П Р О Т О К О Л

---

На 21 януари 2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на политическия кабинет на Министерството на образованието и науката.

2. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

3. Разни.

На заседанието присъстваха:
Проф. Тодор Танев - министър на образованието и науката
Ваня Кастрева – заместник-министър,
Проф. Николай Денков – заместник-министър,
Мюйессер Солак – началник на политическия кабинет
Ралица Кирилова – парламентарен секретар.
Заседанието беше открито в 15 часа и ръководено от Милена Дамянова – председател на Комисията по образованието и науката.


ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, госпожо заместник-министър, господин заместник-министър, уважаеми представители на медиите! Имаме кворум за днешното заседание, така че откривам заседанието, което ще се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на политическия кабинет на Министерството на образованието и науката и накратко основните приоритети на екипа на проф. Тодор Танев.
2. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Има ли предложения по така предложения от мене дневен ред? – Не виждам.
Подлагам на гласуване дневния ред на днешното заседание.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.


Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря. Уважаеми народни представители, уважаеми присъстващи журналисти и други колеги! Нашият екип в общи линии ви е известен, но аз съм длъжен да го представя формално.
До мене е заместник-министърът с ресор „Предучилищно и училищно образование” Ваня Кастрева.
От другата ми страна е заместник-министър проф. Николай Денков с основно занимание и тежест в сферата на висшето образование.
До него е госпожа Мюйессер Солак, която е началник на политическия кабинет.
До нея е госпожа Ралица Кирилова, която вие познавате от Народното събрание. Тя е парламентарен секретар.
В момента отсъства по съвсем уважителни причини зам.-министър Костадин Костадинов, който представлява Министерския съвет и в частност мене в делегацията, която изпратихме по много важната задача в Делхи, Индия, да подпише споразумение за научен и образователен обмен, със съответните двама министри – единия по образование, другия по научно развитие.
Това е накратко нашия кабинет.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Накратко да кажете основните приоритети на министерството.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Що се отнася до приоритетите на министерството, предполагам, че става дума, госпожо Дамянова, за приоритетите в бъдещите няколко месеца. Ако става дума за големите приоритети, те са приоритетите, които са и ще бъдат утвърждавани от цялото правителство. Те са неразделна част от това, с което правителството се е нагърбило да прави, а именно реформи и новаторство.
Нуждаем се от това по редица причини. В рамките на Министерството на образованието нашият екип се е събирал нееднократно и е обсъждал своите приоритети с представители на районните инспекторати – това беше мисля в първите дни на декември, със Съвета на ректорите, с Председателството на Българската академия на науките, с профсъюза на учителите – да не пропусна някой. И нашите приоритети бяха подкрепени. Те са съвсем ясни.
В близък план ние сме длъжни да направим всичко възможно да имаме нов, а не кърпен стар Закон за предучилищното и училищното образование. Основната причина е, че имаме големи задръжки и забавяния в предното десетилетие в производството на качество в тази област и на методи, които да следват тенденциите на двадесет и първия век. Интернетът например не е същият, какъвто беше преди 10 години. И т.н.
Заедно с това имаме и една голяма надежда, че финансирането ще започне да следва не броя на учениците, което ще разтовари до голяма степен противоборството между някои училища за повече ученици, а по-скоро финансирането ще започне все повече да следва качеството на образованието.
Освен качеството на образованието тук има и още един-два много важни приоритета. Макар че не е може би аранжирано в документите по същия начин, аз бих казал като много важен приоритет намаляването на агресията в училищата, дрогите. Децата са в нова ситуация със синтетичните дроги, които навлизат и са на по-евтина цена, с нарастващото насилие, макар и бавно, но има нарастване. Нека да бъдат първо здрави и след това – всичко останало. Няма по-голяма ценност от това.
Още нещо – става дума за отпадането от училище, това, което са констатирали от чужбина в един-два документа, като на банката и на системата за оценяване PiSa. Ние сме длъжни да направим всичко възможно да намалим разликите в достъпа до образование.
Не на последно място – има и още, но не мога да изброя всички приоритети – в рамките на този голям приоритет е еманципацията на детските градини и обучението в детските градини по всички възможни линии.
Това, разбира се, съвпада с образованието за цял живот. Но не ми е ясно защо, когато говорим за цял живот, имаме предвид само хора непременно на надучилищно образование, а не се сетим, че то започва от много ранна възраст, както е по света.Това трябва да стане. Има възможности за това.
Този закон в голямата си част е консултиран, той е бил обсъждан много подробно. Имаме за това всички възможни данни и сведения. И вярвам в констатацията на специалистите въобще, с които съм говорил, не само с политически фигури, включително и с профсъюзи, че този закон е спечелил все по-голяма поддръжка сред работниците в сферата на образованието. Той има голяма степен на поддръжка. В него министерството е ангажирано със създаването на държавните образователни стандарти – 18-те, нещо, за което работим в момента, тъй като те са съставна част и ще бъдат разглеждани в залата оттук нататък; отговорните решения, за които министерството ще направи всичко възможно да бъде указана пълна експертна помощ на колегите от Народното събрание.
Другата област – няма да кажа веднага за висшето образование, може би не е изненадващо за вас, че ще кажа ,че е науката. Науката е много основен приоритет в Европа. Имаме оперативна програма за развитие на науката и образованието за интелигентен растеж. Там изоставаме не само финансово. Имаме затруднения, разбира се, с бюджета, знаем ги какви са. Това засяга отчасти Министерството на образованието и науката. Но нека не гледаме само негативно. Има и много други възможности, за които правим всичко възможно да ги умножаваме. Вече имаме някои успехи.
Развитието на науката е обект на действията на министерството от дълго време. За оперативната програма не само от експерти от поне година и половина, може би почти две години е положено огромно усилие и тя е пред своето официално приемане. Но тя не е всичко и тя не може да бъде за нас последният вагон на някакъв преминаващ влак, на който ние сме се натоварили. Точно обратното, ние трябва да търсим и още много други възможности за финансиране. И те съществуват.
Ролята и мястото на учения, въпросът за връщането на учени, които са заминали, обратно в България, реорганизацията на научната дейност по приоритети, примерно четири, както са в момента – всичко това предстои да се направи. Но то ще трае не малко време. Не може да стане в рамките на няколко месеца. Въпросът е, че е започната работата с планирането по предстоящата оперативна програма, за която основно говорих тук.
За висшето образование. Министерството има ограничени функции, не малки, но все пак ограничени, от известното положение, че висшите учебни заведения са автономни и не може да им бъдат налагани множество, хайде да го кажа, императиви, не може да им се оказва някакво въздействие, което е в рамките на командния подход. И никой няма такова намерение. Но голямата реорганизация, реформа на следване на качеството изисква нова законодателна рамка, която вече е в ръцете на народните представители като инициативи, като мнения и също на Министерството на образованието и науката.
Непосредствените ни приоритети тук за близките месеци са Законът за развитие на академичния състав, по-точно законопроект за промяна на съществуващия закон и работа по Закона за висшето образование. Може би тя трябваше да предхожда законопроекта за развитие на академичния състав. Но независимо от това те вървят и ще вървят паралелно. Дали това ще бъде нов закон или ще бъде законопроект за поправка – може би ще е по-скоро законопроект за поправка в Закона за висшето образование, това предстои да се уточни. Важното в тази наша активност е финансирането да следва качеството, качеството да бъде колкото се може повече стимулирано, да се доевропеизира системата на висшето образование и да бъде създаден достатъчно добър управленски административен капацитет в скоро време за опериране с фондовете, които са необходими за това. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И аз Ви благодаря, господин министър.

Колеги, предлагам да преминем към втора точка от днешния дневен ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 27 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Аз ще припомня, че имаме такъв текст и във Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по образованието и науката. Те са разписани в чл. 6. Алинеи 2, 3 и 4 обхващат процедурата. Ще припомня този текст и ще използвам случая с нея да запозная и господин министъра на образованието и науката.


„Въпросите следва да се отнасят до конкретни политики на министерството и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни. Ресорният министър отговаря веднага след задаването на въпросите.
Право на по два актуални устни въпроса има всяка една парламентарна група. Народни представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса.
Времето за изложение на въпроса е до две минути. Отговорът на министъра е до три минути. Народният представител, задал въпрос, има право на реплика до две минути, а министърът – на дуплика също до две минути.”
Това са правилата на днешния блиц, който традиционно трябва да се провежда всяка първа сряда на месеца, а при уважителни причини и отсъствие от страна на министъра блицът ще се провежда съгласно договорен ден и съответно час.
Колеги, имате думата. Започваме с най-голямата парламентарна група.Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Използвам случая да Ви поздравя – Вас и Вашия екип, защото на практика това е първата опознавателна среща, която правим днес. Тя е малко закъсняла, но няма значение. Искам да Ви пожелая – на Вас и на Вашия екип, много позитиви и добра координирана работа с Комисията по образованието и науката в Народното събрание. Защото образованието винаги има нужда от това.
Аз бях намислила един друг въпрос, който да Ви задам. Но се респектирах от тези събития, които се случват във Варна днес – протестират родители пред регионалния инспекторат по образованието по отношение промяна на учебното съдържание и учебни програми, фиксират по-точно „Човек и общество”, в трети клас литература, четене, английски език, който се учи в начално-образователната степен дори в първи клас, учат се глаголни времена и т.н. Те настояват за среща с екипа на министерството и дават ултиматум, че ако тази среща не се случи до две седмици, те ще спрат децата си от училище.
Аз репликирам родителите, че това не е начинът, по който трябва да спират децата. Но мисля, че толкова е наболял въпросът с учебните програми, учебното съдържание и учебниците, защото те са като скачени съдове. Така че смятам за изключително неотложен този въпрос. За мене е настъпило крайно време, даже безкрайно сме закъснели те да бъдат променени, да бъдат олекотени, да бъдат осъвременени, да бъдат изчистени от ненужен баласт, да бъдат изчистени цели термини и идеологическо съдържание, ако щете, което те съдържат. Защото много се забавихме и никой не харесва програмите от 2001 г., които са направени. Но така или иначе ние сме в един забавен ритъм.
Това, което Вие вероятно ще ми отговорите, че трябва да се приеме Законът за предучилищното и училищното образование, безспорно е отговор, но недостатъчен. Ние от доста години работим и още в Четиридесет и първото Народно събрание голяма част от текстовете – 46 текста, бяха приети.
По същество индикирайки всички социални групи, които се ангажираха с допълнителни промени в текстовете, те са отразени. Но генерални промени във философията на този закон няма. Аз смятам, че екипът на министерството трябваше тогава, да не кажа по-отдавна, да е готов. Защото аз съм готова да рецитирам смешни текстове в учебници, но няма да го направя, защото те бяха доста обсъждани в дебати в публичното пространство и по медиите. Например като този: „морето е солено, защото има сол”. Това просто ми идва на акъла на прима виста.
Разбира се, по-важните неща са, че учебниците трябва да имат ново съдържание от гледна точка на компетенции и на интелектуални потребности, от гледна точка на европейски стандарти и на глобализиране на нашето образование, от гледна точка на изпълнение на стратегията.
Моля Ви да се ангажирате с някакви срокове, с екипи, които подготвяте, с хора, които ще работят, начин на обсъждане, въобще процедура. В какво обозримо време го виждате? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Нямам никакво намерение да отпращам пинг-понга единствено към закона. Това би било безотговорно. Въпреки че всъщност основната отговорност е този закон да мине, защото той отприщва всичко друго след това, веригата планове, програми и стандарти.
Това, което сме направили до момента, все пак не е малко. До 20 януари имаме срок да се съберат предложения от висшите училища. Изпратили сме такива. Да не говорим за това, че и по неформален начин аз говоря с не малка част от ректорите и обяснявам какво точно трябва да се направи, защото не на всички е еднакво ясно. Това са 50 различни индивидуалности.
Освен всичко друго ние имаме интензивни разговори, госпожо народен представител, със социалните партньори по същия този въпрос, точно по темата за учебниците и за стандартите. Направили сме преди няколко дни със започналата помощ на „Бритиш кансъл”, към който се обърнахме, който е работил много време и то много сполучливо с вас, с предни ръководни състави на министерството. Това е една такава методологична и друга помощ за правенето на стандарти, което ни доведе до там, че сме създали работна група. Знам как звучи „работна група”, но тук говорим за група, която работи, която да е за координация на всичко, което е направено до момента.
Също така преди около две седмици, не помня датата, помолих да ми се даде – не обичам думата „заповядах” – в кратък срок пълна информация кое докъде е стигнало по производството на тези стандарти. И това беше предоставено. Екземпляр е предаден на госпожа Дамянова. Ние знаем какво е направено. В момента тази група свързва нещата като материал, от който да се вземат решения. Това означава план А и план Б.
Нуждаем се от планиране, в смисъл на това кое след кое да бъде развивано, с оглед на това как ще бъде разглеждано в Народното събрание.
Нещо по-важно. Гарантирам, че ще направим в съгласие с вас, с консултации максималната степен на обсъждане на това, което е направено до момента, тъкмо за да може новите учебници, новите съдържания да не бъдат в ръцете само на едни екипи, едно тълкувание. Толкова много тълкувания има в коя ли не наука. Ние искаме да видим различни тълкувания.
В този смисъл са проведени и ще се провеждат по-нататък срещи с районните инспекторати, мисля, че това тече в момента. Също така с представители на учителското съсловие, с най-големия профсъюз – учителския, с директори на училища и с организации на родителите, с неправителствените организации, с които аз направих нещо, което се нарича Съвет на неправителствените организации в сферата на образованието към министъра, които заседаваха няколко пъти и постигнаха не малка доза на взаимосвързаност, въпреки различните им акценти в дейността, което беше добре за всички нас.
Голямата работа предстои. Аз, доколкото зависи от дясната ми ръка, няма да подпиша нищо, което е свързано с учебниците, ако те повтарят грешките от миналото или просто са артефакт на нещо, което е било преди повече от едно десетилетие. Не защото 2 плюс 2 е станало повече или по-малко от 4, а защото има съвършено различни методи за преподаване и на математика, и на история, и на всичко друго.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Ще имате възможност след това в дуплика, ако искате, да продължите, тъй като трите минути изтекоха. Госпожо Дукова, имате думата за реплика.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин министър, аз много Ви благодаря. Но когато се правят тези учебни програми – те са много по-различни от стандартните, и учебниците, добре е не само с висшите училища да се обсъждат тези неща, а да се включват професионалните организации на учителите и учениците в класическия смисъл на тази дума ученик. Защото на полето на работа те най-добре знаят какво точно и как трябва да се промени от гледна точка на някои части на съдържанието и, разбира се, на методиката на работа.
Аз се надявам, че това, което Вие ни казахте, е така – работите, представени са стандартите и сроковете за националните програми за промяна на учебното съдържание – и то не може да стане изведнъж. Но това трябва да се случи наистина с бързите стъпки и ритъма на много забавилия се човек. Защото иначе няма да ни се случват нещата такива, каквито ги искаме. А иначе Ви благодаря за отговора.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Възможно е като бюджет на времето да съм споменал повече за неправителствените организации накрая, защото това е нещо, което е по-малко записано и по-малко се е правило. Но в никакъв случай като акцент.
Споменах за учителите, споменах за районните инспекторати и за съвсем класическата процедура. Да не говорим за това, че от 2012 г. имаме разработени вече програми. Единственото, което остава, е да бъдат огледани още един път, преди да ги пуснем по най-отговорния начин. А това означава едно – означава максимална степен на съгласие. Не казвам „консенсус”, което е обещание, което обикновено няма покритие в живота. Но в голяма степен съгласие – това ще е добре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин министър. Имат думата колегите от парламентарната група на БСП – Лява България. Госпожо Бояджиева, имате думата.
ВАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо председател, господин министър, колеги! Господин министър, във Вашето експозе пред парламентарната комисия Вие говорихте, че един от основните приоритети в работата на министерството е развитието на българската наука и научните изследвания. В този смисъл моят въпрос към Вас е свързан с Националната стратегия за развитие на научните изследвания и плана за действие в периода 2015 – 2020 г.
Известно е, има достатъчно информация в публичното пространство, включително и на страницата на министерството, че в края на октомври българското правителство прие актуализирания вариант на стратегията. Разбира се, това обсъждане и приемане беше предшествано от една сериозна работа от Междуведомствената комисия, която подготви окончателния вариант, за да може той да бъде обсъден и в Националния съвет за наука и иновации. Ние получихме като народни представители още в първите дни на новото Народно събрание Националната стратегия.


В този смисъл, тъй като ние обсъждаме все още – утре ще продължи работата в пленарната зала – приемането на Стратегията за висшето образование, какви са вашите конкретни планове и тъй като това е стратегия, която е одобрена от Министерския съвет и е логично тя да бъде внесена в Народното събрание, кога виждате възможността тя да бъде разгледана? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: И аз много благодаря. Ако ровех в тези листове пред мене, то е за да покажа наличието на план – ето, така изглежда, по дати и по бюджет откъде ще се събира, до коя година какво ще бъде, защото стратегията е сравнително дългосрочна. Мога да ви го предоставя в този неприятен все още вид, защото ние тепърва правим бюджетната рамка, както всички министерства и тук имаме какво още да обсъждаме. Още е нероден Петко, както се казва. Нека първо да се приеме въпросната стратегия. Аз разчитам, че тази стратегия ще бъде приета, защото в нея има само позитивни неща за България и последиците са хубави за всички нас.
Така или иначе тази стратегия е одобрена от Министерския съвет, влязла е в Народното събрание. Имаме проект за план, който ще влезе в сила. Не мога да кажа, че сега той е в сила, той ще влезе в сила, след като бъде разгледан след приемането на стратегията. Той е базиран върху целите, предизвикателствата, мерките и очакваните резултати, посочени в тази стратегия – говоря за плана.
Имаме предвид два основни източника на финансиране на тази стратегия. Те са известни. Единият от тях е от програмното финансиране от професионалния бюджет, с който сме се ангажирали, той е за реформите 2014 – 2020 г. Разбира се, със средствата на европейските структурни и инвестиционни фондове. Като основно това са оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, „Иновации и конкурентоспособност”, „Регионално развитие”, донорската помощ, която не изключваме.
Аз съм обаче привърженик на това финансирането на тази стратегия да не го мислим по консервативен начин, че каквото дали, това ще използваме, а да бъдем активни. Това, което му казват в Америка – търсене на допълнителни средства и възможности, за да може нещата, които са записани в нея, ние да ги изпълняваме когато можем с известна степен на изпреварване. Разбира се, когато може. Най-добре следва сроковете този, който знае бюджета на времето и изпреварващите ходове. Дано и нашите намерения да се окажат такива, че да имаме своевременност на изпълнение на тази програма. Но по този въпрос много повече до момента не мога да говоря, след като стратегията още не е приета.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Госпожо Бояджиева, имате думата за реплика.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, благодаря Ви за обстойния отговор. Но аз също мисля, че стратегията първо трябва да бъде приета. Следователно трябва наистина да има обединени усилия в случая на министерството и на комисията, за да може да се стигне до обсъждане. Защото все пак планът за действие, за който Вие говорите, е разчетен за периода, който фиксира, и 2015 г.
В този смисъл наистина аз съм убедена, че включвано и насочването на ресурси в приоритетни области за научно развитие, разбира се, и усилията, които държавата трябва да полага за кариерното развитие на българските учени, трябва да се случва, след като имаме един документ, който е база за по-нататъшна работа.
В този смисъл аз се надявам, че това наистина ще се случи скоро. Очакваме от Ваша страна активност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви. Господин министър, желаете ли да направите дуплика? Имате думата.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Съвсем накратко. Много ви благодаря за вашата загриженост, не само лично Вашата. Виждам, че това е обща грижа на Народното събрание в момента и това е нормално.
Дейностите, които са предвидени за 2015 г., не са толкова много по една причина. Ние очакваме сроковете около лятото за първото финансиране. Нека да не фиксираме месеца, защото парите ще бъдат отпуснати от другаде. Което аз можах да направя, е да поканя – дано стане това нещо – комисаря по образование Наврачич. И отделно от това да поканя другия ресорен. Нашето министерство, което обединява всичко, не се повтаря в тази структура по света, затова има двама комисари. Другият комисар по науката също би следвало да дойде. Отправили сме писмото след съгласуване с Министерския съвет. Ако те дойдат, може би ще получим по-голяма яснота.
Те обещаха също така известна, в не големи рамки методологическа помощ и няма нищо лошо, ако тя дойде. Но основната тежест ще бъде тук. А преди тежестта първо да дойдат парите.
Ние имаме две-три неща, които трябва да извършим тук, те са главно на първата страница. Това е по европейските структурни и инвестиционни фондове и по Европейския социален фонд. Оттам ще бъдат взети средствата.
Това е, което мога да кажа на този етап. Ако трябва нещо в повече или ми поръчате, ще се опитам да направим в много кратък срок отговора в детайли. Но ако може това да е след известно време. Защото нека да видим какъв е бюджетът на министерството, който се прави в момента.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин министър. Имат думата колегите от парламентарната група на Движението за права и свободи. Нямате въпроси.
Преминаваме към парламентарната група на Реформаторския блок.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, колеги! Като гледам, чувам и усещам тази доброжелателна атмосфера, която съществува в нашата комисия, съм убеден, че в един конструктивен дух и занапред ще работим.
Вярно е може би, че министър Танев и другите колеги донякъде са облагодетелствани, тъй като част от работата, която и нашата комисия ще свърши, е резултат от предишни усилия. Да кажем, този Закон за предучилищното и училищното образование безспорно е резултат от многогодишна работа на министерството, разбира се, и на народни представители от предишни мандати на Народното събрание. Но трябва да поздравя екипа на министъра, че влиза с летящ старт и като екип. И съм уверен, че нашата комисия и нашето министерство са основополагащи изобщо за страната и за реформите, които ние искаме да правим там.
Тъй че трябва едно стабилно образование, както е разписано в закона, по възможност от 10-месечна възраст, като се премине през детската ясла, градина, училищно, основно, средно, висше образование и учене през целия живот. И като погледнеш, никога не си бил толкова възрастен, колкото си в момента, а продължаваш да се учиш.
Така че трябва да кажа, че ние от комисията провеждаме и по региони обсъждания примерно на този законопроект за предучилищното и училищното образование. На 12 януари такова стана в Монтана. Там имаше и директори на училища, и на детски градини, и представители на работодатели, неправителствени организации, родители, местни и регионални управи.
Както каза господин министърът, това действително се усеща и там. Има една подкрепа за законопроекта. Има подкрепа изобщо за реформите в образованието. И много естествено се получава, че ние ще приемем, живот и здраве, ако не до Великден, то поне до средата на годината Закона за предучилищното и училищното образование.
Същевременно успоредно, макар и малко отместено фазово, което е правилно, ще приемем стратегията за развитието на висшето образование, живот и здраве още утре. И по-нататък ще приемем някои изменения в Закона за висшето образование или нов закон, за който аз чак толкова не съм привърженик. Но, да кажем, изменения и допълнения биха били необходими. Също и Законът за академичния състав също се готви.
Тоест имаме основание, поне засега, да смятаме, че благодарение и на екипа на министерството, и на нашата комисия – това звучи леко самохвално, – може би благодарение на председателката Дамянова и на целия колектив, сравнително подходящо подбран от парламентарните групи от Четиридесет и третото Народно събрание, да си свършим работата, както се очаква от нас.
Министърът, а и колегите преди мене донякъде изчерпиха неща, които и аз бих попитал. Ние с Бойка Маринска имахме намерение за някои въпроси. Но от това, което си бяхме набелязали, аз, разбира се, мислих, че може би не е без значение да питаме и дори да дадем между първо и второ четене на Закона за предучилищното и училищното образование възможност да поставим някакви срокове за изработването на тези държавни образователни стандарти, дотолкова доколкото навсякъде се чува, че те би трябвало да бъдат неразделна част или да ги видим още сега, нещо, което сигурно няма да се направи. Но вероятно 1 януари 2016 г. би бил един разумен срок тези 18 стандарта да бъдат готови.
Тъй като все пак науката беше изтъкната от колегите като нещо важно и от самия министър, аз самият дълги години съм се занимавал и сега на по-тих огън също се занимавам с изследователска работа, там има един горещ картоф, който бих подметнал за момент на министъра, свързан с Фонд „Научни изследвания”. Там наследството вероятно не е много добро. Но все пак, ако той желае, да даде кратка информация как се развиват там нещата след моя бивш колега от Минно-геоложкия университет проф. Рангел Гюров та и до ден днешен. Има ли наченки на раздвижване? Изобщо да се види въпросът за Фонд „Научни изследвания”. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Великов. Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Не мога да кажа, че ще отговоря на всеки въпрос. Но желанието ми е да мога да отговоря на всеки въпрос.
За Фонд „Научни изследвания” – той е част въобще от големия въпрос за субсидирането на науката и за промяната в отношението към науката. Той е част от голям-голям пъзел. Мога да кажа, че в този вид, в който в момента съществува този фонд, не е много редно да продължава да съществува. Има неща, които са проблемни в него.
Ако ми разрешите, да кажа как аз ги виждам проблемите, без да ангажирам с това непременно в момента целия екип на Министерството на образованието и науката, тъй като този въпрос тепърва следва да бъде в най-скоро време обсъден помежду ни, когато се върне проф. Костадинов.
Говорили сме с управителния съвет на Съвета на ректорите да се съберем и с акад. Воденичаров и ръководството на БАН по този въпрос, за който предварително ще информирам ръководството на парламентарната комисия, за да имам по-точна визия за това, какви са въпросите, свързани с Фонд „Научни изследвания”, които да бъдат разисквани с тези хора.
Засега обаче искам да кажа следното по мой начин за проблемите с фонда, както аз ги виждам. Подчертавам – аз.
Първо, липсва адекватен мониторинг и оценка на изпълнението на финансовите проекти.
Второ, липсва дългосрочна програма за три до пет, да не говорим за седем, но за някакъв разумен срок напред, визия в съответствие с целта постепенно повишаване на средствата до 1,5 процента от брутния вътрешен продукт.
Трето, липсват специфични тематични конкурси, съобразени с Националната стратегия за научни изследвания. Изобщо връзката между Стратегията за научните изследвания с други стратегии не е много изяснена, което трябва да стане предварително.
Четвърто, липсва обективна оценка на проектните предложения в някаква степен и това може да бъде подобрено. Това е свързано с финансирането.
Пето, липса на политика за привличане на средства за науката, освен от държавния бюджет. Ние вече не сме в социализма.
Шесто, липса на стратегическа политика на Фонд „Научни изследвания” за съгласуване и допълване на различните финансови източници и инструменти за изпълнение на държавната политика за научни изследвания.
Това не се отнася само до Фонд „Научни изследвания”. Мога да кажа, че подобно е състоянието и на субсидирането на ЦЕРН. Нищо лошо няма в този ангажимент на България. Чудесно е, че има там учени, които работят. Това е един елитен състав, международен. А науката вероятно е най-космополитното нещо. При една национална научна общност и най-голямата след 10 години ще бъде на нивото на най-ниско развитите.
Но все пак и там има липса на проект на организации, и там се разчита изцяло само на бюджета от министерството, преразпределение на държавния бюджет, като че ли няма други средства. И т.н.
Националната стратегия за научни изследвания трябва да се съгласува според мене с Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България и тогава да направим нужното за подобряване на рамката, в която работи Фонд „Научни изследвания”, щото тя да съвпадне с изискванията на съответните две европейски агенции, да бъде приета всяка една дейност – от първата до последната на нашия Фонд „Научни изследвания”. Знаете, че той има автономен статут в известна степен. Така че каквото министерството може да направи, нека да го направи. Ще го направим с ваша помощ.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Ще имате възможност след това в дупликата да кажете повече.
Господин Великов, имате думата за реплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Моята реплика би била насочена към оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Проф. Танев спомена още в началната част на своето изложение, че там е имало известно изоставане.
Аз имам непосредствени впечатления от работата и на проф. Денков, понеже бях в тази работна група по линия на Асоциацията на индустриалния капитал. Допускам, че изоставането в голяма степен е наваксано. Но все пак, ако може към момента, съвсем накратко, да кажете какво е състоянието към момента.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Оперативната програма в момента е приета като текст от нас. Чака одобрението в рамките на февруари – март. Това е, което ми е докладвано. Приета е като текст. Окончателното или както те са се изразили, официално – ако е нямало оттогава досега някакви промени и се надявам да ги няма в следващите 30 и нещо или 20 и нещо дни – приемане ще стане. След което ще дойде въпросът за отпускането на първия транш за България, който е половината от 100 хил. – 2 процента от програмата.
Ако ние успеем да направим по-важното за министерството, а именно да изградим административен капацитет за доброто и разумно управление, в такъв случай ние ще имаме около 400 млн. евро за 7 години. Важното е да се отбележи, че в следващия планов период всичките тези дейности, които са свързани с наука, ще могат да бъдат субсидирани, така, както отникъде другаде в рамките на същия период няма да могат да бъдат субсидирани.
Но все пак оперативната програма е в ръцете в момента не на българската страна. Което ние можахме да направим, е проекта на план за нейното изпълнение. Подчертавам – проект. Няма какво друго да допълня по този въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Идва ред на колегите от парламентарната група на Патриотичния фронт. Господин Богданов, имате думата.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми господин министър! Първо искам да Ви поздравя за бързата реакция относно създалото се социално напрежение, свързано с назначаването на временно изпълняващия директор на СОУ „Иван Вазов” – гр. Мездра. Доколкото разбрах, вече е обявен конкурс за избор на нов директор, което беше и основното искане на учителите, родителите, синдиката на българските учители, училищното настоятелство и т.н. Оставам с надеждата, че конкурсът ще бъде честен, справедлив и, разбира се, това социално напрежение което беше предизвикано непосредствено преди коледните и новогодишните празници, вече ще бъде туширано и ще имаме един истински и сериозен директор на въпросното учебно заведение.
Моят конкретен въпрос касае бъдещите намерения на Министерството на образованието и науката относно предучилищното образование. Имам предвид следното.
Знаете, че успешно се реализира програмата за оптимизация на училищната мрежа. В резултат на това бяха закрити доста учебни заведения. Но за сметка на това се подобри значително качеството на образованието. Отпаднаха до голяма степен маломерните и слетите паралелки, подобри се материалната база и голяма част от неефективните разходи вече ги няма там. Средствата бяха насочени в полза на децата.
За съжаление обаче в детските градини ситуацията е много по-различна. Към момента такава програма там не е реализирана. Въпреки че е приоритет на общините този въпрос, в крайна сметка има ли идеи в Министерството на образованието и науката по посока на въвеждане на подобна програма, с която да бъдат подобрени материалните условия и в детските заведения, подобно на средното образование? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви. Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Много важен въпрос засегнахте и благодаря за него. Аз подчертах, че детските градини са много, да го кажа направо, присърце на ръководството на Министерството на образованието и науката. Трябва всички да направим възможното най-после това равнище на детската градина да бъде като приемно семейство. Детската градина да бъде най-после еманципирана и да бъде качена там, където й е мястото.
По тази причина ние имаме предвид не едно и две неща и те са започнали. Все пак този състав на министерството е относително нов. Мислим например за защитените детски градини, защото имаме нужда от тях. Там имаме проблем със средищните детски градини. Осигурен е засега не малък фонд за това да бъдат транспортирани до 10 км, ако децата са не по-малко от осем.
Други такива мерки също сме предприели. Намерихме средства съставът на транспорта да бъде покрит там, където трябва. Търсим възможности за най-важното, което в момента ни беше представено, именно при пенсиониране на възпитателите от детските градини – това са няколко хиляди души, те да получават същото, каквото получават техните колеги от другите степени на образованието. Дано това нещо да се случи, държим на него.
Няма да има непокрита територия на България с рязко по-лошо качество, отколкото другите. Включително мислим за такива райони, като Северозападна България. Вчера говорих с някои народни представители оттам, с министъра на младежта и спорта. Намерени са средства за битовите неща. Независимо от 10 процента номинално съкращение на бюджета на Министерството на образованието и науката, сме намерили начин нищо да не засяга образованието в предучилищната степен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви. Господин Богданов, имате думата за реплика.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Аз Ви благодаря за отговора. Смятам, че не само приоритет на Министерството на образованието и науката, но и на ресорната комисия в Народното събрание е да помисли за такава програма, която касае подобряването на материалните условия в детските заведения.
Всъщност радвам се, че назовахте Северозападна България и конкретизирахте този регион, тъй като аз съм народен представител точно от този регион. Затова Ви призовавам и настоявам да обърнете малко по-сериозно внимание на училищната мрежа и на детските заведения в Северозападна България, с оглед тежката демографска, социална и икономическа ситуация там. И ако Министерството на образованието има средства, да подпомогне в значителна степен точно този най-изостанал регион не само на България, но и на Европа. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Богданов. Господин министър, желаете ли да ползвате дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Съвсем накратко. Господин народен представител, не знаех, че сте от този район и не затова го споменах. Мисля, че дори половината от минувачите на улицата в момента биха отговорили, че трябва да се направи нещо за този район на България.
Неслучайно казах, има народни представители, с които съм говорил, оттам се тръгва обикновено, но също така съм говорил и с колеги от други висши учебни заведения, като от Университета за архитектура и геодезия, които биха могли като студентски разработки да направят безплатни проекти, което ще спести бюджет. Някои имат и готови такива разработки, които ще ги включим.
Разбрахме се така, че ако има средства за спорт – вероятно ще има някакви, но те не могат да покрият огромните в момента нужди на този забравен спорт, ние масовия спорт в училищата го унищожихме и във висшето образование, той трябва да се възстанови, но да започнем възстановяването първо от този район.
Защо казвам „спорт”. Може би битува все още старото разбиране, че спортът не е образование. Той е много образование. Защото той е възпитание. Въпрос е на батковците, както им казват, които са нещо алтернативно, но и много близко до родителите, които по-добре казват на юношите как да не ползват дрога и какво ли не друго. Това е дисциплина, възпитание.
Знаете как стои въпросът с физкултурните салони.
Стои и въпросът за транспорта. Доколкото ще пристигнат автобуси, защото старите се амортизираха. Започва голямото искане от хора като вас от различни места. Ние вече даваме.
Моят колега доц. Великов знае, че има, както се казва, разбиране по тези въпроси. Имаше нещо, което беше и в тази посока, тоест колкото и да не е точно Северозападният район, все пак е Северозападният район. Каквото можем ще направим. Имаме го като приоритет точно този район.
Но разберете, че без триъгълника частен, държавен и граждански сектор никакво добро управление не е възможно. Затова трябва да потърсим всичко, което ни е по силите, да активираме доброто сътрудничество между тези три сектора. Има местен бизнес, има местна власт, има родители, които могат по-добре да бъдат насочени по какъв начин да бъдат самоорганизирани, за да ни помагат. Има и други възможности, които не знам защо в предните години не са били използвани.
Наистина, повтарям, не сме вече в социализма и не може да се изисква всичко от министерството, освен министерството като отговорно да стои на входа, на изхода и по средата, но в партньорство от Народното събрание до местните власти. Така виждам аз нещата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. От името на парламентарната група на Българския демократичен център има думата господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще бъда кратък.
Господин министър, по отношение на Националната агенция по оценяване и акредитация. Преди няколко дни преподавател във висше училище ми сподели, че към момента нашата Национална агенция не е пълноправен член на Европейската асоциация на агенциите за осигуряване на качество във висшето образование. Били са извършени две проверки, на които явно нашата агенция се е провалила и ни е даден срок до май месец 2016 г. да покрием тези изисквания.
Какво е Вашето мнение, какво се случва в момента в Националната ни агенция? Има ли опасност ние да изпуснем и този срок? И би ли довело това до непризнаване на наши дипломи, непризнаване на акредитациите, които дава тази агенция? И какви ще бъдат според Вас последиците? Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Кенов. Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Този въпрос съвсем не е по-маловажен от всички други. Аз не мога да ги аранжирам в момента по степен на важност. Всичко, което беше зададено дотук, е важно.
За тези, които правят наука в България, особено тези, които са в сферата на висшето образование това е толкова важен въпрос, колкото вероятно Северозападна България или детските градини. Знаем за този проблем за Агенцията за оценяване и акредитация.
Мога да ви кажа например, че независимо че съм автор на две специалности в Софийския университет, дългогодишен техен ръководител и приятел на тези хора, които са били в съответните комисии по политология или обществени науки, независимо от моите разговори никога нито един път не съм бил викан да акредитирам каквото и да било. Но не от тази гледна точка, а от друга искам да кажа следното.
Мислим за подобрение на работата на тази твърде важна агенция, без обаче да й придаваме по-голямо значение, да и придаваме нови функции, за да стане тя супер интендант на всичко, което се случва с сферата на висшето образование.
Правило е това, че висшите учебни заведения имат автономия. Следователно мисля за това дали не е хубаво да помислим за създаване на агенция за насърчаване на научните изследвания, която да поеме дейността по координиране и подпомагане на усвояването на външни средства. За чист бизнес става дума. След като парите ще следват качеството, а качеството се измерва от агенцията, за която стана дума, в такъв случай не може тази агенция да не е свързана по някакъв начин и с капацитет, който да е достатъчно грамотен в областта на финансирането.
Агенцията е автономна, тя не е пряко свързана с министъра. Но това, което с ваша помощ ние всички можем да направим, е да съкратим срока, който отново е отпуснат от европейците – така да го кажа. В България има достатъчно учени, достатъчно преподаватели, достатъчно академици и член-кореспонденти, достатъчно научен и академичен потенциал, известен и в чужбина, по целия свят, хора, които разбират от висше образование, доколкото знам, от статистиката, малко над 10 000 души общо, и също има много хора като вас, които знаят за какво става дума, ако и да не са пряко преподаватели, за да се справим с един в крайна сметка бюрократичен проблем, проблем, който е подхранван или поддържан на изкуствено хранене по някакви причини от наследството.
Революция няма да има и не трябва да има. Няма място за такова нещо. Моля да не ме разбирате погрешно. Но има европеизиране или другата дума на европеизация е край на локализма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Господин Кенов, имате думата за реплика.
СТЕФАН КЕНОВ:: Благодаря Ви, господин министър. Да, агенцията е към Министерския съвет. Но като представител на Министерския съвет именно в сектор „Образование” си позволих към Вас да се обърна. Наистина би следвало там да се направят необходимите бележки, съдействие, ако трябва, за да се продължи процесът на присъединяване към Европейската асоциация.
Ако ми позволите една бележка по отношение на автономността на висшите учебни заведения. Да, те са автономни. Но за мене поне по това, което видях в няколко университета – частни и държавни, автономността нека да си бъде по отношение на академичната дейност, а да си има един икономически борд или икономически директор, който да управлява средствата в тези университети. Защото положението според мене на държавните висши училища няма да се промени дотогава, докато не се разделят парите от академичната дейност, за да може професорите да си правят наука, а икономистите да направят един по-устойчив финансов модел за едно по-добро образование. Благодаря, господин министър.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Накратко ще отговоря. Много се радвам на този повдигнат въпрос и се надявам да бъдем във връзка не само с Вас лично, но и с другите представени групи, всички заинтересовани, независимо дали са от образованието или са примерно от икономиката в Народното събрание. Защото въпросът е смесен.
Бих казал, че дискусията се налага да я изкараме ние, на нас ни се пада да изпием тази горчива чаша и да го докараме до по-хубав хоризонт за висшето образование в България, което трябва да стане и качествено, и конкурентоспособно. Въпросът за подобрението на работата на Националната агенция за акредитация минава като част от дискусиите за новия закон или промените в съществуващия Закон за висшето образование. Това е неразделна част.
Тези дискусии ние ще ги организираме в рамките на Министерството на образоването и науката. Подчертавам, че аз няма да се меся в нищо. Моята работа е да създам възможност за дебат, стегнат дебат, защото много е говорено до момента, между политици, експерти, за каквито възприемам колегите от висшите учебни заведения, както и ръководството и Съвета на ректорите, да не пропускаме Съюза на учените, а също така и Българската академия на науките, а вероятно ще се наложи да използваме и европейски експерти. На последното си разрешавам единствено да държа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Не виждам колеги от парламентарната група на АТАКА. Имат думата колегите от АБВ. Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа заместник-министри, колеги! Моят въпрос касае Закона за развитието на академичния състав. Вие подчертахте, че предвиждате някакви промени. Аз бих искала да разбера в какъв аспект са те. И дали бихте инициирали или подкрепили промени, които касаят процедурата по производство на доктори, доценти и професори? Тъй като в последните години, откакто се прие този закон, има едно ускорено производство. Законът безспорно отпуши системата и спомогна за нейното децентрализиране, но пък и говори, че има някакви недобри практики.
Бих искала да разбера дали предвиждате сформиране на комисия по процедура за защита, да промените нещо, така че законът да се подобри и да се усъвършенства. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: На този въпрос бих могъл да отговарям дълго, но това е, защото знаете откъде идвам. Нямам право в момента да ви ангажирам всички с това, от което повече разбирам, казано в кавички. В никакъв случай. Ще отговоря така, както на другите въпроси като обем.
Законът за развитие на академичния състав, приет преди около четири години, улегна в нашето общество, научната общност свикна с него. И той направи най-важното нещо – даде една свобода, която преди не е имало. А свободата винаги е добро нещо, поне за науката и развитието на мисълта. Където няма свобода не може да се развива духът.
Дотук добре. И с това дотук. Има обаче и някои проблеми, които при това отпущане, което някои ограничаваха само до спирането на държавната намеса, което беше институцията ВАК. На това място се направиха някои пропуски. Всички ги усещаме. Най-точно – не са моите думи, това са думи на Съвета на ректорите, пред мене заявиха това, не един или двама или някой като говорител на тях, говоря за всички, които успях да събера – те казаха, че без не държавна, а национална санкция в хубавия смисъл на думата не е възможно да третираме отделните процедури като напълно индивидуалистични актове, откъснати от другите, с формално следване на записания в „Държавен вестник” закон. Това не е достатъчно.
Знам добре, че събрахме цифри. И в пресата излязоха цифри колко много е нараснал. Някои ректори знаят още по-добре защо трябва да качват бързо заплатите. Други са взели странни мерки, почти като в Германия – ако някой от състава излезе в пенсия, може да дойде друг, което в България и в много други страни не може да бъде въобще възприето, аз съм против това.
Това, което ние се събрахме да направим с колегата проф. Денков, колегата проф. Костадинов и съответните наши колеги от политическия съвет, беше да изработим някои идеи, които да предложим на ректорите и да предложим на БАН. Това се случи. В крайна сметка те са в голям дебат, не толкова дълъг, колкото те са способни, но все пак. След съществен те се обединиха около тези наши идеи.
Не искам да казвам в аванс тези идеи, защото още не са залегнали в никакъв вид документ. Но ще ви кажа какъв е духът. Запазва се законът. Никакъв ВАК няма да има, това е забранена територия за мислене. Но би трябвало да има вероятно нещо, което са национални критерии.
Тези обаче, които ще следят за тези национални критерии – дали се спазват или не се спазват, няма да е министерството, няма да е държавна агенция, защото това означава джинът от бутилката ВАК да се появи отново. А не е хубаво така. Нека автономните със съответни механизми на двустепенна система да решат този въпрос, а министерството да е това, което формално гледа дали процедурата е била такава, каквато е трябвало да бъде.
Това е накратко което сме направили дотук. Ускорени са в момента действията на състава на министерството, винаги и само легитимно, което означава не законово, а повече от законово, това е уговаряне с необходимите научни среди. Това ни бави малко.
От друга страна, да не забравяме, че откакто дойде този въпрос в последната седмица на декември, имаше този апокалипсис, наречен празниците. Но през този период бъдете сигурни, че с мои колеги работихме. Другаде в частен план ще мога да говоря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин министър. Госпожо Тодорова, имате думата за реплика.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви за отговора. Той ме удовлетворява и в посоката на търсенето на решение, в това, че все пак има някаква степен на консолидация между мнението на ректорите и БАН. И ще ползвам репликата си да Ви пожелая успех, да Ви поздравя за програмата, която очертахте. Тя е доста амбициозна. Дано да Ви стигнат силите и финансирането, за да я осъществите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря, че оценявате усилията да се съберат ректорите и БАН. Това беше добре. Резултатът от това обаче ще бъде до няколко дни на сайта на министерството. Хайде да си го пожелаем да се случи.
Що се отнася до моите сили, имам. Но ако получа удар или разрив на сърцето, това вече е друг въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Както казва доц. Великов, пепел Ви на езика. Да си пожелаем да сме живи и здрави, все пак сме в началото на годината. Много работа ни чака. Така че основното наистина е да сме здрави.
Преминаваме към задаването на вторите въпроси от парламентарните групи. Имат думата колегите от ГЕРБ. Имате думата, госпожо Анастасова.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости! Уважаеми господин министър, когато отговаряхте на колегата Богданов, казахте, че Министерството на образоването и науката е взело присърце детските градини, което може само да ме радва.
Въпросът ми е свързан с една от националните програми за развитие на средното образование, които ежегодно се одобряват от Министерския съвет, и по-конкретно с Националната програма „Оптимизация на училищната мрежа”, модул Оптимизиране вътрешната структура на училищата и самостоятелните общежития”.
Националната програма функционира вече 8 години, от 2007 г. И една от конкретните цели, които си поставя, е повишаване ефективността на публичните разходи за образование чрез оптимизиране на вътрешната структура на училищата. Чрез модула се предоставят допълнителни средства за изплащане обезщетение на персонала.
Може би няма колега народен представител оттук присъстващите, на когото да не е задаван въпросът дали детските градини ще бъдат включени в този модул.
Знаем, че учителската професия е застаряваща и тепърва предстои на много директори на учебни заведения да изплащат обезщетения при пенсиониране, които вече с подписания колективен трудов договор възлизат на 8 брутни заплати. Всеки от нас може да си направи преценка какво означава това за едно учебно заведение.
В този смисъл детските градини мога да кажа, че са били пренебрегнати. Спирам се само на обезщетенията за пенсиониране, защото те имат по-сериозна тежест от обезщетенията в един бюджет на едно учебно заведение.
Един от поетите ангажименти, които Министерството на образованието и науката е поело с подписването на колективния трудов договор за система за Народната просвета, е съвместно със социалните партньори да работи за включване на детските градини от 1 януари 2015 г. в този конкретен модул, за който говорим.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: ще бъдат ли включени в тази национална програма детските градини и по-конкретно в този модул за изплащане на обезщетенията на персонала през 2015 г.? И силно се надявам отговорът да е положителен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви. Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря за това, че задавате втори въпрос за детските градини. Имам чип, както се казва, като на повечето хора действа силно.
Сега сериозно. Дейностите, които се финансират по това, което Вие казахте, в Националната програма за оптимизация на училищната дейност, в този модул, който се казва „Оптимизация на вътрешната структура на училищата и самостоятелните общежития”, са осигурени. Тези средства са осигурени за обезщетение на персонала, при намаляване обаче на числеността на персонала поради промяна в структурата – това трябва да се отбележи, и състава му, както и изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовите правоотношения на друго основание. Намаляват децата, има промени и в средищни детски градини. Така че не е съвсем точно това, което доколкото знам, първоначално е било обсъждано, преди година,през месец юни 2014 г. Говоря като абсолютна сума. Но средствата – позитивно отговаряме – са осигурени. Става дума за колективния трудов договор, който е обсъден и приет заедно със социалните партньори. Договорено е с тях включването на детските градини в националната програма „Оптимизация на училищната мрежа”, модул „Оптимизиране на вътрешната структура на училищата и самостоятелните общежития” за 2015 г.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Благодаря Ви за отговора. Напълно ме удовлетворява. Мисля, че ще има добър отзвук не само сред директорите на детски градини, но и сред общините, защото те са общински.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Ще има добър отзвук и вкъщи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Отново имат думата колегите от парламентарната група на БСП – Лява България. Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми господин министър! Аз искам да се върнем към Стратегията за развитие на висшето образование. Там една от целите е масовизацията на висшето образование, като завършилите до 34 години в момента се оценяват на около 27 процента приблизително, а към 2020 г. трябва да достигнат 36 процента.
Както знаем, местата за прием в университетите надвишават завършилите средно образование. И това принуждава самите университети да занижават нивото, когато приемат своите студенти. Според Вас какви ще са последиците върху качеството на образованието в университетите, ако още повече масовизираме висшето образование?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев. Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря. Тези 36 процента действително висят със страшна сила пред всички, които управляват висшето образование по какъвто и да било начин, даже като заместник-ректори. Нека да не схващаме тази цифра като някаква прокоба. Нека да погледнем на нея по различни начини. Моля ви за това. Сигурно няма да мога да кажа всичките начини. Самият брой на българите тази година ще е намалял. Така че цифрата 36 става по-възможна.
От друга страна, вероятно е, това са истински тълкувания, чувал съм – аз само повтарям какво чувам. Мога да говоря, разбира се, и какво министерството мисли.
Независимо от демографския срив в България, който не е проблем единствено на Министерството на образованието, той е проблем на всеки един от нас там, където е, за което има твърде много какво да се говори и да се прави. Ние не можем да снабдим висшето образование по някакъв невъзможен начин със студенти.
Прави се обаче не малко. Имам едни цифри тук за това, че имаме двоен ръст в рамките на по-малко от две години на кандидатите за български висши учебни заведения по две различни постановления. Едното е за тези, които са жители на Македония, другите са българите от Бесарабия. Те са съществен брой в момента и те проявяват интерес към българското образование. Някои от тях, разбира се, също така след известно време остават като български граждани. Но тези цифри все пак не могат да променят тенденциите, които съществуват в статистическите справочници.
Мога да кажа обаче друго. Не е важно колко влизат, важното е колко излизат, важното е и какви излизат. Нашето основно тежнение в Министерството на образованието и наука в момента, предполагам, че и на моите предшественици от известно време насам, поне за министър Коларова съм сигурен, е качеството на образованието, да бъде конкурентно в най-скоро време, да се върне там, където е било. А то на много места е достатъчно добро. Повярвайте ми, бил съм години наред до съвсем скоро в ЦИНТИ, там, където се приемат и признават в България дипломите, получени в чужбина. Имаме представа какво представляват. Не всичко, което е в чужбина, е толкова добро. Но въпреки всичко има какво да правим с качеството. Е, когато финансирането даде зелена улица на приоритетните области, тогава, когато се финансират до степен на държавни стипендии за студенти, които да поемат съответните, не само финансови, но и други отговорности пред българската държава за известно време и за качество на собственото си следване в приоритетни области, когато се спре финансирането на прекомерно раздути специалности, мисля, че всичко това и други подобни мерки ще доведат поне до едно по-голямо качество в българското образование.
Ако минем в статистиката само 50 или 100 години назад, ще видим какъв е процентът на завършилите средно образование. Господин учителю или гимназията е това, което доскоро бяха университетите. Университетите в момента по една или друга причина не представляват онзи връх. Изобщо пирамида на образованието в момента няма, макар че това е един проблем, една относителна йерархична структура или предполагаща вертикалата. Защото има знаещи и незнаещи. Не може да бъде никога докарана напълно до обърнатото клиент и обслужващ персонал. Професорът не може да бъде обслужващ персонал, студентът не може да бъде непременно разглеждан само като клиент. Има и други отношения и те са сложни. Не казвам, че трябва да има приоритет нито едното, нито другото. Но между тях трябва да има един особен баланс.
Ние търсим тези баланси. И за съжаление все още не сме направили – не виждам защо – в предните години нужните постъпки и стъпки в тази посока. От друга страна, хубавото е, че има достатъчно много примери, които ние можем да следваме.
Следователно, накратко, качеството на образованието е по-важното в и без това масовизиращото се висше образование в България. Друг въпрос е ние дали ще развиваме още и колежанското образование, което има нужда от развитие.
И това, което е над висшето образование, centres for excellence както и там да се наричат, все още българските думи не са достатъчно добре преведени или преводачите не са ми ги подали както трябва и аз понякога се чудя как да ги кажа на български. Но има такива центрове, които сега вече представляват – хайде да не е един връх като Еверест, но много малки върхове от нуждаещата се от тях демократична образователна система.Това ще го развиваме тепърва.
И още нещо. Възрастните. Възрастните не могат да бъдат повече третирани като изучили се. Следователно ние трябва да обърнем внимание и в тази посока и това е един голям контингент, за който никой не говори, не знам защо, голям контингент от възможности за увеличаване на броя на завършилите висше образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Благодаря за отговора. Вие самият казахте – баланс. Тук ще посоча за пример Чехия, където залагат на качеството. И там горе-долу статистиката е, че 10 процента са висшистите, 60 процента са среднистите и 30 процента са хората с по-ниско образование. И малко тази цифра, която е заложена – 36 процента, мене лично също ме плаши. И просто се надявам, че няма да се замести качеството за сметка на количеството. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев. Желаете ли да ползваме дуплика, господин министър? Имате думата.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Повтарям последните Ви думи. Ние гледаме качеството. А количеството, което е осреднено за Европа, и тук по някакъв начин е било сложено, нека да бъде на второ място. Качеството е по-важното. Количеството съвсем не ни е малко.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. От парламентарната група на Движението за права и свободи не виждам колеги. Така че отново идва ред на парламентарната група на Реформаторския блок. Доц. Великов отново ще зададе въпрос. Имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз ще продължа разговора, както колегата Мирчев го подхвана, за висшето образование. Това е естествено важна тема. Действително имаме реформа в предучилищното и училищното образование. Дай бог и във висшето образование да постъпват по-образовани млади люде, които ние да можем да обучаваме в университетите.
Факт е обаче, че по-рано, преди години ние работехме с най-добрите 20 процента от завършилите средно образование, а сега който влезе във висшето училище, на практика, дори да има минимални качества, излиза. Тоест няма никаква фуния. Има някакъв бидон от двете страни – който влезе, излиза. Това естествено не е добре.
На този фон моят въпрос е твърде деликатен, съзнавам го, господин министър. Но той е свързан с нещо, което аз и в пленарната зала казах. Вие можете евентуално утре, ако бъдете в залата или ако вземете отношение по поставените въпроси от народни представители, да се спрете.
Но и тук бих попитал. В Стратегията за развитие на висшето образование става дума за оптимизиране на мрежата от висши училища. И в пленарната зала аз споменах, че западно от Враца или Северозападно от Враца няма никакво висше училище. Оптимизирането на мрежата от висши училища би ли предполагало да се намери някаква форма за по-висше от средното образование, включително и професионално, за децата, учениците от Северозападна България? Макар и без да е за сметка на качеството, но може би за сметка на някакво профилиране – това, което е необходимо за онзи край.
Изобщо дали бихте могъл по някакъв начин да подскажете какво вижда министерството като политика за Северозападна България, Северозападно от Враца? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, доц. Великов. Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Ще подкрепим, предполагам, че говоря в множествено число, защото ще се съгласят моите колеги, с каквото можем и доколкото са възможностите на министерството, с експертност и с политическа воля развитието на образованието в Северозападния край, за който ми е изключително мъчно и неудобно да слушам, че е най-изостанал, независимо дали в Европа или в България. Най-изостанал точно за тези хора, където имаме и история, и култура, които са на завидно европейско ниво от векове, различни етноси и религии. Така повече не може.
Имаме обаче проблеми, които трябва да дискутираме. Вие сте дори по-отдавна от мене във висшето образование. а има и много хора, които могат да ни помогнат. В нашия случай това е добре. Протегната ни е ръката един към друг с всички народни представители, в крайна сметка да намерим добрите начини.
Ще подскажа някои от моите идеи в момента, но те са само идеи, не сме ги уговаряли.
Първо. В България има 50 и няколко университета, зависи дали два ги броим или не ги броим, няма да говоря за това. Но да речем, 51. Дали още един университет трябва на България или бихме могли да намерим врата във филиалите, за които вероятно Вие говорите.
Имаше възможност по Дунава с Германия или Австрия да се правят някакви технически, румънците настояват, доколкото знам, за създаване на нещо, вероятно от порядъка на филиал в същата област. Не съм сигурен, че български университет реципрочно би могъл да открие врати примерно в Румъния. Изобщо това са деликатни неща, които трябва да бъдат видени и от образователна, и от социална, и от чисто финансова, а също така и от политическа гледна точка. Сложен е пъзелът, но трябва да го започнем. Като че ли никой сериозно не го е мислил. Мисли се на парче. Някой с добро сърце говорил с някого от Европа, друг пък нещо друго и т.н.
Така не може. Тук трябва да има държавна единна политика, в която един от ингредиентите е министерството. Но не бих казал дори, че е основният.
Второ. Вие споменахте – и се радвам, че го чух – над средното. Над средното означава вероятно и колежанското, което е над дуалното обучение, добра добавка към него и към духа на закона, който вероятно ще приемем. И дано да го приемем, ако той предполага изход след едно равнище, втора възможност за изход, в смисъл, с професионалните дипломи, но по-високо равнище. Нека да аташираме, да опитаме.
Още една възможност са колежите, които в момента в България не съществуват в истинския им вид. Те са съвсем малко. това, което съществува, е добро. Но ще кажа проблема, който виждам.
Колежите в България преди 25 години бяха възприети по неправилен според мене начин като подставка под висшето образование, често от колеги или местни ръководители, които искаха под тази форма да вкарат от този вход своите амбиции в сферата на висшето образование. кога с успех, кога без успех.
От друга страна, аз смятам, както е в родината на колежите Англия, това е надставка. Колежите би следвало да бъдат надставка над средното образование като връх, като нещо, което създава тяга и издърпва нагоре, което е свързано в последната фаза, може би малко надгражда над нея, но създава още една възможност за изход на още по-високо равнище. Можем да помислим за това, тъй като съм голям опонент на развитието на колежанско обучение в България, да намерим тази жива връзка, може би една от най-високите, между производството – не казвам бизнеса, и училището и средното и висшето образование. Някак си между изтока, запада, севера и юга.
За такова нещо има и база, и разбиране, и необходимост в този район, без, разбира се, то да подценява развитието на форми на висше образование там, които нека да бъдат български, нека да бъдат европейски, нека да бъдат с трансгранично сътрудничество. Това е чудесно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Доц. Великов, имате думата за реплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Формата на реплика в случая може би не е уместна тук като понятие, тъй като бих искал просто да благодаря на министър Танев и на целия екип за една конкретна грижа, която те проявиха към едно защитено средищно училище в общината Чипровци. Това беше в края на миналата година, когато се намериха малко пари за съфинансниране на санирането на това училище. Тъй като аз споделям мисълта, която тук се прокрадва в един материал от Националната мрежа за децата, че училището действително е център на общността и то за Северозападния край и специално за община Чипровци, която безспорно е един център, средище на българщината от векове, беше нещо много значимо.
Като последно изречение бих подкрепил молбата на Българската академия на науките и тази година Министерството на образованието и науката да подпомогне специализираните паралелки или средните училища, където се намират специализирани паралелки по природни науки, с абонамента на списание „Природа” на Българската академия на науките, нещо, което безспорно би подпомогнало и учебния процес. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин министър, желаете ли да ползвате дуплика? Не желаете.
Сега идва ред на парламентарната група на Патриотичния фронт. Доц. Михов, имате думата.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, госпожи и господа заместник-министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е продължение като че ли на няколко въпроса, засягащи висшето образование. Той засяга въпроса за начина на финансиране на висшите учебни заведения.
Съществуващата досега система на финансиране на нашите университети се основава, както ни е известно, на чисто количествени измерения – брой студенти по определена издръжка равно на държавна субсидия.
Този въпрос от дълго време стои пред академичната общност, пред обществеността и той става изключително важен от един голям проблем, който вече беше засегнат – демографската криза. От едни или други сведения и информации в медиите и все пак неофициална статистика е видно, че тази година завършващите или очакваните да завършат средно образование са около 40 000, а миналата година утвърдената държавна поръчка в държавните и частните висши учебни заведения беше някъде около 70 000. Очевидно е, че ако се запази съществуващата система на финансиране, някои висши учебни заведения ще бъдат изправени пред тежки финансови изпитания поради невъзможност да реализират прием може би в специалности, може би в определени факултети.
Този проблем беше поставен много сериозно, ако не ме лъже паметта, на първата наша комисия от представители на академичната общност, ректори, които повдигнаха много конкретни въпроси, свързани с формирането на държавната поръчка, начина на финансиране. Те заявиха една убеденост, бих казал, че тези въпроси ще бъдат поставени на едно сериозно разглеждане в един дебат между министерството, Съвета на ректорите и, разбира се, нашата комисия.
Моят въпрос е: ще отговорите ли на очакванията на колегите ректори за един професионален разговор по въпроса за финансирането на българските университети? И работи ли се по някакъв нов, осъвременен проект на финансиране?
Завършвайки въпроса си, ще спомена една информация, която сигурно е стигнала до Вас, и една надежда. В края на миналата година в Република Македония беше приет нов закон за високото образование, както се казва, и в съответствие с тези промени всички граждани на Република Македония, които са завършили своето висше образование в България, ще трябва да получат легализация на дипломите си след полагането на държавен изпит в Република Македония, което поставя в много неприятно положение българското висше образование и на Република България.
Моята надежда е, че Вашето министерство и Вие ще доведете докрай изпълнението на едно министерско постановление 787 от 13 декември 2013 г., което е свързано с прехвърлянето на собствеността на общежитията на пет университета – Русенския университет „Ангел Кънчев”, Техническия университет – Габрово, Аграрния университет в Пловдив, Тракийския университет в Стара Загора и, разбира се, Великотърновския университет, нещо, което твърде дълго се забави. Надяваме се в скоро време тези общежития ще бъдат на разположение на университетите, които са доказали, че са добри стопани. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Въпросът е изключително важен. Той се отнася до съдбата на много мои и много общи колеги, част от интелектуалния капацитет на България. Този път борбата не е за повече часове. Тук става дума за борба, която излиза извън пряко свързаната с развитието на науката сфера, по финансови, демографски и други ограничения, които също влияят.
Не е възможно никой в България да каже: който не го бива и т.н., защото няма такава инстанция, която да каже точно така.
Против закриването съм на университети, независимо че някои казват, че те са твърде много. Те са горе-долу толкова на брой като пропорция на глава от населението, както са в не една и две страни в Европа.
Пак ще кажа обаче, че времето на социализма – ние сме живели в него, социализирани сме в него и от него имаме едва ли не подсъзнателни нагласи, не един и двама от нас, имам предвид да се очаква от държавата да прави повече, отколкото тя е в състояние или е длъжна да прави. Този разговор по между ни не би протекъл по същия начин, колега, ако бяхме в Дания или в Швеция.
Министерството би следвало да се счита само като един от източниците на финансиране, а висшите учебни заведения би следвало да се считат като международни, а не като единствено и само национални учебни заведения.
Защо се получава така, че някои учебни заведения в България от висш тип, дали са колежи, академии или университети, без значение, успяват да намерят и студенти, успяват да намерят и повече субсидии, а други систематично не могат да го направят? Би следвало техните ръководства да сътрудничат с министерството, а не да очакват от министерството, което не че е безпомощно, но в европейските норми не му влиза в работата да се меси по този начин.
Що се отнася до дипломи, които се признават или не се признават извън границите на България, ние и с Турция имаме проблеми, и с какво ли не, макар че там се решиха. Доколкото знам, македонците не признават в момента изобщо дипломи и това не се отнася като специална мярка към България. Преподавал съм на македонски студенти в Американския университет в Благоевград не една и две години и знам, че те с лекота биха взели изпитите си в Македония.
Пожелавам на всички български университети или на една голяма част от тях да успеят да имат подобен рейтинг. С нищо не мога да помогна, особено на тези, които не биха желали да имат такъв рейтинг.
В Средновековието цяла научна Европа, било то Университета в Болоня или някъде другаде, са владеели идеално старогръцки и латински език като общ език, с който да комуникира трансгранично науката, защото тя няма политически граници. Ако има учени в България в момента, говорим за учени преподаватели, които имат туристически английски и следователно не могат да съдят добре какво се случва в интернет, а то се променя във всяка наука много бързо и ежедневно, и не си променят лекциите година след година, ще трябва да се обърнат към други средства за набиране на студенти и т.н., но да не замесват министерството във функции, каквито то може би е имало преди 25 години.
Съжалявам за начина, по който го казах. Но когато се борим за качество, се борим за качество.
За 787, но не за Боинг, а за решението на Министерския съвет от 2013 г. знам. При мене са пристигали петте ректора, посещавал към Русе, говорил съм с моя колега от Велико Търново, където съм преподавал не една и две години.
Проблемът е изключително в ръцете на финансовите експерти. Защото има два плана за изход, които съществуват в сферата на задържащи дружеството, каквито са план А и план Б. Защото другото – ПМС 787 казва: тези пет общежития отиват на другото място, тоест там, където са териториално разпределени. И съответно дружеството за студентски столове и общежития АД вероятно ще се наложи да фалира или нещо от този род.
Освен че е финансов въпросът, той има и определени политически елементи в себе си. Има кредитори, има пари – около 1 млн. 896 хил. лв., които са останали на това дружество в Корпоративна търговска банка. Имаме 3 млн. 227 хил. лв., които са целеви средства, които са предназначени само за ремонт. Имаме държавни субсидии, които пред министерството тогава ще отидат към конкретните университети. И всичките тези разделения трябва да седнем и да ги обсъдим още един път в новия състав, независимо от разговорите в миналото.
Съзнавам напълно, уважаеми колега, че 25 години в България в една или друга година една или друга област минава обратно към нормалното и се възстановява къде частната, къде публичната държавна собственост, за която говорим в момента. И че по някакви причини въпросът за тези общежития е изостанал с 25 години и ни се пада на нас, а не по времето на Беров или Виденов, или Филип Димитров да се реши този въпрос. Той трябваше да е решен много отдавна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Ще имате възможност след това в дупликата да кажете повече. Доц. Михов, имате думата за реплика.
МИЛЕН МИХОВ: Аз Ви благодаря за отговора. Решаването на проблема с общежитията на тези университети е действително труден и засягащ финанси въпрос. Доколкото разбирам, Вие имате желание да го разрешим в духа на постановлението на Министерския съвет, което трябва да бъде изпълнено, разбира се.
Аз обаче бих направил една реплика, що се отнася до Република Македония. Мисля, че познавам много добре положението там. От 2005 г. Република Македония провежда една целенасочена политика, която има за цел ограничаването на достъпа на граждани на Република Македония до българските висши учебни заведения. И промяната, която е най-актуална, засяга, мога да кажа, от всички балкански държави единствено България.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря доц. Михов. Господин министър, желаете ли да ползвате времето си за дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Първо, действително имам желание този въпрос да не тегне повече и да не го подхвърляме под килима, за да го намери някой отдолу. Защото и без това килимът доста се е надигнал от оставяни въпроси от миналото. Трябва да се реши. Въпрос е на воля и на отстъпчивост, и на разбиране, и на изобретателност, и на българщина.
Що се отнася до Македония и това какво те правят, мисля, че македонските студенти са добре дошли в България, нека да учат. Гражданин на коя страна си и там какви закони има ние не можем да определяме и не е наша работа. Освен тях нека да привличаме студенти от цяла Европа и да имаме университети, в които не е чак толкова трудно да сформираме група за преподаване по Еразмус. Защото повярвайте ми, на много места има трудност със събирането на достатъчно ясен и строен екип от хора, които могат не да говорят на английски, а да преподават на английски.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Не виждам народни представители от парламентарните групи на Български демократичен център, АБВ и АТАКА което означава, че това беше и последният въпрос за днес.
От името на всички колеги народни представители от комисията бих искал да Ви благодаря, господин министър, за това, че отговорихте днес на нашите въпроси. На Вас и на Вашия екип желаем успешна работа и до следващата първа сряда на месец февруари. Желаете нещо да добавите?
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Не. Само искам изключително много да благодаря на всички. Не очаквах, между другото, че комисията – повечето не ви познавам – е толкова доброжелателна и толкова ясно трепти със съвсем същите думи и проблеми, с които и министерството. И се надявам оттук нататък с повече решителност да пристъпвам през задния вход на Народното събрание, без страх да ви срещам там и да си говорим за образование. Най-после ще говорим за образование. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И аз Ви благодаря. Все пак това е Комисията по образованието и науката. И тук дори когато дискусиите и дебатите са доста разгорещени, те са конструктивни и всяка страна излага своите аргументи. Защото образованието не би трябвало да става обект на политически спорове и дебати.
Благодаря ви още веднъж.
Колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Има ли някой колега, който желае да каже нещо по тази точка? – Не виждам.
С това нашата работа завърши. Закривам днешното заседание.
(Закрито в 17 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА: (Милена Дамянова)