На 22 април 2015 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

Д н е в е н р е д:

1. Разглеждане на второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители на 21.11.2014 г. – продължение.
2. Разни.

---

Заседанието бе открито в 15,05 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости от медиите, уважаеми гости на комисията! Кворумът е налице. Има все още отсъстващи народни представители, но можем да започнем.
Предлагам ви на днешното редовно заседание на Комисията по образованието и науката да продължим с разглеждането за второ гласуване на законопроекта за предучилищното и училищното образование. Има ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения проект за дневен ред. Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
На предходното заседание на комисията стигнахме до предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на нов чл. 35а. Трябваше експертите на комисията заедно с експерти на Министерството на образованието и науката да прегледат предложенията, които са постъпили от различните народни представители, съответно да ни предложат редакции за групирането на видовете училища в системата. Но все пак ще дам думата и за изказвания към момента.
Предложението на господин Жаблянов за създаване на нов чл. 35а и на нов чл. 35б. Ще ги мотивирате ли? Заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости на заседанието на комисията, вие имате текстовете пред себе си за създаването на нови чл. 35а и чл. 35б, се основава на следния аргумент. Ние смятаме, че тук е систематичното място на този член, тъй като този въпрос се развива и по-нататък в закона и смятаме, че тук трябва да има запис за определянето според формата на видовете училища. За чл. 35б нашите основания са за една по-прецизна формулировка, която сме предложили с оглед да предпази евентуално от недоразумения. Така че това са основанията ни за систематично място по формата на собствености и за по-прецизен запис на текста в закона. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Колеги, изказвания? Становище на министъра на образованието и науката? Очакваме госпожа Кастрева да дойде. Думата ще вземе госпожа Костадинова.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Очакваме госпожа Кастрева всеки момент да дойде. Мисля, че юристите на комисията също биха могли да обосноват защо не е изведен ясен критерий по формата на собственост.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само ще кажа, че от името на министерството тук е госпожа Евгения Костадинова, която е директор на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание”. Тук става въпрос за становището на министерството по предложението на господин Жаблянов.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Министерството на образованието и науката не би могло да подкрепи текст, който разделя училищата по формата на собственост на държавни, общински и частни, защото този критерий не може да бъде докрай коректно приложен към едно такова деление. Има много случаи в системата, в които училища, които са да речем частни, ползват общинска собственост и съответно в тази класификация не попадат духовните училища, които не биха могли да се отнесат нито към държавните, нито към общинските, нито към частните. Ако трябва да съм по-кратка, формата на собственост не е достатъчно работещ критерий, за да може да се изведе класификация въз основа на това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Изказвания?
Госпожа Маринова има думата.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, опирайки се и на аргумента на Министерството на образованието и науката, които напълно подкрепям, правя едно предложение – да запишем да създадем един нов чл. 35а, който да гласи така: „Чл. 35а. Училищата са държавни, общински, частни или духовни”, като избягаме от критерия, на основание на който те да бъдат разделяни и определяни като такива, имайки предвид обстоятелството, че по-нататък в чл. 37 и чл. 38, а и в следващите членове на закона много детайлно се разписва кои училища какви са. Тоест, тук само да маркираме за видовете училища, както правим за детските градини и да вървим нататък в текстовете на закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 3, против – 5, въздържали се – 9.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението по чл. 80 на народния представител Корнелия Маринова за създаване на нов чл. 35а. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се приема.
Предложението на народния представител Валери Жаблянов за създаване на нов чл. 35б предлагам да разгледаме на систематичното му място, където е чл. 39, ако колегите са съгласни на това, защото такава е структурата и логиката на закона, защото там има един идентичен текст за чл. 39 по вносител.
Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, ако се вгледате в нашето предложение, ние тук предлагаме съвсем отделна структура, която ще се гледа и в пленарна зала и поради тази причина според нас мястото на чл. 35б е веднага след чл. 35а, затова държим да се разгледа чл. 35б както е предложен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на нов чл. 35б. Не сте обаче провели системно новата структура по вашите предложения, така че това няма да улесни в никакъв случай процеса.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 10, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Преминаваме към чл. 36 на законопроекта.
Има направени писмени предложения от народния представител Милен Михов и група народни представители и от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Изказвания? Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Ще бъда много кратък. Предложението, което сме направили, е редакционно. Самият термин „неспециализирани” някак си е много оперативен и според нашето предложение „общообразователни” изразя същността на този термин. Това е редакционно предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Колеги от БСП – Лява България, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Ние също смятаме, че в „неспециализирани” като че ли има елемент на отрицание. Все пак освен хората, които пряко са заети в системата, законът ще се ползва и от родители, от широката общественост, затова смятаме, че терминът „общообразователни” наистина по-ясно определя предмета на дейност на училищата, затова смятаме, че би било правилно не да се използва предложения термин „неспециализирани”, а „общообразователни”. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието по така направените писмени предложения от народните представители?
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо председател. На нас също не ни харесва термин, който да съдържа в себе си отрицание, за съжаление ние също не можем да дадем предложение за по-добър термин от „неспециализирани”. Не можем да приемем „общообразователни” като вид подготовка за само част от училищата, защото по своята същност абсолютно всички училища, които са посочени като институции в закона, осъществяват общообразователна подготовка. Тоест, не би било коректно част от училищата да се наричат общообразователни според вида на подготовката, а други по друг начин при положение, че всички предлагат общообразователната подготовка в една и съща форма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Колеги, ако ми позволите, и аз да взема отношение от името на вносителите. Действително думата „неспециализирани” не звучи по най-добрия начин, но и в работните групи, и в дискусиите, които се провеждаха още по време на разработването на този законопроект преди внасянето му в 41-то Народно събрание, не можахме да открием и не можахме да измислим по-подходяща, така че наистина и да не въвежда в заблуждение. Защото когато наименоваме по някакъв начин даден вид институция, то не трябва в никакъв случай да заблуждаваме обществеността за нейните функции и затова, което тя предлага, както в случая с общообразователни. Така че до края на приемане на законопроекта, ако успеем заедно да измислим по-подходящ термин, който да бъде и верен и наистина да показва по най-точния начин и да определя същността на даден вид институция, бихме могли да го заменим, но в никакъв случай аз приемам аргументите на Министерството на образованието и науката, че не можем да заменим „неспециализирани” с „общообразователни”, просто защото това не е вярно. Специализираните училища също предлагат общообразователна подготовка. Професионалните гимназии също предлагат общообразователна подготовка. Добре, реални гимназии, тук обаче възниква въпросът другите какви ще бъдат, нереални ли. Можем да помислим и ако намерим по-подходяща дума, съответно да направим заместването. Но към този момент ние не считаме, че общообразователни е правилният вариант. Благодаря ви.
Други изказвания? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 5, против няма, въздържали се – 10.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 3, против няма, въздържали се – 9.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 36. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – 2, въздържали се – 3.
Член 36 на вносителя е приет.
Преминаваме към следващото предложение – за създаване на нов чл. 36а, което е направено от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Заповядайте, колега Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Искам да направя редакция, ако може: „Специализирани училища освен общообразователната подготовка осигуряват и специализирана подготовка…”
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: И само един кратък аргумент. Текстът мисля, че е достатъчно ясен, но ние смятаме, че във века на технологиите математиката, природните науки са със същата значимост както изкуствата. И въпрос на талант е децата да могат да развиват своите способности в математиката, природните науки. Затова предлагаме и такъв запис: „Специализирана подготовка в областта на математиката, природните науки, спорта, изкуствата и културата” по отношение на предмета на дейност на специализираната подготовка. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Изказвания? Не виждам. Становище на Министерството на образованието и науката?
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: По отношение на текста, който е предложен в чл. 36а, ми се струва, че определението на това каква подготовка предлагат специализираните училища би трябвало да намери друго систематично място. Ако трябва да сме безкрайно коректни, специализираните училища предлагат не само общообразователна, както всички училища, предлагат и разширена подготовка, а част от специализираните училища, например спортните училища предлагат професионална подготовка. Друга част от специализираните училища, например училищата по културата, предлагат и профилирана подготовка. Училищата по изкуствата като специализирани училища предлагат професионална подготовка. Тоест, не е докрай коректно да се каже, че специализираните училища освен общообразователна предлагат и специализирана подготовка, защото различните видове специализирани училища по-нататък в проекта на закона става ясно какво предлагат.
Що се отнася до това да се включи математиката и природните науки към специализираните училища, бих искала да обърна внимание, че това предлага една друга визия за обучението в специализираните училища по математика и природни науки. В случай че вие като народни представители приемете, че има специализирани училища по математика и природни науки, това ще значи, че те приемайки в първи клас, няма да могат да приемат след това, а ще трябва да обучават по учебен план както останалите специализирани училища от първи клас на приема до 12 клас. Защото спецификата на специализираните училища е такава.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Костадинова. Има ли други изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на нов чл. 36а. Който е „за”, моля да гласува.
За – 4, против – 8, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Член 37.
По чл. 37 има направени писмени предложения от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители, предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители и предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания.
Госпожа Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, оттеглям т. 2 от моето предложение – „Ал. 5 – 10” да се заличат и да се приеме текстът по принцип, като се обсъди когато стигнем до чл. 40 и 41.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, оттегляте т. 2 и предлагате предложенията ви по чл. 40 и 41 да ги обсъдим тогава, когато обсъждаме чл. 37. Добре.
Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо председател, в предложението, което сме подали, основното е свързано с иновативните училища, малко по-добре да се разпишат изискванията, на които би трябвало да отговарят тези неспециализирани училища, които могат да бъдат обявени за иновативни училища. Да се вдигне малко и ранга на тяхното утвърждаване, т.е. да бъде по предложение на министъра на образованието и науката, но с решение на Министерския съвет, за да има една малко по-избистрена процедура. Разбира се, това, което е отбелязано във връзка с критериите, би могло да се отнесе както за иновативните, така и за националните училища, това е в т. 7 от предложението. И, разбира се, си давам сметка, че тук мога да кажа, че предложението на народния представител Ирена Коцева, което е свързано също с начина, по който да се оценяват тези иновативни елементи, е малко може би по-добро от това, което аз съм дал, така че известно съчетаване на двете предложения би било полезно за крайния текст. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Предложението, което сме направили от името на Валери Жаблянов, Янаки Стоилов и група народни представители, е свързано с определени разлики. Аз ще посоча основните неща. Първо, в т. 2 ние предлагаме основните училища да продължат до 8 клас. Според нас продължаването на основното образование до 8 клас ще даде възможност да се запазят повече училища в малките населени места и като цяло по-голям брой училища в населените места в страната, което е свързано със сериозния демографски проблем, който има България. Също така това са наши впечатления от разговори с хората в населените места, където родителите настояват децата им да останат повече време там, където разбира се има училища до 8 клас. Ако се запази до 8 клас, по този начин ще могат още една цяла учебна година децата да останат при семействата си, а да не пътуват. Това има и икономическо, и социално значение, а според нас ще помогне също така за намаляване на броя на отпадащите от училище деца.
В същото време като аргумент към нашето предложение аз искам да посоча и резултати от изследвания и извод, който се прави от учителите, че е необходимо повече време за по-добро усвояване на учебния материал. Тоест, възможността за продължаване на основното образование до 8 клас дава по-добър шанс за по-добро разпределяне на материала за основния курс. Също така, за да завърша и с нашето предложение по т. 5 за професионалните училища и паралелки – 6-7 и 8-10 клас, което означава създаване на ранни професионални паралелки. Според нас трябва да има възможност за по-ранно професионално обучение на желаещите деца. Това също свързваме с намаляване на броя на отпадащите ученици, а също и с намаляване броя на безработните младежи, които не са никак малко в България.
Обръщам се, госпожо председател, ако има коментар по основния текст, имаме въпрос по т. 6, но вероятно допълнително в дискусията или при изясняване на нашето предложение. Точка 6 в основното предложение е чл. 37, ал. 1 по отношение на автономията, за самостоятелното право да определят организацията на обучение, учебни предмети, да разработват учебни планове и учебни програми. Нашият въпрос е как всъщност вносителите виждат движението на децата в случая между отделните училища, ако трябва детето да се премести в друго училище, какво трябва да се направи. Приравнителен изпит ли, допълнителни часове, въобще какво ще се случи съобразно този запис с деца, които евентуално биха били в училища, които имат различни учебни програми?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Ако ми разрешите, аз ще Ви отговоря. Така както Вие виждате проходимостта на учениците, когато те се запишат за ранно профилиране в професионална паралелка в 5 клас, по същия начин, както това се случва и в момента. Така че идентична е проходимостта на учениците в единия и в другия случай.
Други изказвания? Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: От името на народния представител Милен Михов, от името на Патриотичния фронт искам да потвърдя степените на образование както сме ги заявили вече. Тоест, държим те да се гласуват по този начин, но за по-голяма оперативност ще оттегля всички текстове, в които е записано „общообразователни” вместо „неспециализирани”, тъй като вече комисията прие този термин да бъде използван. Така че смятам ще отнеме много време, ако навсякъде, във всички такива упоменавания с този термин коментираме, гласуваме всяко едно нещо. Затова оттеглям „общообразователни”, но остават степените по начина, по който ние сме ги предложили.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Ако ми позволите, и аз да аргументирам предложението, което сме направили с група народни представители. То касае математическите, природо-математическите, езиковите и хуманитарните гимназии. Даваме възможност на тези училища да запазят възможността, която имат и към момента, а именно бидейки гимназии, да могат да правят и прием от 5 клас, като тук сме включили към момента такава възможност по чл. 26а от Закона за народната просвета имат съответно математическите, природно-математическите и хуманитарните гимназии. Езиковите гимназии обаче се оказа, че също правят такъв прием по различни решения, по различни начини, така че това е един дебатиран въпрос. Аз зная плюсовете и минусите на ранното профилиране и на ранния прием, но считам, че, и с колегите, които сме вносители, считаме, че това е традиция, която съществува от доста време в България, една добра практика, която дава своите резултати и като такава тя следва да бъде запазена, като обаче по-нататък в текстовете сме създали достатъчно механизми за превенция на различни злоупотреби, които се наблюдават през годините с тази възможност. Какво имам предвид? В много от населените места не става въпрос за ранен прием на деца само и единствено заради таланта, който имат, например в областта на математиката, става въпрос за прием по няколко паралелки на деца в 5 клас единствено и само за по-голям единен разходен стандарт, което в никакъв случай не смятаме, че е добра практика. Има и предложение от Синдиката на българските учители за прием по една паралелка. Ние не сме го отразили, но съответно ще го направим по чл. 80 по-нататък, така че наистина да не се получава това отнемане на ученици в много от случаите, в които се оказва, че е безпринципно и създава напрежение и ощетява основните училища. Това е предложението, което ние сме направили.
Заповядайте, госпожо Коцева.
ИРЕНА КОЦЕНА: Предложението, което правим с група народни представители, е свързано с чл. 37. Нашето предложение е ал. 5, където коментираме начините, при които се завеждат и обявяват видовете иновативни училища. Предлагаме и да бъде променена ал. 6, която да отпадне, а досегашната ал. 7 да стане ал. 6. Благодаря и на доц. Великов. Ясно е, че нашите две предложения би трябвало да се обединят, за да могат да се допълнят.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката по внесените предложения от народни представители между първо и второ четене. Тъй като въпросът е изключително важен, имам предвид завършването на основно образование, макар тази тема да се дебатира от доста години, макар структурата, която е предложена от вносителите на законопроекта да е част от националната програма за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006 – 2015 г., приета с изключително голямо мнозинство през 2006 г., очевидно все още има притеснения. Доколкото зная, Министерството на образованието и науката и по искане на социалните партньори има направен анализ в това отношение, какво ще се случи ако основното образование остане до 8 клас и съответно училищата бъдат до 8 клас, също така какво ще се случи в обратната посока.
Госпожо Кастрева, заповядайте.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Първо моля да ме извините всички за закъснението, но наистина пътувам и ви предавам поздравите на хиляди детски учители чрез тяхното представителство в Плевен. Ще ми позволите в началото с аргументите да започне госпожа Евгения Костадинова, след което аз да продължа.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева, благодаря, госпожо председател. По отношение на предложенията на народни представители Министерството на образованието и науката подкрепя предложението за обединяване на текстове на народни представители Борислав Великов, съответно на госпожа Маринска и Ирена Коцева.
Що се отнася до основния въпрос, който беше поставен към нас, дали основното образование трябва да бъде след завършен 7 или след завършен 8 клас, разбира се, изцяло в ръцете на законодателя е да прецени кое ще бъде най-доброто решение. Бих искала обаче преди това да обърна внимание, че основните принципи при вземане на решение трябва да са няколко. Това е да е възможно най-близко до съществуващото в момента положение, да предизвиква възможно най-малко обществено напрежение, да решава проблемите, които съществуват в момента. И тук ще си позволя да припомня основния проблем, който съществува във връзка със завършването на основно образование в момента и приема след 7 клас. Вие всички знаете, че в момента сериозен проблем предизвиква разминаването на момента на прием в профилираните и професионалните гимназии и момента на получаване на документа за завършено основно образование. В момента профилираните и професионалните гимназии, които приемат след 7 клас, се оказват в ситуация да издават документ за завършено основно образование за етап, в който те са обучавали само една година и да дават документ за завършено образование в друго училище. Това разминаване в профилираните гимназии става още по-сериозно, защото на практика в профилираните гимназии основно образование се завършва след 8 клас, но по 5 от учебните предмети, това са история и цивилизация, география и икономика, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование 8-класното образование се учи в 9 клас, което значи, че в профилираните гимназии моментът на получаване на основно образование е чак след 9 клас. Това създава изключителни организационни проблеми. Независимо от решението, което ще бъде взето по отношение на това кога да е основното образование, най-същественият проблем, който трябва да се реши, е моментът на кандидатстване и момента на получаване на документа за основно образование да бъде един и същи. Разбира се, запазването на националните образователни традиции на профилираните гимназии бих искала да кажа, че повече от 55 години е традицията на профилираните гимназии и не на последно място стратегическият документ, за който вече спомена госпожа Дамянова. И, разбира се, да е в полза на преобладаващата част както на учениците, така и на учителите.
Аргументите, които бяха посочени от народни представители, които традиционно са тревогите на системата защо основно образование да не се завършва след 7 клас, на практика могат да бъдат сведени до два. Преди малко чухме как единият аргумент е да има повече време за усвояване на учебния материал за основно образование. Бих искала да подчертая, че в случай че се завършва основно образование след 7 клас, учебният материал няма да се компресира от 8 в 7 години, а ще бъдат изведени резултати от обучението, адекватни не 7-годишния курс на обучение. Тоест, иначе казано на учителите няма да се налага в една година по-малко да преподават целия този материал. Всъщност законът предвижда създаването на нови държавни образователни стандарти в зависимост от нова структура. И в случай, че в 7 клас е основното образование и компетентностите, които ще се придобиват, ще бъдат адекватни на тази нова структура.
Другият аргумент, който обикновено се посочва, е, че е необходимо повече време на учениците, на децата да стоят при семействата си. Но законопроектът всъщност предвижда един изключително флексабилен начин за решаване и на този проблем, доколкото предвижда създаването на нов вид училища, обединените училища, които имат възможност да продължат с обучението на учениците до завършването на първи гимназиален етап – 10 клас. И разбира се, въпрос на преценка на всяка община, на всяко училище ще бъде дали ще остане основно училище до 7 клас, между другото и в момента голяма част от основните училища не осъществяват обучение в 8 клас, или пък ще се преобразуват в обединени училища и ще продължат да обучават до 10 клас.
Що се отнася до този проблем, трябва внимателно да се прецени следната ситуация. Всъщност обикновено се гледа едната страна на нещата, че свиването на основното образование ще доведе до нека да кажем училища, в които до 7 клас биха паднали учителски места. Но бих искала да обърна внимание, че ако основното образование се завършва след 8 клас и приемът е след 8 клас, по обратен път във всички профилирани и професионални гимназии, които в момента приемат след 7 клас, ще трябва да се закрият учителски места за една година. И още по-страшно ще бъде това, ако първата година, когато се случи основно образование да се завършва след 8 клас, и приемът да е след 8 клас, на практика почти всички учители по език, които преподават в 8 клас, ще останат една година без да имат учителска заетост.
Така че проблемът е двупосочен и разбира се няма единствено вярно решение. Но най-близо до съществуващата традиция и в полза както на учители, така и на ученици е наистина предлаганата от вносителя структура с основно образование след 7 клас. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Кастрева, искате ли да добавите нещо?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Бих допълнила това, с което завърши госпожа Костадинова. В крайна сметка различни са европейските практики в тази посока. За нас от изключителна важност е, че се запази политиката обхватът на децата в задължителната предучилищна възраст да бъде на 5 години, т.е. да не забравяме, че те 2 години преди започване на реално училищното си образование са обхванати. Така че дали ще се завърши в 7 или в 8 клас е въпрос на национална политика и всички държави имат различни решения в този случай. Смяната на структурата и създаването на 1 гимназиален клас също е една добра политика, която по-скоро би гарантирала по-дългото задържане на учениците в по-малките населени места. Воля на вас, законодателя е да решите в каква посока ще бъде нашата национална политика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да Ви помоля за коментар и по предложението на народния представител Милена Дамянова и група народни представители за ранния прием в математически, езикови и хуманитарни гимназии.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това, което предлагате тук, е най-сполучливия момент в целия закон. Не се шегувам, спомняте си, че в предишния мандат водихме спорове за приема в 5 клас. И цяла София не разбра за какво се разправяме. Намесиха се и учители. Но това е правилно решение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Станилов, така или иначе трябва да чуем становището на министерството по този въпрос, защото тук включително основните училища, които пледират за запазване на 8 клас в техните училища, продължават да имат тази възможност с обединеното училище, което ние сме предложили. Защото всяко едно училище, тук сме създали още механизми за гаранция, че няма да има еднолични решения на кметовете, но ние като вносители нямаме дори и тези притеснения, защото решенията навсякъде се вземат от общинските съвети, а както знаете, в общинските съвети има представители на различни политически партии. И аз не мисля, че ще има общински съвет, който ще подходи безотговорно към едно такова училище. Тоест, училището ще получи възможност да обучава не до 8, а дори до 10 клас и така децата ще бъдат наистина по-дълго време, госпожо Бояджиева, със своите семейства и ефектът, за който Вие говорихте, наистина ще бъде по-дълъг. От друга страна, няма пречка едно училище да бъде преобразувано в обединено и съответно то да обучава в тези класове, за които има ученици. Какво имам предвид? Ако това училище има ученици, които да обучава само в 8 и 9 клас, то може да ги обучава, както в момента основните училища, макар да са до 8 клас, обучават до 7 клас. Същото се получава и с обединеното училище.
Въпреки това, за да имаме повече гаранции, в Преходните и заключителни разпоредби ние сме сложили и по-важна роля на Министерството на образованието и науката при определянето на това кое училище от основно да бъде преобразувано в обединено и наистина да има гаранция, че тези училища, които под една или друга форма в момента ги определяме като училища, които смятаме, че са застрашени от неправилно решение на общинския съвет, защото нека да си го кажем така, това са притесненията на тези училища, ние сме се помъчили да минимизираме възможностите за неправилни решения като сме се позовали на едно решение, на едно становище и на Регионалното управление по образование. Имаме отделно и защитени училища, което пък допълнително гарантира запазването на тези училища, които са единствени в населените места, в които има пречка децата да се преместят да учат в друго училище. Така че в това отношение аз наистина подкрепям това, което каза и госпожа Костадинова по отношение на основното образование. И аз смятам, че тази система наистина се дискутира доста време, доста години, има аргументи в различни посоки, но по отношение на ранния прием същите тези училища имат притеснения и за ранния прием, който се дава като възможност на математическите гимназии. Така че като правим предложения, трябва да ги гледаме наистина общо, а не само да вземем това, което ни е може би по-изгодно в този момент.
Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо председател, като вносители, тъй като може би понятието „обединени училища” сигурно има нужда още допълнително да се разговаря по този въпрос, защото тревогата е основно за 8 клас в населените места, където не достигат деца. Знаем, че всъщност за ранния прием има възражения от основни училища и в градовете , и в населените места, където има в близост профилирани гимназии, но нас ни тревожи следния факт. Ние в момента коментираме да бъде до 7 клас завършването на основното образование, което ще означава, че децата трябва или да бъдат в обединено училище, или да отидат в друго училище, за да могат да продължат образованието си. Как обаче при положение, че в много от населените места наистина 8 клас е с малко деца, това беше вече казано от експертите, къде ще създаваме обединените училища? Сега има средища, които покриват да кажем необходимостта на група от населени места. И това е наистина нашата тревога, че една система, която все пак е работеща в момента, че има 8 клас в населени места, където има достатъчно деца, които да продължат да учат и 8 клас в това населено място, да не пътуват, къде ще имат такава възможност. Сега са средищните, може би там. Къде ги виждате като вносители и как ще се развият тези обединени училища в населени места, където има проблем дори за 8 клас? Аз си давам сметка, разбира се, че това е една възможност, която законодателят предвижда, но все пак малко повече информация ни дайте.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Разбира се, че това е възможност, която законодателят предвижда, така че тези училища, които към момента имат пълна паралелка в 8 клас, те ще продължат с тези паралелки до 10 клас, тук няма абсолютно никакъв проблем. Тези деца, ако искат, ще си останат в това училище и те са доволни, повярвайте ми, защото както знаете и ние направихме много срещи и дискусии, още повече че тези училища получават и възможност да правят обучение за придобиване на професионална квалификация, първа степен на професионална квалификация или част от професия. Така че даваме възможност на тези деца и за усвояване на професия в училището, в което са.
Отделно от това и министерството има анализи по отношение на 8 клас. Госпожа Костадинова спести някои от данните, но аз ще ги помоля наистина да ни ги разкажат, защото така или иначе анализът е направен. Аз ще си позволя да цитирам тези данни, които ние изискахме като вносители по отношение на основните училища в по-малки населени места, нали говорим за тях, където съответно няма ….. гимназии или професионална гимназия към момента.
През 2010 – 2011 г. такива училища в страната са били 802. След това учениците, които след 8 клас продължават така или иначе в други училища и към момента, през 2010 г. са били 9220. Тези, които не са продължили никъде и към момента със сега действащата система са били 1641. През 2013 – 2014 г. тези училища са 772 на брой, 638 паралелки, като 8607 ученици след това така или иначе продължават в други училища, 1325, вече с 300 по-малко и в момента не продължават. Ние даваме възможност на тези деца все пак да продължат било то в маломерна паралелка. Друг е въпросът какво е качеството на образованието и как ще го гарантираме в тези паралелки. Отделно от това средищните училища ние не само не ги закриваме, напротив, ние ги развиваме и даже сме предложили създаването на защитена средищна детска градина, така че политиката да бъде по-цялостна.
Но аз ще помоля колегите от министерството да споделят данните с нас, които имат, за да допълним тази картина, която и аз ви показах в момента.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви. За да не влизаме в диалогов режим, аз много кратко искам само да кажа, че нашите тревоги са за това да не закрием 8 клас там, където го има в училища в населените места и да не се стигне до откриване на обединени училища и по този начин да има повече отпаднали деца.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз не виждам как ще има повече отпаднали деца при положение, че ние даваме възможност на тези деца, които в момента отпадат поради липса на 9 клас в тези училища, ние им даваме възможност да продължат да учат в тези училища чрез обединеното училище. Така че това е развиване на възможността. Пак казвам, че дебатите вървят много отдавна, включително и по националната програма и заради тези притеснения именно ние достигнахме до решението да дадем възможност за създаване на едно такова обединено училище. Нека да имаме повече доверие на общинските съвети.
Господин Жаблянов искаше думата, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Вижте, от аргументите на министерството, които бяха изложени много подробно, се разбра следното, че може и така, може и иначе. Въпрос на политическо решение. Нали така беше? Е, оттук нататък няма нужда да ни се привеждат повече цифри и статистики. След като е въпрос на политическо решение, то най-вероятно, понеже тук и проф. Станилов каза, че предложението е съвършено, аз се надявам, че през следващите няколко години ще имаме възможност да видим какво ще излезе от обединените училища. Но бъдещето ще покаже дали това ще бъде работеща структура. Аз не съм сигурен, че и вие като го предлагате сте наясно какво ще излезе от тези обединени училища.
Вторият въпрос, който за нас също е важен. Няма как да намалим броя на годините, които децата прекарват в училище, за да получат степен основно образование и да твърдим, че сме повишили качеството. Тъй като преди малко чухме, че учебният материал няма да бъде компресиран, няма да се пипа учебния материал.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Стандартите на учебното съдържание ще бъдат съобразени с класовете, за които става дума.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Правилно го разбрах. Тоест, това, което в момента се учи до 7 клас, става основно образование и получавате диплома за основно образование след 7 клас. А онова, което в 8 клас би трябвало да научите, за да получите диплома за основно образование, никога няма да научите, ако отпаднете след 7 клас. Не е ли така? Така го разбирам аз. Тоест, завършват основно образование в 7 клас, ако стигна до 7 клас и приключвам с основното си образование. И онова, което е трябвало да науча в 8 клас, не го научавам. И тук основният аргумент е, че с това сме повишили качеството. Пак казвам, колегите от министерството са достатъчно красноречиви – политическо решение. Вие ще го вземете, защото имате мнозинство. Ама преценете. Защо трябва да правим някаква реформа, за да може на някой да му се оправдае политическото име? Извинявайте! Някой сутринта и в пленарната зала зададе този въпрос.
И накрая ще завърша с един виц от преди 1989 г. Попитали един човек къде работи и той отговорил: работя в една реорганизация. Да не се окаже, че обединените училища или въобще цялата тази сфера на основното образование ще стане една голяма реорганизация в следващите 3 години за сметка на всички, които трябва да минат от там. Това е. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов, госпожа Захариева и госпожа Маринова.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Резултатът от това дали в 8 или в 7 клас завършва прогимназиалното образование според моя термин, ще доведе до следното. Ако приемем прагът 7 клас, повече деца ще имат диплома за основно образование. Ако приемем прагът 8 клас, по-малко деца ще имат диплома за основно образование. Въпросът е тези, които получат тази диплома за основно образование, какъв статут ще имат в обществото и каква работа ще работят след това. Защото всички знаем какъв е проблемът, нашият проблем с грамотността и възможността грамотно да се изразяват ученици, завършили основното си образование и нищо повече. Така че нека да гласуваме, за да си изясним първо каква ни е целта – повече хора да вземат диплома за основно образование или по-малко хора да вземат диплома за основно образование, чието основно образование ще има примерно някакво по-високо качество. Само че тези, които нямат такива възможности, 8-ият клас ще бъде за тях едно затруднение да получат диплома, която няма да получат и освен това ще дърпат тези, които са по-високо, ще ги дърпат назад. Аз този въпрос пред комисията от 10 години го повтарям. Когато спорихме примерно за учениците циганчета в българските училища да се размесят, каквато е политиката на либератианството, тогава цялото ниво слиза надолу. Затова аз винаги приветствам тези училища, които са езиковите, природо-математическите и прочее, защото там се формира един мозъчен елит, от който има нужда всяка нация. Това ми бяха съображенията.
Иначе, аз съм завършил прогимназиално образование в 7 клас и както виждате, нищо не ми е станало, много съм добре. Това е системата от преди войната, реформата на Александър Цанков, която преминава от поствъзрожденската система към германската система, тя е руско-германска, приличат си, и тя се запази до след войната. Даже при комунистическия режим тази система беше запазена изцяло до края на 50-те години и тя не беше случайно запазена. Тя беше запазена именно с тези съображения, които изказах тук. И второ, учителите, които са ме учили, всички бяха завършили университет от преди войната и те бяха свикнали на тази система и работеха много добре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Станилов. Госпожа Захариева, имате думата.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Няколко изречения искам да споделя относно структурата и, разбира се, основното образование и обединените училища, които се завъртяха в нашата дискусия. Първо, категорично искам да заявя, че това не е наша хрумка или някой си го е измислил да се завърши основното образование в 7 клас. Няколко пъти се повториха основните мотиви за това. И е много правилно. Казвам го с ясното съзнание на човек от системата, работил в училищното образование достатъчно време, за да се установи, че това не е добре. Един от най-сериозните аргументи ги приведоха и от Министерството на образованието колегите. И аз смятам, че е много важно да чуем тяхното мнение, защото те имат най-точната и най-вярната информация на базата на всички анализи, които се правят в сферата на средното образование.
По отношение на обединените училища, колеги от БСП, господин Жаблянов, госпожо Бояджиева, не разбирам, по-скоро си мисля, че не че не разбирате ползата от това обединено училище, по-скоро искате да не го разберете или да не покажете, че го разбирате. Обединеното училище е нещото, което е твърде интересно и ново, и модерно в този законопроект, което ще даде една много сериозна възможност на голяма част от децата да продължат времето, в което стоят в училище и да придобият една по-висока степен на образование освен основното, заедно с която да придобият и възможност за професионална квалификация, ако искат. Особено в малките общини и в малките населени места това е много важно и ще бъде много полезно и работещо. Аз съм народен представител от малка община, в която голяма част от нашите училища в малките населени места, в селата, са готови и чакат със сериозно внимание да приемем тази промяна, за да тръгнат в посока на промяна на своя статут от основни в обединени училища. Защото има, за съжаление не е тайна, с голяма част от тези малки общини има деца, които имат вътрешни проблеми, които не им позволяват да продължат след 8 клас своето образование. И ако ние не приложим този вариант, това е един вариант, това е вариант, който законодателят ще даде на такива училища. Това дали са средищни или не, госпожо Бояджиева, няма проблеми и притеснение. Какво от това, ако училището е средищно основно в момента, то може да стане обединено и пак да си е средищно, това не пречи. Децата, които си ходят в това средищно училище в момента до 8 клас, които от тях имат желание, ще продължат до 10 клас в това обединено училище. То няма да създаде проблем.
Сега ако средищното училище е до 8 клас, както е в момента, една част от тези цифри, които чухме преди малко от госпожа Дамянова, че една част от децата спират и не продължават училище, точно към тях сме насочени и това ще бъде много полезна мярка за тяхното продължаване на образованието до 10 клас. Мисля, че тук не трябва да поставяме в никакъв случай политики и да се делим на леви и десни, а да помислим наистина за тези деца. Тази мярка, тази поява на този тип училище е много полезна за малките населени места. Този проблем го няма в големите градове, където има достатъчно деца, които посещават училище. Там има конкуренция, но тя е основана на друг тип модели на образование, които предлагат различните училища. В малките общини смятам, че това е много удачно.
И за да не вземам повече думата, ще кажа, че аз лично имам притеснение относно предложението за прием след 5 клас в езикови, математически и другите гимназии. И го имам от гледна точка на тези малки общини, малки населени места. Затова конкретно по този текст аз ще се въздържа. Но за обединените училища трябва да го подкрепим всички, защото е полезен. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Маринова поиска думата.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз смятам, че грубо се манипулира с квалификацията политическо решение, просто защото тук ще напомня за пореден път, че имаме действаща национална програма за развитие на училищното образование и на предучилищното възпитание и подготовка, че тази национална програма е приета без участието на ГЕРБ, но с участието на БСП. От 2006 до 2015 г. е валидността. И в тази национална програма на базата на анализи, които са правени не от нас, а от предишни народни представители и екипи на Министерството на образованието и науката, е предложена тази структура за основно образование до 7 клас и двуетапна гимназиална степен. От тази гледна точка намирам, че се изопачават фактите. Това е първото, което искам да кажа.
Второ, ние сме заявявали не веднъж, че работим на базата на приемственост, на доказани предимства в системата и на всичко онова, което считаме, че са добри практики. Затова искаме да сме внесли по наше дълбоко убеждение един модерен закон, който да запазва традициите, но и да отговаря на потребностите с препратка и към модерното европейско образование. Оттам насетне искам да кажа, че към момента учениците, които завършват 7 клас, в 95 %, нека да ме поправят експертите от министерството, продължават в профилирани или професионални гимназии с прием след 7 клас. Тоест в основните училища остават едва около 5 % от учениците. Едни големи основни училища дори в големи градове остават без 8 клас по простата причина, че продължават образованието си в профилираните, професионалните гимназии, за които вече стана реч. Оказва се според статистиката, която аз имам, че около в 200 училища би имало такъв проблем. Но има и опция той да бъде решен. Едната много сериозна крачка е точно обединеното училище. Другата е възможността за целодневно обучение. Това е начин и да преборим отпадането от училище, и да работим за грамотността.
И няма как да се въздържа и да не кажа нещо друго по повод компресираното, сгъстеното и прочее учебно съдържание. Колеги, нали всички сме чели закона? В него се предвиждат държавни образователни стандарти. Даже този чл. 22 го приехме за общообразователна подготовка. А в един стандарт ще бъдат разписани програмите. Част от това е учебното съдържание. Ние не можем да гледаме новия закон през призмата на действащото в системата. И нека да подхождаме професионално, а не лаически и популистки. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Георгиева поиска думата.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми представители на Министерството на образованието и науката, колеги от медиите и от всички организации и структури, които се интересуват от проблемите на образованието. Преди същността на моето изказване искам да кажа две изречения по повод изказването на госпожа Маринова. В него също имаше опущение за манипулиране по политически съображения. Манипулативността беше в онази част от позицията й, която тя ползва за аргументация, че националната програма и стратегията са правени от много време, не от тези екипи, а от други екипи на министерството. В частта на експертизата, госпожо Маринова, екипът на министерството е почти аксиоматичен. Трябва да бъдем коректни. Това е важно по посока на историчността и опитността. Не го казвам непременно с отрицание. Въпросът беше да бъдем откровени, коректни, а не избирателни.
И сега по-нататък по отношение на този разговор за видовете училища. Първо с текуческата ми част на изказването. Как ще се конституира с разпоредба в закона реалната битност на обединените училища като нов вид училище? Защото след като имаме новост в мрежата от училищно образование като инфраструктура, мисля си, че трябва да има разпоредба, която да даде параметрите, да даде критерии, които да обосноват и в някаква степен да предпоставят реалността на тази нова образователна институция. Спазвам терминологията на закона. Защото слушах внимателно и това, което госпожа Захариева каза, че това ще бъде грижа за онези населени места, където по една или друга причина, социално-икономическа и прочее, обществена, децата така ще бъдат обезпечени с достъп. Само че така както вие се тревожите, колеги от ГЕРБ, по отношение на онзи прием в 5 клас и така както каза госпожа председателят, че ще разпишат разпоредба само една паралелка, за да няма злоупотреба, конюнктура по отношение на единния стандарт, би следвало със същата отговорност – политическа, управленска и законодателна, да обгрижите и този нов вид образователна институция, обединеното училище. То трябва да бъде конституирано наистина с разпоредба в закона, защото иначе детето как ще знае, че може да продължи за първи път да учи до 10 клас все в населеното място Х и в училище да речем „Петко Славейков”. Как ще знае детето, че това училище „Петко Славейков” продължава и то ще стане не основно, а обединено? Това трябва да се направи. Трябва да има ангажимент Министерството на образованието и науката, че това няма да остане само в плана на хипотезата и съответно да бъде реализируемо само в големите населени места, в големите градове. Там нещата си стават априори.
По-нататък. По отношение на цялостното съдържание и структурата на чл. 37, ал. 1 и 2 имам следните въпроси, забележки, съображения, притеснения. Алинея 1 пише: според децата или степента на образование неспециализираните училища са… И се въвеждат. Само че в чл. 71, където се разписва философията на този критерий за етап и степен на образование, ще рече че там е съдържателната основа, за която се държим, за да бъдем коректни в аналогово отношение при дефинирането на видовете институции, там пише: степента е основно и средно. Тук така разписани точките от 1 до 5 със съдържанието на ал. 1 не съответстват коректно на онзи чл. 71. Значи би следвало да се даде, че са основни и средни училища и след това да има вече как ще се разпише – с точка или с други алинеи, форматът като структуриране на съдържанието на целия член, може би следва буква, следващата диференциация. Но коректното е да държим сметка за пълна аналогия с дефиницията на етапите и като изчерпателност, и като дефинитивност. Повтарям, значи според етапа или степента, понеже степента е по-висока, трябва да се каже, че са основни и средни на първо делене, след това да се слезе в друга диференциация, че основните могат да бъдат начални и основни, съответно средните слизат на следваща диференциация, която е коректно разположена, те ще бъдат обединени и средни. По-нататък според съдържанието на подготовката същото съображение имам, според съдържанието на подготовката в чл. 72, където и дефинирана философията на подготовката като критериална и категориална част от закона, е казано, че тя е обща, профилирана и професионална. Аз мисля, че училищата в основната степен, защото това са две парадигми, които представят структурата и системата на училищното образование като категория, като философия, а това е базата, в която се преселваме и на която стъпваме, за да осигурим качество на образованието в България. Значи това за подготовката трябва в еднаква степен прецизност, коректност да бъде срез и на основните училища, защото те там също имат тези модификации, да го кажа най-общо, за да не губя време с детайлите, те са ясни на всички много коректно. Аз обръщам внимание за отстъпа. Може би е формален този отстъп, но не може, когато правим такъв устройствен закон, да правим отстъп, все едно дали той е формален, неволен, защото приложението ще бъде неформално като дефицит и не неволно. Затова и съдържанието на подготовката като друг критерий, по който се дефинират видовете институции, щом е въведен, той трябва да бъде еднакво обхванат и еднакво проектиран в двете степени.
Заключават, преди да мина по-нататък. Това са две различни парадигми, които структурират системата, инфраструктурата, видовете институции, защото сме в този раздел. По тази причина при съдържанието на подготовката в степен средно образование трябва да се появи нова точка, все в плана на последователността, всеобхватността и аналоговостта на критериалността не само като форма, а и като съдържание, смисъл. И когато ние сме абсолютно обозрими и много прецизни и по формата, и по съдържанието, и по смисъла, ще рече буквата и духа на разпоредбите, и когато държим сметка, а това е задължително за един такъв закон, когато държим сметка за взаимовръзката, кохезията, взаимната обусловеност и затваряме кръга, казано на най-обикновено и кратко, тогава сме обезпечени, че законът наистина ще бъде полезен, ще осигури с приложимостта си нещо ново, нещо реформаторско, нещо качествено, каквато е презумпцията на този акт.
Съответно от тази гледна точка, понеже сега взех думата, искам да кажа, че точно така на едър ход или не до край премислено е опущението в чл. 36. След като обосновката на министерството беше неспециализирани и специализирани и ни на йота редакции, тогава пак в плана на съответствието, на взаимовръзката между текстовете в закона те не трябва да си противоречат, те не трябва да се разминават. Не става въпрос за противоречие, то е нещо по-сериозно. Те не трябва да се разминават, те трябва да се пресрещат, препокриват, да се затваря вътрешната логика. Та само когато е вида на подготовката, има също такъв член, който е чл. 73 и тук пак има такъв отстъп, сигурно е неволен, но е непозволен и недопустим, защото ще даде дефицити, ще създаде проблеми после при практиката. Значи контрапунктът на неспециализираната подготовка, онова всичко, което стои от другата страна на специализираната подготовка и там стъпи госпожа Костадинова като се опитваше да обосновава, че точно така и само така, и единствено е така е най-прецизното и коректното, трябваше да се каже, че подготовката е общообразователна и специализирана. Защото неспециализирана подготовка няма като термин по-нататък, трябва да се досетим, че онова, което не е специализирано, най-общо се казва неспециализирано. В един закон не може да се правят такива самоволни и иновации. Категориалната рамка на закона, терминологичната рамка, тя е категориална. Това е много важно и това е така да се каже оперативният апарат, това е част от механизма на закона и ние трябва да не правим скок подскоци. Аз благодаря тук за това, което госпожа Маринова направи в началото по обосновката на чл. 35, защото миналия път така завършихме и това ми беше ремарката, че трябва и училищата аналогово да създадат като съответствие държавни и частни, както детските градини. Колеги, не можем да правим такива прескоци, отскоци или пропуски, защото те не са въпрос на форма на изказ. Тук всяка дума и подредбата й даже е много важна в тялото на закона, а точно тялото на закона, смисълът, философията на закона, тялото като цяло, то може да бъде технологията за качество на ново образование.
И сега по отношение на общообразователната подготовка и за етапите, дали до 7 или до 8 клас. Ето отново как не сме последователни, а това е недопустимо и не ни е позволено. Не може когато говорихме за държавни стандарти, по отношение на това ще има ли учебно съдържание на общообразователната подготовка, вие тогава се отказахте от учебното съдържание, което аз продължавам да мисля и ще настояват, и ще доказвам неумолимо, учебното съдържание е ядрото, около което всичко друго се наслагва. И то е ядрената единица, от която се започва ключът за качество на образованието. И това е науспоримо. Тогава се отказахте да няма учебно съдържание и вносителите се отказахте даже заради удобството на Министерството на образованието и науката, заради историчността на експертизата им още от времето, за което се каза тук, а сега вие прибягвате и ми казвате, че лостът, който ще осигури качествено обучение до 7 клас като аналог на основно образование. И другото, което след 7 клас ще бъде естественото място на системата и структурата на средното образование, вие ми казвате, че съдържанието няма да е компресирано пак в системата на обезпечеността и неспецификите на приложимостта на акта. Е, къде е тази опорна точка, която ще гарантира, че и тогава няма да го карате лесно, отгоре, отгоре, защото нямаме време, малкото е нещо пред нищото, трябва някак си да успеем. Това са притеснения, които съм убедена, че ще се проявят като проблем после, в обучението, в образователния процес и тогава ще се започне с изменения и допълнения. Моля ви, трябва след като имате претенцията, че правите изцяло нов закон, трябва да бъдете безпощадно отговорни и прецизни във всеки един запис. Мерси.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания?
За реплика господин Жаблянов има думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Обсъждайки структурата, аз имам чувството, че се подвеждаме от гледна точка на различните видове училища и започваме да отъждествяваме степента на образование с видовете училища. Къде е казано и защо трябва да бъде така, например, че основното образование се извършва само в основното училище? Тъй като основният аргумент, който беше приведен, е колко малко деца остават да учат в 8 клас в основните училища. Добре, чудесно, другите се преместват. Нека да си получават дипломите, когато завършат 8 клас независимо къде са се преместили. Защо трябва степента на образование да бъде обвързана с вида училище? Тогава няма да се наблюдава това нещо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това не беше реплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Защото нямам право на изказване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз имам кратка реплика, госпожо Георгиева, по проблема с обединените училища. В Преходните и заключителни разпоредби и към текста на вносителя, а имаме направено и допълнително предложение колегите вносители по този текст, който касае преобразуването на училищата и появата на тези обединени училища, така че всичко е написано. Няма да го чета сега, защото ще го гледаме, когато стигнем до там. Но в закона е показан начинът, по който ще могат тези училища, които в момента са основни, да решат и да намерят най-правилният начин да продължат своята функция, дали те да бъдат преобразувани като начални, дали да бъдат преобразувани като обединени или да запазят своя статут на основни училища. Това ще става с решение на общинските съвети, чиито решения трябва да бъдат задължително придружени със съгласуване с регионалните управления на образованието и със заповед на министъра. Така че няма как да не знаят децата. Аз не разбрах какво точно имахте предвид като казахте, че децата няма да имат информация, че това училище ще бъде обединено. Смятам, че това ще бъде направено с много сериозен анализ и тук е точно ролята на местните власти, които да намерят онзи механизъм заедно с директорите на училища, с управлението на образованието да намерят най-правилната форма на съответната училищна общинска мрежа, в която децата да продължат образованието си. И мисля, че този проблем е изчистен, има го като текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И госпожа Маринова има думата за реплика.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо председател. При цялото ми уважение, госпожо Георгиева, с думата манипулативно не мога да се съглася. Говорите за историчност на експертизата. Разбира се, че експертизата трябва да се развива. Аз казах различни министерски екипи. Вие не можете да твърдите, например, че съставът на Народното събрание през 2006 г., приел тази национална програма, е съставът днес, днешният състав на Народното събрание. В този смисъл казвам, че имаме приемственост, държим на нея и в никакъв случай тук не бива да смесваме нещата с политически решения. Мисля, че заставаме далеч зад това ние, вносителите на законопроекта.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева има думата за дуплика. Заповядайте.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря. Първо започвам с дуплика по отношение на репликата на госпожа Маринова. Аз съм говорила точно в тази част, която Вие казвате и сега го казахте. Екипите на министерството, които са правили анализите по информацията. За тях казвам, че са едни и същи в равнище експертиза, не за политическите кабинети и ръководството. Тези, които правят анализите. Онези вземат решенията.
А по отношение на репликата на госпожа Захариева, да, обаче Вие казвате, че това продължава да е притеснително и да иска уплътнение. Вие казвате общинският съвет или кметът ще решат дали да останат основни или прочее. Извинете, тук обаче трябва още малко отговорност, защото разбираемо ръководството на всяко населено място, местната власт, всяка местна власт ще поиска да има по-добро училище. Значи тук държавата не трябва да прехвърля така доверие уж към местната власт, защото вие знаете, че и общинското училище при този модел на финансиране работи с делегирани бюджети. А как държавата ще подскаже, че тя ще обезпечи делегирания бюджет, ако той направи обединено училище? Не трябва да предполагат и да се досещат, всеки ще поиска по-доброто, ще поиска обединено училище. Държавата трябва много доблестно да поеме отговорност в частта за обезпечаване на решението на местните власти, че трябва да поемат със солидарна отговорност и солидарна политика основното училище, защото то е малко повече отговорно.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Така е, по това ще има и становище на регионалните управления.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев поиска думата за изказване.
СТОЯН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Първо искам да се обърна към Вас по отношение на Конституцията. Там пише, че образованието в България е задължително до 16-годишна възраст. И ако се съобразим с Конституцията основното образование до 8 клас се доближава почти напълно до тази възраст. (Възгласи на несъгласие в залата.) Е, добре. Това значи, че по-добре на децата да им се даде по-голямо количество компетентност, по-висока компетентност, придобита в средното образование, а не да компресираме средното образование, това, което децата учат. И тук искам да попитам Министерството на образованието, скоро излезе един анализ, където се твърди, че при промяна от 8 на 7 клас при основното образование има 200 училища, които са застрашени от затваряне. Не знам дали осъзнавате, че при затваряне на училище след време се затваря и населеното място и то изчезва от картата на България. И къде е съвестта на народните представители да обезлюдят още по-голяма територия от страната.
Относно ал. 6 колежката Бояджиева зададе въпрос, аз лично, госпожо председател, не успях много да разбера Вашият отговор, но тази алинея първо ще създаде един разпад в единството на системата, защото едно училище да може и учебните предмети, и учебните планове, и учебните програми да си разработва само, това значи, че то е напълно самостоятелна единица и то въобще не е вече в системата на народната просвета. Тази точка според мен е много опасна и като цяло тя също донякъде противоречи на Конституцията. Да не говорим, че по този начин могат да се прокарват доста политики в училищата, които са неконтролируеми и то политики не само от страна на български интереси, но и на международни.
Госпожо Кастрева, ако имате информация, основното образование в колко страни в Европейския съюз е до 7 клас и има ли въобще и има ли въобще страни с основно образование до 7 клас? Това ме интересува чисто статистически.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преди да дам думата на госпожа Кастрева, ще си позволя аз да Ви отговоря, тъй като гледахте през цялото време към мен. Благодаря за комплимента, но все пак мисля, че това е място, на което трябва да говорим сериозно, с аргументи, професионално, а не да правим политика, защото това, което правите вие, колеги, за съжаление политиканстваме в сферата на образованието. Първо, никой не говори за затваряне на 200 училища и това го казвам категорично. Престанете да спекулирате с тази тема. Тук ставаше въпрос за непълния 8 клас във въпросните 200 училища. Тоест, тези училища продължават да съществуват. Аз няма да припомням как в мандата на министър-председателя Станишев бяха закрити над 500 училища. Няма да припомням тази тема, за да не влизам наистина в тази политическа дискусия, защото не това е времето и мястото, където да го правим. Тук не говорим за затваряне на училища, това е Вашата теза. Напротив, ние искаме да развиваме тези 200 училища. Искаме тези 200 училища да имат възможност да продължат да съществуват до 10 клас. Това искаме ние, което очевидно вие не приемате. Вие искате да продължат да вегетират по начина, по който го правят в момента.
Второ, аз разбирам, че сте далеч от сферата на образованието и на училищното образование, но тук има доста колеги учители, които могат да ви кажат на колко години са децата, които в момента са в 7 клас, съответно на колко години ще бъдат, когато бъдат в 10 клас, съответно как различните етапи се отнасят към изискванията на Конституцията. Пресметнете, информирайте се, имате и във вашата партия добри експерти в сферата на образованието, директори на училища. Между другото хора, които имат принос към националната програма за училищно образование и предучилищно възпитание и те могат да ви информират с какво е обвързан първия гимназиален етап.
По отношение на коментара Ви за ал. 6 и за така наречените иновативни училища. Първо, процесът категорично няма да бъде безконтролен. Тук имаме направени предложения от колегите от Реформаторския блок, които ние от ГЕРБ ще подкрепим, за това разрешението за едно такова иновативно училище да се дава на ниво Министерски съвет. Отделно по-нататък в закона имаме текст, който казва, че министърът на образованието и науката контролира всички училища и процеса на образование в тях. Защо сметнахте, че това ще се случва безконтролно?
Трето, как ще се извършва преходът от едно училище в друго. Ами както и в момента, колеги. Как ще се извършва преместването на един ученик в 6 клас, защото сте предложили да имаме професионална подготовка в 6 клас, да, обаче този ученик иска да се прехвърли в друго училище, в което нямаме професионална подготовка. Как ще го прехвърлим този ученик? Или ученик иска да се премести от основно училище, в което има само общообразователна, разширена и допълнителна подготовка, иска да се премести в училище, в което има в 6 клас професионална подготовка. Как ще го преместите? Ето, връщам Ви въпроса и ми отговорете. По същия начин. Да, и аз Ви отговарям по този начин. По същия начин се извършва преместването. И с допълнително обучение. Тя госпожа Бояджиева дори го каза. И с допълнително обучение, да, ако се налага съответно ще има и приравнителен изпит, ако има чак такава голяма разлика. Но при всички положения тези училища трябва да извършват обучение, което да отговаря на държавните образователни стандарти.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Понеже няколко пъти вече се случва, искам да Ви помоля, независимо че председателствате комисията, да се въздържате да раздавате оценки относно компетентността на участващите народни представители в нейната работа, тъй като не Ви е това работата. Кой колко е компетентен е преценил българският избирател. Мисля, че се разбрахме по този въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Жаблянов, тук не говорим за компетентността на един или друг народен представител. Да, говорим за експертиза и наистина за професионални аргументи. Когато се призоваваме на Конституцията и правим ехидни коментари…
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моля да не давате оценки на колегите, още един път Ви казвам не Ви е това работата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля Ви, господин Жаблянов, да не ме прекъсвате.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Казвам, че това не Ви е работата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз Ви изслушах, моля да не ме прекъсвате.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Вие давате думата, слушате, спазвайте правилника като всички останали.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Спазвайте го и Вие, ако обичате, направихте процедура, тя е към мен, аз съм длъжна по правилник да Ви отговоря. Тук говорим за компетентни становища и за експертиза. Не може да се позовавате на Конституцията…
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: На всичко може да се позоваваме, може да се позоваваме, ако искаме, и на Светия Синод и това е наше право. На Светия Синод може да се позоваваме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля, господин Жаблянов, моля да не ме прекъсвате! Вие казахте, че гражданите на България са тези, които са преценили кой къде да бъде в Народното събрание и като брой, и като компетентности и т.н. Тук сте абсолютно прав. Но когато говорим за такъв сериозен и фундаментален закон като закон за образованието и коментираме, защото наистина желанието на всички ни в тази комисия, надявам се, без изключение е наистина да имаме работещ закон, да вземаме решения, които се базират на анализи и на експертиза, и в този смисъл трябва всички коментари, които правим, да ги базираме на такава. Това е моят отговор към Вас. Благодаря.
Госпожа Михайлова поиска думата за изказване. Отказвате се. Други за изказване?
Госпожо Кастрева, имате думата.
ВАНЯ КАСТРЕВА: С оглед на Вашия въпрос в колко европейски държави завършват основното си образование в 7 клас отговорът ми не може да бъде коректен, тъй като в образователните системи по принцип такова понятие като основно образование в другите европейски държави не съществува. Структурите следват наистина национални традиции и решения, които те вземат. В най-общ план това са секъндъри и праймъри. Секъндъри е начално образование, другото е средно. Но ние сме събрали такава чисто статистическа обработка от националния институт, който можем да ви предоставим. Отново казвам, това не може да ни служи за основа и вземане на решения от това да съпоставяме структурата на българската образователна система със структурата на другите европейски държави. Навсякъде продължителността на начален етап е много различна, както и продължителността на основното образование в цялост.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев има думата за дуплика. Заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Относно точка 6 искам само да ви кажа, че в така наречените неспециализирани училища, ще вземем за пример 10 клас в неспециализирано училище, едно дете иска да се прехвърли от Пловдив в София, учат по съвсем различни програми. Да не говорим че родителите ще трябва да купуват за съответния клас още един комплект учебници. Но тук говорим за нещо друго, че когато учат по различни учебници и различни програми, ние ще затрудним тези деца по някакъв начин да се приравнят към новото училище. И аз това се опитах да ви кажа, но Вие явно не ме разбрахте. Всички други неща, които казахте, мисля да не коментирам. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Мирчев. Господин Хасан има думата.
БЮНЯМИН ХАСАН: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Кастрева, представители на министерството и гости. Аз ще бъда съвсем кратък във връзка с това, което преди малко колегите посочиха. В контекста на това, което разглеждаме за продължителността на основното образование, моите притеснения също са свързани с това, че наистина реално доста училища в малките населени места ще бъдат закрити, защото там положението е много лошо във връзка с липсата на ученици. Но затова много пъти сме говорили.
Извън това по-малката продължителност на основното образование няма ли да доведе и до влошаване на и без това лошите резултати примерно по тези от международното изследване PISA, защото има данни, че отпадането от училище или напускането на училище е свързано и със завършване на определен етап или степен на образование. Мисля, че намаляването на годините за основно образование от 8 на 7 няма ли да доведе до това все повече деца по-рано да напускат училище. И това ще повлияе като цяло на грамотността и на това, към което всички се стремим, нашите деца да бъдат по-образовани и по-добре подготвени в основното образование. Разделянето и на гимназиалният етап на два етапа също в този контекст няма ли да доведе по-малко деца да завършват и средно образование? Това са ми притесненията. И мисля, че трябва и в тази посока да се помисли. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Хасан. Ако ми позволите, една реплика, след което ще дам думата на госпожа Тодорова. Реплика към господин Жаблянов като народен представител. Господин Жаблянов, аз освен като председател на комисията все пак имам правото да се изказвам и като народен представител, така че не смесвайте двете функции. Като председател, да, трябва да водя комисията, да водя заседанията, да давам думата, но имам право да се изказвам и като народен представител, така че сега ще направя реплика на господин Хасан като народен представител, както преди това направих реплика и съответно изказване като народен представител.
Аз пак ще се върна на тези данни, на които се позовах малко по-рано. И към момента за учебната 2013 – 2014 г. 8607 ученика от училища, които в момента имат 8 клас, са продължили своето обучение след 8 клас, 1325 не са. Така че при нас няма риск в случая за тези 8607 ученика. Те така или иначе и в момента продължават. Ние даваме възможност обаче на тези 1325, които в момента не продължават, те в момента са извън системата, това са данни на Министерството на образованието и науката, даваме възможност на тези 1325 деца на практика да продължат да бъдат в училище и да получат една по-висока степен на образование, а не да си останат с основното образование. Нещо повече, даваме им възможност за придобиване на професионална квалификация, което пък от друга страна ще им даде възможност за реализация на пазара на труда. Така че това е и социална политика и функция. Да, процесът трябва да се извърши много внимателно, аз тук съм съгласна с проф. Георгиева, наистина делегираме с нашите предложения, които сме направили между първо и второ четене и отговорност на Регионалното управление на образованието, защото смятаме, че тя е необходима, и по отношение на финансирането, знаете, че финансирането е и на база брой ученици. Предложили сме и различни други особености на съответното населено място и на база качество на образованието. Така че ангажиментът така или иначе и в момента държавата и Министерството на финансите, съответно Министерството на образованието го има към тези деца. Въпросът е наистина да му дадем възможност той да продължи да съществува към тях и в горните класове, а да не стигаме само до 8 клас, както това се случва. Благодаря.
БЮНЯМИН ХАСАН: Само една дуплика. В България ние нямаме проблем с децата от добрите училища и моето изказване беше във връзка с това да не влошим още състоянието, в което се намират тези училища, които наистина в момента заради малкия брой деца, заради по-лошата инфраструктура не успяват да дадат това добро образование. Моята грижа е точно за тези деца. Ние като законодатели, а и министерството трябва да се погрижим именно за тези деца.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Тодорова има думата.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо председател. Преди малко госпожа Захариева повдигна въпросa за приема след 5 клас и аз бих искала да призова тук да потърсим някакъв компромисен вариант, така че от една страна да регламентираме сегашното положение за прием след 5 клас в някои математически и природо-математически училища с такъв профил, защото има необходимост от това. При някои деца с изявени таланти след 7 клас обучението в тези науки вече е късно. Но от друга страна, да не масовизираме тази практика, така че да не застрашим другите училища, тези, които са обединени и неспециализирани, защото е престижно да се отиде в езикови гимназии и друг тип гимназии, това може сериозно обаче да накърни системата. Така че аз предлагам чл. 80, ал. 4, т. 2 да се създаде нова ал. 3 – „При условията и по реда на този закон профилираните гимназии с профил математически, природни или хуманитарни имат право да осъществяват обучение и от 5 до 7 клас включително”, а останалите алинеи да се преномерират. Но все пак да поставим някаква бариера пред другите училища. Съзнавам, че това създава известна неравнопоставеност, но ние можем да аргументираме приема след 5 клас, както вече казах, за деца със специални таланти и все пак да не масовизираме тази практика и да не внасяме смут в системата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Само ще ви помоля да прочетете още веднъж Вашето предложение, защото в изказването си реферирахте прием след 5 клас, тук става въпрос за прием от 5 клас или след 5 клас.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Да се създаде нова ал. 3 – „При условията и по реда на този закон профилираните гимназии с профил математически, природни или хуманитарни науки имат право да осъществяват обучение и от 5 клас до 7 клас включително.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Маринска има думата.
БОЙКА МАРИНСКА: Каква е логиката само езиковите гимназии да отпаднат, а не и хуманитарните? Аз имам предложение в такъв случай: да остане по реда на този закон възможност математическите и природо-математическите гимназии да осъществяват прием от 5 клас, т.е. да отпаднат езикови и хуманитарни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, имаме трето предложение по така направеното предложение.
Други изказвания? Ако няма, закривам разискванията.
Госпожа Коцева има думата за процедура.
ИРЕНА КОЦЕВА: Аз искам да помоля за почивка от 10 минути, тъй като явно се очаква да продължим по до късно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Почивка до 17 часа, след което ще продължим докато имаме сили.

(След почивката.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, продължаваме.
Разискванията са закрити. Сега предлагам на гласуване писмените предложения по реда на тяхното постъпване.
Предлага на гласуване предложението на народния представител Бойка Маринска и група народни представители по т. 1, тъй като точка 2 е оттеглена. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам по принцип на гласуване предложението на Борислав Великов и група народни представители. Може би преди това, тъй като предварително поставихме задача на експертите да изготвят някакъв текст, да дам думата на експертите на комисията да го прочетат, след което накрая ще го подложа на гласуване. Но все пак, за да можем да се ориентираме кое предложение да подложим на гласуване по принцип и кое не. Заповядайте.
ЮЛИЯ ИЛЧЕВА: Благодаря.Предложението, което сме изготвили на база на внесените писмени редакции от народни представители е следното:
„Чл. 37. (1) Според етапа или степента на образование неспециализираните училища са:
1. начални (I - IV клас включително);
2. основни (I – VII клас включително);
3. гимназии (VIII – XII клас включително);
4. обединени (I – X клас включително);
5. средни (I – XII клас включително).
(2) Според съдържанието на подготовката гимназиите по ал. 1, т. 3 са:
1. профилирани гимназии;
2. професионални гимназии.
(3) Неспециализираните училища са общински, с изключение на професионалните гимназии, които са държавни.
(4) При условията и по реда на глава осемнадесета със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на кмета на общината след решение на общинския съвет професионалните гимназии могат да бъдат преобразувани в общински, когато осъществяват обучение по професии, значими за устойчивото развитие на общината.
(5) Неспециализирани училища по ал. 1 могат да бъдат обявени за иновативни училища с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката, при спазване на изискванията, определени в ал. 6 и в държавните образователни стандарти по ал. 7.
(6) Иновативни училища са училища, които постигат подобряване на качеството на образованието като:
1. разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението;
2. организират по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и учебната среда;
3. използват нови методи на преподаване;
4. разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и планове.
(7) Критериите за определянето на училищата като иновативни в съответствие с изискванията на този закон се уреждат в държавния образователен стандарт за учебния план, държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка, държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование и в държавния образователен стандарт за институциите.
(8) Неспециализирани училища по ал. 1 могат да бъдат обявени за училища с национално значение с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката.
(9) С решението по ал. 8 общинските неспециализирани училища се обявяват за държавни.
(10) При отпадане на обстоятелствата за обявяване на неспециализирано училище за национално то придобива статут на общинско с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката, след решение на съответния общински съвет.
(11) При отпадане на обстоятелствата по ал. 6 и 7 за обявяване на неспециализирано училище за иновативно с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката се отнема статута му на иновативно училище.
(12) Решенията на Министерския съвет по ал. 5, 8, 10 и 11 се обнародват в „Държавен вестник”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Това означава, че направените предложения допълнително по чл. 80 съответно ще бъдат гласувани допълнително и ще бъдат включени, ако съответно този текст, който ни предлагате, бъде приет.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението от народния представител Борислав Великов и група народни представители по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя по принцип.
Сега подлагам на гласуване предложението от народния представител Милен Михов и група народни представители в частта, в която не е оттеглено от народните представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 1, въздържали се – 11.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 11, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Сега нека да гласуваме първо редакционните предложения, които бяха направени по чл. 80.
Първото по време предложение е на госпожа Тодорова по чл. 80. Който е „за”, моля да гласува.
За – 5, против – 2, въздържали се – 7.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване предложението по чл. 80 на госпожа Маринска. Който е „за”, моля да гласува.
За – 6, против няма, въздържали се – 7.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители, което включва математически, природо-математически, езикови и хуманитарни. Който е „за”, моля да гласува.
За – 7, против няма, въздържали се – 9.
Предложението не се подкрепя.
Остава текста по вносител без ранния прием от 5 клас. Това остава като гласуване на комисията.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя по принцип.
Госпожо Йорданова, заповядайте.
ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Тъй като госпожа Маринска предложи да се разгледат тук нейните предложения по чл. 40 и 41, които е направила, тъй като те систематично е тук, възможно ли е да се гласуват сега? Ще го отразим на съответното място в доклада.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Маринска, предложенията, които сте направила за чл. 40 и чл. 41, които Вие казахте да бъдат разгледани в този чл. 37 и да бъдат отразени в съответните алинеи. Съгласна ли сте да ги подложим на гласуване? Добре.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението от народния представител Бойка Маринска и група народни представители за създаване на нов чл. 40 по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя по принцип.
И предложението, което е на стр. 43 за създаване на нов чл. 41, което също да бъде отразено в чл. 37, където му е систематичното място.
Госпожо Маринска, искате думата ли? Заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Искам да направя редакция. В изречението „Член 41, ал. 1 – „Критериите за определяне на училища с национално значение се приемат с наредба на Министерския съвет”. Това изречение го оттеглям.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. В такъв случай подкрепяме предложението по принцип с отразяване на съответното му систематично място и след като се вземе предвид редакцията, която госпожа Маринска направи към момента.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на редакцията, изготвен от експертите на комисията и на Министерството на образованието и науката въз основа на предложенията, които разгледахме днес на заседанието, на народния представител Бойка Маринска, на народния представител Борислав Великов и група народни представители и на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – 2, въздържали се – 2.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 37 с нанесени съответните редакции, които току що приехме.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – 2, въздържали се – 2.
Член 37 е приет по принцип.
Преминаваме към чл. 38.
Има постъпили предложения от народния представител Борислав Великов и група народни представители, от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители и от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо председател, уважаеми колеги, предложението, което е направено от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители се базира на това, че ние изхождаме от общия принцип, предложил от вносителите за специализираните училища, че те подготвят кадри. Според нас специализирана подготовка е необходима не само за кадрите в областта на изкуствата и спорта, предлагаме по-широка и по-разнообразна структура, свързана със съвременните изисквания и намеренията, които вече са заявени за развитие на България. Предлагаме структура, която ще отговаря на реалните потребности на страната и ще реши част от националните кадрови проблеми, за да се подготвят кадри за природните, математически науки, хуманитарните и обществените науки, медицина, технологии, сигурност, спорт, изкуства, култура и за нуждите на вероизповеданието. Също така предлагаме създаването на професионални колежи и лицеи като училища, които ще осигуряват връзка между средното и висшите училища и ще подготвят средни специалисти. Това е накратко смисълът на предложенията, които са направени и за допълнение, и като отделни нови текстове в чл. 38.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания?
Госпожо Коцева, заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Нашето предложение е свързано с промяна в ал. 2, т. 2 – училищата по култура, като конкретизираме I – XII, V – XII или VIII – XII клас включително.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Професионалните колежи не са ли по Закона за професионално образование?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Към кого задавате въпроса, госпожо Маринска?
БОЙКА МАРИНСКА: Към вносителите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Към госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Да, принципно е така, но ние предлагаме да има записи в основния, голям закон, който е за образованието, за да може все пак, тъй като това е предложение, което дава възможност за връзката между средното и висшето образование, затова смятаме, че има необходимост да има такъв запис и в този закон. Принципно иначе си е в другия закон.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз също имам един въпрос към госпожа Бояджиева. Преди това ще направя коментар. По принцип и по Закона за нормативните актове не може една и съща материя да бъде уредена в два нормативни акта. Затова, още повече когато става въпрос за нормативни актове от една категория, т.е. с два закона да уреждаме една и съща материя, в този смисъл професионалните колежи трябва да бъдат или в единия, или в другия закон. В този смисъл ние няма как да подкрепим така направените предложения. За специализираната подготовка вече говорихме.
Бих искала обаче да ни разясните малко по-подробно новата институция, която въвеждате и която не фигурираше в предходните ви предложения, а именно така наречените лицеи. И по какъв начин, след като ги поставяте тук като специализирани училища, по какво ще се различава подготовката по математика в един лицей от една гимназия или от едно друго училище? Защото разделението и класификацията е въз основа на специализираната подготовка. Това някаква различна подготовка ли ще бъде, различни компетентности ли ще дава, защото математиката по принцип може да бъде общообразователна и съответно разширена подготовка с определенията, които има по-нататък в закона? Как обаче вие виждате различията между специализираната и общообразователната подготовка по математика например?
И още един въпрос от госпожа Анастасова.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Уважаема госпожо председател, преди малко мисля, че даже гласувахте против ранния прием от 5 клас в математическите гимназии, а тук в лицеите се предлага точно това, което виждаме. Лицеите между 5 и 12 клас – математика, природни науки, хуманитаристика и култура. Не мога да разбера логиката.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Ако трябва да започна от втория въпрос, ние принципно не сме против ранния прием, ние имахме конкретни предложения и разбирате, че по отделни текстове, които са за допълнение имаме позиция на несъгласие със записите за общото оформление. Не сме възразявали, напротив, мисля, че едно от нещата, за които бяха коментарите последните години, беше за прием в математическите гимназии от 5 клас. За това не сме възразявали. Знаем за гласуването. Моля ви, ние сме една от групите, която е внесла текстове по целия закон и настояваме те да се запазят, за да може да бъдат обсъждани и в залата.
А по отношение на лицеите искам да погледнете това, което е направено като предложение, имат го всички народни представители, създаване ал. 5, 6 и 7:
„(5) Лицеите са държавни или общински училища и осъществяват обучение по специализирани програми, изготвени в сътрудничество с висшите училища и/или с научни организации. Лицеите се откриват при условията и по реда на този закон.”
Аз ще изчета текста и за професионалните колежи независимо от съображението, което вие изразихте, да бъде само в другия закон.
„(6) Професионалните колежи са държавни или общински училища, чиято цел е овладяването на конкретна професия. Те осъществяват обучение по специализирани програми, изготвени в сътрудничество с ресорните министерства. Професионалните колежи се откриват при условията и по реда на този закон.”
Съответно ал. 7 касае духовните училища.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Становище на Министерството на образованието и науката по така направените предложения от народните представители по чл. 38 на вносител.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Министерството на образованието подкрепя текстовете на закона и текстовете, които те предлагат, с изменението на народния представител Ирена Коцева.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доколкото разбирам, госпожо Кастрева, не подкрепяте предложението от народния представител Борислав Великов и група народни представители и на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Така ли е?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме предложението на народния представител Борислав Великов, но не подкрепяме предложението на народния представител Янаки Стоилов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: В основния текст ме притеснява, в ал. 1 са изброени специализираните училища – спорт, изкуства, култура и за нуждите вероизповеданието. В ал. 3 се описват спортните училища, че могат да бъдат държавни или общински. В ал. 4 става въпрос за училищата по култура, но в целия член не става въобще въпрос за училището по вероизповедание. Кой ще отговаря за тях, кой ще ги контролира и т.н.? Ако може да се направи пояснение дали са описани някъде другаде. Благодаря.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Господин Мирчев, веднага след този чл. 39 е чл. 40. Вижте в него: „За нуждите на вероизповеданията може да се откриват духовни училища”. В ал. 2 всичко е разписано. Не мисля, че може да създава какъвто и да било проблем. Също в чл. 47 също. Така че достатъчно е развита темата за духовните училища.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако мога и аз да отговоря на господин Мирчев. Темата за духовните училища, както и за всички останали е развита в целия законопроект. А по отношение на откриване, закриване и преобразуване имаме глава осемнадесета, където всичко е разписано подробно. Тоест, не трябва всичко тук да запишем. Идеята на чл. 38 е доста по-различна. Така че духовните училища присъстват като такива съответно във всички раздели и глави на законопроекта, където е систематичното им място в зависимост от това дали говорим за откриване на духовното училище, дали говорим за подготовката в духовното училище и т.н.
СТОЯН МИРЧЕВ: Аз Ви разбирам, но в чл. 38 училищата, които са изброени, създават впечатление, че са или държавни, или общински, а в чл. 40, ал. 1 и 2, които коментирахте, не става дума дали тези духовни училища ще са държавни или общински. По този начин някак си мястото им в чл. 38, където има само държавни и общински, не е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Ние гласувахме нов член 35а, в който се казваше, че училищата са държавни, общински, частни и духовни. Тоест, духовните в този смисъл са самостоятелна категория и затова не са класифицирани тук по този признак.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Госпожа Йорданова иска думата, нашият референт, за юридически съображения по някои от предложенията.
ЙОРДАНОВА: Относно предложението за професионалните колежи в чл. 19 от Закона за професионалното образование и обучение е дадено определение на статута и какво извършват професионалните колежи. Действително съгласно чл. 10 от Закона за нормативните актове не може една и съща материя да се урежда от два еднакви по ранг акта, от два закона. Освен това вие предлагате тук, но не предлагате промяна в закона. Двете определения не са едни и същи, има разлика и то доста голяма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринова също поиска думата за изказване.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Просто една реплика. Кое е вярно, професионалните колежи се откриват при условията и реда на този закон. На този или по реда на Закона за професионалното образование и обучение? Няма значение, нали?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има ли други изказвания?
Госпожо Анастасова, заповядайте.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Само искам да си изясня. Понеже така или иначе от вашата група, госпожо Бояджиева, не подкрепихте този текст за ранния прием от 5 клас за математическите гимназии, въпреки всичко подкрепяте ли този текст? Защото тези 2 гласа не стигнаха.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Мисля, че ние не сме на изпит тук. Има ли сме позиция при гласуването. Ако искате да върнете обратно гласуването по този член, направете такова предложение, а не изпитвайте народните представители каква позиция имат. Решава залата.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Да се надяваме, че в зала може би ще мине предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Анастасова. Госпожо Бояджиева, правите процедурно предложение да прегласуваме ли този текст?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Напротив, ако вие искате, направете прегласуване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така или иначе предложенията, направени и от народния представител Милена Дамянова и група народни представители за приема в математическите гимназии, и предложенията, които направиха колегите Мариана Тодорова и Бойка Маринска по чл. 80, не бяха приети, така че в залата е възможно да има друг обрат и съответно вие, колеги, да размислите, защото наистина това е важно. Защото наистина колегите от БСП не подкрепиха към момента ранния прием в математическите гимназии. Затова госпожа Анастасова направи този въпрос. Защото знаете, че той е изключително чувствителен. Не напразно имаше толкова предложения по чл. 80, но се надяваме в пленарната зала да има друго решение на този въпрос.
Има ли още желаещи за изказване? Няма. Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на предложението, направено от народния представител Борислав Великов и група народни представители по принцип. Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя по принцип.
Поставям на гласуване предложението от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, Против – 11, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя.
Госпожа Михайлова иска да прочете окончателна редакция на ал. 5 към чл. 38 по вносител. Госпожо Михайлова, имате думата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: За да бъде в съответствие с текст, който приехме преди, предлагам следната редакция:
„(5) Специализирано училище по ал. 2, т. 1, 2 и 3 може да бъде обявено за иновативно училище по реда на чл. 37, ал. 5 при спазване на изискванията по чл. 37, ал. 6 и критериите по чл. 37, ал. 7.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Министерството на образованието и науката подкрепи предложението по принцип на народния представител Борислав Великов, така че няма как да има друго становище по предложението, направено от госпожа Михайлова, което беше редакционна поправка.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 38 с направените редакции и със съответно приетите предложения. Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Преминаваме към чл. 39
Има направени предложения от народния представител Вили Лилков и група народни представители, от народния представител Борислав Великов и група народни представители и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания.
Госпожа Маринска има нещо да каже. Докато госпожа Маринска си уточни текста, становище на Министерството на образованието и науката по направените писмени предложения от народните представители.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Министерството подкрепя предложението на народния представител Вили Лилков ал. 4 както е изписана към чл. 39, ал. 5.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А сега да чуем колежката Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Оттеглям предложението в чл. 39, ал. 5 – „Частно училище по ал. 4 да бъде обявено за иновативно, ако отговаря на изискванията по чл. 40, ал. 3.” Оттегляме го.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Оттегляте ал. 5 по предложението на народния представител Вили Лилков и група, запазваме ал. 4 на Борислав Великов и група народни представители. Добре.
Колеги, госпожо Бояджиева?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Ние подкрепяме предложението, смятаме, че е разумно. Но не е ли добре пред „държавните образователни стандарти” да добавим „българските държавни образователни стандарти”, все пак става дума за такъв тип учебни заведения. Макар че е ясно, че сме в България, че са български. По принцип подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Становище на Министерството на образованието и науката към предложението, което направи госпожа Бояджиева.
ВАНЯ КАСТРЕВА: За нас е по-разумно, ако не се слага прилагателното „българските”, а да се изпише „държавни образователни стандарти по чл. 22 от Закона за предучилищното и училищно образовани”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, ще го приемем като предложение по чл. 80 на народния представител Мариана Бояджиева, ако сте съгласни, за да можем да го отразим като гласуване.
А становище на Министерството на образованието по така предложената ал. 4 от народния представител Вили Лилков?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепя се.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване в такъв случай предложението от госпожа Бояджиева по чл. 80 за редакция в предложението на народния представител Вили Лилков, като се добави „държавните образователни стандарти по чл. 22 от Закона за предучилищното и училищното образование”.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Вили Лилков и група народни представители, като напомням, че ал. 5 беше оттеглена. Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам на гласуване по принцип предложението от народния представител Борислав Великов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 7, против няма, въздържали се – 4.
Предложението се подкрепя по принцип.
Сега подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 8, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване предложението на вносителя.
Госпожо Йорданова, имате думата.
ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. С цел уеднаквяване на терминологията във вече приетите 37 члена предложението на Борислав Великов, което е прието по принцип, ал. 4, която предлага, да стане ал. 5, тъй като вече е приета ал. 4 по предложението на народния представител Вили Лилков и да се уеднакви терминологията – думите „когато отговаря на изискванията” да се заменят с „при спазване на изискванията”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. И ал. 11 да се замени с ал. 7.
Колеги, подлагам на гласуване по принцип предложението на вносителя за чл. 38 с така направените редакции и приети предложения.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Преминаваме към чл. 40.
Това предложение на госпожа Маринска вече го гласувахме където беше систематичното му място в чл. 37, така че вече беше подкрепено по принцип, тъй като то е отразено в съответните алинеи на чл. 37.
Преминаваме към чл. 40.
Тук имаме направени писмени предложения от народния представител Милен Михов и група народни представители и предложения от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Богданов, заповядайте, имате думата.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми колеги, аз ще ви запозная с предложението на Патриотичния фронт. Ние предлагаме чл. 40 да придобие следната редакция:
„Чл. 40. (1) За нуждите на вероизповеданията, религиозните институции, регистрирани при условията и по реда на Закона за вероизповеданията, могат да се откриват духовни училища. Духовните училища осъществяват дейност след вписване в регистъра по чл. 342, ал. 1.
(2) Качеството на образованието в духовните училища подлежи на контрол по силата на този закон.
(3) В духовните училища могат да се обучават ученици, придобили основно образование.”
Това са нашите предложения и се надявам на подкрепа от страна на комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: В нашето предложение се създават две нови алинеи, които засилват контрола при създаването на духовни училища от страна на държавата в лицето на Министерския съвет и на министъра на образованието. Също така, че тези училища трябва да спазват държавните образователни изисквания за съответната степен на образование, тъй като така както е записан целият чл. 40 по вносител, регистрираните вероизповедания в България са някъде около 100, над 140 и така записано според мен лично вратата се отваря много и се създават опасности за държавата, тъй като знаем в света какви процеси бушуват. От друга страна, държавата ще е непосилна да контролира и да се грижи за тези 140 вероизповедания, които ще искат да си открият училища. Нашето предложение просто вкарва някакъв контрол от страна на държавата и възможност за регулация на тези процеси. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Маринска искаше думата.
БОЙКА МАРИНСКА: Подкрепям това изказване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз смятам, това е и общата позиция на групата от БСП – Лява България, че действащият закон достатъчно добре урежда в момента и може би да стъпим на тази основа, т.е. в този текст, който ни се предлага по вносител, наистина контролът на държавата, който в момента е показал, че е добър, трябва да има запис за това нещо. Аргументите бяха казани и затова смятаме, че от страна на Министерския съвет трябва да има съответната наредба.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Маринова в тази връзка. Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, най-напред по отношение на предложението, което дава колегата Валери Жаблянов и група народни представители, създаването, функционирането, прекратяването, това не е терминологията на закона. Разкриване, закриване, друга е лексиката в закона. В ал. 3 това, което се казва, се приравнява към светското по отношение на образованието, получено в духовните училища, то си е светско. Как да го приравняваме, при положение че образованието е светско, па макар и придобито в духовно училище. Това е по повод предложението на Валери Жаблянов и група народни представители.
Аз предлагам, колеги, ние да подкрепим предложението на Милен Михов и група народни представители по принцип, защото ал. 1 както е разписана в предложението на колегите, е отразена в чл. 325 в основния законопроект. Ако желаете, даже можем и да зачетем този текст, за да видите, че това е така:
„Чл. 325. (1) Заповедта за откриване или преобразуване на духовно училище освен реквизитите по чл. 318, ал. 1 съдържа и:
1. данни за признатата религиозна институция в страната и за нейния централен орган;
2. профилите или професиите, по които се организира обучението;
3. правото на училището да издава официални документи за завършен клас, за степен на образование и за професионална квалификация.
(2) Заповедта за закриване на духовното училище съдържа реквизитите по чл. 319, т. 1-3.
(3) В случаите по чл. 321, ал. 4, т. 4 духовното училище се закрива от влизане в сила на акта за налагане на ограничителната мярка.”
Алинея 2 намираме като прочит в чл. 249 с алинеите, които сме разписали ние като вносители в основното предложение:
„Чл. 249. (1) Държавната политика в областта на предучилищното и училищно образование се осъществява от Министерския съвет.
(2) Веднъж на всеки 2 години Министерският съвет внася в Народното събрание доклад за изпълнение на целите и функциониране на принципите, формулирани в закона. Докладът трябва да съдържа и план със срокове за предприемане на нормативни промени за коригиране на несъответствията.
(3) Министърът на образованието и науката е специализиран орган на изпълнителната власт за управление на системата на предучилищното и училищно образование.
(4) Министърът на образованието и културата упражнява контрол върху дейността на всички институции в системата на предучилищното и училищно образование.
И още ал. 3 в предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители, която всъщност откриваме в чл. 40, разположен в основния текст. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: По принцип госпожа Маринова съвсем точно посочи къде са уредени тези проблеми, но на мен ми се струва, че бихме могли изрично да споменем духовните училища като добавим съответни текстове в чл. 325 и в чл. 249, за да бъде подчертано напълно ясно, че те подлежат на специален контрол. Тоест, да се приеме по принцип предложението за ал. 1 и 2.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Като вносители на тези предложения аз приемам това, което колегите направиха, констатации на процедури, които в крайна сметка ще доведат до по-голям контрол върху духовните училища. И приемам вашето становище за включване на духовните училища в цитирания от Вас член.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Ако позволите, аз имам един въпрос към предложението на колегите от БСП – Лява България и по-скоро въпрос по отношение на новата ал. 3. Значи ли това, че вие предлагате българското образование освен светско да се пише и че е духовно? Защото записът това означава. Госпожа Маринова не случайно го каза. Предполагам нямате такава идея, но все пак да го уточним.
СТОЯН МИРЧЕВ: В ал. 3 сме се опитали да кажем, че независимо дали е духовно или не училището, то трябва да отговаря на образователните изисквания в България.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, но записът е друг, приравнява се към светско, което означава, че дават духовно образование и че то не е светско. Още в началото на законопроекта е записано, че образованието е светско, в духовните училища образованието е светско съобразно държавните образователни изисквания. Разликата е, че в тях имаме специализирана подготовка, която е свързана със съответното вероизповедания.
Други изказвания? Госпожа Йорданова поиска думата.
ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Искам само да уточня, че така както е написано предложението на народния представител Валери Жаблянов, е различно от мотивите, които представиха и за контрола. Така както е направена новата ал. 2, вие предлагате създаването, функционирането и прекратяването на духовните училища да се уреждат с един по-нисък по степен акт, отколкото е законът. Вие предлагате да се намали степента на акта. Това сте предложили. Това ли ви е идеята, защото това е написано? Докато вносителите са го уредили на законово ниво, който е висш по степен акт след Конституцията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията и предлагам да преминем към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване по принцип предложението на народния представител Милен Михов и народни представители, като съответните предложения да бъдат отразени на съответното систематично място с редакциите, които предложи госпожа Михайлова, т.е. особено за контрола да бъдат изрично подчертани духовните училища в чл. 249 и чл. 325.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Предлагам да гласуваме предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 3, против – 10, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване предложението за текст на чл. 40 по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя по принцип.
За процедура има думата проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Уважаема госпожо председател, оптималните 3 часа, в които комисията работи качествено, изтекоха. Те са 2,30 ч. по мое наблюдение и оттук нататък ние започваме да буксуваме, да се разсейваме, да говорим. Така че няма смисъл да продължаваме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имаме още два члена, по които нямаме направени предложения. И ви предлагам да стигнем до там, защото така или иначе по чл. 43 дойдоха и други предложения в комисията и предложението щеше да бъде да го отложим, макар че ние с колегите от ГЕРБ имахме намерение да преминем днес през текстовете за предучилищното образование, но след като комисията не желае да работи повече, все пак имаме изнесено заседание, което е с доста оптимален дневен ред.
Предлагам ви да преминем към чл. 41.
По този член няма постъпили предложения. Само едно предложение ще ми позволите аз да направя по чл. 80, тъй като тук има пропуск на вносителите. Ал. 4 на чл. 41 да стане така:
„Чл. 41. (4) При условията и по реда на този закон във вечерните училища може да се организира самостоятелна, индивидуална и комбинирана форма на обучение.”
Пропуск от наша страна е за хората със специални образователни потребности.
Така че подлагам първо на гласуване предложението, което направи народния представител Милена Дамянова по чл. 80 за допълнение на ал. 4. Добавяме комбинираната форма на обучение.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Сега подлагам на гласуване текста на чл. 41 с така направената редакция по чл. 80. Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По чл. 42 също няма направени предложения.
Господин Мирчев, заповядайте за изказване.
СТОЯН МИРЧЕВ: По чл. 42 възниква въпрос за българските училища в чужбина. Всички ли български в чужбина ще бъдат държавни? На етапа са само две, но в бъдеще могат да станат повече.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какви предлагате да бъдат?
СТОЯН МИРЧЕВ: Нямам представа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имате ли предложение по чл. 80, господин Мирчев?
СТОЯН МИРЧЕВ: Не, просто задавам въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, има две държавни училища към момента, които са български училища в чужбина, те са държавни, винаги са били държавни и ние следваме традицията, съответно практиката, която има.
Госпожа Маринова иска да добави нещо.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Втори път се връщаме към приетия днес от нас чл. 35а, че училищата са държавни, общински, частни или духовни. Какви могат да бъдат училищата в чужбина освен държавни? Частни не могат да бъдат, общински не могат да бъдат, духовни не са освен да са държавни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, пак повтарям, няма постъпили предложения по чл. 42.
СТОЯН МИРЧЕВ: Вижте, този член, който Вие цитирате за 15-и път, аз не съм го подкрепил, така че в залата могат да се подкрепят някои от другите предложения, този член да не бъде в тази форма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев, към чл. 42 няма направени писмени предложения, не виждам и направени предложения по чл. 80. Отговорихме ви защо са поставени тук, защото наистина такава е практиката и такава е традицията. Ако има някакъв друг казус, който възникне след години, съответно ще му бъде намерена формата, т.е. да бъде уреден и да бъде спазен законопроекта.
Подлагам на гласуване чл. 42 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това за днес изчерпихме т. 1.
Имаме точка Разни.
Ще напомня, че медиите имат покана за изнесеното заседание в петък, събота и неделя. Започваме в 15,15 ч. За организационните въпроси можете да се обръщате към нашите експерти и към госпожа Юлия Илчева.
Има ли други теми, които искате да обсъдим?
Господин Лалов, който желаеше да вземе отношение в точка Разни си тръгна.
Господин Мирчев иска думата.
СТОЯН МИРЧЕВ: Госпожо председател, оттук нататък, ако решим да има пак изнесени заседания, може ли предварително да обсъждаме датите, тъй като понякога се получават разминавания, поне да е за максимален брой от хората удобно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, приемам Вашата бележка, но тази дата беше обсъдена на едно от предходните ни заседания. Оттук нататък, разбира се, както бяхме представили на вашето внимание датите, наистина изникват ангажименти, стараем се да ги стиковаме, гледаме наистина да има кворум. Така че приемам Вашите бележки, но се надявам, че в рамките на извънредни заседания през малко по-интензивните месец май и юни все пак ще напреднем достатъчно и няма да се налага да правим повече изнесени заседания.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 16,15 ч.)