Запис от фонограмата!


П Р О Т О К О Л

№ 26


от редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика


19 октомври 2016 година

---

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 602-01-56, внесен от Министерски съвет на 7.10.2016 г. – обсъждане за първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14.35 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.

* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание е:
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 602-01-56, внесен от Министерски съвет на 7.10.2016 г. – обсъждане за първо гласуване.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се дневният ред с консенсус.
Преминаваме към:
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 602-01-56, внесен от Министерски съвет на 7.10.2016 г. – обсъждане за първо гласуване.
Това са гостите.
Заповядайте, г-н Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, г-н Председател.
Искам да изясним първо Комисията по труда, социалната и демографската политика като водеща комисия ли разглежда този законопроект или като второстепенна и тази процедура, защото може би колегите не знаят, че ако ние сме водеща комисия, то днес тук трябва да има стенографски запис на това заседание. Ако ние сме второстепенна комисия, според последните разпоредби на председателя на Народното събрание, то днес няма да има стенографски запис на това заседание. Но тъй като аз считам, че този законопроект е изключително в компетенциите на Комисията по труда, социалната и демографската политика и остро възразявам срещу това друга комисия да бъде водещата по този законопроект, което естествено не мога да предотвратя, но настоявам, г-н Председател, да бъде осигурен стенографски запис на днешното заседание на Комисията по възможност, тъй като, пак казвам, искам заседанието на тази комисия по този законопроект да бъде стенографирано, да бъде ясно изразено и да може да бъде прочетено мнението на експертите, тъй като експертите по тази тема са тук, в тази комисията, а не в Бюджетна комисия, затова ако имате възможност, ако нямате – ще приема невъзможността, но все пак е добре да има стенографски запис.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, г-н Байрактаров. Няколко разяснения по въпросите, които поставихте. На 11 октомври 2016 г. с разпореждане номер 650-01-321 Законопроектът е разпределен на водеща комисия – Комисията по труда, социалната и демографската политика, на другата комисия, на която е разпределен, е Комисията по бюджет и финанси. Пак на дата 11 октомври 2016 г. само че с няколко часа по-късно, с разпореждане номер 650-01-322, председателят на Парламента разпорежда: Точка първа – Отменям предишното разпореждане. Точка втора – Разпределям законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 602-01-56, внесен от Министерски съвет на 7.10.2016 г. на следните постоянни комисии: Водеща комисия: Комисия по бюджет и финанси. Като председател на комисия аз направих едно възражение до г-н Главчев, изпълняващ длъжността председател на Народното събрание. Ще помоля колегите от Комисията това възражение и отговора на председателя на Народното събрание да бъдат раздадени на народните представители. В отговора от председателя на Народното събрание са изброени три или четири параграфа, цитирали са просто, с което се опитват да ни докажат, че това не е от предметния обхват на Комисията по труда, социалната и демографската политика, а е чисто финансов законопроект. Искам да припомня на всички присъстващи, че Кодексът за социално осигуряване от своето приемане през 1999 г. сто и седемнадесет пъти е променян и винаги водеща комисия е била Комисията по труда и социалната политика. Не знам кой е разпоредил, кой се е обадил на председателя на Народното събрание и какво се е случило, но това е фактологията и аз съм длъжен да я представя такава, каквато е. Всички ще имате възможност в зала да кажете своите аргументи. Оттук нататък по този въпрос вероятно трябва да отговорят колегите от Бюджетната комисия, защото пак повтарям, този законопроект е неразривно свързан с останалите членове от Кодекса за социално осигуряване. Г-н Байрактаров, Вие сте абсолютно прав в своето възражение, но понеже сега получихме отговора на председателя на Народното събрание, ще ви раздадем тези документи допълнително.
Сега преминаваме към разглеждането на законопроекта, а иначе имаме осигурен звуков запис, а експертите от Комисията ще водят и записки, доколкото е възможно, за да могат да изготвят доклад, както е по новите разпореждания.
Сега понеже в Решението на Министерски съвет номер 836 е казано, че министърът на финансите представя законопроекта в Народното събрание, затова тук е заместник-министър Маринела Петрова, която вероятно ще представи законопроекта.
Заповядайте, а останалите колеги ще имат възможност след това, ако желаят да участват в дискусията. Заповядайте, г-жо Петрова, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, г-н Председател. С измененията в законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се въвеждат няколко по-специфични актуализации, с които се привежда разпоредбата на Кодекса за социално осигуряване в съответствие с актуални стандарти в международен аспект, също така се отразяват и изисквания на Европейската комисия във връзка с една от специфичните препоръки и във връзка с процедурата по макроикономически дизбаланси, в която България влезе преди около две години, т.е. това е част от нашия ангажимент и навън и касаят въвеждане на по-стриктен контрол върху придобиванията между свързани лица, подобряване на надзорните функции и на контрола от страна на КФН, а също така – подобряване на управлението на риска в самите дружества. По-конкретно по отношение на промените бих могла да спомена следните по-важни изменения, които първо място са свързани с изисквания към дейността на пенсионноосигурителните дружества. По отношение на корпоративното управление на дружествата се завишават изискванията към членовете на управителните и контролните органи по отношение на тяхната квалификация, професионален опит и добра репутация. Доразвиват се задълженията за управителните и контролните органи, между които се въвеждат забрана изпълнителните директори и прокористите да заемат друга длъжност по трудов договор, освен в качеството им на преподаватели във висши училища или сътрудници в научни институти. Въвежда се изискване изпълнителните директори и прокуристите да управляват дружеството, като присъстват лично на неговия адрес на управление с оглед на пълното им и активно ангажиране с управлението на пенсионноосигурителното дружество и представляваните от него фондове. Управлението и представителството на тези дружества следва да се осъществява съвместно най-малко от две лица, което осигурява завишена отговорност при вземането на решения. Освен това по отношение на корпоративното управление на тези дружества се въвежда изискване за участие на независими членове в съвета на директорите и на надзорния съвет, като една трета от състава на съвета би следвало да се заема от такива независими членове и с това ще се осигури независима гледна точка и допълнителен професионален капацитет в ръководството на тези дружества, като лицата, естествено, които се назначават като независими членове би следвало да отговарят на изискванията към останалите членове на управителните съвети пенсионноосигурителните дружества. Въвежда се и предварителен одобрителен режим за членовете на управителните и контролните органи, което е по аналогия с други нормативни актове, регулиращи финансовия сектор, като например, в банковия.
Освен това се въвежда и предварително разрешение от КФН за придобиване на акционерно участие от десет и над десет процента от капитала пенсионноосигурително дружество, т. нар. квалифицирано участие. Както и завишени изисквания има към акционерите в пенсионноосигурителното дружество. Има нови изисквания към системите за управление на пенсионноосигурителните дружества, като се развиват изискванията към функциите по управление на риска, както споменах – вътрешния контрол и вътрешния одит.
По отношение на банката-попечител на пенсионноосигурителното дружество се въвежда задължение за банката да упражнява контрол на тримесечна база върху оценката на активите на всеки фонд. Регламентира се отговорността на банката-попечител за всички претърпени вреди, произтичащи от неизпълнение на нейните попечителски задължения спрямо пенсионноосигурителните дружества. И също така се повишават изискванията към осигурителните посредници при запазване на отговорността на пенсионноосигурителното дружество за действията му.
По отношение на инвестициите се въвежда още една степен на диверсификация и допълнителни възможности се дават за инвестиране на активите на пенсионните фондове, като се разширява кръгът на допустимите финансови инструменти, съответно придружени с паралелно въвеждане на необходимите ограничения и лимити на инвестициите. В това число по-важното е, че се дава възможност за инвестиции в дългови ценни книжа, издадени от международни финансови институции, освен Европейска инвестиционна банка, сега се въвежда възможност и за други такива. Инвестиции в акции и облигации, които са предлагани при условията на първично публично предлагане и в акции и дялове на алтернативни инвестиционни фондове. Тук би било добре да се отбележи, че отпадат инвестициите в недвижими имоти, но пък за сметка на това се увеличава лимитът за инвестиране в акции на дружества, които инвестират в имоти. Това е в отговор на кризата, през която преминахме на имотните пазари.
За хеджиране на риска се позволява да се сключват и сделки с опции извън регулиран пазар, засилва се уредбата за ограничаване на концентрацията на инвестицията в един емитент
С цел да се предотврати конфликтът на интереси и да се ограничат възможностите за сделки със свързани лица, се предлагат промени, като съществуващите забрани за инвестиране във финансови инструменти, издадени от пенсионноосигурителното дружество и свързаните с него лица, се допълват със забрана за инвестиране и във финансови инструменти, издадени от лица, които са част от група, в която пенсионноосигурителното дружество е дъщерно дружество. За придобиване от пенсионноосигурителните дружества на активи от лица, част от група, в която пенсионноосигурителното дружество е дъщерно дружество и за придобиване от такива лица на активи, собственост на фондовете.
Законопроектът на изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване след широко обсъждане на предложените промени с Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и с други пазарни участници, а също и с участието на Комисията за финансов надзор

