ПРОТОКОЛ

---

На 4 декември 2014 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д

1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.

2. Обсъждане на проект за решение за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г., № 402-03-1, внесен от Министерския съвет на 28.102014 г.

3. Р а з н и

Заседанието беше открито в 14.30 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Милена Дамянова.




Милена Дамянова: Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми госпожи и господа заместник-министри,
Уважаеми акад. Воденичаров,
Уважаеми гости,
За мен е удоволствие и голяма чест да открия първото заседание на Комисията по наука и образование към Четиридесет и третото Народно събрание. Ценя високо доверието, което ми гласувахте и се надявам заедно с колегите, които са заместник-председатели на Комисията да го оправдаем.
Комисията по образование и наука трябва да бъде пример за една нова политическа култура, трябва да бъде място, в което има сблъсък на управленски философии, а не на лични противоборства, и се надявам наистина заедно, съвместно да постигнем тази цел и заедно да вземем конструктивни решения, защото когато става дума за образование и наука всички трябва да се обединяват около каузи и би трябвало да бъдат каузи.
Обикновено традицията повелява първото заседание да започне с протоколна част, но ще си позволя да отложим протоколната част, представянето на народните представители, които са членове на комисията за следващата сряда, когато ще поканим и министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев, който отсъства днес поради командировка и ангажимент в чужбина.
За да уважим гостите, и от медиите включително, - Добре дошли на тези колеги, които уважиха днешното заседание.
Ще си позволя да прочета кои са представителите на различните парламентарни групи в Комисията по образование и наука, след което ще преминем към дневния ред. Започвам с моите заместник-председатели:
- Доц. Борислав Великов - от Реформаторския блок
- Г-жа Корнелия Маринова – ГЕРБ
- Проф. Мариана Георгиева-Бенчева – от ДПС
- Доц. Милен Михов – от Патриотичния фронт
Членове:
- Г-жа Бойка Маринска, която отсъства в момента, тъй като е председател и на друга комисия /много комисии се водят днес в парламента за разглеждане на бюджета/
- Г-н Бюнямин Хасан
- Валери Жаблянов – от БСП
- Галя Захариева
- Ирена Коцева
- Красимир Богданов
- Красимира Анастасова
- Г-н Местан, който също днес отсъства по уважителни причини
- Мариана Георгиева Тодорова - от АБВ
- Мариана Бояджиева – от БСП
- Снежана Дукова
- Проф. Станислав Станилов - от „Атака“
- Стефан Георгиев Кенов
- Стефани Георгиева Михайлова
- Стоян Михайлов Мирчев
Това са колегите, с които ще имаме тежката задача да се опитаме да направим образованието и науката в България малко по-добри и по-достойни за уважение, нека така да го нарека.
Представям на вашето внимание и дневния ред, който ви предлагаме с комисията днес:
- Първата точка е: Обсъждане за първо гласуване на законопроект за държавен бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.

- Втора точка: Обсъждане на проект за решение за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г., № 402-03-1, внесен от Министерския съвет на 28.10.2014 г.

- И трета точка: „Разни“, в която ще обсъдим някои организационни въпроси свързани с комисията.
Възражения по така предложения ви дневен ред? – Няма.
Заповядайте.

Стоян Мирчев: Въпросът ми е следния: По какви правила ще работим? – тъй като не знам комисията да има приети правила за работа.

Милена Дамянова: Веднага отговарям – това щяхме да го обсъдим в т. „Разни“. Ще обсъдим Правилата за работа на комисията следващата сряда, тъй като сме поканили на днешното заседание и заместник-министър на финансите, който след това трябва да отиде в друга комисия, а разглеждането на правилата за работа на комисията отнема около час-два, така че ще ви бъде изпратено предложение за правила в утрешния ден; ще имате възможност да си изпратите бележките до вторник, и следващата сряда това ще бъде първата или втората точка, която ще разгледаме, след представяне приоритетите на министъра.
Ако няма други предложения, ви моля да пристъпим към гласуване.
Преди това може би трябваше да кажа, че имаме кворум. От 19 души, които днес трябваше да присъстват на комисията, имаме 12, които са подписали и са заявили своето участие, така че имаме кворум и наистина заседанието може да бъде открито и съответно да взема своите решения.
Моля ви сега да гласуваме така предложения дневен ред.
Който е „за“ моля да гласува.
/изразено пълно единодушие – 13 гласа „за“/
„Против“ и „въздържали се“ няма, така че можем да пристъпим към първа точка.




По точка първа от дневния ред –
„Обсъждане за първо гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.“



Милена Дамянова: Давам думата на заместник-министъра на финансите г-н Кирил Ананиев.

Кирил Ананиев: Уважаема г-жо председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми представители на науката и образованието в България,
Уважаеми журналисти,
В съответствие с чл. 79 от Закона за публичните финанси ще ви представя проектобюджета на държавата за 2015 г.
Бих ви предложил нашият разговор да протече в две части, разбира се, ако се съгласите – аз като представител на Министерство на финансите да представя макроикономическата част на бюджета, а след това в изискването на Закона за публичните финанси право е на Министерството на образованието и науката да представи своето виждане по отношение на този раздел от бюджета, за образование и наука.
Аз, разбира се, ще отговоря на всичките ваши въпроси, които възникват във връзка с изнесената информация от Министерството на образованието и науката, и на вашите въпроси, които вие ще зададете, и гостите на нашето заседание.
Проектобюджетът за 2015 г. е разработен в съответствие със средносрочната фискална стратегия на правителството за преодоляване на бюджетните дисбаланси и възстановяване на нивото на фискалната позиция, която изискват Маанстрийските критерии. Ние сме направили един проектобюджет, който е основан на една консервативна макроикономическа позиция, с реалистично разработени приходи и, разбира се, фискална консолидация по отношение на разходите.
Големият проблем на правителството беше, че в рамките на кратък период от време трябваше да разработи едновременно актуализацията на бюджета за 2014 г. и да представи на вашето внимание и проектобюджета за 2015 г. Ние бяхме убедени, че това е правилния път, за да може актуализацията на бюджета за 2014 г. да стане основа за разработване на новия проект за 2015 г.
Безспорно, всеки бюджет има своите приоритети. В този бюджет ясно са очертани три основни приоритета:
- На първо място, това е възстановяване на финансовата стабилност на публичните финанси и връщането към равнища на дефицит, които са приемливи съгласно изискванията на Европейската комисия.
Водихме много продължителни и много дълги разговори с Европейската комисия. Вие знаете, че започна една процедура за свръхдефицит спрямо нашата държава. В резултат на разговорите стигнахме до една обща позиция с тях, че през 2014 г. има редица еднократни фактори – обективни, субективни, - които доведоха до този свръхдефицит, но, ако успеем в рамките на 2014 г. да влезем в рамките на 3,4 – 3,5 % на начислена основа от брутния вътрешен продукт, а още в следващата 2015 г. влезем в Маанстрийските критерии за 3 % дефицит, Европейската комисия ще счете, че това е еднократно разхлабване на фискалната позиция и няма да влезем в тази процедура на свръхдефицит. За нас това беше много важно , защото това е доверие не само към България, не само към публичната й система, но и към фискалната стабилност на държавата.
- На второ място, като основен приоритет това е предприемането на действия за оптимизиране на публичната администрация след извършване на един сериозен анализ и преглед на структурите, функциите задачите и приоритетите, политиките, които изпълнява българското правителство. Това е намерило отражение и в доклада и в самия проект на закон.

- На трето място, това е успешното усвояване на европейските средства.
Искам да ви кажа, че до този момент средствата, които се възстановиха от Европейската комисия са около 750 млн.лв. Бяха отворени двете оперативни програми. Възстановяването протече така, както ние го предвиждахме в очакваното изпълнение за 2014 г., което означава доверие от страна на Европейската комисия към нас и се надяваме в следващата година, която е особена година в контекста на изпълнението на европейските средства – приключва единият планов период, започва другият планов период – да стане така, че този сериозен ресурс, който ни се предоставя да бъде използван своевременно, изцяло и ефективно. Този ресурс ще влезе естествено в българската икономика, и не само в българската икономика, но и в българските публични институции, така че да допринесе за общото развитие на страната.
Какви фискални цели сме си поставили с бюджета за следващата година:
- Вече споменах, че за 2015 г. предвиждаме фискално салдо в размер на 3 % от брутния вътрешен продукт;

- След това предвиждаме с крачки от 0,5 % намаляване на този бюджетен дефицит; за 2016 г. – 2,5 %; за 2017 г – 2 % от брутния вътрешен продукт. По този начин ние ще стигнем до изпълнението и на нашия Закон за публичните финанси, който позволява като максимален размер на дефицита 2 % от брутния вътрешен продукт. Това е една много добра крачка, която беше потвърдена и от Европейската комисия. Премерена крачка, за да няма антициклично въздействие, защото ние можехме и с много повече да напрегнем нещата, но въпросът е как това напрягане дава отражение върху икономиката, върху бизнеса, върху гражданите.


- Постарали сме се в рамките на този бюджет да елиминираме някои негативни или достатъчно неефективни фактори, които действаха през 2014 г., за да можем да ги отстраним и да не ги повтаряме през 2015 г.
Какви са макроикономическите показатели, които предвиждаме за 2015 г.:
- На първо място, естествено възниква въпросът какъв ще бъде растежът. Имахме по-оптимистични прогнози в последните няколко месеца, но последните оценки на Европейската комисия, на Международния валутен фонд, а пък и на нашите макроикономисти показва, че един растеж за 2015 г. в рамките на 0,8 % е добре премерен и добре изчислен растеж на брутния вътрешен продукт. За следващата година той се предвижда да бъде 82 млрд. 406 млн.лв.; за 2016 – 84 млрд. 418 млн.лв.; за 2017 г. – 87 млрд. 398 млн.лв., което е ръст за ‘16 и ‘17 съответно 1,5 и 2,3 % от брутния вътрешен продукт.

- Инфлацията за следващата година се предвижда да бъде близко до 0-та – 0,1 %. За съжаление, това е доста ниска инфлация, която определено не стимулира икономическите процеси в страната и не се отразява добре на приходната част на бюджета, но след един дълъг процес на дефлация – помежду другото, този процес се забелязва и в нашите основни икономически партньори от Европейския съюз, от Европейската комисия, там също са много ниски нивата на инфлация, а в някои от страните даже ще има дефлация. За 2016 г. предвиждаме инфлацията да достигне 1,1 %, а за 2017 г. – 1,6 %.

- Нивото на безработицата през 2015 г. предвижда едно леко занижение в рамките на 0,1 – 0,2 % и ще достигне до 11,7 % безработица, като тази безработица леко намалява през следващите две години: 2016 г – 11,3 %; 2017 г. – 10,4 %.

- Дефлаторът през тези три години е съответно 0,4, 0,9 и 1,2 %.
Какъв е размерът на приходите, които предвиждаме по консолидираната програма за следващата година:
- Те възлизат на 36,8 %, а съответно разходите – на 39,8 %, или – така се формира дефицитът от 3 %.
Основните мерки, които предвиждаме в областта на приходите това са:
- Подобряване координацията и работата между двете основни приходни агенции – НАП и митници;
- Засилване на контрола - и физическия контрол и възстановяване на контролите измервателни уреди, които са свързани най-вече с акцизните стоки;

- На трето място, освен подобряване координацията между двете звена, подобряване и количествения и качествения контрол по отношение събираемостта на приходите.

- Ръстът на приходите за следващата година е само 0,1 % от брутния вътрешен продукт, което показва, че 2015 г. държавата няма да бъде поставена пред едни нереалистични приходи; те са консервативни приходи, дай боже, те да бъдат преизпълнени. Ако бъдат преизпълнени,те ще отидат естествено или за финансиране на дейности, които са жизнено важни и не сме могли да ги осигурим през 2015 г., или ще отидат за фискалния резерв, а от там ще можем да погасяваме дълг, който сме реализирали и който трябва да бъде възстановяван.

- Естествено, дефицитът се финансира с държавен дълг през следващата година. Държавният дълг, който ще бъде поет през следващата година е в размер на 8,1 млрд.лв. Това е обаче на брутна основа, иначе реалният, нетният дълг, който ще поеме държавата е само 2 млрд.лв., което показва още една добра черта – това, че размерът на дълга, който ще поемем е по-малък отколкото предвидения бюджетен дефицит за следващата година в размер на 2,5 млрд.лв.

- В разходната част основното направление, в което реализираме спестявания това е намаляването на разходите за персонал в цялата публична сфера, с изключение на дейностите, които са на база на нормативи и стандарти, по между другото, това е типично за системата на образованието, както на средното, така и на висшето образование. С изключение на тези дейности, навсякъде разходите за персонал са намалени с 10 %, което означава, че е необходим един сериозен преглед на структурите в отделните публични институции, на техните функции, оптимизиране на разходите и по-голяма ефективност от разходването на средствата на българския данъкоплатец.

За следващата година минималната работна заплата е предвидено да бъде увеличена на два пъти:
- От 1 януари 2015 г. от 340 на 360 лв.;
- От 1 юли – от 360 на 380 лв.;
- През 2016 г. се предвижда тя да нарасне на 420 лв.;
- От 1 януари 2017 г. – на 460 лв.
В пенсионната политика за 2015 г. е предвидено да се прилага прословутото швейцарско правило, като се взема 50 % от осигурителния доход и 50 % от инфлацията, в случая тя е дефлация.
- Увеличението на пенсиите от 1 юли следващата година ще бъде 1,9 %;
- Запазваме ставките и съотношението на осигурителните вноски.
- В повечето случаи са запазени нивата на социалните плащания, като основната ни цел през следващата година е консолидация на разходите в рамките на това намаление на дефицита от 3,7 на 3 %, т.е. 0,7 % по-голямо участие взема консолидацията на разходната част на бюджета от 0,6 % и само 0,1 % от увеличение на размера на приходната част.
Много трудна година ще бъде, повярвайте ми. Ще направим всичко възможно нито вие, нито българското общество да бъде излъгано в тези фискални цели, които сме си поставили, без да нарушаваме, разбира се, възможността всички публични организации да изпълняват своите задължения така, както са предвидени със закон.
Имаме гъвкавост с държавния бюджет, който го приемаме – при условие, че възникнат някакви неотложни, непредвидени или други важни задачи, правителството ще може да реагира във всяка една посока. Аз мисля, че от макроикономическа гледна точка не е необходимо повече да разширявам разговора. С удоволствие ще изслушам зам.-министъра на образованието и науката с въпросите, проблемите, които тя ще постави; каквото мога и доколкото мога ще се постарая да отговоря и на нейните въпроси и на вашите въпроси.
Благодаря ви.

Милена Дамянова: И аз ви благодаря.
Сега давам думата на представителите на Министерството на образованието и науката, което на днешното ни заседание е представено от г-жа Ваня Кастрева, проф. Николай Денков, г-н Красимир Вълчев, който е главен секретар на министерството, и доц. Мария Фъртунова, която е директор на дирекция „Висше образование“.
Кой ще вземе думата от двамата заместник-министри? – Г-жа Кастрева, заповядайте, имате думата.

