ПРОТОКОЛ

---

На 6 и 7 април се проведе заседание на Комисията по образованието и науката в гр. Правец.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за второ гласуване на Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 21.11.2014 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,05 часа и ръководено от госпожа Милена Дамянова – председател на Комисията.

* * *

6 април 2015 г.

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, кворумът е налице. Комисията е почти в целия си състав, за което благодаря на всички колеги.
Позволете ми да открия днешното заседание със следния дневен ред: Точка единственна:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – второ четене.
Законопроектът е внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преди да пристъпим към разглеждането на Законопроекта, да представя с няколко думи гостите на днешното заседание.
На първо място, изключително ми е приятно да Ви представя кмета на община Правец – господин Гунински, председателя на Общинския съвет господин Яхов, който сигурно всеки момент ще влезе. Има представители от детски градини и училища от областта, както и представители на медиите. Очакваме също госпожа Кастрева всеки момент да се присъедини към днешното заседание.
Позволете ми обаче преди да започнем съществената работа, да дам думата на господин Гунински, на чиято територия се провежда това важно заседание на една от най-важните комисии в Народното събрание.
Заповядайте, господин Гунински.
РУМЕН ГУНИНСКИ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости! За мен е удоволствие от името на общинското ръководство и от свое име да Ви приветствам с „Добре дошли!” в община Правец, в хотел „Риу”. Надявам се, че условията, предложени от хотела, ще позволят на Комисията да надмогне партийните пристрастия и обединени да завършите един закон, който дълго време чакаме.
Пожелавам Ви ползотворна работа!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Гунински. (Ръкопляскания.)
Надяваме се, че и проблемите с техниката ще бъдат в най-скоро време разрешени, така че заседанието да протича нормално. Води се стенограма. Ще помоля техниците да осигурят необходимия звук и техника.
Колеги, от предходното заседание остана да гласуваме предложението, направено от народния представител Михо Михов, което отложихме за разглеждане на систематичното му място, а именно към чл. 8. Бяха направени поредица от гласувания към чл. 8. Сега е ред да гласуваме отложения текст.
Госпожо Тодорова, желаете ли да го аргументирате?
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви.
Ние бихме искали да вменим задължителен характер не само на училищното, но и на предучилищното образование. Ясно съзнаваме, че този дебат е воден и при опита на предишното Народно събрание да приеме този закон. Той е противоречив, тъй като много от родителите на децата в тази категория не са съгласни със задължителния характер на обучението в предучилищна възраст.
Нашите мотиви са следните. Смятаме, че това има отношение към обхвата, към качеството и равния достъп, като визираме представителите на малцинствата. Считаме, че ранният задължителен характер на образованието и включването би довело до изравняване и равен старт и позиция на децата в І клас, когато те вече ще имат предимство, тъй като ще са включени в системата, ще знаят официалния български език по-добре. Затова нашият представител ген. Михов е вносител на този текст. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Нали все пак в нашия законопроект имаме предвидена 5-годишна възраст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние този текст го отложихме, така че трябва да го гласуваме сега.
Предложението на народния представител Михов касае задължителност на предучилищното образование, която до известна степен е приета, в смисъл, че е приета от 5-годишна възраст.
Госпожа Йорданова предлага предложението да бъде прието по принцип, защото ние до известна степен приемаме тази задължителност, но не за цялото предучилищно образование. Затова остана да коментираме текста на това заседание.
Госпожо Тодорова, съгласна ли сте? Да, добре.
Предлагам предложението на народния представител господин Михо Михов да бъде гласувано по принцип. То беше направено като предложение към ал. 3, но беше отложено, тъй като систематичното му място е към чл. 8.
Който е за това Комисията да подкрепи по принцип предложението, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към чл. 9. По чл. 9 има направени писмени предложения от народния представител Иван Иванов и група народни представители; предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители; предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители; и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Изказвания?
Господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Направена е някаква грешка може би при пренасяне на текста. Ще прочета точно съдържанието на предложението:
„Държавата създава условия за реализиране на правото на образование чрез осъществяване от училището на определени социални функции.”
Предлагам това да стане нова ал. 3 в сегашната редакция на текста на вносителите. Тогава членът би имал пет алинеи, ако се приеме, сегашните алинеи 3 и 4 ще станат съответно ал. 4 и 5.
Това беше заложено и в един от приетите текстове – за принципите или целите на образованието, че образованието изпълнява ролята за обучение, възпитание и социална роля. Това е конкретизация на текста. Това е неговото съдържание и неговият смисъл. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Госпожа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
В ал. 2, т. 3, буква „б” след думата „дългосрочно” да се добави „или продължително”.
В ал. 3 да се създаде ново изречение второ, което гласи следното: „Не се заплащат такси за явяване на държавни зрелостни изпити и на държавни изпити за придобиване на професионална квалификация по теория и практика на професията с цел придобиване на средно образование.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Господин Жаблянов, имате думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ние правим предложение в чл. 9 да бъде създадена ал. 3, която да звучи по следния начин:
„(3) Държавата създава условия за реализиране на правото на образование и чрез възлагане на училището на социални функции, определени с държавните образователни изисквания.”
Според нас така, както изложи и господин Стоилов, училището следва да има ясно очертани социални функции. Те могат да бъдат неизменна част от подготвените държавни образователни изисквания. Това са нашите аргументи за тази ал. 3.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре дошли на госпожа Кастрева, на господин Вълчев и на госпожа Кирова.
Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, добре дошли на господин Жаблянов и господин Стоилов. Както казах – изненадаха ме в гръб. (Смях, оживление.) Надявам се това да създаде условия за по-прецизното приемане на текстовете.
Двата текста, които доста си приличат по съдържание, според мен не биха могли да бъдат приети по никакъв начин, тъй като в текста на господин Стоилов се говори за определени социални функции, а по същество в текста на господин Жаблянов се говори за държавни образователни изисквания. Никъде в Закона не се говори за изисквания, говорим за стандарти. Това е преписано от стари текстове.
На първо място, за мен образованието е образователна институция, с определени функции и задължения и може би най-малко социална. В този смисъл, не може да бъде предопределена социална дейност в системата на българското образование. Това, че за равния достъп и за качественото образование са предвидени изключително много неща, не означава, че образованието има тези социални функции, които „Лява България” им преписва. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изненадан съм от това изказване на госпожа Дукова и ще го илюстрирам дори с част от практиката, която съществува в момента. Въвеждат се изисквания за хранене на децата. Тези програми трябва да бъдат разширени. Има много деца, чиито семейства са социално слаби, и ако те не бъдат привличани в училището и чрез подобни действия, броят на отпадащите деца ще се увеличава.
Редица училища се опитват да въведат някакво общо ученическо облекло, което също е част за подпомагане и изравняване на децата. Това са дейности, които могат да бъдат финансирани както от бюджета, така и по различни европейски програми.
Да се твърди, че училището няма или не бива да има социална функция, тя не е водещата, защото, в края на краищата там водещото е образованието; но ако не превърнем българското училище донякъде в социална институция в тези години, ще продължаваме да деградираме образователната система. Това е смисълът на изречението, който се съдържа в тази алинея.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Втора реплика – господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Госпожо Дукова, аз също не смятам, че това въвежда нещо ново в българското училище. По-скоро се опитваме по някакъв начин да сложим нормативен ред в дейности, които така или иначе съществуват и са се утвърдили. Българското училище винаги е имало социални функции, още повече в днешните условия, когато виждаме какво става в нашето общество. Социалната пропаст расте. Ако няма институции, особено училището, тъй като армията вече не е такава институция, които да коригират по някакъв начин различията и да дават усещане за равенство на гражданите – че принадлежат към общество и държава, която полага равни грижи към тях, за какво правим този Закон?!
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми господин Стоилов и господин Жаблянов! Това затвърди още повече в мен убеждението, че неразбирането на Закона е много ясно изразено.
Господин Стоилов, ще кажа, че храненето и униформите са предмет на други документи.
Освен това има национални програми, които решават тези проблеми, и отделно финансиране по тях.
Що се касае до униформите, това не е социална програма на училището – твърдя го отговорно и като директор. То е в системата на ритуализацията на училището и си има процедури, по които това се върши.
Господин Жаблянов, просто термините Ви са грешни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доцент Стоилов, новата алинея, която тук се предлага, в първата част: „Държавата създава условия за реализиране на правото на образование” – това по принцип се съдържа в чл. 9, вероятно и на други места. По-новото е определените социални функции – така ли да разбираме?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това е идеята. Това трябва да го дообмислим.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако е въпрос на прередактиране, не е проблем, защото и двете предложения – моето и на господин Жаблянов, са с еднаква насоченост. Въпросът е дали ще признаем, че училището има и трябва да осъществява и някаква социална функция.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите и аз да взема думата, въпросът е дали училището осъществява тези социални функции, защото и националната програма, по която се финансира храненето на децата, е чрез Министерството. Училището не отделя от собствения си бюджет за тези програми. За транспорта на учениците знаете, че сме възприели подхода всички ученици до 18-годишна възраст да бъдат със заплатени транспортни разходи, когато им се налага пътуване от едно населено място в друго. Но това отново се финансира не от училището, а по други механизми.
Може би да дам думата на Министерството на образованието за становище по този текст.
Господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние не можем да отделим образователното от социалното. Образованието допринася за социалното развитие, чисто социални инструменти допринасят за постигането на целите на образованието – равен достъп до качествено образование. Имахме подобни проблеми, когато класифицирахме разходите за подаване към Евростат. Всичко, което е свързано със статута на учащ, е разход за образование. Тоест, ако имаме определени инструменти в системата, които са насочени към социално подпомагане или коригиране на достъпа в резултат на това, че учениците са от социално уязвими групи, това са разходи за образование. Те имат социален елемент, но не са чисто социални, не са преди всичко социални. Не знам дали това, което споделям, помага по някакъв начин на дебата.
В случая има допълнителни инструменти на политиката, които са насочени към обхвата. Това са допълнителни разходи за образование. Социалната функция е да подпомогне равенството на шансовете в образованието, социалната мобилност и така нататък, но не е чисто социален разход, както са разходите за социално подпомагане, където има обща доходна подкрепа, която може да не е обвързвана със статута на учащ. Трудна е разликата, но в случая говорим по-скоро за допълнителни инструменти на образователната политика, които, разбира се, имат своите социални измерения. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Сега ще помоля за становище на Министерство на образованието по конкретните предложения, направени от различните народни представители.
На стр. 12 има предложения от народния представител Иван Иванов, от народните представители Янаки Стоилов и Валери Жаблянов, което е обект на настоящия дебат, и от госпожа Коцева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Ще помоля госпожа Костадинова.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Доколкото бяха изчетени различни предложения, от наша гледна точка предложенията на госпожа Коцева следва да бъдат подкрепени, като след думата „дългосрочно” се добави „и продължително”. Както подкрепяме и текста за незаплащане на такси за явяване на държавните зрелостни изпити.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А по другите текстове?
Моля за коментар на Министерството за предложенията на колегите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Това, което сподели господин Красимир Вълчев, в качеството си на главен секретар, е изцяло в духа на разбирането на Министерство на образованието и науката, че в крайна сметка самото образование е голяма социална функция. Основната му функция е и социална към основните функции.
Смятаме, че не е необходимо да се приеме текстът, който колегите са Ви предложили.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Бихте ли дали отговор на въпроса съществува ли в момента или предвижда ли се държавен образователен стандарт, където да са разписани тези социални функции, които ще се възложат на училището?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Не. Специален отделен стандарт не е предвиден.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ако няма стандарт, по който да се разпишат функциите, това ще остане едно полезно по принцип пожелание, но то няма да има пряк ефект. Може би тук трябва да се помисли за нов държавен образователен стандарт, който да разписва социалните функции на училището, или да се ограничим с това, което беше казано от Министерството. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
БОЙКА МАРИНСКА: Аз бих искала да чуя становището на Министерство на образованието по отношение предложенията на народния представител Иван Иванов – за бежанците – на стр. 12.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще дам десет минути почивка, за да се оправи техниката. Разчитаме след почивката тя да работи по най-добрия начин.

(Почивка)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Продължаваме с разискванията по чл. 9.
Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Аз имах молба към Министерството на образованието – по предложенията на народния представител Иван Иванов, да изразят някакво мнение. Това е страница 12.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Кастрева, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Във връзка с предложенията на народния представител Иван Иванов нашата концепция е следната: бихме предложили – така предложената от него ал. 2, с малка редакция да стане ал. 3 на чл. 9.
Редакцията да бъде в следния вид: „На малолетните и непълнолетни чужденци, търсещи или получили международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, се осигурява безплатно образование и обучение в държавните и общински детски градини и училища в Република България при условията и по реда на българските граждани.”
Като за нас предложението на алинеи 3 и 4 следва да се разглежда в духа на следващи членове от Закона за предучилищното и училищното образование, тъй като тези въпроси са уредени в чл. 145 от Закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: По друг въпрос, по който не съм се изказвал – за чл. 9, ал. 2, т. 3. Там, където се определя, че училищното образование в държавните и общинските училища е безплатно и се изброяват категориите лица. Ясно е, че това се отнася за българските граждани, за гражданите на друга държава членка –на Европейския съюз, сигурно се има предвид и трябва да се запише, и граждани на трети страни.
Аз предлагам това да отпадне, защото всъщност то излиза, че е безплатно за всеки, който попадне в България. Долу са описани тези, които са с постоянно пребиваване, по актове, приети от Министерския съвет, по международни договори. Така че тази т. 3 трябва да отпадне, защото тя означава, че образованието в следучилищна възраст за всеки, който пожелае в България, е безплатно. А такова нещо, мисля, че не трябва да се допуска и затова предлагам т. 3 да отпадне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов, а след това проф. Георгиева поиска думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Прав е колегата. Ние тук като говорихме и с госпожа Кастрева, смятаме, че дори и да се приеме по принцип, но то е включено в чл. 9, ал. 2, т. 3, буква „г”
Как беше, госпожо Кастрева?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Точка 3, буква „д” – за това говорихме господин Великов. И казахме, че е коректно да се изпише в точка трета: „гражданите на трети държави”, по принцип.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз оттеглям моя въпрос, защото това е изброително. Всъщност не е за всички трети страни, а после в буквите са дадени кои трети страни. Така че оттеглям това предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така.
Значи няма нужда и референтите да вземат отношение, защото се бяха подготвили.
Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз искам да коментираме ал. 3 от предложението на народния представител Иванов, където е записано, че лицата по ал. 2, които не могат да представят документ, удостоверяващ завършена степен на образование или клас, се приемат за обучение в съответния клас, съобразно възрастта на лицето.
Смятам, че това не е коректен текст, защото възрастта на лицето не може да бъде параметър и не може да бъде критерий за записване в съответния клас.
Първо, става въпрос за адаптиране на учебни програми за съответните държави. Второ, става въпрос за задължителна възраст, на която се тръгва на училище и ако има, да речем, пропуснати години или несъвпадане на програмите и учебното съдържание, възрастта на лицето може да се окаже препъни камък и всъщност да бъде преграда пред училищното образование на съответното дете от определена държава. Така че тук трябва да има някаква друга разпоредба, която да регламентира съответния клас, в който детето може да се чувства пълноценно да продължи своето образование. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Кастрева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Изключително коректна е забележката на народния представител госпожа Георгиева, но по този повод отново казах, че това са въпроси, които ще се уреждат на други места в закона. Още повече и в държавните образователни стандарти то касае един голям процент от децата бежанци, но наистина възрастта не е определяща за вход в образователната ни система. Това ще бъде уредено и в стандарта ни за организация, както и в Наредбата за легализиране на документи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Да, съгласна съм, че в подзаконов акт ще бъде прецизиран режимът на записване, но в такъв случай, така или иначе, разпоредбата на Закона трябва да бъде коректна и да отваря перспективата на подзаконовия акт, тоест тук не трябва да стои „съобразно възрастта на лицето”, а да бъде: „се приемат за обучение в съответния клас, съобразно реда, разписан – да речем – в стандарта или в какъвто и да друг акт”.
Във всеки случай този запис не може да остане, защото той е рестриктивен спрямо подзаконовия акт и няма да се получи необходимия синхрон. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринова поиска думата.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Във връзка с мнението на Министерството на образованието и науката и току-що споделеното от госпожа Георгиева, аз предлагам да отложим разглеждането в момента на предложението на господин Иван Иванов по ал. 3 и 4, и да разгледаме тези предложения на тяхното систематично място – чл. 145 от Законопроекта, където се разглеждат условията за приемане и преместване на ученици български граждани.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение от госпожа Маринова.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
За – 18, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Други изказвания?
Госпожа Йорданова, за редакционна бележка, имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Само за протокола – в чл. 9, ал. 2, т. 3 думата „трети страни” да се замени с „трети държави”. Това е чисто правно-техническо – това е понятието: „трета държава”.
Също така в ал. 5 думата „трети страни”, да се смени с „трети държави”.
За протокола, аз не чух: какво е становището на Министерството на образованието относно включването в достъпа до образователната система на лицата, които са навършили 16 години?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Кастрева, да уточним само и този въпрос, за да преминем към гласуване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Аз казах, че коректно е изписан текстът, че това може да се урежда в специален закон, тъй като не трябва да противопоставяме нашите деца на децата от трети държави. Затова е редно това да бъде уредено в специален закон.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ако няма други желаещи за изказвания, закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението, постъпило от народния представител Иван Иванов и група народни представители като отлагаме разискванията и гласуванията съответно по ал. 3 и ал. 4.
Който е „за” Комисията да подкрепи по принцип предложението на господин Иванов в останалата му част, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
За – 17, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 5, против – 1, въздържали се – 12.
Предложението не е прието.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Комисията подкрепя предложението.
Сега подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Аз тук ще направя предложение да гласуваме разделно алинеите, тъй като има съвпадащи текстове. Заради това ми позволете да подложа на гласуване, на първо място, предложението, направено по чл. 9, ал. 1.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 5, против – 1, въздържал се – 12.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група по чл. 9, ал. 2, като предлагам да го подкрепим по принцип, тъй като е отразено в другите предложения.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 17, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване чл. 9, ал. 3. Има малка разлика с предложението на народния представител Янаки Стоилов, поради което го подлагам отделно на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 5, против – 2, въздържали се – 11.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението по вносител с направените редакции.
Госпожа Йорданова иска думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Остана да се гласуват редакционните предложения, които дойдоха от името на Министерството на образованието.
Редакционното предложение на госпожа Кастрева, което дойде от името на Министерството на образованието за ал. 2, която става ал. 3, което може да бъде гласувано като предложение на Комисията, и двете бележки за замяната на „трета страна” с „трета държава” в ал. 2 и ал. 5.
Дали е възможно госпожа Кастрева за протокола да прочете отново окончателната редакция? Може да стане или като предложение на народен представител, или като предложение на водещата Комисия, както решите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Кастрева, моля да прочетете окончателния текст, който ще подложа на гласуване като предложение на Комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Алинея 3: „На малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи или получили международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, се осигурява безплатно образование и обучение в държавните и общински детски градини и училища в Република България при условията и по реда на българските граждани.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Плюс ал. 5, ми подсказва госпожа Йорданова, навсякъде, където имаме „трети страни”, заменяме с „трети държави”.
Госпожо Дукова, включете си микрофона, ако искате думата.
СНЕЖАНА ДУКОВА: „По реда на българските граждани” не е текст. Трябва да бъде: „по реда на български закон”. Какво значи „по реда на българските граждани”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: По реда за българските граждани – „за”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Дукова, текстът е: „При условията и по реда за българските граждани.”
Който е „за” така направеното предложение, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 11, против – 3, въздържали се – 2.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с така направените редакции и предложения.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 12, против – 3, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към разглеждане на чл. 10.
Госпожо Маринска, искате думата – заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, предлагам да отложим чл. 10, тъй като считам, че все още е дискусионен и е необходимо малко повече време, за да се обединим около някакъв текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Правите процедурно предложение за отлагане разглеждането на чл. 10.
Обратно предложение.
СТОЯН МИРЧЕВ: Обратно предложение – гласуването може да го отложим, но предлагам, тъй като сме се събрали почти цялата Комисия, да обсъдим члена – всеки да каже своите позиции „за” и „против”. Така по-лесно ще се вземе по-нататък и решение кой как ще гласува. Самото гласуване може да го отложим, но поне да разискваме точката, членът.
Господин Жаблянов, Вие за същата процедура ли?
Да, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Извинявайте, аргументът е странен. Какво означава: да се проведат допълнителни дискусии? Внесени са текстове, по другите членове е абсолютно същото.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има право на такава процедура за отлагане и на разискванията, и на гласуванията за друго заседание, тоест не в рамките на това, което провеждаме в днешния и утрешния ден, която процедура съм длъжна да подложа на гласуване.
Който е „за” отлагане на разискванията и гласуването на чл. 10, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 12, против – 4, въздържал се – 1.
Предложението се приема.
Преминаваме към разглеждането на чл. 11.
Има направено предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Доцент Михов, желаете ли да аргументирате своето предложение?
МИЛЕН МИХОВ: Предложението е по-скоро редакционно, тъй като в ал. 2 има определена недоизказаност. Налагането на идеологически и/или религиозни доктрини, ако говорим за религиозна доктрина и това е ясно, то идеологическа доктрина е много широко понятие. Равенството на всички граждани, човешките права, всички онези ценности на демокрацията и на Европейския съюз са също идеология. Затова нашата редакция е да се даде една определеност, че не може да става налагането на такива агресивни и противоречащи на ценностите на демокрацията и Европейския съюз.
Може да има някакви разисквания по редакцията, не държим точно на тази формулировка, но нека да поразсъждаваме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Стоилов и господин Жаблянов – разберете се кой да е първи.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, ще имаме възможност да коментираме.
Всъщност спорният текст е в ал. 2, че в системата на предучилищното и училищното образование не се допуска налагането на идеологически и/или религиозни възгледи. Този текст е твърде краен, той не съответства и на сегашната практика. Ще Ви дам един пример от учебник, който съм гледал – за по-ниските нива на образованието, в който се описва периодът на предишните десетилетия, преди 89-та година.
И сега ще ми отговорите дали в него има, или няма идеология – тези, които са утвърждавали учебника. В него се пише, че през този период в България е имало насилие, ограничавали са се особени определени права – няма да изреждам всичко. Да, това можем да приемем и това са факти, но може ли да говорим, че това не е идеология, когато е спестена другата част от тази действителност, че в този период в България е имало осигурено от държавата безплатно образование, безплатно здравеопазване, социална сигурност, ниска престъпност и така нататък? Коя идеология сте насочили? Тука ми пишете, че нямало идеологии, като винаги в някаква степен там, където се изучава обществото има идеология.
Аз съм съгласен, че образованието максимално трябва да избягва това нещо, но в скрита форма винаги се прокарват определени идеологически възгледи. Този запис в ал. 2 нищо не означава, даже съм склонен да се приеме редакцията на господин Михов с известно съкращение: „В системата на предучилищното и училищното образование не се допуска пропагандата и насаждането на расова, етническа и религиозна омраза”, като отпадне неговият текст за идеологически доктрини, защото те не са само религиозни, те въобще не трябва да водят към насаждане на екстремизъм, на омраза към погазване на човешките права.
Така че тази декларация в ал. 2, която е записана от вносителите, не отговаря на действителността – нито предишната, нито сегашната. Ако този текст остане, тогава ние трябва да бъдем много строги към тези, които утвърждават учебниците, а сега нали Вие предвиждате да се утвърждават много учебници. Няма как в тези учебници да не се конкурира обяснението на действителността и вероятно то няма да е тъждествено. Само тогава имат смисъл многото учебници, защото едните ще претендират, че дават по-точна информация и по-точни оценки за определени обществени събития. Няма как да изучавате история, други предмети, спестявайки тези неща.
Затова виждам, че самите попадате в един капан, който не сте разбрали, че си залагате, но частично приемам предложението на господин Михов с отпадане на тази част от изречението, която посочих. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Жаблянов поиска думата – имате думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Искам да изкажа следното мнение, че в предложението, направено от господин Михов, се конкретизира кои идеологически доктрини не се допускат. Ако тръгнем по този ред, уважаеми колега, нали знаете, че ще се появят след две-три години тук наши наследници, които ще кажат: „Я да добавим в този член и тези идеологически доктрини, които не се допускат”.
Струва ми се, че това е един много хлъзгав терен, по който, ако тръгнем да обясняваме кои идеологически доктрини се допускат и кои не се допускат, ще се отзовем в една действителност, която никой не желае да вижда.
Предлагам: остава ал. 2, в текста, в който е предложена, което не означава нищо, както се разбрахме, но звучи добре. Нали така? – не означава нищо. Колегата Стоилов обясни, че не означава нищо. Или Ви предлагам: в Конституцията има добър текст в това отношение, мисля, че господин Стоилов почти цитира текста от Конституцията – да коригираме и да направим редакцията в ал. 2 по този начин.
Ще цитирам тук някои от класиците, които казват, че във всяка епоха господстваща е идеологията на господстващите класи. Съжалявам, че Ви връщам назад в историята. Няма сега какво да говорим за идеологиите. Явно има идеология в момента, тя е една, налага се, съобразяваме се с нея, но тя претендира, че не е идеология. Нека да остане така, за да не задълбаваме противоречията, които и без това са достатъчно остри.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може ли към изказването на господин Жаблянов?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само да обърна внимание на един друг по-съвременен автор, който казва, че обикновено тези, които твърдят, че техните възгледи и теории са освободени от идеология, те всъщност негласно са приели господстващата в даден момент идеология. Така че това е всъщност скритата пропаганда в този текст и опитът тези, които проповядваха до неотдавна една идеология, сега да се нагодят към новата идеология, за да имат същите, а ако може и по-добри позиции.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов поиска думата за дуплика.
МИЛЕН МИХОВ: Господин Жаблянов, почти ме убедихте да оттегля текста си, но с изречението, че ал. 2 не казва нищо ме накарахте да се разколебая.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз се пошегувах.
МИЛЕН МИХОВ: Приемам Вашите аргументи, че всяко изброяване ограничава принципа. Това беше редакционно предложение. Склонен съм да го оттегля, ако в духа на конструктивизма можем да работим в ритъм. Така че и по-общият и по-неясен текст в конкретни обстоятелства върши работа.
Между другото Наполеон някога е казал: „Пишете кратко и неясно.” Така че можем да прилагаме този принцип.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: На миналото заседание аз Ви обърнах внимание, че когато гласувахме т. 10 на чл. 5, ние гласувахме придобиване на компетентности за разбиране на глобални процеси, тенденции и взаимовръзки.
Точка 11 – „Придобиване на компетентност за разбиране и прилагане на принципите на правилата, отговорностите и правилата, които произтичат от европейската интеграция”.
С това ние всъщност признаваме, след като сме го гласували, че живеем според философията на либертарианството. Ние живеем в един докрай либерализиран и идеологизиран свят. В момента всичко, което е извън либертарианската философия, се смята за неправилно, грешно, санкционира се и така нататък.
Аз съм съгласен, че трябва да има една такава формулировка, като на Милен Михов, която, както се каза вече, звучи много добре и прави чест на нашия закон. Само че целият закон противоречи точно на една подобна формулировка, защото целият закон е изработен в смисъла на така нареченото „либертарианство”, което аз отричам органично, отвътре ми идва.
Идеологията поначало е част от нашия живот. Идеологията, в която ние живеем, на която едни са привърженици, а други я отричат, но по принцип живеят в нея и се подчиняват на нейните закони до момента, в който тя отпадне, няма как да не излезе извън училищното образование.
Даже ще Ви кажа. Този принцип, който сега ще се наложи – да има много учебници, това все пак е идеология. Идеологията е оценка. В учебниците специално това е оценка – даваме оценка за едно, не даваме за друго, тоест утвърждаваме това, за което даваме положителна оценка.
Аз разбирам добрите пожелания на Милен Михов, но ние предлагаме идеологически либертариански Закон за образованието, а от друга страна, гласуваме нещо подобно.
Милене, извинявай, не се обиждай, но това е положението за мен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Станилов.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Доцент Михов, Вие оттеглихте Вашето предложение.
МИЛЕН МИХОВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението за чл. 11 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 16, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението се приема.
Преминаваме към чл. 12.
Има направено предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Доцент Михов?
МИЛЕН МИХОВ: Аз ще оттегля и този текст, макар че юристите, които ме съветват и обясняват, че терминът „свободно” е неюридически, мисля, че не са прави. Още в Търновската конституция има един прословут текст – няма да цитирам точно номера му, който гласи, че „Всеки роб, встъпвайки на българска земя, става свободен”. Ако в този основен закон, който е първоизточникът на нашата демокрация, на нашата законодателна основа, този термин функционира, аз мисля, че и терминът „свободно право на образование” съществува.
Но за да не навлизаме в юридически спорове, защото знам, че с юристи по принцип не се спори – те винаги са прави, оттеглям тази формулировка. Доверявам се на професионалистите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Михов.
Изказвания по чл. 12? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 12.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 17, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към наименованието на Глава втора – „Език в системата на предучилищното и училищното образование”.
Има направено предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, което беше оттеглено още в самото начало.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.

По чл. 13 има направени предложения от народния представител Вили Лилков и група народни представители; предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители; предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители; и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания.
Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз искам да подкрепя предложението на Вили Лилков и колеги по отношение на новата ал. 4, тъй като има такива случаи и би трябвало и това да се урегулира нормативно. Мисля, че и Министерството може да вземе отношение. Стори ми се, че на едно предно неформално обсъждане те бяха „за”.
Ако иска госпожа Кастрева, да каже специално по това предложение, за да вървим напред.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Кастрева, становище по предложението на народния представител Вили Лилков и група народни представители?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Предложението на народния представител Вили Лилков и група народни представители за нас също е коректно. Просто то трябва да бъде отразено при създаването на нова алинея. В случая тя ще бъде, може би, ал. 5:
„(5) В училищата, които обучават в съответствие, както с държавните образователни стандарти, така и с изискванията на друга държава членка, учебните предмети могат да се изучават на чужд език, с изключение на учебния език „Българския език и литература”.
За нас този текст звучи прецизно и добре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз имам един въпрос. Не знам дали госпожа Георгиева има мандат да оттегли предложението на господин Местан, но поставям въпроса, тъй като според мен то е странно. За първи път аз виждам някъде в законодателство изучаването на майчиния език да се обявява не само за право, но и за задължение. Това за мен е много странно и мисля, че буди редица въпроси. Няма да го коментирам повече, затова обръщам внимание. То очевидно няма да бъде подкрепено, в смисъл не допускам да се прекрачи тази граница на здравия разум, но даже въпросът ми е дали вносителите няма да го оттеглят? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Първо колегата Хасан ще вземе думата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Хасан. След това проф. Георгиева.
БЮНЯМИН ХАСАН: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги и гости, предложението, което господин Местан и група народни представители са направили по чл. 13, е във връзка със сериозното отстъпление, което в сегашния Законопроект се прави във връзка с изучаването на майчините езици. Премахването на задължително избираемата подготовка, по наше мнение, не гарантира в достатъчна степен изучаването на майчиния език в училище. Това е отстъпление спрямо сега действащата нормативна уредба за статута на изучаването на майчините езици.
За предмета „Майчин език” сегашният законопроект не предвижда и ключовите компетентности по аналогия, както е сега действащото законодателство. Това пак е противоречие със стандартите, утвърдени на европейско ниво, относно необходимите компетентности за учене през целия живот.
В общата европейска езикова рамка се залага цел да се развива по единни стандарти един общ езиков репертоар, в който всички езикови способности да намерят своето място. Тази европейска езикова рамка разглежда комуникативната компетентност като мултилингвиална и мутилкултурна, обединяваща в единно цяло майчиния език и вариантите на един или повече чужди езици. Тук законопроектът прилага очевидно избирателност, съобразявайки се с всички ключови компетентности, с изключение единствено на тези, които са свързани с майчините езици, не само един конкретен език, и които са старателно заобиколени.
Чрез изключването на предмета „Майчин език” от общообразователната подготовка и включването му в разширената и допълнителната, за които не се предвиждат единни стандартизирани изисквания за учебно съдържание, законопроектът продължава линията на неосигуряване на ефективни нормативни гаранции за качествено изучаване на майчините езици. Така и занапред учебните програми ще са единствена база за определяне на изискванията към знанията и уменията, вместо това да става с единни държавни изисквания на национално ниво за учебно съдържание, включено в съответния държавен образователен стандарт.
Ние имаме предложение и по чл. 74.
Този нормативен подход е в контраст с подхода към всички останали езици, а именно чрез осигуряване на самостоятелна група държавни образователни стандарти за усвояване на българския език и на учебно съдържание в общообразователната подготовка за чуждите езици. Този подход за нас е неприемлив. Ние считаме, че това е свързано и с развиването на личната идентичност и изучаването на майчините езици е също така защитено от международното право.
Още един аспект. През годините за много от децата от етническите групи много често се изтъква като проблем и за напускането на училище недоброто владеене на българския език. Тук мисля, че като законодатели и като реално прилагане на законодателството, все още образователната система дължи много на тези деца и ученици. Защото акцентирането само върху владеенето и по-доброто владеене на българския език доказва, че това не дава своя ефект и все повече деца отпадат от образователната система поради недоброто владеене на български език.
Ние мислим, че децата от етническите групи в България трябва да изучават, разбира се на подходящо равнище, български език, който е и задължителен, разбира се, но наред с това да изучават и майчиния си език, което ще бъде само от полза.
Досегашното разбиране за изучаването на майчините езици е пречка за усвояването на официалния български език ние мислим, че не отговаря на действителността.
В заключение трябва да се подчертае, че по дух и буква законопроектът не осигурява ефективни правни гаранции както за ефективно изучаване на майчините езици, така и на официалния език. Законът за предучилищното и училищно образование приравнява майчиния език по значимост на предмети като хореография, гражданско и здравно образование, и не отчита, че майчиният език на малцинствените деца е точно толкова важен за тяхното личностно развитие, колкото и изучаването на официалния език.
Ние също призоваваме всички колеги да се заяви по-отчетлива политическа воля и възприемане на законодателните подходи в съответствие с международните и европейските стандарти относно езиковите права и политики и да се осигури ефективна гаранция за качествено изучаване на майчините езици и на официалния български език от децата и учениците от етническите малцинства, наред с другите чужди езици.
Това наше предложение, знаете, че и в предишни комисии и в предишни парламенти сигурно много пъти е дискутирано и аз се надявам, че сегашният законопроект ще намери точно формата, по която да е гарантирано изучаването на майчиния език.
Ние тук имаме становището или изявлението на министъра на образованието, понеже с негов акт ще бъде определено и гарантирано изучаването на майчините езици. Надяваме се, че няма да има отстъпление от това, което до момента е извоювано като статут на майчините езици. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Една реплика само от госпожа Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вие се позовахте на международните и европейските стандарти, господин Хасан, в това число и на принципите на международното право за това да бъде защитено правото за изучаване на чужди езици, в това число и на майчин език. Правото на изучаване дали обаче става дума за задължителното изучаване, за правото на задължителното изучаване? Така ли е в международното право, господин Хасан?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други реплики?
Професор Станилов, изказване или реплика?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Изказване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За дуплика – господин Хасан
След това проф. Георгиева, проф. Станилов и господин Жаблянов.
БЮНЯМИН ХАСАН: Разбирам, че самото определение, самото извеждане на изучаването на майчиния език за задължително е проблем, който се споделя от всички колеги.
Ние продължаваме да твърдим, че изучаването на майчиния език в училище, наред с изучаването на официалния български език от децата от малцинствените групи само ще допринесе за тяхното по-добро интегриране в образователната система и наистина искаме това да е в достатъчна степен гарантирано в Закона за предучилищното и училищно образование.
Разбира се, отворени сме за това от страна и на Министерството, и на Комисията по образованието, ако намерим по-приемлива редакция на това наше предложение, да го обсъдим и гласуваме. Ако има, разбира се, общо становище на Комисията, което да е приемливо.
Но искаме още веднъж да подчертаем, че искаме достатъчно добри гаранции в този закон, че този проблем с изучаването на майчините езици няма да се неглижира, защото, още веднъж ще повторя – това само би било в интерес на децата и учениците от тези групи. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз ще направя изказването си и съобразно професионалната си компетентност.
Това, което казва текстът на ал. 5 – „имат право да изучават и майчиния си език при условията и по реда на този закон”, моля да подхождаме към коментара на този текст и въобще на разпоредбите в закона, свързани с майчиния език, защото те, разбира се, не могат да бъдат откъснати една от друга, ние започваме с ал. 5, но да подхождаме наистина конструктивно и без никакви предубедености, без да квалифицирам какви предубедености могат да съществуват.
На следващо място, моля да се придържаме много коректно към категорията „майчин език”, без да имаме предвид конкретно който и да е майчин език.
Езиковата компетентност, която придобиват учениците в образователната система на Република България, априори, по дефиниция, е комплекс или система, или структурирана от компетентности на отделните сегменти – майчин език, официален език, чужд език, както отбеляза госпожа Маринова. Не може по принцип да се коментира обучението по майчин език ведно, разбирай – и/или, с чужд език. Това е естествената езикова и лингвистична системно структурна парадигма на езиковата компетентност. Повтарям – майчин език, официален език, чужд език. Това е от една страна.
От друга страна, това, което казах в миналото заседание – моля, уважаеми колеги, да бъдем наистина коректни и да бъдем всеобхватни в позициите си и в аргументите, защото програмата за управление на кабинета Борисов, потретвам, в Раздел „Външна политика” регламентира ангажимент на властта за изучаването на майчин език зад граница, от чуждестранни граждани от български произход в други държави. Не може да имаме само експортен вектор на политиката по отношение на майчиния език в образователната система на държавата като вътрешна ексцерпция на образователната политика или на политиката за майчин език ние да имаме друг стандарт, друг режим и друга политика.
На следващо място, още повече разпоредбата за майчин език има своята тежест в езиковата компетентност, която дава българската образователна система и по отношение на текстовете, които вече коментирахме в частта за записване в българското училище на граждани по Закона за убежището и бежанците.
Ние не можем да бъдем схоластици в една част от разпоредбите на закона и да ги приемаме проформа и само формално те да бъдат, така да се каже, имплантирани в разпоредбите на устройствения закон на образователната политика в Република България. Ако трябва да бъдем коректни, аз не съм забравила, че в предходни заседания коментирахте съобразно Конституцията да не се записва, че образованието е право на българските граждани, а да се затвори диалектиката – „и задължение”. Така ли беше, колега Жаблянов? А тук се притеснявате от тази взаимовръзка на двете категории или на двете понятия. Ето един минимален белег за двоен стандарт и за избирателност в конструктивизма, в законодателната съвест, така да се каже.
Бих приела да отпадне това нещо, ако пак по принципа на диалектиката и взаимовръзката в текста отпадне „и право”, а се запише: „учениците, за които българският език не е майчин” – не „да”, а – „изучават и майчиния си език при условията и по реда на този Закон”. Нека да не бъдем едностранчиво взискателни или предпазливи, или прочее аргументи само по отношение на едната част на тази диалектическа взаимовръзка от понятия или от категории, или на тази корелация, да го кажем така.
Следващо положение, това, че официалният български език, или езикът в системата на предучилищното и училищното образование за една голяма част от обучаваните се явява и майчин, е така или иначе своеобразна привилегия, имплантирана, па макар априори, и ние не можем точно по този маркер да бъдем в рестриктивен режим в една или друга степен по отношение на онези деца и ученици, чийто майчин език не съвпада с официалния.
И още нещо, не можем да говорим за спазване на духа и буквата, както се казва на жаргон, на разпоредбите в чл. 3 и в чл. 5 – принципите и целите, когато пишем, първо, „равен достъп”; когато пишем „съхраняване на етнокултурното многообразие”; когато пишем „зачитане на културни идентичности”. И в този случай по отношение на компонент „майчин език” да бъдем в някакъв усечен режим на разтваряне или на взаимовръзката, или на синергията, както искате, между отделни текстове в Закона, които сегментират тези положения. Така че във всички случаи държим да бъде коректно изписано и да не се набляга на една хипотеза, която да е различна от останалото езиково обучение в българското училище.
Повтарям, може да падне „задължително”, ако отпадне „и правото” като двете страни на взаимовръзката, и се пише: „Учениците, за които българският език не е майчин, изучават и майчиния си език при условията и по реда на този закон”. Във всички случаи, повтарям, не трябва да бъде мимолетна хипотезата на разпоредбата, а трябва да тежи точно толкова като приложимост и като разтваряне в съдържателен план по отношение на същинския образователен процес, колкото за всяко едно друго положение от образованието, или от списъка на учебните единици, които съставят образователния процес.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Жаблянов, реплика или изказване?
Заповядайте за изказване.
Професор Станилов беше преди Вас, но понеже виждам, че си пише нещо.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Извинявайте!
Професоре, заповядайте, да се придържаме към реда.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Първо, една бележка. Ако отпадне „имат право да”, а остане „изучават”, това е задължение вече по смисъла на логиката на езика. Това е задължение – изучават, това значи, че ги задължаваме, тоест няма смисъл да го махаме и може да си кажем, че ги задължаваме. Те сега го изучават като задължително избираем.
Основно проучванията показват, че те не се записват да изучават майчин език, а се записват да изучават английски, което е също вярно.
Като теория, това, което казах и на миналото заседание, ще Ви кажа, че ето, тук е идеология. В момента се занимаваме с идеология. Тази идеология се нарича османизъм или нов османизъм. Задължителното изучаване на турски език в училищата, защото за турския език става дума, няма защо да се лъжем.
Ние имаме някъде към 17 диаспори, които имат чувствително присъствие в българската държава, в българското общество и ако на всички тях им кажем, че задължително трябва да изучават своите езици, ще видите какво ще се получи. Арменци, евреи, руснаци – знам горе-долу статистиката колко са евреите, колко са руснаците, колко са арменците в България – изучават в неделни училища и се самоорганизират да изучават тези езици. Те даже не ги избират като задължително избираеми в училищата, а ходят в неделните училища – това е истина.
Това предложение е следствие от политиката на Движението за права и свободи. Тя е известна политика, известна идеология, знае се за какво става дума. Тук въпросът е, че тази поправка в Закона има две страни. Едната страна е, че фундаментално трябва да се задължи турската диаспора да си изучава майчиния език. Вторият момент е, че след като в законодателството е влязло, правим една стъпка напред, тоест една стъпка на тезата, която развиваше навремето в Народното събрание народният представител от ДПС Юнал Лютфи. Той твърдеше, че България е двунационална държава. Тя се състои от българска и от турска нация и те трябва да имат равни права в езиково, в културно и във всяко едно отношение.
След като Юнал Лютфи излезе от политиката, ДПС нещо замлъкна по този въпрос и не се изразява. Сега се изразява друго – че ние сме политическа нация, което никога не е било в българската история, а не етноопределима нация, което в чужбина никога не е било възприемано. Ние винаги сме възприемани в чужбина и навсякъде, и вътре в себе си, че сме етническа нация, тоест тук няма никаква дискриминация. Това, което постановява Законът, могат спокойно турчетата в България да изучават майчиния си език. Имат това право и държавата е задължена, след като те го изучават по ЗИП, да им осигури това право.
Аз съм може би единственият българин тук, който е расъл в турска етническа среда. Като малко момче съм расъл в турско село. Работя с турци цял живот и в момента работя с тях, когато ходя на разкопките си. Познавам всички тежнения. Как да Ви кажа, по времето на възродителния процес например цялото лято бях в село Ножарово. Известното Ви село Ножарово, там, където станаха убийства, и то станаха убийства на българи.
От това няма нужда и само ще нагнети така нареченото „напрежение между двата културни модела”, за което говорих миналия път, ще създаде по голямо напрежение и по-голяма неприязън, и тогава прокламираната от всички заедност отпада на още по-заден план, отколкото сега е отпаднала. Не виждам смисъл изобщо да се поставят нещата по този ред, защото нямаме нито един сигнал от другите диаспори в България, че искат задължително да изучават майчиния език в българските училища. Това е единствено от турската диаспора, която в нашата страна има особен статут. Този особен статут се диктува, първо, от историческата обстановка, в която сме живели заедно с тях; и второ, от съвременната геополитическа обстановка, в която една огромна държава от 70-милионно население е до самата наша граница и има диаспора в нашата държава. Тези фактори не позволяват ние да вземаме такова решение, ако наистина сме национално отговорни партии, присъстващи в българския парламент.
Мога още да говоря по въпроса, но аз не признавам тези позовавания на европейското законодателство, тъй като в европейските държави езиците специално на диаспорите не се изучават задължително. Те се изучават по същия начин, по който предлага този Закон да бъдат изучавани.
Това е, което имам да кажа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За реплика – проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми проф. Станилов, Вие всъщност с Вашето изказване идеологизирате заседанието на Комисията в частта му по обсъждане на тази разпоредба. Аз смятам, че направих коректна уговорка, че се изказвам съобразно професионалната компетентност и съобразно категориалните понятия по отношение на езиковата компетентност по принцип. Направих нарочна и добросъвестна уговорка, че не трябва да бъдем преднамерени. Вие препотвърдихте, защото изрекохте, че става въпрос за турския език само. Не, аз направих уговорка, че с оглед на разпоредбите по Закона за убежището и бежанците, които коментирахме, и наистина добросъвестно мисля, че българското образование трябва да бъде абсолютно и по форма, и по съдържание обезпечено със законови разпоредби, които неформално и несхоластично за рамка, за стилистика, за етикет да вкарват модерни цивилизационни ценности.
Обърнах внимание, че трябва да държим сметка за съдържанието, за смисъла, за духа и буквата на Закона във всяка една негова разпоредба, а не да бъдем с двоен стандарт.
Моля колегите, които са от Политическата партия „Граждани за европейско развитие на България”, да съобразяват на практика по същество европейската синхронност във всички документи и разпоредби в тази част на разпоредбите на Устройствения закон на българското образование. Моля да не прескачаме както ни е удобно и Ви умолявам, колеги, добросъвестно да не налагате силом идеологизиране и партизиране, защото смятам, че моите тези – неслучайно се обръщах и към господин Жаблянов, и към господин Стоилов като правист, – моите призиви бяха за една коректна по същество добросъвестност и принципност във взискателността, когато коментираме всеки ред от разпоредбите на този Закон.
Казах си доводите много конкретно – че ние влизаме в двоен режим, в двоен стандарт и вменявате някакво прегрешение, когато коментираме по принцип, забележете, сегмента, повтарям, от системата и структурата на езиковата компетентност, която предоставя българската образователна система априори по дефиниция за лингвистика – майчин език, официален език, чужд език. Моля наистина когато говорим за майчин език, да бъдем добросъвестни и абсолютно открити.
И не на последно място, отново към колегите в цялата Комисия, на първо място, разбира се, към управляващите – не бламирайте по този недопустим начин Програмата за управление на кабинета Борисов. Не бъдете с двоен аршин по отношение на политиката в частта „майчин език”. Нещата са толкова прозрачни и така сложени, че аз не виждам защо Вие говорите изкривено за някаква османизация и говорите вторачено само за турския език. Ето, това е идеологизиране и партизиране – този изкривен маниер на обструкция или на коментар на позицията, която застъпвам. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това беше реплика към проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И аз съм гражданин за европейско развитие, обаче зависи коя Европа. Аз съм за Европа на отечествата. Това е тезата на генерал Де Гол, която сега не е много модерна. Но модата е нещо променливо – променлив вектор, както казва един наш колега, и затова не се знае след 10 години, какво ще стане. Това между другото.
Наистина аз имам пратипри към изучаването на турския език, и няма да го скрия. Вече казах защо имам пратипри. Причината е извънредното положение, което историята и геополитиката, и геокултурата е отредила на турската диаспора в България. Това е моето съображение. Това е израз на моята ценностна система, ако щете, на моята образованост, философска убеденост, и прочее, и прочее.
Мисля, че задължително изучаване на турски език в българските училища ще бъде от изключителна вреда за интеграцията на българските турци в нашето общество, ще бъде от изключителна вреда за развитието на нашето образование, ще отвори вратичка за следващи подобни претенции и най-важното – с нищо не нарушаваме европейските принципи. Ние даваме право и ще гласувам и аз това право на децата на турската диаспора в България да изучават в училище майчиния си език по стандартите на нашата образователна система – нищо повече.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз искам да започна с това, понеже стана въпрос за Европа, европейското развитие, европейските изисквания, международните стандарти и всичко останало. Мисля, че трябва да сме наясно, че в тази сфера има общи международни стандарти, които имат съвсем конкретно и различно приложение в отделните държавни традиции и в отделните обществени условия.
Първо, България не е подписала Конвенцията за малцинствените езици на ниво Парламентарна асамблея на Съвета на Европа, тоест няма подписан от българската държава международен документ, който да задължава нашето вътрешно законодателство да формулира или да даде понятието „малцинствен език”. Това е от гледна точка на формалните изисквания.
Вторият въпрос е за връзката, която се прави в чл. 13 между понятието „малцинство” и необходимостта от изучаване на майчин език. Добре би било да сме наясно, че Програмата на кабинета Борисов, без аз да съм негов привърженик, може да бъде реализирана така, както Вие споменахте, защото българската държава няма претенции да имаме малцинство в Холандия, в Германия или във Франция и българските общности там могат да изучават своя майчин език във формите, които вече обсъждахме на едно от миналите заседания. Тоест връзката между признаването на малцинство и малцинствен език и изучаване на майчин език не е толкова права и корелацията не е по начина, по който е изписана в предложения текст.
Поради тази причина текстът е изключително подвеждащ. Струва ми се, че той поставя въпроса за изучаването на майчиния език в България в съвършено различна плоскост, тъй като изучаването на майчин език има две основни насоки. Ако едната насока, или това, което ние в момента,или българската държава, или нашето общество, или така, както го описа исторически проф. Стоилов се е сложило, изучаването на майчиния език всъщност представлява запазване на идентичността на човека какъвто се е родил, запазването на неговото етническо самосъзнание, възможността да общува пълноценно в етническата си група – това е едната функция на езика.
Но ако ние очакваме чрез езика да конструираме малцинство, това е съвсем друга работа, извинявайте, и ми се струва, че чл. 13 има именно такъв подтекст.
Аз правя и конкретно предложение по отношение на чл. 13 в момента. Алинеи 1 и 2, така както са изписани, ми се струва, че те съвпадат напълно, а понятието „официалният език” само внася двусмисленост в текста. Предлагам ал. 2 да стане ал. 1 в чл. 13 и текстът да звучи по следния начин:
„Предучилищното и училищното образование се осъществяват на български език, с изключение на случаите, предвидени в този Закон.”
Тъй като употребата на понятието „официален език” ни доведе до логиката, която изложи преди малко госпожа Георгиева, за няколко нива на езикови общности, няколко нива на езикови умения, които водят нашата образователна система в съвсем друга посока.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Реплика от проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Жаблянов, Вие изкривихте моите тези. Започвам отзад-напред. Във всичките случаи, в които взех думата, не съм споменала „езикови общности”. Изобщо нямам такъв изказ.
На следващо място, когато говорите за Програмата на кабинета Борисов, Вие казвате: „в Холандия, Германия и прочее няма малцинства”, но в същото време кой знае защо паметта Ви прескочи Украйна, Молдова, Западните покрайнини в Сърбия. Ето отново тезата ми за недобросъвестност, за неконструктивизъм, за избирателен подход в претенциите за коректни разпоредби в смисъл съдържание, форма, дух и закон.
На следващо място, Вие казвате да отпадне ал. 1 в чл. 13 „официалният език” и да запишем ал. 2 като ал. 1. Отново двойственост, господин Жаблянов, собствено от Вас.
Когато започнаха дебатите по Закона за предучилищното и училищното образование, Вие бяхте този, който пледирахте за синхрон със записа в Конституцията, и не може, след като в Конституцията е записано, че има понятия, има категория, има маркер за държавност – официален език, в този случай Вие, така да се каже в кавички, да избирате удобството някак си мимоходом, тихомълком да не зачитате тази ремарка или тази форма, или този показател за държавност – категорията „официален език”. Моля Ви да бъдем конституционалисти отначало докрай, а не когато, както ни обслужва, защото нещо друго е по-високо от нашата отговорност да зачитаме Конституцията и да се позоваваме на нея. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За дуплика – господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря.
Понеже завършихме с Конституцията, да започваме с нея.
Конституцията урежда официалния език в една държава от гледна точка на фактическото положение и езиковото многообразие на нейните граждани. Официалният език не може да бъде официален език в училището.
СНЕЖАНА ДУКОВА: А какъв да бъде?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Той може да бъде в държавата, и правилно – има разлика. Ако искате да има някакво прилагателно, напишете „книжовния език”. Да, книжовният български език, ако искате.
Тук ще направя едно малко по-широко отклонение. Официални езици имат многонационалните държави, където езикът на най-голямата национална група е обявен и за държавен език. Такъв е случаят с Индия например, ако трябва да внесем някаква корекция, където се говорят не знам колко езици. Професорът ще каже.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Някъде към 200.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, към 200 езика.
По въпроса за малцинствата и майчин език. Ако съм употребил „езикови общности”, станало е неволно, съжалявам, без да влагам това съдържание, което Вие влагате.
И последно, некоректното цитиране на отделните държави – неслучайно започнах с това, че България не е подписала Конвенцията за малцинствените езици. В украинската Конституция, в унгарската Конституцията са обявени малцинства. В Унгария има 13 малцинства. Там включително има и съответните конституционни проекции – всяко от малцинствата има свой представител в парламента, който няма право на глас, но е представител на съответното малцинство. Тоест ние не можем тук да третираме въпроса все едно, че имаме друг вид конституционно устройство – за това става дума. Не става дума за ограничаване на майчиния език, не става дума за нещо друго.
Искам да кажа, че с тази поправка се подменя смисълът на конституционното устройство. За това става въпрос, понеже става дума за Конституция.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Народният представител Маринска поиска думата.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, на мен ми се иска Министерството на образованието и науката да ги вкараме може би като арбитър в случая, и да ги попитам: дали имат изготвена някаква справка за учениците, които изучават в ЗИП и СИП майчин език и какъв извод може да се направи за тенденцията?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева – реплика.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Аз пропуснах, това беше теза и в изказването на проф. Станилов, но сега госпожа Маринска ме актуализира.
Колеги, нека да бъдем коректни и да държим сметка за естествената логика и за философията на Закона като устройствен. По-нататък има текстове, по които ще взема отношение, но трябва да отбележим, че няма държавен образователен стандарт за езикова компетентност и съответно за компетентността по майчин език.
На следващо място, трябва да кажем, че учебниците по майчин език, без да бъда точна, защото ми се губи някаква коректна официална справка като статистика, но сигурно поне от двадесет години Министерството на образованието и науката не е издавало учебник по майчин език. Двадесет години са доволно дълго време, за да настъпи промяна както в системата и структурата на езика, така и в неговата лексика. Неслучайно и речниците за двадесет години се променят – това е абсолютно езиково положение.
При положение че държавата е неглижирала учебника и учебното съдържание или просто нехае дали има учебници по майчин език, дали те са съобразно компетентностите, за който и да е език, дали нещата стоят регламентирани като равнище на компетентност, съгласно наличните нормативи разпоредби. Ами извинете, когато е антика учебното помагало или учебникът по майчин език; когато там нещата са, така да се каже, проформа и не са в съответствие с езиковото обучение, разбира се, че децата ще бъдат дезинтерисирани и, разбира се, че ще губят мотивация. Нали има и такъв текст в целите и в принципите на Закона?!
Може ли Министерството на образованието и науката двадесет години да няма един ред като държавна политика по отношение на помагалото или учебника майчин език, да няма символика на разписване на компетентност или изисквания за това учебно помагало или учебник? И когато не се осигурява в съответствие условието за обучението по този предмет и детето е демотивирано, защото вижда, че образователната единица е проформа и неглижирана, това съответно да го обръщате като причина и пропускът в държавната политика да се даде като вина на учениците или като обосновка да се съобразим със следствието, като разменим местата на тази естествена разпоредба – причина и следствие. Това е, меко казано, некоректно! Това е недопустимо! Така че нека да видим има ли съответното помагало по съответния начин със съответното качество и тогава да социологизираме данните от интереса на учениците.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
По начина на водене – доц. Великов, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо Председател, имам чувството, че както в пленарната зала, така и в Комисията имаме някакви правила, свързани с времетраенето на различните изказвания, реплики и така нататък. Ако не ги спазваме и десет изнесени заседания – извънредни, и в Правец, и в Костенец, и в Павел баня, и в Белчин, и в Боровец, и така нататък, няма да ни стигнат. Така че ако може да се спазват някак си тези правила.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доц. Великов.
Приемам забележката.
Колеги, ще припомня, че според правилата на Комисията, които сме приели, изказването е максимум пет минути, а за реплики спазваме Правилника на Народното събрание, където реплика е ограничена в рамките на две минути. Моля да спазваме тези правила.
Благодаря на доц. Великов, че ми подсказа за времето. Ще се постарая да бъда по-стриктна.
Сега да дам думата на Министерството на образованието и науката и след това на доц. Михов.
Госпожо Кастрева – становище на Министерството на образованието по така разискваните текстове.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Министерството на образованието и науката подкрепя текстовете на вносителя с редакцията обаче и допълнението на ал. 5, която е редакция въз основа на предложението на народния представител Вили Лилков.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По останалите предложения, направени от доц. Михов и господин Жаблянов?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Имаше и един въпрос за тенденциите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: В конкретни данни по отношение на въпроса, който беше поставен от народния представител госпожа Маринска, с цифри след почивката ще Ви дадем тенденциите. По принцип тенденциите са за намаляване интереса на децата за изучаването на майчин език.
По отношение на репликата, по-скоро на изказването на проф. Георгиева, бих искала да уточня, че Министерството утвърждава учебници само по учебните предмети от Раздел „А” на учебния план, докато изучаването на майчин език е в Раздел „Б” на учебния план – задължително избираема подготовка. Тогава Министерството утвърждава съответно внесени учебни помагала.
Бих искала да Ви уверя, че в последно време няма внесени проекти на учебни помагала по майчин език, които Министерството да не е разгледало и съответно да няма решение по този въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Председател, ще продължа това, което господин Жаблянов започна. Този текст – ще повторя, той каза нещо много важно – слага знак на равенство между три категории: малцинства, малцинствен език и майчин език. Три категории, които са коренно различни и поставянето на знак на равенство между тези три категории е недопустимо като система.
Аз ще спомена защо е недопустимо гласуването на този текст. И ще се позова пак на европейското право и на Рамковата конвенция за малцинствата:
„Чл. 3. Всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има правото на свободен избор дали да бъде третирано като такова, или не, като нито от този избор, нито от упражняването на правата, свързани с този избор, не могат да произтичат каквито и да било неблагоприятни последици”.
По силата на това европейско право въвеждането на майчин, разбирайте малцинствен, език като задължение е недопустимо. То противоречи на текста на Рамковата конвенция.
На следващо място, не мога да се съглася с проф. Георгиева. Мислех предишния път да не вземам отношение, но тя втори път говори за така наречените „двойни стандарти”. Защо българската държава подкрепя образованието, нека така да го кажем, на български малцинства зад граница, визирайки Сърбия, Румъния, Молдова и Украйна? По силата на международни договори! Български национални малцинства са признати в тези държави след края на Първата световна война, тогава Кралство на сърби, хървати и словенци. И след Втората световна война, дълго време в един или друг политически режим те са се ползвали от такива официално признати малцинствени права.
България няма международен договор в своята история – двустранен, или многостранен, който да я задължава да признае или е признала национално малцинство на нейната територия, включително и Ангорския договор. По силата на това обстоятелство използването на права за национални малцинства в границите на Република България няма никакви законови основания.
Що се отнася до така предложения текст, той на практика води до разглеждането на – Вие споменахте – бежанците, които пристигат в България вследствие на едни или други политически процеси, войни като национални малцинства. Вие споменахте, че те ще се ползват по разпоредбите на този Закон.
Аз бих продължил и нататък. Имаме една съседна държава, която в последните 70 години развива идеята за национално малцинство в Пиринска Македония, майчин език, малцинствен език. Означава ли това, че ние ще трябва да възродим една политика, отдавна отречена в Пиринска Македония?
В този смисъл така формулираният текст противоречи както на европейските норми, така и на законодателството, така и на договорните отношения на Република България.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика на проф. Георгиева и на господин Хасан.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колега Михов, и Вие като господин Жаблянов ме натоварвате с Вашата политическа терминология и с идеологизирана партийна лексика. Аз не съм използвала изобщо категория „малцинство”. Не съм използвала в своето изказване „малцинство”. Вие правите компилация. През цялото време, моля за протокола, съм говорила за майчин език, включително и когато съм коментирала управленската програма. Аз не съм изричала лексемата „малцинство”, нито малцинствен език, нито малцинства по отношение на бежанците.
Моля настоятелно, ако за Вас компилацията е естествена еквилибристика – партийно-политическа, по отношение на езикова компетентност и на езици аз настоявам да бъда коректно чувана, чута и отразявана. Нямам в експозетата си понятие „малцинство”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Още една реплика – господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, доц. Михов, в текста на нашето предложение, цитирам: „учениците, принадлежащи към малцинства”. Никъде не е казано, че това са национални малцинства.
Не знам как трябва да бъдат наречени в текста групите ученици, които визираме, освен с този термин. Може би тук се крие и проблемът, който дискутираме. Наистина не става въпрос за национални малцинства, става въпрос за реално съществуваща ситуация в момента – това наистина са ученици от малцинствените групи, за които българският език не е майчин. За това става въпрос.
Ако ние успеем, както в началото призовах, да намерим по-коректните термини и определения, казах, че сме съгласни на такъв вариант на обсъждане и на приемане на общоприемливо решение по този член и алинея.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доц. Михов, желаете ли дуплика? Не желаете.
Господин Мирчев за изказване и госпожа Маринова съвсем кратко.
СТОЯН МИРЧЕВ: Колеги, от досега протеклата дискусия разбрахме, че колежката Георгиева взе отношение само по втората част на предложението за майчиния език, но аз ще се опитам да взема по-цялостно отношение – за целия текст. В него виждаме „учениците, принадлежащи към малцинствата”.
Първо, кой определя коя група е малцинство в България? Това ми е много интересно, за да можем да ги вкараме в една рамка на закона.
Второ, кой определя кой е част от тези малцинства в България? При определянето на малцинствената принадлежност винаги има външен политически натиск. Тук ми се струва, че при определянето на малцинствените групи в България и свързването им с майчиния език, се опитва да се промени самото самосъзнание на хората.
Първо, колко са малцинствените групи в България? Има китайци, знаете, всички са ходили около Илиянци; има достатъчно сирийски бежанци в България. Те като малцинство в страната ни на какъв език ще трябва в училище да се обучават – на сирийски, или на турски?! Знаем за една наша съседна държава, в нейната идеология, че всички арабски езици са турски. Арменците също.
Системата на българското образование има ли капацитет на абсолютно всички малцинствени групи да им бъде предоставена възможността задължително да бъдат обучавани на езика, който предпочитат?
Задължителният майчин език, това го виждаме и по новините, е начин за промяна на етническия код на хората. Примерно да вземем мюсюлманите цигани в България – по новините гледаме как вече те започват да се наричат турци. За българите мохамедани – какво, и техният ли код ще се опитаме да променим, като ги задължим да се образоват, да им кажем: „Това е вашият майчин език”? В едно семейство кой определя кой е майчиният език? Нека да си спомним в историята Митхад паша. Той самият казва, че в България има един милион мюсюлмани, но никой от тях не знае турски – това при Освобождението.
Как определяме кой е майчиният език и защо трябва със закон да задължаваме групи да се образоват на определен език, без те сами да са го пожелали, като в момента Законът разрешава по желание? Ами човек като не е пожелал, защо трябва да го задължаваме, като му лепим етикета: „Ти си част от това малцинство”. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика – проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колега Мирчев, по отношение на това има ли ресурси българската държава? Да, има ресурси. Софийският университет има почти пълната палитра по филологическа университетска подготовка – арабистика, индуистика, китаистика, кореистика и прочие, и прочие, и прочие. Арменска филология, унгарска, румънска и така нататък, така че почти целият спектър на филологическото образование го предлага. А взаимовръзката – нали те затова подготвят специалисти и в пазара на труда се съдържат и щатовете на учителите.
Госпожо Председател, аз се притеснявам, защото в тази тематична Комисия по образование и наука един устройствен Закон на образованието се политизира непрестанно и то в някаква идеологическа обосновка.
Аз не говоря за самоопределянето на един или друг български гражданин, първо.
Второ, не говоря за правото на всеки гражданин на държавата да реши каква му е идентичността, която се състои от език, име, религия, в това число, в частност, съответно и кой език за него се явява майчин. Мен не ме интересува тази съкровеност на българските деца и ученици. Не се интересувам, нямам вкус кой какъв език определя като майчин, кой дали иска да се идентифицира по една или друга причина като такъв, или онакъв. Това не е територия на образованието по езици и аз съм само в територията на образователния процес по отношение на езиково обучение. Мерси.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Желаете ли дуплика, господин Мирчев?
СТОЯН МИРЧЕВ: Разбира се, госпожа Георгиева не успя да ни обясни, но тук се опитваме да причислим на едни малцинствени групи, които по принцип са трудно определими какво е малцинствена група, чрез политически натиск в определени територии на страната да се каже: „Ти си от това малцинство” и по този начин да бъде задължен да учи определен език – не български; да му се каже: „Това е твоят майчин език”, и след няколко поколения етническият му код ще бъде променен, както дадох пример с циганите и мюсюлмани примерно в Пазарджик, с българите мохамедани на доста места из България.
Да не говорим, че в момента има недостиг в образователната система от преподаватели. Вие ми казвате, че ще намерите достатъчно преподаватели за цялата страна, за всяко училище за китайски, арменски, за сирийски. Може би сирийците ще ги причислим към турците, не знам, каквато политика има, пак казвам, на една наша съседка. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Маринова искаше думата.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, притеснявам се от всичко, което се случва – упреци, влизане в политически, идеологически спорове, двоен стандарт, което изговори госпожа Георгиева. Това, което ме притеснява всъщност, е, че спорът отива отвъд Конституцията и конституционно установения ред, защото в Конституцията в чл. 36, ал. 2 е казано, че гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на български език да изучават и ползват свой език. Не им се вменява това в задължение – нещо, което е разписано в предложението на ДПС, Вие сте част от това предложение. В този смисъл определено се притеснявам, че отиваме отвъд Конституцията.
Колкото до официалния език, тук стана дума, нещо като предложение оформи господин Жаблянов, не съм сигурна дали може да бъде окачествено като такова – за официалния български език, което извеждаме в ал. 1. В ал. 3 е казано, че случаите, в които се използва само език, се посочват в Закона. Затова го посочваме в ал. 1 като официален език.
По-нататък, изключенията от това правило: когато учебните предмети се изучават на чужд език в училищата с интензивно изучаване, когато става дума за междуправителствена спогодба, и се изучават учебни предмети също на чужд език – смятам, че начинът, по който сме разписали текстовете, напълно съответстват на Конституцията.
Колкото до официалния български език – че е право и задължение. Това също е уредено в Конституцията – точно в ал. 1, чл. 36 „изучаването и ползването на български език е право и задължение на българските граждани”.
Така че всичките останали коментари, които се провеждат, и опити за задължително изучаване и за формулиране на малцинства, намирам, че са излишни и нямат място в нашето предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Жаблянов оттегля предложението, което направи по чл. 80.
Други изказвания? Не виждам.
Само ще направя много кратък коментар по предложението на народния представител Милен Михов, което не коментирахме, и на господин Жаблянов.
Става въпрос за добавянето на израза „и под грижата и контрола на държавата”. Аз ще си позволя да коментирам, че и в момента в сега действащия Закон за народната просвета в ал. 2 на чл. 8 имаме подобен текст, който казва „при защита и контрол от страна на държавата”. В този смисъл мисля, че можем да възприемем тези предложения като допълнения.
С това закривам дебатите и Ви предлагам да преминем към гласуване, след което да се оттеглим на кратка почивка.
Госпожа Йорданова иска думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Само за процедурата, някой ще направи ли редакция, както я предложихте, за да може да се гласува – имам предвид чл. 8, ал. 2 от действащите текстове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има направени предложения от народните представители Валери Жаблянов...
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Трябва и окончателна редакция евентуално да се направи, да се предложи, за да може да се гласува, за да стане част от текста.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще гласуваме текстовете на вносителите по вносител, след което Вие ще направите съответната редакция на чл. 13 по вносител с така приетите текстове. Има направени конкретни предложения.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Вили Лилков и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Вили Лилков.
Подлагам на гласуване предложението от Лютви Местан и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 2, против – 12, въздържал се – 1
Предложението не се подкрепя.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, като в предложението ал. 1 е оттеглена.
Предложението за създаване на нова ал. 2 всъщност съществува в текста.
МИЛЕН МИХОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
Оттегляте и ал. 2.
Подлагам на гласуване предложението за добавяне в ал. 5 „и под грижите и контрола на държавата”. Това предложение е абсолютно едно и също с предложението на народния представител Валери Жаблянов, поради което ги подлагам заедно на гласуване.
Госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това исках да кажа преди малко, терминът, който се използва досега в чл. 8, ал. 2 е „защитата”. Защото грижата няма след себе си юридическо съдържание, докато защитата се използва, тя се е прилагала ясно. „Грижата” като юридически термин няма. Редакционното предложение, ако го възприемате, е да бъде „под защитата и контрола на държавата”, както е в сега действащия текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вносителите?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Терминът „защита” предполага нещо да е нарушено, защото „защитата” е за нарушени права. В този смисъл „грижата и контролът” е по-добре. Тоест грижата показва създаване на условия, а контролът е това да се прави при определените именно изисквания. Така че вносителите, като че ли са били по-прецизни от сегашния Закон. Не е толкова важно, но „защитата” е нещо, което е нарушено.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Чух аргументите на експертите. Не мога да се произнеса категорично за съдържанието на юридическото понятие „защита”. Струва ми се, че в момента е неуместно употребата на „защита” от гледна тока на практическата реализация на контрола на държавата. Предлагам да остане „грижата и контрола на държавата”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване заедно предложенията от народния представител Милен Михов и Валери Жаблянов, както са направени като предложения.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 13, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя по чл. 13, да го подкрепим по принцип, като съответно в крайната редакция на Комисията се отразят направените предложения.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 15, против и въздържали се – няма.
Текстът на вносителя и останалите редакции се подкрепят.
Обявявам почивка. Продължаваме в 14,30 ч.

(Почивка)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, продължаваме.

Преминаваме към чл. 14.
Има направено предложение от народния представител Валери Жалбянов и група народни представители.
Тъй като господин Жаблянов го няма, ще си позволя за стенограмата да направя следните коментари, ако ми позволите.
От предложението на господин Жаблянов ал. 2 е отразена систематично в ал. 3 по вносител. Алинея 3 съответно трябва да я подложим на гласуване, защото касае народната просвета. Можем по принцип да я подкрепим.
Алинея 4 е отразена в чл. 16.
Алинея 5 е отразена в чл. 17, ал. 2.
Алинея 6 е отразена в чл. 17, ал. 1.
Бих предложила да подкрепим по принцип предложението на господин Жаблянов, защото наистина по същество то е отразено в текстовете на Законопроекта.
Изказвания? Не виждам.
Предлагам да гласуваме и подкрепим по принцип предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Моля да гласуваме и подкрепим по принцип предложението на вносителя за чл. 14.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към чл. 15.
По чл. 15 има направени предложения от народния представител Лютви Местан и група народни представители; предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители; и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Моето предложение е обратно на това на господин Местан. Той предлага „процесът на общуването” да се замени с „процесът на официалното общуване”. Моето разширява или по-точно уточнява използването на българския език в самото училище и в самата детска градина.
Мисля, че и Жаблянов има подобно предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Усвояването на българския книжовен език се осъществява в процеса на предучилищно и училищно образование единствено и само чрез общуване, а не чрез официалното общуване. Чрез другото общуване също се усвоява.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Госпожо Председател, колеги! Господин Михов, при цялото ми уважение, мисля, че така разписано предложението, което сте внесли в Народното събрание, ограничава възможностите, указва конкретните случаи при общуване.
Мисля, че текстът, който ние като вносители сме предложили, е много по-общ – за овладяването на българския език в цялостния процес на общуване, във всички ситуации, свързани със системата на предучилищното и училищното образование.
Намирам, че Вашият текст, показвайки конкретните случаи, стеснява всъщност периметъра на действие на т. 3 от Законопроекта по този чл. 15. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Към нас се присъединиха колегите от Министерството на образованието.
Госпожо Кастрева, в момента коментираме предложенията, направени по чл. 15 от Законопроекта. Моля за становището на Министерството на образованието и науката.
Има предложения от народния представител Лютви Местан и група народни представители, от народния представител Милен Михов и група народни представители, и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
МИЛЕН МИХОВ: За да вървим по-бързо, оттеглям направеното предложение. То е малко по-уточняващо, но приемам тълкуванието, направено преди малко.
Предлагам да гласуваме направо текста по вносител.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има процедурно предложение за прекратяване на дебатите.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 1, против – 8, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители е оттеглено.
Доколкото разбирам, Министерството на образованието и науката подкрепя текстовете по вносител.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – няма, против – 8, въздържали се 3.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на текста по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя.
Преминаваме към чл. 16.
Има направени предложения от народния представител Ирена Коцева и група народни представители; и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Всъщност господин Жаблянов е направил предложение чл. 16 да отпадне, защото текстът за чл. 16, предложен от вносителя, се съдържаше в неговата ал. 4 към чл. 14. На практика текстовете са едни и същи.
Имате думата за изказвания.
Госпожо Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Има предложение на група народни представители, което внасяме по чл. 16 – „при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за усвояване на българския книжовен език”. Допълваме края на чл. 16 по вносител.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме предложения текст с редакцията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 14, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя предложението.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – няма, против – 6, въздържали се – 4.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 16 по принцип с приетото вече предложение.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По чл. 17 има направени предложения от народния представител Иван Иванов и група народни представители; от народния представител Ирена Коцева и група народни представители; и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Изказвания?
Господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Бихме могли малко да променим предложението на народния представител Иван Иванов, да го приемем по принцип и да прозвучи така новата ал. 3:
„(3) В детските градини и училищата, в които се обучават деца и ученици, търсещи или получили международна закрила в страната по реда на Закона за убежището и бежанците, се осигурява при необходимост допълнително обучение по български език при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование и в държавния образователен стандарт за финансирането на институциите.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други предложения?
Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Коментираме предложението на колегата Иван Иванов. Там имаше включено и обучение по учебни предмети от задължителната подготовка, а сега в редакцията не го виждам.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Няма го в редакцията, която аз предложих, защото смятаме, че основното е българският език.
Ако Вие настоявате да се сложат още някои предмети, които пак да се учат на български език, това вероятно също има смисъл. Засега предложението по чл. 80, ал. 2, т. 4 е това, което направих. Знаете, че на предварителна среща горе-долу го обсъдихме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становището на Министерството на образованието и науката по направените предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Тук нашето предложение е в редакцията да се отчете обстоятелството, че е редно да бъде при условията и по ред, определени в държавния образователен стандарт за книжовен български език, а не за организацията на дейностите в училищното образование, и в държавния образователен стандарт за финансиране на институциите.
Това, което коментираме също с колегите, е предвид на текста, който беше приет по чл. 9, където казваме, че „на малолетните и непълнолетни чужденци, търсещи или получили международна закрила”, дали не е добре да се синхронизира този текст и тук. Това вече ще го кажат юристите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Коцева, докато госпожа Йорданова уточни редакцията, желаете ли да представите Вашето предложение?
ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Имаме няколко предложения, които касаят ал. 1.
Думите „гражданството” да се заменят с „тяхното гражданство” и накрая да се добави „при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование и в държавния образователен стандарт за финансирането на институциите”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колега Жаблянов, Вие сте предложили чл. 17 да отпадне, защото той се съдържа в чл. 14, който сме приели по принцип, защото се отразява на систематичното си място юридически по-добре тук. За Ваша информация, приели сме по принцип предишното предложение и съответно сме го оставали тук.
Колеги от Министерството на образованието, ще Ви помоля за финална редакция на ал. 3.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Тъй като юристът казва, че е добре да остане този текст, за нас е важно да бъде юридически издържан, редакцията ще добие следния вид:
„В детските градини и училищата, в които се обучават лица, търсещи или получили международна закрила в страната по реда на Закона за убежището и бежанците, се осигурява при необходимост допълнително обучение по български език при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за усвояване на книжовния български език и в държавния образователен стандарт за финансирането на институциите.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Анастасова.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Само да запитам: предложеното като редакция в ал. 3 от Министерството каква е логиката да бъде сложено в скоби „(при условия и по ред, определени…”)?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Текстът го четем без скоби. В закон няма как да има скоби.
Изказвания по така предложения текст от страна на Министерството на образованието и науката?
За колегите, които малко закъсняха, то е във връзка с направеното предложение за нова ал. 3 на народния представител Иван Иванов.
Госпожа Кастрева прочете текста.
Ако няма други желаещи за изказване, ще закрия разискванията.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Бих искала да уточним тогава в ал. 1 дали оставаме верни на този разписан държавен образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование, или и там би трябвало да напишем „държавен образователен стандарт за усвояване на книжовния български език”, заедно с държавния стандарт за финансиране на институциите?
Имам предвид ал. 1.
След като задължително за предучилищна и училищна възраст осигуряваме безплатно обучение по български език при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите, би трябвало така да бъде и в ал. 3, или обратно?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Кастрева
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Този текст за ал. 3, който предложихме, е коректно да бъде и за ал. 1. Така вървят в синхрон с чл. 16.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест Вие правите предложение в ал. 1 да се добави „при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за усвояването на българския книжовен език и в държавния образователен стандарт за финансирането на институциите”.
Това предложение се прави от госпожа Корнелия Маринова.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Иван Иванов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предлагам да гласуваме по принцип и предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 13, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Можете да го оттеглите, защото ние вече сме го гласували „за”.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз вече мотивирах защо сме го направили.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние Ви подкрепихме по принцип за предложението, което сте направили в чл. 13. След това същото е отразено тук. Ние вече сме Ви подкрепили веднъж.
Ще оттеглите ли предложението си?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение по чл. 80 от доц. Великов.
Госпожо Кастрева, моля да го прочетете отново.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: „(3) В детските градини и училищата, в които се обучават лица, търсещи или получили международна закрила в страната по реда на Закона за убежището и бежанците, се осигурява при необходимост допълнително обучение по български език при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за усвояване на книжовния български език и в държавния образователен стандарт за финансирането на институциите.”
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: С корекцията – вместо „лица” – „деца и ученици”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля да гласуваме така направеното предложение по чл. 80 на доц. Великов.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 16, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема единодушно.
Подлагам на гласуване предложението, което направи госпожа Маринова по чл. 80 към ал. 1 на чл. 17 по вносител – да се добави „по държавния образователен стандарт за усвояването на българския книжовен език”.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 17 с така направените и приети вече предложения.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 17, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема единодушно.
Преминаваме към чл. 18.
Тук има направени предложения от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, и от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания.
Госпожо Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Една малка редакция в моето предложение. В чл. 18, т. 2 думите „усвояване на българския книжовен език” се заменят с думите „за учебното съдържание в общообразователната подготовка по учебния предмет „Български език и литература”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Хасан, имате думата.
БЮНЯМИН ХАСАН: Госпожо Председател, колеги, за това наше предложение за изменение в т. 2 на чл. 18 идеята е да се дадат достатъчно гаранции за усвояване на знанията и уменията и за прилагане на компетентностите.
Като гледам текста на т. 1, понеже Комисията се е обединила около идентичен текст, може би е по-добре, за да няма различни текстове, да оттеглим това предложение. Да остане така, както е предложено. Текстът е идентичен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепям предложението на госпожа Маринска с редакцията на т. 2.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И предлагате?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: „Овладяването и прилагането на компетентностите, определени с държавния образователен стандарт за учебно съдържание в общообразователната подготовка по учебния предмет „български език и литература”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Смятам, че това предложение на Министерството на образованието и науката ощетява смисъла на Раздела „Език” в системата на предучилищното и училищното образование, защото само „в часовете по български език” или само „по български език” не е точно изчерпателно. Както е записано в Раздела „Език в системата”, да не казвам цялата номенклатура, както е записано и в уводните раздели, целият образователен процес в своята система и структура, цялата комуникация, така да се каже, или образователният процес със съответните урочни единици и извънкласни форми, всичко е комуникативна ситуация, която формира усвояването на българския книжовен език. Затова смятам, че не трябва да се пише само в часовете, защото всички компонентчета, така да се каже, съучастват невидимо в усвояването на българския книжовен език.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Захариева, имате думата.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Съгласна съм с принципа и логиката в изказването на госпожа Георгиева, но ако разгледаме обаче логиката на самия чл. 18, в т. 1 има „овладяване и прилагане на компетентности в образователно направление „български език и литература”.
Второ, „овладяване и прилагане на компетентности, определени с държавния образователен стандарт” вече за самото учебно съдържание в учебния предмет.
И в т. 3 и 4 вече имаме спазване на всички книжовни езикови норми и обучението във всички учебни часове, всички направления и в цялата система на предучилищното образование.
Погледнете чл. 18 като четири етапа, не е правилно етапи, но четири пункта, стъпки, в които се изучава езикът.
Смятам, че е добре текстът да остане така, както е направен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля за становище на Министерството на образованието.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
В чл. 18 се визират различни етапи. Единият е свързан с предучилищното образование и затова се говори за предучилищно образование и образователно направление „български език и литература”.
В т. 2 на чл. 18 обаче става въпрос за изучаването на предмета „Български език и литература”. Компетентностите, които се постигат в края на всеки етап и степен, се определят не със стандарта за усвояването на книжовния български език, а със стандарта за общообразователната подготовка. Това е и сега действащо състояние. И към момента имаме два стандарта. Единият стандарт е за учебно съдържание, който определя компетентностите по всеки един от учебните предмети, такива каквито трябва да бъдат постигнати в края на всеки етап и степен; и вторият стандарт – за усвояването на книжовния български език, който и в момента съществува и чиито текстове са изцяло пренесени в настоящия Законопроект.
Не е коректно да разделяме предмета „Български език и литература” на две, като отпращаме компетентностите, които се придобиват по едната му част език – в един стандарт, и съответно по другата му част литература или в цяло – в друг стандарт. Затова коректният текст би бил така, както е предложен: „усвояването на книжовния български език” да се замени със „стандарта за общообразователната подготовка”.
Тук ще си позволя да кажа още нещо. Назоваването на стандарта, вероятно когато се стигне до този член, ще се изкажат съображения, но назоваването на стандарта „Учебно съдържание в общообразователна подготовка” и „Учебно съдържание в профилирана подготовка” не е достатъчно коректно, защото Законопроектът предвижда подготовката, по-скоро е дефинирал различните видове училищна подготовка като комплекс от компетентности, които се постигат. От тази гледна точка няма как да имаме учебно съдържание на комплекс от компетентности. Всъщност стандартите за това постановяват държавните изисквания, към които искаме да се стреми всеки ученик в нашата училищна система в края на различните етапи и степени. Затова според нас по-коректно би било и наименованието на стандарта да бъде „Държавен образователен стандарт за общообразователната подготовка”.
Ако трябва да обобщя, приемаме предложението на народния представител Бойка Маринска, като вместо „усвояване на книжовен български език” да се замени с „общообразователната подготовка”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги от Министерството на образованието и науката! Смятам, че всички ще признаем, че тази разпоредба не е маловажна. Неслучайно тя препъва, разбирам, че всички сме абсолютно позитивно настроени, конструктивни, но ето, че препъва намерението с онова, което изричаме и искаме да запишем. Това, което Министерство на образованието и науката се старае да ни убеди, нещо ни бяга, защото се получава абсолютно нелогично пресрещане на текста на чл. 22, т. 2 на ал. 2 – държавен образователен стандарт „Усвояване на български книжовен език”.
И сега моля тук и колегията, съответно и филолозите, кажете ни, как може да го отграничите от учебното съдържание в общообразователната подготовка, където се съдържа и учебното съдържание по български език и литература? И тогава как пък може съответно да съхраним хигиената на двете разпоредби в Закона? Кое е онова, което е различно вън от образователния стандарт за учебното съдържание в общообразователната подготовка част „Български език и литература” и онова, което е нещо друго в тази му част, че да има нарочен друг стандарт „Усвояване на българския книжовен език”?
Ако ние не можем да различим приложното поле, което го нормативираме или нормативизираме с отделен държавен образователен стандарт, тогава или сме инертни, или сме безотговорни, или просто го караме няма значение за какво става дума, но това, как да кажа, ще падне като сила и харибда пред учителите. И ние не можем да прехвърляме топката в тяхното поле, защото след това от тях ще се търси отговорност, на основата на закона, разбира се, ще следват и по-нататък текстове за атестиране, за кариерно развитие и прочие, и прочие. Нямаме никакво право да създаваме такъв разнобой или такава преливност и такава обтекаемост.
Настоявам да си дадем професионална сметка и да се прецизираме помежду си кое е различното, повтарям, от учебното съдържание в общообразователната подготовка по български език и литература да е достатъчно, за да го устоим с нарочен образователен стандарт за усвояване на българския книжовен език. Просто че има раздел „Език” в системата на предучилищното и училищното образование? Ама въпреки това това не е достатъчна облигация, за да ни бъде алиби, че ще има нарочен стандарт.
И не е ли по-добре, давам контра предложение, като ще мислим с метода на изключването, за да се изясним за това нещо, не е ли по-добре да мислим, че тук трябва да сложим държавния образователен стандарт за зрелостните изпити? И тогава зрелостта малко повече априори съдържа това различно от българския език и литература.
Мисля, че трябва в тази посока да се мисли, иначе просто едно от двете е ненужно, едно от двете се съдържа в много чувствителна част в другото. Ако ги оставим да си съществуват със съществуването, означава, че има бламиране с оглед на учителите, повтарям се: атестиране, кариерно развитие, учебно съдържание преди това, когато ще трябва да работи Комисията по оценяване на учебници и учебни помагала. Това е разкрачено положение на принципа между два стола на земята. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Георгиева.
Други изказвания?
Госпожа Костадинова.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря.
Аз съм склонна да се съглася с проф. Георгиева, това беше и моята теза, че очевидно няма как да се раздели единният предмет български език и литература и едната му част да иде в единия стандарт, другата в другия, абсолютно на еднакво мнение сме. Съгласна съм, това беше и моята теза, че стандартът за общообразователната подготовка е този, който трябва да обеме компетентностите и в двете части на този предмет.
От гледна точка на Вашето предложение дали този стандарт за усвояването на книжовния български език не може да се превърне в стандарт за, както казахте Вие, държавните зрелостни изпити, нека не забравяме, че държавният зрелостен изпит не е само по български, не е един. Няма как този стандарт за усвояването на книжовния български език да стане стандарт за всички матури.
Още повече, че учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити и в момента съществуват в наредба на министъра и в бъдеще проектът на закон препраща тези учебно-изпитни програми, всъщност стандартите за държавните зрелостни изпити, както Вие казвате, в стандарта за системата за оценяване на резултатите от обучението. Така че те ще бъдат изведени в стандарт.
Дотолкова, доколкото уважаемата комисия до този момент прие две разпоредби, в които ще бъдат уредени текстове в държавния образователен стандарт за усвояването на книжовния български език – чл. 16 и чл. 17, и доколкото независимо че по-голямата част от текстовете на сега действащия стандарт за усвояването на книжовния български език вече са в закона, вдигнати са на по-високо равнище, все пак този стандарт може да намери възможност да уреди система от, да речем, устни и писмени ученически текстове, които да създадат една възможност за системно уреждане на създаването на текстове въз основата на българския език, но и по другите предмети. Така че със сигурност би могло да се намери и има необходимост от уреждането на такава системност в обучението. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Една реплика от проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, първата ми реплика по повод на Министерството на образованието и науката е, че държавният зрелостен изпит по български език и литература не е един от всичките, защото е задължителен. Така че в този смисъл не може да го приравнявате и да казвате: трябва да имаме образователни стандарти за всичките държавни зрелостни изпити. Това е първо.
Но другото, което казвате: вследствие на чл. 16 и 17, вижте тук, ако пледираме по този начин, защото погледнах – чл. 16 и 17 са за децата, които са в неравностойно положение и прочие, и прочие.
Тук по този начин имплантираме признание за дискриминационен характер на обучението. Допълнителните часове и прочие, значи имаме неравнопоставеност на субектите на образователния процес, а това противоречи на целите и принципите. Там говорихме за равен достъп, говорихме за недопускане на дискриминация. Там говорихме за интегративност. И сега, видите ли, има два текста, които бонифицират или дават още възможности за доучване, за дообразоване, за доусвояване.
Не може по този начин! Трябва да бъдем абсолютно коректни. Не може да допускаме текстове, които по естеството си бламират по същество предходни разпоредби при това, в преамбюлната част на Закона. Принцип на равен достъп, принцип на недискриминация и изведнъж има такъв контингент ученици, на които им трябва още! Как така?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо Председател, проф. Георгиева! Аз съм малко озадачена от еквилибристиката на Вашите разсъждения по няколко съображения.
Първо, защото когато готвехме този текст още в Четиридесет и първото народно събрание, това беше едно от много сериозните изисквания на участниците в дебатите и на колегите, визирам тогавашното дясно пространство, че българският език в неговата цялост трябваше да бъде събран. Той беше разпилян в текстове в порядъка на всичките институти на закона. Смятам, че това е повече от необходимо поне по две причини.
На първо място това, което каза Министерството, е вярно.
На второ място, събран по този начин се официализира статутът на българския език като такъв във всички направления, а не само в професионалното направление „Български език и литература”. Не е ли контрапункт да искате стандарт по майчин език, а в същото време да търсите аргументи, с които да покриете липсата на стандарт по български книжовен език?
Смятам, че едно от достойнствата на този Закон е, че извежда в особен статут стандарта за българския книжовен език. Не бих приела по никакъв начин това да бъде променено, защото то може да допълва, но не кореспондира в детайли с другия стандарт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика, проф.Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Дукова, не съм казала такова нещо. Казах, че за да бъдем коректни трябва да видим кое е различното в този стандарт от онзи стандарт, който ще се отнася в частност за учебното съдържание по български език и литература. Не казвам, че трябва да бъде нещо ощетено. В никакъв случай не мога да кажа такова нещо.
Не бих могла да кажа и това, което Вие казвате, че трябва да има особен статут. Разбира се. Не знам дали изпреварвам и съм сигурна, че изпреварвам. Бедата не е в това и това не ни пречи да бъдем отговорни и да прецизираме нещата като норма, като институт, както го казвате чудесно. Бедата е в съдържанието на образователния стандарт, защото аз съм чела нарочно образователните изисквания – сега така се наричат, нали така – държавните образователни изисквания.
Нека да си признаем като лингвисти, като преподаватели по български език и литература: това е плачевно, престъпно, недопустимо, несъвършено. И ще се радвам, ако госпожа Костадинова ме опровергае. Има формално разписване на държавните образователни изисквания по български език и литература. Повтарят се текстове в различните равнища на компетентности. Това е нехайно, безотговорно, чиновническо, непродуктивно, в какъвто режим пледирам да не изпадаме ние като Образователна комисия, като моля да бъдем солидарни, заедно да потърсим, за да бъдем коректни, точно в това какво влагаме в съдържанието на тези два различни образователни стандарта, колеги! Не казвам, че са излишни, не казвам, че са ненужни, не казвам, че едното може, а другото не може. Казвам, че не трябва да отбиваме номер с куха словесност.
И това не е еквилибристика. Еквилибристика е текстът на държавното образователно изискване за обучението по български език и литература. Там просто се срамувам да го чета. И трябва всички да сведем глави пред учителите, защото те са потърпевши и са без вина виновни, и са сизифовци. Ако така ще бъдат разписани държавните образователни стандарти, все едно за какво учебно съдържание, ние просто няма смисъл да губи времето – и своето, и ресурси на парламент, и прочие, за да създаваме един баласт, на който му казваме хубава опаковка, добър етикет, претенциозни изкази и който просто е с обратно сечение, мъртво вълнение. Учителите ще постигнат повече, ако не ги затрупваме с безотговорна словесност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Дукова, дуплика.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Много бих искала това да го разбирате и Вие, което го артикулирахте, защото наистина в многото словесност – малко съдържание. И аз не съм съгласна.
Госпожа Дамянова много отдавна имаше желание и по-скоро бих казала, препоръка към Министерство на образованието да вървят паралелно стандартите със Закона, който ние приемаме, защото тогава ще бъдем.
Иначе кухи фрази са тези, които в момента ги говорим. Да, наистина за това искаме нов закон. Да, наистина затова този от 1991 г. не върши работа, защото има кухи неща и много остарели, срамни работи, както Вие казахте и в неговото съдържание, и в неговите кърпежи, както се казва, не му е времето, ама и ние закъсняваме. С оглед на това ще държим отговорно Министерство на образованието и науката да спазва стриктно изискванията, които имаме към стандартите и да направи така, щото те да бъдат потребни и полезни, най-вече за нашите български учители. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Хасан, ще си позволя и аз да поискам думата.
БЮНЯМИН ХАСАН: Само едно допълнение. Наистина това предложение за създаването на нарочен стандарт за усвояване на българския книжовен език е предложение на господин Местан и на Движението за права и свободи.
Аз също искам да изкажа мнение, че ние сме за оставането на този стандарт в Закона. А вече другият въпрос е точно какво ще бъде съдържанието на този нарочен стандарт за усвояването на книжовния български език. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Ще си позволя сега и аз да взема отношение, като припомня, макар че госпожа Дукова се опита малко да ни върне назад, дискусиите и дебатите, които се развиха в Комисията в Четиридесет и първото народно събрание. Ще призная, че във варианта, в който тогава Министерският съвет внесе Законопроекта в Народното събрание, нямаше такъв стандарт за усвояването на българския книжовен език. И това беше мощно атакувано в Комисията.
Тогава всички народни представители се обединиха около отделното съществуване на такъв стандарт, като идеята беше в него да бъде изведено съдържанието по български език и литература, което по принцип би трябвало да бъде отразено и според колегите ще залегне в стандарта за общообразователната подготовка.
Това беше идеята тогава, с която обаче колегите в Министерството не са съгласни, защото това поставя няколко въпроса: българският език и литература заедно или отделно, учебна програма по български език и литература или учебна програма по български веднъж и учебна програмата и съответно отделни предмети от там нататък по литература. Оттам съответно възникна този дебат, който се случва и в момента?
Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо Председател, колеги, след като казвате, че така или иначе трябва да има такъв нарочен стандарт, о’кей, аз съм първа „за” и най-много „за”. Въпросът е, че трябва да уточним приложното поле, което ще стандартизира тази разпоредба и доколко тя се различава от обучението. Имам един контра довод и контра въпрос. Това е образователен стандарт за усвояване на българския книжовен език, а онова е образователен стандарт за учебното съдържание в общообразователната подготовка. Вие не може да не се съгласите с мен, че образователният стандарт за усвояването е така да се каже на финалната права и в по-голяма степен презумиран с резултативност, тоест дърпам тягата, приближава се до естеството, до смисъла, до съдържанието, до философията на зрелостния изпит по български език и литература, и не се дублира, защото там е за учебното съдържание в общообразователната подготовка. Това е обучението като процесуалност. Това е цялата технология на образователния процес.
Но образователен стандарт за усвояването, тоест вследствие на общообразователната подготовка, резултативността, доколко е усвоен, ето това е априори на финалната права на резултативността, а там се намира институтът на държавния зрелостен изпит по български език и литература. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Георгиева.
Госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: На мен ми се струва, че тази резултативност не можем да я търсим, разбира се, че тя е финална, разбира се, че тя е във философията, тя си има своето място – там където са оценките и резултатите. Но какво ще кажем – значи ще търсим само държавния зрелостен изпит? Аз знам Вашите два-три опорни пункта, по които имате силно желание да се включат, и те не са без своя смисъл и съдържание, но какво ще кажем за тези ученици, които завършват в един момент VІІ клас? По същество те по същия начин трябва да имат резултативност, етапи и степен по същия начин. И мисля, че в това няма да ми противоречите.
А какво правим с онези, които завършват Х клас и няма да отиват на държавни зрелостни изпити? Така че аргументите са доста „за” и „против”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, други изказвания?
Госпожа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Може ли да предложим да продължим нататък, ако това по някакъв начин не касае следващия ни член – държавни образователни стандарти, защото за мен има логика и в това, което казва колегата Георгиева. Просто трябва да го обмислим, защото има логика и в нейното предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, правите процедура да отложим и да помислим още, и в рамките на почивката да уточним това как ще...
ИРЕНА КОЦЕВА: Да. Според мен има логика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз също донякъде съм съгласна с проф. Георгиева, защото това беше доколкото си спомням аз и логиката на преименуването на стандартите в предходния мандат, имам предвид „Учебно съдържание в общообразователна подготовка”. Сега разбираме, че не сме били особено прави тогава, тоест народните представители, които са гласували тези текстове, така че с риск наистина да гласуваме неточни текстове – това действително е основополагащ текст, ще подложа на гласуване така направената процедура от госпожа Коцева да уточним текста на т. 2 от чл. 18 в рамките на почивката малко по-късно, след което да се върнем на чл. 18.
Който е за отлагане, за да прецизираме текстовете по време на почивката моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Сега преминаваме към чл. 19.
Има направени предложения от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Доцент Великов иска думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо Председател, предлагам да приемем по принцип предложението на народния представител Валери Жаблянов. Малко още да го редактираме и да стане така:
„Чл. 19. Учителите са длъжни да преподават на български език и да подпомагат децата и учениците при овладяването и прилагането на книжовно езиковите му норми, с изключение на обучението по учебния предмет „чужд език”, по учебния предмет „майчин език” и по учебните предмети, които се изучават на чужд език”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Приемам редакцията на господин Великов. Смятам, че е коректна и по-точно дава нещата. Иначе мога да обясня логиката за предложението, но мисля че няма смисъл.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Михайлова, имате думата.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Докато госпожа Михайлова е готова, аз ще кажа, че приемам редакцията на доц. Великов. Това всъщност е мое предложение – не може текст да започва с изключение. Редакцията е добра.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Готова ли сте, госпожо Михайлова?
Докато Вие си оглеждате текстовете, аз ще подложа на гласуване по принцип предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 18, против и въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване предложението по чл. 80, ал. 4 на доц. Великов.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 16, против и въздържали се – няма.
Госпожа Михайлова също иска да направи предложение по чл. 80.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: В чл. 19 редакцията Жаблянов, Великов, би била такава: „Учителите са длъжни да преподават на български език и да подпомагат децата и учениците при овладяването и прилагането на книжовно езиковите му норми, с изключение на обучението по учебния предмет „чужд език”, по учебния предмет „майчин език” и по учебните предмети, които се изучават на чужд език”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Моето предложение е почти аналогично. Тук ме смущава, че веднага след „норми” казваме „с изключение на” и в такъв смисъл излиза, че говорим за изключение от нормите. Затова аз предлагам така да формулираме този член: „Учителите са длъжни да преподават на български език и да подпомагат децата и учениците при овладяването и прилагането на книжовно езиковите му норми при обучението по всички учебни предмети, с изключение на „чужд език”, „майчин език” и на учебните предмети, които се изучават на чужд език”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Последната редакция на нас ни прозвуча по-добре и по-коректно, както беше изчетена.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, нека заедно да помислим, защото дали законът ще има 300 или 350 разпоредби, не е плюс. Нека заедно да помислим. Аз мисля, че това се явява в повече, или излишно, или иначе казано и без него няма риск, защото, първо, целият раздел пледира за това, изведено е като номенклатура на раздела. И сега е все едно да кажем, че вторник е вторият ден от седмицата, някак си ми се струва...
Пак казвам, нека да погледнем с контрата – не сте съгласни с мен, но тогава Ви задавам въпрос: ако го няма този текст, при положение, че имаме цял раздел „Език в системата на предучилищното и училищното образование”, че вътре има поредица от раздели с точки и алинеи, които прецизират и обхващат, и не сте съгласни по инерция, аз питам: ако това го няма и препрочетем всички разпоредби от раздела дотук, кой е рискът, който се акумулира на практика и той ще бъде предотвратен точно с този запис, или просто увлечение, инертност и още, и още, и още за всеки случай, за всеки случай? Не е достойно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз отнасям това към моето предложение по принцип към чл. 19, защото моята редакционна корекция е на чл. 19, така че в такъв смисъл нямам ангажимента да отговаря, въпреки че мога и на това да отговоря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Процедура – доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Председател, предлагам да преминем към гласуване на направеното редакционно предложение. Иначе ако си задаваме въпроси към всички и всички отговаряме на всички въпроси, може би по Коледа някъде ще свършим работата в Комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Това е действащ и в момента текст в наредбата, така че е пресъздаване на сега действащите текстове.
Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение по чл. 80 на госпожа Михайлова, което по същество се припокрива с това на доц. Великов и на господин Жаблянов, но има една малка редакционна добавка за прецизност на текста.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 19.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 15, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя.
Преминаваме към чл. 20.
Има направено предложение от народния представител Валери Жаблянов.
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Предложението касае ал. 2 и ал. 3, където правим предложение да бъде и записано изрично в текста степента на усвояване на българския книжовен език да се установява, освен чрез националните външни оценявания и чрез резултатите от обучението, така наречените „срочни и годишни оценки”.
В чл. 20, поправката е редакционна, както забелязвате, след думата „образование” се добавят думите „се подпомага и контролира от учителите”. Струва ми се, че е по-ясно и по-ангажиращо, отколкото „се проследява от педагогическите специалисти”. Това е смисълът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Предложението на народния представител Валери Жаблянов към ал. 3 е добре да се прецизира и да добие следния вид: „Спазването на книжовните норми в системата за предучилищното и училищното образование се подпомага и контролира от учителите и другите педагогически специалисти”, докато предложението по ал. 2 за нас е по-добър текста и по-изчистен, предвид обстоятелството, че все пак ние ще имаме и стандарт за оценяването на вносителя, като тук съюзът „и” – „и чрез национални външни оценявания” в ал. 2 е важен. Той отразява точно предложението на народния представител Валери Жаблянов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите и аз да добавя нещо към господин Жаблянов.
В ал. 1 на чл. 20 сме казали, че: „Овладяването и прилагането на книжовно езиковите норми на българския език от учениците, е обект на проверка и оценка от учителя в учебните часове по учебния предмет „български език и литература”. По-нататък, където говорим за оценяване се казва как се проверяват и оценяват знанията, така че няма нужда тук да добавяме срочни и годишни оценки, защото трябва да добавим и ред други изпитвания и изпити, които са заложени в Законопроекта.
В този смисъл ние ще подкрепим по принцип Вашето предложение, като ще се съгласим с редакцията, направена от страна на госпожа Кастрева.
Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Аз смятам, че ал. 3 може да отпадне, защото не разбирам как педагогическите специалисти, доколкото имам представа от длъжностната характеристика на този щат в училището, ще проследяват спазването на книжовно езиковите норми.
Аз претендирам, че дори има филолози, които не спазват книжовно езиковите норми, а за педагогически специалисти преди всичко има психолози и как те например ще дадат преценка дали се спазва или не книжовно езиковата норма е меко казано наивно. Меко казано! Така че просто ми се струва, че тази ал. 3 е абсолютно куха разпоредба и неосъществима, нереализируема. Просто е някакъв канон. Ето така пак – кух текст. Възразявам и предлагам да отпадне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Реплика – госпожа Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Аз категорично не мога да се съглася, проф. Георгиева, при цялото ми уважение към Вас. Това не само, че не е кух текст, а е действащ принцип в училище и към днешна дата. Не става дума за това, че не навсякъде и не всички педагогически специалисти имат онова ниво на подготовка – за най-голямо съжаление го казвам. Но разписано в текста това носи съответстващи задължения за всички участници, учители, по всички учебни предмети и всички педагогически специалисти. Иначе това е израз на част от философията на Закона – за отговорността по отношение на овладяването и прилагането на нормите на книжовния български език.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Втора реплика – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Всички, които се занимават с обучението и възпитанието на децата, са длъжни да знаят в определени рамки езиковите норми и са длъжни да следят децата да ги прилагат.
Това, което каза проф. Георгиева, е вярно обаче е вярно само на практика. Ние без да вкараме теорията вътре и без да поставим такива условия, че те да си повишават тази квалификация и да следят наистина в училището децата да говорят и пишат на българския книжовен език, е абсолютно задължително и в това няма никакво съмнение. Иначе на тази база – това не можем да направим, онова не можем да направим, ние не бива да приемаме нов закон, а да караме на стария.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Дуплика на проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, не ме разбирайте погрешно. Смятам, че книжовно-езиковите норми не се спазват и от директори, и от учители по физика, по математика, по история, по география, по биология и от филолози българисти не се спазват. От филолози българисти! От колеги, преподаватели във висши училища не се спазват.
Аз мисля, по повод репликата на госпожа Маринова, че презумпцията на този текст е да се следи за използването, за употребата на българския книжовен език в училище. Книжовно-езиковите норми това е просто, как да кажа, нонсенс, не може да съществува. Какво правим, ако учителят по физика говори не на книжовно-езикови норми? Или Вие, понеже сте с него приятели, или сте колеги, или педагогическият специалист е пропуснал да го наблюдава, все едно къде и как, и него няма да го санкционирам, но му се е случило в изпълнение на длъжностната характеристика, че е маркирал биолога, химика или Х и тях ще санкционира. Моля Ви се, нека да бъдем изчерпателни, коректни и добросъвестни.
Употребата на български книжовен език в общуването в училище, спазването на това изискване, съгласно предходната разпоредба – окей, но не спазването на книжовно-езиковите норми собствено. Презумпцията е да се говори на български език в комуникативната ситуация, наречена „училище”. Нали така, колеги?
Всичко е комуникативна ситуация, след като пишете, трябва в общуването си в училище да се ползва българският книжовен език. Извинете, в междучасието контактът между ученици и учител, в който започваме с междучасие или без междучасие – това е комуникативна ситуация. В учителския съвет обсъждането на програмите на учебния план, на срока и прочие – това е комуникативна ситуация. Всичко е комуникативна ситуация. Тук ние пак сме в комуникативна ситуация. И на терасата пак сме в комуникативна ситуация. Как не е комуникативна ситуация?! Няма друго, не сме извън тази орбита, само се превключват регистри.
Затова да се пише използването или общуването, или въобще употребата на българския книжовен език в българското училище, в хода на образователния процес е задължително, а дали педагогическият специалист ще го следи... Защо той? А директорът защо не? От педагогическите специалисти. Има и други педагогически специалисти, които са вън от този разпис на преподавателя по български и по физика. Нали? И те също са педагогически специалисти.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Значи от високия балкон на Института по български език нещата изглеждат точно така, защото там езиковите норми в пълния им обем, както Вие ги представяте, уважаема госпожо професор, сигурно са достъпни в България за стотина-двеста души.
Употребата на този термин според мен може да си остане в нашия Закон, тъй като терминът е понятие, което се свива нашироко и натясно и не можем да кажем, че тук като се казва „спазването на книжовно-езиковите норми” в пълния им обем в системата, тогава можем да го кажем, но казваме „спазване на книжовно-езиковите норми в системата”. Нищо лошо няма, не става дума за санкции. Аз чух нещо и за санкции. Не става дума за санкции, става дума за същото – всички учители, всички педагогически труженици така да се каже, са длъжни да владеят добре българския книжовен език и да следят за неговото спазване. Това иска да каже този член, нищо повече според нас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо Председател, колеги! Обърнахме много сериозно внимание на този термин. Аз не знам дали добре се прочете съдържанието на ал. 3 – „подпомага и контролира”. Подпомага и контролира! Питам: когато Вие, госпожо Георгиева, като професионалист в тази сфера чувате от Народното събрание „макЪр”, „училища”, „съдилища”, „научен” и много други, как се чувствате?
Ако ние императивно, въпреки че този текст не е толкова императивен дори бих казала, но по математика и всички други предмети имат текстови задачи. Там има груби фактологически грешки на учители, на ученици. Трябва ли учителят по математика, понеже дадохте този пример, да пише отличен дори само заради това да подмине пунктуално, пунктуационно, стилово, стилистично или както бихте искали там изречение, и да напише оценката за 2 и 2 прави 4, без да обърне внимание на този текст и на тези грешки? Аз мисля, че не. Трябва учителят също да е неграмотен по този начин, за да не направи тази поправка. Аз не искам неграмотни учители и не искам неграмотни ученици! В този смисъл искам да избягам от последните класации на най-неграмотната нация в Европейския съюз. Съгласна?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Проф. Георгиева – дуплика.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Ето, госпожа Дукова потвърди моята правота. Не можем да се правим на по-големи католици от папата. Значи аз съм „за” учителят по математика да пише 6 на детето, че е решило задачата, че е показало математически знания, умения и компетентности, защото това не е грях, не е вина, но учителят по български език и литература, трябва да бъде следен и да няма никакъв компромис за атестация, защото сме си дружки или защото заедно сме започнали, или защото е съсед, приятел и познат на Х величието в системата.
Не може, права съм, колеги! Само учителите по български език и литература трябва да бъдат дебнати със закон за книжовно-езиковите норми. Макар че съм претенциозна, мен не ме смущава като слушам в Народното събрание, в съда, навсякъде – съдилищата, или колеги професори, биолози и химици, като казват за структурата, за училищата, мен това не ме дразни, това не е минус, не е дефицит, това им е позволено така да се каже. И какво от това? Беда не настъпва. Той си развива тезата – научна или политическа. Не бива да се взираме така в малкото, защото губим философията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Аз ще бъда кратък и ще кажа моето тълкувание на този текст. Очевидно е, че трябва да се спазват книжовно-езиковите норми независимо какво се преподава – математика или физика. Всеки учител – по математика и по физика, не може да използва сленг, не може да използва диалект при преподаването на какъвто и да е материал. И това е съдържанието. Правоговорът и ударенията са проблеми на всички, няма идеално говорещи, тъй като и езикът се променя.
Мисля, че текстът е ясен, че всеки преподавател, всеки учител и специалист в училище или в детска градина трябва да спазва езиковите норми до степен, до която ги е овладял, естествено.
Предлагам да се ориентираме към приключване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване, на първо място, предложението, направено от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители по принцип.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 13, против – 1, въздържали се– няма.
Предложението на господин Жаблянов се подкрепя от Комисията по принцип.
Подлагам на гласуване предложението, което направи проф. Георгиева по чл. 80, ал. 3 да отпадне.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 2, против – няма, въздържали се – 14.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за окончателната редакция, посочена ни от страна на Министерството на образованието и науката, а именно в ал. 2 на чл. 20 след „чрез националните външни оценявания” да се добави и „степента на усвояване на българския книжовен език от учениците се установява и чрез националните външни оценявания”. В ал. 3 е с редакциите на народния представител Валери Жаблянов.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 17, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип с така направените и приети редакции от Комисията.
Няма направени предложения по чл. 21.
Подлагам на гласуване чл. 21.
Госпожо Георгиева, имате въпрос.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Госпожо Председател, предлагам да редактираме „съобразно книжовно-езиковите норми”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Къде да направим тази редакция?
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: „Познавателните книжки, учебниците и учебните помагала, с изключение на тези”, за да не повтаряме учебниците и учебните помагала, с изключение на тези по учебния предмет „чужд език”, където го има.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите, познавателните книжки са така наречените в момента „учебни помагала”, които съществуват в предучилищното образование, и в този смисъл изключението не се отнася за познавателните книжки, което е наложило повтарянето на учебниците и учебните помагала по учебния предмет „чужд език”, по учебния предмет „майчин език” и по учебните предмети, които се изучават на чужд език.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Добре, тогава да падне запетаята след „учебниците”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, има доста такива пропуски, които са направени.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 21 без запетаята преди „учебните помагала”.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 17, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Тук имаме предложение от народния представител Валери Жаблянов и група за създаване на нов чл. 21а.
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Нека да поясня какво имаме предвид и след това може да кажете всичко, което искате.
Предложението е резултат от срещите, които сме имали с преподаватели и родители в училища за деца с увреждания. Поет е ангажимент в тази посока. Ако прецените, че е у местно, мисля че не пречи по никакъв начин на останалата част от текстовете, така че го предоставяме на вниманието на Комисията.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Да кажа защо бързах, извинявам се на господин Жаблянов за пръв път, надявам се да не е за последен, но знае ли човек. По принцип няма такъв език и затова така реагирах. Такъв език няма!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, в чл.154 и в чл. 185 му е систематичното място на този текст.
Ние Ви предлагаме да го отразим там, защото чл. 85 касае допълнителната подкрепа за личностно развитие в детските градини и училищата. Там се казва, че допълнителната подкрепа за личностно развитие включва: осигуряване на достъпна архитектурна, общо специализирана, подкрепяща среда; технически средства, специализирано оборудване; дидактически материали, методики и специалисти; предоставяне на обучение по специалните учебни предмети за учениците със сензорни увреждания. Ето тук е едното място и в чл. 154, където е текстът за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Добре, тогава да го отразим там.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагаме да го подкрепим по принцип, като го отразим на систематичното му място и ако се налага да добавим още. С колегите трябва да го уточним.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, може би трябва да помислим малко и върху редакцията. Ясно е какъв е въпросът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, има и още такива текстове, които да внесем, така наречените „разумни улеснения”, до които така и не стигнахме до една приемлива редакция в срока за предложения между първо и второ четене, така че Ви предлагаме на систематичното му място да го развием, а сега да го подкрепим по принцип.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 15, против – няма, въздържали се – 2.
Колеги, почивка 15 минути за да уточним текста.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Госпожо Председател, преди почивката един технически въпрос – отлагането на чл. 10 за утре ли е или за следващото заседание след изнесените?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз мисля, че бях достатъчно ясна.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не съм разбрал.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Отлагането е за следващо заседание, извън изнесеното извънредно.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Добре, благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Защото имаме доста предложения за редакции.
Почивка – 15 минути.

(Почивка)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, продължаваме.
Все още ще дебатираме текста на т. 2 на чл. 18, така че продължаваме напред с Глава трета – „Държавни образователни стандарти”.
Имаме предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за промяна на наименованието на Глава трета.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава трета – „Държавни образователни стандарти”.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 9, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Предполагам, че ще трябва да оттеглите и това – навсякъде в текста думата „стандарти” се заменя с „изисквания”.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Оттегляте го, благодаря.
По чл. 22 има постъпили предложения от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители; предложение от народния представител Станислав Станилов; предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители; предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители; предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители; предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители; предложение от народния представител Михо Михов и група народни представители; предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители; и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата.
ИРЕНА КОЦЕВА: По реда на постъпване ли?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Коцева, заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Нашите предложения са в ал. 2 да се направят съответни промени:
В т. 4 думите „учебното съдържание” да отпаднат, както и в т. 5 „учебното съдържание” отпада.
В т. 17 думите „нормирането и заплащането на труда” да отпаднат.
Имаме предложение да се създаде нова т. 18:
„18. нормирането и заплащането на труда”.
Досегашната т. 18 да стане т. 19.
В ал. 5 след думите „ал. 2, т. 7” – да се добави „и т. 17”.
В ал. 6 накрая на се добави „министърът на културата и председателят на Националното сдружение на общините в Република България”.
Четвъртото ни предложение е в ал. 7 – „числото 17” да се замени с „числото 18”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това са редакционни поправки предвид новото предложение за нов стандарт.
ИРЕНА КОЦЕВА: Да. Благодаря.
И в ал. 8 думите „ал. 2, т. 18” да се заменят с думите „ал. 2, т. 19”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Госпожа Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Съвсем накратко ще аргументирам предложението на народния представител Михов и група народни представители. В случая става въпрос за разширяване на обхвата на влияние на държавните образователни стандарти, като се предлага те да са валидни за условията и процесите за тяхното постигане. Тук тълкуването би могло да бъде многозначно, защото системата на предучилищното и училищното образование би могла да включва и условията, и процесите, но с оглед на това те да не бъдат изпуснати народният представител Михов и група народни представители предлагат това с оглед по-широкия обхват на влияние. Не е напълно редакционна, смислова е – въпрос на тълкувание е доколко системата включва условията и процесите или не ги включва.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите една реплика. Това е текстът на вносителя. Тоест и в текста на вносителя ал. 1 звучи по следния начин:
„(1) Държавните образователни стандарти са съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане”.
Вие добавяте: „По своето съдържание те са неразделна част от единната система на обучение при възпитанието”.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Доцент Михов, след това проф. Георгиева.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми колеги, нашето предложение е да се създаде нова точка в ал. 2 за научно-информационно и библиотечно обслужване. Мисля, че това предложение може да се подкрепи, защото е задължителен елемент в обучението, в системата. Това довежда до преномериране на точките надолу.
На следващо място, смятаме, че в сегашната т. 8 – гражданско, здравно, думата „интеркултурно” да бъде заменена с „екологично”, защото мисля, че естеството на тези три категории „гражданско”, „здравно” и „екологично” са от един разряд, а „интеркултурното” образование естествено то ще намери място в образователните стандарти, в общообразователната подготовка и в предучилищното образование.
На следващо място, в ал. 5 към т. 7 да се добави и т. 17. Припомням, че ал. 5 посочва, че държавно-образователните стандарти по ал. 2, т. 7 се приемат с наредба на Министерския съвет. Ние предлагаме и т. 17 – Стандартът за финансиране на институциите, нормирането и заплащането на труда, също да бъдат приемане с наредба на Министерския съвет, а не, както е предвидено в ал. 7, с наредба на министъра на образованието и науката. Ние държим на тази точка. Аргументът ни е, че този стандарт за финансиране на институциите, заплащането на труда в системата на практика е основен стандарт, който изразява и би трябвало да изразява цялата воля на изпълнителната власт и на Министерския съвет. И да вдигнем ранга на този стандарт, който да има действително решителната подкрепа на изпълнителната власт.
На следващо място, една редакция на ал. 6, която изисква съгласувателен режим, когато става дума за т. 12 от ал. 2 – Стандартът за физическа среда на детските градини, училищата и центровете и така нататък, министърът на образованието да го съгласува с посочените тук институции. Това е, което предлагаме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Проф. Станилов искаше думата, след това проф. Георгиева.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ще взема думата, за да аргументирам моите собствени съображения.
Първо, в точка „а” след думата „здравното” да се добавят думите „моралното и религиозното”. Това е свързано с нашето предложение да се изучава религия в училищата. В миналото Народно събрание при обсъждането на закона такова беше и предложението на Светия синод, което ние внесохме от наше име.
Предложението ни да се изучава религия в училищата е свързано със снижаването на моралното ниво на българските деца, на българското общество и на европейското общество като цяло. Ние смятаме, че с въвеждането и изучаването на религия ще се повиши нивото на оценките на ценностната ни система, на ценностната система на българите и ще се повиши нивото на морала. Върху това сме правили социологично изследване и за пълна изненада на тези, които изпълняваха задачата, се оказа, че сме прави.
Второ, ние искаме създаване на т. 16, 17 и 18 със съдържание – в образователните стандарти да попаднат учителската правоспособност и квалификация, извънкласната и извънучилищна дейност, едногодишната издръжка за деца и ученици в държавните общински градини и училища и обслужващи звена.
Това е всичко. Останалите точки се преномерират. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Проф. Георгиева, след това господин Жаблянов – някакъв ред да спазваме.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, и аз, като проф. Станилов, ще реферирам нашите предложения.
Аз предлагам, по-точно ние предлагаме, а аз обръщам внимание, т. 4 и т. 5 – след като имаме учебното съдържание в общообразователната подготовка, а в т. 5 е профилираната подготовка, смятам, че може да бъде един държавен образователен стандарт за учебното съдържание. Вече в зависимост от вида на подготовката той, разбира се, ще обхваща или ще обема цялата тази плоскост, това приложно поле. Но стандартът е за учебното съдържание.
Дали подготовката е общообразователна, или профилирана, това не са два различни стандарта. Стандартът е за учебното съдържание. Подготовката се явява вторично или така да се каже „проекция” на учебното съдържание или приложно поле на учебното съдържание, или основа за експлоатация на учебното съдържание, няма значение. Смятам, че това не са по същество и по естество два различни образователни стандарта.
Стандартът, повтарям се и минавам нататък, е за учебното съдържание. А дали то е в общообразователната, или в профилираната, това е нещо, което не е на равностойно равнище компонент, който да бъде съобразен.
По-нататък, следващото ни предложение е това, с което свършихме преди почивката и всъщност, за което се разбра, че ще отложим за друго заседание – да има държавен образователен стандарт за държавни и зрелостни изпити по учебни предмети или цикъл от учебни предмети и оценяване на резултатите от тях.
Другото ни предложение е в т. 17. Чух, че колегата Коцева предложи нормирането и заплащането на труда да бъде нов стандарт. Ще рече по това нейно предложение по този нов стандарт, номериран като т. 18, след „труда” да се добави изразът „който не включва изискване за минимален брой деца и ученици в група или паралелка”. Защото трудът на учителя не е зависим от броя на учениците. Той е зависим от естеството на учебното съдържание, което учителят трябва да преведе като образование, като образованост, като знания, умения и компетентност на ученика, но това не е количествена величина. Дали работя с 10 ученици, или с 20, аз все преподавам отделна урочна единица и съответно трябва да упражня еднакво количество и качество компетентност, за да си свърша професионалния ангажимент.
На следващо място, предложенията съответно са за преномериране, известно защо.
По-нататък, да се създаде нова ал. 4, че държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 10 – това е за информацията и документите, се приема с наредба на Министерския съвет.
И приключвам, в чл. 22, ал. 6, ал. 8 и по-нататък навсякъде където е в закона – аз го казах и преди – да няма „министърът на физическото възпитание и спорта”, а да бъде редактирано „министърът на младежта и спорта”.
Всичко това в буква „ж” на нашите предложения обхваща всички текстове в закона, където се използва некоректно „министър на физическото възпитание и спорта”.
Съответно преномерацията следва от това, което направих като предложение. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ние бяхме предложили названието „Държавните образователни изисквания” – оттеглихме го. Но във връзка с това искам да предложа редакция на чл. 22, ал. 1, която в момента звучи приблизително така: „Държавните образователни стандарти са съвкупност от задължителни изисквания”. Ако приемем, че тези неща са от един порядък и са тъждествени, стандартите са съвкупност от стандарти или съвкупност от изисквания – не е ясно, струва ми се.
Предлагам редакцията, която се съдържа в нашето предложение на чл. 22, ал. 1: „Стандартите са съвкупност от задължителни правила и норми за резултатите в системата”, понеже „системата на народната просвета” отпадна, „така както и за условията и процесите за тяхното постигане”.
Считам, че е по-точно като дефиниция на това какво представлява...
РЕПЛИКА: Само норми.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, норми, „задължителни норми”. Правилото е норма, „задължителни норми”.
Разбира се голяма част от стандартите се покриват с тези на вносителя, но предлагаме четири нови, след обсъждания. В нашето предложение с номер 10 е „Обучение на деца и ученици със специални образователни потребности или с хронични заболявания”, под номер 15 – „За защита на здравето на децата и учениците и за физическото и социалното им развитие”, под номер 17 – „Материални изисквания за разкриване на детски градини и училища”. Ще поясня, тъй като този стандарт, който предлагаме, не се припокрива със Стандарт № 12 в чл. 22 на вносителя, където се говори за физическата среда на детските градини и училища, не се припокрива точно. Ще го уточним.
И едно предложение, което беше аргументирано и изложено от господин Михов – за научното, информационно и библиотечно осигуряване.
Това са нашите предложения.
Имаме още нещо, което е по процедурата. Не говоря от гледна точка на стандартите.
Ние правим предложение в ал. 4 – четири от стандартите да се приемат с решение на Народното събрание и да бъдат неотделима част от този закон. Предлагаме това да бъдат Стандарт № 1 – „За усвояване на българския книжовен език”, Стандарт № 6 – „За учебния план”. Говоря по предложенията на нашата номерация, съответно респективно в номерацията на вносителите е друго. Стандарт № 12 – „За финансирането на институциите, нормирането и заплащането на труда”, и Стандарт № 17 – „За материалните изисквания”, или вече след дискусия, понеже имаме, че „физическата среда” е същото, да уточним какво ще бъде и той също да бъде приет с решение на Народното събрание.
Съответно надолу държавните образователни изисквания по ал. 2, т. 2, 3 и останалите се приемат с наредби на министъра на образованието и науката.
По т. 10 предлагаме това да става с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на образованието и науката. Пак уточнявам, че това е от нашата номерация и става въпрос за стандарта „За обучение на деца и ученици със специални образователни потребности”.
По ал. 2, т. 18 – става въпрос за физическата среда, да се приема с наредба на министъра на образованието и науката, министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството, с министъра на финансите и с министъра на физическото възпитание и спорта.
Това са нашите предложения.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева искаше да допълни нещо.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Простете, колеги, само искам да допълня в аргумента си за учебното съдържание – да бъде един стандарт. Аналогията е с учебния план. Забележете, че там е коректно и обрано. Както имаме един стандарт за учебния план, и там не диференцираме в общообразователната подготовка, в профилираната подготовка, така ще бъде и един стандартът за учебното съдържание. Това беше към онова, което предложих, но е още един довод, който, мисля, че служи добре. Мерси.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Анастасова.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: По отношение на предложението, което направи проф. Георгиева, държавният образователен стандарт за нормирането и заплащането на труда да се допълни „който не включва изискване за минимален брой деца и ученици в група, паралелка”. То и сега няма такова изискване. Не виждам логика защо въобще трябва да се допълва? Един учител, примерно начален учител, ако в паралелката имаме 18 деца, другият учител работи с 22 деца, заплатите им не са различни, няма как да са различни. За мен няма логика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо Председател, искам да подкрепя предложенията на колегите Михов и Жаблянов, макар че малко различно са описани или са формулирали т. 19 – за информационно-библиотечното обслужване или осигуряване. Но мисля, че е важно, особено за по-малките населени места в по-бедните райони на страната. Това е нещо, което би трябвало да можем да подкрепим. В този смисъл специално по тази точка бих предложил всички да я подкрепим. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите една реплика, след това госпожа Маринова – за изказване, и госпожа Коцева – за реплика.
Аз имам един въпрос. Тъй като във всеки един стандарт, както стана ясно и в предходните дискусии трябва да бъде много ясно какво ще се запише, в този смисъл – да, за библиотечно, информационното осигуряване, това е предвидено да бъде включено в различните други стандарти. Библиотечното осигуряване – във физическата среда, така както и материалните изисквания при разкриване на детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие. Да речем, че за библиотечното осигуряване е добре.
Какво предлагате да се запише в този стандарт за научното, информационното и библиотечното осигуряване? Какво научно осигуряване да се запише? Какво да запишат колегите-експерти в Министерство на образованието и науката? Пак казвам, за библиотечното осигуряване има проект на стандарт за библиотечно осигуряване, който е разработен. Това е ясно. Но в останалата си част? Това е моята реплика.
Госпожа Коцева – за още една реплика, след това ще Ви дам думата да отговорите.
Водим дискусия, защото трябва да бъде ясно във всеки стандарт какво ще се запише и какво влагат колегите, които са вносители на тези предложения. Аз разбирам, че има много направени такива предложения от различни организации, но ако започнем да възприемаме всички, за да има пълно съгласие, след това да не поставим Министерството в ситуацията, в която да не може да разработи тези стандарти и да изпаднем в ситуацията, в която сме в момента – към ЗНП има предвидени доста наредби, част от които, независимо че законът е приет през 1991 г., все още не са разработени. Нека да обсъдим наистина какво предлагаме да има във всеки един такъв стандарт.
Госпожа Коцева има думата.
ИРЕНА КОЦЕВА: Аз също имах една реплика към колегата Михов, свързана с интеркултурното образование. Той предлага да го заменим с екологично образование, доколкото схващам. Само че по смисъл ние тук говорим за взаимно познаване на различни етнокултури, на достойнствата им и на степента, която сме достигнали. Вие вкарвате съвсем друга идея тук – гражданско, здравно и екологично. Отпада ли интеркултурното, или ще го слагаме някъде на друго място като стандарт?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов поиска думата за отговор, може би доц. Великов и доц. Михов след това.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Исках само да кажа, че аз не разбирам какво значи „научно обслужване” в тази сфера? Думата „научно” буквално означава „изследователска работа”. Какво ще изследват? Там трябва да се прилага постигнатото в науката, което не е едно и също. Може би „иновационно”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Задавате въпроса, който и аз задавам – какво всъщност ще включва и какво ще се запише в стандарта?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Може би да се каже „иновационно, информационно и библиотечно”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Смятам, че също така би могло да се каже повече „библиотечно и информационно”. Училищните библиотеки мисля, че дори в цифровата ера не са се намалили, особено когато имаме отдадени на тази кауза хора. Надявам се, че със специалистите, които са в тази област, независимо че може би между нас няма такива големи корифеи в областта на библиотечното дело, но извън тази зала със сигурност има, и ако няма нещо готово като стандарт, там има една асоциация и могат да помогнат. Мисля, че това можем да го приемем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов, след това господин Жаблянов.
МИЛЕН МИХОВ: Ние сме предложили, сега виждам, като че ли две редакции на една материя. Аз мисля, че тук се обединяваме около необходимостта да бъде регламентирано библиотечно-информационното обслужване в системата. Мисля, че там е ясно какво би трябвало да разписва стандартът – както библиотечната осигуреност на отделните елементи, така и много важната информационна среда и информационни изисквания, на които трябва да отговарят отделните елементи на системата.
Според мен тук много неща могат да бъдат разписани, като се започне от информационната среда, свързана с административната дейност на институциите и се стигне до информационната среда, необходима за осъществяване на образователния и възпитателния процес.
Що се отнася до научното определение, тук можем да разсъждаваме. Нашият аргумент е, че би могло да се разпишат някои изисквания за връзката между елементите в системата и научни организации и университети и така нататък, но имайки предвид, че не всички училища, детски градини, дори региони имат такъв достъп до научни центрове, можем и да го махнем. Разсъждавам на глас в момента.
Що се отнася до замяната на „интеркултурно” с „екологично”, това е подчинено на логиката, че от тази редица „гражданско-здравно” по-логично е да се говори в един стандарт за гражданско, здравно и екологично възпитание, защото те са от един ред, според мен. Това не означава, че изискванията и стандартите за познание на различните култури, на различното не трябва да бъдат разписани. Аз мисля, че те могат да бъдат вписани както и в стандарта за предучилищно възпитание, така и в общообразователната подготовка. В този смисъл ми е разсъждението – „гражданско”, „здравно” и на мен логически ми идва „и екологично” образование. Това е мотивирало нашето предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Жаблянов.
След това госпожа Маринова поиска думата за изказване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: На мен ми се струва, и мисля, че то не е моя индивидуална преценка – около тези училищни библиотеки и усилия да се вкара интернет в училище, да се навлезе в образованието с цифрови технологии и така нататък, това е един процес, който е още в самото начало. Със сигурност след години той ще придобие такава форма, че ние няма да можем да предлагаме в момента какво ще се случи. Както този телефон стана нещо друго точно за 15 години, а преди 15 години беше само телефон.
След 15 години това може би ще бъдат някакви информационни центрове към училищата, може би не във всяко, но в тези, които имат добра материална база и специалисти, или е въобще въпрос на чиста случайност как ще стане това.
Въпросът е, че този процес върви и той в момента се обсъжда на най-различни нива. Присъствах на едно-две обсъждания в други формати за бъдещото на дигиталните технологии в образованието и осигуряването респективно на сигурност в тази сфера. Въпросът е открит, но това не означава да нямаме някаква регламентация, с която да започнем.
Мисля, че за наше самочувствие, горе-долу в европейските държави ситуацията е сходна в момента – и те не знаят какво правят и те се намират в едно такова състояние на непрекъсната динамика. Затова предлагам да приемем, че е необходимо да има такъв стандарт въобще за създаването на такава дейност в рамките на българското училище, която след време може би ще прерасне в нещо друго, в някакви информационни, по своята същност, обучителни центрове.
Що се отнася до понятието „научно”, намирам изложението на проф. Станилов за аргументирано. Аз също смятам, че не трябва да остава. Може би подлежи на редакция, но дейността, която се предвижда, според мен е необходима.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Жаблянов.
Госпожо Маринова, имате думата.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, повод да взема думата ми даде председателят на Комисията госпожа Дамянова по повод съдържанието на държавните образователни стандарти, което ще бъде разписано. В този смисъл предложението, което буди у мен сериозни размисли, е от народния представител Лютви Местан и група народни представители, свързано с държавните зрелостни изпити по учебните предмети или цикъл от учебни предмети и оценяването на резултатите от тях.
Смятам, че както преди мъничко отложихме дебата, за това да гласуваме и предвид какво ще включва държавният образователен стандарт за усвояване на българския книжен език и този – за учебно съдържание в общообразователна подготовка, ще изпаднем в същия, подобен случай, защото тогава ще питаме по т. 9 оценяването на резултатите от обучението на учениците трябва ли да изведем оценяването на резултатите и от другите национални външни оценявания, както и от държавните зрелостни изпити, каквото пък е предложението, и въобще ще се стигне до едно раздробяване на стандартите, което, според мен, не е логично и не би следвало да правим.
По същия начин към господин Жаблянов и предложението от група народни представители, свързано с материалните изисквания за разкриване на детски градини и училища и както вече спомена госпожа Дамянова, в процеса на изработване на проекти на стандарти за физическа среда на детските градини, училища и извънучилищни центрове се е имало предвид точно това.
В този смисъл, колеги, нека да прецизираме предложенията, да чуем мнението на представителите на Министерството на образованието и науката и наистина да помислим редно ли е да се пристъпва към подобно разширяване на броя и видовете държавни образователни стандарти.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За реплика – госпожа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Аз тук си мисля, госпожо Маринова, може би ние имаме такъв стандарт – „Оценяване на резултатите от обучението”. Това е, което предлагаме като вносител.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева, заповядайте.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Аз видях, явно съм пропуснала да чуя, когато ги реферира госпожа Коцева, че тя предлага да отпадне учебното съдържание, ще рече да остане образователен стандарт за общообразователната подготовка. Мисля, че не е много коректно и моля да мислим точно по модела, по който мислим за усвояването на книжовния език.
Както Вие казвате в други случаи – Вие, колеги – и сега има или пък сега действат. Сега действаше Закон за учебното съдържание и учебния план. Значи това, така да се каже, е рамката. Това са рамкови категории, които в някаква степен са равнопоставени. Това, от една страна.
От друга страна, извинете, но на принципа кое е първо и кое е второ, тоест естествената логика – общообразователната подготовка или профилираната, въобще подготовката, е следствие от учебното съдържание. В резултат на усвояване на определено учебно съдържание или на образование по дадено учебно съдържание се получава ефектът „подготовка”. Той е усвоил учебно съдържание и вече е подготвен. Тази естествена логика първо, второ, на причина и следствие, на категории, моля да я съобразите. Не казвам, че сега решаваме. Но Ви призовавам да разсъждаваме по-задълбочено.
Затова смятам, че трябва да остане така, както имаме за учебния план. Иначе, простете, но общообразователната подготовка е точно толкова следствие и от учебния план като маркер, като технология, като следване. Нали така? Имаме учебен план, неговото структуриране се пълни с учебно съдържание. В резултат на първото и второто и въобще образователният процес, който стъпва на тези оперативни категории или единици, или механизми, се получава подготовката на ученика.
Така че моля тук да прецизирате нещата по този ред и в такава посока, защото мисля, че тя е логическа и Вие по-добре от мен знаете нейното естество.
На следващо място, по отношение на това, което колегата Маринова каза за оценяването на резултатите от обучението.
Колеги, пак Ви моля! Оценяване на резултатите от обучението е класическата система на оценяването на знанията и уменията и компетентностите на учениците „степ бай степ” – по урочни единици, по единица съдържание.
Забележете втория аргумент – това е от обучението. Но както говорихме на първите заседания в уводните разпоредби, обучението е съдържимо в образованието. Значи държавните зрелостни изпити не са равноредова единица на онези оценки на резултатите, така да се каже „междинни”, да го кажа кратко и работно. Неслучайно има такава друга парадигма на оценяване, която не е просто следваща стъпка като всички други – първи, втори и трети клас, срок, преди това урок, значи това е нещо от друг клас. То е родово, а другото е видово. Ние не можем да припознаваме или да имплантираме държавните зрелостни изпити като оценяване на резултати редом, поредно, и това, на финала, последно в редицата – от обучението. Защото това е, казах, родово. Това е над всички други оценки на резултати от обучение. Зрелостният изпит е резултат от образованието, средното образование. А то има обучителни етапи, години, съставки, най-общо казано. Мерси.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не е изпит, не е резултат, то е процес.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката.
Предлагам Ви в последователност на направените предложения от народните представители да ги коментирате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Предлагам във връзка с текста на чл. 22, ал. 1 – за нас текстът на вносителя е коректен, предвид и текста в Конституцията, където говорим за изисквания за резултатите. Естествено, когато говорим за изискванията, тук се включват и норми за резултатите, така че подкрепяме предложението на вносителя.
От тук нататък по отношение на ал. 2, съответно точките в ал. 2, за нас е коректно да останат като отделни държавни образователни стандарти и учебното съдържание в общообразователната профилирана подготовка и професионалната подготовка, защото това следва логиката на институциите и видовете подготовка.
Под въпрос е съдържанието на държавния образователен стандарт за гражданското, здравно и интеркултурно образование предвид обстоятелството, че всъщност това е интегрирано знание, което се реализира чрез междупредметните връзки по общообразователната, съответно включително профилирана и професионална подготовка. Така че за нас е важно как ще се развие дискусията и дали ще се изпълни със съдържание и с какво съдържание ще се изпълни този държавен образователен стандарт, включително редакцията дали ще има екологично образование.
Във връзка със следващия стандарт – „За оценяване на резултатите от обучението на учениците”, нашето мнение е, че тук всъщност се включва оценяването във всичките формати и във всичките видове изпити и оценявания. Така че държавните зрелостни изпити са също елемент от стандарта за оценяване на резултатите от обучението на учениците.
Следващите предложения, свързани с информацията и документите, ние тук припознаваме този стандарт с прословутата Наредба № 4 за документите в системата на Народната просвета в момента, защото тя е от изключителна важност да бъде осъвременена и да намери своето ново изражение предвид променените отдавна обстоятелства в системата и необходимостта от актуална, много мобилна и много гъвкава информационна система. Включително тук кореспондираме и със Закона за държавния архив, така че е много важно това да бъде модерен стандарт.
По отношение на физическата среда на детските градини, училищата и центровете в подкрепа за личностно развитие, в този стандарт ние припознаваме различните предложения, които бяха направени за научното, информационно и библиотечно обслужване предвид обстоятелството, че при добро разписване на този стандарт реално погледнато тук ще намерят място нашите библиотеки със средата, която се изисква те да бъдат наистина модерни информационни центрове.
И към настоящия момент в много от училищата вече говорим не просто за библиотеки в старото ни разбиране за това. Естествено този стандарт трябва да кореспондира и с всички други норми за поддържането на библиотечните фондове, но те отдавна са се превърнали в информационни центрове, тъй като по принцип информацията в училището – както и да я квалифицираме, като научна или въобще научно-информационното обслужване в училище, има едно съвсем различно модерно измерение, а в бъдеще то ще бъде още по-различно.
Другите предложения касаят по-скоро финансирането. Ние тук се обединяваме около предложението на народния представител Ирена Коцева но аз предпочитам господин Вълчев, като главен секретар, да коментира това предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Вълчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, има аргументи за разделянето на двата стандарта. Докато финансирането на институциите следва по-скоро да се съгласува с бюджетното законодателство и урежда, първо, взаимоотношенията между държавния бюджет и бюджетите на първостепенните разпоредители и, второ, бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетите на образователните институции, то нормирането и заплащането на труда реферира по-скоро към трудовото законодателство, предполага и различно съгласуване от институции. Действително е добре стандартът за финансирането да се приема от Министерския съвет, доколкото ще регламентира и специфични, нерегламентирани норми в закона, касаещи голям брой първостепенни разпоредители с бюджет, с който финансират образователни институции.
То ще обхваща по-широк кръг отношения, отколкото едногодишната издръжка. Затова тук коментирам едногодишната издръжка. Не е подходящо да преповторим това, което е в Закона за народната просвета, съществува и в момента. Всъщност такъв стандарт имаше, но с въвеждането на делегираните бюджети той беше отменен.
По отношение на предложението, което не включва минимален брой ученици в паралелка. Първо, самото предложение предполага отнякъде да е ясно, че там се включва това регулиране и ние няма как да избягаме от този регулатор – минималният брой ученици в паралелка, респективно минималният брой деца в групи. Може би е по-логично да бъде в стандарта за финансирането, отколкото в нормирането и заплащането на труда, но така или иначе това е част от регулаторите в системата, част от финансовата формула, която определя разходите за персонал. Това е сегашната Наредба № 7. Трябва да има такова регулиране. Според мен трябва да бъде или в Организацията на дейностите в училищното образование или във Финансирането на институциите, но не може би в нормирането и заплащането на труда.
По отношение на извънкласните и извънучилищните дейности, не знам доколко е подходящо да се отделят. Тогава трябва да се отдели и целодневната организация. Ние предвиждаме интегриран модел на дейности по интереси, които да включат извънкласни, извънучилищни дейности и заниманията по интереси, които са част от целодневната организация. Може би е добре да остане в сегашната т. 18 – Организация на дейности в системата на училищното образование. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, ако ми позволите, да направя едно процедурно предложение, защото имаме доста направени предложения по различните стандарти, след това препратките кой стандарт от кого се приема. Тъй като имаше въпроси по първоначалната програма какво значи „работна група”, предлагам днес да приключим в 17,45 ч. и да дадем възможност утре до 9,30 ч. на колегите от Министерството на образованието и науката и на колегите от Народното събрание, имам предвид колегите експерти към Комисията, да направят предложения за редакция от Комисията на целия чл. 22. Честно казано, вече и аз се обърках от препратките, които правим, затова предлагам, ако сте съгласни, да процедираме по този начин, за да можем наистина да вървим напред и да уточним кое къде се съдържа.
Да, ето например тук колегата Жаблянов и група предлагат да се създаде нов стандарт 10 за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности. Това е стандартът за приобщаващото образование. Той адресира и деца в риск, и деца със специални образователни потребности, тоест всичко, което касае общата и допълнителната подкрепа, защото Законопроектът вече представя там малко по-различна визия за подкрепата на децата в зависимост от техните обучителни затруднения, които биха могли да имат различни причини и биха могли да възникнат в различен период от тяхното развитие. Всичко това е предвидено да бъде в стандарта за приобщаващото образование. Не можем да разделяме децата в един отделен стандарт.
Но да уточним извънкласните и извънучилищните дейности. Това са така наречените в Законопроекта „занимания по интереси”, които също ще бъдат разписани – беше предвидено първоначално в Приобщаващото образование. Ако сега колегите са решили да отидат в Организацията за дейностите в училището, съответно това трябва да го уточним.
За информационно и библиотечно обслужване, аз ще си призная, че донякъде съм съгласна да изведем библиотеките в отделен стандарт, макар че в същото време убеждението ни като вносители е, че това трябва да бъде едно от изискванията изобщо за разкриване на училище, ако искате, или на Център за подкрепа за личностно развитие, тоест да го поставим като част от първоначалните изисквания, които след това съответно трябва да се контролират и да се инспектират.
Но, пак казвам, ако колегите от МОН, мислейки, че можем да разпишем нещо отделно, лично аз не виждам към момента нещо притеснително. Затова, ако ми позволите, да оставим колегите малко да поработят и утре в 9,30 ч. да ни предоставят предложения за редакция.
Доцент Михов – реплика.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Председател, подкрепям Вашето процедурно предложение.
Съвсем кратка реплика на това, което казахте. Да, информационно-библиотечното обслужване не може да бъде вкарано като условие за разкриване или за функциониране, но нашата идея – мисля, че и от Министерството го споделиха, е в този стандарт не само да се регламентира необходимостта от библиотека и интернет, но и да се разпишат функциите, задълженията на библиотеките, на библиотекарите, задълженията за развитие на информационната среда, така че има основание да го отделим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Само по тази тема нещо да добавя.
Сигурно могат много аргументи да се приведат, но според нас необходимостта от такъв стандарт е не за да се уреди въпросът на библиотеките в училищата, а по-скоро да се въведе стандарт за цялостното въвеждане на дигиталните технологии в училището и в процеса на обучение и подготовка, защото това е нещо по-широко и библиотеките ще бъдат само елемент от това нещо. Тук стана въпрос и за архива, и за документите, и за документооборота. Най-вероятно това ще бъде една цялостна платформа след 6 – 7 години, с различни нива на достъп и така нататък, така че мисля, че има основание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите, господин Жаблянов, хубаво е, че така си дискутираме, защото разбираме всеки какво влага в дадено наименование, само че в същото време имаме отделен стандарт, който се казва „За информацията и документите”. Там е предвидено въпросите, които Вие повдигнахте за документооборота, за информацията – доколкото си спомням, голяма част от проекта на този стандарт е готов в Министерството, сигурно още работят колегите, но това е предвидено да бъде в този стандарт. Затова предлагам да оставим колегите да помислят, да огледат внимателно точка по точка предложенията на всеки един от нас и утре в 9,30 ч. да ни предложат вариант за редакция, за да можем да коментираме.
Сега Ви предлагам да преминем към чл. 23, който касае Националната квалификационна рамка. Тук имаме предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което в голяма степен, доколкото виждам, се препокрива с това на вносителя.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, с изключение на ал. 4.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова, искате да кажете нещо ли?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Алинея 4 касае разработването и приемането на стандарта за придобиване квалификация по професия и тя трябва да се разглежда чисто систематично в предходния чл. 22. Ако сте съгласни, там да я разгледаме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Алинея 4 казва как се разработва държавното образователно изискване по Вашите предложения по чл. 22.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Може ли да взема думата, за да попитам по предложението на господин Жаблянов по чл. 22, ал. 4, където сте посочили, че държавните образователни изисквания по ал. 2, т. 1, 6, 12, 17 се приемат с решение на Народното събрание. Сигурно имате предвид, че искате със закон да се приемат, защото с решение то няма нормативен характер и не е задължително право за поведение.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Като неделима част, тоест като приложение в закона.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не може. Или е закон?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Като закон.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Като закон. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По ал. 1, господин Жаблянов, също имате известна разлика с предложенията на вносителя.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В законите се създават правилата за поведение, които са задължителни за всички граждани на страната, решенията нямат такъв характер. Така че ако искаме да се създадат норми, които да са задължителни, трябва да бъдат или закони, или подзаконовите актове по прилагането им. Народното събрание е оправомощено съгласно чл. 86 от Конституцията да приема закони и всъщност тук разликата е в компетенцията на органа. Досега например Законът за народната просвета и Законът за степента на образование, общообразователният минимум и учебният план законодателят през 1991 г. е решил, че поради степента на важност ще ги приема Народното събрание. Останалите държавни образователни изисквания са приети от министъра. Всъщност Вие във Вашето предложение искате те да бъдат със закон, като възможностите са две – да са част от този Закон за училищното и предучилищното образование, или да са отделни закони, както е досега.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Нашето предложение беше, така както е записано, да бъде с решение на Народното събрание, но понеже Вашето становище, доколкото чувам, е, че няма да има характера на нормативен акт, вторият ни вариант, който беше обсъждан, е да бъдат част от този Закон.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагам, колеги, процедурно да приемем по принцип предложението на господин Жаблянов, защото то се препокрива с това на вносителя, иначе ал. 4 наистина трябва да бъде отнесена към чл. 22. Ако при утрешната редакция на чл. 22 се наложи преномерация на точките, посочени в ал. 1 на чл. 23, ще се върнем и ще го прегласуваме със съответните препратки, ако сте съгласни, защото тогава става въпрос за препратки. Макар че по предложението на вносителя на чл. 23 ние сме посочили ал. 2, т. 1 и 2, тоест това са стандартите за предучилищното образование... Тук има грешка – би следвало да бъде „За общообразователната подготовка”, тоест Стандартът е 4, и след това т. 4 и 6. По-скоро това трябва да е профилирана подготовка, квалификацията.
Аз предлагам да гласуваме по принцип и текста на господин Жаблянов, и текста на вносителя, като утре да уточним съответните препратки, които са по ал. 2, защото по същество текстът касае Националната квалификационна рамка, а препратките ще ги уточним със съответните стандарти, когато видим окончателната редакция на чл. 22.
Сега подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 15, против и въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 23.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 16, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към Глава четвърта – „Институции в системата на предучилищното и училищното образование”.
Предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители е оттеглено още в началото.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Той си тръгна другарят Жаблянов. Ние сме си другари с него. Ние сме си другари, вчера цяла вечер конгрес и цял ден.
Единственото, което добавяме в заглавието, е „предучилищното обучение и възпитание”, което мисля, че е коректно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност ние вече гласувахме. Това предложение за наименованието беше отхвърлено, но ще го подложа отново на гласуване, освен ако не искате да го оттеглите.
СТОЯН МИРЧЕВ: Не, ние и в залата ще го обсъдим, така че...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не го оттегляте.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 1, против – 7, въздържали се – 4.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване наименованието на Глава четвърта по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към Раздел І – „Определения и статут”.
Няма постъпили предложения за наименованието на Раздел І, поради което го поставям на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Има направено предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители за създаване на нов чл. 23а, както и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група също за създаване на чл. 23а, което се препокрива донякъде с предложението на колегите от Патриотичния фронт.
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми колеги, нашето предложение по ал. 1 сме склонни да оттеглим, тъй като то и редакционно не съответства вече на утвърдените текстове. Но мисля, че е добре да подкрепим ал. 2, която е идентична с предложението на колегите от БСП. Аргументът е, че Министерството на образованието и науката като че ли, да се изразя, някак си го няма в този Закон. Такова впечатление ми създава, като го чета. Не съвсем го няма, казах „като че ли”, за да бъдем точни.
Този текст е декларативен, той е по-скоро определящ ролята на Министерството като главен фактор в развитието на система и мисля, че няма да навреди, напротив – добре е да го има в текста. Мисля, че и на колегите са подобни аргументите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите, аз да взема отношение по този въпрос. По ал. 1, която Вие оттегляте, всъщност този текст вече се съдържа още в началото на Законопроекта, където казахме какво включва системата на предучилищното и училищното образование.
Алинея 2 по Ваше предложение, както и предложението на колегите от БСП, се съдържа в чл. 249 от този Закон, в Глава тринадесета „Органи за управление”, където в чл. 249 казваме: „Държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование се осъществява от Министерския съвет.” Тук имаме едни задължения, които сме вменили – веднъж на две години Министерският съвет да внася в Народното събрание доклад за изпълнението на целите и функционирането на принципите, които вече приехме в Законопроекта. В ал. 3 казваме, че министърът на образованието и науката е специализиран орган на изпълнителната власт за управление на системата на предучилищното и училищното образование, тоест фигурира Министерството, но систематичното място.
Да, министърът – тук може би юристите трябва да се включат, но когато се каже „министърът”, се има предвид Министерството на образованието и науката.
Госпожо Йорданова, ако може след това да ме допълните защо е „министърът”, а не е „Министерството”.
В този смисъл моето предложение, което правя като народен представител, е да подкрепим двете предложения, защото тук имаме, че осъществява единната държавна политика, ние вече се обединихме около един такъв принцип, но да ги отразим на систематичното им място в чл. 249, където казваме кой какво прави.
Госпожа Йорданова само да ме допълни по отношение на наименованието, защо е „министърът”, а не е „Министерството”.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Съгласно Закона за администрацията, технологията, която се използва, е съответният министър – това е орган на управление, а администрацията е подпомагащият го орган.
Само ако позволите, да отбележа в чл. 249 на Министерския съвет се възлага изпълнението и осъществяването на държавната политика. Тъй като се определя в Закона, че образованието е национален приоритет, затова това се възлага на Министерския съвет, а Вие предлагате да се даде на министъра. Затова мисля, че предложението на вносителя кореспондира с цялостната философия на Закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Оттеглям си предложението в такъв случай да го подкрепим по принцип, защото ние предлагаме отговорен за политиката да бъде Министерският съвет, тоест по-висшето ниво от министъра и от Министерството на образованието, ако наистина искаме образованието да бъде национален приоритет, защото това е обвързано с ред други задължения, спазване на цели и това изисква ангажираност на целия Министерски съвет.
Доцент Михов?
МИЛЕН МИХОВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев, съгласни ли сте за общата държавна политика да отговаря Министерският съвет, а не само министърът?
СТОЯН МИРЧЕВ: Разбира се.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Изобщо не може да става дума за никакво обсъждане. Политиката в една държава – образователна, е Министерски съвет.
СТОЯН МИРЧЕВ: Проф. Станилов ме убеди.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест оттегляте си предложението – и Вие, и доц. Михов?
СТОЯН МИРЧЕВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Както знаете, колеги, все пак този Законопроект вече веднъж беше внасян от Министерския съвет с премиер господин Борисов, така че този текст е преминал през Министерския съвет и е получил своето одобрение.
Преминаваме към чл. 24.
Има постъпили предложения от народния представител Бойка Маринска и група народни представители; предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители; предложение от Ирена Коцева и група народни представители; и Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания.
Госпожо Коцева, заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: С предложението на госпожа Маринска, предложенията са ни: „утвърдени от” се заменя с думите „приети с наредба на” в чл. 24, ал. 4 – две абсолютно идентични предложения имаме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов, имате предложение за редакция на ал. 2 – да се добави, доколкото виждам, при условията и по реда на този закон и по преценка на финансиращия орган в детската градина. Може да се приемат, обаче тук имате и други – „в които няма разкрити яслени групи”.
МИЛЕН МИХОВ: Да. Това предложение е приемането в детски градини на 2-годишна възраст да бъде по-скоро изключение, и то само в населени места, в които няма разкрити детски ясли. Имаше и нагласи сред професионалната гилдия за това – дали обосновани, или необосновани страхове в определени детски градини. Това са аргументите, тоест в детските градини да има някаква форма на изключителност за включването на 2-годишните деца.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Моето предложение може би е по-скоро чисто редакционно, защото господин Михов малко излезе от контекста на предложението си. Тук е записано в текста: „В детската градина, в която няма разкрита яслена група”, а сега чувам: „в населеното място”. Да го уточним, защото това са две различни тези.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Към вносителите имам такъв въпрос: тези стандарти за ранно детско развитие какво представляват? Те не са разписани към стандартите, макар че там има други стандарти, които са с други министерства, и също са отбелязани. Стандарти за ранно детско развитие, утвърдени и от министъра на образованието и науката. Значи те някъде фигурират сигурно, или не?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Хасан, искате да вземете отношение ли?
БЮНЯМИН ХАСАН: Само една реплика – това не са образователни стандарти, а стандарти за ранно детско развитие. По-скоро тук водеща трябва да е ролята на министъра на здравеопазването за ранното детско развитие, не са образователни стандарти.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Много правилно ме допълвате, че това не са стандарти, които са образователни по смисъла на нашия Закон. Става въпрос за тези стандарти, които в момента се разработват от УНИЦЕФ, заедно с Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката. Ще призная, че тук има предложения, но това е друга тема, за която така или иначе за такава стъпка все още според мен не сме готови. Има предложения от различни организации, включително и от колегията в предучилищното образование, леко-полека отговорността за яслите да премине към Министерството на образованието, но, пак казвам, това е дълъг дебат, който предстои да се води в годините. Има смисъл, защото това показва координацията. Да, има смисъл, но пак казвам, това е в дългосрочен план, защото няма постигнато съгласие нито с Министерството на здравеопазването, нито с детските градини.
По-скоро искам да се върна на ал. 2 по вносител и да уточня, че тук става въпрос за прием на деца на 2-годишна възраст, които обаче да бъдат в детска градина, тоест има деца, които в момента на 2 години не са за яслена група. Тяхното обучение, възпитание и социализация на практика ще се извършва с 3-годишните деца в І група на детската градина, нека така да го кажем за по-голяма яснота. Има такива деца, но към момента дори и да се приемат – приемат се в детските градини, но детската градина не получава финансов стандарт за това. Това е от изключителна важност. Дори, ако щете, за по-малките населени места имаме случаи, в които в І група имаме приети 2 – 3 деца, които са на 2 години, които от гледна точка на своето развитие са постигнали необходимото ниво. Детските градини ги приемат, но на практика не получават стандарт за тях, а иначе по отношение на яслените групи текстовете са отделни в ал. 3 и 4.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това още повече доказва, че стандартите за отглеждане на тези деца трябва да бъдат вече преимуществено в обсега на образованието и науката.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Дали сме вратичка.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, на още по-голямо основание.
Спомням си, онзи ден бях в Берковица, имаше там един празник, имаше дечица и от яслите включително, които пееха, танцуваха. Трябва може би да се помисли наистина.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Една кратка реплика. Тъй като не обърнах внимание на израза „преценка на финансиращия орган”, е ясно, че става дума за общината. По преценка на общината – там, където няма разкрита яслена група, могат да бъдат приети определен брой деца на 2 години в детските градини.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Но не само на общините.
МИЛЕН МИХОВ: Защо? Яслите са държавни, да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Вълчев, желаете ли да вземете отношение по така направеното предложение от доц. Михов?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Доколкото разбирам, идеята в случая е за преценка на отделното дете, а не общо за институцията, така че да ненамесваме финансиращия орган, защото в другия случай може да се открие и яслена група по реда на предложената ал. 3. По-скоро става въпрос за отделни деца, които могат да се включат от 2 години в групите в детските градини.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
БЮНЯМИН ХАСАН: Само още една реплика в потвърждение на това, което господин Вълчев каза.
Мисля, че не трябва финансиращият орган да бъде намесван в този процес на преценка или на оценка на възможностите на детето. Макар че аз съм типичен представител на община, но не би било много редно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Госпожа Михайлова иска думата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: За да е ясно, че има разлика между смисъла на ал. 2 и ал. 3, трябва по някакъв начин да се подчертае, че в ал. 2 става въпрос за деца, които няма да се отглеждат в яслени групи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Мисля, че текстът на ал. 2 е достатъчно ясен, защото в ал. 3 отделно говорим вече за яслените групи, тоест тук никъде не се споменава яслена група точно поради тази причина.
РЕПЛИКА: Не се споменава и обратното.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Идеята, както казах, е друга. Тук не става въпрос за това дали има разкрита яслена група, или няма. Има деца, които на 2-годишна възраст вече отдавна са много по-напреднали в развитието си дори в сравнение с децата на 3 години, които са в І група – за това става въпрос. Колеги, ако ми позволите, това е както приемането на 6-годишни деца в І клас. Ако мога да направя някакво сравнение, за да бъдем максимално ясни.
Имате ли конкретно предложение, госпожо Михайлова?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да се включи в текста „извън яслени групи”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Къде да се включи в текста?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: „При условията и по реда на този закон в детските градини могат да се приемат за отглеждане, възпитание, социализация и обучение, извън яслени групи, и деца на 2-годишна възраст.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За становище на Министерството на образованието и науката и становище на юристите, ще помоля.
Колеги от МОН?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Ние приемаме Вашата аргументация, че в зависимост от това какво е развитието на децата, в крайна сметка при наличие на възможност да бъдат приети и деца на 2-годишна възраст, това е допустимо. Ние така разбираме този текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А по предложението на госпожа Михайлова?
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Може би само да допълня – добавянето на „извън яслени групи” може би в този случай ще създаде проблем дотолкова, доколкото до този момент не са споменавани яслените групи. Те ще се появят за първи път в ал. 2, а всъщност за яслените групи се говори в ал. 3 и ал. 4.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Текстът на вносителя е ясен от юридическа гледна точка, тъй като това са правни възможности. Те са две отделни алинеи и не мисля, че ще създаде някакви проблеми при прилагането.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така или иначе по-нататък имаме препратка към Стандарта за предучилищното образование и аз мисля, че ако има нещо неясно, там съответно може да бъде уточнено.
Госпожо Михайлова, правите ли това предложение за редакция по чл. 80, или го оттегляте?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Оттеглям го, защото виждам, че няма да се подкрепи, но считам, че има нужда от пояснение, само че то изисква малко повече работа – евентуално разместване, и ще забави цялостния процес. Така че го оттеглям по тази причина.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, с което закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители по реда на тяхното постъпване.
Предложението от народния представител Бойка Маринска и група народни представители ще го подложа на гласуване заедно с предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители, защото те са едни и същи. Това са редакционни поправки.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 2, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението не се подкрепя.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 1, против – 4 , въздържали се – 9.
Предложението не се подкрепя от Комисията.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 24 с приетите предложения за редакция.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението по вносител се подкрепя.

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преминаваме към чл. 25.
Има предложение, направено от народния представител Милен Михов и група народни представители; предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Предложението от народния представител Милен Михов беше оттеглено в началото. То касае замяната на думите „системата на предучилищното и училищното образование” със „системата на българската просвета”.
Предложение на народния представител Валери Жаблянов.
Господин Мирчев, желаете ли да мотивирате Вашето предложение?
СТОЯН МИРЧЕВ: Не.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма нужда да го мотивирате.
Няма да го оттеглят, те си следват логиката, която е в предишни членове.
Ако няма други желаещи за изказване, подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 2, против – 7, въздържали се – 5.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението за чл. 25 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя.
Предлагам да спрем дотук, за да имат възможност и колегите от Министерството и от Комисията за глътка въздух, след което да ни предложат редакции за чл. 22.
Благодаря.
Утре продължаваме в 9,30 ч.

(17,55 часа)



7 април 2015 г.
(9,39 ч.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Започваме, колеги.
Вчера трябваше колегите експерти от Комисията заедно с госпожа Кастрева и с останалите колеги от Министерството да ни подготвят предложение за чл. 22. Виждаме го на екрана.
Госпожо Кастрева, Вие ли ще го коментирате?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: По-добре госпожа Костадинова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В чл. 22 по вносител предлагате, доколкото разбирам, в ал. 2 текстът да се запази.
Алинея 1 е без промяна.
В ал. 2 запазваме първия стандарт – предучилищното образование.
Вторият стандарт като наименование е усвояването на българския книжовен език.
Третият стандарт е за учебния план.
В точки 4 и 5 предлагате да премахнем учебното съдържание.
Мотиви? Защото вчера се разрази дебат на тази тема. Имаше поставени въпроси.
Госпожо Коцева, имахте вчера въпрос, така че заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Имах предложение учебното съдържание да бъде отделен учебен образователен стандарт.
Коментирали ли сте такава възможност?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Възможно е да е останало учебното съдържание в общообразователната подготовка предвид разработването на учебните програми, въз основа на които става съответно валидирането на знания, въз основа на което се утвърждават учебниците за съответните класове. В тази посока е важно после да се уточним.
ИРЕНА КОЦЕВА: Отделен държавен стандарт – учебното съдържание. След това нека да стои нашето предложение – общообразователна подготовка. Или не?
РЕПЛИКИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА МОН: Не, не.
ИРЕНА КОЦЕВА: Не зная. Правя го като предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Съжалявам, че госпожа Костадинова я няма. Очакваме я всеки момент да се включи.
Учебното съдържание са учебните програми.
ИРЕНА КОЦЕВА: Аз разбирам.
Говорим си за гилдията, която ще разбере това, което й казваме. След това имаме темата за учебниците. Нормално е, когато правим предложение, че ще има по-голям брой учебници. Хората ще го контролират от това, че има държавен образователен стандарт за учебно съдържание, в който ще сме регламентирали всичко, което след това ще предложим да се включи в учебниците. Факт е, че имаме учебни планове и така нататък, но дали гражданството разбира всички тези неща? Дали даваме сигнал, който всички ще могат да разберат? Смятам, че в държавен образователен стандарт – „Учебно съдържание”, има какво да се напише. Това беше коментар, който правихме със заместник-министъра.
Ако има размисли в тази посока?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: От тази гледна точка, за нас понятието, „учебна програма” е по-общо и съответно дава повече възможности, докато учебното съдържание ни вкарва в рамка, в която като учебно съдържание често материалът е много динамичен. Ако само се изпише в общообразователна подготовка, рамката е по-широка и дава повече възможности.
ИРЕНА КОЦЕВА: Да, абсолютно права сте. Ние приемаме, че общообразователната подготовка, разбира се, и профилираната подготовка е съвкупност от компетентности, които децата ще трябва след тази подготовка да са получили. Всичко това обаче е наситено със съдържание.
Професионално разбирам смисъла на това. Даже е наше предложението да отпадне. Зная общата му част, общообразователната подготовка, че е по-широка, дава повече възможности. Друг е въпросът за сигнала, който всички биха могли, когато гледат държавните образователни стандарти, да усетят идеята, която имаме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: За нас обаче това ще бъде по-отворена рамка при изработването на учебниците, предвид обстоятелството, че учебното съдържание е в конкретика. То е динамично, а учебното съдържание следва развитието на науката в съответната област. Прекалено статично и прекалено схематично бихме го пресъздали, ако това е в стандарт.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Явно е поработено по стандартите. Бихме ли могли да придобием в самото начало обща представа какво има и надолу, а след това да се върнем към отделните моменти.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева, имате думата.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам отново да Ви призова да бъдем по-добросъвестни във формулирането на стандартите в тази им част, защото мисля, че тя е ключова.
Първо, ключова е за смисъла на реформата в образованието, каквото е основното положение на волята да има нов закон. Съжалявам, че се повтарям, и на мен самата не ми е приятно, ключова е за целта на този закон, формулирана най-кратко: да се обезпечи образованието с качество.
Защо възразявам, че не трябва да пада учебното съдържание? Продължавам с аргументите.
Силно недоволствам от тази позиция на Министерството на образованието и науката. Започвам със съдържателните съображения.
Извинете, но тук е заровено кучето, както се казва на жаргон, в учебното съдържание. Ако ние бягаме от учебното съдържание точно с тези съображения, които заместник-министър Кастрева реферира. Аз съм убедена, за съжаление на всички, че това не е нейна дълбинна личностна позиция, а тя реферира като институция – заместник-министър, позицията на експертизата на Министерството.
Учебното съдържание не може да бъде обтекаема и плаваща величина. Това е първият параметър за качество на образованието. Ние трябва в учебното съдържание да бъдем конкретни, последователни. Там образователният стандарт да е много ясен и коректен, защото по този начин се преодолява и проблемът с учебниците в чисто формален план – колко да бъдат учебниците. Не това е драмата и не това предопределя качеството или обратно.
Ако ние в учебното съдържание сме много точни, ясни и добросъвестни и с много изчерпателна експертиза, тогава отпада от само себе си дилемата на публичния дебат колко да бъдат учебниците – един, два, три и прочее. Когато сме коректни в стандарта за учебното съдържание, учебниците могат с еднакъв успех и с еднакъв риск да бъдат N броя като количество.
Извинете, колеги, ще бъда още по-директна и моля да чуя контрите Ви. Точно тук с учебното съдържание се решава въпросът с нелоялните, нечистоплътните бизнес опущения, за които цялата публика в държавата е на „ти” и които всъщност са най-големият виновник за влошеното качество на образованието.
Ще приведа конкретен пример за тази беля. Този пример е от 12 години. Докато бях директор на дирекция „Студенти, докторанти и специализанти”, всички ректори са хващаха за главите и се чудеха как да излязат от Бермудския триъгълник, защото равният достъп за обучение в университетите се бламира по следния начин. Медицинският университет в София признава учебници по биология и химия, върху които да върви подготовката за кандидат-студентските изпити на колективи „Х” и „У”. Медицинският университет във Варна в никакъв случай не допуска учебниците на тези колективи. Те са за други, примерно „Q” учебници. Медицинският университет в Пловдив е за трета компания от учебници по биология и химия.
Нали говорим, че това са природни науки, където конкретиката е почти като математиката и не може да има интерпретиране до степен на разминаване.
Ето защо ние нищо няма да направим, ако вървим в тази пощада. Трябва да си кажем проблема: не бива да има имплантиран, латентен, подводен лобизъм за учебникарска индустрия, за авторски бизнес на гърба на държавата и на гърба на учениците! Това е грозната и дебела истина!
Възразявам срещу експертизата на Министерството на образованието и науката, защото мога да бъда и още по-безпощадна в грубите конкретни факти назад във времето – и с авторски колективи, и с учебници, и с издателства, и с прочие комисии.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева, коментираме названието на стандартите, така че...
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Да, да, но това, което съобщавам, е функция точно от наименованието на стандартите. Учебното съдържание трябва да е регламентирано по теми, госпожо заместник-министър! Науката все пак не се развива от днес за утре в който и да е неин клон. Това всички можем да го заявим. Урочните единици трябва да се направят конкретно.
Като говорим за общообразователна подготовка по български език и литература, там трябва да се кажат точните теми. Позицията на науката нито по въпроса за подлога и сказуемото се променя от днес за утре, да не кажа, че не се променя век и два, нито по въпроса на целия разбор на изречението, нито по въпроса за членуването, нито по въпроса за пунктуацията! За какво говорим?!
Защо трябва да се цикли във всеки клас от V до ІХ клас едно и също?! Това не е общообразователна подготовка!
Същото е с биологията, в още по-силна степен с химията, физиката и математиката.
От тук започва азбуката за цялото качество и цялата смислена философия на Закона за предучилищното и училищното образование. Ще стигнем и до учебниците.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, ще Ви прехвърля на чл. 75, в който се казва, че: „Общообразователната подготовка обхваща следните групи ключови компетентности:” и те са изброени.
Алинея 2 казва: „Общообразователната подготовка”. Не трябва да четем само конкретния член и конкретната точка, а трябва да четем Закона и нататък.
„(2) Общообразователната подготовка се придобива чрез изучаването на общообразователни учебни предмети.
(3) Целите, съдържанието и характеристиките на общообразователната подготовка, както и общообразователните учебни предмети по ал. 2 се определят с държавния стандарт за общообразователната подготовка.”, тоест там няма само съдържание.
Отивам на чл. 76 – това, за което говорим – съдържанието, и какво точно пише в учебните програми, въз основа на които се правят учебниците.
„Чл. 76 (1) Въз основа на държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка министърът на образованието и науката утвърждава учебни програми по всеки общообразователен учебен предмет за всеки етап” – тук сме направили предложение да се върне „клас” – „в които се конкретизират компетентностите на учениците като очаквани резултати на обучението.”
Ако кръстим стандарта за учебното съдържание, целите и характеристиките на общообразователната подготовка къде ще ги разпишем? Това ми е притеснението. Предполагам, че това е и логиката на колегите от Министерството.
Виждам, че госпожа Костадинова иска думата.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател. В продължение на това, което и Вие казахте, искам да уточня още нещо. Всъщност стандартите за общообразователна подготовка не казват, не говорят за учебно съдържание. Стандартът е най-общата рамка, която извежда компетентностите, които трябва да притежават учениците. В никакъв случай в края на етапа, даже не в клас, към класа реферира учебната програма, в никакъв случай стандартът не казва теми на урочното съдържание. Всъщност разпределението по теми е годишното разпределение, което прави всеки един от учителите.
Още веднъж: ако трябва да подредим, стандартът е най-общото. Примерно в края на ІV клас казва, че ученикът трябва да знае това, да може това, да прави еди-какво си, без да посочва конкретиката на учебното съдържание или подредбата на учебното съдържание, или урочните единици една след друга.
Учебната програма разбива тези компетентности по различните класове. В този клас трябва да могат да правят това и това, а в следващия клас – да надградят с това и това. Въз основа на учебната програма вече всеки учител е длъжен да планира своята работа през годината, като направи годишното си тематично разпределение и там да предвиди как ще постигне тези компетентности, с какви методи и средства, съответно на практика – с кой учебник и в каква цялост, или в каква част ще го използва.
На практика не става въпрос за това, че учебникът трябва да следва стандарта, защото стандартът му показва подредбата на тематичните единици една след друга. Затова по-коректното наименование на стандарта е за общообразователната подготовка, защото подготовката в самия Проект на закона е дефинирана като комплекс от компетентности, които трябва да се постигнат. Под „общообразователната подготовка” ние казваме кои ще са онези ключови компетентности, които искаме да се постигнат в различните етапи. Всичко останало е въпрос на други документи, въпреки че „документи” може би не е точната дума, но разписани в програми и съответно в друга използвана в училището документация. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Напълно съгласна съм с това, което казвате, затова и нашето предложение е учебното съдържание да отпадне от държавния образователен стандарт в общообразователната подготовка. Да остане общообразователна подготовка, да си остане профилирана подготовка. Но Вие обаче потвърждавате това, което казахме преди малко – подготовката е съвкупност от компетентности. Тя не върви директно по съдържанието. Трябва ми аргумент защо учебното съдържание да не бъде отделен стандарт.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, компетентностите са толкова общо понятие! Това, което казва госпожа Костадинова – че във всеки етап, във всеки клас са разписани какви компетентности, аз преповтарям казаното от вчера. В сега действащите държавни образователни изисквания, простете, но две трети от компетентностите по български език и литература се повтарят като аксиома и в ІV, и в V, и в VІ, и в VІІ клас. Те се повтарят едно към едно. Е, какво е това?! Къде е разграничението в етапите, в класовете, в степените на обучение? Какво значи да пишем просто „компетентности”? Всичко е компетентност! Дефинирайте, диференцирайте коя е тази компетентност, която дава средното образование! Коя е тази компетентност? Тя трябва да има диференциални измерители, конкретни назовавания.
Компетентност в областта на българския език – това е нищо или това е всичко. Каква е тя, тази компетентност в средното образование, която е различна от компетентността, която дава висшето образование, като степен, по български език. Коя е тази компетентност по български език, която я дава например Академията, като преподавател? Къде са диференциациите на компетентностите съгласно отделните образователни степени в държавата? Същото е и с чуждите езици.
Това е все едно нищо. Гарантирам, че дори и да не го запишем, същото ще се случи. Какво ще произтече като риск, ако не го запишем? Това е много общо. Казваме все едно нищо, защото е много общо.
Повтарям се, но няма диференциация минимум в едър план: образователна степен – средно образование, образователна степен, квалификационна, съответно „бакалавър”, „магистър” и научната „доктор” във висшето образование. Там също на етап „българска филология” се говори за компетентности в областта на българския език. Къде е маркерът, който разполага, че става въпрос за средно образование? Хайде да назовем нещата! В противен случай този Закон може да бъде само с 20 члена и всичко ще се решава чрез наредби и прочее. Когато даваме целия мегдан, който е навсякъде, както се казва, е никъде. Ние трябва да поемем тази отговорност.
Мисля, че след като Законопроектът за предучилищното и училищното образование с вносител госпожа Дамянова и група народни представители априори не следва законодателната инициатива да бъде обърната и да се съобразим с инертността на Министерството на образованието и науката, защото трябва да бъдем доблестни, те не предлагат нищо ново под слънцето в сравнение с това, което в момента действа. Не можем да претендираме, че правим закон, който ще обезпечи качеството, ще бъде рамка, скелет и матрица на реформата, и – нищо ново под слънцето! Това е нонсенс!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Костадинова – дуплика.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Донякъде съм склонна да се съглася с госпожа Георгиева, че сега действащите стандарти, разработени през 2000 г., не са актуални и именно това налага тяхното обновяване. Както в бъдеще, така и в момента стандартите, когато говорят за компетентности, не говорят единствено и само за езикова компетентност, нито само за литературна компетентност.
Ако си направите труда да погледнете Наредба № 2 за учебното съдържание, в момента такова е заглавието на Наредбата, ще видите, че „компетентност” не е общото понятие – езикова или литературна, а компетентностите са изведени чрез различни познавателни глаголи, които показват различните когнитивни равнища.
В зависимост от възрастовата характеристика учениците в различен етап от своето обучение придобиват различни елементи, свързани с езика и литературата. Те са проследими, те се надграждат и са точно разписани. Доколко в момента са най-добрите и доколко в бъдеще не трябва да се актуализират или променят, това е въпрос на друг разговор.
Съгласна съм с това, че сега действащите стандарти не са най-идеалните. Това е смисълът от тяхното обновяване, но както тези стандарти, така и всички стандарти, които функционират в страните членки, а и не само в тях, лягат върху основата на теорията за извеждане на компетентости.
Искам да се върна към въпроса, който ми беше зададен преди малко – защо да не се казва „учебно съдържание”? Защото ние не стандартизираме учебното съдържание.
Връщам се пак на това: ние искаме да кажем какво трябва да могат да правят учениците. Всъщност за нас това е най-важното. Държавното образователно изискване е към техните умения, към компетентостите им към определен момент, а не към разписването на учебното съдържание. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Както се разбра ясно, тези прословути компетентности се променят на пет или на десет години, примерно. Ние не можем на пет или десет години да променяме закона, затова тук е дадена обща рамка, а в определени подзаконови мерки на Министерството това може да става и да се очертават такива граници.
Искам да кажа нещо за материята. Материята не може да се очертае с категорично слово. Тя е неуловима. Когато започнем да я очертаваме с категорично записано слово, винаги рискуваме да сбъркаме. Затова тя се прави в движение. Както сега казваме „компетентности”, аз му казвах „познание”, „знание” и така нататък.
Познанията по български език и литература в ІV клас е едно ниво, в VІІІ клас – друго ниво, в ХІ клас – трето ниво, пак примерно, условно го казвам. Всичко това не можем да го очертаем с категорични думи. Това се прави с учебните програми и то е незримо.
Затова съм напълно съгласен с уважаемата госпожа професор, но и тя, както и аз, имаме професионални деформации. Щом не е конкретизирано и работим с емпирична наука, тя се изразява по този начин. Ако ставаше дума за археология, сигурно щях да се изразявам по такъв начин и Вие щяхте да ми се смеете, защото там е още по-зле.
Затова смятам, че не можем да направим това, което се изисква, защото това е закон. Пак ще повторя: не можем на пет, десет или петнадесет години да променяме тези неща.
Законът също е подвижна субстанция, също се променя според изискванията, но не може да се променя в тези категории и по този начин. Така мисля само аз и не ангажирам никого. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Кратка реплика от проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Дамянова.
Уважаеми колеги, преди това, уважаеми проф. Станилов! Говорим, че не можем да бъдем и безкрайно общи, защото тогава изпускаме превенцията като съображение и качество на Закона.
Само една реплика – че трябва да бъдат маркирани в Закона, макар и общо, стъпките и компонентите в тяхната естествена логика, като част от една парадигма, ще кажа следното.
Колеги, искам в този закон така да бъдат обезпечени текстовете, че да не се стига до безумието тестът за зрелостния изпит по български език и литература да бъде или аналогов, или в някаква част още по-елементарен в сравнение с теста по български език и литература за прием на учениците след VІІ клас. Това е факт. Това е срамен факт и той има многогодишна история. Ето това искам да се предотврати, съобразно изпълнените със съдържание разпоредби в закона, които да обезпечат стъпките в технологията на добросъвестност на образователния процес.
След като в чл. 76 има категорията „учебно съдържание”, то тя трябва да бъде уважена с нарочна разпоредба, да го кажа най-елементарно. Мерси.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, предлагам да преминем напред.
Ще си позволя да предложа компромисно решение. Коментирахме го тук с госпожа Йорданова като референт – да се запази наименованието на двата стандарта по вносител, като в чл. 75 се каже така, както е казано и в момента, че този стандарт включва и целите, и характеристиките, тоест другите неща, които са необходими, за да бъдат включени в стандарта.
Сега ще дам отново думата на експертите, за да продължим надолу по текстовете.
Заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Искам да представя предложението на работната група, изготвено въз основа на постъпилите писмени предложения на народните представители, някои от които са приети по принцип и въз основа на проведените във вчерашното заседание дебати.
Започвам с предложенията на народния представител Искрен Веселинов и на народния представител Станислав Станилов. Предложението е за създаване на нови точки 16, 17 и 18 със следното съдържание:
- т. 16. учителска правоспособност и квалификация;
- т. 17. извънкласната и извънучилищната дейност;
- т. 18. едногодишната издръжка на децата и учениците в държавните и общинските градини, училища и обслужващи звена”.
Предложението на работната група е тези стандарти да се приемат по принцип, но да не се отделят в отделни стандарти, тъй като те се съдържат: например т. 16 „учителска правоспособност и квалификация” се съдържа в т. 14.
Предложението на вносителя за т. 14 „статута и професионалното развитие на учителите и директорите, и другите педагогически специалисти” е по-широко от предложението за „учителска правоспособност и квалификация”. Терминът „учителска правоспособност и квалификация” е терминът, който се използваше досега и в момента има Инструкция № 2 от 1994 г., която все още действа. Предложението на вносителя е по-широко, затова предлагаме то да се отрази по принцип, но да се запази редакцията на вносителя.
Точка 17 се съдържа в т. 18 „организация на дейностите в училищното образование”, а другата част е в т. 7 „приобщаващото образование”. „Едногодишната издръжка на децата и учениците в държавните и общинските градини, училища и обслужващи звена” се съдържа в стандарти за финансиране на институциите.
Относно предложението за държавен образователен стандарт за обучението по религия работната група предлага да не се приеме, тъй като религията е предмет, който се изучава в задължително избираемата подготовка, а стандартите са само за задължителна подготовка.
Това е по двете предложения.
По предложението на госпожа Бойка Маринска – то е чисто редакционно, правно-техническо и работната група го приема. Отразено е в предлагания текст, който разглеждаме.
Предложението на народния представител Мартин Димитров е държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 3 за учебния план да се приема със закон, както е досега. Работната група предлага да не се приеме, тъй като нормите от Закона за учебния план инкорпорират в стандарта, първо е в Закона, който сега разглеждаме и второ, в трите стандарта всъщност: за учебното съдържание в общообразователната подготовка; учебно съдържание в профилирана подготовка и за учебния план има. Това е.
Единствената разлика е видът на акта –дали този стандарт да се приема от Народното събрание, или да се възложи като отговорност на министъра на образованието. Ако сте съгласни и ние така предлагаме, това да е отговорност на министъра на образованието, тъй като това е тясно специализирана дейност, която е от компетенцията.
Предложенията на господин Лютви Местан ги коментирахте и мисля, че по тях дебатът се изчерпа.
Относно предложенията на Милен Михов – т. 7 и т. 19 предлагаме да се приемат по принцип и сме ги отразили в стандарта за физическата среда, тъй като информационното и библиотечното осигуряване е част от физическата среда. Тъй като не става ясно точно, и за да изведем значимостта на информационното и библиотечно осигуряване, затова е предложената редакция в чл. 22.
Другото Ви предложение също Ви е прието по принцип – относно Наредбата за образователния стандарт по т. 12 да се съгласува и с председателя на Управителния съвет, Националното сдружение на общините в Република България. Тук имахме дебати, но преценихме, тъй като все пак училищата са общински. За да върви училището, трябва да е ангажирана и Асоциацията на общините, така че това е отразено.
Предложението на господин Михо Михов е прието по принцип, още вчера го коментирахме.
На госпожа Ирена Коцева е за разделянето на двата стандарта – за учебното съдържание има ново предложение. Другото е правно-технически бележки.
По предложението на народния представител Валери Жаблянов. По ал. 1 Вие се отказахте да се казва „държавни изисквания”, така че предлагаме да остане текстът на вносителя за ал. 1 „държавни стандарти”.
Алинея 2. Вие предлагате държавните образователни изисквания да се приемат от Министерството на образованието и да се представят в Народното събрание. Чисто юридически няма как да стане, защото, след като се приемат със съответния акт на министъра – наредба, се обнародва в „Държавен вестник” и става публичен. Не е ясно в смисъл какво. Тук не разбрахме идеята Ви за ал. 2. (Реплика от Валери Жаблянов.) Да, това по-нататък. Тук може би сте имали предвид предварително да се обсъждат.
Предлагаме да не приемаме ал. 2, защото чисто юридически не е възможно да се осъществи. Те така или иначе се представят. В момента, в който се приемат с акт на министъра, той се обнародва в „Държавен вестник” и се представя пред всички. Те са длъжни да го изпълняват. Така че ал. 2, ако не я оттеглите, трябва да се гласува в залата, там ще се проведе същият дебат.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Ще го оттеглим.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Алинея 3. Започвам по стандартите:
- „усвояването на българския книжовен език” е отразено в т. 2 на вносителя;
- „предучилищната подготовка” в т. 1 по вносител;
- „учебното съдържание в общообразователната подготовка” – т. 4;
- „учебното съдържание в профилираната подготовка” – т. 5;
- „придобиването на квалификация по професия” – т. 6;
- „учебният план” е в т. 3;
- „оценяване резултатите от обучението на учениците” – 9 т. До тук няма разминаване.
- „познавателни книжки, учебници, учебните помагала”. Вие предлагате „и други учебни ресурси”. Ако запишем „други учебни ресурси”, не е ясно. Трябва да го формулираме, защото в Закона трябва да има точни и ясни норми за поведение, за правила, които да се спазват от всички. „Учебни ресурси” какво значи? Няма такова понятие. Записвайки го ние трябва да възложим на министъра функция – комисия да разглежда да одобрява. Идеята на законодателя е фактическото положение в момента има „познавателни книжки, учебници и учебни помагала”. Това са ресурсите, с които работят учениците.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ресурси са училищните сгради, връзките между тях, библиотеките – всичко, което касае образованието е ресурс. И не можеш да го пъхнеш в Закона, защото там трябва да започнеш да го изброяваш, което, няма как...
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ако сте съгласни това нещо да остане...
СТОЯН МИРЧЕВ: Добре, съгласни сме да отпадне.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Да, благодаря.
„Приобщаващото обучение и подкрепата на развитие на децата” – тук вече спорът е същностен. Вие предлагате и „подкрепа за развитие на децата”, но то се включва в „приобщаващото обучение”. Ако сте съгласни с редакцията на вносителя? Там, където казваме какво включва този стандарт, ще разпишем конкретно какво включва, защото това всъщност са наименованията на стандартите, наименованията на нормативните актове. Всъщност трябва да стане „Наредба за приобщаващото обучение и подкрепа за развитие на децата”. Редакцията е „приобщаващо образование”.
„Приобщаващо образование” включва всичко, но има после има цяла глава, която казва „Подкрепа за личностно развитие” и се разписва по какъв начин се извършва тази подкрепа. Не се губи като съдържание.
10. „Обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания”.
По философията на този Законопроект, който се разглежда, то се включва в „приобщаващото образование”. Тук вече Вие трябва да кажете каква Ви е идеята, затова не сме го включили и предлагаме да не се приеме. Говорим за т. 10, че се включва в т. 9 и всъщност не е ясна идеята, защото Вие предлагате да има отделен нормативен акт за това нещо.
СТОЯН МИРЧЕВ: Да, тъй като чл. 25, който разгледахме вчера, и в чл. 26 по вносител има един „Център за подкрепа на личностното развитие”. При нас се разграничават за деца с таланти и за деца със специални образователни изисквания. Затова сме сложили допълнителен образователен стандарт, който фактически се отнася към децата със специални образователни потребности, тъй като нашата логика е по-друга – тя разделя тези центрове за подкрепа на две.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние също сме ги разделили, но това се вижда в чл. 48. Тук не можем да делим децата със специални образователни потребности от приобщаващо образование, защото приобщаващото образование – аз съм си подготвила термина, съжалявам, че не бяхте миналия петък на Кръглата маса по приобщаващо образование – това е способността и готовността на училището да отговори на нуждите и възможностите на всеки ученик. То означава качествено образование, при което всяко дете може да участва пълноценно в учебния процес и да развива своите способности с подкрепата на учителите, учениците, с активното участие на родителите си. Тоест тук се включват всички деца, включително и децата със специални образователни потребности.
До този момент се говореше за интегрирано образование, после се говореше за включващо обучение. Приобщаващото образование вече е един малко, как да кажа, по-висок етап на развитие и на процесите по приобщаването, които вървят. Така че всичко, което касае децата със специални образователни потребности, се включва в стандарта за приобщаващо образование и това може да се види по-назад в текстовете.
Аз наистина моля да четем Законопроекта в цялост, защото когато се види по-нататък в Законопроекта материята, когато се прочете къде е уредена допълнителната подкрепа, се вижда, че това е в стандарта за приобщаващо образование, тоест ние не ги пропускаме, дори напротив.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Не ги разделяме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, не ги разделяме и не ги пропускаме.
СТОЯН МИРЧЕВ: Точно тук е разликата, че при нас фактически то е Център за надграждане. Доколкото при децата със специални потребности е Център за подкрепа. При нас логиката е по-различна. Мисля, че и вчера изказахме нашата теза. Това е нашето предложение, тъй като нашата логика е малко по-различна от логиката на вносителя. За да не губим време, предлагам да си гласуваме – да си остане стандартът, защото той е към нашата логика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само искам да уточня, защото Вие говорите за център и за институции, а ние говорим за дейности. Това са различни неща – дейности по приобщаващо образование. Какво ще включите в стандарта за приобщаващото образование, ако отделите в отделен стандарт децата със специални образователни потребности? Какво ще включите в стандарта за приобщаващото образование? Ние затова така подробно гледаме всеки един стандарт, пак казвам, защото колегите в Министерството на образованието и науката утре ще трябва да правят тези стандарти.
Госпожо Йорданова, давайте по-нататък.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Вие предлагате да гласуваме десета точка. Другото е по принцип до тук.
Точка 11 „Статута и професионалната квалификация и развитие на учителите, директорите и другите специалисти в системата на предучилищната подготовка и училищното образование”.
Единствената разлика тук е, че Вие предлагате да е не „другите педагогически специалисти”, а „другите специалисти в системата”. Какво имате предвид, тъй като ние имаме легални определения какво е педагогически специалисти?
СТОЯН МИРЧЕВ: Примерно логопедите изпълняват педагогическа роля, но реално това са медицински лица, те не са педагози, и те влизат в системата на образованието.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Там са включени и логопедите. Добре, това също се гласува отделно.
Точка 12 „Финансирането на институциите, нормирането и заплащането на труда” – това са същите стандарти, които ги има по вносител.
Точка 13 „Управление на качеството в институциите на народната просвета” – народната просвета е разликата.
Точка 14 „Инспектирането на детските градини, училищата и извънучилищните центрове – трябва да се гласува отделно, тъй като Вие имате друга теза.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова, какво значи отделни точки? Гласуваме цялото предложение по принцип.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Да, искат да се гласуват точките, които не приемаме.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: В момента изслушваме, ако има част, която не съвпада с аргументите и за различията и евентуално какво би се приело. Това е.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Съжалявам, но тъй като трябва да направим доклада и да уточним точно волята на Комисията, защото виждам, че има разлика. Не можем да пишем, че се приема цялото предложение по принцип, затова правя това предложение.
СТОЯН МИРЧЕВ: Госпожо Дамянова, до влизането в залата можем да преценим в самата зала да редактираме нещо или да отпадне.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Но има още четири точки, които са различни, може би трябва да чуем експертите все пак.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Има още две различни точки
„Защита на здравето на децата и учениците и физическото и социалното им развитие” – тук не е ясно какво се включва в този стандарт. И, второ, Вие предлагате той да се приема от министъра на образованието – „защита на здравето” – 15 точка.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: „Защита на здравето на децата и учениците и за физическото и за социалното им развитие” – всичкото.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Тук проблемът е, че не е ясен стандартът какво ще включва като съдържание това, което предлагате, ако е за здравното обслужване, Вие предлагате да се приема от министъра на образованието. То е от компетентност на друг, и досега е било на Министерския съвет.
Последното, което е различно – т. 17 „Материални изисквания за разкриване на детски градини и училища”. Тази част се включва в институциите, тъй като това са условията за откриване на институциите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Йорданова.
Изказване ли искате доцент Михов? Имате предложение към предложението, което е предложила работната група.
МИЛЕН МИХОВ: Да.
Колеги, аз си държа на екологичното образование все пак и не го виждам отразено там. Вчера направих едно предложение, както сме го направили писмено, но аз Ви предлагам да направим компромис и все пак да го включим в т. 8 „Гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование”, между здравно и интеркултурно да сложим „екологично”. Мисля, че няколко реда или един раздел в този стандарт за екологично образование няма да затрудни Министерството. Необходимо е това да го има в образованието като изведено. Знаем, че екологичните проблеми са проблемите на бъдещето. Големите проблеми на бъдещето ще бъдат такива.
РЕПЛИКА: Защо забравяте „патриотично”?
МИЛЕН МИХОВ: Защото то трябва да присъства във всички стандарти, както се казва. Мисля, че това се разбира само по себе си. Мисля, че и ДПС вече са на тази патриотична вълна, декларираха го, нали така?!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доц. Михов.
Колеги, продължаваме напред.
Предлагам да преминем към гласуване.
Госпожа Георгиева искаше също да направи предложение за промяна наименованието на стандарта, който вчера предизвика дебата за усвояването на българския книжовен език.
Една реплика на господин Мирчев към доц. Михов.
Доцент Михов, има реплика към Вас.
СТОЯН МИРЧЕВ: Доц. Михов, може ли малко по-подробно да обясните какво точно ще включва това и да чуем все пак и мнението на Министерството. Може в някой друг стандарт да се включи екологичната част.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имате думата за дуплика.
МИЛЕН МИХОВ: Какво да видим в стандарта за екологично възпитание? Извинете, образование.
СТОЯН МИРЧЕВ: Как ще изглежда? Да, посади дръвче?
МИЛЕН МИХОВ: Същото, което би трябвало да бъде за гражданското, за здравното и интеркултурното, да бъде и екологично. Екологично образование – че трябва да се пазят ресурсите.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Вижте, аз ще подкрепя доц. Михов. Аз лично ще го подкрепя!
СТОЯН МИРЧЕВ: Аз също бих го подкрепил, но дали в някои от другите стандарти не може... Защо точно в този?
МИЛЕН МИХОВ: Ако бъде в друг, но честно казано, пак се връщам...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, моля за тишина в залата!
Кратка дуплика, становище на Министерството на образованието и проф. Георгиева.
МИЛЕН МИХОВ: Няма какво да кажа, там си му е мястото.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството на образованието и науката има ли становище по така направеното предложение? Няма.
Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател!
Връщам се на вчерашната си позиция, че не сме прецизирали формулировката на т. 2 от ал. 2 на чл. 22, откъдето всъщност започна отстъпът вчера на Комисията, че се отлага за днес. В крайна сметка аз не виждам никаква прецизност в посока на промяна на формулировката на т. 2.
Продължавам да настоявам колегите отговорно да решат, че тук трябва да направим уточняване и казвам още съображения: стандарт за усвояването на българския книжовен език.
Извинете, но усвояването, първо, е някаква процесуалност, второ, априори, се съдържа в това, че българският книжовен език в много висока степен за всички ученици е майчин език, той си е даден свише. Предлагам да вървим по посока на владеенето на българския книжовен език, защото презюмира, предполага някаква резултативност, достигане на някаква по-висока степен в резултат на образование.
Също така предлагам като друг вариант, хипотеза за коментари за избор, за комуникативната култура или за комуникативната компетентност по български книжовен език. По този начин продължавам в позицията си. Ние трябва да сложим разделянето между стандарт за учебно съдържание по български език, за оценка на резултати от обучението – втори стандарт, друг. И този, който коментирам, се явява един, така да се каже, най-обобщен, комплексен, родов и малко по-свръх като позиция на подготовка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие предлагате да заменим т. 2 – наименованието на стандарта, понеже колегите ме питат – конкретното предложение, да се нарича „стандарт за комуникативната компетентност по български книжовен език”.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Или за владеенето на ...
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Извинете, госпожо Председател!
Колко думи в това изречение, което сега произнесохте, колко български думи има ми кажете?
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Добре, за владеенето, аз казах първо за владеенето на българския език.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е едното предложение.
Второто предложение е да се казва „стандарт за усвояване и владеене или само за усвояване”?
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Не, не съм казала „за усвояване”, за владеенето.
РЕПЛИКА: За да го владееш, трябва най-напред да го усвоиш.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Евентуално! Ако не си го усвоил, караш...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: На мен ми се струва, че стандартът за овладяване на езика може да се приравни на компетентностите, които трябва да имат децата и учениците във владеенето на български език и това се съдържа в стандартите за общообразователната подготовка. Така че няма смисъл да се изнася в отделен стандарт. Смисълът, на стандарта за усвояване на българския книжовен език, доколкото аз го разбирам, е по-скоро процедурен. По-точно – какви са процедурите, за да се постигнат компетентностите, които се съдържат в стандарта за общообразователната подготовка? От тази гледна точка смятам, че няма причина да променяме текста на т. 2.
Освен това лично моето мнение е, че не можем да напишем компромисното наименование „учебното съдържание в общообразователната подготовка”, тъй като по дефиниция общообразователната подготовка е съвкупност от компетентности и учебното съдържание на съвкупността от компетентности звучи най-малкото съмнително. Аз лично предлагам да запазим формулировката на точки 4 и 5, както са направени от експертната група.
Още повече че по-нататък в членове 73, 74 и 75 се конкретизират другите подзаконови актове, които определят точно и съдържанието, и учебните програми. Всъщност става въпрос така или иначе за актове, които са на подзаконово ниво, така че ние в Закона така или иначе по никакъв начин няма да конкретизираме учебното съдържание. Няма смисъл от тези еквилибристики, след като имаме пълно множество от подзаконови нормативни актове, които уреждат проблема. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева – реплика.
След това госпожа Бояджиева за изказване.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Първо, приемам да остане така т. 2 „усвояването на българския книжовен език”.
Не приемам обаче позицията на госпожа Михайлова, че имаме пълно множество от подзаконови актове или наредби. Нямаме пълно множество, госпожо Михайлова, говорим с конкретики.
Вчера госпожа Председателят съобщи, че от 1991 г. до момента, изискуемите съгласно действащия Закон подзаконови актове, не са налични. Ето, има един много крещящ прецедент, че Законът следва да има категорични разпоредби, които да имат смисъла на превенция, че Министерството, министърът ще прилагат Закона добросъвестно и ще упражняват наистина компетентност.
Коя е превенцията на разпоредбите, която гарантира това пълно множество, което към момента го няма? Ами ако и за нататък следващите екипи са в същия режим на неуспели да си свършат облигациите по Закона и подзаконовите актове да са налице? Какво правим?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Дуплика – госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Смятате ли, че думата „съдържание” е превенцията на това да не се спазва Законът? Аз лично не смятам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Да, след като има учебен план. Казах вчера – учебният план и учебното съдържание са двата стълба, около които се върти пълнежът на последващи разпоредби, и които правят причинно-следствените рамки на всеки акт, какъвто и да е той. Не може да говорим за учебен план и да бягаме от учебното съдържание. Те са скачени съдове, те са равнопоставени компоненти. Едното без другото няма никакъв смисъл. Учебният план даже е по-формалната категория, или по-формализираната. Това е някакъв вид, така да се каже, разписание. Но съдържанието на това разписание се обезпечава с учебното съдържание. Който бяга от този основен компонент, означава, че иска да бяга от експертиза, от отговорност, от компетентност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Бояджиева, с което приключваме дебатите.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Ние чухме становището на експертите по отношение на нашето предложение за държавните образователни стандарти, но аз искам да обърна внимание – вероятно сте видели предложението, което е на стр. 26, ал. 4: „държавните образователни изисквания” – сега ще съобщя номерата по това, което се предлага от името на Комисията, за четири стандарта: „усвояването на българския книжовен език, учебния план, физическата среда, информационно и библиотечно осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие, и финансирането на институциите”, ние предлагаме този стандарт да бъде приет от Народното събрание, като бъде неотделима част от този Закон. Всички останали, разбира се, да се приемат с наредби на министъра и съгласувателно с другите министерства, които имат отношение към съответните стандарти и предмета на тях, в зависимост от това дали е до министъра на здравеопазването, регионалното развитие и благоустройството, финансите или министъра на физическото възпитание и спорта.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Михайлова, финал понеже поиска думата още веднъж.
Колеги, съвсем кратко, с което Ви предлагам да преминем към гласуване.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Исках да предложа да преминем към гласуване, тъй като смятам, че позициите се изясниха. Многократно бяха изтъкнати. Разбрахме и позицията на госпожа Георгиева.
Имам процедурно възражение – с оглед на това да се движим в времето нормално, да спазваме реда за изказване, реплика и дуплика. И времето да се спазва също. Благодаря.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да, и времето да се спазва също. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Приемам бележката. Само че трябваше вчера в рамките на работна група, това го правя в отговор на Вас и на останалите колеги, ако някой имаше някакви съображения, да остане на работната група и да ги изрази, а днес да коментираме направо готовия текст, който ни се предлага от Комисията накратко, докато ние се върнахме на дебата от вчера.
Но преминаваме към гласуване.
Доколкото разбирам, работната група ни предлага да подкрепим по принцип предложението на народните представители Искрен Веселинов и група, и народния представител Станислав Станилов и група народни представители без т. „г”, нали така? Цялото предложение по принцип – добре.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Бойка Маринска и група. Предложението е редакционно.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – няма, против – 4, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан и група, като буква „ж” е отразена в предложението на Комисията.
Ние подлагаме на гласуване цялото предложение, като казваме, че буква „ж” от Вашето предложение е отразена в предложението на Комисията.
Гласуваме цялото предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители. Нали така, госпожо Йорданова? Или предлагате буква „ж” да я гласуваме отделно?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Буква „ж” е приета в предложението. Тя трябва да е отделно, а останалата част – второ гласуване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, подлагам на гласуване т. „ж” от предложението на народния представител Лютви Местан и група, която е отразена в предложението на работната група.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За 14, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан и група, в останалата му част.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 3, против – 5, въздържали се – 7.
Предложението не се подкрепя.
Преминаваме към гласуване на предложението, направено от народния представител Милен Михов и група народни представители. Тук ще трябва да гласуваме отделно т. 7, нали така?
МИЛЕН МИХОВ: Нека да опростим нещата, т. 7 я оттегляме, тъй като по-долу в т. 19 е отразена.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точка 7 е оттеглена.
Сега гласуваме т. 9, като тук направихте предложение, доц. Михов, по чл. 80: екологичното образование да се добави след здравното, като запазим интеркултурното.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението в останалата му част.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ще се оттегли ли това, което е основното предложение по т. 9, тъй като го приехме вече ...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов, ще оттеглите ли т. 9?
МИЛЕН МИХОВ: Тъй като беше прието предложение за изменение, това, направено в т. 9 в този си вид, го оттеглям. Правилно ли го казах?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов и група в останалата му част. Гласуваме го по принцип в останалата му част за добавянето на Управителния съвет на Националното сдружение на общините и за библиотечното обслужване.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 12, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласува по принцип предложението на народния представител Михов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 7, против и въздържали се - 2.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Точка „а” и т. „б”, госпожо Коцева, ще го оттеглите ли или ще ги подложим на гласуване? Предлагате да отпаднат? Добре. Тогава да гласуваме тази част, както е в цялост.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 7, против – 2, въздържали се – 4.
Предложението се подкрепя.
РЕПЛИКА: И какво сега, не остана като по вносител, а отпада, така ли?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Остава стандарт за общообразователната подготовка.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, как искате да гласуваме – в цялост или? Те са оттеглили само ал. 2, от другите някои се препокриват, но ...
СТОЯН МИРЧЕВ: Аз предлагам да го гласуваме в цялост. С колегите ще седнем и за зала може би ще предложим някои промени и редакции. Защото сега трябва да го гласуваме в Комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В залата можем да правим само редакционни поправки, така че...
СТОЯН МИРЧЕВ: Да, ние ще предложим редакционни промени в залата евентуално.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Приети са много малко от нашите предложения, така че...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добавянето на допълнителен стандарт не е редакционна поправка.
СТОЯН МИРЧЕВ: Не е добавяне, а евентуално отпадане.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, оттеглянето на някои предложения като предложение? Това ще направите като предложение?
СТОЯН МИРЧЕВ: Евентуално, трябва да го обсъдим. Трябва да помислим. Затова Ви предлагам да го гласуваме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, нека да го гласуваме.
СТОЯН МИРЧЕВ: Експертите да се произнесат.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова, по процедурата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо Председател, тъй като има част, която е идентична с предложението на вносителя, има част, която по принцип съвпада, има част, която изобщо не съвпада, Вие какво предлагате? Да се гласува поотделно или искате в цялост да се гласува?
СТОЯН МИРЧЕВ: Ако искате, да гласуваме поотделно нещата, които съвпадат и по които по принцип няма проблем.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Само тези, които са приети, примерно, и съобщени от експертите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ: Уважаема госпожо Председател, когато се обясняваше предложението от самия господин Жаблянов, той заяви следното: навсякъде съвпадаме, с изключение на четири точки. Това са т. 10, т. 15, т. 17 и т. 19. Това го каза вчера вносителят.
Дайте по принцип да подкрепим всички други точки, защото те съвпадат, а по отношение на отделните четири точки...
СТОЯН МИРЧЕВ: Да ги гласуваме отделно.
СТЕФАН КЕНОВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагам Ви да започнем да гласуваме по следния начин: алинея по алинея, за да бъде малко по-ясно. В момента гласуваме ал. 1 от предложението на народния представител Валери Жаблянов и група по принцип.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението по ал. 1 се подкрепя по принцип.
Алинея 2 ще я оттеглите ли, господин Мирчев?
СТОЯН МИРЧЕВ: Ние я оттеглихме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Оттегляте ал. 2. Благодаря.
Преминаваме към ал. 3, като тук предложението е да гласуваме наименованията на стандартите по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 11...
СТОЯН МИРЧЕВ: 12, 13, 14, 16, 18, 20...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринова има въпрос.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
По т. 8, колеги. „Познавателните книжки, учебниците, учебните помагала и другите учебни ресурси” – оттегляте ли „и другите учебни ресурси” като част от Вашето предложение?
РЕПЛИКА: Всички учебници са учебни помагала.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така.
Затова предложението се подкрепя по принцип, а не изцяло, а след това ще бъде уточнено предвид дискусията, която се направи в Комисията.
Подлагам на гласуване по принцип предложенията по ал. 3, а съответно т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9, 11, 12, 13, 14, 16, 18 и 20.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 14, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване останалите точки 10, 15, 17 и 19.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 2, против – 6, въздържали се – 4.
Моля да ги уточним за протокола: т. 10, т. 15 и т. 17. Точка 19 вече е включена в предложението на работната група. Тоест, коригираме гласуването.
В момента гласуваме предложенията по т. 10, 15 и 17.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 2, против – 5, въздържали се – 4.
Предложението не се подкрепя.
Трябва ли да повторим гласуването, госпожо Йорданова, включвайки т. 19?
Гласуваме и по принцип т. 19 за протокола – библиотечното осигуряване..
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Преминаваме към гласуване на ал. 4.
ИРЕНА КОЦЕВА: Може ли процедура?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Коцева, заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Може би нещо не разбрах. Предложението, което направихме учебното съдържание...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще стигнем и до него, госпожо Коцева! Все още не сме приключили с предложението на господин Жаблянов. След това последно се гласуват предложенията, които са направени по чл. 80. Такова беше направено и от проф. Георгиева, доколкото разбирам. Тогава се гласува предложението на вносителя. Така че няма да Ви пропусна, не се притеснявайте.
Преминаваме към гласуване на ал. 4 на народния представител Валери Жаблянов. Първата е ал. 4. Има техническа грешка, втората е ал. 5 и така се преномерира.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 2, против – 3, въздържали се – 7.
Гласуваме ал. 5, 6 и 7 анблок. По принцип ли ги гласуваме или има някаква разлика, колеги?
СТОЯН МИРЧЕВ: Вчера достатъчно говорихме – и колегата Жаблянов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Съгласни ли сте да се подкрепят по принцип, защото се припокриват в голяма степен? Добре, гласуваме ги по принцип.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 14, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Коцева, направено по чл. 80, да имаме отделен стандарт, който се казва „Държавен образователен стандарт за учебното съдържание”.
Госпожо Коцева, след това ще трябва да си развиете предложението по-нататък и в законопроекта, да кажете този стандарт какво ще съдържа и съответно от кого ще бъде приет.
Който е „за”, моля да гласува.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз не мога да гласувам без да знам какво има предвид, защото не ми е ясно това нещо. Може би нямам достатъчно квалификация.
Искам да кажа едно много важно нещо, извинявайте.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В процедура на гласуване сме...
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако е възможно, да кажа нещо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Отменете гласуването.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Има две особени изисквания на базата на всичко това, което обсъждахме досега по този член.
Първо, когато правим закон, трябва да се съобразяваме, че го четат много широк кръг от хора, които ще го прилагат. Когато ние много сложно формулираме нашите неща, с много чуждици, тези хора ще се объркат и няма да могат да разберат същината на закона.
Второ, много е хубаво, че в Комисията има учителки, част от които не участват много активно. Защо казвам това? Защото само учителят може да си представи, когато ние приемем дадена клауза в закона, как тя ще се прилага. Винаги, когато сме обсъждали закони в тази Комисия и в други комисии, съм призовавал към това – когато предлагаш нещо и го защитаваш като член от закона, винаги си представяй как ще го прокараш в живота, кои хора са засегнати от това, кои ще го прокарват и кои ще го прилагат, и как то може да мине.
Има неща, които формулираме, но в случая това не мога да го разбера. Не съм сигурен, че всички учители, които го четат, които работят по учебни програми и прочее, ще са наясно какво е съдържанието. Те трябва да имат ясна представа какво ще представлява това. Аз лично ясна представа нямам.
Хубаво, всичко това много добре ми звучи. Но какво ще представлява то? Какви ще бъдат изискванията? Какъв ще бъде този стандарт, как ще бъде формулиран?
Извинявайте, ако нещо не съм доизказал както трябва, но така мисля. Ние правим уникален закон. Такъв закон не е имало досега в българското образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Станилов.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80 на народния представител Ирена Коцева.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 6, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване окончателната редакция, която ни е предложена от работната група, като към нея трябва да добавим и ал. 4 по предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители към чл. 23. Вчера имахме такава уговорка.
Колеги, към чл. 23 има направено предложение за ал. 4:
„(4) Държавното образователно изискване по чл. 23, ал. 2, т. 5” – това ще бъде т. 6 – „се разработва при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.”
Такава уговорка направихме вчера.
Моля да гласуваме така направената редакция от Комисията на целия чл. 22 с ал. 4 от Вашия чл. 23.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя.
Сега гласуваме по принцип текста на вносителя за чл. 22.
Вече са отразени редакциите в текста, който гласувахме преди малко.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Госпожо Йорданова, имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
За протокола, с цел изготвяне на прецизен доклад, в стенограмата да се запише, че отложеното предложение от вчерашното заседание по ал. 4 – предложението на народния представител Валери Жаблянов по чл. 23, ал. 4, е прието по принцип и е отразено на систематичното си място в чл. 22.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вчера приехме по принцип, доколкото знам, цялото предложение?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Без ал. 4.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване текста на ал. 4 към предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители по чл. 23.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Вчера стигнахме до чл. 25.
Има направено предложение за нов чл. 25а от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, изказвания? Не виждам.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 2, против – 11, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Преминаваме към чл. 26.
По него има направени предложения от народния представител Борислав Великов и група народни представители; от народния представител Милен Михов и група народни представители; от народния представител Ирена Коцева и група народни представители; от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Мотивация на вносителите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми колеги! Първото предложение – системата, отпада.
Второто изречение обаче мисля за разумно да го подкрепим, тъй като дава пояснение на дейностите. Вярно е, че всяко изреждане ограничава, но мисля, че то дава четирите основни направления, свързани с дейността на тези центрове. Мисля, че е добре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Госпожа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Нашите предложения по ал. 1 са след думата „обучението” да се добави „кариерното ориентиране”, а думите „сътрудничество с учителите, обучаващи ги в училище” да се заличат.
В ал. 2 правим предложение да се добави „с изключение на Центъра за специална образователна подкрепа, който може да извършва и професионално обучение за придобиване на първа степен по професионална квалификация и за придобиване на квалификация по част от професия”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението на господин Жаблянов, ще го мотивирате ли?
СТОЯН МИРЧЕВ: Стана въпрос и по-рано днес. Ние просто разграничаваме Центъра за деца с таланти, както се вижда от чл. 26, и Центъра за подкрепа на деца със специализирани образователни потребности, тъй като не приемаме, че в един център ще е достатъчно да се обърне внимание както на едната група от деца, така и на другите.
Сами знаем, че примерно ресурсните центрове имат добра материална база за подкрепа на децата. При децата с развити таланти трябва да има Център за надграждане на техните знания за развитието им, а при децата със специални образователни потребности трябва да има специализирана допълваща подкрепа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако позволите, доц. Великов го няма и затова ще се опитам да мотивирам неговото предложение.
В чл. 48 са разписани много подробно функциите, които може да има един Център за подкрепа за личностно развитие според дейността си, като изрично е посочено, че центровете за подкрепа за личностно развитие могат да извършват една или няколко от дейностите по ал. 1 или ал. 2. Може да има отделно център, който извършва дейности, свързани с развитието на интересите, способностите, компететностите, изявите в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта, отделен Център за кариерно развитие. Тоест, дали сме възможност за отделни центрове. Това е в чл. 48.
Предвид на това, че като вносители, описвайки в ал. 1 за какво е този Център – за подкрепа за личностно развитие, сме изброили само част от дейностите, няма пречка да се добавят, даже би било по-добре от юридическа гледна точка да се добавят и другите дейности, които се съдържат и в предложението на доц. Михов, и в предложението на доц. Великов. Разбира се, ние държим на редакциите, които сме направили с колегите от ГЕРБ, а именно в редакцията по т. 1 думите „в сътрудничество с учителите, обучаващи ги в училище” да се заличат, защото тук първоначалният замисъл беше специалистите, които работят примерно в центровете за ресурсно подпомагане, да работят заедно с учителите в училище. Това обаче важи само за центровете за ресурсно подпомагане, а не и за останалите центрове. Затова няма нужда от това уточнение тук.
РЕПЛИКА: Защо да не работят в сътрудничество?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: На срещата с центровете за работа с деца колегите от тези центрове изразиха несъгласие. Затова сме предложили това допълнение да отпадне.
Искам да наблегна и на т. 2 от предложението, което сме направили с колегата Ирена Коцева и останалите колеги. Предложението е в ал. 2 накрая да се добави: „с изключение на Центъра за специална образователна подкрепа”. Тук трябва да уточним, че този Център за специална образователна подкрепа е предложение, което сме направили за преобразуване на сегашните помощни училища. Това предложение е резултат на много дебати, срещи и работни групи с помощните училища. Имаме постигнат консенсус по тези текстове, а именно за преобразуването им в такива центрове за специална образователна подкрепа. За да им дадем обаче възможност да извършват обучение за придобиване на първа степен на професионална квалификация или на квалификация по част от професия, трябва тук да запишем това, тоест тук е систематичното му място. Поради това т. 2 е изключително важна. Наблягам на това, защото центровете за специална образователна подкрепа на практика са помощните училища, които съществуват към момента.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е голям напредък от предишната Ви позиция и аз Ви поздравявам! Ще го гласувам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания – госпожа Захариева, и госпожа Дукова.
Госпожо Захариева, заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател, но всъщност Вие обяснихте голяма част от това, което исках да споделя с колегите.
Единственото, което искам да кажа в допълнение на Вашето изложение, като се обърна към колегите с предложенията – на господин Жаблянов и група народни представители, наистина да се опитат да разберат и да приемат нашата идеята, че ние влагаме всичко онова, което ще се прави извън училище, в различни видове центрове, които няма как да бъдат разпределени по начина, по който Вие предлагате, защото се нарушава основната философия на приобщаващото образование. Приобщаващото образование е една философия, в която влиза отношението и подкрепата към всички деца, независимо те дали са със или без специални образователни потребности. Това е философията ние да съберем всичко.
Това, което Вие искате като дейности в различните институции, които предлагате, ние го събираме на едно място, наречено „дейности във връзка с приобщаването на децата”, като, разбира се, виждате нататък в предложенията, че ние намираме място на подкрепата към всяко едно дете според потребностите, които има то.
Това, което беше много важно да се подчертае – за възможностите в центровете за специална образователна подкрепа да се дава първа степен на професионалната квалификация, за да запазим традиция, която я има и сега в помощните училища, и тя има ефект към децата, които завършват тази степен. Тя е изключително полезна и трябва да бъде намерен начинът, по който тя да се запази и да се развие във времето. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Реплика, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Вижте, ние ясно сме разписали и това беше обяснено и от Стоян Мирчев, че определението, което предлагаме за тези центрове, е всъщност да надграждат знания и умения и затова предлагаме те да бъдат определени като центрове за творчество и развитие на способностите. Това са всъщност сегашните извънучилищни педагогически учреждения, но могат да бъдат и нови такива, ако практиката и условията налагат да се разкриват такива центрове.
Второ, аз си мисля, че все пак нямам конкретно впечатление от разговор, който Вие сте имали видимо, че не трябва да се работи в сътрудничество с учителите, защото и досегашната практика, мисля, че в центровете за деца те продължават да работят с учителите, които пряко са ангажирани в училище с децата, включени в тези групи. Мисля, че това може да се изясни, но аз мисля, че не трябва да се отказваме от текста, който го има и във Вашия проект, който първоначално беше внесен.
По отношение на помощните училища. Това е нещо, което ние ще коментираме, разбира се, и в рамките на следващи текстове в Закона, но една от най-болезнените теми въобще, беше при обсъждането на Законопроекта, заедно с другия въпрос, който тук влиза като Център за извънучилищните педагогически учреждения, в случая за центровете за работа с децата. Те също бяха едни от най-разтревожените – какво ще бъде тяхното бъдеще след приемането на новия Закон?
В този смисъл репликата ми беше, че ние настояваме за този запис с аргументите, които до този момент сме изложили и не можем да се откажем с предложението, което ни прави госпожа Захариева. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Реплика ли желаете?
СТОЯН МИРЧЕВ: Фактически аз съм много щастлив от промяната във Вашето виждане по темата, която обсъждаме, но мисля, че нашето донадгражда, тъй като ние за децата със специални образователни потребности, на първо място, слагаме подкрепата, от която те имат нужда, но и по-нататъшно развитие.
За децата с развити таланти, ние наблягаме на творческото развитие в извънучилищна институция и доразвиване, и надграждане на техните дарби. Мисля, че нашият запис доразвива промените, които Вие предлагате, в момента редакции по Ваши текстове. Благодаря.
Госпожа Захариева, след това госпожа Дукова и госпожа Кастрева поиска думата.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Само едно изречение. Колеги, важно е наистина, че искаме да намерим място на всички деца в институциите, в системата на образованието. Въпреки това аз пак ще кажа, че за нас е водеща философията на приобщаващото образование. Ние смятаме, че трябва да се намира мястото на всяко дете в общото, където му е мястото. Например ако имаме дете със специална образователна потребност, което в същото време е изявен талант в определена област, което е възможно.
Няма да приемем взаимно явно начина, по който си го виждаме, това е нормално. Важното е, че в основата според мен и на двете предложения стои мисълта за детето и това е добре. Трябва да го реализираме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Само едно изречение. Въобще няма да коментирам текстовете, които предлагат колегите с Валери Жаблянов, защото те понякога дори не кореспондират в цялост с изложените в реда и в хронологията.
Ще коментирам нашето предложение, тъй като нямам спомен за това, след като ще получават обучение за част от професия или първа професионална квалификация, къде мотивираме това какъв документ ще бъде издаван?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Дукова, има го по-назад в текстовете, за пореден път казвам.
Госпожа Кастрева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Моят въпрос беше в същата позиция, че трябва да бъдем категорични какъв документ могат да издават всъщност, защото все пак центровете за специална образователна подкрепа са изключение – документ за завършен клас или само документ за професионална квалификация?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Кастрева, ще Ви репликирам и аз.
Има го този документ по-нататък. Текстовете са съгласувани с представителите на Министерството на образованието в лицето на госпожа Грета Ганчева, така че бъдете спокойни. Не им е мястото тук на документите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Това е в допълнение на това, което госпожа Дукова каза.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Предложение от Милен Михов и група народни представители. Подлагам на гласуване предложението по изречение второ, тъй като първото е оттеглено.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Милен Михов и група.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Отново е по принцип, защото ще се направи общ текст с редакция на Комисията.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 2, против – 7, въздържали се – 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 26 с приетите вече предложения.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 12, против – няма, въздържали се –3.
Предложението е прието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Йорданова, имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Тук има предложение на народните представители Милен Михов и Валери Жаблянов. И двете предложения са за чл. 26а, но те са различни по материя.
Бих предложила чисто процедурно предложението на народния представител Милен Михов да се разглежда в чл. 45, защото това е материя, която се урежда там – за обучението в българските училища зад граница и организацията. Така че ако сте съгласни да гласувате отлагането на този текст, да се разглежда при чл. 45 и след това може да се продължи с другото предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване отлагането на разглеждането на предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители за създаване на нов чл. 26а. Отлагане за разглеждане, когато се разглежда чл. 46.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 16, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група за създаване на нов чл. 26а.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 2, против – 7, въздържали се – 4.
Предложението не се подкрепя.
Колеги, давам 15 минути почивка.

(Почивка)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, предлагам да продължим напред.
Стигнахме до чл. 27.
Има направени предложения от Бойка Маринска и група народни представители; предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители; и предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Тези предложения са почти идентични. Ако ми позволите, ще взема думата, за да ги аргументирам и да направя една корекция, тъй като в последните дни вървят дебати и колегите от ресурсните центрове, и колегите, които имат отношение към работата с деца със специални образователни потребности, предлагат след думата „политики” да се добави „включително и за ресурсно подпомагане”. Защото приобщаващото образование се случва в училището и в детската градина, включва много повече дейности от ресурсното подпомагане, а тук става въпрос за запазването на ресурсното подпомагане на областно равнище.
Нашето предложение, пак казвам, е идентично и с това на колегата Маринска, и на колегата Великов и нашето – на ГЕРБ.
Лично аз правя предложение по чл. 80 след думите „с реализиране на образователните политики” да се добави „включително и ресурсно подпомагане, както и”, вместо „приобщаващо образование”, защото то е общо, включва работа с таланти и т.н.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: За мен, „приобщаващ” е терминът и логиката, които движат цялата... Ако започнем да конкретизираме тук, да слагаме и ресурсното подпомагане, бягаме от термина и малко се притеснявам от това нещо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, защото като дейности по-нататък това, което е разписано, касае само ресурсното подпомагане. На областно равнище на практика ще извършват само ресурсно подпомагане. Това е същественият въпрос – всичко ли ще извършват те, тези областни центрове, които в момента са ресурсни, или само ресурсно подпомагане? Ще имат ли отношение към децата в риск, ще оказват ли подкрепа и по отношение на деца-бежанци например? Защото така, както сме го записали, означава всичко това.
Затова тяхното предложение е да бъде конкретизирано, защото и като дейност ние сме разписали само ресурсното подпомагане.
Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз смятам, че всъщност ние единствено и само конкретизираме какъв вид приобщаваща подкрепа ще оказваме на децата – ресурсно подпомагане в специализираните звена. Наистина, самото приобщаващо образование и тази подкрепа става навсякъде в училищата и в тези центрове за подкрепа за личностно развитие, един вид от които са и специализираните обслужващи звена.
В този смисъл смятам, че е добре да конкретизираме вида подкрепа, която ще се оказва там.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Категорично няма да подкрепя появата на думите „ресурсни центрове” в нашия законопроект. Толкова месеци водихме дебати да избягаме от ресурсното подпомагане и от категоризирането на децата, че имат нужда от ресурсна помощ и подкрепа. Изброили сме всички дейности, които влизат в понятието „ресурсна подкрепа” конкретно.
Не съм съгласна, не го приемам като новото, което търсим в тази посока на подкрепата на всички деца.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Правя процедурно предложение за отлагане на чл. 27.
Процедурното ми предложение за отлагане на чл. 27 е, за да чуем отново и неправителствените организации, и ресурсните центрове, защото това, което Ви представих в момента, е нещо около което те дебатират два дни. Това се дебатира включително и на кръглата маса. Затова нека да ги чуем в следващите два дни и съответно след това да подложим на гласуване чл. 27.
Който е съгласен, да бъде отложено разглеждането на чл.27, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към чл. 28.
Има направени предложения от народния представител Милен Михов и група народни представители; предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители; и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Изказвания?
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми колеги, термините „автономия” и „самоуправление” мисля, че ги решавахме и беше решен в полза на автономията.
Оттеглям това предложение, няма смисъл да се борим.
Всъщност тук имаме две предложения. Едното е свързано с т. 1, цитирам: „да определя свои политики за развитието си в съответствие със законите на страната;”. Това право „политики” звучи прекалено и неясно, и широко, и има друг смисъл. Когато говорим за политики, говорим за политики в определени сектори, в определени ракурси, засягащи по-големи общности или по-големи проблеми в развитието на обществото.
Смятаме, че този израз е декларативен, общ, но прекалено надхвърлящ съдържанието на това, което е изписано в този член.
Другата ни поправка е по ал. 3, където предлагаме правото на автономия да включва правото да избират профили и професии, съгласувано с Министерството на образованието и науката.
Мислим, че все пак позоваването само на закона едно учебно заведение да създава свои профили или свои професии е добре, но поне да има някакъв елемент на съгласуваност. Вярно, че може да се разглежда като някаква централизация, но все пак едно училище да създаде профил, то поне трябва да информира министерството или да има някаква съгласувателна процедура дали този профил е необходим, дали тази професия е необходима. Все пак говорим за неща, които засягат не само образованието, а и потребността на кадрите. Въпросът заслужава внимание.
Другото мисля, че запазва съдържанието на ал. 3.
Тоест само, когато става дума за профилиране или за откриване на професии, да изискваме някаква съгласувателна процедура между учебното заведение и отговорната институция в лицето на министерството. Това са двете ни предложения.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Реплика към изказването на господин Михов. В чл. 28, ал. 2, т. 2, ако прочетете – „да урежда устройството и дейността си в правилника в съответствие с този закон и подзаконовите актова по прилагането му;” и още други две точки мисля, че оправдават това, което Вие казвате, и като вносители сме го имали предвид.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако може и аз да направя една реплика към доц. Михов.
Когато отидете към текстовете, които уреждат план-приема, ще видите всъщност, че тази регулация, за която говорите, е достатъчно подробно разписана. В този смисъл, съгласувано с Министерството на образованието и науката, това пък вече означава една съгласувателна процедура, която има друго юридическо значение, а там е записано съответно план приемът кога, как се утвърждава, от кого – от началника на регионалното управление по образование или от министъра на образованието и науката или когато става въпрос за държавни училища и т.н.
МИЛЕН МИХОВ: Съгласен съм с Вас, колеги, но това на практика, ако се обърнете към текста, е „избиране на профил и професия”, който предхожда приема. Това е на етап, когато има идея, примерно в Х гимназия, да бъде открит У профил. С този текст ние задължаваме директора да се обърне към министерството или към регионалния инспекторат и да съгласува тази идея на един предхождащ период. Това не е въпрос на разрешение или т.н. Разберете го! Това е идеята ни. Това е една идея все пак училището да има законова разпоредба да се консултира, да го кажем, да информира, да получи информационно осигуряване от министерството на етап идея.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания? Становище на Министерството на образованието и науката?
Заповядайте, госпожо Бояджиева. След това становището на Министерството ще бъде по всички предложения.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: В предложението, което сме направили в чл. 28, ал. 1, ние запазваме нашето разбиране, което коментирахме и в чл. 26 – за извънучилищните центрове. По това се различава от вносителя. Също и за самоуправление.
Независимо от проведената дискусия смятаме и сме предложили в целия текст на закона нашето разбиране думата „автономия” да се замени с думата „самоуправление”.
Също многократно сме развивали нашето виждане, където има „образование” добавяме „и възпитание”.
Още нещо искам да обясня. По ал. 3 предлагаме ясно определяне на правата – те да се отнасят до свободно избираемата подготовка, за да се запазят единството на системата и възможностите за проходимост на учениците в нея. Иначе е въпросително какво ще прави ученик, който се мести от едно училище в друго? Затова сме дали и този запис.
Съвсем кратко, това са аргументите за предложенията, които сме направили по чл. 28.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Кастрева?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: За нас текстовете, които са внесени от вносителя, са приемливи. Разбира се, със забележката, когато говорим за учебните планове, да отпаднат думите „за съответния клас”.
Това са нашите бележки.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: По текстовете на вносителя не мога да се съглася в ал. 2 с текстовете по т. 1 и по т. 3, тъй като не мога да си представя как едно училище или детска градина ще определя политики. Това е работа на Министерството на образованието и науката все пак. Те създават основната рамка за правене на политики. Просто тази точка, според мен, е напълно недопустима по линия на логиката.
Точка 3. Дали всички детски градини и училища ще имат компетентността да организират и осигуряват качеството на образование сами, тоест да избират сами организацията за това качество на образование? Тук пак е свързано с т. 1, че за качественото образование политиките се създават от министерството и самите учебни заведения трябва да влязат в тези рамки.
По този начин записана т. 3 ще даде наистина автономия и това ще доведе до разпад на цялата система, тъй като всяко училище и учебно заведение ще си прави каквото си иска. Знаете, има населени места в България, където по принцип има натиск върху малцинствени групи и т.н. Там самите училища каква автономия ще провеждат, това е доста опасно.
Затова ние, както каза и колежката, сме против въобще думата „автономия”, а по-скоро „самоуправление” и то самоуправление в сферата на избираемите предмети и учебни програми по тях, а самите политики на основните предмети на общообразователния пакет трябва да се определят от министерството.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
За реплика – госпожа Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Колега, и към момента и в този закон т. 1 всъщност означава, че училищата разработват училищни стратегии за развитие на училището. Това се прави всяка година. Това се прави от Педагогическия съвет и в тези стратегии се разписват училищните политики, свързани с развитието на училището. Там, където училището работи добре и с Училищното настоятелство, то участва активно в целия този процес на разработване и на училищна стратегия, на визия, перспективи за развитие и т.н. Където има и Ученически съвети, те също участват в този процес. Нека да не им отнемаме това право.
Да, различните органи на ученическо самоуправление, защото това също към момента е право на училището да ги избира, да ги създава и да подпомага тяхното съществуване и реална дейност. Аз смятам, че с несъгласието, което изразихте, искате са вкарате в едно русло на еднотипност образование, а ние се опитваме училищата да имат свобода и да разширяваме възможностите за това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Още една реплика, ако ми позволите, преди да Ви дам думата за дуплика.
Вие казвате: „Дали ще имат училищата и детските градини да избират организацията, методите и средствата на обучение”?
Колеги, това го правят и в момента. Нека да имаме повече доверие на учителите и на директорите. Според Вас, те не са достатъчно компетентни да го направят ли? Искаме учителят да има авторитет. За да има учителят авторитет, държавата не трябва да го слага в рамка, още по-малко в ХХІ век. Навсякъде по света учителите имат автономията и свободата да избират методите и средствата, по които да постигнат резултатите, които им иска държавата.
Да, ние поставяме изискванията, поставяме държавната политика. Тя е единна и се съдържа в този закон и в стандартите към него. Всичко е съобразено с тях и това е записано много ясно – подлежат на инспектиране, имат стандарт за управление на качеството и т.н. Тоест всички контролни механизми са предвидени.
Дайте да не слагаме ограничения, които и в момента ги няма и които не са слагани и в закона от 1991 г. Не може да вървим към 1948 г. Извинявайте много!
Още една реплика.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Няма да дефинирам автономията, както каза колегата Михов, това го изяснихме.
Ако обаче Вие прочетете ал. 1 на чл. 28, ще видите, че тази автономия не е безпринципна, първо.
Второ, тя е свързана с всички нормативни актове в системата. Към момента тя съществува и като политики, и като дейности в училище и нищо по-сериозно и по-страшно не разписваме тук, освен това, което каза госпожа Дамянова – онова доверие и онова качество, което ще се инспектират, ще се квалифицират, защото законът го дава по-назад в своите членове. Аз не виждам какво може да Ви плаши в тези текстове.
Законовата философия, колега млад, трябва да се гледа ... Да, така е, и може би не с толкова опит, който ние имаме, все пак, за съжаление... Трябва да се гледа в контекста на цялата философия, а тя е в хармония с всички негови институти, както вчера казах, и тази свобода, която се дава, не е просто ей така. И няма да има непрекъснато регистрация от Министерството на образованието и науката, от инспекторатите. Даваме широко поле на изява и на контрол. Това, което залагаме и като обществени съвети, които са вътре, с участие на всички заинтересовани страни, не се плашете от думата „политики”. Тя няма да бъде на Х, на У и на този, и на онзи. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте за реплика, господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН: Само една кратка реплика към това, което изрази господин Мирчев.
Пак отиваме в посока, в която нито аз, нито моите колеги сме давали повод да се коментира по този начин. Аз никога в доста дългата си кариера не съм срещал и не съм виждал някакви претенции от страна на малцинства, както каза той, за натиск върху образователната система. В този смисъл, който той искаше да внуши тук, аз смело мога да кажа, че никога, поне в последните 25 години, това не е било проблем на образователната система.
Мисля, че има достатъчно разписани и в сегашния законопроект и стандарти, и инспектиране, и всички други форми на контрол, които в никакъв случай няма да позволят тези страхове, които бяха изразени, да бъдат реализирани. Пак казвам, че не трябва да коментираме по този начин един такъв важен закон. Благодаря.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин Мирчев, ето една политика. Съгласна съм напълно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Дукова, преди малко госпожа Михайлова ми направи процедура да спазвам ...
СНЕЖАНА ДУКОВА: Искам само да допълня колегата Хасан, защото напълно го подкрепям. Политиката за интеграция на примера не е ли политика на училището? Политиката за подкрепа на деца с потребности не е ли политика?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Всичко е политика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев – дуплика.
СТОЯН МИРЧЕВ: Първо към колегата. Тук не говоря за натиск на малцинствата върху образователната система, а говоря чрез вратички и възможности в образователната система отделни случаи да оказват натиск върху малцинствата, което е коренно обратното. Има разни примери, където в определени училища се възпитават определени политики, които не са съизмерими с държавните.
Относно автономията за чл. 3, уважаема госпожо председател, аз съм съгласен с нещата, които казахте, но самото записване на ал. 2 – „автономия”, създава тези опасения, за които говорим.
Относно това, което каза госпожа Маринова, някак си ми се струва, че впрягаме каруцата пред коня, защото на базата на политиките се правят стратегии, а не стратегиите да правят политики. Затова, според мен, по-правилно ще бъде да се запише в тази точка не „политики”, ами „стратегии”, защото политиките ги дава министерството. Самата интеграция в училището на определени ученици става като политика на министерството и на образователната система, а вече как ще се интегрира, това е въпрос на отделни стратегии на самото образователно звено. Не „автономия”, а „самоуправление”. В рамките на определена политика те имат самоуправление да го развият.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Предлагам да отпадне въвеждащата част на ал. 2, защото смятам, че смислово тя се съдържа изцяло в ал. 1. И членовете на ал. 2 могат да се въведат – както приключва ал. 1 – „на принципа на автономията и в съответствие с нормативните актове”, поставя се запетая, добавя се думата „като”, поставят се две точки и се започва:
„1. определят свои политики;
2. уреждат устройството;
3. избират организация;” и прочие.
На следващо място, мисля, че т. 1 се съдържа като конкретен запис или разпис в т. 2 и 3, тоест по повод на репликата на госпожа Маринова. Точки 2 и 3 тя ги ползва да обясни как да се разбира т. 1.
Следва, че наличието на т. 2 и 3 обслужва, покрива и изразява по по-конкретен начин т. 1.
Точка 1 може да отпадне, защото след като имаме точки, които изразяват конкретика, тогава не е нужно да се губим в записи, които някак си обобщават или провокират неясноти. Тогава ще се оптимизира формата и съдържанието на чл. 28 без ни на йота да бъде ощетен като смисъл, като съдържание, като философия и изобщо като разпоредба.
Това са двете ми предложения дотук.
По отношение на ал. 3 моля да се държи сметка, защото се боя, че тук има лек отстъп в съдържанието на ал. 3 по отношение на членовете в закона по-нататък, които уреждат профилираната и професионалната подготовка.
В чл. 82, където се урежда професионалната подготовка, е записано, например в ал. 4, че всичко се определя в Закона за професионалното образование и обучение. Тук няма такава опорна точка и някак си има една свобода на ал. 3, която е единична величина, няма взаимовръзка, няма кохезия с едни принципни разпоредби в чл. 82 и преди това в другия член, където дефинитивно се отговаря и се разписва смисълът, съдържанието, принципите, философията на професионалната и профилираната подготовка. Не може да има такова пренареждане или преакцентиране на по-частното по отношение на по-общото на принципа, който уговаря тези категории. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Вълчев поиска думата. Заповядайте.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Само се сетих за един пример в Закона за счетоводството. Има подробни счетоводни стандарти и всяко предприятие има собствена счетоводна политика, колкото и да е ограничен периметърът за вземане на решение. Тоест политиката е съвкупност от решения на училищно ниво, респективно на ниво детска градина, които могат да се реализират в рамките на общата политика и в рамките на правилата. Всичко зависи от стандартите колко ще бъде този периметър. Терминът „счетоводна политика” е легален.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз имам едно предложение във връзка с т. 1 от ал. 2. В този си вид тя гласи: „да определят свои политики за развитието си в съответствие със законите на страната;”. Думата „политика” ме качва на едно ниво, което не е за детските градини.
Предлагам, там може да бъде сменено, като точката придобие следния вид: „да формират свои инициативи за развитие в съответствие със законите на страната” ще бъде по-точно и по-правилно.
Защото „политики”, държавата формира политиките, държавата определя чрез министерството. Тук детската градина не може да формира политики. Тя има инициативи и в това се състои нейната автономия. Правото на инициатива е нейната автономия. Това е същността.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: За нас думата „политики”, в случая в йерархичното разбиране на политиката, защото провеждането на държавната политика е ангажимент на министерството, но оттам нататък ние имаме регионални, местни и съответно училищни политики. Бих казала, че ако в крайна сметка Вие вземете друго решение, това би било връщане крачка назад в провеждането на настоящата училищна политика. Естествено политиката на ниво училище има много измерения. Тя включва инициативи, но тя включва и избор на форми на обучение, тя включва съответно профили или професии, които училището не може просто така да избере. То минава през процедурата, която е разписана в Стандарта за организация на дейностите и съответно трябва да бъде обезпечена кадрово, материално и не може да бъде сама за себе си. Тя трябва да бъде съгласувана с регионалната политика за развитието на икономиката и съответно образованието и културата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Промяната на съдържанието на думата „политика”, разширяването на нейния периметър не прибавя нещо по-добро към този закон. Ако всичко се нарече с думата „политика”, тогава политиката, която провежда Министерския съвет, губи своето съдържание. Така мисля аз.
Пак ще повторя това, което казах може би преди час, че като разписваме един закон, трябва да бъде колкото се може по-точно формулиран, по-категорично определени неговите параметри и неговата лексика, защото иначе хората ще започнат да се объркват. Според мен, ако сменим думата „политика” с думата „инициатива” отива точно на нивото на правото на автономия на тези детски градини. Иначе на практика всичко е политика и да вземем да променим всичко понятия с думата „политика” ще бъде по-лесно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доц. Михов за реплика и господин Хасан, също реплика към госпожа Кастрева.
МИЛЕН МИХОВ: Една малка реплика. Ако трябва да бъдем словесно екзактни и семантично пунктуални, трябва да се обърнем към Тълковният речник, където са пояснени думите.
„Политика” – чета от Тълковния речник – „Дейност на партия, обществена група или на организация за управление при ръководене на държавата”. Пример: „партийна политика, външна политика, вътрешна политика”.
Второ значение: „Въпроси и събития от обществения и държавния живот”. Пример: „Говоря за политика”.
Трето значение – преносно. „Определен начин на действие на отделно лице за постигане на неговите цели”. Пример: „Водя тънка политика”.
Според мен, Тълковният речник прави използването на термина не на място в това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН: И във връзка и с това, което последно каза доц. Михов, че третото значение на думата все пак дава основание, защото едно юридическо лице като училището може да има свои политики. Още повече в т. 1 е казано „свои политики”. Тук не става въпрос нито за държавна, нито национална и друга политика.
Като допълнение към това, което каза госпожа Кастрева, аз как разчитам тази т. 1. Тук става въпрос за „свои политики”, забележете, колеги, за съответствие със законите на страната. Защото т. 2 е вече за съответствие с този закон и неговите разпоредби. Така че в такава редакция аз мисля, че е приемливо да се използва и думата „политики”, като се има предвид, че училището освен чисто образователните стандарти, които трябва да следва, и обучението и възпитанието, трябва да се съобразява и с цялата, както казахте, и икономическа, и социална среда, в която се развива. В този смисъл разбирам аз значението на тази точка, съобразено със законите на страната. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Дукова, реплика или дуплика и към кого? Реплика към госпожа Кастрева.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Към господин Хасан.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Хасан прави реплика към госпожа Кастрева.
Ако искате изказване, нека да дадем възможност на госпожа Кастрева за дуплика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Аз мисля, че в така прочетения текст в Тълковния речник думата „политика” не се изключва. Разбира се, законодателят е този, който ще вземе окончателно решение. Нашето мнение е, че е добре да остане.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Понеже не можах да направя реплика към господин Станилов, ще бъда в контекста на общия смисъл.
Господин Станилов, нека се обърна към Вас, професоре, аз не знам Терминологичният речник от коя година е и търпи ли той промяна както търпят промяна учебниците в българското образование. Животът е динамичен процес. В образованието също са динамични.
Проблемът, който като дума, сега ще ми кажете, че е чуждица в закона, го наричаме „субсидиарност” вземането на решение на съответното ниво. Кажете ми вземането на решение инициатива ли е или е политика?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Зависи, може и да е инициатива.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Защо да е инициатива?
В този смисъл думата „политики” освен така, както е изчетено, защото ние не можем да бъдем консервативни, както казва госпожа Георгиева, то е добило гражданствен смисъл в по-широкия контекст на тази дума и аз смятам, че си е съвсем на мястото, стои си съвсем добре в автономията на училището. Пак казвам – не подценявайте кадрите, които работят в тази система! Добре си го разбират така, както и ние го разбираме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Всъщност в подкрепа на това, което каза и госпожа Дукова.
Господин Станилов, Вие искате ние хората от системата, работещи в нея, да се изказваме по-често от гледна точка на прилагането на текстовете. Уверявам Ви, че това е понятие, което от много време реално действа в системата на предучилищното и училищно образование. Такива политики в училищата, в звената от системата отдавна се реализират, не просто се формулират. В този смисъл отпадането на думичката „политика”, според мен поне, ще бъде едно отстъпление и едно принизяване наистина на мястото и училището в работата му като институция. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплики?
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Профанация на думата „политика” с нищо няма да подобри закона, но явно, че тук в известен смисъл философията на сътворяване на закона е да се употребяват такива тежки думи, тежки понятия и тежки термини. Като че ли от това нещо образованието ще спечели. Няма да спечели нищо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Желаете ли дуплика, госпожо Маринова?
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Мисля, че текстът е разбираем, приложим и смятам, че отразява и необходимостта на системата от едно по-напредничаво тълкуване на мястото и ролята на българското училище.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Аз имам само един въпрос към вносителите относно ал. 3 в частта й „самостоятелно да избират и съставят свои учебни планове за съответния клас”. Тук не мога да разбера, ако може да ми поясните?
Става въпрос самостоятелно да избират учебните планове по избраните профили и професии или за всички предмети, които включват в случая и общообразователните?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Тук всъщност, колега, както виждате, ние сме внесли едно предложение да отпаднат думите „за съответния клас”. Тоест да съставят учебните планове по класове и учебни предмети. Това се прави и в момента и това е част от училищната автономия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не виждам желаещи за изказване.
Госпожа Костадинова иска да направи вметка. Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Искам да уточня: без Раздел А, разбира се, който е задължителен и единен за всички.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Всъщност тук е изписано коректно, защото всичко е предвидено в този закон. Тоест това ще бъде разписано и в стандартите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, и когато отидем на Частта „Учебен план”, там много ясно се казва: „Раздел А”, „Раздел Б”, Раздел В” и т.н. Така че всичко е ограничено, колеги.
Колеги, ако ми позволите едно кратко изказване? Училищата и детските градини, и в момента имат достатъчно възможности за избор, достатъчно автономия, честно казано, дори ние като вносители много сме упреквани за това, че не даваме толкова много допълнителни правомощия на училищата и на детските градини, а би трябвало, тъй като имаме претенциите, че правим един съвременен и модерен закон, който да действа за почти десет години напред. Така че в другите държави, ако сте запознати, които винаги даваме за пример като успешно образователни системи, там дори нямаме учебни програми, които се определят на ниво държава. Имаме едни държавни стандарти, които обаче са препоръчителни и учителите имат пълна свобода и автономия и по отношение на учебници, и по отношение на учебни програми. Пак казвам, нека да не поставяме българският учител в рамка, защото това не го прави конкурентен на неговите колеги от другите държави, които даваме за пример, а това безспорно е свързано и с авторитета му.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?.
За – 4, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не се подкрепя.
Моля да броите госпожа Маринска, както и доц. Великов.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 2, против – 8, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Имаше направени няколко предложения по чл. 80.
Ще подложа на гласуване първо предложението на проф. Георгиева.
Първото предложение на проф. Георгиева беше ал. 1 да звучи по следния начин:
„(1) Детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие осъществяват своята дейност въз основа на принципа на автономията и в съответствие с нормативните актове, като:
1. определят свои политики за развитието си в съответствие със законите на страната;
2. да уреждат устройството и дейността си в правилник...;”, и т.н. надолу.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението се подкрепя.
Второто предложение беше т. 1 да отпадне и съответно следващите точки да се преномерират.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 5, против – 11, въздържал се – 1.
Предложението не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на проф. Станилов по чл. 80 – в т. 1 думата „политики” да се замени с думата „инициативи”.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 4, против – 11, въздържал се – 1.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 28 с така приетите вече предложения за редакции.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя.
По чл. 29 няма постъпили предложения.
Подлагам на гласуване чл. 29 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 16, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
По чл. 30 има постъпило предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Ще ми позволите да аргументирам това свое предложение, тъй като в ал. 4 на текста по вносител сме посочили текстове за наименованията на училищата с профил „Чуждоезиков”. Имаше доста предложения от математическите и природо-математическите гимназии, доста дискусии се водиха по тази тема те също да бъдат упоменати в наименованието. Нашето предложение е в този смисъл и смятам, че можем да направим този жест, още повече че веднъж вече сме упоменали езиковите гимназии и няма логика, по която пък да пропуснем математическите и природо-математическите, които също имат добри традиции в своето обучение и мисля, че трябва да запазим наименованията, които имат и към момента.
МИЛЕН МИХОВ: А търговските гимназии?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Наименованието на останалите училища е упоменато вече в Преходните и заключителни разпоредби, защото това наименование е обвързано с обучението по съответния профил, докато Търговска гимназия е наименование, което ще бъде запазено и което пак е свързано с профилите и професиите, но не е пряко свързано с наименованието на профила.
Да, в ал. 3, тук ми подсказва госпожа Йорданова, наименованието на училището може да включва и от значение за основните профили професии или специализираната подготовка, по които то провежда обучение, а в Преходните и заключителни разпоредби сме записали, че наименованията на тези училища се запазват, така че нямаме притеснения в тази посока.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип с приетото предложение.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 16, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
По чл. 31 има постъпило предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, то е свързано с предходното Ви предложение.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 2, против – 11, въздържали се – 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 31.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението се приема.
По чл. 32 има направени предложения от народния представител Вили Лилков и група народни представители и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Предложението на господин Жаблянов отново е свързано с предходното.
Становище на Министерството на образованието и науката по предложението на народния представител Вили Лилков и група народни представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Повече от категорични сме, че трябва да се изписва на български език, но според нас изписването на чужд език не би било коректно. Става дума, ако, разбира се това не е предвидено в друг законодателен акт. Освен ако не става дума за чуждестранни училища на територията на България, но тук става дума за детски градини, провеждащи обучение. Съответно те са регистрирани по нашия закон и затова няма логика да се изписва и на чужд език, според нас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание малко по-нарочно да осмислим. Мисля, че чл. 32 и чл. 31 могат да бъдат обединени по силата на естествена логика. Тоест не казвам единият да отпадне, а просто да се инкорпорират в един.
Първо в чл. 31, ал. 1 пише: „Наименованието на училището включва...” еди-какво си „и трябва да е обществено приемливо”.
Преди това то се изписва или пък едновременно изписването е така да се каже материализация на наименованието. Това да бъде в отделен член и той да е последващ ми се струва твърде неестествено, твърде разточително и съответно будещо някакво противоречие или несъвместимост, или нещо много различно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Конкретно предложение, проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Наименованието на всички тези институции се изписва на български език и съответно трябва да е обществено приемливо. Просто изписването на български език, пак повтарям, това е материализацията, това все едно е азбуката. Как ще го отделяме и то в последващ член? Те са неотделими. Тук става въпрос за материален израз и за съдържателен, смислов, философски. Не може да бъде в два различни члена, при това едното да последва. Аз мисля, че трябва да се съвместят, без да се ощетява нищо. Но просто така разделени е в ущърб на единството на разпоредбата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Как предлагате – да обединим чл. 31 и чл. 32? Аз така Ви разбрах, защото чл. 30 вече го гласувахме.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Да, и чл. 32 даже със своите алинеи някак си една идея е в аванс или предхожда, или така да се каже обуславя съдържанието на чл. 31 и го обслужва.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест Вие предлагате съдържанието на чл. 31 да стане ал. 3 на чл. 32? Правилно ли Ви разбирам?
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Аз не знам дали чисто статистически ще се изразя коректно, но ал. 1 и 2 във всички случаи трябва да се намират като първенстваща позиция по отношение на член ... За чл. 30 исках да кажа. Аз четох чл. 30, ал. 1. Нали това прочетох?
Затова казах „не знам дали статистически”, но аз четох текста на ал. 1 на чл. 30, колеги. За това говоря – за чл. 30.
Нали в момента коментираме чл. 32?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте за становище, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Тук ще възникне чисто процедурен проблем, защото ако обединим двата текста, това означава всички текстове до чл. 350 да бъдат преномерирани в целия доклад. А иначе по същество няма пречка така, както е записан чл. 30 и след него чл. 32.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест Вие предлагате, госпожо Йорданова, след приетия чл. 30 да следва съдържанието на чл. 32, който да стане чл. 31, а съдържанието на чл. 31 да стане чл. 32, така ли?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не, предлагам да се запази текстът по вносител.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Ама вътрешната логика е бламирана.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: При цялото ми уважение към това, което иска да каже проф. Георгиева, аз не смятам, че нарушаваме логиката и хода на текстовете и предлагам да си остане така, както е, тъй като говорим тук за центрове за подкрепа. Нормално е да се пише „предхожда име и указание за предмета” и всъщност какво съдържат те – че са на български език и т.н.
Не смятам да правим никакви такива промени.
ПРЕД. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева – реплика към госпожа Дукова.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Във всички случаи няма да има този проблем, за който госпожа Йорданова сподели, че всичко трябва да се преномерира. Ако чл. 32 стане чл. 30, чл. 30 стане чл. 31, и чл. 31 стане чл. 32, просто се осигурява…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да обобщя – проф. Георгиева предлага текстът на сегашния чл. 32 да стане чл. 30, след което текстът на чл. 30 става чл. 31 и текстът на чл. 31 става чл. 33. Да ги пренаредим като последователност, в което аз лично не виждам проблем. Освен това препратките нататък не са чак толкова много, така че наистина няма някаква особена драма в това.
Госпожа Костадинова иска думата.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Разбира се решението ще бъде на законодателя, но аз като чета текстовете от чл. 30 всъщност оставам с впечатление, че чл. 30 и чл. 31 уреждат в съдържателен план наименованието на различните институции, а чл. 32 урежда формалното изписване.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Не само формалното. Алинея 2 какво говори?
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: От тази гледна точка ми се струва, че ако направим такава размяна между чл. 32 и чл. 31 твърде много ще отдалечим наименованието на центровете за личностно развитие и специализираните с текста от чл. 30, където се описват училищата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Госпожо Костадинова, не сте коректна. Вие казвате, че разменяте чл. 32 и чл. 31. Нали така казахте?
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Аз разбрах, че това беше Вашето предложение.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Не.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Извинявам се тогава.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Нищо не разменяме.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Последно това, което казах и което коментира госпожа председателят, беше чл. 32 става чл. 30, чл. 30 става чл. 31 и чл. 31 преминава пак на последващата позиция. Не мисля, че Вашето притеснение е налице.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Да, така съм съгласна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството приема направената редакция. Ще ги подложим на гласуване.
По предложение, което е направено от народния представител Вили Лилков, колеги от МОН?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: За нас има малко такива случаи, още повече така или иначе в чл. 32, който ще стане чл. 30, казваме, че се изписва на български език. Това е официалният език. Каква е логиката да се изписва и на чужд език?
Всички останали условия или всички видове обучение, защото то може да бъде само обучение по чужд език, са извън рамките на нашия закон.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Колеги, аз имам изказване или реплика по повод на това предложение на колегата Лилков за чужд език. Смятам, че това е някакво престараване, да не кажа, че е несъвместимо. И давам пример за контрата си.
Извинете, висшите училища даже обучават чуждестранни студенти, даже имат факултети и програми, които са двустранни. Например факултет, който е по френска програма на френски език с френски дипломи. И това висше училище, което е в една по-голяма степен още по-автономно и малко по-друг статут на институция – по-свободен, по-конвертируем, там няма изписване на чужд език. А какво остава за училища, детски градини, центрове и прочие?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преминаваме към гласуване.
Първо ви предлагам да гласуваме съдържанията на текстовете, както са в тази подредба, след което да гласуваме редакционното предложение на проф. Георгиева за разместване на текстовете.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Вили Лилков и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 1, против – 10, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 2, против – 11, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване чл. 32 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 13, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на проф. Георгиева по чл. 80 за разместване.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Предложението е: чл. 32 става чл. 30, чл. 30 става чл. 31 и чл. 31 става чл. 32.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 10, против – 2, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
По чл. 33 има направено редакционно предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Изказвания? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 33 с приетото вече предложение.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 13, против – 1, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към чл. 34. Има направено предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Изказвания? – Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя от Комисията.
Подлагам на гласуване чл. 34 на вносителя с гласуваната вече редакция.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Сега ми позволете да подложа на гласуване наименованието на Раздел ІІ „Видове институции”. Няма постъпили предложения.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 15, против и въздържали се – няма.
Имаме направено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на нов чл. 34а.
Заповядайте да аргументирате предложението, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Оттегляме предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението е оттеглено.
Преминаваме към чл. 35. Има направено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Доколкото разбирам то е във връзка с вече оттегления текст.
Ще оттеглите ли предложението по чл. 35, или ще го аргументирате?
Професор Георгиева иска думата.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Госпожо председател, аз се вълнувам за друго.
В чл. 35 – добре, детските градини са общински или частни. Но предвид наименованието на раздела „Видове институции” и предвид чл. 36, той всъщност ме накара да мисля, според вида на подготовката училищата са неспециализирани и специализирани. Извинете, на мен ми се губи последователността. Защо няма текст, че училищата също са общински и съответно държавни, както се казва по аналогия по модела. И тогава вече училищата, според вида на подготовката, която е друг критерий, биват еди-какви си, дефинират се и прочие. Иначе има една пропаст, един нелогичен хипербат, който просто стъписва, меко казано.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще отговоря веднага – защото по-нататък в текстовете има разписани конкретни текстове за собствеността на училищата. Има и предложения, които са направени от колегите Бойка Маринска, и Борислав Великов, които касаят по-нататък в чл. 37. Така че тук говорим само за детските градини, след което преминаваме към училищата.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Според етапа и степента неспециализираните са начални и основни. Това си е логика, съобразно чл. 36.
И освен това продължавам да твърдя, че липсва този запис – училищата са държавни и общински. Нали по логиката общински и частни. Този запис го няма. А има такава собственост, или квалификация, или характеристика по този маркер, по този белег. Това, първо.
Понеже е най-уместно да спрем дотук заседанието, обръщам внимание на още нещо – чл. 39: „Частни са детските градини и училищата, които се учредяват”. Вижте, тук се преписва, че вече и училищата се прибавят, като допълнително диференциране кои училища са частни. А преди това? Те нямат този аналогов статут по закон, въвод по закон, разпоредба.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ще ви предложа все пак да гласуваме чл. 35, защото той касае детските градини, след което наистина да прекъснем с училищата, като ще помоля на следващото заседание, което ще бъде първата сряда след Великден, на което ще обсъждаме законопроекта, да поканим и юриста на Министерството на образованието и науката, защото този текст, така подреден, си има логика, която тогава е следвана и би следвало да се съобрази, като ще помоля колегите от Министерството и експертите от Комисията да коментират, да видят всички предложения, защото и тук има много предложения от народни представители, да се уточни логиката и да ни се предложи текст, който е коректен.
Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: По повод на това, което казва госпожа председателят, и по повод на поканата да дойде юрист от министерството, логика и прочие, която не знам точно като детайли, обръщам още внимание, че целия този раздел „Видове институции” има твърде противоречиви, първо, последователност на разпоредбите, второ, вътре в самите разпоредби между точките също има абсолютно или дублиране, или противоречивост. Така че, колеги, за да бъде резултативна и интензивна следващата ни работа след Великден, моля много настойчиво всички поотделно и вкупом, с експертиза разделът „Видове институции” да се чете твърде ангажирано, защото сами ще се убедите, че имаме доста работа. И тя не е лека. Ще се оплетем в изправянето на тези противоречивости.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо председател, по повод на този текст, който е в чл. 35, предложението от Валери Жаблянов, не оттегляме предложението си. Мотивът, за да се внесе такъв текст, е защото според нас е необходимо, първо, да има общо определение, което касае всички институции, а после да се определят отделните видове институции – детски градини, училища и т.н. Това е мотивът да внесем такъв текст. Не го оттегляме, остава предложението.
Оттеглихме първото, но това оставяме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре.
Подлагам на гласуване така направеното предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители към чл. 35.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 2, против – 1, въздържали се – 12.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 35.
Който е „за”, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 14, против – 2, въздържали се – 2.
Предложението е прието, с което слагам край на днешното заседание.

(Закрито в 13,00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова


Стенографи:
Мая Станкова

Нина Иванова