П Р О Т ОК О Л

№ 18

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

13 юли 2016 година

---

Дневен ред:

1. Законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда:
- № 654-01-72, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 31.05.2016 г.
- № 654-01-88, внесен от Румен Димитров Христов и група народни представители на 8.07.2016 г.
2. Разни



(Заседанието на комисията започна в 14.30 часа и се ръководи от д-р Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)

***

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имаме необходимия кворум, откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание:
1. Законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда:
- № 654-01-72, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 31.05.2016 г.
- № 654-01-88, внесен от Румен Димитров Христов и група народни представители на 8.07.2016 г.
2. Разни.

Който е съгласен да бъде подкрепен предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Колеги, вероятно ви е направило впечатление, с вх. № 654-00-114 от 13 юли 2016 година е оттеглен предишният законопроект с вносители Румен Христов и група народни представители. Така че актуални са двата законопроекта, които са включени в дневния ред за днешното заседание.
Колеги, имате ли нещо против да гледаме законопроектите заедно? Нямате.
Колеги, от „БСП лява България“, кой ще представи законопроекта?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, госпожо Михайлова, аз ще ви представя от името на вносителите Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда и мотивите към него. Предполагам, че на всички в комисията сме запознати с текстовете на закона и с мотивите към него, едва ли е необходимо да ги представям, но въпреки това ще си позволя да кажа няколко думи за проектозакона.
Защитната процедура по чл. 333 от Кодекса на труда представлява едно предварително условие, което работодателят е задължен да спази, когато извършва уволнение на категории работници и служители, посочени в нормата на самия чл. 333. Съгласно разпоредбите на този член някои категории работници и служители се ползват с предварителна закрила при уволнение. Самата закрила се изразява в предварителни искания на разрешения от Инспекцията по труда за всеки отделен случай, когато лицето, което подлежи на уволнение, попада в някоя от посочените в този член категории. Например, когато работодател иска да уволни работничка или служителка, която е майка с дете до тригодишна възраст, тя подлежи на т. нар. предварителна закрила при уволнение.
С предложения от нас Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда предлагаме изменения на въпросния чл. 333 от кодекса, които да гарантират, че работник или служител, който е родител или осиновител на дете до тригодишна възраст, когато живее в едно домакинство и работникът или служителят, който живее на съпружески начала с майка на дете до тригодишна възраст, когато живеят в едно домакинство, ще се ползва със същата закрила при уволнение, която се прилага за майките с деца до три години.
Предлагаме промяна на чл. 333, ал. 5, изр. 1 от Кодекса на труда, съгласно която бременни работнички или служителки в напреднал етап на лечение инвитро, както и съпрузите, живеещи на съпружески начала са бременна или в напреднал етап на инвитро жена, могат да бъдат уволнявани с предизвестия само на основания чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330.
Това е по същество законопроектът. Мотивите ни са, че целим осигуряване на пълна социална защита на младите семейства по отношение на трудовите им права, защото България е в тежка демографска криза. Според данните на националната статистика населението намалява и застарява. Няма да цитирам цифри за демографията, защото всички в тази комисия сме наясно с тях. Държавата няма концепция за справяне с демографската криза, с този изключително важен проблем. И да има стратегии, те явно са неефективни, защото не водят до промени или необходимата промяна в демографската картина. Младите семейства по всякакъв начин трябва да бъдат насърчавани да планират, създават и отглеждат деца, а държавата да им гарантира прилагането на сериозни мерки за социална защита.
Най-важно в тази посока е да бъде осигурена сигурност на работното място и според нас, вносителите на законопроекта, тази сигурност да се отнася и към двамата родители, двамата съпрузи. Няма по-важно нещо от това децата в ранна детска възраст да се отглеждат и възпитават от двама родители с гарантирани трудови доходи, получени в резултат на защитено право на труд. Мотив за разпростиране на закрилата и върху бащите е фактът, че в повечето български семейства бащата е основният фактор, който осигурява финансова стабилност при отглеждането на децата и рискът от уволнението му в периода до навършване на тригодишна възраст на тези деца предизвиква несигурност в българските семейства и това ги демотивира да създават ново поколение. Според нас наред с финансовата нестабилност в страната това е един от факторите да расте броят на семействата само с едно дете и раждаемостта като цяло да бъде ниска.
Друг мотив е, че сега съществува закрила при уволнение само на майките – работнички и служителки, но не действа за съпрузите, но пък те са равноправни родители и това ни кара да мислим, че има някакви елементи на дискриминация.
Мога да говоря още по мотивите в законопроекта, но едва ли е необходимо това. Само ще отбележа, че в постъпилите до момента становища по законопроекта според мен като че ли принципно несъгласие няма и няма категорично отхвърляне на предложенията.
Можем да говорим в комисията и между първо и второ гласуване за евентуално изглаждане та текстовете, защото в някои от становищата виждаме, че е изразено притеснение от двусмислие при тълкуване на текстовете.
Не съм съгласен с твърденията в някои становища, че няма законово изискуемите предпоставки за обсъждане, защото не бил внесен съгласно Закона за нормативните актове чл. 28. Може би формално е правилно това, но смятам, че са несъстоятелни тези твърдения, защото 90% от законопроектите, които разглеждаме и в нашата комисия, включително и внесените от Министерския съвет, не съдържат изискуемите атрибути на Закона за нормативните актове. Като пример мога да дам и чл. 114а, който без всякакви обосновки, влияние, приехме и сега разглеждаме и т.н.
В заключение ще отбележа, че отхвърлянето на този законопроект от Комисията по труда, социалната и демографската политика или пък от Народното събрание в никакъв случай няма да е трагично, но ще бъде ясен знак, че не се съзнават в дълбочина проблемите на младите хора, на младите семейства и че днес продължаваме да не разбираме какво кара тези млади хора да бягат от България и че това е именно липсата на гаранция за социална сигурност.
Спирам до тук, очаквам от народните представители от Комисията по труда, социалната и демографската политика да дадем знак с гласуването си по този закон, не само в случая за този законопроект, а въобще за всичко, което се планира за решаването на демографския проблем на страната ни.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Колеги, кой ще представи другият проект?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, с предложения от нас законопроект се цели намаляване на административната тежест по процедурата за сключване, регистриране и отчитане на еднодневните трудови договори. Предлага се еднодневните трудови договори да могат да се сключват на по-късен етап, а именно в последния ден на съответния месец.
Предвижда се предоставянето на талони, отрязък от които да се предоставят на сезонния работник, а другият да се съхранява от работодателя. Възнаграждението ще може да се изплаща ежедневно срещу разписка. Видът на талоните, протоколът и образецът на трудовия договор, както и реда за получаване и отчитането им ще се определи с наредба на министъра на социалната политика, след като бъде съгласуван с управителите на Националния осигурителен институт и директора на Националната агенция по приходите.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги от Министерството на труда и социалната политика.
Госпожо Петкова, може би Вие е редно да представите становището по първия законопроект, а госпожа Румяна Михайлова – по вторият.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Госпожа Петкова и по двата ще представи становище.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
КАЛИНА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по първия законопроект Министерство на труда и социалната политика изразява следното становище.
Съгласно разпоредбата на чл. 333 от Кодекса на труда някои категории работници и служители се ползват от предварителна закрила при уволнение, основанията за което са изрично посочени. Закрилата, както вече беше казано, се изразява в искане на предварително разрешение от Инспекцията по труда за всеки отделен случай, като в ал. 1, т. 1 е посочено, че работничка или служителка, която е майка на дете до тригодишна възраст, се ползва от тази предварителна закрила. Важно е да се отбележи, че тази защитна процедура представлява едно предварително условие, което работодателят е задължен да спази, когато извършва уволнение на категории работници и служители, посочени в тази разпоредба.
В мотивите към законопроекта е посочено, че целите са да се осигури една пълна социална защита на младите семейства по отношение на техните трудови права. Като се има предвид, че Кодексът на труда урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях, ние считаме, че не може да бъде възприето предложение за изменение на неговите текстове единствено с оглед осигуряване на пълна социална защита на младите семейства и живеещите на семейни начала.
Закрилата по действащия чл. 333 от Кодекса на труда се отнася за уязвими групи, като при прекратяването на трудовото правоотношение на тези категории работници и служители се вижда, че те са обособени по един личен признак, например трудоустроени боледуващи от определена болест представители на работниците и служителите и други. Би могло да се каже, че с направеното предложение в законопроекта се уреждат права на лица, които произтичат от правото на неговия носител, тоест – майката на дете на тригодишна възраст, бременна работничка или служителка, работничка или служителка в напреднал етап на лечение инвитро, което е видно, че това не са права, произтичащи от изпълнението на трудовите правоотношения на тези лица. Поради тези причини Министерство на труда и социалната политика не подкрепя предложения законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Петкова.
По вторият законопроект?
КАЛИНА ПЕТКОВА: По вторият законопроект, ако позволите, ще представя становището на Министерство на труда и социалната политика.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви помоля накратко, защото ние становищата сме ги чели.
КАЛИНА ПЕТКОВА: Министерството на труда и социалната политика подкрепя предложения законопроект за промяна разпоредбата на чл. 114а. Считаме, че предвидените промени наистина са насочени към въвеждане на една облечена процедура за земеделските стопани. Опростен е трудовият договор, дадена е възможност за възлагане на почасова работа по-малко от осем часа. Освен това е предложен механизъм, който ще гарантира ефективността на контрола, както и ще осигури защитата на трудовите осигурителни права на работниците и служителите.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, добре е да чуем и становището на Министерството на земеделието и храните, виждам тук представители – госпожа Савова и госпожа Ангелова.
РАДОСТКА САВОВА: Министерството на земеделието и храните подкрепя предложения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който е внесен в Народното събрание от народния представител Румен Христов.
Министерството счита за целесъобразно предложението на изменението на Кодекса на труда с оглед необходимостта от реално облекчаване на процеса по администриране на еднодневните трудови договори.
Това е в общи линии.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ще започна от законопроекта на колежката Корнелия Нинова.
В този вид представеният законопроект само с една идея, че се цели защитата на младите семейства, е несериозно. Първо е несериозен подходът и личи тотално непознаване на материята що се касае по отношение на дискриминация. Всъщност вие искате определена група хора да получава социална защита по личен признак, в случая – на майката. Тоест, майката щом е бременна – и някой друг да получава защита. Майката щом е родила – и някой друг.
Тук отварям скоба. Този някой друг, уважаеми колеги, интересно, се явява лице, което живее на съпружески начала. Тук вече цъфва първото непознаване на материята. Това лице като живее на съпружески начала, то баща ли е на детето, припознал ли го е преди неговото раждане с декларация пред съответната община? Няма нищо написано в тази посока. Тук гледам доста колежки са в детеродна възраст, дай Боже някоя да забременее, грижим се за демографията, казвам го с добри намерения, но това означава, че ако ние с нея се разберем, аз вече влизам спокойно в следващия мандат на Народното събрание, тъй като съм защитен от уволнение, а ние имаме правомощия по трудовото законодателство.
Провокирам ви нарочно, все пак малко да разведря обстановката. Но сега сериозно, колеги, тази възможност дава възможност за сериозни злоупотреби, включително за развитие на корупционни практики, което аз лично не мога да приема по този начин. Освен това по никакъв начин не мога да получа от вас убеждение по какъв начин, въвеждайки тези допълнителни защитни механизми на категории лица в чл. 333, вие ще подобрите тяхната социална защита и особено ще повишите раждаемостта и ще се справите с демографската криза, че нещо никак не мога да го разбера.
Така че аз лично ще се въздържа от законопроекта, представен по този начин, тъй като той за мен е популистки, не решава проблеми по една проста причина, че Инспекцията по труда ще даде разрешение и къде е социалната защита? Така ли е, госпожо Михайлова? Ако даде разрешение за уволнение.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Има и такава хипотеза.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Има такава хипотеза и такава възможност разписана в закона, която и сега си съществува. Някой път Инспекцията по труда не дава разрешение за уволнение, но много често тя и дава разрешение за уволнение.
Сега аз няма да ви разказвам за практики, които са от моята практика, че сме имали случай лице, което е защитено заради това, че е със заболяване, включено в списъка, самите хора, които работят с него, не го искаха това лице и ние го държахме на работа докато самото лице в един момент не реши, че е по-добре да си напусне, защото се създават конфликтни ситуации. Така че законопроектът по никакъв начин не постига заложените цели. Пак повтарям – няма да го подкрепя.
По чл. 114а. Тук искам да кажа само че първо някак си много бързо се внася този член и аз още от сега искам да заявя, че този член трябва да мине на обсъждане през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Би било добре, според мен, да бъде насрочено да се разгледа, защото разбирам, че колегите така са го внесли с добри намерения, само че самите те практически не са си дали отговори на много въпроси. Тук само отварям скоба, че изцяло се придържам към становището, което ни е дала КНСБ, което е изключително подробно и издържано становище.
Възниква първият въпрос, договорите да се подписват на един по-късен етап. А ако откаже лицето да го подпише, какво следва? Никой не може да отговори.
Втори въпрос. И в момента НАП имат едни много сериозни проблеми по отношение отчитането на здравните осигуровки. Включително днес съм жертва и аз чрез моята съпруга. Те сега не могат да си оправят нещата, представете си ако трябва да ги вкарваме по този начин да отчитат здравните осигуровки най-вече на тези лица. Пълен хаос ще настъпи.
Трети въпрос. Всъщност по какъв начин при една такава система и такъв подход, който практически, пак казвам – аз споделям виждането на КНСБ, ни представя една не нова форма на граждански договор, типична форма на граждански договор. Още първата дума, както правилно са го забелязали колегите от КНСБ, е възлагам. Възлага се работа по Закона за задълженията и договорите. Тоест, граждански договор. Ако е граждански договор, има ли място в Кодекса на труда такава форма, защото това означава, че ние създаваме прецедент в трудовото законодателство, което всеки нормално трезвомислещ народен представител не би следвало да допусне. Такъв прецедент е опасен на фона на препоръките на Международната организация на труда, на конвенциите, които са подписано от Международната организация на труда и да не ги изреждам нататък. Това означава, че ние практически с този акт девалвираме институцията, наречена Народно събрание, и правим нещо, което по никакъв начин не попада в прерогативите на трудовото законодателство.
Нещо повече, създаваме прецедент, който дава възможност на определена група работодатели да избягат от наказателната отговорност за невнасяне на здравни и социални осигуровки. Това, което е предвидено миналата година, го въведохме в Наказателния кодекс. Ако това е целта на някой, аз не мога да споделя тази цел. Не мога с едно добро намерение, че видите ли, някой се затруднявал, да създаваме прецеденти, които по принцип изобщо не са предмет на трудовото законодателство.
Така че моето мнение е, ако има насрочена дата, да се отложи разглеждането на този законопроект, да чуем какво ще кажат в Националния съвет за тристранно сътрудничество и след това взимаме решение, защото смятам, че ще се допусне сериозна грешка.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на господин Байрактаров?
Аз имам една реплика, ще се възползвам от правото на реплика да ви кажа, че за петък има насрочено заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което това ще бъде една от точките в дневния ред.
Но репликата ми е по-скоро под формата на въпрос. Очевидно, че в това предложение на госпожа Корнелия Нинова и група народни представители става въпрос за разширяване на кръга от лица, които се ползват от право на предварителна закрила. Сега обаче, ако аз попадам в хипотезата, по вашето предложение, на предварителна закрила по силата на факта, че съм баща на дете до тригодишна възраст и в същия момент живея на съпружески начала в друго домакинство, тогава как се случва, коя ще бъде моята закрила?
Ето тези неща може би трябва да се уточнят, за да преценим дали трябва да подкрепим или не едно такова законодателно предложение. Защото, повярвайте ми, в практиката има много такива случаи.
Други реплики? Изказвания?
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, колеги, госпожо Михайлова, госпожо Петкова, гости, ще взема становище по отношение само на законопроекта на Румен Христов и това, което каза в своето изказване господин Байрактаров, че се бърза с този законопроект и че много набързо е внесен. Той не е внесен набързо, той е в резултат на една голяма дълга дискусия, която продължава няколко месеца. Сами си спомняме, че през месец април правихме съвместно заседание с колегите от Комисията по земеделието и храните, където бяха поканени земеделските стопани, които прилагат тези еднодневни трудови договори. Още тогава те изтъкнаха, че това е една добра мярка в трудовото законодателство.
Фактът, че в момента за една година имаме издадени близо 200 хиляди такива еднодневни трудови договори показва, че тази мярка се ползва от земеделските стопани. Но те изтъкнаха един много важен проблем, който е, че необходимото време за изготвяне и регистрация на еднодневните трудови договори не е достатъчно и оттам вече възникнаха тези проблеми. Няма как в един и същи ден, особено когато на полето са над 100-200 човека, а има такива случаи масово при кампания, да се сключват и регистрират в един и същи ден тези еднодневни трудови договори. Затова ние проведохме редица срещи.
Румен Христов внесе един законопроект, заедно с група народни представители, но той се оттегли, защото не беше приемлив, няма как до 14 дни след полагането на труд да бъде сключен този еднодневен трудов договор и тези текстове, които сега са внесли колегите от Комисията по труда, социалната и демографската политика и от Комисията по земеделието и храните са в резултат на една дискусия между експертите от Министерство на труда и социалната политика, експертите от Министерството на земеделието и храните и земеделските стопани. Именно тези текстове се възприеха с цел да облекчим сключването на еднодневните трудови договори и да могат да се възползват земеделските стопани.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплика на господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Както казах – намеренията сигурно са добри, но противоречат на всякакви, първо – законодателни принципи в трудовото законодателство. Второ – както каза госпожа Ангелова 200 хиляди договора, тоест – не е проблем да се сключват тези договори. Трето, искам да подчертая много ясно и много точно, че сключването на еднодневни трудови договори не е задължителна мярка, то е възможност. Тоест, това, което предлагате, колеги, сега, което е граждански договор в трудовото законодателство, то съществува и сега гражданският договор.
Земеделските стопани нямат никакъв проблем да си сключват граждански договор и да си възлагат съответните дейности за изпълнение и естествено след това да си носят съответните субекти отговорността за невнасяне на осигуровки и т.н. Даже, бих казал, ще облекчим Инспекцията по труда, защото тя не е длъжна до проверява гражданските договори в това отношение. Аз съм убеден, че и сега няма капацитет да обикалят по нивята и по лозята, за да извършва такива проверки. Сигурно ходят колегите, аз не казвам, че не ходят, казвам, че нямат този капацитет като ресурс. Но да създадем прецедент през трудовото законодателство, законодателно да определяме граждански договор като трудов договор, извинете, но това просто ще бъде безобразие.
Затова пак казвам, аз предлагам да изчакаме след като е в петък Националният съвет за тристранно сътрудничество и да отложим разглеждането на текста за другата сряда. Няма да се случи кой знае какво нещо. Между другото в момента промяната се прави заради гроздоберачите, да го подчертаем и това.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Втора реплика? Не виждам.
Госпожа Ангелова, заповядайте, имате право на дуплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Аз пак казвам, с най-добри намерения, този законопроект, всички тези текстове са обсъждани детайлно с Министерство на труда и социалната политика, с Главна инспекция по труда, със земеделските стопани, не се бърза заради гроздоберачите. На тази среща в Министерството на земеделието и храните бяха от всички браншове, които прилагат тези еднодневни трудови договори, и берачите на роза, на лавандула, и на зеленчуци, и на плодове. Тези текстове са синхронизирани, няма нищо, което е нередно.
По отношение на разглеждането в Националния съвет за тристранно сътрудничество в петък ще бъде разгледан този законопроект, ще си мине, както му е редът, но ние в момента имаме становища и от двата синдиката, те са обширни становища, запознали сме се. Имаме становище от работодателски организации. В Националния съвет за тристранно сътрудничество няма нещо ново да кажат и работодателите и представителите на двата синдиката, ние ги имаме тези становища. Така че смятам до разглеждането на този законопроект в зала, че те няма да бъдат променяни. За първи път чувам, че законопроект, който не се подкрепя от някой от национално-представителната организация или на синдикатите или на работодателите, да не може да се разгледа в зала. За първи път чувам такова твърдение, това е едно становище, това не е основание да не се разглежда законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Други изказвания, колеги?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, госпожо Михайлова, госпожо Петкова, госпожо Савова, колеги народни представители, аз искам да кажа няколко думи по законопроекта по чл. 114а. Няма как да го подкрепим, даже не само че няма да го подкрепим, но с всички възможни средства ще се противопоставим на този законопроект, защото няма как да поправяме нещо, което поначало е сгрешено и нарушава основни принципи и отнема трудови права. Аз ще прочета изречението, което продължава да стои там: „Не се зачита за трудов стаж…“. Щом не се зачита за трудов стаж сега вие какво искате – да напъхате някаква категория в Кодекса на труда, която е някакъв граждански договор, но ще му викаме трудов договор, и защо?! Защо работодателите не продължават да си сключват срочни трудови договори по условията на Кодекса на труда? Каква е причината за да не се случва това? Или само за да угодим на някой, който измисля различни неща, за да не сключват договори с работниците, за да им нарушава правата по всякакъв начин, ние ще му правим удобен Кодексът на труда за него. Принципно бъркате нещата още с приемането на член 114а, когато миналата година го претупахме в среднощ и когато щеше да действа до края на 2015 година, пък някак си удобно го пропуснахме този момент и си върлува този член втора година и сега правим някакви козметични поправки, защото да улесним работодателите какво да правят. Но ние не решаваме основния проблем, дето нарушаваме трудови права.
Аз изцяло се солидаризирам със становищата, които са изпратили КНСБ и КТ „Подкрепа“, защото те задават много въпроси, на които вие наистина не отговаряте като вносители и в случая, господин Байрактаров, Ви задавам, Вие не отговаряте на тези въпроси. Сто пъти искахме един сериозен анализ на член 114, освен някакви такива статистически данни колко договора са сключени, колко там са купени от Инспекцията по труда, никакъв друг анализ. Какъв е ефектът от това, добър ли е, лош ли е, как ще се отрази на тези хора, които работят с тях? И се задават редица въпроси, на които наистина няма отговор. Дайте да го спрем този член и ако някой иска да мисли някакво законодателство в тази посока – да го измисли и да го слага на масата, но да е приемливо от всички. Сега работодателите викат браво, но аз не съм сигурен, че тези работодатели, които викат браво на това, което се предлага като промени от вас, защитават интересите по-скоро на тези земеделски производители.
В Народното събрание има стажанти в нашата група и защото се интересуват от социалното законодателство им показвам чл. 114а и им казвам какви са недостатъците, че не се признава за трудов стаж, те викат – тогава защо му викат трудов договор. Това са децата, които учат за юристи. А вие защо му викате трудов договор, аз не знам.
Като вносител, на въпросите, които бяха зададени по нашия законопроект. Повечето от термините, които използваме в нашия законопроект, са съобразени със Семейния кодекс. В България се опитваме, защото идват нови реалности, семейството както беше единна клетка на обществото, вече има и по-друго тълкуване на семейство – съвместно съжителство. Не казвам, че сме били идеални в изказа си и във формирането на членовете, но може би това трябва да го видим и по този формален повод да не отхвърляме целия законопроект, защото идеята там е да се изравнят правата на майките и на бащите спрямо децата.
На въпроса на кого – за детето, за което се грижиш, за него ще ползваш защита, не за другото, на което си да речем биологичен баща, но не живееш в семейството. Такава ни е логиката. Ако има някакви по-прецизни текстове ние сме съгласни да коригираме. Ето тук с колежката Мариана Тодорова от „АБВ“, която каза, че ще подкрепят законопроекта, но ще имат предложения между първо и второ гласуване точно в тази посока за изглаждане на тези текстове и аз съм съгласен с това.
Последно изречение, дали към господин Байрактаров или инспекцията, няма стопроцентова защита, то и за майките няма защита. Инспекцията може да даде разрешение, може и да не даде. Работодателят може да поиска или да не поиска. Или дори Инспекцията по труда да каже не, това лице не трябва да се съкращава, защото има защита, съдът може да не се съобрази с това. Но ако заведе дело съответният потърпевш, от цялата работа няма да разглежда по същество аргументите, ще го отхвърли уволнението на основание, че не е поискано разрешение от Инспекцията по труда или че не се е съобразил със становището от инспекцията.
За това става въпрос. Мисля, че не е такъв сериозен проблем и никой няма претенции с това да решава демографската криза. На всички е ясно, че демографската криза е изключително сложен проблем, но някаква сигурност трябва да се дава на младите семейства – социална сигурност, защита на правата.
Направихме обсъждане в осем големи градове, на които аз присъствах в два от градовете. Отначало подхождах, признавам си, леко несериозно към законопроекта, но като видях, че залите бяха пълни – над сто до двеста човека и как хората го приветстват и дават идеи как да се разширява още тази защита…А пък няма да забравя как едно момиче каза, че благодарение на тези защити в Кодекса на труда, баща й, който е трудоустроен, могъл да отгледа двете си дъщери и да ги изучи висше образование, защото той винаги е бил първият, който ще съкращават поради инвалидността си, но защитата на закона по някакъв начин го оставила на работа и той е успял да гледа децата си.
Разбира се, когато има някакви социални защити те са за сметка на други групи хора, но в края на краищата сме солидарно общество и трябва да обърнем внимание на тези, които са по-социално уязвими.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Реплики?
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Колега Гьоков, аз пак казвам, сигурен съм, че сте имали добри намерения, само че пътят към ада е осеян с добри намерения. Аз ви дадох примери, д-р Адемов в репликата към мен разшири примера, Вие като че ли не поискахте да се вслушате в този пример, който между другото става опасен, ако започнете да го разглеждате още повече в дълбочина, включително пак казвам – опасен от гледна точка на възможност за създаване на един много ефективен бизнес в тази посока по защита. За разлика от някой тук все пак има хора, които знаем как се осигуряват работни места и как се дава хляб на хора, аз съм давал хляб на 4 хиляди работника и много добре знам как един работодател, който уважава работниците си и се грижи за тях, но за тези, които са дисциплинирани, изпълнителни, а не за някой, който два дни се напие, три дни не го знаеш къде е и след това ще дойде и ще ми заяви, че живее на семейни начала с жена, която има дете на шест месеца и се грижи за това дете. И как се грижиш, като два дни си на работа, три те няма…?! Нали разбирате. Давам ви такива чисто житейски примери. Няма нищо общо примерът с човека, който има съответна степен на увреждане, това са съвсем различни категории, законодателят е предвидил тяхната защита и тук дори няма какво да коментираме. Включително е разширил със списък от заболявания, които защитават тези хора. Не случайно в самото начало на изказването си ви дадох такъв пример. Но да отваряме кутията на Пандора с мотива, че ще осигурим социална защита на младите семейства, мога да ви кажа и с какви хора са ви били пълни залите, ако държите – ще го направя, но мисля, че не е добре.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин председател, аз няма да влизам в полемика с господин Байрактаров хората какви са били, хората са нормални, всички, които се интересуват по някакъв начин от социалното, имат интереси за създаване на семейство, за социална защита и т.н. Тук разбира се, че няма как да ги квалифицираме като каквито и да било хора. Само ще кажа, че не мисля, че трябва покрай сухото да гори и мокрото. Нещата, които Вие казвате, са, че едва ли не някой ще злоупотребява. Ще създаваме такъв контрол, че да не може да се злоупотребява и това масово злоупотребяване, което мислите, че ще се случи, госпожа Михайлова може да ви каже, между другото поисках по друг повод статистика в края на миналата година, но оттам се вижда, че за година има поискани разрешения около 200 на година в цялата страна. Така че кой знае за какви масови злоупотреби не виждам как може да се случи.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Д-р Венка Стоянова, заповядайте.
Д-Р ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа, колеги народни представители, уважаеми гости и представители на двете министерства, вземам отношение по ЗИД на Закона на Кодекса на труда, който касае чл. 333 от закона. Изразявам мнението на колегите от нашата парламентарна група след подробно запознаване с мотивите на проекта, становищата на синдикалните и работодателски организации, Министерство на труда и социалната политика и след анализи, които ние направихме. Възможно е да се направят анализи и цифрите са многозначителни и говорят.
Още в началото на моето изложение искам да кажа на колегите, че ние няма да подкрепим този законопроект и няма да го подкрепим не защото не оценяваме ролята на бащата в отглеждането на детето в семейството и защитата на семейството, създаването на условия за отглеждане на децата в нормална икономическа и социална семейна среда, няма да го подкрепим и не защото не сме загрижени и отговорни и нямаме готовност за осъществяване на политики, целящи преодоляване на неблагоприятната демографска ситуация в страната, и няма да го подкрепим не защото омаловажаваме защитата от уволнение на определени категории работници и служители, но това ни идва малко в повече.
Уважаеми колеги, има доста аргументи, които мога да приведа в подкрепа на това наше намерение да не подкрепим законопроекта. Ще ви сведа само някои от тях. Няма да казвам какво визира закрилата по чл. 333, защото колегите вносители подробно ни запознаха с това, което всички знаем, колегите от Министерство на труда и социалната политика също. Минавам конкретно на нашите мотиви.
В анализите, които направихме, прегледахме Кодекса на труда с всичките му промени и изменения, закрилата за уволнение въобще датира в Кодекса на труда в неговата редакция от 1986 година, като жените бременни или майки на деца до тригодишна възраст се включват като защитена категория през 1992 година, тогава явно с оглед точно на най-важното – физиологичните и биологични особености на детеродната способност.
През 2009 година вече се включва категорията на жени в напреднал стадий на лечение инвитро и това е развитието на нещата вече, касаещи жените, и това наистина е политика и има концепция, господин Гьоков, за справяне с демографската криза, колкото и малко да са според някои хора децата, които се раждат инвитро. Но няма да отварям сега темата за стерилитета в България, тя наистина е много сериозна и точно това, което прави правителството като политика, е част от справяне с проблемите, които наричаме демографски.
Още нещо ми направи впечатление, като анализирах цифрите. Както ви казах, в Кодекса на труда закрилата за уволнение на майки на деца до тригодишна възраст е въведена през 1992 година. Между другото последната година с положителен естествен прираст е 1990 година, след това вече и след въвеждане на тази новост - сериозна социална закрила, за съжаление нашето население намалява. Така че не можем да се справим с кризата, ако въвеждаме някакви защити. Поне тази защита, която е много добра за жените, показва, че тенденциите, които са не само в България в демографско отношение, но и в Европа, са си такива и трябва да предприемем други мерки, които биха могли да ни помогнат поне отчасти да се правим с проблема. До тук с демографията.
Считам, че не трябва да говорим за работодателите като за едни лоши хора, които тормозят работниците, все пак трябва да осигурим на тези работодатели възможност да формират екипи от работници и служители, които гарантират по-добра производителност на труда, респективно икономически растеж на страната и не разчитат да получават заплата на всяка цена, ползвайки се от различни видове закрила и това като политика – икономическият растеж на страната би подпомогнало нашите усилия в справянето с демографската криза. Всеки работодател е изпадал в ситуация, когато се налага да освободи работник. Тук аз поне от колегите, които познавам, има няколко работодатели, може и да са повече и казахте, че са дадени малък брой разрешения от страна на Инспекцията по труда, но аз специално миналата година, когато се наложи да съкращавам служители от инспекцията в Търговище, за всяка жена изисквах декларация, че не е бременна и пак представях документите в Инспекцията по труда за всеки случай. Освен това и декларация, че не попадат под закрилата при уволнение като хора с намалена работоспособност. Така че тази законова протекция понякога заставя работодателите да пристъпят към освобождаване на по-подготвени кадри за сметка на тези, за които би трябвало да се иска разрешение от Главна инспекция по труда и от ТЕЛК.
Още едно основание. Не считаме, че е удачно да се разширява допълнително кръга от лица, които да се ползват от закрила. Това между другото съвпада и със становищата на работодателските организации, които са ни представени. Още повече, че в конкретния случай в мотивите на вносителите има доста неясни и спорни моменти. Подкрепям това, което каза господин Байрактаров в неговото изказване относно удостоверяването на родител или осиновител на дете до тригодишна възраст, който живее в едно и също домакинство или на съпружески начала и т.н., за партньорите на жените в напреднал стадий на инвитро важи същото.
Има и един друг въпрос, който можем да го обсъдим, ако искате. Можем ли според вас да идентифицираме стадий от развитието на детето, който е по-важен от останалите и да изберем кой е този стадий. Много е важен стадият на новороденото, много е важен стадият на детската ранна възраст, много е важен стадият на развитие на детето, когато то е в начален етап на образование, а не е ли важен стадият на пубертета – много е важен и е много страшен, сигурно сте родители и знаете какво е това. И тогава къде точно е най-необходимо семейството да бъде икономически стабилно и социално подкрепено. В кой от тези всичките стадии на развитието на детето и дали закрилата от уволнение след всичко това, което казах до тук е нещото, което е гаранция за справяне с демографската криза.
В общи линии това е. Имам още много данни.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, д-р Стоянова.
Реплики?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Кратка реплика като обобщение на всичко това, което казахте. Щях да приема законопроекта, че е опит за борба с демографската криза, ако примерно бяха търсили защита на бащи и майки, които отглеждат три, четири, пет деца, както аз съм многодетен татко, тоест – дал съм своя принос за демографския проблем. Но такова нещо няма, какво виждате. Както казахте – политика е нужна, а не демагогия.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Други реплики? Не виждам.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз няма да се съглася с това, което казахте, защото кой стадий бил важен – всички стадии са важни, включително от нула месеци до смъртта на човека всички стадии в живота му са важни. Но по някакъв начин законодателят, когато е правил Кодекса на труда е сметнал, че първите три години, затова е защитата за майки с деца до три години, затова ние се разпростираме на защитата на майките и на бащите на тези деца. Това за стадия.
Не знам Вие колко сте искали, но статистиката показва, аз ще ви я дам, ще видите, че са 200 искания, колко са разрешенията е друг въпрос. Това е нещо съвсем дребно, което по никой начин не затруднява работодателите. Може би единственото нещо и единствените хора или институция, която се затруднява, е Инспекцията по труда, защото трябва да се занимава с допълнителна работа без да разполага с ресурси за това, защото Инспекцията по труда и сега не разполага с необходимите ресурси да си върши работата в интерес на истината. Можем да извадим десетки и стотици аргументи за това кой трябва да има защита. Ако смятате, че трябва да защитим и многодетните бащи и майки – предлагайте, ще го вкараме в Кодекса на труда и всеки ще си каже мнението, няма лошо.
Така че аз казвам – не приемам аргументите против, но до момента не съм чул някакъв смислен аргумент, който да каже, че това е толкова лошо, че няма смисъл да се приема.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Други реплики? Не виждам.
Д-р Стоянова!
Д-Р ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Гьоков това, че с нищо не се съгласявате от моите мотиви, не ме притеснява. Да, както аз не се съгласявам с Вашите, това е също част от нашата работа.
Искам още веднъж да ви кажа, че тази аналогия, която се опитвате да правите със законопроекта, не е възможна. Не може да казвате, че понеже сте видели, че са защитени майките на деца от три години, бременните и тези, които са в напреднал стадий на инвитро, затова сте решили да сложите и бащите. Да, но не напразно някъде казах, че става въпрос за физиология. Тук има доста лекари, пък и всички останали са интелигентни хора, които са наясно с физиологията на жената. Това е грижата на държавата относно жената и майката. Жената и мъжът са две различни неща и мисля, че никой не се съмнява, че е така. Няма нужда да привеждаме доказателства.
Освен това нещо за статистиката. Казахте, че сте стъпили на тези данни, които са за исканите разрешения. Пак да направим разлика между мъже и жени. Хората, които работят, в голяма част от семействата са мъжете, жените отглеждат децата, работейки също и се ползват от закрилата. Така че пак казвам – няма място тази промяна да приравним мъжът и жената при износването и раждането на едно дете. Да, наистина отглеждането е споделено, но има едни неща, които ги могат само жените.
Благодаря.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, други изказвания?
Аз ще си позволя да кажа само няколко изречения и да включа в разговора и госпожа Румяна Михайлова, за да ни каже по отношение на чл. 114а какви са конкретните стъпки на работодателя рано сутрин, когато при него дойде работник, който има претенцията да работи в хипотезата на чл. 114а. Тоест, какви права има работникът, какви задължения има работодателят, готова ли е информационната система, готова ли е наредбата към чл. 114а, защото всичко това ще даде възможност закона да може да се прилага? Ако информационната система, софтуерният продукт не е адаптиран към новите предложения в текста, тогава ще има много по-сериозни проблеми, отколкото сега. И другата страна в това взаимоотношение – контролиращият орган в лицето на Главна инспекция по труда, кога, какви права има в рамките на това правоотношение?
По отношение на проекта на госпожа Нинова и група народни представители, искам да припомня, че господин Гьоков, Вие предлагате промени в Кодекса на труда. Тоест, Кодексът на труда е, някои го наричаха трудовата конституция навремето, разглежда трудови взаимоотношения между работника, служителя, работодателя и свързаните с тях отношения. Както се изразява един наш бивш колега – трудовата парадигма е много крехка и ако се наруши баланса между правата на работника и служителя, към тях прибавяте и социалните права и задълженията на работодателя, тогава винаги възникват някакви проблеми, които ги виждаме и в становище, виждаме ги и в изказванията на народните представители. Тоест, ако търсим защита на правата, в случая най-общо казано на бащите на деца до три години, бихме могли да ги намерим и чрез социалното законодателство. Бихме могли да ги намерим и с други инструменти, които ги има в други закони. А вмъквайки ги по един своеобразен начин, вие сте избрали този подход, в трудовите им взаимоотношения, създаваме тази проблематика, за която говорим в момента.
Това е, което исках да кажа накратко без за влизам в детайлите на отделните текстове, което направиха колегите.
Реплики? Няма.
Госпожо Михайлова, имате думата.
Имате ли финансов ресурс за промяна на софтуерния продукт. Подсказа ми го този въпрос господин Байрактаров.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, финансовият ресурс е осигурен със средства по оперативната програма. Имаме одобрен проект от Комитет по наблюдение. Първоначално проектът или тази дейност по проекта, свързана с разработването на един софтуер, който да предоставя онлайн трудовите договори, заданието беше по-различно, защото не беше внесен законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Но така или иначе за изграждане на информационната система са осигурени средства. Въздържаме се все още да възложим разработването й, защото няма как преди да се приеме законопроекта това да се случи законосъобразно. Така че изчакваме гласуването, приемането на текстовете в този или изменен вид.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Михайлова, извинете, че Ви прекъсвам. Но примерно сутринта отива работникът да бере череши, грозде или каквото и да е, какво прави той, какво прави работодателят, как се отчита трудовия договор? Ето тези неща, за да можем да се включим в рамките на конкретиката.
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Аз мога да коментирам само онези изисквания и регламенти, които гарантират ефективността на контрола с конкретно предложените текстове. Това, което до сега най-много затрудняваше земеделските производители при сключването на трудовите договори, беше времето, за което те се сключваха във връзка с идентифицирането на данните за лицата – име и ЕГН.
Предложеният законопроект предвижда сключването на договора да става след един достатъчно дълъг период от време, което ще даде възможност на земеделския производител да сключи този договор.
По отношение на това иска ли или не иска лицето след 30 дни или след времето, след което е положен труда, да сключи договор, то би могло да се случи и при условията на сега действащия член 114а. И сега лицето би могло да откаже.
Какво се случва с измененията? При започване на работа работодателят земеделски производител има необходимостта единствено и само да предложи на лицето отрязък от талон, който системата ще генерира, ако бъде направена. Отрязък от талон, който е с уникален номер, като едната част от него остава у работодателя, другата – в работника. Талонът ще даде възможност на инспекторите при посещение на място, на което се полага труд да установят, макар и в бъдещи наистина намерения на работодателя да сключи трудов договор или той ще замести сега сключения преди постъпване на работа договор. Работодателят трябва да изготви и протокол, така регламентира законопроектът, на присъстващите за деня работници, който да отрази датата и броя на работниците, които ще работят. Талонът съдържа, както казах, освен това, че е с уникален номер, съдържа информация единствено и само за датата, на която се полага труд. Тази част от талона, която се съхранява в работодателя при приключване на работа за деня, в тази част ще бъдат отразени часовете, които е работил.
Един от следващите големи проблеми на земеделските производители беше невъзможността понякога да се работи по осем часа и това наистина е така, особено при розопроизводителите. При тях технологично не е възможно да се работи осем часа на ден.
Господин Байрактаров, възлагането на работа по договора не го прави граждански. В Кодекса на труда има много текстове, в които се казва, че работодателят възлага. По трудовия договор се престира работна сила, а в случая ние говорим за гражданския, по който се престира готов продукт. Няма как в този случай ние да твърдим, че сме възложили работа по граждански договор. Друг е въпросът, на който аз за съжаление като контролен орган не мога да отговоря, за зачитането на трудовия стаж по трудов договор, но се зачита осигурителен такъв, покрива се един много важен осигурителен риск, риск от трудова злополука, който е съществено важен момент.
Това са гаранциите, които законопроектът дава като възможност да осъществим един достатъчно според мен ефективен контрол на работата на наетите за прибирането на реколтата от плодове и зеленчуци през сезона или за този вид краткотраен сезонен трудов договор.
Сега разбира се, за да го направим, трябва да попаднем и на място и да извършим проверка. Възможностите ни наистина не са чак толкова големи. В инспекцията работят около 380 души с инспекторски правомощия, въпреки всичко до сега за сезона през тази година вече сме извършили около 800 проверки, като те имат за цел най-вече да мотивират земеделските производители, които сключват трудови договори, да уредят правоотношенията като трудови с работниците си и те имат по-скоро един информационен характер. Разбира се и санкции са претърпели някои земеделски производители, ако при следващо посещение на инспектори не са си изпълнили ангажиментите.
Помня, че на едно от миналите заседания стана въпрос, че трябва по-широко да информираме земеделските производители. Постарахме се да направим една брошура за работещите. Да не забравяме, че когато се прие чл. 114а през миналата година, един от основните мотиви за тази промяна беше свързан с това, че работниците запазват правата си да бъдат социално подпомагани. Това го прави по-различен от другите видове трудови договори, като трудово правоотношение.
От текстовете става ясно, че е облекчено съдържанието на трудовия договор, но мисля, че данните, които той съдържа, като данни са напълно достатъчни, за да се отчете отработеното време, да се изплати възнаграждението за това време, както и осигуровката и данъка, който трябва да се заплати.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Колко време е необходимо за промяна на наредбата по този член? И има ли нужда изобщо от промяна?
РУМЯНА МИХАЙЛОВА: Има разбира се, най-малкото имаме нов образец на трудов договор, отделни текстове от наредбата ще бъдат променени. Но мисля, че в никакъв случай не е необходимо много време за това. Повече време ще ни е необходимо за софтуера, защото всеки софтуер, освен фаза на разработване има и фаза на тестване и предполагам, че за това са ни необходими около два-три месеца.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, искам да дам думата на госпожа Величка Микова.
ВЕЛИЧКА МИКОВА (КНСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, накратко това, което бих искала да кажа и вече беше споменато в изказването на госпожа Михайлова, е, че ние сме обезпокоени не само от това, че се измества сключването на трудовия договор. За нас това е съществено и ви умоляваме, когато гласувате този законопроект да държите сметка на обстоятелството, че основен принцип в трудовото право е, че първо се сключва трудовият договор след това се полага труда и се изпълнява работата по този договор. Тук ще обърна внимание, може би вие сте запознати, в Англия съществуват т.нар. нулеви договори, но и там се сключват договори, когато има работа се възлага работа, изпълнява се и тя се отчита като работно време. Ако някой цели нещо подобно, нека го направим по нормалния начин, а не да преместваме, както се казва, каруцата пред коня. Затова настояваме всичките тези промени да бъдат много внимателно погледнати.
Другото, което е, че това, което каза госпожа Михайлова, очакваме наредбата да я видим, но и в законопроекта се вижда, че се говори за идентификационни номера, говори се за брой на работници, но никъде не се говори за техни персонални данни. Освен това законопроектът говори за сключване на трудов договор в последния ден от календарния месец, в който е положен труда, но защо не виждаме кога се прекратява този договор. Просто този въпрос е оставен така неурегулиран, неуреден.
Благодаря ви.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Микова.
Колеги, други изказвания? Не виждам.
Обявявам дискусията за закрита и подлагам на гласуване
Законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 654-01-72, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 31.05.2016 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 11.
Законопроектът не е подкрепен.
Позволете ми да подложа на гласуване:
Законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 654-01-88, внесен от Румен Димитров Христов и група народни представители на 8.07.2016 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – 2; „Въздържали се“ – 4.
Законопроектът е приет.

2. Разни.
Преди да закрия заседанието искам да коментираме с вас една тема, трябва да вземем решение.
Следващата сряда – 20 юли 2016 година включително изтича срокът, в който се правят предложения по процедурните правила за избор на управител и подуправител на Националния осигурителен институт. Това означава, че заседанието на комисията можем да го проведем най-рано на 21 юли 2016 година. Има колеги, които са членове на Комисията по здравеопазването, можем да помолим д-р Дариткова да преместим заседанието на Комисията по здравеопазването в сряда. Това са технически въпроси, които ще ги уредим допълнително. Исках предварително да ви информирам, за да спазим процедурните правила, които приехме единодушно в Народното събрание.
Закривам заседанието.
Благодаря, колеги! Приятен ден!

(Заседанието завърши в 15.45 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:


Д-р Хасан Адемов