П Р О Т О К О Л

---

На 03 юни 2015 година от 15.00 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър ¬I” се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 502-01-35, внесен от Министерски съвет на 05.05.2015 г.
3. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 554-01-88, внесен от Димитър Байрактаров и група народни представители на 13.05.2015 г.
4. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от н.п. Милена Дамянова и група народни предзставители на 21.11.2014 г. – продължение.
5. Разни

Заседанието бе открито и ръководено от заместник- председателя на комисията Корнелия Маринова.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, откривам заседанието на Комисията по образованието и науката. Дневният ред на днешното заседание е следния:
1. Разглеждане на доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 502-01-35, внесен от Министерски съвет на 05.05.2015 г.
3. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 554-01-88, внесен от Димитър Байрактаров и група народни представители на 13.05.2015 г.
4. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от н.п. Милена Дамянова и група народни представители на 21.11.2014 г. – продължение.
5. Разни
Има и други предложения за промени в дневния ред. Няма.
Предлагам да гласуваме.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет.

Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред - Разглеждане на доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
Моля омбудсманът господин Константин Пенчев да представи доклада.
Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители представили сме на вашето внимание докладът за цялостната дейност на институцията през годината, а и не само през годината.
На първо място продължихме и през изтеклата година традицията да се срещам лично и с ученици и със студенти, с които да обсъждам въпроси за правата и свободите, за дейността на омбудсмана, на институцията, т.е. така на практика вече прилагаме това, което се надяваме да влезе в Законът за предучилищно и училищно образование, т.е. да има гражданско образование в училищата.
През годината имахме среща с учениците от 22-ро СОУ-София, Математическата гимназия-Ямбол, 119 СОУ-София, също така със студенти от СУ „Св.Климент Охридски” по конституционно право. Също така имахме среща със сдружение „ВИА СИВИК”, това е едно сдружение на юристите в Софийския университет. В аулата имаше една много интересна среща с много хора, не само студенти по най-различни въпроси от нашето ежедневие, а също така във Военната академия „Г.С.Раковски” в отдела по антикорупция и национална сигурност.
Проблемите в образованието можем да ги разделим на няколко подтипа.
Първо проблемите с настаняването в детските градини. То също е част от образованието. Тук отново стоят едни и същи проблеми. В големите градове, главно София и Варна, имат проблем с настаняване в тези детски градини, т.е. няма места, предлагането е недостатъчно в сравнение с търсенето и съответно се изработват лични критерии за подреждане на кандидатите. Ние редовно имаме препоръки по тези критерии, да няма никакви привилегии или конфликт на интереси, защото имаше случаи, когато примерно за предимство при точкуването на децата, примерно баба му работи в кухнята на детската градина или някоя друга роднина, смятам че това не е правилно. Тези препоръки са били съответно изпълнявани. Имаше също така случаи, проблеми с заплащането на таксите. Например в Пловдив имахме такъв случай. Родителите се оплакаха, че тяхното дете е боледувало почти целия месец, а те са му събрали пълна такса. Имахме спор с общината в Пловдив, защото те твърдяха, че тази дейност се субсидира от общината, така че те не могат да си позволят да намаляват таксата с оглед на това колко дни детето реално е присъствало в детската градина. В други общини обратно, няма такива проблеми.
Вече специално за училищното образование тук проблемите са по-скоро примерно за ученици със специални нужди, със специални образователни потребности. Все още има проблеми с децата, примерно тези които са хиперактивни. От една страна родителите твърдят, че на детето не му се създават условия да учи нормално, да бъде със своите съученици, а родителите на съучениците обратно казват, че то ги агресира, имаше протести, дори заплахи за отписване на ученици от училището, в което има такива деца., т.е. тук очевидно социалните работници и образователните трябва да имат по-активна дейност и да бъде по-силна и медиацията, за да може все пак тези деца със специални образователни потребности да бъдат интегрирани в това общество, те да не пречат на своите съученици.
Имаше също проблеми с достъпа на деца от малки отдалечени места, на които не беше осигурен транспорт. Имаше едно дете, което баща му го возеше с кола много километри до училищния автобус.
Един проблем, който ни занимаваше, беше проблемът, че по Наредба № 4 за документите в системата на просветата, се изискваше върху дипломата за средно образование да фигурира подписа на ученика. Имахме абсурдният случай, когато едно момиче беше си намерило работа в Швеция ако не се лъжа и трябваше да се легализира дипломата за средно образование, за да може да продължи да работи там, но се оказа че тази диплома не може да му бъде издадена тук, защото го няма, за да се подпише върху оригинала. Ръководителите на Министерството на образованието и науката не намериха отговор. За мен това е чист формализъм. Важното е този, който издава дипломата да я подпише, а не обратното този който я получава, но така или иначе този проблем продължава да стои.
Имахме проблеми с висшите учебни заведения по отношение на таксите за обучение. Оказа се, че има много случаи, в които кандидат студенти кандидатстват в няколко висши училища, като самите изпити се разминават, т.е. той трябва да се запише в едното училище, без да знае дали е приет в другото. Имаше случай със Софийският университет и с НАТФИЗ и когато се записва примерно в НАТФИЗ студентът и се отпише от Софийския университет и да си получи обратно таксата, на което му се отказва, понеже в правилника пишело така. При нашата проверка се оказа, че много университети или не връщат таксите или ги връщат само частично, което за нас не е правилно. Ние знаем, че проблемът е за издръжката на учебните заведения, че те са автономни, че никой не може да им се бърка, но така или иначе ни се струва несправедливо, когато никаква услуга не е получил този кандидат-студент и няма защо да плаща за цял семестър или за цяла година, когато той няма да учи в това учебно заведение. Това е един доста спорен начин за набиране на средства.
Аз имам жалби, но те са от тази година, по въпросите за висшето образование, идваха при мен представители на студентските съвети, те имаха някакви възражения. Очевидно автономията на висшите училища е нещо много важно, но трябва да се съобразява и с основните принципи на правота, на справедливостта.
Съвсем отделна е темата, свързана с тези възпитателни училища, интернати и специализирани интернати ВУИ-та. До ден днешен ние се сблъскваме с проблемите в тези заведения по повод дейността на националния превантивен механизъм. Знаете, че от 2012 година националният омбудсман изпълнява и функциите на националния превантивен механизъм към факултативния протокол на Конвенцията за защита от изтезания. Ние посещаваме превантивно тези училища и да ви кажа честно нашите препоръки бяха, че те трябва да бъдат закрити. Първо там почти никаква образователна дейност не тече. Проверката показа, че там дефакто затворените посещават учебни заведения ако те преценят, просто никой не държи на това. Половината от тях са неграмотни буквално, макар че уж завършват някакво средно образование, да оставим настрана битовите условия и зачитане на тяхното достойнство и свободи. Очевидно такъв текст има и в проектозаконът за предучилищно и училищно образование. Аз знам, че тази тема няма да се реши с този закон, защото тук трябва да бъде отменен и Закона за противообществените прояви за малолетни и непълнолетни, който е от 50-те години на миналия век. Очевидно трябва концепцията за тези деца с нарушения да бъде съвсем преосмислена и аз се надявам това да стане час по-скоро, защото ние просто там затриваме личности, човешки души. Това не бива да продължава повече, но там трябва също да се мисли много.
Има много жалби също така по повод на тези болнични училища, пак във връзка с предстоящият закон. Виждам, че в приетият закон на първо четене има едно решение, не се премахват изцяло тези училища, просто се предвижда такива учители да бъдат навсякъде и ако детето е по-добре в болница да му назначат специални учители да отиват там да го посещават, т.е. проблема се решава, което за мен е добре, защото първата концепция беше направена да бъдат закрити тези училища без алтернатива.
Общо взето нахвърлих най-общите теми, най-общите теми, с които се сблъскахме през миналата година. Аз съм готов да отговоря на всички ваши въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Колеги, предполагам че разполагате със становището на Министерството на образованието и науката по доклада на омбудсмана в частта му за образование, едно много подробно становище, което не се ограничава само с формалната подкрепа на доклада в случая, а и дава подробна информация затова какви мерки са предприети от министерството за изпълнение на препоръките на омбудсмана на Република България.
Имате думата за изказвания, за въпроси.
Заповядайте, доцент Великов.
Г-Н БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо председател, аз смятам че този доклад ние трябва да го приемем, да го подкрепим и в зала, тъй като се вижда, че това е част от дейността на омбудсмана, свързана с образованието. Очевидно г-н Константин Пенчев като човек и с професионален опит, изобщо наложил се и в Административния съд е навлязъл доста дълбоко в тази проблематика както виждаме.
Аз понеже малко закъснях, за което моля тук за извинение, не знам дали тези препоръки, които той, респективно омбудсманът като институция, тези становища изглежда, че са останали без последствия и дали не би могло още малко да се спре на този въпрос или на причините, поради които не винаги се уважава мнението на омбудсмана. Тези констатации, които са насочени към нас, включително да се обмислят мерки за стимулиране на младите хора за придобиване на професионално образование, да осигурим достъп на децата от малките отдалечени места до професионалните учебни заведения, ми се виждат много актуални и ние тук ще се занимаем и с тази част на образованието, свързана със средното специално образование.
Ако той има нещо по-конкретно по отношение на заключението, което е на стр.111, че ни призовава да обединим усилията си за необходимите законови промени и ако може да ни каже с няколко думи конкретно какво той би препоръчал като законови промени, особено като се има предвид, че все пак нашата комисия работи доста усилено. Представени са всички парламентарни групи от 43-то Народно събрание, но в много случаи ние се стремим политическите различия, които имаме да не се отразяват на работата ни в конкретните законови текстове. В момента ние работим по закона и разглеждаме училищното и предучилищното образование, но следват законопроектите за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, за научните кадри, за научните изследвания. Смятаме , че нашата комисия работи добре, но това е може би наше лично мнение. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря и аз, доцент Великов. Има ли друг колега, който желае да постави въпроси или да изрази становище по доклада.
Заповядайте, госпожо Дукова.
Г-ЖА СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Аз чувствам лично морална и персонална отговорност, да кажа че аз ще подкрепя доклада на омбудсмана за 2014 година.
Аз имах възможност да изразя становище по този доклад в една от парламентарните постоянни комисии, но аз тук ще добавя две изречения. Тук е представен един сериозен анализ за работата на институцията омбудсман, в частност на омбудсмана от личен характер за изключителна работа, която е в сериозен обем по отношение работата с училищните общности, организации и проблематика във висшите училища, научните звена и проблеми от този характер, най-вече акцентирано върху децата със специални образователни потребности.
Аз лично съм впечатлена от институционалната кореспонденция ако мога така да се изразя от работата на институцията, от нейното участие не само като регулаторен орган бих казала защото за мен той безспорно е такъв, а и като пряк участник в процесите на образованието и тенденциите, които съпътстват неговото развитие, било то и във формален характер понякога.
Надявам се, че тази успешна работа, която рефлектира и спрямо органите на Министерството на образованието и науката е една партньорска работа, която води до регламентиране на справедливи дейности във връзка с достъпа до качествено образование и равния шанс на децата и с оглед на успокояване на родителската общност и на всяко дете в достъпа му именно до това качествено образование и ликвидиране възможност в голям обхват на негативните процеси, които така или иначе съпътстват ежедневието на образователните институции.
С оглед на това аз бих казала, че съм изключително благодарна за позитивният характер на дейността на институцията и с цялото си сърце ще подкрепя доклада, като се надявам все по-малко да бъдат жалбите конкретно в нашата област и все по-голямо и пространно да бъде нашето общо сътрудничество, защото целите са едни и когато това касае децата, учениците и студентите толкова по-добре, когато има позитиви и когато рефлектират в добри практики. Благодаря ви, ще подкрепя доклада, господин омбудсман.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Дукова.
Господин Пенчев, давам Ви думата.
Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря за добрите думи.
Уважаеми господин Великов, какви са моите законодателни очаквания от Парламента. Аз силно се надявам този Парламент да приеме закона за училищно и предучилищно образование. Трябва да ви кажа, че когато в по-миналият Парламент не беше приет, аз го приех като лична загуба, не знам как са го приели народните представители. Тук не искам да давам оценки за това дали е добър или лош законът, сигурно има и своите кусури, но просто трябва има закон. Всички се надявахме, не само аз, трябва да ви кажа, че много родители идваха при мен и бяха просто отчаяни, че закона не е приет и че остават отново в някаква безтегловност. Това е първото нещо, в което се надявам да бъде прието и мисля, че няма да има пречки да мине на второ четене.
По отношение взаимодействието между институциите каква е била моята цел. Аз съм възприел омбудсманът като институция, това не е институция която само да критикува и посочва недостатъците, това е държавна институция, която подхожда държавнически и отговорно, т.е. не е да критикува само заради критиката и да покаже, че ето аз работя и критикувам. Аз подхождам с разбиране на всички проблеми на нашата държава и знам, че те не могат да бъдат решени наведнъж. Също така искам да дам един пример за добро сътрудничество. Когато ставаше дума за Законът за развитие на академичния състав, знаете за това изискване който асистент не е защитил докторска степен да не бъде уволняван и беше даден един период от 4 години. Ние предложихме този срок от 4 години да не тече по отношение на определени категории лица, например майки в отпуск по майчинство и за отглеждане на дете и действително тази наша препоръка беше приета от Министерство на образованието и науката. Това показва, че когато работим в името на хората, защото законите са правени в името на хората, всички ние работим затова и мисля, че можем да постигнем добро взаимодействие.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, господин Пенчев.
Друг желаещ народен представител за становище. Няма.
Приключваме дискусията и пристъпваме към гласуване.
Колеги, който е за приемането на доклада на омбудсмана в частта му образование за 2014 година, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Благодаря Ви, господин Пенчев за участието и на вас колеги.

Имам удоволствието да обявя, че тук сред нас е господин Красимир Вълчев – Главен секретар на Министерството на образованието и науката, който ще представлява министерството по следващите два внесени законопроекта, свързани със семейните помощи за деца. Похвално е, че Министерството на образованието и науката, когато се разглеждат законопроекти, свързани с децата, макар и в социален план, както е в този случай, ще участва активно в нашата дискусия, за което Ви благодарим господин Вълчев че сте сред нас.
Колеги, правя предложение да разглеждаме едновременно двата законопроекта и да гласуваме поотделно, мисля че това е най-нормалния начин, като ще представим законопроектите по реда на тяхното постъпване.
В този смисъл давам думата на господин Лазаров да представи законопроектът на Министерството на труда и социалната политика, т.е. на Министерски съвет.
Заповядайте, господин заместник министър.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги, партньори, имам удоволствието да представя пред вас законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца № 502-01-35, внесен от Министерски съвет на 05.05.2015 година.
Със законопроектa се поставят няколко основни цели.
Първата цел е свързана с подобряване на ефективността, от друга страна и с подобряване на семейното подпомагане. Във връзка с това в три основни направления се предлагат съответни мерки.
Първото направление е свързано със стимулиране и насърчаване на отговорното родителство. В тази връзка са предложени поредица от мерки, касаещи полагането на грижите за деца от семейства или от лица, които се грижат за тях. Въвеждат се поредица от изисквания във връзка с достъпа до семейни помощи, както до момента знаете има въведени изисквания лица в семействата и децата да посещават редовно училищна и предучилищна форма на образование и обучение и също така да живеят постоянно в страната.
В допълнение към действащи регламенти предвиждаме и въвеждането на изискване за задължителни законови имунизации и проведени профилактични прегледи. Също така се предвиждат мерки, които са свързани с въвеждане на изискване децата да не бъдат настанени за отглеждане във всички форми извън семейството, т.е. по реда на закона за закрила на детето като мярка за закрила, като по този начин ние искаме да не стимулираме семейства, които не полагат грижи за децата да получават семейно подпомагане. От друга страна се предвиждат и поредица от основания, при които ще се възстановяват получени вече суми по реда на семейното подпомагане, като два основни акцента в тази област са предвидени.
Единият е свързан с разширяване на възможностите при случаите на ползване на еднократни помощи и другата възможност е когато детето бъде настанено за отглеждане извън семейството по реда на Закона за закрила на детето в рамките на двугодишен период. След изтичането на двегодишният период от ползването на помощта като основано идеята е тук ако това се е случило по вина на поведение на семейството. Освен това са предложени и поредица от мерки за развитие на непаричното подпомагане на семействата, в случаите когато се използват средствата не по предназначение. Към този тип мерки са предвидени и друг тип мерки, а именно в случаите, когато не се оказва съдействие по отношение на ползвана мярка за закрила и въобще съдействие на органите за закрила на детето и от друга страна в случаите, когато майката която има право на помощи е непълнолетно лице.
Съществен елемент в тази област е и спирането на помощи в определени хипотези. Една от тях е именно в случаите, когато родителите ,които получават помощи за детето, самото дете стане родител. В този случай се предвижда спиране на помощта за родителят, но същевременно държа да отбележа, че по този начин ние не ограничаваме правото на непълнолетния родител да получава семейни помощи. За него се предвижда прилагането на помощи в натура, т.е. непарично подпомагане, като непаричното подпомагане се изразява в стоки и услуги, които са съобразени с индивидуалните потребности на съответното дете. Редът и условията за това ще бъдат подробно развити в Правилника за прилагане на закона.
Друг елемент, който касае измененията в Законът за семейни помощи за деца е свързан с повишаване на интензитета за подпомагане на семействата до трето дете, т.е. по-висок интензитет на подпомаганите деца до трето дете. Това е в съответствие и с изпълнение на правителствената програма, като в този смисъл се предвижда помощта да бъде еднаква в зависимост от броя на децата за всяко едно дете, а тя да не зависи от поредността на детето. Конкретните размери ще се определят както и сега в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
Третият акцент, който бих искал да споделя е свързан с повишаване на социалната справедливост. В тази връзка се предвиждат промени в подпомагането на майки и студентки, които учат в редовна форма на висше образование, като с оглед на натрупаната практика през годините, която за съжаление се оказа нееднозначна и мога да споделя пред вас, че има поредица от злоупотреби и с тази цел са предвидени съответни регламенти, така че да преодолеем тези злоупотреби, но по-важното е да окажем помощ именно към хората, които имат реална нужда от това.
Във връзка със съответните промени в семейните модели сме предвидили и поредица от регламенти по отношение на целите за семейното подпомагане, дефиниция за семейство, за съвместно живеещи родители и разбира се които не са сключили граждански брак, и разбира се за самотни родители, които отглеждат сами децата си .
Има и поредица от други правно- технически изменения, които касаят прецизиране на текстове. Може би пропуснах само да отбележа, че се предвижда и нов вид еднократна помощ във връзка с осиновяване на дете. По този начин в годините се постига една равнопоставеност между биологичните родители и лицата, които осиновяват деца.
Това са основните предложения в закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, като апелирам народните представители да подкрепят законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: И аз благодаря, господин заместник министър.
От името на господин Димитър Байрактаров и група народни представители разбирам, че господин Богданов ще представи Закона за семейните помощи за деца.
Г-Н КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, предлаганите от нас промени в Законът за семейните помощи за деца имат за цел да подобрят нормативната уредба в областта на семейните помощи, с оглед осигуряване на по-добра и целенасочена подкрепа за една от най-уязвимите групи – децата.
Съобразили сме се с Конвенцията за правата на детето, приета от общото събрание на ООН, ратифицирана от Великото Народно събрание през 1991 година, както и със Закона за закрила на детето.
Основният проблем, който ние виждаме в сега съществуващата практика е така нареченият феномен деца раждат деца. Затова и сме се опитали чрез промените, които ние предлагаме да бъде преодоляна тази негативна тенденция, която през последните години се задълбочава. За никого не е тайна, че този проблем е с цел раждането на деца и безотговорно родителско поведение и чрез него групи на българското общество се възползват от пропуските в законодателството и набавят за себе си финансови средства за сметка обаче на своите деца. Изключително негативна е тази тенденция, затова и ние сме се постарали да ограничим до минимум такива възможности, като същевременно предлагаме и част от помощите да бъдат не във финансово изражение, а да бъдат в други средства, като учебни помагала и т.н., с което наистина тези помощи да стигнат до техния потребител децата, а не да бъдат използвани за незнайно какви цели от своите безотговорни родители.
Със законопроекта се предвижда и ограничаване на получаването на помощи до трето дете включително, освен в случаите когато след второто дете се родят близнаци или тризнаци. Тази промяна цели да утвърди и насърчи тридетният модел на семейството и отговорното родителство от една страна и да прекъсне уродливата практика от някои маргинални групи от обществото да раждат само деца, за да получават различни видове помощи. Тук дори извън предмета на нашите предложения на този закон на всеки един български гражданин е ясно, че голяма част от безотговорните родители в нашето общество чрез различни форми на такива средства, които осигурява държавата да речем чрез ТЕЛК, чрез различни видове подпомагания еднократни или такива периодични, за които говорим успяват да си осигурят един сериозен доход ежемесечно и това разбира се са нетрудови доходи, което няма как да бъде продължено стимулирането на този подход към бюджета на страната, затова и ние предлагаме въпросните промени, с които искаме да ограничим и да намалим тази възможност за такива злоупотреби. Не чисто финансови са само измененията на проблемът, разбира се има и възпитателен ефект. Всеизвестен е фактът, че човек когато получава средства, без да е положил усилия и труд за тях доста привлекателно за него е това нещо и в крайна сметка създава нетрудови навици и едно отношение към държавата единствено като длъжник, единствено като източник от който трябва да се получават средства и който по някакъв начин ти е длъжен да ти осигурява материалното състояние в живота.
Другата съществена промяна, свързана с получаването на помощи от правоимащите лица с изпълнение задължението им по чл.8 от Законът за закрила на детето чрез промените се определя органа, който ще разработва, координира и провежда държавната политика в областта на самите помощи за деца, спазвайки принципите на Конвенцията за правата на детето и това е Министерския съвет.
В заключение уважаеми колеги от Комисията по образование и наука нашето предложение е изключително отговорно, със загриженост към бъдещето на българската нация и най-вече както често обичаме да казваме, че децата са в центъра на нашия интерес и особено на нашата комисия, затова ние трябва да направим всичко възможно да няма деца, които в резултат на безотговорното родителско отношение да страдат, да се маргинализират и след определена възраст да нямат възможност за нормална конкурентноспособност и реализация в българското общество.
Благодаря ви за вниманието и се надявам на вашата подкрепа. Изслушвайки предложението на министерството намирам доста общи моменти в двете предложения, така че смятам може в някои отношения по принцип да приемем обединени предложения от двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, господин Богданов. Вие имате получени становища от различните институции – от Държавната агенция за закрила на детето, Национална мрежа за деца, Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“, Движение на българските майки, Фондация за нашите деца, а по отношение на законопроекта, внесен от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители и от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите.
Предлагам преди да преминем към изказвания да дадем думата на господин Красимир Вълчев, който да изрази становището на Министерството на образованието и науката и по двата законопроекта, в частта която е свързана с децата, училището, спиране на помощи на деца в задължителна училищна възраст. Заповядайте.
Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, законопроектът внесен от Министерски съвет, министерството като част от структурата на Министерски съвет го подкрепя. Бих казал, че в хода на съгласуването ние не сме възразили срещу нито едно от предложенията, но в същото време съм длъжен да споделя с вас, че имахме много ползотворен дебат, много положителен дебат и интензивен със социалните партньори и членовете на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество и с Министерство на труда и социалната политика. Заместник министър Лазаров участва в този дебат. Той по-скоро касаеше допълнителни предложения към тези, които са включени в законопроекта, а не толкова тези които са включени в комплекта. В този смисъл може би реферира до някаква степен към второ четене на закона това, което ще кажем и евентуални предложения. Аз се чувствам задължен да засегна този въпрос, тъй като той е засегнат в проекта на Закон за училищното и предучилищното образование. Видно дори от стенограмата на Министерски съвет е имало дебат, като финансовият министър казва, че оставя народните представители да решат този въпрос. Този дебат наистина беше положителен и той беше в посока на това как можем да направим този инструмент семейните помощи за деца по-ефективен от гледна точка на това да принуди децата да посещават училище.
Анализът не беше върху това защо той е неработещ в известна степен. Целта на средствата от държавният бюджет е да подпомогнат семействата с нисък доход в отглеждането на техните деца. Същевременно съгласно Конституцията образованието е задължително до 16-годишна възраст. Поради тази причина вече законодателят е възприел, че едно от изискуемите условия за отпускане на помощта е децата и учениците редовно да посещават училище.
Практиката обаче показва следното, че училищата и детските градини често се въздържат да предоставят информация за нередовно посещение на училището и детската градина, което отслабва ефективността на този инструмент. Причините са липса на стимули, опасността детето да бъде преместено от родителите в други институции да загубят финансови средства съответно. Тук имахме дебат с колегите от Министерството на труда и социалната политика дали ние можем да осъществим достатъчно ефективен контрол и все пак образователната услуга е такава, която е с ежедневна многочасова продължителност в много на брой институции и не може да се осъществи повсеместен и тотален контрол за това дали децата посещават училище и дали може да осъществяваме частичен, извадков контрол, внезапен, който има превантивен ефект, но въпреки това не можем да осъществим тотален контрол и според нас в случая е нужен спрямо образователните институции както контрол, така и стимули да го правят това нещо.
От друга страна работещите в училищата и детските градини, в които са концентрирани деца от уязвими групи често са ангажирани с това да компенсират дефицити в семейната среда, като извършват допълнителни социални и възпитателни дейности, които значително надхвърлят обичайните им задължения. Образователните институции са може би най-големият съюзник на Агенцията за социално подпомагане по отношение на социализацията на тези деца и задържането им в училище.
Семейните помощи за деца на трето място се използват от родители за финансиране на разходи, които често не са свързани със социалното и образователното развитие на детето. Тук беше един от принципните спорове с Министерство на труда и социалната политика доколко е безусловна тази обща доходна подкрепа и доколко тя трябва да бъде обвързана с инвестиции в социалното развитие на детето. Всъщност законодателят вече е допуснал тази възможност под формата на социални инвестиции да се правят. Нашето предложение обаче беше тези социални инвестиции да се предоставят и от образователните услуги, като в случая не е толкова важно доставчика на тази социална инвестиция в това да създадем стимули и както ви казах за образователните институции да го правят, като средствата отиват в образователните институции и да направим този инструмент по-ефективен.
От гледна точка на ефективността на бюджетните средства ако тези средства не се използват за социални инвестиции, те са около 400 млн. лева, разбира се ние говорим за една малка част от тях, които родителите бих казал използват по-безотговорно. Те са с нулева норма, но с обществена възвращаемост, докато от друга страна всички международни проучвания показват, че разходите за образование са бюджетните разходи с най-висока норма на обществена възвращаемост.
Това според нас е една ефективна релокация на бюджетни средства дори от тази гледна точка, но това не е основният ефект, пак повтарям, че основният ефект, който сме целили с нашето предложение е предоставяйки средствата на образователните институции в случаите, когато детето не посещава училище е да се усили ефективността на този инструмент. Ние можем да спечелим много, ако усилим ефективността на този инструмент, тъй като това е един от най-силните финансови инструменти в случая, ефективността по отношение на целта задържане на децата в училище. Това беше и нашето конкретно предложение, което ние правехме и което беше подкрепено от бих казал всички социални партньори и затова се чувстваме задължени да го споделим. Това е направено като предложение в Закона за предучилищното и училищното образование. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: И аз Ви благодаря, господин Вълчев.
Можем да преминем към дискусия. Откривам дискусията, заповядайте колеги.
Г-Н БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ние не сме водеща комисия, защото тази проблематика все пак е специфична и ще се разглежда в друга комисия , но все пак след като се иска нашето мнение, аз имам два въпроса.
Единият е към колегата Богданов, а другият към заместник министър Лазаров. Виждайки, че законопроектът който са внесли колегите от Патриотичния фронт е внесен 6 дни след постъпването на законопроекта от Министерски съвет, безспорно той сигурно е бил и на страницата на министерството преди това. Предполагам, че те са се запознали с него. Ако може с няколко изречения колегата Богданов да очертае кое наложило, коя е добавената стойност на тяхното предложение, тяхната законодателна инициатива в сравнение с това, което вече е било внесено от Министерския съвет.
Господин Лазаров, това за което ще говоря е вярно, че го има и в двата законопроекта – правоимащите лица да живеят постоянно в страната. Лично аз не знам как се следи това нещо, по какъв начин се контролира, за да не се допускат някакви злоупотреби с това правило. Ние сме държава членка на Европейският съюз и хората свободно ще се движат най-малкото в рамките на Европейския съюз. Как това нещо ще се контролира на практика? Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, доцент Великов.
Има ли други въпроси.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
Г-ЖА КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Благодаря, госпожо председател. Бих искала да задам въпросът към колегата Богданов относно законопроекта за изменение и допълнение , който внася н.п. Димитър Байрактаров и група народни представители.
В чл.3 правото на получаване на семейни помощи за деца се ограничава само до пълнолетни лица. Аз чудесно разбирам какви са мотивите ви, така добре ги представихте, но когато майката, съответно бащата навършват пълнолетие, тогава биха имали право на такива помощи. Понеже вие казахте че по принцип тези изменения са обърнати към децата, към тяхната подкрепа, точно непосредствено след раждането тези деца на непълнолетни родители, ако хипотезата е съответно двамата родители да са непълнолетни, те ще бъдат лишени от възможност за получаване на такива помощи, т.е. те ще бъдат дискриминирани по някакъв начин. За мен също има неяснота в записът „Семейства” в т.3., в които единият от родителите е пълнолетен български гражданин. Не става ясно какво се случва, когато другият родител е непълнолетен, единият е пълнолетен другият е непълнолетен. В този случай получават ли се семейните помощи?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Анастасова. Има ли други колеги.
Заповядайте, господин Богданов да отговорите Вие най-напред на поставените въпроси.
Г-Н КРАСИМИР БОГДАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Първо по въпросите на госпожа Анастасова. Разбира се никой с предложения, които Патриотичният фронт е направил не цели дискриминация или създаване на условия, при които родените деца да не могат да бъдат отглеждани по най-добрия начин. Това, което ние сме търсили в предложението е за създаването на такива възпиращи механизми, които в крайна сметка да не довеждат до увеличаване на практиките на деца, които са родени от малолетни родители или от непълнолетни по-скоро и в това, което ние сме направили като проект за изменение на Законът за семейните помощи сме се водили от тези мотиви.
По отношение на това, което господин Великов каза двата законопроекта са правени независимо един от друг, т.е. няма взаимстване на елементи от другия закон. Това, което се е получило е вероятно съвпадение на мненията и на министерството и на нашите представители, които са създали това предложение.
Новото, което ние предлагаме, но сега разбрах, че съвпада и с другото предложение е част от семейните помощи да бъдат под формата на учебни пособия, дрехи или други в предметен вид, които да бъдат насрочвани директно за децата.
Другото предложение, което се различава вече от основното, това е семейните помощи да се получават до трето дете включително, като тук сме заложили на тридетният модел, който е практика в много от страните в Европейския съюз, т.е. смятаме че тук и някакви демографски стратегически цели за развитие на българското семейство се залагат чрез този закон. Целейки един такъв модел, който да доведе до премахване на негативните до момента отрицателни демографски показатели, които нашата страна през последните 30 години може би непрекъснато демонстрира и се задълбочава този процес.
В крайна сметка след трето дете обикновено в Западна Европа, в Америка или както обичаме да се изразяваме ние българите в цивилизования свят си позволяват родители, които имат финансовата възможност да имат повече деца, при нас точно обратното – високоинтелигентните, образованите родители имат обикновено по едно дете, а хората с по-ниско образование и по-нисък социален статус обикновено имат по 5, 10, а понякога и по повече деца.
Затова ние сме се опитали да стимулираме точно този тип семейства.
В общи линии това са различията, които са спрямо досега съществуващите законодателни норми и както и Вие сам констатирате има доста съвпадения с предложението на социалното министерство. Така че аз пак декларирам готовността ако приемем по принцип и двете предложения, смятам че може да се намерят пресечни точки. В един общ закон да се включат тези предложения. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, господин Богданов.
Ще Ви дам възможност господин Лазаров да отговорите на въпросът и ще Ви помоля да изразите и становището на Министерство на труда и социалната политика по законопроекта на господин Байрактаров и неговите колеги.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, аз може би щях да участвам в дискусията по друг начин, но съм провокиран на два пъти. Господин Богданов призова за обединяване на двата законопроекта, което означава подкрепа и на двата по принцип на първо гласуване.
Ние обаче от Министерството на труда и социалната политика считаме, че законопроектът внесен от н.п. Димитър Байрактаров и група народни представители не следва да бъде подкрепен от народните представители поради две причини.
На първо място този законопроект въвежда пряка дискриминация по отношение на възраст за раждане на дете и втората възможност е подкрепа на децата в зависимост до определен брой. Това води до противоконституционност съобразно нашата уредба, но по-лошото е, че е изцяло в противоречие с Конвенцията за правата на детето на Организацията на обединените нации, а в същото време законопроектът предвижда обвързването на политиката в тази област с Конвенцията и налице едно иманентно противоречие, което по принцип различава законопроекта на Министерски съвет и този на Патриотичния фронт.
Всъщност на пръв поглед изглежда, че имаме две основни групи въпроси, които се опитваме да решим със законопроектът на Министерски съвет, а именно насърчаване на отговорното родителство и преодоляване на феномена деца раждат деца и това може би води на пръв поглед до прилики, но всъщност разликите са фундаментални.
Ние считаме категорично, че преодоляването на феноменът деца раждат деца не може да се случи единствено и само със Закона за семейните помощи за деца. Ние твърдим, че основната работа е свързана с превенция на тези случаи и именно затова аз може би в хода на представянето на законопроекта с вносител Министерски съвет пропуснах да отбележа, че всъщност основната добавена стойност, както се изрази господин Великов в законопроекта на Министерски съвет е свързана с обвързването на получаването на семейни помощи с пряка социална работа в случаите, когато семействата или децата се намират в риск. Това е един от постоянните приоритети, които ние имаме. Може би ако има необходимост бих споделил за поредица от мерки и инициативи, които имаме във връзка с тази превенция, във връзка с интегриране на услуги от здравен, образователен ,социален и културен компонент във връзка с подкрепа на семействата по отношение на семейното планиране и превенция по отношение на ранните бракове.
Ние обаче считаме, че не може да прилагане наказващи мерки спрямо роденото дете. Роденото дете не може да избере дали да се роди в семейство на непълнолетни или в семейство на пълнолетни граждани. Именно заради това ние предвиждаме спиране на помощта за семейството, но в същото време предлагаме и възможността непълнолетната майка да получава помощи под формата на непарично подпомагане. Така че от тази гледна точка и от поредица други ако погледнем реално и по-задълбочено предложението, на практика помощи в пари не биха могли да се предлагат по направеното предложение от законопроекта на Димитър Байрактаров, защото в чл. 8 са разписани други ангажименти и задължения, като всяко едно от тях е скрепено със съответна административно наказателна отговорност, едните са свързани с права, другите са свързани със задължения. Поради тази причина не бихме могли да подкрепим законопроектът № 554-01-88.
Що се касае до поставените въпроси аз бих само отговорил, че по отношение на постоянно живеещите в страната всъщност до момента има и практика, в която родителят който е правоимащото лице напуска пределите на България, като оставя детето за отглеждане или на другия родител. Има задължения съответният родител, това може да се установи с декларациите за здравно осигурявани и задълженията по чл.183 за постоянно пребиваване в страната.
Само една бележка по отношение предложението на Министерство на образованието и науката. Същият този стенографски протокол от заседанието на Министерски съвет показва, че въпросът не е еднозначен, не се приема от преобладаващата част от членовете на Министерски съвет, не се приема и от всички социални партньори.
Социалните партньори, за които говори господин Вълчев са партньорите в областта на образованието. Той не се споделя от родителските организации и други неправителствени организации, но по-важното е различието в целенасочеността . Това са мерки за подкрепа на отговорното родителство и стимулиране на децата да бъдат отглеждани в реална семейна среда. Затова има предвидени повече от 5 изисквания и ние считаме, че по този начин прехвърляне на средства от една система в друга система, която следва да изпълнява свои законови задължения не е обосновано. Освен това държа да отбележа, че при наличието на такъв тип трансфер системата за семейни помощи за деца не би могла да посрещне потребностите на семействата от семейни помощи, защото за разлика от учениците, които към определен период от време биват постоянен брой, в течение на годината биха могли да се появят нови случаи и ние не бихме могли да покрием тези потребности. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров. Междувременно дирекциите Социално подпомагане ще имат достъп до Национална база население и по този начин ще може да се следи дали детето се отглежда в България или не.
Заповядате, доцент Михов.
Г-Н МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми колеги, госпожо председател, уважаеми господин заместник министър Лазаров, Вие ни поставихте в изключително деликатна ситуация. Декларирахте, че не подкрепяте нашият законопроект, въпреки че тук колегите намекнаха, че той е взаимстван от вашия проект, ако трябва да влезем в риториката на една реклама. Сега как искате да подкрепим вашият проект, но този въпрос е риторичен.
Не мога да се съглася с това, което изразихте и което е много често изразявано, че въпросът за тридетния модел или за ограничаване на непълнолетните майки да получават майчинство е дискриминация. Отваряме вашият законопроект и тук пише: „ ... семейни помощи са месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година”. Това не са пари на детето, това са семейни помощи. Да четем ли надолу кой получава тези помощи. Вие много остро се изразихте, че законопроектът въвежда дискриминационни мерки, дискриминационни критерии, че ние си измисляме едни закони, които извинявайте за израза, нямат нищо общо с правната норма. Във вашият закон пише: „... майка на която е отпусната помощ не е навършила 18 години”. Това пряка дискриминация ли е, както Вие се изразихте. Не мога да приема, че текстове които по своята същност са идентични с вашето предложение са дискриминация, а пък вашето предложение не е дискриминация. Извинявам се за острият тон.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря на доцент Михов.
Други колеги, които желаят да вземат отношение.
Заповядайте, господин Богданов.
Г-Н КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми колеги, аз може би за трети път ще ви призова все пак разглеждаме на първо четене двата законопроекта и мисля, че е нормална парламентарна практика, в която има доста съвпадения и в крайна сметка основната цел е борбата, може би пресилена дума използвам срещу безотговорното родителство и създаваме все пак някакъв модел на българско семейство. Това са двата водещи мотива и на двата закона, а всички други подробности и пътищата, по които ще стигнем до общите цели. Мисля, че това са въпроси предмет на предложения, които ще се случат между първо и второ четене и ще бъдат след това разглеждани в комисии и в Пленарна зала, така че моят апел отново е такъв, а иначе думите, които господин Лазаров не чак толкова остро, както колегата Михов каза, смятам че той в умерен тон ги спомена, доста ми напомнят едно становище, което чета в момента на една от организациите, които са заинтересовани да няма сериозни промени в тази система. Освен това се споменава тук, че е дискриминационна мярка спрямо пълнолетните майки, говори се за помощите в натура. „Тя няма и обучителен характер, който да подкрепя и учи непълнолетните майки да управляват бюджет”, т.е. ние с тези социални помощи ще учим майките да управляват бюджет. Малко несериозни са становищата на тези организации, но тези пък които аз уважавам са се изказали с добри думи и за двата закона и наистина с някои малки промени , които могат да се случат между първо и второ четене, смятам че ще има един добър работен закон, защото това което предлага Министерския съвет на този етап на мен ми изглежда доста козметично. Като че ли идеята е да приемем някаква принципна реформа, но в крайна сметка да не променим с нищо сегашното негативно и мога да кажа като тенденция доста отчайващо положение с този тип раждания и с източването на държавата чрез подобни помощи. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, доцент Великов.
Г-Н БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Предлагам да прекратим разискванията, вече станаха ясни нещата.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Има ли противно становище. Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроектът за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца № 502-01-35, внесен от Министерски съвет на 05 май 2015 година.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – 1, въздържали се – няма.
Комисията подкрепя законопроекта, внесен от Министерски съвет, за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 554-01-88, внесен от н.п. Димитър Байрактаров и група народни представители на 13.05.2015 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 4, против – 2, въздържали се – 6.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Димитър Байрактаров и група народни представители на внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца.
Благодаря на гостите от Министерството на труда и социалната политика.

ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА:
Преминаваме към ТОЧКА ЧЕТВЪРТА от дневния ред: Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от н.п. Милена Дамянова и група народни представители на 21.11.2014 г. – продължение.
Да поздравим с Добре дошли госпожа Костадинова, госпожа Коджабашиева, госпожа Кирилова и госпожа Ваня Кастрева от Министерството на образованието и науката.
Готови сме да продължим работата на комисията по законопроекта за училищното и предучилищното образование.
Правя предложение да продължим работата по законопроекта с чл.197, Раздел III Санкции на учениците, ако не възразявате, тъй като по предишните членове има въпроси, които би трябвало все още да се уточнят на работна група, с референти и Министерство на образованието и науката, за да не възникнат ситуации за прегласуване и други такива спорни моменти.
Имам предвид да се отложи разглеждането на чл.188 до чл.196 включително, за да продължим работата с Раздел III. Санкции на учениците. Правя това предложение.
Има ли противно предложение. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел III Санкции на учениците. Няма постъпили предложения.
Изказвания няма. Гласуваме.
Който е за наименованието на раздела, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III от Глава девета.
Член 197.
По този член са постъпили писмени предложения от н.п. Мариана Тодорова, от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители.
Госпожо Бояджиева, ще мотивирате ли предложението.
СТОЯН МИРЧЕВ: Госпожо председател, тъй като в ал.4 го има елемент уведомяване на родител, което ние настояваме. Вариантът е да го гласуваме по принцип, тъй като то се отнася към текстовете на целия член.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Госпожа Тодорова я няма, тя е за отпадане на т.5 към ал.1 на чл.197.
Имате думата, колеги за изказвания.
Позицията на Министерството на образованието и науката.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме текста на вносителя. Смятаме, че той е коректен и изчерпателен. Не подкрепяме предложението на госпожа Тодорова.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи да се изкажат. Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението от н.п. Мариана Тодорова за отпадане на т.5 от ал.1.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – няма, въздържали се – 11.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Мариана Тодорова.
Предлагам да приемем по принцип предложението от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители, като всъщност е отразено в систематичното му място в ал.4 на чл.197.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване чл.197 , по вносител
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 198.
Писмено предложение е постъпило от н.п. Мариана Тодорова за отпадане на израза „ преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение”.
Позицията на Министерството на образованието и науката.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева.
Желаещи за изказване. Няма.
Подлагам на гласуване предложението от н.п. Мариана Тодорова за отпадане на израза „преместване от дневна форма на в самостоятелна форма на обучение”.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – 1, въздържали се – 9.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване чл.198 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се единодушно.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 199 и член 200 няма постъпили писмени предложения.
Предлагам да ги обсъдим заедно и да ги гласуваме анблок.
Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Малко яснота по ал.1.
„(1) За едно нарушение не може да бъде наложено повече от една санкция по чл.197, ал.1...” Става въпрос за едно и също нарушение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Предлагате да добавим „и също”, защото ако остане така дава по-широки възможности.
Други желаещи да вземат отношение по чл.199 и чл.200.
Заповядайте , госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз смятам, че текстът е правилен и не буди съмнение в това, че тук става въпрос за едно нарушение.
Аз смятам, че текстът е коректен и можем да го гласуваме така.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Предлагате да го гласуваме и приемем по вносител.
Становището на Министерството на образованието и науката.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Смятаме, че по-коректният текст е този на вносителя.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: От Министерството на образованието и науката подкрепят текста на вносителя.
В този смисъл, госпожо Маринска, поддържате ли редакционното предложение.
БОЙКА МАРИНСКА: Още малко да поразсъждаваме. Веднъж е допуснал едно нарушение и е наказан. Същото това нарушение той ще продължи да го повтаря, но няма да бъде повече наказан.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Когато направиш нарушение, те наказват един път с някаква санкция. След това като направиш второ нарушение пак те наказват. Аз предполагам, че и госпожа Маринска така ще го приеме – когато направиш едно нарушение те те наказват, като направиш друго нарушение пак те наказват само с по една санкция, а не да те изгонят, да ти напишат двойка, да те набият.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА:
От министерството поискаха думата, след това ще се изкаже г-жа Дукова.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Едно нарушение го приемаме това, че ученикът е извършил кражба. За тази кражба той може да бъде наказан с предупреждение за преместване в друго училище. Ако втори път извърши кражба, той вече ще бъде наказан с преместване в друго училище или с преминаване от една форма в друга.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА:
Госпожо Маринска, за едно нарушение госпожа Кастрева
току- що цитира кражба. Това означава, че може три пъти да открадне и да бъде извършено това нарушение, то е едно и също, но за всяко следващо ще следват други наказания. От тази гледна точка по-коректният запис е „едно нарушение” , а не за едно и също.
Господин Минчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Няма ли да е по-добре ако се каже: „за всяко конкретно нарушение не може да се наказва”, т.е. конкретно нарушение – извършил е кражба или някакво друго провинение и за този конкретен случай може да бъде наказан само веднъж или за всяко направено нарушение – едно наказание.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА:
Ще помоля референтите да си кажат мнението.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Текстът на вносителя е ясен.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Референтите смятат, че текстът на вносителя е ясен и го подкрепят.
Подлагам на гласуване постъпилото редакционно предложение.
БОЙКА МАРИНСКА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Госпожа Маринска оттегли предложението си.
Има ли други желаещи да се изкажат по други текстове от чл.199 и чл.200.
Подлагам на гласуване текстовете на чл.199 и чл.200 по вносител.
СТОЯН МИРЧЕВ: Предлагам двата члена на гласуваме разделно.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Нямате против да ги гласуваме разделно. Подлагам на гласуване чл. 199 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Подлагам на гласуване член 200.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 201.
Постъпили са писмени предложения от н.п. Милен Михов и група народни представители и от н.п. Ирена Коцева и група народни представители.
Имате думата, най-напред вносителите.
ИРЕНА КОЦЕВА: Ние имаме еднакви предложения – санкцията „забележка” се налага от директора по предложение на класния ръководител, а всички останали санкции – със заповед на директора по предложение на педагогическия съвет.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Коцева.
Има ли желаещи да вземат отношение. Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Искам да попитам според вас редно ли е забележката да се налага със заповед на директора. Въпросът ми е към колегите, тъй като част от тях са били директори. По мое време „забележка” се пишеше за шум в час и при едно голямо училище с 1000 деца директорът всеки ден трябва да определя забележките.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин Мирчев има право да задава този въпрос, но това е друг вид забележка, която е чисто технически механизъм. В хода на обучението на учениците самият класен ръководител може да напише забележка в бележниците досега или в книжката на ученика от сега нататък и в дневника.
Това вече е административна мярка, която се налага със заповед на директора, и то е част от санкциите, като първата такава, която се налага за определени проблеми, които създава ученика. В този смисъл ако те не са толкова тежки, то е пак по предложение на класния ръководител, с доклад на класния ръководител, но се налага само от директора със заповед като административен документ, а всички останали са по предложение на педагогическия съвет.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Мнението на Министерството на образованието и науката.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Това, което коментирахме с колегите е, че за нас е добре чисто редакционно предложението на класния ръководител да бъде писмено аргументирано или мотивирано. Да бъде „по мотивирано писмено предложение”.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Госпожа Маринска го приема като свое, да се добави в текста „по мотивирано писмено предложение”.
Други желаещи да вземат отношение. Няма.
Закривам дискусията. Подлагам на гласуване най-напред постъпилото предложение по чл.80, ал.4, т.е. от госпожа Бойка Маринска след думата „по” в ал.1 на предложението на н.п. Милен Михов и група народни представители и н.п. Ирена Коцева и група народни представители да се добави „мотивирано писмено”.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване анблок писменото предложение на н.п. Милен Михов и група народни представители и това на н.п. Ирена Коцева и група народни представители с така приетата вече редакция.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване чл.201 по вносител по принцип.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Член 202, член 203, член 204 и член 205. Няма постъпили писмени предложения.
Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИЛЕН МИРЧЕВ: Аз имам предложение по чл. 203, така че да ги гласуваме разделно.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Предлагам в такъв случай да обсъдим чл. 202.
Има ли желаещи да вземат отношение.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Член 203. Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Правя предложение да отпадне ал.4 на чл.203, поради факта, че Педагогическият съвет се произнася първоначално и излиза, че законът дискредитира изначално решенията на Педагогическия съвет. Струва ми се много ангажиращо Административният съд да започне да се занимава абсолютно с всяко наказание.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това е по АПК и всеки административен акт.
СТОЯН МИРЧЕВ: Тук ми се струва, че заличаваме мнението на Педагогическия съвет като такъв.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин Мирчев, понеже от практиката изглеждат нещата по-ясни и аз не ви се сърдя за тези въпроси ни най-малко. Първо, административната практика е такава. Първо, Педагогическият съвет не е обезличен, с оглед на това, че той вече се е произнесъл, санкцията е наложена, заповедта на директора е влязла в сила и от тук нататък ще бъде дискриминативна мярка, ако родителите на това дете не са съгласни с този вид според тях тежка санкция, да речем и имат сериозни опровержения, те трябва да имат механизъм, по който да направят опровержение на тази заповед. Рядко се случва това, но трябва да имат механизъм, по който да обжалват тази заповед, ако смятат че тяхното дете е неправомерно наказано. Това е единствената процедура, по която това да се случи. С оглед на това тя наистина е правомерна и е регламентирана по този начин.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Госпожо Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Решенията на Педагогическия съвет не могат да се обжалват пред Административния съд, но в резултат на това решение директора издава заповед, която може вече да се обжалва пред АПК
СТОЯН МИРЧЕВ: Щом решението на директора може да се обжалва пред АПК защо трябва да го вкарваме и в закона тогава.
Възниква една ситуация. Ако са направени чисто процесуални пропуски при извършване на наказанието и въз основа на тях падне в АПК въпросния казус, а детето реално е извършило някакви провинения, за които трябва да бъде наказано, то ще се върне в същото училище. При положение , че в това училище никой не го иска, ще има едно допълнително дискриминационно отношение към него в самото училище, което ще затрудни самия процес на образование на това дете, ще създаде дискомфорт в самото училище и тук не обсъждаме това, че той е извършил някаква дейност, а че съда го връща поради някакъв пропуск при извършване на самата процедура. Ще възникнат и такива казуси.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Всеки административен акт подлежи на обжалване в съда. Всяка заповед на директора се явява административен акт и в този смисъл подлежи да бъде атакувана в съда.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин Мирчев, тази заповед има съответните реквизити и директорът е длъжен да спази тези реквизити. Тази заповед може априори да падне поради липса на определен реквизит, например мотивация.
Прав е референтът, старият запис гласи, че този акт може да се обжалва пред началника на Инспектората и пред регионалното управление по новия закон. Ние сега го пращаме директно в АПК. Ако искате тази процедура да минава през началника на регионалното управление, първо, имате право, да не го пращаме директно в Административния съд .
СТОЯН МИРЧЕВ: Да, така е по-правилно според мен, да може да се обжалва пред районното управление.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Госпожо Кастрева, заповядайте.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Моля да погледнете чл. 257, ал.2, където също се коментира този казус и там е предвидено, че административните актове на директорите на институциите в системата на училищното и предучилищното образование могат да се оспорват при условията и реда на Административно процесуалния кодекс пред министъра, началника регионалното управление.
Това е разписано в чл. 257.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Разбрахме позицията на министерството. Поддържате текста на вносителя, защото възможността, която се дава на директора и на това да бъде обжалвана, атакувана заповедта му и от Районното управление на образованието съществува, разписана в чл. 257 по вносител.
Господин Мирчев, Вие поддържате предложението за отпадане на ал.4.
СТОЯН МИРЧЕВ: Щом е записано в чл.257 че може да се обжалва пред Районното управление на образованието, мисля че тук се обезсмисля тази алинея. По-скоро да направим редакционно изменение: „Заповедта по ал.1 може да се обжалва пред РУО”
БОЙКА МАРИНСКА: Аз мисля, че след като има запис „по реда на АПК” това предполага цялата процедура – началника на РУО, министъра на образованието и науката.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Нека референтите да вземат отношение.
ГАЛИНА ЧЕРНЕВА: Административно-процесуалният кодекс съдържа две възможности за обжалване на всеки административен акт. Съгласно чл.120 от Конституцията на обжалване подлежат всички административни актове, с изключение на изрично посочените със закон, но затова изключване от съдебен контрол са необходими много сериозни мотиви и основания, а по АПК двете възможности са: за обжалване или по административен, или по съдебен ред, като е възможно първо заинтересованото лице да предпочете да обжалва по административен ред и след това да се ползва от законовата възможност да обжалва и по съдебен ред. Едното не е процесуална предпоставка за допустимост на другия способ за обжалване. Така че възможно е щом се препраща към АПК заинтересованото лице да обжалва както по административен, така и по съдебен ред.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Да допълня, че и в момента това е практика и родители се възползват и от двата пътя – обжалване пред началника съответно за общинските училища, това е записано и в чл.257, но има родители, които се възползват директно от правото им по съдебен път да обжалват и това спира действието на заповедта, господин Мирчев. Колкото и да е несправедливо за останалите ученици това е факт, така че в момента съществува точно тази практика, описана в двата члена – по административен и по съдебен път.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева. Госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Аз искам да попитам референтите още веднъж. Алинея 4: „може да обжалва при условията и по реда на АПК”. Този ред включва ли РУО.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо председател, дали е възможно да се отложи този текст, за да го изчистим, тъй като той е важен, за да гарантира правата на учениците и техните родители и ще предложим редакция за другото заседание, за да може да е синхронизиран с текста на чл.257 и правата на учениците и на родителите да не се извеждат по пътя на тълкуването, а да бъдат ясно разписани тук, където им е систематичното място.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Предлагам да се отложи разглеждането.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Доцент Великов предлага да отложим разглеждането на чл.203.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Член 204 и член 205. Няма постъпили предложения по тези два члена. Имате думата колеги за изказвания по текстовете.
Няма желаещи да се изкажат.
Подлагам на гласуване анблок текстовете на чл.204 и чл.205 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Глава десета. Родители.
Няма постъпили предложения за наименованието на Глава десета.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Постъпило е предложение от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на нов член 205а.
„Чл.205а.Родителите са пълноправни партньори на детската градина и училището за осъществяване на процеса на обучение и възпитание на децата и учениците”.
Позволявам си да кажа преди да дам думата на вносителите, че този текст е намерил място в чл.2, ал.2 още в началото на този законопроект, където сме определили с наше решение участниците в образователния процес. Там родителите са разписани точно като равноправни участници.
Имате думата, колеги, за изказвания.
СТОЯН МИРЧЕВ: Благодаря , госпожо председател. Ние сме изходили от логиката, че в главата за родители е съвсем редно да седи в самото начало нормата, която определя мястото на родителите в процеса на обучение и възпитание и заради това сме го предложили да е като първи член в тази глава.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме вносителя на законопроекта.
СТОЯН МИРЧЕВ: Да се подкрепи по принцип нашето предложение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Референтите имат думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Ние сме гласували, че те са участници, т.е. те имат повече правомощия в образователния процес, а партньори е различно от участници, така че няма как да бъде подкрепено по принцип.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо председател, уважаеми колеги, това е бил един от мотивите, освен да стои точно под главата обяснението за родители в такъв текст, по отношение на училището и детската градина нашето разбиране, че родителят е партньор, а не участник в този процес и в този смисъл сме предложили още един допълнителен мотив, освен този който каза господин Мирчев за създаването на този член 205а.
Моля все пак да имате това предвид, когато обмисляте как ще гласувате това предложение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Бояджиева.
Колеги, други желаещи да вземат отношение. Няма.
Закривам дискусията и подлагам на гласуване предложението от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на нов член 205а.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 2, против – 5, въздържали се – 5.
Не се приема.
Комисията не подкрепя предложението от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители.
Член 206.
Постъпило е писмено предложение от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители. Предложението е в ал.3 след израза „може да бъде” се добавя изразът „ телефон, електронна поща и”.
Предложението трябва да бъде само „телефон”.
СТОЯН МИРЧЕВ: Първо искам да направя редакционна поправка. Искаме да добавим „телефон” преди „електронна поща”. Идеята ми за това предложение е, че не всички родители разполагат с електронна поща и по този начин даваме още един начин родител, който е затруднен да ползва по една или друга причина електронната си поща, да дадем още една възможност за комуникация между училището и семейството.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, господин Мирчев.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Госпожо председател, аз мисля че не е необходимо това уточнение „телефон”. Тук смисълът е съвсем друг. Може да бъде и електронната поща на един от родителите, т.е. дава се допълнителна възможност за комуникация „и електронна поща” и съответно вече както и електронният дневник на паралелката.
На практика телефонът не се изключва вече като средство за комуникация.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Анастасова. Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ако предположим, че една паралелка има един електронен дневник, тогава бих предложил да се членува с пълен член и електронният дневник на паралелката, защото средство за връзка е бележникът, средство за връзка е електронната поща, средство за връзка е и електронният дневник.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря. Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Аз се присъединявам към мнението на Красимира Анастасова, защото наистина тук е даден освен всички други начина на комуникация с родителите, дава се възможност и електронна поща и електронен дневник. Освен телефона, освен срещите се дава възможност и по електронна поща и чрез електронния дневник. Това е допълнителна възможност.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Маринска. Госпожа Дукова и след това господин Мирчев.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо председател, господин Мирчев, аз категорично ще бъда против телефонът да участва в закона и ще дам елементарен пример от практиката това да не бъде изрично записано. Едно софийско училище имаше изключителен проблем с родители, които ескалираха във възможно най-драстична мярка, с оглед на това , че учителката по английски език не си дава телефона на разположение и родителите нямали връзка точно с тази учителка и тя била длъжна да им даде своя телефон. Това според мен е лична необходимост, лична възможност, лично право да дадеш личния си телефон, особено когато не си класен ръководител, а си един преподавател и за един нормален контакт да те будят в 23.00 и 24.00 часа, точно защото твоето дете има двойка по английски език.
В този смисъл аз не бих позволила тази репресия спрямо педагогическите специалисти и този телефон, който ние дори на учениците забраняваме да присъства в класна стая, да бъде дори фиксиран в закона. Ще гласувам против, категорично.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Аз уважавам предложението на колегата Жаблянов, но разсъждавам в една посока. Всъщност в този член ние така сме написали нещата, че всъщност това са задължения на родителите, защото това е графа „Родители” и в дадения случай, говорейки за връзка и комуникации с родителите, ние задължаваме родителите да проверяват бележниците на децата си. Второ, да си предоставят някакъв електронен адрес, на който може да получават имейли, ако имат, разбира се. Трето, да следят електронния дневник, ако такъв има. В този смисъл в ал.1 са описани неща, които могат да стават и по телефона и чрез други технически средства – скайп и т.н.
В този член ние по-скоро даваме законова рамка, че всеки родител, за да поддържа комуникацията, трябва да си предостави поне електронния адрес, да не говорим за личния телефон, някой може да си запази, но поне някои от тези елементи за комуникация той трябва да ги предостави, за да може да се осъществява комуникация, телефонът е техническо средство, може да бъде стационарен , може да бъде и смартфон, той пак е телефон. В тази връзка текстът не е насочен толкова към гарантиране не комуникацията, колкото задължение на родителите да дадат някакъв способ технически за комуникация с тях, защото както има учители, които си пазят личното пространство и примерно не си дават личния телефон, така мисля че има случаи, когато родители казват: „Защо трябва да ви дам моя телефон, защо трябва да ви дам моя имейл?”, а така закона ги задължава да дадат някакъв имейл, по който могат да кореспондират. Това може да не е личният, може да си направят друг. Мисля, че добавката „телефон” като че ли е малко в повече.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Един от реквизитите в дневниците е точно телефон. Във всеки един дневник на класа има телефон за връзка, така че няма нужда в закона да се упоменава изрично, специално да му се отделя внимание. Това е реквизит просто от всеки един дневник на паралелката.
Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Бележниците на учениците също са реквизит от образователната система, но сме ги записали. Тук ще продължа мисълта на доцент Михов. Когато родителят осигурява начин училището да се свързва с него при проблем и не само при проблем и трябва да даде електронен адрес, защо да не подаде и някакъв телефон за връзка, защото пак казвам не всички родители имат достъп до интернет. Аз тук разбирам и опасението на колежката Дукова, но това по-скоро е частен случай, има други държавни институции, които при тормоз на един човек срещу друг човек се задействат и трябва да си свършат работата. По-скоро пак в логиката на доцент Михов казвам, че тук по-скоро е отговорността на родителя да му вменим още един начин за контакт между него и училището при проблем. Може да го редактираме и вместо „телефон” да запишем „телефонен номер”, тъй като телефон е самият апарат. Ние просто задължаваме родителят да има още една линия за контакт с училището, защото пак казвам има населени места в България , където просто няма интернет на достатъчно развито равнище, за да е достатъчно надежден начин и източник за комуникация. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, господин Мирчев. Ние не го задължаваме, защото пишем „може да бъде”.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз имам още едно съображение, което ме кара да смятам, че не е добре да включваме телефона. От телефонния номер не остава следа или теоретически остава, но е много трудно достъпна. Всъщност не се документира тази връзка, докато останалите форми, които тук са регламентирани , остават като документ. Затова мисля, че телефонът всеки учител би го използвал, ако прецени че е по-лесно и удобно, но другите форми да си останат регламентирани като такива, които да документират. Телефонът се различава по това, че ако само той се използва може да не остане никаква следа и след това да бъде оспорена връзката, че е осъществена от страна на учителя.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Михайлова. Аз само ще помоля за становище от министерството по отношение на предложението на н.п. Жаблянов и група народни представители.
ВАНЯ КАСТРЕВА: След всички тези аргументи, които бяха изнесени, ние не подкрепяме предложението на н.п. Валери Жаблянов, предвид и обстоятелството, че телефонът едва ли не е задължителен, родителя трябва да има телефон. Ние не можем да вменим на родителя да има телефон или да даде своя телефон, както и електронна поща, но така или иначе в ал.3 се казва : „ може да бъде”, така че не са изключени всякакви други средства на комуникация.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева.
Мисля, че с това дискусията се изчерпи.
Подлагам на гласуване писменото предложение на н.п. Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” -2, против – 7, въздържали се – 5.
Комисията не подкрепя писменото предложение от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на н.п. Борислав Великов „електронен” да се замени с „електронният”.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за „ – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл.206 по вносител по принцип.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за „ – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Член 207.
Постъпило е предложение от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители по чл.207.
Заповядайте, госпожо Бояджиева, да мотивирате предложението.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо Маринова, няколко са предложенията.
Първо в т. 6 думите „Обществения съвет” да се заменят с „Настоятелството”.
Ние сме излагали и друг път мотивите по отношение на Обществения съвет. Тук искам да кажа още веднъж нашето разбиране за участието на родителите в училищния живот чрез Настоятелството и смятаме, че няма причина за промяна. Това е българска традиция, която идва от Възраждането, която се е утвърдила в системата на образованието. Предвиждайки в закона и Обществен съвет и Настоятелство смятаме, че допълнително се натоварва ръководството на училището със задължението за още едно партньорство преди да е уплътнено навсякъде досегашното партньорство с родителите, защото все пак не е много дълго времето назад, когато започна официално да се прави регистрация на училищните настоятелства според закона. Още повече, че ние смятаме, че трябва да присъства правото за участие в училищното Настоятелство сред правата на родителите. Може би не е съвсем ясно защо вносителите са решили да видоизменят изградена структура, т.е. да я няма и в този текст, а само да се замени с Обществен съвет. Това е по първото предложение на нашата мотивировка.
По следващите ни предложения. Точка 8 и т. 9 съответно фигурират, отразени са в т.5 и предложената нова т.9 в т.7.
Искам накратко да представя мотивите за създаването на нова точка 10 и точка 11.
Точка 10 „Да участват в дейности по оценяване на образователната среда на детската градина, училището и извънучилищния център”.
Считаме това право за особено важно доколкото касае пряко здравето на децата и качеството на учебния процес и то е в интерес и на училището, доколкото ще работи училището за развитието на средата, в която се обучават децата.
По точка 11. „да правят предложения и да участват в обсъждането на учебните предмети, модулите и заниманията по интереси, които училището да предлага в учебния план, като избираеми и факултативни”.
Виждате текста пред себе си. Когато приемем, че ученикът е в центъра на системата, според нас трябва да приемем това право на родителите, насочено към развитието на училището и детската градина. Това са мотивите ни по чл.207.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Бояджиева. Ще помоля за мнение от Министерството на образованието и науката по т.1 да изразите становище от предложението на н.п. Валери Жаблянов и група народни представители и по.10 и т.11, именувани в т.2 на предложението.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Принципно в духа на законопроекта на закон, който ние вече сме подкрепили реално погледнато Общественият съвет е една нова институция в рамките на училището и тя има различни функции от тази на Настоятелството.
Функциите на училищното настоятелство са разписани в чл.304 и затова то не се елиминира като институция и като традиция. То просто има различни отговорности и различна функция.
По отношение на допълнително създадените точки в предложението по т.2 те по същество се съдържат, както в чл.5, така и в чл.7 в текста на вносителя на проекта на закон и аз мисля, че те могат да бъдат подкрепени по принцип, защото те отново казвам са по смисъла на вече упоменати точки на чл.207.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева.
Колеги, за изказвания има ли желаещи.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Ние имаме различно мнение по отношение на Обществения съвет, но е ясно, че има запис вече до този момент в утвърдените текстове, но правото на родителите е да участват в Настоятелството, защото тук е текст, който касае родителите.
Второ. Да, аз също посочих, че в т.5 и т.7 има съвпадение. Може би вие ще го подложите отделно на гласуване, но не чухме за т.10 и т.11.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Госпожа Кастрева каза, че ги има в чл.5 и чл.7, които са вече приети от нас.
ВАНЯ КАСТРЕВА: В т.7 ясно е казано, че право на родителите е да изразяват мнение и да правят предложения за развитие на детската градина, училището и центъра за личностно развитие. По същество те се съдържат точно в т.10 и т.11. Тук мога да кажа, че в зависимост от стандарта за инспектиране родителите също ще имат своите задължения по отношение на оценяване на образователната среда.
По отношение на избора на часовете, които са свободно и задължително избираеми, най-общо казано или избираеми и факултативни, ролята на родителя е безспорна, затова смятаме че те се препокриват по смисъл.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Накратко да кажа, че предложенията които сме направили дават по-голяма яснота за правата на родителите. Този текст в т.7 е твърде кратък и може би все пак законът е насочен не само към хората, които се занимават пряко с организацията и дейностите в образователната система, но той трябва да бъде по-ясен за родителите и широката общественост. Това е нашето разбиране, за да предложим подобен текст.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Бояджиева.
МИЛЕН МИХОВ: Имам един въпрос. Имат ли право родителите да бъдат избирани в Настоятелствата? Нашето мнение за обществените съвети може да бъде определено като крайно, но все пак тук изреждаме правата на родителите и аз мисля, че би могло да се посочи, че в тези права е да членуват и да бъдат избирани в настоятелствата.
Аз погледнах набързо раздела за настоятелствата. Там г-жа Бойка Маринска има едно предложение, в което се казва, че то може да бъде създадено и по инициатива на родителите, не само по инициатива на директора. Така че тук задавам въпроса, ако тук не отбележим, че по инициатива на родителите имат право да бъдат избирани или да участват в настоятелствата, като че ли предопределяме един текст, който г-жа Маринска в чл. 305 е предложила.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Това го има и по вносител.
МИЛЕН МИХОВ: Дали не е разумно да добавим в правото на родителите и да бъдат избирани и да участват в настоятелствата.
ВАНЯ КАСТРЕВА: В чл.305 на проекта за закон е разписано, че Настоятелството се учредява по инициатива на директора, училището или центъра или на родители, учители и общественици, т.е. те имат това право, регламентирано в текста на закона.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Разбрахме тезата ви, госпожо Бояджиева.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Да се добавят като редакция, защото могат да бъдат избирани в Обществения съвет и училищното настоятелство, а не да отпадне едното.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Някой колега иска ли да го припознае този текст.
МИЛЕН МИХОВ: Аз предлагам този текст също.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: В т.6 да добавим „да избират и да бъдат избирани в Обществения съвет и/или училищното настоятелство на детската градина или училището”.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да обърнем внимание в чл.307, че Настоятелството може да се създава и за група детски градини и училища. Може би по-правилно е да се запише „настоятелства”.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Референтите да изкажат мнението си по този въпрос.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Предлагам да подкрепите текста на вносителя така, както е предложен, тъй като темата за настоятелствата има отделна глава, отделен раздел. Там изрично всичко е посочено: „...юридическо лице с нестопанска цел” , подчинява се и на друг закон
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Това е мнението на референтите.
Не виждам други желаещи да вземат отношение.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В т.1 мисля, че има нужда от редакционна корекция. Тя звучи така:
„ Чл.207. Родителите имат следните права:
1. периодично и своевременно да получават информация за успеха и развитието на децата им в образователния процес , за спазване на правилата в детската градина и в училището и за приобщаването им към общността”
Това „им” трудно се отнася към децата, може да се отнесе за правилата, може да се отнесе за детската градина и училището. Така че аз предлагам или да отпадне „им” и да остане „за приобщаването към общността”, тъй като спазването на правилата също е безлично, то касае децата. Да остане „приобщаването към общността”.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз ще си позволя да изразя несъгласие, защото самото изречение е построено така, изброени са правата, които имат родителите за получаване на информация и те си следват едно след друго. Мисля, че няма проблем с разбирането, ако остане това „им”.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Вие, колеги от Министерството на образованието и науката, считате ли, че има необходимост от редакция на т.1.
Заповядайте, госпожо Коджабашиева.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Според нас приобщаването се съдържа в развитието на децата в образователния процес и тогава текстът ще се спре „до училището”.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Предлагате да отпадне текстът „и за приобщаването им към общността”.
МИЛЕН МИХОВ: Предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Процедурно предложение да пристъпим към гласуване.
Ще започнем с предложението на н.п. Стефани Михайлова за отпадането на „им” от т.1.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз ще оттегля моето предложение и ще подкрепя предложението за отпадането изобщо на текста „приобщаването им към общността”.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: След думата „училището” да се постави точка и запетая.
Подлагам на гласуване последното редакционно предложение на н.п. Стефани Михайлова по чл.80, ал.4, т.2.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за „ – 7, против – 2, въздържали се – 3.
Комисията подкрепя редакционното предложение на н.п. Стефани Михайлова.
Подлагам на гласуване и предлагам на части да гласуваме предложението от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители.
Подлагам на гласуване т.1 от писменото предложение.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за „ – 4, против – 9, въздържали се – няма.
Точка 1 не се подкрепя.
Предлагам да гласуваме по принцип т.8 и т.9, така както са разписани към т.2, които са отразени съответно в т.5 и т.7 на предложението на вносителя по принцип.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за „ – 11, против – 2, въздържали се – няма.
Приема се.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за „ – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване т.10 и т.11 от т.2 по писменото предложение на н.п. Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за „ – 2, против – 9, въздържали се – няма.
Точка 10 и т.11 от писменото предложение не се подкрепят.
Подлагам на гласуване чл.207 по вносител по принцип с приетата редакционна поправка в т.1.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за „ – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по чл.207.
Пристъпваме към чл.208.
Постъпили са писмени предложения от н.п. Борислав Великов и група народни представители и от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители.
Господин Великов, заповядайте да мотивирате вашето предложение.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо председател.
През м. януари, когато бяхме заедно със заместник-министър Кастрева и с други колеги в Монтана, където също се обсъждаше законопроектът за предучилищно и училищно образование ми направи впечатление, че някои от изказващите се препоръчват с основание да се запълни един малък пропуск в законопроекта.
В чл.12 е отбелязано, че родителите трябва да имат избор къде да запишат детето, но нямат никакво задължение, при положение, че образованието е задължително би трябвало да има и задължение те да запишат детето си. В противен случай няма да могат да се осъществят следващите постановки – да осигуряват задължително присъствие на детето, да се осведомяват и т.н.
Това предложение мисля, че е уместно, то отразява един малък пропуск, който от обществените обсъждания излезе и ние тук предлагаме да се вземе предвид. Благодаря.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, доцент Великов.
Другото предложение считате ли за необходимо да го мотивирате?
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря.
Нашето предложение за добавяне на четири нови точки преди т.6, както е по вносител, като тук има неточност – тя да стане т.9.
Имате текста пред себе си. Точка 5 „да се отнасят с уважение към учителите и училищното ръководство;”, с оглед издигане статуса на учителя и училището.
Второто предложение съвпада, затова бихме предложили да бъде прието по принцип, тъй като то се включва в т.4.
Точка 7 – за уведомяването. Това предложение допълва процеса на комуникация между училището и родителя и има по-скоро превантивен характер по отношение на присъствието и отсъствието на учениците от училище.
Последното предложение като т.8 също допълва процеса на комуникация между училище и родител и има превантивен характер по отношение на възпитателния процес и така също по отношение присъствието и отсъствието от училище.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Бояджиева.
Становището на Министерството на образованието и науката и по двете постъпили предложения.
Госпожа Кастрева, заповядайте.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Ние подкрепяме предложението и по двете предложения на н.п. Борислав Великов, като предлагаме то да бъде като точка 1. „ Да се запишат при условията на чл.12...” и след това надолу да се номерират точките.
По отношение на предложенията на н.п.Валери Жаблянов и група народни представители явно те се съдържат вече в т.4, точка 6 се съдържа в т.4, точка 8 се съдържа в т.2. В тук изписаната т.1 просто предлагаме да бъде изписано: „да осигурят редовно присъствие на детето в задължителното предучилищно образование и на ученика в училище, като уведомяват своевременно детската градина и училището в случай на отсъствие на детето или на училището”, т.е. тя да се включи чисто редакционно в т.1, която всъщност ще стане т.1, ако се приеме предложението на н.п. Борислав Великов.
Ако се приеме предложението на г-н Великов , неговото предложение да стане т.1 от ал.1.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Господин Великов, бихте ли по този начин прередактирали и променили Вашето предложение.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: По отношение на това, което каза г-жа Кастрева за т.6, аз казах че тя се включва в т.4. Вие за т.7 предлагате да се допълни този текст към т.1, която ще стане т.2, което ние ще подкрепим при гласуването.
Не стана ясно за т.5 и т.8.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Ние коментирахме с колегите текста. Императивно да задължим да бъдат уважавани учителите, да се отнасят с уважение към тях, но всъщност това би трябвало да бъде принципно отношение в една училищна общност не само към учителите, но и към всички представители на институцията, било то Педагогически съвет , възпитатели, педагогически персонал. От такава гледна точка може би трябва да се отредактира малко текста.
По отношение на т.8. Казахме, че тя се съдържа в т.2: „8.редовно да се запознават със съдържанието на ученическата книжка на ученика, което да удостоверява с подписа си”.
Точка 2 казва „редовно да се осведомят за своите деца относно приобщаването им в детската градина и в училищната среда, успеха и развитието им в образованието и спазването на училищните правила”.
СТОЯН МИРЧЕВ: При нас има един основен момент „което да се удостоверява с подписа”. Това ако го включим в т.2 ще изчерпи проблема.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Контактът, ако бъде реализиран чрез електронна поща например.
СТОЯН МИРЧЕВ: Нали всеки има ученическа книжка и в тази книжка да удостоверяват с подписа си родителите, че са запознати с нея.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Предложението на министерството е това да бъде включено в новата т.2 като се добави „като уведомяват своевременно детската гради и училището в случаите на отсъствие”. Текстът „редовно да се запознават с ученическата книжка” е в т.3. Преномерирането ще се яви в т.3.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Въпросът е и за един елемент, който колегите вече споменаха. Ние говорим и за електронни дневници, говорим за комуникация по електронен път и тогава, когато императивно запишем „чрез подписа си”, може да има и електронен подпис, може да има различни форми на комуникация.
СТОЯН МИРЧЕВ: Ние можем да запишем „което да се удостоверява с подписа си в ученическата книжка”. Точка 2, както в момента е по вносител, където е записано „спазването на училищните правила”.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Нека да обобщим каква е позицията на Министерството на образованието и науката.
Вие подкрепяте предложението от н.п. Борислав Великов и предлагате то да бъде т.1 в текста на чл.208. Същевременно считате, че т.5 – предложението на н.п. Валери Жаблянов и група народни представители е един вид задължение за уважение и не я подкрепяте. Така ли трябва да разбираме ние тук становището ви.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Уважението не може да бъде императив от една страна и не може да бъде само към учителите, то трябва да бъде принципно общуване в общността на училището.
Затова текстът трябва или да бъде отредактиран, но това е един от принципите на общуване, отново ще се върна на т.5.
Точка 8 по принцип се съдържа в настоящата точка 2, като обаче липсва удостоверяването на това запознаване, но или трябва да се отредактира текста на т.2 и ако не се отредактира по-добре е да остане във варианта на вносителя, тъй като осведомяването има много различни начини. Още повече в ученическата книжка имаме задължителен реквизит подпис на родителя.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин Великов, ако не възрази една редакционна поправка в неговата т.1, ал.2 – „детето в първи клас или ученика в друго училище...”, думата „друго” да я махнем.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Референтът има думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо председател, само за т.5 искам да кажа, че тя се съдържа в чл.217, ал.3, която гласи: „на педагогическите специалисти се дължи почит и уважение от учениците, административните органи и обществеността”. Казано е по-елегантно, а не като задължение.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Има ли други желаещи. Няма.
Господин Великов, приема да отпадне думата „друго” от писменото предложение.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Борислав Великов и група народни представители с редакцията по чл.80, направена в заседание, като се обособи като т.1 в текста на чл.208.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против –няма, въздържали се – няма.
Предложението на н.п. Борислав Великов и група народни представители се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване предложението от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители.
СТОЯН МИРЧЕВ: Правя предложение т.6 да се гласува отделно и да се гласува по принцип.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА:
Ще гласуваме т.6 отделно и всички останали анблок.
Който е съгласен да подкрепи т.6 по принцип, моля да гласува.
Гласували „за” – 5, против – 7, въздържали се – 2.
Предложението за т.6 не се подкрепя.
Може ли още един път да чуем редакционното предложение за уведомяване на родителите по т.8.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. От министерството изказаха едно становище относно т.7 от предложението на н.п. Валери Жаблянов и група народни представители: „7.да уведомяват своевременно детската градина и училището в случаите на отсъствие на детето или ученика”. Да се добави в края на текста на т.1, която става точка 2.
СТОЯН МИРЧЕВ: Припознавам това предложение.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, доцент Великов, макар че сме в процедура на гласуване
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Стори ми се, че госпожа Кастрева от министерството е склонна да уважи предложението на н.п. Валери Жаблянов и другите колеги. Аз смятам, че е правилно да приемем т.5 по принцип, а да сложим родителите в ал.3 на чл.217. Тук да го приемем по принцип и като дойде вече систематично, там да стане: „ на педагогическите специалисти се дължи почит и уважение от учениците, административните органи, родителите и обществеността”.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Правите процедурно предложение господин Великов за отделно гласуване на т.5.
Най-напред гласуваме редакционното предложение, което беше припознато от господин Мирчев. В т.2 да се добави текста: ”като уведомяват своевременно детската градина и училището..”
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Текстът, който беше предложен от министерството и беше припознат от н.п. Стоян Мирчев звучи така:
Чл.208 (1) Родителите имат следните задължения:
„1. Да осигуряват редовното присъствие на детето в задължителното предучилищно образование и на ученика в училище, като уведомяват своевременно детската градина или училището в случаите на отсъствието на детето или ученика”.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване по процедурата, която беше направена от доц. Великов преди малко точка 5 по вносител, писмено предложение на н.п. Валери Жаблянов.
Който е съгласен да бъде подкрепена т.5, моля да гласува.
Гласували „за” – 5, против – няма, въздържали се -6.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване по принцип т.7, тъй като вече приехме редакцията на този текст в т.2.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 8, против – няма, въздържали се – 3.
Точка 7 се подкрепя по принцип.
Сега да гласуваме предложението на н.п. Валери Жаблянов и група народни представители в останалата му част.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 2, против – 8, въздържали се – 4.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста по вносител по принцип с така направените вече редакции.
Г-ЖА ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Ние подробно гледахме алинея 1.
В ал.2 е записано: „(2) Родителите, чиито деца се обучават в самостоятелна форма на обучение по чл.110, ал.1, т.2, са длъжни да гарантират постигането на целите по чл.5, както и да осигурят необходимите условия за обучение...”. Думите „както и” предлагам да бъдат заличени. След запетаята текстът да продължи „да осигурят необходимите условия за обучение, познавателни книжки, учебници и учебни помагала, както и да прилагат по свой избор методики и подходи...”.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Предложението е думите 4както и” след израза „член 5” да отпаднат.
Подлагам най-напред на гласуване това редакционно предложение по чл.80 на н.п. Галя Захариева.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл.208.
СТОЯН МИРЧЕВ: Правя процедура, ако може да гласуваме отделно ал.1 и ал.2, тъй като в ал.1 някои от нашите предложения успяха да влязат. По ал. 2 ще гласуваме против, това вече го минахме като дебат. Просто молбата ми е да гласуваме разделно двете алинеи.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Мнението на референта по този начин на гласуване.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Господин председател, тъй като има текстове, които вече са приети, може да се предложи гласуване по принцип и ще има заместваща редакция. Няма как в доклада да бъде отразено вашето разделно гласуване. Този член ще бъде приет по принцип с направените редакционни предложения, ще има нов текст на комисията, няма как да бъде отразено.
СТОЯН МИРЧЕВ: Ние сега ще гласуваме против ал.2 и също така ние ще гласуваме и против предложенията, които са ни приети по ал.1.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Аз Ви разбирам, господин Мирчев, но Вие виждате, че чисто юридически няма как да се гласува разделно.
Подлагам на гласуване чл.208 по принцип.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Глава единадесета.
Учители, директори и други педагогически специалисти.
Постъпило е предложение за наименование на заглавието от н.п. Милен Михов и група народни представители.
То да добие вида: „Учители”.
Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, госпожи и господа, искам да кажа че това предложение не е само редакционно, то е смислово и трябва да си дадем сметка, че ако го подкрепяме, то ние ще настояваме и приемем едно виждане на цялата глава, а ако отпадне съответно отхвърляме и нашите предложения за уреждане на тази глава. Каква е идеята?
Идеята е, че ние всички говорим за мястото на българския учител, за българските учители като общност, която е изключително важна, в основата на целия образователен и възпитателен процес, за издигане авторитета на българския учител.
Идеята е, че като базисно понятие, като общо понятие, като основа на всички нива в системата трябва да бъде понятието учител.
Това предложение, което ние направихме е взаимствано от синдикатите, те развиват тази идея. Надолу вие сте видели какви са нашите предложения и ние смятаме, че всички нива в системата трябва да се отнасят към учителя, а не учителят да бъде част от едно общо понятие педагогически специалисти. Това е, което бих искал да ви кажа.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, доцент Михов.
Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз съм категорично против, защото не мога да приравня другите педагогически специалисти като психолози, педагогически съветници, логопеди и всички останали къде да ги сложим, в коя графа. Те не са учители. Така че не подкрепям това предложение.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Дукова.
Становището на Министерството на образованието и науката.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Учителите са част от педагогическите специалисти и това е ясно разписано в прочетения вече член 209 и ние не можем да изключим другите колеги, които работят в училище, а нямат учителска правоспособност. Те са специалисти, без които училищният живот не би бил пълноценен и те ясно са изброени в ал.2 на чл.206. Така че ние също не подкрепяме предложението на н.п. Милен Михов и група народни представители. Бих искала да кажа, че това в никакъв случай не омаловажава ролята на учителя. В крайна сметка в йерархията на педагогическите специалисти той стои най-високо.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение. Няма.
Подлагам на гласуване писменото предложение от н.п. Милен Михов и група народни представители за наименуване на Глава единадесета Учители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 4, против – 9, въздържали се – няма.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Милен Михов и група народни представители.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава Единадесета по вносител.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на наименованието на Глава Единадесета по вносител.
Подлагам на гласуване и наименованието на Раздел I, по което няма постъпили предложения.
Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел I. Общи положения.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.


ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми госпожи и господа, аз гласувах с мъка поправката на чл.207, т.1 и ви призовавам да се върнем към нея и да прегласуваме точката с текста по вносител, като премахнем „им”, което беше редакционна поправка.
По-нататък в текста приобщаването към общността е разписано в чл.208, така че е добре да си остане текста по вносител.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Господин Михов, правите предложение за прегласуване на т.1 от чл.207 и текста, който отпадна „и за приобщаването им към общността” да се възстанови, точка 1 да остане по вносител.
Ще гласуваме само т.1, текста, който отпадна „и за приобщаването им към общността” да се възстанови, с оглед запазване на цялостната философия на този член.
Отменихме предишното гласуване.
Който е за възстановяване на текста по вносител в т.1 на чл.207 , моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя от комисията за възстановяване на текста „и за приобщаването им към общността” .
Член 209.
Постъпили са писмени предложения от н.п. Милен Михов и група народни представители, от н.п. Ирена Коцева и група народни представители и от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители.
Имате думата. Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо председател, аз ви казах когато приемахме Глава единадесета че тя не е само редакционна и тъй като нашата идея не се приема, за да облекчим работата на комисията и да вървим напред по закона, оттеглям предложението си.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, доцент Михов.
Заповядайте, госпожо Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря, госпожо председател. Нашето предложение е редакционно, така че няма нужда от мотивировка.
По предложението на н.п. Валери Жаблянов и група народни представители заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Предложението е по ал.2, което отразява факта, че в образователната система работят специалисти, които не са педагогически и става дума за логопеди, рехабилитаторите на слуха и говора.
Ще ми позволите малко повече да кажа по това, като се аргументирам със съответните документи. Защо логопедът не е педагогически специалист? Има два нормативни документа, които важат за страните от Европейският съюз, включително България.
Първият документ са международните публикувани стандарти за обучение и тренинг на логопеди, които са формулирани от Международната асоциация на логопедите към Световната здравна организация. В техния документ, стр.215 е записано, че логопедът предоставя здравни и образователни услуги. Тъй като в България няма публикувани стандарти за обучение на логопеди, нито Закон за логопедията, приет от Парламента, тези стандарти автоматично се прилагат в страната ни. Ако се налага за експертна информация, можем да предоставим къде това може да се види.
Впрочем искам да отбележа, че на този проблем ни беше обърнато внимание по време на представянето на законопроектите при срещи в Благоевград, Пловдив и особено в Благоевград, където в Югозападния университет се обучават такива специалисти.
Вторият документ, на който се базираме като нормативен акт е Европейският статистически класификатор. Тук става дума за следното: Област на обучение и тренинг № 72, Здраве и социални науки, професионално направление 726, физиотерапия, рехабилитация. Логопедията се разглежда като здравна професия.
В предприсъединителна глава 22 за членството на България в Европейския съюз България се е задължила да въведе Евростат и да го прилага.
В адаптирания класификатор на областите на висше образование и професионални направления в България логопедията е поставена професионално направление 7.4 Обществено здраве и като такава е акредитирана в Югозападния университет и Нов български университет. В Софийския университет тя се акредитира в направление „Педагогика“. Така че това са ни основанията, за да поставим пред вас въпроса, че това са медицински, а не педагогически специалисти.
Още няколко кратки аргумента. Логопед и рехабилитатор на слуха и говора според специалистите са синоними. В стандартите на стр.215 е записано, че логопедът се занимава с диагностика и терапия на слухови нарушения. Логопедът не обучава, не възпитава и не социализира. Още веднъж според международните и европейските стандарти той се занимава с диагностика и логопедична интервенция при комуникативни нарушения.
Това е основанието да направим предложението, което имате пред себе си в ал.2 както сме се договорили да не го четем, но смисълът е , че те не са педагогически специалисти. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Бояджиева.
Становището на Министерството на образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Коджабашиева.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Госпожо председател, госпожо Бояджиева, бих искала да ви кажа във връзка с отделянето на част от длъжностите, които бяха споменати, логопеди, както и рехабилитатори на слуха и говора следното. В училищното образование, преди въвеждането на Класификатора на областите на висшето образование и професионалните направления към област „Здравни грижи“ на логопеда, той беше в специалност „Дефектология“ и специалност „Педагогика“ като специализация по дефектология, т.е. там се подготвяха както логопеди, така и рехабилитатори на слуха и говора. Рехабилитаторът на слуха и говора е в Класификатора на длъжностите и професиите и фигурира като учител – рехабилитатор на слуха и говора, включително с неговото кариерно развитие, т.е. такава длъжност съществува в момента и тя е длъжност на педагогически специалист наистина.
Що се отнася до логопеда бих искала да кажа, че логопеди сега се обучават в част от педагогическите факултети на висшите училища и както вие сама подчертахте, то е здравна и образователна услуга, а като образователна услуга, той подпомага чрез терапията която осъществява процеса на обучение, възпитание и социализация.
Също се използва и в така нареченото приобщаващо образование на децата, които имат нужда от ресурсната подкрепа.
В училищата се назначават логопедите, имат и норма на преподавателска работа. Така че според мен не бива да ги извеждаме на отделна позиция и да ги отделим от педагогическите специалисти, защото това би означавало да бъдат непедагогически специалисти, а те са лица, които работят с децата и с учениците в училищата и детските градини.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Ще помоля и за становището на министерството по предложението в т.1 след думите „ както и” да се добави израза „ с професионално информиране и ориентиране, кариерно консултиране и обучение”.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: В чл.176 , ал.1, т.5 текста на вносителя на законопроекта е дадена общата подготовка, която се осъществява на учениците и там е фиксирано и консултирането.
В случая терминологията не е тази, която се използва в законопроекта, защото ние говорим за кариерно консултиране и кариерно ориентиране. Тук имаме професионално информиране и ориентиране, кариерно консултиране и обучение.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Коджабашиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз внимателно изслушах аргументите. Мисля, че ние ясно и в текста, който сме предложили казваме, че едно е да се признаят права на педагогически специалисти, друго е да бъдат определени като педагогически специалисти, защото ясно казахме, че в момента такава специалност има в Югозападния университет и в Нов български университет, но са здравни. В този смисъл предлагаме текст, който все пак да ги разграничи.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Госпожо председател, аз само искам да добавя, че спазването на международните стандарти е задължение за страните членки на Европейския съюз, особено когато нямат вътрешно законодателство по темата. Колежката Бояджиева изрази кои два стандарта ние фактически трябва да спазваме и е много правилно това, което казва. На първо място ние тези да ги наречем здравни специалисти не трябва да ги приравняваме към педагогическите специалисти, но може да им дадем тези правомощия и затова правим тази редакция.
От друга гледна точка самата промяна на термина педагогически специалисти, където вкарваме и учители, вкарваме в случая и медицински специалисти, размива според мен самото понятие учителство. Затова нашата редакция според мен е по-правилна и тя ще предпази държавата от колизия с европейските закони.
Редакцията ни по същество не променя идеята на този член, а просто предотвратява по-нататъшни сблъсъци между европейското законодателство и българското законодателство.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Заповядайте, госпожо Коджабашиева.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Аз имам още едно допълнение.
Не съм съгласна с формулировката, че включването на логопедите и рехабилитаторите на слуха и говора към педагогическите специалисти размиват понятието. Освен това бих казала, че в Кодекса за социално осигуряване и в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е записано, че министърът приема след съответното съгласуване списък на длъжностите, които се приравняват към учител. Там са прибавени и логопедите, но с вашия аргумент възниква въпроса и за психолозите. В крайна сметка за логопеда и за рехабилитатора, както и за всяка една друга длъжност ще има разписан конкретен професионален профил и конкретни стъпки за тяхното кариерно развитие. Така че те ще попаднат в длъжностите, които са на педагогическите специалисти, включително и какви са техните основни функционални задължения и какви са изискванията, които следва да заемат, както и квалификацията, която трябва да имат, за да могат да осъществяват дейност на педагогически специалист.
СТОЯН МИРЧЕВ: Ще помоля представителите на Министерство на образованието и науката преди да коментират наши текстове да ги прочетат. Ние никъде не сме казали „специалистите психолози”, както вие казахте , а сме написали „логопеди, корепетитори, треньори по вид спорт”. Никъде не сме сложили психолозите, тъй като знаем, че психолозите са вид преподаватели.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Те не са преподаватели, те са с квалификация психолог.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Госпожо Анастасова.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Госпожо председател, процедура за прекратяване на дебата и да преминем към гласуване. Мисля, че чухме достатъчно становища на министерството и достатъчно изказвания по въпроса.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Анастасова.
Подлагам на гласуване предложението от н.п. Ирена Коцева и група народни представители, тъй като това на н.п. Милен Михов и група народни представители беше оттеглено. Предложението е в чл.209, ал.1 думите „и заместник директорите” да се заменят с „както и заместник директори”.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители, което Министерството на образованието и науката не подкрепя.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 2, против – 11, въздържали се –1.
Комисията не подкрепя предложението на н.п.Валери Жаблянов и група народни представители.
Подлагам на гласуване чл.209 по вносител по принцип с редакцията, която току що приехме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Тук е постъпило предложение от н.п. Лютви Местан и група народни представители за създаване на нов член 210а, което е свързано с това: „ педагогическите специалисти упражняват дейност, която е регулиране от държавата...”. Имате пред себе си цялото предложение.
Госпожо Коцева, заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Моето предложение е да отложим гледането на този член, тъй като те отсъстват.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Процедурно предложение за отлагане на разискванията към момента по този член, който така или иначе се явява нов.
Има ли друго предложение. Няма.
Колеги, гласуваме за отлагане на гласуването.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Отлагаме за следващо заседание разискванията по създаване на нов чл.210 по предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители.
Член 210.
Постъпило е предложение от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители за редакция в ал.1 на текста по вносител.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Предложението е ясно записано. Добавено е: с националното образователно изискване за професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.
Направили сме го, защото според нас изискванията трябва да са ясно определени за всички специалисти, работещи в образователната система, в т.ч. и за тези, които не са педагози.
Това според нас трябва да става по съответния стандарт. Записаното в ал.2 не ми звучи като нормативен текст, а по-скоро като методика или учебник, но не и като законова рамка. Може би ако трябва още веднъж да се погледне ал.2.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Вие не сте го разписали в писменото си предложение.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Ние просто се обръщаме към вносителите още веднъж да го погледнат.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Ние обаче в закона си служим с държавен образователен стандарт, със съвсем друга терминология и вашето предложение по никакъв начин не се вписва в понятията, които си служи Законът за училищното и предучилищното образование.
От Министерството на образованието и науката очакваме мнение.
МИЛКА КОДЖАБАШЕВА: Член 216, ал.1 регламентира какво съдържа държавният образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учители, директори и други педагогически специалисти. Там е разписано конкретно, че и тези изисквания, които предявяват в момента вносителите на предложението от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители, мисля, че е разписано в нормата на чл.216, ал.1 със същата терминология.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Други желаещи да вземат отношение. Няма.
Подлагам на гласуване писменото предложение от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 2, против – 9, въздържали се – 3.
Комисията не подкрепя предложението от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители.
Подлагам на гласуване чл.210 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Постъпило е писмено предложение за създаване на нов член 210а от н.п Валери Жаблянов и група народни представители.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми колеги, предложението ни за създаване на чл.210а е свързано с разбирането ни за необходимостта да се определят функциите на педагогическите специалисти, а не от местоработата, дали са в училищен или в извънучилищен център да се извеждат определенията в закона.
Разбира се, може да се помисли за систематичното място дали да бъде 210а или чл.209а, но според нас е необходимо да бъде запълнена такава една празнота по отношение на техните функции. Това е бил смисълът на предложението.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: В чл.209 , ал.1 и ал.3, който приехме, това е разписано. Всъщност систематичното място на този член е в чл.209.
Предлагам да го подкрепим по принцип, с редакцията която сме приели в чл.209.
Подлагам на гласуване и предлагам да бъде подкрепен по принцип текста, който е предложен от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители, с редакцията, която е приета в чл.209.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 5, против – 6, въздържали се – 2.
Комисията не подкрепя предложението от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители.
Член 211.
Постъпили са писмени предложения от н.п. Иван Чолаков и група народни представители, от н.п. Бойка Маринска и група народни представители от н.п. Лютви Местан и група народни представители, от н.п. Милен Михов и група народни представители, от н.п. Ирена Коцева и група народни представители, от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители.
Имате думата, колеги.
Госпожо Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, моето предложение в чл.211 , в ал.2 в края да се добавят думите: „и допълнителна квалификация в областта на управление на образованието”.
В ал.5: „Учителската длъжност по учебен предмет от общообразователната, разширената, профилираната или специализираната подготовка, както и по учебен предмет или модул от професионалната подготовка може да се заема и от лица със завършено висше образование по специалност, която съответства на учебния предмет и без професионална квалификация учител”.
Следващите текстове по т. 3,4, 5, 6,7 са свързани по смисъл с промяната в ал.5.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Маринска.
Госпожа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Моето предложение в ал.2 е да променим годините за заемане длъжността директор. Нашето предложение е да бъдат 5 години.
ПРЕДС.БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз искам да коментирам предложението на колегата Чолаков за длъжността „директор спортно училище”. Все пак имайки предвид спецификата на работа, по-голяма част от материята там е свързана със спорта, приемаме и ние ще подкрепим това негово предложение за професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта, като изискване към длъжността „директор на спортно училище”.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз не възразявам да го приемем, но то веднага е контрапункт на другите директорски длъжности, които изискват 5 години учителски стаж.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Една редакция в чл.80. В писменото предложение от н.п. Иван Чолаков и група народни представители думата „три” да се замени с „пет”.
Ще имате възможност, госпожо Захариева, след това да продължите.
Други колеги, които желаят да аргументират предложение или да изразят становище по този член.
Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Колеги, първото наше предложение го оттеглям в духа на вече взетите решения, но ви моля да подкрепите и останалите две предложения за ал.8 и ал.9. Кои са ни аргументите да дадем нова редакция на ал.8 спрямо тази в редакцията по вносител.
В ал.8 по вносител е казано: „(8) В случаите, когато учителска длъжност се заема от лица без професионална квалификация „учител”, училището изготвя и реализира план за придобиване на педагогически компетентности на съответното лице”. Няма персонално задължение на това лице да придобие учителска квалификация. Затова ние предлагаме такава редакция, в която да се даде един двугодишен на това лице да придобие чрез различни форми, те са ясни какви, учителска квалификация. Знаете, че тази учителска квалификация се придобива минимум за една година като обучение, така че в 2-годишен период той ще има възможност да придобие тази учителска правоспособност.
Същото е и за ал.9. „В случаите на ал.4 училището изготвя и реализира план за придобиване на педагогическа квалификация на съответните лица”
Това са нашите аргументи. Благодаря.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Това са вашите аргументи. Благодаря.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, доц. Михов. Други желаещи.
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Аз по-скоро имам въпрос към госпожа Маринска. Тъй като нейното предложение е дискусионно – от една страна ще застанат специалисти, които са педагози, от друга страна застават хора, които нямат педагогическа диплома, т.е. не са педагогически специалисти, но понеже има недостиг на кадри, не е ли по-правилно да направим редакция „когато няма кандидат педагог”. Ако се явят педагози, те да бъдат с предимство, защото те все пак са учили да бъдат учители, а когато няма кандидати, тогава вече да влизат без педагогическа подготовка, за да може да се справим и с един проблем, и с другия.
БОЙКА МАРИНСКА: „ В случаите, когато учителска длъжност се заема от лице без професионална квалификация, то е длъжно в срок до 2 години да придобие съответната квалификация...” Обучението може да се провежда и без откъсване от работа и не се заплаща от учителите. В този срок той, ако не добие тази педагогическа правоспособност, му се прекратява договора.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Нека да чуем и позицията на министерството и впоследствие ще коментираме. Не виждам друг да аргументира предложение.
Заповядайте, госпожо Коджабашиева.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: По предложението на н.п. Иван Чолаков и група народни представители. Министерството на образованието и науката по принцип е съгласно с направеното предложение да се добави възможността за години професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта, но тогава бих искала да коментирам следното. Ако приемем предложението, което е направено от н.п. Ирена Коцева за 5 години, то трябва реципрочно да се отнася за учителски стаж и за професионален опит. Тук може да имаме съвпадение. Мога да имам учителски стаж като учител по физическо възпитание и спорт в училище и това да ми е професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта, но може да има хипотеза, при която аз да съм учител по история и да нямам този друг стаж в областта на физическото възпитание и спорта. Затова тук трябва да се помисли много внимателно да бъде „и/или” или само „или”. Ако е „и” тогава означава, че учител по физическо отговаря на двете условия. Ако е „или” означава, че учител по история не може да се кандидатира, което ще бъде ограничително все пак.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Вашето мнение е да се прецизира „и” , „и/или” и годините, които са нужни.
По следващото предложение от н.п. Бойка Маринска.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Първото предложение на н.п. Бойка Маринска се отнася до ал.2 в която да се добави : „допълнителна квалификация в областта на управлението на образованието”. Това според нас е ограничителен текст, защото изисква предварително всеки един учител, който кандидатства за заемане на длъжността директор да е магистър в управление на образованието или мениджмънт в образованието. Това е по отношение на т.1 от предложението.
По отношение на т.2, ал.5. така както е разписано означава, че почти всички учители - казвам „почти” и ще се аргументирам защо, които преподават учебни предмети от образователната, разширената, профилираната, специализираната, по модул, без специалната подготовка (брайлирането имам предвид , не знам на какво основание то е отпаднало), но според мен ние тук създаваме норма, с която разширяваме страшно много възможностите на лица, които не притежават квалификация учител да влизат в училище. В същото време доколкото разбирам философията на законопроекта е да се даде едно ограничение, което да намали възможностите на лица без квалификация учител да преподават и те са ясно разписани в ал.4, ал.5 и ал.6.
По т.5 , с нова ал.7, която се създава, ал. 8 и т.н. Те се припокриват с предложението на н.п. Милен Михов, като идеята е да се даде възможността нормативно регулирана и уредена учител, който не притежава професионална квалификация „учител” да я придобие в рамките на 2 години и след това да се запази и този план за педагогическа компетентност. Ако под план за педагогическа компетентност с участието на самия учител ние приемаме, че може да се включи това обучение за придобиване на професионална квалификация, трябва да стане ясно на този, който ще чете закона. Така че според мен би било добре да се допълни този текст. Тук може би е правилно да дадем възможност на лицата, които имат висше образование и преподават по учебен предмет, но нямат професионалната квалификация, т.е. лицата по ал.5 и ал.6, не говоря за ал.4, защото те нямат и висше образование, например фризьори, но по ал.5 и 6, които имат висше образование и преподават учебен предмет, законът им дава правото да бъдат правоспособни учители, но ако ние искаме да ги задължим да придобият професионална квалификация, то тогава трябва да го разпишем в коректен текст, както е предложението на госпожа Маринска и на г-н Михов в случая.
Следващото предложение е на н.п. Лютви Местан е да отпадне алинея 3 и да се преномерират. Алинея 3 е свързана с европейско законодателство, граждани на други държави да имат правото да заемат педагогически длъжности.
Предложението на н.п. Милен Михов и група народни представители. Той каза, че по принцип е добре да се разпише възможността на учители, които не притежават професионална квалификация учител да я придобият в рамките на 2 години. Това, което предлага и г-жа Маринска.
Текстът може да бъде допълнен към този план за педагогическа компетентност към ал.8. Например ако този план за придобиване на квалификацията училището изготвя с участието на самият педагогически специалист, план за придобиване на педагогическа подготовка, който включва и възможност за придобиване на професионална квалификация учител. Не знам дали това е правилно, ще кажат и референтите в случая, но ако го оставим само план за придобиване на педагогически компетентности, може лицето да не пожелае да придобие квалификация учител, но законът му дава това право.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо председател, един уточняващ въпрос, защото тук в предложението има още два момента. Едното е, че те могат да бъдат неправоспособни учители за срок от две години. След като изтече този двегодишен срок и те не са придобили учителска правоспособност, т.е. професионална квалификация учител, трудовото правоотношение се прекратява. Така е посочено в ал.9 на предложението на госпожа Бойка Маринска.
Второто, което трябва да се изясни. Тук е записано, че обучението не следва да се заплаща от учителите.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Да, това съм го пропуснала. Възниква въпросът, ако не се заплаща от учителя, кой ще го заплаща. Винаги ли училището ще има възможност в рамките на делегирания бюджет да извършва това плащане, включително и при средствата 0.8, които са от Фонд „Работна заплата“ на КТД, но в едно малко училище те са недостатъчни. Тук лично аз не виждам как би могло училището да се ангажира със заплащането.
По отношение на прекратяването. Тук съм малко притеснена да се премине към прекратяване, защото ал.5 и 6 им дава право да заемат длъжността.
В ал.5 и 6 на предложението на вносителя няма ограничение на срока. Всъщност в действащото в момента законодателство Законът за народната просвета също допуска в професионалните училища, в професионалните гимназии да преподават специалисти с висше образование без професионална квалификация учител.
Текстът на ал.5 е за професионалните, а тук се разширява малко по отношение на чуждия език, предвид обстоятелството, че не винаги намираме специалисти, особено критично е това на по-екзотичните езици, защото виждате че ал.6 прави изключение на основните шест, които са матуритетни, и отива в другите японски, корейски, китайски, където трудно ще намерим преподавател с висше образование със съответната квалификация.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Госпожо председател , аз предлагам да отложим разглеждането на този член и с референтите да помислим за текст.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Маринска.
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Подкрепям колежката Маринска и ще ви кажа защо с две думи. По отношение предложението на г-н Местан за ал.3 . В чл.210 ние отложихме текстът, да стане регулирана професия, има си специален текст в българското законодателство който се отнася за чужденци, когато искат да упражняват регулирана професия на какво трябва да отговарят. Ако ние приемем новия член 210 на г-н Местан, ще бъде напълно ненужна тази ал.3, защото те вече като регулирана професия ще влязат по другото законодателство и там ще бъдат определени нещата.
Подкрепям предложението на г-жа Маринска и за да се върнем на този член, трябва преди това да решим за новия чл.210 на господин Местан.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Колеги, аз предлагам госпожа Коджабашиева да довърши аргументите си по всички постъпили предложения по този член. По този начин всички ние и референтите, пък и министерството, в работна група, когато се опитваме да търсим текст, който да запишем в закона, да бъдем максимално мотивирани от позицията на Министерството на образованието и науката. Така че ще Ви помоля да продължите и по останалите предложения.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА:
По предложението на н.п. Ирена Коцева и група народни представители министерството приема да се увеличи учителския стаж на кандидатите от 3 на 5 години.
По отношение на предложението на н.п. Валери Жаблянов и група народни представители за ал.1. Тъй като се прие, че педагогическите специалисти ще обобщават учители, директори и всички останали и не се направи това разделяне на други специалисти в системата на народната просвета, тази точка не я подкрепяме. Текстът „не по малко от 3 години” да се замени с „не по-малко от 10 години”. Аз се аргументирах, че министерството подкрепя 5 години.
Както се прие, че ще бъде отложен текстът за регулираната професия, ако се приеме и сега предложението за чл.211 да се разглежда заедно с другия текст, трябва и новата ал.3 „учителската професия е трудова дейност, свързана с ...” да се прецизира.
Текстът, записан в ал.4 „учителските функции се изпълняват от учители, директори, както и от заместник директори, които изпълняват норма на преподавателска работа ...”, го има в чл.109, ал.1. Той пак е свързан с държавния образователен стандарт. Функциите се разписват съгласно чл.216, ал.1 в държавния образователен стандарт и се изпълняват от помощник учителите, психолозите, педагогическите специалисти.
„Професионална квалификация се удостоверява със свидетелство”. Професионална квалификация може да се удостовери и с дипломата.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо Коджабашиева.
Постъпи процедурно предложение за отлагане на разискванията.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Ние уточнихме с колегата Чолаков – 5 години и на двете позиции. Пет години учителски стаж или 5 години професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта. Да остане „или”.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Правите предложение по чл.80, ал.4, т.2 за промяна на писменото предложение, като в ал. 3 „три се замести с „пет” на двете места.
Колеги, постъпи предложение за отлагане на разискванията по този член. Подлагам на гласуване това предложение.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Член 212.
Няма постъпило писмено предложение.
Желаете ли да вземете отношение по него. Няма желаещи за изказване.
Гласуваме текста на чл.212 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” 14, против – няма, въздържали се – няма.
Комисията приема текста на вносителя по чл.212.
Член 213.
Постъпили са писмени предложения от н.п. Бойка Маринска и група народни представители, н.п. Милен Михов и група народни представители, н.п. Ирена Коцева и група народни представители.
Госпожо Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, нашето предложение по чл.213 е за създаване на нова т.3 към ал.1. Не може да заема длъжност на педагогически специалист лице, което:
„3. Страда от заболявания и отклонения, които застрашават живота и здравето на децата и учениците, определени с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на образованието и науката”. Сега също има една Наредба 5, която защитава лица, страдащи от определени заболявания и там са посочени лица с психически заболявания като защита.
Понеже в практиката си аз съм се натъквала на няколко такива случая на учители и директори, и в момента мога да приведа училище за пример, но няма да го правя, директор с психически отклонения защитен. Това е парадокс и в този смисъл е нашето предложение да се търси решение или с промяна в текста на закона, който да задължи Министерство на здравеопазването и Министерство на образованието и науката да издадат наредба, която да изключи това заболяване като защитено или някакъв друг механизъм.
Въпрос на дискусия, готова съм да приема всякакви предложения, ако предлагате някаква редакция, но да не променяме философията на текста.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Маринска.
Господин Михов, Вие давате един малко по-либерален режим, аргументирайте се.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми колеги, нашето предложение е по-либерално, защото мисля, че текстът по вносител е твърде категоричен и императивен. На практика, ако го прилагаме с пълната му сила означава, че за един пътен инцидент на един млад учител 25 – 30-годишен ще бъде лишен да упражнява тази професия до живот, а мисля, че и житейските правила и животът ни е показал, че са възможни казуси, които в никакъв случай не засягат така да се каже компетентностите и качествата на един учител. Затова предлагаме един по-мек вариант – да се лишава от учителска правоспособност при влизането в сила присъда за умишлено престъпление. Текстът независимо от реабилитацията мисля, че е твърде тежък и това е нашият аргумент да предложим тази редакция на члена.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, господин Михов.
От Министерството на образованието и науката по писмените предложения, които са постъпили.
Г-ЖА МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА:
По писменото предложение на н.п. Бойка Маринска и група народни представители. Принципно ние разбираме какво е притеснението много добре, всички сме се сблъсквали с подобни процеси, но въпросът е този текст доколко е дискриминационен или не. На второ място. Може ли да бъдат определени заболяванията и отклоненията чисто по медицински признак, които да застрашават живота и здравето на децата и учениците, защото диагнозите, които се дават са с изключително кратък срок на заболяването, след което вече не може да бъде доказано, включително циклофрения, ако разгледаме, случаи каквито има, съжалявам, че давам такива, шизофрения и т.н. Те могат да имат на определен период от време изява и да не могат да бъдат улавяни всеки път. При това положение медицинските органи отказват да дават какъвто и да било документ. Казвам го от личната си практика и като директор и като началник на инспекторат.
В тази връзка да, логично е, но първото ми притеснение дискриминационно ли е и второто е дали ще може да бъдат доказани и заболяванията и отклоненията да бъдат посочени, за да знаем ние в тази наредба какво ще се включи като заболяване и отклонения, защото това е общ текст, но той трябва да намери своята конкретика във формулировките на подзаконовия нормативен акт, който се предлага да бъде разписан. Това е нашето притеснение.
По отношение на предложението на господин Михов и група народни представители.
Ще се спра първо на текста „осъдено на лишаване от свобода с влязла в сила ефективна присъда за умишлено престъпление”.
Член 37 от Наказателния кодекс определя девет вида наказания, между които след лишаването от свобода идва пробация, имаме глоба, лишаване от професия и т.н. Ще прочета само какво е пробация, за да ме разберете.
Цитирам чл.155, буква „б”. „б. който склонява лице, ненавършило 14-годишна възраст да участва или да наблюдава действителни, виртуални или стимулирани полови сношения между лица от еднакъв или различен пол и похотливо показване на органи, содомия, сексуален садизъм, мазохизъм се наказва с лишаване от свобода или пробация, когато за първи път лицето е извършило деянието или няма други провинения”.
В този случай стесняването на приложното поле само до лишаване от свобода не ми се вижда приемливо, а що се отнася до това дали присъдата е влязла в сила или имаме реабилитация някои от тези неща, които прочетох са заболявания и включително след реабилитацията те продължават да съществуват. Моля да бъда извинена затова, което четох, но цитирам.
По отношение на последното предложение на госпожа Коцева, мисля че вече се направиха коментари по него.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Коджабашиева.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение. Няма.
Подлагам на гласуване по реда постъпването писменото предложение от н.п. Бойка Маринска и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението от н.п. Бойка Маринска и група народни представители се подкрепя, а то е за създаване на т.3 в ал.1 на чл.213.
Всъщност госпожа Коджабашиева застъпи тезата, че не подкрепят предложението предвид твърде либералния режим и възможности за хора, които попадат в тези различни други , дори по-ниски степени на наказание да бъдат учители и да упражняват учителска професия.
Подлагам на гласуване предложението от н.п. Милен Михов и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 2, против – 7, въздържали се – 3.
Предложението от н.п. Милен Михов и група народни представители не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от н.п. Ирена Коцева в чл.213 да се създаде ал.4.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението от н.п. Ирена Коцева и група народни представители се подкрепя.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя по член 213 с приетите две редакции в основния текст.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Член 214.
По чл.214 е постъпило предложение от н.п. Милен Михов и група народни представители и от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители..
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: В логиката на това, което гласувахме и предложихме в предишните членове, оттеглям предложението си.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, господин Михов
СТОЯН МИРЧЕВ: Госпожо председател, знаете че нашата визия е различна и вече сме мотивирали предложението.
ПРЕДС.КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Колеги, подлагам на гласуване предложението от н.п. Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 2, против – 11, въздържали се – няма.
Предложението на н.п. Валери Жаблянов и група народни представители не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл.214.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението на вносителя за текста на чл.214 се подкрепя.
Колеги, предлагам да се ориентираме към приключване.
Има много постъпили предложения по чл.215 , с които ще продължим да разискване в следващото заседание.
Преминаваме към точка 5 – разни.
Имате ли какво да споделите.
Закривам заседанието.


Край на заседанието: 19.40 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:

/ Милена Дамянова /