Д н е в е н р е д:

1. Разглеждане на проект за решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация” със седалище в Пловдив, в специализирано частно „Висше училище по сигурност и икономика” – Пловдив, № 502-03-1, внесен от Министерския съвет на 05.03.2015 г.
2. Разглеждане на проект за решение за преобразуване на Колежа по телекомуникации и пощи – София, във „Висше училище по телекомуникации и пощи” със седалище в София, № 502-03-2, внесен от Министерския съвет на 05.03.2015 г.
3. Разглеждане на проект за решение за преобразуване на частно висше училище – колеж с название „Международен колеж” – Албена, със седалище Курортен комплекс „Албена”, община Балчик, в специализирано частно „Висше училище по мениджмънт” – Варна, № 502-03-3, внесен от Министерския съвет на 05.03.2015 г.
4. Разглеждане на проект за решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Европейски колеж по икономика и управление” със седалище в Пловдив, в специализирано частно „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт – Пловдив, № 502-03-4, внесен от Министерския съвет на 05.03.2015 г.
5. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, № 554-01-12, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 23.01.2015 г. – първо гласуване.
6. Разни.

---

Заседанието бе открито в 15,05 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин министър, господа заместник-министри, уважаеми проф. Биолчев, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости и представители на медиите!
Кворумът за днешното заседание е налице, така че откривам днешното заседанието на Комисията по образованието и науката и ви предлагам то да протече по обявения дневен ред.
Има ли други предложения към така представения проект за дневен ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване проекта за дневен ред.
За – 12, против и въздържали се няма.
Само ще ми позволите преди да дам думата на вносителя по точки първа, втора, трета и четвърта, да приветствам проф. Боян Биолчев, който за първи път присъства на заседанието на Комисията по образованието и науката в 43-то Народно събрание. Надяваме се, както ми подсказва доц. Великов, да не е за последно. Аз лично вярвам в това, че комисията ще си сътрудничи изключително добре и ползотворно с Националната агенция за оценяване и акредитация.
От страна на Европейския колеж по икономика и управление представители на днешното заседание на комисията са доц. д-р Цветан Коцев, ректор, и проф. Мариана Михайлова, президент.
От Колежа по телекомуникации и пощи – проф. Димитър Радев.
От Колежа по икономика и администрация – проф. Георги Манолов и проф. Димитър Димитров.
От Международен колеж „Албена” – доц. д-р Тодор Радев.
Ще ви предложа разискванията по първите четири точки да ги проведем общо, след което, разбира се, гласуването да проведем поотделно, както се полага.
Така че давам думата на вносителя проф. Тодор Танев. Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаема госпожо председател на комисията, уважаеми членове на комисията, колеги! Ако мога да обобщя тези четири все пак различни случая в един общ казус, това са колежи, които са частни, които са по различно време регистрирани по един и същ закон, това е Законът за висше образование. Така бяха и все още в този съществуващ закон се променяше статута и на други висши училища, най-вече са били колежи, които са прераствали в специализирани висши училища. Тъй като са в Закона за висше образование, те имат право на това. Според този същия закон единственият критерий за това е положителна оценка на агенцията, представлявана от проф. Биолчев в момента, но преди и от други нейни ръководители. Няма значение кой е бил ръководителят, въпросът е, че всички тези колежи имат получена необходимата оценка. Това е проверено от министерството. По всички законови изисквания имаме положително становище и нямаме основание за прекратяване на тази процедура, която прехвърляме нататък.
Мога да добавя още нещо, което може би ще е важно. Колежите не би следвало да представляват част непременно от висшето образование. В момента се разработва концепция на министерството, която в този състав се надявам да бъде скоро разгледана. Имал съм срещи с швейцарския посланик, с австрийския посланик, утре с немския посланик. Дали става дума за „Фах хох шуле” или става дума за „Беруф шуле”, или става дума за „Къмюнити коледж” няма значение, те имат друг статут, те са по-близо до професионалното образование. Имаме намерение да еманципираме колежанското образование, за да бъде то равнопоставено с висшето и с училищното по три различни закона – училищното, професионалното и висшето. Това ще се опитаме да направим общо, защото имаме нужда за връзка с практиката.
Тези колежи, за които днес става дума, не представляват непременно този тип колежи по професии или професионално обучение, както в момента идващата оперативна програма за наука и образование за интелигентен растеж предполага, което ни дава основание още повече дори да подкрепим тяхното преминаване в статута на висши училища, защото те са били така дизайнирани, така са били регистрирани, такава е тяхната амбиция.
И още нещо. Те не стават университети. Това, че има 51 висши учебни заведения, тук е колегиалният орган, който може да направи разлика между това. Този нов статут, ако им бъде даден, ще им даде едно единствено право или една единствена разлика от това, което имат до момента. Те сега обучават професионални бакалаври. Ще могат да имат магистратура по тясната специалност, която е централният профил и с това се изчерпва всичко ново. Не става дума за увеличение на всеобщо известното положение, че има голям брой висши училища. Нека те да бъдат в конкуренция с останалите, в каквато и без това са. Много от преподавателите там са известни фигури и да отговарят на качественото образование, ако това е възможно. Ако не, конкуренцията ще реши оттук нататък въпроса. Те са автономни и министерството няма повече възможности от това. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин министър, аз ще Ви помоля все пак независимо, че са четири точки и ги гледаме заедно, просто колеж по колеж да кажете по няколко думи за всеки един от тях. Или Вие или някой от Вашите заместници.
Заповядайте, проф. Костадинов.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Започваме с преобразуване на частното висше училище „Колеж по икономика и администрация” със седалище Пловдив във „Специализирано висше училище по сигурност и икономика”. Частното висше училище, което е самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация” е открито с решение на Народното събрание на 29 октомври 2003 г. В момента в него се обучават студенти за придобиване на образователно-квалификационната степен професионален бакалавър в областта на висшето образование в социални, стопански и правни науки. Преобразуването е по предложение на ръководството на висшето училище въз основа на положителна оценка на проект, който те са предоставили в Националната агенция за оценяване и акредитация с протокол № 14 от заседание на акредитационния съвет, проведено на 3 юли миналата година. Към настоящия момент в колежа се обучават студенти по специалности, които са от професионалните направления 3.7 – администрация и управление и 3.8– икономика.
Проектът предвижда преобразуването на висшето училище да включва в структурата си 3 учебни научни центъра – по национална сигурност, по икономика и управление и по чуждо езиково обучение, които представляват 3 катедри. В центровете по национална сигурност, икономика и управление ще се подготвят студенти по тези специалности и от направленията 3.7– администрация и управление, 3.8 – икономика и 9.1 – национална сигурност, за придобиване на образователно-квалификационната степен бакалавър по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за висшето образование, както и образователно и квалификационната степен магистър.
След преобразуването повечето от студентите на колежа ще продължат обучението си във Висшето училище по сигурност и икономика. Тези, които не искат да продължат висшето си образование, ще се дипломират със степен професионален бакалавър при тези условия, при които са приети. Актът предвижда прехвърлянето им в друг колеж, което е осигурено съгласно ректорите на съответните училища.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: На следващо място е висшето Колежът по телекомуникации и пощи – София, висше училище по телекомуникации и пощи. Това става по искане на ректора и положителна оценка на Националната агенция по оценяване и акредитация. Става дума за обучение по традиционните за колежа и до този момент специалности от професионалните направления 3.7 – администрация и управление и 5.3 – комуникационна и компютърна техника. Степента, която се дава, е „професионален бакалавър по..”. Магистър с двугодишен срок на обучение след придобита степен „професионален бакалавър по...”. Има два факултета – Факултет по телекомуникации и мениджмънт и Департамент по фундаментална подготовка. Имат 68 преподаватели – 40 хабилитирани. Над 70 % от лекционните курсове се провеждат от хабилитирания състав. Броят на приеманите в преобразуващото се висше училище студенти е в рамките на институционалния капацитет 1620 студента. Имат материална и информационна база. Такава възможност не представя никое друго училище за такъв вид обучение в момента.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Проект за преобразуване на частното висше училище „Европейски колеж по икономика и управление” със седалище Пловдив в специализирано частно „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт” – Пловдив. Това висше училище, самостоятелен колеж, е със седалище Пловдив и е открито през 2001 г. с решение на Народното събрание от 18 септември. Преобразуването е по предложение на ръководството на висшето училище въз основа на положителна оценка от Националната агенция по оценяване и акредитация проект с протокол № 11 от заседание на съвета, проведено на 5 юни миналата година. Към настоящия момент в „Европейския колеж по икономика и управление” се подготвят студенти по 6 специалности от две професионални направления – 3.7 – администрация и управление и 3.8 – икономика, за придобиване на степен професионален бакалавър.
Проектът предвижда преобразуването да стане като се включат в структурата му 3 звена – Център по бизнес икономика, Център по иновативен мениджмънт и Колеж по икономика и управление. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от Закона за висше образование частните висши училища могат да имат структура, различна от структурата на държавните училища. В Европейското висше училище по икономика и мениджмънт ще се извършва обучение за придобиване на висше образование с професионално квалификационна степен бакалавър и магистър по специалности от двете професионални направления на досегашния колеж – 3.7 и 3.8.
В структурата на преобразуваното висше училище ще се извършва обучение по 5 специалности от тези две направления с придобиване на степента професионален бакалавър. Академичният състав на висшето училище се състои от 57 души, от които 22 хабилитирани – 11 професори и 11 доценти, спазена е разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от Закона за висшето образование, съгласно която в специализираното висше училище академичният състав е на основен трудов договор по всяка от специалностите, които се водят в аудиториите и практическите занятия, като хабилитираните лица четат не по-малко от 70 % от лекционните курсове. Висшето училище разполага със собствена съвременна академична база в Пловдив с 4 хил. кв. метра разгъната площ. Разполага и с универсална спортна зала в околностите на града. Националната агенция по оценяване и акредитация определя общ капацитет на преобразуваното висше училище 3600 студенти.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Последно това е Международен колеж-Албена със седалище курортен комплекс Албена, община Балчик. Преобразуван е във Висше училище по мениджмънт със седалище Варна. Отново преобразуването е по предложение на ръководството на висшето училище и имат положителна оценка от Националната агенция по оценяване и акредитация. Обучават се в момента студенти за образователно-квалификационна степен професионален бакалавър по в 3 професионални направления – 3.7 – администрация и управление, 3.8 – икономика и 3.9 – туризъм.
Проектът предвижда преобразуваното висше училище да включва в структурата си 4 звена – Стопански факултет, Департамент за модерни обучителни методи, Научно-изследователски институт и Колеж по мениджмънт и туризъм в Добрич. В Стопанския факултет ще се обучават студенти по специалности от 3 професионални направления на досегашния колеж за придобиване на степен бакалавър по чл. 42 и т.н. Бакалавърските специалности са две и са от професионалните направления 3.8 и 3.9. Магистърските специалности бизнес администрация и туризъм ще се изучават изцяло на английски език в редовна и задочна форма. Пропуснах да кажа, че това учебно заведение е открито през 1999 г. Факултетът разполага с 46 преподаватели на основен трудов договор, от тях 14 хабилитирани. Седемдесет и един процента от лекционните курсове по учебни планове ще се водят от хабилитирани преподаватели, с което се изпълнява разпоредбата. В Департамента по модерни обучителни методи са обособени 3 секции – методика на преподаване чрез езиково обучение, специализирано и практическо обучение. В тях ще работят 15 преподаватели на основен трудов договор.
Научно-изследователският институт ще включва в структурата си иновационен и изследователски център, високотехнологичен парк, междууниверситетски център по предприемачество, студентски център за приложни изследвания, българо-румънски център за устойчив туризъм и издателски комплекс.
В Колежа по мениджмънт и туризъм в Добрич ще се провежда обучение по 6 специалности за придобиване на степен професионален бакалавър по 3.7 – администрация и управление, 3.8 – икономика, 3.9 – туризъм. Колежът разполага с 23 преподаватели, от които 8 хабилитирани.
В момента Националната агенция по оценяване и акредитация определя общ капацитет за преобразуваното висше училище 2000 студента. Сградният фонд включва учебен корпус 2583 кв.м., учебен корпус, разположен в Добрич, за нуждите на колежа, студентско общежитие в Добрич, офиси и т.н. Имуществото и финансирането на висшето училище ще се осигуряват съгласно неговия учредителен акт. Приключих.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Танев и на проф. Костадинов.
Сега бих искала да дам думата на проф. Биолчев за няколко думи. Заповядайте.
БОЯН БИОЛЧЕВ: В Националната агенция по оценяване и акредитация работата продължи сравнително дълго. Имаше някои забележки, стремеж за доуточняване и в крайна сметка решенията, които се взеха, бяха при консенсус на Акредитационния съвет. Има две неща, които висшите училища е хубаво да помнят и тези, които искат да претендират. Два са елиминиращите фактори, единият е преподавателският състав, вторият е условия за провеждане на образователния процес – собствена сграда, нотариално доказана. Имали сме опити в сграден фонд от типа на гарата в Добринище да се провежда висше образование от български тип, но агенцията не го допуска. Тук без колебание ние заставаме зад нашето решение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Биолчев.
Сега може би да дам думата на представителите на колежите и на колеги народни представители.
Заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Колеги, извинявам се, не е признак на лошо възпитание, аз не съм член на Комисията по образование и наука, но трябва да представя Закона за конкуренцията в другата комисия в 15,30 ч. и като моля да ме извините искам да кажа следното. Първо, нямам конфликт на интереси, но аз познавам два от колежите, преди години съм изнасял по няколко лекции като гост-преподавател, а и всички колеги, които са преподаватели в областта на бизнеса и икономиката, се познаваме по понятни причини.
Трябва да кажа следното на основа на моите впечатления. Аз няма да правя разлика между колежите, защото това не би било редно да бъде тук, но искам да ви кажа, че някои от тях по отношение на публикациите се класират по-добре от някои държавни университети. За съжаление на държавните университети, което не значи, че частните са по-добри от държавните, но значи, че някои са добри в отделни области. В тази връзка искам да кажа следното. Правилен е подходът, който се предлага от министъра на образованието като позиция за преформатирането на колежите, защото пък като член на Бюджетната комисия ще кажа, че най-радостното за нас е, че не се искат пари от бюджета, тоест това преобразуване не предполага ангажиране на българската държава с финансиране. Те се самофинансират, ако работят добре, ще бъдат търсени, ако не работят, не дай си боже, тогава резултатите ще бъдат други. Тоест, добрата новина е, че не ангажираме бюджета, второ, преобразуваме както е известно тези учебни заведения, без да създаваме нови, което би създало известно напрежение. Така че пазарът ще покаже доколко те са удачни.
Освен това мотивът, който беше изтъкнат от министъра за това да се разчисти механично терена за колежите, просто си позволявам, все пак не са длъжни всички да ползват английски език, но познавайки основно англо-саксонската система и по-слабо немската, но понятието „колеж” и в бизнес английския, и в образованието в Щатите например college of business значи факултет по бизнес, не значи колеж, това, което ние разбираме в българския език и което съществува в други системи. Така че това преформатиране ще позволи да се внесе някаква яснота и да се изчистят тези недоразумения. А професионалните колежи са си нещо различно.
Така че, говорейки в нашата парламентарна група и с колегите от Комисията по образование, няма причина да не подкрепим това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, проф. Гечев.
В отсъствието на председателката на комисията госпожа Дамянова ме помоли аз да водя временно заседанието, така че, ако някой друг желае да вземе думата.
Професор Биолчев, ако обичате отговорете на един мой въпрос. Тук нашите специалисти са забелязали, че един от колежите, Международния колеж-Албена излиза, че седалището му в Албена ще се премести във Варна. Това така ли е и дали е правена оценка на сградния фонд във Варна.
БОЯН БИОЛЧЕВ: Не става въпрос за преместване. Там имаше доста дискусии по този въпрос. Въпросът беше за така да се каже териториално разширение, тъй като разстоянието е малко. Доколкото си спомням, имаше няколко изказвания, приеха го като допустимо от гледна точка на образователната практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Трябва да ви кажа, колеги, че този въпрос изглежда на пръв поглед много формален, но той е свързан с един порок на тези проекторешения, които трябва да вземе Народното събрание. Знам кой ги е готвил, но това буди съмнение, че днес ние ще можем да вземем решение по тези четири въпроса. Сигурно по принцип те ще бъдат подкрепени, но не е ясно, ето в този случай съвсем не е ясно, а дори и в другите случаи, колеги, се забелязва едно несъответствие с разпоредбите на чл. 16 от Закона за висшето образование по какъв начин трябва да се оформи решението на Народното събрание. И бих помолил след това тези, които са отговорни за подобни решения, където и да се намират те, да се съобразят и като дойде председателката Дамянова ние вероятно по същество ще вземем отношение дали днес можем да предложим на вниманието на пленарната зала 4 решения, които са с на пръв поглед несъществени недостатъци, но все пак ние в Народното събрание, ако искаме да си държим на авторитета, а ние искаме, трябва съответно да бъдем на висока.
Заповядайте, проф. Биолчев.
БОЯН БИОЛЧЕВ: И аз държа много на авторитета на Националната агенция по оценяване и акредитация, затова искам да ви кажа, че тя се е съобразявала единствено със законите и във всичко, което е дадено като решение за преобразуването, не присъства сянка от отклонение от закона. Дори не се движим в периферията на параграфа, в това мога да ви уверя.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Професор Биолчев, нито Вие сте юрист, нито аз, затова приемете…
БОЯН БИОЛЧЕВ: Аз съм син на юрист.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз съм също син на юрист, така че сме равностойни в това отношение. Вие сте безспорно много по-добър писател от мен, но за сметка на това от химия разбирате по-малко. Но нека да продължим. Въпросът е, че трябва изрично според закона в решението да бъдат определени вида, наименованието и седалището на висшето училище, а това не е направено, просто го няма. Затова особено при „Албена” става объркване.
Заповядайте.
ТОДОР РАДЕВ (ректор на Международния колеж): През 1999 г., когато това училище е открито като висше училище от парламента, седалището е било в Албена. Веднага още при първата акредитация имаме препоръка да си търсим собствен сграден фонд. Не знам дали знаете, че „Албена” е акционерно дружество, където няма никаква друга собственост освен акционерната собственост, така че там няма как да имаме собственост. И още първите години започнахме да търсим такъв сграден фонд, който беше намерен във Варна и в Добрич. Досега сме правили няколко опита, включително и в парламента, да сменим седалището, но казаха, че е необходимо тази процедура да се смени седалището, парламентът може да го смени. Имали сме различни пречки, но така или иначе ние през цялото време сме функционирали във Варна и Добрич в тези години, за които става въпрос. И имаме собствен сграден фонд, което е препоръка на Националната агенция по оценяване и акредитация, която сме изпълнили.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Къде все пак ще бъде седалището?
ТОДОР РАДЕВ: Във Варна. Там имаме собствена сграда на 5 етажа. Комисията е посещавала сградата. Искам само да ви кажа, че Албена и Златните пясъци са на 8 км. В „Златни пясъци” е регистриран друг университет, Варненския свободен университет, който си е във Варна. Така че мисля, че не е голям проблем разстоянието.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Професор Костадинов, заповядайте, имате думата.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Искам да прочета решението на Министерския съвет, където е указано това: „Одобрява проекта на решение за предложение до Народното събрание за преобразуване на частното висше училище колеж с название „Международен колеж-Албена” със седалище курортен комплекс Албена, община Балчик, в специализирано частно Висше училище по мениджмънт-Варна. Написано е Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това едва ли е част от името и, второ, ние гледаме решението, което предстои нашата комисия да одобри за внасяне от името на Цецка Цачева и да се гласува в пленарната зала. Там гледайте, колеги. Има възможност за корекция, за правно-технически подобрения.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Ще коригираме това.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това е в интерес после на висшето училище, да няма някакви съмнения.
Кой друг желае да вземе отношение по същество?
Заповядайте, доц. Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА (НСБ „ВОН” – КНСБ): Уважаеми господин председателстващ, госпожи и господа народни представители, господа министри, проф. Биолчев, уважаеми колеги ректор! Становището на нашия синдикат се базира не само на прочетеното, а и на един дългогодишен период на взаимодействие с тези частни висши училища. Но ще започна своето изказване с казаното от министър Танев. Ние предлагаме да отпадне професионален бакалавър и предлагаме няколко мерки за промени в Закона за висше образование. Много е важно да преобразуваме и да отдадем необходимото като заслуга на тези висши училища, наречени колежи, които те са положили за тези години. КНСБ като организация изключително много работи с Европейския колеж на проф. Михайлова, имаме преки наблюдения върху неговата работа и ако трябва да се каже по една дума за всяко едно от тези висши училища, наречени колежи, аз не ги приемам като колежи, разбира се, и се радвам, че тази стъпка е в правилната посока те да бъдат специализирани висши училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеж не е мръсна дума.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Не, не е мръсна дума, но някак си не приляга вече на хора, които са отскочили на друго ниво. Средствата, които се събират в Европейския колеж, много сериозно се инвестират и всеки един, който е отишъл в базата на колежа, е видял на какво ниво е той. Същото мога да кажа за колежа, който всички оприличаваме като Колеж за международен туризъм в Албена, но всъщност той наистина е за Варненския регион. Можем да кажем, че там е най-успешният кариерен център. Същото мога да кажа за Колежа по телекомуникации и пощи, които имат изключителен контрол върху качеството на обучение, изпълнение на всички предписания, взаимодействие с Техническия университет в София и не на последно място за колежа, който обръща внимание на териториалните особености на Пловдив, защото там е военно поделение, там е летището и аз приемам това, което и колегите съответно са ми подали, защото това, което ви казвам, сме го обсъдили. И не на последно място – инвестицията в човешки ресурси. И ако погледнете, специализираните ни висши училища, дали е Висше строително училище „Любен Каравелов”, дали това е НАТФИЗ или другите ни бутикови висши училища, те също разполагат с такъв числен академичен състав. Защото беше поставен и този въпрос – броят на студентите, които са от 2 до 4 хиляди, казвам ги общо за тези висши училища, и броят на преподавателите мисля, че ни дават основание да кажем, че има инвестиция и в материална база, и в човешки ресурс.
Така че становището на нашия синдикат е в подкрепа на решението на Националната агенция по оценяване и акредитация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, доц. Вълчева.
Колежката Анастасова искаше думата, заповядайте.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Аз бих искала да запитам: в раздадените документи Националната агенция по оценяване и акредитация е дала на две от учебните заведения отрицателно становище, отрицателна оценка на критерия висшето училище дали осигурява необходимия преподавателски състав. Това е Европейският съвет по икономика и управление в Пловдив и Международния колеж-Албена. Въобще какво решение има по този въпрос? Просто да ни дадете някакво разяснение, защото за мен е недопустимо да има точно в тази насока отрицателна оценка. Би трябвало висшите училища да бъдат обезпечени с преподавателски кадри.
БОЯН БИОЛЧЕВ: Мога да поясня. Преподавателският състав е плаваща величина, докато условията за образование са нещо, което е консервативно и много бавно се осъществява. Законът обаче, аз употребих думата елиминиращи от гледна точка на това какво ние настояваме, така че когато сме констатирали такъв конкретен недостатък, сме дали препоръката той да бъде компенсиран максимално бързо. И това е възможно в близката практика. Поначало когато се открива висше училище от Народното събрание, обикновено се дава две годишен инкубационен период. Естествено е, че трудно може да има спазено това условие. Да ви кажа и законово. За мен това не е съвършено, но законът е такъв. По отделните критерии се смята математически – колко да, колко не и щом да-то преобладава с едно, законово имат правото. Това е правилото.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Дукова има думата, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, ще се обърна към Вас. Въпросът ми не е формално правен, но той по-скоро е във философията и структурата на политиката на министерството. Аз виждам не само тези 4 предложени проекта за преобразуване. Очертава се една тенденция, една тенденция, която разбира се и в миналото Народно събрание, и в 41-то я имаше и затова казвам, че е тенденция. Колежите, вероятно надскочили боя си, както казват, да се преобразуват, имат поне такова желание да станат висши училища. И тъй като стана дума, че колеж по принцип не е лоша дума, меко казано, но статутът на образование, което дават, е професионален бакалавър или от сорта. Желанието да надскочи боя си, ако той го е надскочил по всички параметри, тази тенденция може да наруши баланса, баланса на много висши училища, които са в България. И не е ли това твърде рисково с оглед на политиката, която искате да формирате за оптимизация на висшето образование? Знаете ли колко от колежите в България вече не са висши училища? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Дукова.
Доцент Радев също е поискал думата, заповядайте.
ТОДОР РАДЕВ: По повод преподавателския състав във висше училище Международен колеж искам първо да кажа, че когато Националната агенция по оценяване и акредитация изчисляваше количествените критерии за бройка хабилитирани, всички бройки са изчислявани на база 2000 студента, т.е. бъдещия брой студенти, докато нашите студенти сега са под 1000. Така че в случая ние на брой хабилитирани на 100 студента сме много по-добре от много български висши училища, включително и всички икономически университети.
Що се отнася до качеството на преподавателския състав, мисля, че тук имаме добри успехи, тъй като дори в рейтинга на българските висши училища групата показатели научни изследвания, там са 20 показатели, ние в областта стопански науки сме на второ място в България след Софийския университет. Виждаме, че показателите са абсолютни, т.е. общ брой публикации, общ брой на атестации и ние сме на второ място след Софийския университет. Да не говорим за научния ни институт, който работи вече 4-5 години и издава две научни списания, едното от които е най-доброто българско списание в обществените науки според СКОПУС. И само в 4 държави в света списанията имат по-висок рейтинг, отколкото това списание. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Госпожа Маринска има думата.
БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо председател. Колеги, аз преди известно време в залата във връзка с приемане на Стратегията за висше образование зададох въпрос, който касае точно тази тема. И тъй като в Стратегията има запис, че предстои или Стратегията предвижда редуциране и оптимизиране на мрежата от висши училища, считам, че едно такова предложение в известна степен противоречи на философията на стратегията. И затова аз няма да подкрепя тези предложения. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Маринска.
Доцент Михов поиска думата.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо председател, господин министър, господа заместник-министри! Ще се изказа не като представител на Патриотичния фронта, а като човек от висшето образование, като колега на всички представители на тези колежи. Имам добър опит с акредитацията, знам какво представлява акредитацията на висшите училища, и добрите, и лошите страни на това, което наричаме акредитация. Опитах се да направя една бърза сметка на хабилитираните преподаватели, като все пак гръбнака на едно висше училище. Колегата от колежа в Албена спомена тези добри показатели, които имат те, но аз си отбелязах, че при тях на работа в момента на основен трудов договор са 14 хабилитирани лица. Общият брой на хабилитираните в тези 4 колежа са 122 човека. Може би съм сбъркал, това не е същността да правя някаква статистика. Ясно е, че Националната агенция по оценяване и акредитация коректно е отчела кои от тях са на основен трудов договор.
Нека да си зададем въпроса по друг начин: колко от тези хабилитирани са на единствен трудов договор във вашите колежи? И бих искал представителите на тези колежи да ми отговорят на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще помоля представителите на четирите колежа да отговорят на въпроса на доц. Михов. Сега думата има доц. Радев, след това госпожа Михайлова.
ТОДОР РАДЕВ: Имам точните цифри към момента и ви ги казвам. В момента ние имаме 3 катедри – катедра „Администрация и управление”, там има 16 хабилитирани на първи договор само говоря, втори договор въобще не споменавам, защото много малко хора имаме на втори договор, 16 хабилитирани плюс 10 доктори извън тях. Катедра „Туризъм” – 6 хабилитирани плюс 4 доктори. Нова катедра, която сега създаваме „Информационни системи и технологии”, в тази катедра имаме 7 хабилитирани от 14 човека общо и 2 докторанти. Това са в момента сметките. Само да спомена, че имаме над 20 доктора. За последните години, откакто влезе в сила Закона за академичното развитие, само 4 човека са били избрани за доценти и професори, което означава, че имаме многостепенна система. Това са хора на първи договори. И ми се струва, че тука е и проблем малко на закона, защото той по някакъв начин стимулира количествените показатели. Както и вие сега броите хабилитирани, така ми се струва, че и в Националната агенция по оценяване и акредитация това беше един допълнителен стимул да се увеличават професорите и доцентите в университетите. И ако в Закона за висше образование беше заменено броят хабилитирани с доктори, може би щеше да бъде много по-малък натиска върху университетите да произвеждат професори и доктори. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова, имате думата.
МАРИАНА МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя да взема отношение в обратен ред. По въпроса за колегията академичен състав на основен трудов договор към настоящия момент 39 души са на основен трудов договор в нашето висше училище. Колко конкурса допълнително ще бъдат обявени зависи от хорариума, от стандартите, от програмите и всичко онова, което ни предстои оттук насетне. Разполагаме със собствен, подчертавам, изцяло собствен академичен състав и не зависим от други висши учебни заведения. Много държа да подчертая това.
Що се касае до позицията на госпожа Маринска, искам да отбележа следното. Член 17, ал. 1 на Закона за висше образование, не бих искала да досаждам с неговото цитирани, но така или иначе той е прост запис: „Висшите училища в България са: … Самостоятелните колежи са част от висшите училища в България.” С акта на преобразуване на тези висши учебни заведения не нараства мрежата количествено, а се преобразуват, трансформират. Създават се условия за по-добро конкурентно включване в бизнес средата, образователната среда, в която ние и така в момента съществуваме. Ние не променяме професионалното си направление, също и специалностите, с които работим. Вече 14 години сме на образователния пазар. Членуваме в европейски организации. Имаме изключително сериозно позициониране и самочувствие. В този смисъл, когато говорим за оптимизиране на мрежата, аз си представям, предполагам, че и ръководството на министерството и всеки, който се занимава с образователен мениджмънт си представя, че става дума за оптимизиране на публичния ресурс все пак, мрежата, която се захранва от субсидиите от бюджета, а частните висши училища нямат никакво отношение с бюджетните разходи. Тоест, ние се самоиздържаме със собствената дейност, с участието в различни проекти и консултантски програми. Така че оптимизацията не би следвало да започва от гледна точка на тази трансформация, която ни дава по-нормално битие на академични субекти. Защото ние на времето, когато се смени думата специалист с професионален бакалавър, това беше позитивно, беше крачка напред. Сега нещата са доста променени, професионалните бакалаври са трудно разпознаваеми в европейската образователна мрежа и доста проблеми с комуникацията създава това. Така че това би изчистило нашето съществуване, нашето конкурентно поведение в голяма степен. И, разбира се, самостоятелното разработване и предлагане на още един образователен пакет, каквито са магистърските програми. Ние и сега ги правим съвместно с колеги от други висши учебни заведения като междуинституционални. Възможността и потенциалът, който имаме да предлагаме самостоятелни е налице и в този смисъл бихме искали да проявим този потенциал. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин министърът поиска думата. Професор Танев, имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря. Искам да добавя това, че има две дефиниции за колежи. Едната е част от висше учебно заведение или самостоятелно висше учебно заведение. Другата дефиниция е това, което са професионалните училища, наречени post secondery, т.е. след средно образование, но не висше. Бъркотията все още съществува у нас. В момента, госпожо Дукова, доколкото знам частните, които нямат други намерения, т.е. да стават непременно университети или академии на науките, мисля, че са 39. Между другото, в 16,30 ч. имам среща с човека от Търново, който е председател на Съюза на частните колежи. С всички тях трябва да говорим и много моля да работим сериозно по две неща. Първото е Законът за висше образование, да направим сериозен законопроект за изменение и допълнение. Защото ние сме убедени в това, че трябва да измерваме качеството, включително тогава, когато не става дума за финансови средства от държавата. Малко са ни в момента тези ресурси. Националната агенция по оценяване и акредитация не е достатъчна в това отношение, колкото и работа да върши. В закона има пропуски. Ние трябва да мерим качеството. Никъде не е казано колко голям трябва да е колежа като висше учебно заведение, трябва ли да е държавен или частен, за да бъде добър. Това може да се измерва съответно не само с рейтинга, но най-вече с реализацията.
Нямаме обаче нищо направено за другите за post secondery, в това отношение аз искам да измъкнем колежанското образование от лапите на висшето образование. Случаят с тези няколко колежа, за които говорим, е различен, те са си висше учебни заведения. Не можем да ги дръпнем обратно и да ги направим нещо трето, което е в закона вероятно за професионалното образование, да дават майсторски дипломи и освен това да продължат само до равнище, както са медицинските сестри. Тоест, на тях не им е мястото в това бъдещо състояние, което искаме да предложим в най-скоро време на вашето внимание. По време на блица това го показах накратко. Тоест, те няма да имат място, те са си висши учебни заведения. Оттук нататък, каквото е казал законът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Танев.
Други изказвания? Заповядайте.
ДИМИТЪР РАДЕВ (ректор на Колежа по телекомуникации и пощи): Аз ще започна малко от по-далеч. Колежът по телекомуникации и пощи, доц. Михов, има 134-годишна история. До 1954 г. Колежът по телекомуникации и пощи – тук отговарям и на другата част на въпроса – е давал професионално образование, такова, за каквото говорите вие тук, разбирайки понятието колеж. От 1954 г. насам колежът се преобразува в Полувисш институт по съобщенията и е под шапката на Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии. От 1998 г. колежът е висше училище, Колеж по телекомуникации и по пощи в рамките на Министерството на образованието.
Имайте предвид, че за този период, в който ние сме колеж в рамките на Министерството на висшето образование, ние сме акредитирани пет или шест пъти от Националната агенция по оценяване и акредитация. И трябва да ви кажа, че оценките ни са доста добри, отлични и много добри, вследствие на което Колежът по телекомуникации и пощи е толкова израснал, че в момента преподавателите, които са на основен трудов договор, са 41 или 42, цитирам по памет. Има 5 катедри. Обучаваме специалисти по 5 специалности предимно за телекомуникациите и пощите и сме единствените, които обучаваме специалисти по пощи, т.е. управленският кадър на пощите в България целият е минал през нашето висше училище. И просто трябва да видите и да чуете, и ви каня утре елате, доц. Михов заедно с министър Танев, тъй като утре имаме по някакво стечение на обстоятелствата, имаме откриване на една съвместна инициатива заедно с водещи фирми, да не правя реклама на фирмите от IT сектора, с които искаме заедно да обучаваме специалисти, да запазим децата на България в България, да работят тук. Говоря за фирми, които дават хляб на 600 – 700 инженери.
Освен това трябва да ви кажа, че имаме собствени трима доктори на науките, 4 професора, собствени и непрекъснато обновяваме своя състав. Ние почти нямаме хора след 63-64-годишна възраст. И тенденцията, която ние ще спазваме благодарение на това, че непрекъснато сме акредитирани, ние сме готови в момента, в който станем висше училище, да увеличим своя състав, дори сме готови на по-широки инициативи. Имаме връзка с няколко от фирмите в IT сектора, които просто ги чуйте как говорят за нашите специалисти, за хората, които ние сме обучавали, смея да кажа, че обучавам повече от 10 години професионални бакалаври, въпреки че съм от една година в колежанското образование на основен трудов договор. И трябва да ви кажа, че ние наистина се стремим да дадем нов подход към това образование. И ако вие тук говорите, че ние сме колежи и трябва да обучаваме средни кадри, просто не е сериозно. В колежа имаме преподаватели с по 15 защитили доктора и сме в прекрасни отношения с колегите от Техническия университет, с колегите от УНСС и смея да твърдя, че правим доста добро, качествено образование.
Това, което искам да ви кажа, е, че около две години чакаме, нашият колеж е минал през Националната агенция по оценяване и акредитация, май месец ще станат точно две години, чакаме да се реши някой министър да прекрачи прага на Народното събрание. Чест му прави на проф. Танев. Ние друго не искаме от вас, ние искаме да ни дадете шанс да оцелеем. Ние ще се преборим. И аз ви гарантирам, че ще има висши учебни заведения, които ще останат зад борда, но няма да са тези, защото тези се борят и се борят за оцеляване. И знаят как да се борят. Вие бъркате, хората, които са на дотиране и които трябва да се преобразуват, не са в тази стая. Познавам тук част от колегите и знам с какви трудности ние се сблъскваме благодарение на това, че срещаме неразбиране. Какво означава намаляване на броя на висшите учебни заведения? Аз пък бих казал друго: как е възможно да станат по-малки, по-много и да оцелеят тези, които наистина са конкурентоспособни, да тези, които ще отговорят на новите критерии, ще дадат възможност за научно-изследователска дейност, ще дадат възможност за обучение на студенти. Съжалявам за емоционалното изказване. Ако има други въпроси, готов съм да ви отговоря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Маринска поиска думата.
БОЙКА МАРИНСКА: Аз само искам да се вметна. Сега забелязвам, че по данни на Националната агенция по оценяване и акредитация, че по критерии наличие на обществена потребност от откриване или преобразуване на съответното училище оценката е „не” за всички предложения. Ако това не е показателно за липсата на такава необходимост, кажете.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
ГЕОРГИ МАНОЛОВ (президент на Колежа по икономика и администрация): Само няколко думи и те ще са почти същите, които казаха и колегите. Четиридесет и шест души са на основен трудов договор в Колежа по икономика и администрация. През последните 4 години следваме стриктна политика, както и другите колежи, на малко производство, но качествено на хабилитирани преподаватели. Имаме само 12 души за 4 години, в момента текат 4 конкурса. От тези 12 души имаме 3 професори и 9 доценти.
Имаме още нещо, което трябва да се посочи, изцяло пригодена нова материална база само за учебни цели с 4 корпуса, собственост на колежа, градена е със собствени средства. Има всички възможни условия за един модерен учебен процес в сферата на висшето образование.
От 2014 г. с решение на Комисията по сигурност и отбрана към Националната агенция по оценяване и акредитация ние вече обучаваме студенти по професионално направление национална сигурност. Така че ние не стъпваме в ново пространство, а усвояваме това, което сме заявили, че искаме да развиваме. А по-преди в продължение на 5 години имахме подобен опит, само че в професионално направление администрация и управление, където обучавахме по две специалности – мениджмънт на обществения ред и мениджмънт на борба с тероризма. Така че основата е положена и просто искаме да я надградим. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Биолчев поиска думата. Имате думата.
БОЯН БИОЛЧЕВ: Този критерий за обществената необходимост в общи линии никак не съвпада с критериалната система на Европа и мирише на друго време, някой предварително да знае каква е обществената необходимост. Затова трябва да има огромни дискусии и пак няма да има едно категорично решение. Но този критерий така или иначе съществува в закона. В общи линии не само при някои, които сега виждаме оценени, това е много често „не”. Все пак трябва да гледаме с друго око на начина ни на живот, понякога необходимостта се появява, когато има дразнител, а ние това предварително го обричаме на оценката на чиновника.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Биолчев. Други изказвания, въпроси?
ТОДОР РАДЕВ: Наистина за частните училища обществената потребност е много трудно да се сметне освен оценката на потребителя. Само искам да дам пример. Нашите специалности ги има и във Варна, и в София – и туризъм, и маркетинг, и мениджмънт. При нас това струва 3 хиляди евро годишно за българи и 4 хиляди за чужденци и не се оплакваме от липсата на студенти, имаме студенти от 35 държави. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Коцева иска думата за изказване, заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Уважаема госпожо председател, господин министър, заместник-министри, колеги! Аз въобще няма да поставям на съмнение тези обществено приемливи цели и мотиви за преобразуване на вашите колежи във висши училища. Това, което чисто процедурно ме притеснява, е, че ние получихме един много сериозен набор от документи, но нямаме нито едно становище. Безспорна е оценката на Националната агенция по оценяване и акредитация, за това дори не правя коментар. Но в момента синдикат „Висше училище” изказа своето становище тук, в залата. Чухме и предложението на доц. Великов относно неизключително коректното представяне на решението, което трябва да вземем, затова, госпожо председател, моето предложение към Вас е да прекратим разискванията и съответно гласуването да бъде обявено за следващо заседание. Тогава смятам, че всичко това, което сега беше изказано, ще можем да вземем своето информирано и отговорно решение.
Предложението ми е да гласуваме на следващо заседание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Коцева.
По правилник трябва да подложа това процедурно предложение на гласуване. Предложението е за отлагане на гласуването за следващо заседание с цел събиране на допълнителни становища и информация и изчистване на решението, което касае колежа в Албена.
Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение. Моля, гласувайте.
За – 13, против – 3, въздържал се – 1.
Процедурното предложение се приема, ще отложим гласуването. Ще получите информация представителите на колежите, както и министерството, информация за заседанието, в което ще се проведе гласуването.
С това преминаваме към точка пета от дневния ред:

Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, № 554-01-12, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 23.01.2015 г. – първо гласуване.
Доцент Михов, имате думата да представите законопроекта.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа! Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания има за цел да направи един малък, но все пак добър принос в подобряване на нормативната база, свързана с организацията и финансирането на научната дейност в Република България. Това се налага особено след присъединяването на България към Европейския съюз, което означава официално възприемане на основните европейски ценности и принципи като Лисабонската стратегия.
Първо бих се спрял на някои от основните моменти в предложените изменения. Макар и редакционно, предложението за промяна на името на закона от насърчаване към Закон за научните изследвания се основава на анализа на понятието „насърчаване”, което има по-скоро пожелателен, поощряващ и подкрепящ характер. С тази редакционна промяна ние искаме да поставим въпроса за по-голямата отговорност на държавата, като можем да кажем в нашите условия основният фактор за организирането, ръководството и финансирането на научната дейност чрез предвидения в закона Фонд за научни изследвания, който, разбира се, не е единственият механизъм за това. Тази идея е отразена в някои от редакционните поправки, които очертават именно ролята на държавата и отговорността на държавата за развитието на българската наука.
На следващо място, предложенията, които правим, засягат възможностите Фонд „Научни изследвания” да бъде използван, нека да го кажем по-популярно, като съфинансираща институция за българските институти и висши училища при кандидатстването към големи европейски проекти и това да направи възможно по-широката достъпност на тези фондове чрез осигуряване на необходимите средства за съфинансиране.
На следващо място, ние предлагаме да се определи, да се дефинират институциите, които могат да имат достъп до този обществен ресурс, като акцентът бъде поставен върху онези научни институции, които са доказали със своята история качеството си и своя престиж в областта на науката, това са несъмнено институтите на БАН, на Селскостопанската академия и висшите училища.
На трето място, предлагаме една промяна на отношенията между ръководните органи във фонда чрез промяна, едно прецизиране на името на тези ръководни органи. Сега съществуващият Изпълнителен съвет, който е колективен орган, да се определи като Управителен съвет, а управителят като изпълнителен директор.
С това ние си даваме сметка, че нямаме амбиция да решим всички въпроси, всички проблеми, засягащи организацията и финансирането на научните изследвания. Ние подкрепяме и ще подкрепяме плановете на Министерството на образованието и науката за едни по-сериозни перспективни стъпки в реформирането на целия сектор, нека да използваме това определение. Радостни сме да видим, че това ще стане с партньорската проверка или по-точно партньорство с нашите европейски колеги. И апелираме за подкрепа, защото разбираме, че дори една малка стъпка, направена във вярната посока е по-добре, отколкото да стоим на едно място. Нямаме амбицията да кажем, че това е една малка наша стъпка и голяма стъпка за човечеството, това е както знаете израз на астронавтите, стъпили на луната и с това, разбира се, нямаме амбиция да откриваме луната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, доц. Михов.
Кой ще представи становището на Министерството на образованието и науката по внесения законопроект?
Заповядайте, министър Танев.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Внимателно разгледахме мотивите на внесения законопроект и имаме принципна поддръжка за него. Ако при нас в министерството има някакво по-особено мнение или желание за комплексно решаване, това е свързано с изискванията, които стоят пред нас във връзка с тази партньорска проверка, за която толкова се говори, за която бяхме похвалени и която може да донесе едни 20 млн. Въпросът е, че не съвпада съвсем с европейските изисквания. Но на този свят има важни, по-важни и най-важни неща, има неща, които са по-голям приоритет, въпреки че има и друг приоритет. Трябва да аранжираме нещата. И в този смисъл, когато има внесен български законопроект, Министерството на образованието би могло да го подкрепи, но с разбирането, че по-нататък и в този момент още в разискванията ще трябва да имаме по-голям диалог, особено след 3 март, когато беше срещата с комисар Моедас. Тоест, много е скоро това, което се случи и не сме имали възможност да го уговорим. Най-отговорно казвам това мнение. Искаме да ви подкрепим, но от друга страна министерството има вече други задължения, които е поело, затова малко повече диалог може би ще помогне.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Ще допълните ли нещо, проф. Костадинов?
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Не, министърът беше изчерпателен.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря. Откривам разискванията. Имате думата, колеги.
Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Маринова. Колеги, този законопроект безспорно отразява виждането на колегата Михов и на другите колеги на един важен въпрос, но дали тези текстове, които са ни предоставени, изпълняват дори и техните амбициозни задачи за мен поне е малко спорно, тъй като дори по това изменение на заглавието също би могло да се спори доколко е правилно да се махне „насърчаването”, тъй като в крайна сметка това ми изглежда важно да се насърчават научните изследвания в Република България. Разбира се, другата амбиция, че чрез този законопроект ще се уреди финансирането на научните изследвания в България не мога да схвана, как се гарантира примерно всяка година, че има еди колко си процента за научни изследвания от държавния бюджет. Имаме ли становище на Министерството на финансите по този въпрос? Какво е договорено с Министерството на финансите? Каква е финансовата обосновка във връзка с това редовно задължително финансиране? Понеже това е много важно, аз съм съгласен, че е важно.
Разбира се, трудно ми е да си представя, че философията на този законопроект е вярна, при която в изпълнителния съвет или в управителния съвет, както ще се нарича, няма да има хабилитирани лица, които да могат да преценят решенията в постоянните експертни комисии, въобще това, което е свързано с научната продукция, с качеството на научните проекти, които се предлагат и след това се оценяват. Примерно, аз съм завършил Факултета по химия в София преди повече години, отколкото проф. Денков е завършил. И примерно сегашният декан предлага някакъв проект, който се оценява и след това изпълнителният съвет трябва да вземе някакво трудно решение. На мен ми се струва, че е правилно в този управителен съвет да има хора с по-задълбочени познания, с фундаментални познания в областта на научните изследвания в различните области, приоритетите, които бихме поставили. Така че това ми се струва много спорно да няма хабилитирани лица в този изпълнителен съвет.
След това, човек като погледне по-внимателно, което аз направих между нашата кратка среща, която имахме в Народното събрание към 1 часа, тези постановки, които са в § 2, 3, 4, 5, те звучат добре, но като чели единственото, което реално се урежда с този законопроект, е промяната на органите за управление. Това сигурно е най-важното – да сменим изпълнителния съвет, той вече да се нарича управителен съвет и да сменим примерно управителя, когото да наречем изпълнителен директор и да сложим вероятно някакви много симпатични колеги. Сигурно и това има основание. Не че то е обсъждано на някакви си форуми. И ако министърът не се отказва от това, което е подписал, че не се подкрепя този законопроект, аз бих го разбрал. Ако има някаква промяна в становището на министерството, по ще ми е трудно да го разбера. Това няма да го оправдае, но ще се постарая да го разбера.
Също така текстът на § 9, чл. 14. Това напомня донякъде по този начин управлението на някакво търговско дружество. Друг е въпросът ако има възможности от оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” да идват някакви средства чрез този фонд, това проф. Денков вероятно ще каже, тъй като той там е водещ, дали точно ако така се промени управлението на фонда ще може да преминават от там средства и те да подпомагат, да насърчават или да спомагат извършването на научните изследвания в Република България.
Не знам дали е съгласуван и с Министерството на финансите § 10, където председателят на управителния съвет получава възнаграждение, равно на две минимални месечни работни заплати. Аз все имам чувството, че Владо Горанов напоследък изказа мнение, при което обвързването на възнаграждението на каквито и да са управители, директори и т.н. с минималната месечна работна заплата не се поощрява. Не знам дали това е съгласувано с него и бих помолил за някакво мнение по този въпрос.
Така че тук има опасност и в това, ако както е написано това нещо, ако случайно управителят по някакъв начин не е съгласен с някакво решение на изпълнителния съвет, той не би могъл на практика по никакъв начин да го контролира или да възрази, тъй като те ще го уволнят още в следващия момент. В потвърждение на тези мои думи аз мога да цитирам едно решение на Административния съд София град от 6 март тази година с № 13-25, откъдето се вижда, че при констатирани противоречия управителят може мотивирано да откаже да утвърди решението на изпълнителния съвет и да поиска преразглеждането му. Това няма да стане при новите предложения, колеги. Тук има някакви съществени противоречия на принципа на разделение на административната от научната дейност във фонда, което би трябвало да е водещ принцип в цялостната им организация.
Аз предлагам този законопроект засега да не го подкрепяме, а да направим едно по-подробно изследване, изслушване за работата на този фонд, за да видим дали откакто е дошъл нашият министър, нашето правителство нещата са се подобрили или не са се подобрили. Сега колегите от БСП – лява България ме гледат малко може би укорително, но аз това го предлагам, смятам че би било по-подходящо, отколкото да се реши частично някакъв въпрос, който според определението от становището на нашето министерство намирисва на уреждане на някакви конюнктурни съображения. Аз това бих видял в конюнктурните съображения, дайте сега да променим малко закона и ще си сменим управителя, ще сложим наш човек. Мисля, че ако това е целта, не бива тя да се постига по този начин. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Танев поиска думата, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Само искам да кажа, че министерството е най-заинтересовано от това Фондът „Научни изследвания” да работи както трябва. Не е логично да се очаква каквато и да било конюнктурна инвенция при нас, по-скоро става дума за политическо решение да дадем възможност за един диалог по-нататък. Това е, което ни е позицията, нищо повече от това не може да се търси. Това го казвам най-отговорно. Никой не защитава абсолютно нищо, смяна на хора и т.н. Това не ми е в стила и не го разбирам. Абсолютно гарантирам за това. Моля да си имаме доверие.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Бояджиева иска думата, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, ако и още един законопроект отложим днес, не знам, мисля, че трябва да има определена продуктивност в нашата работа.
Аз ще си позволя да кажа няколко думи по отношение на внесения законопроект и то е свързано с тази цел, която е много важно, да се определи по-ясно ангажиментът на държавата по отношение на научните изследвания, за да се постигне националната цел, която е конкретизирана в Стратегия България 2020 – публичното финансиране до 2020 г. за научните изследвания да бъде процент и половина от брутния вътрешен продукт. Според нас предлаганите промени в настоящия законопроект може би не постигат изцяло набелязаната цел, но мислим, че са положителни.
Аз ще си позволя много кратко да кажа, първо, понятието „насърчаване”, което се предлага да се замени с понятието „осигуряване”, като израз на съвременно разбиране за осигуряване на научните изследвания като първостепенно задължение на държавата, свързано с конкурентоспособността й в европейски и световен контекст. В този смисъл според проектът държавата не насърчава, а осигурява научните изследвания.
На второ място, новият организационен статут на Фонд „Научни изследвания” – управителен съвет, назначаван от министър, председател, избран от управителния съвет и изпълнителен директор, назначаван след конкурс от председателя на управителния съвет.
На трето място, ще откроя, че е по-прецизно определението за „научни изследвания” като „научен продукт”.
И четвърто, проектът обвързва научните изследвания освен със Стратегията за научни изследвания и с Националната програма за реформи.
Обаче според нас има и проблеми и неясноти. Много кратко, защото ако законопроектът бъде приет на първо четене, ние ще се подготвим и ще внесем предложения между първо и второ четене. Затова няма да ги коментирам подробно, ще посоча само че записът „държавата осигурява” без неговото разписване в механизми и инструменти не решава изцяло проблемите. Следва да се конкретизира принципа, по който държавата ще осигури развитието на научните изследвания в зависимост от икономическите си приоритети.
Разписан е механизъм само за научните изследвания, финансиран чрез Фонд „Научни изследвания”. Въпросът е как ще бъде осигурено институционалното финансиране, какви ще са задълженията на държавата и как тя ще ги спазва. Този въпрос е от изключително значение, тъй като в последните 6 години държавата не субсидира с необходимите полагащи се на държавните висши училища 10 % за развитие на научните изследвания.
И още няколко други въпрос, но за да не обременявам разискванията, тъй като ние все пак сме на първо четене, аз искам да кажа, че ние като представители на нашата парламентарна група ще подкрепим законопроекта на първо четене, но с предложения за доработване и конкретни виждания за второ четене.
И още нещо искам да добавя, че според нас също Министерството на образованието и науката е необходимо да внесе при обсъждане, вероятно това се има предвид от министерството, свой законопроект за развитието на научните изследвания и иновациите. Може би това е и основанието да имаме малко по-широк поглед. В същото време аз смятам, че инициативата на народен представител, доколкото ми е известно в разработването на проекта е имало участие и на представители на Българската академия на науките, заслужава да обсъдим и ние ще дадем нашата подкрепа на първо четене за този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря ви. Други изказвания?
Професор Денков има думата.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Понеже имаше въпрос, съвсем кратко да поясня какво е взаимодействието между оперативната програма и Фонд „Научни изследвания”. То е фиксирано много ясно в така наречения раздел за демаркация и синергия между двата инструмента. Те са допълващи се, което означава, че няма кръстосано финансиране от единия в другия източник, а по-скоро ясно е дефинирано, че оперативната програма работи по специфичните цели, които са дефинирани там, а Фондът „Научни изследвания” трябва да изпълнява другите цели, националните цели, които не се покриват от оперативната програма. От тази гледна точка те трябва да се разглеждат като два допълващи се, но независими инструмента. Това е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви. Господин Мирчев иска да добави нещо.
СТОЯН МИРЧЕВ: Само едно изречение по изказването на колегата Великов. Тъй като нещо го притесни в нашия поглед, но мен по ме притесни нещо в неговата теза. Може би аз греша, но някак си видях един двоен аршин. Тук колегата Великов е притеснен, че няма финансова обосновка към този законопроект, но си спомням, че с радост и желание той подкрепи Закона за предучилищното и училищното възпитание, където се предвижда финансиране на частните училища, но няма финансова обосновка това колко ще струва на държавата. Така че, колега Великов, някак си може би аз греша, но тук виждам мерене по два различни начина.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов не иска да отговори. Ще си позволя аз да взема думата и да направя една реплика, че законопроектът за предучилищното и училищното образование, Вие сигурно не сте наясно, но беше внесен в 41-то Народно събрание от Министерския съвет със съответната финансова обосновка. И ако сте си направили труда да се запознаете в детайли със законопроекта ще видите, че там няма някакви съществени промени, т.е. има доста съществени промени, но те не касаят в никакъв случай финансирането. Така че ще видите, че текстовете са запазени и съответно тази финансова обосновка е валидна и в тази му част, още повече че има и изричен текст в мотивите. Така че от тази гледна точка моля да не спекулираме с друг законопроект от гледна точка на финансирането.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо председател, Вие даже не сте съвсем права, защото си имаше финансова обосновка за частните училища. И госпожа Дукова, и други споменаваха числа между 10 и 12 млн. лв. Нещо такова беше. Беше ясно колко допълнително биха отишли извън това, което ще бъде за държавните. А тук нищо не е ясно. Кажете някакви числа.
СТОЯН МИРЧЕВ: Като дуплика само да кажа, че в 41-то Народно събрание може да е имало финансова обосновка, но в 43-то, когато се внасяше закона, нямаше такова. И това, че колежката Дукова е направила някакво изчисление не значи, че Министерството на финансите е направила такова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нека да не смесваме законопроектите. Имаше си финансова обосновка, тя не се прави, за Ваша информация, от Министерството на финансите, а се прави от Министерството на образованието и то има съответните разчети. Госпожа Дукова не си ги е измислила.
Госпожа Маринска, имате думата.
БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря. Госпожо председател, аз четейки становището на Министерството на образованието във връзка със законопроекта, внесен от господин Михов, имах известни колебания дали да го подкрепя, но днес виждам, че Министерството на образованието вече има друго становище и аз ще подкрепя този законопроект.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Богданов има думата, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми колеги, и аз съвсем накратко ще се изкажа. За мен безспорно законопроектът има своите положителни страни и то в посока на това, че създава правила и регламентира дейността на фонда по отношение на ръководните органи, които и към момента са с неточни и неизяснени наименования и не дават яснота за начина на управление на самия фонд. Още повече законопроектът на доц. Михов отхвърля възможността за еднолично управление и за вземане на такова решения. Безспорно предимство на този законопроект е възможността за финансиране на проекти по европейски програми, за което до момента много трудно се намират средства и това възпрепятства доста от научните изследвания.
Но искам да задам един въпрос към колегите и към министерството, ако е възможно да получа отговор: какъв процент от средствата на фонда към момента се насочват към научните институти и каква част от средствата на фонда се насочват за други дейности или към търговски дружества, частни организации и т.н. На базата на този отговор, ако въобще може да се даде в този момент, ще формирам своето становище, макар че в общи линии в репликата си ще го изкажа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тук вече слушам около час обсъждането на един проблем, за чиято дълбочина като че ли никой в тази зала няма представа. Извинявайте, че говоря така, обаче когато стана скандала предишния мандат на ГЕРБ, когато стана огромния скандал с Фонд „Научни изследвания”, където същите ръководни органи, които сега някак си там ще се преоформят според това, което е внесъл доц. Михов, близо две трети от парите бяха раздадени по проекти, които нямаха нищо общо с науката. Това беше онази сесия. Имаше още една втора сесия, която не знам дали беше при предишното правителство или беше приключена при служебното правителство, където също видях, че може би една трета от приетите за финансиране проекти нямат нищо общо с науката и изследванията. Това е най-слабото място на раздаването на пари от Фонд „Научни изследвания”. Никой досега освен проф. Хорозов не е извел в общественото пространство най-слабите места, пороците на организацията на Фонд „Научни изследвания”. Това е писането на рецензии, защото в целия свят това се оценява с рецензии и тези проекти се печелят с рецензии, начина на разпределението на рецензентите, възлагането на рецензиите, сроковете на писане на рецензиите и най-накрая тяхната оценка. Никой досега не е казал реално внесените и изпълнени проекти как се оценяват и каква е истината за тяхното приемане. Никъде, нито в правилници, нито в закон има казано: аз съм изпълнил един проект с колектива си, представил съм този проект, проектът е приет, парите са платени и никой не е казал дали аз съм изпълнил това, дали това нещо е качествено, дали това е наука, дали това е резултат.
Аз нямам нищо против това, което е внесъл доц. Михов. Може би ще има някакви организационни резултати от това. Но дали ние ще сменим управителя или изпълнителния директор, ако ние не сменим системата, принципа според който се възлагат тези проекти, според който се изпълняват и се приемат техните резултати срещу определени пари, ние нищо няма да свършим. От първата сесия не е приведена трета част от сумата на две трети от проектите и тези проекти са провалени. Те висят във въздуха, част от тях имат срокове, които отдавна са изтекли, втората година е преминала и те не могат да бъдат изпълнени. Тези пари са отишли по дяволите. Това никой от вас не го знае или ако някой го знае, това са двама души. Тоест, порочното е в системата. Би трябвало да се създаде работна група от експерти, която работна група да прегледа три, четири преминали сесии и която да изработи нов правилник, да има ново законодателство, ако искаме нещо да се промени. И нека да се призоват онези хора, които тогава участваха в голяма, обширна публична дискусия по въпроса за Фонд „Научни изследвания”. Иначе държавните пари, които стават все по-малко и по-малко, защото при така наречената тройна коалиция, на която „Атака” беше яростен опонент навремето, но тогава беше друго финансовото положение, бяха дадени някъде около 120 млн. лв. за Фонд „Научни изследвания”. Тогава падна голямото крадене. Там имаше частни фирми, които нямаха нищо общо с науката. Но лошото е, че при ГЕРБ, когато парите бяха около 18 млн., пак половината известният, ако някой си спомня, Рангел Гюров, който разпределяше тези пари, не помня каква длъжност заемаше, там също имаше голямо крадене. Никой нищо не е върнал досега. Има дебела тухла с нарушенията, които са извършени и които излязоха в публичното пространство. Но това, че там ги дадоха на съответните органи да връщат, никой нищо не е върнал, защото парите ги няма, парите са изчезнали.
И аз сега на последната сесия погледнах кои са спечелили и как са разпределени парите и просто съжалих. Във Фонд „Научни изследвания” няма принципи, по които се разпределят парите – колко за хуманитарно знание, колко за природни науки, колко за иновации. Всичко това трябва да се разпределя по проценти, трябва да има някакъв контролиращ механизъм иначе това всичко е много сложно и там пак попадат някои хора, които са случайни, които нямат нищо общо с науката. Моята грижа досега беше по някакъв начин да поправим Закона за академичния състав, но както се вижда и това не върви и може би няма да го поправим.
Аз ще гласувам този законопроект, но той не поощрява с нищо ситуацията. Аз не съм сигурен, че ще я подобри. Благодаря за вниманието.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Искам да направя една реплика на проф. Станилов. Професор Станилов, Вие малко не си ли противоречите сега. Как замяната на изпълнителния съвет с управителния съвет и с липсата на хабилитирани лица ще реши тези многобройни пропуски и проблеми?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Извинявайте, колега, че не се спрях на това, което Вие казвате. Проблемът не е в присъствието на хабилитирани лица, защото тези хабилитирани лица едва ли ще дават оценки без рецензии. Проблемът е в принципа на подбора на рецензентите. Аз съм виждал за рецензент една румънска учена дама, която беше написала 12 или 13 рецензии за 12, 13 проекта за срок от един месец, което е нечувано нещо, то е даже невъзможно. Но това беше факт. Там бяха събрани един брой рецензенти, на които бяха раздадени безброй количества рецензии и срещу съответния хонорар те бяха си отворили устата като птички и там капеха жълтички. Извинявайте за асоциацията. И на това нищо никой не се постара да сложи край, защото след това дойдоха нови избори и т.н. След това дойде ГЕРБ и Игнатов започна там да си ги настанява както си иска, извинявайте, това е любимата ми тема, Игнатов започна да назначава там когото си иска. И въпреки съпротивата на много хора включително и от ГЕРБ, там нищо не се получи. Това е положението. Ако ние не поканим тук хора, които се занимаваха с това и участваха в разкриване на този сигнал, ако те не кажат какво трябва да се направи, за да се поправи Фонд „Научни изследвания”, нищо няма да излезе. Дори 2 млн. да са парите, те пак ще изчезнат яко дим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Станилов.
Доцент Михов поиска думата, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Първо бих искал да уточня нещо, което се повтори два пъти, че в колективния орган няма да има хабилитирани лица. Може би доц. Великов е погледнал механично поправката в § 7 – да отпаднат думите „хабилитирано лице”, но аз ще прочета текста, който е сега в закона и как става. В закона пише: „За членове на съвета се предлагат утвърдени учени – хабилитирани лица”. Ние предлагаме да отпадне „хабилитирани лица” и да придобие вида: „За членове на съвета се предлагат утвърдени учени”. Аз мисля, че…
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Какъв е критерият за утвърдени учени?
МИЛЕН МИХОВ: Аз мога да ви дам пример от един колега от Института за исторически изследвания, който е утвърден учен, това е Николай Поппетров. Той не ми харесва като теза, но е качествен учен. Не е лош примерът, нали? Утвърден учен може да бъде и с научна степен доктор на науките, който… Уважаеми колеги, ще отворя и правната страна на въпроса. Хабилитирано лице по смисъла на Закона за развитие на академичния състав в Република България е лице, което заема длъжност във висше училище или институт към БАН и т.н. Това е длъжност. Така че ние можем да имаме утвърден учен, който не заема преподавателска длъжност или не заема длъжност в някоя научна институция, но той да е утвърден учен. И аз мисля, че от правна гледна точка отпадането на „хабилитирано лице” е обосновано. Ако кажете, нека да остане, да стане и велик учен и т.н. Репликирам Ви с най-добро чувство, доц. Великов, защото това се повтори два пъти.
Аз благодаря на проф. Станилов, защото той спомена един от аргументите да бъде направена поправка, която може и да е тълкуваме, може и да я обсъждаме, че бенифициенти по този фонд могат да бъдат единствено или преобладаващо научни институции - институти на БАН, институти на Селскостопанската академия и университети. И по закон да изключим, дали е разумно, дали сме го направили правилно, по това можем да спорим, това нещо.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не можем да изключим частни институции, тъй като ще изключим частните университети.
МИЛЕН МИХОВ: Никой не казва държавни университети.
СТАЯНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Има частни фондации, които разполагат с технологични възможности. Но просто когато се оценяват нещата, не могат да приемат търговска фирма, която досега се е занимавала с търговия на дрехи. Учени, но истински трима, четирима учени са събрани в един колектив, фирмата ги пробутва и работата е свършена. Това е повсеместно явление. Освен това фалшиви в буквалния смисъл на думата теми на проекти са пробутани и в последната сесия. Аз мога да изброя точно кои са, но не искам да влизат в такава игра. Тези, които са оценявали, просто са се уговорили помежду си. Това е ясно като бял ден.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов, желаете ли да кажете нещо по отношение на финансирането, защото имаше въпроси за това?
МИЛЕН МИХОВ: Аз друго бих искал да спомена, но влязохме в диалог с проф. Станилов. Що се отнася до управлението на фонда също можем да се аргументираме. Аналогията, че този модел прилича на управление на търговско дружество, аз не съм юрист, не мога да коментирам това, но търговските дружества мисля, че се управляват добре и функционират добре. Когато не се управляват добре, те спират да функционират добре. Днес виждаме, че Фонд „Научни изследвания” не се управлява добре и затова предлагаме една друга структура на управлението, която аз лично съм убеден, че е по-функционална. Защото когато отговорността както за оценяването, така и за финансирането и за реализирането на проекта е ясно разпределена и ясно субординирана, тогава нещата могат да вървят. Професор Станилов каза нещо много важно за тази година във връзка с реализацията на проекти, финансиране на проекти, забавяне на това финансиране и на практика провалянето на много проекти той го каза, аз го цитирам. Аз също имам тази информация. И при тези обстоятелства ние да стоим и да чакаме, без да предприемем някакви действия, мисля, че не е обосновано. Нека да опитаме с такава система, с такава структура на управлението и аз мисля, че в дебата ще се роди най-добрата идея, за да помогнем да се рационализира управлението на този фонд, от който пряко е заинтересована една голяма част от научните среди.
И приключвам с това, че освен становище от министерството има изпратени становища, които са пред колегите, от Общото събрание на Българската академия на науките, която го подкрепя категорично. Много важно е становището на синдикат „Висше образование” към КНСБ, които също го подкрепят. Интересни идеи има в предложението и много пространното мнение на Съюза на учените в България, които повдигат други въпроси, други проблеми. Така че аз мисля, колеги, че дебатът, който проведохме, е много важен, той трябва да продължи и за да продължи апелирам да подкрепите тази наша малка стъпка по този законопроект.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, доц. Михов.
Сега, ако ми позволите, и аз ще взема думата, за да отправя един въпрос към Министерството на образованието и науката предвид това, че имаме становище с един витиеват текст, сега беше изразена малко по-различна позиция. Моят въпрос е следният: да, безспорно е необходима цялостна концепция за промяна. Едва ли има някой в тази зала, който да не е съгласен с това. Безспорно е, че трябват задълбочени промени в законодателната и изобщо в цялата нормативна база, която регулира научните изследвания под една или друга форма в България.
Моят конкретен въпрос към Министерството на образованието и към двамата заместник-министри е: противоречат ли тези изменения, които са предложени от колегите от Патриотичния фронт, противоречат ли на общата визия и философия на министерството за промяна, противоречат ли на тази цялостна концепция, която сте споменали във вашето становище.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Тези изменения, които се предлагат, не противоречат на нашата обща концепция, на цялостната картина. Това, което искаше проф. Станилов, го предвиждаме в нашия проект пред панела, който е сформиран от Европейската комисия към програма „Хоризонт 2020”, който ще прегледа цялата картина. Научните изследвания не се финансират само от Фонд „Научни изследвания”, една голяма част си финансират висшите училища – с около 8 млн. за миналата година. Ако погледнем резултата, той също е плачевен. Само 18 университета имат публикации, разпознаваеми в световните референтни издания. Само 8 университета имат патенти. Другите университети не биха имали право да правят научни изследвания. Така че тези неща не противоречат и аз се присъединявам към това, което каза министърът, за отваряне на един широк публичен дебат и в парламента за всички тези проблеми, които да разгледаме в цялостната им картина. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Костадинов. И, ако ми позволите, една забележка към министерството. Моля за в бъдеще все пак становищата на министерството да бъдат по-ясни, така че да не се създават предпоставки за спекулации, за различни тълкувания, защото наистина когато народните представители дават своя глас, те безспорно трябва да бъдат наясно с конкретното становище на институцията по един или друг проблем, защото в крайна сметка Народното събрание гласува законопроектите, те стават закони, но след това изпълнението им е в изпълнителната власт и от тази гледна точка е много важно много ясното становище, препоръки. Аз разчитам на това, че вие ще отправите своите препоръки, разбира се, ако законопроектът бъде приета на първо четене и в залата, ще отправите своите предложения и препоръки към законопроекта, за конкретни изменения, ние с колегите от ГЕРБ също имаме доста забележки, които съответно ще отразим. Така че ви благодаря.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Приемам бележката.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Ако няма, нека да ви предложа да преминем към гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, № 554-01-12, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 23.01.2015 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – 1, няма въздържали се.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Един отрицателен вот на доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз уважавам написаното от Министерството на образованието и науката. В заключението е написано, че законопроектът не се приема. Уважавам подписа на нашия министър, затова гласувах „против”. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За точка „Разни”, колеги, имате ли предложения или други теми, които някой от вас би желал да постави за разглеждане? Няма.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 17,00 ч.)