затова моето предложение е да отпадне като точка от дневния ред разглеждането на Кодекса на труда на господин Румен Христов и група народни представители.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Обратно процедурно предложение?
РЕПЛИКИ: Подкрепяме
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Добре.
Подлагам на гласуване отпадането на точка 2 от дневния ред - Законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда: № 654-01-64, внесен от Румен Димитров Христов и група народни представители на 12.05.2016 г. и № 654-01-72, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 31.05.2016 г.
В правилника е записано, че законопроекти, които касаят един и същи закон, една и съща материя, се разглеждат едновременно.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – няма.
Приема се предложението.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
С оглед работата на комисията и предложението, което ще направя, е консенсусно от всички членове на комисията, предлагам да бъде променен чл. 7, ал. 2 от правилника за работата на комисията, като началният час на комисията от следващото заседание да бъде от 14.30 часа и така да остане нататък, тъй като с промените в съставите на съответните комисии има опасност да не може да бъде събран кворум на комисията.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, това е чл. 7, ал. 2 от Вътрешните правила на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Ние, колегите от парламентарната група на ГЕРБ – членове на комисията, подкрепяме това предложение на господин Байрактаров.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Ако има съгласие и ние го подкрепяме. По-удобно е за народните представители, да се надяваме и за участниците в другите комисии, защото и това трябва да го съобразим.
Госпожо Манолова, омбудсман на Република България, имате думата да представите доклада за дейността на омбудсмана на Република България. Молбата ми, предполагам и на колегите от комисията, да представите онези части от доклада, които са в предметния обхват на дейността на Комисията по труда, социалната и демографската политика.

1. Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2015 г., № 639-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 30.03.2016 г.

МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще ви представя доклада на омбудсмана за 2015 година, разбира се със съзнанието, че защитата на социалните права, на правата на хората с увреждания, на правата на децата са приоритетни за вашата комисия, така че акцентът ми ще бъде именно върху тези области.
През изминалата година беше чествана 10-годишнината от създаването на институцията Омбудсман, така че един от разделите в доклада на омбудсмана е посветен именно на това събитие. Наистина мога само да се гордея със своите двама предшественици, тъй като по време на господин Гиньо Ганев институцията беше създадена и развита като такава. Господин Пенчев й придаде стабилност и солидност. Сега аз съм изправена пред предизвикателството да надграждам над това, което беше направено от първите двама омбудсмани.
Това, с което се сблъсквах още в първия момент, е разбирането на българските граждани за институцията Омбудсман, че едва ли не просто е арменският поп, последната гара, последната надежда, утеха за хората, които не са успели да получат разбиране и решаване на своите проблеми от никоя друга институция, че реално омбудсманът нямал никакъв правомощия, това е място, където можеш да се оплачеш, където евентуално да ти подържат ръката, но не могат да последват никакви смислени действия за решаване на твоя проблем.
Искам да ви уверя, че това изобщо не е така, и докладът, който ви представям за 2015 година е доказателство в тази посока. Всъщност от него се вижда как правомощията на омбудсмана, които се изразяват в разглеждане и проверки на жалби, отговори на жалби и сигнали, препоръки, предложения и становища до различни органи на държавната власт, жалби до Върховния касационен съд, до Върховния административен съд, до Конституционния съд, могат да произведат необходимия ефект в интерес на гражданите. Това, което е предизвикателство пред мен от първия момент в началото на моя мандат, е да уплътня максимално и останалите правомощия на институцията. Имам предвид правото на омбудсмана на косвена законодателна инициатива, тоест – да предлага през председателя на парламента и през премиера предложения за промени в закони, което право вече упражних на няколко пъти, да участва в изработването на подзаконови нормативни актове, които се отнасят до правата на гражданите. Включих се активно в обсъжданията и в работата на КЕВР. Да провежда дискусии и кръгли маси по важни проблеми, които се отнасят до правата на гражданите. Вие също участвахте в една от тях, посветена на равнопоставеността на половете. Да изготвя специални доклади и да осъществява посредничество, така че проблеми на българските граждани да бъдат своевременно решавани.
Мисля, че в работата си през тази половин година показах, че най-сериозното опасение, което съществуваше по отношение на мен, е, че ще злоупотребя едва ли не с правомощието си да подавам жалби в Конституционния съд. Не се случи. До сега съм упражнила два пъти това свое правомощие, но тъй като исканията, които се отнасят до социалните права на гражданите за конституционни жалби са най-много, искам да ви информирам в аванс, че в момента обмислям още две конституционни жалби, които са свързани именно със социални права.
Каква е равносметката до момента? Всъщност, откакто съм омбудсман, са постъпили девет искания за сезиране на Конституционния съд, от които аз съм отхвърлила четири. Две смятам да уважа и по едно - вместо конституционна жалба, предлагам законодателни промени. Всъщност жалбите, които в момента подготвям, са свързани, едната е с ранното пенсиониране и по точно с чл. 68а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, които предвиждат за лицата, които са се възползвали от възможността да се пенсионират по-рано, тъй като нямат необходимата възраст, но имат изискуемия стаж, пожизнено да получават намалена пенсия в определен процент. Според Конституционния съвет, който създадох към институцията Омбудсман, този текст е противоконституционен, като противоречи на редица правни принципи, които са провъзгласени за основни в Конституцията. Ако се интересувате, мога след това да ви предложа и варианта на конституционна жалба.
В момента обсъждам също така с конституционалистите от съвета и подаването на една друга жалба, която е свързана с чл. 101, ал. 1, т. 4а от Кодекса за социално осигуряване, според който социалните пенсии за инвалидност бяха прибавени към пенсиите, които не могат да се получават едновременно с друга пенсия. Смятам, че това е ограничаване на социални права на хората с увреждания.
Подготвила съм също така и едно искане за промяна в Кодекса за социално осигуряване, една препоръка, предложение, което е адресирано до премиера Бойко Борисов, до председателя на парламента и до финансовия министър господин Горанов и се отнася до възможността на хората да избират дали да пренасочат своите вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване към Фонд „Пенсии“ на ДОО, но за това по-късно, когато стигна до частта „Пенсионно осигуряване“.
Няколко числа, които онагледяват работата на институцията през 2015 година. Постъпили са 6 202 жалби, което е ръст с 5% спрямо 2014 година, като основното количество жалби – 30% са за последните два месеца през миналата година, тоест – в периода, след като встъпих в длъжност „Омбудсман“. Този засилен интерес към институцията, който се изразява в подаване на жалби, сигнали, посещения в приемната, продължава и в момента. Вече към този момент са постъпили около 5 500 жалби срещу 6 200 за цялата минала година, което означава, че ще стигнем абсолютен рекорд до края на годината, което показва, че хората имат огромни очаквания от институцията от една страна, от друга страна – че просто техните проблеми наистина не са малко. Най-голям процент, близо 27%, са жалбите срещу монополни дружества, срещу доставчици на обществени услуги. Втори по размер са жалбите, свързани с нарушеното право на собственост и веднага на трето място са жалбите, които се отнасят до нарушени социални права. Тук искам да подчертая, че през последните два месеца на миналата година имаше наистина бум на тези жалби, в резултат на което в абсолютни числа те са се увеличили два пъти през миналата година в сравнение с 2014 година.
В момента ситуацията е същата. Бях приготвила и малко актуални данни. До момента в институцията са постъпили толкова жалби, колкото за цялата изминала година, които се отнасят до социални права на гражданите или общо 724 жалби, срещу 761 за цялата изминала година. Тоест, за по-малко от половин година имаме половината от размера на миналогодишните жалби.
Има огромен интерес и към приемната на омбудсмана. През двата месеца от 2015 година след встъпването ми в длъжност през нея минаха близо хиляда души, като и в момента тя работи на пълни обороти. Всеки ден от 09.00 до 17.00 часа, казвам го, за да сте информирани в случай, че и към вас се обръщат граждани, които искат да се срещнат с експерти на омбудсмана, като всеки четвъртък приемам лично граждани, а един ден от седмицата задължително имам изнесена приемна някъде в страната, като по този начин реализирам и моя ангажимент да изнеса работата на институцията на терен.