Ваня Кастрева: Аз ще ви запозная с нашето становище относно проекта на Закон за бюджет на Република България за 2015 г. в частта му за образование и наука.
Уважаема госпожо Дамянова,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми ректори, дейци на средното, на висшето образование, на науката,
Уважаеми синдикалисти, наши социални партньори,
Уважаеми журналисти,
Във връзка с предстоящото обсъждане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. в областта на политиката за образование и наука представям на вашето внимание следната информация:
В частта разходи за образование:
Със Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. общият размер на разчетените разходи за образование е 3 044,9 млн.лв. или 3,7 % от брутния вътрешен продукт /при 3 062,9 млн.лв. или 3,8 % от БВП за 2014 г./ Този размер най-общо запазва разходите за образование спрямо 2014 г. и води до минимално намаление в относително изражение - 0,07 % от БВП.
Разходите за дейности за образование с източник държавния бюджет са планирани с намаление от 14,1 млн.лв. /без в тази сума да се включва намалението на възнагражденията на заетите в администрацията и разходите с източник Европейския съюз и собствени приходи на висшите училища и общините/, като в т.ч. е налице намаление на разходите за системата на предучилищното и училищното образование с 27,1 млн.лв. и увеличение на субсидията на държавните висши училища с 13 млн.лева.
Предучилищно и училищно образование
В системата на предучилищното и училищното образование се предвижда да бъдат финансирани следните основни програми и дейности:
1. Осигуряване на учебния и възпитателния процес в училищата и детските градини в системата на народната просвета – разходите по програмата възлизат на близо 1 592,4 млн.лв., от които 1 564,4 млн.лв. са средствата по стандарти. Основната част от тях са делегираните разходи на училищата и детските градини, в които се включват средствата за възнаграждения и за издръжка.
Същите ще обезпечат възпитанието на 132 037 деца в детските градини, задължителната предучилищна подготовка на 258 447 деца, обучението на 580 833 ученици в общообразователните училища, 121 801 ученици в професионалните училища, училищата за изкуство и култура и спортните училища, 17 227 в специалните училища и ресурсните центрове и на 41 349 лица във вечерна, задочна и самостоятелна форма на обучение.
С бюджет 2015 г. се увеличават средствата, които получават училищата и детските градини по единни разходни стандарти с 41,2 млн.лв. като този ръст осигурява:
- Целогодишното увеличение с 0,8 % на стандартите, влязло в сила от 01.09.2014 г. и имащо за цел да обезпечи увеличението на минималните заплати за учителските длъжности, като увеличението липсва в базата за 2014 г. и възлиза на 12 млн.лв.;

- Увеличението на разчетения брой на децата и учениците, по който е планиран бюджет 2015 г. спрямо този от 2014 г. – 13,9 млн.лв. за 9 319 деца и ученици повече;

- Допълнителното увеличение на единните разходни стандарти средно с 1 % - 15,2 млн.лв. за обезпечаване на недостига по бюджетите на училищата и детските градини /през 2014 г. беше въведена добавка за постоянни разходи и беше подписан Колективен трудов договор, които не са обезпечени/.

2. За повишаване на обхвата и улесняване на достъпа до качествено средно образование са разчетени 222,2 млн.лв. Същите ще се използват за финансиране на дейности и инструменти, чрез които държавата насърчава достъпа и осигурява условия за по-пълен обхват в системата. Тук се включват разходи за целодневна организация на учения ден, извънкласни и извънучилищни дейности, стипендии, транспорт, ученици, хранене.
Бюджетните проблеми в системата по отношение на тези дейности са свързани с:
2.1. Целодневната организация на учебния ден в средищните училища. През 2015 г. приключват дейностите по проект „Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013“. Целодневната организация на учебния ден в средищните училища е дейност, в която са обхванати 103 хиляди ученици и са заети близо 5 хиляди възпитатели. Положителните резултати от нея по отношение на образователните резултати и подпомагането на реформата в сектора са безспорни, а провеждането й е законово възложено. За три години по проекта са осигурени близо 150 млн.лв. за целодневната организация на учения ден, които при липсата им следваше да бъдат осигурени от бюджета. През следващата година тази дейност трябва да бъде бюджетно финансирана, като за целта са необходими минимум 40 млн.лв. при планирани 27 млн.лв. Ако не бъде осигурена разликата от 13 млн.лв., ще трябва да се прекъснат трудовите правоотношения на ангажираните възпитатели за поне 2,5 месеца /30.06. – 15.09.2015 г./.

2.2. Транспорта на учениците. Този разход е с наследен дефицит от предходни години, като е необходимо за целта да бъдат планирани допълнително 6 млн.лв.

2.3. Финансирането на извънучилищните педагогически учреждения, за което са необходими 4 млн.лв.

3. За реализиране на национални програми за развитие на средното образование и съхраняване и развитие на културната идентичност на децата и учениците в българските общности в чужбина са разчетени 47 млн.лв., в т.ч. 6 млн.лв. за българските неделни училища зад граница.

Висше образование
Субсидията на държавните висши училища за 2015 г. възлиза на 410,3 млн.лв., от които 386,2 млн.лв. за висшите училища към Министерство на образованието и науката и 24,1 млн.лв. за висшите военни училища към Министерството на отбраната.
Субсидията от държавния бюджет за държавните висши училища нараства с 13 млн.лв. /3,5 %/, от които 12,6 млн.лв. /4,1 %/ ръст на субсидията за издръжка на обучението и 0,4 млн.лв. за увеличение на средствата за двете професионални гимназии към Техническия университет – София. Увеличението на субсидията за издръжка на обучението осигурява ръста на учащите с 4 342 приравнен брой /от 172 333 на 176 675/ - 7,7 млн.лв., като част от този ръст – 4 млн.лв. е заради занижено планиране в бюджета за 2014 г. Увеличена е сумата и делът на субсидията, която се предоставя въз основа на комплексна оценка за качество и съответствие с потребностите на пазара на труда – от 36,3 млн.лв. за 2014 г. на 41,3 млн.лв. за 2015 г.
Разчетената субсидия за присъщата научна и художествено-творческа дейност и издаване на учебници и научни трудове е в размер на 8 млн.лв.

Субсидиите за социално-битови дейности на студентите и докторантите са в размер на 47,5 млн.лв., в т.ч. субсидия за стипендии – 31,7 млн.лв. и субсидия за студентски столови и общежития – 15,8 млн.лв.
Субсидията за капиталови разходи за 2015 г. на държавните висши училища е разчетена на 4,5 млн.лв.
За 2015 г. размерът на държавната гаранция по Закона за кредитиране на студенти и докторанти е определена до 50 млн.лв.

Н А У К А
1. Субсидията за БАН се запазва на нивото на 2014 г. Минималното увеличение обезпечава ангажимента за плащане на по-висок7 размер на членския внос към EUMETSAT.
2. Бюджетът на Министерството на образованието и науката за наука е намален с 3,7 млн.лв. спрямо 2014 г. Проблемът е, че миналата година е намален с 16,4 млн.лв. Това може да се види при съпоставка на закона за 2014 г. с този за 2013 г. При това голямо намаление Министерството на образованието и науката обезпечи Фонд „Научни изследвания“ през 2014 г. само благодарение на факта, че от икономии от фонда през 2013 г. авансово са платени членският внос в ЦЕРН и абонаментите за достъп до научни база-данни за 2014 г. Това обаче няма да е възможно за 2015 г., когато така предложената рамка ще доведе до намаление на средствата за Фонд „Научни изследвания“ с 4,3 млн.лв. – от 23 млн.лв. на 18,7 млн.лв. и невъзможност за плащане на достъпа до научни база-данни.
Осигурено по бюджета на МОН за 2015 г. е национално съфинансиране по Седма рамкова програма в размер на 5 млн.лв. Средствата са планирани като трансфер, тъй като същите ще бъдат отчетени по реда на отчитане на средствата от Европейския съюз. За 2014 г. тези средства са планирани в размер на 3 млн.лв., което е недостатъчно и в момента МОН е в ситуация на невъзможност да осигури съфинансирането на всички проекти. За 2015 г. този проблем е разрешен, а планираният трансфер би следвало да се разглежда като допълнителен разход за наука.
Надявам се, че при обсъждането на нашето становище ще вземете предвид данните, които имах отговорността да представя.

Милена Дамянова: Благодаря ви, г-жо заместник-министър.
Преди да пристъпим към изказванията на народните представители бих искала да уведомя уважаемите народни представители, както и гостите на днешното заседание, че в комисията са постъпили становища по така предложения ни проект за бюджет за 2015 г. от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и от Националния браншов синдикат „Образование и наука“. Освен това е постъпил и протокол от Националното сдружение на общините в Република България за проведени консултации на основание чл. 74, ал. 2 от Закона за публичните финанси между Министерство на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.
Сега, колеги народни представители, ви давам думата за изказвания.
Г-н Красимир Богданов, заповядайте.

Красимир Богданов: Благодаря Ви, г-жо Дамянова.
Моят въпрос е към заместник-министъра на образованието и науката:
- Увеличаването на единните разходни стандарти за 2015 г. ще обезпечи ли финансовите ангажименти поети с колективните трудови договори?

- Дали е отчетена промяната в минималната заплата от 1 януари 2015 г.?

- Същото се отнася и за добавките за деца със специални образователни потребности, които са интегрирани в училище – там нямаме промяна. Въпреки това, Колективният трудов договор предвижда минимум 20 лв. доплащане на учители, които работят с деца със СОП.
Това ми е първият въпрос в тази посока.
Вторият въпрос касае защитените училища. Всяка година се актуализира списъкът на защитените училища. Ние запазваме същия размер на средствата и тази година. Дали е отчетено това, че през следващата може да се наложи да се актуализира този списък?
Другият много сериозен въпрос е проблемът за транспорта на учениците. И през миналите години тези средства, които бяха осигурявани са крайно недостатъчни. Обикновено на общините се превеждат между 70 и 90 % от заявените суми. За 2015 г. тези средства не се променят. Освен всичко друго, автопаркът, както знаем, е крайно остарял; не стигат средствата за ремонти на автобусите, които непрекъснато се налагат, и също не се променят определените плащания на километър пробег на автобусите.
Това са моите въпроси. Как ще бъдат компенсирани тези недостатъци /недостици/?

Милена Дамянова: Г-жо Кастрева, имате думата.

Ваня Кастрева: На въпросите, които поставихте, още в началото, веднага ще кажа, че при увеличаване, това е разчетено в нашия бюджет за изпълнение на нашите ангажименти по Колективен трудов договор, имам предвид минималните работни заплати. Но в детайли главният секретар г-н Красимир Вълчев ще отговори на всички въпроси.

Милена Дамянова: Заповядайте, г-н Вълчев.

Красимир Вълчев: Уважаеми дами и господа народни представители,
Благодаря за предоставената ми възможност. Накратко по въпросите:
Както беше споменато от заместник-министър Кастрева, осигурява се целогодишно увеличението на единния разходен стандарт, което беше направено в сила от 1 септември тази година, което има за цел да обезпечи увеличението на минималните заплати за учителските длъжности.
Допълнителното увеличение – разбира се, увеличението на стандартите се проектира по различен начин в училищата, тъй като минава през формулите, които са на общинско ниво, минава през броя на децата и учениците – допълнителното увеличение има за цел по-скоро да увеличи допълнителните ангажименти. Другите ангажименти, които са по Колективен трудов договор, те са с по-малко изражение, бих казал с миноритарно изражение спрямо увеличението на минималната работна заплата. Винаги има определен, макар и малък процент училища, които имат недостиг на средства – те обикновено са някъде около 5 %. Така че, допълнителното увеличение ще им даде възможност този дефицит да бъде преодолян частично или изцяло.
Има и други разходи, които растат. Типичен пример са разходите за такса смет там, където не са освободени училищата.
Добавката за ресурсно подпомагане е осигурена. Защитените училища също са осигурени. Имаме увеличение броя на защитените училище само с едно. Така че, като цяло ангажиментите са на нивото от настоящата учебна година. Те са малка част от разходите за образование.
Дори и да имаме някъде недостиг, ние имаме един механизъм, който е заложен с разпоредба в Закона за народната просвета – да коригираме, когато недостигът е въз основа на разлика между разчетения брой на децата и учениците и техния реален брой. Така че, ако някъде сме занижили броя на децата и учениците или някой друг показател, можем да го коригираме с този механизъм, който се изпълнява до 31 март на съответната година; когато става въпрос за малки разлики, те могат да бъдат поети.
Действително транспортът на учениците ни е един от най-големите проблеми, той е базов разход, свързан е с физическия достъп до училище и затова сме го поставили категорично този проблем. Действително недостигът, преизчислен в процентно изражение, е около 20 % и това е, ако презюмираме, че нормативите, които се предоставят по Наредба 2 на министъра на финансите и министъра на транспорта са недостатъчни.
Знаем, че има недостици по бюджетите, било на училища, било на общини, когато самите автобуси се стопанисват от училищата. Смитаме, че, ако бъдат предоставени тези допълнителни средства, то до голяма степен този недостиг ще бъде минимизиран или елиминиран.
В предходни години, вкл. и настоящата ние предлагаме от други икономии на разходи да бъдат дофинансирани тези средства, т.е. тези 25,5 млн.лв., които виждате за 2015 г., които са на нивото на 2014 г. Но се опасяваме, че за следващата година няма да имаме тази маневреност в бюджета да дофинансираме и затова сме поставили въпроса.
Благодаря за вниманието.

Милена Дамянова: Благодаря Ви и аз.
Проф. Борислав Великов, имате думата.

Доц. Борислав Великов: /Аз съм си доцент, но благодаря за предоставената ми дума./
Аз си давам сметка, че недоброто наследство от предното правителство, разбира се и някои обективни предпоставки не са дали възможност на нашето, сегашното правителство, даже със съдействието на един известен бюджетар като уважаемия Кирил Ананиев, вероятно за пети път заместник-министър точно в тази сфера, да представи нещо по-добро. Но ми прави силно впечатление, че докато това, което е свързано с предучилищното и училищното образование, като че ли изглежда по-приемливо, то когато говорим за висшето образование и за науката особено, там дупките, които се очертават са толкова големи, че се боя, че можем да пропаднем съществено в тях.
Затова въпросът ми е:
- Ето, и по Закона за висшето образование се полагат допълнително средства за научна дейност; субсидията на БАН, особено ако имаме предвид това, което уважаемият председател акад. Воденичаров беше издействал като допълнителни средства за определени дейности, е също на практика намалена с няколко млн.лв. Ще ми се още отсега да чуем какво е мнението. Може би се разчита на някакви допълнителни възможности, ако те се открият догодина, но към момента всичко това изглежда доста обезсърчително.
Благодаря.

Милена Дамянова: Имате думата. Министерство на образованието, или Министерство на финансите?

Кирил Ананиев: Уважаема г-жо председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
С удоволствие ще кажа, че през всичките последни години съвместната ни работа с Министерството на образованието и науката и, разбира се, с ръководителите на второстепенните разпоредители към този бюджет е била на изключително професионално равнище. Винаги сме оценявали рисковете, които съществуват в системата, винаги сме търсили ефективните мерки, които трябва да предприемем, за да преодолеем тези рискове. Ако трябва да бъда откровен, това е системата, която първа започна да прави истински реформи, и то с доказани резултати и доказана ефективност.
Безспорно, гъвкавостта, която имаме за следващата година, е малко по-ограничена, което доведе и до няколкото проблема, които бяха посочени от ръководството на Министерството на образованието и науката.
Независимо от това обаче, искам да ви уверя, че тези три основни направления, в които бяха посочени проблемите в рамките на средното образование, а именно:
- целодневната организация на средищните училища;
- транспорта на учениците до 16-годишна възраст;
- извънкласната дейност,
те ще бъдат осъществени като политика и в необходимите размери през следващата година. Знаете, че този ресурс е в централния бюджет. Ние разполагаме с определена маневреност и при доказване на потребността от тези допълнителни разходи, ще реагираме така, че да не позволим тези важни политики, които провежда Министерството на образованието и науката да бъдат провалени.
Убедени сме, че с този ресурс от 27 млн.лв., който е предвиден за целодневна организация на средищните училища, той няма да е достатъчен, но ще бъде възможен инструмент, с който да започне изпълнението през 2015 г. на тази програма и в момента, в който има определено изчерпване на ресурса, ние като Министерство на финансите, съвместно с колегите ще оценим и ще намерим възможен изход, да не се допусне освобождаване на учителите през трите летни месеца. Същото важи и за транспорта на децата и за извънкласната дейност. Ние сме коментирали, знаем, че потенциално съществува такъв проблем. След като са заложени такива средства, значи ние сме признали необходимостта от тази политика и в никакъв случай няма да правим половинчати неща – „започваме, спираме… и не докарваме нещата докрай“.

Във висшето образование, считам, че не е такъв съществен проблемът, какъвто доц. Великов казва. Има един ръст в средствата за висше образование от 13 млн.лв., който отразява двата фактора, които влияят:
- един път увеличението на броя на студентите;
- втори път, оценката за качеството на работа.
Тук има един много интересен въпрос, който ми се поставя и от ректора на Софийския университет и от други ректори, които са в челната тройка или петица по рейтинг – качеството на обучение при тези първи висши учебни заведения е много по-голямо и би трябвало да се оценява с по-висок коефициент и с по-голямо нарастване на субсидията от страна на държавата. /Проф. Ив.Илчев: Това е логично./ - Логично е, разбира се. Ако проследите годините, откакто сме въвели този механизъм на оценяване, виждате, че с всяка измината година ние увеличаваме средствата, разбира се, не с толкова колкото може и сигурно трябва, но така или иначе, ние залагаме на този показател, индикатор, или както искате да го наречем, залагаме за в бъдеще той да играе все по-голяма и по-голяма роля. На този етап и при тези финансови условия, разбира се, когато в цялата публична сфера ние правим такива драстични съкращения на разходите, системата на образованието във всичките й видове не е намалена и като финансов и като административен ресурс, мисля, че тези увеличения, които бяха посочени преди малко от г-жа заместник-министърката са важни и са индикатор, че на фона на всичко останало към тази система има определено положително отношение. Аз ще го кажа не за друго, а защото тя действително показва жизнени сили и показва един успешен подход за реформиране на системата, който ние със сигурност от Министерство на финансите ще го подкрепяме за в бъдеще.

За науката, там също няма такива съкращения, каквито има в останалия публичен сектор.
Що се отнася до Фонд „Научни изследвания“, струва ми се, че трябва първо да приемем тази стратегия за висшето образование, която след мъничко ще обсъждате, където има и научна дейност, и когато вече имаме изяснена, ясна картина, ясна посока, в която вървим и в този сектор, аз мисля, че тогава, убедени в това, което преследваме могат да бъдат заложени по-сериозни средства.
2015 година ще бъде преходна, в която ще видим как ще подготвим системата за нейната по-ефективна дейност и с постигане на резултатите, които всички ние искаме.
Благодаря.

Милена Дамянова: Аз благодаря на заместник-министър Ананиев.
Сега думата поиска проф. Мариана Георгиева. Заповядайте.

Проф. Мариана Георгиева: Благодаря, уважаема г-жо председател,
Уважаеми заместник-министри на Министерство образованието и науката,
Уважаеми г-н Ананиев,
Уважаеми колеги,
Уважаеми представители на БАН, на висшите училища, на медиите,
Проектът за бюджет за 2015 г. в частта „Образование и наука“ изолира България от общоевропейската тенденция на подчертано увеличаване на бюджета за образование и иновации. Това е сърцевината на опорната европейска „Стратегия 2020 г.“, която, припомням, беше подобрена ревизия или редакция на Лисабонската стратегия. Всички ние добре знаем тези непреодолими приоритети в европейската политика и непреодолими маркери за увеличаване на бюджета в този сектор – образование и иновации. Европа прозря, че не може да бъде конкурентноспособна в глобален план, ако не заложи на увеличена производителност на базата на иновациите, което, кратичко казано, означава интелигентният растеж. Как ще го постигнем след като отчитаните бюджетни средства за БАН за 2014 г. така или иначе са над 77 млн.лв. бюджетни средства, а за 2015 г. финансирането на БАН е в рамките на 72 млн. 846,900 лв. – това си е 5 млн.лв. намаление.
Значи, това не просто е недопустимо, това е порок, който е самодостатъчен, за да говорим категорично, че проектът за бюджет за 2015 г. в частта „Образование и наука“ не бива, не може, престъпно е да бъде подкрепян. Ние от ДПС няма да подкрепим този бюджет, подчертавам, да се знае; не случайно започнах с илюстрация на конкретните числа за БАН, че това е не по политически съображения, а чрез съдържателни аргументи. Това е категорично съдържателен аргумент.
Г-н Ананиев, слушах внимателно вашето експозе. При представяне на макрорамката не бяхте докрай коректен, разбираемо, защото се знае аксиоматично от всички, че бюджетът е основният маркер, по който се дели политиката – управляващи-опозиция. Вие не бяхте коректен, защото подчертахте - икономическият ръст за 2015 г. е 0,8, но за 2014 той е 1,6. Значи, това е бюджет на задълбочаващата се депресия, прекрасно го знаете. Не може да имаме два пъти по-малко заложен икономически ръст и вие да говорите, че 2014 е била година на финансовата нестабилност. Тя беше дефинирана като година на политическа нестабилност, но това съвсем не е синоним на тази финансова нестабилност, която вие решихте да ситуирате в експозето си. Значи, въпреки, че беше година на политическа нестабилност, два пъти по-голям икономически растеж в сравнение с маркирания в проекта за бюджет за 2015 г. Т.е. това беше невярно във вашето експозе.
Не бяхте коректен като казахте, че това са били възможностите или, че това в дефицитите се дължи на субективни причини, като визирате предходното управление. Аз съм съгласна, че са били субективни причините в някаква част, но те не се адресират към кабинета Орешарски и вие прекрасно го знаете. Защото харчовете, които се направиха от служебния кабинет бяха доста подчертани и няма как да не съучастват в очертаването на тези дефицити, които маркирахте.
Освен това, когато говорехте в прогноза, че ще дадете някаква уклончива перспектива за гъвкавост при финансиране на науката през 2015 г., вие казахте „Ще бъдем гъвкави“. Какво значи „Ще бъдем гъвкави“? Значи, че политиката на бюджета трябва да бъде обезпечена със средства, а не да подхождате рестриктивно и да оставяте една гъвкавост, която да бъде по целесъобразност, а не по законосъобразност и не по приоритетите на Европа.
Освен това, правителството се дефинира, че ще бъде проевропейско, реформаторско. Нито реформи стават без средства, нито, както се обосновах в началото, нито европейските политики кореспондират с такива рестриктивни параметри в част „Образование и наука“. В средното образование точно програмите и политиките за комуникационни и информационни технологии в образователния процес са лишени от приблизително 55 млн.лв.
Изобщо, нещата са в цел рестрикция, която има за основно съображение да не настъпи абсолютен срив в системата, а той може би е неконтролируем при такъв подход, отколкото да се правят реформите. Образованието, науката не могат да стоят по този начин на прекъсване, на отлагане и на рестриктивен подход на бюджетиране.
Обръщам внимание, че г-н главният секретар беше също некоректен спрямо научната общност в България, след като каза, че е имало икономии от Фонд „Научни изследвания“. Моля Ви, Вие не сте нов главен секретар, искам да припомня, и е доста злополучно към колегията в БАН и във висшите училища да говорите за икономии във Фонд „Научни изследвания“ при онази сага от злополучните над 14 млн.лв., които по някаква целесъобразност отидоха във всеки случай не за достойните и обещаващи проекти на учените и на умовете в БАН. Това е, меко казано, неуважително както към капацитета на колегията, така и към не толкова късата им памет.
В заключение: Няма да подкрепим в този вид, с такива параметри проекта за Бюджет 2015 в частта „Образование и наука“.

Милена Дамянова: Благодаря ви, проф. Георгиева.
Искат ли представителите на двете министерства да вземат отношение?
Заместник-министър Ананиев, имате думата.

Кирил Ананиев: Г-жо Георгиева, най-малко очаквах с вас да водя макроикономически спор. Аз се помъчих да огранича моето първоначално изказване, за да има разговор и по същество. Иначе, поне два часа можех да доказвам какви са обективните и субективните фактори, които предвиждат това намаление от този икономически ръст, който очакваме тази година и този, който ще бъде следващата година. Ако трябваше да говоря за всички външни фактори и вътрешни фактори, цени на петрол, състояние на нашите основни икономически партньори, размера на курса на долара, въобще състоянието на европейската и световната икономика, щях да загубя поне два часа. Мисля, че мога да го направя и, ако трябва, ще го започна, за да ви го докажа.
Освен това, въпросът за икономическия цикъл не знам как го разбирате в момента как действа в тази ситуация, но в никакъв случай не съм съгласен, че ще се случи нещо субективно по-лошо през 2015 г. спрямо това, което е било субективното през 2014 г. Ако ме разбирате, мисля, че знаете за какво говоря.
Вие говорите за нива на разходите 2014-та спрямо нива за разходите за 2015-та, че няма промяна. Тук наистина няма промяна, обаче в другите сектори има и то има, знаете ли защо? – Защото ние слизаме от близо 4 % дефицит, /официално с актуализацията 3,7 %/, на 3 %. Няма как когато правиш фискални мерки, когато правиш консолидация на разходите за да върнеш държавата някъде и намаляваш с 0,7 крайния фискален финансов резултат, всичко да бъде нагоре и да бъдат удовлетворени всички онези неща, дори и в номиналните им размери, които са били в предходната година. Няма как да се случи.
Съвсем по човешки ще ви кажа – ние винаги казваме, че България е страна на кръстопът; да, тя е страна на кръстопът, но в момента и във финансово отношение е страна на кръстопът. Ние имаме два възможни начина – или да продължим онзи стария начин и да докараме страната до финансов колапс, или трябва да тръгнем по онзи другия начин, по който върви цяла Европа – в цяла Европа има консолидация на разходите в момента, даже по-тежки мерки, от които ние вземаме в момента, за да може да стабилизираме държавата и да тръгнем вече по един устойчив път на нашето развитие.
Не искам повече да влизам с бележките, които бяха отправени към мен, защото мисля, че там има вече и друго нещо.

Милена Дамянова: Реплика на проф. Георгиева.

Проф. Мариана Георгиева: Благодаря, уважаема г-жо председател.
Г-н Ананиев, искам само да маркирам, че европейската линия на консолидация, както маркирахте в края на отговора си, има разлика и не може да ни бъде повод да се утешаваме или оправдаваме, защото има значение кога, на каква основа, при какво минало правиш консолидация и има значение след спад и рестрикции да избереш консолидация. – Първо.
И второ. Точно, което казвате, за генериране или за стабилизиране и някаква по-добра перспектива, - от разходите, от инвестициите в наука е в най-голяма степен вероятно да се произведе елемента на акумулиране на растежа. Така че, просто няма как БАН, науката, инвестиции в образование и наука – те са катализатор по същност и по природа. Защото вие обърнахте внимание, че тук наистина има намаляване, но има други сектори, в които сте били задължени да пристъпите към някакви други разходи. Точно „Образование и наука“ е незаобиколимия сектор, в който трябва да има растеж според обективните дадености и възможности, защото, повтарям, това е секторът, който генерира, акумулира и изобщо може да бъде обещаваща база.
И тук искам да обърна внимание, макар че, съжалявам, че г-н министърът на образованието и науката отсъства по служебни причини, в този ред на нашия разговор „Образованието и науката не са глазура на тортата.“ – цитирам г-н министъра – „Те са основното съдържание.“ Т.е. недопустимо е когато признавате, че завишавате разходи някъде в сектори, въпреки обективните стагниращи параметри, вие да заобикаляте сектор „Образование и наука“. Пледирам, че това е секторът, който ще акумулира растеж, който ще осигури в най-голяма степен или най-напред реинвестиционния ефект, казано най-общо.
Благодаря.

Милена Дамянова: За дуплика имате думата, г-н заместник-министър.

Кирил Ананиев: Не знам дали сте разгледали консолидираната фискална програма и нейното разпределение по функции. Няма функция, която да е запазена или да е увеличена, с изключение на тези, където са европейските фондове. Само там, в тези функции вие ще видите ръст. Иначе, системата, която е съхранена най-добре е образованието и науката. Аз не казвам, че това е най-доброто, което е трябвало да бъде, но е съхранена системата, за разлика от другите.
Финализирам – няма как да запишем 1 млрд.лв. повече приходи тази година и накрая да се чудим какво да правим; просто няма как да го предвидим този милиард допълнителни приходи.

Милена Дамянова: Доц. Михов, заповядайте.

Доц. Милен Михов: Уважаема г-жо председател,
Госпожи и господа заместник-министри,
Уважаеми колеги,
Първо трябва да декларирам, че изказвам своето лично мнение и не мога да не отбележа, че въпреки представеното така незначително или минимално или символично, бюджетът за образование наука и тази година е намален. Това не е новина, нали? Въпреки че това е символично, може би неправилно съм си записал – 18 млн.лв. или 14 млн. беше…

Кирил Ананиев: Вземете парите от европейските средства – 62 млн. са намалени по обективни причини; като правим сметките, да ги правим коректно.

Доц. Милен Михов: Благодаря ви, че ме прекъснахте.

Милена Дамянова: Моля да непрекъсвате народните представители.

Доц. Милен Михов: Ще припомня, че почти всички ние само преди два-три месеца говорехме, убеждавахме, даже си го написахме в програмите; мисля, че тук са и синдикатите на българските учители – тук сте, видяхме ви, - мисля, че те имат категорична позиция, че трябва да се възприеме като принцип, дори законодателно да бъде закрепен, че никое българско правителство не може да намалява средствата за образование. Колкото и да е символично това намаление, аз апелирам към Министерството на финансите, вярвам във вашия професионализъм – наистина вярвам, не ви иронизирам – и съветвам да направите така, че 3,76 % да го видим в бюджета за следващата 2015 г., което ще ни даде на нас, дори и на опозицията, възможност да подкрепим този бюджет. Колкото и да е формално, минимално от финансова гледна точка, това е знак, че това правителство и парламентът се обединява по една простичка идея – парите за образование да не ги намалява. Вярно, че инфлацията е малка, да не говорим, че има и дефлация – това е така, но това означава, че средствата, ресурсът, който сме отделили тази година ще направим всичко възможно да го отделим и следващата година.
Благодаря на колегата Великов за темата за висшите училища, защото тук можем да говорим доста дълго. Увеличението на субсидията за държавните висши училища в размер на 13 млн.лв. – направих една бърза сметка /аз съм историк, но мисля, че сметнах точно/ - е в рамките на 3,17 %. Ръстът на минималната работна заплата, който се планира за следващата година е 12 % - ако съм сбъркал, извинявайте. Защо поставям тези две числа? Има ректори, има хора в управлението на университетите – знаят, че ръстът на минималната работна заплата пряко влияе върху Фонд „Работна заплата“ във висшите училища, и то влияе много съществено, както за техническия, така и за експертния състав, така и за преподавателския състав. Ректорските ръководства на висшите училища ще бъдат принудени да преместят цялата скала на работната заплата нагоре, и то чувствително, не само на минималната. С тази минимална работна заплата в някои университети са свързани, по силата на колективните трудови договори, и много други допълнителни заплащания. Така че, на практика това увеличение на държавната субсидия, което е въз основата на брой студенти, не покрива и няма да покрие разходите на висшите училища. Вярно е, че запазването на цените на горивата, на електроенергията, на водата – разчитаме, че това ще се запази от макроикономическата среда – няма да натовари толкова бюджета на висшите училища, но ние всички знаем, че основното перо в бюджета на едно висше училище това е Фонд „Работна заплата“ – от 70 до 80 % това са плащанията за преподаватели и това е технологично ясно, защото обучението се извършва от преподаватели. В този смисъл дори и това увеличение на практика, според мен, ще продължи регистрираната заплаха в Стратегията, която ще обсъждаме след малко, на „хронично недофинансиране на висшето образование и науката“.
Накрая, един въпрос към Министерството на образованието: Аз не разбрах, г-жо Кастрева, министерството подкрепя ли този бюджет, или не го подкрепя. Това ми е въпросът.

Милена Дамянова: Г-жа Дукова имаше един въпрос, след което ще дам думата за отговор на Министерство на образованието и Министерство на финансите.

Снежана Дукова: Благодаря много, г-жо председател.
Уважаеми колеги,
Много кратичко ще кажа две неща. Първо, това пространно изявление на г-жа Георгиева някакси не ме впечатлява толкова и ще кажа защо. Защото аз току-що се върнах от една комисия по жалбите и гражданските организации, където приехме бюджета и там мотивацията на ДПС беше чисто политическа, защото в икономическа комисия министърът не е отговорил по някакъв начин. Т.е. тези аргументи някакси не ме задоволиха. Това, че бюджетът не е най-добрия, да речем, не е най-харесвания е вярно.
Моят въпрос е към заместник-министър Ананиев. Използвам вашия изключително висок капацитет, вие сте бюджетар от години; имам следния въпрос: Има сектори, в които средствата са намалени драстично; такъв например е секторът сигурност, защото предното правителство вдигна заплатите без да е осигурило парите. Но не само това. Дефицитите ги има в бюджета, има ги и във функция образование. Кажете ми, министър Ананиев, ще се наложат ли корекции? Вие казахте, че има някакви буфери, които вероятно ще балансират структурата на бюджета за следващата година така, както за 2014-та се наложи да се направят две актуализации с оглед на пропуснатите ползи, или рестрикциите, или харченията, които направи правителството на Орешарски. Ще има ли спокойствие системата във връзка с това, което се случва и в момента – вие знаете, нашите министри отново тръгнаха по наводнения и по бедствия, които се случват в страната. Ще се наложи ли актуализация на бюджета, защото това ще бъде изключителен проблем, или буферите в този бюджет ще покрият тази наложителност, ако такава въобще се случи?
Благодаря ви много.

Милена Дамянова: Имате думата, заместник-министър Ананиев.

Кирил Ананиев: Благодаря. Аз съм убеден, че този бюджет, който предлагаме на вашето внимание е реалистичен и стабилен. Аз съм убеден, че приходите, които сме ги направили са консервативни, което ни дава възможност да открием един от буферите, за които вие говорите. Дай боже, към края на следващата година и вътрешната и международната обстановка да се подобрят, имам предвид в икономически план. Всичко онова, което създадем като допълнителен приход на държавата, той ще отиде за финансиране както на целесъобразни, така и на законосъобразни дейности, за което стана въпрос преди малко. Т.е. това ни е основният буфер, който сме заложили.
Освен това разчитаме много на повишаване ефективността на разходване средствата в един сериозен отрасъл, какъвто е здравеопазването, където биха могли да се реализират конкретни мерки, да се оптимизират разходите и да не стигаме до такова ежегодно нарастване на разходите с по 300-400-500 млн.лв., което ще бъде добре дошло за останалите.
Аз мисля, че с ресурса, който сме предвидили, при тези условия, които ще бъдат през следващата година ние ще завършим с един бюджет, който няма да бъде актуализиран. Вътрешни структурни промени може да има, но той ще завърши в рамките на тези параметри.
Благодаря.

Милена Дамянова: Благодаря ви.
И г-н Вълчев иска думата от името на Министерство на образованието.


Красимир Вълчев: Благодаря. Понеже разменихме думи със заместник-министър Кастрева, ако може и от нейно име да отговоря по един от поставените въпроси. Ако тези проблеми, които изброихме бъдат обезпечени в хода на изпълнението на бюджета, а те във всички случаи на фона на разходите за образование са минимален процент, то тогава много условно можем да говорим за минимално намаление или минимално увеличение. Както имаме с няколко млн.лв. минимално намаление, така могат да станат с няколко млн.лв. минимално увеличение. Във всички случаи ние говорим по-скоро за едно относително запазване на средствата за образование. В рамките на това запазване коя е, така да се каже, компенсираната промяна? Компенсираната промяна е, че ние обезпечаваме всички недостици, които са по базовите и текущите разходи. Това са недостици, както казахме, в разчетния брой на децата и учениците, в разчетния брой на студентите, в средствата по единни разходни стандарти, средствата за целодневна организация. Част от недостига ни идва от проекта за целодневна организация.
Действително има намаление на средствата по национални програми; това ще бъде намалението по инвестиционния компонент, нещо, което засегна и проф. Георгиева. Но аз си мисля, че този бюджет, така направен е много по-честен към системата и тези, които ще го изпълняват, отколкото бюджет със заложени дефицити, бюджет, в който могат да бъдат завишени определени разходи, но след това да има една разпоредба, че се изпълняват на 90 или 95 %, което хвърля една непредвидимост в системата. Така че, поне можем да кажем, че знаем каква е картината за следващата година, знаем какво трябва да управляваме като финансови рискове и как да осигурим системата.
До известна степен отговарям и на въпроса подкрепяме ли този проект. Ние няма как да не го подкрепяме, поради факта, че той е проект на правителството, но това е един допълнителен аргумент, който поставяме в тази посока.
Що се отнася до Фонд „Научни изследвания“, със забележката, че г-жа Кастрева изложи това, икономията беше 2013 г., там трудно може да се разпредели отговорността – кой и защо е имало такава икономия през 2013 г., но факт е, че имаше икономия 2013 г. В същия период не съм бил в министерството, но и аз да бях, и аз щях да предложа да се авансират разходи, за да може да се стабилизира бюджета за 2014 г. в частта за наука. Защо? – Защото той е намален с 16,4 млн.лв. и това е видно. Бюджетът за наука за 2014-та спрямо 2013 г. по бюджета на Министерство на образованието е намален с 16,4 млн.лв.

Милена Дамянова: Кратка реплика, но наистина кратка реплика на проф. Мариана Георгиева, след което давам думата на Мариана Тодорова и след това на уважаемите гости.

Проф. Мариана Георгиева: Благодаря, г-жо председател.
Уважаеми колега, икономията за 2013-та беше от непроведената сесия, а не по други показатели. А злополучните 14 млн.лв. - по оспорима целесъобразност, заради които през 2013-та имаше нулева сесия, да го кажем така внимателно и щадящо. Така че, тези неща трябва да се назовават истински, защото така, както го презентирате в съкратен, бърз вид – икономия на средства за наука, - ще излезе, че е имало някаква много иновативна управленска политика, която хем е увеличила субсидия, хем е направила нещо велико за науката, хем даже до икономии се е стигнало. Нека да бъдем коректни, защото това е първото условие, за да се случват нещата.
Още едно съображение искам да кажа – долавям едно противоречие, което също е некоректно за целта на дискусията днес. Вие хем правите уговорка, че очаквате, че тези приходи във всички случаи ще се случат, и след това ще има известен риск, който ще ви направи перспектива за гъвкавост – нали така казахте и двамата със заместник-министър Ананиев, - хем вие, г-н Вълчев, правите отстъп и казвате – по-добре така, защото иначе, предпочитаме да сме в този план, отколкото 90 или 95 % дефицит. Едно от двете не работи. Не може да правите такива взаимно изключващи се уговорки или референции.
Мерси.

Милена Дамянова: Г-жа Коцева за процедура.

Ирена Коцева: Уважаема г-жо председател, обръщам се към вас по начина на водене на днешното заседание – все пак, нека да има един регламент по повод това, всяка група по колко пъти ще взема отношение. Бившия министър на спорта няма да го слушам… Все пак говорим за бюджет, който е легнал на Бюджет 2014 г., изцяло сгрешен на приходи и разходи по отношение на европейски въпроси.
Много ви моля, въведете начин, да можем всички групи да вземем отношение.

Милена Дамянова: Приемам вашата забележка.
Първоначално имахме намерение да дадем думата на народните представители, след това на гостите, но понеже някои от тях бързат, а желаят да се изкажат, ще ги приоритизираме, ако нямат нищо против колегите, разбира се, особено за акад. Воденичаров, след което ще продължим да се редуваме.
Само ще кажа, че сред нас е:
- Акад. Воденичаров, председател на Българската академия на науките
- Проф. Григорий Вазов, ректор на Висше училище по застраховане и финанси
- Проф. Стати Статев, ректор на Университет за национално и световно стопанство, представлява председателя на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев, който поради ангажимент в чужбина не може да присъства
- Проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
- Проф. Анастас Герджиков, заместник-ректор /на СУ/
- Проф. Георги Михов, ректор на Техническия университет - София
- Проф. Любен Тотев, ректор на Минно-геоложкия университет
- Синдикат „Висше образование и наука“ – доц. Лиляна Вълчева
- Г-жа Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители към КНСБ
- Георги Шошев, заместник-председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“
- Аспарух Томов, председател на Независимия учителски синдикат към КНСБ
- Национално представени работодателски организации
- Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов
- Главният секретар Васил Тодоров
- Представители на Асоциация на индустриалния капитал в България
- Таня Желязкова, Българска стопанска камара
Акад. Воденичаров, имате думата.

Акад. Воденичаров: Благодаря ви много.
Уважаема г-жо председател,
Уважаеми членове на комисията,
Колеги,
Аз ще бъда много кратък. Сумата, която в момента е предвидена, е сумата на бюджета ни за 2013 г., годината, в която, искам да ви припомня, успяхме накрая да изплатим заплатите на хората и да няма непрекъснато по два-три месеца безплатни отпуски в академията. Това, което имаме до момента в академията - 77 млн. 278 хил.лв. са неща, свързани с проекти възлагани от държавни структури. Ако ние се върнем, само да имаме работни заплати, няма да можем да извършваме нормалната си дейност на център по духовността и експертен център на държавата. Министерството на околната среда постъпи прекрасно – в собствения си бюджет предвиди средствата, които ще трябват за хидро-метеорологичното изследване. В тези пари, които тук са заложени, трябва да платим EUMETSAT. Оттук-нататък имаме да плащаме за още няколко международни организации. Просто искате да ни върнете на нивото, което е било преди две години. Не е добре. Спирам.

Милена Дамянова: Благодаря на акад. Воденичаров.
Мариана Тодорова. След това доц. Лиляна Вълчева.

Мариана Тодорова: Благодаря ви, г-жо председател. Ще се опитам да бъда много кратка, за да чуем гилдията и общността и да си извлечем поуките и да бъдем полезни.
Всъщност, голяма част от акцентите, на които исках да обърна внимание, вече бяха споделени. Искам само да ги разширя и моя адресат са, разбира се, заместник-министър Кастрева и заместник-министър Ананиев.
Г-н Ананиев, аз разбирам, че тази година бюджетът трябва да е консервативен, за да се върне България към финансова стабилност и да излезем от процедурата по свръхдефицит, тъй като ние трябва да възвърнем доверието като коректни партньори в европейското семейство, да възвърнем доверието в нашите чуждестранни инвеститори, на които разчитаме. Но все пак, ако ние искаме да излезем от статуквото на едно догонващо развитие, което се възпроизвежда, наистина трябва да поставим акцент върху науката и иновациите. За съжаление, дори в много по-добри времена на икономическа стабилност и на растеж това перо от бюджета винаги е било ниско и подценявано, то се е движило в размерите между 0,3 – 0,4. Виждам, че за тази година е заложен размер от 0,23 % от брутния вътрешен продукт, и за съжаление, виждаме, че потърпевши ще бъдат Българската академия на науките, Фонд „Научни изследвания“ и вече стартирали промени.
Затова моят апел е, ако няма възможност да има промяна в бюджета в това направление, поне наистина вие да осмислите гъвкавостта, която обещахте, с някакви допълнителни разходи да се подсигурят тези 5 млн.лв. на БАН, те са жизнено необходими за институцията. Казвам го, защото това ще бъде един от факторите да се задържат младите. Аз като млад учен от БАН мога да кажа, че много мои колеги работят там на инат и само защото са идеалисти и вярват в науката, а не защото са финансово стимулирани. Моля ви да го имате предвид. Иначе, ние подхождаме с разбиране и вярваме, че тазгодишният бюджет ще бъде платформа за стабилизиране и оттук-насетне за растеж.
Благодаря ви за вниманието.

Милена Дамянова: Благодаря ви, г-жо Тодорова.
Сега ще дам думата на г-жа Янка Такева, за да сменим висшето образование със средното; и след това на Синдикат „Висше образование и наука“ – г-жа Вълчева.

Янка Такева: Благодаря ви, г-жо председател на комисията.
Уважаеми заместник-председатели,
Уважаеми депутати членове на комисията,
Уважаеми заместник-министри,
Уважаеми дами и господа,
Аз участвах в обсъждането на проектобюджета в бюджетната комисия – г-н Ананиев знае мнението на нашата конфедерация. Участвах в Националния съвет за тристранно сътрудничество и г-н Ананиев и председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество знаят мнението и становището на нашата конфедерация, на КНСБ – че ние не приемаме /проекта на/ Бюджет 2015 г. Нашият председател на КНСБ ще каже защо КНСБ не приема бюджета. Аз ще кажа защо ние в средното образование се притесняваме от този бюджет. Мисля, че колегите от „Подкрепа“ и колегите от НУС – ние имаме едно и също мнение и становище – ще ме подкрепят.
Преди това искам да благодаря на всички депутати, които се изказаха и които подкрепиха, че в основата на развитието на образованието стои базисното образование, т.е. средното образование, защото то е задължително. Затова се боричках, г-жо Дамянова, да започнем от средното образование и да вървим така както е в йерархията – средно, висше, наука и т.н.
Това, което беше поднесено от Министерство на образованието беше разглеждано и в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество. Всичките тези дефицити в Бюджет 2015 г. за средното образование ще доведат до няколко неща, които са изключително много тревожни.
Първото нещо това е, че ние тръгваме с дефицит в Бюджет 2015 г. с 0,07 % спрямо Бюджет 2014 г., което прави 48 млн.лв. минус и което означава, че един учител струва 0,65 % от стойността на един човек работещ в силовите министерства, т.е. от един полицай. Ако така трябва да се развива образователната система, и то базисното образование, и ако вие сте съгласни и определяте точно това място на учителя, няма да има абсолютно никакъв проблем.
Средните работни заплати на учителите, които в момента са 779 лв., взети по осигурителен доход от НОИ, са с 20 % по-ниски от средната брутна работна заплата за страната и 18 % по-ниски от средната брутна работна заплата в бюджетния сектор /в чантата ми са и разбивките по региони/. Мисля, че българският учител не заслужава тази своя съдба.
Другото нещо, което е изключително важно – аз чух от г-н Ананиев и благодаря, защото в тези два форума ние разговаряхме по тези въпроси – добре, ще бъде обезпечена целодневната организация на работа в средищните училища и ще бъде обезпечена целодневната организация на работа в пети клас през 2015 г. Благодаря ви. Знам, че това ще се случи, защото като поемете ангажимента, знам,че ще го правите.
Знам, че ще осигурите 6 млн.лв. допълнително за транспорта на учениците до 16-годишна възраст, защото това не достига.
Знам, че ще осигурите 13 млн.лв., които са необходими да покриете увеличението на работните заплати, но ни трябват още 18 млн.лв., за да се покрие увеличението на минималната работна заплата през 2015 г. – първо и второ шестмесечие.
Знам, че са ни необходими 150 млн.лв., за да покрием приоритетите на образованието по национални програми и по тези програми, за които нашето правителство само след няколко месеца трябва да даде отчет в Европа за изпълнението на Стратегията „Европа 20-20“ в частта до 2015 г., което няма да се случи като изпълнение на всичките тези неща, които между другото бяха заложени от Министерството на образованието и правителството когато г-жа Дамянова беше заместник-министър.
Така че, Синдикатът на българските учители и останалите синдикати апелираме към народните представители: Обърнете сериозно внимание на недофинансираните дейности в средното образование, ако искаме да отговорим на предизвикателството и при приемането на новия закон и съответно за качествено образование. Аз разчитам на вас и съм дълбоко убедена, че вие ще го направите това, въпреки всичките тези пътища, които бяха очертани от г-н Ананиев: Кое приемаме? Приемаме да изпадаме в непрекъснат бюджетен дефицит, или приемаме един рестриктивен бюджет?
Уважаеми колеги, 25 години на тази банка аз слушам само едно единствено изречение – „Рестриктивно“ и „Стягайте коланите“. Мисля, че след 25-та година много ще се събере не само на вас, но и на колегите, особено на българските учители.
Искам да ви кажа, че днес видяхте, че дойде парламентарният секретар на КНСБ, която ме уведоми – докато сме били на среща в парламента да разискваме проектозакона, КНСБ е взело решение за протестни действия от 11-ти. И сега ще трябва да отида в конфедерацията, затова поисках да видя какви ще бъдат исканията и какво е формулирало нашето ръководство на КНСБ.
Благодаря ви.

Милена Дамянова: Благодаря ви, г-жо Такева.
Проф. Станислав Станилов.

Кирил Ананиев: Г-жо председател, мога ли да помоля вас и всички народни представители да ме освободят, защото трябва да отивам на друго тежко заседание.

Милена Дамянова: Благодаря ви. /Трябваше дори да тръгнете в 15,40 по информация на нашия парламентарен секретар./ Ние ви благодарим за това, че бяхте тук. Ние ще продължим с колегите от Министерство на образованието и науката. Благодарим ви за участието.
/зам.-министър Кирил Ананиев напуска заседанието/
Проф. Станилов имате думата.

Проф. Станислав Станилов: Уважаеми колеги и гости,
Аз съм девета година народен представител, това е деветия бюджет, който обсъждам, имам усещането, че от девет години обсъждаме един и същи бюджет. Това, което ни се представя като бюджет на републиката и като бюджет на Министерство на образованието и науката е същата постна пица на моя приятел Симеон Дянков. Няма какво да се лъжем. И като говорим за средни работни заплати, трябва да кажем, че в образованието и в науката има страхотна диференциация на заплатите и ще дам пример. Току-що г-жа Такева каза какви са средните заплати в образователната сфера, в училищното образование. Средната работна заплата в БАН е 600 лв., а професорската е 720 лв. Аз съм професор с два доктората в най-стария институт на Българската академия на науките; моята заплата в института е 720 лв. Докато заплатите са такива, за наука в България изобщо не може да се говори, изследователска работа, да се пишат стратегии най-вече, финансово необезпечени, и т.н. За 25 години – проверил съм – нито една от приетите от Народното събрание стратегии не е била изпълнена ето по тази причина.
Като говорим за изследователска наука, се обръщам към ректорите. Иван Илчев е ректор на най-престижния университет в България, защото той има най-висок коефициент на научните изследвания, което е взаимосвързано с качеството на образованието, защото Софийският университет въпреки всичките си връзки, неговият международен авторитет не е изграден на база качеството на образованието, а качеството на образованието е след това. Неговият международен авторитет е изграден на базата на научните изследвания, на публикациите, на импакт факторите – тук стоят ректорът и заместник-ректорите и ще кажат, че аз съм прав. След това идва качеството на образованието. Не е много приятно да се чуе, но това е факт, но това не е само български факт, това е световен факт, защото Оксфорд и Масачузетс ги знаем по научните изследвания и теориите им и т.н., след това по студентите, които те подготвят. Ако не се промени философията в отношението към науката, всякакви стратегии, приказки и пр. … Аз съжалявам, че г-н Ананиев излезе, защото тези 9 години и повече, в които аз съм в парламента, ще ви кажа, че винаги се казва едно и също – имаме криза, имаме рестрикция, не можем да увеличаваме коефициента за пари за висше образование и за научни изследвания спрямо брутния вътрешен продукт. Обаче, като е криза, кризата е за всички – защо за едни се увеличава, а за други не. Т.е., ако се определи по друг начин съотношението спрямо брутния вътрешен продукт и ние получим примерно нашите проценти за висше образование и наука на средно европейско ниво, количеството на парите пак няма да е като в Европа, но все пак ще има някаква справедливост.
Освен това, по отношение на заплати би трябвало да има известен класификатор – на онези, които са на държавна субсидия да има класификатор, защото наистина диференциацията е голяма.
Няма да се спирам на всичко, което е направено в бюджета, специално за образованието – няма какво да се каже, той е същият. Помня, че 2005-та ги приказвахме същите работи при тройната коалиция и по същия начин се разправяхме, със същите аргументи и полза няма никаква. Винаги има големи приказки когато тече бюджетът, и през годините спорим и се караме и т.н., обаче като дойде да обсъждаме бюджета за следващата година всичко стихва и бюджетът пак е същия; кой знае какви подобрения не може да има, не може да станат. Защо не може да станат? – По много простата причина, че – ето сега дойдохме си на думата – в България данъчната система е една от най-ниските в Европа, на 4-то място сме отзад-напред. И понеже събираме много малко данъци, особено от богатите хора, в бюджета не може да има достатъчно приходи, освен, ако не се измени смисъла на нашето съществуване не само в икономиката, но и в културата, но това вече е друго обсъждане.
Така че, нямам никакви основания да гласувам за този бюджет. Може да няма възможност да има друг, но нямам основания да гласувам. Все пак, съвестта ми е такава, че не мога да го гласувам това. Това е нещо, което продължава да агонизира българската наука, в значителна степен и българското висше образование.
И още нещо искам да ви кажа – тук е написано в тази стратегия, загатнато е с половин уста една истина, която всички знаем:
- В България висшите училища са прекалено много на глава от населението;
- В България висшите училища обучават студенти, които след туй не могат да намерят реализация;
- В България Комисията по акредитация работи зад някаква завеса и раздава и акредитира университети както й падне, под път и над път; последния случай беше известния Пернишки университет. Това са едни срамни епизоди от нашата история на образованието.
Нямам друго какво да кажа.
Благодаря ви за вниманието.

Милена Дамянова: Благодаря на проф. Станилов.
Проф. Илчев беше дал заявка. Ако нямате нищо против, заповядайте, проф. Илчев.

Проф. Иван Илчев: Благодаря ви.
Уважаеми членове на комисията,
Уважаеми колеги,
Много обичам една руска приказка, в която на богатира му казват – иди не знам къде, намери не знам кого, донеси не знам какво. Та като гледах проекта за бюджет в частта му за наука и висше образование си мислех точно за това – ами какво ще дебатираме днес? Вътре няма пера; аз не знам как се е формирал. Как се формира държавната издръжка на университетите у нас? Някаква промяна вътре има ли? От бюджета това личи ли? Има някакви суми, нагоре-надолу се движат, минимално.
Аз за разлика от академика ще кажа, че разбирам трудностите, пред които е поставена държавата, разбирам, че обемите и рестрикциите вероятно може и да са такива, каквито ни убеждават, че са, но беше задължение, и то не толкова на Министерство на финансите, защото Министерство на финансите не разбира от тези неща, задължение беше на Министерство на образованието поне частично да промени философията на формирането на тези суми. Това е, което го няма според мен в този бюджет. Това е реално преписания бюджет от миналата година. Увеличението е на база увеличаването на студентите. Ама стига сме робували, извинявайте, на изискванията на Европейския съюз. Защо трябва хора, които не са подготвени въобще, които не издържат критериите за девети клас, ние да се мъчим да ги приемем във висшето образование, за да получаваме пари за тях? Това е срамна търговия с младите хора, срамна търговия.
Трябваше да има някакво поне минимално – разбирам, че не е възможно, за съжаление, ние сме жертва на политическата нестабилност на последната година; нямаше разумен начин да се направят действително радикални промени във философията на бюджета, това е пределно ясно, - но поне някои елементарни неща, които са очевадни можеха да се променят, те нямаше и да струват толкова много пари. Нека да дам само като дребен пример, да кажем, държавната издръжка на обучението по физика и химия. Всички в министерството знаят, че издръжката на тези студенти не се различава по нищо от издръжката на учениците по физика и химия; те ползват същата лабораторна база, същите реактиви, и издръжката им е три пъти по-ниска. Къде е логиката? Нека да променим поне тези неща, елементарните неща, които можем да променим за тази година. За момента просто не виждам в този бюджет подобен стремеж, за жалост.
Тук искам да кажа, че когато станах ректор преди 7 години държавната част във финансирането на Софийския университет беше между 62 и 64 %; сега е 42 - 44 %. С какво сме държавен университет? С какво държавата показва, че се грижи и разпределя обществените средства? За мен задачата е недостатъчните средства, които се разпределят за образование и наука да отиват там, където трябва, защото иначе това е чисто пилеене на средства.
Един въпрос – не разбрах от г-жа Кастрева – аз имах впечатлението, че е платен абонаментът за база-данни. Платен ли е или не? Бяха ми казали, че е платен, от вашето изложение разбрах, че не е платен.

Милена Дамянова: Проф. Денков може би да отговори.



Проф. Николай Денков: Не е в моя ресор, така че отговарям без да съм 100 % сигурен, но доколкото знам не е платен.

Проф. Иван Илчев: Ако не е платено, ви гарантирам, че качеството на науката ще падне допълнително следващата година.

Милена Дамянова: Г-н Вълчев може би да отговори.

Красимир Вълчев: Средствата за база-данни – платени са до края на настоящата година. За следващата година в момента дори не сме открили процедура, признавам си. Това не означава, че ще бъде прекъснат достъпът; мисля, че той не беше до 1 януари. Ще търсим възможност – както чухте и от думите на заместник-министър Ананиев, – да осигурим този достъп. Във всички случаи в областта на науката това ни е приоритетния разход.

Проф. Иван Илчев: Много моля. Мисля, че зад мен ще застанат и Академията на науките и всички университети, които се занимават с наука. Това просто ни отрязва достъпа до световната наука.

Милена Дамянова: Благодаря на Красимир Вълчев и на проф. Илчев.
Г-жа Мариана Бояджиева, заповядайте.

Мариана Бояджиева: Благодаря г-жо председател.
Искам да се извиня за това, че съвпадна заседанието на Комисията по култура и медии с това на Комисията по образование и наука и нямах възможност до този момент да участвам в заседанието. Давам си сметка, че вече е твърде напреднала дискусията. Затова си позволяваме с моя колега Стоян Мирчев да изразим много кратко по трите основни направления – наука, висше образование и училищно образование – нашето отношение по предлагания проект.
Вече вероятно е казано, че според проекта за 2015 г. публичните разходи за наука като процент от брутния вътрешен продукт запазват ниво си. За нас това е тревожно, защото е в условията на една от бавно развиващите се икономики, каквато е България в рамките на европейската общност, т.е. при ограничени възможности бизнесът да инвестира в наука.
В момента средните разходи за изследователския сектор в Европейския съюз са 2,1 % от брутния вътрешен продукт, публичните са около 0,8%, останалото са инвестиции от големите корпорации, които в България, за съжаление, липсват. Това означава, че ние оставаме трайно на последните места от всички държави в Европейския съюз по процент, отделян за наука. В този смисъл нашата тревога е как Българската академия на науките ще постига целите от националната стратегия, след като финансирането на стратегията остава на нивото на предишните години, независимо от всичките обещания, които бяха поемани в последните месеци. Как ще реализира приходите си по европейски проекти, които се предвиждат по бюджет, след като средствата, с които разполага няма да позволят да покрие изискванията на европейските програми за капацитет?
Искам да дам и още един пример /разбирам, че този въпрос още не е коментиран/ - каква съдба и какво финансиране се предвижда за Селскостопанската академия. След като се залага в политиките модернизирано селско стопанство, как това ще стане без селскостопанска наука? Искам да припомня, че за първи път правителството на Пламен Орешарски съобщи бюджет за Селскостопанска академия и сега фактическият бюджет за 2014 г., в края на годината за Селскостопанска академия е 29,4 млн.лв. Бюджетът, който е предвиден за 2015 г. е 23,5 млн.лв. – виждаме очевадната разлика, като 75 % от този бюджет отива за Фонд „Работна заплата“. Преди малко проф. Станилов даде информация за средните работни заплати; още една цифра, която е много тревожна – за Селскостопанската академия средната работна заплата е 596 лв.
По отношение бюджета за висше образование, според нас е положителен фактът, че има известно увеличение, но тревожи ни, че висшите училища ще бъдат насърчавани и това е политика – да повишават качеството на предлаганото висше образование и подпомогнати да въвеждат системите за вътрешно оценяване на качеството на обучение на академичния състав. Но е необходимо обяснение как е обвързана субсидията за държавните висши училища с тази цел, защото лидерът по рейтинговата система Софийският университет има увеличение под средното за висшите училища – 8,2 %. В този смисъл, ние получихме като становище предложението на Софийския университет, за нас това е важно; предполагам, че вече е обсъдено в комисията – да имаме отношение като Комисия по образование и наука. В този смисъл и по тези критерии бюджетът не ни убеждава, че Министерският съвет ще провежда наистина политика за насърчаване на качеството.
Тревожно според нас е и положението със студентските такси, защото е планирано държавните висши училища да получат от такси 311 млн. 200 хил.лв. – надявам се, че сме точни; през тази година те бяха 278 млн. 600 хил.лв., т.е. има 32 млн. 600 хил.лв. повече, но при развитието на ситуацията дали това ще бъде достатъчно и какво ще се случва.
По отношение на училищното образование, ако е вече коментиран въпросът, много моля да ме извините, но сме много разтревожени от Сдружението на общините – един документ, който получихме всички народни представители от Националното сдружение на общините в Република България, който е скрепен и с подписа на финансовия министър. Всички ние представляваме региони, в които има проблеми по отношение издръжката за храненето на децата, предучилищното и до четвърти клас; те ни поставят една сума, която е постижима за държавния бюджет в размер на 4,9 млн.лв., и 3 млн.лв. по отношение на поддръжка на материалната база. Също всички сме се сблъсквали с казуса за това, че има необходимост общините да доплащат за транспортните разходи, за всичко, което е предвидено по закон. Смятам, че това не е някаква непосилна за държавния бюджет сума и е може би добре да се вслушаме като комисия в това, което общините предлагат, защото кметовете, общинските съветници са хората, които могат и са задължени да изпълняват и политиката в сферата на образованието, и смятам, че ние трябва да имаме чуваемост по отношение на техните предложения, които са направили в хода на обсъждането преди влизането в зала за първо четене на Държавния бюджет на Република България.
Благодаря ви.

Милена Дамянова: Благодаря ви, г-жо Бояджиева. Заместник-министърът на финансите вече отговори на няколко въпроса и изрази отношение, просто вие закъсняхте, темата върви от доста време.
Доц. Лилия Вълчева и след това - проф. Любен Тотев. Г-жа Коцева заяви желание за изказване, след което ще предложа да гласуваме бюджета, за да можем да преминем плавно към точка втора и да разгледаме Стратегията за висше образование.

Доц. Лилия Вълчева: Благодаря, г-жо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми колеги и гости,
Нашето становище е представено в писмен вид, но позволете ми да кажа отначало, с това извинение, че може да се повторя.
Да, това е така, бюджетната субсидия за висшите училища има своя ръст от 13,1 млн.лв. Това определено се дължи на по-високия брой новоприети студенти, въпреки прогнозите на всички, че тази година няма да запълним бройките си. Тези 4 342 студента носят количествената оценка на висшите училища и точно тя рефлектира към увеличението на бюджетната субсидия за висшите училища.
Като цяло, тук няма да правим подробни коментари, единственото, което ще кажа е, че с втора точка, която днес е в дневния ред – за стратегията – ако тя трябва да се въведе в изпълнение през 2015 г., при всички случаи едни 60 млн.лв. трябва да бъдат заделени за първите задачи на стратегията, около 60 млн.лв. Но понеже не се надяваме, че това може веднага да се случи, въпреки това правим и едно такова предложение:
- Министерство на финансите – съжалявам, че г-н Ананиев не е тук, но разговорите ни тепърва предстоят между първо и второ четене; не за първи път ще се случи да променим бюджета на висшите училища и БАН между първо и второ четене, оптимист съм и сега – може би трябва да се помисли в тази ситуация за увеличение на разходната част в бюджета на държавата не на 40, а на 41 %, като тези разходи целево бъдат насочени към системата на средното, на висшето образование и науката. Това е възможно при една сериозна политическа воля и считаме, че си заслужава да бъде премислено още веднъж.
По-нататък бих искала да ви кажа – проф. Илчев е прав, може би проф. Статев и проф. Тотев ще ме подкрепят – ние от години се опитваме да променим коефициентите по професионални направления и непрекъснато молим това да се случи поне в две приоритетни професионални области, каквито са инженерните и педагогическите дейности. Там пазарът на труда крещящо има нужда от тези кадри и ние трябва да дадем отговор на този въпрос през подобряване на коефициент. За миналата година знаете, че в този бюджет за 2014 г. подобрихме коефициента на педагогическите науки от 1 на 1,05 – да, това не е достатъчно, но даде глътката въздух за една промяна. В този бюджет също можем да помислим вече върху 1,1, но най-разумното нещо е да признаем това, което каза и проф. Илчев, че професионално направление 1 и професионално направление 2 са идентични дейности и трябва да приемат коефициент 1,6, което няма да струва повече от 20 млн.лв. на държавата.
По отношение на професионално направление 3, там парите са малко повече – около 25 млн.лв. Миналата година от 2,3 повишихме коефициента на 2,4. Ако тази година направим крачката към коефициент 2,5, макар че нашето искане е 3, също ще дадем глътка въздух.
Толкова по субсидията за издръжка на обучение.
Няколко думи по отношение на социалната субсидия. След като сме увеличили броя на студентите с 4 342-ма души, не е нормално да предвиждаме социални дейности за техните стипендии, леглоден, храноден, на сумата равна на предходната година. Там недостигът по наши изчисления е с 1,2 млн.лв. Това са пари, които дължим на младите хора и, както ви е известно, ние не за първи път като синдикат поставяме въпроса и за стипендиите на студентите и за всичко, което е нужно с тяхното пребиваване.
Третият пункт е изпълнението на Закона за висше образование. За поредна година, /това е много отдавна/, държавата ощетява висшите училища, а Европа казва – университетската наука трябва да се развива. Да, но за това са нужни пари. Миналата година бяхме ощетени с 23 млн.лв., а през 2015-та се готви ощетението да бъде 24 млн.лв. Защото субсидията за научна и научно-творческа дейност трябва да бъде не по-малко от 10 % спрямо субсидията за издръжка на обучението на студентите. По този показател е много уязвим бюджетът и само добрата ни воля не ни кара да го възпираме в съда.
Ще кажа няколко думи и за капиталовите разходи – нещо, за което сме разговаряли и с ректорите, наши социални партньори – известно е, че има висши училища, които формират излишък; ние ги знаем кои са те; да, за тях няма как да искаме допълнителни капиталови разходи, те имат собствен фонд. Но има висши училища, които разчитат само на тези пари, които бюджетната субсидия им дава, и е справедливо на тях поне с още 4,5 млн.лв. да предоставим такива средства.
Като цяло парите не са кой знае колко, в размер на 29,7 млн.лв. Моля народните представители и както чухме тук изказвания в подкрепа на желания за реформа, да направим нужното и да внесем между първо и второ четене малките корекции в бюджета.
Благодаря за вниманието.

Милена Дамянова: Благодаря.
Проф. Тотев, имате думата.

Проф. Любен Тотев: Уважаема г-жо председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги ректори и заместник-министри,


Няма да говоря по отношение на бюджета, картината е ясна за всички ни. Обаче искам да обърна внимание на едно нещо, което чух преди няколко минути, когато проф. Станилов говореше по адрес на НАОА и на, трудно ми е да кажа университет, но на съществуващото училище в Перник. В качеството си на председател на Комисията по етика към Съвета на ректорите – колегите са тук, ние предната седмица приехме една декларация, тъй като тези господа от Перник сеят неистини не само в България, но и в Европа, очернят нашето българско висше образование, очернят една уважавана институция, каквато е Националната агенция за оценка и акредитация, която е преценила, че те нямат капацитет да обучават.
Искам да попитам проф. Станилов: На коя страна сте вие, професоре? На страната на Пернишкия университет или на страната на българските институции? Очернянето на колеги, вкл. и които са тук от Министерство на образованието, очернен министър на образованието, който и да е той. Недопустимо е едни такива изказвания от един народен представител по адрес на агенцията.
Благодаря ви.

Милена Дамянова: И аз ви благодаря.

Проф. Станислав Станилов: Може ли да отговаря само за един момент, защото тук нещо се разминаваме?

Милена Дамянова: Проф. Станилов.

Проф. Станислав Станилов: Моите критики към агенцията не се отнасят само за Пернишкия университет. Качеството на новите университети в България, главно частните университети, предимно на частните университети е такова, защото агенцията не си е гледала работата и това е на 100 % сигурно. Защото, ако агенцията беше по-строга в акредитирането на тези университети, сега нямаше да се получават тези огромни гафове в развитието на академичната общност, благодарение, разбира се, и на прословутия закон на Сергей Игнатов. Онзи министър беше един авантюрист и случайно попаднал човек, а сегашният министър по мои сведения си е на мястото, общо взето е учен и би трябвало да свърши някаква работа и всички тези неща би трябвало да се поправят. Миналия мандат го внесох, сега ще го внеса пак – проектозакона за развитие на академичната общност.

Милена Дамянова: Предлагам да се съсредоточим върху темата на бюджета. След това когато влезем в обсъжданията на Стратегията за висше образование ще коментираме и други теми.

Проф. Станислав Станилов: Надявам се, че ако колегията приеме този закон, той ще поправи много неща. Само че, не се опитвайте да се изкарате ангели и света вода ненапита. Агенцията за акредитация съществува от твърде много време и има много грехове по отношение на българското висше образование, това е безспорно. И както и да се опитвате да ме нагрубявате, на мен такива грубости не ми правят никакво впечатление, аз съм свикнал.

Милена Дамянова: Проф. Стати Статев искаше думата. Г-жа Коцева ще ме извини.
Проф. Стати Статев.

Проф. Стати Статев: Благодаря ви.
Уважаема г-жо председател,
Уважаеми народни представители, заместник-министри, колеги,
Имам ангажимента от името на Управителния съвет на съвета на ректорите да изразя нашата позиция по бюджета. Ние много можем да говорим. Парите за наука са малко, да плачем, че не стигат – не изглежда сериозно в този състав.
Така че, аз като заместник-председател на Съвета на ректорите ви декларирам подкрепата на Съвета на ректорите за тазгодишния бюджет, с ясното съзнание, че ние трябва да направим всичко възможно той да бъде приет с всичките му недостатъци, и, както винаги досега, да се опитаме да се оправим с тези пари. Но да си обещаем да не изпаднем и догодина по същото време в същото положение. Тук има достатъчно силно представителство на министерството, социалният ни партньор е тук, отговорната ни ресорна комисия е тук. Нека започнем разговор – хайде да не е преди празниците, но след празниците – по сериозните въпроси, които ни предстоят:
- Първо. Що е държавна поръчка? Под различна форма това беше поставено. Няма държавна поръчка. Има механичен сбор на желанията на 52 висши училища да обучават студенти. И някой в министерството ги сумира, хвърля ги в правителството и те се гласуват. Да казвам ли, че сме в комичната ситуация – миналата година 73 500 места гласуваме с Постановление на Министерския съвет, при потенциален брой участници в тази надпревара 40 000.
Ако нищо не направим, ще се изправим пред същото безумие, но поне да не го наричаме държавна поръчка и да маскарим държавата.
- Второ. Държавата всичко ли ще финансира? Включително и тези, които се бият в главата, че имат 100 % реализация, от които над 70 е в чужбина. Толкова ли сме богата държава?.. Хайде банките, но банките понеже са частни си изнасят парите навън, ама от бюджета да финансираме висши специалисти, които ясно знаем, че ще отидат навън, как ще финансираме? Това зависи от нас. Нека държавата даде достойни пари, но срещу това да получи кадър, който се е ангажирал да работи поне 5-7 години за Република България, която му е платила.
Готови ли сте да обсъждаме тези въпроси, ама веднага след Нова година, защото януари месец ще дойде писмото от министерството да искат бройките, и след това ще ни натиснат пак постановленията и рейтингите.
След това, за тези коефициенти, които стоят като някакво невероятно табу – който се опита да каже нещо за финансирането през коефициентите, се счита за презрян. Някой някога преди 50 години е направил някакви коефициенти, когато се е сметнало, че икономистът и управленецът струват 1, а другите нагоре струват до 13. И педагогът, г-жо Дамянова, също струва 1 – 693 лв. Срамно ми е да чуя, че ги вдигнахме с 0,3 %, което е 34 лв. 25 ст.
Ще търпим ли още един гимназист държавата да го финансира с 1500 - 1600 лв., а един икономист, управленец, администратор, педагог и педагог по – с 693 лв.; и как можем да отговорим на този въпрос. Отговорът е в проф. Илчев – нашите бюджети са вече 1/3 държавна субсидия, 2/3 собствени средства, и съвсем законно възниква въпросът какво ни е държавното, при положение, че студентите плащат 2/3. Ами като плащат 2/3, те трябва да имат двама заместник-министри и пет дирекции в министерството – това е публично частно партньорство. Не са се сетили да го поискат.
Готови ли сме на тези разговори? Не, че ще решим всичко, но поне догодина да подадем някаква свежа струя, нещо ново да се случи във финансирането, което не да иска повече пари, - най-лесно е да се искат повече пари, няма ги, - а по-ефективно да харчим държавните пари, защото мисля, че това е нашето основно задължение тук.
Искам – за да не вземам думата повторно – да изразя нашата безрезервна подкрепа към стратегията, която предстои да бъде гледана, и за по-бързото й приемане.
Благодаря ви.

Милена Дамянова: И аз ви благодаря. Като председател на Комисията по образование и наука поемам ангажимента през м.януари в едно от първите заседания на комисията да разгледаме въпросите, които поставихте в момента.
Сега давам думата на г-жа Коцева, с което предлагам наистина да приключваме по точка първа.

Ирена Коцева: Благодаря ви, г-жо председател. Няма да се възползвам от цялото ми време дадено по правилник, за да направя коментар, тъй като повечето от нещата, които бях подготвила вече бяха казани в тази зала. Още повече, че на нас тепърва ни предстои коментар по Бюджет 2015 г.; в законоустановен срок той ще бъде внесен в пленарна зала; там в рамките на 7 дни ще бъдат направени и всички предложения между първо и второ четене.
Ще добавя това, че всички около тази маса явно се обединихме около факта, че този бюджет е базиран на реална макробаза. Факт е, че за един месец не могат да се разработят, съгласуват и отчетат в бюджета всички тези сложни, трудни и важни реформи, които трябва да направим в сектора, който гледаме. Предстоящите реформи – за мен една от реформите е и бюджета, който гледаме в момента – са болезнени, срещат своята съпротива, както имат своята висока политическа цена. Ние имаме предложения за нарастване на средствата за образование от брутния вътрешен продукт и ще можем да направим тези свои предложения, както споменах по-горе.
Едно нещо обаче ще си позволя и като реплика към синдикатите, от които чухме, че започват протестни действия.
Уважаеми колеги, - ще се обърна към всички вас, - според мен протестни действия трябва да има тогава, когато се заделят средства в образованието, се подписват договори, които не са финансово обезпечени. Препращам ви към Бюджет 2014 г., защото Бюджет 2015 г., отново ще повторя, лежи, според мен, върху грешно планирани приходи и разходи, върху лошо управление на европейски фондове, унаследил безкрайно много дефицити. Затова всички ние събрани в тази зала тук, сега, а и след това в пленарна зала ще изпитваме своето неудобство, ще говорим за дефицити, които днес и в бъдеще трябва да бъдат преодолявани.
Ще приключа само с тези мои изречения, като ви призовавам да подкрепим на първо четене проекта и след това да направим своите предложения.
Благодаря.

Милена Дамянова: Благодаря ви, г-жо Коцева.
Закривам разискванията по точка първа от дневния ред и подлагам на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г.№ 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.
Който е „за“, моля да гласува.
/10 гласа „за“/
„Против“?
/6 гласа „против“/
„Въздържал се“?
/1 глас „въздържал се“/














По втора точка от дневния ред –
„Обсъждане на проект за решение за приемане на
Стратегия за развитие на висшето образование
в Република България за периода 2014 – 2020 г., № 402-03-1,
внесена от Министерския съвет на 28.102014 г.“



Милена Дамянова: Преминаваме към обсъждане на проект за решение за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г. Предполагам, че от името на вносителя ще вземе отношение проф. Николай Денков.
/Да позволим на гостите, които нямат отношение или не искат да вземат отношение към втората точка, или нямат възможност да останат, да напуснат комисията./
/Представителите на учителските синдикати и част от гостите и участниците по точка първа напускат заседанието./
Имате думата, проф. Денков.

Проф. Николай Денков: Благодаря, г-жо председател.
Уважаеми депутати,
Уважаеми колеги,
До голяма степен дебатът вече започна с някои от предишните изказвания и тъй като времето напредна, ще се опитам в съвсем конспективен стил да кажа кои са основните точки, на които се базира днешното обсъждане.
Стратегията за развитие на висшето образование има няколко основни задачи. Едната е да реши някои от структурните проблеми на висшето образование, за които стана дума. Има и други, които са обяснени в анализа към стратегията. Част от тях бяха дискутирани в понеделник около публичното огласяване на резултатите от рейтинговата система и аз няма да се спирам подробно на тях.
По-важно е, че има няколко други задачи, които тази стратегия трябва да реши.
Втората задача е свързана с развитието на научните изследвания и тяхното приложение.

Милена Дамянова: Моля за тишина в залата.

Проф. Николай Денков: Ще се опитам наистина да бъда кратък и да кажа само важните неща. /Моля ви за малко внимание, всичките сме уморени, но задачата действително е важна./
Втората задача е свързана с научните изследвания и има място в контекста на дискусията около финансирането. Правилно беше казано, че в Стратегията „Европа 20-20“ това е поставено като основен приоритет, но също така е поставено като приоритет как ще се използват тези изследвания за икономическо развитие. Това е част от функциите на университетите, която не е добре застъпена, не е добре защитена и това е една от причините финансирането на научните изследвания да стои на заден план в бюджетите. Стратегията има за цел да реши част от тези проблеми.
Третата задача е свързана с това, че висшето образование няма задача само да подготви кадри за икономиката, не само да получи научни резултати. Висшето образование покрива един етап от развитието на личността, на хората. Това е прехода от младежките години към гражданското развитие и гражданското съзнание. От тази гледна точка висшето образование е оставено на доброто желание на ръководствата на висшите училища дали ще изпълняват или няма да изпълняват тази функция. При начина на финансиране в сегашните години това често не е в приоритетите на ръководствата на висшите училища.
Не на последно място, чисто прагматичен въпрос, но много важен, тази стратегия е предварително условие за получаване на финансиране в рамките на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Тази оперативна програма вчера официално беше изпратена за одобрение от Европейската комисия и в нея е поставен като срок за приемане на стратегията – м. февруари 2015 г. Така че, от тази гледна точка ние нямаме време за губене, а трябва да намерим консенсус, който да ни позволи да приемем стратегията в сегашния й вид.
Тя е минала през обществено обсъждане:
- за първи път е публикувана през ноември 2013 г.;
- обсъждана е в комисиите на предишното Народно събрание;
- през м.март е направена работна група, която да подготви крайния вариант на стратегията;
- през м.юни е приета на Министерски съвет от правителството на премиера Орешарски;
- през м.ноември 2014 г. отново е преразгледана и приета от кабинета на премиера Близнашки;
- междувременно е минала през различни обсъждания с участието на най-различни партньори.
От тази гледна точка Министерството на образованието и науката има самочувствието, че предлага вариант, който е обсъден от всички партньори и от тази гледна точка има много широка подкрепа на основните постановки в стратегията.
Това мисля, че е най-важното в момента. Ако трябва, съм готов да отговарям на въпроси.

Проф. Борислав Великов: Благодаря на проф. Денков. В отсъствието на председателката аз ще водя временно.
По предложение на проф. Георгиева, ако желаят, от Съвета на ректорите накратко да вземат отношение. Първо дамата /доц. Лилия Вълчева/, и след това проф. Илчев.

Доц. Лилия Вълчева: Благодаря ви.
Уважаеми народни представители,
Нашият синдикат работи от самото начало по тази оперативна програма и е участвал с много внесени, три на брой разширени становища. Само ще допълня проф. Денков, който пропусна, че и Сергей Игнатов, когато той беше министър водеше тази политика, така че, началото е поставено от там.
Уважаеми колеги, нашата подкрепа за Стратегията за развитие на висшето образование е не само с убедеността, че тя е много важна за отскока на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Без тази стратегия тази оперативна програма няма да се случи и затова сме подходили много сериозно. Бих искала да кажа, че сме поставили едно условие и то е в бюджетното ни становище, и това, което каза проф. Статев от името на Съвета на ректорите, - че трябва да пренаредим коефициентите.
В този ред на мисли нека да кажа, че поздравленията ми са към служебния кабинет, защото по тяхно време се подобри изключително много програмата; тя започна в заседателната зала на Софийския университет преди много време и намери своето реформиране в тези четири основни глави през служебния кабинет. Има и приемственост, а пък ние неправителствения сектор участвахме непрекъснато и наблюдавахме този процес.
Така разработена вече, в тези 289 страници тя е подробно разписана, с много сериозни ангажименти, които ще дадат отговор на всички поставени в първа точка въпроси.
Затова Националният синдикат „Висше образование и наука“ подкрепя Стратегията и силно се надяваме това да е втората оперативна програма, която България ще договори.

Милена Дамянова: Благодаря на доц. Вълчева.
Проф. Илчев, имате думата.

Проф. Иван Илчев: Ще бъда пределно кратък. Първо искам да повторя това, което каза проф. Статев, че Съветът на ректорите изцяло и единодушно подкрепя Стратегията за висше образование.
Второто, което бих искал да кажа вече като историк, че за мен, за огромно мое съжаление това е един от редките примери, когато по един проблем се работи последователно при различни правителства и различни състави на Народното събрание, и виждате, че има резултат. Ако се замислим малко повече за интересите на България, а не за ежедневните боричкания, мисля, че резултатите на страната като цяло ще бъдат по-добри.
Ако ми разрешите, г-жо председател, от нас, от Софийския университет най-активно със Стратегията за висше образование се занимаваше проф. Герджиков, ако разрешите, разбира се, той да каже няколко думи.

Милена Дамянова: Проф. Герджиков – разбира се. Благодаря ви, проф. Илчев.

Проф. Анастас Герджиков: Благодаря, г-жо председател.
Дами и господа народни представители, ректори, синдикалисти,
Тази стратегия се обсъжда повече от година, както се каза, и това, което разглеждате като проект е поне трети вариант.
През тези обсъждания се изтъкнаха много недостатъци на текста и ми се струва, че с всеки следващ вариант недостатъците намаляваха и се увеличаваха достойнствата. Сигурно и сега могат да се намерят много недостатъци и вероятно те ще бъдат изтъкнати, но ми се иска да кажа няколко думи за достойнствата, защото това е причината Съветът на ректорите и Софийският университет да подкрепят този проект.
Стратегията за развитие на висшето образование последователно прокарва една идея, за която настояваме от много години и тя е – пазарът да определя финансирането най-вече във висшите училища. Това ще породи конкуренция на всички нива и ще стимулира сериозно качеството.
И така, двата най-важни проблема на Закона за висше образование, в случая на Стратегията, а именно качеството на образованието и финансовия механизъм, се подпомагат взаимно.
Така че, стратегията с предлагане на:
- диференцирането на заплащане според качеството на образование;
- диференциране според резултатите от научните изследвания;
- диференциране вътре във висшите училища между преподаватели и изследователи според това те какви лични резултати са постигнали;
- дори диференциране на студентските стипендии,
се прокарва една много последователна идея, която според мен ще доведе до рязка промяна спрямо сегашния механизъм, който отначало в нарушение на закона, а след това изпълнявайки го умерено доведе до това, че наистина всички се борим за повече студенти, вместо за по-високо качество.
Наред с това, стратегията има и други достойнства. Между тях е това, че някои неща в научната дейност могат да се подобрят, ако наистина се изпълнят мерките предложени в стратегията, свързани с това кои неща да се финансират най-вече. Т.е. освен диференцираното финансиране за наука според резултатите на научните и образователните институции, там има предложение и за това кои инфраструктурни цели да се постигнат най-напред и кое финансиране свързано с европейски и световни проекти е важно.
Наред с това се споменават и неща, свързани с друг един закон – Закона за развитие на академичния състав, в който някои недостатъци доведоха до общото мнение, че е хубаво да има общи национални критерии по професионални направления, за да се избегнат някои изкривявания на закона при неговото прилагане, а също така и да има някаква форма на контрол за това как се прилага Законът за развитие на академичния състав.
Към това има и някои други важни цели, които аз сега няма да изброявам, за да не удължавам изказването си. Но и за студентите, докторантите и постдокторантите са казани неща, които досега според мен не бяха казвани. Например, постдокторантският период е една черна дупка в Закона за висше образование и е хубаво той да се регламентира и да се финансира.
Благодаря ви.

Милена Дамянова: Благодаря ви, проф. Герджиков.
Доц. Михов поиска думата.

Доц. Милен Михов: Уважаема г-жо председател,
Господа ректори,
Аз за разлика от всички останали имам определени резерви към тази стратегия. Тя исторически е преживяла дълъг период на подготовката си и това си личи в текста. Занимавал съм се с по-ранния текст, текста, който служебното правителство обяви, и сега този, който ни представят. Не мога да не отбележа, че действително има сериозно подобрение, но въпреки това има върху какво да се разсъждава.
Аз все пак запазвам дълбоки резерви към този механизъм /принцип/, че чрез пазарни механизми трябва да управляваме една изключително – не искам да използвам определението система, защото висшите училища са до голяма степен автономни и ние трудно бихме могли да говорим за междууниверситетски системни връзки. Това е единият проблем – как ще реформираме система, която е автономна. Тук на стр. 29-30 има едни определени мерки, свързани със системата на прием и други проблеми, които отделните университети имат правомощията да ги решават автономно. Тук е големият въпрос:
- Докъде и каква политика ще се води:
- на централизация на държавните висши училища;
- или на по-широка автономия?
Отговорът на този въпрос ние не го виждаме тук.
На второ място, засегнато е, но в недостатъчна степен, въпроса за финансирането не като процент от брутния вътрешен продукт, не като размер, а като механизъм на финансиране. Излишно е да казвам пред тази почитаема аудитория, че финансирането е кръвоносната система на всеки организъм; както се движат парите, така функционира системата. Ако продължим да финансираме висшите училища на този принцип, казано популярно, извинявайте за израза – на калпак, - такъв резултат ще имаме. Ще имаме накрая „калпаци“, а отдолу… археолозите винаги са били отличаващи се с цветущ израз… Затова залегналият принцип е правилен, само че как точно ще го променим не се казва.
Нещо, което е много важно – тук колегите го споменаха и то е отбелязано в стратегията като заплаха – първа заплаха, обърнете внимание, демографската криза. Това няма какво да се аргументираме защо е така; въпросът дали е така е отпаднал отдавна. Не виждаме обаче в стратегията как, /да използвам израза/ системата на висшето образование ще се справи с този демографски проблем /докторантите може би трябва да ги атестираме по тази линия…/. Това е въпрос, който не търпи отлагане, който е изправен много сериозно пред всички висши училища. Това обаче не го виждаме тук като мисъл. Ще си позволя после да направя едно предложение за текст, тъй като може би благодарение на моята липса на опит не знаех, че това може би ще се гласува на едно четене в Народното събрание. Или на две четения? – На едно. Затова съм импровизирал днес един текст, опасявайки се, че това може да стане /да се гласува на едно четене/.
- На стр. 29, в 6.1. – „Подобряване на достъпа и увеличаване дела на завършилите висше образование“ - предлагам една т. 4. – тя е насочена /да кажа, защото текстът може да не бъде много изгладен/, в момента в Европейския съюз живеят, по различни данни, но над 1 млн. българи, които са излезли в последните 20 години от България. Тези българи живеят в една държава, да си го кажем, - в Европейския съюз; техните деца са потенциални наши студенти, нека да си го кажем по този начин; обаче има редица административни и нормативни пречки, тези наши българчета – говорим за Европейския съюз, не говорим за другаде – да могат да кандидатстват в наши училища. Тук са специалисти, няма да обяснявам какво значи едно наше дете да дойде от Франция, с диплома от Франция и как да влезе в Софийския университет; да си я легализира, че да се явява на държавни изпити и т.н., при условие, че ние приемаме с една диплома, /да, с държавен зрелостен изпит, но с диплома/ всеки, който е изкарал прилична оценка.
На следващо място, да си поставим въпроса за „нелоялната“ /в кавички го казвам/ конкуренция на нашите колеги от Европейския съюз. Тук сме хора от професията; те записват хора ей сега в края на годината, началото на януари месец, без дори да имат дипломи за средно образование. Ние обратното не можем да го направим. Значи, ние сами сме си поставили нашите университети в неконкурентна среда, създавайки собствени административни пречки, както да привличаме нашите български деца в Европейския съюз, така пък да привличаме и други студенти от Европейския съюз. Това пряко кореспондира – обърнете внимание – с визията на стратегията, „Превръщането на България в регионален център за модерно висше образование“. Защо регионален? Предлагам да го махнем това „регионален“, но това е редакционен въпрос. Затова предлагам този текст, /още веднъж си казвам - може би е малко ръбат/:
- Т. 4. на стр. 29, в 6.1. /написал съм го така/ - Усъвършенстване на нормативната база и активна политика за привличане на студенти от българите в Европейския съюз и българските общности в трети страни.
Което означава, че ние трябва да си видим къде сме сбъркали в нормативната база, или по-точно, да я реформираме /да не казваме „сбъркали“/ и да водим активна политика да си привличаме нашите деца от Европа и от българските общности от трети страни.
Мисля, че една такава политика може да ни доведе до резултати, защото издръжката на висшето образование в България е несравнимо по-евтина от Европейския съюз и когато, да речем, едно дете /е изправено пред избор/ да учи във Франция или в Германия, или да се върне в България, където баба му има апартамент, примерно, може да се получи едно калкулиране на прилично образование, лесен достъп до него и поносимост за нашите деца. Ако погледнем само цифрата, приема за тази година и го сравним с това, че в Европа сигурно има някъде около 60-70 хиляди деца, които са потенциални наши студенти, процентът, дори и минимален, който привлечем ще бъде важен за нашите университети.
Това ми е предложението. Има и някои редакционни моменти, но за тях няма да говоря.
Само едно последно, ако позволите. Мисля, че на няколко места на стр. 34 видях цитиране на интернет страници. Не знам доколко е престижно в една стратегия да я има интернет страницата, утре може да сменим адреса; казах го под условност
Благодаря.

Милена Дамянова: Г-н Теодор Дечев – Асоциация на индустриалния капитал в България; след което доц. Великов иска думата.

Теодор Дечев: Ще бъда максимално кратък, защото вече виждаме, че заседанието е на ръба на силите на участниците.

На първо място, действително трябва да се признае, че в този си вид стратегията категорично превъзхожда всички възможни предишни варианти, които бяха създавани.
Тук е мястото да се кажат две неща:
- Едното: Стратегията е заложник на ресурсното си обезпечаване - това, което каза проф. Статев. Ако тези януарски преговори създадат условия да се приложи стратегията, всичко ще е наред. Иначе просто ще имаме един прекрасен документ.
Аз не знам дали е останал макар и един жив журналист тук, но, ако е останал, моля да отрази факта, че тази стратегия е първият държавен документ, с който аз съм се запознал, в който се казва изрично, че трябва да се премине от конвенционален към кризисен модел на управление на демографската криза. Ние това го приказваме от 2008 г., за контролираната имиграция с оценка на риска, защото демографска криза другояче, освен с контролирана имиграця не може да се реши, та ако ще всички българи да се отдадем на денонощен секс… Така че, трябва да преодолеем страха и параноята си и наистина да управляваме кризисно. Това е може би първия държавен документ, в който има такъв текст и дори само за това заслужава да бъде отразен и приветстван.
Прескачам всички верни констатации, които са направени в установяването, state of the art, няма време.
Още веднъж бихме казали от името на бизнеса, в когото всички се кълнат, пишейки тази стратегия, че бихме били ужасно щастливи, ако сред конкретните цели на стратегията изрично е посочено, че една от целите е гарантиране на броя на необходимо завършилите, че е увеличаване на дела им по точните, природните и техническите дисциплини.
Доц. Великов е много добре запознат с позицията на Асоциацията на индустриалния капитал по въпроса.
За да приключа искам да кажа нещо по въпроса за оптимизацията. В стратегията е записано коректно - да се оптимизира системата на висшето образование, да се преодолее някакси тази странна степен, наречена професионален бакалавър. Стратегията, документът е написан абсолютно коректно. Проблемът ще започне при прилагането на стратегията, когато всеки ще започне да прокарва своите лобистки интереси – да ликвидираме едно или друго частно учебно заведение, кого да натопим и т.н. Тук просто искам да обърна вниманието на уважаемите народни представители на един интересен факт. Една значителна част от тези учебни заведения, които произвеждат тази странна степен професионален бакалавър, в момента са в едно положение, в което на сайта на министерство на образованието пише, че те са преминали цялата процедура по акредитация за трансформиране в 4-годишни висши учебни заведения, и в сайта дори висят проекторешенията на Народното събрание, с които те да бъдат трансформирани в такива. За да не кажете, че лобирам за някой частен колеж, ще дам пример с държавен – Пощенският колеж, който е за пощи, телекомуникации, съобщения, изобщо някакви изключително важни неща в сферата на глобализацията и пр. е сред тези, за които в сайта на министерството виси проекторешение, с което той трябва да стане 4-годишно висше учебно заведение. Тогава вместо да реформираме, вместо да се караме кой е добър, кой е лош и кой е със статут на Пернишкия университет, те сами си решават проблема по възможно най-добрия начин, т.е. пазара.
И един риторичен въпрос, с който приключвам. При положение, че частните – /аз преподавам, но не преподавам в частно висше учебно заведение, така че нямам конфликт на интереси/ - частните учебни заведения се издържат 100 % от своите си приходи, възниква въпросът : Докога държавата ще определя размера на приема в тях? Защо е необходимо? Да се оправят сами; колкото искат, толкова да обучават, стига да отговарят на изискванията на Агенцията за оценяване и акредитация. Аз мисля, че това е единия възможен подход.
Другият възможен подход е, ако държавата иска да продължава да определя квотите им, да поеме и част от издръжката им, но мисля, че тя няма да направи това нещо и има своите основания.
Благодаря. Подкрепяме стратегията с казаното дотук.

Милена Дамянова: Благодаря ви.
Доц. Великов поиска думата, след това проф. Мариана Георгиева, и ще предложа да дадем думата и на проф. Денков да отговори.

Проф. Борислав Великов: Благодаря, г-жо председател.
Аз също смятам, че тази стратегия е крачка напред в сравнение с други подобни документи. Като всяко човешко дело, тя разбира се не е съвършена и сигурно ще има някакви бележки, които под една или друга форма да се вземат предвид за пленарната зала.
На мен лично ми хареса това, че има една тенденция да се финансират различните висши училища според качеството, според резултатите, според реализацията на нашите студенти. Има и план за действие, което също така е добре.
Аз си мисля обаче, че бихме могли да зададем и някои въпроси. Например, направи ми впечатление на стр. 12 /поне в тази разпечатка, която аз съм си направил/ - т. 2.1.3. с вярната констатация, че въпреки широката мрежа от висши училища, съществуват цели области, например Северозападния район, където и аз съм избран, област Монтана, в които няма висше училище. Това е в констативната част, в аналитичната част.
След това отивам на стр. 33 и гледам – „Оптимизиране на системата от висши училища чрез добре обмислени финансови механизми“. Но какво става примерно в северозападна България? Това е един въпрос, който поставям, и бих желал да чуя отговора.
Ако трябва да говоря по същество, ние от Реформаторския блок ще подкрепим тази стратегия.
Благодаря ви.

Милена Дамянова: Проф. Марина Георгиева, имате думата.

Проф. Марина Георгиева: Благодаря, уважаема г-жо председател,
Уважаеми колеги,
Стратегията като документ, който отключва нова философия на образователния процес във висшето образование и в съзвучие с европейските политики, безспорно е нещо много качествено, много положително, т.е. алфата за отскок в друга орбита на този образователен процес. Тя заслужава подкрепа, за да се върви по-напред в политиката за работа по новата европейска програма. Но заслужава също така, колеги, ще спечели повече, ако се поизчистят някои положения.
Има противоречия, които, как да кажа – така, както това е паспорт за комуникация в Брюксел, мисля, че няма да даде достатъчната рентабилност, която да ни удовлетворява. От тази гледна точка, вижте абзаците на стр. 13, стр. 14, които си противоречат с абзаци, повторени почти идентично на стр. 21, на стр. 23, само че в единия случай се маркира като обосновка за недостатъци, които ще се преодолеят с философията на стратегията, а в другия случай се маркират като регистрирани успехи в правилната посока. Това е злепоставящо пред аудиторията в Европа за прецизността на нашите претенции, за равнището на преследване на целите на стратегията, още повече когато става въпрос за програмен документ, в който са разписани и цели, и принципи, и мерки за постигане. Подобна недоизпипаност на стилистиката на документа – казвам го най-добронамерено и щадящо – не работи за добрата обосновка, за да бъдем партньори, бенефициенти, съсубекти на тази модерна програма.
На следващо място, написано е например в една мярка по повод на модернизация на управлението на висшите училища, че трябва да се направят изменения в Закона за висшето образование, но е визирано неразбираемо за мен – частта по повод статута и философията на настоятелствата. Естествено, че има необходимост от изменение на Закона за висшето образование, да не кажем, че има необходимост от максимално прецизиране в Закона за висшето образование, а защо не и да си говорим за нов Закон за висшето образование, то беше претенция още през 2000-та г., и сега да бъдем толкова предпазливи когато имаме претенции към качествено нова философия на висшето образование и обновяване на нормативната база, усъвършенстване на нормативната база, кохезионност на нормативната база; в същото време ние безкрайно минимализираме претенциите си към Закона за висшето образование. Бият се тези концепции в позицията когато се презентира такъв документ, на който се разчита безкрайно много.
Същото е положението по отношение на критериите и параметрите за оценката, защото това ще бъде в системата и структурата на новата философия, когато става въпрос за учебни програми и учебно съдържание; трябва да има по-конкретни мерки, които да обещаят действително реализиране на стъпките, още повече, че така е дефинирано в началото, още повече, че тази стратегия се цели в средносрочни и дългосрочни резултати. Няма как да постигнем дългосрочни резултати когато не съществува текст, че при обновяване на учебното съдържание ще откроим и някои конкретни мерки по изпълнение на такава цел, още повече когато става въпрос за мерки.
Следващото положение – мисля, че стратегията ще спечели като философия и като по-къса стъпка до крайната цел, към действия в нейното предназначение – връзката с бизнеса и обновяване на учебните програми. Трябва да има опорни точки, които гарантират отговорност и синхрон и на двете страни – и на висшите училища, и на партньорите от бизнеса, защото иначе всеки ще чака някой да даде тон и така ще стоим само в план на хипотеза. Трябва да се разпишат такива текстове, които генерират придвижване на стратегията към нейното предназначение на практика, а не да остане само като една добра комуникация и едно добро говорене. Ето, нормативната база – докога педагогиката и педагогическото обучение ще стои все на тези 600 лв.? Разбира се, че някои индекси са мръднали, но става въпрос за обидно ниски числа. Докога нормативите на техническите университети ще бъдат в пъти по-големи от тези в Университета за национално и световно стопанство? Бизнесът как участва в изготвянето на учебните програми и учебното съдържание? В по-висока степен трябва да се случва обединяване на професиите и бизнеса, професиите и висшето образование, защото бизнесът ще стане активен съсубект.
Смятам, че подкрепям стратегията като философия, като документ, но смятам, че трябва да се облагороди системата и структурата без да пречим на крайната задача – м.февруари 2015 г. стратегията да бъде приета.

Стоян Мирчев: Наистина пледирам следващия път да имаме програма за работата на комисията и вътрешни правила; да не превръщаме в монолози нашите заседания.

Снежана Дукова: Имам процедурно предложение за прекратяване на дебатите.
Аз се доверявам изцяло на изключително силното присъствие на академичния състав, който е тук, на това, че всички ректори се обединиха, и хората, които работят в сферата на висшето образование; доверявам се на своята интуиция, че ние ще приемем консенсусно тази стратегия, защото тя е добра, важна, минала е през катарзис, и призовавам с един сериозен консенсус да я подкрепим. Ние ще я подкрепим с цялото си сърце. Няма документ, който да е перфектен и да не търпи корекции във времето, но ще подкрепим с цялото си сърце тази стратегия, за да дадем път на Оперативна програма „Образование и наука за интелигентен растеж“.

Милена Дамянова: Преди да преминем към гласуване, все пак да дадем думата на вносителя. Така че, проф. Денков, имате думата.

Проф. Николай Денков: Благодаря на всички изказали се и за постигнатия консенсус, че стратегията е изключително важна и посоката е правилна. От тази гледна точка ние ще направим всичко възможно за още една редакция, след вашите бележки и предложения. Голяма част от изказванията, които чухме всъщност ние сме ги обсъждали в хода на подготовката на стратегията, всички сме търсили балансираната позиция, която по някакъв начин вече е въведена в текста. Ще дам само няколко примера – примерно, думата „оптимизация на висшите училища“; преди две години идваха колеги от чужбина и казаха „Затваряйте; голяма е бройката на висшите училища в страната“; но в хода на тези разговори ние намерихме друг подход, много по-ефективен, в който вместо да търсим административни мерки, ние тръгнахме с използване на мощни и деликатни механизми на финансиране на висшето образование, с които ще позволим да се повиши качеството, системата да се адаптира към променящите се условия, всеки да потърси най-доброто от себе си и да намери своето място в качественото образование на страната. Никой от нас не говори за оптимизиране от 50 на 20, въпреки че всеки знае защо е така.
Също така сме потърсили баланса по отношение на централизация и автономия, и отново радикални предложения от типа на това, че МОН трябва да назначава ректорите или да назначава бордове, които да поемат ръководството на университетите, могат да бъдат пагубни. Ние търсим друг баланс – да има достатъчна представителност на външни колеги, но да не могат да поемат вземане на решения, без да носят отговорност по отношение на резултата от тази дейност. Т.е този, който носи отговорността, той трябва да може и да взема решения. Това е залегнало във философията по този въпрос.
Още един пример по отношение – доколко общи да са постановките и доколко да са конкретни. Аз самият бих искал от една страна, по-конкретно разписани текстове, но без ние да сме се обединили около основни положения е опасно, защото всеки започва да цитира.
Министерството на образованието и науката, говоря в един кратък срок, без никаква загуба на време, в рамките на 2015 г. ще направим всички съществени стъпки по конкретизиране – Закона за висшето образование; Закона за развитие на академичния състав; съответно механизъм за промяна на финансирането – там има няколко мерки, много неща, които ние още не сме започнали да разработваме като механизъм - как ще дефинираме нуждите на пазара; как ще дефинираме кои специалности нямат финансиране; в момента, в който се обединим около предложението на МОН за такъв механизъм, ще го обсъдим и ще пристъпим към прилагането му. 2015 г. за нас с тази цел ще бъде използвана.
За Северозападния район, аз си спомням разговорите преди година, година и половина с проф. Борислав Великов. Проф. Игнатов поставяше този въпрос и това е една от причините ние да престанем да говорим за затваряне, защото очевидно има места, където има дефицит. От тази гледна точка Министерството на образованието и науката практически не е спряло да провежда разговори, но няма съмнение, че ние трябва да помогнем на Северозападния район да намери своето място, а с това да се подпомогне и развитието на икономиката.

Проф. Марина Георгиева: Само една реплика. Трябва по-предпазливо да подхождаме по отношение на Северозападния, район, защото по този начин зачеркваме ресурсите на дистанционното обучение, което е разписано като ресурсно звено.

Милена Дамянова: Уважаеми колеги, преди да пристъпим към гласуване по втора точка – разбира се, ако има редакционни бележки, те могат да бъдат направени и тази стратегия може да бъде подобрена, но действително трябва да отчетем важността на стратегията. Това е значителен ресурс, с който обществото разполага. Няма време за губене; този стратегически документ беше внесен още в края на 42-то Народно събрание. Затова да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване проект на решение:
- Приема Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г., № 402-03-1, внесена от Министерския съвет на 28.10.2014 г.
Който е „за“, моля да гласува.
16 – „За“;
„Против“ и „Въздържал се“ – няма

По точка „Р а з н и“

Милена Дамянова: Утре до обяд колегите експерти към комисията ще ви изпратят по електронната поща проект на правила /за работата на комисията/, които да разгледаме на следващото заседание, като ви предлагам доста бързичко да изпратите вашите предложения.

***

Предлагам заседанията на комисията да се провеждат в сряда от 14.30 часа.
/изразено общо съгласие/


На следващото заседание предлагам да поканим министъра на образованието, който да ни представи официално своя екип, както и своите приоритети, и съответно ние да се представим като Комисия по образованието и науката.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Милена Дамянова