ПРОТОКОЛ

---

На 17 декември 2014 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование, №454-01-51, внесен от н.п. Милена Дамянова и група народни представители на 21.11.2014 г.
2. Разглеждане на първо гласуване на законопроект за народната просвета, №454-01-64, внесен от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители на 15.12.2014 г.

Заседанието беше открито в 15.00 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Милена Дамянова.


Милена Дамянова: Уважаеми г-н министър,
Уважаеми г-н омбудсман,
Уважаема г-жо заместник-министър,
Уважаеми г-н председател на Комисията по образование и наука и въпросите на децата, младежта и спорта към 41-то Народно събрание,
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми гости,
Имаме кворум за днешното заседание, което ми дава основание да го обявя за открито.
Преди да пристъпим към гласуване на дневния ред за днешното заседание, имам удоволствието да ви съобщя, че имаме кратък поздрав от Министерството на образованието и науката. Предстоят коледни и новогодишни празници и министерството е решило да изненада колегите народни представители, особено пък на заседанието, на което се разглеждат важни законопроекти за образованието. Тук са ученици от 144-то СОУ „Народни будители“, на които даваме думата.
/Следва музикално-артистичен поздрав с поднасяне на обредна погача./
/ръкопляскания/

Благодаря ви. Весела Коледа и щастлива Нова година и на вас!
Благодаря. Надявам се в такъв тон и с такова настроение да продължи обсъждането на тези два важни законопроекта.
Да благодарим на децата от 144-то СОУ и на Министерството на образованието за прекрасния поздрав.
Представям на вашето внимание дневния ред за днешното заседание:
- Точка първа: Разглеждане за първо гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от н.п. Милена Дамянова и група народни представители на 21.11.2014 г.

- Точка втора: Разглеждане за първо гласуване на законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители на 15.12.2014 г.

Имате думата за предложения и изказвания. – Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Който е „за“, моля да гласува.
Единодушно – 13 гласа „за“.
Против?
- Няма.
Въздържали се?
- Не виждам.Дневния ред е приет. Съгласно чл. 78, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Народното събрание законопроекти уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание, се обсъждат едновременно от Народното събрание. Напомням регламента от Правилника на Народното събрание, но преди всичко ще припомня Правилата, които гласувахме на предходното заседание:
- Вносителите на законопроекта представят законопроекта в рамките на до 15 мин.,
- след което всички народни представители и гости имат възможност да се изкажат в рамките на до 5 мин.
Така че, предвид многото желаещи за изказвания, наистина ви призовавам за спазване на така приетите от нашата комисия Правила.
Сега, по поредността на точките давам думата на вносителя на законопроекта за предучилищното и училищното образование, н.п. Корнелия Маринова да представи проекта.
Корнелия Маринова: Уважаема г-жо председател,
Уважаема г-жо заместник-министър,
Уважаеми г-н омбудсман,
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми гости,
Ще започна от там, че законопроектът за предучилищното и училищното образование е разработен на базата на задълбочени анализи на действащата нормативна база и на добрите практики на европейското законодателство в сферата на образованието. Неговото разработване бе предшествано от разработването през 2011 г. на Концепция за основните принципи и иновативни моменти на закона. В изработването на Концепцията, ще напомня, участваха водещи директори, учители, експерти от Министерството на образованието, родители, представители на общините.
Законопроектът, който предлагаме има принципната подкрепа на организации като УНИЦЕФ, Българския Хелзинкски комитет, Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България, както и на Съвета за интеграция на хората с увреждания, родители на деца със специални образователни потребности. В този смисъл можем да кажем, че става дума за един общ законопроект на професионалната общност. Той бе обсъждан в продължение на един период от две години и в него са включени над 3 хиляди предложения, които постъпиха своевременно в Министерството на образованието и науката тогава, а и след това.
В работата по писане на закона участваха повече от 400 представители на педагогическата общност, в т.ч. представители на българската наука, ръководители на катедри и звена, на факултетите по педагогически специалности.
Проектозаконът за предучилищното и училищното образование предлага решения на болните за системата въпроси:
- за превенция на преждевременно отпадащите от училище;
- за ниската функционална грамотност;
- за децентрализацията, по-скоро прекомерната централизация;
- за липсата на подкрепа за децата, родителите и учителите;
- за необходимостта от превенция и ред други проблеми.
Няма как този закон да не е обединяващ, най-малкото защото той отчита всички консенсусни предложения, които са постъпили през този период.
Сега ще кажа, че законопроектът е отворен за всички конструктивни предложения. Ние обмисляме възможността за държавни образователни изисквания по отношение на природо-математическите и по отношение на хуманитарните предмети, които ще дадат възможност за определяне на критерии за осъществяване на прием след четвърти клас. В изработването на законопроекта са участвали водещи специалисти, независимо от тяхната партийна принадлежност, защото той има европейска цел – подготовката на знаещи и можещи ученици конкурентоспособни на своите европейски връстници, които да имат компетентности в 21-ви век, за да бъдат успешни граждани.
Законопроектът обхваща квалификацията на педагогическите кадри като ценност; в този смисъл тя е по-лесно достъпна и подпомага работата на директорите и учителите.
Създава се възможност за прозрачност на системата и предвидимост на нейното развитие, за разлика от сега действащия Закон за народната просвета. Става дума за един рестриктивен закон, в който предвиждаме фокусът на закон да са учениците, децата, с тяхната индивидуална автономност, тяхната свобода на избор. Не случайно говорим за индивидуална подготовка и индивидуално развитие на всяко едно дете. Отделя се изключително сериозно внимание на равенството, на шанса на всяко едно дете да има право на качествено образование. Ние гарантираме с проектозакона, че не децата ще се приспособяват към средата, а средата ще се приспособява към децата така, че да отговаря на техните потребности. В този смисъл се подпомага екипната работа, мотивира се всяко дете за работа в екип.
Създават се условия за интегрирани политики чрез образователните програми, включващи здравни, социални и други обществено значими аспекти на образованието и подготовката в училище; за децентрализация на йерархията на ниво общини.
Ключова разлика в проектозакона за предучилищното и училищното образование със сега действащия Закон за народната просвета е акцентът върху компетентностите, които придобиват децата в училище и обвързаността им с Националната квалификационна рамка; по-добра грамотност и приспособимост към пазара на труда. За първи път се поставят изисквания за развитие на умения, за ангажиране в работа с екип, за извличане на информация от текст. Това е една от причините ние да не застъпваме концепцията за оценки от първи до трети клас, защото акцентът не е оценките да измерят познанията, а формиране на умения и компетентности у децата и по този начин с премахване на демотивирането от едни ниски резултати да бъде намалена възможността за отпадане от училище.
Въвежда се статут на училище с национално значение, статут на иновативно училище като такова.
Провежда се политика за запазване на защитените училища и детски градини. По отношение на финансирането на предучилищното образование – и тук акцентирам специално на думичката „образование“, в смисъл, че се дават много възможности за избор на родителите; предучилищното образование се извежда като основополагащо, като приоритет с цел намаляване процента на преждевременно напускащите училище и прекъсване на порочния кръг от ниски постижения, загуба на интерес, бедност, социално изключване на децата.
Въвежда се целодневна организация на учебния ден в първи – четвърти клас, а от пети – седми клас - при наличие на интерес у децата и родителите и възможности на училището, отново с цел превенция на отпадането на ученици от училище. Точно в този смисъл ще има възможност и за специализирана помощ в подготовката на децата, особено на тези, които се нуждаят от специализирана помощ.
И тук нещо изключително важно - един елемент от правото на образование на всяко дете е приобщаващото образование, елемент на което се явява подкрепата на личностното развитие. Освен общата помощ, която ще бъде предоставена за всички деца, се предвижда и допълнителна помощ за деца със специални образователни потребности, за деца с хронични заболявания или деца в риск; същото се отнася и за деца с изявени дарби.
Нашата идея във връзка с подкрепящо личностното развитие обучение е учителите логопеди, психолози, ресурсни учители, социални работници да бъдат на място в училището, което би направило подкрепящото развитие много по-ефективно в контекста на структурата на училищното образование.
Предвид държавната политика, държа да отбележа една съществена разлика с другия законопроект – наличието на прогимназиалния етап в средната образователна степен. Това, което ние предлагаме е в съзвучие и в пълно съответствие с Националната програма за развитие на училищното образование, която е приета от 40-то Народно събрание – това, което липсва в другия законопроект и което по същество би създало много сериозни трудности пред възможността за реализиране на дуалното обучение, възможността за предуниверситетска подготовка, възможността за правото на избор на учениците.
Все в съзвучие с тази национална програма е и въвеждането на нов вид училище, което предполагам вие сте видели в мотивите. Основните училища са изключително важни като възможност за малките населени места, където има семейства със сериозни финансови затруднения, със затруднения в транспорта, където да се даде възможност на децата и учениците в първия гимназиален етап да провеждат и професионално обучение и подготовка в училище и да придобият квалификация по част от професия или за професия – първа степен на професионална квалификация.
Законопроектът е направил първа крачка напред и по отношение правата на училищата, родителите и учениците сами да определят взаимоотношенията си, да взимат решения, да избират учебници и учебни програми, собствени механизми на превенция, етичен кодекс, да определят правилата на поведение. Всъщност, това са споделените права и отговорности, нещо, което отсъства в досега действащата нормативна база.
В допълнение към тази свобода и това договаряне на правата и отговорностите и на реалното участие на родителите в училищното образование е и институцията Обществен съвет – изключително важна институция с оглед реалното включване и партниране на родителската общност, на останалите участници в учебно-възпитателния процес.
Законопроектът осигурява автономия на училищата по отношение на разработването на учебните програми и за разширена и допълнителна подготовка, в рамките на която ще могат да се изучават предмети, създаващи по-добра възможност на учениците за адаптиране към пазара на труда. В този смисъл предмети като предприемачество, като програмиране, освен това ще добавя и гражданско образование, правно образование и др.
По отношение на формите на обучение, сигурно сте прочели в мотивите, - оптимизиране на оста на всички форми и въвеждане на самостоятелната форма на обучение като такава.
Законопроектът поставя на качествено ново ниво и въпросът с оценяването в училище като един инструмент за диагностика на напредъка на децата и на техните потребности; текущото оценяване е като инструмент за мотивация за учене.
За пръв път се въвежда вътрешна система за управление на качеството на образованието, а освен това и външна такава в лицето на предлаганата от нас институция Национален инспекторат по образование.
Няма как да не отбележа и нещо също важно – по отношение на конкурирането между училищата, по отношение на по-качественото образование, за разширяване на достъпа до образование – една сериозна крачка от наша страна намираме, че е предложението за финансиране и на децата, които учат не само в общинските и държавни, но и в частните училища. Освен, че това е едно съблюдаване на Решение на Комисията по защита от дискриминация и, разбира се, конституционни постановки в тази връзка.
Още мъничко – за децентрализацията на финансиране до ниво училище.
Учителите са един изключително важен участник – квалифицираните учители, задължителната квалификация, атестирането, съответно подпомагане наставничеството на новоназначените директори на училища и детски градини като форма на методическа подкрепа. Това са също изключително съществени текстове, които са разписани в законопроекта.
Още един много важен детайл, всъщност акцент се явява валидирането на знания и компетентности във връзка с ученето през целия живот, наред с мерките за предотвратяване на ранното отпадане, даваме възможности да се валидират знания и компетентности, които са придобити чрез неформално обучение и формално учене за лица навършили 16 години, и при определени условия – по-малки от 16 години.
Аз смятам, че една възможност за изпълнение на всички мерки, заложени в Стратегията за икономическо развитие „Европа 2020“, се явява законопроектът, който ние предлагаме.
Това е възможно най-кратко като есенция от законопроекта.
Благодаря ви.
Милена Дамянова: Благодаря ви, г-жо Маринова.
От името на вносителите на Законопроекта за народната просвета № 454-01-64 кой ще представи законопроекта?
Г-н Жаблянов, имате думата.
Валери Жаблянов: Уважаеми преподаватели, учители, синдикалисти, гости,
Уважаеми колеги и ръководство на Комисията по образование,
Българската социалистическа партия „Лява коалиция“ предлага Законопроект за народната просвета, който по своята философия и по своето съдържание се старае да постигне няколко цели, които струва ни се в дискусиите, които имахме и между нас, и със специалисти колеги от системата на средното образование, от системата на висшето образование, тъй като, – тук ще направя едно отклонение – системата на средното образование в България не е просто отделно взета система. Тя засяга цялостното състояние на трудовите ресурси, на възпитанието на обществото, на подготовката за висшето училище, т.е. тя се явява така или иначе в центъра на това, което се случва. Затова, струва ми се, днешната дискусия освен, че е представителна, – в това няма съмнение, – тя трябва да бъде и съдържателна.
Затова искам да кажа, че ние не представяме законопроект с амбицията да има два законопроекта. По-скоро представяме едно виждане, в което сме дълбоко убедени и това е виждането, че системата на българското образование е единствената, която е резултат от общите национални усилия през последните 150-170 години, че тя не е просто въпрос на една формална законова регулация в няколко точки, или адаптиране на нашето средно образование към средното образование, с извинение за израза, на не знам си кой.
България и българското средно образование, според нас, са стандарт сами по себе си, който се е доказал в условията на конкуренция, когато нашата държава през последните 20 години се лиши точно от тези хора, завършили средно и висше образование и които отидоха в други общества и се доказаха в резултат на това, което са научили в тази система. Законодателните промени в нея, по наше дълбоко убеждение, не могат да бъдат правени само заради законодателни промени. Те трябва по някакъв начин да дадат ново качество, а ако не могат да го дадат, да не се правят.
Затова ние сме акцентували в нашия проект на това, което ни се струва най-същностно от това, което българският народ и българското учителство е постигнало през последните десетилетия и столетия:
- Първо, разбирането за народната просвета като всеобщо дело, като условие за равенство между всички български деца, като обществено усилие, обществено начинание, а не като частно предприятие.