Ще мина малко по-конкретно по темата социални права на гражданите и жалби, които са свързани със социалните права. Може би е нормално да има такъв ръст именно на тези жалби, защото на практика социалните права обхващат една голяма част от живота на човека, те са свързани с неговата трудова реализация, с полагането на труд, със защитата на трудовите права, с различните видове обезщетения, с подкрепата за раждане и за майчинство, с придобиването право на пенсия, със социално подпомагане, с помощите, които хората очакват за жилище и пр. и в условията на икономическа криза, която засегна много сериозно и България, в момента сме най-бедната държава с над 40% от гражданите, които са засегнати от риск от бедност и от социално изключване, е нормално хората да смятат тези проблеми за първостепенни и жизненоважни. Всеки ден в моята приемна, а и в жалбите, се обръщат хора, работещи бедни, хора, които не могат да се пенсионират поради увеличаването на възрастта и на изискуемия стаж за пенсия, с оплаквания за много ниски пенсии, с които водят окаяно съществуване и с други социални проблеми. Много са и жалбите на хората с увреждания, на хората, които са в риск, на хората от уязвимите групи, на които институцията се опитва адекватно да отговори.
Трябва да си призная, че всъщност най-тежко е и най-безпомощно се чувствам именно когато хора се обръщат към мен със социални проблеми, защото част от техните проблеми даже не са свързани конкретно с нарушения от администрацията права. Те са свързани с това, че хората намират законодателството и особено социалното законодателство за изключително несправедливо, на което аз не мога да дам никакво адекватно действие или съответна подкрепа. Има много случаи, в които хората имат нарушени права, към които институцията на омбудсмана е безсилна. Например много чести са жалбите за неизплатени дължими трудови възнаграждения в случаите, в които работодателят – търговско дружество, е фалирал или е в неплатежоспособност. Много случаи, в които хора не могат да се пенсионират поради невнесени и недекларирани като дължащи се осигурителни вноски или изчезнали платежни документи. Много случаи на несправедливи прекратявания на трудови и служебни правоотношения, на които омбудсманът няма как да окаже съответно съдействие. Все пак се опитвам да използвам функцията си на посредник, на медиатор част от тези проблеми да бъдат решени, включително работодатели да бъдат издирени, да бъдат намерени необходимите документи. Ситуацията наистина е достатъчно сложна.
Има случаи, в които хората справедливо са гневни, защото подобно небрежно отношение се упражнява по отношение на тях и от различни държавни институции. Такъв е случаят например със забавените обезщетения от МВР и от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, което е поради непредвидени средства в бюджетите на тези ведомства за изплащане на дължими обезщетения, част от които даже са съдебно присъдени, на което трябва да се търси съответно финансово решение.
Отправила съм и редица препоръки, на които моля да обърнете внимание и които съм готова да подплатя и със съответни законодателни предложения, като например, според мен е крайно време да се предвиди предимство по законодателен път на работниците и служителите на дружества, които са в процедура по несъстоятелност, защото в момента в реда за удовлетворяване, в който се намират, на практика не могат да получат изработени трудови възнаграждения, както и да бъде създадена възможност, поради неплащане на трудови възнаграждения работниците и служителите да бъдат страна, която може да започне процедура по несъстоятелност на съответен работодател.
Да се гарантира също така отново възможност контролните органи по спазване на трудовото законодателство, имам предвид Инспекцията по труда, да могат да се произнасят и да налагат принудителни административни мерки и в случаите, в които дадено трудово правоотношение е вече прекратено, включително и във връзка с неизплатени трудови възнаграждения.
Друга важна тема е свързана с правата на осигуряване и правата на обезщетения. Подробно съм описала случаите, с които се сблъсквам и проблемите в доклада, така че няма да ги излагам. Искам само да обърна внимание на това, че има много случаи, в които наистина безпричинно на практика се наблюдава забавяне на изплащането на обезщетения и за бременности и за раждане и за ползване на болнични листове. Въпреки пропагандираната процедура за подаване на болнични листове по електронен път, има случаи, в които се забавят тези обезщетения, което е било предмет на множество препоръки на омбудсмана през 2015 година.
Също така има и доста несправедливости в законодателството, с които се сблъсках. Например при ползването на обезщетение за безработица. В случаите, в които работникът е уволнен отново, но е работил по-малко от 9 месеца, на практика може да ползва обезщетението за безработица, което не е ползвал изцяло при предното си уволнение. А в случаите, в които са изминали не по-малко от три години от ползване на обезщетение при предно уволнение, за уволнения работник няма такава възможност, което според гражданите е една несправедливост, по чието отстраняване по законодателен път може да се мисли.
Огромна част от жалбите и от сигналите и от хората, които идват в моите приемни в София и в страната, са свързани с правото на пенсиониране, като естествено основният проблем е с ниските пенсии. Използвам случая да обърна внимание, че средната пенсия за миналата година е 317 лева, а прагът на бедност е 286 лева, както и че над 25% от пенсиите, които получават българските граждани, са под 200 лева. Това е проблем, за чието решаване така или иначе трябва да се мисли и няма как да съм в социалната комисия и да не ви информирам и аз от своя страна за този проблем.
Не са малко жалбите на хора, свързани с тяхната невъзможност да се пенсионират, както и в хипотезата, в която, ако се възползват от възможността за ранно пенсиониране, ще получават по-ниска пенсии пожизнено, по повод на което съм подготвила конституционна жалба. Хората също така смятам за несправедлив и начина, по който се определят лицата, които получават прословутите коледни и великденски надбавки. Обръщам ви внимание на това, че към пенсията се добавя вдовишката пенсия, както и интеграционните добавки за инвалидност, в резултат на което пенсии от около 200 лева, стават пенсии от 300 лева и хората не могат да получат заветните великденски надбавки, което наложи да инициирам през тази година кампанията „Великден за всеки“. В крайна сметка 33 хиляди пенсионери получиха ваучери за по 20 лева. Благодаря на тук присъстващите, които се включиха в тази кампания. Виждам преимуществено представители на тези групи, на „Патриотичния фронт“, на АБВ, на ДПС. Но така или иначе трябва да се търси решение на тези проблеми, защото хората реагират изключително чувствително.
Съществуват проблеми с пенсионните права на граждани, които произтичат от работа в други държави, като особено сериозен е проблемът с Гърция. Там нашите сънародници са сред групите, на които пенсиите се забавят в най-голяма степен. Изготвила съм съответна препоръка към социалното министерство, към министъра на труда и социалната политика. Имам покана и за среща от наши сънародници, които живеят в Гърция, те са над 300 хиляди души, които много страдат от тези проблеми в прилагането на закона в Гърция. Обръщам ви внимание като социална комисия на този проблем.
Също сериозни проблеми имат хората, които са се пенсионирали в Русия, поради мизерните пенсии, които се получават там. Те на практика заради българското законодателство нямат право например да ползват обезщетение за безработица, ако имат право на пенсия в Русия. Предвид, че тя е в рамките на 20-30 долара, на практика това наистина хората го приемат като една несправедливост.
По темата с пенсионните фондове и т.нар. втори стълб имах многобройни жалби в края на миналата година и в началото на тази година. Около 2 хиляди души са се подписали под една подписка, която е била връчена на моя предшественик, с настояване за сезиране на конституционния съд във връзка с промените, които бяха направени в Кодекса за социално осигуряване. Отказах да подавам такава конституционна жалба, но пък съм подготвила предложение за промени, които се надявам, че ще стигнат и до Комисията по труда, социалната и демографката политика. Смисълът на предложението, което предлагам, е гражданите наистина да могат да направят информиран избор затова дали да преместят своите вноски, своята партида от частен пенсионен фонд към Фонд „Пенсии“ на ДОО, защото в момента те правят това действие на сляпо без достатъчно информация, без задължителен ангажимент и на ДОО и на съответния пенсионен фонд да предоставят информация на гражданина за състоянието на неговата партида, за това как тя е била управлявана, за това каква пенсия ще получи в едната и в другата ситуация. Надявам се, че ще разгледате това законодателно предложение. То е консултирано с експерти в тази сфера.
