ДНЕВЕН РЕД:

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, № 454-01-51, ВНЕСЕН ОТ МИЛЕНА ДАМЯНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 21 НОЕМВРИ 2014 Г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието и науката
______________________________________________________


На 25 и 26 април 2015 г. се проведе изнесено заседание на Комисията по образованието и науката в град Костенец. То бе открито и ръководено от председателя госпожа Милена Дамянова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите народни представители и гости.


* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми представители на медиите! Добър ден на всички! Имаме кворум, така че мога да открия днешното заседание.
Преди да приемем дневния ред, искам да съобщя, че имаме гости на днешното заседание. До мен е господин Тодоров – заместник-кмет на община Костенец.
Господин Георги Зарков – председателят на Общинския съвет, излезе за малко, но ще се присъедини към нас.
Наш специален гост е и господин Томов – директор на болничното училище в Момин проход.
Благодарим, че уважихте заседанието на Комисията, което се провежда на територията на Вашата община.
Преди да преминем към същинската част от работата на Комисията, ми позволете да дам думата на господин Тодоров да открие заседанието, като домакин, и да ни приветства.
Заповядайте.
ИВО ТОДОРОВ: Благодаря, за мен е голяма чест.
Добро утро на всички! Уважаеми дами и господа, Уважаема госпожо заместник-министър, позволете ми от името на кмета на община Костенец господин Радостин Радев да Ви приветствам с „Добре дошли!” и да Ви пожелая ползотворна и приятна работа в този хубав край на нашата Република България.
Намирате се в община Костенец, курорта „Вили Костенец”, в прекрасната вила „Констанция”. Надявам се това да не е първото и последно заседание, а това да се утвърди като традиция и да идвате по-често при нас. За нас ще бъде огромно удоволствие и чест да Ви приветстваме и посрещаме на наша територия. Пожелавам Ви приятна работа!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Надявам се да идваме с удоволствие, макар че винаги има дебати по отношение на изнесените заседания. В кръга на шегата бих казала, че може би открихте едно нелегално по думите на някои хора заседание в момента, но както виждате, нито сме в нелегалност, нито сме се скрили. Смятаме, че Комисията трябва да бъде достъпна за гражданите, за представителите на местните власти, за директорите на училищата и за учителите от цялата страна, а не само на територията на София, още повече когато се гледа такъв важен Законопроект, който касае всички. Считам, че трябва да се чуват различните гледни точки.
Господин Томов, Вие искахте да кажете няколко думи в началото.
Имате думата.
ЙОРДАН ТОМОВ: Директор съм на болнично училище в Момин проход от приблизително двадесет години.
Зарадвах се, че както се казва, Комисията идва на крака в Костенец. Имам предложение относно болничните училища, което искам да представя.
С госпожа Дамянова имахме среща още преди години в Министерството на образованието относно болничните училища и мисля, че сме постигнали консенсус относно съществуването на болничните училища. Вижда се, че те все по-трудно съществуват, защото паралелките се формират трудно, има и други неща, които са техническа пречка – ние ги знаем.
Предвид на предлаганото в новия Закон, който ще бъде гласуван скоро, дай Боже, има предложени центрове за подкрепа за личностно развитие, които са общински. Нашите училища там, където е възможно, могат да бъдат преобразувани в такива центрове.
В България останаха четири болнични училища – в София, Пловдив, Плевен и Момин проход.
Преди години бяхме преобразувани в санаториално училище, но тъй като преобразуваха санаториумите в рехабилитационни болници, се наложи и ние да станем „болнично училище” и Министерството ни преобразува.
Такава е и моята идея. Децата в училището в Момин проход са от цялата страна. Ние работим само в една болница. Нашият режим на работа е точно като в училище, докато другите, големите болници ходят в различни болници, там нямат стаи, установени помещения, там е по-различна ситуацията.
Моето предложение е да се даде възможност болничните училища да бъдат или закрити, или преобразувани.
Давам предложение за текст: да не бъдат закрити до 2015 г., а да се даде една година толеранс, за да може да бъдем преобразувани от общината. Всичко това да се изговори в Общинския съвет и той да вземе решение; да се види какви ще са стандартите, как ще бъде финансирането на децата. При нас, както казах, децата са от цялата страна. Иначе специално за Центъра в Момин проход – той ще бъде с много по-добра структура, отколкото училищата, тъй като ще обхваща повече деца. Няма да се борим за паралелки, как да формираме паралелките – дали ще са слети, да искаме от Министерството разрешение за слети паралелки. Там има лекар и рехабилитатор. Центърът няма да бъде голям. В същото време тази структура в Момин проход ще остане, за да подпомага деца от цялата страна. Освен това ще бъдат обхванати децата със СОП (специални образователни потребности), които също ще имат подкрепа. Това ще бъде общински център по новия Закон.
Според мен преобразуването чисто технически, без да съм юрист, тъй като веднъж са ни преобразували, е възможно, тъй като преобразуването спира действието на старата структура и дава новата структура в движение. По този начин се избягва закриване, откриване и куп други неща и по този начин според мен не се губи натрупаният през годините опит.
Общо взето, това са предложенията ми. Не зная дали са разумни и как ще ги приемете. Мисля, че ако се даде отсрочка една година за закриването, може да не бъде „считано от”, а да бъде „до”, тъй като, ако не могат да бъдат преобразувани, те веднага ще бъдат закрити.
Другото ми предложение е специално за нашето училище или по-скоро там, където е възможно, ако и в София също е възможно, няма проблеми, нека да ги преобразуват, да бъде записано така: „Болничните училища се закриват или преобразуват, считано до 2016 или 2017 г.” – както Комисията прецени.
Това са моите предложения.
Желая успех на новия Закон! За такъв Закон сме в очакване от не зная колко време. За болничните училища има консенсус – и в Законопроекта на господин Жаблянов, и в другия, така че няма спор по него. Ние го знаем, обсъдили сме го. Моите предложения специално са тези училища да бъдат преобразувани в центрове там, където е възможно и където общината прецени. Да се даде една година толеранс за закриването, ако е възможно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Докато Вие говорехте, референтът на нашата Комисия от Народното събрание подсказа, че е възможно. Мисля, че по чл. 80 ще имаме консенсус да приемам като предложение на Комисията такъв срок – до една година, който Вие предложихте, като се включи думичката „преобразуване”, за да се улесни процесът и съответно да се превърнете в център за подкрепа за личностно развитие, като какъвто Вие вече функционирате, ако мога така да се изразя. Бихте могли да бъдете посочен като пример за добра практика за всички останали институции, които трябва да бъдат преобразувани в такива центрове. Благодаря Ви.
Колеги, предлагам да преминем към гласуването на дневния ред.
Чакаме да се присъедини и председателят на Общинския съвет. Когато дойде, също ще му дадем думата за няколко думи.
Нека да пристъпим към единствената точка, заложена в нашия дневен ред за настоящето заседание:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, № 454-01-51, ВНЕСЕН ОТ МИЛЕНА ДАМЯНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 21 НОЕМВРИ 2014 Г.
Моля да гласуваме.
За – 13, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Ще се радваме гостите да останат и да чуят дебатите, които вървят по конкретните текстове на Законопроекта.
На предходното заседание приехме чл. 42 включително.
Преминаваме към чл. 43.
По чл. 43 има направени предложения от народния представител Станислав Станилов, народния представител Мартин Димитров и група народни представители, народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, от народния представител Милен Михов и група народни представители, от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, от народния представител Кристиан Вигенин и група народни представители и от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
В общи линии голяма част от предложенията се припокриват.
Колеги, имате думата за изказвания.
Госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Вие вече посочихте, че се припокриват част от предложенията, внесени от отделни народни представители, които представляват парламентарни групи. Това е резултат от това, че се вслушахме в предложенията, направени по време на доста широката обществена дискусия, която последва след разглеждане в пленарната зала на първо четене на Закона за предучилищното и училищното образование. Затова искам да обърна внимание, че внесените текстове са насочени към решаване на проблема за запазване на помощните училища. Макар че са наречени „специални училища” и в много отношения предложеното от проф. Станилов, от проф. Светла Бъчварова, има известна специфика в предложението на Янаки Стоилов, също и предложението на Милен Михов и група народни представители е свързано точно с този казус. Много родители, учители, представители на обществеността, които изразиха мнението си през месеците на дискусия, искаха да чуят отклик от страна на Комисията по образованието и науката за запазването на възможността за децата със специални образователни потребности, които не могат да се интегрират в общообразователното училище, да учат при необходимите за тях специални условия чрез запазване и модернизиране на досегашните помощни училища.
Естествено, тук не става дума само за промяна на наименованието, но и за развитие на тези училища в среда, която се е променяла през годините.
Практиката доказа, че има деца, ученици, при които процесът на интегриране изисква предварителна подготовка, специални условия, осигурявани именно в специалните училища.
Известно е и ние сме посочвали и по време на обсъждането в залата на първо четене, че редица европейски страни, аз лично посочих опита на Италия през последните години, където бяха закрити помощни училища, но сега върви обратният процес на възстановяване на този тип училища – дали ще се наричат „помощни” или „специални”. Това доказва необходимостта, че не бива рязко да се отива към закриване, а да се търси вариант за тяхното модернизиране в съвременните условия.
Модернизирането на сегашните помощни училища може да даде истинска възможност на децата със специални образователни потребности да се развиват според техните възможности и при по-специални грижи.
Може би най-важното в това предложение, което пролича и от обществената дискусия, е, че родителите и децата трябва да имат възможност за избор. Това беше най-същественото, което чухме като предложения по време на обсъждането – да им се даде възможност да избират при какви условия техните деца, които наистина имат нужда от подкрепа, да могат да учат и да се развиват.
В хода на дискусията ще се включим с още аргументи, но това са основните наши бележки по направените предложения.
Бихме ги подкрепили, защото текстовете се припокриват в много отношения. Ясно е, че народните представители, които са внесли подобни предложения, са се вслушали в направени предложения от експерти и в този смисъл има припокриване на текстовете в предложенията от отделни народни представители и групи. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Ако позволите, да аргументирам предложението, което сме направили с колегите.
Предложението касае специалните училища по вносител, а именно училищата за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания, увреден слух или нарушено зрение.
Към момента към Училището за деца с увреден слух има – не бих го нарекла детска градина, а предучилищни групи, защото на практика те не съществуват като отделна детска градина, макар родителите да ги наричат „детска градина”. Това е наш пропуск, като вносители, защото в първоначалния вариант на законопроекта знаете, че задължителната детска градина беше свалена до четиригодишна възраст. При качването на пет години обаче на практика това училище остава без съответните предучилищни групи. Затова коригирахме този наш пропуск. Даваме възможност и запазваме съществуващите и към момента предучилищни групи към тези училища.
Имаше доста писма и от родители. Смятаме това за добра практика, утвърдила се през годините. Детската градина или предучилищните групи към това училище са работещи. Мисля, че няма пречка и не би било добре те да преустановяват своето съществуване. Благодаря Ви.
Други изказвания?
Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, искам да коментирам тук три изречения при обсъждането на тези текстове.
Имаме принципно различие за специалните училища – познатите и действащите към момента помощни училища. Зная, че това са едни от най-сериозните дебати по Законопроекта. Освен уважаемите колеги от БСП лява България, ние също сме направили безкрайно много срещи не само след приемането на първо четене на Законопроекта, но и много преди това. В момента също продължават срещи на колегите по места.
По конкретния казус за мен изключително ползотворни бяха срещите с директорите на помощните училища и тяхната асоциация, която предполага широка представителност на тези колеги.
Всички предложения, които ние, като вносители, направихме между първо и второ четене, касаят трансформацията на помощните училища. Нашето предложение е тези училища да бъдат преобразувани в центрове за специална образователна подкрепа. То е на базата на абсолютно постигнато разбирателство на 100% с Асоциацията на директорите на помощните училища. Сега няма да ги коментираме. Когато стигнем до съответния текст, ще дадем повече детайли. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Захариева.
Реплика – госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Реплика по повод на Вашето изказване.
Ние не възразяваме по предложенията, направени за болничните училища. Нашата тревога е къде ще завършват клас тези деца, защото на този етап не виждаме възможност за това в центъра. Може би ще обясните какво е Вашето виждане.
Съжалявам, че не можах да се включа в репликата към госпожа Дамянова. Искам да кажа, че ние подкрепяме предложението, направено от Ирена Коцева и група народни представители. Ние смятаме, че това е правилно като предложение и ще го подкрепим, защото има възможност да бъдат включени по-малките деца – и под тригодишна възраст, и това е съвсем уместно. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Желаете ли дуплика?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: В моето изказване казах, че няма да изпадам в детайли, защото не смятам, че тук е моментът. В репликата си обаче Вие попитахте какво ще се случва.
Да, така е, документите, които ще получават децата, ще бъдат от масовото училище, в което те ще бъдат записани, но тяхното обучение и всички услуги, от които имат нужда децата, ще бъде извършвано в центровете за специална образователна подкрепа. Механизмът е изчистен.
Пак казвам: всички документи и начинът, по който ще се случва това, са записани в документите на самите центрове за специална образователна подкрепа. Те са съгласувани. Деветдесет процента от тях са по предложение на самите директори на помощни училища в момента – как точно да функционира механизмът на базата на богатия опит, който имат. На тази основа да намерим синхрона между новата философия за приобщаващо образование и опита, който имат колегите в помощните училища. Благодаря.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Ако позволите, точно това е тревогата на родителите и мисля, и на голяма част от учителите, тя е видима. И Вие, и ние сме разговаряли с тях. Тревогата е за децата, които имат по-сериозни, тежки увреждания, как те ще успеят да учат в общообразователно училище. Такава е тревогата и на експертите, и на родителите, че е възможно с такава промяна децата, които имат по-сериозни увреждания, да не успеят да се справят в масовото училище и да останат както се изразяват специалистите „невидими за образователната система”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Извинявам се, че влизаме в такъв диалог, но мисля, че темата е важна и трябва да бъде изчистена, въпреки че леко нарушаваме Правилника, по който работим.
Няма да останат невидими. Напротив, смятам, че в момента системата, която съществува, и традициите, които са се наложили през годините за това образование, за мен то е невидимо, обидно и дискриминативно. Факт е, че децата, затворени и прибрани в помощните училища, са изолирани от обществото и от цялата образователна система в другата й част.
Ако Вие наистина сте успели да вникнете в новата философия на Закона – за приобщаващо образование, ще разберете логиката на това, което се предлага.
Друг е въпросът как ще учат децата в масовото училище и как ще се справят, никъде в текстовете не е казано, че децата ще се обучават в масовото училище по начина, по който се прави това за децата, които имат тази възможност.
Именно затова тези центрове за специална образователна подкрепа ще работят в абсолютен синхрон с масовите училища и детски градини и в активна комуникация с техните директори.
Детето ще бъде ученик на масовото училище, но неговите образователни възможности и потребности ще бъдат обслужвани в този Център за специална образователна подкрепа. Обучението ще бъде изнесено в тях.
Пак казвам: конкретните детайли по процеса как ще се случва ще ги коментираме, когато дойдем до текстовете за центровете за специална образователна подкрепа. Уверявам Ви, че срещите не бяха никак малко, не бяха леки, бяха много продължителни. С директорите на помощни училища сме изчистили всеки детайл относно процеса на образование и обучение на децата.
Мисля, че сега е време да спрем с този коментар. Ще го коментираме, когато дойде моментът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Захариева.
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми колеги, този дебат е породен от искреното желание на всички да намерим най-добрата правна рамка за децата, нека да не ги наричаме „със специални образователни потребности”.
Направихме предложението помощните училища да бъдат трансформирани и да придобият статут на специални училища поради разбирането, че това може би е най-добрата правна рамка, в която могат да съществуват. За мен въпросът е преди всичко правен и по-малко функционален. Ако приемем, че има категория деца, използвам оперативно термина „категория”, група деца, нуждаещи се от обучение в по-добра среда, въпросът е как да осигурим тази среда – дали в център, както и да го наричаме, към дадено училище, или в специално училище.
Ние работехме с Вас много добре и позитивно, спомняте си. Идеята, която се роди в хода на дебата – да бъдат оформени такива центрове, пак използвам оперативен термин – „общообразователни училища”, също е вариант. Той поражда много въпроси – вчера си говорехме, за издаване на дипломи, удостоверения, свидетелства, документи за завършено образование. В този смисъл нашето мнение, разбира се, то подлежи на дебат и обсъждане, е, че е възможно, за да се гарантират най-добрите и правни, и институционални механизми за развитието на тази среда, за тези деца, те да бъдат обособени в специални училища.
От тази позиция направихме нашето предложение, което всъщност беше предложение, ако не се лъжа на Сдружението на Асоциацията на помощните училища.
Въпросът е да дискутираме по-скоро онази форма, в която действително може да се гарантира по-добра среда за една група деца, които се нуждаят от такава. Трябва да намерим най-добрата уредба за това, защото е въпрос на регламентация как ще функционират тези звена.
Трябва да помислим дали уреждането им като специални училища не е по-ясен, по-регламентиран, по-чист път, защото там и директорите, и учителите, и целият персонал, и всички ще имат ясната законова, нормативна и финансова отговорност. Ще може да се привлича допълнителен ресурс чрез дарения, преки дарения и други помощи за развитието на тези центрове. Това са оперативни термини. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика – госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз пак казвам, че и аз, и колегите сме изключително наясно със сериозния дебат, който се организира в общественото пространство какво ще се случи с помощните училища и с децата със специални образователни потребности.
Уважаеми колеги, толкова време вече говорим, че нашият Законопроект има нова философия в тази посока и може би най-сериозната реформа в Законопроекта е именно в тази посока – прилагане в българското образование на принципа на приобщаващото образование. Ако всеки един от Вас си направи труда да прочете повече за това приобщаващо образование, тогава ще разбере логиката на всички предложения.
Ако това не стане, макар че ми е трудно да го направя с две думи, ще се опитам да кажа няколко неща.
Първо, мястото на всяко българско дете, докато то се учи, е в българската детска градина и в българското училище. Идеята на всички промени и мерки, които сме заложили в Законопроекта, е да направим така, че българското училище и детска градина, средата там да отговаря на потребностите на всяко дете. Когато екип от специалисти установи, че детето, попадащо в детската градина или в училището, има нужда от допълнителна подкрепа, която може да е многопосочна – може да има нужда от подкрепа, защото е надарено в определена област, защото има дефицит в определена област, подкрепа, защото има чисто физическо затруднение в някаква степен. Цялата тази допълнителна подкрепа е мястото на това училище и детска градина, където детето е ученик или възпитаник – да намери начин да направи достъпно образованието на своя ученик или възпитаник. Тогава идва ролята на всички тези центрове – дали ще бъде Център за личностна подкрепа, или Център за специална образователна подкрепа, дали друга институция в системата, която да осигури тази допълнителна подкрепа, всички тези институции, за които говорим, всички форми на подкрепа и мерки – основната в училището и в детската градина, и допълнителната – чрез всички допълнително създадени условия, се цели да направим така, че да научим децата да живеят, да учат заедно, да бъдат заедно в тези най-важни години, когато се изграждат и израстват.
Уважаеми колеги, ако в днешно време продължаваме да поставяме децата в изолация, защото, виждате ли, едните имат някакъв дефицит и по-трудно се справят, другите пък да ги отделим, защото много бързо, активно и енергично се справят и усвояват определени области от познанието и се справят по-бързо от своите съученици...
Как, разделяйки децата, заради това че имат различни възможности, ще направим общество с общи цели, което ще върви напред в своето развитие? Това е философията на приобщаващото образование. Не за пръв път го казвам.
Ако ние, които сега сме в ролята на законодатели и имаме невероятния шанс да променим всичко около възприемането на различността в нашето общество, ако ние не сме убедени, не го разбираме и не го направим, няма как да чакаме това, което виждаме, че се случва във всички цивилизовани общества с приемането на различността, утвърждаването на умението да живеем заедно с хората с различни потребности, различни таланти или дефицити, няма как да го постигнем.
Смятам, че това ще бъде много важна крачка не само в промяна на образованието, ще бъде важна крачка в промяна на нагласите в обществото. Защото големите, които трябва да научим децата си да живеят и да се приемат различни – такива, каквито са със своите различни страни и приоритети, и големите трябва да се научим да го правим.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Господин Михов, ще ползвате ли право на дуплика?
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Обръщам се към доц. Михов не толкова по текстовете, които той защитаваше в своето изказване, но за да кажа, че Комисията според мен трябва да обърне внимание на факта, че няколко парламентарни групи чрез своите народни представители са се ангажирали с мнението на експертите. Само по себе си това е значимо, защото предизвика значителна обществена дискусия.
Държавата трябва да създаде наистина условия тези деца да бъдат ангажирани към образователния процес и да се интегрират в обществото. Тя обаче трябва да даде възможност на родителите за избор – дали в общообразователно, или в специално училище.
Неслучайно ние пледираме този текст да бъде точно в члена, който касае специалните училища. В този смисъл е наш ангажиментът за един казус, който според родителите и учителите не се урежда по най-работещия за бъдещето начин, за Закон, който би трябвало да решава въпроса.
В едно изречение, може би не е точно, но нямам друга форма, за да го кажа: ако примерно дете със специални образователни потребности, тъй като говорехме и за деца със по-тежки увреждания, посещава масовото училище, и там работи в клас, условно с 20 деца работи един ресурсен учител, който не винаги ще бъде през цялото време. Могат да бъдат и две деца в такъв клас.
Европейската практика, която ние често цитираме, показва, че там има до 4-5 учители, пет педагогически специалисти, включително и Финландия, която най-често даваме като пример.
Да, смесвам и въпроса с работата на ресурсните учители. Това ще е част от работата им. Ние ще им даваме възможност да работят в центровете, но нали там децата няма да получават удостоверения за завършен клас и те задължително трябва да бъдат в масово училище.
Е, как, зададох Ви този въпрос и Вие казахте, че те трябва да бъдат в училище, трябва да отиват и в училище. Тогава как ще се случва само в центъра?
Въпросът ми е към доц. Михов в подкрепа на това, че трябва да се вслушаме в гласа на толкова хора, които изразиха позиция, и се внесоха предложения, които до голяма степен са близки. Може би трябва да обърнем внимание, да поработим по тези текстове и да им намерим място в Закона. Благодаря
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Още една реплика на госпожа Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Доц. Михов и всички останали колеги, мисля, че нямаме разминаване по отношение философията на приобщаващото образование и изключителната му важност като цялостен момент във визията ни за промяна в образователната система.
Това предложение в този контекст съвсем не ми е ясно. Може би Вие ще дадете отговор как точно, запазвайки помощните училища в групата на специалните училища, ще реализират идеята за приобщаващо образование, при положение че ние отново оставяме децата съгласно Вашето предложение обособени, изолирани, невключени в общата група на техните връстници, с които да се хармонизира целият образователен процес?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Още една реплика, извън Правилника, но темата наистина е важна и мисля, че трябва да уточним нещата.
СТОЯН МИРЧЕВ: Това не е точно реплика, а по-скоро и аз да вляза в този разговор.
Тук се говори за деца със специални образователни потребности, които няма проблем да се адаптират веднага в общата образователната система.
Има обаче деца, както и Вие казахте по-рано, с по-тежки заболявания и нужди, те ще се образоват в тези извънучилищни центрове, но в следващия момент ще си получават дипломата от обикновено училище. Тук лично аз реформа не виждам, защото реално държим децата пак в извънучилищните центрове. Единствено дипломата им ще бъде от общообразователната система.
А когато има помощни училища, никога не пречи родителят, като прецени, и детето има напредък и може да се включи към общообразователната система, да го премести. Има обаче случаи, сами знаете, когато това няма как да стане. За тези деца трябва да има институция, която да определя и да полага по-големи грижи.
Самите родители също трябва да имат избор. Затова също подкрепям предложението на колегата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов, след това госпожа Дукова.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми колеги, нашето предложение не противоречи на идеята за приобщаващо образование, но има различни нива и потребности за такова приобщаващо образование.
Според мен има група деца, които се нуждаят от специфични, много по-високи условия за развитие, които трудно биха били реализирани в стандартна класна стая, в стандартно училище. Специализираните училища няма да бъдат масовата и единствена форма на приобщаващо обучение. Те ще бъдат само за онази част от децата, които изискват много по-високи условия за приобщаващо образование. Поне аз така ги виждам. Тук не става въпрос за трансформиране на съществуващите помощни училища единствено и само като институции за работа с децата със специални потребности. Говорим за запазване на такива институции за една част от тези деца, които имат изключителна потребност от по-високо ниво на приобщаване.
Ако се замислите за съществуването на центровете, пак е същото.
Пак казвам: това по-скоро е правно-нормативна регламентация, отколкото същностна. Затова не трябва да говорим дали ги отделяме, или не ги отделяме. Ние не ги отделяме. Подчертавам пак, това е оперативен термин, ние отделяме или по-точно създаваме много по-добри условия за част от децата, които се нуждаят от такава среда. Трябва да намерим нормативната рамка.
По принципа, който Вие защитавате, не спорим. Аз лично не споря, че ние затваряме децата, отделяме ги, скриваме ги и така нататък. Това не подлежи на спор, то е абсурд.
Нашето предложение е продиктувано от това, че има част от децата, които се нуждаят от много по-високи условия за приобщаване. Тези условия трябва да бъдат институционално регламентирани и по това нямаме спор. Въпросът е как да го направим – дали с центрове, или със специализирани училища. Това са аргументите ми.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Дукова.
След това – госпожа Коцева.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не зная на какъв език говорим. Не зная как Вие четете Закона! Не знам дали дяволът чете евангелието, или обратното. Ние се разминаваме генерално не в текстовете, генерално се разминаваме във философията.
Доцент Михов, Вие говорите едно и също нещо с нас. Няма нищо различно нито в посоката на мислене, нито във философията, нито в тяхното материално уплътнение в Закона.
Аз не мога да разбера БСП, кажете си направо: да останат помощните училища.
Тормози ме следното. Уж приемаме радикален закон, уж правим промяна в образованието, уж променяме философията, но ако при Вас е „уж”, при нас не е „уж”.
Прочетете си добре текстовете. Не подхождайте толкова лаически към нещата, които предлагаме.
С едно нещо обаче съм съгласна и не му е мястото тук. Наистина проблемът е във функционалността, която ще бъде рамково, юридически и правно уплътнена може би с подзаконов нормативен документ. Това е.
Вие търсите, риете, не зная какво правите, за да изкараме отново децата извън ритъма на съвремието. Виждате ли – в Италия вече връщали помощните училища.
Колеги, много Ви моля, нека се съсредоточим! Да не говорим с много думи нищо, а да се съсредоточим към приемането на текстовете на Закона. Ако целта е бавене, Вие я постигате. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Реплика на госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо Председател, мисля, че нашата Комисия трябва да работи. Да, времето е повече, но бързането няма да ни помогне. Никой няма такива намерения. Ние четем текстовете си.
Не беше към нас, но индиректно репликата беше и към нас.
Смятам, че европейският опит е важен, но ние трябва да се поучим не само от положителните страни, но и от това, което Европа е извървяла, когато е имала проблеми и е трябвало да намери верния път. В този смисъл даваме примера на Италия. Те са видели, че по-добрата форма е тази, която са отрекли в определен етап от време.
На второ място, не че не разбираме философията. Все пак за нас центърът е извънучилищно звено, а ние говорим за училище. Мисля, че в това има съществена разлика.
Още веднъж искам да повторя следното. Ако по някой от другите текстове имаше предложение на народни представители, които се базират на отделни експертни мнения, тук виждаме припокриване в предложения от няколко парламентарни групи. Предложенията са дадени от експерти, които работят в тази сфера. Ние не бихме си позволили да ги направим, ако не сме убедени в тази кауза и необходимост, и да защитаваме тези предложения. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Дукова, искате ли дуплика?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Не, нямам дуплика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не желаете дуплика. Благодаря.
Проф. Георгиева.
След това – госпожа Коцева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще си призная: първо, закъснях; второ, не съм толкова на „ти” с естеството на тези образователни институции.
От това, което слушам като коментар и позиции на колегите, пък и от репликите на госпожа Дукова мисля, че трябва да се ориентираме да коментираме в интерес на детето, което е с такива по-специални способности и образователни потребности.
Не съм блюстител, защитник на помощните училища. Аз дори не зная докрай тяхната картина с плюсове, минуси – не само по закон, а в реалностите на образованието у нас.
Ако ние обаче държим сметка, че изхождаме само от интереса на съответното дете, ученик, ако държим сметка за целия спектър на неговите по-специфични образователни потребности, ако държим сметка за целия спектър на неговата специална психосоматична и физиологическа характеристика, би следвало да не си разменяме контри: Вие искате да запазите помощните училища, Вие бавите Закона, ние сме за някакво ново звено – специални училища.
Боя се, че тук без да искаме, не казвам, че колегите така мислят, се държим около институцията като образователна единица, тоест тя като институция, като функционална единица в образователната система да бъде или да не бъде – такава, каквато я има. Понеже правим реформа, на всяка цена трябва да пипнем всяко нещо, особено онова, което не е най-безспорно, най-типично и с най-голяма историческа характеристика.
Вие докрай ли сте открити, защото мисля, че точно на такива изнесени заседание целта ни е да бъдем открити и да стигаме докрай в коментара, за да търсим най-доброто, а не просто да набираме скорост по принцип, точно защото сме на изнесени заседания.
Оборете ме дали не се отклонявате и основната цел или на прицел е функционалната единица, институцията, как да съществува като средище на заетост, да го кажа, на педагогически кадри, и как да не съществува.
Мисля, вярно е, че и учителят, педагогът, всичките педагогически кадри и ученикът са съсубекти на образователния процес. Понеже госпожа Дукова каза „философията”, във философията сме. Учителят и ученикът са съсубекти, почти на принципа на скачените съдове. Но една идея, точно от гледна точка на философията, на първо място е ученикът. Учителят го има заради ученика и в името на ученика.
Ако детето, може да са само пет деца, но наистина са с психосоматична и физиологическа характеристика, която изисква повече грижа – не само като социално отглеждане, а тази грижа, за съжаление, се разполага с още по-голяма тежест в рамките на образоването на това дете, едно такова разполовяване: то ще ходи в масовото училище, защото ние не трябва да ги разделяме, а в специалното училище допълнително ще имитираме, че държавата се ангажира и разполага ресурси, още учители, специални учители, на още едно място ще хвърляме ресурси, виждате ли как ни интересувате! Ама чакайте, ако е самоцелно и безплодно това усилие?! Ние целим да образоваме това дете, а не да го засипваме с повече грижи, по-нови, по-модерни и различни, пък какво ще се получи, няма значение. Ние грижим ли се – грижим се! Хвърляме ли пари – хвърляме пари! Виж, не един учител, не двама, този път – трима! И не на едно място, а на две места ще се грижи държавата за теб. Това ми се струва пара в свирката.
Тези помощни училища, те сигурно са в някаква степен спорни и има за какво да бъдат оглеждани специално и нарочно, но си мисля, че трябва да отсяваме плявата от зърното. Трябва да бъдем доблестни и за онова, което имат като положителна характеристика. Убедена съм, че има нещо положително в този опит. Даже си мисля, че ако наистина искаме да полагаме повече грижа за тези деца, проблемът е в по-специалния инструментариум, както каза колегата Михов – оперативно, нормативно и прочие. Не ги слагайте на един кантар – нито с бюджет, нито с паралелки, нито с натовареност на учителите. Започнете с правната, юридическата и прочие облицовка, а не се дръжте в топуса – няма да е там, тук ще го вземем. Вярно, че това училище е по-особено, но ние ще осигурим и ще броим, че има двама учители, единият е специален – ресурсен учител. Това са формални количествени и прочие параметри. Това е хабене, това не е реформиране. Това е отклоняване от целта. Да си стои в помощното училище.
За да го реформираме, проблемът е да го облагородим с нова законодателна рамка, така че да се получи по-голяма ефективност на образователния процес. Да намалим паралелките, да дадем повече деца, да направим нарочни учебници и учебни помагала, да облекчим урочната единица – не да я олекотим като съдържание, а да я облекчим като експликация, като материализиране. Държа се към думите на госпожа Дукова. Натам трябва да се насочваме.
Целият спор не е самоцелен. Усещам партизирани съревнования. Бързаме ли, бавим ли се, нарочно ли е? Вие сте по принцип да ги запазим. Струва ми се, че това е някаква преднамереност, която, пак казвам, е партизирана. Заравяме си главата в пясъка. Да излезем отгоре, да си имаме доверие. Трябва да говорим в името на ефекта, а не – на това ще му сложим край, та да ни пишат в историята, че ние сме казали нещо друго.
Ако се интересуваме от качеството на образователния процес, няма да се плъзгаме по тази тяга. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, колеги?
Господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Кастрева, представители на Министерството на образованието.
Ние малко закъсняхме, но по този текст виждам, че дебатът е разгорещен. По него бих могъл да допълня, че трябва да се върнем към текста на Закона. Както е записано в Проекта – специалните училища са за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания, увреден слух или нарушено зрение. Изхождам от това, че това са здравословни проблеми на децата.
Искам от там да направя връзка с предложението, което прави доц. Михов за т. 1 в ал. 1 – за ученици със средна степен на умствена изостаналост. Мисля, че такъв термин не трябва да присъства в Закона, защото от практиката на помощните училища, ако се насочим там, покрай деца, които имат наистина сериозни потребности – било здравословни и други, в тях попадаха деца по чисто социална идентификация. Това беше едно от порочните явления в образователната ни система. За да не даваме възможност това да продължава, а от друга страна, знаем, че са предприети редица мерки – да не се връщам подробно на всичко, което се прави в България за извеждането на децата от такива институции, за модернизирането на българското образование, за да може грижата да отиде към всяко дете и то да получи най-адекватната грижа, аз лично не считам, че в помощните училища попадат деца само защото имат специфични образователни потребности. Затова събирането на деца в помощни училища по начина, по който това ставаше досега, по някакъв признак, който не е чисто здравословен, може наистина дадено дете да има изоставяне в своето развитие, но това не трябва да го дамгосва или да поставя клеймо върху него.
Мисля, че когато едно дете или група от няколко деца попаднат в такова училище, мисля, че те вече не получават индивидуална грижа. Тогава грижата става друга. Затова мисля, че няма проблем и аз лично бих подкрепил вносителя в този стремеж.
Мисля, че ще има проблеми да се реализира всичко предвидено на практика, но това е нова стъпка за извеждане на децата от тези институции. Може би не трябва толкова да се страхуваме от новото, а да направим всичко възможно да приобщим децата в помощните училища с признак по-бавно развитие или по социален признак и да ги приобщим в масовото училище, каквото и да ни струва това. Мисля, че това е новият и по-правилният път.
Аз лично ще подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Хасан.
Една реплика.
ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Хасан, аз общо взето щях да се въздържа от коментари, но не мога в този случай, защото докато говорихте си представих начина, по който съществуваше помощното училище в Самоков и основателните причини на Министерството то да бъде закрито. Точно това, за което Вие говорихте, едни деца – главно от ромски произход, които имаха своите дефицити и то не дефицити, свързани с умственото им развитие, а свързани с това, че те не бяха добре социализирани. Една група деца, които и днес, като директор на едно училище, трябва да издавам дипломи, документи, удостоверения, служебни бележки, че в един период от време те са посещавали тази иначе толкова важна институция за времето си. Деца, които не могат да пишат, деца, за които времето, което прекараха в помощното училище, беше изцяло загубено за тяхната социализация.
За друго нещо сте също безкрайно прав – когато тези училища бяха затворени, ужасът на всички учители от масовите училища, идвайки тези деца при нас, в нашето училище, дали ние можем да им дадем необходимата подкрепа. Тук е тайната и тук е може би разковничето на предложенията, което ние даваме като вносители. Всяко дете има своя шанс да получи най-добра подкрепа.
Това нещо го правим то да има възможността да бъде записано като своите връстници в масово общообразователно училище. В момента, в който детето покаже определен дефицит, бил той свързан чисто здравословно с това, за което говорехте Вие преди малко, ние да му окажем тази подкрепа в тези центрове, в които то ще получи качествена подкрепа, защото в помощните училища, в ресурсните центрове съществуват специалисти много по-добри, хора, които чисто профилирано са се занимавали с тези деца, много по-готови на момента да дадат доброто решение, отколкото останалите колеги, които просто работим с деца в масовото училище. Благодаря Ви за подкрепата.
Това е и нашата идея – да дадем възможността на децата да влязат в училище. След време обгрижвани и обучавани в тези центрове за личностно развитие, на изхода да получат един документ, който да им казва, че те не са били с нищо по-различни от своите връстници, просто са достигнали до един етап, било то професия, която ще получат, или знания, които според възможностите са усвоили. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Хасан, желаете ли дуплика?
БЮНЯМИН ХАСАН: Само да кажа няколко думи. В текста на закона може би оттам идва и това смущение, че са изредени: сензорни увреждания, увреден слух и зрение. Може би тук остава малко недовършено от страна на вносителите – къде са другите деца, които също имат проблеми. Това е може би смущаващото. Оттам идват и предложенията и притесненията на другите колеги. Това също трябва да имаме предвид.
Аз още веднъж ще кажа, че наистина с това децата да бъдат приобщени в масовото училище ние трябва да работим точно в насока да променим нагласите и на цялото общество, не само на субектите в образователната система. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Сега, ако ми позволите, ще се изкажа и аз, колеги.
Това наистина е важен дебат. Дебат, който не е отсега и не се води в рамките на тази Комисия, в този състав, но който се води години наред. Както знаете България има осъдителни решения, има и препоръки от страна на Европейския комитет по социални права, които са от 2008 г. Тези права и препоръки са насочени именно в тази посока – премахване на дискриминационните практики, доказани са такива. Пак казвам: доказани са такива по отношение на децата с дълбока и тежка умствена изостаналост и с множество увреждания.
Има препоръка за обединяване на администрациите на общообразователните училища и помощните училища – нещо, което се опитваме да правим с нашето предложение за центровете за специална образователна подкрепа.
Ще кажа и нещо друго – Министерството може би ще даде по-точни данни, но към момента имаме 51 помощни училища, ако не се лъжа, или 49, ще ме поправите, съгласно последните данни, с малко над 3 хиляди деца. Процесът по приобщаващо образование, нека така да го кажем, защото започнахме от интегрирано образование, мисля, че е крайно време да преминем и към приобщаващо – това е вече следващата фаза.
В процеса наистина много от децата се приобщиха в общообразователна среда, тоест бяха преценени техните потребности и възможности да се обучават заедно със своите връстници при съответната подкрепа от специалисти. Тук наистина трябва да признаем, че ресурсните центрове и специалистите, които работят в тях, изиграха изключително важна роля.
Говорим за децата със специални образователни потребности. Колеги, които сте внесли предложенията, Вие казвате: „Внесени са от различни парламентарни групи”, аз ще Ви кажа, че това са едни и същи предложения с малки разлики, които бяха направени като предложения от помощните училища преди първото четене на Закона, тоест преди срещите, които ние проведохме и с родители, и с учители, и със Сдружението на специалните педагози. Това са техните първоначални текстове.
След дебатите заедно с тях, подчертавам, заедно със същите тези хора, ние изготвихме текстовете за центровете със специална образователна подкрепа, след много разговори. Вие дадохте примера с Италия, аз мога да Ви дам примера с Ирландия. Знаете, че Комисията беше съорганизатор на кръгла маса за приобщаващо образование. Съжалявам, че тогава по-голямата част от Вас нямахте възможност да се присъедините към тази кръгла маса, за да видите и другия опит. Общата практика, когато човек направи и погледне проучванията, ще види, че практиките вече навсякъде в Европа и тенденциите са за преобразуване на тези специални или както и да ги наречем училища в такива центрове.
Аз тук ще подкрепя проф. Георгиева. Дайте да почнем да мислим за децата, а не да мислим за институцията, да мислим за учителя. Да, учителя или специалиста го има, защото ги има децата. Ние някак си все се съсредоточаваме – това училище да запазим, онова училище да запазим, пак да запазим институцията. Не се съсредоточаваме върху подкрепата и възможностите, които даваме на тези деца.
Тук ще Ви обърна внимание, защото казвате „философията” – да, много е различно. Госпожа Дукова е права – имаме кардинални различия по отношение на философията. Ние казваме, че тези центрове за специална образователна подкрепа работят заедно с училището, тоест на различни празници, по различни поводи тези деца имат възможност да бъдат заедно със своите връстници. Някои деца може да имат възможност да бъдат обучавани от учителя по музика или по изобразително изкуство от общообразователното училище. Защо трябва да го обучава специалният педагог? Това е въпрос на индивидуална оценка на всяко едно дете. Не трябва да ги поставяме под общ знаменател. Не трябва да бъдат изолирани.
Аз ще кажа, че вече има много практики на такава съвместна работа. Давам пример със сегашното Шесто помощно училище в София, което прекрасно работи с 23-то училище. Точно по тази форма – деца от 23-то училище посещават 6-то училище, деца от Шесто училище посещават общообразователното, разбира се, там разстоянието е малко по-голямо между едното и другото, заедно са на празници. Защо да не работят по този начин заедно?!
Казали сме обаче, че в тези центрове се провежда изнесено обучение само на децата. Тук ни упрекват и от Български хелзински комитет, Национална мрежа за децата и Националната асоциация на ресурсните учители, няма да изброявам всички организации, които се занимават с тази проблематика. Всички ни упрекват, заради това че пак ги определяме и насочваме – аз не харесвам тази дума, но за да бъда по-ясна ще я употребя – според диагноза, но няма как, за да не се върнем пак на далечната 2001 – 2002 г., когато започна извеждането на децата от институциите в общообразователните училища, за да не се връщаме обратно към тази тенденция, трябва наистина да се посочи тази диагноза или това по-специфично здравословното състояние на тези деца, за да нямаме връщане на деца, които не са за сегрегирано обучение в такива центрове.
Ние сме казали, че само тези деца, които след независима оценка, след становището на обслужващото звено за приобщаващо образование или както и да го наречем, биват насочвани към този център. Това са само деца с дълбока и тежка умствена изостаналост и с множество увреждания.
Къде е разликата с Вашите предложения, колеги, като философия? Вие казвате: „За обучение и подкрепа на ученици със специфични потребности и особености в интелектуалното развитие”. Това означава, че всички деца със специални образователни потребности ги връщаме обратно в училище.
Друг е въпросът – въз основа на какво дадени деца имат затруднения. Някои имат такива затруднения и по социални причини. Това означава, че се връщаме години назад, колеги, това са крачки назад, които правим.
Второто ни принципно различие – специалните училища са от интернатен тип с организирани общежития. Ами това са институции! Допреди малко говорихме за деинституционализация, има стратегия за деинституционализация. Това са институции, колеги! Значи тези деца там ще спят, там ще живеят, за тях там ще се грижат. Това е изолирана среда дори далеч от семейството им.
Третата съществена разлика. И тук, пак казвам, България вече е осъдена за това нещо. С тези предложения, които сте направили, Вие не им давате равен достъп до образование, защото Вие казвате следното: „В специалните училища по ал. 1, т. 1 се провежда обучение за завършване на клас, без придобиване на степен на образование и се поставят оценки само с качествен показател”, тоест Вие априори им казвате: „Вие не ставате, не можете да покриете изискванията. Вие никога не можете да получите документ за средно образование”. Ето това е дискриминацията, за която България е осъдена. Това са си помощните училища, само че наречени с друга думичка – „специални”. Това е съществената разлика в разбиранията ни.
Мога да говоря още дълго, но мисля, че се опитах съвсем накратко да изложа основните мотиви, с които ние няма да подкрепим тези предложения. Ще подчертая още веднъж: това, което сме внесли като предложение между първо и второ четене, е изготвено с колегите от Министерството на образованието и науката, които работят в ресорната дирекция, с колегите от помощните училища и заедно с родители. Имаме критики дори и към тези предложения, защото има мнения и в другата посока –всички деца трябва да бъдат в масовото училище. Имаше протести, изказвания. Мисля, че в тази зала всички сме на мнение, че може би още не е дошъл моментът за това и този процес трябва да бъде бавен и постепенен. Затова смятаме, че центровете са правилна крачка в тази посока. Благодаря Ви.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте за реплика, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Като че ли се внушава, че ние на всяка цена държим да се запази институцията. Това не е така. Искам да подчертая, че ние ме съгласни, че процесът на интеграция е напреднал през последните години, направено е много от страна на държавата, на институциите.
В същото време обаче независимо от проведените срещи, които сме правили ние като парламентарни групи и Вие след това, никой не е оттеглил предложенията, които сме внесли в Законопроекта. Те бяха до всички парламентарни групи, до председателя на Народното събрание, доколкото ми е известно. Според мен не бива да противопоставяме този процес, че е имало срещи на определен етап. След това са направени други срещи и хората са се отказали от тези предложения. Мисля, че няма такава ситуация, в която да можем да кажем, че те биха ги изтеглили – и Асоциацията, и родители, никой не би останал, ако те са били окончателно убедени в това, което се е случило на малко по-късен етап.
На второ място, и в текстовете, които са предложени, се говори за модернизация на тези съществуващи до този момент училища. Ние казахме, че животът върви напред и трябва да се съобразяваме с постигнатото до този момент. Дори и в последния текст, който Вие цитирахте за децата: „В специалните училища по ал. 1, т. 1 се провежда обучение за завършване на клас, придобиване на степен на образование и се поставят оценки само с качествени показатели”. Нали в цялата тази дискусия говорихме за деца, които не могат да покрият изискванията? Какво ще се случи с тези деца? Да, наистина има такива ученици, които се справят в масовото училище, но остават и такива, които не могат. На нас ни даваха примери и за деца, които се страхуват да бъдат в масовото училище.
Когато говорим за общото, за тази интеграция, която беше наистина успешна, между съществуващи помощни училища и общообразователни, за всичко онова добро и позитивно, което е постигнато до този момент, да не забравяме, че все пак остават и деца, за които има нужда да има запис в Закона, който да защитава възможността за избор на родители и на деца.
В този смисъл аз исках да подчертая, че ако все пак имаше пълна убеденост в това, което Вие ни казвате – че сега е постигнато на определен етап, мисля, че най-лесното би било оттеглянето на предложенията. Това не се е случило до този момент, поне на нас не ни е известно като парламентарна група.
Аз мисля, че почтеността предполага, че тези хора биха се отказали от това, което са дали като предложения към Закона. Ясно е, че зад всеки един текст стоят идеи не само на народните представители, но и на много експерти, на асоциации и общности. Това е нормално.
Мисля, че ако се върнем към действащия закон, който наистина работи повече от 24 години, ще припомня, че с много по-малко текстове той е работен повече от година, включително и в Народното събрание. Оглеждана е всяка една дума, всеки един текст, което означава отговорност на тогавашното Народно събрание към българската образователна система и към бъдещето на нашите деца.
Аз ще си позволя после да поискам много кратко думата за изказване, защото го няма Янаки Стоилов, което е по-различен поглед върху това, което досега обсъждаме, но което също си струва да се погледне като едно виждане за специалните училища. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Като дуплика – не зная какво трябва да направят директорите на помощни училища, които внесоха предложенията, освен че те внесоха след това становище в подкрепа на текстовете, които ние внесохме между първо и второ четене. Има ги и в Комисията. Мисля, че това е достатъчно.
Второ, подписката, която събраха, не беше внесена в Комисията именно поради тази причина.
Трето, за съжаление, покрай цялото това напрежение станахме свидетели на много грозни сцени и аз мога да кажа, че и ние политиците в голяма степен ги предизвикахме и всеки ще си носи отговорността за това.
Какво имам предвид? Имам информация – няма да цитирам тук училищата, това е почти за цялата страна, знам кои са училищата в София, в които изрично се отиваше – масови училища, общообразователни и се казваше: „От утре децата с тежките увреждания ще дойдат тук при Вас и ще учат при Вашите деца. Вие искате ли? Не искате! Хайде, тогава да се разпишете”.
Станахме свидетели на напрежение в обществото, от което никой не печели. Говорим си за толерантност, за други взаимоотношения, но като че ли дори и ние не ги провокираме.
Да, труден е процесът на приобщаване, но не можем да кажем: „От утре децата с тежките увреждания като дойдат, Вашите деца няма да получат добро образование”. Чуха се много такива реплики, такива мнения, което е грозно и наистина не прави чест. Така реформа няма да направим. Чуха се и много спекулации, защото никога не сме казвали: „Да, децата с най-тежки увреждания, хей сега, от утре влизат в един клас с 30 деца”. Никога не сме го казвали. Говорим за по-добра подкрепяща среда, с повече специалисти и за по-специална грижа към тези деца, но равен достъп до образование.
Извинявайте, колеги, няма пак да цитирам предложенията във Вашите текстове, но тук няма такъв равен достъп. Вие казвате: „В тези училища децата няма да получат документ”. Кой преценява дали те могат да получат този документ, или не, че ние изначално ги поставяме в тези училища?
Питам аз, след като тази институция, която няма да издава документ за средно образование, тя какво училище е? Какво училище е, след като ние казваме: „Те там няма да придобиват степен на образование?” Това училище ли е? Не е! Докато ние казваме: „Да, с тези деца се работи, със съответните специалисти, със съответната грижа и те получават възможност да получат документ от училище, и имат възможност с тях да се работи, получават възможност да покрият в един момент държавните стандарти”. Дали ще ги покрият, или не – никой от нас тук не може и няма право да го предопределя и да го казва. Ние трябва да дадем възможност тези деца да получат наистина това, което им се полага.
Ако искате да аргументирате предложението на господин Янаки Стоилов, след което да дам думата на Министерството на образованието и науката.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, предполагам, че сте се запознали с текста. Господин Янаки Стоилов няма възможност да присъства на заседанието. Направил е предложения, които дават по-разширен и систематичен подход към специалните училища и за ново определяне на видовете специални училища. Преди всичко той ги разглежда като видове училища, предназначени да удовлетворяват именно специфични образователни потребности. Предложенията му по текстовете са по-прецизни, отразяват по-широки възможности както за училищата, така и за обучаващите се в тях.
Специално внимание е отделено на същността и целите на тези училища, отразено в наименованието им. Аз много кратко ще ги представям, макар че имате текста.
„Социализиращи училища” е направил предложение. Възможността за развитието им е ясно определена в този текст, който дава. Това по неговото предложение е едно по-подходящо наименование от действащото в момента „Помощни училища”, което видимо и в другите текстове има друг запис. В текста също е предложено: „Цел на училището и обществената му значимост”.
Другата група училища – оздравителни, които вече достатъчно коментирахме, имат своята традиция в България и наименованието му отразява и тяхната специфика.
Тук ще насоча вниманието Ви към различен вид училище – „Втори шанс”. Тези училища са европейска положителна практика. Те дават шанс за отпадналите от училищната система да продължат образованието си и да придобият професионална подготовка, която е по-добра възможност за интегрирането им в обществото. Тук той е предложил като място в този член за българските училища в чужбина, които включва като специфика, правеща ги точно специално свързани с учебната програма, а оттук се имат предвид и училищата, създадени от различни български общности, в които се изучават български език, история, география на България. Целта, която се преследва тук, е приобщаване на всяко дете или ученик, възможности за всяко дете и в крайна сметка намаляване на социалната изолация и маргинализация и запазване на българското самосъзнание на децата, включително с текстовете и за деца, живеещи в чужбина.
Ако има някакви въпроси, ние ще се постараем да отговорим с колегите по тези текстове, които са може би открояващи се, по-различни от другите, които имат много близки идеи и предложения в останалите по чл. 43. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания, колеги?
Да дадем думата на Министерството на образованието и науката за становище по текстовете на народните представители. Ще Ви помоля да ги коментирате в тяхната специфика, защото току-що госпожа Бояджиева аргументира малко по-различно виждане, което е внесено от народния представител Янаки Стоилов, тоест там освен „Специални училища” имаме и така наречените училища „Втори шанс”, „Социализиращи” и училища с малко по-различни функции, които той се е опитал да класифицира.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Уважаема госпожо Председател, позволете първо да изкажа удовлетворението си от това, че всички в своите изказвания проявиха основно грижа към децата. За мен точно темата за децата със специални образователни потребности в последните години има особено място в общественото пространство и търпи своето развитие.
Ще започна отзад напред. По предложенията на народния представител Янаки Стоилов ние смятаме, че предложенията не могат да бъдат вписани в общата философия на Закона, тъй като някои от предложенията се вписват в различни формати, които вече са изяснени. Министерството на образованието и науката не подкрепя тези предложения.
Да се върнем на „Специалните училища” във формата, в който вървеше дискусията досега. Още в началото трябва да заявя, че Министерството на образованието и науката подкрепя идеята на вносителя, намирайки я като идея, която усъвършенства модела за прилагане философията на приобщаващото образование.
Защо я подкрепяме? В последните години изключително успешно се разви нашият проект за „включващо образование” и той показа необходимостта от специална грижа да децата с различни образователни потребности. Бих искала да използвам този термин, за да можем да навлезем в дискусията за това колко специални са тези деца на основата на тяхната медицинска диагноза. Затова и надграждайки модела на нашия проект и усъвършенствайки го, харесах израза на проф. Георгиева „облагородяване на образователната система”, смятам, че този модел би бил успешен в неговото развитие.
Първо, той гарантира равен достъп до образователната система на всички деца през потребностите им. В центъра на вниманието на всички ни работещи в системата в крайна сметка е детето и съответно учителят, който има огромната мисия да провежда държавната политика. Затова през центровете, които са част от едно училище, ние реално надграждаме още една практика в българската образователна система на така наречените „изнесени паралелки”. Те и в този момент съществуват, ползвайки фактически добрите политики и добрите дейности, които се осъществяват в дневните рехабилитационни центрове.
Искайки да съчетаете всички тези добри постижения, всъщност се извежда един нов български модел, в който гарантираме равния достъп в зависимост от потребностите на децата, защото различните деца имат различни потребности и тук бих искала да успокоя колегите, че реално ние говорим за едната форма на приобщаващо образование. Тъй като интегрирането на децата е другата голяма философия, и не трябва да смесваме интегрирането на децата в масовото училище с работата на специализираните центрове, защото говорим за различни потребности на тези деца. Ако децата в центровете ще имат потребност дори от социални умения, които другите деца отдавна са придобили, за нас е важно да мерим растежа в развитието на всяко едно дете и да отговаряме на потребностите на това развитие през квалификацията на учителите. Това е втората много съществена разлика, защото в центровете с тези деца ще работят не ресурсни учители, а ще работят специални педагози, а качеството на образованието минава през квалификацията на учителя. За нас непрекъснатият мониторинг на растежа на детето, квалификацията на учителите, които работят с тези деца, и възможностите за общи интеграционни политики са добър модел.
Това, което бих искала да поставя на вниманието на Комисията, е молбата на екипът ни да се регламентира връзката ясно между двете институции и да се разпише в посока, в процеса на обучението как ще се осъществява контролът по отношение на изпълнение на задълженията на специалните учители; как ще се регламентира издаването на документа за завършен клас, може за завършена степен на образование, и изчистването на този чисто технологичен, но в същото време много важен юридически въпрос и административен в неговата общност. Мисля, че ще постави България в позицията на изграждането на неин образователен модел за работата с тези деца.
Екипът ни подкрепя изцяло идеята на вносителя, смятайки че това е надграждане на досегашната политика и тя ще намери своето място в нашата образователна практика.
Отново ще завърша с това, надявам се, че с толкова отделено време на децата ни със специални образователни потребности е знак, че Комисията възнамерява да направим модерен закон, за който всички са в очакване. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Кастрева.
Понеже има доста направени предложения, макар и да са еднакви, ще Ви помоля конкретно кое подкрепяте и кое не подкрепяте по всяко едно от тях.
Господин Мирчев, може би има въпрос преди това към госпожа Кастрева – заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо Кастрева, искам да Ви попитам за отношението Ви към училищата „Втори шанс” – защо не могат да намерят място в този закон? Сами знаем проблема с големия брой отпадащи ученици от системата на образованието в България. Това е добър начин да им се даде втори шанс да се образоват, да придобият определена квалификация – говоря за предложението на господин Стоилов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Самото наименование „Втори шанс” веднага ме препрати към нашия проект „Втори шанс”, който наистина е в тази посока.
Мисля, че Законът дава добри възможности чрез съществуването на вечерните училища. Това е мястото, а би трябвало самото училище да има възможност например едно средно общообразователно училище има много възможности да обхване тези деца предвид – самостоятелната форма на подготовка. При формирането на повече паралелки едно училище има възможност да създаде вечерна форма на обучение в самото училище. Според мен това се изчерпва през други възможности, които Законът дава. Не е добре тези хора дори да ги извеждаме в самостоятелна структура, наречена „Втори шанс”.
Мога да Ви кажа и за други европейски практики, които аз дълбоко приветствам. Те са свързани не само с обхващането на тези хора, но и с мотивацията на техните деца, защото обикновено става дума за хора поради различни социални причини или от различен етнос, които са пропуснали своето образование. Ще дам пример отново с нашия проект. Първо, за европейските практики. Във Франция съществуват точно такива модели – в училищата да има и паралелки, които са от възрастни или във вечерна форма на подготовка.
По отношение на проекта ни „Втори шанс” в софийското 147 о училище, знаете че то е преобладаващо ромско, ще напомня, през проекта училището толкова много родители приобщи, че те имат амбицията да се включат след това в нашите вечерни училища – на територията на София има две вечерни училища, и амбициите да завършат не само средно, но и да започнат да учат във висше училище. Затова смятам, че училищата „Втори шанс” просто са разписани като функции през други възможности на закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Благодаря за отговора, госпожо Кастрева.
Проблемът, когато се дават за пример други страни, е, че там процентът на отпадащите ученици е много по-малък и може би в нашата страна има нужда от специално отношение към тези хора, за да имат по-голяма част от тях възможност да получат, както казах и преди малко, втори шанс за придобиване на квалификация и евентуално на външни професионални възможности. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Кастрева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Аз отново ще кажа, че всъщност ние ще имаме възможност да продължим проекта, който смятаме за успешен и всъщност се припознава през това Ваше предложение. Една от най-важните ни функции е общата превенция и недопускането това да се случи във следващите поколения.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще Ви помоля за конкретните становища по всяко едно предложение – за стенограмата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Тъй като в своята същност те се преповтарят, имаме различни аргументи. Разбира се, започнахме отзад-напред.
По отношение на предложението на народния представител Станислав Станилов отново ще кажа, че смятаме, че този модел е неприложим, още повече Вие също изтъкнахте в аргументите си, с което ние сме абсолютно съгласни, че тук се ограничава правото на тези специални училища да издават документи за завършен клас. Притеснение имаме и във връзка с въвеждането на понятието „полуинтернатен тип”.
В този смисъл са и другите ни предложения. Смятаме, че те се припокриват в основните си същности както на народния представител Мартин Димитров, така и на народния представител Светла Бъчварова.
Говорехме вече за предложенията на Милен Михов. Тук искам да подчертая изключението, което правим от това, че не приемаме другите предложения, за предложенията на народния представител Ирена Коцева. За нас това е практика, която в този момент ние подкрепяме нейната ефективност и това допълнение всъщност узаконява съществуването й.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева.
Не виждам други желаещи за изказвания, с което предлагам да преминем към гласуване.
Ще подложа на гласуване предложенията по реда на тяхното постъпване.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Станислав Станилов.
За – 3, против – 7, въздържали се няма.
Госпожо Йорданова, имате предложение ли?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Алинеи 5, 6, 7 и 8 на народния представител Станислав Станилов се припокриват с текста на вносителя и ако текстът на вносителя се подкрепи тук няма как това да не се подкрепи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Дайте ни предложения за процедурата тогава.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Отделно гласуване да се направи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Формулирайте го, за да можем да си изразим вота.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Разделно гласуване на предложението на народния представител Станислав Станилов – разликата в чл. 43 е в ал. 1, т. 1. Останалата част – ал. 2 е различна, трета и четвърта. Пета, шеста, седма и осма се припокриват.
Ако може от ал. 1 до 4 да се гласуват отделно, 5, 6, 7 и 8 се припокриват.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Отменете гласуването.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Сравнявайки текста на алинеи 5, 6 и 7 виждам разлика между текста на господин Станилов и текста на вносителя. В ал. 4 на вносителя се казва: „В специалните училища по ал. 1, т. 1 може да се осъществява профилирана подготовка”, докато в предложението на господин Станилов се добавят „специалните училища по ал. 5, т. 2, 3 и 4”. Извинявайте, става въпрос за ал. 5. Съжалявам, сбърках.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: От 1 до 4 ги гласуваме отделно, а 5, 6, 7 и 8 ги гласуваме по принцип, защото те са отразени и в текста на вносителя, така че тук наистина е коректно гласуването да бъде поотделно.
Подлагам отново на гласуване предложението на народния представител Станислав Станилов за чл. 43 от ал. 1 – 4 включително, след това 5,6,7 и 8 по принцип.
За – 3, против – 8, въздържали се няма.
Подлагам на гласуване по принцип предложенията на народния представител Станислав Станилов от ал. 5 – 8 включително по принцип.
За – единодушно, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров и група народни представители.
За – 2, против – 6, въздържали се – 5.
Предложението не се подкрепя.
Предложението на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Гласуваме го изцяло.
За – 3, против – 9, въздържал се – 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители.
Тук мисля, че пак е като на проф. Станилов, така че ще го гласуваме разделно.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители в частта му от ал. 1 до ал. 4 включително.
За – 3, против – 11, въздържали се – няма.
Не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители в частта му от ал. 5 до ал. 9 включително – по принцип.
За – 14, против и въздържали се няма.
Госпожо Йорданова?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Алинея 10 изглежда, че е почти еднаква с предложената от вносителя ал. 7, но народният представител Милен Михов е оставил, че „В социално педагогическите интернати могат да бъдат насочвани ученици, за които съществуват предпоставки да извършат противообществена проява”. Това не може да бъде сложено в текста. Ако може да си го оттеглите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов, желаете ли да вземете отношение?
МИЛЕН МИХОВ: Не съм съгласен с Вас, но го оттеглям.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Михов.
Преминаваме към гласуване на предложението от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Гласуваме го в цялост, тъй като то е доста по-различно.
За – 3, против – 11, въздържал се – 1.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложенията на народния представител Кристиан Вигенин, които мисля, че пак трябва да гласуваме разделно.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Знам, че сме в процедура. Такива реплики – нека да се уважаваме взаимно. Човекът е народен представител от Благоевград, решил е, че има нужда да подкрепи подобно предложение лично. Нека уважаваме възможността.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Приемаме Вашата забележка.
Госпожо Йорданова, уточнихме ли текста на господин Вигенин?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Алинеи 5, 6 и 8 се припокриват с текста на вносителя – по принцип.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По предложението на господин Вигенин, първо подлагаме предложенията по алинеи 5, 6 и 8 да ги гласуваме по принцип, защото се припокриват.
За – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на господин Вигенин в останалата му част.
За – 3, против – 10, въздържал се – 1.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
За – 13, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
Гласуваме текста на чл. 43 по вносител с приетите вече предложения от народните представители.
За – 12, против – 2, въздържал се – 1.
Предложението се приема.
По чл. 44 и чл. 45 няма постъпили предложения.
Подлагам ги на гласуване анблок.
Единодушно се приема.
Госпожа Маринска е направила предложение за създаване на нов чл. 46, който предлагаме да подкрепим по принцип, тъй като той е отразен на систематичното място след това в Законопроекта.
Госпожо Маринска, съгласна ли сте? Съгласна сте.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Бойка Маринска и група народни представители по принцип, като съответно то бъде отразено на систематичното му място след това в Закона – в чл. 2, ал. 5 и в чл. 84а.
За – 13, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
(Почивка до 11,30 ч.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, продължаваме работата.
Госпожа Бояджиева има предложение.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Имам предложение за процедура, която ще ни върне в заседанието отпреди няколко дни – в сряда, което се проведе в София, и то е свързано с гласуваното вече предложение, но неполучило достатъчно гласове и одобрение от постоянната Комисия по образование и наука за ранния прием в математическите и природоматематическите гимназии от 5-и клас.
Предлагам Ви, предвид и на доста широката обществена дискусия и несъгласие, изразено основно в средствата за масова информация, решение, което ще се гласува и в Народното събрание. Тогава имахме съображения заради неприемането на общите текстове, които бяхме предложили и затова не сме подкрепили конкретното предложение, направено за запис в Закона за ранен прием от 5-и клас. Както тогава казах в Комисията, винаги представителите на БСП, не само в сегашния парламент, а и преди, сме подкрепяли приема от 5-и клас. Това е не само доказана изключително полезна практика за ранното откриване и развитие на децата с талант в областта на математиката и точните науки. Нашето мнение е, че добрите практики наистина трябва да бъдат запазени в новия закон.
Предлагам Ви, ако приемате, да се върнем още веднъж, защото видимо бяхме на границата, не достигнаха може би само няколко гласа. Мисля, че не би било правилно да оставим само в залата да се решава този въпрос. Още веднъж, както и тогава, ще подчертая, че ще подкрепим такова предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Обратно предложение има ли?
По чл. 37 на практика имаше 3 предложения. Референтите трябва да ни кажат, да ни помогнат с гласуването.
Едното предложение е направено от мен и от колеги като основно предложение, което включва математически, природоматематически, езикови и хуманитарни.
По чл. 80 беше направено предложение от народния представител Мариана Тодорова, което включва профилираните гимназии с профил математически, природни науки или хуманитарни науки, и предложение по чл. 80, направено от народния представител Бойка Маринска, което включва само профилираните гимназии с профил математически и природни науки, тоест само математическите гимназии.
Може би трябва да ги прегласуваме отново.
Госпожо Йорданова, имате предложение?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Тъй като Вашето предложение е направено по чл. 80, ал. 1 –писмено предложение между двете гласувания, може да бъде гласувано, тъй като още не сме приключили с разглеждането на Закона, може да бъде прегласувано.
Другите две предложения бяха направени устно по време на това заседание, което вече изтече. Ако сега ще трябва да се гласуват нови предложения, те трябва да бъдат направени в това заседание, тъй като и госпожа Тодорова я няма, така че някой трябва да припознае евентуално нейното предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Искате да кажете, че не можем да прегласуваме тези предложения и те ще си останат в доклада.
Госпожа Маринска ще си направи предложението, госпожа Анастасова ще направи и може би ще направим отново гласуване.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Вие като председател имахте предложение, записано в основния текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: На госпожа Маринска предложението беше, което ще направи в това заседание – нова ал. 3: „При условията и по реда на този закон профилираните гимназии с профил „математически или природни науки”, имат право да осъществяват обучение и в класовете от прогимназиалния етап на основната степен на образование”. Това е предложението, което беше направила и което прави сега госпожа Маринска. В класовете от прогимназиалния етап – това е.
От страна на Министерството смятате ли коректен този текст?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Екипът подкрепя текста, той е в духа на традициите, които имаме в тази посока и доказал във времето своята ефективност за развитието на таланта на нашите деца в областта на математиката.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева.
Подлагам го на гласуване.
За –13, против и въздържали се няма.
Предложението се прие единодушно.
Да успокоим родителите и техните деца. Имаме новина. Госпожо Дикова, моля да предадете на Вашите колеги от другите медии, че имаме новина от Комисията – единодушно е гласуван, с подкрепата на Министерството на образованието и науката.
И да излезем от нелегалност, защото според госпожа Йотова сме в нелегалност.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Чисто процедурно, само за да изчистим процедурата. Тъй като това е устно предложение, направено по повод на писмено предложение, то е редакция на писменото предложение на госпожа Милена Дамянова, трябва да се прегласува и предложението на госпожа Милена Дамянова, тъй като в предишния протокол то остана като неподкрепено.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагам да го подкрепим по принцип като окончателна редакция, защото на практика част от предложението се съдържа и във внесеното.
Господин Кенов и госпожа Анастасова изявиха желание.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Алинея 3: „При условията и по реда на този закон профилираните гимназии с профил „математически, природни науки или хуманитарни науки” имат право да осъществява обучение в класовете от прогимназиалния етап на основната степен на образование”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението. Това е устно предложение и няма как да е по принцип. По принцип се подлага на гласуване само предложение, което е постъпило по съответния ред в срока за постъпване на предложения между първо и второ четене.
Гласуваме изчетеното сега предложение, направено от господин Кенов и госпожа Анастасова.
За – 8, против – 4, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Прегласуване, госпожо Председател. Не успях да гласувам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, хайде пак да го уточним, защото и предния път имаше три варианта. И в трите варианта съществуваха математическите гимназии. В един от вариантите, внесен от мен и от колегите, съществуват математически и природо-математически, езикови и хуманитарни.
В предложението на госпожа Тодорова, и сега припознато от госпожа Анастасова и господин Кенов, се гласува към математическите гимназии да се добавят и хуманитарните, което вече е малко по-различно предложение. И сега ги има и това е запазване на сегашното положение. Нека да го имаме предвид.
Госпожо Кастрева, колко са хуманитарните гимназии, които осъществява прием от 5-и клас към момента?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Две в момента, за страната говорим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, гласуваме направеното предложение.
За – 4, против – 5, въздържали се – 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване по принцип писменото предложение на народния представител Милена Дамянова с редакцията на госпожа Маринска, което включва „математически, езикови и хуманитарни”, но с така приетото предложение на госпожа Маринска на практика ще останат само математическите и природо-математическите.
За – 13, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Стигнахме до чл. 46.
По чл. 46 има направено предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Колеги, имате думата.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо Маринова, уважаеми колеги! Тъй като първото предложение на проф. Бъчварова е само допълващо се за разширено, вероятно тя ще го защити в залата.
Бихме могли малко повече да кажем по отношение на предложение на Янаки Стоилов: „ал. 2 се заличава”. Това е заради позицията за обединените училища.
Предлагаме в ал. 5 следното изменение: „към основни и средни училища и към професионалните гимназии да се разкриват паралелки за професионално обучение на ученици 6-ти, 7-ми клас и/или 9-, 10-ти клас с цел обучаващите в тези форми да придобият основно образование и професионална квалификация, съответно 6-ти, 7-ми или професионална квалификация 9-ти, 10-ти клас”. Според нас това е важна, допълнителна възможност за ученици, които трудно биха получили шанс за социална реализация и обучение, да имат възможност за обучение за придобиване на професионална квалификация.
Тук бихме искали да посочим, че има европейски опит за ранно професионално ориентиране в някои европейски страни.Такъв пример за такъв тип училища можем да дадем с Англия.
В България има редица деца, които имат съществени трудности в овладяването на учебния материал. Мисля, че всички можем да дадем такива примери. Често пъти това е причината и за отпадане от училище. Затова ние смятаме, че трябва да им дадем още един шанс, за да може чрез ранната професионална подготовка те да се задържат, да останат в училище и да получат професионална подготовка.
Ние си даваме сметка, че това предложение вероятно ще предизвика по-сериозна дискусия и затова Ви обръщаме внимание върху другото предложение, което е за 9-ти и 10-ти клас, защото се тревожим, че ученици, които ще завършат 10 клас, които обаче няма да продължат обучението си във висши учебни заведения, какво ще случи с тях, ако не продължат след това в тази част, където могат да усвоят професия?
Затова смятаме, че трябва да има такъв шанс – 9-ти и 10-ти клас, за да нямаме ученици, които ще завършат без професия. Смятам, че и опитът, който има в нашата страна, няма да бъде проблем. Напротив, това ще бъде още една възможност в тази малко по-ранна възраст да има възможност за професионално ориентиране и професионална подготовка на тези ученици. Това е смисълът в предложението, което е направено от Янаки Стоилов и група народни представители.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Имам една реплика, с молба експертите да консултират. Това, което чух, не включва глаголът „могат”. Така ли да разбирам? Вие махате това, защото Вие не го прочетохте? „Към основни средни училища и към професионални гимназии да се разкриват”? Не чух това „могат”.
Искам тълкувание от експертите: може ли в една юридическа норма да се пише СЕЛ – да придобият? Съжалявам, това е господин Янаки Стоилов, мисля, че някой му го е дал. Просто това не може да бъде юридически текст. Срам и позор за господин Стоилов, ако той е писал това. Или си изчистете текста, или – не че ще гласувам за него, но просто той е юридически неиздържан.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Други реплики?
Дуплика, госпожо Бояджиева?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Обясних, все пак господин Стоилов го няма тук. Мисля, че обясних какъв е замисълът на това предложение. Няма да влизам в юридически спор в момента. Той ще прецени вероятно в залата, за да се аргументира. Смисълът е да се даде и такъв шанс на деца, които са застрашени от ранно отпадане от училище и че след това излизат без професия. Предложението се базира все пак и на европейски опит. Това не е нещо, което го няма в европейската практика за образование и професионална подготовка. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, госпожо Анастасова за изказване.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Искам да взема отношение по предложението на народния представител Светла Бъчварова: в ал. 3 след думата „осигурява” да се добави думата „разширена”. Само да кажа, че така или иначе всички училища по ал. 1 осигуряват общообразователна и разширена подготовка, така че в този смисъл разширената подготовка си влиза. Няма смисъл да се подчертава допълнително според мен.
СТОЯН МИРЧЕВ: Разбираме мотивите, които изразихте.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, господин Мирчев за реплика.
СТОЯН МИРЧЕВ: Тъй като госпожа Бъчварова не е тук, ще оставим в залата да си мотивира предложението или да го оттегли. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Каква е позицията на Министерството на образованието, както по основното предложение, така и по направените от госпожа Светла Бъчварова и народния представител Янаки Стоилов, ако обичате да чуем.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
По отношение на предложението на народния представител Светла Бъчварова беше вече аргументирана липсата на необходимост да има изричен текст, който да дава възможност само и единствено на средните училища изрично да осъществяват разширена подготовка. Съвсем коректно в проекта на закона е записано, че всички училища осигуряват общообразователна и разширена. То важи както за училищата по ал. 3, така и по ал. 2, 4 и 5. Всъщност смисълът на ал. 2, 3, 4 и 5 е да посочат изчерпателно какъв още друг вид подготовка дават тези училища, заедно с общообразователната и разширената, така че това предложение не бихме могли да го подкрепим.
По отношение на предложението на народния представител Янаки Стоилов: конкретно ал. 5. Всъщност тук се смесват няколко проблема, които водят до различни предложения. Ако приемем, че в основни и средни училища могат да се обучават ученици в 6-ти и 7 ми клас, защото в професионалните гимназии такава възможност за обучение на ученици в 6-ти и 7-ми клас няма, ако стигна до тази част на предложението в основни и средни, те да получават професионално обучение. По-нататък законодателят е предвидел текстове, които казват, че „общообразователната подготовка е единна като брой часове и като предмети за всички училища в рамките на основната степен”. Извън общообразователната подготовка остава един много малък дял в прогимназиалния етап за разширена подготовка в рамките на 3 часа, както е в момента, в които няма възможност да се осигури професионалната подготовка. Тоест, чисто организационно дори да се приеме, че има възможност за такива паралелки в основни и средни, професионално обучение няма как да се осъществи за тези ученици и да се спази изискването да получат в пълния обем и съответно да отговарят на изискванията за общообразователна подготовка.
Що се отнася до предложението в професионалните гимназии – вече втората част, в 9-ти и 10-ти клас да се осъществява професионално обучение. И в момента се осъществява такова, и в момента в рамките на 9-ти и 10-ти клас учениците придобиват възможност за полагане на изпити за получаване на първа степен на професионална квалификация. Тоест, този текст от гледна точка на липса на даване на такава възможност до 10-ти клас ученици да получат някаква професия не запълва празнота, няма такава празнота. И в момента училищата имат такава възможност, и в бъдеще се предвижда училищата, професионалните гимназии да могат да дават професионална квалификация, съответно 9-ти и 10-ти клас, а в 11-ти и 12-ти – разбира се, и следващите степени – втора и трета. От тази гледна точка не бихме могли да подкрепим такова предложение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Предлагам ал. 4 и ал. 5 на чл. 46, колеги, да обсъдим и да помислите нарочно дали не е най-коректно да отпаднат.
Когато обсъждахме чл. 37, ако си спомняте моето изказване, имах предложения да се промени структурата и съдържанието на чл. 37 и по отношение на ал. 1, и по отношение на ал. 2. Това даже не беше подлагано на гласуване. Подминахте го, нямам претенции. забележете, ал. 2 на чл. 37 какво пише и как я гласувахме, как се прие по-точно и сега ми кажете: достойно ли е присъствието на ал. 4 и ал. 5 тук, в този закон – първо?
Второ, така както и тогава отпращах към чл. 72 и съответно към чл. 73 – настоявам нарочно отново, предвид на моето изказване, да премислим и по-точно да премислите добросъвестно достойно ли е да има такова дублиране, което издава или липса на достатъчно коректно съобразяване, да не кажа нещо друго. Кажете ми разликата между ал. 4 и 5 тук на чл. 46 и т. 1 и 2 на ал. 2, и цялата ал. 2, на чл. 37 и ми обяснете кое е новото или другото, заради което алинеи 4 и 5 имат оправдано наличие – първо. След това искам съответно и с оглед на чл. 72 и чл. 73 да ми кажете. Категорична съм, че нещата търпят поправка.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Някой ще ползва ли реплика към изказването на проф. Георгиева? Не виждам такива.
Други изказвания?
Всъщност при приемането на чл. 37 конкретно предложение не беше направено, нямаше какво точно да се гласува. Нямаше такова постъпило предложение.
Имате ли желание да изразите позиция от Министерството на образованието и науката, колеги? Не виждате такава необходимост.
Има ли желание от други да се изкажат?
Като последно постъпило предложение на народния представител Мариана Георгиева – от чл. 46 да отпаднат по вносител ал. 4 и ал. 5.
Подлагам предложението на проф. Георгиева на гласуване.
За – 2, против –4, въздържали се – 5.
Предложението на проф. Георгиева не се подкрепя.
Гласуваме предложението на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, което, както стана ясно, не се подкрепя от Министерството на образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагам да приемем по принцип предложението на народния представител Светла Бъчварова, защото то се съдържа като логика в текста на вносителя. Така че няма как да го отхвърлим, защото следваме логиката, така че би следвало наистина да го подкрепим по принцип.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Постъпи предложение да приемем предложението по принцип.
Гласуваме.
За – 10, против – 1, въздържали се – 2.
Предложението на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители се приема по принцип.
Гласуваме предложението на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, което Министерството на образованието и науката не подкрепя. Моля, гласувайте.
За – 2, против – 8, въздържали се – 3.
Предложението на народния представител Янаки Стоилов не се подкрепя.
Заповядайте, проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Предлагам прегласуване на този член и отново настоявам: В чл. 37, ал. 2 гласи: „според съдържанието на подготовката гимназиите са профилирани професионални”.
Чл. 46, ал. 1: „всички училища осигуряват общообразователна подготовка и разширена подготовка”.
Алинея 4: „профилираните гимназии осигуряват и профилирана подготовка”. Това е огледален образ на ал. 2, на чл. 37, т. 1 и 2, едно към едно огледален образ! Според подготовката гимназиите са профилирани професионални, а тук е обратното: профилираните гимназии осигуряват профилирана подготовка. Изобщо в скоба оставям недостойния запис с такава тавтология, която е обидна, не недостойна.
Завършвам, като потретвам: абсолютен аналог, абсолютен дубъл. Само че ние сме комисия, комисията сме ние. Ама защо ми демонстрирате такава глухота или какво друго ми демонстрирате, колеги? Това е недостойно. Нито реплики, нито дуплики и отхвърляне на това предложение.
Моля отново да бъда чута и съответно да гласуваме за коректното разписване на Закона. Госпожо Дукова!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Коцева иска думата, госпожа Михайлова и след това ще дам думата за становище на Министерството на образованието и науката, и ще го подложа на прегласуване.
Госпожо Коцева, имате думата.
ИРЕНА КОЦЕВА: В интерес на истината много добре Ви чух и имате право. Единственото нещо, което ме кара да не го коментирам на този етап, беше аргументът, който даде Министерството в лицето на представителя, който каза, че алинеи 2, 3, 4, и 5 показват подробности какъв друг вид още има. Според мен ако този аргумент не е достатъчно силен, съм склонна да бъде премахнат. За мен също не е драма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Може би първо госпожа Михайлова и след това за дуплика, ако искате.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Напълно допустимо е, както се убедих от практика си, да има известно повторение в закона, за да има по-голяма яснота. Това е абсолютно безспорно и ние го прилагаме много пъти. Освен това чисто формално погледнато, когато казваме, че според съдържанието на подготовката гимназиите се разделят на професионални и профилирани, не следва еднозначно, че това наименование на гимназиите съответства точно на наименованието на подготовката. Тоест тук се въвежда понятието „профилирана подготовка”. До този момент в чл. 37 не сме казали, че има профилирана подготовка, а говорим изобщо за съдържание на подготовката. Съдържанието на подготовката е по-широко понятие. В такъв смисъл за мен е напълно допустимо и от чисто логическа гледна точка съдържанието на подготовката не се изчерпва с наименованието на гимназията „профилирана”, не следва по никакъв начин, че профилираната гимназия може да има комплекс от подготовки, нито една от които да не се нарича „профилирана”. Теоретически това е напълно възможно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Проф. Георгиева – дуплика.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Дуплика по отношение на госпожа Коцева.
Госпожо Коцева, моето изказване следваше позицията на Министерството. Тя беше по повод на или предвид на обсъждането на предложенията на Светла Бъчварова, Янаки Стоилов и прочие. И аз съм убедена, че това е било, така да се каже, анблок позиция с оглед на аргументация по отношение пред другите предложения. Те съответно на принципа на веригата изчерпват като обосновка или като илюстрация структурата и съдържанието на целия член, без обаче нарочно, прецизно да са визирали това – първо.
Второ, те няма как да са го визирали по отношение на моята позиция, защото аз следвах, а те не могат да упражняват телепатия. Това – първо.
Затова ми се струва, че Вашата реплика някак си не беше точно за мен, а бих искала.
По отношение на репликата на госпожа Михайлова.
Госпожо Михайлова, това, което казвате, е логически нонсенс. Не, извинете, аз не зная Вашата базова компетентност и не зная професионалната Ви компетентност, но Вие не може да ми твърдите, че в закон трябва нещо да се казва N брой пъти по различен начин, на N брой места, та да стане по-ясно. Това е абсолютно нонсенс съображение.
На следващо място, това е абсолютно ейзуистика и еквилибристика – да ми привеждате, че според съдържанието на подготовката – профилирани професионални, е нещо различно от това „ осигуряват профилирана подготовка”, предвид също така и на това, че училищната подготовка според съдържанието, забележете, в чл. 73, ал. 2 „според съдържанието си училищната подготовка е профилирана професионална”. Ама за какво ми говорите?! Обидно е,?! Чл. 73 дефинира „според съдържанието си училищната подготовка е профилирана и професионална”; чл. 37, ал. 2 „според съдържанието подготовката” еди-какво си и Вие казвате, че това не е една и съща дефиниция или е недостатъчна, или не изчерпва? Аз отказвам да участвам в такъв безумен разговор! И на всичкото отгоре, за да се юридизирате и инвалидирате институционално, административно, процедурно, технологично, ми казвате „юридически експертите”.
Ще поискам дебат и всякаква технологична експертиза на експертите към Комисията, ще искам и стенограмата, защото такова говорене мисля, че граничи с други неща.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Проф. Георгиева, нека да се опитаме да спазваме все пак правилата!
Гледаме все пак да водим разговор в духа на разбирателството и, както виждате, не съм особено стриктна, заради което често търпя критики от колегите народни представители, по отношение на правилата на Комисията.
Все пак, този Законопроект, преди да бъде внесен в Четиридесет и първото Народното събрание, е преминал през становище, изготвено първо от колегите в Министерството на образованието и науката. След това е бил прегледан много обстойно от юридическия отдел и дирекция на Министерския съвет, след което в Четиридесет и първото Народно събрание е достигнал съответно до чл. 46, на второ четене в пленарната зала и след това е преминал...
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Честолюбието, честолюбието, госпожо Председател.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля да не ме прекъсвате!
Преминал е през съответните становища на референти и така нататък. Гледан е от народни представители.
Преди да дам думата за последно становище на Министерството на образованието и науката, госпожа Михайлова иска от името на вносителя, но и аз ще се опитам с няколко думи да обясня каква е логиката на подредбата.
Чл. 37 има за цел да категоризира видовете училища. Да, там се казва, че според подготовката гимназиите се разделят на профилирани и професионални и оттам евентуално човек може да си вади логическо заключение, че в тези гимназии се осъществява такъв вид подготовка, но никъде не е казано до този момент.
След това задачата на чл. 46 е да каже: всички видове училища по този класификатор каква подготовка съответно осигуряват.
Ал. 4 има за цел да каже, че, освен всички останали подготовки, изброени за другите, освен общообразователна подготовка и разширена, профилираните гимназии осигуряват и профилирана и професионална, което до този момент не е казано.
Оттам нататък, като отидем в чл. 73 – аз Ви благодаря, че гледате наистина на нещата в цялост, защото така трябва да се гледа действително, и, за съжаление не всички го правят.
Отиваме на Раздел 2, чиято задача като систематизация на Законопроекта и начин на изграждане на нормативния акт е да определи същността и съдържанието на училищната подготовка като такава. Тоест, ние се намираме в различни раздели. Дайте тогава в чл. 37, да напишем и за подготовката, и за всички тези неща и да приключим с този член. Такава е била логиката на законопроекта. След като наистина този Законопроект ще се ползва и се предполага, че ще се ползва от голяма аудитория експерти, учители, и така нататък, смятам, както и колегите казаха, за яснота, още повече чисто юридически аз самата не виждам проблем тук, защото целите и на чл. 37, и на чл. 46, и на чл. 73 са съвсем различни. Да, има известно повторение – факт. Но някои изводи съответно трябва да се вадят по пътя на логиката, а не директно. Това е била презумпцията ни.
Госпожо Михайлова, Вие реплика ли искате да ми направите?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Само исках да уточня каква ми е професионалната компетентност по повод въпроса на госпожа Георгиева – по професия съм математик. Завършила съм математика, така че смятам, че понятията от логиката са по-близки до моята професия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, мисля, че предния път се разбрахме по процедура на господин Жаблянов, който отсъства. Да не коментираме професионалната компетентност. Имаше бележки към мен като председател по този повод, аз я приех. Така че наистина да се въздържаме от такива коментари.
Госпожо Анастасова, реплика ли искате да ми направите? Искате изказване?
Професор Георгиева искаше да ми направи реплика.
Заповядайте.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Госпожо Председател, имам още две съображения. Разделът – защото във Вашето изказване приведохте като доводи да държим сметка в кой раздел се намираме – разделът е „Видове институции”. Има Раздел „Училищна подготовка”. В такъв случай аз продължавам да настоявам за прецизиране, но по същество, а не по формалност, по видимост и по наличност.
В такъв случай има две възможности да продължа да не се съгласявам: или целият чл. 46 отпада, защото сме във видове институции и философията, съдържанието и предназначението на раздела печели от чл. 37, а в съдържанието на чл. 46 всички училища осигуряват подготовка. Извините, но има Раздел „Училищна подготовка”. Значи или сме във видове институции и ние сме ги разпределили, определили и дефинирали, или след като ще влизаме в подготовката като детайлизация при наличие на Раздел „Училищна подготовка” – там му е мястото – както така, където така според юридическата експертиза и според експертизата на Министерството. Тук това е морско свинче – чл. 46, точно заради Вашата бележка да се държи сметка за разделите и за техните наименования. Те не са табели – наименованията. И те трябва да са в кохезия, взаимовръзка като наслов с целия текст!
Госпожо Дукова, моля да ми помагате, защото смятам, че се изказвам не срещу експертизата и честолюбието на Министерството или на юридическите експертите към Комисията, а искам по същество, без да се държи сметка за нечие честолюбие, още по-малко ми се струва, че също е израз на честолюбие да ми се казва, че тези текстове са минали през три парламента, през три комисии и прочие. Това е недостойно да стои като съображение!
Една от двете хипотези следва да бъде валидна – че или целият член 46 тук е за всеки случай – колкото повече, толкова повече, по-добре повече, отколкото хич, или съответно точно пак повтарям: държим сметка, ама наистина всички, независимо от историята на експертизата и нейната употреба. Едно от двете следва да е валидно. И няма компромисно трето в името на историята, колегиалността, етикета, самоцелното протоколиране на отношения.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Предлагам да бъде дадена почивка 5 минути.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Дукова, искахте нещо. Хайде едно изречение, след това 5 минути почивка, за да се уточним тук ли му е мястото на чл. 46 или не му е тук.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Колеги, тъй като става въпрос за чл. 46 и за юридическата експертиза, ще бъда коректна не само спрямо Мариана Георгиева, а и спрямо себе си. .Само преди малко атакувах ал. 5 на чл. 46, която смятам, че е изключително неправомерна, въпреки че господин Стоилов е юрист. От тази гледна точка с прискърбие искам да съобщя, че наистина госпожа Георгиева има право и аз ще я подкрепя. Ще я подкрепя!
За мен аргументацията, въпреки че е дълга и напоителна, но тя беше предизвикана от гледна точка на това, че нямахме дефинирани ясно нещата и от Министерството, и от експертите. В този смисъл аз смятам, че госпожа Георгиева има право и аз ще подкрепя или систематичното място на чл. 46 да бъде променено или отпадането на ал. 4 и 5 – съвсем категорично. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, погледнете и следващите членове – 47, отидете на специалните училища, да видите, че там също в дефиницията са сложени. Всички ли и къде трябва да ги преместим? Моля ако някой има предложение, нека то да бъде съответно обвързано, цялостно.
Пет минути почивка, ако обичате.
(След почивката)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Проф. Георгиева, ще направите ли предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2?
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател. Въз основа на чл. 80 правя предложение: алинеи 4 и 5 да отпаднат и да се създаде нова ал. 4, която да гласи: „Гимназиите осигуряват профилирана (следвам последователността на наличните т. 4 и 5) и/или професионална подготовка”. Госпожа Костадинова от Министерството каза, че има запис „и/или” и при други членове. Гимназиите – те са като т. 3, 4 и 5 на ал. 1 на чл. 37 – равностойни видове училища.
РЕПЛИКА: Правя предложение съюзът „и” да се сложи преди „профилирана”.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: „Гимназиите осигуряват профилирана и/или професионална подготовка”.
Нали горе пише, че всички училища осигуряват общообразователна и разширена подготовка – всички училища.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Доколкото знам, професионалните гимназии не осигуряват профилирана подготовка. Ако напишем такъв текст, излиза, че те и двете осигуряват, което не е вярно. Такава е причината да се разделят...
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Ако запазим структурата на чл. 46 в алинеи 2 и 3, че обединените училища могат да осигуряват и професионална, че средните осигуряват и профилирана подготовка или професионална освен общообразователната и разширената, по същата логика би следвало да запазим структурата и тук и да гласи: „Гимназиите осигуряват и профилирана, и/или професионална подготовка.”
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: По модела на средните училища.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Костадинова, колегите задават въпроса дали е възможно професионална гимназия да осигурява профилирана подготовка и дали е възможно профилирана гимназия да осигурява професионална подготовка. Моля, да ни уточните това, за да видим съответната редакция.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Има текстове в Законопроекта по-нататък, които дават възможност при определени случаи да се случва и това.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Бих добавила, че това би създало по-големи възможности и гъвкавост на системата, особено за малки населени места.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест Вие подкрепяте редакцията „и/или”, а не „съответно”.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: За видовете подготовка и за професионалното образование съм извлякла „подготовка – общообразователна, разширена и професионална”. Не съм стигнала до извода, че професионалните гимназии могат да извършват профилирана подготовка. Не оспорвам дали това трябва да стане или не. Опасявам се да не направим грешка. Сигурни ли сме, че искаме в професионалните гимназии да има профилирана подготовка? Ако сме сигурни, тогава тази формулировка е наред. И обратното, но мисля, че в обратното има такава практика. Обратната практика съществува, но дали професионалните гимназии осигуряват профилирана подготовка – не знам дали има такава практика. Опасявам се да не стане логическа грешка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: В момента няма практика професионални гимназии да осъществяват профилирана подготовка. Говорим за възможности, които да дава системата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Затова е „и/или”, защото ако е „съответно”, тогава ще лишим профилираните гимназии, на които при определени условия по-нататък в Законопроекта сме дали възможност да осигуряват професионална подготовка, ще ги елиминираме.
Госпожо Михайлова, през почивката от Министерството казаха, че тази редакция е по-коректна предвид редакциите, които има след това и в Законопроекта. В този смисъл се обединихме около „и/или”.
Госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Приемам тази редакция, но искам да попитам юристите – тогава защо тази ал. 1 да стои горе, когато говорим за всички училища? Тогава ал. 2 трябва да стане ал. 1, ал. 3 да стане ал. 2, а тази алинея долу да стане ал. 3. Иначе няма логика това да бъде ал. 1.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Дукова, освен обединени училища има начални, основни и така нататък. Имаме въвеждаща ал. 1, след което прецизираме в ал. 2 конкретно за обединените училища, защото са малко по-различни, конкретно за средните. А къде е записано началното училище, госпожо Дукова?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Нека да си бъдат, но не като алинея. Да бъде „всички училища осигуряват...”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагам да прекратим дебата. Имахме 5-минутна почивка, в която уточнихме създаването на нова ал. 4 по предложението на проф. Георгиева по чл. 80, ал. 4, т. 2. Министерството подкрепя редакцията с „и”, което беше добавено от госпожа Маринова.
Редакцията звучи: „Гимназиите осигуряват и профилирана, и/или професионална подготовка”.
Гласуваме:
За – 11, против няма, въздържал се – 2.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Може ли по ал. 3 редакционно предложение. Спазвайки редакцията, която приехме току-що на новата ал. 4, не считате ли, че ал. 3 би изглеждала по-добре така: „Средните училища осигуряват и профилирана, и/или професионална подготовка”, тоест да отпадне думата „подготовка”. Ще изглеждат по един и същи начин двете алинеи – ал. 3 и ал. 4.
Ако това ще създаде проблеми в залата при гласуването, оттеглям предложението си.
ИРЕНА КОЦЕВА: Двете алинеи изглеждат по един и същи начин. Има основание.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Тогава да променим ал. 4 но да изглеждат по един и същи начин.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринова направи предложение ал. 3 звучи: „Средните училища осигуряват и профилирана, и/или професионална подготовка”. Тоест да няма повторение на думата „подготовка”.
Госпожо Коцева, моля да направите цялостна редакция по ал. 4 на чл. 46.
ИРЕНА КОЦЕВА: „(1) Всички училища осигуряват общообразователна и разширена подготовка.
(2)Обединените училища може да осигуряват и професионална подготовка.
(3). Средните училища осигуряват и профилирана, и/или професионална подготовка.
(4). Гимназиите осигуряват и профилирана, и/или професионална подготовка.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля, гласуваме.
За – 11, против няма, въздържали се – 2.
Гласуваме по принцип текста на вносителя за чл. 46 с приетите редакции.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
По чл. 47 има направени предложения от народния представител Милен Михов и група и от народния представител Янаки Стоилов и група.
Доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Редакцията, която предлагаме, по същество се съдържа в предложението на вносителя. Предлагам да я гласуваме по принцип, с подкрепа на вносителя. Да не я оттегляме.
Имаше и друг вариант, но да бъде в синхрон с целия текст в другите алинеи. Мислехме да го сложим „съобразно стандартите”, но пък влиза в разрез с другите редакции. По същество го има – щом се осъществява общообразователна подготовка, тя е в съответствие с държавния стандарт, а щом е така, всичко друго го има вътре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението на господин Стоилов беше дебатирано в предходните членове и беше отхвърлено.
Ако няма желаещи за изказване, предлагам да гласуваме предложението на народния представител Милен Михов и група по принцип.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението се приема по принцип.
Подлагам на гласуване предложението на Янаки Стоилов и група.
За – 2, против – 9, въздържали се – 3
Предложението не се приема.
БЮНЯМ ХАСАН: Много дебатирахме по чл. 46. Ако по-нататък прилагаме същия подход, трябва и този член да преработим редакционно. Защото там се повтаря „подготовка”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук се въвеждат за първи път – имаме общообразователна подготовка и специализирана подготовка в областта на спорта. Формулировката е по различен начин.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 47.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Преминаваме към чл. 48. – има направени предложения от Бойка Маринска и група, от Борислав Великов и група, от Светла Бъчварова и група, Милен Михов и група, Ирена Коцева и група, Валери Жаблянов и група народни представители.
Госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: В подкрепа на обучението на деца и ученици със специални образователни потребности – в текста на вносителя „ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности”. „Ресурсно подпомагане” – тук е редакцията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подкрепата по-нататък в текста е разписана като обща и допълнителна. Общата подкрепа има занимания по интереси. Разписано е какво означава. Допълнителната подкрепа е по същия начин. По вносител сме имали предвид точно специфичната дейност „ресурсно подпомагане”. Ресурсното подпомагане е част от подкрепата, тъй като говорим за центрове, които ще могат да извършват само ресурсно подпомагане. В този смисъл по-скоро имам въпрос: какво имате предвид? Центровете за подкрепа за личностно развитие по принцип са за всякакъв вид подкрепа. Защо разширявате ресурсното подпомагане като част от допълнителната подкрепа? Това е по-специфична дейност. Даваме възможност на ресурсните центрове, където общината реши, да изпълняват дейности по ресурсно подпомагане. „Подкрепа” е много общо казано. (Реплика от Бойка Маринска.) Оттегляте предложението.
Има такова предложение и от народния представител Борислав Великов и група.
Доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Председател, господин Великов го няма в момента, искам да подкрепя неговото предложение, отнасящо до детските комплекси. Имаме такова предложение по-нататък. Тук може би сме го пропуснали. Детските комплекси съществуват и в момента. Развиват доста широка дейност. Добре е да ги дефинираме, защото са устойчиви структури в нашия живот. Нека не ги прехвърляме в другата група. Те са с ясно определен профил и дейности. Моля да подкрепите тази инициатива – да си останат детски комплекси. Разпознаваеми са. Ясно се разграничават от центровете за личностна подкрепа, които имат и други функции.
Няколко думи за нашето предложение. Сложили сме добавката, че „устройството и дейността на центровете за подкрепа за личностно развитие ще работят по правилник, приет от общинския съвет”. Предлагам съгласувателна процедура – „съгласувано с РУО”, за да има връзка между общините и РУО по места. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, ще направя коментар по отношение на детските комплекси.
Първо, ние ги наричаме детски комплекси между нас. Не всички се казват детски комплекси. Някои са обединени детски комплекси, други са извънпедагогически центрове, центрове за работа с деца. Това са извънучилищни педагогически учреждения с различни наименования. Кое наричаме „детски комплекс” от всички тях? Те не са различни от центровете за подкрепа за личностно развитие. Общото е Център за подкрепа за личностно развитие, а след това в наименованието те могат да си запазят наименованието, което имат в момента. Това сме го запазили за преходните и заключителните разпоредби. Записвайки тук „детски комплекс”, както сме записали за центровете за подкрепа за личностно развитие и центровете за специална образователна подкрепа”, трябва и тук да разпишем всичките неща, които сме разписали и за тях. Какви са тези детски комплекси?! Всеки център за подкрепа за личностно развитие може да извършва дейностите по ал. 1, може да извършва и дейности по ал. 2 и 3. Това го решава общинският съвет.
Проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Подкрепям Ви и внасям уточнение: центрове за подкрепа за личностно развитие е родовата номенклатура. Видовата номенклатура не е разписана тук. Тя е въпрос на модификация на номенклатурата. Смисълът на тази разпоредба е да уреди предназначението им, а не да разпише номенклатурата на всеки. Това е родовото наименование на институцията, а нейното име е въпрос на случайност, на право, на възможност и прочие. Пет години може да е детски комплекс, след това може да стане обединен детски комплекс, регионален и така нататък. Това не значи, че е друг вид институция.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Казваме, че детските комплекси могат да извършват само дейностите само по ал. 1, т. 1. А защо детски комплекс да не може да извършва дейности по т. 2 – кариерно ориентиране и консултиране? Ще водим децата на друго място, в друг център ли, за да ги ориентираме кариерно? Не всички общини имат големи ресурси, за да правят много комплекси. Идеята е да дадем възможност съобразно спецификата на всяка община и населено място да имаме такива центрове, които да предлагат различни дейности. Отделно всяка община ще реши как ще се наименова този център за подкрепа за личностно развитие и какви дейности ще има. Изрично сме казали, че „центровете за подкрепа за личностно развитие могат да извършват една или няколко от дейностите по ал. 1 и 2”. Дали сме пълна свобода на общините и обществеността да решават какви центрове да има. В преходните и заключителните разпоредби сме казали, че запазват сегашните си наименования. Ако го няма в Преходните и заключителните разпоредби, ще го добавим. Говоря за намеренията ни. Ако не сме ги постигнали, ще ги добавим в Преходните и заключителните разпореди и ще добавим „запазване на досегашните наименования”. Много малка част от тях са детски комплекси. Питам: какво се случва с обединените детски комплекси? Или с центровете за работа с деца? Тях няма ли да ги запазим? Всички те са извънучилищни педагогически учреждения.
ИРЕНА КОЦЕВА: Имаме предложение за създаването на нова ал. 2 с цел да укажем реда, по който се създават центрове за специална образователна подкрепа, които са центрове за подкрепа на личностно развитие. Описали сме ги в предложението си. Вкарването на тази нова ал. 2 ще наложи да бъдат разместени останалите алинеи, ако приемете нашето предложение, както и в ал. 9 „устройството и дейността на центровете за специалната образователна подкрепа се уреждат с правилник, издаден от министъра на образованието и науката”. Тук има разлика между нашето предложение и това на господин Михов, който смята, че това трябва да е през общинските съвети и РУО.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За тези центрове за специална образователна подкрепа вече коментирахме, когато обсъждахме въпроса със специалните училища. Предлагам да не се връщаме към тях.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Коцева, склонен съм да подкрепя Вашето предложение за нова ал. 2, че устройството и дейността се уреждат с правилник, издаден от министъра на образованието и науката. Подкрепям го, но си държим на нашето мнение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имам въпрос към предложението на доц. Михов: предложили сте в чл. 48, ал. 1, т. 3, след „корекционна” да се добави „компесаторна” – може ли да го аргументира по какво се различава и каква е тази дейност?
По предложението Ви по ал. 2 „устройството и дейността на центровете да се съгласува с РУО”. Съгласувателната процедура означава общинският съвет взема, приема решение, приема правилника на съответния център, изпраща го административно като процедура на РУО, РУО може да каже: „Не подкрепяме този правилник” или не го съгласуваме”. Съгласувателната процедура няма задължителен характер. Това, че РУО няма да съгласува съответния правилник, не го обезсмисля. Каква е целта на това предложение?
МИЛЕН МИХОВ: Точно обратното е. В процеса на подготовката на този правилник, преди да бъде внесен в общинския съвет, общинският съвет го гласува, но кметът го изработва чрез своите органи, провеждат консултации и съгласувания с Регионалното управление на образованието (РУО). Тоест влиза в общинския съвет с предложение на кмета. След това има писмо: „Да, подкрепяме”.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА Тогава да бъде след: предварително съгласуване с РУО.
МИЛЕН МИХОВ: Можем да го наречем становище. Идеята е в процеса на приемането да имаме мнението... Може да стане: „след предварително съгласуване” може да бъде.
ИРЕНА КОЦЕВА: Като бивш председател на общинския съвет и председател на Комисията по образование в Общинския съвет – Самоков не виждам нужда от съгласуване с РУО. Има ли Регионален инспекторат по образование, който да даде друго съгласуване освен „да”, когато говорим да развием интересите, способностите, компетентостите на децата, или когато ще провеждаме кариерно ориентиране и консултиране? Просто ги товарим с документ, който ще чакаме. Тези действия според мен са чисто бюрократични. Те няма да спрат добрите инициативи. Не виждам смисъл от това. РУО няма да ги контролира, само ще ги съгласува. Не знам.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
И аз мисля така, само че добавям към позицията на госпожа Коцева: европейската политика е непрекъснато в посока на отпадане на административни тежести, на лицензионни режими. А ние, за да се презастраховаме или уважим, не можем да направим реформата. Всичко е налично, само че леко го стилизираме, правим му грим и ретуш. Това е параекселанс номенклатура, тоталитаризъм и административна тежест едно към едно. Ние европеизираме духа на закона като отпадат административните процедури „съгласуване”. Центърът е общинска единица. Това е институционализирана личност с компетентност „Образование”. Тя е достатъчно легитимна и авторитетна, за да носи отговорност. Благодаря.
МИЛЕН МИХОВ: Чл. 250, ал. 2 гласи: „Регионалното управление на образованието осъществява и методическа подкрепа на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностното развитие в съответната област”. Каква методическа подкрепа ще осъществява регионалното управление на образованието, ако не е видяло предварително какъв правилник ще приеме общинският съвет? Нали това е методическата помощ на регионалното управление – когато кметът изработи такъв правилник, да им го изпрати и те да кажат: „Да, направили сте го много хубаво, или сте сбъркал хей там, защото законът...”
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Това е административна процедура.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, кое за нас е по-важно: да минем на практика формална съгласувателна процедура на един правилник и да създадем допълнителни ангажименти на общинските съвети? Това е липса на доверие в общинските власти. Нека всяка местна власт да носи отговорност как осигурява подкрепа за личностно развитие и какви политики развива спрямо децата. Така се преценява тяхната отговорност. Нека да им имаме доверие.
За нас е по-важен контролът върху тази дейност. Важно е държавата да гарантира, че подкрепа за личностно развитие ще се осъществява на територията на цялата страна. Тази отговорност я има. Ние сме я вменили веднъж в чл. 249, ал. 4, където казваме: „Министърът на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на всички институции в системата на предучилищното и училищното образование”. Контролът сме го гарантирали. Отделно от това сме натоварили РУО, тъй като имаме експерти по приобщаващо образование и в Министерството, и към регионалните инспекторати (не навсякъде, но ги има), имаме експерти по съответните учебни предмети. В центровете, в които имаме дейност, наречени от нас „детски центрове и центрове за работа с деца”, на практика с децата в областта на различните науки работят учители. В този смисъл е методическата подкрепа, която ще оказва РУО. Това е по-важно. Иначе с една съгласувателна процедура не постигаме нищо. Само утежняваме нещата. Госпожа Кастрева като бивш началник на регионален инспекторат може да каже какво означава съгласувателна процедура в РУО – купища хартия и нищо повече.
Да чуем становището на Министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Бих казала, че в момента е така, каквото е предложението на народния представител Милен Михов. Тоест началникът на инспектората трябва да съгласува правилника за центъра. При нас се нарича Столичен център за работа с деца. Това е формална процедура, която утежнява комуникацията между институциите и забавя дейностите. Полагайки си подписа, това е отговорност. Облекчената процедура, разписана в ал. 7 на вносителя, предполага доверие между институциите и съобразяване с правилата. В крайна сметка ще имаме държавни образователни стандарти за извънкласни дейности, държавни образователни стандарти за физическа среда и не може общинският съвет да не се съобрази с тези стандарти, разписани вече от Министерството. Затова подкрепяме предложението на вносителя като по-оперативно с ангажимент на местната власт за развитието на тези центрове.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Към предложението на госпожа Ирена Коцева и група народни представители – в т. 3 текстът да се промени така: „досегашната ал. 5 да стане ал. 6 и в нея думите „по ал. 1 и 2” да се заменят с „по ал. 1 и 3”, а накрая да се добави „с изключение в центровете за специална образователна подкрепа, които могат да извършват само дейностите по ал. 2”. Смисълът е, че ал. 5 урежда какви дейности могат да извършват останалите центрове, без центровете за специална образователна подкрепа. Преди са извършвали дейностите по ал. 1 и 2, но сега ал. 2 е нова. Затова сега трябва да се промени коректно и да стане „ал. 1 и 3”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Госпожа Маринска оттегли предложението.
Гласуваме предложението от народния представтиел Борислав Великов и група народни представители.
За – 1, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не се подкрепя.
Предложение от Светла Бъчварова и група.
За – 2, против – 9, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Предложение от народния представител Милен Михов и група.
За – 3, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Предложение на Ирена Коцева и група с редакцията, направена от народния представител Стефани Михайлова.
За– 14, против – няма, въздържали се – няма.
Гласуваме редакцията на госпожа Стефани Михайлова по чл. 80.
Единодушно се приема.
Предложение на Валери Жаблянов и група.
За – , против – 14, въздържали се – 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 48 с направените редакции.
За – 12, против – 2, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
(Обедна почивка до 14,24 ч.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Започваме, колеги!
Стигнахме до чл. 49.
Тъй като тук има неща, които трябва още малко да изчистим по повод едно становище, което пристигна по отношение наименованието на специализираните обслужващи звена, становище от Националната асоциация на ресурсните учители, от неправителствения сектор, Ви предлагам да отложим чл. 49 и довечера да видим тези становища след Комисията, за да се обединим около едно наименование. Говорим за центровете за специализирано обслужващо звено, което е в посока осигуряване на дейности за ресурсното подпомагане. Ние сме го наименували „за приобщаващо образование”, те имат съображения и са се обединили. Просто да ги изчистим, като видим становището, за да не водим дебата сега, а сега да продължим напред, ако сте съгласни.
Ние говорим за нова точка 5, която е предложила госпожа Маринска. Ние имаме предложение по отношение на приобщаващото образование. Иначе по отношение на другите нямаме различия. Просто да видим становището с колегите, които сме вносители на едно и също предложение, и да го изчистим, защото така или иначе са се обединили ресурсни учители и неправителствени организации, да вземем ние решение и да не губим време сега в такива спорове.
Гласуваме предложението за отлагане на чл. 49 за утре сутринта.
Приема се единодушно.
Предлагам да преминем към предложението на народния представител Борислав Великов и група народни представители за създаване на нов чл. 50.
Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо Председател, моля за извинение, че дойдох по-късно, но чествахме 10 години от подписването и от ратифицирането на Договора за присъединяване към Европейския съюз.
По отношение на този нов член – дали ще е нов или под някаква друга форма, но става дума все пак за Националното издателство за образование и наука „Аз Буки” и тяхната дейност. Този хубав вестник, който, доколкото разбирам, и по Ваше време, когато бяхте заместник-министър, госпожо Дамянова, е придобил тази по-добра форма. Тук имам справка, от която се вижда, че общият тираж за 2014 г. е 88 хил. екземпляра.
Освен това има много други научно-методически списания: „Педагогика”, „Българския език и литература”, „Математика”, природните науки – всичко това Вие го знаете, и се разпространява на много места.
Затова предложението е да се разпише в някакви алинеи някъде или в нов член, ако това не противоречи на досегашната работа, на която не съм бил сутринта, и да може да се потвърди мястото на това национално издателство в системата на цялото ни образование – да се подчертае и да се затвърди. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ще си позволя и аз да взема отношение към така направеното предложение. Смея да твърдя, че в последните години Националното издателство „Аз Буки” и особено в. „Аз Буки” смени изцяло своя облик. Първо, изданието на вестника специално вече е цветно, разпространява се в цялата страна. Това е официалният вестник на министерството и е много важно когато едно министерство провежда определени политики, съответно да си има начина, по който те да достигат и до учителите, и до родителите и изобщо до широката общественост, как да кажа, по един неподправен начин. Още повече, че са много малко националните издания, които, за съжаление, обръщат внимание на хубавите практики, на добрите практики в българските училища и българските детски градини. А това е изключително важно за подобряване на авторитета и на българското училище, и на българския учител.
В този смисъл наистина през годините обаче, за съжаление, като че ли в различните екипи и на министерството така периодично възниква въпросът трябва ли да съществува това национално издателство, или не. Периодично има аргументи „за” и „против”, има нагласи, които са в посока на закриване на издателството и на вестника. В този смисъл аз мисля, че би било добре да подкрепим един такъв текст. Наистина може би е добре, тук колегите ще помислят предвид преномерацията след това в целия законопроект да направим опит да го внесем към чл. 49 след това. Ако не, в краен случай наистина може да остане като отделен член. Но да положим усилия да съхраним националното издателство, като го заложим в закон. Благодаря.
Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Аз подкрепям да има разпоредба, която да официализира, да легитимира и така законово да осигури такъв институт „Националното издателство”, но мисля, че мястото на разпоредбата, която да бъде с такава цел, не е тук – във „Видове институции”, защото ние сме в Раздел „Видове институции” и става въпрос за образователни институции. Някак си тематично не му е тук мястото. Срещу нищо друго не възразявам, но не му е тук мястото. Да му се търси мястото някъде по-назад в закона.
Видях сега, без да съм стигнала до края, има някакви административно- не знам какви разпоредби, има Преходни разпоредби и прочие. На този институт, откъдето и да го оглеждаме тенденциозно и като цялостна разпоредба, като форма, съдържание, философия, и за самото издателство като мислим встрани, не по канона на закона, на този институт не му е тук, в тези раздели мястото, колеги. Това не само че не е, да речем, щета за националното издателство. Просто сигурно ще трябва по-дълго време да премислим къде на друго място тематично ще стои най-добре. Но аз мисля категорично, че не му е тук естественото място. Или ако не е естественото, не му е тук най-подходящото място. Без това да бъде в някакъв ущърб.
По принцип ще го гледаме някъде нататък. От тази гледна точка ние няма да го забравим, няма да ни се промени волята, нагласата, убеждението.
Заявявам го за протокола, за стенограмата, съвсем отговорно и коректно – в никакъв случай няма да го ощетим, казано най-общо и кратко. Но просто трябва да видим някъде по-нататък.
Ако щете, дори там, където има раздели, които вече са към учебници, помагала и прочие, като нещо добавено или прибавено, тематично има повече тяга, отколкото тук, във „Видове институции”, които са за основна образователна инфраструктура, така да го кажем. Не му е тук компанията и мястото. Мерси.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, колеги?
Предполагам, че предложението е направено в тази му част, защото тук се уреждат специализираните обслужващи звена, от една страна, но те са уредени в чл. 49. В този смисъл тук аз подкрепям проф. Георгиева, че извеждайки го дори в един допълнителен член, на практика наистина то не е към специализираните обслужващи звена, защото ние след това започваме да говорим как се финансират държавните институции в системата на предучилищното и училищното образование.
Имаме по-нататък Глава дванадесета, която се казва „Информация и документи”. Там освен за документите, се говори и за това, че Министерство на образованието и науката поддържа информационна система. Може евентуално там – говоря в момента наистина така, давам някакви предложения, търсейки едно по-подходящо място. Пак казвам, Главата се казва „Информация и документи”. Ето, сега ще Ви покажа съдържанието – Глава дванадесета, чл. 246-248.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това е стр. 202.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Страница 202-203. Ако трябва дори да променим наименованието на главата и да го включим там, но като че ли там му е най-подходящото място. На практика това е източник. Можем да променим наименованието на Глава дванадесета, ако смятате, че „Информация и документи” не включва съответно дейността.
Аз предлагам да го гласуваме по принцип, колеги. Ако, мислейки, тази вечер му намерим някъде място в Законопроекта, утре вече да го гласуваме и на систематичното място, за да не губим време сега, защото очевидно имаме консенсус по разпоредбата като текст, а да остане само да го гласуваме като се отрази на систематичното място и да обсъдим допълнително къде да бъде то.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Извинете, подкрепям Ви. Нали отлагаме? Ще мислим допълнително. Но нека да разширим ветрилото за мислене – със същия успех, както Вие предлагате „Информация и документи”, може и при „Финансиране и имущество” или в Допълнителните разпоредби. Нека кажат експертите юристи, но мисля, че трябва да е в Допълнителни разпоредби.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, нека да помислим къде му е систематичното място, поглеждайки целия законопроект. Съгласна съм, че не му е тук мястото, защото чл. 49 само казва кои са специализираните обслужващи звена и от там нататък всяко едно от тях съответно фигурира под една или друга..., в смисъл едно от тях вече е развито с определени дейности, всички останали са оставени на подзаконово ниво и на правилници, които не съществуват. Пак давам примера с Института в Банкя, който е за квалификации. Ние тук сме предложили малко да променим дейността му. Така че предвид това, че „Аз Буки” ще бъде като специализирано обслужващо звено с малко по-различен статут, наистина да му намерим съобразно, как да кажа, функциите и дейността, да му намерим систематичното място в законопроекта, да не бързаме днес чак толкова.
Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Връщам малко назад, колеги.
Даже точно защото мислим тематично и добросъвестно, по-скоро някъде в предните раздели също би имало по-подходящо място. Вижте, в „Принципи”, в „Цели”, в „Предмет”, може би в уводните раздели пò може да стои, отколкото тук.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Нека да помислят юристите. То се създава по чл. 49, няма как да го сложим по-напред в уводните текстове в закона преди чл. 49. То е специализирано обслужващо звено по смисъла на чл. 49. Затова трябва да бъде някъде по-назад. По-скоро систематичното му място наистина трябва да е съобразно съдържанието на разпоредбите.
Но аз Ви предлагам наистина, за да не губим време, да гласуваме съдържанието за създаването на нов чл. 50 с уговорката в рамките на утрешното заседание да се постараем да му намерим систематичното място в законопроекта. Ако сте съгласни така, добре.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов и група народни представители за създаване на нов чл. 50.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към чл. 50 – има направено предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Предложение от народния представител Станислав Станилов.
Предложение от народния представител Милен Миков и група народни представители.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Тук ще се наложи да отложим и този текст, на чл. 50, тъй като е обвързан с чл. 10, който ще разгледаме на заседание в София, както се уточнихме. Ще уточним допълнително. Алинея 3 е свързана с тях. Няма смисъл да коментираме и другите. Нека да отложим и чл. 50.
Гласуваме предложението.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към Раздел ІІІ – „Средищни и защитени училища”.
Към наименованието на Раздел ІІІ има направени предложения от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, от народния представител Борислав Великов и група народни представители, предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители и предложение от народния представител Ирена Коцева и група – абсолютно идентични са предложенията. Има леки разлики, които са по-скоро редакционни.
Господин Вълчев, искате да вземете отношение?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Трите предложения са абсолютно идентични, само на госпожа Маринска е различно, изключва средищните детски градини, доколкото виждам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имате думата за изказвания.
Наименованието на Раздел ІІІ, което с колегите от ГЕРБ сме направили, е „Средищни и защитени детски градини и училища”, което предполага, че след това сме развили своите разпоредби за съществуването на средищни и защитени не само училища, но и детски градини. Предлагате да няма средищни детски градини.
Не е разписано по този начин. Така, както сте направили предложението, наименованието на Раздел ІІІ ще звучи по следния начин: „Средищни и защитени училища”. Точка може би или отдолу още едно заглавие: „Защитени детски градини”. Явно намеренията ни са едни и същи, така че предлагам да се обединим.
Намерението на госпожа Маринска и на всички нас е да има средищни и защитени училища, и средищни и защитени детски градини. Затова сме предложили наименованието на Раздел ІІІ да се измени така: „Средищни и защитени детски градини и училища”.
Почти същото наименование е на народния представител Милен Михов и група, просто на първо място са училищата и детските градини. Ние все пак започваме с детски градини и училища.
Подлагам на гласуване по принцип предложенията, направени от народните представители Бойка Маринска и група народни представители, от народния представител Борислав Великов и група, от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за наименование на Раздел ІІІ „Средищни и защитени училища”, с така направената вече редакция.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към чл. 51 – има направени предложения от народните представители Бойка Маринска и група народни представители, от народния представител Милен Михов и група народни представители, от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Имам една редакционна корекция, както може да се очаква. В предложението на госпожа Коцева основният текст на ал. 2 да звучи така: „Средищна детска градина, общинска детска градина, в която се отглеждат, възпитават, социализират...” и т.н.
Какви са аргументите ми? В ал. 1 на чл. 51 имаме дефиниция за средищно училище и то отговаря точно на този модел, който предлагам и за дефиницията на средищна детска градина.
Що се отнася до това какви са изискванията едно училище да е средищно, те са уредени в ал. 5. Там се казва, че критериите за включване на списъка за средищните училища и детски градини се определят с акт на Министерския съвет и тези критерии са свързани с минимизиране на времето за пътуване на учениците, осигуряване на условия за осъществяване на образователния процес в съответствие с държавните образователни стандарти. Тоест, излишно е да казваме специално, че това е детска градина, която е най-близката детска градина. Излишно и неточно е освен това, защото не винаги това е най-близката. Може би да е най-удобната. Най-близката може да бъде през една планина, през която се пътува много бавно и мъчително и т.н.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Ако може да поясните още веднъж, госпожо Михайлова, защото референтите имат известни неясноти. Аргументите, по-скоро.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Искам в дефиницията за средищна детска градина да спазим модела, който е в ал. 1 за дефиниция на средищно училище.
И всъщност след „общинска детска градина” изразът „която се намира в най-близкото населено място на територията на общината или на съседната община” – „където” да отпадне, а „където” да се замени с думите: „в която се отглеждат, възпитават и социализират”. Получаваме два аналогични текста за средищна детска градина и за средищно училище.
Ще я прочета още веднъж: „Средищна детска градина е общинска детска градина, в която се отглеждат, възпитават, социализират и обучават децата в задължителна предучилищна възраст от населените места, в които няма детска градина или училище, което организира задължително предучилищно образование”.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Тоест да се спази логиката на ал. 1 на чл. 51.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Като пак подчертавам, че смисълът се запазва, защото той е изразен в ал. 5 в предложението на вносителя, която става ал. 6 в предложението на госпожа Коцева и група народни представители. Смисълът за най-близкото населено място се съхранява.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Заповядайте, госпожо Коцева, за реплика.
ИРЕНА КОЦЕВА: Аз лично нямам против. Права е госпожа Михайлова, че едно от изискванията ние го вкарваме след запетайката, когато даваме определение. Още повече, че в подкрепа на това, което предлага Стефани Михайлова, виждаме, че го има и в предложението на Милен Михов и група народни представители. Мисля, че така, ако той добави и „училища, в които се организира задължително предучилищно образование”, ще станат два идентични текста. Логиката горе-долу я спазваме с малки отклонения. При нас вкарваме „изискване”, а при него просто да добавим. Мисля, че предложенията са в тази посока.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Мнението на референтите?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Вчера поставих същия въпрос, но когато бяхме на работната група, която беше експертна, беше обяснено, че тъй като се касае за малки деца, все пак детските градини са за деца до 6-годишна възраст, затова е използвано понятието „най-близкото населено място”. Защото учениците са след 7-годишна възраст, те могат да си позволят да пътуват по-дълго време с транспорт, докато тук децата са, в зависимост как се реши, дали са от 3 до 5 години или от 5 до 6 години, затова беше предложен този текст. Аз поставих същия въпрос, че трябва да има идентичност в текстовете, получих този отговор. Все пак крайно нека да кажат от Министерството.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз си мисля, че този въпрос може би, ако гледаме идентично текстовете, които са в сегашния чл. 51 и ги приложим творчески може би и тук трябва да има някакви критерии за включване в списъка. Към тези критерии, ако се включва най-близкото населено място за децата от предучилищната възраст, тогава този въпрос няма ли да се изчисти? Критерии за включване в този списък тук не са разписани от никой от колегите. Не трябва ли да има? Има ли ги, къде са?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В ал. 5 на чл. 51 по вносител, като „критериите за включване в списъка по ал. 4 се определят с акт на Министерския съвет, като те гарантират минимизиране на времето за пътуване на учениците и осигуряват условия за осъществяването на образователния процес в съответствие с държавните образователни изисквания”.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, но това е за училищата, нали?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Мисля, че позицията на Министерството тук е особено важна.
Заповядайте, господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Така или иначе е избран принципът за минимизиране на времето и за най-близкото училище или детска градина. За нас двете понятия са еквивалентни – най-близкото няма да го мерим по азимут, то ще е по пътна мрежа, което предполага и минималното време за пътуване. Това е разписано и в чл. 281, ал. 2: „Най-близкото училище”. Дори да остане „минимизиране”, ние ще ги разглеждаме като еквивалентни от гледна точка на прилагането. Най-близкото е минимизиране на пътуването.
Не можем да се откажем от този принцип, въпреки че има много родители, които искат децата им да пътуват до по-големия град, до по-голямото училище. Избран е принципът да се финансира до най-близкото училище. Този принцип, виждаме, че е залегнал и в законопроекта. В този смисъл подкрепяме това, защото ако „минимизиране на времето за пътуване” остане за детските градини, е по-точно да е като в предложената нова редакция от госпожа Коцева, то това го няма. Разбирам, че предложението е такова. Да запазим текста, просто да вмъкнем защитените.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Има ли други желаещи, които да вземат отношение?
Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Радвам се, че имаме съгласие, но бих искал да задам въпрос към колегата Коцева. Във Вашето определение за деца в задължителна възраст – предучилищна, дали това не стеснява в известен смисъл възможността за създаването на такива средищни детски градини? Защото ще има деца и в по-малка възраст, да речем, 4-годишни. Това означава ли, че едните ще ги возим – разсъждавам на глас – задавам си въпроса: ако в едно населено място има деца, да речем, на 4 и 5 години, за едните ще важи ли, а пък за другите няма да важи да пътуват? Пояснете, за да съм наясно със себе си. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, госпожо Дамянова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В крайна сметка, колеги, тук става въпрос за задължителната предучилищна възраст, за задължителната детска градина. Ангажиментът на държавата, това е и тезата, която ние отстоявахме в предходни години по отношение на разширяване на обхвата в сферата на предучилищното образование и по отношение на 4-годишните деца, включваше ангажимент на държавата за осигуряване на детска градина за тези деца. Така че и средищните, и защитените детски градини и училища са свързани с допълнителни финанси. Разбира се, че когато имаме средищна и защитена детска градина, в нея ще се обучават и деца, които са под 5 години, тоест под задължителната предучилищна възраст. Но нека ангажиментът на държавата да съществува там, където да е само по отношение на задължителната градина, защото мисля, че така е редно.
Когато обществеността покаже, че е съгласна обхватът да слезе и на по-ниска възраст, задължителността и ангажиментите на държавата да слязат към 4-годишните и към 3-годишните, тогава, разбира се, това ще се отнася и за тях. Няма ограничение.
Ще помоля за становище на Министерство на образованието и науката по всяко едно предложение, направено от народните представители.
Нека госпожа Маринска да чуем и ще дам думата на господин Вълчев.
БОЙКА МАРИНСКА: Аз искам само да аргументирам, колеги, моето предложение в ал. 3 на чл. 51. То е свързано с липсата на възможност, ако остане текстът на вносителя – ученици, които са повтаряли класа и вече са над 16-годишна възраст, да не могат да ползват транспорта. Защото ние сме заковали на 16-годишни.
ИРЕНА КОЦЕВА: Задължителната училищна възраст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева!
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, аз мисля, че точно по ал. 3 – за учениците по ал. 1 до 16-годишна възраст се осигурява транспорт, аз искам някак си или да продължим алинеята, по аналогия на ал. 4. Ще кажа, че законът дължи малко повече пространност на разпоредбата на тема „Транспорт”.
Не зная точно как да го направим. По аналогия, казвам, на механизма на списъка на защитените и средищните училища. Нали има такива? Кои са те? Има списък. Какъв е той? Той е продукт на акт на Министерския съвет. Добре, но тук е транспортът. Как ще се определя този транспорт, по кой критерий? Как, кои са механизмите, които гарантират, че разпоредбата не е куха?
Ще Ви дам един пример защо сега действащите разпоредби – господин Вълчев ще настоявам да чуя Ваша експертиза нарочно, защото имате много широка компетентност – сега действащата разпоредба лекичко не е обезпечена с приложимост. В училището в „Св. Петка”, госпожо Маринска, има един 16-местен автобус, пътуващите деца са около 100. Това селище е с много тежка природно-географска инфраструктура. Извинете, сигурно не е единичен случай в цялата държава. Не е маловажно, че тази разпоредба не обезпечава 100 деца. Как може 16-местен автобус?! Не коментирам, че от първата година на влизането на разпоредбата, на 10 години или на колко, че през 20 дни е на ремонт – това го оставям на страна, това е животът. Обаче 16-местен автобус за 100 пътуващи деца. И точка! Това не е транспорт, господин Вълчев! Колеги, моля Ви, тази разпоредба, че се осигурява транспорт, е колко? Колкото-толкова! Нали така?
Някъде, нещо трябва да има в закона, като продължение на разпоредба, която да затвори кръга с някакъв подзаконов акт, където да има подобие на формула или обхват от критериалност. Той да се актуализира, но не може да виси така. Защото ако ми кажете, че това се е случило не заради закон, означава, че не упражнявате контрол и някой на местно равнище не си е изпълнил задълженията съобразно закона.
БОЙКА МАРИНСКА: Да се обвърже с нуждата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Георгиева.
Господин Вълчев, имате думата по направените предложения, както и да направите коментар по изказванията на народните представители.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Започвам с предложението на госпожа Маринска.
Всъщност в чл. 281, ал. 2, ако погледнете, е записано, че се осигурява транспорт за децата в задължителна предучилищна възраст и за учениците в училищна възраст, без ограничения на 16 години. Тоест имаме известно противоречие и разпоредбата на чл. 51, ал. 3 следва да бъде променена. Това всъщност вече е направено освен с предложението на госпожа Маринска и с предложението на господин Михов, което казва, че се осигурява транспорт. И предложението на госпожа Коцева, което казва, че за децата и учениците по ал. 1 – може би трябва да се допълни „и ал. 2” – се осигурява транспорт.
Тоест ако се приемат тези две предложения, на практика ще бъде прието предложението на госпожа Маринска, само че няма да има горна граница от 20 години, може и на 24 години дори да пътуват щом е в училище, до завършване на ХІІ клас. Може и на 30 години да завършва и да продължи да си пътува с училищния автобус, ако се приеме.
Това, на което исках да обърна внимание, е, че е разширено над 16 години с чл. 281, ал. 3.
По отношение на предложението на господин Михов, аз ще го разгледам заедно с това на госпожа Коцева. Разликата е, че в предложението на госпожа Коцева се казва „няма детска градина или училище”. Защото чисто хипотетично може да имаме предучилищна група към училище, а да нямаме детска градина. В този смисъл ние го подкрепяме, защото то е малко по-пълно в сравнение с предложението на господин Михов.
Това е по отношение на предложението на ал. 2.
По отношение на ал. 4 и 5, които предлагат, смятам, че те са безспорни и се съдържат и в предложението на госпожа Коцева.
По ал. 5 вече беше направено предложение, което е във връзка с предложението на госпожа Коцева.
По отношение предложението на народния представител Валери Жаблянов, аз виждам само няколко разлики. Първата е, че трябва да се подчертае, че е публично училище, което не променя съдържанието, просто го няма този термин.
Второто е, че вместо „центрове за подкрепа на личностното развитие” е използвано понятието „извънучилищни центрове”, което също не е съдържателно и терминологично.
Третото е, че за учениците се осигурява безплатен транспорт за тях, тоест акцентът е за тях. Но аз тук пак апелирам към чл. 281, ал. 2, което го обезсмисля.
По отношение на предложението на коментарите на госпожа Георгиева – как е организирано в момента, от една страна, разпоредбата в Закона за народната просвета и Постановление № 84, издадено на основание на Закона за народната просвета, регламентират осигуряването на средства от държавния бюджет за финансиране пътуването на всички ученици до средищни и приемащи училища, като те са определени на принципа на най-близки училища. Оттам нататък организирането на транспорта се осъществява на основание Наредба № 2 от 2007 г., издадена на основание на Закона за автомобилните превози. Остава задължението на общините, което е, както в Закона за автомобилните превози, така и в Закона за народната просвета, респективно ще бъде в Закона за предучилищното и училищно образование, да организира този транспорт. Този транспорт може да бъде организиран чрез възлагане на транспортна фирма или чрез собствени автобуси.
Това, което казвате, че няма автобуси – да, наистина няма автобуси. Ние в системата имаме над 650 автобуса, част от тях са амортизирани. Имаме нужда още от над 500 автобуса. Но това не означава, че там, където имаме нужда от над 500 автобуса, учениците не се извозват. Към днешна дата ние нямаме сигнали, че има неизвозвани ежедневно ученици до училище, с изключение на един сигнал за едно дете в отдалечено населено място в община Кюстендил. Тоест, вероятно в случая, за който казвате, липсващият брой места извън училищния автобус, е организиран чрез възлагане от страна на общината.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Въпросът, че автобусът прави N-брой курсове, когато-тогава.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Действително има райони, в които е много трудно да се организира транспортът чрез възлагане. Това е един от съществените проблеми, просто защото няма достатъчно превозвачи, изпълнители на транспортната услуга. Точно затова е важно училища и общини да бъдат подпомагани допълнително с училищни автобуси, което се прави, макар и в недостатъчна степен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика за проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря, господин Вълчев – от моите съображения и Вашата експертиза става ясно, че наистина нещо в закона трябва да се доуплътни. Така или иначе, извинете, потребителят на услугата или гражданинът как трябва да бъде обременен с контролна функция да се бори с местната власт, че не си изпълнява задълженията или да дава сигнали в министерството, че може би и министерството не си е изпълнило контролните функции – да види дали този..., защото тук са две посоките. Защо трябва да чакаме сигнал? Хубаво, родителят в това село, извинете, сигурно няма нито лист хартия, нито химикал или му струва много усилия, или предпочита детето му да страда– няма значение. Не е контролна функция, нито оневиняване, нито изпълнена отговорност да кажете: „Нямаме сигнали към момента”.
Някак си тук трябва да се уплътни. Защото това е ресурс на държавата. Значи следва, че някой в местната власт злоупотребява с този ресурс или не носи коректна отговорност за неговото потребяване. Как може да се допуска това? Законите и подзаконовите нормативни актове точно това имат предвид – така да уредят обществените отношения, че да няма проблеми, че да са осигурени правата и услугите на гражданите и равният достъп по принцип.
Мисля си, че трябва нещо в новия закон да се пипне и по отношение на това за взаимовръзката с другата наредба, за която казвате, по отношение на автомобилния транспорт най-общо. Извинете, но това е друг субект на този акт. Нали така? Друг принципал, така да се каже. Само че става въпрос за услуга, чийто принципал – изразявам се по-общо – е Министерство на образованието и науката.
Тук трябва да се види – тук, в скоби е случаят „Лим”. Нещо е мислено в тази посока – за късане на връзката на правата, на отговорностите на институциите, които ощетяват или опорочават услугата, съответно ресурса на държавата, отговорността за транспорта, детето, което ползва тази услуга, достъпът до тази услуга. Тогава имаше много дискусии по този нещастен повод и в крайна сметка, когато става въпрос за взаимодействие между няколко министерства, нещата са много тежки, чисто методически да се постигне. Всичките са добронамерени и не можем да се пресрещнем и го пускаме колкото-толкова и така нататък.
Нещо трябва да се обезпечи. Така общинските власти имат интерес да го дават на фирми. Но фирмата вече е малко по-свободен субект и детето... някак си не става! Какво значи да прави пет курса този автобус и каквото се случи? За тези средищни и защитени става дума – трябва наистина прецизиране на усилия, на ресурси, на разпоредба, на запис докрай. Те веднъж страдат и накрая, даже във всеки детайл им се увеличава страданието – ако не сега-веднага, то задължително времето акумулира. Мисля, че тук трябва да бъдем много добросъвестни, много коректни и всеобхватни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, колеги?
Госпожо Коцева!
ИРЕНА КОЦЕВА: Тук поглеждаме за няколко редакционни промени, за да спазим смисъла на заглавието „Средищни и защитени детски градини и училища” – чл. 51, ал. 1, да не започваме със средищно училище, а да започнем с нашето предложение по ал. 2 – „средищна детска градина”. Просто да разменим местата – първо да говорим за средищните детски градини, след това за средищните училища, ако ще следваме логиката на заглавието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: благодаря Ви.
Да, разбира се, трябва да вървят последователно.
Господин Вълчев, имате ли предложение от Министерството на образованието и науката за допълнение на текста по ал. 4 – за децата и учениците по ал. 1 се осигурява транспорт и ал. 2?
В крайна сметка трябва ли да поставим някаква горна възрастова граница, както предлага госпожа Маринска? Това на практика е същностна разлика.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ние не сме идентифицирали масовост на подобни случаи. Според нас не е необходима горна граница.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А предложение за допълнение?
ИРЕНА КОЦЕВА: Ние казваме, че за децата и учениците по ал. 1, ал. 2 също ще трябва да направим, тъй като им сменяме местата, нали така?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Вълчев?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: В този смисъл предложението на госпожа Коцева до голяма степен обобщава останалите предложения. Аз се опитах да откроя разликите с останалите. Допълнението „или училище” също е подходящо според нас. В този смисъл се подкрепя. Това е разликата с предложението на господин Михов само. Не виждам други разлики.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, колеги?
Госпожо Михайлова!
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Последно, в текста на старата ал. 5, която ще стане ал. 6, бих искала да предложа редакционна промяна, така че да се уеднакви начинът на изразяване, както за защитените, така и за средищните училища.
Моето предложение е следното: „Критериите за включване в списъка по ал. 4 се приемат с акт на Министерския съвет и са свързани с минимизиране на времето за пътуване на учениците и осигуряване на условия за осъществяване на образователния процес в съответствие с държавните образователни стандарти.” „За пътуване на децата и учениците” – всъщност трябва да бъде. Тогава трябва да променим евентуално и защитените. Едното е, че се определят, другите се приемат с акт. Поне трябва да има единство.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Къде предлагате да се направи тази редакция, госпожо Михайлова?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В чл. 51, ал. 5.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вижте, колеги! Хайде да се разберем така – когато правите конкретни предложения по чл. 80, нека да бъдат конкретни. Защото „някъде да бъде определено” и започваме всички да се чудим къде, какво да сложим и това прави работата ни безполезна. Правите предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2, какво – да се добави нова алинея ли, да се коригира съответната алинея по този начин? Нека да бъдем конкретни, колеги. Много Ви моля!
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз прочетох пълен текст, защото мислех, че е по-лесно за възприемане и съвсем точно казах за какво става въпрос. Ще го прочета отново.
Говоря за ал. 5 на чл. 51, която става ал. 6 по предложението на госпожа Коцева и тя да звучи така: „Критериите за включване в списъка по ал. 5 се приемат с акт на Министерския съвет и са свързани с минимизиране на времето за пътуване на учениците и осигуряване на условия за осъществяване на общообразователния процес в съответствие с държавните образователни стандарти.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По вносител първо е казано, че в този акт се определят. То е ясно, че се определят с акт. При положение че се определят с акт, означава, че се приемат с акт на Министерския съвет, първо.
Второ, мислите ли, че думичката „гарантирам” е по-слаба от думичката „са свързани с осигуряването на”? „Гарантира” означава, че критериите трябва да бъдат така определени, че да вменяват задължение за минимизиране на пътуванията.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Съгласна съм с това съображение.
Тогава единствено вместо „осигурят” трябва да бъде „осигуряват”, защото това е техническа грешка в текста –
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е редакционна и правно-технически не е необходимо да ги подлагаме на гласуване.
Други предложения, колеги?
Госпожа Анастасова, след това госпожа Маринска.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Правя предложение по чл. 80, в ал. 5, която на практика ще стане ал. 6, след думите „за пътуване на” да се добави „децата и”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, това е същото предложение на госпожа Маринска.
По отношение на горната възрастова граница за осигуряване на транспорт, ние казваме, че на децата и учениците се осигурява транспорт. В чл. 171 ние сме казали, че ученик е този, който е записан в училище за обучение за завършване на клас. След това имаме „ученик се отписва от училището, когато”. Тоест, той трябва да е записан като ученик за завършване на определен клас. Тук идва въпросът искаме ли все пак да сложим някаква горна граница, защото този ученик може да е на 30 години и вече да има шофьорска книжка и собствена кола например. Трябва ли да му осигурим транспорт?
Госпожа Маринска, след това господин Вълчев.
БОЙКА МАРИНСКА: Само да кажа, че държа да има праг. Това е моето предложение.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, наистина е дискусионно от гледна точка на политиката искаме ли по някакъв начин да демотивираме ученето след определена възраст. Възниква въпросът и по отношение на всички останали права, които се финансират от страна на държавата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева, доц. Михов.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Моето съображение е във връзка с това да не би да е рестриктивна мярка като бележим години, защото става въпрос за учене през целия живот, става въпрос за неотпадане от училище. Някой може по физиологични причини, по болест да е започнал по-късно. По обективни причини е, а не, че е безотговорен, нехаен или не си ползва правото. В този случай, един случай да е, ние влизаме в дискриминация. Просто мисля, че изобщо не трябва да маркираме горна възрастова граница.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов?
МИЛЕН МИХОВ: Аз бих помолил госпожа Маринска да оттегли или преразгледа становището за възрастова граница. Между другото, това за 16 години мисля, че и сега съществува. Това и сега поражда определени проблеми, които са ни споделяли, предполагам с Вас, и с всички са споделяли – може ли едно дете да бъде разделено? В този смисъл мисля, че много по-чисто и коректно е това, около което смятам, че се обединяваме, е да не слагаме възрастова граница.
Кои са аргументите ми? Господин Вълчев се изрази изключително дипломатично, но много ясно, че като че ли такива случаи над определена възраст да ходят на училище са редки. Тоест, това не е някакъв голям проблем, който трябва да решаваме законодателно.
Второ, ако разпишем някаква друга възрастова граница, която не е обвързана с конституционната норма, веднага ще попаднем на въпроса: защо точно такава възрастова граница сме сложили. Повярвайте ми, има доста обществени фактори и групи, и организации, които не са ми много симпатични, но те ще ни зададат въпроса за евентуалните моменти на дискриминация и ние нямаме никаква защитна позиция в това.
От друга страна, на трето място, щом това дете е ученик, защото то може да се ползва от тази, да я наречем „привилегия” само ако е ученик. А това е много добре. Дори на 18 или 19 години, по здравословни и житейски проблеми да има – може детето да е било заедно с родителите си в чужбина, да се е върнало, да му трябва някакъв клас да учи, и има желание да учи, а ние да му създадем пречки за това.
Затова мисля, че е добре това, около което се обединяваме, да не слагаме възрастова група, защото и функционално няма кой знае какво голямо значение, създава ни правни проблеми. На следващо място, при определени казуси, може да бъде пречка пред реализирането желанието да учат. Това са ми аргументите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, доц. Михов.
Госпожо Маринска!
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, в такъв случай има логика, приемам.
В чл. 51, ал. 3 в такъв случай предлагам думите: „16-годишна възраст” да се заменят с думите: „завършване на средно образование” и точка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Великов!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доколкото схващам това, което е предложила народният представител Бойка Маринска, е, че до завършване на средно образование, което не означава непременно до навършване на 16-те години, тоест и ХІІ клас да завърши може би. Ако това е била предпоставката на това предложение – завършването на средно образование, да махнем прага. Но мисля, че няма нужда изобщо да се оттегли. Защото той така предложи.
БОЙКА МАРИНСКА: „Средно образование”. Точка!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Пак ще обърна внимание, че чл. 281, ал. 3 казва точно това. Дори е малко по-широк, той не регламентира само пътуване до средищно училище, а регламентира пътуване до най-близкото училище, което обучава в съответния клас. Тоест ако най-близкото училище е професионална гимназия и тя не е средищна, защото няма как да бъде средищна по смисъла на тези разпоредби, които обсъждаме, може да се финансира и пътувания до най-близката гимназия, ако тя обучава в съответния клас. В случая говорим за средищно училище. Ако имаме ученици, пътуващи до средищно училище, няма как едните да пътуват, а другите да не пътуват, всички ще трябва да пътуват.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Вълчев.
Аз съм съгласна с неговите аргументи. Действително предложението, което сме направили по чл. 281 и държа да подчертая, че то е съгласувано с Министерството на финансите, е доста по-широко и дава много повече възможности. В този смисъл не мисля, че е редно по отношение на средищните училища и детски градини ние да стесняваме по някакъв начин обхвата.
Госпожо Кастрева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Бих искала да уточня, че е коректно да кажем: „до завършване на гимназиален етап”, а не „до завършване на средно образование”, тъй като средно образование се завършва след като положиш успешно държавните си зрелостни изпити.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук влизаме във въпроса: кой етап – първи ли, втори ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Втори гимназиален етап.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, предлагам да преминем към гласуване на конкретните предложения, които са постъпили от народни представители.
Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, което в частта си до средно образование е оттеглено.
Поставям го на гласуване само до „се заменя с думите „завършване на средно образование”. И тук се поставя точка.
За – 5, против – няма, въздържали се – 9.
Предложението не се подкрепя.
Предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители – по принцип.
За – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители – отново по принцип с така направените в него редакции от Ирена Коцева и Красимира Анастасова.
Няма как да го подложа това на гласуване. Не може да правите корекции в предложение, което вече е внесено. Трябва да направите ново предложение по чл. 80 изцяло за създаване на нова ал. 2, която да звучи по друг начин.
Добре, правите предложение по чл. 51 за създаване на нова ал. 2. Не можете да правите редакционно предложение върху предложение на друг народен представител, направено между първо и второ четене. Трябва да направите предложение по чл. 80, ал. 4 за създаване на нова ал. 2.
Предложение по чл. 80, ал. 4 за създаване на нова ал. 2, която да звучи по следния начин:
„(2) Средищна детска градина е общинска детска градина в която се отглеждат, възпитават, социализират и обучават децата в задължителна предучилищна възраст от населените места, в които няма детска градина или училище, което да организира задължително предучилищно образование. ”
Предложение, което Министерството на образованието и науката подкрепи, така ли, господин Вълчев?
Смятате, че трябва да се махне „най-близкото населено място на територията на общината или на съседна община”?
Госпожа Михайлова предлага създаване на нова ал. 2, която да звучи по следния начин:
„(2) Средищна детска градина е общинска детска градина, в която се отглеждат, възпитават, социализират и обучават децата в задължителна предучилищна възраст от населените места, в които няма детска градина или училище, което организира задължително предучилищно образование”.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Казахте, че най-близкото населено място не бива да отпада.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката последно.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това, което казах, е, че за нас „минимизиране на времето за пътуване” и „най-близкото” са еквивалентни понятия и в този смисъл ако остане „минимизиране на времето за пътуване” в ал. 5 и това се отнася за средищните училища и за средищните детски градини, това е достатъчно, още повече че имаме разпоредбата на ...
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Не е достатъчно, извинявайте. По логика от точка „А” до точка „Б” е разстояние, нали така?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Разстоянието, но не измерено по азимут, а по пътна мрежа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Както каза проф. Георгиева, как определяме минимизирането на времето? Един автомобил може да стигне от точка „А” до точка „Б” за един час, друг автомобил да стигне от точка „А” до точка „Б” за два часа. Разстоянието да бъде едно и също. В зависимост от автомобила и от шофьора. И от инфраструктурата зависи, и така нататък.
Господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Наистина може да има редки случаи на изключения, на несъвпадение между минимално време и минимално разстояние. Така например може да имаме жп линия и два варианта, защото имаме ученици, които пътуват и с железопътен транспорт в момента и това се финансира по смисъла на същата тази наредба. Но ако влакът минава рядко, то тогава ще бъде организиран автобусен транспорт и той ще отговаря на критерия „минимизиране”.
Чисто практически за нас критерият „минимизиране” е по-добър, като ние пак ще спазваме принципа на най-близкото училище и детска градина. Няма как. Но има специфични случаи, които по-скоро ще решим в полза на времето, а не на разстоянието, ако това са двата алтернативни критерия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, тук вече не е въпрос на компетентност, а на една елементарна логика. Става въпрос за транспорт. Основното предназначение е придвижване от точка „А” до точка „Б”. Основният компонент в това нещо е разстояние. Формулата вярно, че е скорост по време, но скорост по време обслужва разстоянието. Носещата конструкция, аксиоматичната компонента, параметър или прочее е разстоянието. Скоростта и времето са подчинени и са заради това да открием разстоянието. Смисълът на транспорта е да се придвижва от точка „А” до точка „Б”. Там е разстоянието. И само защото го търсим, преследваме и прочее, ползваме параметри, компоненти и прочее да го намерим. Не може да ми говорите, че разстоянието и времето са равнопоставени величини.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Много интересно разискване.
Аз искам да поставя пред господин Вълчев и колегите от Министерството въпрос дали да не се мисли за икономически най-изгодният транспортен вариант. Икономически, финансово най-изгодния транспортен вариант.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Не се смейте. Съгласна съм. Това има място да се съобрази, защото, ако железопътният транспорт, нищо, че е рядко, но е в интервал, когато стартира образователният процес, или учебният ден, защо трябва да гледате на това като на несъответен или нетолкова достоен за съобразяване и прочее? Обратно – длъжни сме даже да го разпишем с оглед на това, че ние водим политика на законосъобразност и целесъобразност ведно, когато става въпрос за финанси, господин Вълчев. И ако железопътният транспорт, колкото и да е рядък, само два пъти или три пъти на ден, съвпада с началото и края на учебния ден, държавата би следвало това да го вземе за ползване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ще Ви дам следния пример – имаме населено място „А” и две съседни училища в населено място „Б” и населено място „С”. Населено място „Б” е на 10 км, населено място „С” е на 15 км. Пътната настилка до населено място „Б” обаче е в много лошо състояние и предполага средна скорост от 20 км в час. Тоест време за пътуване половин час – 30 минути. Пътната настилка до населено място „С” е в добро състояние и позволява средна скорост 60 км в час. Не само пътната настилка, може и завои да има и така нататък. Тоест време за пътуване – 15 минути. Това е един от редките случаи на разминаване между измеренията на времето и разстоянието, продиктувани от възможната разлика в скоростта, от възможната скорост, която позволява пътната настилка, разчленеността на релефа и така нататък.
Давам Ви пример, че времето трябва да е водещо пред разстоянието в случая.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря на господин Вълчев, че завърши с това изречение. Аз щях да започна с него. Водещият аргумент, тъй като ние правим закон, който трябва да бъде основата за вземане на управленски решения, е времето за пътуване, защото времето за пътуване е пряко свързано с целия дневен режим на децата. Едно е детето да пътува 15 мин., друго е 45 мин. Това означава, че то трябва да стане по-рано, трябва да ограничи своя сън и така нататък, или обратното – да се ограничи от свободното си време след часовете.
И затова ако трябва да търсим някакъв по-точен критерий, това трябва да бъде такъв термин и такова определение, което ясно извежда, че когато се взимат такива решения, то водещото е времето за пътуване. И определянето на такива средищни детски градини и училища да бъде водено именно от най-разумното разпределение на вземане на решения в зависимост от това минимално време да пътуват децата към училище и обратно към домовете си.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Бях зле разбрана. Аз настоявах за разстоянието, защото си мислех, че само един критерий трябва да има и трябва да избираме между разстояние и време. Не възразявам, че времето е оптимизация, няма как да възразя срещу такова нещо. Въпросът е да не остава единствено и само времето, защото, ще бъда абсолютно на глас докрай със съображението си откровена, защото някъде по отношение на инфраструктурата се вземат решения тук или там да има или да няма средищно или защитено училище. Това ми е аргументът да съобразявам да няма чисто административно, властово, организационна, технологична хватка, по отношение на водещото нещо – образователна институция в определена точка на населено място, на селищна система, да речем.
Затова искам и разстоянието да го има, защото колкото повече маркери има, толкова повече се стеснява кръгът при онзи, който ще вземе кардинално решение за образователната институция. Понеже тези неща са функция от наличието на образователна институция, а тя в този си категориален вид – средищно или защитено, колеги от Министерството, госпожо Председател и изобщо всички колеги, това е резултат от голямата политика за оптимизиране, нали така? И това нещо винаги ще стои като предизвикателство или изискване, зависи от гледната точка, пред Министерството на образованието и науката.
И този закон, за да изпълни или да пресрещне предизвикателството, ще бъде механизъм. Невралгичната точка, колеги, е училищната мрежа, инфраструктурата на образователни институции. Всички тези нещица тук са последица от това нещо. Те са функция от голямата политика. А Законът е заради политиката. Затова искам да слагаме контри и да пресрещам нещата. Затова искам разпоредбите да са прецизирани, защото малкото камъче обръща колата. Една непрецизирана разпоредба може да се окаже беля, а с Устройствения закон носим политическа отговорност за добра политика и за правилна политика. Затова в детайла търсим всички дяволи. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, други изказвания има ли? Не виждам.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Само още едно последно изречение, като още един аргумент: замислете се може ли да се каже „най-близкото населено място” без да се каже „до” и ще видите, че това не е възможно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: До населеното място, в което няма детска градина. Веднага Ви отговарям – прави се преценка и карта на страната.
Искам да попитам юристите тук да ми отговорят на следния въпрос: значи ли че така, както са предложени текстовете в предложението на народния представител Ирена Коцева и група и гледаме критериите по ал. 5 по вносител, трябва да бъде съобразен и единият, и другият критерий – и разстоянието от гледна точка на най-близко населено място, и съответно да се съобрази времето за пътуване? Така ли се тълкуват разпоредбите? Нека да тръгнем от това как разчитаме тези разпоредби.
Министерството, което също изготвя списъците, да каже как би разтълкувало едни такива законови разпоредби.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това, което каза госпожа Георгиева, ще бъде разписано на подзаконово ниво. В общия случай минимизиране на времето за пътуване означава най-близкото населено място. Оттам нататък имаме правила за изключенията. Тези правила за изключенията трябва да бъдат свързани с няколко фактора – нерегулярност, ако се ползва обществен транспорт, липса на пътна настилка, която да позволява придвижване с нормална скорост, силна разчлененост на релефа или опасност на пътуването по дадения маршрут. Тоест по-скоро ще бъдат изброени изключенията, в които ще има разминаване между двете измерения – време и разстояние. В общия случай те се препокриват. Над 99% се препокриват. Но има понякога изключения, които ние трябва да отчетем. Все си мисля, че като институция, която отговаряме по някакъв начин за това, ще подходим отговорно при разписването на подзаконово ниво. Няма нужда законодателят.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефани Михайлова, направено по чл. 80, ал. 4, т. 2 за отпадане на думите „която се намира в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна община”.
За – 4, против – 1, въздържали се – 4.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване редакционните предложения, направени от народния представител Ирена Коцева и народния представител Красимира Анастасова.
Моля, гласувайте.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители по принцип.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Би следвало да го подкрепим по принцип.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Не може „публични институции извън училищни центрове”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, затова предложението е по принцип. Имате две думи, които са различни. Едното включва публичните институции и центрове за подкрепа за личностно развитие, заменено с „извънучилищни“. Иначе философията на предложенията са едни и същи. Затова аз съм длъжна да го подложа за подкрепа по принцип.
Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз разбирам, че Вие сте длъжна да го подложите по принцип на гласуване, но ние, първо, не сме длъжни да го подкрепим; и второ, аз лично изразявам позицията си, че ми омръзна едни и същи преписани наши текстове да бъдат внесени от господин Жаблянов и да ги гласуваме по принцип.
Това е моя лична позиция, за което моля да бъда извинена.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Наистина Ви моля за сериозно отношение, още повече, че имаме текстове, които са еднакви, и тогава може да възникне въпросът: след като има еднакви текстове, защо не е подкрепено?
Подлагам още веднъж на гласуване по принцип предложението на народния представител Валери Жаблянов и група.
За – 9, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 51, заедно с приетите редакции.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към чл. 52, където има направени предложения от народния представител Борислав Великов и група; предложение от народния представител Милен Михов и група; и от народния представител Ирена Коцева и група.
По чл. 52 имаме подобни текстове и можем бързо да преминем през тях.
Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, предложенията са подобни и са свързани с това да се обяснят текстовете „защитени детски градини”. Виждам, че това, което колежката Коцева преди това забеляза, то е направено при Бойка Маринска и при нашето предложение – да се започне с „детската градина”. Тоест по чл. 80 тази нова ал. 2, която предлагаме, да бъде всъщност ал. 1 и след това да си продължи с досегашната ал. 1. Всичко друго е свързано със защитените детски градини.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Госпожо Маринска, Вие сте направили същото предложение, само че сте го извели в нов чл. 53.
За да спестим допълнителни членове и преномерация, можем да го добавим като алинеи, същият текст, да не го извеждаме в отделен текст. Да го разгледаме сега и да го гласуваме, както постъпихме със средищните детски градини.
Други изказвания, колеги?
Становище на Министерството на образованието по всички текстове, направени като предложения от народните представители.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
По отношение предложението на господин Великов виждам само една разлика – „закриването на която би довело до нарушаване на достъпа до образование, социализация и възпитание”, а по-долу е използвано „образование” като термин, който включва тези неща. Всъщност две са разликите.
По мое мнение по-коректно е да се използва терминът „образование”, който включва обучение, социализация и възпитание.
И второто – дали да е „заради нарушаване на достъпа на децата в задължителна предучилищна възраст” или „включително задължителна предучилищна възраст”? По наше мнение принципът на защитеност изхожда от механизма на защитеност на училищата и детските градини, изхожда от задължителния характер на предучилищното и училищното образование. В този смисъл трябва да бъдат защитени детските градини заради децата в задължителна предучилищна възраст. Това не означава, че другите деца ще останат необхванати. По-скоро можем да говорим за някакви строго хипотетична ситуация, в която имаме 3- и 4-годишни деца, но нямаме 5- и 6-годишни, което според мен е малко вероятно или въобще ще става въпрос за 1 – 2 деца. Така или иначе за две деца в незадължителна предучилищна възраст според нас не трябва да има защитеност на детската градина, още повече, че нямаме задължителност.
Предложението на господин Михов не се различава от останалите предложения.
В предложението на госпожа Маринска има две неща, които са различни. Едното е срокът – 1 или 15 ноември? Според нас 15 ноември е малко късно, защото вече отдалечаваме на два месеца от началото на учебната година. И 1 ноември от тази гледна точка е късно, но на нас ни трябва технологично време за целия процес на обновяване на списъка. Затова сме се застраховали и предпочитаме 1 ноември като срок.
Това, което виждам, е допълнение както с психологическите, физиологическите и когнитивните потребности на децата. Това може би има смисъл, госпожа Маринска може да го аргументира, но за нас ще бъде много трудно да го разпишем като конкретни критерии на подзаконово ниво. Аз поне имам такива опасения, не зная за колегите.
В този смисъл, ако оставим предложението на госпожа Коцева, то като че ли до голяма степен обобщава всички предложения, като само изключва предложението на госпожа Маринска за когнитивните, физиологическите и психологическите потребности.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Да преминем към гласуване.
Поставям на гласуване предложението от народния представител Борислав Великов и група, което Министерството предлага да подкрепим по принцип.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Милен Михов и група – също за приемане по принцип.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Поставям на гласуване предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители – също по принцип, защото в окончателната редакция на Комисията ще разменим алинеите, за да сме последователни.
За – 13, против и въздържали се - няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Предложението е за създаване на нов член. Ще го подкрепим по принцип, като ще бъдат отразени текстовете на систематичното им място в чл. 52.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Госпожа Маринска оттегля изречението „Списъкът се актуализира ежегодно до 15 ноември”.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 52 с приетите вече редакции.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Госпожа Георгиева предложи да разгледаме и предложението на господин Местан за чл. 53, за да изчерпим главата и след почивката да преминем към предучилищното образование.
Има ли възражения? Няма.
Госпожо Георгиева, имате думата.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Ние, ДПС, предлагаме да се създаде нов член 53:
„Чл. 53. (1) Ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България се определя формула за различно от критерия „брой ученици” финансиране на средищните и защитените училища, отговарящо минимум на средния за страната размер на разходите за издръжка на една паралелка, умножен по броя на паралелките в съответното училище.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите, когато за съответното средищно и/или защитено училище, финансирането по критерия „брой ученици” е по-благоприятно.”
И сега искам да изложа съображенията, заради които е направено това предложение, колеги.
Първо, започвам от най-деликатното, парливото и прочее коварно съображение, когато коментираме по-нетрадиционни текстове. Тези чувствителни по естеството си и на възникване, и на поддържане съществуване образователни институции средищно и защитено училище, както по повод на коментара за транспорта казах, колеги, тези образователни институции са следствие, функция, резултат, продукт на голямата политика за оптимизиране на училищната мрежа с цел подобряване на качеството на образователния процес с цел приближаване към световните стандарти за този вид услуга, право за гражданите. Това е най-деликатната невралгична част от образователната инфраструктура. Има такъв раздел – образователната инфраструктура като основа на образованието в България. А то, разбира се, всъщност е съдържание, философия на този национален приоритет. Вие, колеги управляващи, така го дефинирахте, реферирахте, когато се конституира и кабинетът на 7 ноември, че образованието е приоритетна политика и то в най-предизвикателната част на Вашето управление – реформата.
Искам да Ви призова за конструктивизъм и за политическа отговорност, която да надскочи линията управление – опозиция. Към това Ви призовавам предвид на факта, че тези средищни и защитени училища не се намират в населени места, където, да речем, доминантен брой избиратели са в избирателния ресурс на ДПС. Немалък брой и не такова съображение ни води нас. Пледирам да бъда чута добросъвестно. Такива средищни и защитени училища, такава невралгична точка на достъпа до изконна услуга образование има във всяка точка на България.
Моля Ви, не йезуитски, защото досега е имало проблеми по тази част, затова съм толкова подробна и настоятелна, обръщам се подчертано и към експертизата на Министерството на образованието и науката, господин Вълчев – нарочно към Вас – знаем добре какво имам предвид по принцип. Нека да не подхождаме формално, със схоластиката на буквата на закона. Така, както сме дали ал. 1 и 2, това наистина е полезно за всички. И последно може да привиждаме партийна целесъобразност или обратно – последно може да привиждаме, най-общо казано, партизанщина в тази част от закона. Ако не подходим така, влизам с обратната част на контрата, ще спестим. Нека да погледнем иначе колко ще спестим. Струва ли си това спестяване, ако гледаме ефекта и целта? И можем ли да си позволим да не го спестим, без това да ни въведе в някакъв управленски стрес и прочее? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колегите Местан и другите, които са направили предложението, безспорно са напипали един важен въпрос, важен проблем. Не знам защо непременно трябва да се изтъква тук някакво партизиране. Това е нещо, което е важно за много райони на страната, не е непременно нещо, свързано с определен електорат. Мога да дам веднага пример за Чипровци или за други места от моя избирателен район. Така че аз това бих го подкрепил.
Това обръщане към господин Вълчев и към Министерството има смисъл. Просто искам да Ви кажа, че това предложение е толкова важно, но ако не е съпроводено с някаква финансова обосновка, която колегите до момента не са успели да направят, и ако при предварителната подготовка господин Вълчев или колегите от Министерството също не могат да направят в момента, може би ще си струва да се отложи за една или две седмици, но да се направи такава справка и да се види колко ще струва. Аз бих го подкрепил дори да е 10 милиона. Струва си да помислим по това. Но ако нямаме в момента тази обосновка, може би няма да успеем да сме достатъчно обективни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика ли искате, госпожо Георгиева? Заповядайте.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Доцент Великов, колеги, в предходните членове имаше текст, че списъкът на тези институции се актуализира ежегодно към 1 ноември. Извинете, колкото и е да е минимизирано, тук има обтекаемост така да се каже. Това е едно на ръка.
Второ, повтарям се, аз казах – колкото и да подхождаме по-пестеливо тук или не така добре и грижовно за финансирането на тези институции като компенсация на обективно демографски, териториално утежненията, които те носят по отношение на финансовата обезпеченост, извинете, но погледнато от другата страна, веднъж, всяка година се актуализира списъкът, променят се демографски и прочее.... Ама те, като се променят, са минуси за тази услуга и за тази политика.
Обратно, доц. Великов, колкото и да е…, тук става въпрос за всичките ми съображения, които изложих при реферирането на члена. И точно заради философията и последователността на съображенията ми би следвало финансова обосновка да не може да бъде спънка или пречка. Дефицитите могат да се компенсират. И аз с господин Вълчев мога да си говоря и малко по-работно, но не искам да утежнявам стенограмата, че има резерви. Аз мога в неформален план да кажа резервите на едро, не като официализирана, официална стилна финансова обосновка. Мерси.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Дуплика – доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема проф. Георгиева, в момента Вие сте в опозиция. Ние сме в управлението. Следователно грижата на управлението е все пак не на тъмно да приеме нещо, което безспорно е важно, а да имаме ясна представа какво ни трябва. Аз за това пледирам. За нищо друго.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Процедура ли искате, проф. Георгиева?
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Извинете, такива финансови утежнения носят и други членове в закона и по-нататък, ако не дотук, и няма финансови обосновки, които най-едро и грубо да чертаят картината. – това, първо.
Второ, по процедура.
Госпожо Председател, настоявам да не отлагаме този член за по-нататък. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Анастасова, заповядайте.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Аз мисля, че систематичното място на този член е в Глава шестнадесета „Финансиране и имущество”. Според мен би трябвало тогава по-детайлно да се разгледа. Така мисля и предлагам, ако и Вие мислите, че там е мястото на този член, тогава да го разглеждаме. Чисто процедурно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Бяха направени две процедури.
Госпожо Коцева, заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Една от моите забележки беше същата –хубаво да го гледаме в част „Финансиране”, за да можем систематично да подредим нещата.
И друго нещо, което искам да кажа във връзка с идеите, които имат Лютви Местан и група народни представители – те имат своите основания и безпокойства. Ние ги имахме същите, ако си спомняте, колеги, в предишния ни мандат на Четиридесет и второто народно събрание, когато групата на ГЕРБ пледираше за допълнителни средства за малки училища. Виждам едно дежа вю при господин Великов. Финансовият министър тогава наистина ни поиска и обосновка, ако си спомняте, колеги, колко ще струва това, как ще бъде разпределено.
Абсолютно прав сте в това отношение. Това е някакъв спомен от нещата, които ние искахме от предишното управление. Точно същите идеи имахме и ние тогава.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика на проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Коцева, ние сме в различен режим. Това, което Вие сте искали, е било за финансиране, тоест като актуализация, или корекция,или допълнително финансиране по Закона за бюджета. Тук сме в устройствен закон. Това е принципна разлика. Те са точно както досега говорихме – не са равнопластови тези грижи, тегоби и прочее. Не може да ми правите реплика с факта: когато сте били опозиция, защото той се разполага в друг дебат, разполага се в друг политически диалог, в друг дискурс – законов. Не се аналогови ситуациите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За дуплика – госпожо Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Абсолютно права сте по отношение на това, че ние имаме принципи, по които се разпределят държавни средства за финансиране на училища. По този начин Вие искате в държавния бюджет да има тази промяна, да не зависи финансирането от броя на учениците и стандартът, който всяка година се залага. Точно там и ние сме коментирали тези неща.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Но сте ги коментирали към бюджета, а в устройствен закон.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Има думата госпожа Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По отношение на процедурата, която доц. Великов преди малко направи, всъщност не само заради систематичното място, но трябва да поставим един много важен въпрос – едно такова предложение не подменя ли принципа и начина на финансиране на училищата. До този момент говорим за единен разходен стандарт на ученик, на базата на това е изградено финансирането, тук ще става дума вече за разход за издръжка на една паралелка. И наистина това не е въпрос, който можем да решим в момента.
Смятам, че трябва задължително да отложим разглеждането му, освен ако Министерството няма готов отговор по въпроса.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Вълчев, имате думата.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Няма да скрия, че имаме сериозни притеснения и принципни бележки, както и конкретни по предложението. Това ще наложи промяна в цялата финансова част. Тук не става въпрос само за разпоредби, става въпрос за математика, за формули, по които се разпределят близо милиард и 300 милиона в системата. Тези милиард и 300 се разпределят на две нива, това е описано във финансовата част, описани са формулите. Въпросът е това дали ще подобри разпределителната справедливост. Разпределителната функция на принципа на равен достъп. Един е въпросът да увеличим средствата, друго е да подобрим разпределителната справедливост при фиксиран обем средства, да кажем милиард и 300, които се разпределят по единни разходни стандарти. Само за училищата говоря.
Каква е разликата между средищно и несредищно училище по отношение на основната дейност? В момента те нямат никаква разлика, освен това че имат пътуващи ученици, за които се получават целеви средства за транспорт. Община Стара Загора има множество села около себе си, в които няма училище. Тя може да определи всички училища да бъдат средищни. От всяко едно село ще пътуват до различно училище. Може да определи едно училище да бъде средищно. Ако предположим, че тя определи половината от училищата да бъдат средищни, другите няма да бъдат средищни. Защо едните ще получават по една формула, другите ще получават по друга формула, след като няма функция за възложените им задачи със закона? Те изпълняват един и същи учебен план. Ако нашият проблем са малките селски училища, то тогава инструментът не е това. При средните училища нямаме припокриване между средищно и малко селско училище. Едно от най-големите ни училища – СОУ „Пенчо Славейков“ в Кърджали е средищно училище. Това означава ли, че и него по някакъв начин... Да, Вие сте направили изключението, ако критерият е по-благоприятен. Ние ще дадем механизъм за защита, но ще дадем механизъм за защита само на една част от училищата, които са средищни и имат пътуващи ученици, което само по себе си не им увеличава финансовите ангажименти.
Второто е, че ние не можем да говорим за делегиран бюджет и финансиране на брой паралелки, защото делегираният бюджет, формулата, по която получават, те трябва да получават въз основа на неуправляеми фактори от този, който получават. Ако броят паралелки е управляващ фактор, то те ще търсят увеличаване на броя на паралелките заради по-високо финансиране. Да, ние трябва да намерим баланс на целите на образователната политика и смея да твърдя, че със законопроекта се опитваме и Министерството на образованието също се опитва да намери този баланс между целите на образователната политика. Такъв баланс сме поставили с механизма на защитените училища. От една страна е достъпът, от друга страна е качеството и ефективността на разходите. Ние казваме: „Да, правим компромис с качеството и ефективността, когато физическият достъп вече е неразумно ограничен. Търсим баланса, но не можем изцяло да изоставим целта ефективност. Не можем да изоставим тази цел. Ние това се опитваме да направим.
Като Ви говоря за математика, не зная дали се вижда, начертах нещо като графика. По хоризонталната ос е броят на учениците, по вертикалната ос са средствата, които получават. Каква е функцията на разходите на едно училище? Това е тази стъпаловидна функция, която се увеличава с увеличаване на паралелките. Нещо такова приблизително в зависимост от броя на учениците. Ние към каква функция на разпределение и на постъпления, респективно на училище се стремим? Стремим се към тази функция, която не е абсолютно идентична с функцията на паралелките, но има минимални отклонения в локални интервали. Може би следващият път, когато го отложим, трябва да имаме мултимедия или възможност да чертая.
Това, което ще направим, е горе-долу това – за едни училища ще създадем свръх излишъци. Имаме множество училища със средищни и защитени под 30, дори под 20 ученика. Това означава ли, че тях ще ги финансираме за осем паралелки по средния стандарт? Какво означава това? Това ще означава, грубо го изчислих, че те ще могат да си дадат заплати по 3000 – 3500 лв. на човек месечни заплати. Тоест ние не подобряваме разпределителната ефективност. Това мога да Ви го докажа математически.
Затова ние сме избрали варианта с добавката за постоянни разходи, а по отношение на защитените училища, по същия начин им даваме по три механизма допълнителна добавка. Третият вече почти се изчерпва, тоест по два механизма.
Ако става въпрос за недофинансиране на защитените училища, то ние можем да вдигнем тази добавка и смея да твърдя, че нашето разпределително решение ще бъде по-близко до принципа на разпределителна ефективност. Но да не режем хляба с банцинга, да изберем правилния инструмент. Той не е въпрос на законово ниво. Не е въпрос, защото тук ще разбъркаме цялата финансова част. На практика ще жертваме целта ефективност и ще я настроим и пак ще отворим дебата за ефективността в системата на предучилищното образование. В момента този дебат до голяма степен е затворен. Системата се радва на някакво що годе стабилно финансиране, но ако се откажем от целта ефективност ние няма да я направим по-добре финансирана, а по-скоро ще отворим дефицити в системата, отколкото да я направим по-добре финансирана. Грубите ни изчисления показват между 25 и 30 милиона. Сега да Ви кажа 26 млн. 500, като знам с колко условности сме ги правили, затова Ви казвам между 25 и 30 милиона.
Конкретни бележки – няма как да е с годишния бюджет, трябва с този закон да направим тази формула. И нямаме разписано нещо като критерий „брой ученици”, имаме разписани разпределителни механизми на две нива.
Предложението ми е да не е в закона. Ние сме отворени за разговор и ако трябва с таблиците, с графиките, с цялата база данни, с математиката да търсим тази разпределителна справедливост спрямо училищата. Да, имаме проблеми в отделни училища, но множеството на проблемните училища нямат корелация с множеството на средните училища. Още по-малко пък защитени. Има може би с множеството на защитените училища, прощавайте, но със средищните няма корелация. И основният проблем идва не от разпределителната формула, а от продължаващото намаляване на броя на учениците. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз благодаря за тези разяснения на господин Вълчев и на колегите от Министерството. На мен ми се струва, че дори само по принцип това да го приемем днес или най-малкото дори отлагайки го да мислим по него, все пак проблемът е предимно за защитените училища и детски градини. Защото ние разширяваме този подход за достъп на децата до защита на живеца на много населени места. И в този смисъл като че ли там трябва да се съсредоточи вниманието ни повече, отколкото съм средищните. Аз с това съм съгласен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател. Дължа реплика.
Благодаря, господин Вълчев. Терминът, който употребихте – „разпределителна ефективност” ли казахте? Справедливост, да. Окей, аз съм абсолютно съгласна. Както Ви слушам, това е правилно. Но не съм съгласна да приемем съображенията Ви като обосновка, че не е предмет на Закона. И сега ще кажа: така както Вие отбелязахте, че сме се постарали в ал. 2 да прецизираме, да бъдем коректни, да се вземе по-благоприятното, така може тук да се създаде друга алинея или да се прецизира, за да се сложи праг и за злоупотреба или недобросъвестност, или неефикасно разпределение. Както казвате – има средищни училища, в които е толкова много броят на учениците, окей, аз пледирам не само заради примера с училището в Кърджали, не за тези в Стара Загора или който и да е друг град, община, може да има и голямо село – не знам каква е картината. Даже мисля, че провокацията е уместна – да се сложи принципна разпоредба, защото аз мисля, че точно заради цената на ресурсите и като има такива факти, сме длъжни на ограничителна разпоредба, че не може до плюс безкрайност да бъде благодатен този бюджет за някои училища, получили се съвсем правомерно и законосъобразно. Точно защото в условия на държава с висок заем, с труден бюджет, криза и обективност, и екстра, държавно мотивирана, не може. И при положение че има училищни, които изнемогват, мисля че това е разхищение, това е опущение на съблюдаването Ви за разпределителна справедливост. Защото бива лекичко да сложим ограничения, колеги, правя такова предложение на такива училища, които се къпят в добра финансова грижа.
Мисля, че разпределителната справедливост има два вектора на съобразяване, господин главен секретар. И правя предложението това нещо да съществува в закона като разпоредба.
На следващо място, както и доц. Великов каза – защитените училища са в несравнимо по-силна степен обект на тази ни грижа, на това ни предложение за законова разпоредба. И точно защото и Вие казвате, господин главен секретар – продължава да пада броят на учениците и тази грижа става все по-изострена и това води до финансово притеснение на Министерството по отношение на политиката, ами ето още едно съображение за настояването ми разпределителната справедливост да има контравектор на съблюдаване. И точно в това е смисълът, колеги. Защитени училища – ясно е, че те са много тежка, трудна и голяма грижа на държавата. Априори е ясно. Това е положението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Вълчев – за дуплика.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Като използвах „разпределителна справедливост”, тя означава всички училища да имат относително еднакви условия за функционирането си. Математически функцията на постъпленията, респективно на разпределителните формули, е да са близки до функцията на разходите на училищата. Да ти намалят учениците, но да не ти намаляват средствата, да ти намаляват паралелките не е разпределителна справедливост. Точно това правим ние – защитаваме едни училища под определен брой, това предлагате да направим, когато им падат учениците.
Защо Ви казах, че не трябва да бъде предмет на закона? Ако искаме да запазим сегашната функция, да подобрим финансирането на защитените училища, това можем да го направим не като променяме формулата, а като увеличим някои от параметрите на формулата. В случая това, което Ви показах, е тази част от финансирането, която не зависи от броя на учениците. Тоест А-то на формулата. Ако функцията е: А = Б + броя на учениците, то увеличаваме тази добавка, която е за защитените училища и им подобряваме финансирането. Но не и да правим такава хоризонтална формула, която ни отдалечава от функцията на разходите на училищата. Това имах предвид.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Вълчев.
Добре, но както и по отношение на дебата за майчиния език, който беше в Правец и ще предстои, на много места сме го изказвали – не възразявам срещу това, но мисля, че трябва да се помисли за разпоредба в Закона, която да обезпечава държавнически, законосъобразно, да защитава тази политика, защото Вие сте свръхкомпетентен добронамерен, и отговорен, но Вие няма да бъдете доволно дълго гаранция за това. Чакайте, този закон няма да се промени след пет години, няма да се промени и след десет. Вълчев ще поиска да стане нещо повече в кариерата си, защото да стои още десет години главен секретар – това няма да стане. Не че ще бъде неизвергнат, той ще поиска да порасне. И тогава какво се случва? Няма го Вълчев, няма защита! Не всеки кадър може да бъде едновременно и компетентен, и отговорен. Разбирате ли защо искам в закона да има маркер?!
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, въпросът наистина е изключително важен, защото въпросът за финансирането на училищата се поставя ежегодно и от всички.
Има най-различни предложения, включително имаме постъпило предложение буквално от два дни от една неправителствена организация, която се нарича „Амалипе”, която работи, образно казано, с малки училища. И една част от тези малки училища не са нито средищни, нито защитени. Те дори са предложили критерий „единствено училище”, каквото и да значи „единствено”. Очевидно няма как нещата да се случат по този начин. Да, има и критерии на единственост, когато училището е малко, единствено и не е нито защитено, нито средищно, защото не отговаря нито на единия критерий, нито на другия. Този проблем трябва да уредим този проблем и ще се съглася с госпожа Анастасова и с госпожа Коцева, че трябва да го разглеждаме, където е частта „финансиране”. Вие и там имате правени предложения. Наистина да ги гледаме в цялост.
Господин Вълчев, ще Ви осигурим мултимедия в Комисията, за да може да ни покажете и ако трябва нещо да ни напишете, но факт е, че всички говорят за този проблем. Очевидно има проблем и трябва да намерим и законов баланс, и някакво друго законово разрешение, което да гарантира устойчивост. Защото аз ще се съглася с проф. Георгиева, че колкото и всички в тази Комисия, и колегите в Министерството да са добронамерени, никой от нас не е вечен. Наистина трябва да направим такъв закон, че той да гарантира устойчивост на политиката и на замислите ни.
Далеч съм от мисълта, че ще дойде министър, който ще вземе решение, което не е изгодно, предвид и острата реакция на работодатели, на синдикати и на народни представители, но все пак
Имаме текстове, които сме направили в частта за финансиране, имаме и текстове, с които коригираме някои от разпоредбите. Със сигурност можем да ги усъвършенстваме.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на разискванията, за да намерим едно решение в частта на Глава „Финансиране”, като междувременно предлагам ние да си проведем разговорите – може и в Комисията, на работна група да подготвим заедно предложения, които да бъдат основани на анализи и да бъдат подкрепени с аргументи.
Когато говоря за работна група, знаете, че винаги говоря за обща работна група с колегите от Министерството, защото ние нито разполагаме с фактите, нито с данните. Така или иначе се доверяваме на експертизата на господин Вълчев и на добронамереността. Очевидно всички мислим в една посока, но наистина трябва да намерим най-доброто решение.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на доц. Великов, на госпожа Анастасова и на госпожа Коцева за отлагане на тази част, която касае финансирането на малките училища, образно казано, включително и защитените.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Колеги, половин час почивка, след което продължаваме с предучилищното образование.
(След почивката.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагам да започваме.
Стигнахме до Глава пета – „Предучилищно образование”.
По наименованието на Глава пета има предложение от Валери Жаблянов и група народни представители. То е свързано с предходни предложения, които вече сме отхвърлили.
Изказвания? Не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – няма, против – 12, въздържали се – няма.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава пета по вносител.
За – 11, против и въздържали се – няма.
„Раздел I – Общи разпоредби”– няма постъпили предложения, както няма постъпили и такива по чл. 53.
Предлагам да ги гласуваме анблок.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Има постъпило предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на нов чл. 53а.
Тук ще си позволя да кажа, че по-нататък в чл. 67, в предложението на госпожа Ирена Коцева и група народни представители се съдържа част от това предложение.
В предложението Валери Жаблянов и група са дали предложение на определение на „училищна готовност”.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – няма, против – 11, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
По чл. 54 има постъпило предложение от Бойка Маринска и група народни представители, което е редакционна поправка.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Маринска и група народни представители.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текстът на чл. 54 по вносител с приетата вече редакция.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По наименованието на Раздел II няма постъпили предложения, както и по текстовете на чл. 55, 56 и чл. 57.
Предлагам да ги гласуваме анблок.
Изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложенията се подкрепят.
По чл. 58 има постъпило предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. То е свързано с предложението, което вече приехме за наименованието на стандарта. В този смисъл тази редакция трябва да бъде направена съответно и тук.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 58 с така приетата редакция.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Колеги, госпожа Йорданова ще ми помогне да направя едно предложение по чл. 80, ал. 4. Тъй като вече сме приели наименованието на държавните образователни стандарти, навсякъде в текста на Законопроекта наименованията на стандартите да се уеднаквят с чл. 22, за да не правим тези редакции навсякъде по текста на Законопроекта.
Подлагам на гласуване така направеното предложение по ал. 4. И тук, в чл. 58, има същата редакция.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По чл. 59 няма постъпили предложения, както няма постъпили предложения и по наименованието на Раздел III.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 59 и за наименованието на Раздел III.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложенията са приети.
По чл. 60 има направено предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Доцент Михов, имате думата.
МИЛЕН МИХОВ: Предложението по същество е редакция на ал. 4. Мисля, че е по-точно – „не се допуска проява на каквато и да е сегрегация при създаването на групи и сборни групи от деца по ал. 1”. Тоест вместо описателно, въвежда се принципът, че не може да се допуска сегрегация при определянето на групи, включително и по пол, примерно.

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако мога и аз да аргументирам ал. 4 по вносител, ще кажа, че това е алинея, която доста обсъждахме на времето и с юристите на Министерството. Включиха се и от Българския хелзинкски комитет, така че с цел наистина да избегнем каквито и да било дискриминационни текстове и се обединихме в крайна сметка около това, защото, от една страна, имаме Закон за защита от дискриминация, където много ясно са определени случаите, в които примерно за целите на образованието се допускат разделения, които не се квалифицират като дискриминация. От друга страна, е факт, че в българската образователна система имаме недобри практики в тази посока и, за съжаление, има случаи на обособяването на групи, не толкова на класове, основно на групи на деца по етническа принадлежност.
За да избегнем този проблем и за да не влезем пък в другия – по признак увреждане, защото тук автоматически ще дойде въпросът, който и сега ни задават, между другото – да не се връщам на дебата от сутринта за помощните училища, и за центровете за специална образователна подкрепа, но те и там ни казват: „Защо ги извеждате? Защо ги отделяте?”. Отговор нямаме.
Тук въпросът е наистина за обхващане на тези деца, които са с различна етническа принадлежност. Да избегнем тези практики на разделяне, а вече другите случаи са си определени в Закона за защита от дискриминация.
По отношение на центровете за специална образователна подкрепа, сега ще си го браним с мотивите, с които го браним. Благодаря.
МИЛЕН МИХОВ: Дайте да не зацикляме на този текст. Аз възприемам моята редакция по същество като същия текст на вносителя. Приемете формулировката да го гласуваме по принцип и да подкрепим текста на вносителя и да вървим напред.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
МИЛЕН МИХОВ: В определен смисъл виждам, че може би така изредактирано надхвърля рамките на чл. 60, който засяга само детските градини в дадения случай и затова може би малко неправилно съм го редактирал. Но принципът, който сме вложили в тази редакция, е същият като на чл. 4.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Който е съгласен да приемем предложението от народния представител Милен Михов и група народни представители по принцип, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 60.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 61 има направено предложение от народния представител Бойка Маринска.
Госпожо Маринска?
БОЙКА МАРИНСКА: Предложенията са по-скоро редакционни – след думата „година” да се добавят думите „се състои от учебни седмици и учебни дни и”. Това се отнася за ал. 3.
По вносител „учебната година включва учебно и неучебно време”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Като вносители, ние сме се опитали да избягаме от учебните седмици и от учебните дни за детската градина, защото все пак става въпрос за детска градина. Но за да се опитаме да разделим, защото наистина имаме учебно и неучебно време, тоест има една учебна година, в която се изпълняват задължителните педагогически ситуации, и друго време, в което се изпълняват незадължителните. В този смисъл се наложи това разделение на учебно и неучебно време. Може би Министерството да вземе отношение по този въпрос?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Предложената редакция всъщност не буди повече въпроси около следващите текстове на закона, тъй като той уточнява, че по време на учебната година има учебно време, което се състои от учебни седмици и учебни дни, а педагогическите ситуации реално са разположени точно по време на учебните седмици и учебните дни и не са по време на неучебното или ваканционно време.
Затова смятаме текста за коректен и го подкрепяме.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Подкрепяте по принцип предложението на Бойка Маринска и група народни представители след думата „година” да се добавят думите „се състои от учебни седмици и учебни дни и”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: „Включва учебно и неучебно време”, защото след това долу в чл. 62 е казано, че по време на учебното време се организират педагогическите ситуации.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Кастрева, дайте как според Вас трябва да изглежда ал. 3.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСАТРЕВА: „Учебната година се състои от учебни седмици и учебни дни и включва учебно и неучебно време”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Точно това исках да питам и аз – учебните седмици и учебните дни част от учебното време ли са или част...
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Да, част от учебното време.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В такъв смисъл се получава, че учебната година се състои само от учебно време, защото тя се състои само от учебни седмици и учебни дни и тогава няма как да включа учебно и неучебно време, ако учебните седмици и дни са част от учебното време.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Още повече, че след това в чл. 64 имаме, че в неучебното време се провеждат само допълнителни форми на педагогическо взаимодействие. Ако кажем, че учебната година се състои от учебни седмици и от учебни дни и включва учебно време и...
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ако искате да го направим така: „Учебната година включва учебно и неучебно време”, но учебното време се състои или включва учебни седмици и учебни дни. Да го разделим някак си на две изречения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Така текстът е още по-прецизен.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Добре, да го направим така.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Костадинова.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря.
Доколкото разбирам предложението на народния представител Борислав Великов, което ние подкрепяме, е за създаване на още една нова алинея – 4, която да уточни, че „учебното време се състои от учебни седмици и учебни дни”. Това уточнение е необходимо, защото, да речем, ако погледнем чл. 62, ал. 2, където се казва: „Учебното време се организира в педагогически ситуации”, без уточнението за учебни седмици и учебни дни излиза, че като си отидат в къщи в периода от 15 септември до 31 май децата ще са в педагогически ситуации. За да се избегне такова тълкуване, е необходимо въвеждането на още един делител, тоест на учебното време като съставено от учебни седмици и учебни дни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, всъщност тъй като в чл. 62 се урежда учебното време, по-скоро там, като една нова ал. 2, като сегашната ал. 2 да стане ал. 3, да кажем, че учебното време се състои от учебни седмици и учебни дни.
В такъв случай ще приемем по принцип предложенията на народния представител Бойка Маринска като го отразим в нова ал. 2 на чл. 62, като сегашната ал. 2 да стане ал. 3.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на Бойка Маринска и група народни представители.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 61.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По чл. 62 има предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за промяна на чл. 62.
Изказвания?
Становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Предложението на народния представител Валери Жаблянов следва да се коментира в следващия раздел. Просто мястото му не е тук в структурата на закона.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Правим процедура за отлагане разглеждането на предложението на народния представител Валери Жаблянов на систематичното му място в Раздел IV, който регламентира съдържанието на предучилищното образование.
Моля, гласувайте.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Новата ал. 2 тук беше свързана с това, че учебното време се състои от учебни седмици и учебни дни. И сегашната ал. 2 да стане ал. 3.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението по чл. 80 на народния представител доц. Великов.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 62 по вносител с приетата вече редакция.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По чл. 63 има постъпило предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Текстът, който вносителят е предложил, е текстът, който ние подкрепяме. В другите текстове,първо, има понятия, които вече са изчистени, и не смятаме, че следва да се подкрепи. Не приемаме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – няма, против – 4 въздържали се – 7.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на чл. 63 по вносител.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По чл. 64 има направено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Становище на Министерството на образование и науката по така направеното предложение?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – няма, против – 11, въздържали се – няма.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 64.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По чл.65 има направени предложения от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, ако ми позволите да аргументирам предложението, което сме направили с колегите, първо, за създаване на две алинеи в чл. 65. В първата сме упоменали съответно различните форми на педагогическо взаимодействие в детската градина, като, разбира се, тук даваме възможност на всяка една детска градина да има и целодневна форма, и полудневна, и почасова, и съответно по избор на родители и така наречената „самостоятелна форма на организация”, като обаче в ал. 2 сме се опитали да завишим контрола и мисля, че го постигаме с тази редакция. Тоест записването в самостоятелна форма на самостоятелна организация съответно да не става по лично решение на родителя, а да става след решение на експертна комисия към Регионалното управление по образованието, като в комисията задължително трябва да се включва и представител на съответната община. Така наистина създаваме превенция за определени групи и деца, чиито родители нямат съответната компетентност да изберат да запишат децата си в тази самостоятелна форма на организация. Имаше притеснения, че тя ще бъде използвана, включително и от ромите – да избягат от глобите, на които в момента подлежат, ако не запишат децата си в задължителна детска градина.
Смятаме, че след решението на тази експертна комисия наистина такива възможности ще бъдат преодолени и действително контролът ще бъде завишен.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Всеки представител ли от тази община може да присъства? В смисъл, да уточним някаква експертиза? Знам ли?! В момента не се сещам, но ми се струва, че нещо трябва да добавим, за да не остане текста във вид, който да позволи на който и да е от общината да присъства.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние затова сме се записали „решение на експертна комисия”. „Експертна комисия”, което означава, че в съответната община кметът трябва да определи човек, който притежава съответната експертиза. Иначе няма как да посочим конкретно наименованието на дадена дирекция, защото дирекциите имат различни наименования в различните общини. В този смисъл няма как да определим по-точно експертизата. Самият факт, че става въпрос за експертна комисия, която да определя самостоятелната форма на организация, според нас, все пак...
Госпожо Маринова, искате думата, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Аз смятам, че текстът, който така е записан в предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители, в ал. 2 – „представител на съответната община” е достатъчно точен. За да бъде едно лице представител, има си процедура, всяка администрация излъчва такъв. Фактът, че трябва да бъде експерт се съдържа в наименованието „Експертна комисия”. Не мисля, че трябва да усложняваме текста с допълнителни уточнения.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Не виждам.
Госпожо Кастрева, моля за становище по предложенията на народните представители Ирена Коцева и Валери Жаблянов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Тъй като за нас е от изключителна важност да бъдат защитени правата на децата, приветствам предложението на народния представител Ирена Коцева, че се включват представители на общината, предвид ангажиментите на общината за обхвата на децата. В същото време обаче Дирекция „Социално подпомагане”, в която социалните работници имат едно от задълженията да посещават домовете, защото това не може да се направи от служителите на общината, и да се запознаят с условията, при които работят децата, за нас е уместно също да бъдат ангажирани в съответните експертни комисии.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Кастрева, доколкото Ви разбирам, предлагате в Комисията задължително да участва представител на съответната община и на дирекция „Социално подпомагане”.
Има логика да има представител на отдел за закрила на детето, защото ние ще очакваме от тях да контролират спазването на правата на децата. Опитвам се да намеря точната формулировка на представителя на тези институции.
Тоест предлагате в Комисията задължително, което ще рече, че по чл. 80 трябва да направим ново предложение, нали така, госпожо Йорданова, за създаване на нова ал. 2, която да звучи по следния начин:
„(2) Самостоятелната организация по ал. 1 се одобрява след решение на Експертна комисия към Регионалното управление на образованието. В Комисията задължително участва представител на съответната община и на Агенция „Социално подпомагане”.”
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В текста на ал. 1, както е предложен от госпожа Ирена Коцева и други народни представители, изборът на родителя се ограничава само до самостоятелната организация, а останалите са изключени от това, защото текстът звучи така: „Основните форми на педагогическо взаимодействие се осъществяват при целодневна, полудневна, почасова или по избор на родителя – в самостоятелна организация”, докато текстът на вносителя предполага избор на родителя за всички форми на педагогическо взаимодействие.
Затова ми се струва, че ако не сме целили специално това, а мисля, че не го целим, по-добре е да оставим словореда, който е в чл. 65.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, ако ми позволите, аз ще оттегля от името на всички нас предложението, което сме направили за нов текст на ал. 1, и ще подложа на гласуване по принцип текста, който предлагаме за ал. 2.
Правя предложение, което ще бъде отново към предложението по чл. 80, текстът на вносителя за чл. 65 да стане ал. 1 на чл. 65.
По чл. 80 правим следното предложение:
„Чл. 65. (1) Основните форми на педагогическо взаимодействие се осъществяват при целодневна, полудневна, почасова или самостоятелна организация по избор на родителя, при условие и по ред, определени с Държавния образователен стандарт за предучилищното образование.
(2) Самостоятелната организация по ал. 1 се одобрява след решение на Експертна комисия към Регионалното управление на образованието. В Комисията задължително участва представител на съответната община и на Агенция „Социално подпомагане”.”
Другите предложения ще ги гласуваме по принцип.
Становище на Министерството на образованието и науката по предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: То няма нищо различно. В основната си характеристика повтаря предложението на вносителя. Може да се приеме по принцип.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не по принцип, защото то е свързано с други предложения, които ние вече отхвърлихме.
Първо, подлагам на гласуване редакцията, която направихме по реда на чл. 80, ал. 4.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – няма, против – 11, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип за чл. 65 с така направените редакции.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По текста на вносителя за чл. 66, както и по наименованието на Раздел IV няма постъпили предложения.
Предлагам да ги гласуваме анблок.
Министерството няма възражения.
Моля, гласувайте.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По чл. 74 има направено предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Тук трябва да разгледаме и предложението на господин Жаблянов, което беше направено към чл. 62 и което отложихме.
Изказвания? Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката по предложението на народния представител Ирена Коцева и по отложеното предложение по чл. 62 на господин Валери Жаблянов.
Госпожо Кастрева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Приемаме предложението на народния представител Ирена Коцева.
За предложението на народния представител Валери Жаблянов казахте, че се приема по принцип.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, гледаме предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Предложението на господин Жаблянов, което е направил по чл. 53, вече го отхвърлихме.
Предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители по отложеният чл. 62 ще го гледаме, когато стигнем до чл. 69.
Изказвания? Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката само по предложението на народния представител Ирена Коцева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Ние казахме, че подкрепяме предложението на госпожа Ирена Коцева.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 67 с подкрепената вече редакция.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По чл. 68 господин Валери Жаблянов е направил предложение за изменение на ал. 3.
Това е същото предложение като това на вносителя, единствено има допълване с текстът „гарантиращи изпълнението на държавните образователни стандарти”.
В ал. 1 имаме текст, че „Процесът на предучилищно образование е подчинен на прилагането на програмна система като част от стратегията за развитието на детската градина или училището, което извършва задължително предучилищно образование, и която съответства на изискванията на държавния образователен стандарт за предучилищното образование”.
В ал. 3, казваме, че „Държавните, общинските и частните детски градини могат да работят по авторски и иновативни програмни системи”.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: По принцип можем да го приемем, само че да върви със „стандарти”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз мисля, че този текст го добавихме и за иновативните училища, така че няма пречка да допишем и тук, като обаче спазваме терминологията, която сме приели към момента – „гарантиращи изпълнението на държавните образователни стандарти”, ако така приемате. Или „в съответствие със”, за да могат да работят по авторски и иновативни програмни системи в съответствие с държавните образователни стандарти.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: За всички образователни стандарти ли или само за предучилищно образование?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Би следвало да е „в съответствие с Държавния образователен стандарт за предучилищно образование”.
И програмите за предучилищното образование са в стандарта за предучилищно образование.
Колеги, предлагам да приемем по принцип предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Това предложение, което направих, по чл. 80 ли трябва да го броим – за изменение на ал. 3 – „Държавните, общинските и частните детски градини могат да работят по авторски и иновативни програмни системи в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното образование”.
Моля, гласувайте.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 68 с така приетите редакции.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По чл. 69 има направени предложения от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители; народния представител Станислав Станилов и народния представител Милен Михов и група народни представители.
Предложението от народния представител Жаблянов и група народни представители е за отмяна на чл. 69.
Тук трябва да разгледаме и предложението, което господин Жаблянов беше направил по чл. 62.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Ще се изкажа и за предложението на господин Искрен Веселинов, и за моята редакция. На господин Веселинов и на проф. Станилов предложенията са еднакви по същество. Разминаването е в терминът „Вероучение” или „Религия и етика”. Това е едно предложение, което се подкрепя от Българската православна църква и е намерило своето потвърждение от тези две инициативи.
Моето предложение е по-скоро редакционно, тъй като пояснява, че става дума и за съдържанието, а не само по определените в образователните стандартни образователни направления. Тоест добавяме, че процесът на предучилищното образование се осъществява и по утвърденото съдържание в тези стандарти. Това е.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, доц. Михов.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Колеги, мисля че по предложенията на Искрен Веселинов и на Станислав Станилов би трябвало да бъдат отразени в подзаконов акт, по-скоро в Държавния образователен стандарт за предучилищно образование. Не мисля, че мястото им е тук.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Анастасова.
Други колеги, желаещи да се изкажат?
Имаме предвид и предложението по чл. 62 от народния представител Валери Жаблянов, касаещо съдържанието на обучението и дейностите. Обърнете внимание на това негово предложение.
Имате думата за позиция от Министерството на образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо Председател. Що се отнася до предложенията на народните представители Искрен Веселинов и народния представител Станислав Станилов, които изрично посочват едно от образователните направления, не можем да ги подкрепим, защото последователно трябва да са посочени или в закон всички образователни направления, а няма логика извеждането на което и да е било образователно направление на законово равнище.
Що се отнася до предложението от народния представител Милен Михов, на практика това, което прави това предложение, вече приехте под някаква форма в чл. 67, ал. 2, тъй като там е уточнено по вносител, че компетентностите се определят с Държавния образователен стандарт за предучилищното образование. В редакцията, която беше предложена от народния представител Ирена Коцева и беше гласувана, става ясно, че „компетентностите са комплекс от знания, умения и отношения, необходими...” и така нататък.
Тоест от чл. 69 става ясно, че Държавният образователен стандарт за предучилищно образование веднъж включва процеса на предучилищно образование, посочва образователните направления и определя компетентностите. Така че на практика съдържащото се в предложението вече го има в отделни разпоредби на Законопроекта и не е необходимо да се извежда по този начин, още повече че въвежда за първи път понятието „съдържание на образователни направления”. По-коректно е да говорим за компетентности, които ще се задават в различните образователни направления.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: А как ще коментирате предложението по чл. 62 на народния представител Валери Жаблянов?
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Имате предвид отмяната на чл. 69?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Не, имам предвид – върнете се на чл. 62, стр. 64.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: На практика отново трябва да повторя това, което казах преди малко – съдържанието на обучението не е коректно да задаваме в държавни образователни стандарти, а за дейностите в предучилищното образование отново има разпоредби, които препращат към този текст. Тоест процесът на предучилищно образование и така нататък. Целият раздел навежда на това, че както компетентностите, така и образователните направления, така и организацията на предучилищното образование се регламентират в Държавния образователен стандарт за предучилищно образование.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Аз съм съгласен с това, което казахте, но ако четем чл. 69, поне моето тълкувание е такова, че всъщност той разпорежда, че процесът на предучилищното образование се осъществява по образователни направления, определени с държавните стандарти. Тоест там ще се образоваме по определени направления. Затова сме направили тази редакция със съдържание.
Ако приемем, че можем да направим една редакционна поправка в текста на вносителя, не „определени”, а „в съответствие с държавните образователни стандарти” мисля, че ще се изпълни това разбиране, че не става само формално спазване на направленията, а всички изисквания на държавните образователни стандарти трябва да бъдат прилагани.
Предлагам в чл. 69 по вносител думата „определени” да се замени с „в съответствие”.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател. Текстът на чл. 69 е изключително важен. Това е законовата делегация за издаване на подзаконовия акт, с който ще се приеме и Държавният образователен стандарт за предучилищното образование. Той точно трябва да определя законовата делегация и трябва да казва какво законодателят възлага да не бъде определено в закона, а да бъде уредено в подзаконовия акт.
Затова първата ми бележка е, че не може да се използва думата „процесът”. Процесът е понятие, което е едно развиващо се действие. Ние тук трябва да определим или дейностите, които се извършват в предучилищното образование, или съдържанието, защото това е основата, въз основа на която ще се напише Държавният образователен стандарт и Наредбата.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Тоест да започва с дейностите, а не с процесът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз не съм съгласна, госпожо Йорданова, защото „дейности” и „процес” са две различни неща. Ние тук казваме „целия процес”, всичко в сферата на предучилищното образование, че ще се осъществява по образователни направления и тук правим делегацията, че ще ги определим. Така е написано. Терминологично да не отиваме в дейности, защото това са съвсем различни неща. Процесът на предучилищно образование. Не сте права, когато говорите за дейности. Тук говорим не за юридически термини... Така или иначе сме ги обсъждали.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Аз се върнах малко назад и всъщност в различни текстове се появява – сигурно терминът не е коректен, приложното поле на този стандарт. В чл. 60, ал. 3 сме казали, че „сформирането на групите в предучилищното образование е с този стандарт”.
В чл. 62 сме казали, че „учебното време се организира” и така нататък и „броят и продължителността на педагогическите ситуации са в стандарта”.
В чл. 65 сме казали, че „основните форми” и така нататък „са при условие и по ред, определени с Държавния образователен стандарт”.
Тоест всяка една от разпоредбите има задача от различен ъгъл да определи материята и да препрати към един и същи стандарт.
Аз мисля, че чл. 69 е формулиран коректно, защото тук различаваме процеса на образование от статута образование и казваме, че процесът на образование се осъществява по образователни направления. Всъщност в този текст основното не е какво определя Държавният образователен стандарт, а основното е да се каже, че има едни образователни направления, по които се осъществява обучението в детската градина, и че тези образователни направления са посочени пак отново в стандарта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Или ако трябва да допълним още нещо, всъщност отделните членове на закона разписват структурата на стандарта.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте за редакционна поправка, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Тук колективно родихме едно предложение текстът да придобие следната редакция:
Думите „Процесът на” отпадат и започва: „Предучилищното образование се осъществява по образователните направления, определени с Държавния образователен стандарт за предучилищното образование”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Към този момент на обсъждане знаем ли кои са образователните направления?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Те трябва да бъдат разписани в стандарта.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Когато са определени, тогава ще ги членуваме с пълния член. Сега те още са неизвестни. Това „образователни направления”, които ще бъдат определени в стандарта. Много Ви моля, госпожо Йорданова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Според мен пълният член дава идеята, че стандартът изчерпва образователните направления. Тоест няма други извън него.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: За нас е трудно да кажем кое да е по-коректно, но и текстът: „Предучилищното образование се осъществява по образователните направления, определени с Държавния образователен стандарт” също е приемлив, тъй като като кажем „процес” – всъщност самото образование е процес. Затова ни е трудно да преценим кое е по-коректното. Но тъй като наистина образованието е процес, можем да се спрем на предложението, че „Предучилищното образование се осъществява по образователните направления”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Членувано с „те” – само тези, „по образователните направления, които са определени в този стандарт”. Определени с Държавния образователен стандарт.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН: Аз също мисля, че това, което каза госпожа Михайлова – смисълът на този текст е точно това, да изчерпи направленията, които са посочени в Стандарта. Ако е така, това е коректно.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, в крайна сметка към момента ние не знаем кои са тези образователни направления. Те ще бъдат описани в Стандарта. Стандартът е водещият, но за първи път се споменават образователни направления. Как ще ги членуваме с пълен член, като че ли вече ги знаем какви са или като чели някъде вече са били споменати? От гледна точка на българския език няма нужда от членуването с „те”. Ако обаче юристите смятат, че ако го няма това членуване с „те”, видиш ли в Стандарта ще се промъкне още...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук юристите имат някакво притеснение по отношение на думата „процес” и в този смисъл...
Колеги, подлагам на гласуване предложението, направено по чл. 80, от доц. Михов за чл. 69.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
За – 1, против – 1, въздържали се – 10.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Станислав Станилов.
За – 1, против – 1, въздържали се – 10.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Милен Михов и група народни представители, което да приемем по принцип.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието по принцип.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов, което отложихме по чл. 62.
За – няма, против – 11, въздържали се – 1.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, направено към чл. 69.
За – няма, против – 12, въздържали се – няма.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 69 с гласуваната вече редакция.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към чл. 70, по който няма направени предложения.
По чл. 70 няма постъпили предложения, както няма такива и по наименованията на Глава шеста и на Раздел І.
Подлагам ги на гласуване анблок.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По чл. 71 има постъпили предложения от народния представител Милен Михов и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Това са дебатите, които проведохме при видовете училища.
Становище на Министерството на образованието и науката по направените предложения?
ЗАМЕСТНИК-МИИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подкрепяте предложението на вносителя.
Изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Милен Михов и група народни представители.
За – 2, против – 10, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – няма, против – 10, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 71.
За – 10, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя.
По чл. 72 има постъпили предложения от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, от народния представител Милен Михов и група, от народния представител Кристиан Вигенин и група, от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания.
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Има известно препокриване между нашето предложение и тези на други колеги. То е продиктувано от професионалното образование в областта на музиката, изобразителните изкуства и хореографията – тези профилирани средни училища. Мисля, че дава възможност за нормално функциониране на сега съществуващите форми на обучение по тези специфични профилирани направления.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания, колеги, или становище на Министерството на образованието и науката по всяко от предложенията, макар че те се препокриват?
Госпожа Костадинова ще аргументира.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Предложенията от народния представител Светла Бъчварова, народния представител Милен Михов и народния представител Кристиан Вигенин в основната си част са еднакви. Предложенията извеждат с по-различен статут, предлагат да се придаде по-различен статут на изучаването на музика, изобразително изкуство и хореография. От една страна, предлагат изучаването на тези предмети като профилирана подготовка да се свали в първия гимназиален етап, което влиза в противоречие с цялостната концепция за осъществяване на различните видове подготовка. Неясно е защо само в отделни профили и отделни предмети се предлага да се допусне това в първия гимназиален етап. От друга страна, се говори за профилирано образование в основната образователна степен, което се допълвало от разширена подготовка. Влиза отново в противоречие с разпоредбите на чл. 72, където според подготовката училищното образование е дефинирано като общо профилирано и професионално. Общото обхваща всичко до основната степен, а профилираното и професионалното се разполагат в гимназиалната степен.
Такъв регламент, който говори за профилирано образование още в основната степен, отново влиза в противоречие с основната концепция за различните видове подготовка – оттам и за различните степени на образование.
Що се отнася до предложението на народния представител Валери Жаблянов, отново се предлага една концепция, която по-скоро е близка до сега действащата концепция за видовете подготовка, но влиза в противоречие с новата концепция, която провежда Проектът на закон. Там се предлага профилираното образование да се осигурява с общообразователно и профилирано, общо профилирано и професионално. В специализираните училища да се осъществява с придобиване на специализирана подготовка.
В заключение – според нас текстовете на вносителя са достатъчно коректни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов, реплика ли имате?
МИЛЕН МИХОВ: Длъжен съм да я направя.
Това предложение всъщност е направено от група училища с профилирана подготовка, включително и в моя избирателен район. В тях тези профили се изучават от пети клас, от прогимназиалния клас. Така да го наречем.
Прием на деца по инструменти, по музика, по хореография – разширен, съгласен съм. Започват от V клас. Ако не дадем възможност това образование да се развива и в първия гимназиален етап, на практика ще създадем условия за празнота в подготовката, което води до ликвидирането на тези форми на обучение – профилирани, да използвам пак това оперативно понятие. Пояснявам, че това е оперативен термин. Това са специфични умения, те изискват работа върху талантите на децата. Мисля, че няма да нарушим много логиката на Закона, ако предвидим специфичен законодателен режим специално за тези деца и за това обучение, защото ако един музикант спре да се занимава активно между 15, 16, 17 години, на практика рискуваме да загубим талантливите деца – по отношение на тяхната подготовка.
Зад това предложение стоят сериозни аргументи на учители, на директори, на родители, чиито деца са в тези направления. Мисля, че заслужава да бъде сериозно обсъден този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преди да дам думата на доц. Михов, който искаше да зададе въпроси към Министерството, и госпожа Маринска, ще си позволя да взема отношение – по-скоро като реплика към Вас, доц. Михов, или направо изказване.
Първо, всеки в избирателния си район има такива училища, в които се изучават такива предмети в момента. Никой не ги ликвидира категорично. Ние също проведохме редица срещи с представители на тези училища, за да си обясним новата философия на Законопроекта. Тези предмети ще се изучават и ще могат да се изучават в рамките на разширената и допълнителната подготовка.
Госпожа Костадинова да ме коригира, ако нещо греша.
Тоест няма да има нито прекъсване, нито затриване. И в момента в тези училища няма такъв профил от V клас. Те пак допълват през ЗИП, през СИП, така че ние не променяме нищо в това отношение!
Същото се случва и в първия гимназиален етап. Те ги запазват и ги изучават в рамките на разширената и на допълнителната подготовка. Така че разбирам – тези училища се опитват, понеже не се виждат във вида, в който са в момента по ЗНП (Закона за народната просвета), и понеже не се виждат, съответно се създава това недоразумение.
Но нито някой затрива тези предмети, нито пък иска да го направи. Напротив, те ще си бъдат съхранени. По тази логика дайте да питаме къде отива и профил „Математика”! Понеже от сутринта сме на тема „Математика”.
Къде отива профил „Чужд език”? Защо ги затриваме, ако следваме, пак казвам, тази логика? Всички тези предмети, които в момента се изучават по така наречения „профил”, се запазват в тези училища. Те запазват своята специфика, но влизат под друго наименование. Наименованието на подготовката е „разширена и допълнителна”, защото вече „профил” и „професия” – профилът се качва в ХІ и ХІІ клас.
Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Аз също бих искал още малко да разискваме този въпрос, защото за мен това, което е написано като предложение, не е съвсем равнозначно. Образованието по музика и по хореография като че ли не са съвсем равнопоставени. Лично на мен така ми се струва, че образованието по музика примерно в първия гимназиален етап, ако поради някакви причини липсва, дори като задължително, би било пропуск за образованието на младите хора. Докато ако са лишени от образование по хореография, ми се струва, че не би било чак толкова голяма дупка в тяхното образование. Може ли по този въпрос малко да разискваме?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Костадинова, Вие ли?
Госпожа Коцева преди това.
ИРЕНА КОЦЕВА: Госпожо Костадинова, само един въпрос. Според Вас – Вие сте опитен колега, какво притеснява и учители, и директори, и родители, най-вече директорите – че в СИП-а ще трябва да бъдат средства, които училището ще задели, ако там се изучават тези предмети? Не знам. Какво точно ги притеснява? Обяснете.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Костадинова, заповядайте.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Ако тръгна от Вашия въпрос, не виждам какво е основанието за тяхното притеснение. Тук не става въпрос да се изпрати това обучение в СИП, разбирайте Раздел „В”. Става въпрос за разполагането на всички учебни предмети, извън Раздел „А”. В този случай госпожа Дамянова е много права, като пита за математиката. И профил „Математика” няма да има в ІХ и Х клас – профилирана подготовка. Така както няма да има и музика – профилирана, както няма да има и биология – профилирана. Просто профилираната подготовка като вид подготовка се разполага в последните две години. Но никой не пречи на едно училище в рамките на първия гимназиален етап от VІІІ до Х клас в Раздел „Б” – избираеми учебни часове, които са гарантирани от държавата и задължителни, да ги има. Те не са въпрос на избор – да се дадат ли такива часове, или не, а само да се определи на училищно равнище кои ще са предметите, които ще се изучават в тези часове. Та никой не пречи на едно училище да разположи в тези часове обучение по музика или по изобразително изкуство, или по математика, или по хореография. И както става ясно по-нататък, или предмети, свързани с глобалното, здравното, гражданското, или пък по майчин език, или по религия, изобщо всички онези предмети, които може да са разположени в Раздел „Избираеми часове”. Избираемите часове не означават училището да избере да ги има или да ги няма. Задължително всеки ученик трябва да има както задължителни, така и избираеми в определен обем. Избираемостта е по отношение на училищната автономия – какво да предложи, в зависимост, разбира се, от желанията и интересите на учениците.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Ако позволите, да допълня. Според мен притеснението идва от още едно неразбиране на философията на новия Закон. Предвид обстоятелството, че в Раздел „А”, в първи гимназиален етап не присъства предметът „Музика”, а от там колегите правят препратка, тоест на базата на това, което в настоящия Закон е регламентирано, че профилиращ предмет може да бъде само предмет от Раздел „А”, както и задължително избираемата подготовка може да бъде само от Раздел „А”, те изпитват притеснение, че по този начин се слага кръст на развитието на предмета „Музика”. А е точно обратното. В новия Закон наистина се дава шанс за училищна автономия.
Да, включително досега нямаше зрелостен изпит по музика. Новият Закон дава и тази възможност. Неразбирането все още на Закона и неосъзнаването на възможностите, които той дава, буди тревога, както всяко непознато нещо.
Да, отново ще се върна. Госпожа Дамянова много добре обясни, че профил „Математика”, хуманитарен профил или чуждоезиков не съществува в първия гимназиален етап. Първият гимназиален етап дава много възможности на училището да има своя собствена визия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, колеги? Не виждам.
Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Само да вметна, да добавя още нещо за по-голяма яснота. Притеснението на учителите и директорите на тези училища е, че те прилагат учебния план за разширено изучаване по музика до VІІІ клас сега. Препратката е към сега действащия Закон, че действително ако в Раздел „А” ги няма предметите от разширената им подготовка по музика или по хореография, няма значение, те правят едно прекъсване – ІХ, Х, ХІ клас. Там е проблемът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Обстоятелството, че то може да бъде част от разширената подготовка, обезпечава това обучение. То гарантира продължаването на тази училищна политика за развитие специално на деца, които имат дарба в областта на музиката, хореографията и други.
Всъщност това според мен е голямото неразбиране – че непременно разширената подготовка не е обвързана с Раздел „А” на учебния план, тоест със задължителната подготовка. Това е един от добрите елементи на училищната автономия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако мога и ми позволите да допълня, госпожо Кастрева, и в момента в училищата с различни профили, всички знаем, повечето часове и по чужд език, и по математика, и по съответните предмети всъщност идват и от СИП, независимо че те не са финансово обезпечени. Така че ако едно училище в момента има n на брой часове, то там се включват и часовете от ЗИП, и тези от СИП, и отделно вече часовете, които са в рамките на задължителните. Така че тук промяна на практика нямаме. В смисъл – имаме промяна от гледна точка на даване на повече възможности, това е промяната. Но има наистина неразбиране.
Отделно от това, Законът никъде не определя кои са задължителните предмети и кои не са – това е оставено на подзаконово равнище и смятам, че трябва да бъде по този начин.
Отделно – вече пък третият въпрос, който като че ли не засягаме. От години наред си поставяме въпроса за проходимостта в системата, за това, че общообразователната подготовка трябва да е еднаква, да се постараем да бъде еднаква във всички училища. Нещо, което се опитваме да постигнем със Законопроекта. Да, пак ще има различия от гледна точка на разширената подготовка и на избираемите часове, които, разбира се, ще имат училищата, но все пак Раздел „А” ще бъде еднакъв за всички, което е много важна стъпка.
Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
За – ,, против – няма, въздържали се – 11.
Сега подлагам на гласуване предложението от народния представител Милен Михов и група народни представители.
За – 1, против няма, въздържали се – 11.
Гласуваме предложение направено от народния представител Кристиан Вигенин.
За – 2, против няма, въздържали се – 10.
Предложението не се подкрепя.
Гласуваме предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – няма, против – 10, въздържал се – 1.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 72.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
По наименованието на Раздел втори и текста на вносителя за чл. 73 няма постъпили предложения.
Поставям ги на гласуване анблок.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По чл. 74 има направени писмени предложения от народния представител Искрен Веселинов и група, от народния представител Мариана Тодорова, от народния представител Станислав Станилов, от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, от народния представител Светла Бъчварова и група, от народния представител Лютви Местан и група, от народния представител Милен Михов и група, от народния представител Михо Михов и група, от народния представител Кристиан Вигенин, от народния представител Ирена Коцева и група, от народния представител Валери Жаблянов и група.
Колеги, имате думата за изказвания.
Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: В чл. 74, ал. 5 ние предлагаме следния текст.
Да не го чета, колеги – пред Вас е, да не губим време.
Идеята е гражданското образование да не се изучава в отделен предмет, а в рамките на останалите учебни предмети и в рамките на часа на класа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите, да обърна внимание на един Ваш текст, госпожо Маринска, който се различава с този на вносителя. Именно Вие сте добавили, че обучението по тези предмети може да се провежда под формата на учебни предмети или в рамките на часа на класа. Това е предложение, което пък противоречи на нашата философия – че часът на класа трябва да се използва само и единствено за развитие на класа като общност, а не учениците да се затрупват с различни предмети, както е в момента. Обръщам внимание на тази ключова разлика.
В другата част не виждам разлики, освен глобалното образование.
БОЙКА МАРИНСКА: Има ли някъде регламентиран текст точно какво се прави в часа на класа?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това сме го оставили на подзаконов акт – затова сме дали само основния текст. Има и текстове в различни членове на Законопроекта, които също казват какво се случва в часа на класа. И правомощията, и функциите на класния ръководител, и конкретно различните дейности сме ги оставили за подзаконово равнище. Важно е да кажем, че този час на класа трябва да си бъде часът на класа, а не в него учителите, класният ръководител да се опитват да запълнят времето с опит, защото това наистина е опит – в този час на класа да сложим какво ли не, и в крайна сметка да не постигнем основната цел да имаме формирана общност – класът трябва да се развива като такава.
БОЙКА МАРИНСКА: Само една реплика. В какъв подзаконов нормативен акт точно ще се регламентира работата в часа на класа или част от какъв подзаконов норматив ще бъде?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какво ще регламентира подзаконовият акт – като стигнем до часа на класа, ще видим съответната референция и къде сме го сложили. Това би следвало да сме го разписали в стандарта за организацията на дейностите в училището, защото там би следвало да му е мястото.
БОЙКА МАРИНСКА: В такъв случай мога ли да си направя редакция? Тоест да оттегля последното изречение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Може, да. Оттегляте последното изречение – добре.
Ако ми позволите, от името на госпожа Мариана Тодорова.
Госпожо Анастасова, Вие ли искате да го аргументирате?
Заповядайте.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Нямам договорка с госпожа Тодорова да аргументирам предложението, но лично аз ще го подкрепя, защото според мен изучаването на предмети от областта на личните финанси от най-ранна възраст – учениците трябва да придобият знания за управление на личните си финанси. Мисля, че е добре да го има като предмет.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Тук става въпрос за това как децата да формират личния си бюджет и как да управляват личните си финанси, семейния бюджет и така нататък. Има такива знания, които в момента се предлагат в училище под различна форма – така наречената „финансова грамотност”. Аз лично също ще подкрепя това предложение, защото смятам, че е изключително важно.
Други изказвания, колеги?
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо Председател, нашето предложение – първите две са редакционни, които не изменят по същество съдържанието на предложението. Следващите две са неща, които Патриотичният фронт е поставил в своята програма. Ние на няколко пъти сме го говорили публично – за предмета „Родолюбие” и за предмета „Военно дело и защита на населението и околната среда”.
Формулировката на предмета „Родолюбие” – разбираме го като предмет, който запознава децата както с историческите славни моменти от българската история, така и с познания за родния край и за родовата памет – не само за общоисторическите и национални моменти.
На следващо място, който ще запознава децата със съвременните постижения на България, неща, които представляват принос на страната ни в световната култура.
Другият предмет, който предлагаме, е „Военно дело и защита на населението и околната среда”. Младежите и девойките от горния курс, в средното образование, имат задачата както да придобиват определени познания, свързани с военното дело, не по-малко познания и компетентности, най-общо да го кажем, за действия в условия на аварии и кризи. Самото заглавие сме го заимствали от един предмет, който се изучава във висшето образование – „Защита на населението и околната среда”. Това ще създаде естествена приемственост между познанията и компетентностите, които младежите ще придобият в средното образование и онова, което ще развият при постъпването си във висше учебно заведение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Хасан, преди това, понеже коментирахме предложението на госпожа Тодорова – предложението за това наименование е заимствано от англосаксонската система, където има такъв учебен предмет и той наистина се различава от финансовата грамотност, в смисъл – че този отделен учебен предмет ще гарантира усвояване на умения от учениците за управление на личните им финанси. Докато финансовата грамотност предполага по-големи, съвкупни академични знания. Тук става въпрос за елементарни умения на всеки млад човек, които той да получи в училище – именно за управление на личния си и на семейния бюджет. Такъв е предметът.
Колеги, мисля, че можем да го заимстваме, така както е в други системи. В крайна сметка от нас зависи какво ще запишем като наименование в Закона.
Господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, нашето предложение по чл. 74 – в ал. 1 предлагаме следния текст:
„В процеса на училищното образование се изучава задължително и учебният предмет „Майчин език”.”
Алинея 7 на чл. 74 се изменя, като се добавя ново изречение:
„Броят на часовете по предмета „Майчин език” е най-малко четири часа седмично”.
Колеги, знам, че това наше предложение сигурно ще бъде дискутирано – надявам се да бъде така. Ние считаме, че Законопроектът, който разглеждаме в момента, не решава откритите въпроси по изучаването на майчин език. Дори мислим, че има отстъпление от това, което съществува в момента като законова разпоредба. По новия Законопроект, който точно в чл. 74 разглеждаме, е записано, че учебните предмети по ал. 1, 2 и 3, където влиза и „Майчин език”, се изучават по учебни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката. За нас не е ясно дали в тези утвърдени от министъра програми достатъчно категорично ще бъде защитено правото на децата от етническите малцинства да изучават своя майчин език. Това е първото.
Мисля, че думата „задължително”, която явно много смущава всички Вас, всъщност е коректно предложена от наша страна. Тук става въпрос, че изучаването на майчин език не е задължително за всички деца – знаете, че това е по избор на децата от тези етнически групи, за които българският език не е майчин.
Още повече ние искаме в законовия текст да бъде записано, че се гарантира изучаването най-малко по четири часа седмично на майчиния език, защото така както е разписано – че майчиният език ще бъде изучаван в избираемите часове, пак казвам, както и в момента, това се оставя по преценка на училището – да решава дали да събере достатъчно заявления. Знаем практиките по изучаването на майчиния език.
Нашето предложение в тази връзка е да се гарантира това конституционно право на децата от етническите малцинства. Убеден съм, че изучаването на майчиния език в никакъв случай няма да допринесе за това, както знаем от практиката – имаше и такива внушения, че те недобре усвояват официалния български език. Провеждал съм срещи с представители на неправителствения сектор, на неправителствени организации, които твърдят точно обратното – че когато едно дете достатъчно добре владее собствения си майчин език, много по-добре се адаптира и е много по-улеснено, защото борави с този езиков материал. Иначе виждаме, че много от децата, особено от ромски произход, много трудно усвояват книжовния български език. Продължаваме да твърдим, че изучаването на майчиния език в училище, наред с осигуряването на това конституционно право, би допринесло и за по-доброто интегриране на тези деца в училище.
Чрез това наше предложение искаме да не оставяме решаването на този важен за нас въпрос в ръцете на министъра на образованието не защото се съмняваме, че сега министърът ще ограничи това изучаване, но гаранцията би трябвало да бъде в Закона. В учебната програма, която ще бъде по майчин език в бъдеще, не знаем в каква степен това ще бъде реализирано – дали няма да има трайно отстъпление от това, което до момента имаме като възможности за изучаване на майчиния език.
Накратко, това е нашето предложение. Аз се надявам, че ще проведем съдържателна дискусия и ще съумеем да намерим най-доброто решение за трайно решаване на този, както казах вече, отворен проблем в образователната ни система.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Искам да се ориентирам малко по този важен въпрос, като попитам колегата Хасан за две неща. Първо: как е в момента? И второ, майчин език – като виждам името на уважавания от мен Лютви Местан и група народни представители, става ли дума за турски в случая и какво ще се прави примерно с циганския? Той също ли е майчин? Как ще осигурим там учители за всички тези...
Арменски, но те са по-малко деца. Основните са турски и цигански. За циганския ще можем ли да осигурим за всичките деца учители, които ще са необходими? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринска – още един въпрос.
БОЙКА МАРИНСКА: Ако правилно съм разбрала, Вие казахте, че за някои ще бъде задължително, за някои няма да бъде задължително. Как ги диференцирате, какво точно имате предвид?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН: Уважаеми колеги, по сега действащата нормативна уредба майчиният език се изучава като задължително избираем предмет или свободно. Но понеже влиза в тази категория „задължително избираема подготовка”, както е по сегашния Закон, това на законово равнище гарантира неговото изучаване. Поне така мисля.
Има възможност три часа в задължително избираемата подготовка и в свободно избираема подготовка изучаването може да бъде разширено с още един час.
На въпроса на доц. Великов. Разбира се, че ние имаме предвид всички майчини езици, не само турския. Много добре разбирам, че основният проблем е с изучаването на турския език – знам, че през годините основно се изучаваше турски език в българското училище, за което, както казах вече, родителите подават съответното заявление, сформират се групите по класове, които изучават. Тук големият проблем е, може би по-нататък пак ще го дискутираме, за липсата на учебници, нови учебни помагала, което също затруднява, и това е един от основните въпроси, които се поставят.
Въпросът, който Вие задавате: ако има само няколко или много малко на брой ученици, дали за тях трябва? Разбира се, искаме в Закона да се изведе това задължение. Може би трябва да го разбираме като пряка ангажираност на държавата да гарантира изучаването на майчините езици, а не толкова дали конкретно ще има достатъчно и заявления, и във всяко едно училище това да се прави. Ще бъде според броя на учениците. Ние никъде не можем да го изведем и да кажем, че ако има един ученик, то в това училище задължително трябва да бъде назначен учител.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Маринска
БОЙКА МАРИНСКА: Просто разсъждавам – дискутираме въпроса.
Вие казвате, че ако има един или двама ученици, може и да не се изучава, но нали Вашата идея е да го направим задължителен. Като го направим задължителен, това задължава държавата да осигури преподавател навсякъде.
Вероятно одеве имахте някаква идея, като казахте – пак ще си повторя въпроса: за някои – задължително, за някои няма да е. Това ли имахте предвид – че там, където има малко ученици, няма да е задължително; там, където може да се формира група, ще бъде задължително?
Освен това към днешна дата майчиният език се изучава в задължително избираема и се разширява в свободно избираема подготовка, но това очевидно не е достатъчно. Така ли да разбирам? Да не би да не могат да се формират достатъчно групи и Вие да искате по този начин с Вашето предложение да ги задължите да го изучават?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Още един въпрос – от госпожа Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Думичката „задължително” предполага, че децата нямат право на избор, и техните родители, разбира се. Императивно те трябва да изучават майчин език. А ако не искат?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Хасан, желаете ли дуплика?
БЮНЯМИН ХАСАН: Да отговоря на госпожа Маринска във връзка със сегашното състояние – дали това не е достатъчно. Пак ще повторя, ние искаме изучаването на майчиния език, гарантирането на неговото изучаване да бъде в Закона, а не да остава за учебната програма, която ще бъде утвърдена от министъра. В същото време този статут, който в момента има майчиният език, довежда до проблемите, които споменах – неглижирането на изучаването на майчиния език.
В тази връзка пак се връщам на това, че задължителното изучаване на майчин език притеснява много от Вас точно заради императивността, която се предлага.
Искам още веднъж да наблегна, че ние го възприемаме като задължение на държавата да има ангажирано отношение по този проблем – изучаването на майчин език. В тази насока са нашите предложения. В никакъв случай не е това право за изучаване на майчин език да стане задължително, на всяка цена. Пак повтарям, че от това право ще се възползват само децата от етническите малцинства и по заявление на децата и техните родители.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо Председател, въпросът е толкова сложен и всеобхватен. Бих искал да чуя мнението на господин Вълчев – готови ли сме като Комисия по образованието и науката.
Понеже го няма, искам да помоля за разбиране тези от Комисията, които сме тук – да отложим този въпрос, било за утре, когато ще бъде поне проф. Георгиева, а възможно е и Местан. Даже да го дообсъдим, защото има още много аспекти, които бих искал да обсъдим. Ако за турския език може би има повечко преподаватели, по-концентриран състав, повече ученици, повече учебници и всякакви други неща, за циганите това вероятно не е така, а държавата ще трябва вероятно и за циганите да осигури подобни условия.
Какъв анализ е направен от Министерството за ромите? Дали изучаването на майчин език, примерно поне турски и цигански или ромски, както ще бъде, или арменски, подпомага оформянето на тези деца, по-лесното изучаване на българския език, или не? Това би било важно за нашата Комисия, защото все пак говорим за идентичността им като български граждани – някаква такава формулировка бяхме избрали в началото. В крайна сметка въпросът пак опира до финанси. Може ли държавата да осигури на всички тези деца обучение на майчин език, и то задължително най-малко четири часа седмично? Можем ли да го направим? Затова ми се ще да Ви помоля да го отложим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов, госпожа Маринска и госпожа Михайлова.
МИЛЕН МИХОВ: Бих подкрепил доц. Великов, защото, колеги, говорим за майчин език, но живеем в една отворена среда. Знаем, че в България има значителна собственост на граждани на Руската федерация, на Украйна, постоянно или временно пребиваващи са граждани на Европейския съюз и ако въведем такъв императив „задължително изучаване на майчин език”, това означава, че трябва да осигуряваме подготовка и на руски, и на украински, и на испански, и на английски, и на немски, и на гръцки и така нататък, при условие че не е ясно дали родителите и тези деца искат да изучават толкова засилено собствения си език, или обратното – искат да усвоят българския език, за да се интегрират в средата. Затова е разумно да го отложим, още повече, че сме напреднали доста във времето и сме уморени. Това означава изключително големи финансови ресурси, които трябва да бъдат отделени – четири часа да учат едно или две деца примерно испански или руски в едно училище.
БЮНЯМИН ХАСАН: Само една реплика. Пак ще кажа, че тук стремежът на колегите, с които сме предложили този текст, е не толкова това право на изучаване на майчин език да стане задължение за учениците, а по-скоро задължение на държавата и общините. Ние го свързваме и с по-нататъшното утвърждаване, което беше наше предложение – за съжаление, мисля, че беше отхвърлено, създаването на стандарт за изучаването на майчин език.
Знам, че по-нататък в Закона има текст, с който се урежда издаването на учебници по майчин език, но тези учебници какво ще съдържат, след като нямаме стандарти, по които това да се направи? В разговорите, които ние сме провеждали и обсъждали помежду си, по мнението и на господин Местан, искаме да има такъв стандарт, предложили сме го. Искаме тази задължителност на изучаването на майчиния език да бъде обвързана точно с това, за да може този процес да стане много по-добре уреден и това да допринесе за качеството на обучението по майчин език.
Накрая ще кажа, че за нас това е чувствителна тема, знаете. По това се и ориентираме за цялостното отношение и на Комисията, и на Народното събрание, и като цяло на всички граждани към този проблем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, аз също подкрепям предложението на доц. Великов, още повече, че темата наистина е много чувствителна, съгласна съм. Каквото и решение да вземем, трябва да го подплатим с много сериозни аргументи. Затова тук мисля, че трябва да се намеси Министерството на образованието и науката с някакъв анализ на групите, които са изучавали майчин език. Впрочем „майчин език” ми звучи много дискриминационно спрямо бащата, но това е друга тема.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Михайлова, Вие желаете ли да вземете отношение?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Искам да направя обратно процедурно предложение, и то не е продиктувано от идеята да направим дебата, докато ги няма госпожа Георгиева и господин Местан. По-скоро бих казала, че тук не става въпрос само за финансовите възможности държавата да осигури едно задължително обучение. Дори да приемем, че финансовите анализи на Министерството ще покажат, че това е възможно, смятам, че това не е редно от друга гледна точка. Причината е, че гласувайки задължително изучаване на майчин език, ще превърнем едно право, което е гарантирано от Конституцията, в задължение. Фактически ще го превърнем в принуда – ще принудим децата и родителите им да се самоопределят, което противоречи на Конвенцията за защита на националните малцинства. От тази гледна точка не смятам, че въпросът за финансирането и въпросът за задължителността са обвързани.
Друга тема е, че трябва да се направи анализ на проблемите в изучаването на майчиния език – липсата на достатъчно учители, това, че не се издават нови учебници, евентуално стандарти възможни ли са – да се обмислят, но това не е свързано със задължителното изучаване. Това са други аспекти, по които бихме могли да изслушаме Министерството и да чуем анализа или да поръчаме допълнителни анализи, да вкараме допълнителни текстове в Закона.
Но задължителното изучаване отива в съвсем друга посока и ще Ви припомня, че в Конституцията имаме текст, който гласи: „Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани”, а в ал. 2 на чл. 36: „Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право, наред със задължителното изучаване на българския език, да изучават и ползват своя език”. Тоест това е свещено право – ние сме длъжни да го осигурим с всички необходими средства, ресурси, учители, процедури, но не трябва да го превръщаме в задължение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Длъжна съм да подложа на гласуване процедурата, която направи доц. Великов, подкрепена от доц. Михов и от госпожа Маринска, за прекратяване на разискванията за тази вечер и за продължаване утре сутринта.
Моля, гласувайте.
За – 10, против – 2, въздържали се – няма.
Колеги, продължаваме утре в 9,00 ч.


(26.04.2015 г., 9,00 ч.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добър ден, колеги! Часът е 9,00 ч. Очакваме и някои колеги да се присъединят.
Ако искате, преди това да дадем думата на колегите от Министерство на образованието и науката за становище – може би по другите предложения извън майчиния език, за да можем да коментираме майчиния език, когато се присъединят колегите, които очакваме.
Госпожа Кастрева или госпожа Костадинова?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: С госпожа Костадинова ще се допълваме взаимно – тя ще започне, аз ще продължа.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Аз ще си позволя да коментирам няколко предложения с обща добавка, която звучи „извън посочените в държавния образователен стандарт за общообразователна и за профилирана подготовка”. Защо не е необходимо всичките тези предложения, които в отделни членове допълват, това да бъде направено?
Може би тук трябва да кажем няколко думи за начина на организация на училищната подготовка и учебния план. Законопроектът в текстовете си разделя подготовката от разделите на учебния план. Законът говори за Раздел „А” на учебния план – задължителни часове, Раздел „Б” – избираеми часове, и Раздел „В” – факултативни часове. В рамките на тези часове се вместват различни видове подготовка, в отделните раздели, и съответно извън тези видове подготовка всички тези предмети, които са уточнени в чл. 74.
Смисълът на чл. 74, който коментираме в момента, е да посочи, че учебните предмети: „Майчин език”, „Хореография”, „Религия” и всички, изброени в ал. 5, не се включват нито в общообразователната подготовка, нито в профилираната подготовка, но законът дава право тези предмети да се изучават.
На практика по-нататък текстовете на Законопроекта уточняват, че тези предмети могат да се изучават както в Раздел „Избираеми учебни часове” – Раздел „Б”, така и в Раздел „Факултативни учебни часове” – Раздел „В”.
Ще дам пример: в предложението на народния представител Кристиан Вигенин се казва, че „Хореография е извън посочените в държавния образователен стандарт”, при народния представител Милен Михов „в процеса на училищно обучение Майчин език, чужд език, извън посочените в държавния образователен стандарт”, после в ал. 2 „Хореография е извън посочените в държавния образователен стандарт”. Тези добавки не са необходими, защото чл. 74 изрично посочва, че тези предмети не се включват във видовете подготовка и не се уреждат в държавните образователни стандарти както за общообразователна подготовка, така и за профилирана подготовка.
По отношение предложението на народния представител Искрен Веселинов и с друго наименование, народният представител Станислав Станилов – за изучаването на учебния предмет „Религия”. Текстовете предвиждат различни наименования: „Религия”, „Вероучение”, но иначе са близки в предложенията си „да се изучава от І до ХІІ клас”, да се изучава професионално и в часовете в Раздели А, Б и В на учебния план.
Не бихме могли да приемем тези текстове доколкото, от една страна, за нито един от учебните предмети, включително общообразователните в Раздел „А”, Законопроектът не предвижда уточнение от кой до кой клас да се изучават.
От друга страна, изучаването на религия конфесионално в различни конфесии създава проблем, че Раздел „А” ще бъде различен за различните ученици. Това по-нататък довежда и до невъзможност да се направи измерване на единни държавни образователни изисквания. Така или иначе предишни текстове на закона, ако не се лъжа, приеха, че учебният предмет „Религия” ще се изучава в светски, във философски аспект и ще бъде разположен сред избираемите часове и сред факултативните часове. Така че не можем да подкрепим и тези две предложения.
Що се отнася до предложението на народния представител Мариана Тодорова за включване на „Управление на личните финанси”. На практика ал. 5 на вносителя очертава доста широк кръг от области, без да е изчерпателен, които предполагат училищна автономия на създаване на учебни предмети от този кръг области.
Искам да обърна внимание, че финалът на разпоредбата, които разширяват и допълват съдържание, което присъства интегрирано в други учебни предмети, дава възможност всеки елемент от учебен предмет – било, да речем, „Опазване на околната среда” или „Патриотично възпитание”, „Родолюбие” – това, което вчера беше казано в залата във връзка с предмета „Родолюбие” и „Роден край” – опознаване на родния край, на практика тези елементи присъстват в общообразователни предмети още от І клас.
Основният предмет, който в І клас създава най-близката, най-непосредствена представа на детето за заобикалящия го свят, е точно „Роден край”. Така че тази разпоредба на финала на ал. 5, „интегрирано в други учебни предмети”, не затваря вратата, а напротив – дава възможност за създаването на училищно равнище на различни предмети, които да могат да са ориентирани и към формиране на национално самочувствие и патриотичен дух, и управлението на личните финанси, което може да бъде елемент от предприемачеството.
Разбира се, тук може да се добави „Управление на личните финанси”, може да се добави „Родолюбие”. Въпросът е дали ще бъдем докрай изчерпателни във всичко онова, което може да хрумне на училището да изведе в тази алинея като учебни предмети, насочени към по-широкото – ще използвам един обобщаващ термин – „гражданско образование” за всички ученици.
Наистина е въпрос на преценка на народните представители дали ще добавите още няколко области, в които може да се свързват учебни предмети, или ще остане така текстът. Но той дава възможност, включително за осъществяване и на другите идеи.
Мисля, че това са основните неща. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Костадинова.
Колеги, други изказвания?
Госпожо Кастрева, искате нещо да добавите ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Госпожа Костадинова изтъкна аргументите, но не коментирахме само предложението на народния представител Лютви Местан. Ние го коментирахме още в миналото заседание. Продължаваме и сега да твърдим, че в същата позиция е и учебният предмет „Майчин език”. Задължителността на този предмет е гарантирана, че включването му е в тази част на учебния план, която гарантира неговия избор, включително и промяната, гарантираща издаването на учебник по майчин език – нещо, което е промяна, и то в добро, за политиката, която ще провежда екипът на Министерство на образованието и науката. Още един аргумент в тази посока е утвърждаването на учебни програми по майчин език за всички класове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тъй като вчера госпожа Маринска помоли да ни предоставите информация – предполагам, че я имате, относно броя на децата, които изучават „Майчин език” в ЗИП и СИП към момента, разбира се, с последните актуални данни, които имате за различните езици.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Добре е специално да го представя за изучаването на майчин турски език, защото това е най-масово изучаваният език във времето.
Ако през учебната 2004 – 2005 г. турски език са изучавали 19 хил. 868 ученика, през учебната 2009 – 2010 г. – говорим през пет години, те са 13 хил. 343 ученици. През тази учебна година са 7 хил. 797 ученици. Както виждате, тенденцията е абсолютно в посока на намаляване на броя на учениците, и то в пъти.
Сред майчините езици, които се изучават, на второ място, като устойчивост, е арменският език. Във времето, започвайки от 2 хил. 15 ученика през 2004 г., през 2009 –2010 г. – 111 ученици, към настоящия момент отново е в тези параметри, тоест имаме една малко по-трайна устойчивост в изучаването на майчин език.
Ромският език е изключително малко изучаван като брой ученици – 2004 – 2005 г. само 26 ученика са изучавали, през 2009-2010 г. – 28 ученика, а през настоящата учебна година дори нямаме в статистиката си желаещи за изучаване на ромски език.
Твърде плаващи са другите езици. Би трябвало да спомена, че гръцкият език, общо взето, също е сред декларирани като майчини езици и изучавани, но е в параметрите на 20-30 ученици.
След 2007 – 2008 г. се появиха ученици, желаещи да изучават румънски език като майчин език, но те отново са в параметрите между 20-30 ученика. Говорим за цялата страна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, изказвания?
Професор Георгиева!
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, както съм се изказвала на онези наши заседания, на които принципно говорихме за мястото на майчиния език в образователния процес, и сега вече в частност по отношение на подготовката, ние в ДПС, като политическа сила, в чиято идеология и идентичност влизат човешки права и граждански свободи, разбираемо, априори, сред основно, изконно човешко право е майчиният език – феномен на хомо сапиенс, който е даден свише – не зависи нито от човешкия избор, нито от колективната воля, затова тук, на фона на тази принципна постановка, нашата позиция е, че, така както вече съм Ви споделяла официално в заседание, майчиният език е Алфата на езиковата компетентност, която, разбира се, основно се гради и постига в училище в процеса на образованието.
Затова смятаме, че е важно да обърнем внимание по отношение на предложението, което господин Местан и група народни представители правим за изменение в разпоредбата на закона, смятаме, че е уместно да обърнем внимание, че това задължително трябва да се разбира не единствено и само като задължение на ученика – правя този отстъп по отношение на ремарката, че едно право не може да бъде канонизирано като задължение във философски план. Настояваме да обърнете внимание и да проявите разбиране, че този разпис задължително се препраща към задължението на държавата да създаде условия, да предостави място в образователната подготовка, което да бъде предпоставка да се обезпечи по същество правото да се изучава майчин език.
Разбира се, че и броят на часовете, и разположението в подготовката трябва да са такива, че да не формализират това право, а да го предопределят по същество да бъде реализирано. Затова сме предложили, че трябва да бъде в общообразователната подготовка. Така както споделих и вчера с Вас, излизане от смисъла на дефиницията на общообразователна подготовка, на задължително избираемата подготовка, на разширената подготовка, на профилираната подготовка. Във взаимовръзката между дефинитивните същности на тези образователни сегменти и предвид на това, че майчиният език е изконно право, че е феномен, даден свише, с който се раждаме – той не се придобива, той се развива, но е наличен с раждането ни, затова смятаме, че дефинитивно мястото му е в общообразователната подготовка, защото тя е базисно базисна. А всякаква друга подготовка вече законът я дефинира като разширена, като надграждаща, като по-нататъшна и следваща стъпка, но има по-нататък и следващо, след като има изначално, първо.
Освен това важно е мястото на изучаването на майчиния език във вида подготовка и по други съображения относно стандартите, които да разпишат коректно и съответно равностойно на всички останали учебни предмети учебното съдържание. Важно е държавният образователен стандарт да покаже и в тази си част на задължението на държавата еднакво отношение, да покаже отговорност и към това човешко право, в случая на учениците, за които майчиният език не съвпада с официалния език в държавата. Завършвам, и както отбелязах, става въпрос по принцип за майчиния език. Това, мисля, че е уместно на фона на експозето на заместник-министър Кастрева. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, изказвания?
Госпожо Михайлова, Вие ли? Вие вече вчера се изказвахте.
По отношение на учебниците аз само искам да обърна внимание, че Законопроектът дава такава възможност в чл. 152, който казва, че според предназначението си учебниците са за обучение, по учебните предмети от общообразователната подготовка; второ, задължителните модули от профилираната подготовка; трето, учебните предмети „Майчин език”, „Религия” и „Хореография”, така че това е гаранция, която ние даваме с този Законопроект, който предлагаме по отношение на учебниците по майчин език и мисля, че това е една сериозна крачка напред в това отношение.
За дуплика – професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Това не е маловажна позиция, още повече акцентирана от Вас собствено.
Освен това, извинете ме, колеги, ако повторя, защото разбирам, че на вчерашното заседание Вие сте влезли в тези разисквания и аз не зная дали колегата Хасан, така както си изработвахме позиция с него, е маркирал, но е важно за протокола и за стенограмата всичко това, което изложих по отношение на изучаването на майчин език в общообразователна подготовка с часовете, които сме маркирали в нашето предложение. Правим ремарка, че това е при заявено писмено еднократно обаче – не всеки път за всяка учебна година, заявено писмено еднократно желание от страна на ученика или родителя, чийто майчин език не съвпада с официалния. За тях се отнася нарочно в цялата си същност нашето предложение. Ако няма такова условие – писмено заявено, при това еднократно, тогава, разбира се, че това предложение се отнася само за тези, които са с това условие. Тази ми ремарка има смисъл по отношение на изказаните вече съображения, че не всяко дете, чийто майчин език не съвпада с официалния, има желание да го изучава в училище.
Пак казвам, извинявам се, ако колегата Хасан е изложил това съображение, но заради стенограмата и протокола, ако съм дублирала, отново моля да бъда извинена. Благодаря Ви още веднъж, госпожо Председател.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Само, да въведа за госпожа Бояджиева – вчера в края на заседанието стартирахме, започнахме дебатите по чл. 74, сега продължаваме дебатите, тъй като има много предложения.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Аз се извинявам, следих програмата, че е от 9,30 ч. Съжалявам, че съм закъсняла.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги?
Доцент Михов!
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Председател, аз не бих подкрепил предложението на господин Лютви Местан и на група народни представители.
Мисля, че водихме по същество такъв дебат в предходно заседание. Аргументите там бяха изказани и мисля, че госпожа Стефани Михайлова снощи правилно се позова на Конвенцията за националните малцинства. Член 3 ясно показа какви права имат гражданите и правото да се възползват или не, не може да бъде вменено в задължение. Мисля, че текстът на вносителя е коректен, той е и конституционен. Нашата редакция може да се приеме по принцип, но ще подкрепим и редакцията по вносител.
Бих искал да направя реплика по отношение на предмета „Родолюбие”, който ние предлагаме. Вярно е, че съществува учебен предмет „Роден край”. Аз знам какво е съдържанието му, нюансът е различен в това, което ние предлагаме. Това не трябва да бъде история и география, използвам го оперативно, най-общо, това трябва да бъде друг предмет, който, пак ще кажа, обединява три компонента.
Първо, историческите постижения или светли страници, ако използваме този шаблонен израз, краезнание, родова памет – нещо, което е много важно за децата ни, за възраждането на тази родова връзка между поколенията в един сегмент. На второ място, съвременните постижения на България, защото аз съм убеден, че има какво да научат и да знаят децата.
В този смисъл ние сме поставили този предмет в нашата програма. Подчертавам, това е наше виждане, което се споделя от широк кръг педагози и родители и държим на това.
Не става дума за дублиране на предмета „Роден край”. Става дума за нещо друго, което трябва да свърже родът, родният край и страната в такива позитивни, положителни измерения, които са реалност в живота. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Кастрева, желаете ли да вземете отношение?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Бих искала да обясня на народния представител Милен Михов, че всъщност вносителят дава изключителни възможности за реализиране точно на Вашата идея предвид обстоятелството, че училището ще има право да включи в своето училищно образование учебни предмети, които формират национално самочувствие и патриотичен дух сред децата. Те могат да го нарекат не просто „Родолюбие”, могат да го нарекат „Краезнание”. Наименованието е наистина нещо, което училището има автономията само да избере, включително да изготви своята учебна програма и брой часове за изучаването на този предмет. По същество Вашето предложение се съдържа в текста на вносителя.
Пропуснахме да споменем, в подкрепа на предложението на народния представител Ирена Коцева, за редакция на ал. 7, защото коректно се допълват още няколко алинеи по учебни предмети, чиито учебни програми ще се утвърждават от министъра на образованието и науката. Това е гаранция за равнопоставеност на учениците, изучаващи тези предмети, като още веднъж ще обърна внимание на обстоятелството, че учебната програма ще определя и броят учебни часове за изучаването им.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По отношение на майчиния език искате ли да допълните нещо, освен това, което казахте вчера?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Благодаря.
Аз мисля, че и в разговорите, които водихме, стана ясно, че реално погледнато включването му в общообразователната задължителна подготовка нарушава основния принцип за равнопоставеност на учениците и за гарантиране на качествено образование и културно-образователни области за всички ученици.
Благодаря на проф. Георгиева за нейното изказване днес и искам отново да я уверя, че чрез политиката, която в момента надгражда настоящите политики, всъщност се гарантира точно характерът на задължителност, за която народният представител Лютви Местан прави своето предложение. Тази задължителност е гарантирана през изучаването на майчин език като възможност по учебна програма, утвърдена с брой часове от министъра на образованието. Тази задължителност се изразява и в гарантирането на издаването на учебници по майчин език, тъй като до този момент по майчин език преподаващите работиха с учебни помагала.
И още един много важен аргумент за мен. В крайна сметка, за да се проведе качествено образование по майчин език, е нужно да има и квалифицирани учители. Висшето образование дава възможности на много колеги, които завършват „Турска филология” и другите филологии със съответната педагогическа правоспособност. Така че за цялостния процес на обучение всички елементи са обезпечени, за да могат да гарантират това право на децата да изучават майчиния си език.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Бояджиева?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Тъй като не съм имала възможност вчера да бъда на заседанието, искам да представя предложенията, направени от народни представители от „БСП лява България”.
Ние ще подкрепим текста на вносителя за чл. 74. Направили сме три предложения: първото е от народния представител Светла Бъчварова. Предложението е в ал. 3, накрая, след думата „Хореография”, да бъде поставена запетая и да се добави изразът „извън посочените в държавния образователен стандарт за учебното съдържание в общообразователната подготовка и в държавния образователен стандарт за учебното съдържание в профилираната подготовка”.
В това си предложение Светла Бъчварова акцентира на особеното предназначение на предвидената възможност в тази алинея и свързваме основно с работа с деца от ромски произход.
Следващото ни предложение – от Кристиан Вигенин, е тъждествено с предложението и на Светла Бъчварова, и на Милен Михов. Ако вече е аргументирано, мисля, че го имате, смятам, че го има и в други предложения.
Предложение на народния представител Валери Жаблянов – в чл. 74, ал. 2, накрая на изречението се добавя изразът „ако за това е получено предварително съгласие от страна на Министерството на образованието и науката”. Акцентът в това предложение е държавата в лицето на Министерство на образованието и науката да има пълен поглед върху тези процеси и контрол върху качеството на обучението.
По ал. 5 и 6 – ще ги изчета, мисля, че предложенията са ясни:
„Алинея 5 се променя така:
„(5) В процеса на училищното образование може да се изучават и учебни предмети от областта на екологичното, гражданското и здравното образование, предприемачеството и програмирането, учебни предмети, които формират национално самочувствие и патриотичен дух сред децата и учениците, като разширяват и допълват съдържание, което присъства интегрирано в други учебни предмети.”
Предлаганото изменение в ал. 6 е следното:
„(6) В специалните училища извън видовете подготовка по чл. 73, ал. 2 се провежда и задължително обучение по специални учебни предмети.”
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов!
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Кастрева, аз съм горе-долу склонен да приема това, което казвате. Предлагам въз основа на чл. 80, ал. 4, т. 2 редакционна поправка на ал. 5 по вносител, като след думите „национално самочувствие, патриотичен дух”, да добавим „и родолюбие”. Държим тази думичка да присъства в Законопроекта. Не изразявам само моето мнение.
Още една добавка. Нашето предложение почти съвпада с предложението на ген. Михов. Предлагаме нашето предложение за военно дело – да съчетаем редакцията с тази на ген. Михов – казвам „ген. Михов”, за да се различаваме, да придобие следната редакция: „Защита на отечеството, населението и околната среда”. Вместо „военно дело и защита”, става „защита на отечеството, населението и околната среда”. Това са двете ни редакционни предложения и мисля, че се получава добре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов, ако ми позволите, да изчета как би изглеждала ал. 5:
„(5) В процеса на училищното образование може да се изучават и учебни предмети от областта на глобалното, гражданското, здравното и интеркултурното образование, предприемачеството и програмирането, учебни предмети, които формират национално самочувствие и патриотичен дух и родолюбие сред децата и учениците....”. След това поставяме отново запетая аз Ви предлагам: „учебни предмети от областта на глобалното, гражданското, здравното и интеркултурното образование, предприемачеството и програмирането, защитата на отечеството, населението и околната среда”. След това, поставяме запетая: „по учебни предмети, които формират национално самочувствие, патриотичен дух и родолюбие в децата и учениците, като разширяват и допълват съдържание, което присъства интегрирано в други учебни предмети”.
МИЛЕН МИХОВ: Приемам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева?
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, „отечество” е русизъм, да бъде „родина”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, други изказвания?
Аз бих искала коментар. Може би аз съм пропуснала – ако е така, ще ме извините, госпожо Кастрева – по предложението на народния представител Валери Жаблянов, за ал. 2 на чл. 74.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Да, веднага мога да коментирам.
В крайна сметка това е решено като разпоредба на вносителя в ал. 7. Тоест, едно училище не може да изучава чужд език без да има утвърдена от министъра учебна програма с брой учебни часове. Така че изразът „ако е получено предварително съгласие” губи смисъл.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не се налага този израз, тъй като имаме ал. 7 – за госпожа Бояджиева, която го гарантира.
От страна на контрола на министъра, вече казахме, че по-нататък в текста имаме специална разпоредба. Наистина ще се получи повторение, от което може би няма смисъл.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
От името на госпожа Мариана Тодорова правя предложение към нейното предложение по чл. 74, отново към ал. 5. Тя предлага да се добавят „личните финанси”, като съответно моето предложение към нейното предложение е да бъде: „Управление на личните финанси” – също по чл. 80.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
За – 1, против – 1, въздържали се – 9.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване първо редакцията по предложението на народния представител Мариана Тодорова, което преди малко направих по чл. 80, ал. 4, вместо „личните финанси”, да се добави „управление на личните финанси”.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Мариана Тодорова.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се приема по принцип.
Предложение от народния представител Станислав Станилов, което е идентично – може би трябваше да го гласуваме заедно.
За – 1, против – 1, въздържали се – 8.
Предложението не се подкрепя.
Предложение на народния представител Бойка Маринска и група народни представители, като последното изречение беше оттеглено вчера.
Тук можем да го приемем по принцип, госпожо Маринска.
Колеги, гласуваме предложението по принцип.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
За – 1, против – 4, въздържали се – 5.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Лютви Местан и група.
За – 2, против – 1, въздържали се – 10.
Предложението не се подкрепя.
Преминаваме към гласуване на предложението от народния представител Милен Михов и група.
Доцент Михов?
МИЛЕН МИХОВ: Оттегляме предложението си по ал. 1 и подкрепяме текста по вносител.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Предложението по ал. 1 е оттеглено.
Предлагам да гласуваме ал. 2 и останалата част от текста отделно, защото в ал. 2 би следвало да се гласува по един начин, а ал. 4...
МИЛЕН МИХОВ: И ал. 2 се оттегля.
Всъщност не се изказах достатъчно точно, извинявам се!
Оттегляме предложенията по ал. 1 и 2, тъй като са свързани.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Поставям на гласуване първо предложението, което направихте по чл. 80, ал. 4 за редакция на ал. 5, след което ще поставя на гласуване по принцип предложението Ви в останалата му част.
Моля, гласувайте за така направеното предложение от доц. Михов по чл. 80, ал. 4, т. 2, което изчетохме преди малко.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване по принцип направеното предложение от Милен Михов и група народни представители – в частта, която не е оттеглена.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
В такъв случай би следвало да поставим на гласуване по принцип предложението на народния представител Михо Михов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кристиан Виген, което е същото като на народния представител Светла Бъчварова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кристиан Вигенин.
За – 3, против – 6, въздържали се – 2.
Последно да обявим гласуването за предложението на господин Вигенин
За –3, против – 6, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, като ще предложа да го гласуваме...
БОЙКА МАРИНСКА: Тъй като предложението по ал. 5 съвпада с вече гласуван текст, който беше предложен – и от Милен Михов, и от Михо Михов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук има предложение да се добави „екологичното образование”.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Може би само по принцип.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Точно така, с добавянето на „екологичното”. Това, което е посочено в ал. 2 – казахме, че го има в ал. 7.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Има го в ал. 7. И остават другите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Остава ал. 6, където така или иначе в специалните училища сме предвидили да има задължително изучаване по специалните учебни предмети и съобразно приетите стандарти.Тук ми подсказват да гласуваме цялото по принцип.
Гласуваме по принцип предложението на народния представител Валери Жаблянов и група.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 74 с приетите вече редакции.
За – 10, против – 2, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По чл. 75 има направени предложения от народния представител Искрен Веселинов и група, от народния представител Станислав Станилов, от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, от народния представител Светла Бъчварова и група, от народния представител Лютви Местан и група, от народния представител Милен Михов и група, от народния представител Михо Михов и група и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група.
Колеги, имате думата за изказвания.
Госпожо Маринска!
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, моето предложение е редакционно – в чл. 75, ал. 3, след думата „стандарт” да се добавят думите „за учебното съдържание в общообразователната подготовка”. Така звучи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, само че аз Ви напомням, че вече гласувахме наименованието на стандартите, още в чл. 22, без „учебното съдържание”.
БОЙКА МАРИНСКА: В такъв случай ще го оттегля.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, други изказвания?
Господин Хасан!
БЮНЯМИН ХАСАН: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, нашето предложение е в чл. 75, ал. 1 да се създаде нова т. 2, която да гласи:
„2. компетентности за устно и писмено общуване на майчин език;”.
Като т. „б” на т. 2, да се преномерират съответно членовете, и в ал. 2 след израза „учебни предмети” да се добави изразът „в това число учебния предмет ”Майчин език”.
Всъщност имате пред Вас нашето предложение.
Тук пак се връщаме към основните дефицити по отношение на изучаването на майчиния език. Вече беше отказано да се включат стандарти за съдържание на обучението по майчиния език. Вчера изказах нашите опасения, че това би затруднило, след като няма стандарт за съдържанието за изучаване на майчин език, как ще бъде определено съдържанието на учебниците, по какъв стандарт и как точно това ще бъде направено. Разбира се, имахме и разговори с представители на Министерството и уверение, че такива учебници ще бъдат издадени.
Липсата на тези стандарти за съдържание на обучението по майчин език, още веднъж повтарям, наистина затруднява, създава до известна степен чувството на формално отношение, за да се изпълни едно конституционно задължение за изучаване на майчин език, без да се осигури наистина крайната цел, да имаме поглед за крайната цел на обучението по майчин език.
Затова нашето предложение е да се включи в чл. 75 – пак в общообразователната подготовка, и компетентностите, които учениците да имат при общуването на майчин език.
Знаете, че досега в съществуващия закон като задължително избираема подготовка се изучаваше майчиният език и това беше гарантирано. Във вчерашния дебат аз също посочих, че сегашният Законопроект отстъпва от сегашното действащо законодателство. Нашата теза е, че включването изучаването на майчиния език като избираеми часове не в общообразователната подготовка и изключването му от общообразователната подготовка е също проблем, който трябва да бъде преодолян.
Нашето мнение е, че разширената подготовка трябва да надгражда това, което е придобито като знания и умения в общообразователната подготовка, така както е за другите учебни предмети. Оставането на майчиния език и изучаването на майчин език само като избираеми часове няма да доведе до наистина този краен резултат, който бихме искали да получим. Защото сегашният Законопроект, пак ще се повторя, наистина дава възможност да се изпълнят тези конституционни задължения, които имаме за възможността за изучаване на майчин език, но не решава точно проблемът за мястото на изучаването на майчиния език. Аз и вчера посочих, че изучаването на майчиния език се неглижира, тоест се поставя наравно с изучаването на други предмети от рода на „Хореография”, което за нас е неприемливо. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Георгиева!
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
В подкрепа на позицията на колегата Хасан и в подкрепа, разбира се, на нашата позиция по принцип, искам да обърна внимание на още едно обстоятелство, което изисква или което ни дава основание да искаме да се запишат и тези компетентности.
Забележете, че има отбелязани компетентности, разбира се в областта на българския език. Има обаче и умения за общуване на чужди езици. Има тук, редом с това, социални и граждански компетентности. Не всичките социални и граждански компетентности се придобиват, разполагат редом с горепосочените две компетентности и също в общообразователната подготовка.
Същото е и за тези, така да се каже, принципни компетентности – инициативност и предприемчивост дори, културна осъзнатост, умение за изразяване чрез творчество. Извинете, тези компетентности, дори от четвъртата – дигитална, умения за учене, това е нещо, което не е разписано като предмет в общообразователната подготовка – умение за учене, и е записано като компетентност в общообразователната.
А компетентност по майчин език или уменията за комуникация на майчин език ги няма тук. Позволете, но точно тези последните, от втората половина на компетентностите, ми дават основание да подозирам, ако не преднамереност – някаква латетна, някаква, която не съответства на експлицираните позиции по този въпрос, то тогава значи леко отдръпване или леко двоен, двойствен и прочие подход, да не кажа стандарт.
И нещо друго. Не може да ме убедите, че културна осъзнатост, инициативност, предприемчивост, социални компетентности, уменията за учене са нещото, което е точно и, разбира се, в общообразователната подготовка точно редом, пак повтарям, до компетентностите на българския език и чуждите езици. Не става въпрос за такова нещо. Търпят коментар и обтекаемост тези компетентности, че не са равностойни като категории, като разполагане, като придобиване, като съотношения, отношения и разположеност с общообразователната подготовка. Или е малко така по исторически принцип, или е, без да държим детайлна сметка за всеки нюанс, а следва, защото аз настоявам за това с моето изказване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ако ми позволите, една реплика за ключовите компетентности. Освен това в Допълнителни разпоредби имаме т. 6, която казва какво са ключовите компетентности. Те са съобразени с Европейската референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот, приета с препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 2006 г. Това е единствената нова компетентност, която сме добавили, последната – за здравословния начин на живот и спорт. Така че всички останали са буквално същите ключови компетентности, заложени в Европейската референтна рамка. Те не са самоцелно измислени.
Заповядайте за дуплика.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Не възразявам, съгласна съм. Но настоявам да ме убедите как така тези ключови компетентности, които са по европейската рамка, ги приемате като канон и нищо повече, и нищо по-малко? Вие сама казахте, че има едно нещо, което е добавено. Защо само едно? Това, първо.
И, второ, има европейски документи по отношение на разполагането на майчиния език и ние сме ги подписали. Така че защо да не се добави, по аналогия на това своеволие в кавички за добавения здравословен начин на живот?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще наруша малко процедурата, но все пак трябва да Ви отговоря.
В чл. 75, ал. 1 уреждаме общообразователната подготовка, която е задължителна за всички. В предходния член приехме, че майчиният език ще се изучава в рамките на разширената и на допълнителната подготовка. Така че няма как тук да включим компетентност за майчиния език, защото тя вече противоречи на разпоредбите, които приехме досега и противоречи на разпоредбите, които ние сме разписали като вносители. Тук сме на общообразователна подготовка, а не на разширена и на допълнителна.
Напротив, тук говорим за компетентности. Компетентностите не са свързани с конкретните учебни предмети. Казваме, че учебните предмети и в наименованията не определят кои са задължителните учебни предмети и кои не са. Това ще се определи на подзаконово равнище. Законът обаче дава основата, върху която ще се разпишат новите учебни програми по съответните учебни предмети. Да не говорим за това, че съобразно проектите на учебни програми, които вече има разработени до определен етап. Имаме учебен предмет „Предприемачество и технология”, но предприемачеството като компетентност съществува и е развито в учебните програми по различните учебни предмети. Това е разликата и нюансът в изискванията.
Виждам, че госпожа Костадинова иска думата.
Ще Ви предложа, госпожо Костадинова, ако има други изказвания на колеги, първо тях да чуем, след това становището на Министерството по всяко едно предложение.
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Колеги, ще се изразя кратко. Моето предложение за преномериране на точките е продиктувано от едно разбиране, което може би е грешно, може и аз да бъркам – че самата подредба е израз на някаква скáла на приоритети. Затова сме предложили преномерация, която, ако приемем, че бъркам в подхода, мога да я оттегля. Предложили сме като първа да бъде „Умения за учене”, втора – „Инициативност и предприемчивост”; трета – „Комуникативност в областта на българския език” и т.н.
Ако министерството ме опровергае, че виждам някаква скáла в тези компетентности, оттеглям предложението си. То е формално, разбира се.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Предлагам наистина за Министерство на образованието и науката по всички предложения да каже, първо ние да представим предложенията и след това ако всеки има въпроси, мисля, че е по-оперативно така.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Може би да кажа няколко думи и тогава общия коментар.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Имаме две предложения.
Първото предложение е от проф. Светла Бъчварова и група. То е по отношение на т. 8 и т. 9, като предложението е вместо „културна осъзнатост и умения за изразяване чрез творчество” записът да бъде „културни компетентности и изкуства”. Предложението е свързано с това, че според нас културната осъзнатост не е нито компетентност, нито умение. Тя е предпоставка за умение, затова предлагаме да бъде „културни компетентности и изкуства”.
В т. 9 наименованието да бъде „здравословни компетентности и спорт”.
В предложението на Валери Жаблянов и група народни представители – към началния текст в чл. 75, ал. 1, в който след думата „обхваща” да се добави следният израз: „Общообразователната подготовка обхваща система от обучителни дейности на теоретическо и на практическо равнище, осигуряващи овладяването на определеното образователно съдържание и формирането на следните ключови компетентности:”, и те се изреждат след това в предвидените девет точки.
Според нас това е важно определение, защото свързва компетентностите с цялостния учебно-възпитателен процес, акцентира на системността на обучението, на теоретическите и практическите му измерения.
Това са двете предложения по текста на чл. 75, направени от нас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания, колеги?
Ако няма, да дадем думата на колегите от Министерство на образованието и науката за становище по предложенията, направени от съответните народните представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Ако позволите, първо ще започна от предложенията, които вече са изчерпани до този момент, и касаят разписани преди това в Закона въпроси, като например предложението на Валери Жаблянов за приетите принципи в чл. 75а.
По отношение на общообразователната подготовка всъщност аз не мога да кажа нещо по-различно от това, което каза госпожа Дамянова във връзка със съдържателната част на предложението, както и с подреждането на самите точки от ал. 1, тъй като това е изведено от Европейската референтна рамка за ключовите компетентности, приета с препоръка на Европейския парламент и Съвета през 2006 г. Така че тук мисля повече от ясно е, че не можем да имаме коментари и не можем да редактираме вече приетата Европейска референтна рамка, която и ние припознаваме.
По отношение на предложенията за редакция за т. 9 от чл. 75, ал. 1, уменията за подкрепа на устойчиво развитие и за здравословен начин на живот и спорт, той е изведен от формулировката на ЮНЕСКО „Образование за устойчиво развитие”, която също не смятам, че можем да редактираме и която твърде изчерпателно формулира какво е „Образование за устойчиво развитие”.
Мога да изчета и формулировката: това е образование, целящо да подпомогне хората да усвоят знания и да придобият умения и нагласи, да вземат информирани решения в полза на себе си и на другите в настоящето и в бъдещето и да следват тези решения, да открият решения за съвременни социални проблеми и проблемите, свързани с околната среда, да гарантират устойчиво развитие. Устойчивото развитие е насочено към задоволяване на нуждите в настоящето, без да се заплашва оценяването и добруването на бъдещите поколения, включва визия за развитието на човечеството, животинския и растителния свят на планетата, екосистемите, природните ресурси и интегрира аспекти като борба с бедността, равенство на половете, човешки права, демокрация, върховенство на закона, образование за всички, здраве, сигурност, международен диалог и прочее.
Така че предложенията, направени по отношение на редакцията на този член, реално са в контекста на самото образование за устойчиво развитие.
В този дух на коментар екипът на Министерството изцяло подкрепя вносителя и формулировката, която е направена в чл. 75 от Закона, с всичките алинеи – съответно ал. 1, 2 и 3.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо Дамянова, имам въпрос. Възможно ли е?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, заповядайте.
След това госпожа Костадинова желае да вземе отношение.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз лично не разбрах, Вие започнахте с това, че вече е предвидено предложението на Валери Жаблянов, но къде – не стана ясно.
И вторият ми въпрос – ние не сме против умения за подкрепа на устойчиво развитие. Естествено, ние правим промяна във втората част на изречението. Разбира се, че приемаме формулировката на ЮНЕСКО за „Образование за устойчиво развитие”. Предложението е във втората част и първата – „културни компетентности”, а не „културна осъзнатост”.
За Валери Жаблянов, ако го има, просто посочете къде е. Не стана ясно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Костадинова, заповядайте.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Ще отговоря, разбира се, и на този въпрос. Може би е необходимо с няколко изречения само да обясня какво всъщност представлява европейската референтна рамка за ключовите компетентности, за която стана въпрос и която е изведена в допълнителните разпоредби като т. 6.
На практика с тази европейска референтна рамка страните членки се обединяват около онези компетентности, които трябва да притежават всички млади хора в края на задължителното си образование. Тези компетентности са предмет под различни форми на измерване на различни международни оценявания и те са връзката при движението в рамките не само на Европейския съюз, но това са компетентностите, които са общопризнати, че трябва да притежава всеки млад човек като активна гражданска позиция и като възможност за участие в социалния живот.
Всяка една от тези компетентности не само има точно наименование, както е в проекта на закона, но всъщност тя има и съдържание. Зад всяка една компетентност в тази европейска рамка са описани конкретно кои са знанията, кои са уменията и кои са отношенията, нагласите, които трябва да са придобити от младите хора. Така че нито по отношение на наименованията, ако използваме ключовите компетентности и Европейската референтна рамка, нямаме как да редактираме, ако имаме предвид точно тази европейска рамка, нито по отношение на съдържанието.
Знанията, уменията, отношенията и нагласите в Законопроекта са обобщени в понятието „компетентности”, както прави Европейската референтна рамка. Тези компетентности следва да залегнат в различните учебни предмети, те да създават междупредметните връзки и тези компетентности да са интегрирани, а не на всяка компетентност да се търси съответствие като общообразователен предмет. Това, от една страна.
От друга страна, конкретно по предложението на народния представител Валери Жаблянов. Тъй като в чл. 73 в Законопроекта училищната подготовка се дефинира като съвкупност от компетентности, няма как общообразователната подготовка да разшири това свое понятие, тоест съдържание, като включи система от обучителни дейности на теоретично и практическо равнище. Общообразователната подготовка е комплекс от компетентностите, посочени по-надолу, а те самите са разбирани като знания, умения и отношения или нагласи.
По отношение на системата на обучителни дейности на теоретично и практическо равнище, това е важно, значимо, но не е коректно да се свърже с понятието „подготовка”.
По отношение предложението на народния представител Светла Бъчварова, мисля, вече стана ясно защо, макар „културни компетентности и изкуства” да звучи по-кратично и по-разбираемо, не е точният аналог на референтната рамка на компетентностите, изведени там.
По отношение предложението за преподредба, просто референтната рамка ги изброява по този начин, като изрично уточнява, че те са равнопоставени и взаимозависими, и че няма градация при тях. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Това ми е достатъчно и оттеглям предложението си по чл. 79, ал. 1.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН: Във връзка с това, което изложи госпожа Костадинова, по отношение референтната рамка за компетентностите, аз бих искал да попитам, понеже първата от утвърдените на европейско ниво групи ключови компетентности е качественото овладяване на говорим и писмен майчин език. И неслучайно в общата европейска езикова рамка се залага като цел да се развива по единни стандарти един общ езиков репертоар. Нашият законопроект прилага очевидна избирателност, като се съобразява с всички ключови компетентности с изключение единствено на тези, които са свързани с майчините езици и които сега се заобикалят и се слага точно в раздел „Разширена подготовка“. По-нататък в чл. 80 ще разгледаме, от една страна, ние записваме, че разширената подготовка обхваща компетентности, които развиват и усъвършенстват отделни компетентности от общообразователната подготовка. Изведнъж, може би по-нататък, когато разглеждаме този член, ще го дискутираме, но изведнъж въвеждаме изучаване на майчин език, който е в разширената подготовка, без преди това да е в общообразователната подготовка. Точно този подход към майчините езици, аз пак ще кажа, е малко избирателен, може би има и традиционна нагласа към това. Бих искал това също да го вземем под внимание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Бояджиева също има думата за реплика.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Една реплика по отношение изказването на госпожа Костадинова.
Вие посочихте, коментирайки т. 6 „социални и граждански компетентности”, че Европейската референтна рамка, цитирам точно това, което казахте – е за компетентностите, които трябва да притежават всички млади хора след завършване на образованието.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Задължителното.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Задължителното, да.
В този смисъл аз прочетох чл. 73, но смятам, че не е излишно предложението на Валери Жаблянов, защото то свързва компетентностите с цялостния учебно-възпитателен процес и акцентира на системността на обучението, на теоретичните и практическите му измерения.
И второ, по отношение на предложението на проф. Светла Бъчварова за културните компетентности и изкуства. Вероятно има точен превод от това, което България е подписала и приела в Европейската референтна рамка, но в останалите текстове от първа до девета точка почти във всички се говори за компетентности. Точно това ние посочихме, че според нас некултурна осъзнатост и умение за изразяване на творчество е точно компетентности и творчество.
Затова по-скоро моята реплика към Вас е, че ако това, разбира се, е в превод от подписаното от Европейската референтна рамка, може би все пак е правилно да осмислим и как звучи на български език това и как все пак ще се възприеме от хората, които ще четат и ще изпълняват закона. Така че не виждам никаква кой знае каква голяма колизия по начина, по който все пак представихте становището на Министерството. Същото важи и за т. 9, защото ние в никакъв случай не сме отрекли първата част – „умения за подкрепа на устойчивото развитие”. Благодаря. Тоест ние запазваме предложението си. Това беше и смисълът на репликата ми.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева, реплика към Министерството ли? Заповядайте.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Колеги, във връзка с акцентирането в изказването на господин Хасан, което е продължение на моя акцент и моята молба към госпожа Председателя на обърне внимание на това нещо по отношение на ключовите компетентности. Отново обръщам внимание да се изчисти избирателността, все едно дали тя е въпрос на прибежки при превода, защото може да се прави такъв прескок. И тук в подкрепа на тази съзнателна или несъзнавана избирателност, и ако това е много тежко, да речем двойственост, моля да не се притесняваме, когато наистина съобразяваме по същество ангажименти с европейски директиви, най-общо казано. Защото, когато искаме да ги направим, да ги проектираме по нашенски, тоест ние не се съобразяваме с тях, а искаме те да се адаптират към нас – посоката има значение, когато търсим съответствието. Затова трябва да бъдем непреднамерени в съобразяването и достойно да търсим изписването, без да се притесняваме. Аз тук се изказвам деликатно, но това е точно така в голяма част – без да се притесняваме, че това може да ни въведе в някакви нашенски притеснения или опасения да не ни създаде някаква отговорност, от която ние старателно, всячески бягаме панически.
И тук за това преднамерено и обръщане на посоката, защото ние или бягаме, или се престараваме и все не уцелваме равновесието, когато правим това транспониране на задължения с европейски директиви въобще. В скоба давам пример – така пък в престараване по отношение на висшето образование, там пък като свръх пунктуалност създадохме тегобата медицинските сестри да учат четири години, като можехме да си бъдем изрядни и те да учат три години. И все сме в ефекта на махалото и никога не можем да постигнем равновесието или от престараване, или от прекомерна боязън. И едното, и другото не ни върши услуга и не работи за нашия авторитет.
Ние в ДПС, като обръщаме внимание на това, Ви уверяваме, че изобщо няма да Ви вкараме в проблеми или няма да се престараваме, а просто настояваме за една цивилизована комуникативност между институциите по отношение на този излишно обрасъл с неверни тежнения въпрос. Нека в равновесие и спокойствие да поемаме отговорностите, да четем съответствията, да поемаме тези отговорности от съответствията, без да се опасяваме, че ще се създаде някакъв проблем или ще възникнат непредвидени последствия. Става въпрос за достойнство, за цивилизованост и за равновесие. Настоявам! Мерси.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги от Министерството, желаете ли думата за дуплика?
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: По отношение на Европейската референтна рамка за ключовите компетентности, първата компетентност изрично в Европейската референтна рамка прави връзка с официалния за страната език. В преводи, разбира се, на Европейската референтна рамка там звучи „роден език”, който в България е българският. Така че ние приемаме компетентността по отношение на българския език, като първата компетентност.
По отношение на това защо не може да се появи майчиният език в общообразователната подготовка, мисля, че нееднократно беше подчертаван този аргумент, че общообразователната подготовка изисква еднакви компетентности от всички ученици, през еднакви учебни предмети и един и същи брой часове. Всякакви възможности и всякакви предложения за внасяне на предмет „майчин език”, „религия” и така нататък в общообразователната подготовка, създава тази неравнопоставеност и невъзможност общообразователната подготовка да бъде единна и еднаква за всички. Затова и Законопроектът предвижда изучаването на тези предмети, не само на тях, в раздел „Б”, където, пак подчертавам, те са задължителни да се изучават от гледна точка на това, че държавата осигурява възможност за изучаването им. И е въпрос на училищно равнище и въпрос на избор на отделния ученик кой от тези предмети да изучава.
По отношение на предложението за културни компетентности и изкуства, „изкуства” звучи малко не на същия ред. Разбира се, че сигурно могат да се намерят по-добри варианти, макар че това е официалният превод на компетентността от Европейската езикова рамка. Разбирам, че звучи в по-различен ред, както е „културна осъзнатост и умения за изразяване чрез творчество”, но това са термините, които се използват. „Културни компетентности” звучи приемливо, но изкуствата вече стоят не на равнище компетентности.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, доколкото разбирам Министерството подкрепя да заменим „културно осъзнато” с „културни компетентности”.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Не, казахме, че така изписаният текст е преводът на Европейската референтна рамка и смислово двата текста са близки. Затова поддържаме предложението на вносителя.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Питах, госпожо Председател, дали са съгласни да се направи „културни компетентности” и да се запази другата част, но видимо няма съгласие. Съжалявам, че ще го кажа, но явно в случая се възприема буквалният превод.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
А може ли компромис – „културна осъзнатост и умения за изразяване чрез творчество”? Госпожо Председател, колеги от Министерството на образованието и науката, ако всичко това го компресираме в културна компетентност, което е родово всеобхватно и за арт всички умения, то е на едно родово равнище културна компетентност, защото това „умения за изразяване чрез творчество” е много ниско, много е архи, много е неуверено, и описателно, подробно, пространно, и тежко, и разказвателно – не е за запис в разпоредба. Въобще „културна компетентност” е всеобхватно и е панорамно, и е шапка, и вътре е и умения, и всичко. Мерси.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Кастрева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Казахме, че за нас предложението „културни компетентности” е приемливо, но без „и изкуства”. Изчистен текст само като „културни компетентности”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, имаме го и в началото, госпожо Анастасова – компетентности в областта на българския език. Така че няма пречка в това. Ние изброяваме кои са ключовите компетентности. Колеги, питам Ви, така наречените „меки умения”, за които си говорим, миналата година се поеха и от бившия министър Клисарова – творчество, иновативност и така нататък, къде отива творчеството? Включваме го в културните компетентности ли? Не бих казала, че се включва, не е задължително да се включва само в културните компетентности. Можеш да проявиш творчество при решаване на определен казус. Това не е културна компетентност.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Дори в математическите компетентности можеш да проявиш творчество.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Като вносители сме склонни да приемем замяната на „културна осъзнатост” с „културни компетентности”, но да остане така, както и Вие, госпожо Бъчварова, го предложихте – да остане и втората част на компетентността.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Защото това е една от най-важните компетентности.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Може да е процедура, защото аз не правя реплика, но, госпожо Маринова, Вие казахте, че изразяване чрез творчество е дори в математическите компетентности. Е, тогава защо имаме боязън къде отива творчеството, след като дори и там е инкорпорирано или може да се акцентира. Значи изявата на творчество се разполага навсякъде. И точно защото е навсякъде, не ощетяваме, не го изпускаме от отговорност. Аз се притесних от това пояснение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Михайлова, желаете дуплика или реплика?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да. Всъщност исках да направя процедурно предложение за прекратяване на разискванията, но бих казала допълнително към това, което каза госпожа Георгиева, че ще ощетим изброяването на основните компетентности, ако зачеркнем „уменията за изразяване чрез творчество”, защото те се включват в компетентностите, за които говорихме – математическа, дори и културна, но не явно и не задължително. А ние акцентираме върху това, че уменията за изразяване чрез творчество са задължителна компетентност и те трябва да бъдат изразени на първо ниво в текста като явно изискване, а не да ги предполагаме в останалите компетентности, защото както може да ги има, така може и да ги няма в останалите компетентности. Трябва явно да се покаже, че трябва да ги има тези компетентности.
Освен това аз предлагам да прекратим разискванията и да гласуваме, защото мисля, че си изяснихме позициите. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Направена е процедура за прекратяване на разискванията. Ще трябва да я подложа на гласуване.
Колеги, моля да гласуваме.
За – 14, против и въздържали се няма.
Приема е единодушно.
Започваме подред с предложението на народния представител Искрен Веселинов и група, и предложение на народния представител Станислав Станилов и група.
Подлагам ги заедно на гласуване, тъй като са абсолютно идентични.
За – 3, против – 3, въздържали се – 9.
Предложението не се подкрепя.
Предложението на народния представител Бойка Маринска беше оттеглено.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Може би да гласуваме него, след това да гласуваме корекцията с „културни компетентности”, защото не се припокриват.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз очаквах, че при вносителя ще го предложите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма как да се гласуват, разделно, госпожо Йорданова, т. 8 и т. 9, защото в т. 8 се предлага отделно да има „изкуства”. Така че по-добре може би да направим предложение и по чл. 80 отделно по вносител да се замени „културна осъзнатост”, защото ще стане наистина не добре, пък колегите ще преценят как да го направят и след това съответно как да гласуват основния текст на вносителя с редакцията.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
За – 2, против – 12, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
За – 2, против – 1, въздържали се – 12.
Предложението не се подкрепя.
Предложение от народния представител Милен Михов и група беше оттеглено.
Предложение от народния представител Михо Михов и група народни представители.
За – 1, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението не се подкрепя.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – 2, против – 10, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Госпожа Маринова иска да прочете предложението по чл. 80, което беше коментирано в хода на дискусията.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
На база проведената дискусия правя предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2: в т. 8 на ал. 1 на чл. 75 думата „осъзнатост” да се замени с „компетентност”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Културна компетентност”, не „културни компетентности”.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Да – „културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество”. Така да изглежда т. 8 на ал. 1.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, моля да гласуваме.
За – 8, против – 5, въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
И сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 75 с така направената редакция.
За – 12, против – 2, въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Преминаваме към следващите предложения.
Има предложение от народния представител Искрен Веселинов и група; от народния представител Станислав Станилов и група; от народния представител Валери Жаблянов и група. Предложенията са почти идентични – за създаване на нов чл. 75а.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Ако желае някой от вносителите да аргументира предложението, освен че е на Светия синод?
Много моля да няма подобна дискусия. На микрофона, ако някой желае думата, с удоволствие ще я предоставя.
Заповядайте, госпожо Бояджиева, ако желаете думата за изказване. Не желаете.
Ще представите ли предложението на господин Жаблянов?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Моята реплика беше извън протокола, защото не беше взета думата. Аз мисля, че трябва да уважаваме предложенията на народните представители, независимо дали са с близък характер по повод на предложения, които са дадени от експерти, от институции. Така че не мога да приема подобен тон на подмятания и подвиквания, защото мисля, че право на всеки народен представител, изпратен от неговите избиратели, е да участва в законодателната дейност и да бъдат обсъждани неговите предложения. Не мисля, че ние от „БСП – лява България” сме давали подобен тон или сме имали такъв стил на поведение, за да получаваме подобно отношение.
Аз само ще кажа, че предложението е от характер, който дава рамка във връзка с целите на образователния процес. Вие сте го прочели. Ако е необходимо мога и да го изчета. Да, тъждествено е с предложение на Искрен Веселинов и Станислав Станилов. Съжалявам, че Валери Жаблянов не е тук, за да може лично да го мотивира. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Колеги, да се върнем към същинската работа.
Позицията на Министерството по отношение въвеждането на чл. 75а.
Заповядайте, госпожо Кастрева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Предложението в нов член 75а вече е уредено в чл. 3 от Закона. Затова смятаме, че тук не му е систематичното място и няма нужда от преповтаряне.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Желаещи да вземат отношение по предложенията на народните представители? Не виждам.
Закривам дискусията.
Пристъпваме към гласуване.
Предлагам да гласуваме едновременно предвид идентичността и трите предложения.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, на народния представител Станислав Станилов, както и на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на нов член 75а.
За – 2, против – 9, въздържали се – 2.
И трите предложения не се подкрепят.
Продължаваме с предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители; народния представител Станислав Станилов; народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на нов чл. 75б.
Имате ли като вносители желание да представите предложението?
Може би, госпожо Бояджиева, Вие? Заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Много накратко ще кажа, че доколкото общообразователната подготовка има относителна самостоятелност и съдържанието й се определя от стандарт, предложението си мотивираме с това, че е важно да се посочат изрично нейните цели. Това е било основанието, за да може да се направи от нас подобно предложение. Виждаме, че то е наистина тъждествено и с друго предложение. Няма да го изчитам, Вие го имате пред Вас.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря.
Каква е позицията на Министерството на образованието и науката?
Заповядайте, госпожо Кастрева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Така, както беше предложението и в предишния член 75а, само че тук вече говорим не за принципи, а за цели, които са разписани в чл. 5 от Закона, за нас общообразователната подготовка не може да бъде различна от принципите, върху които се гради самият закон.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Тоест Вие не подкрепяте предложението.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Да, не подкрепяме предложението. Смятаме, че преповтаря съдържанието на чл. 5.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо Кастрева.
Колеги, желае ли някой да вземе отношение? Не виждам.
Закривам дискусията.
Пристъпваме към гласуване.
Отново, предвид идентичността на постъпилите предложения за създаване на нов чл. 75б, подлагам на гласуване едновременно предложенията на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, на народния представител Станислав Станилов, както и предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – 2, против – 9, въздържали се – 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Следват още три предложения за създаване на нов чл. 75в, които са идентични: предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители; на Станислав Станилов; и предложение на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Има различия макар и малки, но съществуват различия.
Имате думата, колеги, по представянето на предложенията. Госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Предложенията са близки макар и с малки разлики. Мотивите, за да внесем подобен текст, са следните: ако Законът не определи поне образователните области, в него се отваря според нас съдържателна празнота, свързана с най-същественото – със съдържанието на общообразователната подготовка. Това е бил мотивът да имаме такъв текст.
Не мога да коментирам за другите, но се вижда, че още двама народни представители са стигнали до такъв извод, че е добре да има нов чл. 75в с такова съдържание.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Ще помоля за позицията на Министерството и по трите предложения, предвид различията на т.5 и отсъствието на „религия и етика” в предложението на народния представител Валери Жаблянов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Първо ще започна от общата философия на Закона, тъй като това, което касае основната промяна в момента, това е въвеждането на ключовите компетентности като водещо при формирането на общообразователната подготовка на учениците, докато предложенията, направени от различните народни представители, преповтарят формата на учебния план и учебните програми, които са действащи в момента. За нас това е един много важен аргумент в посока на модернизиране на българското образование, като то съдържателно бъде изградено във формирането на ключови компетентности, а не в механичното групиране на общообразователните предмети в културно-образователни области.
От друга гледна точка, базирайки се на международните изследвания, в които участват нашите ученици, и ниските места, които те имат в общото групиране, показва, че наистина трябва да вървим към промяна на философията на учебните програми. Затова приветстваме вносителя, който извежда ключовите компетентности като начин, в който може да се интегрира знанието и да се търси във всеки един от общообразователните предмети развиването на съответната компетентност.
Още един аргумент в тази посока. В крайна сметка на ниво подзаконов нормативен акт като държавно образователен стандарт за учебен план и учебна програма, вече могат да бъдат развити ключовите компетентности и да се гарантира интегриране на знанието между отделните общообразователни предмети, отделните учебни предмети. В тази посока смятаме, че не е необходимо тук да бъде разписван по този начин и да бъде въвеждан нов член от Закона.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря.
Тоест предвиждате това да бъде включено в подзаконов нормативен акт – в държавния образователен стандарт за учебния план.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Точно така.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Закривам дискусията.
Да пристъпим към гласуване.
Предлагам да гласуваме отделно предложенията от народните представители.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаване на нов чл. 75в.
За – 2, против – 7, въздържали се – 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Станислав Станилов.
За – 3, против – 7, въздържали се – 2.
Предложението от народния представител Станислав Станилов не се подкрепя от Комисията.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители:
За – 3, против – 10, въздържали се – няма.
Комисията не подкрепя предложението, направено от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Постъпили са предложения за създаване на нов чл. 75г от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, Станислав Станилов, и Валери Жаблянов и група народни представители – предложенията са идентични.
В този смисъл предлагам да ги обсъдим едновременно.
Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Да, виждам, че не присъства никой друг от вносителите. Ще кажа няколко думи, те са свързани и с коментара по предишното предложение за чл. 75в.
Това всъщност е втората част на съдържателното определение, която акцентира на постигането на целите, на ценностната рамка, на единството на знанието, реализирано чрез междупредметните връзки. Неслучайно ние направихме тези предложения за двата допълнителни члена, защото според нас не може Законът да описва технологии, а съдържанието на процеса да прехвърля изцяло в компетентност на министъра чрез стандартите. Затова бяха тези наши предложения, защото, според нас, най-малкото трябва да има някаква ясна рамка.
Казах тези допълнения, за да може още веднъж да обясня след мнението и на Министерството, видимо, по това предложение те смятат, че трябва да се уреди в подзаконов акт. Нашето становище остава, че трябва да има запис в Закона по тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря и аз.
Каква е позицията на Министерството на образованието и науката по създаването на чл. 75г?
Заповядайте, госпожо Костадинова.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Ще прокоментирам и трите идентични предложения.
Понятието „културно-образователна област” съществува в сега действащата нормативна уредба и целта на това понятие е формално да обедини предмети, които могат да търсят допирни точки и междупредметни връзки. Законопроектът извежда нова визия за общообразователната подготовка, като търси интеграция на ключовите компетентности в различни предмети, тоест от гледна точка на второто предложение, че се осигурява връзка между отделните учебни предмети, в тази връзка със законовите текстове се осъществява през ключовите компетентности в текста, който беше прогласуван неотдавна – чл. 75.
Що се отнася до необходимостта в законов или подзаконов акт да бъде записано понятието „културно-образователна област”, остава въпросът, след като интеграцията и връзките между предметите вървят вече през ключови компетентности, необходимо ли е формалното обособяване на предметите в културно-образователни области въобще?
По отношение на конкретните членове ние не бихме могли да подкрепим тази добавка в чл. 75г, но ни се струва, че наистина трябва по-сериозно да се помисли върху това какво носи формалното обособяване на предметите в отделни културно-образователни области въобще. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Костадинова.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Закривам дискусията.
Пристъпваме към гласуване.
Поставям на гласуване и трите постъпили предложения – от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, от народния представител Станислав Станилов, както и предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – 3, против – 10, въздържали се – няма.
Комисията не подкрепя и трите постъпили предложения за създаване на чл. 75г.
Пристъпваме към чл. 76, по който има предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители; предложение от народния представител Ирена Коцева; предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Желаят ли вносителите да мотивират предложенията си?
Госпожо Коцева? Не считате за необходимо.
Госпожо Бояджиева, Вие?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз искам да кажа няколко думи.
Първо, радвам се, че колегите от ГЕРБ и от другите групи са оценили необходимостта от учебни програми за всеки общообразователен учебен предмет, освен за етап и за клас. Това беше в нашите предложения. Без да има нужда от някакво посредничество е видяна ползата от подобен запис.
Мотивирайки предложението, искам да кажа, че според нас еднакво важни са и етапът, и класът, връзката между част и цяло. И ако държим на философията на Закона не само формално, трябва все пак да помислите, защото виждаме, че това не се приема, да поговорим върху втората част на нашето предложение за очакваните компетентности, защото без тях определението може би ще бъде половинчато.
Не виждам смисъл да четем текстовете, защото те са кратки и ясни. По принцип подкрепяме основния текст. Все пак нашето гласуване ще зависи и от това как ще върви дискусията и гласуването и по предложенията, които сме направили. Част от тях, както казах, вече видимо са приети. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря и аз, госпожо Бояджиева.
Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Аз съжалявам, но разбрах, че преди чл. 76 ще е почивката и затова избързах.
В чл. 76, ал. 1 нашето предложение е думата „етап” да се замени с „клас”, тъй като е продиктувано от факта, че основните програми не се разработват за етап, а за клас.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Каква е позицията на Министерството както по основния текст, така и по трите постъпили предложения?
Заповядайте, госпожо Кастрева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Бих искала да благодаря на всички, които мислеха много задълбочено върху първоначалния текст, защото за нас предложението за разработването на учебните програми за клас наистина дават хоризонти и възможности за реализиране на други политики, заложени вече в този законопроект. Така че подкрепяме предложението на вносителя с редакцията, направена от народния представител Ирена Коцева.
По същество госпожа Маринска също прави тази редакция. В случая и предложението на народния представител Валери Жаблянов. Просто да уточним, че когато говорим за програми, става дума за клас разработване, а когато говорим за разработване на държавен образователен стандарт, вече говорим за разработване за етап на учебните програми. Така че във всяко едно от предложенията има елементи, които трябва да бъдат интегрирани. Основното е, че подкрепяме промяната, внесена от народния представител Ирена Коцева.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Ясната Ви позиция по отношение на предложенията на народния представител Валери Жаблянов не чух и на Бойка Маринска.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: На Бойка Маринска категорично го подкрепяме, но то е интегрирано общо в предложението на Ирена Коцева.
По отношение на това, което е предложил Валери Жаблянов, реално погледнато то отново е в редакция на текста на вносителя, като е коректно да остане „учебни програми за всеки общообразователен учебен предмет за всеки клас”, тъй като държавният образователен стандарт е за етап, а учебната програма за всеки образователен учебен предмет е редно да бъде „за клас”.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Тоест предлагате като отпадне „за всеки етап” да се приеме по принцип.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: А да остане „за клас”, да.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Бойка Маринска и група народни представители – предложение, което се подкрепя от Министерството на образованието.
За – 12, против и въздържали се няма.
Предложението на народния представител Бойка Маринска се подкрепя от Комисията единодушно.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, подкрепено от Министерството на образованието и науката.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Предлагам да го приемем по принцип.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението на народния представител Валери Жаблянов се приема по принцип.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с направените корекции в него от народните представители.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложението по чл. 76 на вносител, ведно с приетите от нас корекции, е прието.
И още едно предложение от референтите преди почивката за създаване на чл. 76а – предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Госпожо Бояджиева, желаете ли да го мотивирате? Заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Мисля, че записът е ясен – рамкови програми за обучение на ученици със специални образователни потребности. Логически програмите трябва да отразят и спецификите. Това е нашето предложение. Виждам, че няма други предложения от други народни представители, парламентарни групи.
Може би да чуем експертите какво мислят по предложението.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви.
Каква е позицията на Министерството на образованието и науката от създаването на този член?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Всъщност в общата му философия текстът на народния представител Валери Жаблянов е отразен в чл. 77, ал. 3 и също в чл. 77, където е указано как се обучават ученици по индивидуални учебни планове и съответно чрез структурата, условията и редът за утвърждаване на индивидуалните учебни програми се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващо образование.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Госпожо Бояджиева, ако желаете да го приемем по принцип?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Това искам да Ви предложа, защото ние подкрепяме чл. 77, така че подкрепа по принцип мисля, че е в полза на работата на Закона.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: И да го отразим на систематичното му място в чл. 77, ал. 3.
Подлагам на гласуване постъпилото предложение.
Който е „за” приемането по принцип предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на чл. 76а, като същият се отрази в редакцията на в чл. 77, ал. 3, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя по принцип.


ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Колеги, продължаваме работа.
Стигнахме до чл. 77 по Законопроекта – няма постъпили предложения.
Желае ли някой да вземе отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване основния текст от Законопроекта по чл. 77.
За – 15, против и въздържали се - няма.
Текстът на чл. 77 по вносител се подкрепя.
По чл. 78 има направено предложение от Ирена Коцева и група народни представители, свързано с отпадането на „иновативни училища” от текста на ал. 2 и обособяването на отделна ал. 3.
Госпожо Коцева, като вносител? Не виждате необходимост.
Министерството на образованието и науката?
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Подкрепяме така внесеното предложение на народния представител Ирена Коцева.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението, направено от народния представител Ирена Коцева и група народни представители по чл. 78 се приема.
Подлагам на гласуване основния текст по вносител с така приетото предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя с подкрепеното предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
По чл. 79 са постъпили предложения от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, които според мен са идентични. Нека референтите да ни кажат.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо Председател, оттеглям предложението и на Янаки Стоилов, и на Валери Жаблянов, защото в чл. 79 се коментира средната степен, а предложението е за основната степен, така че и двете предложения, които са абсолютно идентични, ги оттеглям.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Бояджиева.
Още едно предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Това предложение остава – не го оттеглям. Мотивите ни да внесем подобен текст са следните. Считаме че определенията „задължително избираема” и „свободно избираема подготовка” са по-точни. Освен това те означават избор на ученика, което според нас е по-ясно, отколкото предложенията, направени до този момент за разширена и допълнителна подготовка. Това предложение остава. Дали ще се гласува тук, защото в този текст няма запис – може би референтите да кажат.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте – думата на референта.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Това предложение, ако разрешат вносителите, можем да го гласуваме към чл. 80, защото там има понятие „разширена подготовка” и да го преместим и за доклада за зала там, ако сте съгласни, като вносители.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Приемате.
При това положение остава, ще го гласуваме, когато стигнем до чл. 80.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, моля да обърнем внимание – ал. 1 на чл. 79 съвпада абсолютно едно към едно с ал. 2 на чл. 75. Това, мисля е недопустимо. Няма абсолютно нито буква разлика. Не може да има такъв дубъл – ал. 1 е абсолютно аналогова с ал. 2 на чл. 75.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Едното касае само средната образователна степен.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Къде става ясно, че касае?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Уточнява, че става дума за средната образователна степен. Това е разликата в двата текста.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Там няма никакво уточняване, така че смисълът на разпоредбата е въведен. Там няма уточняване, там е „се придобива чрез изучаването”. Явно е, че няма значение за коя степен. Разбира се, там е „общовалидно”, така че това тук защо е? Нищо рисково, ако го няма.
Предлагам по реда на чл. 80 ал. 4, т. 2, ал. 1 да отпадне и да стане преномериране – 2, 3 и 4 съответно да придобият номерация 1, 2 и 3.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Коцева, за реплика.
ИРЕНА КОЦЕВА: Ако се съгласим с предложението, би трябвало да направим и редакционни изменения в ал. 2, която ще стане ал. 1, за да уточним. Примерно първата част, „разпределението на образователните предмети”. Не можем копи пейст да го сложим като ал. 1.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Считате, че е нужна и цялостна редакция на ал. 2
ИРЕНА КОЦЕНА: Алинея 2 не може автоматично да стане ал. 1.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Ще бъда коректна, както госпожа Михайлова го изговори, може редакцията да бъде „в съответствие с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 и продължава „разпределението....”.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Разпределението на общообразователните предмети по чл. 75, ал. 2, по класове, защото в чл. 75, ал. 2 се казва: „Общообразователната подготовка се придобива чрез изучаване на общообразователни учебни предмети”.
Вместо да цитираме алинеята, цитираме съответната алинея от чл. 75.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Да чуем позицията на Министерството на образованието и науката.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Може би да кажа няколко изречения във връзка с двата последователни члена – 78 и 79, и какъв е смисълът на разпоредбите.
В чл. 78 се коментира, че „общообразователната подготовка в основната степен на образование се придобива с изучаване на едни и същи общообразователни учебни предмети”.
В чл. 79 се уточнява, че „общообразователните учебни предмети в средната степен на образование не са едни и същи за всички видове училища, а се разпределят в рамкови учебни планове”.
Естествено, че може да се направи редакция, но задължително трябва в ал. 2 да се каже: „разпределението на общообразователните предмети в средната степен на образование по класове...” , както и броят на учебните часове. Не е коректно да се каже „разпределението на общообразователните предмети” по член с препратка 74, защото там не са посочени кои са общообразователните предмети.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, професор Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Не приемам онази част от изказването на г-жа Костадинова за аналогия или по съответствие на чл. 78, ал. 1, защото първата част е: „общообразователната подготовка в основната степен на образование е еднаква за всички видове училища”, а това е така да се каже „рамкоопределящо”. В този смисъл не може да се търси по аналогия.
Приемам обаче, че тук може да се направи редакцията: „Разпределението на общообразователните предмети” не по ал. 1, а в средната степен и да отпадне това по ал. 1.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Правите ли предложение в този смисъл – за отпадане на ал. 1, проф. Георгиева?
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Да, точно така. Повтарям предложението ми: отпада ал. 1 на чл. 79, съответно ал. 2, 3 и 4 се преномерират като 1, 2, 3 с редакционна поправка в новата ал. 1, от която в текста да отпадне „по ал. 1”, а да бъде „разпределението на общообразователните предмети в средната степен на образование по класове, както и броят на учебните часове...” и нататък всичко остава непокътнато.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Приемате ли по този начин Министерството на образованието и науката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Да, текстът е приемлив за нас.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: С риск да се получи малка тавтология, но ми се струва, че ще бъде по-чисто, ако кажем следното: „Разпределението на общообразователните предмети по общообразователна подготовка в средната степен на образование по класове, както й броят на учебните часове.” Мисля, че уточняваме и вида подготовка – това, което казва ал. 1.
Нека да каже Министерството кой вариант предпочита.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Разбира се, че може и така да се редактира, но не е необходимо може би да се прави толкова тежък изказът, защото предходният чл. 75 на практика казва, че „общообразователната подготовка се придобива чрез изучаването на общообразователни учебни предмети”.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Добре, оттеглям предложението си.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Една редакционна корекция в ал. 4 по вносител. Там е записано: „За осъществяване на общообразователната подготовка в езиковите гимназии...” и така нататък. Тъй като общообразователната подготовка сме я дефинирали в чл. 73 като съвкупност от компетентности, по-подходящо е да използваме не „осъществяване”, а „придобиване”, както и в други текстове на Закона. Просто тук е изпуснато. „Осъществяване” да се замени с „придобиване”.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Позицията на Министерството на образованието?
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Действително по-коректно е „за придобиване на общообразователната подготовка”. Тъй като тук се използва понятието „езикови гимназии”, за уточнение – стъпваме на текста от началото на Закона, в който се казва, че профилирани гимназии са, които предлагат профил чуждоезиков, могат да се назовават езикови гимназии. Затова тук не казваме „профилирани гимназии с профил чужд език”, а казваме „езикови гимназии”. Уточнявам, иначе не сме си служили на друго място с това понятие.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Всъщност бележката е само за смяна на думата „осъществяване” с „придобиване” и Вие подкрепяте това.
Това, госпожо Михайлова, го правите по чл. 80, ал. 4 т. 2.
Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: След редакцията, която предложиха, за замяна на думата „осъществяване” с „придобиване”, мисля, че и „общообразователната” не трябва да се членува.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Точно така! И референтите подкрепят, макар че г-жа Костадинова изчете определението преди малко членувано.
Приемате и тази редакция.
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване отпадането, тъй като всъщност по този член нямаме постъпили предложения от народни представители, текстът на вносителя и направените корекции в него.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Тъй като няма постъпили писмени предложения, първо трябва да се предложи редакцията на проф. Георгиева, както я изчете в двете й части и после редакцията, която направи народният представител Стефани Михайлова и накрая текста на вносителя.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Това имах предвид и аз.
Подлагам на гласуване предложението на проф. Георгиева, направено по чл. 80 ал. 4, т. 2 за отпадане на алинея първа и редакцията на ал. 2 във вида: „Разпределението на общообразователните предмети в средната степен на образование по класове, както и броят...” и така текстът се запазва до края.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложението включваше и преномериране на алинеите от 1 до 3.
Подлагам на гласуване направеното предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 на народния представител Стефани Михайлова и на народния представител Бойка Маринска за редакцията на ал. 4 по вносител, която става ал. 3 – за смяна на „осъществяване” с „придобиване” и отпадане на определителния член „в общообразователната” във „в общообразователна”.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване по принцип текста по вносител ведно с направените предложения.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложенията на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители и на народния представител Валери Жаблянов и група са оттеглени от госпожа Мариана Бояджиева.
Продължаваме с чл. 80 – постъпило е предложение от народните представители Кристиан Вигенин и Ирена Коцева, свързано, последното, с вече гласувана от нас промяна в чл 74, ал. 7.
По отношение на предложението на г-н Вигенин, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Предложението на Кристиан Вигенин е за създаване на ал. 5 в чл. 80 със следния текст:
„(5) Разширената подготовка по музика, изобразително изкуство и хореография се финансира от държавния бюджет.”
Основанието за това предложение е свързано с равния достъп на учениците до тази подготовка.
Предложението на Валери Жаблянов го коментирах – смятам, че наистина тук е мястото за гласуване – ние смятаме, че задължително избираема и свободно избираема подготовка са по-точни определения и затова предлагаме те да заменят „разширена и допълнителна”.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Тук си дадох сметка, че Вашата редакция на ал. 1 на чл. 79, която предполагаше известна тавтология, е по-точна, защото в „разширената подготовка” също се включват общообразователни учебни предмети, тоест общообразователните учебни предмети не са само в общообразователната подготовка и следователно беше необходимо да уточним, че чл. 79, ал. 1 касае именно общообразователната подготовка и общообразователните предмети в общообразователната подготовка.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Правите ли предложение, госпожо Михайлова? Според референтите няма пречка да прегласуваме.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА. Да се допълни.
Правя предложение за допълнение на редакцията на чл. 79, новата ал. 1: ”Разпределението на общообразователните предмети за придобиване на общообразователна подготовка в средната степен на образование по класове...” и така нататък.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: След думата „предмети” да се добави „от общообразователната подготовка”.
Становището на Министерството на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: По-коректен е този текст наистина пресрещайки риска да бъде разпознат като разширена подготовка. Вярно, че се натоварва конструкцията на самия член, но разпределението на общообразователните предмети от общо...
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: „За придобиване на общообразователна подготовка” подкрепяте варианта.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефани Михайлова за допълнение след думата „предмети” в новата ал. 1 да се добави „за придобиване на общообразователна подготовка”.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Направеното предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 от народния представител Стефани Михайлова е прието за редакция в ал. 1 на чл. 79.
Връщаме се в чл. 80.
Тук имаме да коментираме две предложения –от народния представител Валери Жаблянов и Кристиан Вигенин, и предложението от народния представител Ирена Коцева.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: За протокола ще го кажа, няма да намеря явно отговор.
Въпросът ми е към предложението на Кристиан Вигенин: „Разширената подготовка по музика, изобразително изкуство и хореография се финансира от държавния бюджет”.
В нашия Законопроект имаме Глава 16, Раздел І „Финансиране”:
„Чл. 278. (1) „Дейностите в системата на предучилищното и училищното образование се финансират със средства от държавния бюджет, бюджетите на общините, европейски фондове и програми и други източници”. Всичко е описано.
Първо, въобще дали, ако говорим за това предложение, трябва тук да се говори и защо никъде другаде? Защо включваме само тези три предмета в разширената подготовка? Това означава ли, че другите няма да ги финансираме и как ще става това финансиране не ми става ясно?.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Захариева.
Реплика – госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Аз подкрепям това, което казва Галя, защото считам, че не е необходимо да се извеждат тези предмети, като те са там, където всички останали заедно се финансират, нали така?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Извинявам се, че се наложи за момент да изляза.
Смятам, че може би господин Вигенин е имал своите съображения или предложения, които са отправени. Ще го оставим да го защити в залата с мотивите, които е имал, за да включи подобно предложение. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря.
Друг желаещ народен представител?
Заповядайте, господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН: Да се обърна към всички колеги. Това, което казахме за чл. 75, когато го разглеждахме – за разширената подготовка, която обхваща компетентности от общообразователната подготовка: „Разширената подготовка се придобива чрез изучаване общообразователни предмети по чл. 75, ал. 2” – тук се въвежда „учебните предмети” по чл. 74, където влиза и майчиният език.
В контекста на това, което изложихме, разширяваме нещо, което основно не е придобито като компетентности. Това беше и логиката на нашето предложение. Понеже то беше отхвърлено и се надявам, че този проблем, който пак, както казах, остава открит – за изучаването на майчиния език, ще претърпи развитие по-нататък. Изказвам съжалението си, че този път в нашата Комисия не стана. Ние бихме искали изучаването на майчиния език да намери в целия текст на Закона по-ясно, по-трайно решение. Това ми е репликата.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Ще помоля колегите от Министерството на образованието и науката да изразят своето становище по трите постъпили предложения.
Разглеждаме и предложението на народния представител Валери Жаблянов.
Заповядайте, госпожо Кастрева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Ще се допълваме взаимно с госпожа Костадинова.
Първо, по предложението на народния представител Кристиан Вигенин – изрично навсякъде е упоменато, че държавата финансира разширената подготовка и не е нужно да се извеждат само учебните предмети, упоменати в чл. 74 от Закона, а някои от тях са елементи и на общообразователната подготовка както за основната степен, така и могат да вървят в средната степен.
По отношение предложението на народния представител Ирена Коцева за чл. 80, ал. 4, не само подкрепяме предложението, но и държим да споменем, че е коректно то да бъде допълнено... .
Коментираме чл. 74 и ще изчета предложението й: „Съдържанието на разширената подготовка по съответния учебен предмет за съответния клас, с изключение на учебните предмети по чл. 74, алинеи 1, 2, 3 и 4 се определят с учебни програми, утвърдени от директора на училището”. Тъй като трябва да бъдем коректни към предходния текст, в който се казва, че „учебните програми по майчин език, чужд език извън посочените в държавния образователен стандарт – хореография и религия се приемат и утвърждават от министъра...” – тук е редно те да бъдат изброени всичките. Стана ли ясно?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Тоест да допълните и 6?
Бихте ли го прочели отново цялостно?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: „Съдържанието на разширената подготовка по съответния учебен предмет за съответния клас (с изключение на учебните предмети по чл. 74, ал. 1, 2, 3 и 4) се определя с учебни програми, утвърдени от директора на училището.” Тоест директорът на училището си утвърждава учебните програми като по всички останали предмети, с изключение на тези, които са гарантирани от министъра, като утвърдени учебни програми.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо Кастрева.
Госпожо Коцева, правите ли предложение?
ИРЕНА КОЦЕВА: Съгласна съм с направеното от Вас предложение. Можем да го добавим.
В чл. 80, ал. 4 думите „и три” да се заменят с „две, три и четири”.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което е изписано непосредствено над чл. 80 в момента.
Гласуваме предложението да се замени „разширената подготовка” със „задължително избираема”, а „допълнителната или факултативната” да се заменят със „свободно избираема”.
За –4, против – 10, въздържали се – няма.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кристиан Вигенин за създаване в чл. 80 на нова ал. 5, което не се подкрепя от Министерството на образованието и науката.
За – 2, против – 10, въздържал се – 1.
Комисията не подкрепя направеното предложение от народния представител Кристиан Вигенин.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Ирена Коцева – редакцията на предложението, допълнението, което госпожа Коцева направи преди малко по чл. 80, ал.4, т.2.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Коцева с гласуваното допълнение в нейното предложение по принцип.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението на народния представител се подкрепя по принцип
Гласуваме чл. 80 по вносител по принцип, ведно с направените и гласувани от нас предложения.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Комисията подкрепя по принцип текста по вносител.
По член 81 са постъпили предложения: от народния представител Бойка Маринска и група народни представители; от народния представител Борислав Великов и група народни представители; от народния представител Светла Бъчварова и група; от Милен Михов и група; от народния представител Кристиан Вигенин; от народния представител Ирена Коцева и група; от народния представител Валери Жаблянов и група.
Имате думата като вносители.
Заповядайте госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря.
Колеги, нашето предложение е в чл. 81 ал. 3, 4 и 6 да се заличат. Аргументите ни са, че това са направления, които се изучават в професионалните гимназии.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Други от вносителите? Ако някой има реплика към госпожа Маринска?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имам въпрос към госпожа Маринска.
Профил предприемачески съществува и в момента – предлагате вече да не съществува ли?
БОЙКА МАРИНСКА: Да, това е предложението ми. Аз казах какви са аргументите ми – изучават се в професионалните гимназии.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Други предложения ще бъдат ли мотивирани?
Имате думата за изказване.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви.
Предложения са постъпили от проф. Светла Бъчварова, Кристиян Вигенин и Валери Жаблянов. По ред ще ги коментирам.
В предложението на Светла Бъчварова се предлага в чл. 81 да се направят следните промени: ал. 3, т. 10 се променя на „музика и хореография”.
Създава се нова:
„(5). „Профилираната подготовка по музика, изобразително изкуство и хореография се придобива в първи и втори гимназиален етап на средното образование чрез изучаване на профилиращите учебни предмети, включени в съответния профил”.
Съответно преномерация – ал. 5, 9 става ал. 6, 10.
Мисля, че е ясно предложението. Има идентични предложения по този текст. Нашата тревога, за да внесем подобно предложение, е защо се изключва хореографията от възможностите, които се предоставят пред учениците. Прекъсването на подготовката, започната в по-ранна възраст – в 9-и и 10-и клас, може да направи тези деца неконкурентоспособни, защото две години са твърде много време за развитието на един талант особено в такава сфера.
По отношение на... имаме припокриване с предложението на Кристиан Вигенин, от предложението на Валери Жаблянов фактически една част от предложението се съдържа в предложението на проф. Светла Бъчварова, а допълнителната ал. 10, която се предлага като нова алинея, с текст за придобиване на профилираща подготовка може да се изучава и учебният предмет чужд език извън посочените чужди езици в държавните образователни изисквания за профилираща подготовка. Фактически предложение за разширяване на възможностите в тази посока пред учениците.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Бояджиева, вчера коментирахме с колегите тези предложения, защото бяха направени и по предходни разпоредби по вносител.
Първо, не спира да се изучава нито музика, нито хореография в първи гимназиален етап и това би следвало вече да сме го изяснили с оглед философията на Законопроекта. Тези предмети продължават да се изучават в рамките на разширената подготовка, така че нека да не спекулираме, че нещо някъде ще прекъсне, защото това не е вярно. Категорично не е вярно! Искам да се подчертае в стенограмата, защото от тук се създават брожения и може би не се е разбрало достатъчно, затова водим тук тези дълги дискусии, за да си го обясняваме.
Няма как да има профилирана подготовка в първи гимназиален етап защото това категорично противоречи на цялостната философия на Законопроекта. Профилираната и професионалната подготовка остават и профилираната подготовка остава съответно за 11 и 12 клас, тоест втори гимназиален етап.
Това, което в момента наричаме „профил”, казвам в момента, защото не бива да смесваме терминологията на ЗНП с терминологията на Законопроекта за предучилищното и училищното образование. Наистина трябва да се постараем да мислим в новата философия, а не да се опитваме да намерим място на едно или друго училище, някак си да го напаснем в Законопроекта, за да постигнем нещо, защото можем да постигнем единствено объркване и нищо повече. Това категорично противоречи, пак казвам, на философията на Законопроекта.
Защо предлагате само музика, изобразително изкуство и хореография да се придобива като профил в първи гимназиален етап, а не предлагате например и профил „математика” или профил „чужд език”. Вчера зададох и този въпрос, и го коментирахме.
Тези предмети продължават да се изучават и те се изучават в разширената подготовка. Нали искаме да имаме, за да има проходимост в системата – вертикална, хоризонтална, искаме да имаме общообразователна подготовка. Тези предмети ще се изучават не в СИП, те ще бъдат финансово обезпечени.
Един въпрос към Вас: тъй като общата философия на Законопроекта е, че профилът като такъв се състои от профилиращи предмети – три или четири. След като предлагате да има профил „хореография”, кои ще са останалите два профилиращи предмета на профил „Хореография”? Това вече предполага и зрелостен изпит; как ще се полага зрелостния изпит, така че да се гарантира анонимност и така нататък?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Други реплики към госпожа Бояджиева? Няма.
Заповядайте, госпожо Бояджиева, за дуплика.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо Дамянова, съжалявам, че не съм имала възможност вчера да чуя дискусията.
Имахме подобен казус и в чл. 80 за предложение на народен представител, което се базира на предложения, направени в хода на обсъжданията на Законопроекта и преди първо, и във времето между първо и второ четене. Видимо хората, направили подобни предложения, са учители, родители, експерти – не чувстват достатъчна защита в предложенията, които са за второ четене и затова търсят начин това да бъде записано ясно в Закона.
Изслушах внимателно Вашите аргументи, все пак според мен е правилно такъв въпрос да остане за обсъждане и в залата, защото е проблем, който ако имаше достатъчно яснота и пълна сигурност, че това се урежда изцяло, нямаше да постъпят подобни предложения. Не бих искала да влизам в някакъв експертен спор. Това е предложение, виждам, че то не е предложение, направено само от народни представители от БСП ЛБ, а и от други, които също са разговаряли вероятно с учители или родители, притеснени как ще бъде урегулиран този въпрос.
Вероятно има и експертно становище на Министерството по този проблем, но аз смятам, че би било правилно – Комисията ще изрази мнение – този въпрос да остане да се коментира и в залата. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря и аз.
Позицията на Министерството на образованието и науката – ще помоля по всяко едно от постъпилите предложения.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Преди да започна да коментира ред по ред предложенията, бих искала да кажа още нещо във връзка с философията на профилирането.
В Законопроекта в ал. 2 е записано, че профилът е комплекс от профилиращи учебни предмети, два от които се определят с държавния образователен стандарт по ал. 1, останалите се определят на училищно равнище и са разположени в 11-и и 12-и клас.
В ал. 3 следва списък с профилите както ги предлага Законопроекта. Във връзка с ал. 3 има постъпили две предложения – на народния представител Бойка Маринска и на народния представител Борислав Великов. Едното предложение е да отпадне профил „икономическо развитие и предприемачески”, във второто – да отпадне профил „предприемачески”.
Философията на профилирането както става ясно в ал. 2 е в стандарта да се посочат двата профилиращи предмета, въз основа на които ще може да се направят и държавните зрелостни изпити по профил.
Давам пример без да съм изчерпателна. В профил „чужд език” двата задължителни първи учебни предмети, по които ще имат възможност да избират зрелостниците да полагат зрелостен изпит, ще бъдат съответно първи и втори чужд език. Хуманитарните науки ще дават възможност за избор между история и български, история и философия; обществените науки ще комбинират в някаква форма история, география и философия.
Икономическото развитие – профилът, който се предлага да отпадне, идеята е да комбинира предмети като география и математика дотолкова, доколкото в голяма част от висшите училища и приемните изпити, и обучението са насочени към надграждане на тези два предмета. За съжаление, комбинацията от география и математика няма как да я припознаем в нито един от другите профили. Тук не става въпрос за повтаряне на обучение, което се осъществява в професионалното образование, а за профил, който да обединява тези два общообразователни и респективно профилиращи учебни предмети.
Софтуерни, хардуердни науки очевидно се насочва към „Информатика и информационни технологии”, идваме до профил „Предприемачески”.
Проектозаконът разписва текстове и всъщност новата философия на училищното образование предвижда извеждането на учебния предмет „Предприемачество” като общообразователен учебен предмет. И оттук предприемаческия профил би могъл да комбинира „предприемачество и информационни технологии”. Пак не намираме в нито един от останалите предложени профили възможност за комбинация в тези два предмета. Математическият – съответно математика, информатика, природните науки във варианти физика-биология, физика-химия и така нататък. „Изобразителното изкуство” в комбинация с история, „Музика” в комбинация с история. Тук бих искала да подчертая, че спокойно на училищно равнище, като трети и четвърти профилиращ предмет в профил „Музика” може, разбира се, да се изведе хореографията. Тя обаче не може да стане основен профил, защото хореографията не е общообразователен предмет, няма как да направим зрелостен изпит, който да е единен и еднакъв за всички. Свързано е и със стандарт. Профилиращите предмети реферират към стандарта за профилирана подготовка.
Физическото възпитание и спорта най-близко и може би най-вероятно ще бъде комбиниран с биология и здравно образование във връзка с необходимостта от здравословен начин на живот. Физическото възпитание и спорта правят изключение от всички останали предмети, тъй като по него зрелостен изпит Законопроектът не предвижда, предвид това че няма как да е писмен, анонимен и да се подчинява на общите изисквания на всички останали предмети.
От тази гледна точка т. 4 „Икономическо развитие” и т. 6 „Предприемачески” се опитват да комбинират учебни предмети от области, които са различни и няма как да намерят място в това изброяване
Що се отнася до предложенията на народния представител Светла Бъчварова и народния представител Кристиан Вигенин, мисля, че това и в предходни заседания беше коментирано.
Подкрепяме предложенията на народния представител Ирена Коцева предвид вече прогласуваното наименование на стандартите.
Що се отнася до предложението на народния представител Валери Жаблянов за включването в профилирана подготовка на чужд език извън посочените чужди езици в стандарта, тук отново стои въпросът за невъзможност да се направи държавен зрелостен изпит – единен и анонимен за всички, тъй като извън шестте, посочени в стандарта, езици няма как да се осъществи такова изпитване на национално равните. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Костадинова.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията, постъпили между първо и второ четене.
Предложението на народния представител Бойка Маринска и група народни представители за заличаване на точки 4 и 6 в ал. 3 на чл. 81.
За – 2, против – няма, въздържали се – 12.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Бойка Маринска и група.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Борислав Великов и група народни представители за отпадане на т. 6 в ал. 3 на чл. 81.
За – 2, против – няма, въздържали се – 12.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Борислав Великов и група.
Подлагам на гласуване едновременно, поради това че са идентични предложенията на народния представител Светла Бъчварова и група и на народния представител Милен Михов – има малка разлика в предложението на Кристиан Вигенин, така че предлагам отделно да го гласуваме.
За – 3, против – 11, въздържали се – няма.
Предложенията на народните представители Светла Бъчварова и Милен Михов не се подкрепят от Комисията.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Кристиан Вигенин за създаване на нова ал. 5 и преномиране от пета до девета, съответно от шеста до десета.
За – 3, против – 9, въздържали се – 2.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Кристиян Вигенин.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Гласуваме предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – 2, против – 10, въздържали се – 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Подлагам на гласуване основния текст по вносител на чл. 81 по принцип ведно с предложенията от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, приети от Комисията.
За –11, против – няма, въздържали се – 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Чл.82 – постъпили са предложения от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов.
Вносителите, желаете ли да представите предложенията?
Заповядайте, госпожо Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Нашето предложение е в чл. 82 ал. 5 да отпадне. Вече сме уточнили, включваме в думата „бизнес” да се замени „работодатели, юридически лица”, въобще казано е в по-предишен текст.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Вече е мотивирано.
Госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Предложението на Валери Жаблянов според нас дава по-прецизна формулировка. Ясно, точно определение нямам някакви специални допълнения към текста. Ясен е.
Заповядайте, госпожо Захариева, за реплика.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Да, по-скоро въпрос, касаещ предложението на народния представител Валери Жаблянов и група.
Смятам, че всичко, което е описано тук е излишно, защото професионалната подготовка се изчиства в Закона за професионалното образование и обучение, и в ал. 4 на чл. 82 по вносител много точно, ясно, конкретно е казано това: „Целите, съдържанието и характеристиките на видовете професионална подготовка се определят в Закона за професионалното образование и обучение”. Всичко това е опит да се раздуе текстът, което не смятам, че ще стои добре в Закона. Има къде да се разпишат всички тези неща. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Други желаещи народни представители да се изкажат.
Да чуем становището на Министерството на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме предложението на Ирена Коцева и смятаме за коректен текстът на вносителя. Другият текст е извън философията, разгърната в Закона.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо Кастрева.
Няма други изказвания.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Коцева и група за отпадане на ал. 5 в чл. 82.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението е подкрепено от Комисията.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – 2, против – 10, въздържали се – 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Подлагам на гласуване чл. 82 с отпадането на т. 5 – прието от Комисията по принцип.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
По чл. 83 са постъпили предложения от народния представител Ирена Коцева и група народни представители; от народния представител Валери Жаблянов и група – две предложения. Третото е за нов текст на чл. 83а.
Думата имат вносителите.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Предложението е ал. 3 да се измени така:
„(3). Съдържанието на специализираната подготовка по съответния специализиран учебен предмет за всеки клас се определя от учебни програми, утвърдени от:
1. министъра на образованието и науката – за математическите и природоматематическите училища;
2. министъра на културата – за училищата по изкуствата и културата;
3. министъра на физическото възпитание и спорта – за спортните училища.”
Направили сме уточнение, което смятаме за съществено, разбира се, може да бъде и в чл. 84, но с допълнението.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще аргументирам предложението, което сме направили с колегите.
В ал. 3 , три и четири към чл. 74 предвид окончателните редакции, които вече гласувахме и предложенията, които сме направили бяха приети между първо и второ четене.
Предложението ни е: в ал. 3 думите „и три”, да се заменят с „три и четири”.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Правя още едно допълнение по чл. 80, ал. 4 т. 2 да се добави „две” към предложението на Ирена Коцева и група.
Други желаещи да се изкажат? Няма.
Министерството на образованието и науката – заповядайте госпожо Кастрева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Съгласни сме с редакцията, която току-що направихте заедно с госпожа Дамянова.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване редакцията на предложението, направено от народния представител Ирена Коцева и група народни представители по чл. 80, ал. 4, т. 2 за добавяне на „две” преди „три и четири”.
За – 11, против и въздържали се– няма.
Предложението се приема от Комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Коцева по принцип.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – 2, против – 9, въздържали се – 1.
Комисията не подкрепя предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Подлагам на гласуване основния текст по вносител за чл. 83 по принцип ведно с вече гласуваното и прието предложение за редакция от народния представител Ирена Коцева и допълненията, направени към него.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя по принцип текста по вносител на чл. 83.
Постъпило е предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на нов чл. 83а.
Ще се мотивирате ли госпожо Бояджиева от името на вносител?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Говорих, когато това беше за чл. 83. Предложението е за следния текст: „Съдържанието на подготовката в специалните училища се определя в учебни програми, утвърдени от министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на образованието и науката”. Това е уточнение, продължение на предишния текст, който предложихме и го намираме за важно и съществено.
ПРЕД. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Да чуем позицията на Министерството.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Съдържанието на подготовката в специалните училища не се различава от съдържанието на подготовката в другите училища с изключение на един отделен раздел „Г”, където в „специалните училища се изучават специални учебни предмети”. Може би е нужно да си припомним, че става въпрос за училища за деца със сензорни заболявания.
Говорим по-скоро за децата със сензорните заболявания, които е необходимо да учат специални учебни предмети. Не съм специалист в тази област, но да речем, за да могат да четат на „Брайл”. Тук стои въпросът учебната програма за такъв учебен предмет в раздел „Г”, който не е от общообразователната подготовка – тя е еднаква с всички, защо да бъде утвърждавано от министъра на здравеопазването? Не сме убедени, че министърът на здравеопазването би могъл да има компетентността да утвърждава учебни програми за обучение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви.
Проф. Георгиева – заповядайте.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Не съм съгласна с това предложение за съгласуване с министъра на здравеопазването. Ще бъда последователна и ще припомня изказаното от мен съображение вчера. Колеги, трябва да не въвеждаме административни тежести, най-общо – първо.
Второ, учениците за тези училища са си със своя така да се каже „здравен паспорт”, да го кажа най-общо и бързо. Този здравен паспорт е по компетентност създаден, а съгласувателна процедура с министъра на здравеопазването като административна процедура изобщо не го намирам, че съдържа презумпция за грижа за детето, и единствено се разполага в чисто административна технология, която може да бъде спестена. Казах защо – за административните тежести, първо. Второ, тя няма да бъде в интерес на детето, на ученика. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря.
Други народни представители?
Чухме позицията на Министерството – не подкрепя този член.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на нов чл. 83а.
За – 2, против – 11, въздържали се – няма.
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 84 са постъпили предложения от народния представител Искрен Веселинов, от народния представител Станислав Станилов и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Ще мотивира ли някой от постъпилите предложения?
Заповядайте доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря, госпожо председател.
Предложението на господин Искрен Веселинов и група народни представители е идентично с предложението на проф. Станилов – желание да се повдигне на по-висока степен контролът върху духовните училища. Ключът е в думичката „утвърждава” от министъра на образованието и науката. Става дума за специализираните програмите.
В дискусията се повдигна въпросът доколко министърът на образованието и науката е компетентен да извършва подобна дейност. Не се съмнявам в компетенциите на министъра и мисля, че това е всеобщо мнение. Възможно е да приемем и друга идея – това да става от Дирекция „Вероизповедания”, тъй като това е компетентният орган.
Бих искал да поразсъждаваме в тази посока. Знаем колко е чувствително обществото и какви са заплахите чрез едни или други духовни училища да се прокарват и идеи, които влизат в разрез с ценностите на нашето общество.
Апелирам към сериозен разговор, за да има утвърдителен режим върху тези програми. Не съм за отлагане. Вариантът е или министърът да ги утвърждава, или да направим предложение по чл. 80, ал.4, т. 2 това утвърждаване да идва от „Дирекцията „Вероизповедания”.
Държим да има утвърдителен режим, защото утвърждаването има разрешителен акт, който при нарушение може да бъде санкциониран. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Първо, искам да подкрепя направеното предложение и мотивирано от доц. Михов. След думата „утвърдени” да се добавят думите „от министъра на образованието и науката”. Смятам, че това е правилен и необходим текст, защото касае контрола върху този процес. Според мен не е достатъчно само съгласуване.
Второ, по отношение предложението на народния представител Валери Жаблянов и група, в текста сме добавили „математиката”. Ал. 1 да се измени така: „Специализираната подготовка се придобива в специализираните училища чрез обучение в областта на математиката” и след това продължава в основния текст „спорт, култура, изкуството или чрез религиозно обучение”. Прибавянето на „математиката” е от гледна точка на нейната значимост в развитието на младите хора. Това е по нашето предложение. Подкрепяме текста, който беше мотивиран от доц. Михов.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева.
Заповядайте госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Маринова.
Колеги, не бихме могли да подкрепим предложението програмите да се утвърждават от министъра на образованието и науката, защото министърът на образованието и науката няма компетентността – аз също не се съмнявам в компетентността нито на този министър, нито на който и да било изобщо на министър на образованието като институция – но специално по отношение на тази компетентност, колеги, имам големи съмнения.
Представям си как един заместник-министър ще трябва да си положи подпис под учебна програма, за която Министерството няма експертиза. В Министерството има един-единствен експерт по религия, дори и няма, те са по съвместителство. Дирекцията, която се занимава с вероизповеданията, се намира в Министерския съвет. Дайте да не възлагаме допълнителни отговорности на министъра на образованието и науката. Друг е въпросът, че духовните училища не се и финансират. Това също не трябва да го забравяме.
По-скоро ми се иска да разсъждаваме по отношение на утвърждаването от Дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет, като искаме да има контрол, но не от министъра на образованието. Той дори няма поглед върху вероизповеданията, които има в момента. Това се прави от друга институции. Да не смесваме функциите на институциите или поне да ги проучваме преди да правим предложение. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря.
За себе си искам да уточня нещо и по-скоро като въпрос: при условията и по реда на вероизповеданията – малко повече яснота да ми внесете.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, зам.-министър Кастрева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАСТРЕВА: За нас е важно да бъде уточнен субектът, който ще утвърди тези учебни програми. Може би най-коректно е да се направи наистина от Дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, доцент Михов, за реплика.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Маринска, и на мен не ми харесва този израз, но очевидно е, че вероизповеданието, което си създава духовно училище, ще си изработи в съответствие със своя устав и регламент на функциониране програмите. Това е вън от съмнение. Разтегливо е. Ако го сложим „утвърждават от Дирекция „Вероизповедания” към МС”, приключва всичко. То е ясно, че Светият Синод ще си утвърди програмата в Семинарията, ще я прати на дирекцията и тя ще я утвърди.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Имате ли предложения за редакция на члена.
Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Предлагам редакцията: след запетайката учебни програми да продължи утвърдени от Дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет.
БЮНЯМИН ХАСАН: Не знам доколко Дирекция „Вероизповедания” може да има такива компетенции. Мисля, че няма. Точно за учебните програми?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Професор Георгиева, имате думата.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Съгласна съм с постигнатото съгласие помежду ни, че тези програми трябва да се утвърждават от Дирекция „Вероизповедания” към МС. Може би трябва да се прецизира. „Съгласуват” е по-коректното, за да не създадем проблем, без да сме го целели. Може би и на една административна структура, каквато е Дирекция „Вероизповедания” коректното е „съгласуване”, защото „утвърждаване” – се иска компетентност и по същество. Компетентност по същество в тази дирекция не може да има. Тя има други компетентности – по допустимост, по легитимност, по процедура, по технология на регистрация или законовост и така нататък. Не по същество. Да пишем „се съгласува с дирекцията”, или Дирекция „Вероизповедания” съгласува тези учебни планове, но не да ги утвърждава. Казах утвърждаване значи по същество компетентност, а на тази структура няма как да се разчита.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Съгласна съм с това, което каза госпожо Георгиева – по редно е да бъдат съгласувани с Дирекция „Вероизповедания”, след което процедурата да спре при министъра за утвърждаване. Да няма утвърждаване, само съгласувателна процедура.
Следващият ми въпрос: кой изготвя проектите на програмите, които трябва да влязат в дирекцията за съгласуване?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Съответното вероизповедание и да няма утвърждаване. Това прозвуча като предложение от проф. Георгиева.
Доц. Михов предлага да се утвърждават от Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет – това са предложенията, които се оформиха към момента освен основното по вносител.
Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: В известен степен тази процедура остава недовършена само със съгласувателен подпис.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Госпожо Маринска, колеги! Да не се плъзгаме повърхностно за реквизит гриф „съгласувам”, „утвърждавам”. Съгласувателна процедура, но не в режим „съгласувателен подпис” като административна технология или кореспонденция, а просто на титула на програмите ще има „съгласувано” и ще изчерпва и като позиция, и като форма, статут или тежест на реквизит „утвърждавам”. Съгласувателна процедура може да бъде едно писмо „съгласуват програмата”, но липсва реквизитът.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Като че ли „одобрявам” има по-голяма тежест от „съгласуване”.
БЮНЯМИН ХАСАН: Глава Шеста: Дирекция „Вероизповедания” по Закона за вероизповеданията. Въобще е изключено да й вменим такова задължение. Въобще не се занимават с образование. Това е от компетенциите само и изключително на министъра на образованието. Не може Дирекция „Вероизповедания” да се занимава с учебни програми. Това е изключено според мен и не трябва да го прави.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Госпожа Маринска има думата.
БОЙКА МАРИНСКА: В такъв случай отново се връщам на първия ми въпрос: „утвърдени при условията и по реда на вероизповеданието” – какво има предвид вносителят?
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всяко вероизповедание си има съответния ред съгласно Закона по вероизповеданията, по който съществува. Тези духовни училища, за които казахме, че нито са държавни, нито са общински, нито са частни, съществуват и се откриват по друг ред. Имаме Закон за вероизповеданията и в този случай трябва да ги четем двата едновременно.
БОЙКА МАРИНСКА: Кой ги утвърждава при условията и по реда на вероизповеданията? Чисто физически ми обяснете, кой си слага подписа?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Колеги, предлагам да отложим гласуването по чл. 84 за след почивката.
Да продължим с чл. 85.
По чл. 85 са постъпили предложения от народния представител Ирена Коцева, от народния представител Валери Жаблянов.
Раздел ІІІ „Учебен план” – няма постъпили предложения за друго наименование на раздела.
Предложението по вносител се приема единодушно.
По чл. 85 проф. Георгиева изрази желание да вземе думата.
Заповядайте.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, не само по чл. 85, а по Раздел ІІІ – Учебен план си казвам всичките смущения.
Смятам, че тук има място за много коментари и по структурата на раздела, по последователността на членовете и влизам още по-навътре – по съдържанието на някои от разпоредбите.
Чл. 85 (1) „Учебният план разпределя учебното време ...” и така нататък. Моля Ви да отидем на предпоследния член в този раздел – чл. 94 „Структурата на училищните и на индивидуалните учебни планове, както и условията и редът за тяхното утвърждаване се определят с държавен образователен стандарт..” и така нататък.
Нова опорна точка за моите смущения: чл. 89: „държавният образователен стандарт за учебния план определя рамкови учебни планове по етапи и прочие”.
В чл. 85, ал 2 казва: „структурата на учебния план обхваща три раздела” и се изписва; в чл. 94 се казва: „структурата на учебни планове се определя с държавния образователен стандарт”. Тя се определя собствено, най-детайлно и конкретно с текста на ал. 2. Схващате ли какъв микс и хаос – едно напред, две назад, наляво, надясно, антилогика.
Затова Ви казах, че исках това си изказване, защото аз сама не мога да кажа и да постигна нещата. Вие ми преведете: разпоредбата на ал. 2 не определя ли структурата на учебния план?
Учебният план не е ли училищен план? Вижте какво пише: „на училищните и на индивидуалните учебни планове”.
Казах Ви, че ми е много душесмущението. Вижте колко е еклектичен записът. Мисля и си казвам притесненията, за да ме подпомогнете с контрите Ви, но и аз Вас да подпомогна. Мисля, че най-отгоре, най-общото, най-широкото е „учебен план”, категорията „учебен план”. Така ли е? Той, разбира се, е училищен.
Няма запис в раздел „Учебен план” за видовете планове – че те са училищни и индивидуални. Трябва в уводните алинеи, както ми беше репликата за детските градини – са частни и общински, и училищата нищо няма да пишем, ние си ги знаем.
След това: като са училищни и индивидуални плановете, по-нататък няма запис, че тези училищни планове са: рамков, типов. Учебният план е училищен и индивидуален, така ли?
При чл. 89, ал. 1: „държавният образователен стандарт определя рамкови учебни планове”. Той не определя ли и други планове?
Другата ми контра: при раздел „Учебна подготовка”, за която също има държавен образователен стандарт нямаше запис на такава разпоредба. Целта на този раздел, на неговите разпоредби е да даде структурата или картината на учебния план.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Колеги, почивка.

Предлагам Ви да се върнем към чл. 84.
Правя предложение да приемем в момента текста на вносителя. Междувременно да уточним с Дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет възможно ли е да се приеме предложението, направено от колегите Станислав Станилов и Искрен Веселинов, тоест програмите да се утвърждават, а ако се утвърждават, от кого. Ако те го подкрепят, съответно ще се върнем и ще прегласуваме решението.
Госпожо Йорданова, предлагате писмените предложения да гласуваме сега заедно с текста на вносителя. Предложението, което направи доц. Михов устно? След като го съгласуваме, ще го направим допълнително и ще го прегласуваме на следващото заседание.
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Декларирам от името на вносителите, че приемам това, което току-що казахте.
За да приключа, искам да взема отношение към следващия член.
Изразявам личната си подкрепа към предложението на госпожа Полина Карастоянова по чл. 86, ал. 1. Ще моля това да се отбележи в протокола. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
За – 3, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не се подкрепя.
Трябва да гласуваме предложението на народния представител Станислав Станилов.
Може би трябваше да ги гласуваме анблок, по същия начин.
Гласуваме.
За – 3, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – 2, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 84.
Няма предложения.
Предложението на доц. Михов беше оттеглено, като уговорката беше да го гласуваме по вносител, като в следващата седмица ще имаме ангажимента с Дирекция „Вероизповедания” да съгласуваме предложението му. Ако то се потвърди и приеме, той ще го направи отново, допълнително, защото сега го оттегли. Ще прегласуваме предложението с това на Дирекция „Вероизповедания” чл. 84.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Добре, но въпросът остава отворен, защото основната дискусия беше за това дали да бъде „одобрявам” или „утвърждавам”. Ние разсъждавахме 15-20 минути, за да се уточним по повод направените предложения. Удачно ли е сега да гласуваме, а другата седмица отново да се връщаме? Не е ли по-добре тогава да го разглеждаме, когато има уточнение с Дирекцията?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Пак казвам: към момента текстът на вносителя предлага настоящото положение.
Ако се намери по-добро решение в хода на разглеждането на Законопроекта, ще постъпим по аналогичен начин, както при така наречените „неспециализирани училища”, около които се обединихме, че търсим подходящата дума в дните напред. След това винаги можем да се върнем, както го направихме и с математическите гимназии, за да прегласуваме и намерим по-добро решение.
В момента обаче нямаме проблем с тези текстове. Запазили сме настоящото положение.
Има съгласувателна процедура преди внасянето на Законопроекта в Четиридесет и третото Народно събрание с Дирекция „Вероизповедание” към Министерския съвет и с всички министерства, което ми дава основание да го подложа на гласуване.
След това можем да поискаме и писмено становище от Дирекция „Вероизповедание”. Когато то дойде, ако е нещо друго и в различна посока, просто ще коригираме текста съобразно тяхното предложение.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 84.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
„Раздел III – Учебен план”.
Няма постъпили предложения по наименованието.
Следва чл. 85. Тук бяха обявени постъпилите писмени предложения.
Колеги, изказвания?
Госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо Председател, по предложението на народния представител Ирена Коцева, може би допълнителна информация, защото в предишното обсъждане може би не съм чула, защо се предлага в този момент отпадане на този текст, за да оформя и мнението си за гласуване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако мога, да го аргументирам. Учебният план разпределя само учебното време тук. Не разпределяме годишен брой часове. Рамковият учебен план вече е казано какво съдържа: годишния брой учебни часове, определени за изучаването на всеки от учебните предмети или модулите. Това тук не е необходимо да съществува, затова сме предложили да отпадне.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Добре, благодаря Ви.
Точно това е и мотивът на предложението, което е направил Валери Жаблянов, освен начина на формулиране на структурата в трите раздела, аргументът е, че учебният план не обхваща просто часове по предмети и това трябва да бъде отразено в нормата, макар че принципно тук става дума формално за различен текст, предложен от вносителя.
Благодаря за отговора по първото предложение – за отпадането на думите „по годишен брой часове”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката по така направените предложения?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: За нас е коректна поправката, тъй като говорим за структурата на учебния план и не влизаме в детайлите, разписани в последващи текстове и в стандарта за учебния план.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По предложението на народния представител Валери Жаблянов, който е предложил изменение в ал. 2?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Предложенията на народния представител Валери Жаблянов не са в духа на Закона и записите, които той повелява. Първо, че терминологично говорим за задължително избираеми и свободно избираеми часове, които не са в терминологията на Закона.
Отново казвам, този запис върви в последващи текстове на закона – за хорариума часове и за учебните предмети.
Не подкрепяме предложението на народния представител Валери Жаблянов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Бояджиева – реплика.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви.
Аз не оттеглям предложението, защото това е част от нашето разбиране, което аргументирах в предишни предложения по Закона. Ние смятаме, че по-точното определение е „задължителна подготовка” и „свободно избираема подготовка”. Това коментирахме при дискусиите по чл. 79. Оставаме нашето предложение в сила.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – 2, против – 10, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Остана да гласуваме по принцип чл. 85 по вносител с така приетите редакции.
Моля да гласуваме.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението за текста на вносителя се подкрепя по принцип.
По чл. 86 има постъпило предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители; от народния представител Полина Карастоянова; от народния представител Милен Михов и група народни представители; от народния представител Кристиан Вигенин и група народни представители; от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Госпожо Коцева?
ИРЕНА КОЦЕВА: Предложението ни е свързано и върви по отделните членове и в бъдеще във връзка с приемане на член, свързан с държавните образователни стандарти, така че „Учебно съдържание” отпада – чл. 22.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Предложенията, направени от народни представители от нашата парламентарна група, са няколко.
Първото предложение е от народния представител Светла Бъчварова. Предлага се създаването на нова ал. 3 със следния текст:
„(3) В училищата с разширено и профилирано изучаване на изкуства, музика, изобразително изкуство и хореография, обучение за придобиване на разширена и профилирана подготовка може да се осъществява и в задължителните учебни часове без учебните предмети „Физическо възпитание и спорт”, „Музика” или „Изобразително изкуство”.
Второто предложение е ал. 3 да стане ал. 4.
Предложението е мотивирано от нашето разбиране за по-разширено, но по-точно определение на „училища с разширено и профилирано изучаване на изкуства”.
По вносител е „училища по културата”. Това е предложение на училища, които и сега, в момента работят с такъв профил – в Благоевград и в Пловдив. Това са предложения, направени по време на наши срещи с родители и учители.
Идентично е предложението на Кристиан Вигенин по чл. 86, ал. 2. След израза „по изкуствата” да се добави изразът „училищата с разширено и профилирано изучаване по музика, изобразително изкуство и хореография”.
Няма го доц. Михов, но виждаме, че това предложение е тъждествено с предложението, което са направили Светла Бъчварова и Кристиан Вигенин.
Още едно предложение по чл. 86 от Валери Жаблянов – за изменения в ал. 2, която да придобие следния вид:
„(2) В спортните училища, лицеите и в училищата по изкуствата обучението за придобиване на специализирана подготовка може да се осъществява и в задължителните учебни часове вместо учебните предмети „Математика”, „Физика”, „Химия”, „Биология”, „Физическо възпитание и спорт”, „Музика” или съответно „Изобразително изкуство”.
Предложението произтича от нашето предложение за включване на лицеите в структурата на образованието. Зная, че това не беше подкрепено от Комисията, но не сме се отказали от предложението. Оставям и предложението на Валери Жаблянов в дискусията по обсъждане на този член.
Тъй като нямахме възможност вчера да коментираме въпроса за лицеите, смятаме, че едно учебно заведение, което има пряка връзка и работи с висше учебно заведение, в България има добри примери, примерно Италианският лицей – едно от най-авторитетните учебни заведения, мисля за добър пример в това отношение. Затова смятаме за правилно да остане като обект на обсъждане въпросът за лицеи в рамките на структурата на българската образователна система. Запазваме това предложение на Валери Жаблянов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Становище на Министерството на образованието и науката.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Така направените предложения в своята цялост нарушават общообразователната подготовка, като подготовка, гарантираща равен достъп на децата до следващ клас, и подготовка, която е в контекста на Закона за всички ученици от съответните класове в еднакъв обем и в еднакви учебни предмети. Смятаме, че с тези предложения това се нарушава и затова не ги подкрепяме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване по реда на тяхното постъпване предложенията на народните представители по чл. 86.
Предложенията на народните представители Светла Бъчварова и група народни представители и на Милен Михов и група народни представители, които са идентични.
Моля да гласуваме двете предложения анблок.
За – 3, против – 10, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението от народния представител Полина Карастоянова.
За – 3, против – 11, въздържали се – няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението от народния представител Кристиан Вигенин и група народни представители.
За – 2, против – 11, въздържали се – няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Госпожо Бояджиева?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: По ал. 3?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, думите „учебно съдържание” да отпаднат съобразно направените редакции преди това.
Предложението се подкрепя.
Предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – 2, против – 12, въздържали се – няма.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 86 по принцип с приетите редакции.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
По чл. 87 има направено предложение от народния представител Ирена Коцева за добавяне на още една алинея към така направените предложения.
Колеги, изказвания?
Становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме вносителя, тук всичко е изчерпателно.
Подкрепяме и предложението за изменение на народния представител Ирена Коцева.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 87 по принцип, с приетата вече редакция.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По чл. 88 има направено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Госпожо Бояджиева?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Предложението е за изменение в ал. 1:
„(1) В допълнителните учебни часове се осъществява обучение за придобиване на допълнителна подготовка.”
Предложението е за замяна на думата „факултативни” с „допълнителни”, което смятаме, че по-точно отговаря на същността на този запис.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Становище на Министерството на образованието и науката.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: В терминологията на Закона подкрепяме вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Не виждам други желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – 2, против – 12, въздържали се – няма.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 88.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението се приема.
По чл. 89 има постъпили предложения от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, изказвания?
Ако позволите, аз да аргументирам предложенията, които сме направили с госпожа Коцева и останалите колеги. Става въпрос за прецизиране на три точки към точките на вносителя.
Първата е т. 2. Тук спираме само до Раздел А – Наименованията на учебните предмети или модулите, включени в Раздел А. Предлагаме останалата част да отпадне, тъй като считаме, че това трябва да бъде разработено на подзаконово ниво.
Следващите изменение са в т. 4 и съответно в т. 5 и са в същия дух.
Госпожа Бояджиева.
МАРИЯНА БОЯДЖИЕВА: Нашето предложение в чл. 89 е да се направят следните изменения:
„(1) Държавният образователен стандарт за учебния план определя рамкови учебни планове по класове в зависимост от вида на образованието, спецификата и формите на обучение.”
В ал. 2 т. 3 да се измени така:
„3. Седмичният и годишният брой на учебните часове, определени за изучаването на всеки от учебните предмети и/или модулите, включени в Раздел А по класове, етапи и степени на образование.”
Предложението е направено на основание на нашето разбиране, че рамковият учебен план трябва да бъде не само за етап и степен, но и за клас. Според нас това би запазило единството на системата и би осигурило проходимост и съпоставимост.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, изказвания?
Становище на Министерството на образованието и науката –госпожа Костадинова.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: По отношение на предложенията на народния представител Ирена Коцева – подкрепяме ги.
Предвид на това, че в самия рамков учебен план се говори за годишен брой учебни часове, може би предложената корекция по класове, етапи и степени би била по-коректна, тъй като самото разписване на рамковия учебен план говори за годишен брой часове. За седмичен брой часове смятаме, че не е редно да се разписва в рамковия учебен план.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Да разбирам ли, че възприемате първата част – промяната в ал. 1 – Рамкови учебни планове по класове?
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Да, възприемаме, доколкото по вносител самата ал. 2 говори за годишен брой учебни часове, което веднага препраща към клас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест Министерството подкрепя предложението на господин Жаблянов за изменение на чл. 89, ал. 1.
Госпожа Костадинова.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: За да съм ясна, предлагам да се направи обединяване на двете алинеи, като се каже, че „Държавният образователен стандарт за учебния план определя рамкови учебни планове по класове, етапи и степени на образование в зависимост от вида” и така нататък – остават непроменени в другия вариант.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Бояджиева, желаете ли да добавите нещо.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Ако Комисията прецени, че можем да разделим двете предложения – нашето предложение за изменение по ал. 1 да бъде включено и другото предложение да се гласува отделно, което видимо не се подкрепя. Все пак да търсим изчистване на текстовете и по-добър запис.
Ако се възприеме изчистване на текстовете, е по-добре да ги гласуваме по отделно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
По чл. 80, ал. 4 да предложа от името на Комисията общ текст за ал. 1 съгласно становището на Министерство на образованието и науката, който да звучи по следния начин:
„Чл. 80 (1) Държавният образователен стандарт за учебния план определя рамкови учебни планове по класове, етапи или степени на образование в зависимост от вида на образованието и спецификата и формите на обучението.”
Моля да гласуваме първо редакцията на Комисията по чл. 80, ал. 1.
Госпожа Кастрева.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Казахте и така ще влезе в записа, но така е в първия запис. В ал. 2, т. 3 е изписано: „включени в Раздел А по класове, етапи и степени на образование”. За да бъдат в синхрон текстовете, може би е по-добре да бъде и в ал. 1 „... или степени”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест предлагате: „Държавният образователен стандарт за учебния план определя рамкови учебни планове по класове, етапи и степени на образование в зависимост от вида на образованието и спецификата и формите на обучението”.
Моля да гласуваме.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Ще го разделя на две.
Първо гласуваме предложението за изменение на ал. 1 по принцип.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Сега гласуваме следващото предложение – за изменение на т. 3.
За – 2, против – 12, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 89 с приетите вече редакции.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Колеги, следва чл. 90.
Тук ще направя процедурно предложение по настояване на министъра на спорта за отлагане на чл. 90. Той пожела изрично да изрази становище по този член относно третия час по физическо. Ако сте съгласни, ще го подложа на гласуване, но да уважим министъра на спорта. Имат предложения не само по този текст, и по други, но настояването е за чл. 90.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане разглеждането на чл. 90, след като поканим министър Красен Кралев.
За – 14, против и въздържали се - няма.
Предложението се подкрепя единодушно.
Има предложение от народния представител Валери Жаблянов за създаване на нов чл. 90а.
Госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо Председател, понеже тук също има за спортните училища и е свързано може би да го разглеждаме, когато участва или има становище и министърът. Само по първата част е – по ал. 1. В ал. 3 също има, защото там има и треньор.
Предлагам заедно с чл. 90 да бъде отложено от днешното заседание и да се разглежда тогава, когато Комисията обсъжда чл. 90.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Обратно становище? Не виждам.
Колеги, моля да гласуваме.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема единодушно.
По чл. 91 има постъпили предложения от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, от народния представител Лютви Местан и група народни представители, от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Изказвания?
Госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми колеги, нашето предложение е в чл. 91, ал. 1 след израза „съгласуване” да се добави изразът „висши учебни заведения, културни институции и”, а след думата „планове” да се добави изразът „за разширена и профилирана подготовка по музика и изобразително изкуство”.
Само да погледна дали хореография съществува в основното предложение. Няма го.
Мотивът за това е, че според нас съгласуването с висшите училища е много съществена добавка, свързана с актуалността на знанието, което ще се преподава в училище.
В същото време въпрос и към вносителите – съгласуване с бизнеса – доколко е ясен този текст? Точно с кого ще се съгласува? Дали наистина това е нормативно издържан юридически текст, защото сам по себе си не е юридическо лице.
По ал. 1 – „Министърът след съгласуване с бизнеса”. Моля вносителите да кажат доколко е ясно, защото бизнесът са различни юридически лица, в зависимост от професията, нямаме субект срещу нас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако позволите, от името на вносителя. Бизнесът съществува като термин и в Закона за професионалното образование и обучение. Ако Ви притеснява, мисля, че някъде имаше предложение за замяна.
Госпожо Михайлова, ще направите ли по чл. 80, ал. 4 предложение, да го заменим, за да бъдем по-коректни? Пак казвам: в Закона за професионалното образование и обучение е възприет бизнесът като такъв. За да следваме обаче логиката на всички направени досега промени, сте права. Благодарим за забележката.
Госпожо Коцева?
ИРЕНА КОЦЕВА: Правя предложение да заменим думата „бизнеса” с „представителите на работодателите и юридическите лица с нестопанска цел”. Така ще бъде идентично, както в чл. 81.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагам да останат само работодателите, ако сте съгласна, за да заменим бизнеса, защото там сме в друга хипотеза. Там действително можеха да бъдат юридическите лица с нестопанска цел, а тук да се ограничим само до работодателите.
ИРЕНА КОЦЕВА: Добре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагате да заменим „бизнеса” с „работодателите” ?
ИРЕНА КОЦЕВА: С „представители на работодателите” или само „работодателите”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Както сме го предложили.
ИРЕНА КОЦЕВА: „представители на работодателите”. Така върви в чл. 81. „Работодателски организации”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Не виждам.
Госпожо Коцева, може ли да направите ново предложение по чл. 80, защото няма как Министерството на образованието и науката да направи предложение. Ще го припознаем.
Направо моля да изчетете предложението за текст на ал. 1.
ИРЕНА КОЦЕВА: „Въз основа на рамковия учебен план по чл. 89, ал. 2 министърът на образованието и науката след съгласуване с представители на работодателите, с министъра на младежта и спорта и с министъра на културата утвърждава типови учебни планове по специалности от професии за професионална подготовка.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване току-що направеното предложение по чл. 80, ал. 4 от госпожа Коцева.
Госпожа Кастрева.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: По принцип, а за съответните професии дали става ясен текстът?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Моля дайте предложение как да звучи текстът на ал. 1, така че да включим и направените от Вас предложения, и да припознаем предложението на народния представител Лютви Местан.
Мога ли да прочета един вариант, за да каже Министерството на образованието и науката дали е съгласно и дали сме достатъчно ясни?
„Въз основа на рамковия учебен план по чл. 89, ал. 2 министърът на образованието и науката след съгласуване с представители на работодателите, с министъра на младежта и спорта и с министъра на културата утвърждава типове учебни планове по съответните специалности от професии – за професионална подготовка.”
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Ако се сложи след „министъра на културата” „съгласуване с представители на работодателите, министъра на младежта и спорта и министъра на културата по съответните професии утвърждава типови учебни планове”... и така нататък.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „След съгласуване по компетентност с представители на работодателите, с министъра на младежта и спорта и с министъра на културата – утвърждава типове учебни планове по специалности от професии за професионална подготовка”.
Нека отново да прочетем ал. 1:
„(1) Въз основа на рамковия учебен план по чл. 89, ал. 2 министърът на образованието и науката – след съгласуване по компетентност с представители на работодателите, с министъра на младежта и спорта или с министъра на културата – утвърждава типове учебни планове по специалности от професии за професионална подготовка.”
Колеги, така става ли ясно?
Колеги, от МОН, приемате така направената редакция по чл. 80, ал. 4.
Моля да гласуваме.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението по чл. 80 е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
За – 2, против – 12, въздържали се – няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Лютви Местан и група народни представители. Предлагаме да го подкрепим по принцип.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Милен Михов и група народни представители.
За – 3, против – 11, въздържали се – 1.
Предложението не се подкрепя.
Гласуваме предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Колеги, оттегляме предложението, тъй като има направена корекция. Имало е техническа грешка, която е била поправена – има такава процедура.
В такъв случай подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип за чл. 91 с приетите редакции.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
По чл. 92 има предложение от Борислав Великов и група, от Милен Михов и група, от народния представител Ирена Коцева и група.
Имате думата за изказвания.
ИРЕНА КОЦЕВА: Госпожо Председател, имаме предложение да бъде създадена нова ал. 2: „Училищния учебен план съдържа седмичен брой часове по учебни предмети”. След предложението ни за нова алинея предлагаме досегашната ал. 2 да стане ал. 3, досегашната ал. 3 да стане ал. 4 и накрая да завърши с думите: „училищния учебен план – да се добави – се приема от педагогическия съвет и не може да се променя през учебната година”.
Подобно е предложението на Милен Михов и на господин Великов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението на доц. Великов е редакционна поправка.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз нямам предложения. Няма внесени предложения от нашата група. Намираме за правилно в първото предложение на господин Великов да се добави „се приема от педагогическия съвет”. Не го приемам толкова като редакционно. По този начин педагогическият съвет се ангажира в процеса и е добре това да бъде подкрепено.
Смятам, че другите две предложения – на Милен Михов и на Ирена Коцева, ще доведат до по-добър текст. Биха били полезни към общия текст на вносителя. Подкрепяме ги.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предварително казах, че предложенията са идентични и ще подобрят значително текста и процедурите по училищния учебен план.
Становище на Министерството на образованието и науката.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Смятаме за коректен текстът с поправките, които бяха направени от Ирена Коцева – поправки върху текста на вносителя. Другите са в духа на тези предложения. Единствено предложението на господин Михов казва: „училищният учебен план се одобрява”. Думата „приема” кореспондира с основните правомощия на педагогическия съвет. По-добре е да бъде „приема”, както беше направено.
Приемаме текста на вносителя, редактиран от Ирена Коцева.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението от Борислав Великов – това са идентични предложения.
Други изказвания? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението от Борислав Великов и група. „Като не може да се променя през учебната година”.
Гласуваме.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на Милен Михов и група.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Поставям на гласуване предложението на Ирена Коцева и група,по принцип, тъй като сме запазили съюза „и”.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 92 по вносител, по принцип, с вече приетите редакции.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По чл. 93 има постъпили предложения от Мариана Тодорова и група, от Ирена Коцева и група, от Валери Жаблянов и група народни представители.
Ще аргументирам предложението на госпожа Тодорова от нейно име. То е за допълнение на ал. 1 – да се добави: „индивидуалният учебен план, който се утвърждава със заповед на директора за учениците със специални образователни потребности, се контролира ежемесечно от РУО”. Тук терминологията на Законопроекта не е спазена.
Аз лично подкрепям предложението, защото считам, че е важно изпълнението на индивидуалния учебен план да се контролира по-усърдно.
ИРЕНА КОЦЕВА: Имаме допълнение към текста на вносителите – след думите „потребности”, да се добави „които се обучават в присъствена форма”. Текстът ще звучи: „За учениците в индивидуална форма на обучение, както и при необходимост за учениците със специални образователни потребности, които се обучават в присъствена форма, въз основа на училищния учебен план, се разработва индивидуален учебен план, който се утвърждава със заповед на директора.”
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: По реда на постъпилите предложения смятам, че предложението на госпожа Мариана Тодорова ще бъде полезно, защото включва контрол, който видимо е необходим. До този момент в такъв текст не е решен.
По отношение на предложението на госпожа Коцева – един въпрос: за тези, които не са в присъствена форма, как ще действаме? Тук говорим за индивидуален учебен план, който се утвърждава със заповед на директора.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук става въпрос за индивидуалния учебен план в индивидуалната форма на обучение.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Но дали става достатъчно ясно? Нали включвате нов текст?
Предложението на Валери Жаблянов – чл. 93, ал. 2 се изменя така: „Индивидуалният учебен план за учениците с увреждания може да включва и „Раздел Г – Учебни часове, предвидени за изучаване на специалните учебни предмети”, а също и изменение в ал. 6: „За обучението по всеки предмет за индивидуалния учебен план екипът за развитие на способностите на учениците разработва индивидуална учебна програма, която се утвърждава от директора на училището”. Тази добавка в двата текста е свързана с това, че поначало се визират в този член учениците със сензорни увреждания. Според нас не само те имат тези потребности. Затова сме разработили тези две допълнения в ал. 2 и ал. 6.
БОЙКА МАРИНСКА: В предложението на госпожа Мариана Тодорова е необходимо да се направи редакция – РУО в ал. 1, и горе, да не се чете „регионален инспекторат по образование”, а „регионално управление”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Един коментар за специалните учебни предмети в Раздел Г. Въпросът ми е по-скоро към Министерството, тъй като колегите имат предвид ученици не само със сензорни, но и с други увреждания, имат специални предмети. Питам: има ли такива? Какво разбираме под „специални учебни предмети за ученици със сензорни увреждания”?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Специално за сензорни увреждания е обучението по Брайл. Нямаме други специални учебни предмети. Затова текстът на вносителя е коректен.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Да допълня. В чл. 85, ал. 3, където се прие структура на учебния план, изрично е казано, че в специалните училища за учениците със сензорни увреждания се включва този Раздел Г. Затова и текстът на вносителя е коректен, защото препраща към учениците със сензорни увреждания, в специалните училища, където има Раздел Г.
Ще добавя още нещо. В хода на дискусията възникнаха колебания. Ал. 1 казва: „За учениците в индивидуална форма на обучение”, а по-нататък проектът на Закона разписва каква е тази форма и при какви обстоятелства се позволява записването в такава форма. Така че за всички, които са на индивидуална форма, се прилагат индивидуални учебни планове, респективно програми. А за учениците със специални образователни потребности, които са в присъствена форма, разбирайте и в дневна, а не само в индивидуална, е необходимо разписването на индивидуален учебен план, индивидуална учебна програма, доколкото те не могат да постигат общите изисквания. Затова ал. 1 уточнява: учениците със специална форма, които са в присъствена форма, за да ги извади от общата категория на индивидуалната форма, където те също се включват.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Не виждам.
Първо ще поставя на гласуване предложението за редакция на предложението на госпожа Мариана Тодорова. Тоест първо гласуваме предложението на Мариана Тодорова и след това редакцията, предложена от госпожа Маринска.
Предложение от народния представител Мариана Тодорова по ал. 1.
Моля, гласуваме го по принцип.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Ние не казахме нашето становище. Говорим за контрола на...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Отменете гласуването.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Във връзка с предложението за ежемесечен контрол от страна на регионалното управление по образование (както беше поправено), то е неефективно. Не сме убедени, че всички регионални управления по образованието ще имат капацитет. Не можем да предвидим колко деца ще бъдат в такава форма на обучение. Директорът на училището отговаря и контролира осъществяването на изпълнението на всички дейности в училище. Не смятаме за ефективно РУО да се ангажира с ежемесечен контрол по изпълнението на индивидуалния учебен план.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам отново на гласуване предложението на госпожа Тодорова по принцип.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Идеята на госпожа Тодорова е, че има много оплаквания на родителите, че контролът по изпълнението на този индивидуален план не се случва. Идеята е да го оптимизираме.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Бих допълнила, че вече ще говорим и за регионални центрове за ресурсно подпомагане. Когато говорим за деца със специални образователни потребности, смятам, че по-скоро в компетентностите на този център е да осъществи този контрол.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще припомня, че тези текстове сме ги отложили. Не сме ги гласували, за да се изчистят функциите по предложение на Националната асоциация на ресурсните учители. Ако след това преценим, че контролът ще се осъществява от тях, ще го вменим в техните функции и ще го добавим. Смятам, че сега можем да подкрепим предложението по принцип, а ако се налага редакция, да я направим. Мисля, че към момента можем да се съобразим. Моля, експертите на Комисията да си запишат чл. 93.
Още веднъж подлагам на гласуване предложението на госпожа Тодорова по принцип относно чл. 93.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Гласуваме редакцията, направена от госпожа Маринска по чл. 80.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на Ирена Коцева и група.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на Валери Жаблянов и група.
За – 2, против – 9, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 93, по принцип, с направените редакции.
За – 13, против и въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
По чл. 94 няма постъпили предложения.
Има предложение от Валери Жаблянов и група за създаване на чл. 94а, като съдържанието му донякъде припокрива съдържанието на чл. 94.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Предложението наистина е отразено в тази редакция. Оттеглям предложението за чл. 94а.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Предложението за създаването на нов чл. 94а е оттеглено.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 94 и чл. 95.
Няма постъпили предложения по чл. 94, по чл. 94а предложението беше оттеглено, няма постъпили предложения по чл. 95, по наименованието на Раздел ІV и по чл. 96.
Изказвания? Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката? Подкрепяте вносителя.
Поставям ги на гласуване анблок.
За – 14, единодушно, против и въздържали се – няма.
Член 97 – има направени предложения от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители и от народния представител Милен Михов.
Госпожо Бояджиева?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Предложението е за създаване на ал. 8, при условията на този Закон за учениците от паралелките с разширена и профилирана подготовка по музика може да се организира индивидуално обучение по музикален инструмент и/или пеене. Всъщност това се съдържа в ал. 7: „...за ученик от паралелка може да се организира и индивидуално обучение по отделен учебен предмет или модул”. Ако Комисията прецени, че може по принцип, защото де факто се съдържа в ал. 7.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Същото е и на Милен Михов, само че няма как да го подкрепим по принцип.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Виждате, че има съвпадащи текстове от училища по изкуствата, от различни, включително... Те са дошли до народните представители от различни групи, не са дали само до една парламентарна група, затова ги има като различни предложения.
В този член само на Светла Бъчварова, нямаме друго предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме текста на вносителя. Не подкрепяме останалите текстове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Бояджиева, предложихте да гласуваме по принцип.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Защото се съдържа наистина в новата редакция. Ние сме работили във варианта, който гледахме и за първо четене.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението се съдържа в ал. 7 на вносител.
Тоест предлагате да го подкрепим по принцип, като се възприеме редакцията на вносителя за ал. 7. Така ли?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Да, аз ще подкрепя текста и предлагам по принцип, ако са съгласни членовете на Комисията, да подкрепят предложението на Светла Бъчварова.
Нямам правомощия да го оттегля, може да е логично, но ако не присъства народният представител, който е внесъл предложението, нямам такива правомощия.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ние също не можем да го оттеглим от името на Милен Михов. В такъв случай можем да ги гласуваме по принцип, като се запази и се възприеме редакцията на вносителя за ал. 7.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, както и предложението на Милен Михов за създаване на нова ал. 8 по принцип.
За – 13, против и въздържали се – няма.
За стенограмата – редакцията се запазва за ал. 7 по вносител.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители в останалата му част.
За – 2, против – 11, въздържал се – 1.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 97.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По чл. 98 има направено предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и от Валери Жаблянова и група народни представители.
Изказвания?
ИРЕНА КОЦЕВА: Поправката, която правим във вносителя, е да се заличат думите „нормиране и заплащане на труда” пак във връзка с чл. 22.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Предложението на Валери Жаблянов е продиктувано от нашето виждане за това, че „Центрове за подкрепа на личностно развитие” според нас трябва да бъде заменено с „Центрове за развитие на способностите”, тоест предложението произтича от различното наименование, което ние виждаме за тази структура.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме текстовете на вносителя с редакцията на народния представител Ирена Коцева.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – 2, против – 12, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 98 по принцип с приетата вече редакция.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
По наименованието на Раздел V няма постъпили предложения.
Поставям го на гласуване.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По чл. 99 има направени предложения от народния представител Иван Чолаков и група народни представители и от народния представител Милен Михов и група народни представители, които са абсолютно идентични.
Това е съгласувано с писменото предложение на Министерството на спорта.
Становище на Министерството на образованието и науката.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме и двете предложения, защото те са коректни и уреждат и двата казуса – 15 и 1 септември, както текста на вносителя, но с редакциите, които са предложили народните представители Иван Чолаков и Милен Михов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Анастасова.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Според мен е по-прецизно да се приеме редакцията на Иван Чолаков, за да няма повторения, защото в редакцията на Милен Михов „след 1 септември” е допълнено „за спортните училища”, а всъщност в първото изречение е упоменато.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, тъй като, ако се приеме предложението на доц. Михов, текстът на алинея трета би звучал така: „Учебната година е с продължителност 12 месеца и започва на 15 септември, а в спортните училища – на 1 септември”.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Иван Чолаков и група народни представители.
За – 13, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители.
За – 11, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип за чл. 99 с приетата вече редакция.
За – 14, против и въздържали се няма.
Член 100 – има постъпили предложения от народния представител Иван Чолаков и група народни представители; от народния представител Станислав Станилов и група народни представители; от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Изказвания?
Госпожа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Предложението на колегата Чолаков и група народни представители е свързано с това да се заменят думите „се определя от министъра на младежта и спорта” с думите „е целодневна”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Мога и аз да се включа с аргумент – така или иначе в тези училища организацията е целодневна. Предложението е на министъра на младежта и спорта. Ние лично ще го подкрепим.
Проф. Станислав Станилов е предложил организацията на учебния ден да е целодневна, при едносменен режим.
В ал. 2 предложението е: „Целодневната организация на учебния ден за учениците от І до VІІ клас – организацията да бъде целодневна”.
От името на вносителите ще кажа, че тук сме направили малка отстъпка предвид многото становища на директори на училища и учители относно целодневната организация и по отношение на организацията, и по отношение на материалната база сме предложили от V до VІІ клас целодневната организация да бъде при желание на родителите и съобразно възможностите на училището. В тази редакция, в сравнение с предишни разпоредби, които сме внасяли по този Законопроект, даваме възможност, особено на училищата в малките населени места, където има и материална база, и родителите желаят. Поправката има и социален елемент – тези училища да получават средства за целодневна организация, а в по-големите градове, където все още няма такива възможности, да има само там, където родителите желаят и училището има възможност, за да се избегне напрежението, което се създава в началото на учебната година.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Предложението на Валери Жаблянов е за следните промени:
„(1) Организацията на учебния ден е полудневна и целодневна. Държавата създава условия в държавните и общински училища за разширяване на възможностите за целодневна организация на целодневния ден”.
Нова ал. 4:
„(4) Условията и редът за организиране и провеждане на полудневната и целодневната организация на учебния ден се определят с държавните образователни изисквания за институциите и организацията на дейностите в тях”.
Тук по нашето предложение се съдържа важно определяне на периметъра на отговорност на държавата до държавни и общински училища, както и нормата, която оказва как ще се регулира процесът. Това е всъщност смисълът на предложението, което сме направили.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Колеги, изказвания?
Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, аз много бих искала наистина при едносменен режим да се създават условия за разширяване на възможностите за целодневна организация на учебния ден, но всички знаем какви са условията в училище, материално-техническата база. Независимо от желанието, което съм сигурна, че имаме всички, реалностите са други и бихме създали сериозни проблеми в училищата, ако се приеме предложението на проф. Станилов.
В този смисъл съм убедена в добрите намерения, но ще се въздържа, защото то по-скоро ще създаде проблеми, отколкото да реши такива. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, други изказвания?
Да добавя само по отношение на новата ал. 4, която предлагат колегите, тъй като прегледах текста на раздела до края. Виждам, че ние никъде не сме уредили как ще се случва всъщност целодневната и полудневната организация. Мисля, че е коректно да отразим, че това ще се случи в държавно-образователния стандарт за организация на дейностите в училищното образование.
Госпожа Кастрева.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: По реда на тяхното постъпване подкрепяме вносителя.
Подкрепяме поправката, която е направена от народния представител Иван Чолаков и предложението на народния представител Валери Жаблянов, което Вие вече редактирахте, и забелязахте, че наистина е коректно да има нова ал. 4, в която да се каже обаче, че „условията и редът за организиране и провеждане на полудневната и целодневна организация на учебния ден се определят с държавния образователен стандарт за организация на дейностите в училищното образование”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Кастрева, за тази редакция, която ще възприемем като редакция на Комисията.
По отношение на ал. 1 за конкретизиране на държавните и общински училища?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Нямаме тук.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Иван Чолаков и група народни представители.
За – 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предложение от народния представител Станислав Станилов.
За – няма, против – няма, въздържали се – 14.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Предлагам да го приемем по принцип, като се отрази редакцията, която ни беше предложена от Министерството на образованието и науката.
Казах, че можем по чл. 80 като редакция на Комисията да възприемем.
За – 14 – единодушно.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията по чл. 80, ал. 4 за създаване на нова ал. 4.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип за чл. 100 с приетите вече редакции.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Благодаря за участието на всички в изнесеното заседание.


(Закрито в 16,15 ч.)