- Тук българското образование, искам да кажа, съществено се различава от това, което е направено и изградено като система на образование във всички европейски държави, повечето от Централна и Западна Европа. Защото, – даже в тази аудитория е излишно да се споменава, - но българското образование е част от националното Възраждане, то е националното Възраждане. В голяма част от държавите в Западна Европа образованието през 19-ти и началото на 20-ти век е привилегия на аристокрацията и на едрата буржоазия, и това всички го знаят. Ние тук като нация, като историческо развитие, струва ми се имаме фундаментална разлика с тези общества. За едните образованието е привилегия и платена възможност. За българското общество е условие за утвърждаване.
Затова ние сме предвидили отделна глава в нашия законопроект, която е озаглавена „Системата на народната просвета“, тъй като без да имаме цялостна система за подготовка, за коригиране на социалните неравенства и други неравенства – физически, ментални, всякакви, ние не бихме могли да създадем равни по достойнство и по възможности за реализация граждани.
Затова считаме, че системата на народната просвета трябва да има център за своето управление, който да прави и стратегията за това управление, и това не може да бъде друг център, освен утвърдената с десетилетия институция на тази държава Министерството на образованието.
В нашето разбиране има място и за самоуправлението, но балансът между самоуправлението и изграждането на стратегия за развитие на средното образование трябва да бъде намерен, не може да се отива в крайности. Считаме, че този баланс по някакъв начин сме се опитали да го постигнем.
Не може да съществува система на народното образование, в която Министерството на образованието да не е в центъра, но не просто като една паразитна административна структура, а като активна структура, която чрез държавните образователни изисквания или стандарти, чрез виждането за разпределението на трудовите ресурси на нацията години напред да може да изгради онези баланси на изхода на средното образование, които да дадат качеството и на трудовия ресурс и на интелектуалния ресурс на нацията.
Въвеждането на образователни форми, които да удовлетворят съществуващите обществени – недъзи ще го кажа, или да съответстват на това общество, което в последните 20 и няколко години така или иначе възникна, не може да бъде отправна точка за законодателен проект и законодателна инициатива – това е нашето дълбоко убеждение.
Това бяха няколко съображения относно философските предпоставки и необходимостта от Закон за народната просвета. Не случайно нашият закон е Закон за народната просвета.
През последните години нашето развитие създаде дълбоки неравенства – материални, социални и регионални. Независимо от критиките към народните представители, аз съм убеден, че всички колеги, които са тук, независимо от политическите партии, които представляват, симпатии и предпочитания, в ежедневните ни и ежеседмични срещи сме се сблъсквали с онези дълбоки диспропорции в българското училище, които са налице днес, от материалния недоимък на училищата в малките общини, от липсата на учители, които заради това, че са принудени да пътуват по половин ден от неидващите навреме влакове се отказват да учителстват в откъснатите райони на България; заради напускащите семейства, заедно с децата си, и северозападна, и други райони на страната, които страдат от тежки демографски диспропорции.
Ние сме предвидили системата на защитените училища; тя не е само сега в този закон, тя вече се е наложила по някакъв начин, тя е необходимост. Но тук възниква големият въпрос: Какво ще правим с тези училища, когато си отидат хората? – за това възниква въпросът. Затова училището не просто трябва да бъде защитено в определени райони, а то трябва да дава качествено образоване и родителите, които си пускат децата в малки училища в общината трябва да са убедени, че няма смисъл да се местят в големия град, за да получат по-качествено образование децата им.
Това е свързано с разпределението на системата на държавното финансиране и тук ще подчертая основната отлика в нашия законопроект:
- Това е разбирането, че в условията на финансов недоимък, на държава, която все повече изнемогва, разделянето на държавния ресурс между държавни и частни училища е политически нецелесъобразно, законодателно неаргументирано и социално неоправдано.
Ние сме подчертали в нашия проект ролята и значението на публичните училища, като сме се постарали да дефинираме ясно какво разбираме под това – това са държавните и общинските училища.
Няколко думи за частното образование. Частното образование в България е сравнително ново явление. То се утвърди и в това няма никакво съмнение. То се утвърди и когато нямаше закон и нямаше достъп до държавно финансиране. Изгради се чудесна материална база. Предполагам, че едва ли има някой в тази зала който да не е виждал - не всички, но част от училищата имат хубава материална база, мотивирани учители, платежоспособни родители, които изпращат децата си не за да подчертаят някаква разлика в материалния си статус, а защото търсят по-високо качество. В това едва ли някой има съмнение.
И сега какво е по същество предложението на колегите:
- Да вземем от тези, които нямат, за да дадем на тези, които имат.
Това е, така да се каже сентенцията на тази другата философия. Не я споделяме. Струва ми се, че сме създали законодателни текстове, които ясно уреждат, без да са в ущърб на нито една от формите, и частната, и държавната.
По наше дълбоко убеждение частното училище е свързано с друг тип социална и, ще кажа и включително битова култура. Това е училището, което е тясно свързано с предприемачеството, с подчертаване на предприемаческия дух, с подчертан индивидуализъм. Да, това е хубаво, в това няма нищо лошо, но този стандарт, очевидно е, няма как да бъде постигнат за цялото обществено образование.
Затова нашето предложение в тази посока е категорично.
По отношение структурата на образованието:
Нашият законопроект предлага задължително средно образование. Ние сме убедени, че България в момента, за разлика от много европейски държави, се намира в по-различна ситуация. Дори централноевропейските държави не страдат от такава демографска криза, каквато е нашата. Нашите деца заедно с родителите им заминават непрекъснато за развитите икономики, както е прието да се казва клишето, и ние оставаме с един скромен ресурс да компенсираме развитието на други държави. Нямаме друг шанс, освен качеството, нямаме друг шанс, освен мобилизиране на целия национален ресурс, а не създаването на няколко елитни образователни структури.
Това е наше дълбоко убеждение.
Относно гимназиалния етап. Запознахме се основно с всички варианти, които са обсъждани и дискутирани и ще споделя какво ми се струва най-убедително.
Първо, мисля, че не може да има дискусия относно необходимостта професионалното образование под една или друга форма да бъде засилено, да бъде акцентирано върху него, да бъде подкрепено от държавата, не заради непрекъснатите претенции на бизнеса към образованието – бизнесът си има своите интереси и това е разбираемо, на него му трябва квалифицирана работна ръка с не особено високи претенции, която да получава съответното заплащане. Но от гледна точка на развитието на българското стопанство качеството на специалистите от средното образование се явява решаващо за това какво ще представлява българската икономика след 10 години.
За нас професионалното образование, реализирано чрез системата на дуалното обучение е една от основните отправни точки на нашето законодателно предложение. За нас средното образование трябва да започва от осми клас и да завършва в 12-ти клас.
Предлагаме също така в десети клас учениците да имат възможност за избор за професионална или за по-широка квалификация. Съществуват подобни образователни законодателства и в страни от Европейския съюз, и извън него.
Завършването на средно образование в десети клас в отделни училища е доказало доста недостатъци в страни, включително от Европейския съюз – ще посоча за пример Испания, където статистическите показатели за завършващите десети клас и продължението на тяхната житейска реализация са наистина стряскащи.
Предлагаме въвеждането на един учебник. Тема изключително дискусионна, но тя е дискусионна от два аспекта:
- Първи, това е напълно нормално – конкретни делови интереси в областта на образованието, тъй като образованието освен всичко друго е и източник на доходи.
Милена Дамянова: Г-н Жаблянов, времето ви изтече.
Валери Жаблянов: Приключвам. Повече аргументи за въвеждането на един учебник няма да привеждам, с изключение на това, че контролът на учебното съдържание, качеството на текстовете, по нашите преценки, включително в резултат на срещи и дискусии, е изключително проблематично в момента.
Предлагаме също така някои по-дребни поправки, като например:
- Да не се събират такси от Министерството на образованието за приравняване на дипломи от европейските учебни заведения.
Огромна част от българските млади хора в момента завършват образование в Западна Европа и разглеждаме подобно нещо като – нито решава финансовите въпроси на българското образование, а по-скоро отблъсква и създава неприятно усещане у всеки млад човек, който завършва в друга държава и когато поиска дипломата му да бъде приравнена в България, да му поискат няколко лева, с които министерството няма да си реши въпроса.
Предлагаме също така по отношение на учителите да се коригира един основен според нас недостатък, а това е – придобиването на кариерна длъжност да се запазва за целия стаж, а не както се предлага – да се започва отначало със смяната на всяко работно място. Това го смятаме за нецелесъобразно и в нашия проект това е променено.
Има още предложения в нашия проект; поради ограниченото време няма възможност да ги изложим всичките.
Още веднъж благодаря на всички пожелали да участват в дискусията, в срещата. Убедени сме, че бъдещият Закон за народната просвета в България трябва да бъде общо дело и се надявам в един спокоен тон да се намери най-доброто за българските деца и за България.
Милена Дамянова: Благодаря ви, г-н Жаблянов.
Гости на днешното ни заседание са:
От страна на Министерството на образованието и науката:
Проф. Тодор Танев – министър
Ваня Кастрева – заместник-министър
Мюйессер Солак – началник на кабинета на министъра
Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна“
Ралица Кирилова – парламентарен секретар
От страна на Министерство на труда и социалната политика:
Стефка Лиманска – началник отдел в дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“
Цветелина Островска – старши експерт в дирекция „Ученически и студентски спорт“
Наш гост е и омбудсманът на Република България г-н Константин Пенчев, както и г-жа Роза Георгиева – началник на кабинета на омбудсмана
Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при 41-то Народно събрание
Представители на УНИЦЕФ:
Мария Златарева
Мария Янкова
От Национално сдружение на общините в Република България:
Теодора Дачева – заместник-изпълнителен директор


От Българска стопанска камара:
Томчо Томов – ръководител на националния център за оценка на компетенциите към БСК
От Синдикат на българските учители към КНСБ:
Иван Кънчев
Таня Леонидова
От Независимия учителски синдикат към КНСБ:
Аспарух Томов
Лидия Начева
От Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“:
Юлиян Петров - председател
Георги Шошев – заместник-председател
От Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България:
Надежда Николчева – председател
От Сдружението на директорите в средното образоване в Република България:
Стефанка Балева – председател
Тук има и много представители на неправителствени организации, няма да ги изброявам всички, за да не пропуснем някои от тях
Имаме получени становища, повечето, разбира се, по законопроекта за предучилищното и училищното образование. Има и две становища, поради краткото време, по проекта, внесен от колегите от БСП, но имаме заявки, че становища ще бъдат заявени днес на Комисията, като държа да подчертая, че по първия законопроект, внесен от народните представители от ГЕРБ, има получени 31 становища до този момент – колеги народни представители, имате ги на електронните си пощи, в момента ви ги раздадоха и разпечатани, подкрепящи становища с предложения, за което ви благодарим, защото наистина няма съвършен законопроект, аз лично смятам, че няма и съвършен закон. Така че, всяко едно конструктивно предложение съответно ще бъде обсъдено и ще бъде след това коментирано и добавено, ако се прецени неговата целесъобразност.
Сега ми позволете да дам думата на министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев, за да изрази становището на министерството по двата законопроекта.
Проф. Танев, имате думата.
Проф. Тодор Танев: Благодаря, г-жо Дамянова.
Поздравявам всички.
Нито един от тези законопроекти, двата, които бяха представени току-що, не са на Министерството на образованието и науката, което полага моето положение в гравитацията на това, което в тази зала събира всички, които по един или друг начин не са автори на законопроектите.
Мога да кажа, че такъв закон трябва и това се знае много отдавна. Имаше опити да се правят подобни законопроекти на няколко правителства назад през последните години. Натрупа се вакуум, който заплашва с имплозия системата. По тази причина изключително добре и важно е да хванем последния вагон на влака, преди да е отминал окончателно.
Ние подкрепяме създаването на Закон за училищното и предучилищното образование в България с две ръце и Министерството на образованието си влиза в своите функции - това нещо да се случи колкото може по-добре и по-бързо.
Второ. Бърза се без да се бавим, и се бавим без да се бърза /казва го и на немски/. Има нужда този закон да има стратегически потенциал, което означава хоризонт от 10 години напред. Не е закон, туй, което трае до края на мандата. По тази причина ние сме за механизъм, който съдържа в себе си съгласието като най-висша форма на управление. Който управлява с власт, не управлява наистина, той налага. Докато управлението със съгласие е съвсем друго нещо, т.е. максимум съгласие. Поне в един от проектите, с който сме много по-добре запознати, първия, който е внесен – съжалявам за малкото време, през което ние нямахме възможност толкова добре да се запознаем /с втория проект/, както с първия проект – има елемент на съгласие, не само механизъм, самият закон съдържа в себе си и това, че има обществени съвети и какво ли не друго. Мисля, че подобна е логиката, доколкото разбирам, и на законопроекта, който внася моят колега от университета г-н Жаблянов.
Трето. Много важен параметър е спокойствието в системата, което трябва да бъде внесено с г-жа Такева или с другите профсъюзи, с обществения съвет. В министерството сме говорили не един път, както и с вносителката на първия закон, - наистина спокойствието е цел, но не я слагам на първо място; вече казах кои неща са по-важни. Мога да продължа и с други приоритети във виждането и в политиката на Министерството на образованието и науката, които съвпадат с това, което ни събира тук в момента.
Законът, който още регламентира взаимоотношенията в системата има за цел не само да реши проблемите с днешна дата. Именно заради бъдещето, заради хоризонта, от тази гледна точка сме разгледали внимателно преди всичко първия проект. Между двата има известни разлики, но има повече прилики. Няма нещо, което да е решително различно, но има съществени разлики в някои пунктове.
Министерството на образованието, поне представено от мен, счита, че законопроектът, предложен от н.п. Милена Дамянова и група народни представители, отговаря на параметрите на политиката на министерството, тъй като носи основата на необходимите реформи, създава възможност за настъпление напред и откъсва възможностите за ретроградно мислене и стоене в една основа; създава възможност за развитие в 21-ви век, отчита много от тези неща, които са изискванията на днешно време.
Знаем, че няма съвършен проект, както каза г-жа Дамянова, няма нищо друго, освен разсъждението, което ще протече в залата тук. Народните представители в крайна сметка предполагам, че ще стигнат до максимално добър закон, който да създаде едно перспективно образование на училищно и предучилищно равнище.
Първият законопроект, който е внесен, за който говоря, е познат на екипа на министерството и възпроизвежда чрез законодателната инициатива на Министерския съвет проекта за закон през 2012 г.
Смятам, че не е разумно да се разглеждат заедно двата законопроекта, тъй като апелирам към конструктивен диалог в името на съгласието, в резултат на което да бъдат усъвършенствани нормативните текстове на внесения законопроект за предучилищното и училищното образование.
Министерство на образоването – това е последно, което мога да кажа засега – поддържа внесения първи законопроект.
Милена Дамянова: Благодаря ви, г-н министър.
Сега давам думата на омбудсма на Република България г-н Константин Пенчев.
Константин Пенчев: Уважаема г-жо председател,
Уважаеми народни представители,
Господинн министър,
Госпожо заместник-министър,
Дали е необходим Закон за предучилищното и училищно образование? – Безспорно е необходим. И аз се присъединявам към тези разсъждения на преждеговорившите, че такъв закон имаше опити да се прави още в 40-то Народно събрание; в 41-то беше почти приет на второ четене; в 42-то Народно събрание се готвеше друг проект.
Мисля, че е безспорно за всички нас, че българското образование не може да има цвят, не може да има политическа окраска, т.е. колкото и законопроекти да се внесат, няма как да бъдат диаметрално противоположни или коренно различни, както и да го кажем. Нуждите са едни, нуждите са от едно много добро и модерно образование, достъпно до колкото се може повече хора, защото без образована нация, просто нямаме бъдеще. Това е ясно.
Аз съм много доволен и обнадежден от това, че това Народно събрание почти в началото на мандата си постави за обсъждане този законопроект, защото наистина това е нещо много важно и, надявам се този път вече да имаме приет окончателен закон на първо и на второ четене.
Проблемите са много, към мен се обръщат много и родители и всякакви организации точно с молба и с настояване да има такъв закон.
Ще ви кажа само един пример – много е важно да се преразгледа и преосмисли концепцията за т.нар. СПИ и ВУИ. Това са едни интернати, които се водят училища и по този случай намират място в този закон, но те са де факто едни затвори, в които излежават /не присъди, защото присъди няма/, излежават определен срок от време непълнолетни млади хора и мисля, че този анахронизъм, тази въпиюща несправедливост трябва час по-скоро да бъде премахната и уредена с новия закон. Вие знаете, че и Националният превантивен механизъм препоръчва на компетентните органи да закрият тези интернати. Имаше и ужасяващи констатации на Българския Хелзинкски комитет. Това е не типичното, но това е един от проблемите, които трябва да реши този закон.
Затова аз призовавам всички народни представители:
- Приемете най-сетне този закон, приемете възможно най-добрия закон, с възможно най-големия консенсус, защото това го искат българските граждани, това го иска българското общество.
Благодаря ви.
Милена Дамянова: Благодаря ви, г-н Пенчев.
Сега ще ми позволите да дам думата и на г-н Огнян Стоичков.
Имате думата.
Огнян Стоичков: Благодаря, уважаема г-жо председател,
Господин министър,
Госпожо заместник-министър,
Уважаеми гости,
Досега нямаше традиция в заседанията на образователната комисия да се канят бивши председатели, но аз моята покана я приемам най-вече като знак на уважение към труда на всички народни представители от 41-то Народно събрание в образователната комисия по отношение на този закон и този доклад, който действително видя пленарна зала на второ четене, както каза г-н омбудсманът, почти беше на финалната права, почти беше на гол линията, ако мога така да кажа. Сега от вас остава да вкарате гол и да съберете овациите. Разбира се, това не е съвсем пряко, гол линията е отдалечена на още няколко километра. Има спорни въпроси, но това, което мен ме радва е, че има два законопроекта – и на управляващи, и на опозиция. Т.е. от трите въпроса – трябва ли нов закон; сега ли му е времето; и точно кой закон да подкрепим, актуален е само третият въпрос, докато в 41-то Народно събрание доста време се дискутираше дали сега му е времето на новия закон и т.н.
В този аспект аз също се придържам към изказаните мнения и като родител на двама ученици мисля, че крайно време е българското образование да не ремонтира стария си закон – 25 ремонта стигат. Време е за нов закон. Мен като родител този новият закон ще ме ползва. Ще ме ползва в новите аспекти, които въвежда, в това, което е актуално на 21-ви, а не на миналия век, в който говорехме за Закон за народната просвета. Разбира се, има дискусионни въпроси, разбира се има неща, които ще бъдат решени на второ четене.
Аз бих поставил само два въпроса; поставил съм ги и преди две години:
- Въпросът с финансовата обезпеченост на закона е много важен, защото промяната в образоването, както във всяка сфера, изисква пари. Въпросът е: Имаме ли пари за всичко това, което сме записали в законопроекта?

- Вторият въпрос е свързан с подзаконовите нормативни актове, тези 18 държавни стандарта, без които новият закон няма да изпълни ефективно своите функции. Ще имаме нов закон, ще се похвалим, че сме го приели, но ще работим по старите държавни образователни изисквания.
Във варианта на 41-то Народно събрание, в първоначалния вариант на Министерския съвет беше предвидено, че в 6-месечен срок ще се приемат тези подзаконови нормативни актове, което според мен е една много добра дисциплинираща мярка относно всички участници в образователния процес, включително министъра на образованието и науката като орган, който ще трябва да издаде тези наредби.
Има и други въпроси, аз подробно се запознах със становищата и на всички неправителствени организации, на учители, на директори, на синдикати.
Завиждам на членовете на образователната комисия, че разполагат с два законопроекта.
Подкрепям апела на г-н Жаблянов, че бъдещето на българското образование трябва да бъде общо дело. Просто трябва да си протегнете ръка и да приемете най-добрия закон.
Пожелавам ви успех.
Милена Дамянова: Благодаря ви, г-н Стоичков.
Сега, съобразно реда, който сме възприели в нашата комисия, давам думата за изказвания на народните представители.
Колеги, имате думата.
Г-н Местан, заповядайте.
Лютви Местан: Благодаря, уважаема госпожо председател,
Уважаеми господин министър,
Уважаема госпожо заместник-министър,
Уважаеми колеги,
Уважаеми представители на гилдията на учителите и на педагозите, като по-широко понятие,
Уважаеми гости,
Започвам изказването си по предложените проекти - на Закон за предучилищното и училищното образование /и на Закон за народната просвета/ - с разбирането, че образованието далеч не е глазурата на тортата, а широката основа и на националната идентичност, и на икономиката, и на културата като възможно най-широко понятие, с което обозначаваме социалните проекции на човека.
Ако има усещане на припознаване като обект на реплика, няма да възразя – усещането не е измамно, а е вярно.
Започвам с положителното. Неоспоримо положителен факт е, че обсъждането на закона започва в началото на мандата на 43-то Народно събрание. Много е важно да се осъзнае, че подобни законопроекти трябва да се приемат по възможност през първата година на едно управление, за да може то да черпи и дивидентите на правилните решения, както и да носи политическа отговорност за не съвсем правилните решения, които предлага чрез закона.
Предишните усилия да се приеме закон бяха провалени не толкова заради отсъствието на съгласие, а защото бяха предложени в рамките на 40-то Народно събрание три месеца преди края на парламента, а в рамките на 41-то Народно събрание също така 5-6 месеца преди края на мандата, а технологичното време за приемане на подобен устройствен закон, както знаем, е от минимум 6-8 месеца до една година, ако искаме наистина да минимизираме рисковете от грешки.
Същевременно изразявам силните си резерви от факта, че вносител на подобен устройствен закон не е Министерският съвет чрез специализираното министерство, а инициативата е на отделни народни представители. Това съображение няма нищо общо с конституционната равнопоставеност на субектите със законодателна инициатива. Знаем, че са равнопоставени народните представители и Министерският съвет, с изключение на определени актове, какъвто е проектът на Закон за държавен бюджет. И все пак, по-правилният подход беше проектът да бъде внесен от Министерския съвет. Ще разберете съображенията ми в хода на разискванията между първо и второ четене.
Заявявам готовност за отговорно, толерантно и конструктивно участие на парламентарната група на Движението за права и свободи при обсъждането на този толкова важен закон. Това обаче предполага насрещно отношение и от народните представители, които формират управляващото мнозинство в 43-то Народно събрание, защото този законопроект на г-жа Дамянова като цяло представя, ако не буквално, то поне философията на онзи законопроект, който толкова дълго разисквахме в 41-то Народно събрание.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, да ви припомня, устата ми пресъхна да ви моля да ме чуете и да ме разберете, че никаква реформа в системата на предучилищното и училищното образование няма да направим, ако не решим фундаменталния въпрос с онова,което определяме като черната кутия, урочната единица, оценката на входа и на изхода. Това е проблемът на проблемите. Тогава ви заявих, че в България има квази система за външно оценяване и продължавам да твърдя, че това е проблемът на проблемите. Твърдя с цялата отговорност на политик, който бе председател на Комисията по образование и наука когато се въвеждаше държавният зрелостен изпит, че държавният зрелостен изпит в България е въведен по един абсолютно порочен начин. Как подготвихме тази „реформа“, г-жо Кастрева, помните, нали? Първо, отменихме оценяването…
Корнелия Маринова: Г-н Местан, времето изтече, проявих търпение.
Лютви Местан: Времето ми изтече? – Благодаря. Желая ви успех при обсъждането на закона. Това означава, че ние имаме квази дебат.
Нека поне да завърша по първата точка – тогава отхвърлихте предложението ми по чл. 22 – само да припомня, с което обосновавам, че е добре да се чуваме, – в чл. 22 предложих като държавни образователни стандарти две допълнителни точки:
- Първата беше за усвояване на българския книжовен език – до един бяхте против. Сега го виждам в новия проект като точка втора. Трябва да е точка първа, защото единственият задължителен зрелостен изпит е този по български език.

- Но, ако не приемете и второто предложение – държавният образователен стандарт за оценяване, за държавни зрелостни изпити по учебни предмети или цикъл от учебни предмети и оценяване на резултатите от тях, реформа няма да има, защото основната цел на образователната система е способността на ученика да съставя текст.
По начина, по който днес оценяваме знанията на учениците по държавния зрелостен изпит, г-н министър, към вас се обръщам, системата за оценяване е такава, че ученик, който е отказал да състави едно изречение текст, може да има крайна оценка над 5. Това е измислен държавен изпит. Ако един ученик не бъде измерен като ниво компетентност да състави елементарен текст, той не е покрил изискването за зрелост, матурност. Тук, ако искаме истинска реформа, трябва да се въведе нарочен стандарт за държавните зрелостни изпити, за да измерим качеството и на изхода.
Най-вероятно ще се въздържим от подкрепа на първо четене, заради този дефицит, първо.
Второ, заради тежките диспропорции при финансирането на училището, които не равнопоставят средищните и защитените училища и малките училища в малките населени места.
И не на последно място, заради начина, по който се урежда статутът на изучаването на майчин език. И тук сте ме чули, - разделили сте хореографията от майчиния език, но практически казвате същото, само че в две съседни алинеи. Така че, понеже законът отменя Закона за общообразователния минимум, учебния план и степента на образование, ние ще настояваме проблемът с майчиния език да намери адекватно решение, минимум да запази статута, който има по специалния закон. В противен случай ще смятаме, че законът в тази си част е дискриминационен и не може да получи нашата подкрепа.
Благодаря за вниманието.
/Съжалявам, може би ще имаме повече време по текстовете между първо и второ четене./
Благодаря.
Милена Дамянова: Благодаря ви, г-н Местан.
Други изказвания?
Колеги имате думата.
Да дадем тогава думата на гостите.
Проф. Станилов иска думата.
Заповядайте, проф. Станилов.

Проф. Станислав Станилов: Тук в някакъв смисъл има някакво недоразумение в това че се казва, че този /проект на/ закон не е на Министерския съвет, не го внася Министерският съвет, обаче този закон беше разработен в Министерство на образованието, г-жа Дамянова, която тогава ръководеше колектива, беше заместник-министър.Така че, в това отношение няма недоразумение, този проектозакон е проектозакон на управляващата партия. Това е безспорно.
Аз в определен смисъл и до известна степен съм следил как се пишеше и как се обсъждаше този закон, били сме на няколко заседания. Той е от тези закони, които аз харесвам, защото той няма нужда от наредба, или, ако има, тя ще бъде много кратка. В него има всичко; обширен закон е, много труден за приемане; много дискусии ще има. Ако го приемем за една година, ще бъде голям успех.
Структурата на закона – и предишния път когато го обсъждахме аз взех позиция, и сега съм в такава позиция, но ще призная, че структурата на закона е вярна. Тя отговаря на нуждите на обществото и, ако никой не е забелязал, да ви обърна внимание, че в известен смисъл тя наследява традицията в българското образование за разделяне на учениците в обществени групи според интереси, възможности и реализация.
Друг е въпросът, че ще изкажа еретичната мисъл, че какъвто и закон да приемем, хубав, много хубав, и както и добре да образоваме децата си, ние първо трябва да изградим едно общество, което да може да поема голям брой високообразовани хора, с каквото общество ние днес не разполагаме. Всички управляващи партии и коалиции, които са били досега, не са обръщали внимание на това и не са създавали перспективи в своята философия да се създаде такова общество. Такова общество се създава когато има изпълняваща се стратегия за високо индустриална и високо технологична България, каквито са държавите, които ние сочим за пример, те са просто такива държави. Това е слабостта на закона, но тя произтича от естественото състояние на нещата, то донякъде бяга пред развитието на обществото. Няма нищо лошо да се прави, но каква ще бъде огромната полза, не е ясно.
Аз на миналите обсъждания бях много против финансирането на частните училища и оставам такъв противник, с няколко аргумента:
- Първият аргумент, че с финансирането на частните училища, както се финансират и държавните се нарушава основен принцип на капитализма.

- Второ, нарушава се чл. 84 от Учредителния договор на Европейския съюз, където ясно е казано, че частният и държавният капитал не бива да се смесват, макар че финансиране на частни училища има и в Европейския съюз и те са нарушили този Учредителен договор и принципите на капитализма.

- И трето, аз този път няма да внасям на второ четене предложение да се отменят тези клаузи, които финансират частните училища, а ще внеса клаузи, които дават възможност на държавните училища да събират такси и тогава смисълът на конституцията ще бъде спазен и те ще бъдат равнопоставени. Иначе те са дискриминирани и в това няма никакво съмнение.

Тук се казаха няколко думи за това, че ние трябва да излезем от политиката, защото имаме една единствена цел. Аз не мога да се съглася с такова нещо, защото образоването е резултат от образователна политика, която произтича от философията на всяка политическа сила. Така че, колкото и да се стараем да бъдем единодушни по определени въпроси, има фундаментални неща, върху които не можем да бъдем единодушни и в това няма нищо лошо, нищо неестествено.
На второто четене, вие знаете, и миналия път бях внесъл, колкото и еретично да ви звучи:
- В проектозакона - задължителни часове по вероучение, независимо каква е вярата.
Тъй като аз и моята политическа сила смятаме, че тя е лежи в основата на морала, а никой от вас тук в момента не може да каже, че нашето общество е много високо морално. Това е един от начините, ако не и най-важният за създаването на нов тип морал. Това ще го излагам на второ четене, когато ще бъдат внесени тези поправки. Няма да отнемам повече време от това, което ни е дадено сега при обсъждане философията на закона.
Благодаря ви за вниманието.
Милена Дамянова: И аз ви благодаря, проф. Станилов.
/Ще помоля само за тишина в залата./
Доц. Михов поиска думата.
Имате думата г-н доцент.
Доц. Милен Михов: Госпожо председател,
Господин министър,
Госпожо заместник-министър,
Госпожи и господа,
Ние от Патриотичния фронт разглеждаме законодателните инициативи по въпроса за образованието като нещо изключително важно, което засяга не само обучението, социализацията и възпитанието на младите хора, то е въпрос засягащ консолидацията на нацията и характера на държавата. Не е нужно да привеждаме библиография и да посочваме школи от историята до социалната антропология, за да потвърдим, че образованието е изключително важно за всяка нация и държава. Ето защо ние подхождаме към този въпрос с изключителна отговорност за промените, реформите, които ще бъдат предприети.
Ние разглеждаме законодателните инициативи като едно добро начинание, отговарящо на желанията на българските граждани да имат едно по-добро и модерно образование, което да подготвя младите хора като компетентни, социално активни и готови да променят и развиват България като собствена родина.
Ние сме привърженици на идеята за единна национална образователна система и затова възприемаме с резерви някои принципи. Така например:
- Прехвърлянето на правомощия в сферата на образоването от държавата към общините.

- На следващо място, трудно можем да приемем държавната помощ в частните детски градини и училища в тази ситуация, в която току-що приехме на първо гласуване държавния бюджет, в който мисля че на никой в тази зала не му харесват средствата отделени за образование.

- На следващо място, ние възприемаме предложената автономия на учебните заведения до такава степен, до която не поставят под въпрос единството на системата и нейния национален характер.

- На следващо място, ние ще подходим отговорно и ще предложим промени в предложените законопроекти, засягащи въпроси, свързани с развитието на младите хора като хора интелигентни, но готови да работят, да творят в България, като хора, обединени от общата идея и общата културна идентичност.

Ние ще подкрепим на първо четене законопроекта, внесен от г-жа Милена Дамянова и група народни представители.
За съжаление, с проекта на г-н Жаблянов нямаше техническо време да се запознаем. От беглия преглед, който аз лично направих – видях, че в него има много близки, идентични текстове с първия законопроект и затова мисля, че и вносителите ще разберат нашата позиция, че ние ще се въздържим да подкрепим този проект, декларирайки, разбира се, че сме готови да работим върху предложенията, направени от г-н Жаблянов и колегите в хода на подготовката на законопроекта за второ четене. Разбира се, давам си личната сметка, че това ще бъде много труден процес, който ще изисква време. Един колега тази сутрин сподели, че това на практика е един кодекс за българското образование.
Благодаря ви.

Милена Дамянова: И аз ви благодаря, доц. Михов.
Други?
Г-жа Мариана Тодорова, имате думата.
Марана Тодорова: Благодаря ви, г-жо председател.
Предполагам, че дебатът вече е напреднал и много от аргументите за вашия проект вече са прозвучали.
Аз бързам да кажа, че от името на АБВ ние ще подкрепим този проект, тъй като смятаме, че законът е желан и очакван и е дискутиран под една или друга форма с много от мерките, предложени вътре, повече от 10 години, тъй че е крайно време вече това да се случи. Стартирали са много реформи и те не бива да бъдат спирани. Смятаме, че законът ще даде възможност те да продължат.
Запазваме си правото на второ четене да внесем някои промени, които според нас ще подобрят функционирането на закона и ще действат като превантивна роля за някои лоши практики.
За всички нас е ясно, че проблемите на образованието, най-общо и най-обобщено казано, проблемите в средното образование идват от съдържанието на учебните програми и на учебниците, модела на финансиране, и от дисциплината. Затова считаме, че законът е много добър, но за да се случи в правилната посока стартиралата реформа, трябва да има и много силна роля на министерството. Затова много разчитаме по въпроса за съдържанието то да има категорични свои политики и правилни действия.
Относно финансирането, нашето опасение е, че давайки възможност държавата да финансира и частните училища, това само по себе си не е лоша мярка, тя се практикува почти в цяла Западна Европа, но в конкретния контекст на социалните условия в България, считаме, че може да се пренесат лошите практики, които се случиха в здравната система. Така че, ние тук ще предложим някои свои мерки.
Относно третия аспект, който споменах – дисциплината – ще потърсим някои механизми относно няколкото форми на обучение, които вие предлагате, които да действат като стопери тези форми на обучение да се ползват не само като възможности, но и като вратички от социално слабите категории и някои малцинства да не се посещава училище и те окончателно да отпаднат от системата на образованието. Така че, ние тук ще помислим за някои стопери.
За дуалното обучение ще направим свое предложение, така че дуалното обучение да функционира като система и бизнесът да намери смисъл да подкрепи това обучение.
Като цяло сме позитивно настроени към закона и ще го подкрепим.
Що се отнася до втория, чисто технологично нашата група не успя да се запознае със закона, така че на този етап нямаме категорично становище, но ще подкрепим всяко конструктивно предложение.
Благодаря ви.
Милена Дамянова: Благодаря ви, г-жо Тодорова.
Сега ще ми позволите, тъй като г-жа Милена Стойчева от Джуниър Ачийвмънт и г-жа Веска Събева от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания имат спешни ангажименти и помолиха да се изкажат първи, ще ми позволите да им дам думата.
Г-жо Събева.
Веска Събева: Веска Събева, заместник-председател на Национален съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерския съвет и председател на Асоциация на родители на деца с епилепсия.
Госпожо председател,
Господин министър,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Благодаря за възможността отново да подчертая, че национално представителните организации, които представляват в България 186 хиляди членове подкрепят принципно закона, който беше изработен от много неправителствени организации в 41-то Народно събрание. Ние имаме нашите забележки, които сме ги внесли, дали сме нашето становище.
Искам да обърна внимание на това, което ние през цялото време говорим и подкрепяме, - че услугата трябва да следва детето, не детето да ходи при услугата. Това е огромна грешка, която в момента се извършва в училище и не само в училище. Така се случва и с другите услуги – ние караме детето да ходи на различни места, за да използва услугата, която по право му е дадена.
Така че, моля ви да обърнете внимание на това, че проектът „Включващо обучение“ беше иновативен проект; ние обиколихме цялата страна и видяхме едни прекрасно създадени екипи, които работят и детето се чувства прекрасно, защото около него има ресурсен учител, около него се намира педагогът, при него се намира логопетът, психологът, всички необходими специалисти, за да може това дете да бъде обгрижено. Разбирате, че аз говоря за децата със СОП, като винаги подчертавам, че децата със СОП не са само децата с увреждане и децата с увреждане не са винаги деца със СОП.
Това, с което не сме съгласни, и при предишното становище, което внесохме, е, че на този етап считаме, че е все още рано да се финансират частните училища. Продължаваме да твърдим това.
Бих искала да разбера какво се случва с тези т.нар. болнични училища.
Другото – много ви моля, запознайте ни със стандартите. Знаем, че много дълго време се работи по тях; хубаво е да се запознаем и да знаем как ще се реализира този закон. И финансовата рамка най-вече.
Това е от нас.
Благодаря ви.
Милена Дамянова: Благодаря ви, г-жо Събева.
По отношение на стандартите ще си позволя да направя тази вметка:
- Имаме уверението на екипа на Министерството на образованието и науката, че след приемане на законопроекта на първо четене в зала, те ще започнат успоредно да разработват подзаконовите актове, за да можем да работим успоредно, за да бъде по-ефективен процесът и, ако се налагат някакви промени в хода на приемане на проекта на второ четене, те да бъдат своевременно отразени, за да не създаваме неработещи текстове и неработещи предложения.
По отношение на болничните училища ще кажа, че сме запазили болнични учители. Това е нещо ново, което въвеждаме и мисля, че това е в резултат на разговорите, които имахме с вас.
Сега ще дам думата на г-жа Милена Стойчева.
Заповядайте, г-жо Стойчева.
Милена Стойчева: Добър ден.
Уважаема госпожо Дамянова,
Уважаеми господин министър,
Уважаеми народни представители,
Преди всичко колеги и хора, които милеят за образованието,
Аз ще бъда много кратка. Бих искала да изразя нашата подкрепа за законопроекта, внесен от г-жа Милена Дамянова, от името на нашата организация, която работи в България вече от 17 години.

Ние сме международна организация, която обаче се е утвърдила и като българска. Работим с над хиляда училища в страната и мога да си позволя да кажа, че имаме опит от въвеждането на модерни, съвременни програми за образование, които подпомагат младите хора за реализация, за това те да чувстват училището като място където се учат и където, след това място, където живеят и са щастливи в него, могат да се чувстват успешни и да се реализират в живота.
Така че, от тази позиция бих искала да изразя подкрепа за този законопроект, защото той дава основата за едно много по-модерно образование. Ние сме закъснели с този закон, говорим за него от повече от пет години и мисля, че изразявам мнението на всички нас, които сме и родители.
Бих апелирала към нашите народни представители да се обединят около този законопроект, който ние познаваме, по който сме работили.
Естествено, че той не е съвършен, но един закон трябва да изразява визията, трябва да показва в бъдещето какво ние искаме да постигнем с това образование, трябва да създаде условията за това ние наистина да можем да създадем среда, в която нашите деца да бъдат щастливи и да могат да израстват свободни, възпитани, интелигентни, да искат да изберат да живеят в България. Позволете това да се случи като гласувате по-бързо закона, защото няма да има време да го прилагаме, ние ще изостанем в реформата. По този начин ще кажете, че наистина образоването е национален приоритет.
Естествено, ние имаме забележки, някои предложения, но това е въпрос, който може да бъде решен след като този закон бъде приет.
Благодаря на всички от вас, които покажете този ангажимент. Мисля, че цялото общество ще ви подкрепи.
Милена Дамянова: Благодаря ви, г-жо Стойчева.
Давам думата на г-жа Ирина Абаджева-Репуц.
След това - г-н Веселин Тодоров от Асоциация „Българска книга“.
Ирина Абаджиева-Репуц: Ирина Абаджиева-Репуц, председател на Сдружение „Инициативен родителски комитет“ и родител, майка на четири деца.
Искам да изразя от името на организацията, която представлявам днес тук и от свое име като родител нашата подкрепа за законопроекта, който е внесен и който всъщност е основната причина да се съберем днес тук – това е първия законопроект, внесен от г-жа Дамянова.
Искам да обърна внимание на няколко неща, които са всъщност причина според нас да се появи и вторият законопроект в последния момент, защото впечатлението, което добиваме всички, които четем втория законопроект и начина, по който той е внесен, е че в крайна сметка основната идея и цел, с която той е внесен е да се осуети и забави приемането на образователна реформа. Какви са аргументите да подозирам това? Те са, че всъщност вносителите от Българска социалистическа партия през мандата, в който имаха възможност да участват в управлението на държавата, буквално едва в последния ден на предишното Народно събрание внесоха законопроект. Внимателният прочит на законопроекта налага усещането, че всъщност е използван законопроектът, внесен и изработван близо пет години, в интерес на истината, и то съвместно с граждански асоциации; аз съм пряк свидетел на този процес. Т.е. преписан е този законопроект, като са променени единствено нещата, които тревожат или с които не са съгласни Българската социалистическа партия, в случая Коалиция за България в настоящия парламент, като, разбира се, те са имали своята възможност между първо и второ четене да направят своите обструкции. Вместо това, те предпочитат да внесат цял законопроект и, ако евентуално вие днес приемете неговото разглеждане заедно с другия законопроект, това изключително много ще осуети и ще забави технически във времето приемането на реформи в образованието.
Още нещо, основният момент във философията на втория проект, видно от самите мотиви, се заключава в т.нар. приемственост.
Цялото ни общество вече е съгласно върху това, че образователната ни система, такава, каквато е в момента, по-скоро трябва да се промени, отколкото да се пресъздаде наново.
Другото, на което искам да обърна внимание, взимайки директно думите от изказването на г-н Жаблянов, а именно, че не са съгласни със системата за финансиране на частни училища, - първо искам да сложа в скоби нещо много важно:
- Не става дума за финансиране на частни училища, а става дума за финансиране на образованието на всяко дете, така, че дори и частното училище да е достъпно за него.
Вашите думи точно бяха – „Да вземем от тези, които нямат, за да дадем на тези, които имат“. Ако визирате училищата, то е точно обратното. Ако визирате родителите или самите деца, искам да ви обърна внимание, че идеята за финансиране на образованието на всяко дете не е случайно хрумване, а тя е резултат на Петиция, която Инициативният родителски комитет внесе още в 2009 г. след това ние представихме съдебни решения, потвърждаващи решения на Комисията за защита от дискриминация. Позоваваме се не само на европейска практика, но вкл. на едно обобщено решение на Европейската комисия, което ясно казва – това го казвам във връзка и с изказването на г-н Станилов, - което ясно казва, че не става дума за държавна помощ на частен субект, а става дума за финансиране на публична дейност. Ако се вгледаме внимателно откъде се вземат парите, те не се вземат от държавната образователна система, която всички считаме за недофинансирана, а тези пари са внесени вече, те са определени в държавния бюджет по единен разходен стандарт, по ЕГН-то на всяко едно дете. За моите четири деца, /една част от тях бяха в частно училище, други продължават да са/, аз внасям данъци. Аз не знам къде отиват парите за образование и защо по конституция, което право аз имам, държавата не ми дава възможността да получа качествено образование там, където избера, като, разбира се, ако искам нещо повече, да си доплатя.
Не виждам защо принцип, който се прилага в системата на здравеопазването, не смущава никой това, че може да ползва здравна услуга в частно здравно заведение като доплати и използва своя т.нар. здравна пътека, а някакъв проблем за нас е да приемем същия принцип в образователната система, да отстраним една дискриминация, за която България ще плати и всъщност беше в процедура за санкциониране от Европейския съюз. В крайна сметка става дума за пари, които трябва да следват децата, а не за финансиране на частните училища, което абсолютно превратно се поставя в момента като идея на законопроекта.
Затова ви моля, уважаеми народни представители:
- Да приемете на първо четене законопроекта, внесен от г-жа Дамянова.
- Да отхвърлите напълно проекта, внесен от народни представители от Коалиция за България.
Надявам се между първо и второ четене да се съобразите с разумните предложения от абсолютно всички представители на обществото ни в Народното събрание.
/ръкопляскания/
Милена Дамянова: Благодаря ви, г-жо Рапуц.
Веселин Тодоров заяви желание за изказване.
Заповядайте, г-н Тодоров.
Веселин Тодоров: Веселин Тодоров от Асоциация „Българска книга“.
Уважаема госпожо Дамянова,
Господин Танев,
Дами и господа,
Вземам думата от името на всички, подчертавам - всички издатели на български учебници - и ще коментирам само глава седма от Закона за предучилищното и училищното образование и Закона за народната просвета.
Ние сме представили нашите бележки в писмен вид към втория закон и, честно казано, имаме толкова негативно отношение към текстовете в Глава седма на първия закон, че ми е неудобно да ги напиша в писмен вид.
Искам категорично да подчертая нашата подкрепа за Глава седем и за механизма за липса на по-нататъшно ограничение в броя на учебници, и за въведената добра демократична процедура за избор на учебници, което е най-доброто за българските деца. Като противопоставям опита за въвеждане на монопол върху мисълта и върху творчеството, заложени в другия закон, където се казва, че ще има един единствен учебник със заложени изключително странни процедури по договаряне без обявяване и т.н.
Все пак, за да отбележа няколко по-скоро предложения, не толкова възражения, бихме се радвали в допълнителните разпоредби на закона да има по-ясна дефиниция на „търговска реклама“, която естествено всички издатели категорично ще избягват, но тъй като в някои предмети е необходимо учениците да се запознават, работят и създават рекламни текстове, трябва това нещо да бъде по-ясно дефинирано.
По отношение на възможността да има електронни варианти, ние се радваме да има електронни варианти за всички помагала, и за известно време да се отложи механизма, възможността да има самостоятелно електронни учебници. Позволявам си да го кажа, въпреки че в друго мое качество представлявам IT Асоциацията на България. Смятам, че би било добре да има известен отлагателен срок преди да има единствено и само електронни учебници, а не, както е заложено правилно според нас в законопроекта – пакет от хартиен и електронен учебник.
Надяваме се да има ясно дефиниран срок, който според нас трябва да бъде не по-малко от 12 месеца – бихме се радвали да е толкова или малко повече – за създаването на произведението учебник, т.е. срокът от обявяването на конкурса до подаването на проектите, за да можем наистина да работим с качествени учебници, да не бъде претупана работата.
Само отбелязвам, че вероятно, въпреки възможния обществен натиск, това означава през 2017 г., не по-рано да имаме нови учебници.
Надяваме се също така да има по-ясна дефиниция на термина „пригодност за прилагане в училище“, за да не се стигне до някакви не много читави, не много прозрачни процедури.
Предлагам също така, да се дава възможност на авторите или издателите да предлагат промени в познавателните книжки и учебниците, не за друго, а защото някой път се случва някой автор да се оттегли, дори, не дай си боже, някой да почине, неговите наследници да имат друга визия, така че би било добре такава инициатива да се предвиди.
Накрая ми се ще да отбележа нашето изключително позитивно отношение към заложените задължения – в училището да има осигурено библиотечно-информационно обслужване на децата и на учениците. Надяваме се стандартите за това библиотечно-информационно обслужване да бъдат съобразени със стандартите на ЮНЕСКО, по които страна е България.
Накрая, пожелавам упорита работа, най-вече мъжество, лично на г-жа Дамянова, тя разполага с него, да устои на популисткия натиск, на натиска на прокорупционно настроени лобисти, и да бъде приет един истински демократичен, модерен и насочен към модерното образование закон.
Благодаря.
/ръкопляскания/
Милена Дамянова: Аз ви благодаря. Само ще вметна, че г-жа Дамянова има цял екип от колеги, 37 на брой, част от които са тук.
Г-н Жаблянов може би иска думата за реплика.
Заповядайте.
Валери Жаблянов: Аз искам да внеса едно пояснение, не да правя реплика.
Според Европейската образователна служба Eurydice, половината от европейските държави не субсидират частните училища. Единствено Холандия и Швеция ги финансират наравно с публичните. Белгия, Дания, Испания, Германия, Ирландия, Люксембург, Австрия, Финландия, Гърция и Естония подпомагат отделни пера на разходите в частните училища, като ги цитирам:
- Частично заплатите на учителите;
- Частично ремонтите и поддръжката на сградите;
- Както и процент от издръжката на учениците, в зависимост от държавата от 50 до 75 %.
Искам да изразя своето мнение във връзка със становищата преди мен, че не сме си поставяли за цел упражняване на тотален контрол, тъй като би следвало това да бъде в полза на управляващите в момента, нали така. Чисто формално, няма никакъв смисъл от това, което казвате.
Искам да обърна внимание върху още нещо. Добре е когато се прави подкрепа за едно или друго законодателно начинание или проект, мненията, които се изразяват да не бъдат мотивирани от други фактори, тъй като очевидно е, че издателите имат съвсем друг тип мотивация за участието в този дебат, много различна от мотивацията на широкия обществен интерес.
Нашето становище е следното:
- Ние отчитаме сериозните частни интереси в сферата на образованието, и по отношение на издаването на учебниците, и конкурсите, и всичко останало, за каквото можем да говорим в момента.
Ясно е и за частните училища, интереса в тази посока, всичко е разбираемо. Напротив, няма нищо лошо в това някой да иска да спечели.
Нашето принципно различие е следното:
- Системата на всеобщото образование, на средното образование, не може да бъде изградена върху капиталистически принципи и това се вижда в цяла Европа.
По отношение на управляващата партия, извинявате, колеги, ама в единия закон ни предлагате да ограничим частните пенсионни фондове и да ги дадем на държавния фонд, а от другата страна ни предлагате да дадем през бюджета пари на частните училища. И двата законопроекта ги аргументирате с противоположни аргументи. Съжалявам, но когато се говори за подкрепа, трябва да се спрем върху конкретните неща.
Искам да обърна внимание върху едно обстоятелство, тъй като малко се говори върху съдържанието.
За нас създаването на институция Инспекторат извън Министерството на образованието, с директор назначаван от министър-председателя, така, както предлагате, създава такива предпоставки за двувластие с тези двама министри на образованието, които ще има, че ще се чудите след това как да управлявате.
Милена Дамянова: Благодаря, г-н Жаблянов.
Заявиха изказване Г-жа Нина Чанева, г-жа Кина Андреева, Владислава Цолова, Мария Златарева от УНИЦЕФ, г-жа Дачева от Сдружение на общините, и г-н Сечков.
Г-жо Чанева, имате думата.
Нина Чанева: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Кастрева,
Уважаеми народни представители,
Чувствам се длъжна да взема думата като човек работещ в реална среда, защото тук в залата виждам много учители, вкл. и моите – директор съм на 22-ро училище. Тук в залата присъстват много хора, които в последните 4-5 години отделиха много от личното си време, за да подготвят, да дадат становище, за да се случи този закон, за който ние в момента говорим и подкрепяме. Тези хора не са политически пристрастни, тези хора когато работеха мислеха за децата, за българската образователна система, за вида, в който се намира и за бъдещето, което да бъде поне още 20-30 години.
Със сигурност ще има още дебати в работата по закона, но това, което в момента слушам, не се чувствам комфортно, уважаеми дами и господа, поради причината, че отново се опитваме да политизираме нещо, за което всички казваме, че не е добро. Не е добър в момента законът, независимо че всички работим по него, всички имаме дефицити по този закон в реалната среда и ги усещаме ежедневно.
Моята молба и призивът, който отправям:
- Нека да спрем с политиката в мисленето за този закон и да намерим най-добрите форми за нашето бъдеще, за нашите деца, за да на правим програмите такива, каквито трябва да бъдат, за да можем да съберем парите, които държавата отделя чрез нашите данъци и те да тръгнат към децата
Защото наистина - използвам изказването на Веска Събева – те са разпиляни, те са по различни институции, организации и не са след детето. Затова остава нисък стандарт, който да следва ученика. За да направим едни програми, по които да обучаваме децата си адекватно и да не се страхуваме да ги изпитваме накрая на изхода, защото резултатът на изхода от обучението на нашите деца рефлектира върху всички българи, като започнем от родителите, бабите, дядовците, и минем през учителя, чийто труд и смисъл на живота е резултатът на неговите деца.
Най-вероятно много емоционално се изказвам, поради причина, че е крайно време да се вземем в ръце и наистина да тръгнем по стъпките на този закон.
Подкрепям първия закон, защото в този закон участваха невъзможно много представители на различни слоеве на нашето общество. Със сигурност има какво да се каже в залата между първо и второ четене, но не трябва да губим време по никакъв начин. Трябва да мислим за бъдещето на нашите деца, на нашите внуци, които да учат в България и да остават в България.
/ръкопляскания/
Милена Дамянова: Благодаря, г-жо Чанева.
Сега давам думата на г-жа Владислава Цолова.
Владислава Цолова: Благодаря, г-жо Дамянова.
Благодаря на всички, които са тук и които са силно заинтересувани от образованието на децата ни. Представлявам асоциация на родители на деца от аутистичния спектър в България. Ще бъда много кратка.
Само ще кажа, че бях в инициативния комитет и организатор и участник в единствения – аз не знам за друг протест в България, който да е бил не „против“, а „за“ - за приемане на Закона за образование, който така и не мина на второ четене в 41-то Народно събрание.
Подкрепям законопроекта, в който сме участвали над 70 неправителствени организации.
Разбира се, имаме нашите допълнения, които сме внесли. Само ще кажа, че за децата със специални потребности е важно ресурсното подпомагане да бъде според нуждите и затова сме допълнили „от 5 до 25 часа седмично“, а не както е сега – 4. Задължително, а не пожелателно да бъде записано в закона втория учител или помощник-учител в класовете с интегрирано обучение.
Всичко друго сме внесли.
Искам само да призова всички, въпреки че различията са основно относно финансирането, аз не виждам да има други различия. Както винаги, каквото и да си говорим, става дума за пари. Обаче пък искам да ви призова за това, че децата ни страдат. Най-уязвимата група от децата са децата със специални потребности; за тях образованието буксува вече много години. Останалата част от децата - родителите също са в някаква степен отчаяни.
Обществото може да се каже, че е пред разпад, и за да го има след 15-20години, сега е моментът да си подадете ръце и в името на бъдещето на децата ни да постигнете консенсус.
Моля ви, приемете закона.
Благодаря ви.
Милена Дамянова: Благодаря ви, г-жо Цолова.
Г-жа Мария Златарева – УНИЦЕФ.
Мария Златарева: Благодаря, г-жо председател.
Мария Златарева от УНИЦЕФ.
Госпожо заместник-министър,
Госпожи и господа народни представители,
Приемането на нов закон за образованието е изключително важно и належащо. Затова УНИЦЕФ приветства внасянето вече не на един, а на два законопроекта още в началото на мандата на това 43-то Народно събрание.
Ние се запознахме със законопроекта за предучилищното и училищното образование, изпратихме наше писмено становище.
Нямахме време да се запознаем достатъчно задълбочено със законопроекта за народната просвета.
Това, което искаме да кажем, е че според нас най-важно е целите и принципите на новия закон за образованието, който ще бъде приет надяваме се от това Народно събрание, да бъдат в пълно съответствие с Конвенцията за правата на децата и с Общ коментар № 1 към Конвенцията за образованието.
Според конвенцията и този Общ коментар № 1 образованието трябва да бъде насочено към развитието на личността на детето, на неговите таланти, умствени и физически способности до най-пълния им потенциал, като отчита, че всяко дете има уникални качества, интереси, способности и учебни потребности. Ето защо образованието трябва да поставя детето в центъра на вниманието, да бъде благоприятно за него, да го мотивира и да го вдъхновява.
Образованието също така трябва да цели и да гарантира, че всяко дете усвоява основни умения за живота и нито едно дете не напуска училището без да бъде подготвено за предизвикателствата, пред които ще се изправи.
Ето защо според нас е важно системата на образованието да оказва подкрепа за личностно развитие, и то подкрепа, която се основава на индивидуален и интегриран подход.
Също така да оказва подкрепа за ранно детско развитие, като тук искаме да подчертаем важността на ранното учене, от 0 до 3 години. Според нас образователните политики трябва да оказват подкрепа на родителите за ранно учене.
Подкрепяме въвеждането на приобщаващо образование и на мерки по отношение на децата със специални образователни потребности в общообразователните училища и се надяваме, че по този начин ще бъдат изпълнени заключенията и препоръките, отправени от Комитета по правата на детето към ООН към България, които се отнасят до това децата с увреждания да бъдат интегрирани в общообразователната система, като се осигурят необходимите материални ресурси и персонал в училищата, които ще работят с тези деца, и се сведе до минимум броят на училищата за деца със специални образователни потребности.
Същевременно, това, което искаме да подчертаем е, че приобщаващото образование се отнася до всички училища, вкл. децата, които са извън масовите училища, децата чужденци, независимо от техния статут, и децата в конфликт със закона, като тук подкрепяме омбудсмана на Република България, че статутът на социално-педагогическите интернати и възпитателните училища интернати трябва да бъде преосмислен и да се гарантира достъп до качествено образование на децата в тях.
Искрено се надяваме, че 43-то Народно събрание ще постигне консенсус по целите и принципите на един нов закон, който ще гарантира, че всяко дете е в училище, всяко дете учи от най-ранна възраст, всяко дете учи добре и всяко дете е подкрепено от една добре управлявана и добре обезпечена образователна система.
Благодаря.
Милена Дамянова: Благодаря ви.
Следващия, който съм записала е г-жа Кина Андреева
Кина Андреева: Благодаря, уважаема г-жо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Казвам се Кина Андреева и съм главен редактор на Издателство „Просвета“, но освен всичко друго, над 25 години работя в системата на българското образование и ежедневно се срещам с учители, родители, директори.
Преди да кажа мнението си за двата законопроекта, бих искала да изразя своето твърдо становище, че не трябва да допускаме образованието да бъде поле за популистки изяви. Затова призовавам народните представители да проявят мъдрост и отговорност и да приемат най-добрия за българското общество законопроект.
Законопроектът за предучилищното и училищно образование представя една цялостна, завършена концепция, която е плод наистина на много дълго обсъждане с различните заинтересовани страни и гилдии и в него се открояват няколко наистина много важни елемента. Аз бих се спряла само на три от тях:
- Първият, който ще спомена е, че се поставя законодателна рамка, с която се дава възможност да се обърне фокусът на българското образование – това, от което ние и нашите деца най-много страдат – от репродуктивно възпроизвеждане на учебния материал към овладяване на компетентности, на умения, на способности за мислене и за творчество, което безспорно ще направи българските деца едни много по-успешни хора.

- Второто много положително нещо, което бих искала да подчертая, това е свободата, която се дава на училището и на българския учител да избира и да подбира и учебници, и предмети, да съставя учебния план по начин, който е най-подходящ за учениците. Безспорно това ще доведе до по-силна мотивация на децата и съответно до по-добри резултати.

- И третата много положителна страна на този законопроект е, че вътре са представени интересите абсолютно на всички страни, които са участници в образователния процес – и учениците, и родителите, и учителите, и създаването на обществения съвет, чрез него гражданското общество като активен участник.
Ние сме внесли в Комисията нашите бележки по законопроекта и сме готови по всякакъв начин да подпомогнем нейната работа, ако има нужда от нашата компетентност.
Само няколко думи да кажа и за законопроекта за народната просвета. Ако в първия законопроект видяхме една завършена концепция, тук аз виждам липса на каквато и да е концепция, защото от една страна в него са инкорпорирани основни текстове и част от философията на законопроекта за предучилищното и училищното образование, а от друга страна има цели глави, които влизат в остро противоречие с тази философия и това го прави изключително еклектичен. Аз не виждам как този закон би могъл да заработи.
Вносителите казаха, че една от целите на този законопроект е да се създадат условия за равенство на всички български деца и за коригиране на социалните и физически неравенства. Аз се опасявам, че предвидената в законопроекта за народната просвета глава за създаване на специални училища, където да бъдат въдворявани децата със специални образователни потребност или с различни увреждания е огромна крачка назад и то с един текст унищожава усилията на много експерти, на много неправителствени организации, на много граждански асоциации, които последователно през годините са се борили за това нещо. И когато ние имаме вече някакъв, макар и крехък напредък, и включването на тези деца в българското училище започва да става реален факт, да се върнем 40 години назад и отново да създаваме училища тип Макаренковски, ми се струва абсолютно неподходящо и ретроградно.
Другият елемент в този законопроект, който не мога да приема е, че със записаните в него текстове и процедури се създава предпоставка за корупция в образователната система. Когато министерството обявява процедура, проект за конкурс и процедура за договаряне без обявление, това неминуемо ще води единствено и само до корупция. Повярвайте ми, качеството на българските учебници, качеството на българското образование може да бъде гарантирано само когато има ясна конкуренция, открита конкуренция, прозрачни правила, разписани и известни на цялото българско общество.
Накрая, само една думичка искам да кажа, - че мотивацията на издателите не е различна от мотивацията на българското общество, защото ние сме част от това общество и във всички нормални европейски държави издателите и институциите са партньори. Така че, не ни разглеждайте като някакви хора с частни интереси.
Благодаря много за тази възможност.
/ръкопляскания/
Милена Дамянова: Благодаря.
Г-жа Теодора Дачева от Националното сдружение на общините.
Теодора Дачева: Благодаря, г-жо председател.
Уважаеми дами и господа,
Много внимателно слушах това, което се говори тук и си мислех, че може би дебатът трябваше да го структурираме по друг начин:
- От едната страна, всички ние представители на институциите, сме длъжни да чуем желанията на учениците, на техните родители, на неправителствените организации, които работят с тях.
- А вече ние като институции, визирам МОН, общини, народни представители, ако искате, учители, директори, тези, които работим, за да изпълним желанията де факто на учениците, трябва да седнем заедно и да решим как по най-добрия начин да организираме своята работа, за да отговорим на очакванията на децата.
Много внимателно слушах и двамата вносители, които представиха своите проекти. Направиха ми впечатление и в едното и в другото изложение думи като „децентрализация“, като „възрожденски традиции“, като „местна общност“ – извинявайте, но и в двата проекта такова нещо няма.
Ние сме представили нашето принципно предложение, което смятам че не изненадва никой, тъй като аз лично съм от 18 години в Националното сдружение, мисля, че този дебат се води поне от 16 години. Местната общност я няма и в двата проекта. Говорим като общност, която да има реални правомощия. Да, има обществени съвети, но те, ако искате прочетете техните правомощия – те дават становища, дават бележки, дори няма предвиден някакъв срок директорът да се отчете какво е направил по техните предложения.
Неразбираемо е за нас защо образованието е единствената система от всички делегирани държавни дейности, в които не се прехвърлят пълните правомощия от държавата към общините. Няма как да говорим за децентрализация на училищата, ако децентрализацията не се е случила от държавата към общините.
Спирам по това, тъй като мисля, че е изговорено доста през годините, но наистина ще ви бъдем благодарни, ако поне този път чуем един убедителен мотив – защо нашето предложение не се приема във вече поредица от проекти.
Второто ни принципно предложение, което също ви предлагам да обмислите, е създаването на условия за ранна социализация на децата. Всички говорим за нивото на владеене на български език, говорим за ранното отпадане от училище. Да, уважаеми дами и господа, но ако не създадем от най-ранна възраст навици за учене у тези деца, ако не ги социализираме, как да стане това?
Отново не виждаме тук подкрепа на държавата за дейността на детските градини. Няма как общините сами да се справят с тази нелека задача.
И третото, което ви предлагам да обмислите, е осигуряването на държавна подкрепа за училищата с между 60 и 100 деца. Не случайно сме направили точно такова конкретно предложение за такъв брой деца, вкл. с Министерство на образованието сме правили разчети, че за да има училище с 60 деца, това означава, че населеното място е поне от 500 - 600 човека. Ако направим някакво усилие, за да подкрепим запазването на тези училища, ще запазим населените места и поне малко ще допринесем за решаване на огромния проблем пред държавата ни с демографската криза.
Ще спра дотук, защото това са нашите принципни предложения, защото ние сме на първи етап на четене на закона. В неделя нашият управителен съвет прие пълното ни становище по законопроекта, което аз ще ви оставя. Наистина ще разчитам на един равностоен дебат, пак казвам – поне когато не се приемат предложенията ни, да чуем мотивите защо това не се случва.
В заключение, огромната ни молба:
– Наистина, направете разчет на финансовите средства, които са необходими за изпълнението на закона.
Силно се опасявам, дано не съм права, но нашите справки от общините показват, че накрая очакванията от родителите, от неправителствения сектор, които чувам тук и които са много хубави – накрая да не останат излъгани, заради това, че нито държавата, нито общините разполагат със средства. Искам да ви кажа, че вече не са малко общините, в които бюджетът на училището е доста по-голям от собствените приходи на общината и, ако, както е заложено в проектите, се очаква, че общината ще дофинансира образоването, реално, разберете, че няма как да стане в по-голямата част от малките общини, а те са преобладаващи.
Благодаря ви.
/ръкопляскания/
Милена Дамянова: Благодаря ви.
Сега ще ми позволите малко да наруша списъка, който ми е даден, за да дам думата на г-жа Павлина Радкова, която е майка с две деца и съответно трябва да се прибере /надявам се да нямате нищо против/.
Заповядайте, г-жо Радкова.
Павлина Радкова: Съжалявам за създаденото неудобство.
Уважаема госпожо председател,
Уважаеми народни представители,
Аз съм родител на две деца, едното е ученик в десети клас със СОП, другото е дете в норма. Подразбира се, че съм лично засегната, предполагам вие също повечето сте родители.
Национален алианс „Усмихни се с мен“ многократно сме заявявали своята категорична подкрепа по проекта, внесен от г-жа Дамянова.
Вчера получихме писмо от Комисията за промяна на дневния ред на днешното заседание и се запознахме донякъде с второто предложение – законопроект за народната просвета.
Бихме искали да направим няколко забележки:
Относно финансирането – никъде не видяхме в този проект какво ще се случи с децата със СОП, т.е. докога средствата предвидени за тях, така, както за всяко дете в тази държава средствата отиват в учебното заведение, където е детето, кога това ще се случи за децата със специални образователни потребности? Защото към настоящия момент те са оставени сами на себе си в масовото училище, в масовата детска градина, просто са на никъде. В самото училище за тях почти не постъпват средства за допълнителна подкрепа, за осигуряване на специалисти, на учебни помагала. Учителите де факто в масовото училище нямат избор, те трябва или да дискриминират останалите ученици, обръщайки все пак някакво внимание и на този ученик, или да не му обърнат никакво внимание, за да могат все пак да си предадат урока. Обикновено войната е – ще изгоним непослушния, или някакси ще го изтърпим. Просто защото средствата отиват не там, където трябва, специалистите ги няма до детето, те са някъде другаде и детето е оставено само на себе си.
Също така бихме искали да попитаме защо във втория проект изчезва понятието „приобщаващо образование“. Докога според термина „включващо“ ще приспособяваме децата към нещо си, а не обратното – средата към детето, за да можем да извлечем максимума от всяко дете, да развием неговия потенциал, за да може то когато излиза от училищната система вече като зрял човек, да кажем - това е един успешен човек със самочувствие, добил е компетентности и ще може да се реализира успешно в живота.
Това е.
Благодаря ви.
Корнелия Маринова: Благодаря и аз, г-жо Радкова.
Следващият по списъка е Румян Сечков.
Румян Сечков: Благодаря.
Уважаеми народни представители,
Уважаема госпожо Кастрева,
Първо, твърдо заставам зад Закона за предучилищното и училищното образование, който е изработен и изстрадан от много хора през тези, години, през които го работехме, наистина има и нови моменти в него.
В този закон са влезли много от нещата, които са важни за българското образование и поради тази причина е добър.
На мен би ми се искало и много други неща да бъдат сложени, но трябва да гледаме ситуацията в страната и възможностите, които има като цяло.
Що се отнася до втория закон, който излезе онзи ден вечерта – Закона за народната просвета, - той е за мен един носталгичен закон, който ми напомня за едни други времена, с тотална централизация, с един учебник, ако може да бъде написан и от съответния човек и т.н., с въвеждане вкл. и на сегрегирани паралелки в училищата, с централизирани планове, които пак трябва задължително всеки учител по един и същи начин да ги пее на всичките деца, независимо от ситуацията.
Изобщо, за да не продължавам повече, само ще помоля уважаемите народни представители наистина да проявят национална отговорност и да се обединят с подкрепата на първия проект, който е внесен от г-жа Милена Дамянова и група народни представители, за да може максимално бързо този закон, колкото е възможно /разбира се, той трябва да бъде изработен както трябва/, да бъде приет и наистина от следващата учебна година да започне реалната му реализация. Всяка година ние губим поколения, всяка година ние губим хора.
Благодаря ви.
Корнелия Маринова: Благодаря и аз, г-н Сечков.
Г-н Жаблянов за реплика, заповядайте.
Валери Жаблянов: Искам само да информирам, че има отделен текст в Закона за народната просвета, който отхвърля всички възможности за сегрегация в училище. Господине, съжалявам, наистина времето е малко, къс е срокът, в който внесохме проекта, най-вероятно не се е запознал.
Затова препоръчвам по-внимателно да се прочете проектът преди да се правят заключения, а това кой какво подкрепя вече е индивидуален избор.
И още нещо, искам да кажа, че от направено проучване между 45 хиляди учители, има подкрепа за въвеждане на един учебник в училище и съображенията не са от политическо и идеологическо естество, а от гледна точка улесняване на системата на преподаване, вкл. по-голяма ефективност в процеса. И това е масова оценка, а това, че някой не иска да се съобрази с нея е друг въпрос.

Корнелия Маринова: Ще ползвате ли правото си на дуплика, г-н Сечцков.
Румян Сечков: Не, не, има достатъчно други изказвания, няма смисъл, то е ясно.
Корнелия Маринова: Г-жа Велислава Младенова.
Заповядайте.
Велислава Младенова: Добър ден.
Да се представя – казвам се Велислава Младенова, председател на Сдружение „Заедно“ на родители на деца с дислексия.
Уважаема г-жо заместник-министър,
Уважаеми народни представители съмишленици,
Искам да се обърна към вас като всички останали, защото аз лично съм участвала в процеса на писането на първия законопроект и като родител на три деца, изстрадал от системата на образоването, искам да подкрепим като Сдружение първия проектозакон, защото го намираме за много иновативен, за това, че се обръща внимание на децата със специални образователни потребности, каквито са децата с дислексия, и те са може би най-многобройната група деца, които са със специални образователни потребности.
Ние писмено сме си приложили нашите предложения за изменения. Само бих искала да подчертая, че тези деца се нуждаят от специални стратегии и методи на обучение, изпитване и оценяване, каквито в момента няма, липсват. Ако те нямат изработена специална стратегия за преподаване, изпитване и оценяване, де факто техните способности не могат да бъдат оценени адекватно и те се възприемат като едни глупави, мързеливи, неспособни деца, а това не е така. Те са доста талантливи и интелигентни и дори в някои отношения в някои области са по-развити от връстниците си. Не случайно в НАСА всеки десети е назначен с дислексия, защото те мислят доста нестандартно и в доста случаи решават нерешими проблеми.
Също бих искала да засегна един много важен въпрос, това е въпросът с националното външно оценяване и ДЗИ-та. Едно от предложенията, които сме направили е да се добави нова алинея:
- Резултатите на децата със СОП, защото децата с дислексия, дисграфия и дискалкулия влизат в тази група, - освен резултатите от външно оценяване, при приемане и класиране след седми клас, да се вземат и техните силни страни, защото практиката показва, че те показват едни не много силни резултати, компютърът ги класира в неподходящи за тях училища и това им спира бъдещото развитие и реализация по-нататък.
В другите европейски държави тази деца кариерен консултант ги насочва според силните им страни, според резултатите в училище, към съответните училища, където те ще бъдат ефективно обучени и ще могат да се реализират в бъдеще.
Благодаря ви.
/Ръкопляскания/
Корнелия Маринова: И аз благодаря, г-жо Младенова.
Г-н Стоян Павлов е поискал думата.
Заповядайте.
Стоян Павлов: Добър ден.
Аз съм Стоян Павлов и съм секретар на Националната асоциация на ресурсните учители, член съм на Управителния съвет /тъй като председателят ни го няма/.
Разбирам, че в рамките на 5 мин. трябва да взема становище и по двата внесени законопроекта, нали така? – да.
Значи, по първия, внесен от г-жа Дамянова и група народни представители от политическа партия ГЕРБ – Закон за предучилищното и училищното образование – нашата най-нова позиция, която в днешния ден беше внесена в деловодството на Народното събрание е следната:
Националната асоциация на ресурсните учители е най-голямата неправителствена организация, обхващаща 800 ресурсни учители от 28-те областни ресурсни центъра. Ние сме естествен партньор на Министерство на образованието по отношение на политиките за подкрепа на децата със СОП, цялостна, основна и допълнителна, тъй като 8 години изграждаме т.нар. интегрирано обучение с неговите добри и лоши страни.
Следим коментарите и това, което се предлага, и настояваме в проекта на Закон за предучилищното и училищното образование да бъдат запазени областните ресурсни центрове като такива, т.е. те да не преминават на подчинение на общините. Много се радвам, че тук и г-жа Дачева сподели опасението и тревогата си от лошото финансово състояние на българските общини. Замислете се, че, ако една брайлова машина струва 1 800 лв., как за едно дете в една отдалечена бедна община ще бъдат отделени тези средства, какъвто и да е държавният стандарт за приобщаващо образование. Една FM система струва 2 500 лв., можете да си представите. Областният ресурсен център обаче, с издръжката на 80 ученика може да си позволи да закупи такава и да я изпрати на съответното място, каквото се случва и днес. И не е вярно това, което дамата от Алианса сподели, че масовите училища не получават финансиране; напротив, те получават 320 лв. добавка, която се получава в масовото училище за децата със специални образователни потребности, които са на ресурсно подпомагане. Така че, това е поредната заблуда, в която се вкарва обществото по отношение на ресурсните центрове.
Второ. Ние настояваме да се изгради ясна система за оценка на специалните образователни потребности, тъй като при положение на децентрализация и на определяне на такива от училищните екипи, в един момент системата admin на министерството, г-жо Кастрева, може да се събуди с не 13 хиляди, а 26 или 30 хиляди деца със СОП, които трябва да получават стандарт, и какво ще се случи тогава с финансовата рамка на закона, ако нея я има въобще.
Ние настояваме това да бъде помислено сега, преди да се преструктурират центровете.
Настояваме също във всички работни формати по държавните стандарти да има представители на нашата Национална асоциация, тъй като ние разполагаме с огромен запас от специалисти в 28-те областни града на държавата и можем да дадем експертиза по отношение на специалните потребности на децата.
Настоявам за ясни гаранции на статута на ресурсните учители и специалисти, като се осигури възможност за допълнителна квалификация. Разбира се, тук и г-жа Дачева ще се съгласи, големите общини ще се справят с това предизвикателство, тъй като имат пари и допълнителни ресурси. Говорим обаче за малките общини, които са фалирали и надали приоритет ще им бъде образованието на децата със специални образователни потребности, при справянето с наводнения, бедствия и аварии и куп други проблеми. Това беше изтъкнато от преждеговорящите.
Настояваме да се включи в проекта на закон ясен регламент за помощник-учителя в приобщаващата класна стая, тъй като сега неговите функции автоматично се прехвърлят на ресурсните учители, а ресурсният учител е специалист с педагогически функции; неговата функция и роля не е да полага системни грижи за детето при целодневния режим, в междучасията, по време на храненето. Той е специалист с педагогически функции, който консултира масовите учители как да работят с децата, включени, интегрирани, приобщени в класната стая.
Също така, ние подкрепяме инициативата на Министерството на образованието и науката за иницииране на повече възможности при обсъждане на този проект, като трябва да се знае, че той рефлектира върху цялата образователна система и върху цялото общество, т.е. не може да бъде приет с лека ръка, особено текстовете по отношение на децата със специални образователни потребности
Националната асоциация ще търси възможни решения, които законът дава, за да може наистина да осигурим качествено приобщаване и включване на децата в масовата общообразователна среда.
Колкото до проекта на Закон за народната просвета, г-н Жаблянов, ние успяхме да хвърлим един доста задълбочен поглед в макар и краткия срок, с който разполагахме. Разбира се, че имаме позиция и тук и предлагаме:
- Екипът за включващо обучение към регионалните инспекторати да бъде прехвърлен към областните ресурсни центрове за осигуряване на мониторинг от страна на инспектората, тъй като досега повечето специалисти в този екип се осигуряват от ресурсния център, т.е. там е концентрирана експертизата.

- Също така, крайно необходимо е да се осмисли дали наличието на медицински документ в тази оценка трябва да бъде водещо при определянето на децата със специални образователни потребности. При сегашната система, за да бъде определено едно дете като дете със специални потребности, то трябва непременно да има медицински документ. Това много затруднява системата и много пречи на деца, които имат специални потребности, които не са доказани документално с наличие на медицински документ, за тях да не бъде изградена тази подкрепяща среда, която е необходима. Едно дете с дислексия например, не е нужно да бъде оценявано от лекарски екип, това може да се случи от екип от логопеди или психолози дори на ниво училище.
Също един апел, който имам:
- Нека когато се преструктурират евентуално ресурсните центрове, макар че нашето желание е те да бъдат запазени като държавни институции в системата на образованието, ние смятаме, че добите практики, които сме показали до момента, биха могли да бъдат съхранени.
Един най-основен аргумент е движението на децата, което ние сега много зорко следим, т.е. при нас има база данни за децата от предучилищна, училищна, начална училищна степен, горен курс, до завършване на средното образование. Това няма да се случи при положение на тотална децентрализация и на включването на социални услуги в образователния процес, това, което предвижда проекта на закона – неправителствени организации, които са носител на лицензии за предоставяне на социални услуги, също да осъществяват част от дейностите по ресурсно подпомагане.
Ние смятаме, че това трябва да бъде отговорност на Министерство на образоването и ресурсното подпомагане да бъде отделено от другите дейности по подкрепа на личностното развитие и да остане държавен приоритет.
Благодаря ви.
Корнелия Маринова: Благодаря ви.
За реплика имаше, или за изказване – заповядате.
Мила Петронева: Здравейте.
Казвам се Мила Петронева и съм част от предвключващо обучение. Намесвам се без ред, тъй като искам специално да изкажа становището си като реплика.
Предвключващо обучение вече трета година, заедно с колегите от 23-то училище, /ние сме в 74-то училище в София/, работим точно по проблемите на децата със специални образователни потребности.
Нещото, което категорично искам да кажа тук, е, че именно предвключващо обучение е проект, който работи на място с децата със специални образователни потребности. На място в училището има психолози, логопеди и ресурсни учители, които работят не само с родителите, не само с децата, а и с колегите. Те не са подпомагащ персонал и само съветващ, а реално работещи такива.
Моите извинения, но къде са вашите специалисти психолози и логопеди и какво от това като вие наистина имате страхотен ресурс от логопеди и психолози, като те правят само оценка на децата, а нямат почти никаква терапевтична работа. Моите извинения, но ако аз съм ресурсен учител, а аз съм детско-юношески логопед и психолог, но, ако аз съм ресурсен учител, няма нужда в ежедневната практическа работа от вашата оценка на специалисти, след като вие не ми терапевтирате децата. Аз, ако съм начален или среден учител в средния горен курс, нямам нужда от вашата експертна оценка, след като вие не работите и не ми давате практически съвети за това, че децата с дислекция примерно, приемат информацията за света и света по различен начин. Аз като един обикновен учител, който не съм учил да работя с децата със специални нужни, нямам тези познания.
Така че, именно това е нашият апел:
- В този законопроект, който следим с интерес от доста време, най-важното нещо е, че се работи на място с децата със специални образователни потребности, а не се праща ресурсен учител, на който шапката му е някъде в Слатина, пък училището е някъде в Обеля или някъде незнайно къде.

- И този ресурсен учител – забележете – не е на подчинение на директора на училището; той е на подчинение на шапката си там в Слатина и не се знае кога му е работното време, какви са критериите за работа с това дете и въобще той какво прави.
Аз вече 12 години работя в системата точно на това образование, повярвайте ми, имали сме колеги от ресурсния център, а сега вече трета година работим и по проект „Включващо обучение“ – имали сме късмет, че сме попаднали на качествени колеги, които са работили наистина при нас от ресурсен център. Но в повечето училища това не се случва, за съжаление.
Благодаря ви.
/бурни ръкопляскания/

Корнелия Маринова: Благодаря ви.
Давам думата за дуплика, в 1 мин.
Стоян Павлов: Аз уважавам усилията на това училище, което сигурно има голям брой ученици със специални образователни потребности. Смятам че графиците на ресурсните учители са видни, те могат да бъдат видени в съответния ресурсен център и вие да получите отговор как те работят.
Искам само да кажа нещо:
- Когато гледаме от камбанарията на един закон, трябва да гледаме не само потребностите на едно столично училище, а да вземем предвид начина на финансиране на подкрепата на две деца в едно малко училище в Сърница, да речем, или в Борован, където ще има две-три деца със специални потребности. А не 27-мо столично, което чудесно би могло да се справи и без подкрепата на Областния ресурсен център.
Благодаря ви.

Милена Дамянова: Благодаря ви.
Във връзка с графиците аз само ще кажа, че на основание чл. 112 от Правилника за дейността на Народното събрание сме изискали от Комисията графиците на различни ресурсни центрове – и на София-град, и на Ловеч като по-малък град с повече общини, и на Велико Търново, също голям град с общини около него, така че народните представители да могат да направят реална преценка. Макар че имаше лична нападка към мен от страна на ресурсните центрове, че това е злоупотреба, – не, това е в Правилника за дейността на Народното събрание. Мисля, че то е в интерес на всички, за да могат всички колеги да видят каква е цялостната картина в различни по вид региони – София-град, Велико Търново и Ловеч. Така че, наистина ви моля да приемете това като стремеж да намерим най-доброто решение и да имаме максимална информация.
Г-жа Цвета Брезнишка – Асоциация „Родители“ и Национална мрежа за децата.
Цвета Брезнишка: Благодаря ви.
Аз ще бъда съвсем кратка, защото времето напредна.
Асоциация „Родители“ ще подкрепи внесения проектозакон за предучилищното и училищно образование за първо четене, поради ред причини. Ще ги обобщя само в няколко:
- На първо място, заради това, че в този закон родителите вече са реални участници, а не просто минимално участници в учебния процес.
Конституирането на обществените съвети – да, съгласна съм с г-жа Дачева, че техните функции все още са доста ограничени и доста неясни, но това е стъпка в посока реално участие на родителите в управлението на училището и реално участие при изработването на политиките на училището, да престанат родителите да бъдат външни за училището хора, които по някакъв начин са противопоставени на учителите, а реално да участват във формирането на политиките е изключително важно, за да се преодолее тази пропаст между семейството и училището.
На първо място това.
- На второ място, ще подкрепим този проект, заради доверието в учителите, което той показва.
В този законопроект се дава много по-голяма свобода на учителите по отношение на избор на методи, организация, на програми, вкл. избор на учебници. Ние като родители контактуваме с учителите. Учителите са тези, които познават нашите деца, знаят техните нужди и знаят как да отговорят на техните нужди. Министърът не познава нашите деца и няма как той да каже, че за всички деца ще бъде добре точно по този учебник да се преподава .
Затова ние подкрепяме по-голямата автономия на учителите, по-голямата възможност те да работят в съответствие с нуждите на децата.
- На трето място, ще подкрепим този законопроект, защото той поставя един изключително важен акцент, а това е подкрепата на личностното развитие. Да престанем да гледаме на децата като на едни механични същества, в които трябва да бъде налято някакво знание и, ако те не го усвояват и не се държат подобаващо, да ги накажем и с това да решим проблема. Да видим, че всяко дете има своите нужди, своя потенциал и когато има общност – подчертавам общност - в училището и в класа, това дете може да разгърне своя потенциал.
Този закон дава възможност за изграждане на такава общност и за подкрепата на децата, и това е причината да го подкрепим.
Имаме редица препоръки и забележки, които подробно сме описали в нашето становище, което сме внесли, но сега няма да се спирам на тях.
Благодаря.
/ръкопляскания/
Милена Дамянова: Благодаря на г-ж Брестнишка.
Г-жа Ива Бонева.
Ива Бонева: Аз се казвам Ива Бонева, директор на Център за приобщаващо образование. Повече от 10 години работим не само в, но и с различни училища в страната.
Запознахме се с проектозакона за предучилищното и училищното образование; написали сме становище и сме го изпратили; участвали сме в неговото създаване.
Доколкото успяхме, също се запознахме със законопроекта за народната просвета. Ако ми позволите ученическата терминология, той ми се струва преписан и с подменени някакви ключови моменти в него.
Разбира се, че имаме предложения и коментари по отношение на първия проектозакон, но искаме да го подкрепим и призоваваме народните представители да гласуват за него, защото той е много ясна стъпка напред и всъщност е в 21-ви век, а не във Възраждането.
Не ми се иска да губим повече време, особено що се касае до децата, които имат специални образователни потребности.
Не искам също да се спирам в детайли, но има две основни разлики, които са много големи. Когато говорим за деца с увреждания, или със затруднения в научаването, е крайно неуместно в 21-ви век да влизаме в една такава християнска парадигма – „Ние ще се погрижим за тях“. Не, те имат права, а ние като възрастни сме длъжни да им осигурим те да бъдат в училище с другите деца.
Това е едно от основните неща, които различават двата закона, затова ние твърдо подкрепяме първия.
/ръкопляскания/
Милена Дамянова: Благодаря.
Сега по списък е Деница Илчева.
Заповядайте.
Деница Илчева: Добър ден.
Казвам се Деница Илчева, от Общност за демократично образование и от Асоциацията за родителски кооперативи.
Уважаеми дами и господа,
Искам да изразя нашето становище, с което подкрепяме законопроекта за предучилищното и училищното образование, внесен от г-жа Дамянова. Считаме, че той носи в себе си иновации, много поглед в бъдещето.
Подкрепяме текстовете, които са свързани с осигуряването на възможност за обучение в самостоятелна форма. Считаме, че тя дава възможност на родителите да ползват своето конституционно право да решават какво да бъде образованието за децата им
Подкрепяме текстовете, които дават възможност за свободно валидиране на знания, на клас и на етап от образователна степен.
Има доста текстове в закона, които имат противоречие по отношение на самостоятелната форма. Ние сме дали нашите предложения как те да бъдат прецизирани. Така че, с приемането на този закон вярваме, че това ще даде възможност за една либерализация на системата на образованието, от която има нужда повече от всякога.
Подкрепяме също регламентираната възможност за създаване на иновативни училища, като считаме, че е добре да има възможност те да бъдат и частни, освен общински. Смятаме, че е важно регламентът и критериите, по които те ще бъдат одобрявани от министерството да бъде достатъчно ясен.
Надяваме се, че нашите предложения ще бъдат взети предвид и изразяваме нашата подкрепа за този законопроект.
По отношение на законопроекта за народната просвета, с който успяхме тази нощ да се запознаем, не бихме могли да изразим подкрепа към него. Изказванията на г-н Жаблянов мен доста ме смутиха като родител. Изказването, че целта на образователната система е създаването на качествен трудов ресурс и, че целта е също така коригиране на менталните, физически и социални неравенства в обществото, според мен са абсурдни изказвания в 21-ви век.
Надявам се, че поне повечето хора на тази маса вярват, че целта на образователната система е спомагането на едно дете да порасне като един пълноценен човек и най-вече да се развива като един свободен, критично мислещ и активен гражданин.
Вярвам, че Законът за предучилищно и училищно образование ще подпомогне това да се случи.
Благодаря ви за вниманието.
/ръкопляскания/
Милена Дамянова: Г-н Жаблянов иска думата за реплика.
Валери Жаблянов: Съжалявам, че сте останали с такова впечатление.
Напротив, Законът за народната просвета има за цел не да уравни всички с един аршин, а да даде точно възможност на хората да се развиват спрямо това, което имат като възможности, като потенциал.
Що се отнася до формите на обучение, които вие предлагате, да, те вероятно наистина са атрактивни за една част от обществото, но все пак това е закон за цялото българско общество и аз искам да обърна внимание, че голяма част от малцинствата в България, особено ромското малцинство много трудно с вариантите, които вие предлагате, може да има нещо общо с образованието. Напротив, това, което предлагате означава да ги изключите от образованието.
Милена Дамянова: За дуплика, в рамките на 1 мин.
Деница Илчева: Категорично не съм съгласна с това, което твърдите. Самостоятелната форма е опция, тя е избор на родители, които могат да положат тази грижа за децата си. Тя не е задължителна форма и по никакъв начин не касае ромското население, за което вие говорите. Думите, които аз казах – аз ви цитирах – т.е. вие казахте тези неща; може би не сте имали това предвид и е добре да си подбирате по-добър начин на изказване.
Милена Дамянова: Благодаря ви.
Проф. Баева /Център „Амалипе“/.
Проф. Мария Баева: Благодаря ви, г-жо Дамянова.
В момента не говоря от свое име, а всъщност ще прочета това, което като становище са дали Център за междуетнически диалог и толерантност, които подкрепят това становище относно проекта за предучилищното и училищното образование, като изразяват удовлетвореност от това, че проектозаконът включва темата за повишаването на образователното равнище на децата и учениците от етнически малцинства.
Изразяваме удовлетвореност, също така, че проектът за закон включва повечето от предложенията, които са формулирани във времето от 2010 г. насам – това са 182-ма директори на училища и 67 неправителствени организации. Всъщност, аз говоря от тяхно име и тъй като съм работила с тези хора, това са хора от населени места, както аз се изразявам, няма да използвам крайния им израз, ще използвам по-възпитания израз – от населеното място натам път няма. Говоря от името на тези директори, 182-ма.
Доволни са първо, че в принципите на системата за предучилищно и училищно образование са включени равен достъп, приобщаване на всяко дете, равнопоставеност, недопускане на дискриминация и т.н.
Освен това, политиките на образователна интеграция обхващат всяко училище. Училище, което да приеме свои училищни програми – чл. 261 – акцентирам на това, защото се оказа много добър и работещ механизъм за много от тези 182 училища. Видяла съм го в действие, затова си позволявам да ги цитирам. Ще пропусна някои неща. Точно създаване на училищни програми за предоставяне на равни възможности на учениците от уязвимите групи, както и за превенция на ранното напускане.
Освен това, като положителен момент се отчита въвеждането на забрана за формиране на паралелки и групи на етнически принцип:
- „Забранява се обособяването на ученици в паралелки на етнически принцип в етнически смесени училища.“

- „Не се допуска формирането на групи на базата на етническата принадлежност.“
Приветстваме много други предложения, които са направени като създаване на обществени съвети към всяко училище, целодневната организация на учебния процес, възможността за валидиране на знания, умения, компетентности и т.н.
В момента има две притеснения, формулирани от тези директори и от тези неправителствени организации. Казах за какви населени места говорим. Става въпрос за не докрай обмислените механизми, при което се случва, че в едно и също населено място две училища или две детски градини една до друга, се случва така, че едната се обособява за единия етнос, другата – за другия етнос.
Затова все още трябва да се намерят механизми, може би да бъде приет допълнителен текст, който забранява обособяването на детски градини и училища с деца и ученици от един етнос в населените места с мултиетническо население.
Другото притеснение, което също според мен не е маловажно, това е притеснението на ОУ в малките населени места. Ако се приеме преместването на осми клас към средното образование, или средния етап на образователната система, това означава, че тези общообразователни училища в малките населени места съвсем ще бъдат деконцентрирани, в смисъл – ще се налага един учител да преподава по много предмети. Освен това, извеждането на учениците от тези малки населени места, при спецификата на етносите, за които говорим, ще стане по-трудно.
Затова има предложение на второ четене да бъде проведена специална дискусия за новата образователна структура. Ако тя бъде приета, да бъдат въведени компенсаторни механизми, които ще гарантират качествено образование на основните училища и запазването или развитието на училищната мрежа в населените места с едно училище.
Досега аз представлявах Деян Колев, който обобщава всичко това.
Искам да ви кажа, че от години наред работя по повод приобщаващото образование. Учебници няма; за да преподавам на студенти такова нещо, ми се налагаше и аз съм много благодарна на всички, които са ми предлагали такава възможност - да вляза в кухнята на приобщаващото образование във всички негови варианти. Обикаляла съм села и паланки; сега ще си кажа и другата реплика - и училища и детски градини, които са там в царевичака – много грозно звучи, но мога да си го кажа. Търся от тях да ми дадат механизмите, с които тези хора се справят. Искам да ви кажа, че добрите практики обикновено са когато всички са в кюпа, в училището. Нищо против нямам ресурсните центрове, нека те да останат обособени като центрове, със специален статут, с всичко, но когато учителите работят заедно, дори бих включила там и социалните педагози – те засега все още никой не говори за тях, но тъй като много често се случва невъзможност за диференциране на проблема, дали е дислекция, или просто не са научили езика, - това нещо много често се случва в по-затворени общества.
Затова моето мнение е, че вътре в училището трябва да бъдат всички специалисти.
Благодаря за вниманието.
Милена Дамянова: Благодаря на проф. Баева.
Г-жа Семизорова.
Аксения Семизорова: Аксения Семизорова, директор на 7-мо ОДЗ „Детелина“ в София.
Уважаема госпожо Дамянова,
Уважаеми народни представители,
Уважаема госпожо Кастрева,
Уважаеми гости,
Колеги,


От името на предучилищния сектор искам да кажа, че подкрепям този проектозакон за предучилищното и училищното образование, и то защо:
Предучилищният сектор за първи път се чувства щастлив и удовлетворен, защото всички досегашни министри и цялото общество ни наричат забавачки, т.е. някакви детегледачки. От четири години съм в тези работни комисии заедно с всички вас тук, с всички колеги от цялата страна, и тъй като съм директор от 30 години, това ми се случва за първи път – толкоз голяма обществена намеса в изработването на един закон.
Да, един закон може да е перфектен, може да е много хубав, но когато насреща няма квалифицирани, можещи професионалисти, този закон ще бъде най-лошия закон. Може да е най-добрия закон, най-лошия закон, и когато ние всички професионално гледаме нещата, дори да има някои слабости, а винаги ще има – нима другите закони в другите сфери са перфектни, - не, но в процеса на работата ние наистина ще ги овладеем тези неща.
Затова моля всички вас – наистина, удовлетворете мечтите на тези деца. Днес при мен беше голямото желано тържество – Дядо Коледа дойде в детската градина – и мога да ви кажа, че децата, освен че искаха писмата им да бъдат сбъдвани, всичките техни желания, и в очичките имаше само светлинка и звездички, защото те вярват в този добър старец, който заедно с джуджетата и снежанка, – Защо заедно с джуджетата и снежанка? – защото той работи в екип и удовлетворява желанията на всички деца.
/ръкопляскания/
Аз съм емоционална, но това го иска целият сектор. Всички учители ви благодарят за това, че наистина ние сме включени за първи път в първия стълб на средното образование, защото смятам, че къща без основа, тя ще падне, а мисля, че ние сме точно тази основа.
Аз се радвам, че говорим за предучилищно образоване, защото в термина образование се включва обучение и възпитание. Някой, ако не го разбира и не е учил дидактика, нека да има едно малко пояснение, /няма лошо в това/, но ние се възпитаваме още от утробата на майката, не говорим само за възпитание в детската градина.
Благодаря ви на всички. Нека да се хванем ръка за ръка, както една от програмните системи, и наистина в стандарта, който ни дава голямата свобода, учителят да бъде свободен, но нека да има рамка, за да може той да спазва рамката и да има обем от знания и компетентности, които трябва да постигне, а не всеки произволно да прави каквото си иска. Защото аз знам, че учителят колкото и да е новатор, ако ние не му поставим все пак някаква рамка, няма да постигнем добър резултат.
Благодаря ви и весели празници!
Милена Дамянова: Благодаря на г-жа Семизорова.
Г-жа Банчева – Институт за прогресивно образование.
Мариана Банчева: Здравейте на всички.
Уважаеми народни представители,
Представители на Министерство на образованието,
Уважаеми директори, учители и колеги от неправителствения сектор,
В тези дебати чух две важни неща, около които смятам, че абсолютно всички, независимо от мястото, на което са, ще се обединят:
- Едното е, че всъщност ни трябват знаещи и можещи ученици, с компетентности, които ще бъдат необходими за 21-ви век;

- Второто, което е изключително важно е, че трябва да направим всичко възможно, за да се справим с огромните образователни неравенства. Като говоря за образователни неравенства, искам да кажа, че става въпрос не само за неравенствата между учениците, а и за неравенствата, които съществуват между учителите и между училищата, защото са принудени да работят в една нормативна среда, която не им позволява да разгърнат своя потенциал и да направят съответни училищни политики, адекватни на ресурсите, с които разполагат, и на нуждите на своите ученици.
Наистина, за да нямаме феномена след 12-15 години, когато следващите поколения ще излязат от системата на образованието, свързан с работещите бедни, и за да можем наистина след 2020 г. да кажем, че имаме икономика, основана на знание, трябва да помислим за всичките интегрирани междусекторни аспекти, които трябва да бъдат обединени, за да могат да бъдат подпомогнати училищата, за да приемат и да се справят с всичките предизвикателства, които се изправят пред тях в момента.
Затова искам да споделя, че законопроектът за предучилищното и училищното образование отваря пространство за тези нови и гъвкави модели, които дават възможност както да се отчитат индивидуалните начини, по които децата и младите хора учат, така и начините, по които могат да се справят училищата.
Приветстваме това, че всъщност законопроектът прави една решителна крачка за това да съгласува определени принципи, свързани с автономията на различните образователни субекти и принципите за учене през целия живот в едно.
Разбира се, че отделни текстове трябва да бъдат съгласувани, за да може да се осигури тази вътрешна консистентност, но в същото време е изключително важно да има професионализъм и прозрачност едновременно в процеса на създаване на държавните образователни стандарти и учебните програми. В контекста на всичките предвидени разширени правомощия на учителите и на училищата да се помисли за преструктуриране и за нови функции специално за държавните образователни стандарти, свързани с общообразователната и профилираната подготовка и връзката им с новата структура и с новите учебни програми.
Надявам се при следващите срещи и дебати, които ще бъдат организирани, наистина да има възможност да се приложи фокус на дискусиите, за да се изчистят всички проблеми, които тук бяха засегнати по един или друг начин на тази маса.
Навсякъде има някакъв ресурс, който трябва да бъде използван, и ние като Институт за прогресивно образование изключително много се надяваме, че ще се обединим около твърдението, че образованието всъщност е въпрос на национална сигурност, то не просто е приоритет, и за неговото развитие трябва да се постигне обществено и надпартийно съгласие.
Благодаря.
Милена Дамянова: Благодаря.
Г-жа Милка Славчева – от Българска асоциация на частните училища и детски градини.
Милка Славчева: Уважаема госпожо председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги,
Представители на медиите,
Вече сме на прага на изчерпване на силите си, затова ще се въздържа от по-пространно изказване, но не мога да не взема думата и да не уточня няколко неща, които прозвучаха в почти всяко от изказванията.
Първо, искам да кажа, че частните училища, техните собственици като такива не държат и не искат тази държавна издръжка по стандарт. Записът на чл. 10 – това ние отново сме го направили като предложение – не е достатъчно коректен. Това искане на родителите, на родителската общност, то между другото прозвуча в едно от изказванията, защото по този начин ще бъдат осигурени и защитени правата на децата, това е конституционно право; нямаме време да разискваме и да влизаме в дебат; това е абсолютен факт.
Второ. Българската асоциация на частните училища в последните три години неизменно отстоява тази позиция като заявява многократно, публично, ето и сега го заявяваме:
- Собствениците на частните училища няма да си прибират – някои във форумите казват „Да, ще им влизат в гушите на тези частници държавни пари…“ - няма да е така. Заявявам го най-отговорно и моля да се протоколира.
Това ще бъде облекчение за родителите, защото с тази сума, която ще се отпусне, когато и да стане това; някой казва „Не е време още“; ами то не е време от 20 годни вече; ще му дойде времето, - тази сума ще се приспада от таксата за обучение.
Нещо много съществено, също ви моля, ако можете да го приемете:
- Това не е цялата сума, която получават държавните и общинските училища. Това е само първият стълб, това е сумата, която осигурява наистина задължителното обучение и образование съгласно стандарта. А държавните и общинските училища получават много, много допълнителни средства, които са извън този първи стълб.
Трето, което искам да кажа, - няма никакви причини да се противопоставят – поне ние така мислим – да се противопоставят видовете училища според начина на финансиране.
Позволявам си да се обърна към г-н Жаблянов и да кажа, че така или иначе ние живеем вече 20 години и повече в условията на капиталистическо общество, което се маскира, камуфлира с наименования като пазарна икономика и пр. Ние живеем в такова общество, това мисля, че не може да се отрича.
Във връзка с това и произтичащо от това е обстоятелството, че плурализмът в обществото ще става все по-голям. Частните училища, дали се нравят някому или не се нравят, от 1992 г. те са факт. Те създадоха много практики, полезни опити, които ги има вече и в повечето държавни училища – също факт. Резултатите от националните оценявания в последните две и ли три години – също са много впечатляващи.
Спирам дотук.
Две думи за двата законопроекта. Аз лично искрено съжалявам, че едва тази сутрин разбрах, че има втори законопроект. Съжалявам много. Успях да се запозная от въведението на г-н Жаблянов и от мотивите, които по-синтезирано, концептуално разкриват същността на този проект.
Какво си мисля – много колеги го усетиха това и го видяха – ами, една голяма част от съдържанието на този законопроект за народната просвета буквално, текстуално е копие на много, много голямо съдържание на законопроекта за предучилищно и училищно образование. Та питам се аз - /изключвам частните училища, явно тук няма да могат да се примирят/ - но няма ли възможност, и това е моят апел:
- Нека да обединим усилия – в единия проект е кристализирала много мисъл, на много хора дълги години; същото се отнася и до другия законопроект; ако са примирими позициите, нека те да бъдат сближени.
- Ако са непримирими по идеологически и политически причини, нещата са други.
В заключение:
- Българската асоциация на частните училища подкрепя законопроекта за предучилищно и училищно образование.
Дали сме своите бележки. За нас това е един проектозакон с иновативен дух, европейски дух, дава по-широк и по-далечен хоризонт за развитие на образованието. Разбира се, имаме доста бележки, те са писмено дадени и ще бъдат част от протокола.
Призоваваме и предлагаме на народните представители да гласуват на първо четене за този законопроект.
Благодаря ви за вниманието.
Милена Дамянова: Благодаря, г-жо Славчева.
Г-н Жаблянов иска думата за реплика.
Валери Жаблянов: Аз чух този аргумент за това, че тази част от държавното финансиране, за която става въпрос, ще бъде приспадана от таксите на държавните училища. Това обаче предполага, че ние знаем тази такса как се формира. Защото тази част от държавното финансиране може да бъде добавена към таксата и след това да бъде съобщена таксата като крайна цифра. Мога да ви дам поредица от примери в това отношение; момента с въвеждането на данък добавена стойност, спомняте си с цените как беше, как обясниха, че цените ще останат същите.
Добре, да приемем тази логика – за да се включи тази държавна субсидия към таксата и тя да бъде приспадната от нея, това означава, че таксата трябва да бъде фиксирана, или да има механизъм, по който таксата в държавното училище да бъде обоснована – защо е такава и какво се включва в нея. Това наистина е в правото на всеки собственик да определя таксата от гледна точка на условията, които предлага, качеството, разходите, които има едно училище и т.н., но когато получава и държавно финансиране, има логика тази такса в частното училище да има финансова обосновка, за да може тогава да се каже – да, ето, толкова е печалбата, това е таксата на родителите, това отива за режийна издръжка и т.н.
Иначе, това, което ни се казва, извинявайте, ама това е на „честна дума“. „Добър ден. Нашата такса е такава. Сега към нея ще добавим държавната подкрепа; след това ще я извадим от нея и ще ви дадем готова такса за заплащане.“ Това е една търговска везна с цифрички само откъм страната на продавача – извинявам се за грубата аналогия.

Милена Дамянова: Г-жа Дукова.

Снежана Дукова: Уважаема госпожо председател,
Уважаеми колеги,
И уважаеми останали гости в залата,
/В.Жаблянов: Министерство на финансите трябва да прави и проверка…/
Може ли да не ме прекъсвате?
Валери Жаблянов: Извинявам се, не ви чух .
Милена Дамянова: Думата я дава председателят.
Снежана Дукова: Ще ви кажа няколко думи, които безспорно не исках да казвам. Няма да давам своите аргументи /защото вие няма да ме разберете/ за частните училища, защо те трябва да бъдат финансирани, защото това не е моя кауза. Това е каузата на закона и това е каузата, която изисква философията на този закон, защото той не е капиталистически и ние не сме капиталисти.
Това първо.
Второ. Този институт в закона беше приет от 41-то Народно събрание и, ако вие си бяхте направили труда, поне това, щяхте да извадите безспорните аргументи за причината, поради която трябваше да се финансират частните училища.
Дълбоко съм убедена, че вие излагате аргументи по тази тема само и единствено, защото икономическата ви компетентност стига дотам. Но компетентността ви по отношение на образованието и на закона, който ние днес внасяме, е никаква, безспорно е никаква.
Затова ви моля, запазете си тези аргументи, които не са никакви аргументи, и елате в зала – ще имаме страхотен сблъсък, и обещавам ви, и на всички присъстващи – аз ще победя.
/ръкопляскания/
Милена Дамянова: Сега, ако ми позволите и аз едно кратко изказване да направя по отношение на частните градини и детски гадини.
Ще ми позволите само да цитирам Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, приета през 2006 г. от 40-то Народно събрание. В тази програма има следния текст:
- „Разпростиране на принципа „парите следват ученика“ и върху частните училища.“
Като има и следващият текст:
- „Решението на този въпрос зависи от постигането на определени резултати по отношение на подобряване на материалната база в държавните и общинските училища; изравняване на критериите и механизмите за контрол на качеството на образованието по отношение на всички училища. Поради това принципът „парите следват ученика“ би могъл да се въведе в завършен вид не по-рано от 2009 г.“
Колеги, сега сме 2014 г. В законопроекта, предложен от нас, ние сме въвели 2018 г.
Извадила съм от стенографските дневници гласуването тогава на колегите от Коалиция за България: „за“ – 53-ма души, колеги.
Така че, нека да бъдем последователни - когато Народното събрание приема стратегически документи и уж ги приемаме с консенсус, е редно да бъдем последователни, когато след това тези промени бъдат отразени в съответните законодателни инициативи.
А иначе, по отношение на Министерство на финансите, сигурно колегата не е видял - и по отношение на таксите има изрични записи в законопроекта. Единият казва, че „Частните училища и детски градини няма да имат право да събират такси за дейности,които вече са финансирани от държавата.“, т.е. ще има ясно разписано за какво плаща държавата и родителите ще могат да го видят.
Второ. Обществените съвети ще имат отношение към контрола в тази част, която касае публичното финансиране.
И трето. При лоши образователни резултати, лоши оценки на външно оценяване, лоша оценка на инспектирането, министърът на финансите ще спира финансирането.
Това беше кратка вметка от мен. Надявам се да сме изяснили въпроса с финансирането.
Сега продължавам напред със списъка – г-жа Ели Попова. Може би си е тръгнала дамата.
Г-жа Николаева.
Заповядайте.
Кристина Николаева: Добър вечер.
Кристина Николаева, от Защита правата на хората с аутизъм в България.
Не мога да подкрепя нито един от двата проектозакона. Единствените, които мога да подкрепя в случая са ресурсните учители и Националната асоциация на ресурсните учители.

В този смисъл това, за което настояваме е да се запази досегашната административна структура на областните ресурсни центрове, тъй като в предложения от ГЕРБ проектозакон не виждаме някакво фактическо подобрение на организацията на ресурсните учители. Да, прекрасно ще е децата със специални образователни потребности да бъдат придружени от ресурсен учител непрекъснато, но в момента няма нито такава изградена структура, нито толкова обучени специалисти.
Вместо това предлагаме такава помощ да бъде оказвана на децата от трето лице, което се нарича парапедагог или shadoway. Този парапедагог може да бъде обучен от ресурсните центрове как се работи с децата със специални образователни потребности.
Друга критика и към двата законопроекта е цитирането на диагнозата детски аутизъм или нарушения от аутистичния спектър в чл.чл. 192 и 193 от проектозакона на ГЕРБ, и чл. 198 от проектозакона на БСП.
Много ви моля, ако считате, че това не е дискриминационна практика, избройте всички диагнози, при които децата трябва да посещават помощно училище или специални училища. В противен случай това ще се приеме като дискриминационна практика спрямо децата с аутизъм.
Това е.
Благодаря.
Милена Дамянова: Благодаря ви.
Анет Маринова.
Анет Маринова: Добър вечер.
Казвам се Анет Маринова и съм училищен психолог.
Искам да споделя една гледна точка и от позицията ми на член на работната група по законопроекта, в която участваха много психолози, включително представители на другите психолози, и приносът, който имаше тази гледна точка, която е гледната точка за психичното здраве в целия компонент на подкрепящото обучение, което застава между учебния и възпитателния процес .
Всички, които работим в училище, различни специалисти, /а много преди ресурсните учители, вече 20 години са училищните психолози/ можем да кажем, че ако преди ситуацията беше „Криза – рутина – криза - рутина“, сега ситуацията е „Криза –криза - криза“. Хората в училище, включително хората, които работят по „Включващо обучение“, дават възможност с много различен персонал да посрещат потребностите на много деца, които са във все по-сложна ситуация.
Така че, от ключово значение е да се подкрепи статутът на специалността, системата отвътре да види и да отговори на проблемите на децата, защото грижите винаги са били външни към тези деца и никога образователната система отвътре не е имала потребност да се погрижи за психичното здраве. Така че, сега е важен момент капацитетът на системата отвътре да бъде подкрепен. Това, което се случва в момента е, че децата не получават диагнози и не се възприемат като деца, които имат нужда от подкрепа. Така че, психичното здраве е важен елемент, без който не можем да подобрим обучението. Не може да има пълноценна работа в училище, ако тялото и психиката не са спокойни.
Моята тревога е, че във втория законопроект целият този компонент е изпаднал, въпреки че има един мъничък текст, който съм предложила лично аз, - за психо-социалната рехабилитация, - който вие сте запазили. Така че, има надежда и аз ще отстоявам този принцип, бил той и капиталистически.
Милена Дамянова: Благодаря ви, г-жо Маринова.
Мария Сандева.
Мария Сандева: аз се явявам една от вас, а всъщност съм една мъничка единица, една мъничка институция, която е в София-град като училище /директор съм на 202-ро училище/. Това е защитено училище в рамките на столична община.
Първото нещо, което трябва да кажем, е, че става дума за недоимък. Аз смятам, че и в големите и в малките общини училищата са в недоимък.
Смятам, че този закон, който беше предложен и четири години се износва като една тежка бременност, вече е крайно време този закон да бъде роден. Детето ми е на 4 години; аз искам то да влезе в училище и да се обучава по един съвременен, иновативен закон.
Искам образователната система да започне да се обръща към децата. За ресурсните учители – направих една сметка на бърза ръка, че, ако ресурсният учител влезе в училище, то тогава всички деца ще бъдат със специални образователни потребности.
Ако всички ресурси влязат в училище за тези деца, и всички ресурси влязат за онези, които ще бъдат на самостоятелна форма, тогава никой да не се притеснява.
Като директор на училище, в което се обучават 60 деца със СОП мога да кажа, че учителите трябва да бъдат абсолютно подкрепяни и свободата, която тези хора трябва да имат е всъщност една огромна отговорност. Учителите в момента не носят отговорност за нищо. С този закон ще има шанс всяко училище, независимо в кой град се намира.
Обществените съвети също са много положителна форма.
Аз лично съм безкрайно щастлива, че тази самостоятелна форма на обучение, която се предлага в законопроекта съществува; аз не го вярвах ; всички ръкопляскаме за това.
Благодаря ви.
Милена Дамянова: и аз ви благодаря.
Има думата н.п. Красимир Богданов.
Красимир Богданов: Моето предложение е процедурно.
Изслушахме много изказвания, подкрепящи законопроекта на вносителите, и то предимно от хора, които са участвали в разработването и в предишни дискусии по законопроекта. Очевидно много институции са положили усилия за подготовката на проекта.
Призовавам да вървим постепенно към прекратяване на дебата и да преминем към гласуване.
Тъй като дискусията се завъртя около темата за ресурсните учители, аз ви призовавам да се направи една среща посветена на ресурсните центрове и ресурсните учители. Разбира се, най-добрият принцип е до всяко дете да има и ресурсен учител, но пък пределно ясно е, че това няма как да стане. Очевидно със законопроекта, който ви е предложен ще има грижа за малките общини, за малките населени места, където не може да бъде приложен такъв капацитет по подготовката на тези деца, както и в цялата страна, за което държавата ще осигури средства.
Затова моят призив е да прекратим сега дебатите, а на среща през пролетта специално да изясним всички тези въпроси, които ще възникнат между първо и второ четене.
Милена Дамянова: Аз ви благодаря, колега Бояджиев.
Предлагам след двете изказвания, които ще бъдат, да приключим днешното заседание.
Наистина сме заявили такава среща, на която ще присъстват всички страни, за да чуем всички въпросителни в една или друга посока. Трябва да ви кажа, че и сега училища с по едно-две деца са в привилегировано състояние.
Има думата н.п. Мариана Бояджиева.
Мариана Бояджиева: г-н Жаблянов представи внесения законопроект за народната просвета, заедно с мотивите за него.
Аз по-скоро искам да се спра много кратко на въпроса за финансирането на частното образование. Бяха цитирани данни от гласуването в Народното събрание през 2006 г. Аз лично намирам за правилно финансирането на частните училища, но то е в частта за финансиране на частното образование, която се прилага и сега, защото без съмнение всички сме наясно, че държавата финансира и в момента частните училища – финансира ги чрез учебниците; на следващо място, в много случаи частните училища ползват държавна или общинска база и при една разумна политика по отношение на наемите, това също е и финансова подкрепа за тях.
Но аз искам да допълня още няколко данни към нашата позиция, от доклада, за който говори г-жа Мария Златарева, на Европейската образователна служба. Докладът е за частното образование в страните от Европейския съюз. Там е казано, че половината европейски държави не субсидират частното образование. Единствено Холандия и Швеция го субсидират; в Холандия субсидират с публични държавни средства, в Швейцария тези пари идват от общините. Има три форми на субсидиране на частното образование:
- Плащане на заплати;
- Подготовка на ремонти и поддръжка на сгради;
- Процент от издръжката на учениците.
В тези страни са се убедили, че държавата прилага това правило, за да поддържа еднакви заплатите.
Имам и още много други мотиви, но това ще се обсъжда между първо и второ четене.
Нашите аргументи са точно в тази посока, че обикновено повече пари за частното образование в Европейския съюз се дават от държави, които имат много по-висок процент от брутния вътрешен продукт за образование, в сравнение с България.
Милена Дамянова: Давам думата на г-жа Захариева.
Галя Захариева: На първо място, искам да благодаря за много задълбочената дискусия, защото видяхме част от хората, които работиха с години по тези текстове и се радваме, че и днес имахме възможност отново да заявим своята позиция.
Благодарим, и от наша гледна точка ви гарантирам, че ще направим всички възможни усилия, защото утре излизаме отново на нашия общ фронт, който е училището и детската градина.
Няма да изпадам в детайли, но по законопроекта, предложен от г-н Жаблянов, искам да изразя нашата категорична позиция и да се обоснова за нея.
Ние, представителите на политическа партия ГЕРБ няма да подкрепим този законопроект не защото вие сте опозиция в момента, а няма да го подкрепим по две много важни причини:
- Първата от тях е, че вашият проект е внесен в 12 без 5, което не е съобразено с работата на Народното събрание и Правилата за работа на Комисията. Ние като учители, и много специалисти от системата не можем да приемем и никога не сме приемали в нашата сфера да се подкрепя тоталитарен подход и практики.

- На второ място, вие сте си позволили да копирате голяма част от текстовете на нашия законопроект, но вие излизате изцяло от философията на нашия законопроект.
Точно поради тези две причини смятам, че ако вие наистина смятате образоването за общонародно дело, с което започнахте, че искате да има общо дело, да има консенсус, аз ви призовавам:
- Да оттеглите вашия законопроект и да освободите това напрежение, което в момента влагате като вкарахте втори законопроект.
- И да си направите коректно вашите предложения между първо и второ четене, защото ние никога не сме имали претенция за съвършен закон. Ние сме отворени за всякакви предложения.
Всички искаме най-после тази реформа в образоването да се случи и да се грижим за интереса на детето и училището.
Никой освен вас не си позволи да коментира други интереси. Само във вашето говорене чух - интереси на издателите, на частните собственици – това е характерно за вашата политическа партия и политическа обремененост, но ние всички говорим за интересите на детето и поставяме в центъра на нашия законопроект детето и възможността, която можем да дадем с гъвкави форми на обучение и мерки да подкрепим израстването на едни истински достойни хора, и това тези колеги тук са го видели, те го показват и го правят всеки ден и крайно време е ние да им помогнем и да го направим във формата и в законовата нормативна база, която те заслужават.
Исках да кажа много неща, но няма да продължавам.
Ние категорично няма да подкрепим вашия проект.
Ще ви призова всички колеги да подкрепим законопроекта за предучилищното и училищното образоване, защото той е плод на труда на гилдията, на всички хора, които имат интерес в тази държава да се случи модерно, европейско, новаторско образование.
Благодаря ви.
Милена Дамянова: Г-н Жаблянов иска думата.
Валери Жаблянов: БСП беше призована да оттегли проекта си и аз ще кажа защо няма да го оттеглим.
Първо. Няма да се спирам на този въпрос с копирането, тъй като се оказа, че вашият закон е копиран. Само това е достатъчно.
Второ. Имаме съществени различия с другия законопроект и ще кажа кои са. Става дума за следното:
- Не приемаме финансирането на частните училища, на което отделихме доста време;

- Не приемаме Инспекторатът да бъде вън от министерството;

- Не приемаме съществуването на т.нар. гъвкави форми на образование, за които нямаме никакви гаранции за държавна политика в областта на образованието;

- Не приемаме да се завършва средно образование в десети клас;

- Не приемаме държавата да стои извън квалификацията на педагогическите специалисти;

- Затова предлагаме Национален институт за квалификация, чрез който държавата със собствено финансиране да осигури квалификацията на учителите.
Не виждам нищо ненормално в това да има такива различия. Не е нормално някой да настоява всички да се съгласят с неговото мнение. Във времето, в което живеем, в едно демократично общество най-нормално е да има сблъсък на мнения, да има алтернатива.
Недейте да сте толкова сигурни, че след време българското общество няма да разсъждава по друг начин. Недейте да мислите, че сте заковали светата истина на стената. Светът е много динамичен.
Галя Захариева: Искам да отговоря на г-н Жаблянов, че аз и колегите ми не приемаме, че сме „заковали светата истина…“ и т.н. Само че, в нашите очи свети безкрайно професионално отношение към сферата на образованието, защото ние идваме от там. Имало е колеги от вашата политическа сила, които също са действащи учители, дали добри примери още в предишното Народно събрание със Закона за професионалното обучение и образование, но явно, че тук липсата на сърце за системата на образованието и на професионализъм ще ни създаде тези проблеми и вие сам го показвате, защото вие не спорите професионално по същината на нашата философия, по важните неща, свързани с образованието, а обръщате спора и го прехвърляте на идеологическото поле.
Ние ще си говорим по този въпрос с вас когато влезем на първо четене в зала и тогава ще бъдем подготвени по всяко едно предложение, което искате да намери място и докажете, че то е съобразено.
Накрая, от името на моите колеги ви пожелавам светли коледни празници и дано тази магия на коледните празници направи по-магично и отношението към образованието, за да бъдем по-истински и да се случат по-истински нещата.

Милена Дамянова: Закривам разискванията по точка първа от дневния ред и преминаваме към точка втора - гласуване.
Моля експертите да се подготвят за гласуване.
Гласуването на двата законопроекта ще бъде отделно, както е по правилник.
Така че, подлагам на първо гласуване законопроекта за предучилищното и училищното образоване.
Който е „за“, моля да гласува.
13 гласа – „за“.
Само ще кажа, че проф. Станилов остави по надлежния ред своя глас и той е „за“.
Гласуваме /още веднъж/.
Който е „за“, моля да гласува.
13 гласа – „за“.
Против?
3 гласа – „против“.
Въздържали се?
3 гласа – „въздържали се“, с гласа на г-н Местан.
Благодаря.
Сега подлагам на първо гласуване законопроекта за народната просвета.
Който е „за“,моля да гласува.
3 гласа – „за“.
Против?
9 гласа – „против“.
Въздържали се?
6 гласа – „въздържали се“, с г-н Местан.
С което законопроектът не е приет.

Аз благодаря на всички за участието в днешното заседание. Наистина беше дълго, но аз мисля, че дебатът си заслужаваше.

Весели празници на всички!
Благодаря ви.



/ край на заседанието – 18:40 ч. /

----------------------