1. Разглеждане на Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2014 г., № 505-00-3, внесен от председателя на Българската академия на науките на 06.04.2015 г.
2. Представяне на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” – 2014 – 2020 г.
3. Разни.

---

Заседанието бе открито в 15,10 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, имаме кворум, така че ми позволете да открия днешното заседание на комисията.
Гости на днешното заседание са: проф. Тодор Танев - министър на образованието и науката, госпожа Ваня Кастрева - зам.министър на образованието и науката, господин Стоян Цонев - зам.-главен директор на ГД „Структурни фондове и международни образователния програми”, госпожа Кирилова – парламентарен секретар; акад. Стефан Воденичаров – председател на Българската академия на науките и проф. Пашева – главен научен секретар на БАН; доц. д-р Григорий Вазов – ректор на Висшето училище по застраховане и финанси; проф. д-р Любен Тотев – ректор на Минно-геоложкия университет; от КНСБ още не са дошли; от Сдружението за защита на гражданите и държавата – г-н Лъчезар Аврамов; от Националното представителство на студентските съвети – г-жа Яна Вангелова, зам.председател. Има и други представители на студентските съвети. Господин Николай Гешев – председател на Студентския съвет към Медицинския университет в София. Имаме отново представители на медиите. Добре дошли!
На вашето внимание е представен проект за дневен ред за днешното заседание. Имате ли други предложения, колеги, за включване на точки в днешния дневен ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред за днешното заседание. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Пристъпваме към точка първа от днешния дневен ред:
Разглеждане на Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2014 г., № 505-00-3, внесен от председателя на Българската академия на науките на 06.04.2015 г.
Виждате, че за да не се получи забавянето, на което станахме свидетели за доклада за 2013 г., бързаме да включим точката в дневния ред на комисията възможно най-скоро, още повече че наистина съвсем скоро в залата обсъждахме годишния доклад за 2013 г. и мисля, че трябва да вървим в такава последователност.
Позволете ми да дам думата на акад. Воденичаров. Отново сте ни приготвили презентация. Имате думата.
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Добър ден! Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на парламентарната комисия, искам да ви представя накратко доклада за дейността на академията през миналата година. На всеки един от вас сме представили пълния доклад и сме готови след презентацията, ако има някакви въпроси, да им отговорим.
Миналата година премина под знака на честването на 145 години от създаването на Българската академия на науките. Виждате съдържанието. Всъщност това са трите основни направления на академията: национален научен център, национален духовен център и експертен център на държавата.
Искам да припомня това, което каза основателят на книжовното дружество проф. Марин Дринов, че „без помощта на науката един народ никога не би достигнал да има значение за цялото човечество”. Всъщност това беше и мотото на честванията, които проведохме миналата година. Имахме удоволствието да направим едно добро сътрудничество с управата на София в лицето на кмета госпожа Фъндъкова, което ни даде възможност да направим в центъра на София две изложби. Първата беше „БАН духовен и научен център. Приносът на БАН за увеличаване на духовните и материални богатства в страната”, втората беше „БАН – наука в полза на обществото и държавата”. И двете изложби предизвикаха много голям интерес сред обществеността. Искам да изразя благодарност специално на госпожа Фъндъкова за възможността, която даде за представяне на академията. Освен това проведохме „Дни на науката” във всички регионални центрове, които създадохме в страната. През октомври проведохме тържествено събрание в Софийската опера и балет, посветено на годишнината, която събра видни представители на цялата българска научна и културна общественост. В чест на годишнината проведохме и конкурс за високи научни постижения в академията. Бяха отличени 10 индивидуални и колективни проекти от различни научни направления. Двадесет и един колектива от 16 института, които са реализирали проекти над 1 млн. лв. през последните 5 години, бяха също отличени.
Събранието на академиците и член-кореспондентите проведе 8 заседания. Темата, които обсъждахме, беше обсъждане на работата на регионалните академични центрове, нещо, за което в академията обръщаме много сериозно внимание. По този начин академията показва своето присъствие в цялата страна и дава възможност на институтите в академията да бъдат по-активни в различни райони на страната. Обсъждан беше и правилника за избор на почетни членове на академията, организация на дейността на Събранието на академиците и член-кореспондентите и новия правилник за избор на академици и член-кореспонденти. Общо академичният семинар, който разгледа проблеми на науката, също събра доста слушатели и имаше много интересни, полезни лекции.
Проведохме първия етап на конкурса за член-кореспонденти. Бяха избрани 28 нови член-кореспонденти във всички научни области и областта на изкуството и изкуствознанието.
Важна част от Събранието на академиците и член кореспондентите е работа, свързана със списание „Доклади на БАН”. В него са публикувани повече от 222 статии. Искам да подчертая изключително високото ниво на публикационната дейност на членовете на събранието на академиците и член-кореспондентите. Над 440 статии и 64 монографии и книги, 32 патента и над 145 научно-популярни статии. Те са представили над 595 доклада на различни международни конференции. Членове на академията са участвали в 162 програмни комитети на научни форуми и са организирали над 115 научни сесии. Участвали са в над 110 проекта, финансирани от социални източници, на стойност над 13 млн. лв. и в около 75 проекта, финансирани от международни институции, на стойност около 9 млн. лв.
Бих искал да заключа, че Събранието на академиците и член-кореспондентите като цяло бележи ръст на традиционно активната си дейност. В този смисъл има принос към развитието на страната и обществото и неоспоримо обществено значение на това, което правим. Събранието на академиците и член-кореспондентите изпълнява своята важна роля в подкрепа на по-следващото издигане на академията като водещ национален, научен и духовен център.
Общо публикациите за миналата година са 9960. Горе-долу се запазва ръстът на публикациите през последните 3 години. Публикации, които са реферирани и индексирани в световната система, са около 40 %. Учебници, помагала, научно-популярни произведения са 12 % и 3 % са монографиите. Тук е показано разпределението на публикациите по видове издания в периода 2010 – 2014 г. Вижда се, че се запазва ръстът на публикациите, които са реферирани, също и тези публикации, които не са реферирани. Нараснал е броят на учебници, учебни помагала, художествени творби и научно-популярни произведения.
Това е разпределението на научните трудове в реферирани издания по научни направления - общо 3941, като се вижда, че най-много са в областта на нанонауките и новите материали и технологии, след това в информационните и комуникационните науки и технологии, културно-историческото наследство, енергийните ресурси, енергийната ефективност и след това в останалите направления.
Разпределение на научните трудове в реферирани издания и цитирани на учени от БАН. Искам да обърна внимание на високия брой цитати на учени от академията, някъде над 38 000. Това показва, че, изследванията, които се провеждат в академията, и резултатите, са видими за световната научна общност и са търсени и прилагани, един добър реферат за научната дейност в академията. Ако се направи едно сравнение между публикации в реферирани списания и в академията и в Софийския университет се вижда, че 63 % са публикациите на учените в Българската академия на науките.
Първият етап от финансираните проекти в изследвания са на обща стойност 6 млн. 100 хил., като тук е показано горе-долу разпределението по различните направления на научните изследвания в академията. Това е една диаграма, където с червено са показани общия брой одобрени проекти за финансиране от Фонд „Научни изследвания”, със синьо са проектите на академията. Вижда се, че 57 % от одобрените проекти са проекти на Българската академия на науките. Това е още едно потвърждение за това, че научно-изследователският център е Българската академия на науките.
Броят на допълнително финансираните научни проекти и договори в периода 2010 – 2014 г., общият брой е 1877, също се запазва спрямо миналите години. Искам да кажа, че е запазено стабилно разпределение на договорите през тези години. Допълнителното финансиране на научни проекти за 2014 г. има и едно добро достигане на ниво 50 млн. лв. Тук е разпределението на допълнителното финансиране по научни направления, пак в областта на нанонауки, нови материали и технологии с около 37 %, след това е културно-историческото наследство с 21 %, информационни и комуникационни технологии, след това следват климатични промени, енергийни ресурси и енергийна ефективност.
Допълнителното финансиране от научни проекти и договори за научни разработки в България е на стойност около 36 млн. 700 хил., като от министерства и ведомства е 61 %, от Фонд „Научни изследвания” – 18 %. Радостното е, че от търговски дружества е вече приблизително 20 %, което е едно покачване спрямо изминалите години. Това показва интереса на българските производители към това, което се прави в Българската академия на науките.
Допълнителното финансиране на договори от чужбина е на стойност 13 млн. 200 хил. лв., 58 % идват от програмите на Европейския съюз. Важното е друго, че от търговски дружества от чужбина вече е 30 %, което също е един добър показател за това чуждестранни фирми и дружества да търсят научните продукти на Българската академия на науките. Има нарастване прямо миналата година.
Няколко думи за регионалните академични центрове. През миналата година направихме нещо важно, нашите академични центрове излязоха извън рамките на страната, имаме връзки вече със Сърбия, Турция, Румъния и Гърция. Искам да кажа една добра новина, че преди няколко седмици наш експерт в Русе подписа с румънските колеги няколко много важни съвместни проекти, свързани с пътуващото по река Дунав. Това са много важни неща и аз се надявам в скоро време във връзка с това, което в момента се направи – Крайовската тройка, нещата по същия начин да се развият със Сърбия и нашите усилия в момента са за развиване по същия начин на връзките ни с научните среди в Република Турция. Ето ви в момента разпределението на нашите 14 центъра. През тази година ще имаме още 3 нови центъра, това са главно в слабо развитите райони на страната.
Няколко думи за експертния потенциал за развитие на страната. Беше създаден академичен и индустриален клуб „Добри Желязков-Фабрикаджията”, който се старае да способства за установяване на ефективна връзка между индустрия, наука и образование. Правим и опити да бъдем полезни на държавното управление с експертна дейност. В момента с новата програма, която навлиза за иновации във връзките в страната с иновативните фирми ще се реализира чрез този академичен и индустриален клуб.
Нещо като една изключително сполучлива програма е учредяването на Ученически институт към Българската академия на науките. Важното, което се случи през миналата година, е, че беше проведен конкурс не само в традиционната област на информационните технологии и математика, а и на други области от науката. Този конкурс беше национален, като на победителите от този конкурс им беше даден шанс да работят няколко седмици в лаборатории на Българската академия на науките. Целта ни тази година е този конкурс да се проведе във всички академични центрове, като сме осигурили иновативни фирми да осигурят награди за младите хора и по този начин се надяваме, че ще спомогнем за израстването на талантливите хора в страната.
Миналата година проведохме редица значими кръгли маси и конференции. Съвместно с в-к „Стандарт” проведохме тематична дискусия под надслов „Дневният ред на България”. Това бяха приоритетите в енергетиката, образованието, туризма и здравеопазването. Учудващо съгласие между различните политически партии, които се готвеха за избори, по тези национални цели. Някои от нещата, които бяхме предложили, вече са реализирани от това правителство. Създаде се Министерство на туризма. Предвиждат се някои промени в здравеопазването. Съжалявам, но в областта на енергетиката по нищо от това, което ние обсъждахме и предлагахме, до този момент не се виждат стъпки към реализирането.
Беше осъществена среща-дискусия на академията и в-к „Преса” с новоизбраните български депутати. Беше проведена международна конференция за сигурността. Състоя се и кръгла маса „Кризата в Украйна – първи изводи и поуки за сигурността на България”. Бяхме посетени от главния научен съветник на президента на Европейската комисия Ан Глоувър, проведохме интересни срещи и беседи. Запомнихме от нея приказката, че който ни казва, че с европейски пари се прави наука, не било сериозно, защото това било само глазурата на тортата, а тортата трябва да идва от бюджета на държавата. За първи път БАН беше домакин на заседанието на Управителния съвет на Федерацията на всички европейски академии.
Броят на защитилите докторанти се запазва, общо 137. Тук е направено разпределение по различните научни направления. Разпределение на академичните длъжности. Общият брой в академията е 2830. Искам да подчертая, че през последните години няма някакво скокообразно нарастване на професори и доценти, което показва, че научните критерии в институтите на академията са достатъчно добре запазени, за да се предпазим от едни непремерени стъпки в това направление.
Това е разпределението на учените по възраст, една недобра картина. Средната възраст на учените е 49 години, като най-млади са колегите от биомедицина и качество на живот, с най-напреднала възраст са хората в областта на енергийните ресурси и енергийната ефективност.
Българската академия на науките беше основният организатор и съорганизатор на честванията за отбелязване на 1000 годишнината на смъртта на цар Самуил. Проведохме национална кръгла маса и най-важното нещо, че ние проведохме една научна конференция с 65 изтъкнати учени от 13 държави, които ясно показаха със своите изследвания каква е историческата истина за събитията около царуването на цар Самуил. Тази книга сега ще я преведем на английски език и ще се постараем да бъде разпространена в чужбина.
Проведе се и конференция, посветена на 100-годишнината от рождението на Борис Христов, научна сесия „Стефан Стамболов – български национален лидер”. Състоя се конференция „България и Ватикана, среща на кръстопътя на народите”. Отбелязахме рождението на Петър Берон. Имаше една прекрасна вечер за акад. Николай Райнов и член-кореспондента Богомил Райнов, национална конференция, посветена на първия председател на БАН Иван Гешов. Важно събитие беше съвместното честване с Македонската академия на изкуствата и науката на 11 май, празника на светите братя Кирил и Методий, проведохме дни на академията в Македония и техни дни в БАН. Искам да ви кажа, че тази година пак на 11 май заедно ще честваме празника и се готвим евентуално да честваме заедно Илинденско-Преображенското въстание.
Българската академия на науките традиционно е домакин на представяне на нови книги на известни автори, както например изследванията на акад. Георги Марков „Другата история на голямата война”, една изключително интересна книга, историята от гледна точка на победените страни. Официално представихме новия двутомник на акад. Дончев за „Сказание за времето на Самуила” и много, много други културни вечери.
Субсидията на БАН за миналата година е 77 278 776, а тази година е 72 200 000 лв. Собствените приходи виждате, че са показани тук. Договорите от научните разработки са около 25 %. Трансфер по оперативните програма – около 21 %. Договорите с научните разработки с организации в чужбина са около 7 %, едни договори, говорещи за активността на академията. Общите постъпления от субсидии и собствени приходи са 139 450 000 лв., като основната част е държавната субсидия и след това се нареждат постъпленията от другите източници, като договорите за научни разработки са някъде около 12 %, 10 % трансфери по оперативните програми.
Тук е отбелязано със синьо колко е субсидията, с жълто – собствените приходи и трансфери. Виждаме, че наближаваме със собствените приходи субсидията. Разходите ни са 140 млн. лв., като основната част е свързана със заплатите на колегите, след това е издръжката 22 %, капиталовите разходи 16 %. Цялата субсидия е 77 %, от които 62 % са работни заплати, осигурителни вноски, обезщетения и нито един лев за научни изследвания. Капиталовите разходи, както виждате, са нараснали през 2014 г. и са изцяло от собствени средства и международни програми.
Изводите могат да се дефинират така, че годината мина под знака на честване 145 години създаването на БАН. Резултатът е повече от категоричен, отваряне на академията за обществото, популяризиране успехите на българските учени и утвърждаването за пореден път БАН като научен и духовен център на страната. Запазихме своята позиция на водещ изследователски център, задържаме висок процент от външна продукция в реферирани списания и тенденция за поддържане на висок брой цитирания в чуждестранни списания.
Важно нещо беше направено миналата година във всички институти, научните съвети преразгледаха своите изследователски планове и ги актуализираха съгласно „Националната стратегия за развитие за научните изследвания 2020”. Все повече се затвърждават позициите на академията като национален духовен център. Бяхме инициатори, организатори и съорганизатори на различни чествания, събития с национална и международна значимост. Ние се стремим да използваме призванието си на обединител на особено важни и полезни за българското общество проблеми с проведените с в-к „Стандарт” тематични дискусии и с други печатни издания.
Проблемите. Все още на преден план в академията е проблем с привличането на млади хора в институтите на академията. Броят на докторантите, работещи в структурата на академията се запазва, но е крайно недостатъчен. Активната популяризация на научните постижения на изследователите е налице, но тук е мястото да се отбележи неефективната политика на държавата за задържане на млади, високо квалифицирани специалисти в страната, които да продължат научната си кариера тук. Този въпрос е част от основния проблем, крайно недостатъчният бюджет на Българската академия на науките, за да изпълнява успешно, с високо качество задачите си и изискванията на националните и европейски програми за наука и иновации. С малко пари европейска наука трудно се прави. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на акад. Воденичаров.
Професор Танев, желаете ли да вземете отношение. Има становище на Министерството на образованието, което е доста подробно, за което благодарим, но ако желаете да споделите няколко изречения, имате думата.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря. Някои неща наистина правят силно впечатление в този доклад поне на мен. Това, че е създаден Академичен индустриален клуб ви поздравявам, също така Ученическият институт към БАН е чудесна идея. Мога да кажа, че съм впечатлен от броя на публикациите, ние това сме го отразили. Мисля, че силните черти, които показаха тук, са по-ниски, мисля, че са по-високи в реалността. Покрито е всичко, което може да се очаква. Съгласявам се с факта, че има недостатъчно, да не кажа странно малко финансиране на Българската академия на науките, особено от стратегическа гледна точка. Ако тя действително в бъдеще имаме намерение да бъде по-близо до университетите, до образованието, това нещо ще трябва да бъде изговорено и в следващия бюджет непременно взето предвид, за което и ние като министерство предполагам, че ще направим нашата обяснителна дейност, разяснителна.
Имаме много подробен доклад, но за господа и дамите и господата народни представители трябва да кажем, че в една среда, която е толкова динамично променяща се в момента, особено в науката, където на секунди се променят нещата, чест на нашите учени от Българската академия на науките е, че успяват да запазят завидна конкурентоспособност, която е доказана с холандското проучване, което беше направено преди няколко години, така че министерството приема доклада с най-положителна оценка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, на проф. Танев.
Колеги, сега ще дам думата за изказвания на народните представители. Първо ще дам думата на доц. Великов, тъй като ще трябва да присъства на заседанието на друга комисия.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин председател на Българската академия на науките, господа академици, професори, колеги! Аз съм запознат добре с дейността на Българската академия на науките, тъй като от няколко години съм привлечен в един състав на Съвета на настоятелите, но трябва да ви кажа още от началото, че подкрепям приемането на Годишния доклад от нашата комисия и гласувам за това. Моят глас да се има предвид, когато стане гласуването, тъй като наистина трябва да тръгна за другата сграда, където ще има обединено заседание на Комисията по околната среда и водите и на Комисията по местно самоуправление и местна политика във връзка с дюните покрай българското Черно море. Но даже и там ще става дума за Българската академия на науките, тъй като експертите на Българската академия на науките са онези, които според нас от Реформаторския блок поне, са онези независими специалисти, които могат спокойно да дават оценки къде има дюни, къде няма, от кой вид са дюните, дали са сиви, дали са подвижни и прочее.
Радостно е също така, че на 53 страница вие ще видите името на един наш уважаван колега, член на комисията. На тази страница е цитиран проф. Станилов и аз смятам, че то не е само от някаква куртоазия или някакво добро отношение към нашата комисия, а просто защото и той има принос във връзка с Кабиюк и всички изследвания, които са се провеждали.
Това, което споделихме още преди да започне това заседание с проф. Тотев, ректор на Минно-геоложкия институт и това, което се видя от отчета на акад. Воденичаров личи, че има и добро взаимодействие между Българската академия на науките и висшите училища в страната. Но с оглед на това, което вчера се случи в зала 8 и другите зали на НДК, а именно конференцията, посветена на реформите в образованието, на мен ми се струва, а и във връзка с втората точка, която ще се разгледа днес – Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, аз бих, отчитайки с добри думи създаването на регионални академични центрове, бих призовал това, което проф. Танев съвсем бегло намекна, да се осъществи една по-добра координация на общите ни усилия особено в по-изостаналите краища, където може да има регионален академичен център, както да кажем в Монтана, но няма нито висше училище, нито научен институт и вероятно няма и да има, но се очертава да има примерно интегриран професионален колеж. И като имаме предвид вчера, което беше казано по време на конференцията, че оперативната програма ще има няколко форми, които вярно повечето надграждат висшето образование от типа на центрове за върхови постижения, но че ще има и около 20 регионални научни центрове и те ако се свържат с регионалните академични центрове, ми се струва, че ще бъде една добра основа, която да подплати съществуването и на тези интегрални професионални колежи. Така че тази идея, която ми се струва, че може да дооформим, би била полезна за бъдещата работа на Българската академия на науките.
Да, трудно е времето, в което живеем, има и криза, която все още не можем да преодолеем напълно, има и целеви числа, които са свързани с все по-голям процент от брутния вътрешен продукт за наука през следващите години и ние трябва да го постигнем, като и ние в Народното събрание ще се стараем да помагаме, но да изразим една благодарност към академиците, член-кореспондентите и всички колеги от Българската академия на науките, които и при тези трудни условия се справят не лошо. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Великов.
Професор Станилов иска думата за изказване. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз ще гласувам този Отчетен доклад не само защото, както спомена колегата Великов, там моята последна книга е цитирана като най-високо научно постижение за годината в областта на археологията, това е шега, но искам да кажа и аз една опозиционна приказка, да обърна внимание на следния факт. Това е средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016 – 2018 г. Преди няколко седмици ние гласувахме една стратегия за висшето образование и научно-изследователската работа, в която беше предвидено следващите 3 години, те са повече, но в следващите 3 да има нарастване от по няколко десетини от процента за изследователска работа. Тук в тази прогноза такова нарастване изобщо няма. Тук има едно слабо нарастване, което е свързано с вноската, която трябва да се внесе в EUMETSAT във връзка с климатичните изследвания и нищо повече. Тоест, както аз тогава ви казах като обсъждахме стратегията, както казах и в парламентарната зала, философията, отношението към изследователската работа, към фундаменталната материя, към високата материя не е променена изобщо. Как може да се приеме средносрочна бюджетна прогноза, която да бъде в пълен разрез с една гласувана в Народното събрание стратегия? Аз тогава казах, че няма да се използва. С подобни прогностики, с подобни изпълнения бюджетът няма да изпълни и Програмата „2020”, което аз казах пред делегацията от Европейския съюз, която миналата седмица приехме. Това го казах и на госпожата, която миналата година дойде, тя беше съветничка на господин Барозо. Първо ги запитах защо не изпълниха Лисабонската стратегия и им казах, че Европа 2020 няма да се изпълни, защото не само нашата държава, и другите държави от Европейския съюз, ние не отделяме почти нищо за изследователска работа, което се вижда и от доклада. Там отделят, но отделят толкова малко, че на фона на изследователските институции това просто е нонсенс.
Днес изпратих на летището генералния директор на най-големия изследователски център по археология в Германия, Римско-Германския музей в Майнц, проф. Дайм, който акад. Юхновски познава и той ми каза абсолютно същото, нямат намерение да изпълняват никаква „Европа 2020”. Това искам да го кажа не за да критикувам правителството, а просто да сме наясно къде се намираме, какво правим и каква държава сме. Това е, което исках да кажа. Тези цифри просто говорят, че това е куха работа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на проф. Станилов. Други изказвания? Госпожа Тодорова, заповядайте.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаема госпожо зам.-министър, уважаеми акад. Воденичаров, уважаеми господа ректори, уважаеми колеги и гости! Аз се присъединявам към оценката от становището на проф. Танев за дейността на Българската академия на науките и тъй като съвсем наскоро ние приехме отчета на БАН за 2013 г., няма как да не разгледаме и този отчет в този контекст и да направим някаква съпоставителна оценка. Това, което е изключително положително, е, че БАН затвърждава имиджа си на основен научен център. Видяхме напълно мотивирано и подкрепено с публикациите, със спечелените проекти, с импакт фактора, който БАН има чрез публикации и цитати, основен експертен център. И това, което според мен е една от най-положителните тенденции е, че БАН вече става видима и забележима за държавата и за бизнеса, и за външни фирми и компании, които все повече търсят експертизата на БАН. Тоест, това, което за мен е голямото постижение и добрата оценка за БАН е, че тя вече възвръща своя авторитет, след като имаше проблеми през 2011 – 2012 г. Освен стратегически център, защото продължава да води дискусии за бъдещето на България, видяхме, че са водени такива за енергетиката, за образованието и по други теми, и основен духовен център. Изключително положително е също това, че са проведени съвместни заседания с Македонската академия на науките. Това е едно предмостие към толерантността и към разбирателството между двете страни, уреждане на външно-политическите отношения. Така че това е изключително добър жест и сигнал.
Това, което подчертах и в залата и отново ще повторя, е, че всички даваме подкрепата си, вероятно всички днес единодушно ще гласуваме за този отчет, но това е декларативно, трябва да се действа и това отношение да намери отражение във финансирането. Наистина времената са трудни, наистина ние имаме очертаващ се 3-годишен бюджетен дефицит, но след като се констатират такива положителни промени и развитие, след като БАН се отвори към обществеността, направила е индустриален център, ученически център и с всяка година подобрява своите функции и дейности, наистина е време да се поощри от държавата. Това, което ще направим от парламентарната група на АБВ, е, че ще настояваме да се намерят тези допълнителни 5 млн., които са по-малко за тази година спрямо предишната и да настояваме като цяло научно-изследователската и развойна дейност да получи по-голямо финансиране. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Професор Георгиева поиска думата.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми акад. Воденичаров, уважаеми академици! Аз и ние, членовете на Парламентарната комисия по образование и наука, които сме от парламентарната група на ДПС, също ще подкрепим Годишния доклад на БАН за 2014 г. Не бих искала да се повтарям в тезите, които изложих при приемането на доклада за 2013 г., както и изказването си в зала при гласуването на този доклад. Бих искала да кажа, че е жалко, ако тревожните места в презентацията на акад. Воденичаров по този толкова важен документ за дейността на академията, Годишния доклад за 2014 г., ако тези абзаци останат просто за протокола или за стенограмата на това заседание. Ще ми се така, както до тук се чу това, което и миналия път, приемайки доклада за 2013 г. изразихме, ще ми се обаче Парламентарната комисия по образование и наука да направи една стъпка напред и може би да формулира, да протоколира решение, съответно да внесе становище и господин министърът в институционално взаимодействие по съответния ред, защото става въпрос за бюджета. Та ми се ще това приемане на годишния доклад да бъде основа, да бъде мотив, да бъде презумпция за една по-категорична и по-разпознаваема институционална следваща стъпка, която да не остане само еквилибристика и отражение в стенограмата, но наистина много скоро и твърде явно БАН да получи от държавата актуализация на бюджета си. Защото правителството говори непрекъснато за актуализации, говори за пренаредени дефицити, които поема отговорност да финансира, говори за увеличаване на приходи, говори за финансова стабилност на държавата като неотложен ангажимент, почти близкосрочен, та нека в този дневен ред за финансовата стабилност и за актуализация на бюджет в едно или друго звено, нека ние като орган да дадем документално ръкавицата и БАН много скоро да види дължимото като актуализация на бюджета. Защото само добро отношение и само институционално комплиментарно отношение е някак си не недостойно, но малко злепоставящо и едните, и другите. Злепоставящо и БАН, злепоставящо и тези, които си позволяват в плана на обещанията и на дългосрочните ангажименти да куртоазничат с тази институция, в която нещата не са в плана на куртоазията, а в плана на много тревожната научна мисъл.
На мен ми се иска, когато академиците са тук, тази тематична комисия, така да се каже, да им бъде пръв и реален партньор, защото е болезнено вниманието или фокусът на държавата към БАН да бъде някак си в паралелна писта и някак си в обърната и изкривена интенция, т.е. в една плоскост на някакво менторство. Не искам да бъда по-крайна, но докато БАН не види реално финансиране, което да обуславя и да обезпечава сериозни научни проекти с реинвестиционен потенциал в обществено-икономическата рамка на държавата, всичко останало ми се струва даже, че не е толкова да не кажа безполезно, но не е толкова нужно и полезно. Защото главите на академиците не трябва да са тревожни и да мислят в грубата логистична и капиталова рамка, която е ощетена не без заслуга на държавата и не без рестриктивността на бюджета, а трябва действително да подчертава и научния си принос, и гражданската си отговорност по същество, както се казва.
Затова в заключение повтарям, госпожо председател, може би комисията трябва малко по-категорично и по-ангажиращо да формулира решение и да излезе със становище, което да призове за неотменима, неотложна и много навременила актуализация на бюджета на БАН и то за научни изследвания, а не за обидните там капиталови разходи – отопление, осветление или публични задължения, защото това е унизително и за двете страни. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Георгиева.
Госпожа Дукова има думата, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо председател, господин министър, акад. Воденичаров, колеги академици, гости! Аз ще бъда много кратка, но вземам думата със сериозното притеснение, че тук пряко ангажираните професори и доценти вземат думата, макар и като членове на комисията и да не си помислят гостите и журналистите, че ние тези, които нямаме титли, нямаме отношение към БАН. Напротив, аз споделям всички положителни оценки, които казаха колегите, споделям и верните тревоги, които изказа проф. Станилов, и ще подкрепя.
Стана безспорно ясно, че аз съм един от феновете на Българската академия на науките, на всички форуми защитавам позиция и спрямо всички дейности, които върши БАН, съм изключително положително настроена. Разбира се, ще гласувам за подкрепата на този отчет и този път ще заявя, защото отчитам фундаменталната дейност на академията като научен и духовен център и безспорно защитаваните от нея високи стандарти с български и международен привкус, ако мога така да се изразя.
В този обаче дебат, в напоителната му част и по-голямата, ние говорим повече за бюджет и за дефицити. Особено това, което каза проф. Станилов, дефицитите в образователната дейност. Според мен не е куха тази работа и не е куха работата в нито едно направление. Не бихме могли да кажем, че няма да изпълним стандарти или стратегии, така трудно родени в този консенсус, който успяхме да направим. По-скоро, за да не бъдем елейни в словата си, макар че академията го заслужава, аз мисля, че отчетът би бил по-пълен, по-ясен, по-коректен, ако щете, ако имаше написани няколко думички по отношение на всеобхватността на академията и на нейните структури. Мисля си, че не всички структури работят толкова функционално, колкото цялата академия и дават тези съществени приноси, които има академията. В този смисъл е и моят въпрос, не знам дали му е мястото, но къде другаде, ако не тук. Академик Воденичаров, Вие мислите ли все пак за някаква оптимизация, защото, да, ние ще подкрепим тези дефицити от 5 млн., но ние говорим за заплати, за такива дейности, както каза проф. Георгиева – наеми и тем подобни, но ми се струва, че наистина академията има нужда от една оптимизация в някои от своите сектори.
И втората тема, която е много важна според мен, това е безспорно работата, вие вече вървите в тази посока, виждам, с ученическите академии, които ще се правят съвместно, но младите български учени? Петдесет, шестдесет процента от хората са на 50, 60-годишна възраст. Младите учени са безспорно много малко. Те не са и стимулирани кой знае по какъв начин. Но според мен тази работа би могла да бъде подобрена и аз искрено се надявам в следващия отчет за следващата година това да бъде един показател, който ще промени коефициента на своето съдържание в една друга посока. А иначе, благодаря ви за работата, ще подкрепя отчета, като искрено се надявам тази работа да бъде ползотворна за България. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми акад. Воденичаров, уважаеми академици, дами и господа професори, колеги! Ние от парламентарната група на БСП – Лява България, които сме членове на Комисията по образование и наука, ще подкрепим отчета на Българската академия на науките за 2014 г. Благодарим за подробната презентация, която беше направена на днешното заседание.
Имам един въпрос към Вас, акад. Воденичаров, който е породен от проблемите, които представихте за състава на учените в Българската академия на науките. Вие подчертахте, че наистина няма скокообразно увеличение на броя на професорите и в същото време казахте, че не е добра картината и е много тревожна тенденцията за броя на младите учени. Разбира се, добре е, че се запазва броят на докторантите, но той е твърде малък, ако погледнем и каква е картината на учените. До 26 години са едва 0,3 %, 8 души, от 26 до 30 години – само 3 %, 89 души. Така че ние също се надяваме да има по-конкретни мерки, даваме си сметка колко е труден този процес, но за привличане на млади хора в състава на академията.
Но нашия въпрос е по-скоро по отношение на сравнението между броя на учените, които бяха посочени в доклада за 2013 г. и сега за броя на учените в БАН през 2014 г. Виждаме едно намаление със 70 души. Аз Ви моля за Вашия коментар и оценка продължава ли тази тенденция на намаляване и в първите месеци на 2015 г. и разбира се всичко това ние също го свързваме и с политиката на академията за привличането на млади хора, защото без съмнение и двете тенденции са много важни от гледна точка на кадровото развитие и укрепване на Българската академия на науките в следващите години. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (Главен секретар на Българската търговско-промишлена палата): Ще бъда максимално кратък, тъй като данните, изнесени от акад. Воденичаров, са достатъчни впечатляващи и изчерпателни. Това, което касае дейността на палатата и специално българския бизнес за връзката наука-бизнес, бих искал да акцентирам върху това, което акад. Воденичаров спомена за изгражданата система от регионални центрове на академията. Това освен регионални звена са едни ефективни и действащи инструменти за връзка между науката и бизнеса. В част от тези регионални центрове координатори са представители на регионалните търговско-промишлени палати, като бих казал, че едни от най-активните центрове са базирани именно в тези области – Стара Загора и Враца ще дам като примери. Новите центрове също се изграждат в места по инициатива пак на регионалните търговско-промишлени палати, което е доказателство за интереса на местни бизнес към подобно партньорство и за ефективността на тези центрове като действащи инструменти и връзка между наука и бизнес. Надяваме се и за в бъдеще доброто партньорство да продължи. От страна на Българската търговско-промишлена палата имаме специална дискусия между 9 и 11 май в Търговище. Една от точките е точно засилване на партньорството между регионалните търговско-промишлени палати и академията по места, така че ние също ще работим активно в тази насока. С това ще приключа. Считаме, че е напълно обосновано Комисията по наука и образование да подкрепи представения отчет на Българската академия на науките за 2014 г. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Тотев, заповядайте.
ЛЮБЕН ТОТЕВ ( ректор на Минно-геоложкия университет): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председател на БАН, господин министър, уважаеми колеги академици и професори, уважаеми депутати! Всичко това, което се каза до момента във връзка с отчета, действително е така. Проблеми има, но на мен ми се ще да обърна внимание на един друг момент. Всичко това, което вие казахте, е така и би трябвало да се вземат мерки за бюджета както на Българската академия на науките, както за науката въобще, така и за висшите учебни заведения. Смятам, че в последно време и последните 2 – 3 години в Българската академия на науките се почувства може би един по-друг начин на работа - отвореността на академията към университетите в нашата страна, отвореността на академията към българския бизнес. Това, което господин главният секретар каза преди малко, е така, вярно е, посоката е правилна и смятам, че основна заслуга може би, защото всяка една единица, дали университет или академия, се ръководи от човек, който или търси контакти и връзки, или оставя нещата така по течението. Смятам, че това, което беше създадено, Академичният и индустриален клуб „Добри Желязков фабрикаджията”, е едно много полезно нещо, връзката на бизнеса и неговата съпричастност към проблемите на БАН и на науката въобще и отношението и връзката между БАН и университетите, която в последните години е силно проявена. На нашите заседания на Съвета на ректорите винаги е канен акад. Воденичаров и ние естествено на мероприятията на БАН. Това е нещо много добро, защото както вчера господин министърът каза, всички заедно трябва да вървим напред – и науката, и образованието.
Убеден съм, че членовете на Комисията по образование и наука ще подкрепят отчета за 2014 г. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Думата има доц. Вазов и след това доц. Вълчева.
ГРИГОРИЙ ВАЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, акад. Воденичаров, уважаеми дами и господа депутати! В този много приятен за мен тон на обсъждане на материал в български парламент и в българска комисия на мен ми се иска малко да променя начина на обсъждане. Да, категорично този доклад трябва да бъде приет, но крайно време е вече в тази държава някои неща да се казват такива, каквито са. Какво имам предвид? Имам предвид, че скоро се върнах от Индонезия и там разходите за наука и образование са 20 % от брутния вътрешен продукт. А всички знаем или поне финансистите знаем, че нормата на възвръщаемост е най-висока в научните изследвания.
И тук бих призовал акад. Воденичаров, и това ще бъде малко критична бележка към него, да излезе от тази скромност и интелектуалност на Българската академия на науките и в този доклад, в който има само две финансови странички, с финансов анализ, този доклад догодина да започне с първите 20 страници финансов анализ на приходи и разходи и тогава да се види на фона на тези, защото аз гледах само една от табличките, погледнете структурата на разходите, къде е науката? Работна заплата, капиталови разходи, издръжка, вноски. Каква наука искате? И въпреки това тези хора като донкихотовци правят някаква наука. Да, но младите, които искаме да влязат в БАН или в университетите, не са донкихотовци и това трябва да го разберем най-после в тази държава. Така че, акад. Воденичаров, аз съм само един доцент, но моята препоръка е да започнете с един сериозен финансов анализ. Мисля, че имате един прекрасен Икономически институт, с който съвместно работим и с който обаче тук в структурата на приходите ние имаме проект за 500 хил. лв. и вече две години ваши и мои учени съвместно по 7, по 8 пътуват от Дания до Франция и действително правят наука, правят публикации и правят нещо добро за тази държава. Време е и тази държава да направи нещо за тези млади хора.
Така че още един път, съсредоточете се върху структурата на разходите, ако искате в тази държава да имаме приходи. Същото се отнася и за университетите. Благодаря ви, бях малко по-емоционален.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Вълчева, заповядайте.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА (НБС-„ВОН” – КНСБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Воденичаров, господин министър, уважаеми господа народни представители, уважаеми господа ректори, колеги и гости! Поставям акцента върху тази графика, която виждате срещу себе си, графика, която показва едно не добро финансиране, но едно много добро управление. И понеже само преди два месеца гледахме бюджета за 2013 г., аз там се изказах по-подробно, тук ще поставя акцент върху това финансиране.
Доброто управление се вижда как от 39 млн. академията в собствените си средства вече отива към 62 млн., т.е. тя е достигнала онзи пик през 2008 г., когато имахме най-доброто финансиране в системата на науката и на висшето образование. Ами не е ли време да наградим тези усилия? И не е ли време държавата да върне заграбеното от БАН в размер на 5 млн. лв. в рамките на тази година. Тези 5 млн. лв. струват много, в това число и сълзите на акад. Воденичаров, които ние добре помним и смятаме, че усилията, които се полагат, заслужават всичко това.
Като цяло трябва да имат воля и политиците, защото пари за наука в нашата държава има, но те са съсредоточени извън научния център, извън висшите училища. Вижте каква е картината в Европейския съюз, там големият дял на парите са в научните центрове и в университетите. Тук големият дял пари е в правителството, след това е в бизнеса и най-малко там, където се работи истинската наука. Ако сте готови на това, ние от синдикатите ще ви подкрепим, уверявам ви. Съжалявам, че си отиде колегата от бизнеса, смятам, че и те са на това мнение.
Така че, върнете парите на БАН. Дайте да направим едно следващо подробно дебатиране. Знаете, че само преди две заседания имахме молба и дебатирахме тук финансирането на системата на висшето образование. Тогава Ви казах, госпожо Дамянова, че синдикатът ще поиска такова и за БАН. Когато сме готови, нека да направим нещо, така че във втората половина, когато са по-ясни финансовите потоци в държавата, да възстановим на 77 млн. лв. и догодина да помислим за тази първа крачка, която е заложена и в оперативната програма като поети ангажименти. Благодаря за вниманието. Убедена съм, че министерството няма нищо против това, което казваме и социалните партньори, защото сме на едно мнение в това отношение. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми акад. Воденичаров! Ако ми позволите, само една препоръка от моя страна. Всичко това, което казаха колегите, е така и ние ви подкрепяме безрезервно. И съм убеден, че няма присъстващ в тази зала, който да не е наясно с широкообхватната дейност на Българската академия на науките и ползите и приносите към развитието на науката, и на различни сектори от българското общество въобще.
Но това, към което аз бих ви призовал, е обърнете малко повече внимание на популяризирането на дейността на Българската академия на науките. Казвам го не само от моя гледна точка, но как да убедим политиците и респективно българското общество, когато твърде малко информация достига до обикновения българин за това, което прави Българската академия на науките и за приноса към различните дейности. Знам, че нашите медии не са много благоразположени към такава информация, но смятам, че може и финансов ресурс да се отдели повече в тази посока, за да получим и ние информация за това, което се случва там. Пак казвам, присъстващите са добре запознати, но обикновения гражданин и политици, които не са изкушени от образованието, от науката, вероятно не знаят. И нека дейността на БАН да излезе малко от академичните и научните среди и да стигне до обикновените хора. Иначе това, което направихте през миналите години със създаването на тези регионални центрове, е изключително позитивно и аз като представител на регион, в който беше изграден такъв център, мога да ви гарантирам, че центърът работи много добре. Посоката на прекия контакт с бизнеса и с гражданите с науката смятам, че е правилна като подход. Така че ви подкрепям в това, което правите. Ако прецените, че моята препоръка е в посока на подобряване на имиджа на Българската академия на науките, приемете я. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика на проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Колега Богданов, не съм съгласна, че проблемът с недофинансирането и нефинансирането на БАН се дължи на някакъв лош пиар. Това е продукт, който не може да бъде оценяван или остойностяван, или бюджетиран през трансмисията на популизма, през един широк пиар, някак си как на мен собствено не ми е ясно, та да стигне до всеки български дом, както се казва в подобаващ дискурс. Това е просто неуместно, това е някак си обидно и неудобно, защото какво значи държавата да отпуска бюджет или взема решения за своята политика и за параметрите, които я ексцерпират съобразно социологически проучвания, да речем, или съобразно настроенията на всеки български гражданин. Референдум ли да правим? Тук става въпрос за нещо по-сериозно. То иначе не се знае дали ще решат, че и на българското образование трябва много бюджет, защото например децата ни са с някаква по-ниска образователна грамотност или прочее, или прочее, или прочее. Не това е режимът, за да си говорим за приоритети на политиките, не това е режимът да говорим за бюджетиране, което да се цели в резултативност и не това е пътят, за да докажем това, с което и академиците, и всички тук сме съгласни. Безспорният водещ реинвестиционен ефект на всеки лев, който е даден за наука, а не за публичните задължения и за стопанските неволи на БАН. Мерси.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз мисля, че днес бяха направени много справедливи бележки и покани към Комисията по образование и наука ние сериозно да обсъдим и да имаме отношение по необходимостта от допълнителни средства за БАН, включително в рамките на 2015 г. Аз също смятам, че въпрос на държавна политика, на отношение по финансирането и развитието на Българската академия на науките е частта от бюджета, която се отделя ежегодно за Българската академия на науките и за образование. Мисля, че това, което ни беше казано и в изказалите се досега мнения, че силните години 2007, 2008, 2009, това, което и миналата година имаше като отделен бюджет за БАН, може би са наистина едно мерило, което трябва все пак да бъде достигнато. Защото в това отношение мисля, че има какво още да се направи. Тоест, според мен е наистина въпрос на държавна политика и ние като комисия смятам, че бихме могли, и сме го изразявали, разбира се, в обсъжданията, но това според мен е смисълът на подобна дискусия и на отношение към Българската академия на науките. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. За още една реплика към господин Богданов думата има госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин Богданов, аз вече наблюдавам какво се случва и не искам да бъда груба, но винаги много държа да бъда вярна. Нито ще се съглася с репликата на госпожа Георгиева, защото тя носеше един друг нюанс. Тя нямаше нищо общо с това, което колегата сподели. И аз ще кажа един елементарен малък пример. Колко една България се гордееше, когато космическата храна беше българска, която е правена от същите тези академици с научни разработки и т.н. В този смисъл колегата казва, че колкото повече популяризираме тази наука и тези достижения, които се правят в БАН, толкова по-добре е за Българската академия на науките и за нейния, ако мога да кажа с политическия термин рейтинг, ще се случат тези неща. И пак казвам, не искам да бъда груба. Парите са толкова, колкото са, защото чергата не може да бъде разпъната на кръст във всички дейности, които държавата финансира. И недейте предизборно, колеги от БСП, да правите тези внушения и тези спекулации. Кой не ще да извади от торбата скромна и да даде на всички, най-вече там, където фиксираме, че това е приоритет? Кой не ще? Кой не би направил пиар с тази тема? Не я правете по този безподобен начин, защото ние всички тук сме заедно в това мислене да бъдат дадени повече пари за образование и повече пари за наука, когато ги има и когато не си ги изхарчил преди това. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. За дуплика има думата господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми колеги, до известна степен съжалявам, че предизвиках такава дискусия. Съгласявам се с проф. Георгиева, с това, което каза. Наистина е въпрос на държавна политика. И не съм имал предвид в своето изказване, че някой трябва да ни убеждава. Напротив, Българската академия на науките е една от най-сериозните институции, най-важна в държавата, така че трябва да е приоритет на всяко едно правителство да осигурява достатъчно средства за това. По-скоро госпожа Дукова иззе думите, които смятах да кажа. Идеята беше точно тази да дадем добрия пример, ако искате и с чисто възпитателен ефект, с чисто патриотичен ефект, ако трябва да влезем в тона на политическия разговор, Българската академия на науките може да представи неща, които ще бъдат добри и пример за всеки български гражданин, особено за подрастващите. Аз с това съм съгласен наистина.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми колеги, госпожо председател, акад. Воденичаров, господа и дами! Несъмнено ще подкрепим този отчет, а ние в рамките на няколко месеца гласувахме два отчета и ако се вгледаме в годините, извинете ме за професионалната деформация, но това бяха едни трудни години за България. Без да влизам в подробности, да ги оценяваме, да ги наричаме криза, политическа, конфронтация и икономическа, това бяха трудни години. Трудни години бяха за всички – и за тези, които управляваха, и за тези, които бяха в опозиция, и за по-богатите, и за по-бедните в България. Това бих искал да кажа, че в тези трудни години Българската академия на науките очевидно заслужава уважение и това уважение, макар и не много видимо от този доклад, от този отчет, респектира и всеки, който разтваря тези страници на този доклад и на предходния, би трябвало да се отнася с уважение към академията. А това е първото условие, всеобщото уважение към академията, към нашата гордост, към институция с не само минало, не само с настояще, но и с бъдеще. И оттук нататък разговорът за това как трябва да бъде финансирана и какво трябва да бъде вече придобива технологични измерения.
Аз бих искал да кажа и още нещо, но господин министърът излезе, надявам се, че в следващия период, в следващата отчетна година ние ще имаме възможност да се радваме на едно много по-добро, не казвам, че сега е лошо, но много подобрено отношение между министерството и академията в смисъл на едно по-широко сътрудничество както в областта на науката, така и в областта на образованието, защото тези реформи, които се очертават от министерството, тези законодателни реформи, които са на път и вървят с усилени темпове, изискват една широка както обществена, така и политическа, но на една научна основа, един научен консенсус. И аз виждам в това сътрудничество гаранция за действително едно движение, едно развитие на науката и образованието в правилната посока. С това приключвам.
Позволявам си да направя едно процедурно предложение, госпожо председател, да прекратим дебатите и да преминем към гласуване, ако разбира се, вносителите не искат да кажат нещо накрая.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Академик Воденичаров поиска думата, след това, разбира се, след толкова изказвания мисля, че е редно да му дадем думата, ако нямате нищо против, за становище по така направените изказвания, след което ще преминем към гласуване.
СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Преди да отговоря на въпросите, аз искам да благодаря на всички членове на комисията. Просто това, че вие оценявате това, което се върши в академията по един такъв начин, ни окуражава. Явно, че във ваше лице ние виждаме хора, които разбират проблемите на академията и се надяваме и с вас, и с наши усилия да се опитаме да направим така, че академията да стане по-полезна на обществото, защото това е нейната задача, да служи на обществото.
По въпросите, които се зададоха. Беше поставен въпрос мислим ли за някаква реорганизация. Преди един месец Съветът на директорите обсъждахме въпроса за започване на нова атестация в академията на всички нива и за някаква оптимизация на отделните звена в академията след провеждане на атестацията. Това в момента върви като процедура.
По въпроса за младите хора. За съжаление ще отговоря по един такъв начин: с основна заплата 440 лв. един млад човек не може с добро да го накараш да дойде да работи в академията. Полагаме много усилия млади хора, които обичат науката, искат да работят, веднага като идват да ги насочим към работа по проекти, по които има допълнително възнаграждение. Докато не се реши въпроса с обидните заплати в академията от 440 лв. за млад учен и 750 лв. за професор, просто без коментар.
Какво искам още да добавя? Ние в академията сме се амбицирали нашата роля като експертен център на държавата да стане по-видима. И наистина в момента имаме с 8 министри договори за съвместна работа. Не искам да изброяват и задачите, които решихме. По въпроса с Кресненското дефиле, по въпросите, както се каза преди малко, с дюните нещата, които бяха със снеговалежите горе по Родопите. Поканени сме в момента за разработване на програмата за изоставащите райони. Академията се нуждае от задачи. Хубаво е, че сега в лицето на това правителство ние намираме консуматори на това, на което сме способни. И молим, дайте ни такава работа, академията за това е създадена.
Колегата, който отбеляза нещата, че не винаги сме добре видими. Вярно е това нещо, но тази трудност се опитваме да преодоляваме с връзките с някои популярни издания като „Стандарт”. В момента със „Стандарт” провеждаме един национален конкурс за изобретения в България. Търсим всякакви изяви по телевизията, с БТА сме във връзка, пускаме непрекъснато предавания. Отворили сме вратите на салона на академията за различни събития. Но не можем да заинтересуваме по друг начин медиите, от които голяма част се нуждаят и от финансова добавка, която ние не можем да им предложим. Търсим и други начини и се надяваме, че ще имаме по-добър успех. Забележката е много точна, но правим това, което ни разрешават възможностите.
Благодаря на всички за добронамереността!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Направено е процедурно предложение да прекратим дебатите и да преминем към гласуване. Има ли против, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките през 2014 г. , № 505-00-3, внесен от председателя на Българската академия на науките на 06.04.2015 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема.
Благодарим на акад. Воденичаров, но мисля, че следващата точка също интересува всички, които имаха по отношение към първата. Досега си говорихме за финансови ресурси, никак не са малко те по оперативната програма, за която предстои министерството да ни уведоми докъде са стигнали.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Представяне на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” – 2014 – 2020 г.
Давам думата на проф. Тодор Танев.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря. Действително по-важна задача от сега до лятото и след това министерството надали ще има, с изключение само на закона, който в момента се разглежда на второ четене и, слава Богу, е доста напреднало, така разбирам. Пожелавам успех, обаче вие ни пожелайте успех на това, което правим за оперативната програма. Защото точно в момента колегата Денков, заедно с директора на главната дирекция и с другия заместник-министър Костадинов са в Брюксел и преговарят по доста спорни въпроси, които дойдоха и до вас, като например стипендиите. Но за това след малко. Имаме много извършени неща до момента, които сме ви изпратили писмено и мисля, че няма нужда да ги споменавам сега, но ни предстоят много планирани дейности от сега до края на календарната 2015 г. Това е по-важно наистина.
Знам, че миналата седмица дълго време нашият заместник-министър, натоварен най-вече с организацията на работата, ви е не само брифирал, вие сте имали и такива дебати. За да не ги повторя, предлагам Стоян Цонев, който е заместник-главен директор на „Структурни фондове и международни образователни програми”, която е основната инстанция в работата на министерството, която се занимава с изпълнението, да представи презентация, т.е. да представи тези дейности, които са планирани. Бихте ли се съгласили?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, разбира се, мисля, че така ще бъде най-добре за всички.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Мисля, че презентацията е добре направена и ще бъде информативна и не много дълга.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Цонев. Преди да започнете, може би от името на всички колеги да помоля да изпратите презентацията до комисията, така че да я изпратим на имейлите на всички колеги, които са членове на Комисията по образование и култура, тъй като поради паралелни важни други заседания, които вървят в момента, останахме в по-малък състав, но мисля, че информацията би била полезна за всички.
СТОЯН ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми проф. Танев, уважаеми дами и господа народни представители! Потвърждавам, че ще изпратя презентацията дори в много по-подробен вариант, отколкото сега ще я видите тук, тъй като сега ще се опитам в рамките на десетина минути, без да бъда твърде обстоятелствен, да спомена основните неща и да имате възможност да зададете въпроси.
Оперативната програма, нека започна с това, беше одобрена от Европейската комисия на 19 февруари тази година след, разбира се, продължили доста дълго преговори, но вече можем да се похвалим, че за първи път в България ще се изпълнява тази оперативна програма. Министерството на образованието и науката ще бъде управляващ орган. Това е единствената програма в България, която ще бъде двуфондова от структурните фондове, от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд.
Как се вписва тази програма в Стратегията „България 2020”? Всъщност има три основни цели, които адресира Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Първата цел е да се повиши процентът на инвестициите от брутния вътрешен продукт в научни изследвания и развойна дейност до 1,5 %, като в момента виждате, че състоянието е доста по-ниско – 0,64 %. Друга цел до 2020 г. е да се намали процентът да преждевременно напусналите училище до под 11 %, в момента е 12,5 %. Третата основна цел, въпреки че, разбира се, има много други цели, които ще видите след малко, е да се вдигне до 36 % завършилите висше образование между 30 – 34-годишните, в момента е 27 %.
Оперативната програма с общо бюджет от 1 млрд. 370 млн. лв., като знаете, че това са инвестиции, които в 85 % идват от европейските фондове и 15 % е приносът на националния бюджет. Програмата е разделена на три основни приоритетни оси и една помощна – техническа помощ, като първата приоритетна ос е „Научни изследвания и технологично развитие” и ще се финансира от Европейския фонд за регионално развитие с бюджет от 560 млн. лв., втората приоритетна ос се казва „Образование и учене през целия живот” – с бюджет от 504 млн. лв. – от Европейския социален фонд. И третата приоритетна ос, която е също от Европейския социален фонд, се казва „Образователна среда за активно образователно приобщаване” и тя е с бюджет от 252 млн. лв. Спомагателната приоритетна ос 4 е с бюджет от близо 55 млн. лв. -техническа помощ и е предназначена за осигуряване на капацитета на управляващия орган за управление на оперативната програма, както и разбира се за повишаване капацитета на потенциалните бенефициенти за работа по оперативната програма.
По приоритетна ос 1 имаме 3 основни специфични цели: да се развият върхови пазарно ориентирани научни изследвания, да се подобри териториалното и тематично разпределение на научните инфраструктури и да се увеличи участието на български изследователи в международно сътрудничество. Най-общо казано, без да влизам в твърде много подробности, по приоритетна ос 1 това, което се стремим да постигнем към 2023 г. е да бъдат създадени центрове за върхови постижения, центрове за компетентност, регионални научни центрове, за които се спомена преди малко и от страна на доц. Великов, както и да се осигури финансова подкрепа за участие в международни и паневропейски научни мрежи на българските научни организации.
Втората приоритетна ос е най-обширна що се отнася до брой мерки, вписани в нея, затова ще спомена може би основните. Тя се дели на 4 инвестиционни приоритета. В рамките на всеки приоритет има и няколко цели. На първо място – подобряване на постиженията на децата и учениците в овладяване на ключови компетентности и намаляване броя на преждевременно напусналите училище, също устойчивото задържане на учениците в образователната система. Тук имаме както планирани мерки за повишаване квалификацията на преподавателите в образователната система, така и мерки за извънкласни, извънучилищни дейности. Продължават също така мерките за целодневната организация на учебния процес, неща, които планираме в момента и предстоят, ще ги видите и на последния сайт още по-конкретно за това какво планираме като конкретни операции. Според инвестиционен приоритет по втората ос целите са свързани с висшето образование, въвеждане на система за проследяване на броя на завършилите, които са започнали работа по специалността си през първата година след завършване, системи за управление и финансиране на висшите училища, увеличаване на броя на завършилите висше образование и повишаване на квалификацията на научно-изследователския състав. Тук, разбира се, продължаваме мерките, които са за подкрепа на студенти, включително студентските практики, рейтинговата система, която се поддържа от Министерството на образованието и науката и, разбира се, квалификация на преподавателите в системата на висшето образование.
Третият приоритет от четирите съдържа 2 цели: развитие на капацитета и повишаване на квалификацията на заетите в областта на образованието, повишаване на участието в продължаващото обучение и надграждане на знания, умения и компетентности на обхванатите от дейности по оперативната програма.
Четвъртият инвестиционен приоритет има 2 основни цели: да се повиши броят на учениците в професионалните училища, както и да се адаптира професионалното образование и обучение към нуждите на пазара на труда. Тук, разбира се, има мерки, свързани с продължаване на подкрепата за ученически практики, повишаване на дела на завършилите професионално или висше образование, които са започнали работа, свързана с областта на образованието в първата година след завършването им. Тук бих искал да спомена, че една от основните мерки, която планираме в рамките на тази приоритетна ос, е надграждане на системата за кариерно ориентиране в средното образование.
Третата основна приоритетна ос се дели на два инвестиционни приоритета, единият е свързан с увеличаване на броя на образователните институции, осигурили подкрепяща среда за включващо образование. Тук основен приоритет на Министерството на образованието и науката ще бъде продължаване на мерките, свързани с включващо образование и подкрепа на интегрираното обучение на деца и ученици със специални образователни потребности. В рамките на втория инвестиционен приоритет, който е свързан и с повишаване броя на успешно интегрираните чрез образователната система на ученици от маргинализирани общности. Тук планираме мерки за подкрепа на образователната интеграция и реинтеграция както на учениците в училище, така и на децата в детските градини, както и друга основна мярка, свързана с ограмотяването на възрастни.
Може би най-конкретно, с което бих искал да завършва, е това, което непосредствено планираме още през следващия месец, нещо, което екипът на Министерството на образованието работи през последните няколко месеца много активно, разработват се предложения за така наречените критерии за избор на операции или нека да ги кажем по-ясно операции, които ще бъдат предложени на органа, който ги одобрява, Комитетът за наблюдение, който ще се състои на 26 и 27 май. Планираме да бъдат предложени за одобрение общо 12 операции. Може би твърде амбициозно, но имайки предвид, че все пак програмата е одобрена през втората половина на програмния период, няма време за губене. Тези 12 операции са както следва: в рамките на приоритетна ос 1 ще предложим за одобрение 4 операции, които са за създаване и развитие на центрове за върхови постижения, създаване и развитие на центрове за компетентност, изграждането на регионалните научни центрове и създаване и модернизиране на уникални научни инфраструктури като партньори с европейски научно-изследователски комплекси. Както проф. Танев спомена, в момента заместник-министър Денков е в Брюксел, където се уточняват последните неща, които подлежат на обсъждане с Европейската комисия.
В рамките на приоритетна ос 2 бихме искали да предложим на Комитета за наблюдение 5 операции: поддържане и усъвършенстване на рейтинговата система на висшите училища; студентските стипендии; студентски практики; една много голяма операция, която е свързана с развитие на способностите на учениците и повишаване на мотивацията им за учене. Тази операция ще надгради и обедини в едно, две много успешни операции, които се изпълняват в момента от Министерството на образованието по предходната програма. Това е така наречената операция „Успех” за извънкласни дейности и операцията относно организацията на учебния процес в средищните училища. Последната операция в рамките на приоритет 2 е системата за кариерно ориентиране в училищното образование.
Три операции ще предложим за одобрение сега през май в рамките на третата ос. Както ви споменах, едната е за така нареченото включващо обучение, осигуряване на условия и ресурси за подкрепящата среда в детските градини и училищата за осигуряване на включващото обучение на децата със специални образователни потребности. Втората операция е за образователна интеграция на учениците от етническите малцинства, както и на такива, които са търсещи или получили международна закрила. Третата и последна е подкрепата за предучилищното възпитание и подготовка на деца в неравностойно положение.
Бих искал да обърна внимание наистина на това, което сме се опитали да направим специално по втората операция. Това е, че обръщаме внимание на този проблем, който стои пред България, че бихме искали да включим и да осигурим подкрепа за децата от семейства на бежанци тук. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря ви. Колеги, имате думата за въпроси, по-скоро предложението за тази точка беше наистина да се информира комисията докъде се е стигнало с тази оперативна програма, на какъв етап са различните проекти от гледна точка на подготовката, в срок ли сме, защото е наистина много важно да нямаме още една нулева година. Има много проекти, които са изключително голям и добър финансов ресурс както за системата на средното образование, така и за системата на висшето. Имаме успешни проекти, тук ще цитирам някои от тях: проектът „Студентски практики”, който от гледна точка на обвързването на образованието с потребностите на пазара на труда дава изключително добри резултати и е в подкрепа на тази политика; проектът за кариерно ориентиране; проектът за ограмотяване на възрастни; проектът, включващ обучение, по който се финансират заплати на ресурси и учители, които работят в момента на място в училището; проектът за целодневна организация в средищните училища, където отново се поемат заплатите на възпитателите; проектът, който обезпечава така наречените в момента извънкласни дейности, занимания по интереси, което е наистина един изключителен ресурс за училищата и не би следвало да имаме месеци, в които съответните дейности няма да бъдат обезпечени, защото е важно за системата. В този смисъл наистина е важно да сме информирани докъде се стигна с разработването вече и на конкретните проекти и предложения. Благодаря.
Заповядайте.
СТОЯН ЦОНЕВ: Благодаря. Бих искал да спомена, че ние дори имахме много сериозната амбиция, която се оказа може би по-голяма, тези операции, които споменахме и за които и Вие споменахте, госпожо председател, да бъдат дори предложени за одобрение на Комитета за одобрение през месец ноември 2014 г., но в хода на разговорите с Европейската комисия нашите партньори от комисията ни препоръчаха преди официално да е одобрена оперативната програма, да не пристъпваме към одобрението. От тази гледна точка и имайки предвид официалното вече одобрение на 19 февруари, ние насрочихме по най-бързия начин следващия комитет, който ще бъде, както казах, на 26 и 27 май.
И отново по препоръка и по наше разбиране, и на Европейската комисия, и изцяло разбирането на Министерството на образованието и науката бяха създадени 3 тематични работни групи и един подкомитет към Комитета за наблюдение, които да обсъдят преди внасянето на комитета с абсолютно всички заинтересовани страни, включително неправителствен сектор, представители на бизнеса, синдикатите, общините, училищата, регионалните инспекторати, всички тези операции, за които се спомена.
Накрая наистина да спомена, че именно поради аргументите, които изложихте, тези 12 операции, по-специално тези, които са по втора и трета ос, са подбрани приоритетно за стартиране още сега, през средата на годината, именно поради тези причини, тъй като тези от тях, които изброихме, свързани с отделната организация, с кариерните центрове и с включващото обучение, наистина изискват много плавен преход с предходния програмен период, имайки предвид, че сега изпълняваните операции по „Развитие на човешките ресурси” очакваме да приключат дейността си към месец октомври. Нашата амбиция е да ги застъпим веднага след това, още през октомври, най-късно ноември тази година с новите операции по „Наука и образование за интелигентен растеж”, за да не се получи никакво прекъсване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси, за отношение.
Заповядайте.
РОСЕН КИРИЛОВ (заместник-председател на Националния синдикат „Висше образование и наука”): Доцент Лиляна
Вълчева трябваше да тръгне, затова аз искам да кажа няколко неща. Първо, нашият синдикат подкрепя оперативната програма и ние смятаме, че министерството заслужава поздравление за целите усилия и многото труд, който е свършен до тук. В тази връзка ние обсъдихме някои проблеми, които виждаме и бихме искали да направим две препоръки по отношение на новата оперативна програма.
Първата препоръка е свързана с това, че според нас, ще говоря специално за висшите училища, част от висшите училища ще имат проблеми с финансирането на някои проекти по новата оперативна програма от гледна точка на наличие на оборотни средства. В тази връзка считаме, че ГД „Структурни фондове”, която все пак до този момент администрираше отчитането на проектите по стария програмен период, би следвало да направи някакъв анализ на това до каква степен реално са усвоени парите и да се помисли за това по какъв начин висшите училища ще могат оперативно да финансират разходите по новата оперативна програма. Тъй като знаем, че в стария програмен период имаше едно струпване на проекти в един и същи временен порядък и тогава университетите трябваше да разполагат с един значителен спрямо техния бюджет ресурс, с който да финансират оборотно проектите. Това в някои университети беше проблем и ние считаме, че би следвало да се направи един анализ в тази посока, т.е. да помислим отново за финансирането от гледна точка усвояването на тези пари.
Второто нещо, което искам да отправя като препоръка, разбира се, без да влизам в детайли, ние предлагаме част от мерките, които ще се стартират, специално студентските практики и някои други, преди тяхното стартиране да бъде направено едно малко по-широко обсъждане с академичната общност от гледна точка на това чисто технологично като процедури някои неща да бъдат подобрени спрямо стария отчетен период и старата програма, така че контролът да бъде засилен. Много важно е контролът върху тези средства да бъде засилен и считаме, че това ще бъде един безспорен успех на новата оперативна програма, ако контролът бъде засилен.
С оглед на тази цел имаме и конкретни предложения по-специално по отношение на студентските практики, но в момента нито е мястото тук, нито считаме, че е необходимо да излагаме, ние сме ги казали. И предлагаме те да бъдат обсъдени на един по-широк форум. Това беше съгласувано с голяма част от висшите училища. И го отправям като препоръка. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Цонев, желаете ли да вземете отношение?
СТОЯН ЦОНЕВ: Аз просто бих искал да благодаря за отправените препоръки от доц. Кирилов, разбира се, да поема ангажимент от наше име, че ще бъдат взети предвид, както и още веднъж да направя уговорката, че в рамките на тематичната работна група „Висше образование” към комитета за наблюдение, където са представени отново всички заинтересовани страни, включително и синдикат „Висше образование” бяха повдигнато тези въпроси и в рамките на една дискусия беше взето единодушно решение в подкрепа именно на това, което спомена доц. Кирилов, да бъде помислено наистина да оптимизиране на процеса за осъществяване на контрол.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, ако няма въпроси, да благодарим на госпожа Кастрева и на господин Цонев. Професор Танев си тръгна, защото наистина се наложи, но пък в крайна сметка имахме едно достойно представяне на оперативната програма. Благодаря на всички представители на министерството, както и на всички вас за участието в днешното заседание. Аз ви уверявам, че Комисията по образование и култура ще следи стриктно и периодично ще поставя на дневен ред изслушване по отношение на напредъка на дейностите по оперативната програма, защото е важно, ресурсът наистина е много голям и е важно да не се получават нулеви месеци дори както в системата на висшето, така и в системата на средното образование. Така че стриктно ще ви наблюдаваме как работите, защото мисля, че е в интерес на системата. Пак казвам, говорихме си и непрекъснато си говорим за финансови ресурси. Голям финансов ресурс, важна програма, за първи път образоването в България се радва на нова оперативна програма и мисля, че трябва всички заедно да покажем, че имаме капацитета да изпълняваме тази програма.
За точка „Разни”, колеги, имате ли въпроси? Не.
Закривам днешното заседание. Благодаря на всички за участието днес.
(Закрито в 17,00 ч.)