На 5 март 2015 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

Д н е в е н р е д:

1. Информация от Министерството на образованието и науката за план-приема във висшите училища за учебната 2015-2016 година.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, № 554-01-12, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 23.01.2015 г. – първо гласуване.
3. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.

---

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията.


ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители, гости и представители на висшите училища, на КНСБ „Висше образование и наука”!
Кворумът за днешното заседание е налице, така че откривам заседанието и ви предлагам то да протече днес по обявения дневен ред. Има ли други предложения?
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, с оглед на тежкия дневен ред днес и за да има възможност добре да бъдат обсъдени въпросите, предлагам точка втора от дневния ред да бъде отложена за следващото заседание на комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Обратни становища не виждам.
Подлагам на гласуване първо така направеното процедурно предложение за отлагане на точка втора от предложения проект за дневен ред. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 3.
Сега подлагам на гласуване дневния ред без точка втора.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, няма против и въздържали се.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Информация от Министерството на образованието и науката за план-приема във висшите училища за учебната 2015-2016 година.
Доколкото виждам, тя ще ни бъде представена от проф. Костадинов, заместник-министър на образованието и науката и господин Красимир Вълчев, главен секретар на министерството.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа депутати, аз тъкмо това исках да кажа, че информация за приема ще бъде предоставена от главния секретар на министерството господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, най-напред ще започна с общите постановки, които са заложени в Закона за висшето образование. Ежегодно план-приема се определя от Министерския съвет до 30 април въз основа на предложения на висшите училища в рамките на утвърдения капацитет. Такива предложения за 2015-2016 година все още нямаме. Предстои да бъдат предложени от висшите училища след решение на техните академически съвети.
По отношение на учебната 2014-2015 година броят на студентите, което е разчетна величина по отношение на държавните висши училища в Закона за държавни бюджет за 2015 година при определяне на субсидията за издръжка на обучението мога да ви представя информация. Само че доколкото си спомням обсъждането на заседание на комисията на проекта на Закон за държавния бюджет за 2015 г. акцентът беше по отношение на планиране на субсидия за издръжка на обучението. Предполагам, че този въпрос ще бъде засегнат и от споменатите вече проф. Статев и госпожа Вълчева.
Субсидията на държавните висши училища от държавния бюджет се определя по 5 елемента, основният от които е субсидията за издръжка на обучението, която формира 75 % от общата субсидия. Останалите са за социално-битови разходи, където се включват общежития, столове и капиталови разходи, присъща научна дейност – издаване на учебници и научни трудове. Субсидията за издръжка на обучението обезпечава основната дейност, която накратко е обучението по съответния учебен план. Съгласно чл. 91 на Закона за висшето образование тя се определя въз основа на броя на студентите, диференцирани нормативи по съответното професионално направление и комплексна оценка въз основа на качество на обучението и връзката му с пазара на труда.
Броят на студентите в последните 25 години във висшите и в държавните висши училища нарасна значително. Това, което можем да кажем към днешна дата е, че ефектът на масовизация в системата е изчерпан. Две хиляди и тринадесета година е годината, в която беше отбелязан максимален брой студенти в държавните висши училища. Въпреки че са налице вече негативни демографски процеси, започнали преди повече от 20 години, които се отразяват вече на системата на висшето образование, на приема, няколко години като процес вървеше заедно с процеса на масовизация. Мисля, че през 2007 година беше направена промяната в Закона за висшето образование, която промяна разреши поетапно либерализиране на приема до капацитета. Това, което се утвърждава като брой студенти, са предложенията на висшите училища в рамките на капацитета. Капацитетът обикновено се увеличава, почти ежегодно има множество процедури за увеличаване на капацитета по определени професионални направления.
Това, което мога да ви кажа за последната учебна година, утвърденият план-прием общо за държавните и частни висши училища е бил 73 700. Изпълнението е 61 700, неизпълнението 12 000 незаети места, като това неизпълнение е надпропорционално в частните висши училища. Близо 6000 е неизпълнението в държавните висши училища и близо 6000 в частните висши училища. Често се съпоставя с броя на завършващи гимназия или положили държавни зрелостни изпити този брой. При една такава съпоставка трябва да се има предвид, че близо 11 000 от този реализиран прием е за образователно-квалификационна степен магистър след бакалавър, т.е. това не са завършили гимназиален етап на обучение ученици, а студенти, които са завършили образователно-квалификационна степен бакалавър. Тоест, приемът без тази степен е около 50 000 студента годишно, като следващите години се очаква той да намалява, продължително да намалява. Може би ще стане въпрос в разговора по-нататък пред какви предизвикателства ще бъде изправена системата във връзка с това намаляване.
Това, което е заложено във вече одобрената от Народното събрание стратегия за развитие на висшето образование вие го знаете по-добре от нас, не е свързано с промяна на модела на финансиране, а по-скоро с неговото доразвиване и усъвършенстване, предвижда се запазване на този модел, базиран на формула, така както изредих формула за броя на учениците е броя на студентите, от една страна, и качеството от друга, като е предвидено да се увеличава дела на финансирането в зависимост от комплексна оценка. Мисля, че в стратегията беше 60 %, а в програмната декларация на правителството 50 % , което обаче е до 2018 г., а стратегията е до 2020 година. Чисто математически това увеличение на финансирането в зависимост от комплексната оценка на качеството няма как да стане, ако не бъде намалено, бих казал анулирано дори финансирането на тази част от системата, която е с ниски резултати, ниски резултати както за академична дейност, тук имам предвид оценката за научна и учебна дейност, така и ниска оценка за реализация.
Всъщност в комплексната оценка, която министерството е направило и е предложило на Министерския съвет и одобрено с Постановление 121 на Министерския съвет от 2012 г. ние можем да видим сечение на две концепции за качество. Едната е академичната, в която са академичните показатели, включващи акредитацията, която сама по себе си е една комплексна оценка, включваща множество показатели за оценка на процедурите и на капацитета на висшите училища да провеждат качествено обучение, така и показателите за научна дейност. Това е най-общо академичната оценка, тя е с тежест 58 %, е 42 % е тежестта на пазарната оценка за качеството, това което работодателите казват, че е тяхната оценка. От една страна академичните лица казват, че качествено е това, което ние можем да оценим, от друга страна, работодателите казват, че е качествено това, което пазарът оценява. Всъщност и двете тези са правилни и затова ние сме се опитали да направим балансирана оценка от показатели, която да отразява качеството.
Другата постановка, на която сме стъпили при разработването на оценката за качество, това е да използваме само показатели, за които имаме надеждна информация от централизирани регистри, пълна, изчистена и точна информация. Тоест, за разлика от рейтинговата оценка, която включва 51 показателя, включва показатели за престиж, удовлетвореност на потребителите, субективни мнения, то в оценката, която министерството е направила, такива показатели са изключени и са останали само показатели, които могат да бъдат проверени от всички оценявани. По същия начин това може да се каже за показателите за научна дейност, които са от научните база данни, това може да се каже и от показателите за реализация, които са от регистрите на НОИ и на Агенцията по заетостта.
Последните години броят на студентите се увеличаваше, а последните две години имаме задържане, въпреки че за първи курс започва да намалява леко приема през последните години, от първи до пети курс все още имахме леко увеличение до 2013 г. Вече през 2014, 2015 г. наблюдаваме едно леко намаление на общия средно приравнен брой учащи, който ние финансираме. Това увеличение на броя на студентите до голяма степен изземваше периметъра за други разпределителни решения, когато говорим за субсидията, издръжка на обучението и коефициентите професионални направления, първо, и второ, когато имаше такъв периметър политика на Министерството на образованието е било да се увеличава финансирането в зависимост от комплексната оценка. През 2012 г. то стартира с 5 млн. 800 хил., през 2015 г. са близо 43 млн., които се предоставят въз основа на комплексна оценка за качество и съответствие с потребностите на пазара на труда. Но това увеличение на субсидията в зависимост от комплексна оценка беше правено, без да се намалява субсидията на тези висши училища, които са с ниска оценка. Кои са с ниска оценка? Най-общо взето системата показва, че това са неприсъщите за определени висши училища специалности, обикновено създадени през последните 20-25 години, които не са успели да натрупат достатъчно ресурси, за да бъдат оценени положително било чрез акредитацията, научните показатели или пазара.
Може би станах многословен и малко разпиляно ми е изложението. Ще приключа до тук. Искрено се надявам, че въпросите ще ни ориентират в дискусията по-нататък. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Вълчев.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми представители на министъра на образованието и науката! Да, господин Вълчев, дълго изложение, аз обаче очаквах да поставите акцент в едно основно изречение в писмото, което сте изпратили до госпожа Дамянова, а именно, че след като приключи проверката в изпълнение на заповед на министъра, до 31 март на текущата година въз основа на получените данни за броя на приетите за обучение студенти ще бъде извършена промяна на бюджетите на държавните висши училища. Виждам, че с едно, две, три, четири, пет несъществени изключения от 7 до 35 студенти, приети в повече в сравнение с плана, по отношение на всички останали висши училища това означава чувствително намаление на общата субсидия. Нали така? Така. Значи тук първо казваме, че така гласи законът. Нали, господин Вълчев, да бъда коректен?
И все пак, струва ми се, че е време за сериозен разговор, в това число и за модела на финансиране на висшите училища. Аз смятам, че в тези трудни години това ще бъде доста тежък удар, трудно поносим за висшите училища. И понеже не ме познавате като популист, който има за цел с това изказване да спечели симпатиите на висшите училища, аз ще споделя няколко неща, че тенденцията за масовизация на висшето образование през последните години не е проблем сам по себе си. Това е положителна тенденция, защото България продължава да е значително под средните стойности за Европа по показател брой лица, ангажирани с обучение във висши училища в определена възрастова група. Тоест, ние имаме необходимост да водим съзнателна политика на поощряване на масовизацията на висшето образование в България, минимум защото дори да имаме една тъжна картина безработни висшисти, аз избирам България да има проблем с безработни висшисти, отколкото с безработни неграмотници. Защото тези с висше образование рано или късно ще се оправят. Това е безспорно.
Проблемът е, че масовизацията не трябва да протича за сметка на девалвацията на качеството на крайния интелектуален продукт, който се произвежда от висшето училище. И тук въпросът с модела на финансиране има пряко отношение към конкретния казус, който е предмет на дискусия днес. Ние какво правим? От една страна, казваме добре да е масово училището, което означава да улесним максимално входа на висшето училище, но забравяме най-надеждната превенция на риска – масовизацията, да не е за сметка на девалвираното качество. Тоест, завършването трябва да е трудно. Чух и министъра съвършено правилно да казва това и от трибуната на парламента. Прав сте, господин министър. Лесно влизане, трудно завършване, за да гоним високо качество. Само че, ако едно висше училище или група висши училища за разлика от всички останали завишат критериите пред студентите си и в резултат на това те отпаднат, ние ще се изправим пред една парадоксална картина – тези, които прилагат по-високите стандарти, заради това доброволно ще се откажат от абсолютния натурален показател, по който получават бюджета си – брой студенти по издръжката на един студент по професионално направление. Това е порок! Това е противоречие между целите на образователната система и модела на финансиране. Затова смятам, че тезата, която чух от господин Вълчев – ще съхраним модела, е проблематична.
Аз мисля, че е време да поставим въпроса за малко по-радикална промяна в модела на финансирането, за да обвържем качеството на интелектуалния продукт, произведен от висшите училища, с финансирането. Тоест, по отчетлива диференциация съобразно качеството. Бихме могли да го направим. В противен случай това противоречие между план-прием и отчет към 31 март на следващата година ще се задълбочава, защото тази тенденция, която сте уловили за последните две години – сравнително малко на брой, записали се в първи курс на основната степен, ще се задълбочава, уважаеми господин министър, и заради демографските показатели. Дори ако имаме предвид раждаемостта за миналата година, то план-приемът, общият за 2014 – 2015 учебна година ще бъде с около 30 % по-голям от общия брой евентуално завършили средно образование. Тоест, 30 % по-висок днес в сравнение с броя на новородените деца за миналата година, ако говорим за приема след 18 години, камо ли ако имаме предвид колко от тях биха завършили средно образование.
Тоест, време е за един малко по-сериозен разговор. Вероятно той ще бъде проведен в рамките на изпълнения от вас ангажимент за изцяло нов закон за висшето образование. Вероятно там ще го решим, но аз отварям темата възможно ли е днес не да правим жест към висшите училища, а отчитайки тези тенденции, има ли механизъм, по който да се въздържим от корекцията в бюджета им, за да им оставим глътка въздух в тези трудни години. Освен това, колкото и да намалява броя на студентите, общата издръжка на висшите училища малко или много е константна величина. Отоплението на една аудитория е константа независимо дали в нея днес ще влизат 30 или 130 студенти, както беше по наше време за щастие. И тук уговорката, че за общата издръжка имаме друг бюджетен показател няма да е достатъчна утеха. Няма грам популизъм в думите ми.
И повтарям, абсолютизирането на критерия брой студенти по субсидията поражда предпоставки за девалвация на качеството, защото не съдържа никакви стимули за висшето училище да прилага по-високи критерии за качество на знанията на студентите. Завърших. Благодаря за вниманието, с което ме изслушахте.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Други изказвания?
Госпожо Дукова, заповядайте за реплика.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Репликата ми не е конфликтна, тя е във връзка с това, че въпреки коректния Ви тон и добре подбрани термини за мен е ясно, че функционирането на висшите заведения спрямо финансирането е реципрочно и е функция на качеството на образованието. Поне така е в широкия смисъл на този термин. Обаче според мен тази плашливост в това, че ще се намали приема във висшите училища и ще бъдем притеснени от това, че те ще направят не такъв прием, какъвто искат, защото финансирането няма да бъде реципрочно, не е ли адекватно и на балансирания подход с оглед на това да бъде оптимизирана мрежата на висшите училища? Това е моят въпрос към Вас.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Много кратък отговор. Общо взето всяка реплика на госпожа Дукова, ако си направя труда да се върна назад и се ровя из стенографски протоколи, има характер и на лингво-стилистичен анализ на изказването ми.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви за оценката.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, в отговор на това ще помоля да се придържаме към статута висше училище, уреден в закона, защото учебно заведение ми се струва русизъм, неподходящ точно за тази комисия.
Второ, аз имах предвид по-скоро безспорният факт, че нито едно висше училище не е заинтересовано студентите им да отпадат от университета, дори когато знанията им не са достатъчни да преминат от първи във втори или от втори в трети курс. Защото ако са по-строги като критерии, те ще изгубят издръжка. Това противоречие трябва да го преодолеем.
Вторият проблем, който поставих, вече е свързан с демографския, общ брой ученици, които биха завършили средно образование и евентуално биха станали студенти във висши училища на Република България. Така че аз предлагам да не смесваме тези две теми. Мисля, че е време университетите да получат въздух и да са сигурни, че ако един студент е отпаднал поради слаб успех, университетът да не бъде наказан за това. Ето това противоречие днес е факт. Виждам представители на висшите училища и те кимат в знак на съгласие, защото назоваваме тежък проблем.
Що се отнася до броя на висшите училища, тук ще ви моля собствено Вие да бъдете малко по-внимателни поради простата причина, че аз си спомням периоди на управление, в които въпреки огромния натиск на заинтересовани страни – инициативни комитети и т.н., ние не сме допуснали с решение на министерския съвет вниманието на парламента да се ангажира с проект на решение за създаване на нови висши училища. От ваша страна чувам непрекъснато колко е добре да се оптимизира мрежата от висши училища, как е опасно да се създават нови висши училища, но на практика точно при вашето управление се учреди и 52-ия университет с една много странна абревиатура, която не смея да произнеса, някъде в Перник. Сега разбирам, че имаме няколко проекта за решения, господин министър, искам да бъда коректен, не възникват нови висши училища, а това са проекти на решения за трансформиране на колежи в специализирани висши училища. Това междувпрочем е друга тема.
Ако в трета точка ние ще задаваме актуални въпроси, вижданията си за мястото на колежанското образование, за да ги срещна с Вашите във връзка с тези проекти за решения, които най-вероятно ще ни предложите, защото вече сте ги приели на министерски съвет, ще поставя под формата на въпрос в трета точка. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Жаблянов и след това Министерството на образованието поиска да вземе отношение.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Писмото на министъра със съдържащата се в него информация аз разглеждам като повод за тази дискусия, а не като изчерпване на въпросите, защото въпросите, които бяха поставени, са много по-широки и за мен същностният въпрос е необходимата промяна, реформа, адаптиране на системата на висшето образование към социалните реалности и образователните потребности ли е водещият принцип или начина на финансиране. Това са два различни подхода. И тук ми се струва, че има голямо предизвикателство пред министерството да ни предложи един от двата подхода. Ако тръгнем да се занимаваме с реформа на висшето образование, брой училища, брой студенти, форми на финансиране от гледна точка на това, че разполагаме с толкова пари, в бъдеще те няма да се увеличат и от тази гледна точка трябва да изградим системата на висшето образование, не съм сигурен, че това е подход, който води към качество.
Така или иначе, когато започна либерализацията на висшето образование, се очертаха два или три, по-късно се добави още един показател, за това как тя да се развива. Първо беше пазарът. Господстваше разбирането, че толкова студенти, толкова университета, за колкото има студенти. На пазара всички ще се докажат и чрез дипломите и реализация на студентите си ще се получи естествено подбор. Тоест, пазарът беше регулатор.
След това се оказа, че всички те се финансират от държавата, беше ограничена ролята на пазара и вече въпросът е кой ще се добере до държавното финансиране, което измести първоначалното разбиране и за необходимостта от либерализация.
Накрая добавяме и един трети показател, който обсъждаме тук от няколко години, това е въпросът с демографските характеристики на населението. Струва ми се, че ние трябва по някакъв начин да се ориентираме към една от тези характеристики. Не може на база на спадащия брой на населението в България да се подходи, да се направи системата на висшето образование. Не може очевидно да се подходи и на принципа на пазара. Вярно е, че може би в някои от големите софийски университети дипломите се котират повече, но аз не мога поне по мои наблюдения и по информация да открия някаква специфика на пазара на труда, която да отсява горе-долу обективно резултатите в подготовката на студентите в един или друг университет.
Затова за мен основополагащият въпрос е не въпросът как да разпределим онези пари, които бюджетът отпуска.
И втората тема, в информацията, която ни е предоставена, ние разполагаме с половината от картината или разполагаме с това колко пари е дала държавата или възнамерява да даде държавата на базата на записалите се студенти. Университетите също така всички знаем, че в момента имат право на свободен прием и формират приходи от такси. Би било добре да разполагаме и с тази информация. Иначе ние се произнасяме по принцип върху модела на финансиране, без да знаем с какво разполагат университетите. Още повече че, сигурно това ще ни каже главният секретар, това са някакви вътрешни разчети в Министерството на образованието, но сградният фонд е изключително разнообразен на различните университети. Не само от гледна точка на застроените квадратни метри, но и от гледна точка на възрастта на сградите. Аз ще дам пример със Софийския университет, където естествено, че потребностите за издръжка на материалната база са несравними с университет, който разполага с една или две сгради.
Тоест, механизмът за финансиране трябва да отчита всички тези особености. И в крайна сметка, ако искаме по някакъв начин и пазарът да бъде отчетен като някакъв регулатор на качеството, би следвало да имаме поглед и върху това. Тоест, да имаме някакъв комплексен критерий или някаква оценка, която да може да отчита и пазарните реалности на качеството на обучението. Защото по начина, по който в момента разсъждаме, ние пазара го елиминираме напълно. Тоест, първоначалният тласък за либерализация на висшето образование. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Георгиева поиска думата за изказване. Заповядайте.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, в продължение на изказването на господин Местан, което постави в центъра проблема с отпадането на студенти и съотношението със субсидията, издръжката и предвид на експозето на главния секретар аз смятам, че се откроява още един важен въпрос, който мисля аз, кореспондира с основната теза за оптимизиране на финансирането на висшето образование. Става въпрос за този печален факт, който господин Вълчев съобщи, че в образователно-квалификационната степен магистър след бакалавър е много рязък спадът на записване на студенти, т.е. там е по-голямата тежест от незаетите бройки. За мен това е нелицеприятен факт, който би следвало да ви провокира към спешни стъпки по гъвкава система за финансиране, защото предвид на референциите на бизнеса, че висшето образование не предлага подходяща работна ръка като квалификация и като наличие, аз мисля че тази степен магистър след бакалавър е най-късият път да се намери консенсус между бизнеса и висшите училища, да се срещнат най-напред тези проблематични точки. От тази гледна точка смятам, че тук трябва министерството да има веднага някаква променена визия за субсидиране на тези бройки. Далеч назад във времето те бяха в едно и висшите училища още тогава не гледаха на тях като на рентабилно звено, защото носи само една бюджетна година субсидия, а не влачи четири години. Но това не е въпрос, който стои по същия начин в държавната политика.
Надявам се, че когато предложите анализа, рефериран в становището ви до 31 март, ще съобщите нещо по-конкретно, модернизирано по отношение на мястото в субсидията, в бюджета на висшето училище.
От друга страна, ще ми се да имате становище по другия невралгичен пункт. Главният секретар съобщи, че те още нямат заявка от висшите училища и че в момента тече искане, това явно е каналът за увеличаване на капацитета. Аз мисля, че ще бъде полезно да дадете Вашата визия като политика как така се пресрещат двата факта – от една страна, минус 12 хиляди незаети места, нисък демографски ръст на абитуриентите, от друга страна, висшите училища искат увеличаване на капацитета. За мен това са противоречиви положения. Явно е, че те искат завишаване на капацитета в професионални направления, където има експлозия на кандидат студенти, за да компенсират дефицитите в другите специалности. Но държавната политика не може да подминава тези дисбаланси, така да се каже, и трябва да имате коригиращ вариант при финансирането, освен при определянето на местата.
На следващо място, искам да кажете как стои въпросът в третата степен – образователно-научната степен доктор. Аз разбирам, че в средно приравнения брой тя е включена, но мисля, че във връзка с тезата ми от началото на експозето ми, мисля, че не може да се говори механично. Едно докторантско място е да речем три места на обикновен студент в бакалавърска степен. Не по този механичен подход във формулата за образователно-научната степен доктор държавната субсидия, както, повтарям, както и при степента магистър след бакалавър, пак не по този аналогов финансов еквивалент, който е в образователно-квалификационната степен бакалавър. Логически даже би следвало магистър след бакалавър, дори да става въпрос за едно и също професионално направление, което е диференциацията на субсидията, би следвало да не са аналогови коефициентите и да не се аналогова субсидията. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Георгиева.
От Министерството на образованието има думата господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Действително е налице противоречие между масовизацията и качеството, което беше казано от господин Местан, и е обект на множество дискусии през последните години. Как може частично да се реши това противоречие? Наистина масовизацията не е нежелана цел, напротив, това е основният индикатор, по който ни следи Европейската комисия, преизпълнението на Стратегия 2020. Но в същото време в комюникето на Европейската комисия, което е някакъв вид насоки по отношение системите на висше образование, се подчертава, че масовизацията трябва да се съчетава с концентрация на финансирането, концентрация на финансирането към професионалните направления, обученията с висока норма на обществена възвръщаемост. Очевидно където студентите не се реализират и където академичните показатели и научните са ниски, нормата на обществена възвръщаемост е по-ниска. Нашата оценка за норма на обществена възвръщаемост е всъщност комплексната ни оценка, както споменах. Тук отговарям и на въпроса на господин Жаблянов имаме ли такъв обществен критерий. Да, това е тази комплексна оценка, тя използва като информационна база рейтинговата система, а показателите за реализация, които имаме в рейтинговата система и в комплексната оценка, са едни от най-пълните и най-надеждните, които можем да желаем при общо информационната база, която имаме в страната в различните институции.
Вторият аспект на това противоречие, което подчерта господин Местан, е как отпадналите студенти водят до загуба на субсидия. Всъщност този въпрос е решен до голяма степен със Закона за висшето образование, доколкото там е регламентирано, че ние финансираме на базата на приети студенти. Тоест, независимо колко се обучават тези студенти, ние финансираме на входа. По този начин няма стимули за самоцелно задържане на студентите. Тази разлика между действителния и разчетния брой учащи е най-голяма в техническите, инженерните професионални направления. Тоест, ние финансираме повече студенти, отколкото е действителния им брой.
Механизмът за корекция към 31 март е заложен в закона. Той е необходим заради това, че ние планираме субсидиите на висшите училища септември, най-късно началото на октомври, за да могат да бъдат заложени в Закона за държавния бюджет, планираме ги на базата на предварителна информация. Може би по-пълна информация висшите училища имат през ноември месец. Снимката е на базата на регистъра към 1 януари. Висшите училища до голяма степен са смлели тези разлики, доколкото знаят, че това са им условно планирани средства и те не разчитат така да се каже на тях в бюджета, защото са им били известни още към края на предходната година. Факт е, че при заявяването на приема има едно презастраховане от тяхна страна, т.е. те заявяват повече бройки, но основната детерминанта на това колко ще бъдат приети е търсенето. Ние финансираме пазарното търсене в рамките на капацитета. Такъв е законово заложения модел. Преди беше административно търсене, сега е финансиране на пазарното търсене в рамките на капацитета. Може би не бях точен като казах за съхраняване на модела, използвах термина съхраняване на модела. Ако се увеличи финансирането на база на комплексна оценка, то до голяма степен ще бъдат променени характеристиките на модела. Той пак ще остане базиран на формула, но стимулите, които новият вече модел ще създаде, ще бъдат коренно различни по отношение на стратегиите на висшите училища.
Ако през последните години стратегиите са били преди всичко свързани с масовизацията и реагиране на пазарното търсене в тези професионални направления, където има най-голямо търсене, то през следващите години, ако се увеличи финансирането на базата на комплексна оценка, стратегиите на висшите училища трябва да бъдат ориентирани към добавянето на стойност в периметъра, в който те са силни. Тоест, концентриране в тези професионални направления, в които те имат висока комплексна оценка, показват висока реализация. Всъщност това е и вторият подход, по който ще бъде решен проблема с качеството, ако висшите училища бъдат премирани през оценката за качество за този подход по отношение на завършването. Така че два са начините, които балансират това противоречие, което каза господин Местан. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Ако нямате нищо против, да дадем думата на гостите. Доцент Вълчева е заявила изказване.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, колеги и гости! Слушахме внимателно дискусията и искам да кажа първо следното. Благодаря за възможността да изслушаме какво е състоянието на висшето образование. Надяваме се и на втора такава среща, посветена на Българската академия на науките, защото по модела на финансиране има какво да си кажем и във висшето образование, и в науката.
По отношение на модела на финансиране господин Местан добре си спомня, че през 2001 година, когато се учреди нашия синдикат, Съветът на ректорите, господин Местан и други участници от министерството и от Народното събрание бяхме в една работна група, внимателно обследвахме системата на висшето образование и направихме един задълбочен анализ през един проект, дебатирахме го и едва тогава променихме системата на финансиране. Така ли беше, господин Местан?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Вярно е.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Ние тогава огледахме материалната база – брой студенти, брой преподаватели, брой служители, сведохме до европейските норми съотношение преподаватели – студенти, преподаватели – студенти – служители. Тоест, обхванахме всичко от квадратура до условия за работа. Мисля, че и сега е дошъл този момент, 15 години по-късно на фона на нова стратегия за висшето образование, на фона на оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” да направим следващата промяна. Затова поискахме тази тристранна среща тук, при вас, за да намерим заедно това решение.
Като цяло коментарите, които чух, и съм съгласна с тях и не съм съгласна. Първо ще кажа, че финансирането на висшите училища е вече позасилена система на качество. Ако досега имахме на 100 % финансиране по количество, т.е. по брой студенти, сега в тази година вече имаме 41 млн. средства, които са дадени за качествено обучение, базирани на критериите на рейтинговата система. Лоша, добра, тя дава някакъв ориентир. И аз се надявам, че този ориентир ще става все по-прецизен и по-точен като елиминираме субективния фактор през тези анкети, които се дават на един случаен принцип.
В този ред на мисли нека да кажа, че занапред във времето така и ще се финансира системата – и по количество, и по качество, за да можем да измерваме все повече онези висши училища, които ще държат на своето качество на ниво не само като преподаватели, но и като завършващи студенти. Като пример мога да дам още в тази година, че бюджетната субсидия по количества студенти е 282,5 млн. лв. за 176 675 студента. Така е по бюджет. Но след проверката на министерството виждаме, че тук имаме 3427 мъртви души още в първи курс. Не искам да кажа какво става във втори, трети и четвърти курс. Защото картината ще е още по-плачевна. За сведение миналата година тези пари бяха 289,4 млн. лв. за по-малък брой студенти – 172 333. Тоест, държавата намалява парите за количество на студентите и увеличава дела за качеството, което миналата година беше 21,47 млн., а сега е 41 млн. лв., т.е. почти два пъти повече. В годините нататък, до 2018 година ние ще търсим изравняване на съотношението – 50 на 50 ли ще бъде, 60 на 40, това тепърва предстои да се договори от социалните партньори.
За да стигнем до подобни неща, нека все пак да кажем, и аз много бих искала да отговоря на господин Местан, той знае, дълго сме работили по тези въпроси, че в таблицата на висшите училища, онези, които са надписали бройки студенти, което не знам по какви причини се е случило и не мога да гадая, тъй като тук липсват ректорите на тези 5 висши училища, които аз съм отбелязала, са много малко висшите училища, които са си позволили това. Имаме висши училища, които не са представили 20 до 30 бройки, т.е. в рамките на плюс, минус 50 студента, това е едно понятие, което ще пренебрегнем. Но когато си надписал 850, 550, четиристотин и колко, двеста и колко, дори съм във възмущение, че и медицинските висши училища, които получават най-много пари от държавата, са надписали бройки студенти. Медицинският университет София – сто и няколко бройки отгоре. Значи ние заради пет, шест, седем, осем висши училища…
ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинявам се, но искам разговорът да е коректен.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Да, слушам Ви.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Не се заблуждавайте от таблицата, която е пред Вас. Когато говорим за минус тук, това всъщност са в повече приети студенти от държавно определените бройки. Нали така, господин Вълчев, обяснете го това.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Вярно е.
ЛЮТВИ МЕСТАН: А обратното е. Затова ви моля, това, което е с плюс, е неизпълненият прием. Затова стъпвайте на това разбиране. В Софийския университет има 848 студенти приети по-малко в сравнение с държавно субсидираните. Великотърновският университет има 442 студенти по-малко в сравнение с утвърдения прием. Поне така разбирам аз тази таблица. Така че отклоненията са плюс. Затова казах, че са максимум 36, 35, 22, 18. Това са. И те могат да бъдат по най-различни причини – влезли с бала на последния при 100 % изпълнение. Да не драматизираме нещата, това не е проблем. Проблем са висшите училища, които не са изпълнили приема.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Господин Местан, средно приравненият брой студенти, даден от висшите училища…
ЛЮТВИ МЕСТАН: Може би гледаме различни таблици.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Не, гледаме една и съща, просто трябва да я прочетем внимателно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще помоля доц. Вълчева, ако има различна справка, след това да бъде така любезна, да ни я представи.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Нашата справка наистина е малко по-различна, но аз в момента разговарям по справката, която е официален документ. Господин Местан, средно приравненият брой студенти, даден от висшите училища и по който е направен бюджета за 2015 година, за първи курс е 48 613 студента. Вижте втория лист на таблицата. След справка в регистъра на министерството се отчита, че бройката не е това, а е 45 186. Тоест, взели са пари за повече като са дали по-голям брой и сега трябва да им редуцираме бюджета. Образно казано и накратко, ако ми позволите да продължа…
ЛЮТВИ МЕСТАН: Вижте, вие сте председател на синдикална организация, а аз видях разликата между средно приравнен брой студенти и това, което установява бюджета на всички висши училища, трябва да бъде редуциран със субсидията на брой студент по 3427. Вие сте против тези средства да не ви бъдат редуцирани?
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Не сме против, но не можем, когато имаме отличници висши училища, които са коректни, дали са коректен брой студенти, взели са коректно парите от държавния бюджет, ние да наказваме цялата система. Идеята е да подредим системата и да я направим равнопоставена по отношение на финансирането. Няма да разяснявам таблицата на всички, но ще кажа следното… Таблицата много ясно говори, аз няма да коментирам това, мисля, че всеки може внимателно да я прочете. Ясно е, че са взети повече пари, отколкото са реално приетите студенти и трябва да се редуцират. Тези, които са заявили по-голям прием, а не са го запълнили, трябва да върнат пари. Това е истината. Но задачата е къде са парите, а не къде са мъртвите души студенти.
Моля да поставя вашия акцент, защото това беше нашата идея, когато дебатирахме бюджета, че в системата на висшето образование има системно финансирани с много пари специалности и системно недофинансирани специалности, за които пазарът има глад. Педагогическите специалности търсят ли се на пазара? Търсят се. Имаме ли нужда от учители? Имаме. Инженерните специалности търсят ли се на пазара? Търсят се. А държавата дали дава достатъчно финансиране за тях? След като системно намали базовия норматив. Тоест, първо професионално направление, което ползва най-ниския базов норматив от 693 лв. е най-недофинансиран и там са точно педагогическите специалности, икономическите специалности. И не поставихме този въпрос още когато гледахме бюджета. Няма да искаме повишения на базовия норматив, защото ще обслужим още повече високо платените специалности, които ползват 9,4, 10,58 коефициент. Но поискахме да бъдат обединени професионални направления едно и две, тъй като те по разходни норми не са различни. И така можем да започнем с коефициент 1,6 за професионално направление 1 и 2. По този начин ще решим въпроса на ниско бюджетното финансиране на тези специалности и в същото време не са необходими кой знае колко пари, около 20 млн. лв. за всичко това.
Следващото ни искане беше насочено към професионално направление три – инженерните науки. Вследствие на това наше искане от 2,3 преди една година ние го повишихме на 2,4, но знаем, че разходната норма е равна на коефициент 3 и затова е редно да направим следващата стъпка. Ако направим базовият коефициент от 2,4 на 3 за инженерните науки, ще ни трябват още 25 млн. лв.
И отивам на последното ни искане, свързано със специализираните висши училища, които не могат да се възползват от масовизацията на висшето образование, защото там има европейски норми за съотношение преподавател – студент. На един преподавател в Художествена, в Музикална академия, в НАТФИЗ са от 3 до 5, не повече студента. Тук трябва да кажа, че нашето искане е коефициентът от 5 да стане 6, а в стратегията са сложили едно понятие защитени специалности за тези висши училища. Средствата, които ще бъдат необходими, са не повече от 6 млн. лв.
Ако искаме да направим някаква промяна в следващото финансиране, ние трябва да помислим за тази реорганизация и тогава вече да отидем на следващия етап, да говорим как ще финансираме онези специалности, които дават безработица на пазара. Защото ние сме съгласни, че това, което искаме, не трябва да се отнася за всички, а само за онези, които по критериите на рейтинговата система са дали високи качествени показатели – първо, второ, трето, четвърто, пето място, ще решим как да го направим.
И още един въпрос сме поставили като синдикат. Не бихме могли да направим тази промяна рязко, веднага, а поетапно, защото ние вече имаме осъществен план-прием, който трябва да си мине по реда. Ако през 2016 г. има нула бюджетни средства за такива специалности с ниски показатели за качество, не трябва да решаваме от това втори, трети и четвърти курс. Тоест, този въпрос трябва да бъде поетапен. Затова говорим и в работната група в министерството и смятам, че вие също бихте могли да подкрепите този процес.
Ако ми позволите, само още една дума. Колеги, ние внимателно сме погледнали и бюджетния излишък на тези висши училища, как тези, които не получават достатъчно финансиране от държавата, а една свързват двата края със средствата, а тези, които получават много излишни пари като медицинските висши училища, тъй като коефициентът при тях е 9,4 по 693 лв. И там се формира един голям бюджетен излишък от порядъка на 250 до 280 млн. лв., като делът е най-голям на Медицинския университет София. Защо е така? Защото само в първи и втори курс студентите са във висшето училище. Трети курс те са в болниците. И студентите са в болниците в трети, четвърти, пети и шести курс, и преподавателите. И така те нямат разходи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доц. Вълчева.
За процедура има думата госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо председател, съвсем коректно искам да напомня, че комисията има правилник. Много моля, нека всеки да се съобразява с това. На всеки ще бъде дадена думата. Но ако всеки говори по 30 минути? Депутатите се съобразяват съвсем коректно. Моля ви да спазвате правилника. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Дукова, приемам Вашата забележка.
Други желаещи за изказвания?
Доцент Михов искаше думата и след това проф. Статев.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо председател, господин министър, госпожи и господа заместник-министри, уважаеми колеги! Бих искал да взема отношение по една част от изказването на доц. Вълчева, която засяга въпроса за базисния коефициент преди всичко на професионално направление едно, особено в частта му педагогика на обучението по и педагогика. То е пряко свързано с въпросите, които ще обсъждаме във връзка с новия Закон за предучилищно и училищно образование, въпросите за развитието на българското образование и всички онези проблеми, свързани с развитието, професионалната квалификация и бъдещето на българското учителство и българското средно образование. Изказвам се по-скоро като човек пряко свързан с практиката, с дейността на един университет, който по профил и по история е пряко свързан с подготовката на български учители в едно широко поле от познанието.
Уважаеми колеги, това е действително сериозен проблем, който ще се опитам да опиша по най-краткия начин. На практика финансирането на това направление поставя под сериозен въпрос практическата подготовка на студентите в областта им като педагози, като млади специалисти, които още в етапа на своето обучение трябва да изградят не само знания, но и умения за работа с деца и ученици. На практика нивото на финансиране въз основа на базисния коефициент принуждава университетите, които имат такива направления, да дофинансират практическата дейност, свързана с хоспетиране, с педагогически стажове от други направления, от други специалности. Това поражда и много сериозни организационни въпроси с организацията на стажовете, води до намаляване на техния срок, до поредица проблеми, свързани дори със заплащането на базовите учители. Знам, че влизам в една такава конкретика, но се опитвам да аргументирам своето становище, че, говоря още веднъж в лично качество, че това е нещо необходимо и това трябва да бъде спешно направено в рамките на тази учебна година, защото ние няма как да привлечем млади хора в това направление, ако не даваме качествено образование на тези деца.
Да не говорим, че инфраструктурата за подготовка на млади учители трябва да изпреварва това, което ние имаме в елитните средни училища като техника – за интерактивни дъски, за модерни практики, за обучение с технически средства. Това струва много сериозен ресурс. Този базисен коефициент, който е на основата, на минимума, не може да покрие тези изисквания, защото ако искаме да имаме добри учители, които свободно да могат да работят с новите методи, с новите технологии в средното училище, ние трябва да ги подготвим в университетите. А това струва скъпо. И заради това аз изразявам своето лично мнение, което е продукт от практическата ми работа, от познаването на тази материя и като ръководител на катедра със специалистите по методика на обучението, и като помощник ректор в предишното ми битие, че тук имаме дълг към тези дисциплини и това касае както висшето, така и средното образование и подготовката на кадри. То е пряко свързано и ние трябва да ги мислим заедно.
Затова аз апелирам към едно сериозно отношение, към един сериозен дебат с аргументи, с калкулация на възможен ресурс, но той трябва да бъде, хайде да не го казваме осигурен, но трябва да се тръгне в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, проф. Статев.
СТАТИ СТАТЕВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо Дамянова, госпожи и господа народни представители, господин министър, колеги! Ще ми се да акцентирам на два въпроса. Първият е така наречената държавна поръчка. Ние или подвеждаме правителството си или подменяме термин. Това, което е държавна поръчка, не е държавна поръчка, това са желанията на университетите да приемат студенти, които се събират, сумират се без никакъв коментар и се внасят в правителството за гласуване. Или трябва да кажем, че това е капацитетът, по който е приема, или, ако това е държавна поръчка, ако тази година не сме готови, защото времето много напредна, нека да си кажем как наистина да определим държавната поръчка и какво значи държавна поръчка. Държавата поръчва какво? Поръчва специалисти, които са й необходими на нея като държава и ги финансира, или поръчва специалисти и за бизнеса в България, или поръчва специалисти и за Европа? Отварям една скоба – реализация, но къде реализация, ще броим ли за реализирани тези кадри и това добър атестат ли е финансово гледано, не престижно, когато нашите специалисти при липса на медицински кадри, давам пример не от моето направление умишлено, отиват и се реализират в чужбина? Тоест, освен нетният финансов донор на Европейския съюз ние сме и нетен интелектуален донор. Ако сме достатъчно богата държава, нека си затваряме очите, но да не наричаме това държавен прием, а правителството да гласува капацитет на студентите.
И какво да гласува, то няма смисъл да гласува, университети да приемат в рамките на капацитета си. Това е излишно, което правим. И тази година очакваме желанието на университетите да бъде между 73 и 75 хиляди, защото междувременно някои колежи станаха висши училища и това доведе до повишаване на капацитета им. Така че това ще бъде числото, което ще излезе като постановление на министерския съвет и резултатите ще бъдат малко по-лоши като оценка от миналата година за недоприем. Какво се получава след това? След това желанията на университетите да приемат студенти се изливат в желание за бюджетна издръжка. И ако ние нямахме този контрол, който въведе министерството с регистъра, нещата щяха да си продължават така. Таблицата на министъра е много добра, но тя е като бройка. Ако сметнете процентите, тогава нещата ще изглеждат по още по-странен начин. И това идва точно от недоразбирането какво е държавна поръчка. Аз мисля, че тук е мястото, където трябва да се каже държавата ще има ли поръчка или няма да има поръчка.
Продължавам и пледирам към Закона за висшето образование и промените да се върне прословутия чл. 26, който отпадна през 2001 г., бизнесът да може да си поръчва обучение. Сега сме изпаднали, от 2001 г. държавата финансира висше обучение, университети произвеждат висши кадри, бизнесът след това казва: ама те не са добри. Бъдете така добри, колеги от бизнеса, да си финансирате вие, законово да ви бъде позволено да си поръчвате обучение, защото сега това не може да стане нито на бакалавър, нито на образователно-квалификационна степен магистър. И аз мисля, че тук имаме разбиране. Застъпвам нещата, без да повтарям, които започна господин Местан и се солидаризирам напълно с него. Защото другите проблеми са малки. Ние трябва да бръкнем в смисъла на държавната поръчка и да кажем какво е това. Иначе, пак казвам, няма смисъл правителството да издава това постановление, защото ние си имаме капацитети, които са дадени и се контролират от министерството. Така че това е безсмислен акт.
И в този смисъл, ако държавата си определи поръчката, нека оттам нататък, който има желание, извън тази поръчка да плаща и да учи. Сега се залъгваме с 5-те процента платено обучение в бакалавър. Това е безсмислено. Тези 5 %, ако разбира се не се надвишават, висшите училища ги ползваме единствено и само когато прехвърляме студенти от чужбина и за тях няма гарантирана субсидия и те заплащат и държавната субсидия, или в случаите, когато студент идва и желае по някакви причини да учи още една бакалавърска специалност, която държавата не финансира, защото тя има ангажимента да финансира една. Но еретично ли ще бъде, след като държавата си определи поръчката, след като държавата вижда, че на пазара има излишък от икономисти и от управленци, и тя да свие тази поръчка, за да контролира този пазар на труда? И извън тази поръчка, който иска въпреки това да става икономист и управленец, нека си плаща от джоба и да става. А държавата след това да реши, тъй като финансира тези хора, но да ги финансира и достойно, не със 693 лв. на студент при 1500 лв. издръжка на гимназист, нещо, което няма как да бъде обяснено освен като неадекватно и трябва да бъде поправено. Между другото, тази поправка, скачването на първо с второ направление, т.е. единицата да остане базов коефициент и да отидат педагогика по администрация и управление, икономика на 1,6, означава вдигане на държавната субсидия от 693 лв. на 1108,90 лв. Но поне ще казваш хиляда, няма да е два пъти и половина, три пъти по-малко. Това струва, продължавам изказването на колегата преди мен, на бюджета 26 млн. И мисля, че 26 млн. могат да се намерят. А всички тези мерки, които сме гласували заедно със социалните партньори, стигайки до последното от 5 на 6 за изкуствата, които не искам да казвам в какво състояние се намират, всички те са 49 млн., които при обща нагласа няма как да не могат да бъдат намерени в един бюджет, ако ние сме убедени, че това ще направи по-пропорционална системата.
Свързах двете неща, свързах държавната поръчка с финансирането, няма как да ги гледаме отделно. Но при всички случаи, ако ние тръгнем да изпълняваме стратегията или вдигаме финансиране за качество на обучението, трябва и ние имаме пълното разбиране на министъра и неговия екип, да продължим разговора що е то качество и как се мери качество. Сега 25 % от качествената оценка се дава или има тежест една четвърт по оценката на Националната агенция по оценяване и акредитация. Има от доста време позиция на Съвета на ректорите, че тази тежест трябва да бъде поне 50 % или над 50 %, като заедно с това се убедим, че и останалите качествени параметри наистина се приемат и отговарят за качеството. Досега никой не обръщаше внимание, защото сумите бяха нищожни, бяха 3 – 4 %, сега ще стигнат вероятно до 5,5 – 6 % и вече започват да правят впечатление. Ако ще отиват към 50 до 2018 г., ние трябва да бъдем подготвени за това, за да не се създаде брожение в системата. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Статев.
Господин Кенов поиска думата и след това господин министъра, ако иска да вземе отношение за финал.
СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Извинете може би за неразбирането, но като първа точка днес в дневния ред беше информация по отношение на приема в държавните висши училища през 2015 – 2016 г., по която тема не се стигна много по същество. Представиха се данни от министерството за приема от миналата година, говори се за различни проблеми с финансирането на държавните висши училища и други проблеми, свързани с образованието, но в крайна сметка въпросът може би беше повдигнат досега само от проф. Статев.
Големият проблем за мен във висшето образование е именно държавната поръчка и това, което хората свикнаха да наричат държавна поръчка. В крайна сметка цялата информация, която ни се предоставя днес и това, което ще бъде като постановление на министерския съвет, е просто едно обвързване в административен акт на желанията на едни университети да бъдат издържани, без да се прави оглед от нуждите на икономиката, нуждите на бизнеса, нуждите на държавната администрация от нови кадри и специалности, които да бъдат реализирани и обучени хора по тези специалности в Република България. Не се отчита и фактът, че наистина вече все повече можем да се радваме, но в крайна сметка това е ощетяване на държавата, че много от най-добрите ни специалисти, които са обучени във висшите училища в страната, отиват да работят в страни от Европейския съюз.
Ако има изобщо реформа по отношение на висшето образование в страната, може би оттам трябва да се започне, държавата да преценява по-добре къде отиват парите й, защото както казах по време на гласуване на бюджета, сега ще го повторя, аз съм за увеличаване парите за висше образование, но нека те да отидат в нужни специалности на обществото, да повишат качеството, защото съм скептичен и по отношение на измерването на качеството на образованието. За мен качествено образование е получил този човек, който после е намерил работа по специалността си, получава нормални доходи, с които може да издържа семейството си и наистина се е реализирал в тази сфера, а не огромен брой от хората, завършили висше образование, да работят работа, която изисква средно или по-ниско образование. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Кенов.
Заповядайте, господин Местан, имате думата за процедура.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател. Понеже господин министърът ще вземе думата след малко, аз съм съгласен с колегата, който се изказа преди малко, ние разширихме темата на първа точка, но мисля, че направихме това правилно.
Моята процедура, госпожо председател, е да продължим разговора за финансирането на висшите училища, защото струва ми се, че и за нас, членовете на комисията, има нужда от прецизиране и на понятийния апарат, с който боравим. Например такова нещо като държавна поръчка отдавна няма, в закона има общ брой студенти, чието обучение се субсидира от държавата по определен норматив, издръжка на един студент, диференцирано по съответните професионални направления.
Има огромна необходимост от едни наистина нови подходи при определянето на тези субсидирани бройки, едно отчетливо участие на потребителя на кадрите – било държавна администрация, било общини, било бизнес. Наред с това обаче наистина трябва да се види дали не са леко дискриминирани специалностите от педагогическите направления, какво може да се направи там.
И трето, уважаеми колеги, освен конюнктурен проблем на деня нуждата от кадри трябва да се разположи и в перспектива. Това е изключително важно. Ако ще трябва да говорим сериозно по тези теми, господин Танев не трябва да бъде единственият министър, който да бъде тук. Тук трябва да бъде и министърът на икономиката, тук трябва да бъде и министърът на здравеопазването. Там има такива тежки проблеми. По определени медицински специалности България ще внася специалисти много скоро от чужбина. Защото те не са атрактивни от гледна точка на днешния ден. Същото е и по редица специалности, които има и в Софийския университет. Аз тези разминавания ги виждам като разлика между капацитет, заявена бройка съобразно капацитета горе-долу и осъществен прием. Но причините, поради което не е изпълнена заявката на висшите училища, също трябва да се изследва. Освен демографски те са и заради отпаднал интерес към определени специалности, защото не са атрактивни днес, но утре няма да можем без тези кадри. Ние не можем да оголваме и научния си потенциал, само защото има нулева година по определена специалност. Питам какво ще правим с тези учени, преподаватели в университетите. Затова се пораждат и малко по-атрактивни идеи като защитени специалности. Тоест, ако искаме да видим този проблем в цялост, необходим е нарочен разговор извън по-тясната тема на първа точка – приема за тази година.
И завършват, госпожо председател, към Вас, да инициирате нарочно тематично заседание на комисията по въпроса за финансирането на висшите училища от гледна точка и на усъвършенстване на механизмите за приема и определяне на субсидираните бройки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз благодаря, господин Местан, за това процедурно предложение, което аз щях да предложа накрая, след изказването на министър Танев, още повече че ще очакваме също в комисията да получим резултатите от проверката, за която сте ни уведомили в становището, че се извършва в момента. Доцент Вълчева спомена и за работна група, която заседава в министерството, така че в близко бъдеще ще направим отново едно нарочно заседание, за да се обсъди тази тема в конкретика и в детайли, но когато имаме резултатите от проверката на комисията и все пак някакви резултати и изводи, до които е достигнала работната група.
Министър Танев, желаете ли да вземете отношение по първа точка?
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря Ви, аз съм длъжен да взема отношение по много причини. Първо, че съм респектиран от тази общност, която в момента е събрана тук и за единомислието, което звучи в голяма степен. Всички сме еднакво много загрижени и разтревожени от тенденциите във висшето образование, за което много благодаря.
Искам да кажа първо, че ние в момента, говоря за Министерството на образованието, екипа му, се придържаме и спазваме строго законовата рамка, която съществува, която сме наследили, независимо от мнението на всички за нея. Такъв е законът в момента и ние го спазваме. Това обаче означава в най-скоро време да подхванем много здраво, дали това ще бъде вик за ЗВО, както се изразяваме със съкращение, вие разбирате за какво става дума, тук сме професионалисти, или пък става дума, както господин Местан аз чух много ясно да казва за нов закон. Струва ми се, че ако ние хванем линията на нов закон, ще мине една година, а нямаме много време за бавене. Нищо не ни пречи да пробваме със закон за изменение и допълнение. Дайте да видим какво ще направим по тази линия, защото трябват спешни промени, още повече че идващата оперативна програма ни налага малко по-скъсени дистанции във времето.
Второто, което искам да кажа, е, че при 73 734 по план общо за 2014 – 2015 година имаме изпълнение от 61 224 студенти. Разликата от 12 хиляди не е в никакъв случай, подчертавам, въпрос на изчезнали пари, както може някой грешно да си извади заключение, ако не е достатъчно вътре в системата. Няма дадени предварително пари, които по някакъв начин някой ВУЗ или някакви недобросъвестни хора и знам ли какво евентуално са заделили. Говорим за неизпълнен план. Съответно с корекциите, които ние трябва да направим до 31 март, това е поредната година при поредния път неизпълнение на този същия закон, ние ще го направим. Остават броени дни, в които ние ще го свършим. Тоест, ние се движим по каноните на старото и няма скрити пари, няма изчезнали пари. Това е важно.
Но това не ни пречи да започнем много бързо работата със Закона за висше образование, който както и за училищното не може да остане в същия вид, в който е в момента. Ще кажа две, три неща много накратко, защото нямаме време.
Първо, работата по това е започнала. Аз мисля, че имах до момента не малко лични разговори с ректори, които най-много уважавам в това отношение, с изключение на народните представители. Това винаги е водещо и аз тук съм в дълг. Тук съм в дълг не случайно, не от мое недоглеждане или от някакво убеждение. Само преди седмица беше приета стратегията и аз изчаквах. Тук не е въпрос, когато става дума за народни представители, да се съберем някъде и нещо да си говорим, работата е по-отговорна. В най-скоро време Министерството на образованието, по-точно ръководството ще излезе с нашата схема и нашия общ прочит на тази стратегия. Говорил съм за това в някакви кръгове, но ще го направим първо през Комисията за образование, както сме се разбрали с ръководството. Това предстои. Изчаквах стратегията, изчаквах възможността да бъде един групов разговор. Ние ще обсъдим обаче и вашите намерения. От 23 януари ние започнахме подготовката със създаване паралелно със стратегията за висше образование на работна група, в която има доста представители, но съм сигурен, че трябва да има и още, за такива разговори и тя се събира два или три пъти до момента. Назначил съм за сега проф. Денков да се занимава с това, защото това е ресорът му. Двустепенна е системата на ръководство. Над тази група има една супервизия от самото министерство, за да може продуктът да бъде обсъден с вас, господа и госпожи народни представители, ангажирани с образованието в парламента. Работата е напреднала до такава степен, че аз се надявам, че ще бъде спазен срока преди края на този месец да ви поднесем този продукт. Обаче не казвам дата, защото искам първо с ректорите да го обсъдим. Много ми е важно това нещо. Надявам се добрите отношения, които имаме със Съвета на ректорите, да продължат все по-добре. Аз там се чувствам комфортно и се надявам, че те се чувстват комфортно с мен. Имахме една възможност за нещо по-дребно – Закона за развитие на академичния състав, нещо да работим заедно и върху тази почва ще продължим и нататък и дано да е за добре.
Искаме в този обаче законопроект да променим самата философия до там, до където има смисъл. Хиляда и може би две хиляди години от времето на Магнаурската школа образованието и то висшето образование е производство, производство едновременно на две неща – на наука и на кадри за тази наука. За съжаление ние живеем, на нас ни се падна да живеем във времето, когато от преди 20 години горе-долу настъпиха нови времена, в които вместо производство стана търговия. Навсякъде всички, които съм слушал да имат присърце отношение към висшето образование са „модерни”, говорят за опашката на пазара на образователните услуги. Какви услуги? За какво става дума и за каква клиентела? При клиентелата клиентът, да кажем студентът, има доста високо място, така е в бизнеса, а този, който го обслужва, има някакво друго място. А вероятно ректорите пък трябва да се превърнат в някакъв посредник с мениджърски функции. Мисля, че образованието винаги е било по своята същност в достатъчно голяма степен, не казвам пълна и йерархична система, в която естествено знаещият е по-високо, а незнаещият, който сам е дошъл, стои по-ниско и това трябва да се спазва. Абсолютно трябва да се спазва, защото вкарването в демократични принципи в такава система, би било еквивалентно на това да се вкарат демократични принципи в техния краен смисъл и в армията, където войниците да си избират генералите. Мисля, че тръгнахме с малко засилен темп към разбирането на образованието само като бизнес. Не е бизнес и новият закон трябва да го върне там където му е мястото и това е производство на наука. А това означава в крайна сметка и качество. Всичко друго би било абсолютна грешка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър, надяваме се и в Комисията по образованието и науката, че ще ни запознаете своевременно с промените, които подготвяте, защото и Съветът на ректорите е важен, но комисията в Народното събрание също е изключително важна що се отнася до приемането на въпросните изменения. Иначе ангажиментът нарочно заседание, на което да обсъдим финансирането на висшето образование си остава и съответно тази точка ще бъде поставена в дневния ред в някои от следващите заседания.
Сега преминаваме към втора точка от дневния ред:
Актуални въпроси, задавани от членове на Комисията по образованието и науката към министъра на образованието и науката.
Първи са от парламентарната група на ГЕРБ. Колеги, кой ще зададе въпрос? Госпожо Маринова, имате думата.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър, въпросът ми към Вас е свързан с един сериозен проблем в българското училище, проблема с насилието. В последно време Вашите изяви в тази посока са многобройни. Знаем за писмото, разпратено до регионалните инспекторати по образование, с което изисквате информация за насилието до края на месец февруари, случаи на насилие, регистрирани в българските училища от ученици спрямо ученици, от родители спрямо ученици и спрямо учители. В този смисъл моят въпрос към Вас е свързан с насилието спрямо учители, това да се стига до там, че водещи издания започват професионални статии с анекдоти на тази тема, което е изключително болен въпрос. Знаем, че в едно училище в Шуменско, „Княз Борис I”, начално училище, наскоро имаше един драстичен случай на насилие спрямо учител. По данни на Синдиката на българските учители над 74 % от учителите са били жертва на насилие. Същевременно Вие сте провел среща с министъра на правосъдието господин Христо Иванов, за да очертае правната рамка за инкриминиране на случаи на насилие – словесно, физическо, спрямо учители. В предишното Народно събрание ние гласувахме и приехме промяна в Наказателния кодекс, в чл. 131, ал. 2, с което разширихме състава за случаи на насилие спрямо медицински лица и спрямо учители. Обявявате, че започвате национална кампания за осъждане и намиране на причините за насилието и мерките, които ще се набележат.
В тази връзка моят въпрос към Вас е свързан с това какво е Вашето лично мнение, какви мерки Вие виждате като възможни за преодоляване на това насилие спрямо учителите в българското училище? Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Добре знам за 131 член и моето виждане за инкриминирането не е нещо ново, въпросът е да направим следващата крачка. Не става дума за дописване на написан закон, не става дума и да стратегираме, когато всъщност това, което ни трябва, е ясен план и действия оттук нататък. Нищо повече от това.
Помолих колегата Иванов, министъра на правосъдието, и той каза за негов колега, с когото ние ще имаме пряка връзка, за да обясня точно какво имам предвид. Тези дни стана всичко това. Искам това да стане следващата седмица в много работен порядък с тях за това каква им е дефиницията за това инкриминиране и какви са възможните действия. За съжаление в момента има известно сменяне в Министерството на вътрешните работи, защото въпросът за насилието е не само инкриминирането на посегателства, които между другото аз разглеждам широко. Това са посегателства върху учители не само физически, те са и словесни, но са и също така психологически. Могат да бъдат и системни. Всичко, което е свързано с обучението, което е обучението от детските градини нагоре включително, трябва да бъде поставено на своите естествени, хуманни, европейски и цивилизационни основи.
Да се върнем обратно. Какъв ми е проблемът. Не мога широко да огласявам това и не мога да говоря много, защото това означава още повече да помогна в този момент на снижаването на авторитета на учителите. И това, което Вие казахте за анекдотите, за съжаление е точно камък в тази градина. За съжаление не може много да говорим, ние трябва да действаме и тогава да говорим или да го говорим по някакъв начин, който не нарушава още повече дисбаланса, който съществува.
От друга страна, ние не можем да разрушаваме с едностранчиви действия, само с инкриминиране, великия триъгълник семейство-училище-общество. Родителите трябва да бъдат много добре огледани, такива които са свикнали на агресивно поведение и те да бъдат отделени от тези, които помагат и да им бъде помогнато да помагат повече на образователния процес. Силно се надявам, че законопроектът, който накрая ще бъде гласуван от народните представители, ще даде доста възможности в тази посока.
Да не пропускаме и обществото. Не може инкриминирането да означава непременно и само съдебно действие. Би следвало да има морална санкция спрямо такива случаи. Би следвало моралната санкция да започне от там за публично и широко повдигане на всеки един конкретен проблем с всичко, което той съдържа вътре в себе си, за да не се случват интерпретации. Много често интерпретациите дръпват назад нещата. Имаше преди време случай с едно помощно училище, всъщност нещата не се оказаха точно такива. Винаги има заинтересовани страни. Затова трябва обществеността да бъде информирана бързо, пълно и отговорно по всички гледни точки. Иначе нищо не правим. За този план би следвало също да говорим, този план, който с двама колеги министри да обсъдим. Говорим за правосъдния, също така става дума за вътрешни работи, да дойдем в комисията и специално да разгледаме този въпрос, който Вие повдигате. Имам срок за себе си. Това е до Великден. Не защото е Великден, а защото имаме и други неща, които са в дневния ред, но това е с преимущество.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Само ако ми позволите, преди да дам думата за реплика на госпожа Маринова ще припомня регламента. Народният представител, който задава въпроси, има две минути. Министърът има три минути, в които да отговори. След това народният представител има две минути за реплика и господин министърът има възможност за дуплика също в рамките на две минути. Ще ви помоля да спазваме регламента.
Заповядайте за реплика, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги народни представители, господин министър, нямаме разминаване по отношение на това, че фактите, мерките трябва да се огласяват. Затова и задавам този въпрос към Вас, с тази презумпция. Казахте, че ще бъде разработен план за действие. Искрено се надяваме. Очаквах да чуя някои от тези мерки, включени в проекта на план за действие. За съжаление нямате готовност към момента. Така разбрах от отговора Ви. Освен това разбрах, че има данни, които не бива да се огласяват, които биха засегнали достойнството на професията най-общо да го кажем. Предлагам ви да направим закрито заседание, за да огласите всичко това, което имате да кажете в Комисията по образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин министър, желаете ли дуплика?
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Извинявам се за просрочване на времето, вероятно от емоции съм си разрешил това. Няма да го допусна повече. Имам предвид не едва и не две мерки. Например, работа с местните власти. Например по места ангажимент на водещи фигури. Такива в чужбина съществуват. Просто имаме множество такива възможности, които ще представим в този план. Просто са достатъчно много, в момента все още те са в момент на отсяване. Ние правим клъстъри от тях, за да можем да ги сведем до българския им оригинал, това, което би могло да работи, за което наистина нямаме още готовност. Но сме започнали.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Сега е ред на колегите от „БСП – лява България”. Кой ще зададе въпрос? Господин Жаблянов, имате думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин министър, в предишния управленски мандат тогавашната партия мандатоносител Българската социалистическа партия постави един акцент в политиката в образованието и това беше професионалното образование. Имаше време и се направи равносметка, че този начин на развитие на системата на средното образование има сериозни недостатъци от гледна точка на подготовката на средни и професионални кадри. Но работата не би трябвало да свърши само с приемането на закон, тъй като от това, което се очертава като реалност, приемането на закона е едно, а развитието на професионалното образование от гледна точка на неговата практическа насоченост е съвършено различна дейност, тъй като в сегашната система на икономика в България субектът не е само Министерството на образованието. По-скоро решаващи се явяват икономическите фактори в тази посока или бизнесът, както сме свикнали да го наричаме на жаргон.
От тази гледна точка искам да поставя следния въпрос: каква е политиката на министерството по изграждане на хоризонтални връзки? Имам предвид връзки със заинтересовани страни от гледна точка на изграждането на системата на професионалното образование отново.
Второ, какво е разбирането и политиката на министерството от гледна точка на отделните професионални направления? Искам тук да поставя един подвъпрос, въпросът за селскостопанските средни училища. Тъй като досегашната практика какво показва? Разпределянето на отговорностите между няколко министерства, в случая между Министерството на земеделието, Министерството на образованието и т.н. водят като финален резултат до липсата на политика в тази област. На мен ми се струва, че Министерството на образованието трябва да е водещо независимо от отрасловите специфики на отделните професионални направления и даже ми се струва, че съществува реалната опасност независимо от акцента върху професионалното образование специално в аграрния отрасъл училищата да бъдат редуцирани под натиска на други интереси и други фактори в този отрасъл. Затова молбата ми е имате ли информация в тази посока? Възнамерявате ли да предприемете една по-активна роля, една по-активна позиция, разбира се, било с Министерството на земеделието, за да може от гледна точка на цялостното развитие на аграрния отрасъл този вид училища не само да се запазят, но и да се развиват?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Жаблянов. Отново ще припомня, колеги, да спазваме регламента. Имаме право на един въпрос, Вие зададохте в момента три въпроса. Трябва ли да смятам, че това е и втория въпрос от страна на „БСП – лява България”?
ВАЛЕНИ ЖАБЛЯНОВ: Може и за следващото заседание да го броите като трети въпрос. (Смях в залата.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря много за този въпрос, той ни е особено много присърце. Говоря в множествено число. Тази структура, за която аз съм говорил с определени представители на законодателната и на изпълнителната власт, някои от които присъстват тук, ме окуражиха, че е възможно в скоро време общата структура на образователната система, която ще представя министерството, специално висшата образователна система да бъде поставена по съвършено нов европейски начин. Надяваме се да го направим и да имаме възможност да го експериментираме и да направим мониторинг в един от важните райони за развитие в момента в България.
Що се отнася до бизнеса, аз съм говорил с индустриалния капитал, със Стопанската камара, ходих лично до „Дънди прешъс” и други, които правят такова нещо, и мога да кажа, че все още липсва нужната култура и от двете страни, особено много на българския бизнес. Големите предприятия, които правят професионално образование у нас, не създават нови бройки. Ние трябва да се обърнем другаде, към малките и средните предприятия, тях да считаме за бизнес и там да го отглеждаме. Въпросът има много разклонения.
Що се отнася до чудесната инициатива на Швейцарския фонд за дуалното образование, нека да го подкрепим, доколкото това е възможно в България, тъй като има определени затруднения тъкмо с намиране. Селскостопанското образование също така бих казал, че в България в момента е едно от водещите, както информационните технологии. Не мога да кажа кое е по-напред и кое е по-назад, но по определение то е изключително важно. Освен това имаме райони като Добруджа, например, където индустрия почти не е развита, но пък точно там е селскостопанското образование толкова нужно.
Ние нямаме в момента образование, което създава майсторски дипломи. Ние имаме вероятно на ниво средно образование нещо, което качва нещата до равнище на калфа и това е нормално там, не може да има повече. Имаме след това направо скок в професионални бакалаври, които представляват вече нещо повече от това, което се изисква в много области. Трябва да нормализираме нещата там, където преди години някои други наши предци може би безотговорно, може би недомислено, може би пътят всъщност към ада е трасиран с добри намерения, са обърнали гръб на съществуващото и са го унищожили. Трябва да върнем колежанското образование, това е накратко, ще говоря надълго, когато имам готовност за това и това е на дневен ред.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Жаблянов, имате думата за реплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря за отговора. За да спестя време, няма да правя реплика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Жаблянов.
Сега е ред на групата на Движението за права и свободи. Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Какво съвпадение, господин министър, моят въпрос е за колежанското образование. Какво ще го правим? Уважаеми колеги, в държави, в които е застъпено колежанското образование като част от системата на висшето образование, имаме следната пирамида на образователната структура. Най-широката основа са колежите. След това е бакалавърската степен. След това е магистърската степен и след това е доктор – образователна и научна степен. И ако се постараем да пуснем пунктира, ще получим една класическа пирамида.
Как стои въпросът с пирамидата на нашето висше образование, защото и ние имаме колежи? Само че те са 7 – 8 колежа. Сега 3 от тях ще се трасформират в специализирани висши училища, 4. Имаме една система на производство на специалисти с магистърска степен, която почти покрива завършилите бакалавърска и горе имаме докторска. И ако сега направим усилие да намерим как изглежда фигуративно, се получава една много странна фигура, господин министър, такова чудо в геометрията не е описано. Това тетраедър ли е? Това е нашата система в сравнение с нормалната структура на образование. Така че ние знаем защо се стигна до създаването на тези колежи, трябваше да помирим полувисшите с образователно-квалификационните степени, да се интегрираме в общообразователното пространство. И затова онова странно чудовище специалист по необходимост го трансформирахме в бакалавър със 180 кредита. И какво правим сега? Какво ще правим с една няколкото колежа, които остават след последното решение на Министерския съвет? Аз мисля, че ако има колежанско образование, то или трябва да бъде така, в най-широката основа на висшето ни образование, или ако няма да има, махаме и последните 2 – 3 и се ориентираме към същата тази пирамида, само че като най-широка основа пишем бакалавър. Всичко друго е недоразумение.
Затова моят въпрос към Вас е не какви са основанията за трансформирането на нови 3 или 4 колежа от колежи в специализирани висши училища, т.е. вече ще предоставят обучение не по първата степен бакалавър със 180 кредита, професионален бакалавър или бакалавър по, а вече ще произвеждат академични бакалаври. И какво ще стане с едва 2 – 3 колежа, които остават извън тази система? Имате ли цялостна концепция на този въпрос? В противен случай ще стоят странно тези 2 – 3 колежа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само да кажа, че просрочихте времето от 2 минути.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Смятам, че и 3 минути няма да стигнат за отговора, който искам да дам, държа да дам и ще дам в друг формат, който вие намерите за добре. И преди това искам разговор с Вас. Нямам възможност да изляза на дъската, защото няма флумастер, макар че тук ми дават някакъв. Бих начертал нещо, но няма да бъде във формата, но искам да го начертая. Много ви благодаря за тези схеми, знам.
Искам да кажа накратко следното. Първо, колежанското образование е моя собствена адженда, т.е. на дневен ред страст и абсолютна убеденост, че в или не в министерството аз ще работя по този въпрос. Той е свързан с оставането на кадри в България и т. н. Това не са тревилизми и банализми, защото следващото, което ще кажа, отива към моя отговор. Има две общо взето от многото, могат да бъдат групирани две дефиниции за колежанско образование или колежи. Едната е тази, която се възприе единствено в България и това, че е нисшата част от висшето образование, създаващото професионални бакалаври. Това беше преди 20-ина години направено като опит да се спасят определени кадри от бивши идеологически катедри, да бъдат спасени местни амбиции, дори чувства за местна гордост и патриотизъм, но така или иначе ставаше дума за подставка под висшето образование с надеждата, че подставката с овчарски скок рано или късно ще влезе нагоре. Има закон за това и този закон казва, че с НАОА решение всичко може да бъде направено. Останаха няколко, за които няма законово основание да бъде спирано. С тези колежи, дори и да ги задържим с окови там, на брой 5 и с 37-те частни ние няма да направим модерно колежанско обучение. Напротив, те сами отиват в един капан, ако не са качествени, капана, в който те ще трябва да се слеят с други, да намаляват дисциплини или да откриват тепърва нови. Но може пък тези, които са качествени, да тръгнат напред. Когато дойдат новите правила за финансиране на качеството, ще видим кои от тях ще оцелеят. Но тези няколко хиляди студента, за които въобще става дума, общо за тях са капка в морето. Това не са колежите в България. И моля да се разбере, те наистина са колежи, които стават специализирани висши училища, което им създава само една привилегия – да имат и магистърски програми, всичко друго се запазва и не са нови университети. И е абсолютно инсинуитивно погрешно да се казва, че от 51 ставали 55 университетите в България. Това би било или невежество, или друго.
Има друго разбиране за колежи, което е по-секъндъри, което е двустепенно, извинявам се, че го казвам на английски, но е добре описано тъкмо в английския, дори в обикновени статии, които са двегодишни курсове, които изкарват майсторската диплома. Аз говоря за възможността за изграждане на специален, да го кажа интегрален колеж, в който да може при две години да излиза с майсторска и когато поиска веднага или след 10 години с признати кредити да може да продължи като професионален бакалавър и нагоре.
Това, което аз планирам, е да се създаде ново явление, което да е колежанско интегрално образование между училището и висшето. Разбира се, че мислех за това, което е над висшето, което ние като че ли още не привиждаме, това са „центърс фор екселанси”. За съжаление в Министерския съвет хора, които изглежда не знаеха за тези ми намерения или не са били 32 години в университети, или не са пътували по специални поводи в чужбина известно количество месеци, за да се запознаят, доста погрешно помислиха, че става дума за моя слабост и огъване, че след колежа станали вече учебни заведения и по някакъв начин това е минус от гледна точка на министъра. Аз съм обсъждал това с много хора, искам да го обсъдя и с вас поотделно, преди да го приложим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Желаете ли реплика, господин Местан? Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, това, което казвате, вече мирише на система. Да, съвсем сериозно. Ако има идея тези колежи двугодишни, които ще дават майсторска степен, но тя няма да бъде степен от висшето образование, без да спира обаче по-нататъшното развитие в системата на висшето образование на завършилите тази майсторска степен, всъщност това е класически пример на канадския модел на организиране на колежите. Те се разполагат наистина в подстъпите на висшето образование. Всички минават през тях и тези, които нямат капацитет да продължат в бакалавърска, обаче имат вече реализация с тази майсторска диплома. За да се случи това, дълбоко съм убеден, че тези няколко колежчета, които остават, или трябва и те да се придвижат към системата на висшето образование, за да освободят това странно място, което сега заемат, или това, което не може да покрие критериите да се акредитира като висше училище, да влезе в групата на колежите, професионалните бакалаври, които ще бъдат разположени между средното и висшето образование. Това наричам система. Но това е наистина въпрос на много сериозна воля, на много сериозна работа.
Аз съм леко скептичен, съзирайки необходимостта от подобна промяна, защото ние имаме уникална слабост към тапията висшист. Мамо, аз съм висшист. Това може би ще затрудни интереса или подобна реформа, която инак честно казано бих подкрепил. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Местан.
Желаете ли дуплика, господин министър?
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Ето я накратко схемата. (Показва начертана от него схема.) Червеното е това ново нещо, което е между училищното и висшето образование. Атакуваме това и му създаваме нужния престиж и смисъл. До 2 години излизат. Това липсва напълно, долния триъгълник. Излизат майстори. Ако искат да продължат още две години – професионални бакалаври. Тази широка част се лепи към Закона за висше образование. Долното е към средно, но е всъщност нещо ново и затова аз искам ЗИД към професионалното образование. Госпожа Кастрева ми каза, че там е най-добре. Мислили сме го. И да не забравяме тези квадратчета горе, защото това е над висше образование. Докторатът не е над висше. Там горе имаме „центърс фор екселанси”, което е образователно и най-вече рисърч. Хоризонтални и вертикални връзки, това е, което искам да има обща система, а не някакво си прескачане, пак ще кажа овчарски скок, които успели, влезли в университета. Това искам да го скъсаме с много изходи навън.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Сега идва ред на групата на Реформаторския блок. Кой ще зададе въпрос? Доцент Великов, заповядайте, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Разговорът тъкмо стана интересен и ще трябва да го отложим по-подробно за друг път, тъй като както и господин Местан с неговите интересни пирамиди, шестостени, при проф. Танев може да бъде някакъв седмостен или по-сложна геометрична фигура, но той го изрази във формата на някакви подходящи правоъгълници. И най-важното е, че замириса на истинска реформа и в системата на образованието, включително и с тези закачки с различните фигури. И жалко, че времето е толкова малко, но от друга страна това доказва, че нашата комисия е действително една от най-работещите в 43-то Народно събрание и ще има резултат от работата, включително под формата на закон и нормативни актове.
Аз имам един по-скромен въпрос, той е свързан с това, че, господин министър, всяка година в системата на образованието се реализират икономии, които по някой път се наричат, доколкото ми е известно, преходни остатъци. Какви са вижданията на министерството, ще се върнат ли те в републиканския бюджет или какво? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: За преходните остатъци винаги когато става дума за пари и за евентуалното им връщане в бюджета работите са щекотливи и аз бих искал да обсъдя това, преди да отговоря на този въпрос, дори с риск в момента да бъдете неудовлетворени и да ме критикувате за въздържанието ми да отговоря на този въпрос.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това е една от най-кратките процедури, но тя е за сметка на колежите, тъй като там аз имам и лична заинтересованост, тъй като тази територия, за която намекна господин министърът, беше може би Северозападна България. Но тя за всички е скъпа, така че ще продължим разговора. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Парламентарната група на Патриотичния фронт има сега думата. Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Господин министър, аз имам един малко тривиален, бих казал дори битов въпрос. Като народен представител от Великотърновския избирателен район ме помолиха да се заинтересувам от една община по въпроса за училищните автобуси. Става дума за община Златарица. Това е една малка, много красива, много хубава община, планинска, там има сериозен проблем с амортизацията на училищния автобус. Запознавайки се с проблема, разбрах, че той не е частичен, не е единичен, а е въпрос, който засяга доста общини. И въпреки че става дума за не такова стратегическо мислене или проекти за система, за транспорта на учениците, който по закон трябва да бъде осигурен, не само осигурен, той трябва да бъде и сигурен, той трябва да бъде и гарантиран, безопасен, то въпросът ми е как вижда министерството решаването на този въпрос за тази бюджетна година, тъй като разбрах, че нуждите за училищни автобуси са не частични, а доста голям проблем в цялата страна. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, доц. Михов.
Министър Танев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря за въпроса, отговорът му е специално близък до мен. Както знаете, при сегашния бюджет за образование не са предвидени особени разходи по посока покупка на нови автобуси, тъй както масово бяха закупувани преди известно количество години, а те от тогава се амортизираха. Нямаме пари за нови автобуси. Това не съм измислил аз и това никой не го е измислил, това е даденост. За съжаление тази година е така. Знам за необходимостта и много съчувствам специално на тези училища, на които това им трябва, средищните училища. За някои от тях се грижа.
В момента за ваша информация на разположение на министерството, преди да е направен обаче бюджета, т.е. нека да почакаме да видим какъв е този бюджет, може да има някакви малки нови възможности. На този етап имаме 4 автобуса: 8 плюс 1, 10 плюс 1, 10 плюс 1, 16 плюс 1 места. Това е, с което разполагаме. И тай като става дума за Търново, където съм преподавал 10 години, и тъй като става дума за един интелигентен град, не само старопрестолен, от който е Стамболов, и тъй като от Златарица е дядо ми по майчина линия и в същата тази къща на Хаджиевата къща, тя е на главната улица, е бил щабът на ген. Радецки, в същата тази къща и там има паметна плоча, един от тези автобуси по моя субективна воля ще отиде там.
МИЛЕН МИХОВ: Господин министър, едва ли има по-щастлив човек от мен в тази зала и до края на заседанието декларирам, че аз се отказвам от втория си въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Парламентарната група на Атака няма въпроси. Колегите от АБВ също отсъстват.
Минаваме на втори тур. Колегите от парламентарната група на ГЕРБ нямат въпроси. Колегите от „БСП – лява България”? И вие се отказвате. Движението за права и свободи? Също няма повече въпроси. От Реформаторския блок? Госпожа Маринска, имате думата.
БОЙКА МАРИНСКА: Господин министър, във Ваше интервю по една от националните медии Вие казахте, цитирам: „Абсолютно и незабавно повдигане на заплатите на учителите”. Моят въпрос е следния: имате ли представа или информация какви резерви приблизителни ще реализира системата, за да твърдите, че е възможно увеличаване на заплатите, дори се ангажирахте с между 10 и 15 %? Едно грубо изчисление показва,, че това са около 200 или малко над 200 млн. лв. необходими за такова увеличение.
Въпросът ми е: как ще се случи това с този бюджет или Вие имате достатъчно надеждна информация, че ще се реализират такива икономии, които да обезпечат едно такова увеличение?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Маринска.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Възможно е да съм направил грешка, госпожо Маринска, това беше казано преди време и тогава имах други сведения. Това е нормално да се правят известни грешки, за което признавам, че не съм го казал точно, с което обаче не отстъпвам от това, което е смисъл на това, което съм казал. Вероятно грешката ми е била, че става дума за всички, че става дума за 10 – 15 %. Тогава, ако сте забелязали, това изказване беше направено преди да се приеме държавния бюджет. Това беше в един преден момент. Не искам да подвеждам също така, не е било направено от популизъм, тъй като нямам специални политически цели, не принадлежа към такава група от хора, които правят популизъм, не съм искал по никакъв начин да блесна, познавате ме достатъчно. Не затова го казах.
Има възможности, споменах в същото интервю, вътрешни резерви, които биха могли да се използват. Освен това не съм имал предвид единствено и само учебната година, а може би календарната година. Има неща, които ще се случат, да се надяваме наесен, което ще създаде известни възможности. Още не сме направили и бюджета на министерството. Следователно още не съм изгубил всяка надежда.
И още нещо ще кажа. Дали е възможно, госпожо Маринска, директно и само на Вас да кажа какъв ми е отговорът с джокера, че вероятно ще става дума не за всички училища, а за част от тях? Ето, виждате ли, не мога да кажа повече, защото това са намерения, които аз още не съм обсъдил с всички и с Вас включително. Имам идеи в тази посока, които Вие с Вашия опит ще ме вкарате в релсите. Тоест, вдигането на заплатите на българските учители не е работа единствено и само на министъра, нито вина само на министъра, ако не го е направил. Това е обща отговорност на всички народни представители, на всички други, които могат да помогнат от Финансовото министерство включително. Значи това е обща задача за това съсловие да се направи нещо. Дайте да го направим заедно и ми кажете какво имате предвид, за да ви кажа и аз какво имам предвид или обратно, защото имаме възможности, имаме неотупан чувал. Дайте да спрем някои неща, за да могат да тръгнат други.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Маринска, желаете ли реплика? Заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, в никакъв случай не искам да ви вменя вина. Моят въпрос беше свързан с това, че предполагам, че Вие имате повече информация или някакви конкретни идеи, в резултат на които могат да бъдат реализирани такива икономии и увеличени заплатите на учителите. Впрочем, интервюто е от миналия месец.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Желаете ли дуплика, господин министър?
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Сега разбрах за кое интервю става въпрос, защото втори път твърдях същото нещо. Извинявам се, защото тогава вече имах предвид, че съществуват такива финансови средства. Само не искам да ги определя в момента, защото в момента, в който го кажа не на народен представител, а на всеослушание, е възможно тези пари да изчезнат.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Парите от държавния бюджет няма как да изчезнат.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Няма да изчезнат, а няма да отидат по предназначение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Сега имат думата колегите от парламентарната група на Патриотичния фронт. Вие се отказвате. Колегите от парламентарната група на Атака също нямат въпроси.
С това днешният блиц контрол завърши. Благодаря ви.
Нямат право гостите да задават въпроси, само народни представители по правилник задават въпроси към министъра.
За точка „Разни”, колеги, имате ли въпроси? Не.
Закривам днешното заседание.



/ край на заседанието – 16:50 ч./