Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по образованието и науката
Комисия по образованието и науката
04/02/2015
На 4 февруари 2015 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д
1. Обсъждане на Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2013 г. № 405-00-2, внесен от Председателя на БАН на 25.11.2014 г.
2. Разни.
Заседанието бе открито в 15 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми академик Воденичаров, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги народни представители, гости и представители на Българската академия на науките, представители на висшите училища, на КНСБ „Висше образование и наука”!
Кворумът за днешното заседание е налице, така че откривам заседанието и ви предлагам то да протече днес по обявения дневен ред. Има ли други предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване дневния ред. Който е „за”, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Гости на днешното заседание са: от страна на Министерството на образованието и науката проф. Костадин Костадинов, заместник-министър, госпожа Мариета Попова, старши експерт в отдел „Наука”, господин Боян Жеков, старши експерт в отдел „Наука”.
Българската академия на науките се представлява от акад. Стефан Воденичаров, акад. Дамян Дамянов, проф. Евдокия Пашева, чл. кор. Светлана Куюмджиева, чл. кор. Стефан Хаджитодоров, чл. кор. Димитър Димитров, проф. Иван Димов, д-р Кирил Карталов.
От КНСБ „Висше образование и наука” доц. д-р инж. Лиляна Вълчева от КНСБ и още доц. Владимир Бозуков и доц. Наско Атанасов.
Добре дошли на представителите на медиите и на останалите гости.
Сега ми позволете да дам думата на акад. Стефан Воденичаров, който да ни запознае с доклада за 2013 г. Правя едно малко уточнение преди това, че разглеждаме този доклад днес, тъй като в 42-то Народно събрание за съжаление той не успя да влезе в дневния ред на Комисията по образованието и науката. Както знаете, мандатът беше прекратен и предсрочно, така че това налага да разгледаме годишния доклад със закъснение, за което молим акад. Воденичаров и всички представители на БАН да ни извинят от името на всички колеги народни представители.
Имате думата, заповядайте.
Акад. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Благодаря ви много, че обърнахте внимание, че докладът е за 2013 г., някой да не се изненада, че сме се подготвили отчета за 2014 г. толкова рано.
Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Комисията по наука и образование, уважаеми господин заместник-министър, колеги, ще се опитам накратко да ви запозная с доклада. Вие знаете, че Българската академия на науките е национално-изследователски център, това е духовният център на страната и в момента се налага като експертния център на държавата. И виждате съдържанието, че в тези три направления е разпределението на този отчет, който ще представя пред вас.
Член 2 от Устава на академията гласи: „В Българската академия на науките се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции и интереси. Академията участва в развитието на световната наука и съдейства за умножаване на духовните и материални ценности на нацията”. Това е всъщност лозунгът, под който е работила академията през тази година.
Виждате разпределение на публикациите на учените, като виждате, че публикации реферирани и индексирани в световната система за рефериране са 42 % - 4104. Публикации без рефериране са 4538, които са 45 %, учебници, помагала – 869 и монографии 4 %, общо 9899 публикации, което е едно добро представителство за дейността на учените в академията.
Разпределението на тези публикации в реферираните издания, който брой е 4104, най-много са в областта на нанонауките, новите материали и технологии – 22,2 %, в областта на информационните и комуникационни технологии – 18,5 % и поравно горе-долу са в областите енергийни ресурси и енергийна ефективност, културно-историческо наследство и национална идентичност, био разнообразие, био ресурс, екология и останалите направления в академията. Тук е представено разпределението на публикациите от 2009 година до 2013. Най в лявата част са публикации, които са реферирани и индексирани в световната система. Виждате, че се поддържа едно постоянно ниво. След това публикации реферирани и индексирани в световната система, подредени – виждате, че също се запазва нивото. Монографиите – също, учебници и учебни помагала, които показват, че въпреки неблагоприятните икономически условия за академията учените в академията продължават да поддържат съответните стандарти. Това са публикации в реферирани списания, където е Българската академия на науките с двата изследователски университета – Софийският университет и Медицинската академия. Виждате, че за отчетната година БАН дължи 63,4 % от тези публикации.
На този слайд виждате, че нивото на научните трудове в реферираните издания през последните години е устойчиво. Интересно е нарастването на броя на цитатите – от 24 хиляди през 2011 г. в момента над 44 хиляди цитирания. Това е най-добрият показател, демонстриращ нивото на разработките, които се извършват от Българската академия на науките. Броят на цитатите показва всъщност как те приема световната научна общност и как те приемат колегите в целия свят.
За проектите няколко думи. По оперативна програма „Конкурентоспособност” бяха одобрени за финансирани 10 проекта на институтите в академията специално в процедурата „Развитие на приложната и научно-изследователската дейност на България” на стойност над 21 милиона лева, които представляват една трета от всички одобрени проекти, проведени в България. Пак един добър показател за академията.
Стартираха три големи проекта, финансирани по Седма рамкова програма общо на стойност около 10 милиона лева, като това са Института по информационна и комуникационна технологии, Института по полимери, Института по физика на твърдото тяло.
Научните проекти по научни направления са 2769. Това горе-долу отговаря на броя на учените в академията, но и през 2013 г. решихме, че едно такова разпръскване на силите в толкова много проекти не е добро и стеснихме насоките за развитие на проектите с около 8 – 10 пъти. Виждате, че тук пак нанонауки, нови материали и технологии са около 21 %, културно-историческото наследство и национална идентичност са 16 %, 13 % са климатичните промени, 12 % - информационни и комуникационни науки и другите направления на академията.
Тук е представен броя на допълнително финансиране на научни проекти и договори за периода 2009 – 2013 г. Виждате срутването във фонд „Научни изследвания” поради това, че той не си изпълнява добре ангажиментите към научната общност. И виждате, че от чужбина е запазено също едно добро ниво на финансиране на научни проекти. Представено е допълнително финансиране на научните проекти и договори за 2009 – 2013 г. Това намаляване спрямо 2012 г. се дължи на факта, че фонд „Научни изследвания” не работеше и всъщност оттам не постъпиха средствата, които обикновено постъпват.
Тук е представено допълнителното финансиране на научни проекти от България през 2013 г. Виждате, че от министерствата и ведомствата е 51 %. Интересно е, че от търговските дружества е 40,4, като в сравнение с предната година, когато бяха само 32 %, се вижда засиления интерес на търговските дружества да работят с учени от академията. Скромен е делът на фонд „Научни изследвания” – 2 %. И от контактите ни с колегите от университета – 1,7 %.
Допълнителното финансиране от договори за общи разработки от чужбина. По договори с Европейския съюз са 52 %. Много силен е процентът и на търговските дружества от чужбина – 36 % спрямо 22 % през по-миналата година, което също демонстрира интереса на чуждите фирми да работят с Българската академия на науките.
В рамките на Седма рамкова програма академията има подписани 217 проекта с общо финансиране над 30 милиона евро. Успеваемостта на учените от академията достига 34 % при средно 21 % за Европейския съюз. Също един много сериозен показател за качествата на учените, работещи в академията. Академията е утвърден и уважаван партньор в чужбина.
Нещо много важно, през тази година създадохме мрежа от регионални академични центрове с цел установяване на сътрудничество с редица университети, фирми и общински структури. БАН стана търсен партньор в цялата страна. Това са регионалните центрове, които тази година са вече 14, а изпреварващо ще кажа, че ние интернационализирахме тази мрежа, имаме вече връзки с Румъния, със Сърбия, с Гърция, с Турция, които присъединихме към нашите центрове и през тази година имаме много голям обем от инициативи, които ще извършим в тези центрове.
Какво сме правили като национален духовен център. Проведохме кръгла маса на тема „България – средище на толерантността”. Инициира се подписване на две декларации на толерантност между академията и Националния съвет на религиозните общности. Бяха организирани чествания 70 години спасяване на българските евреи, 135 години от рождението на Михаил Арнаудов, честване 200-годишнината на успението на Софроний Врачански, което беше главно под егидата на академията. Конференция „Национална сигурност и актуални въпроси, подходи и решения”. Националното честване на Любомир Милетич, 150-годишнината, също беше на академията. 175 години от рождението на Марин Дринов, 200 години от рождението на Джузепе Верди и Рихард Вагнер съвместно с националната опера и балет. Това като че ли вече стана традиция и продължаваме с инициативи и през следващите години.
В Българската академия на науките се разработи и проект „Възгледи за основните национални ценности за устойчиво развитие на България”. Идеята на този проект е, че ние сме единствената страна в Европейския съюз, която не обсъжда и не работи върху визия каква ще бъде България след 25 - 30 години. Искам да ви кажа, че вече на парламентарно представените групи в този парламент този материал е раздаден и се надявам в скоро време в парламента да започне дискусия на тази тема.
Организирана бе кръгла маса по въпросите на бежанците. Беше разработен по поръчка на правителството анализ на взаимоотношенията между Република България и бившата югославска република Македония – минало, настояще и бъдеще. Министър-председателят преди няколко седмици похвали тази инициатива на академията.
Данните от официалния бюлетин показва, че БАН дава 73 % от патентите в България.
Разпределение на учените. Академиците са 0,2 %, член-кореспонденти – 0,4 %, професорите – 14%, доцентите – 36%, главни асистенти – 35%, асистенти – 13%. Искам да ви кажа, че академията беше тази институция, която не се подведе по новия закон и не народи по един непремерен начин професори и доценти. Средната възраст на учените в направленията. Най-млади са колегите от био медицината и качеството на живот, по-напреднала възраст са хората в информационните и комуникационни технологии.
Развитие на субсидията на Българската академия на науките. Спрямо 2012 г., която беше ужасна година за академията, ние получихме 70 750 000 лв., за което благодарим на тогавашното правителство.
Как върви финансирането по различните източници. Виждате с червена линия са получените от фонд „Научни изследвания”, срутването, получените със зелена линия трансфери от средства от организациите в България и доброто представяне в чужбина, получените средства – с червена линия.
Откъде се формират тези собствени приходи и трансфери. Виждате, че научните проекти и договори с чужбина са водещи – 16,3 %, договори от страната – 14 %, научни проекти и договори пак от страната – 11 % и това са всъщност добавяни с безвъзмездните суми – 24 % от Европейския съюз – главните стълбове, върху които се крепи бюджетът на академията.
Тук е разпределението от общата субсидия, общи приходи. Виждате, че основната част – 58 % разчитаме на държавната субсидия. Виждате, че сумите от Европейския съюз са около 10 % и след това договорите от страната са около 6 %, договорите с чужбина – около 7 % и разпределение от останалите източници за финансиране.
Собствени приходи и трансфер от БАН. Виждате 2012 и 2013 г. Стремим се да бъдем близко до субсидията, но приходите от фонд „Научни изследвания” не дадоха възможност през 2013 г. да достигнем близко до нивото на държавната субсидия, т.е. фондът бездействаше.
Разходите. Това са общите разходи на академията. Виждате, че голямата част – 40 %, отиват за работни заплати, за издръжка отиват 25 %, възнагражденията са само 14 %. Разходите от субсидията изцяло отиват – 70 %, за работни заплати, издръжка около 9 % и всичко останало са едни недостатъчни суми за една сериозна подкрепа на изследователския потенциал в академията. Капиталовите разходи са 94 % за дълготрайни активи, което е един добър показател. Нищожната сума е за основни ремонти, само 2 %.
Източниците на капиталовите разходи за 2013 г. са изцяло свързани със собствени средства от международни програми. Сумата от субсидията на Р България трябва да я видим с един микроскоп долу, мъничко зелено петно.
Какви са изводите? Българската академия на науките със своите разработки и своя потенциал достойно отговаря на нуждите на обществото и подпомага развитието на икономиката на страната. В подкрепа на осъществяването на тази своя дейност беше създадена академична мрежа в цялата страна и в момента функционират 12 регионални академични центрове за всички големи градове. Академията се утвърждава като национален духовен център. По време на икономическа, политическа, демографска и духовна криза тя се стреми да изпълни призванието си на обединител по важни и болезнени за обществото проблеми, както и да пази народната историческа памет за сътвореното богато национално културно наследство. Бяха разработени и предложени за обсъждане възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България. Учените от академията имат високо професионален опит, експертни познания и квалификация за извършване изследванията на високо международно признато ниво, като допринасят за развитие на световната наука.
Без адекватна държавна политика и работещи национални структури за финансиране не можем да очакваме устойчиво развитие на науката и да стимулираме иновациите в страната. Въпреки тежкото финансово състояние на академията в последните години няма спад в научната продукция по отношение на нейното качество. Традиционно академията дава голям процент от реферираната научна продукция на страната, общо 65 %. За високото качество на провежданите изследвания говори както нарастването броя на атестациите спрямо предишните години, така и участието на наши учени на най-високи отговорни форуми.
Належащо е решаването на проблема с увеличаване бюджета на академията, за да се изпълнят успешно и с високо качество задачите, изискванията на националните европейски програми за наука и иновации, както и с общия стремеж за привличане на млади хора в науката.
Кои са предизвикателствата? Проблемът, който трябва спешно да се реши в академията, е привличането на млади учени, които да реализират кариерата си в България. Ниското заплащане и финансовата несигурност прави решаването му изключително трудно. Задържането на млади високо квалифицирани кадри в България трябва да стане приоритет на националната политика. Трябва да се развива научната инфраструктура на БАН, както и повишаване на възнаграждението на научните работници, което е най-ниско в държавния сектор. Това е изключително обидно за учените в академията, защото принизява техния високо квалифициран труд.
Тази година ще бъде отбелязана 145-годишнината от създаването на академията. Това ще бъде повод за популяризиране успехите на българските учени, ще демонстрира академията като научен и духовен център на отечеството, активно участваща в развитието на всички области на нашето общество. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, акад. Воденичаров.
Сега давам думата на проф. Костадинов, за да изрази становището на Министерството на образованието и науката.
Проф. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми акад. Воденичаров, уважаеми дами и господа. Становището на министерството за миналата година е положително за дейността на Българската академия на науките, като мога да изтъкна някои основни моменти. Това е високата конкурентност на научните изследвания, второ, висок процент на собствени приходи. Като водеща научна организация в България такъв процент другите научни организации и университети не го постигат. Третият такъв факт, може би това се дължи, че е и водеща, това е единствената научна организация, която има политика и правилник за интелектуалната собственост, запазване, регистрация, управление и комерсализиране. Тук има един малък недостатък, че не всички институти го прилагат, но това е в изпълнение на една директива на Европейския съюз от 2008 г. всички публично финансирани организации трябва да имат политика и правилник за запазване, управление и комерсализиране на интелектуалната собственост. И министърът на образованието и науката трябва да докладва всяка година в Европейския Съвет как се изпълнява това.
Създаването на регионалните академични центрове е един добър подход за използване на регионалния потенциал, както научен, така индустриален и обществен за връзката наука – общество – бизнес. Малко изпреварващо може би, тъй като тази година приоритет на Европейската комисия е да се прави наука, която да е отговорна за обществото. Така че това е от добрите моменти, които искаме да отбележим.
Не на последно място, тъй като националното ни финансиране за науката, както и за БАН, не е голям процент, да не кажа малък, но така или иначе БАН са се справили с привличането на много средства. Тази година е предизвикателство и аз мисля, че Българската академия на науките е готова да участва за повишаване на средствата, изразходвани за наука като цяло. Тоест, Българската академия на науките ще бъде готова да привлече средства от други източници, като програма Хоризонт, НАТО, структурни фондове, Европейската космическа агенция и ред други.
С това бих искал да завърша нашето становище.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Костадинов. Само ще кажа, че през месец юли на 2014 г. са постъпили становища от министъра на околната среда и водите, то е подкрепящо становище. Има конкретни бележки към годишния доклад. От министъра на икономиката и енергетиката – също подкрепящ с бележки. От министъра на отбраната, министъра на транспорта, от Съюза на учените в България от Федерацията на научно-техническите съюзи. Всички становища са подкрепящи и са препотвърдени в рамките на този парламент и за днешното заседание.
Колеги народни представите, имате думата за изказвания.
Госпожо Тодорова, заповядайте.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми акад. Воденичаров, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми представители на БАН, скъпи колеги! Аз мисля, че този документ е аргументиран и доста доказателствен за това, че Българската академия на науките е не само водещият научен център в България, но и водещият стратегически център за страната, защото са разработени възгледи за основните цели за устойчиво развитие на България – нещо, което може да послужи като основа за една бъдеща национална доктрина за страната, тъй като при ерозиращата напоследък държавност и дефицит на стратегически цели и приоритети ние имаме необходимост от един такъв документ и една такава дискусия.
На второ място, не бива да забравяме, че след хода на реформите, които стартираха през 2011 г. БАН се преструктурира по 9 основни направления отново в опит да послужи като помощ за държавата да определи 9 приоритетни направления, така че държавата да може да се възползва от тези направления, а те са: информационни и комуникационни науки, енергийни ресурси, култура и историческо наследство, човек и общество и т.н.
Не на последно място в доказателство за това, че Българската академия на науките работи като стратегически център е раздел пети, в който има много ясен отчет за това как БАН служи като общонационална и оперативна дейност, обслужваща държавата. И повечето институти и направления много ясно са показали с какво те са допринесли за този период. Вярвам, че това с времето ще нараства и моят апел е държавата по-активно да се възползва от този потенциал и от тази подадена ръка.
На следващо място, Българската академия на науките е водещ научен център. Това пролича по отчета за нарастващия брой на публикациите на научните трудове и на вече международната видимост, която има за БАН, с такива издания, които повишават импакт фактора на институцията. И трябва да отбележим, че това става много скоро след приключването на реформите. А знаем, че е бил необходим един период на адаптация.
На трето място, виждаме, че Българската академия на науките иска да прави отчетност на своята иновативна дейност и дава конкретна статистика какви са иновациите, патентните, научните публикации, които са 60 – 70 % от цялата научна продукция. Така че статистическите показатели са точни, те са най-ясното доказателство.
Трябва да отчетем и това, че Българската академия на науките се опитва да бъде и научно духовен център, да спомага за толерантността, сцеплението и разбирателството в обществото с редица инициативи, които са посочили.
Не на последно място, виждаме, че БАН има градираща роля и функция на това да се самофинансира със спечелването на множество международни проекти, със сътрудничество с други институции, като нивата на това допълнително съфинансиране е почти или малко повече от над две трети от държавното финансиране. Това също е много важен показател.
В заключение мога да кажа, че държавата дължи на Българската академия на науките една по-голяма грижа в финансов аспект. Аз това поставих като въпрос към заместник-министъра на финансите, когато беше тук, тъй като виждаме, че огромна част отиват за капиталови разходи, а за да може академията да продължи своите функции и съфинансиране на проекти ще са й необходими малко повече държавни средства, така че да не прекъсва този момент на съфинансиране на проекти.
С това аз напълно изразявам моята лична и на АБВ подкрепа на този документ и пожелавам с всяка изминала година тези показатели да се подобряват и все повече да се стабилизира институцията. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания?
Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми акад. Воденичаров и представители на ръководството на Българската академия на науките, колеги! Аз съм един от онези между нас, които най-отдавна са свързани с Българската академия на науките, тъй като пред далечната 1970 година защитих дипломната си работа в тогавашната ЦЛЕХИТ, това беше Централната лаборатория по електрохимични източници на ток. Защитата беше в присъствието на акад. Юхновски тогава. Той мисля, че тогава не беше още академик, тъй като беше и той малко по-млад, отколкото е сега. С годините тази връзка може би малко формално да е поизлиняла, но не и чисто духовно, даже и с това, че преди две или три години бях включен в Съвета на настоятелите на БАН, което може би има някакъв до известна степен случаен елемент. Но все пак аз благодаря на академията за тази оценка. Тя беше свързана със съвместна работа през изминали години. Но откакто съм в Съвета на настоятелите и понеже и тук декларирам, че си оставам доцент, не съм използвал тези години някакви възможности, за които и акад. Воденичаров намекна – за едно по-бързо израстване в научната кариера, при положение че човек се е посветил на политика и на други дейности и е поизостанал малко с писане на научни публикации. Но като член на Съвета на настоятелите можех да проследя през последните години как се развива този наш важен духовен и научен център от близо. И трябва да ви кажа, че действително съм впечатлен, включително и от най-новото ръководство в лицето на акад. Воденичаров, който пое щафетата. На мен ми се струва, че тук преди акад. Юхновски няма предишен председател на академията, в залата, но оттам та до днешни дни стремежът на академията да бъде полезна и на обществото безспорно е бил налице, напоследък във все по-отчетливи краски.
И това, което и колежката Тодорова спомена за тези реформи, които бяха извършени, те може би имаха малко леко насилствен характер от гледна точка, че като че ли някои изказвания най-малкото бяха с един речник, който човек трудно може да възприеме като нормален, но така или иначе фактът е налице, реформите бяха направени в тази сфера и всички ние очаквахме да потекат и пари след реформите, понеже това беше едно от условията, но като че ли засега потокът от финансирането се бави, вероятно защото и цялата ни държава страда и от световната криза, и от вътрешни някои неблагополучия. В тази неблагоприятна обстановка беше докладвано и от акад. Воденичаров днес, че качеството на научните разработки не е спаднало, а даже май и количеството. И понякога човек е склонен да се пошегува дали трябва да се увеличава едва ли не държавната субсидия, при положение че и така се справят колегите. Но това може само като шега, разбира се, да се възприеме, още повече и в стратегията за развитие на висшето образование, а и в други документи нашата цел скоро се очертава да бъде процент и половина от брутния вътрешен продукт за наука, което безспорно една благородна цел и доста голяма част от този процент и половина по право би трябвало да принадлежи на Българската академия на науките.
Аз бих задал и някои въпроси на акад. Воденичаров и на неговите колеги и съратници. Доколкото тази великолепна идея за регионалните академични центрове към момента, за който е отчетено, те са били 12, сега са 14, има даже такива регионални академични центрове дори там, където няма нито научен институт, нито дори висше училище. Което означава, че академията в тези случаи служи като някакъв първопроходник, като някакъв прокарващ пъртината в по-изостанали краища на нашата страна, нещо, което е много благородно, но което би трябвало някак си да се развие. Тук трябва да се отчете инициативата на акад. Воденичаров и на проф. Димитров, който е там на задния ред, симпатичен мъж с очилата, който не го познава, трябва да се отчете.
Но имайки предвид и много активната роля, която учените от академията играят включително и по новата оперативна програма „Наука, образование и интелигентен растеж”, и особено проф. Хаджитодоров, той май стана и член-кореспондент между другото, стана ли, да му е честито, тук би възникнал и този въпрос. Макар че ние отчитаме 2013 г., но може би това е началото на един разговор, който ще продължим когато сте готови с отчета за 2014 г., по какъв начин тази оперативна програма ще подпомогне и академията, и научните изследвания в България, и иновативния подход, който всички се очаква да проявим и да имаме една икономика през 2020 г., основана на знанието, на иновациите.
В този смисъл един подвъпрос би бил: имаше разговори в ръководството на академията и в Съвета на настоятелите да се призове правителството, независимо кое е то, тъй като очевидно че БАН до голяма степен е надпартийна, надполитическа институция и за нея всяко правителство би трябвало да полага достатъчно грижи, имаше една сравнително скромна идея да се отпуснат целеви средства за заявяване и поддръжка на патентите, които са дело на учените от академията, за да може те да се чувстват достатъчно защитени, също и академията, където всъщност са създадени тези изследвания и всичко онова, което е годно да бъде патент, а не непременно да бъде вследствие само на някакви лични усилия и оттам да бъде патентовано само на името на някой от изследователите, а и академията да може нещо да получи след време или когато този патент се осъществи в практиката, дали по този въпрос има някакво придвижване и доколко нашата комисия може да окаже съответна помощ?
Другият ми въпрос би бил свързан с това, което се отчита включително и в този годишен отчет за 2013 г., участието на Българската академия на науките в създаването на нещо, което е достатъчно значимо за страната ни, с кодовото название „София тех парк”, доколкото това, което се върши в момента или миналата година отговаря на вижданията на академията, включително и с това, което напоследък беше обявено като редица обществени поръчки, където имаше някои смущаващи неща не само научната общественост.
И последно, стремежът на Българската академия на науките да подпомага развитието на природните науки, включително и в средното училище, където има специализирани паралелки по природни науки, който стремеж беше намерил подкрепа и от Министерството на образованието и науката миналата година като Министерството на образованието и науката плати абонамента за списание „Природа”, едно сравнително ново списание или по-точно възродено списание на академията с научно-популярен характер, но много полезно и за учители, и за ученици, които се специализират в тези области на знанието. Научаваме, че тази година като че ли този скромен абонамент, който за тези 350 специализирани паралелки, не е бил платен от министерството. Бих помолил проф. Костадинов да бъде така добър да провери как стоят нещата и евентуално да окажат съдействие на академията, тъй като това е най-малкото, което министерството би могло да покаже като оценка за цялостната работа на академията. Това е трохичка, но все пак е важно и като символ. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доц. Великов.
Доцент Михов, имате думата.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин заместник-министър, господа академици! Самият факт, че днес разглеждаме отчета на академията за 2013 г. е като че ли доста илюстративен за състоянието, в което като ценност се намира академията и науката, също и политиката. Разбира се, че това забавяне не е по вина на учените, разбира се, че вината е от другата страна. Казвам това, защото мисля, че в тази зала няма човек, който да не се съгласи с тезата, че към Българската академия на науките не трябва да се гледа като научна институция, която обслужва нуждите на държавата, а като нещо друго, която генерира познания, която задава основните перспективи не само пред развитието на науката, не само за развитието на познанието в чисто природната сфера, но и за развитието на нацията. И в този смисъл аз мисля, че отношенията трябва да бъдат поставени на едно друго ниво, може да се изразя малко по-грубо, но академията е над политиката и науката е над политиката.
Политиката трябва да осигури аз мисля две основни неща както за развитието на академията, така и за развитието на българската наука. Първото е необходимият финансов обществен ресурс. Този процент и половина от брутния вътрешен продукт ми се струва мечта, цел, но ние трябва да се движим колкото се може по-бързо към тези средства, които имат някакво чисто относително измерение и, второто нещо, което трябва да осигурим, е нормативно и законово закрепена свобода на учените, свобода на научните институции, свобода, необходима им за творчество, за провеждане на научни изследвания, за търсенето на възможности за развитие на българската наука.
Беше ми необходимо едно число и аз погледнах първото изречение на страница седма, че общият брой на академиците и член-кореспондентите е 143. Това ми звучи много показателно колко малко всъщност хора имаме ние като научен потенциал в България. Ако се вгледаме в университетите, ние няма да бъдем очаровани, че имаме десетки, стотици водещи учени, че имаме хиляди доктори, които са на изключително добро средно ниво. Тоест, ние имаме, извинявайте за израза, но една шепичка учени хора, които могат и трябва да бъдат подпомагани в името на всички останали. Това го казвам най-общо в подкрепа на българската наука.
И в тази посока ние ще подкрепим от Патриотичния фронт този отчет. Надяваме се, че отчетът за предходната 2014 г. ще стане по-рано и колкото по-рано, толкова по-добре, защото, акад. Воденичаров, това ще ни даде основание ние активно да се застъпим за онова, което трябва да се направи за академията. Това ще ни бъде опорната точка, както се казва от античността, с която да преобърнем може би мъничко политиката или да прибутаме малко във верния път колата, която се движи по утъпканите коловози на нещо, което не ни харесва. И аз се надявам, че вие ще го направите в необходимия срок, с необходимата отговорност, защото този отчет ще бъде и тест за тези, които декларират подкрепа за българската наука и тези, които действително се стремят да помогнат. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доц. Михов.
Господин Жаблянов даде заявка за изказване, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз искам да изкажа благодарност на ръководството на Българската академия на науките, че в такава дискусия представи отчета на академията и да спомена някои мисли като страничен човек към тази дейност, ангажиран с политиката.
Става въпрос за следното. Академията преживя сложни времена и е изправена пред няколко предизвикателства. Първото е да покаже, че може да функционира в тази обществена и икономическа обстановка, която е тежка за науката на всички нива – и в БАН и в университетите, заради много обстоятелства, заради загубата на престиж на обществената дейност, заради липсата на материално съответствие между статуса, който притежават учените от една страна като познания, от друга страна, като материално битие, заради деинтелектуализацията на производствените дейности в България и на цялостния национално-икономически комплекс. Тоест, онези корени, които академията на науките има в едно общество, бяха сериозно подрязани през последните години по обективни и субективни причини. Поне на мен така ми се струва.
Затова оттук започваме според мен и какви са предизвикателствата. Да, несъмнено разходите, финансирането, този процент и половина, за който се говори тук, са необходимо условие, но академията с нейната дейност и с учените, с кадрите, с които разполага, има едно голямо призвание и то е да помогне България да бъде изведена на пътя на развитието. За съжаление засега ние като парламентаристи, може би другите институции като общество не можем да намерим тази формула каква е. Намираме се от години очевидно в икономическа стагнация, тежки обществени проблеми, нито една партийна програма не може да ги реши и да намери ключа към това. Присъединяването ни към Европейския съюз даде големи надежди, но и тук вече може да се направи равносметка, че 7 – 8 години продължаваме да буксуваме. Затова ми се струва, че ключовото понятие в тази сфера като задача е осигуряването на един догонващ растеж на България като развитие, като икономика, въобще като място сред другите европейски държави.
От тази гледна точка мисля, че има смисъл да се постави един важен въпрос и то може би най-много отива на академията да го постави, за това каква структура на националната икономика е необходима за постигането на тази цел. Защото ясно е, че натрупването на множество външни, ще кажа европейски, стратегически и други документи, парламентарни и правителствени програми, те очертават някаква посока, но за мен ахилесовата пета си остава структурата на българското стопанство такава, каквато се формира в годините на прехода, стихийно се формира и тя наподобява по-ниско развитите общества и държави. Тук няма защо да се крием от това, нашата стопанска структура съответства на структурата на държави извън Европейския съюз. И голямата разлика това е участието на науката в производствения процес, участието на науката в икономическия процес. И тук ми се струва, че връзката е скъсана. Разбира се, така се е случило. Не става въпрос за вина.
И мисля, даже струва ми се може да се оформи някакво предложение. В процеса на разговори споменахте за кръгла маса, която е била организирана, дискусия от академията. Може би поредица от дискусии в тази посока каква структура на националното ни стопанство е необходима. Ясно е, че стихийните външни инвестиции, кой дошъл, дошъл, инвестирал и си заминал, който си оставил парите в един момент се разочаровал, взел си ги и си заминал, това не може да е гръбнакът на стопанството. Необходим е план, може би инвестиционен план с някакъв хоризонт и това би следвало да бъде за мен в основата между дейността на академията в следващите години, правителството независимо как е сформирано, кой го оглавява, коя партия управлява, но задача е струва ми се от стратегическо естество, не може да бъде решена без Българската академия на науките. Оттук нататък, ако има възможности и желание, би следвало да се реализира. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Първо моля да бъда извинена за закъснението, но то е свързано с участието ми в работата на друга комисия, която дублира по време и заради това, а не като неуважение към този дневен ред на комисията днес, още по-малко към Българската академия на науките.
Аз може би ще бъда в различна постановка от тезите на господин Жаблянов и ще кажа, че Българската академия на науките всеки ден презентира отчет за дейността си на практика по най-императивния начин и имам факти, които доказват тези мои думи, че не са комплимент или някаква самоцелна пристрастност или пристрастеност към дейността на този водещ и високо авторитетен научен институт, или така да се кажа храмът на науката в държавата.
Първото доказателство е, че още в месеците септември и октомври тук същите академици бяха инициатори и водещи референти на една знакова среща с премиера, на която те подадоха ръка и предложиха компетентност, енергия, гражданска отговорност, което доказва, че Българската академия на науките изцяло с ресурсите си, и административни в това число, а не тясно по компетентност, са по-загрижени и предани към проблемите на държавата, отколкото институциите. Това е важен знак, че Българската академия на науките се държи отговорно, мъдро и много дейно всячески – и на компютъра, и като научна мисъл, и като гражданска позиция, много дейно и самоотвержено.
Вторият факт в тази посока, че Българската академия на науките даже авансира ангажимента и готовността да предоставя своя ресурс на научната мисъл в името на държавата, е по-пресен като дата, това е от миналата седмица. Идеята на правителството, предполагам, че тя се предхожда от една неформална комуникация, че академиците са готови и в тази посока да отделят време и мисъл за експертен съвет по демографската политика под егидата, така да го кажа като клише административно-политическо, под егидата на БАН. Това е още едно доказателство, че Българската академия на науките не остава строго профилирана или посвоему в програмата си за научна дейност.
В тази посока моето изказване кореспондира и с изказването ми, когато обсъждахме проекта за бюджет и бях твърде напориста, че не бива да се позволява по никакви причини рестриктивна политика по отношение на финансирането на Българската академия на науките. Ето тези анонси, които направих, показват, че правителството трябва да бъде съответно още по-ангажирано и да осъзнава, че е в дълг по отношение на финансирането, защото то само не може да предвиди колко много и колко често, и с каква панорама Българската академия на науките е ат хок ангажирана с научния си потенциал. Затова аз смятам, че това закъснение на годишния доклад е било авансирано с други действени и отчетност, и съответно институционално валидиране, явно гражданско в по-голяма степен, но то е по-силно и по-актуално. И се надявам, че въпреки корекциите, които бяха направени по приемането на бюджета, това все още не е необходимото партниране по посока на финансирането на Българската академия на науките.
Пожелавам успех на академията! Благодаря преди това за този еталон за работа на академията. Лично поздравявам тук присъстващите академици и останалите колеги от ръководството на академията и се надявам, че те ще почувстват сами за себе си и сами по себе си, че би следвало контактът, комуникацията на държава, власт, академия да бъдат с паритет на конструктивизма и на доброто сътрудничество с реални практики. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Георгиева.
Сега, акад. Воденичаров, имате думата.
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Аз първо искам да изразя благодарност от името на цялата академия към добронамереността и конструктивността на дискусията, която се провежда в тази комисия. Много е радостно, че всички вие мислите за благото на академията и за благото на държавата. Благодаря ви още веднъж. Хубаво е да се чуят те, но и знайте, че аз ще ги предам в академията, да знаят, че ние можем да разчитаме на вас.
Ще започна да отговарям на въпросите, които бяха зададени, малко по-накратко. Първо, тези национални цели за развитие на страната ние създадохме в условия, когато омразата кипеше из улиците на София и тръгнахме от там, че вместо всеки ден да се мразим повече, по-добре да седнем да изприказваме какви искаме да бъдем след 25 – 30 години. Това беше всъщност причината да подготвим този документ. Вътре в него по някакъв начин са обрисувани едни рамки специално за стопанския, за духовния живот и за някои демографски проблеми. И както казах вече, това се намира в ръцете на парламентарните групи. Надявам се в скоро време, имам чувството, че ръководството на Народното събрание ще подложи на обсъждане някои от тези глави.
Народното събрание е мястото, където трябва да се направи тази дискусия. И ако успеете да намерите повече участващи личности в тази дискусия, които да се почувстват като съавтори на това нещо, тогава ще стане успешен документът. А такъв документ трябва да се направи. В България трябва да се въведе принципът на надграждане, а не започване от нулата. Който надгражда, той е успешен. И ако вие в този парламент направите това нещо, поставите една основа и който и да ни управлява, да знае, че парите от бюджета отиват тук и тук и всяка година парите трябва да се дават с поставени цели и отчитане дали са постигнати целите, а не да се раздават пари, както има някои хора, които са свикнали така да работят.
Второто, беше поставен въпроса с какво може законодателно да се помогне. Знаете, че не само на БАН, а на всички учени и университети ръцете са вързани с несъвършените законодателни мерки в България. От отдавна се говори за Закон за иновациите. От отдавна се говори за Закон за публично-частното партньорство, за легализиране на отношенията между учените и българските индустриалци. Ние сме в момента в невъзможност, ще извършим юридически нарушения, ако преминем в някакви отношения с индустриалците, с предприемане на някакви мерки, които в момента не са регламентирани.
Какво можем да направим за иновациите и по някакъв начин да подпомогнем тези академични центрове? До този момент не е решен въпросът с финансирането на българските изобретения в чужбина. Ние в академията в момента разработваме една система за един виртуален иновационен център, в който със средства на външни донори да се опитаме да решим този въпрос. Дано да бъде успешен.
Контактите ни с хората в страната са много важни за нас, защото освен че правим връзка с колегите от университета и страната, правим връзка с иновативните фирми. Амбицирани сме в момента от успеха, който миналата година имаше с така наречения Университет за ученици. Досега се обръщаше внимание само върху млади хора с интереси в информатиката и математиката. Ние направихме така, че и в другите области на науката – биология, химия, физика, направихме един национален конкурс и ако знаете какви деца дойдоха да защитават, невероятна работа. Сега сме решили този конкурс да не бъде централизиран в София, а да бъде във всеки един от тези академични центрове, които имаме, за да обхванем по-широк кръг ученици.
Работим в момента и по програмата за промяна на подготовката на децата в училище, защото тя в момента не отговаря на изискванията на информационното общество. Разчитаме на вас и се надяваме, че заедно ще бъдем успешни. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на акад. Воденичаров.
Преди да пристъпим към гласуване, доц. Вълчева поиска думата, също проф. Костадинов след това.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми акад. Воденичаров, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Искам да подчертая един много труден момент за академията, който даде силен отзвук сред нас синдикалистите и оценката на нашия синдикат е следната. През 2013 г., когато се отчита дейността на академията, акад. Воденичаров, събирайки парите откъдето и както можахме и всеки с каквото можа помогна в тази посока, насоки ресурса към възстановяване на неправомерно намалените заплати на българските учени, насочи ресурса към увеличаване на докторските, за да може да стимулира младите хора да защитават. Аз го поздравявам за това, защото ако беше в по-предходен период на председателство, визирам предишния председател акад. Съботинов, това нямаше да се случи. Убедено го казвам. Така че поздравявам го за това и даваме много висока оценка за това, че има финансови измерения за българските учени и възстановени права.
Но в самия отчетен доклад не видяхме нищо за докторантите. И може би е добре, защото докторантите в Българската академия на науките ползват също една държавна субсидия, една чиста стипендия от 450 лв., които са равни и дори малко по-високи от заплатите на асистентите. Казваме това убедени, защото видяхме в данните, че младите хора в БАН са малко, делът на асистентите е толкова или почти равен на този на професорите. Може би трябва да се потърси някаква възможност докторантите, които ползват държавната стипендия, да бъдат по някакъв начин, не принудени, разбира се, но приети като млад научен кадър. Все пак за това държавата заделя тези пари. Така че моята и нашата препоръка е в следващия отчет да видим приетите докторанти, обучаващи се в академията, колко от тях защитават и как се усвояват тези средства. Най-малкото го дължим на младите учени и асистентите.
И още нещо като препоръка. Видяхме тук един завиден интерес към Българската академия на науките от външните търговски дружества. Да видим каква е картината и какъв е интересът нашите, български търговски дружества. Тоест, какво е състоянието на дяловото участие на бизнеса в подкрепа или в прилагане на научните проекти на БАН и какво държавата може да стимулира, така че да се увеличи този дял. Известно е, че в Европа той е около 1,5 %. Всъщност така ще можем да подпомогнем още повече научно-изследователската дейност в БАН.
Иначе пожелавам успех и виждам, че, научила съм от президента Първанов, че се плува трудно в сярна киселина. Мисля, че БАН доказва, че успява да преплува. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, акад. Воденичаров.
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Искам да кажа, че специално за докторантите резултатите са в отчета, а не са показани в слайдовете, защото все пак има ограничение за това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Костадинов, имате думата.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Уважаеми доц. Великов, подписан е абонамента за списание „Природа”. Това не можа да стане от 1 януари, защото ние имахме бюджет на министерството късно поради редица съображения. Движим се с малко закъснение, освен това ние търсим много други източници за финансиране поради недофинансиране на науката. Не се оплакваме, както и БАН намираме други средства и се справяме, но има държави като Испания и България, които като им се намаляват средствата за наука, те увеличават активността си за привличане на други средства. Така е и в министерството. А има и други държави, като например Гърция, които като им се намалява финансирането, намалява им се активността в научно отношение. Нека да не стигаме до такова положение, където да не може да реагираме на това положение. Така че бъдете уверен, подписан е документът за абонамент. Ще има абонамент за списание „Природа”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Костадинов.
Сега ви предлагам да преминем към гласуване на годишния доклад.
Комисията предлага на Народното събрание да приеме следния проект за решение: Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките реши: приема годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2013 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Единодушно – 16 народни представители гласуват „за”, против и въздържали се няма.
Да благодарим на Българската академия на науките, на всички гости.
За точка „Разни”, колеги, имате ли въпроси? Не.
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 16,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова
Д Н Е В Е Н Р Е Д
1. Обсъждане на Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2013 г. № 405-00-2, внесен от Председателя на БАН на 25.11.2014 г.
2. Разни.
Заседанието бе открито в 15 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми академик Воденичаров, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги народни представители, гости и представители на Българската академия на науките, представители на висшите училища, на КНСБ „Висше образование и наука”!
Кворумът за днешното заседание е налице, така че откривам заседанието и ви предлагам то да протече днес по обявения дневен ред. Има ли други предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване дневния ред. Който е „за”, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Гости на днешното заседание са: от страна на Министерството на образованието и науката проф. Костадин Костадинов, заместник-министър, госпожа Мариета Попова, старши експерт в отдел „Наука”, господин Боян Жеков, старши експерт в отдел „Наука”.
Българската академия на науките се представлява от акад. Стефан Воденичаров, акад. Дамян Дамянов, проф. Евдокия Пашева, чл. кор. Светлана Куюмджиева, чл. кор. Стефан Хаджитодоров, чл. кор. Димитър Димитров, проф. Иван Димов, д-р Кирил Карталов.
От КНСБ „Висше образование и наука” доц. д-р инж. Лиляна Вълчева от КНСБ и още доц. Владимир Бозуков и доц. Наско Атанасов.
Добре дошли на представителите на медиите и на останалите гости.
Сега ми позволете да дам думата на акад. Стефан Воденичаров, който да ни запознае с доклада за 2013 г. Правя едно малко уточнение преди това, че разглеждаме този доклад днес, тъй като в 42-то Народно събрание за съжаление той не успя да влезе в дневния ред на Комисията по образованието и науката. Както знаете, мандатът беше прекратен и предсрочно, така че това налага да разгледаме годишния доклад със закъснение, за което молим акад. Воденичаров и всички представители на БАН да ни извинят от името на всички колеги народни представители.
Имате думата, заповядайте.
Акад. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Благодаря ви много, че обърнахте внимание, че докладът е за 2013 г., някой да не се изненада, че сме се подготвили отчета за 2014 г. толкова рано.
Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Комисията по наука и образование, уважаеми господин заместник-министър, колеги, ще се опитам накратко да ви запозная с доклада. Вие знаете, че Българската академия на науките е национално-изследователски център, това е духовният център на страната и в момента се налага като експертния център на държавата. И виждате съдържанието, че в тези три направления е разпределението на този отчет, който ще представя пред вас.
Член 2 от Устава на академията гласи: „В Българската академия на науките се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции и интереси. Академията участва в развитието на световната наука и съдейства за умножаване на духовните и материални ценности на нацията”. Това е всъщност лозунгът, под който е работила академията през тази година.
Виждате разпределение на публикациите на учените, като виждате, че публикации реферирани и индексирани в световната система за рефериране са 42 % - 4104. Публикации без рефериране са 4538, които са 45 %, учебници, помагала – 869 и монографии 4 %, общо 9899 публикации, което е едно добро представителство за дейността на учените в академията.
Разпределението на тези публикации в реферираните издания, който брой е 4104, най-много са в областта на нанонауките, новите материали и технологии – 22,2 %, в областта на информационните и комуникационни технологии – 18,5 % и поравно горе-долу са в областите енергийни ресурси и енергийна ефективност, културно-историческо наследство и национална идентичност, био разнообразие, био ресурс, екология и останалите направления в академията. Тук е представено разпределението на публикациите от 2009 година до 2013. Най в лявата част са публикации, които са реферирани и индексирани в световната система. Виждате, че се поддържа едно постоянно ниво. След това публикации реферирани и индексирани в световната система, подредени – виждате, че също се запазва нивото. Монографиите – също, учебници и учебни помагала, които показват, че въпреки неблагоприятните икономически условия за академията учените в академията продължават да поддържат съответните стандарти. Това са публикации в реферирани списания, където е Българската академия на науките с двата изследователски университета – Софийският университет и Медицинската академия. Виждате, че за отчетната година БАН дължи 63,4 % от тези публикации.
На този слайд виждате, че нивото на научните трудове в реферираните издания през последните години е устойчиво. Интересно е нарастването на броя на цитатите – от 24 хиляди през 2011 г. в момента над 44 хиляди цитирания. Това е най-добрият показател, демонстриращ нивото на разработките, които се извършват от Българската академия на науките. Броят на цитатите показва всъщност как те приема световната научна общност и как те приемат колегите в целия свят.
За проектите няколко думи. По оперативна програма „Конкурентоспособност” бяха одобрени за финансирани 10 проекта на институтите в академията специално в процедурата „Развитие на приложната и научно-изследователската дейност на България” на стойност над 21 милиона лева, които представляват една трета от всички одобрени проекти, проведени в България. Пак един добър показател за академията.
Стартираха три големи проекта, финансирани по Седма рамкова програма общо на стойност около 10 милиона лева, като това са Института по информационна и комуникационна технологии, Института по полимери, Института по физика на твърдото тяло.
Научните проекти по научни направления са 2769. Това горе-долу отговаря на броя на учените в академията, но и през 2013 г. решихме, че едно такова разпръскване на силите в толкова много проекти не е добро и стеснихме насоките за развитие на проектите с около 8 – 10 пъти. Виждате, че тук пак нанонауки, нови материали и технологии са около 21 %, културно-историческото наследство и национална идентичност са 16 %, 13 % са климатичните промени, 12 % - информационни и комуникационни науки и другите направления на академията.
Тук е представен броя на допълнително финансиране на научни проекти и договори за периода 2009 – 2013 г. Виждате срутването във фонд „Научни изследвания” поради това, че той не си изпълнява добре ангажиментите към научната общност. И виждате, че от чужбина е запазено също едно добро ниво на финансиране на научни проекти. Представено е допълнително финансиране на научните проекти и договори за 2009 – 2013 г. Това намаляване спрямо 2012 г. се дължи на факта, че фонд „Научни изследвания” не работеше и всъщност оттам не постъпиха средствата, които обикновено постъпват.
Тук е представено допълнителното финансиране на научни проекти от България през 2013 г. Виждате, че от министерствата и ведомствата е 51 %. Интересно е, че от търговските дружества е 40,4, като в сравнение с предната година, когато бяха само 32 %, се вижда засиления интерес на търговските дружества да работят с учени от академията. Скромен е делът на фонд „Научни изследвания” – 2 %. И от контактите ни с колегите от университета – 1,7 %.
Допълнителното финансиране от договори за общи разработки от чужбина. По договори с Европейския съюз са 52 %. Много силен е процентът и на търговските дружества от чужбина – 36 % спрямо 22 % през по-миналата година, което също демонстрира интереса на чуждите фирми да работят с Българската академия на науките.
В рамките на Седма рамкова програма академията има подписани 217 проекта с общо финансиране над 30 милиона евро. Успеваемостта на учените от академията достига 34 % при средно 21 % за Европейския съюз. Също един много сериозен показател за качествата на учените, работещи в академията. Академията е утвърден и уважаван партньор в чужбина.
Нещо много важно, през тази година създадохме мрежа от регионални академични центрове с цел установяване на сътрудничество с редица университети, фирми и общински структури. БАН стана търсен партньор в цялата страна. Това са регионалните центрове, които тази година са вече 14, а изпреварващо ще кажа, че ние интернационализирахме тази мрежа, имаме вече връзки с Румъния, със Сърбия, с Гърция, с Турция, които присъединихме към нашите центрове и през тази година имаме много голям обем от инициативи, които ще извършим в тези центрове.
Какво сме правили като национален духовен център. Проведохме кръгла маса на тема „България – средище на толерантността”. Инициира се подписване на две декларации на толерантност между академията и Националния съвет на религиозните общности. Бяха организирани чествания 70 години спасяване на българските евреи, 135 години от рождението на Михаил Арнаудов, честване 200-годишнината на успението на Софроний Врачански, което беше главно под егидата на академията. Конференция „Национална сигурност и актуални въпроси, подходи и решения”. Националното честване на Любомир Милетич, 150-годишнината, също беше на академията. 175 години от рождението на Марин Дринов, 200 години от рождението на Джузепе Верди и Рихард Вагнер съвместно с националната опера и балет. Това като че ли вече стана традиция и продължаваме с инициативи и през следващите години.
В Българската академия на науките се разработи и проект „Възгледи за основните национални ценности за устойчиво развитие на България”. Идеята на този проект е, че ние сме единствената страна в Европейския съюз, която не обсъжда и не работи върху визия каква ще бъде България след 25 - 30 години. Искам да ви кажа, че вече на парламентарно представените групи в този парламент този материал е раздаден и се надявам в скоро време в парламента да започне дискусия на тази тема.
Организирана бе кръгла маса по въпросите на бежанците. Беше разработен по поръчка на правителството анализ на взаимоотношенията между Република България и бившата югославска република Македония – минало, настояще и бъдеще. Министър-председателят преди няколко седмици похвали тази инициатива на академията.
Данните от официалния бюлетин показва, че БАН дава 73 % от патентите в България.
Разпределение на учените. Академиците са 0,2 %, член-кореспонденти – 0,4 %, професорите – 14%, доцентите – 36%, главни асистенти – 35%, асистенти – 13%. Искам да ви кажа, че академията беше тази институция, която не се подведе по новия закон и не народи по един непремерен начин професори и доценти. Средната възраст на учените в направленията. Най-млади са колегите от био медицината и качеството на живот, по-напреднала възраст са хората в информационните и комуникационни технологии.
Развитие на субсидията на Българската академия на науките. Спрямо 2012 г., която беше ужасна година за академията, ние получихме 70 750 000 лв., за което благодарим на тогавашното правителство.
Как върви финансирането по различните източници. Виждате с червена линия са получените от фонд „Научни изследвания”, срутването, получените със зелена линия трансфери от средства от организациите в България и доброто представяне в чужбина, получените средства – с червена линия.
Откъде се формират тези собствени приходи и трансфери. Виждате, че научните проекти и договори с чужбина са водещи – 16,3 %, договори от страната – 14 %, научни проекти и договори пак от страната – 11 % и това са всъщност добавяни с безвъзмездните суми – 24 % от Европейския съюз – главните стълбове, върху които се крепи бюджетът на академията.
Тук е разпределението от общата субсидия, общи приходи. Виждате, че основната част – 58 % разчитаме на държавната субсидия. Виждате, че сумите от Европейския съюз са около 10 % и след това договорите от страната са около 6 %, договорите с чужбина – около 7 % и разпределение от останалите източници за финансиране.
Собствени приходи и трансфер от БАН. Виждате 2012 и 2013 г. Стремим се да бъдем близко до субсидията, но приходите от фонд „Научни изследвания” не дадоха възможност през 2013 г. да достигнем близко до нивото на държавната субсидия, т.е. фондът бездействаше.
Разходите. Това са общите разходи на академията. Виждате, че голямата част – 40 %, отиват за работни заплати, за издръжка отиват 25 %, възнагражденията са само 14 %. Разходите от субсидията изцяло отиват – 70 %, за работни заплати, издръжка около 9 % и всичко останало са едни недостатъчни суми за една сериозна подкрепа на изследователския потенциал в академията. Капиталовите разходи са 94 % за дълготрайни активи, което е един добър показател. Нищожната сума е за основни ремонти, само 2 %.
Източниците на капиталовите разходи за 2013 г. са изцяло свързани със собствени средства от международни програми. Сумата от субсидията на Р България трябва да я видим с един микроскоп долу, мъничко зелено петно.
Какви са изводите? Българската академия на науките със своите разработки и своя потенциал достойно отговаря на нуждите на обществото и подпомага развитието на икономиката на страната. В подкрепа на осъществяването на тази своя дейност беше създадена академична мрежа в цялата страна и в момента функционират 12 регионални академични центрове за всички големи градове. Академията се утвърждава като национален духовен център. По време на икономическа, политическа, демографска и духовна криза тя се стреми да изпълни призванието си на обединител по важни и болезнени за обществото проблеми, както и да пази народната историческа памет за сътвореното богато национално културно наследство. Бяха разработени и предложени за обсъждане възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България. Учените от академията имат високо професионален опит, експертни познания и квалификация за извършване изследванията на високо международно признато ниво, като допринасят за развитие на световната наука.
Без адекватна държавна политика и работещи национални структури за финансиране не можем да очакваме устойчиво развитие на науката и да стимулираме иновациите в страната. Въпреки тежкото финансово състояние на академията в последните години няма спад в научната продукция по отношение на нейното качество. Традиционно академията дава голям процент от реферираната научна продукция на страната, общо 65 %. За високото качество на провежданите изследвания говори както нарастването броя на атестациите спрямо предишните години, така и участието на наши учени на най-високи отговорни форуми.
Належащо е решаването на проблема с увеличаване бюджета на академията, за да се изпълнят успешно и с високо качество задачите, изискванията на националните европейски програми за наука и иновации, както и с общия стремеж за привличане на млади хора в науката.
Кои са предизвикателствата? Проблемът, който трябва спешно да се реши в академията, е привличането на млади учени, които да реализират кариерата си в България. Ниското заплащане и финансовата несигурност прави решаването му изключително трудно. Задържането на млади високо квалифицирани кадри в България трябва да стане приоритет на националната политика. Трябва да се развива научната инфраструктура на БАН, както и повишаване на възнаграждението на научните работници, което е най-ниско в държавния сектор. Това е изключително обидно за учените в академията, защото принизява техния високо квалифициран труд.
Тази година ще бъде отбелязана 145-годишнината от създаването на академията. Това ще бъде повод за популяризиране успехите на българските учени, ще демонстрира академията като научен и духовен център на отечеството, активно участваща в развитието на всички области на нашето общество. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, акад. Воденичаров.
Сега давам думата на проф. Костадинов, за да изрази становището на Министерството на образованието и науката.
Проф. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми акад. Воденичаров, уважаеми дами и господа. Становището на министерството за миналата година е положително за дейността на Българската академия на науките, като мога да изтъкна някои основни моменти. Това е високата конкурентност на научните изследвания, второ, висок процент на собствени приходи. Като водеща научна организация в България такъв процент другите научни организации и университети не го постигат. Третият такъв факт, може би това се дължи, че е и водеща, това е единствената научна организация, която има политика и правилник за интелектуалната собственост, запазване, регистрация, управление и комерсализиране. Тук има един малък недостатък, че не всички институти го прилагат, но това е в изпълнение на една директива на Европейския съюз от 2008 г. всички публично финансирани организации трябва да имат политика и правилник за запазване, управление и комерсализиране на интелектуалната собственост. И министърът на образованието и науката трябва да докладва всяка година в Европейския Съвет как се изпълнява това.
Създаването на регионалните академични центрове е един добър подход за използване на регионалния потенциал, както научен, така индустриален и обществен за връзката наука – общество – бизнес. Малко изпреварващо може би, тъй като тази година приоритет на Европейската комисия е да се прави наука, която да е отговорна за обществото. Така че това е от добрите моменти, които искаме да отбележим.
Не на последно място, тъй като националното ни финансиране за науката, както и за БАН, не е голям процент, да не кажа малък, но така или иначе БАН са се справили с привличането на много средства. Тази година е предизвикателство и аз мисля, че Българската академия на науките е готова да участва за повишаване на средствата, изразходвани за наука като цяло. Тоест, Българската академия на науките ще бъде готова да привлече средства от други източници, като програма Хоризонт, НАТО, структурни фондове, Европейската космическа агенция и ред други.
С това бих искал да завърша нашето становище.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Костадинов. Само ще кажа, че през месец юли на 2014 г. са постъпили становища от министъра на околната среда и водите, то е подкрепящо становище. Има конкретни бележки към годишния доклад. От министъра на икономиката и енергетиката – също подкрепящ с бележки. От министъра на отбраната, министъра на транспорта, от Съюза на учените в България от Федерацията на научно-техническите съюзи. Всички становища са подкрепящи и са препотвърдени в рамките на този парламент и за днешното заседание.
Колеги народни представите, имате думата за изказвания.
Госпожо Тодорова, заповядайте.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми акад. Воденичаров, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми представители на БАН, скъпи колеги! Аз мисля, че този документ е аргументиран и доста доказателствен за това, че Българската академия на науките е не само водещият научен център в България, но и водещият стратегически център за страната, защото са разработени възгледи за основните цели за устойчиво развитие на България – нещо, което може да послужи като основа за една бъдеща национална доктрина за страната, тъй като при ерозиращата напоследък държавност и дефицит на стратегически цели и приоритети ние имаме необходимост от един такъв документ и една такава дискусия.
На второ място, не бива да забравяме, че след хода на реформите, които стартираха през 2011 г. БАН се преструктурира по 9 основни направления отново в опит да послужи като помощ за държавата да определи 9 приоритетни направления, така че държавата да може да се възползва от тези направления, а те са: информационни и комуникационни науки, енергийни ресурси, култура и историческо наследство, човек и общество и т.н.
Не на последно място в доказателство за това, че Българската академия на науките работи като стратегически център е раздел пети, в който има много ясен отчет за това как БАН служи като общонационална и оперативна дейност, обслужваща държавата. И повечето институти и направления много ясно са показали с какво те са допринесли за този период. Вярвам, че това с времето ще нараства и моят апел е държавата по-активно да се възползва от този потенциал и от тази подадена ръка.
На следващо място, Българската академия на науките е водещ научен център. Това пролича по отчета за нарастващия брой на публикациите на научните трудове и на вече международната видимост, която има за БАН, с такива издания, които повишават импакт фактора на институцията. И трябва да отбележим, че това става много скоро след приключването на реформите. А знаем, че е бил необходим един период на адаптация.
На трето място, виждаме, че Българската академия на науките иска да прави отчетност на своята иновативна дейност и дава конкретна статистика какви са иновациите, патентните, научните публикации, които са 60 – 70 % от цялата научна продукция. Така че статистическите показатели са точни, те са най-ясното доказателство.
Трябва да отчетем и това, че Българската академия на науките се опитва да бъде и научно духовен център, да спомага за толерантността, сцеплението и разбирателството в обществото с редица инициативи, които са посочили.
Не на последно място, виждаме, че БАН има градираща роля и функция на това да се самофинансира със спечелването на множество международни проекти, със сътрудничество с други институции, като нивата на това допълнително съфинансиране е почти или малко повече от над две трети от държавното финансиране. Това също е много важен показател.
В заключение мога да кажа, че държавата дължи на Българската академия на науките една по-голяма грижа в финансов аспект. Аз това поставих като въпрос към заместник-министъра на финансите, когато беше тук, тъй като виждаме, че огромна част отиват за капиталови разходи, а за да може академията да продължи своите функции и съфинансиране на проекти ще са й необходими малко повече държавни средства, така че да не прекъсва този момент на съфинансиране на проекти.
С това аз напълно изразявам моята лична и на АБВ подкрепа на този документ и пожелавам с всяка изминала година тези показатели да се подобряват и все повече да се стабилизира институцията. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания?
Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми акад. Воденичаров и представители на ръководството на Българската академия на науките, колеги! Аз съм един от онези между нас, които най-отдавна са свързани с Българската академия на науките, тъй като пред далечната 1970 година защитих дипломната си работа в тогавашната ЦЛЕХИТ, това беше Централната лаборатория по електрохимични източници на ток. Защитата беше в присъствието на акад. Юхновски тогава. Той мисля, че тогава не беше още академик, тъй като беше и той малко по-млад, отколкото е сега. С годините тази връзка може би малко формално да е поизлиняла, но не и чисто духовно, даже и с това, че преди две или три години бях включен в Съвета на настоятелите на БАН, което може би има някакъв до известна степен случаен елемент. Но все пак аз благодаря на академията за тази оценка. Тя беше свързана със съвместна работа през изминали години. Но откакто съм в Съвета на настоятелите и понеже и тук декларирам, че си оставам доцент, не съм използвал тези години някакви възможности, за които и акад. Воденичаров намекна – за едно по-бързо израстване в научната кариера, при положение че човек се е посветил на политика и на други дейности и е поизостанал малко с писане на научни публикации. Но като член на Съвета на настоятелите можех да проследя през последните години как се развива този наш важен духовен и научен център от близо. И трябва да ви кажа, че действително съм впечатлен, включително и от най-новото ръководство в лицето на акад. Воденичаров, който пое щафетата. На мен ми се струва, че тук преди акад. Юхновски няма предишен председател на академията, в залата, но оттам та до днешни дни стремежът на академията да бъде полезна и на обществото безспорно е бил налице, напоследък във все по-отчетливи краски.
И това, което и колежката Тодорова спомена за тези реформи, които бяха извършени, те може би имаха малко леко насилствен характер от гледна точка, че като че ли някои изказвания най-малкото бяха с един речник, който човек трудно може да възприеме като нормален, но така или иначе фактът е налице, реформите бяха направени в тази сфера и всички ние очаквахме да потекат и пари след реформите, понеже това беше едно от условията, но като че ли засега потокът от финансирането се бави, вероятно защото и цялата ни държава страда и от световната криза, и от вътрешни някои неблагополучия. В тази неблагоприятна обстановка беше докладвано и от акад. Воденичаров днес, че качеството на научните разработки не е спаднало, а даже май и количеството. И понякога човек е склонен да се пошегува дали трябва да се увеличава едва ли не държавната субсидия, при положение че и така се справят колегите. Но това може само като шега, разбира се, да се възприеме, още повече и в стратегията за развитие на висшето образование, а и в други документи нашата цел скоро се очертава да бъде процент и половина от брутния вътрешен продукт за наука, което безспорно една благородна цел и доста голяма част от този процент и половина по право би трябвало да принадлежи на Българската академия на науките.
Аз бих задал и някои въпроси на акад. Воденичаров и на неговите колеги и съратници. Доколкото тази великолепна идея за регионалните академични центрове към момента, за който е отчетено, те са били 12, сега са 14, има даже такива регионални академични центрове дори там, където няма нито научен институт, нито дори висше училище. Което означава, че академията в тези случаи служи като някакъв първопроходник, като някакъв прокарващ пъртината в по-изостанали краища на нашата страна, нещо, което е много благородно, но което би трябвало някак си да се развие. Тук трябва да се отчете инициативата на акад. Воденичаров и на проф. Димитров, който е там на задния ред, симпатичен мъж с очилата, който не го познава, трябва да се отчете.
Но имайки предвид и много активната роля, която учените от академията играят включително и по новата оперативна програма „Наука, образование и интелигентен растеж”, и особено проф. Хаджитодоров, той май стана и член-кореспондент между другото, стана ли, да му е честито, тук би възникнал и този въпрос. Макар че ние отчитаме 2013 г., но може би това е началото на един разговор, който ще продължим когато сте готови с отчета за 2014 г., по какъв начин тази оперативна програма ще подпомогне и академията, и научните изследвания в България, и иновативния подход, който всички се очаква да проявим и да имаме една икономика през 2020 г., основана на знанието, на иновациите.
В този смисъл един подвъпрос би бил: имаше разговори в ръководството на академията и в Съвета на настоятелите да се призове правителството, независимо кое е то, тъй като очевидно че БАН до голяма степен е надпартийна, надполитическа институция и за нея всяко правителство би трябвало да полага достатъчно грижи, имаше една сравнително скромна идея да се отпуснат целеви средства за заявяване и поддръжка на патентите, които са дело на учените от академията, за да може те да се чувстват достатъчно защитени, също и академията, където всъщност са създадени тези изследвания и всичко онова, което е годно да бъде патент, а не непременно да бъде вследствие само на някакви лични усилия и оттам да бъде патентовано само на името на някой от изследователите, а и академията да може нещо да получи след време или когато този патент се осъществи в практиката, дали по този въпрос има някакво придвижване и доколко нашата комисия може да окаже съответна помощ?
Другият ми въпрос би бил свързан с това, което се отчита включително и в този годишен отчет за 2013 г., участието на Българската академия на науките в създаването на нещо, което е достатъчно значимо за страната ни, с кодовото название „София тех парк”, доколкото това, което се върши в момента или миналата година отговаря на вижданията на академията, включително и с това, което напоследък беше обявено като редица обществени поръчки, където имаше някои смущаващи неща не само научната общественост.
И последно, стремежът на Българската академия на науките да подпомага развитието на природните науки, включително и в средното училище, където има специализирани паралелки по природни науки, който стремеж беше намерил подкрепа и от Министерството на образованието и науката миналата година като Министерството на образованието и науката плати абонамента за списание „Природа”, едно сравнително ново списание или по-точно възродено списание на академията с научно-популярен характер, но много полезно и за учители, и за ученици, които се специализират в тези области на знанието. Научаваме, че тази година като че ли този скромен абонамент, който за тези 350 специализирани паралелки, не е бил платен от министерството. Бих помолил проф. Костадинов да бъде така добър да провери как стоят нещата и евентуално да окажат съдействие на академията, тъй като това е най-малкото, което министерството би могло да покаже като оценка за цялостната работа на академията. Това е трохичка, но все пак е важно и като символ. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доц. Великов.
Доцент Михов, имате думата.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин заместник-министър, господа академици! Самият факт, че днес разглеждаме отчета на академията за 2013 г. е като че ли доста илюстративен за състоянието, в което като ценност се намира академията и науката, също и политиката. Разбира се, че това забавяне не е по вина на учените, разбира се, че вината е от другата страна. Казвам това, защото мисля, че в тази зала няма човек, който да не се съгласи с тезата, че към Българската академия на науките не трябва да се гледа като научна институция, която обслужва нуждите на държавата, а като нещо друго, която генерира познания, която задава основните перспективи не само пред развитието на науката, не само за развитието на познанието в чисто природната сфера, но и за развитието на нацията. И в този смисъл аз мисля, че отношенията трябва да бъдат поставени на едно друго ниво, може да се изразя малко по-грубо, но академията е над политиката и науката е над политиката.
Политиката трябва да осигури аз мисля две основни неща както за развитието на академията, така и за развитието на българската наука. Първото е необходимият финансов обществен ресурс. Този процент и половина от брутния вътрешен продукт ми се струва мечта, цел, но ние трябва да се движим колкото се може по-бързо към тези средства, които имат някакво чисто относително измерение и, второто нещо, което трябва да осигурим, е нормативно и законово закрепена свобода на учените, свобода на научните институции, свобода, необходима им за творчество, за провеждане на научни изследвания, за търсенето на възможности за развитие на българската наука.
Беше ми необходимо едно число и аз погледнах първото изречение на страница седма, че общият брой на академиците и член-кореспондентите е 143. Това ми звучи много показателно колко малко всъщност хора имаме ние като научен потенциал в България. Ако се вгледаме в университетите, ние няма да бъдем очаровани, че имаме десетки, стотици водещи учени, че имаме хиляди доктори, които са на изключително добро средно ниво. Тоест, ние имаме, извинявайте за израза, но една шепичка учени хора, които могат и трябва да бъдат подпомагани в името на всички останали. Това го казвам най-общо в подкрепа на българската наука.
И в тази посока ние ще подкрепим от Патриотичния фронт този отчет. Надяваме се, че отчетът за предходната 2014 г. ще стане по-рано и колкото по-рано, толкова по-добре, защото, акад. Воденичаров, това ще ни даде основание ние активно да се застъпим за онова, което трябва да се направи за академията. Това ще ни бъде опорната точка, както се казва от античността, с която да преобърнем може би мъничко политиката или да прибутаме малко във верния път колата, която се движи по утъпканите коловози на нещо, което не ни харесва. И аз се надявам, че вие ще го направите в необходимия срок, с необходимата отговорност, защото този отчет ще бъде и тест за тези, които декларират подкрепа за българската наука и тези, които действително се стремят да помогнат. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доц. Михов.
Господин Жаблянов даде заявка за изказване, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз искам да изкажа благодарност на ръководството на Българската академия на науките, че в такава дискусия представи отчета на академията и да спомена някои мисли като страничен човек към тази дейност, ангажиран с политиката.
Става въпрос за следното. Академията преживя сложни времена и е изправена пред няколко предизвикателства. Първото е да покаже, че може да функционира в тази обществена и икономическа обстановка, която е тежка за науката на всички нива – и в БАН и в университетите, заради много обстоятелства, заради загубата на престиж на обществената дейност, заради липсата на материално съответствие между статуса, който притежават учените от една страна като познания, от друга страна, като материално битие, заради деинтелектуализацията на производствените дейности в България и на цялостния национално-икономически комплекс. Тоест, онези корени, които академията на науките има в едно общество, бяха сериозно подрязани през последните години по обективни и субективни причини. Поне на мен така ми се струва.
Затова оттук започваме според мен и какви са предизвикателствата. Да, несъмнено разходите, финансирането, този процент и половина, за който се говори тук, са необходимо условие, но академията с нейната дейност и с учените, с кадрите, с които разполага, има едно голямо призвание и то е да помогне България да бъде изведена на пътя на развитието. За съжаление засега ние като парламентаристи, може би другите институции като общество не можем да намерим тази формула каква е. Намираме се от години очевидно в икономическа стагнация, тежки обществени проблеми, нито една партийна програма не може да ги реши и да намери ключа към това. Присъединяването ни към Европейския съюз даде големи надежди, но и тук вече може да се направи равносметка, че 7 – 8 години продължаваме да буксуваме. Затова ми се струва, че ключовото понятие в тази сфера като задача е осигуряването на един догонващ растеж на България като развитие, като икономика, въобще като място сред другите европейски държави.
От тази гледна точка мисля, че има смисъл да се постави един важен въпрос и то може би най-много отива на академията да го постави, за това каква структура на националната икономика е необходима за постигането на тази цел. Защото ясно е, че натрупването на множество външни, ще кажа европейски, стратегически и други документи, парламентарни и правителствени програми, те очертават някаква посока, но за мен ахилесовата пета си остава структурата на българското стопанство такава, каквато се формира в годините на прехода, стихийно се формира и тя наподобява по-ниско развитите общества и държави. Тук няма защо да се крием от това, нашата стопанска структура съответства на структурата на държави извън Европейския съюз. И голямата разлика това е участието на науката в производствения процес, участието на науката в икономическия процес. И тук ми се струва, че връзката е скъсана. Разбира се, така се е случило. Не става въпрос за вина.
И мисля, даже струва ми се може да се оформи някакво предложение. В процеса на разговори споменахте за кръгла маса, която е била организирана, дискусия от академията. Може би поредица от дискусии в тази посока каква структура на националното ни стопанство е необходима. Ясно е, че стихийните външни инвестиции, кой дошъл, дошъл, инвестирал и си заминал, който си оставил парите в един момент се разочаровал, взел си ги и си заминал, това не може да е гръбнакът на стопанството. Необходим е план, може би инвестиционен план с някакъв хоризонт и това би следвало да бъде за мен в основата между дейността на академията в следващите години, правителството независимо как е сформирано, кой го оглавява, коя партия управлява, но задача е струва ми се от стратегическо естество, не може да бъде решена без Българската академия на науките. Оттук нататък, ако има възможности и желание, би следвало да се реализира. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Първо моля да бъда извинена за закъснението, но то е свързано с участието ми в работата на друга комисия, която дублира по време и заради това, а не като неуважение към този дневен ред на комисията днес, още по-малко към Българската академия на науките.
Аз може би ще бъда в различна постановка от тезите на господин Жаблянов и ще кажа, че Българската академия на науките всеки ден презентира отчет за дейността си на практика по най-императивния начин и имам факти, които доказват тези мои думи, че не са комплимент или някаква самоцелна пристрастност или пристрастеност към дейността на този водещ и високо авторитетен научен институт, или така да се кажа храмът на науката в държавата.
Първото доказателство е, че още в месеците септември и октомври тук същите академици бяха инициатори и водещи референти на една знакова среща с премиера, на която те подадоха ръка и предложиха компетентност, енергия, гражданска отговорност, което доказва, че Българската академия на науките изцяло с ресурсите си, и административни в това число, а не тясно по компетентност, са по-загрижени и предани към проблемите на държавата, отколкото институциите. Това е важен знак, че Българската академия на науките се държи отговорно, мъдро и много дейно всячески – и на компютъра, и като научна мисъл, и като гражданска позиция, много дейно и самоотвержено.
Вторият факт в тази посока, че Българската академия на науките даже авансира ангажимента и готовността да предоставя своя ресурс на научната мисъл в името на държавата, е по-пресен като дата, това е от миналата седмица. Идеята на правителството, предполагам, че тя се предхожда от една неформална комуникация, че академиците са готови и в тази посока да отделят време и мисъл за експертен съвет по демографската политика под егидата, така да го кажа като клише административно-политическо, под егидата на БАН. Това е още едно доказателство, че Българската академия на науките не остава строго профилирана или посвоему в програмата си за научна дейност.
В тази посока моето изказване кореспондира и с изказването ми, когато обсъждахме проекта за бюджет и бях твърде напориста, че не бива да се позволява по никакви причини рестриктивна политика по отношение на финансирането на Българската академия на науките. Ето тези анонси, които направих, показват, че правителството трябва да бъде съответно още по-ангажирано и да осъзнава, че е в дълг по отношение на финансирането, защото то само не може да предвиди колко много и колко често, и с каква панорама Българската академия на науките е ат хок ангажирана с научния си потенциал. Затова аз смятам, че това закъснение на годишния доклад е било авансирано с други действени и отчетност, и съответно институционално валидиране, явно гражданско в по-голяма степен, но то е по-силно и по-актуално. И се надявам, че въпреки корекциите, които бяха направени по приемането на бюджета, това все още не е необходимото партниране по посока на финансирането на Българската академия на науките.
Пожелавам успех на академията! Благодаря преди това за този еталон за работа на академията. Лично поздравявам тук присъстващите академици и останалите колеги от ръководството на академията и се надявам, че те ще почувстват сами за себе си и сами по себе си, че би следвало контактът, комуникацията на държава, власт, академия да бъдат с паритет на конструктивизма и на доброто сътрудничество с реални практики. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Георгиева.
Сега, акад. Воденичаров, имате думата.
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Аз първо искам да изразя благодарност от името на цялата академия към добронамереността и конструктивността на дискусията, която се провежда в тази комисия. Много е радостно, че всички вие мислите за благото на академията и за благото на държавата. Благодаря ви още веднъж. Хубаво е да се чуят те, но и знайте, че аз ще ги предам в академията, да знаят, че ние можем да разчитаме на вас.
Ще започна да отговарям на въпросите, които бяха зададени, малко по-накратко. Първо, тези национални цели за развитие на страната ние създадохме в условия, когато омразата кипеше из улиците на София и тръгнахме от там, че вместо всеки ден да се мразим повече, по-добре да седнем да изприказваме какви искаме да бъдем след 25 – 30 години. Това беше всъщност причината да подготвим този документ. Вътре в него по някакъв начин са обрисувани едни рамки специално за стопанския, за духовния живот и за някои демографски проблеми. И както казах вече, това се намира в ръцете на парламентарните групи. Надявам се в скоро време, имам чувството, че ръководството на Народното събрание ще подложи на обсъждане някои от тези глави.
Народното събрание е мястото, където трябва да се направи тази дискусия. И ако успеете да намерите повече участващи личности в тази дискусия, които да се почувстват като съавтори на това нещо, тогава ще стане успешен документът. А такъв документ трябва да се направи. В България трябва да се въведе принципът на надграждане, а не започване от нулата. Който надгражда, той е успешен. И ако вие в този парламент направите това нещо, поставите една основа и който и да ни управлява, да знае, че парите от бюджета отиват тук и тук и всяка година парите трябва да се дават с поставени цели и отчитане дали са постигнати целите, а не да се раздават пари, както има някои хора, които са свикнали така да работят.
Второто, беше поставен въпроса с какво може законодателно да се помогне. Знаете, че не само на БАН, а на всички учени и университети ръцете са вързани с несъвършените законодателни мерки в България. От отдавна се говори за Закон за иновациите. От отдавна се говори за Закон за публично-частното партньорство, за легализиране на отношенията между учените и българските индустриалци. Ние сме в момента в невъзможност, ще извършим юридически нарушения, ако преминем в някакви отношения с индустриалците, с предприемане на някакви мерки, които в момента не са регламентирани.
Какво можем да направим за иновациите и по някакъв начин да подпомогнем тези академични центрове? До този момент не е решен въпросът с финансирането на българските изобретения в чужбина. Ние в академията в момента разработваме една система за един виртуален иновационен център, в който със средства на външни донори да се опитаме да решим този въпрос. Дано да бъде успешен.
Контактите ни с хората в страната са много важни за нас, защото освен че правим връзка с колегите от университета и страната, правим връзка с иновативните фирми. Амбицирани сме в момента от успеха, който миналата година имаше с така наречения Университет за ученици. Досега се обръщаше внимание само върху млади хора с интереси в информатиката и математиката. Ние направихме така, че и в другите области на науката – биология, химия, физика, направихме един национален конкурс и ако знаете какви деца дойдоха да защитават, невероятна работа. Сега сме решили този конкурс да не бъде централизиран в София, а да бъде във всеки един от тези академични центрове, които имаме, за да обхванем по-широк кръг ученици.
Работим в момента и по програмата за промяна на подготовката на децата в училище, защото тя в момента не отговаря на изискванията на информационното общество. Разчитаме на вас и се надяваме, че заедно ще бъдем успешни. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на акад. Воденичаров.
Преди да пристъпим към гласуване, доц. Вълчева поиска думата, също проф. Костадинов след това.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми акад. Воденичаров, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Искам да подчертая един много труден момент за академията, който даде силен отзвук сред нас синдикалистите и оценката на нашия синдикат е следната. През 2013 г., когато се отчита дейността на академията, акад. Воденичаров, събирайки парите откъдето и както можахме и всеки с каквото можа помогна в тази посока, насоки ресурса към възстановяване на неправомерно намалените заплати на българските учени, насочи ресурса към увеличаване на докторските, за да може да стимулира младите хора да защитават. Аз го поздравявам за това, защото ако беше в по-предходен период на председателство, визирам предишния председател акад. Съботинов, това нямаше да се случи. Убедено го казвам. Така че поздравявам го за това и даваме много висока оценка за това, че има финансови измерения за българските учени и възстановени права.
Но в самия отчетен доклад не видяхме нищо за докторантите. И може би е добре, защото докторантите в Българската академия на науките ползват също една държавна субсидия, една чиста стипендия от 450 лв., които са равни и дори малко по-високи от заплатите на асистентите. Казваме това убедени, защото видяхме в данните, че младите хора в БАН са малко, делът на асистентите е толкова или почти равен на този на професорите. Може би трябва да се потърси някаква възможност докторантите, които ползват държавната стипендия, да бъдат по някакъв начин, не принудени, разбира се, но приети като млад научен кадър. Все пак за това държавата заделя тези пари. Така че моята и нашата препоръка е в следващия отчет да видим приетите докторанти, обучаващи се в академията, колко от тях защитават и как се усвояват тези средства. Най-малкото го дължим на младите учени и асистентите.
И още нещо като препоръка. Видяхме тук един завиден интерес към Българската академия на науките от външните търговски дружества. Да видим каква е картината и какъв е интересът нашите, български търговски дружества. Тоест, какво е състоянието на дяловото участие на бизнеса в подкрепа или в прилагане на научните проекти на БАН и какво държавата може да стимулира, така че да се увеличи този дял. Известно е, че в Европа той е около 1,5 %. Всъщност така ще можем да подпомогнем още повече научно-изследователската дейност в БАН.
Иначе пожелавам успех и виждам, че, научила съм от президента Първанов, че се плува трудно в сярна киселина. Мисля, че БАН доказва, че успява да преплува. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, акад. Воденичаров.
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Искам да кажа, че специално за докторантите резултатите са в отчета, а не са показани в слайдовете, защото все пак има ограничение за това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Костадинов, имате думата.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Уважаеми доц. Великов, подписан е абонамента за списание „Природа”. Това не можа да стане от 1 януари, защото ние имахме бюджет на министерството късно поради редица съображения. Движим се с малко закъснение, освен това ние търсим много други източници за финансиране поради недофинансиране на науката. Не се оплакваме, както и БАН намираме други средства и се справяме, но има държави като Испания и България, които като им се намаляват средствата за наука, те увеличават активността си за привличане на други средства. Така е и в министерството. А има и други държави, като например Гърция, които като им се намалява финансирането, намалява им се активността в научно отношение. Нека да не стигаме до такова положение, където да не може да реагираме на това положение. Така че бъдете уверен, подписан е документът за абонамент. Ще има абонамент за списание „Природа”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Костадинов.
Сега ви предлагам да преминем към гласуване на годишния доклад.
Комисията предлага на Народното събрание да приеме следния проект за решение: Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките реши: приема годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2013 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Единодушно – 16 народни представители гласуват „за”, против и въздържали се няма.
Да благодарим на Българската академия на науките, на всички гости.
За точка „Разни”, колеги, имате ли въпроси? Не.
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 16,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова
