На 12 май 2015 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

Д н е в е н р е д:

1. Разглеждане на второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 21.11.2014 г. продължение.
2. Разни.

---

Заседанието бе открито в 12,15 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията и госпожа Корнелия Маринова - зам.-председател.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Кворумът за днешното заседание е налице, така че откривам заседанието и ви предлагам то да протече днес по обявения дневен ред. Има ли други предложения? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Започваме с точка първа от дневния ред:
Разглеждане на второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 21.11.2014 г. . продължение.
От страна на Министерството на образованието и науката в заседанието днес участват госпожа Ваня Кастрева, зам.-министър на образованието и науката, госпожа Евгения Костадинова, директор в дирекция „Образователни програми и образователно съдържание”, също госпожа Ралица Кирилова, парламентарен секретар.
На предходното заседание, колеги, беше гласуван чл. 100, така че продължаваме с чл. 101.
Има постъпили писмени предложения от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Заповядайте за изказвания, колеги. Госпожо Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря, госпожо председател. Нашето предложение е да бъдат създадени две нови алинеи – ал. 3 и ал. 4, с които уточняваме, че общият брой на задължителни избираеми учебни часове за една седмица не може да бъде по-малък от 22 и по-голям от 32 учебни часа, както и текста на нова ал. 4, че изключения по ал. 3 се допускат за учениците, които се обучават чрез работа или така нареченото дуално обучение, като и при тях определяме, че броят на задължителните избираеми учебни часове може да достигне до 44 учебни часа, в което се включва и обучението по време на практика, както и обучение в иновативните училища. Сегашната ал. 3 да стане ал. 5. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Жаблянов има думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Госпожо Дамянова, нашето предложение съдържателно е практически същото, оформено е по различен начин. Във вашето предложение има една алинея повече, ние сме събрали текста в една допълнителна ал. 2. Предлагам да процедираме както прецените.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Аз всъщност само да кажа, че принципно бихме могли да подкрепим предложението, направено от народния представител Валери Жаблянов, но тук не се включват иновативните училища, обучението в иновативните училища, което включва предложението на Ирена Коцева и групата народни представители. Така че предлагам да приемем по принцип предложението на господин Жаблянов в редакцията, която е предложена от Ирена Коцева и група народни представители.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме предложението на народния представител Ирена Коцева, за нас то е работещо, ефективно. По-принцип това е и предложението на народния представител Валери Жаблянов, но все пак първото е в по-изчерпателен вид и дава шанс и за иновативните училища.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Единодушно се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване по принцип предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя единодушно.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 101. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Член 101 се подкрепя по принцип.
По чл. 102 има постъпили писмени предложения от народния представител Иван Чолаков и група народни представители, предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания.
Госпожо Коцева, заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря, госпожо председател. Без да сме против предложението на колегата Чолаков, но като народния представител от град, в който има спортно училище, тук съвсем коректно сме отбелязали в ал. 2, както и в ал. 3 условия, сред които всяка година министърът на образованието и науката ще определя със заповед началото и края на учебните дни, касаещи спортните училища, не по-късно от 1 септември на съответната година. Това е уточнението, което прави народния представител Иван Чолаков, както и държавния спортен календар и училищния учебен план, които също са регламентирани в неговото предложение как да бъдат определяни. И предлагам да подкрепим предложението от колегата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Нашето предложение в случая е по-общо, то урежда като цяло процедурата. Предложението е в чл. 102, ал. 2 преди началото да се добави израза „не по-късно от две седмици”, което включва и срока за спортните училища, както е предложено от господин Чолаков. Затова предлагам да се приеме общото условие „не по-късно от 2 седмици”. То да се отнася за всички училища, включително за спортните със съответната специфика на тяхната дейност – спортни лагери, спортни занимания и т.н. Смятам, че изчерпва и предложението на Чолаков.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители е идентично с това на господин Чолаков. Това е и предложението, което се съдържа в становището на Министерството на младежта и спорта.
Какво е становището на Министерството на образованието?
ВАНЯ КАСТРЕВА: По същество те наистина са идентични, но ние също смятаме, че може би когато се каже не по-късно от 1 септември е коректно и точно, двете седмици са точно 1 септември.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, Вие предлагате да приемем предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което е по-общо и включва и спортните училища. Така ли да ви разбирам? Кажете си становището конкретно по предложенията на всеки един народния представител.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Предложението на народния представител Иван Чолаков, всъщност редакцията, която е „не по-късно от 1 септември на съответната година” е точна и коректна. Казвам, че по същество предложенията на останалите са по смисъл идентични, но приемаме предложението на народния представител Иван Чолаков.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, това, което мен ме притеснява в предложението на господин Чолаков, е, че на 1 септември започват не само спортните училища и за тях това ще е късно. Предложението на колегата Жаблянов „не по-късно от 2 седмици” решава този проблем. Ако не се лъжа, в София това е Руското училище.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Руското училище е извън българската образователна система.
СТОЯН МИРЧЕВ: Става въпрос, че предложението на господин Жаблянов предотвратява такъв тип проблеми.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Вижте, няма смисъл да се разгаря такъв спор. Какво е предложението по същество? Да не се обвързва с конкретна дата, защото знаете, че има съботи, недели, да не пишем дата, да пишем 2 седмици. Но както прецените.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, аз ще кажа, че имаме и иновативни училища. Госпожо Кастрева, съгласни ли сте да възприемем редакцията на господин Жаблянов, защото имаме и иновативни училища?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Коментираме с госпожа Костадинова обстоятелствата, че вероятно с иновативните училища, давайки им правото на автономия, а те имат и повече учебни седмици, може би предложението на господин Жаблянов, което означава, че в средата на август трябва да бъде, не по-късно от средата на август трябва да бъде заповедта на министъра. Това ще бъде един вариант, даващ повече възможности. Неговият аргумент с фиксирането на 1 септември може би има своята аргументация предвид обстоятелствата, че 1 септември може да е събота или неделя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре. Експертите? Госпожо Йорданова, заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Тъй като в предходни текстове за спортните училища вече работим с датата 1 септември, може би действително е удачно да е датата 1 септември. Ние казваме „не по-късно от 1 септември”. Най-късната дата е 1 септември. А така, както е предложил редакцията господин Жаблянов, поне аз като я чета, излиза не по-късно от 2 седмици преди началото на учебната година, а началото на учебната година е 15 септември. То излиза същото.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Вижте, логиката е да не се фиксират конкретни дати, защото датите понякой път в календара попадат и в почивни дни и започва една калкулация коя е датата и от кога е заповедта. Когато са 2 седмици, мисля, че е напълно изчерпателно. На много места включително изборите се определят по този начин. Това имам предвид, нищо повече. Защото има и училища, които започват на различна дата първия учебен ден.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, аз лично не виждам проблем да приемем по-общата формулировка, предложена от колегите Жаблянов и група народни представители, поради простата причина, че при господин Чолаков наистина фиксираме, при господин Чолаков е, но след това при народния представител Милен Михов фиксираме спортните училища. Тук можем да избягаме, да приемем по-общата формулировка и така ще дадем възможност наистина на повече училища.
Госпожо Коцева, заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Още повече, че в чл. 99 ние сме уточнили началото на учебната година в спортните училища.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Предвид разгорелите се разисквания по ал. 2 на чл. 102 правя процедурно предложение за разделно гласуване на ал. 2 и 3.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, има ли против това процедурно предложение? Няма, така че да приемем, че всички сме за.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, който е направил предложение само за чл. 102, ал. 2. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се няма.
Предложението се приема единодушно.
Подлагам по принцип направените писмени предложения от народните представители Иван Чолаков и група народни представители, народния представител Милен Михов и група народни представители предложенията за ал. 2. Който е „за”, моля да гласува. По принцип гласуваме предложението на колегите.
За – 12, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Сега подлагам на гласуване предложението от народния представител Иван Чолаков и група народни представители за изменение на ал. 3. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване по принцип предложението от народния представител Милен Михов за ал. 3 и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 102. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Член 102 се подкрепя по принцип.
По чл. 103 има направени писмени предложения от народния представител Милен Михов и група народни представители и предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Имате думата за изказвания. Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката по направените предложения?
ВАНЯ КАСТРЕВА: По предложението на народния представител Милен Михов аз предполагам, че 24 май е грешка, защото той е официален празник. Приемаме редакцията на народния представител Ирена Коцева, защото това първо дава възможности за по-голяма гъвкавост и организация, второ е в духа на политиката за автономия на училищата. И организирането на визията на училището през различни форми.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Аз искам да ви насоча вниманието, че предложението на Милен Михов е от две части. 24 май не е учебен, но присъствен ден за всички институции в системата на българската просвета и смисълът, който влага, е точно този. Той слага тук акцента. Да помислим и върху това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Аз смятам, че по този начин ще влезем в противоречие с Кодекса на труда, където 24 май е официален празник, една от датите, която е обявена за официален празник. И няма как да влизаме в противоречие с този документ. Това е закон, гласуван от Народното събрание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз съжалявам, че го няма колегата Михов. Очевиден е замисълът, който има, да има някаква задължителност в отбелязването на тържествения ден, но мисля, че и досега сме минавали без него. Всяко училище само е решавало този въпрос. Очевидно друго има предвид, но няма как присъствен да се отдели от работен ден. Ако има някакъв смисъл за 24 май, може би в отделна алинея да се запише, че 24 май е особен празник за системата на просветата, но не виждам смисъл.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Колегата Михов, въпреки че го няма, според мен лично е имал предвид, че въпреки че децата няма да ходят на училище, поне да се задължат да участват в празнуването на празника или в честването му. Така се прави, но може би не го правят всички, а по този начин ще се задължат. Даже в логиката на господин Михов аз даже бих предложил да се включи и 1 май.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, аз мисля, че тук проблемът не е с присъствието на учениците, а по-скоро на учителите. За тях е официален празник, а те са на работа. Или извънреден труд, или някаква друга формулировка, върху която да помислим. Досега всичко се е правило по този начин, като всяко училище е решавало как да подходи. Ето това трябва да се избегне.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, аз, ако ми позволите и аз да взема думата за изказване, първо, наистина всяко училище показва отношението си към 24 май и лично аз не съм видяла такова, което е отказало да се включи в празниците, още повече че покрай 24 май наистина всяко училище си организира и собствени празници и дворовете на училищата са пълни. Така че да включваме такъв текст наистина ми се струва неуместно.
По отношение на това дали е присъствен или не е присъствен ден за учителите, в Кодекса на труда работата по време на официален празник е добре уредена, така че ние да пишем нещо допълнително в закон, след като е присъствен, питам аз трябва ли учителите да стоят 8 часа в училище? Дайте да си дадем сметка, че ще имаме случаи, в които и това ще им предизвикаме. Аз мисля, че те не го заслужават и абсолютно не е коректно. Има си начини, по които се уреждат въпросите. На първо място в Кодекса на труда работа по време на официален празник е достатъчно добре регламентирана.
Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо председател, само да добавя. Вие безспорно сте права, че само обременяваме и водим безплоден спор, защото това е една традиция в българското училище. Освен това министърът на образованието всяка година издава заповед, с което определя 25 май като неработен и неучебен за българските учители като компенсаторен механизъм затова, че по 24-ти те по някакъв начин са ангажирани.
Аз предлагам да прекратим дебатите по тази тема и да минем към гласуване. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Предлагате да прекратим дебатите.
Който е „за” прекратяване на дебатите, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Предлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 1, против няма, въздържали се – 11.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 103. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Член 103 се подкрепя по принцип.
Преминаваме към раздел VI. Няма постъпили предложения към текста на вносителя за наименованието на раздел VI от глава 6.
Подлагам на гласуване наименованието на раздел VI – „Форми на обучение”. Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По чл. 104 има постъпили писмени предложения от народния представител Мариана Тодорова и от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Изказвания? Госпожа Маринска и госпожа Тодорова.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, нашето предложение е за създаване на нова ал. 4 в чл. 104 със следното съдържание: „ Не може да се обучава в дневна форма ученик навършил 21-годишна възраст”. Идеята е да се остави възрастов праг в дневна форма на обучение.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Моето предложение е да се включи описанието „дуална система”, а не „дуално обучение”, защото според мен дуално обучение включва едно по-широко тълкувание. Ако ние искаме дуалното обучение, т.е. дуалната система да се осъществи така, както е в Австрия, Германия и Швейцария, трябва да го приемем като система, защото това е алтернативна форма на обучение, на гимназиалното обучение. И за да бъде осъществено дуалното обучение, то трябва да бъде подкрепено от бизнеса. А бизнесът би се ангажирал, само ако то се случи така, както е предвидено в тези страни. Тоест, 20 % от обучението е по общообразователни предмети, 80 % е по предмети, които касаят изучаването на професия и работа. Финансирането на подобно обучение също става от бизнеса, като 80 % от финансирането е от бизнеса и само 20 % - за учебно-образователните програми и за заплащането на учителите от държавата. Всъщност от това как ние ще го приемем в закона зависи каква ще бъде реализацията и дали ние ще въведем тази дуална система пълнокръвно или просто ще бъде някакво хибридно професионално обучение. Ако ние стигнем до консенсус това да е система, бихме могли да го отразим и в Закона за професионално образование и обучение. Но идеята е, че това наистина е система, в която се набляга на работата и на натрупването на стаж, получава се реален стаж и реално заплащане, което е някаква част от минималната или средната работна заплата. И за да се реализира, трябва да има наистина интерес от страна на бизнеса, за да работи пълнокръвно. Иначе просто ще е поредното финансиране от страна на държавата. Затова смятам, че е по-удачно да регламентираме каква е тази система. Можем да напишем допълнителен текст. Но ако искаме да се случи реално, трябва да пренесем добрите практики от чуждия опит.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Маринова има думата.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Слушах внимателно госпожа Тодорова и приемам аргументите, които тя изтъкна по отношение на дуалната система, само че ми се струва, че за прецизиране на тезата е добре да бъде разписано „дуална система на обучение”. И в този смисъл правя предложение по чл. 80 да допълним „дуална система на обучение”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Тодорова е съгласна.
Професор Станилов, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да кажа едно изречение за предложението на госпожа Маринска, че то просто се вписва в българската традиция. В България средното образование е било с такъв праг, никога не е отпускало по-нагоре. Има един момент през 1925 г. след Цанковите реформи в образованието, когато е 23, но през 1934 година пак го смъкват долу. Така че Вашето предложение просто се вписва и няма какво да го обсъждаме, трябва да го гласуваме направо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: По отношение на предложението на народния представител Мариана Тодорова ние считаме, че е коректен текста на вносителя за обучение чрез работа, тъй като говорим за форми на обучение. А разгръщането на формата на обучение чрез работа е и в специалния закон, Законът за професионалното образование и обучение, така че за нас коректният текст е „обучение чрез работа”, без да се вкарва понятието „система”, което не е развито в закона. Това е по отношение на първото предложение.
По отношение на предложението на госпожа Маринска, всъщност то кореспондира със следващия чл. 105, където се поставя на вниманието, че един ученик не може да бъде по-възрастен с повече от 3 години от своите съученици. Това донякъде защитава този текст. Това, което нас ни притеснява, е принципът на дискриминация по признак възраст. Затова държим да повдигнем точно този въпрос на вашето внимание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Във връзка с предложението на народния представител Мариана Тодорова, аз подкрепям това, което каза и госпожа Кастрева, защото даже ако вземем предвид това, което е в Германия, Австрия и Швейцария, там се казва дуалез студио, също се казва обучение, не се казва система. Така че, ако използваме това, че с тези братски нам немско говорещи страни е „обучение” или „учене”, би могло да остане така и в България. Там работодателите не по-малко са привлечени от това, че така се нарича.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплики, други изказвания?
Госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз, госпожо председател, като човек от практиката или човек, който е обучавал и обучава ученици, въпреки че сега навлиза при нас това обучение, аз смятам, че това, което каза Мариана Тодорова, е изключително вярно и изключително точно. Във философията на нейния изказ няма контрапункт на темата „обучение”, това, което е записано тук, и то не противоречи на всички останали форми. И аз мисля, че логиката, която изрази госпожа Тодорова, е по-всеобхватна и ползвайки практиките в изброените страни, в които аз също съм наблюдавала системата и съм се запознавала с нея, това е по-верния начин това да бъде отразено. Не смятам, че ще бъде извън закона терминът „система” с оглед на това, че обучението се разбира като такава система. И аз бих подкрепила нейното предложение. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания, колеги? Не виждам. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Госпожа Маринска поддържа своето предложение, но тъй като в чл. 105, госпожо Маринска, са разписани, може би е по-добре да го гласуваме като отделна точка към ал. 2 на чл. 105. Защото не му е мястото в чл. 104. По-добре да гласуваме предложението на госпожа Маринска, когато разглеждаме чл. 105. Госпожа Маринска е съгласна, защото наистина там се уреждат различните случаи.
Госпожо Дукова, имате възражения ли?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз обаче смятам, че наистина фиксирането на една възраст от 21 година е дискриминационен текст. Тук наистина госпожа Кастрева е права. Ученикът може да е прекъснал обучението си, но какво правим с тези, които не са прекъснали обучението си и имат 21 години и 3 месеца, отложен по болест или по каквато и да е причина, има причина, която е уважителна. Аз съм имала такъв случай, колеги, и то беше с едно ромско дете, което е страшно голямо, като го погледнете няма да му дадете 10 години, а то се оказа на 23. Смятам за дискриминиращ този текст, ако ще трябва да фиксираме 21 години. Априори самите ученици, когато се чувстват неудобно и неловко понеже са доста по-възрастни, самите те не искат да бъдат в дневна форма на обучение. Но това не можем да им отнемаме априори. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринска - за реплика.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, аз смятам, че дискриминационен ще бъде текстът, ако не им осигурим друга форма на обучение, а ние им осигуряваме, не ги лишаваме от възможността за образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И аз смятам като Маринска, че не бива да се придържаме до буквата. Тук наистина госпожа Кастрева е права, ако се хванем буквално за това, че като не ги пуснем в дневна форма на обучение, кой знае какво ще стане. Отиват във вечерно обучение, отиват в задочно обучение, това е известно от практиката и аз като бях ученик отпадаха от нашите класове мои съученици и отиваха във вечерното. Тук няма дискриминация. Защото съм имал такива случаи. Аз между другото искам да кажа, че плюс всичките си други образования съм завършил и Висшия педагогически институт и съм бил учител по време на практиката. Там ставаха две неща, че имаше големи класове, в които селянчета на по 21 – 22 години въпреки закона оставаха и тормозеха класовете и другото беше, че караха учителите да стоят по 8 часа в училище по заповед на директора, което беше катастрофа. И досега по този въпрос съм получавал оплаквания от учители от моя избирателен район. Мисля, че спокойно можем да гласуваме това, няма никаква дискриминация. В България такива дискриминационни явления имаме, че просто това не може да се сравнява.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Така или иначе ще отложим гласуването за чл. 105, където му е мястото.
Доцент Великов има думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз искам да поразсъждаваме още малко върху дуалното обучение, тъй като да противопоставяме всички форми на обучение на обучението чрез работа и да я наречем тази форма на обучение чрез работа по друг начин – дуална система, след като обучението е процес на формиране на някакви знания и компетентности в случая с дуалното обучение, може би не е най-добрият подход. Ако сега тук променим и вместо „форма на обучение” изведнъж да се окаже, че обучението чрез работа е нещо съвсем различно от „обучение”, то до колко ще бъде оправдано, мисля, че не е.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Тодорова поиска думата за реплика.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Аз само да уточня, че първо се съгласих с „дуална система на обучение” и, второ, държа на „система”, защото можем да разпишем много ясно и точно каква е тази система. Тъй като напоследък различни професионални училища и центрове за професионално образование, центрове за някакви квалификации използват термина „дуално обучение”, влагат много различен смисъл от това, което е в тези страни. Затова държа на думата „система”, за да имаме ясна дефиниция каква е тя и за да знае бизнесът как ще обучава и с какво ще финансира своите кадри.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Добре, в Германо-Българската камара има клъстсър дуално обучение, там преподавателите знаят за какво става дума, използват този термин. А ние какво ще имаме, дуална степен на обучение ли, какво е това? Това е някаква тавтология. Това е форма на обучение. Тази система тук я противопоставяме на всички останали форми. Ще трябва доста други неща да се разписват допълнително. Не знам, не бих се съгласил.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз подкрепям господин Великов. Съображенията, които изказа госпожа Тодорова, са ясни за всички, но не мисля, че наименованието е това, което урежда формата на обучение и детайлите са в Закона за професионалното образование и обучение и евентуално в закона, който в момента гледаме. Наименованието не е определящо за възприемането от страна на бизнеса. Така че предлагам да оставим като форма на обучение „дуално обучение”, като допълнителен аргумент и да не променяме Закона за професионалното образование и обучение, където в чл. 5 е дефинирано точно дуално обучение като форма на обучение. Същността е в регламентациите, а не в наименованието. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Аз също искам да се съглася с последното изказване. И тъй като основно се определя в Закона за професионалното обучение и образование, мисля, че имаме симетрия с него и е по-редно да се запази наименованието „дуално обучение”, „система” да не фигурира.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Само две изречения. Аз също подкрепям аргументите и на колежката Тодорова, но също смятам, че текстът на чл. 104, ал. 1 е „форми на обучение” – дневно, вечерно и т.н. и изведнъж се появява „система”. Някак си не ми звучи подходящо. Мисля, че както е по вносител, е по-добре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика от госпожа Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: За мен е важно да се достигне до консенсус. Разбира се, не бихме могли да направим промени в Закона за професионалното образование и обучение, но моят акцент е върху това, че това е алтернативна форма на обучение. И след като е алтернативна, тя може да се нарече като друга система. Но нека да прекратим дебата и да гласуваме, за да сме продуктивни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания? Не виждам. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80 от госпожа Маринова – „дуална система на обучение”. Предложението е такова да бъде съдържанието на т. 8 към ал. 1 на чл. 104. „Обучение чрез работа (дуална система на обучение)”. Това е предложението. Който е „за”, моля да гласува.
За – 7, против – 1, въздържали се – 4.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Мариана Тодорова. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя по принцип.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 104. Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се няма.
Член 104 се подкрепя по принцип.
Преминаваме към чл. 105. Има направени писмени предложения от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Тук ще гласуваме и предложението на госпожа Бойка Маринска, което беше направено по чл. 104.
Изказвания, колеги? Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме предложението на народния представител Ирена Коцева във връзка с промяната, която тя прави.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре. Не виждам други желаещи за изказване. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Госпожо Йорданова, кажете.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. В работния материал като предложение на Валери Жаблянов може би е допусната техническа грешка при изготвянето на писмените предложения. Има едно предложение, което е записано в чл. 105, ал. 1, т. 8 думите „обучение чрез работа”, „дуално обучение” се заменят с думите … Може би сте имали предвид чл. 104.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какво предлагате, госпожо Йорданова, в момента?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Да го гласуваме за протокола и да го оставим на систематичното му място. А може и да го оттегли господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Очевидно е грешка, оттеглям предложението по тази точка по ал. 1, по ал. 2 предложението остава. Ще се изкажа по следващото предложение. Мога да поясня защо настояваме да има конкретизация какво означава „екип за работа с деца” и защо предлагаме да се замени с понятието „личностно развитие”. Тъй като за нас е много трудно да се унифицира подхода към личностното развитие в двете групи и двете категории. Едните са деца с особени дарби и таланти, а другите са деца, които имат някакви особености в личностното развитие. Затова предлагаме да се конкретизира, тъй като е очевидно, че тези екипи ще имат две насоки на работа, с две коренно различни групи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, колеги? Не виждам. Ако ми позволите, само с две изречения, господин Жаблянов. Философията, която сме заложили в законопроекта, не противоречи на това, което казахте. Когато стигнем до екипа за подкрепа за личностно развитие ще видите, че той се формира за всеки конкретен случай. Няма как да ги унифицираме и Вие сте прав. Ние разглеждаме личностното развитие в цялост, може да е дете със специални образователни потребности, но да бъде в същото време и дете в риск. Различни са случаите и този екип има различен състав в зависимост от конкретния случай.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Въпросът е дали да го разпишем в тази алинея или да не го записваме, за това става дума. За функциите е ясно какъв е екипът, ясно е от какво изхождаме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? В такъв случай преминаваме към гласуване. Сега ще помоля експертите да ми помогнат с предложението на госпожа Маринска.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Подкрепям становището на Министерството на образованието и науката, тъй като предложението се съдържа в текста на чл. 105, ал. 2, т. 1 – „Формата на обучение се препоръчва от екипа за подкрепа на личностното развитие за: 1. Ученик в задължителна училищна възраст, по-възрастен повече от 3 години от останалите ученици в класа”. Така записано, по този начин, този текст кореспондира с текста на чл. 12, който казва, че всеки гражданин има право да упражни правото си на образование без ограничение. За съжаление наистина текстът е малко дискриминационен, докато в ал. 2 може за всеки конкретен случай да се прецени дали лице, което е навършило 21-годишна възраст, ще попречи на учебния процес в съответната паралелка и съответното училище.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Маринска, как предлагате да гласуваме Вашето предложение, като нова ал. 4, като нова точка към ал. 2 или по принцип с редакцията на т. 1?
БОЙКА МАРИНСКА: Като допълнение на ал. 2 на т. 1 може би.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Как предлагате да звучи т. 1?
БОЙКА МАРИНСКА: „Ученик в задължителна училищна възраст по-възрастен с повече от 3 години от останалите ученици в класа и не по-възрастен от 21 години.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така става много ограничително, колеги.
Госпожо Маринова, имате процедура?
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Госпожо Маринска, аз Ви предлагам да приемем по принцип Вашето предложение, като се подразбира, че е включено в т. 1, без да разписваме различен текст от този на вносител.
БОЙКА МАРИНСКА: Не, не е включен. „По-възрастен с повече от 3 години” предполага и 5, и 10 години. „Ученик в задължителна училищна възраст, по-възрастен с повече от 3 години от останалите”. Нямаме праг.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, в училище имаме деца на 18-годишна възраст. Нека да погледнем ал. 2 – „Формата на обучение”, една от тези 8, които са горе, „се препоръчва от екипа за подкрепа за личностно развитие, когато имаме ученик, който е с повече от 3 години по-възрастен от останалите ученици в класа”. Примерно, ако децата са на 8 години, когато имаме ученик, който е на 12 години, тогава екипът за подкрепа за личностно развитие преценява и препоръчва формата на обучение. Това обаче, което Вие предлагате, е нещо различно от това, което казваме ние в т. 1, а именно, че ние забраняваме изобщо в дневна форма на обучение да се обучава ученик, който е навършил 21-годишна възраст. Няма как да го сложим като допълнение към т. 1, по-скоро да бъде като нова точка или като нова алинея.
БОЙКА МАРИНСКА: Съгласна съм да бъде като нова точка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Като нова т. 5. Колеги, уточняваме как да подходим към гласуване. Така или иначе предложението на госпожа Маринска ще бъде подложено на гласуване и резултатът ще покаже.
В Министерството на образованието и науката има вълнение.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Според мен не може да бъде нова т. 5, защото на практика не се изпълнява заложеното в ал. 4. Формата на обучение се препоръчва, казва ал. 2 и как ще звучи – „За лице, навършило 21 години…” и после? В този случай, ако комисията реши да подкрепи този текст, според мен трябва да бъде нова алинея.
БОЙКА МАРИНСКА: Има логика.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие предлагате да е ал. 4.
БОЙКА МАРИНСКА: Или ал. 3 да стане ал. 4, или да бъде ал. 4.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, предлагате нова ал. 4. Добре, в такъв случай преминаваме към гласуване на предложението.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на госпожа Маринска за създаване на нова ал. 4 към чл. 105 със съдържание: „Не може да се обучава в дневна форма ученик, навършил 21-годишна възраст”. Който е „за”, моля да гласува.
За – 5, против няма, въздържали се – 8.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване писменото предложение на госпожа Маринска. Който е „за”, моля да гласува.
За – 6, против няма, въздържали се – 7.
И това предложение не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за редакция на ал. 2 към чл. 105, като предложението за редакция по ал. 1 беше оттеглено, тъй като то касае чл. 104. Който е „за”, моля да гласува.
За – 3, против – 5, въздържали се – 5.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 105. Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Член 105 се подкрепя по принцип.
По чл. 106 има постъпили писмени предложения от народния представител Мариана Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Аз разбирам мотивите на много родители да искат самостоятелна или индивидуална, или дистанционна форма на обучение, те могат да са различни. Някои смятам училището за тип социално насилие, други искат да ходят в алтернативни училища и само да се явяват, за да вземат съответната диплома за основно или средно образование, но все пак не трябва да пропускаме, че подобна вратичка в закона може да се ползва и от социално слаби групи, от малцинства. Моето опасение е, че те може да останат извън системата за обучение, да останат неграмотни. И без това имаме проблеми с БИСА и с оценките на Световната банка, и имаме функционална неграмотност дори при учениците, които посещават редовни форми на обучение. Аз знам, че законът кореспондира с държавните образователни стандарти, но искам да поставим по-силен акцент, че тези форми на обучение трябва да са съобразно държавните образователни стандарти, за да сме сигурни, че ще се запази качеството на образование. Нека юристите да кажат това тавтология ли е или има смисъл да се акцентира.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Аз мисля, че ако приемем това предложение, ние трябва да го добавим към всички форми на обучение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо председател, благодаря. Бих искала да убедя госпожа Тодорова, че не е необходимо това да се добавя. Поначало не би могло да се прави по друг начин освен по стандартите и по закона това обучение в тези форми. Това не само че не трябва да се добави, но утежнява текста и прави неграмотни тези, които го четат. Струва ми се много, много излишно. Не е необходимо. Няма друг път, по който това да се направи. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите и аз да взема отношение. В чл. 114, който е общ, се казва, че организацията на обучението в дневна, вечерта, задочна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна и комбинирана форма на обучение, както и условията и реда за преминаване от една форма на обучение в друга се уреждат съответно с държавния образователен стандарт, за организацията на дейностите в училищното образование и т.н. Така че може би там да добавим нещо, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Тогава аз оттеглам предложението си с оглед на чл. 114 всички идентични предложения.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВА: Само искам да обърна внимание, че към чл. 114 имаме предложение, което звучи така: „Всички форми на обучение имат за цел да осигурят съответствие на постиженията на обучението с държавните образователни изисквания”. Така че така се решава проблема.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз затова казах да помислим, така че да го включим дали ще са обучаеми те. Така че да се включи замисълът, който е вложен. Оттегляте, госпожо Тодорова, предложенията по т. 1 и 2, обаче т. 3 кореспондира с вече приетите текстове в чл. 104.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Да бъде „дуална система на обучение”, както предложи госпожа Маринова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Навсякъде в закона предлагате да заменим „дуалното обучение”, текстът в скоби, с „дуалната система на обучение”. Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Оттеглянето на предложението на госпожа Тодорова наистина изчиства текста и не създава възможност за тълкувания и предпоставки за натоварването.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. В такъв случай подлагам на гласуване предложението, което госпожа Тодорова направи току що по чл. 80 – навсякъде в закона думите в скоби „дуално обучение” да се заменят с „дуалната система на обучение”. Който е „за”, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – 5.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване по принцип писменото предложение на госпожа Тодорова за т. 3. Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против няма, въздържали се – 4.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 106. Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Член 106 се подкрепя по принцип.
В член 107 също има направено писмено предложение от госпожа Тодорова.
Имате думата.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Идеята ми е, че вечерната форма на обучение все пак е за хора, които работят или такава е традицията. И след като ние сме дали опция за индивидуално, самостоятелно или дистанционно обучение, ми се струва неподходящо лица между 14 и 16 години да могат да посещават тази форма на обучение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Тук само че възниква следния въпрос: самите ние знаем, по новините от време на време излиза информация за 15-годишна майка. Какво правим с нея? С този текст ние все пак даваме възможност на такива случаи да вземат съответно образование. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Понеже този законопроект е мислен дълго време, какво са мислили вносителите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност логиката на вносителя, ако ми позволите аз ще се обоснова от името на вносителите, е била именно следвайки хипотезите, които само преди минута сподели господин Мирчев. Факт е, че имаме такива случаи и те не са никак малко. Факт е, че да, предлагаме различни форми на обучение, но тук става въпрос наистина за вечерни училища и за малко по-различен начин на обучение. Искаме ли тези хора да бъдат в училище под някаква форма или ще ги изпратим на самостоятелна форма на обучение? Аз лично се опасявам, че ако ги изпратим на самостоятелна форма на обучение, изобщо няма да ги мотивираме да се обучават. Това ли е била логиката, госпожо Тодорова?
МАРИАНА ТОДОРОВА: С оглед на така изложените аргументи от Вас и от господин Мирчев оттеглям предложението си.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Становище на Министерството на образованието и науката? Подкрепяте текста на вносителя? Благодаря, госпожо Кастрева.
В такъв случай подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 107 и за чл. 108, по който няма направени писмени предложения. Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Членове 107 и чл. 108 се подкрепят.
Преминаваме към чл. 109. Тук има постъпили писмени предложения от народния представител Мариана Тодорова, от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители, предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Госпожо Тодорова, имате думата.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Само с едно изречение. Добавила съм „основателни” към „семейни причини” с оглед на това да не се либерализира прекалено много достъпът до тези форми на обучение. Не знам обаче от правна гледна точка дали това добавя допълнителна тежест.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, мнения?
БОЙКА МАРИНСКА: Мисля си дали думата „семейни”, а било то и „основателни семейни” няма да създаде среда за злоупотреба.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев?
СТОЯН МИРЧЕВ: Аз искам да коментирам по ал. 6. Така записана, когато ученикът е настанен в болница по преценка на регионалния екип, звучи все едно регионалният екип може да настани ученикът в болница, а той не може, защото те не са доктори. Според мен трябва редакционно да се сложи една запетая.
Другото, което искам да попитам, тук се появяват така наречените „болнични учители”, а в самия закон никъде не са определени. Какви са те? Ако може да ни разясните.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е статут като ресурсен учител. Има го по-нататък в закона.
Госпожо Коцева, заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Съгласна съм с господин Мирчев и в тази посока ние правим промени в ал. 6. Смятам, че там сме прецизирали текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите да добавя, господин Мирчев, към това, което каза госпожа Коцева, имаме направено допълнение между първо и второ четене към Допълнителните разпоредби на стр. 266, в която казваме какво е „болничен учител” – „Болничен учител е учител, който обучава деца и ученици по време на техния престой за лечение в болница”. Тоест, това, което са болничните учители и към момента.
Други предложения? Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Моето предложение е свързано с предложението по чл. 49, който май бяхме отложили. Затова може би да го гледаме, когато стигнем до там. Чисто процедурно да отложим нашето предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Правите процедурно предложение да отложим гласуването на чл. 109, защото той пряко кореспондира с чл. 49, който отложихме поради различни предложения на ресурсните центрове и на неправителствените организации. Наистина очакваме вече финално да изчистим позициите с тях по наименованията. И те работят в момента, така че има резон в това, което предлага доц. Великов. Предполагам, че в най-скоро време наистина ще имаме уточнен текст.
Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Нека само, ако искате, да оправим ал. 6, защото е чисто редакционно, технически, става въпрос за две запетайки, за да не ги обработваме другия път.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма смисъл, защото имаме предложение за редакция на ал. 6, където текстът звучи по съвсем друг начин.
Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз също смятам, че е правилно да се огледат наименованията, да отложим наистина разглеждането на този член, още повече че това, което беше коментирано, появява се регионален център за приобщаващо образование, появява се областно звено за приобщаващо образование. По-добре експертите да помогнат за изчистване на терминологията.
И още един въпрос имам. Ако е възможно, разбира се, сега да бъде коментирано от вносителите, ако не, при предстоящото вече, ако се отложи, обсъждане. В ал. 1, т. 2 текстът „Ученици, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове” – вероятно е добре да коментираме кой евентуално ще заплаща това обучение за извънредните часове, кой ще контролира, кой ще решава или разрешава да се провежда такова допълнително обучение за случая, посочен в този текст. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз веднага Ви отговарям и препращам към чл. 114, където сме казали, че изобщо организацията, условията и реда се определят с Държавните образователни стандарти. В момента имаме такива случаи. Лично ние като вносители не сме предвидили промяна относно действията, които трябва да предприеме Министерството на образованието или пък регионалните структури по отношение на този, както и на всички останали казуси, които съществуват и в момента в системата.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви. Видях чл. 114 предварително, като се запознавах, но все пак това е важно от гледна точка на това да си изясним нещата по отношение на всички процедури, които биха възниквали при конкретните записи, в случая в чл. 109, който обсъждаме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Анастасова, заповядайте.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: По предложението на Мариана Тодорова в ал. 4 да се добави след „училището” и „училището има необходимия ресурс”. Според мен текстът на вносителя е по-удачен, защото какво означава „училището има необходимия ресурс”? Ако училището няма необходимия ресурс, това означава ли, че тези хора няма да се обучават? Училището трябва да осигури абсолютно всичко възможно, за да не се прекъсва обучението на децата. За мен е удачен текстът на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имаше направено процедурно предложение за отлагане на разискванията и на гласуването на чл. 109, така че предлагам ви да преминем към гласуване на това процедурно предложение. Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към чл. 110, към който има постъпили писмени предложения от народния представител Мариана Тодорова, от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, от народния представител Милен Михов и група народни представители, от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата. Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, нашето предложение е в чл. 110 да се създаде ново второ изречение, като текстът е: „Валидиране по чл. 164, ал. 7 не се допуска при обучение в самостоятелна форма по желание на родителите и на ученици в началния етап на основното образование”.
И точка 2: „Създава се ал. 5 със следното съдържание: „Ученици от 1 до 4 клас, обучаващи се в самостоятелна форма по желание на родителите, които не постигат необходимите компетентности при външно оценяване по учебните предмети в съответния клас, продължават обучението си в следващия в дневна форма на обучение и те могат да продължат обучението си индивидуално, ако е налице някое от условията по чл. 109, ал. 1”.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Който всъщност отложихме.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Госпожо Маринска, според мен двете предложения някак си влизат в сблъсък помежду си, защото в първия случай ние не допускаме валидиране, ако правилно съм разбрал чл. 164, при самостоятелна форма на обучение, а във втория случай го допускаме. Тоест, ние казваме, че детето по принцип може, но когато не постигне определените резултати, тогава вече санкционираме. Тоест, в един случай не може въобще, в другия случай може по принцип освен в случаите, когато децата не постигнат необходимите резултати. Самите две предложения според мен са в конфликт помежду си.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, господин Мирчев. Други за реплика? Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: В т. 1 говорим за валидиране, че не се допуска при обучение в самостоятелна форма, а във втория случай ученици, които се обучават в такава форма по желание на родителите и не постигнат необходимите компетентности при външно оценяване, да продължат обучението си в следващия клас в дневна форма на обучение.
СТОЯН МИРЧЕВ: Тук ще влезем малко в диалог. А децата, които нямат проблем?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Нека да чуем все пак аргументите на госпожа Маринска.
СТОЯН МИРЧЕВ: В същото време в предложението ни по ал. 3 със създаването на второ изречение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Да чуем госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Искам да кажа, че валидирането не е единственият начин на проверка на знанията в самостоятелна форма, има алтернатива и това са изпитите. Така че, ако не се допуска валидиране, това не означава, че не се допуска изобщо обучението в самостоятелна форма. Аз останах с впечатление, че Вие така разбирате текста и затова намирате противоречие.
СТОЯН МИРЧЕВ: Аз доколкото съм запознат с идеята и философията на целия закон, ние оценяване от 1 до 4 клас нямаме, така че как ще ги оценяваме? Самата матура след 4 клас не е да оцени ученика.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Аз ви предлагам за момент този диалог да го преустановим. Нека да дадем възможност и на другите вносители на текстове, след което ще пристъпим към дискусия и да чуем позицията на Министерството на образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: С оглед на това, което гласи чл. 114, аз оттеглям, както вече казах, моето предложение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря. Други от вносителите? Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ние предлагаме много кратка поправка и отърваваме всички дискусии. „В чл. 110, ал. 1, т. 2 се заличава”.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря. Реплики? Няма. Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Госпожо председателстващ, моето изказване е по повод на записа в този текст, свързан със самостоятелната форма на обучение. Ние не случайно имаме такова предложение, което представи Валери Жаблянов, защото ние не подкрепяме този тип самостоятелна форма на обучение за ученици задължително в училищна възраст по желание на родителите освен по здравословни причини и за деца, които живеят в чужбина. Моят въпрос е към вносителите дали е правена оценка на въздействието на такава норма, която се предлага да бъде записана в закона, няма ли тази възможност да превърне децата, които биха се включили в такава форма на самостоятелно обучение, в деца, върху които няма контрол и те да станат, извинете за израза, но мъртви души. Няма да ги следи образователната система. Кой и как ще осъществява контрола върху самостоятелната форма на обучение на деца по желание на родителите?
И последният ми въпрос е няма ли това да се превърне в една възможност за заобикаляне на задължителността на образованието за децата по смисъла на записа в Конституцията. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Специално така, както е внесено от комисията ал. 1 и чл. 110, ал. 1, т. 4 – какво ни казва т. 4 – „лица навършили 16 години”, всички, които са навършили 16 години ли? Какво? Могат. А тези до 16? Как да не могат. По смисъла на това, което четем тук, могат. Затова питам какво казва т. 4? Значи в началната форма на обучение могат да се обучават. Ние току що обсъждахме предложението на госпожа Маринска в тази област. В смисъл границата от 16 години какво дава в този член?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Възможност за обучение в самостоятелна форма.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите, госпожо Маринова, да отговоря на въпросите. Първо ще започна с въпроса на господин Жаблянов, макар че той касае и въпросите, които зададе госпожа Бояджиева. Ние с колегите сме направили предложения между първо и второ четене за редакция на чл. 110. Там сме предложили редакция включително и на т. 2. Защо се налага да има отделна т. 4 като на практика ние казваме, че всички ученици могат да се обучават в самостоятелна форма на обучение? Да, само че условията и редът за включването в самостоятелна форма на обучение за тези лица, които са съответно до 16 години и тези, които са след 16 години, са различни и това налага разделянето в отделни точки.
Тук минавам към въпроса на госпожа Бояджиева кой ще преценява и как ще се осъществява контрола. В ал. 5 към предложението, което сме внесли с колегите, е записано, че самостоятелната форма на обучение за учениците по ал. 1, т. 2 се организира след решение на експертна комисия, създадена от регионалното управление по образованието, по определени критерии, комисия, която е в почти всички държави, в които тази форма на обучение е разрешена от държавните власти. Има го така нареченото домашно образование и ние не можем да си затворим очите за това. Имаме и в момента един списък за оценка на въздействието. Има го и в момента за съжаление. Не знам дали е за съжаление, но това са казуси, които съществуват и в българската образователна система. Такива деца има, по едни данни са около 300, по други данни са около 500. Различен е броят. Тези деца кой в момента ги контролира как се обучават и кой ги обучава? Не можем наистина да се скрием, ако искаме наистина да постигнем качествено образование, не можем да продължим да твърдим, че такива деца не съществуват. Да, сигурно ни е по-лесно, но това в никакъв случай не е от интерес на самите деца, както и на техните родители, които все пак също искат да има някакъв регламент. Да, има и такива между тях, които смятат, че не трябва да има никакъв регламент, но така или иначе практиката в по-голямата част от държавите, където законодателството го е разрешило, съответно поставят такива регламенти, затова ние сме се спрели на тази възможност.
Кой ще извършва контрола? Казано е в ал. 6, че за провеждането и организацията на самостоятелната форма на обучение за учениците по ал. 1, т. 2 в съответствие с изискванията на този закон се осъществява ежегоден контрол от експертната комисия от регионалното управление по образованието по ал. 5. За осъществения контрол се съставя протокол, който се представя на началника на регионалното управление по образованието и на родителите. Така че това няма да се случва в никакъв случай безконтролно.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Дамянова.
За реплика заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо Маринова. Госпожо председател, благодаря за отговора. Аз още веднъж искам да подчертая, че ние не сме против самостоятелното обучение на деца, които имат здравословни проблеми и децата, които живеят в чужбина, но според нас тези текстове разширяват твърде много тази възможност за самостоятелно обучение. Не ви ли тревожи, че това може да доведе до увеличаване на броя на отпадащите ученици или пък на уеченици, които ще се водят на самостоятелно обучение, но по някакви причини родителите ще ги оставят в къщи, за да помагат в семейството или по някакви техни съображения? Тоест, ние се тревожим за контрола. Вярно, вие сте внесли допълнителни записи в предложението между първо и второ четене, но според нас прекалено широкото отваряне на възможностите за самостоятелно обучение ще доведе до увеличаване на броя на отпадащите ученици и няма да помогне за решаването на другата голяма задача, към която мисля, че всички ние се стремим, за широк обхват и да държим на децата в училище.
И обърнете внимание, защото има в основното предложение, направено от комисията – „В самостоятелна форма могат да се обучават…”, втора и трета точка „ученици в задължителна ученическа възраст по желание на родителите и ученици с изявени дарби”. Защо са отделени? Защото това също е по желание на родителите. Може би също трябва да го огледаме като текст при обсъждането и при окончателния запис от името на комисията. Но по-скоро аз поисках думата за реплика по основния въпрос.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Госпожо Дамянова, за отговор на репликата.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, аз в никакъв случай не мисля, че това ще доведе до увеличаване на броя на отпадналите ученици поради простата причина, че пак казвам, записването в самостоятелна форма на обучение за тези деца няма да се случва безконтролно. Тоест, ще се направи преценка дали родителите имат необходимото образование да обучават тези деца, дали имат необходимата среда в къщи. По-нататък в текстовете на закона също има текстове, които касаят и задълженията на родителите. Все пак ще имаме контрол от страна на регионалното управление по образованието, имаме органи за закрива на детето и т.н. Факт е, че да, тези институции, включително и Агенцията за социално подпомагане и социалните служби наистина трябва да работят заедно с образователните институции, заедно с Министерството на образованието, един процес, който изисква интегрирани усилия. Това е факт. Да, ще бъде и предизвикателство за системата, но то е предизвикателство и в момента по отношение на сега съществуващите отпаднали ученици. Така че, записвайки ги в самостоятелна форма, на практика те няма да са отпаднали. В момента, в който се види, че има някакъв риск и се получава някакъв риск, съответно това дете ще бъде върнато в дневна форма на обучение. Тоест, няма да имаме разрешение за продължаване на самостоятелната форма на обучение. Така че сме се постарали наистина да сложим най-различни ограничителни бариери, за да не се допусне това, за което вие се опасявате и не само вие.
По отношение на желанието на родителите аз ще се върна на чл. 12, който урежда общите случаи, включително там са включени и деца с изявени дарби. Алинея 1 казва: „Всеки гражданин упражнява правото си на образование съобразно своите предпочитания и възможности, в детска градина или училище по негов избор, доколкото в този и подзаконовите актове по прилагането му не е предвидено друго”. Алинея 2: „Изборът по ал. 1 за малолетните се извършва вместо тях и от тяхно име от техните родители, а за непълнолетните, от учениците със съгласието на техните родители”. Така че, пак казвам, тук сме се опитали да уточним текстове, които касаят децата, които са в самостоятелна форма по желание на родителите. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря. Заповядайте.

ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, господин Жаблянов за изказване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз приветствам усилията на вносителите на законопроекта да се направи подобрен вариант на чл. 110, както е предложен от госпожа Ирена Коцева. Очевидно е разбирането, че не може да се остави на саморегулация и на желанието на родителите учебния процес. Не заради друго, а защото нашето общество вече има най-различни примери от социалната практика, от ежедневието на напускане на училище, отпадане от училище по различни причини – по религиозни, по социално-битови, на базата на други особености и обстоятелства. Голяма част от нашето общество вече е емигрантско общество. Голяма част от децата се отглеждат от баби и дядовци, родителите работят в чужбина. Цялата тази проблематика става доста сложна за регулация от гледна точка само на базата на индивидуалното желание.
Искам да обърна внимание отново на т. 4. Ние на практика разрешаваме всички ученици, навършили 16 години, да заявят желание да се обучават в самостоятелна форма на обучение и ако в предишните случаи имаме възможност за някаква регулация от гледна точка на семейство и други институции, които да преценят съответния казус, тук нещата са оставени единствено на желанието на ученика. Да допуснем хипотезата, че една трета от учениците, навършили 16 години, заявят желание. Намеренията са добри, аз ги приветствам, защото самостоятелната форма дава гъвкавост в едно общество, в което хората пътуват, местят се, сменят работа, различни религиозни групи и общности възникват и т.н. Но целия смисъл на нашия законопроект е да усъвършенстваме системата, а не да я разглобим. Нали така? Аз така разбирам нещата. Да дадем повече възможности за образование и като форма, и като съдържание, да стане по-гъвкава, но от друга страна, да запазим нейната цялост.
Ако се приеме т. 4 така, както е, без последващи уточнения, без каквито и да било регламенти аз се опасявам, че след 16 години ще имаме драстични случаи. Виждате какво е в момента. Те в момента не могат да ги накарат да влязат в училище, представете си, когато, първо родителите ги няма, второ, един от членовете на семейството работи в чужбина, другият е в България, децата са на 16 – 17 години, но те минават в една група на безпризорните. И на безпризорните даваме право по самостоятелна преценка дали да ходят на училище или дали да бъдат в самостоятелна форма.
Затова това е акцентът, който искам да поставя. В момента нямам конкретно предложение, но ви предлагам, понеже текста обхваща самата същностна система – и регламента, и институциите, които ще наблюдават този процес, нека да помислим допълнително. Ако искате, да го отложим.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Господин Жаблянов, слушах внимателно Вашите аргументи, ще си позволя да изразя едно мнение. И в момента е така. И в момента в българската образователна система ученици, навършили 16 години, могат да продължат обучението си в самостоятелна форма на обучение. И Ви уверявам, че няма никаква ескалация. Не променяме нищо от сега действащата постановка. И не виждам, честно казано като човек с много опит по темата, какво в този текст Ви притеснява.
Господин Мирчев, заповядайте за изказване.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги, в този текст на вносителя според мен се крие една от подводните мини, скрити в законопроекта, която може да докара до разпад на образователната система. И ще се опитам да съм доста конкретен, за да разберете и вие тази опасност. За мен най-голямата опасност е в ал. 1, т. 2 – ученици в задължително училищна възраст по желание на родителите.
Първо, държавата чрез Конституцията задължава до 16-годишна възраст всички деца да се образоват в училище и по този начин държавата прокарва своите политики в самата страна. Отделно образователната система има възпитателни функции. Скоро бях пуснал въпрос до Министерството на образованието общообразователните училища под 100 ученика колко са на брой. Статистиката, ако не ме лъже паметта, числото беше около 400 училища. Представете си едно училище, което има 50 – 60 деца и страда от недофинансиране, няколко родителя да си изтеглят децата от там и да кажат, че ще ги обучават в къщи. Ние по този начин застрашаваме самото населено място.
Отделно, има различни секти и вероизповедания, които ще предпочетат да си образоват децата в къщи или под някаква форма да си правят някакви кооперативи, с което също се изпускат тези деца въобще от системата и от очите на държавата.
И най-накрая статистиката със сигурност ще се подобри като отпадащи деца от образователната система, защото абсолютно всяко дете, което отпадне от образователната система, ще се води, че се обучава самостоятелно в къщи с родителите си. Образователната система в България е една система за всички деца на държавата и по този начин ние ще изпуснем една голяма част от тях. И пак ще повторя, има 400 училища в страната, които само заради тази точка могат да бъдат ликвидирани. И скоро имаше една статистика, мисля, че беше на МОН, която казваше, че около 200 училища по принцип поради малкия брой ученици имат опасност от затваряне. Искам да ви гарантирам, че с точно тази точка това нещо ще се случи. И това е една от най-опасните точки в този законопроект. А дали ще са деца, навършили 16 години или деца с изразени дарби, нали се сещате, че всеки родител ще каже, че неговото дете има изразени дарби и той ще си го обучава еди къде си. Това е една от най-големите опасности в закона, точно тази точка, която ще срине системата. И тъй като това ще се случи след няколко години, най-вероятно част от нас няма да сме вече тук и може би това крепи някакво спокойствие. Но тук говорим за образователната система като такава и за бъдещето на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Такива угрози някак си си фантазирате, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Извинявайте, казвате, че си фантазирам, но ако имате тези, с които да ме оборите, кажете, но да се обиждаме тук, че си фантазираме или не си фантазираме, мисля, че не сме се събрали за това.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Госпожа Дамянова има думата.
СТОЯН МИРЧЕВ: Тя има, но Вие се ограничавайте в коментарите си и в оценките си.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз също ви призовавам, извинявайте, нали вървим към добър диалог.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Думата е дадена на госпожа Дамянова, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Хубаво, но тук върви някакъв диалог. Дайте да не говорим за фантазии, всичко е фантазии. Всеки може да има всякакви фантазии.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Имайте угрозите, продължавайте да си ги изтъквате.
Госпожа Дамянова има думата за реплика.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз имам един въпрос към господин Мирчев. Господин Мирчев, според Вас в момента самостоятелната форма за обучение за кои случаи се разрешава от българската образователна система по сега действащия закон?
СТОЯН МИРЧЕВ: Не обсъждаме сега действащата система, а оттук нататък…
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Но аз не съм завършила. Защото засегнахте, да, имате своите опасения по казуса, който е в точка 2 по вносител. Аз вече го коментирах, няма да се повтарям, защото на госпожа Бояджиева отговорих. Наистина трябва да повторя същото за експертната комисия, за контрола от страна на регионалното управление по образованието, за това, че тази форма на обучение независимо от казусите, за които тя е разрешена, ще се извършва съобразно държавните образователни стандарти и т.н. Няма да се повтарям наистина, защото, пак казвам, трябва да ви отговоря същото.
Но тъй като Вие засегнахте другите казуси, самостоятелна форма на обучение има и за лицата, навършили 16-годишна възраст и децата с изявени дарби, питането ми е мислите ли, че това в момента е разрешено от Закона за народната просвета и той го разрешава с Правилника и го разрешава вече години наред. И трябва ли да ограничим децата с изявени дарби да имат такава възможност?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Други за реплики, колеги? Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Мисля, че тук не обсъждаме промени в Закона за народната просвета, обсъждаме изцяло нов закон за предучилищното и училищното образование. И, госпожо председател, това, което коментираме като точка в момента, а именно т. 2 от ал. 1 на чл. 110, е един мек начин да се заобиколи задължителното образование до 16 години от Конституцията. Вие казвате, че има районни инспекторати, стандарти, които ще следят. Нали разбирате, че по Конституция образованието е задължително до 16 години. Едно дете в 8 – 9 клас, докато дойде време да го проверим какво е научило, то ще е станало на 16 години и като дойде време да го проверяваме, то ще каже: проверявайте ме колкото си искате, аз съм на 16 години вече и никой не ме задължава да ходя на училище. И в един момента ще се окаже, че то няма да спре да придобива своите компетентности на 16-годишна възраст, а ще е спряло доста по-рано. И тази форма на възможност за обучаване на здрави, прави деца, които трябва да са в училище, да се социализират, е безумна. Единствено изключение прави, която е много хубава, т. 1 от ал. 1, която го разрешава за деца със съответните здравословни проблеми. Тази възможност за тези деца, да, трябва да я има, но не за всички деца. Защото направим ли го за всички деца, утре няма да има училища. Това е истината. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, господин Жаблянов, за изказване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз ще продължа разсъжденията на моя колега. Вие казвате, че в момента е така в закона. Самият факт, че се налага да се приема нов законопроект означава, че има нови обстоятелства в обществото – и в институциите, и в социалните отношения, и във всичко. Настъпили са промени. Ясно е, че се налага, говорили сме това много пъти. Въпросът е следният: когато става дума за система, когато става дума за нови явления в обществото, то ние трябва да предвидим и съответните инструменти за тяхната регулация било чрез закона, било чрез поднормативни законови актове. И ние няма да сме никакви законодатели, ако оставим това, което е до момента. Ясно е, че досега е било така. Законът го е допускал, случаите не са толкова много, както Вие казахте. Но ние трябва да държим сметка за това, което върви като тенденция в обществото. Защото ако стане това, което в момента е записано и може то да се прави по желание на родителите, вече родителите след 10 или след 15 години няма да са сегашните родители, т.е. обществото ще бъде променено. И то се променя пред очите ни. И тогава необходимостта от една единна система за образование, защото тя, както каза и моят колега, това не е просто научаване на определен обем знания, а е институция за социализиране. Ежедневните примери, които наблюдаваме на десоциализация, на отчуждение от обществото, на насилие, на разпад на социални структури няма как да бъдат преодолени по друг начин.
Ще направя малко отклонение. Виждате по какъв начин се отрази въобще особено на момчетата закриването на наборната служба. Те се социализираха там цели маргинални социални групи в армията. В момента една голяма част от тях дори не могат да говорят, нямат трудови навици. Ние трябва да разсъждаваме от тази гледна точка. Ако това е стъпка към ограничаването на въздействието на социализирането в рамките на училището, не считам, че е целесъобразно в днешната и утрешната ситуация на България.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, аз в този ред на мисли считам, че не е лишено от логика това, което казват колегите. Възможно ли е и предвидено ли е, не съм много категорично запозната, при условие, че в първия клас, който мине, примерно 7 клас, ученика на самостоятелна форма и след това не покрие изискванията и не можем да му валидираме класа, връщаме ли го отново в дневна форма или продължава по желание на родителите. И евентуално ако валидираме 8 клас и к.н.
И вторият ми въпрос е къде отиват парите, които следват ученика по силата на Закона за държавния бюджет – в училището, което валидира или?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: За реплика има думата господин Мирчев. Заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: По втория въпрос и на мен ми е много интересно какъв ще бъде отговорът. Относно първия Ви въпрос, ако видим следващия член, за дистанционното обучение, там сме сложили доста големи ограничения. А когато говорим за самостоятелна форма, такива ограничения няма. Самият чл. 104 дава достатъчно голямо разнообразие на различни форми на обучение. И това просто тук, в т. 2, е страшно безумие. Няма нужда да създаваме безумия, за да създаваме после определени регулации и бариери в самия закон, за да се предпазваме от тях, както ще видите и по-нататък в текстовете, има някои предложения от други народни представители, които се опитват да ограничат това безумие. Тоест, ние в момента създаваме безумие, което ще се опитваме да ограничаваме оттук нататък в закона. Благодаря ви.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Господин Мирчев, само да Ви кажа, преди малко имахте претенции към квалификациите. Сега аз ви правя бележка по отношение на подобна квалификация.
Понеже стана дума преди малко, господин Мирчев каза, че всъщност децата излизат от училище, ще настане катастрофа и т.н., да, Конституцията определя с чл. 53, ал. 2, че училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. И преди малко в чл. 104 ние приехме различните форми на училищно обучение. Самостоятелната форма също е форма на училищно обучение заедно с останалите седем, общо осем на брой. И не виждам как тогава, дори чисто логически, можем да квалифицираме обучението в самостоятелна форма при определени условия и ясно разписан контрол как всъщност извеждаме децата от училище и осигуряваме неизпълнението на конституционното им задължение да бъдат обучавани, да бъдат в училищното обучение.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председателстващ. Моята реплика, по-скоро и аз искам да получа допълнителна информация по въпроса, поставен от госпожа Маринска как точно ще се осъществява този контрол. Действително в допълнителното предложение е по-широко разработен въпроса за самостоятелното обучение. Но как реално ще се случва това да се провери какви знания е усвоил ученикът? С протокол ли ще се проверя, по какъв начин? Защото в прилагането на училищния план е записано в едно от предложенията, също в допълнителните, които са направени от госпожа Коцева, но нека да получим като членове на комисията малко повече информация как се вижда този въпрос, защото нашите тревожни въпроси не са случайни, те наистина са свързани с това как ще се развива този процес на самостоятелно обучение. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: И госпожа Тодорова имаше въпрос.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, госпожо Маринова. С оглед на дебата, който тук се води и с оглед въпросите на госпожа Маринска, аз искам да попитам вносителите и експертите по предложението на госпожа Ирена Коцева в ал. 6 дали бихме могли да помислим не за ежегоден контрол от експертната комисия, а да стесним срока, така че хем да не утежним комисията, но все пак контролът да се случва по-често, така че да сме сигурни, че самостоятелната форма на обучение се случва адекватно, може би на срок. Аз нямам конкретно предложение, питам експертите и Вас за мнение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Да чуем госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Госпожо председател, аз зададох един въпрос, но не можах да получа отговор. Дали е възможно, защото го търсих в предложението на Ирена Коцева отговора, но не го открих. В случай, че след първата година при осъществен контрол не се валидират знанията на ученика, е ли удачно той да се върне в дневна форма? Защото очевидно това е един неуспешен опит на този ученик и неговите родители по този начин да обучават детето си. И парите дали следват ученика в училището, което валидира.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, госпожо Дамянова, за отговор.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще получите отговор, ако някой ми даде възможност да отговоря, иначе нямам навика да си вземам сама думата както аз, така и моите колеги, защото не смятаме, че е правилно и е морално.
По отношение на това как ще се проверява. Алинея 3, колеги, от нашите предложения между първо и второ четене казва, че самостоятелната форма включва самостоятелна подготовка, изпити за определяне годишни оценки по учебните предмети от училищния учебен план или валидиране по чл. 164, ал. 7. При самостоятелна форма на обучение се прилага училищния учебен план за дневна или вечерна форма. Както се прилага и сега, колеги. Както се прилага и към момента за тези ученици, които се обучават в самостоятелна форма на обучение. Има консултации, има проверки с годишните оценки.
Новото, което въвеждаме, и то е по предложение на родителите, които и вие сте получили, понеже всички сме направили предложения, получени от едни или други организации, е възможността за валидиране, която е малко по-широка, която, разбира се, ние имаме възможност да коментираме с вас доколко е удачна. И в крайна смета волята е на народните представители. Ние сме дали такава възможност. Затова сме в комисията, за да я коментираме, дали и валидирането е опция, която ние можем да дадем или можем да се ограничим само с годишните изпити за поставяне на годишни оценки, каквато системата е и в момента.
По отношение на средствата. Не предвиждаме разлика със сега действащия ред за самостоятелна форма на обучение. И в момента самостоятелната форма на обучение върви със съответния единен разходен стандарт, който отива в училището, което организира изпитите. Същото е в момента. И за тези случаи, така както и за останалите, средствата ще отиват в училището, което на практика ще извършва изпитванията на тези деца.
По въпроса дали сме предвидили опция за преминаване от съответна самостоятелна форма на обучение в дневна, тъй като в чл. 114 сме казали, че условието за преминаване от една форма на обучение в друга, съставени в държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училище, ние не сме сложили такава възможност в текста в закона. Пак казвам, оставили сме това на подзаконово равнище. Вие сте предложили в ал. 5 подобна възможност, която можем да коментираме, така че наистина да създадем работещ текст, който да постави бариери пред евентуални злоупотреби, нека така да го кажем. Защото е факт, че всички имаме, разбира се, тези притеснения.
По отношение на социализацията аз ще се съглася с господин Жаблянов за това, че ролята на училището е изключително важна за социализацията, но и ролята на детската градина. И ще ви припомня, колеги, че само преди известно време всички ние тук се обединихме, че задължителната детска градина за 4-годишните деца, на нея не й е дошъл момента като мярка. А социализиращата роля на детската градина е доказана, затова и ние от ГЕРБ въпреки всички дебати, включително в 41-то Народно събрание, сега направихме крачка назад. Не зная дали познавате семейства, които в момента обучават сами децата си, те организират изключително разнообразни форми, в които те гарантират придобиването на социални умения от техните деца. Имам предвид включването в най-различни детски центрове, в различни клубове към читалището. Не си мислете, че тези деца са затворени в къщи, седят като затворници и там не се случва никакво обучение, никаква социализация, те нямат никакви контакти. Уверявам ви, че това далеч не е така. И пак казвам, и в момента имаме случаи, аз няма да забравя един случай в Ловеч, където наистина деца не само не бяха допускани от техния баща до училище, ами съответно бяха лишени и от обучение, и от контакти. И в момента има такива случаи. Случаят на всички ни е известен. Но за да не се случват такива неща, този родител няма да има право да запише децата си в самостоятелна форма на обучение. Защото той няма да издържи условията и няма да отговаря на условията, които са заложени и които ще проверява експертната комисия. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Дамянова, беше отговорено на всички въпроси.
Заповядайте, господин Жаблянов, за втора реплика госпожа Маринска.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Вижте, ние предполагаме във връзка с това как е записано – по желание на родителите. Тук имплицитно предполагаме, че в този закон родителите индивидуално преценяват какво да направят. Законът трябва да предвиди всички възможности. Тук предвиждането е организирано действие. Говоря от другата страна. Защото и с това може да се сблъскаме. Явяват се 300 души родители независимо по какви мотиви – религиозни, някой им е платил и т.н. и си отписват децата. И ги заявяват за самостоятелна форма на обучение. Не може да им окажете, нали така? Къде е комисията? Какво преценява тя?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Приключихте ли си репликата. Благодаря, господин Жаблянов. Госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, аз приемам, харесвам наистина формата, атрактивна е, ще даде възможност на много родители, които имат тези възможности, но нека да помислим да стесним цедката, така да го кажа. И наистина да попаднат деца, чиито родители действително могат да създадат такава среда на обучение, да не се разширява фунията, ветрилото и да се дава възможност. Казвате, че ще има комисия, добре, сигурно ще има и стандарт, който ще определя тази форма на обучение. Но нека да помислим и за възможност, ако не се справят родителите първата година, ученикът да се върне не по желание на родителите, а със закона да го регламентираме, отново в дневна форма. Защото очевидно тези родители не се справят. Това имах предвид.
По отговора на другия въпрос, да, финансирането разбрах, че отива в училището, но то не е в размера, който ще бъде, ако ученикът е в дневна форма. Това го знаем и това лишава училището от определени средства.
ИРЕВА КОЦЕВА: То пък не ги обучава, само ги оценява.
БОЙКА МАРИНСКА: Така е, но този ученик, ако е в училище, носи след себе си финансиране и за училището. Това е опасно за малките училища. Просто разсъждавам. Дайте да измислим нещо и да се обединим около някакъв оптимален вариант, без да изключваме предложението на вносителите.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: И за трета реплика доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз искам да продължа под формата на реплика разсъждението на народната представителка Маринска. И гледайте, разбира се, текстовете, които са предложени от Ирена Коцева и група народни представители. Те са мислили все пак за подобряване на нещата. В новата ал. 5, която те предлагат, има решение за експертната комисия. Ако това решение на експертната комисия представлява една по-добра цедка, в смисъл те да вземат предвид условията, които ги има в това семейство, тогава вече тази цедка вероятно ще гарантира в голяма степен дали има условия да се организира такава самостоятелна форма на обучение от това семейство или не.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: За дуплика, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, аз отначалото казах, че тези деца, за които говорим сега, и в момента не са в училище. Тоест, в момента от тях училището не получава пари. Кого ще ощетим. Това са деца, които не посещават училище и в момента и се обучават от техните родители. Казах ви, че статистиката е различна, между 300 и 500 деца е по данни на тези организации, които са радетели на този вид обучение. Институциите няма как да ги преброят, това са техни данни. Тези деца и в момента, пак казвам, не са в училище и училищата не получават пари за тях. Тоест, няма как да ощетим тези училища.
Другият въпрос – какво ще се случи с малките училища. Дайте да видим, колеги, къде има малки училища. Говоря за малки училища в малки населени места, защото в големите градове малките училища са поради лош мениджмънт, те не са поради друга причина. Малко училище в центъра на един голям град или в район, в който има други училища, които не са малки, просто не е малко училище, то е училище, което работи лошо и училище, което не се предпочита от родителите поради този факт, че не предлага качествено образование. И пак стигаме до решението на експертната комисия, в която има социален работник, Агенция за закрила на детето и всякакви други експерти, които ще преценяват всичко това. Така че няма да се стигне до казус, в който примерно деца, които родители нямат необходимото образование, чиито родители са в чужбина, деца, чиито родители нямат необходимото социално положение, така че да гарантират тази среда, която предлага училището, те няма как да получат разрешение от експертната комисия да запишат детето си в самостоятелна форма на обучение. В този смисъл няма как да ощетим училищата, за които вие говорите. И аз не мисля, че изведнъж тези деца ще станат безброй много.
Колеги, дайте да си дадем сметка. Аз например ви казвам, че не знам в тази зала дали има някой друг, който ще може да отдели цялото си време през деня, за да си обучава сам детето, да го подготви за всичките изпити. Да не говорим, че няма как да имаме експертиза по абсолютно всички учебни предмети. Тоест, това изисква една друга организация на живеенето на съответния родител. Една част от тези родители не работят, например, единият поне се занимава само с децата. Да, те получават качествено образование дотолкова, доколкото миналата година дори имахме ученик, който е домашен ученик и който беше спечелил олимпиада. Сещате ли се, колеги? Нека да дадем и тези примери. Дайте да не отиваме към примерите със социално уязвите групи, защото така ни е по-лесно или пък извличаме някакъв дивидент от това. Дайте да дадем другите примери. Домашен ученик е спечелил олимпиада. Министерството беше в казус как да му даде награда и документ. Какво, да зачеркнем ли това дете? То за нас в момента не съществува. Давам опции, които ги има, господин Жаблянов, и във всяка една друга държава. Прочетох законодателството, има направено такова проучване от Министерството на образованието за домашното обучение. Имаме го и в електронен вид. Ще помоля експертите да го изпратят на всички вас, за да видите как то е разписано във всички държави в рамките на Европейския съюз. И тук не става въпрос за някакво разпускане на системата или за някакви опасности, които крие. Напротив, става въпрос за гарантиране на доброто образование дори и на тези деца, които в момента държавата не ги припознава. За нея те в момента не съществуват, няма ги.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Мисля, че се чуха достатъчно аргументи. Това беше дуплика от госпожа Дамянова.
Госпожо Костадинова, ще помоля да изразите позицията на Министерството на образованието и науката по всяко едно от постъпилите предложения и по-специално по ал. 1, т. 2 за заличаване на този текст: „Ученици в задължителна училищна възраст по желание на родителите”, който междувременно е променен в т. 2 в предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо председател. По чл. 110, касаещ самостоятелната форма, бих искала да тръгна малко от по-отдалеч като припомня, че членът в почти същия вариант и сега съществува в действащия Правилник за прилагане на Закона за народната просвета. Може би е необходимо да припомня накратко какво представлява самостоятелната форма към момента, за да можете информирано да вземете своето решение. При самостоятелната форма, както и при останалите форми, ученикът се записва в училище. Тоест, на въпроса къде е ученик и кой издава документа, кой изпитва и т.н., еднозначно той е ученик на определено училище. В началото на учебната година подава заявление за обучение в самостоятелна форма на обучение и при гласуване от Педагогическия съвет той вече е ученик в самостоятелна форма на обучение. Неговият ангажимент е в изпълнение на заповед, която издава директорът на училището, да се яви на определени дати, за да бъде изпитан по всеки един от предметите от училищния учебен план. В случай, че той получи положителна оценка, т.е. минимум 3 по всеки един от предметите от училищния учебен план, той завършва класа.
На практика текстът на чл. 110 самостоятелната форма на обучение не предвижда нищо друго с изключение на два пункта – новият текст за ученици в задължителна училищна възраст по желание на родителите, виждам в предложението на народни представители по-нататък опит за прецизиране на този текст, и другият нов текст, който се появява в ал. 3 за самостоятелната форма на обучение, която коментира валидирането. Затова по-нататък по конкретните предложения на народните представители аз ще се спра на тези два момента.
По отношение на предложението на народния представител Бойка Маринска и група народни представители. Не бихме могли да подкрепим в ал. 3 създаването на второ изречение за валидирането и в тази връзка ще се върна и на предложения проект на закон. Не бихме могли да подкрепим валидирането при самостоятелната форма, защото неотдавна вие гласувахте самостоятелната форма като форма на обучение, съжалявам за тавтологията, но тя е нарочна във формалното образование. Валидирането не е формално образование. Така че ние не можем да смесваме самостоятелната форма, изпитите и неформалното, и информалното образование. Тоест, когато говорим за самостоятелна форма на обучение, можем да говорим единствено и само за изпитите за определяне на годишна оценка по училищния учебен план. Тоест, няма място смесването на едното с другото.
Разбира се, подкрепата на т. 2 – преминаването на ученици в задължително училищна възраст не е лесна крачка за нашата образователна система. Нормално е всички ние да имаме притеснение. Редно е да кажа, че и ние се притесняваме от една такава сериозна крачка, но подкрепяме опита и текстовете на народните представители, които са гарантирали по-скоро контрола при провеждането на тази форма на обучение. Така че от гледна точка на това предложението на народния представител Бойка Маринска в ал. 5 за нас има смисъл гласуването на разпоредба, която да казва, че ученици, които не постигат компетентностите, т.е. иначе казано не си издържат изпитите за оформяне на годишна оценка, следващата година продължават обучението си в дневна форма.
По отношение на предложението на народния представител Ирена Коцева. Подкрепяме предложението, като пак обръщам внимание, че в ал. 3 на финала – „или валидиране по чл. 164, ал. 7, не може да бъде в този текст. Съответно може би било добре да се намери по-добър изказ в ал. 1, т. 2 специално разделянето на учениците до 14-годишна възраст по желание на родителите и от 14 до 18 по желание на ученика със съгласието на техните родители, за да не се получава някакъв сблъсък с т. 4 – 16 години. Може би юристите биха намерили начин, който да звучи „по желание на родителите или ученика в съответствие с правомощията, които имат да взимат решение учениците, съответно родителите”.
Иначе казано, подкрепяме включването на самостоятелната форма за задължителна училищна възраст, но настояваме да има достатъчно текстове, които да гарантират контрола при осъществяването на тази форма на обучение. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Костадинова. Ще Ви помоля и по предложението на народния представител Милен Михов да изразите становище. То разширява текста на вносителя, на Ирена Коцева и група народни представители, като добавя „ученик със сензорни увреждания с разстройства от аутистичния спектър”. Вашето становище по това предложение.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Тук по-скоро бихме подкрепили вносителя, защото сензорните увреждания, разстройствата от аутистичния спектър предвид спецификата на затрудненията на тези ученици не можем еднозначно да кажем дали трябва да им се забрани изрично.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо председател. Бихте ли се изказала и по предложението на народната представителка Мариана Тодорова, тъй като един по-чест от ежегодния контрол на мен ми се струва смислен. Това дали могло фактически да стане и дали, ако се върнем и към предложението на колежката Маринска, те не постигат необходимите компетентности и въпреки това продължават обучението си в следващия клас в дневна форма на обучение. Но ако пък се възприеме, че е смислено това, което Мариана Тодорова предлага за по-чест контрол, те не биха ли могли още следващия срок да преминат в дневната форма, а не да губят цялата година?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, госпожо Костадинова.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Разбирам въпроса Ви, но още веднъж се връщам към това, с което започнах. Самият контрол разбиран като изпит как са се подготвили самостоятелно става един път в годината под форма на вписване на годишна оценка. Тоест, изпитването е еднократно. Директорът казва на еди коя си дата ще бъде изпитът по математика и лицето има право в рамките на цялата година до тази дата да се подготвя за този изпит. Не става ясно как би могъл по-често да се осъществява този контрол. Изпитите, годишната оценка са еднократни.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Тук става дума за контрола, който се предвижда от вносителя по ал. 6, госпожо Костадинова, за провеждането и организирането на самостоятелната форма на обучение за учениците по ал. 1, т. 2 в съответствие с изискванията на този закон се осъществява ежегоден контрол от експертната комисия към регионалното управление на образованието. За този контрол става дума. Веднъж на срок предложи госпожа Тодорова. Вашето мнение по въпроса.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Аз пак се връщам на това, че дори да приемем, че тази експертна комисия отива в дома на ученика, за да види какво се случва в рамките на срока, какво ще провери.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Не подкрепяте предложението за по-интензивен контрол.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Няма как при разписване на изпити за определяне на годишни оценки да се осъществява контрол извън образователен с образователна комисия.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Госпожа Захариева има думата.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз смятам, че тук малко започнахме да смесваме нещата, може би защото сме уморени и ми се струва, че е време за една почивка. Но мисля, че трябва да разделим нещата. В училището се извършва контрол на знанията, които детето е придобило в резултат на домашното си обучение. Това и в момента става с децата, които са в самостоятелна форма след 16-годишна възраст. Прави се график, плаща се за консултации, има график за изпити. Парите, които отиват за самостоятелната форма са по-малко. Пари се плащат за това да се организира цялото подпомагане и изпитване на деца в самостоятелна форма.
Това, което говорим по ал. 6, е съвсем различно. Целта на тази експертна комисия не е да следи дали детето има знания за 2, 3, 4, 5 или 6, целта на тази експертна комисия е първо да проследи дали това дете и условията, които са създадени от семейството, може да бъде обучавано и тази комисия ще допусне дали това дете може да се обучава в тази форма, особено касаещо децата в задължителна училищна възраст. Това е изключително важно. Тази комисия ще следи дали тези условия се поддържат в процеса на това обучение в рамките на една година. Коментирахме, че можем да проследим, затова гледахме да е ежегодно, но то не означава, че тя ще отиде един път в годината. Това е въпрос на организация на работата на тази експертна комисия. И аз си мисля, че тук стандартът е много важен и министерството трябва много сериозно да подходи към стандартите. Ние от много време повтаряме, че искаме вече да виждаме елементи от тези стандарти. Да, повтаряме си го, госпожо Маринска, но само си повтаряме. Стандартът е много важен, защото той трябва да върви паралелно, стандартът ще разпише тези подробности, които вие всички искате да знаете и ние искаме да знаем. Наистина това е много важно. Ако не е ясно, конкретно казано, наистина ще има сериозни основания за притеснение в тази посока. Но ние не можем да разпишем в закона от А до Я всяка една процедура, която ще се следва. Затова са стандартите. Но ние сме поставили механизмите. Веднъж има механизъм от експертната комисия, която е външна от училището и веднъж имаме механизъм в училището, който ще контролира тази форма на обучение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз разбирам какво каза госпожа Захариева, но си мисля, че би могъл все пак вместо ежегоден контролът да бъде по-чест, да бъде системен.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Колеги, предлагам търпеливо да изслушаме репликата, която е в момента.
Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Само едно изречение. Ако забелязвате, от 20 минути се опитваме да решим един проблем, който се опитваме да създадем в момента. От 20 минути се чудим как да ограничим проблема.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Чухме репликата Ви, господин Мирчев.
БОЙКА МАРИНСКА: Оттеглям т. 1 от моето предложение след становището на Министерството на образованието.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Добре. Има ли други желаещи за изказване? Няма. Закривам разискванията.
Половин час почивка.

(След почивката.)
ПРЕДС. МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Възстановяваме работа, колеги. Все още сме на чл. 110 от законопроекта. Дискусията беше закрита.
През почивката посветихме време на това да бъдат изчистени текстове. Имате ли, колеги, конкретни предложения по чл. 80?
Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Моето предложение е текстът, който бях предложила в т. 2, ал. 5 на чл. 110, да придобие следната редакция: „Учениците, които се обучават в самостоятелна форма по желание на родителите и не постигнат необходимите компетентности в съответния клас, продължават обучението си при спазване на изискванията на този закон в друга форма на обучение по чл. 104, препоръчана от екипа за подкрепа на личностно развитие”.
И в чл. 105, ал. 2, т. 5 нова – „Ученик, който променя формата на обучение в случаите по чл. 110, ал. 5 и в ал. 3 по вносител думите „или валидиране по чл. 164, ал. 7” да отпаднат”.
ПРЕДС. МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Маринска. Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря. Аз предлагам редакционна поправка на предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители в чл. 110, ал. 6 – „За провеждането и организацията на самостоятелната форма на обучение за учениците по ал. 1, т. 2 в съответствие с изискванията на този закон се осъществява контрол на всеки учебен срок от експертната комисия към регионалното управление на образованието по ал. 5”.
ПРЕДС. МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Маринова. И аз имам две предложения, които ще направя по чл. 80, ал. 4.
Първото ми предложение е за прецизиране на съдържанието на т. 2 в ал. 1, а именно предлагам тя да се измени по следния начин: „Ученици в задължителна училищна възраст – по желание на ученика или родителя, по реда на чл. 12, ал. 2”.
Другата ми редакционна поправка е към предложението на Ирена Коцева и група народни представители в ал. 5 да се добави ново изречение второ със следното съдържание: „В комисията задължително участва представител на Агенцията за социално подпомагане”, за да бъдем последователни с текстовете, които приехме за самостоятелната форма на организация в предучилищното образование.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще повторя предходната редакция за т. 2 на ал. 1: „Ученици в задължителна училищна възраст – по желание на ученика или родителя, по реда на чл. 12, ал. 2”. Тоест, да си спазим предходните разпоредби на законопроекта относно правото на избор на училище. Госпожо Маринова, предлагам нова т. 2 по вносител, т.е. редакция на т. 2 по вносител.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря. Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители предлагам да се направи една дребна редакция. Точка 2 – „Ученици в задължителна училищна възраст: б) от 14 до 18-годишна възраст – по желание на неговите родители”, а не на „техните”.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Беше направено предложение за редакция на т. 2 по вносител, проф. Станилов.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Министерството на образованието иска ли думата? Не, не желаете. С това се изчерпа процедурата за предложения.
Пристъпваме към гласуване най-напред на предложението на народния представител Бойка Маринска по т. 2, редакционното предложение, което тя направи току що като ал. 7 – „Учениците, които се обучават в самостоятелна форма по желание на родителите и непостигнат необходимите компетентности в съответния клас, продължават обучението си при спазване изискванията на този закон в друга форма по чл. 104, препоръчана от екипа за подкрепа на личностно развитие”.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 8, против няма, въздържал се – 1.
Комисията подкрепя предложението, направено по чл. 80 от народния представител Бойка Маринска.
В следващата му част – в чл. 105, ал. 2 да се създаде т. 5
Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо председател. За протокола да уточним, тъй като във връзка с приетата редакция на ал. 7 се налага да се допълни гласувания текст на чл. 105, ал. 2, като се създаде т. 5 със съдържанието, което беше предложено от народния представител госпожа Маринска.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: И този текст се отнесе съответно към чл. 105, ал. 2, нова т. 5 – „Ученик, който променя формата на обучение в случаите по чл. 110, ал. 7”.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Предложението, направено по чл. 80, се подкрепя от комисията.
Следващото предложение е редакционното предложение в ал. 3 на чл. 110 по вносител – думите „или валидиране по чл. 104, ал. 7” да отпаднат и текстът да изглежда така на ал. 3 по вносител: „Самостоятелната форма включва самостоятелна подготовка и изпити за определяне на годишни оценки по учебните предмети от училищния учебен план”.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 9, против няма, въздържали се – 4.
Предложението за отпадане „или валидиране по чл. 164, ал. 7” в ал. 3 на чл. 110 по вносител се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мариана Тодорова в ал. 6 в предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители да отпадне думата „ежегоден” и след контрол да се допълни „на всеки учебен срок”.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя от комисията.
Добавяне на изречение второ към ал. 5 на чл. 110 – „В комисията задължително участва представител на Агенцията за социално подпомагане” – изречение второ на ал. 5 към предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване предложението, направено от председателя на комисията за промяна на съдържанието на т. 5 към ал. 1 по вносител на чл. 110 – „Ученици в задължителна училищна възраст – по желание на ученика или родителя, по реда на чл. 12, ал. 2”.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – 3, въздържал се - 1.
Предложението, направено от народния представител Милена Дамянова за ново съдържание на т. 2 по вносител се приема.
Подлагам на гласуване писменото предложение, направено от народния представител Бойка Маринска и група народни представители в частта, която не е оттеглена, без т. 1 по принцип.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се приема по принцип.
Предложението от народния представител Милен Михов и група народни представители, което предлагам да приемем по принцип, тъй като то в по-голямата си част в ал. 2 съвпада с основното предложение на вносителя и е допълнено със „сензорни увреждания и с разстройства от аутистичния спектър”, което Министерството на образованието и науката не подкрепя.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Сега подлагам на гласуване предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители по принцип, както всъщност са приети вече променени текстове в него.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се приема по принцип.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за заличаване на т. 2 в чл. 110, ал. 1, тъй като вече приехме току що.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 3, против – 10, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя от комисията.
И сега подлагам на гласуване по принцип чл. 110 по вносител ведно с всички направени и вече приети изменения.
За – 13, против – 3, въздържали се няма.
Предложението по вносител на чл. 110 се подкрепя по принцип.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Продължаваме с чл. 111.
Постъпили са писмени предложения от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания. Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Аз имам процедурно предложение преди да започнем да разглеждаме чл. 111. Да сложим някакъв краен час на днешното заседание, тъй като имаме заседание на групата, предполагам, че има на всички групи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Какво предлагате, 16,30 ч.? Добре. Има ли против този час? Няма.
Имате думата за изказвания по постъпилите писмени предложения. Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: По чл. 111 в дистанционната форма ние предлагаме да се създаде нова ал. 7. Смисълът на нашето предложение е заложен на разбирането, че е необходимо всички, които се обучават дистанционно, да се обучават при еднакви условия, в еднакви технически параметри. Поради тази причина предлагаме: „Дистанционна форма на обучение да се осъществява при задължително осигуряване на електронни учебници, отговарящи на изискванията и установени стандарти”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ще си позволя да си дам думата, за да Ви задам един въпрос. Тъй като така, както сте предложили текста на ал. 7, това сме имали предвид и ние в текста на ал. 6, където сме казали, че се организира от училища, които разполагат с необходимите технически и технологични условия за обучение – „За обучението в дистанционна форма на ученикът се осигуряват необходимите технически и технологични средства”. Ясно е, че няма как да имаме дистанционна форма на обучение, без да имаме и електронни учебници. Само че питането ми по-скоро е в посока на това трябва ли училището да осигури безплатни електронни учебници в класовете, в които така или иначе няма изискване държавата да осигурява такива?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако задължаваш някой да прави нещо, да. А не всеки има възможности да си купят сами, иначе не можеш да го задължиш.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Искате ли дуплика, господин Жаблянов? Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз видях ал. 6. Имате предвид текста, който гласи така: „Да се организира от училище, което разполага с необходимите технически и технологични условия”. Тук притеснението е, че технически и технологични условия какво означава в случая? Има достатъчно бърза връзка с интернет, необходимите центрове за комуникация и т.н. Но може би е добре да запишем „установени в стандарта за учебници, учебни помагала и книги”. Ако искате да редактираме ал. 6. Тогава оттеглям предложението за ал. 7. Тоест, да стане ясно, че технологичните условия са на базата на нещо, което предварително е установено.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Но примерно дали има наличие на компютър в къщи ученикът. Или всъщност Вие предлагате това да го добавим.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Когато обсъждахме стандартите, ако си спомняте имаше един дискусионен стандарт, който беше за информационните. Вероятно в този стандарт ще залегнат тези параметри, които се изискват от училището, за да може да осъществява такова обучение. Затова предлагам да бъде вписано.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По-скоро тук трябва да добавим, тъй като организацията, редът, условията за организиране на съответните форми на обучение се разписват в стандарта за организация на дейностите в училището. Ние такъв стандарт не приехме, доколкото имам спомен. Или? Да се върнем на чл. 22. За информацията и документите ли имате предвид?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова има някакво предложение, докато ние разсъждаваме.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: По друг начин чета въпросната ал. 6. Там се казва, че трябва да има необходимите технологични и технически средства, но това не е задължително да включва електронни учебници. Разбира се, би било добре да е така, но теоретично според мен е напълно възможно ученикът да има хартиени учебници, а само комуникацията и изпитът да се осъществяват по електронен път. Така че електронните учебници не бива да са задължителни, защото ще бъдат ограничаващи. Не по всички предмети има електронни учебници, а дистанционното обучение също би било възможно и за тези предмети.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Приемам бележката на госпожа Михайлова. Така е, оттеглям тази част от предложението, но въпреки всички призовавам да помислим за редакция на ал. 6 с оглед на стандартите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Въпросът е по кой стандарт. Други изказвания, колеги? Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Искам да кажа няколко думи за нашето предложение за ал. 3 на чл. 111. Идеята, която сме вложили в нея, е да се даде възможност и за дистанционна форма на обучение в по-малките класове за българските училища зад граница. Това е една разпоредба, която мисля, че разширява възможността за привличането на нашите сънародници в образователната система. Мисля, че дава допълнителни възможности. Такива са и желанията на нашите сънародници от българските училища зад граница.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Коцева?
ИРЕНА КОЦЕВА: Няколко обяснения във връзка с предложенията, които ние дадохме, защото имаме няколко предложения, свързани с изменения в текста на вносителите. В т. 3 предлагаме да отпаднат след запетайката думите „които не се обучават по индивидуален учебен план”. В т. 4 също имаме корекция, която гласи: „или поради обучение”, както и да направим изменение в ал. 4, която е свързана с това, че обучението в дистанционна форма се провежда по училищен учебен план, изработен в съответствие с рамковия такъв за дистанционна форма, както и създаването на една нова ал. 5 за децата със специални образователни потребности и с изявени дарби, възможността за обучението им в дистанционна форма по ал. 4.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Само процедурно. Понеже се налага да изляза от работата на комисията, ще пътувам, моите колеги ще ме представляват. Тоест, те ще гласуват както мен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Така е, обаче няма да им зачетем вота съгласно приетия протокол и решение на едно от заседанията ни. Така че приемаме, че гласът Ви ще се брои като този на господин Мирчев и на госпожа Бояджиева, ако гласуват еднакво. Ако гласуват различно, тогава не знам.
Само да уточня. Стандартът, на който би следвало да се позовем, е стандарт за физическата среда, информационното и библиотечното обслужване на детските градини, училища, както и за подкрепа за личностно развитие. Това е наименованието, което сме приели.
Други изказвания? Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Това по-скоро е редакционно предложение към предложението на господин Михов, понеже не чух, когато го представяше. „Дистанционна форма може да се организира за обучение в класовете от 1 до 8 клас включително за ученици в българските училища зад граница”. Трябва да сложим една запетая след думата „включително”. Защото иначе се променя смисълът. Имам предвид, че думата „включително” според мен в случая е написана, за да вкара и 8 клас в този текст. А без запетая звучи като изключение за децата в чужбина. Ако думата „включително” се отнася за 8 клас, трябва да има запетая, ако се отнася за смисъла на изречението, не трябва да има запетая.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката по различните предложения.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Министерството на образованието подкрепя текста на вносителя. Не бихме могли да се съгласим с разширяване на обхвата на дистанционната форма от 1 до 7 клас, защото нека не забравяме, че учениците в началния етап изобщо не изучават информационни технологии, което създава проблем и по някакъв начин би било пречка в достъпа им до образование. Така че вероятно и това е причина вносителят да е определил дистанционната форма като форма, подходяща за учениците от 8 до 12 клас. Разбира се, с изключенията, които са посочени и които са разбираеми.
Що се отнася до предложението на госпожа Ирена Коцева и група народни представители, приемаме редакционните бележки, които са направени – отпадането на думите „които не се обучават в индивидуален учебен план”, както и в т. 4 на ал. 1 отпадането на „или поради обучение”, също и останалите предложения, които по същество стъпват върху текстовете на вносителя.
Вече беше прокоментирано за електронните учебници. Да, действително електронният учебник е едно от средствата, но не е единственото и не би могло да се възприема като единствено задължително, за да се осъществи дистанционната форма на обучение. Нека не забравяме, че дистанционната форма на обучение не бива да се разглежда само като, грубо казано, препращане на мейли и комуникация със средствата на информационните технологии, а както е разписано, включва дистанционни учебни часове, самоподготовка и т.н., което изисква от една страна сериозни условия в училище, което предлага такава форма, от друга страна обучение на учители, които да могат да обучават в такава форма и съответно наличие на необходимите технически и технологични условия, за да може отсрещната страна обучаемият също адекватно и в полза на неговото обучение да участва в процеса. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А по предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители?
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Аз казах по принцип, че разширяването на текстовете за всички класове не намираме за удачно, доколкото, пак повтарям, ученици в класовете от 1 до 7 клас не могат адекватно да осъществяват такава форма на обучение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз мисля, че децата стават все по-рано и по-рано компютърни грамотни. Можем да видим деца на 3 – 4 години, които съвсем спокойно работят с таблети и смарт телефони, така че това не ми се вижда сериозно ограничение. И тъй като дистанционната форма не е задължителна, а е една опция, това не би представлявало ограничаване на достъпа до образование, ако я разрешим там, където е възможно училището да я предостави, така и там, където ученикът може да я използва. Така че според мен разширяването на обхвата отговаря на съвременните тенденции.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Относно предложението на колегата Михов. То е свързано с ученици в българските училища зад граница. Това никъде не ми се връзва. Във вида, в който го предлагате, просто няма такъв вид училища.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Съгласен съм с това, което каза колегата Коцева за български училища зад граница. Това е един термин, който са използвали нашите приятели и колеги от Асоциацията на неделните училища. Те така са го формулирали. Съгласен съм. Става въпрос за неделните училища, на които можем да дадем възможност да си разработват програми и софтуер и да провеждат при възможност и при желание такава форма на обучение. Знаем, че нашата диаспора е концентрирана в определени центрове, но има и семейства, и групи, разделени от пространството. Това е една тяхна възможност, която не ни задължава като държава и като институции, но дава възможност чрез тази форма те да провеждат едно допълнително образование на нашите деца.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика от госпожа Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Един въпрос към господин Михов. Не смятате ли, господин Михов, че т. 4 във втората й част – „или пребивават трайно на територията на друга държава и не могат да посещават училище на нейната територия”, т. 4 на ал. 1 по вносител включва точно това предложение.
МИЛЕН МИХОВ: Съгласен съм, но в чл. 111 това засяга децата между 8 и 12 клас, а тук даваме възможност само за тези училища това да бъде свалено надолу до 1 клас. Съгласен съм, че това го има, т.е. идеята е правото от 8 до 12 да бъде разширено за този тип училища и малко по-надолу се има предвид, че вече, както каза госпожа Михайлова, децата са изключително комуникативни, имат възможност да работят с техника, а родителите им са също високо квалифицирани и динамични хора. Ясно е, че става дума за онези наши сънародници, които са преди всичко в Европейския съюз, в Съединените Щати, високо технологични общества. И още веднъж казвам, това е само една възможност, от която ще се възползва може би един ограничен кръг от институции, един ограничен кръг от наши сънародници. Но защо пък да не им го дадем това да могат да го развиват. И е възможно в един определен недълъг период в един клас те да бъдат в тази форма, след това да си преминат в редовна форма. Мисля, че е разумно да го подкрепим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз ако мога също да се включа, така наречените неделни училища зад граница в по-голямата част от случаите не разполагат дори със собствени сгради, те ползват в събота и неделя сградите на други училища. И тук веднага възниква въпрос кое е училището, защото ние казваме в т. 6, че дистанционна форма може да се организира от училище, което разполага с необходимите технически и технологични условия. Кое ще е това училище? Или ако е организацията, която организира такова обучение, как тя ще разполага с тези технически и технологични условия?
Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Мисля, че предложението на господин Михов отваря една врата за такива училища в чужбина, които имат тази техническа възможност, имат и сгради. Които нямат, нямат. На етапа нямат, но нека да погледнем диаспората в Чикаго, тя например се пребори обучението на български език да стане официално, т. е. да им се признава от властите в Щатите. Значи те там са прогресивно мислещи, борят се за правата на своите деца. Спокойно като им отворим тази врата, могат да намерят възможност и да организират такъв тип училище. Чрез тази възможност, която дава господин Михов в закона, те да могат да завършат дистанционно. Господин Михов, след като Ви чух, според мен запетайката трябва да е след.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите една дуплика, предложението и тази възможност, за която Вие говорите, ние сме я дали в т. 4. Тоест, там няма такъв проблем. Проблемът е за учениците от 1 до 8 клас. Тук същностният въпрос е ще позволим ли на тези деца и от 1 до 7 клас включително, защото ние сме дали възможност от 8 до 12 клас включително, 8 клас е включен по нашите предложения. Проблемът е от 1 до 7 клас включително ще дадем ли възможност на тези деца, които поради семейни причини пребивават трайно на територията на друга държава и не могат да посещават училище на нейна територия. Но това е съвсем различен казус.
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: По смисъла на това, което казахте, госпожо Дамянова, в края на краищата това е въпросът в нашето предложение. Съгласен съм, че български училища зад граница трябва да го коригираме. Въпросът е, че ние сме дали в чл. 4 възможност да се провежда такова обучение за децата от 8 до 12 клас. Въпросът е да го разширим, това е нашето предложение. Да го разширим по възможност и за по-малките деца от 1 до 7 клас включително. И пак казвам, че това е само една възможност, която зависи от техническите възможности, от инициативността на нашите сънародници, от всички онези фактори, които по условие трябва да съществуват, за да осъществят възможността, дадена по т. 4 в ал. 1. Тоест, ако те имат такива възможности да го правят за децата от 8 до 12 клас, защо да не го направят и за по-малките деца. Ако има желаещи, естествено, да се обучават в тази форма на обучение. Мисля, че нямаме някакви големи спирачки или задръжки да го приемем. Реализацията на това зависи от две условия – дали училището или организацията има технически възможности и, второ, дали има желаещи да се обучават в тази форма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Трябва да предложите конкретна редакция, къде какво да добавим. Колеги, тук има два ключови въпроса. Първо, трябва ли в ал. 1 да добавим: „Дистанционна форма може да се организира за обучение в класовете от 1 до 12 клас включително за ученици, които по здравословни причини не могат да се обучават в дневна форма, за ученици с изявени дарби, които не се обучават по индивидуален учебен план и ученици, които поради семейни причини пребивават трайно на територията на друга държава и не могат да посещават училище на нейната територия”. Тук хипотезата е в т. 4 ученици, които по семейни причини пребивават на територията на друга държава и не посещават никакво училище, нито пък ходят към някаква организация. Това е съвсем различен казус от този, който обсъждаме с обучението на деца по български език и литература, история и география в така наречените неделни училища. Дайте да ги разделим.
Госпожа Костадинова иска думата, заповядайте.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря. Опитвам се да помогна в решаването на казуса. Връщам ви към това, че тези ученици, които са записани тук като български училища зад граница, на практика не са ученици в нашата система и не можем да говорим за дистанционна форма на обучение, защото формата на обучение се прилага само за училищното образование. Така че текстът, който бихте желали да създадете, при всички случаи не трябва да борави с понятието „дистанционна форма, която се организира”. Ако искате за тези деца да дадете възможност да се обучават по някакъв начин със средствата по начина на дистанционното обучение или нещо такова, текстът трябва да е по друг начин. Не можем да ги вкараме във формите на обучение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Аз нещо не мога да разбера. От 8 до 12 клас можем, а няма как да направим изключение точно за тези по т. 4 да не е 8 – 12, а да е 1 – 12.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, няма го изобщо това като възможност за дистанционна форма. Това е грешка в подсказването. Изобщо не говорим за дистанционна форма на обучение, тук говорим за учениците, които са на територията на друга държава и не посещават училище, т.е. в така наречените неделни училища и учениците, които се обучават в тях, на практика не попадат изобщо в текстовете, които са разписани и които регламентират дистанционната форма на обучение. Там на практика това е извън институционално обучение, ако мога така да се изразя. Разбирате ли? Тази дистанционна форма е валидна само за училищното образование и за институцията училище, нека така да го наречем.
Госпожа Бояджиева, заповядайте, имате думата.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Видимо има желание в членовете на комисията да се намери някакво разрешение на този въпрос. Моят въпрос към експертите е задължително ли е, защото аз приемам вашите аргументи, че всъщност дистанционната форма трябва да бъде записана тук за деца, които са в системата, т.е. които се обучават в училище и не могат да го посещават, така че им се дава възможност от разстояние да продължат образованието си. По-скоро аз възприех от господин Михов предложението да се даде шанс на тези деца, които посещават така наречените неделни училища, които не са в системата, те да се обучават също дистанционно, за да могат да придобият знания по български език и литература, по история и география. Ако правилно съм разбрала. Това беше по-скоро смисълът на неговото предложение. И дали нас ни спираше в текста като законодатели да има „българско училище”. Ако примерно това отпадне от неговото предложение и да остане отделен запис, различен от това, което е предложено от вносителя в т. 4, да има и за тази възраст от 1 до 7 клас включително за деца, които са зад граница.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Една реплика, госпожо Бояджиева. Пак се връщаме на това, че дистанционната форма, ние сме на текст, който казва дистанционна форма и тя е различна от дистанционното обучение. Това са две различни неща. Да, там където са текстовете за обучението, което се осъществява от организации на българите зад граница, вероятно там трябва да ги погледнем и да допишем текст, който позволява и дистанционно обучение, но не му е тук мястото. Така че нека да помислят експертите, да видят съобразно и приетите вече с единодушие текстове. Ако трябва, ще се върнем да прегласуваме, да добавим нещо или по-нататък в законопроекта, но просто не е тук мястото, в което трябва да го регламентираме.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз съм съгласна принципно, въпросът е да не се отказваме, защото тази дискусия мисля, че е по-скоро да има подобен запис. Той може да бъде на друго място в закона, но да има подобен текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Остана едно предложение на господин Михов, което трябва да намери по-нататък систематичното си място, което казва какво обучение провеждат организации на българите, живеещи извън Република България. То е обучение по учебните предмети български език и литература, история и география на България. Може би като изречение второ да помислим в каква форма може да се осъществява това обучение там. Така че когато намерим систематичното място на това предложение, то е по-нататък в текстовете. А тук предложението е в две части. Доколкото разбрах от изказването на господин Михов едната е дали при дистанционната форма границата може да се намали от 1 клас, второ предложение има госпожа Маринска, която предлага 5 клас и предложението на вносителя, което е от 8 клас. Може това да се гласува, а останалата част да се отложи за разглеждане там, където е систематичното място на предложението на господин Михов за създаване на нов чл. 26.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, благодаря.
Други изказвания, колеги? Няма. В такъв случай се обединяваме, че предложението на доц. Михов в неговата втора част…
МИЛЕН МИХОВ: Приемам предложението към текста, който ние приехме – чл. 26, който оставихме, за да му намерим систематичното място, да допълним там като второ изречение или по друг начин, ще го решат юристите, възможността тези институции да провеждат и дистанционна форма на обучение и за по-малките деца. В този смисъл приемам едно такова предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Добре, благодаря.
Други изказвания, колеги? Не виждам. В такъв случай ще преминем към гласуване.
Междувременно, господин Жаблянов оттегли вашето предложение, но с уговорката да добавим към ал. 6 по вносител по чл. 80 – „Дистанционна форма на обучение може да се организира от училище, което разполага с необходимите технически и технологични условия в съответствие с Държавния образователен стандарт за физическата среда, информационното и библиотечното обслужване”.
Съгласен ли се, господин Мирчев, с тази редакция? Добре.
В такъв случай правите това предложение по чл. 80, за да можем да отговорим на това, което уточнихме.
Преминаваме към гласуване на писменото предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители в чл. 111, ал. 1 римската цифра „8” се заменя с „5”. Става въпрос за това да дадем възможност и от 5 клас за дистанционна форма.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя.
Господин Михов, питането ми е Вашето предложение за свалянето на възрастта от 1 клас да бъде само за тези деца, които се обучават в неделните училища, нали. Отлагаме това Ваше предложение, за да намери систематичното си място, както се разбрахме за учениците от неделните училища.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя единодушно.
Сега подлагам на гласуване предложението по чл. 80, ал. 4, което направих аз за допълване на текста на вносителя за ал. 6.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя единодушно.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 111.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Член 111 на вносителя се подкрепя по принцип.
Преминаваме към чл. 112.
Тук има постъпило писмено предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
ИРЕНА КОЦЕВА: Предложението е редакционно – да отпадне в т. 3, ал. 3 на чл. 112 думата „общинско”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Изказвания? Не.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване по принцип предложението на вносителя за чл. 112 с приетата вече редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Член 112 се подкрепя по принцип.
Член 113 - тук има направени писмени предложения от народния представител Мариана Тодорова, предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Имате думата за изказвания, колеги.
Госпожо Тодорова, заповядайте, имате думата.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Мисля, че вече коментирахме, че моето предложение навсякъде в текста да бъде „дуална система на обучение”, така че няма нужда да го мотивирам отново, както беше прието в предходните членове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми колеги, в редакцията, която ние предлагаме, има няколко въпроса, които са важни и които са същността на предложението. Първо, в ал. 1 предлагаме ясно да се определи, че лицата, които се обучават в тази дуална система на обучение, трябва да бъдат защитени техните трудово-правни взаимоотношения и предлагаме законът ясно да разпише, че работодателят трябва да има сключен трудов договор, но този трудов договор да съдържа клауза за учението, което да гарантира правата на ученика или работника едновременно.
На второ място, предложението е свързано с възрастовата граница. При 7-годишното основно образование границата на обучение е 15 години. В ал. 4 се дава възможност да бъдат обучавани в тази форма и лица, които са навършили 15 години и са напуснали образователната система. Трябва да кажа, че тези предложения се подкрепят от Българската стопанска камара и заслужават внимание. Апелирам към вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Ние имаме две предложения. Първото е от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. То е свързано със създаването на три нови алинеи – 4, 5 и 6 към обсъждания чл. 113 със следния текст:
„Чл. 113. (4) Лицата, навършили 16 години, които нямат завършен начален етап на основно образование, могат да бъдат включени във формите на обучение на работното място (дуално обучение) за придобиване на първа степен на професионална квалификация едновременно с обучение за ограмотяване, организирано от училищата от системата на Народната просвета.
(5) Лицата, навършили 16 години, които нямат завършен прогимназиален етап на основното образование, могат да бъдат включвани във формите на обучение на работното място (дуално обучение) за придобиване на степен на професионална квалификация.
(6) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 и 2 се осигуряват целево от централния бюджет и/или от европейските фондове и програми и се предоставят въз основа на нормативи, утвърдени от Министерския съвет.”
Това предложение е свързано с изрично предвиждане на възможност за ограмотяване, социализиране и за професионално обучение на вече отпаднали от образователната система лица. Аз искам да припомня, че ние бяхме предложили възможност за включване в закона на така наречените училища „втори шанс”, което за съжаление не беше прието и подкрепено от комисията, затова аз се обръщам към вас да помислите по това предложение, защото това наистина е една допълнителна възможност за ограмотяване, за социализиране, за професионално обучение на отпадащи от образователната система деца. Тоест, след като не се възприема варианта „втори шанс”, да обсъдим и да възприемем един такъв вариант за тези млади хора.
Второто предложение, направено от Валери Жаблянов, е за следните изменения в чл. 113, ал. 3:
„Чл. 113. (3) 1. Обучение на работното място (дуалното обучение) се организира за ученици в 11 и 12 клас, които са навършили 16 години.
3. Създават се нови алинеи 4 и 5 със следния текст:
„(4) Обучението на работното място се организира:
а) в паралелки и/или групи чрез училищната учебна програма в съответствие с учебния план на практическо равнище на обучение в реална производствена среда;
б) за работещи отделни обучаеми и/или групи по заявка на работодателя и договаряне между училището и предприятието.
(5) Организационните и финансови условия и отговорности на партньорството между училището и предприятието от дуалната система на професионално обучение се разписва в Закона за професионалното образование и обучение.”
Тук искам да обърна внимание, че тези предложения, внесени от нас и допълвани с предложенията, направени от Янаки Стоилов, като смисъл е да се конкретизира механизмът за възникване на такова обучение по инициатива на училището и/или по инициатива на работодателя и, разбира се, съдържа възможността и за индивидуално обучение и в тази форма.
Виждам, че доц. Михов има вероятно и разговор за доизясняване, искам да посоча, че ние подкрепяме предложенията, които той внася и за които той каза, че са внесени от Българската стопанска камара. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви. Изказвания?
Госпожо Михайлова, имате думата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Най-общо казано тези детайли са уредени в Закона за професионалното образование и обучение. Сега не бих могла да посоча и точно да цитирам текстовете, но например в чл. 8 се казва, че входящото образователно равнище за придобиване на съответната степен на професионална квалификация е за първа степен и т.н. Така че тези детайли точно са в Закона за професионалното образование и обучение, тук само се маркират като основна форма на обучение най-основните параметри. И в чл. 114 това е посочено. Така че ми се струва, че няма смисъл тук да се коментират. Ако евентуално има някакви разминавания, мястото им е в предложения за изменения и допълнения в Закона за професионалното образование и обучение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз чух пояснението, но не виждам някакви сериозни аргументи за отхвърляне, защото аз се аргументирах, че ние смятаме, че трябва да има допълнителни възможности чрез тези предложения, включително и предложението, което беше направено от Милен Михов. Смятаме, че за такъв важен проблем, който се дискутира точно в този член, има нужда от по-сериозна разработка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите и аз ще взема отношение. Поправките, за които Вие говорите, бяха направени в рамките на 42-то Народно събрание. Всички тези текстове са разписани. Няма да повтарям това, което каза госпожа Михайлова, но са разписани в Закона за професионалното образование и обучение. Ако правехме общ закон, който да елиминира Закона за професионалното образование и обучение, трябваше да разпишем всичко тук. Другият сериозен аргумент е чисто юридически и нормативен. По Закона за нормативните актове една и съща материя не може да се уреди в два нормативни акта. Затова тук наистина даваме са основата, но конкретните детайли, всичко, което касае дуалната система, беше дори вече въведено. Така че това не са новости, това са текстове, които вече са залегнали в Закона за професионалното образование и обучение. Дори мисля, че тук трябва Министерството на образованието и науката да каже дали вече е подадена за обнародване наредбата, която трябва да разпише детайлите за дуалното обучение, така че то наистина да заработи. Тези поправки, пак казвам, ги има, те са вече факт.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Наистина може би има основание за това, че тъй като вече има записи, но все пак се обсъжда в момента предложение, което е от народни представители, които не присъстват сега и ние нямаме право да оттегляме или коригираме. Така че, без да продължаваме дискусията, ще запазим предложенията и ще се вземе окончателно решение в залата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Разбира се, ще има възможност и в залата, ако се прецени, но разчитаме, че ще го дискутирате с колегите, които отсъстват и които са вносители.
Становище на Министерството на образованието и науката.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Изцяло подкрепяме текста на вносителя. Не можем да сложим в този закон текста, който да казва, че дуалното обучение или обучението чрез работа е форма на професионално обучение за придобиване на професионална квалификация, защото в случая разглеждаме дуалното обучение, отново ви връщам към това, като форма на обучение в училищното образование. Предмет на уреждане на дуалното обучение, обучението чрез работа извън училищните институции за лица, които не са ученици, е изцяло уредено в Закона за професионалното образование. Такова дуално обучение може да се осъществява както в центровете за професионална квалификация, така и в колежите. Законът за професионалното образование и обучение дава тази възможност. Така че целта на разпоредбата тук е да се ограничи в рамките на обучението чрез работа като форма на училищно обучение и респективно да говори и за възможността за предоставяне на образование.
А що се отнася до текстовете, които коментирах както в предложението на народния представител Милен Михов за лицата в ученическа възраст, които са навършили 15 години и са напуснали образователната система, това не се отнася вече за учениците. И пак казвам, мястото му е в Закона за професионалното обучение.
По същия начин в предложението на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители има текстове, които коментират точно тази ситуация и не опират до училищното обучение. Но бих искала да се спра и на текста, предложен в ал. 4 на предложението на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Там се предлага лица, които са навършили 16 години, без да имат предварително придобит начален етап или ограмотяване, едновременно с обучение да се ограмотяват. Може би тук трябва да се замислим доколко подходящо е едно изцяло неграмотно лице да бъде пуснато да се обучава професионално. Пак казвам, в случая дебатът се отнася до другия закон. Просто обръщам внимание на този акцент.
По същия начин е и в текста на народния представител Валери Жаблянов, който коментира работещи отделно и обучаеми по заявка на работодателя. Още веднъж се извинявам, че повтарям, но това е предмет на уреждане в другия закон и не се отнася до училищната система.
Що се отнася до предложението лица, навършили 15 години, мисля, че конституционните текстове са ясни кои са случаите, в които може да се допусне работа за лица под 16 години. Така че така общо казано не бихме могли да приемем.
В заключение, отново подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване по принцип предложението от народния представител Мариана Тодорова.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя по принцип.
Сега подлагам на гласуване предложението от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 4, против – 2, въздържали се – 6.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 3, против – 10, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 4, против – 9, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 113 по принцип с направената редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 3.
Член 113 се подкрепя по принцип.
Преминаваме към чл. 114. Има отново постъпило писмено предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо председател, аз за пръв път на тези заседания съм свидетел на практика, при която всички предложения, направени от народни представители, се четат. Това не се е случвало в 41-то Народно събрание и в 42-то. И аз смятам, че трябва да си ги представят, защото ние всички имаме предложенията пред себе си, всички ги четем и просто губим време. Моля да се съобразим с това.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Съжалявам, но не мога да се съглася с колежката Дукова, тъй като в залата не присъстват само народни представители и те нямат пълния текст. Освен това, когато се изчитат, влизат в стенограмата и граждани, които искат да се запознаят с движението на закона в нашата комисия, могат да разберат. Също искам да кажа, че няколко човека ме попитаха откъде могат да се запознаят с работния материал с всички предложения. Аз не можах да го намеря на страницата. Качен ли е вече? Добре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всички присъстващи надяваме се, че все пак в заседанието на комисията присъстват хора, които са ангажирани със законопроекта за предучилищното и училищното образование и имат отношение, което означава, че би следвало, бидейки тук, вече да са прочели така направените предложения и работния доклад за второ четене. Работният доклад от момента, в който всички ние като народни представители сме го получили на електронните си пощи, т.е. от преди няколко месеца вече, е качен на сайта. Той може да бъде открит в сайта на Комисията по образованието и науката, да бъде открит в „Документи”. Там се помещава работният доклад, там са качени становищата, просто трябва да се прегледа.
Колеги, продължаваме. Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Мариана Тодорова.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против няма, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя по принцип.
Аз малко ще наруша процедурата, защото предложението на господин Жаблянов и група народни представители за създаване на чл. 114а касае текста на чл. 114, но според мен систематичното му място не е в отделен член, а е в чл. 114, който е обобщаваш изобщо за всички форми на обучение. Може да се изведе като отделна алинея, но нека да го разглеждаме заедно с чл. 114, ако сте съгласен, господин Мирчев.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз лично не възразявам, защото смисълът е бил да стане малко по-ясна целта на различните възможности, за да не се злоупотребява. Така че не възразяваме да се обсъжда общо с чл. 114. Ако принципно се възприема, да няма чл. 114а, а принципът да се възприеме към основния член 114.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, изказвания?
Госпожо Захариева, заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз разбирам, че най-вероятно вносителите искат още повече да конкретизират необходимостта и подчинението на всичко, което пишем и създаваме с този закон на стандартите, но мисля, че и в двете алинеи на чл. 114 – и ал. 1, и ал. 2 много ясно сме казали по вносител – Редът и условията за преминаване от една форма на обучение в друга се уреждат съответно от държавен образователен стандарт еди какъв си, който касае и тях. Втората алинея имаме оценяването на различните форми се извършва при условията и по реда на държавния образователен стандарт. Смятам, че е излишно в трета алинея да го пишем пак. То е ясно, че всичко се подчинява на стандартите. Мисля, че този текст ще стане много тежък. Няма как да се ходи от форма във форма, без да се подчиняваме на стандартите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Така както е разписан текстът в предложението, говори за съответствие на постиженията на обучаемите с държавните образователни изисквания. Бих искала да припомня, че не всички държавни образователни изисквания в чл. 22 са насочени към залагане или по-скоро очаквани резултати от обучението, а само някои от стандартите. Така че не е коректно да се каже, че формите на обучение имат за цел да осигурят съответствие с постиженията във всички стандарти.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания? Не виждам. Тъй като всъщност вашето предложение, колеги, се съдържа в ал. 2 на вносителя, където ние сме конкретизирали конкретния стандарт, в който са разписани условията и реда за оценяване на учениците, което е и следващия раздел. Съгласни ли сте да приемем вашето предложение по принцип с редакцията по вносител? Да, казва госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Да, разбира се. Точно към ал. 2 може да отнесем предложението. Аз обясних, за да не се повтарям, какъв е бил смисълът и каква е целта. Ако се подкрепи по принцип, все пак може би в оставащото време да се прецени дали да не бъде отразено почти частично. Но доколкото разбирам, експертите не възприемат този вариант.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз предлагам да се прецени по принцип, защото вижте какво казва вашия текст: „Всички форми на обучение имат за цел да осигурят съответствие на постиженията на обучаемите с държавните образователни изисквания”. Постиженията на обучаемите са и съответствието им се разписват в държавния образователен резултат за оценяване на резултатите от обучението на учениците. На практика постиженията на учениците ги мерим с оценяването. Затова казвам, че термините са различни, но съдържанието е едно и също. Вижте само ал. 1 на чл. 115 – „Оценяването е процес на установяване и измерване на постигнатите резултати от обучението и нивото на подготвеност на учениците за бъдещата им реализация”.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Нека да остане по принцип, аз дадох съгласието си.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви. В такъв случай подлагам на гласуване по принцип текста за създаване на нов чл. 114, постъпило от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, като бъде отразен на съответното му систематично място към чл. 114 в ал. 2.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя по принцип.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя по чл. 114 с приетите вече редакции.
За – 16, против и въздържали се няма.
Член 114 се подкрепя по принцип.
Колеги, утре продължаваме в 15 часа.
За точка „Разни”, колеги, имате ли предложения? Не.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 16,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова