ПРОТОКОЛ

---

На 9 юни 2015 г., вторник, се проведе заседание на Комисията по образованието и науката.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Разглеждане за Второ гласуване на Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители на 21.11.2014 г. – продължение.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 10.35 ч. и ръководено от госпожа Милена Дамянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги, можем да започнем днешното заседание.
Добре дошли на господин Вълчев и на госпожа Коджабашиева, и на представителите на медиите, които уважиха и проявиха интерес към извънредното заседание. Използвам случая, че са в по-широк състав, за да ги уведомя, че всеки вторник до приемането на Законопроекта се предвижда Комисията да заседава извънредно с цел по-бързото приемане на Законопроекта.
Честит рожден ден на главния секретар на Министерството на образованието господин Вълчев. (Ръкопляскания.) Пожелаваме здраве и много успехи.
Предлагаме днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Законопроект за предучилищното и училищното образование.
Други предложения? Не виждам.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На предходното заседание стигнахме до чл. 215.
По чл. 215 има постъпили предложения от народния представител Мариана Тодорова, от народния представител Станислав Станилов, от народния представител Борислав Великов, от народния представител Светла Бъчварова, от народния представител Лютви Местан и група народни представители, от народния представител Милен Михов и група народни представители, от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата.
Госпожа Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моето предложение е спорно и аз осъзнавам точно неговата спорност в този аспект. То касае въвеждането на мандатност за директорите. Осъзнавам, че това може да дестабилизира системата и да внесе стрес в нея, но в разговор с много наши избиратели се получиха оплаквания, че в техните населени места има личности, които заемат директорската длъжност повече от 30 години. При тях са учили самите те, техните деца, техните внуци и това води до една закостенялост в управлението на училищата и липса на модерни политики, на модерно управление. Затова аз подлагам този въпрос по-скоро да се създаде дискусия, за да видим как този проблем може да бъде отстранен за в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е един фундаментален въпрос в този Закон. Поначало аз съм против този феодализъм, който цари в училищата и постоянно се разправям с избиратели учители в тази посока. Все пак е хубаво да се сложи мандатност. От друга страна, това не е чак толкова хубаво, защото успешните директори, които много добре работят, защо да ги отстраняваме по този начин? Има такива директори, които са си направо на мястото. И има, разбира се, и те са повечето по мое мнение, които буквално феодализират цялата работа и не можеш да ги махнеш, да ги мръднеш до второто пришествие.
Затова аз бих искал да чуя мнението на колегите, които са учители, които, както се казва, са вътре в събитията, да кажат те какво им е мнението, за да мога да вземам решение дали да гласувам, или не, защото аз учител съм бил само, докато съм бил на стаж.
Това е, което искам да кажа сега. Мога да кажа още някои работи, имам съображения по този въпрос. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, аз безрезервно съм съгласна с това, което каза Марианка Тодорова и с това, което каза господин Станилов. Безспорно, анализирайки системата и познавайки я доста добре отвътре, в спецификата на административната работа на директора като такъв, на много места тези неща наистина стоят по този начин.
Но, както каза проф. Станилов, в голяма част от учебните заведения има изключителни мениджъри в системата на образование, има много сериозно проспериращи училища, които набират капацитет и са водещи. Даже вчера се шегувах с приятели, че Законът вече на много места се прилага – там, където директорите вършат своята работа и където са създали екипите за работа, нещата стоят по различен начин.
Безспорно този текст е доста коментиран и аз самата понякога много се задълбочавам и съм притискала Министерството по повод такива директори, които наистина вегетират и наистина 30-40 години остават на своето място като директори. Още повече тенденцията и в медиите, която Вие виждате, понякога се налага те да бъдат доста изобретателни, за да запазят своите работни места. И Вие безспорно сте прави.
Но аз смятам, че не бива еднозначно да се оценява работата на директорите в училищата и не бива тя да се слага под един общ знаменател, та бил той и положителен или отрицателен.
В този смисъл аз безспорно съм за текста, който ще регламентира атестацията на директорите. Идеята е след като този Закон бъде приет, смятам, че той от 2016 г. ще се прилага безспорно, атестацията на директорите ще реши този проблем веднага след влизане на Закона в сила. Още първата година те ще преминат на апробирана атестация, която ще даде, според мен, гаранции. Важното е националният Инспекторат или органът, който ще проведе този мониториращ, според мен, и важен процес, да бъде на своето ниво и наистина безспорно, и с критерии, които ще бъдат обективни и съдържателни от гледна точка на качеството на тяхната работа и конкретните резултати, които те постигат, наистина директорите да бъдат прецизирани в тяхната конкретна работа.
Иначе, поради сухото не може да гори мокрото, или заради мокрото да гори сухото. В този смисъл аз смятам, че Законът дава безспорни основания да смятаме, че подборът на административните, директорските кадри в страната ще бъдат прецизно селектирани и по този начин ще останат добрите кадри в системата.
Важен е мониторингът, важен е контролът, важно е конкурсите, които се провеждат, да бъдат с особени принципи, без вмешателство. И аз мисля, че този Закон дава всички основания това да бъде решено.
Като се съгласявам с Вас казвам, че Законът дава гаранции. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моето предложение в следващия член е компромисно. Аз допускам два мандата и е обвързано с Кодекса на труда, което по смисъла на Закона е в съответствие. Може би трябва да приемем това предложение с двата мандата, както е във висшите училища и академичните институти. Има вече опит и опитът не е лош. Фактът, че Съветът на ректорите води активна политика за сваляне на мандатността показва, че това е правилният подход.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Една реплика към проф. Станилов с цялото ми уважение към начина на мислене.
За автономията не трябва да се прави аналогия с висшите училища. Те са на друг принцип. Там автономията е доста по-сериозна, доста по-пълна.
Вие, проф. Станилов, казахте, че ще останат два мандата директори, които априори не вършат своята работа и по този начин ще накажем тези директори, които вършат своята работа. И защо да остават два мандата? Ако той не е добър директор, ние на четвъртата година, когато го проверим, направим план за промяна на неговата работа, направим препоръките, защо да го държим два мандата?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В моя текст е написано „при получена най-висока оценка при атестирането се повтаря мандатът”. Ако искате да го повторим, потретим за атестирането и пак хем ще има ограничение, хем ще зависи от атестирането. Това е идеята. Смесена е идеята с компромис. Защото все пак, колкото и да е обективно, атестирането го правят живи хора. Вие знаете много добре каква е ситуацията при такива решения. Аз имам една приказка, че Законът е много хубав инструмент, но той е само инструмент в ръцете на съдиите. Тук е същото. Атестирането е много хубав инструмент, но е в ръцете на живи хора и там може да се получат големи нарушения.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз мога да дам безспорни примери, разбира се, от София, защото не познавам добре колегите в провинцията – директори, които са повече от 20 години. Ще Ви дам Първа немска, 91-во училище, която е безспорна в успеха си след Американския колеж. Само че аз я слагам на първо място, защото в Американския колеж са 100 деца, а тук са 200. И когато ги делиш тя отива на първо място. Първа английска, Втора английска, Френска гимназия... Как да отстраним тези директори с два мандата, когато те безспорно са добри директори? Мисля, че най-добре е атестацията.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Правилно е това, само че Вие ми изброихте пет училища, а в София колко са училищата?
Госпожо Маринска, какво мислите по въпроса? Извинявайте, че се обръщам към Вас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Господин Станилов, имам колебание, затова ми се иска да чуя всички колеги. От една страна погледнато, наистина не бива добрите директори да ги ограничаваме с мандатност. От друга страна, опирайки се на опита ми в сферата на образованието като директор, като учител, подкрепям Вашата теза. И затова ми се иска да се чуят повече въпроси. Нека да го оставим като дискусионен въпрос, да се изкажат повече мнения и тогава вече да се обединим около някакво мнение.
Права е госпожа Дукова, че с атестирането ще се извърши едно филтриране, но трябва много добре да помислим самият процес на атестиране да бъде усъвършенстван до степен такава, че наистина да се реализира идеята на вносителя, ефективно да се прецизира самата методология, начина на атестиране и така нататък. Да сме убедени, че процесът на атестация няма да бъде опорочен.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Колеги, ако ми позволите и аз да взема отношение по въпроса.
Прав е проф. Станилов за това, че във висшето образование имаме мандатност. Това обаче не го е направило по-добро. Даже напротив – непрекъснато си говорим как имаме девалвация на висшето образование, на качеството и непрекъснато правим, включително и нашата Комисия започна работата си с приемане на Стратегия за висшето образование, която предвижда конкретни мерки и стъпки, които трябва да бъдат направени за подобряване на качеството. Така че мандатността няма да промени по никакъв начин качеството в средното образование.
Това, което мен лично ме притеснява, е, че мандатността ще се превърне в един инструмент за политически чистки. Вие си представете общо в системата имаме Министерството на образованието ще ме коригира, ако греша с точните числа, но около 2600 училища, още толкова детски градини, извънучилищни центрове най-различни. Имаме, грубо казано, около 5000 учебни звена в цялата система.
Как, колеги, Вие си представяте, че на четири години ние ще въртим всички тези 5000 учебни звена в системата? Можете ли да си представите, аз лично не бих поела такава отговорност, както и колегите от ГЕРБ, за това какво ще се случи в тази година с всички тези 5000 учебни звена? Защото потърпевши в крайна сметка ще бъдат децата в училище. Няма да давам примери с висшето образование, имаме казус в момента така или иначе, но виждате, че това, което най-много страда, са студентите и учебния процес. Представете си го с 5000 такива звена на четири години.
Освен това, да, нямаме различни мнения по отношение на въпроса за това, че има директори, които имат своите нарушения, които са прекрачили отдавна своите правомощия. Въпросът обаче е, че сегашната нормативна уредба не предоставя достатъчно възможности и механизми, с които това да се превантира. Това Законопроектът го предвижда. Имам предвид и Обществения съвет, изискванията за публичност и прозрачност, които са в Глава „Финансиране”, и атестацията. Да, там имаме различни предложения, когато дойдем на текста за атестирането. Да, трябва наистина да гарантираме максимална независимост и обективност. Но добрите директори, колеги, аз не зная колко са тези директори, но да предположим, че са 15-20, бяха споменати на една работна среща, която имахме с отрасловия съвет на Министерството, сто да са директорите в страната, които не са добри и имат проблеми, защо заради сто такива директори ние трябва да обърнем с главата надолу цялата система? Не е ли по-логично да създадем механизмите за контрол и начините, по които тези директори, да дадем възможност на работодателите на тези директори да ги отстранят от длъжност, отколкото да предприемаме някакви други мерки.
Госпожа Дукова даде само няколко примера с добри директори в страната. Аз не искам да посочвам за примери тук присъстващите директори, защото колегите, освен народни представители, са директори на училища. Но има много такива директори, включително и в малките населени места, които се справят прекрасно. Трябва ли, особено там, където и учителската професия не е достатъчно привлекателна, един директор, който се справя с управлението на училището, задържа децата в училище, изпълнява най-различни мерки, ние изведнъж да го махнем само и само, защото са изминали четирите или осем години от неговото управление?
Това са нашите аргументи и затова ние сме предложили атестирането на четири години с прекратяване на трудовото правоотношение при лоша оценка на атестацията, което смятаме, че е добре за спокойствието на системата и в същото време дава инструмента за превенция на лошите примери, които имаме в момента в системата и които са повод изобщо да водим тази дискусия в Комисията.
Госпожа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Госпожо Председател, уважаеми колеги, аз в пълно съгласие на това, което Вие казахте, най-вече в тази му част, че мандатността в никакъв случай няма да реши качеството на образование, аз също съм дългогодишен учител, директор на училище, разбира се само един мандат, след това станах народен представител. Тук е един дълбоко уважаван от мен представител на Министерството – госпожа Коджабашиева. Никога няма да забравя в момента, в който аз се явих на конкурса и с целия ми респект към нея и притеснението ми да се явя, въпреки че имах прекрасните резултати още на писмени изпити и едва ли устното препитване щеше да реши кой знае колко съдбата ми като директор. Но наистина смятам, че контролът върху изпълнение дейностите са много по-важни от това ние да фиксираме години, мандат или два като основа в нашия Законопроект. Наистина имаме и в следващите предложения, които ще направим, и във финансиране, и в контрола административни наказания, на всички тези действия, с които ще предотвратим, надявам се, и Законът в цялост това качествени хора да работят за качествено образование. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз искам да изкажа моето впечатление и впечатлението на колегите от Коалиция БСП лява България от срещите, които имахме, и да кажа, че относно въвеждането на мандатност. Чули сме го на поредица от срещи в цялата страна. Не мога да кажа, че някои от мненията преобладават. По-скоро, като че ли изказвам лично впечатление, преобладават мненията, че на места, където има утвърдени директори с опит, квалификация, изградили са училищата и авторитет, може принудително да бъдат отстранени от длъжност с въвеждането на мандатността. Казвам какви са опасенията.
В тази посока искам да обоснова нашите предложения, които сме направили, като очевидно е, че става въпрос за повишаване на изискванията или по някакъв начин гарантиране на качеството на специалистите, които ще заемат длъжността „директор”.
Ние предлагаме да се въведат ал. 4 до ал. 9 в чл. 215 с изисквания относно минимални изисквания за образованието на кандидатстващите за длъжността.
Считаме, че мястото на подобни изисквания в Закона може да бъде уредено и с подзаконов нормативен документ, но на много места, включително директори на училища и учители поставиха въпроса, че има изисквания за какви ли не други длъжности в администрацията, за директори на училища конкурсът е напълно свободен, както е редактиран в чл. 215.
Разбира се, има възможност там винаги да се вземе предвид и опит от Комисията, и други изисквания. Не казвам, че не е имало съблюдаване на някакви изисквания, но според нас е добре да бъдат изписани минималните в Закона.
Това, което ние предлагаме, което е дискусионна идея и може би си заслужава да се помисли, предлагаме да има комисия, която е назначена със заповед от министъра на образованието, централна комисия, която да се занимава с този въпрос, която да бъде с мандат пет години и след издържането на изпит пред комисията, държалите изпита да получават удостоверение за директор на училище на територията на Република България и да имат правото да заемат длъжността в различни училища.
Казвам, че идеята е дискусионна, защото тя в някаква степен ограничава конкурсното начало. Тоест предпоставка е за създаване на професия „директор”, може би някой ще го разгледа по този начин, но от друга страна, е предпоставка за повишаване и на качествата, и създаване на някакъв мениджърско начало в управлението на училищата. И, от друга страна, ще кажа в тези времена по-ефективен контрол от страна на Министерството на заеманите длъжности.
Това е, благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Предлагаме също така, извинявайте, издаване на документ след издържане на конкурса, който да важи на територията на цялата страна, да е национален и да е издаден от Министерството.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Относно идеята за професия „директор” в никакъв случай не бих могла да приема, разсъждавам абсолютно в професионален план, тази идея да се явяват на конкурси и да получат удостоверения кандидатите за директори и това да им дава право да бъдат директори във всяко едно училище.
Първо, това няма как да стане, защото училищата в системата, колкото и да са еднакви, те са различни. Имат си специфика. И по време на конкурса тази специфика се търси като професионална база, която трябва да притежават кандидатите. Не можем да сравним работата и спецификата на едно начално училище или на една професионална гимназия, или на едно средно общообразователно училище. Колкото и да има общи неща в тази сфера, има си една много сериозна доза специфика, повтарям, която аз не мога да приема, че всеки, който се яви на...
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз не бях точен в изложението. След получаването на този документ кандидатствате за длъжността „директор” пак на конкурс.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Още веднъж?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Ако е това, в момента също има начин, по който се решава, защото има различни магистърски програми, които обучават нашите учители в управление на образованието, независимо какви са те. В различните университети са под различно наименование. Но има достатъчно възможности професионално да се развият и да надградят своите професионални умения с умения за управление в сферата на образование колегите. Трябва да го има. Ако имате това предвид, съм съгласна, че трябва да има подобен опит, най-малкото не опит, а подобна квалификация, защото тя само ще им бъде полезна. Иначе другото ми идва малко в повече.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Жаблянов, аз в някои от предложенията намирам рационалност, но ще направя реплика, за да ми обясните по-подробно някои неща, които сте заложили.
Първо, Вие искате три пъти в годината да се правят такива фиксирани конкурси. Ако за тази година ние фиксираме в Закона, а няма училища, които трябва да бъдат на конкурс, какво правим със законовата база?
Второ, искате централна комисия. Не е ли начин за тези пет години корупционните практики да се задълбочат сериозно и тази комисия да има право на вето и решение – който си реши да сложи този директор, и е лесно обозримо манипулируема, когато работи тази комисия.
Този документ, който Вие предлагате да бъде издаден за директора, аз самата съм завършила магистърски програми – управление и мениджмънт, и зная, че те са университетски програми, които носят качество на този документ в много различна степен. Каква ще бъде валидността на този документ, който този директор ще получи? Каква ще бъде тази валидност?
И още един аргумент към проблема за тази мандатност и тази смяна на директорите. Това ще действа изключително деструктивно и изключително демотивиращо на директорите, които ще бъдат сменени, да речем за два мандата, които се предлагат.
Ще дам пример, за да онагледя тази моя мисъл – училище 20 в София с немски, има един прекрасен директор, който взе училището тогава, когато спечели конкурса със 100 деца и го направи училище с 800. Направи училище с 800! Сега да бъде заменен с един, който ще го направи със 100 или 50 деца?
Общо-взето нямам спомен за директор на училище да бъде избран човек, който няма професионалната квалификация и който няма необходимата степен, за да може да вземе тази длъжност. В този смисъл смятам, че са оборими нещата, които предлагате. И мисля да преосмислите текстовете. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Бояджиева.
МАРИЯНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Ние имаме още едно предложение, внесено от народните представители Светла Бъчварова и група, което касае ал. 2 на чл. 215: след израза „неспециализирани училища” да се постави запетайка и текстът до края да се замени с израза „астрономическите обсерватории и на ученическите общежития, чиято дейност не се организира от училища”.
Предложението за астрономическите обсерватории е отразено в ал. 2, но частта на нашето предложение касае ученическите общежития и смятаме, че това е важно, тъй като тяхното функциониране е пряко свързано с осигуряването на достъпа до училище за деца и ученици, които са от отдалечени селища.
Началникът на регионалния инспекторат по образование е работодател, страна по договора. Общежитията са предназначени за деца от различни общини и региони и отговорността за опазването на живота, на здравето им е много голяма.
Често пъти практиката показва, че издръжката на общежитията и управлението им надхвърля кметските отговорности и възможности.
Нашето предложение се базира и на предложения, които са направени в хода на тези срещи. Няма да цитирам всички региони – във Варна, в Добрич, за отделянето в такъв пункт и фиксирането в ал. 2, след астрономическите обсерватории.
Ние виждаме, че според Вашата концепция, те са центрове. Според нас, обаче още веднъж смятаме за правилно да обсъдим и да се възприеме един такъв текст - да бъдат изрично коментирани като общежития и на базата и на досегашната практика и опита, който е показал, че е добър и приложим в страната в отделните региони. Това е смисълът на предложението ни по ал. 2. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Коцева.
ИРИНА КОЦЕВА: Аз само в подкрепа на това, което казва колегата. Ние в нашето предложение, което правим – групата народни представители, в чл. 215, ал. 2 и 3 също добавяме „неспециализирани училища”, по същия начин и „астрономическа обсерватория и центрове за специална образователна подкрепа”.
Тук при Вас обаче, при предложението на народния представител Светла Бъчварова, Вие уточнявате, че ученическите общежития, чиято дейност не се организира от училище
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Общежитие, в което постъпват деца от различни общини, не от едно училище. Има такива примери на доста места в страната и там, където в случая началникът на регионалния инспекторат е страна по договора с директора на общежитието…
ИРИНА КОЦЕВА: Мога ли само да продължа?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Коцева.
ИРИНА КОЦЕВА: И тъй като започнах коментара и нашето предложение да направим ал. 2, го чухте. В ал. 3 разписваме и правомощията на кмета на общината за сключване и прекратяване на трудови договори с директорите на общинските детски градини, както и съответно за центровете за подкрепа на личностно развитие. Разбира се, тук изключваме общинските центрове или вече е, както за специална подкрепа, които ще бъдат контролирани.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Извинявайте, малко като реплика на госпожа Дукова.
Аз Ви предлагам следното: обърнете внимание на чл. 215, така както е редактиран в момента текстът за организирането на конкурс: длъжността „директор” в държавните и общински институции по този закон се взема въз основа на конкурс. Казва се само това: проведен при условията и по реда на Кодекса на труда. И наистина няма никакви изисквания.
Сега, че те – тези изисквания, се спазват от Комисията и така нататък. Да, може би има и изключения от това, което казва госпожа Дукова, нямаме статистика пред себе си в момента, за да сме толкова категорични, но нашите предложения са следните – не просто да има завършено висше образование, а да имат степен „магистър” и професионална квалификация „Учител”.
Не съм сигурен дали това е във всички случаи с назначени директори. Можем да поискаме някаква статистика да ни дадат, ако желаете да го погледнем този въпрос, но не виждам нищо неестествено да има елементарни изисквания, записани в Закона за организиране на конкурс. Това не са някакви ограничаващи изисквания.
Разбира се, т. 2 да отговаря на изискванията по ал. 2 и нашето предложение е в т. 3 да се преминали обучение, да заемат длъжността по определени от модулите, за които вече стана въпрос.
Струва ми се, че ако наистина идеята за централна комисия е дискусионна в момента и може би още, някак си, не е съзряло мнението по този въпрос, няма място, където да не сме провеждали срещи и да не е поставян въпроса за минимални изисквания в тези конкурси, записани в Закона, затова апелирам поне ал. 4, точки 1, 2 и 3, ако имате и други предложения или предложения за редакции…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преди да дам думата на госпожа Маринска, ще помоля господин Жаблянов да погледне чл. 211, който е гласуван миналата седмица, където са изискванията за заемане на длъжността „директор” и изобщо за длъжности на педагогическите специалисти. В смисъл, че това са тези изисквания, които като минимум сме фиксирали на ниво закон, а, разбира се, след това в стандарта, разписано е в чл. 217, че длъжностите, необходимата за заемането им професионална квалификация, както и условията и реда за повишаване на квалификацията, се определят със съответния Държавен образователен стандарт, като тук ал. 2 на чл. 211 казва: за заемане на длъжността „директор” в детска градина, училище или център за подкрепа на личностно развитие, е необходим не по-малко от пет години учителски стаж. Гласуван е…
Отложено е да се гласува, ама така, като виждам, имаме съгласие по тази тема, така че минималните изисквания от гледна точка на квалификация и на учителски стаж го има в чл. 211 и не мисля, че в чл. 215 трябва да си повтаряме като текст. Може би, ако нещо трябва да добавим, то трябва да е в чл. 211, но не и в чл. 215.
Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Аз получих отговор на моя въпрос, но искам да попитам – ние в закона залагаме изискване за пет години учителски стаж за длъжността „Директор”, но това като минимум ли го залагаме и даваме ли възможност после да се развие тази тема, в смисъл да се въведат и други изисквания в стандарта?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Записано е в ал. 2 в момента „не по-малко”, което означава, че могат да бъдат и повече и след това работодателят, примерно, да си постави изискване, ако ние гласуваме минимум пет, в момента е минимум три. Ако ние поставим изискване за минимум пет и, да речем, някакво друго изискване, след това работодателят може в обявата за конкурса да си обяви изисквания, които са над тези три/пет години.
Други изказвания?
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо Председател, моля за извинение, но съм длъжен да аргументирам нашето предложение, което, до колкото разбрах, вече е било по същество представено от проф. Станилов, който прави същото предложение, но за протокола съм длъжен да отбележа нашите мотиви за промените в чл. 215, нова ал. 6, която предвижда въвеждане на мандатност в длъжностите, заемани с конкурс, като директор на училище.
Нашите аргументи се основават на това, че въвеждането на мандатност е, първо, една широко дискутирана и в голямата си част – приета идея, както от педагогическите състави, както от учителите, така и от немалък брой от директорите, с които ние сме имали преки срещи и преки разговори.
На следващо място – ние смятаме, че това ще доведе до една по-висока прозрачност в работата и управлението на училищата, ще създаде една динамичност в ръководството и в никакъв случай няма да постави под въпрос устойчивото и възходящо развитие на добрите училища, а ще даде стимул за една по-активна работа в онези училища, които изпитват, поради една или друга причина, определени проблеми в това ръководство.
Всеки директор работи с екип от свои заместници, помощници и в този смисъл една периодична промяна в ръководството на училищата ще даде възможност за едно динамизиране на цялото ръководство.
Прозрачно е, че нашето предложение има паралел със Закона за висшето образование и мисля, че когато говорим за управление на университетите, за академична автономия, там тази мандатност е един принцип, който се споделя от широката общественост.
С тези аргументи, водени от желанието да гарантираме една динамична и конкурентна среда в ръководството на учебните заведения, ние правим това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Маринска и госпожа Дукова.
Процедура.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Чухме вече по тази тема доста аргументи и те ще се повторят хиляда пъти, ако трябва доц. Михов да го оборвам.
И още една молба, госпожо Председател. Много моля, темповете на приемането на Закона лично мен не ме устройват. В този смисъл правя процедура от съответната група, представена в Комисията по политически признак, отношение да взема само един от членовете на съответната група, и да анализира, и да обективизира аргументите. Ако всеки се изказва по три пъти, нещата ще се задълбочат много, затова правя това процедурно предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз също правя предложение във връзка с предложението на госпожа Дукова – преди изказването на всеки представител на група, да има време за съвещание на групата за да се формира общо мнение и да може този, който изразява мнението на групата, да я представлява цялата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тоест, да разбирам ли, че подкрепяте предложението на госпожа Дукова?
Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, искам да представя…
СНЕЖАНА ДУКОВА: В зала, който иска да говори, колкото си иска!
БОЙКА МАРИНСКА: Госпожо Председател, въведете ред!
Искам да представя предложението на Борислав Великов:
„В чл. 215 да се направят следните допълнения:
1. В ал. 2 накрая да се добави „детските комплекси по чл. 48, ал. 2 и центровете за подкрепа за личностно развитие, които извършват дейности по чл. 48, ал. 1, т. 1”;
2. В ал. 3 накрая да се добави „с изключение на центровете по ал. 2”.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще засегнем предимно въпроса със срочността на правоотношението и възможността да бъде подновявано.
Стабилитетъта, от една страна, от друга страна – мандатността, имат своите предимства и недостатъци. Те зависят от спецификата на дейността, зависят от спецификата на институционалната среда. Както беше подчертано, стабилитетът може да доведе до закостенялост, но от друга страна може да доведе до устойчивост на резултатите.
Мандатността може да увеличи отговорността на директорите в краткосрочен план, но може да я влоши в дългосрочен. Може да бъдат пропуснати възможности за добро управление в резултат на натрупания опит.
Казвам го всичко това, за да подкрепим предложението на вносителя.
В Министерството сме имали множество дискусии по този въпрос с директори, учители, синдикални организации. Решението, което е предложено за атестация с възможност за автоматично подновяване на мандата, според нас, е балансирано. То може да почерпи от положителните страни както на стабилитета, така и на мандатността.
Системата има нужда от механизъм за промяна, подмяна на 5, 10 или 20% от директорите. Твърде рисково е, дори бихме казали, шоково, ако на четири или на пет години 100 процента от директорите бъдат подложени на преизбиране. Това на практика ще остави една цяла, половин или цяла година системата в невъзможност да работи спокойно.
Самата образователна дейност е дейност, при която резултатите се проявяват след многогодишни усилия. Хоризонтът на усилията е по-дългосрочен, самото образование е дългосрочна дейност и подобряването на резултатите изисква повече години.
Паралелът с висшите училища – има една съществена разлика между висшите училища и училищата от системата на училищното образование. При висшите училища ректорите се избират от състава, който е вътре, тоест линията на отговорност е навътре. Ректорът трябва да държи преподавателите отговорни, а преподавателите трябва да държат него отговорен. Понякога устойчивият резултат е взаимна зависимост и неутрализиране на линиите на отговорност. Това е предпоставка за феодализацията, за която каза проф. Станилов.
Когато линията на отговорност е към лица, които са в преобладаващата си част навън, една такава възможност е ограничена, но основният ни аргумент, заради което ние апелираме към народните представители да бъде подкрепено и предложението на вносителя, е това, че ще бъде твърде рисково, ако подложим цялата система на четири или на пет години на избор наново на всички директори. Става въпрос за близо пет хиляди директори в системата. Чисто технологично ние не можем да го направим за месец, за два месеца. На практика една съществена част от мандата ще бъде изборност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имам един въпрос към господин Вълчев – какво е Вашето мнение относно възможността в чл. 215 да се запишат изисквания към конкурса? Говоря чисто на базата на досегашния Ви опит, експертно как виждате нещата? Има ли необходимост от такова нещо?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Изисквания към длъжността или към конкурсната процедура?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Така както е оформено нашето предложение, то касае изисквания към кандидатите за професионална квалификация „Учител” да отговарят, разбира се, на изискванията по чл. 211, да са преминали обучение по модули за подготовка за заемане на длъжността „Директор”, определени от Министерството на образованието и науката.
Това е, което е предложението, и настояваме на него не заради друго, а защото смятам, че отразява една огромна част от мненията на учители и директори, с които сме имали среща.
Очевидно, че сегашният механизъм на провеждане на конкурсите създава доста въпросителни.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Практиката показва, че имаме звена в системата, за които трудно можем да намерим кандидати, които да имат образователно-квалификационна степен „Магистър”. Говоря за детските градини. Говоря за центровете за подкрепа на личностното развитие, особено в по-малките населени места.
Смятам, че задължителното въвеждане на магистър, като образователно-квалификационна степен ще създаде определени затруднения. Според мен и бакалавър е достатъчно, като възможността за допълнително обучение, освен чрез магистърските програми, за които говориха и госпожа Захариева, и госпожа Дукова, ще допълня, че с последното изменение на Наредба 5 от 1994 г. за придобиването на квалификация, включително и професионално-квалификационните степени на учители и възпитатели, се дава възможност на учителите да правят специализации в сферата на управлението на образованието, тоест паралелно с магистърските програми се създава още една алтернативна пътека, която е в подкрепа на тази възможност, която Вие търсите и в крайна сметка на ефекта, който целим да постигнем, така че като възможности за повишаване на квалификацията и то по отношение точно на управленските компетентности, които са необходими за изпълняване на тази длъжност са създадени необходимите предпоставки в момента.
Що се отнася до квалификацията „Учител”, тя е заложена в текста на чл. 211 и е казано, че директор може да бъде лице с висше образование и професионална квалификация „Учител” с пет години трудов стаж, както е последното изменение, за което коментирахме миналия път без, наистина, да са приети нормите на този текст. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Имаше обаче процедура за прекратяване на разискванията. Може би да я подложа на гласуване?
Въпрос ли имате?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо Председател, преди процедурата, все пак да чуем становището на Министерството и по другите предложения, които са направени, например по предложението за ученическите общежития не чухме нищо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да. Току-що щях да кажа, че е редно. Прекратени са разискванията и вече изслушваме становището на Министерството.
Колеги от Министерството, ще Ви помоля за становище по всяко едно писмено предложение, направено от народни представители. Такава е практиката в Комисията – подкрепяте ли го или не го подкрепяте, съответно. Ако подкрепяте част от него, в коя част го подкрепяте. Ако предлагате редакция, то следва тя да бъде конкретна, която ние като народни представители да припознаем и да гласуваме.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: По реда на предложенията, които са постъпили – по първото и второто предложение на народния представител Мариана Тодорова и на проф. Станилов, господин Вълчев взе отношение. Министерството подкрепя текста на вносителя на Законопроекта.
По отношение на предложението на народния представител Борислав Великов, Министерството подкрепя предложението на вносителя на Законопроекта.
За нас логиката за центровете за подкрепа на личностното развитие, които са ориентирани към ученици, които трябва да подобрят своята компетентност в областта на наука, техника, спорт, изкуство и така нататък, е по-добре да бъдат към кмета на общината, защото там най-добре, в рамките на една общинска стратегия за развитие на образованието и подкрепа на личностното развитие на децата, могат да се преценят интересите на учениците и възможностите на общината да отговори на тези интереси.
По отношение на предложението на народния представител Светла Бъчварова, то се съдържа в текста на чл. 215, ал. 2 с изключение на ученическите общежития, за които към момента вносителят е предложил да бъдат с директорите на тези структурни звена, да се назначават, сключват и прекратяват трудовите договори от кмета на общината. Това е към момента. Вие предлагате да бъде към началника на регионалния инспекторат. Това са така наречените „самостоятелни общежития”, които горе-долу са около 20 страната и за които ние подкрепяме предложението на вносителя на Законопроекта – да останат към кмета на общината по причина, че в тези общежития фактически общината е тази, която ще създава необходимите условия за живот на учениците, които ще бъдат там, независимо, че те са от различни общини, но общината е тази, която ще може да поддържа необходимата база, за да може учениците в тях да се чувстват добре и наистина тази физическа среда, която стандартът за физическа среда ще определи като необходима и достатъчна, за да може да се подготвят учениците за следващия учебен ден.
По отношение на предложението на доц. Михов – господин Вълчев взе отношение по него, във връзка с мандатността.
Предложението на народния представител Ирена Коцева се съдържа в предложението, което току-що казах, че подкрепяме идеята и текста на вносителя на Законопроекта, началникът на регионалното управление да бъде работодател на директорите на общинските училища, държавните неспециализирани и обсерваториите и тези центрове за подкрепа на децата, като това не са всички центрове за подкрепа на личностното развитие.
По отношение на предложението на народния представител Валери Жаблянов – преди малко изразихме нашето становище, включително по отношение на образователно-квалификационната степен „Магистър”, обучение по модули, които трябва да бъдат преминати като подготовка предварителна за заемане.
Може би още не сме осмислили идеята за централизирана комисия и повторно провеждане на конкурс след това за конкретното училище. Тук малко влизаме, нарушаваме принципа за децентрализация и автономност, но господин Вълчев засегна въпроса за това провеждане на конкурси, което би стресирало системата на един такъв период от четири години и което наистина няма да повиши и няма да повлияе по никакъв начин положително върху подобряване качеството на образованието.
По отношение на документа, който е за директор на училище в Република България – тук наистина възниква въпросът каква е валидността му и ще трябва ли непрекъснато да се актуализират знанията на лицето, което е придобило този документ във връзка с промяната на обществените отношения и настъпващите от това промени в нормативната уредба.
Мисля, че изчерпах… Тоест, подкрепяме текста на вносителя на Законопроекта.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението на господин Местан, като че ли не коментирахте.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Моля да бъда извинена.
Предложението на господин Местан е да се въведе изрезът „съгласувано с кмета на общината” и да се въведе нова алинея, според която в състава на Комисията да има равен брой представители на регионалното управление, на кмета и на обществения съвет.
По отношение на съгласуването с кмета на общината – тук за мен лично възникват няколко въпроса как ще се осъществява това съгласуване, кога ще се осъществява това съгласуване, по отношение на какво – на избрания вече от Комисията кандидат, защото конкурсът за избор на директор се провежда по реда на Кодекса на труда от Комисия, която е избрана и кое точно трябва да се съгласува – съставът на Комисията ли, избраният от Комисията кандидат ли, сключване на договора с първия избран кандидат? Някак си не ми е съвсем ясно кое точно трябва да се съгласува и в кой момент трябва да се съгласува.
По отношение на равния брой представители възниква въпросът дали за всички училища бихме могли да го постигнем като задължителна норма, дали бихме могли да я изпълним, за да не остане кух текст? Ако това ще гарантира равнопоставеност на членовете на Комисията за избора на директори, мисля че по-добре ще бъде да се оценява качеството на кандидатите, отколкото да постигаме някакъв ефект с балансиране на броя на членовете на Комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Коджабашиева.
Колеги, коментари, изказвания?
Закривам разискванията.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо Дамянова, една последна реплика.
Няколко пъти, не само в текста, но и в изказванията ние казвахме, не виждам причина защо не се възприема за ученическите общежития? Те са 20 в страната, но не винаги кметските правомощия и ангажименти достигат за това, което е не само материална база, това е опазване на здравето, на живота на децата. И според нас е по-добре страна наистина по трудовия договор да бъде регионалният инспекторат по образованието.
Това наистина показва, че е над общинско ниво. Вярно, че те обикновено са в областните центрове, но там са деца почти от всички общини, особено от по-отдалечените. Така че лично за мен тези аргументи, които изложи госпожа Коджабашиева, не са достатъчни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Бояджиева. Това е становището на Министерството.
Прекратяваме разискванията и преминаваме към гласуване.
Госпожа Маринова има едно предложение.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Колеги, всъщност използвайки и аргументите, които госпожа Бояджиева излага по предложението на госпожа Бъчварова, аз ги приемам в една голяма степен и правя предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 за редакция на предложението на Ирена Коцева и група народни представители.
По ал. 2 най-напред четем: „държавните неспециализирани училища, астрономическите обсерватории и” – тук да допълним: „държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа”, всъщност и-то да отпадне, поставяме запетая „както и центровете по чл. 48, ал. 2, чиято дейност не се организира от училища”.
А в ал. 3 преди „общинските” да добавим „държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа, както и центровете по чл. 48, ал. 2, чиято дейност не се организира от училища”.
Става дума за общежитията и проблемът се поставя също така от колеги от общежитието в Ловешки избирателен район.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други предложения по чл. 80? Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Моля, гласувайте.
За – 5, против – 8, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Станислав Станилов.
Моля, гласувайте.
За – 5, против – 8, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Борислав Великов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
За – 2, против – няма, въздържали се – 13.
Тъй като предложението на госпожа Светла Бъчварова е обвързано с предложението по чл. 80, ал. 4, първо ще подложа на гласуване предложението по чл. 80, ал. 4, което беше направено от госпожа Маринова.
Моля, гласувайте.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
Моля, гласувайте.
За – 1, против – 12, въздържал се – 1.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
За – 5, против – 8, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители, тъй като то вече се съдържа в приетото по чл. 80, ал. 4.
Моля, гласувайте.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
За – 4, против – 8, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 215.
Моля, гласувайте.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението се подкрепя.
Преминаваме към чл. 216.
Има постъпило писмено предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
МИЛЕН МИХОВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Оттегляте предложението.
Становище на Министерството на образованието и науката по текста на вносителя?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме чл. 216 по вносител.
Моля, гласувайте.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Преди да преминем към правата и задълженията, колеги, Ви предлагам да се върнем на отложения чл. 210 – чл. 211. Тъй като така или иначе сме в темата за изискванията за заемането на длъжността „директор” и други, да приключим с този дебат, ако нямате нищо против.
Преди чл. 211, Ви предлагам да разгледаме и предложението на господин Местан за създаване на нов чл. 210, който на предходното заседание е отложен с идеята да бъде разискван още малко време. Мисля, че една седмица беше достатъчно време за разисквания по темата.
Гледаме предложението на народния представител Лютви Местан и група народни представители за създаване на нов чл. 210.
Изказвания, колеги?
Становище на Министерството на образованието и науката?
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Регулираната професия по принцип на ниво Европейски съюз се урежда с Директива 2005/36 на Европейския парламент. На национално ниво регулацията на професиите се урежда със Закона за признаване на професионалните квалификации, което в § 1 на Допълнителните разпоредби дава легалната дефиниция на регулирана професия, както и какво определя достъпа до нея. Тоест регулирана професия е професионална дейност или съвкупности от дейности, включени в списъка на регулираните професии, която е общественозначима или има значение за живота и здравето на хората, достъпът до която е определен в законови, подзаконови или административни актове относно специфичната професионална квалификация, правоспособността и в същото време членството в професионална, в съсловна организация.
В тази връзка, в случай че се приеме предложението за регулация на професията, е важно да се знае, че трябва да се въведат допълнителни текстове, които да регламентират и да дадат ясна дефиниция на учителска професия, които трябва да кажат кой ще бъде органът по признаване правото за упражняване на тази професия и които трябва да кажат какви са специфичните изисквания за заемане на длъжности на учителска професия. Бих казала, че все още Министерството на образованието и науката няма пълната готовност по отношение на това да формулира всички тези изисквания, за да може да бъде включена професията в Списъка на регулираните професии.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания, колеги?
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Само ако позволите, госпожо Дамянова.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Коджабашиева.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Извинете ме, че отново моля за думата. Бих искала да кажа, че с въвеждането на регулация, прекалената регулация на този процес може да ни създаде за известен период от време един сериозен проблем по отношение на осигуряването на правоспособни учители, които да отговарят на изискванията, които ще постави регулацията на професията – задължително да имат професионална квалификация „учител”. Това ще бъде проблем по отношение на професионалните гимназии, които осъществяват обучение по професионална подготовка и модули от професионалната подготовка, както и за учители по чуждите езици, които са различни от обичайните шест, които са матуритетните. Говоря за японски, китайски, гръцки, норвежки и така нататък. Това, на фона на общото застаряване в професията, също няма да реши проблема в близките няколко години по отношение на осигуряване на правоспособни кадри в системата.
А що се отнася до основната цел, която трябва да постигнем с приемането на Законопроекта – повишаване на качеството, и с Раздела, който в момента разглеждаме – престижа на българския учител, мисля, че има други инструменти и механизми, които Законопроектът въвежда, за да може да постигне тези си цели. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
И една добавка към това, което казахте. Аз не зная дали е дискутирано с учителите, че всъщност за да упражняват професията „учител”, ще трябва да заплащат и членски внос към съответната съсловна организация, както е с лекарите. Това са още много, много наистина регулации, които лично аз не подкрепям.
Други изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението от народния представител Лютви Местан и група народни представители за създаване на нов чл. 210, който Министерството не подкрепя.
Моля, гласувайте.
За – 3, против – 8, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Преминаваме към чл. 211, където има постъпили писмени предложения от народния представител Иван Чолаков и група народни представители, от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, от народния представител Лютви Местан и група народни представители, от народния представител Милен Михов и група народни представители, от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания.
РЕПЛИКА: Ние го коментирахме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие сте го обсъждали, добре. Имало е дебат. Закрили сме разискванията, така ли?
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Иван Чолаков и група народни представители.
Госпожо Захариева, имате думата.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожо Председател, направихме предложение за промяна, за да уеднаквим срока, което е обсъдено с колегите вносители на писменото предложение. На предното заседание аз направих предложението „три” да бъде заменено с „пет” и в двата случая.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагате: „За заемане на длъжността „директор” в спортно училище е необходим не по-малко от пет години учителски стаж или пет години професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта”.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80, ал. 4 на народния представител Галя Захариева.
Моля, гласувайте.
Единодушно – 17.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване по принцип писменото предложение от народния представител Иван Чолаков и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Единодушно – 17.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Моля, гласувайте.
За – 2, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
Моля, гласувайте.
За – 2, против – 10, въздържали се – няма.
Предложението не се подкрепя.
Гласуваме предложението от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
За – 4, против – 1, въздържали се – 8.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Моля, гласувайте.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
За – 3, против – 8, въздържал се – 1.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 211 с приетите вече редакции.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението се подкрепя от Комисията.
Преминаваме към Раздел ІІ.
Няма постъпили писмени предложения по текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ в Глава единадесета.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ , Глава единадесета.
Гласуваме „Права и задължения”, колеги, на стр. 184.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
По чл. 217 има постъпили писмени предложения от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, от народния представител Милен Михов и група народни представители, от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания.
Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Просто една замяна на думите „лицата от педагогическия персонал” с „педагогически специалисти”, в което лично аз виждам логика и е правилно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Нашето предложение е свързано най-вече с обезщетенията, които се получават по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда. Предложението ни е размерът да бъде „на 10 брутни работни заплати”, когато последните 10 години от трудовия стаж колегите са заемали длъжността.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Вълчев се надяваме скоро все пак да влезе в залата.
Други изказвания?
Предложението на доц. Михов е оттеглено.
Господин Жаблянов, редакционни поправки са Вашите, доколкото виждам.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, тя не е само редакционна, тя е и съдържателна, тъй като разширява кръга на специалистите, които се ползват със съответните права и задължения. Нашата логика е следната – че училището е цялостна институция и вътре във взаимоотношенията, които възникват между специалистите, много трудно по отношение на правата и задълженията, които касаят отговорностите на специалистите, могат да бъдат разграничени педагогическите и другите специалисти от гледна точка на ангажимента да опазват живота и здравето на децата в училище. Това касае всички, не касае само педагогическите специалисти. Нашата логика е, че така или иначе училището като институция от гледна точка на правата и задълженията обхваща всички специалисти, които работят в него, затова предлагаме да се добавят думите „и другите специалисти в системата на народната просвета”.
Разбира се, тук има една ал. 4, която на няколко пъти и ние сме обсъждали. Въпросът е много тясно ведомствен за представителното облекло. Едва ли някой от Вас не се е сблъсквал с тази тема – кои и как да получават средства за представително облекло. Поне на срещите, на които съм присъствал, многократно е поставян въпросът. Струва ми се, че ако само педагогическите специалисти получават средства за представително облекло, а другите не получават, представете си… Не знам в момента точно как е уредено, аз чета ал. 4.
Тоест това е предложението, което правим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания?
Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Първо, по ал. 3. Когато обсъждахме чл. 208, имаше предложение на господин Жаблянов за създаване на нова т. 5 – че родителите дължат почит и уважение на педагогическите специалисти. Тогава имаше предложение това да се включи в чл. 217, така че аз предлагам в ал. 3 след думата „учениците” да се добави „родителите”.
Тоест „На педагогическите специалисти се дължи почит и уважение от учениците, родителите, административните органи и обществеността”. Това всъщност беше предложение на господин Великов, просто него го няма. (Шум и реплики.) Да се подчертае изрично, че родителите също дължат почит и уважение на педагогическите специалисти.
Имам и друго предложение, което касае ал. 5. Получили сте редакционното предложение. Мотивите са в това, че текстът на вносителя не е еднозначен. Предполага две възможности за тълкуване и двете изглеждат достатъчно достоверни. Даже, когато разговарях с представители на Министерството, те считаха, че първият вариант на тълкуване е правилният. В крайна сметка се оказа, че по-логичният е вторият вариант и тази редакционна корекция, която предлагам, уточнява реда за възстановяване на транспортните разходи и разходите за наем. Мотивите също са изложени много подробно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Изцяло подкрепям направените предложения. Те са рационални и са точно на мястото, ще ги гласувам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Подкрепям изцяло, но искам да поставя въпроса дали не е необходима дефиниция какво е малко населено място, защото това е Закон все пак и вътре трябва да е ясно. В „Допълнителните разпоредби” може би ще трябва да уточним, или тук да уточним – в населени места с някакви параметри, защото като започне интерпретацията на малко населено място, всеки ще кандидатства и ще стане...
Затова моето съображение е да имаме точна регламентация за какво става въпрос и в кои населени места преподавателите ще могат да ползват предвиденото в ал. 5.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Реплика на госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Има логика наистина в това предложение, но тъй като се опасявам, че ще изпаднем в много подробности, моето предположение е било, че това ще бъде уредено в наредбата, която Министерството трябва да издаде.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката по всяко едно предложение?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ще започна отзад напред. Госпожа Коджабашиева ще ме допълни.
Подкрепяме редакционното предложение на госпожа Михайлова.
Подкрепяме по принцип и казаното от господин Жаблянов, но предвид динамичната структура на учителите, на търсенето и предлагането на учителската професия по населени места, може би е добре да оставим този параметър да се регулира на подзаконово ниво. От днешна гледна точка в най-малките населени места, в отдалечените села имаме проблем с осигуряването с педагогически специалисти. През следващите години този проблем може да бъде и в по-големи населени места. В този смисъл уточняване на подзаконово ниво е по-удачен механизъм.
По отношение на представителното облекло. На останалите специалисти облеклото им е работно по смисъла на Кодекса на труда и Наредбата. В случая е „представително”, тъй като функциите на педагогическите специалисти предполагат представителност и е необходима изрична законова норма от гледна точка съобразяване с данъчното законодателство, за да не се облагат. Преди учителите получаваха работно облекло по смисъла на Кодекса на труда, но трябваше да го завеждат, да имат шкафчета и така нататък – несъотносими неща към учителската професия.
По принцип подкрепяме и предложението за броя брутни заплати, които трябва да се изплащат като обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда. В момента с колективен трудов договор е договорено да бъдат 8 брутни работни заплати. Увеличението може да бъде осигурено с бюджетната рамка през следващите години.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: По предложението на госпожа Бойка Маринска – бележката е редакционна и се подкрепя да се замени „лицата на педагогическия персонал” с „педагогически специалисти”.
По предложението на господин Жаблянов. Има логика. Разбирам, че тук се визира непедагогическият персонал в детските градини и училищата. Възникна въпросът дали по отношение на права и задължения всички изброени точки не са еднозначно относими към тях, например от правата – т. 2, от задълженията – т. 3. Тук трябва да се помисли много внимателно каква редакция следва да бъде направена. Трябва да тръгнем по пътя на изключенията за другия персонал, за съотносимите права и задължения. Според мен това може да бъде уредено с документите, които се приемат във всяка детска градина и училище: Правилника за дейността на детската градина и училището, Правилника за вътрешния трудов ред на детската градина и училището или съответно центъра, ако не се приеме тук, от народните представители. Това са предложенията, постъпили по този член.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Струва ми се, че от гледна точка на правата, записани в ал. 1 – да, има такива, които са формулирани и се отнасят само за педагогическите специалисти. От гледна точка на задълженията, струва ми се, може да влезе, по две точки, по една точка изключение от всяка от алинеите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Въпрос към господин Жаблянов, след като госпожа Коджабашиева направи коментара. Кои са тези други педагогически специалисти в системата на народната просвета? Те в обхвата на Закона за предучилищното и училищното образование ли са? Кои са тези други педагогически специалисти освен посочените в Закона? По вносител учителите, директорите и заместник-директорите, които изпълняват норма преподавателска работа, са педагогически специалисти. Педагогически специалисти са и ръководителите на направление „Информационни и комуникационни технологии”, възпитателите, психолозите, педагогическите съветници, логопедите, рехабилитаторите на слуха и говора, корепетиторите, хореографите и треньори по вид спорт.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Те са в „други” – тези, които са на трудов договор.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Например портиер, охрана не са обект на Закона за предучилищното и училищното образование. Ние тук не регулираме задълженията и изискванията за заемането на тези длъжности.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Доколкото разбирам, тук се визират заместник-директор по административно-стопанска част, главен счетоводител. Казвам го в подкрепа на това, което казвате, госпожо Дамянова – и другите лица от непедагогическия персонал. Затова въпросът ми беше дали господин Жаблянов има тях предвид.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Администрацията в училището, която не е ангажирана с учебния процес, но има отговорности по отношение опазването на живота, реда в училището. Те не могат да нямат задължения. Това е логиката на предложението.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не можем да вменим на администрацията задължението да осъществява обучение и възпитание на децата и учениците.
СТОЯН МИРЧЕВ: Когато обсъждахме чл. 209 миналата седмица – Вас Ви нямаше – стана въпрос, че логопедите са специалисти в системата, но не са педагози. Цитирахме два стандарта на Европейския съюз, които поради липса на вътрешно законодателство в държавата не спадат към педагогическите специалисти, а към медицинските лица и така нататък. Тогава предложихме на тях да им се дадат правомощия по чл. 209, да имат правата на педагогически специалисти, но не стават педагогически специалисти. Дискусията по чл. 209 беше много дълга. Предложенията ни в момента са във връзка с това – други специалисти в системата на народната просвета.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Логопедите са приравнени към педагогическите специалисти. Такъв е текстът на вносителя.
СТОЯН МИРЧЕВ: Според вносителя – да, но има два нормативни документа, които важат за страните от Европейския съюз, включително и България. Първият е с международните публикувани стандарти за обучение и тренинг на логопеди, които се регулират от „Интернейшънъл асоциейшън логопедиг енд фонеатикс”. Ние нямаме вътрешно законодателство и те важат за нас. Колежката Бъчварова много добре го обясни миналия път на заседанието. Ние можем да пишем каквото си искаме в Закона, но трябва да се съобразяваме със законите, които в момента имат сила. В момента това са тези две европейски директиви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Мисля, че чл. 209 е гласуван. Имало е становище на Министерството на образованието и науката. Сега разсъждаваме по чл. 217. Становището на Министерството подкрепя текста на вносителя. Очевидно този проблем е разискван в Министерството.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Една добавка. Свързано е с чл. 217. Вторият документ, който обсъждахме при обсъждането на чл. 209, беше Европейският статистически класификатор – Евростат. Тогава цитирахме, че логопед е здравна професия. В предприсъединителната Глава ХХІІ – за членството на страната ни в Европейския съюз, България се е задължила да въведе Евростат и да го прилага. Знаем, че чл. 209 е гласуван, но има пряка връзка с предложението, направено от Валери Жаблянов по чл. 217. Аргументите бяха много сериозни. Това, че не е прието от Комисията, не променя наличието на тези аргументи за логопед.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Имам въпрос към господин Вълчев, свързан с предложението от Ирена Коцева и група народни представители, част от която група съм и аз, по повод обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда. Съвместимо ли е това за 10 брутни работни заплати с чл. 228 от Кодекса на труда? Господин Вълчев, не трябва да влезем в противоречие.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: В момента нямам пред себе си чл. 228. Реферирали сме към чл. 222.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Член 228 казва, че обезщетенията, предвидени в чл. 222, ал. 3, се изплащат в по-голям размер, само ако са определени в колективен трудов договор, в трудовия договор на лицето или в акт на Министерския съвет.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Такава законова разпоредба ще се проектира в колективния трудов договор. Така формално ще бъде изпълнена хипотезата на чл. 228 от Кодекса на труда. Не виждам противоречие, но въпросът е юридически. Коментирах го по целесъобразност. Според мен логиката на Кодекса на труда е, че ако в друг документ – колективен трудов договор или акт, това бъде определено, може да се направи изключение от законовата разпоредба. Според мен е логично изключение от тази законова разпоредба да може да се направи с друга законова разпоредба.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заплатите са в колективен трудов договор, а не в Закона за предучилищото и училищното образование.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на доц. Великов по чл. 80, ал. 4, което беше представено от госпожа Михайлова – за изменение на ал. 3, като след „учениците” да се добави „родителите”. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80, ал. 4 на госпожа Михайлова за изменение на ал. 5. Ще я прочета:
„(5) Педагогическите специалисти, които работят в малко населено място извън местоживеенето си, имат право на възстановяване на извършените от тях разхода за транспорт от местоживеенето им до местоработата и обратно или за наем по месторабота при условия и по ред, определени в Наредба, издадена от министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на финансите.”
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложението на Бойка Маринска и група, по принцип.
Който е съгласен, моля да гласува. Съдържа се във вече гласуваната от нас нова ал. 5.
За – 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Предложението на Милен Михов и група беше оттеглено.
Подлагам на гласуване предложението на Ирена Коцева и група, по принцип, заради предложението по ал. 5.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложението на Валери Жаблянов и група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 5, против – 4, въздържали се – 6.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 217.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
По чл. 218 има постъпило писмено предложение от Бойка Маринска и група.
Думата иска госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Това е трансмисия на норма, която важи в Закона за народната просвета. Госпожа Маринска добавя в нея, когато се осъществява дейност с ученици от същата детска градина или училище, да не се ползват средства и от училищното настоятелство. Мисля, че гласуването ще реши, но аз лично не приемам тази норма.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания? Какво е становището на Министерството на образованието?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Предвид факта, че настоятелството понякога се използва за заплащане на такъв тип услуги, ние по принцип подкрепяме тази разпоредба. Друг е въпросът дали не трябва да се разпишат хипотезите.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Настоятелството е юридическо лице. Знаете как е регистрирано по Закона. Никой не може да му каже как да си харчи средствата. Ако то организира група деца, които да бъдат подпомогнати по български език и литература или по друг предмет и реши да подобри качеството на образованието в училището, като реши да го финансира, то кой би могъл да му забрани?! Не виждам логика.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Смисълът е да няма потенциален конфликт на интереси. Става въпрос за децата и учителите в едно и също училище или една и съща детска градина. Казаното от госпожа Дукова не е проблем, ако е с учители от друго училище. То в случая е само финансиращ орган.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тук става дума за разрешителен режим – може или не може. Това става по волята на самото настоятелство. Затова е направено. Аз ще гласувам. Няма никакъв конфликт. Ако настоятелството откаже, няма да финансира.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Текстът казва кога един педагогически специалист не може да извършва срещу заплащане обучение на деца и ученици, с които работи в детската градина и училището, ако това заплащане е от името и за сметка на децата и учениците. Ние сме го казали. Обикновено в настоятелството има родители. То на практика пак е за сметка на децата и учениците.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Но настоятелството може да се финансира по различен начин.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да. Тук се казва, че учителят по български, който работи с децата, примерно от Vа клас, няма право да им води срещу заплащане група по български език и литература, включително и заплатена през настоятелството. Това казва предложението на госпожа Маринска. Предполага се, че този учител по български и литература би следвало да си е свършил работата в часа, който му заплаща държавата, а не допълнително настоятелството да му дава пари и той да организира допълнителна група и допълнителни консултации.
СНЕЖАНА ДУКОВА: А защо не ?! През лятото...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Учителят е длъжен да дава допълнително консултации по закон и да организира допълнителна лятна работа. Това е конфликт на интереси.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Мисля, че можем да подкрепим предложението на госпожа Маринска. И аз го подкрепям.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване писменото предложение на Бойка Маринска и група.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 218 с приетите редакции.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Обявявам почивка до 13,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагам да започнем.
Продължаваме с Раздел ІІІ – „Повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти.
Има постъпили писмени предложения от народния представител Милен Михов и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Двете предложения на господин Жаблянов ще ги разглеждаме заедно към Раздел –ІІІ.
Надявам се господин Мирчев да аргументира предложението на господин Жаблянов и група народни представители за наименованието на Раздел ІІІ.
Предлагате „Повишаване на квалификацията” да се замени с „Продължаваща квалификация на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.”
Това ще го уеднаквим като заглавие.
СТОЯН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Предложението ни е във връзка, че „Повишаване на квалификацията”, може да е единичен акт. Тоест определен преподавател да има дадено квалификационно ниво и чрез повишаване на квалификацията да мине едно ниво по-нагоре, но това да стане веднъж. Продължително е фактически, както и идеята на Европейския съюз, обучение през целия живот. Тоест не само веднъж да си подобри квалификационните умения, а това да е един непрекъснат процес. Затова сме използвали тази дума.
Не знам доц. Михов дали е защитил своето предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не.
Само една реплика преди да дам думата на доц. Михов.
В чл. 219, ал. 1, ние сме казали, че „Повишаването на квалификацията е непрекъснат процес на усъвършенстване и на обогатяване на компетентностите на педагогическите специалисти”.
Ако, както сте предложили Вие, заменим тук „Повишаването на квалификацията” с „Продължаваща квалификация”, едното е процес – повишаване на квалификацията. Извършваме някаква дейност. Тук е „продължаващата квалификация” е непрекъснат процес. Някак си не ми се вижда чисто езиково коректно.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Една реплика, по-скоро един аргумент. Терминът „Продължаваща квалификация” сам по себе си априори означава или води до презумпция, че вече е започнала. Самата квалификация по принцип може да не е започнала и да няма начален старт. Как така я определихме „продължаваща”?
СТОЯН МИРЧЕВ: Един преподавал, за да бъде преподавател, трябва да има определени придобити квалификации.Тук продължава. Тоест той може да продължава да се развива, да ходи на съответни курсове и така нататък.
Другото, което е по-различно в нашето предложение, е, че ние първо извеждаме учителя на първо място, като основа в системата, и след това другите педагогически специалисти – преди малко стана въпрос и за чл. 209, за логопедите и така нататък.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Оттеглям предложението си, тъй като предходните не бяха приети.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката? Какво мислите по замяната?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме текста на вносителя с аргумента, че за нас е важно квалификацията да носи резултатност, докато в случая терминът „продължаваща квалификация” се обвързва по-скоро с времетраене и асоциацията за нас не води до повишаване качеството на образованието. За нас доброто качество на квалификацията и резултатността от нея всъщност е най-важният фактор, който може да доведе до повишаване качеството на образованието като процес.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Ако ми позволите, да направя редакция по чл. 80 на заглавието на Раздел ІІІ. То е в синхрон с общото наименование на Главата – „Повишаване на квалификацията на учителите, директорите и другите педагогически специалисти”.
Наистина, всички са педагогически специалисти, няма нужда навсякъде да ги заменяме, но поне като наименование на разделите да си следваме наименованието на главата, което е: „Учители, директори и други педагогически специалисти”. То е същото като Вашето предложение.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Само един въпрос, госпожо Дамянова.
Всъщност доц. Михов оттегли предложението си, така ли?
МИЛЕН МИХОВ: Да, да.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Добре, защото ние не оттегляме.
Ако може само за минутка да продължа, тъй като нашето предложение остава, не го оттегляме. То е свързано с „продължаваща квалификация”.
Виждаме, че има спор по „продължаваща квалификация”, но „учители и другите педагогически специалисти” мисля, че аргументите са ясни. Ние оставяме нашето предложение, ако се внесе по чл. 80, то ще включва част от предложението, което сме направили. Мотивът ни е бил, че учителите са основният участник в учебния процес и да бъдат изведени от общото понятие „педагогически специалисти”. По този начин да се подчертае в наименованието на раздела мястото на учителя в системата на образованието и връзката на това разбиране с квалификацията на учителя.
Смятам, че това е полезно и за мотивацията на хората, които работят в системата на образованието.
Последен аргумент, това е във връзка и с опазването на българския език, в края на краищата за запазването все пак да я има думата „учител”. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Първо подлагам на гласуване редакционното предложението по чл. 80, ал. 4, което направих – наименованието на Раздел ІІІ да се редактира по следния начин: „Повишаване на квалификацията на учителите, директорите и другите педагогически специалисти”.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 13, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
Предложението от народния представител Милен Михов и група народни представители беше оттеглено.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Възможно е да е гласувано по принцип, защото част от предложението влезе, а второто предложение да се гласува отделно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Разбрах Ви.
В такъв случай подлагам на гласуване по принцип първото предложение, което е направено.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Може би не е по принцип, защото то е по същество, тоест „учителите” да влязат.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По принцип е, защото приехме другата редакция, тъй като е частично. Затова е по принцип. След това ще гласуваме другото Ваше предложение.
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Госпожо Председател, по принцип е в частта си „на учителите и другите педагогически специалисти”, но в основната си част „продължаваща квалификация” ние стоим зад това предложение, а не „повишаването на квалификацията”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ваше беше предложението да го гласуваме по принцип. В такъв случай няма как да подложим на гласуване изречението до половината.
Вие имате следващо предложение, господин Мирчев, което включва, че навсякъде думите „повишаването на квалификацията” се заменят с думите „продължаваща квалификация”. Ние това ще подложим отделно на гласуване, а другото по принцип. Нали така, госпожо Бояджиева?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване по принцип първото предложение на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване второто предложение на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 2, против – 9, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
По чл. 219 има направено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, първо да дадем думата на Министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: В този случай – говорим за предложението на народния представител Валери Жаблянов, това, което е посочено в предложението, всъщност вече е уредено в чл. 217, ал. 1, т. 5 – за правата, и съответно в ал. 2, т. 4 – за задълженията. Така че по принцип това предложение е изпълнено в предишен текст на Проекта за закон.
Говорим за предложението, регламентирано в чл. 219, ал. 3.
А предложението по чл. 219, ал. 4 не приемаме. Мисля, че то вече е уредено.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Така че не подкрепяте съвсем тези предложения, нали така?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Те се подкрепят по принцип, защото вече са уредени.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: В предложението сме целели да има записана цел на процеса и критерии за развитието и непрекъснатост на процеса на квалификация. Разбира се, съгласна съм, че може да се търси и по-подходяща редакция на текста, но за нас е било важно да се запише връзката между професионалната компетентност на педагогическите специалисти и повишаването на качеството на образованието. В този смисъл повишаването на квалификацията не само като задължение, но и като право, което е съществено при определянето на процеса на квалификацията. Това са били нашите мотиви, за да предложим този текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за чл. 219.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 3, против – 9, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 219.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя.
Има постъпило писмено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за нов чл. 219а.
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги, това предложение е във връзка, че Министерството на образованието и науката, за да реализира своите отговорности за държавните политики в образованието, по този начин ние му даваме право и отговорност по съдържание на учебния процес, свързани с квалификацията на учителите и педагогическите специалисти. В условията на автономия на висшите училища предложената норма урежда съответствие между изискванията на държавата по отношение на квалификацията и възможностите на обучаващите организации да удовлетворяват тези изисквания.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Ако позволите, госпожа Коджабашиева ще вземе отношение?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, заповядайте, госпожо Коджабашиева.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Благодаря. Бих казала, че аргументите бяха малко неясни за мен, но това, което е важно да се знае, е, че квалификация се осъществява на училищно, общинско, регионално и национално ниво. Трудно би могло да се очаква министърът на образованието да организира повишаване на квалификацията по модули, утвърдени с негова заповед, само и единствено, защото има случаи, в които не се явява страна. Примерно по един международен проект, който е на община с партньори от други държави по програми на Брюксел. Няма как министърът да утвърди тези модули за квалификация.
Според мен, тук доста стесняваме възможностите, ако искаме единствено министърът да бъде този, който не ограничава правомощията. Разбира се, но ако само се определи набор от модули, по които може да се осъществява квалификация, съгласно автономията, която даваме на детските градини и училища, може да се породят потребности от квалификации, които в конкретния момент не са разписани като модул или конкретна програма за обучение.
Министерството не подкрепя този текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители за създаване на нов чл. 219а.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 3, против – 10, въздържал се – 1.
Предложението не се подкрепя.
По чл. 220 има постъпили писмени предложения от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Предложението на госпожа Коцева е след думите „се признава” да се добави „чрез квалификационни кредити”.
Това е уточняващ редакционен текст.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Текстът в предложението на Валери Жаблянов, мисля, че е ясен. Искам да обясня, че е насочен към повишаване на качеството на продължаваща квалификация и към по-ясни отговорности в рамките на този процес. Регламентирането на минимално изискване за брой часове за определен период, според нас, защитава правото на учителя за квалификация, но и неговото задължение.
Това предложение е насочено срещу имитационни практики.
Регламентира се и финансов ангажимент на държавата по отношение на процеса, като заедно с това се поставя защитна бариера срещу източването на държавни средства или влагането им без необходимата ефективност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме предложението на народния представител Ирена Коцева.
Колкото до предложението на народния представител Валери Жаблянов, първо бихме искали да изразим своето съмнение доколко може да бъде изобщо реализиран такъв текст, зад който се казва, че държавата финансира повишаване на квалификации на педагогическите специалисти във формати, в които те са посочени не по-малко от 160 академични часа за всеки период от две по пет години. За нас това не може да бъде защитено на този етап, така че не подкрепяме предложението на народния представител Валери Жаблянов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Може ли само един уточняващ въпрос?
От гледна точка на финансиране, че няма да има средства или какви са мотивите, че не може да бъде защитено, госпожо Кастрева?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Първо, 160 академични часа на фона на това, за което говорим на този етап, в европейските практики, първо е неясно за две или за пет години. Самият текст е неясен. Още на първата година 160 академични часа например могат да бъдат поети или да бъдат пожелани да бъдат поети. Защото, ако говорим за пет години, тогава вече влизаме тридесет и два часа годишно, което е нещо приемливо. На този етап ние говорим за обезпечаване на около 28 академични часа. Европейските практики също са в посока между 20 и 30 часа. Гарантирана е и изисквана квалификация от всеки педагогически специалист, а този текст за нас е твърде неясен и дава много възможности за тълкувания, което в един закон не би стояло добре.
В допълнението, което Вие казвате на ал. 4 – държавата задава условия за повишаване и финансиране – „и финансира” повишаване на квалификацията. На този етап това е уредено само в колективния трудов договор и са гарантирани 0,8%.
Финансирането на всички квалификации ли? Госпожа Коджабашиева каза, че ние говорим за квалификация на училищно ниво, общинско, регионално. Затова текстът за мен не е неизчистен и буди много тълкувателни елементи.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз мисля, че основен ангажимент на държавата е в това отношение. Може да има и друго финансиране, но този е бил смисълът – че основният ангажимент на държавата за повишаване на квалификацията, за да направим това предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз няма да взимам процедура, ще взема становище и в него ще кажа това, което мисля.
Първо, това, което каза госпожа Кастрева, съвсем категорично е така. Сто и шестдесет академични часа, разпределени по пет години, просто си представете колко е нищо. В нашия закон за 48 часа гарантирани – първо.
Второ, в колективния трудов договор 0,8% са минимум. Основание за това дават така наречените „мениджъри директори” и „делегираните бюджети”, когато си се справял добре, можеш да планираш 1,5 или 2% обучение и квалификация на педагогическите специалисти съвсем категорично.
Освен това модулите. Извинявайте много, не регламентирайте принципа министърът да ми каже точно по какво да обучавам! Министърът казва и законът казва: има регистрирани, лицензирани обучителни институции, които са обявени на сайта на Министерството задължително в регистър. Това изчерпва легитимацията на обучителните институции.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Може ли една реплика?
Не сме взимали думата по десет пъти, просто искахме допълнителна информация от заместник-министъра.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагам да прекратим този дебат. Имаме правила на Комисията, които сме приели с единодушие и наистина трябва да си ги спазваме. Касае се за представителите от всички парламентарни групи.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване първо писменото предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 3, против – 8, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 220 с приетите редакции.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя.
По чл. 221 има постъпило писмено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което е във връзка с предходни предложения и текстове на колегите.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 3, против – 10, въздържали се – няма.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 221.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
По чл. 222 няма постъпили писмени предложения.
Становище на Министерството на образованието и науката по чл. 222 на вносителя?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме предложението на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 222.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Текстът на чл. 222 се подкрепя.
По чл. 223 има постъпило писмено предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо Председател, по вносител текстът предвижда условията и реда за придобиване на квалификация да бъдат разписани в държавните образователни стандарти, но ние смятаме, че има няколко основни момента, които е добре да залегнат в закона.
Първото наше предложение е регламентиране на квалификационните степени и условието те да бъдат придобивани последователно.
Бих искал да привлека вниманието Ви по второто предложение, тъй като разпоредбите на ал. 3 – професионално- квалификационните степени се присъждат от висшите училища е нещо много добро, което аз лично изключително радостно приех като го прочетох, защото сега съществува една Наредба № 9, ако не се лъжа, много архаична, много стара, която предвижда един друг ред.
Мисля, че този текст недостатъчно регламентира изискванията пред висшите училища. Ще дам пример с моя университет.
Ако бъде така записано в закона, излиза, че в моя университет бихме могли да даваме професионална квалификация на физици, химици, биолози, без да имаме нито един хабилитиран, нито една катедра, да не говорим – нито един специалист в това направление.
Ето защо предлагаме да бъде поставена една рамка, тъй като имаме и частни висши училища – тук не се разграничават частни и държавни, което мисля, че е добре да не бъдат ограничавани едните и другите висши училища. Да бъде предвидена една най-обща рамка кои висши училища какви педагогически специалисти или учители могат да квалифицират. Тук сме предложили това да бъде критерий, „акредитация за обучение на докторанти от съответни професионални направления и/или”, можем да го кажем, „област на висшето образование”.
Тоест, ако един университет или едно висше училище е акредитирало докторска програма по математика, то това означава, че то има потенциала да квалифицира учители по математика. Ако е акредитирал докторска програма по направление ”Археология и история”, той може да отговаря на критериите да квалифицира учители и така нататък.
Апелирам да подкрепите това предложение, защото мисля, че е много важно и не бива да го оставяме да бъде разписано в подзаконов документ. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Отговарям на апела на доц. Михов. Ние също намираме за важно това уточнение, което той прави в предложението си за допълнение в двете алинеи и ще го подкрепим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Ще си позволя и аз да взема думата по отношение и на двете алинеи.
По предложението за ал. 3 считам, че предложението е резонно. Разбира се, очакваме да чуем и становището на Министерството след това.
Аз съм категорично против редакцията на ал. 1, защото броя на така наречените ПКС-та, на професионално-квалификационните степени, е въпрос, който е дискусионен. Той се обсъжда в различни формати, има различни мнения по въпроса. Не напразно сме го оставили на подзаконов акт, защото има предложение тези професионално-квалификационни степени от пет да станат три, за да придобият някакъв смисъл и да имат по-голяма тежест.
Има други предложения, които са да се запазят пет. Има различни аргументи – професионални и експертни, в едната и другата посока. В този смисъл на мен ми се струва, че е по-добре този въпрос, от гледна точка на гъвкавост, наистина да бъде оставен на подзаконово равнище, а не сега да фиксираме пет и утре работната група като достигне до консенсус за броя да се налага да се прави редакция в закона.
Заповядайте за реплика, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Приемам Вашите аргументи, госпожо Дамянова, но в нашето предложение има и един втори елемент – не само изреждането, но и последователното им придобиване. Мисля, че е добре това да бъде запазено – че се придобиват последователно, защото, без да правя аналогии, това също може да бъде разписано в подзаконова норма, но последователността мисля, че трябва да бъде задължителна. В противен случай може някой да използва недоизказаности и да заяви, че той е толкова гениален, че да се яви директно на най-висшата първа или втора...
СНЕЖАНА ДУКОВА: Не може да стане това. Законът не дава право.
МИЛЕН МИХОВ: Съгласен съм, че може да бъде уредено и в подзаконов...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо Председател, колеги, категорично се съгласявам с госпожа Дамянова и това, което тя каза. Не само, че въпросът е дискусионен, за мен трябва да бъде обсъден изключително внимателно и много добре. Лично аз отдавна имам дълбока лична съпротива спрямо това, че тези квалификационни степени се вършат от една институция, срещу която нямам нищо против, но... Те носят задължителни бонуси към заплатите на учителите. Питам: една магистърска квалификация, която е две години и една пета ПКС, която е един месец, да речем, каква е разликата и дистанцията във обучителните процедури в натрупаните знания, защото това трябва да се случва?
В този смисъл смятам, че наистина въпросът е много дискусионен.
Що се касае до това дали да бъдат пет, и три да бъдат, пак ще бъдат последователни.
А по ал. 3 имам питане. Ако самото висше училище не притежава тази програмна акредитация за обучение на докторанти, визирам да речем Софийския университет, значи ли, че то не може да бъде обучителна институция с неговите професори, академици, член-кореспонденти и всички останали, които могат да обучават съответно хора?
МИЛЕН МИХОВ: По ал. 1 съм готов да се съглася с Вас, но тук става въпрос за професионално направление, област на висшето образование. Разбира се, че Софийският университет, той е класически университет...
СНЕЖАНА ДУКОВА: Априори, извинявам се.
МИЛЕН МИХОВ: Той има акредитации във всички тези професионални направления и области. Той може да квалифицира и учители по биология, и по български език, и по чужди езици. Но има частно висше училище. По този Закон той има право да прави такова нещо. Но, да речем, частното училище е по икономика, има такива, даже скоро направихме няколко. Ако оставим такава разпоредба, на практика ще дадем законово основание да кажат: ето, ние сме висше училище и можем да даваме ПКС по химия, да използвам оперативен термин.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Ама не е така.
МИЛЕН МИХОВ: Те могат да дават, ако имат акредитирана специалност за икономика или финанси, могат да дават квалификация примерно за учители по някои професионални направления в тази посока. Но не могат да правят учители по биология, по химия, по история и математика. Затова един университет има акредитация на докторски специалности в различни направления. Не всички университети имат акредитация на докторски специалности във всички професионални направления. И те могат да правят учители там, където ги готвят, там, където имат специалисти – по химия ли ще бъде, по физика ли...
Тук говорим за акредитация. Кой преподава в университетите вече, това е друга тема.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието – госпожа Коджабашиева.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Ще тръгна от това, с което завърши доц. Михов. Програмна акредитация – това се дава във висшите училища като оценка на качеството на предлаганото образование в определено професионално направление в основно звено – цитирам чл. 78, ал. 1 от Закона за висшето образование. В тази връзка, доколкото разбирам, идеята е да се разшири възможността на висшите училища да присъждат професионално квалификационни степени, а не само трите департамента, които са към Софийския, Шуменския и Тракийския университет.
В тази връзка ще си позволя да дам следния пример и да направя следния пример, съгласна съм с това, което казвате. Национална музикална академия „Панчо Владигеров” осъществява обучение за образователно-квалификационна степен „бакалавър/магистър” в педагогика на обучението по музика за корепетитори. В същото време обаче тя няма акредитация за докторска програма. Затова, според мен, е добре, освен програмна акредитация по докторска програма, да допуснем и тези висши училища, които имат програмна акредитация за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър/магистър” и за образователна и научна степен доктор по съответното професионално направление.
Тоест, малко да разширим това, което Вие казвате, ако, разбира се, това не противоречи на Вашата теза. При това положение ще може по-голям брой висши училища да придобият правото да присъждат по професионалните направления, по които имат съответната акредитация и оценката за качеството на обучението, което дават на своите студенти, е висока, да могат да присъждат и професионално квалификационни степени, ако правилно съм разбрала Вашата теза.
МИЛЕН МИХОВ: Абсолютно правилно сте го разбрали. Нашето виждане беше да сложим един критерий, който е по-висок. Но ако Министерството приема, че можем да допуснем и има такива казуси – акредитацията да е магистърска програма, аз го възприемам. Щом можем да подготвим едни добри магистри, ние разполагаме и с капацитета и да ги квалифициране след това, защото практиката е такава. В този смисъл съм готов да направим една такава редакция – като алтернатива ли го предлагате и/или? И? Съгласен съм. Мисля, че е разумно. Ако имате готова редакция и го изчетете, ще го приема.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Коджабашиева.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Така, както е дадено предложението на доц. Михов, продължаваме изречението в ал. 3, като след „висши училища” добавяме: „получили програмна акредитация за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” и „магистър”, както и за придобиване на образователна и научна степен „доктор” по съответното професионално направление от област на висшето образование”.
В примера, който дадох, съвсем съзнателно не взех висшите училища, които традиционно подготвят педагогическите кадри, а се ориентирах към тези, които са по-нетрадиционни – Спортната академия гледах, музикалните академии гледах, Пловдивската академия за сценично изкуство, за да мога да проследя и да видя къде и как може да се придобие и кой има възможността да осъществява качествено обучение, за да може той да придобие правото да присъжда и ПКС-та. Така излизаме и от рамките на модела на трите департамента. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Имам един въпрос към госпожа Коджабашиева.
Тъй като тук става въпрос все пак за някакъв критерий за качество: ако оставим обучение за придобиване на образователна квалификационна степен „магистър”, тоест ако махнем „бакалавър” ще имаме ли казус, който няма да е покрит или нещо, което няма да сработи? Все пак, като имаме предвид, че доста разширяваме възможността за придобиване на професионална квалификационни степени, това в момента наистина се случва много монополизирано, считаме, че отварянето на вратата би следвало да не е чак толкова ...
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Имаме обучения, по които се дава само „бакалавър”. Но имаме и такива, които дават и „бакалавър”, и „магистър”. Въпросът е резонен, но тук веднага може да се намери и логичен отговор за това, че ако едно висше училище не дава „магистър”, то в много други от всичките 56 ли са вече, които имаме, ще се предлага тази възможност. Така че такова ограничение мисля, че на фона на трите, които дават в момента, с единствения аргумент качеството на подготовката, която се дава при присъждането на ПКС-тата, разбира се, няма да бъде толкова дискриминационно към висшите училища.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо Председател, въпросът наистина изисква много задълбочено мислене. Разсъждаваме с госпожа Маринска за тези прословути ПКС-та. И бакалавърът, и магистърът получават пето ПКС, и магистърът, и са някак си равнозначни, равностойни и еднакво заплатими. Питам аз: къде тук е тази равнопоставеност и защо трябва... Тя на практика е дискриминация за магистрите. Едно към едно!
И пак не мога да се съглася, че след магистърска степен получаваш професионална квалификация „мениджмънт и управление на образованието”, която е две години след магистърската и то не ти носи абсолютно нищо. Крайно време е да помислим по този въпрос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е друга тема към момента, така че... Госпожо Коджабашиева, ще Ви помоля отново да изчетем за стенограмата редакцията без „бакалавър”.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Добре.
Само бих искала да допълня, ако позволите, госпожо Дамянова, че при оценка при програмна акредитация между 8 и 10 на висшите училища се позволява да осъществяват обучение за придобиване на образователна и научна степен „доктор”, тоест изискванията за степен „доктор” са много високи, което вече гарантира и качеството. Така че давайки ги и двете кумулативно, мисля, че можем да отговорим на изискване и за качество на квалификацията, която ще се дава.
А текстът, за който ми дадохте думата, е в ал. 3 след „висши училища”: „ПКС се присъжда от висши училища, получили програмна акредитация за провеждане на обучение за придобиване на образователна квалификационна степен само „магистър”, както и за придобиване на образователна и научна степен „доктор” по съответното професионално направление от област на висшето образование”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Това беше предложението, което господин Михов ще направи, по чл. 80.
МИЛЕН МИХОВ: По чл. 80 – за протокола, предлагам тази редакция. За да бъдем делови, приемам, че по ал. 1 нещата могат да бъдат уредени в подзаконово ниво и оттеглям своето предложение по ал. 1.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания, колеги?
Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Имам един въпрос: възможно ли е висше училище да няма акредитация за „магистър” в някаква професионално направление, но да има акредитация за докторска програма в това?
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Не. За да кандидатстваш...
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В такъв случай ми се струва, че е излишно да слагаме изискването за акредитация за докторска програма, защото то е по-силното изискване, а другото е по-общото изискване и го включва. Тоест всяко висше училище, което може да произвежда доктори, ще може да произвежда и магистри, тоест ще отговаря на условието да произвежда магистри.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Коджабашиева.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Примерът, който дадох с Академията в София: те обучават за „бакалавър” и „магистър”, но нямат и не са пожелали да имат за „доктор”.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Как ще им разрешим, оставяйки магистър и бакалавър? Те ще получат възможността да присъждат професионално квалификационни степени и няма никакъв проблем, защото слагаме докторската програма като опция. Но ако допуснем, че Софийският университет има възможността, има акредитирана докторска програма по химия, със сигурност има акредитирана програма и за магистри. Следователно няма нужда изрично да указваме, че има акредитирани докторски програми, защото магистърската програма е необходимо условие за докторската.
В такъв смисъл смятам, че е достатъчно да се спрем до „магистър и/или бакалавър”, без да включваме докторската програма. Тя е едно по-високо изискване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доц. Великов, само ще кажа, че Законът позволява, ако имаме лице с придобита образователна квалификационна степен „бакалавър”, то да продължи обучението си направо в докторска степен. Освен това, ако аз избирам... Как да не е? Точно така е. Как да не е?!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Може ли и аз да взема думата, докато Вие помислите по този въпрос?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Другото, което тук коментираме, е, че когато едно висше училище предлага обучение и в докторска степен, и аз се колебая дали да избера едно или друго висше училище за придобиване на ПКС, ще предпочета това висше училище, което има и акредитирана докторска програма.
Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Понеже тук сме в областта на хипотезите, ако приемем, че има някаква академична институция в състава на Българската академия на науките, които не обучават бакалаври и магистри, но могат да обучават и го правят – да дават образователна научна степен „докторанти”, тогава това, което предлага госпожа Коджабашиева, би имало смисъл. Но има ли такива? Дали има такива?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност, доколкото разбирам, предложението на госпожа Михайлова е да останат само висши училища, които...
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Няма да остане почти нищо от предложението на доц. Михов, но тя е права по принцип.
Госпожо Председател, нека да приемем по принцип предложението на доц. Михов за ал. 3, без непременно докторантите да фигурират – но другото – съответно „професионално направление област на висшето образование” да си остане.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова има някакви коментари.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Не всички висши училища имат акредитация за обучение по докторски програми. Всъщност предложението на доц. Михов е точно това. Вашето предложение е в обратна посока – да се разшири броят на висшите училища, които ще могат да предлагат тази професионална квалификационна степен. Доц. Михов предлага критериите да са стеснени, да са проверени тези висши училища от Националната агенция за оценяване и акредитация, да са получили оценката, че могат да извършват този тип обучения.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Оказа се от госпожа Коджабашиева, че има висши училища, които нямат програмна акредикация за докторанти и въпреки всичко имат за магистри и следователно могат да дават тези квалификационни степени. Това беше тезата на Министерството. Така че да го приемем по принцип, без това докторанти да фигурира и да вървим напред.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване първо предложението на доц. Михов, което той направи по чл. 80, ал. 4 за изменение на ал. 3, която беше предложена от колегите от МОН.
Моля, гласувайте. За 9, въздържал се 1. Предложението се подкрепя.
Предложението по ал. 1 беше оттеглено.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 223, с направената редакция. За 14, против и въздържали се няма.
По чл. 224, както и по наименованието на Раздел ІV няма постъпили писмени предложения.
Изказвания? Не виждам.
Становището на Министерството на образованието и науката?
РЕПЛИКА: Подкрепяме вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преди да пристъпим към гласуване на чл. 224 и наименованието на Раздел ІV, една малка корекция. Ще се върна на чл. 223, тъй като трябва да подложа на гласуване по принцип писменото предложение на народния представител Милен Михов и група.
Моля, гласувайте по принцип. За 13, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 224 и за наименованието на Раздел ІV.За 14, против и въздържали се няма.
По чл. 225 има постъпило писмено предложение от народния представител Бойка Маринска, писмено предложение от народния представител Милен Михов и група и от народния представител Валери Жаблянов и група.
Колеги, имате думата.
Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, нашето предложение е в ал. 2 по чл. 225 да се създаде нова т. 1 и тя да бъде със следния текст: „младши учител – младши възпитател”. Досегашните от 1 до 3 се преномерират и се създава нова т. 5, която има следния текст: „учител-методик, възпитател-методик”.
Създават се нови ал. 4 и 5 със следното съдържание:
„(4) Длъжността по ал. 2, т. 1 се заема от лицата по чл. 211, ал. 5 – това са учителите без педагогическа правоспособност, до придобиване на професионална квалификация „учител”. След придобиване на съответната квалификация, педагогическите специалисти се назначават на длъжност „учител” или „възпитател”.
(5) При постъпване на работа при друг работодател лицата, заемали към момента на прекратяване на трудовото правоотношение длъжност по ал. 2, т. 2 или 3, се назначават на същата длъжност, ако не са налице условията за заемане на по-висока длъжност, предвидени в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учители, директори и другите педагогически специалисти.
Досегашните алинеи 4, 5 и 6 се преномерират и стават съответно ал. 6, 7 и 8.”
Предлагаме да се създаде нова ал. 9 със следното съдържание:
„(9) Заемането на по-висока длъжност е основание за получаване на по-високо основно възнаграждение, а за учителя-методик и възпитателя-методик и за намаляване на преподавателската натовареност.”
Досегашната ал. 7 става ал. 10 и в нея цифрата „4” се заменя с „6”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания, колеги?
Госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми колеги, нашето предложение е в ал. 2 да се създадат нови точки 1 и 2:
„1. стажант-учител”
Чрез предвиждането на длъжност „стажант-учител” ние предлагаме да се уреди въпросът с практическата подготовка и подбора на учителите.
„2. млад учител”
Чрез длъжността „млад учител” смятаме за правилно чрез Закона да се засили вниманието към необходимостта от подкрепа за адаптирането и подготовката на младите учители в училище, като бихме приели и формулировката, която предлага и госпожа Маринска, ако около това има консенсус – младши учител.
Следващото ни предложение е: т. 1-3 да се преномерират и да станат 3-5.
Да бъде създадена т. 6: „учител-методист”. Чрез тази длъжност на учителя-методист да се определят правата и задълженията, пряко свързани с квалификацията на учителя, придобил длъжността, с ежедневно повишаване квалификацията на учителите на място в самия колектив и с качеството на учебния процес.
Това са нашите три предложения. По-голямата диференциация на длъжностите, които предлагаме в тези предложения, отразява реалността в момента в образованието и дава повече възможности за стимулиране на развитието на учителите. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
Заповядайте, доц. Михов.
ДОЦ. МИЛЕН МИХОВ: Госпожо Председател, госпожи и господа! Нашите предложения в този член са две: да бъде въведена като длъжност „учител – наставник”. Това е една идея и един проект, който, мисля, че и пилотно се прилага в някои училища в момента.
Второто предложение, в първото и второто изречение, ще го оттеглим, но бих искал да задам въпрос за последното изречение, което засяга ал. 4. По вносител то предвижда степените, присъдени в трудовоправните взаимоотношения – при прекратяване на тези взаимоотношения, да не се запазват.
Според нас едни права, придобити в трудовоправно отношение трябва да могат да бъдат запазвани от служителя и съответно при постъпване на друга работа те да бъдат отчитани и да бъдат ползвани от съответния служител, защото на практика се получава, че развивайки се на едно място в своето кариерно развитие и по една и друга причина – необходимост, смяна на работното място човекът губи права, които е придобил вследствие на служебното си изпълнение. Затова ние предлагаме в последното изречение: „Степените се запазват при прекратяване на трудовите правоотношения.”
Това са двете ни предложения. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Коджабашиева за становище на Министерството.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Има частично припокриване в предложенията, които са направени от госпожа Бойка Маринска и от господин Валери Жаблянов. Казвам частично, защото при господин Жаблянов има още една длъжност в кариерното развитие.
Това, което е предложено от госпожа Маринска, е в съответствие с Националната програма за развитие на средното образование 2006 – 2015 г. и е проведено последователно в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета – 2009 г., с изключение на въвеждането длъжността „учител методик” и „възпитател методик”.
При въвеждането на длъжностите възникна, бих казала, известно напрежение на учители по отношение въвеждането на длъжността „младши учител”. Разлика между „младши учител” и „учител” в момента има единствено по отношение на възможността, която се дава на младши учител да бъде класен ръководител. Възможност, защото има училища, в които това е невъзможно да се приложи, тъй като са малък брой учители, с малък брой паралелки. Заплатата на младши учител, на учител възпитател е една и съща, а в същото време въвеждането на учител методик не се случи, защото в момента функциите за организирането и провеждането на квалификационните дейности на институционално ниво се осъществяват от главния учител. Когато няма главен учител, а има заместник-директор по учебната дейност, тази дейност, свързана с квалификация, методическа подкрепа и насоченост се осъществява от съответния заместник-директор по учебната дейност. Въвеждането на длъжността „методик” ще създаде едно допълнително напрежение по отношение функционалната характеристика, която трябва да бъде дадена на всяка една от тези длъжности. Към момента Наредба 3 за нормите на преподавателска работа въвежда понятието „учител методик по чужд език” и „учител методик по професионална подготовка”, но те не са като резултат от кариерното развитие, а са въведени за професионална подготовка по Програма ФАР.
В същото време трябва да кажа, че въвеждането на длъжността „учител методик”, с предложението да бъде коригирана нормата на преподавателска работа, би създало напрежение например в детската градина, защото там няма как да се намали преподавателската натовареност. Тоест, за да обясня, детски учител има 30 астрономически часа минимална норма на задължителна работа в рамките на продължителността на работната седмица. Двете детски учителки се редуват в групите и няма как, ако аз съм едната детска учителка – да имам четири часа, вместо шестте на деня, и колежката ми да поеме останалото. Тоест трябва да се осигури обгрижването на децата, така щото то да не е във вреда и увреда на тяхното здраве и живот, така че нееднозначно може да бъде проведено.
Давам пример с детските учители, в същото време продължавам за учителите, които са в училищата. Въвеждането на длъжността „методик” изисква аз да осъществявам методическа подкрепа само по предмета, по който съм назначена да преподавам, тоест по който имам съответното висше образование, съответстващо на учебния предмет. В случая ще дам пример със себе си, за да не обидя някого. Аз съм учител по история. Мога да осъществявам методическа подкрепа на колеги историци. Но, ако в училището съм само аз учител по история, как и по какъв ред бих могла да бъда полезна на колегите си в други училища, когато аз съм в трудово правоотношение с моето училище? Как и по какъв ред би се компенсирало на училището това, че аз ще мога да работя в други училища и да бъда полезна на други учители по история в общината, да речем, а в същото време училището ще бъде ощетено от това, че аз съм с минимална норма – намалена, коригирана, редуцирана и трябва да има друг, който да взима часовете?
По отношение преносимостта на длъжностите. Госпожа Маринска предлага единствено за длъжностите на „учител” и „възпитател” преносимост, докато доц. Михов пък предлага преносимост на другите педагогически специалисти.
По отношение на учителските и възпитателските длъжности. Ако директорът на училището или детската градина има политика за подмладяване на педагогическия състав и кандидатстват учител, който има две години учителски стаж и учител, който има 10 12 години учителски стаж, но политиката и стратегията на развитие на училището или детската градина е подмладяване на състава, то директорът ще избере по-младия специалист. Не виждам логиката да има преносимост, когато става въпрос за длъжност. Давам като пример и държавната администрация. Ако аз съм главен експерт в една администрация, кандидатствам с конкурс в друга администрация, за мястото, което е обявено – мога да се явя, отговарям на изискванията и за длъжност „държавен експерт”, но ако съм преценила, че за мен е по-добре да отида в другата администрация, защото тя отговаря на моите интереси, мога да кандидатствам и за по-ниска длъжност „старши експерт”.
Това е аналогично и за прехвърлянето на степените, които са за педагогическите специалисти извън учител и възпитател, тъй като това са, да речем, психолози, логопеди, корепетитори, педагогически съветници, всички останали педагогически длъжности. Ако приемем преносимост за едните, то трябва да има преносимост и за другите. Лично аз не подкрепям идеята за пренасяне на степени и длъжности.
По отношение на „учител – наставник”. Наставничеството е доброволен процес на взаимно избиране на двама души. Един млад учител може да има нужда и да има дори двама наставници в училище. Единият, който да го подкрепя чисто методически по предмета, който преподава, другият да го въвежда административно в работата – как да работи с документацията, как да си организира първата родителска среща, какво прави Педагогическият съвет и така нататък.
Така че не виждам как с длъжност трябва да уредим въпроса за наставничеството в училище. Да, съгласена съм да подкрепим учителите – наставници. Има механизми през колективния трудов договор с допълнително възнаграждение това да се случва, но не смятам, че учител – наставник трябва да бъде длъжност, дори да го назначим може да не се породи потребност да наставлява някого.
По отношение на предложението стажант – учителите да влязат като длъжност в кариерното развитие, с аргумента, че това е адаптиране и подкрепа. Стажант – учителите, както ги разписа и както беше гласувано в предходното заседание, не са длъжност, те могат да бъдат студенти във висши училища, които придобиват съответната специалност и паралелно с това, едновременно с висшето образование и професионална квалификация, но могат да бъдат и лица, които да не са в училище, а просто да са решили да придобият професионална квалификация и след това да кандидатстват за заемане на учителска длъжност.
За учителя – методик, казах.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, идеята ни за създаване на нова т. 1 към ал. 2 е обвързана с другата ни идея за създаване на ал. 4: „Длъжността по ал. 2, т. 1 се заема от лицата по чл. 211, ал. 5...” – това са тези, които нямат педагогическа правоспособност и им се дава възможност в някакъв срок да придобият такава. След придобиване на съответната квалификация се назначават на длъжността „учител” или „възпитател”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Коджабашиева, заповядайте.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Текстовете, които преди малко приехме, казват, че аз мога да заема длъжността „учител” и без да имам професионална квалификация „учител”. Мога да я заема и без да имам висше образование, защото...
Да, има такава хипотеза и мога да дам конкретен пример. Професионалната гимназия по фризьорство няма в Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления такава специалност, която да обучава, а всъщност на пазара на труда ние имаме потребност от такива кадри. И в много от европейските държави точно това е и регулирана професия, тъй като е свързана с... (Реплика.)
Да, колкото и странно да е. Да, и маникюристите, и козметиците, и масажистите – всички те.
Госпожо Дамянова, извинявам се за отклонението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, учителска длъжност. Ние казваме, че учител по учебен предмет или модул от професионалната подготовка, както и специализираната подготовка, може да се заеме от лица със завършено висше образование по съответната специалност и без професионална квалификация „учител”.
Това означава, колеги, че ако искаме например професионалисти от IT-сектора да влязат в училище и да работят с учениците или изявени специалисти от бизнеса да ги привлечем – говорим за дуално обучение, хора с такъв голям опит и авторитет и ако ги назначим на „младши учител” нали разбирате, че е малко несериозно.
За тях става въпрос. Ние ги назначаваме на практика на „учител „
Да, те са изключение. Дадени са като изключение от закона – това са специалистите по професионална подготовка, по чужд език. Как ще искаме например да реализираме дуалното обучение, ако сложим тези ограничения, за които говорим?
Да, Вие предлагате всъщност, как да кажа, тези специалисти да бъдат назначени на „младши учител”.
Госпожа Коджабашиева.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Благодаря, госпожо Дамянова.
Това могат да бъдат специалисти с много висока квалификация и в същото време наистина инженери, IT-специалисти. И тъй като Законът им дава право да заемат длъжността, и те са правоспособни докато я заемат, но в същото време ние ги принуждаваме, едва ли не, да придобият и професионалната квалификация „учител”. Това е един от проблемите, които коментирахме
Алинея 5.
Същото се отнася и за ал. 6 по отношение на чуждия език, в който се дава право на лица с висше образование, без квалификация „учител” да преподава по чужд език, различен от английски, немски, френски, испански, италиански и руски, тоест по останалите екзотични, ако мога така да ги нарека, езици.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯАНОВА: Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Госпожо Дамянова, за яснота.
Още веднъж да попитам: даваме ли им възможност с чл. 211 тези висококвалифицирани специалисти да бъдат назначени като учител във всяко едно училище?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, в чл. 211, ал. 5, 6 и 7...
БОЙКА МАРИНСКА: Това са изключенията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да. И ал. 4 даже.
Казва се, че „учителска длъжност” – това е длъжността „учител”. На практика той може да израсне кариерно и до главен учител.
БОЙКА МАРИНСКА: Това са специалисти, които нямат педагогическа правоспособност, но имат висше образование по съответния предмет.
Добре, оттеглям....
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Така е уредено и в ЗНП към момента. По същия начин е уредено и в...
БОЙКА МАРИНСКА: Не, та той е решен проблемът.
Убедете ме, че не е така.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, ще искаме да привлечем и да правим дуално обучение. Когато кажем, че ще назначим тези специалисти с авторитети, които идват от бизнеса, ще ги назначим на „младши учител”?! Някои от тях са дори преподаватели във висши училища. Нали разбирате, че наистина е малко несериозно.
БОЙКА МАРИНСКА: Нали с чл. 211 даваме тази възможност за всички учители, които нямат педагогическа правоспособност, но са висококвалифицирани специалисти, влизат в училище и биват назначавани като учители без да има някакъв проблем.
Убедете ме, че не е така.
Вие така се възмущавате, че го оттеглям. Убедете ме в обратното, няма да го оттегля.
Просто чух реплика от Вашата група и затова питам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Маринска, кое оттегляте? Не разбрах?
БОЙКА МАРИНСКА: По т. 1.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението по т. 1.
БОЙКА МАРИНСКА: Да. И съответно по т. 2.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И т. 2, точно. Всъщност...
БОЙКА МАРИНСКА: По т. 2, ал. 4.
Алинея 5: „При постъпване на работа при друг работодател лицата, заемали към момента на прекратяване на трудовото правоотношение длъжността...” – това, което предлагаше и господин Михов, ако не се лъжа, да запазят преносимостта. Това, за което обясни госпожа Коджабашиева, нали така?
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Доц. Михов предлага за степените, които са за останалите длъжности.
На госпожа Маринска са само за учител и възпитател, а на доц. Михов са само за останалите извън учител и възпитател.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не, на госпожа Маринска са по ал. 2, т. 2 – старши учител и старши възпитател.
БОЙКА МАРИНСКА: Да, значи аз запазвам, не го оттеглям.
По т. 3 досегашните... Ами те са в резултат, ако бяха настъпили другите промени.
Нова ал. 9: „(9) Заемането на по-висока длъжност е основание за получаване на по-високо основно възнаграждение, а за учителя методик и възпитателя методик – и за намаляване на преподавателската натовареност.”
Но тъй като аз оттеглих, поправете ме, ако греша, по чл. 225, т. 1 и т. 2 – това също.
Всички останали надолу са в резултат на...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност остава само ал. 5 – за преносимостта.
БОЙКА МАРИНСКА: Да.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще помоля госпожа Коджабашиева още веднъж да обясни би ли създало и – ако „да”, какви проблеми, приемането на този текст и съответно на доц. Михов за степените, защото ми се стори, че тук малко не стана ясно?
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Говорим за преносимостта на длъжности и степени.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, при постъпване. Ако аз примерно в 119-то училище съм била учител или старши учител и трябва да кандидатствам в 125-то също, трябва да бъда назначена на длъжността отново „старши учител”. Нямат право да ме назначат на длъжността „учител”.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Благодаря.
По смисъла на Кодекса на труда изискванията за заемане на длъжността се определят от работодателя. Ако работодателят – директор на 125-то училище, е решил да подмлади състава си и се явим заедно с Вас, то той ще предпочете Вас, а не мен. Тоест смисълът е такъв, че той ще постави изисквания за заемане на длъжност „учител”, а не на „старши учител”. И ако се явя аз сама – една-единствена, и съм „старши учител”, няколко пъти подред „старши учител” предвид стажа ми, аз ще заема длъжността „учител”, както е обявена, а впоследствие вече ще бъда преназначена, защото отговарям на изискванията за длъжност „старши учител”. Така че нормата може да бъде спазена при определени условия, но ако се запише категорично, това означава, че ще ограничим правото донякъде... (Реплика: „Че не може да я заемеш.”)
Че не мога да я заема.
Ако е „учител” не би следвало да ме избере мен директорът.
Но впоследствие той може да ме преназначи от длъжност „учител” на длъжност „старши учител”, когато си подам съответното заявление и докажа, че отговарям на необходимите условия. Към момента е само стаж, но това, което трябва да бъде направено, е, да имам и съответната квалификация, резултати от атестиране и така нататък.
Ако има „учител” и „старши учител”, той ще избере учителят и аз отпадам. Може да има и „главен”, който ще отпадне. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако мога и аз да внеса малко яснота.
Проблемът, колеги, идва от това, че по настояване на социалните партньори записахме учителските и възпитателските длъжности като длъжности, а не като степени. Ако те са като степени, тогава – госпожа Коджабашиева да ме поправи, ако греша, но тогава имаме възможност за такава преносимост. Нали така? Защото те са степени. Но когато са длъжност, пак казвам, това беше по тяхно настояване, имаше доста дебати в предишния наш мандат, когато изобщо въвеждахме кариерното развитие – много силно беше настояването да бъдат длъжности, но на практика, въвеждайки го като длъжност ние изпадаме ето в тази ситуация, в която не може да има преносимост, защото тогава един човек, който е главен учител, на практика не може да кандидатства за място, обявено за учител, което е абсолютно дискриминиращо и доста ограничаваща учителите норма. Това е, ако консенсусно вземам решение, да станат степени – това е друга тема. Но пак казвам: настояването е много силно особено от синдикатите – учителските и възпитателските длъжности да бъдат длъжности, а не да бъдат степени.
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Извинявайте, не мисля, че въпросът е неразрешим. Той отдавна е разрешен в армията, където се прави разлика между званието и заеманата длъжност.
Мисля, че ако се потърси някаква аналогия, може да се разреши въпросът, защото тук става въпрос за следното. Ако това е длъжност, то хората, които са я придобили в резултат на преквалификация, получаване на допълнителни знания, учителски стаж и, да кажем, усърдие в професията е напълно нормално да не искат да се разделят с нея, защото тя отразява цялото им професионално, кариерно развитие и биографията и го възприемат едва ли не като понижение при преминаване, да кажем, по необходимост, както Вие казвате, на длъжност за „млад учител”.
Затова може би е добре, сигурно може да се намери вариант с някакви текстове, длъжността да няма отношение в някои конкретни случаи. Да се запазва длъжността, но може да се заеме място за млад учител, като се запази длъжността и да се явите на конкурса с тази длъжност.
Струва ми се, че трябва по някакъв начин да се направи тази разлика. Оттук идват на партньорите от синдикатите и възраженията, поне доколкото аз съм провеждал срещи и съм останал с някакво впечатление от този казус.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря
Госпожа Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Доколкото разбирам госпожа Коджабашиева предлага това кариерно развитие да се отразява при назначаване на следваща длъжност и да има предимство лицето, което е достигнало вече такъв етап – старши или главен учител, да има предимство пред другите кандидати.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Не. Извинявайте, че Ви прекъсвам, госпожо Йорданова. Вие като директор сте обявили свободно работно място за учител по химия, аз съм старши учител и кандидатствам – нямате друг кандидат, условието да ме приемете поради липсата на друг кандидат и след като ме назначите и аз докажа, че отговарям на условията за старши учител, с допълнително споразумение към трудовия договор да ме преназначите на другата длъжност, ако това го позволява и бюджетът на училището, защото знаете, че са обвързани с финансови средства. Пак казвам, това трябва да се проследи през бюджета на училището.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз предлагам да преминем към гласуване и ако до другата седмица госпожа Йорданова и госпожа Коджабашиева измислят някакъв текст, който да ни предложат и да е кратко решаване на проблема, ние ще се върнем, за да го прегласуваме. Очевидно е, че в момента не можем да измислим такъв вариант.
Преминаваме към гласуване като уговорката е, ако нашите референти, заедно с госпожа Коджабашиева – от Министерството на образованието, намерят някакъв вариант, който да реши проблема, след това ще се върнем да прегласуваме, така че да го уточним. Така или иначе няма как да избягаме от учителските длъжности.
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Едно предложение – ако, разбира се, госпожа Коджабашиева поеме този ангажимент, нека колеги от Комисията, които имат идеи с конкретни текстове, да ги предложат.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, аз моля оттук нататък, когато се разберем за подобно нещо, ако някой от колегите има някаква идея, да я подаде в случая към госпожа Йорданова, госпожа Белчева или госпожа Коджабашиева, така че да сме по-оперативни. Срокът е до следващия вторник.
Преминаваме към гласуване.
Госпожа Маринска оттегли своето предложение с изключение на ал. 5. Нали така, госпожо Маринска? (Реплика от народния представител Бойка Маринска.) Значи оттегляте предложението.
Доцент Михов?
МИЛЕН МИХОВ: Аз оттеглих първите две изречения в ал. 4.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов оттегли първите две изречения на ал. 4, остава „Степените се запазват при прекратяване на трудовото правоотношение.”.
МИЛЕН МИХОВ: Да. И за учител-наставник. Мисля, че е добре да я има тази длъжност, защото осъществяването на такава наставническа дейност е свързана с възнаграждение, със заплащане.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Доцент Михов запазва своето предложение по ал. 2, а по ал. 4 запазва само последното изречение, а именно „Степените се запазват при прекратяване на трудовото правоотношение.”.
На колегите Жаблянов и група се запазва.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители в неговата неоттеглена част.
За – 4, против – ....., въздържали се – 9.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – 3, против – 8, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 225.
За – 9, против – 1, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя.
Преминаваме към чл. 226.
Имаме постъпили писмени предложения от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Процедурно предложение. Първо, да определим края на работния ден на Комисията за днес.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако искате да приключа с обявяването на предложенията за стенограмата и тогава, за да се върнем след почивката да разясним предложенията, които са постъпили.
Има постъпили предложения към чл. 226 от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, от народния представител Борислав Великов и група, от народния представител Милен Михов и група, от народния представител Ирена Коцева и група, от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Почивка – до 15,00 ч.


(След почивката.)


ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Колеги, да продължим нашата работа.
По чл. 226 са постъпили много писмени предложения. Те бяха изброени от председателя на Комисията.
Имате думата за изказвания.
Очакваме вносителите да аргументират направените писмени предложения.
Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, в чл. 226, ал. 2 предлагаме след думата „атестирането” да се добавят думите „на
педагогическите специалисти, с изключение на директорите” и след тях се поставя запетая, а след думата „работодателя” се добавят думите „съгласувано с педагогическия съвет” и след тях се поставя запетая.
Промяната в ал. 3: „запетаята след думите „педагогическия съвет” се заменя със съюза „и”, а текстът след думата „орган” се заличава.
Създава се ново изречение към ал. 3: „Поне един от членовете на комисията трябва да е външен за съответната институция.”
Създава се нова ал. 5:
„(5) При получаване на най-ниската оценка от атестирането работодателят заедно с атестационната комисия:
1. правят анализ на причините, довели до ниската оценка; изработват план за методическо и организационно подпомагане на педагогическия специалист; определят учител-методик, който да осъществя методическата и организационна подкрепа; представят в регионалното управление на образованието в едномесечен срок от провеждането на атестирането документите по т. 1, 2 и 3.”
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) В случаите по ал. 5 в едногодишен срок се извършва повторна атестация на педагогическия специалист. Ако при повторната атестация педагогическият специалист отново получи най-ниската оценка, той се освобождава от длъжност при условията на чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.”
5. Създават се ал. 7, 8 и 9 със следното съдържание:
„(7) Процедурата по ал. 5 може да се прилага спрямо педагогическия специалист само еднократно.
(8) Действията по ал. 5 по преценка на работодателя могат се предприемат и в случаите на получена оценка от атестацията с една степен по-висока от най-ниската.
(9) Редът за назначаване на комисията по ал. 2, скалата на оценяване, критериите и процедурата за атестиране се определят в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.”
Мога да предложа на Вашето внимание и предложението на Борислав Великов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: „В чл. 226 да се направят следните изменения и допълнения:
1. Да се създаде нова ал. 3:
„(3) Редът за назначаване на комисията по ал. 2, скалата на оценяване, критериите и процедурата за атестиране на директорите се определят в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.”
То съвпада с моето! (Смях, реплики и оживление.)
Следващите ли са по-различни? Я, да видим!
„Досегашната ал. 3 да стане ал. 4 и да се измени така:
„(4) В състава на атестационната комисия задължително се включват представители на Обществения съвет, на педагогическия съвет и на финансиращия орган.”
Досегашната ал. 4 става ал. 5.
Създават се ал. 6 и 7:
„(6) При получена най-ниска оценка от атестирането работодателят:
1. прави анализ на причините довели до ниската оценка, съвместно с комисията по ал. 2;” и така нататък.
Всичко е едно към едно като моето. (Реплики.)
То до края е така. Заедно с предлаганата нова ал. 8. Съвпадат.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова има забележка.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Има разлика в двете предложения, защото Вие предлагате процедурата за атестиране на директорите да се изнесе в отделен текст – предложение за нов чл. 227, и там има разлика в сроковете, в които се извършва атестирането на педагогическите специалисти, атестирането на директорите, състава на комисията е различен.
Може би, госпожо Председател, това предложение трябва да се разглежда тук, съвместно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Маринска, ще ни представите ли Вашето предложение за нов чл. 227 – за директорите?
БОЙКА МАРИНСКА: „Чл. 227. (1) Атестирането на директорите е процес на оценяване на съответствието на дейността им с професионалния профил и със стратегията за развитие на детската градина или на училището, както и на управленската им компетентност.
(2) Атестирането на директорите се извършва на всеки четири години от комисия, назначена от работодателя.
(3) В атестационната комисия задължително участват родители от обществения съвет на детската градина или училището. Ако работодателят е различен от финансиращия орган, в комисията се включва и представител на финансиращия орган. В комисията не може да участват лица, спрямо които директорът изпълнява правомощията на работодател.
(4) В случай че при атестацията е получена оценка, която е с една степен по-висока от най-ниската оценка, в двугодишен срок се извършва повторна атестация на директора.
(5) При получена най-ниска оценка от атестирането лицето се освобождава от длъжност при условията на чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.
(6) Редът за назначаване на комисията по ал. 2, скалата на оценяване, критериите и процедурата за атестиране на директорите се определят в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доколкото виждам предложението на доц. Михов е подобно, на госпожа Коцева и група – също, в едната си част се припокриват.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо Председател, само една техническа... „При получена оценка от атестирането, която предхожда най-ниската оценка”. Не може да предхожда най-ниската.
ИРЕНА КОЦЕВА: Може.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Е, не може.Трябва да е следваща най-ниската. Това само да променим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това е техническа... Най-ниската не може да е – която предхожда, се има предвид тази, която е преди най-ниската оценка.
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Искам да кажа няколко изречения по нашето предложение. То се различава в тази част, че според разбирането ни процеса за атестиране на учителите и на ръководните кадри в системата не може да бъде един и същ и не може да важат едни и същи правила. Считаме, че критериите за оценка са различни.
Предлагаме в чл. 226 да се създаде нова алинея, а останалите да се преномерират – „На атестиране подлежат директорите и заместник-директорите на училищата, детските градини и извънучилищните центрове”.
Още нещо. Предлагаме в чл. 226, ал. 4 думите „най-ниска оценка”, което очевидно поражда неразбиране какво точно означава, да се заменят с думите „незадоволителна оценка”.
Освен това предложението ни за атестиране на директорите и заместник-директорите е да става на пет години.
Аз искам да обърна внимание върху едно обстоятелство – и сега в държавната администрация се извършва редовна атестация на служителите. Може би е добре да се погледне какви са резултатите от тази атестация и каква е връзката между атестацията, качеството и оценката на работата в държавната администрация. Не смятам, че има пряка корелация. Често пъти атестацията се използва за други цели. В текста, който в момента предлагаме, както е по вносител, в чл. 226 има редица празноти.
В ал. 3 – какво представлява атестационната комисия? Казано е кои се включват задължително, но не е казано от кого е съставена.
Финансиращият орган. Според смисъла на закона ли финансиращия орган? Кой е този финансиращ орган? Общината ли в случая става финансиращия орган в зависимост от училището, министерството или кой?
Синдикални работодателски организации, както казах, сан докуз. Колко работодателски, колко синдикални и кои? Нали си представяте като тръгне да се формира една такава комисия какво ще настане.
Нашето предложение е първо да се замени общественият съвет, който по смисъла на този закон трябва да бъде създаден и ми се струва, че ще минат години преди да се утвърди тази институция – да се замени с училищното настоятелство. Така или иначе в момента имаме настоятелство. Това е като бележки и мотивация до момента на нашето предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Жаблянов, във всяко едно училище учителите членуват в съответната синдикална организация. Тя може да е една, две, три. Различни учители членуват в различни синдикални организации.
Работодателска организация – съответният директор също е член, но там имаме две работодателски организации, нямаме безброй много.
По отношение на участието на настоятелството. Първо, настоятелството е една неправителствена организация. Тя е регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Не във всяко училище към момента имаме училищно настоятелство. Да не говорим, че имаме настоятелства, в които, първо, че членува директорът. Второ, имаме настоятелства, в които членовете на настоятелството отдавна не са родители към това училище и имат съвсем други функции. (Реплики.) Да, има спонсори.
Общественият съвет е легитимен орган, в който е представена общината, казано е по-нататък кой, родителите на училището, които са избрани легитимно, чрез избор и форматът е различен. (Реплики.) Настоятелството е една неправителствена организация, която в повечето случаи е създадена с една цел. Редица от настоятелствата отдавна вече са забравили останалите функции, които им се вменяват от закона и няма как да включим, пак казвам, една неправителствена организация. Защо ще включим настоятелството, а няма да включим някаква друга неправителствена организация, с която работи училището, например?
Това е нашият мотив да изключим специално от атестацията настоятелството и да предложим обществения съвет като такава организация. Разбира се, че няма как да стане веднага във всички училища и детски градини да имаме обществени съвети, това ще е процес. Нали не си представяте, че още утре, с приемането на Закона, няма да започнем да атестираме абсолютно всички учители и директори?
Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Ако започне да функционира ефективно общественият съвет, гарантирам Ви, че настоятелството ще се превърне в излишен орган.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Общественият съвет, както е предвиден от какви професионални позиции, критерии или компетентности ще атестира директора на училището, който в другия член обяснихме как се назначава? От какви критерии ще го атестират? (Реплики.) От никакви, от същите.
Поставям съвсем сериозно въпроса за целия процес на атестирането и въвеждането му по този начин в училище.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Веднага Ви отговарям.
Първо, тук имаме представител на обществения съвет.
Родителите отдавна са направили атестациите на директорите и учителите на съответните училища. Като гледаме за първи клас кои училища във всеки един град са предпочитани от родителите, по-голяма атестация от тази – здраве му кажи. Това е атестация на родителите. Самият факт, че учителите предпочитат да запишат децата си на всяка цена в едно училище и по никакъв начин не искат да го запишат в друго, е достатъчно ясен показател. Родителите са потребителите на образованието. Те имат поглед върху това. Защо да нямат отношение към управлението на дадено училище? Да, техният глас няма да има такава тежест като на всички останали, но в крайна сметка изборът, който правят родителите, е достатъчно показателен за работата, която се случва в едно училище. Това е публичност и прозрачност в крайна степен на системата и аз не мога да разбера защо бягаме от това? Има много родители, които казват: „Ето този директор злоупотребява с делегирания бюджет” или „Харчи парите за едно, а не осигурява необходимите условия за нормален образователен процес”.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Извинявайте, ако става дума за бюджета, има други органи. Атестирането не може да бъде насочено към този въпрос. То е процедура относно професионалната пригодност на съответните длъжности, които се заемат. (Реплики.) За какво е атестирането тогава? Какво показва атестирането? „На дейността на педагогическите специалисти с професионалния им профил, в съответствие с дейността”. Това ли оценяваме?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Жаблянов, има голяма разлика между оценяване на съответствието на дейността на педагогическите специалисти и пригодността им. Това са две различни неща. Пригодността на един човек се оценява на конкурса, когато той се назначава за дадената длъжност, а управлението на бюджета е част от дейността на директора и е свързана с неговите управленски качества.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Призовавам да се помисли, защото, както е формулиран чл. 226 и е замислено атестирането, без да се разграничат кадрите, към които то ще се прилага, без да има ясни критерии, без да е ясно как ще се състави тази комисия и кой ще провежда атестирането, трябва да Ви кажа, че ще стане...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо Председател, аз правя процедура за прекратяване на разискванията и за гласуване.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Дукова, все още не сме провели дебат по въпроса – Министерството не се е изказало, нито се представиха становищата на колегите, които са вносители. Нека да не бързаме. Въпросът наистина е важен. Повдига се като тема, така че има текстове, по които дебатите са излишни – такива текстове, които са обвързани с предходни наши гласувания. Като председател, аз бих Ви подкрепила там за прекратяване на дебата, но в случая наистина разискваме важен въпрос и има различни предложения от колеги. Мисля че трябва да се съсредоточим и да намерим най-доброто решение.
Госпожа Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Предложението на господин Жаблянов е нещото, което предизвиква моите разсъждения.
Понеже ставаше дума за състава на атестационната комисия аз Ви приканвам да погледнете предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители по т. 1 по отношение на състава и че този състав ще бъде определен в Държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.
Това, което ме кара сериозно да се замисля, е отсъствието на учителите във Вашето предложение за атестация. Вие смятате, че учителите, техният труд, това съответствие на дейността им с професионалния профил не следва да бъдат атестирани на всеки четири години. Така ли да разбираме Вашето предложение?
Надявам се с много конкретни аргументи да мотивирате виждането си: защо не следва дейността на учителите да бъде подлагана на атестиране?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Вижте, дейността на учителите в процеса на обучението носи често пъти изключително индивидуален подход. Тук стана дума преди малко за родителите и за записването в училище. Дейността се оценява и през резултатите от учителската дейност. Ако имаме един учител, който има добри резултати с учениците в класа си, които имат обективни показатели – могат да бъдат измерени, успеваемост в следващи степени на образование и така нататък, а в същото време получи незадоволителна оценка на атестацията, кое е вярното? (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Дукова.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Вижте, става дума за едно, според нас, едно излишно бюрократизиране, от което няма да получим нито информация, нито стимул за развитие на учителите. Нищо няма да получим.
Ще има един непрекъснат процес на комисии, на съвети, на писане на бумаги, на хартии, на какво ли не. Накрая резултатът ще бъде нула на квадрат, който ще се получи.
Единственият смисъл за атестиране, разбира се, има за ръководните кадри, но там трябва да има съвсем ясни критерии от каква позиция да бъдат оценявани директорите и заместник-директорите на училища. Там става вече въпрос за друг вид труд, за което стана дума преди малко. Той е мениджърски труд и там има как да бъде оценен, включително за бюджетите, за което стана дума, и управление, и така нататък. Но това е съвършено различно от преподавателската дейност.
Иначе какво оценяваме – два вида дейност с какви критерии? Учителят оценяваме как преподава предмета „География” и материала по него, оценява ме и директора как ръководи училището – в един и същи атестационен процес?! Не изглежда убедително.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Дукова!
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз бих приела, госпожо Председател, част от аргументите на господин Жаблянов, само питам за моя въпрос за оценката – защо настоятелството или общественият съвет, той ми казва „все едно”. Това ме води до следните разсъждения. Той каза, че трябва само ръководните кадри да се оценяват с лайтмотива, че ръководните кадри решават всичко. Това е една стара философия, която на мен никак не ми допада и никак не ми харесва. Ако това, и не само критерий за оценка за учителите – първо, ако оценявахме само ръководните кадри (реплика на народния представител Валери Жаблянов), аз не Ви прекъсвах, господин Жаблянов – ако само ръководните кадри оценяваме, това е дискриминационна практика парекселанс.
Защо Вие ми казвате, че учителят трябва да бъде недосегаем и той може да има прекрасни резултати по история или по география, и, видите ли, успеваемостта и неговата реализация е тази, която го прави най-добрият учител? Просто не е така. Просто не е така! Това Ви дистанцира във времето, пространството и мястото на училището и оценката към днешна дата.
Аз ще Ви кажа – ако това ще подобри качеството на работата в училище, ако това ще подобри базиса и надстройката на работата в тази сфера, в педагогическата област, ако това ще подобри неговата квалификация, ако това ще подобри начина му дори той да бъде финансиран да получи по-добра заплата при една по-добра атестация, какво лошо има в това? Много зависи...
РЕПЛИКА: От мотивацията.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Да, мотивацията му, за да бъде по-добър, да бъде по-квалифициран, да бъде по-резултативен, работата му с родителите, работата с децата.
Вие, парекселанс, приемате учителя като преподавател – кройката, рамката, той влиза, преподава, получава резултати и си излиза. Дефиницията за учителската професия е твърде широка и твърде пространна. В този смисъл и разликата между Обществения съвет и хората, участващи в него, е много различна от настоятелството. Госпожа Дамянова много съществено Ви го обясни.
В Обществения съвет влизат полифункционални органи, които са съмишленици, партньори – базисни партньори, бих казала, хора, участващи в процеса. Това е много важно и много различно.
Аз наистина Ви моля – ако сте обективен докрай, ще разберете, че и едните, и другите трябва да подлежат на такава атестация. Щом това ще бъде равнопоставеност и щом това ще бъде съотнесено към системата за качествена настройка в нея. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринова.
Господин Жаблянов, има още една реплика към Вас, след това ще Ви дам думата за дуплика, след това доц. Михов за изказване.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Господин Жаблянов, казахте, че могат да бъдат измерени резултатите, постиженията на учениците. Да, затова има диференцирано заплащане за постигнати резултати от труда. Същевременно измерването на резултатите, външното оценяване се провежда на завършен етап. В рамките на тези три или четири години на етап има различни преподаватели, които влизат в една и съща паралелка. В този смисъл се оценяват постигнатите резултати на базата на извършената дейност от различни преподаватели по един и същи учебен предмет. Това че искате да избягате от атестацията на учителите, на практика ме кара сериозно да се замисля как Вие виждате като механизъм повишаване на качеството на образованието? Какво друго предвиждате Вие? Защото трябва да има в крайна сметка някакъв критерий, механизъм, по който учителите периодично да се оценяват, да бъдат и стимулирани по този начин за постигнатите високи резултати на базата на висока оценка от тази атестация. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин Жаблянов, Вие казвате за резултатите. Ако ме слушате, само искам да Ви кажа.
Резултатите в една езикова гимназия на един учител – познавате София, 70-то училище преобладаващо е от деца с нисък социален статус, не можем да съдим учителя по тези резултати. Учителят влага еднаква енергия, еднаква квалификация, еднакви умения. Резултатите безспорно ще бъдат различни. Така че това не може да бъде само и единствен, и обективен критерий за оценката на учителя. Това просто само исках да добавя към аргументите.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте за дуплика, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Искам само да внеса едно уточнение, може и да е шеговито.
Истинската реплика на Йосиф Сталин е: „Кадрите решават всичко”, а не ръководните кадри. Слушайте, когато се говори, нещата трябва да са точни.
Второ, според неговия съратник Никита Хрушчов – той никога не е произнасят тази реплика, а това изрично е споменато в книгата му: „Хора, години и власт”, три тома са – книгата е хубава, съветвам Ви – мемоарите на Хрушчов Благодаря за корекциите, нещата трябва да са точни.
Трето, в момента тук съм отворил законопроекта на чл. 264, където се описва как се съставя Общественият съвет, понеже всички говорим за него, хайде да го погледнем и да видим кой ще оценява директорите.
Представителите на родителите се излъчват от събрание на родителите, свикано от директора на училището. Какъв характер има това събрание? На кои родители – на всички ученици ли? На кои родители? Кои са се събрали там и каква легитимност, понеже стана въпрос за представителност на органа – каква представителност има това събрание, за да излъчи онези там трима, които ще отидат да напишат оценка на директора и на учителите? Каква представителност има? Да не говорим, че това събрание на родителите в едни училища ще има един качествен състав, в други училища – заради децата, ще има съвършено друг качествен състав. Защото ако отидем в 67-о училище, качественият състав на родителското събрание ще бъде един и в Професионалната гимназия по електроника в кв. „Изток”, качественият състав на родителите ще бъде друг. По учениците, които са влезли там. Ако трябва да бъдем точни!
За мен това са обективни обществени различия. Ако ние за това не си отваряме очите, можем да разсъждаваме за Обществения съвет като една идеална структура, в която влизат хора с еднакви възможности, с еднакви качества и с еднаква подготовка в цяла България, но няма да е така.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Не получих никакъв отговор на въпросите, които поставих.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Явно няма.
Колеги, и аз ще си позволя само едно изречение. В крайна сметка всички родители, да не забравяме това, са наши избиратели, които са ни гласували да дойдем, да станем тук народни представители и да вземаме решения, и то важни, и да правим закони. Значи тогава те са качествени, а сега им казваме – не, не са качествени. Това е несериозно! Съжалявам, че ще го кажа, но това наистина е обида към българските родители. Ако ние искаме те да бъдат приобщени към образованието, да имат друго отношение към училището, да бъдат съпричастни към това, което се случва, да уважават учителя – това, което записахме като препоръчителен, пожелателен текст в предишния член, ние трябва наистина да ги приобщим, защото родителството е отговорност.
Това не означава, че когато детето ти е в училището или в детската градина, ти трябва безотговорно да го хвърлиш там и да го зарежеш и учителите да носят отговорност за всичко. Родителите също имат отношение, трябва да имат такова и наистина трябва да участват в живота на училището. Това е приобщаването. Няма как да искаме добро отношение на родителите към училището, ако не ги включим. Пак казвам, нека да имаме малко повече доверие – тези родители са и наши избиратели. Ако казвате, че не са качествени, това е, как да кажа, вече наистина е една интерпретация, която е много сериозна, обвинения спрямо тях.
Доцент Михов!
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо Председател, ние също имаме определени резерви към обществените съвети не толкова като идея, колкото като реализация и преди всичко силното присъствие на местната власт в тези обществени съвети.
Но тук темата е друга, тук е въпросът за атестирането на педагогическия състав и аз трябва да декларирам, че ние подкрепяме тази идея за атестиране. Смятам, че тя е едно от достойнствата на този закон, че тази идея именно гарантира една процедура за периодично отчитане развитието на всеки учител. В този смисъл ние сме направили съответните предложения за промени в чл. 226, които имат за цел в законова норма да бъдат регламентирани основните моменти за тази процедура, давайки си сметка, че тази процедура е много важна, тя трябва да бъде законово регламентирана в значителната си част, в основната си част, което да предотврати всякакви опити или по-точно възможности – поправям се, тя да бъде изкривена при нейното прилагане в друга посока.
Доколкото виждам, нашите идеи се споделят и от други вносители. Мисля, че трябва да подкрепим тази идея, този принцип в Закона и да потърсим именно такова едно по-добро законово регламентиране на процедурите, тъй като те са изключително важни.
Аз мисля, че голяма част от българските учители нямат основание да се страхуват от такава атестация. Напротив, тя е в полза на българските учители, защото именно ще даде възможност по достойнство да бъдат оценени техния труд, тяхното развитие, тяхната – можем да кажем – обществена дейност, тъй като в известен смисъл учителската длъжност е и обществена.
В този смисъл апелирам да подкрепим и принципа, и направените предложения както от нашата група, така и от други народни представители в тази посока – да се разпишат по-подробно основните моменти в процедурата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания, колеги?
Становище на Министерството на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Ще продължа в духа на това, което беше казано преди малко от народния представител Милен Михов, че в крайна сметка това е в интерес на развитието на цялата образователна система и по-скоро би било добра крачка в повишаване квалификацията на българския учител и качеството на нашето образование и не би трябвало да се възприема като заплаха към българския учител.
Аз мога да кажа, че имаме различни практики – европейски и световни, в които дори учителите не са на постоянни трудови договори, а напротив – те са на срочни трудови договори и обществената оценка на техния труд е оценка, която се дава ежегодно.
В тази посока изцяло подкрепяме философията, заложена в Закона. Различните предложения са изключително близки, така че смятаме, че можем само да усъвършенстваме процедурите, още повече нашата отговорност в разработването на държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и педагогическите специалисти е свързана и с процедурата по атестирането.
В този дух обаче и следейки дискусията, аз имам едно предложение, свързано с редакция на текста и в духа на това, което се чу от различните народни представители. Говорим за усъвършенствания текст на народния представител Ирена Коцева, който е събирателен и от другите.
Промяната в ал. 3 – „съставът на атестационната комисия, която задължително включва представители на” – тук нашето предложение е: „на родители от Обществения съвет”. Аргументите затова са, първо, че наистина родителите са участници в процеса и за нас е важно в Обществения съвет да се знае кои представители от Обществения съвет влизат в тази атестационна комисия, още повече когато говорим за атестиране на учителите, в състава на Обществения съвет влизат и представители на финансиращия орган. А представителите на финансиращия орган нито имат компетентностите, нито имат наблюдение върху работата на учителите. Затова за нас е важно родителите да бъдат изведени тук като родителите – представители на Обществения съвет.
Има представители на финансиращия орган задължително.
Тук не са предвидени представители на регионалните инспекторати и регионалните управления по образование. Въпреки че това е институция, която имат пряко отношение към работата на учителите и на директора, но вероятно вносителят е имал предвид промяната и предложението, което е направено във връзка с обстоятелството, че в регионалните управления по образование се представят всъщност документите по атестиране. За нас обаче този текст не е разгърнат добре, защото не знаем каква е логиката на това: „само за информация”, или има друг мотив за представянето им.
За нас е важно тук, в Закона, въпреки че стандартът ще доразвие процедурата, да бъде изписано, че ако се има предвид изключително важната роля на регионалните управления по образование за подобряване работата на учителите и на директорите, тук да бъде изписано, че това представяне е с цел оказване на методическа помощ, съответно на учителите или на директорите на съответните училища или детски градини.
С тези две редакции и естествено с голямата ни отговорност по разписването на стандарта, мисля, че би станало малко по-ясно за всички и процедурата би била по-изчистена.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева.
Ако ми позволите, ще направя процедурно предложение за отлагане на гласуването на чл. 226, тъй като имаме наистина от няколко парламентарни групи на пръв поглед идентични, сходни текстове, но тук-там има разлики, с молба експертите на Комисията, съгласувано с госпожа Коджабашиева, да ни предложат общ текст – да видим кое-къде се припокрива, къде не се припокрива, и на следващо заседание – всъщност това няма да е утре, защото няма да имаме възможност, но следващия вторник съответно тогава да гласуваме този изчистен текст. Госпожа Маринска предлага и разделяне, което също трябва да се огледа от всички страни доколко е възможно и как ще работи, и тогава да гласуваме текста, защото така наистина аз самата също се обърквам – кой точно текст къде да сложим, така че наистина да направим една изчистена процедура.
Госпожа Дукова!
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо Дамянова, в контекста на Вашите мисли, ще Ви помоля да се преосмисли участието на синдикалните и работодателските организации. Ще кажа защо. Не ги неглижирам по никакъв начин. Но те са също от учители, които по един или друг начин участват в процеса.
Второ, съществува и следният казус. Аз никога не съм била член на работодателска организация. Коя работодателска организация ще ме атестира мен? В тази връзка наистина смятам това да се преосмисли като участие. Те участват в целия процес – в колективните трудови договори, имат специфика на работа в училище, но да участват в този процес на атестиране на директори и на учители, смятам, че някак си всеки синдикат ще защитава, да речем, своя член и този казус. А ако не си член? Има учители и директори, като мен, например, които никога не са били членове на такава синдикална организация. В този смисъл смятам да помислим върху въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев!
СТОЯН МИРЧЕВ: Госпожо Председател, благодаря Ви за думата.
Така, като слушам как върви разговорът, от госпожа Кастрева разбрахме, че финансиращият орган не е хубаво да участва, тъй като не е ясно дали ще има компетенции. Тук говорим и за синдикалните организации. Добре, ако аз съм родител и съм член на такава организация, а детето ми е вътре – какво, нямам право да участвам ли?
Член съм на синдикална организация, примерно, но детето ми е в училището.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Нещо бъркаш.
СТОЯН МИРЧЕВ: Добре, детето ми не може да бъде в това училище ли?
СТОЯН МИРЧЕВ: Детето ми може да е записано в това училище, може – в този случай аз родител ли съм или съм представител? В смисъл – мога ли да участвам в обществения съвет, или не мога?
РЕПЛИКА: Можеш.
СТОЯН МИРЧЕВ: И ще един въпрос за тези обществени съвети – само още едно изречение за позицията ми.
Аз съм човек, завършил висше образование, но да си призная в училище винаги съм бил много слаб по химия. Представяте ли си ако съм част от такъв обществен съвет като родител към едно училище и трябва да атестирам учителя по химия?! Аз, който нищо не разбирам от химия, как ще го атестирам?
РЕПЛИКА: Законодателят ти дава...
СТОЯН МИРЧЕВ: Не, това ми се струва несериозно. Има населени места, където хората...
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: ...нямат отношение към това какво се случва с техните деца в училище?! Това е...
Госпожо Маринска!
БОЙКА МАРИНСКА: Аз подкрепям госпожа Дукова, защото с нея изговорихме този текст. Искам всички да вземете под внимание следния факт. Синдикалист, който атестира учител, който не е член на синдикалната организация. Нали си представяте каква оценка може да му пише и с каква цел?! Само след няколко месеца няма да има учител, който да не членува в синдикалната организация. Аз мисля, че участието на синдикатите в атестационната комисия е с такава цел.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Захариева!
Синдикалните и работодателски организации участват във всички процеси. Ето, тук са госпожа Кастрева и госпожа Коджабашиева и ще Ви кажат – когато има отраслов съвет в Министерството, на този отраслов съвет винаги са се обсъждали и ще продължат да се обсъждат въпроси, които нямат отношение само към правомощията на отрасловия съвет. Когато говорим за процедура на публичност и прозрачност, аз лично нямам притеснение от това те да участват там. Това, което госпожа Маринска каза, ако един учител, примерно, членува в „Подкрепа”, а не в КНСБ, или обратно, съответно представителят на съответната синдикална организация как би реагирал спрямо този учител и това няма ли да доведе след себе си след това едно прехвърляне, как да кажа, от една синдикална организация към друга или от една работодателска организация към друга, така че е въпрос на публичност и прозрачност.
Между другото, към колегите от БСП, които си притесняват от атестацията – в момента ежегодно учителите на практика се атестират от една комисия по отношение на диференцираното заплащане. Знаете ли това, колеги? Чували сте го! За тази комисия, знаете, че там има едни критерии, едни точки, въз основа на които след това се осъществява това диференцирано заплащане.
Чували ли сте, че младите учители недоволстват и особено работещите учители недоволстват от това, че в повечето... – в една част от случаите, в голяма част от случаите, това е един абсолютно затворен и чисто фиктивен процес и ако целта на диференцираното заплащане наистина е да мотивираме работещите, иновативните учители – тези, които се радват и на одобрението на родителите от гледна точка на подхода към децата, защото образованието не е само процесът на обучение – учителят е отпред, а децата седят срещу него, слушат и попиват това, което им обяснява. Това е подход. Говорим тук за индивидуален подход и за отношение към децата.
Диференцираното заплащане по начина, по който се извършва в момента, е вид атестация, но тя в никакъв случай поради начина по който се извършва, не води до мотивацията на работещите учители. Даже напротив, много често води до уравновиловка, което не е полезно за системата, особено за младите хора, които искаме да привлечем към тази система.
Затова ние сме се постарали тук наистина да отворим възможността в атестационната комисия – в първоначалните ни текстове, в атестационната комисия да участват представители на различни организации, имащи отношение към образованието. Защото в тази комисия също участват представители на синдикалните организации – говоря за Комисията по диференцираното заплащане.
То е същото, госпожо Дукова – там нека да си участват, но и там имат отношение. И то е същото.
Това е била нашата първоначална идея.
Колеги, направих процедурно предложение за отлагане на гласуването.
Господин Мирчев, искате нещо да добавите ли?
СТОЯН МИРЧЕВ: Да, тъй като се обърнахте към нас.
Ние не сме против атестирането, а да участват родители.
Имам опасения по този въпрос. За София и за големите градове, където са елитните гимназии, не е проблем, но в малките населени места картината е съвсем различна.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук имаме представители на училища от малки населени места, директори на училища, които отдавна имат опит в системата – аз лично се доверявам на тях, както и, да Ви кажа честно, аз никога няма да забравя дебата, който проведох с родители по Законопроекта в село Тишевица, Врачанско – училище, в което по-големият процент от децата бяха от ромски произход. Така че нека да не подценяваме родителите. Там, където се работи добре с тях и те са приобщени, наистина имат отношение към образованието и качеството на образованието, което се предлага от училището, е добро.
Госпожа Захариева поиска думата.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Няколко думи само, понеже леко усетих – почувствах го и приех като провокация изказването на господин Мирчев, за родителите Не, не е лично, разбира се.
Колеги, родителите не могат и не трябва да бъдат изключени. Смятам, че е голям проблем на системата в момента точно това – на много места липсва интересът и активното участие на родителите в училище. Всички успели образователни системи в читавите държави, към които се стремим и все искаме да сме като тях, родителите присъстват изключително активно там. Самите ние като родители много пъти – хайде, ние като колеги може би не сме, но голяма част от нашите... Нищо, че не ме слушат, важно е да се каже – родителите имат претенции, винаги имат претенции. Те искат от учители и изискват – една част от тях и от децата си, и тази роля, която им даваме по този начин, е много важна. Защото те освен да искат, вече ще имат отговорността. Няма да са само онази страна, която …. Не, няма да уволняват. Смятам, че много погрешно приемате това, както смятам, че е грешно отношението към синдикатите в този случай. Не навсякъде... Не, не отговарям на Вас.
Аз идвам от малка община. Работила съм 15 години в училище в малък град и в селско училище – никога не сме имали проблеми по отношение на работата на синдикалните структури и председателите на синдикатите, когато е трябвало да се вземат важни решения за училището, както и на родителите. Това е въпрос на организация. Точно всички тези неща дали са читави, ще покажат дали директорът е добре подбран, дали е добър и сериозен човек, който си върши работата. Защото той ще успее да създаде онзи микроклимат вътре, в училището, който ще бъде полезен за развитието на това училище. Тогава ще има нормални отношения между родителската общност и колегията. Омръзна ми да слушам с години, че само родителите всичко разбират от образование, а, видите ли, всичките учители на децата им не стават. Не е вярно! Ние трябва да имаме възможност това нещо да го подредим чрез Закона. Аз смятам, че прекалено излишни са страховете. Не можем да кажем – родителите не могат, синдикатите не могат, никой не може, ами, кой? В същото време ние не искаме директорът да стои и да става феодал. Като не искаме да е феодал, някой трябва от време на време да го насочва къде отива.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Гласуваме процедурата за отлагане на гласуването на текста – дебатите са проведени, очакваме от експертите на Комисията, заедно с колегите от Министерството, да ни предложат текст за окончателна редакция.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към Раздел V. По него няма постъпили предложения.
Извинявам се.
Госпожа Маринска има предложение по чл. 228.
БОЙКА МАРИНСКА: Предлагам нов чл. 228.
РЕПЛИКИ: 227а.
БОЙКА МАРИНСКА„(1) Възнаграждението на педагогическите специалисти извън...”
РЕПЛИКИ: Има го.
БОЙКА МАРИНСКА: Няма да го чета.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Маринска, Вие предлагате начинът на определяне на възнаграждението на педагогическите специалисти да бъде включено в Закона, нещо, което ние сме оставили за подзаконов акт – за държавния образователен стандарт, за нормирането и заплащането на труда.
Колеги, изказвания? Не виждам.
Становище на Министерство на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Принципно въпросите, поставени в чл. 228, смятаме, че не им е тук мястото в Закона. Те се третират в различни държавни образователни стандарти. Затова не подкрепяме предложението.
БОЙКА МАРИНСКА: В кой стандарт ще влезе?
РЕПЛИКИ: В нормирането и заплащането на труда.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Разделихме стандартите на две – има стандарт за нормирането и заплащането на труда.
БОЙКА МАРИНСКА: Добре, оттеглям предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Предложението за създаване на нов чл. 227а е оттеглено.
Преминаваме към гласуване на наименованието на Раздел V, по който няма постъпили предложения.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 227 има постъпило писмено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Господин Жаблянов, то е свързано с предходни Ваши предложения.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, тогава аргументирахме какво влагаме в понятието „модул” и защо то да се използва. Логиката е същата, за да не продължаваме дебата безсмислено.
Предлагаме нова ал. 5:
„(5) Поддържа регистър на педагогическите специалисти, преминали обучението по модулите за квалификация за съответния период.”
Считаме завеждането на такъв регистър за необходимо. Това е аргументацията ми по предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Становище на Министерство на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: По принцип за нас е важно да бъдат програми, защото във всяка програма може да има няколко модула. По-добре Законът да дава възможности, а не да ограничава такива.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А по отношение на новата ал. 5?
В ал. 4 става въпрос за регистъра на програмите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Другото е регистър на квалификациите. Мислили сме в тази посока – във връзка с изпълнение на Стратегията за квалификация на педагогическите специалисти. Дори обмисляхме как точно да го направим. Регистърът е нещо, което можем да подкрепим и мислим, че е добре да съществува през системата АДМИН.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В чл. 248 е предвидено създаване на Национална електронна информационна система за предучилищното и училищното образование. Мисля, че мястото на този регистър или на данните от него е в тази обща информационна система, която безспорно ще съдържа данни за педагогическите специалисти, включително за тяхната квалификация и за преминалите професионални обучения.
РЕПЛИКИ: Съгласна съм. Може да бъде елемент.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да го впишем там.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Колеги, това е изключително тежка програма и регистър. Това е почти невъзможно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За мен единственото притеснение е, тъй като в момента сме в Раздел V, който се казва „Информационен регистър на одобрените програми за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти”, тоест на самите програми. Тук е разписан целият режим как тези програми се одобряват.
Вписвайки такъв регистър, независимо дали тук, очевидно тук не му е мястото, но където и да отиде, трябва да се разпише цялата процедура как се създава регистърът, кой го поддържа. Лично аз се опасявам, че ще натоварим учителите с допълнителни ангажименти, вместо да ги разтоварим. Те ще бъдат принудени непрекъснато при повишаване на своята квалификация да подават тази информация, освен че я събират в портфолио, за да докажат кариерното развитие, да подават и такава информация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА : В АДМИН го има.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В Информационната система го има.
Колеги, говорите всички и няма как да Ви чуем и да вземем решение.
Какво предлага последно Министерството на образованието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: На съответното структурно място в Закона да подкрепим по принцип това предложение.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Както каза Стефани Михайлова, в чл. 248 има член, който касае Информационната система въобще в образованието. Нека за там да помислим.
Не виждам в това проблем, защото когато в АДМИН се защитава списък Образец 1 от директорите, информация за учителите и тяхната квалификация има. Всеки учител, който е взел нова професионална квалификация, развил се е и има документ, този документ директорът го вписва в АДМИН. Не виждам това да е някакъв проблем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: АДМИН ежегодно се публикува. Тъй като в чл. 248 има, че Националната информационна система включва и общ регистър на електронните дейности по училища и региони, тук можем да добавим изричен текст за квалификацията, ако колегите са съгласни.
Госпожа Йорданова предлага да гласуваме разделно предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители по чл. 227, в първата част – за измененията в ал. 1, да гласуваме сега, а втората част да я отложим и я разгледаме на нейното систематично място в чл. 248.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители в неговата първа част за редакция на ал. 1.
За – 3, против – 8, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 227.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема чл. 227.
По чл. 228 има постъпило писмено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Мисля, че текстът е ясен.
Текстът е: „Програми за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти, за одобрение и вписване в регистъра могат да представят висшите училища и научните организации, получили акредитация за съответните педагогически специалности от Националната агенция за оценяване и акредитация.”
Текстът казва категорично кой може да прави това нещо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Нека да кажа, че Вашият текст е ограничителен. Ние не сме изключили висшите училища и смятаме, че техните програми не трябва да подлежат на допълнително лицензиране. Това е процедурата, която касае само организациите, които в момента извършват квалификация, но това се случва изключително безконтролно.
Няма как и според мен не би било добре да ограничим един „Карин дом” във Варна, който има изключително добри практики по отношение на децата със специални образователни потребности. Да им кажем: „От утре забраняваме да правите квалификация”. Или да кажем същото на други организации, които имат отношение към интеграцията на ромите. Има изключително добри практики. На практика им казваме: „Вие нямате право да правите квалификация на учителите”.
С нашето предложение казваме, че висшите училища не подлежат на лицензионен режим. Те са акредитирани. Представяте ли си – БАН да представя за одобрение програмите си в Министерството?! Това е обидно – БАН и висшите училища, които вече са получили акредитация, да представят програмите си?!
Този режим създава контрол върху тези организации и програмите, които те предлагат в момента за квалификация на учителите, защото сега такъв контрол няма. Има много оплаквания от учители, че има неправителствени организации, които ...Такъв е смисълът на текста, който предлагаме.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо Председател, искам да кажа, че в чл. 43 от Закона за висшето образование изрично е уредена възможността висшите училища да извършват обучение за повишаване на квалификацията. Там е уреден и редът, по който се утвърждава учебната документация и плановете. Тук не е възможно да го уредим по друг начин.
На това основание те издават документи.
РЕПЛИКА: Би било добре да го оттеглите, господин Жаблянов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, желаете ли нещо да добавите? Не.
Становище на Министерство на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Всички аргументи всъщност бяха в полза на това, което е предложил вносителят. Затова ние поддържаме текста на вносителя.
Да кажа на господин Жаблянов, че всъщност чл. 220 урежда въпроса, свързан с висшите училища.
Поддържаме текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – 3, против – 8, въздържали се – 4.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 228.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
По чл. 229 има редакционно предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители относно т. 3 към ал. 3: „3. документ, удостоверяващ прилагането на сертифицирана система за управление на качеството.”
Това е предлаганата редакция за по-ясна формулировка.
Изказвания?
Становище на Министерството на образованието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме направеното предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносител за чл. 229 с приетата редакция.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
По чл. 230 няма постъпили писмени предложения.
Становище на Министерството на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 230.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Текстът на вносителя за чл. 230 се подкрепя от Комисията.
По чл. 231 има постъпили писмени предложения от народния представител Бойка Маринска и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
БОЙКА МАРИНСКА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Така, както е формулирана т. 1 по вносител: „1. висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър” и професионална квалификация, която да отговаря на целите на програмата;”, ние правим предложение текстът да бъде: „образователна степен не по-ниска от „магистър”.
РЕПЛИКИ: То е същото.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не е същото. А „доктор”?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Доктор” е образователна и научна степен, не е образователно-квалификационна степен.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Поддържаме предложението. Както прецени Комисията.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Коя е следващата образователно-квалификационна степен след магистър, господин Жаблянов, за да бъде „не по-ниска от „магистър”?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: В случая трябва да се коригира, когато се има предвид „доктор”, да не е „образователно-квалификационна степен”. Тук се има предвид не по-ниска от „магистър”. Смисълът е ясен.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Няма по-висока образователно-квалификационна степен от „магистър”.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Много добре разбрах, дори го знам!
Добре, оттегляме предложението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Предложението на госпожа Маринска е оттеглено, на господин Жаблянов е оттеглено.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 231.
По членове 232, 233, 234, 235, 236, 237, 238, 239, 240, 241, 242, 243 няма постъпили писмени предложения.
Изказвания? Не виждам.
Становище на Министерство на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Няма предложения за редакции.
Подкрепяме вносителите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване тези членове анблок.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложенията за текстовете на вносителя се приемат.
По наименованието на Раздел VІ няма постъпили писмени предложения, както и по членове 244 и 245, както и по наименованието на Глава дванадесета.
Изказвания? Не виждам.
Становище на Министерство на образованието и науката.
МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Подкрепяме вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване наименованието на Раздел VІ по вносител, текстовете на вносителя за членове 244 и 245, както и за наименованието на Глава дванадесета.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По чл. 246 има направено писмено предложение от народния представител Валери Жаблянов. То е обвързано с предходни предложения по философията на законопроекта.
Становище на Министерство на образованието и науката?
РЕПЛИКИ: Да го оттеглят.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма как да го направят, защото не са оттеглили първоначалното предложение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване писменото предложение на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
За – 3, против – 9, въздържал се – 1.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 246.
За – 9, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението се подкрепя.
По чл. 247 няма постъпили писмени предложения.
Становище на Министерство на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 247.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Стигаме до чл. 248 с регистрите. За да имаме една вечер да помислим, предлагам да продължим с този член на утрешното заседание. Има и други предложения за регистри и все пак Министерството да помисли по предложението за регистъра на педагогическите специалисти.
Утре продължаваме в 15,00 ч. на редовно заседание.

(Закрито в 16,23 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова