На 1 април 2015 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

Д н е в е н р е д:

1. Разглеждане на второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители на 21.11.2014 г. – продължение.
2. Разни.

---

Заседанието бе открито в 15,00 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добър ден! Имаме кворум, така че предлагам да започваме, а колегите, които закъсняват, ще се присъединят впоследствие. Имаме и представители на Министерството на образованието – госпожа Кастрева, госпожа Костадинова и господин Вълчев.
Проектът за дневен ред за днешното заседание е пред вас. Имате ли други предложения? Не виждам.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Разглеждане на второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители на 21.11.2014 г. – продължение.
Колеги, на предишното заседание бяхме стигнали до чл. 3, като направихме уговорката експерти от комисията заедно с експерти на Министерството на образованието и науката да прегледат всички предложения и да ни направят предложение за общ, консенсусен текст на чл. 3. Имате този текст пред себе си, който предлагам да бъде като предложение на Комисията по образованието и науката. В него са отразени предложения и на господин Янаки Стоилов, и на господин Жаблянов, и на господин Михов.
Господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Госпожи и господа народни представители, наистина в тази редакция до известна степен е отразено нашето предложение. И ако позволите, само още няколко уточнения по него. Мисля, че то отразява в голяма степен дискусията, която се проведе на миналото заседание. В последователността на точките смятам, че спокойно точка 2 може да отпадне, защото тя вече е включена в точка 4, а именно „Равен достъп до качествено образование”. Според мен това равнопоставяне на принципите за достъп до качество е добро решение, така че няма нужда веднъж да се говори за качествено образование, втори път отново да се говори за същото.
Точка 1 нека да остане, но тя по своето значение вероятно трябва да мине след единната държавна политика и равния достъп до качествено образование. Тоест, идеята за ориентираност към интереса и мотивацията на детето по своето значение е след тези основни, опорни принципи, по които се изгражда образователната система.
Единствено значителни резерви имаме по точка 11 – „Автономия за провеждане на образователни политики”, защото едно е да говорим за самоуправление и децентрализация в рамките на отделните образователни институции, но автономия за провеждане на политиката в някаква степен е в противоречие с идеята за единната държавна политика, тя предполага някаква независимост, степени на свобода, на несъобразяване с тази политика. Затова според мен е по-добре точка 11 да отпадне.
И по този начин, ако приемем, че точка 2 като цел е включена в сегашната точка 4, с разместването на първата на посоченото място смятам, че текстът ще придобие вече завършеност и може да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания, колеги?
Доцент Великов, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз мисля, че това, което колегата Стоилов каза, е добро и може да се приеме. Разместването също изглежда логично между трета бивша и първа сегашна точка. Така че може да се приеме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, колеги?
Госпожа Тодорова има думата.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо председател. По чл. 3 АБВ също има предложение, то касае задължителният характер не само на училищното, но и на предучилищното образование. Знаем за дебата, който вече е проведен, знаем аргументите „за” и „против” и това, че много родители не приемат подобен характер на обучение. Но ние вярваме, че задължителният характер на предучилищното образование има отношение и към качеството, и към обхвата, и към равния достъп до образование особено за деца от малцинствените групи. Затова отстояваме тази наша позиция и бихме се радвали да бъдем подкрепени с рисковете, които стоят зад това. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Тодорова. Аз само ще кажа, че този въпрос по принцип не се обсъжда в този член, т.е. систематичното му място е малко по-напред в закона, където се обсъжда изобщо задължителността на предучилищното и училищното образование, там има направени в това число и предложения от колегите от Патриотичния фронт, така че с Ваше съгласие да отложим разискването на предложението на Михо Михов, ако не се лъжа, което беше направено тогава, когато разглеждаме чл. 8. Тогава да проведем дебатите изобщо по така направеното предложение.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Добре, благодаря, не възразявам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, колеги?
Ако ми позволите, аз също ще се съглася с така направените редакции от господин Стоилов на предложението, което ни се предлага от колегите експерти, с изключение обаче на точка 11, която касае автономията на провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация. В чл. 28 на законопроекта за предучилищното и училищно образование много ясно е дадена рамката на тази автономия и училищата и детските градини нямат право да излизат извън тази рамка, която е дадена по закон. Понеже е принцип не зная доколко е подходящо чисто юридически автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация в съответствие с този закон.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може ли само, госпожо председател, в режим на диалог, ако искате, оставете „самоуправление и децентрализация”, но самият термин „автономия” идва в правото и в политическата лексика в смисъл на автономни териториални образования. И мисля, че вие не целите това, така че вкаран по този начин, дори и описан, това поражда други асоциации, които мисля, че не са в интерес нито на образователната система, нито цялостно за развитието на страната.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В думата „автономия” няма нищо лошо и аз бих се съгласил тя да остане, обаче тя поражда една възможност с подзаконовите актове да се правят нарушения на това, за което е чл. 11. Наистина поражда. Защото като кажат защо университетът може да е автономен в този смисъл, а детската градина да не може, нали и двете са автономни в смисъла на закона. Самоуправлението е по-добро, повярвайте ми, по-добро е и с нищо не пречи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието?
ВАНЯ КАСТРЕВА: По отношение на дебата наистина автономията включва самоуправлението и децентрализацията. Всъщност самоуправлението и децентрализацията са част от автономията. От тази гледна точка е добре да се прецизира според нас текста, защото автономия в широкия смисъл на думата наистина позволява тълкуване. Може би трябва да бъдем малко по-конкретни, да остане едното и другото.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение, госпожо Кастрева, след като правите такава забележка, конкретно предложение как да изглежда точка 11, за да я предложим като текст на комисията.
Госпожа Коцева иска думата за изказване.
ИРЕНА КОЦЕВА: Уважаеми колеги, нека пак да погледнем страница 32, чл. 28, ал. 3, там много ясно е казано какво включваме в думата „автономия” – „Правото да определят профилите и професиите си”. Няма нещо, което да създава напрежение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вижте, идеята ни е, че терминът „автономия” се употребява в Конституцията в смисъл, че не се допускат автономни териториални образования. Недейте да пренасяте един термин, който има друго историческо, политическо и правно значение в образованието. Когато се каже, че те могат самостоятелно или по пътя на самоуправлението или децентрализацията да решават тези въпроси, това казва всичко, което е необходимо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите и аз ще взема отношение. Аз лично смятам, че чл. 28 много ясно дава рамката на правомощията, които имат училищата и детските градини и всяко едно излизане извън тези правомощия ще бъде нарушение на закона. Няма как подзаконовите актове да разширят по някакъв начин тази автономия, защото тестът е достатъчно конкретно записан. Дали чисто юридически като термин, доколкото разбирам, господин Стоилов го притеснява думата „автономия”. Аз ще кажа, че има много изследвания, които се правят включително и от страна на Европейската комисия точно за автономията, която имат училищата. И думата е такава, терминът е такъв, т.е. той вече се е установил, възприел трайно в системата на образованието.
Господин Вълчев иска думата.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Само да допълня, че терминът фигурира и в Закона за висшето образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Корнелия Маринова иска думата, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, чл. 53 от Конституцията, ал. 4, цитирам: „Висшите училища се ползват с академична автономия”, т.е. съвсем не става дума само за териториална единица, говорим за автономия на висшите училища и то в Конституцията, на която се позовава господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако позволите, това е аргумент за обратното, защото степента на самостоятелност на висшето училище е по-голяма по ред причини, защото то няма нито социални, нито възпитателни функции. Там имаме една много по-голяма предметна широта, а идеята е, че базовото образование трябва по-скоро да дава някакво единство в системата и в рамките на това единство да има разнообразие, а не да се набляга на автономията.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Може ли аз сам да си взема думата, госпожо председател, както прави колегата Стоилов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има думата доц. Великов и след това доц. Михов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз смятам, че в чл. 28 достатъчно ясно става дума, че както има университетска автономия и тя е ясно разписана в Закона за висшето образование как точно да се тълкува, така и в нашия законопроект има училищна или някаква друга автономия, която е разписана как изглежда. Тоест, аз предлагам да преустановим този дебат и да си запазим това нещо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов поиска думата за изказване.
МИЛЕН МИХОВ: Доколкото знам, има един Закон за академичната автономия, в който ясно е дефинирано в какво се изразява академичната автономия, която е записана в Конституцията. Тя е автономия на научните изследвания, свобода на преподаването, свобода на институциите, които висшите училища имат право да изграждат. И в този смисъл този пример за академичната автономия е точно аргумент против вписването на този термин в този закон. Защото трябва да разпишем в какво се изразява автономията на детските градини и училищата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: То е разписано.
МИЛЕН МИХОВ: Така е, обаче това не се покрива с термина „автономия”. И според мен терминът „автономия” наистина не трябва да присъства в този закон, тъй като този термин има далеч по-широко съдържание, отколкото разписаното в чл. 28. Тук не става въпрос за автономия, а за едни определени, делегирани от закона, чрез закона от държавата права на отделните учебни заведения. В дадения случай в точка 11 имаме една тавтология – самоуправление и децентрализация и автономия. Или трябва да приемем единия, или другия термин. Това е моето мнение и аз смятам, че редакцията „самоуправление и децентрализация” напълно изразява съдържанието на дадените в чл. 28, ал. 1 разпоредби.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Министерството на образованието има ли предложение за редакция?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Трябва да се раздели изречението: „Автономия за провеждане на образователни политики” при положение, че ясно и категорично е казано в какво ще се изрази тази автономия, би било добре, но тогава трябва да отпадне „самоуправление и децентрализация”. Без да съм категорична по отношение на това дали е разписана децентрализацията във финансираното на училищата как точно ще се изрази по-нататък в текстовете на закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Кастрева.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако позволите, последен път се изказвам по този текст. Вижте, „Автономия за провеждане на образователни политики”! Колко политики ще има в образованието в България? Образователната политика е една, която се провежда при спазване на принципа за самоуправление и децентрализация. И ако отпадне целият първи ред, става много ясно – принципът е самоуправление и децентрализация. И няма защо да се напластяват думи, още повече че в този случай е подчертано „образователни политики”. Аз не виждам колко образователни политики може да провежда една държава.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Спорът е чисто на професионално деформативна база. Ако обърнете внимание, хората, които са от академичната област в тази комисия, спорът протича при употребата на този термин за училищното образование по една проста причина – самоуправлението на висшите учебни заведения и академичните организации има съвсем друг смисъл, отколкото ние влагаме в тази дума, употребена тук. И затова е спорът. Спорът е затова, че автономията във ВУЗ-овете и в академичните организации има съвсем друг смисъл. И затова е фиксирано в Конституцията, а в Конституцията няма нищо за училищното образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Не виждам.
Сега ще ми позволите в такъв случай да изчета предложението за чл. 3 с редакциите, които направихме тук, в комисията в момента.
„Чл. 3. (1) Образованието като процес включва обучение, възпитание и социализация.
(2) Образованието е национален приоритет и се реализира в съответствие със следните принципи:
1. единна държавна образователна политика за осигуряване правото на предучилищно и училищно образование;
2. ориентираност към интереса и към мотивацията на детето и на ученика, към възрастовите и социалните промени в живота му, както и към способността му да прилага усвоените компетентности на практика;
3. равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик;
4. равнопоставеност и недопускане на дискриминация при провеждане на предучилищното и училищното образование;
5. запазване и развитие на българската образователна традиция;
6. хуманизъм и толерантност;
7. съхраняване на културното многообразие и приобщаване чрез българския език;
8. иновативност и ефективност в педагогическите практики и в организацията на образователния процес, въз основа на научна обоснованост и прогнозиране на резултатите от иновациите;
9. прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на предучилищното и училищното образование;
Точка 10 остава спорна.
11. Ангажираност на държавата, общините и юридическите лица с нестопанска цел, работодателите, родителите и други заинтересовани страни и диалог между тях по въпросите на образованието.”
Може би трябва да подложим на гласуване чл. 3 без точка 10, която да гласуваме отделно.
Само че сега по процедура трябва да подложа на гласуване всички направени предложения. Някои от тях ще приемем по принцип, след което…
Ще помоля госпожа Йорданова да ни помогне с процедурата.
ЙОРДАНОВА: Госпожо председател, за улеснение и за да не губим време на комисията може би е добре, както постъпихме процедурно миналия път, първо да подложим на гласуване предложението за окончателна редакция, което да бъде предложение на комисията и след това по реда на постъпването постъпилите писмени предложения, както са написани в работния материал.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Поставям на гласуване предложението, което току що ви изчетох, без точка 10 – „Автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация”. Предлагам да го гласуваме като предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
За – 15, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията без точка 10 е прието.
И сега подлагам на гласуване новата точка 10 като принцип – „Автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация”.
Който е съгласен точка 10 да звучи по този начин, моля да гласува.
За – 12, против – 2, въздържали се – 2.
Предложението се приема.
Сега трябва да поставя на гласуване и предложението на господин Стоилов. Само ще помоля господин Стоилов да го повтори.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вече нали приехте редакция на точката, така че какво да гласуваме. Другите предложения можете да отразите в доклада, те се приемат по принцип и няма нужда да се гласуват.
ЙОРДАНОВА: Господин Стоилов, всяко писмено предложение трябва да се гласува, защото няма как да отразим в доклада как е гласувано.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тази практика е порочна още от Здравната комисия – първо да се гласува крайния вариант, а после предшестващите. Тогава трябва обратно да се гласува.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Стоилов, в такъв случай ще Ви помоля да ни предложите Вашата редакция за точка 10, за да я подложа все пак и нея на гласуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моята редакция за точка 10 е „Самоуправление и децентрализация при провеждане на образователната политика”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Който е съгласен по принцип точка 10 да звучи така, моля да гласува.
За – 4, против – 1, въздържали се – 11.
Предложението не се подкрепя.
Сега преминаваме към гласуване на различните предложения, които са направени от народни представители и които са отразени в някаква степен.
Имаме постъпило предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, което е идентично с предложението на народния представител Станислав Станилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, извинявайте, по процедурата искам да се изкажа. Аз направих една бележка и мисля, че тя е логически основателна. Тези предложения бяха обсъждани като цяло, те в някаква степен се подкрепят, в някаква не се подкрепят. И за мен по-логичното е, ако те са възприети, което забелязвам донякъде, да се отрази, че по-скоро по принцип са приети или не. Това можеше да стане и с отделни гласувания, докато се приеме текста от името на комисията. При приет текст на комисията вие да се връщате и да гласувате текстовете, това е една безсмислица.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз съм съгласна с Вас, изглежда ми логично това, което Вие казвате, но референтите, които отговарят за доклада на второ четене имат друго мнение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Референтите не могат да ни налагат.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ето например тук предложенията, които са направени от народния представители Искрен Веселинов и втори път от народния представител Станислав Станилов, в голяма степен всъщност изобщо не са възприети, така че ние трябва да ги подложим на гласуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ами трябваше да ги подложите на гласуване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, все пак нека да си изпълним процедурата по гласуване на следващия член, както би се процедирало основно – първо да гласуваме предложенията на народни представители, след това предложението, около което се обединява комисията.
Който е за предложенията, направени от народния представител Искрен Веселинов и от народния представител Станислав Станилов, моля да гласува.
За – 2, против - 2, въздържали се – 12.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Една част от предложението е оттеглено – думата „образованието” се заменя с „българската просвета”. Това предложение беше оттеглено още на миналото заседание. И предлагам да подкрепим по принцип предложението на народния представител Милен Михов, защото част от предложенията са отразени в така направеното предложение за редакция на комисията.
МИЛЕН МИХОВ: Автономията ние вече я решихме, така че аз подкрепям новата редакция на чл. 4. Оттегляме направеното от мен и група народни представители предложение в тази му редакция и подкрепям точка 4 да отпадне
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Михов.
Преминаваме към следващото предложение на народния представител Янаки Стоилов. Една голяма част от предложенията са отразени в редакцията на комисията, която гласувахме вече. Много от нещата съществуваха и по вносител, но сега има преномерация. Предлагам комисията да подкрепи по принцип предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя по принцип.
Предложението на народния представител Михо Михов и група народни представители коментирахме, че ще се разисква в чл. 8, където е систематичното му място.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Предлагаме комисията да подкрепи по принцип предложенията на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Моля, гласувайте.
За – 13, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя по принцип.
Сега подлагам на гласуване предложението на вносителя по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 5.
Предложението се приема по принцип.
Редакцията на комисията вече беше приета в началото, с което преминаваме към чл. 4. Тук също сме ви предложили, пак имаше уговорка в края на миналото заседание да се разгледа предложението на народния представител Жаблянов по чл. 2а, ал. 2 заедно с чл. 4 по вносител, като тук имаме предложена редакция от експертите на комисията, която е пред вас, заедно с експертите от Министерството на образованието и науката. Предложението е чл. 4 да звучи по следния начин:
„Чл. 4. Държавата провежда образователна политика спрямо българите, живеещи извън Република България, и осигурява условия за пълноценното им интегриране в българската образователна система.”
Във връзка с окончателната редакция на чл. 4 е предложено да бъде дадено легално определение на понятието „българи, живеещи извън Република България”. Във връзка с това се предлага в параграф 1 на Допълнителните разпоредби да се създаде нова точка 1 – „Българи, живеещи извън Република България, са българите по смисъла на чл. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България”. Тоест, тук се позоваваме на този закон.
Изказвания? Не виждам.
Който е за така направеното предложение за редакция на комисията за чл. 4, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Член 4 се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване отложеното гласуване на чл. 2а, ал. 2. Предложението е направено от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което да бъде подкрепено по принцип. Предложението е отразено на систематичното му място в чл. 4. Моля, гласувайте.
За – 14, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Сега подлагам на гласуване по принцип предложението на вносителя. Моля, гласувайте.
За – 15, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Госпожа Йорданова поиска думата.
ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Само за уточнение, на този етап казваме, че за да уточним термина „българи, живеещи извън Република България”, предлагаме в Допълнителните разпоредби да се създаде нова точка 1. Тя ви е дадена като текст, но ще бъде гласувана на съответното й систематично място в Допълнителните разпоредби.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на наименованието на раздел 3 – „Цели на предучилищното и училищното образование”.
Има направено предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Предложението е оттеглено в предходното заседание.
Подлагам наименованието на вносителя на гласуване.
За – 15, против няма, въздържал се – 1.
Наименованието на раздел 3 е прието.
Преминаваме към чл. 5.
Има направени предложения от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители, предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаема госпожо председател, уважаеми представители на министъра на образованието, колеги гости! В първата част предложенията, които съм направил, са строго редакционни, но предлагам да ги приемете, тъй като са задължителни. Защото дори с 240 гласа ние не можем да променим българския синтаксис и граматическите правила. Затова предложението ми е да се добави предлога „на” в точка 3 на вносителя – „придобиване на компетентности за прилагане принципите на образованието за устойчиво развитие”. Българският език е аналитичен и отношенията между думите се изразяват чрез предлози. „Прилагане принципите” е грубо нарушение на българския синтаксис. Знам защо сте спестили предлога „на” между „прилагане” и „принципи”, защото се натрупва „на”, но сто пъти да се натрупа предлогът „на”, той просто е задължителен. Това не е български език, „прилагане принципите” не е български език, не е българска граматика. Затова текстът следва да бъде:
„Придобиване на компетентности за прилагане на принципите на образованието за устойчиво развитие”.
Нямаме избор, разбирате ли? Няма да обосновавам предложението си повече. Ако искате, с гласуване отхвърлете моето предложение, но дори и волята на цялата комисия и на целия парламент няма да има никаква стойност пред правилата, не може да промени българския език. Безспорно е.
По същия начин се въздържам да обоснова и следващото си аналогично предложение. Ще ви моля просто да ги приемем по принцип и редакционно.
Що се отнася до предложението ми по точка 7, аз мисля, че интегритетът на българското общество и актуалният напоследък проблем с езика на омразата, на етнорелигиозната нетолерантност, тук вече ще спра за малко с изложението, отварям една скоба, чухте позицията, която изразихме вчера във връзка с възгласите от квартала в Сливен, имаме принципна позиция, езикът на омразата независимо от кого се продуцира, трябва да се осъжда, а възпитанието в дух на толерантност е основна функция на образователната система собствено. А как става това? Това не може да бъде добро пожелание. Образователната система трябва да предоставя знания за етнокултурното, етнорелигиозното, културно като по-широко понятие многообразие на страната, което не трябва да ни плаши, а трябва да ни радва, защото това е фундаментален проблем – отношението към различията. Ние с проф. Станилов сме в известен спор от доста години дали това е антагонизъм, непреодолим, или по-скоро има шанс да се преодолее, да се осмисли като богатство и ресурс за развитие на България. Аз съм дълбоко убеден, че етнорелигиозното, културното в по-широк смисъл многообразие на България е шанс, богатство, ресурс. И за да не го възприемаме това многообразие като риск за националната сигурност, а да възпитаме дух на уважение, на толерантност към различията като част от единната и неделима България, аз смятам, че образователната система трябва да има за цел да предоставя знания за това етнокултурно многообразие на страната. И точно в този смисъл е и предложението. Смятам, че законът би спечелил от приемането на едно подобно предложение цел на образователната ни система да бъде предоставянето на знания, защото незнанието генерира нетолерантност. Езикът на омразата е продукт на незнанието. Обратно, познаването на етнорелигиозните различия генерира толерантност и оттам се превръща в предпоставка за интегритета на българското общество. Общо взето това е обосновката на предложението ми. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Местан.
Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо председател, аз уважавам това, което народният представител Местан формулира и цялостното му поведение и позиция по тези въпроси, само искам да попитам, преди да започнем по същество, той внася ли някакъв допълнителен, някакъв друг езиков смисъл в думата „негативно отношение” или отношението може да бъде и отрицателно.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбира се, че може.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз смятам, че това, което колегата Лютви Местан и неговите колеги от ДПС наричат език на омразата, не е никакъв език на омразата, а е едно противоборство между два различни културни модела. Тук няма да говорим за ксенофобия, език на омразата и прочее, оценяваме го от гледна точка на наука, на познание. Това, което е написано тук, като прочетем само израза „исторически формиралите се предубеждения и стереотипи”, веднага виждаме една основа, един контекст за пренаписване на българската история, каквито старания напоследък се и полагат изключително много не само в България, но и вън от нея. Затова аз не съм съгласен да се отваря такава врата, която няма да ликвидира противоборството между културното моделиране на различни диаспори в България спрямо българския народ, а само ще предизвика нови противоборства, нови противоречия и нова неприязън. Смятам, че това, което се предлага тук, е излишно. Това е моето мнение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За реплика имат думата проф. Георгиева и господин Местан.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Ще изразя несъгласие с това, което изказа като позиция проф. Станилов. Не съм съгласна да се говори за противоборство на културни ценности или на културологични модели. За мен това е нонсенс. Културологията съвместява цялото културно многообразие или разнообразие, или прочее, контрапункти дори, така да го кажем, но не в отрицателна комутация контрапункти, т. е. като инвариативност на културното многообразие. Априори е недопустимо, несъвместимо да се говори за противоборство на културни модели, каквито и да са те. Точно културологичната компетентност е модулатор на толерантността. И когато човек има културологична цивилизована компетентност, той не може да разполага. Културни модели, чиито и да са те, с каквато и специфика да са, от двете страни на барикадата като противоборство. Няма такава цивилизационна рефлексия на културното многообразие пред ракурса или фокуса на противоборството и това е проблемът, за който господин Местан изразява многократно позицията си по отношение на езика на омразата точно в тази леко несиметрична концепция за многообразието на култури или на модели. Затова настоявам в никакъв случай да не се мисли през противоборство на културното многообразие, защото това кумулира тази експликация на нетолерантния политически, на езика на омразата, ако говорим за други плоскости. Значи културологичната цивилизационна компетентност на българския ученик в 21-и век, още повече като функция на нов Закон за предучилищното и училищно образование трябва да бъде абсолютен постулат, още повече като цел на закона. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Още една реплика. Господин Местан поиска също думата за реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Професор Станилов, по отношение на предложението за създаване на нова точка 7 – преодоляване на исторически формиралите се предубеждения и стериотипи на отрицателно отношение към етническите, религиозните и културните различия в съвременното общество, повече от вас искам вашата теза да е правилна, че няма подобно нещо. Много искам да сте прав. И съм искрен. За съжаление обаче твърдя, че има такъв проблем точно на исторически формирали се предубеждения и стереотипи. И ние усещаме това буквално всеки ден. Да ви дам ли пример? Казах вчера, че ние се разграничихме от едни изключително грозни възгласи от страна на деца в Сливенската махала. Има проблем. „Българите на кайма”. Какво е това, ако не е стереотип на отрицателно отношение? Преди това чухме възгласи: „Циганите на сапун! Турците под ножа!” Това е нашата комисия. Ние трябва да назовем нещата едно към едно. Те са продукт на исторически формирали се стереотипи на негативно отношение.
Добре, ако това предложение за нова точка 7 ви изглежда прекалено директно назоваване на една язва в българското общество, вие бихте могли да го отхвърлите. Не случайно обаче ние сме съчетали това предложение с трета редакция на текста на вносителя по точка 7 на вносителя, а именно: „Формирането на национално и гражданско самосъзнание и изграждането на толерантността и уважението към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на българските граждани” да се случва именно чрез задължението на образователната система да предоставя знания за това многообразие. Ако не сте в състояние да приемете първото ми предложение, приемете поне второто, защото вярно е, че го маркирате проблема – формиране на национално и гражданско самосъзнание на толерантност и уважение, но не посочвате механизма.
Аз предлагам директно като цел да се включи и израза „чрез предоставяне на знания”. Ако не се познаваме, няма и да се уважаваме. Незнанието поражда нетолерантността. Завърших, господин професоре. Много искам да сте прав, но за съжаление не съм убеден, че няма исторически формирали се стереотипи на отрицателно отношение към различията. И тук не казвам, че посоката е от мнозинството към малцинствата. Сливен показа, че този процес за съжаление е двупосочен и трябва да лекуваме язвата чрез знанието, чрез просветата. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов, заповядайте, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Разсъжденията на проф. Георгиева и на Лютви Местан са верни, само че те се базират само на основата на мултикултурната теория, която вече 30-40 години в Европа е напълно провалена. Аз не смятам, че противоборството, противоречията, противостоянието на културите на диаспорите в България и културата на българите е причина. Причина е и исторически натрупани и прочее стереотипи. Те се базират на разлики в ценностните системи, някъде по-големи, другаде по-малки и по тази причина вкарването на такъв член в закона създава много големи възможности да има постоянни претенции за пренаписване на българската история. Този или онзи исторически факт, който формира по принципа на тази теория някакъв негативизъм, трябва да бъде отстранен от историята. Тогава ние ще загубим основание да съществуваме изобщо като държава и като нация. Защото ние сме се формирали в един период на базата на едно противоборство, което ние не можем да отречем. За да го отречем, това значи да отречем правото си на съществуване изцяло, отгоре до долу. Тези, които имат историческо образование по нова история, знаят много добре за какво говоря. Аз говоря в момента за факти, които не могат да бъдат избегнати, те просто няма как. И ще дам един пример. Циганската общност в България има различен културен модел от всички останали общности, включително и от общността на турската диаспора. Те са социални номади, живеят на други принципи и паразитстват на гърба на българското общество. Това го казвам открито, писал съм го и съм го и съм го говорил от трибуната. И това е безспорен факт, никой не може да го отрече. Противоборството между българския етнос, между неговата култура, между културата на българската нация, културния модел на българската нация и на циганската диаспора в България се базира именно на това. Противоречията между турската диаспора в България и българската нация се базират на съвършено друга основа. Те имат сходство на базата на стационарността на своето съществуване и техните ценностни системи почти в две трети съвпадат. Една трета от ценностните им не съвпадат и на този принцип, на базата на противоборството ние ако допуснем сега да отворим вратичката да пренаписваме историята, за каквото и без да сме я отворили в момента се правят големи опити, ние нямаме право на съществуване. Това е моята теза и аз съм убеден в нея, тъй като не съм първо на 20 – 30 години, второ, имам исторически опит в смисъл, че достатъчно съм се готвил по този въпрос. Ако не бях се занимавал сериозно с този проблем, аз нямаше да бъда изобщо в парламента и да се занимавам с политика, щях да си пиша книжките по археология, а те нямат много общо с това, макар че като база на теорията имат много общо. Това е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Аз не бих подкрепил тези две поправки и по принцип, и по редакция на предложените текстове. И не бих ги подкрепил, защото според мен образованието има за цел да създава едно общо културно поле, да създава общност от различни индивиди, от различни личности, без да ги групираме по някакъв начин. Екзюпери има един много красив разказ, в който казва една фраза: „Във всеки от нас умира по един Моцарт”. С това се изразява уникалността на всяко човешко същество. И в този смисъл образованието има за цел да формира една обща културна лоялност към всички толкова различни, специфични, уникални индивиди в това общество. И в този смисъл задачата на закона е да регламентира тази задача, тази основна функция на образованието. Защото ние не можем да развиваме нашето общество, ако всички ние нямаме едно общо сечение на културна лоялност. И примерът за тази дискусия тук, в тази комисия, е показателен, че тази лоялност към една обща културна ценност ни позволява да живеем, да функционираме, да се развиваме като нация. В този смисъл и принципът на мултикултурализма е нещо, което е неприсъщо на нашата историческа традиция и на нашата перспектива. А обществата, в които се прилага, имат коренно различна историческа съдба, генезис и развитие. Аз не мога да приема принципът на положителната дискриминация, има такъв термин, защото моите родители не са търгували с афро-американци и не дължат своето семейно богатство на тях.
В този смисъл не бих подкрепил тази редакция, защото тя съдържа много неясни и противоречиви тези. Какво означава „исторически формирали се стереотипи”? Господин Местан, Вие дадохте един пример, който опровергава този термин. Защото моите ученици в Старозагорската циганска махала и техните деца може би в Сливен нямат историческа основа, нямат историческа предпоставка, за да формират такъв стереотип и да го изразяват. Какво лошо е направил българският народ и останалите общности на това население? През Втората световна война те бяха спасени заедно с българските евреи от цяла Европа. Кой ще определи, нима министър или с някакъв нормативен документ, кои са историческите стереотипи в учебниците по история? Ами историческият стереотип може да бъде диктатурата на Живков, примерно, или тоталитарният режим, или монархо-фашистката диктатура, или диктаторският режим на Стамболов. Няма да се връщам назад.
На следващо място, във Вашия текст има две противоречиви тези – формиране на национално и гражданско самосъзнание въз основа на етническа, национална, културна и религиозна идентичност на българските граждани. Ние ще формираме национално и гражданско самосъзнание като общност въз основа на национално различие. Съществуват ли в България различни нации, трябва да си зададем въпроса, защото този текст на практика определя, че в България има национални различия, националности, различни националности. Защото така е написано – национално различие. И в този смисъл аз не мога да се съглася с текста на това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. За реплика има думата господин Местан. Ще помоля госпожа Дукова да я изчака. След това проф. Георгиева, доц. Великов и след това ще Ви дам думата за процедура.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако процедурата е да прекратим разискванията, ние нямаме никакъв шанс.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Не е такава.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Доцент Михов, Вие сте хабилитирано лице, историк. Слушах много внимателно възражението Ви. Знаете ли кое е най-притеснителното? Вие казахте: ние не можем да приемем мултикултурализма. Искам да Ви успокоя. Съществуването на етнически, религиозни, езикови, културни различия всъщност е абсолютно очевадната дефиниция на мултукултурализма. А дали Вие ще приемете, че съществуват етнически, религиозни, езикови, културни различия в българското общество, е въпрос на Ваш дълбок комплекс, защото съществуването на етнически, религиозни, езикови и културни различия е въпрос на факт, който няма никакво отношение към Вашата воля да го признаете или не. Отричайте си го колкото искате, от сутрин до вечер, заспивайте с мисълта, че в България няма етнически, религиозни и културни различия. Това ще си остане Ваш вътрешен комплекс. Има ги.
Мултикултуролизмът е естествено състояние на всички съвременни държави. Забележете, за разлика от Вас, обаче, ние имаме достойнството не само да не отричаме конституционния принцип за еднонационалността на Българската държава, а да кажем, че не просто сме съгласни, а разбираме принципа и го приемаме. Само че за разлика от Вас етнонационалност на държавата не допуска замяната на звучното „д” с беззвучното „т”. България може да бъде еднонационална и е такава, но не е етнонационална. Еднонационална не означава, че всички български граждани са етнически българи. Това е принципната разлика между нас. И от тази гледна точка нашата концепция за нацията и за еднонационалността на българската държава проявява нацията като термин, като надтехническа категория, като политическа субстанция на гражданското общество, което включва всички български граждани с техните етнически, религиозни, културни различия, но обединени от общата воля да градим единна и неделима България. Пак повтарям, неприемането на мултикултурализма като естествено състояние е научно некоректно и е въпрос на исторически формирал се стереотип. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други реплики? Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Всички изказвания тук и от всичко, което съм прочел, не знам някой от нас да отрича етническите, религиозни и прочее различия. Напротив, те съществуват. Само че културализмът е една теория, създадена в началото на века, която твърди, че ние може да живеем в пълно многообразие на различните култури и да живеем мирно и спокойно, без да имаме противоборство, което на практика се оказва невъзможно. Да не цитирам госпожа Меркел от есента на 2010 година, когато на конгрес на нейната младежка организация каза: мултикултурализмът се провали, пред нас стои въпросът за идентизма на Европа и европейските нации. За този мултикултурализъм говоря аз, за тази идея. Знаете на кого е идеята, знаете кой я подкрепя, Сорос и прочее, за това няма смисъл да разговаряме. Няма да може да се формира каквото и да било и каквото и да било културно битие, без да признаем, че има разлики в ценностните системи и не можем да налагаме едни на други своите ценности. Това е основата на моето изказване. Затова смятам, че българската нация е еднонационална, българската нация е етнонационална и присъствието на други етнически групи е просто присъствие на диаспори, а не на общности. Защото ако са общности, те ще бъдат анклави, ще имат обособена територия, към което вече се отива, прави се нещо с тези цигански гета и прочее, нещо започва да се прави, това, което е катастрофа, но нямаме друг изход. И то е точно на базата на другото битие, на другия културен модел, който твърде много се различава от нашия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други реплики?
Доцент Михов има думата за дуплика.
МИЛЕН МИХОВ: Професор Станилов почти отговори на това, което аз щях да кажа. Приемането на мултикултурализма става дума за политика, а не за реалности. В този смисъл никой не поставя под съмнение реалностите и точно затова говорим, че образованието трябва да създава едно общо културно поле на споделени културни ценности.
А що се отнася до въпроса за етническата и политическата нация, аз това го чета на лекции и по една случайност тук нося една книжка, която съм написал за това как се създава македонската нация. Но тя не е за вас, а за един друг колега. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинявам се, това на проф. Станилов беше реплика към мен. Аз ще се възползвам от правото си на дуплика. Уверявам ви, ще бъда пределно кратък. Обръщам внимание на колегите, ще се обърна и към госпожа Бойка Маринска, защото разбрах, че нейно е предложението, което е прието. Колеги, трябва да имаме съзнание, че думата „интеграция” има съвсем, съвсем конкретно значение и не бива да бъркате тази дума с асимилация. И когато говорим за общо културно поле, за общо ценностно поле, създаването на общо ценностно поле не е процес на отказ от идентичности. Абсолютно. Доцент Михов, интеграция без съхранена идентичност е асимилация. Това е философията на възродителния процес. Интеграция е възможна само на съхранени идентичности. Ако идентичността е асимилирана, ние нямаме интеграция, ние имаме претопяване, асимилиране. Това е логиката на един процес, който вече изживяхме. Вие нямате аргументи в този спор, той дори не е теоретичен. Вие нямате теза. Вашата теза е асимилаторска. Ако Вие твърдите, че няма мултикултурализъм като естествено състояние на обществото днес, това означава, че Вие отричате самото наличие на етнорелигиозни различия. Оттам нататък тезата Ви за интеграция всъщност се превръща в теза на асимилирането на тези различия. Това, че Меркел преди години каза: моделът мултикултурализъм се провали, е една политическа теза, която Вие може да споделяте, но аз например не я споделям. Аз твърдя, че мултикултурализма не се реализира в своята дълбочина, за да говорим за провала на мултикултурализма.
Така че молбата ми е да държим съзнание за семантичното поле на понятията, с които боравим. За мен интеграцията е взаимодействие между съхранени идентичности, а не претопяването на идентичностите в един етнос, в монокултура, моноезик, моноетничност. Знам, че няма да бъда разбран днес от тази комисия. Аз знам какъв ще бъде резултатът от гласуването. Думите ми са по-скоро за протокола, защото се съмнявам, че вие ще ме чуете.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Георгиева, заповядайте.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми колеги, в изказването си ще изразя несъгласие и с проф. Станилов, и с колегата Михов и несъгласието е на концептуална основа. Аз продължавам да смятам, че образованието е такава процедура или технология на социализация на детето, на ученика, на подрастващите поколения, така пише и в принципите и целите, която не бива да бъде изкривена проекция или просто щампа на политиката. Посоката на позициите е много важна по отношение на конструктивната позиция относно философията на този Закон за предучилищното и училищно образование. Повтарям, един Закон за предучилищното и училищно образование, чиято презумпция е да преодолее недъзите на образователния процес или на образователната система, до момента признавана от всички 25 години поне, би следвало да има своята модерна философия, която се гради точно в тези уводни глави за цели и принципи. И не може да привнасяме политическа тяга, когато говорим за такава идейна и духовна матрица, каквато е образователната система и образователният процес. Мултикултурализмът не е политическа ексцерция. Това, което каза господин Местан, провалилият се мултикултурализъм като политическа теза. Но извинете, това е политическият фокус или политическата легитимност на мултикултурализма се е провалила. Това обаче не привнася вина или недъг на мултикултурализма като прототип на модерното гражданско съзнание и на съвременния гражданин с нова цивилизационна облигация в 21-и век.
Освен това другата ми контрареплика. Извинете, и двамата сте историци. Значи ли, че ако не признаваме етническата, културната или прочее идентичност на всички граждани, ние не сме в противоречие, Вие собствено, проф. Станилов и със самия себе си като учен? Защо признавате мултикултурализма в археологията в ретроспективен план? Това значи ли, защото приписваме на нашето богато културно-историческо наследство пластовете на тракийска култура, на римска култура и прочее? Не съм толкова веща. А защо в съвременната експликация трябва да бъдем еднопосочни или едновекторни на по-съвременно равнище? Защо в програмата на кабинета Борисов е записано в раздел „Външна политика”, че трябва, и това, колега Михов, е нарочно адресирано към Вас, защото собствено рефлектирате, че трябва да има политика по отношение на изучаването на майчин език от българите зад граница, а в образователната политика на държавата ние сме в друг вектор, на облигация, на експликация, на концептуалност, на компетентност, на прочее, въобще такива интелектуални същности.
Трети контрапункт. Защо пледираме всички – аз съм била директор в Министерството на образованието и науката на студенти докторанти и специализанти, - защо и към днешна дата има две държавни правителствени постановления за образователна политика на българските граждани от чужбина, а също така и там, в Украйна например? Нима това не е някаква облигация на зачитане на етническата и прочее културологична, за да не изреждам всички параметри, идентичност, етническа и прочее културологична идентичност на украинските граждани от български произход по дефиниция на министерското постановление? Същото е и в Западните покрайнини. Е, как тогава трябва да говорим навън като експорт на компетентности и политика по един начин, нашата рецепция, нашата рефлексия, нашата компетентност, нашата политика, а когато сме в импортна позиция, когато става въпрос за българската образователна система и за този устройствен закон, ние сме на другия полюс или в другия квадрант на координатната система?
Продължавам да твърдя, че не трябва този закон да бъде просто реплика на отминали положения, на отминали разпоредби. Пак повтарям, защото образованието не е в схоластиката на политиката. Така както живеем в демократична система 25 години и имаме плурализъм на политически идентичности и на идеологически същности на политическите субекти, така трябва на най-ниското равнище на тази ценностна система в модерните държави да зачитаме плурализмът като концепт, който се изразява в ето това зачитане и равнопостановест на културологичното съзнание, на културологичното обучение или на културологичния аспект на образователния процес в модерното българско училище. Благодаря.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам само да припомня, че никога не съм отричал нито културните, нито етническите, нито религиозните, нито които и да било културни различия. Никога не съм ги отричал. Тук въпросът беше поставен от мен в съвсем друга светлина и аз говорих съвсем други неща.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз ще кажа защо няма да подкрепя тази промяна. Не защото не приемам предоставянето на знания за етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на българските граждани, напротив, това нещо отдавна е признато и всеки средностатистически български учител или изкушен от българското образование може да каже, че във всеки един учебник, който засяга естествените науки, това нещо е засегнато и упоменато. И няма основание и причина да подлагаме на съмнение възможността да се предоставят такива знания.
Няма да подкрепя предложението поради негативната оценка, която произлиза от тази точка 7 – „преодоляване на исторически формиралите се предубеждения и стереотипи на негативно отношение”. Къде намерихте, уважаеми господин Местан и група народни представители, тези исторически формирали се предубеждения? Вие споменахте някои интерпретирани от Вас факти. Аз мога да ви кажа, че в дългите си години като български учител съм убеден, че всеки един български учител по този подход е работил, никога не е стимулирал противопоставянето, дискриминацията на ученици от небългарски етнически произход. Лично аз съм преподавал и на циганчета, и на други представители на малцинства, винаги съм бил еднакъв към деца от български и от друг етнически произход. Затова на мен ми навява асоциации с друго време тази Ваша теза за преоценка на историята, за преоценка на миналото и на стереотипите. Едно време също трябваше да пренаписваме историята, да заменим българското с интернационализъм и т.н. Макар и да правя доста груба асоциация с Вашите думи смятам, че не сме в правото си ние, всъщност бих задал въпросът кои сме ние да правим оценка на българските историци, на доказани факти, на доказани истини, които са включително признати и в чужбина и които са тези теории и на чуждестранни учени историци. Който е тръгнал да променя историята поради конюнктурни, поради някакви причини, които са актуални в днешния момент, да речем, смятам, че не е стигнал никак далеч и нямаме правото ние като комисия да подлагаме на съмнение историческата истина, историческите факти. Те са такива, каквито са. Те не са причина за насаждане на етническа, религиозна или някаква друга омраза между хората, а точно обратното, ако ние скрием историческата истина и фалшифицираме историята, и предоставяме знания, които не се базират на истината, тогава смятам, че ще манипулираме младите български граждани, а няма да спомогнем с нищо за обогатяването на техните знания за етническата, националната, културната и т.н. различност на всеки един български гражданин според това какъвто е.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо председател, имам право на лично обяснение. Бях споменат. Ако трябва, да преустановим наистина дебатите по предложенията, по моите предложения, защото имам чувството, че вие коментирате, поне повечето от изказващите се, една тема, която не се съдържа в предложението. Вие през цялото време говорите за пренаписване на историята. Къде прочетохте такъв израз в предложението? Извинете, но нека малко по-отговорни да бъдем, вие коментирате тема, която не се съдържа в предложението ми.
Освен това гледам, че в предложението за редакция на чл. 5 има текст „съхраняване на българската идентичност и утвърждаване на националното самосъзнание”. Никой няма да го отрече. Ще ми дефинирате ли какво означава това обаче? Моята идентичност? И е добре да го разберете. Аз не противопоставям идентичностите, които нося в себе си. Толкова е просто. Аз като етнически произход съм ясен и като религиозна принадлежност също съм ясен. Бидейки етнически турчин, аз съм български гражданин, част от единния и неделим български народ и единната и неделима българска нация и държава. Наред с това аз нося самочувствието на европейски гражданин. Това са три елемента на моята идентичност. И образователната система трябва да държи съзнание, че има граждани с малко по-сложна идентичност. И това е толкова естествено. Къде отивате към пренаписване на учебници по история? И ако има предоставени знания за спецификата на моята идентичност, ще се види, че тя не е някакво зло за страната, че не представлява риск за националната сигурност. Простичко е. Да спрем дебатите по това предложение. Ясно е какъв ще бъде резултатът от гласуването. Ясно е, че е въпрос на узряването на всеки един от нас минимум да бъдем на нивото на естественото състояние на социума. Благодаря, но, моля ви, коментирайте предложението ми, а не подменяйте текста.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов има думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз лично трябва да ви кажа, госпожо председател, колеги, че съм много удовлетворен от тези разисквания. Вярно е, че народният представител Местан вдигна много високо топката, много високо летвата по тези въпроси. Донякъде не всички сме чак толкова подготвени. Но ние пък от друга страна имаме и конкретни текстове, по които бихме могли да говорим. И аз си мисля, че ако се върнем към текстовете и към формулировката, която е дадена вече след работата на работната група и по вносител, това, което е написано в точка 8 в момента по редакцията, която се предлага да бъде от комисията, към която аз бих се присъединил е: „Формиране на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки български гражданин”. Това, което се предлага от него, но за съжаление той излезе, все пак не прибавя като че ли кой знае колко много повече. И как да се изкаже човек като ги няма и двамата, които защитават тези предложения, но какво значи ти да формираш национално гражданско самосъзнание, толерантност и уважение само чрез предоставяне на знания? Значи нещо говориш на децата, някакви исторически знания. Тук е въпрос и за възпитание, и за цял комплекс от начините да формираш тази толерантност и уважение. В този смисъл смятам, че нашият текст, имам предвид на комисията, е достатъчно добър. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожо Дукова, заповядайте за процедура.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз също съжалявам, госпожо председател, че господин Местан и госпожа Георгиева излязоха сигурно в най-неподходящото време, но вижте, аз вземам тази процедура, защото нямам друг начин, по който да го кажа. Аз уважавам и обичам да слушам академичният стил и на господин Местан, и на проф. Станилов, и на доц. Михов, даже и на госпожа Георгиева, но вижте, ние се намираме в процедура на второ четене и всяка една дума има наистина много различно и полифонично, семантично съдържание. Тя се разбира, макар да е една, по различен начин и в това е богатството на българския език. Но тази многопластовост не може да ни доведе до полифония вътре в групата, в комисията, в която да стоим на една дума с часове.
И правя процедурата. Госпожо председател, аз не правя процедура за прекратяване на дебатите, аз правя процедура обръщение към колегите: не вземайте думата по пет пъти за една дума, простирайте се в рамките на правилата на комисията в определеното й за това време. Дайте аргументите си, защото ние тук не стоим, вие сте там академиците, ние отсреща сме хората практици и прагматици, които и ще прилагат този закон. И съм много наясно с него. Тоест, простирайте се в тези правомощия. И, госпожо председател, Вие ги спазвайте. Не може по десет пъти с различни думи да се изказват едни и същи аргументи. И към колегите с молба в три минути да простират своите аргументи. Нека да спазваме правилата, защото, пак ви казвам, ние искаме да приемаме този закон. Това няма да промени нашето отношение при гласуването. Самовлюбеният глас и опиянението от собствения ритъм на гласа няма да ме направи по-коректна към текста, отколкото съм. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Дукова за процедурата, но само ще кажа, че съгласно чл. 12 от Вътрешните правила за организацията и дейността на комисията, които сме приели, всеки народен представител има право на 5 минути, така че мисля, че се опитваме да се вместваме в това време и се опитваме да бъдем толерантни в нашата комисия, защото това са наистина важни въпроси. Но все пак приемам забележката, която отправихте.
Сега давам думата на госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В някаква степен господин Великов изрази и част от моите съображения. Все пак аз лично няма да подкрепя предложенията на господин Местан не защото не споделям тези ценности, а защото смятам, че те са съвсем коректно отразени и в първоначалния текст на вносителя и в предложението за редакция на комисията. И смятам, че предложението на господин Местан не внася някаква нова, допълнителна цел, а по-скоро премества и развива текста в посока на механизмите за постигане на тези цели, което не е предмет на този член. Този член на закона формулира целите на образованието. И целта, която звучи така: “Формиране на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин” според мен изчерпва това, за което и Вие пледирате, и което ние подкрепяме. А дефинирането на механизмите освен че не му е тук мястото, в някаква степен не е изчерпателно и по тази причина смятам, че не бива да бъде развиван текстът в тази посока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз, уважаеми колеги, ще бъда много кратка и ще кажа две или три изречения, първото от които е, че стана ясно на всички, че в комисията има една много значима и много важна, и на мен лично безкрайно ми допада, сериозна ангажираност към образованието и нашия закон, което ми дава надежда, че нещата ще вървят и ще се намери консенсус да постигнем това, което всички искаме, най-вече качеството на образованието и приемането на този нов закон.
Сега обаче по въпросния казус по чл. 5. Аз имам предложение. Тъй като в редакцията, която ни е предоставена, са обхванати моменти и части от всички направени предложения по чл. 5 от колегите, аз предлагам да приемем по принцип всички предложения, да си приемем редакцията като редакция на комисията и да приключим с анализите, коментарите и дебатите по чл. 5.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Местан има думата за реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това по същество е процедурно предложение. Какво предлагате? Да приемем по принцип предложението и на доц. Михов, което е в абсолютно противоречие с това, което чухме от Стефани Михайлова, че текстът на вносителя съдържал в себе си предложението на Местан. Аз само съм посочил механизма, по който да стане това. Много е важно да се посочи механизма, защото сегашната ни образователна система в действащия закон има подобни пожелателни текстове, но не предоставя знания за етническите, религиозните и културните различия в българското общество. Не предоставя. Казвам ви, не предоставя. Вижте учебното съдържание. Няма да споря, отхвърлете предложението, но да знаете, че няма как да бъдем заблудени. Това не е въпрос на механизъм, това е опит да се запълни един дефицит в досегашната система. А как се връзва с тезата Ви, че предложението на вносителя съдържа онова, което ние предлагаме в новата точка 7? И предлагате същевременно да приемем предложението на доц. Михов в точка 8 думите „етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин” се заместват с „идентичността на всеки гражданин”. Но вие предлагате това да се приеме по принцип. Вие направихте подобно предложение. Това е невъзможно. Тук вече текстът замирисва на дискриминация. Всичко това се заличава, говори се въобще за идентичност, а където трябва да се конкретизира тази идентичност, отиваме към точка 2 на редакцията на комисията, където тази идентичност се оказва българска в разбирано от думите на апологетите на еднонационалността като етнонационалност. И вие ме вкарвате във философията на възродителния процес до 1989 г. Естествено, че точно това става. Разбирате ли за какво говоря?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Местан, коментираме процедурното предложение на госпожа Захариева.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз коментирам, госпожо Михайлова, предложението тази точка 8 към чл. 5 по предложение на колегата Михов да се приеме по принцип. Има процедура. Предлагам да оттеглите предложението си. Няма да приема нито по принцип, нито по същество подобно предложение. Защото то вече променя изцяло философията на разпоредбата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова, заповядайте, имате думата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В тона на консенсуса все едно не съм го направила.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това, което последно каза господин Местан, аз предлагам всяка и от неговите точки и от предложението на комисията да се гласуват поотделно. Това ще ни забави много, но поне ще бъдем на чисто. И тогава вече това, което се приема по принцип, ще се приеме. Всяко предложение. Това можеше да го направим и преди, но тук има повече спорове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Коцева има думата за процедура.
ИРЕНА КОЦЕВА: Аз само обръщам внимание, може и да не съм права. Ние в момента гледаме няколко текста – работния вариант, който стои пред всички нас и предложението, което имаме. Господин Местан, вие показвате точка 8 от работния вариант, погледнете точка 8 от предложението за редакция на чл. 5. Аз затова казвам, че ние имаме предложение, което е консенсусно. Погледнете редакцията.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинете, точка 8 на редакцията, която предлагате да бъде предложение на комисията, е в принципно противоречие с редакцията на точка 8 на доц. Михов и няма как да бъде подкрепено по принцип. Това ми е съображението.
ИРЕНА КОЦЕВА: Сега разбрах.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов, заповядайте, имате думата.
МИЛЕН МИХОВ: Защо смятате, че моята редакция е принципно различна от тази редакция? Дайте ми дефиниция защо смятате, че определението „идентичността на всеки гражданин” противоречи или изключва изброените от Вас идентичности. Аз продължавам да твърдя, въпреки че съм готов да направя компромис, че идентичността на всеки гражданин е възможно най-широкото понятие, което включва всички идентичности. Но Вие държите не на всички, а на точно определен набор според Вас, които трябва да влязат в закона.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Да, както между впрочем така смята и вносителят, доц. Михов. Не случайно подчертава етническа, национална, религиозна идентичност, защото акцентът е върху тези идентичности. Защото не е редно точно на Вас да ви обяснявам, че всеки човек има своите априорни идентичности, има и своите апостериорни идентичности. Апостериорните идентичности са идентични. Човек променя политически възгледи. Човек дори променя и религиозни възгледи. Но човек не може да промени религиозната си идентичност, тя е априори дадена. Можете да приемете религия, казах, не ме чувате, дори религиозната идентичност може да се промени, казах, тя също е апостериорна идентичност, но Вие не можете да промените етническата си идентичност. Вие сте българин и това не го решавате Вие. И точно защото Ви е даденост свише, такъв сте се родил, ние дължим уважение към Вашата априорна идентичност. А иначе аз имам идентичност и на ЦСКА-р, и на рибар, и на ловец. Тези ми идентичности не са предмет на този закон. И затова замяната на конкретното етническа, религиозна, културна, национална идентичност с идентичност въобще вече променя и смисъла на този закон. Така че понякога разширяването изиграва точно обратната роля на обезсмисляне на текста. Това е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Бояджиева поиска думата, след което ще ми позволите, госпожа Кастрева се завърна, така че ще ми позволите да дам думата и на минестерството за становище.
Госпожо Бояджиева, имате думата.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ние сме внесли цялостно предложение за основните цели, с което вие разполагате. Благодарим на експертите, които са подготвили за днес едно обобщено предложение за обсъждане. Виждаме, че доста от нашите предложения са влезли или като цялостни текстове, или като част от формулировките.
Обръщам внимание на това, че не фигурираше в основния текст въпросът за превенция на преждевременното отпадане от училище, което ние смятаме, че трябва да бъде изведено като изрична цел в ал. 2. И смятаме, че този текст е приемлив за нас, макар че глаголът е друг, но с оглед на съгласието мисля, че можем да подкрепим такъв текст.
Обаче аз ви обръщам внимание на един текст, който е в самото начало на нашето предложение, и ви моля да ме изслушате да го изчета и отново да ви обърна внимание защо ние предлагаме това да стои в началото на целите: „Постигане на училищна готовност на децата в системата на предучилищното обучение и възпитание, придобиване на основно и средно образование и професионална квалификация”. Ние смятаме, че това наистина трябва да стои в целите в закона, защото по-скоро във формулировките, които се предлагат днес, ние говорим за създаване на условия за постигане на целите. Това предложение ние сме направили, защото смятаме, че то кореспондира и с европейската цел за по-висок обхват на децата в училище и за намаляване на преждевременното отпадане от училище на децата под 10 %. И смятаме още, че не само в ал. 2, което се предлага, а по-скоро да го има като цел и в самото начало. Затова ви обръщаме внимание на тази точка 1, която сме предложили, съгласявайки се с това, че вие сте отчели предложенията, които са направени от нас. Така че, моля ви все пак да изразите становище по наше предложение, което ще оформи в определена степен нашето мнение за общото гласуване на предложението, което е направено от работната група. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева.
Госпожо Кастрева, мнението на министерството?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Следейки внимателно дискусията и разсъждавайки върху предложенията, които са направени от различните народни представители, екипът на Министерството на образованието се обединява и подкрепя предложението, направено от работната група, то е пред вас, и смятаме, че то в цялост отразява наистина основните цели на предучилищното и училищно образование, като различни детайли, включително това, което последно казахте, са разписани в други членове на закона. Да не забравяме, че все пак въз основа на основните цели на предучилищното и училищно образование на различните членове, разписани по-нататък в закона, ние ще изработим държавни образователни стандарти, където ще се разпишат в детайли провежданите политики. Аз смятам, че не е необходимо, текстът е пред всички от вас, да изчитаме всички точки и алинеи на чл. 5, но ние определено се обединяваме около това, което е предложено като последна редакция.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева.
Ако ми позволите, и аз да взема отношение по въпросите, които повдигна госпожа Бояджиева. Това, което вие сте предложили да бъде като цел № 1 на чл. 3, всъщност е разписано в чл. 6 – „Системата на предучилищното и училищното образование осигурява условия за…” Следвайки всички цели, които са разписани в чл. 5, в чл. 6 ние стигаме съответно до ранно детско развитие, включили сме го, защото в момента министерството съвместно с УНИЦЕФ разработва стандарти за ранно детско развитие. В момента обхващат само яслените групи, но след това, доколкото ми е известно, проектът цели да разработи такива стандарти и в системата на предучилищното образование, подготовката на децата за училище, придобиването вече наистина на статута основно и средно образование или пък съответно професионалната квалификация. И да не забравяме валидирането на компетентности, придобити чрез неформално обучение и чрез информално учене, които също са една новост в закона, но нещо, което е изключително важно с цел реализация на пазара на труда на българските граждани и придобиване на образователни компетентности. Така че точка 1 е разписана в чл. 6, който по принцип вие сте предложили да отпадне. И тук наистина систематичното място чисто от юридическа гледна точка е точно така разписано. Така че това ваше предложение на практика се съдържа в чл. 6, изведено е в отделен член предвид на това, че тук става въпрос за придобиване на статут, на документ за завършено образование.
По отношение на превенцията, експертната група е решила да бъде „предотвратяване на ранното отпадане на учениците от училище”. Предложението, което са ни направили колегите, е също да бъде изведено в отделна алинея това, че държавата провежда политики изобщо за повишаване на качеството на образованието и за предотвратяване на ранното отпадане на учениците от училище. Тоест, това е в известна степен определяне в една малко по-голяма степен на значимост на тези две цели. Затова ние от ГЕРБ подкрепяме така направеното предложение, което са ни направили експертите от министерството и на Комисията по образованието и науката.
Изказвания? Госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Ние сме направили предложение да отпадне чл. 6. Това е смисъла на нашето предложение. Не осигуряване условия за постигане на това, което Вие прочетохте като три точки в член 6, а като цел, т.е. не осигуряване условия за, а цел на българското образование и то в различните степени.
По отношение на коментара за преждевременното отпадане от училище аз вече казах, че ние сме съгласни с такъв текст, защото поначало в първоначалния вариант, който беше на проектозакона, темата за отпадането от училище не фигурираше в целите. Затова смятаме, че е правилно и такъв текст ние сме готови да подкрепим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Не виждам. Предлагам да преминем към сложната процедура на гласуване.
Госпожа Йорданова иска думата.
ЙОРДАНОВА: Само с оглед да спазим изискванията на правилника, на чл. 80, ал. 2, ако е възможно, да се изчете предлаганата окончателна редакция, която ще се гласува след предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре. Позволете ми да прочета редакцията, която ни е предложена от експертите на комисията и на министерството.
„Чл. 5 (1) Основните цели на предучилищното и училищното образование са:
1. интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му;
2. съхраняване на българската идентичност и утвърждаване на националното самосъзнание;
3. придобиване на компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация и активен граждански живот в съвременните общности;
4. придобиване на компетентности за прилагане на принципите за устойчиво развитие;
5. ранно откриване на заложбите и способностите на всяко дете и ученик и насърчаване на развитието и реализацията им;
6. формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот;
7. придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи, на активното и отговорно гражданско участие;
8. формиране толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин;
9. формиране на толерантност и уважение към правата на децата, учениците и хората с увреждания;
10. познаване на националните, европейските и световните културни ценности и традиции;
11. придобиване на компетентности за разбиране на глобални процеси, тенденции и взаимовръзки;
12. придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите, правилата, отговорностите и правата, които произтичат от членството в Европейския съюз.”
И се предлага създаване на нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Държавата провежда политики за повишаване на качеството на образованието и предотвратяване на ранното отпадане на учениците от училище.”
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Точка 2 не е приета на първо четене. Нали така? Това е ново ваше предложение. Аз зададох въпрос и моля да ми се отговори. Какво влагате в съдържанието на израза „българска идентичност”, госпожо заместник-министър, понеже подкрепихте този текст? Заявих в изказването си, че аз, председателят на ДПС, приемам принципа за еднонационалността на българската държава и приемам израз цел на специалния Закон за предучилищното и училищно образование да бъде формирането на национално самосъзнание във всеки български гражданин. Този израз го има – национално самосъзнание. Вие обаче като еднородна част добавяте „съхраняване на българската идентичност”, т.е. това също е естествено. Аз питам обаче какво влагате в израза „българска идентичност”? Кое е различното от националното самосъзнание? И ако вторият израз включва нацията, т.е. категорията, към която принадлежим всички български граждани – и българи, и турци, и роми, и евреи, принадлежим ли по същия начин и към българската идентичност? Етносът ли имате предвид или нацията? Ако имате предвид нацията, защо повтаряте? Нали имаме национално самосъзнание? Това е ваше предложение. Или имате предвид етноса? Ще възпитате в българско етническо самосъзнание моето дете ли? Нали скъсахме с тези времена? Значи образователната система ще съхрани идентичността само на част от българския народ. А какво ще стане с другите идентичности? Те няма да бъдат съхранени. И затова отказвате предложението ми за предоставяне на знания и за другите идентичности. Това ли е целта? Извинете, сега е време да се коригирате. Тук е достатъчен изразът „съхраняване и утвърждаване на националното самосъзнание на българските граждани”. Другото въвежда елемент на разделяне и съдържа елемент на скрита дискриминация. Ще дадем сериозен отпор и в пленарната зала, знаете за какво говоря. Ако имате предвид нацията, изразът го имате. Еднородната част въвежда друга категория. Тя съдържа скрита дискриминация. Този проблем няма да бъде премълчан от нас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Местан, ако Ви разбрах, направихте предложение за корекция.
ЛЮТВИ МЕСТАН: „Съхраняване и утвърждаване на националното самосъзнание на българските граждани”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ще дам думата на доц. Михов и на госпожа Бояджиева, защото тези предложения се съдържат в техните предложения, за да могат да ги обосноват.
МИЛЕН МИХОВ: Господин Местан, това е предложение на Синдиката на българските учители, от тяхното ръководство. Ние сме го подкрепили и смятаме, че българските учители знаят какво трябва да възпитават и какви цели трябва да има българското образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз искам да прочета и цялостния текст, защото експертите са преценили да приемат само част от предложението:
„Съхраняването на българската идентичност, потвърждаване на националното самосъзнаване, познаване и споделяне на европейските и общокултурните ценности и традиции.”
Господин Михов вече обясни, че това е предложение на българските учители. Вие сте преценили да бъде разделено. Просто аз исках да ви посоча, че текстът беше обединен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Кастрева, заповядайте, имате думата.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Дискусията наистина ще продължи и аз смятам, че това е дискусия, която…
ЛЮТВИ МЕСТАН: Вие трябва да дадете дефиниция на „българска идентичност и национално самосъзнание”, кое какво означава.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Много Ви моля, господин Местан, има ред в комисията и предлагам да го спазваме, за да водим наистина конструктивен диалог.
ВАНЯ КАСТРЕВА: В духа на това, което ние подкрепяме, съхраняването на българската идентичност припознаваме като съхраняване на принадлежността към българската държава, държавата България. Утвърждаването на националното самосъзнание е процес, който е свързан със самоопознаването на личността и нейното самоопределение с всичките по-надолу изброени принадлежности и идентичности, които вече Вие казахте, че са елемент от нацията – етническа, културна, езикова и религиозна идентичност. Българската идентичност като идентичност към българската държава. Това е. Нацията и държавата в случая се припокриват.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Вие ми давате определение за национално самосъзнание и от другия текст явно върви към етноса. Недейте да ме заблуждавате. Това е нонсенс.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, предлагам да направим 10 минути почивка, след което да продължим, за да уточним текста. Десет минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, предлагам да продължим нататък.
Предложения за работа на комисията днес? Господин Мирчев прави предложение да работим до 18 часа.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз предлагам да работим до 19 часа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване първо предложението на господин Мирчев – да работим до 18 часа.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – 4, въздържали се – 3.
Предложението на господин Мирчев е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на госпожа Дукова комисията да работи днес до 19 часа.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се няма.
Компромисно можем да прекратим работа към 18,30 часа или пък да спрем часовника в 18 часа и да работим до по-късно. Разбира се, това в рамките на шегата.
Преминаваме към гласуване. Ще подложа на гласуване на първо място предложението, което е направено от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан и група народни представители, като тук ще ми позволите да го подложим на разделно гласуване по подточки. Подлагам на гласуване направеното предложение за подточка „а”. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване направеното предложение, отразено в подточка „б”. Ще прочета текста: „В точка 4 след думата „насърчаване” да се добави предлога „на”, а след „реализацията” думите „на силните страни да отпаднат”. Тоест, това предложение съдържа две части, едната е редакционна, а в другата се заместват думи. В редакцията, която ви изчетох, предложеното от експертите на министерството и на комисията „силните страни” са заместени с „способностите”, защото заложби и силни страни и способности са различни неща и се схващат по различен начин. Затова ние сме предложили „силните страни” да се замени със „способностите”.
Предлагам подточка „б” да се приеме по принцип. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Предложението се приема по принцип.
Сега подлагам на гласуване предложението за подточка „в” за създаване на нова точка 7. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 3, против – 4, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението за редакция на точка 7 по вносител, т.е. подточка „г”. Който е съгласен, моля да гласува.
Всъщност една част от предложението е прието в редакцията, която ви изчетох на експертите, така че можем да ви предложим да гласуваме да го приемем по принцип.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз съм заимствал вашия текст и съм добавил израза „чрез доставяне на знания”. Тоест, вие явно не приемате този подход и затова трябва да отхвърлите предложението, така е коректно. Не може да го приемете по принцип. Това, че имаме съвпадение на цялата останала част, не променя същността на предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми колега Местан, защо не го оттеглите, след като това „чрез предоставяне на знания” малко ограничава?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма да го оттегля, защото образователната система не предоставя сега тези знания. Аз не казвам това да става с всички учебници, но тук един от силните акценти на реформата на образователната система, както вие я определяте, е по-силно застъпване на гражданско образование. Какво е това гражданско образование, ако няма да възпита точно това, което предлагаме?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Именно.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Именно, тогава го приемете.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това е предоставяне на знания, възпитание, личен пример, показване на някакви традиции, на много неща. Защо само знанията да се пишат?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз ви казвам, че в действащия закон го има този текст, който не е работещ, защото няма задължение да се предоставят знания. Поне по линия на гражданското образование според мен законът трябва да съдържа императив. Вие не приемате тази логика и гласувате „против”, няма проблем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам още веднъж на гласуване точка „г” на предложението на господин Местан. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 3, против – 3, въздържали се – 9.
Предложението не се подкрепя.
И точка „д” трябва да я подложа на гласуване, независимо че тя съдържа предложение за преномериране. Подлагам на гласуване точката. Който е съгласен, моля да гласува.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точка „д” е оттеглена, благодарим, с което преминаваме към предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители.
Доцент Михов има предложение за процедура, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо председател, оттеглям предложението по точка 3 думите да отпаднат, няма нужда това да бъде подложено на гласуване. Предлагам точка 8 нова да се гласува отделно от останалите предложения. Мисля, че останалите предложения намират място в редактираното предложение или да ги гласуваме по принцип. Мисля, че не допускам някаква процедурна неяснота.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Михов.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители, което да бъде подкрепено от комисията по принцип, с изключение на направеното предложение по точка 8, която ще отделно. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – 3, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя по принцип.
Сега подлагам на гласуване предложението за създаване на нова точка 8. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 3, против – 4, въздържали се – 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Нямаме какво да оттегляме, защото са приети част от текстовете.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагам на комисията предложението да бъде подкрепено по принцип. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – 3, въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Сега подлагам на гласуване предложението за редакция. Имаме ли някакви предложения за редакция на точка 2 или някакви процедурни предложения?
Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има едно предложение, което изглежда разумно, но тъй като все пак е добре да преспим, това е много важен въпрос, моля колегите да помислят върху текста „Съхраняване и утвърждаване на националната идентичност на българските граждани”, което беше прието от част от колегата. Това беше прието от господин Местан включително по предложение на госпожа Кастрева. Нека да помислим по това до утре и да гласуваме всичко останало без тази точка 2. Това предлагам процедурно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Доцент Великов, не случайно дори и в действащия закон за степента на образование, общообразователния минимум в учебния план се използва коректният израз „чувство за национална идентичност”. Разбирате ли, ние не можем да смесваме понятията „национална идентичност” с „етническа идентичност”. Помислете го, нека наистина да се отложи това гласуване, вижте го, консултирайте се. Повтарям, нямам нищо против. Естествено, че цел на образователната система и съхраняването и утвърждаването на националната идентичност. Ние сме български граждани, живеем в България, естествено е, че ще съхраним тази идентичност.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това е текст, който е общ с госпожа Кастрева, с господин Местан, но все пак има колеги, които не са съвсем съгласни към момента и затова предлагам да помислим със съгласието на председателката Дамянова – „Съхраняване и утвърждаване на националната идентичност на българските граждани”. Хубаво е да сме съгласни всички.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Кастрева иска думата.
ВАНЯ КАСТРЕВА: За да бъдем коректни, наистина в основните цели на общообразователната подготовка, това е чл. 9 от Закона за степента на образование и общообразователния минимум и учебния план, е написано „българската национална идентичност”, така че е коректно.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Българска идентичност и национално самосъзнание вече е нонсенс, това е проблема.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Добре е когато има около нас юристи, които познават добре материята. Пред мен е точно така чл. 9, точка 2 и аз мисля, че тя по своя смисъл съвпада с предложението на Съюза на българските учители. Предлагам редакция: „Съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност”. Това е терминът, който е използван в чл. 9 за точка 2.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре. Аз ще подложа на гласуване така предложената редакция от доц. Михов за текст на точка 2. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя.
Професор Станилов, заповядайте, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Точки 11 и 12 казват така:
„11. Придобиване на компетентности за разбира не глобални процеси, тенденции и взаимовръзки.
13. Придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите, правилата, отговорностите и правата, които произтичат от членството в Европейския съюз.”
Това е контекст на Италианската доктрина без съмнение, а в чл. 11, ал. 2 пише: „В системата на предучилищното и училищно образование не се допуска налагането на идиологически и/или религиозни доктрини”. Влизаме в противоречие със самите себе си. Едното според мен трябва да отпадне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какво предлагате, проф. Станилов, кое да отпадне?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Или падат двете точки или да отпадне чл. 11, ал. 2. Защото това е идеология. Ние изповядваме с този закон идеология. Предлагам всъщност да остане само точка 10 – „познаване на националните, европейските и световни културни ценности и традиции”, а точки 11 и 12 да отпаднат, защото първото ги съдържа. Защото това е подвижна субстанция, тя не може да бъде изразена по категоричен начин. Иначе трябва да отпадне чл. 11, ал. 2, където се казва, че се забранява императивно да се използват докрини.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания по така направеното предложение от проф. Станилов? Предлагате точки 11 и 12 от предложената редакция от експертите да отпадне.
Господин Местан иска да добави нещо.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това има ли го в основния текст на вносителя? Има го. Тогава трябва да попитам в точка 11 „процеси, тенденции и взаимовръзки” – към всичките ли се отнася „глобално”? Или имаме веднъж глобални процеси, втори път тенденции и взаимовръзки? Или глобални е определение към „процеси, взаимодействия и взаимовръзки”?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Към всички.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това означава, че в текста ние използваме израза глобални взаимовръзки. Аз не разбирам този израз. Какво значи глобална взаимовръзка? Ние правим закон за училищното образование, нали така? И трябва да можем да обясним какво означава „глобална взаимовръзка”. Когато говорим за взаимовръзка, минимум посочваме елементите на тази взаимовръзка. Това е някаква абстракция. Какво значи глобална взаимовръзка? Обяснете ми.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Михайлова, заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Един груб пример как аз разбирам „глобални взаимовръзки”. Разбирането между добива на петрол на едно място и консумацията на петрол на друго място, и войната, която възниква във връзка с тези процеси. Глобални взаимовръзки са взаимовръзките между процесите, които протичат в рамките на целия свят. Тоест, да не ограничаваме в рамките на страната. Опитваме се да разширим разбиранията и компетентностите, да се осъзнават нещата в глобален мащаб. Тенденциите също могат да бъдат глобални, както връзките, както и процесите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо председател, може би още едно разсъждение. Тъй като ние определяме целите на предучилищното и училищното образование, все пак глобално за предучилищното образование не мисля как ще се прилага този принцип, тази цел в такава ранна детска възраст. Може би наистина си заслужава точка 11 да обмислим малко по-добре. Имам предвид предложението на проф. Станилов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието по предложението на проф. Станилов точки 11 и 12 да отпаднат?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това е част от някаква особена идеология, докато господин Местан спомена нещо по-друго. Това са различни неща.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Имам още един въпрос. Каква е дефиницията за компетентност в този закон? Знания, умения и отношения. Вижте какво правим в точка 12 – „придобиване на умения и знания за разбиране и прилагане”. Какво значи разбиране? Това ми звучи като народен депутат, разбирате ли. Компетентности за разбиране. Тези цели буквален превод ли са отнякъде?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Кастрева, какво е Вашето становище?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Бележката на госпожа Бояджиева определено имаше своя смисъл, но ние предлагаме една малка редакция, говоря за точка 11 – „придобиване на компетентност за разбиране на глобални процеси, тенденции и техните взаимовръзки”, а на точка 12 – „придобиване на компетентности за прилагане на принципите”, т.е. да отпадне „разбиране”. Това е нашето становище, но принципно да си останат двете точки.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева, заповядайте.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо председател, аз мисля, че глобалността априори акумулира взаимовръзки. Така че това е просто излишество, което е въпрос на излишна боязън. „Глобални процеси и тенденции” не рискуваме ли да изпуснем нещо и да осакатим текста.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагате точка 11 да звучи така: „Придобиване на компетентности за разбиране на глобални процеси и тенденции”.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Казваме нещо много по-претенциозно, те ще предизвикват глобални процеси. Вижте, придобиване на компетентности за глобални процеси и тенденции.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, моля за конкретни предложения. Имахме три седмици срок.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Дукова, аз знам, че и аз имам склонност към думата „компетентност, компетентности”, това е основното понятие, с което борави законът. Но понеже тази дума има два компонента – знанията и уменията, в случаите, когато визираме само придобиването на знания без умения, защото умението е практически аспект на знанието, няма смисъл да използваме думата „компетентности”, когато искаме да назовем само аспекта на знанието. Защото умението по отношение на глобалните процеси ни води доста деликатната претенция, че те ще ги предизвикват. Точно затова вероятно искате да кажете „придобиване на знания за глобалните процеси и тенденции”. Предполагам това искате да кажете. И в случаите, когато визирате само знанието, използвайте думата знание, а не компетентности. Ако текстът е „придобиване на знания за глобалните процеси и тенденции, имаме чист, ясен текст. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Всъщност идеята не е да се придобият познания за конкретните глобални процеси, които се развиват, а точно това, което е изразено – да се придобият умения, да се разбират процесите сега и в бъдеще. Това предполага и знания, това предполага и умения. Примерно, знания на езици, знания в областта на обществените науки, умения за работа с интернет, умения за работа с информация, за анализ на информацията от различни източници. Това вече са практически умения, това не са знания. И в такъв смисъл тук разбирането е важно и никой няма претенции с този текст да създава компетентности за управлението на тези процеси, а за умението знанията и уменията да бъдат разбирани.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз да дам един пример защо могат да останат и процеси, и тенденции, и взаимовръзки. Примерно, процесът на глобално изменение на климата. Това са комплекс от процеси. Тенденциите какви са? Увеличаване концентрацията на въглероден диоксид или някакви други парникови газове. Взаимовръзките какви са? Пак за увеличаване концентрацията на различни химични вещества и да кажем промяната на температурата, на влажността и т.н. Тоест, има неща, които бихме могли да оставим както са. Защо да махнем взаимовръзките? Ето вижте какви наводнения и други неща стават вече и в нашата страна. Това са такива взаимовръзки. Така че не е толкова лош текстът и не знам какво идеологическо има в това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринска искаше думата. Заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, на мен също ми се струва, че думата „компетентност” трябва да се раздели на „знания” и „умения”, за да се вникне в контекста на изречението. „Придобиване на знания за глобални процеси, тенденции и взаимовръзки”, това не звучи по-добре.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В тази формулировка бихме могли да придобием знания само за съществуващи в момента глобални процеси, а за умението да разбираме бъдещите глобални процеси тази формулировка няма да бъде приложима. Нашата цел е точно да се създадат знания и умения за разбиране и на бъдещите процеси. Тоест, аз държа на формулировката, която е в точка 11. Тя е в общия дух на закона. Ние не се стремим само да получат знания учениците, а да придобият компетентности и умения да боравят с тези знания.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: За нас е важно да поясним, че всъщност между глобалните процеси и тенденции наистина има взаимовръзка и затова уточнихме само редакцията „техните взаимовръзки” – „Придобиване на компетентности за разбиране на глобални тенденции и техните взаимовръзки”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, вие предлагате точка 11 да придобие следния вид: „Придобиване на компетентности за разбиране на глобални процеси, тенденции и техните взаимовръзки”.
Аз ще подложа на гласуване предложението на Министерството на образованието и науката като предложение на комисията. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – 1, въздържали се – 6.
Предложението се подкрепя.
Ще подложа на гласуване и предложението на проф. Станилов точка 11 и 12 да отпаднат. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 3, против няма, въздържали се – 14.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване редакцията на чл. 5 без приетите вече точки и с ал. 2. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 5.
Госпожо Бояджиева, правите ли предложение за разделно гласуване? Трябва да го направите като процедура. За разделно гласуване на ал. 1 и ал. 2?
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя заедно с приетите окончателни редакции за чл. 5.
Преминаваме към член 6.
Има направено предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, което е оттеглено и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Изказвания? Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо председател, уважаеми колеги, аз мисля, че в предишното си изказване се мотивирах, тъй като по наше мнение трябваше този запис да бъде в целите. Нормално е ние да си запазим позицията по внесеното предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз имам и филологическо образование, макар че не съм го прилагал никога в практиката, но точка 3 – „валидиране на компетентности, придобити чрез неформално обучение и чрез информално учене” като български език не го възприемам. Ние пишем закон, а това нещо за закон не върви. Но както и да е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имаме и становище на Института по български език към БАН, който го подкрепя. Има и легална дефиниция, дадена в Допълнителните разпоредби, така че има разлика в значението на самостоятелно и информално учене. Отделно това е утвърдена европейска терминология.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители чл. 6 да отпадне. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 3, против – 10, въздържали се – 4.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 6. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 4.
Член 6 се приема.
Преминаваме към гласуване на наименованието на раздел IV.
Има направени предложения от народни представители Милен Михов и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Изказвания?
МИЛЕН МИХОВ: Моето предложение е редакционно. Оттеглям го.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доц. Михов оттегля предложението.
Предложението на господин Жаблянов?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Нашето предложение е да отпадне първата част – „Право на образование”, защото това е записано в Конституцията, че е право на образование. В този смисъл според нас няма нужда да се повтори в наименованието на раздела. Предлагаме наименованието на раздела да бъде: „Задължително предучилищно обучение и възпитание и училищно образование”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 2, против - 10, въздържали се – 4.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за наименование на раздел IV. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Наименованието на раздела е прието.
Преминаваме към член 7.
Има направено предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
МИЛЕН МИХОВ: Това предложение е пак свързано с неприетото название на закона, така че можем да го оттеглим. Но по-добре да го гласуваме по принцип.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз предлагам комисията да го гласува по принцип, защото част от него е отразена в чл. 3, имам предвид „равен достъп до образование”.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Точно този въпрос и аз искам да поставя, че според мен е правилно да остане и да се подкрепи по принцип за равния достъп до образование, даже мисля, че нещо повече, „до съизмеримо по качество образование”. Мисълта ми е, че смятам, че не бива да се оттегля. Не знам защо господин Михов в първия момент го оттегли. По-добре е да остане.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Направихме предложение комисията да подкрепи по принцип текста, предложен от народния представител Милен Михов и група народни представители. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против няма, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя по принцип.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 7. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Член 7 на вносител е приет.
Преминаваме към член 8.
Тук има направени предложения от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания.
Доцент Михов, заповядайте, имате думата.
МИЛЕН МИХОВ: Аз предполагах, че госпожа Маринска ще вземе думата. Уважаеми колеги, същностната страна на това предложение е въпросът за задължителното встъпване в детска градина. Ние поставяме на дебат въпроса за приемане на 4-годишна възраст като задължителна възраст в детските градини. Дебатът е доста стар, от много дълго време е. Мисля, че в един предходен период законът разглеждаше тази материя и аз мисля, че това е нещо сериозно, за което трябва да дебатираме. И апелирам към сериозен дебат по този въпрос. Ние държим на своето предложение, тъй като големите проблеми, свързани с отпадането на деца от училище, се коренят преди всичко в ранното образование, в предучилищното образование. За да приключа аргументите си, ще спомена един исторически факт. В двора на император Луи Филип през 19-и век веднъж направили една задачка, диктовка по френски и единственият верен тест бил на началната учителка по френски на престолонаследника, така че ролята на предучилищното образование е изключително голяма.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Може ли да задам един въпрос на доц. Михов?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имате думата за реплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това е хубаво, но чисто финансово колко милиона още ще трябват? Това някой правил ли е сметка и ще можем ли да го осигурим?
МИЛЕН МИХОВ: За финансовите разчети мисля, че министерството би трябвало да има точна преценка и данни за прилагането на този принцип. Аз мисля, че в една голяма част от населените места общините разполагат с материална база, не навсякъде, съгласен съм, затова казах в една по-голяма част, и проблемите, свързани с прилагането на този принцип, действително касаят финансов ресурс. Общините няма да могат да се справят с това. Но мисля, че големият проблем е в големите общини, в големите градски центрове, в София и в други големи центрове, където би могло с подкрепата на държавата, мисля, че това се обсъждаше на различни форуми в хода на дискусията по този закон за една държавна програма или програма, финансирана от държавата, за подпомагане на общините в изграждането на детски градини. Тук колегите от ДПС с право повдигат този въпрос и аз мисля, че там трябва да се търси разумната стъпка и усилията в тази посока. Какви финансови средства? Аз мисля, че министерството може да направи такава справка, но това не пречи ние да разглеждаме този въпрос тук.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Михов.
Госпожа Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо председател, уважаеми колеги, като слушам доц. Михов и сърцето ми казва, че трябва да го подкрепя, защото аз се борих с този текст много сериозно в 41-то Народно събрание. И трябва да ви кажа, че една част от това законът да не бъде приет, беше този текст. Огромните напъни на обществото тогава не позволиха да включим този текст и ние направихме едно сериозно отстъпление, за което аз дълбоко съжалявам. Тогава обаче ДПС не ни подкрепиха в залата и въпреки нашата аргументация и мотивация за това, че ще има средства, това е общинска отговорност и общините в големите градове ще бъдат натоварени с тази отговорност, включително София беше готова, той и сега е отговорен, защото тук се строят най-много детски заведения и общо взето липсите в тази посока са твърде малки и отстраними в близко бъдеще. В този смисъл аз правя това изказване, за да ви кажа, че аз ще се въздържа от гледна точка на това, че вие узряхте, узряха СБУ, а аз не искам СБУ да ви бъдат така възторжения идеолог на някои текстове в закона, защото някой път казваме, че те са ретроградни, но тук те узряха. Но за съжаление нито имаме разчети, нито имаме възможност, нито имаме дълъг процес за този консенсус, който е необходим, да не говорим за финансов ресурс към този момент.
Затова аз със страдание ще гласувам „въздържал се”, но искрено с душата си подкрепям този текст. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Ако знаехме, че такива терзания ще предизвикаме, сигурно бихме се въздържали да го направим. Но аз мисля, че си заслужава да поведем въпроса, да поведем и разговора и мисля, че обществото би могло да приеме един не емоционален, а една разумна дискусия по този въпрос и мисля, че ще намерим верния път.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Дукова, и аз ще си позволя да Ви направя една реплика не заради друго, а заради това, че Синдикатът на българските учители заедно с абсолютно всички социални партньори на министерството тогава подкрепиха Министерството на образованието в тази политика, както и всички директори, учители в системата на предучилищното образование, всички висши училища, в които има обучение по предучилищна и начална педагогика без изключение. Между другото, такова им е становището и по заглавието на законопроекта и термина „образование”. За първи път висшите училища се обединяват наистина и загърбват своите убеждения и страсти, като се обединяват около едни текстове и едни предложения.
И нещо друго, което Вие пропуснахте да кажете, че все пак тогава тази мярка беше предвидена, но с един сериозен отлагателен период и със специална национална програма. Тя между другото беше предложение на ДПС, но не знам защо след това не беше подкрепена в залата, национална програма, която да подпомогне общините в този преходен период за изграждане на детски градини, в които децата наистина да имат възможност да постъпят. Но Вие сте права за това, че тогава имаше сериозен отпор, тук има хора, които тогава участваха в този мощен обществен отпор, и това наложи крачката назад, която ние се наложи да направим при внасянето на законопроекта сега.
Господин Богданов, заповядайте за реплика.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Колежке Дукова, Вие имате богата парламентарна практика и тъй като в многобройните срещи, дискусии с граждани, с родители, с различни учителски организации ние не видяхме драма по въпроса с 4-годишните в детските градини. Затова говорим в минало време, говорим, че преди две години е имало такова обществено мнение и натиск да не се приема това. Моят въпрос към Вас е: към момента актуалната ситуация има ли наистина негативно мнение на обществото спрямо този въпрос?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Дукова, имате думата за дуплика.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз Ви разбирам въпроса и отношението на господин Михов. И нека той не го приема като емоционално, а като супер рационално, което толкова кореспондира със социума на обществото, че повече не можете да си представите. Драма към момента в този смисъл, в който беше, моят парламентарен опит не е толкова голям, но е твърде богат по отношение на този закон. Този закон е призван със своята философия и с всичко, което съдържа в себе си, да бъде максимално консенсусен, защото той не е територия на СБУ, нито е територия само на една част от обществото, а той е общонационален закон. Тогава наистина имаше драма. Към момента обществото не е постигнало този консенсус за тези 4-годишни. Ние не сме предоговаряли условията, при които това да се случи, защото както казва доц. Великов, всичко това е обвързано в една сериозна рамка, на която този закон не може да отговори по този начин сега, към този момент. И затова аз казах, че да, аз съм за това, аз бях и преди за това и цялата мотивация, която произнесох от парламентарната трибуна беше моя. За съжаление наистина не успяхме, но мисля, че обществото и към този момент не е узряло. И да се връщаме към този дебат, когато ние сме на второ четене, отиваме в залата, това значи да върнем целия закон към един момент на нефункционално неприемане, което аз дори не бих могла да понеса. В този смисъл – емоционална, да. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Дукова.
Госпожо Бояджиева, имате думата.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ние подкрепяме текста, записан в ал. 1 на чл. 8, който фиксира предучилищното образование като задължително от учебната година, която е с начало на годината навършване на 5 години на детето. Ние не сме били народни представители, когато беше тази сериозна обществена дискусия, но си даваме сметка, че разискванията на Европейския съюз имат препоръка за 4-годишните деца в училищната система. Все пак за реализирането на препоръките на Европейския съюз трябва и време, и създаването на обществени условия. Затова, имайки предвид всички изложени до този момент аргументи и по недостига на финансови средства, и на условия за осигуряване на гарантиране на достатъчно високо качество, да не отваряме отново тази дискусия. И предвид не само на материалните условия, но и на това, че продължава в публичното пространство мнението на голяма част от родителите и на психолозите, които са против това предложение за 4-годишните.
Но смятаме, че би могло да се търсят допълнителни стимули от страна на държавата, като една от възможните форми за привличане на 4-годишните деца е да бъде поет по-голям процент от таксата в детската градина, включително и на 50 %. И може би по този начин биха могли да работят държавата и общините по отношение на изпълнение на препоръки на формиране на обществено мнение.
На следващо място, по ал. 2. Ние имаме текст. Виждаме, че има и текст, внесен от госпожа Маринска по отношение на чл. 3. Нашето предложение е след „родителя” да се добави „и на училището”, защото според нас не може само родителят да преценява и дали той наистина има тази пълна яснота за проблемите, формулирани в точка 3 – кога да започва училищното образование на детето.
По отношение на нашето предложение за 18-годишна възраст предвид на това, че ние сме се аргументирали много сериозно в залата при първо четене на законопроекта и смятаме, че независимо от записа в Конституцията, където е казано „до 16 години образование”, смятаме, че държавата и обществото са заинтересовани от това да се увеличава възрастта за образованието, такава е и тенденцията в света, още повече че ние се натъкваме на достатъчно проблеми по отношение на 16-годишните безработни, неучещи, които са сериозния социален проблем. Тоест, ние не сме се отказали от нашето предложение и сме внесли в чл. 8 промяна в ал. 2, свързана с училищното обучение, като предложението е то да бъде задължително до навършване на 18 години. Това са всъщност нашите предложения по чл. 8.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Една реплика на господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН: Госпожо Бояджиева, във вашия запис, който сте дали за чл. 8, ал. 3 – „по преценка на родителя и на училището”. Според мен е много неопределено „на училището”. Кое училище и как това може да стане? Самото училище ли да прецени дали ще приеме детето? Не знам как ще стане това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Хасан. Аз също ще си позволя една реплика по същата тази точка. По-скоро ще ви уведомя, знаете, че и вие и ние правим различни дискусии в страната, това, което се споделя масово, е, че в момента родителите се мотивират децата да бъдат записани по-рано в първи клас, за да могат училищата да имат по-голям брой ученици и да имат по-голям единен разходен стандарт. Така че ние сме предложили между другото, в момента ви раздават нашите експерти текста, госпожа Коцева има предложение за текст, така че да имаме и готовност за училището, наистина да нямаме страната на училището, защото има недобри практики в системата и масово, особено в по-малките населени места, това се оказва често практика и проблем за детските градини.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз казах, че всъщност ние сме готови да обсъдим, виждаме, че има и друго предложение, да не остава само по преценка на родителя. Така че важно е мнението на експертите, за да може да има и текст, който наистина да даде възможност да се види, че има готовност, преценена и от училището. Това беше смисълът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Коцева има предложение.
ИРЕНА КОЦЕВА: Имам предложение на основание чл. 80, ал. 2, т. 4 във връзка с предложенията, които видяхме и при госпожа Маринска, и при колегите Жаблянов и Михов, едно предложение за окончателна редакция на чл. 8.
„Чл. 8. (1) Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало годината на навършване на 5-годишна възраст на детето, като родителите избират една от формите по чл. 65, а държавата и общините се задължават да осигурят условия за обхват на децата в детските градини и групите за предучилищно образование.
(2) Училищното образование е задължително до навършване на 16-годишна възраст и започва от учебната година, която е с начало годината на навършване на 7-годишна възраст на детето.
(3) Училищното образование може да започне и от учебната година с начало годината на навършване на 6-годишна възраст на детето по преценка на родителя и при готовност за училище, удостоверена при условия и по ред, определени от Държавния образователен стандарт за предучилищно образование.
(4) Началото на училищното образование може да се отложи с една учебна година, когато здравословното състояние на детето не позволява постъпване в първи клас.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становища по така направеното предложение?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо председател, ал. 4 – „когато здравословното състояние на детето не позволява постъпване в първи клас”, това трябва да бъде удостоверено по съответния начин. Не трябва ли да запишем удостоверено по съответния начин? Дали по Наредба 5, дали на Министерството на здравеопазването, не знам. Добре, аз ще отида в училището и ще кажа, че здравословното състояние на моето дете не позволява, но кой ще го удостовери?
ИРЕНА КОЦЕВА: Да се отложи по съответния ред.
СНЕЖАНА ДУКОВА: По кой ред?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По ред и условия, определени в Държавния образователен стандарт за предучилищното образование.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Точно така.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Ясно е, че трябва да се приложи документ.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, ако имате предложение за друг стандарт, кажете. Виждате, че го работим в крачка. Според мен мястото му е в Стандарта за предучилищното образование.
Госпожа Маринска иска думата за изказване. Заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, аз считам, че децата, които се обучават и възпитават в самостоятелна организация по реда на този закон и които не са постигнали необходимите компетенции, да имат възможност също обучението им в първи клас да бъде отложено с една година, освен здравословните проблеми.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, Вие предлагате този текст да се добави към ал. 4 или да бъде в отделна нова алинея?
БОЙКА МАРИНСКА: Нямам претенция – или да бъде в нова алинея, или да се добави към ал. 4, но да го има в текста.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие предлагате след ал. 4: „Училищното образование може да се отложи с една година…”, текста, който е предложен за ал. 4, да се добави нова ал. 5 към предложението, което изчете госпожа Коцева. Аз лично смятам, че това са два съвсем различни казуса и трябва да бъдат в отделни алинеи, защото, първо, че текстът става много тежък, второ, така както Вие сте го предложили е добре и нека да бъде добавено като нова ал. 5.
ИРЕНА КОЦЕВА: Мисля, че правото на задължителното и предучилищно образование е фиксирано като годишна възраст, на която детето постъпва в училище независимо от формата му на обучение. Според мен може да бъде отложено само и единствено по здравословни причини.
СНЕЖАНА ДУКОВА: И аз така смятам, госпожо председател. Определено подкрепям това, което каза госпожа Коцева и ще кажа защо. Защото априори може да има определени критерии, които да се постигат в предучилищното образование по техните си методики и по стандарта, но кажете ми, аз имам случай като директор, дете, което не е посещавало никакви такива, ще го върнете ли от първи клас? Никога. Аз ги приемам. Значи този текст не може да бъде приет.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Ние приемаме аргументите на госпожа Дукова, защото по този начин гарантираме равния достъп на децата до образование.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожа Маринска, поради някакви причини при условията, определени в Държавния образователен стандарт за предучилищно образование тези деца не са готови. И тя предлага да се отложат малко.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов, ако ми позволите една реплика. А кой казва дали са готови тези деца, които са в детска градина? Имаме някои случаи, в които отиват в първи клас с недобри знания по български език, например. Можем да дадем и такива примери. И тях ли ще отлагаме?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Нали има Стандарт за предучилищното образование, тези неща са уредени там.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, няма опция, в която, ако едно дете в детската градина не е постигнало това, което е определено в Държавния образователен стандарт за предучилищното образование независимо дали то ходи в детска градина или се обучава в самостоятелна форма на организация, няма опция, върху която то да бъде отлагано и да го караме да повтаря детската градина. Още повече че ние с колегите от ГЕРБ отстояваме и другата позиция, че в начален етап децата не трябва да повтарят, а сега излиза, че ще ги караме да повтарят детската градина.
Господин Хасан има думата.
БЮНАМИН ХАСАН: Благодаря, госпожо председател. Аз мисля, че можем да подкрепим тази редакция, която госпожа Коцева предлага. Мисля, че това е добър текст, който лично аз ще подкрепя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми колеги, предполагам всички сме убедени, че тези деца, за които се отнася това предложение, по-добре да бъдат в училище, отколкото навън.
ИРЕНА КОЦЕВА: Ние трябва да бъдем разтревожени, ако едни деца идват неподготвени в училище. Но ние им даваме възможност след това в самостоятелна форма, когато те не са постигнали необходимите резултати, за допълнителна работа. Регламентирали сме тези отношения, как ще ги подготвяме през лятото, как ще бъде подготвена цялата тази програма, за да могат те да продължат дори и да не оставят и да не повтарят класовете. Така че мисля, че няма някаква драма. Но наистина входът в първи клас трябва да бъде рестриктивен само и единствено, ако детето има здравословен проблем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Убедихте ме, оттеглям предложението си.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Маринска. Ето затова трябва да работим до по-късно.
Становище на Министерството на образованието за задължителната детска градина за 4-годишните?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Ние приемаме аргументите, че все още обществото ни не е готово за това, както и самата система, така че изцяло заставаме зад предложенията, които направи госпожа Коцева в така редактирания текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева.
Колеги, има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване на чл. 8.
Подлагам да подкрепим по принцип предложението, направено от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, защото ал. 5 беше оттеглена, а другите са отразени в предложението, което изчете госпожа Коцева.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Сега подлагам на гласуване предложенията на народния представител Милен Михов и група народни представители, като тук ще направя процедурно предложение за разделно гласуване, т.е. да гласуваме първо предложението, направено за изменение на ал. 1 на чл. 8 – думите „5-годишна възраст” се заменят с „4-годишна възраст”.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 2, против няма, въздържали се – 14.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване и предлагам комисията да подкрепи по принцип предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители за ал. 3, защото тя е отразена в предложението, което направи госпожа Коцева.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя по принцип.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Коцева и група народни представители. То е отразено в редакцията, която тя предложи по чл. 80 на заседанието.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, като предлагам също да го гласуваме разделно, защото предложението за ал. 2 да го гласуваме от една страна, предложението, направено за ал. 3, е отразено в предложението, което направи госпожа Коцева.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за текста на ал. 2 на чл. 8.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 2, против – 6, въздържали се – 7.
Предложението не се подкрепя.
Сега предлагам комисията да подкрепи по принцип предложението на господин Жаблянов и група народни представители за текст на ал. 3.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя по принцип текста на господин Жаблянов за ал. 3.
Подлагам на гласуване текста, предложен от госпожа Коцева по чл. 80 по време на заседанието, заедно с допълнението към ал. 4.
Ще помоля госпожа Йорданова да продиктува ал. 4.
ЙОРДАНОВА: Алинея 4 – „Началото на училищното образование може да се отложи с една учебна година, когато здравословното състояние на детето не позволява постъпването в първи клас, установено по реда, определен в Държавния образователен стандарт за предучилищното образование.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 8. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се приема по принцип.
Преминаваме към член 9.
Колеги, предлагате да прекратим до тук. Добре.
За точка „Разни”, колеги, имате ли въпроси? Не. Благодаря.
Колеги, продължаваме в понеделник на изнесено заседание. Ще получите програмата за това още утре сутринта.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 18,40 ч.)