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги от Министерството на труда и социалната политика, искате ли да добавите нещо? Заповядайте, г-жо Сачева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Министерството на труда и социалната политика изразява принципна подкрепа на законопроекта, който се представя. Нашите бележки са отразени в него. Искам само да допълня, че бяха проведени срещи с Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и очакваме от тях техните предложения до утре – такава е нашата договорка като срок. По отношение на прецизиране на текстовете относно правата на осигурените лица във фазата на изплащане на пенсиите, тъй като приемаме техните бележки за това, че е необходимо да се доразработят текстовете, за да се даде повече свобода на информиран избор на пенсионните продукти, които хората да ползват. Това е единственото допълнение

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на заместник-министър Сачева.
Заповядайте, г-н Джалъзов, КФН.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Благодаря, господин Председател.
Съвсем накратко малко предистория, тъй като на практика този законопроект беше дебатиран през последните 5 години. т.е. многократно различни варианти бяха обсъждани, както с професионалните асоциации, така и с другите институции в държавата, така че на практика това, което виждате пред себе си, пак казвам, е работа през последните 5 години. Това е като контакт с .. (не се чува). КФН го приема на второ четене. Напълно наясно сме с проблемите на сектора, както и с решенията, които предлагаме.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, г-н Джалъзов.
Колеги, преди да открия дискусията, искам да задам няколко въпроса от процедурен характер. На първо място, към вносителите ми е въпросът. Този законопроект разгледан ли е в Националния съвет за тристранно сътрудничество? Второ, не смятате ли, че е добре да се изчака да приключи оценката и мотивите на Комисията за допълнително пенсионно осигуряване? А освен това, знаете, че има и насрочено конституционно дело, което касае точно тази материя, за която говорим. Всички тези въпроси при положение, че не са още решени. Към нерешените въпроси заместник-министър Сачева постави и още един въпрос – фазата на изплащане, която вече трябва да стартира и от тази гледна точка искам да получа малко повече яснота, защото това, което каза заместник-министър Сачева, е притеснително от гледна точка на това, че няма как да се направят предложения му първо и второ четене, защото темата, за която говори заместник-министър Сачева, е извън предметния обхват на това, което е предложено на първо четене. Всички тези въпроси стоят открити, разбира се, и други въпроси. Но преди да открия дискусията, ми се ще да има яснота по тези въпроси, доколкото към днешна дата има отговори на всички тези въпроси и след това да преминем към дискусията, ако не възразявате, колеги.
Заповядайте, г-жо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. На първо място искам да подчертая, че Министерство на финансите в никакъв случай не подценява ролята на социалните партньори и винаги съгласуваме проектите на нормативни актове с тях, когато касае широк кръг от представители на обществото. В конкретния случай, предвид на това че от дискусията, от предмета на дискусията и от предмета на Законопроекта изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване е отпаднала фазата на изплащането и други такива въпроси, които са свързани с нейното уреждане и остават единствено въпроси, свързани с само финансовата сфера, които касаят укрепване на управлението, на намаляване на рисковете и са свързани директно с управлението на пенсионните фондове. На практика Законопроектът не е изпратен на Националния съвет за тристранно сътрудничество – това е по въпроса за съгласуването. За следващия въпрос беше дали да не се изчакат резултатите от стрес тестовете и прегледа на активите на пенсионните фондове и пенсионноосигурителните дружества. Имаше всъщност, може би всички знаят, че има един управляващ комитет, който функционира към Комисията за финансов надзор, в който участие има от страна на Европейската комисия, EIOPA (Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – бел. на записващия). Г-н Джалъзов е тук – може да допълни. Точно така МФ и БНБ са в качеството си на наблюдатели, тъй като се предполага, че Комисията за финансов надзор, съвместно с европейските институции работят в тематиката, те са най-запознати с проблематиката и там си има строг график за изпълнение. Този изпълняващ комитет беше създаден именно с цел да се адресират препоръките, свързани с макроикономическите дизбаланси и те са основно насочени, пак казвам, към подобряване функционирането на самите дружества, да се изчисти, ако има някакви съмнения в качеството на техните портфейли, на активите им, да се подобри надзора и функциите на КФН. От тази гледна точка стрес тестовете и прегледа на активите е една от дейностите, действително свързани с подобряване функционирането и надзора над операциите в небанковия финансов сектор. Но предвид на това, че имаме срокове, свързани с измененията в Кодекса за социално осигуряване, които са точно по направлението, по което ние правим тези предложения сега. Внасяме ги към момента не като пакет, а като конкретно изменение в най-критичните места на Кодекса. По преценка, отново казвам, на една съвместна преценка в рамките на Управляващия комитет. Г-н Джалъзов може би, ако иска да добави.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: г-н Джалъзов след това ще има възможност да участва в дискусията, ако пожелае, въпреки че имам възражение към това, което казахте. Искам само да Ви припомня, че Кодексът за социално осигуряване се занимава като доминиращ с интереса на осигурените лица. А това по какъв начин ще бъде структурирано самото дружество и управляването на тези фондове и какви ще бъдат изискванията към тях са следствие от интереса на осигурените лица. Така че интересът на осигурените лица е задължително условие да се гледа в Националния съвет за тристранно сътрудничество, защото става въпрос за осигурителни отношения, но това е дискусия, която ще продължи навярно в пленарна зала.
А сега, колеги, откривам дискусията.
Заповядайте.
Заповядайте, г-н Кънев.
РАДАН КЪНЕВ: Благодаря, г-н Председател. Ще опитам съвсем накратко, защото тревогите, които изразихте Вие в началото, ги споделям изцяло и няма нужда да се повтарям, така че ще кажа първо само че за мен е напълно необяснимо и напълно неаргументирано внасянето на поредни изменения на парче, а както каза г-н Джалъзов – готвят се 5 години – да, само че това е само една трета от нещата, които се готвят 5 години, следващите две трети кога да ги чакаме? Изменението на КСО всяка седмица е нещо, което внася крайна нестабилност в поредица от основополагащи обществени отношения, както във финансовия сектор, така и по отношение на начина на пенсиониране, начина на изплащане на пенсии и размера на пенсиите. На второ място, не смятам, че въобще е допустимо, както казахте, в момента, в който фазата на изплащане предстои, да разглеждаме промени, които не засягат, т.е. какво правим – отлагаме за пореден път, вече нямаме време за отлагане и защо това е голям законопроект, той ще отнеме изключително много време на Народното събрание, след което очевидно трябва да дойде следващ, който да отнеме още толкова време, като естествено се гледат заедно, въпреки повечето на брой параграфи. Общото ще бъде значително по-малко. По същество, аз бих казал, че има поредица от добри неща. Аз бих изтъкнал особено едно – параграф 98 с всичките му разпоредби, но също така има неща, които пораждат, меко казано, тревоги, а именно – рязкото увеличаване на предварителните спънки пред лицензирането, рязкото увеличаване на възможните санкционни действия на КФН, и същевременно – практическата липса на решения, подобряващи контрола. Т.е. философията на текстовете за първо четене, говорим за философията на закона – на голямата част от закона е философията му е, че проблемите на пенсионноосигурителните дружества и пенсионните фондове ще се решават с предварително затормозяване на регистрацията и с последващо санкционно действие. Обратно, ако сме констатирали проблеми през годините, тежки проблеми, те са на текущия контрол. Тук в този закон има много малко, да не кажа – почти нищо по отношение на текущия контрол, така че по философията на закона смятам, че философията на закона е сбъркана и не следва да се подкрепи, дори само на това основание. Има само една логика за бързането. Съжалявам, че го казвам, но съм убеден, че е така. И тя се крие в параграф 123 от Преходните и заключителните разпоредби, а именно – 6-месечният срок за прилицензиране. Бърза се да се упражни натиск върху тези финансови институции, да се стартира процес на лицензиране преди да са минали стрес тестовете, не виждам друга причина за бързане. А и оттук нататък имам и тежки подозрения, които няма да коментирам, а всички ги разбират, за да не бъда обвинен в политическо заиграване. Така че с пълна убеденост гласът ми ще е против.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, Ви г-н Кънев. Други изказвания. Г-н Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, г-н Председател. Аз искам преди да започна по същество все пак да припомня някои неща на колегите, тъй като г-н Ангел Джалъзов хубаво каза, че от 5 години се разглеждат тези въпроси. Пропусна обаче да спомене, че през 2015 г. беше създадена нарочна временна комисия, чийто член на тази комисия бях аз, г-жа Корнелия Нинова беше председател, жалко, че днес отсъства, защото мисля, че имаше какво да каже по тази тема. Всъщност още тогава поставихме въпроса и аз лично направих така доста предложения по отношение на свързаните лица, които предложения странно защо тогава бяха отхвърлени. Интересен въпрос, който поставям днес като акцент. По някаква случайност на 28-29 септември бях участник в Общата комисия по икономика и парични въпроси, тъй като бяха засегнати четирите препоръки, в частност Четвърта препоръка за сериозните дизбаланси в макроикономическо измерение. Между другото, е редно да ви уведомя, колеги, че България изрази официално мнение, чрез мен, че чрез препоръка Четири влиза в изключително противоречие с препоръка Едно, препоръка Едно до известна степен внася промените, които трябва да разгледаме днес. Така че съм коректен, нали г-жо Петрова? Така. Оттук нататък вече искам, това е една история, за да могат да имат наистина колегите малко повече информация. Оттук нататък следват няколко важни въпроса. Аз остро се противопоставям на това Законопроект, който касае осигурителни права, осигурителни взаимоотношения, да се разглежда без участието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това според мен е недопустимо. Както каза и д-р Адемов, Кодексът за социално осигуряване на първо място трябва да гарантира правата на осигурените лица. За голямо съжаление аз не съм убеден, че този така доста обемист законопроект, който ни се предлага и който, не знам по какви стечения на обстоятелствата което е второто ми остро възражение, че Комисията по труда, социалната и демографската политика не е водеща комисия, тъй като все пак са наслагвани и знания, наслагвани са дискусии по тези теми, по някои, които бяха доста продължителни и доста дълги и изморителни през 2015 г. и касаят също предлаганите днес промени. На мен не ми е ясно защо, след като толкова бързаме, Законопроектът се предлага да влезе в сила през 2018 г. Питам какъв е проблемът, при това положение, да изчакаме решението на Конституционния съд по конституционно дело номер 9. Между другото част от въпросите по това дело съм ги поставял още преди промените през 2015 г., които касаят абсолютна защита на осигурителни права и евентуално нарушени такива. И аз съм почти убеден, че една огромна част от приетите през 2015 г. промени в Кодекса за социално осигуряване просто ще бъдат обявени за противозаконни от Конституционния съд.
По този въпрос ще очаквам отговор от Вас, г-жо Петрова, както и г-н Джалъзов. Казахте няколко интересни неща, които са в пълно противоречие с предлаганите промени. Между другото, така само една стреличка ще пусна към колегите от Министерството на труда и социалната политика. Аз очаквах, колеги, вие да поставите много сериозно въпроса, свързан със свободния избор, защото практически това е също част от конституционно дело номер 9 на Конституционния съд, който също трябва да реши. Практически с приетите промени ние нямаме свободен избор. Всъщност каква пенсия свободен избор може да бъде само върху определен предварително от НОИ и от съответното частно пенсионно дружество, всъщност размерът на пенсията. В един вариант каква ще получава съответният гражданин, в друг вариант и тогава той да избере по-изгодния за него вариант, за да направи този т. нар. свободен избор. Той не съществува с промените и в 2015 г., не съществува и сега. И аз се надявах, че вие ще го поставите този въпрос. Може би в един по-късен етап ще го повдигнете, но аз така или иначе ще направя предложение в тази посока.
Така, да се върнем към Вашето изказване. Вие казвате, че Законопроектът цели да се подобри надзора и функциите на КФН. Как, уважаема г-жо Петрова, как, уважаеми г-н Джалъзов, като още през 2015 г. лично аз съдействах да бъде увеличен бюджета на КФН, за да може КФН да разполага с достатъчно добър експертен потенциал, тъй като Комисията за финансов надзор е органът. И вие днес искате да ме убедите, че, вкарвайки външни експерти да решават осигурителните права, без никакви изисквания и без никакви отговорности, вие ще подобрите контрола. Извинете, но това е цинизъм, това е цинизъм. Искате да ме убедите, че прокарваните предложения чрез този законопроект, който аз категорично няма да подкрепя, вменявайки единствено и само права на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, е по-добрата възможност за контрол. Извинявайте, но вие имате пример – Кодексът за застраховането – решенията се взимат от цялата Комисия при строго определени правила. И сега г-н Джалъзов ще коли и ще беси еднолично, ако той все още е заместник-председател, доколкото той е несменяем. Извинявам се, г-н Председател, но ние имахме разговори с г-н Джалъзов по тази тема. Той беше така доста време с изтекъл мандат и изпълняваше тази длъжност. Така, заместник-председателят, който и да е той, ще получи едни неограничени права да коли и да беси и да прави каквото си иска.
Сега, обръщам ви внимание на един много интересен факт. Колеги, ако не знаете в дневния ред на Народното събрание за пореден път е Законът за независимия финансов одит, който е на прага на едни много интересни членове в този закон, които касаят т. нар. съвместен одит. Сега, специалистите от Бюджетна комисия явно не са чели чл. 187 от Кодекса за социално осигуряване, който казва, че отчетите на пенсионните дружества се проверяват и заверяват от двама регистрирани одитори, от двама. Сега, забележете, когато приемем Законопроекта за независимия финансов одит, ще възникне въпросът: А колко одитори трябва да правят одит на споделения одит на тези дружества? Двама, четири, осем? Защото сега се оказва, че ние трябва да направим нова регистрация практически на управляващите органи на дружествата, освен всичкото, доколкото разбирам от мотивите на вносителя, управляващият трябва да е 24 часа нон стоп на посочения адрес, което е най-малкото смешно. И че той как ще отиде да проведе една среща или трябва задължително всичките негови делови срещи да само на този адрес. Даже това е, меко казано, несериозно. Друг е въпросът, че разбираме, че те трябва да са задължително двама управляващи, пък единият сигурно ще трябва да бъде назначаван от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, което е недопустима намеса в независимото управленческо поведение на което и да било търговско дружество. Това са груби нарушения и на няколко социални решения в тази посока, което аз няма как да приема, дори като бивш преподавател по тези теми.
И за да не отегчавам колегите ще приключа с нещо, което е изключително интересно, нещо, за което, не знам, ние говорихме много пъти по тази тема и във Временната комисия. Всъщност, забележете, ние искаме да подобрим дейността на пенсионните дружества и аз не можах да разбера къде се явява тази диверсификация, кои са пакетите, на които се дава възможност от дружествата. Ако сте забравили, в момента дружествата практически предоставят парите на осигурените лица на Европейската банка за развитие и на съответни банки. Казвам – предоставят – на разбираем език, това са формите, чрез които те могат да инвестират, т.е. имат до този момент една ограничена възможност за опериране с тези средства, за да могат те да носят доходност. Не виждам обаче сега как се повишава и как се диверсифицира целият този продукт. Има ли, например, високорискови пакети, в които да направи избор, например, аз съм грамотен във финансово отношение човек и мога да реша или да упълномощя дружеството, в което са ми внесени парите, да ги инвестира за краткотраен период в един рисков пакет, но този рисков пакет да ми донесе една добра доходност. Само че виждам, че такава възможност не е предоставена, т.е. правата на осигурените лица – те са някъде виртуално само.
Ще спра дотук само да не стана по-краен, но мисля, че достатъчно неща, които говорят, че този законопроект не трябва да бъде приеман сега, даже бих ви посъветвал да го оттеглите, да изчакаме решението на Конституционния съд, да изчакаме приключване на стрес тестовете, защото така или иначе след приключване на стрес тестовете на база вече на информацията, нека тогава да тръгнем, но в един диалог да правим промени. И съм съгласен с г-н Кънев, че честата промяна на Кодекса за социално осигуряване е лош знак, лош знак, много лош. Това означава, че ние непрекъснато всяваме смут и показваме, че тази система е нестабилна. Но аз искам само да обърна внимание, че всички предложения, които бяха направени, бяха жестоко подкрепяни и лансирани от Комисията за финансов надзор през 2015 г., показаха, че са неработещи. Колко хиляди граждани си прехвърлиха доброволно сметките в НОИ? Въпреки че искахте да използвате тази форма, за да запълните дупката в НОИ, жаргонно го казвам, която е ясно показва, че по този начин няма как да бъде. Но създадохте един хаос за пореден път, едно недоверие, една дискусия, която не е полезна за тази толкова крехка и толкова ранима на такива поведенчески упражнения структура, каквато е пенсионната система, особено пък в България.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, Ви г-н Байрактаров.
Реплики? Не виждам. Други изказвания? Г-н Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми заместник-министри, гости и колеги народни представители, аз няма да повтарям колегите, само ще кажа, че съм абсолютно с всичко, което казаха до момента. На пръв поглед този законопроект изглежда едва ли не нещо значимо, нещо добро, но ако се вгледа внимателно човек в него, вижда, че то наистина е на парче. Аз декларирам от мое име, пък и от името на колегите ми от Комисията по труда, социалната и демографската политика, пък предполагам и от Парламентарната група, в която ще обсъдим и ще формираме мнение, че ние ще гласуваме против този законопроект. Най-малкото заради всичко, което казаха колегите, а и заради това, че аз недоумявам как един законопроект, който касае правата на осигурените лица няма да мине през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Аз за пореден път наблюдавам едно нежелание така у вносителите, на Министерския съвет, на управляващите – да го кажа като цяло, да заобикалят институциите, като си мислят, че ще стане по-лесно приемането на законопроекти. Смятам го за недопустимо. Също така смятам за недопустимо това, че Комисията по труда, социалната и демографската политика да не е водеща. Не от някаква суетност, че някой ме е пренебрегнал като член на Комисията, а заради това, което каза и г-н Байрактаров, че тук, може би, най-добре се виждат интересите на тези осигурени лица и могат да се защитават. И последното, което ще кажа по Законопроекта, е, че ако отново наблюдавам, че така в този законопроект има всичко друго, но не и защита на правата и интересите на осигурените лица. Аз не знам пак къде отиват тези права, защото тук гледам, че промените показват един стремеж за подобряване на дейността на пенсионните дружества, на контрола, на надзора върху тези пенсионни дружества, но никъде го няма интересът, защитен, интересът на осигурените лица. Всичко това, пък и още много други неща, които сигурно ще се кажат в пленарна зала, ме карат да не го подкрепям този проект. И аз, като г-н Байрактаров, бих се присъединил, присъединявам се към неговия апел, ако е възможно, не знам до каква степен е възможно, Министерският съвет да го оттегли този законопроект и да поработят още малко. Още повече, че влиза в сила от 2018 г. и няма смисъл от това бързане и претупване и утре пак наново да мислим какво сме направили днес и да го поправяме утре. Така че против Законопроекта. Благодаря.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, заповядайте,г-н Байрактаров – реплика в рамките за 2 минути.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, ще бъда съвсем кратък , г-н Председател. Аз взимам просто реплика, за да не наруша процедурата, тъй като пропуснах нещо изключително важно да кажа, но като го гледам г-н Джалъзов, няма как да не го подчертая.
Защото в Законопроекта, уважаеми колеги, с г-н Гьоков, в Законопроекта има нещо изключително шизофренично. Налагайки свръхобременителни изисквания и рестрикции, се поставя един изключително важен въпрос: А къде е бил надзорът досега? Какво е правила предходната Комисия за финансов надзор, след като г-н Джалъзов беше и тогава неин член, той беше част от екипа на г-н Мавродиев. Та, ми е интересно кога сте работили и кога не сте работили, кога ще работите, защото това нещо, което го заваляте тук води до този извод, че предходната комисия не си е вършила работата, пък аз не го споделям чак това мнение.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз ще ползвам дуплика. Да, основателен е въпросът на г-н Байрактаров към г-н Джалъзов. И аз ще допълня още нещо – недопустимо е, когато Народното събрание е създало една Временна комисия за пенсионните дружества и която работи няколко месеца, излиза с един огромен доклад, който аз си признавам, че прочетох, но до голямата степен беше много професионален, професионално направен, от този доклад, от тези препоръки почти нищо да не влиза в предложенията за промени в Кодекса за социално осигуряване. Недоумявам защо е така и задавам въпроса защо е така. Благодаря.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. Други изказвания, колеги ?
Аз искам да кажа няколко думи. Първо, неслучайно зададох въпроса за това дали в Националният съвет за тристранно сътрудничество се е гледал Законопроектът, защото знам, че Комисията по осигурителни отношения е гледала този законопроект, вероятно Министерството на финансите не знаят за това, не са били поканени или нямам представа, но това е друга тема. Пак повтарям това е Законопроект, който трябва да бъде гледан от социалните партньори, защото засяга осигурителни отношения и права на осигурените лица, така, както е записано в Кодекса за социално осигуряване.
На следващо място, според мен трябва да бъдат прецизирани изискванията към ръководните органи на дружествата, управителните органи, да бъдат прецизирани до степен, че да няма възможност за тълкуване, защото, например, от тези 12 допълнителни изисквания, които сте ги предявили, аз ще ви прочета само дванадесетото, за да разберете, че става въпрос за абсолютно субективна преценка, а от преценката, от всички тези 12 пункта зависи дали ще бъде отнет лиценза на едно дружество или не, с всички последствия от това. Например, „Точка 12. Не дава основание за съмнение относно неговата надеждност и пригодност и за което не е налице конфликт на интереси, въз основа на събраните за него данни.“ Ако някой ми каже какво означава това изречение… както и да е. Аз знам, че тези допълнителни изисквания са отговор на Директивата Конкурентноспособност 2 , всички тези неща трябва да влязат в българското законодателство, за да може небанковият финансов сектор да гарантира прозрачност, надеждност и всичко останало, за което пледират вносителите, но за да се направи това, трябва да има прецизност в текстовете. За мен тук има възможност за тълкуване. А има ли възможност за тълкуване, бъдете сигурни, че г-н Джалъзов може да е добронамерен, може да е с така положително отношение към текстовете от проекта, но следващият, който ще бъде, може да не е толкова добронамерен, така че всички тези текстове трябва да бъдат ясно дефинирани.
На следващо място, като отговор на въпросите, които поставиха останалите колеги, няма възможност за избор на пенсионни продукти, няма ги пенсионните продукти. Няма я възможността за избор на това дали ще инвестираш собствените си средства в рискови фондове, или откриваме отново дискусията за т. нар. мултифондове. Тази дискусия не е финализирана. Г-н Джалъзов може би си спомня, че един от вариантите на този законопроект беше приет на първо четене в, ако не се лъжа, 42-то Народно събрание, не в 42-то, а в 41-то Народно събрание, в края на мандата, тогава не остана време законопроекти да бъдат разгледани на второ четене. Виждате, че всички тези неща, които ги говоря са важни и те са изстрадани, дискутирани многократно в Комисията по труда и социалната политика. Не го казвам от суета или от някакви други съображения, че ние трябва да сме водеща комисия, защото пак повтарям тези текстове от първия до последния са дискутирани многократно. Тази комисия има история по това законодателство и не знам дали Бюджетната комисия няма да го претупа този законопроект. Съжалявам за този израз, не подценявам колегите от Бюджетната комисия, но не смятам, че толкова детайлно ще бъде обсъден законопроектът, както това се случва в нашата комисия.
Последното, което искам да кажа, е по отношение на финансовите санкции. Финансовите санкции са важно нещо, но те все пак трябва да бъдат съразмерни към всички останали небанкови финансови институции. Защо разлика има, например, между Кодекса за социално осигуряване, контролните функции на Комисията за финансов надзор и за останали институции от небанковия финансов сектор. Аз разбирам, че трябва да носят имуществена отговорност, трябва да носят всякакъв тип отговорност, но при положение че има несъразмерност в санкциите на дружествата и на другите небанкови финансови институции, трябва задължително да се помисли по тези въпроси, за да има, ако не уеднаквяване, то поне – някакви прилични варианти, нещо повече – трябва да има напълно обективни критерии, по които да се налагат тези финансови санкции. Всяка обтекаема формулировка, всяка формулировка, която да може да се тълкува по един или друг начин, означава удар върху дружествата и не само върху дружествата, а и върху осигурените лица. Защото осигурените лица са тези, които ще пострадат от тези санкции и в единия, и в другия смисъл. Т.е. ако дружествата нарушават законодателството такова, каквото е разписано, ще пострадат първо осигурените лица. От тази гледна точка Комисията за финансов надзор трябва да има своите, пак повтарям, точно разписани мотиви, аргументи за това в кои случаи трябва да се налагат тези финансови санкции. Това е, което исках да кажа.
Реплика? Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, г-н Председател. Аз очаквах във Вашето изказване да повдигнете още един изключително сериозен въпрос, но може би сте го пропуснали, затова аз взимам реплика. Тъй като казахте, г-н Джалъзов, аз съм сигурен, че той е един добросъвестен служител, но все пак. Д-р Адемов, Вие не сте забравили, предполагам, че като се прие промяната в Кодекса за социално осигуряване за т. нар. свободен избор, трябваше да бъде приета една наредба. Тази наредба обаче дълго, дълго време така и не се приемаше, т.е. не се изпълняваше законът. Сега обаче в този законопроект се предвижда една огромна част от прилагането на закона да бъде извършвано чрез изготвяне на поднормативни актове – наредби, и аз съм, така, силно обезпокоен. Ние с Вас работихме дълго време заедно в Комисията по здравеопазването и там знаете, че едни наредби ги чакахме.Аз напуснах Комисията и не ги дочаках, дано поне Вие да ги дочакате. Представете си, че тези наредби започнат по същия начин да се мотаят, както те са много голям брой наредби. Аз не мога да проумея как така българският законодател не може да предвиди законодателни текстове в закон, че трябва всичко да е с поднормативни актове и Вие като човек, който, така, отлично познавате тази материя, Ви е ясно , че тази материя страшно много затруднява дейността на пенсионните дружества, които трябва да се грижат за тези средства, да осигуряват доходност, но и за осигурителните права на българските граждани. И то, затова, че ще чакаме някой, някога да изготви наредба, която може да не я изготви както трябва, както беше с чл. 4б – да ви припомня, и така.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще го поставя този въпрос. Благодаря за репликата на г-н Байрактаров. Ще го поставя в пленарна зала, където ще има повече време за дискусия, се надявам. Но това, което казвате е изключително важно, защото на практика Комисията за финансов надзор като държавен регулаторен орган, като контролиращ орган, ще изготви наредби, с които ще санкционира поднадзорните субекти, нали това, ако мога да се изразя по този начин, интригата в цялата тази история, защото и хлябът и ножът в една и съща ръка – народът казва, че не е най-добрият вариант.
Г-н Танев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, г-н Председател. Аз ще бъда съвсем кратък. И може би изказването ми ще бъде много по-различно от това, което чухме. Не дотолкова, че аз не съм съгласен с голямата част от констатациите, които и Вие, и моите колеги направихте, а по-скоро нека кажем, че този закон има и положителни неща, защото оставаме с впечатлението, че едва ли не тук се представя нещо, което е изключително лошо, ненавременно и куп други така оценки, които чухме, с които аз, още веднъж казвам, не съм съвсем съгласен. По-скоро не съм съгласен, защото в закона, нека да отчетем, че има и много положителни моменти. На практика голяма част от предложените текстове касаят промени, които са свързани с по-голям контрол, както по отношение на лицата, които управляват пенсионноосигурителните дружества, така и по отношение на системите за управление на пенсионноосигурителните дружества, режима на инвестиране, надзор за банките-попечители и т. н. Аз смятам, че ние всички трябва да подкрепим такива текстове, които, да, не са достатъчни, в този обем, който всички ние очаквахме и може би и обществото очаква, но според мен те са навременни, защото наистина грижата за тези може би около 500 милиарда средства в пенсионните дружества не може да чака да бъдат предложени нови разпоредби. Ако можем да затегнем контрола, ако можем да защитим парите на хората – нека да го направим и колкото се може по-бързо. Що се касае до това дали тези текстове са съгласувани в Тристранен съвет – аз виждам в приложението, че имаме подкрепящи писма от синдикати, от работодатели, които по принцип подкрепят. В този смисъл аз бих дал подкрепата си за законопроекта с резервите, които ги споделихме, които могат да се оправят между четенията.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплика, г-н Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Колега Танев, Вие имате право на Вашето мнение. Само че аз неслучайно започнах с едно предисловие, че е имало Временна комисия. Докладът на тази временна комисия, колкото и странно да Ви звучи, аз съм подписал с особено мнение. Иначе общата оценка на всички експерти, включително на Комисия за финансов надзор, включително на Министерство на финансите, защото там всички министри минаха на изслушване, беше, че състоянието на пенсионните фондове е отлично. Днес аз разбирам, че това не е така. И започвам да се питам всъщност какво правя на нашата комисия, като тук има изключително голяма част от присъстващите хора, които тук са били свидетели на работата на тази комисия, включително г-н Джалъзов. Даже той ме е убеждавал колко добре работи Комисията за финансов надзор, чете ми едни писма на Европейската комисия и т.н. Сега аз гледам, че тази Комисия през тези години не е работила, даже започвам да се питам да не би да сте ни лъгали, когато сте ни давали експертни мнения по работата на тази Временна комисия. Сега, да, много хубави работи, само че аз Ви питам, колега Танев, има ли оценка на въздействието? Няма. Няма, защото ние трябва да изчакаме стрес тестовете. Когато хубавите работи са само един повод да се приемат куп недопустими неща в закона, ние не може да създаваме практика, защото в този парламент започна да се превръща в практика, поради 4-5 хубави члена в един законопроект да приемаме 45 лобистки, 45 убийствени, 45 члена, които създават страшно много проблеми, както се вижда и в този случай. Ако подписах доклада с особено мнение, защото не беше прието нито едно предложение по отношение на свързаните лица. И тогава Комисията за финансов надзор ме убеждаваше, че има готов законопроект в тази посока, че всичко е точно, че буквално след 2 месеца ще бъде внесен, до ден днешен не е внесен, даже не дадоха и готови предложения на този закон, единственото нещо, което последва, беше опит за промяна на чл. 114а от Закона за публично предлагане на ценни книжа. Ето, това искам да знаете.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Още една реплика и тогава ще имате възможност за дуплика.
Г-н Танев, ако наблягаме, според нас проблемните текстове на законопроекта, ние не го правим, за да отречем това, което е положително. Аз в началото започнах с това, че този законопроект е в отговор на изисквания на Директивата за платежоспособност, но така или иначе има и един друг момент. Дискусията и всички тези неща, които казваме, са с цел да бъде подобрен предложения вариант. Вие знаете, че един вариант, това, за което говори г-н Байрактаров, на това , което говорихме днес в началото и по-скоро беше качен на сайта на Министерството на финансите за публично обсъждане, знаете, че този вариант предизвика публичен скандал. И затова нещата по този начин и не от сега, а от 5 години не можем да се справим с този въпрос. А затова трябва да се чуят всякакви мнения, в това число и негативни, според Вас, за да се наложи предложеният продукт да бъде максимално изчистен от всякакъв вид проблеми. Това е и идеята на тази дискусия, така че това, което Вие сте възприели като критика, според мен е позитивен подход, за да се подобри проектът.

ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, г-н Председател. Мога ли да отговоря. Благодаря Ви, защото финалът наистина е много добър, защото най-после чухме и добри думи за законопроекта. Всъщност, г-н Байрактаров, ние мислим в една посока. Ако всички се съберем на едно мнение, че пенсионните дружества и пенсионната система била много добре и всичко е било отлично, Вие, естествено, не сте съгласен и затова сте подписали доклада с особено мнение. Аз също подкрепям това. И именно затова е този законопроект, за да подобрим и онези моменти, за които Вие сте имали лично особено мнение, надявам се, те ще намерят отговор в законопроекта. Благодаря.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. Други изказвания, колеги? Гостите, заповядайте. Вие ли, заповядайте, д-р Стоянова.
ВЕНКА СТОЯНОВА: Аз съвсем накратко. Просто аз също съм склонна да видя добрите неща, които са написали. Да се постараем всички между първо и второ четене да изчистим тези моменти, които ни притесняват и ние имаме някои конкретни притеснения, но няма драма. Можем да се справим до второ четене да направим един добър закон. Това е.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Невиждам. Гостите?
Заповядайте, г-н Абаджиев. Вероятно ще обобщите предложенията на Асоциацията.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря, г-н Адемов. Уважаеми народни представители, благодаря за предоставената ни възможност да изкажем нашето мнение. Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване предостави на Комисията своето становище по законопроекта, което, предполагам е предоставено на вашето внимание. Но така или иначе ще се включа в тази дискусия. Преди всичко искам да информирам народното представителство и уважаемите гости и присъстващи, че наистина след публикуване на първия проект от 22 април 2016 г. за промените в Кодекса за социалното осигуряване възникна обществена реакция, силна обществена реакция. В резултат на това, аз трябва да ви кажа това, за да бъдем коректни, заедно с Министерството на финансите ние осъществихме един добър диалог, съставихме първата работна група и трябва да кажа, че работихме много конструктивно, много делово, много сериозно. След това на известен етап имахме разговори с Комисията за финансов надзор по някои предложения и трябва да кажем, че по редица предложения, по редица места, свързани със съдържанието на този закон ние намерихме общи решения и пресечни точки. Но наистина в крайна сметка останаха неща, които са известни, ние сме ги заявили, по които не намерихме общо разбиране. И те се проявяват в някои недостатъци на този законопроект, които ние сме отбелязали в нашето становище. Не искам да правя комплименти към народното представителство, но естествено искам да кажа моето мнение и предполагам на всички мои колеги, че прави чест на народните представители, които се изказаха, че наистина взеха отношение по възловите проблеми на допълнителното пенсионно осигуряване, по възловите въпроси, които не намериха решение до този момент в този законопроект. Аз, без да се повтарям с мнението на народните представители, искам да подчертая някои от тези въпроси от гледната точка на Колегията на нашата Асоциация и до известна степен да отговоря на някои поставени въпроси в изказванията на г-н Адемов и на другите народни представители.
Първо, ние считаме, че наистина един основен недостатък на този законопроект е липсата на уреждането на въпросите, свързани с пенсионните плащания. Те са много обширни и въпроси и проблеми, които трябва да намерят законово решение, но основният въпрос наистина се състои в това да осигурим правата на осигурените лица, те да бъдат регламентирани по отношение на плащанията. И тук бяха отбелязани, аз няма да повторя. И тук искам да допълня г-жа заместник-министъра от Министерството на труда и социалната политика, че наистина ние направихме такава среща, но тук не става дума, че ще разработваме някакво прецизиране на текстове, а става дума за разработване на една цяла глава от този законопроект, тъй като пенсионните плащания не касаят един или два или пет текста. Не искам да се спирам на подробностите. Така че нашата цел заедно с Министерството на труда и социалната политика и въобще на това, което липсва в законопроекта, е разработването на цялата липсваща част в законопроекта за пенсионните плащания.
Вторият основен въпрос, който е недостатък на този законопроект, касае още една липса, която осакатява донякъде този законопроект, е уреждането на т. нар. мултифондове. Г-н Байрактаров правилно така по своему даде характеристика на тази липса, че тук отново се ограничават правата на осигурените лица да имат възможност да участват в управлението на своите средства, а от друга страна – да се осигури една по-сериозна защита на тези хора, които им предстои пенсиониране, с наличието на т. нар. консервативни портфейли. И наистина мултифондовете дават възможност, както беше казано, всеки един, осигурен в тези фондове, да диверсифицира своя портфейл от средства, да ги разпредели, да ги управлява така, както той намери за добре. Но, разбира се, тук ще бъдат осъществени съответните дадени отговорности на пенсионноосигурителните дружества. Но това е една съвременна форма за управление на пенсионните фондове, което ние търсим някъде от 10-на години и все го отлагаме този въпрос. И трябва наистина той да намери място в един бъдещ законопроект, който да обхване всички тези въпроси.
Тук няма да се спирам подробно, защото наистина народните представители, които се изказаха, засегнаха въпросите за другите недостатъци – увеличената административна тежест, прекалените изисквания, които се поставяха към фондовете в сравнение с други финансови институции, изисквания към управителните органи и членовете на тези управителните органи.
Също така глобите и санкциите е също един въпрос, по който ние не достигнахме така да се каже до разбирателство. Бяха направени някои стъпки. Но и сега ние считаме, че пенсионните фондове са поставени в едно положение несъизмеримо с другите, както спомена и г-н Адемов, спрямо другите финансови институции. За съизмерими нарушения трябва да има съизмерими санкции. Аз не говоря тук и другите да бъдат повишени, аз говоря да бъдат намерени оптимални граници на тези нарушения, защото наистина прави впечатление тези наистина внушителни санкции, които в крайна сметка се отразяват и на финансовата стабилност на пенсионноосигурителните дружества, които не са дружества с идеална цел.
Така че ето, тези основните въпроси, които ние така считаме, че трябва наистина да бъдат разработени. И ние другото, което смятаме и то така беше казано, че един бъдещ законопроект ще трябва да бъде по-пълен, а не след известно време отново да правим промени на промените. И тук нашата подкрепа е за това, което беше казано, че би било по-добре и по-ефективно да се изчака оценката на активите на пенсионните фондове, да се изчака конституционното дело. Специално тук искам да отбележа г-н Джалъзов добре знае, че оценката н активите на пенсионните фондове, програмата и целите, които са набелязани, там е записано даже, че вследствие на тази на активите трябва да се дадат, ако има такава необходимост, промени, законови промени. Т.е. след известно време ние трябва да направим, ако възникнат такива необходимости, от конституционното дело могат да възникнат такива въпроси, ние трябва да направим промени на промените. И кому е това нужно? Виждам, че трябва да има един сериозен законопроект, който да обхваща всички тези проблеми и той да създаде възможност за по-нататъшно развитие на допълнителното пенсионно осигуряване, с всичките изисквания, със защитата на осигурените лица в тези фондове, в техните права и най-после да дадем възможност за избор. Ето, говорихме за избор, значи направихме така, както на го наричаме ние… Ние трябва да създадем такъв законопроект, който да обхваща всичките тези въпроси, които бяха отбелязани в дискусията и които ние сме поставили в нашето становище по отношение на конкретния законопроект. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. Други изказвания? Гостите? Колега Апостолов, заповядайте.
ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Уважаеми д-р Адемов, уважаеми народни представители, Конфедерация на труда „Подкрепа“ е изразила в становището, че принципно подкрепя законопроекта. Защо? Защото ние считаме, че е необходимо да има усъвършенстване на уредбата, касаеща допълнителното пенсионно осигуряване, но наред с това в нашето становище сме казали, че изразяваме силна загриженост от опита на правителството да неглижира социалните партньори, тъй като съгласно Кодекса на труда от трудовите и осигурителни отношения, когато имаме проект на закон, трябва да се разглеждат в Националния съвет за тристранно сътрудничество, независимо че говорим за пенсионноосигурителните дружества, ние го говорим за нещо, което съществува в обществото, а пък и говорим за нещо, което обслужва интересите на осигурените лица и е свързано с осигуряването.
На второ място в нашето становище ние сме изразили недоумение за смяната на Комисията, по отношение на прибързаността – сме казали, че не одобряваме прибързаността, с която се гледа този закон, тъй като от доклада на стрес тестовете може да има препоръки, които да касаят законови, изискват законови промени, поради което считаме, „Подкрепа“ казва, че настояваме този законопроект да бъде гледан в пакет с всички предложения, които могат да възникнат във връзка и с фазата на изплащането, и със създаването на резервен фонд, и с всички последици и от това, което казаха другите господа, народни представители. това е от мен.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Кой искаше думата? Заповядайте, г-н Желязков.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, г-н Председател. Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Тъй като ние сме представили писмено становище и на вашата комисия, както и на другата комисия, аз няма да отнемам от времето ви, за да прочитам това, с което, вярвам, сте се запознали. Искам да кажа четири кратки неща. Едното е, че ние като цяло подкрепяме този зпроект. Удовлетворени сме, че от първоначално лансираната версия отпаднаха някои обществено неприемливи решения. Така че на този етап ние го подкрепяме. И три допълнителни неща, които бих ги казал с по една дума. Едното е изчакване, другото е липсите, третото е пороците. Изчакването, според нас, е необходимо. Изчакването на двете събития, които бяха споменати – оценката на активите и решението по конституционно дело номер 9 от 2016 г. Липсите бяха споменати, така че няма да се спирам толкова на тях, само ги маркирам. Фазата на изплащането за нас е трябвало да бъде уредена и също трябва да бъде уреден и въпросът с мултифондовете, от което отрасълът само ще спечели по наше мнение. И на последно място – пороците, нещата, които трябва да бъдат поправени според нас в този проект. … независими експерти. Не може да възложи Комисията за финансов надзор дейност, в която тя е специализирана, има отговорността на лица, които първо нямат изисквания за критерии, на които да отговарят, и второ, по-важно – лица, които не носят отговорност пред осигурените. Най-важното е какви са тези лица? Така, това обаче не е единственото, има и други важни неща. Какъвто и да е един законопроект, той задължително трябва да отговаря на едно условие. Условието е да не позволява своеобразно тълкуване от страна на прилагащия го. Какво имам предвид? Законовите изисквания за управителните и контролните органи на пенсионноосигурителните дружества. Ами вижте какви са. Някои ги цитирам. Да притежава добра репутация – безкрайно ясен критерий! Да са почтени – също толкова ясен критерий! Трябва да представи други документи – ама не пишете кои са тези другите документи! Трябвало да отговаря, забележете на-интересното, на други изисквания – не може в един законопроект да има такива неща! Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря, г-н Желязков. Други изказвания? Не виждам. Г-жо Петрова, имате възможност да отговорите на всички доброжелателни бележки към проекта.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА:
Благодаря. Първо искам да кажа, че ние като представители на изпълнителната власт считаме, че в рамките на ограниченията, които съществуват към момента, сме изпълнили в максимална степен ангажимента да подобрим Кодекса за социално осигуряване с оглед на най-належащите нужди от промени. Оттам нататък е в ръцете на депутатите да решат съдбата на и да поемат отговорността за съдбата на Кодекса за социално осигуряване, съответно за това как ще се развие този сегмент за този небанков финансов сектор.
На въпроса защо сега на парче, а не по-късно с оглед на това, че законопроектът ще влезе в сила през 2018 г., искам да кажа, че ние всички искаме да правим големи скокове, обичаме така големите стъпки напред, обаче, канейки за големия скок, много често пропускаме да направим и малката крачка. И поради тази причина, може би е добре, следвайки и подхода на други по-напреднали общества, така да го кажем, да не спомена конкретно държави, да се опитаме с малки стъпки да вървим в посоката, в която искаме в крайна сметка да постигнем големия резултат. Това беше философията зад промените, които ние сме направили, отново казвам, с фокус върху най-належащите, откритите нужди по отношение на небанковия финансов сектор. През 2018 г. има редица поднормативни актове, които следват да бъдат разработени, в резултат от приемането на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. И за да почне работата на по тях, е необходимо да влезе в сила Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. По тази причина сега се предлага за дебат, за да има възможност чисто технически да се разработят тези допълнителни поднормативни документи.
Относно дебата за независимите членове на управителните съвети мисля, че тук има едно голямо неразбиране на същината на въпроса. Не става въпрос за независими членове на управителния съвет или на управляващата структура в Комисията за финансов надзор, става въпрос за независими членове на управителните съвети на пенсионноосигурителните дружества, което е в унисон със съвременната практика с добро корпоративно управление и всъщност намира отражение в документи на ОИСР – Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, за основните принципи на доброто корпоративно управление. Също има наскоро един публикуван доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие относно качеството на корпоративно управление в България. Мисля, че вече е публично достъпен. В което едно от основните критики към корпоративно управление въобще в България, е точно липсата на достатъчен брой независими експерти в управителните съвети, които да внасят независимия поглед върху тематиката, която се управлява. Това е международен съвременен стандарт и натам върви корпоративно управление в Световен мащаб. Това не е национална прищявка или нещо, което е измислено или реновирано тук. Колегите подсказват, че това нещо е въведено в Кодекса за застраховането.
По отношение на диверсификацията – диверсификацията е свързан с възможностите на пенсионните фондове да влагат средствата си и в нови инструменти, които, както ги изброих, бяха три, мисля че. Едното беше международните финансови институции, акции и облигации, предлагани при първично публично предлагане и алтернативните инвестиционни фондове. Алтернативните инвестиционни фондове са огромен ресурс, който е сравнително рисков, и поради тази причина имаме един лимит за инвестиране от портфейла на пенсионните дружества, който все пак дава и сигурност, защото другата страна на управлението на пенсионните фондове, другото изискване към тях е да дадат сигурност за тези, които са осигурени в тях.
По отношение на независимия финансов одит, макар че това не попада в предмета на дискусията по този законопроект, там се транспонира директива. Не можах да разбера точно коментара, но може би при по-конкретните дискусии по темата… Да, транспонира се директива и регламент има, но се прилага пряко. Така.
По отношение защита на правата на осигурените лица – защита на правата на осигурените лица е чрез завишение на изискванията към управлението и контрола върху дейността на тези фондове. Така че в това отношение мисля, че законопроектът постига тази цел.
По отношение на санкциите – да, защо санкции са толкова високи. Може би е добре да обърнем гледната точка, като кажем, че санкциите по отношение на пенсионните фондове бяха изключително ниски. Ако сравним хоризонтално финансовите институции по принцип – застрахователните дружества, банките и в момента всъщност завишаването на санкциите по отношение на пенсионноосигурителните дружества и пенсионните фондове, е свързано с това да изравним условията за функциониране на различните типове пазарни играчи на пазара във финансовия сектор. Разбира се, това е общоевропейска тенденция за повишаване на санкциите. На фона на нашите мащаби те изглеждат наистина големи, поради това ние, всъщност като вносител, като инициатор на промените, спрямо първата версия на този законопроект, санкциите са занижени, макар че изглеждат пак високи на фона на, обаче пак казвам, на стартовата база, която е била относително ниска в сравнение с останалите. Тук ще спра. Благодаря.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. Г-н Джалъзов, Вие пожелахте да вземете отношение.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Благодаря, г-н Председател. Тъй като името ми беше многократно споменавано, аз няма да влизам в режим на лично обяснение, а и не е това целта на днешната дискусия. Радостното обаче е, че проблемите, които ние поставихме преди 5 години, както започна и моето изказване в началото, проблеми, които са унаследени от предишните състави. Искрено се надявам, че няма да ги оставим завещани на следващия състав или на следващия заместник-председател. Така че по някакъв начин все пак тези проблеми да бъдат решени. Естествено, хубаво е да има консенсус на 100 процента. Именно поради тази причина преди 5 години започнахме не само с БАДДПО като асоциация, правихме срещи с други асоциации и капиталовите дружества, колегите си спомнят… т.е. вече е ясно, че отражението на този законопроект ще има влияние не само относно инвестициите на фондовете в частност, но и върху целия капиталов пазар. Така че общо взето сме се опитали да намерим някаква компромисна рамка. Естествено, че през годините тя непрекъснато търпеше някакви промени, тъй като вие всички сте наясно, че тук не се касае толкова до експертен проблем, колкото до политическо вземане на решение. Разбираме го, нормално е. Така че в това отношение, мисля, че Комисията за финансов надзор си е свършила професионално работата през годините дотолкова, доколкото ние сме изпълнили нашите ангажименти, предлагайки един и няколко варианта на предложения, които вие в качеството си на народни представители относно това, Парламента все пак е висшият орган в държавата. Така че това, което, пак казвам, без да влизам в режим на лично обяснение, мога да споделя с вас. Наистина се надявам, че в момента, в който все пак на мен и на колегите ни предстои тази фаза на пенсиониране, все пак тези проблеми ще бъдат решени. Не се и съмнявам, че така и ще бъде. Кога – зависи от вас. Благодаря.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря за изчерпателните отговори и за личния сантимент в края, който си позволихте.

ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ:
Колеги, други изказвания? Не виждам.

Позволете ми да подложа на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 602-01-56, внесен от Министерски съвет.

Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – 4; „Въздържали се“ – 3.
Проектът не е приет.

Колеги, благодаря ви за участието!

(Заседанието завърши в 16.05 часа.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:

Д-Р ХАСАН АДЕМОВ