П Р О Т О К О Л

---

На 17 юни 2015 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

Д н е в е н р е д:

1. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители на 21.11.2014 г. – продължение.
2. Разни.

Заседанието бе открито в 15,00 ч. и председателствано от госпожа Милена Дамянова – председател на комисията, и госпожа Корнелия Маринова, зам.председател.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, имаме кворум, така че предлагам да започваме. Предлагам ви днешното заседание да протече по обявения дневен ред. Има ли други предложения? Не.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Очакваме всеки момент да влезе господин Вълчев, защото предишния път отложихме глава „Финансиране”, но за да преминем и към глава финансиране ви предлагам да се върнем към отложения доста отдавна чл. 10. Няма смисъл да започваме главата за финансиране, без да сме изчистили този текст. Ето го и господин Вълчев, който влиза в залата.
Връщаме се на чл. 10, по който има направени писмени предложения от народния представител Мариана Тодорова, от народния представител Станислав Станилов, което е еднакво, от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, от народния представител Лютви Местан и група народни представители, от народния представител Милен Михов и група народни представители, от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, нашето предложение за редакция на чл. 10 е следното…
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Правите предложение по чл. 80, защото това, което сте ни раздали, ще бъде по чл. 80, а другото ще се подкрепи по принцип. По чл. 80 от правилника, защото то е доста по различно от това, което сте внесли като писмено предложение, а него ще приемем по принцип.
БОЙКА МАРИНСКА: „Чл. 10. (1) За осъществяване на задължителното предучилищно и училищно образование на децата и учениците, както и за училищното образование на учениците по чл. 9, ал. 2 частните детски градини и частните училища могат да получават държавна субсидия по реда на този закон.
(2) Включването на частните детски градини и частните училища в системата на държавното финансиране се извършва по тяхно изявление, направено по ред, определен с държавния образователен стандарт за финансиране на институциите.
(3) Когато частните детски градини и частните училища получават държавна субсидия, те могат да извършват дейности срещу заплащане само извън финансираните от държавата.
(4) Частните детски градини и частните училища, които са включени в системата на държавното финансиране, осигуряват възможност на 20 % от приеманите в тях деца и ученици да се обучават без заплащане на дейностите по ал. 3.
(5) Условията за прием на деца и ученици по реда на тази алинея се определят с държавния образователен стандарт за финансиране на институциите, а конкретните изисквания и реда за прием - с правилника на съответната институция.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Изказвания?
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Вие тук сте избегнали голяма част от моите критики по този член. Въпросът ми е по ал. 2 – образователният стандарт за финансиране на институциите. Къде е определен този стандарт, в кой член?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В чл. 22.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Извинявайте. Значи само тези дейности могат да бъдат финансиране от държавата, които са изброени? А които са извън?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, и по-нататък в главата за финансиране вече те се прецизират допълнително. Има текстове, които ги уточняват.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: То другото е свързано с ал. 2. Склонен съм да гласувам това нещо. В края на краищата противоречията си остават. Въпросът е дали ще работи този модел. Така че си оставам пак на моето мнение и това ще се види по-нататък в практиката, че това е все пак една вратичка, която може да се разширява и накрая може да настане пълен хаос.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, господин Богданов, имате думата.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз също съм склонен да подкрепя направената редакция, само че това, което съм коментирал и в предишни заседания на комисията, някак ми се струва, че липсват критерии да определим какви са тези деца, кои са тези деца, защо точно тези деца ще влизат в 20-е процента. В предварителен разговор имахме доброто намерение всички да бъде определено това финансиране за талантливи деца, за социално слаби или въобще за някои, които не могат да си позволят да заплащат таксите в частните училища, а тук не виждам промяна в тази посока. И не е отразено кои ще бъдат тези деца. Аз съм казвал и преди, че виждам известна възможност при подбора на децата, които няма да плащат, възможност за корупция и злоупотреби в съответните училища. Аз не мога да предложа текст в момента, не съм мислил по този въпрос, но ако всички стигнем до някакво решение да бъде определено, че 20-те процента се определят за социално слаби или талантливи деца, които са показали на външни оценявания или по някакви критерии, че са такива, тогава съм склонен да подкрепя това предложение. Благодаря.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тук колегата е прав. Познати са ми случаи в частните училища, когато родителите до един момент плащат и някъде посредата на обучението спират да могат да плащат и трябва да отпишат децата, които отиват веднага в държавно училище при съвсем друга система, съвсем друго положение. И може би тези деца, но не мога да го формулирам в момента как трябва да се напише, може би тези деца трябва да бъдат подкрепени, които отпадат по тази причина от частното училище. Когато едно дете започне в едно училище, то трябва да завърши в това училище.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз съм се изказвал както в подкрепа на това, което изложи госпожа Маринска и съм застъпвал тезата, че това трябва да бъдат даровити деца от социално слаби семейства или деца със специални образователни потребности, но аз бих задал въпрос тук към господин Вълчев, тъй като той би бил най-наясно с този стандарт за финансиране на институциите. Ако не впишем изрично тук като текст някакви поне общи критерии, както проф. Станилов и колегата Богданов казаха, дали можем да разчитаме, че все пак тези бележки ще бъдат взети предвид или вече по някакъв начин имате идеи какво ще бъде в стандарта, свързано с този чл. 10.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринска като вносител има думата.
БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо председател. Нашата идея е училищата да определят критериите за тези 20 % от децата. Защото за всяко училище може да бъде различен критерият. Едни училища могат да вкарат в тези 20 % деца с талант, други – социално слаби, трети да въведат някакъв друг критерий. С правилника на училището си те ще регламентират този режим.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Още един въпрос към вносителя, заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Първо искам да кажа, че за мен този процент е много висок. Това априори обрича частните училища. Но ако това е бариерата, пред която се изправяме, за да не искат държавно финансиране въпреки изключителните аргументи, които аз ще изложа, ако се наложи за това, че трябва да бъдат финансирани децата, за мен процентът е много сериозно висок. Представете си, че на 100 деца 20 да влизат без такси. Това не значи само таксата, която е от държавата, това значи изобщо вероятно и други такси. На какъв принцип, какъв е базисът, за да се поиска този процент и имаме ли някакво основание, аз да го направим 20 %? Моля да ми обясните.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И още един въпрос от господин Мирчев към госпожа Маринска.
СТОЯН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. За мен въпросът е свързан точно с тези 20 %, ако правилно съм разбрал. Значи за всяко дете, когато съответното училище изяви желание да получава държавна субсидия, тя ще получава парите за всяко дете, даже и за тези 20 %, нали така? Фактически за всички, в тях включваме и тези 20 %, за които няма училището да събира такса. В самата редакция, която сте ни раздали, се казва, че такси се заплащат само за дейности, които са извън тези, които са по държавните образователни изисквания и стандарти. Правилно ли съм разбрал? Това значи ли, че тези 20 % няма да ползват тези допълнителни услуги, които предлага училището, тъй като те реално няма да се заплащат и училището спокойно може да каже, че тук ни се заплаща само да учат това, това и това, за допълнителните, тъй като от родителите не се събират такси, децата няма да ги учат.
Освен това, когато държавата дава, все пак тя трябва да има и някакъв контрол. Не може държавата да дава финансиране на частните училища, а училищата да решават тези 20 % какви деца да са. Щом като държавата финансира частните училища, дали ще са 20, 5, 10 %, което е тема на друг дебат, трябва да кажа, че като давам пари искат 5 % от тези 20 % да са деца с развити таланти, другите 15 % трябва да са за социално слаби деца, за да може да им се даде възможност да придобият по-високи компетентности, да има се даде един по-добър старт в живота. Не може на училището да се каже: ти си избирай тези 20 %, защото директорът може да каже, че господин Мирчев е подкрепил тази поправка за частното финансиране и нека да му вземем тук сина за тези 20 % безплатно. Разбирате ли безумието на цялата тази работа и колко много въпроси възникват и не са изяснени в текстовете? Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Все пак това е работно предложение, което прави госпожа Маринска. Още повече че тук имаме условия за прием на деца и ученици, по реда на ал. 4 се определя държавния образователен стандарт за финансираните институции. И тук доц. Великов беше много прав, когато зададе въпроса към господин Вълчев може ли това да се направи в стандарта. Разбира се, тук в момента експертите ще направят едно предложение за минимални изисквания на ниво закон като говорим за деца с изявени дарби, деца със специални образователни потребности, а останалите да ги оставим като решение на училището.
СТОЯН МИРЧЕВ: Вижте, мен лично ме притеснява факта, че толкова важно нещо като финансирането дали ще е само на държавните училища, дали ще е на държавните и на частните, не може да се определя в стандарт, тъй като този стандарт може да се променя от абсолютно всяко правителство спрямо неговите виждания. Каквото и да бъде написано във финансирането и начина, по който ще се определя на кого ще се дават пари, какви пари, по какъв начин трябва да бъде записано в закон. Не може да пренасяме цялата отговорност и тежест върху стандартите, които подлежат на промяна по много по-лесен начин, отколкото да се направи една законодателна промяна. Така че самото определяне на тези ключови бих казал теми тип горещ картоф към стандарта и към министерството е бягане на отговорност от наша страна. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Маринска има думата.
БОЙКА МАРИНСКА: Само няколко изречения. Господин Мирчев, подходът Ви е неправилен – финансиране на частни училища. Ние не финансираме частни училища, финансираме децата, които отиват в частни училища. Как да не е така? Ако това дете не отиде в частно училище, то ще отиде в друго училище и стандартът ще го следва. По същата логика стандартът го следва и в частното училище. Защо да лишаваме децата, които отиват в тези частни училища, да си получат стандарта?
Защо сме се спрели на тези 20 %? Въпросът е дискусионен, Вие предложете 25, предложете 30, ако искате. Ние в момента водим дискусия. Стига да се аргументирате достатъчно. Освен това, ако училището заяви желание да ползва държавна субсидия и приеме 100 деца, то ще получи финансиране за всичките 100 деца. Въпросът е, че от тези 100 деца 20 деца по критерии, определени от училището с правилника, могат да решат да се ползват с привилегията да не плащат държавната субсидия. Ние го регламентираме в закона. Те са длъжни да се съобразят. Може би господин Вълчев ще внесе повече яснота.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Преди да дам думата на господин Вълчев, господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ: Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, аз не се изказвам много по този въпрос, но тук става въпрос за основополагащ принцип изобщо на новия закон. За мен смисълът от нов Закон за училищно и предучилищно образование, за народна просвета или както искате, беше един много добър пример как това Народно събрание е готово да довърши една реформа, която вие се опитвате вече трето Народно събрание да прокарате. Основният замисъл, който аз виждах като достояние изобщо на този законопроект, беше именно изравняване на отношението на държавата към всяко едно българско дете. Като лидер на либерална партия за мен това е основополагащо. Всяко българско дете трябва да бъде третирано от държавата по един и същи начин. С така направеното предложение по вносител на чл. 10, както беше внесен като законопроект и приет на първо четене, смятам, че това беше удовлетворено по един или друг начин. Всякакво друго отстъпление от това нещо, от принципа на равнопоставеност, защото дори и колегите от БСП – Лява България, които не са съгласни явно с финансирането на децата, които учат в частни училища, господин Жаблянов на няколко пъти при различни хипотези каза, даже съм си го записал в моя закон по различни членове, е цитирал това, че децата трябва да бъдат третирани по един и същи начин независимо от образователните им потребности, възможности и социален статус. Тук не трябва да говорим за децата, а с оглед на това дали са социално слаби, социални силни, надарени с художествени, спортни, културни и каквото и да е друго, тук говорим, че държавата трябва да се отнася към всяко българско детенце по един и същи начин.
Това, че в една паралелка от 16 човека, което е общо взето практиката, ти ще дадеш преференция на 3 деца от тази 16-членна паралелка да не заплащат допълнителни такси, ще дадеш едни 1000 лв., което е обикновено една осма от това, което плащаш на година, останалите седем осми кой ги плаща? Тя сметката е една и съща. За 16 деца по 8000 лв. са 128 000 лв., като им дадеш 16 000 лв. остатъкът до 128 000 лв. трябва да бъде набавен. Какво, ще натоварим допълнително другите 13 деца в паралелката, за да може да бъде изпълнено едно абсурдно според мен искане в момента 3 от децата в една паралелка да имат бонус. Какъв е този бонус? Ама държавата не финансира училищата, госпожо Маринска, Вие го казахте, държавата дава еднакъв достъп и еднакви привилегии на всички деца независимо дали са в публични или частни училища, нали така?
БОЙКА МАРИНСКА: За всички 16 деца.
СТЕФАН КЕНОВ: Да, но вие давате и едно изключително правомощие на 3 от тези 16 деца. Защо?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика на доц. Великов към господин Кенов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз разбирам, господин Кенов, изобщо този член е важен за всички нас и аз мисля, че тук трябва да подкрепим това, което вече е понаправено и да продължим още малко може би. Аз все пак очаквам да чуем господин Вълчев, тъй като е очевидно, че господин Кенов не е прав. В кое не е прав обаче той? Защо правя реплика? Защото все пак има деца със специални образователни потребности, има надарени деца, но не могат да постъпят в едно училище, което да кажем може да им предложи действително реални условия, за да се развият по-добре. Защо да не им дадем възможност? Дори да е само от всеки 4 деца едно само да има такава възможност. Все пак това е нещо. Ние искаме да поощрим такива деца. Така че аз мисля, че текстът може да се подобри малко в посока на това, което каза колегата Мирчев и други колеги, да се включи нещо по критериално, макар и по-общо, за да не бяга много господин Вълчев или този, който ще прави стандартите. Шегувам се, разбира се. Но да има наистина някакви рамки. И ако това се възприеме от колегите, да подкрепим текстовете, които ни бяха прочетени.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика от господин Мирчев и след това дуплика на господин Кенов.
СТОЯН МИРЧЕВ: Господин Кенов, слушах доста внимателно Вашето изказване, но за мен равнопоставеността в момента ще бъде нарушена и ще ви кажа защо. В един от членовете по-нататък, които отложихме заради този чл. 10, нещата са описани много точно. Държавните училища получават финансиране от бюджета, а частните получават финансиране от бюджета и по закона, по който са създадени. Тоест, ние вече нарушаваме принципа на равнопоставеност поради простия факт, че частните училища ще получават от две места пари, а държавните от едно място.
Другото, притеснява ме това, че държавата не разделя децата. Държавата е осигурила държавно образование в държавните образователни структури за абсолютно всички български деца. Това, че има родители, които са преценили, че искат да си образоват децата в частни училища, е тяхно лично решение. Държавата не им забранява. Това не е коректен пример, но мога да ви дам пример със здравеопазването. Държавата осигурява безплатно лечение в държавните институти, но частните трябва да се платят. Но всеки един гражданин може да отиде в държавните.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Хайде да се придържаме към текста, който обсъждаме.
СТОЯН МИРЧЕВ: Моля да не се прекъсваме, Дукова, ако искате, после се изкажете.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Да, ще помоля и господин Мирчев, да се фокусирате конкретно към текста и репликата, която имате към господин Кенов.
СТОЯН МИРЧЕВ: Тук вече поставяме в неравнопоставеност децата и то при условие, че докато разглеждахме до момента законопроекта, на много места се казваше, че за това няма финансиране, за онова няма финансиране, за трето няма финансиране. Не знам като отклоним средства и към частните училища как ще се справим с финансовата част при положение, че в бюджета процентът за средно образование е намален, второ, не се предвижда растеж в плана за бюджетите за следващите години, така че според мен ще създадем такъв огромен проблем, че равнопоставеността, за която вие се борите, ще получи резултат с обратен знак. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Разбрахме Ви, заповядайте, господин Кенов, за дуплика.
СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря. Първо, по отношение на репликата на доц. Великов, явно не сме се разбрали. За мен остава доплащането на тези 20 %, което някой трябва да плати. Ако Вие казвате, че те са даровити деца или са социално слаби и че ние трябва да им осигурим възможност да учат в частно училище, защо ще им плащаме само това, което плащаме на другите деца, да им платим цялата такса, не да им плащаме 1000 лв., а да им платим 8000 лв. такса. Така го разбирам аз. Това, което се опитвам да кажа е, че там остава една неплатена сметка, разликата между това, което струва услугата и тази част, която ще плати държавата. Както и да го обясняваме, че това е достатъчно за извършената от тях услуга, образование, то има огромна разлика от това, което е в действителност. Таксата е 8000 лв., а ние ще им дадем 1000 лв. Седемте хиляди лева кой ще ги плати?
Господин Мирчев, по отношение на публичните училища дали ще получават пари от бюджета, те и в момента получават страшно много пари от общините. Аз не знам да има общинско училище, особено в малка община, където кметовете да не правят всичко възможно общинските сгради, всичко, което е възможно идва като ремонти и инвестиции. Плащат се горива и т.н. Идеята е равнопоставеност между децата. С изключението, което се прави, тя според мен се нарушава. Това да се запази старата ситуация просто е неприемливо. Не е вярно, че държавата е осигурила, държавата нищо не е осигурила. Държавата и общината не е осигурила места в детските градини. Къде в големите градове има достатъчно места за деца в детските градини? А някъде дори и училища? Според мен частните училища малко или много ще намерят по пазарен начин и ще запълнят тези празноти.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Тодорова има думата.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо председател. Аз тъй като искам да пестя от времето на комисията, ще кажа две изречения по чл. 10 и по конкретното предложение. Знаете, че това единственото принципно различие на АБВ към този закон. Ние сме солидарни с повечето предложени промени, но не подкрепяме финансирането на частни училища, макар че разбираме аргументът, че парите следват ученика. За нас правото на образование е правото в публичните училища. Образованието в частни училища е свободен избор. Защото възникват въпроси, ако ние не сме доволни от това как ни пази полицията, трябва ли да финансираме частните охранителни структури, макар че ние там не финансираме дете. Изобщо това е въпрос на тълкувание, но дебатите ще ги оставим за залата, за да може по-оперативно да вървим и да напреднем в текста, за да стигне той за залата.
А що се отнася до конкретния текст, на пръв поглед той звучи много резонно, благородно, създава се една квота, но ние вкарвайки тази квота от 20 %, един вид признаваме, че има неравнопоставеност между честното училище и публичното училище, че частните са по-добри. Видите ли, ние създаваме квота. Наистина може доста проблеми да създадем. И ако не създадем, тази квота трябва да кажем за кои е. Защото ако оставим избора на самите училища, ще настане хаос и ще има много критика към системата. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Заповядайте, проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ние от ДПС имаме направено предложение относно тази разпоредба за финансиране на частните училища. Духът е подобен. Нашето предложение се отнася до това, че трябва да има някаква бариера на финансиране, а да не е безусловно да се финансират дейностите. Първите съображения за това лимитиране, не безусловно финансиране, е тези, които са кумулирани в смисъла на ал. 3 – други дейности. Но тези други дейности са много обтекаемо понятие и относно количество и като качество, като част от образователно-възпитателния процес. Затова по аналогия, както например имаме режим на такси във висшите училища, по аналогия предложихме, че трябва да не бъде цялостна държавната субсидия, а тя да бъде в някакъв лимитиран размер. Ние дадохме някакъв процент, но той подлежи на обсъждане, разбира се, и на по-прецизна финансова експертиза.
Относно тази ал. 3 обаче смятам, че основно влизаме точно в този режим на необоснованост. Все пак, когато държавата дава субсидия за образование и в частни училища, тя не може да е съвсем над нещата и встрани, безконтролно по смисъла, разбира се, на контрола на Министерството на образованието и науката кое частно училище какви дейности ще включва, при положение че те искат финансиране. А ние влизаме в режим на финансови взаимоотношение с тези субекти на образователния процес. И сега за тези 20 % деца, които да бъдат освободени, аз го разбирам, че те са освободени точно от остатъка, вън от държавната субсидия, което ще рече, че те минават на безплатно обучение в крайна сметка. В това няма лошо. Това, което чух от колегата Великов, имаме предвид даровити деца. Но нали и към момента, колеги от Министерството на образованието и науката, има акт на Министерския съвет, който се отнася до финансово подпомагане, да го кажа най-общо, защото не знам точния реквизит на акта, за даровитите деца, в това число и в частните училища? Нямаме ли тук дубъл на държавна грижа за тези деца с изявени таланти, с изявени способности, даровити деца?
От друга страна това, което чух в репликите и дупликите на нашия коментар по повод на тези разпоредби, може би да речем част от презумпцията се отнася до деца, които са с по-специални образователни потребности, т.е. тук сме повече в друг момент, не на даровитото дете. Но в такъв случай мисля, че разпоредбата е твърде фриволна и недоизпипана, защото ако така, както миналия път мен ме контрирахте по повод на индивидуалния учебен план, ами ако тези деца със специални образователни потребности не са 20 %, а са 22 %? Как така ще влезем в режим на рестрикция по отношение на още едно дете в същия статус, какъвто и да е той – психоматичен, физиологически или социален? Мисля си, че разпоредбата тук е несъвършена, защото след като тя отваря едно широко поле на неуредени взаимоотношения или на необхванато приложно поле, все едно в кой риск сме, това е достатъчно категорично доказателство, че ние имаме не добре разписана разпоредба, неработеща разпоредба. Тя се автобламира или просто не произвежда ефекта, който ефект се цели със смисъла на целия закон. Затова възразявам срещу тази така да се каже нерегламентирана регламентация.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, проф. Георгиева. Реплики? Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми господин Вълчев, Вие сте го казвали и преди, но моля Ви, припомнете ни, ако всички частни детски градини и частни училища преминат на държавно финансиране, с колко ще бъде натоварен бюджетът.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, господин Богданов.
Ще бъде важно за всички нас предвид и дискусията, която вече се проведе, ще помоля, колеги, да се въздържаме от свободните разговори, за да чуем добре какво мисли министерството, главният секретар на министерството по предложението на госпожа Маринска по чл. 80, опасенията, които бяха изразени от проф. Георгиева и всички поставени въпроси. Заповядайте.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Уважаеми госпожи и господа народни представители, предварително се извинявам може би че ще бъда малко по-многословен. В министерството имахме дълги разговори по темата, дълги дебати. Ако изключим двете крайности, че публични услуги не могат да се предоставят от частно-правни субекти, от една страна и, от друга страна, че не трябва да има никакви ограничения при финансирането на частните училища и започнем да търсим баланса на публичния характер на образователната услуга с това тя да бъде предоставена в интерес на децата, всъщност ние стигаме до една граница, която е начертана с правилата за държавните помощи. Ние самите не предполагахме в началото, че ще стигнем точно до тази граница.
Това, което госпожа Маринска каза – дали финансираме детето или училището. Ако ние не регулираме таксите по някакъв начин, всичко, което държавата предоставя, може да отиде в печалба на собственика. Затова правилата на държавните помощи казват, че ако има държавно финансиране, трябва да се регулират таксите или да не се събират такси. Това са двата варианта. Така да се регулират таксите, по ясна методология, че да гарантират, че няма да има печалба или печалбата ще бъде в рамките на така наречената нормална или разумна печалба. Другите страни, които са възприели финансиране на частни училища с публични средства, са направили такива методики. Тези методики обединяват държавния интерес, финансирането на детето с частно-правния характер на доставчика. Много публични услуги се финансират от доставчика. Всъщност това, което прави една услуга публична, не е дали доставчикът, който я финансира, е публично-правен субект, а дали се финансира през колективния механизъм на бюджетното финансиране и дали регулаторната роля на държавата поставя определени изисквания, които да гарантират достъп и изпълнението на другите функции на публичната политика.
Какъв е режимът, който е предложен? Тук може би чл. 10 трябва да се гледа и в контекста на чл. 299, включително и тези предложения, които са направени от госпожа Коцева, и чл. 285. Тези правила са съгласувани с правилата на държавните помощи, с Министерството на финансите, което е компетентният орган по правилата на държавните помощи. Най-общо ще има три режима. И тук отговарям и на голяма част от бележките на господин Мирчев.
Първият режим е, че за това, за което получават държавно финансиране, т.е. стандартът, който обезпечава текущите разходи за основната образователна услуга, те няма да могат да събират такси. Само по себе си това е, което гарантира достъпът и осигурява тази равнопоставеност, за която говори господин Мирчев. Проблемът обаче от къде идва, неравнопоставеността? Че държавата и общините са осигурили общинска и държавна собственост за ползване на материална база, а такава не е осигурена на частните училища. Ако бъде осигурена държавна или общинска собственост на частните училища, можем да говорим тогава за абсолютен достъп що се отнася до задължителната образователна услуга, т.е. можем да изискаме от тях въобще да не събират такси и по този начин да гарантират публичния характер на образованието. Но такава собственост към настоящия момент ние не можем да кажем, че може да бъде осигурена. Тук може би е подходящо да вметна и към предложението на госпожа Георгиева, ние няма как да кажем 70 % при положение, че сме казали, че те въобще не трябва да събират такси за основната образователна услуга. А по отношение на материалната база е предложено те да събират такси, които да бъдат разходоориентирани, т.е. въз основа на методология размерът на тези такси да гарантира, че те не отиват за печалба на собственика, а за осигуряване на това, което не е осигурено от страна на държавата и общините. За какво могат оттам нататък да събират такси, може би е логичният въпрос? Те могат да събират за всякакви допълнителни дейности. И тук предложението на госпожа Маринска може да бъде отнесено само към допълнителните дейности и към таксите за материална база. Удачно ли е едно такова предложение наистина е въпрос на политическо решение. То може да се реализира на практика, може да се посочат общи критерии, които да отразяват политиката в стандарта за финансиране, може и в закона да се посочат тези общи критерии. Ако те са свързани с политика на насърчаване на децата с изявени дарби, това може да се запише. Ако са свързани с политика на насърчаване обучението на деца със специални образователни потребности, също може да се запише. Няма да дублира това, което госпожа Георгиева каза, тъй като онова е стипендия. Така или иначе стандартът и стипендиите са различни неща.
Още веднъж казвам, че въпросът е на политическо решение дали това да се приеме. Ако то се приеме, наистина за 20 % от децата наистина няма да се изискват такси за допълнителни услуги, за материална база. Може да се каже, че на тях ще бъде осигурен безплатен достъп до частните училища. Ако някои общини осигурят материална база на частни училища, то може на всички деца да не се събират такси по така предложената регламентация. Това са двата варианта, които са съгласувани, както ви казах, с правилата на държавните помощи, което гарантира, че средствата ще отидат за обучение на детето и за осигуряване на достъп.
Един от въпросите беше колко ще струва това. Ако в момента частните училища и детски градини са грубо 1 % от системата, дори всички частни училища и детски градини да се включат в системата на държавно подпомаганото образование, това ще струва 16 млн. Рамките за образование е 3 млрд. Средногодишната промяна в разходите за образование е 50 млн. или всъщност това е периметърът на маневреност най-общо взето, където може да се промени структурата на тези разходи, така че не е проблем от гледна точка на бюджета. Нашето очакване е дори много по-малка част от училищата да се включат, защото това до голяма степен ще означава за тях да се откажат от сегмента на луксозното образование, т.е. да работят с по-малко ученици в клас и да се включат в системата на частно финансираното образование с всички задължения за достъп. Законът им дава тази възможност, както е разписан. Разбира се, ако се приемат предложенията в чл. 285 и чл. 299, защото според нас те ще гарантират допълнително, че тези правила за държавните помощи ще бъдат спазени. Няма опасност, както беше казано, че ще се увеличи рязко броят на частните училища. Напротив, нашите опасения са по-скоро, че много малко частни училища ще искат да се включат в системата на държавно финансираното образование. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря и аз, господин Вълчев. И още нещо. Ако позволите, в ал. 2 и ал. 5 на предложението, което госпожа Маринска направи по чл. 80, изрично се подчертава, че включването на частни детски градини и училища се извършва по заявление, направено по ред, определен с държавния образователен стандарт за финансиране на институциите и по същия начин са условията за прием на деца. Ще бъде ли възможно това да бъде разписано? Нека да го чуем ясно. Дали е по възможностите на Министерството на образованието и науката?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, като правна техника и правно предложение е възможно.
Други желаещи? Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Аз бих могла да предложа на колегите една редакция в ал. 4 и тя да звучи така:
„(4) Частните детски градини и частните училища, които са включени в системата на държавното финансиране, осигуряват възможност на 20 на сто от приеманите в тях деца и ученици, включително деца с изявени дарби и деца със специални образователни потребности да се обучават без заплащане на дейностите по ал. 3.”
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Добре, благодаря. Тоест, в ал. 4 след думата „ученици” да се добави текстът „включително деца с изявени дарби и деца със специални образователни потребности”.
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Честно да ви кажа тук не знам какво правим – „включително деца с изявени дарби и деца със специални образователни потребности”. Ние преди това изключили ли сме ги от общия обем ученици, че сега трябва да ги включваме? Едно е да напишем „приоритетно”, т.е. ако има нормални деца и деца с таланти и със специални образователни потребности, да се приемат в тези 20 % приоритетно децата със специални образователни потребности и с изявени таланти. Или да запишем, че тези 20 % са само такива деца. А това „включително”, аз поне не знам преди това да сме ги изключвали, за да ги включим.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, господин Мирчев. Нека нашият референт госпожа Йорданова да мотивира предложението.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. „Включително” означава точно приоритетно на законово ниво се определя, че в тези 20 % задължително трябва да се включат деца с изявени дарби и деца със специални образователни потребности. Не може да се запише „приоритетно”. В правната техника включително е еднозначно с приоритетно. В ал. 5 се запазва инициативата за останалия процент частното училище да си определя и друг вид лица да бъдат включени.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката по това предложение?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Това предложение аз го разбирам като предложение за конкретизиране или по-скоро за насочване след това на министерството, на Министерския съвет, който ще утвърди стандарта, с кои политики трябва да бъдат свързани критериите. В този смисъл не можем да възразим, а оттам нататък е въпрос на правна редакция.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря. Госпожа Дукова искаше думата, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря, госпожо председател. Само една яснота по текста, защото 20 на сто приеманите деца и ученици означава общ принцип, включително към този общ принцип деца и деца със специални образователни потребности и с изявени таланти. Така ли е?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Точно това е приоритетно част от тези деца да бъдат децата с изявени дарби и деца със специални образователни потребности. На законово ниво определяме точно това, което каза главният секретар на министерството, че този прием трябва да се свърже с тези политики. И част от тези 20 % вече по решение на самата частна институция трябва да бъдат деца с изявени дарби и деца със специални образователни потребности. Ако искаме всички 20 % да бъдат, тогава трябва да пишем „са деца и ученици…”
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо председател, чудя се обаче третата категория, която споменахте, значи имаме деца с изявени дарби, със специални образователни потребности, а социално слабите? Защо не ги оставим в това изброяване, ако изброяваме три категории? Така или иначе, ние бихме дали право на избор.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Само едно доуточнение – „включително деца и ученици”. Да добавим „и ученици”.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: „включително деца и ученици с изявени дарби и деца със специални образователни потребности”. Те и ученици могат да са със специални образователни потребности.
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми колеги, на мен не ми стана ясно тези деца, които не са със специални образователни потребности и с изявени дарби, а са в тези 20 %, как ще бъдат приемани, по какви критерии? Кои точно деца ще бъдат безплатно в училище?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, господин Хасан.
БЕНЯМИН ХАСАН: Благодаря, госпожо председател. Във връзка с този текст като реплика към това, което госпожа Маринска каза, и в подкрепа на това, което и доц. Великов каза, значи ние ако започнем да изреждаме, можем да добавим и други групи. Аз мисля, че трябва да обърнем внимание на ал. 5, където е записано, че конкретните изисквания и редът за прием се определят в правилника на съответната институция. Това не е ли достатъчно като текст?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, господин Хасан. Други колеги? Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо председателстващ, аз ще взема отношение по предложението, което сме направили от името на Янаки Стоилов и група народни представители, с което ние предлагаме чл. 10 да има две алинеи, в които ясно да бъде казано, водени от нашето разбиране за финансирането, което многократно сме изразявали публично. В ал. 1 сме записали, че държавата трябва да финансира образованието само в държавните и общински детски градини и училища, а в ал. 2 за образованието на учениците по чл. 9, ал. 2 в частните детски градини и училища държавата осигурява безплатни помагала за децата в детските градини и безплатни учебници за учениците до 8 клас.
Ще говоря кратко, защото вие сте чували многократно нашите аргументи по този повод. Но искам да обърна внимание на участниците в дискусията, че в тези месеци в публичен план се видя, че българското общество е сериозно разделено по отношение на становището дали да има финансиране за частните училища, включително мисля че и във варианта, който се предлага за решение днес. Ние многократно сме поставяли въпроса за това колко ще струва на държавния бюджет това финансиране, чували сме тази цифра, от 13 до 16 млн. Днес главният секретар на министерството отново съобщи тази цифра 16 млн., което като че ли се тълкува, че това не е някаква много тежка финансова отговорност на бюджета. Но аз искам да припомня на уважаемите народни представители и на участниците в това заседание, че само за тази 2015 г. бюджетът за средно образование беше намален с 9 млн. И никой не чу аргументите на опозицията, че тези 9 млн. са важни. Включително не бяха чути и предложението на Националното сдружение на общините, бих казала не само предложение, но и молба към Народното събрание по отношение на транспорт, по отношение на храненето на децата да бъдат допълнени сумите в бюджета. И в този смисъл при положение, че 3-годишната рамка е ясна, че няма да има увеличение на парите за средно образование в 2015, 2016 и 2017 г., мисля, че поемането на допълнителни отговорности ще създаде наистина допълнителна неравнопоставеност.
Аз ще си позволя още веднъж да припомня нашите аргументи. Ние смятаме и не се отклоняваме от принципа, че публичните средства от бюджета трябва да бъдат за публични дейности. Според нас държавата не бива да финансира частните търговски дружества, защото финансирането на частните училища ще задълбочи неравенството по социален и териториален признак. Ние смятам, че тъй като основно частните училища в момента са в големите градове, допълнително ще бъдат облагодетелствани точно тези големи населени места, това ще създаде териториална неравнопоставеност. И тъй като говорейки за въздействието, ние сега имаме определен брой частни училища, не е ясно дали по новото предложение, което вие правите, колко от тях ще се включат евентуално, ако това стане решение по този начин в закона. Тази оценка на въздействието, която ние все още нямаме нито за целия закон, нито по този казус, ние не знаем все пак колко частни училища може да има през следващите години и какво точно ще се случи по отношение на финансирането.
На следващо място, средствата на входа са една относително постоянна величина, която ние знаем за съответната година. Каза господин Вълчев за тези 16 млн., но принципно аз няма да правя директно, но това е правено вече в залата в Народното събрание, какво се случи с нашата здравна система, колко бяха в началото и какво беше финансирането, и какви врати и възможности се отвориха.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Колеги, нека да не смесваме темите, а да говорим по проектозакона.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Вижте, ние не можем да се затваряме само в комисията. И ще приключа с това, че и по много други въпроси, по които вече се взе решение, които са дискусионни въобще в българското общество, мисля, че някак си комисията остава като че ли глуха за това, което се говори сред българските граждани и това, че закон се приема не за една и не за две години, а се приема за един значително по-дълъг период от време, наистина изисква необходимост да бъдем много внимателни в решенията, които вземаме. Виждам, че има парламентарни групи, които поне показват, че биха възприели, макар да имаха твърда позиция по отношение на финансирането на частните училища, но това е една от тезите, която сериозно беше застъпена и при първото четене на закона в залата, което мисля, че не бива да бъде пропускана в дискусията, защото според мен днес ние тръгнахме директно към обсъждане на текст, който изцяло отива в посоката, която предполага финансиране на частните училища.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Госпожо Бояджиева, Вие не отстъпвате от вашия подход. Вашите предложения в двете алинеи ми звучат така: държавата ще финансира децата в държавните училища и детски градини, ученици и деца, но няма да финансира тези, които отиват в частните. Точно така звучи. После, за какво натоварване на бюджета говорим, когато държавата предвижда финансиране на всички деца? Тя няма как да предвиди колко от тях ще отидат в частни. Тя е приготвила, така простичко казано, пари под стандарт за всички деца в тази държава. За какво натоварване на бюджета говорим? Искаме да икономисаме от бюджета от тези деца, които ще отидат в частните училища ли?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря. Доцент Великов, заповядайте, втора реплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз разбирам съображенията на колегите, но се спомена за неравнопоставеност. Аз мисля, че също така би било неравнопоставеност, ако не се приемат тези текстове, децата, които имат специални образователни потребности или са даровити, или социално слаби, да не могат да учат в частни училища и частни детски градини, да ги лишим от правото на избор. Ако се приеме този член с новите алинеи евентуално с някаква малка още редакция, би могла такава неравнопоставеност да не допусне. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Трета реплика? Няма.
Заповядайте, госпожо Бояджиева за дуплика.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Аз мисля, че многократно и тук в комисията, и в залата, е поставян въпроса за това, че държавата е създала мрежа от училища и детски градини съгласно изискванията на българската Конституция за задължителност на образованието до 16-годишна възраст. Многократно ние сме казвали, че ние уважаваме правото на родителите, ако желаят, да изберат частно училище според техните материални възможности да се учат техните деца. Разбирам, че вие много трудно приемате чужди мнения въобще, дори да участвате в дискусия. Но днес вие акцентирате върху равния достъп специално към частните училища. България не е само големите градове, в които има частни училища. Така че не ни обвинявайте във всички грехове, едва ли не че ние не искаме да приемем нещо, което вие възприемате като ново. Ние се аргументирахме и мисля, че достатъчно ясно сме казали, че има създадена система от държавни и общински училища, публичните средства според нас на този етап според възможностите на България трябва да бъдат за публичните училища. Ние не отричаме, дори да се разширява възможността за финансиране, което и други страни са прилагали по отношение не само на учебници, на учебни помагала, но не възприемаме този вариант и не бихме подкрепили предложението, което е направено.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Бояджиева, мисля, че тезата ви стана ясна и в дупликата.
Заповядайте, проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Започвам с две уводни изречения по повод на нашата позиция на ДПС за финансиране на частните училища. Актуализирам отново съображенията ни, които сме изказали и на първо четене. Не възразяваме, при положение че това не е за сметка на осигурено достатъчно финансиране с оглед на качество на образователната услуга, колеги от Министерството на образованието и науката. Това е и във връзка с репликата на госпожа Маринска, че държавата заделя пари за всички деца. Да, обаче държавата е длъжна да гарантира на всички деца равния достъп не само формално, а и по същество, равен достъп не просто до образование, а равен достъп до идентично качество на образователната услуга. И тук колегите от Министерството на образованието и науката трябва много прецизно да си направят сметката дали ще могат да обезпечат, защото ние ще пристъпим към финансиране на защитени училища, на маломерни паралелки и прочее, дали ще могат да обезпечат финансиране, което да гарантира идентично качество на образователната услуга, а не само формалното й наличие за сметка на качеството. Това е важен довод и то в плана на контрапункта финансиране на частни училища и финансиране на маломерни паралелки, на защитени училища.
Втората ми теза, заради която поисках думата е относно тези 20 %, които ни смущават всеки по своему, кои са те, как ще се определят, за какво става дума. Колеги, става въпрос за училища. Основният критерий е 20 на сто от децата по успех отгоре надолу, най-добрите. И в това число с предимство ще се отчетат, ако има такава квота, на тези със специални образователни потребности, на тези с дарбите. Мисля, че сме в припокриване – най-добри по качествени показатели на оценяване на успеваемостта. Те няма как да изключват множеството на даровитите, те се включват тези множества едно в друго. Така че 20 % от децата, най-добрите по успех по низходящ ред на бала или на успеха и предимство тук ще се обезпечат, така да се каже, ако има специалната квота на деца и ученици със специални образователни потребности. Ние казваме, че 20 % не заплащат. В тези 20 % училището започва отзад напред – има ли деца със специални образователни потребности. Ако остане квота от 20-те процента, ще бъдат децата най-добри по успех. Може да няма някоя година, някоя паралелка може да няма специални образователни потребности, значи 20-те процента отиват бонус за най-добрите ученици. А може да има специални образователни потребности и те ще ги усвоят тези пари, така да се каже. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Само един въпрос, за да ми стане по-ясно. Госпожа Георгиева предлага от 100 приети деца, ако 20 деца трябва да се ползват с тази привилегия. Три деца са със специални образователни потребности, 5 деца са с талант, останалите да бъдат деца с най-висок успех. Така ли е, правилно ли съм разбрала?
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Госпожо Маринска, предлагам дефиниране на тези 20 %, които ще бъдат освободени от заплащане на такси за допълнителните дейности в училището. Вие предлагате да има квота 20 %, които да са освободени от такси за допълнителни дейности, само че е важно тези 20 % да не са имагинерна квота, а да го дефинираме. И казвам, че става въпрос за училище, значи дефиницията на тези 20 % бонифицирани е по успех, най-добрите по успех. Вие казвате да са 20 %, аз не съм дефинирала това нещо. Тогава кое не Ви е ясно на Вас и какво искате от мен като дообясняване?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Има ли какво още да добавите, госпожо Маринска?
БОЙКА МАРИНСКА: Не, аз ще отстоявам предложението си така, както е написано, защото в ал. 5 ясно е казано, че ако училището предпочете по този вариант да приеме конкретните изисквания за прием, негово право е това.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Маринска. Заповядайте, госпожо Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Госпожо председател, благодаря. Госпожо Маринска, тук става въпрос за устройствен закон, първо. Второ, става въпрос за образователен процес. Трето, философията на закона, към който се стремим, е да се подобри качеството на образованието. И вие да дадете свобода или да делегирате свобода, която да е извън показател успех, за мен това е нонсенс. Аз не разбирам каква е скритата ви презумпция на този бонус от 20 %, след като давате свобода на училището да има свой приоритет за критериална схема, която не е задължително да съдържа успех.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Ще помоля, проф. Георгиева, ако имате конкретно предложение, разписано като текст, да го формулирате, а през това време ще дадем възможност на госпожа Михайлова и на госпожа Дукова, вероятно искате право на реплика. Заповядайте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Има резон в предложението на госпожа Георгиева и признавам, че аз също обмислях дали това не е един от възможните критерии. Само че искам да обърна внимание на рисковете и проблемите, които стоят при едно такова решение. Първо, за приемане на децата в детска градина такъв критерий не можем да приложим. Същото се отнася за децата в първи клас. По принцип става въпрос за приемане в училище и ако разгледаме таксите в частните училища, които са доста високи, едно семейство трябва да може да планира дали може да плати обучението на детето си или не може да плати. А успехът е нещо динамично, детето може да влезе с висок успех примерно от конкурсния изпит и следващата година да бъде изпреварено. Тогава то трябва да отпадне, ако семейството му не може да си плати. Тази динамика според мен създава проблем. Може да се каже, разбира се, че имаме стимул за това децата да учат по-добре, но не винаги това е достатъчен стимул. Тази динамика ще създаде проблем и ще отпадат деца, които са изпреварени по естествен път от другите си съученици. И според мен този критерий не може да бъде приложен или може да бъде приложен при много внимателна регламентация, която не можем да направим на законово ниво.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Само една реплика и то може би като изречение към госпожа Георгиева, като не я моля да ми отговаря, защото ще направя процедура за прекратяване на дебата. Знаете, че аз съм човек, който има много аргументи в полза на финансирането на частните училища и аз си я защитавам добре, защото в 41-то Народно събрание се прие това финансиране. Моите аргументи са твърде много и те са свързани не само с децата, а в изпълнение на нормативни документи и на Конституцията на България. Но аз тези аргументи ще ги представя в залата и няма тук дълбоко да разговарям по тях.
Преди процедурата, госпожо Георгиева, ние имаме да речем един национален състезател, който е ученик и който е световен медалист. Той няма успех, с който трябва да бъде приет в това частно училище. Трябва ли да бъде лишен от този прием? Не искам отговор.
Моля ви да предложите моето процедурно предложение на гласуване, тъй като в голямата си част аргументите се повтарят, те са едни и същи. Не чухме нищо ново от ляво и аз наистина призовавам да прекратим дебатите и да гласуваме текста.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Противно предложение?
Заповядайте, проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Към госпожа Михайлова. Колеги, на мен най-напред ми е неудобно да аргументирам основанието си за това предложение с успеха, когато става въпрос за училище, за образователен процес. Вие казвате, госпожо Михайлова, не може, защото пречим на планирането на семействата, за да си направят сметка. Извинете, ама студентът също пречи някак на себе си да се планират доходите като кандидатства и плаща такса във висшето училище и се оказва, че той губи студентски права, отпада заради успех и тези разходи, които е направил той и семейството му и е загубил една година вместо да печели на пазара на труда, как да не са сравними? Особено когато става въпрос за задължително образование. Ама, разбира се, че трябва да се отчита на първо място успехът. Разбира се, че това е мотивация за детето. Вашите аргументи отиват в един недопустим план, където правите някаква нивелация, някакво обезличаване, някакво пренебрегване на качеството. Въпросът е да минаваме от клас в клас, въпросът е някак си да се закачим в една квота на бонуси, но няма значение дали сме добри по успех.
И сега минавам към госпожа Дукова. Госпожо Дукова, националният състезател медалист ще бъде може би по-добре да се развива в държавно спортно училище, където има олимпийски резерви. Да, не можем да му кажем това, но той може да си избере. Детето, което е с отличен успех в частното училище, това, че не бяга, а просто е добър математик или ще стане добър лекар, защо трябва да не бъде обгрижено от държавата? Кой казва, че медалът е преди добрия лекар или преди математика? Както не можем да кажем и че математикът е преди медала. Така или иначе българското средно образование има единна скала за преминаване от клас в клас.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Професор Георгиева, времето изтече вече, ориентирайте се към приключване. Благодаря.
Да чуем и становището на Министерството на образованието, с което противно становище, ако има за прекратяване на разискванията.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ще започна с това, което каза госпожа Бояджиева с риск да повторя някои от нещата, които вече засегнах. Наистина 16 млн. се споменават най-често, но още веднъж повтарям, че очакванията ни са за много по-малка сума. Само с бюджета за 2015 спрямо 2014 г. мога да ви кажа, че бяха увеличени с 41 млн. лв. средствата по единния разходен стандарт, с 2,27 млн. бяха осигурени преди две седмици за целодневна организация, за продължаване на дейността в средищните училища извън проекта, близо 5 млн. бяха осигурени допълнително за извънучилищните звена, 5 млн. бяха осигурени за обезщетение в детските градини, което показва, че ежегодно имаме някаква минимална маневреност в голямата рамка. Вие казахте публични средства за публични дейности. Аз точно това се опитах да аргументирам, че спазвайки всички тези изисквания, които са за държавните помощи, се запазва публичния характер на дейността. Няма да бъде за печалба на търговското дружество, както Вие казахте, а ще бъде за осигуряване на дейността на детето.
Пак ви обръщам внимание, че така както са предложени текстовете, частното училище в София ще може да получи 1300 лв. за издръжка и няма да може да събира допълнително такси. Ще може да събира единствено и само регулирана такса за материална база и за допълнителни дейности. Тук въпросът е, че ако едно частно училище, аз лично се съмнявам, че ще бъдат много такива, но ако едно частно училище предостави по-добро образование с тези 1300 лв., къде е неравнопоставеността?
По отношение на конкретните предложения наистина критериите могат да бъдат разнообразни. Все пак трябва да се прецени доколко това да бъде и политика на отделното училище. Наистина може и успехът да бъде основен критерий. Успехът е критерий, който много по-лесно се обективизира. Наистина когато имаме обсъждане на правилата за разпределение на стипендиите, имаме много повече проблеми с критерии като доход, деца със специални образователни потребности, има много по-голям шанс с тези критерии да се злоупотреби, но като цяло ние подкрепяме предложението, което не изключва това, което каза госпожа Георгиева също да бъде направено, стандартът. Не знам доколко аз мога да поема някакъв ангажимент от името на министерството, но ако трябва, ще обсъдим стандарта в тази му част, за да не изтървем нещо. Успех примерно нямаме в първи клас, нямаме от първи до четвърти клас. Тоест, рискуваме в момента, обсъждайки всички неща, да изтървем нещо, така че може би е по-добре да поемем ангажимент да го обсъдим с вас стандарта му в тази му част.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Обратно становище на направеното предложение за прекратяване на разискванията?
СТОЯН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Мисля, че този член е основополагащ за целия закон и е от изключителна важност. Според мен се изказаха почти всички колеги и най-много да има още едно, две изказвания, така че не намирам смисъл в това, което госпожа Дукова иска, защото, пак казвам, членът е основополагащ и е много важен за закона.
И само едно изречение към министерството, защото бях провокиран от това, което казаха.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Не, това беше процедура.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Извинявай много, но има процедура.
СТОЯН МИРЧЕВ: Ами, Дукова, да си ходим тогава.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Много моля, колеги! Този патос е излишен в момента. Вярно, че въпросът е важен, но не бива да огрубяват отношенията, най-малко пък тона. Кажете си изречението, господин Мирчев, след това ще дам думата и на господин Михов, който ще бъде много кратък, проф. Георгиева, ако ми обещае две изречения.
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Това, което разбрах от изказването на главния секретар е, че ще се събират допълнителни пари за извън основната учебна дейност и за материалната база, така ли? По тази логика, тъй като в голяма степен сградите на държавните училища също са амортизирани, дайте да им разрешим и те да събират допълнителна такса за възстановяване на тази база и за допълнителни извънкласни обучения. Тогава да изравним двете – частните с държавните.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Заповядайте, доц. Михов. Доцент Михов се отказва. Желаете ли да отговорите на зададения въпрос? Заповядайте, господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Само искам да обърна внимание на това, което е видно и от чл. 280, че държавните и общинските училища могат да получават от бюджета средства за подобряване на материалната база и за капиталови разходи, а за частните това не е предвидено.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря.
Има процедура за прекратяване на разискванията.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против – 4, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя, прекратяваме разискванията.
Пристъпваме към гласуване. Госпожо Маринска, бихте ли погледнали ал. 4? .
БОЙКА МАРИНСКА: „Чл. 10. (4) Частните детски градини и частните училища, които са включени в системата на държавното финансиране, осигуряват възможност 20 на сто от приеманите в тях деца и ученици, включително деца и ученици с изявени дарби и деца със специални образователни потребности, да се обучават без заплащане на дейностите по ал. 3.
(5) Условията за прием на деца и ученици по реда на ал. 4 се определя с държавния образователен стандарт за финансиране на институциите, а конкретните изисквания и реда за прием – с правилника на съответната институция.”
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря.
Госпожо Маринска, не приемате ли варианта след „ученици” да запишем „в това число деца и ученици с изявени дарби и специални образователни потребности”? Мисля, че тази редакция е по-ясна. Вие я призовавате като Ваша, добре, благодаря.
Заповядайте, проф. Георгиева, само ако имате предложение по чл. 80 .
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Правя предложение за ал. 4 най-напред.
„(4) Частните детски градини и частните училища, които са включени в системата на държавното финансиране, осигуряват възможност 20 на сто от приеманите в тях деца и ученици по успех да се обучават без заплащане на дейностите по ал. 3, включително и деца и ученици със специални образователни потребности.”
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Разбрах ви предложението, нека сега да пристъпим към гласуване.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: А за ал. 5 предлагам тя да свърши при „институциите”:
„(5) Условията за прием на деца и ученици по реда на ал. 4 се определят с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите.”
Възразявам останалата част от текста да остане, като съображението ми е конкретни изисквания и редът за прием в правилника на съответната институция не може да се даде, защото в този закон ние имаме раздел за оценяване на знанията. Значи този закон трябва да уреди измерване на успеха, на постиженията на учениците и измерване на качеството.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Разбрахме Ви, проф. Георгиева, разбрахме Ви тезата.
Заповядайте, господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Само една бележка. В ал. 4 преди „20 на сто” може би трябва да бъде минимум или не по-малко, ако такава е идеята, ако не е максимум. Тогава да бъде максимум. Защото така записано трябва да са точно 20 процента. И пак обръщам внимание, че в началото на първи клас нямаме успех.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Мисля, че чухме всичко, аргументите ни се изчерпаха и пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване най-напред последните редакции, които постъпиха тук по чл. 80, най-напред на ал. 4 в редакцията на госпожа Маринска, а именно:
„(4) Частните детски градини и частните училища, които са включени в системата на държавното финансиране, осигуряват възможност 20 на сто от приеманите в тях деца и ученици, в това число деца и ученици с изявени дарби и специални образователни потребности, да се обучават без заплащане на дейностите по ал. 3.”
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Момент, така излиза, че децата, в това число деца с изявени дарби и със специални образователни потребности, според мен трябва да бъде „както и със специални образователни потребности”, или по друг начин, но да стане ясно, че са такива или такива, а не и двете заедно.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Госпожо Маринска, изчетете моля ви целия чл. 10 освен предложение по чл. 80.
БОЙКА МАРИНСКА: „Чл. 10. (1) За осъществяване на задължителното предучилищно и училищно образование на децата и учениците, както и за училищното образование на учениците по чл. 9, ал. 2, частните детски градини и частните училища може да получават държавна субсидия при условията и по реда на този закон.
(2) Включването на частните детски градини и частните училища в системата на държавно финансиране се извършва по тяхно заявление, направено по ред, определен с държавния образователен стандарт за финансиране на институциите.
(3) Когато частните детски градини и частните училища получават държавна субсидия, те могат да извършват дейности срещу заплащане само извън финансираните от държавата.
(4) Частните детски градини и частните училища, които са включени в системата на държавното финансиране, осигуряват възможност 20 на сто от приеманите в тях деца и ученици, в това число деца и ученици с изявени дарби и/или със специални образователни потребности, да се обучават без заплащане на дейностите по ал. 3.
(5) Условията за прием на деца и ученици по реда на ал. 4 се определят с държавния образователен стандарт за финансиране на институциите, а конкретните изисквания и редът за прием – с правилника на съответната институция.”
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Подлагам на гласуване така прочетеното предложение.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – 5, въздържал се – 1.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80, направено от проф. Георгиева за ал. 4 и ал. 5.
МАРИАНА ГЕОРГИВА: „(4) Частните детски градини и частните училища, които са включени в системата на държавното финансиране, осигуряват възможност 20 на сто от приеманите в тях деца и ученици по успех, низходящ бал, да се обучават без заплащане на дейностите по ал. 3, в това число и децата със специални образователни потребности.
(5) Условията за прием на деца и ученици по реда на ал. 4 се определят с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите.”
Колеги, отново ви обръщам внимание, конкретни изисквания и условия за прием, и ред на прием е едно и също, вие сте в режим на излишество, на тавтология.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодарим за предложението.
Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Понеже аз лично ще подкрепя по ал. 5 предложението, предлагам двете алинеи да гласуваме отделно.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Условия и ред са различни понятия от правна гледна точка.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Може би референтът трябва да каже, заповядайте, госпожо Йорданова, приемате ли аргумента на проф. Георгиева.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Аз чух въпроса на госпожа Михайлова, условията са критериите за прием, а редът е процедурата за прием. Създава се възможност, както е в чл. 147, ал. 2, частната институция да определи конкретни изисквания за прием в частното училище.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Вие подкрепяте текста по чл. 80 от госпожа Маринска по отношение на ал. 4 и ал. 5. Добре, разбрахме становището на референтите на комисията.
Подлагам на гласуване предложението, направено по чл. 80, ал. 4.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 3, въздържали се – 13.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване предложеното за ал. 5.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 4, против – 1, въздържали се -14.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване писмените предложения, които са постъпили между първо и второ четене, предложението от народния представител Мариана Тодорова за отпадане на чл. 10 и на проф. Станилов, което е идентично с предложението на народния представител Мариана Тодорова, също на Милен Михов.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 5, против – 9, въздържали се – няма.
Предложенията не се подкрепят.
Подлагам на гласуване по принцип писменото предложение на народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – 5, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя по принцип.
Подлагам на гласуване писменото предложението от народния представител Лютви Местан и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 13, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 4, против – 12, въздържали се – 4.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители по принцип.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 1.
Предложението се подкрепя по принцип от комисията.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 10 с приетите вече редакции и допълнени алинеи.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – 3, въздържали се – 3.
Текста на чл. 10 по вносител се подкрепя по принцип.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова има думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Във връзка с дебата, който се проведе и във връзка с гласуваната вече редакция на чл. 10 предлагам в чл. 147 да се направи едно допълнение:
„Чл. 147. (2) Приемането на ученици в частни училища се извършва при условия и по ред, определени с правилника за дейността им.”
Предлагам да се допълни: „За учениците, приемани по реда на чл. 10, ал. 4 и държавния образователен стандарт за финансиране на институциите”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Който е „за” така изчетената редакция във връзка с току що приетия чл. 10, моля да гласува.
За – 12, против – 3, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя.
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Правя процедура за почивка.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов има думата също за процедура.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо председател, по процедурата за гласуване бих искал да обърна внимание, извинявам се, че ми се наложи да изляза, но останах с впечатление, че следваме една процедура, която съм пропуснал, но мисля, че в протокола трябва коректно да бъде отбелязано. Би трябвало да подложим на гласуване първо онези предложения, които бяха свързани с отпадането на текста, а ние ги гласувахме, след като гласувахме предложенията по чл. 80.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В доклада ще отразим по този начин последователността, за да бъдем коректни.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Преминаваме към чл. 50, който също беше отложен във връзка с финансирането на децата в частните училища и частните детски градини.
По чл. 50 има постъпили писмени предложения от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, предложение от народния представител Мариана Тодорова, предложение от народния представител Станислав Станилов, предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители, предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказване. Няма желаещи.
Становище на Министерството на образованието и науката.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В такъв случай преминаваме към гласуване на писмените предложения.
Подлагам на гласуване писменото предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За няма, против – 3, въздържали се – 13.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Мариана Тодорова.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 3, против – 11, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Станислав Станилов.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 1, против – 2, въздържали се – 13.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 4, против няма, въздържали се – 12.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Предложението е изречение второ да отпадне, тъй като то се припокрива с предходното.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против – 1, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Това е било по време на обсъждането. Направили сме устно предложение за редакция след „държавата” поставяме запетая и вместо „при условията на реда на чл. 10, ал. 1 на този закон”, да бъде „която осигурява за тях безплатни учебници и учебни помагала”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук на практика вие сте предложили да се финансират частните училища и детски градини с тази препратка, заради това правите техническо уточнение.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители с направената редакция в момента на това предложение. Важното е, колеги, преди да го подложа на гласуване, когато се прави предложение по чл. 80, дори то да е раздадено на народните представители, трябва да се изчете за стенограмата.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 4, против – 12, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 50 по принцип с приетата вече редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против няма, въздържали се – 5.
Член 50 е подкрепен.
Сега преминаваме към глава „Финансиране”.
Подлагам на гласуване наименованието на глава 16 -„Финансиране”, както и наименованието на раздел 1, по които няма постъпили писмени предложения.
Изказвания, колеги? Не виждам.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Член 278. Има постъпили писмени предложения от народния представител Борислав Великов и група народни представители, предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители, предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте.
БЮНЯМИН ХАСАН: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, нашите предложения, както са записани, вие всички ги виждате. В по-голямата си част те са редакционни, като предложението, което сме направили, е във връзка с изчистването на текстове от ненужното повторение на „средства” в ал. 3. Конкретните предложения са в ал. 3 думата „включва” да се замени с израза „са в” и в точки 1, 2, 3 и 4 съответно да отпадне думата „средства” и в точка 2 предлогът „за” да отпадне пред думата „подкрепа”.
Четвъртото предложение, което сме направили, е да се създаде нова точка „Финансиране на специфичните разходи на средищните и на защитените училища”. Това, знаете е предложение, вързано и с други наши предложения във връзка с това защитените и средищните училища да получат допълнително финансиране, което да е записано и в Закона за предучилищното и училищно образование. Това са били мотивите ни да предложим тези изменения.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания, колеги? Госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Всички разполагате с текста, няма да чета нашето предложение. Искам да предложа аргументите, за да може да имаме такава редакция, която сме внесли. Според нас това, което предлагаме, изчерпва конституционния запис, че в училищното и предучилищно образование в държавните училища е безплатно, включва държавата, която е отговорна за финансиране на системата като цяло. Предложението ни акцентира на държавния ангажимент за финансиране на системата. Предлагаме и сме разписали в конкретните текстове финансиране на квалификацията и кариерното израстване на учителите като необходимо условие за развитие на системата, да бъдат осигурени средствата за подпомагане на равния достъп, да се предвиди съфинансиране по европейските проекти, да има акцент върху библиотечно информационното осигуряване и изрично да бъдат упоменати капиталовите разходи. Нашето предложение цели осигуряване на развитието на системата до средните европейски нива, също така финансиране и на реформите, насочени към по-високо качество на образованието и по-пълен обхват на децата в системата. Това е смисълът на конкретните текстове, които ние сме предложили по чл. 278.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания, колеги? Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо председател, действително, че както е отбелязано, тук има средства за подпомагане на равния достъп, за подкрепа на личностното развитие, но това, което е добавено като предложение от моя милост, е свързано с това, че тези дейности, които са за развитие на интересите, способностите и изявите на децата и учениците в различните области на науката и културата, технологиите, изкуствата и спорта, никъде не е отбелязано изрично. Затова смятах, че може би е подходящо да го имаме за подкрепа на тези дейности. Така че бих помолил, ако колегите не смятат, че много ще се утежни текста, да подкрепим този текст.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, аз ще си позволя да Ви направя една реплика и да Ви кажа, че в чл. 278 са включени четирите стълба на финансиране. Това не е финансирането по дейности. Финансирането по дейности е разписано в чл. 281, където в т. 5 са посочени средствата за подпомагане на равния достъп какво включват. Те са и за подкрепа на личностно развитие и включват: ученически стипендии, транспорт на деца и ученици и т.н. Ако спазваме Вашата логика, трябва всички тези дейности да ги включим и там. Точка 5 - дейностите свързани с общата подкрепа за личностно развитие, ако се върнем на текстовете, които казват какво е и какво означава общата допълнителна подкрепа, ще видите, че на стр. 153 приетият вече чл. 176 казва, че общата подкрепа за личностно развитие включва: екипна работа между учителите, допълнително обучение по учебни предмети, консултации, кариерно ориентиране, библиотечно информационно обслужване и т. 6 – занимания по интереси. В чл. 179 се казва, че заниманията по интереси се развиват за развитие на способностите и на компетентностите на децата и учениците за изява на дарбите им в дейността на науките, технологиите, изкуствата, спорта, глобалното, гражданското, здравното образование, както и за придобиване на имения за лидерство. В този смисъл много ясно е казано в закона и не е нужно да повтаряме едно и също и само част от дейностите, защото в такъв случай трябва да повтаряме навсякъде всички дейности. Кое е по-важното, ресурсното подпомагане или подкрепата на заниманията по интереси? Така че все пак законопроектът наистина следва някаква нормативна логика и логика на текста, която според мен трябва да спазваме, още повече че тази дейност е включена, тя присъства и слагането й тук само ще създаде нормативни пречки след това при тълкуването, а в никакъв случай няма да подпомогне с нищо разбирането на текста на закона. Благодаря, това беше реплика от моя страна.
Други изказвания? Няма.
Становище на Министерството на образованието и науката.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Предложението на господин Великов председателят на комисията вече аргументира. Наистина в чл. 278 се цели да се структурира най-общо частта финансиране и финансирането в четири стълба, а не да се изброят всички конкретни дейности и финансови инструменти. Те са систематизирани всъщност в тези четири групи или четири стълба. Теоретично можем да изведем всяко едно от тях, но това няма да го направи по-добро финансирано, тази дейност няма да бъде по-добре финансирана.
По отношение на предложенията на господин Местан считаме, че са коректни терминологичните бележки, редакционните бележки в първите три точки. По отношение създаването на нова т. 5 – финансиране на специфични разходи на средищните и защитените училища, допълнителното финансиране на защитените училища е част от първия стълб, т.е. средствата, които са за издръжка на обучението. Допълнителното финансиране на средищните училища за транспорт и целодневна организация са част от втория стълб. Това са всички допълнителни дейности в системата, инструменти насочени към подобряване на достъпа и задържането на децата в училище. Така че няма логика те да бъдат изведени.
По отношение на предложението на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, да, то по-скоро има за цел да изброи всички видове разходи. Освен чисто редакционните бележки, че обедното хранене тук се изисква да е топло, социалното подпомагане е предмет на друг закон. Над 2 км от дома да е транспортът, нещо, което не е засегнато по-рано. Капиталовите разходи са смесени с режийни разходи и т.н. Те по принцип не са изключени. Считаме, че някак си не систематизира по-добре, отколкото това, което е предложено с допълнително разписване на дейност във всеки един от стълбовете. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Добър ден на госпожа Кастрева. Не виждам други изказвания. В такъв случай предлагам да преминем към гласуване.
Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз оттеглям моето предложение, но тук дочух, че уважаемият господин Вълчев приема някои от бележките на народния представители Местан, които са редакционни. Но там каква ще бъде структурата, ако се приеме това отпадане на „средства за”?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Смисълът не се променя.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: „И се използват за”, добре, ясно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Предложението на народния представител Борислав Великов и група народни представители беше оттеглено.
Господин Хасан, имате думата.
БЮНЯМИН ХАСАН: Редакционните промени, които сме направили, си остават. Аз разбрах, че има консенсус да бъдат приети. А във връзка с предложението, което сме направили за т. 5, аз се съгласявам, че това по-нататък в текстовете е включено и го оттеглям.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. В такъв случай подлагам на гласуване предложението от народния представител Лютви Местан и група народни представители в неоттеглената му част, за редакционните поправки, които бяха подкрепени от Министерството на образованието и науката.
Който е „за”, моля да гласува.
Отменете гласуването. Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ако приемем това, че вместо „включват” да стане „се използват за”, се използват за какво? За издръжка, за подпомагане и за подкрепа на личностното развитие. А ако го няма това „за”, какво излиза? „За подпомагане на равния достъп и подкрепа на личностното развитие”? Не е много ясно. Това „за” може би трябва да остане.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Текстът ще звучи така, ако отразим поправките на народния представител Лютви Местан: „Средствата от държавния бюджет са за: 1. издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците; 2. подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие; 3. развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностно развитие.”
В такъв случай повтаряме гласуването. Отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан и група народни представители в неговата неоттеглена част за редакционни поправки, току що изчетох как ще звучи текста на ал.3.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против няма, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 9, въздържали се – 5.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 278 по принцип с приетите редакции.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против няма, въздържали се – 2.
Член 278 се подкрепя по принцип.
По член 279 има постъпили писмени предложения от народния представител Светослав Станилов, от народния представител Милен Михов и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказване. Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, нашето предложение е свързано с така дълго заявяваните, декларирани желания за едно добро финансиране на българското училище. То включва три основни пункта. Веднага трябва да кажа, че третият пункт за 10-те брутни работни заплати вече намери място в закона и затова ще аргументирам другите две предложения. До началото на бюджетната 2018 година процентът от брутния вътрешен продукт, отделян за образование, да достигне 5 %. Второто предложение е трудовото възнаграждение на учителите, редакционно можем да го поправим, тъй като приравнените към длъжност учители вече отпадна от текста на закона, да бъде не по-ниска от 20 % над средната брутна работна заплата за страната. Господин Станилов е направил аналогично предложение и аргументите в тази посока са, че без законово разпореждане, без законова норма както за средствата, отделяни за образование, така и за заплати, ние няма да можем да създадем основата, финансовата основа, стабилната финансова основа за развитието на българската просвета, използвам не случайно този термин.
Един допълнителен аргумент към нашето предложение е, че ние подкрепихме днес едно предложение за финансиране на частните училища и това пряко кореспондира с необходимостта от нарастване на общите разходи за образование спрямо брутния вътрешен продукт. Ако ние законово не уредим тази обществена бихме я нарекли и национална необходимост, ние няма да сме свършили докрай своята работа. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, доц. Михов. Други изказвания? Заповядайте, проф. Стоилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Към това, което каза доц. Михов, искам да добавя, че всъщност ние предлагаме най-важната част на закона, неговото финансиране. Ако всичко това, което тук приемаме с известни противоречия, спорове и дискусии, този закон, този огромен закон много важен за реформата по принцип, чиято структура аз одобрявам, ако не я осигурим финансово, тя не може да се състои. Затова ние искаме да фиксираме в закона този процент от брутния вътрешен продукт, както и заплащането на учителите, за да няма възможност при следващите правителства, които може да нямат намерение да повдигат непрекъснато процента от брутния вътрешен продукт на 5 % да правят законови промени. Защото тези законови промени се правят много трудно в залата и се обсъждат и прочее. Ако не го гласуваме това нещо, ние просто оставяме нещата на самотек, да имат само пожелателен характер. Затова призовавам всички колеги да гласуват това, колкото и трудно да се решат на такова нещо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, проф. Станилов.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа, ние сме направили две предложения в чл. 279 думите „на дейности в” се заличават, а след думите „в системата на” се прибавя думата „публичното”. И предлагаме създаването на една нова ал. 2 – „Бюджетът за образование не може да бъде по-нисък от последния публикуван средно европейски процент от брутния вътрешен продукт, определен за образование в страните членки на Европейския съюз.” Смятаме, че трябва да имаме национална амбиция и тя трябва да бъде да постигнем европейските стандарти за качество. Мярата за финансиране трябва да бъде съобразена със средното европейско ниво. Това е основанието, за да предложим такъв конкретен запис за нова ал. 2. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Този закон не определя размера на финансирането, той определя общите правила. Годишните закони за бюджета са тези, които определят размера на финансирането. Това, разбира се, не означава, че ние не подкрепяме всички предложения. Ние като министерство ги подкрепяме като цел, която трябва да бъде постигната. Обикновено целите обаче се залагат в стратегии, а не в закони. Въпросът е какво е реалистично. Годишният закон за бюджета е този, който връзва в една рамка всички желания с възможностите. Имаме милион и едно желания, но можем от тях да реализираме сто хиляди да кажем, вместо сто и една хиляди. Доколкото съм участвал в някакви анализи, свързани с бюджета, моята лична оценка е, че едно такова предложение в 3-годишен период, както е предложено, предполага промени в параметри на данъчно-осигурителната политика. Предполага значителни преразпределения. Става въпрос за преразпределение от процент и нещо от брутния вътрешен продукт, което може да се осъществи или само с промени в параметъра на данъчно-осигурителната политика или бих казал шоково намаление в други сектори. Един такъв дебат би трябвало да се проведе в контекста на цялостната фискална рамка и точно затова предполага той да бъде проведен в контекста на Закона за държавния бюджет.
Това, което е предложено от вносител, също е такава цел, но бих казал, че тя е по-реалистична. Формално народните представители, Народното събрание е това, което гласува държавния бюджет, така че има възможност той да бъде утвърден. Разбира се, съзнаваме, че на практика основните параметри в него се предлагат от Министерството на финансите. Ние като министерство, разбра се, че сме за увеличение на средствата за образование, но въпросът е колко реалистично може да бъде това. Ние тук можем да запишем в закона, че си поставяме за цел да открием след две години училище на луната, но то няма да се случи. Или ако използвам думите на финансовия министър, да запишем, че финансовият министър е крокодил, той няма да стане крокодил. Така че въпросът е дали материализираме в разпоредби желание или възможности.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Господин Вълчев, тъй като говорим за финанси, все пак бихте ли назовали някакви цифри, макар и доста произволни да бъдат, по отношение на 20-те процента увеличение, колко това би значело като чиста стойност?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: В момента средствата за възнаграждение на педагогическия персонал са може би около 1 млрд и 100 млн., а средната заплата е близо или малко под средната, значи говорим за между 200 и 250 млн.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Не виждам.
Аз ще ви предложа да гласуваме предложенията на народния представител Станислав Станилов и Милен Михов разделно, тоест, ал. 4 от предложението на народния представител Станислав Станилов ще предложа да подкрепим по принцип, както и ал. 4 на народния представител Милен Михов и група народни представители, тъй като в предходни текстове ние вече сме уредили тези въпроси. В останалата им част ще ги подложа на гласуване отделно.
Подлагам на гласуване ал. 4 от писменото предложение на народния представител Станислав Станилов и на народния представител Милен Михов и група народни представители ан блок по принцип, като се отразят на съответното им място в доклада на комисията.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат по принцип.
Сега подлагам на гласуване писменото предложение на народния представител Станислав Станилов в неговата останала част.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 5, против няма, въздържали се – 12.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители също в останалата му част извън ал. 4.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 5, против няма, въздържали се – 12.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 5, против – 4, въздържали се – 11.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 279.
За – 12, против няма, въздържали се – 5.
Текста на вносителя за чл. 279 се подкрепя.
По чл. 280 има постъпили писмени предложения от народния представител Милен Михов и група, от народния представител Найден Зеленогорски, от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания. Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Това предложение, което сме направили, има за цел да промени до известен начин начина на формиране на делегираните бюджети, като има за цел да компенсира някои от негативните последици от досега прилаганата система на финансиране, свързана с по-висок прием и свръхконцентрация на деца и ученици в някои учебни заведения. Предложенията са взаимно свързани и те засягат начина на формиране на делегирания бюджет, като предлагаме в основните критерии да се допусне възможността да се отчитат не само двата основни критерия – брой ученици и единния разходен стандарт, а да се отчита и броя на групите и паралелките като основен показател.
На следващо място, предлагаме да се промени отношението във формулата основни и допълнителни критерии от 80 към 20 на 60 към 40 и допълнително да се финансират от държавния бюджет училища, в които обучаемите са между 60 и 100 ученика, при условия и ред, определен от Министерския съвет. Това е нашето предложение, което ви приканвам да гласувате.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря. Аз се надявам, че министерството няма да има нищо против и бих искал да подкрепим предложението на Найден Зеленогорски не по-малко от 20 % от превишението на постъпленията на плащанията да се използват за подобряване на материалната база. И също така смятам, че добре се е сетила колежката Коцева за това да се прибавят и защитените детски градини, където са защитените училища – в ал. 4, тъй като това следва от другите текстове, които ние приехме преди време.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Вие аргументирахте предложението и на госпожа Коцева. Други изказвания? Госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Остава нашето предложение. Ние имаме всъщност три предложения. Ал. 2 да бъде заличена, а в ал. 5 думите „по ал. 2” се заменят с думите „по ал. 1”, преномериране след това и една нова ал. 4а – „Освен средствата по ал. 1 училища, които са единствени за съответната община или имат до 300 ученика, получават допълнително средства за издръжка на процеса на обучение”. Това предложение отразява извода, че финансирането по принцип парите следват ученика е не достатъчно ефективно както по отношение на качеството, така и по отношение на обхвата на системата.
Освен предложението, което правим, аз искам когато коментират представителите на министерството, моля да ни отговорят, ако е правен анализ на действието на принципа парите следват ученика и на процеса на прилагането на системата на делегираните бюджети, все пак във връзка и с приемането сега на новия закон да ни кажат състоянието на нещата, защото все пак на основата на какъв анализ сега се прави предложението за модела на финансиране. Да чуем това становище. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Бояджиева. Други изказвания? Не виждам.
Само да уточня, че госпожа Стефани Михайлова ни е раздала едни предложения, които ще направи по чл. 80. Ако искате, да ги представи и тогава да дадем думата на господин Вълчев за становище по всички предложения.
Госпожо Михайлова, имате думата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Моите предложения са следните: в чл. 280, ал. 1 да се промени и придобие следния вид:
“Чл. 280. (1) Средствата по чл. 278, ал. 3, т. 1 се разпределят между бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, финансиращите държавни и общински училища и детски градини, въз основа на броя на децата и учениците и на стадарт за дете и ученик, определен с акт на Министерския съвет.Стандартът определя размера на средствата от държавния бюджет за конкретна дейност за едно дете или ученик за съответната година.”
Новото тук е, че се конкретизира, че стандартът касае конкретна дейност, добавени са думите „за конкретна дейност” след „държавния бюджет”.
Предложение за създаване на нова ал. 5. Това всъщност е предложение на Министерството на образованието, което урежда въпроса за допълнителното финансиране на защитените училища.
„(5) Защитени училища с ученици средно в клас между 10 и средния брой ученици в паралелка за училищата, финансирани по съответния стандарт на един ученик, получават допълнително финансиране по ал. 4 за разликата между реалния и средния брой ученици в паралелка. Минималният размер на допълнително финансиране за тези училища се определя като разликата между реалния и средния брой ученици в паралелка се умножи по съответния стандарт на един ученик. Конкретните ред и условия за допълнително финансиране се определят с акта по чл. 52, ал. 4.”
Следващото ми редакционно предложение е за ал. 5 по вносител, която предлагам да се промени така:
„(5) Първостепенните разпоредители с бюджет разпределят получените по стандарта средства за всяка дейност по ал. 2 между училищата и детските градини въз основа на формули за съответната дейност. Формулите включват основни и допълнителни компоненти.”
Съображенията ми са, че в текста на вносителя словоредът е объркан и създава предпоставка за неразбиране или най-малкото за затруднение при разбирането.
В ал. 15 по вносител, т. 2 думата „същия” да се замени с „един и същ”.
Ще ви прочета какво гласи в момента т. 2. По принцип става въпрос за промени в разпределението на средствата по формула, кога са възможни.
„1. При преместване на дете или ученик между институции, финансирани от един и същ първостепенен разпоредител с бюджет.
2. Когато в началото на учебната година е необходимо да бъде финансиран по-големия брой на децата или учениците в някои институции, финансирани от същия първостепенен разпоредител с бюджет.”
Така е написано по вносител „от същия”, като не е ясно кой е този същия. Просто предлагам „същия” да се замени с „един и същ”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Становище на Министерството на образованието и науката по всеки конкретен текст и по предложението, което направи госпожа Михайлова по чл. 80.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: По предложението на господин Михов. Първото е свързано с това броят на паралелките да бъде един от критериите, по който се разпределят средствата. Това предложение ще промени логиката на разпределителния механизъм и на делегираните бюджети до голяма степен. И дори при финансиране на броя паралелки пак зависи от броя на учениците, но компонентът брой паралелки е компонент, който е управляем от получателя на средствата. Това означава, че директорът може да направи повече паралелки при равни други условия, примерно при 96 ученика в клас може да реши да работи с 5 вместо с 4 паралелки, т.е. да има съзнателно търсена неефективност с цел получаване на повече средства, без това да има връзка с качеството или достъпа.
Това, което вие казахте като аргумент, че по-високият прием е свръх концентрация може да се реши с други механизми. Такъв механизъм е стандартът, с който ще се определи максималния брой на учениците в паралелка, респективно броя на децата в група. И в момента има такава паралелка. Би могло да се дискутира, разбира се, и механизъм по отношение на броя на децата в едно училище.
Основният проблем е този, че това е управляем критерий. Тук най-общо разписваме разпределителните механизми, не казваме, че отделни стандарти се финансират допълнително, както е изведено изобразителното изкуство и хореографията. За нито един стандарт това не е записано в закона и в този смисъл вашето предложение е изключение.
По отношение на предложението между 60 и 100 ученика, ние нямаме анализ, който да показва, че точно това са проблемните училища. Второ, ние ще създадем една функция на разпределението на постъпленията в зависимост от броя на учениците, която няма да бъде изгладена, а ще бъде начупена. Какво имам предвид? Ако училището има 101 ученика, то ще бъде мотивирано да изхвърли 2 ученика, за да станат 99 и да получи повече средства. Това е проблемът с граничните интервали и затова ние в разпределителния механизъм бягаме от такива подобни функции. Препоръчали сме на общините да не правят формули с подобни гранични стойности.
Предложението 80 на 20 да стане 60 на 40 е по-скоро свързано с броя на паралелките и няма да го коментирам отделно. Като цяло считаме, че този критерий брой паралелки в случая не е уместен и изцяло ще промени логиката.
По отношение на предложението на господин Зеленогорски. То беше засегнато в дебата по предложението на госпожа Маринска на обществените съвети да се даде правомощието да определят разпределението на това превишение. Това предложение се бие с предложението на госпожа Маринска и нашето мнение е, че то следва да бъде оттеглено, защото е по-логично при децентрализирания механизъм на финансиране да бъде избран този вариант децентрализирано да се определя разпределението на това превишение, на този излишък, като се вземат предвид и становищата на заинтересованите страни, които участват в обществения съвет, а не централизирано да се залагат минимални стойности.
По отношение на предложенията на госпожа Коцева, те терминологично подобряват текстовете на вносителя и ги подкрепяме.
По отношение на предложенията на господин Жаблянов. Училище, което е единствено в общината от 300 ученика, по-голямата част от училищата, които са единствени в момента в общините, са защитени. Тоест, те са достигнали границата на оптимизация. В другите общини нямаме подобен проблем. Проблем имаме с това не че няма да имаме община с училище, а ще имаме общини без деца. Имаме две общини с под 15 деца. Въпросът е трябва ли задължително в тези общини ние да продължаваме да финансираме, ако останат 3 деца. Мога да ви ги посоча и поименно кои са тези общини. Големият проблем е, че голяма част от общините не отговарят на условието в Закона за териториално-административното устройство да имат минимум 6000 души население. Под 15 деца, по-малко от един вход в една кооперация.
Минималните изисквания да се определят с акт на Министерския съвет, това е законодателен подход. Тъй като тук се разпределя основната част от средствата, според нас е добре основните изисквания към формулите да бъдат на ниво закон, както са предложени. Още повече че те създават специални разпоредби по отношение на разпределението на ниво първостепенен разпоредител, на ниво община, което до някаква степен е свързано и със Закона за публичните финанси, който регламентира правомощията на общините като първостепенни разпоредители. Извеждането им на законово ниво гарантира, че те ще имат такъв специален характер.
По отношение на предложенията на госпожа Михайлова за нова ал. 5 най-напред, то е свързано с дебата по нов чл. 53, който вече обсъждахме. Това не означава, че останалите защитени училища, тези, които имат под 10 ученика средно в клас или имат над средния, няма да получават допълнително финансиране. То по-скоро има за цел, както тогава беше споменато от народния представител Мариана Георгиева да гарантира, че независимо каква политика има министерството, ще има допълнително финансиране за защитените училища. В този смисъл, ако това е идеята, ние я подкрепяме, въпреки че според мен конкретиката на текста не е на законово ниво. Но ако законодателят иска да гарантира, че такова допълнително финансиране ще бъде получено е подходящо.
Останалите предложения са редакционни и ги подкрепяме, считаме, че подобряват текстовете. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми колеги, аз не мога да приема аргументите, че съотношението 60 на 40 е продиктувано само и единствено от компонента брой на паралелките в училище. Тук по вносител виждаме какви са допълнителните компоненти – географски, демографски, инфраструктурни и други показатели, обаче не виждаме никъде компонент, който е свързан с качеството на образованието. Непрекъснато говорим, че трябва да бъде включен по някакъв начин във формулата и качеството на образованието, резултатите от външно оценяване, от матури и т.н. Затова, господин Вълчев, Вие казвате, че може да се дискутира въпроса за учебната среда, за условията, за възможността да поеме съответното училище необходим брой паралелки. Но ние тук с оставането на варианта 80 на 20 с нищо не променяме в общи линии ситуацията, която е и до момента. Предполагам, че всеки един от колегите може да приведе примери, при които имаме училища, в които изключително много деца и те са набутани по тавани, по мазета, по кабинети, които са пригодени поради невъзможност и когато капацитетът на сградата не позволява толкова много класове, същевременно имаме училища, които имат прекрасна материална база, изключително добри условия, добри резултати от оценявания, много добро качество на образованието и същевременно децата в тях намаляват.
Сега няма да коментирам кои са причините за това, дали добрият мениджмът на съответните директори или някакви други условия са повлияли на това. Аз смятам, че не бива да се отказваме така лесно от предложението, което Патриотичният фронт е направил по отношение на основните и допълнителните компоненти. И смятам, че ако включим към тези 40 % качество на образованието, тогава ще има много по-голяма възможност да търсим наистина по-добри условия и по-обективни показатели от тези парите да бъдат разпределяни на калпак и колкото повече ученици, толкова повече пари, без да се държи никаква сметка за качеството на образованието. Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, господин Богданов. И преди да дам думата на господин Вълчев, едно уточнение относно капацитета. Ще си позволя да ви направя една реплика от името на вносителите. В чл. 282 ние сме казали в ал. 1, че средствата за развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностно развитие включват разходи за подобряване на материалната база, средства за повишаване на качеството на обучението. Тоест, това са допълнителни средства, които училищата ще получават. След това в ал. 2 е казано как се предоставят тези средства, съответно на детските градини и училищата с ниски образователни резултати, какво са образователни резултати. Така че тези разпоредби, вашата идея всъщност е отразена малко по-нататък в текста.
Господин Вълчев, заповядайте за коментар.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Почти всяка година имаме предложения от една страна на членове от Сдружението на общините това съотношение да стане 70 на 30, от друга страна от директорите да стане 90 на 10. Директорите и училищата търсят предвидимост, която с разширяването на този периметър на преразпределение на общината ще загубят в известна степен. Нашите анализи показват, че 20 % периметър на преразпределение са достатъчни да отчетат обективните неравенства в разходите за един ученик. Не казвам да се направят всички политики. Всички политики могат да се направят, когато се извадят целеви средства и по този начин се насърчат. В случая общината с механизма на формулата трябва да гарантира относително еднакви условия, относително равни условия за финансово обезпечаване на учебния процес. Средният процент на разпределение е някъде между 90 – 95 % въз основа на единни разходни стандарти. Малко са общините, които между 80 и 90 % разпределят въз основа на единни разходни стандарти. Нямаме анализи, които да показват, че това е недостатъчно в момента и да налагат промяна.
Тук може би пропуснах да коментирам това, което госпожа Бояджиева каза, имаме ли изготвени анализи на системата на делегираните бюджети. Имаме, разбира се, но не знам дали мога да ги синтезирам с няколко думи. Това, което най-общо можем да кажем, е, че ние нямаме системни проблеми. Самият факт, че в последните години след 2008 г. няма такива напрежения, каквито е имало преди 2008 г. говори, че ние нямаме системни проблеми. Имаме нужда от фина настройка в отделни показатели и в отделни елементи, търсейки баланса между целите на образователната политика. Но нямаме общи проблеми във всички общини и всички училища. Имаме проблеми в отделни общини, където този механизъм на формулата не се използва ефективно. И тук по-големият ни въпрос е как да направим така, че общините да правят анализи и да провеждат политика, която да им създаде тези реални условия на училищата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други изказвания, колеги? Не виждам. В такъв случай предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 5, против – 3, въздържали се – 10.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Найден Зеленогорски.
Който е „за”, моля да гласува.
БОЙКА МАРИНСКА: Оттеглям това предложение.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Не може да го оттегляте.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това наистина си противоречи с гласувания чл. 267, но тъй като не е предложение на група, господин Зеленогорски може да си го оттегли в залата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Найден Зеленогорски.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 5, против – 8, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 2.
Това предложение се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 9, въздържали се – 4.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване предложението на госпожа Михайлова, направено по чл. 80, ал. 4, включително с нова ал. 5 като сегашната ал. 5 става ал. 6 и останалите се преномерират.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 280 с приетите вече редакции.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против няма, въздържали се – 3.
Текстът на чл. 280 на вносител се подкрепя по принцип.
Госпожо Захариева, имате думата за процедура.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Колеги, аз правя една процедура за извънредни заседания с оглед на това, че напредваме смело по текстовете да се организираме малко по-бързо с приемането в комисия. На 23 юни, вторник, от 11 до 16,30 ч. На 26 юни, петък, от 14 до 20 ч. На 27 юни, събота, от 9,30 до приемане на законопроекта на второ четене.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Обратно предложение? Това са извънредни, редовното заседание не го броим. Колеги, можем да приключим и в рамките на вторник и сряда в зависимост на нашата работа. При приключване на законопроекта в сряда няма да имаме извънредни заседания в петък и събота.
Заповядайте за обратно предложение, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: С предложението за вторник сме съгласни, в сряда си имаме редовно заседание, но за петък и събота ние няма да можем да участваме, защото имаме конференция извън София. Според мен да се направи едно извънредно заседание в четвъртък и ако не стигне времето, следващите заседания да направим във вторник и сряда следващата седмица.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: В четвъртък има много други комисии.
Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение. От нас зависи, пак казвам, кога ще завършим, може да не ни се налага да имаме извънредни заседания в петък и събота.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Сега ви предлагам да се върнем на отложения член на страница 61. Имаме предложение от народния представител Лютви Местан и група народни представители за създаване на нов чл. 53. На изнесеното заседание в Костенец коментирахме, че Министерството на образованието трябва да ни предложи текст, който да реши проблема, който колегите са се опитали да решат със създаването на този нов член 53. Те го предложиха със създаването на нова ал. 5 в чл. 280, който гласувахме преди малко.
Господин Хасан, заповядайте.
БЮНЯМИН ХАСАН: Благодаря, госпожо председател. Колеги, във връзка с това, което госпожа председателката каза, наистина тогава когато дебатирахме ние стигнахме до извода, че мястото на този текст е в тази глава 16, която е за финансирането. И аз мисля, че текстът, който са предложили от Министерството на образованието е коректен. Ние сме съгласни с така представения текст. Така че мисля, че заедно стигнахме до един по-удачен вариант, защото в текста, който ние бяхме предложили, бяхме заложили някакви други параметри на формулите, които мисля, че изчистихме и новият текст, който е предложен, е по-добър и няма нужда да добавяме този чл. 53.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Оттегляте предложението за създаване на нов чл. 53.
Продължаваме нататък с чл. 281. Има постъпили писмени предложения от народния представител Мариана Тодорова, от народния представител Милен Михов и група народни представители, от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Ако ми позволи госпожа Коцева, предложението, което ние сме направили, е във връзка с новите текстове, които в известна степен приехме и утре ще изчистим окончателно за създаването на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващо образование и различните нива на гарантиране на ресурсното подпомагане на децата със специални образователни потребности. Съгласуван е този текст и с Асоциацията на ресурсните учители, така че имаме съгласие по него. Просто тук се казва, че средства за деца със специални образователни потребности се предоставят на училището, когато то съответно има ресурс да назначи учители на място. Ако не може, съответно се изследват възможностите на съответната община, ако там има център за подкрепа, общината поема ангажимент за ресурсното обезпечаване и подпомагане, те се предоставят на центъра за подкрепа на личностно развитие. При липса на такъв съответно средствата си отиват в регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, както е в момента, който осигурява необходимите ресурсни учители и съответното ресурсно подпомагане. Това е нашето предложение. Благодаря.
Изказвания по другите предложения? Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Двете предложения, които сме направили, едното е свързано с т. 3 на ал. 1 – „Средства за закупуване на познавателни книжки и учебници”, предлагаме да се добави „и за училищната библиотека”. Самият текст сам по себе си предполага една такава възможност, но добавката, че тези книжки и учебници са за ползване на деца, но и за нуждите на библиотеките мисля, че допълва текста.
И предлагаме една нова точка, че тези средства за подпомагане на равния достъп ще бъдат използвани и за подкрепа на деца със специални образователни потребности, в това число за допълнително възнаграждение на учителите и за осигуряване на допълнителна материална и обща подкрепяща среда. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на доц. Михов.
Други изказвания? Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо председател, мисля, че е ясно нашето предложение, ние предлагаме в т. 5 думите „за личностно развитие” да се заменят с думите „за развитие на способностите или за подкрепа на децата и учениците”. Това е част от нашето виждане, което сме развивали и в предишни членове от законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на госпожа Бояджиева. Само една редакция, ако ми позволите да направя на нашето предложение с колегите съгласно приетите вече текстове. На стр. 228 горе, преди т. 3, „дейностите за ресурсно подпомагане се предоставят на съответното областно звено за приобщаващо образование” да се замени с „на съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование” – в съответствие с приетите вече редакции.
Становище на Министерството на образованието и науката по така направените предложения.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: По отношение на предложението на госпожа Тодорова, то е свързано с дебата, който до голяма степен вече беше решен с приемането на чл. 10.
По предложението на господин Михов, не виждаме проблем, ако бъдат добавени „и училищните библиотеки”.
По отношение на предложението за нова т. 9, допълнителните възнаграждения и средствата за работа с деца със специални образователни потребности по-скоро ще бъдат част от първия стълб. Осигуряването на работата с тях е включено в общата подкрепа. Може би има някои допълнителни аргументи за извеждането му.
Предложението за механизъм на субседиарност при ресурсната подкрепа го подкрепяме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Вълчев. Само ще си позволя да направя само една корекция. Всъщност дейностите, които предлага доц. Михов в новата т. 9, за възнагражденията сте прав, но по отношение на дейностите, свързани с подкрепата изобщо на децата със специални образователни потребности, това са дейностите, които са в т. 6 на чл. 288, а именно дейностите, свързани с допълнителната подкрепа за личностно развитие. Така че аз ще предложа, ако доц. Михов е съгласен, т. 9 да се подкрепи по принцип, тъй като нейното съдържание всъщност вече го има в други текстове. Той е съгласен.
Други изказвания? Не виждам. В такъв случай ви предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 3, против – 13, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители. Може би трябва на две части. В първата му част, а именно в чл. 181, ал. 1, т. 3 след „безвъзмездно ползване” да се добави „за училищната библиотека” го гласуваме така както е предложено.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване останалото предложение на народния представител Милен Михов и група по принцип.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители по принцип заедно с направената от мен редакционна бележка.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя единодушно.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 10, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 281 с отразените и приети вече редакции.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против няма, въздържали се – 2.
Текстът на вносителя за чл. 281 се подкрепя по принцип.
По чл. 282 има постъпили писмени предложения от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители. Предложенията на госпожа Коцева са редакционни.
Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Предложението е ясно и в други текстове ние предлагаме вместо „център за подкрепа на личностното развитие” да бъде „извънучилищен център”.
Предлагаме създаването на нова ал. 2а, което съответно да доведе до преномериране на останалите.
„Ал. 2а. Броят и наименованията на националните програми за развитие на образованието се одобряват от Народното събрание всяка година до края на февруари.”
Според нас националните програми за развитие на образованието са съществен елемент на системата на финансиране на образованието както като инструмент за провеждане на държавна политика, така и като ресурс. Те са част от държавния бюджет и според нас приемането им трябва да бъде ежегодно от Народното събрание, както се одобрява и бюджета на страната и в частта за образование.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката по направените писмени предложения?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: По предложението на госпожа Коцева, първата част е във връзка с вече приетото предложение да се разделят двата стандарта за финансиране на институциите и нормиране заплащането на труда и в този смисъл го подкрепяме.
Предложението за нова ал. 10 е повече от необходимо, доколкото е пропуснато това да се каже.
По предложението на народния представител Жаблянов и група народни представители, то касае много други разпоредби, голяма част от които вече бяха гласувани в първата част. Във втората част – за броя и наименованието на националните програми, това означава ние да внасяме всяка година, всъщност ние ако гласуваме наименованията, броя няма да е необходим, защото те могат да се преброят, да внасяме всяка година списъка на програмите. Не знам дали това няма да забави много приемането им. Ние до голяма степен имаме яснота по отношение на програмите, те се повтарят, можем да ги представяме с доклада по бюджета.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря на господин Вълчев. Изказвания, колеги? Не виждам. Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 9, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 282 по принцип с приетите вече редакции.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Текстът на вносителя за чл. 282 се подкрепя по принцип.
Член 283. Има постъпило писмено предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Ако ми позволите, да го аргументирам. С него казваме, че средства по чл. 281, ал. 1 и 2 и чл. 282, ал. 2 могат да се предоставят въз основа на допълващи стандарти. Тоест, това ще бъдат допълнителни средства въз основа на допълващи стандарти или нормативи за дете и ученик. В момента такава практика за някои от дейностите има и в момента, така че това е един уточняващ текст, който обаче дава и възможност на министерството да определи допълнителни стандарти за различните дейности, които ще бъдат над единния разходен стандарт.
Становище на Министерството на образованието и науката?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме предложението. Първото изречение освен всичко внася и терминологично съответствие с останалата част на закона. Второто изречение е необходимо, доколкото планирането на бюджета става въз основа на предварителни данни за броя на децата и учениците и след това е необходим механизъм, който да ги изравни с тези по регистъра. В този случай ще се правят тези корекции, ще се прилага чл. 280, ал. 1.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Всъщност трябва да направим една редакционна поправка в чл. 280, тъй като създадохме нова ал. 5. Тук ще бъде накрая на предложението, което сме направили – „чл. 280, ал. 13”.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители по принцип с редакционната поправка, която току що направим, ал. 12 да се замени с ал. 13.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 283 с направените вече редакции.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Текстът на вносителя за чл. 283 се подкрепя по принцип.
По чл. 284 няма постъпили писмени предложения.
Изказвания? Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване чл. 284 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против – 2, въздържали се няма.
Текстът на вносителя за чл. 284 се подкрепя.
Член 285. Има постъпили писмени предложения от народния представител Мариана Тодорова и от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, също от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания. Госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Едно уточнение. Ние предлагаме целият чл. 285 да отпадне. Идентично има и друго такова предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението на народния представител Ирена Коцева и група народни представители всъщност е един подобрен текст на чл. 285. Само ще направя една редакция в ал. 2 отново във връзка с приетите текстове на чл. 280. В ал. 2 накрая „чл. 280, ал. 13”.
Становище на Министерството на образованието и науката?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме предложението на госпожа Коцева и група народни представители. Те дават допълнителни гаранции, че ще бъдат съблюдавани тези правила за държавните помощи, които споменахме по-рано.
По отношение на предложението на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, то е свързано с дебата по чл. 10, така че няма отново да го коментираме.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 3, против – 10, въздържал се – 1.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – 4.
Член 285 го приемаме по принцип с редакционната поправка, която направих за ал. 13.
Сега подлагам на гласуване писменото предложение на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 3, против – 10, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 285 с приетите вече редакции.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 2.
Текстът на вносителя за чл. 285 се подкрепя по принцип.
Член 286. Има направени писмени предложения от народния представител Мариана Тодорова, от народния представител Ирена Коцева и група народни представители, от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, ако ми позволите, ние сме се опитали да редактираме и подобрим чл. 286, но той казва, че при установяване на нарушения на нормативните актове, има установени нарушения от детската градина и училището, съответно тези, които разбира се са се включили в системата за държавно финансиране, както и при ниски образователни резултати, се преустановява предоставянето на средства от държавния бюджет до отстраняване на тези нарушения. Това са санкциите, които сме предвидили и една разпоредба, която гарантира, че наистина средства ще получават децата само в тези детски градини и училища, които имат високи образователни резултати, тези, в които качеството на образованието е на високо ниво и които спазват абсолютно всички изисквания на нормативните актове – закони, подзаконови актове и стандарти.
Изказвания? Няма.
Становище на Министерството на образованието и науката?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме направеното предложение от госпожа Коцева и група народни представители. То уточнява, че става въпрос само за тези училища, които са включени в системата на държавното финансиране, освен другата част. Другите са свързани с дебата въобще по финансирането на частните училища.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Мариана Тодорова.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 4, против – 10, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – 3, въздържал се – 1.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 3, против – 10, въздържали се – 2.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 286 по принцип с приетите вече редакции.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – 3, въздържали се няма.
Текстът на вносителя за чл. 286 се подкрепя по принцип.
По чл. 287 има постъпили писмени предложения от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Предложението, което ние сме направили, е редакционно. Заимствайки текст от сегашния Закон за народната просвета, просто сме пропуснали да синхронизираме терминологията с тази, която използваме в законопроекта за предучилищното и училищното образование. Изчистили сме тази неточност.
Становище на Министерството на образованието и науката по чл. 278 на вносител?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме текста на вносителя заедно с направената корекция от госпожа Коцева, която цели да коригира очевидна терминологична неточност.
Предложението на господин Жаблянов противоречи на вече гласувани текстове.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов има въпрос към господин Вълчев.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Някъде ми се стори, че тези понятия първостепенен разпоредител с бюджет се заменят с някои други понятия, това правилно ли е сега?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, беше с бюджетни кредити, сега е с бюджет.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За - 12, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 3, против – 9, въздържал се – 1.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 287 с вече приетите редакции.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 2.
Текстът на вносителя за чл. 287 се подкрепя по принцип.
По чл. 288 няма постъпили писмени предложения.
Изказвания? Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 288.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Текста на вносителя за чл. 288 се подкрепя от комисията.
По чл. 289 има постъпило писмено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: То е във връзка с разбирането ни за обществените съвети, които обсъдихме на миналото заседание.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания? Един въпрос от доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Тримесечният период как смята министерството, технологично правилен и изпълним ли е?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката по текста на вносителя и отговор на въпроса на доц. Михов.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Такова изискване съществува и в момента. Ежемесечно е определено.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 9, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 289.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 2.
Текстът на вносителя за чл. 289 се подкрепя от комисията.
Член 290. Има постъпило писмено предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. Допълваме и центровете за подкрепа на личностно развитие към този член. И ал. 20 става ал. 21 – това е една редакция във връзка с новата ал. 5 в чл. 280.
Изказвания? Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме текста на вносителя с предложените допълнения на госпожа Коцева.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 290 по принцип с приетите редакции.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 2.
Текстът на вносителя за чл. 290 се подкрепя по принцип.
Член 291. Има постъпило писмено предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители. То е в унисон с предложението, което е направено и към чл. 290 за добавяне и на центровете за подкрепа на личностно развитие.
Становище на Министерството на образованието и науката?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме текста на вносителя с предложените допълнения от госпожа Коцева.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 291 с приетите вече редакции.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Текстът на вносителя за чл. 291 се подкрепя по принцип.
Член 292. Има постъпили писмени предложения от народния представител Милен Михов и група народни представители и от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания. Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Оттеглям нашето предложение.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението на доц. Михов е оттеглено.
Госпожо Коцева?
ИРЕНА КОЦЕВА: Нашето предложение е свързано с регламент при маломерни паралелки, съответно заплащанията, които са дължими от институциите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Аз ще си позволя една редакция пак във връзка с новата ал. 5 на чл. 280 – „по чл. 280, ал. 20” става „по чл. 280, ал. 21”.
Изказвания? Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката по направеното писмено предложение и по текста на вносителя?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме предложената редакция от госпожа Коцева и целия член.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението на народния представител Милен Михов и група народни представители беше оттеглено.
Сега подлагам на гласуване по принцип предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители с редакционната поправка, която направих.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя по принцип.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 292 с приетите вече редакции.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 2.
Текстът на вносителя за чл. 292 се подкрепя по принцип.
Член 293. Има постъпило писмено предложение от народния представител Ирена Коцева за добавяне на център за подкрепа на личностно развитие, идентично с предходното наше предложение и едно уточнение по ал. 2.
Становище на Министерството на образованието и науката?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме текста на вносителя с предложените допълнения от госпожа Коцева.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 293 с приетата редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Текстът на вносителя за чл. 293 се подкрепя по принцип.
По чл. 294 няма постъпили писмени предложения.
Изказвания? Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 294.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Текстът на вносителя за чл. 294 се подкрепя от комисията.
Член 295. Тук има постъпили писмени предложения от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители и от народния представител Станислав Станилов, предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители и предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания. Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: От името на вносителя господин Веселинов, неговото предложение е тъждествено с това на проф. Станилов. Мисля, че предметът е „религия”, не е „вероучение”, проф. Станилов.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожо Коцева?
ИРЕНА КОЦЕВА: Коментираме средства от държавния бюджет за какво ще бъдат заделени и какво ще подпомогнат. В ал. 2 коментираме условията, реда и кой ще ги определи – с акт на Министерския съвет, както и учебните помагала.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Средствата, с които се подпомага обучението по български език и литература, история и цивилизация, география и икономика в частта им, която се отнася до историята и географията на България. Прецизираме текста на вносителя от гледна точка на различните организации, които осъществяват такова обучение, като тук добавяме и дипломатическите представителства на Р България в чужбина, защото има такива, които предоставят такова обучение, български православни църковни общини и славянобългарския манастир „Георги Зограф” в Атон. Наистина може да изглежда малко като казуистика, но няма по какъв друг начин да го упоменем в закона, така че да включим, че там също се осъществява такова обучение и съответно то трябва да бъде финансирано. Пак пак казвам, наистина може да изпадаме в казуистика що се отнася до закон, но няма по какъв друг начин да го включим.
Доцент Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: На мен ми се струва, че това, което тук е предложено от колегата Жаблянов и група народни представители, не е лишено от смисъл, защото даже редакцията, която е предложена от колежката Ирена Коцева и група народни представители, не е съвсем ясна. Това обучение по български език и география в частта им от нашата история може да се осъществява от организации на българите тук. Така че може би има смисъл това „в чужбина”, което да се добави.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Все пак да дадем думата на вносителите. Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря на доц. Великов за неговия коментар. Смисълът, който сме вложили в нашето предложение след думата „осъществявано” да бъдат добавени думите „в чужбина” е точно този. Чрез това уточнение ние смятаме, че предпазваме от нееднозначно тълкуване, в това число и от злоупотреби с права. Така че може би не само в основния текст, а и в предложението, което госпожа Коцева и група народни представители са направили, може да има място такова предложение за добавка. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Още едно основание да се приеме предложението на господин Жаблянов е, че в противен случай българските православни църковни общини ще могат да организират обучение срещу заплащане и в България, което не целим с този текст. Така че добре е да се конкретизира „в чужбина”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Бих искала само във връзка с дискусията на текста да добавя едно предложение за неговото редактиране, за да може да бъде изчистено от към съдържателната му част. По принцип когато говорим за осигуряване на средства за подпомагане на обучението, всъщност всички организации, които е изброила народния представител Ирена Коцева и група народни представители, се организират, а не се осъществяват от организациите на българите в чужбина. Така че предложението ни е да се редактира този текст, иначе по принцип подкрепяме текста включително на народния представител Валери Жаблянов, защото смятаме, че той е прецизен.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Вместо „осъществява” – „организира в чужбина” накратко.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще ви помоля за конкретна редакция.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Говорих върху текста на народния представител Ирена Коцева.
„От държавния бюджет се осигуряват средства за подпомагане на обучението по учебните предмети български език и литература, история и цивилизация, география и икономика в частта им отнасяща се до историята и географията на България, организирано в чужбина от:…” и нататък текстът върви.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Защото самият Атон не осъществява обучението, той просто организира това обучение, както и всички останали организации.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания, колеги? Имате някаква идея за изписването на манастира ли, колеги? Давайте предложения за редакция, ако не сме коректни, да го изпишем коректно. Всъщност ние сме взели формулировката от постановлението, с което се финансират дейностите. Може би господин Вълчев да каже там каква е формулировката.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, така е, това е официалното наименование на манастира и в този смисъл сме се старали да го изпишем точно в постановлението.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предлагам ви да го гласуваме като ще направим справка с Дирекцията по вероизповеданията, за да сме максимално сигурни. Ако те имат някаква бележка, след това ще се върнем, за да го уточним.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 4, против – 3, въздържали се – 9.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Станислав Станилов.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 4, против – 2, въздържали се – 9.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Ирена Коцева и група народни представители по принцип с редакционната поправка, предложена ни от Министерството на образованието и науката – „организирано в чужбина от” на мястото на „осъществявано”.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Сега подлагам на гласуване предложението от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители по принцип, тъй като приемаме редакцията на госпожа Коцева, така че ще приемем и по принцип текста на вносителя.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 295 с приетите вече редакции.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържала се – 1.
Текстът на вносителя за чл. 295 се приема по принцип.
По чл. 296 има писмено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказване. Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Госпожо председател, това предложение сме направили, за да може да се уточни какви такси точно се заплащат, защото предучилищната подготовка е задължителна и тя трябва да бъде ангажимент на държавата в основната си част. Тук просто сме пояснили, че родителите на децата и учениците може да заплащат такси за издръжка на извънкласни дейности, които не се финансират от държавния бюджет.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Предложението е за изменение на ал. 2, което означава, че никакви други такси не могат да бъдат определени освен за извънкласни дейности. Аз така го разбирам. Това означава, че за 3-4 годишните не могат да бъдат определени такси за ползване на детска градина. Да, изрично се казва за извънкласни дейности, но това заменя ал. 2, която е на вносител, което означава, че не могат други такси да се събират. Ние конкретизираме само какви могат. Аз така го разбирам.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: В ал. 2 се казва, че държавните и общински детски градини и училища се осигуряват със средства от държавния бюджет, т.е. държавата плаща, а в ал. 2 казваме вече за извънкласните дейности, които може да се организират, примерно екскурзия на Витоша, за която децата трябва да дадат по 5 лв. Училището ако може да го поеме, добре, но ако не може да го поеме, трябва да е регламентирано, че това трябва да се направи от родителите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Госпожо Бояджиева, искам да попитам каква е разликата между смисъла на текста на вносителя и вашата. Аз не мога да я схвана.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Колегата Мирчев обясни смисъла на предложението. Аз ще подчертая още веднъж, ние смятаме, че трябва да е ясно за какво точно се заплащат таксите. Тоест, още веднъж да подчертаем, че за такива извънкласни дейности, които не са задължителната подготовка. Защото предучилищната подготовка е задължение на държавата и тя се финансира изцяло от държавата. Може би примерът, който той даде, е някаква яснота в това отношение.
БОЙКА МАРИНСКА: Аз изглежда чета нещо друго. Вашето предложение на Валери Жаблянов е, че ал. 2 се изменя така: „На децата и учениците може да се заплащат такси за издръжка на извънкласни дейности, които не се финансират от държавния бюджет”. В текста на вносителя само думата „може” я няма.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Извънкласните дейности ги няма, госпожо Маринска. Там е за издръжка на дейности, които не се финансират от държавния бюджет, а при нас има „може да се заплащат такси за издръжка на извънкласни дейности”.
БОЙКА МАРИНСКА: Значи конкретизираме някакви дейности. Но не изключваме ли другите дейности?
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, аз ще припомня, че ние сме в чл. 296, който урежда децата в предучилищното образование, т.е. това са детските градини и предучилищните групи, организирани в училищата. Първо там извънкласни дейности нямаме. Второ, в ал. 2 по вносител ние казваме, че родителите на децата заплащат такси за издръжка на дейности, които не се финансират от държавния бюджет. Примерно, част от храненето, което се финансира от държавата частично за 5 и 6-годишните деца. Текстът, който предлагате, колеги, на практика изключвате тази възможност и казваме, че за 3-4-годишните държавата им поема и храната. В детските градини освен обучението имаме и отглеждане на деца, така наречените лелки в детските градини. Така че това е също дейност, която се заплаща допълнително през таксите. Различните общини имат различни политики и ние затова сме казали, че размерът и редът се определят със Закона за местните данъци и такси, съответното за общинските детски градини и училища и с акт на Министерския съвет за държавните датски градини и училища. За да им дадем възможност всички тези допълнителни услуги, които не се поемат чрез единния разходен стандарт особено за 3-4-годишните деца съответно да могат да определят такси. Иначе вие така им затваряте тази възможност.
Оттегляте предложението. Благодаря.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Явно няма разбирателство. Ако имате някакъв допълнителен аргумент, нека да го чуем.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Доколкото разбирам колегите, текстове, касаят извънкласни дейности, които се осъществяват в детските градини по желание на родителите. В детските градини има занимания в свободното време по народни танци, по гимнастика, по футбол, които не се осъществяват от самата детска градина, а те се заплащат от родителите, защото са решили децата им в тези часове да се занимават примерно с керамика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Нали вече предложението беше оттеглено, няма смисъл да продължаваме да говорим по него.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само ще кажа, че всички тези дейности, за които доц. Михов говори, в момента се организират от родителските настоятелства. Ама дайте да не влизаме в темата, в която примерно ще караме родителите официално чрез закона да си заплащат тези такси. Оттеглено беше предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 296.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Текстът на вносителя за чл. 296 се подкрепя от комисията.
По чл. 297 няма постъпили писмени предложения.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 297.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Текстът на вносителя за чл. 297 се подкрепя от комисията.
Член 298. Има постъпили писмени предложения от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, имате думата за изказвания. Госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, нашето предложение не променя смисъла на ал. 1 на чл. 298, само има по-голяма пълнота. Нашето предложение е следното: в ал. 1 на чл. 298 т. 1 да се измени така: „Разглеждане на заявления за издаване на разрешение за вписване на частна детска градина или частно училище в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование или на промяна на частна детска градина или частно училище. Таксата включва разходите за извършване оценка на съответствието на заявените факти и обстоятелства и представените документи с изискванията за вписване на частна детска градина или частно училище или с изискванията за промяна на частна детска градина и частно училище.”
Точка 2 да се измени така: „Издаване на удостоверение за вписване на частна детска градина или частно училище, или за вписване на промяна на частна детска градина или частно училище. Таксата включва разходи за подготовка на удостоверението.”
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожо Бояджиева?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Нашето предложение е само в ал. 1, т. 5 думите „училища на чужди държави” се заменят с думите „училища на държави извън Европейския съюз”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Във връзка с предложението на народния представител Бойка Маринска искам да обърна внимание, че то кореспондира с чл. 328, където се казва, че частните детски градини могат да осъществяват дейността си само след вписване в регистъра на институциите и това става с удостоверение за вписване. Тъй като това не е уредено в настоящия член, моля просто референтите да обърнат внимание на тази кореспонденция, така че по принцип приемаме текста и подкрепяме този текст.
По повод предложението на народния представител Валери Жаблянов не подкрепяме текста предвид обстоятелството, че в крайна сметка ние разглеждаме и признаваме документи за завършен етап на училищно обучение, степен на образование и степен на професионална квалификация включително и от държавите-членки на Европейския съюз. Този текст касае всички извън територията на България.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Тук не става въпрос да не се признават документите, а просто да не се събират такси. Става въпрос, че те пак да се признават, но да не се изискват такси. Първо не вярвам сумата да е толкова голяма на таксите, непоносимо висока за държавата, а така правим един реверанс към българите, учещи поне в Европейския съюз, когато се върнат тук да им облекчим начина за приравняване на дипломите. Не да не им се признават дипломите, а да не се събират такси.
БОЙКА МАРИНСКА: Имам въпрос към Министерството на образованието. Събират ли се такси от страни в Европейския съюз?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Да, събират се. Таксата е между 10 и 25 лв. в зависимост от това дали става дума за клас или за етап. Те влизат децентрализирано в регионалните инспекторати по образование и в различните региони е много различно.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Не виждам. Госпожо Йорданова, имате въпрос, на който аз не мога да ви отговоря, госпожа Маринска трябва да Ви отговори.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Вие предлагате в т. 1 в системата на предучилищното и училищното образование да се събират такси за разглеждане на заявления за издаване на разрешения за вписване на частни детски градини и частни училища в регистъра. Но аз погледнах текста, който се предлага от вносителите в раздела и главата, които уреждат вписването в регистъра, там не са предвидени такси, така че това не е дискусионен въпрос, той е ключов въпрос дали министерството иска да събира такси за вписване в регистъра на новооткриващи се частни детски градини и частни училища и за промяна в обстоятелства. Това не е въпрос към референтите, а е въпрос по същество и въпрос на политика на министерството.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само ще кажа, че в т. 1 на вносителя текстът е същият – разглеждане на заявления за издаване на разрешения, само че ние сме написали „за осъществяване”, а госпожа Маринска предлага „разглеждане на заявления за издаване на разрешения за вписване на частни детски градини и частни училища”, а тя осъществява дейността си след като бъде вписана. Затова разрешението трябва да бъде разрешение за вписване.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Ако се приеме този текст както е предложен от госпожа Маринска, трябва да се добави и в раздела, където е за вписването.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Където смятате, че трябва да бъде добавено, за заседанието във вторник да бъде отразено от вас.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, което се подкрепя от Министерството на образованието и науката.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Предложението се подкрепя.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 10, въздържали се – 5.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 298 с приетите вече редакции.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Текстът на вносителя за чл. 298 се подкрепя по принцип.
По чл. 299 има постъпили писмени предложения от народния представител Ирена Коцева и група народния представител, от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Колеги, тъй като ние сме отразили предложения, направени от Министерството на образованието и Министерството на финансите, ще помоля господин Вълчев да каже доколко кореспондира това предложение с приетия вече текст в чл. 10 и дали е необходима някаква редакция.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Не, не е необходима редакция в съответствие с чл. 10. Що се отнася до допълненията 20 %, то вече ще бъде съобразено, когато се прави методиката по ал. 3.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова има към Вас въпрос.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. В ал. 1 по вносител на чл. 299 е казано, че дейностите по чл. 10, ал. 3 се извършват срещу заплащане от частните датски градини и училища. Така е в предложението на народния представител Ирена Коцева в чл. 299, ал. 1. Обаче в ал. 3 се използва понятието „могат да събират такси”. Таксата е държавно и общинско частно вземане, което се регламентира със закон, според мен може да се регламентира в тарифа на Министерския съвет. Така че тук трябва да се направи редакция в съответствие с терминологията на ал. 1.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме необходимостта да бъде потърсена редакция, може би средства от родителите или срещу заплащане, което предполага да се промени, въпрос на редакция.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Йорданова има готовност да ни предложи редакция.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Предлагаме ал. 3 да звучи така:
„(3) За компенсиране извършените разходи от частни детски градини и училища, включени в системата на държавно финансиране, те могат да събират суми в размер за дете и ученик, определен съгласно методология, утвърдена с държавния образователен стандарт за финансиране на институциите”.
Предлагаме вместо „такса” да се използва думата „суми” и да се обединят двете изречения като се запази изцяло съдържанието.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз предложих „средства от родителите”, без да съм сигурен, че това е най-правилното. Малко по-добре ми звучи от „суми”, защото суми от кого се събират.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: От родителите.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: „Средства от родителите” като че ли е най-близко до такси. Наистина, имаме проблем с легалното използване на термина „такси”. „Средства от родителите”.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Частните детски градини и училища, включени в системата на държавно финансиране, могат да събират суми от родителите за компенсиране на извършени от тях разходи за осигуряване и поддържане на материално-техническата база, в която се извършват дейностите по осъществяване на задължителното предучилищно и училищно образование на децата и учениците.”
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Суми има двояко математическо значение, трябва да е сбор от нещо.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Вълчев предлага „средства” - „Могат да събират средства от родителите за компенсиране на извършени от тях разходи за осигуряване и поддържане на материално-техническата база, в която се извършват дейностите по осъществяване на задължителното предучилищно и училищно образование на децата и учениците, като максималният размер за дете или ученик се определя съгласно методология, определена с държавния образователен стандарт за финансиране на институциите.”
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако не прекаляваме, вместо „методология”, „методика”, че скоро ни направиха тази бележка, „методология” било свързано с наука.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Пак ще го прочета:
„(3). Частните детски градини и училища, включени в системата на държавно финансиране, могат да събират средства от родителите за компенсиране на извършени от тях разходи за осигуряване и поддържане на материално-техническата база, в която се извършват дейностите по осъществяване на задължителното предучилищно и училищно образование на децата и учениците, като максималният размер за дете или ученик се определя съгласно методика, утвърдена с държавния образователен стандарт за финансиране на институциите.”
Изказвания? Не виждам.
Предложението на колегите е в съответствие с приетия вече чл. 10.
Правим предложение по чл. 80 за създаване на нова ал. 3 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против – 2, въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване по принцип предложението от народния представител Ирена Коцева и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – 2, въздържали се няма.
Предложението се подкрепя по принцип.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 13, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за чл. 299 с приетите вече редакции.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против – 2, въздържали се няма.
Текстът на вносителя за чл. 299 се подкрепя по принцип.
Раздел II. По наименованието на раздела няма постъпили писмени предложения.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на раздел II от глава 16.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
По чл. 300 има направено писмено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което съответства на предложенията, направени в предходни текстове на законопроекта.
Становище на Министерството на образованието и науката?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 10, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 300.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Текстът на вносителя за чл. 300 се подкрепя от комисията.
По чл. 301 има постъпило писмено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Становище на Министерството на образованието и науката?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 10, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 301.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Текстът на вносителя за чл. 301 се подкрепя.
По чл. 302 няма постъпили писмени предложения.
Становище на Министерството на образованието и науката?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 302.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Тестът на вносителя за чл. 302 се подкрепя.
По чл. 303 има постъпили писмени предложения от народния представител Милен Михов и група народни представители и от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Госпожо председател, нашето предложение е свързано с обстоятелството, че определени населени места в определени общини поради демографските процеси се закриват и дълготрайно не могат да бъдат използвани имоти на държавни и общински училища, преди всичко общински имоти, които могат да бъдат използвани и да се разпорежда общината по целесъобразност в полза на общинските и обществени интереси извън предвидените по вносител дейности, свързани с образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности. Това предложение се споделя от Сдружението на общините в Р България и мисля, че е разумно законът да допусне такава възможност общините да използват имоти загубили вече функционалното си значение и предназначение. Защото демографските процеси са много дълготрайни, много дълбоки и имаме населени места, в които трудно е да си представим, че в следващите години могат да възникнат потребности от такива сгради.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Нека доц. Михов да обясни малко повече какви са тези други дейности, при положение че най-важното е отбелязано чрез чл. 303 по вносител – образователни, здравни, социални и хуманитарни дейности. Това са достатъчно много дейности, за които тези освободени имоти биха могли да се използват. И аз не знам какви други дейности може да има, казино да се открие ли, какво да стане? Тук малко ми се струва, че много разширяваме. Аз не бих подкрепил това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Маринска, заповядайте.
БОЙКА МАРИНСКА: Аз ще го подкрепя и ще се мотивирам защо. Защото в момента ситуацията каква е. Един кмет може да отдаде закрито училище като сграден фонд само за образователни, здравни, социални или хуманитарни нужди. А знам много случаи и в опита си като началник на инспектората по образование в областта, в която съм била, област Пазарджик, че имаше много закрити училища, които не могат да се използват за нито една от тези дейности и те са полуразрушени, разграбени. Нека да им дадем възможност, ако няма желаещи за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности, общинските съвети и кметовете да им отворим опцията да ги отдават и за друго, защото един наемател поне ще се грижи за сградата.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз искам да изразя следното становище. Ние коментирахме и по-рано върху този текст и като човек, който идва от малка община, искам да кажа, че има наистина много сериозен проблем в малките населени места. Говоря за селата, в които вече са закрити училищата. Тези сгради стоят и се разрушават, защото в малките общини няма интерес и за разкриване на образователни, здравни или социални услуги. Много малки са изключенията, когато може да се използват за дом за стари хора, за център за някаква социална дейност.
Проблемът обаче според мен трябва да се гледа в два момента и може би да ни помогнат и от министерството. Ако ние разрешим това навсякъде, рискуваме тогава в големите градове, където има възможност да се приложи разпоредбата, която е по вносител, рискуваме там общинските съвети да започнат масово да закриват примерно някоя детска градина само заради интерес към сградата. Затова според мен, ако ще правим някаква промяна в тази посока, тя трябва да бъде задължително съобразена с вида на населеното място. Защото на всички ни тук е ясно, че в едно село, в което има 120 жители и те са все възрастни хора, няма как в близките 20 – 30 години да възникне необходимост да се разкрива детска градина или болница, или социална услуга. Но в същото време пък аз мисля, че има и сериозен риск в големите градове да се мине към неправомерни действия. Не знам, нямам предложение за текст, но ми се струва, че трябва да го помислим сериозно и да направим нещо, което да е полезно в двете посоки. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Госпожа Маринска и господин Мирчев.
БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, аз ще ви предложа един вариант, по който да разсъждаваме. Не го правя като конкретно предложение, а да се обединим и намерим оптималния вариант. Единият вариант е да кажем, че общинските съвети и кметовете могат да ги отдават и за други дейности, освен ако няма желаещи за образователни, здравни, социални и хуманитарни дейности. Друг вариант е да кажем, че ако в рамките примерно на 2 години тази сграда не се ползва за изброените в проектозакона дейности, тогава да им дадем възможност да я отдадат за друга дейност.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Мирчев и за реплика госпожа Захариева.
СТОЯН МИРЧЕВ: Напълно подкрепям опасенията на госпожа Захариева, че могат да започнат злоупотреби по този начин и да се изгуби фонд, който може да се използва. Ние някак ми се струва, че отписахме малките населени места. Демографската катастрофа е факт и никога няма да можем да ги възстановим, а точно това е идеята на политиката да направим така, че да се справим с тази катастрофа. Според мен опасността, за която каза и госпожа Захариева, е реална и мен лично много повече ме плаши това, отколкото една сграда да не може да й се намери приложение. Сега, дай Боже, след 5 – 6 години, ако живне населеното място, по-лесно ще се намерят пари да се възстанови дадената сграда, отколкото да се строи нова поради факта, че сме я загубили.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Да, прав е господин Мирчев, така е, но помислете, че в големите центрове, в големите градове няма толкова много закрити училища, закриваме ги в малките населени места. Там е проблемът.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Аз разбирам това опасение, че може да бъде приложен един прост сценарий едно училище или детска градина да бъде така управлявано, че да загубят интерес, то да бъде доведено до невъзможност да съществува, да бъде решено с решение на общинския съвет, а това изисква и други процедури, в които Министерството на образованието и науката също има своята роля, то да бъде закрито и след това общинският съвет да реализира определени дейности, които да доведат до загуба на функции, дори и на собственост върху този терен или имот. Но това както го описвам, е една много дълга и сложна процедура, която изисква действия, които са обществено прозрачни и видими и опасенията че тя може да бъде реализирана като основание да бъде забранено, че тези имоти не могат да се използват за нищо друго освен за образователни, здравни, социални и хуманитарни дейности, ни вкарва в другия казус, който е много по-широко разпространен, че в много села, дори и в жизнени общини имоти, които трайно са загубили функциите на училища, на детски градини и тези имоти, ако бъдат по силата на закон закрепостени единствено и само за тези четири дейности, те на практика няма да могат да бъдат стопанисвани. Общините нямат ресурс дори да ги охраняват. Това е нещо, което пречи на стопанисването на тези имоти. В този смисъл е и нашето предложение, че те могат да бъдат използвани и за други дейности. Всички ние познаваме местното самоуправление и знаем, че реализирането на разпореждане или управление на закон по силата на общинската собственост е доста сложна дейност, тя изисква решение на общинския съвет, има обществено обсъждане и т.н. В този смисъл мисля, че рестрикцията е прекалено голяма в предложението на вносителя и трябва да намерим някакъв начин, който да дава право на общините да се разпореждат и за други дейности за имоти, които трайно са загубили вече възможността да се реализират в тази посока.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доцент Великов има думата за едно предложение.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, разбирам смисъла на това, което се предлага, виждам, че и колегите го подкрепят, но все пак ми се иска тези други дейности да бъдат в някакъв смисъл ограничени по закон и общинските съвети и кметовете да се съобразяват. И ако колегата Михов приеме, че и за други обществено-полезни дейности и колегите преценят, че това би могло да бъде някаква гаранция да не се изкривява съвсем използването на такива освободени имоти, ще бъде добре.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз си мисля, че е добре да помислим в посока на населени места под определен брой жители. Дали това да бъде хиляда или ми се струва, че е прекалено, или повече не знам, но пак казвам, че искам да помислим заедно. Ние не отписваме селата, не казвам, че ги отписваме, но дори в селото да има активни земеделци, те си водят вече децата в по-големия център и когато училището или градината един път са закрити, със съжаление го казвам, но за мен е невъзможно отново разкриването им. Ако това стане, това сигурно ще бъде едно на един милион. По-добре тези сгради, които стоят от 10, от 20 години и се рушат, няма средства за охрана, стават свърталища за всякакви противообществени прояви и според мен е добре да се ориентираме към търсене на някакво населено място, на което да дадем възможност да се използват сградите.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Становище на Министерството на образованието и науката?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Смисълът на тази разпоредба още в първоначалния й вариант, който беше в сила до 2010 г., позволяваше само за други образователни нужди да се ползва, е точно тази охранителна функция, да няма стимули в местното самоуправление да закриват училища единствено и само заради имотите и това да удовлетворят нечии търговски интереси. Понеже доц. Великов питаше за какви други дейности, в най-общия случай това ще бъдат търговски дейности.
От друга страна, действително съществува този проблем и той е реален с необратимостта на демографските процеси и невъзможността да бъде използвана тази база. Ние считаме, че действително компромисът между двата проблема е точно по линия на големината на населеното място. В малките населени в общия случай процесите са необратими, може би имаме редки изключения в периферията на големите градове. Допълнителна гаранция може да бъде да се предвиди механизъм за съгласуване с Министерството на образованието и науката, така че ние да преценим. Така предложена обаче разпоредбата, тя не казва кой ще оцени тази обществена потребност. Ако кметът я оценява и се чака две години, кметът ще направи така, че никой да не я наеме, така че по-скоро някакъв механизъм на обвързана компетентност заедно с това населеното място да бъде малко, под хиляда жители може би, дори може да бъде и по-малко, ще бъде някакъв разумен компромис според нас.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Дайте конкретно предложение, колеги. Единствено доц. Великов предложи конкретна редакция. Ако искате, да помислим по чл. 303 още малко, да го отложим, като до вторник обаче да имаме няколко варианта, за да се обединим около най-добрия.
Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА: Аз предлагам да остане чл. 303 във вида, в който е предложен от вносителя като ал. 1 и да се помисли вече за ал. 2 за изключения.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Колеги, отлагаме чл. 303 с уговорката до вторник да имаме готови варианти, които да обсъдим, така че от една страна да се застраховаме от злоупотреби, на каквито сме били свидетели доста често през годините, от друга страна да дадем възможност за използване на тези сгради, които в момента пустеят и се рушат.
Глава 17 беше разгледана.
Започнахме глава 18, стигнахме до чл. 307, минахме го и сега продължаваме с чл. 308.
По чл. 308 има писмено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: По същество това е отхвърлено още в текстовете на закона преди това, така че ние не го подкрепяме.
СТОЯН МИРЧЕВ: Госпожо Кастрева, ще бъде отхвърлено в залата, тук нищо не може да се отхвърля или приема.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 10, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване чл. 308 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против няма, въздържали се – 2.
Текстът на чл. 308 на вносител се подкрепя от комисията.
По чл. 309 има постъпило писмено предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Милен Михов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 5, против – 9, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 309.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против няма, въздържали се – 5.
Текстът на вносителя за чл. 309 се подкрепя от комисията.
Заповядайте, госпожо Йорданова, имате ли предложение за редакция? Няма предложение.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Тъй като на миналото заседание в чл. 307 приехме, че министърът на образованието и науката със заповед открива, преобразува, променя и закрива и създадохме нова т. 4 за държавните центрове за специална образователна подкрепа. Аз днес говорих с колегите от министерството, тъй като тук се разписва процедурата, да се разпише по текстовете къде се включват тези държавни центрове за специална образователна подкрепа. Според мен в чл. 309, ал. 2 трябва да се добавят и те, кой е инициатор на производството за откриване, преобразуване и промяна на държавните центрове за специална образователна подкрепа. Този раздел касае документи, които все пак министерството преглежда. Аз като референт няма как да кажа какви документи трябва да се представят и къде да се разпише процедурата, тъй като това е практическа дейност, която досега е била в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз предлагам да продължим напред, ако след това, госпожо Йорданова, се налага някъде да се добави нещо за центровете за специална образователна подкрепа, ще го уточним с колегите от Министерството на образованието и науката във вторник и ще го проследим заедно, тъй като това е наше предложение, което съответно ние сме приели като комисия. Ще направим предложение и след това ще уточним текстовете с редакциите.
Подлагам на гласуване чл. 309 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Текстът на вносителя за чл. 309 се подкрепя.
По чл. 310 има постъпило писмено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което е в съответствие с всички направени предложения до момента.
Становище на Министерството на образованието и науката по текста на вносителя за чл. 310
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Подлагам на гласуване писменото предложение на народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 10, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 310, подкрепен от Министерството на образованието и науката.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Текстът на вносителя за чл. 310 се подкрепя от комисията.
По чл. 311 има направено писмено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Предложението не е терминологично, а е по същество. Предлагаме в ал. 1 след думите „общинско училище” да се добавят думите „извънучилищен център” и в ал. 2 и ал. 3 също след думите „общински училища” да се добавят думите „извънучилищни центрове”. Нашите мотиви са следните: ако центровете са основни звена в системата, те трябва да бъдат включени в режима, който се урежда в ал. 1.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Ние подкрепяме вносителя, само обръщаме внимание, че вероятно и този член, както и чл. 309, трябва да се прецизира по отношение на текстове, свързани с държавните центрове за специална образователна подкрепа.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожа Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз мисля, че тук не само държавните, а трябва да се коментират и общинските. Така че спокойно може, когато утре обсъждаме центровете за специална образователна подкрепа, да се прецени.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само аз ще припомня, че имаме отделен член, който урежда центровете за подкрепа за личностно развитие. Така че нека не го пропускаме, то е малко по-нататък. Тук говорим за училищата и за детските градини. Така че по-нататък имаме текст за центровете. Нека за вторник да се проследят всички текстове и там, където се налага, да се вмъкнат центровете за специална образователна подкрепа, защото структурата на текстовете, които уреждат процедурите по откриване, преобразуване, закриване, промяна и т.н., е малко по-различна, т.е. не е въз основа на държавни и общински, а въз основа на различните институции. То така или иначе е център за подкрепа за личностно развитие, разликата е единствено в собствеността, едните са общински, другите са държавни.
По чл. 311, има писмено предложение по народния представител Валери Жаблянов и група народни представители
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 9, въздържали се – 4.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване чл. 311 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Текстът на вносителя за чл. 311 се подкрепя от комисията.
За чл. 312 има постъпило писмено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Предлагаме в ал. 2 след думите „и закриване на” да се добавят думите „извънучилищните центрове и” и в ал. 3 думите „поради намаляване броя на децата и учениците се правят целогодишно и се разглеждат да предстоящата учебна година, а” да бъдат заличени и също да бъде заличена ал. 4. Целта на нашето предложение е да се избегне хаосът и напрежението сред деца, родители, учители, което ще предизвика обсъждането на тези въпроси през цялата учебна година.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме текста на вносителя предвид обстоятелството, че при преустановяване на учебния процес няма да се предизвика хаос, а напротив, може само да се запази една административна структура.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Всъщност, госпожо Бояджиева, тук става въпрос за случаите, в които няма изобщо деца, така че там наистина няма как да имаме нарушен учебен процес. Предложенията за преобразуване и закриване на държавни и общински училища поради намаляване броя на децата и учениците се правят целогодишно и се разглеждат за предстоящата учебна година. Тоест, те се правят за предстоящата. А при преустановяване на образователния процес поради липса на деца се правят и разглеждат целогодишно. Тук са два казуса.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Ние затова предлагаме само част от текста да бъде заличена, точно тази част поради намаляване броя на децата и учениците се правят целогодишно и се разглеждат за предстоящата учебна година, другата част се запазва.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 10, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 312.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против – 2, въздържали се няма.
Текстът на вносителя за чл. 312 се подкрепя.
По чл. 313, 314, 315, 316, 317 няма постъпили писмени предложения.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване ан блок членове 313, 314, 315, 316 и 317 на вносителя.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Членовете се подкрепят.
По чл. 318 има постъпило писмено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Изказвания? Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 10, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 318
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Текстът на вносителя за чл. 318 се подкрепя от комисията.
По чл. 319 има постъпило писмено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Изказвания? Не виждам.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 10, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 319.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Текстът на вносителя за чл. 319 се подкрепя от комисията.
По чл. 320 има направено писмено предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители, което е идентично с предходното.
Становище на Министерството на образованието и науката?
ВАНЯ КАСТРЕВА: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Кастрева.
Подлагам на гласуване писменото предложение от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 10, въздържали се – 3.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 320.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Текстът на вносителя за чл. 320 се подкрепя от комисията.
Колеги, продължаваме утре в 16,30 ч. с центровете за специална образователна подкрепа. По молба на колегите ще имате текстове, по които работихме заедно с представителите на помощни училища, неправителствения сектор и учители сутринта на имейлите.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 20,00 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Дамянова