Важна част от жалбите, които ми изпращат граждани, са свързани със социалното подпомагане. Вие сте съвсем наясно какви са проблемите и с малкия кръг хора, които получават социално подпомагане и с ниските размери. Искам да обърна внимание на два проблема. Единият е свързан с нормативно установеното условие социална помощ да се отпуска само по постоянен адрес, което създава сериозни проблеми на един широк кръг от граждани. Темата е ясна, така че няма да обяснявам. Да ви обърна внимание върху предстоящата либерализация на енергийния пазар с необходимостта от дефиниране на понятието „уязвими потребители“ и съответно социалната подкрепа, която трябва да бъде оказана на тези групи граждани. Аз имам своите притеснения от първоначално анонсираните намерения кои граждани да попаднат в тази група, както и от минималната подкрепа, която се предвижда да им бъде оказана. През следващите седмици ще организирам дискусия в институцията на омбудсмана по темата „уязвими потребители“ и необходимата подкрепа във вид на социални тарифи, на социално подпомагане, на комплексни мерки, които да дадат възможност на хората да направят информиран избор на търговец на ел. енергия от една страна и комплексност изобщо на подкрепата, която държавата ще оказва на енергийно бедните, защото според част от европейските стандарти, в които хората, които харчат повече от 10% от доходите си за ел. енергия, са енергийно бедни, такива са повече от половината български граждани, да не кажем 70-80%. Ясно е, че не е възможно такава част от хората да получат подкрепа, но би следвало да има адекватна дефиниция с една достатъчно широка група, която да получи подкрепа от българската държава при предстоящата либерализация на енергийния пазар.
Няколко думи за хората с увреждания и за техните права. Наясно сте с темата. Това, на което искам да ви обърна внимание, е, че 2015 година, и според моя предшественик, а и според мен, не констатира значим напредък по отношение на политиките за хората с увреждания. Няма напредък нито по отношение на определянето на органи, които да следят за изпълнението и мониторинга на конвенцията, нито мерки за придвижване на Законопроекта за физическите лица и мерките за подкрепа. Най-вече притеснително е, че има ограничаване на социални права, които са свързани с въпросната жалба, която обмислям да изпратя в Конституционния съд с включването на социалната пенсия за инвалидност към пенсиите, които не могат да се получават заедно с друга пенсия. А също така и промените, според които след изтичане на срока на експертните решения от ТЕЛК, гражданите не могат да получават 25% от социалната пенсия, когато тя се явява втора пенсия.
Искам да ви обърна специално внимание и по програмите и темата „лични асистенти“ и програмата „Асистенти за независим живот“. Предстои провеждането на една кръгла маса с участие на институциите, които представляват хората с увреждания по техните проблеми, в които очаквам, че ще се включите и вие. Но най-притеснителното е липсата на устойчивост в програмата „Личен асистент“. Идват хора, които наистина се чудят кат да живеят нормално предвид, че винаги има луфтове между самите програми и шанса да се включат в следващата програма не винаги е реален и на практика поради липсата на устойчивост много хора с увреждания изпитват затруднения в търсената от тях подкрепа за осъществяване на независим живот. След извършените проверки по повод на жалби се оказа, че последните програми, които бяха стартирани от редица български общини „личен асистент“, има множество нарушения, които се изразяват в липса на публичност по обявяване на критериите на самата програма, липса на публичност за това кои са спечелили програмата, липса на възможност да бъдат обжалвани резултатите, неяснота за това какви са критериите, които са били приложени. След нашата намеса, например в община Пловдив, тези проблеми бяха отстранени, но за целта сме приготвили препоръка до Национално сдружение на общините в Република България, към министъра на труда и социалната политика, който е управляващ орган на въпросната програма, за повече публичност, прозрачност и яснота за това как се прилагат тези програми. Всъщност по темата „хора с увреждания“ през последните няколко дни подготвих и изпратих шест препоръки до различни органи и институции, като започнем от премиера Борисов, финансовия министър, Националното сдружение на общините в Република България, здравния министър, социалния министър, тъй като наистина очакванията на хората във връзка и с въпросната конвенция на ООН за повече активност от страна на държавата за решаване на техните проблеми са огромни, които не се случват.
На практика ежедневно получаваме жалби и сигнали от хора, които са свързани с проблемите с достъпност на средата и със състоянието на помощните средства, които ползват хората с увреждания. Например една от последните теми, с които ме занимаваха, е липсата на достъпна среда в сградата на Народното събрание. Наистина мисля, че може би приляга на социалната комисия да бъде инициатор към промяна на тази ситуация, тъй като омбудсман отговарям за тази уязвима група и аз също съм готова да инициирам една среща, в която да се включи регионалният министър, министърът на труда и социалната политика, ръководството на парламента, но така или иначе всеки според своя капацитет да бъдат предложени съответни конструктивни и други решения, така че средата в Народното събрание наистина да стане по-достъпна за хора с увреждания, защото наистина е срамота. Аз го казвам и с достатъчно чувство за самокритичност, тъй като десет години бях народен представител, това е нещо, което не сме свършили всички ние, но според мен вече е време да бъде свършено.
Няколко думи само и за правата на децата в техния социален аспект. Това е един от моите основни приоритети от трите ми основни приоритета за 2016 година. Отново основния проблем, който идентифицирах, и който всъщност се вижда и от доклада за 2015 година, е свързан с детската бедност и проблемите, които произтичат от това и то е ясно – няма как да има богати деца в бедни семейства. Но с проблема с детската бедност е свързан например и проблема с ранното отпадане от училище, което според данни на неправителствения сектор е вече близо 20%, нищо че официалната статистика е за 12%. Тук според мен е подходящо и предприемането на съответни мерки, които са свързани с таксите в детските градини. Аз подкрепих предложението на бившия министър на труда и социалната политика господин Калфин за това изобщо да отпаднат таксите за детски заведения и по причина, че според проучване, всички деца, които са посещавали детско заведение, в много по-малка степен отпадат от училище и това би било изключително важно и за маргинализираните групи, защото искаме или не, това е социален проблем, който стои изобщо пред българската държава и пред българското общество.
Сериозен проблем са правата на децата с увреждания. Приветствия за приключилия процес на деинституционализация по отношение на домовете за деца с увреждания, но проблемите продължават. Следя как ще се случи този процес по отношение на децата от нула до тригодишна възраст, както и децата без родители. Според мен има проблем с това, че бяха изградени къщички от нов тип, образно казано, в по-голямо количество, отколкото са нужни, и сега се наблюдава тенденция за задържане на деца в тях под претекст, че семейството няма достатъчен капацитет да са грижи за своите деца. На практика става дума за социални проблеми за крайно бедни семейства, за които някои органи за социално подпомагане и за закрила приемат, че по-добрият вариант е децата да се отглеждат в институция, отколкото да бъдат подкрепени техните биологични семейства, което е проблем, по отношение на който ви обръщам внимание.
Последно, само да кажа две думи за децата, които са настанени в специализираните интернати. Това е тема, която не е пряко свързана със социалната комисия, но според мен би следвало да вълнува всеки български гражданин, а именно продължаващото съществуване на интернати, в които децата живеят зад решетки. Направих през последните два месеца на миналата година, през първите ми два месеца като омбудсман проверка във всички специализирани интернати. Констатирах маса нередности и препоръчах те да бъдат закрити в спешен порядък. За целта е необходимо да бъдат подготвени законопроекти, които за съжаление се бавят, в които Министерството на труда и социалната политика има много активна роля и една от страните, които в момента не стимулират бързото развитие на този процес. Обръщам се към вас, че това е тема, която трябва да бъде финализирана по възможност в рамките на тази календарна година, защото все пак се отнася за деца, които прекарват детството си зад решетки.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Готова съм да отговарям на въпросите, като вие знаете по-добре от мен, че темите, свързани със социалните права, са безкрай.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: В хода на дискусията вероятно ще се появят и въпроси, на които ще имате възможност да отговорите по-късно.
Колеги, заповядайте, имате думата.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гости, уважаема госпожо Манолова, искам да Ви благодаря за изчерпателния и прецизен отчет. Този отчет действително показва реално свършената работа на институцията на омбудсмана. Не само от отчета, но и действително на практика през изминалата година откакто Вие встъпихте в длъжност активността и популярността на институцията обществен защитник в България се активизира и се повиши. Цялата тази инициативност и дейност, както Вие изброихте, в многото приемни и срещи с граждани, проверки, инициативи, е предпоставка за постигане на добри резултати и това личи не само на хартия, което е написано, но е един действителен факт. Много бързо след като поехте поста омбудсман Вие навлязохте в тази материя и с голям заряд и хъс започнахте да работите. Показахте, че българският омбудсман е институция с човешко лице, а това е много важно за самите граждани и фактът, че Вие споменахте, че има 6 202 жалби постъпили през изминалата година показва, че българските граждани вече имат доверие в тази институция и разчитат на Вас.
Отчитаме и дейността Ви, която изброихте, свързана по отношение на социалната сфера, защита на социалните права на гражданите в пенсионното осигуряване, в заетостта, в нормативната уредба за ефективна защита на правата при полагането на труд. Активно участвахте в редица закони, които инициирахме, като визирам Закона за равнопоставеност на жените и мъжете. Вие сама казахте, че имате и предложения по отношение на подобряване на нормативната уредба, свързана с втория стълб. Очакваме тези предложения.
Искам да отчета като един положителен факт, че тези приемни, изнесени, които направихте в цялата страна, се приемат изключително добре от българските граждани и тяхно мнение, в контакт с тях, е, че тези приемни дават възможност действително да се намали тази дистанция между гражданите и между омбудсмана и да можете да имате достъп до информираност на по-голям кръг от българските граждани, а те от своя страна да имат подкрепа във Ваше лице.
В заключение искам да кажа, че със своята дейност през тази една година показахте, че сте един независим и безпристрастен омбудсман и това е част от успешната работа на институцията. Пожелавам Ви успех и все така да помагате на хората!
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
След това изказване едва ли има реплики.
Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Разглеждаме доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2015 година. Тук е редно да поставим една скоба, че госпожа Мая Манолова заема тази длъжност от 20 октомври 2015 година, тоест – десет месеца от дейността на тази институция не са осъществявани от госпожа Мая Манолова, за това искам да разграничим.
Първо искам да кажа, че аз няма да подкрепя доклада, уважаема госпожо Манолова, и ще разберете защо. Но това не касае Вас лично, тъй като точно поради тази причина поставих разграничителната скоба до 20 октомври и след 20 октомври. За огромно съжаление обаче два месеца от 20 октомври до края на 2015 година не са достатъчен срок, в който да можем да поставим оценка на Вас. Но като човек, който е отхвърлил и доклада за 2014 година на Вашия предшественик, по същата причина ще гласувам против приемането на този доклад и за 2015 година.
Ще ви дам някои мотиви, които са много интересни. Очаквах да ги посочите и във Вашия доклад, за да бъдат като една съпоставка за доклада от 2014 година и доклада за 2015 година. По памет ще цитирам, че за 2014 година проведените срещи на предходния омбудсман бяха около 360 на брой, тоест – по една среща на ден. Нямам информация колко са били до 20 октомври 2015 година, но тук ще отбележа един положителен факт, който въведохте Вие например, госпожо Манолова. За първи път омбудсманът на Република България проведе изнесени приемни по българското Черноморие през зимния период – нещо, което в предходните на Вашия предшественик тези изнесени приемни странно защо винаги се извършваха в натоварения летен сезон, когато на хората им е точно да ходят да се жалват, примерно в град Поморие или в град Несебър, недалеч от лазурния Слънчев бряг. Предполагам, че разбирате какво имам предвид. За съжаление тази тенденция се запази.
Няма да приема доклада и поради две съображения, на които между другото искам да обърна внимание на Вас, тъй като наистина аз ще подкрепя това, което каза госпожа Ангелова за Вас – Вие оправдахте до този момент нашите очаквания за един наистина деен омбудсман, представляващ тази институция, за което имате моите поздравления. Но, да тръгнем с жалбите, които се отправят от институцията Омбудсман към Конституционния съд. Вашият предшественик отправяше едни жалби, които бяха с предизвестен край. Тоест, знаеше се предварително, че те са така конструирани като жалби, че ще бъдат отхвърлени. Такъв беше за съжаление тъжният пример с атакуването на чл. 417, т. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Дори юристи с не чак толкова голям опит им беше ясно, че жалбата е така конструирана, че да бъде отхвърлена от Конституционния съд. Това го казвам не случайно, за да може Вашият екип, когато жали пред Конституционния съд определени текстове от закона, наистина да подхожда много прецизно, защото знаете, че когато влезе едно решение на Конституционния съд, то създава след това последваща практика, което не е добре пък вече и за законодателството и за съдебната практика като цяло.
Ще продължа по-нататък в мотивите си защо няма да подкрепя, като пак повтарям – за мен докладът е до 20 октомври 2015 година, от 20 октомври 2015 година вече имаме ерата на друг омбудсман, който работи по друг начин. До 20 октомври 2015 година една голяма част от предходния омбудсман се занимаваше със своята дейност, свързана с избора му за конституционен съдия. Това е мое лично мнение. За огромно съжаление имаше един период, който беше почти 4,5 месеца, в който период практически институция Омбудсман нямаше. Така че мога да изложа още много мотиви, но рискувам да кажа доста по-тежки неща, но ще кажа неща, които касаят Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Вашият предшественик знаеше много добре във връзка с немалко жалби на родители на деца с увреждания, че голяма част от дирекциите за социално подпомагане в България първо, че един път бяха драстично окастрени, знаете, че от 270 и няколко дирекции, в момента са около 147, иначе казано една дирекция трябва да обслужва почти две общини. Нали разбирате колко е приятно на един родител на дете с увреждания да организира пътуването на детето си. Давам произволен пример за илюстрация, примерно от община Благоевград да отиде в община Кюстендил, защото дирекцията е в Кюстендил. Приемете ме както прецените, мисля, че ме разбирате какво искам да кажа. Това е един път.
Втори път. Голяма част от тези дирекции, аз Ви съветвам да направите една обиколка, се намират на недостъпни за хората с увреждания места. Най-пресен пример е Район „Нови Искър“, където дирекцията се намира на четвъртия етаж в болницата, там обаче няма асансьор, пригоден за хора с увреждания, и хора с инвалидни колички ми е интересно как ще изкачат четири етажа по стълбите. Друг е въпросът кой велик ум е решил, че тази дирекция трябва да бъде на четвъртия етаж и по какъв критерий. Примерът е аналогичен с почти 60% от този вид дирекции. Вашият предшественик не си мръдна пръста по този въпрос. Надявам се Вие, като посредник, с Министерство на труда и социалната политика, тъй като аз съм го поставил нееднократно този въпрос, но не виждам воля от изпълнителната власт да промени нещо в тази посока.
И за да не отегчавам колегите ще завърша с едно последно нещо, което го поставих по време на избора на Вашия заместник-омбудсман. Това е въпросът, касаещ чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Този член 120, ал. 2 всъщност е разковничето за голяма част от обществените отношения с колективните органи на управление, в случая така наречените общински съвети. По този въпрос се надявам Вие да имате по-голяма активност, защото Вашият предшественик няма пък никаква активност в тази посока.
Какво касае този член? Този член казва, че всеки гражданин има право да обжалва актовете на общинските съвети пред съответния административен съд. Както се казва – да, ама не. Защото пак едно такова нескопосано обжалване пред Конституционния съд предопредели безотговорността на колективните органи, в случая общинските съвети, които решават голяма част от проблемите на хората и голяма част от Вашите колеги общински омбудсмани за съжаление се превърнаха в пощенски кутии, с което се води до девалвацията на тази наистина според мен важна институция. Така че имайте го предвид това нещо. Не знам как ще се променят нещата, но аз съм настрана с опита си да помагам, когато трябва.
Последно. Тъй като съм участвал в някои Ваши инициативи през 2016 година - не е добре омбудсманът да взима страна на определена протестираща група, той затова е посредник, за да не взима страна, а да може да посредничи за разрешаването на даден проблем, но това го отдавам на Вашия десетгодишен парламентарен опит и на заряда и амбицията, но го споделям като човек, с който се познаваме повече от 20 години, даже май и 30.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплика?
Заповядайте, господин Гьоков, за изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Само две думи, господин председател.
Уважаеми господин председател, госпожо Манолова, искам да декларирам, че ние ще гласуваме „За“ приемане на доклада на омбудсмана с всичките мотиви, които каза госпожа Ангелова, суперлативи, включително и господин Байрактаров ги каза. Аз донякъде няма да се съглася с господин Байрактаров и ще гласуваме „За“ приемане на доклада, защото да, вярно, че по-голямата част от периода беше при предшественика на госпожа Манолова, но аз си мисля, че Народното събрание като цяло си даде оценката за него и за дейността му при гласуването на следващия мандат и няма смисъл да обвързваме доклада със стария омбудсман. Мисля си, че гласувайки, аз, когато беше предложена госпожа Манолова и когато ние я подкрепихме, никога не сме се съмнявали, че тя няма да е един много активен омбудсман и няма да остави нищо неразгледано, стигнало до нея, и да се произнесе, пък било то дали ще се харесва на страните или не. Мисля, че гласувайки сега за приемането на доклада, ще й дадем мотиви и занапред да си върши работата добре, бих казал и перфектно.
Няма да се разпростирам нататък, да се впускам в суперлативи, но мисля, че засега тя си върши добре работата и ние нямаме основания да не подкрепим приемането на този доклад.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Реплика?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Колега Гьоков, Ваше право е да подкрепите или да не подкрепите този доклад. Аз не съм съгласен обаче с Вас и затова не подкрепям доклада, защото искам да се постави разделителна черта. Вие и колежката Ангелова давате суперлативи на един друг период, който не е посочен в този доклад. Той ще бъде посочен догодина. Така че ние трябва да посочим тази разделителна черта точно от тази гледна точка да се знае какво може да направи един действащ енергичен човек, който иска да свърши работа, и един, който просто е заемал длъжността. Въпросът е принципен, ние не сме подкрепили и предходния доклад.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Няма нужда от дуплика, аз съм съгласен, господин Байрактаров, но разбира се всеки има мотиви за подкрепа или неподкрепа на даден доклад, законопроект, становище, така че аз изразих нашата позиция, госпожа Ангелова изрази тяхната позиция и мисля, че няма смисъл да дебатираме повече. Ако сте съгласни, да пристъпим към гласуване.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Съгласен съм, но да кажа две изречения и аз, все пак, ако ми позволите.
Госпожо Манолова, поздравления за енергията, с която приехте ангажимента и задължението да изпълнявате длъжността на омбудсман. Вие вероятно си давате сметка и Вашите правомощия произтичат от закона, но това, което искам да кажа и Вие го знаете прекрасно, е, че е лесно да застанеш – това, което каза и господин Байрактаров, на страната на тези, които имат определените искания, по-трудно е да се решат тези искания, защото тогава вече трябва да се съобразиш с много други неща, от рода примерно на финансови възможности, от рода на ако щете и определяне на конюнктура в Народното събрание и т.н., неща, които Вие прекрасно знаете.
Давам веднага един пример. Вие в момента искате да сезирате Конституционния съд за т.нар. гъвкаво пенсиониране. Давате си сметка. Ако искате аз мога да си направя труда да покажа и Вашия подпис под исканията за точно това гъвкаво пенсиониране, против което аз съм се обявявал. Знаете, че аз винаги съм бил точно против това гъвкаво пенсиониране, защото гъвкавото пенсиониране е това, което лишава до края на живота българските пенсионери от възможността само за това, че не отговарят на изискванията на съответното законодателство, ще получават с по-нисък размер пенсия до края на живота си. Това разбира се, че е несправедливо, но то беше несправедливо, когато се предлагаше. Аз съм го оспорвал винаги това нещо, независимо от това, че съм имал много неприятности в личен план точно за това, че не го подкрепям, Вие го знаете това нещо.
На следващо място. Що се отнася до категорията справедливост - много е трудно да се каже кое е справедливо в социалната сфера и кое не е справедливо, защото справедливото за господин Гьоков е несправедливо за господин Байрактаров и обратното. За съжаление го казвам. Практиките показват точно това. В социалната сфера справедливостта има различни компоненти, различни гледни точки, различни измерения, много трудно е да се достигне до онази справедливост, която е в очакванията на хората. Аз съм убеден, че Вие всички тези неща ги спазвате и ги съблюдавате. Добре е да чуете хората, добре е да отреагирате на техните жалби, молби, желания, добре е да посредничите за решаването на проблемите, но личната ми препоръка е по-малко да се ангажирате с дефинирането на понятието справедливост, защото рискът да сбъркате е много голям. Казвам го като съвсем добронамерена препоръка, а не като критична бележка толкова.
Що се отнася до това дали трябва да разглеждаме доклада в цялост, той е годишен доклад и няма как да го разделим, въпреки това, което се коментира до сега. Аз също имам бележки към предишното ръководство, но не искам да ги коментирам, защото човекът няма как да се защити, няма го тук, и мисля, че не е справедливо да коментираме в негово отсъствие неща, които са се случвали или които не са се случвали. Затова нашата парламентарна група има готовност да подкрепи предложения доклад.
Други изказвания, колеги?
Искам да припомня отново, че има комисия, която се занимава точно с гражданския сектор и там може да участвате много активно, което не значи, че тук не може да участвате.
НАЙДЕН МОСКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Манолова, виждам, че макар и да сте много нежна и ефирна, Вие сте навлезли в нещата, особено за пенсионерите и казвате на едно място в един раздел, че има нарушени права на хората от несправедливо законодателство. Такова нещо е замразяването на преизчислението на пенсиите по осигурителния доход за предишната година. Ние всеки месец губим, тъй като осигурителният доход вече е скочил към 800 лева отива, скочил е с около 75-80%, а последното преизчисление на пенсиите беше 2008 година на база 398 лева, значи ние всеки месец губим по 80% от пенсиите, които получаваме. Очакваме законодателна инициатива от Вас в това отношение.
Освен това има много хора, които имат да получават суми, заплати и т.н., господин Байрактаров е поставял въпроса, сега пропусна, има неизплатени заплати, трудови възнаграждения, има хора, които са съдили предприятията, а предприятието е държавно, щом е държавно, значи държавата носи отговорност, минали са пред съда, занимавали са експерти, вещни и т.н. Имат изпълнителни листове и не могат да получат своите заплати. Моля Ви да проявите и тук законодателна инициатива.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, имате думата за други изказвания? Не виждам.
Госпожо Манолова, ако искате да отговорите накратко.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз благодаря за хубавите думи. Наистина много се старая в новата си роля. Факт е, че социалните проблеми са най-тежки и възможностите проблемите на хората да бъдат решени, са най-ограничени, но няма безнадежден случай. Опитваме се да помогнем на всеки, ако не с конкретни действия, то със съвет към кои органи да се обърне, какво да направи. Превърнали сме се също така и в институция за безплатни правни консултации, извършваме посреднически услуги между работодатели и работници, между служби за социално подпомагане и хора, които очакват подкрепа. Така че полагаме максимални усилия даже и за най-безнадеждния случай.
Що се отнася до законодателните предложения вече сме оформили няколко сериозни такива, внесли сме ги в парламента, но факт е, че такива, които са свързани с бюджетите на страната, няма как да бъдат внесени даже от народен представител, какво пък остава за омбудсман. Но тъй като ръцете ме сърбят, както се казва, от време навреме да напиша някое законодателно предложение, естествено го правя, при това по един максимално облекчен път, дали да ви предложа промени в Изборния кодекс или за арбитражните съдилища. Сега подготвям такива, които се отнасят до частните съдебни изпълнители, ще ги разгледаме заедно с господин Байрактаров, който също е експерт по темата. Но съм готова да помагам.
Що се отнася до справедливостта, знаете ли, че на мен не ми е трудно да дефинирам кое е справедливо по простата причина, че сега съм изцяло и на сто процента на страната на гражданите. Аз не работя за държавата, за ДОО, за институциите, за парламента, за някоя партия, просто работя за гражданите. Във всяка една ситуация преценявам какъв е интересът на гражданина и приемам, че нещата са справедливи или не единствено и само от гледна точка на конкретния български гражданин. Според мен хората имат нужда поне от една институция, която да не мисли комплексно от гледна точка на обществения, на държавния интерес, на финансовата криза, на каквото се сетите, а просто да се постави на мястото на конкретния човек, на конкретния гражданин и да застане зад неговия гръб. Хората имат нужда от поне една институция, която да ги защитава безрезервно, както знаете бабите и дядовците защитават безрезервно своите внучета, ако искате така го приемете. Но наистина си мисля, че имат право поне на един орган, който да стои зад тях. Така че аз лично съм се посветила да играя тази роля. Разбира се опитът ми в парламента, това, че познавам всички вас, че познавам държавните институции, помагат просто понякога да решим по-лесно някои проблеми. Много разчитам да работим заедно, защото по друг начин аз наистина няма как да си върша ефективно работата. Така че благодаря, че ме изслушахте, и се надявам, че ще свършим добри неща заедно през следващите периоди.
Приемам критиката за миналата година от името на институцията, но мисля, че няма да сме идеални и тази година, но ще се стараем да бъдем максимално полезни за хората.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, ако няма други изказвания, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2015 г., с вносител Омбудсмана на Република България.
Който е съгласен този доклад да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Докладът е приет.
Благодаря Ви, госпожо Манолова, за изчерпателното представяне на доклада.
Колеги, следващата точка от дневния ред е:

2. Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) № 602-00-33, внесен от Министерски съвет на 09.05.2016 г.

Заповядайте да представите законопроекта.
Госпожо Иванова, заповядайте. Ще Ви помоля накратко само мониторинговия доклад, който касае дейността на нашата комисия, защото всички други дейности трудно ще ги обхванем, примерно образование, здравеопазване и т.н.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, с Решение № 359 от 5 май 2016 година Министерският съвет прие административния мониторингов доклад за 2015 година по изпълнение на Националната стратегия. Мониторинговият доклад отчита напредъка за 2015 година по изпълнение на стратегията и Десетилетието на ромското включване. Разликата от миналогодишния и тазгодишния доклад е не само в обема, но и в начина на извеждане на тенденции в доклада. Имаме самочувствието да кажем, че има доста по-голяма аналитична част, изведени тенденции, добри, положителни практики, както и предизвикателства, които предстоят до 2020 година.
В доклада е отразен приноса на институциите от 2005 до 2015 година. Много често, не само в приоритет заетост, но и във всички останали пет приоритета, плюс заетостта, вие ще виждате едни обобщени данни 2005-2015 година поради факта, че международната инициатива Десетилетие на ромското включване 2005-2015 година приключи, ние поискахме от всички институции, министерства, агенции, да обобщят своите данни именно с такава перспектива, да ни изведат тенденциите, тъй като доста двупосочни оценки имаше на тази инициатива. Освен всичко друго тази инициатива беше включена и като част от плана за действие 2012-2014 година през първия период на изпълнение на стратегията.
Информацията в доклада е структурирана по приоритетите, като в приложение са представени отчетите на 28-те областни стратегии.
Както казах, ще се опитам да се концентрирам върху областта на заетостта и най-вече на някои от тенденциите, които са общовалидни и общо важни за абсолютно всички сектори.
На ниво нормативна база, длъжна съм да започна с това, че е гарантиран равният достъп на всички български граждани до здравеопазване, образование, жилищна заетост, включително и на граждани от ромски произход.
Сред положителните резултати това, което е отразено и изведено в доклада, изпъква положителното въздействие на развитието на медиаторството. Особено широко то е застъпено в областта на заетостта и в областта на здравеопазването. Трудовите борси в районите с компактно ромско население, изградените регионални представителства на различни ведомства, открити приемни за граждани, консултативни кабинети по различни въпроси, центрове за подкрепа, центрове за превенции и т.н.
В посочения период са посочени голям брой местни инициативи, тъй като знаем, че стратегията, визията, рамковият, политическият документ за развитие на самата интеграционна политика до 2020 година. Операционният документ с истинските мерки и дейности и с това, което се случва е националният план за действие, което е на ниво институции, ведомства, агенции, национално ниво към националната стратегия. България е една от малкото държави в Европа на база на своето административно деление, която има и съобразно 28-те областни административни центрове изградени 28 областни стратегии.
Пример за добра практика, която се отразява изключително добре не само от вас, политиците, не само от това, което е полезно и за населението от ромски произход, това е успешното използване на интегрирания подход. Като имам предвид интегриран подход, не го казвам защото думата е изключително модерна и по инерция, а защото наистина за първи път при демаркация, тоест – при търсене на общо на две оперативни програми „Развитие на човешките ресурси“ и на Оперативна програма „Регионално развитие“, беше създадена една схема „Интегра“, при която се построиха социални жилища в четири града. В Бургас за съжаление имахме проблем, защото там местното население не подкрепи този проект, имаше редица подписки и трябваше Бургас да отпадне като район, в който да се строи. Така или иначе парите бяха върнати обратно. И съчетано – строителство на социални жилища с меки мерки, тоест – използване на възможности населението да бъдат обучени, съчетание с мерки на достъп до заетост, достъп до образование, достъп до социални и здравни услуги. Ето тази схема на нас ни даде, може би тази схема я считаме за старта на интегрирания подход специално в нашата политика по интеграция на ромите, защото този интегриран подход на нас ни даде пътя, по който ние да анализираме, че това е грешен подход. Не може първо твърдата мярка, в случая строителството на социални жилища, след което тя да бъде последвана от меката мярка, тоест – достъп до социални услуги, достъп до образование, достъп до обучение и т.н.
За следващия програмен период 2014-2020 мярката е обърната обратно, тоест – тогава, когато има строителство на социални жилища първо започваме от меката мярка и след това пристъпваме към твърдата мярка – самото строителство. Въпреки постигнатия напредък, може би в последните две страници на доклада, може да видите изводите, които са доста добре диференцирани, както по отношение на изпълнителната власт, така и по отношение на политиците, защото до голяма степен подобряване на положението на ромите се нуждае и от достатъчна политическа воля.
Искам да обърна внимание, че най-вече недобрите резултати, които се постигат в абсолютно всички сфери, включително и в сферата на областта на заетостта, са свързани с ниската мотивация на част от родителите от ромския етнос за получаване на образование на техните деца. Това рефлектира върху пазара на труда, това рефлектира и върху икономическия растеж и върху абсолютно всичко, което касае благосъстоянието на българските граждани.
Аз мога да цитирам и много други статистики на Световна банка, че примерно 2020 година всеки трети гражданин в трудоспособна работна възраст на пазара на труда ще бъде от ромски произход. Тази тенденция, която е изведена с ниската мотивация на родителите, това е ранното отпадане на децата от ромски произход, ранните бракове, сами можем да си дадем представа и оценка какво би означавало за включването на всички тези хора без образование на пазара на труда при положение, че всеки трети ще бъде от ромски произход. Няма нищо лошо, че е от ромски произход, но има лошо от това, че са необразовани. Трябва да се работи в тази сфера.
Друга по-странна статистика – колко губим от невключването на тези хора в пазара на труда, защото се губи изключително много, както работна сила, така и от финансови измерения може да се направи калкулация каква е загубата.
Аз още доста неща мога да изреждам, но искам да се концентрирам и все пак върху добрите неща, които са се случили в сферата на заетостта така, както са изведени изключително концентрирано в доклада в частта приоритет-заетост, защото така или иначе години наред нищо не се е правило в тази област. Всички знаем, че реалните политики се осъществяват от местната власт на местно ниво. Така или иначе ако там местната власт, нашите 264 общини, които горе-долу направихме една пресявка от 264 в 220 има проблеми от подобно естество, които касаят ромска интеграция, така извеждаме и това, което дори и малката стъпка е направена, ги изреждам така, както те са дадени. Медиаторството се утвърждава все повече и господин Адемов, като бивш министър на труда и социалната политика знае много добре, че и по негово време тръгнаха тогава медиаторите. Така че в края на 2015 година ние имаме в бюрата по труда 87 медиатори и тези медиатори са преди всичко от ромски произход и тяхната роля е да могат да активизират населението от компактните ромски махали така щото те да могат да бъдат регистрирани в бюрата по труда, за да няма скрита безработица при измерването на ръста. Така че те поне от гледна точка на статистиката да може да има пълно обхващане.
По отношение на трудовите борси искам само това да кажа, че абсолютно съм сигурна, че всички отчитате факта, че данни по етнически признак в България не се събират, по етнически маркер. Това е само доброволно самоопределение и то е единствено и само в периодите на преброяване на населението и жилищния фонд на Република България през 10 години, което означава, че доброволно в нито една от шестте сфери, които са приоритети на националната стратегия, не могат да се определят да кажем колко броя роми има и затова само в частта трудова заетост това се вижда, защото единствено в трудовите борси, в бюрата по труда лицето по доброволен принцип може да попълни анкета за своята етническа принадлежност. Така че единствено само в тази област ние можем да водим някаква статистика по отношение на роми и нероми. Всички останали сфери - образование, здравеопазване няма как да кажем при един задължителен имунизационен календар колко роми са се ваксинирали и колко не. Така че трудовите борси се оказаха изключително важни за компактното ромско население, защото примерно през 2015 година са направени пет трудови борси и благодарение на тях 353 хора от ромски произход са започнали работа, което си е стъпка, малката крачка, която е направена.
Има доста мотивационни обучения за активно поведение на пазара на труда, търсене на работа. Подобряват се мерки за активиране на лицата, увеличава се броят на наетите роми на пазара на труда. Нека да си кажем, че има и положителна промяна на качеството на работната сила на търсещите работа роми и промяна на нагласата на работодателите да наемат роми, защото само допреди две-три години това беше тема табу, знаем, излишно е да коментираме сега.
В областта на заетостта някои от заложените индикатори не са постигнати – това, което е по план за действие. Например в областта на насърчаването на предприемачеството неизпълнението се дължи наистина на недостатъчната мотивация – това, което аз казах, недостатъчната инициативност от страна на безработните лица, липсата на стартов финансов ресурс, на умения за разработване на проекти, въобще някакви професионални умения. С приемането на плана за действие 2014-2020 година искаме да ви кажем, че на база на това, което сме направили като анализ на доклада 2014-2015 година, са се извели и фокусирали конкретни мерки за интеграция на пазара на труда и обучение на млади хора с оглед насърчаване и подпомагане, разкриване на нови работни места за млади роми. Знаем колко нови програми има по Оперативна програма „Човешки ресурси“, които имат специален приоритет и специална ос, която е таргетирана експлицитно и само към роми. Предходният период 2007-2013 година това го нямаше.
Отделно към Министерство на образованието и науката има отделна нова програма. За първи път Оперативна програма „Наука, образование и интелигентен растеж“ там също има специална експлицитна програма за ромите. Основата в тези доклади 2014 и 2015, отчитаме, мислим, че е поставена добра основа. От въпрос на политическа воля е да бъде в дневния ред наравно с всички останали въпроси, защото цитираните данни на Световната банка, това, което казах, страшно е, няма какво да се лъжем.
Няма да досаждам, защото доста данни има на стр. 36, едва ли по всичко ще мога да говоря, защото в качеството си на национална контактна точка, тоест – отговорната институция от страна на България за рапортуване на този доклад пред Европейската комисия, ние рапортуваме директно в Главна дирекция „Правосъдие“ на Европейската комисия. Мога да отговаряме единствено и само на по-общи въпроси, в дълбочина надявам се, че бих могла да отговаря и да съм ви полезна. Но данните са достатъчно красноречиви. Още веднъж казвам, на последна страница специално за политиците са изведени доста добри изводи, бих казала. Апелирам всеки да ги прочете, защото наистина без политическа воля 2020 година ни чука на вратата и просто докато затворим очи и докато ги отворим ще е станало 2020 година. Докато до сега просто инертно цитирахме, след 2018 година спират европейските фондове, тогава какво правим?! Сега имаме експлицитни програми за роми, няма да говоря за демографска криза, няма да говоря и за всички останали съпътстващи неща, защото вие ги знаете по-добре от мен. Но действително стъпката, която е направена, вниманието, което на всеки кмет на малка или голяма община беше обърнато чрез непрекъснати изисквания на отчети, за да можем да направим този доклад, защото аз виждам, че приложението го няма тук, миналата година страниците бяха 600, основният доклад плюс приложение, тази година е 900. Поради тази причина ние направихме отделно да бъде административният доклад от институциите, министерствата и агенцията и в отделно тесте просто да не досаждаме на който му е интересно, който иска да си види за собствения район какво е отчел даденият кмет, дадената община, даденият областен управител, да може да отвори и да си види.
Това е, благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря на госпожа Иванова.
Господин Байрактаров, заповядайте, имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз между другото искам да благодаря на госпожа Иванова за по-различното мислене от всички чиновници, които съм чувал до сега. Между другото ще се въздържа от подкрепа и на този доклад, тъй като предходният от 626 страници, макар и да дава обективна информация, не виждам промените в доклада ви за 2015 година. Ще ви кажа за какво става въпрос.
Между другото за Бургас, тъй като съм пряк участник да не се случи това нещо, причината е съвсем друга. Причината е, че не бяха проведени обществени обсъждания с хората, напротив – беше направен опит да бъдат излъгани хората. След това неправилно подбрани места за тези т.нар. социални жилища. Едното, ако не знаете, трябваше да бъде направено на прага на училище „Константин Петканов“ и детската градина „Морска звезда“, ако не ме лъже паметта. Разбирате колко е подходящи точно там да се направи такъв жилищен блок, но това е друга тема. И затова хората просто не можаха да издържат лъжите на местната власт и естествено реагираха.
Няколко акцента искам да поставя. Надявам се като човек, който ми харесва как мислите, да ги сведете до знанието на изпълнителната власт, нещо, което аз съм правил многократно.
Първо. И в доклада от миналата година, този от 626 страници и този от 73 страници, тъй като аз съм човек, който чете всичко, има един много съществен момент. Всичко това, което е свързано със заетостта за тези програми за усвояването, за което аз абсолютно съм съгласен с Вас, даже този въпрос съм го поставил на Томислав Дончев, че 2020 година, както се казва – мачът приключва и ние наистина трябва да вземем, защото не е нужно Световната банка, между другото докладът от 626 страници дава много подробна информация за процентното съотношение (така ще го кажа) на работната сила. Знаете какъв е процентът в момента на деца на възраст от една до десет години, той е над 23%, според мен е над 30%, но дори и 23% е в кореспонденция с потвърждение на Вашите думи.
Първият момент. Всичко това минава през една малка група (по памет цитирам) от 9 души ромски лидери, аз ще го кажа направо – от ромски тартори. Тоест, тези 9 души, на които така и никой не пожела да им спомене имената, всъщност провалят усилията на много хора, които се опитват като вас нещо да направят. Те са хората, които дирижират накъде да отидат парите, как да отидат, как да се похарчат и дали въобще да се постигне някакъв ефект от това нещо. Това е грешен подход. Не може хора, които са престъпници в по-голямата си част, защото ние ги знаем кои са, но искаме публично в крайна сметка да бъдат обявени точно в тези доклади имената на тези тартори. И е хубаво това да се направи, за да се знае кои са те. Ние ги знаем, защото самите институции обявяват, че са водели преговори с тези тартори. Извинявайте, но това е срамно! Държавата да води преговор с тартора, който всъщност държи населението, както го наричаме модерно – маргиналните групи в гетото. То е ясно, че той има полза това население да стои в гетото, да се увеличава в гетото, защото става за него по-лесно контролирано. Да, точно за тази социална изолация говорим, това, за което ние от Патриотичния фронт години наред го казваме, че трябва да разкъсаме тази социална изолация, а те не са малко. Аз съм човек, който няма проблеми да отида да контактувам с ромите, да си го кажем – с циганите и няма какво да се обиждат, защото ние така си ги знаем цял живот. И на английски като кажат джипси, не се превежда ром, а се превежда циганин, но никой не го съдят за дискриминация. Така че трябва да бъдем коректни в терминологията, но там е другият проблем на т. нар. „правозащитни организации“, на които трябва много сериозно да се изследва в тези доклади тяхната дейност. Всъщност, те наистина правозащитни ли са или точно обратното – имитирайки правозащитна дейност, тях ги интересува тези хора също да са в гетото, да не се образоват, защото е страшна информацията, че повече от 80% в доклада от 626 страници не са стъпвали в училище. Това е страшно и ние не можем да си затваряме очите, защото утре ние ще разчитаме на тези хора като работна сила. Каква работна сила, къде ще го вземеш на работа, като той не може нищо освен това, че се е превърнал в гетото на крадец, изнасилвач, престъпник с две думи?!
Ето тези момент трябва да се извлекат като тенденции, нещо, което не виждам и в предходния доклад и в този доклад. Липсват тенденциите, да си направим изводите, както казахте, прочетете, аз съм ги прочел внимателно, но там ги няма, кое, как, защо. Ако ще продължаваме само да усвояваме европейските пари и да имитираме заетост, не искам сега да ви показвам съпоставка между страница 36 и страница 22 в двата доклада, че ще стане смешно, да видите какво пише, планирано в доклада от 2014 година за 2014 година и какво е отчетено в доклада за 2015 пак за 2014 година. Няма да го направя, за да не поставям някой в неудобна ситуация, може да си направите сравненията и да ги прочетете. И затова няма да го подкрепя отново доклада.
Трябва да се научим да извеждаме тенденциите от тези доклади, положителни – отрицателни, за да може и ние като народни представители да предприемем на база на тези тенденции законодателна инициатива, ако е необходима или пък да сме полезни точно с нашата законодателна власт и на изпълнителната власт.
Надявам се да сте ме разбрали, нямам нищо лично. Надявам се сте отчели как ще гласувам, тъй като имам наистина допълнителни ангажименти.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: „Въздържал се“, така ли?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Господин Гьоков!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Иванова, становището на моята парламентарна група е, че административният мониторингов доклад по изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 година е изработен коректно и добросъвестно. Има редица слабости, които няма как да бъдат подминати. По форма и оценки не се различава коренно от докладите през последните няколко години, въпреки, че казвате, че има разширена аналитична част и т.н. и самият факт, че от 626 страници става 900 страници говори за това, че е разширен, но формата му е общо взето същата, аз не знам може ли да бъде и друга.
Спомням си за дебатите, когато приемахме доклада за 2014 година в парламентарната Комисия по труда и социалната политика, пък и в залите, спомням си и критиките към този доклад тогава. Аз си мисля, че спокойно можем тези критики да ги прехвърлим от предния доклад към този доклад. Няма да се разпростирам и да критикувам доклада сега, ще го оставим това за заседанието в парламентарната зала. Сега ще се огранича да кажа само, че моята парламентарна група на „БСП лява България“ заседава и решихме, че към момента при гласуването в комисията няма да гласуваме „За“ приемане на този мониторингов доклад за 2015 година.
Предстои ни още една среща, още едно заседание на групата точно по този въпрос, то ще бъде утре сутринта и ще решим как ще гласуваме в залата.
Ще си позволя да кажа, че каквито и стратегии за интегриране на ромите да имаме, каквито и планове за действия за изпълнение на тези стратегии, каквото и ще да отчитаме, защото Вие няколко пъти казвате, че отчитате напредък, но проблемите на ромската общност и на цялото общество с ромската общност се задълбочават. Видими резултати, поне за мен, няма и ако дори проведем някакви сериозни дебати ще се окаже, че има връщане назад отколкото някакво движение напред, дори и само заради увеличения брой ромско население. Има една българска приказка – от ден на ден все по-добре, от година на година – по-зле. Горе-долу в случая така изглеждат нещата, поне в моите очи е така. Харчим едни пари, не коментирам сега тези пари много ли са, малко ли са, защото от една страна са малко, от друга страна са много тези пари, но видими резултати наистина като че ли няма. Който и да срещнете отвън или да се консултирате, да питате, ще ви каже, че проблемите с ромската общност и вътре в ромската общност се задълбочават. В образование, в заетост, в социално подпомагане, здравеопазването, там всички приоритетни групи, сигурно ако статистически погледнем усилията, които се влагат от различните институции, които работят с тези общности, които прилагат тези политики в различните приоритети, могат статистически да отчитат напредък, но ако погледнем цялостно на проблема нещата се влошават, няма какво да си кривим душата и да казваме обратно. Няма ефект и си задавам въпроса аз, пък и цялата парламентарна група, защо са ни тези стратегии щом не водят до подобряване, а до влошаване и до непромяна на това състояние. И ако наистина искаме да имаме напредък с интеграцията на ромите, дали не е дошло време да признаем провала на досегашната политика спрямо това население, да изготвим нова стратегия или пък каквото ще да го наречем – политика, стратегия или каквото ще. Това разбира се не е критика към Вас, а критика към политическата класа, която се занимава с този проблем. Да поставим някакви приоритети в тези посоки, защото този проблем е един от най-сериозните проблеми на днешното ни общество и застрашава бъдещето ни като нация с опасността от окончателната безвъзвратна и цялостна маргинализация на това общество. Колкото и да има останали някакви по-здрави основи – и те ще си заминат във времето и тогава наистина ще стане необратимо и безвъзвратно връщането или поне много скъпо ще ни струва, не че сега ще ни струва евтино интеграцията на тези хора и да тръгнем по нов път.
Сега с мониторинговите доклади 2014-2015 година - сигурно институциите си вършат работа, Вие сте си свършили работата, обобщили сте данните, предлагате ги, сигурно можем да отчетем някакъв напредък, но какъв е крайният резултат? Може ли с ръка на сърцето да излезем тук отвън и на хората, които ни слушат и ни гледат, да кажем – направихме една голяма крачка от 2014 до 2015 година в решаването на проблемите вътре в ромската общност и проблема на цялото общество с тази ромска общност. Аз мисля, че трудно можем да го направим това. Това, което говори за сгрешена политика, е от години назад във времето и може би от първия момент, вече 27 години в тази посока.
Няма да продължавам нататък да задълбочавам и критики и каквото и да било към доклада, само ще напомня още веднъж, че с колегата сме делегирани да не подкрепим, да не гласуваме „За“ доклада, „Въздържал се“ или „Против“ няма кой знае колко голямо значение, но това да бъде един сигнал и към Вас, ако щете, пък и към нас, като политици и като компетентни да решават тези въпроси, че не се движим в правилната посока.
Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Реплики към изказването на господин Гьоков? Не виждам, колеги.
Други изказвания? От страна на народните представители не виждам.
Госпожо Иванова, заповядайте.
РОСИЦА ИВАНОВА: Искам да отговоря на народния представител господин Гьоков.
България е държава членка на Европейския съюз и като такава е абсолютно задължена да изпълнява общоевропейската политика. През 2011 година Европейската комисия задължи всички държави членки да изградят свои национални стратегии за интегриране на ромите. В този смисъл отговарям на Вашия въпрос, какви са тези стратегии и т.н. Ние сме длъжни тази стратегия да я имаме. Няколко пъти споменах, че отчитаме напредъка по стратегията на базата на това ни задължение, защото тогава, когато се приема стратегията през 2012 година в Народното събрание тогава беше включено да се отчита изпълнението на административен доклад, а не на политика, защото прозирам във Вашето изказване, че Вие отправяте упрек към воденето на една цялостна политика - административният доклад няма за цел такова нещо. Административният доклад е един отчетен доклад, който отчита институциите, мерките и задълженията, мерките и дейностите такива, каквито са заложени в Националния план за действие, как ги е отчело. Тоест, ние не отчитаме една цяла политика какви са тенденциите. Това не е акт на този административен мониторингов доклад. Ние сме държавни служители и сме длъжни да отчетем какво работи институцията, какво работят държавните служби. Това обяснявам в случая, защото няма как ние да сме отговорни за изпълнението на една цяла политика – нещо, което не се изисква в самото списване на този административен доклад, който ние трябва да отчетем.
Отделно, ние не сме си измислили какво трябва да съдържа като приоритети този доклад. Европейската комисия, казвам още един път, в Малта няма регистриран нито един гражданин от ромски произход и в този смисъл Малта също бе задължена да направи такава стратегия, защото вследствие на миграционни процеси би могло и там да има такива. Тоест, всички приоритети такива, каквито са, те са ни продиктувани. Ние се отчитаме и на база на това се пишат докладите за напредъка на България. Така че в този смисъл уважавам вашето мнение на вашата група, но не мисля, че е поставен въпросът на правилната плоскост. Ние отчитаме в момента какво са свършили институциите по отношение на даден отчет на изпълнени мерки, а не дали има подобрение на ромската общност, дали няма подобрение и съответно в една цяла политика, дали ако питаме отвън доволни ли са или не са доволни, бихме могли да сме отговорни за това.
Исках това пояснение да направя.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да Ви кажа, че абсолютно съм наясно с всичко това, което казвате, с общоевропейската стратегия.
Ще си позволя да вметна една фраза, ако искате я чуйте, ако искате не. Като гледам Европа как се справя с ромския проблем, просто няма какво да говорим нататък. Вярно, да, приоритетите са такива, те няма как да са по-различни. Въпросът е нашите действия по тези приоритети какви са и какъв е ефектът от тези наши действия по тези приоритети. За това става въпрос.
Грешна ни е политиката, пак казвам – приоритетите са ясни, политиката по решаване на въпросите по тези приоритети. Когато политиката е сгрешена, вие, институциите, администрацията както и да си върши работата тя, няма как да постигне резултати. Господин председател, по този въпрос може да направим една кръгла маса и можем да си приказваме три дни и три нощи по въпроса и накрая не знам какъв ще е резултатът.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Колеги, подлагам на гласуване Административния мониторингов доклад за 2015 година по изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този доклад, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 7 „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Приема се доклада.
Благодаря ви, колеги, за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.


(Заседанието завърши в 16.40 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:


Д-р Хасан Адемов